програмата #952 by EXIT MEDIA

21 ДЕКЕМВРИ 2020 07 ЯНУАРИ 2021 Б Е З П Л АТ Н И Я Т К УЛ Т У Р Е Н Г А Й Д З А С О Ф И Я

ПРЕДСТОЯТ ЛИ НАЙ-ДОБРИТЕ ДНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО?

ВЕЩИТЕ НА ПРОГРАМАТА

ЦАРЕТЕ НА ГОДИНАТА

КИНО КАЛЕНДАР

# 952

ЦВЕТОВЕТЕ НА 2021

С Ъ ДЪР Ж А Н И Е

ЦАРЕТЕ НА ГОДИНАТА Меметата като спасители на положението

#INSTASOFIA 2020 Градът през обективите на най‑активните ни инста фотографи

ВЕЩИТЕ НА ПРОГРАМАТА Историите на нашите вещи

ЦВЕТОВЕТЕ НА 2021 Изненадата на Pantone

КИНО КАЛЕНДАР Дълго чаканите кино заглавия за 2021

СЛАДКИ ПРАЗНИЦИ 20 Десертни изкушения: в чаша и в чиния СОФИЯ ПРЕЗ ЧУЖДИТЕ ОЧИ Градът, видян отвън

photomonkey8

ТОП 10 Нещата, които направиха и тази година (по-)хубава

АРТИСТИТЕ Календар и пожелания за 2021 08

ПЛЕЙЛИСТЪТ НА 2020 24 Песните, с които изпращаме годината ПРЕДСТОЯТ ЛИ НАЙ-ДОБРИТЕ ДНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО?

Самуил Петканов Йордан Стефанов

А лан Абдала Благой Д. Иванов

Петър Вълчанов Станислав Беловски

издава :

Р азпространява се безплатно в 15 000 тираж. зданието не носи отговорност И при промени, настъпили след редакционното приключване на броя. Никаква част от това издание или отделна информация, съдържаща се в него, не може да бъде репродуцирана (използвана) без изричното писмено разрешение на издателя. Всички права запазени.

издатели :

Спиро Петров Йоана Андреева Никола Папукчиев

бизнес консултант :

Мая Мирева

I SSN1311-8765

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

главен редактор : Дани Николова dannie.nikolova@programata.bg автори : Таня Трендафилова, Наталия Иванова, Виолета Иванова, Кристина Йорданова графичен дизайн :

Владимир Владимиров

отдел продажби : Веселин Жеков Мария Александрова Александра Спиридонова Асен Ланзов Михаил Дзеков sales@programata.bg

aдрес :

София 1000 ул. Г. С. Раковски 145Б e-mail: office@programata.bg website: programata.bg

печат :

„БУЛВЕСТ ПРИНТ“ АД

финансов мениджър :

Теодора Симова 0888 262 019

коректор : Цветана Георгиева

programata.bg

Т ОП 10

ЗАВРЪЩАНЕТО Нескромно нареждаме тук собственото си завръщане близо половин година след излизането на – както си мислехме – последния ни печатен брой. За щастие грешахме – Програмата се разпространява отново и всеки ден благодарим на късмета си, че работата пак е удоволствие!

ЗАТВАРЯНЕТО НА ОЗОНОВАТА ДУПКА

Звучи почти невероятно, но заплахата, която премигваше от стратосферата на планетата ни в сигнално червено в продължение на десетки години, е на път да изчезне напълно. Прогресивното свиване на дупката в озоновия слой над Арктика е факт и според учените има повече общо с прилагането на Монреалския протокол за намаляване на вредните газове, отколкото с глобалното прочистване на въздуха след като светът „затвори“ за няколко месеца тази година. Каквато и да е причината, Земята получава втори шанс и това ни радва неимоверно.

ГРАФИТЪТ Винаги разчитаме на артиста фантом Банкси да ни удари по някой изпълнен със символика шамар, когато се самозабравим като общество, но през трудната 2020 посланието му беше за надежда. Това лято социално ангажираният графити конесьор „украси“ (или „вандализира“ според някои) лондонското метро със спрей инсталация, включваща рисувани плъхове, боя и едно специално съобщение: I get lockdown but I get up again. Перифразираният рефрен от деветдесетарския химн на пънк бандата Chumbawamba се появи тъкмо навреме, за да напомни, че никое усещане не продължава вечно – дори най-неприятното.

ДОБРАТА НОВИНА Независимо от собствените ни аргументи за и против, факта, че вече съществува средство за защита срещу вируса, който промени света само година след появата му, го броим за малко чудо. Все пак добрите новини са единственото, което искаме под елхата тази Коледа.

ИЗКУСТВОТО ОНЛАЙН През 2020 се почувствахме ограбени откъм концерти, изложби, филми и фестивали, но изкуството надделя и напук на обстоятелствата продължи да се случва в глобалната мрежа. Появиха се стрийминг платформи, виртуални музейни турове, Zoom дискусии, представления и концерти от къщи, онлайн четения и още куп находчиви широко достъпни алтернативи на живото преживяване. Попиваме каквото можем, докато чакаме момента, в който пак ще пълним стадиони и зали.

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

Нещ а т а, кои то н а пр а ви х а ж и в от а ни по -х у б а в дор и пр е з 2020.

МЕМЕТАТА Не знаем за света, но ние със сигурност нямаше да оцелеем, без да се смеем тази година. И слава на бога на интернет – хуморът ни заливаше на потоци от статуси, снимки, вайръли, TikTok видеа и най-общо казано – мемета от всякакъв род. Черпим ви със селекция от най‑любимите ни на следващата страница.

РАБОТАТА ОТ ДОМА През изминалите месеци думата „хоум офис“ навлезе в речника ни заедно с редица други, но само нея свързваме с уют и сигурност. Макар и по принуда, успяхме да си отделим тихо кътче за работа вкъщи и най-после разчистихме оня-шкаф-сбоклуци, който ни бодеше очите от миналата Коледа.

ОСКАРЪТ Една малка южнокорейска черна комедия с напълно непознати актьори и без никакви специални ефекти направи история на връчването на Оскарите през февруари, грабвайки найважните статуетки, включително тази за най-добър филм. Брилянтно осмиващият социалното неравенство на азиатска почва Паразит стана първият чуждестранен филм, разбил монопола на англоговорящите фаворити на Академията, но режисьорът Понг Джун Хо не поскъпи речта си да отдаде почит на Мартин Скорсезе, за което бе аплодиран на крака от последния.

ПРЕСЪЗДАВАНЕТО НА ШЕДЬОВРИ Скуката по време на изолацията събуди човешката креативност под различни форми, но едно от любимите ни „предизвикателства“, които се нароиха из социалните мрежи тази година, бе пресъздаването на известни картини с подръчни материали. Удоволствието от откриването на приликите е несравнимо, а изобретателността на някои от участниците надминава гения и на най-великите артисти.

БИЛЕТЪТ ЗА КОСМОСА НАСА спечели точка в битката за космическо надмощие, като нае частната компания на Илон Мъск SpaceX да транспортира екипаж до Международната космическа станция. Пътуването беше основополагащо по рода си, но по всичко личи, че няма да е последното: очаква се първите космически туристи да превърнат капсулата Дракон в междузвезден хотел още догодина, само някакви си 53 години след 2001: Космическа одисея. © Phantompooper03 в Reddit

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

programata.bg

М Е М Е ТАТА

ЦАРЕТЕ

НА ГОДИНАТА

Официално е. 2020 приключва скоро и ще остане в аналите като една от най‑шантавите ни години. Ние я преживяхме (без да я използваме) и знаем точно колко особено ни накара да се почувстваме. А за хората от бъдещето, които не знаят (представяме си как група историци в този или онзи миг се разравят из дигиталните полета на нашето време), е достатъчно да си набавят мемета, гифове, вицове и интернет шеги, свързани с годината: и ето ви 2020 в пълния є блясък! Потокът на времето се е огънал на фльонга, тоалетната хартия внезапно е полу чила добавена стойност, нихилистичните шеги са надскочили кръговете на философските фенове, а интровертите пищят от радост. Така описана, годината изглежда мрачна. Не се подлъгвайте, че ще добавим „но“ или „обаче“. Защото годината наистина беше мрачна. От сериозната новинарска драма до придобили известност нелепици, меметата бяха от малкото неща, които ни осигуряваха смях и утеха. Те бяха царете на 2020. Да живеят меметата! от Дани Николова

Каква я планирахме, каква стана

Нищо не може да ни изненада, може ли?

Най-после някой, на когото не му се умира!

След като се видя, че подобно на Хензел и Гретел, 2020 напредва през месеците, отрупвайки пътя си с различни по тип, мащаб и поносимост неочаквани промени, шегите, свързани с „моите планове за деня, седмицата, месеца или годината“ взривиха тотално социалните мрежи. Въпроси като „Как мина денят ти?“ или „Какво ще правиш днес?“ започнаха да звучат толкова нелепо, че сами по себе си се превърнаха във виц.

Веднъж вече преживяхме края на света през 2012 (някои може и да си спомнят), когато календарът на маите внезапно свърши. „Четете всичко за днешния Апокалипсис в утрешния ни брой“ беше една от любимите ни неволни шеги тогава. А сега Апокалипсисът е доста по-продължителен, разнопосочен и неочакван, с което генерира повече мемета, вицове и шеги около себе си. Много неща ни разстроиха, но от един момент нататък – малко успяха да ни изненадат.

Нихилистичните мемета, свързани с апатията към живота и примирението с трайно отсъстващия смисъл, винаги са били на мода, поне сред определени, по-философски настроени кръгове. Сега Ницше и Шопенхауер радостно пляскат от Небесата (Бум-Бам! Застреляхме и двамата), защото нихилизмът буквално преля в мрежата. „Искам да се гръмна“ е внушението на такова количество мемета, че накрая логично се появи и следното: Смъртта опитва да прибере един клетник, той пищи, че не иска да умре, а Тя е във възторг от случката. „Най-сетне един човек, на когото не му се умира!“.

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

понятията вътре и вън се размиха, а за дните от седмицата изобщо не повдигаме въпрос. Тази година имаше горе-долу 29 дни през февруари, 300 дни през март и около 4 години през април, май и юни. За момент ни беше напълно достатъчно да знаем, че днес е пролет.

Всички ли сме в Zoom? Няма нищо по-емблематично за 2020 (освен, ами... тоалетната хартия) от Zoom срещите. Предимствата са ви ясни – можете да останете в бизнес (!) пижамата си, да смените фона на видеоразговора, да поставите филтър, чрез който главата на колегата ви да се визуализира като картоф, но най-важното – да докажете пред себе си и пред света, че всяка работна среща над 40 минути просто трябва да бъде забранена!

Как те намира мейлът ми? Цивилизацията отстъпва, природата настъпва След като всички се прибрахме по домовете си и врътнахме ключа на социалния живот, започнаха да се появяват умилителни картини на не-градски животни, завземащи градска територия. Мемърите побързаха да се възползват и от това. И природата започна да се завръща по най-смешните и иронично-абсурдни начини.

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

Смятаме тази фраза за абсурдна сама по себе си – от годината, в която е хрумнала за пръв път на някого, та досега. Недоумяваме как точно един имейл би могъл да ни „намери”, но хората, които настойчиво употребяват израза, постоянно ни убеждават, че това трябва да е „добре”. Е, мемъри, „Как ви намира този имейл” е фраза, която ви дръп на за ръкавите и си проплака да бъде осмяна. Особено когато никой имейл не може да ни „намери” по-зле.

Кой ден сме днес?

Интроверти от всички страни, обединявайте се!

Освен че тоалетната хартия внезапно се превърна в насъщност, 2020 ни изненада и с друга абстракция. Пространствено-времевият континуум съвсем се заплете,

Годината беше ужасна в много аспекти и за много хора, но за интровертите 2020 беше горе-долу страхотна. Да, ние най-сетне бяхме оставени на мира!

programata.bg

Градът, какъвто го видяхте през камерите си тази год ина. 01

Изпращаме годината с някои от най-активните инстаграм фотографи, намерили място в Програмата през изминалите 12 месеца. Ето как техните обективи видяха София. От януари до декември.

#I N S TA S OF I A 2 02 0

15 16

02 09 @hiddeninsofia (Елена Николова – преводач-редактор)

@photomonkey8 (Ивелина Петкова – фотограф)

@vdondev (Велин Дондев) 05 06 07 @nklcho (Николай Диевски – marcating)

@pavlasvet (Паола Киркова – юрист) 13 16 @hvislyset (Виктория Цурова – UX Researcher)

ВЕЩИТЕ НА:

ПРОГРАМАТА

Вещите са навсякъде. Книги, дрехи, сувенири, бижута, мебели... Притежанията ни не са просто обикновени предмети, те са спомените ни, разкриват интересите ни, чертите от характерите ни: с две думи – те са продължението на това, което сме. Ключодържатели, албуми, морски спомени, екскурзии, часовници, китари и изписани тефтери са някои от най-важните притежания на екипа на Програмата , с които сме готови да прекрачим в 2021. А ето и какви са историите, които стоят зад тях (защото всяко нещо си има своята история, нали?).

