програмата #787 by EXIT MEDIA

брой 787 23.12.16 – 12.01.17 б е з п л а т н и я т к ул т у р е н г а й д з а С о ф и я

топ 2016

събития 2017

календар 2017

маршрут 2016

с ъ дър ж а н и е

ТОП 20

Нещ а та през 2016, кои то п рави ха ж ивота н и по -х у бав

ПЛЕЙЛИСТ

11 герои ком пози ра т Best of 2016

INSTASOFIA

Град ът през пет ч ифта оч и

МАСА ЗА ВСИЧКИ, МОЛЯ!

Трад иции от Р уси я, Корея, Хол а нд и я и Ира к

ДОМЪТ НА OURHOOD

Л юбо и Яна с истори я на вещи те

ХОРА, ПЪТИЩА, УРОЦИ

Вера Гоцева за свобода та с к и ломет ри те

GO GREENERY

Шопи нг по Пантон за 2017

KIDS: МЛЕЧНИ ВАМПИРИ

Ад и и Бе л за дец а та и майк и те

КАЛЕНДАР ЗА 2017 12 а ртисти с добри поже л а н и я

А ХРАНИТЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?

Ва нес а Виденова за зодии те на к у п

СЪБИТИЯ ПРЕЗ 2017

К а к во н и ча к а п рез годи на та

СЕДМИЦИТЕ: 23 декември – 12 януари

С па рти та за Коледа и Нова год и на

ЗАВЕДЕНИЯ

Р азпространява се безплатно в 15 000 тираж. зданието не носи отговорност И при промени, настъпили след редакционното приключване на броя. Никаква част от това издание или отделна информация, съдържаща се в него, не може да бъде репродуцирана (използвана) без изричното писмено разрешение на издателя. Всички права запазени. I SSN1311-8765

# 787

главен редактор : Диана Томова diana.tomova@programata.bg редактори : Виолета Иванова violeta.ivanova@programata.bg Ралица Димитрова ralica.dimitrova@programata.bg Нaталия Иванова natalia.ivanova@programata.bg Габриела Мартинова gabriela.martinova@programata.bg Емануела Иванова emanuela.ivanova@programata.bg

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

автори : Вера Гоцева, Дима Чакърова, Евелина Иванова, Ирина Димова, Никола Шахпазов графичен дизайн :

Владимир Владимиров

печат :

”БУЛВЕСТ ПРИНТ” АД

издател :

Екзит Медиа ЕООД

Таня Александрова

управител : Пламен Деков директор реклама :

Мая Мирева sales@programata.bg

мениджър продажби :

Марина Хаджиева

маркетинг асистент :

Сеня Вълкова

административен и финансов мениджър : мениджър разпространение :

Стоян Чанев

aдрес :

София 1000, ул. Цар Иван Шишман 8, ет. 1

централа : 02 816 09 10 e - mail : office@programata.bg site : programata.bg

programata.bg

Т ОП 2 0

СУТРИНИТЕ

ТАТУ СТУДИАТА

СПОДЕЛЕНОТО МАЙЧИНСТВО

Smokov Tattoo

Сreative Mornings се появиха у нас в края на 2015, но през 2016 станаха любимото събуждане с кафе и разговори на креативните глави. И не са само те. Срещите на закуска са си мини тренд, който щеше веднага да стане макси, ако не бяхме толкова поспаливи. Ето ни я мисията за 2017.

Модерният Млечни вампири, изчерпателният Parentland, смешният Майко мила – все блогове, родени тази година, в които едни майки споделят с други как гледат децата си. Живо, истинско, полезно и най-вече – с уважение към жената в майката. Приятно ни е, new mamas on the block!

Мастилото вече се разлива открито от пръстите до челюстта и студиата не се забавиха да излязат от тайните стаички. Мастилница се разраснаха, Smokov се разшириха, White Rabbit тъкмо изскочиха от шапката, а местата им приличат на арт ателиета. Каквито и са.

ДРОНОВЕТЕ

Бррр, не онези, които бръмчаха над Седмочисленици на Великден (!?), а тези, които кръжат в инстаграм. От скъпи играчки дроновете станаха скъпи орли, които хващат неземни кадри от небето. Дори децата ги искат за Коледа – върти се светът, даже лети.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

Н е щ а т а , к о и т о н а п р а в и х а ж и в о т а н и п о -х у б а в . П р е з 2 0 16 .

МИНИ ФЕСТИВАЛИТЕ На мейлите ни с опашка @programata.bg и тази година имаше лавина от концепции за всякакви събития, някои с първо издание, други – с поредно. Знаем колко мускули трябват, за да направиш и най-малкия фест и колко безценен е той за средата ни – сега го пишем на глас.

ГРАФИТИТЕ

ОТКРИТИЯТ ОФИС Навръх лятото Credo Bonum показаха как се прави в една живописна градина на Кракра 16. Да работиш на въздух, докато наоколо жужат идеите на останалите с лаптоп, е истинска симбиоза между труд и удоволствие – даже без да има мохито.

Не просто така в безистена до вас. Спреят излезе в едри мащаби на светло, и в найтъмния тунел видяхме фаровете на Nаsimo, а бандата на Urban Creatures превърна квартал Хаджи Димитър в жива галерия за градско изкуство. Дори Общината харесва това.

АРТ БАРОВЕТЕ Можем да броим поне до три нови – Kick’s, ARTarea и Петък, за които всеки ден ще чуеш някоя добра история от вчера. Казваме им арт, защото не се сещаме за по-приятен антипод на лукс, иначе са просто жадни за смислени срещи и лежерни до голи тухли.

ФОТОРЕПОРТЕРИТЕ Тези, които държат обектив срещу големите конфликти на деня, за да видим бръчките, иначе добре загладени от медиите. МакКъри, Бучарели, Тимъти Алън и Скот Брауър дойдоха на ръка разстояние за хубав шамар по нашата пасивност. Не пазихме бузата.

БЪЛГАРСКОТО КИНО Кога последно отидохте на български филм в петък вечер, вместо на парти? Да, през 2016. От мъка до смях и само с една дума киното ни дръпна с километър напред – Жажда, Слава, Безбог и великата Маймуна бяха скок. Догодина – Възвишение. © Steve McCurry # 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

programata.bg

Н е щ а т а , к о и т о н а п р а в и х а ж и в о т а н и п о -х у б а в . П р е з 2 0 16 .

ПЪТЯТ НАВЪН Полетите ни зачестиха рязко покрай влизането на още една нискотарифна авиокомпания в Терминал 1. Освен ура за това, щяхме да є кажем и името, ако возеше винаги гладко, но явно още им се сърдим на ирландците за няколко разхвърляни по летищата дни.

ПЪТЯТ НАВЪТРЕ Йога, медитация, ритрийти, солни стаи, дзен практики и всичко за себепознаване и осъзнаване. Не са от вчера, но в последно време по пътя към себе си и срещу стреса и фалша, в който живеем, тръгнаха много. Не е мода, а необходимост, така че вървим, мълчим и дишаме.

ПОЕТИТЕ Соул Уилямс и Акуа Нару ни разпаднаха на срички, но се събираме за едно „respect“ към тези, които докараха вълната споукън уърд и при нас. „Накъде отиваш? Накъде отиваш? На-къ-де?“, пита нашият Стругаре, а ние отговаряме „на добре“ и пълним чаши за лириката със съдържание.

ДЕТСКИТЕ ПЛОЩАДКИ

ЧАКАНИТЕ

Новите не са десетки, може би са две (в парк Възраждане и на Слончето в Борисовата), но покрай зeйналите плочки и назъбения асфалт при ремонтите в града, и тези ни изглеждат нереални. Но ги има – пролет 2017 ще бъде малко по-мека за падане по дупе.

„Ако преди 30 години ми бяха казали, че ще чуя Queen на живо, нямаше да повярвам“, шепне бащата на един от нас, докато запис на Фреди просълзява тълпата от екрана отсреща. Как стои Адам Ламбърт в уравнението няма значение, щом си тръгваш с такъв спомен за милиони.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

Т ОП 2 0

УЮТЪТ

Годината беше сурова, така че си взехме нещо от север да ни топли – датската хюга. Покрай това затвърдихме, че естетиката храни не само окото и да си създаваш комфорт не е глезотия, а нужда. Завоят на българския дизайн към скандинавския пък вероятно вече е стигнал и у вас.

ФОТОГРАФИТЕ С микрофон. Не чухме Лени Кравиц на живо, но видяхме как снима собствените си папараци, а после взехме автограф от Брайън Адамс върху фотоалбум, преди да пеем в дует в Арена Армеец. Внушителни изложби бяха тези, мерси на фондация Мусиз и за двете.

КОМИЦИТЕ Не онези от екрана в хола, много молим. От „Оскър Уайлда на комедията“ Дилан Моран до безскрупулния Джими Кар, през пролетта се смяхме искрено на едни от най-големите в стендъпа. Българската колегия също се раздвижи, но още чакаме пънчлайна.

ГОТВАЧИТЕ Вече всеки готви (или поне се учи), но тук протягаме чинии към Miam, Столова и останалите про готвачи, които ни сервираха домашно и лично на чуждо място. Моментите на тези маси оставиха дълъг послевкус – на добра храна и хубава среща.

ЕКИПЪТ Това е лично съобщение. И личната ни първа позиция в топа на 2016. След сериозна турбуленция Програмата намери, изгради и сплоти екипа си като юмрук, който винаги е повече от пет отделни пръста. Благодарни сме на тази трудна година, че ни принуди да бъдем по-добри – като хора, като редактори и най-вече като едно цяло. Заря и за вас!

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

П Л Е Й Л И С Т Ъ Т НА

2016 „Можем да бъдем герои, завинаги. Какво ще кажеш?“ Безкрайният лууп с Heroes на Дейвид Боуи още върти главите ни – 12 месеца, след като годината ни пусна по нанадолнището си. Имаше обаче хора, които упорито обръщаха наклона нагоре – с идеите, усилията и работата си, която става толкова по-добра, колкото повече минава през сърцето ти. Не е куха фраза – чуйте как зву чи с парчетата и историите в мини колекцията ни Best of 2016 . Браво и на всички останали герои, които не успяхме да попитаме за най-силните им припеви от годината, но в момента отново ги пеят на някого.

Тенко Николов изпълнителен директор на SiteGround Това парче на Beastie Boys ме подсеща, че вътре в мен още живее едно дете. Преди да ви го пратя си пуснах видеото и се сетих за първия офис на SiteGround – малък апартамент в Борово. Тогава след нощните смени оставахме да си правим палачинки или просто да разпускаме заедно. Последният път, когато крещях с пълно гърло Fight for Your Right To Party беше това лято – на поляна в Родопите, където бяхме на тиймбилдинг. Скачах като малко дете, което току-що е разбрало, че има свободен час, а най-якото беше, че с мен отново бяха всичките ми колеги, но днес те са почти 400. Веселбата беше епична – всички заедно на едно място, но усещането за уют беше същото като едно време в Борово.

