#ПОВЕЧЕ Стабилност
•
0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg
1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв./ € 3.07
Стратегия за подмладяване
на европейското фермерство
обеща еврокомисарят по земе-
делие Хансен. И спази обеща-
нието си. Той се самоопредели
като еврокомисар на младите фермери. Така иска да бъде за-
помнен вероятно.
Като Урсула фон дер Лайен, която оглави ЕК, с голямата „зелена кошница“. Изглежда, обаче нейните идеи -макар
и непризнато официално, се
сблъскаха с реалността. Да не
говорим за „черната котка“ на геополитиката, която й пресече пътя към голямата амбиция. А тя със сигурност
се е надявала да остане в историята с тази идея. Отчайващата статистика за остаряването на европейските фермери
е 57 години. И се разчу гениалната мярка как да се откажат тези старци и да бъдат земестени от млади хора. Щели постепенно в рамките на няколко години
да им спрат европейските субсидии. Само че това
по-скоро ще доведе до още по-голямо обезлюдя-
ване, а не до автоматичното включване на младите в селското стопанство.
В стратегията „За обновяване на поколенията в селското стопанство“ наистина е напипан или
банка? Ребусът остава за политиците.
Когато се пише за младите фермери, обикновено материалите се онагледяват с млад човек, с телефон в ръка. Те наистина бързо ще се ориентират
какви нови технологии и иновации да използват. Но това са големи инвестиции. Вярно, бързо се изплащат.
от
план за развитие на земедели-
и
устойчиви модели за маркетинг и реализация
на продукцията и коопериране; управлението
на риска в стопанството; - изпълнение на одобрени проекти по опре-
делени интервенции от СПРЗСР 2023 – 2027 г.
за млади, нови, малки и много малки земеделски стопани.
Чрез предоставянето на индивидуални съве-
ето на развъдните организации в животновъдството връчиха годишните награди „Зооинженер на България - 2025“ във Велико Търново.
Победител в категорията „Зооинженерселекционер“ стана Димитър Димитров „Със селекция се занимавам вече 17 години, като през последните 10 години - основно
върху месодайното говедовъдство. Чистопо-
родността на стадата е ключова
типично месодайни говеда
тя
ключовата роля, която трябва да се популяризира, за да се
Вучков подчертава, че ваксинацията е ключова: „Много хора не разбират смисъла й. Ваксината не разпространява
„Ваксини са внесени, регистрирани
са, но защо експертният отговор беше заме-
нен с политическо решение, остава загадка. Политиката не може да решава здравословни
проблеми – това е нелогично и опасно.“
Според него нелегалните пазари и нощната търговия на животни също допринасят за
разпространението на заразата. „Фермерите
са уплашени, не искат да посещават един друг, за да предпазят стадата си. Това вече е психологически проблем. Някои хора загубиха препитанието си и дори се разболяха от стрес и безизходица.“
ОПАСНОСТ ОТ ЦИРКУЛАЦИЯ И БУМ НА
експертно решение.“ ЛИЧЕН АНГАЖИМЕНТ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Вучков разказва за личния си опит: „Работя с животни, наследени от професор Димов. След 35 години селекция трябваше да бъдат ликвидирани – болезнено е, но показва колко важна е нормалната пазарна ситуация, за да можем да възстановим стадото
продължи да циркулира, следвайки гръцкия сценарий: „В Гърция болестта циркулира от
момента, в който е спряна
Кредити,
на ръба
Бранимир Боянов е фермер и представител на Асоциацията за развъждане на Плевен-
ската черноглава овца. Говори спокойно, но с онзи натрупан през годините реализъм, който
не оставя място за илюзии.
„Овцата – Плевенската черноглава – бавно,
но сигурно върви към отхвърляне. Сякаш я загърбваме, въпреки всичко, което е преживяла
през годините“, казва той. Причините според
него са ясни
стопанството му днес се отглеждат около
хиляда животни. Фермата се намира в село Въбел, Плевенско, в района на Никопол. „Шарка
има навсякъде. Да пази Господ – това, че при
нас не е избухнала, не означава, че сме се разминали“, казва той и е категоричен за мерките.
