KAKTUS Aktuell 2022 - 16br

Мили читатели, В този брой на списание „КАКТУС aktuell” сме Ви подготвили актуалните теми за пролетната умора, болест на Хашимото, диабет при деца и подрастващи. Публикува ли сме и интересни интервюта с Д-р К. Джинсов за „Устройства за ресинхронизиращата терапия“(иновативен метод за лечение на сърдечна недостатъчност), с Психолог С. Шекерлетова за „Психичните разтройства“, както и интервю с Д-р В. Стаменова за „Орална хигиена при деца“. Приятно четене! Бъдете здрави! Д-р Надя Куртева /Главен редактор/

зд р а ве Болест на Хашимото – Д-р Янко Панделиев 4 Интервю с Д-р Красимир Джинсов: устройствата за ресинхронизираща терапия (CRT) 7 Как да се справим с пролетната умора 9 Как да защитим зрението си, ако цял ден работим пред компютър 11 Признаци на липса на витамини 13 Сибириски женшен – мощен адаптоген за общо укрепване на организма 15 Интервю с психолог Славена Шекерлетова: Психични разстройства 17 Кои етерични масла да използваме при тревожност?

19 Бърнаут, синдром на професионално изпепеляване 21 Как влияе използването на смартфони върху качеството на съня 24 Пасифлора – екзотичното медицинско растение 26 Зеленоустата мида и здравето на ставите 27

хранене

Хранителни разстройства - булимия, анорексия Здравословно хранене след 50-годишна възраст Череши – здравословни, сладки и вкусни Ряпа – Лечебните свойства Тофу – Полезните свойства

30 33 35 36 37

Инозитол (Витамин Б8) и приносът му към стопяването на килограмите Горчив портокал- ключът към отслабването

38 40

с п о рт и отслабване

к р а со т а Витамини за здрава коса Бадемово масло Триколаген пептиди - ефекта им върху кожата

43 45 47

Интервю с Веселина-Мария Стаменова: Детска орална хигиена Диабет при деца - Д-р З.Панделиева

49 52

де ц а

ЩЕ НИ НАМЕРИТЕ НА АДРЕСИ: гр.Варна жк. Вл. Варненчик, бл.409 бул. Мария Луиза 21 /Център/ ул. Бр. Бъкстон 12 /до Читалище „Маяковски“/ ул. Н. Вапцаров 5 /ТЦ “Чайка“/ ул. Димитър Икономов 17 / кв.Левски/

жк. Виница, ул. Цар Борис III 3 ул. Иван Риски 2 /с/у ДКЦ5/ бул. Вл. Варненчик 90 бул. Вл. Варненчик 82 гр.Добрич ул. Батак 13 /зад магазин „Ивел Елитис“/

здзд рзд арве раве аве

БОЛЕСТ НА ХАШИМОТО Д-р Янко Панделиев Общопрактикуващ лекар в АГППМ „Алма Медика“ гр.Варна Щитовидната жлеза е ендокринна жлеза. Намира се в предната част на шията около трахеята, състои се от два свързани лоба и има форма на пеперуда. Тя е отговорна за синтеза на три хормона – щитовидните хормони трийодтиронин ( Т3 ), тироксин (Т4) и калцитонин. Щитовидните хормони Т3 и Т4 играят важна роля в организма при регулиране на метаболитните процеси и синтезата на белтъци, като при деца оказват решаващ ефект върху растежа и развитието. Калцитонинът участва в калциевата обмяна. Регулацията на щитовидната жлеза се осъществява от хипофизата, която е локализирана в мозъка. От хипофизата се отделя TSH тиреостимулиращ хормон, който стимулира щитовидната жлеза и като резултат се повишават нивата на щитовидните хормони. Нормалната функция на жлезата, съпроводена с нормално количество на хормоните се определя като еутиреоидна щитовидна жлеза. Нарушенията на щитовидната жлеза представляват хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, възпаления (тиреоидити), гуша (увеличаване на размерите на жлезата), щитовидни възли и карцином на щитовидната жлеза. Основната функция на щитовидната жлеза е производството на йод-съдържащите хормони на щитовидната жлеза, трийодтиронин и тироксин, както и пептидния хормон калцитонин. Хормоните на щитовидната жлеза Т3 и Т4 се образуват от тиреоглобулин, протеин, които се съдържа във фоликулите на жлезата и е изграден от тирозин. От жизненоважно значение за правилното функциониране на жлезата е микроелементът йод. Йодът от кръвта се улавя от фоликуларните клетки на жлезата и се свързва с белтъчна молекула, образувайки тиреоглобулина. Под влияние на TSH от тиреоглобулин се образуват Т3 и Т4 и се освобождават в кръвообращението, като 80-90% е Т4 и 10-20% е Т3. Под въздействие на ензими в тъканите Т4 се конвертира до Т3, което осигурява активното действие на хормона. T3 е наречен така, защото съдържа три атома йод в молекулата, а T4 съдържа четири атома йод. В циркулацията се придвижват, свързани с протеини, като незначителна част циркулира свободно. Хормоните на щитовидната жлеза имат широк спектър от ефекти върху човешкото тяло. · Ефекти върху метаболизма – стимулират основните метаболитни процеси във всички тъкани. Повишават апетита, абсорбцията на вещества от стомашно чревния тракт, мотилитета му. Повишават усвояването на глюкоза от клетките, стимулират разграждането на мазнини и понижават нивата на холестерол. · Сърдечносъдова система – повишават честотата и силата на 4

сърдечните съкращения, честотата на дишане и консумацията на кислород. · Развитие – повишават растежа при подрастващите, стимулират растежа и развитието на мозъка, като играят решаваща роля в съзряването му Нарушения на щитовидната жлеза • Хипертиреоидизъм - представлява прекомерното производство на хормони на щитовидната жлеза. Причините включват Базедова болест, токсична мултинодуларна гуша, солитарен аденом на щитовидната жлеза, възпаление и аденом на хипофизата, който отделя ексцесивни количества TSH. Хипертиреоидизмът често причинява различни неспецифични симптоми - повишен апетит, загуба на тегло, диария, безсъние, намалена толерантност към топлина, сърцебиене, тревожност и нервност. мускулна слабост, косопад.

• Хипотиреоидизъм представлява намалена функция на жлезата. Развиват се следните симптоми: необичайно наддаване на тегло, умора, запек, забавяне на сърдечната честота, косопад, непоносимост към студ, нарушения на менструалния цикъл, повишени нива на холестерол, болка и оток на стави, депресия. Най-честа причина се явява дефицитът на йод в световен мащаб, а автоимунното заболяване тиреоидит на Хашимото е най-честата причина в развития свят. Други причини включват вродени аномалии, заболявания, причиняващи преходно възпаление, хирургично отстраняване или радиоаблация на щитовидната жлеза, прием на някои лекарствата /амиодарон и литий/ и др. Някои форми на хипотиреоидизъм могат да доведат до микседем, а тежките случаи могат да доведат до микседемна кома.

здр а ве Заболявания на щитовидната жлеза ♦ Базедова болест /Болест на Грейвс/ е автоимунно заболяване, което е най-честата причина за хипертиреоидизъм. В организма се образуват автоантитела, които активират рецепторите за ТSH, разположени по повърхността на клетките на щитовидната жлеза, и в резултат се наподобяват физиологичните ефекти на тиреоид стимулиращия хормон. В резултат на тези процеси, щитовидната жлеза се уголемява по размери, появява се гуша, жлезата става свръхактивна и се развиват симптомите на хипертиреоидизъм – треперене на ръцете, нервност, безсъние, хиперактивност, силно потене, загуба на тегло, диария, сърцебиене и мускулна слабост. Освен това може да се появи постепенно изпъкване на очите (екзофталм или офталмопатия на Грейвс), както и тестоват оток на предната част на подбедриците. Понякога такива антитела блокират, но не активират рецептора, което води до симптоми, свързани с хипотиреоидизъм. Болестта се диагностицира по клиничната картина, изследване на щитовидните хормони и TSH, изолиране на автоантитела, или чрез резултати от радиомаркирано сканиране на поглъщане. Болестта на Грейвс се лекува с антитиреоидни лекарства като пропилтиоурацил, метимазол, които потискат функцията на щитовидната жлеза и намаляват производството на хормони. ♦ Гуша /увеличена щитовидна жлеза/- може да се установи при около 5% от хората и е резултат от различни причини като йоден дефицит, автоимунно заболяване, инфекция, възпаление и др. Понякога не може да се намери причина и се определя като"обикновена гуша". Уголемената гуша може да се простира извън нормалното положение на щитовидната жлеза до под гръдната кост, около дихателните пътища или хранопровода, да е съпроводена с болка, дискомфорт. Гушата може да бъде свързана както с хипертиреоидизъм, така и с хипотиреоидизъм. При установяване на гуша е необходимо да се направят тестове за функцията на щитовидната жлеза, за да се изследват причините и последиците от гушата. ♦ Възли на щитовидната жлеза. Често може да се открият възли на щитовидната жлеза. Повечето възли не причиняват никакви симптоми, не повлияват секрецията на хормони от жлезата. Наблюдават се ехографски и могат да бъдат прости кисти, колоидни възли и аденоми на щитовидната жлеза. Злокачествените възли, които се срещат само в около

Селен 100 μg

Селен 200 μg

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

5% от възлите, включват фоликуларни, папиларни, медуларен карциноми и метастази от други места. Чрез изследване на хормоните на щитовидната жлеза се определя функционалното състояние на възела. При необходимост под ехографски контрол може да се извърши аспирационна биопсия с игла и да се изследва пробата от възела. Наличието на множество възли се нарича мултинодуларна гуша, като в случаите с хипертиреоидизъм, се определя като токсична мултинодуларна гуша. ♦ Тиреоидитът представлява възпаление на щитовидната жлеза и може да се прояви като хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм. Тиреоидитът на Хашимото първоначално се представя с хипертиреоидизъм, понякога са последван от период на хипотиреоидизъм. Възпалителните заболявания на щитовидната жлеза могат да бъдат подостър и остър тиреоидит, тих тиреоидит, тиреоидит на Riedel, травматично увреждане и др. ♦ Тиреоидитът на Хашимото, известен също като хроничен лимфоцитен тиреоидит, е хронично автоимунно заболяване, при което щитовидната жлеза постепенно се разрушава. В началото симптомите може да бъдат съвсем леки, неспецифични и да не бъдат забелязани. С течение на времето щитовидната жлеза може да се увеличи, образувайки гуша. Често се наблюдават симптомите на хипотиреоидизъм. След много години щитовидната жлеза обикновено намалява по размер. Смята се, че тиреоидитът на Хашимото се дължи на комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Рисковите фактори включват фамилна анамнеза за заболяването и наличие на друго автоимунно заболяване. Диагнозата се потвърждава с изследвания за TSH, щитовидни хормони и автоантитела, насочени срещу жлезата. Болестта на Хашимото се наблюдава многократно по-често при жени, отколкото при мъже. Началото може да бъде в млада възраст, но по-често се появява в средна възраст, особено при мъжете. Често и други членове на семейството имат тиреоидит. Към рисковите фактори спада и наличие на друго автоимунно заболяване.

• Симптоми: умора, наддаване на тегло, бледо или подпухнало лице, усещане за студ, болки в ставите и мускулите, запек, суха и изтъняла коса, обилна менструация, депресия, паническо разстройство, забавен сърдечен ритъм и проблеми при забременяване и поддържане на бременност. При преглед и палпация щитовидната жлеза може да стане твърда, голяма и лобулирана, но може и да не с установят промени. Увеличаването на щитовидната жлеза се дължи по-скоро на лимфоцитна инфилтрация и фиброза, отколкото на тъканна хипертрофия.

• Диагнозата на тиреоидита на Хашимото се основава на клинични симптоми и резултатите от кръвни изследвания, които измерват нивата на TSH, произвеждан в хипофизата. Нивото на TSH е повишено, защото хипофизата се опитва да стимулира щитовидната жлеза да произвежда повече хормони. Прилага се TSH тест, който дава възможност нарушенията на щитовидната жлеза да се диагностицират дори преди появата на симптоми или усложнения на заболяването. Ако щитовидната жлеза е с намалена функция, нивото на хормоните на щитовидната жлеза (fT4) е ниско. Установяват се повишени нива на антитела срещу щитовидната пероксидаза (анти-TPO антитела, MAT) и срещу тиреоглобулина (анти-TG, TAT).

TPO е ензим, който се намира в щитовидната жлеза и който играе важна роля в производството на тиреоидни хормони. Тестовете за антитела може да не бъдат положителни при някои пациенти. Лечението на болестта на Хашимото включва наблюдение и заместителна терапия с хормони на щитовидната жлеза (левотироксин). Ако щитовидната жлеза е с нормални функции при поставяне на диагнозата, на пациента не се назначава терапия, а се препоръчва да се проследява редовно. Определянето на дозата и проследяването на състоянието 5 се извършва чрез изследване на TSH.

зд р аве

Технология AFIB Microlife Контролираш два от най-основните рискови фактори за инсулт – високо кръвно и предсърдно мъждене.

Измервайки кръвното си налягане с апарат за кръвно Microlife с патентованата технология AFIB, извършваш и автоматично проследяване за предсърдно мъждене. Този специфичен вид аритмия се смята за един от най-високо рисковите фактори за получаване на инсулт! За момента Microlife са единствения производител на медицинска техника за домашна употреба, чийто апарат, паралелно с измерване на кръвно налягане може да засече наличието на предсърдно мъждене с точност, сравнима с ЕКГ. Предсърдното мъждене (ПМ) увеличава риска от инсулт. Приблизително 40% от пациентите с ПМ нямат симптоми, много от тях се диагностицират по случайност, когато са хоспитализирани по други причини, включително инсулт. Как работи AFIB технологията? Апаратите за кръвно налягане Microlife с вградена AFIB технология позволяват на пациентите да следят за предсърдно мъждене по време на обикновените измервания на кръвното налягане у дома, като се използва сложен алгоритъм. Ако по време на измерванията на кръвното налягане се установи наличие на предсърдно мъждене, се показва символът AFIB. Технологията AFIB е уникална и патентована, чието разработване е направено съвместно с лекари. Microlife AFIB не поставя диагноза, но позволява самостоятелно да контролираш два рискови фактора за инсулт – високо кръвно налягане и предсърдно мъждене – главна причина за тромбообразуване. Ако по време на измерване знакът за AFIB се покаже на екрана, то отивайки при лекар, за задълбочен преглед и ЕКГ, предоставяш важна информация, която да спомогне за успеха на лечението. Предсърдното мъждене води до 5 пъти по-висок риск от инсулт и е отговорно за 20% от всички инсулти. Много хора нямат симптоми от ПМ и поради това остават недиагностицирани. Ранното откриване на ПМ, последвано от адекватно лечение, може да намали риска от инсулт с 68%.

Характеристики: • С уникална технология AFIB – открива причината за тромбообразуване и инсулт (предсърдно мъждене) • МАМ технология – автоматично тройно измерване за медицински точен резултат, съгласно препоръки на СЗО • Памет от 99 измервания с дата и час за двама ползватели • “Светофар” – цветно представяне на измерените стойности • Индикатор за движение на ръката по време на измерване • Индикатор за неправилно поставен маншет • Адаптер в комплекта • Универсален конусовиден мек маншет, с размер 22-42 см • Най-висок клас на точност А/А, присъден от Британско Хипертонично Общество

ГАРАНЦИЯ 11 ГОДИНИ

6

ПОГЛЕДНЕТЕ АКЦИЯТА НА АВТОМАТИЧНИТЕ АПАРАТИ ЗА КРЪВНО BP A6 PLUS AFIB И BP A3 PLUS AFIB НА ПОСЛЕДНАТА СТРАНИЦА!

Интервю с д-р Красимир Джинсов

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив. В професионалното си развитие е преминал обучения в Националната кардиологична болница и УМБАЛ „Св. Екатерина“, както и във водещи европейски центрове в Германия, Австрия, Нидерландия, Унгария, Словакия и Хърватия, където е трупал опит и знания в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията.

УСТРОЙСТВАТА ЗА РЕСИНХРОНИЗИРАЩА ТЕРАПИЯ (CRT) 7

зд р аве - Д-р Джинсов, разкажете ни първо какво представляват устройствата за ресинхронизираща терапия (CRT) и как функционират. При какви заболявания се налага поставянето им? Устройствата за ресинхронизираща терапия са специални кардиостимулатори с три електрода и представляват иновативен метод за лечение на сърдечна недостатъчност. При пациентите със сърдечна недостатъчност сърцето се променя. То започва да се разширява и да се губи синхронът в съкращението между различните му кухини, а това, от своя страна, води до допълнително влошаване на функцията на сърцето и се завърта един порочен кръг. Електрическа диссинхронност при тези пациенти се лекува именно със системата за ресинхронизираща терапия, която подпомага връщането на синхронността на съкращенията на сърцето. То започва да работи по-добре и състоянието на пациентите се подобрява - те имат повече енергия за ежедневните си нужди и по-малко прояви на сърдечна недостатъчност. Освен това CRT удължава продължителността на техния живот. Според препоръките на Европейското Дружество по Кардиология CRT e подходяща за пациенти с ниска фракция на изтласкване (под 35%) и наличие на ляв бедрен блок или широк камерен комплекс на електрокардиограмата, които имат симптоми на сърдечна недостатъчност, въпреки оптималното медикаментозно лечение. Друга група пациенти, които биха имали полза, са тези, които имат индикация за поставяне на антибрадикарден пейсмейкър и съпътстваща сърдечна недостатъчност с ниска фракция на изтласкване. Имплантирането на обикновен пейсмейкър в този случай може да доведе до допълнително влошаване на състоянието на болния, затова се препоръчва имплантиране на CRT. - Какви са различията между тях и обикновените пейсмейкъри? Разликата между двете устройства е голяма, от гледна точка на това как работят. Единствената цел на пейсмейкърите е да поддържат пулса на пациента над определено ниво. Те се поставят, когато пациентът има ниска сърдечна честота, за да може тя да се нормализира. Те могат да накарат спрялото сърце да забие отново и да спасят живот. Недостатъкът на пейсмейкърите е, че стимулират само дясната камера на сърцето, а лявата се активира по съседство. Така предизвикват диссинхрония като тази, за която говорихме при сърдечната недостатъчност. Това може допълнително да влоши функцията на сърцето при пациенти, които вече имат сърдечна недостатъчност. По-рядко биха могли да доведат до сърдечна недостатъчност при пациенти, които преди това не са имали такава. Този недостатък липсва при CRT, тъй като при нея се стимулират и дясната, и лявата част на сърцето, като по този начин правят съкращенията му синхронни.

CRT се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност и понижена фракция на изтласкване, независимо от пулса на пациента, а обикновените пейсмейкъри са за хората с нормална сърдечна функция, но с бавен пулс.

- От какво всъщност се образува сърдечната недостатъчност? Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром със симптоми, като недостиг на въздух, лесна умора, отоци по краката. В началото се проявяват само по време 8 на физическа активност, но с времето се появяват и

симптоми в покой. Причина за сърдечна недостатъчност са различни структурни и функционални сърдечни заболявания, като артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето, миокардитите, кардиомиопатиите, които водят до влошаване на функцията на сърцето. Така то не изпомпва достатъчно кръв за нуждите на организма.

- Можем ли да се предпазим превантивно от нея чрез други стимуланти, като храна и начин на живот, за да не се налага влизане в болница и по-сериозни лечения? Да, може да се предпазим. Рисковите фактори за развитие на сърдечна недостатъчност са ясни и голяма част от тях са корегируеми, т.е. от нас зависи да ги премахнем. Много важни са здравословното хранене с избягване на тлъсти меса и сол, препоръчва се средиземноморската диета, с консумация на повече плодове, зеленчуци и риба. Никакъв цигарен дим. Умерена физическа активност поне 30 минути на ден поне 5 дни в седмицата. Стриктен контрол на кръвното налягане и захарния диабет, ако има такъв. Редовни профилактични прегледи. Ако пациентът потърси помощ навреме и се вслуша в съветите на лекарите, може да отдалечи в бъдещето развитието на сърдечната недостатъчност.

- Колко хора в България страдат от сърдечна недостатъчност? Можем ли да направим сравнение с другите Западноевропейски държави и на какво ще се дължи разликата – на битието и грижата ни за самите нас, на демографски фактори, на социалноикономически фактори? Приблизително около 2% от възрастното население в развитите страни страда от сърдечна недостатъчност, а сред лица на възраст над 70 години 1 от 10 човека има СН. Над 15 млн. европейци са засегнати от този проблем, като честотата му варира в различните страни. В Германия например са засегнати 4% от населението, а в Италия и Белгия около 1,3-1,4%. За България се смята, че има около 140 хил. пациенти със сърдечна недостатъчност, като бройката им се увеличава непрекъснато. Това може би се дължи на факта, че в нашата страна контролът на рисковите фактори е много труден. Пациентите са много недисциплинирани. Пиенето на алкохол и пушенето на цигари са широко разпространени. Освен това много от тях не приемат медикаментите си редовно, имат незадоволителен контрол на артериалното налягане, на холестерола. Всички тези рискови фактори допринасят за развиването на сърдечни заболявания и респективно - сърдечна недостатъчност. Освен това и ресинхронизиращата терапия не е достатъчно позната сред българските пациенти и това е една от причините годишно да се правят малко имплантации. За миналата година в България са имплантирани около 450 подобни устройства, което прави около 64 устройства на 1 милион население. За сравнение - в страни като Германия и Италия, тази бройка е около 200 на 1 милион, а в САЩ достигат до 450 на 1 милион население.

- Как реалнo се поставя CRT в човешкото сърце? Нека опишем самата процедура. След подготовка на пациента и под местна упойка, се прави малък разрез под ключицата. През този разрез, по венозен път, чрез рентгенов контрол се имплантират електроди в сърцето, след това те се свързват с кардиостимулатора, а той се поставя под кожата. Пациентите се възстановят бързо след

здр а ве процедурата и се връщат към ежедневните си дейности.

- Какво се случва със сърцето и здравето ни след това? Веднага след поставянето се наблюдава подобряване на електрическата активност на сърцето. Отчита се възвръщане на електрическата синхронност и оттам - и на механичната синхронност на съкращенията му. Това, от своя страна, води до подобрение във функцията на сърцето и състоянието на пациента. Ако преди се е задъхвал на няколко крачки и е нямал сили за ежедневните си дейности, то след поставянето на CRT (при някои пациенти веднага, при други отнема известно време) болният има повече енергия, може да изминава поголеми разстояния, без нужда от почивка и се справя сам с домакинската работа. Този вид терапия дава възможност и да се регулира медикаментозното лечение. CRT позволява оптимизиране на лекарствата, които приема болния. Значително по-рядко се налага да постъпва в болница, а така се намаляват и разходите за болничен престой с около 37%. Проучвания, проведени с много пациенти в цял свят показват, че СRT удължава живота на болните с поне две години и намалява риска от смърт с 34% спрямо медикаментозното лечение.

- Къде на територията на страната ни се извършва манипулацията и на каква парична стойност е? Покрива ли се от Здравната каса? Към този момент имплантации на CRT се извършват в 17 центъра в страната, концентрирани предимно в София. В Пловдив тези процедури се извършват само при нас - в отделението по „Инвазивна кардиология“ на УМБАЛ „Св. Георги“. Поставянето на устройствата се покрива от НЗОК и е безплатно за пациентите. Съществуват обаче и по-сложни стимулатори, които включват система за ресинхронизираща терапия и кардиовердер дефибрилатор (CRT-D). Това устройство се реимбурсира частично от Здравната каса – тя покрива 8500 лв. от цената му. При нас, в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив, устройството струва 16 500 лв. За пациента остава доплащане от 8000 лв. Разходите за самата процедура се покриват изцяло по клинична пътека от НЗОК.

КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ПРОЛЕТНАТА УМОРА? Всяка промяна в климата или природата се отразява върху физическото и психическото здраве на човешкия организъм, макар и с различна честота и интензитет. Най-осезаем е ефектът при смяната на сезоните, когато много хора изпитват сходни симптоми на дискомфорт. По принцип те отшумяват бързо и организмът се адаптира към промените. Въпреки това, има действия и мерки, които може да предприемете, за да забързате процеса по адаптиране и да сведете до минимум тези симптоми. Но нека първо разгледаме в подробности какви са причините за възникване на сезонната умора. Какво представлява пролетната умора Транзитният период между края на зимата и началото на пролетта може би е най-наситеният откъм неприятни усещания. Причината затова се крие в пониженото производство на някои хормони през зимата и по-специално на хормона серотонин – невротрансмитер, синтезиран в мозъка, който отговаря за функционирането на сърдечно-съдовата, бъбречната, имунната и стомашно-чревната система. Този хормон е основен помощник в борбата със стреса и паралелно с това е известен като “хормона на щастието“. През зимно време нивата му в организма се понижават заради по-малкото дневна светлина, тъй като дните са покъси. Съответно, тялото произвежда повече мелатонин или т.н. „хормон на съня“. Мелатонинът регулира основните физиологични процеси, включително цикъла на сън след събуждане и сезонната адаптация. Човешкият организъм произвежда мелатонин в най-големи количества през нощта, като излагането на дневна светлина, понижава секрецията му. С настъпването на пролетта телесната температура се повишава, а кръвоносните съдове се разширяват. По-дългите дни и по-силната дневна светлина стимулират тялото да произвежда повече серотонин, като нивата на мелатонин все още остават високи. Тъй като организмът не може да се 9►

зд р аве приспособи към промяната за една нощ, много хора изпитват дискомфорт през този период – чувстват се летаргични, без настроение и мотивация или с други думи, изпитват симптоми на пролетна умора. Методи за справяне с пролетната умора Въпреки че не можем да спрем смяната на сезоните, има няколко начина, които ще ви помогнат да се почувствате по-енергични, заредени и дори с по-добро настроение за новия сезон. Първият метод, с който да преборите пролетната умора, е да си набавяте достатъчно продължителен и качествен сън. Освен заспиването в по-ранен час, е препоръчително да държите завесите или щорите в спалнята си напълно спуснати. Когато спите в пълен мрак, организмът се възстановява по-бързо. Ако оставите завесите/щорите отворени, тялото ви ще приеме първите слънчеви лъчи като сутрешна аларма и ще прекъсне секрецията на мелатонин. По този начин е много вероятно да се събудите не защото сте се наспали, а защото слънцето е изгряло, което през пролетта се случва в по-ранните часове на деня. Осигурете си пълноценен сън като спите в пълна тъмнина или използвате маска за сън, която да блокира слънчевата светлина сутрин. Ако изпитвате трудности с ранното заспиване, може да прибегнете към натурални продукти, които да подготвят организма ви за спокоен сън. Такива са билки като маточина и лавандула, които имат успокояващо и отпускащо действие. Клинично проучване от 1999-та година доказва, че приемът на маточина не само спомага заспиването, но и подобрява качеството на съня с цели 33%. Тази и подобна на нея билки може да приемате под формата на чай вечер преди лягане. Друга алтернатива са хранителните добавки, съдържащи магнезий. Според по-скорошно изследване от 2012-та година, приемът на магнезий подобрява ефективността на съня, намалява времето за заспиване, както и понижава честотата на събуждането сутрин. Ако се спрете на този вариант, следва да обсъдите с лекуващия ви лекар дали и как да приемате хранителни добавки с магнезий. И докато през нощта е препоръчително да спите в пълен мрак, то през деня е добре да се възползвате максимално от слънчевите лъчи. Чрез тях ще си възвърнете нивата на витамин Д в организма, които спадат драстично през зимата,

заради липсата на слънчева светлина. Витамин Д е известен с влиянието си върху растежа и развитието при деца, но успешно се прилага и в борбата с умората и липсата на енергия. Във връзка с излагането на повече дневна светлина е препоръчително да бъдете и физически по-активни. Включете повече движение в ежедневието си – когато имате възможност ходете пеша, изкачвайте стълби или правете леки до умерени тренировки. Физическото натоварване ще помогне на тялото ви по-бързо да се адаптира към промените, като го енергизира и тонизира. Още един метод за справяне с пролетната умора е да повишите приема на витамини. През студените зимни месеци, достъпът до свежи плодове и зеленчуци е по-ограничен, поради което пролетта е чудесен период, в който да дадете на организма си всички необходими минерали и витамини. Тях може да си набавите както чрез храната, така и чрез хранителни добавки, които да действат в подкрепа на имунната система. Преди да започнете приема им, консултирайте се с вашия лекар, който да ви предпише най-подходящите добавки според нуждите и симптомите ви. Независимо кой или кои от методите изберете, за да преборите пролетната умора, не забравяйте, че това е естествен процес на адаптиране, който изисква търпение и време. Не се претоварвайте с физическа активност или прекомерен прием на витамини, тъй като всяко подобно действие би предизвикало стрес за организма, а това е последното нещо, от което имате нужда в период на промени. Важно е обаче да поясним, че всички данни и факти, изложени в този материал, са поднесени с изцяло информативна цел. С тази статия ние не целим поставянето на конкретна диагнози или назначаването на каквото и да е лечение. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели да подхождат внимателно към приема на хранителни добавки и препарати, съдържащи К2 и да го съгласуват с мнението на медицинско лице. Литература: Abbasi B, Kimiagar M, et al. The effect of magnesium supplementation on primary insomnia in elderly: A double-blind placebo-controlled clinical trial, J Res Med Sci., 2012, 17(12): 1161–1169.

Cerny A, Schmid K. Tolerability and efficacy of valerian/lemon balm in healthy volunteers (a double-blind, placebo-controlled, multicentre study), Fitoterapia, 1999, Volume 70, Issue 3, Pages 221-228.

Gupta A, Sharma P, et al. Role of serotonin in seasonal affective disorder, European Review for Medical and Pharmacological Sciences, 2013; 17: 49-55.

Pandi-Perumal S, Trakht I, et al. Physiological effects of melatonin: Role of melatonin receptors and signal transduction pathways, Progress in Neurobiology, 2008, Volume 85, Issue 3, Pages 335-353.

Wehr T. Melatonin and Seasonal Rhythms, Journal of Biological Rhythms, 1997, Volume: 12 issue: 6, page(s): 518-527. ■

Победи АЛЕРГИЧНАТА ХРЕМА естествено и безопасно!

Начин на прием:

В острия период – 3х2 табл. от всяка сол на ден, а след подобрение – по 2 табл. от всяка сол дневно за поне 1 месец.

10

Подпомага елиминирането на алергените

Овладява острото алергично възпаление

Повлиява воднистата хрема

здр а ве

КАК ДА ЗАЩИТИМ ЗРЕНИЕТО СИ, АКО ЦЯЛ ДЕН РАБОТИМ ПРЕД КОМПЮТЪР Екраните на компютрите и цифровите устройства се превърнаха в неразделна част от нашето ежедневие. Хората прекарват средно от 6 до 9 часа на ден пред тях. Смята се, че към 2018 г. 84% от населението на света използва цифрови устройства. През следващите години тази цифра само ще расте. Режимът на самоизолация, който се намеси в живота на милиони хора за толкова кратко време, безпрецедентният брой възрастни работещи от вкъщи, масовият преход на ученици към дистанционно обучение. Хората все повече използват цифрови устройства с екрани за конферентна връзка и забавление. Важно е да пазим и защитаваме зрението си. Дългото седене пред екрана причинява сухота и напрежение в очите, главоболие и замъглено зрение. Ще разгледаме няколко съвета, които ще ви помогнат да поддържате очите си здрави и да предотвратите синдрома на компютърното зрение. Какво е синдром на компютърното зрение Синдромът на компютърното зрение (CVS) е съвкупност от проблеми със зрението, причинени от продължителната употреба на цифрови дисплеи: компютърни екрани, таблети, мобилни телефони и други устройства. Симптомите включват напрежение в очите, замъглено зрение, сухота в очите, главоболие и дори болки във врата и раменете. Това са симптоми развиващи се от работа в условия на слаба светлина, силно отразяващ светлината екран, лоша ергономия, некоригирани дефекти на зрението или комбинация от тези фактори. Тежестта на симптомите зависи от времето, прекарано пред екрана, както и от наличието на всякакви некоригирани зрителни дефекти като далекогледство, астигматизъм, нарушено настаняване и свързано с възрастта зрително увреждане. Причини за развитието на компютърно-зрителен синдром Текстът, отпечатан на хартия, е много по-остър от цифровия екран, тъй като екранът се състои от хиляди малки пиксели.

