Списание Агрокомпас Септември 2025 Agrocompass Magazine September 2025

септември 2025

Съдържание

В броя

Бодил

2

3

Актуално • Критерии по шест интервенции вече са ясни предстои отварянето на приеми 4 • Нови промени в Стратегическия план за земеделие и селски райони 2023–2027 г.: Комитетът по наблюдение даде зелена светлина 5 • Урсула фон дер Лайен обяви нова кампания „Купувай европейска храна“ 6 • Европарламентът настоява за самостоятелна и модернизирана ОСП след 2027 г.

7 • Димитър Зоров: „Животновъдството в България е на ръба – тежка година, липса на фуражи и несигурна подкрепа“ 8 • Син език при преживните животни 9 • Smart Poultry & Pig World 2025 събра водещи експерти и животновъди в София 11 • Свиневъдите работят в посока коопериране и защитаване на собствена марка 13 • Африканската чума по свинете остава основно предизвикателство за българските свиневъди 15

Акценти Какво означава „качествено семе“ и как да го подготвим за есенната сеитба

34

Акценти 36 Растителната защита в условията на климатични промени: нови рискове, забавени иновации и необходимост от гъвкави решения Гост 38 Пламен Николов: Големият добив не значи успех – важна е устойчивостта Тема на броя 42 Застаряващи гори, изсъхнала дървесина и липса на сечи – предпоставка за възникване на пожари ОСП 46 Нова агроекологична интервенция от 2026 г.

Акценти Оранжерийните производители в криза: „Положението е критично“

17

Устойчивост 50 Гледната точка на BKT на акустичния комфорт в селското стопанство 54

Акценти Българското вино – между традицията и оцеляването

20

Селекция Генетиката на Кортева - ключът към устойчиво земеделие в трудни условия Прецизно земеделие Интелигентно пръскане с RightSpot

56

Акценти 22 Малка семейна ферма за зеленчуци от Ямболско – как се справят? Акценти Д-р Ивелин Маринов, продуцент: Пчеларите да се фокусират върху факторите, които могат да управляват сами

24

Акценти Илия Павлов-младши: Искам да си водя моите битки, кошерите да се увеличават

26

Акценти 28 Животновъд: Груповото отглеждане на телета носи не само икономически, но и морални ползи Акценти Васил Дамянов: Харесва ми това, с което се занимавам - не е лесно, но е моето

30

Инвестиция 58 Лебоплант – нова стъпка за Лебозол и силен импулс за българското земеделие

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Петя Пенчева, Валентина Спасова, Анета Божидарова, Инес Златанова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв./ € 3.07

Коментар на Валентина Спасова

За туршията и Буров Туршиено време е. По традиция журналистите вадят данните на разни институции за цените на плодовете и зеленчуците - кои са се повишили, кои са спаднали. Калемът играе - колко излиза бурканче лютеници, задължителната царска туршия, компотите, сладката. Тази година, както се оформя, много разтропани домакини ще пропуснат мобилизирането на всички в семейството около тавата с лютеница, ще рахатясат от набавяне на буркани и капачки за компоти. Защото сметката някак солена излиза. Точно по това време, както винаги впрочем, поскъпват чушките, патладжана, доматите особено, зелето, въобще всичко, от което става туршия. От ДКСБТ ни съветват, сигурно са прави: ако имаме време да направим един-два тура по пазари и магазини, можем бая пара да спестим: от едно място купуваш домати, от друго - карфиол, където е по-евтино. Така потребителят дава своя принос за дисциплиниране на търговеца, един вид регулира цените. Освен това има какви ли не сайтове, в които да надникнем, за да си сверим часовника за динамиката на цените, както се казва. Има даже сайт „specula.bg“. Там всички ние можем да подаваме сигнал за подозрително високите цени на дадена стока. Та, тази година, само онези, които имат собствено производство на плодове и зеленчуци, ще бъдат на сметка със зимнината. Ако разбира се, всичко не е помляно от градушки, не се е спаружило в жегите или не е отнесено от пороите. И едно време е имало такива лоши години, но са правели молебен да омилостивят Господ. То и сега това се прави по суша, че напояването хич го няма. Няма как, обаче, това предимство на собствениците на малки лехички, да не ни припомни казаното от големия банкер Буров - от човека-чешит, с колоритен език. Че всеки българин трябва да има един декар градинка. Да я обича, да я гледа и да се изхранва. Защото, продължава той, от това парче земя може да се изкара: 1500 кг ягоди, 3000 кг картофи, 2 хиляди кг моркови, 6000 кг тикви и т.н., плодните дръвчета са башка. Но дали големият банкер е помирисвал земе-

