програмата #886 by EXIT MEDIA

БРОЙ 886 21.12.18 – 10.01.19 Б Е З П Л АТ Н И Я Т К УЛ Т У Р Е Н Г А Й Д З А С О Ф И Я

СОФИЯ 2018

КАЛЕНДАР 2019

ЦВЯТ 2019

ПОСЕТИ НЕПОВТОРИМАТА БЪЛГАРИЯ СЕГА С ИЗЦЯЛО ОНЛАЙН „ПЛАНИНСКА ЗАСТРАХОВКА“ ОТ УНИКА

WWW.UNIQA.BG

КАПСУЛА 2018

С Ъ ДЪР Ж А Н И Е

ТОП 20 Нещата от 2018, които правиха живота ни по-хубав

365 ДНИ В КУТИЯ 9 герои събират годината си в капсула на времето

INSTASOFIA 2018 Градът през вашите очи и обективи

РАСТЕ, НО #NEEGOTOVA Никола Шахпазов за (не) развитието на града

ИСТОРИЯ НА ВЕЩИТЕ Шшш!

ИЗВИНЕТЕ, КОГА ЗАПОЧВА ИЗЛОЖБАТА? 22 Добрите посоки и недобрият разговор в изкуството тук ДОБРО УТРО, БРЪНЧ ЗА ДЕСЕТИМА? 24 7 празнични рецепти от шеф Ивета Лукова LIVING CORAL Шопинг по Pantone за 2019

КАЛЕНДАР ЗА 2019 12 артисти с добри пожелания СЪСЕДИТЕ ОТ ГОРНИЯ ЕТАЖ Птиците, които зимуват в града

ПЛЕЙЛИСТ 2018 30 8 БГ банди и техните парчета с история

atanasdayski

ЙОРДАНИЯ ЗА МЕЧТАТЕЛИ 34 Вера Гоцева за своята среща с пустинята СЪБИТИЯ: 21 ДЕКЕМВРИ – 10 ЯНУАРИ 40 С партита за Коледа и Нова година ЗАВЕДЕНИЯ 50

Р азпространява се безплатно в 15 000 тираж. зданието не носи отговорност И при промени, настъпили след редакционното приключване на броя. Никаква част от това издание или отделна информация, съдържаща се в него, не може да бъде репродуцирана (използвана) без изричното писмено разрешение на издателя. Всички права запазени.

главен редактор : Диана Томова diana.tomova@programata.bg отговорен редактор : Виолета Иванова violeta.ivanova@programata.bg редактор специални проекти : Севда Семер sevda.semer@programata.bg

I SSN1311-8765

# 886

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

редакция : Габриела Канджева gabriela.martinova@programata.bg Кристина Йорданова kristina.yordanova@programata.bg графичен дизайн :

Владимир Владимиров

управител : Мая Мирева

издател :

отдел продажби :

aдрес :

Екзит Медиа EООД

Марина Хаджиева, Сеня Вълкова sales@programata.bg мениджър разпространение :

Стоян Чанев

административен и финансов мениджър :

София 1000, ул. Цар Шишман 8, ет. 1 централа: 02 816 09 10 e-mail: office@programata.bg site: programata.bg

печат : ”БУЛВЕСТ ПРИНТ” АД

Таня Александрова

programata.bg

Т ОП 2 0

ГРАДСКИТЕ КАРТИНИ Тази беше годината на гигантите: през 2018 по сгради и калкани се извисиха не един и два грамадни графита с живописна душа, а французинът Жулиен дьо Казабианка извади на показ от СГХГ детайли от български картини. Харесваме тази посока, серийното подписване омръзва.

НОВИТЕ АРХИТЕКТИ В устата на града обикновено влизат архитектите, които правят хубави заведения. Е, тази година заговорихме за онези, които построиха заслона Три кладенци, реновираха хижа на Витоша и начертаха Зелена линия за София – все млади и все с мисъл за природата и средата ни.

RAINBOW HUB Центърът е повече от офис на три ЛГБТИ организации, които преди няколко месеца светнаха лампите му. Място за събития и кино, помощ за хора, които се чудят накъде да се огледат за подкрепа, пункт за сексуално здраве, библиотека. На Любен Каравелов 24 тупти сърце, пъстро като дъга. ©facebook.com/barpetak

СЪЖИВЯВАНЕТО Видеостени пораснаха временно на терена на иначе запустели спортни арени, за да ги напълнят с прилична хорска глъчка около Световното по футбол. Стадион Юнак и Колодрума в Борисовата – гледаме към вас. И стискаме палци 2018 да е първата от много години, в която дърпате тълпите към себе си.

КОНЦЕРТИТЕ Имаше големи, от които не можехме да откъснем и очите си. Имаше по-малки на певици със сладкопойни имена, рапъри мъдреци и една Бет . Без да изброяваме още, в края на нощта равносметката е, че хубава чужда музика все повече не звучи само в слушалките ни.

Н е щ а т а , к о и т о н а п р а в и х а ж и в о т а н и п о -х у б а в . П р е з 2 0 1 8 .

НОЩНИЯТ ТРАНСПОРТ От пролетта четири линии кръстосват София нощем и редовно са пълни (с хора, които се прибират от концерт например). Мерси предварително, ако този експериментален проект остане за постоянно, а с електронните билети отгоре вече аха да се почувстваме европейци в транспорта.

БУКВИТЕ РАЗПРОДАДЕНО!

gabi.kandjeva

Колко пъти изпуснахте влака тази година? Да, и ние и е много неприятно, но пък е хубаво да забележим как малки и големи събития се разпродават все побързо, което значи: 1.) че се случват поинтересни неща и 2.) че хората се интересуват повече от нещата. И двете са топ.

Около 24 май неповторимите в никоя друга азбука букви от кирилицата ни направиха място да седнем в града (и дори да почетем поезия, закачена на тях), а днес всеки от нас има по една история за разказване с тези пейки. Ето как се пишат хубавите хроники на София.

МУЛТИФУНЦИОНАЛНИТЕ

След бума на коуъркинг местата с много функции дойдоха културните със същия диапазон – Място 167, Книгата, Кино Култура и Bold Showroom са тук с програма, която иска да расте и да ни събира за всичко от четене през кино до изложба и базар (+ тук-там питие).

РАЗГОВОРИТЕ ЗА ДИЗАЙН Не са от вчера, защото Студио Комплект държат микрофона включен от години, но през тази пак те ни срещнаха на живо със супергерои в дизайна като Деян Суджич и ни събраха в купата на Мелба за цял дизайнерски симпозиум. Услаждат ни се тези разговори, поръчваме двойно за 2019.

Н е щ а т а , к о и т о н а п р а в и х а ж и в о т а н и п о -х у б а в . П р е з 2 0 1 8 .

СПЕКТАКЪЛЪТ За най-поразяващия гостуващ спектакъл тази година бяха добавени екстра дати, за да го видим (уви, почти) всички на One Dance Week в Пловдив – Великият укротител на също толкова великия Димитрис Папайоану, след който още си събираме възклицанията от пода. Има ли как пак?

НАУКА ЗА ДЕЦАТА Малко по-спокойни сме за днешните деца, когато в Тех парка вече има място и за тях – TechnoMagicLand с експо зала, в която физиката е случваща се на живо магия, и курсове, които подготвят за прилагането є в живота. Хлапета с научна степен? Скоро.

НОЩТА НА ИГРИТЕ В Homo ludens културологът Хьойзинха обяснява, че културата и обществото не могат да виреят без игра. Заради това и защото беше супер кеф вдигаме два палеца за първата Нощ на игрите, която се нареди до Нощта на театрите и Нощта на музеите и галериите. Game on!

НУЛЕВИЯТ ОТПАДЪК Да генерираш нула боклук е мисия невъзможна, но всеки може да откаже поне найлона и сламките. Пътят към живот, съобразен повече със здравето на планетата и по-малко със заучения човешки комфорт, ще е дълъг и неудобен, но и той започва с първи малки крачки, каквито през 2018 много от нас предприеха.

ЧУЖДЕНЦИТЕ Покрай онези, които купуват къщи в селата и вдигат крак за почивка, идват и други – например тези, които ни казваха „в София има потенциал, такава силна енергия!”. Не че са наивници без списък за минусите, но плюсовете засега им натежават – защо ли ни е поглед отвън, за да се запалим и ние от искрата.

Т ОП 2 0

СВОБОДАТА Новата онлайн медия Тоест още от началото си обеща, че нито един техен пиксел няма да свети в реклама. Зависят от читателите си и друго влияние не ги дърпа за ръкава. Харесваме и още – проектите им за поезия, коментарът за страната, погледът върху събитията.

МЕСТАТА ЗА БРЪНЧ

ПОДКАСТИТЕ

Бяхме наострили апетит за следващата голяма дума след бургер и ето я – 2018 е годината на брънча. Забравете „в София няма къде да се закусва” и решете: късни бухти в Старата госпожа, яйца Бенедикт в Boho, гуакамоле в Компанията? Изборът е вкусен, ще идваме и догодина.

Говори єнтернет павира пътя, по който тази година поеха още БГ подкасти за всичко от технологии до бъдещето на София. Крачка напред вадим Градски детектив, който беше в ушите ни за кратко, но ни разкри неподозирани моменти (и шепа мистерии) от историята на града. Хайде, нов сезон кога?

РЕЗИДЕНЦИИТЕ

Бивш транспортен контейнер дава сцена за артистични и полезни за средата случки от 2016 насам в Пловдив, а от май до август 2018 се движеше из София – със спирки например на Кристал и пред Народния. Блестящо е, когато „нямаш време“ за култура, а тя пак намира начин да се паркира под носа ти.

# 886

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

КОНТЕЙНЕРЪТ

Идеята не е от онзи ден, но вдигаме на ръце две нови резиденции: КЛИК за куратори от света, които дават нов поглед върху арт сцената ни, и World of Co, която настаняваше художници в красив апартамент и ги запознаваше щедро с лицата на София. Да гледаш града си през чужди очи? Пак е туризъм.

365 ДНИ В КУТИЯ Няма да ви питаме какво правихте тази година ден по ден, кой стискаше ръката ви и с какви мисли ставахте сутрин. голяма колкото детска площадка, филм, пещера или спомен, Преди да започнете вашия списък, вижте какво ще запазят няколко човека, за които 2018 беше голяма.

Илиян Метев Живее в Оксфорд, но често си идва насам за семейни събирания или покрай някой нов проект – като първия му игрален филм 3/4 (след два силни документални), който тази година ни показа нов подход към актьорската игра, взе награди от Локарно и София Филм Фест и мина дори през музея МоМА в Ню Йорк. Между всичко това Илиян намира време и за следващия си сценарий, който вече е готов.

Освен носни кърпички, не бих взел нищо материално в моята капсула. Бих използвал интериора є да подредя миговете, които не искам да забравя. Бих взел начина, по който моят 8-месечен син Юли стис ка с дясната си ръка. С тази ръка той изследва света

а какво нау чихте, къде пяхте, Ако имахте капсула на времето, какво щяхте да сложите в нея? в своята въображаема кутия

систематично и безстрашно (преди да се опита да го изяде). С нея също така подрежда предметите по обратен ред от нас големите – вместо на масата, ги разпръсква усмихнато по пода. Но ми е любимо, когато Юли използва тази негова дясна ръка да ми стисне носа или скубе косата. Първоначално казвам „ау“, но след това го гледам с трептящо сърце. Бих взел също детската площадка на Бианка – моята почти 5-годишна дъщеря. Извинявам се, че си промених намеренията да ползвам капсулата предимно за нематериални цели, но така се наложи. Надявам се, че и площадката ще се побере вътре – ако не направо, поне на чорчик. Бианка тръгна на училище през септември (да, тук в Англия започват доста рано). Преди първия учебен ден беше много притеснена от тази нова сграда и всички тези „страшни“ и „шарени“ лица. Но като я посрещнахме в края на деня, крачеше като че ли по въздуха и с радост викна „Обичам училище!“. И така, от тогава всеки ден сме на въпросната площадка. Там наблюдавам нейните първи приятелства.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

2 018: С ПОМ Е Н И Т Е

Стефка Цанева Заменя адрес в Берлин за Пловдив, а тамошния – за Гьоте-институт в София, където е куратор. През 2018 отвори за кратко Ö: кръг за срещи и студио, което да споделя с художници за ограничено време, и стана част от екипа на КЛИК – резиденция, която кани куратори от цял свят да поживеят за малко с изкуството тук и да подредят впечатления в изложби. Догодина ще чуем още кликове, за другото сложете челник.