Рене Карабаш поет, режисьор и актриса Тази песен свързвам не с конкретна случка, а с момент на живеене в настоящето. През изминалата година преживях неща, за които не подозирах, че са възможни и този миг на абсолютно присъствие го нареждам сред големите си победи от 2016. С моята приятелка Дария се прибирахме от Дюни и нали го знаете пътя, който минава покрай самия плаж? Движехме се по него, когато тя пусна някакъв стар диск и от него зазвуча Nothing Really Matters на Мадона. Не ми се описва сега как вятърът оплиташе косите ни през отворените прозорци и как дюните следваха една след друга като плешиви камили. Тази цикличност, музиката и миризмата на водораслите позволиха на душата ми да изпита мир. Това беше Господ. Най-хубавата музика, наред с гласа на любимите хора.

Денислав Митев Goodink Всяка година си правя равносметка и досега успявах да намеря поне николко дни, които да изпъкнат сред другите. Е, този път не мога. През последните 12 месеца работих здраво, ама много здраво, 24/7. Като погледна назад, ми става хубаво, защото мечтата ми свети, но не я постигнах за ден и бачкането не свършва с 2016. Don’t Stop Me Now, както казват Queen – с това се надъхвах и всеки път вършеше перфектна работа, както и верният ми четириног приятел Зак. Ей, сега се сещам за един готин ден с него: беше слънчево и топло, началото на септември, бяхме в парка и телефонът ми беше изключен. Прекарах четири часа в хлапашки игри с куче, после ядохме бургери и пихме бира. Беше екстра... Ама аз съм страшен самотник, как не мога да се сетя за як спомен с хора?!

Мартина & Дойчин DOMA Art Foundation Oбичаме музиката, тя е част от онзи ъндърграунд, в който се раждат новите идеи, раздвижващи после и другите изкуства. Затова често правим и музикални събития.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

п л е й л ис т

Най‑незабравимото за нас за 2016 беше партито в празния басейн на хотел Родина, което организирахме заедно с Absolut през март. Доведохме диджеите Doo и Али Гюней от сръбския лейбъл Beyond House, резиденти в най-големите клубове в Белград. Залата се препълни само за час. Целият басейн се поклащаше в ритъм, а на входа имаше опашка от още поне 300 човека, чак до булеварда, когато охраната ни каза, че спира да пуска, защото вече нямало място. Беше шок. Бяхме виждали подобно нещо само пред Berghain в Берлин. Чувството беше неописуемо. А Relax Your Body на DFX е парчето, което винаги ще ни напомня за тази нощ с призива си към спокойно движение на тялото – в случая в басейна.

Димитър Коцев–Шошо

Ели Цонова фотограф 2016 беше най-успешната ми година досега и Jaded звучеше във всички значими моменти от нея. С това парче на Disclosure се настаних в първия си само стоятелен апартамент. През февруари пък с часове подгрявах с него за концерта на дуото в Берлин, за който спонтанно си бях взела билет и отидох сама. Същите 4 минути ме успокояваха преди първата ми изложба в германската столица, а две седмици по-късно се поклащах в техния ритъм, докато редях фотографиите си за изложбата в София.

писател, сценарист и режисьор Опитвам се да не разсъждавам в носталгични категории като „най-чудесния миг от годината”. Ако изживеем нещо хубаво, не е добре да го свързваме завинаги с някоя песен, защото това ще ни държи закотвени в миналото. Светът е пълен с хора, които слушат едни и същи песни цял живот, опитвайки се да преживеят отново младостта, любовта или някое пътуване. Това със сигурност пречи да продължаваш да живееш. Смятам, че най-щастливият миг за човек трябва да е сега – все пак не е малко, че си го докарал дотук. Точно в момента харесвам една песен на Tame Impala с доста приятното заглавие The Less You Know The Better. Парчето започва чак на първата минута от клипа, но интрото също си струва – с него е по-ясно за каква лудница става въпрос нататък.

На 4 юли организирах събитие в cosmos, на което най-близкият ми човек не можеше да присъства. По това време Gone Are the Days на Honne вече беше станала нашият си химн за лято 2016. Включих парчето в плейлиста за партито и го завъртях поне пет пъти – използвах го като черна дупка в пространството, която ме пренасяше до моя човек и така той беше с мен цялата вечер. Оттогава използвам песента като машина на времето, с която едновременно се връщам в онзи конкретен момент и в лятото. Ще запомня 2016 с нея. Енджой.

Гергана Мудова

Яна & Павел

Фондация Мусиз

Time Heroes и Fine Acts

Пускам си Грейс Джоунс винаги, когато имам нужда от силна доза power, независимо за какво. А тази година имаше много такива дни. Песента Corporate Cannibal е колаборация на мис Джоунс и Massive Attack, която показва по забележителен начин енергията и музикалните способности на тази могъща жена и артист. Свързвам я с момента, в който я слушахме в колата ми с Daddy G от Massive Attack и той извика „Wicked! That's my jam!” Разбира се, ти си я правил! Иначе музиката е основна част от работата ми и неразделна от ежедневието. Сутрин тихо буди дома ми с Бебел Жилберто, после изпълва колата ми с Alabama Shakes, след това кабинета ми с Glass Animals и накрая приключва нощите ми с Two Door Cinema Club.

Oбичаме да слушаме подкасти заедно, но го правим по малко странен начин. Качваме се на колата, пускаме си някой дълъг епизод и караме по Подбалканския път, където пейзажът е красив, но същевременно пустеещ, и можеш много удобно да се концентрираш върху историята, която слушаш (и пътя, по който шофираш, разбира се). Та тези любими моменти на „взаимно уединение” всеки път неизменно завършват с една и съща песен, която и за двама ни е от най-доброто, което 2016 донесе – Memory на Preoccupations. Звучи хем меланхолично – като усещането от приключващото пътуване, хем мажорните тонове ти връщат надеждата, че не всичко е напълно прецакано. Генерално, в живота.

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

Елена Дончева cosmos coworking camp и Epic Sofia

programata.bg

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

I N S TA S OF I A

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

programata.bg

I N S TA S OF I A

Често разглеждаме София през техните очи и се чудим как успяват да я хванат с толкова различни физиономии. Преди да затворим албумите им от последните 52 седмици, събираме по два кадъра от петима инстаграмъри-за-следване и ги питаме за хубавото в този град – и в минало, и в бъдеще време.

Най-хубавото, което видях в София през 2016...

През 2017 искам да видя...

Тази година градът ми стана по-любим и още по-разочароващ. Пътувах много, заради което някои досадни проблеми ми бодат очите още повече, найвече лошата хигиена. Започнах обаче да карам лонгборд, което ми показва, че с малко здрав асфалт и София може да има приятни страни.

Надявам се София да стане по-чист град, в който се диша добре, дори в мъгливи дни, да е по-спокойно и подредено, да има консистентност и единство в устройството на градската среда и повече щастливи физиономии. Искам също да видя развитие и на кварталите извън центъра, които днес сякаш са изоставени.

Видях много хубави неща – сгради, детайли и места, които съм пропускал да забележа преди това. Научих се да вдигам глава нагоре. Отскоро се придвижвам и с автомобил, а докато чакам на светофарите около мен винаги има нещо, което заслужава да се запечата – като ято гълъби и възрастна жена, която ги храни от прозореца на скромната си къща.

Помня един следобед нависоко. Стоях и наблюдавах как от покрива на сграда в централната част се изливат артериите на града – от закърпените улици до уморените светофари, София поема своя ритъм, улиците заспиват тихо, а аз се превръщам в невидим наблюдател на един непринуден хаос.

Най-хубавото, което видях, бяха хората – онези, които искат да живеят добре, оценяват хубавата храна и по-добрите места за забавление и са любопитни към различните прояви на изкуството.

Илия Темелков @soregashi 09

Михаил Гълъбов @mixailliaxim 05

Димитър Протогеров @protogerov 07

@mihailpopov

През годината попаднах на много интересни места за снимки – като пространството около София Тех Парк и малките улички от Дондуков надолу, та чак до Централна гара. Градът ни е много красив, а с моите кадри искам повече хора също да го видят.

Очаквам повече уъркшопи, фестивали и изложби – въобще всяко обединение на хората около някаква форма на изкуство. Ако се появят и още нови места, където да опиташ вкусен бургер, също ще е супер постижение.

Радослав Давидков @r.davidkoff 03

Иска ми се да има повече концерти, изложби и фестивали, а защо не и по-развита клубна сцена. Но найвече хората да провокират повече себе си, като демонстрират по-ясна визуална култура и по-убедителни социални умения.

Михаил Попов

Искам да видя още от скритите красоти на града – по малките улички или някъде високо над главите ни. Само трябва да се оглеждам. Ще се радвам много, ако идеята на квАРТал се развие и един ден тази част на София стане пешеходна, пълна с кафенета, барове, арт пространства, много креативни хорa, а защо не и туристи. Надявам се да срещам и повече усмивки по лицата на хората.

Чакам да видя например един обновен Дондуков – защото всяка година отлагат ремонта. Или булевард Тодор Каблешков, който трябва да се разшири, а на места да се изгради изцяло. Иска ми се инфраструктурата да се подобрява по-бързо и вместо да се затварят трамвайни трасета, да се откриват нови.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

КИНО АРЕНА IMAX® МЛАДОСТ СОФИЯ КИНО АРЕНА IMAX® MALL MARKOVO TEPE ПЛОВДИВ КИНО АРЕНА IMAX® GRAND MALL ВАРНА

WWW.KINOARENA.COM/IMAX IMAX® IS A TRADEMARK OF IMAX CORPORATION

KINOARENA

МАСА ЗА ВСИЧКИ, МОЛЯ! текст НАта лия Иванова снимки РА лица Димитрова

СЕЛЬОДКА ПОД ШУБОЙ Не е риба в балтон, въпреки че „някои хазяйки в Русия наистина правят и такава украса”. Разказва ни Наталия, дошла в България през 1992 от един град на 900км североизточно от Москва на име Киров. Тефтерът є с рецепти днес е меню на нейния ресторант с руска кухня – Арбат на Оборище 69 – където влизаме да опитаме нещо задължително за руската масата на Нова година. Освен водката (сипват ни чудесна клюковка от червени боровинки, спасибо), на почит се оказват салатите от всякакъв вид, а точно тази винаги е налице и разпуска поне няколко часа преди празника. Прави се лесно. На дъното на тава редим един слой сельодка на лентички и покриваме с тънки пластове добре сварени и рендосани зеленчуци: пръв е картофът, после – морковът, накрая – цвеклото, разделени от финото присъствие на майонеза. Върхът остава за настъргано яйце, а зеленият лук и копърът са по желание. Всички в тавата си другаруват чудесно, както и хората около масата. „Често се събират няколко семейства и предварително се уговарят кой какво ще донесе – салата, соления, пелмени, печена риба, пиле, пуйка или свинско”, разказва Наталия сред спомени и за другите традиции: чести тостове, танци и „застольные” песни. „В Русия Коледа е след Нова година, затова децата чакат Дядо Мраз да донесе подаръци под елхата. В първата седмица на януари пък жените сядат да гадаят – на карти, с огън, огледала, има всякакви варианти”. Ето и поверие (с едно наум) от детството є: ако напишеш желанието си на листче и го запалиш в полунощ на 31 декември, а после изпиеш шампанското с пепелта от него, то ще се сбъдне.

