програмата #837 by EXIT MEDIA

БРОЙ 837 22.12.17 – 11.01.18 Б Е З П Л АТ Н И Я Т К УЛ Т У Р Е Н Г А Й Д З А С О Ф И Я

КАЛЕНДАР 2018

СОФИЯ 2017

ТОП 2017

ТЕНДЕНЦИИ 2018

С Ъ ДЪР Ж А Н И Е

ТОП 20 Нещата от 2017, които правиха живота ни по-хубав

02 10

ПЛЕЙЛИСТ 06 9 герои композират Best of 2017 INSTASOFIA 10 Градът през вашите очи и обективи

ГОДИНА ЗА РАЗМИСЪЛ Иво Божков за абсурдите в града

ПАРЧЕТАТА НА СОФИЯ Sofia Graffiti Tour за местната графити сцена

ЕДНОПОСОЧЕН, ДО ВКЪЩИ Севда Семер за преоткриването на София

ИСТОРИЯ НА ВЕЩИТЕ Анна А лександра и Елиа Недков

ШУМНА НОЩ, СЛАДКА НОЩ Любка от LUbakery за сладкишите като празник

КАЛЕНДАР ЗА 2018 12 артисти с добри пожелания

instagram.com/vdondev

КАК ДА СМЕ ХИП, КУЛ И ТРЕНДИ Тенденциите, които (може би) ще движат 2018

ULTRA VIOLET Шопинг по Пантон за 2018

НАКЪДЕ ОТИВАШ, НАКЪДЕ... Близки и далечни истории от 6 пътешественици

СЕДМИЦИТЕ: 22 ДЕКЕМВРИ – 11 ЯНУАРИ 44 С партита за Коледа и Нова година

ЗАВЕДЕНИЯ 54

Р азпространява се безплатно в 15 000 тираж. зданието не носи отговорност И при промени, настъпили след редакционното приключване на броя. Никаква част от това издание или отделна информация, съдържаща се в него, не може да бъде репродуцирана (използвана) без изричното писмено разрешение на издателя. Всички права запазени. I SSN1311-8765

# 837

главен редактор : Диана Томова diana.tomova@programata.bg редактори :

Виолета Иванова violeta.ivanova@programata.bg Нaталия Иванова natalia.ivanova@programata.bg Габриела Мартинова gabriela.martinova@programata.bg Емануела Иванова emanuela.ivanova@programata.bg

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

автори : Вера Гоцева, Дима Чакърова, Евелина Иванова, Ирина Димова, Никола Шахпазов, Севда Семер, Константин Мравов графичен дизайн :

Владимир Владимиров

печат : ”БУЛВЕСТ ПРИНТ” АД

издател :

Екзит Медиа ЕООД

управител : Пламен Деков мениджър проекти :

Олга Ковган

директор реклама :

Мая Мирева sales@programata.bg

мениджър продажби :

Марина Хаджиева, Сеня Вълкова

административен и финансов мениджър :

Таня Александрова

мениджър разпространение :

Стоян Чанев

aдрес :

София 1000, ул. Цар Иван Шишман 8, ет. 1 централа : 02 816 09 10 e - mail : office@programata.bg site : programata.bg

programata.bg

Т ОП 2 0

УИКЕНД БЯГСТВАТА Вместо да чакаме магически да ни се отвори време за пътувания, започнахме сами да си го намираме – с куфар на работа в петък и с торба спомени от нова хижа, язовир, село, град или дори държава в понеделник. Така мина и вашата 2017, видяхме ви сторитата!

СПИСАНИЕТО Свема, която тежи и в ръцете, и на мястото си. Дължим този лъч деликатна светлина на фотографа Яна Лозева, която усети жаждата за независимо издание извън матрицата – първите два броя вече са в колекциите, които досега се пълнеха само от чужди извори.

ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА ДВИГАТЕЛЯТ Лутахме се, докато го открием първия път, но повече не бихме подминали входа на Генератор – пространството на 5-ия етаж на завод Витоша, което през юли се зарече да събира нови идеи и да захранва креативни процеси и го прави без празен ход дотук. Енергизиращо е.

Малките четат Вирджиния Улф и Джеймс Джойс, имат Книгата на всички неща, за да сверяват по нея живота си, и Къде ми е шапката?, за да се научат да му се смеят. Ръцете ни са горе на гора за новите „книжки с картинки“, които говорят с децата като с бъдещи смислени възрастни.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

Н е щ а т а , к о и т о н а п р а в и х а ж и в о т а н и п о -х у б а в . П р е з 2 0 17.

ПУНКТЪТ

ТАЙНИТЕ КОНЦЕРТИ

Откакто се появи през май, се молим всеки гост на града да мине през Gifted – за да види изкуството на млади артисти, нещата на наши брандове и скришните места от алтернативния тур, които рисуват днешното лице на София. Чак ни се иска да не бяхме оттук, за да се запознаем така.

Изключихме телефоните, спряхме делничните разговори и се предадохме изцяло на музиката в концертите на Sofar Sounds. Без да знаем къде и при кого отиваме, за година обиколихме покриви, офиси, магазини и вече ни се иска да ги поканим и вкъщи (имаме и чаши за гостите, не носете).

ПОДКАСТЪТ

НОВИТЕ КЬОШЕТА И на нас Сан Стефано Плаза ни прилича на торта с глазура, но покрай нея районът оживя и стана по-вкусен – с печени ребра, щастливо меню, Прошеково пиво и новата Дъга, засега. Ще помолим само някой да помисли за шестте преливащи контейнера отсреща, на маса сме все пак.

Не е първият, нито единственият, но Говори єнтернет привлече ухото ни точно когато го бяхме научили да търси умни подкасти, вместо нови плейлисти. След 39 епизода на ГЄ вече сме убедени, че и тук го умеем този жанр. Е, кой е следващият, чакаме ВИ.

ЗАВРЪЩАНЕТО Иво Димчев, Kan Wakan и Галин Стоев ни вълнуват с изкуството си и от разстояние, но тази година оставиха чужбина, за да го създават и у нас. Добре сте си дошли, искаме ви често! И кажете на останалите, че с тях културата тук може и да пребори онова, което ги държи надалече.

ПРОДЪЛЖЕНИЯТА Има ли нещо по-страшно от продължение на любим филм, което не струва? Слава на Линч, Бойл и Вилньов, че 2017 ще остане в архивите като годината, в която Туин Пийкс, Трейнспотинг и Блейд Рънър се завърнаха без да счупят спомените ни, а създавайки нови.

# 837

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

Н е щ а т а , к о и т о н а п р а в и х а ж и в о т а н и п о -х у б а в . П р е з 2 0 17.

НАУКАТА ОТБЛИЗО Още не сме на „ти“ с науката, но все повече ни помагат да не сме на „вие“. Мерси на форумите Ratio и винаги претъпканите сбирки Skeptics in the Pub, където си говорихме (и често се смяхме) за сложни и тъмни материи на разбираем език. Не е принизяване, очовечаване е.

РАП ВЪЛНАТА Приливът на силна лирика и ювелирен бийт не е от вчера, но държи височина и тази година – от Фалстарт-а на Гена и Григовор до Крила и катинари на Прим&Nerve. „Рапът е готин”, каза и Стругаре, стига тези води да са твоите. Ако да – потъвайте смело, дъното е далече.

НОВИТЕ ФОРМИ

Експеримент, в който актьорът играе по сценария на прима виста, или пиеса, написана изцяло от публиката? Бял заек, червен заек и Щастливият Бекет разшириха нишата около класическата драма с още две непознати концепции. Нуждата? Все още с главно „Н”.

ДНЕС ГО ИМА, УТРЕ НЕ Що е то? Правилно – избухващите за ден-два-пет магазини и събития, които не са нова идея, но тук все повече ни карат да харесваме чуждицата поп-ъп. Особено щом става дума за изкуство и дизайн, изненадата и тръпката от бързането са ту-тамбс-ъп.

ПРИМЕРЪТ Европейските градове светят от бивши индустриални пространства, превърнати в арт центрове, които дават сцена и кураж на независимото изкуство. При нас е тъмнина, но виждаме пламъче зад НДК – след открит конкурс Топлоцентралата един ден ще бъде „като в Берлин”. Вярваме, защото искаме.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

Т ОП 2 0

ЗЕБРИТЕ

Не само шарените, които приковаха погледа ни, но и онези, които маркираха естествения ни ход. На Фритьоф Нансен и Шишман се появиха пътеки след години нелегално претичване, а точно така умният град следва логиката на живота в него. Дано не е само проблясък.

ФОТОКНИГИТЕ Отдавна ги търсим навън, а новата платформа ПУК! ги донесе тук категорично. Покрай нея и въображаемия архив на Тихомир Стоянов опознахме и намерената фотография и дори стиснахме ръката на доайена Жан-Мари Дона. Чакаме следващата находка.

РАСТЕНИЯТА Още 2016 оголи къщите ни до чист минимализъм, за да настаним в тях терариуми с кактуси и – думата на 2017 – сукуленти. Така се отвори място и за домашна джунгла от гиганти като филодендрона и монстерата – не чудовище, а чудовищно бижу, което да пазим за поколенията.

УСТОЙЧИВОСТТА Шопингът през уикенда все по-често ни води към базар за втора употреба и посоката е първа писта – да снижим свръхпроизводството на тази земя, като удължим живота на дрехите. Само един детайл ни боде на врата: етикетите с цени тип „намаление“, което не е устойчивост, а търговия. И храни все същата ламя суетата.

ГЛАСОВЕТЕ След 20 години без нови записи Мистерията на българските гласове ни прати в Космоса с композиции от Петър Дундаков, в които гърло с тях мерят Лиса Джерард и Skiller. Плочата с всичко това тъкмо идва, а концертите в София и Пловдив издълбаха писта в паметта ни завинаги.

# 837

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

П Л Е Й Л ИС Т

П Л Е Й Л ИС Т ЪТ Н А

2017

Може да кънти или да шепти, но всяка година ни оставя отзвук от истории. Докато подреждаме собствените си месеци по жанрове, надаваме ухо и към съседите – девет дейни и идейни хора със софийска регистрация, които имат повод да помнят 2017 и през 2037. Как и защо слушаме през песните, озвучавали стъпкте (и скоковете) им.

толкова сериозно. Парчето Narkopop 10 (от едноименния Narkopop) е 17 минути, в които може да преосмислиш много неща, да изминеш голямо разстояние или да заспиш. Каквато годината – такава и музиката.

ИВАН С. ВЪЛЕВ поет и музикант THE KILLS – DOING IT TO DEATH „Baby save it, we’re wasted.“ Силуети се олюляват от балконите, облаците стават разноцветни от фойерверките. Минути преди 2017 да пристигне в Амстердам нямам представа за времето, но знам, че всичко, което искам от новата година, е да бъде хубава, колкото моята 2013. „When the waves come, you face them.“ Седмица по-късно, в най-студения ден от годината, вместо да празнувам Ивановден, записвам в студио, а после, без да подозирам, изживявам една от най-страхотните си вечери. Оттогава досега ми се случиха много мечти: дебютна книга, сватба (всъщност две, хаха), първо екзотично пътешествие, първа изпята песен и всичко това превърна 2017 в може би най-добрата ми година. Единственото ми обяснение е, че желанията се получават само когато останеш верен на сърцето си и то до края – Doing it to Death, както пеят The Kills.

ЙОАННА МИТОВА Generator и metta RHYE – TASTE 2017 беше най-активната и сладко-горчива година през целия ми живот. И летях, и се приземявах. Имаше безсънни нощи и от екстаз, и от тревоги. Времето течеше безкрайно бавно и безкрайно бързо. Ситуациите около мен изискваха и нежност, и твърдост. Година на крайностите, в която се научих да започвам всеки ден с нови сили и да следвам собствения си порив да се движа напред. Нежността на Rhye и песента є Taste ме олекотява, за да танцувам със затворени очи.