Пещерите: Голямото ми откритие беше спелеологията. Започна през лятото в Магурата. Вместо да се задоволя с посредственото вино от винарната там, реших, че пещерите са добър кандидат за вакантното място на мое не-арт хоби. Няколко седмици по-късно се оказах в Българското пещерно дружество, където се запознах с куп супергерои (начело с Диляна и Цецо), които

2018: Неправдоподобен брой дъги в небето и хора, готови да споделят храната си с мен. Възхита пред героите, които не се дават на трудностите (протестът на майките на деца с увреждания; вестник К, който възкръсна от пепелта на Култура и много други). Благодарност към тези, които не дават мен, и дива, праисторическа обич за онези, които аз не давам. Да, свърших по-малко от нужното, започнах повече от възможното и се сдобих с нежелани познания, за които бих искала повече да не се намира приложение. Но имаше и още. Гледах Коронацията на Попея в Цюрихската опера (в която бих живяла!) под режисурата на Каликсто Биейто и плаках от възторг.

спелеоложствуват по цял свят и зявоюват нови територии под земята. Игрите: Мислех си, че годините, когато се събирахме с приятели да играем на Риск или на плейстейшън, са останали в тийнейджърската ми история. Покрай пътуващата изложба Игри и политика на Гьотеинститут се срещнах с единствената ми позната, която знаех, че работи в сферата на игрите – Хелияна – и от дума на дума се роди идеята за Нощта на игрите. Дори не знам как се случи, но два месеца по-късно беше факт. Радиото: Може би най-устойчивото ми хоби, чиято история стига чак до далечната 2006-а. Сега, 12 години по-късно, продължавам вече по Радио София и Радио Пловдив с предаването Молескин. От съвсем скоро си имам и нова ефирна половинка в лицето на Белослава Димитрова. Undiscovered: Най-любимият ми подкаст на целия свят. В него става дума за наука – но не за големите открития и бум-уау-истории, а за малките разкази, за несполучливите опити, за грешните хипотези, които неизменно носят в себе си много човечност и поука. Водещи са Ела Федър и Ани Минофф, която между другото свири и на банджо.

Нева Мичева Скоро през нея български ще проговорят Тайната на Старата гора на Дино Будзати и Разговорите на Сесар Айра, и двете пред публикуване. Случва се и друго – от килера є за стари мечти, където са свиренето на акордеон и научаването на есперанто, Нева вади идеята да отговаря на читателски писма. Така започва рубрика в Тоест, в която получава въпроси за всичко от живота и отговаря умно, смешно и от широко сърце.

Един следобед в Рейкявик пих кафе с приятел в централата на спешния телефон 112 и нищо спешно не се случи. Ходих, ходих, ходих. Снимах първата усмивка на Невда. Бях на два кинофестивала (отразих Венеция за първи път и Сан Себастиан за 17-и) – от всички филми ще си запазя белгийския Момиче, впечатляваща сплав от кураж и любов. Сериалът Homecoming ме омагьоса и ми върна апетита за дълго презамериканско пътешествие

# 886

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

(както направи и хуморът на Стивън Колбер, Джон Оливър, Тревър Ноа и SNL, на чиито клипове в YouTube дължа вечерната си доза смях). Моята приятелка Лисет прелетя океана и отпразнувахм е заедно 45-ия ми рожден ден в Упсала. Пях в кухня, в кола, в супер, по улицата – и сама, и не – и се радвах, че все пак може.

programata.bg

2 018: С ПОМ Е Н И Т Е

Павлина Бонева Преди три години си долита от Дюселдорф с образование и опит в багажа, които днес ползва като творчески директор в The Smarts – агенция с рафт награди за креативност и ефективност, която тази година раздвижи културни проекти като Нощта на театрите и разтвори рекламния кръг с новата си Praktika. Средата ни (и праймтаймът) има нужда точно от такива хора, които не само се подписват умно.

Час и половина от тази година ще останат завинаги белязани за мен със свръх емоция и втренчен поглед и това е времето ми с Великият укротител на Димитрис Папайоану. Едно странно пътуване през историята на нашето съществуване, което ме накара да забравя, че седя на съвсем обикновен стол в театрална зала сред още стотина души. Нищо в този момент не беше обикновено. Помня момента, който ме хвана неподготвена и просто трябваше да скоча. Все пак всички останали вече бяха скочили. Още от дете гмуркането с шнорхел ми е взело страха, но след първите секунди на

Покрай работата ни за различни рекламни проекти насъбрахме смешни истории. Включват например търсенето на всевъзможни неща за реквизит като миниатюрна вана (в която впоследствие окъпахме едно пилешко бутче), обикалянето на мола с пълна пазарска количка по време на черния петък и купуването и връщането на боксова круша с причината „беше за подарък и се оказа, че човекът има същата“. Понеже правим бански, лято в личен план почти нямаме, само няколко откраднати уикенда. Успяхме да отскочим до Букурещ за концерт на Rhye, когото почти всички мислехме за жена до последно. Оказа се много симпатичен мъж, а концертът беше феноменален. Запомняме поредното посещение в града не само с хубава музика, но и с много сладолед и вкусна храна, една почти взета от румънски полицай шофьорска книжка и случайно открадната бутилка вода. Снимките и визуалната идентичност на бранда са едно от най-любимите ни неща в целия процес, затова и често търсим интересни локации и момичета с отличително излъчване. За лятната ни колекция прекарахме

паническо давене под водата, успях да видя муцунките на рибките, които плуваха срещу мен. Тогава забравяш, че не можеш да се гмуркаш и любопитството те води, а после не искаш да излизаш от това цветно място. 2018 ме срещна с Акира. Тя е ваймаранер и е доста своенравна. Накара ме да се откажа от егоизма си, научи ме на търпение и как се общува с някого, без да говорим на един език. Затова съм є задължена и благодарна. Ще є подаря лакомства. Тази година се роди Praktika на The Smarts, която успя да събере много агенции на едно място, както обикновено се случва само на ФАРА. Платформата се превърна в нещо подобно, но без конкуренцията, всички работим заедно за по-висша цел: да обучаваме нови кадри и да инвестираме в бъдещето на рекламата. Това е важно, за да има по-добри дизайнери, копирайтъри, стратези и творчески директори, а, надявам се, и по-добри реклами в телевизионния блок. Промяната в тази посока ни е нужна и то спешно. Едва тази година успях да се науча как да отделям време за себе си. Няма курсове за това, нито книга с правила и рецепти. В ерата на бърнаута става все по-важно да можеш да натиснеш reset. Например Загмайстер затваря агенцията си на всеки седем години за по една, за да прави нови творчески експерименти. За креативните идеи трябва да се грижим, да им оставяме време и да можем да ги погледнем трезво отстрани.

Сианна Маринова и Теодора Вукодинова Двете са 05 Studio – бранд за бельо и бански, който никога няма да се съгласи, че секси значи панделка с червен сатен. Дизайнът им следва чиста линия, добри материи и цветове от пастел до дълбока гора. Като стилисти редят фотосесии за различни марки, а през тази година наеха първия си офис – и откриха, че в него май никога няма да има ред.

половин час, слизайки сами по скалите на изоставен рудник, за да стигнем до най-фотогеничното място. Оказа се, че от другата страна има път като слънце, по който за няколко минути се стига съвсем лесно с кола. Снимките се получиха страхотно, остават едни от най-любимите ни досега.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

2 018: С ПОМ Е Н И Т Е

Илияна Стоилова & Йоан Колев Двама и в палатката, и върху дъската, и в училището си по сърф, през ветровития септември на 2018 Илияна и Йоан преплаваха 300-те километра от Дуранкулак до Резово под флага на WIND2WIN – предизвикателство с кауза за по-чисто Черно море. Ето как прескачането на висока физическа летва привлече погледа на всички върху пластмасовата виличка, която повече никога няма да изпуснем на плажа.

Сбогуването: Да преместим сърф училището си от Синеморец в Приморско беше сякаш изгубихме дома си. Незабравим е моментът, когато почувствахме едрия пясък на Велека под краката си, знаейки, че мястото ни вече няма да е там. Дотогава не осъзнавахме колко важна е била работата ни на този плаж и какви истински приятели ни заобикалят. После изградихме училището наново и разбрахме, че където и да сме, най-важното е да се държим заедно и да работим за нещата, които обичаме. Децата: Тази година успяхме да качим дете с двигателни увреждания на адаптирания сърф със седалка, за който преди само мечтаехме. Положихме усилия той да бъде изработен и нямаше по-голямо щастие от това да видим, че е удобен и децата се радват. За второ лято правим лагера съвместно с Parakids и се научихме

Най-важни са миговете с децата. Първите стъпки на дъщеря ни Ханна, която тогава беше на годинка. Незабравим момент, в който виждаш радостта и вълнението на това малко човече. Въобще тази година беше свързана със споделяне на всичко първо в нейния живот. Друг километричен камък за мен беше дипломирането на големия ми син Чад, който завърши университет в Кентърбъри (той там си живее). Изпитах неописуемо чувство на гордост по време на цялата церемония в стил Хари Потър. Колкото по-студено става, толкова по-ясен ми е споменът от семейното ни пътуване до Валенсия през февруари. Все още усещам вкуса на червеното вино и маслините, седнал на стъпалото пред Централния пазар в града. Слънчеви лъчи, улични музиканти, хамон и Риоха, докато жена ми Боряна учи Ханна да ходи. Ееех. В професионален план се случиха и случват много неща: вдигнахме средностатистическия процент на люто ядящи хора в България и постигнахме една

да виждаме силата на тези хлапета, а не тяхната слабост. Те ни показват нещата, които са наистина важни. Таханът: Когато едно от децата извика: „Мамо, Илето и Йо ядат течен шоколад, а виж колко са здрави“, потънахме вдън земя. Децата вече копираха вредните неща, които правим. Осъзнахме, че да бъдем учители означава и да даваме добър пример. Голяма отговорност, заради която минахме на здравословен лешников тахан с мед. Хората: Когато на финала на WIND2WIN на плажа в Резово застанахме с екипа да си направим обща снимка, изпитах ме страхотно вълнение. Двамата бяхме изминали 300км по вода, но това не беше най-важното в този момент. Специалното беше обединението на всички тези хора около една идея и каузата зад нея. Човек никога не постига успех сам, зад всяко такова начинание стоят хора, които са те вдъхновили и са ти помогнали, нахъсвали са те да продължиш и дори да са се съмнявали в теб, са ти давали мотивация. Планината: За Нова година често сме в планината. Заради големия сняг миналата зима не успяхме да стигнем до хижа Амбарица и се приютихме в Дряновския манастир при отец Унуфри и иконите, които гледаха от стените какво вино пием. Винаги сме твърдяли, че ските и сноубордът са водни спортове – просто водата е в друго агрегатно състояние. С нашите приятели тогава шест часа се катерихме към върха и правихме пъртина в сняг до кръста, но надолу не беше по-лесно – спускахме се три часа покрай камъни и дървета, накрая бяхме мокри до ушите и вече като на шейна върху бордовете. Разбрахме обаче, че точно в такива приключения човек напредва, борейки се здраво.

Сандомакс Chilli Hills е и прякорът на къщата му в Кокаляне, и името върху етикетите на огнените рецепти, сготвени с от-люти-по-лютите чушки от двора му. Тази пролет Сандо заби флаг и в центъра на София, където най-после взимаме от продукцията му, без да даваме адрес за доставка, а той лично разказва (и подарява разсад) на всеки за изгубения български сорт чушка, който се опитва да възстанови у нас.

мечта – преместването в голям и модерен производствен цех. Сега вече смело можем да твърдим, че разполагаме с малка ядрена централа. Успеем ли да превърнем капсицина (тоест лютото вещество) в електроенергия, Тесла само ще може да ни завиди!