делие, се запитваме. Изненада! Бащата, големият предприемач в много области, Димитър Буров притежавал 14 чифлика в Добруджа, отглеждал невероятно!! около 25 хил. крави и хиляди овце. Без роботизирано доене, механизация и автоматизация. Без държавни помощи и естествено, субсидии. Става му смешно на човек, ако си зададе въпроса: как ли Атанас Буров, завършил икономика и право в Сорбоната, би оценил със своя пиперлив език сегашните брюкселски политики, които все по-откровено направо дискриминират големите ферми, като на баща му, в полза на малките, без които, естествено, не може? Сега вече са „модерни времена“. С телефон в ръка от другия край на света задавате параметрите в своята оранжерия, например. Говорим за въглероден отпечатък и кравите - ненавиждани от „зелените“, защото замърсяват природата. Хиляди прасета се отглеждат от трима-четирима специалисти и т.н. Но: пазарите често се деформират от политически решения, лишени от икономическа логика. Ние, градинарите на Европа, както често се напомня - с гордост или срам, слагаме на софрата си плодове и зеленчуци от всички краища на света. Само климатичните бедствия ли са причина? В традиционната „българска“ туршия, в бурканите се мъдрят „чужди“ зеленчуци, лашкани по международните пътища. Нещо куца в нашенското и европейското земеделие. Да завършим пак с казаното от Буров: „Който има софрата, той има властта“. септември 2025

3

Актуално

Критериите по шест интервенции вече са ясни предстои отварянето на приеми

4

На седмото заседание на Комитета за наблюдение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г. бяха приети критериите за подбор по шест интервенции: • Инвестиции в земеделски стопанства • Инвестиции в земеделски стопанства, насочени към опазване на околната среда • Инвестиции за преработка на селскостопански продукти • Инвестиции за преработка на селскостопански продукти с екологична насоченост • Сътрудничество за къси вериги на доставка • Подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ (втора стъпка) ПОДКРЕПА ЗА ФЕРМЕРИТЕ Критериите за инвестиции в земеделски стопанства поставят акцент върху: • насърчаване на биологичното производство и продуктите по утвърдени схеми за качество; • подобряване на хуманното отношение към животните; • преход към алтернативни системи за отглеждане на птици, свине и телета. Предимство ще получават проекти на млади фермери до 40 години, стопанства в райони с природни ограничения, както и кандидати, доказали финансова устойчивост. Ще се стимулира и кооперирането между земеделските производители. Увеличават се и максимално допустимите разходи за групи и организации на производители. ИНВЕСТИЦИИ С ЕКОЛОГИЧНА НАСОЧЕНОСТ За първи път в програмния период инвестициите с екологичен ефект са отделени в са-

мостоятелна интервенция. Подкрепа ще получат дейности като: • биологично земеделие; • прецизно земеделие; • опазване на генофонда; • внедряване на възобновяеми енергийни източници. ПРЕРАБОТКА НА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПРОДУКЦИЯ Приоритет ще имат проекти, които залагат на: • преработка на собствена продукция; • използване на биологично сертифицирани суровини; • участие на организации и групи производители. Допълнителни точки ще се дават и на кандидати, които не са получили финансиране по подмярка 4.2 от ПРСР 2014–2020. Предимство ще получават инвестиции, свързани със създаване на работни места, цифровизация, автоматизация и внедряване на иновации. ИНОВАЦИИ И КЪСИ ВЕРИГИ По интервенцията „Подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ“ ще се насърчават новаторски и цифрови проекти, които допринасят за устойчиво развитие, опазване на природните ресурси и биологичното разнообразие. Допълнителни точки ще се дават на групи, включващи съветници, учени, браншови организации и повече от един земеделски или горски стопанин. При „Сътрудничество за къси вериги на доставки“ приоритет ще получават обединения на млади и малки земеделски стопани, партньорства с широк обхват, както и инициативи, предлагащи биологични продукти и продукция от приоритетните сектори.

Нови промени в Стратегическия план за земеделие и селски райони 2023–2027 г.: Комитетът по наблюдение даде зелена светлина На седмото си заседание Комитетът по наблюдение даде зелена светлина на четвъртото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Предстои промените да бъдат изпратени за одобрение и от Европейската комисия. „Динамичният характер на предизвикателствата пред земеделския сектор изисква гъвкавост и готовност за корекции, за да постигнем ефективно целите си“, заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева. По думите и́ измененията са резултат от задълбочен анализ на постигнатото и новите възможности пред сектора. „С промените гарантираме, че стратегическите ни цели остават актуални и постижими“, допълни тя. ОСНОВНИ АКЦЕНТИ В ИЗМЕНЕНИЯТА • Допълнителни 40,8 млн. евро ще бъдат насочени към ключови интервенции, с цел по-широк достъп до финансиране и по-висока ефективност на мерките.