„Трябва тотална, поголовна ваксинация. И то
по най-бързия начин. Ако искаме да запазим селото, сектора, поминъка. Иначе ще изчез-
нем – като толкова други неща вече.“
Спадът в поголовието, в консумацията на
овче и козе месо и млечни продукти е факт – нещо,
убеден, че по същество българското животновъдство е биологично. „Животните пашуват, по-голямата част от годината са навън. Не се изхранват със съмнителни фуражи. България е
Пасищата са ключови – използват се както собствени, така и освободени ниви около фермата. Що се отнася до т.нар. затворен цикъл на
производство, Боянов е критичен. „Опитвал
съм се да го затворя, но смятам, че това е грешка. Животновъдът трябва да отглежда животни
и да ги продава. Оттам нататък – който иска, да прави мандра, сирене, кисело мляко, месо.
Важно е парите да се връщат в стопанството.“
Според него идеята за затворен цикъл чес-
то е опит да се компенсират ниските изкупни цени. „Ако млякото се изкупуваше на нормал-
ни цени, никой нямаше да се хвърля да прави мандри.“
Кооперирането е друга болезнена тема. „Културата на коопериране у нас беше насилстве-
на. Не ни хареса. А доброволното коопериране днес е изключително трудно. Всеки иска да е войвода.“
само го продават, но и го ценят.“
За оцеляването на сектора Боянов не споделя оптимизма на икономистите. „Големите ферми щели да оцелеят? Глупости. Малките ще оцелеят. Те нямат фонд работна заплата, нямат тежки кредити, сами си произвеждат
е кратка“. За наследството Боянов говори предпазливо. Децата му растат, здрави са, участват вече
в продажбите – дъщеря
Мария Иванова заедно със съпруга си от-
глеждат около 200 овце – типично семейно
стопанство, каквито доскоро бяха гръбнакът
на българското животновъдство.
По думите на професор Божидар Иванов
именно такива ферми нямат бъдеще, защото
не са рентабилни. Мария обаче не е съгласна. „Аз не мисля, че тези стопанства няма да
оцелеят заради това, че са малки или нерента-
можностите на малките ферми.
„Личното ми мнение е, че философията „От
фермата
Кара-
колев, дадоха ни кочове, започнахме селекция. Сега част от стадото е под селекционен контрол, а до година-две всички ще са синтетична млечна. Причината е проста – по-висока млечност.“
Субсидиите вече не са водещ фактор. „Помощ
са, но не са основни, както беше при автохтон-
ните и по-нископродуктивни породи. Ваклата
Маришка е красива, но красотата къща не хра-
ни“, казва Мария без колебание.
Разговорът неминуемо стига до епизоотичната обстановка и шарката по дребните преживни животни. „Ситуацията е изключително тежка и това е резултат от бездействието на администрацията. Ако навреме беше приложена кръгова вакцинация, нямаше да бъдат избити
хиляди животни. Най-лошото е, че всички бягат от отговорност.“
Според нея ваксината е единственото оръжие.
Безумие.“
Мария коментира и твърденията, че ваксини-
„Те не просто са на склад – разпределени са по
областите. Но какво значи „достатъчно ниво“? Когато избият половината поголовие? Или ко-
унищожим 100% и няма какво да ваксини-
гръцката граница. Има
се говори за внос на болни животни, които се колят на място. Ако това е вярно, шарката няма
как да спре.“
Изводът и´ е ясен: „Някой не си върши работата – по границите, по пазарите,
спасявайте се сами.“ В края на разговора темата се насочва към автохтонните породи. Според Мария реален генетичен интерес имат само две – Каракачанската овца и Бялата Маришка. „Бялата Маришка вече е практически изгубена – под хиляда бройки. Каракачанската пострада от това, че
Останалите, според нея, са продукт на субсидийната политика
ходността не компенсира усилията и времето, което влагат“, обяснява той.
„Животновъдството е трудоемко. Дори при
номинално увеличение на доходите темпът на растеж не удовлетворява усилията на фермерите. Работният ден не е осемчасов, а значително по-дълъг. Малките семейни ферми – с
100–200 овце, трудно осигуряват достатъчен доход. Това е причината България да е сред страните в ЕС с най-бързо намаляващо поголовие“, допълва професорът.