ЛЮБОМИР БАБУРОВ Ratio и Skeptics in the Pub

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

NOTHING BUT THIEVES – AMSTERDAM

ко-създател на подкаста govori-internet.com GAS – NARKOPOP 10 Новият и дългоочакван (от мен) албум на Волфганг Фогт, по-известен като GAS, запълни всяка фуга на 2017 с плътна мелодия. GAS създава мрачен фон, на който дори най-бледите неща от живота ще изпъкнат. От друга страна, като разредиш с Cardi B, всичко се връзва и не те кара да се приемаш

Прослушвам доста нова музика, а Nothing But Thieves са сред последните ми любимци в алтернативния рок, заедно с Highly Suspect и Royal Blood. През 2017 излязоха много добри парчета, но тяхното Amsterdam ми е по-специално, защото го свързвам с много силен момент за Ratio. Чух го месец преди събитието ни през юни, горедолу в онзи етап, когато вече знаехме със сигурност, че залата ще бъде пълна и че ще имаме и второ Ratio

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

П Л Е Й Л ИС Т

през ноември. Инцидентно, двата форума тази година ни бяха и първите с планирани плейлисти, тематични с лекциите през деня, а през есента вече имахме едно рамо и от Краси Москов за афтърпартита. Пускахме това парче отново и отново, защото за мен хубавата музика е задължителна за всяко добро събитие.

ЖАНА И ГЕОРГИ The Friendly Bear

занимава професионално с музика през по-голямата част от деня, при това със собствената си музика, за съжаление нямам много време да слушам чужда и да се интересувам например чий нов албум е излязъл. Покрай концерта ни на Мистерията на българските гласове обаче изслушах поне 20 парчета на Лиса Джерард от Dead Can Dance и това просто ме „спря“. Представих си го как ще звучи на живо, с щрайх, пред публика, как ще стои на сцената. Така го избрахме за начало на нейната част от концерта. Някак вътрешно и сега го чувам, дори без да се сещам за мелодията.

MASSIVE ATTACK – ANGEL С музиката на Massive Attack започва всеки наш ден от лятото насам. Отваряме мечешката хралупа на Славянска 23, пускаме обичайния плейлист и започваме да подготвяме къщата за посрещането на гости. Имаме различен вкус и са сравнително малко групите, които харесваме и двамата. Любовта ни към тази банда обаче ни обединява музикално – слушаме я (заедно и поотделно) от вече 20 години, което си е половината ни живот. Ето защо свързваме 2017 с Angel на Massive Attack – те вече са неизменна част не само от нас самите, но и от новата ни къща, в която прекарваме по-голямата част от деня си.

ЛОРА МУШЕВА фотограф и оператор SMALLMAN & ИВАН ШОПОВ – FENIX Най-ценното в края на годината е, че за последно се връщаш назад и можеш да помислиш за равносметката – какво направи, струваше ли си, успя ли? Внимателно поставяш чертата и започваш да смяташ. Винаги е хубав този момент и винаги отговорът е „да“. Песента на 2017 за мен е точно тази, защото наистина олицетворява годината ми, макар събитието, свързано с нея, да беше в началото є. smallman е част от живота ми, а Fenix прероди въображението ми и окончателно ни събра с Рушен: първо като приятели, после и като екип.

ПЕТЪР ДУНДАКОВ композитор LISA GERRARD AND PIETER BOURKE – SACRIFICE Sacrifice е една от двете песни, които ме съпровождаха тази година. Като човек, който се

ИЛКО ИЛИЕВ фрийрънър и каскадьор HIDDEN CHARMS – LONG WAY DOWN Това е песента, която слушах, изкачвайки се на 6800м с балон, заедно с Весо Овчаров и Росен Касабов. Голямо приключение. Целта беше да закараме Весо до 7000м, за да направи рекорд по infinity tumbling, за което вече имахме два неуспешни опита. Първия път вятърът беше твърде силен, за да излетим, а на втория газта ни свърши на 4500м. Затова сега бяхме в минимален състав с екстра бутилка газ, но пак не стана по план. След като Весо се отдели от балона, започнахме снишаване, което бавно и целеустремено ни водеше към Румъния. Озовахме се над Дунава, почти прекосили границата, когато ниско течение над реката ни върна на родна почва. Приземихме се в една горичка, където решихме пак да издигнем балона с надеждата да ни отнесе по-навътре в България до някой асфалтиран път, от който да ни приберат. Въпреки премеждията обаче, през 2018 готвим нов опит.

ХРИСТИНА ГАНЕВА Sofar Sounds и 9:09 BANKS – WARM WATER Тази година беше изпълнена с много музика, защото с още четири прекрасни момичета създадохме Sofar Sounds Sofia. Щастлива съм, че всеки месец концертите ни събират ценителите на авторския звук в интимна и винаги изненадваща обстановка. Когато ги стартирахме, бях озвучител на събитията и пусках различни парчета между сетовете на артистите. Винаги обаче започвах с Warm Water на Banks, която е голямо вдъхновение за мен и нашата музика с групата 9:09. Гледах как хората щъкат из пространството, общуват помежду си и интересът им към това преживяване ги сближава. Стори ми се магическо. Дано някой ден Banks ни огрее и тук.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

КИНО АРЕНА МЛАДОСТ СОФИЯ

КИНО АРЕНА MALL MARKOVO TEPE ПЛОВДИВ

НА

КИНО АРЕНА GRAND MALL ВАРНА

15 ДЕКЕМВРИ В КИНАТА

МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ: ПОСЛЕДНИТЕ ДЖЕДАИ 3D 15 ДЕКЕМВРИ WWW.KINOARENA.COM/IMAX

IMAX® IS A TRADEMARK OF IMAX CORPORATION

KINOARENA

08 09

19 21

meumiragem 02 n___o__k_e 03 lovaysofi 04 _e_l_l_y_ 05 eirinbordal 06 meorsalleh

rytep 08 snowluh 09 noise_pixel 10 emmarinova

aiskrev 12 sycamoro 13 thea.ll

I N S TA S OF I A

todolovalova 15 tzvetitzonova 16 elitsa_martinova

emrevergiliphotography

deerindistress

nedelkova 18 teodora.borisova 19 nickholera

mihailpopov 23 vdondev 24 tedson_s

Г РА ДЪТ

ГОДИНА ЗА

РАЗМИСЪЛ Случваше се вечер да се разделяме с един град, а сутрин да го виждаме различен. Беше хубаво, когато артисти раздвижиха пешеходните пътеки, спорно – когато велоалеи с ограничители цъфнаха на пътното платно за една нощ, и неприятно – когато трябваше да стъпваме в локви на току-що ремонтиран булевард. Не е тайна, че за много неща в София липсва мисъл, но е важно да помним, че и нашата има значение. Не че трябва да сме кучета-пазачи, но „и без това няма смисъл” е сигурен картбланш за сенчести решения в политиката. Така смята и Иво Божков, който влезе в Общински съвет с преференции, след като спечели доверие със своя стрийминг – първо от протестите, а сега и от заседанията на Московска 33. Неговата мантра и до днес е пълна прозрачност (само поглед в блога му стига да сме с чиста съвест), затова в края на тази нестабилна за града ни година задаваме въпроси и гледаме към проблемите през неговите очи – от „новите дрехи” на Дондуков до въздуха, който въобще не дишаме спокойно. ТЕКСТ НАТАЛИЯ ИВАНОВА

РЕМОНТ КАТО ПАВЕ Ремонтът на Дондуков се получи безобразно некадърно, защото Общината за пореден път сложи каруцата пред коня – трябваше проектът първо да бъде обсъден и консултиран с хората, институциите и гражданските сдружения, а след това да се прави обществена поръчка. Стана точно обратното: Общината първо направи обществена поръчка с параметри, решени само от нея, и, след като беше спечелена, организира дискусии, но проформа. На тях 90% от присъстващите защитаваха запазването на автентичния вид на булеварда и се представиха качествени подобрения. Спаси София например се появиха с идеята за острови на трамвайните спирки и още куп добри предложения, които не се случиха. Благодарение на Министерство на културата поне част от паветата се запазиха, но резултатът от пренареждането им не се различава много от положението преди. Това е така, защото се наеха общи работници, а не истински павьори, които имат няколко пъти

по-високи надници. Просто нямаше усилие да получим качествен ремонт и гладък паваж, какъвто например има по шестлентовия Шанз-Елизе, в центъра на Прага и въобще във всички градове, които харесваме – красотата им е именно резултат от това, че гражданите и властта пазят автентичния им дух.

ВСИЧКИ НА ПЪТЯ В центъра няма нужда от широки булеварди, затова част от платната им действително могат да се отнемат за велоалея. Важно е обаче алеите да не се появяват от ден до пладне. Никой не разбра например откъде изникна тази на Раковски. Кога се взе това решение, кой го взе, какво стана? Всичко се правеше на момента. Много хора сега са недоволни от ограничителите и вероятно са прави. Помня, че аз самият попитах защо са ги сложили пред кофите за боклук и как ще ги теглят хората, за да ги изхвърлят? „А, наистина, ще ги махнем”, казаха ми. Щом аз го забелязвам, значи нещо не е наред,

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

все пак не съм специалист. Иначе колелото е участник в движението наравно с автомобила и в Европа този факт се уважава. Това е процес, на който ние тук трябва да се учим, но е време той да започне. Има приета стратегия за мрежите от велоалеи, която опасва целия град, но велосдруженията не участват в нея. А би било толкова по-лесно да извикаш всички на масата. Те дори ще ти свършат част от работата, както се казва. Не знам защо има такъв страх да се канят граждани, вероятно е свързано с притеснението, че ако включиш хора с различно мнение, те ще си поискат своето.

ВЪПРОС НА СОБСТВЕНОСТ Да се пази старият облик на града е ценност, макар аз самият да съм фен на модерното строителство и небостъргачите. За тях обаче си има подходящи места – не можеш да сложиш гигантска сграда до Александър Невски, нито в полите на Витоша. Северната част на София е територия, малко или много отчуждена от града и ми се струва подходящо място за подобно строителство. Такова е и Цариградско шосе, на входа на София. Когато пък говорим за старите къщи в центъра, заинтересованост почти няма. Моето мнение е, че собствениците на такива имоти трябва да ги ремонтират, а ако не го правят – да бъдат санкционирани. Къпалнята Мария Луиза в Борисовата градина например е частна собственост, придобита престъпно в края на 90-те. Защо тогава

Общината не прави нищо? Реално трябва да се отиде при собствениците и да се постави ултиматум: или въвеждаш мястото в експлоатация, или предаваш своя дял на Общината. Но за да се случи това, трябва да имаш кураж, пък дори отсреща да стои вълкът. Няма кмет, който публично да отиде при него, да му каже какво следва да се направи и обществото да не застане зад гърба му. Ако случаят не е такъв и хората просто нямат пари да поддържат имота си, също има начини. Единият е да попиташ софиянци дали са съгласни данъците им да се вдигнат малко, за да се заделят пари за ремонта на сгради-паметници в центъра. Ето още един повод за дебат.

СТЪПКА НАПРЕД Член съм на Комисията по архитектура и градоустройство и участвах в избирането на нов главен архитект на София. Здравко Здравков наистина се отличаваше от останалите, защото говореше за неща, които не се чуваха от никой друг. Едно от тях е разширяването на пешеходната зона в София, която от догодина ще обхваща Витошка и Съдебната палата и ще продължи към Света Неделя, Съборна и Народния театър. София може лесно да си позволи подобно нещо, защото мащабите са малки, а разстоянията – човешки. Пешеходните зони са богатство за един град – хората се срещат очи в очи, общуват. Затова мисля, че слизането от колите е изцяло правилна посока на развитие. Няма как да стане от раз, разбира се. Сутринта прочетох проучване на Евростат, според което българинът отделя повече пари за колата, отколкото за дома си. Тази обществена нагласа трябва да се промени, което е и задача на политиците. Онова обаче, което помня от конференцията на Ян Геел е, че дори нещо да звучи правилно, може всъщност да не е и затова е много важно да се вслушваш в недоволните – в крайна сметка градът е една тъкан.