• Средствата ще подпомогнат дейността на БАБХ, НДНИВМИ, Изпълнителната агенция за борба с градушките, „Напоителни системи“ ЕАД, както и признати групи и организации на производители.

• При интервенциите за производство и преработка се въвежда възможност за делегира-

ни бюджети още при старта на приемите.

• Актуализират се текстовете на интервенциите, включително условията за финансиране и допустимите дейности. КОНКРЕТНИ ПРОМЕНИ ПО СЕКТОРИ • Управление на риска: прецизиране на рисковете според концепцията за създаване на Взаимоспомагателен фонд.

• Директни плащания: увеличава се бюджетът за производство на семена от картофи, за сметка на интервенцията за картофи за нишесте, която отпада заради липса на интерес.

• Оранжерийно производство: за кампания 2026 подпомагането ще продължи без разделение между отопляеми и неотопляеми оранжерии, тъй като географската цифрова система все още се изгражда.

• Екосхеми: от 2026 г. отпада мярката за биологично земеделие при животните; средствата се пренасочват към поддържане на постоянно затревени площи и трайни насаждения.

• Животновъдство: по предложение на четири браншови организации отпада модулната ставка за подпомагане на млечни крави, включени в развъдни програми.

• Пчеларство: предвижда се възможност за авансово плащане, удължаване на срокове за изследователски проекти и финансиране на активи за защита от климатични щети.

септември 2025

5

Актуално

Урсула фон дер Лайен обяви нова кампания „Купувай европейска храна“

6

След остри критики от страна на земеделските производители за неизпълнени обещания по отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП), председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отново се върна към темата в годишната си реч „Състоянието на Съюза“. В изказване, посветено основно на отбраната, сигурността и превъоръжаването, тя очерта и своите позиции за бъдещите реформи в селските райони. „В Европа имаме достъп до висококачествена храна на достъпни цени, произведена от отлични фермери и рибари – мъже и жени, които са и пазители на нашите земи и морета, на биоразнообразието ни, гръбнака на продоволствената ни сигурност,“ започна Фон дер Лайен. Тя подчерта, че въпреки „неблагоприятните обстоятелства – от високите разходи за суровини до бюрократичните тежести и нелоялната конкуренция – Европейската комисия предприема действия на всички тези фронтове.“ Като примери посочи: „Опростихме ОСП – по-малко бюрокрация, повече доверие. Заделихме средства за подкрепа на доходите в следващата многогодишна финансова рамка. И гарантирахме, че финансирането може да бъде допълвано от национални и регионални бюджети.“ Фон дер Лайен определи осигуряването на „честна конкуренция и равни условия“ за европейските фермери като conditio sine qua non – задължително условие. В тази връзка тя припомни, че „търговското споразумение с Меркосур включва сериозни предпазни механизми, подкрепени с финансови ресурси при

необходимост от компенсации.“ Сред пропуските, които трябва да бъдат запълнени, председателят на ЕК посочи и укрепването на „позицията на фермерите във веригата за доставка на храни“, чийто „труд отдавна не се възнаграждава, както заслужава.“ Според нея „фермерите имат право да получават справедлива цена за продукцията си, с марж на печалба, достатъчен да издържа техните семейства.“ „Ще направим преглед на прилагането на законодателството за нелоялните търговски практики и ще се намесим там, където е необходимо,“ обеща тя. Накрая Фон дер Лайен обяви, че „ще увеличим бюджета за промоция, за да стартираме нова кампания ‘Купувай европейска храна’, която да подкрепя европейските хранителни продукти, защото можем с гордост да кажем, че европейската храна е най-добрата в света.“

Европарламентът настоява за самостоятелна и модернизирана ОСП след 2027 г. Евродепутатите настояват след 2027 г. Общата селскостопанска политика (ОСП) да разполага с по-голям самостоятелен бюджет, като се намали административната тежест за фермерите и се въведат повече стимули за постигане на екологични и социални цели. Парламентът подчертава, че ОСП не бива да се обединява с други финансови инструменти или да се използва от държавите членки за цели извън земеделието. Преките плащания трябва да останат за всички активни, професионални земеделци на база обработвана площ. Подкрепата за развитие на селските райони следва да бъде отделена от кохезионните политики. ПО-МАЛКО БЮРОКРАЦИЯ В ОСП Намаляването на административната тежест трябва да бъде водещ принцип на ОСП. Евродепутатите предлагат система, основана на стимули, която да мотивира фермерите да реализират екологични и социални цели. Еко-схемите трябва да останат доброволни и да бъдат съпроводени с финансово възнаграждение. При прилагане на изискванията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (GAEC), да се отчита и вече съществуващата земеделска практика. ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО Всички фермери трябва да имат достъп до иновативни и дигитални решения, които подпомагат устойчивото земеделие, увеличават доходите и намаляват административната работа. За да се ограничат стресовите проверки на място, мониторингът върху използването на средствата от ОСП да се основава на сателитни изображения и самосертифициране, в рамките на централизирана електронна система за докладване.

УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ И КРЪГОВА ИКОНОМИКА За да се гарантира достатъчно и качествено производство на храни, парламентът призовава за инвестиции в модернизация и изграждане на инфраструктура за задържане, разпределение и съхранение на вода, както и в пречистване и повторна употреба на отпадъчни води. Фермерите трябва да бъдат насърчавани да оползотворяват биомаса, земеделски отпадъци и странични продукти. ПОДМЛАДЯВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО Смяната на поколенията е решаваща за бъдещето на европейското земеделие. В момента близо 58% от фермерите в ЕС са над 55 години, а едва 6% са под 35. Евродепутатите настояват за повече финансиране по линия на ОСП, както и за увеличаване на данъчните и кредитни облекчения, които да премахнат бариерите пред младите хора, желаещи да станат фермери. Докладът бе приет с 393 гласа „за“, 145 „против“ и 123 въздържали се. Докладчикът Кармен Креспо Диас (ЕНП, Испания) заяви: „Борим се за справедливо бъдеще, което земеделският сектор на Европа заслужава. Това означава истински обща ОСП, която укрепва хранителната верига, подкрепя жизнени селски общности и дава сила на фермерите чрез иновации, подмладяване и справедливи пазарни условия. Не можем да подкрепим съкращения на бюджета, нито опити за национализиране или обединяване на финансирането на ОСП с други инструменти на ЕС. Най-важното е да гарантираме директните плащания към фермерите – те са гръбнакът на техния доход и най-ефективният инструмент за осигуряване на продоволствена сигурност и териториален баланс в Европа.“ септември 2025

7

Димитър Зоров: „Животновъдството в България е на ръба – тежка година, липса на фуражи и несигурна подкрепа“

Актуално

Обединени български животновъди са внесли предложение за прекатегоризация на стопанствата

8

2025 година се оказва изключително трудна за българските животновъди – както заради климатичните условия, така и заради епидемичната обстановка. Димитър Зоров, един от големите фермери у нас, споделя своята гледна точка. „НЕ ПОМНЯ ТАКАВА ГОДИНА“ „Животновъд съм от 2006 година, а преди това се занимавахме с производство на млечни продукти. Но такава година не помня – не само заради болестите, а и заради климата. През 2008-а имаше голяма суша, тогава държавата подкрепи животновъдите. Сега ситуацията е още по-тежка – всичко изгоря. Няма люцерна, няма силаж, а добивите са минимални. Това води до огромни разходи за изхранването на животните и прави литъра мляко все поскъп. А към това се добавят и болестите.“ БИОСИГУРНОСТТА – САМО НА ДУМИ Зоров е категоричен, че България и Гърция са „вратите на болестите от Азия“ и рискът от зарази е постоянен. „Това не е тайна за никого – трябва да има план. Но каква биосигурност може да има в стопанства без огради?“ Затова Обединените български животновъди са внесли предложение за прекатегоризация на стопанствата. „Не става дума някой с някого да се бори. Нужно е да има минимални изисквания по Закона за ветеринарномедицинската дейност. В противен случай всяка година ще сме в някакъв екшън с нови болести.“

ВАКСИНАЦИЯТА СРЕЩУ ШАРКАТА Болестта по дребните преживни животни вече е обхванала над 100 огнища в Пловдивско. Въпросителните около ваксинацията са сериозни. „Тя може да доведе до спиране на износа за трети страни. Европейската комисия почти разрешава ваксинирането, без това да спира търговията в ЕС, но 60–70% от нашата продукция отива извън Съюза – за САЩ, Великобритания, Ливан, ОАЕ, Австралия. Ако ваксинираме, трябва да се договаряме отделно с всяка от тези държави. А ЕК казва само, че ще „съдейства“. Това не ни устройва – тя трябва да договаря от името на всички членки.“ НОВАТА ОСП – ПОВЕЧЕ ПАРИ ЗА ОРЪЖИЯ, ПО-МАЛКО ЗА ФЕРМЕРИТЕ Според Зоров визията на ЕС за новата Обща селскостопанска политика е тревожна: „Виждам как Брюксел постепенно се отдръпва от подпомагането на земеделието, за да има повече средства за милитаризация. Но ако няма кой да храни хората, кой ще се сражава? Това не е далновидност.“ Той е убеден, че сегашният подход – подпомагане на хектар и на глава животно – ощетява именно стопанствата, които работят на светло и плащат данъци. „Говори се за 20 000 стопанства и 1 млн. овце, а официалната статистика показва едва 20 000 тона овче мляко за година. Къде е продукцията?“