АГНЕШКО С ОРИЗ БИРЯНИ „Не ядем много телешко, нито пък пиле, но виж, агнешко – винаги, особено на празници”, казва Фреди от Ирак, след като ни посреща в ресторанта си Ашурбанипал (на Княз Борис 174) с едно традиционно ястие от празниците в Багдад. Ребърцата в чинията обаче идват в задължителна компания от ориз биряни и иракски хляб (не ливански, фурната е различна). „Най-важни тук са подправките, а в този ориз има десетина вида: канела, кардамон, карамфил, джинджифил, индийско орехче, куркума, бял пипер. Почти всички използваме и за агнешкото – оставяме месото да почине 2-3 часа в тях, заедно с лимон и лук, а след това го слагаме в тавичка, покрито с чаша вода. Загръщаме с фолио и печем на 200° в загрята фурна, после сваляме градусите до 120 и след около 2 часа месото е толкова крехко, че пада от кокала”. Потвърждаваме. А какво се случва около масата? „В Ирак почти всички имат много деца, семействата са големи и приготовленията започват седмица по-рано. Обикновено жените се събират и обикалят къщите в района, за да помагат на онези, които нямат възможност. Когато ние се храним, готвим и за комшията”, разказва Фреди. На тези празници при тях никой не чака покана, за да отиде на гости – „точно както е при вас с имения ден”. Иначе неговото семейство е християнско (той самият е асириец), но „никога не сме се делили по религия. Срещу моята къща имаше шиит, отляво – сунит, отдясно – арменец. Въобще не сме мислили за тези неща – религията е между теб и твоя Бог, важното е да бъдеш човек. Затова и винаги сме празнували заедно”.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

т ра д и ц и и т е

За два следобеда разходихме небцето из празничното меню в Русия, Ирак, Куба и Холандия, а най-ароматната подправка добавиха разказите за глъчката около тях. Слушахме внимателно, за да сервираме и на вас – всяка държава има поне една хубава традиция и рецепта за крадене, а нашето пожелание за 2017 е (поне) два заети стола на всяка маса.

СВИНСКО С ОРИЗ КОНГРИ И ЧИПС ОТ ЗЕЛЕН БАНАН Звучи повече като гурме, отколкото като традиционна вечеря за Нова година, но Рамон – главният готвач на La Casa Latina на Гладстон 40 – ни уверява, че тази порция е напълно обичайна. Спомените от неговия малък град в Куба, близо до Хавана, вървят по този алгоритъм: около 6 сутринта на 31 декември се коли прасе, което се чисти и пълни със смес от кисел портокал, чесън, кимион, лук и олио; по това време вече се наливат и първите чаши ром (или бира), които озвучават с „наздраве“ часовете до 4 следобед, когато свинското е готово да легне на огъня в двора. „Ако се готви на жар, се покрива с листа от банан и гуава, за да не излиза топлината”. Тук такива трудно се намират, но характерът на това крехко свинско е необичайно вкусен и без тях, също както и чипсът от пържени колелца зелен банан (по-едрият брат на жълтия, който все пак се продава и тук). Оризът от своя страна се е варил в една вода с кафяв боб и, quѓ bien, двамата наистина се разбират отлично. „В Куба преди не е имало нито ориз, нито боб, те идват от Европа и Мексико, когато сме били колония”, разяснява ни Рамон. Коледа при тях пък започва да се празнува едва през последните години, след режима на Кастро, а на масата се появяват нетипичните до момента вино и шампанско. „За разлика от вас, обаче, ние никога не пием, докато се храним – винаги преди или след това”, казва още Рамон, преди да се сети за един обичай, който ни звучи познато. В 00:00 всяко семейство излива кофа с вода пред вратата си, но не за късмет, както правим ние – символиката е да започнеш новата година на чисто.

ЩОЛЕН Пристигаме в холандската пекарна на Ангел Кънчев 37, където изборът е кое-от-всичко, само заради един герой – щоленът. Представя ни го Джован, който отваря фурната тук още през 2004, но се мести окончателно едва през 2011, когато за първи път прекарва и празниците в София. Струват му се една идея по-скучни от тези в ниската земя, заради тесния си кръг. „В Холандия големите семейства са нещо обичайно – аз например имам 30 братовчеди”, разказва въодушевено. Родословието около масата се разтяга най-вече на Коледните празници, но вълнението започва още на 5 декември, когато децата получават подаръци по случай Свети Никола (който е доста по-щедър от Дядо Коледа). На Бъдни вечер пък традицията прилича малко на нашата Великденска – вечерта се ходи на църква, а през нощта всички се събират на масата за специален тост, който „на практика разрушава следващия ден, защото го проспиваш”. Иначе щоленът е немски десерт, но е задължителен и в Холандия. Не разбрахме точната рецепта от кухнята (със сигурност подготвяме яйца, мляко, захар и брашно), но чухме няколко ценни съвета от майстора – не използвайте тесто за козунак (нищо че имат подобен характер), не купувайте от супермаркет (готвят ги с Е-та през лятото) и не се отказвайте, ако първия път не се получи както трябва. Последното важи и за всичко останало. Местата на Наталия, Фреди, Рамон и Джован са част от Mулти култи картата на София на multikulti.bg

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

programata.bg

ИСТОРИЯ НА ВЕЩИТЕ:

ЯНА И ЛЮБО ОТ

OURHOOD текст Емануел а Иванова снимки Анелия Тодорова

Една вечер прeз октомври се озовахме в новото пространство на Малките 5 да опитваме сливова. Ореховите бюра на Любо и Яна под чашите обаче ни хванаха повече. После разбрахме, че преди масите се е появил столът, който се ражда три години назад с Емил – синът на майка графичен дизайнер с арт потекло и баща с майсторска кръв и семейна работилница в Малинова долина, които създават Столчето на Мил , „защото ни трябваше и не намирахме подходящо“. Интересът от други търсещи бързо принуждава изобретателите да сглобят и готина маса, върху която да го презентират, а тя пък рязко измества фокуса от столчето към себе си. И нещата се завързват: професионалната сюжетна линия се оплита около семейната под името OurHood , в което времето (childhood и adulthood) и пространството (neighbourhood) се събират на едно място – там, където правим нещата както ни харесват. Топло ни е да го чуем и, още повече, да го усетим в дома на Яна и Любо, където днес слушаме историите на вещите, които правят хубавите им мигове безкрайни.

РЕНДЕТО Любо: Това ръчно ренде е безсмъртно. Имам го от дядо ми, който май го е взел от брат си горе-долу по времето, когато съм се родил.

Сега го донесох вкъщи, само за да ви го покажа, иначе стои в работилницата и го ползвам постоянно. Важно ми е, защото върши адски много работа. Забелязал съм, че хората се прехласват по непрактични вещи, но за мен няма как нещо да ми е любимо, ако не ми е полезно. А тази машина не само изправя кривини, тя спасява дори безобразни дъски. Наскоро се замислих, че от работата с нея можеш да научиш товаонова за живота. Да приемем, че той е като криво дърво – дисбалансирано е и трябва да го изравним, като полека отнемаме от материала. Колкото по-бавно и по малко взимаш, толкова по-нисък е рискът да сбъркаш и крайният резултат ще е по-траен и хубав. Учи те на търпение.

КОПЧЕТАТА Яна: От малка обичам да майсторя разни неща – шия си дрехи, измислям си бижута. Напоследък не остава много време, но продължавам да пълня колекцията си с копчета. Те са ми наследство от бабите: едно време са ги събирали от дрехи, които не стават за носене, с идеята да ги използват за други. Днес един от любимите ми моменти е, когато съм готова с някой модел и трябва да се заровя в кутията, за да избера с какво да го завърша. В нея се търкалят и копчета от афганистански носии, които открих преди време в интернет

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

дом ът

и вече част от тях са върху мои блузи и рокли. Преди години пък в Барселона успях да спазаря едни копчета от испанска военна униформа, които сега лъщят върху едно от палтата ми. Пръстенът с голямото синьо копче обаче ми е най-ценен – то е от старо палто на една от бабите ми, а вече и мой любим предмет, който свързвам с нея. Рядко го нося, пазя си го за специални моменти.

АЛБУМИТЕ НА ЯНА Яна: Много си обичам книгите за дизайн. В скромната си библиотека имам много ценни издания, сред които са албумите на Васил Йончев. Заедно с томовете за човешката анатомия, те бяха библиите ми в Академията. Имам ги от майката на баща ми, която е илюстратор и е завършила същата школа. Найголемият ми удар в колекцията

беше при едно пътуване в Хамбург. Хостелът ни се намираше до малък парк, през който минавахме всеки ден на път за метрото. До един от изходите му имаше сергии с намалени книги за изкуство – всякакви и на безбожно ниски цени. По кориците на албуми с плакати и авангарден италиански дизайн виждаш как първо са били 39 евро, след това са станали 10, а аз ги взех за 8. Побърках се, едва подбрах само 5-6 книги. Любо: 5-6 книги, но общо 25 килограма! Цял сак мъкнахме, обаче наистина беше скандално добро попадение.

КНИГАТА НА ЛЮБО Любо: И аз си имам любим том в библиотеката – Пътуване до Икстлан на Карлос Кастанеда. Това е третото издание, което минава през ръцете ми: първото се разпадна от четене, а второто го подарих на приятел, но чак след като си бях намерил това. Любимо ми е и заради корицата. Спомням си, че открих книгата за първи път, когато бях на село преди много години. Започнах я случайно, но оттогава съм я препрочитал безброй пъти. Често разгръщам и Космология на Розенкройцерите на Макс Хайндл – много силно описание на вселената, почти като религия е. Трите томчета са ми ценни, защото вече никъде не можеш да ги намериш в този формат.

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

ХАЛКИТЕ Яна: Сдобихме се с тях с изнудване! Когато Любо ми предложи да се оженим, вече бях бременна и решихме да организираме сватбата бързо, за да не съм огромна на партито. Всичко трябваше да се случи за месец, включително и избора на халки. Аз много си харесвам годежния пръстен, който е от Антоанета Рамджулска, и за да мога да го нося заедно с халката, трябваше и тя да е в характерния за Ramjuly стил. Дизайнерката обаче веднага ни отказа, защото създаването на този вид пръстени не е никак лесно – леярната, с която работи е в Пловдив, срокът беше кратък, а и на нея є предстоеше операция на зъб. Въобще, никакъв шанс. Ходихме при други бижутери със снимки на това, което искаме, но ни отказаха. След куп молби, Антоанета найнакрая се съгласи.

programata.bg

дом ът

Любо: В самия ден на сватбата ходих да ги взема от ателието є, а още бях с махмурлук от ергенското парти предната вечер. Все пак се радвах, че ще се оженим точно с тези халки. Моята може би е любимата ми непрактична вещ.