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

damaged_lemons 02 valerielashvili 03 thebgkkate 04 wearegodsunwantedchildren 05 diana_ned

grande_k8 07 etoneva 08 vertollleta 09 ppettrrova 10 colourful.mind.s

pixelsbyjivko

I N S TA S OF I A 2 018

grande_k8 13 trashkov23 14 nostudioxl 15 alxiuss 16 brumkay.bg 17 mihailpopov

kdmitova 19 snikolaev 20 gofretnik

noise_pixel 22 vdondev 23 zlatenaanetalz

Расте, но

#NEEGOTOVA

През 2018 София беше като ку че, което настървено преследва собствената си опашка. Иначе казано – в града и с града се слу чиха много неща, а сякаш не се слу чи нищо. Така темите, които обсъждахме през декември миналата година, остават същите, за които се шуми и в момента. Това може би е митичната социално-политическа стабилност, на която един бивш кмет на столицата така ревностно държи, но за нас е по-скоро сигнал за безсилие или зле прикрито нежелание за промяна и развитие.

от Никола Шахпазов

ГрАФЪТ

zhi_st

Големият проект, който трябваше с размах да трансформира основно парче от централната градска част (улица Граф Игнатиев и прилежащи към нея площади, градини и пресечки) в удобно, функционално и красиво европейско пространство, се превърна в най-големия провал на Столична община, поне от ремонта на булевард Витоша насам. Свикнали сме да очакваме разлика между представяните първоначално рендери и крайния резултат, но в случая несъответствията бяха фрапиращи дори за пост-съветски и разхвърляно-балкански град като София. Като добавим към това високата му стойност (24 милиона лева), изключителното забавяне (до настоящия момент нито една от строителните зони

не е напълно завършена, а трамваят така и не върви), практическото унищожаване на много от магазините и заведенията по улицата и изкореняването на част от дърветата, оставката на заместник-кмета по транспорта Крусев и повдигнатите от Прокуратурата обвинения са слаби и ненавременни мерки. Вече е очевидно, че ремонтът на Графа е извършен некачествено и немарливо, плочите и паветата са поставени неравно, различните настилки се срещат и комбинират неловко и хаотично, а образувалите се още след първите валежи локви показват точно къде след година ще започнат да се появяват първите плачещи за ремонт участъци. Единственото нещо, по-лошо от самия ремонт, бяха нелепите обяснения, уверения и пасивно-агресивна риторика на Йорданка Фандъкова, Крусев, главния проектант арх. Иво Пантелеев и представители на изпълнителя GP Group, които ставаха все по-безсилни и комични. След всичко това, Столична община ще трябва доста да се постарае, за да изтрие надписите hubavoe и neegotovo, с които е дамгосана.

ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ Програмата на Общината за управление качеството на въздуха е събрана в документ, дълъг 264 страници. Преди година и половина Столичният общински съвет разгледа стратегия за подобряване на качеството на въздуха, като сред мерките бяха вписани варианти за безплатен градски транспорт в определени дни, както

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

2 018: Г РА ДЪТ

ТРАМВАЙ НОМЕР 6 Съдбата на трамвайна линия №6 се превърна в още един от символите на всичко най-лошо в София през 2018. След множество уверения (някои лично от кмета), че затварянето на част от нейния маршрут (над 2км до басейна Спартак) е временно решение, то се оказа финално. Релсите бързо бяха премахнати, като на мястото на трамвая ще преминава тролей, който би трябвало да продължава чак до Манастирски ливади, създавайки допълнителен трафик в няколко така или иначе натоварени пътни артерии. Виждали сме това и преди – трамвай №2, който се движеше от Лесотехническия университет през Изток, Борисовата градина и площад Журналист към центъра, също бе пожертван заради улесняването на автомобилния трафик, а днес голяма част от релсовото му пространство до Семинарията е превърнато в поредния стихиен сив паркинг. С това София затвърди хода си в обратна на европейските тенденции посока: докато развитите страни поддържат и допълват с нови линии трамвайната си мрежа, тук вече са унищожени над 12км от трасетата. Подобна политика е необоснована – електрическите мотриси не ползват гориво и така не замърсяват въздуха, а трасето им най-често е отделено от останалия трафик, с което те не създават задръствания, а предлагат бързо придвижване, допълващо другия градски транспорт.

# 886

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

СТАРИ ЛАВРИ Нека повторим отново – поради една или друга причина София не е нито Прага, нито Будапеща, да не говорим пък за Виена. Оцелелите до момента сгради от 19 и първата половина на 20 век в центъра, а и извън него, не са твърде много. Затова е абсолютно неразбираемо как в продължение на десетилетия те са унищожавани с любезното одобрение или бездействие на Общината. Освен че за пореден път не беше постигнат напредък за пустеещите Къщата с ягодите, дома на архитект Фингов или банята в Овча купел, още една стара сграда бе почти напълно унищожена. В тиха лятна събота вечер, по класическа постановка, Царските конюшни пламнаха, а след потушаване на огъня нито от Общината, нито от Министерство на културата успяха да обяснят чия собственост са те, кой ще ги възстанови и какво е бъдещето им. От няколко години същата е и съдбата на театър Ренесанс/Нова Америка

shay_rimon100

След снишаването, дойдоха студените дни на есен 2018, когато стотиците страници и любезните призиви шофьорите да слязат от колите си отново доведоха до същия резултат – опасно мръсен въздух, за който сигнализираха както местни граждански, така и европейски организации. Както беше отбелязано още през септември в доклад на Европейската сметна палата, прамахнатата през 2014 измервателна станция на Орлов мост все още не е възстановена, а в предишни години тъкмо тя е отчитала най-големи нива на замърсяване на въздуха. Това даваше основание на Общината да излиза с данни, в пъти по-ниски от обявяваните на други места, но дори те показваха опасно за здравето съдържание на фини прахови частици. Прогнозата за наближаващата зима, уви, не е оптимистична. Дългогодишното бездействие на СО и очевидният є страх от прилагане на прилежно написаните мерки могат да доведат само до едно – и тази, и следващата година София ще бъде столицата в ЕС с най-мръсен въздух.

grande_k8

и подмяна на отоплителните уреди на социално слаби семейства, ползващи твърдо гориво. Всичко това, синтезирано в много полезен доклад от над 200 страници. Резултатът през зимата на 2017-2018 беше опасно замърсяване на въздуха в града с фини прахови частици в продължение на дни и дори на седмици, засягащо повечето или всички квартали. Основната реакция на Общината бяха призивите към шофьорите да не ползват колите си през работни дни, изявления пред медиите и припомняне на мерките, отбелязани в споменатите стотици страници. Всъщност Фандъкова и всички в СО се оказаха отлични ученици на първия секретар Тодор Живков и неговия мъдър съвет – „Да се снишим, докато мине”.

programata.bg

2 018: Г РА ДЪТ

на площад Възраждане – настоящият му собственик е премахнал покрива, за да може дъждовете и снеговете сами да унищожат сградата. Почти бяхме готови да поздравим Общината за изразеното намерение да купи емблематичната къща на Яворов на улица Раковски… преди да чуем, че поради множество неясноти със собствеността това няма как да се случи. Разбира се, тук всичко е твърде сложно – от спасяването на стари сгради до реденето на павета.

РЕМОНТ НА РЕМОНТА Годината започна с поредното пренареждане на павета по булевард Дондуков, а постепенно ремонтите обхванаха голяма част от града. Много от тях не са завършени и до този момент, въпреки че сроковете им го изискваха – освен Граф Игнатиев, градинката пред Св. Седмочисленици и площад Гарибалди, все още се работи по Московска, градинката пред СУ и тази на Кристал. За жалост не се забелязва особен напредък с големия и много наложителен ремонт на Западен парк, който трябва да бъде завършен след някакви 4 месеца. Смелите планове за пълно преобразяване на Иван Вазов пък предизвикаха разгорещени дискусии, които засягат не само конкретната улица, но и цялата централна градска част. Заявеното желание за стесняване на пътното платно, намаляване на паркоместата, разширяване на тротоара и поставяне на пейки на него беше посрещнато на нож от мнозина, а аргументът бе болезнено познат – „хубаво е, но не и за тук”. След продължила няколко месеца смяна на канализационните тръби по част от улицата, тя ще посрещне и изпрати зимата така – кална и мръсна, а съдбата є е неясна, но потискаме песимизма и се надяваме на най-доброто през 2019.

ДОБРИТЕ КРАЧКИ Положителните тенденции в София бяха обезсърчаващо малко, но не бихме си позволили да ги пропуснем.

Зоните за платено паркиране в Лозенец, Възраждане, Красно село и Оборище бяха разширени, което е много правилна стъпка, макар че покрай поставянето на антипаркинг колчета никой не поправи тротоарите… Зоната за паркиране около стадион Васил Левски беше намалена значително, а част от нея стана платена, което автоматично намали броя на паркираните автомобили поне десетократно, давайки възможност да ползваме парка именно като парк – за движение, тичане и разходки, а не за промъкване през пет редици коли. Подземните кофи започнаха плахо да навлизат в градската среда – засега лошо обслужвани и налични единствено на Солунска, но с перспектива за прилагане и на много други места. Ще подчертаем – старите зейнали контейнери са източник на замърсяване и отживелица, с която отдавна трябваше да си кажем довиждане. Много нови галерии, коуъркинг пространства, магазини и заведения радват окото с модерен дизайн и европейско излъчване. За разлика от държава и община, малките предприемачи се ориентират значително по-правилно в днешната обстановка, следват новите тенденции в дизайна и особено в интериора, с което допринасят за подобряване на цялото градско пространство.

RAGE AGAINST the machine Най-големият , който ще поставим, е за гражданите. Именно за онези, които не ползват града само за спалня, нито го виждат като схема от магазини, пунктове за спортни залагания и кръчми. Гражданската енергия, която през 2018 организираше протести, измисляше миймове и хаштагове, оказваше системен натиск върху Общината и общините и опитваше да направи София един по-добър град. Той може да бъде такъв, но няма как да го постигне без своите хора.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

ИСТОРИЯ НА ВЕЩИТЕ:

ШШШ! СНИМКИ СЕВДА СЕМЕР

В семейството на Калина Петрова (пиар специалист с дългогодишен опит, днес част от 8pm PR Studio) децата пристигат в комплекти по две. Така с раждането на дъщеря є преди няколко години идва и магазинът за чиста козметика Шипка , а 10-месечното бебе вкъщи сега носи и продължението му – Шшш!, където си даваме рестарт с процедури и терапии за тялото и ума. „Знаехме за мястото, откакто имаме Шипка . Било е конюшня на предците на хазяина ни, затова и се влиза през вътрешния двор на същата кооперация. Хареса ни още тогава, но нито знаехме за какво точно, нито пък ни го предлагаха – хазяинът ни го ползваше за склад и държеше вътре мотора си.“ Как от помещение за коне и мотори се стига до място за тишина и релакс е въпрос, който ни вълнува още от първото влизане в уютния му инстаграм. Затова днес слагаме палец на звънеца на Шшш!, а отсреща Калина разтваря чувала с истории, оплели в стегнат възел нея, хората и предметите, съживили този адрес. от Виолета Иванова

МАСАТА По разни поводи често работим с Ники, който някога е бил антиквар, но после се отказал и сега е мебелист. Има склад на улица Мечка – огромно индустриално помещение, пълно с какви ли не антикварни вещи от неговото минало и дори настояще, защото според мен още му е страст. Веднъж, докато правеше рафтове от гледичия (благородно дърво с розов оттенък) за наш проект, видяхме при него един комплект от шкаф и масичка, към чийто крак имаше закрепена метална тарелка с инструменти. Вие може да не помните, но такива имаше в моето детство в зъболекарските кабинети. Взехме първо масичката,

която беше болнично бяла, туктам излющена и с едни оранжеви следи, по които личи историята є. Ако искаш референцията ти да е директно към това, окей. Ние обаче сме „място за тишина и спокойствие“, както казва една приятелка, и колкото и да харесвам медицинската естетика в стила на безумния сериал The Knick, има нещо зловещо в нея и трябваше да облагородим масата, да є променим кармата. Затова я направихме бледорозова и є сложихме зелен мраморен плот – има нещо медитативно в това как шишенцата потропват върху него. Получи се красива вещ, която първа те посреща в Шшш!.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

Г РИ Ж АТА

ЗАХАРНИЦАТА Върху „зъболекарската“ маса винаги стоят поне две неща: ароматизатор с масло от същия бленд, с който работим в стаята за масажи, понеже намираме миризмите за особено важни; и тази розова захарница, която купихме от една госпожа наблизо. Тя се вълнува предимно от посуда и имаше цял сервиз, доста стар, от който искахме да вземем само захарницата, но тя не ни я даваше. После обаче дойде някой и купи целия сервиз без нея – тя си ни чакаше. Да попаднеш на розов порцелан било голяма рядкост, разбрахме. Вътре сега държим розови памучни тампони. Както виждате, розовото също ни е важно, макар преди да го пренебрегвахме – имаме Шипка от 7 години и в началото не понасяхме розата, но клиентите все търсеха аромата є и изглежда израснахме заедно с тях. И цветовете, и миризмите някак идват с годините и опита. Даже мисля, че това важи цялостно за женските неща.