ИС Т ОРИ Я Н А В Е Щ И Т Е

Напоследък съм занемарила колекционирането, така че новогодишното ми решение ще е в тази посока – да попътувам и да се запилея по някакви непознати плажове на морета без акули.

АЛБУМЪТ Таня

МОРЕТО В МЕН

Да се преместиш в друга държава е като да се озовеш насред дивата природа – инстинктивно поставяш адаптацията и физическото оцеляване над всичко. Сложих слушалките обратно чак след няколко месеца живот във вакуум и хаос, но едва когато в къщата ни се появи грамофон, си върнах желанието да слушам музика заради чистото удоволствие. Купих сборната плоча със седемдесетарски глем рок на Бауи ChangesOneBowie около десет минути след като я мернах на една етажерка и оттогава стана известна с това, че я пусках по-често от печката. Изминалата година завъртя оборотите наопаки, приоритетите пак се пренаредиха и стана ясно, че този път ще отнеме повече време да поставя иглата обратно на място. Надявам се някъде през 2021 и това да се случи, но дотогава Дейвид е у дома и е сигурно, че поне за 45 минути всичко е наред със света.

Мая Като при повечето хора, родени до морето, желанието ми за плажуване отдавна го няма, но пък колекционерската страст така и не си отиде. Обсебена съм от камъни, раковини, миди, пясък, клони и какво ли още не. От кипърското крайбрежие примъкнах около 12 кг камъни със самолет, наложи ми се да платя свръхбагаж. От Египет буквално откраднах разни раковини от Червено море, а малко преди излитане разбрах, че е забранено да се изнасят от страната, но ми се размина. От Тасос също се върнах с няколко торби с кръгли мраморни камъчета. Тогава се сдобих и с лодката. Изглежда като древен артефакт и в известен смисъл е точно това. Издялана е с подръчни средства от парче дърво, изхвърлено от морето на пуст бряг. Толкова е детайлна, та даже котва и рул си има. Акостирала е върху камък, намерен също там. Направи я един много сръчен приятел – буквално я изпросих. Имаше и сал... но ми каза, че ставам нахална. Рибата пък е първото нещо, което си купих от галерия. Обожавам я – изглежда симпатична и много кротка, а аз съм от поколението, което гледаше Челюсти на видео – намразих дълбините и рибите завинаги. От Черно море обаче не се страхувам – за мен то винаги ще си остане баща ми, който излиза от водата с колан на кръста, а на него окачени риби, уловени с харпун. В детското ми съзнание беше като истински бог на моретата.

ИЗПИСАНИТЕ ТЕФТЕРИ Нати Случи се така, че този текст ме свари точно когато се местя и доста от вещите ми още са в кашони. Знаете – това е момент, в който преоткриваш много дребни неща и осъзнаваш колко от тях пазиш само от

Пясъкът ме намери, когато се нанесохме в последния офис на Програмата, на Солунска. От старите наематели беше останал буркан с пясък и два рапана в него, а отгоре му с бяло изписано „Варна, Южен плаж“. Точно пък от Варна?! Съвпадение – не мисля! Толкова мило ми стана, сърце не ми даде да го изхвърля и макар да е чужд спомен, е толкова мой, че когато решихме да освободим офиса, си го прибрах вкъщи.

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

programata.bg

ИС Т ОРИ Я Н А ВЕ Щ И Т Е

сантименталност. Това важи с пълна сила за моите тефтери – всички тези са изписани от-до, но не мога да ги изхвърля. Да отворя някой на случайна страница е като да вървя по улицата и да усетя мирис, който моментално ме връща някъде. В тях е паметта ми, дори когато не съм сигурна, че е там за някои неща. Единствено зеленият, на който пише „2020“, още е празен. Сякаш ми трябва време да осмисля и нахвърлям бележки в него, но все повече ми се струва, че ще има какво да се напише за тази година. С хубавото и лошото.

УКУЛЕЛЕТО Криси Винаги съм искала да се обърна към музиката не просто като слушател. Исках тя да минава през мен и по друг начин и няма голямо значение дали я споделям, или акордите ще си останат само за мен. Терапията може да е под формата на медитация, йога, чайове или изключване от социалните мрежи. За мен тя идва с любимия суичър, който ми е прекалено голям, и с първото ми, вече малко раздрънкано укулеле. То се казва Кактусчо и няма никаква голяма мисъл зад това име. Често го вадя за песента, с която се успокоявам, когато отвън стане напечено – We Don’t Believe What’s on TV на Twenty One Pilots. Вокалистът на групата – Тайлър, също минава през парчето на своето доста по-скъпо укулеле и имах честта да го чуя на живо в Мадрид през 2019. Само защото първата струна от сета на Кактусчо стърже при някои акорди, съвсем наскоро се сдоби и с идея полъскав брат – Бруно. Сега двамата живеят под един покрив и правя всичко по силите си да не пренебрегвам нито един от тях, защото за We Don’t Believe What’s on TV се справят еднакво добре.

ЧАЙНИКЪТ Дани Чайникът е моята „мадлена на Пруст“ за едно от найдивите пътешествия из Северна Африка. Мамиха ме, помагаха ми, бях изумена от начина на живот, веднъж ми налетяха на бой, а накрая викахме и лекар (Аллах да пази д-р Абдула, задето ме спаси от страшни мъки). Най-забавният спомен от чайника обаче беше пазарлъкът. Започна се с тотално надмощие на изпечения стар шмекер на пазара в Казабланка. След 15-ина минути сякаш играта се обърна в моя полза. След още 10-ина потеглих с усещане, че съм направила чудесна сделка. След ден и половина открих, че все пак са ме метнали. Пазаренето така ми хареса, че го подхващам винаги, когато имам възможност. Надявам се 2021 да ми предостави такава. При това във възможно найдалечна дестинация. Не че не беше забавно, когато на Капалъ чарши търговец ме гонеше с викове „Шакира,

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

Шакира, кам бак, Шакира!“ (за да ми продаде едни слънчеви очила), но да те метнат на някой пазар, където това се брои за културна особеност, си е несравнимо!

КЛЮЧОДЪРЖАТЕЛЯТ Вили HR-ите това ще ги изприщи, но в CV-то ми почти няма два еднакви реда. Последните 10 години прескачах между коренно различни сфери в опит да потопя пръст в повечето си мечти от детството, преди да се закотвя. Имам списък с тях, ако се чудите – съставен в края на гимназията, когато към мен се засилваше първото голямо „А сега накъде?“ и систематично зачеркван оттогава насам. Като погледна назад сега, сякаш съм живяла в няколко паралелни вселени. В един от найтрудните, но и най-хубавите си предишни животи бях част от екипажа на авиокомпания. Веднъж докоснал се до авиацията, във вените ти завинаги остава да тече поне малко керосин, а при мен той си се лееше още преди да опозная тръпката от отлепянето от пистата. Просто знаех, че има нещо за мен там горе, в небето. Когато се сбогувах с тази ера от живота си, трябваше да се сбогувам с много неща: значката с крилца, униформата с ленти на ръкавите, пасовете за скришната част от летището. Но ми остана този ключодържател – нищо и никакъв, но зареден с доста смисъл за мен. Имитира нещо в самолета, за което аз се грижех, и ме кара още да се чувствам част от играта. Но по-важното – напомня ми, че никоя мечта не е извън обсег, стига да се протегна към нея. И все пак мисля, че вече съм готова да спра да се протягам и да пусна котвата. Дали в едно море или в няколко едновременно, 2021 ще каже.

1 ВРЕМЕ Владо Едно време много ме вълнуваше и влечеше чисто физически – размишлявах дали някак може да го забавям или спирам. Дали ако се запъне за малко, после ще наваксва с прибежки и припълзявания или ще се носи лежерно, все едно нищо не е станало. Събирах много часовници и ги пусках да се надпреварват. Опитвах се да ги накарам да тиктакат в един глас. А понякога ходехме с един приятел да хвърляме будилници от покрива, за да чуем как си отива времето. Оттогава ми е този часовник. Той оцеля, защото, вместо да лети, реших да го направя да се вижда, че работи. После му махнах и стрелките, за да не е толкова явно. Понеже в тоя живот за мене е по‑важно да си върша добре работата, а не да се вижда. А за догодина си пожелавам просто да я уцеля – ако стане, ще знам, че и без стрелки не е трудно.

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

programata.bg

Ц ВЕ Т ОВЕ Т Е

Тази година Pantone ни изненада с два цвята антагонисти, но и първи приятели – неутралното сиво и експанзивното жълто. Сивото е перфектният фон, който помага на останалите да изпъкнат, а жълтото само това чака – дръзко, жизнерадостно и малко нахакано, то никога не остава в сянка. Ето ги и нашите 11 слънца за следващата година.

06 08

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

01. Значка Пеперуда Лястовича опашка о т vrabcheta.bg

02. Жълта холна маса KIPP от artme.bg 03. Кожена чанта Snapshot на Marc Jacobs от fashiondays.bg 04. Диодна LED лампа COLORS на VIVALUX о т masterhaus.bg 05. Бутилка за вода Жълт Жаждогасител от elephantbookstore.com 06. Декоративна фигура Stars Home Siddhartha Buddha от emag.bg 07. Ваза Mayra от englishhome.bg

08. Смарт гривна Samsung Galaxy Fit E R375 от technopolis.bg 09. Възглавници о т badu.bg 10. Versace Yellow Diamond Intense от douglas.bg

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

11. Ретро хладилник SMEG о т grandecor.bg

programata.bg

ФИ Л М И Т Е

КИНО КАЛЕНДАР

Докато мигнем, годината свърши, а половината от планираните големи филмови премиери така и не видяха голям екран по обясними причини. Без паника – ще ги гледаме (вероятно) през 2021 наред с още куп чакани заглавия, които набелязахме от списъците на световните разпространители и нахвърляхме грубо по месеци – плюс едно извънредно включване този декември. от Таня Трендафилова

БОНУС Наясно сме, че бонусите обикновено идват накрая, но този блокбъстър успя да се вреди като по чудо в киносалоните и на честотите на HBO Max в последния месец на 2020. Говорим, разбира се, за Жената чудо 1984 (Wonder Woman 1984) – продължението на историята за най-смелата Амазонка, населявала вселената на DC Comics. Този път единствената дама в Лигата на справедливостта ще развява ласото на истината в епохата на Студената война в компанията на старата си изгора Стийв Тревър и нов смъртен враг – ревнивата супер злодейка Чита.

герой. Какви ги върши по широкия свят и ще порасне ли най-накрая, гледаме в захлас заедно с хлапетата още през януари (евентуално).

ЯНУАРИ ФЕВРУАРИ Последният дуел (The Last Duel) Хвърлили сме око на този филм по няколко причини: режисурата на Ридли Скот (когото бихме гледали, дори да отговаряше за новините по телевизията), сценария на Мат Деймън и Бен Афлек (точно така,

отбор Добрият Уил Хънтинг е отново на линия) и присъствието на Адам Драйвър в каста. Ако щете вярвайте, сюжетът нищи средновековни драми и традиции, но всичко, което искаме да видим, са гореизброените актьори в рицарски доспехи.

Зайчето Питър: По широкия свят (Peter Rabbit 2: The Runaway)

Пепеляшка (Cinderella) Не сме сигурни дали имаме нужда от още една адаптация на Пепеляшка, но младата латино надежда Камила Кабело и Джеймс Кордън (който тук „играе“ само като сценарист и продуцент) опитват да ни убедят в обратното с тяхната мюзикъл версия на класиката на Шарл Перо. Оставяме се от любопитство и заради обещанието, че тук ще срещнем една не-съвсем-зла мащеха. Дали?

Втората част на вдъхновените от книжките на Биатрикс Потър приключения на непослушното и винаги гладно зайче Питър отново смесва живо действие и компютърно анимирани животински пакости, но сега една зеленчукова градина вече не е достатъчна за нашия дългоух

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

МАРТ

АПРИЛ

King's Man: Първа мисия (The King's Man) Екшън поредицата с абсурдистки привкус Kingsman ни спечели с шеги убийци, оплетени шпионски игри и висш пилотаж на модата в мъжките костюми. От това, което чуваме, предисторията є няма да разочарова по нито един от горните параграфи, особено щом Рейф Файнс е в елегантните обувки на агента, а Распутин – в кожата на злодея.