БЮРОТО

ПОЛАРОИДИТЕ Яна: Запалихме се по тези снимки още в началото на връзката ни. Издирвахме и купувахме апарати от интернет и в един момент натрупахме толкова много, че започнахме да ги подаряваме на приятели. Иначе не сме фотографи. Безброй пъти сме взимали професионална техника с идеята да се научим да снимаме, но не е за нас. До днес не мога да настройвам камерата и само като си помисля, че трябва да го правя преди всяка снимка, се изнервям. С Polaroid снимките стават магически и винаги е забавно, защото има специфични неща – фокусът обезателно е някъде на около метър пред теб, а визьорът на машинката е вдясно от обектива и трябва да предвидиш всичко това, ако не искаш хората ти да са размазани и с половин лица. Имаме милион неуспешни опити някъде из шкафовете. Любо: Най-скъпите ни кадри обаче са в рамка в хола. Знаем, че избледняват с времето, но това не е проблем. Дори изображенията да изчезнат някога напълно, моментите, уловени в тях, вече ще са ни носили радост толкова дълго време. А и кой може да запази един миг завинаги?

ТЕХНИКАТА Любо: Не се притеснявам да кажа, че телефонът и лаптопът са вещи, без които не мога. Те ни осигуряват възможност да правим това, което правим и са незаменими. Ако избухне пожар, сигурно те ще са единствените предмети, които ще се втурна да спасявам, защото вътре са офисът, магазинът, контактите ми. Можеш да пробваш да въртиш бизнес с телефонния указател, но да издириш в него хората, които се занимават с дърво в региона и да ги прозвъниш, ще ти отнеме цяла вечност. Благодарен съм за всичко, което ми позволява да си върша работа, така че може би трябва да снимате и рутера.

Яна: Противно на очакванията моето бюро не ни е първото и не от него тръгва OurHood. Всъщност, доста дълго трябваше да ръчкам Любо да го направи за мен, но все не оставаше време. Периодично го питах „Нали ще ме сложиш в списъка?“ Един ден, тъкмо влизах вкъщи след работа, и Емил ме посрещна с „Мамо, мамо, нищо няма да ти казвам“. Любо беше разместил целия хол, за да ме изненада. И успя. Бюрото е точно такова, каквото го исках – с отделни дъски, а не от масив, както са повечето за клиентите ни. Исках да са очукани, дори бях казала, че може да са стари и несъвършени – каквито намери. Откакто работя на него, започнах да си мисля за различни неща, които могат да го допълват и които ние можем да произвеждаме. Вярвам, че мястото, на което работиш е голяма част от вдъхновението на деня ти и е важно да си е твоето. OurHood са на facebook.com/ourhoodrocks и в Etsy с името си

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

Design: www.mubamaza.com

ХОРА, ПЪТИЩА, УРОЦИ

Дуранкулак

от Вера Гоцева

Пътуването винаги е нещо лично. Дори когато си с други хора в колата си. И именно защото е лично, преживяването на път винаги те води до по-дълбоки процеси. Понякога искаш да ги осъзнаеш, друг път – не. През 2016-та започнах да пътувам много активно из България и нау чих няколко важни неща. връх Рожен

Първото, с което се сблъскваш челно на път, е идеята за непривързаност. Колкото по-малко се привързваме към

места, хора и вещи, толкова по-добре. Когато пътуваш често, всяка улица започва да става позната, всеки хотел е дом за малко и всеки срещнат човек е личност, която може би няма да видиш никога повече, затова и си струва да є отделиш цялото си внимание, дори само за петминутен разговор. Пътувайки разбираш също, че най-здраво сме привързани към собствените си вярвания. Към нагласите си, очакванията към другите и самомнението си за нас самите. За щастие на път губиш голяма част от тези илюзии на ума. Поне за малко. Второто, което те сварва неподготвен, е изумителната красота. Страната ни е ужасно красива. Звучи клишира-

но, но е факт. Когато я обикаляш от изток на запад, на север и на юг, виждаш толкова много страхотни места, че ти се плаче. И ако има битка, която бих водила до край, тя е красотата да не бъде заключвана в слогани на политически обещания, мафиотски туризъм и краен

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

п ътя т

Всеки един от тях има своя история, свой сложен вътрешен свят, своя лична житейска борба. Искаме или не, ние сме повече еднакви, отколкото различни. През 2016 имах шанса да срещна много случайни хора, които ме научиха да разбирам повече човечността. Това са баба Валя от Резово, овчарят Марин от Драгоманското блато, вечно усмихнатата сервитьорка от Старата къща в Самоков, един добродушен работник на малка бензиностанция близо до Триград и още десетки хора, на част от които знам имената, а на други – не, допълнени от всички онези непознати, които се записаха за моите фото-уикенди. Всеки един от тях ме е заразил с хуманност, която обгръща всички ни, но която можем да видим само когато сме на път. Когато си на път, срещаш различни хора.

Покрай пътуванията си в изминаващите 365 дни стигна х до извода , че единственият начин да останеш себе

си е да се променяш постоянно. Звучи като оксиморон, но е самата истина. Ние сме вода, чието естествено състояние е да тече в различни посоки. Затова за 2017 искам да пожелая на всички ни все по-малко да се закотвяме в зоната на комфорта, който ни убива, и все повече да бъдем хора на път, които познават себе си и променят средата към по-добро. Витоша

национализъм, а да бъде видяна, усетена, преживяна и да стане част от онази човешка обич, която би накарала всички ни да пазим повече природата си. Защо? Защото една разходка в гора от вековни смърчове много бързо ти подсказва колко си нищожен в сравнение със земята. Пътуването е голямо предизвикателство, защото подлага на тест всичките ти вр ъзки. На път много бързо

разбираш кой човек ти е важен, и кой не. Не знаеш колко е страшен този тест, докато не запалиш колата. И колкото по-често се качваш в нея и пътуваш до местата, от които вътрешно те е страх, толкова подобре. Истинските приятелства и истинската любов, включително към себе си, могат единствено да растат с всеки изминал километър. Останалото отпада. На път в пролет, лято, есен и зима любовта расте, редом със самоуважението. Едното не може без другото. През май спомени за морето на север прелях а в мен и поех натат ък. Може би още тогава дойде осъзнаването

на най-важния урок – че хората са не просто пожелателно добри, а много добри. Ако живееш в малък град в България, е лесно да си помислиш обратното. Отваряш няколко анонимни медийни сайта и за един час в теб натежава мнението, че живеем в кочина. Това е така, но мръсотията далеч не е там, където ни сочат. Всъщност е политически ход, който цели хората да стават все по-пасивни. От друга страна, когато живееш в София е много лесно да попаднеш в розов балон, раздут между НДК, Шишман и Оборище, и да изградиш в себе си нагласата, че светът се върти около няколко взели се насериозно хипстъри, три рекламни агенции, пет галерии, четири ресторанта със салати от над 15лв и прочие. Това също е политически ход, който все по-видимо проиграва либералните ценности. Истината е другаде. Родопи

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

programata.bg

g o Gr e e n e ry

Първата трева на пролетта е далече, но цветът є дава тон на цялата следваща година – шефът на багрите Пантон посочи квадрат 15-0343 за началник на 2017. Не боравим добре с числата, затова се хващаме за думата и събираме 12 нюанса Greenery, чиято млада енергия превръща натюрморта ни в пейзаж.

01 02 03

01. USB флаш памет от Pantone.com за $13.99 02. Купа Rundlig от Икеа за 15.99лв 03. Възглавница от EastAndNest в Etsy.com $14.45 04. Huawei Power Bank за 39лв 05. Adidas Sam Smith от FootCourt.bg за 162лв 06. Colour Block Puzzle от Orange за 12.90лв 07. Сладки с шам фъстък от 100 грама сладки 08. Чаша за вино от Duka в Сердика център за 12.90лв 09. Седем добри години от Жанет 45 за 12лв 10. iPad mini Smart Cover от iStyle за 90лв 11. Рамка за снимка Fiskbo от Икеа за 3.49лв 12. Пръстени на Димитър Делчев от галерия Testa за 155лв всеки © Julien Fernandez

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

06 08

10 11

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

programata.bg

Нещата от живота:

„Детето променя абсолютно всичко”, казват още преди да сме попитали. И това е промяна, в която е добре да имаш съмишленици. Млечни вампири е точно такъв сборен пункт – онлайн място, създадено от енергични майки на невръстни хлапета, които споделят истории за вълненията, грешките и смешките покрай децата си на жени в същия номер обувки. Нещо като дневник на чувствата: искрен, непреднамерен и с повече гледни точки, защото за възпитанието, оказва се, пътища има много. Сърцето на блога са Биляна Димова – медиен човек, текстописец и музикален селектор, и Аделина Каспарянова – собственик на бившето Radio Cafe , част от Стари градски и по правило заета с няколко проекта едновременно. Бел и Ади са различни по своему, но еднакви заедно – в отношението си към живота и майчинството, ценните моменти за хващане и ненужните товари за изпускане. Да ги чуем, преди да са хукнали към най-важната си прегръдка за деня.

от Дима Чакърова

блогът Бел: След като се появиха бебетата, започнахме да излизаме често и в небрежни разговори стана ясно, че и двете не можем да стоим на едно място и да не вършим нещо с ръцете или ума си, което беше продължило много месеци. Примерно два! Оказа се също, че около нас е пълно с приятни млади дами, които наскоро са станали майки и поради този факт социалният им живот е минал на заден план. А средата им е започнала да ги възприема по онзи специфичен начин – знаеш, репликите от типа „не ти звъня, за да не те притеснявам”. Стори ни се, че тези жени остават някак скрити. Ади: Идеята ни беше да ги покажем – че са там, че са живи, че не са изгубили нищо от женствеността си. И продължават да се интересуват от нещата, които

АДИ И БЕЛ ОТ МЛЕЧНИ ВАМПИРИ

са ги вълнували и преди – трендове, музика. Изобщо, да стане видимо, че има живот след майчинството. Искахме да съберем тези жени на едно място и да сме подкрепа, не толкова да даваме съвети. Ако имаш дете на тази възраст, да можеш да си свериш часовника. Споделяме не само как сме се справили в определен период, но и какви грешки сме допуснали, какви смешки са ни се случили. Признаваме си всичко. Дори ни е странно как някои теми предизвикват силен интерес – като текста за първия рожден ден на сина ми, в който разказвам колко съм се вълнувала. Супер избухване се получи покрай него. За мен лично е мистерия коя тема ще събуди интерес и коя – не.

ОБРАТНО В ИГРАТА Бел: Нямах търпение да се върна на работа и нямам никакви скрупули да го кажа. Майка ми е започнала да работи отново, когато с брат ми сме били на по една година. За мен детето е част от твоя път. Разбира се, то осмисля живота ти, но не може да се равнява на него и да е единственото важно нещо. Обсебващото привързване е вредно, защото неизбежно идва моментът, в който детето си тръгва – ситуация с възможност за емоционална травма и при двете страни. Всеки трябва да поеме по своя път рано или късно, като има огромна любов и подкрепа.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

Ади: Първите 5-6 месеца с бебе наистина са шокови, но това се забравя. Шокови са за жената, особено ако е била супер активна преди това, както и за мъжа, защото му се случва нещо съвършено различно. Дори да ходи на работа, той се връща вкъщи, намира там един изнервен човек и се чуди защо. Всичко се променя, абсолютно всичко. И връщането към работата е едно малко връщане към нормалността.