образователни книги, които обичаме да препипваме. В момента съм емоционално обвързана с руската Анатомия. Издадена е около Втората световна, а е цветна и супер изпипана. От четири тома е, но не можем да намерим първите два. Когато ги взехме, тези бяха в брутален вид, обаче има едно ателие за подвързване на Канала, близо до Cactus Lab, скрито зад едни щори. Тези хора правят чудеса с книгите, даже питах дали ги перат, понеже бях чула, че съществува такова нещо – явно висш пилотаж в реставрацията. Те се смяха и отрекоха, но си имат някаква магия, която не издават. Връщат томовете в неподозиран вид, с гладки и сякаш побели страници. С дъщеря ми често им носим и издания с илюстрации. Покрай децата лесно се затрупваш с вещи и, вместо да се купува нова, не е лошо да се възстановява и върти между хората старата литература – за да не я хвърляш на боклука, но и да не ставаш жертва на библиоманията, която може сериозно да ти затлачи енергията.

КРИСТАЛИТЕ *

КНИГИТЕ Всички тук са учили това, което практикуват – дали арома, или тай масаж, рефлексология, медитация, психология или нутриционизъм. Но още малко знание никога не е излишно, така че имаме куп

В процедурите ползваме няколко вида камъни. Зелените са нефрит, розовите – кварц, с едни се работи по лицето, други се слагат върху очите, за да ги отпухнат. Всички имат някаква сила, смисъл и символика, но за мен са и много красиви на вид. Пръснала съм ги навсякъде тук. Интересът ми към тях е

аматьорски, не съвсем осъзнат. Тръгна наскоро от едно изложение в Земята и хората. Дотогава не само не се вълнувах от камъни, а даже ми се струваше наивно да се занимаваш с тях. Но отидох и беше като хипноза, не ми достигаше дъх от превъзбуда. Прибрах се с куп кристали, увити в салфетки, повечето от които сега са в Шипка и Шшш!. Като ги донесох, се оказа, че всички тук имат нещо към камъните. Интересно е как по естествен път се привличаш с хора със сходни на твоите вълнения, дори когато тепърва ги откриваш сам за себе си.

ЛАМПАТА Тази симпатична сецесионова нощна лампа също е от Ники от улица Мечка. Беше си както я виждате и работеше, само є сменихме кабела. Май този път се справихме

Г РИ Ж АТА

сами, но иначе редовно ходим при Cable Lovers, които ни направиха разкошните лампи, които висят от тавана в другата стая. А тази тук е цялата изрисувана с перверзии: маймуни гонят жени в прозрачни рокли, въобще има игра. Имаше още една такава, с почти същата форма, но по-голяма и вчесана – картинките є бяха просто хора с чадъри и бастуни. Малката се озова при нас, защото пръска много нежна, дискретна и същевременно работна светлина. Когато тече масаж, особено арома, е важно да има интимност, но пък на човека, който го прави, му трябва и светлина с определен интензитет, също както има значение колко сантиметра са оставени между масата и стената. Има нещо като закони, които помагат процедурите да се случват както трябва.

ОГЛЕДАЛОТО Намерих това огледало до една кофа на Евлоги и Христо Георгиеви. Все си мисля, че това е улица с традиции в добрия начин на живот, защото кооперациите са стари. Обаче ето, виждам го там и се питам как е възможно да изхвърлиш такова нещо. Е, може би някой е модернизирал дома си и вече не е имал място за захабено огледало, в което оглеждането е като в 14 век. И вероятно не е виждал нищо специално във формата му, която на мен ми напомня логото на Шипка, а и вижте тази фаска – като бижу е. Та, накарах мъжа ми Йордан да отиде да го

вземе, а той с неохота го домъкна и каза: „Ужасно тежко е, не знам къде ще го сложиш сега“. И наистина – за да не се блъснат децата в него, дълго стоя запокитено и никога не се появи в цялото си великолепие, докато не направихме Шшш!. Така и така не държах да стои точно вкъщи. Просто знаех, че ми харесва и че трябва да го приберем, по дяволите.

ФОТОГРАФИЯТА Не познавам лично авторката на тази снимка, но се казва Йохана и е част от Място 167, с които агенцията ни се запозна, когато го откриваха. Колегата ми Ради беше супер впечатлен от избора на наследниците да не приберат една торба пари за имота и да си живеят живота, ами да го превърнат в нещо хубаво за града. Така че той им помагаше с голямо желание, а накрая те подариха на студиото ни две фотографии – една поцветна и тази тук, която заграбих, макар да нямам общо с проекта, защото по това време се появи бебето Асен. Колегите се шегуваха как, разбира се, по-мрачната ще е за мен, защото все ме влече към трудните неща. Интересно ми е да я изследвам, виждам светлина, мост, вода, много ми харесва този жабурняк. И как тези елементи са една обща маса, няма контури, няма нищо различимо, както е според мен и в човешкото същество – някакви неща се въртят в него без ясни граници помежду си.

КАНАПЕТО Учех в Софийския университет и съм прекарала доста време в Ректората. Още се чувствах доста свойски там, когато преди няколко години реших да мина на обход да видя дали няма да намеря някой хубав метален шкаф. Попаднах обаче на безпризорно зелено кожено соц канапе от тези, за които залепваш, ако си с къси панталони. Не знам с какво самочувствие отидох при домакина да го поискам, а той каза, че обикновено една фирма изнася тези неща, но скоро няма да идва, така че, ако мога сама, да го взимам. Беше продънено и го реставрирахме доста, а сега пак се е захабило и му е време за претапициране. От една страна самата аз винаги съм имала интерес към обновяването и съживяването на предмети с дух, история и характер, каквито са и антикварните. От друга – философията ни тук е свързана точно с рестарта, затова беше естествено да намерим и реставрираме предмети, да ги превърнем от обекти в енергия и да напоим средата с тяхното присъствие. Така получихме уют, близък до интимния. Шипка и Шшш! са на Проф. Асен Златаров 23, на shipka.bg, blog.shipka.bg и @shipkata в инстаграм

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

И З К УС Т В О Т О

ИЗВИНЕТЕ,

КОГА ЗАПОЧВА

ИЗЛОЖБАТА?

Вярно е, че през 2018 бяхме на изложба почти така често, както на кино. Изкуството ни прегръщаше и ни канеше да стъпваме върху него, срещахме го на нови адреси и го чакахме на опашка. След толкова добра година се чудим само едно – защо истинската арт критика не вирее тук, а соченето с пръст избуява? Но да започнем от хубавия край. от редакторите

НОВИТЕ ТЕРИТОРИИ

Иван Мудов – Камъни © Владимир Томашевич

Направихме първа крачка през прага на Структура преди точно 12 месеца и днес сме още по-сигурни, че да, липсвала ни беше точно тя – голяма и светла галерия за съвременно изкуство без слаб ден на куратора. Междувременно отворихме още няколко по-малки врати: къща, строена през 1897, сега показва млади художници в Място 167, а Bold Showroom смело дава три етажа за всеки визуален жанр. С водопад събития се задейства и галерия +359, която пълни с изкуство Водната кула в Лозенец винаги с точна мисъл за пространството.

ВЪНШНАТА НАМЕСА Защо да подреждаш изкуство между стените на галерия, когато от обратната им страна е далеч по-широко? Със своите Камъни тази година Иван Мудов разклати почвата под краката ни в парка зад Народната библиотека, скулптурата Прегръдката на Ода Жон обикаляше брегове, върхове и рудници, Бронзовата къща на Пламен Деянофф посрещаше изгревите пред Двореца, а Роджър Балън остави улично изкуство по стените на София на път към изложбата си в Квадрат 500. Чак се сещаме за етимологията на думата художник, която идва от „ловък” – умело правите от града, парка и скалите собствена галерия, вярно е. Форми на съвместно съществуване, Структура

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

Мартин Пенев – Обект на безпокойство, Swimming Pool © Яна Лозева Мария Налбантова – Прогноза за времето, Васка Емануилова

Теодор Ушев – Като в тъмно огледало, СГХГ Пламен Деянофф – Бронзовата къща

СЪБИТИЯТА За най-голямото се разбра през ноември, но предстои догодина: през 2019 за първи път ще има български павилион на Венецианското биенале за съвременно изкуство. След сериозно закъснение наистина е време това, което кипи тук в изложби, събития, срещи и фестивали, да прелее и навън. Дано цените щедрата арт програма на София колкото нас – предвид, че заедно чакахме на опашка да осветим с фенер рисунките на Тео Ушев, явно я ценим еднакво.

РОКСТАРТ Нека изведем напред още една тенденция, защото є симпатизираме: много от експозициите в града са на съвсем млади артисти. Да можеш във всеки момент да видиш самостоятелна изложба на човек под 35 години? Зарежда и отваря апетит за още.

ДОБРИЯТ РАЗГОВОР Продължава да липсва и през 2018. Макар че в някои издания понякога се появяваше критика – написана умно и с любопитство, скоро изчезваше от там, изплуваше в друга медия, потъваше отново. Всъщност арт средата ни е така малка, че сковава сама себе си. Отдавна се говори, че критиката не може да оцелее не защото няма кой да пише, а защото няма кой да пише, без да обиди поне веднъж приятел. Да четем за изкуство обаче е важно. Защото приобщава: не с огромни анализи, а с простото споделено удоволствие от гледането и мисленето, с усещането, че ти откриват тайна. Докато средата е така затворена, няма как и поширокият разговор да е висок. В него някои се възмущаваха от вечерята на Ода Жон в Двореца (направо невинна провокация – още преди 50 години хората са се събличали не по луканка, а до кръв в галериите), или че Бронзовата къща нямала покрив. Хубаво е, че всички обсъждат съвременно изкуство в социалните мрежи, но докато размахваме пръст и обясняваме, че ето така трябва да изглежда то или пък че само така трябва да се пише за него, този вайръл е повече вирус в системата. Търсим по-добър диалог занапред.

# 886

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

programata.bg

ДОБРО УТРО,

БРЪНЧ ЗА ДЕСЕТИМА? Сезонът е ода за семейството, но покрай това, в което сме родени, не забравяме и онова, което сами сме избрали. Приятелите все пак цяла година държаха ръката ни или поне слушалката отсреща. Затова тук със снимка и рецепти от шеф Ивета Лукова ви вдъхновяваме за нов ритуал: брънч между празниците за най-топлия кръг около вас. Да, ще прекарате часове в кухнята и ще ви останат куп чаши за миене, но не тежи, защото в замяна сделката е отлична – среща по средата на деня, която вдъхновява и небцето, и сърцето. Разговорите текат с друга скорост, когато навън снегът отразява небето с десетки кристали и когато първо сънено ви питат за горещо кафе, а след няколко часа – и за чаша вино. Слагаме пред вас за вдъхновение няколко ароматни коледни класики, които ще ви държат около масата с удоволствие и за часове. от Севда Семер

ПАТЕШКИ РИЛЕТ По-добрият пастет, който ядем с едра горчица и кисели краставички върху филийка. За рецептата 3-4 патешки бутчета и 8-10 стръка мащерка се озовават с морска сол за една нощ в х ладилника. На следващия ден измиваме солта, запазваме мащерката, подсушаваме месото и го слагаме в съд с дебели стени в компанията на няколко смачкани скилидки чесън, мащерката и патешка мас. Готвим 4-5 часа на нежни 90°, за да постигнем найкрехкото месо. След ох лаждане го накълцваме и прибираме в буркан, разбъркано с 2-3 лъжици коняк, 5-6 лъжици от патешката мас, черен пипер плюс карамелизиран лук (запържен двайсетина минути при непрекъснато бъркане). Издържа и десетина дни в х ладилник.