Морбиус (Morbius) Вторият опит на Sony да разшири филмовата вселена, вдъхновена от персонажи, населяващи комиксите за Човека паяк (след Венъм през 2018), отново залага на супер злосторник. Въпросният се подвизава под името Морбиус и е пресъздаден от Джаред Лето, който натрупа практика с няколко откровено маниакални персонажа в последните години, така че очакваме ролята на вампир по неволя да му лепне като ръкавица.

Бебе Бос: Семейни работи (The Boss Baby: Family Business) Нахаканото пеленаче, което разхождаше миникуфарче и раздаваше заповеди през биберон, пак ще въдворява ред в света на възрастните, макар и не точно във вида, в който го помним от първата част на Бебе Бос. Едно е сигурно – братята Темпълтън отново трябва да влязат в шпионския бизнес, ако искат да предотвратят поредната заплаха, надвиснала над семейството.

МАЙ Черната вдовица (Black Widow)

Смъртта може да почака (No Time To Die) Тайното оръжие на MI6 ползва разрешителното си за убиване в името на Кралицата в 25-а поред широкоекранна версия и за пети, последен път с лицето на Даниел Крейг. Новият филм за Джеймс Бонд заварва Агент 007 в заслужен отпуск, но, сещате се, пистолетът му няма да остане неизползван задълго, особено когато наоколо вършее архизлодей с актьорския обхват Рами Малек.

Навярно смятате, че след финалната глава от зрелищния епос Отмъстителите Тони Старк и компания вече са затворена страница, но от Marvel Comics не мислят така. Задава се цяла нова епоха с предишните премеждия на познатите супергерои начело с Наташа Романоф, която, помним, имаше доста турбулентно минало, преди да премине към Светлата страна. Черната вдовица превърта назад до събитията след Първият отмъстител: Войната на героите, когато нашата висококвалифицирана шпионка е поставена пред избор между своето опасно минало и бъдещето си на еманципиран защитник на доброто.

Нито звук 2 (A Quiet Place Part II) Джон Красински и Емили Блънт може и да са супер забавна двойка в реалния живот, но в постапокалиптичния трилър Нито звук ни накараха да зяпнем (тихо, разбира се) – не само от ужас, но и заради качеството на режисурата и актьорската игра. Продължението идва със същото ниво на напрежение, оголена откъм претенциозност игра и няколко полезни флашбек сцени, които донякъде обясняват внезапното нашествие на хиляди слепи паякоподобни същества, използващи земляните за основно ястие.

Свободен играч (Free Guy) Ще излъжем, ако кажем, че не чакаме тази налудничава спойка между научна фантастика, екшън комедия и антология на геймърството с огромен интерес. Помислете само: идейният двигател на Странни неща Шон Леви режисира Дедпул, Виланел и автора на Джоджо Заека в абсурдна реалност, сякаш преписана директно от кода на компютърна игра. Нужно ли ви е допълнително убеждаване?

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

ФИ Л М И Т Е

Аз, проклетникът, с умиление проследихме заветната среща между тях и невръстния зъл гений на Гру. Продължението на историята им, естествено, също е с негово участие, а желанието за супер злодеяния довежда задругата на Кевин, Стюарт и Боб до нова порция пискливи недоразумения и приятелско рамо от неочакван съюзник.

Годзила срещу Конг (Godzilla vs. Kong) Две от най-фотогеничните чудовища ветерани от големия екран се изправят едно срещу друго в пореден впечатляващ кино двубой, който се явява продължение на Годзила – и Кинг Конг франчайзите едновременно. Както се очаква, човешката раса също има пръст в изхода от гигантската битка за надмощие и по всичко изглежда, че ще залага единствено на себе си.

ЮНИ Ловци на духове: Наследство (Ghostbusters: Afterlife) Не бяхме виждали Ловците на духове в оригинален състав от 1989 насам, но режисьорът Джейсън Райтман (син на Айвън Райтман – човека с мегафона от първите две части на поредицата) сякаш ще успее да ги призове за още една мисия, ситуирана в наши дни в едно забутано градче в Оклахома. Паранормалното отново ще вилнее с пълна сила до намесата на д-р Венкман и съмишленици... или поне на техните наследници.

Топ Гън: Маверик (Top Gun: Maverick) За филм, поддържащ статута на „култова класика“ повече от три десетилетия, Топ Гън съвсем не прелетя до продължението си със свръхскорост. И все пак – 35 години по-късно с по-голям брой звезди по пагоните и повече топлина в отношенията Маверик и Айсмен се завръщат на пистата, за да научат младите кадети едно-друго за преминаването на звуковата бариера.

Круиз в джунглата (Jungle Cruise) След последните Карибски пирати усещахме дефицит на екзотични приключения по вода в търсене на ковчези със скъпоценности и ето че Disney поправят грешката с гарантиран летен блокбъстър, в който учената Емили Блънт разпръсква критика (и екранна химия) по посока

ЮЛИ Миньоните 2 (Minions: The Rise of Gru) Последният път, когато симпатичните жълти пакостници бяха главни герои в рисувания франчайз

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

на речния капитан Скалата с изтънчения акцент на Мери Попинз. Споменахме ли за тайното съкровище в джунглата?

АВГУСТ Отрядът самоубийци (The Suicide Squad) Антигероите на DC Comics се строяват за втора самоубийствена мисия, като целта този път е разбиването на бивш нацистки затвор за политически престъпници и биологични експерименти. Може обаче да се обзаложите, че Харли Куин, Жокера и останалите от престъпната шайка първо ще се позабавляват хубавичко, преди да изпълнят каквито и да е правителствени директиви.

Дълбока вода (Deep Water) Още един смразяващ романс от кралицата на психотрилъра Патриша Хайсмит (Талантливият мистър Рипли) намира своя път към салоните следващото лято. В него Бен Афлек играе отегчен от брака съпруг, който влиза в серия опасни психологически игри срещу недолюбваната си половинка с – правилно познахте – убийствен ефект. Gone Girl, ти ли си това?

Бодигард на жената на убиеца (The Hitman's Wife's Bodyguard) Заглавието е толкова обстоятелствено, че очакваме последният да затвори врата в края му, но се сещаме, че цялата работа тръгна от Райън Рейнолдс и Самюел Л. Джаксън, които си разменяха крошета и

programata.bg

ФИ Л М И Т Е

След Дейвид Линч, който направи опит с адаптацията си през далечната 1984, Дени Вилньов също ще си пробва късмета с не толкова скрити козове като Тимъти Шаламе, Оскар Айзък, Джейсън Момоа, Джош Бролин, Стелан Скарсгард, Хавиер Бардем, Шарлот Рамплинг и още.

„любезности“, докато единият охраняваше другия в Бодигард на убиеца. Сега в преливащата от екшън картинка се появява знойната Салма Хайек и да си признаем честно, вече се каляваме психически за пиперливите є реплики.

НОЕМВРИ

ДЕКЕМВРИ Уестсайдска история (West Side Story) Вярвали ли сте, че Стивън Спилбърг някога ще се наеме да адаптира един от най-популярните бродуейски мюзикъли за кино? И ние не, но неговият пълнометражен прочит на Уестсайдска история ще стане факт след около година (дано!), а Рита Морено, която печели сърцата на Академията в първата екранизация на трагичната любовна история от 60-те, ще намери място сред каста и на тази версия.

СЕПТЕМВРИ Смърт край Нил (Death on the Nile) Най-прочутият белгиец сред детективите – Еркюл Поаро – за пореден път ще има повод да раздвижи малките си сиви в услуга на правосъдието. След Ориент Експрес декорът на драмата се мести в Египет, а главните действащи лица пак блестят толкова ярко в холивудската А-листа, че ни трябват слънчеви очила още от трейлъра.

Вечните (Eternals) В Marvel Studios не губят време – едва приключили одисеята Отмъстителите, те извадиха още една тава супергерои, които се появяват непосредствено след трагичния край на Железния човек. Вечните (в чиито редици откриваме Анджелина Джоли, Салма Хайек и цели двама наследници от рода на Нед Старк) се оказва кодова дума за древна извънземна раса, прекарала незабележимо хиляди години на земята до деня, в който нова опасност (по-страшна и от Танос) започва да тегне над човечеството.

ОКТОМВРИ Дюн (Dune) Абсолютният култ в научната фантастика – Дюн, роден във въображението на Франк Хърбърт, се оказва голям залък за всеки, осмелил се да обрисува визуално надиплената със слоеве текстура на романа.

Мисията невъзможна (Mission: Impossible 7) Имаме усещането, че Том Круз ще продължи да снима нови и нови епизоди на Мисията невъзможна дори когато в атмосферата не е останала и капчица кислород, а световният океан е погълнал континентите. Седмата(!) част от поредицата, която скоро ще започнем да делим на сезони, излиза през ноември догодина и честно да си кажем, след всичко, през което премина специален агент Хънт, не знаем какво би го мотивирало да изчака още едно съобщение да се „самоунищожи след 5 секунди“.

Матрицата 4 (The Matrix 4) Новината за появата на нова Матрица повече от 20 години след като първата взриви дупка в колективното ни съзнание, доказа, че режисьорите по-скоро ще променят пола си, отколкото своята решимост да продължат историята на Нео, Тринити и всички останали, вкопчени в дигиталните лапи на мрежата. Ще съжаляваме само ако слуховете за отсъствието на рециклируемия агент Смит и харизматичния лидер Морфей в новия набор от персонажи се окажат верни.

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

ПРОМО

ЗА

СЛАДКИ ПРАЗНИЦИ

Диана Шингарова и Емилиан Беляшки са създатели и автори на кулинарния блог gourmetfriday.com, откъдето ни залива страстта им към „малките моменти, които правят живота хубав“. С други думи – към похапването. Освен че умеят майсторски да приготвят и най-засуканите рецепти, Диана и Емилиан са царе и в заснемането им. Помолихме ги да опишат и заснемат приготвянето на една празнична напитка и една изкушаваща торта, с които да изпратим годината. За да ни е сладко. Поне накрая.

АНГЛИЙСКИ EGGNOG ПРИЯТЕН КОКТЕЙЛ ЗА ЗИМНИТЕ ВЕЧЕРИ Eggnog е английският братовчед на нашия аероконяк. За произхода на името му има няколко версии, но нито една не можем да приемем за напълно достоверна. И все пак повечето историци са на мнение, че ликьорът е наследник на ранносредновековната британска напитка posset, която е приготвяна от горещо мляко, вино или пиво и подправки. Първоначално напитката е популярна и достъпна само за английската аристокрация. Шери, канела и индийско орехче са присъствали само в къщите на богатите и така с eggnog често са се вдигали тостове за благоденствие и добро здраве. През XVIII век напитката достига до английските колонии, където скъпите бренди и вино често се заменят с ром или бърбън. Известно е, че първият американски президент Джордж Вашингтон черпел гостите си с eggnog. Рецептата на президента съдържала сметана, мляко, захар, бренди, ръжено уиски, ямайски ром и шери.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ: 6 жълтъка

1/4 пръчка канела

1/2 чаша бяла захар

щипка сол

2 чаши прясно мляко

90 мл коняк

1 с.л. екстракт ванилия

2/3 чаша сметана

1 ч.л. индийско орехче

Рецептата гласи, че първо се разбърква алкохолът, след това се отделят жълтъците от белтъците. Захарта се добавя към жълтъците и се разбърква добре. След това се добавят бавно млякото и сметаната, като продължавате да бъркате. Белтъците се разбиват на пяна и се добавят към останалите продукти. Оставя се на хладно за няколко дни. Но стига толкова история, ето и нашата версия на тази прекрасна напитка, а ако искате, пробвайте и президентския вариант. Важно е само да я приготвите и дегустирате с удоволствие!

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

ВК УС ЪТ

Начин на приготвяне • Разбъркайте жълтъците със захарта. Добавете ванилията, подправките и прясното мляко. Щипка сол ще отвори вкусовете, а хубавият коняк ще даде необходимата дълбочина на вкуса. • Така приготвената добре разбъркана смес охладете и към нея добавете 2/3 чаша сметана, изстудена и леко разбъркана с миксер. Не бъркайте сметаната прекалено дълго, не е необходимо да бъде на крем, достатъчно е леко да се уплътни текстурата и да вкара въздушност и балончета в тази толкова добре композирана напитка. • Налейте коктейла eggnog в красиви стъклени добре затварящи се бутилки и съхранявайте в хладилник. • Поднасяйте винаги добре охладен и с щипка прясно настъргано ароматно индийско орехче. Cheers, as they say!

ТОРТА DELLA NONNA ОТ ФЛОРЕНЦИЯ Това е елегантен, красив и вкусен десерт, който може да опитате във Флоренция. За да направите наистина вкусна Торта della Nonna (букв. Тортата на баба), е добре да ползвате домашно приготвено маслено тесто вместо готово от магазина.