ХОДЪТ НА ВРЕМЕТО Бел: Често се шегувам, че хората, които нямат деца, нямат никакво оправдание да не свършат нещо велико в живота си. Всяка сутрин ставам в 7:00, в най-добрия случай дъщеря ми отива на ясла, когато е здрава, а аз тръгвам към офиса, където трябва да изглеждам добре и да съм адекватна. Ако имаш късмет и работодателят ти е разбран, си тръгваш навреме и си взимаш детето от ясла. Следват часове, посветени на него, а след 22:00 си доработвам, както и през уикендите. Не спирам да се чудя какво съм правила, когато не съм имала дете и как съм си намирала всякакви оправдания да не отида някъде или да не свърша нещо. Ади: Покрай гледането на детето, започваш да цениш високо свободните си часове. Преди много повече не ми стигаше времето, сега целият ми ден е разграфен. Разбрах, че всичко е въпрос на организация.

ПРОМЯНАТА Бел: Все още свиквам с промяната, както и със съжителството със средата от миналото ми – често лековата, съсредоточена върху забавлението и идентифицираща живота си с него, единствено и само. Иначе в личен план майчинството рефлектира върху външния ми вид, който вече не е подчинен на това на всяка цена да привличам внимание. Никога не съм го правила, но все пак ми е било приятно да се постарая, когато излизам. Сега не ми е толкова важно. На първо място е детето ми да е здраво и щастливо, после идва останалото – ако мога. Ади: Вече не се натоварвам с нищо, което не ми е приятно. Спрях да търся и дори да вдигам телефона на хора, които знам, че ще ме напрегнат. Въпросът не е в това, че ще ми споделят проблемите си, а че ще прекараме

едни 30 минути в безсмислен разговор. Преди винаги отговарях на всеки. Сега не се виждам с някого, не отивам някъде и не правя нещо, ако мога да отделя същото това време на детето си качествено. И с външния вид е така. Ако преди съм отделяла час и половина да се оправя, вече ми е достатъчно да изглеждам добре и да ми е удобно. Толкова.

С ДЕЦАТА НАВЪН Ади: Има места, където е удачно да отидеш с детето си, но има и такива, където не е. Ако тръгваш към изискан ресторант, в който хората водят тихи или делови разговори – отговорът е ясен. Иначе с мъжа ми още не можем да се уточним да правим ли всичко с детето си, или да се лишим от нещо, за да не го изнервяме. Синът ни е в периода, в който се уморява бързо и мърмори. Затова и все се чудим дали да отидем например до Пловдив с риск той да се раздразни, да напрегне и нас и всичко да загуби смисъл. Но, стига да не застрашаваш здравето на детето, можеш да водиш живот без лишения. Не бива да се капсулираш заради това, че е възможно да попречиш на някого, защото си с дете. Бел: Характерът ми е устроен така, че гледам на останалите да им е добре. Само като си представя ужаса, който ще причиня на околните, това ми е достатъчно да се откажа да отида някъде с малкото си дете. Много ми е важно никой да не се изнервя. Всичко тръгва от най-ранна детска възраст, когато майка ти и баща ти са ти обяснявали, че трябва да разбираш хората и да уважаваш различностите. Това е възпитание – да култивираш една милост към околните. А в момента сме в някаква джунгла, с тази всеобща агресия и враждебност, които продължават да се задълбочават. Това криворазбрано себеизразяване стана супер модерно – да отстояваш своята гледна точка, да си номер едно на всяка цена, без да имаш базата, общата култура. Трябва да подхождаме към останалите с разбиране. И просто да дишаме малко по-дълбоко. Млечни вампири са на milkvampires.bg

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

февруари Макс Пирски

�нуари

Анета Иванова

Мария Налбантова

март

2017

Пламен Мотев – Mute

април

05 12 19 26

04 11 18 25

06 13 20 27

03 10 17 24 31

02 09 16 23 30

01 08 15 22 29

07 14 21 28

04 11 18 25

05 12 19 26

06 13 20 27

02 09 16 23 30

01 08 15 22 29

07 14 21 28

05 12 19 26

06 13 20 27

03 10 17 24

07 14 21 28

01 08 15 22 29

30 02 09 16 23

05 12 19 26

06 13 20 27

31 03 10 17 24

06 13 20 27

07 14 21 28

04 11 18 25

07 14 21 28

01 08 15 22

05 12 19 26

01 08 15 22 29

02 09 16 23

06 13 20 27

02 09 16 23 30

03 10 17 24

Драгомир Костадинов – PXRN

Нели Друмева – Nely

04 11 18 25

октомври

септември

31 03 10 17 24

Елиза Иванова

Денис Ангелов

30 02 09 16 23

юни

май

07 14 21 28

03 10 17 24

04 11 18 25

01 08 15 22 29

04 11 18 25

05 12 19 26

06 13 20 27

31 03 10 17 24

06 13 20 27

07 14 21 28

04 11 18 25

07 14 21 28

01 08 15 22 29

05 12 19 26

01 08 15 22 29

02 09 16 23 30

06 13 20 27

02 09 16 23 30

03 10 17 24

07 14 21 28

03 10 17 24 31

Марина Тодорова – Marina Muun

ноември

Ина Бояджиева

юли

04 11 18 25

01 08 15 22 29

04 11 18 25

05 12 19 26

02 09 16 23 30

05 12 19 26

04 11 18 25

07 14 21 28

03 10 17 24

Теодор Лозанов

05 12 19 26

01 08 15 22 29

04 11 18 25

декември

Розалина Буркова

август

06 13 20 27

02 09 16 23 30

05 12 19 26

07 14 21 28

03 10 17 24 31

06 13 20 27

01 08 15 22 29

04 11 18 25

07 14 21 28

02 09 16 23 30

05 12 19 26

01 08 15 22 29

03 10 17 24 31

06 13 20 27

02 09 16 23 30

АР Т ИС Т И Т Е

От януари до декември 2016 през сърцето на Програмата минаха точно 49 чифта артистични ръце. С поглед назад събираме 12 от тях в календар, а те си пожелават „всичко, или поне ей това“ с мисъл напред към следващите 365 дни и нощи.

Мария Налбантова

Теодор Лозанов

Макс Пирски

Анета Иванова

behance.net/omno

instagram.com/ teodorlozanov

pirsky.com

anetaivanova.com

Предстои ми едномесечно пътешествие до Берлин и ще е хубаво, ако то прерасне в нещо повече от просто пътуване – например, нов адрес.

Мисля да изкарам лимитирана серия принтове, да доразвия стила си, да правя повече концептуална работа и да ходя по-често на планина.

Иска ми се да обиколя световните панаири на книгата и да гледам представление на Димитрис Папайоану. Също, да не попадам в капана на реалността.

През 2016 така и не започнах с фитнеса и доказах, че не може да съм щастлив в личен и професионален план едновременно. Това е добре за 2017 – очакванията към нея са силно занижени и лесно ще блесне. Пожелавам си любов, забава и време за почивка след нея, а на неприятелите: при всяка зла мисъл, да виждат Тръмп гол.

Драгомир Костадинов – PXRN 09

facebook.com/PXRNart Дано да намеря чичко олигарх, който да финансира следващия ми грандиозен проект.

Ина Бояджиева instagram.com/ inaboyadzhieva Искам да си купя оригинален костюм на Чубака, с приятеля ми да отидем до Барселона или Венеция, да се размажем на още един Prodigy гиг и всички около мен да са здрави. И на световен мир се надявам.

Нели Друмева – Nely facebook. com/nelysketches Пожелавам си поне 2017 нови рисунки, изложбата найнакрая да я бъде, трите книги, по които работя, да видят бял свят и да нашаря още много стени.

Пламен Мотев – Mute

Розалина Буркова

instagram.com/ mute_cant_draw

rozalinaburkova.com

Дано спра да оглеждам буквите по уличните табели, заради това вечно закъснявам. Същото важи за менюто в ресторанта – доста е досадно да се чудя не какво да поръчам, а дали междубуквеното разстояние при салатите е зле балансирано, докато в това време всички вече са минали на десерта.

Елиза Иванова

facebook.com/ denisillustrates

elizaivanova.com

Желанието ми е успешно да сменя Лондон с локация по Средиземноморието, а в по-голям мащаб – световните лидери да направят нещо съществено в борбата с глобалното затопляне.

Марина Тодорова – Marina Muun

Денис Ангелов

Пътува ми се до нови дестинации, които да ме вдъхновят малко повече от софийското ежедневие (не че и то е лошо), и се надявам да успея да отразя всичко в илюстрации.

marinamuun.com

Иска ми се да превърна хобито си – рисуването, в занаят, да осъществя проектите, които сега са в зародиш (кратък филм, комикс и книгаалбум) и по-често да рисувам с дъщеря си.

Не обичам много да предсказвам, но планирам да отида до Тайван и Канада и се надявам 2017 да ме изненада приятно с нови запознанства, спонтанни пътувания и повече време сред природата.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

А ХРАНИТЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ? От Ванеса Виденова

Това няма да е астрологична прогноза за 2017, нито хороскоп за зодиите, както сте свикнали да ги виждате във всяко второ списание. Аз съм астролог, който не вярва в хороскопи. Как ще се почувствате, ако ви кажа, че човек никога не е бил само едно нещо, камо ли една „зодия”?

В момента, в който човек разбере, че с ъдърж а всичко в себе си – всички четири стихии, всички дванайсет

знака – той ще започне да върви по пътя на пълното си осъзнаване. По този начин свързването помежду ни ще стане по-лесно, както и единството. Но за да направим това, всеки трябва да осъзнае на индивидуално ниво, че има дванайсет деца вътре в себе си, които имат нужда от любов. Нека това е задачата ви през новата година: да се уверите, че всяко едно от тях е получило вниманието ви. Така най-накрая ще усетите цялост, защото ще сте станали повече себе си, вместо да си мислите, че сте 1/12 и това е всичко, което трябва да бъдете. Сега хванете лист и химикалка и разберете силните (ситите) и слабите (гладните) си стихии и знаци и балансирайте, с цел да се превърнете в най-добрата си версия през 2017.

ХРАНЯ ЛИ ЗЕМЯТА В МЕН? Телецът в нас има нужда да знае, че има стабилна почва под краката си. Осигурявайки си стабилен мироглед и вярвания, комфорт, уют и всякакъв вид физически удовол ствия, той ще мига флегматично и блажено, наслаждавайки се на хубавите неща в живота. Девата в нас обаче изявява Земята си по съвсем различен начин. Тя управлява критичното мислене и ако не си позволяваме да съдим другите, дори и малко, тя ще съди строго нас. Защото няма растеж и усъвършенстване, ако цял живот смятаме, че всичко е наред. Също така ще бъде щастлива, ако приведем живота си в норма и се погрижим за физическото си тяло подобаващо – качествена храна, движение и чистота. Когато стигнем до изискванията на Козирог обаче, нещата стават сериозни. Целта и

дисциплината са най-важни. За да е щастлива тази част от нас, трябва да се постараем да постигнем нещо по-мащабно през годината. И не да го правим просто за себе си или близките си, да го направим за държавата и обществото, за да може да се ползва то от удобствата, които са липсвали преди. Колкото повисок и стръмен е върхът, колкото по-тежък е пътят към него, колкото по-самотно е изкачването, толкова по-удовлетворен от себе си ще се чувства Козирогът в нас при достигането му.