# 837

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

programata.bg

Г РА ДЪТ

ФИНИ ЗНАКОВИ ЧАСТИЦИ Ако кракът ти падне в дупка на тротоара, кметът е отговорен. Има подобен пример с една общинска сграда в Средец – ако тя се срути и убие човек, вината пада върху кмета на района, който отдавна иска пари, за да укрепи сградата. Така е и с въздуха – отговорност на кмета е да пази здравето на гражданите си. Добре е, че сега се говори повече за този проблем, но поводът да се вземат мерки е председателството на Съвета на ЕС. Както и това, че, благодарение на европейските норми, неправителствени организации вече съдят Общината за несвършена работа по спазването на тези изисквания. Това е хубавото на членството ни – че си поставяме рамка за по-добър живот, по която сме задължени да работим. За да решиш подобен проблем, трябва да откриеш причинителите му, после да ги степенуваш и да ги оцениш. За това обаче трябва да имаш данни. А те не се събират адекватно. Общината има станции в Павлово, в Младост, в Дружба, а от 2014 тази на Орлов мост вече не е там. В момента, в който казах, че София е сред най-мръсните градове в Европа, един от заместник-председателите на Общинския съвет извади телефона си и ми каза: „Не, не, виж колко е зелено в момента”. Защо не си признаваме, че има проблем? Знае се например, че във Факултета се горят гуми за отопление и хората са бедни. Това отваря друга тема: Общината има терени в Люлин, Младост и Дружба, които могат да се предоставят за строителство на частен инвеститор в замяна на 15% от бъдещите жилища. Те могат да се дават на социално слаби хора, което де факто ще се отрази дори на въздуха в целия град. Всичко е свързано и възможно, а всяко решение засяга общата картина.

МЪРТВИ ПАМЕТНИЦИ Малко е смешно, че много сериозни проблеми на пространството се решават благодарение на конкретни ситуации като Европредседателството. Паметникът 1300 години например беше съборен само заради него. Няма друга причина. Факт е, че не беше особено красив, но поддържаше ли го някой? Този на Съветската армия според мен също трябва да бъде преместен или пък присъствието му да бъде преосмислено. Това може да се случи с табели,

които да го поставят в някакъв контекст, за да може хората, които карат скейт там, поне да си говорят за това. Правилният подход за мен винаги е да мислиш, а не просто да затваряш вратата към миналото. Вярно е, че специално този паметник има символика за военно надмощие на друга страна. Аз се считам за родолюбец, върнал съм се в България, за да живея тук и не мисля, че е готино някаква друга държава да държи шмайзер над столицата ти. Може би трябва да се махне постаментът, да се сложи на по-ниско равнище и да се направи конструкция, на която да се качват хората, за да се покаже, че те са над всичко. Имаше една такава идея, а подкрепям и това пространството постоянно да се осмисля с арт инсталации, докато се води дебат какво да се случи с него.

ДЪЛГОСРОЧНА ИНВЕСТИЦИЯ Може би примерът е дребнав, но ето: взеха се близо три милиона лева заем за пазар на цветя, за който се оказа, че има вода единствено в тоалетната и нито капка – в магазинчетата. И сега трябва да дадем едни 50-100 000лв отново, за да разбием почти готовия пазар и да прокараме вода. Това е безумие, не може на всеки 2-3 години да се хвърлят пари за нови ремонти на всичко. Не е лошо Общината да взима ударно големи заеми, за да се справи с проблеми като въздух, тротоари, инфраструктура, но никой не може да ме убеди, че няма как да се сложи асфалт, който да не се пука поне 15 години. Големите кметове на София в миналото са правили точно това: взимали са заем, който се изплаща 30-40 години напред, но всичко седи поне 50-100. Качеството е скъпо, но е за векове. Ако средствата ни не се харчеха по безумни начини, всичко можеше да се случва много по-бързо. Иво Божков е с името си във фейсбук и на yvobojkov.com

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

ПАРЧЕТАТА НА СОФИЯ

В годината, в която въпросът „Кой е Банкси?” заля стените на фейсбук с парчета на Massive Attack , и ние имахме поводи да се вглеждаме повече във фасадите. От десетилетия графити албумът на София не спира да се пълни с нови тагове и бомби, големи мюръли и малки стикери. В каква посока се раздвижиха те през 2017, кои автори изпъкнаха с творчество и в кои галерии да ги търсим питаме Sofia Graffiti Tour – едни хора, които от година развеждат (предимно) гостите на града из „парчетата“ по улиците ни, сами рисуват по стени и настръхват от думата „драсканици”.

Нашата сцена се развива успоредно на световните тенденции за дигитализиране на графитите и стрийт арта. През 2017, а и преди това, тук навлязоха много елементи и ефекти в парчетата, които наподобяват гличове (смущение в електрониката или в компютърна система), четки от Photoshop, както и опростяването на стила – тоест минимизиране на буквите и характерите до отделни елементи. Класическите wild styles, tagging и bombing се запазват и развиват постоянно. Сцената ни е характерна с буквите си и многото графити по улиците. Това я отличава от доста градове в Европа, които са „чисти“ откъм графити. За разлика от тях ние пък нямаме толкова стрийт арт – стикери, шаблони и графити със силно изразено политическо или социално послание. При нас все още липсват конкретни анти-графити политики, както е в Западна Европа, Северна Америка и Австралия. Затова градовете ни са доста пъстри

и на практика всяка една повърхност се превръща в потенциално платно за райтърите. Което пък води до повече креативност от тяхна страна да намират все по- и по-интересни локации.

КАК СЕ ПРОМЕНИ СТИЛЪТ ПРЕЗ 2017?

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

Индивидуални и редовни бакалавърски, магистърски и докторски програми в над 22 направления. 02/8 110 110

www.nbu.bg

FB: New Bulgarian University

КОИ ИМЕНА ИЗБУХНАХА ПРЕЗ ГОДИНАТА? Видимо израсна Rays Street, артист с много влияния и лесен стил – бързо се схваща и бързо се харесва, няма нужда от интерпретация. Той е активен в рисуването на раздвижени характери, близки до анимациите, които се вписват чудесно до някой заплетен надпис и придават атмосфера на стените. Друг райтър, който избухна тази година, е GLOW. Той успя да изгради уникален за страната ни абстрактен стил, който беше забелязан и в чужбина, направи няколко участия навън и впечатли всички с цветовете и формите си, развихряни в постоянен експеримент. Нашите уважения и към хората, които изпълниха годината с графити събития: 140 Ideas, JahOne, Hype all night/Bad Hobby, OSM clan, UNL. Определено сме любопитни и за нови изяви на Nasimo, Erase & Arsek.

КОИ СА ВАШИТЕ ЛЮБИМИ ПАРЧЕТА? Любимите ни легални са на 93-то СУ, където през юни направихме Sofia Graffiti Battle 2. Има брутални неща от десет артисти и всичките си заслужават. Интересното при тези парчета е, че са нарисувани на глаголица и кирилица, което не е типично за графитите. За нелегални неща винаги е добра идея да се мине с тролей през подлеза на НДК и да се огледа спирка Графити. Постоянно има нови слоеве боя хром или

цветни бомби. Доста интересни парчета има и в изоставените сгради или недовършените строежи, където райтърите са успели да се развихрят – например строежа до Техникума по текстил и моден дизайн.

КЪДЕ СЕ ПАЗИ ИЗКУСТВОТО НА ГРАДА НИ? Спецификата в София е, че нещата остават за повече време и е по-вероятно една стена да бъде съборена, отколкото изчистена. Определено ще липсват парчетата на Blayz, които за годините си (2005-2007) бяха топ стил и досега много малко други могат да ги засенчат. Догодина ще се ремонтира подлеза на НДК и тогава може би ще заминат неща на по над 10 години – като тези на ERIC CSC например. Той е от първите „кингове“ на графитите в София, но за жалост парчетата му изчезват. Макар че тук практически няма места за легално рисуване, има такива, към които не се предприемат действия. Като канала на Сливница, където всеки може да рисува или да отиде и да се порадва на някои от най-новите парчета в града. Галерия на открито е и паркингът на Чупа Чупс срещу ЦУМ. Sofia Graffiti Tour e безплатна пешеходна обиколка (като е прието все пак да оставите нещо накрая), която тръгва всеки петък, събота, неделя и понеделник в 15:00 от статуята на Св. София

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

ЕДНОПОСОЧЕН, ДО ВКЪЩИ

ТЕКСТ И СНИМКА СЕВДА СЕМЕР

Живях в Лондон близо две години без чадър. Заради постоянния вятър в този град, чадърът е неспособен да те пази от дъжда – в ръката ти е нелепо парче плат върху дълга пръчка, което оживява над теб и за което трябва да се грижиш ти, вместо обратното. От няколко месеца съм отново в София и вече усещам липсата на чадър. За мен той се превърна в символ на всички неща, които добиват различно значение на няколкостотин километра от вкъщи. Да се завърнеш в един град е като да влезеш в дом, в който си отрасъл, когато вече от години не живееш там – забелязваш нови неща, ти самият изглеждаш променен. Ето каква е за мен София, след като я напуснах за малко и се върнах, за да работя отново тук. НА МИНУТИ ОТ ВХОДНАТА МИ ВРАТА МИНАВА РЕКА – и на сегашния ми адрес, и на предишния в Лондон. Тъкмо се бях преместила там, когато веднъж по време на разходка спрях, за да наблюдавам странна сцена. Жена с дълга бяла коса и палто с широки джобове седеше на тънка възглавница върху стълбите от улицата до реката, а наоколо се суетяха десетина човека с прозрачни ръкавици. Носеха є всякакви неща от брега: малки камъчета, парчета желязо, стъкло със загладени ръбове. Тя ги разглеждаше с внимание и ги връщаше на новите им собственици с точна, кратка присъда. Оказа се, че е археолог и историк, автор на няколко книги и често се настанява на това място, където нейни познати или случайни минувачи я молят да им превежда езика на реката – да им разказва историята на всичко, което се случеше да намерят този ден. НА НЯКОГО К АЗВАШЕ, ЧЕ ТОВА Е ЦЕННО ПАРЧЕ СТРЕЛА

и всички се правеха, че не обръщат внимание, докато той не погледнеше настрани, за да могат добре да огледат какво държи в ръката си. На друг обясняваше, че това е част от чиния, и, с мисъл за колекцията си, той решаваше дали да го размени, или да го запази в кутия. Въоръжена с новото откритие, че всеки камък по пътя има история – не лична и абстрактна, а солидна и огромна – на тази и следващите си разходки до реката открих няколко древни вкаменелости, парче от викторианска глинена лула, черупка от гигантска мида и изработен от камък малък детайл, който така и не разшифровах. СЕГА ЖИВЕЯ ДО ПЕРЛОВСК АТА РЕК А . Виждам я от прозореца си и по дължината на перваза съм разположила моята колекция. Абсурдна е мисълта, че реката ни може да е носител на история по този директен начин или че някога до нея ще има стълби, за да се разходиш небрежно (макар че разговорът за реката като част от града не е нов и тук – за това се говореше например в Пловдив на One Design Week 2015). Абсурдно е също, че би пипнал, дори с ръкавици, каквото и да е, излязло от дъното. И Темза обаче не чак толкова отдавна е била така мръсна, че разположеният до брега є парламент едно лято гласувал да се саморазпусне, понеже намирал за непоносима миризмата є. Малко след това започват различни инициативи, които чистят коритото

и подобряват качеството на водата, така че днес по дължината є да има табели за живеещите вътре риби – малки, живи знаци за придошлата промяна. РАЗБИРА СЕ, НЯМА К АК Д А СРАВНЯВАШ ТЕМЗА И ПЕРЛОВСК АТА РЕК А . За мен обаче се запази нещо друго

в тази вечно растяща колекция от намерени обекти, която продължавам да събирам и тук. Откакто се върнах в София с това усещане за историчност, обръщам далеч по-голямо внимание на всички табели по пътя си, на малките знаци за минало. Винаги съм била любопитна, но сега оценявам това много по-силно – заради усещането за идентичност и връзка. Не като болезнен опит да разделям, да дефинирам негативно, а с положителен знак и с любопитство, което е способно да те разгърне като книга. Като онази жена на брега на Темза и аз се опитвам да съм сръчен археолог, който чете града като текст – не толкова събитията и случките, в които бях концентрирана преди, а знаците и миналото. Разходката ти има нов оттенък, ако на входа на парк-музей Врана прочетеш, че мястото е било проиг рано на хазарт, а после купено на търг от зъболекаря на Фердинанд I. И че той самият седмица по-късно го откупува за себе си и го кръщава на първата птица, кацнала на покрива. Бил любител-орнитолог. И АЗ, ОБОРУДВАНА С НЯКОЛКО КНИГИ ЗА ПТИЦИ и след ентусиазирана лекция в бургаския орнитоложки център Пода (срещу 5лв), сега гледам към небето постоянно. Природата е в града ни, но е тиха и незабележима и очаква специално да насочиш поглед, за да я забележиш. Насред бетона и огромния шум в Хайд парк наблюдавах как млада жена тренира сокол или мъж с мустаци насочва бинокъл към дърво на улицата, за да проследи някоя птица. Четох книги на хора, които се измъкват от пристрастяване, като се връщат на захвърления в ъгъла на картата див роден остров, за да броят птици или които плуват в леденостуденото море и наблюдават китове, за да се справят със загуба на близък. И ето, започнах да вдигам поглед всеки път, когато съм навън. В НЕБЕТО НА Д СОФИЯ ЖИВЕЯТ НА Д 200 ВИД А ПТИЦИ .