Техният брой определя така наречената разделителна способност на изображението. Екранното изображение се променя, може да трепти и често има отблясъци. Когато гледа екранно изображение, читателят по-интензивно напряга очите и фокусира погледа си. Това води до повишено напрежение и замъглено зрение. Установена е и пряка връзка между интензивността на болката във врата и степента на напрежение на очите, която потребителят на цифрово устройство може да изпитва. Материал публикуван в списание Ophthalmic & Physiological Optics, отбелязва, че използването на компютър е свързано с пониска честота на мигане в сравнение с четенето на печатни материали. Естественото присвиване при гледане на изображение на екрана също може да намали честотата на мигане. Мигането е нормален механизъм за овлажняване на очите, а липсата му може да доведе до сухота в очите. Основното нещо е превенцията Много от симптомите на синдрома на компютърното зрение могат да бъдат преходни или дори да изчезнат, ако сведете до минимум гледането на съдържание на цифрови екрани. При някои хора симптоми като замъглено зрение на разстояние или сухота в очите продължават дълго. Ако вече сте диагностицирани с астигматизъм, късогледство или далекогледство, попитайте вашия очен лекар, дали имате нужда от очила или други коригиращи мерки. Ако не предприемете действия, когато забележите първите признаци, симптомите могат да продължат, да се повторят или да се влошат.

4 начина за предотвратяване на синдром на компютърно зрение 1. Съобразете оборудването на работното място с принципите на ергономичност Уверете се, че спазвате принципите на ергономична организация на работата и работното пространство,► 11

зд р аве когато работите на настолен или преносим компютър и когато четете от екран. Опитайте се да избягвате позиции, които причиняват напрежение във врата. Експертите препоръчват оптимално разстояние между очите и екрана от 50-100 см, като екранът трябва да бъде разположен под ъгъл 15-20 градуса, и около 13 см под нивото на очите. Това означава, че си струва да инвестирате и да закупите удобен, регулируем по височина стол. Краката ви трябва да са перпендикулярно разположени на пода, когато гледате екрана на компютъра, а китките не трябва да са на клавиатурата, когато пишете.

2. Добро осветление Ако работите от вкъщи, правете това в добре осветена стая и редувайте тъмния и светлия контраст на екрана. Ако трябва да се взирате цял ден в екрана, филтрите против отблясъци на екрана могат да намалят количеството синя светлина, отблясъци и отражения от монитора на вашия компютър. Съществуват приложения, които намаляват количеството синя светлина на екрана на цифровото ви устройство, като по този начин намаляват напрежението в очите. Не забравяйте, че е най-важно да осигурите достатъчно осветление в помещението.

3. Правете почивки Правете паузи, като по този начин си почивате и облекчавате натоварването на очите, принудени да се фокусират дълго върху екрана. Това е най-добрият начин за превенция на очите. Правилото 20-20-20, разработено от Американската оптична асоциация и препоръчано на всички, предлага да се правят 20-секундни паузи на всеки 20 минути, докато се гледа обект на разстояние 20 фута (6 метра), за да се даде възможност на очите да променят фокуса.

4. Мигайте! Опитайте се да премигнете! Мигането позволява на окото да задържа влагата, от която се нуждае. Ако очите ви са сухи, можете да използвате капки за очи. Избягвайте да използвате капки, които облекчават зачервяването, те съдържат съставки като нафтизин и тетрахидрозолин. Тези вещества действат като вазоконстриктори и намаляват зачервяването на очите, като стесняват очните артерии, които пренасят в очите кръв и основни хранителни вещества. Здравето на очите и силата на антиоксидантите Качеството на живот, което носи доброто зрение, е безценно. Състоянието на очите може да се подобри, ако се храните добре и с мощни антиоксиданти. Някои хранителни вещества, като лутеин, зеаксантин, витамин С, витамин Е и цинк, могат да помогнат за намаляване на риска от някои очни заболявания, според Cochrane Review. Лутеинът и зеаксантинът са каротеноиди, които присъстват в клетките на централната ретина на окото и имат силно антиоксидантно действие. И двете съединения се намират в яйцата, листните зелени зеленчуци, сладките и люти чушки и имат способността да филтрират синята светлина, като по този начин намаляват уврежданията на рецепторите в ретината. Витамините С и Е са витамини с антиоксидантни свойства. Те се съдържат в много храни и зеленчуци. Витамин С е основно хранително вещество, тъй като не се произвежда от човешкото тяло. Неговото присъствие в диетата е от изключителна важност за синтеза на колаген, структурен протеин, който е от съществено значение за стените на кръвоносните съдове, сухожилията, връзките и костите.

12 Витамин Е е мастноразтворим витамин, който може да

служи като източник на антиоксиданти за тялото. Важен е и за очите, тъй като високите концентрации на мастни киселини присъстват в ретината, а антиоксидантните свойства на витамин Е могат да помогнат за предотвратяване на щети, причинени от свободните радикали. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) препоръчва дневен прием на 75-90 mg витамин С и 22 IU (международни единици) витамин Е. Проучванията показват, че добавянето на цинк към диетата може да забави прогресирането на определени очни състояния. Цинкът е изключително полезен за ретината, тъй като се изисква от ензимите, отговорни за усвояването на свободните форми на кислород, което може да е резултат от метаболизма на окото. Той играе роля и в изграждането и функцията на структурните протеини и клетъчните мембрани на окото. Препоръчителната доза според FDA е 11 mg на ден. Очите - индикатор за вашето здраве Ние възприемаме околния свят благодарение на нашето зрение. Очите ни трябва да са максимално защитени и отпочинали, за да се радваме безпроблемно на заобикалящата ни среда. Запомнете: превенцията е от ключово значение. Използвайте правилото 20-20-20 и помнете, че много заболявания могат първо да се почувстват като влошаване на състоянието на очите и чак след това да се появят в други части на тялото. Всяка година или две е необходимо да посещавате офталмолог за очен преглед. И не забравяйте да се храните балансирано и да консумирате достатъчно антиоксиданти, защото те са полезни не само за очите, но и за здравето като цяло. Информацията,

представена в тази статия, е само за

информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1.

Buscemi, S., Corleo, D., Di Pace, F., Petroni, M., Satriano, A., Marchesini, G.; The effect of lutein on eye and extra-eye health. Nutrients, 2018. 10(9):1321. doi: 10.3390/nu10091321.

Epub 2018 Sep 18.

2.

Computer Vision Syndrome. American Optometric Association Webpage. Accessed 4/22/2020.

3.

Computer Workstations eTool. Occupational Safety and Health Administration. United States Department of Labor Webpage. Accessed 04/22/2020.

4.

Evans, J., Lawrenson, J.; Antioxidant vitamin and mineral supplements for slowing the progression of age-related macular degeneration. Cochrane Database Syst Rev, 2017. 2017(7): p.

CD000254. Epub 2017 Jul 31.

5.

Intraocular Muscles. Department of Engineering Courses. Brown.edu website. Accessed 04/22/2020.

6.

Loh, K., Redd, S.; Understanding and preventing computer vision syndrome. Malays Fam Physician, 2008. 3(3): p.

128-30.

7.

Mathys, K., Lee, B.; Vernal Keratoconjunctivitis. In Ocular Surface Disease: Cornea, Conjunctiva and Tear Film. 2013. p. 97-102. doi.org/10.1016/B978-1-4557-2876-3.00014-6.

8.

Parihar, J., Jain, V., Chaturvedi, P., Kaushik, J., Jain, G., Parihar, A.; Computer and visual display terminals (VDT) vision syndrome (CVDTS). Med J Armed Forces India, 2016.

72(3): p. 270-6. doi: 10.1016/j.mjafi.2016.03.016.

9.

Porcar, E., Pons, A., Lorente, A.; Visual and ocular effects from the use of flat-panel displays. Int J Ophthalmol. 2016. 9(6): p. 881-5.

10. Rasmussen, H., Johnson, E.; Nutrients for the aging eye.

Clin Interv Aging, 2013. 8:741-48.

11. Ranasinghe, P., Wathurapatha, W., Perera, Y., Lamabadusuriya, D., Kulatunga, S., Jayawardana, N., Katulanda, P. Computer vision syndrome among computer office workers in a developing country: an evaluation of prevalence and risk factors.

BMC Res Notes, 2016. 9(150). doi: 10.1186/s13104-016-1962-1.

12. Richer, S., Newman S.; Diet & Nutrition. Caring for Your Vision. American Optometric Association Webpage. Accessed 04/23/2020.

13. Rosenfield, M.; Computer vision syndrome: a review of ocular causes and potential treatments. Ophthalmic Physiol Opt, 2011. 31(5): p. 502-515. doi: 10.1111/j.14751313.2011.00834.x. Epub 2011 Apr 12.

14. Suggestions for Computer Vision Syndrome Sufferers. American Optometric Association Webpage. Accessed 04/23/2020.

15. Vimont, Cw., Pagan-Duran, B.; 36 Fabulous Foods to Boost Eye Health. American Academy of Opthalmology Webpage. Accessed 04/22/2020. ■

ЛУТЕИН МЕЗОЗЕАКСАНТИН 30 вегетариански капсули *Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене. www.drwolke.com

здр а ве

ПРИЗНАЦИ НА ЛИПСА НА ВИТАМИНИ Дефицитът на витамини остава един от основните ф а к т о р и в глобален мащаб, водещ до множество заболявания, особено в страни с ниски и средни доходи. В тази статия, ще видите, че някои етапи от живота представляват по-висок риск от дефицит от други: рисковете са по-високи: при бременни жени, деца (от зачеването до младенческа възраст). Подрастващи, възрастни хора и хора от други възрастови групи също са изложени на риск от дефицит на витамини и минерали. Над 800 милиона души по света днес са недохранени. В риск са приблизително 125 милиона деца в предучилищна възраст поради дефицит на витамин А. А при много нации се среща често риск от дефицит на фолиева киселина, тиамин, витамин В12, ниацин, рибофлавин, други витамини от група и витамин D. Добре балансираният здравословен, разнообразен начин на хранене е жизненоважен за нашето здраве. Чрез такава диета можем да си набавим всички необходими витамини и хранителни вещества, от които се нуждае нашия организъм, който е като биологична машина. Когато машината има проблем, тя винаги ни сигнализира. Тялото прави това посредством симптоми, признаци на липса от дадено вещество или витамин. Режим на хранене, в който има включен недостиг на хранителни вещества може да причини различни неприятни симптоми. Какви са симптомите на различните видове недостиг? Симптоми са начинът, по който тялото ви съобщава за потенциални дефицити на витамини и минерали. Признаването им може да ви помогне да коригирате диетата си съответно. Тази статия разглежда 8-те най-често срещани признака на недостиг на витамини и минерали и как да ги отстраним.

1. Чуплива коса и нокти Един от признаците за недостиг може да причини чуплива коса и нокти. Например липсата на биотин. Известен още като витамин B7, помага на тялото да преобразува храната в енергия. Рядко се среща дефицит на биотин, но когато се получи в организма, се наблюдават чупещи се нокти и коса като едни от най-забележимите симптоми. Други симптоми са хронична умора, мускулни болки, спазми, изтръпване на крайниците. Бременните жени, страстни пушачи или хора със зависимост към алкохол, които има също храносмилателни разстройства, като болестта на Крон, са изложени на най-голям риск от развитие на този дефицит на биотин (витамин B7). Освен това, продължителната употреба на антибиотици и някои лекарства против гърчове също могат да доведат до този дефицит. Прекомерната консумация на суров белтък също може да доведе до дефицит на биотин. Това е така, защото белтъците от сурови яйца съдържат авидин, протеин, който се свързва с биотина и може да намали усвояването му. Храните, богати на биотин, включват: · жълтъци · месо · риба · млечни продукти · ядки · семена · спанак · броколи · карфиол · сладки картофи · мая · пълнозърнести храни · банани Възрастните, които страдат от липса на биотим могат да приемат добавки, които да им осигуряват около 30 микрограма биотин на ден. Въпреки това, не са налични достатъчно данни от проучвания, които да доказват безспорно ползите от добавките с биотин, така че и към момента пълноценното хранене остава найдобрият начин за набавяне на този важен витамин.

2. Лезии, афти в устата и по устните или цепки в ъгълчетата на устата Пораженията по устата могат отчасти да бъдат свързани с недостатъчен прием на определени витамини или минерали. Например, язви в устата, познати повече като афти, често са резултат от недостиг на желязо или витамини от група В. Едно малко проучване отбелязва, че пациентите с язви в устата имат два пъти по-висок риск от ниски нива на желязо. В друго малко проучване, около 28% от пациентите с афти са показали дефицит на тиамин (витамин В1), рибофлавин (витамин В2) и пиридоксин (витамин В6). Ъглов хейлит (напукани ъгли на устните), може да доведе до нацепени устни и кървене от устните. Те могат да се разцепят или

да кървят. Това може да бъде и следствие от излишно отделяне на слюнка или дехидратация. Въпреки това, до ъглов хейлит може да се стигне и от недостиг на желязо и витамини от група B и по-специално рибофлавин. Храните, които са богати на желязо включват: · пълнозърнести храни · месо · пилешко месо · млечни продукти · бобови растения · зелени зеленчуци · нишестени зеленчуци · ядки · семена Ако усетите някои от гореспоменатите симптоми, опитайте да прибавите горните храни към хранителния си режим, за да видите дали симптомите ви се подобряват.

3. Кървене на венците Понякога грубото търкане на зъбите е основна причина за кървене на венците, но ако хранителният режим не съдържа достатъчно витамин C, това също може да доведе до това състояние. Витамин С играе важна роля в заздравяването на рани, а също така и при имунитета. Витамин C действа като антиоксидант, като помага за предотвратяване на увреждането на клетките. Tялото ни не произвежда витамин С самостоятелно, така че единственият начин да поддържаме добри показатели, е чрез правилен режим на хранене. Дефицитът на витамин С е рядък при хора, които консумират достатъчно пресни плодове и зеленчуци. Въпреки това, много хора не ядат достатъчно от тях всеки ден. Това може да обясни защо проучванията, извършващи рутинни скрининги при сравнително здрави нации, откриват ниските нива на витамин С в 13-30% от населението, като 5–17% от тях имат дефицит. Приема на много малко витамин С чрез диетата за дълги периоди може да доведе до симптоми на дефицит, включително кървене на венците и дори загуба на зъби. Друга сериозна последица от тежкия дефицит на витамин С е скорбут, който потиска имунната система, отслабва мускулите и костите и кара страдащите да се чувстват уморени и летаргични. Други често срещани признаци на дефицит на витамин С включват лесно насиняване и ожулване на кожата, бавно зарастване на рани, суха люспеста кожа и чести кръвотечения от носа. Не забравяйте да приемате достатъчно витамин С, като ядете поне 2 парчета плод и 3-4 порции зеленчуци всеки ден.

4. Лошо нощно виждане и бели израстъци по очите Храненето с храни, които нямат достатъчно хранителни вещества понякога може да причини проблеми със зрението. Например, ниският прием на витамин А често е свързан със състояние, известно като нощна слепота, което намалява способността на хората да виждат при слаба светлина или тъмнина. Това е така, защото витамин А е необходим за производството на родопсин, пигмент, открит в ретинaта на окото, който ви помага да виждате през нощта. Когато не се лекува, нощната слепота може да прогресира до ксерофталмия, състояние, което може да увреди роговицата и в крайна сметка да доведе до слепота. Друг ранен симптом на ксерофталмия са петна на Бито, които са леко повдигнати, пенести, бели израстъци, които се появяват на конюнктивата или бялата част на очите. Те могат да бъдат отстранени до известна степен, но напълно изчезват, след като дефицитът на витамин А бъде преодолян. За щастие, дефицитът на витамин А е рядкост в развитите страни. Тези, които подозират, че приемът на витамин А е недостатъчен, могат да опитат да ядат повече храни, богати на витамин А, като месо от органи, млечни продукти, яйца, риба, тъмнолистни зеленчуци и жълто-оранжеви зеленчуци. Освен ако не е диагностициран с дефицит, повечето хора трябва да избягват приема на добавки с витамин А. Това е така, защото витамин А е мастноразтворим витамин, при който излишъкът може да се натрупа в мастните депа на тялото и да стане токсичен. Симптомите на токсичност на витамин А могат да бъдат сериозни и включват гадене, главоболие, дразнене на кожата, болки в ставите и костите, а в тежки случаи дори кома или смърт.

5. Люспеспести петна и пърхот Себорейният дерматит и пърхотът са част от същата група кожни заболявания, които засягат области на тялото ви. И двете включват сърбяща, лющеща се кожа. Пърхотът е ► 1 3

зд р аве ограничен само до скалпа, докато себорейният дерматит може да се появи и по лицето, горната част на гърдите, подмишниците и слабините. Вероятността да се появят тези кожни заболявания е найвисока през първите три месеца от живота, по време на пубертета и в средата на зрялата възраст. Проучванията показват, че и двете състояния са много честосрещани. До 42% от бебетата и 50% от възрастните може да страдат от пърхот или себореен дерматит в един или друг момент. Пърхотът и себорейният дерматит могат да бъдат причинени от много фактори, като един от тях е храненето, при което липсват съществени хранителни вещества. Например ниските нива на цинк в кръвта, ниацин (витамин В3), рибофлавин (витамин В2) и пиридоксин (витамин В6) могат да доведат до това състояние. Въпреки че връзката между режима на хранене, в който няма достатъчно хранителни вещества и тези кожни заболявания не е напълно изяснена, хората с пърхот или себореен дерматит могат да подобрят състоянието си с повече от тези хранителни вещества. Храни, богати на ниацин, рибофлавин и пиридоксин, са: · пълнозърнести храни ·пилешко месо · риба · яйца · млечни продукти · бобови растения · зелени зеленчуци · нишестени зеленчуци · ядки и семена Именно, морските дарове, месото, бобовите растения, млечните продукти, ядките и пълнозърнестите храни са отличен източници на цинк.

6. Косопад Косопадът е много често срещан симптом. Всъщност до 50% от възрастните се оплакват от загуба на коса на около 50-годишна възраст. Диета, богата на следните хранителни вещества, може да помогне за предотвратяване или забавяне на косопада. Желязо Желязото е минерал, който е основен компонент на хемоглобина, миоглобина, ензимите и цитохромите и е необходим за транспортирането на кислород и клетъчното дишане. Желязото също е от решаващо значение за оптимален растеж и когнитивна функция. Съществуват две форми на желязо, а именно хем и нехем. Хемовото желязо се намира в животински източници, докато нехемовото желязо се намира в растенията и се използва за укрепване. Нито една форма на желязо не е силно бионалична; бионаличността на хемовото желязо се оценява на 12-25%, а на нехемовото желязо е под 5% бионалично, обаче, с изключение при жените по време на менструация и бременни жени, тогава желязото повишава нивиата си. Този минерал е участва в синтеза на ДНК, включително този на ДНК, присъстваща в косата фоликули. Твърде малкото желязо може да доведе до спиране на растежа или падане на косата. Цинк Този минерал е от съществено значение за синтеза на протеини и клетъчното делене, необходими са два процеса за растежа на косата. Като такъв, дефицитът на цинк може да причини загуба на коса. Цинкът се съдържа предимно в животински продукти и морски дарове. Подобно на желязото, усвояването на цинка се нарушава от фитати, фибри и лигнини, като всички те влошават бионаличността от неживотински източници на цинк. Калцият и казеинът могат да намалят бионаличността на цинк от краве мляко. При хората цинк има в кърмата. Линолова киселина и алфа-линоленова киселина Тези незаменими мастни киселини са необходими за растежа и поддържането на косата. Специално алфа-линоленовата киселина е основна омега-3 мастна киселина и има жизнено-важна функция за организма. Тя е отговорна за нормалния растеж и развитие на човешкия организъм. Тази киселина се съдържа в ядките. Орехите, са чудесни източници на алфа-линоленова киселина. Линоловата киселина се съдържа в липидите на клетъчните мембрани. Среща се в майчината кърма и е от основно значение за растежа и правилното развитие и растежа при децата. Ниацин (витамин В3) Това е жизненоважен водно-разтворим витамин от група B. Чрез този витамин организма ни превръща въглехидратите в глюкоза, а тялото ни използва тази глюкоза за енергия. Ниацинът е необходим за поддържане на здрава коса. Алопеция е, състояние, при което косата пада 14 на малки кичури. Тогава дефицитът

на ниацин може да бъде една възможна причина за този симптом. Биотин (витамин В7) Биотинът е друг В витамин, който при недостиг може да бъде свързан с косопад. Той е водоразтворим витамин, който има множество ползи за здравето. Синтезира се чрез бактерия в червата, но се усвоява главно чрез храната. Например: месо, риба, яйца, бобови растения, тъмнолистни зеленчуци, ядки, семена и пълнозърнести храни са добри източници на желязо и цинк. Нарушения на нервната система и витамин B12 Докато витамин B12 е важен за производството на червени кръвни клетки, той е важен и за здрава нервна система. Нелекуван дефицит на витамин В12 може да доведе до неврологични проблеми, като продължително изтръпване на ръцете и краката или проблеми с баланса. Това може да доведе до психическо объркване и забравяне, тъй като витамин В12 е необходим за здравословна мозъчна функция. Без лечение на дефицит на витамин В12, неврологичните усложнения могат да станат постоянни. Дефицитът на витамин В12 може да причини тези и други здравословни проблеми, преди да доведе до анемия. Богатите на ниацин храни включват месо, риба, млечни продукти, пълнозърнести храни, бобови растения, ядки, семена и листни зеленчуци. Тези храни са много богати на биотин. Много добавки твърдят, че предотвратяват косопада и много от тях съдържат комбинация от горните хранителни вещества, в допълнение към няколко други. Изглежда, че тези добавки стимулират растежа на косата и намаляват косопада при хора с доказан недостиг на гореспоменатите хранителни вещества. Съществуват обаче много ограничени изследвания за ползите от такива добавки. Също така си струва да се отбележи, че приемането на витаминни и минерали като добавки при липса на дефицит може да влоши косопада, вместо да му помогне. Например, излишъкът от селен и витамин А, две хранителни вещества, които често се добавят към добавките за растеж на косата, също са свързани с косопад. Освен ако вашият лекар не потвърди дефицит, най-добре е да се придържаме към добър хранителен режим, богат на тези хранителни вещества, а не добавки.

7. Червени или бели подутини по кожата Кератоза пиларис е състояние, което причинява появата на подутини, подобни на настръхване по бузите, ръцете, бедрата или задните части. Тези малки пъпчици често се появяват в детството и естествено изчезва в зряла възраст. Причината за тези малки подутини все още не е напълно изяснена, но те могат да се появят, когато в космените фоликули се произвежда твърде много кератин. Това предизвиква червени или бели повдигнати подутини по кожата. Кератоза пиларис може да има генетична връзка, което означава, че човек е по-вероятно да го има, ако член на семейството му също страда от това. Въпреки това, той се наблюдава и при хора, чийто хранителен режим не съдържа достатъчно витамини А и С. По този начин, в допълнение към традиционните лечения с

здр а ве лечебни кремове, хората с това състояние могат да обмислят да добавят храни, богати на витамини А и С към диетата си. Трябва да консумират повече месо, млечни продукти, яйца, риба, тъмнолистни зеленчуци, жълто-оранжеви зеленчуци и плодове.

8. Синдром на неспокойните крака Синдромът на неспокойните крака, известен също като болест на Уилис-Екбом, е нервно състояние, което причинява неприятни или дискомфортни усещания в краката, както и неустоимо желание да бъдат преместени. Според Националния институт по неврологични разстройства и инсулт (един от националните здравни институти на САЩ) този синдром засяга до около 10% от американците, като жените имат два пъти по-голям риск да преминат през това състояние. За повечето хора желанието да се движат изглежда се засилва, когато се отпускат или се опитват да спят. Въпреки, че точните причини за този синдром не са напълно изяснени, изглежда има връзка между симптомите на липса на желязо в кръвта. А липсата на магнезии също може да играе роля при синдрома на неспокойните крака. Например, няколко проучвания свързват ниските нива на желязо в кръвта с повишена тежест на симптомите. Няколко проучвания също отбелязват, че симптомите често се появяват по време на бременност, тогава, когато нивата на желязо при жените е повероятно да спаднат. Допълването с желязо обикновено помага за намаляване на симптомите, особено при хора с диагностициран дефицит на желязо. Ефектите от добавянето обаче могат да варират от човек на човек. Тъй като изглежда, че по-големият прием на желязо намалява симптомите, увеличаването на приема на храни, богати на желязо, като месо, домашни птици, риба, бобови растения, тъмно листни зеленчуци, ядки, семена и пълнозърнести храни, също може да бъде от полза. Може да бъде особено удобно да комбинирате тези богати на желязо храни с плодове и зеленчуци, богати на витамин С, тъй като те могат да помогнат за увеличаване на усвояването на желязо. Добре е да се знае, че изключително високите нива на желязо могат да се окажат фатални в някои случаи, така че най-добре е да се консултирате с лекар, преди да приемате добавки. Усложнения при бременност При бременните жени с дефицит на фолиева киселина има риск от усложнения, като преждевременно раждане. Развиващият се плод, който не получава достатъчно фолат от майка си, може да развие вродени дефекти на мозъка и гръбначния мозък. Ако мислите за забременяване, попитайте вашия лекар дали трябва да приемате добавки с фолиева киселина, така че запасите с фолат в тялото ви да са достатъчни и за вашето бебе. Как лекарят ще разбере дали имам хранителни дефицити? Въз основа на симптомите ви, вашият лекар може да подозира, че имате недостиг на витамини или минерали. Той или тя ще поръча кръвен тест, за да потвърди. Понякога бариатричната хирургия не е начин да се справим с хранителните проблеми. Те могат да бъдат причинени от това, че не приемате добавките си или по други причини. Диетолозите и други специалисти по храненето могат да разгледат внимателно вашата диета, за да се опитат да установят защо имате недостиг на витамини и минерали или пък излишък. Какво е лечението при дефицити? Вашето лечение ще зависи от това до каква степен е недостигът ви от определените витамини и минерали. Добавки, които могат да се приемат през устата, често се предписват, както и интрамускулни инжекции или назални инхалации на витамин В. Някои пациенти не могат да абсорбират перорални витамини, така че те биха получили интравенозно капене.

Източници 1. 8 Common signs you аre deficient in vitamins, Healthline https://www.healthline.com/nutrition/vitamin-deficiency#8.-Restless-leg-syndrome 2. Vitamin deficiency anemia https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/vitamin-deficiency-anemia/symptoms-causes/ syc-20355025 3. Nutritional Deficiencies, John Hopkins Medicine https://www.hopkinsmedicine.org/endoscopic-weight-loss-program/conditions/post_bariatric_ surgery/vitamin_mineral_deficiency.html 4. Ian Darnton- Hill, Public Health Aspects in the Prevention and Control of Vitamin Deficiencies, Curr Dev Nutr 2019 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6775441/ 5. Bailey R.L., West Jr. K.P., Black R.E., The Epidemiology of Global Micronutrient Deficiencies, 2015, Karger.com https://www.karger.com/Article/Fulltext/371618 6. M. Hornyak, U. Voderholzer, F. Hohagen, M. Berger, D. Riemann, Magnesium therapy for periodic leg movements-related insomnia and restless legs syndrome: an open pilot study, Pub Med Gov, 1998 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/9703590/ 7. A. Monguerra, A. Erdman, L. Booze, G. Christianson, P. Wax, E. Scharman, A. Woolf, P. Chyka, D. Keyes, K. Olson, E. Caravati, W. Troutman, Iron ingestion: an evidence-based consensus guideline for out-of-hospital management, Pum Med Gov, 2005 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/16255338/ ■

СИБИРИСКИ ЖЕНШЕН –

МОЩЕН АДАПТОГЕН ЗА ОБЩО УКРЕПВАНЕ НА ОРГАНИЗМА Стрес, намален енергиен запас и понижен имунитет – за всички тези здравословни състояния се препоръчва една конкретна билка с изключително мощни укрепващи за цялото тяло свойства. Билката носи наименованието сибириски женшен и следва да се различава от другите видове женшен. Такива са китайският женшен (Panax Ginseng) със стимулиращо за метаболизма действие, както и американският женшен (Panax quinquefolium), който се използва главно в помощ на диабетиците, тъй като регулира нивата на кръвната захар. Сибирският женшен, за който ще стане дума в детайли в този материал, е познат в науката и с латинското си наименование Eleutherococcus senticosus. Той е сред любимите природни екстракти за спортистите, защото действа тонизиращо, заздравяващо за раните, ободряващо при стрес и хронична умора, а също така и отлично средство за повишаване на виталните сили при влизане в менопауза. Сибирски женшен – същност Сибирският женшен, както става ясно и от името му, произлиза от най-студените части на съвременните и древните руски територии. Той представлява многогодишно растение, което се ползва със славата на природен лечебен дар и в редица азиатски региони. В тях билката се слави като уникална тонизираща напитка, а също така и имуностимулатор при комрпометирана имунна система или след тежко боледуване от вирусна или бактериална инфекция. Сибирският женшен в действителност може да се справи с редица респираторни заболявания, като в Китай тя се използва при настинка и грип от преди повече от 2000 години. За целите на фармакологията обикновено се използват екстракти от корените на растението. Сибирски женшен – уникален природен адаптоген През 1999-та година д-р Марина Давидов публикува научен материал съвместно с експертния екип на Департамента по Биохимия и Клетъчна Биология в Щатския университет в Ню Йорк. В своята разработка д-р Давидов разяснява в дълбочина ролята на сибириския женшен за съвременната фармакология в качеството му на мощен природен адаптоген. Според екипа на Департамента по Биохимия и Клетъчна Биология в Щатския университет растението Eleutherococcus senticosus разполага с уникалната сила да подпомага организма да се справя сам в стресови ситуация от различен характер. Причината е, че билката активира съпротивителните сили в тялото. Тя има изключително мощно тонизиращо действие и следва да се препоръчва при всякакъв тип умора – от сезонната умора до тежко психическо или умствено натоварване, както и при изтощителни тренировки на активните спортисти. В допълнение, екипът на д-р Давидов показва нагледно, че Eleutherococcus senticosus съдържа огромно количество елеутерозид, на което се дължат повечето от лечебните му свойства, включително и да работи в тялото като адаптоген. Адаптоген (от адаптира) представлява специфично вещество, което подобрява отговора на организма към различни стресови и извънредни ситуации – стрес, травма, физическо и психическо натоварване и други. Това означава, че при прием на хранителна добавка с билката се ускорява ефектът от лечението на повечето видове болести, а симптомите 15 намаляват за максимално кратко време. ►

зд р аве От друга страна, в изследването на д-р Марина Давидов се доказва и, че сибирският женшен спомага за увеличаването на един от найзначимите компоненти в човешката имунна система. Става въпрос за Т-лимфоцитите или специфичен вид червени кръвни телца, които подпомагат по-дългата защита срещу вече прекарано вирусно, бактериално или грипно заболяване. За сравнение, подобен е и ефектът на имунорегулиращата функция на билката ехинация. Разликата идва в това, че ехинацията предлагат до десет пъти по-краткотрайна защита от повторно разболяване, отколкото тази на сибирския женшен. В Германия през 2001-ва година д-р Глатар, светило в имунологията и съвременните биотехнологии, щателно изследва противовирусните свойства на растението. Със своя научен екип той открива, че течният екстракт от сибирски женшен инхибира продуктивната репликация на човешки риновирус (HRV), респираторния синцитиален вирус (RSV) и вируса на грип А. Анализът на продуцирането на вируси след третиране на инфектираните клетки с помощта на анализи за намаляване на плаките показва силна антивирусна активност на екстракта от Eleutherococcus. Резултатите от изследването показват, че растението също така блокира репликацията на всички

ВитаминC+Цинк + Витамин D3 + Сибирски жен-шен 90 вегетариански капсули

СИБИРСКИ ЖЕН-ШЕН подсилва имунната система; детоксикира и прочиства организма от токсини; нормализира кръвната захар и укрепва храносмилателната система; също подобрява притока на кръв към мозъка, и така може да подобри творческото мислене и паметта. ВИТАМИН C - помага за функционирането на имунната система по време на интензивна физическа активност и след нея; допринася за синтезирането на колаген за нормалното функциониране на кръвоносните съдове; стимулира нормалното функциониране на нервната система и здравата психика. ВИТАМИН D - подпомага имунната система; поддържа нормалното състояние на костите, зъбите и мускулите; помага на тялото ефективно да абсорбира калция. ЦИНК - необходим за нормалното функциониране на имунната система; допринася за нормалното състояние на кожата, косата и ноктите; подпомага защитата на клетките от свободните радикали – силен антиоксидант

*Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

изследвани досега РНК вируси. Тази антивирусна активност остава стабилна при условията, използвани за приготвяне и съхранение на лекарства с екстракти от корена на билката. Междувременно, последната не само предпазва от вирусни инфекции и бактериални щамове, но по време на боледуването значително намалява симптоматиката. Така например, клиничните тестове показват, че приемането на специфичен комбиниран продукт, съдържащ сибирски женшен плюс андрографис (Kan Jang, Шведски билков институт) през устата подобрява симптомите на обикновена настинка, когато се започне в рамките на 72 часа от появата на симптомите. Някои от тях почти изчезват след 2 дни лечение. Въпреки това обикновено отнема 4-5 дни лечение за максимална полза. Някои изследвания показват, че тази комбинация от сибирски женшен и андрографис облекчава симптомите на настинка при деца по-добре от ехинацеята. Също така приемането на специфичен продукт, съдържащ сибирски женшен, ехинацея и малабарски орех (Kan Jang, Шведски билков институт) в продължение на 6 дни изглежда подобрява кашлицата и отделянето на бронхиални секрети по-успешно, отколкото приема на лекарството бромхексин. В проучвания на австрийски доктори се доказва, че приемът на сибирски женшен значително ускорява и лечението с конвенционални лекарства на вируса херпес симплекс 2. Още здравословни ползи от прием на сибирски женшен Освен адаптогена елеутерозид, гликозиди и полизахариди, в състава на сибирския женшен откриваме още богат витаминен комплекс (А, В1, С, D и Е). В своето единство тези полезни микроелементи създават предпоставка да се търсят и допълнителни, отвъд имонустимилуращите, свойства на сибирския женшен. В действителност, такива съществуват и се проявяват в различни органи и системи от такива. Сибирският женшен се смята за прекрасен стимулатор на 16 главния мозък. С него се подобрява паметта и концентрацията.