ХРАНЯ ЛИ ВОДАТА В МЕН? Рачето в нас иска да плаче. Рядко говорим за уязвимата част от себе си, особено ако сме свикнали цял живот да се държим „на положение” и очакват от нас да сме силни. Естествено, че не можем да бъдем силни през цялото време и ако не си позволяваме да проявим чувствителност и не говорим за нещата, които ни тревожат и разстройват, ако винаги се справяме сами и никога не търсим подкрепа от другите, то Рачешката същност в нас страда. Двойно. Домът на сенките пък е дом и на онази наша същност, която не искаме никой да вижда – Скорпион. Той не е лош, просто борави свободно с темите, от които никой не иска да си признае, че се страхува до смърт. Тази част от нас обаче ще бъде щастлива, единствено когато сме готови да се срещнем лице в лице с най-тъмните си подсъзнателни вярвания и страхове. И ги приемем. Съпротивата ни към кошмарните ни сценарии, всъщност ги дърпа все по-близо, затова Скорпион ни учи да трансформираме черното в бяло и всеки от нас трябва да отделя време от живота си, за да се научи да обича страшното, гротескното и

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

ас т р олог и я

тъмното в себе си. Защото по този начин и Рибата в нас ще има шанс да се почувства добре. Тя е последният знак от зодиака и е шизофренична до безкрайност, именно заради това. Риби не е противоречива, нито лъже, тя просто държи всяка една същност в нас да бъде задоволена. Ето защо иска това, после – онова; казва едно, после прави съвсем друго; обича и мрази силно едно и също нещо в рамките на пет минути, а нашата задача е да є позволим да бъде всичко това, вместо да се опитваме да бъдем винаги твърди и статични. Има момент за всичко и щом усетим, че моментът на Риби е дошъл, това е времето, когато е нужно да можем да плуваме свободно, в която посока искаме, и да сменяме курса, колкото пъти желаем.

ХРАНЯ ЛИ ВЪЗДУХА В МЕН? Близнакът в нас се интересува от всичко и всички по всяко време, затова колкото повече информация, данни, факти, клюки или какъвто и да е тип знание му предоставите, толкова по-щастлив ще бъде. Той държи да бъде информиран, да може да се аргументира и да цитира любими поети или учени, защото така може за малко да даде вид на човек, който има мнение. Което не е вярно, разбира се. Също както Риби, като дуален знак, той винаги може да погледне ситуацията от двете страни и да ги разбере и именно това е най-голямата му сила, а не слабост, както нерядко смята. Силата на Близнаци е обединяването на крайностите, с което му помага и същността Везни във всеки един от нас, чиито цели винаги са свързани с хармонията, баланса и справедливостта. За да е щастлива Везни, е важно да умее да се поставя в обувките на човека, с когото общува, колкото и да го ненавижда. Защото делението е илюзия – каквото мразиш в себе си, мразиш и в другия. Омразата е непривична за Венера, която управлява този знак и за да можем да постигнем целите на Водолей в нас, тя трябва да се трансформира. Защото той има големи мечти. Водолей иска нова образователна система, нови морални ценности, нов работен режим, нов живот, нов свят! Това е тази част от нас, която винаги живее в бъдещето и се опитва да го създаде в настоящето. И за да е щастлива, не блокирайте проявите є, бъдете „странни” и иновативни, без страх от осъждане, защото само така можем да се развием и да станем единни.

ХРАНЯ ЛИ ОГЪНЯ В МЕН? Ключовата дума тук е действие. Всички идеи, мечти, желания и мисли, е нужно да започнем да изпълняваме, не само да трупаме. За да може Овенът в нас да расте щастлив, е нужно да бъдем пробивни. Огънят обича да гори, да бушува и понякога да позапалва едно-друго, било то и собствения си задник. Дори да бъдем набеждавани за нахални, нервни или твърде амбициозни, наша отговорност е да се грижим за горящото рогато същество в себе си, което държи да бъде чуто, видяно и оценено подобаващо. Лъвът в нас пък държи да блести и няма да си легне спокоен, ако знае, че лъчите му не са огрели поне един човек днес. Споделянето на топлината и творчеството му с другите е негова основна цел, затова, за да е сит той, трябва да обърнем внимание на себе си и най-близките си и да им засвидетелстваме любов и подкрепа във всеки възможен момент. Важно е и да си позволим да бъдем признати за талантите, които всеки един от нас притежава, защото те са индивидуални и уникални по своето естество. Всеки е магическа комбинация и е абсолютно задължително светът да знае за това. Защото, когато стигнем до Стрелец, погледът се обръща към социума, към обществото, към масите. За да е сит той, трябва с интелигентност, твърда ръка и доза хумор в джоба, да насочим погледа на всички към нещата, които са наистина важни. Да ги запалим, без да ги караме насила, и да ги стимулираме да променят живота си за добро, защото всеки е способен на това. Всеки има своята роля в колективния пъзел на човешкото съзнание, затова идеалистът и оптимистът в нас никога не трябва да умират, а да се борят всеки ден за постигане на глобална промяна. К акто виж дате, две по две, всички дванайсет знака са противоречиви до крайност , затова най-важното

качество, което всички трябва да имаме, е гъвкавост. Да можем да сме силни днес, слаби утре; учители днес, ученици утре; водещи и водени; лекомислени и вглъбени; егоисти днес, алтруисти утре и така до безкрай. Не можем да бъдем две неща едновременно, но можем да направим едно сега и утре – друго, и това е целта ни. Да го правим без страх, без вина, без осъждане, защото само в синхронизирането и изявата на всяка една същност в нас, човек може да бъде в мир със себе си. Само когато всяко дете в нас бъде обикнато, животът ни може да бъде истински пълноценен.

Ванеса Виденова е на vanesavidenova.com, sh1zo.tumblr.com и в YouTube като VanesaVidenova

# 787

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

programata.bg

к а л е н д а р 2 017

Събитията през следващата година, които сигурно ще помним.

СИЗЪР МИЛАН

март

От риалити шоута принципно бягаме бясно, но редовно сядаме за неговото по National Geographic. Ако и вие така – още повече, ако в къщата ви лае непокорно четириного, ето къде е важно да сте на 23 март. Говорещият с кучета идва в Арена Армеец с живо демо укротяване на опърничави, от което ще научите всичко от как да четете езика на тялото на любимеца си до как той чете вашия. Билетите са 59-149лв от eventim.bg.

КРЪГЪТ

април

Идеята за пълна прозрачност е плашеща, но 1984 вече не е книжна антиутопия, а реално тук и сега. Гледаме как Том Ханкс и Ема Уотсън превръщат знанието във физическа сила, а воайорството – в преимущество, докато технологичната им компания разголва света с един клик. „Да знаеш е хубаво, но да знаеш всичко е найдобре“ – попадаме в Кръгът в кината от 28 април.

КОТКИТЕ

май

Т.С.Елиът пише своята Популярна книга за котките от Стария Опосум през 30-те, а 50 години по-късно Андрю Лойд Уебър превръща историята му в мюзикъл, който грабва от раз и Уест Енд, и Бродуей. Ура! Най-сетне и тук ще видим за какво е цялата врява – на 11, 12, 13 и 14 май в Зала 1 на НДК. Шоуто идва със 78-те актьори от оригиналния състав, а ние плащаме през eventim.bg между 65 и 155лв на глава за вход.

БУЛЕВАРДЪТ НА ЗАЛЕЗА

HARRY POTTER IN CONCERT

февруари

„Едно от онези събития, случващи се веднъж в живота“, казва за Хари Потър Джъстин Фриър, който държи палката във всички филм-концерти по сагата. Първият от тях потича в Зала 1 на НДК на 25 февруари, eventim.bg иска от 50 до 100лв на седалка, а ние мислим отсега как ще поделяме вниманието си между Философският камък на 12-метровия екран горе и оркестъра, който ще свири мелодиите на Джон Уилямс долу.

ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ЧАСТИЦИ

януари

Преди Котките на Уебър да стъпят в НДК, разхождаме очи и уши по Булевардът на залеза в Музикалния театър. Историята за любов между сценарист и залязваща холивудска звезда режисира акад. Пламен Карталов, а в ролята на Норма глас делят Искра Радева, Калина Ангелова и Деница Шопова. Чакаме премиерата в началото на календара и бързо запазваме място – от успеха є зависи дали Уебър ще отпусне права и за Фантомът от операта.

януари

Крис Шарков е работил по Годар, Ибсен и Харатишвили (с успех за Икар), но този ход също е смел – новата му постановка расте върху мотиви от неудобния роман на Уелбек с фокус върху анатомията на отчуждението между хората днес. Засега дочухме, че Виктор Бисеров се връща от Белгия за една от ролите – за останалото следим Френския културен институт, където през януари очакваме и премиерата.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

к а л е н д а р 2 017

Събитията през следващата година, които сигурно ще помним.

САЛОМЕ

март

След като влезе в Къщата на гнева по Лорка и излезе от нея с Аскеер за най-добро представление през 2015, Диана Добрева отваря вратата към едноактовата трагедия на Оскар Уайлд, стъпила върху текстове от Библията. Премиерата е в Българска армия в края на март, а зад ключалката вече текат репетиции, гравитиращи около женското име Саломе – синоним на жестоките последствия от една отхвърлена любов.

TITANIC LIVE IN CONCERT

ПО СТИВЪН КИНГ

февруари

Два opus magnum-а от краля на хоръра ще излязат от хартията на екран през 2017. В Тъмната кула режисьорът Николай Арсел смесва романите от поредицата с комикс елементи и вади най-отпред Матю Макконъхи и Идрис Елба, а То на Анди Мусчети се държи здраво за страниците на книгата с Бил Скарсгард като новия Пениуайз. Датите на премиерите са съответно 17 февруари и 8 септември – стискаме палци страшно тук да значи и страшно добро.

април

След Властелинът и Замръзналото кралство беше крайно време под жив съпровод на голям екран да се върне и нещо за романтиците сред нас. Джак и Кейт ще скочат в ледения океан още веднъж на 8 април в Зала 1 на НДК, а вечният саундтрак, композиран от Джеймс Хорнър, ще звучи от инструментите и гърлата на общо 90 души оркестър, хор и келтски музиканти. Билети от 70 до 110лв има на eventim.bg.

АРА МАЛИКЯН

март

Наричат го „любимия цигулар на Алмодовар и Саура“ и наистина – постоянно свири за техни саундтраци. Иначе е концертмайстор на Кралския оркестър в Мадрид и вече над 10 години прославя Испания по света, макар да има арменска кръв и ливански паспорт. 25-ият албум, в който показва какво умее със струните, тъкмо излезе, а на 28 февруари го слушаме и в Зала 1 на НДК срещу 40 до 100лв от eventim.bg.

ДЮНКЕРК

юли

С мото „Надеждата е оръжие, оцеляването е победа“ Кристофър Нолън изправя 400 000 войници на френския плаж Дюнкерк през Втората световна, където единственото спасение е морето. Килиън Мърфи, Том Харди и Кенет Брана са начело на отрядите, когато въздушните атаки започват, а пясъчната ивица се оказва капан. Отстъплението към кината започва на 21 юли.

