Билки за ДЕТОКСИКАЦИЯ

За много хора детоксикацията е събитие, провеждано само за кратък период от време- например за седмица или две, след което за конкретните „пречистени“ личности следва завръщане към предишните нездравословни хранителни навици, които са били и реалната причината за провеждането й. За да се очаква обаче дълготраен ефект от нея е важно да се направи дългосрочна промяна в храненето.

С тази статия искаме да Ви предложим нещо много полезно за здравето – включване на детоксикиращите билки в

ежедневното меню!

Растенията – полезното в нашето меню още от зората на човечеството

Различни растения като глухарче, коприва, живовляк, врапчови чревца, липа, корени от репей и още стотици, ако ли не хиляди други, предотвратяват или подпомагат лечението на не малко здравословни проблеми и облекчават симптомите на много заболявания. Много от тях биха могли често да присъстват в нашето меню, подпомагайки по-здравословния ни начин на живот. Някой от тези полезни растения са диво растящи и често дори плътността на хранителните вещества в тях дори е много по-висока от тази на култивираните растения, а техните, подпомагащи здравето свойства са и допълнителен плюс. Ако ги използваме разумно, те няма как да ни навредят. Разбира се трябва да внимаваме и да сме информирани за отровните растения като напръстник, тис, бучиниш, момина сълза и други, които са недопустими в менюто ни.

Билки, подходящи за детоксикация

РЕПЕЙ

Растението репей заслужава нашето внимание. То е изключително устойчиво и расте по всякакви места - край пътища, по бреговете или по чакълести терени. Визуално наподобява широко използваната билка бял трън по формата и заради лилавите си цветове. То е богато на танини, фитостероли и етерични масла , с които се обяснява и благотворното му действие при някои здравословни проблеми. Най-популярен е коренът от репей. Често се предлага под формата на различни препарати за проблеми с косата и кожата. В народната медицина е известен с това ,че подпомага свалянето на кръвната захар, използва се в компреси при възпаления на кожата или заради диуретичния си ефек – смята се ,че той подпомага организма да се детоксикира, изхвърляйки насъбраните в тялото отрови чрез урината. Освен корена могат да се консумират и младите листа, стъблото, крехките стъбла на цветовете. Растителните части от репея могат да се ядат сурови в салата, смесени с други листни салати, или се задушават като зеленчук.

Както споменахме, екстрактите от корен на репей имат антимикробен и редуциращ кръвната захар ефект. Растението се прилага под формата на мехлем срещу редица кожни заболявания, включително и пърхот. Особено високо ценена е способността на репея да пречиства кръвта и да детоксикира. Поради тази причина той се препоръчва в народната медицина при заболявания като камъни в жлъчния мехур, чернодробни заболявания, подагра, ревматизъм и диабет. Репей също се препоръчва при диети с цел подпомагане на свалянето на излишните килограми. Често от корена му се приготвя чай, който се пие от два до три пъти на ден.

6 Важно е д а се к аже , ч е н е е подх одящ при бременни

и кърмачки, както и че не може да се приема с лекарства разреждащи кръвта и диуретици.

Чай от корен на репей: Смесете 1,5 до 2 супени лъжици натрошен корен от репей с 0,5 литра студена вода и го оставете да престои за една нощ или 8 часа. Ако искате да пиете топъл чай, затоплете го точно преди да му се насладите, но не го оставяйте да се нагрява прекалено много.

Чайят може да се използва и външно за измиване при кожни проблеми.

КОРИАНДЪР

Кориандърът е член на семейството на магданоза и се използва често в азиатската, средиземноморската, източната и мексиканската кухня. Всички части на растението са годни за консумация, като при готвене обикновено се използват листата или семената му (различаващи се по аромат от листата).

Според народната медицина кориандърът може да се използва като подкрепа при отравяне с тежки метали - например се смята, че съединения, съдържащи се в листата на кориандъра са способни да се свързват с живака и да го извеждат от тялото. Предполага се, че тези съединения в листата на растението, отговорни за свързване с живака, могат да преминават и през кръвно-мозъчната бариера и така да са и в подкрепа за извеждане на някои тежки метали от мозъка. За тази цел обаче народната медицина препоръчва включването и на други билки, които да подпомогнат процеса на детоксикация – например чрез едновременното използване на листна маса от кориандър с водорасли хлорела или лечебната глина (бентонит) или левурда. Хората занимаващи се с природолечение не го препоръчват при остри интоксикации и при хора, които още не са сменили старите си амалгамени пломби.

Във всекидневното ни меню кориандърът може да бъде чудесно приложен в салата, чай или супа.

КОПРИВА

Копривата е едно от най-известните кръвопречистващи растения, притежаваща много добри детоксикиращи свойства. Тя подпомага елиминирането на токсините и крайните продукти на метаболизма, като стимулира работата на бъбреците. При приема й организмът отделя повече вода, а с водата се отделят по-голямо количество от токсините и вредните за организма ни вещества.