Домашното врабче, което вече не се открива в Лондон, тук е често срещан обитател; във въздуха са

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

З А ВР ЪЩ А Н Е Т О

и шумните алпийски бързолети, които правят всичко, летейки; и със сигурност е добър знак, ако се случи в някой парк да видиш черен кълвач, който иначе се среща в Червената книга. Има нощни чапли, ястреби и мишелови и огромни ята, които вечер се връщат да спят в града, след като са търсили храна в полето. Липсват ми лондонските улични лисици, така измъчени, че са обект на постоянни акции и грижи, но пък сега се умилявам от мисълта, че някоя топла лятна вечер в София таралеж ще пресече пътя ми. Винаги е малък нощен празник и необичайно напомняне за всички други, с които споделяме града. ОСВЕН ЗА ПТИЦИТЕ, СЕ ОСЛУШВАМ ПОВЕЧЕ И ЗА ДРУГ ЕЗИК . Имаше цели дни, в които говорех, четях и

пишех на английски; в няколко такива започнах да мисля например за това колко чудесна, сложна и апетитна е буквата „щ“. Сега се ослушвам за новото в езика, за неочакваното. Страшно ми харесва да чуя дума, която не разбирам – не защото е специфичен термин, просто в нечие родно място е друга. Тези малки знаци са начин да разкажеш историята си и да покажеш откъде си, без

# 837

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

изобщо да говориш директно за това. Веднъж чух непоз нат човек да пита колегата ми откъде е – по акцента предположил, че също като него е от Манчестър, както и беше. Радостта на разкритието им беше огромна и им завидях. Представям си такива моменти и тук и ми става мило. КОГАТО АРХИТЕКТ ЪТ ЛЬО КОРБЮЗИЕ К АЗВА, ЧЕ ДОМЪТ Е МАШИНА ЗА ЖИВЕЕНЕ , това буди известен смут,

преди да стане обичано клише. Но и градът прилича на механизъм – ако искаш да го използваш, да се научиш как диша и действа, за да можеш да работиш и живееш в него, трябва да влезеш в ритъма му. Той се тактува от невидимата аура на мястото – от мита за него, заложения в главите на всички ни образ. Когато се върнах, за пръв път си дадох сметка, че София няма мит за себе си, не се е занимавала с това да го изгради. Тя се дефинира с идеята, че е свободна, че може да е всякаква. Това ми се струва страшно привлекателно. Като вид намигане, което те поздравява за добре дошъл – и ти става приятно да останеш. А чадър ще си купя може би тази седмица.

programata.bg

ИСТОРИЯ НА ВЕЩИТЕ:

АННА АЛЕКСАНДРА И ЕЛИА НЕДКОВ ТЕКСТ И СНИМКИ СЕВДА СЕМЕР

Изкуството не е предметът, който създаваш, а начинът, по който живееш. Ако смяташ така, спираш да усещаш границата между работата и живота – тогава най-естественото нещо е партньорът ти да стане и човекът, с когото искаш да работиш. Както е при Анна Александра и Елиа Недков. Тя е поет и билкар със собствена линия чиста козметика (Angelica – видяхте ги на всички коледни базари), а той е дизайнер, архитект и творчески директор. През 2017 двамата разбират, че възможностите им се съчетават и допълват и започват да правят неща заедно. През 2018 очакваме още повече от тях: съвместна и все още тайна изложба около осмислянето на интимността им и общ проект с бижутера Николай Сърдъмов. Мечтаят за галерия, в която да работят, да е място и за изложби, и за срещи с тях самите. Докато я отворят, се виждаме в дома им, където между чаши чай говорим за историята им, разказана през важните за тях предмети (и растения).

КНИГИТЕ НА АННА АЛЕКСАНДРА Събирам антикварни книги от 16-годишна, когато моите родители ми подариха две за рождения ден. Едната беше Произход на видовете, а другата – учебник по зоология, и двете на френски. Изпаднах в супер възторг, всъщност първо естетически, понеже не разбирах особено съдържанието – гледах красивите илюстрации, начина, по който са подвързани. Израснала съм с определен вид литература около себе си, защото всички в семейството ми са биолози и

еколози – както майка ми и баща ми, така и баба ми и дядо ми, които са професори в университета. Когато бях малка, майка ми се прехласваше страхотно по книгите – не само заради съдържанието им, но дори и заради начина, по който миришат. Това ми правеше огромно впечатление и се научих да оценявам книгите и по директен начин – през аромата или тактилните усещания. Ето защо ми харесват старите томове. Не мога да кажа, че ги колекционирам – случайно ги откривам, често в кашони за по лев, не се оставям на амбицията да ги търся, нито отнемат от времето и енергията ми. Имам ги, защото им се наслаждавам.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

ДОМ ЪТ

НОЖИЦАТА НА ЕЛИА

РАСТЕНИЯТА НА АННА АЛЕКСАНДРА

Много ми е трудно да мисля за важни предмети около мен, понеже имам усещането, че те просто преминават през живота ни. Най-лесно е да погледна назад и да видя какво ме е съпътствало от години. Например тази ножица, която имам, откакто започнах да следвам мода във Виена. Когато бях на 19, първо заминах за Берлин, а после чух, че някой тръгва към Австрия и отидох с него. Там започна да изплува интересът ми към модата и така се оказах в тази специалност. Може би бях провокиран от ню уейв и пънк вълната тук, когато всички се бяха заели да си правят всякакви дрехи, да изразяват нещо с тях. Ножицата вече беше стара, когато я получих, но интересното е, че все още е страшно остра – ръчно кована е и е като самурайски меч, използвал съм я за сериозни работи. Донесох си я с мен в България, когато се завърнах преди две години. Без да е поставена в трон, тя е едно от нещата, които ме съпровождат през целия ми живот.

БИЛКИТЕ НА АННА АЛЕКСАНДРА По същия начин като с книгите събирам и билки. Когато вляза в централната билкова аптека, изпадам в еуфория. Мушкаш се по едни стълбички, а вътре мирише толкова силно, че, като излезеш, и ти самият си попил този аромат. Там виждам например корени от орлов нокът, които не ми трябват конкретно, но страшно ме привличат – заради извлеците, етеричните масла, самия факт, че можеш да ползваш растението, че то има някакъв собствен ритъм. То събира

# 837

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

енергията на слънцето и водата, докато расте, на почвата през корените си. После го изсушаваш на въздух, за да заспи и да можеш да го използваш отново, когато имаш нужда от него – в този момент то не е мъртво, ти просто следваш естествения му път, естествения му поток. Този процес ме очарова. Както и ми се струва важно знанието за билките да се пази и следва.

Когато със сестра ми бяхме много малки, баба ми и дядо ми ни взимаха през уикендите, за да прекарваме време в тяхната къща до града. Задължителен елемент от посещението беше, че ставахме рано и отивахме на дълга разходка. Те спираха на всяка крачка и ни говореха за всички растения по пътя, като ни казваха латинските им имена, семействата и родовете, свойствата им. Така започнах да уча езика на растенията. Всяко едно от тях беше важно по време на разходката, никое не се пренебрегваше и ние бяхме като на жива лекция. Когато имаш подобно внимание към нея, природата става дом. Баща ми пък има магазин за цветя, в който внася всякакви екзотични и красиви видове – беше ми интересно да работя там известно време. Сега вкъщи имам много растения, не мога да си представя да живея без тях.

ЛУЛАТА НА ЕЛИА След като завърших, известно време работих в операта – правех костюми. Стъпка по стъпка си дадох сметка, че всъщност в модата повече ме вълнува архитектурата. После всичко започна да се намества. Хубавото е, че в един момент, след като отворих архитектурно студио, разбрах как всички тези интереси и различни неща са били важни за мен, как са ме изградили. Затова беше може би логично, че станах и творчески директор – използвам опита си по всякакви начини и ми е полезен. Когато заминах от България, от мен започнаха да изпадат разни неща, имаше един вид тотално загубване на всичко. Дълго време живях без нищо: без предмети, без дом, без никаква сигурност. Много идеи и работи отпаднаха, останаха само две важни посоки: едната беше вид приключенски дух, а другата – този художествен интерес. За мен е важна свободата, фактът, че съм направил живота си точно такъв, какъвто ми харесва, и дори мисълта как съм се пръкнал от нищото. Тази лула ми напомня именно това – някакво усещане за свобода.

programata.bg

ДОМ ЪТ

ПАРФЮМИТЕ НА ЕЛИА Парфюмите са важни. И ми се струва важна разликата дали правиш парфюм на поточна линия, или затворен в малкото си ателие. Харесва ми това отношение, така че търся и такъв вид аромати. Нямам парфюм, който да използвам от години – в момента, в който един свърши, оставям съвсем малко на дъното, като вид спомен, и намирам следващия, впускам се в ново приключение. Миризмите отговарят на определени състояния: има такива, които са по-стегнати и смели, и други, които са разнежени и тъжни. Интересно е как през годините са ми отговаряли миризми, които тотално описват периода, в който съм се намирал. Има много елементи, които ми допадат – например роза, но да е съвсем малко, като поетична нотка, или пък смолисти борове, тамяни. Почти няма миризма, която да не ми харесва. Както и в архитектурата няма материали, които не харесвам, има само такива, които не са използвани правилно. Червеното не е грешен цвят – правилно комбиниран може да е много очарователен. Нито има грешен акорд – има единствено дисхармония. Затова оценявам много и напълно различни парфюми.

КУТИЯТА НА АННА АЛЕКСАНДРА Имам отношение към архаичните неща, към древното, към предметите, които носят история, разказ, случка, стара енергия. Класическата гимназия, която завърших, още повече е обострила този интерес. Масата, на която сме се подпрели сега, е точно такава вещ – видяхме я на улицата, на колелца и със сериен номер, и решихме да я домъкнем. Върху нея съм сложила лампа, която взех пак от онази крайградска къща на баба и дядо. Обадих им се и казах, че страшно ми харесва, а те бяха „естествено, взимай я, ама тя е някакъв боклук, даже не знаем дали работи...“. Най-важното обаче е кутията. Тя е на моя прапрадядо, който е бил пленник в Малта – не е ясно каква е историята, нито как е попаднал там или как се е върнал, но семейният мит гласи, че си е дошъл с тази кутия, пълна със злато. Отгоре пише „Пленник в Малта, 15-16-17 година“. В нея след това всички са си държали най-ценните неща, а когато бях малка, баща ми правеше бижута с кристали и я използваше за тях. Представете си какво е за едно дете тази невероятна кутия с такава история и пълна със съкровища. После той ми я подари.

го вземе близо до себе си, затова му трябва спешно помощ – нищо повече. Баща му живееше в къща на едно от езерата до Милано – дом, пълен с книги, със старинни предмети, със скринове и обекти. Попитах моя приятел защо сме там, а той ми каза, че сме дошли да изхвърлим всичко, защото домът трябва да бъде освободен след няколко дни. Нямаше как да оставя нещата така. Макар че живеех в апартамент от 50 квадратни метра, спасих много от книгите – стари енциклопедии, ценни албуми. Оттогава, въпреки огромната им физическа тежест, ги нося навсякъде с мен. Усещам отговорност към тези книги да прочета каквото ми е интересно и каквото мога, да ги разглеждам, да ги пазя. Не смятам, че ти притежаваш вещите – по-скоро те са при теб за малко, като в музей. През него днес минава една картина, после тя отива другаде. Има свой собствен път.