МИЛАНСКАТА СКАЛА

март

Оперният театър издига класическата музика до небесни висоти на повече от 200 адреса всяка година и за първи път през 2017 един от тях е в София. Зад цигулката на Франческо Де Анджелис и виолончелото на Сандро Лафранкини застават още 13 инструмента с виртуозни притежатели, които ни разхождат из таланта на италианските класици на 27 март в Зала 1 на НДК. Билети за 50-100лв вече се продават на eventim.bg.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

к а л е н д а р 2 017

Събитията през следващата година, които сигурно ще помним.

VIVALDIANNO

март

Макси екрани ограждат сцената с оркестъра, който ще разкаже с ноти динамичния живот на Вивалди. Шоуто е работа на артисти с адрес от Чехия до Япония и бяга далеч от представата за класически концерт – с микс от 3D, светлини, танци и особения класика/рок/електро стил на челистката Тина Гуо. Всичко това ни се изплъзна на косъм през 2016, но новата дата е ясна: 19 март, Арена Армеец, с пас за 40-70лв от eventim.bg.

МАРКО ОТ ПРИЛЕП

април

Точката, която Теди Москов искаше да сложи в театралната си биография след Улицата и Пурпурният остров, порасна до запетая. Слага я първият драматургичен текст на писателя Владимир Левчев, създаден седем години след романа му Крали Марко. Балканският принц. По народния епос Москов работи с трупата на театър София, от която тепърва ще извади и солисти – очакваме ги на сцената напролет.

DEEP PURPLE THE LONG GOODBYE

май

След тест драйв на родната публика през ноември, Иън Гилън пак каца в София и води компанията, която очаквахме – Роджър Глоувър, Иън Пейс, Стийв Морз и Дон Еъри. Динозаврите излизат в пенсия, но не и преди последно кръгче около земята с всички хитове и последния си албум inFinite. Влизаме в „голямото довиждане“ с билет от eventim.bg (60-100лв), но забравете да им кажем сбогом.

VAREKAI

май

Произнася се „варейкай“ и на цигански значи „където и да е“. Вие обаче разбирайте нова мащабна продукция от Cirque du Soleil, която тръгва на световен тур с 50 акробати и музиканти още през 2014. Тук историята за млад мъж, попаднал в пълна с фантастични създания гора и открил „тайните на света и ума“, идва за 4 представления между 26 и 28 май. Арената е Армеец, билетите – по 60-120лв от eventim.bg.

ВЪЗВИШЕНИЕ

ноември

Още малко и романът на Милен Русков ще види началните си надписи на екран. „Започваме с комедията и свършваме по доста сериозен начин”, казва режисьорът Виктор Божинов пред Капитал, а екипът ни уверява още, че филмът няма да страда от излишен патриотизъм и ще държи на фокус отношенията на Гичо и Асенчо. Първият тийзър ни впечатли, втори чакаме през февруари, а готовите два часа – към края на годината.

БЕЗТЕГЛОВЕН След последната му космическа одисея не сме очаквали ново заглавие от Терънс Малик толкова скоро, но ето. Безтегловен пресича два любовни триъгълника на фона на музикалната сцена в Тексас, а засега знаем кой стои в поне четири от ъглите им – Натали Портман, Майкъл Фасбендър, Крисчън Бейл и Хейли Бенет. В Щатите ще разберат останалото през март, ние тук вероятно ще чакаме повече.

ЕКВУС

февруари

„Успех! И нека Питър Шафър бъде с вас”, четем из коментарите във фейсбук страницата на Младежкия театър. Стиснатите палци са за започналите репетиции на представлението с режисьор Стайко Мурджев (с Икар за дебют през 2010 и три номинации през 2016), който повдига въпросителни около връзката между психиатър и момче, обсебено от конете. Отговорите идват в театъра от средата на февруари.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

с е д м и ц аТа: 23 – 2 9 ДЕ К ЕМ ВРИ

ORATNITZA За последен път тази година пълним уши с етно-фюжъна на Попа, Бъни, Хорхе и Християн, които тръгват и на евро тур през пролетта. Локацията е клуб Hunt (тъкмо цъфнал в централния ъндърграунд на НДК), а Oratnitza пазят място в него и за гласа на Ася Пинчева, бийтбокса на Skiller, каба гайдата на Тодор Михайлов и пултовете на EXo и Dharba – от 21:00 на 23 декември с вход за 7лв от ticketlogic.bg или 10лв на място.

ЗАЩО ТОЧНО ТОЙ? На 23 декември събираме в кината Запознай се с нашите и Американски пай в коледен контекст, а от другата страна на уравнението избухва хипи-билионер с нелепи татуировки и лицето на Джеймс Франко. Съчувстваме на Брайън Кранстън, който получава за празника умрял лос и катастрофално парти, но не и зет-мечта.

БИЛЕТИ ЗА АРМИЯТА Следваме максимата „ден година храни“ и между 27 и 30 декември се запасяваме с билети до февруари за театър Българска армия. Постколедният подарък включва достъп до пълния репертоар и запазени срещи с Шекспир, Яворов и Молиер – разопаковаме срещу само 7лв и започваме годината с усмихнатата маска над сцената.

ТЕРИТОРИИ НА ПОГЛЕДА Изследват ги студенти по Изкуствознание и артмениджмънт в НБУ, които подреждат част от архива на СГХГ до автори като Надежда Олег Ляхова, Красимир Терзиев и Стела Василева. Кураторският проект гледа към града, но в по-абстрактни щрихи – имаме време да вникваме в тях до 22 февруари в галерия Васка Емануилова.

ОСТАВА

КОМУНАТА

Още веднъж изваждаме звука им от слушалките си, за да ги чуем ясно на поглед от нас. В Терминал 1 на 29 декември обложката е Christmas Special Live, а обещаният сетлист – в унисон с годината, която завърши с техния Best of албум. Първата песен слушаме след 22:00 срещу 16лв на място или 12лв предварително от еventim.bg.

„Домът е там, където е болката“ разбираме от Томас Винтерберг на 23 декември под един покрив с цяла комуна от 70-те, която от семеен експеримент се превръща в емоционален садизъм. Човешкото доверие е разделителният фактор тук – благодарение на режисьорските машинации и ловките играчи, усещаме болката в минорната датска драма дори по-дълбоко, отколкото сме очаквали.

SMALLMAN & ИВАН ШОПОВ След като разпродаденият им концерт през ноември остави тълпа тъжни физиономии пред вратата на Терминал 1, сега си взимаме поука и билет за 26 декември отрано – за 15лв от eventim.bg. Адресът е същият, както и състава: освен алтернативната банда, човекът оркестър и общият им проект Inner Oceans, от сцената в 22:00 звучат и гласовете на Авигея.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

с е д м и ц аТа: 23 – 2 9 ДЕКЕМВРИ

25 декември: ЕЛА, ИЗПЕЙ!

LEMMY LIVES ON

Сиропирано караоке с още по-сладка глазура влиза в кината от 23 декември с цял чувал хитове от и за няколко поколения. Не са жълтите миньони на същите Illumination, но бандата от командореща коала, пееща горила и туъркващи зайци компенсира със своя зоо Бродуей и опита си да спаси музикалната индустрия. След финалните надписи има опасност Shake It Off да ви се е залепило на езика.

16 песни от томовете музика, в които фронтменът на Motörhead продължава да живее след смъртта си – това е сетлистът за концерта в почит на Леми от името на Tangra Mega Rock. Слушаме парчетата от Odd Crew, Vendetta, Panican Whyasker, Insmouth, Babyface Clan и възродената банда на радиото – Tangra Mega Mullets, на 28 декември от 20:00 в Mixtape 5, след скок с 10лв до eventim.bg.

КОЛЕДЕН ДАНСИНГ Четири адреса, до които да разтъпчем празничното меню.

MASCARA Денят се познава от сутринта, а тази започва в полунощ след Бъдни вечер с Ясен Петров и Steven от Metropolis. Финалът е в 08:00 – точно навреме да се разопаковаме до подаръците.

FUTURE SHORTS ЗИМА Студената порция късометражки ни разхожда из континента, след като обра сума фестивални статуетки за 2015/2016. Пляскаме на Паркинг на Ивайло Минов, който също намира място в зимната селекция от осем с историята си за любов срещу бит. Паркираме се в Дом на киното на 28 декември в 20:00, а гориво зареждаме на касите за 7лв.

Ялта В 23:00 влизаме на топло в клуба за Keep My Cool на Франки Ризардо, но ще останем и за другите песни за танци на холандеца, който срещу 30лв на входа ни движи чак до 06:00 на 26-и. Спокойно, неработен е.

CARRUSEL Афро, груув и фънк са подправките, с които Стефано Манго и Симон Адамс забъркват италианския си хаус, а ние влизаме в купона още в 22:00 за предястието на Zimone. Срещу 30лв на вратата ни посреща и малко уиски.

ARTAREA Биляна Славейкова и Тео Чепилов се вливат в парти празника под земята с пултове и тайна селекция от звуци. Загадката се разплита от 20:00, а подробностите – скоро във фейсбук.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

с е д м и ц аТа: 3 0 ДЕКЕМВРИ – 0 5 ЯНУАРИ

ИГРАЧКОФИЛИЯ И ИГРАЧКОФОБИЯ 30 артисти (Вито Валентинов, Иван Мудов и Недко Солаков сочат нивото в списъка) вадят бутиков тираж коледни играчки, които можем и да купим за подарък – стига иронията и сарказмът в интерпретацията тук да допадат и на получателя. Огледът с пазар е в Института за съвременно изкуство между вторник и събота до 7 януари – в часовете от 15:00 до 19:00.

LA LA LAND

НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ

На 30 декември носталгичният поглед на Деймиън Шазел изтупва праха от жанра мюзикъл и го слага в обувките на джаз пианиста Себастиан (Раян Гослинг) и младата актриса Миа (Ема Стоун). Резултатът е любовно писмо към класически Холивуд, което прибра седем номинации за Златен глобус. Към тях добавяме и цяла гилдия критици, които стискат ръце и ги вдигат за най-добър филм на Оскарите през февруари.

Надяваме се 2017 да тече по ноти и по-точно по безупречния ред, в който ги пишат Шопен, Моцарт, Щраус и Чайковски. Даваме тон на новите 12 месеца още на 30 декември в Зала България, когато палката на Вахан Мардиросян повежда цигулката на Светлин Русев по партитурите на класиците. В танца от 19:00 се включват и баритонът Антон Марков, Софийската филхармония и хористите от Светослав Обретенов.

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА На 4 януари детската мечта за оживяващи играчки се изправя на пръсти под музиката на Чайковски и по стъпките на Питър Райт, за да доведе при нас Кралския балет. Под коледната елха малката Мари се радва на своя лешникотрошач, когато магьосникът с един замах кара стените да изчезнат, дървото да порасне и куклите да се размърдат, а ние гледаме в кино Арена от 19:00 срещу 20/25лв.