ЗАКОНЪТ ЗА АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА – ШАНС ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ Зоров подкрепя идеята за новия закон, който трябва да гарантира на производителите минимум 10% печалба над себестойността: „Особено тази година ние работим на загуба – заради скъпите фуражи. Ако държавата не осигури равнопоставеност, българското производство ще изчезне.“ Той дава пример с разликата в надценките: европейските млечни концерни имат лимит от 25%, докато у нас надценките стигат 70–80%. „Как да сме конкурентни? Нашето сирене по ЗНП е с 30% по-евтино от гръцката фета, но пак мизерстваме.“ НАЦИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ – ВЪПРОС НА ОЦЕЛЯВАНЕ Големият спор е около средствата по т.нар. „украинска помощ“.

„Животновъдите не искат печалба, искат да оцелеят. Затова настояваме 650 млн. лв. да останат като национална подкрепа. В противен случай умиращото животновъдство в България няма шанс. Само за първите шест месеца на 2025 г. износът на млечни продукти е паднал с 28%. Това не са слухове, а официални данни на МЗ.“ „ДА УБИВАШ ПРОИЗВОДСТВОТО Е КОЩУНСТВО“ Зоров предупреждава, че орязването на парите за чувствителните сектори заради бюджетния дефицит е опасно: „Всеки, който е учил икономика, знае – БВП се създава в производството. Но в България никой не се интересува от производство, особено в животновъдството. Всички искат да търгуват. Така дефицитът ще расте, а собственото ни производство ще бъде убито. Това е кощунство.“

Син език при преживните животни Заболяването син език (Blue Tongue Virus – BTV) се причинява от вирус от рода Orbivirus. За разлика от шарката, която се предава чрез директен контакт между животните, син език не е контагиозно заболяване. Неговият преносител са кръвосмучещи насекоми – основно дребни хапещи мушици от рода Culicoides. Те смучат кръв от болно животно и при следващо хранене заразяват здраво. Това е и причината болестта да се определя като артроподборн – пренасяна от членестоноги. ПРЕНОСИТЕЛИ Съществуват различни видове Culicoides (между 7 и 8 основни вида), които могат да пренасят инфекцията. Особено важно е стопаните да знаят, че синият език не се предава при близък контакт между животните, а

само чрез ухапвания от насекомите. СИМПТОМИ И КЛИНИЧНА КАРТИНА Заболяването започва с висока температура. В литературата често се описва с абревиатурата “3F” – face, feet, fleece (глава, крайници, окосмяване/устни), тъй като характерните симптоми засягат именно тези зони.

• Подуване на устните, езика и муцуната; • Хиперемия и последващо посиняване на езика – оттук идва и името на болестта; • Изтечения от носа и очите; • Трудно придвижване поради възпаления в областта на копитния венец (коронарния ръб); • При тежки случаи – поражения върху белите дробове и лимфните възли. Най-чувствителни са овцете, но боледуват също крави, кози, биволи, елени и дори ками-

септември 2025

9

Актуално

ли. Често именно говедата и дивите елени играят ролята на резервоар на инфекцията.

10

ИНКУБАЦИОНЕН ПЕРИОД Инкубационният период е между 1 и 2 седмици, като клиничните признаци могат да се проявят и след месец. През това време заразените животни вече могат да бъдат източник на вируса за Culicoides, които от своя страна го пренасят към здрави животни. Установено е, че при попътен вятър мушиците могат да прелетят до 50 км, което значително улеснява разпространението на болестта. ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ Ветеринарните лекари у нас са обучени да разпознават заболяването и да изпращат проби към референтната лаборатория за бърза

диагностика. Мерките за ограничаване включват: • третиране на животните с репеленти и инсектициди; • недопускане на пашуване през нощта – най-активният период на мушиците (между 19:00 и 8:00 ч.); • използване на мрежи или затваряне на прозорци и врати в помещенията; • системно обезпаразитяване. РИСКОВЕ ОТ МУТАЦИИ Особено важно е да се знае, че вирусът на синия език може да претърпява рекомбинации. При наличието на различни щамове в една и съща ферма съществува риск от появата на нови генотипове – по-вирулентни и опасни за животните.