Начин на приготвяне: Започнете с крема. • Пригответе го, като затоплите млякото, без да завира. • В купа разбийте жълтъците и захарта, добавете нишестето. Прибавете млякото, като бъркате постоянно, за да не се пресече. Върнете сместа на огъня и бъркайте до сгъстяване на крема. Прехвърлете в купа и покрийте със стреч фолио, за да не хване коричка. • Когато изстине, приберете в хладилника. Време е да подготвите масленото тесто. • В купа пресейте брашното и добавете всички сухи съставки и настърганата кора от лимон. Добавете студеното масло, нарязано на кубчета и разбъркайте с шпатула. • Омесете с ръка до получаване на гладко тесто, оформете на топка, завийте в стреч фолио и охладете за 30 мин. • Разточете върху набрашнен плот блат с дебелина ½ см. Разстелете тестото върху тавичка за тарт или пай, оформете крайчетата красиво и надупчете основата с вилица. • Приберете в хладилника за 30 мин., преди да го използвате. За да завършите вашата Торта della Nonna: • Извадете формата за печене със студеното маслено тесто и напълнете с охладения крем, поръсете с ¼ чаша кедрови ядки (накиснати за 5 мин. в студена вода) и печете в предварително загрята на 180°C фурна за 50 мин. или до златисто. Извадете и оставете да се охлади напълно. Преди да поднесете, поръсете с пудра захар.

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ: ЗА КРЕМА:

ЗА МАСЛЕНОТО ТЕСТО:

5 жълтъка

2 ч.ч. брашно

2½ чаши прясно мляко

½ ч.ч. захар

¼ пакетче царевично нишесте

120 г студено масло на кубчета

½ ч.ч. захар ванилия

кората от 1 лимон ¼ ч.л. бакпулвер щипка сол

1 яйце

programata.bg

A DV E R T O R I A L

СОФИЯ ПРЕЗ ЧУЖДИТЕ ОЧИ Леви Манджи е роден в Палермо, Сицилия, но е израсъл в красивия Бреша в Ломбардия. Живял е в различни точки на планетата, а днес е тук, в София, където е намерил мястото си като Sportsbook Specialist с италиански в Customer Support екипа на PokerStars , България. Къде ценностите на компанията се срещат с неговите лични ценности (ами... страст към спорта и стремеж към съвършенство), попитахме самия Манджи. Както и как вижда София през своите очи.

Винаги съм бил безстрашен и точно с тази настройка стъпих на летището в София. Първото ми впечатление от града беше доста позитивно. А и аз не останах незабелязан. Но по принцип е така, защото съм висок и привличам вниманието на хората. В PokerStars най-много ценя възможността да работя и споделям времето си с хора от различни култури. Компанията има офиси, пръснати по целия свят, и това, че мога да общувам с всички, е истинска ценност.

Няма да забравя първото си посещение в магазина. Продавачката ме попита дали имам клиентска карта и аз отговорих уверено „да“, без въобще да разбера въпроса. Тя спря, за да ме изчака да я използвам, аз пък спрях, за да я изчакам да продължи с маркирането на покупките. И така, докато се усетим и двамата, че нещо не сме се разбрали съвсем. Хората в София проявяват голямо любопитство к ъм произхода ми и причината да се преместя тук. Харесва ми, че го правят. Всеки път, когато някой попита защо съм взел решението да заживея в София, отговарям със „защо пък не“. Живял съм на различни места: в САЩ, в Италия, в Германия, в Малта, в Кот д’Ивоар... Това, което наистина ми харесва в България, е природата и културните паметници. Спортът винаги е бил важна част от живота ми. Бях професионален спринтьор на 60, 100, 200 метра, както и на 4х100 метра. Спечелих много медали и станах един от най-добрите в родната ми страна. Най-голямото постижение беше участието ми на Световното първенство през 2014 с италианския национален тим. Продължавам да тренирам и сега, за да се поддържам във форма. Недостижим съм във вдигане на тежести от лежанка и клекове с лост. Особено във второто. Не се е намерил човекът, който да бие рекорда ми. Родният ми град Бреша е е дин от най-красивите в Италия. Ето ви нещо като малък списък защо да го посетите: виното Франчакорта е едно от най-добрите и известни вина в света, планината, в която можеш да откриеш всичко: къмпинг, лов, ски... и стария град с площада, замъците и катедралата. Всеки път, когато отхапя парче пица или си поръчам паста в ресторант, тук в София, се чувствам малко по-близо до дома. Да работиш в iGaming индустрията означава предиз викателства, новости, приятни изненади... Няма как да ти доскучае. Особено при спортните залози, където постоянно трябва да си в час с резултати, мачове и така нататък. За щастие аз обожавам спорта.

пт

сб

нд

7 14 21 28 1 8 15 22 29 2 9 16 23 30 3 10 17 24 31

чт

пт

сб

нд

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

ср

чт

пт

сб

нд

7 14 21 28 1 8 15 22 29 2 9 16 23 30 3 10 17 24 4 11 18 25

ср

чт

пт

сб

нд

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

7 14 21 28

Мария Дончевска

нд

сб

пт

чт

6 13 20 27

вт

пн

ЮНИ

5 12 19 26

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24 31

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

Галина Атанасова

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

МАРТ

ср

4 11 18 25

31 3 10 17 24

Михаела Ангелова

вт

6 13 20 27

вт

Димитър Петков

пн

5 12 19 26

пн

МАЙ

чт

6 13 20 27

АПРИЛ

ср

2 9 16 23

Хриси Островска

вт

5 12 19 26

вт

1 8 15 22

Симеон Христов

пн

4 11 18 25

ФЕВРУАРИ

пн

ЯНУАРИ

пт

сб

нд

1 8 15 22 29 2 9 16 23 30 3 10 17 24 31 4 11 18 25

чт

пт

сб

нд

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

ср

чт

пт

сб

нд

6 13 20 27 7 14 21 28 1 8 15 22 29 2 9 16 23 30 3 10 17 24 31

ср

чт

пт

сб

нд

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

Давит Карапетян

вт

5 12 19 26

вт

Милена Филипова

пн

4 11 18 25

пн

НОЕМВРИ

чт

7 14 21 28

ОКТОМВРИ

ср

31 3 10 17 24

Никол Павлов

вт

6 13 20 27

вт

30 2 9 16 23

Атанас Буковинов

пн

5 12 19 26

АВГУСТ

пн

ЮЛИ

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24 31

2 9 16 23 30

1 8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

Радостина Георгиева

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

ДЕКЕМВРИ

Дельо Добрев

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

СЕПТЕМВРИ

А Р Т ИС Т И Т Е

Ако и преди сте разлиствали коледен брой на Програмата , може би вече пазите място на стената си за този календар. Както традицията повелява, 12 от артистите, които опознахме и заобичахме през 2020, сглобяват пъзела на новата година с по парченце от изкуството си, докато споделят с нас желанията, надеждите и обещанията към себе си, с които прекрачват прага на 2021.

ЯНУАРИ

ФЕВРУАРИ

МАРТ

Симеон Христов

Хриси Островска

Галина Атанасова a.k.a. Mild Kiriya

death_by_doodles

През 2021 предстои хаотичната енергия на абсурдизма да погълне живота ми като черна дупка. Имам нов фокус – motion graphics, so expect нещо от рода на The Doodle Network да изскочи във фийда ви. Също и дрехи много скоро!

hrissy.com

За новата година си пожелавам повече срещи с любими хора, свобода за пътуване и работа по значими проекти.

МАЙ АПРИЛ

Михаела Ангелова

Димитър Петков

Вече нямам търпение да стане 2021, за да сме приключили най-накрая с 2020. От тази особена година си вземам важни уроци за личните си страхове и възприятията си за щастие. Желая си година, в която повече неща зависят от мен.

dimitar.risuva

Следващата година се надявам да намеря смелост да казвам „не“, когато трябва. Обещанието, което си давам, е да спра да бъда толкова токсично самокритичен (понякога) към себе си и да си дам въздух да дишам.

mishatamashata

АВГУСТ ЮЛИ Атанас Буковинов atanasbukovinov

Това, което не постигнах през 2020 и остава за 2021, е да спpa да си правя прекалено конкретни планове. Искам да се наслаждавам на тихите утрини, на изпълнените с неонови светлини и кикот вечери и уханието на люляк през пролетта. Също да готвя повече, да съм по-търпелив, да пътувам повече из България и да разбера дали е каквато я помня от дете.

wildkiriya

Здрави нерви и чист въздух, ако може. Пожелавам на скенера си (и на себе си) да оцелее и през 2021. А на всеки четящ това пожелавам една нова година с минимално количество проблеми и една изискана, деликатна 10-литрова туба с рикия за черни дни.

ЮНИ Мария Дончевска fatfingerwings

Неотдавна започнах да се занимавам с motion graphics и се надявам да ставам все по-добра в анимацията, а колегите и семейството да ме изтърпят. Ако успея и да открадна повече време с децата по планини и морета, ще съм най-щастливият човек.

Никол Павлов the.nicoco

През 2021 най-горещо си пожелавам Frank Ocean да пусне най-накрая новия си албум, да имам повече време да експериментирам със стила си и да отида на изложбата на Яйои Кусама в Tate Modern.

НОЕМВРИ

СЕПТЕМВРИ Дельо Добрев delyodobrev

През 2021 ще ставам по-рано. Това ще ми даде време да зяпам стените по-дълго. Пожелавам си да чупя рамките на изкуството си все повече, а с това и една голяма чаша кураж и смела експериментация. 2021 ще е яка.

Давит Карапетян davoarts.com

ОКТОМВРИ Милена Филипова shmidraws

На 1 януари много ми се иска да съм някъде далеч в планината. Да съм ходила цял ден в снега, а след това да се поглезя с портокалов кекс и топъл билков чай.

За 2021 си пожелавам да сърфирам по-малко в интернет и да рисувам повече, да печатам върху дрехи и да се върна отново към 3D-то. Пожелавам си също да посетя галерията на Владимир Димитров – Майстора в Кюстендил.

ДЕКЕМВРИ Радостина Георгиева joypepper.co

Ще ми се най-сетне да заобичам ранното ставане и прилежното планиране. Креативният хаос може и да е чаровен, но аз понякога прекалявам и усещам, че няма да е лошо да вкарам малко ред и предвидимост в дните си.

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

П Л Е Й Л ИС Т ЪТ Н А

2020

Как ще изпратим година като 2020? Освен със стандартните за всички времена политически напрежения, икономически лъкатушения и леки „чуквания“ от страна на природата, тези 365 дни бяха гарнирани и с опънати до скъсване международни нерви (заради убития от американски безпилотен самолет ирански генерал), отделянето на Великобритания от редиците на Европейския съюз (и всичко, което следва от тази постъпка), буквалното изпепеляване на Австралия (къса ни се сърцето за хиляди акра земя, а дори не искаме да повдигнем въпрос за животните) и за капак на всичко идва Китай, където на някого изведнъж му се прияде супа от прилеп. Как, питаме ви отново, да изпратим такава година? Приповдигнатото „10, 9, 8...“ и така нататък да бъде заменено от гневни нецензурни думи по адрес на 2020 или пък от горещи молитви по адрес на 2021?.. Я, най-добре хванете още 14 свои другари (друга бройка засега е над закона) и УСИЛЕТЕ МУЗИКАТА! Плейлистът обаче изисква да е по-специален.

ще ни се види 2020 в следващите 5 месеца, но доказа и силата на TikTok. „Още на следващата сутрин след пускането му парчето вече имаше пет милиона гледания! И телефонът ми се взриви от всички „WTF, WTFFF?“, които получих. Това беше моментът, в който си помислих: „По дяволите, май имаме нещо“!“ Да, момичета, имаме хит. И го пускаме в 23:59, за да кажем на годината „Сбогом“ по начина, по който заслужава.

2021 VAMPIRE WEEKEND Парчето излиза през януа ри 2019 и представлява меланхолично разсъждение върху потока на времето. Потоооокът на времето, който през 2020 е нещо като Алисиния следобеден чай. Всеки е заклещен в този или онзи момент от деня и времето едвам му стига да се премести на съседното място на масата (дивана, стола, леглото и така нататък). „Мм-мм, мм-мм-мм / 2021, ще помислиш ли за нас?“ се пее в парчето на инди рок бандата и това звучи толкова обнадеждаващо, че ти иде да се гръмнеш.

от Дани Николова

Every Day Is Exactly The Same NINE INCH NAILS

F2020 AVENUE BEAT F2020 повдига темата без заобикалки. Годината е ужасна, абсурдна, няма как да избягаме от нея и единственият начин да се справим е да є ударим една „благословия“ и да се надяваме на 2021. Дамското трио от Нешвил пусна песента през юли, с което не просто предсказа колко досадна

Някои казват, че това конкретно парче реферира към 1984 на Джордж Оруел, но според нас е добро описание на живота като цяло и дните през 2020 в частност. Още едно заглавие на същата банда е достойно за място в настоящия плейлист: The Day The World Went Away. Изборът кое от двете да пуснете оставяме изцяло на вас. Изглежда Трент Резнър ни е подготвял за тази ситуация от години.