Вярва се, че чаят от коприва има изключително прочистващ и регенериращ ефект върху храносмилателната система, като в същото време той активира естествените защитни механизми на организма. Може да пиете чай от коприва чист или с малко пресен лимонов сок.

Листата от коприва (особено младите листа от върха на растението) могат да се използват за приготвяне на различни ястия. Може да използвате коприва практически навсякъде в готвенето, където се използва спанак или сирене. Прекрасна алтернатива е и копривеното фино песто!

Коприва може да се прибави и в злените здравословни смутита под формата на пресни листа. Може и да се използва и под формата на прах. В този случай може да се използва и като подправка за овкусяване на сок или салата, като така си подарявате допълнителна порция антиоксиданти, калций, желязо и витамин К.

БЯЛ ТРЪН

Най-широкото приложение на белия трън е под формата

на хранителна добавка, отколкото като част от нашето меню. Той е известно растение за защита и регенерация на черния дроб. Белият трън предотвратява проникването на токсични вещества в чернодробната клетка, насърчава регенерацията на черния дроб и чернодробните клетки. Той се използва при увреждане на черния дроб, причинено от токсини, алкохол или някои лекарства (например синтетични естрогени, химиотерапия и други). Тъй като черният дроб е основният орган за детоксикация, белият трън може да бъде приет за лекарствено растение, което поддържа детоксикацията.

Белият трън се предписва и при хепатит, за да предпази черния дроб от възможна цироза.

Той може да се пие като чай. Но за да се извлекат достатъчно активни съставки, неговите семената трябва да се смелят и след това да се попарят и задушат за 10 минути. Пийте по една чаша три пъти на ден, половин час преди хранене. Семената също могат и да се дъвчат, около две супени лъжици на ден.

Още по-лесно е приемането на билката под формата на хранителни добавки или ОТС лекарства, които съдържат гарантирано и стандартизирано количество от активната съставка-силимарин (силибинин), най-малко по70 мг на капсула, като дневната доза може да достигне 200-400 мг.

ГЛУХАРЧЕ

За съжаление, днес хората събират глухарчета единствено за домашния заек, но не и за лична употреба.

Коренът на глухарчето е чудесно средство за подобряване на чернодробната и жлъчна функция, а от там и ползата му в подкрепа на детоксикирането. Може да се използва като укрепващ тоник за целия организъм, богат на минерали и антиоксиданти.

Коренът от глухарче се бере от септември до март месец, може да се нареже на малки парченца и приготви като салата. Листата, цветята и стъблото на глухарчето също са

изключително полезни, богати на протеини и минерали.

Освен салата от глухарче, можете да си приготвите и чай от глухарче, като добавите четири чаши вряща вода към една чаша свежи листа от глухарче. Оставете чая да се задушава 10-15 минути и след това го прецедете. За чай, приготвен от корена на глухарчето, е нужно събраните корените да се почистят добре. Използвайте описаната по-горе рецептата за чай с корен от репей като редувате този от глухарче.

Също така лесен за използване е и детоксикиращият прах от листа от глухарче, който подобно на по-горе описания прах от коприва, може просто да се разбърква в напитки и смутита или да се използва като подправка.

Не подценявайте детоксикиращите диви растения и използвайте тяхната сила!

При ежедневна консумация само на едно или две от споменатите растения под формата на чай, подправка или добавки, ще подпомогнете активирането на метаболизма си, детоксикацията на тялото и поддържането на имунната система. Ще подпомогнете отделянето на голяма част от токсините, които ежедневно се натрупват чрез околната среда или храненето и така ще се възпрепятства съхраняването и натрупването им в тъканите и органите.

Информацията, представена в тази статия, е само за информационни и развлекателни цели. Информацията в статията не трябва да се разбира като диагностична или терапевтична инструкция или препоръка. Ние не поемаме никаква отговорност за щети от всякакъв вид, които възникват пряко или непряко от използването на информацията. Ако подозирате заболяване, консултирайте се с Вашия лекар.