Smart Poultry & Pig World 2025 събра водещи експерти и животновъди в София

Форумът за птицевъдство и свиневъдство постави акцент върху иновациите, устойчивото производство и предизвикателствата пред сектора, като за първи път връчи и специални награди за заслуги Smart Poultry & Pig World 2025 се утвърди като едно от най-значимите в животновъдния календар събития. Проведе се за трети път, под организацията на Съюза на птицевъдите в България, като тазгодишното участие подкрепиха също Асоциация на свиневъдите в България и Асоциация на индустриалното свиневъдство в България. Двудневният форум събра в столицата водещи експерти, компании и фермери от страната и чужбина. В официалното откриване взеха участие Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите, Лозана Василева, зам.-министър на земеделието и храните,

Лефтер Лефтеров, председател на Асоциация на свиневъдите и Добри Митрев, председател на Българска стопанска камара. „Животновъдният сектор е предизвикан от високи производствени разходи, променящи се регулации, изисквания на европейските пазари и динамиката на потребителските нагласи, но се очертават и нови възможности, чрез иновации, дигитализация, устойчиво производство и ефектив-

но използване на ресурсите“, казва в приветствените си слова Добри Митрев, председател на УС на Българска стопанска камара. „Надявам се, че с нашето присъствие тук ще спомогнем за развитието на този форум и за в бъдеще най-вероятно ще предложа да бъдат поканени да участват и други животновъдни сектори“, отправи намеренията си Лефтер Лефтеров, напомняйки на гостите, че програмата засяга наболели теми от бита на птицевъдството и свиневъдството. Министерството на земеделието и храните ще продължи да подкрепя птицевъдството и свиневъдството в България. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева. Тя посочи, че от 2012 г. МЗХ прилага две схеми за държавна помощ, насочени към подпо-

септември 2025

11

Актуално 12

магане на хуманното отношение към птиците и свинете. Д-р Василева съобщи, че за периода 2020–2024 г. по Схема на държавна помощ за птици са изплатени над 175 млн. лева на повече от 250 бенефициенти годишно, а за свине за същия период, са изплатени близо 158 млн. лева на над 62 бенефициера годишно. За двата сектора за 2025 г. по държавната помощ е осигурен бюджет в размер на 42 млн. лева. Лозана Василева подчерта, че по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 -2027 г, възможностите за финансиране на индустриалното животновъдство предлагат двете интервенции с най-голям бюджет – за инвестиции в земеделски стопанства и инвестиции в преработка на селскостопански продукти и техните подинтервенции, насочени към опазване на околната среда. „Приеми по схемите за инвестиции в земеделските сто-

панства ще стартират в началото на месец ноември 2025 г., с общ бюджет в размер на над 278 млн. евро“, а подпомагащите преработката за земеделски суровини ще бъдат отворени през януари 2026 г., с бюджет от 306 млн. евро“, съобщи заместник-министърът. Тя припомни още, че преди дни с решение на Комитета по наблюдение на Стратегическия план, бяха одобрени делегирани бюджети за приоритетни сектори, които са обособени в рамките на посочените интервенции. „В обхвата на приоритетните сектори винаги са били включени свинете и птиците, пред-

вид тяхната огромна значимост“, заяви Лозана Василева. Немският генетик д-р Матиас Шмутц откри конференцията с лекция на тема „Селекция за повече яйца с най-високо качество“. Ян Роверс представи „Интелигентни решения за спестяване на енергийни разходи във фермите“, а зам.-министър Василева се включи и в дискусионен панел на тема „Възможности за финансиране по новата обща селскостопанска политика през периода 2028 - 2034 г.“ Във вторият ден бяха обсъдени новите изисквания на ЕК за устойчивост и тяхното въздействие върху хранително-вкусовата индустрия, и въвеждането на екологични, хуманни и етични норми в животновъдството и тяхното икономическо въздействие. Тази година за първи път програмата на форума беше съпътствана от вечерна церемония по връчване на награди за заслуги в 5 категории – в областта на генетиката, здравето, храненето на животните,

а също и призове за иновация и устойчиво решение за сектора. Подборът на участниците и наградените се извърши от независимо жури, включващо експерти от академичните среди, представители на браншовите организации и специалисти с международен опит.

• В категория Health наградата получи Иван Димитров за продукта Vulcan S на Huvepharma. Отличието беше връчено от д-р Светлозар Патарински, директор на Бъл-

гарската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

• В категория Smart Tech призът беше връчен от Петя Славчева, заместник-директор на Държавен фонд „Земеделие“, на Invest Building за иновативната хранилка за петли Matrix VDL Agrotech.

• В категория Sustainability наградата беше присъдена на Мирослав Василев от Big Dutchman за решението Compotower. Отличието връчи Добри Митрев, председател на УС на Българска стопан-

ска камара.

