Бойкот на големите търговски вериги - Хърватия даде старт на инициативата, светкавично беше
последвана от почти всички страни на Балканите. Започна твърде познатият остър дебат – трябва ли
се
литики за защита на народа. Техни подгласници пък
не пропускат да спечелят някоя друга точка пред електората. Като забравят, че са се клели във вярност на пазарната икономика.
– носталгия
към държавно регулиране на цените. Минахме през
модата на искани минимални изкупни цени, таван на цените, протести срещу „абдикацията“, както се казваше на държавата, която не изкупува земеделската
продукция, останала непродадена. А защо е произведена, този въпрос оставаше скрит. Сега с бойкота
на големите търговски вериги,
на определената дата
стъпваме в магазините. На другия ден наваксваме, защото гладните гърла вкъщи чакат. Финансовите загуби за мощните търговски вериги - бълха ги ухапала. Всъщност, ясно, този протест има
търговски вериги. Но Комисиите за защита на конкуренцията и потребителите мълчат по този въпрос. А те трябва да проговорят. Впрочем знае се, че картелът много трудно се доказвал, че разследването отнема много месеци. Скромни резултати се отчитат общо взето - виждаш, че ачик има картел, но това усещане трябва да се подплати с доказателства. Колкото до големите търговски вериги - не само в страните-членки, но периодично и на европейско равнище се поставя въпросът - може ли, как, да се ограничи тяхната голяма търговски мощ в хранителната верига, тяхното гос-
появането е приоритетна тема за
напояване
- отчитаме променящия се климат и засушаването”. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов пред Комисията по земеделието и храните в Народното събрание. Д-р Тахов информира, че от 7 февруари стартира прием за инфраструктурата за напояването, насочена към сдружения за напояване с бюджет 10 млн.
хидромелиоративни съоръжения с бенефициент „Напоителни
По данни на професионалните бюлетини Argus и Fertecon (S&P Global), през последните два месеца цените на основните
торове (урея и амониев нитрат) са скочили над 20% на всички пазари. Според анализаторите ос-
По данни от бюлетините, амониевият нитрат в Западна
се разбере.
план, обаче, остава рискът от сериозни сезонни флуктуации в цените. За българските
която се намира сектор
„Земеделие“. През 2024 г. бяхме свидетели на
фалити на земеделски стопанства. По- притес-
и само да запази земята, но това е подход, валиден, ако портфолиото на твоето стопанство е достатъчно
устойчиво, т.е. да имаш собствена земя и дори, когато има лоша година, или природно бедствие и т.н., да можеш да си платиш рентата, но проблемът с този тип предоговаряне всяка
година идва от едногодишните договори. Това е най-големият бич за земеделието
Какви са негативите, които пораждат
поземлените отношения
новното нарушение е неплащане на рентата.
Това предполага едно съдебно производство
от страна на собственика към арендатора,
хоризонт. Затова аз съм твърдо решен да предложим законодателни промени, като започнем с премахването на едногодишните договори и слагане на един минимален срок за наемане на земеделска земя от 7 години, но от друга страна ще направим законодателни промени, които да гарантират на собствениците правата особено в частта на плащането. Има и много други съществени неща,
Има ли отлив на производители на трапезни картофи?
Тези, които гледаха трапезните картофи само за субсидирането, се отказаха. Останаха реалните. Има много малки земеделски производители, които отглеждат по 20-30-50 декара и те също продължават, защото това им е поминък.
Защо спряха подпомагането на трапез-
ните картофи, според Вас?
Заради свръхпроизводството в някои страни членки, но е голяма грешка на тогавашното ръководство на МЗХ, защото не защити необходимостта от това подпомагане за България. Реално свръхпроизводство на картофи нямаме.
Ще ядем ли български картофи?
Ще се яде български картоф, но и вносът е
много голям. Внасят се от Македония, Турция, нерегламентирано минават, отделно от Фран-
ция и Полша.
По принцип българският производител на
Вероятно искат и количества. Да, и количества. Това означава, че щом ние
поемаме транспорта, автоматично цената пада 0.20-0.22 лв./кг.
Как преодолявате проблема с липсата на работна ръка?
Всяка година наемаме сезонни работници при прибирането на картофите. Много съм до-
от тях, защото си разбират
работата. Работя с 10 човека. Има колеги, които страдат заради липсата на работна
те.