В допълнение, мозъчната дейност се стимулира и от положителния ефект на билката върху кръвообращението. Според някои учени това растение може да подобри дейността на нервната система, като върху нея то оказва и регулиращ, и успокояващ ефект. В азиатските страни билката често се ползва в помощ при терапията на безсъние, тревожност и неврастрения. В САЩ след няколко експериментални лечения сибирският женшен бива одобрен като спомагателен лекарствен продукт при терапия на биполярно разстройство. Някои от тези експериментални лечения завършват с изключителни резултати, включително и с пациенти в ремисия. Има известни проучвания, които подкрепят тезата, че сибирски женшен, може да повлияе положително контролиращата диабета терапия. В тези изследвания се дават доказателства, че растението по естествен път намалява нивата на кръвната захар, а също така действа противовъзпалително. Последното свойство на сибирския женшен го прави и добро подпомагащо средство при атеросклероза, ревматични сърдечния увреждания и при някои онкологични заболявания. Екстрактът от Eleutherococcus разполага и с регулираща свойства за женското здраве. В проучвания от миналия век става ясно, че растението подпомага хормоналния баланс и може значително да нормализира месечния цикъл, като едновременно с това се бори и с някои тежки симптоми при ПМС. Всичко това кара екип от италиански учени да изследва и ефекта на сибирския женшен върху възрастните дами с менопауза. В своите проучвания те достигат до извода, че билката намалява пристъпите на топло-студените вълни и подобрява настроението. В японски проучвания се говори, че растението има положително действие върху женското репродуктивно здраве. В страната често се препоръчва прием на екстракта от сибирски женшен преди забременяване. Трябва да отбележим обаче, че в скорошни проучвания билката се определя и като незаменимо средство за мъжкото здраве. Причината е, че в изследванията става ясно, че сибирският женшен насърчава естественото производство на тестостерон. Заради хормонорегулиращите свойства на растението, то се смята и за подкрепящо средство за хипофизата, хипоталамуса и надбъбречните жлези. Има и солидно количество научни данни, според които Eleutherococcus разполага с пречистващо действие. Ето защо сибирският женшен се препоръчва в помощ на чернодробната дейност, както и при натрупване на токсини в тялото. Антиоксидантният ефект на Eleutherococcus може да окаже положително действие и при проблеми със стомашно-чревния тракт. Отделно, билката подпомага храносмилането и активира някои ензими в преработката на хранителните вещества. Когато сибирски женшен се използва в помощ на гастроентерологичния тракт, се препоръчва прием на гладно. Между другото, същият увеличава в пъти свойството на билката да произвежда червени кръвни телца. Доказано е, че Eleutherococcus екстрактът подобрява лимфната функция, което означава, че могат да намалят отоците, причинени от натрупване на течност. Проучване от 2016 г на Каедеко Факуда от Изследователския център Shiseido в Йокохома, Япония установява, че сибирски женшен на прах значително намалява отока в рамките на 2 и 4 часа след консумация при 50 здрави доброволци. Сибирски женшен – прием, странични ефекти и противопоказания Сибирски женшен има само две противопоказания – да не се приема от бременни и кърмещи жени. Той е позволен дори за деца на възраст над 10-годишна възраст. Растението се препоръчва в различен диапазон от дневни дози, но най-често експертите съветват да не се превишава прием от 1 грам чист сибирски женшен дневно. Тъй като днес билката се предлага под формата на изсушен екстракт за чай или като таблетки, най-добре е да спазвате стриктно указанията на производителя. Сибирският женшен може да причини странични ефекти главно в следствие на предозиране, както и при индивидуална непоносимост. Обикновено те се засилват, ако паралелно е приеман и алкохол или други видове лекарства. Страничните ефекти се изразяват в гадене и главоболие. Моля, имайте на предвид, че този материал е изготвен с изцяло информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели винаги да обсъждат своя избор и начин на прием на хранителна добавка със сибирски женшен с лекуващия си лекар. Литература 1.Eleutherococcus senticosus (Rupr. & Maxim.) Maxim. (Araliaceae) as an adaptogen: a closer look, Marina Davydov 2.Antiviral activity of an extract derived from roots of Eleutherococcus senticosus Bernadette Glatthaar-Saalmüllera Fritz Sacherb Anke Esperesterc 3.https://www.rxlist.com/siberian_ginseng/supplements.htm 4.https://www.webmd.com/drugs/2/drug-735/siberian-ginseng-oral/details 5.https://www.naturalmedicinejournal.com/journal/2012-03/siberian-ginseng-review-literature 6.https://www.medicalnewstoday.com/articles/319084#12-potential-health-benefits 7.Antiedema effects of Siberian ginseng in humans and its molecular mechanism of lymphatic vascular function in vitro Kaedeko Fukada Mika Kajiya8.https://www.drugs.com/npp/eleutherococcus.html 9.Siberian ginseng (Eleutheroccus senticosus) effects on CYP2D6 and CYP3A4 activity in normal volunteers Jennifer L Donovan 1, C Lindsay DeVane, Kenneth D Chavin, Robin M Taylor, John S Markowitz 10.Effects of Siberian ginseng (Eleutherococcus senticosus maxim.) on elderly quality of life: a randomized clinical trial A F G Cicero 1, G Derosa, R Brillante, R Bernardi, S Nascetti, A Gaddi ■

Интервю с Психолог Славена Шекерлетова

Славена Шекерлетова винаги се е вълнувала от предизвикателствата, с които живеят хората и възможните начини за справяне с трудностите и различните кризи. Тя е дипломиран психолог, с преминато обучение по репродуктивна психология. Школите, които цени са Хуманистичната (Карл Роджърс) и Когнитивно-поведенческата терапия. Психологията, която практикува е свързана донякъде и с екзистенциалния подход. Проблемите, с които работи са: репродуктивни затруднения – преминаване през методи на асистирана репродукция като инвитро, донорство на яйцеклетки и т.н.; загуби/аборти; депресии; трудности през менопаузата; следродилна депресия; различни състояния на личността, които изискват психологическа подкрепа, житейски трудности; желание за личностно развитие и себепознание; кариерно ориентиране. Разговаряме с нея за психичното здраве на българина и развитието на тази по-различна, но важна медицина.

ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

зд р аве - Кои са основните причини в модерния свят за психичните разстройства? Кое играе най-голяма роля – личните травми, стресът, отговарянето на социалните очаквания, лабилната психика или нещо друго? Светът и сега, както и преди винаги е предлагал доста предизвикателства пред психичното здраве. И личният опит, и стресът, и най-вече това каква нагласа имаме за справяне с възникналите трудности са важни фактори. Може би е добре да кажем, че психичното здраве включва нашето емоционално, психологическо и социално благополучие. То влияе върху начина, по който мислим, чувстваме и действаме. Психичното здраве е важно на всеки етап от живота - от детството и юношеството до зрялата възраст. Психичното здраве на човек може да се промени с течение на времето, в зависимост от много фактори. Когато изискванията, поставени към някого, надвишават ресурсите и способностите му за справяне, може да се повлияе на психичното здраве. Например, ако някой работи дълги часове без пълноценна почивка, грижи се съвсем сам за болен роднина или изпитва икономически трудности, той може в един момент да изпита емоционално и психическо изтощение. Особено, ако няма социална подкрепа. Тъй че може да се каже, че лошият стрес или дистресът е един огромен фактор за психичното здраве. С изследване е установено, че психичните заболявания са сред най -често срещаните състояния в Съединените щати. Статистиката сочи, че повече от 50% от хората в Америка ще бъдат диагностицирани с психично заболяване или разстройство в даден момент от живота си. 1 на 5 американци ще изпита психично заболяване през дадена година, 1 от 5 деца в момента или в даден момент от живота си са имали сериозно изтощаващо психично заболяване; 1 на 25 американци живее със сериозно психично заболяване, като шизофрения, биполярно разстройство или тежка депресия. У нас, за съжаление, такава статистика липсва. Редица фактори могат да допринесат за риска от психични заболявания, като например ранни неблагоприятни житейски преживявания, като травма или история на злоупотреба (насилие над деца, сексуално насилие, свидетели на насилие и др.), употреба на алкохол или наркотици, усещане за самотност и изолация. Тепърва ще се установява до какви последици водят и доведоха самотата и социалната изолация, породени от ограниченията, свързани с пандемията от коронавирус. Със сигурност проблемът е в пъти по-голям след Covid 19.

- Може ли да направим разделение по полова характеристика за това коя част от обществото е по-склонна да развие психична нестабилност? Що се отнася до психични заболявания, двата пола са различни: жените са по-склонни към тревожност или депресия, докато мъжете са склонни към злоупотреба с вещества или антисоциални разстройства според проучване, публикувано от Американската психологическа асоциация. Никой от двата пола не е застрахован. И това също не означава, че мъжете не могат да развиват тревожни разстройства, но изглежда те се срещат повече при жените.

- Вие работите главно в насока репродуктивна психология. Разкажете ни по какво се различава тя от общата психология. Занимавам се с различни случаи и състояния, както и с репродуктивна психология. Някакво разделение не би могло да се сложи. По-скоро тя е насочена специфично към хората с репродуктивни проблеми, с жени в следродилна депресия, с жени, преживели аборти. Казвам специфично, защото има някои важни неща, с които човек е добре да е запознат, когато предлага своята подкрепа в тази област. Инфертилитетът се прeживява често като жизнена криза, а работата на психолога е именно да подпомогне жената или двойката в намаляване нивата на вредния стрес или дистреса. Преодоляването на 18 дистреса води до подобряване на общото състояние,

което е от съществено значение за по-ефективното функциониране на организма на човека във всичките му направления.

- Достатъчно развита ли е репродуктивната психология в България и специализират ли се достатъчно кадри в тази област? Има колеги, които работят в подкрепа на хора с репродуктивни проблеми, но може би е добре да има повече такива специалисти.

- Ако погледнем малко по-мащабно, какво е общото психично състояние на българина? Пожизнените заболявания от чести психични разстройства в България е 14, 54 на сто. Това отбелязва в доклада си за състоянието на системата на психиатричното обслужване у нас Сметната палата, цитирайки национално проучване през 2017 г. Това е статистика, която идва от системата на психиатричното обслужване, както става ясно. Тревожно е това, което важи не само за у нас - Европейският парламент посочи, че за периода на извънредното положение по време на пандемията случаите на домашно насилие са се увеличили с една трета в някои страни на ЕС. Насилието над жени остава сериозна заплаха по време на извънредни ситуации. Но може да кажем и че по време на извънредните положения имаше и добри примери. Хора се организираха да помагат на възрастни, да им пазаруват, да помагат и на карантинирани цели семейства. Така че нещата не са съвсем със знак минус. Някои семейства пък се сплотиха, прекарваха повече пълноценно време заедно, други преоткриха природата като място за почивка и релаксация.

- За разлика от западните държави, в България все още се гледа скептично на това да се възползваш от услугите на психолог. Какви са причинно-следствените връзки за това и променят ли се нещата в това отношение? Има раздвижване в правилна посока в това отношение, то като че ли тръгва първо от хората, които живеят в столицата и в големите градове. Все пак има значение това, че за българското общество психотерапията преди 1989 беше тема табу. Преди 1 година фондация за психично здраве „Кожа“ публикува резултати от проучване, проведено у нас, според което стана ясно, че 13% от изследваните твърдят, че да се ходи на психиатър е срамно, а на психолог – каприз. Което води до там, че поради подобни предразсъдъци и нагласи, човек посещава психолог, когато вече страданието е продължило толкова дълго, че отнема много повече време, за да се справи с проблемите. Нагласите на обществото се променят бавно, това е процес. Добрата новина е, че този процес вече е налице и от това обществото може само да спечели. З а щ о т о психичното здраве е толкова важно, колкото и физическото.

здр а ве

КОИ ЕТЕРИЧНИ МАСЛА ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ПРИ ТРЕВОЖНОСТ? Етеричните масла са ароматни вещества, които могат да бъдат извлечени от растения чрез дестилация. Възможно е да се получат етерични масла от много различни части на растението, включително от листата, цветовете и корените. Освен че се използват като аромати за различни потребителски и естествени продукти, някои етерични масла се прилагат за медицински цели. Когато етеричните масла се използват за подобряване на благосъстоянието и здравето, това се нарича ароматерапия. Някои от възможните употреби на етерични масла в ароматерапията са свързани с облекчаване на болката, подпомагане на храносмилането и намаляване на стреса и тревожността. И докато за повечето медицински приложения на етеричната масла са необходими допълнителни изследвания и конкретни експериментални проучвания, науката е единодушна, твърдейки, че голяма част от тях могат в действителност да ни помогнат със стреса, а също така и с едно изключително типично за 21 век психическо състояние. Става въпрос за класическата тревожност и всички нейни проявления. Оказва се, че етеричните масла могат да ни дадат възможност да я контролираме и блокираме по естествен път. Не всички етерични масла обаче имат свойството да намаляват стреса, да подобряват настроението и да прогонват негативните мисли. Кои от тях могат да се прилагат при тревожност, ще разберете в редовете по-долу.

Валериана Валериана е билка, която се използва от древни времена. Етеричното масло от валериана идва от корените на растението и има силен специфичен аромат, който може да бъде описан като дървесен, земен или мускусен. Смята се, че валериана съдържа съединения, които насърчават съня и успокояват нервите. Може да има лек седативен ефект върху тялото. Поради това често се използва като помощно средство за сън. В изследване от 2020-та година японският учен Норико Шиньо разглежда ползите от валериана при безсъние, тревожност и посттравматичен стрес. Ученият споделя, че ароматерапия с маслото може значително да намали техните симптоми.

Лавандула И докато почти никой не е чувал за индийски нард, дори слабо информираните в областта на ароматерапията, са наясно кое е най-известното етерично масло. Разбира се, става дума за лавандулата, която освен всички свои останали медицински приложения, намалява и безспокойството. Според множество проучвания ароматерапията с това растение значително редуцира тревожността, разрешава проблеми като трудно заспиване и будуване по нощите. В едно такова изследване, през 2012-та година Джереми Апълтън проследява няколко експериментални лечения на тревожност с лавандула. Той стига до обобщението, че растението не просто намалява степента на безпокойство, но действа положително върху настроението, концентрацията и мотивацията.

Индийски нард Това етерично масло е доста слабо популярно, но затова пък славата му да влияе положително върху централната и периферна нервна система е огромна. Всъщност, индийският нард е чат от семейството на валерианата. Като такава той също има успокояващо и съвсем леко сънотворно действие. В допълнение, това есенциално масло увеличава нивата на гама аминобутиричната киселина, с което подобрява дейността на невротрансмитерите и действа облекчаващо при умствено напрежение. Тези изводи са направени в изследване от 2018та година, където Сакина Разак и нейните колеги определят индийския нард като едно от най-мощните натурални терапевтични средства при стрес.

Жасмин Това етерично масло е широко разпространено в парфюмерията. Дали от такъв парфюм ще ви се подобри настроението, не можем да сме сигурни, но ароматерапията с жасмин е доказано благоприятна в случай на депресия, тревожност и безпокойство. Според изследване от 2013та година, публикувано в Списание за здравни проучвания, древните тайландски лечители са имали всички основания да третират психически отклонения с това ароматно растение. Всъщност, то има успокояваща и възстановителна функция за цялата нервна система. Специфичното в това етерично масло е, че за разлика от повечето такива, подходящи за стрес и тревожност, жасимновото няма никакъв седативен ефект.

19

зд р аве Бергамот Маслото от бергамот идва от портокали бергамот, хибрид на лимон и горчив портокал. Етеричното масло се извлича от кората на плода и има ободряващ цитрусов аромат. Това е популярна съставка в парфюмите, но се смята и за билка, използвана дори във формулата за приготвяне на чай Ърл Грей. Етеричното масло от бергамот разполага с успокояващ ефект и може да помогне за намаляване на тревожността. Според изследване от 2015 година бергамотът помага за облекчаване на тревожността и подобряване на настроението. Малко проучване на Мишел Навара от 2017 година показва, че есенциалното масло от бергамот има реален потенциал да се превърне в общата клинична дейност на психиатричните клиники. Причината е, че растението има общо укрепващо действие върху нервната система. Някои здравни заведения от този тип вече се възползват свойствата на бергамота, като прилагат неговия аромат в своите чакални. Техните собственици стигат до извода, че след 15 минути излагане на мириса на това растение се насърчава естественото увеличаване на положителните чувства и посетителите и пациентите.

Роза Розата е поредното етерично масло, свързвано главно с парфюмерията и козметиката, но и притежаващо успокояващо действие върху нервната система. Между другото, това й свойство бе открито съвсем наскоро. В малко проучване от 2011 година екип от китайски учени доказват, че редовните масажи с етерично масло от роза намалява стреса и влияе положително на пациенти с диагноза тревожност. Покъсно, през 2014-та година ирански лекари правят по-мащабно изследване и стигат до извода, че розата може да намали емоционалния стрес. Те дори загатват, че ароматерапията с това етерично масло спомага за по-лесното раждане. Подобни са и изводите в научна статия, публикувана в Корейското списание по акушерство, от 2017-та година.

Иланг-иланг Етеричното масло от иланг-иланг се добива от жълтите цветя на тропическото дърво Cananga. То има наситен сладък плодов или цветен аромат. Иланг-иланг може да се използва в ароматерапията, за да помогне за повдигане на настроението. Разполага и със значителен успокояващ ефект, като понякога се използва и в качеството си на помощно средство за понижаване на кръвното налягане. Като цяло изследванията за използване на иланг-иланг за тревожност са ограничени. Но според проучване от 2006 година, включващо медицински сестри, ароматерапията с комбинацията от иланг иланг, лавандула и бергамот понижава нивата на стрес и тревожност, кръвното налягане, сърдечната честота и серумния кортизол (хормона на стреса).

Лайка Наред с всички свои лечебни свойства, успокояващото действие е вероятно най-характерно за лайката. То се търси не само по посока контрол на болката или намаляване на възпалителните процеси, както и повечето симптоми при грип и чревни вирусни заболявания, но и във връзка с нервното напрежение и стреса. През 2017-та година в САЩ и в някои европейски страни етеричното масло от лайката официално се регистрира като естествено средство в борбата срещу все по-често срещаната тревожност като предпоставка за развитие на депресия или друго психично заболяване.

Градински чай Етеричното му масло е добре познато в традиционната ароматерапия. Растението притежава противодействащо свойство при стрес, умора и главоболие. Етеричното масло от градински чай, според проучване от 2015-та година, би могло да ускори лечението на депресивни състояния, когато е прилагано под формата на ароматерапия паралелно с традиционни антидепресанти. Причината е, че градинският чай значително намалява нивата на кортизола и подобрява настроението.

Пачули Това свежо етерично масло е сред любимите аромати на почитателите на ароматерапията. В действителност, те го прилагат именно с цел повишаване на концентрацията, справяне с лошото настроение, при емоционален срив и дори в случай на безпокойство. През 2020-та година арабски учени правят задълбочен поглед върху растителните екстракти, които биха могли да заместят някои от съвременните лекарства за леки психични отклонения. Когато разглеждат пачули, те отбелязват, че маслото на това красиво цвете отпуска нервите, намалява стреса и повишава мотивацията. Макар и с по-малко научни данни, и други етерични масла се приобщават към общия списък с натурални средства за ароматерапия срещу безпокойство и тревожност. Сред тях попадат розмаринът, фенелът, майораната, лимонената трева, здравецът, маточината, ментата, повечето видове босилек, портокал, сандалово дърво и други. Препоръчваме консултация с ароматерапевт, когато избирате и прилагате етерични масла за каквито и да е здравословни проблеми, включително и за облекчаване на тревожността. Някои етерични масла могат да бъдат с висока степен на индивидуална непоносимост и потенциални алергени. Любезно ви напомняме, че всички наши материали се изготвят с изцяло информативна цел и не целят да поставят диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Винаги се консултирайте със специалисти, в случай че решите да се борите срещу тревожността с есенциални масла.

Литература 1. The Effects of Lavender and Rosemary Essential Oils on Test-Taking Anxiety Among Graduate Nursing Students McCaffrey, Ruth DNP, ARNP, FNP-BC, GNP-BC; Thomas, Debra J. DNS, RN, FNP/ANP; Kinzelman, Ann Orth RN 2. Randomized trial of essential oils to reduce perioperative patient anxiety: feasibility study Laura Stirling,Gillian Raab,Elizabeth M. Alder,Fiona Robertson 3. Effects of Delivery Nursing Care using Essential Oils on Delivery Stress Response, Anxiety during Labor, and Postpartum Status Anxiety Myung Haeng Hur, Nam Youn Cheong, Hye Sung Yun, Mi Kyoung Lee, Youngshin Song 4. https://www.healthline.com/health/anxiety/essential-oils-for-anxiety#essential-oils-for-anxiety 5. Effects of Short-Term Inhalation of Patchouli Oil on Professional Quality of Life and Stress Levels in Emergency Nurses: A Randomized Controlled Trial You Kyoung Shin, So-Young Lee, Jeong-Min Lee, Purum Kang, and Geun Hee Seol 6. Essential oils used in aromatherapy: A systemic review Babar Ali, Naser AliAl-Wabel 7. The Effects of Frankincense Essential Oil on Stress in Rats Shukan Okano , Yoshiko Honda , Tohru Kodama , Mayumi Kimura 8. Comparing the Effects of Aromatherapy With Rose Oils and Warm Foot Bath on Anxiety in the First Stage of Labor in Nulliparous Women Massomeh Kheirkhah 9. Self-aromatherapy massage of the abdomen for the reduction of menstrual pain and anxiety during menstruation in nurses: Yoo-JinKima, Myeong SooLeeb, Yun Seok Yangc Myung-Haeng Hura 10.

Citrus bergamia essential oil: from basic research to clinical application Michele Navarra,* Carmen Mannucci, Marisa Delbò, and Gioacchino Calapai 11.

The effects of jasmine Oil inhalation on brain wave activies and emotions April 2013Journal of Health Research 12.https://www.naturalmedicinejournal.com/journal/2012-02/lavender-oil-anxiety-and-depression-0 13.Valerian Root in Treating Sleep Problems and Associated Disorders—A Systematic Review and Meta-Analysis Noriko Shinjyo 14.Anxiolytic actions of Nardostachys jatamansi via GABA benzodiazepine channel complex mechanism and its biodistribution studies Sakina Razack 15.https://www.healthline.com/health/mental-health/essential-oils-for-stress

20

БЪРНАУТ, СИНДРОМ НА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗПЕПЕЛЯВАНЕ Бърнаут е състояние на психическо и физическо изтощение, което може да намали чувството на удовлетвореност от работата, да повлияе негативно на личните и професионални взаимоотношения на човек и да доведе до продължителни стресови ситуации. Бърнаут не се среща само при кариеристи, може да се случи и при хора, които се грижат за болен член на семейството, след дълъг работен ден или в следствие на травма от това да станат свидетели на нещо обезпокоително. Може да дойде и при прекомерно гледане на новини, проблеми в училище или университета и други случаи. Не винаги можем да забележим, че имаме бърнаут. Наричан още „синдром на изпепеляване“ бърнаут е психологически синдром, характеризиращ се с емоционално изтощение, цинизъм и ниска самооценка. През последните години учените дискутират дали бърнаут и депресията са еднакви или различни психически състояния, тъй като изглежда те споделят някои общи черти (например загуба на интерес, апатия и нарушена концентрация). Резултатите досега обаче са неубедителни и учените не смятат, че двете състояния се припокриват. Бърнаут синдромът е резултат от хроничен стрес, най-вече на работното място, който може да предизвика тревожни реакции, т.е. има връзка и с тревожността. Хора на различна възраст, от различни социални прослойки и с различна етническа принадлежност по цял свят могат да изпитат симптомите на бърнаут. Тези, които се интересуват от литература, ще открият с изненада, че бърнаут синдромът вероятно е съществувал още от древността, а сведения за това могат да бъдат открити дори в Стария завет, в който се описва „умората на Илия“ както и в големия роман на Томас Ман „Буденброкови“, а самият глагол „да се изпепеля“ е използван и от Шекспир в края на XVI век. Какво е Бърнаут? Измислено от психолога Хърбърт Фройденбергер през 70-те години, бърнаут описва тежко състояние на стрес, което води до още по-тежко физическо, психическо и емоционално изтощение. Това състояние е много по-лошо от обикновената умора. То превръща обикновените задачи и отговорностите у дома в предизвикателство. Хората, изпитващи бърнаут, често се чувстват така сякаш нямат какво да дадат на близките си, абсолютна липса на енергия, а може да изпитват и страх да станат от леглото сутрин. Те дори могат да възприемат песимистично отношение към живота и да чувстват постоянно униние и безнадеждност. Бърнаут синдромът не изчезва от само себе си и, ако не се лекува, може да доведе до сериозни физически и психологически заболявания като депресия, сърдечни заболявания и диабет. Синдромът на изпепеляване е свързан със значителни субективни страдания, здравословни проблеми и намалена работоспособност на работното място. В същото време през последните години се наблюдава значително увеличение на предписването на антидепресанти и увеличаване на

почивните дни поради психични заболявания. Индивидуалните, социалните и икономическите последици от това показват спешна нужда от диагностиката и диференциалната диагноза на синдрома като част от общественото здраве. До някаква степен психиатрите третират бърнаут предимно като синдром свързан с работата, състоящ се от измерения на емоционално изтощение, деперсонализация и намалена работоспособност. Само преди десетилетие официалната психиатрия не разглеждаше синдрома на бърнаут поради приликите му с депресията, тревожността и разстройство в адаптацията, но през последните години той става един от най-широко обсъжданите проблеми на психичното здраве в съвременните общества. В свят, който е изправен пред големи социално-икономически предизвикателства, хората изпитват все по-нарастващ натиск в ежедневието си, особено на работното място. В резултат на това мениджърите, служителите и работниците в различни индустрии и сектори по света страдат от стрес, умора и изтощение, чиито най-изявени признаци често се наричат синдром на изпепеляване. Кой може да получи бърнаут? Всеки, който е постоянно изложен на стрес, може да изпита синдрома на изпепеляване или т.нар бърнаут. Хората, които работят в бърза помощ, лекари, зъболекари и медицински сестри, са особено уязвими към това здравословно състояние. Заедно с бърнаут, предизвикан от работата, хората, които се грижат за деца, също могат да получат този вид крайно изтощение. Скорошно проучване установи, ►

21

зд р аве че също както лекарите и хората на ръководни длъжности, на конфликта Вместо да признаете, че се претоварвате максимално, родителите могат да страдат от бърнаут. Личностни характеристики като перфекционизъм например обвинявате шефа си, изискванията на работата си или колегите за проблемите си. също могат да увеличат риска от този синдром.

4) Оттегляне Според изследване направено върху различни проучвания Започвате да се оттегляте от семейството и приятелите от Линда и Торстен Хейнман от 2017 г., бърнаут е изследван и диагностициран при хора от различни професии, като си. Социалните взаимоотношения, поканите за партита, медицински персонал, учители, социални работници и хора, филми и срещи за вечеря започват да се чувстват като нещо работещи във финансовия сектор. Някои от проучванията натоварващо, вместо нещо приятно.

5) Отрицание отчитат степента на разпространение на синдрома до 69% в Нараства нетърпението спрямо хората около вас. Вместо дадена популация, например приблизително 30% при учителите (Rudow, 1999), 31% при студентите по медицина (Santen, Holt, да поемате отговорност за поведението си, вие обвинявате Kemp и Hemphill, 2010) и между 44% и 68,6% при онколозите другите, виждайки ги като некомпетентни и мързеливи.

6) Промени в поведението (Blanchard et al., 2010; Glasberg et al., 2007). Тези, които са на път да получат бърнаут могат да станат Какви са симптомите? Притеснявате се, че може да имате бърнаут, но не сте по-агресивни и да се нахвърлят върху близките си без причина.

7) Деперсонализация сигурни за признаците? Чувствате се откъснати от живота си и способността си Ето някои от тях: да контролирате живота си. Гледате на себе си сякаш вече не Усещане за физическо и емоционално изтощение сте вие, а някой друг. Физическите симптоми могат да включват: 8) Вътрешна празнота или безпокойство • главоболие Изпитвате апатия и вътрешно чувство на празнота или • болки в стомаха тревожност.

• промяна в апетита 9) Търсите отдушник на проблема и външен стимул на • промени в съня удовлетвореност Изолация За да се справят с бърнаут последиците, някои хора се Хората с бърнаут са склонни да се чувстват претоварени. В резултат на това те могат да спрат да общуват и да се обръщат към употребата на вещества, хазарт или преяждане.

10) Депресия доверяват на приятели, членове на семейството и колеги. Животът губи смисъла си и започвате да чувствате Бягство от реалността Недоволни от безкрайните изисквания на работата си, безнадеждност.