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

П Л Е Й Л ИС Т ЪТ

Afraid Of Everyone

Sick Sick Sick

THE NATIONALS

QUEЕNS OF THE STONE AGE

„Парчето е за тревожност и параноя, с които не знаеш как да се справиш. И отчая ното желание да защитиш себе си и семейството си от хаотичните сили на злото, без дори да знаеш какви са те, нито кой е прав или кой греши, или в какво да вярваш.” Има ли нужда да ви казваме нещо повече?

Тук удряме комбо на чисто първосигнално ниво (кралиците носят корони, а болен е повторено три пъти). Освен в буквалния му прочит обаче (довиждане за 14 дни) възприемаме заглавието и в преносния: извратено, болно и нездраво беше не само случилото се през годината, но и нашето отношение към него. Да имаме време за мисли и да останем малко сами със себе си се оказа по-страшно и от ядрена война. И Sick Sick Sick на QOTSA преминава плавно в I Can’t Escape Myself на The Sound.

Lost In The Supermarket THE CLASH Подобно ябълката и Нютон, песента „ударила” Джо Стръмър по главата в действителен супермаркет, намиращ се в близост до жилищния блок, в който по онова време живеел с приятелката си. Въпреки че супермаркетът съвсем не е бил тооолкова голям, че да се изгубиш физически вътре, в интервю от 1999 Стръмър признава, че „(песента) ми хрумна, докато се лутах наоколо, напълно зашеметен от цветове и светлини”. Това със сигурност обяснява тежката тема за комерсиализма в лириката, но причината да предпочетем Lost In The Supermarket пред Four Horsemen е друга, при това – основателна. Припомнете си всяко пазаруване в голям хранителен магазин от март насам и ще се съгласите. Чакане на опашки, презапасяване с консерви, „къде, по дяволите, изчезна всич кият дезинфектант?”, „госпожо, хайде малко да се раздалечим!” и цялата истерия около тоалетната хартия.

Don’t Look Back in Anger OASIS Тази година всички се гневихме на всичко. Яд ни беше заради несправедливостите и страданията. Ядосвахме се как е възможно все още да има расово неравенство или грип да промени до неузнаваемост всекидневието на света. Някои ги беше яд на съквартирантите им, че се виждаха с половината w през време на пандемия, други се гневяхме на възрастни членове на семействата си, че все още си развяват коня въпреки апелите за предпазливост. Затова ни се видя съвсем в реда на нещата да включим овехтялото парче на братята Галахър. „Не поглеждай назад с гняв” е универсална мантра. Страхуваме се обаче, че винаги ще има за какво да се ядосваме.

Don’t Dream It’s Over CROWDED HOUSE Има два начина да интерпретирате заглавието: не си правете труда да мечтаете, защото така и така е свършено, или дори не си мечтайте, че това някога ще свърши. Ако питате нас, и двата не са особено оптимистични или ако ползваме брадатите шеги за оптимиста и песимиста: песимистът казал, че краят е близо, а на още по-големия песимист му хвръкнала шапката от възмущение, защото тези УЖАСИИ НИКОГА НЯМА ДА СВЪРШАТ. Освен от нашия плейлист парчето е част и от саундтрака на минисериала Сблъсък (по постапокалиптичната новела на Кинг) от 1994, което казва всичко. Освен едно: тази година излезе нова екранизация по книгата (отново с участието на Кинг като сценарист).

Rearrange My Mind MONOLINK Това парче включваме по две причини. 1. О-бо-жава-ме Monolink и 2. заглавието му звучи като равносметка. Нека опитаме с малко фина пренастройка на начина си на мислене. Тук може да помогне и прословутата реплика на Тирион Ланистър от Игра на тронове, произнесена в отговор на хленчене, недоволство и решителност от типа „по-добре да умра, отколкото”... „Смъртта, казва Тирион, е окончателна. Но животът – той е пълен с всякакви възможности!”

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

При значително ограничени възможности за вълнуващи подаръци тази година, най‑доброто, което можете да дадете на любим човек или на себе си e качествена и персонализирана грижа за кожата. ПОДАРЕТЕ (СИ) ПРОГРАМА ЗА

ЗДРАВА & КРАСИВА КОЖА

Продуктите на френската козметична марка ETAT PUR са базирани на убеждението, че кожата ни, бидейки един съвършено интелигентен орган, може сама да постигне и поддържа красотата и здравето си, ако є помагаме с козметика, която уважава нейните естествени механизми и се съобразява с нуждите є. Така че оставете настрана идеите за непрестанно третиране с активни и агресивни съставки и множеството различни продукти и преоткрийте грижата за кожата в един по-лесен, чист и ефикасен вариант. Програмата с ETAT PUR се състои от почистване и хидратиране с продукти, формулирани единствено с най-чистите съставки в перфектна хармония с кожата. Когато има нужда от третиране на бръчки, несъвършенства, чувствителност или дехидратация, в програмата се вмъкват Чистите активни молекули – концентрирани и доказано ефикасни решения за целенасочено третиране на кожни проблеми. Различните комбинации на продукти позволяват да се създаде програма, изцяло съобразена с нуждите на кожата. ETAT PUR улеснява избора на подходящите продукти, за да създадете персонализирана програма за себе си или за близък. Онлайн диагностиката на etatpur.bg определя прецизно програма за грижа за кожата. Един подарък, който всяка кожа би оценила високо.

Предстоят ли

? НАЙ-ДОБРИТЕ ДНИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Каквото и да се е слу чвало със света в рамките на милиардите години от съществуването му, всичко е било до известна степен преходно. Онова, което съществува вечно, неизменно и с най-голяма доза сигурност, е промяната. Как ще се промени светът през недалечното бъдеще? Вярвате ли, че най-добрите дни на човечеството тепърва предстоят, или сте от онези нихилисти, които държат портрети на Шопенхауер и Ницше у дома си? Тези въпроси зададохме на някои доста интересни умове, за да ни помогнат да нарисуваме словесна картина на бъдещето.

БЪДЕЩЕТО

Самуил Петканов Познаваме Самуил Петканов като създател на Не!Новините и като човек с ненадминато чувство за хумор. Виждали сме как някои от иронично‑абсурдните истории на пародийния му сайт са били аха-да-се-сбъднат, затова го потърсихме за мнение: какво бъдеще ни очаква и колко хубаво ще е то? Дано прогнозите му не се случат. Макар че „все някой ще е добре“.

Разбира се, че най-добрите дни предстоят. Поне за тази част от човечеството, която оцелее. И не, нямам предвид коронавирусната пандемия. А частта, която оцелее след възхода на AI и неговата неминуема доминация над всичко, включително работните ни места. Тази част трябва търпеливо да изчака да дойде някоя много мощна магнитна буря, която да тушира господството на машините, и след това да премине през няколко хиляди години ядене на грудки, откриване на огън, леене на кофти метали и измисляне на това какво е Бог, преди да стигне пак до цивилизационното ниво, на което сме сега. И добрите дни ще дойдат просто ако някой не гризне пак прилеп или не реши, че трябва хладилникът му да има изкуствен интелект, чрез който да пазарува храни вместо него. Ех, какви времена ни очакват след има-няма 10-ина хиляди години!

защото понастоящем човечеството е готово да се избие във Facebook спорове по всички възможни теми. Храненето ще остане като сантиментален ритуал за демонстрация на богатство и социален статус. Иначе ще бъдем с вградени слънчеви колектори (ако атмосферата ни допуска слънчеви лъчи) или ще се зареждаме безжично от топлинни трансформатори, свързани със земните дълбини. Ако пък случайно нещо ни е пренесло да живеем на Марс, то тук случаят вече е решен от Мат Деймън и ще ядем картофи. Няма да има нужда да комуникираме и през 5 минути да гледаме общия чат на месинджър дали няма нещо интересно. Всички разговори ще се провеждат от AI, всяко гледане на клипче във Vbox7, всеки скеч в TikTok, всяко псуване чрез натискане на клаксона на

В близкото ни бъдеще мутрите ще задължат всички дами да си сложат по 500 грама хиалурон в устните, за да не са прецакани само техните жени. Заради вече унифицираната нова форма на устите си дамите ще развият хриле и перки и ще започнат да снасят хайвер. Мъжете ще трябва да се приспособят и ще се наложи да трансформират някои части от анатомията си така, че да заприличат на игриви червейчета. Тя ще си хвърля хайвера, когато є е удобно. Той ще го оплоди, когато на него му е удобно. Нещата отиват към много стрес, напрегнато ежедневие и психика, неподходяща за обвързване и съвместен живот. Може би ще има приложение като Tinder – Kinder, в което хората да се срещат, за да се разплодят и все пак да се знаят, но без много ангажименти. Това е само една от хипотезите ми, пряко свързана е с покачването на океанските нива, които ще ни тласнат към по-морски живот. Хубавото е, че във водна среда ще се чувстваме по-леки и няма толкова да друска, докато караме електрически тротинетки по улиците. Обичта ще продължи да живее в изкуството и неговите предсказания за бъдещето. От заричането на лирическия герой, че „ще отминат 100 години“, но ще се върне при своята шопкиня в едноименната песен на Панайот Панайотов, та до футуристичните видения как щерката на Матю Макконъхи в единия момент – детенце, а после – сърдита баба в Интерстелар, която все пак намира в себе си топлина, за да му прости, бъдещето очевидно ще е изпълнено с много любов. Всички сме обединени около тази теза и по-надарените представители на човечеството непрекъснато прогнозират в различните си творби, че обичта ще движи света съвсем скоро. Не знам на какво се основава това, © Бебо Халваджиян

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

programata.bg

БЪ Д Е Щ Е Т О

Ако случайно нещо ни е пренесло да живеем на Марс, то тук случаят вече е решен от Мат Деймън и ще ядем картофи. самоуправляващата се кола ще бъде автоматизирано. AI ще предвижда всеки наш ход, мисъл, реакция и дори възклицание. Така няма да има нужда да правим нищо по отношение на комуникацията, което най-после ще позволи човек да си изпуши цигарата на спокойствие. Творчеството ще бъде елиминирано, като ще останат само викингски саги, в които е много трудно да се проследи кой е човек, кой е божество, кой на кого е роднина или е откъснал главата, тъй като изкуственият интелект няма да може да ги схване и да ги отъждестви като изкуство. Причината за тази мрачна цензура, унищожаваща останалата част от културното наследство на цивилизацията ни, ще дойде от нуждата за сървърно място (скоро всичко ще бъде дигитализирано) за новите сезони на Дързост и красота. В най-голям дефицит ще бъде алкохолът. Знаем, че Бендър от Futurama консумира изключително и само алкохол, така че бъдещето ще бъде много по-депресивно и първата ни битка с терминаторите ще е

в супермаркетите за последното шише уиски от Ирландия. В началото на този век по една кабеларка бяха пуснали голи новини. В тях водещите губеха по част от облеклото си с всяка вест. Накрая на емисията оставаха чисто голи. Ето така ще изглежда журналистиката тогава, само че в ролята ще бъде холограма на онази репортерка, която питаше генерал Мутафчийски по време на пресконференцията дали може да пипне коронавирус от екскременти. обротата винаги е субективна, човечеството в редки Д периоди от историята може да бъде разглеждано като един цялостен организъм. Кризите, революциите и еволюциите за едни се оказват пагубни за други. Очаква ни странно бъдеще. Като странното ни минало, което просто се е случило и сме му свикнали. На бъдещето не сме свикнали, трудно е да го предугадим и му се тревожим. Но все някой ще е добре.

Йордан Стефанов Йордан Стефанов е докторант по микробиология и основен двигател на Наука и критично мислене. Ударете палец на страницата във Facebook (ако още не сте го направили), защото тя ще ви провокира да разсъждавате. Освен специалист по микробите Йордан е експерт и по аргументираното, научнообосновано поднасяне на информацията. Това прави оптимистичната му прогноза за бъдещето доста ценна.