ТОПЛА ФРЕНСКА САЛАТА ОТ ЛЕЩА И ТИКВА Проста рецепта, но комбинира земния вкус на лещата с неземната солено-сладка тиква до симфония. Френската леща се мие и накисва, преди да закъкри в подсолена вода с едро нарязан лук, морков, целина, дафинов лист, магданоз, две скилидки чесън. Междувременно фурната е заета от тиква, нарязана на кубчета и поръсена със сол. Дресингът е прост – мед, горчица, балсамов оцет, зехтин, сол, пипер. Смесваме всичко и хвърляме шепа печени лешници отгоре, а може и запържен бекон или добро козе сирене.

СКОУНС С ГАУДА Правим услуга на тези английски х лебчета, като ги събираме с билки и гауда (например) – стават страхотно ароматни. Смесваме до едри трохи 250гр брашно с 10гр бакпулвер, половин чаена лъжица сол

# 886

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

и 50гр масло на меки кубчета. Хвърляме им едно яйце и 90мл мляко и разбъркваме добре (без да месим). Добавяме шепа накълцан магданоз, половин скилидка чесън и 100гр настърган чедър, гауда, пармезан или каквото друго от жанра имаме. Оставя се на студено за 15 минути, после се разточва до десетина милиметра и се сгъва на две. Оттам с чаша или ринг се появяват и самите скоунс – остава само зачервяване във фурна на 180° за десетина минути.

КОЛЕДНО ПЕЧЕНО МЕСО Вкусна к ласика, от която някои хора се страхуват, но месото ви няма да остане сухо, ако го направите така. Започваме от маринатата, защото трябва и да я изстудим. В тенджера кипнете литър вода, сокът на един портокал, 2-3 дафинови листа, 5-6 карамфилчета, лъжица черен пипер на зърна, лук на шайби, 2 супени лъжици сол, 6 лъжици кафява захар (и ако намерите – течен пушек от магазините за подправки). Месото е към килограм и половина свински бут, който пристягате с конец, преди да сложите в надежден плик и облеете в марината. Лежи си там между 2 и 5 дни – колкото повече време му дадете, с толкова по-богат вкус се отблагодарява. Час преди печене го вадите, измивате, подсушавате с кухненска хартия. После се слага около ябълки, лук, розмарин за 90 минути във фурна на 160°. Чаша ябълков сок + 2 лъжици мед + 20мл бренди + 1 лъжичка сол = екстра комбо, с което да мажете периодично месото, докато се готви.

ФЛАН Този мек и декадентски десерт истински си заслужава даже само с аромата, който

се разнася от фурната, но и вкусът е за ура. Смесвате 100гр масло с 200гр брашно до едри трохи и щом добавите 25гр захар, щипка сол, жълтък, 50мл вода, ги бъркате в тесто (без да месите). Разточвате и слагате във форма за печене (към 22см диаметър) и оставяте в х ладилника. Междувременно биете 4 яйца и 200гр захар, докато побелеят, когато им слагате и 60гр нишесте. Загрейте 800мл мляко с шушулка ванилия почти до кипване и после бавно и полека, докато бъркате постоянно, лъжица по лъжица изливате от млякото при яйцата. Връщате го на котлона и бъркате енергично, докато се сгрява и сгъстява. Изливате във формата при тестото и печете на 180° към 50 минути, след което идва истинското предизвикателство – да изчакате да се ох лади поне 3 часа.

ДЖИНДЖИФИЛОВ ЧАЙ На границ ата между с у тринта и с ледобеда тази напитка с ъщо може да се нак лони и к ъм едното, и к ъм другото: горещ а като чай сгрява и приятно л юти, а добре изстудена с д жин и лед образува велик кок тей л . Трябват ви 15см настърган джинд жифи л в 1.5 литра вода с две пръчки канела и карамфи л , карда мон, розов пипер. Врат десет мину ти, с лед което им се с лага мед на вк ус и се прецеждат.

ПЕЧЕНИ КОРЕНОПЛОДНИ Ли лави моркови, червени картофи, па щърнак – и ли каквито цветове имате и искате. Миете добре, режете в ед накви габарити, за да бъдат готови заедно, и печете с ъс сол и мас ло на 200°, докато са готови. Проста работа, но пък вк усна.

programata.bg

L I V I NG C OR A L

Ако за 2019 си пожелавате повече жизнерадост, значи сте в ритъм с времето. Поне според библиотеката за цветове Pantone , която обяви корала за пигмент на следващата година. Защото е искрено щастлив и приканва за пътуване към плажа, а и свети като удивителна върху това, че в света на екраните всички всъщност искат да се потопят в ярки и истински връзки извън мрежата. За живителна сила вече виждате как да влезете в клуба на корала, ахой.

03 04

02 05 06 07

01. Свещ с форма на корал от Zara Home 02. Фотоапарат за моментални снимки Lomo Instant Mini Marrakesh от Magazinche.com 03. Тефтер от Mahabis.com 04. Лампа Vari Coral Table Lamp от OliverBonas.com 05. Слушалки Sony Headphones Bluetooth от Plesio 06. Колие с кактус от 3va’s Handmade от Това място 07. Принт Bigger Splash на Розалина Буркова от Rozalinaburkova.com

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

пт

сб

нд

3 10 17 24 31 4 11 18 25 5 12 19 26 6 13 20 27

чт

пт

сб

нд

3 10 17 24

2 9 16 23

1 8 15 22

7 14 21 28

6 13 20 27

ср

чт

пт

сб

нд

3 10 17 24 4 11 18 25 5 12 19 26 6 13 20 27 7 14 21 28

ср

чт

пт

сб

нд

1 8 15 22 29

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24 31

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

Виктор Тошков

нд

сб

пт

чт

ср

пн

ЮНИ вт

2 9 16 23 30

3 10 17 24 31

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

Златина Вълова

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

МАРТ

7 14 21 28

6 13 20 27

Мирослав Живков

вт

2 9 16 23 30

вт

Вероника Белчева

пн

1 8 15 22 29

пн

МАЙ

чт

2 9 16 23 30

АПРИЛ

ср

5 12 19 26

Христо Сахатчиев

вт

1 8 15 22 29

вт

4 11 18 25

Милен Йорданов

пн

7 14 21 28

ФЕВРУАРИ

пн

ЯНУАРИ

пт

сб

нд

4 11 18 25 5 12 19 26 6 13 20 27 7 14 21 28

чт

пт

сб

нд

4 11 18 25

3 10 17 24 31

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

7 14 21 28

ср

чт

пт

сб

нд

2 9 16 23 30 3 10 17 24 31 4 11 18 25 5 12 19 26 6 13 20 27

ср

чт

пт

сб

нд

3 10 17 24

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

Дана Тилева

вт

1 8 15 22 29

вт

Иво Георгиев

пн

7 14 21 28

пн

НОЕМВРИ

чт

3 10 17 24 31

ОКТОМВРИ

ср

6 13 20 27

Калина Мавродиева

вт

2 9 16 23 30

вт

5 12 19 26

Йоана Иванова

пн

1 8 15 22 29

АВГУСТ

пн

ЮЛИ

2019

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

30 2 9 16 23

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

31 3 10 17 24

30 2 9 16 23

Трендафила Трендафилова

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

ДЕКЕМВРИ

Мария Суфиева

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

СЕПТЕМВРИ

А Р Т ИС Т И Т Е

Всяка година календарът ни надминава себе си, а този път предрича, че вашата 2019 ще бъде изумителна и никога ску чна. През 12-те є месеца ще ви водят 12 художници от арт рубриката ни (всяка седмица в средата на Програмата ), в замяна на което от вас се иска много малко – да стискате палци да им се сбъднат нещата, които си пожелават надолу.

ЯНУАРИ

ФЕВРУАРИ

МАРТ

Милен Йорданов

Христо Сахатчиев

Златина Вълова

creoblack

sahat.chiev

zz9o10

До края на 2019 ще съм станал по-добър и по-смел. Ще се науча да излизам от зоната на комфорта и да приемам предизвикателствата с отворени обятия.

През 2019 ще съм по-добър от всякога в това, което започнах през 2018: проекта с 365 плаката. Обещавам и все повече да изненадвам себе си и хората около мен.

Влизам в 2019, готова да заема повече място в света на изкуството. Да започна работа по дълго планувани лични проекти и да осъществя някоя друга мечта по пътя.

АПРИЛ

МАЙ

ЮНИ

Вероника Белчева

Мирослав Живков

Виктор Тошков

belronika

За 2019 се заричам най-после да изкарам шофьорска книжка. И да си взема куче. И няма да се тормозя повече за това, че част от мен ще си остане вечна детска градина.

dzhingibi

Искам 2019 да ми остави повече спомени от красиви моменти, може би някъде из нашата природа. Повечко планина и море. Това ще е и годината, в която ще вдъхна живот на ателието NoPoint, което ми е в главата от много отдавна.

През 2019 ще намаля чистия монохром и ще увелича местата, на които търся вдъхновение.

АВГУСТ

Мария Суфиева

ЮЛИ Йоана Иванова anaoy__

През 2019 ще си позволявам повече почивка. В края на годината се появява толкова много работа, че само за почивка мога да мисля. Ще опитам да намирам повече време и за филми – то така бързо минава, а има хиляди неща, които искам да гледам и слушам.

Калина Мавродиева

Иво Георгиев ivodoide

Няма кой да ми попречи през 2019 да се забавлявам и да правя нещата, които ме кефят. Да бъда себе си и да взимам смели решения, дори и да са леко откачени.

СЕПТЕМВРИ thesadfork

Пътят ми през 2019 продължава към добротата и самообладанието.

saatchiart.com/Mavro

В личния ми календар за 2019 има много усмивки, картини, спокойствие, време за съзерцание на звездите и, разбира се, много любов.

ДЕКЕМВРИ Трендафила Трендафилова

НОЕМВРИ ОКТОМВРИ

c.o.r.cordium

Дана Тилева ladeviant

През 2019 ще преодолея онази бариера, която ме спира да надскоча себе си.

trendafila

През 2019 ще стигна още по-близо до сърцето си. Дано завърша тези картини и музика, за които няколко години се подготвям, и нека здравето и магическите послания на вселената бъдат с мен. Надявам се да даря на близките си хора онова, което изпитвам, когато съм щастлива и творя. И много ми се иска да имам време за себе си.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

с ъседите от горния ета ж Другаде в момента е лято и за някои птици това е толкова съществено, че са прелетели континенти в преследване на слънцето. Други обаче зимуват с нас в града. Не говорим за скромния гълъб – нищо против него, но има толкова други царствени видове. Ето къде да се срещнете с тях и как да им дадете любов по начин, който ще разберат. от Севда Семер

Един вариант е да сложите около врата си бинокъл и да излезете в близкия парк. С достатъчно търпение между храстите и без мощна леща ще видите да ловува малък ястреб (кафеникаво-сив, раирана опашка, тънки пръсти) или недалеч от хората да почива на клон. В Борисовата с повече късмет ще чуете почукването на черен кълвач – гнездят в парка. По-трудно ще ги забележите, но десет пухкави грама са полетели неотдавна от Витоша към града, защото тук е по-топло: орехчета и кралчета, най-дребните птици в страната, по 7-8 сантиметра и тегло колкото стотинка. Ако не друго, пробвайте си късмета на път за вкъщи: минете през Министерски съвет или Президентството, за да видите колониите от бързолети около тях и за момент да почувствате гордост – малко други градове ги приютяват.

от сайта на дружеството), която да пълните редовно. Щом я научат, често ще ви посещават разни видове синигери, черешарки и врабчета, които впрочем са друга гордост на града. Най-трудно им е, когато падне сняг и не могат да откриват храната си – тогава ще ги спасява суровият безсолен слънчоглед или семената. Важно е и понякога да дезинфекцирате хранилката – също като нас, и те си разменят вируси, когато се събират. Ако пък се привържете към извъндомашните любимци, направете им най-огромния комплимент, наричан шеговито „птича торта” – разтопена мас, разбъркана със семена и ядки и оставена да се втвърди в пластмасова чашка. Поставя се на клон, провесена с връв през дъното – синигерите невъзмутимо и без проблем се хранят и надолу с главата.