КНИГИТЕ НА ЕЛИА Имам един близък приятел в Милано, който е портиер, в момента пише и книга. Семейството му е от интелектуалци от Венеция. Един ден той ми се обади и каза, че баща му, който е бил професор по литература, е тежко болен и трябва да

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

ft a Cr ur es yo ori em m

СЛ А Д К И Ш И Т Е

ШУМНА НОЩ,

СЛАДКА НОЩ

ТЕКСТ ЕМАНУЕЛА ИВАНОВА СНИМКИ ЛЮБКА АТАНАСОВА

Ще си пуснем музика и най-накрая ще изпечем някой секси сладкиш за празниците! И миналата година не събрахме смелост за този горещ експеримент, затова сега се срещаме лице в лице с майстора – Любка Атанасова от LUbakery, която бърка орехчета с крем и кексове с фина геометрия с вид за изложба и вкус за облизване. „Фурната ми бълва елхи от сутринта и вкъщи мирише на сладки толкова силно, че съм отворила прозорците“, казва ни по телефона в леден декемврийски ден. Чуваме, че е под пара (спешно пече празнични бисквити и кейкове за близки и далечни), но все пак отхапваме парче от следобеда є – за да питаме как един мениджър в архитектурно студио намира време да строи сладкиши и какво намира в тях. Кратките отговори са „лесно“ и „щастие“, но дългите са по-интересни.

НА ПРЪСТИ С МИКСЕРА

МОЖЕ БИ НЕ ОБИЧАМ МАКАРОНИ

Спомням си кухнята от детството ми и дори точното място, на което майка ми бъркаше тесто за кексове и разни други сладкиши. Умирах си да подържа миксера, но тя все не ми даваше, защото беше от старите, от които ръката ти яко вибрира, а аз бях съвсем малка и съответно съвсем ниска. Като поотраснах вече приготвях сама сладоледи и торти, а после интересът ми се пренесе към готвенето изобщо. Макар и случайно, това със сладкарството се случи без изненада за мен. Преди 6-7 години тази енергия просто се появи – събуждах се и нямах търпение да пробвам някоя рецепта, която ми е попаднала. Събирам ги отвсякъде и винаги тествам оригинала преди да започна да импровизирам.

Нещата, които приготвям, изобщо не са сложни. За мен е по-интересно да тествам често нови рецепти, отколкото да мъча трудни техники. Има и сладкиши, които съм решила, че няма да ми се получат, опасни ги усещам. Преди 10 години например се страхувах от печения чийзкейк, а сега го правя непрекъснато. Слагам си такива прегради и извън сладкарството, но след време най-често ги прескачам, дори да не е от първия път. Единственото нещо, от което съм се отказвала, са френските макарони. Четири пъти пробвах да ги направя, купих си книга само за тях и пак не станаха. Сега се замислям, че може би изобщо не ги обичам. Пробвала съм от уж най-добрите

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

СЛ А Д К И Ш И Т Е

в България – само пудра захар усещах. Тази година в Рим пък си взех кутия от Ladur ée, които трябва да са върхът, но след месец и половина ги открих в шкафа вкъщи, сухи и явно забравени.

КЕКС И ВСИЧКО Е ТОЧНО Имам си периоди – като „тиквения“ отпреди 3 години, когато въобще проядох тиква. Преди това нямаше сила, която да ме накара да пробвам, а сега я приготвям всякак и я обичам дори само сварена. В момента обаче съм на Bundt кейк вълна. Името идва от формите, в които се пече сладкишът и от които излиза цял и кръгъл, а не се реже на парчета в тавата – съвсем като нашите си кексове, от които тръгна всичко. Обожавам кекс. Ако има 10 десерта на масата, кой от кой по-модерен, най-много ще ме съблазни едно пухкаво парче кекс – ако е с леко пандишпанено тесто, най-добре.

СЛАДКА МЕДИТАЦИЯ Адски ми е приятно да си пека елхички в продължение на 4-5 часа. Физически се изморявам, но главата ми се пречиства и се зареждам. А онзи момент, в който тествам нещо ново и трябва да повдигна формата, за да надникна какво има отдолу, е истинско вълнение. Целият процес пак е работа, но различна от това да измислиш нещо и някой друг да го свърши. Дори не искам никой да ми пипа сладките или да ми пече елхите. Понякога приемам компания в кухнята, защото ми е хубаво да си говорим, а друг път предпочитам да съм насаме. Винаги обаче с мен е музиката – ще ми се да можех да си слушам и докато спя. Сега съм развълнувана, защото преди два дни открих The National и ги въртя нон-стоп, така че вече знаете как звучат коледните ми сладки.

АРХИТЕКТУРНИ ФОРМИ Колегите на сестра ми са най-големите консуматори на моите сладкиши. Огромните количества, които съм изпекла в експерименти през последните 3-4 години, трябваше да се изяждат, така че вечер готвех, а на сутринта пращах всичко в офиса є. Един ден я дръпнали настрани и казали „дай да вземем нещо на Люба, тя ни изхранва“, събрали пари и ми ги пратиха да си купя

каквото искам. Взех си една красива и много архитектурна кейк форма, която веднага ще познаете в снимките ми. Друг любим уред ми е една винтидж машина за палачинки, на около 30 години. Спасихме я от тавана на родителите на моя приятел, а тя пък спасила тях в началото на 90-те. Когато в един момент и двамата останали без работа, приятелят ми тъкмо бил купил машината от свой познат от Германия и им я предложил, за да правят и продават палачинки. Отворили малък дюкян пред къщата си на главната в Несебър и 2 години въртяли палачинки до несвяст. Сега уредът е супер за партита с повече хора, защото бълва палачинки на всеки 30 секунди и иначе няма смисъл – някой трябва непрекъснато да яде.

ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА Случва се да ме питат за рецептите ми и дори не съм се замисляла дали да ги споделя. Какви тайни може да има – всичко е в сметаната и маслото. Няма смисъл да крия това, което знам и още по-малко, когато то носи удоволствие за някого. Вярвам, че даването се връща в точните моменти. И не можете да си представите какви неща ми се случват непрекъснато. Ето, преди три седмици казах на сестра ми, че тя е моят Дядо Коледа и изредих списък: за новата година искам билети за Pearl Jam, за Massive Attack, за Depeche Mode и още няколко. И какво става: Pearl Jam обявяват турне в Европа. В деня, в който стартират продажбите, четирима човека се инсталираме пред компютрите, но е лудница и дори не можем да влезем в системата, докато билетите се разпродават за минути. В същото време братовчедка ми цъка останалите дати от турнето и вижда фестивал в Мадрид, влиза в сайта му и какво се оказва: първи ден – Depeche Mode, втори ден – Massive Attack, трети ден – Pearl Jam. Забиваме по билет за Мадрид и, както само се шегувах, стана Коледа и всичките ми желания скочиха на масата. Любка е във Food Connection на 10 и 11 януари с кулинарен клас за Bundt кейкове LUbakery е на facebook.com/LUbakery.bg и instagram.com/lu.bakery

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

сб

нд

6 13 20 27 7 14 21 28

сб

нд

9 16 23

4 11 18 25

3 10 17 24

8 15 22

ср

чт

пт

сб

4 11 18 25 5 12 19 26 6 13 20 27 7 14 21 28

ср

чт

пт

сб

8 15 22 29

Полина Стоянова-Jo Iyaa

нд

6 13 20 27

5 12 19 26

9 16 23 30

8 15 22 29

3 10 17 24

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

Деси Баева

нд

сб

пт

чт

вт

пн

3 10 17 24 31 4 11 18 25

4 11 18 25

юни

ср

8 15 22 29

9 16 23 30

8 15 22 29

3 10 17 24 31

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

Йорданка Мишева

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

март

9 16 23 30

7 14 21 28

Костадин Кокаланов

нд

вт

3 10 17 24

вт

пн

9 16 23

май

пт

5 12 19 26

пт

април

чт

4 11 18 25

чт

7 14 21 28

Аспарух Петров

ср

3 10 17 24 31

ср

6 13 20 27

5 12 19 26

Дафна Стоилкова

вт

9 16 23 30

вт

пн

8 15 22 29

февруари

пн

януари

сб

7 14 21 28

сб

9 16 23 30

8 15 22 29

чт

пт

сб

нд

4 11 18 25 5 12 19 26 6 13 20 27 7 14 21 28

чт

пт

сб

нд

9 16 23 30

8 15 22 29

4 11 18 25

3 10 17 24

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

Елена Назърова

ср

3 10 17 24 31

ср

Константин Колев

вт

9 16 23 30

вт

пн

8 15 22 29

ноември

октомври пн

Ина Христова

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24 31

7 14 21 28

6 13 20 27

Елизавета Ангелова

нд

пт

6 13 20 27

пт

8 15 22 29

чт

5 12 19 26

чт

ср

4 11 18 25

ср

нд

вт

3 10 17 24

пн

вт

9 16 23

август

пн

юли

2018

9 16 23 30

8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

9 16 23 30

8 15 22 29

7 14 21 28

6 13 20 27

5 12 19 26

4 11 18 25

3 10 17 24

София Димитрова

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

декември

Елисавета Въчева

нд

сб

пт

чт

ср

вт

пн

септември

А Р Т ИС Т И Т Е

Как от всички 49 артисти, които са ни били на гости през 2017, избрахме само 12, които да дойдат у вас за цялата 2018? Трудно. Не по-лесно събрахме работата им върху един лист календар, за да ви водят от януари до декември. Просто беше единствено да ги попитаме как виждат новата година за себе си, а те я нарисуваха с думи ето така:

януари

февруари

март

Дафна Стоилкова

Аспарух Петров

Йорданка Мишева

instagram.com/dafnastoilkova

instagram.com/asi_petrov

facebook.com/jellycloudart

В личния ми календар за 2018 константа е любовта. Има време и простран ство и за нови неща, места и хора.

Преди 10 години си мислех, че през 2018 вече ще съм пораснал, но пък влизам в годината, готов за мечтите от детството.

През 2018 ще намеря смелост да открия детето в мен, да бъда отново на 7, да опаковам багажа си в малката раница, да замижа и смело да завъртя глобуса, да спра въртенето с пръст и този път да замина еднопосочно.

април Полина Стоянова‑Jo Iyaa joiyaa.tumblr.com

През 2018 ще си позволявам повече и още повече време за море, почивки и приключения с приятели, свобода на мисълта, смели мечти, спокойствие, увереност и всеотдайност към всичко и всички, които обичам.

юли Елизавета Aнгелова instagram.com/ellieanngelova

За 2018 се заричам най-после да спусна ръчната спирачка на самокритичността и да се насладя на пътуването без да преследвам крайната дестинация.

май Костадин Кокаланов

юни

instagram.com/kostadin_kokalanov

Деси Баева

От 2018 искам да ми останат повече спомени от общуване с малката ми дъщеря. И въобще такива семпли семейни моменти, както и няколко смислени проекта. Нещо като 2017, но по-спокойна.

instagram.com/dessybaeva

август

септември

Ина Христова

Елисавета Въчева

inahristova.com

instagram.com/collage.ev.expo

Няма кой да попречи на 2018 да бъде много любима година за мен. 8 е моето щастливо число – символ на безвремие и безкрайност.

През 2018 ще намаля планирането и ще увелича спонтанните решения.

През 2018 ще спра да излизам от вкъщи в последната минута преди среща, а до края є ще съм няколко нива по-добра версия на себе си.

декември октомври

ноември

Константин Колев

Елена Назърова

thepsychosheep.tumblr.com

instagram.com/elenka.nana

2018 ще е по-добра от 2017, защото, надявам се, ще направя повечко неща относно творбите си. Живот и здраве ще имам и шофьорска книжка и ще тормозя хората по улиците.

Когато се събудя през 2018, искам да съм по-спокойна и по-здрава, а също и да има сняг... Другото – после.

София Димитрова soff-stuff.tumblr.com

Иска ми се през 2018 да стигна до повече осъзнатост за себе си и за света наоколо и да живея повече в настоящия момент. Хората да са по-толерантни един към друг и да ценят това, което имат.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

Т Е Н Д Е Н Ц И И 2 018

КАК ДА СМЕ

ХИП, КУЛ И ТРЕНДИ Кирилизираме чужди термини, защото и надолу ви говорим глобално – за 9 от световните тенденции, които вече се протягат към 2018, за да я завъртят на пръста си и да я превърнат в година, каквато не сме имали досега. Ето как:

слънце. Местим последната оцеляла на мига, преди 2018 окончателно да насочи тоалетния интериор в посока джунгла. Да се пуснете и вие по течението няма да е трудно – в банята е парти и за филодендрона, и за някои фикуси, и за орхидеята, и за поредната хип вълна: въздушните растения.