11) Психичен или физически колапс хората с бърнаут могат да мечтаят да избягат или да отидат Това може да повлияе на способността ви да се справяте. на самостоятелна ваканция. В крайни случаи те могат да се обърнат към наркотици, Може да се наложи психично здраве или медицинска помощ. Последици алкохол или храна като начин да да потушат емоционалната Всички знаем какви са последиците от прекомерен стрес. болка. Възможно е да се стигне до депресия и други сериозни психични Раздразнителност Бърнаут може да накара хората да изгубят самообладание разстройства. Стресът води и до физически проблеми като с приятели, колеги и членове на семейството. Справянето с сърдечно-съдови заболявания. Според проучване публикувано нормалните стресови фактори, като подготовка за работна през 2020г. в Scientific reports, водено от Роланд вон Кьонел има среща, каране на деца на училище и полагане на домакински частична връзка между хроничните соматични заболявания задължения, също може да започне да се усеща като нещо и бърнаут синдрома. Макар и резултатите да подлежат на непреодолимо, особено когато нещата не вървят по план. Чести заболявания Бърнаут, подобно на друг траен стрес, може да понижи имунната система, правейки ви по-податливи на настинки, грип и безсъние. Може също Saccharomyces boulardii CNCM I-745 да доведе до проблеми с психичното здраве като депресия и тревожност. Стадии на бърнаут 1) Прекомерно желание/амбиция. Обичайно за хората, които започват нова работа или предприемат нова задача с твърде силна амбиция могат да стигнат до бърнаут. Амбицията ви подтиква да работите по-усилено.

2) Пренебрегвате собствените ви нужди Започвате да жертвате грижите капсули х 12 капсули х 30 сашета х 20 за себе си като сън, упражнения и добро хранене. Акцията важи от 10.05.2022 до 10.06.2022 или до изчерпване на количествата!

22 3) Изместване на точката Рег. № 9600193

Рег. № 9600192

здр а ве спекулация, някои от участниците лекари в проучването са констатирали, че имат язви и са били подложени на хроничен стрес. Превенция Стресът е неизбежен, но бърнаут е предотвратимо състояние. Следването на тези стъпки може да ви помогне да предотвратите бърнаут: Физически упражнения Упражнението не само е добро за нашето физическо здраве, но и може да ви даде емоционален заряд. Не е необходимо да прекарваме часове във фитнеса, за да подобрим цялостния си тонус. Дори кратките разходки и леките тренировки са един добър начин да превърнете упражненията в ежедневие. Балансирана диета Приемането на здравословни храни, богати на омега-3 мастни киселини, може да се превърне в естествен антидепресант. Добавянето на храни, богати на омега-3, към дневното меню като ленено масло, орехи и риба, може да помогне за подобряване на настроението ви. Здравословен сън Тялото се нуждае от почивка за възстановяване, поради което навиците ни за здравословен сън са от съществено значение за нашето благосъстояние. Според Националната фондация за сън, избягването на кофеин преди лягане, релаксиращ ритуал и изключването на смартфоните може да помогне за подобър сън. Помощ По време на стрес е важно да се обърнете за помощ към някого. Ако това да потърсите помощ ви се струва трудно, замислете се за близки приятели и членове на семейството, на които можете да разчитате. Как можем да окажем съдействие на човек, който страда от бърнаут? Въпреки че не можете да премахнете стреса на някого, предлагането на подкрепа може да помогне за облекчаване на емоционалното състояние. Преди да започнете да поучавате някого, изслушайте трудностите му. Често хората просто се нуждаят от някой, който да разбере, че са подложени на силен стрес и страдание. Проявете разбиране и покажете, че усилията им са значими. Вместо да ги разпитвате защо се чувстват толкова зле, можете да им кажете: „Работил си много днес и разбирам защо си изтощен.“ Това може да намали чувството им на апатия и усещането им за безнадежност и безсмислие. Предлагайте конкретни видове помощ Хората със синдром на бърнаут често са твърде уморени, за да мислят за начините, по които другите могат да им помогнат. Вместо да питате: „Как мога да помогна?“ предложете им да им оставите храна, да вземете дрехите от химическото чистене или да помогнете с прането. Направете мил жест към тях, за да се почувстват значими. Изпращането на цветя, обмислено текстово съобщение или картичка може да им напомни, че не са сами. Тъй като често работят дълги часове, хората с бърнаут могат да се чувстват самотни и недооценени. Но малките жестове на добрина могат да променят живота им. Ако приятелите или членовете на семейството ви се нуждаят от допълнителна подкрепа, като грижи за деца, чистачка в къщи или психотерапевт, предложете да проучите за такива, с цел облекчаване на стреса. В заключение Излагането на постоянен стрес може да доведе до бърнаут доста по-бързо, отколкото предполагаме. Чувството за изтощение, безпокойство и изолация от приятели и членове на семейството могат да бъдат някои от първите признаци.

Балансирана диета, редовни упражнения и добър сън могат да предотвратят това състояние. Ако близки и приятели имат този проблем, изслушването и разбирането, както и конкретни действия за подкрепа могат да помогнат, за да бъде избегнато състоянието на бърнаут. Грижете се за себе си и близките си ежедневно. Дори ако работите дълги часове, учите за изпити или ако се грижите за малки деца, не забравяйте да добавите малко радост във всеки удобен момент, всеки ден. Опитайте да отидете на разходка, да говорите с приятелите си или да гледате приятен филм. Малките жестове могат да прекъснат състоянието на стрес и да не се стигне до нещо толкова сериозно като бърнаут синдром. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. A guide to Burnout, Healthline https://www.healthline.com/health/tips-for-identifying-and-preventing-burnout 2. P. Koutsimani, A. Montgomery, K. Georganta, The Relationship Between Burnout, Depression, and Anxiety: A Systematic Review and Meta-Analysis, Frontiers in psychology, 2019 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6424886/ 3. W. Kaschka, D. Korczak, K. Broich, Burnout: a Fashionable Diagnosis, Dtsch Arztebl Int. 2011 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3230825/ 4. L. Heinemann, T. Heinemann, Burnour Research: Emergence and Scientific Investigation of a Contested Diagnosis, Sage Open, 2017 https://journals.sagepub.com/doi/full/10.1177/2158244017697154 5. A. Hillert, A. Albercht, U. Voderholzer, The Burnout Phenomenon: A Resume after more than 15,000 scientific publications, frontier psychiatry, 2020 https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyt.2020.519237/full 6. R. Känel, M. Princip, S. Hozgang, W. Fuchs, M. Nuffel, A. Pazhenkottil, T. Spiller, Relationship between job burnout and somatic diseases: a network analysis, Scientific Reports, Nature 2020 https://www.nature.com/articles/s41598-020-75611-7 ■

23

КАК ВЛИЯЕ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СМАРТФОНИ ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА СЪНЯ? През последните няколко десетилетия се наблюдава намаляване на продължителността на съня сред младите хора. Доброто качество на сън, както споделят лекарите, е жизненоважно за оптималните неврокогнитивни и психомоторни показатели на човешкия организъм. Смартфоните, таблетите и лаптопите излъчват ярка синя светлина, така че можете да ги видите, дори когато е слънчево. Проблемът е, че синята светлина може да ви държи будни през нощта, като потиска производството на мелатонин в мозъка ви. Това е хормона, който спомага на организма да си създаде циркаден ритъм (сън-будност). Синята светлина не е нова, но в природата я има най-много в сутрешните часове, което сигнализира на мозъка, че е време да се събуди и да бъде бодър и нащрек. От друга страна, червената светлина, която се излъчва, когато слънцето залязва, сигнализира, че е време да заспим. Когато използваме смартфони и друга технология, излъчваща синя светлина, например лаптопи или таблети, точно преди лягане, сигналите на тялото ви да заспива се забавят. Това от своя страна отхвърля естествените ви цикли на сън-будност. Какво представлява сънят и защо е толкова важно да имаме хубав и здрав сън? Сънят е физиологично състояние на неосъзнатост, което се регулира хомеостатично. Почти една трета от живота ни преминава в сън. Сънят играе важна роля в когнитивните и физическите функции, отстраняването на клетъчния токсин, превенцията на болестите и възстановяването както на ума, така и на тялото. През последните 20-30 години е документиран голям спад в часовете на сън и неговата силна връзка със затлъстяването, диабета и други хронични заболявания. Правилният сън е особено важен за децата и юношите. Липсата на сън при тийнейджърите се превръща във важен здравен проблем в световен мащаб. Много фактори могат да повлияят на качеството на съня, но ролята на мобилните устройства, като причина за проблеми със съня в юношеството привлича огромно внимание от няколко години насам. Неотдавнашно изследване на Sohn et al съобщава, че едно на всеки четири деца и млади хора страда от прекомерно използване на мобилни устройства, което е свързано с депресия, тревожност и лошо качество на съня. Друго изследване на Carter et al показва, че използването на тези устройства преди лягане със сигурност е свързано с лошо качество на съня и прекомерна сънливост през деня. Как този постоянен натиск от информация влияе на психичното ни здраве? През все по-натовареното време, в което всички живеем, мобилните ни телефони влошават ли нивото на стреса в организма ни? Експерти казват, че поредицата от текстови сигнали и постоянната ни ангажираност в социалните мрежи чрез нашите смартфони могат да нанесат психически и емоционални вреди. Можете да намалите влиянието на вашия смартфон в живота ви и да си почивате от него, колкото се може повече. От медицинска гледна точка е известно, че редица фактори свързани със съня се натрупват в мозъка по време на будност и е известно, че се разсейват по време на съня. Освен това тези фактори са отговорни за хомеостатичния процес.

24

Надхиазматичните ядра са основните органи, отговорни за циркадния ритъм. Класическите фоторецепторни пръчки и конуси са отговорни за образуването на зрение, но вътрешно фоточувствителни ганглиозни клетки на ретината (ipRGCs), които експресират меланопсин, са най-важни за фоторецепцията, която не образува изображение, и регулират циркадно фотично увличане, реакция на зенична светлина и други важни биологични функции. Защо спането с телефона може да е лоша идея? Не много хора имат навика да пият кафе преди лягане от страх да не би да не могат да заспят. Но по-често срещаният навик да проверяваме телефона или таблета си преди лягане. А това може да бъде също толкова разрушителен навик за съня, колкото и сътресението върху организма, което бихме получили от доза кофеин преди лягане. Въпреки че ефектите на кофеина върху забавянето на съня са широко известни, може да е изненадващо да научите, че ефектите смартфона са приблизително два пъти по-вредни от кафето. Синята светлина Синхронизацията на хомеостатичната и циркадната регулация са важни за качеството, количеството и продължителността на съня. Синята светлина с около 460 nm спектър, потиска мелатонина и влияе на човешкия циркаден часовник. Източник на тази синя светлина може да бъде, светлина от изкуствен източник, като обогатена със синьо LED лампа, LED подсветка за LCD екран, органични светодиоди, компютърни екрани и екраните на смартфоните. Именно нашите телефони са почти неотменно до нас. Те имат постоянно присъствие в ежедневието ни. Рисковете за здравето Неприятното чувство не е единственият негативен ефект от загубата на сън, в следствие на прекомерна и неправилна употреба на новите технологични играчки като смартфоните. Нощната светлина от екрана и лошият сън са свързани с различни рискове за здравето, включително: • Проблеми с настроението • тревожност и депресия • Повишен риск от злополуки • Нарушена памет и способност за учене • Сърдечен удар • Затлъстяване и диабет тип 2 • Различни видове рак Смартфоните и ученето Смартфоните са широко разпространени в учебните среди. Неотдавнашно проучване установило, че 96% от студентите в САЩ притежават смартфон (Brooks and Pomerantz, 2017). Други проучвания сочат, че използването на мобилни устройства в класните стаи е станало често срещано явление (Felisoni и Godoi, 2018; Ravizza et al., 2017). Тези устройства позволяват на учениците да се ангажират с потенциално подобряващи ученето дейности, като водене на бележки, участие в онлайн тестове или търсене на подходящи факти в интернет. Същите устройства обаче свързват учениците с примамливи неакадемични стимули, които могат да отклонят вниманието от учебните процеси, протичащи в непосредствената им учебна среда (Stokols, 2018). Освен вниманието, използването на устройства може да инхибира и други познавателни пътища, участващи в учебния

здр а ве процес, включително и на паметта (Chen and Yan, 2016; Uncapher and Wagner, 2018; Wilmer et al., 2017). Една зараждаща се група от експериментални и наблюдаващи изследвания започнала да изследва въздействието на използването на преносими устройства върху обучението на учениците в рамките на класната стая, като използва както самоотчитащи се, така и директно записващи начини на ползване. Експерименталните проучвания, базирани на кратки интервенции, установили, че многозадачността в клас с електронни устройства може да ограничи краткосрочното запазване на знанията (Mendoza et al., 2018; Risko et al., 2010; Wood et al., 2012). Поради кратките периоди на изпитване и възможното присъствие на експериментални характеристики на търсенето, тези експерименти не е задължително да се обобщават в реалната учебна среда и по-дългите цикли на оценяване, открити в образователните институции. Изследванията, въпреки че не могат да претендират за причинно-следствена връзка, като цяло намират подобни негативни връзки между използването на преносими устройства и академичните постижения (Грейс-Мартин и Гей, 2001; Краушаар и Новак, 2010; Фрид, 2008; Киршнер и Карпински, 2010; Равица и др. , 2017; Lepp et al., 2014; Uzun и Kilis, 2019; Kim et al., 2019). Според друго мащабно изследване, разглеждащо информация от различни научни източници, некачествения сън, студентите по медицина, в сравнение с други студенти или общото население, споделят, че имат огромно академично натоварване, дългите часове на клинични задължения, в следствие на избора си на начин на живот. Именно липсата на сън може да повлияе негативно на физическото, социалното и психологическото здраве. Обработката на паметта, изчистването на метаболитите, възстановяването на имунитета са някои от важните функции на съня. Препоръки. Какво можем да направим? Въпреки че премахването на цялата технология след залез слънце може да не е опция за много хора, има малки неща, които можете да направите, за да ограничите излагането си на синя светлина вечер и да спите по-добре. Избягвайте да използвате вашия смартфон, таблет или лаптоп като го ползвате от два до три часа преди лягане. Ако използвате телефона си като будилник, настройте го веднъж и го дръжте далеч от леглото си. Използвайте нощни лампи с жълта, оранжева или червена светлина. Дръжте спалнята си напълно тъмна или използвайте маска за сън. Излагайте се на естествена светлина, доколкото можете през целия ден. Това може да ви помогне да останете бодри през деня и да увеличи способността ви да спите през нощта. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. B. Krishnan, R. Sanjeev, R. Latti, Quality of Sleep Among Bedtime Smartphone Users, Int J Prev Med, 2020 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7554597/ 2. Do Smartphones Sabotage Sleep?, Northwestern Medicine https://www.nm.org/healthbeat/healthy-tips/sleep-and-your-smartphone 3. Feeling More Stress and Anxiety? Your Smartphone May Be to Blame, Healthline https://www.healthline.com/health-news/feeling-more-stress-and-anxiety-your-smartphonemay-be-to-blame#Ways-to-manage-this-phone-induced-stress-and-anxiety 4. N. Nowreen, F. Ahad, Effect of smartphone usage on quality of sleep in medical students National Journal of Physiology, Pharmacy and Pharmacology, 2018 5. N. Rafique, L. Asoom, A. Alsunni, F. Saudagar, L. Almulhim, G. Alkatham Effects of Mobile Use on Subjective Sleep Quality, Nat Sci Sleep, 2020 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7320888/

ВОЛКЕ ПАСИФЛОРА

• Eкстракт от пасифлора - 110мг

Стандартизиран сух екстракт от пасифлора, който съдържа флафоноиди и алкалоиди, подпомагащи състояния на безпокойство и здравия сън. С добавен магнезий, благоприятстващ здравето на нервната система.

ВОЛКЕ ДЕЙЛИ РЕЛАКС

• • • •

Eкстракт от пасифлора Eкстракт от листа и цвят на калифорнийска ешхолция Eкстракт от листа и цвят на глог Магнезий

Билкова комбинация подпомагаща облекчаването на състояния на стрес и безпокойство. Позпомага здравия сън. С добавен магнезий, благоприятстващ здравето на нервната система *Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Не е заместител на разнообразното хранене.

25

ПАСИФЛОРА – ЕКЗОТИЧНОТО МЕДИЦИНСКО РАСТЕНИЕ От древни времена пасифлората се използва като лечебно растение. По време на разкопки в места обитавани от маите и ацтеките открили семена от пасифлора, които били на няколко хиляди години. За първи път пасифлората се споменава като лечебно растение през 14-ти век, когато се появява в Европа и се използва за лечение на безсъние и болка. В северноамериканските страни през XIX-XX век това е едно от най-популярните растения за лечение на нервност, нарушения на съня и конвулсии. През 1839 г. д-р Фарес тества този билков препарат в комплексно приложение при пациенти с епилепсия и получава обнадеждаващи резултати. През 60-те години на ХХ век пасифлората започва да се култивира и използва в СССР, а от 70-те до 90-те години е включена в регистъра на официалните билкови препарати в много страни по света, включително Америка, Великобритания, Германия, Франция, Швеция, Египет и Индия, както и в хомеопатичната фармакопея като естествен транквилизатор. В състава на пасифлората са открити алкалоиди (пасифлора, харминин, арибин) и флавоноиди (кризин, апигенин, лутеолин, витексин, ориентин). Съдържат се захари и полизахариди, протеинови и пектинови вещества, фитостероли, гликопротеини, кумарини, малко количество етерично масло, минерални (магнезий, йод, желязо, калций, флуор) и витамини (А, група В, С, Е, РР). Фармакологичното действие на пасифлората се дължи главно на наличието на флавоноиди и алкалоиди. Алкалоидите имат спазмолитично действие върху гладката мускулатура, насърчават вазодилатацията (разширяване на кръвоносните съдове), понижават кръвното налягане. Сред алкалоидите на това растение особено се отличава пасифлоринът, който според някои учени е отговорен за седативния ефект на пасифлората. Флавоноидите от пасифлора имат спазмолитично, обезболяващо, противовъзпалително, хипотензивно, кардиотонично, антиаритмично, антиоксидантно, капиляроукрепващо действие. Флавоноидите (магнолол, хонокиол, глаброл, кризин) имат седативен, анксиолитичен и хипнотичен ефект. Тези клинични ефекти се постигат в резултат на действието на биологично активни растителни вещества върху рецепторите на гама-аминомаслена киселина (GABA), което води до намаляване възбудимостта на мозъчните клетки. Лекият хипнотичен ефект на кризина е демонстриран в клинично двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване, използващо полисомнография. Кризинът, получен от пасифлора, се използва от спортисти за възстановяване на хормоналния баланс. Пасифлората е „склад“ на мощни защитни антиоксиданти (витексин, кемпферол, кверцетин, рутин, апигенин, лутеолин). По отношение на своите защитни свойства пасифлората е доста необичайна. Съдържащият се в нея кверцетин е известен като антиоксидант с противовъзпалително и противораково действие. Повечето от проучванията са посветени и потвърждават наличието на анти-тревожни, седативни и хипнотични ефекти при пасифлората. Анализ на 24 проучвания с 2619 участници установил, че добавянето на билкови препарати, съдържащи пасифлора към лечението на тревожни разстройства е ефективно и няма риск от странични ефекти. Установено е още, че анти-тревожният ефект на пасифлората е сравним с този на бензодиазепините, по-специално оксазепам и мексазолам. Освен това при пациенти, получаващи бензодиазепини, са установени значително повече негативни странични ефекти, свързани с ефекта върху ефективността, отколкото при пациентите, приемащи пасифлора. Ефективността от използването на воден екстракт от пасифлора за намаляване на тревожността е доказана в проучвания при подготовка на пациенти за амбулаторни операции, както и преди спинална анестезия. В същото време не се наблюдават промени в психомоторните функции при пациентите, което е важен фактор при такива хирургични интервенции. Пасифлората се използва при пациенти със заболявания на мозъчните съдове (атеросклероза, тромбоза, посткризисни състояния и др.), както и с посттравматична енцефалопатия, синдром след сътресение, енцефалит. Международният олимпийски комитет позволява 26 използването на пасифлора при психофизиологична подготовка

на спортисти за състезания – намалява тревожността и има укрепващ ефект върху нервната система. В допълнение към противотревожните и седативни свойства, пасифлората осигурява добър ефект при жени в менопауза и предменструален синдром. Този период може да бъде свързан с емоционален и физически дискомфорт. Повишената раздразнителност, депресия, горещи вълни, изпотяване, повишаване на артериалното налягане и други симптоми значително намаляват след прием на билкови препарати съдържащи пасифлора. Екстракт от пасифлора се използва и при лечение на леки депресивни състояния. В клиничната практика пасифлората се използва за първи път като спомагателно антиконвулсивно средство в комплексна терапия при епилепсия. Няколко скорошни проучвания са изследвали антиконвулсивния ефект на пасифлората. Разкрит е двоен ефект при епилепсия: като антиконвулсант, а също и като антидепресант при депресия, свързана с гърчове. Установено е, че по време на отказ от алкохол пасифлората намалява желанието, премахва невротичните разстройства, подобрява настроението, съня, повишава работоспособността. В двойно-сляпо, контролирано проучване, използващо клонидин в комбинация с пасифлора за амбулаторна детоксикация на зависими от опиати пациенти, се стигнало до заключението, че тази лекарствена комбинация действа по-бързо намалявайки симптомите при отказ от опиати, като има и терапевтични ползи при лечението на психични симптоми при абстиненция. Флавоноидите от пасифлора имат положителен ефект върху различни психични разстройства, възникващи от пристрастяване към никотин, опиати, канабиноиди, алкохол, транквиланти, синтетични анксиолитици, намалявайки нуждата от последните. При пасифлората са идентифицирани други клинични ефекти, като антитусивен, антиастматичен и антидиабетен. Екстрактът от пасифлора дава положителни резултати при световъртеж (болест на Мениер) и шум в ушите. Приемът на пасифлора помага на пациентите да намалят честотата и продължителността на световъртеж или изцяло да премахнат това неприятно състояние. Екстрактът от пасифлора е търсен и в козметологията. Той подхранва и овлажнява кожата, възстановява еластичността ѝ и премахва зачервяванията причинени от ухапвания от насекоми. Маслото от пасифлора има противовъзпалителен ефект и предпазва кожата от ултравиолетови лъчи, което може да провокира преждевременно стареене и поява на старчески петна. Не се препоръчва използването на растителни тинктури и водни разтвори при хора страдащи от: • аритмии и ангина пекторис; • ниско кръвно налягане; • атеросклероза; • анамнеза за инфаркти и инсулти; • индивидуална непоносимост; • по време на бременност и кърмене; • стомашни язви и панкреатит. Противопоказанията и страничните ефекти на пасифлората се проявяват особено често при нарушаване на дозировките. Не забравяйте, че ако се приемат неконтролируемо, билковите лекарства водят до симптоми като диария и лошо храносмилане, предизвикат сънливост и намален фокус и концентрация. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. Воробьева О.В. // Рос. мед. журн. – 2006.

2. Первый периодически обновляемый отчет о безопасности препарата Палора сироп. Период, охваченный отчетом: 01.04.2010-30.09.2014/ NobelSaglikUrunleriLtd.Sti.Istambul, 2014.

3. Akhondzadeh S., Naghavi H.R., Vazirian M., et al. // J. Clinic. Pharm. Therap. – 2001.

4. Amirhossein, Modabbernia, Shahin Akhondzadeh // Psych. Clinics North America. – 2013 5. Aslanargun P., Cuvas О., Dikmen В., et al. // J. Anesth. – 2012 6. Fiebich B.L., Knörle R. et al. // Fitoterapia. – 2011 7. Bhupinder Singh, Damanpreet Singh, Rajesh Kumar Goel // J. Ethnopharmac. – 2012 8. Bourin M., Bougerol Т., Guitton В., Broutin Е. // Fundamental. – 1997 9. British Herbal Compendium Vol. 1. A handbook of scientific information on widely used plant drugs. – 1992 10.

Burkard W., Kopp B., Krenn L., et al. // Pharm. Pharmacol. Lett. – 1997 11.

DHom, CHom, Cindee Gardner // J. PeriAnesth. Nurs. – 1999 12.

Sarris J., Panossian A. et al. // Eur. Neuropsychopharm. – 2011 13.

Dhawan K., Kumar S., Sharma A. // Fitoterapia. – 2001 14.

Dhawan K., Kumar S., Sharma A. // J. Ethnopharmac. – 2001 15.

Saki1 K., Bahmani M., Rafieian-Kopaei M. //Asian. Pac. J. Trop Med. – 2014 16.

Miroddi М., Calapai G. et al. // J. Ethnopharmac. – 2013 17.

Miyasaka L.S., Atallah A.N., Soares B.G.O. Passiflora for anxiety disorder (Review). The Cochrane Collaboration. – LS Miyasaka, 2007 18.

Movafegh A., Alizadeh R., Hajimohamadi F., et al. // Anesth. Analg. – 2008 19.

Passifloraceae // The International Encyclopedia of Adverse Drug Reactions and Interactions. Meyler’s Side Effects of Drugs (Sixteenth Edition). – 2016 20.

Lakhan Sh.E., Viera K.F. // Lakhan Veira Nutritional J. – 2010 21.

Spinella M. The psychopharmacology of herbal medicine: plant drugs that alter mind, brain, and behavior. – Cambridge, 2001.

22.

Cho S., Shimizu M. Natural Sleep Aids and Polyphenols as Treatments for Insomnia // Bioactive Nutraceuticals and Dietary Supplements in Neurological and Brain Disease. Prevention and Therapy. – 2015

здр а ве

ЗЕЛЕНОУСТАТА МИДА И ЗДРАВЕТО НА СТАВИТЕ През 2014-та година официално диагностицираните пациенти с артрит и остеопороза са над 40 милиона. Данните са от проучване на д-р Сара Кингсбъри, която твърди, че ръстът на този вид заболявания в рамките на следващите две десетилетия ще е приблизително 45%. Още по-тревожно е, че тази статистика включва само официално диагностицираните пациенти и то само с тези два вида хронични състояния: артрит и остеопороза. Истината е, че в днешни дни обхватът на възможните проблеми със ставите е много по-широк, като в него включваме и класическото дегенеративно износване на ставите в следствие на напреднала възраст, нарушения, породени от инцидентни травми и купища видове ревматоидни болести. Според СЗО ставните заболявания дават една от найтревожните статистики за здравословния статус на индивида в близкото бъдеще. А според голяма част от българските медици, работещи в тази сфера, долната граница от 40-годишна възраст, при която най-често се срещат ставни нарушения, значително спада. Те твърдят, че все повече млади хора в активна възраст от 29 до 38 години имат оплаквания, свързани с подвижността, сковаността, хронични възпаления, необяснима болка и друг тип дискомфорт в областта на ставите. Ставните увреждания и заболявания извън обсега на травмите и инцидентите наброяват повече от 30 вида, като всеки от тези видове разполага с множество подвидове. Обикновено ги разделяме на следните групи състояния: артритни, ревматоидни, ендопротезиране, групата на артрозата и няколко вида синдрома, каквито са Синдромът на Марфан и Синдромът на Сьогрен. До голяма степен повечето от тези диагнози се предизвикват в следствие на следните причини: • Тежко прекарана вирусна или бактериална инфекция • Автоимунна агресия и автоимунни заболявания • Генетична предразположеност и друг тип хронични заболявания • Износване на ставите • Дегенеративни и дистрофични нарушения на ставната структура • Различен тип механични фактори и въздействие Без значение от конкретната диагноза, както и от нейното причиняване, почти всички ставни заболявания разполагат с идентична клинична картина. Поради факта, че симптомите им се припокриват, в практиката, често всички те се обобщават под термина „ставен синдром“. Той не само че причинява постоянна и в много случаи нетърпима болка, а и ограничава движенията ни, включително и във връзка с основните ни действия през ежедневието, но и значително намалява качеството ни на живот. За съжаление, в повечето случаи ставните заболявания не се лекуват, като за тях се предлагат единствено поддържащи терапии с цел намаляване интензитета на симптоматиката. В 90% от случаите при силни болки се назначава кортикостероидна терапия, която сама по себе си е вредна от една страна, а от друга – с времето просто спира да действа или поне действа все по-слабо като ефективност. Ето защо практиката и науката все по-често

се обръща към органичните средства във фармакологията, които биха били чудесна алтернатива за овладяване на ставния синдром, а едновременно с това и да причиняват драстично по-малко странични ефекти. Една от последните подобни алтернативи, попадаща в полезрението на все повече експерти по ставното здраве, носи екзотичното име зеленоустата мида. Имало едно време един народ, който никога не е страдал от ставни заболявания… Народ е силно да се каже, защото по-скоро става въпрос за племе. То носи името Маори и се смята за коренното население на Нова Зеландия. По-интересното за това племе е, че сред представителите му до този момент никой никога не се е оплаквал от ставни болки. Имайте на предвид, че към 2007ма година племето е наброявало близо 633 хиляди души, така че тук трудно можем да говорим за случайност. Всъщност не случайността е причината маорите да нямат ставни проблеми, а един от основните им продукти в тяхната традиционна трапеза. Става дума за характерната зеленоустата мида. След като австралийските учени установяват тази уникална зависимост между мидата и доброто ставно здраве сред маорите, те решават да проучат как точно действа тя и изобщо може ли да се нарече бъдещото на алтернативната терапия в тази медицинска област. Зеленоустата мида за здрави стави – проучванията Броят им значително се увеличава през последните няколко години. Според повечето доклади, с които завършват подобни научни проучвания и дори експериментални лечения, по всичко личи, че зеленоустатата мида притежава определен кръг от терапевтични свойства и едно от тях е да намалява симптоматиката в редица ставни заболявания. Трудно е да опишем всяко от изследванията, но е задължително да споменем резултатите поне за някои от тях. Пионер в проучванията относно здравите стави на маорите е експертът по хранене Вестър А. Прайс. Той успява да докаже в книгата си, че именно консумацията на суровите зеленоустати миди прави членовете на племето толкова „жизнени, подвижни и здрави до преклонна възраст“. По-късно, Британската организация за изследване на артрита започва да дава „зелена светлина“ за екстракта от мидата в лечението на остеопороза, някои основни форми на артрит и дори на ревматизъм. Учените от споделят, че основният начин, по който мидата действа в лечението на ставни нарушения, е способността й да инхибира активността на COX-1 и COX-2 с по-голям ефект от която и да е друга органична хранителна добавка, обикновено предоставяна в помощ на конвенционалните лечения (главно рибеното масло). COX-1 и COX-2 са основните причинители на възпалителните процеси в ставите и хрущялите. В скорошно проучване от 2017-та година пък учените Саймън Стебингс и Андрю Грей прилагат експериментално лечение на пациенти с остеоартрит допълнителна добавка – екстракт от зеленоустата мида – в рамките на 15 седмици. Паралелно с тези пациенти е имало група от такива, които са приемали същите лекарства с изключение 27 на екстракта от новозеландската мида. В края на ►

здр а ве изследването пациентите, които са използвали зеленоустата мида, докладват, че болката в ставите при тях значително намалява. Терапевтичните свойства на екстракта са детайлно изяснени от Саймън Стебингс и Андрю Грей. Нещо повече – те потвърждават повечето изводи, направени от С. Бриен, П. Прескот и В. Кохлан през 2008-ма година, когато тримата провеждат подобно изследване. В него тримата експерти доказват, че зеленоустата мида има противовъзпалителен ефект и значително подобрява функциите на ставите. И макар това да е една незначителна малка част от научните данни за помощния ефект на зеленоустатата мида в поддържащата терапия за ставни заболявания, те са повече от любопитни и за самите пациенти, и за медицинските практици в областта. Определено си заслужава да научим повече за тази доста чудата в действителност мида. Какво представлява зеленоустатата мида? Зеленоустатата мида представлява точно това, което подсказва името й – тя е вид мида, характерна със зелената си уста. Организмът се среща само в района на Нова Зеландия, но за последните няколко години той е обект на множество производители на хранителни добавки, които започнаха да извличат терапевтичен екстракт от нея. И причината съвсем не са само научните доказателства за антиартритните качества на мидата. Оказва се, че тя разполага и с антиоксидантни свойства, а според едно скорошно изследване от лятото на 2021ва година тя има и отличен антитромбоцитен ефект. Разбира се, ролята и за поддържането на здрави стави е основното предимство, с което зеленоустатата мида става обект на внимание за хората от науката и практиката в медицината. Зеленоустатата мида е позната и с латинското си име Perna canaliculus. Тя представлява и чудесен морски дар, който да включим в редица интересни рецепти. В следствие на първите научни доказателства за здравословните й ползи, мидата се сдобива и с титлата „суперхрана“. Поради своята рядкост обаче, в световен план най-често зеленоустатата мида се приема под формата на помощна терапия във вид на капсули, прахообразна хранителна добавка или таблетки. На какво се дължат терапевтичните свойства на Perna canaliculus? Зеленоустатата мида разполага с много любопитно съдържание. В него влизат редица полезни хранителни вещества, като повечето от тях обикновено се препоръчват в поддържащата терапия за ставни дегенеративни нарушения. В състава на зеленоустатата мида откриваме: • Омега-3 мастни киселини и по-конкретно около 40% от дневния препоръчителен прием. Благодарение на тези мастни киселини спадат възпалителните процеси като интензитет, а освен това се забавя и развитието на артритните заболявания.

