АЛОЕ ВЕРА ЗА ЗДРАВЕ И КРАСОТА
Алое вера е лечебно растение, чието използване е свързано с традиция, датираща отпреди хиляди години. Независимо дали за лечение на рани, кожни заболявания, стомашно-чревни оплаквания, болки в ставите, гингивит или слънчево изгаряне, растението се използва широко в природолечението. Формата на алое вера напомня по-скоро на кактус, с който понякога е бъркан, наричан е още и пустинна лилия. Алое вера първоначално идва от Арабския полуостров, но днес е разпространен в районите около Средиземно море, Индия, Мексико и прочие. Шумерски и египетски записи показват, че алое вера е използвано като лекарствено средство още преди 5000 години. Древните египтяни го наричали растението на безсмъртието и кръвта на боговете. Предполага че, красавицата Нефертити, и търсещата власт Клеопатра са използвали гела от алое вера, за да се грижат за кожата си. В древна Гърция по времето на Александър Велики, научени от египтяните, войниците са третирали някои от нараняванията си със сок от алое вера. Дивото алое вера може да остане без вода с месеци. Колкото подълго трае сухият сезон, толкова повече растението се свива, но когато отново завали, то отново се издува. Способността да съхранява вода се дължи на гелообразната структура вътре в листата му. Съставки и техните свойства Учените са открили повече от 200 будещи интерес съединения в растението. Смята се, че ефективността му при определени проблеми се дължи не само на някоя от отделните му съставки, а често на комбинацията от тях. - Моно- и полизахариди: някои от тях имат антибактериално, противовъзпалително, антивирусно, противогъбично, имуностимулиращо и подпомагащо храносмилателно действие. За основна активна съставка се смята ацеманан, също съдържащ се и в женшена. Ацемананът е дълговерижен мукополизахарид, който укрепва белите кръвни клетки и
имунната система, подпомага организма в борбата срещу възпалението, прочиства и намалява киселиността в червата, а това подпомага да се абсорбират повече жизненоважни вещества в тях. Този полизахарид служи и като строителен материал в ставите, хрущялите, сухожилията и връзките, така че алое вера благоприятства предотвратяването на развитие на заболявания като артроза и артрит. - Аминокиселини: гелът на алое вера съдържа седем от осемте основни есенциални аминокиселини, които човешкото тяло не може да си произведе, а трябва да ги набави чрез храната. Например изолевцинът подпомага за изграждането на мускулите и укрепва имунната система. Валинът укрепва нервната система. Лизинът стимулира образуването на колаген, който придава на кожата еластичност и забавя процеса на стареене. - Ензими: в състава има амилаза, фосфатаза, каталаза, целулаза и липаза. Тези ензими подпомагат усвояването на захаридите, протеините и мазнините от храната, имат и антиоксидантно действие-свързани са с процеси на елиминиране на свободните радикали в организма. - Вторични растителни вещества: гелът от алое вера съдържа и етерични масла, сапонини, танини и салицилова киселина, които имат противовъзпалително и антибактериално действие. Той съдържа и стероли, които също могат по естествен път да подпомогнат понижаването на нивата на холестерол. В сока от алое вера има антрагликозиди, които имат слабително действие,както и активната съставка – алоин , който също има слабително действие. Основни приложения От растението могат да се извлекат две течности гел и сок /изсушен е известен също като латекс и смола/, които имат различен ефекти. Алое вера може да се използва под формата на гелове, мехлеми, капсули, прах или сок. Сок от алое вера срещу запек Сокът от алое вера се намира между кората на зелените листа и прозрачния гел. Той може да излезе на повърхността на листо, ако то се нарани или отреже. Сокът съдържа активна съставка наречена алоин. Това вискозно и много горчиво на вкус вещество предпазва растението от хищници. В миналото алоинът се извличал от листата на растението и се използвал като силно слабително. Днес обаче е известно, че ако дозировката му е твърде висока и се използва твърде дълго време, може да се навреди на здравето. Възможните последствия от предозирането му са прекомерно дразнене на чревната лигавица, обостряне на храносмилателните проблеми до симптоми на отравяне. След лекарска консултация алоето може да се използва под различни форми при проблеми хемороиди или например след операции в областта на ректума. Трябва обаче да се избягва при бременни жени, тъй като някои от активните съставки може да предизвикат преждевременно раждане или да доведе до спонтанен аборт. Гел от алое вера Гелът от алое вера е направен от месестата вътрешност на листата. Има различни методи за обработка на листата, но най-важното е да се отстрани дебелата кора и успоредно с нея и алоина. Гелът от алое вера се извлича от листата, пресова се и се стабилизира, чрез пастьоризация. Има методи като замразяване или сушене, които дават възможност за удължаване на срока му на годност. Гелът на алое вера може да се използва както външно, така и вътрешно. Природолечението използва гела в помощ при заболявания като : - възпаления: стомашно-чревен тракт, кожа и устна лигавица -замръзвания -кожни заболявания: екзема, дерматит и псориазис -ухапвания от насекоми -рани: изгаряния и наранявания -херпес (генитален херпес) -укрепване на имунната система -остеоартрит, артрит и подагра -ревматизъм -артериосклероза -слънчево изгаряне Алое вера при слънчеви изгаряния Д-р Джулия Щумп от Университета Албер-Лудвигс Фрайбург, Германия изследва противовъзпалителните ефекти при външно приложение на алое вера гел, за да разбере дали той осигурява облекчение след слънчево изгаряне. В изследването участват 40 души, чиито слънчеви изгаряния по гърба са били третирани или с гел от алое вера, или с някой от наличен в търговската мрежа кремове (някои и дори съдържащи хидрокортизон). Изследванията показват, че след два дни употребата на гел от алое вера има значително инхибиране на UV-индуцираната еритема (зачервяване на кожата) и че гелът действа по-добре от комерсиалните кремове с хидрокортизон, който има някои неблагоприятни странични