Да знаеш, че можеш да подсилваш човешки мозъци и тела, а на никого да не му пука за теб. Е, така кофти им е на митохондриите: забравените енергоблокове в стареещите ни клетки. Свръхумни хора обаче твърдят, че скоро всички ще им се подмазваме, вместо да се мажем с Q10, защото дългият и здрав живот вече ни е по-важен от бръчките. А за него са важни митохондриите. Записвайте: обичат слънце, силови тренировки, пресни плодове и зеленчуци. Само без да се напрягате, защото ще си скъсите теломерите (това са окончанията на хромозомите ви), а дължината им е супер важна за 100-тния ви рожден ден.

СТИГА НА СЕВЕР, ДАЙ МАЛКО НА ИЗТОК

Много ни е уютно в датската hygge, но през 2018 спираме да мислим за комфорта в живота си и се насочваме към смисъла му. Много сложно? Всъщност не, само така се казва – ikigai. Икигай е японската формула за дълъг и щастлив живот, която пресича въпросите какво обичаш, в какво си добър, от какво има нужда светът и за какво можеш да получаваш пари. Това, което отговаря едновременно на всички тях, е нещото, за което сме родени и ако му се отдадем, ще умрем щастливи и по-късно. Само не забравяйте митохондриите.

ДЖУНГЛА И ПОД ДУША

НЕСЪВЪРШЕНОТО Е ПЕРФЕКТНО

Асиметрични, груби, семпли и скромни предмети, естествено амортизирани от употребата им във времето – това е Уаби-Саби цунамито, което разчупва гладкия под-конец дизайн в интериора. Идва от Япония и не е просто мода, а древна философия, която напомня, че пукнатините са белези на живота, а той е такъв, какъвто е. Приемем ли този факт, ще достигнем просветление. Естествено, ние това много добре го знаем, но друго си е вазата с пукнатината в дневната да ни го напомня всеки ден.

ЗДРАСТИ, КАК СИ... С МИТОХОНДРИИТЕ?

Че цветя не виреят в банята излиза пълен мит, дори вашата да страда от липса на прозорец. Даже се ядосахме да чуем, че 8-те ни починали бегонии можеше да прескочат зимата, ако я бяха изкарали точно там – на влажно и без директно

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

Т Е Н Д Е Н Ц И И 2 018

А, КОГА СТИГНАХМЕ ДО Z?

Не питай старєло, а питай постмилениъла, роден между 1995 и 2009. Да, сметката е точна – най-порас налият от Поколение Z е на 22, но технологичният пазар вече го ухажва, а тепърва ще работи и основно за него. Защо? Докато на 10 ние сме превъртали касетка на пръста си, тези човеци са взимали частни уроци за живота от интернет. Точно затова и нашият фийд ще се съобразява с интереса им: нова добавена реалност (от сорта на селфи с приятел, но без приятеля), повече стрийминг (и дори по-голям бум на сторитата в инстаграм) и персонализирани предложения за всичко – от чуй-тази-група до конец за зъби.

О, КОМБУЧА, ИЗБЯГА МИ МОРИНГАТА!

тапет стената над главата си. Споменахме вече от коя социална мрежа извира вдъхновение. Само първо се разберете с комшиите, че валежите от тях към вас вече наистина са „не“.

За да не звучите като недочули тийнейджъри, споделяме думите, които през 2018 влизат в речника на луди-по-здравето си пораснали хора. Първо, морингата не бяга, защото е с корени, но вие ще литнете с „дървото чудо“ – има х2 от всичко, за което се перчи спанакът. Комбуча пък ще звучи като ругатня в края на новата година, но само за производителите на крафт бира – отглеждането и консумацията на шантавата чаена гъба набира скорост с бесни темпове и нищо чудно скоро да я преглъщаме с бургера и картофките.

ИЗВИНЕТЕ, НАЛИ ТУК НЯМА WI-FI?

Няма грешка – офлайн е новото черно, а през 2018 „изключи се, за да се включиш” ще е мантра на заведения и хотели, които свързват клиентите на живо помежду им, вместо с рутера. Да, факт е, че тук по-често чуваме точно обратното, но от Запад тепърва пристигат острови на аналогово спокойствие: като вечеря в ресторант, където влизаш, след като първо оставиш телефона си, или почивка в хотел, на която няма как да получиш нито един мейл от шефа си. Как ще се оправдаеш е друг въпрос.

ДЯВОЛЪТ Е В ПЕТАТА СТЕНА

И ШЕПА КИНОА ЗА РЕКСИ, МОЛЯ!

Добре, чак от киноа едва ли слюноотделя, но домашният ви любимец винаги е предпочитал вашата вечеря пред собствената си, нали? Е, скоро мокрият поглед към чуждата купичка ще започне да идва от вас, защото храната за животни влиза в нова, по-здравословна и етична ера. Тази, в която гранулите на Рекси са без ГМО, месото в консервите му е с чист произход (и се тества на вкус първо от човеци!), а освен пица и китайско, за вкъщи ще поръчваме и прясна домашна гозба за куче или коте.

310%. С толкова е скочил глобалният интерес към „стейтмънт таваните“ напоследък, казва Pinterest, и ако си мислите, че става дума (само) за окачени плоскости и гипсови отливки – не, това и баба го знае. Отдавна. Ако обмисляте ремонт, отворете вратите си за по-проста, но много по-вълнуваща идея: да боядисаш в смел цвят или, още по-добре, да облепиш с фигурален

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

Какво виждате, когато затворите очи? Виолетово – дълбоко и трептящо като безкрая във всеки от нас. След кратка медитация по темата, Pantone разтъркаха клепачи и събраха цялата му сила в квадрат 18-3838, Ultra Violet. Това е цветът на 2018 – духовен, артистичен, дързък и малко носталгичен. Като потъване и избухване едновременно. Идеята толкова ни харесва, че ето – вече го виждаме навсякъде и с отворени очи.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

U LT R A V IOL E T

05 07

11 01. Аметист за чиста мисъл и отворена глава – ето го кристалът с цвета на Сахасрара (да, коронната чакра) 02. Лупина – от латинското за вълк, но не е страшна, а изящна. Берем от магазин NEA или сеем през пролетта 03. Очила Woodys Barcelona Zeus 0.22 от CoOptics с виолетови стъкла, защото да ти е розово пред очите е „so 2014“ 04. Уолпейпър , през който да си пътуваме в космоса – онзи с главно „К“ и този вътре в нас 05. Френски макарони Виолетка и Лавандула от 100 грама сладки 06. Чаша с арт на дизайнера Нина Джарема от Elephant Bookstore 07. Бутилка Kilner от магазин Кьоше – ако някой някога ви е казвал, че имало значение от какъв цвят шише пиете вода, спомнете си го сега 08. Постелка за йога от yogistar.com, на която наместваме и останалото под короната 09. Значка Homesick Space Pin от lilboatboutique.etsy.com за моментите, когато лаптопът е затворен 10. Обувки Timberland от timberland.bg, с които имаме да ходим до Англия тази година 11. Лавандулови полета в Сноусхил – обичаме нашите край Блатица, но за 2018 мечтаем за тези по английските хълмове

# 837

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

programata.bg

МАРШРУ ТИ

НАКЪДЕ ОТИВАШ,

НАКЪДЕ... От табела до табела, от град на град, от връх до следващия, от континент на нов, от океан до сушата и обратно тези шестима човека изминаха важни километри през 2017 – отвъд собствените бариери до мечтаната точка върху глобуса. Заедно с тях затваряме годината с вярата, че пътят ни през 2018 продължава натам, накъдето сами пожелаем.

ИРИНА ДИМОВА Която изминава 2000 километра с кола, без да мисли къде ще нощува довечера Винаги е казвала „Обожавам да пътувам!“, но щом я попитат „Къде беше последно?“, отговорът е „Чакай да помисля, беше толкова отдавна…“. От години времето едва є стига да отиде до съседния квартал, какво остава за роуд трип – абсолютната є мечта на неосъществен пътешественик. В последната нощ на 2016 обаче се озовава на парти с ритуал – трябва да напише три свои желания за 2017, които се затварят в кутия до следващата Нова Година. Недоверчиво и набързо надрасква на едно от листчетата „да пътувам повече“, дори пропуска „искам“. И забравя за това. До деня, в който гълъбите над Букурещ не я събуждат в 7 сутринта, лято е, небето е крем-карамел, а тя вече е по пътя към Карпатите и Трансилвания в една кола с ценен приятел, върнал се в живота є изневиделица. Следват 7 дни и нощи на пълна свобода, спонтанност, неясни квартири, малки спирки сред гори и полета, разходки в

градове, обхождане на замъци, смях, споделено мълчание и 2000 километра, изнизващи се през дясното стъкло. „Прякорът ми е Изи Райдър – защото никога не се оплак вам, не ми е топло, не ми духа, не съм жадна, не ми омръзва музиката, не искам да спираме, нито бързам да стигнем. Когато се движа с кола, сърцето ми крещи, че съм жива, че не съм закована никъде, че светът е безкраен и посоката е само напред.“ Кълбото за нея се завърта от София към Русе, за да пресекат Румъния през центъра и да се завърнат след пълен кръг през Видин. И това е само едно от десетте є пътувания през 2017. „Пожелайте си нещо на Нова Година и ви уверявам, че хич няма да се чувствате глупаво, когато ви се сбъдне.“

НАТАЛИЯ ИВАНОВА Която не брои метрите до следващата хижа, а бърза към следващата пътека Помни кратките си авантюри с Витоша, но и как бърза да слезе обратно в полите є. Преди няколко лета обаче стъпва на Врачанския Балкан по гуменки и немощен шушляк, а планината я приема без въпроси. И ей така, както се случва хубавото, тя започва да се връща все по-често. „Помня как баща ми казва, че хората правят преходи, за да се качат над проблемите си. Сега си мисля, че това не е цел, а последствие: колкото повече вървиш нагоре, толкова по-малко е онова назад – и суетата, и притесненията ти”. До нея през цялото време стъпва човек, когото няма нужда да настига, нито да чака, защото, както се случва хубавото, те просто са

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

МАРШРУ ТИ

заедно. И лека-полека купуват обувки, от които не ги е срам, огромни самари, които по-късно са заместени от най-обикновени раници, няколко полара и якета втора ръка, когато успеят да отделят малко пари. „Звучеше ми страшно да вървя по три-четири часа, докато не започнах наистина да ходя по толкова, а да ми се иска напред да има поне още десетина километра.” Така през годината крачките напред и нагоре растат все повече, макар времето за тях да се спестява най-трудно. Важното обаче е, че дори за няколко минути планината дава уроци за цял живот: да се наслаждават на темпото на най-бавния в групата, защото човекът е напълно прав (освен ако залезът не дебне зад върха); да не подценяват облаците, защото бурята идва бързо, а когато стигнат хижата, да оценяват радостта от изминатите километри. Все пак целият този път можеше да остане някъде пред тях и никога да не поемат по него.

ТИХОМИР ТАШКОВ Който хвърля въдица в Индийския океан, за да се събужда по вода Осем месеца няма търпение да стане ноември. Бил е на лодка и преди, но смееш ли да сравняваш Лимнос със Сейшелите? На 9 часа оттук градусите нощем са 27, на небето няма познато съзвездие, а водата се оттича в обратната посока, дърпана от Южния полюс. Това обаче са дребни детайли на фона на 50-килограмовите туни, които измъква от тюркоазеното сърце на Индийския океан, качен на 39-футов катамаран. „Риболовът ми е мания, още с дядо като малък хвърляхме въдиците, после започнах да ходя сам. Когато съм с приятели, от сутринта вече се притеснявам как някой ще ми зададе най-страшния въпрос: „Кога ще си тръгваме?“. За десет дни сега не го чува нито веднъж. И е в рая – онова място, където не мислиш за нищо... освен може би

за акулата, която профучава и ти схрусква улова само минута, след като си излязъл от водата. На лодката са десетима пълни непознати, които заминават с риболовен гид, 450кг океанско оборудване и по една раница на гърба към най-приказната дестинация пред въдицата, а и пред очите му. Пясъкът е „брашно тип 500“, джунглата е нереално зелена, водата – невъзможно синя, а дните минават в ловене на баракуди, тромпети, маятико и други океанци, преяждане с частица от тях и кръстосване на острови, където най-сериозната заплаха за живота е падащият кокосов орех. Да се върнеш към „реалността“ след всичко това „много боли“, затова си носи една картичка в джоба: как пасаж скатове скачат над водата по залез, докато момчетата тихо хвърлят въдици. Ще я пази поне до март 2018, когато е решено – пак ще спи на палубата под звездите на Сейшелите.