• Глюкозамин. Той представлява основно градивно вещество за тъканите в хрущялите и ставите. Обикновено липсата му води до болка, скованост при движения, включително и износване на ставите. Нещо повече – глюкозаминът подобрява функциите им, защото ги „слепва“ и може дори да възстанови нормалната подвижност.

• Хондроитин е поредното вещество, изграждащо тъканната структура на ставите и хрущялите. Той също забавя развитието на ставните заболявания и разполага с отличен противовъзпалителен ефект. Според експертите веществото може значително да подобри еластичността на ставите.

• Витамин В12. За ставните заболявания той е важен подпомагащ витамин, защото ускорява възстановяването на увредените тъкани и спомага за по-поносимото преодоляване на болката.

Как помага зеленоустатата мида в лечението на ставни заболявания?

Perna canaliculus, както вече споменахме, инхибира действието на основните провъзпалителни клетки и ензими, водещи до ставни проблеми. В допълнение, зеленоустатата мида има мощен противовъзпалителен ефект, който винаги се търси за лечение на увредени и износени стави. Също така, мидата подпомага възстановяването на вече наличните нарушения в тъканите на ставите и хрущялите и действа облекчаващо при болка, скованост и обездвижване. Зеленоустатата мида често се препоръчва и за профилактика и превенция, защото на практика тя подпомага повечето функции на ставите. При редовен прием на екстракта ставите се запазват за подълго време, а рискът от износване значително намалява. Нещо повече – доказано е, че Perna canaliculus нормализира функциите и на стомашната лигавица, с което се подпомага по-лесното усвояване на важните за ставите хранителни вещества. Зеленоустата мида – прием, странични ефекти и противопоказания Освен за профилактика, превенция и в помощ не лечение на ставни заболявания, зеленоустата мида се препоръчва и в следните случаи: други възпаления в тялото, за здрави нокти, кожа и коса, в подкрепа на сърдечно-съдовата система (поддържа сърцето и намалява риска от поява на тромби), за поддържане състоянието на костната система и зъбите, а също така и за регулиране на функциите на нервната система, с цел повишаване на резистентните съпротивителни сили на организма при лечение на рани, язви и друг вид инфекции. Зеленоустатата мида най-често се приема под формата на хранителна добавка. Приемът задължително трябва да е съобразен едновременно с инструкциите за употреба на производителя и конкретната цел на употреба. Обикновено, препоръчителната дневна доза е в порядъка от 200 до 1200 милиграма. Мидата се смята за безрискова хранителна добавка, като опасност от интоксикация и алергична реакция почти няма. В редки случаи са възможни следните странични ефекти: сърбеж по кожата, нарушения в храносмилането и леки до средни болки в корема, диария и гадене. От прием следва да се въздържат следните лица: малки деца, бременни и кърмещи жени, както и в случай на установена непоносимост към рибни и морски продукти. Тази статия е написана с информативна цел и не цели да поставя диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме обаче всеки от читателите си да се консултира с медицинско лице, преди да предприеме каквато и да е терапия с зеленоустатата мида. Литература: 1. Osteoarthritis in Europe: impact on health status, work productivity and use of pharmacotherapies in five European countries Sarah R. Kingsbury, Hillary J. Gross, Gina Isherwood, Philip G. Conaghan 2. An evidence-based systematic review of green-lipped mussel (Perna canaliculus) by the Natural Standard Research Collaboration Catherine Ulbricht, Wendy Chao, Dawn Costa, Yen Nguyen, Erica Seamon, Wendy Weissner 3. New Zealand green-lipped mussel extract (Seatone) in rheumatoid arthritis R G Gibson, S L Gibson 4. https://blog.designsforhealth.com/green-lipped-mussel 5. A randomized double-blind placebo-controlled trial to investigate the effectiveness and safety of a novel greenlipped mussel extract -BioLex® -for managing pain in moderate to severe osteoarthritis of the hip and knee Simon Stebbings,corresponding author Andrew Gray, Anthony G. Schneiders, and Andrew Sansom 6. Systematic review of the nutritional supplement Perna Canaliculus (green-lipped mussel) in the treatment of osteoarthritis S. Brien, P. Prescott, B. Coghlan, N. Bashir, G. Lewith 7. https://www.sciencedirect.com/topics/immunology-and-microbiology/perna-canaliculus 8. Perna canaliculus (Green-Lipped Mussel): Bioactive Components and Therapeutic Evaluation for Chronic Health Conditions Samantha Coulson, Talia Palacios, Luis Vitetta 9. The treatment of arthritis with a lipid extract of Perna canaliculus: a randomized trial Author links open overlay panelS.L.M.Gibson*R.G.Gibson 10. Perna canaliculus in the treatment of rheumatoid arthritis. Caughey DE, Grigor RR, Caughey EB, Young P, Gow PJ, Stewart AW 11. https://en.wikipedia.org/wiki/Perna_canaliculus 12. Antioxidant and antithrombotic effects of green mussels (Perna canaliculus) in rats Abdullah F. Aldairi,Reema A. Alyamani,Ayman Al-Hazmi,Ibrahim F. Halawani,Asma A. Alsubaihi,Shaker Idris,Nada A. Fallatah,Abdulaziz Gassas,Abdulraheem A. Almalki 13. https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-830/new-zealand-green-lipped-mussel 14. https://www.healthline.com/nutrition/green-lipped-mussel#nutrient-content 15. EUROPEAN BONE AND JOINT HEALTH STRATEGIES PROJECT EUROPEAN ACTION TOWARDS BETTER MUSCULOSKELETAL HEALTH A Public Health Strategy to Reduce the Burden of Musculoskeletal Conditions 16. COX-1 and COX-2 inhibitors C J Hawkey ■

29

хранене

ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА БУЛИМИЯ, АНОРЕКСИЯ Хранителните разстройства са често срещани психични заболявания при хората, независимо от техните пол или възраст. Най-уязвими са подрастващите, но не е изключено хранително разстройство да се отключи на по-ранен или на по-късен етап от живота. Няма точно определена причина, установена от лекарите, която универсално да се счита за първопричина на хранителните разстройства. Те могат да се появят поради ред причини, сред които са различни фактори свързани както с израстването така и с преживяванията, особено психологически травми и други емоционални сътресения в живота. Понякога анорексията или булимията са следствие от други психични заболявания или последици от неправилен начин на живот, свързан с нездравословен режим на хранене и проблеми с наднорменото тегло. Социалната среда и социалните норми в обществото, особено тези за външния вид, също могат да окажат влияние върху психиката на човек и да го доведат до хранителни нарушения, каквито са булимията и анорексията. Какво представляват хранителните разстройства? Хранителните разстройства често биват последствие от емоционални травми, нереалистични очаквания за външния вид, теглото на тялото и прекален страх от напълняване. Емоционалните сътресения влияят на хората по различен начин. В някои случаи, човек може рязко да отслабне, губейки тегло или т.нар. индекс на телесна маса (ИТМ) като това да съпътства характерното поведение на страдащите от анорексия, но да имат атипична нервна анорексия. При анорексията, ИТМ на пациента трябва да бъде 18,5 или по-нисък. Митове за хранителните разстройства Съществуват много митове за хранителните разстройства. Те могат да доведат до неточни предположения и да повлияят на човек с хранително разстройство и да го откажат от това да потърси помощ навреме. Ето някои от митовете: Това е просто хранително разстройство. Хората, които не обръщат голямо внимание на хранителните разстройства не подозират, че те имат най-високата смъртност от всяко психиатрично заболяване. До 20% от хората с хронична нервна анорексия ще умрат в резултат от това. Изследванията на избягващо/ограничително нарушение на приема на храна – OSFED (Other Specified Feeding and Eating Disorder) показват, че всички хранителни разстройства имат сходни нива на смъртност. Освен медицински усложнения от преяждане, пречистване на организма с диети, глад и прекалено физическо натоварване, самоубийството е често срещано сред страдащите от хранителни разстройства. Хората, които се борят с това заболяване имат проблеми с цялостния си начин на живот. Всеки страда от хранително разстройство в наши дни. Въпреки че сегашната култура в световен план е силно обсебена от храната и теглото, и спазването на определени рамки и режими на хранене са много популярни, клиничните хранителни разстройства не са толкова често срещани. В изследване от 2007 г. за различните психични състояние включително и хранителни разстройства, е направено проучване, в което участват 9 282 англоговорящи американци. Резултатите, публикувани в Биологична психиатрия (Biological Psychiatry), установяват, че 0,9% от жените и 0,3% от мъжете са имали симптоми на анорексия през живота си, 1,5% от жените и 0,5% от мъжете са имали симптоми на булимия през живота си и 3,5% от жените и 2,0% от мъжете имали разстройство свързано с преяждане през живота си. Последиците от хранителните разстройства могат да бъдат животозастрашаващи и много хора откриват, че стигмата срещу психичните заболявания (и в частност хранителните разстройства) може да възпрепятства навременната диагностика и адекватното

30

лечение. Хранителните разстройства са избор. Просто трябва да кажат на близките си, страдащи от хранително разстройство, да престанат да водят този начин на живот. Хранителните разстройства са всъщност сложни медицински и психиатрични заболявания, които пациентите не избират сами и не се причиняват от родителите. Американската психиатрична асоциация класифицира пет различни вида хранителни разстройства в петото издание на Диагностично-статистическия си наръчник: анорексия нервоза (Anorexia Nervosa), булимия нервоза (Bulimia Nervosa), хранително разстройство на Биндж (Binge Eating Disorder – BED), избягващо/ограничително нарушение на приема на храна (Avoidant Restrictive Food Intake Disorder – АRFID) и друго специфично хранене или разстройство на храненето или OSFED ( Other Specified Хранително или хранително разстройство – OSFED). Няколко десетилетия генетични изследвания показват, че биологичните фактори играят съществена роля в това кой би могъл да развие хранително разстройство. Хранителните разстройства често се срещат заедно с други психични състояния като тежка депресия, тревожност, социална фобия и обсесивно-компулсивно разстройство. Строгите правила за хранене или модните диети не са проблем. Това, което изглежда като строга диета на първо четене, всъщност може да е началото на хранително разстройство. Дори ако симптомите не отговарят на критериите за клинична диагноза на хранително разстройство, нарушеното хранене може да има сериозни медицински последици като анемия и загуба на костна маса. Хората, които нарушават хранителния си режим редовно и експериментирайки с нови диети, могат да се възползват от интервенция и лечение, за да отговорят на притесненията си, преди този начин на живот да се превърне в сериозно заболяване. Хроничното ограничаване на храната е свързана с по-забавено развитие на хранително разстройство, така че решаването на тези проблеми веднага може да предотврати необратими последици. Поведението с хранителни разстройства се фокусира само върху храната. Хората с хранителни разстройства обикновено имат нездравословно отношение към храната и теглото си, но симптомите на хранително разстройство могат да се разширят далеч отвъд храната. Многобройни научни изследвания показват връзки между хранителните разстройства, перфекционизма и натрапчивостта, което може да доведе до фиксиране върху личностна самооценка, спортните постижения и др. Въпреки че много страдащи от тези разстройства споделят, че поведението им първоначално им помага да намалят депресията и тревожността. Тъй като разстройството прогресира, недохранването, причинено от хранителните разстройства в крайна сметка може да изостри симптомите на депресия и тревожност, които могат да засегнат всички аспекти на живота. Анорексия нервоза Анорексия нервоза (Anorexia nervosa) често се проявява в тинейджърските години или в началото на зрялата възраст, но понякога може да започне в по-ранна възраст или по-късно в живота. Хората често мислят, че анорексията е заболяване предимно засягащо жени, но всъщност може да се прояви и при хора от мъжки пол и на всякаква възраст. Според изследвания мъжете, страдащи от анорексия са около 25% от общия брой хора с това хранително разстройство, a последиците при тях са по-животозастрашаващи отколкото при жените. Често мъжете получават точна диагноза по-късно спрямо жените. Анорексия нервоза или нервна анорексия е различно заболяване от анорексията. Човек с анорексия невроза умишлено ще ограничи приема на храна, използвайки това ограничаване като начин за справяне с други

х р а н ен е емоционални предизвикателства. Често се включват и страх от напълняване, или желание за отслабване. Диетата, включваща посериозни ограничения от храна, може да доведе до дефицити, които да повлияят на цялостното здраве на организма и да доведат до потенциални животзастрашаващи усложнения.

Aнорексията сама по себе си е загуба на апетит или невъзможност за хранене като може да бъде симптом на различни други заболявания. Емоционалните и психологическите проблеми, които са отключили нервната анорексия (анорексия нервоза) могат да бъдат трудни за преодоляване, затова терапията включва психологически консултации, хранителни съвети и медицински грижи. Някои пациенти се нуждаят от лечение в болница. Симптоми Анорексия нервоза е сложно състояние. Основният признак е значителната загуба на тегло или нисък индекс на телесна маса. При атипична нервна анорексия човек все още може да има умерена телесна маса въпреки рязкото си отслабване и значителна загуба на тегло. Липсата на хранителни вещества може да доведе до други физически признаци и симптоми, включително: • сериозна загуба на мускулна маса • апатия • умора или изтощение • ниско кръвно налягане • замаяност • ниска телесна температура • студени крайници ( хипотермия) • подут или разстроен стомах • суха кожа • подути ръце и крака • косопад • загуба на менструация • безплодие/стерилитет (в по-редки случаи) • безсъние • загуба на костна плътност • увеличаване на риска от фрактури • чупливи нокти • запек • лош дъх и кариеси при хора, които често повръщат Поведение Човекът може също така да демонстрира определено поведение, като например: ограничаване на дневния си прием на храна или видове храни, които се консумират; показва прекомерна загриженост за теглото, размера на тялото, диетата, калориите и храната; изтощителни тренировки; прием на лаксативи или предизвикване на повръщане; често мерене на теглото; хранителни ритуали; консумация на храни в определен ред; готвене за другите, но без да консумират те, това, което са приготвили; признаци на депресия. Понякога, човек може да свързва храната и с чувство за вина. Отрицанието означава, че хората с хранително разстройство не знаят, че нещо не е наред или не желаят да разпознаят проблемите си с храненето. Причини за анорексия Въпреки че не е установена определена причина за анорексията, изследванията показват, че генетиката и околната среда могат да играят огромна роля при това заболяване. Генетичното предразположение, личностните черти и факторите на околната среда се идентифицират като потенциални фактори, допринасящи за това. Примери за фактори на околната среда, които допринасят за появата на това хранително разстройство, са: – Ефектите от медиите спрямо това, колко трябва да тежим. Медиите подхранват нездравословни идеали и стереотипи.

– Професии и кариери, които насърчават отслабването и слабото телосложение.

– Семейни и детски травми, които включват сексуално насилие в детството или друга тежка травма, а също така и натиск от страна на приятели и колеги за сваляне на килограми. Лечение Анорексията изисква сериозна грижа за цялостното психично здраве. Най-добрият шанс за възстановяване от анорексия имат

пациентите, чието лечение включва грижи от квалифицирани и опитни специалисти – лекар, диетолог и терапевт. Ефективното лечение ще включва тези три компонента: Медицински: Най-високият приоритет при лечението на анорексия нервоза е справянето с всички сериозни здравословни проблеми, които може да са резултат от разстройство на храненето, като недохранване, електролитен дисбаланс, аменорея и нестабилен сърдечен ритъм. Хранителни: Този компонент обхваща възстановяване на теглото, прилагане и наблюдение на персонализиран режим на хранене, както и обучение за нормалния начин на хранене. Терапия: Целта на тази част от лечението е да разпознае основните проблеми, свързани с хранителното разстройство, да се справи и излекува пациента от травматични житейски събития, а той/тя от своя страна да придобие по-здравословни навици за справяне с разстройството, развивайки допълнително способността да изразява себе си и да се справя сам/а с емоциите си. Булимия нервоза Булимия нервоза е хранително разстройство, което обикновено се нарича просто булимия. Това е сериозно състояние, което може да бъде животозастрашаващо. Обикновено се характеризира с преяждане, последвано от прочистване. То може да се извърши чрез принудително повръщане, прекомерно физическо натоварване или чрез прием на лаксативи или диуретици. Хората с булимия прочистват или показват поведение на прочистване и следват специфичен цикъл на преяждане и прочистване. Поведението на прочистване включва и други строги методи за поддържане на тегло като гладуване, упражнения или екстремни диети. Хората с булимия често имат нереалистичен образ на тялото. Те са обсебени от теглото си и са силно самокритични. Много хора с булимия са с нормално тегло или дори с наднормено тегло. Това може да направи булимията трудно забележима и трудна за диагностициране. Изследванията показват, че приблизително 1,5% от жените и 0,5% от мъжете ще имат симптоми на булимия в даден момент от живота си. Най-често се срещана при жени, и ►

31

х р ан ен е Как се лекува булимията? Лечението се фокусира не само върху обучение свързано с храната и начина на хранене, но също така и върху лечението на психичното здраве. Това изисква личностно развитие и поглед навътре в себе си и установяване на здравословна връзка с храната. Възможностите за лечение включват: антидепресанти, като флуоксетин (Prozac), който е единственият антидепресант, одобрен от Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) за лечение на булимия. Психотерапията може да включва когнитивна поведенческа терапия, семейна терапия и междуличностна психотерапия. От диетолозите човек може да научи много за здравословните хранителни навици, да си създаде индивидуален хранителен режим и евентуално програма за контролирано отслабване и лечение на усложнения, което може да включва хоспитализация при тежки случаи на булимия. Успешното лечение обикновено включва антидепресанти, психотерапия и съвместна работа с лекар, психотерапевт, диетолог, семейство и приятели. Някои лечебни заведения за лечение на хранителни разстройства предлагат програми за лечение. Пациентите, участващи в такива програми, получават денонощна подкрепа и грижи в лечебни заведения. Пациентите могат да ходят на уроци, да посещават терапия и да ядат питателни ястия. Те също могат да практикуват определени упражнения, спортове, за да подобрят цялостното състояние на тялото си. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. Anorexia nervosa: What you need to know, Medical News Today https://www.medicalnewstoday.com/articles/267432#symptoms 2. D. Shaw, K. Benzio,What are the Different Types of Anorexia?, Honey Lake clinic, April 9, 2019 https://www.honeylake.clinic/what-are-the-different-types-of-anorexia/ 3. 6 Common Types of Eating Disorders (and Their Symptoms), Healthline https://www.healthline.com/nutrition/common-eating-disorders 4. Bulimia Nervosa, Healthline https://www.healthline.com/health/bulimia-nervosa#treatment 5. P. J. Hay, Bulimia nervosa, BMJ Clin Evid, 2010 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3275326/ 6. J. Morris, Anorexia nervosa, BMJ, 2007 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1857759/ ■

Прониква в ноктите и убива гъбичките

лечебен лак за нокти

Лекува пр

ол

оги я

•

NY

о п и л х и то з ан

• х ид р о к с и

ГЪБИЧКИ ПО НОКТИТЕ

O

особено често срещана през тийнейджърските години и в началото на зрелостта. В проучване направено в колеж в САЩ, до 20% процента от жените споделят, че са имали симптоми на булимия. Известните личности (певци и актьори) са изложени на по-голям риск от хранителни разстройства, както и спортистите, чиито тела и тегло се следят внимателно от треньори, фенове и др специалисти в областта. Всеизвестно е , че танцьорите и моделите са изложени на много голям риск от булимия и други хранителни разстройства. Какви са симптомите на булимия нервоза? Най-честите симптоми на булимия включват: • дългосрочен страх от напълняване • коментари свързани с личното тегло или теглото на другите • негативно отношение към личния външен вид • склонност към преяждане • насилствено повръщане • прекомерна употреба на лаксативи или диуретици • използване на добавки или билки за отслабване • прекомерно упражнение • оцветени зъби (от стомашна киселина) • мазоли на на гърба и на ръцете • отиване до тоалетната веднага след хранене • не се консумира храна пред другите хора • оттегляне от нормални социални дейности Усложненията от булимия могат да включват: бъбречна недостатъчност сърдечни проблеми заболяване на венците, кариеси, храносмилателни проблеми или запек, дехидратация, недостиг на хранителни вещества, електролитни или химически дисбаланс. Жените могат да изпитат липсата на менструален цикъл. Също така, тревожността, депресията и злоупотребата с наркотици или алкохол могат да бъдат често срещани при хора с булимия. Какви са причините за булимията? Булимията няма известна причина. Има обаче няколко фактора, които могат да повлияят на развитието ѝ. Хората с психични заболявания или изкривена представа за реалността са изложени на повисок риск. Същото важи и за хората със силна нужда да отговорят на социалните очаквания и норми. Тези, които са силно повлияни от медиите, също могат да бъдат изложени на риск. Други фактори включват: проблеми с гнева, депресия, перфекционизъм импулсивност, минало травматично събитие и др. Някои изследвания показват, че булимията е наследствена или може да бъде причинена от дефицит на серотонин в мозъка. Как се диагностицира булимията? Лекарите използват различни тестове за диагностициране на булимия. Първо, те провеждат физически преглед. Могат да препоръчат изследвания на кръв или урина. А психологическата оценка им помага да открият връзката на храната и представата за тялото. Лекарят също може да използва критерии от Диагностично-статистическия наръчник на психичните разстройства като диагностичен инструмент, в който се използва стандартни описание и критерии за диагностика на психичните разстройства. Критериите, използвани за диагностициране на булимия, включват: • повтарящо се преяждане • редовно прочистване чрез повръщане • упорито прочистващо поведение • прекомерно физическо натоварване • злоупотреба с лаксативи • гладуване • рязко отслабване Необходимо е тези симптоми да се случват поне веднъж седмично в продължение на средно три месеца. Сериозността на хранителното разстройство може да се определи от това колко често се проявяват симптомите му. Специалистите например категоризират булимията от лека до екстремна: • Лека: от 1 до 3 епизода на седмица • Умерена: от 4 до 7 епизода на седмица • Тежка: от 8 до 13 епизода на седмица • Екстремна: от 14 или повече епизода на седмица Възможно е човек да се нуждае от допълнителни тестове, ако е имал булимия за по-дълъг период от време. Тези тестове могат проверят за усложнения, които включват проблеми със 32 да сърцето или други органи.

-T E C ® т е х н

Лекарствен продукт без лекарско предписание. За лица над 18 години. За външно приложение. Съдържа ciclopirox. Преди употреба прочетете листовката. ИАЛ: А0098/07.06.2018

БЕЗ ЦВЯТ. ПОДХОДЯЩ И ЗА МЪЖЕ!

ЗДРАВОСЛОВНО х р а н ен е ХРАНЕНЕ НАД 50ГОДИШНА ВЪЗРАСТ Поддържайки балансирана диета, която се фокусира върху основните хранителни вещества, можете да подобрите шансовете си за здравословно стареене и да продължите да водите динамичен и активен начин на живот. Подготвили сме ви подробно ръководство за здравословно хранене за Вашите 50 години. Какво представлява здравословното хранене? Въпреки че стареенето е неизбежно и нормално, има стъпки, които можете да предприемете, за да насърчите здравословното стареене. Основната цел на тези усилия е да удължите годините през които ще бъдете здрави и активни. Здравословното стареене се влияе от много фактори, като: • Диета; • физическа дейност; • здравен статус и медицинска история (включително сърдечни заболявания, диабет тип 2, рак и умствен упадък); • генетика; • социална помощ; • тютюнопушене и употреба на упойващи вещества; • достъп до качествена медицинска помощ. Храненето играе важна роля за здравословното стареене, като намалява риска от хронични заболявания, свързани с възрастта загуба на мускули (саркопения), отслабване на костите (като при остеопороза), недохранване и под или наднормено тегло. Хранителни вещества и храни, върху които да се съсредоточите Във вашите 50-те и повече години е важно да получавате достатъчно от няколко ключови хранителни вещества всеки ден, а именно: 1. Протеини Приемането на достатъчно протеин спомага за изграждането и поддържането на мускулна маса, което е важно за активен начин на живот, силен метаболизъм и правилно имунно здраве. Източници с високо съдържание на протеин са домашното пилешко, нетлъсто месо, риба, тофу, яйца, боб, леща, орехи и други видове ядки, млечни продукти. Препоръчителният дневен прием (RDI) за протеин е 0,8 грама на кг телесно тегло, но изследванията показват, че възрастните над 50 години се нуждаят от по-голямо количество. Всъщност, за да поддържате мускулна маса и активен начин на живот, може да имате нужда от около 1,2–2,0 грама протеин на килограм телесно тегло. Например, човек, който тежи 70 кг, ще се нуждае от 84–140 грама протеин на ден. Повечето хора могат да си набавят достатъчно протеин само от храната. Ако имате проблеми с получаването на достатъчно протеин или имате нужда от бърз източник на протеин, можете да опитате да използвате протеин на прах или добавка.

2. Фибри Яденето на фибри насърчава здравословното движение на червата и храносмилането, поддържа здравето на сърцето, забавя усвояването на захарта чрез стабилизиране на кръвната захар и помага за поддържане на здравословно тегло. Храните с високо съдържание на фибри включват – зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни (овес, кафяв ориз, царевица, ечемик), бобови, ядки и семена. Препоръчителната дневна доза фибри е 25 и 38 грама на ден съответно за жени и мъже.

3. Калций Калцият е ключов минерал за костите, нервната система, сърцето и мускулната контракция. Адекватният прием на калций може да помогне за предотвратяване на костни заболявания като остеопения и остеопороза. Храните с високо съдържание на калций включват: млечни продукти, листни зеленчуци, соево и бадемово мляко. Тъй като жените в постменопауза имат по-висок риск от остеопороза и не усвояват калция толкова ефективно, те се нуждаят от средно 1200 mg на ден.

4. Витамин D Витамин D е важен за здравето на костите и имунитета. Ниските нива са свързани с повишен риск от умствен упадък, лошо сърдечно здраве, депресия, остеопороза, диабет тип 2 и някои видове рак. Витамин D е известен още като „витамин на слънцето“, защото тялото ни може да го произвежда, когато е изложено на слънце. Въпреки това, прекомерното излагане на слънце може да бъде опасно, така че опитайте се да получите този витамин предимно от добавки или храни като млечни продукти, гъби, яйчни жълтъци и мазна риба. Тъй като хранителните източници на този витамин са ограничени, добавките с витамин D от 600 IU или повече обикновено се препоръчват след 50-60-годишна възраст. Вашият лекар може да препоръча по-високи дози в зависимост от вашите лични нужди и географско местоположение.

5. Омега 3 мастни киселини Диетите, богати на омега-3 мастни киселини, са свързани с по-ниски нива на умствен упадък и неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер и деменция, както и подобряване на здравето на мозъка, сърцето и кожата. Ето и някои храни с високо съдържание на омега-3 мастни киселини: мазна риба (включително херинга, сардини, скумрия и сьомга), ядки и семена, растителни масла (като ленено масло) и морски водорасли. Имайте предвид, че мазната риба и водораслите са основни източници на ейкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA), омега-3 мастните киселини с най-големи ползи. Ядките, семената и растителните масла обикновено са с високо съдържание на алфа-линоленова киселина (ALA), омега-3, която се превръща в EPA и DHA в тялото, но само в малки количества. Препоръчителната дневна доза за ALA е 1,1 и 1,6 грама съответно за жени и мъже. Няма препоръчителна дневна доза за EPA и DHA, въпреки че добрата дневна цел е поне 250–500 mg комбинирани EPA и DHA. Ако не ядете мазна риба 2-3 пъти седмично, говорете с вашия лекар за прием на добавка омега-3.

6. Витамин B12 Този витамин играе ключова роля в енергийния метаболизъм, производството на червени кръвни клетки, възстановяването на ДНК, имунната функция и здравето на мозъка и сърцето. След 50-60 години способността на тялото ви да абсорбира витамин В12 намалява, така че става още по-важно да включите този витамин във вашата диета. Витамин B12 се намира предимно в животински продукти като месо, домашни птици, риба, яйца и ► 3 3

х р ан ен е млечни продукти, както и в обогатените зърнени закуски. Онези от вас, които следват вегетарианска или веганска диета, може да са изложени на риск от ниски нива на B12. Възрастните над 50 години трябва да се стремят да приемат 2,4 mcg витамин B12 на ден. Вашият лекар може да ви посъветва да приемате добавка с B12, ако имате ниски нива, анемия или други състояния, които намаляват усвояването на B12, като болест на Крон или цьолиакия.

7. Калий Калият е минерал и електролит, които трябва да консумирате в диетата си. Адекватният прием на калий е свързан с по-нисък риск от високо кръвно налягане, инсулт и сърдечни заболявания. Освен това помага за поддържане на здравето на костите. Този минерал се съдържа в много храни като: зеленчуци и плодове - банани, стафиди, фурми, праскови, портокали, картофи, зеле и зеленолистни зеленчуци, пълнозърнести храни, млечни продукти, ядки и семена, месо и домашни птици. Препоръчителната дневна доза калий е 2600 mg и 3400 mg съответно за жени и мъже. Повечето хора могат да получат достатъчно калий от храната и трябва да приемат добавки само под наблюдението на лекар, тъй като приемането на твърде много калий може да бъде животозастрашаващо.

8. Антиоксиданти Антиоксидантите помагат за неутрализирането на свободните радикали, съединения, които могат да доведат до оксидативен стрес, основен принос за стареенето и хроничните заболявания. Антиоксидантите са витамини А, С и Е и минерали като цинк, мед и селен. Едни от най-добрите храни с високо съдържание на антиоксиданти: плодове и зеленчуци, ядки и семена, черен шоколад, кафе и чай. Промени в диетата, които трябва да вземете предвид след 50-те години За да помогнете на тялото си по време на процеса на стареене, можете да направите малки промени в диетата си. Яжте предимно здравословни храни Опитайте се да консумирате храна, която включва минимална обработка, включително следното: пресни или замразени плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни като овес, кафяв ориз и пълнозърнест хляб, протеинови храни като постно месо, домашни птици, риба, тофу и яйца, здравословни мазнини, включително ядки, семена, авокадо и някои растителни масла. Опитайте се да ограничите приема на свръх преработени храни, които обикновено са с високо съдържание на калории, сол, наситени мазнини и захар и с ниско съдържание на фибри, витамини и минерали. Високата консумация на тези храни е свързана с повишен риск от наддаване на тегло, сърдечни заболявания и други хронични заболявания. Имайте предвид, че не всички преработени храни трябва да бъдат елиминирани. Консервираният боб, киселото мляко, рибните консерви, натурално фъстъчено масло, хумус и доматен сос с ниско съдържание на натрий са минимално обработени, но пълни с хранителни вещества. Яжте зеленчуци при всяко хранене Напълвайки половината чиния със зеленчуци лесно добавяте допълнителни хранителни вещества към всяко хранене. Зеленчуците са богати на много важни хранителни вещества като фибри, калий, витамини и антиоксиданти. Освен това те са много засищащи, но с ниско съдържание на калории, което може да помогне за регулиране на теглото.