Той е категоричен, че подпомагането на малки семейни ферми в рамките на новата ОСП
има краткосрочен ефект. „То може времен-
но да забави негативните тенденции, но не е
трайно решение. Устойчивото развитие изисква увеличаване на стадата, диверсификация и индустриален подход
останалото време предлагането не е достатъчно“, отбелязва той. В заключение, професор
устойчивият
година заложихме на рапица и съответно царевицата ще бъде на по-малка площ“, обяснява Димитър Димитров, представител на фир-
организации“, заявява земеделецът. „Всяка организация трябва да докаже своята представителност. В момента двама души представляват по три организации с по 5–6 членове и изразяват позиция на всички. Това не е представителност, а защита на лични интереси. Законът ще реши този проблем.“
конодателни предизвикателства,
споделя Жекова.
Слънчогледът също се търгува с трудности
поради лошото качество, като цената за тон
достига едва 880 лева. „Когато съберем всич-
ките разходи, истината е, че картината въобще
не е розова. Реално и трите култури са на загуба в момента“, подчертава тя.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ РЕГУЛАЦИИ
Жекова отбелязва, че новите европейски из-
исквания усложняват ситуацията за земеделците: „С вкарването на поредния данък от 1 януари 2026, европейските земеделци стават още по-неконкурентоспособни. Споразуменията с Меркосур и САЩ ще
„Най-точното
В стопанството на Ангел Вукодинов, в района на Съединение – Пловдивско, земеделието е
семейна традиция. Стопанисват около 17 000 декара, а днес вече второто поколение активно участва в работата на полето
не е просто копиране на методи. Трябва да се разбере ролята на въглерода, микроорганизмите, растителните остатъци и покривните култури. Важно е да се избегне прекалено разравяне на почвата, прегряване и изсушаване. Целта е по-добро почвено здраве, което намалява разходите, защото се изисква по-малко труд, гориво и машини.“
ПОЛИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ
за година.
ПРОДОВОЛСТВЕНАТА НЕЗАВИСИМОСТ –КРЕХКА И ЗАСТРАШЕНА
„Ние нямаме продоволствена независимост.
Имаме само сигурност – докато има внос,“ заявява Вътев .
Той предупреждава, че:
• Зърнопроизводството е почти 100% зависимо от вносни семена.
• Плодове, зеленчуци и мляко се произвеждат
в ниски количества.
• Много фермери разчитат на субсидии, без да
произвеждат.
• Животновъдите често остават без достъп до
пасища.
„Има икономически оксиморони – хора без
животни вземат пасища и субсидии, а истинските животновъди остават без земя.“
МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ
промишленост.
• Големите европейски кооперативи предлагат точно това, от което индустрията има нужда – например 10 тона бут, 10 тона филе и т.н.
• фектно качество.
Той определи като „пълни глупости“ твърденията за „20-годишно замразено месо“, цитирайки
примери от животновъдството и медицината,
където замразяването е рутинна практика. ЕПИЗООТИЧНАТА
По думите му: • Сегашните дневници и проверки само увеличават административната тежест.
• Инспекторите стоят в предприятия, които вече работят „на светло“.
• Мярката ще удари предимно малкия бизнес –фризьорски салони, кафенета, дребни магазини.
ИЗНОСЪТ – ПЪТ КЪМ ЕВРОПА
Българските птицевъди изнасят яйца за Гер-
мания, Полша, Румъния, Малта и Хърватия.
„Имаме богат набор от клиенти в цяла Европа.
Яйцата ни се ценят, а обединението ни всъщ-
ност ни позволи да достигнем тези пазари“,
казва Колев.
В групата на производителите има различ-
ни ферми – с клетки, с подово отглеждане, но
според него, важното е как се грижат за птиците. „Така нареченото свободно отглеждане
е всъщност големи групи птици. При
– по-рентабилно. Нашите ферми са по-ефективни, но въпреки това европейските полити-
ки се опитват да наложат стандарти, които да
ни ограничат“, допълва Колев.
КОНКУРЕНЦИЯ ОТ УКРАЙНА
По думите му, България е силно експортно
ориентирана – изнася 15-20% от продукцията си. „Конкуренцията от Украйна е сериозна.
Една тяхна компания разполага с 30 милиона
птици и огромни земи, подкрепяни от руски
капитали. Те внасят яйца в Европа и разпола-
гат с ресурси, които малките български про-
изводители не могат да конкурират“, обяснява
Колев.