Това, което ни предстои, ще бъде в пъти по-добро за човечеството и много по-вълнуващо от днешната реалност или тази, от преди 100 години. Нещо повече. Цивилизацията се развива експоненциално и все още набираме скорост. Само за последните 20-30 години успяхме да развием молекулярните технологии до степен, която ни позволява да разчетем информацията, „кодирана в генома ни“. Този напредък даде възможност в настоящата пандемия да идентифицираме патогена, да го опознаем в детайли в рамките само на месеци и да създадем прототипи на ваксини за по-малко от година. Технологиите от последните 2 десетилетия ни

направиха по-свързани, улесниха живота ни. Сигурен съм, че мнозина не си дават сметка колко се е променил животът им в последните десетилетия. Ставаме все по-адаптивни. Не очаквам бъдещето да е безкрайно красиво и утопично като по филмите, в които хората са се извисили до състояние на абсолютен мир, спокойствие и всички проблеми са разрешени. Напротив. Успяхме да решим много фундаментални проблеми, но зад тях се задават нови, понякога по-опасни. Успяхме да намалим сериозно тежестта на инфекциозните заболявания например, но те отстъпиха място на хроничните. И докато се борим

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

с хроничните, инфекциозните патогени продължават да се адаптират към методите ни за лечение и в бъдеще отново ще трябва да търсим начини да се справяме с тях. Очакванията ми са тенденцията (статистически доказана) все по-малко хора да са застрашени от глад и бедност, все по-малко да умират от тривиални заболявания, все повече да водят по-нормален начин на живот да се задържи. Повече хора ще се радват на комфорта на модерното съществуване, ще имат достъп до образование, знание и различни културни изживявания. Все повече хора ще се чувстват като жители на света. Настоящата пандемия доказа, че много бързо можем да се научим да се възползваме от дигиталните възможности за работа и обучение, което ни предоставя мобилност. Градовете ще привличат повече хора, а населението няма да е дифузно разпределено. Гъстотата ще ограничи площите за живеене, но пък ще станем по-креативни в малките пространства. Вече видяхме, че тези фактори: свободно придвижване и гъсто население, са нужните за разпространение на инфекциозни заболявания. Трябва да приемем мисълта, че нова пандемия ще се случи, макар да не знаем кога. Вярвам, че днешният опит ще ни направи по-подготвени. Мнозина все пак ще бъдат отблъснати от живота в подобни условия и ще търсят домашния уют извън градовете, където ще е по-спокойно. Градовете (поне в България) ще се превърнат в бетонни джунгли, в които зелените площи ще намалеят или изчезнат. Това ще е резултатът от методите ни на урбанизация, която е доста хаотична. Това ще направи градовете не особено комфортни за живеене – горещи през лятото и неприятно студени през зимата. Може би тогава и тук ще се появи инициативата всяка площ и дори сграда да се озеленява. Именно липсата на градска флора спомага и за поддържане на неприятна и мръсна локална атмосфера, която също е предпоставка за разпространение на инфекциозни заболявания. На творчеството трябва основно да се радваме, да разсъждаваме върху философските му препратки и да не го възприемаме чак толкова като пророческо. Литературата е дала много „предсказания за бъдещето“ и естествено, повечето не се оказаха реалност (за щастие). В Прекрасен нов свят Олдъс Хъксли предсказва, че човечеството ще бъде разтърсено от 3 основни конфликта. Едно от предсказанията му от 50-те години на миналия век за началото на този е, че хората ще страдат от масов глад. Но световната статистика показва, че към момента хората никога не са живели подобре. Никога не е имало толкова малко бедни, гладни и болни като дял от световното население. Има, разбира се, какво да се желае, но се справяме добре. Трябва да се запитаме дали литературата предсказва бъдещето, или футуристичното творчество е по-скоро източник на вдъхновение за учените и индустриалците. Оказва се например, че разработчиците на иновативни технологии като космически асансьор или задвижване на космически совалки чрез соларна енергия са били вдъхновени от творчеството на Жул Верн, Робърт Хайнлайн и други.

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

Ще обичаме може би по-малко. В момента в Япония и други азиатски страни се наблюдава тенденция все помалко хора да търсят интимни взаимоотношения. Те просто не изпитват подобна потребност. Това води и до втория много голям проблем – самотата, която се разраства като глобална пандемия. Много хора са изолирани поради една или друга причина от социални контакти, а това се отразява изключително тежко върху здравето. За щастие модерните технологии ни оставят свързани с любимите хора, независимо къде се намираме. Преди 20 или 30 години не бяхме толкова достъпни и контактни, не можехме дори да се виждаме чрез видеоразговори. Днес можем да се обичаме и от разстояние, ако се налага. Хранителните технологии със сигурност ще продължат да се развиват. Ще се култивират по-високодобивни видове, за да може да се задоволи търсенето. На пазара ще се появят екзотични протеини и продук ти, създадени от тях, които ще са с произход насекоми, дрожди и бактерии. Ще се появят in vitro създадени месни продукти, растителни имитации на месо. Това не са задължително по-здравословни суровини и храни, а спадат по-скоро към категорията на „моралните“ храни.

programata.bg

БЪ Д Е Щ Е Т О

Продукти, които могат да са заместители на месото, чието добиване към момента се смята за екологичен и дори етичен проблем. И така ще се обогатим с имитации на популярни храни, които ще бъдат брандирани като „здравословни“, защото ще са и обогатени с ненужно голямо количество витамини и минерали, а вероятно и със стартерни култури, които погрешно се наричат „пробиотици“. Така ще се отдалечаваме все повече от „истинската храна“, която всъщност ще става все по-търсена, но все по-скъпа и трудно откриваема. Найскъпият хранителен продукт ще бъде домашният, като луканките на дядовците ни, които висяха по покривите през зимата. Хората ще продължат да търсят живия контакт в желанието си да водят „по-истински и естествен живот“. Формите на комуникация ще се увеличат, но те просто ще ни направят по-свързани с любимите хора. А защо не тези алтернативни комуникационни канали да са предпоставка и за нови запознанства? Това касае само личната комуникация. Социалните мрежи, а и самото ни присъствие в интернет предоставят богата информация директно на субекти с различни търговски или политически интереси относно нещата, от които се вълнуваме и от които се нуждаем. Това е един неформален начин за комуникация с големи организации, с която ние сякаш вече сме свикнали и едва сега разбираме, че с нея можем да бъдем насочвани и дори манипулирани. В бъдеще най-вероятно хората ще се разбунтуват силно срещу това. Нужно е само събитие, което да запали фитила на нарастващото недоволство. Ако в аналоговия свят повечето хора бяха консуматори на творчество, то в дигиталния все повече хора ще са автори на книги, музика, видеа. Вече не е нужно да си холивудски режисьор, за да достигнеш до милиони. Трябва само да направиш нещо наистина качествено. Видяхме през последните години как интернет даде възможност на всякакви хора да придобият популярност чрез своето творчество. Достъпът до публиката никога не е бил толкова улеснен. В резултат се появиха на бял свят едни от най-популярните звезди. Не точно самите технологии са виновни за подобни успехи, а свободата в интернет и свободата на себеизразяване чрез писане, пеене, рисуване или създаване на видео. За жалост в близкото бъдеще не е ясно дали тази

свобода ще продължи да съществува, защото дори и в момента се правят множество опити тя да бъде ограничавана, а онлайн присъствието и разпространението на информация – контролирано. Нека сме честни. Децата на 90-те си спомнят, че в началото интернет бе едно много по-свободно място от днес или от това, което ще бъде утре. Бъдещето ще ни предостави нови възможности за забавление, ще увеличи разнообразието и ще задоволи различните интереси на хората. Някои се притесняват, че онлайн забавленията ще изместят офлайн живота, но аз смятам, че те ще се допълнят. Електронните игри и забавления набират скорост и ни предоставят изживявания с високо качество. Фокусът при тях се измества към включването на играча в сюжетната линия и взаи модействията му с виртуалния свят. С нетърпение очаквам технологиите за виртуална реалност бързо да еволюират и да можем да се потопим в едни реалистични нови светове. Но онлайн изживяванията едва ли ще увредят офлайн живота ни. Все по-евтиният и бърз транспорт ще позволи на повече хора да пътуват, а това открива нови възможности за забавление и почивка. Новите места, новите култури, екзотиката, която се търси все повече, ще задоволят глада за нови емоции. Единствените лимитиращи фактори ще са ресурсите и времето. В най-голям дефицит ще бъде автентичността. И днес хората се представят в социалните и професионални мрежи за такива, каквито в реалния живот не са. Автентичността понякога ще липсва и в потребителското усещане. Хората ще търсят все повече истински стоки, а не бързо направени имитации. Ще се усили и липсата на искреност. Към момента масово търговците подвеждат своите потребители и клиенти с нереа листични описания на продуктите, които предлагат. Просто защото качеството не е толкова добро, колкото биха искали да е. След 50 години самият аз ще съм на възраст, която предполага, че ще съм със сериозно редуцирани физически и ментални възможности, но се надявам, че все пак ще запазя жизненост. Вероятно ще съм обграден и от технологии, които не са налични към момента и които ще ми доставят определен комфорт. Това, което си

В най-голям дефицит ще бъде автентичността. И днес хората се представят в социалните мрежи за такива, каквито в реалния живот не са. 34

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

представям с усмивка, е, че след 30 години ще се събера с приятелите си, с които се познаваме от детска възраст и с които сме в постоянен контакт, с брат ми и като цяло с най-близките ми хора, за да си припомним с носталгия нещата, които сме преживели. Светът на науката ще стане много интересно място. Технологичното ни развитие ще позволи да боравим с огромно количество данни, което би ни дало възможност да видим в голям детайл феномени, забележими само след анализ от експерименти с огромна представителна извадка. В началото на XXI век бе разчетен човешкият геном, което бе епохално 13-годишно усилие на стойност 3 милиарда долара. Днес цената е смъкната под 1000 долара и отнема няколко дни. Много държави и организации са подели инициативата за масово секвениране (прочитане) на десетки и стотици хиляди човешки геноми, което би ни дало информация какво ни прави уникални, на какво се дължат някои генетични заболявания и какво ни предразполага към тях. Очакваме резултатите с огромно нетърпение. Ще бъде открито как си взаимодействаме с околния свят и най-вече с микросвета върху и в тялото ни. За момента знаем само, че той оказва огромно влияние върху здравето ни, но не и как точно. Медицината ще стане прецизна,

ще работи на микро и молекулярно ниво и да се надяваме, че ще бъде все по-малко инвазивна. Едно от найвълнуващите начинания във физиката е усилието да се сдобием с неизчерпаем източник на енергия чрез ядрен синтез. Към момента имаме огромни успехи и вероятно сме само на десетилетия разстояние от създаването на подобна централа, която ще ни реши множество проблеми. В исторически план това е изключително кратък времеви интервал. Именно зелените технологии са фокусът и в химията и химичната индустрия, където ще се полагат неимоверни усилия класически енергоемки, скъпи и опасни процеси да се заменят с поефективни, прецизни, евтини, екологични и безопасни алтернативи. Предстоят ни най-добрите дни (до този момент), но не заради множеството интересни технологии и лъскави играчки, а защото опознаваме света във все по-голям детайл и научаваме как работи той, което ни позволява да реагираме все по-бързо и адекватно на настъпващи проблеми. А такива без съмнение ще има, вероятно и доста тежки, но ще се справим с (почти) всичко. Цялата човешка история доказва, че сме силно адаптивни.

Алан Абдала Алан Абдала е зад микрофона на група ALI, които отвориха кутията си от хармонии в песни като I Come From the Future и Better Place. Сами казват, че идват от бъдещето и голям процент от хората в момента не присъстват там. Харесваме философията им между пъзели от замечтани мелодии и вокали с рокенрол обвивка. Хващаме Алан, който размишлява за творчеството, човечеството и музиката след 50 години.

Предстоят най-добрите дни за хората, които са готови да жертват всичко, което ги прави хора, в името на „Смелия нов свят“ – колонизирането на Космоса, което може да бъде извършено единствено чрез роботи – напълно и биомеханични – логичната еволюция на човешкия род. Аз съм старомодно чичѓ и не мога да се откъсна от нуждата от човешки емоции, опит и близост и въпреки това предпочитам хиляди пъти бъдещото човечество да се асоциира с изследователи и откриватели, отколкото с толкова плоските борби за власт над ресурси между мегакорпорациите, които наблюдаваме в момента. Голям фен съм на антиутпоичните книги, филми и сериали и виждам страшно много сходства между тях и настоящето, следователно не виждам причина да не предскажат напълно адекватно и бъдещето. Съвсем спокойно си представям близкото бъдеще по начина, по който повечето аниме филми го илюстрират – като архитектура, мода, индустр иален дизайн... След 50 години ще се слуша същото, което се е слушало преди 50 години. Не вярвам, че дори един

млад изпълнител е способен да провокира революция в текст, музика или послание. Просто времената вече не го изискват. Хората не се стремят към индивидуална свобода на мисълта. Комерсиализирането на абсолютно всичко доведе по-скоро до желание да блеснеш пред стадото. Всяка сфера в дизайна и архитектурата се раз вива дотолкова, доколкото технологиите позво л яват. В никакъв случай не е за пренебрегване и факторът научна фантастика (в днешно време – пре димно азиатска, например аниме културата), който действа като катализатор за всякакви експерименти. Дрехите ще стават все по -леки и ефективни, възможно е дори напълно да изчезнат и да бъдат заменени с био материя, покриваща ни изц яло, осо бено ако дишането се превърне в нещо невъзможно. Традиционната форма на комуникация между хората ще става все по-дигитална, като смятам, че думата „дигитална“ съвсем скоро ще отпадне. Пряката комуникация дори и в момента започва да се възприема като старомодна.