администрацията
държави това се субсидира, в България това се
плаща, но не достатъчно.
Въпросът с напояването е изключител-
но сложен, но какво постигнаха министрите до този момент?
Земеделските министри доста често се сменят, което показва, че няма как да има последователна политика в сектора. Те имат
желание да променят ситуацията, но това, за
съжаление, не се получава само с желанието на един човек.
Защо?
Той може да проправи пътя, но за
Каква беше изминалата година при вас? Имаше ли дълга суша, като в по-голямата
от страната? Да и
съжаление, най-лошото е, че това е тенденция, която ще продължава във времето и се очертава като най-големия проблем в земеделието. Как ще се справите с него?
Ще се
адаптираме, няма как. Може би ще
намалим обработките до минимум. Ще се пог-
ледне вече към по-биологично земеделие, защото там е бъдещето. Стереотипите вече не са
валидни, не може да се работи така, както се е работело преди 10-15 години. Тогава климатът е бил различен. Днес е друго и трябва да се
адаптираме.
Къде продавате зърното?
На вътрешния пазар предимно си реализираме стоката. Преценяваме риска, не продава-
ме само на една фирма, търсим добра средна цена. Защото да произвеждаш българско зър-
но днес струва скъпо.
То има висока себестойност.
Да, висока себестойност. Всъщност цената, която получаваме накрая, е крайно недоста-
тъчна, за да си покрием разходите. А камо ли да излезете на печалба.
Трудно, много трудно, но не е невъзможно. Трудно е, защото не са едно или две нещата,
се възползваме. В нашия регион има изключително голяма липса на работници. И
масово хората при мен идват от по-отдалече-
ните региони.
Може ли проблемът с работната ръка да се разреши без помощта на държавата? Ако не стане с помощта и подкрепата на
Как се придвижват вашите служители
ството и гроздопроизводството?
Основните предизвикателства пред винопроизводството са вносът на вина от чужби-
на, които заливат нашия пазар и затрудняват нашия пласмент.
труднения срещаме с намирането на квалифи-
към пазарните тенденции, използване на новите пазарни
Естествено, не е толкова
голямо търсенето, колкото искаме, но може и държавата да помогне с реклама и подпомагане на процеса по търговия на нашите вина в чужбина.
Светът се обръща към нискоалкохол-
ните и безалкохолни вина, как гледате на това?
За нискоалкохолните вина съм съгласен, но
едно вино, което е безалкохолно, не мога да го възприема лично аз, пък и нашите клиенти надали ще приемат безалкохолни вина. Това
е цялостна тенденция за по-здравословен
ценители на виното не мисля, че ще приемат добре безалкохолни вина. Освен лозар
най-дългогодишните. Как ще коментирате цената на рентите?
Аз смятам, че рентите в момента са доста
документите и с времето ми хареса работата.
Това беше моята мотивация.
Зърнено-житни култури ли ще отглеж-
дате или ще смените посоката?
Няма да бъдат само зърнено-житни. Ще от-
глеждам зеленчукови култури, но се надявам, че и там ще имам успех. А с плодове ще се занимавате ли?
Да, ще отглеждам овощни градини.
Това е изключително трудно. Никой не се наема да го прави. Да, така е. Абсолютно сте права, трудоемко е.
Занимавате се и
ще бъде следващата стъпка в развитието ви? Надявам се професионалното ми развитие да поеме в добра посока и да се реализирам. След това вече ще помисля какво следва.
Земеделието ли е на
Какво
в НАТУРА 2000, при средно за ЕС 18%. Над 80% от държавните и общо над 60%
от горите ни са сертифицирани, а над 10% са
поставени под строга защита, с което сме пре-
изпълнили всички изисквания на стратегията,
докато по-голямата част от другите държави
не са
започнали още картиране. За съжале-
ние, тези факти са известни само на лесовъдите, а обществото остава настроено негативно.