34 Изберете вода като основна

напитка Високата консумация на сладки напитки е свързана с наддаване на тегло, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2. Други опции за напитки са кафе, чай, мляко и ароматизирана вода. Планирайте напред Ако имате натоварен график, планирането на хранене напред е прост, но много ефективен начин да се придържате към хранителния си режим. Веднъж седмично се опитайте да организирате храненията си за цялата седмица, като планирате и приготвяте порциите. Това може да ви помогне при покупката на правилните храни, предотвратяване на разхищаването на храна и да постигането на целите за здравословен начин на живот. След като навършите 50 години трябва да обръщате специално внимание на храненето, което е особено важно за цялостното ви здраве. Храната, която ядете, може да подобри здравето и да забави свързаните с възрастта промени в тялото ви, като бавен метаболизъм, загуба на мускули и костна маса. Опитайте се да се придържате към режим богат на протеини, здравословни мазнини, фибри и антиоксиданти, с акцент върху здравословните храни с минимална обработка. Фокусирайте се върху поддържането на мускулна маса чрез физическа активност и правилно хранене. Тези методи могат също да предотвратят натрупването на излишни мазнини, твърде много от които са свързани с повишен риск от хронични заболявания и ускорено стареене. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: 1. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5227979/ 2. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6566799/ 3. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6563776/ 4. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29590270/ 5. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5952928/ 6. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32232404/ 7. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31126110/ 8. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7589116/ 9. https://ods.od.nih.gov/factsheets/Calcium-HealthProfessional/ 10. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/ PMC4337919/ 11. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30915723/ 12. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25893188/ 13. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28602863/ 14. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32751730/ 15. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30609781/ 16. https://ods.od.nih.gov/factsheets/Omega3FattyAcids-HealthProfessional/ 17. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30111738/ 18. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32408634/ 19. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31979308/ 20. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29477223/

21. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33881359/ 22. https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminB12-HealthProfessional/ 23. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/ PMC4963920/ 24. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32500831/ 25. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/ PMC6204759/ 26. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/ PMC5551541/ 27. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27746034/ 28. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32558487/ 29. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31728499/ 30. https://www.nccih.nih.gov/health/antioxidants-in-depth 31. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31142457/ 32. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33333551/ 33. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32796919/ 34. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/31267783/ 35. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/ PMC6266069/ 36. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32397792/ 37. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32696948/ 38. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28155183/ 39. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/ PMC6442923/ 40. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28549707/ 41. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/33541561/ 42. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/ PMC6261527/ 43. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29990534/ ■

х р а н ен е

ЧЕРЕШИ ЗДРАВОСЛОВНИ, СЛАДКИ И ВКУСНИ Черешата е един от най-вкусните ранни пролетни плодове. Той е костилковият плод на овощното дърво и спада към рода Сливи. Латинското му наименование е Cerasum. Около 70 г. пр. Хр. черешите са били внесени от гръцки регион, който в наши дни се намира на територията на Турция. Според Римляните обаче именно те са ги вкарали на Стария континент, посредством армията на генерал Лукул след победата в битката край град Церасопонте. Оттам идва и латинското им име. Гърците, от своя страна, не били съгласни и като доказателство показали текст на елински автор, в който е описан плода, с произход 300 години преди заветната битка. Спорът и до днес остава без ясен отговор, но в последствие черешите стават неразделна част от земеделската култура на Италия и Централна Европа. Виреят при умерен климат в северното полукълбо, като в Северна Америка се срещат два вида, въведени по време на колонизацията, три в Европа, а останалите в Азия. Дървото достига до 30 м височина, а съцветието им е толкова красиво, че понякога се отглеждат именно заради него. В Япония сакурата, която някои определят като вишна, е на почит от хилядолетия. Древния народ вярва, че на дървото е седнал Бог, откъдето идва и името му. Видове Най-широко разпространените видове череши, предназначени за консумация в прясно състояние, са два: дивата череша (Prunus avium) и вишната (Prunus cerasus). Родината им е Западна Азия и Европа, където промишленото производство обхваща от Пиренейски полуостров на запад до Мала Азия на изток, а на север – до Британските острови и южната част на Скандинавския полуостров. България също може да се похвали с богата реколта, като дори през 1896 година се създава празник на черешата, който е възстановен през 2008 година. Дивата череша е позната още и под името Гурупла. Тя е подрод на вишната, а родината ѝ е Близкият изток. Ако трябва да се сравни с култивираните видове, то дивата череша ражда помалко плодове, но расте по-бързо и живее до 100 години. Един от основните проблеми, свързани с нея, е индустриализацията. Тъй като дървесината ѝ широко се използва в мебелното производство, популацията ѝ намалява, а на нейно място се появяват изкуствено създадени разновидности и генетични селекции, за да отговарят на изискванията на производството. Това я прави по-малко адаптивна към климатични особености, болести и паразити. Дивата череша е храна не само за хората, но и за много видове насекоми и птици, а обедняването на биоразнообразието ѝ може да доведе и до намаляването на техните видове. Вишните, от своя страна, се отличават с по-кисел и стипчив вкус. Дървото е по-ниско от това на черешата и не търпи да вирее на почва, засадена с друга трева заради намаляването количеството на кислород. Смята се, че вишната няма родина, а че е естествен хибрид между череша и храстовидна вишна. След като е култивирана, са създадени над 300 сорта, разделени на две основни групи – морели и аморели. Някои от по-известните сортове в България са Нефрис, Метеор, Татарица, Ботевградска вишна, Облачинска вишна и други. Освен в кулинарията плодът се използва и в медицината при заболявания на черния дроб, анемия, бъбречни заболявания и други раздразнения. Вишните са по-малко калорични от техния сладък роднина, защото имат по-малко съдържание на глюкоза. Ползи за здравето Черешите са богат източник на въглехидрати, протеини и фибри. Те са с голямо съдържание на витамин С, А. Р, РР и В, биофлавоноиди, елагова киселина, антоцианин, мелатонин, минералите калий, манган, мед, магнезий, калций, натрий, фосфор, желязо, кобалт. 75%

от черешите се състоят от фруктоза, а 20% от глюкоза. Енергийната стойност на 100 г. череши е 48 Ккал. Костилките също не са лишени от полезни вещества. В тях се съдържа малко количество амигдалин, за който някои учени твърдят, че може да влияе благоприятно при туморни заболявания, защото намалява обема на раковите образования. От дръжките пък може да се вари чай, който помага при сърдечни заболявания. Една от най-разпространените ползи на сладкия плод е антиоксидантния и разхлабващ ефект. Черешата е неразделна част от всяка диета, защото голямото количество вода и фибри изчистват насъбралите се по органите шлаки, подобряват храносмилането и спомагат за изразходването на мастните запаси. Също така намаляват холестерола, триглициридите и кръвната захар. Смята се, че черешовата диета контролира подаграта и артрита. При проучване, проведено в щата Тексас, САЩ, се наблюдава че при 12 пациента, страдащи от подагра и артрит, които включили пресни или консервирани череши в хранителния си режим, съдържанието на пикочна киселина в кръвта е намалено до нормални нива. Полезни са още при безсъние, анемия и ревматични заболявания. За поддържане на добро състояние на щитовидната жлеза, ставите, зрението, нервите и кожата, защото спомагат за естественото образуване на колаген. Действие при оксидативен стрес Счита се, че оксидативният стрес, дефиниран като дисбаланс между скоростта на образуване и скоростта на изчистване на реактивните кислородни и азотни видове, е ключов механизъм в процеса на стареене и при различни хронични заболявания, свързани с възрастта, включително атеросклероза, рак, диабет и Алцхаймер. Колкото по-възрастен е един човек, толкова по-трудно се противопоставя на оксидативното увеждане. Сладките череши имат високи нива на антиоксиданти под формата на фенолни съединения и антоцианини. Доказано е, че диетите, богати на антоцианини, повишават устойчивостта на окисляване при животни. През 2009 година екип от учени набират 12 доброволци – 6 мъже и 6 жени, на възраст между 61 и 75 години, които приемат черешов сок в продължение на 14 дни. По време на експеримента, всяка сутрин се взимат кръвни проби и урина от пациентите, а резултатите се докладват на Институт за изследване на дълголетието „Кронос“. За да се оценят промените в способността за окислителна резистентност, са измервани и отделянето на окислително модифициран протеин, ДНК, РНК и липиди с урината. След края на срока е доказано, че пациентите са успели значително да подобрят устойчивостта си срещу окислително увреждане, след стрес. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Tart Cherry Juice Decreases Oxidative Stress in Healthy Older Men and Women/ Oxford Academic

35

х р ан ен е

РЯПА

ЛЕЧЕБНИТЕ СВОЙСТВА Ряпата е едногодишно или двугодишно зеленчуково растение с кореноплод от семейство кръстоцветни. Тя е едно от найстарите култивирани растения и произхожда от Средна Азия, като е култивирана за първи път преди 3000 години в Китай, Япония, Египет, Рим и Гърция. В последствие употребата ѝ навлиза и в Източна Азия и Западна Европа. Дели се на два вида – маслено-семенна форма и растителна форма. Тя е студоустойчив зеленчук, който се яде суров, защото при термична обработка „месото“ става на каша. То е бяло, жълтеникаво или розовеещо на цвят, а кората може да е червена, лилава, кафява, бяла, черна и жълтеникава. Сортовете се делят на летни, есенни и зимни. В България се отглеждат най-много зимни сортове, в частност Бяла ряпа и Черна ряпа. Листата ѝ се характеризират с горчив и остър вкус, който се дължи на разграждането на глюкозинолатите, които се образуват след контакт с мирозинази. Мирозиназата е семейство ензими, участващи в защитата на растенията срещу тревопасни животни, по-специално бомбата с горчично масло. Счита се, че фенолните съединения и органичните киселини регулират ензимите и клетъчния цикъл и са отговорни за органолептичните характеристики. Глюкозинолатите и изотиоцианатите (главно 2-фенилетил, 4-пентенил и 3-бутенил производни) са основните съставки на ряпата с разнообразна биоактивност. Тя съдържа още флавоноиди, феноли, индоли и летливи вещества. Богата е на фибри, витамин В1, витамин В2, витамин В3, витамин В5, витамин В6, витамин В9, витамин С, желязо, калий, манган, мед, натрий и етерично масло. Смята се, че 100 g ряпа осигуряват близо 50% от препоръчителния дневен прием на витамин С и около 25% от нужното ни желязо. Интересен факт е, че в листата ѝ се намира много редкият и труден за набавяне витамин К. Те са с богато съдържание и на алфа-линоленова мастна киселина, каротеноид и лутеин. Поради тази причина много хора не ги хвърлят, а ги използват в кулинарията, включително в салати. Ряпата е един от най-нискокалоричните хранителни продукти. Флавоноидите присъстват с висока концентрация в епидермиса на листата и грудките. Те играят решаваща роля в защитата срещу UV, пигментация, стимулиране на азот-фиксиращи възли и устойчивост на болести. Освен че е важен зеленчук и източник на масло, ряпата се използва и като традиционно терапевтично средство при чернодробни и бъбречни заболявания, главоболие, болки в гърдите, ревматизъм, отоци, гонорея, сифилис и бяс. Растението има и противовъзпалителен ефект. Доказано е, че химични съединения, образуващи се в маслото на семената на ряпата, са потенциални инхибитори на ДНК окислително увреждане и мутагени и могат да служат като превенция срещу някои ракови образувания. Установено е, че и екстрактът от кълновете проявява по-висока антипролиферативна активност при анализ на ракови клетъчни линии, отколкото този на карфиола и горчицата. През 2012 година учени правят експерименти, за да докажат дали зеленчукът има антиоксидантна активност 36 чрез in vitro и in vivo. За целта са подбрани сурови

екстракти от ряпа. Анализ за отстраняване на радикали разкрива, че последователността на антиоксидантната сила на ряпата е следната: воден екстракт от корени > воден екстракт от зеленина от ряпа > етанолов екстракт от корени > лека петролна фракция от корени > етанол и етилацетатен екстракт от зеленината на ряпата > хлороформ екстракт от корени. Оказва се, че водният екстракт има силна прочистваща активност и кореспондира на действията, които извършва в организма витамин С-то. По-нататъшно проучване показа, че цветните пъпки на ряпата демонстрират най-силен антиоксидантен капацитет в сравнение с други ядливи части. В допълнение проучванията показват, че листата се отразяват на здравето повече от благоприятно, защото водният им екстракт развива защитна ефективност срещу генотоксичност и оксидативен стрес in vivo. Ряпата е изключително полезна за поддържането на сърдечносъдовата система стабилна заради високото съдържание на калий. Електролитът регулира тонуса на съдовите стени и намалява възможността от спазми на гладката мускулатура, като същевременно регулира кръвното налягане. Органичните нитрати пък подобряват работата на вътрешната повърхност на кръвоносните съдове, като така пречат на тромбоцитите да се слепват и намаляват риска от образуването на тромбози, които често са животозастрашаващи. Освен за храна и фураж, ряпата също се счита за алтернативен източник на антимикробни агенти. Нейният екстракт се използва в природната медицина като мазило за гъбички и други кожни образувания с доказан ефект. Синтетичните аналгетици могат да причинят стомашни проблеми и бъбречна недостатъчност, когато се приемат за продължителен период от време. Алкохолните екстракти от корени на ряпа обаче показват значително облекчаване на болката както в остра, така и в хронична фаза, което може да доведе до намаляване на употребата на изкуствено създадени медикаменти. Една от по-скорошно откритите ползи на зеленчука е, че той може да предотврати натрупването на адипоцитен липид, т.е. е добър източник против затлъстяване. Експеримент върху пълни мишки, хранени с диета с високо съдържание на мазнини и екстракт от корен на ряпа в продължение на осем седмици, отчита значително потискане както на напълването, така и на натрупването на епидидимална мазнина, без да влияе върху общото количество на приема на храна. За постигането на тези резултати мишките са приемали 70% етанолов екстракт от ряпа или 400 mg на ден. В следствие значително е намаляло телесното тегло, кръвната глюкоза, холестеролът, липидната пероксидация, азотният оксид и триглицеридите. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: Phytochemical and Health-Beneficial Progress of Turnip (Brassica rapa)/ Food Science

р а н ен е х ра

ТОФУ ПОЛЕЗНИТЕ СВОЙСТВА Тофу е китайска храна, направена чрез коагулация на соево мляко с последващо отцеждане и пресоване на блокчета. По-конкретно сушени соеви зърна се смилат и киснат във вода, от което се получава бяла течност, наричана мляко. Тя съдържа голямо количество висококачествени протеини. Към нея се добавят солите калциев сулфат, магнезиев хлорид, калциев хлорид и коагулират, от което се образува плътна белезникава маса, която се отцежда в тензух или калъпи. По-рядко вместо неорганични соли се използват ензими и органични киселини, като папаина и гликоновата киселина, за да се извърши подсирването. Най-отличителната черта на продукта е, че няма вкус и аромат. Той по-скоро е като гъба, която абсорбира вкусовите качества на продуктите, с които се консумира. Консистенцията му е еластична, а на цвят варира от мръсно бяло до жълтеникаво. Не е напълно ясно кога точно се създава тофуто, но мненията варират около народите на Поднебесната империя, още преди Новата ера. С появата на предшественика на технологията на приготвянето се свързват монголците и индийците. В наши дни се нарича още соево сирене и е предпочитан заместител на млечните продукти, яйцата и месото във веганската кухня. Съществуват два вида – меко и твърдо. Пшеничният глутен или сейтан, обработен на пара или изпържен, често се нарича погрешно „тофу“ в азиатската кулинария. В българските хранителни вериги се предлагат едва няколко разновидности тофу. Неутралният му вкус го прави подходящ за използване както за солени ястия, така и за десерти. Може да се пържи, вари, приготвя на пара, пече. Голяма част от съдържанието му е вода, докато въглехидратите, захарите и мазнините са в минимални проценти. При него растителните мазнини се отделят предварително. Богат е на всички девет нужни на човешкия организъм аминокиселини, диетични влакна, витамини от група В, витамин Е и калций. В него се съдържа най-много лицин, след яйцата. Не на последно място е нискокалорично. Ползи за здравето Тофуто съдържа изофлавони. Те са вещества от групата на растителните естрогени или по-точно фитоестрогени. Действието им наподобява това на женския полов хормон, с разликата, че са стероиди. Изофлавоните са изключително полезни за здравето, защото са с антиканцерогенен и антиоксидантен ефект. Предпазват организма от въздействието на свободните радикали и укрепват имунната система. Соевите изофлавони са полифеноли с фитоестрогенна способност, които са натурална алтернатива за коригиране на дефицита на естроген, който се появява при жени в период на пременопауза и менопауза. Те дори намаляват така известните горещи вълни, обливащи тялото, нервността и раздразнението, депресията, безсънието и нарушението на паметта. Растителният белтък пък намалява риска от преждевременна менопауза с приблизително 60%. Харвардският университет по обществено здраве и Университетът в Масачузетс са наблюдавали 16 000 жени доброволци в продължение на 20 години, за да засекат кога се появява климактериумът. Доброволките били разделени на три групи: едната приемала 9% соев белтък, втората 4%, а третата 6.5%. Резултатите показали, че при първата група жени появата на ранна менопауза намаляла с почти 60%, при третата с 16%, докато при втората група нямало промяна. Според учените това се дължи на факта, че растителните белтъци защитават яйчниците от остаряване. Изофлавоните действат благоприятно и на сърцето, като съкращават възможностите за сърдечни заболявания, включително коронарна болест на сърцето. Коронарната болест е заболяване на артериите поради натрупване на атеромни плаки или мастни образувания по стените им. Още през 1999 година Американската администрация по храните и лекарствата одобри здравна теория, твърдяща че соевите продукти спомагат като защитен фактор срещу заболяването. Въз основа на смесени резултати от клинични изпитвания и епидемиологични проучвания обаче твърдението се преразглежда. В допълнение, актуализираните хранителни насоки от Американската асоциация по сърдечни заболявания стигнаха до

заключението, че доказателствата за ползите за сърдечно-съдовото здраве от изофлавоните са минимални и че по-скоро могат да се отдадат на по-високото съдържание на полиненаситени мазнини, фибри, витамини и минерали и по-ниско съдържание на наситени мазнини в соевите продукти. Въпреки това на изофлавоните се приписват множество кардиопротективни ползи, включително намаляване на липопротеиновия холестерол с ниска плътност, инхибиране на възпалителни цитокини, клетъчни адхезионни протеини и агрегация на тромбоцити, индуциране на производството на азотен оксид и подобряване на съдовата реактивност. Едно от последните изследвания по темата е публикувано през 2020-а, когато са анализирани 74 241 жени от медицинско проучване, продължило между 1984–2012 година, 94 233 жени от второ медицинско проучване, състояло се между 1991-2013 година, и 42 226 мъже от последващото проучване на здравните специалисти между 1986–2012 година. Всички те без сърдечно-съдови и ракови заболявания. Диетичните данни се актуализирали на всеки 2 до 4 години, като се използвал валидиран въпросник за честотата на храните. В тези кохорти са документирани 8359 случая на коронарна болест на сърцето. Оказва се, че намаленият риск от заболяване се свързва с поголяма консумацията на тофу, но не и на соево мляко. При жените благоприятните здравни ползи се забелязват повече при млади жени или при жени в постменопауза, които не употребяват хормони. Смята се, че веществата, на които е богата соята, намаляват риска и от рак на гърдата. За сравнение – американските жени, които рядко консумират соя под каквато и да е форма, страдат много повече от това заболяване, отколкото азиатките, а азиатките, емигрирали в Щатите, които запазват донякъде културните си навици – по-малко от кореняците. Още в края на 90-те екип учени провежда проучване за контрол на случая на рак на гърдата сред китайки, японки и филипиноамериканки в окръг Лос Анджелис, Сан Франциско Оукланд и Оаху, Хавай. С общ въпросник, който оценява честотата на приема на около 90 хранителни стоки, са интервюирани 597 азиатско-американски жени, диагностицирани с първичен рак на гърдата в периода 1983-1987 година и 966 контролни жени. Набляга се на фактори, като възраст, етническа принадлежност и район на пребиваване. Анализът сравнява обичайния прием на соя, най-вече тофу, сред случаите на рак на гърдата и контролните жени. Приемът на тофу е повече от два пъти по-висок сред азиатско-американските жени, родени в Азия (62 пъти годишно) в сравнение с тези, родени в САЩ (30 пъти годишно). Сред мигрантите приемът на тофу намалява с годините на пребиваване в САЩ. Рискът от рак на гърдата намалява с увеличаване на честотата на прием на тофу след корекция на възрастта, района на изследване, етническата принадлежност и историята на миграцията. Защитният ефект от високия прием на тофу се наблюдава при жени преди и след менопаузата. Някои хора използват соевото сирене дори за маска за лице, защото подхранва кожата и я прави мека. Обратна теория Макар в целостта си тофуто да е полезна храна, някои лекари съветват, че трябва да се внимава с прекалената консумация заради съдържанието на фитинова киселина в състава. Също така соевите продукти не действат благоприятно на бременни жени и бебета. След проведено изследване британското медицинско списание „Lancet” заявява, че храненето на бебета с адаптирано соево мляко, вместо кърма, е вредно за тях заради хормоните, които имитират ефектите на соята. При мъжете, ядящи твърде често тофу, се наблюдава понижаване на производството на сперматозоиди. Важно е да се спомене също, че тофуто се приготвя от преработена соя, а самият процес на преработка не успява да премахне токсините и нехранителните елементи, които се намират в естествения вариант на соята. Високотехнологичната обработка с висока температура и голямо налягане оставя канцерогенни остатъци. Т.е. голяма част от производствената соя влиза в категория ГМО. Тя не се препоръчва и на хора, които имат проблеми с щитовидната жлеза и йоден дефицит. При прекалено големи дневни дози е възможно и образуването на камъни в бъбреците.

Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: - Eating more vegetable protein in the form of tofu, soya and nuts could slash the risk of an early menopause by 60 per cent/ DailyMail – Health - Tofu and risk of breast cancer in Asian-Americans/ Department of Preventive Medicine, University of Southern California - Isoflavone Intake and the Risk of Coronary Heart Disease in US Men and Women/ AHA Journals

37

с порт и отслабване

ИНОЗИТОЛ (ВИТАМИН Б8) И ПРИНОСЪТ МУ КЪМ СТОПЯВАНЕТО НА КИЛОГРАМИТЕ Инозитол e витаминоподобно вещество, което все пак попада в групата на витамините на Б комплекс. Това всъщност е добре познатият витамин Б8. Ролята му за нормалното здравословно състояние е огромна, като въпреки че витаминът е познат от векове, проучванията за неговите ползи продължават усилено и до ден днешен. На този етап учените са доказали отличните му свойства да подпомага успешно мозъчната дейност и функциите на нервната система, поради което инозитол често се препоръчва при психически проблеми като тревожност, обсесивнокомпулсивно разстройство, фобии, посттравматичен стрес, депресии, а дори и по-сериозни заболявания като дефицит на вниманието, аутизъм и Болестта на Алцхаймер. Витамин Б8 честно в практиката се нарича и женски витамин. Неговата роля за репродуктивното здраве на жената е изключително. Нещо повече – в редица страни инозитол представлява един от основните агенти в терапията срещу синдрома на поликистозните яйчници. Витаминът има и изявено хормонорегулиращо действие и се препоръчва при нередовна менструация и изсотрен ПМС. Инозитол изиграва и съществена роля в нормализирането на нивата на инсулин. Той нерядко влиза в помощната терапия при преддиабетни и диабетни състояния, както и случай на метаболен синдром. Според някои изследвания инозитолът разполага и с антиракови свойства, добра спомагателна роля в лечението на дерматологични заболявания като акне, псориазис, екзема на скалпа и косопад. Съществена е и ролята на инозитола в борбата срещу наднорменото тегло. Неговият принос за стопяването на излишните килограми се обяснява с мощното му влияние върху биохимичните процеси в тялото, както с така изброените до тук здравословни ползи. В този материал ще поставим фокуса именно върху ролята на витамин Б8 в борбата с килограмите. Какво е инозитол? Витаминоподобното инозитол, наричан още витамин Б8, се среща както като в растенията, така и може да бъде произведен и в лабораторни условия. Това вещество може да се набави и чрез някои хранителни вещества като пълнозърнестия хляб, повечето ядки и семена, гъбите, портокали, фурми, ягоди, къпини и малини. В човешкото тяло също се произвежда инозитол, но обикновено в незначителни 38 ниски количества. Той се среща

в различни форми, като най-често използваната хранителна добавка или в помощ на определени терапии е мио инозитол. Инозитолът представлява производно на глюкозата, поради което играе съществена роля в поддържането на определени нива на кръвната захар в тялото, а освен това той е важен елемент за образуването на клетъчните мембрани. За първи път за инозитол започва да се говори още през 1848 година. Неговият откривател – немският химик Либих – извлича елемента от месен бульон, а в последствие установява, че ролята му за нервната система и хормоналния баланс в тялото е ключова. Близо един век по-късно инозитолът вече се разпознава със своите научно доказани ползи за здравето. За ролята му върху наднорменото тегло и борбата срещу излишните килограми обаче започва да се говори по-скоро като следствие от тези ползи и то от скоро. Факт е обаче, че проведените изследвания в това направление дават повече от надеждни резултати. Преди да ви разясним по какъв начин инозитолът може да ви помогне за стопяването на излишните килограми, е важно да се уточни, че сам по себе си той трудно би могъл да даде какъвто и да е ефект. А ако все пак някакъв ефект настъпи, той ще е минимален. При наднормено тегло инозитолът може да ви помогне само в комбинация с физическа активност и подходяща диета или поне калориен дефицит в ежедневния ви режим на хранене. Как работи инозитолът срещу излишните килограми? Инозитолът се препоръчва за сваляне на телесна маса основно когато повишеното тегло се дължи на конкретни заболявания или нарушения в биохимичните процеси в тялото. Така например, в случай на синдрома на поликистозните яйчници при голям процент от жените с тази диагноза се наблюдава рязко покачване на килограмите. Същото важи и за съществени хормонални нарушения в женския организъм (основно при аномалии в нивата на тестостерона), както и при нередовна менструация. Преодоляването на тези състояния може значително да увеличи ефикасността на вашата диета, както и да стопира излишното качване на килограми. От друга страна, влиянието върху метаболните процеси в тялото, инозитолът преодолява метаболния синдром, който в повечето случаи неименуемо води до качване на килограми. Веществото подпомага хранителния пренос през клетъчната мембрана, с което съществено увеличава енергийните процеси в тялото, а с това подсигурява и горенето на консумираните

с по рт и о т с ла б ва н е калории. Наред с това, витамин Б8 спомага и за трансформацията на мазнините в енергия, което допълнително увеличава ролята му в стопяването на килограмите. При жените с метаболен синдром обаче се наблюдават и повишени нива триглецириди. Освен че крият риск от инсулт и запушване на артериите, най-често те се изразяват и в увеличаване на апетита, както и на килограмите. Установено е и, че при 22% от жените с метаболен синдром има сериозна разлика между лошия и добрия холестерол в полза на лошия, което допълнително води до увеличаване на телесната маса. Инозитолът може значително да помогне в преодоляването на метаболния синдром, а от там и да спре излишното качване на килограми. В последно време широко се дискутира и ролята на инозитола за менталното здраве. Веществото е важен компонент в невротрансмисията на допамин и серотонин. Спадът в техните стойности в организма водят до стрес и емоционална нестабилност, а те на свой ред са не по-малко основателни причини за наднормено тегло. В проучване от началото на века се установява и, че инозитол разполага с отлични спомагателни функции в лечението на зависимости, в това число и на неестествен глад за сладко и въглехидрати. Така се стига до извода, че нормалните стойности на инозитол в тялото водят и до контрол върху апетита. Любопитен е фактът и, че инозитолът показва отлични резултати при включването му в терапия срещу така наречената нервна булимия, чийто основен симптом е неконтролеруемото поглъщане на огромни количества храна. Инозитол – странични ефекти и противопоказания, прием и дозировка За лечение на конкретни заболявания е важно дозировката на инозитол да бъде строго определена от лекуващия лекар. Тя може да варира и силно се различава от нормалните дневни дози, препоръчвани за поддържане на общото здравословно състояние, както и в помощ за отслабване. В практиката и науката се твърди, че за профилактика дневният прием на инозитол следва да бъде в границите между 200 и 600 милиграма. Инозитол е сравнително безопасна за прием хранителна добавка. Тя дори се препоръчва по време на бременност и кърмене, тъй като не може да окаже никакъв негативен ефект върху развитието на плода. Единствената възможност инозитола да предизвиква странични ефекти е в следствие на превишаване на препоръчителната дневна доза. В този случай би могъл да се появи известен дискомфорт в стомашно-чревния тракт. С повишено внимание инозитол следва да се приема в случай на прием и на някои лекарства за кръвосъсирване. Междувременно, в науката и практиката се установява, че е инозитолът увеличава своите здравословни ползи в комбинация с други важни елементи като фолиевата киселина и холин. Ето защо в търговската мрежа е възможно често да срещате комбинирани форми хранителни добавки с инозитол, холин и фолиева киселина. Приносът на инозитола в борбата срещу излишните килограми при всички случаи е възможен само ако го приемате с подходяща здравословна диета и включите в ежедневието си достатъчно физическа активност. Напомняме ви, че всички наши материали се изготвят с изцяло информативна цел и не целят да поставят диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират със специалисти, в случай че решат да приемат инозитол за лечение на каквито и да е заболявания. Препоръчва се и консултация с медицинско лице за включване на инозитол в общия ви режим за сваляне на излишни килограми. Литература: 1. Effects of inositol on ovarian function and metabolic factors in women with PCOS: a randomized double blind placebo-controlled trial S. GERLI, M. MIGNOSA, G.C. DI RENZOa 2. Randomized, double blind placebo-controlled trial: effects of Myo-inositol on ovarian function and metabolic factors in women with PCOS S. GERL 3. Diet, metformin and inositol in overweight and obese women with polycystic ovary syndrome: effects on body composition. M Le Donne Dipartimento di Scienze Ginecologiche Ostetriche, Università di Messina, Messina, Italia. marialedonne@tin.it Search articles by 'M Le Donne' Le Donne M 4. https://www.healthline.com/nutrition/inositol-benefits#TOC_TITLE_HDR_7 5. Inositol administration reduces oxidative stress in erythrocytes of patients with polycystic ovary syndrome Gabriella Donà 6. https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-299/inositol 7. https://www.healthline.com/nutrition/inositol 8. https://www.verywellmind.com/inositol-what-should-i-know-about-it-89466