• В категория Innovation наградата получи Милен Илиев от Agroconsult Engineering, връчена от Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България.

• В категория Nutrition призът отиде при Христо Папазов от Christa за витамино-минерални премикси за птици и свине, връчен от Иван Генчев, директор на Дирекция „Контрол на фуражите и страничните животински продукти“ към БАБХ.

Ползотворно и обещаващо изложение Smart Poultry & Pig World 2025 Свиневъдите работят в посока коопериране и защитаване на собствена марка Интервю с Лефтер Лефтеров, председател на Асоциацията на свиневъдите в България Как оценявате провеждането на Smart Poultry & Pig World 2025, в което за първи път Асоциацията на свиневъдите в България беше съорганизатор? Провеждането на международния форум Smart Poultry & Pig World 2025, който се състоя на 10 и 11 септември, беше оценено положително от представители на сектора, като ключов акцент беше поставен върху успешното включване на свиневъдството за първа година. Асоциацията на свиневъдите в България (АСБ) дебютира като съорганизатор, с което събитието разшири своя обхват и предостави специализирана платформа за един от най-важните отрасли в животновъдството. Включването като съорганизатор трансфор-

мира досегашното изложение Smart Poultry World в по-мащабен и комплексен форум. Тази промяна беше посрещната с ентусиазъм от бранша, тъй като до този момент липсваше специализирано събитие, изцяло фокусирано върху предизвикателствата и иновациите в свиневъдството. Участието изведе асоциацията на по-високо ниво – от страна, която само присъства, към септември 2025

13

Актуално 14

институция с водеща роля и утвърди авторитета и́ в национален и международен мащаб. Форумът обедини фермери, производители на техника, компании за фуражи, ветеринарни експерти и институции, което отвори нови възможности за партньорства. Дискусиите и лекциите отговориха на актуални предизвикателства – биосигурност, устойчивост, дигитализация и ефективност във фермите. За първи път България се нареди сред държавите, които активно формират дневния ред на подобни форуми. Присъствието на международни изложители и лектори изведе събитието над локалното ниво. Съчетанието на изложение и конференция създаде цялостно изживяване – обмен на знания и практическо представяне на технологии. Щандът на асоциацията привлече вниманието на посетители и медии, като това спомогна за установяване на нови контакти. Съорганизацията постави основа Асоциацията на свиневъдите в България да играе все по-активна роля в създаването на политики и пазарни решения и да утвърждава имиджа на България като страна, която търси иновации и устойчиво развитие в животновъдството. Какви са приоритетите на Асоциацията на свиневъдите в България в момента? Работим активно за по-тясно сътрудничество между фермите. Успяхме да защитим и своя марка, която вече ще започнем да налагаме на пазара. Тя е символ на българско производство и стои зад продукцията на над 35 малки семейни ферми, както и на някои по-големи стопанства. Част от нашите членове развиват затворен цикъл – от отглеждането на животните до продажбата в собствени магазини. Марката ще бъде гаранция за произхода и качеството на месото. Друг наш приоритет е кооперирането на фермерите. Това е бъдещето на сектора, макар че у нас процесът върви трудно. Говорим за съвместни покупки на ветеринарномедицин-

ски материали, фуражи, зърно и други ресурси – така се постигат по-ниски цени. А обединени можем да се противопоставим и на нелоялната конкуренция, която за съжаление расте. С какви трудности се сблъскахте през последните години? Една от най-тежките беше чумата, която доведе до масово унищожаване на животни. Много инвеститори пострадаха, включително и аз. Това е тежък удар за бизнеса, но имаше и положителна страна – заменихме стадата с нови, здрави животни и днес почти не използваме антибиотици. Това е и европейска тенденция – да се изключи употребата на антибиотици в производството. Предстоят и нови предизвикателства. Ако бъде наложена забрана за клетките, в които лежат свинете-майки, ще се наложат сериозни реконструкции на сградите. Това изисква огромни инвестиции и често води до намаляване на производството. Освен това решението, което уж защитава майките, крие риск за малките прасенца – в Европа има данни, че смъртността сред тях е по-висока, когато майката е свободна, защото често ги затиска. В какво състояние е генетиката в сектора? България отдавна използва чуждестранна генетика. Днес резултатите на различните линии са приблизително изравнени и основното предимство е здравният статус. У нас все още има възможност да се внасят животни със силен здравен потенциал, защото липсва голямо натоварване в свиневъдните райони. Това е ключово, тъй като много заболявания се предават по въздушен или контактен път. Разкажете за вашето стопанство. Имам три ферми. Първата е с около 1500 свине-майки и затворен цикъл – от земеделие и производство на фуражи до угояване и реализация. Втората е насочена към продажба на разплодни прасенца, включително за експорт в Румъния. Третата е специализирана само за угояване. Основната ни идея е да разширява-