Не сме станали внезапно експерти-птичари: всичко това разказват от Българско дружество за защита на птиците, организация с десетки проекти за хвъркатите. Докато засаждат дървета, които след 25 години ще станат домове за орли, броят популации и строят изкуствени гнезда, се срещаме с тях за това, което им е най-важно през зимата. Казва се Зрънце любов – кампанията на дружеството, която приканва да организираме хранилки, за да подпомогнем зимуването на дребните птици.

Дори с целия този живот между клоните на тавана на града зимата е тиха. Птиците са спрели да пеят преди няколко месеца (заради края на размножителния период). Дори да ги храните цяла зима, напролет те пак ще чуруликат единствено за себе си, но никой не може да ви спре тайно да си мислите, че поне част от песента им е благодарност към вас.

Ето го и по-лесния за вас и мил към тях начин да се запознаете. Не е нужно много – стига чиния на терасата или проста направи-си-сам хранилка (с инструкции

Ако ви е интересно да разпознавате различните видове, свалете си безплатното им приложение SmartBirds

Ако решите да поддържате хранилка, отбележете я в картата на Дружеството за защита на птиците на bspb.org, за да знаят колко хора са се включили

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

П Л Е Й Л ИС Т ЪТ Н А

2018 от Кристина Йорданова

Алтернативната българска сцена набира скорост в последно време, но никога не е била с толкова удивителни, колкото тази година. Плейлистът ни на 2018 зву чи с мръсни китари, отличителни гласове и тук-там инди нотка от седем банди и една соло дама, които заслужават място и във вашия топ за изминалите 12 месеца. Докато въртите песните обаче, не изпускайте началото им – музикантите разказват как те са се появили на белия свят, за да стигнат и до вашите колонки.

Асланян и целия екип от професионалисти, избрани от самия него. Още нямаме конкретни планове за 2019, освен че работим по нови парчета, за които смятаме да отскочим до Сърбия и да ги запишем. Май е това засега, догодина ни питайте пак.

ROBBERS ON PAROLE: 2 Far Gone Заедно са отскоро, но с музиката си, която събира изрязана тениска от 90-те и грим от новия век, попаднаха в полезрението ни още с първия сингъл.

Песента ни 2 Far Gone е вдъхновена от токсичните любовни истории, които с годините се превръщат в повтарящ се кошмар. Не можем да се откъснем от омагьосания кръг, в който неусетно влизаме и се оказваме в ситуация, в която сме затворник на най-близкия ни човек. В същото време той е и единственият, който може да ни разбере, утеши и спаси. С това парче си поставихме за цел да комбинираме музиката на 90-те, с която сме израснали и която обичаме, и експериментите на модерните изпълнители. Много сме развълнувани и изгаряме от любопитство да разберем и споделим с всички докъде ще ни отведе 2019.

THE BLACK SWELLS: Viper Неподправен рокенрол с елементи на гаражен пънк се смесват идеално в албума им Quiet Life , в който гърми и тази инструментална песен със смъртоносен клип.

Всеки един от нас има някое и друго по-любимо от Viper парче, но те са си наши и си ги харесваме всичките. Това го направихме буквално за една репетиция, когато барабанистът ни Крум каза: „Дайте да забием нещо бързо и ударно“. Така се роди песента, а след известно време се получи бръмчене покрай клипа към нея, но всички наистина много се постараха, за което сме безкрайно благодарни на Кеворк

YVA: 20 years minus 1

Или Ива Янкулова. Известна е като модел и нощен човек, но от началото на 2018 до нас достига авторската є музика, която дава заявка за нещо много по-голямо от кавърите є в YouTube .

20 years minus 1 е трибют за моята майка Петя. Когато я написах, бяха минали 19 години, откакто си беше отишла – оттам и заглавието. Исках парчето да излезе на 21 февруари, когато е рожденият є ден, и успяхме – в 23:30 бях натиснала бутона share. Рая Руменова, която монтира кадри от 1988 и 1993 и засне допълнителни за клипа, се справи блестящо, а последните дни работихме направо денонощно. Тя напипа бързо правилната емоция и съм много доволна, че работих именно с нея. Усетих огромно удовлетворение в нощта, когато пуснахме песента, сякаш бяхме направили нещо много правилно... През идната година предстои промо на дебютния ми албум Fish Tears, по-точно в края на февруари в Terminal 1. Честно казано, нямам търпение да изпратя 2018, за да започна репетиции с бандата.

HAYES & Y: Blue

От две години живеят в Манчестър и резултатът вече се усеща силно, особено след като Spotify им върза червена панделка с подробна статистика за 2018: 51 хиляди фенове от 64 държави.

Blue е най-амбициозната ни песен дотук. Историята е измислена и не искаме да я разкриваме напълно, защото е хубаво всеки да има своя представа. Ще кажем

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

П Л Е Й Л ИС Т 2 018

само, че е за въображаемите приятели. Списание Clash определиха парчето като yacht pop, което доста ни разсмя, но всъщност не е далеч от истината, тъй като смесихме много неща в него – инди, фънк, поп, рок. Това са основните съставки на групата в последната година, която несъмнено беше най-добрата за нас. Не сме предполагали, че толкова бързо ще минем от 200 души публика на 800 и много се гордеем с това. За 2019 смеем да твърдим, че вече сме планирали половината година и имаме голямото желание да издадем повече от една песен наведнъж. Целите ни са гигантски, но смятаме да ги осъществим.

JIN MONIC: Candy Coated Инди-рок мухите в китарите им закръжиха около малък краткосвирещ албум, който с удоволствие си пускаме в студени дни, за да ни държи на топло.

Идеята за Candy Coated тръгна съвсем случайно, по-късно навлезе в ежедневието ни, мотивира ни да изискваме повече от себе си и да бъдем по-различни от вчера. Вдъхнови ни и придоби смайващ за нас самите вид. Дали говорим за историята на бандата, или за конкретното парче, няма значение – валидно е и за двете. Замисълът предвиждаше песента да има по-авангардна структура с изстрелващ припев по идея на Жоро (от Остава), с когото работим по продуцирането на албумите ни. Неслучайно Candy Coated е заглавието и на нашето ЕР. Записахме го с характерната ни упоритост да не търсим прекалена радиофоничност и масова употреба, а да стигнем до най-силното от себе си като артисти. Планираме през 2019 да се подчиним на вътрешното си желание за развитие, така че да предложим нови Jin Monic емоции.

NU/ANCE: Outer Space Creations Нахлуха в 2018 с нов вокалист, а сиатълският му тембър пасна перфектно на инструменталите, които говорят за рокенрол класа, стигнала чак до светлините на Корея.

Процесът по написването на Outer Space Creations беше едно от най-сложните и интересни преживявания, които някога сме имали като банда. Парчето ясно показва как се чувствахме тогава и това се оказа началото на края. Всяка хватка е изпипана до последния детайл, но няма как иначе – това е песента, която изсвирихме за първи път заедно в новия състав, още при запознанството ни. С нея искахме да поемем в коренно различна посока и това е най-експерименталното парче за нас. Обърнахме студиото с краката нагоре и за първи път знаехме, че правим нещо

различно, затова и станахме една идея по-смели в решенията, които взимаме. Фактът, че успяхме да я изкараме, докато бяхме в Корея на турне и хората на другия край на планетата я приеха с отворени обятия, говори много за нас и ни прави безкрайно щастливи (не чак до открития Космос, но поне до другия край на Земята).

KREKHAUS: Hunt

ЕP-то им Odd One Out започна да чертае фънкарско блус приключение за ушите, което завърши в Sofia Live Club с чисто нови парчета – очакваме ги и тях записани през 2019.

Най-ранният запис на Hunt е от 2015, от едно мазесклад, в което репетирахме тогава, а самата идея за песента е дори по-ранна. Вокалистът ни Георги имаше готов текст, по който искаше да работим, и една вечер се събрахме, седнахме на масата и той започна да обяснява как си представя песента: „Абе, риф трябва да има, представи си Ричи Блекмор какво би изсвирил. Да има блус в него, ама не точно, ‘щото после ще е клубно. Все едно чуваш баса как кънти по стените“. Това е може би най-ясната ни песен, тип класическо рок изпълнение, тъй като я свирим по началната идея с много малки разлики. Но си е ценна, защото някак маркира началото и носи ясно усещане за цялостност на бандата. За 2019 не искаме много – просто нещо, с което да си топлим репетиционната.

JEREMY?: Go or Fall

Тази година алтернативното в музиката им се настани за постоянно в много плейлисти, запечатал втория албум и дългото им фестивално лято като хедлайнери.

Go or Fall е нещо като вик „на бой!“. Послание да останем заедно. Когато имаш рок банда, но и на практика винаги, когато искаш да направиш нещо, не можеш да го направиш сам. Сравнението е с онази сцена от Смело сърце, в която Мел Гибсън надъхва малката, но смела шотландска армия да се бие до край и изкрещява култовото „Freeedooom“. Основното се казва във втората част на песента – това, че понякога мечтите са по-големи от времето, което е отредено човек да живее. Един живот не стига, трябват поне няколко, защото мечтите могат да живеят вечно. Но няколко може да значи и да живеем (и да паднем) заедно за една идея сега, днес, а не един по един, всеки сам срещу времето. 2018 беше много добра с нас, а сега чакаме 2019, през която искаме да се случи всичко, което предстои. Rock on!

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

ЙОРДАНИЯ ЗА МЕЧТАТЕЛИ Ако можехме да слагаме имена на годините, моята 2018 щеше да се казва Пустиня. Щеше на носи аромата на тлеещ под звездно небе огън, да издава звука на слу чайно попаднал между зъбите пясък и да изглежда като моментна снимка на изумителен залез. Тази година беше истински добра за мен по много причини и приказна заради едно конкретно пътуване. от Вера Гоцева

В КНИГАТА СИ СЕДЕМТЕ СТ ЪЛБА НА МЪДРОСТТА ЛОРЪНС АРАБСКИ ПИШЕ , че най-важната промишленост

на арабите е производството на религии. Те имат почти изключителен монопол над откровенията и главната част от причината се крие в пустинята. Всички пророци от големите световни религии са се изгубвали там. Наблюдението на Арабски отпреди век продължава да бъде вярно в Йордания, където британският офицер и великолепен писател е на особена почит. Пиша това с ясния спомен за срещата ми с пустинята Уади Рам тази пролет. Като човек, който пътува много, съм свикнала местата да се сливат в една неспирна фотографска лента, някои кадри да се припокриват, други да избледняват с времето, трети да са безвъзвратно забравени. Но има и такива, които надскачат рамката на цялото ми знание, за да ме запратят в нов свят, да се врежат в душата ми и да останат там завинаги. Такова място е Йордания. ЖИВЕЕМ В СВЯТ, В КОЙТО ВСЕКИ МОЖЕ Д А ПОТ ЪРСИ УА ДИ РАМ В ГУГ ЪЛ и да види толкова много снимки, че

да обживее собствена фантазия за нея. Нищо обаче не може да подготви човешкото ни съзнание за реалната безкрайност на пустинята. Червеният пясък, изкачащите в знойната мараня скали, призрачните каньони и тишината населяват пустошта, докъдето ти стигне погледът. И въпреки тази истински сурова необятност, не чувстваш тя да е изпълнена с празнота и самота, а напротив. Мисля си, че това неописуемо откровение, което ми даде Уади Рам, е същото, което изпитват вярващите. Зовът на пустинята е непреодолим, а тоталната свобода и забрава на всякакви материални удобства, които усещаш там, са по-големи и от най-голямото съмнение или копнеж. Дълго време след завръщането ми се питах какво бе това, което изпълни цялото ми същество тогава и отговорът е точно този – безусловна лична свобода. Истината е, че докато пясъкът изтичаше през ръката ми или изкачвах някоя червена дюна или гледах в извънземните скални масиви, усещах, че ми трябва много малко, за да забравя изградения си свят, да скъсам всички познати връзки, да залича името си и да забравя коя съм. Не от желание, нито от страх, а от неустоимата сила на пустинята, която влезе в мен и претопи всичко друго в пламтящия дъх на слънцето. УСЕЩАНЕТО ЗА СВОБОДА СЪПРОВОЖДАШЕ ЦЕЛИЯ МИ ПЪТ ДО УАДИ РАМ и това бе така, защото не бях на