39

с порт и отслабване

ГОРЧИВ ПОРТОКАЛ КЛЮЧЪТ КЪМ ОТСЛАБВАНЕТО Горчивият портокал е специфичен плод, за чиито полезни свойства най-вероятно тепърва ще започнат да се водят научни дискусии. В ход са редица проучвания и изследвания за неговите ползи за здравето. Научни работници от цял свят разполагат с не малко данни за благоприятното действие на горчивия портокал не само върху тялото, но и върху духа и мозъчната дейност, защото той повишава настроението, увеличава способността за концентрация и стимулира паметта. Но горчивият портокал се е доказал и като източник на сила и енергия. Той се препоръчва за хора с хронична умора, за подобряване състоянието на кожата, за намаляване на свободните радикали в тялото, при нарушения, свързани с щитовидната жлеза, както и в случай на запек и други храносмилателни проблеми. Същевременно, присъствието на горчивия портокал в научните разработки, а вече и в практиката, е породено главно поради ползите му за поддържането на нормално телесно тегло. Оказва се, че този плод може да се превърне в ключът към ефективното, но и трайно отслабване. Как точно действа и с какво горчивият портокал ни помага срещу затлъстяването ще разберем в следващите редове. Какво представлява горчивият портокал? Горчивият портокал е плод от семейството на цитрусовите, по-конкретно от това на Седефчевите растения, които представляват вечнозелени дървета. Често може да го срещате и с английското му наименование „bitter orange”. Любопитен е фактът, че редица специалисти твърдят, че горчивият портокал е така нареченият баща на класическия сладък портокал. Те са на мнение, че сладкият портокал всъщност е хибрид между горчивия портокал, мандарина и/ или помело. Смята се, че прародината на горчивия портокал е Югоизточна Азия, макар че в днешни дни той се среща почти по цялото земно кълбо. Особено засилена е култивацията на горчивия портокал в района на Средиземноморието. За ползите от консумацията на горчив портокал се знае от древни векове. Според китайската традиционна медицина той е добър „източник на елементи за поддържане на нормално телесно тегло и здрав дух“. Истината е, че горчивият портокал става популярен именно с това си действие – отслабващото. За него започва да се говори поради наличието на специфични агенти, които действат срещу мазнините и излишните килограми. В състава на горчивия портокал влизат не малко полезни вещества. Той е богат на редица витамини, в това число и някои естествени антиоксиданти – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С и Е. Горчивият портокал разполага и със значително количество минерали – желязо, калций, магнезий, калий, цинк, мед, манган, селен и фосфор. Не на последно място, в съдържанието на този специфичен плод откриваме и флавоноиди, от► които на

40

практика се получава неговият горчив стипчив вкус. Освен за директна консумация на месестата му част, тоест плода, горчивият плод се използва и за извличане на екстракти от други негови части. Така например, листата му са богати на нарингин и тангаретин, спомагащи детоксикацията и поддържането на нормална чернодробна функция, а от клонките се извлича ароматно етерично масло, прилагано за редица дерматологични заболявания. В кората на горчивия портокал откриваме високо съдържание на синефрин. Именно това вещество е отговорно за отслабващия ефект на екзотичния плод. Синефрин може да се извлече както от кората, така и директно от месестата ядлива част на горчивия портокал. Ето защо когато говорим за отслабване с помощта на горчив портокал, разбираме както директната му консумация, така и като прием на хранителна добавка. Често обаче специалистите съветват да си набавяте нужния за редуциране на теглото Синефрин от хранителна добавка под формата на таблетки, капсули или в прахообразен вид, а не от самия плод. Това е така защото горчивият му вкус и високата степен на киселинност могат да увредят стомашната лигавица, ако се прекали с количеството. Синефрин – ключът към отслабването с горчив портокал Благодарение на богатото си съдържание на синефрин горчивият портокал се разпознава като един от основните ефективни фатбърнъри в световен мащаб. Под фатбърнър и в буквален превод от английски (fat burner) разбираме „изгарящ мазнини“. Точно в това се състои и ползата на плода за поддържането на добра форма. Синефринът спомага за бързото топене на подкожни и висцеларните мазнини. Вторият тип мазнини са изключително трудни за горене, между другото, и обикновено са в коремната област, разположени в близост до коремните органи. Как работи синефринът за намаляване на телесното тегло и как точно гори мазнините? Това, което на практика прави синефринът ефикасен за сваляне на килограми, е специфичната му роля на стимулатор за адренорецепторите. Адренорецепторите, от своя страна, също имат стимулиращо действие, но върху симпатиковата нервна система. На практика, стимулираните от синефрина адренорецептори активизират тялото да произвежда енергия. Това се случва посредством преработка на натрупаните от консумираната през деня храна. Нещо повече – синефринът подпомага засилване на процеса по термогенеза в тялото. При термогенеза човешката температура се покачва, а с това следва и ръст на изразходваната енергия. При изразходване на енергия, човешкото тяло използва наличната или произвежда такава от поетите през деня калории и хранителни вещества. По този начин можем да заключим, че синефринът произвежда и изразходва енергия, като и за двата процеса използва мазнините. Съдържащият се в горчивия портокал синефрин обаче разполага и с регулиращи свойства върху метаболизма. Според учените редовният му прием спомага за контролиране на метаболните процеси. Този елемент ускорява значително метаболизма и преработката на хранителните вещества, като едновременно с това поддържа в отлично състояние и храносмилателния тракт. В допълнение, някои специалисти са открили и друга връзка между синефрина и храносмилането. Те твърдят, че веществото действа регулиращо и върху отделителната система. Така взети заедно всички тези функции на синефрина го превръщат в добро подпомагащо средство за сваляне на килограми, но разбира се, той е ефикасен главно в съчетание с подходяща здравословна диета и по

с по рт и о т с ла б ва н е възможност достатъчно редовна физическа активност. Синефрин от горчив портокал за контрол на апетита Основният проблем на мнозина, борещи се с килограмите, е невъзможността да контролират апетита. Дори тялото да е достатъчно „активно“ в изгарянето на мазнини и калории, при преяждане, ефектът от диета, включително и съчетана с физически упражнения, ще е минимален. Само по себе си преяждането носи и сериозни рискове за редица органи и система от органи в тялото. Добрата новина е, че в синефрина на горчивия портокал намираме както изгарящ ефект срещу мазнините, така и възможност да сложим контрол върху собствения си апетит. В проучване от началото на 2017-та година става ясно, че синефринът значително потиска апетита. По-конкретно синефринът влияе върху рецептора NMUR2 (разположен в хипоталамусната мозъчна зона). Този рецептор се свързва с регулирането на приема на храна, както и на енергийния баланс. Екипът от учените, провели изследването обаче, твърдят, че въздействието на синефрина върху рецептора NMUR2 като контролиращ глада агент може да се обясни и на друго ниво. Същият този рецептор изпраща сигнали в мозъка и за наличие на стрес и тревожност. Тези две психологически състояния обаче напоследък често са сочени за главна причина за наднормено тегло в следствие на преяждане. Горчив портокал – дозировка, странични ефекти и противопоказания Приемът на горчив портокал е забранен за хора със сърдечносъдови заболявания. Не се препоръчва консумацията му и от лица с хипертония. В случай че приемате синефрин, следва да се намали приемът на кофеин поради риск от свръхстимулация на сърцето и артериите.

При неправилна дозировка или в редки случаи при алергична реакция горчивият портокал може да причини странични ефекти. Сред тях най-често срещани са мигрена, аритмия и стомашни киселини. С повишено внимание следва да се приема синефрин и от диабетици. Според някои специалисти веществото може да потисне действието на лекарствени продукти, предназначени за контрол на кръвната захар. Редовната консумация на горчив портокал и приемът на синефрин повишават фоточувствителността на кожата. Дерматолозите съветват паралелно да използвате слънцезащитни продукти и да избягвате прякото излъчване на силна слънчева светлина за продължително време. Различните производители на хранителни добавки със синефрин дават различни указания за дневна дозировка. Нашият съвет е да се консултирате предварително с медицинско лице за определяне на индивидуална доза лично за вас в борбата срещу килограмите и мазнините. Обикновено препоръчителната дневна дозировка със синефрин е от 20 до 60 милиграма. В тази препоръка се включва и съвета за разпределението на дневната дозировка на по от две до три равни части.

Напомняме ви, че нашите материали се изготвят с изцяло информативна цел и не целят да поставят диагнози или лечения. Ние не носим отговорност за каквито и да е щети, в следствие на ваши действия, продиктувани от прочетената в материала информация. Съветваме нашите читатели предварително да се консултират с лекуващите си лекари при желание да приемат хранителни добавки със синефрин или да преминат към програма за отслабване с екстракт или друг продукт, съдържащ висока концентрация горчив портокал. Не забравяйте да комбинирате приема на хранителната добавка с подходяща диета и програма за физически упражнения. Само така ще постигнете максимални и дълготрайни резултати. Литература 1. Safety, Efficacy, and Mechanistic Studies Regarding Citrus aurantium (Bitter Orange) Extract and p‐Synephrine Sidney J. Stohs 2. https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-976/bitter-orange 3. https://www.healthline.com/nutrition/bitter-orange#benefits 4. https://www.nccih.nih.gov/health/bitter-orange 5. The Safety of Citrus aurantium (Bitter Orange) and its Primary Protoalkaloid p-Synephrine Sidney J. Stohs 6. Effects of Citrus aurantium (Bitter Orange) Fruit Extracts and p-Synephrine on Metabolic Fluxes in the Rat Liver by Jéssica Sereno Peixoto 7. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/16436104 8. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21537493 9. Haaz S, et al. Citrus aurantium and synephrine alkaloids in the treatment of overweight and obesity: an update.

10.

Stohs SJ, et al. Effects of p-synephrine alone and in combination with selected bioflavonoids on resting metabolism, blood pressure, heart rate and self-reported mood changes ■

41

к р а сота

42

кра со т а

ВИТАМИНИ ЗА ЗДРАВА КОСА Здравата коса е вследствие на пълноценен начин на живот – правилно хранене, грижа за тялото и кожата, по-малко стрес. Природата е пълна с вещества, които са бустер за здравето ни. Ще разгледаме витамините, влияещи добре на косата, за да бъде тя здрава, бляскава и гъста. Биотин Биотинът (известен също като витамин В7 или витамин Н) е водоразтворим витамин, който служи като основен кофактор за карбоксилазните ензими в множество метаболитни пътища. Тези ензими играят важна роля в множество метаболитни процеси, включително глюконеогенеза, синтез на мастни киселини и катаболизъм на аминокиселини. Поради относително ниската си цена и изобилието от наличност в козметичните продукти, биотинът се превърна в тенденция за потребителите, желаещи да имат по-дълга и здрава коса и нокти. Това се дължи на факта, че участва в синтеза на протеините и по-конкретно в производството на кератин. Витаминът се намира в множество храни, като ядки, бобови растения, пълнозърнести храни, ориз и яйчен жълтък, но също се произвежда и от нормалната чревна флора. Настоящите препоръки от Института по медицина посочват, че адекватният дневен прием за възрастни е 30 μg/ ден. Въпреки че използването му като добавка за растеж на косата и ноктите е широко разпространено, изследванията, показващи ефикасността на биотина, са ограничени. В случаите на придобити и наследствени причини за дефицит на биотин, както и на патологии, като синдром на чупливите нокти или разресване на косата, добавянето на биотин може да бъде от полза, но не трябва да се прекалява с продължителността и дозата. Витамин С Смята се, че витамин С също спомага за производството на кератин и съединителни тъкани, освен това е силен антиоксидант, който подпомага усвояването на желязо. Съветът по храните на Националните академии го определят като една от задължителните добавки към ежедневието. Антиоксидантите помагат за неутрализиране на потенциално вредни странични продукти от метаболизма на организма, като свободните радикали. Тъй като реагират толкова лесно с други молекули, те често пречат на нормалната работа на клетките и причиняват увреждания, включително и на косата. Подобни са косопад, изтъняване, пърхот и други. Тази намеса е известна като оксидативен стрес и антиоксидантите могат да я компенсират. Отвъд това обаче, специалистите съветват да не се превишават нужните дози, иначе антиоксидантът ще има обратен ефект. За максимална ефективност от полезните вещества на витамин С е препоръчително жените да консумират 75 μg/ ден, а мъжете 90 μg/ден. Сред храните, съдържащи витамин С, са цитрусовите плодове, ягодите, броколите, картофите, чушките и листните зелени зеленчуци. Витамин Е Според повечето експерти витамин Е е най-благоприятният витамин за косата, тъй като основната му функция е да стимулира кръвообращението, спомагащо за безпроблемен растеж. Освен това антиоксидантните му действия забавят стареенето, а оттам и побеляването на косата, изсушаване и късане. Единствената форма на витамин Е, която може да

бъде напълно усвоена от организма, е алфа-токоферолът. Той се намира в ядки, семена, черен дроб, листни зелени зеленчуци и някои растителни масла. Бордът на Съвета по храните на Националните академии съветват и мъжете, и жените да консумират 15 μg/ден от него. Най-горното ниво на дозата е 1000 μg/ден, което може да се постигне единствено чрез хранителни добавки. Консумирането на по-големи количества увеличава риска от кървене, тъй като при високи нива това хранително вещество действа като антикоагулант. Омега-3 мастни киселини Научни проучвания доказват, че антиоксидантните свойства на омега-3 мастните киселини действат ефективно срещу косопада, като подобряват плътността на косата и намалява процента на телоген и анагенна загуба. При шестмесечно сравнително изследване 120 здрави възрастни жени са разделени на две групи. Едната приема хранителна добавка със специфични омега-3 и -6 антиоксиданти, а другата е контролна. В периода се наблюдава промяната в плътността на косата, оценена на стандартизирани снимки. Едновременно с това се следят промени в процента на телогеновата коса и разпределението на диаметъра на анагенната коса (> 40 µm спрямо ≤40 µm), измерени чрез трихограма. След шестте месеца на третиране при групата с добавките се вижда впечатляващо подобрение при диаметъра на косъма и намаляването на косопада. 90% от пациентите съобщават за намаляване на загубата на коса, 86.1% за подобряване на диаметъра ѝ, а 87.3% за подобряване на плътността. Индексът на трихометъра се увеличава в първата група, докато в контролната група намалява. Най-богатите източници на омега-3 мастни киселини са лененото семе, рибено масло и риба, яйца, конопени семена, брюкселско зеле, телешко месо, орехи, боб, тиква, шамфъстък. Витамин А Витамин А представлява група мастноразтворими ретиноиди, която включва ретинол, ретинални и ретинилови естери. Този витамин изпълнява много роли в организма: критичен е за зрението, участва в имунната функция и е необходим за клетъчния растеж и диференциация. Положителните ефекти върху косата от употребата му са блясък, забавя стареенето, защитава я от UV светлина, намалява косопада и прави косъма по-здрав. В повечето случаи балансираната диета ще осигури здравословно количество витамин А. Препоръчителната доза за възрастни е 1300 μg/ден. Може да се открие в храни, като айсберг, тиква, спанак, босилек, сладки картофи, грах, моркови, праскови, пъпеш, червени чушки, грейпфрут, череши, мандарини, домати, черен дроб, риба, яйца, краве мляко. Важно е да се знае, че предозирането с витамин А може да предизвика обратен ефект и да причини загуба на коса. Колаген Колагенът е най-често срещаната субстанция в тялото на бозайниците, след водата. Той е главният белтък в съединителната тъкан и е главен компонент на хрущялите, сухожилията и ставните връзки, както и основен белтъчен компонент на костите и зъбите. Заедно с мекия кератин, осигурява здравина и еластичност на кожата. Познати са близо 15 вида колаген, но над 90% в човешкото тяло са колаген тип I и III. Те съдържат аминокиселините глицин,► 4 3

к р а сота пролин и хидроксипролин, които въздействат на обмяната на веществата. Най-важният вид колаген за косата е тип V, който влияе на кожата и скалпа, като така засилва растежа на косъма. Колаген VI пък е извънклетъчна матрична молекула, която се експресира изобилно в кожата. Храни, стимулиращи производството на колаген, са морските дарове, рибата, авокадото, яйца, моркови, маслини, пуешко и телешко месо, костен бульон, горски плодове, киви, фасул, бадеми. Фолиева киселина Фолатите са витамини, необходими за развитието на централната нервна система. Фолиевата киселина (витамин В9) е необходима за клетъчния оборот в различни тъкани и органи, включително космения фоликул. Тя има значително повисока бионаличност от естествените фолати и се абсорбира бързо в червата. Може да служи като ефективно терапевтично средство при някои видове алопеция, предизвикани от дефицит или на фолиева киселина, или на ко-ензимите, участващи в синтетичните пътища на ДНК. Ефектът ѝ е изпитан върху тримесечно мъжко теле от породата Charolais, което е имало анамнеза за прогресивна загуба на козина и клинични признаци, включително корички и кафяви петна, подобни на тези при синдрома на дефицит на фолиева киселина при мъжете. Ежедневното перорално приложение на фолиева киселина (1 mg/kg/ден) води до постепенно изчезване на коричките и петна в рамките на две седмици и стабилен растеж на козината и възстановяване до нормално ѝ състояние в рамките на два месеца. Източници на витамин В9 са броколите, аспержи, семена,

ядки, бобени култури, авокадо, подправки, черен дроб, домати, рукола, банани, цитруси, зеленолистни зеленчуци, бамя, карфиол, моркови, царевица, червено цвекло, нахут и други. Хиалуронова киселина Хиалуроновата киселина е сред най-разпространените мукополизахариди, произвеждани от живите организми. Тя е дълъг, линеен, високомолекулен, неразтворим биополимер. Всъшност, тя е основен фактор за изграждане на междуклетъчното вещество при бозайниците и хората, включително найдълбокия слой на кожата. Тъй като свързва големи количества водни молекули, тя поддържа еластичността и хидратацията на епидермиса. Точно затова е от изключително значение за здравината на нашата коса. Не само че поддържа влагата в скалпа, но предпазва от UV лъчи и забавя процеса на стареене. Има много готови маски за коса с хиалурон, но може да си забъркате такава и в домашни условия. За целта ще са ви нужни хиалуронова киселина от аптеката, алое вера, мед от мащерка, екстракт от жожоба и зехтин. Смесвате по една лъжица от всичко и мажете скалпа си, като не забравяте и краищата на косата, против накъсване. Оставете да подейства 10-15 минути и измийте. Може да правите маската веднъж седмично. Важно е да не се прекалява, за да не стават корените мазни. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: - A Review of the Use of Biotin for Hair Loss / Karger - Dietary Reference Intakes For Vitamin C, Vitamin E, Selenium, and Carotenoids / The National academy of science engineering medicine - Effect of a nutritional supplement on hair loss in women / Jpurnal of Cosmetic dermatology ■

44 Акцията важи от 15.05.2022 до 15.06.2022 или до изчерпване на количествата!

кра со т а

БАДЕМОВО МАСЛО Бадемите са богат източник на макро- и микроелементи, поради което от тях се извлича масло, използващо се като ароматизатор за храни, медицински продукти и козметичната индустрия. Употребата му датира от векове. От историческа гледна точка, бадемовото масло е било използвано в древнокитайски, аюрведически и гръкоперсийски медицински училища за лечение на състояния на суха кожа, като псориазис и екзема. Бадемите и бадемовото масло имат много свойства, включително противовъзпалителни, повишаващи имунитета и антихепатотоксични ефекти, заради които много хора го предпочитат. През последното десетилетие се отбелязва забележителен ръст в световното производство на бадеми според Организацията по храните и земеделието, достигайки 3 182 902 тона през 2018 г. Основната производствена зона на бадеми е в САЩ, следвана от Испания, Иран, Мароко, Турция, Италия, Австралия, Тунис и Сирия. Бадемовите липиди в маслото са набор от мастни киселини и мастноразтворими съединения, като фитостероли и токофероли. В бадемовото ядро тези липиди са събрани в маслени тела, ограничени от монослой фосфолипиди, в които са вградени олеозини и интегрални протеини. Доказано е, че променливостта на съдържанието на маслото, мастните киселини, триацилглицерола, токоферолите и стерините зависи главно от бадемовия генотип, от условията на околната среда, преобладаващи през вегетационния период, местоположението, климата, времето за прибиране на реколтата и степента на зрялост на ядките. Установено е, че бадемите имат много по-високо съдържание на масло в сравнение с други семена. Най-важните вещества в него са витамин Е, витамин А, омега-3 мастни киселини и цинк. Отделно съдържа витамини от В-комплекс, С, магнезий, калций, натрий, калий, фосфор и други. Преди извличането на бадемово масло, ядките трябва да бъдат отстранени от перикарпа и след това от епикарпа. Следва сушене чрез излагане на слънце, горещ въздух или конвекционен дехидратор с предварителна обработка с ултразвук или микровълнова печка. Това е важно при обработката на бадеми, за да се гарантира доброто качество на маслото. Тази стъпка е необходима, за да се намали съдържанието на влага и да се минимизира микробиологичната активност и влошаването на химичните реакции. За извличане на бадемово масло се използват различни техники като механично студено пресоване, екстракция със свръхкритични течности (CO2) и екстракция с разтворител. Когато маслото е механично пресовано, се нарича нерафинирано. Специфичното при него е, че запазва по-голямата част от полезните си вещества. Докато при нагряването му или химическа обработка се получава рафинирано масло, което издържа на по-голяма температура, но губи по-голяма част от хранителните си вещества. Затова нерафинираното масло е по-полезно, но то трябва да се консумира само прясно. За да се запази за по-дълго време, е необходимо да се складира на хладно или максимум на стайна температура, на тъмно място и за предпочитане в стъклена бутилка, тъй като стъклото не отделя никакви химични елементи, за разлика от метала и пластмасата. Съществуват два вида масло – от горчиви бадеми, което се използва само за медицински цели и то за локално приложение; от сладки бадеми, което е предназначено повече за кулинарията и козметичния бранш. Важно е да се отбележи обаче, че горчивите бадеми, подобно кайсиевата ядка, съдържат амигдалин, който след обработка се превръща в токсична циановодородна киселина. Нивата ѝ в горчивите бадеми са 40 пъти повече от тези в сладките. Отравянето с цианид е фатално, ако не се вземат адекватни и навременни мерки. Съобщавани са няколко случаи на отравяне чрез поглъщане или вдишване на масло от горчив бадем. Първият публикуван в литературата случай е на 48-годишна жена, която умира след поглъщане на есенция от горчиви бадеми. Антиоксидантната активност на бадемовото масло е добре и широко проучена от много автори. Важни проучвания in vitro, ex vivo и in vivo са показали антиоксидантната активност и способността за премахване на свободните радикали на бадемовото масло, използвайки различни протоколи и животински модели. Все още обаче не е напълно сигурно дали то влияе и върху маркерите на оксидативния стрес. Много клинични изпитвания подкрепят важната роля на консумацията на маслото за подобряване на мозъчната функция. Предполага се, че то може да предотврати загуба на памет, характерна за сенилна деменция като болестта на Алцхаймер, тревожност, депресия и дефицит на вниманието, включително и при деца. Поради факта, че има успокояващ ефект при вдишване, е

широкоразпространено в ароматерапията. Приемането на нерафинирано масло подобрява нивата на лошия холестерол, който е един от основните фактори за сърдечно-съдови заболявания. Няколко клинични проучвания с доброволци, страдащи от висок холетерол, хиперлипидемия и захарен диабет тип 2, доказват, че добавянето на бадемови ядки към храната намалява общия холестерол и LDL-C, като същевременно се запазва или увеличава HDL-C. Експертите препоръчват подобни пациенти да добавят към диетата си 10 мл бадемово масло, два пъти дневно в продължение на 30 дни. Смята се, че маслото може да е една от основните причини за намаляване на кръвната захар и стабилизиране на гликемичния статус. Няколко рандомизирани кръстосано контролирани проучвания установяват, че консумацията на бадеми намалява концентрациите на кръвната захар и подобрява нивата на инсулин при здрави индивиди, възрастни с преддиабет и пациенти с диабет тип 2. Защитните ефекти на бадемите при репродуктивни нарушения са докладвани при много животински модели. Доказано е, че бадемовият хидравличен екстракт обръща ефекта на атенолол (β-блокер), който намалява теглото на тестисите при мишки. Точно обратното - прилагането на бадеми при мъжки мишки значително увеличава теглото на семенните мехурчета, подвижността на сперматозоидите и съдържанието на сперматозоиди в епидидимидите и семепровода, без никакъв ефект върху процента на анормалните сперматозоиди и теглото на тестисите. Предполага се, че този ефект се дължи на антиоксидантните компоненти на бадемовото масло, като аргинин, коензим Q10 и α-токоферол. Отново подобно на кайсиевата ядка, някои учени вярват, че приемът на бадеми или масло от тях може да спомогне за унищожаването на ракови клетки в организма. Тази теория все още не е официално доказана и общоприета от медицинската световна общност, но е интересен фактът, че масажът с бадемово масло показа значителен ефект върху глобалното качество на живот на пациенти с рак. Ползите от ароматерапията с бадемово масло за пациенти с рак са намален стрес, тревожност, депресия и умора, както и подобрено качество на съня. Бадемовото масло от сладки ядки е природен благодат най-вече за кожата, заради високото съдържание на витамин Е, който поддържа влагата в нея и в косъма. То намалява риска от развитие на кожни наранявания, причинени от натиск, както и подпомага по-бързото заздравяване на рани, изгаряния и порязвания. Проучване твърди, че крем, приготвен чрез добавяне на смирна, лайка, хамамелис, бадемово масло и зехтин, може да се използва за лечение на кожни заболявания. В състояние е да предотврати структурните увреждания, причинени от UV облъчване, и частично да потисне някои от хистологичните увреждания, свързани с фотостареенето на кожата. Маслото е един от най-предпочитаните продукти от масажистите, които го използват против поява и за намаляване на вече съществуващи стрии, целулит и бръчки. Съвсем наскоро рандомизирано клинично изпитване показа положителни ефекти от масажа на стъпалата с масло от сладък бадем върху оток на краката в резултат на бременност. Освен това е установено, че масажът намалява умората в крайниците и подобрява качеството на живот при пациенти, подложени на хемодиализа. Маслото е полезно и за недоносени бебета. Рандомизирано контролирано проучване при 90 недоносени новородени (на гестационна възраст между 32 и 37 седмици) показва, че маслото подобрява хидратацията на роговия им слой. Мехлемът на базата на бадемово масло също оказва защитен ефект срещу бъдещи епизоди на пеленен дерматит при деца от 1 до 36-месечна възраст. Заради противовъзпалителните си функции успокоява скалпа, намалява сърбежа и премахва пърхот. Витамините от В комплекс подхранват косъма и му помагат да расте по-бързо и по-устойчиво на външни фактори. Отделно маслото подпомага нормалната работа на мастните жлези, като по този начин се бори с омазняването на скалпа и косата. Освен това спомага продуктивността на колаген, което на свой ред води до блясък, еластичност и здравина. Като цяло бадемовото масло е безопасно за употреба от всички, освен за тези хора, които имат алергия към ядката. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература: - Almond oil: A comprehensive review of chemical composition, extraction methods, preservation conditions, potential health benefits, and safety/ Wiley Online Library

45

ТРИКОЛАГЕН ПЕПТИДИкра со т а ЕФЕКТА ИМ ВЪРХУ КОЖАТА Колагенът е един от най-разпространеният вид протеин в човешкото тяло. Естествено, той е градивен елемент и на кожата. С времето, неговото количество в дермата намалява, поради което се появяват и първите признаци на стареене. Кожата губи своята еластичност, а хидробалансът в епидермиса е нарушен. Резултатите са видими по лицето – неравен тен, първи фини линии, дълбоки бръчки и дехидратирани участъци под формата на лезии, зачервяване и белене (люспи), а също така, усещане за опънатост. Всичко това неусетно води до ниско самочувствие. В козметичната индустрия и в естетичната медицина вътрешното приемане на колаген винаги е бил един от основните съвети за поддържане на здрав, сияещ и гладък вид на кожата. Напоследък дори все по-често се говори за това, че консумираните храни и допълнителни хранителни добавки могат да изиграят много по-съществена роля в запазването на добрата визия на кожата, отколкото локалното приложение на кремове, гелове и серуми със същата цел и/или със същите съставки. Проблемът с приема на колаген за кожата? Невинаги обаче оралният прием на колаген може да даде очакваните резултати за кожата. Или поне не всички видове колаген. Стандартният колаген е с твърде голяма молекула, поради което се усвоява и по-трудно от човешкия организъм. На практика дори в цикъла му по усвояване от тялото, той почти никога не достига до кожата, която има така силна нужда от него. Това обаче не означава, че учените отричат приема на колаген за подобряване състоянието на кожата. Това, по-скоро означава, че е важно да се подбере правилният вид колаген, който да се усвои правилно не просто от организма, но и да достигне до епидермиса и дермата. Кой е правилният колаген за красива и млада кожа? За да бъде успешно усвоен от тялото, колагенът трябва да е под специална форма, която по възможност да е с по-малка от обичайната му молекула. Така се появява и триколагенният пептид. Той представлява хидролизиран колаген. Молекулата му е достатъчно малка, за да премине през стомашната киселина и да се усвои правилно от кожата. Колагеновите пептиди са изключително малки биоактивни вещества, които се получават чрез ензимна хидролиза на колагена. Тази хидролиза намалява фибрилите на колагеновия протеин и го прави лесно смилаем, а от там и възможен да възстанови състоянието на кожата. В днешни дни, при орален прием на такъв тип хранителна добавка се препоръчва именно триколаген пептиди. С тяхна помощ е възможно да запазим количеството колаген в кожата, а от там и да забавим стареенето, но и да подобрим нейното състояние. Едновременно с това, не трябва да забравяме, че извън темата за красота, сам по себе си колагенът е жизненоважен елемент от структурата на костите, ставите и сухожилията. Ето защо той се препоръчва и като поддържаща терапия в случай на артритни и ревматоидни заболявания. Ефектът на триколаген пептиди върху кожата – проучванията В действителност, проучванията относно положителния ефект на триколаген пептидите върху кожата са множество. Учени от цял свят провеждат различни изследвания за благоприятното им въздействие не само върху здравето, но и върху самочувствието ни, защото те значително подобряват състоянието на кожата, особено на лицето. Ние ще се спрем на едно конкретно проучване, за да ви покажем нагледно част от положителните свойства

на триколаген пептидите. Проучването е проведено в Департамента по Дерматология в Университетска Болница Чунг-Анг, Сеул, Корея. Нека ви кажем защо избрахме именно това от множеството проучвания в областта. Корейската дерматология не просто е на високо нива. Напоследък, тя стана част и от комерсиалната линия на съвременната козметична индустрия. За корейската грижа за красота се говори много в днешни дни и именно корейските жени се дават за пример за перфектната рутина за поддържането на здрава, стегната и лишена от несъвършенства кожа на лицето. Ето какви допълнителни знания ни предоставят учените от Дерматология в Университетска Болница Чунг-Анг, Сеул, Корея във връзка с младата и здрава кожа благодарение на триколаген пептидите. В проучването вземат участие 32 души на възраст от 30 до 48 години. 70% от участниците са жени, но всички са в добро здраве и без придружаващи заболявания по време на изследването. Участниците са разделени на три групи. В рамките на 12 седмици първата група приема хранителна добавка с триколаген пептиди, втората – комбинация от триколаген пептидите и витамин С (естествен антиоксидант за кожата), а третата – само витамин С. В края на изследването със специализирана апаратура са направени изчисления за нивото на хидратация на кожата, а също така са направени сравнителни анализи на еластичността и реалните видими фини линии по лицето на участниците от трите групи. Какви са изводите на корейските учени? На практика, хидробалансът в кожата на участниците от групите, приемали триколаген пептиди, е нормализиран. Дори хората със силно дехидратирана кожа твърдят, че са получили облекчение на симптоми като сърбеж и усещане за опънатост на лицето. От друга страна, нивото на еластичност е значително повисоко при участниците, които приемат не само триколаген пептиди, но и витамин С. Двата активни елемента изиграват по-добра и видима роля срещу фините линии и неравния тен на лицето, когато са приемани в комбинация, а не по отделно. При анализирането на количеството колаген в тялото, групите, приемали триколаген пептиди, са с изключително добри резултати, което доказва, че именно това е найдобре усвояемата форма на протеина колаген. В изводите от направените проучвания е упоменато и, че с прием на триколаген пептиди цялостното състояние на епидермиса се подобрява – по-гладък и стегнат вид на кожата – а дермата може да бъде подобрена в структурно отношение. Споменава се и, че благодарение на орален прием на триколаген пептиди, кожата произвежда и задържа повече количество хиалуронова киселина. Хиалуроновата киселина е друга, не по-малко значим структурен елемент на кожата. Тя притежава свойството да задържа влагата, а освен това разполага с противовъзпалителен, анти-ейдж и антиоксидантен ефект за кожата. Последно, но не по важност, от изследването става ясно, че макар витамин С да се препоръчва за добро състояние на кожата, само по себе си то не може да изиграе кой знае каква съществена роля за нейното предпазване от стареене и повяхване. Силата на антиоксиданта аскорбялова киселина е много по-ефикасна и видима, когато е съчетана с орален прием на триколаген пептиди. Реалните ползи от триколаген пептиди за кожата – обобщение И така, нека обобщим какви са реалните ползи за кожата от орален прием именно на триколаген пептиди като форма 47 на колаген. ►

козмет ика На първо място, триколаген пептидите поддържат доброто ниво на хидратация в кожата. А хидробалансът е изключително важен за забавянето на стареене, както и за предотвратяване на несъвършенства като обриви, пъпки, комедони, запушени пори и дори поява на екзема, лишени и участъци с белеща се кожа. Добре хидратирана кожа е гладката, стегната и предпазена от ефектите на стареене кожа. На второ място, триколаген пептидите ни предпазват от преждевременно стараене. Колкото по-голямо е количеството колаген в кожата, толкова по-рано ще настъпят и първите признаци на стареене като фини линии, бръчки, неравен тен, усещане за опънатост или обратното – синдрома на отпусната кожа и мимически бръчки. Анти-ейдж свойствата на триколаген пептидите се комбинират и със защитната им функция да предпазват кожата от вредното влияние на околната среда. Това означава предотвратяване на пигментация в следствие на UV и UB лъчите, но също така означава и намален негативен ефект от нездравословен начин на живот, а също така и прекомерна употреба на алкохол или тютюнопушене. Триколаген пептидите категорично помагат и във възстановяването на еластичността на кожата. А това й качество не само подобрява външния й вид, но и позволява по-лесната и навременна регенерация на клетките. Възстановителните периоди в случай на инфекция, акне, изгаряне или белези се намалява драстично, а крайните резултати са много по-видими с просто око. Трябва да отбележим и, че според някои проучвания възстановителните функции на триколаген пептидите могат да окажат влияние и върху реални дерматологични проблеми като екзема, но също така могат да спомогнат и в борбата срещу целулита, ако бъдат приемани в съчетание с качествена диета и физически упражнения. Напоследък, голяма част от дерматолозите използват триколаген пептидите и като помощно средство в комплексното лечение на акне. При такова лечение обикновено

48

се прибягва до изключително тежки и силно изсушаващи козметични средства. За да се намалят негативните ефекти от дехидратацията на кожата по време на терапия при акне, кожните специалисти препоръчват и прием на триколаген пептидите. Според мнозина специалисти в сферата на дерматологията правилно използваната форма на колаген може да увеличи и нивото на плътност на кожата. Те препоръчват именно триколаген пептидите в качеството им на помощно средство при така нареченото изтъняване на кожата. Такова може да се дължи в следствие на използване на силни локални лекарствени продукти за третиране на редица заболявания, но и с напредване на възрастта. Прием на триколаген пептидите Съществен е приносът на учените, които заявяват, че вътрешният прием на колаген, респективно на триколаген пептиди, е значително по-добрият вариант по сравнение с локалното им нанасяне по кожата. Ето защо далеч по-видими и дълготрайни са резултатите, постигнати с използване на хранителна добавка за орално приложение, включваща в състава си триколаген пептиди, по възможност в комбинация с витамин С. Според проучванията триколаген пептидите не предизвикват странични ефекти и с тях трудно може да се предизвика предозиране. Все пак, препоръчителната дневна доза е около 5-10 грама дневно. Оптималният период за прием на триколаген пептидите е около 5 месеца. Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар. Литература 1. Effects of collagen tripeptide supplement on skin properties: A prospective, randomized, controlled study Sun Young Choi, Eun Jung Ko, Yong Hee Lee, Byung Gyu Kim, Hyun Jung Shin, Dae Bang Seo, Sang Jun Lee, Beom Joon Kim & Myeung Nam Kim 2. Effect of Collagen Tripeptide and Adjusting for Climate Change on Skin Hydration in Middle-Aged Women: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Trial Young Jin Tak, Dae Keun Shin, Ae Hyang Kim, Jun Il Kim, Ye Li Lee, Hyun-Chang Ko, Yong-Woo Kim and Sang Yeoup Lee 3. https://www.webmd.com/vitamins/ai/ingredientmono-1606/collagen-peptides 4. https://www.healthline.com/nutrition/collagen-benefits#6.-Other-health-benefits 5. Dr. Ananya Mandal, MD - What is Collagen?