ПТИЧИЯТ ГРИП – ПРОБЛЕМ С
НАЦИОНАЛЕН МАЩАБ
Що се отнася до птичия грип, във фермите се
вземат мерки, но на национално ниво финансирането е крайно недостатъчно. „За превенция са заделени около 300-350 хиляди лева, докато за компенсации на болни птици се изплащат десетки милиони. Контролът е слаб, епидемиологичните проучвания
а продукцията
спрямо Азия, Африка и Америка“, казва той. КООПЕРИРАНЕТО КАТО СТРАТЕГИЯ ЗА
ОЦЕЛЯВАНЕ „Нашият пример с Български обединени
птицевъди показва, че съюзът прави силата. Въпреки това интересът към обсъждането на Закон за
Според него, реалният интерес е много по-голям, но процесът
на производители реално се
финансиране, което обезсмисля съществуването им като кооперативен модел. Диалогът е едностранен: нас окуражават да се обединяваме, но финансовите средства остават за големите фирми“, обяснява Колев.
могат да направят фермерство-
то по-ефективно. Така ще изградим едно поколение по-добри и по-безопасни фермери. Имаме ученици на възраст 15–18 години, но и
студенти, които могат да продължат обучението си и да се развият като иноватори. XTEND
зоната е именно място за обмен на идеи и опит – своеобразна „мозъчна лаборатория“.
Тоест, целта е да мотивирате младите хора да станат фермери?
Точно така. Земеделието днес няма нищо
общо с това от миналото. То е изключително технологичен сектор. Съвременният трактор прилича повече на космически кораб – пълен
е с екрани, команди и системи за управление. С дигитализацията и технологиите от Индустрия 4.0 можем да работим по-интелигентно, по-прецизно и по-устойчиво.
Ако младите фермери разберат това, ще видят, че земеделието може
за пръскане. Работим и с дронове, които из-
вършват изкуствено опрашване или аерация на културите“, допълва Франческо.
Технологиите, които демонстрира, не са из-
цяло изобретени в университета: „Не, не е наша
изобретение – ние ги купуваме и ги прилагаме в земеделието. Но също така разработваме и собствени решения.“
Университетът
агротехнологични иновации
Франческо Вичино е част от Dipartimento di Scienze del Suolo, della Pianta e degli Alimenti (Катедра по науки за почвата, растенията и храните) към Университета в Бари.
„Нашата дейност е свързана с приложението на технологии в земеделието – изкуствен интелект, роботи,
торове,
Така опазваме и почвата, и околната среда“, подчертава Вичино. Той смята, че италианските земеделци проявяват все по-голям интерес към иновациите, но все още има какво да се
и с тропически култури като киви, манго и други – климатът
Предизвикателствата пред бъдещето „Интернет връзката в земеделските
индустрия.
Г-н Ричи, какви са тенденциите в производството на земеделска техника в Италия? През 2025 г. имаме лек спад в производството,
растениевъдството и животновъдството. Всичко това е
опазим природните ресурси – почвата, водата и тяхното плодородие, като ограничим деградацията.
Тоест, говорим за регенеративно земеделие?
Точно така – регенеративно, консервационно, дори „синьо земеделие“. Но основният двигател е технологията, съчетана с добри агро-
номически практики и обучение. Все по-често фермерът ще бъде мениджър, който управлява
машините си от компютър – не от плажа, разбира се, а от офиса (смее се). Това изисква
автономни машини.
последно проучване около 7–8% от
земеделските площи в Италия вече се управляват с помощта на такива технологии.
Средиземноморското земеделие се характеризира с малки стопанства. Какви са особеностите му в Италия? Да, това е типично. Говорим за овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, маслинопроизводство, а също и за зърнени
Матео Мони, вицепрезидент на Itabia, Италианската асоциация за биомаса
костилките от зехтина от остатъците, които се използват като твърдо гориво, подобно на пелети.
Анаеробно разграждане
Процесът преминава през четири дигестора, в три етапа:
1. Първи и втори етап (първите два дигестора): въвеждане на суровини (80% зехтинови
остатъци, 20% тор).
2. Трети етап (трети дигестор): продължаване на разграждането.