Литература: Ronald E. Kotzsch, Macrobiotics. Yesterday and Today. Japan Publications, Tokyo, 1985

НИЕ ПРЕПОРЪЧВАМЕ

ИНФЕКЦИИНА ПИКОЧНИПЪТИЩА. ЛЕЧЕНИЕ ИПРОФИЛАКТИКА. МЯСТО НА ФИТОТЕРАПИЯТА

Д-р Златина Панделиева

Специалист -педиатър, неонатолог СБАГАЛ - Варна, АГ Болница Варна

Инфекциите на пикочните пътища /ИПП/ са чести в детската възраст, имат рецидивиращ ход и могат да доведат до дългосрочни здравни последици като хронично бъбречно заболяване, артериална хипертония, бъбречни ръбци. Когато се появят от ранна детска възраст, обикновено зад това се крият аномалии на отделителната система, с които е свързано нарушение в отока на урината на базата на рефлукс /връщане/ или обструкция /запушване/ по хода на пикочните пътища или нарушена функция на пикочния мехур. При ИПП се появяват бактерии в уринарния тракт на различни нива. Когато е засегнат паренхима на бъбреците се говори за пиелонефрит, а когато е засегната лигавицата на пикочния мехур се говори за цистит. Рискът през целия живот за ИПП е от 3 до 5 пъти по-висок при женския пол. Чак в напреднаа възраст вследствие на заболяване на простата или катеризация на пикочния мехур, честотата на уроинфекциите при мъжете става по-голяма. Рисков контингент за ИПП са болните от диабет, бременните, камъните в пикочния мехур и аномалиите в пикочните пътища. Най-честите причинители на ИПП са бактериите ешерихия коли, протеус мирабилис, клебсиела и други, като в над 70% от случаите е Eшерихия коли.

Отделителната система е стерилна с изключение на дисталния отвор на пикочния канал /уретрата/. Инфекцията може да достигне по асцендентен път до бъбреците през пикочния канал. В случаите на упорит запек, инфекцията може да проникне по лимфен път. Възможно е ИПП да се предаде и по кръвен път. Бактериите, които причиняват инфекцията по повърхността си имат реснички, с които се прикрепят за клетките на пикочните пътища. Силата на уврежданията зависи именно от специфичните структури на тези патогенни микроби, както и от фактори на имунната система на човека. Зависи и от генетичната предразположеност на имунната система към ИПП.

Бъбречната инфекция може да бъде диагностицирана от семейния лекар, специалистите нефролог, гинеколог и уролог. Диагнозата се основава предимно на изследване на урината и нейния седимент. Добре е да си направите кръвни изследвания, задължително е микробиологично изследване на урината /урокултура/ за установяване на микроба, който е причинил инфекцията и към кой антибиотик е чувствителен. За диагнозата на ИПП са важни и образните изследвания, рентгенография, ехография, компюртърна томография и венозна урография. За да се избере лечебен подход е необходимо да се определи мястото на инфекцията, причините, които са довели до нея, както и причинителя на инфекцията. Най-важното при поставяне на диагноза е правилното събиране на урина за микробиологично изследване, както и за изследване на седимента в урината. Обикновено трудно се събира урината без допълнително замърсяване, което може да доведе до фалшиво положителна или фалшиво отрицателна 8 диагноза. Стандартът в доманши условия е средна порция урина след добър тоалет. Когато урината се изследва под микроскоп, в седимента се откриват левкоцити, бактери, епителни клетки. В химичното изследване на урина – положителен белтък /от разпадането на микробните тела/. От урокултурата се изследва бактериите, причинители на инфекцията. Когато тяхното микробно число е повече от 10.5 в милилитър урина, се счита че това е причинителят на инфекцията. Главният симтом на ИПП е високата температура, безапетитие, отпадналост, коремна болка. Често има и смущения в уринирането – парене, болка в уриниране, често уриниране, оскъдно уриниране, вторично изпускане на урина, подмокряне на бельото, особено когато е засегнат пикочният мехур. При деца до 2 годишна възраст, при висока температура, която не може да се обясни с друго трябва да се мисли за ИПП. Деца, които са престанали да се напикават по време на сън и отново се появи вторична енореза /неволно изпускане на урина по време на сън/, също е белег на ИПП. Понякога урината може да мирише лошо като на разложено. От лабораторните изследвания освен урината и урокултурата както споменахме, важни са и показателите на кръвната картина - увеличено СУЕ, положителен CRP, повишение на левкоцитите, креатинин, урея, пикочна киселина, електролити, Na, Ca, K, P /натрий, калий, калций, фосфор/.

Лечението зависи от това кой отдел на уринарния тракт е засегнат и изисква различна терапия. Когато има симтоми на ИПП трябва незабавно да се започне лечението. Преди това обаче трябва да бъде взета проба за урокултура. Ако се налага антибиотик, може да се започне лечението незабавно, докато се изчака резултатът от урокултурата и след това може да се промени антибиотика, според чувствителността на микроба. След овладяване на ИПП трябва да се проведе уроантисептична профилактика, която се съобразява с конкретния случай. Много важно е увеличеният прием на течности, уриниране на два часа, превенция и лечение на запека.