6. Kerri-Ann Jennings, MS, RD - Collagen — What Is It and What Is It Good For? – https://www.healthline.com/ nutrition/collagen ■

Интервю с Д-р Веселина-Мария Стаменова

Д-р Веселина-Мария Стаменова е магистър по Дентална медицина в Медицински Университет – Факултет по Дентална Медицина гр. Пловдив. Член е на Българския Зъболекарски Съюз. Професионалната ѝ насоченост е към ендодонтия и детска стоматология. Преминала е множество квалификационни лекции и курсове в областта на денталната медицина, ендодонтията и естетичната стоматология. Преминала е през множество квалификационни лекции и курсове на тема естетични корекции в областта на лицето. Има проведени ендодонтски курсове в конференцията World endodontic summit. Владее английски и немски език.

ДЕТСКА ОРАЛНА ХИГИЕНА 49

д е ца

С д-р Стаменова разговаряме за детската стоматология и какво е нивото на здравето при децата в България.

- Кои са най-честите проблеми, които виждате при зъбите на децата в практиката си? Най-честите проблеми, които срещам в практиката си при децата, са ниската орална хигиена и развитието на кариеси на млечните и постоянни зъби. Проблемът доста често идва от самите родители, тъй като повечето не асистират при миенето на зъбите под претекст, че след една определена възраст са достатъчно големи. Също така, много често родителите смятат, че не е необходимо кариесите на временните зъби да се лекуват, защото и без това ще се сменят с постоянни. Това е погрешно схващане, тъй като заболелият зъб може да бъде източник на инфекция - както около самият зъб, така и като цяло в устната кухина. Друг проблем е приемането на храни и напитки, богати на захари, особено в междинни хранения или преди сън.

- Кои са най-сериозните усложнения, до които може да се достигне при ненавременна интервенция? В началото кариесът се отличава като бяло петно по зъбната повърхност. В последствие разрушава емайла, дентина и оттам достига до зъбната пулпа, като причинява нейното възпаление – т. нар. пулпит. Както повечето хора знаят, развитието на пулпит е свързано с болка и дискомфорт, което от малките пациенти може да се преживее доста тежко. Ако не се лекува възпалената пулпа, заболяването може да се разпространи до тъканите около заболелия зъб – т. нар. периодонтит. Оттук заболяването може да премине остро и хронично. При острото възпаление се наблюдава болка, подуване и повишена температура. Това може да бъде причина временният зъб да се извади, а това ще доведе до редица смущения в храненето, говора, 50 възможна е промяна в захапката

на детето и различни ортодонтски аномалии. Възможно е също възпалението от временния зъб да премине в зародиша на постоянния зъб, в следствие на което той още с пробива си да е с кариес и големи разрушения.

- Според Вас какво е нивото на общото здраве на зъбите при подрастващото поколение? Моето наблюдение е, че общото здраве на зъбите при подрастващото поколение не е особено добро. Интензитетът на кариес на временните зъби при децата от 2 до 6 години е доста голям, особено в сравнение с други европейски държави. А юношите от 12 до 18-годишна възраст средно имат по 3-4 кариеса. Тази бройка е доста притеснителна. Основната причина за това са занемарената орална хигиена както при децата, така и при възрастните, а както знаете децата много често копират това, което виждат вкъщи. Други причини са липсата на добра локална флуорна профилактика и високият прием на въглехидратни храни. Честият прием на сокове, бонбони, сладки, солети и т.н. води до снижаване на pH в слюнката за дълго време. Така се създава кисела среда, която е много благоприятна за развитие на микроорганизми, които могат да бъдат причинители на кариес. Много от родителите не вземат под внимание насоките на зъболекаря да водят детето си често на профилактични прегледи. Добрата профилактика е ключът към по-добро орално здраве.

- Може ли да дадете препоръки как децата да поддържат зъбите здрави? На каква храна да се набляга и каква да се избягва, начин на живот, миене на зъби…. Родителите имат най-значима роля в това да запазят здравата усмивка на децата си. Най-съществената препоръка за поддържането на здрави зъби е добрата орална хигиена още от кърмаческа възраст. Хубаво е лигавицата на кърмачето да се обтрива сутрин и вечер с марличка, напоена с физиологичен разтвор. Това се прави с цел да се премахнат остатъците от кърма в устната кухина. Също така, трябва да се обърне внимание на наличието на вредни навици, като смученето на пръст, език, устна, дишане с отворена уста. Тези навици могат до доведат до неправилно израстване на зъбите и неправилно съотношение между горна и долна челюст. Още след пробива на първото млечно зъбче, трябва да се консултирате със стоматолог кога и как трябва да провеждате оралната хигиена на вашето дете. От голямо значение е да се използват детска четка и паста за зъби. Детската паста за зъби съдържа оптимално количество флуор, което да подпомага

дец а правилното развитие на зъбите. След тригодишна възраст препоръчвам да се закупи електрическа четка за зъби. Тук е важно да се обясни на детето, че трябва да поставя главата на четката върху всяко зъбче и да не търка, тъй като четката сама извършва това. Тук много важен е родителският контрол - да следите дали мие всяко зъбче и ако не се справя, да му асистирате. Храненето е важно за цялостното здраве на детето. Честото ядене на въглехидрати е предпоставка за развитието на кариеси, тъй като те са основната храна на кариесогенните бактерии. След разпадането на въглехидратите в устната кухина, се образуват киселини, които понижават pH-то в устната кухина и по този начин зъбите започват да се деминерализират. Когато този процес се повтаря често, започват да се образуват кариеси. Не позволявайте на децата често да ядат близалки, бисквити, солети и всякакви лепкави храни, особено между храненията и вечер. Намалете приема на сокове и всякакви подсладени напитки, заменете ги ако е възможно с чиста вода. Храненето с плодове и зеленчуци е от изключителна важност за поддържане на оптимално здраве както на зъбите, така и на детето като цяло. От съществено значение е да не плашите детето със зъболекар. Така се създава един безусловен страх, който води до липсата на чести профилактични прегледи. Ако вие изпитвате страх от зъболекаря, не го споменавайте пред тях, тъй като това също ще им повлияе. Водете детето си поне веднъж годишно на зъболекар. Редовните прегледи са много важни както за хващане на проблеми в ранен стадий, така и за развитието на навика на детето през целия си живот да посещава редовно

кабинета на стоматолога.

- Всъщност само едно миене на зъби достатъчно ли е? Повечето проблеми не идват ли на ниво състояние на организма? Миенето на зъбите е една от най-важните предпоставки за поддържане на добро здраве на устната кухина. Както повечето хора знаят, посредством устната кухина се поглъща голямо количество микроорганизми. Правилната орална хигиена намалява бактериалното число в организма. По този начин се увеличават имунните сили на организма. Приемът на хубава, богата на витамини и минерали храна е от съществено значение за поддържането на здравето както на зъбите, така и на тялото като цяло. От съществено значение е и генетичното предразположение на детето към проблеми, свързани със здравето на устната кухина. Обикновено, когато някой от родителите е склонен да образува повече кариеси, това много често се предава и на детето.

- Какво е мнението Ви за четките за зъби - по-меки ли трябва да са, или по-твърди? Компаниите подходящи ли ги изработват и могат ли да навредят на венците? Четките за зъби трябва да са съобразени с възрастта на детето. Както споменах по-горе, още с появата на първото зъбче трябва да се използва силиконова мека четка или силиконов напръстник за обтриване на зъбчето и устната кухина. В последствие, с появата на повече зъби, силиконовата четка се заменя с подходяща детска с мек косъм. С израстването на детето, както и при смяната на временните с постоянни зъби, четката трябва да бъде с косми тип „medium“. А що се отнася до това дали може да се навреди на венците, при правилното използване на четката, след консултация при зъболекар, няма такава опасност.

- А за електрическите четки? Те по- подходящи ли са, или са по-скоро една добра маркетингова реклама? След тригодишна възраст препоръчвам използването на електрическа четка за зъби. Въртящите и вибриращи четки за зъби симулират движението на ръката при миене с обикновена четка за зъби, но много по-бързо. В резултат на това плаката от зъбите ще се премахне много по-бързо и качествено. Освен това е и по-лесно, особено за децата. Нужно е само да преминат с четката през всичките повърхности на зъбите, а тя сама ще извърши четкането.

- Пастите за зъби с или без флуор трябва да са? Децата от 18-месечна възраст до 6 години е хубаво да използват паста за зъби с ниско съдържания на флуор, тъй като при тях рефлексът за плюене по време на миене на зъбите все още не е развит достатъчно. Количеството на паста за зъби върху четката трябва да е колкото грахово зърно. Максималната дневна доза флуор при деца е 1 мг. Прекомерната му употреба може да доведе до флуороза - промяна на структурата на костите и зъбите, които стават по-слаби и чупливи. Затова вземете под внимание дали детето не приема флуор и от други места, като например чрез храната и при пиенето на минерална вода. Препоръчвам детето да пие основно трапезна вода, като от време на време може да се редува с минерална.

- Освен паста и четка какви други атрибути препоръчвате да използват за поддържане на хигиената на устната кухина? При най-малките деца миенето само с четка за зъби е напълно достатъчно. След тригодишна възраст можете да покажете на детето как да използва конец за почистване на междузъбното пространство, като в началото това да става 2-3 пъти седмично. Важно е да му асистирате, за да не си разранява често венеца. В началото е възможно да има кървене, но това не бива да Ви смущава. Ако с времето кървенето не спре, трябва да направите консултация със зъболекар. Постепенно употребата на конци трябва да се увеличава, като при смяната на временните с постоянните зъби детето трябва вече да е свикнало да използва конец за зъби 1-2 пъти дневно.

51

д е ца

ДИАБЕТ ПРИ ДЕЦА И ПОДРАСТВАЩИ Д-р Златина Панделиева Специалист -педиатър, неонатолог СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна Захарният диабет е хронично заболяване, при което в организма е повишено нивото на кръвната захар, тъй като той не може да използва глюкозата като източник на енергия. Причините за това са недостатъчно произвеждане от панкреаса на хормона инсулин, който има роля да стимулира клетките да приемат и обработват глюкозата или намалена реакция на клетките към самия инсулин. Тъй като глюкозата не се използва от клетките, тя се натрупва в кръвта и се установява хипергликемия. Високите нива на глюкоза в кръвта причиняват редица увреждащи ефекти върху различни органи и системи. При децата преобладава диабет тип 1. Представлява автоимунно заболяване, при което имунната система на организма образува антитела срещу структури в панкреаса, които произвеждат инсулин, като това води до тяхното унищожаване. При диабет тип 2, който се среща при <10% от децата с диабет, в организма се образува инсулин, но той не оказва ефекта си върху клетките и те не усвояват глюкозата. Инсулинът се образува в задстомашната жлеза. Панкреасът има вътрешносекреторна част, в която се образуват хормоните инсулин (от бета-клетките) и глюкагон (от алфа-клетките) и външносекреторна, чиито клетки произвеждат ензими, необходими при храносмилането. Инсулинът е отговорен за транспорта и усвояването на глюкоза в клетките. Основното му действие е съсредоточено върху черния дроб, мастната тъкан и мускулите. Инсулинът е единственият хормон, който намалява нивото на глюкозата в кръвта. При болните от захарен диабет настъпват нарушения в обмяната на веществата в организма - въглехидратната, белтъчната и мастната. Не е известна причината, която води до увреждане на бетаклетките на панкреаса. Предполага се съвкупност от различни фактори - генетична предразположеност, вирусни инфекции, диета, тегло при раждане. Автоимунният процес, засегнал бета-клетките на панкреаса, може да продължава месеци или години преди появата на симптоми. В детска възраст най-често провокиращ момент са вирусни инфекции или стресови ситуации. Изследвания се провеждат по отношение на ефектите на глутена от зърнените храни, казеина от млякото, дефицита на витамин Д. При нарушения на клетъчните процеси и повишаване на кръвната глюкоза се изявяват симптомите на диабета: По-често и по-обилно уриниране, тъй като глюкозата започва да се отделя в урината и повишава нейното количество Нощно уриниране и поява отново на нощно напикаване Сухота в устата, повишен прием на течности Умора, отпадналост, тъй като клетките в организма не усвояват глюкозата и не получават енергия Отслабване на тегло при запазен или дори повишен апетит Главоболие Нарушено зрение Суха кожа и лигавици, ранички в ъглите на устните Често повтарящи се инфекции на кожата При децата тези симптоми могат да се наблюдават за период от 2 до 6 седмици, като в по-редки случаи началните симптоми може да са налице в продължение на месеци преди поставяне на диагнозата. При част от децата, особено при кърмачета и малки деца, се наблюдава бърза поява на симптомите и за няколко дни се развива диабетна кетоацидоза. При напредване на заболяването се проявяват редица метаболитни отклонения. Клетките търсят други източници на енергия, различни от глюкоза – мазнини, протеини. При разграждането на мазнините образуват кетотела, които се отделят в урината. Налице са 52 се ацетонов дъх, отпадналост, коремни болки, повръщане, промени

в психиката, раздразнителност, объркване, влошен успех в училище. При кърмачета и малки деца всяко неясно, настъпило за денонощие прекоматозно или коматозно състояние налага изследване, за да се изключи захарен диабет. Диагнозата обикновено се поставя чрез изследване нивата на кръвна глюкоза. При захарния диабет е налице периодична и постоянна хипергликемия · ниво на кръвната захар на гладно ≥ 7 mmol/l; · нива на кръвната захар ≥ 11,1 mmol/l два часа след орален прием на 75 g глюкоза при тест за глюкозна толерантност; · симптоми на хипергликемия и временни нива на кръвната захар ≥ 11,1 mmol/l; · ниво на гликирания хемоглобин (Hb A1C) ≥ 6,5% Нормални стойности на кръвната захар за всяка възраст Диагноза Единственото нещо, което е необходимо за диагностициране на

диабет, е измерване на кръвна глюкоза и кетони в кръвта. Ако при произволно изследване на кръвна глюкоза се установи стойност от 7-10 mmol/L или по-висока, е необходимо посещение при детски ендокринолог, за да се обсъдят следващите стъпки в диагнозата. Вашият лекар може да назначи следните тестове за диагностициране на диабет: Изследване на кръвна захар: Кръвта се изследва в произволно време от деня за нива на глюкоза. Нивата на кръвната захар от 11,1 mmol/L или по-високи показват диабет. Тест за кръвна захар на гладно: Нивото на кръвната глюкоза се изследва след гладуване през нощта. Нива от 5,55 до 6,94 mmol/L се класифицират като преддиабет, докато нивата над 6,94 mmol/L при

два или повече отделни теста в различни дни показват диабет. Тест на урината: Това се прави, за да се провери наличието на глюкоза или кетони в урината. Наличието на глюкоза в урината силно подсказва за диабет. Гликиран хемоглобин (HbA1c тест): Това е кръвен тест, който отразява количеството глюкоза, натрупана през предходните 3 месеца.

OGTT (Орален глюкозотолерантен тест): Това се прави за потвърждаване на диабет тип 2. Той измерва колко бързо може да се изчисти глюкозата от кръвта. След гладуване през нощта се изследва кръвна глюкоза. След това се приема глюкоза и се повтаря изследването. Нива над 11,1 mmol/L след два часа показват диабет, а нива от 7,8 до 11,0 mmol/L показват преддиабет. Лечение: Инсулинова терапия Всички деца със захарен диабет тип 1 се нуждаят от инсулинова терапия през целия си живот. Инсулинът се приема инжекционно - под формата на единични инжекции или чрез инсулинова помпа. Децата обикновено се нуждаят от 4 или повече инжекции всеки ден. Инсулиновата игла е много малка и инжекциите не са болезнени. Инсулиновата помпа непрекъснато инжектира подкожно инсулин. Родителите се обучават как да определят дозата и да поставят инсулина на своите деца или как да използват помпата, като дозите се коригират въз основа на самоконтрол на нивата на кръвната захар. Предимствата на строг гликемичен контрол включват не само продължително намаляване на честотата на микроваскуларните усложнения, но и значителни разлики в тежките увреждания и намаляване риска от смърт. Диетата има роля да балансира приема на храна на детето с дозата и активността на инсулина и да се поддържат концентрациите на кръвната глюкоза възможно най-близо до референтните граници, като се избягват крайности на хипергликемия и хипогликемия. Децата и техните родители се обучават как различните храни влияят върху кръвната захар. Определят се калориите и въглехидратите в различните храни, което позволява гъвкавост при избора на детето да яде каквото и когато поиска. Пациентите трябва да бъдат насърчавани да поддържат добра физическа активност и да извършват редовно физически упражнения, както и да се стремят към здравословно тегло. Захарен диабет тип 2 се среща при под 10% от децата с диабет, но честотата му нараства през последните години, като това е свързано с увеличаването на затлъстяването в детска възраст. При диабет тип 2 е налице намаляване на чувствителността на клетките към инсулин. Когато тъканите станат по-малко чувствителни към инсулин, β клетките започват да увеличават секрецията му. С напредване на състоянието това води до претоварване на β клетките и последващо евентуално намаляване на секрецията на инсулин. При диабет тип 2 началото обикновено е след 10 годишна възраст, при деца със затлъстяване, с постепенна поява на симптомите и рядко развитие на кетоацидоза. При деца с диабет тип 2 лечението обичайно започва с таблетки, промяна в диетата, контрол на теглото и при напредване на състоянието и невъзможност да се поддържа нормална стойност на кръвната захар се включва инсулин. Усложнения • Хипогликемията ( ниска кръвна захар) е сериозно усложнение и налага незабавни мерки. Може да се наблюдава при прилагане на инсулин и пропускане на хранене, приложена по-висока доза, физически усилия, стрес, вирусна инфекция и др. Проявява се с усещане за глад и умора, световъртеж, изпотяване, треперене, учестен пулс, слабост. При първи появи се приема глюкоза или прости въглехидрати и се проследява

стойността на кръвната захар през 15 мин до нормализиране.

• Хипергликемия се наблюдава често при приемане на голямо количество въглехидрати или пропускане на дозата инсулин. Съпровожда се от чувство на жажда, често уриниране, умора, отслабване. Ако често се случва на Вашето дете, необходимо е да се консултирате с лекуващия лекар.

• · При поддържане на висока кръвна захар в организма настъпват промени, тъй като клетките използват алтернативни източници на енергия и се образуват повече киселини и кетони. Натрупването на кетони в кръвта може да доведе до диабетна кетоацидоза, представляваща сериозно състояние, което изисква спешна лекарска помощ. Възможно е да се развие бързо, в рамките на <24 часа, при което към симптомите на хипогликемия се добавя гадене, повръщане, болки в корема, ацетонов дъх, объркване и промени в съзнанието. При съмнение за диабетна кетоацидоза детето незабавно трябва да бъде насочено към болница. Диабетът за момента е хронично нелечимо заболяване, което изисква цял живот заместителна терапия с инсулин. Изследванията за контрол на диабета и добър гликемичен контрол са изключително важни за намаляване риска от микросъдовите усложнения на диабета. Те може да се развият с напредване на възрастта и по-рядко се наблюдават в детска и юношеска възраст - ретинопатия, нефропатия, невропатия, макросъдови заболявания и свързани автоимунни заболявания. Необходимо е редовно проследяване на състоянието на пациента и консулт със специалист по съответното заболяване, за да се идентифицира субклинично заболяване и при необходимост да се предприеме ранна интервенция. Добрият контрол на диабета, поддържането на стойностите на кръвна захар в нормални граници доказано осигурява дългосрочни ползи по отношение предотвратяване и забавяне на усложненията и осигуряване на добро качество и продължителност на живота.

В О Д О Р А В Н О : ПОДКУПНИЧЕСТВО. ИК. ДРАМА. НАНА. ОРАЛО. ОПАЛ. ЧЛЕН. РИВАНОЛ. ОКАПИ. ЛИВАН. АТИ. ЕЛА. ПИТА. АРАТ. ТТТ. АЛО. ОТЕЛО. МОТОРОЛА. АКАДЕМИК. ВАПОРИЗАТОР. АТО. ИНС. НИКОН. ПАРИ. ИКА. НОТИС. НАВАРО. ЕКЕР. МАЛИНАК. БАС. СТАВА. ИНОВО. СНАГА. ТИТОВ. ЦОНЕВ. АПОСТОЛОВ. САВАНА. ОТВЕСНО: ПОДПОЛКОВНИК. НА. ДРАКА. ТАСКЕБАП. СКАЛА. ТОП. АРАГО. УМ. ПАТРОН. САС. АПАЧИ. ТОРИНО. ЛИКО. СТО. МИНЕЛИ. АЗОТ. ТИЛ. ЧАНИТА. АНИМАТО. ДЕН. ВАЛАТ. САВОВ. САРА. ОКОП. ЛАВ. АТ. ИНА. АРАНИ. ВОВ. РОД. РАНИЦА. КОРА. АТЕ. ИВАНОВ. АНАТЕМА. АКОНА. ПИЛОТ. ЛИТЪР. ВЕН. КОЛИ. ОКО. ОКОВА. лесно

ОТГОВОРИ СУДОКУ

3

2

1

6

8

6 7 5

9

5

4

4

8

5

6

3

7

3

5

2

9

9

5

4

2

3

7

8

1

9

1

2

3

6

8

4

9

1

2

7

2

7

9

1

3

6

5

4

8

1

8

4

2

7

5

3

6

9

9

3

2

7

6

8

4

1

5

4

1

6

9

5

2

8

7

3

8

5

7

3

1

4

6

9

2

средно 1

7

4



ГРАМАДА ЕДРИ KАМЪНИ

KОРУПЦИЯ





ИНДИАН. ПЛЕМЕНА В САЩ



АKТРИСА И ПЕВИЦА ОТ САЩ "KАБАРЕ"



ЧАСТ ОТ ДЕНОНОЩИЕТО

ТРЪНЛИВ ХРАСТ

РАЗУМ

Г-НЯ НА Ю. МИЛЮТИН









ХУБАВ KОН



8

4

6

7

8

3

9

1

5

6

4

8

9

3

7

6

5

2

1

5

8

1

7

2

6

4

3

9

6

5

2

1

4

8

7

9

3

3

6

9

5

4

1

2

7

8 4

2

4

7

6

8

5

3

1

9

1

9

5

6

7

8

3

2

9

6

1

7

3

2

4

5

8

2

3

6

1

9

4

7

8

5

5

3

8

4

9

1

6

7

2

4

7

8

3

5

2

6

9

1

7

2

6

9

5

3

1

8

4

8

1

7

9

6

3

5

4

2

3

9

5

8

1

4

2

6

7

9

5

2

4

1

7

8

6

3

8

1

4

2

6

7

9

3

5

6

4

3

2

8

5

9

1

7

ГРАД ВЪВ ФРАНЦИЯ







ЛЕТЕЦ, АВИАТОР

 ПОРОДА KУЧЕТА

ПРИТОK НА Р. KАМА





ЦЪРKОВНО ПРОKЛЯТИЕ ЛИТЕРАТУРЕН РОД

 РОМАН ОТ ЕМ. ЗОЛА

ПРОЗРАЧЕН МИНЕРАЛ



ЧАСТ ОТ ЗАKОН

ВЕСТНИK НА ЗАБУНОВ



ЖИРАФОПОДОБНО ЖИВОТНО





ДЕЗИНФЕKЦ. СРЕДСТВО

ДЪРЖАВА В АЗИЯ









ИТАЛ. ХУДОЖНИK

ИГЛОЛИСТНО ДЪРВО ПОГАЧА, ТУРТА ТЕЖKО ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪДИЕ БАСKЕТБ. ЖЕНСKИ ТИМ ОТ ГРАД РИГА МАРKА GSM

ЯХНИЯ С МЕСО







МОНГОЛ. СKОТОВЪДЕЦ



СЕМЕЙСТВО, ПРОИЗХОД

НЕМСKИ ХЛАДИЛНИЦИ







ЗЕМНО УKРИТИЕ НА БОЕЦ

ИТАЛ. ФУТБ. ТИМ





KАПО ПРИ БЕЛОТА







НАША ПОПФОЛK ПЕВИЦА

ГИЛЗА С БАРУТ И KУРШУМ



ТЕЛЕФОНЕН ПОВИK













УНГАРСKИ ПОЕТ "ТОЛДИ"

ЖИЛЕСТ ПЛАСТ БЕЗЦВЕТЕН ГАЗ НА ДЪРВО



МЯРKА ЗА ЗРИТЕЛЕН ТЕЧНОСТИ ОРГАН ОПЕРА ОТ ВЕРДИ

ЧЛЕН НА АKАДЕМИЯ





ЖИВО, ВЪОДУШЕВЕНО (МУЗ.) ИЗПАРИТЕЛ





 Г-НЯ НА Л. НИKОЛОВ

МАРKА ФОТОАПАРАТИ



ГЕОДЕЗ. УРЕД

"Издателят не носи отговорност за грешки или пропуски в съдържанието. Информацията в списанието не замества лекарската консултация и преценка. Съветвайте се винаги с Вашия лекар! Никакви материали и/или части от съдържанието не могат да бъдат възпроизвеждани без изричното писмено съгласие на издателя. Снимки: de.depositphotos.com, www.dreamstime.com."

ОБВИВKА НА ДЪРВО

Г-НЯ ОТ "ТУИН ПИЙKС"

Г-Й НА Е. САЛГАРИ

АНГЛ. ФУТБОЛИСТ

трудно 2

ОФИЦЕРСKИ ЧИН



ФРЕНСKИ ПОЛИТИK

НАШ БИЗНЕС ВЕСТНИK НАШ ДРАМАТУРГ "KАРА ТАНАС"





БЕЛЕЖKА, KРАТKО ОПИСАНИЕ



 СKАНДИНАВСKИ АВИОЛИНИИ

ЧОВЕШKО ТЯЛО, СТАН



НАШ ФУТБОЛЕН ВРАТАР





ФРЕНСKИ ТВ-СЕРИАЛ

НАШ KОСМОНАВТ







ГРАД В ЯПОНИЯ

ВЕРИГА





АНГЛ. АKТРИСА МЯСТО С МАЛИНИ

ОБЛОГ



ТУРИСТИЧЕСKА ЧАНТА



ПОДВИЖНА KОСТНА ВРЪЗKА

ТРИЦИФРЕНО ЧИСЛО

ВРАТ







 АНГЛ. ЛОГИK 1834-1923

СЕЛО ВЪВ ВИДИНСKО



НАШ АРТИСТ





ПОЕМА ОТ МИЦKЕВИЧ



РУСKИ KОСМОНАВТ

 ОБШИРНО МЯСТО В ТРОПИЧ. ПОЯС



 А. СТОЯНОВ

лесно

средно

трудно

Технология AFIB Microlife

BP A3 PLUS AFIB

Контролираш два от най-основните рискови фактори за инсулт – високо кръвно и предсърдно мъждене.

175лв.

153лв.

BP A6 PLUS AFIB

Характеристики: • С уникална технология AFIB – открива причината за тромбообразуване и инсулт (предсърдно мъждене) • МАМ технология – автоматично тройно измерване за медицински точен резултат, съгласно препоръки на СЗО • Памет от 99 измервания с дата и час за двама ползватели • “Светофар” – цветно представяне на измерените стойности • Индикатор за движение на ръката по време на измерване • Индикатор за неправилно поставен маншет • Адаптер в комплекта • Универсален конусовиден мек маншет, с размер 22-42 см • Най-висок клас на точност А/А, присъден от Британско Хипертонично Общество

ГАРАНЦИЯ 11 ГОДИНИ

199лв.

177лв.