3. Финален етап (четвърти дигестор): максимизиране на
Общото време на задържане е около 60 дни (45 дни за първите два етапа, 15 дни
последния). Материалът се
и изразходва ежедневно, с годишен обем около 70 000 тона (60 000 тона зехтинови остатъци и 20 000 тона птичи тор).
Пречистване и производство на биометан
Произведеният биогаз (60–65% метан) се пречиства в няколко стъпки:
1. Премахване на сероводород: измиване с
основен разтвор поради високото съдържание на сяра в птичи тор.
2. Дехидратиране: използване на охладители за отстраняване на влага.
3. Отделяне на CO₂: триетапна мембранна
система повишава концентрацията на метан до 99,9%. Полученият биометан е с по-високо качество от природния газ в мрежата и се използва от Snam – италианският оператор на газовата мрежа – за подобряване на качеството на мрежата.
Използване на биометан и течен биотор
Биометан
Биометанът се компресира до 75 бара и се
подава директно в националната газова мрежа, без втечняване, за да се ограничат енергийните и инвестиционни разходи. Производ-
ственият капацитет на завода е 500 стандартни
кубични метра биометан на час, или около 40
милиона кубични метра годишно.
Биотор
В края на процеса биоторът се разделя на:
• Твърда фракция (около 10%): продава се
като тор, също се използва за спортни терени
• Течна фракция (около 90%): предназначена за продажба на фермерите
Икономически и управленски аспекти Заводът струва около 10 млн. евро. Годишният
в сектора непод-
за финансовите, регулаторните или технологичните изисквания на управлението на фермата. Инвестирането в хора, колкото и в земя или техника, е ключово за това земеделието да остане конкурентоспособно и привлекателно за следващото поколение. Нови модели на обучение,
• Интегрирани обучителни системи, които свързват образованието с практиката
гарантирайки придобиване както на тех-
нически, така и на управленски умения.
• Програми, комбиниращи финансова помощ и консултантска подкрепа, които помагат на новите фермери да разработят жиз-
неспособни бизнес планове и да преодолеят
първоначалните предизвикателства.
• Сътруднически платформи за знания,
обединяващи образование, изследвания и
земеделски общности, правейки иновациите достъпни за всички.
Тези примери показват, че когато системите
за знания са добре свързани и ориентирани
към фермерите, те
на обновление и устойчивост.
насърчава комбинация от модернизирани обучителни
И ДЕМОНСТРАЦИИТЕ
ОТ СУБСИДИИТЕ
Знанието е ключът към
устойчивото фермерство, казва директорът на
“Анализиране, планиране и информационно осигуряване”
в НССЗ
Г-н Ванев, кои са основните професионални предизвикателства пред Вас в момента, когато науката и технологиите в земеделието се развиват толкова бързо? Предизвикателствата са значителни, защото непрекъснато навлизат нови иновации. Нашата цел е да адаптираме съветническите услуги към променящите се условия
на нашите колеги и съветници най-актуалната
информация.
Как
Имаме различни възможности. Национал-
ната служба за съвети в земеделието
по двете интервенции. И макар някои инвестиции да са допустими и в двете, работата на консултантите е да помогнат на кандидатите да ги разпределят правилно. Другата новост е, че в приоритетните сектори интензитетът на помощта ще бъде 60%, вместо досегашните 50%. Преди имаше възможност за по-висок интензитет, но се прилагаше публично кандидатстване на доставчици, което затрудняваше кандидатите. Сега това
кандидатстват.
Европейският парламент прие нови правила, които дават повече гъвкавост и финансова
подкрепа на земеделските стопани в рамките на Общата селскостопанска политика на ЕС.
Решението бе подкрепено от 629 депутати, 17
бяха против, а 16 се въздържаха.
Сред основните мерки са:
• Само една инспекция на стопанството го-
дишно, вместо многобройни проверки.