БОЯН СИМЕОНОВ Който отива чак до Виетнам, за да открие, че най-много обича да пътува сам Той е човек, който трябва да отиде на всички възможни места. Затова запазва един билет до Виетнам, след като „Европа вече не е приключение, нали е само на един Wizz Air разстояние“. Така с желанието да изчезне за половин месец и да стигне възможно най-далече, се озовава в Ханой с единствената компания на Керуак в раницата си. „Когато пътуваш с приятел, пътувате двама, но когато си сам, пътуваш с всички самотни пътешественици по трасето.“ Да попива историите на непознати хора и места, да обикаля и да се губи колкото иска, без да внимава за някой друг, се оказва ключът, който освобождава екстроверта в него, за да може да бърбори на воля с целия свят. Соловите изпълнения в паспорта му сочат още към Мароко и Канарските

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

МАРШРУ ТИ

острови, но гвоздеят на картата спонтанно се оказва Виетнам, който успява да прекоси почти целия на зиг-заг с автобуси, вътрешен полет и мотор. Първо се насочва на север, после към плажовете на изток и обратно на юг, без никакви предварителни резервации. Всичко се случва в движение – като нощувката в хостел за 2 долара с включена закуска и безплатна бира, но за съдържанието на някои храни предпочита да не пита. „Ако някой не ми се върже на акъла за дадено място, избирам по-малко привлекателна дестинация“ е стратегията, с която излита без съжаления, щом не открие компания. Така календарът му за 2018 е запълнен отсега: билетите за Израел и Йордания чакат на нощното му шкафче, а маршрутите до Танзания и Монголия вече са начертани в ума му.

ДИАНА ТРИФОНОВА Която пътува по строг график, докато не се научава да забравя за часовника На бюрото сяда в девет, напуска го около седем, а днес бърза и за репетиции в осем. В разчертаното є ежедневие по нищо не личи, че на път окончателно е скъсала с часовника. „Преди нямах възможност да пътувам много, затова правех опити да концентрирам часовете си: да посетя колкото се може повече забележителности, да опитам от всичко, да видя каквото мога. Откакто се опознах, предпочитам да не се насилвам, а да оставя времето да ме движи”. Затова сега влиза в British Museum и, вместо три стегнати часа, остава вътре, докато є е интересно, пък дори да е за сметка на десет други точки в списъка. През лятото на 2017 спира да отлага и най-после поема на дълго чакано, двуседмично пътешествие из Балканите: Албания, Черна гора, Хърватия и Сърбия. Времето є там се движи като междуградския транспорт: без разписание. „Това е една наистина уникална система. Между спирките в Албания няма пространство, което можеш да наречеш гара. По-скоро има плац, понякога – разорана нива, където са паркирали съмнителни превозни средства. Вървиш между тях, всеки шофьор те ухажва да се качиш при него, а докато се

усетиш, вече се возиш нанякъде”. Кога ще пристигнеш не е ясно, нито пък колко време ще пътуваш, защото автобусите спират като таксита, а разстояние от час може да отнеме много повече. Важното обаче е, че „някак цялото нещо работи и винаги успявахме да стигнем”. За да се върне тук след всичко това, за пръв път се качва в кола на стоп, а в нея прескача още две граници: сръбско-българската и тази на собствените си бариери. Така към 2018 вече гледа в общ план: на път и без точни графици.

ВИЛИСЛАВА КАЛОЯНОВА Която едва се засича с майка си вкъщи, но в тандем покоряват света Oще чува песента на птиците от близките острови, месец след онзи залез, който посреща топната до кръста в райския залив Халонг. Преди това шари из Камбоджа с тук-тук, за да констатира, че „вече не ми се вози на нищо друго“. Дни по-рано изследва бетонния Банкок, преди да се зашмугва с мини самолет между зао стрените планини на Лаос. Какво става, когато каца? Отива да къпе слон, разбира се. Веднага би си вдигнала вила там, ако вече не пестеше за следващия печат в паспорта си, но да върнем лентата назад до началото на този приключенски дневник. Като тийнейджър поглъща жадно романа Седемте смъртоносни чудеса на Матю Райли, базиран в Египет, за да изберат с майка є Мима точно тази страна за първия им общ скок извън Европа. „Ще те отведа през девет планини в десета, за да подклаждам искрата за пътешествия, която виждам в очите ти сега“, казва Мима тогава. И го доказва с последните 11 години, в които двете все порядко успяват да отидат на театър заедно или дори да се засекат за вечеря, но отмятат поне по една нова дестинация на всеки 365 дни. Имат и пакт: да докоснат подметки до всеки континент. След скорошните разходки из източна Азия, пирамидите, Узбекистан, Мароко и Перу, днес вече са покорили 4 от 7-те парчета суша на планетата. А пактът все повече отстъпва пред нова идея: „да видим, усетим и споделим една с друга всичко най-уникално на този свят – и като култура, и като климат“. Така през 2018 мечтаят да ни показват снимки от Сибир или Южна Африка, а дотогава просто искат да ни кажат, че да поддържаш поне една такава семейна традиция не е лошо. Даже е велико.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

С Е Д М И Ц АТА: 2 2 – 2 8 Д Е К Е М ВРИ

ИВО ДИМЧЕВ Поканата този път изисква широко отворени очи, с които влизаме на изложбата му Oops and Angels. Между 16:00 и 22:00 до 2 януари в Дом на киното 60 картини на Иво Димчев се въртят пред нас за по минута, в която трябва да открием ангелите сред агресивно-драматичните сюжети. Избираме 22 декември, за да съчетаем с концерта му в City Stage (20лв от epaygo.bg) или пък 30 декември, когато го слушаме в Терминала (20лв от eventim.bg).

ЧАМКОРИЯ Явор Гърдев се движи по историята на Милен Русков, но оставя в нея само гласа на Славето – един от малкото шофьори на омнибус в София през 20-те. В кожата му на сцена влиза Захари Бахаров, който кара успоредно с големите истории на времето, а седалка за тях пазим в Театър 199 на премиерните дати – от 26 до 29 декември в 19:30.

ДЖУМАНДЖИ: ДОБРЕ ДОШЛИ В ДЖУНГЛАТА В тази кръстоска между Шантав петък и Аватар четирима играчи се омешват по правилото „избираш си герой и играеш ролята му“. Тук Джуманджи е видео игра от 90‑те, която поглъща Скалата и компанията му в джунгла без шорткът за оцеляване, а дебелашките майтапи вървят в комбо с Джак Блек и големи пуканки от 22 декември.

АМАЛ И НОЩНИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ Операта за деца на Джан Карло Меноти разказва за Амал – куцо момче, което дарява на новородения Христос своята единствена патерица. Зад милата коледна притча се крие и голяма поука за малките (и не само), която търсим в гласовете от Софийската опера на 22 декември от 10:00 или на 23‑ти и 26-и от 11:00.

ПИЧ, КЪДЕ Е БАЩА ТИ? Оуен Уилсън и Ед Хелмс са братя близнаци, които подлагат на тест за бащинство партньорите на майка си (Глен Клоуз), за да открият другата част от ДНК-то си. „70-те бяха шантави години, моногамията не беше приоритет“ обаче затруднява мисията кой-е-татко, затова от 22 декември пичовете тръгват на обиколка из цяла Америка, за да научат дори повече, отколкото им се е искало.

СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ „Тази песен не е за любов“, припяват Обичайните заподозрени, но не им вярваме, затова проверяваме лично в Sofia Live Club на 27 декември. Билетите за двойния празник на Вълдобрев са 15лв от eventim.bg и на място от 22:30, когато Rubikub и Гери Турийска влизат първи с покана за Стефановден.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

С Е Д М И Ц АТА: 2 2 – 2 8 Д Е К Е М ВРИ

25 ДЕКЕМВРИ: ТАНЦЪТ ДЕЛХИ

MOVIE MUSIC NIGHT

Премиерата на Галин Стоев (по текст на Иван Вирипаев) в Народния театър мина, но за някои от нас още предстои да видим спектакъла. Най-скоро – на 21 декември от 19:00, когато гледаме как животът среща шестима души в чакалнята на болница и ги пуска по „шахматна дъска”, в която всеки отделен ход води към различна истина.

„Постарайте се да приличате на някой или нещо“, настоява Стрoeжа в поканата си за 27 декември и щяхме да се засегнем, ако вече не познавахме филмовия карнавал. Вие не? Лесно е: всички се издокарват като герои от ТВ и кино истории и поемат към Леге 10, за да танцуват на култови саундтраци. Стартът е в 22:00, а входът – свободна танцова стъпка.

DANCE CHRISTMAS Четири адреса с парти плейлист, с който си почиваме от Jingle Bells

БИКЪТ ФЕРДИНАНД

„Има места, където не ви измъчват, защото сте себе си“, припомня добродушният бик, докато търси обратния път към своя дом в рисуваната премиера на 22 декември. Посрещаме го с две номинации за Златен глобус на рогата, а създателите на Рио и Ледена епоха отново спояват картинките с тънка ирония, за да не скучаем до хлапето в салона.

CARRUSEL Снежанки танцуват по техното от Anatolkin и фънк-хауса на Zimone, а ние подгласяме, кой както може, от 22:00 до сутринта. „Завърти ли се въртележката, няма слизане“, плашат ни, затова пазим място за сядане на 0877 078 080.

ПРАЗНИЧНА ЕКСПОЗИЦИЯ Още не е фатално късно за подаръци, а в ИСИ е изключено да попаднете на нещо банално – експозиция без име събира там авторски, намерени и преправени предмети от 40 артисти, които са и изкуство, и „сувенири от несъществуващия Музей за съвременно изкуство в България“. Разглеждаме и купуваме до 15 януари на Васил Левски 134.

TELL ME Класическо, космическо, електро и буги – това са видовете диско, които Violeta и Julieta Intergalactica пускат под украсата на Иван Вазов 12, а ние добавяме собствения си брокат в 22:00.

SOFIA LIVE CLUB

Китарата на Иво Чалъков, барабаните на Стефан Попов и басът на Фънки забиват най-големите хитове на Стенли. Влизаме в 22:00 с билет за 25лв от eventim.bg, за да чуем Пътят към храма, а вие спокойно – има и Обсебен.

ЯЛТА Преброяването на оцелелите от петъчния коледен Solar е в понеделник в ритъм с танцувалната електроника на Diass и Runo. Редим се на опашката от 23:00 с 10лв за вход.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

18+

С Е Д М И Ц АТА: 2 9 Д Е К Е М ВРИ – 0 4 Я Н УА РИ

КУХНЯ: ПОСЛЕДНАТА БИТКА

Катерина Бурова

Щурият руски сериал минава в пълнометражна форма отново с Антон Федотов зад камерата и с познатите готвачи пред котлона. На 29 декември изпращаме шеф Виктор Баринов за световното първенство в Сочи, където трябва да докаже, че отборът му е найсилният в света. Печелившата рецепта включва още пикантни тайни от миналото и сладко-горчиви майтапи, които и в порция от 110 минути не идват в повече.

ART + WOOD + BG Сборът в заглавието е изложба на тенденциите в нашата дърворезба – от декоративната дървопластика в интериора до монументалните работи извън галериите. Последните гледаме като фоторепродукции, наредени до класически резби и релефи от млади и стари майстори на длетото, които търсим по четвъртия етаж на Шипка 6 до 12 януари.

LES ANIMAUX SAUVAGES & ВИОЛЕТОВ ГЕНЕРАЛ КАЛИГУЛА

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ШОУМЕН

Деян Донков слага отново препаската на обезумелия римски император съвсем на ръба на 2017 – на 31 декември от 19:00 в Народния театър. Постановката на Диана Добрева (по текстове на Камю) затваря вратата на годината в театъра със зрелищна сценография и ритъм, който ескалира с желанието на човека да сее смърт, за да се свободи от живота.

От 29 декември Хю Джакман става Финиъс Барнъм – американски импресарио, който извървява целия път от нулата до върха, създавайки мега шоу с банда ексцентрици. Режисьорският дебют на Майкъл Грейси е тук, за да ни покаже колко е трудно да бъдеш забавен и да напомни, че „никой не променя света, ако е като всички останали“.