Алтернативната медицина може да се използва като допълнение към подходящото лечение с антибиотици, както и за противорецидивно лечение. Хранителният режим, който ще подпомогне подобряването на бъбречните инфекции включва: пиенето на 8-12 чаши вода дневно за отмиването на бактериите, повишаване киселиността на урината с прием на млечни продукти, пълнозърнести продукти, заленчуци, сокове от цитросуви плодове и червена боровинка. Да се избягват богатите на захар храни. Препоръчва се прием на чесън поне една скилидка, заради неговите противовъзпалителни с-ва, магнезий като хранителна добавка, за да възпрепятства образуването на камъни, приемане на витамин К и Е, в комбинация с антибиотичната терапия, както и пробиотични култури.

По-специално внимание искаме да обърнем на билколечението в нефрологията. За народната медицина в България е характерно, че лечебните с-ва на растенията са се предавали през поколенията устно. Най-честият лечебен ефект е тяхното противовъзпалително, диуретично и спазмолитично действие. Могат да се изполват самостоятелно или в различни комбинации под формата на чайове, капсули, таблетки, сиропи, паста. Както споменхме погоре, червената боровинка е едина от задължителните билки.

Препаратите от червена боровинка под формата на капсули, топли чайове и сиропи, спомагат за подтискане растежа на бактериите, като затрудняват прилепването на бактериите към лигавицата на уретерите и пикочния мехур. Полезното действие се дължи на проантоцианиди, които възпрепятстват ресничките на ешерихия коли да се прикрепят за епителните клетки на уринарния тракт. Освен червената боровинка има и фитопрепарати, които включват комбинация от билки и етерични масла – много от тях са познати подправки, които използваме в ежедневието като корени от магданоз, семена от сминдух, дивесил, лук. Същите тези съставки са комбирани и с други растения. Например стръкове от пача трева, коренища от пълзящ пирей, листа от бяла бреза, стръкове полски хвощ, стръкове златна пръчица, масла от салвия, от лютива мента, бял бор, включени в препарата фитолизин. Всички тези билки имат преди всичко антимикробна активност, диуретичен ефект за промиване на пикочните пътища, притивоинфекциозно и имуностимулиращо действие. Много от растенията освен благоприятното въздействие вурху бъбреците и пикочните пътища, влияят и върху кръвоносните съдове и правят стените им по-еластични, предотвратвят инсулти и имат общо укрепващо действие. В препарата Уринал, Феминела се съдържа червена боровинка. В препарат Канефрон се съдържа червен кантарион, дивесил и розмарин. В традиционната българска медицина е употребяват чайове от мечо грозде, коса от царевица, полски хвощ, дръжки от череши и други. При бъбречно-каменна болест се ползва хортензия, също и магданоз, коса от царевица. Живовлекът с антихеморагично действие, се прилага при кървене от пикочните пътища, цистит, при кървящи хемероиди. Бялата ружа освен за инфекции на дихателни пътища, се използва и при цистит, болезнено и трудно уриниране. Мечото грозде – диуретично действие при хроничен цистит. В традиционната китайска медицина се използва комбиниран билков продукт, който е сбор от 12 различни билки, нарича се чай ЛИНГ ТАНГ. Интересът към този продукт е много голям, но той се ползва под строг контрол при определени бъбречни заболявания. Но трябва да се направи едно уточнение, че е погрешно да се смят, че билките като природни растения са безопасни и безвредни. Отбелязвани са и токсични реакци след прием на билки, затова и билколечението трябва да става след консултация с лекар.

И на края едно обобщение, че независимо, че в голям процент за лечение на ИПП се използват лекарства на растителна основа, започването на терапия с антибиотици възможно най-бързо е с ключово значение за предотвратяване на трайно увреждане на бъбреците. При пациенти с леки инфекции, лечението става у дом, с антибиотици перорално в една или двуседмична терапия. При повисокорискови пациенти и тези, които са с по-изявени симтоми на бактериална инфекция, трябвя да се вливат венозно антибиотици и течности в болнична обстановка. Антибактериалната терапия на ИПП има 90% успех.

Познатите пепаратите у нас - УРОСТИМ и УРОВАКСОМ са изготвени на биологична основа и представляват полибактериални имуностимулатори, които повишават естествената резистентност на организма и специфичния имунитет към различни инфекции на урогениталния тракт чрез стимулиране на хуморалните и клетъчни фактори на имунната система. Активират системния и локален имунитет. Изследователите се опитват да изработят ваксина за ИПП, но такава все още няма.

Най-важна цел за превенцията на ИПП е своевременното лечение. Мерките, които се вземат за това са прием на големи количества течности, намаляване приема на захар, често уриниране, правилна хигиена около уретрата, особено при жените и особено след полов акт. Избягване на спермицидни желета, вагинални диафрагми. При мъжете главна профилактична мярка е незабавно лекуване инфекциите на простата. Хроничният простатит може да остане незабелязан, но да предизвика чести инфекции на пикочните пътища. Освен това на мъжете, на които се налага временно поставяне на катетър след операция могат да приемат антибиотици, за да намалят риска от ИПП.