стандартна туристическа обиколка, а на трек. Със спътниците ми извървяхме малко над 90-километровото разстояние от биорезервата Дана до древната Петра за пет дни по маршрут с нелеки преходи, чести изкачвания, спускания и горещина, съпътстващи разнообразие от клисури, каньони, сръхвисоки скалисти била и всякакви пустинни пейзажи. Едва ли има по-добър начин да усетиш толкова различна страна като Йордания, освен като я прекосиш с краката си. Умишлено няма да разказвам за столицата Аман, нито за Акаба, въпреки че и двете са пъстри като източен килим, попил вековен аромат на подправки, тютюн и благоухания. Градовете там са различни за нас, европейците, но все пак си остават градове, в които има ясни порядки и граници. Единствено ходенето пеша дни наред те среща с бедуински станове,

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

П УС Т И Н Я ТА

противоположността на истината и неистината, на правилното и неправилното. Това важи особено за бедуините, но не за всички, а за населяващите Уади Рам, които са хора на честта и думата. Уточнявам го, защото типичният турист би кацнал, наел кола и влял се в тълпата на древната набатейска столица Петра, а там има едни други бедуини, които продават евтини дрънкулки, добре опаковани в удобен за чужденците вид. Истинските пустинни хора все още са си в пустинята или носят номадската си душа по пътя. Понякога са родени в градовете, както нашите гидове Мурад и Яруб, но прекарват дните си в природата, захвърлени в пустошта на едно или друго място. Ще помня дълго неподправените разговори за човешките избори, за децата, за небесните простори и дивата красота на резерватите, които водех с Яруб. Както и усмивката, познанията и стабилната стъпка на Мурад, който ни отведе в Петра. ДРЕВНИЯТ ГРАД БЕ ВЕНЕЦЪТ НА ХОДЕНЕТО В ЖАРКИТЕ ДНИ , в които пейзажът от рехавозелен преминаваше

в пустинен, после в скалист, а после пак в рехавозелен. Дни, пълни с различни срещи – от бедуински стан през ловци с картечници до хора, пиещи чай в нищото. Дни на усилно катерене, в които жегата бе непоносима, разделени от студени нощи с най-невероятния звезден спектакъл, който съм виждала. Накрая на това пилигримско пътуване беше Петра, която съвсем не е само онзи

с малки населени места и хора, които все още носят чистота като никоя друга. Чистота, която често върви ръка за ръка с нищетата. ИЗВ ЪРВЯВАНЕТО НА МАРШРУ ТА ОТ Д АНА ДО ПЕТРА ,

завършило с преспиване в градчето Уади Муса, и краткото пътуване до пустинята Уади Рам след това щрихираха в съзнанието ми някои черти на йорданците. На първо място повечето от тях са безкрайно честни по начин, по който ние, уви, вече сме забравили да бъдем. Тази честност е съпроводена с простота, гледаща света в много контрастни тонове. Хората, които разпъваха бивака ни вечер, и тези, които срещахме по пътя, изглеждаха уверени, без значение от ситуацията. Сякаш не познаваха съмнението, а само

# 886

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

познат декор от Индиана Джоунс. Трудно ми е да побера в думи гледката на издялан от скала град, древен отвъд представите ми. Петра е стара, много стара и също толкова невероятна. Демонстрира цялото си величие без срам и ще продължава да го прави, дълго след като заличи стъпките на всички туристи. Удивително е да я видиш сутрин по изгрев, когато улиците са празни, като изключим японците и лудите като мен. Древността на Петра наистина съперничи с тази на времето и само Уади Рам ги надминава, защото точно там видях праисторически рисунки, предислямски надписи и изсечени в скалите думи на арамейски. Пустинята не просто е от преди времето. Тя го е измислила. ОФИЦЕР ТОМАС ЛОРЪНС ПРЕК АРВА ГОДИНИ В АРАБСКИЯ СВЯТ, нощувайки стотици пъти в пустинята и

опознавайки порядките на хората. Времето там почти напълно го променя. Изследователите му твърдят, че до края на живота си той не успява да се върне съвсем към западното си ежедневие и неслучайно остава в историята като Лорънс Арабски. Мисля си, че всеки мечтател, докоснал се поне за малко до красотите на Йордания и пустинята, присъстваща още в текстовете на Стария завет, може да разбере това. Тази страна не е за всеки, не всички ще видят магията отвъд хаотичните улици или еднообразните лунни пейзажи, независимо че вече има нискотарифни полети дотам. Изисква се смелост, за да се пуснеш в това приключение, желание да видиш нови неща, да се разшириш преди всичко отвътре. Ако го допуснеш обаче, получаваш горещо слънце, пясък, прах, скали и любов към едно непоз натo място, възникнала от първата крачка. Плюс нова мечта – да се върнеш.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

С ЪБИ Т И Я: 21 – 27 Д Е К Е М ВРИ

NOT ANOTHER CHRISTMAS BAZAAR

МЕРИ ПОПИНЗ СЕ ЗАВРЪЩА

От 2010 насам по Коледа ИСИ предизвиква художници да създават малки обекти, които са едновременно изкуство и сувенир, перфектен за подаряване. И после, разбира се, ги подрежда в изложба. Ето как сега (и чак до 12 януари) в Института намираме същата идея, този път минала през умовете и ръцете на Кокимото, Лубри, Иван Мудов, Мария Налбантова и още 30 добре познати имена.

След като Джули Андрюс успя да спаси семейство Банкс във филма от 1964, Емили Блънт долита с чадъра на вълшебната бавачка, за да им помогне отново. Потънали в сивите грижи по време на Депресията в Лондон, Банкс забравят за истински важните неща, но Мери Попинз идва със своя „нулев толеранс към глупостите“, за да върне на правилното място сърцата на малки и големи в премиерата от 21 декември.

Калин Серапионов

Арт платформата Urbanites излиза от мрежата за мини фест с музика, прожекции на къси филми и може би последното ви предколедно пазаруване. От 14:00 до 22:00 на 22 и 23 декември cosmos coworking camp приема щандовете за улична мода на БГ марки като Noks, БОР, Square и Cashew, както и тези за рисунките на Елена Назърова, фотографиите на Елена Николаева, постерите на Димитър Драгнев и още изкуство.

ПОДАРЪКЪТ

БЪМБЪЛБИ

Noks

Жълтият Бийтъл събуди войната между извънземните роботи в Трансформърс през 2007, а сега вече фучи в собствен филм от режисьора Травис Найт (Кубо и пътят на самурая). Връщаме се в 1987, когато 18-годишната Чарли получава първата си кола, а с нея и изненадата, че под капака є се крие душа. Нищо ново, ще кажете, освен че тук по-важно е приятелството, а не железните екшън ефекти. Премиерата е на 21 декември.

НАБЛЮДАТЕЛИТЕ Текст на Константин Илиев намира режисьора си в лицето на Явор Гърдев, който интерпретира на камерна сцена в Народния театър реплика от герой на Достоевски, според когото всичко е позволено, ако няма Бог. На 22, 23 и 31 декември в 19:00 разбираме дали механиз мът на възмездието всъщност не е еднакво далеч в представите както на вярващите, така и на атеистите.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

С ЪБИ Т И Я: 21 – 27 Д Е К Е М ВРИ

25 ДЕКЕМВРИ: АСТЕРИКС: ТАЙНАТА НА ВЪЛШЕБНАТА ОТВАРА Не е продължение с Жерар Депардийо, а още една анимация на французите Александър Астие и Луи Клиши за дребния умник Астерикс и глуповатия добряк Обеликс. Тук те трябва да помогнат на стария Гетафикс да намери свой приемник, който да забърква прочутата отвара с имел. Тримата поемат на пътешествие през Галия, което не протича по мед и масло, а как точно – гледаме премиерно в кината от 21 декември.

WE LOVE KOREA Ако искате да научите хореографията от парчето Pop/Stars на K/DA, сега е моментът – на 22 декември в Малкото НДК се качва събитие, което ни запознава отблизо с поп културата на Южна Корея. В случай че денс уроците, песните и танците на кавър банди не са ви толкова на сърце, има и още: сервират традиционна корейска кухня и се завъртат игри и томболи срещу 10лв вход след 15:00 в залата В парка.

Марморното фоайе на НДК се превръща в парти зона в нощта на 22 декември, когато на платформа с 360-градусов дансинг се качва хаус гуруто Фед ле Гранд. Зад пулта до него се позиционира и датската певица Ида Кор, за да пусне глас над бийтовете му, а дългогодишният резидент на Yаlta Хуан Алварес ни подгрява за всичко това от 23:00 след 50лв към eventim.bg.

Кралският балет изправя на пръсти историята за танцьорката Никия и воина Солор, чиято любов предизвиква двоен гняв – на великия жрец, тайно влюбен в Никия, и на принцеса Гамзати, привлечена от Солор. Ще се съберат ли двамата въпреки това? Само в отвъдното и по стъпките на хореографа Наталия Макарова, чийто нов прочит на балета на Минкус гледаме на 26, 29 и 30 декември в кино Арена (вижте часовете на programata.bg).

Идеалните английски вокали на Явор Захариев се спускат до китарата на Иво Чалъков, клавишите на Петър Съмналиев и барабаните на Стефан Попов за най-доброто от албумите на Gravity Co. Стартът е в 23:00 след 15лв към eventim.bg или 20лв на входа.

TERMINAL 1 Трябват ви само 5лв, ако след още една коледна маса искате да се махнете от вкъщи и да раздвижите клетките с разностилните плейлисти на DoLittle и Feel – след 22:00.

MIXTAPE 5 С поздрава We Wish You a Reggae Christmas реге пионерите Zionlionz Soundsystem задържат позитивните вибрации от последните дни с ямайска музика. Влизаме в 21:00 с 5лв в ръка, напипвайки с танцова стъпка посоката към малката зала на клуба.

ЛИКА ЯНКО Албанска бежанка с характер на отшелник и стил, който дразни приетите стандарти в изкуството тогава, тя не е допускана до общи изложби цели 20 години, след като дори първата є солова (през 1967) е свалена бързо-бързо. Сега обаче времената са други и до 20 февруари свободно гледаме работите на Лика, дошли във Васка Емануилова от частни колекции и непоказвани архиви.

Четири места, където коледният саунтдрак не е нито тих, нито свят.

SOFIA LIVE CLUB БАЯДЕРКА

SOLAR Х CHRISTMAS IN THE PALACE

ПАРТИ КОЛЕДА

ROCK'N'ROLLA По-тежката алтернатива са Nu/Ance, които ни повличат под земята на Граф Игнатиев 1 със собствени песни и избрани кавъри. Струните се опъват към 22:00 срещу 10лв на вратата.

БАР ПЕТЪК На тази дата в бара традиционно изваждат „всичко българско“ (от детски песни през шлагери до новата реколта), но не идвайте чак на другия ден – след полунощ входът скача от 0 на 5лв.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

С ЪБИ Т И Я: 2 8 Д Е К Е М ВРИ – 03 Я Н УА РИ

ПЕТЪК ТОЧНО В 5 Монолозите на Китодар Тодоров се понасят по микрофона в City Stage не точно в петък и не точно в 5, но с характера, който ни кара да се превиваме от смях, докато в същото време се замисляме над абсурдите у нас, приети за нормални. Кито ни чака на пост на 30 декември от 20:00 срещу 30лв от epaygo. bg и eventim.bg.

ЯВОР КОСТАДИНОВ Джовани Сартори е политолог, който въвежда термините homo videns и видеокрация, за да говори за днешното общество, зависимо и манипулируемо от видео медиите. Явор Костадинов пък е млад художник, който поема и доразвива в картини темата за свят, доминиран от визуални образи и политическо говорене. Вникваме в тях до 20 януари в галерия Гешов на ул. Сердика 4.

АКВАМЕН

БАЩАТА

Предпочитаме Джейсън Момоа като хал Дрого, но и в този супергеройски екшън не са прикрили нищо от масивната му аура, ако това ви привлича. След като майка му умира, Артър Кари разбира, че не е обикновен човек, а е предоп ределен за владетел на всички морета. Ще успее ли обаче да седне на трона вместо брат си Орм? Естествено, щом Амбър Хърд идва на помощ – премиерно в кината от 28 декември.