ПРИЗРАЦИТЕ НА ИСМАЕЛ

OGI*23

Минималистичният електро-пънк на Les Animaux Sauvages си дава среща с тъмния ню уейв на Виолетов генерал, на която сме поканени и ние – на 30 декември в City Stage. Към новогодишното им обръщение се включва и космическият денс на Julieta Intergalactica, а вратите се отварят в 21:00 срещу 10лв от eventim.bg или 15лв на място.

Кинорежисьорът Исмаел най-после подрежда живота си и започва нова връзка, когато жена му, изчезнала преди 21 години, се връща като призрак в този еротичен филм ноар. От 29 декември психо битката между Марион Котияр и Шарлот Генсбур показва как в нас се борят самоличности, независимо колко отчаяно искаме да бъдем самите себе си.

Така ще звучи първият акустичен вторник за 2018 в бар Петък. Посрещат ни със Седни удобно, сипват ни Три пръста уиски, след малко сме с Ръцете горе, но На кой му дреме, когато имаме Любов на преспи. Да сме там е с вход свободен на 2 януари от 20:00, за да преминем с триото през всички сезони по струните на една китара.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

31 Д Е К Е М ВРИ: Г О Т ОВИ ? Б У М .

Шест варианта за старт на 2018, които ще помним до финала є

CITY STAGE Jackson 5, Лутър Вандрос и Даяна Рос винаги са били нашата чаша шампанско, затова вдигаме наздравици за Рут Колева, Toria и Живко Станев, които ги пеят на живо в проекта Boogie Jungle Fever. Диско и соул шоуто им разпръсква брокат веднага след буги селекцията на Ramsey Hercules от 20:00. Освен храна за душата, кувертът включва и такава за тялото в своите 80лв.

MIXTAPE 5

ПРОСТРАНСТВО 108 Ако цяла година сте Livin’ La Vida Loca, какво по-логично от Shame парти за старт на новата? Преговаряйте хореографията на Macarena, за да се топлите на опашката пред Раковски 108, но внимавайте да не изръсите банкнотите от джоба, защото 2х20лв ви трябват за вход, а останалите – за Absolut коктейли.

Ако етно бас, уърлд груув и дръменбейс звучат като перфектните орис ници за новата година, това е вашето парти – още от 22:00 A-Side на клуба започва да се пълни с музиката на Oratnitza, Django Ze и HMSU. Билетът е 15лв и е добре да влезе в коледния ви шопинг, защото след 26 декември плащате 5лв отгоре.

АРЕНА АРМЕЕЦ

ТЕРМИНАЛ 1

Техно на висок глас от италианеца Марко Карола движи Арената чак от 02:00, но вие трябва да сте на паркина є още в 23:50, за да пукнете шампанското под фойерверките с останалите фенове на InterSOLAR. В 00:15 Любо Урсини задвижва първия купон за 2018, който след края си в 07:30 преминава в първата мускулна треска за годината. Редовният билет е 60лв от eventim.bg, а с още 140лв щъкате из бекстейдж.

Хареса ни как Jeremy? ни върнаха в 1986 с кавъра си на You’re The Voice на Джон Фарнъм, затова избираме те да са саундтрак на първите ни часове от 2018. Преди тях подскачаме с The Top Stoppers и бас/брейкс/ джънгъл селекцията на британеца Deekline. Стартът е в 23:00, но ни чекират още от 21:00 с билет за 30лв от eventim.bg.

TELL ME

Пищно, похотливо, сладострастно и малко възмутително са все определения за We Like Kitsch серията, за която слушаме цяла година. Време е да разберете как звучи това в парти сетовете на Ivo Charlie и Julieta Intergalactica, между които се вмъква и селекция на Насо Русков. Промушвайте се в лудориите в 23:00 след раздяла с 10лв на входа.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

С Е Д М И Ц АТА: 0 5 – 11 Я Н УА РИ

SOFAR SOFIA GIG #11 ЯВОР БОЯНОВ

27 януари е далече, но отсега го заграждаме в календара, защото вече натиснахме „attend“ на sofarsounds.com. Казваме го, за да ни последвате. Повод е първият рожден ден на малките концерти с големи имена, които напълниха нашата 2017 с 11 музикални спомена. Догодина повече, а преди това гадаем кой и къде застава зад микрофона в края на януари в 19:00.

„Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса“, нарежда книгата Кибалион, посветена на херметичната философия. Точно противоположностите (като благословен-прокълнат) са искра и за изложбата Blessed to be Damned на Явор – кинаджия и художник с обсебващ стил, чиито същества влизат в галерия Етюд в 18:00 на 10 януари и си тръгват чак на 31-ви.

СЛЕД РЕПЕТИЦИЯТА Ингмар Бергман пише пиеса за телевизията в Стокхолм през 1984, без да крие, че е автобиографична. Сюжетът? Маниакален режисьор с уклон към перфекционизма става герой в драма с две от актрисите си. Прочитът сега е в ръцете на Валентин Ганев, а премиерата – на камерна сцена в Българска армия на 11 януари от 19:30.

ЧУДО ВСИЧКО, КОЕТО ТЯ НАПИСА

В ДВИЖЕНИЕ

Третият режисьорски дубъл на Ники Илиев удря в пресечната точка между бокса и музиката. Арън е бивш шампион, но психическ а травма го сваля от ринга, за да го качи на сцената с китара и терапевтична цел. Брат и сестра български емигранти обаче го връщат към стария занаят, а от 5 януари гледаме сблъсъка с Гари Дурдан, Саня Борисова и Орлин Павлов.

Деветима бижутери от чешката арт група Unosto тъкмо подредиха в Чешкия център колиета и брошки, стъпили върху многоликата тема за движението. Работите им са там до 31 януари, а защо да минете и вие? Защото кога иначе ще видите фазите на луната, полюшването на цвете или жестовете на графити артист, заключени в кинетични бижута от смола, корал, дърво, гума и дуралуминий.

Стивън Чбоски, който стои зад книгата и камерата на Предимствата да бъдеш аутсайдер, отново филмира необикновена история – тази на 11-годишния Оги Пулман, роден с деформирано лице. След 27 операции родителите му (Джулия Робъртс и Оуен Уилсън) го изпращат в обикновено училище, но как ще го приемат другите хлапета? Разбираме на 5 януари, готови за чудо.

ВИНОВНИЯТ

Кой е той, пита спектакълът на Юрий Дачев, стъпил върху класика на Димитър Димов в атмосферата на София през 50-те. В кръговете на елита є тогава се завъртат интриги, които нищят теми за доверието, лъжите и нуждата да си честен. Нищо непознато, но през нови очи – как виждат те, разбираме на премиерата в Народния театър (сцена 4 етаж) на 13 януари от 19:30.

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

СПЕЦИАЛИСТИТЕ НА ГРИЛА МИСЛЯТ ЗА ВАС

храна, която те кара да се чувстваш добре

|т

ер ия ки д

онб ури с пиле

|с

пе

0879929222

0876521094

0876521081

|г ьо за

на пара

рз

ел е

З А ВЕ Д Е Н И Я

РЕСТОРАНТИ

BOOM BURGERS & STEAKS

100 ГРАМА СЛАДКИ

CHEZ FEFE MACARONS & CAFE

PATISSERIE, GELATO, MACARON

бул. Арсеналски 2, ет. 1, Централно Фоайе, 0885 136 197, пон-нд 10:00–22:00 ул. Ангел Кънчев 18А, 0886 05 54 63, пон-сб 8:00–20:00, нд 9:00–20:00 бул. Симеоновско шосе 110, 088 273 32 37, пн-пт 07:30–19:30, сб-нд 09:00–17:30

ул. Кърниградска 15, 089 442 04 40, 12:00–23:00 Цар Освободител 12, 089 567 80 11, 12:00-22:30, пт-сб 12:00-23:00

БУТИК

ул. Солунска 12, тел. 0877 30 40 77, пн-пт 09:00–20:00, сб 10:00–20:00, нд 10:00–19:00

GRAPE CENTRAL

LA PASTARIA

ВИНЕН БАР И РЕСТОРАНТ

ул. Цар Самуил 45, 088 982 04 44, пн-сб 12:00–23:00

КИОСК

The Mall, ниво 2, бул. Цариградско шосе 115А, тел. 0877 10 60 11, пн-нд 10:00–22:00 КИОСК

Сердика Център, ниво 1, бул. Ситняково 48, 0877 10 60 05, пн-нд 10:00–22:00

• СОФАРМА

к-кс Софарма Бизнес Тауърс, ул. Лъчезар Станчев 5, 0895 500 605, 09:00–23:00 • ШИПКА

ул. Проф. Асен Златаров 24, 0895 500 606, 10:00–22:00

GREEN DELI & BAR жк. Изток, ул. Николай Хайтов 10 / бул. Драган Цанков 23 А, 0877 02 88 81, пн-пт 07:00–00:00, сб 09:00–00:00

MA BAKER BAKERY CAFE

ATELIER

CRAFT

FOOD & WINE

WINE BAR & BISTRO

ул. Проф. Асен Златаров 16, 088 620 27 17, 10:00–24:00

ул. Цар Асен № 53, +359 894 41 91 33, 10:00–00:00

LA SKARA Студентски град зад бл.60, ул. Проф. Крикор Азарян 11, 0889 369 369, 12:00-24:00

Г. С. Раковски 163, 088 646 03 77, пн-пт 7:15–20:00, сб-нд 09:00–20:00 Шейново 8, 088 250 95 87, пн-пт 7:15–20:00, сб-нд 09:00–20:00

pizza•pasta•modernista

Mall Bulgaria бул. България 69 тел. 02 995 09 50

Vitosha 150 Serdika Center бул. Витоша 150 тел. 02 88 10 100

бул. Ситняково 48 тел. 02 841 28 18

www.spaghetti-company.com

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837

З А ВЕ Д Е Н И Я

МЕАТ

РЪЧЕНИЦА

GOURMET SANDWICHES AND BURGERS

бул. Цар Борис ІІІ 41, 088 421 04 10

КЛУБОВЕ

MEMENTO

ул. Ангел Кънчев 1, +359 887 07 84 55, пн-нд 11:30–22:30

• CAFE BAR

ул. Г. С. Раковски 106, 088 242 29 28, 08:00–02:00

ТАЛАНТИ

MONTECITO

Петър Берон №9 (близо до НДК), 02 421 90 68, пн-сб 11:00–22:00, почивка: 15:00–16:00

• CAFE BAR

НДК, пл. България 1, 089 857 78 70, 08:00–24:00 • CAFE APERITIF

BY THE WAY ул. Г.С. Раковски 166, 02 980 38 36, 09:00–01:00

бул. Цариградско шосе 357, 02 973 62 46, 088 800 48 20, 07:30-09:30, 11:00–24:00

бул. Витоша 32, 02 980 06 05, 07:30–24:00

ЩАСТЛИВЕЦА ЩАСТЛИВЕЦА – САН СТЕФАНО ПЛАЗА

Сан Стефано 22, 02 441 3344, 11:00-24:00 ЩАСТЛИВЕЦА – БУЛ. ВИТОША

PERFETTO кв. Бояна, ул. Иваница Данчев 27, 088 863 06 30, 02 959 10 10, 11:00-24:00

бул. Витоша 27, 02 441 11 55, 11:00–24:00

CARRUSEL CLUB ул. Георги С. Раковски 108, 087 707 80 80, ср-сб 22:00–04:00

ONE MORE BAR BAR & DINER

ул. Цар И. Шишман 12, 08:00–02:00

PUBLIC

МАМИН КОЛЬО

ул. Ангел Кънчев 1, +359 884 33 37 81, нд-четв 17:00-02:00, пт-сб 17.00-04:00

БИТОВ РЕСТОРАНТ

ул. Позитано 40, 02 471 65 77, 089 431 21 31, 10:00–02:00 DJ Party петък и събота

THE COCKTAIL BAR в градинката на ул. Солунска и ул. Ангел Кънчев, 0877 151 152, 08:00–04:00

СКАРАБАР • СКАРАБАР ПОЛИГРАФИЯ:

бул. Цариградско шосе 47А, вход от към ул. Николай Ракитин, 02 483 33 37 • СКАРАБАР БЕНКОВСКИ:

ул. Бенковски 12, 02 483 44 31

• СКАРАБАР СФУМАТО:

ул. Димитър Греков 2, 02 483 06 96

TIMELESS CAFE ул. Кракра 11, 0885 866 755, 10:00–01:00

22 ДEKЕМВРИ 2017 – 11 ЯНУАРИ 2018

# 837