A ONE NIGHT RELAPSE Voyvoda се включват в лудницата, която Babyface Clan организират за финално fuck off на всяка година. Махаме за сбогом на 2016 от 21:00 на 30 декември в Терминал 1, докато се поклащаме в ритъма на алтернативния космос на Насо Русков и компания и психарския балкански рок на войводите. Всичко това напуп възлиза на 10лв от eventim.bg.

ASSASSIN'S CREED „Съдбата е написана в кръвта ти“ е буквална заплаха за Калъм Линч (Майкъл Фасбендър), който след куп генетични изследвания се оказва наследник на тайното общество на Асасините. Стъпвайки в спомените на предшественика си, Линч се изправя срещу днешните масони в безкрайни каскади по покривите, а ние пускаме конзолите за малко, за да гледаме видео играта на по-голям екран от 30 декември.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

31 ДЕКЕМВРИ: В ПОЛУНОЩ

Шест места с различен ритъм за старт на новата година.

ДНК На този адрес за последен път казваме „честити 20“ на Metropolis. Те пък казват „Hello 2017” и канят до себе си зад пулта американеца Дъстин Зан (който напоследък върти Берлин с експериментални техно сетове) и италианеца Лука Аньели (който тъкмо извади ремикс на Porcelain на Moby). ЧНГ-то с тях ще ви струва 30лв – засилвайте ги към ticketportal.bg или eventim.bg и бъдете на линия в 23:00.

АРЕНА АРМЕЕЦ Solar Christmas тази година си почива, за да направи път на новата парти линия на Ялта – InterSolar. За нея в залата пораства пулт, на който след 20:00 ще се редят техното на Ричи Хоутин и дуото Tale of Us и хаусът на The Martinez Brothers и Любо Урсини. ВИП билети със суши и саке на корем вече няма, но и с един обикновен за 60лв от eventim.bg гледате зарята на закрито. Сериозно.

ТЕРМИНАЛ 1 Графикът по часове още е мъгла, но ето какво е сигурно: концертни и диджей сетове ще редуват обсебеният Стенли, свежите лица на инди рока ни Dead Man’s Hat и Jeremy? и редовните на тази сцена DoLittle и Feel. Вратите се отварят в 21:00 с пас за 25лв от eventim.bg и 30лв, ако тръгнете в последния момент, но от клуба предупреждават, че половината места вече са заети. Решавайте, кое време стана?

ПЕТЪК

CARRUSEL

Тук ще е „най-ескалиралото новогодишно парти в града“, гърмят домакините във фейсбук. Ако ще проверявате дали е вярно, 20 точки отварят вратата след 22:00. На старта чакат мезета, а до и след шампанското в 00:00 ще трябва да вървите в синхрон с мотото „шотове, шотове, шотове!“. Музиката за избухване избират Sava и Xonic.

„Нещо трябва да не е наред, ако диджеят не танцува“, обявява Джулиет Сикора, която ще долети насам от Германия за бенгалския огън на Раковски 108. Сетът є трябва да е „хауслишъс“, а колко танцува тя зад пулта, проверяваме след 22:00. Съпортът идва от нашия AnatolkiN, кувертът преди 01:00 е 100лв (след това пада наполовина), а на 0877 078 080 ще ви запазят и място.

MIXTAPE 5

Българско етно, балкански брас и мощен бас – комбото е от Тъпани и гайди, Kristijan Azirovich Orchestra, Dia, Skiller, High Roll, Ogonek, Monotype, Funkware, Krivak & Charoday и Ruji. Ако припознавате плейлиста си в YouTube, ето го партито, което ще ви го пусне на живо в пролуката между старата и новата година. До 27 декември ticketlogic.bg дава билетите за 15лв, после стават 20, а на вратата скачат до 25лв – отварят я час преди 2017.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

с е д м и ц аТа: 0 5 – 12 ЯНУАРИ

SOFIA MENAR FILM FESTIVAL

МОСТ КЪМ КРИСТО Ако не сте стъпили на плаващите му кейове в Изео (да, и ние така), минете през фотоизложбата във Vivacom Art Hall, която събира любителски кадри от всички, успели да ги видят. Селекцията е работа на Георги Лозанов, Пейо Колев, Евгения Атанасова, Камен Калев и Атанас Петков, а мостът към нея ще остане на Гурко 4 до 14 януари.

От 12 януари тръгваме обиколка из арт салоните в София за деветата кино среща с ислямския свят. Документални, игрални и къси филми запълват екраните, а промежду тъците прекараваме в тематични събития и усвояване на обичаи от Азия и Африка. Програмата още се пече на menarfest.com, за да се мушне в квадратчетата до 29 януари в календара.

ПАТЕРСЪН „Животът в тихо отчаяние“ не важи, ако имаш очи за поезията в детайлите. От 6 януари камерата се насочва към шофьора на автобус Патерсън, който живее и работи в градче с неговото име, а в свободното си време пише стихове. Джим Джармъш извайва изтънчена и забавна атмосфера на (не)обикновения живот на една обичаща се двойка, чието очарование е в простото и самодостатъчно съществуване.

ПАСАЖЕРИ

HAYES & Y

Историята за самотен оцелял в Космоса не е супернова, но от 6 януари в кината я умножаваме по две. Аурора (Дженифър Лоурънс) и Джим (Крис Прат) подраняват със събуждането си от 120-годишна хибернация и единствени бродят сред останалите 5000 спящи на космическия кораб Авалон. Но дали е случайно? Отговорът виси в безтегловност с почерка на Мортен Тилдум, режисирал и Игра на кодове.

Докато чакаме четворката да издаде първия си пълнокръвен албум, гълтаме на екс третия им кратък, който ни сипват на прага на 2017. Sinclair е продуциран в Лондон и внася у нас три парчета, заради които минаваме през Терминал 1 на 12 януари след 22:00. Една от песните вече си има и к лип – бонус към емоциите, които попиваме срещу билет от 8лв от eventim.bg.

ЛЪВКРАФТ „Какъв театър е това по-точно?”, питат ни пред Дом на киното, докато едва събираме мисълта си за „необичаен”. Говорим за новото представление-лекция на Ани Васева, което сочи към биографията на хорър майстора с гласовете и телата на Леонид Йовчев и Галя Костадинова. Не бягаме от кон кретика умишлено – жанрът става по-ясен на 10 януари от 19:30, билетите са 8/10лв.

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

З а ве д е н и я

ресторанти

100 грама сладки Patisserie, Gelato, Macaron

бул. 'Арсеналски 2, ет. 1, Централно Фоайе, 0885 136 197, пон-нд 10:00-22:00 ул. Ангел Кънчев 18А, 0886 05 54 63, пон-сб 8:00-20:00, нд 09:00-20:00

Atelier food & Wine

ул. Проф. Асен Златаров 16, 088 620 27 17, 10:00–24:00

Boom Burgers & Steaks ул. Кърниградска 15, 089 442 04 40, 12:00–23:00 Цар Освободител 12, 089 567 80 11, 12:00-22:30, пт-сб 12:00-23:00

Chez Fefe macarons & cafe Бутик

ул. Солунска 12, 087 730 40 77, пн-пт 08:30-20:00, сб-нд 10:00-20:00 The Mall, ниво 0, бул. Цариградско шосе 115а, пн-нд 10:00-22:00

Farmer's ул. Цар Иван Шишман 23, 088 817 23 33, 10:00-22:00 пл. Гарибалди, 088 814 88 44, 10:00-22:00

Lavanda ул. цар Иван Шишман 12, 088 224 97 40, пн-нд 12:30–23:00

Ma Baker bakery cafe

Lime ул. Граф Игнатиев 40, 02 421 97 03, 08:00-3:00 Младост 4, Бизнес Парк, бл. 7Б, 08:00–18:00

Г. С. Раковски 163, 088 646 03 77, пн-пт 7:15–20:00, сб-нд 09:00–20:00 Шейново 8, 088 250 95 87, пн-пт 7:15–20:00, сб-нд 09:00–20:00

МЕАТ

Aubergine

Grape Central

Montecito

Винен бар и ресторант

ул. Карнеги 11, 088 999 18 67, 10:00–23:30

ул. Цар Самуил 45, 088 982 04 44, пн-сб 12:00–23:00

бул. Цариградско шосе 357, 02 973 62 46, 088 800 48 20, 07:30-09:30, 11:00–24:00

gourmet sandwiches and burgers

ул. Ангел Кънчев 1, +359 887 07 84 55, пн-нд 11:30–22:30

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787

ПО ИЗБОР: NY Strip или Ribeye

ГР

ИЛ

-МИ

КС З А

ДВАМ

КИНО АРЕНА МЛАДОСТ Младост 4 Бизнес Парк София тел. 0876521094

КИНО АРЕНА ЗАПАД Бул. Тодор Александров 64 тел. 0876521081

RoadhouseGrillBulgaria

З а ве д е н и я

Pastoccino

Ръченица

ул. Сан Стефано 18, 088 718 18 56, пн–сб 11:30–22:30

бул. Цар Борис ІІІ 41, 0884 210 410

клубове

Memento • Cafe bar

ул. Г.С. Раковски 106, 088 242 29 28, 08:00–02:00 • cafe bar

НДК, пл. България 1, 089 857 78 70, 08:00–24:00 • Cafe Aperitif

бул. Витоша 32, 02 980 06 05, 07:30–24:00

Таланти Perfetto кв. Бояна, ул. Иваница Данчев 27, 088 863 06 30, 02 959 10 10, 11:00-24:00

Петър Берон №9 (близо до НДК), 02 421 90 68, пн-сб 11:00–22:00, почивка: 15:00–16:00

Щастливеца Гато

бул. Витоша 27, 02 441 11 55, 11:00–00:00

• Sofia Ring Mall

10:00–24:00

By The Way ул. Г.С. Раковски 166, 02 980 38 36, 09:00–01:00

Carrusel Club

One More Bar

ул. Георги С. Раковски 108, 087 707 80 80, ср-сб 22:00–04:00

ул. Цар И. Шишман 12, 087 769 37 35, 08:00–02:00

bar & diner

Пекарна

ж.к. Лозенец, ул. Бигла 35, 089 436 7610, пн-пт 7:30–19:30, сб-нд 09:00–19:00

РМ ул. Гурко 2-4, 089 867 06 00, 10:00–04:00

Мамин Кольо битов ресторант

ул. Позитано 40, 02 471 65 77, 089 431 21 31, 10:00–02:00 DJ Party петък и събота

СкараБар • СкараБар Полиграфия:

бул. Цариградско шосе 47А, вход от към ул. Николай Ракитин, 02 483 33 37

Public ул. Ангел Кънчев 1, +359 884 33 37 81, нд-четв 17:00-02:00, пт-сб 17:00-04:00

The cocktail bar в градинката на ул. Солунска и ул. Ангел Кънчев, 0877 151 152, 08:00–04:00

• СкараБар Бенковски:

ул. Бенковски 12, 02 483 44 31

• СкараБар Сфумато:

ул. Димитър Греков 2, 02 483 06 96

Timeless cafE ул. Кракра 11, 0885 866 755, 10:00–01:00

23 дekЕмври 2016 – 12 януари 2017

# 787