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

БЪ Д Е Щ Е Т О

Физическият труд ще се извършва на ръка, като тя най-вероятно ще бъде роботизирана. По този начин традиционните професии и занаяти ще изчезнат, а всичко свързано с технологии ще просперира и това ще диктува избора на професия при повечето хора. Творчеството ще се възприема все по-повърхностно. Бъдещите поколения няма да знаят какво е било преди интернет и масмедиите. Емоцията като интимно преживяване ще следва модерното възприятие на света. Изкуството ще задоволява прогресивно все по-кухите и плоски нужди и ще става все по-политическо и обслужващо интересите на глобалната търговия, комерсиалния тоталитаризъм и импулсивното пазаруване. Ще се забавляваме както досега. Балканците – с йеденье и пийнье. По света – по същия начин, но с по-фенси имена. След 50 години виждам себе си предимно сред поляните в ЛАУТЕРБРЮНЕН!!! Независимо какво предстои, то ще се случва все по-динамично, на все по-кратки интервали от време. За да може човечеството да наваксва психически, всяка една „случка“ ще предхожда по сила предишната, за да ни накара да забравяме все по-интензивно. Човечеството като маса ще живее все по-динамично, потребителски и невежо (следователно – щастливо), а истинските артисти – тези, за които изкуството трябва да не следва комерсиалното, а

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

интимното – все по-тежко. Моят съвет – наблюдавайте и помнете. Така ще знаете какво предстои, следователно ще идвате от бъдещето.

Съвсем спокойно си представям близкото бъдеще по начина, по който повечето аниме филми го илюстрират – като архитектура, мода, индустриален дизайн... programata.bg

БЪ Д Е Щ Е Т О

Благой Д. Иванов Благой Д. Иванов е „допустимо циничен скептик, залитащ към рационално мислене, нощни изкушения и страшни истории“. Познаваме го от жанровата проза (три сборника с разкази и един наскоро излязъл роман), от кинокритиката (част от екипа на Операция кино) и от работата в литературни издателства (Ciela и Deja Book). Като за човек, чиято дипломна работа е посветена на зомби поджанра, очаквахме Апокалипсис. Оказа се обаче, че прогнозата на Благой е... ами по-скоро оптимистична.

Без кристално кълбо всяка прогноза е условна и потенциално компрометирана. Ако обаче трябва да се прави такава, то отговорът е „да“, предстоят по-добрите, а защо не и най-добрите дни за човечеството. Това навярно звучи повече като наивно предположение, като се има предвид изтеклата 2020, която в страшно много отношения беше ужасна, потискаща, фатална, депресираща и безмилостна, но лоши неща са се случвали и преди, дори значително по-лоши. Основният проблем, свързан с начина, по който възприем аме света днес, е изобилният поток от информация, който ни дави всеки ден посредством интернет. От една страна, макар винаги да е имало идиоти, уеб пространството даде трибуна на идиотите... и сега те непрестанно повръщат конспиративен нонсенс, всявайки неоснователен смут. От друга, както знаем, новините се консумират понастървено, ако са мрачни, което често създава илюзия за влошаване, при все че векът, в който имаме късмет да съществуваме, е най-миролюбивият и проспериращ в цялата човешка история. 2020 може и да е кофти година, но си остава годината, в която войните, немотията, гладът, безпросветността, агресията и дискриминацията са неимоверно по-слабо активни в сравнение не само с далечното, но и с близкото минало от (да речем) миналия век. Продължителността на живота в развиващите се страни непрекъснато нараств а, скоро столетниците няма да са вече изключение, а правило. Медицината ще продължава увереното си развитие, все по-често няма да се налага да се стига до лечение на дадено заболяване, защото здравеопазването ще се фокусира върху превенции и профилактика. Всичко това не са аномалии, а е стабилна тенденция. Адски много може да се изпише по темата, така че за допълнителна възбуда на позадрямалия оптимист във всеки от нас препоръчвам четене на автори като Стивън Пинкър и Мат Ридли, а също и книгата Бъдещето на почти всичко на Патрик Диксън. Историята ни учи, че моделите са циклични и че ако нещо твърде дълго е било извън мода, рано или късно има сериозен шанс да се завърне, на принципа на прилива и отлива. Това важи, уви, за всичко – не само за смешните прически, но и за омразните идеологии. Примерно за марксизма. Спорадично уцелваме в десетката отделни елементи от развитието или състоянието ни – ако Жул Верн успя да предскаже част от бъдещите технологии, то геният Джордж Оруел предсказа част от социалните ни дефекти, свързани с манията

за авторитарен контрол. E, не видяхме деветнайсета част на Челюсти, което е хубаво, но за съжаление ще видим единайсета част на Бързи и яростни, което е потрагично от всичко останало, взето накуп. Имам чувството, че доскоро по-личните и интимно изживявани изкуства като четенето днес са по-масови – чрез платформи като Goodreads, където годишната ти статистика изглежда по-важна от информацията, която си попил в главата си в рамките на въпросната година. Същевременно киното, което е социален experience, покрай пандемията се преобразува в домашен такъв. Всичко е доста объркано и е нужно време, за да се утаи хаосът покрай COVID-19 и да осъзнаем къде точно се намираме и какъв път ни предстои. Със сигурност изкуствата не умират, те само и единствено се адаптират и в процеса може да променят част от своя формат, но не и същността си. Сериозно предизвикателство не само в създаването на изкуство, но и в консумирането му ще бъде концентрацията, тъй като постоянно биваме облъчвани от бърза, смляна информация, блиц стимули за скоростно, достъпно и неангажиращо развлечение или разсейване, което разглезва умовете ни и разяжда когнитивната ни дисциплина, изградена в наскоро приключилата „хартие на“ или „лентова“ ера. Сега, дори да намериш свободно време, за да твориш или да гледаш филм, да четеш книга, да слушаш музика, трудно можеш да се отърсиш от изкушенията на смартфона си. Това звучи почти като пенсионерско оплакване, но на практика е шибана цивилизационна криза... и всички сме в кюпа. Завиждам на тези, които ще живеят след пет века... и на епичните виртуални оргии, в които постоянно ще се гърчат палавите им мозъци. Сигурно бъдещите секссимволи ще патентоват сексапила си и ще го продават за масова употреба... и ще трупат royalties всеки път, когато някой чука дигиталния им двойник. Сега по-сериозно, макар че предните две изречения си бяха всъщност съвсем сериозни: не мисля, че самата любов се е променила или ще се промени особено. Няма и как да се промени, тъй като тя има фундаментална биологична функция, без която съществуването ни е обречено. Макар сама по себе си да е прекрасно чувство, което често ни кара да се държим ирационално, в действителност тя е добре обяснен чрез неврологията феномен... което не трябва обаче да отнема романтичния є ореол, а просто да ни прави по-разумни по отношение на начина, по който

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

БЪ Д Е Щ Е Т О

Не знам какво ще ядем, сигурно ще си принтираме сандвичи, но има едно нещо, което се надявам да не ядем. Въпреки че представителите на веганизма често са отблъскващи фанатици, които слагат равен знак между хората и животните, че дори понякога слагат хората под животните, което вече е тотално психическо отклонение, в сърцето на „тревопасната“ кауза има смисъл. Просто тя е изпреварила времето си. Предполагам, че бъдещите поколения ще консумират по-малко животински продукти и по-често ще ги заместват със синтетични, които постигат същите вкусови и питателни качества, но при консумацията на които не страдат живи същества. На този етап това е утопия, но не мисля, че е недостижимо занапред, и ако един ден достигнем подобна алтернатива, убиването на животни ще е варварски анахронизъм. Това ще е още един положителен етап в развитието ни като цивилизация.

Не мисля, че нуждата от друг човек до теб е преходна – поне докато сме биологични единици, ще имаме нужда от своите биологични нули. 40

Песимистичният футуризъм по отношение на човешкото общуване, а и на човешкото състояние като цяло, което виждаме в заглавия като Black Mirror например, не е толкова прогноза, колкото предупреждение – епизодите на сериала проследяват развитието на различни симптоми в технологизираното ни общество, които могат да се преобразят от приветливо удобство в кошмарна зависимост, могат да се изродят и да унищожат разглезеното ни съществуване, да скъсат духовните или емоционалните ни връзки. Показват терминални фази на пагубна алиенация. Само че това е сигнал за внимание, а не аларма за катастрофа. Не мисля, че нуждата от друг човек до теб е преходна – поне докато сме биологични единици, ще имаме нужда от своите биологични нули. Освен това имаме време да се коригираме за всичко, включително и за начина, по който общуваме, който напоследък може и да е по-виртуален, отколкото аналогов, но нали вече споменахме, че моделите са циклични – нека запазим самообладание и да не преувеличаваме проблемите, всичко ще бъде наред... обещавам... надявам се... може би. Дълги години се говореше, че е въпрос на време кисненето в офиса да намалее драстично, и то наистина намалява , но със значително по-бавни темпове от очакваното. Вероятно обаче ще сме все по-зависими от автоматизацията, което не е всъщност прогноза, а констатация на нещо, което отдавна е фактор в редица отрасли. Ще сме все по-зависими и от онлайн общуването в процеса на решаването на редица проблеми и задачи... което не е нещо лошо, ако се третира като оптимизиране на времето и на ресурсите. Целият IТ сектор е в продължаващ вече години наред подем и това ще се запази, но пък професиите на видеотехниците или машинописците отдавна са в коша за отпадъци. Всичко ще става много по-гъвкаво и мобилно, с реализация в реално време, например куриерите навярно все по-често ще локализират клиента, а не адреса му, за да се ускори процесът на доставката. Изкуството е винаги актуално, защото е част от нас. То е следствие на човешката природа, а не някакво нейно отклонение. Така че има ли ни нас, ще го има и него. Промените ще настъпват, разбира се, но предимно в носителите – киното, да речем, от кинетоскопа мигрира към кинескопа у дома, но вече съществува и в телефона ти, който си пъхнал в джоба. Ама пак е кино, нали? Колкото до темите – те са отражение на социал ните настроения и са екзорсизъм на личните демони. Ако предскажем социалните настроения и личните демони на хората от 3000 година, навярно поне частично ще предскажем и какво изкуство ще правят. Само дето това е невъзможна мисия. Най-дефицитни ще бъдат ресурсите начело с водата. Причините са няколко и глобалното затопляне е само една от тях, но е съществена. Тук е моментът да се отбележи, че темата за климатичните промени ще става все по-упорита, и то с основание. Ясно е, че всеки, който отрича затоплянето, е безумец, защото то е неоспорим научен факт. Доколко то е частично или изцяло антропогенно, е нещо, което

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

реагираме, когато сме в състояние на любовен афект. Накратко, не се дръжте като задници с обектите си на желание, без значение от пол, ориентация, етнос и прочее. Като се замисля обаче, си давам сметка, че промяна все пак има и тя е в начина, по който възприемаме чуждата любов – радвам се, че сме по-толерантни. Ала не се радвам, че понякога тази толерантност се превръща едва ли не в задължение за отъждествяване с тази чужда любов. Приемайте правото на всеки да бъде какъвто иска да бъде, стига да е пълнолетен и да не ангажира другите със себе си, но не го уважавайте по необходимост, а само по заслуги на чисто лично(стно) ниво, ако има такива. Ако няма такива, майната му.

може да се дискутира, но ние, хората, по-скоро допринасяме значително за повишаването на температурите. За да се вземе по-насериозно тази аномалия, трябва да запушим устите на неприятните и вресливи леви алармисти, на които постоянно им се привиждат апокалипсиси и които не дават възможност за нормални дискусии, и да образоваме хората, да предизвикаме скептиците и да ги изобличим публично, а не да ги осмиваме и забраняваме, защото невежеството може и да е смъртоносен враг, но смъртоносен враг е и арогантността. Дори и да си прав, ако цензурираш нечие мнение, колкото и скандално да е то, ако дамгосаш човека, изразил това мнение, колкото и малоумен да е той, ти му помагаш да се митологизира в собствената си зона на тесногръд комфорт. Той ще се почувства по-прав и ще се утвърди като мъченик сред привържениците си. Изобличаването е инструментът за борба с подобни индивиди, а не отнемането на думата им.

