Д-р Я. Панделиев

Д-р Янко Панделиев Общопрактикуващ лекар в АГППМ „Алма Медика“ гр.Варна

Идването на топлите месеци на годината често е съпроводено с някои нежелани посетители като жилещи и хапещи насекоми. Жилещи насекоми са пчели, оси, стършели, някои видове мравки, като при ужилването те отделят отрова. Хапещи насекоми са комари, дървеници, бълхи, някои видове мухи. Ухапването е съпроводено с болка, зачервяване, сърбеж и лек оток. Целогодишна алергия може да се дължи на чувствителност към хлебарки или акари в домашния прах. Те имат 8 крачета и са близки до паяците, за разлика от насекомите, които са с 6 крачета.

Алергичните реакции при ужилване или ухапване от насекоми могат да бъдат най-различни – от слабо изразено локално засягане до тежка системна анафилактична реакция. Реакцията обикновено е в зоната на ухапване, често съпроводена от сърбеж и не предизвиква алергичен отговор. При малки деца може да се наблюдават по-големи локални реакции след ухапване от комари. Значително по-рядко може да се развие силно изразена локална реакция или системни прояви в резултат на незабавни или забавени реакции на свръхчувствителност. Този тип реакции най-често се дължат на IgE-медииран отговор, предимно при ужилване от ципокрили насекоми, които отделят отрови - оси, пчели или мравки и по-рядко от някои кърлежи, паяци, скорпиони и др. Осите правят гнезда на тъмни места, стършелите обикновено в дървета, често се привличат от сладки храни и силни аромати и стават агресивни при дразнене. Пчелите са агресивни в по-слаба степен и за разлика от останалите жилещи насекоми, при ужилване оставят жилото с известно количество отрова. При конскитe мухи, които обикновено се срещат в селските райони, ухапването е силно болезнено.

Алергичните реакции към хлебарки и акари се причинява от вдишването на отпадни продукти или тела на насекомите и може да се проявяват като целогодишен ринит, конюнктивит или астма.

На какво се дължи реакцията?

При ужилване отровата на ципокрилите насекоми ( пчели, оси, стършели ) съдържа голям брой токсични вещества – вазоактивни субстанции като хистамин, ацетилхолин, кинини, ензими - фосфолипаза и хиалуронидаза, мравчена киселина и др. Тези субстанции играят ролята на антиген. Пациентите, при които се наблюдава системна реакция, имат IgE-медиирана чувствителност. Възможна е кръстосана реактивност към различни насекоми. Локалните реакции пи ухапване се в резултат на реакция 4 към вазоактивни или дразнещи съставки в слюнката на насекомото и рядко се наблюдава IgE чувствителност.

Алергичната реакция се дължи на образуваните от организма антитела от клас IgE при среща с протеина от отровата на насекомите. Тези IgE антитела се свързват с определени клетки – мастоцити и базофили. При повторно ужилване или ухапване (среща със същия алерген) IgE антителата предизвикват отделяне от мастоцитите на голямо количество химически посредници, активиращи редица реакции в организма, които клинично се изявяват с алергична реакиця.

Видове реакции

Клинично реакциите при ухапване от отровни насекоми се разделят на локални, големи локализирани, генерализирани кожни, системни, токсични и забавени. При простите локални реакции се наблюдава ограничена болка, зачервяване, оток, сърбеж в рамките на едно денонощие. При големите локализирани реакции отокът се разпространява на значителна повърхност от кожата извън ухапването и се развива за часове и дни. Обикновено тази реакция не е опасна, освен ако не е локализирана около дихателните пътища – устата, гърлото. Генерализираните кожни реакции прогресират бързо и могат да представляват уртикария, ангиоедем и сърбеж по кожата извън мястото на ухапване. Системните реакции са характерни за анафилаксия независимо от нейния произход – зачервяване на кожата, сърбеж, уртикария, подуване на устните, езика, оток на ларинкса, затруднено дишане, световъртеж, отпадналост, болки в корема, повръщане, хипотенсия. Анафилактичната реакция може да бъде смъртоносна и изисква незабавно медицинска грижа. Едновременното ужилване от голям брой насекоми поради голямата доза отрова може да доведе до токсични реакции, включващи треска, болки, гадене и повръщане. Късните реакции може да са представени от нефротичен синдром, васкулити, неврити и др.

При ужилване може да се наблюдава уртика, папула или везикула. При множество ухапвания може да се наблюдава папуларна уртикария.

Диагноза

Диагнозата се поставя при прегледа, като се вземе под внимание историята за контакт с насекоми и типичните симптоми. За диагностициране на IgE чувствителност към някои отрови може да се използва кожни прик-тестове.

Лечение

При локалните кожни реакции на ухапване или ужилване се прилагат студени компреси, локални медикаменти - кремове и гелове с хидрокортизон, антихистамин или лидокаин за облекчаване на болката и сърбежа. Рядко може да се налага прием на антихистаминов и болкоуспокояващ препарат. Голяма локализирана реакция обикновено налага прием на антихистамини и кортикостероид. При ужилване от пчела жилото трябва да се отстрани внимателно, за да не се изтиска отровата от него в кожата. Първична инфекция на мястото на ухапване е рядка, но след разчесване и разкъсване на везикулки е възможно да се насложи вторична инфекция, за предотвратяването ѝ се налага почистване на засегнатия участък.

Анафилактичните реакции след ухапване от насекоми са животозастрашаващи, налагат незабавен транспорт до спешен медицински център и изискват незабавна медицинска помощ. Лечението им е по протокол за лечение на анафилаксия – епинефрин е лекарство на първи избор. Допълнително се използват антихистамини, кортикостероиди, вливане на течности, кислород.

За пациенти с тежки системни реакции – засягане на дихателните пътища, хипотенсия, както и с доказани специфични IgE е показана имунотерапия. Състои се в един или няколко курса на приложение на инжекции, съдържащи отрова. Започва се с много ниски дози, които се увеличават с времето, за да се достигне до безопасно ниво, отговарящо на доза, която би получил пациентът при ужилване или ухапване. Имунотерапията протича в две фази – първоначален етап и поддържаща фаза.

Важно място заема профилактиката – избягване на ужилване или ухапване. При установяване на гнезда на тези насекоми в близост до дома на чувствителни индивиди те трябва да бъдат отсранени, при работа в градина да се използват предпазни средства, при разходка сред природата да се носят дълги панталони и ръкави, използване на репеленти, като е важно да се знае, че не винаги действат срещу ципокрилите насекоми. Индивиди с доказана чувствителност и предшестващи тежки реакции при ухапване от насекоми трябва да бъдат добре обучени за възможните реакции, да имат достъпен епинефрин и да знаят как да го използват.