• Повишена финансова подкрепа за дребните земеделци – до 3 000 евро годишно, както и еднократно плащане за развитие на бизнеса
Хибридът,
– P9889
На поле край Стара Загора се забелязва
един хибрид, който се откроява сред други-
те – P9889 от линията Optimum® AQUAmax®
на фирма Кортева. По думите на Вяра Дойче-
ва, представител на компанията за районите
Пловдив и Пазарджик, именно този хибрид е
най-отглежданият в страната за последните
четири години – от 2022 до 2025 г. „Разликата между първия ни най-продаван хибрид и втория след него е два пъти повече
декари за първия“, заяви Дойчева, докато
перени дори при суша, което позволява продължаване на фотосинтезата и допълнително подобрява храненето на културата. Особеност на P9889 е и така нареченият
на
растението и усвояване на хранителни вещества дори при по-ниски нива на влага“, обясни Дойчева. Листата на растението остават раз-
Хибриди на бъдещето
Намираме се на демо поле в село Бъдеще, непосредствено преди жътвата на новите царевични хибриди. Пред нас е последната се-
лекция на Кортева – хибридът P92440, който е
ФАО 360 и има приблизителен вегетационен
период от 92 дни. „Това е най-новото ни пред-
ложение – хибрид на една година, който в съ-
щото време е част от Optimum® AQUAmax® продуктовата линия. Това го прави изклю-
чително сухоустойчив“, обяснява Борислав
Лачев, представител на Кортева за областите Хасково
са безбрежни“, с гордост
заяви директорът на иновативното учебно за-
ведение. Тракторът М7 173 ще бъде в огромна
помощ при обучението на учениците, които освен в реални условия могат да се обучават
на изключително модерен и съвременен си-
мулатор в класната стая.
Тракторът М7 173 притежава 12-инчов дис-
плей, който може да се разделя на 4 части, да визуализира работата на машината и през
него да се управлява инвентара. „Непрекъс-
нато тракторът, навигацията и инвентарът си
комуникират като намират най-оптималния режим
изтъкна Михаил Раев. Защо машините с марка Кубота могат
нарекат уникални и изпреварили времето си? „Концепцията и предназначението на трактора Кубота не са само да обработва почвата. Той щади природата, той създава комфорт и удобство на оператора. Идеята е да запазим
природата, да пием по-чиста вода, да имаме чиста храна“, обобщи експертът. Галина Недкова
Дългата история на тради-
ции и страст към работата, с
които се отличава аграрният
бизнес на семейството Scaglia
от почти век, продължава с из-
ползването на технологиите и
високонадеждни гуми от BKT.
Семейство потомствени жи-
вотновъди, живеещо в ита-
лианския регион Торино, а
именно в Риволи, през дъл-
гите години премина през мащабна трансформация и
модернизация на своя бизнес,
като същевременно запази
безупречното пиемонтско ка-
чество на своите животновъдни ферми. Потвърждението на
такъв стремеж към съвършенство е изборът на най-добрите
бизнес партньори – например, взето преди четири годи-
ни решение да се оборудва те-
лескопичният товарач Merlo с гуми BKT CON STAR 400/70 – 24 158 A8, които оттогава са отработили общо около 6500 мо-
Scaglia.
инженери на BKT чрез щателна проверка на гумите в края
на експлоатационния им срок, за да се установят възможни
критични проблеми, особено
при гумите на предния мост.
Въпреки че по време на екс-
плоатацията е било извърш-
вано определено техническо
обслужване на гумите и ремонт на пробиви, анализът
показа, че гумите са запазили много високи експлоатацион-
ни характеристики до края на своя жизнен цикъл.
Що се отнася до износва-
нето, проверката показа, че то е равномерно и с течение на времето е допринесло за запазване на правилния баланс на осите по време на товаро-разтоварни операции. Също така
тия. „Земеделието от 90-те години няма нищо общо с днешното“, добавя тя. Картофите са основният и´ продукт, но опитва да отглежда и боб, и сладка царевица. През по-
следните години започва да се занимава и със сено – събиране и производство. „Не е случай-
но работата, но в земеделието харесвам расте-
нията. С животните се справям трудно, защото
се привързвам към тях, което не е положително за производството. А растенията ги обичам. Когато ги засаждам, когато започнат да растат,
на практика ги познавам. За мен е удоволствие
да ги виждам как растат“, споделя тя.
Въпреки желанието си да предаде работата
нататък, Йорданка признава: „Земеделието в
планинския район е доста трудно. Парцелите са малки, доходът е несигурен, работната ръка е скъпа,
тежък, не уврежда почвата и е комфортен за тракториста. 12 часа в кабината не ме уморяват.“ Йорданка поддържа машината с почти ежедневна грижа, като почиства филтрите и проверява системите. „Климатикът е перфектен, лесно се