огромна територия сред неизброима нова аудитория, каквато е китайската, и е готов да застане на колене пред комунистическата цензура и пред строгите є условия, за да проституира в името на своята несметна печалба, затваряйки си лицемерно очите за политическите зверства и за ежедневните престъпления, които „жълтите“ упражняват над своето население, а и не само над него (потърсете повече информация за клетата съдба на уйгурите, които са тюркска народност, обитаваща основно Северозападен Китай). Всичко това обаче не е гаранция, че тези икономически войни, съревнования и схеми ще елиминират изцяло милитаризма. Уви, той е твърде дълбоко вкоренен в гените и културите ни, за да го премахнем напълно, и е неизбежно в бъдеще да има още редица тежки войни... като казвам това с плахата надежда, че нито една от тях няма да е атомна, тъй като само една атомна ще е достатъчна, за да ни върне обратно в пещерите. Ако изобщо нещо е останало от нас.

Сякаш военните конфликти постепенно бяха заменени от корпоративните – един от страничните ефекти на алчността се оказа пацифизмът: хората разбраха, че ако врагът ти е жив и можеш да търгуваш с него, ще си по-успешен. Бъдещето може би е бъдеще на хищни, озъбени брандове и мегакорпорации, които постоянно се гонят и поглъщат взаимно. Дори ужас ният Китай, който все още е кошмарно далече от демокрацията и още по-кошмарно близо до диктатурата, си даде сметка, че ако се отвори като бизнес и преодолее част от икономическите си предразсъдъци към Запада, ще си напълни гушата. Както и се случи. Западът пък има възможност да се развие пазарно в

След 50 години ще изглеждам като Борис Карлоф в Мумията.

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

Форматът, чрез който литературата евентуално ще се разпространява след половин или един век, е значително по-малко важен от съдържанието на въпросната литература. Далеч по-интересно ми е какви ще са изразните средства, настроенията и посланията на бъдещите автори, какво ще се опитват да кажат – било то на публиката или повече на себе си, тъй като да пишеш е рефлексия с терапевтични функции за самите творци. Та, чудя се какви ли бъдещи рани ще имаме нужда да лекуваме – сигурно някои от тях ще са

programata.bg

БЪ Д Е Щ Е Т О

болезнено познати и ще са сходни с раните, които лекуват съвременни или по-стари писатели... но очаквам да има и нови болежки, което е сигурен знак, че живеем и че оцеляваме, защото белезите маркират именно това: оцеляването. Съвсем искрено вярвам в оцеляването ни. Колкото до самия носител на

литературата – предполагам, че нашите правнуци ще се ширят из виртуални библиотеки и с едно трепване на клепача си ще консумират и поглъщат книги в рамките на секунди като ъплоуд чрез мозъчни импланти. Не съм сигурен дали тази перспектива ме вдъхновява или ужасява.

Петър Вълчанов Когато два от общо трите ти пълнометражни филма са избрани за българско предложение в категорията Най-добър чуждестранен филм на Оскарите, сигурно правиш нещо както трябва. Не само ние мислим така – журитата на десетки международни филмови фестивали буквално затрупаха Урок, Слава и Бащата на режисьора Петър Вълчанов (и неговата творческа и житейска половинка Кристина Грозева) с обилно количество награди – напълно заслужено. Драмата на малкия човек, абсурдът във взаимоотношенията, смешно-трагичните конфликти между поколенията се оказаха универсални теми, които намериха отзвук във всяка публика и възродиха позабравени тенденции в кинематографията ни. Докато чакаме да разберем дали Бащата ще се бори за Оскар през 2021, научаваме какво още таи бъдещето за един от режисьорите му.

Най-добрите дни на човечеството! Такива окончателни твърдения не са ми присъщи. Всъщност, за съжаление нищо не ми подсказва подобен развой на събитията. Да, ваксината срещу COVID-19 дава някаква надежда за възвръщане към „нормалното“, но като гледам как хората се тъпчат в търговските обекти, за да си накупят гирлянди и пластмасови боклуци, с които после ще замърсят природата, оставам леко стъписан и объркан и си казвам: „Наистина, това ли е нормалното!? За това ли е целият зор?“ Не знам. Не мисля, че човечеството се е запътило към най-добрите си дни.

Светът ще е същият като сега. С амо може би телефоните ще имат по-издръжливи батерии, колите ще са по-бързи, а хората – по-глупави. Не очаквам някакви кардинални промени или революционни обрати. Аз не съм почитател на фантастиката, трябва да призная. Интересуват ме много повече

Човекът винаги ще има нужда от творческа изява и от духовна храна. 42

взаимоотношенията между хората и какво става дълбоко в човешката душа, а не външната обвивка на нещата. Както и да се променя светът отвън, човекът отвътре си остава същият. Той винаги ще е едно самотно, уязвимо, мимолетно създание, което се опитва да забрави, да прикрие или да надмогне своята самота, своята ранимост и своята преходност. Дали се вози в каруца или в летяща кола – няма значение. Както няма значение дали драска с прилепски изпражнения по стените на пещерата, или извайва образи от светлина с невероятна фотографска техника. Човекът винаги ще има нужда от творческа изява и от духовна храна. Не смятам, че любовта като емоция ще се промени особено. Фактът, че до ден днешен се вълнуваме от мита за Орфей и Евридика и се трогваме от съдбата на Ромео и Жулиета, доказва, че както и да се променя светът, хората и чувствата им си остават същите. В бъдещето ще ядем същото като сега – ГМО. Ха-ха-ха. Не предвиждам да общуваме по телепатичен път или нещо такова. Да, мобилните устройства ще се усъвършенстват със сигурност, техниката ще се развива, но хората ще продължат да общуват помежду си както досега – трудно. Общуването, качественото общуване е сложно нещо и винаги е било така. Въпреки това хората имат непреодолима потребност да комуникират. Затова е толкова важно и изкуството за нас, хората. То ни помага да общуваме – както със себе си, така и с другите. Вече всичко става по-бързо, по-достъпно, по-ефективно от техническа гледна точка. Иначе творчес кият процес си остава същият. Нещо трябва да те

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952

човърка, да те тормози, да те кара да търсиш, да бродиш. Творците са объркани хора, тревожни... Това винаги ще бъде така, няма да се промени и след милион години. Древните римляни са се забавлявали, като са гледали гладиаторски битки. Съвременният човек се забавлява, като гледа същото, но на кино или участва в същото, но чрез компютърната си игра. Все още ли мислите, че много сме се променили през последните две хиляди години?! Нямам представа какво ще ни липсва в бъдещето. Преди няколко десетилетия най-големият дефицит беше олиото. Какво ще се окаже занапред, е загадка. Причината за конфликтите ще е една както винаги досега – егото! Аз ще бъда чипиран със сигурност, ха-ха. И то не след 50 години, а само след няколко месеца, ако вярваме на така популярните в момента „теории“. Най-добрите дни на човечеството предстоят, защото са в бъдеще време, а предстоящото е винаги по-интересно от настоящето. © Борис Славков

Станислав Беловски Толкова свикнахме да търсим и гледаме изкуството онлайн, че инстаграм профилът на художника Станислав Беловски ни се видя като златна мина – не само заради изобилието, но и по отношение на стойността на работите му. Артистът отдавна се заиграва с колажа като най-бърз и ефективен метод за остър социален коментар на злободневни теми и събития, а творбите му смело „пришиват“ гледки и лица от реалността към знакови образи от поп културата – къде с носталгия, къде с бунтарщина, къде с отявлена, вдъхновена от пънк рока анархия. Наясно сме, че настоящето е неговото платно, но ни беше страшно любопитно да чуем и какво има да каже за бъдещето.

Нали знаете, че най-добрите дни са винаги в миналото? Човекът, поне този от европейската цивилизация, изглежда е така устроен, че вечно недоволства от настоящето и вижда доброто или далеч в миналото, когато му се струва, че всичко е било наред, или чак след Второто пришествие. В общи линии доброто е там, където ни няма… В недалечно бъдеще, ако под това разбираме времето след пандемичните мерки, хората бързо ще се върнат към стила на живот отпреди пандемията. Пак ще се пътува, пие и пазарува. Иска ни се градовете да станат „по-умни“ и „по-зелени“, за да спасим бъдещето на планетата и на човечеството, но това надали ще е възможно извън кръга на богатите страни и едва ли ще спаси душите ни, защото ще донесе повече разделение, неравенство и още бедност за бедните. Лесно е да си представим зелен Копенхаген и зелен Сидни, но виждаме ли в

# 952

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

тази картинка Найроби или Ченай например? Така че още доста време по-скоро ще говорим за зелената сделка, отколкото да я реализираме. И някой и друг локдаун като при сегашната пандемия, та да поизчисти въздуха… Аз съм от артистите, които търсят кодовете на бъдещето в миналото, затова и нямам особен интерес към научната фантастика или футурологията в изкуството. Съвременните антиутопии като популярен жанр също не са ми слабост. Факт е, че много творц и са имали изумително точна визия за света днес – от подводниците на Жул Верн до Големия брат на Оруел или пък нашумелия напоследък филм Зараза. Но да казваме, че са предвидили бъдещето, ми изглежда в сферата на конспирациите, като твърденията, че Нострадамус бил предсказал какво ли не. Не, според мен всички тези творци просто са вникнали в същността на своето време, а и на отминалите епохи и са

programata.bg

БЪ Д Е Щ Е Т О

достатъчно много, че да се „заселя“ там. Сценарий като в епизода на Black Mirror, където лайковете в социалната медия определяха социалния статус и привилегии в така наречения демократичен свят, според мен е невъзможен по една съвсем проста причина – мнозинството сме твърде грозни и неправилни, за да го позволим. В Китай, доколкото знам, са започнали електронно да класират гражданите и съобразно тяхната примерност им се отпускат кредити, възможност за пътуване в чужбина и прочее. Това обаче е все пак откровено авторитарна страна, ръководена от една партия. В пандемията се видя, че можем да минем без много неща и доста от занятията и професиите ни са напълно излишни. Дъбови изкуствени кубчета, които да подрънкват в уискито вместо лед и да не го разводняват? Мъфин от киноа с вкус на тиква? Ивент мениджър за бебешки партита? Като представител на професия, посветена на нещо напълно неприложимо като изкуството, аз, разбира се, им съчувствам. На моето изкуство няма какво особено да му се промени. Сигурно сте виждали карикатурата на художник преди, по време и след изолацията... А и като цяло, мисля си, че един е начинът за правене на изкуство – с пълно посвещаване, критическо мислене, фокусиране. Техниките, технологиите, стиловете и жанровете са безброй.

прозрели явления от настоящето, не от бъдещето. Явно хората не се променяме много-много, колкото и да ни се иска. Ако говорим за бъдещето на чувствата, важното е да се обичаме. Другото са подробности. Колкото до храната – ще ядем който каквото може да си позволи – както винаги е било. Потребността от общуване със себеподобните е твърде базова, за да се промени особено в бъдеще. Определено сега хората са залети от много информация и това създава стрес – да си наясно с последните новости, за да си адекватен в общуването. Мисля, че занапред хората ще вървят към сегментиране на нови видове „села“, за да стеснят кръга на информация, с която трябва да боравят. Социалните мрежи способстват за това. И сега имаме „селото“ на веганите, на любителите на Фолксваген костенурка, на антиваксърите, на новите леви, консерваторите, конспираторите… И всеки оперира с нужния набор информация, за да е адекватен в своето село. В това отношение може да се каже, че се опитвам да остана градски човек – интересувам се от много неща, без да мога да твърдя, че знам за някое

Имам чувството, че колкото повече и по-лесно достъпно е изкуството, толкова по-малко хората се интересуват от него. Или може би пък фактът, че част от изкуството се разви в лесен развлекателен бизнес доста промени търсенето… А възприемането на изкуството предполага да се поспреш за малко, да отвориш сетивата си, да мислиш, да се съмняваш… Сигурно накрая ще стигнем и до едно „село“ на възприем ащите изкуство. Не ми се иска да е така, но това е въпрос на политиките за изкуство – как да достига до повече хора, как да стане част от живота им. Човешката изобретателност е безкрайна по отношение на новите форми на забавление. Каквото и да измислим, ще гледаме да ни става приятно, весело и леко на душите. Някак да се откъснем от битието и да усетим безвремието. Времето ще е това, което най-много ще ни липсва. Говоря за развитите общества. В несправедливия свят, който ние, хората, създаваме, ще има и съвсем истински дефицити: на храна, вода, чист въздух. На свобода… Конфликтите в човешките общества са винаги едни и същи – за ресурси. Независимо дали става въпрос за мамути, злато, нефт, титан или вода. След 50 години аз самият може би ще съм започнал да побелявам вече. Нямам кратък отговор на въпроса, предстоят ли най-добрите дни на човечеството – няма да е обобщение, ако е с няколко изречения.

Доброто е там, където ни няма… 44

21 ДEKЕМВРИ 2020 – 7 ЯНУАРИ 2021

# 952