Популистките твърдения подвеждат хората и
създават погрешна нагласа, че сечта
намаляване до 30%. Изоставаме значително в дърводобива
ЕС добивът се осъществява механизирано в над 90% от случаите, докато у нас все още се разчита на ръчен добив (над 90%). Той се осъществява основно от необразовани и нискоквалифицирани
на суха дървесна маса от паднали дървета са предпоставка за още повече пожари. За съжаление, тези нежелани последици вървят ръка за ръка с неприятни последици от икономически
Ефектът от всички тези действия за приро-
дата също вече е видим. Според науката и ле-
совъдите сечта е скалпел за лесовъда, а всяка
лесовъдска намеса (сеч) цели подобряване
здравословното състояние на горите. Малцина знаят, че благодарение
мали под 20% от територията на страната, основно в планините и са били в лошо състояние. Всяка година от порои са загивали
оказват конфликтно влияние?
Има много фактори, които влияят конфликт-
но между хората, владеещи земя. Без значение
дали говорим за големи масиви – десетки, стотици, хиляди декари или малките собственици с по 5, 10, 100, 200 декара. Концентрацията на
земя извън онези, които реално я обработват, е много голяма в България. По данни на ЕС, говорим
Защо? В Българската асоциация на собствениците на земеделски земи не знаят колко е наистина наетата земя. Следващият проблем е, когато
един човек реши да подхожда не с дългосрочно, икономическо мислене към бъдещето. Тогава се получава взаимно надхващане и останалите арендатори в региона трябва да се
включат.
Кой определя рентите?
Влиянието е на тези, които са наели много земя и този фактор силно размести пазара.
Високи ли са рентите? Не искам да кажа, че рентите са високи, за-
щото говорим и за другата страна – за хората, които дават земя под наем. За малките стопанства, които са мнозинство в България, това е
добър източник на доходи. Така те оцеляват и
могат да си издържат семействата. За съжаление, когато вдигането на рентите не е подчинено на икономическа логика, а на кръчмарско надхващане, няма как това да е здравословно
за сектора - нито за едната, нито за другата страна.
Европа, като Румъния и Полша. Погледнах и рентите в държави като Нидерландия, Белгия и Дания. Рентите в Нидерландия са 10 пъти по-високи от България, което е огромна разлика. Нидерландия известна ли е с износ на пшеница, царевица, сорго, ечемик или слънчоглед? Не, защото тя е известна със зеленчукопроизводство и животновъдство. Държавите, в които са силно развити тези два сектора, плащат значително
средните зърнопроизводители. Стимули за постепенно преминаване към по-голямо производство на плодове и зеленчуци, за развитие на животновъдството.
Каква е картината с рентите в държавите около нас?
В България картината с рентите и концентрацията на земята е значително по-лоша, отколкото в Гърция или Румъния. Но и двете държави са с много по-силно развито животновъдство, отколкото България.
Как да има висока добавена стойност
в земеделието?
С прилагане на прецизни технологии, оптимизиране и използване на машини. България трябва да използва оптимално ресур-
сите си, да инвестираме в нови технологии и научни разработки. България е единствената държава в Европа, която може едновременно да тества влаголюбиви и сухоустойчиви сортове или разновидности, за разлика от Нидерландия.
Трябва ли държавата да се намеси в
регулирането на поземлените отношения?
Ако държавата регулира рентите, тя трябва да сложи таван или някаква друга системна мярка. Започне ли този насилствен административен подход, фрагментира-
• Косене:
• Обръщане на почвата с плуг: Подходящо за унищожаване на дълбоки корени, като същевременно се зариват растителните остатъци в почвата.
• Използване на валяци: Включва нарязване или механично смачкване на растителната маса, което ускорява разграждането и предотвратява повторното поникване.
Механичните методи са ефективни, но е важно да се съобразят с времето и почвените условия, за да се избегне прекомерно уплътняване или ерозия.
Хербициди
Използване на неселективни хербициди
Неселективните хербициди са мощен инструмент за унищожаване на покривните култури. Те унищожават както покривните култури, така и плевелите, като
сяване на околната среда.
Зимни повреди (измръзване)
Някои видове покривни култури са чувствителни към ниски температури и естествено загиват през зимата. Този подход има няколко предимства:
култури
трябва да се извърши преди цъфтежа, за да
се предотврати “заключването” на хранителни
вещества в образуваните семена. Това гаран-
тира, че хранителните вещества ще останат
налични за следващата култура.
Възможност за алелопатия
Някои покривни култури отделят активни вещества, които могат да
• Елда: Нейните
стват развитието на чувствителни култури.
• Суданка: потиска силно развитието на зеленчукови култури.
• Ечемик: потиска развитието на различни плевели и култури. Тези ефекти могат
„Успешни