Пиесата на Флориан Зелер е безжалостно точно изследване на деменцията, което се завърта около Андре (Владимир Пенев) и усилията на дъщеря му Ана (Радина Кърджилова) да балансира между любовта към баща си и личния си живот. Колко коства това гледаме на 31 декември от 19:00 в Народния театър под режисурата на Диана Добрева.

ДИМИТЪР КАЗАКОВ-НЕРОН

АКТЬОРИ СРЕЩУ ПОЕТИ Битката, в която се разменят крошета между авторското четене на поезия и актьорското є изпълнение, заема голямата сцена в Сфумато за последно тази година. На 29 декември в 19:00 на арената излизат по седем бойци от отбор с Лили Гелева в ролята на съдия, а последната дума за победителя в дуелите отново има публиката, която си плаща за честта с 14лв за билет.

ИВО ДИМЧЕВ Fabrica 126 е следващата сцена, на която човекът с разкопчаната риза вади следващите си 10 нови песни, излeзли наскоро от главата, душата и писалката му в Австралия. Вече познатите пак ще звучат, така че без паника и, както винаги, очаквайте импровизации, придружени от пианото на Димитър Горчаков – на 27 декември от 20:00, след 20лв на входа.

Името на художника стои върху над 15 000 работи, но знаете ли, че на 5 юни 1990, на изложение на занаятите и изкуствата в Орешак, за едни шест часа той рисува цели 18 картини върху дървени експозиционни пана? Всички те плюс любителски филм от въпросния ден откриват ново място за изложби и коуъркинг – КО-ОП на Янко Сакъзов 17, и остават там до 17 януари.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

31 Д Е К Е М ВРИ: 3, 2 , 1… Ч Н 2 019!

Седем места, където да броите обратно с десетки, стотици и дори хиляди други хора. TERMINAL 1 Жива музика и диджей сетове подреждат нощ асорти в Терминала, в която с преки включвания влизат P. I. F., Rewind, Жлъч & Гена и FeeL. Последните трима ту взимат мик рофона за живи рими, ту притихват зад пулта със селекции, както прави и DoLittle. Клубът е готов за вас още в 21:00, като на входа ще ви искат 30лв, ако не сте си взели предварително билет от eventim.bg за 5лв по-малко.

EXE Ако сте способни да посрещате 2019, без да се снимате, клубът, който не допуска камери на дансинга, отваря врати към 22:30, за да заемете местата си, преди да влязат гостите. Дуото Undercatt носи техно от Италия, нашият Peppou вади собствена електро селекция, а между тях влизат и бийтовете на германеца Андре Уинтър. Electriksoul, Vanina и Yori също идват с музикални конфети, но преди да затанцувате под тях, минете през rezzo.bg да си запазите места за от 60 до 150лв.

АРЕНА АРМЕЕЦ Най-дългите лазери на 31 декември ще кръжат над InterSolar, за който пристигат създатели на химни в хауса и техното. Адам Байер взима тълпата в ръцете си последен, след като Dubfire е напълнил и очите с новото си визуално шоу Evolv, а Ричи Хоутин е запалил бенгалски огън в краката ви с електронен денс. Шоуто, известно ви е, е на Yalta, така че и резидентният Любо Урсини ще е там – след 22:00 срещу 70лв от eventim.bg или 200лв, ако ви се разхожда из бекстейджа.

CARRUSEL

КНИГАТА

Ето го и най-дългото парти, ако не си представяте просто ей така да си легнете, преди на 1 януари да е изгряло обедното слънце. Първи въртележката задвижват резидентите на клуба Anatolkin и Боян, а за да се качите, резервирайте места на 0877 078 080 или justbook.bg. Цената е 100лв за купон от 22:00 до 01:00 и 40лв за следновогодишно от 01:00 до 05:00. Но това не е краят – афтър партито продължава да движи ръце и обувки до 11:00 на другия ден с диджей Steven, за който събират по 20лв.

Има как да влезете и с джазова стъпка в 2019 – с Веселин Веселинов-Еко, Милен Кукошаров и Арнау Гарофе, които импровизират на контрабас, пиано и саксофон в новия културен клуб на Раковски и Левски. Атмосферата от първата половина на 20 век предполага да си сложите кадифените ръкавици, ако това ви влече, но първо минете през регистратурата: телефонът е 0898 283 261, кувертът – 60лв, а стартът – в 21:00.

MIXTAPE 5

SHAME PARTY

Бас, етно, дръменбейс, трап и дъбстеп пулсират от инструментите на Оратница и The Bedlam Club, докато Иван Шопов и Ogonek разтърсват клуба с музикален филтър, който направо пречиства души на прага на новата година. 15лв от bilet.bg или 30лв на входа ви вкарват в поредното Ти си честване в голямата зала след 22:30, а в паузите и след това може да отскачате до B-Side, където Lazy Face и Africandro ви каляват с реге и афро бийт до сутринта.

Няма нищо срамно в това да искате да надигате шампанското с Бритни Спиърс, Антибиотика и Рики Мартин – всъщност е гръмовно весело. Партито този път се разпростира в собствен „клуб“ на бул. Цар Освободител 10 (срещу Руската църква), където ви чакат по пайети в 22:00, след като сте се обадили на 0878 521 036 или 0885 655 793 за резервация. Кувертът от 50лв включва чаша с балончета и ядлива изненада, която ще направи сутрешния срам по-поносим.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

С ЪБИ Т И Я: 0 4 – 10 Я Н УА РИ

ДЪЩЕРЯТА НА САМУРАЯ Никой не знае защо Уме носи на г лавата си огромна к у па за ориз, а единствено ма л кият Итароу не є се подиграва и става неин приятел , за да разва л ят тази странна ма гия. На 10 януари от 19:30 японският артист Уатару Караки разказва на х лапетата 6+ (и не само) тази приказка на конци на камерната сцена в Съ л за и смя х срещу 6 -12 лв, за да напомни, че щ асти ето зависи единствено от самите нас .

ХОЛМС И УОТСЪН

DIE BLINDEKUH

ДОВЛАТОВ

Докато чакаме третата част от Гай Ричи, тази пародия с Уил Феръл и Джон К. Райли в карирани костюми обръща Бъкингамския дворец с краката нагоре. Двамата имат четири дни да разрешат мистериозно убийство, иначе следващата жертва ще бъде самата кралица. Абсурдът клони към максимум, а Рейф Файнс като злодея Мориарти не води до нищо сериозно – в кината от 4 януари.

Дарио Салви каца от Австрия, за да вдигне палката си пред Софийска филхармония, с която огласят зала България с произведението Die Вlindekuh на Йохан Щраус. Диригентът е почетен член на Щраусовото общество във Великобритания и идва да ни сближи с музиката на композитора на 10 януари в 19:00 срещу 12-25лв от eventim.bg.

Срещаме се с писателя Сергей Довлатов само година преди да напусне Русия и да замине за Талин, когато вече е продуктивен автор, но разказите му постоянно са отхвърляни от всички съветски издания. Заедно с поета Йосиф Бродски, двамата се борят да запазят достойнството си, наблюдавайки как държавата смазва приятелите им. Следим и ние от другата страна на екрана от 4 януари.

АТАНАС ПАЦЕВ Първо е партизанин, после учи в Художествената академия в период на драматични промени, а през 1968 негова изложба е замеряна със словесни камъни, които го пращат в лагер за непослушни интелектуалци. Бунтът бележи и живота, и картините, и текстовете на Пацев, а последните две сега са събрани в изложба в СГХГ до 22 януари.

РАЛФ РАЗБИВА ИНТЕРНЕТА Разбивачът Ралф беше на кос ъм от анимационния Оскар през 2012, а сега дълго чаканото продъл жение вдига нивото от видео- до интернет игри. Заедно с прок ле тията Ванилъпи двамата се заплитат в световната мрежа в търсене на резервна част, която ще спаси играта Сладка треска, а добрите майтапи и познатите герои ще разтегнат усмивки и сред не-геймърите – премиерно от 4 януари.

ДОН КИХОТ Вдъхновен от героични рицарски истории, Дон Кихот и верният му слуга Санчо Панса тръгват на пътешествие, за да търсят идеалната жена. Това е Дулсинея, разбира се, но сега гледаме легендата за лудия мечтател, изправена на пръст и по музиката на Леон Минкус и с Алексей Лопаревич и Екатерина Крисанова от Болшой балет в главните роли – в Cine Grand на 6 януари от 11:00 срещу 15лв.

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

З А ВЕ Д Е Н И Я

LA PASTARIA • СОФАРМА

к-кс Софарма Бизнес Тауърс, ул. Лъчезар Станчев 5, 0895 500 605, 09:00–23:00 • ШИПКА

ул. Проф. Асен Златаров 24, 0895 500 606, 10:00–22:00

CARRUSEL CLUB ул. Георги С. Раковски 108, 087 707 80 80, ср-сб 22:00–04:00

MA BAKER BAKERY CAFE

100 ГРАМА СЛАДКИ

ATELIER

PATISSERIE, GELATO, MACARON

FOOD & WINE

бул. Арсеналски 2, ет. 1, Централно Фоайе, 0885 136 197, пон-нд 10:00–22:00 ул. Ангел Кънчев 18А, 0886 05 54 63, пон-сб 8:00–20:00, нд 9:00–20:00 бул. Симеоновско шосе 110, 088 273 32 37, пн-пт 07:30–19:30, сб-нд 09:00–17:30

ул. Проф. Асен Златаров 16, 088 620 27 17, 10:00–24:00

BY THE WAY ул. Г.С. Раковски 166, 02 980 38 36, 09:00–01:00

CRAFT WINE BAR & BISTRO

ул. Цар Асен № 53, +359 894 41 91 33, 10:00–00:00

LAVANDA ул. Цар Иван Шишман 12, 088 322 08 85, пн-нд 12:30–23:00

Г. С. Раковски 163, 088 646 03 77, пн-пт 7:15–20:00, сб-нд 09:00–20:00 Шейново 8, 088 250 95 87, пн-пт 7:15–20:00, сб-нд 09:00–20:00

МЕАТ GOURMET SANDWICHES AND BURGERS

ул. Ангел Кънчев 1, +359 887 07 84 55, пн-нд 11:30–22:30

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886

social pasta social events social people social food social breakfast social drinks social burgers social music social pizza social cocktails social aperitivo social coffee meet you @ social location social party

Sofia, 16 vitosha blvd | +359 87 676 7647 |

/socialcafe.bg

З А ВЕ Д Е Н И Я

THE VIEW бул. Витоша 89Б Милениум Център, ет. 24, 088 97 24 124, пн-пт 07:30-23:30, сб 09:00 до 23:30, нд 10:00 до 23:30

ТАЛАНТИ Петър Берон №9 (близо до НДК), 02 421 90 68, пн-сб 11:00–22:00, почивка: 15:00–16:00

TIMELESS CAFE ул. Кракра 11, 0885 866 755, 10:00–01:00

ONE MORE BAR MEMENTO • CAFE BAR

BAR & DINER

ул. Цар И. Шишман 12, 08:00–02:00

ул. Г. С. Раковски 106, 088 242 29 28, 08:00–02:00 • CAFE BAR

ЩАСТЛИВЕЦА

THE COCKTAIL BAR

НДК, пл. България 1, 089 857 78 70, 08:00–24:00

в градинката на ул. Солунска и ул. Ангел Кънчев, 0877 151 152, 08:00–04:00

• CAFE APERITIF

бул. Витоша 32, 02 980 06 05, 07:30–24:00

PERFETTO

ЩАСТЛИВЕЦА – САН СТЕФАНО ПЛАЗА

Сан Стефано 22, 02 441 3344, 11:00-24:00 ЩАСТЛИВЕЦА – БУЛ. ВИТОША

бул. Витоша 27, 02 441 11 55, 11:00–24:00

кв. Бояна, ул. Иваница Данчев 27, 088 863 06 30, 02 959 10 10, 11:00-24:00

MONTECITO бул. Цариградско шосе 357, 02 973 62 46, 088 800 48 20, 07:30-09:30, 11:00–24:00

PUBLIC ул. Ангел Кънчев 1, +359 884 33 37 81, нд-четв 17:00-02:00, пт-сб 17.00-04:00

21 ДEKЕМВРИ 2018 – 10 ЯНУАРИ 2019

# 886