ме производството, защото България покрива едва 30% от потреблението си със собствено свинско месо. Какви са проблемите с фуражите и водата? Цената на фуражите зависи от суровините. В момента зърното и соята са сравнително евтини, така че ситуацията е по-благоприятна. Но водата е сериозен проблем. Подпочвените води спадат и много фермери изпитват трудности с кладенците. Свиневъдството изисква огромни количества вода – за пиене, охлаждане и почистване. Това вече е стратегически въпрос, който трябва да се решава на национално и дори на европейско ниво. Липсата на работна ръка може ли да се компенсира с автоматизация? Отчасти. Автоматизацията улеснява много процеси, но при свинете-майки все още са

нужни специализирани кадри. А секторът не е атрактивен за младите хора. Опитваме се да ги привлечем чрез по-висока ефективност и по-добро заплащане, но това е трудно. На каква подкрепа от държавата разчитате? Можем да кандидатстваме по различни европейски програми за повишаване на ефективността. Получаваме и субсидии за хуманно отношение към животните. Но проблемът е, че колегите в други европейски страни често получават повече, а пазарът е отворен. Така у нас влизат субсидирани продукти отвън, което ни прави неконкурентоспособни. Как оценявате пазара и цените? В момента цената на свинското месо в България е дори по-ниска от тази в Европа. Очаквам до края на годината леко покачване, но не в голям мащаб.

Африканската чума по свинете остава основно предизвикателство за българските свиневъди СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ Африканската чума по свинете (АЧС) продължава да бъде сериозен проблем за българското свиневъдство, като за поредна година се наблюдава главно при дивата популация. През летните месеци не са регистрирани нови случаи, но заболяването остава упорито и изисква постоянен контрол, заяви Димитър Михайлов, изпълнителен директор на Асоциацията на свиневъдите в България. Центърът за оценка на риска по хранителната верига предложи нов метод за отчитане на дивите свине, които са резистентни към вируса. Това ще позволи да се разграничават животните, които са прекарали болестта и носят вируса, но не се разболяват, от заразените животни. Очаква се новият подход да улесни зоналното планиране и търговията на вътрешния и международния пазар.

БИОСИГУРНОСТ В ИНДУСТРИАЛНИТЕ ФЕРМИ От въвеждането на строгите мерки за биосигурност в индустриалните свиневъдни ферми АЧС не е регистрирана сред промишлените стада. Инвестициите в безопасност на фермите предотвратяват навлизането на вируса, въпреки че контролът върху дивата популация и дребните стопанства остава ключов. През 2023 г. не са регистрирани случаи в домашни свинеферми, като през предходната година са били само два. СИТУАЦИЯТА В ЕВРОПА В Румъния се наблюдават сериозни огнища както сред дивите свине, така и в индустриалния сектор, а вирусът присъства и в дивата популация на Полша и Германия.

септември 2025

15

Актуално

ВАКСИНА И МЕРКИ ЗА БОРБА СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО Към момента има разработена експериментална ваксина срещу АЧС, използвана в Южна Азия. В Европа тя все още не е одобрена и ако бъде приложена, ще бъде насочена единствено към дивите свине, тъй като те са основният вектор за разпространение на заболяването. Въвеждането на ваксина при индустриалните ферми не е планирано, тъй като съвременните български ферми са вече на високо технологично ниво.

16

РЕНТАБИЛНОСТ И ЦЕНИ НА СВИНСКОТО МЕСО Българските свинеферми, особено малки-

те и средните, доказват устойчивост и рентабилност въпреки икономическите цикли и предизвикателствата от АЧС. Изкупната цена на свинското месо през последните месеци се движи между 3,10 и 3,30 лв. за килограм живо тегло без ДДС. Въпреки че е по-висока спрямо предишни периоди, тя не компенсира напълно увеличената себестойност на продукцията, която расте заради новите европейски изисквания за хуманно отношение към животните и екологични стандарти. Според експерти, ако се задълбочат регулациите и изискванията за хуманно отношение, цената на продукцията ще се повиши допълнително и този разход ще се разпредели между производителите и потребителите.

Акценти

Оранжерийните производители в криза: „Положението е критично“ От Ковид до геополитика – секторът на оранжерийните зеленчуци се бори за оцеляване

Марин Генуров, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.

Климатични аномалии, липса на надеждно напояване, растящи цени на енергоносителите и пазарна несигурност, породена от геополитическите сътресения – поредната предизвикателна година за земеделците в България. „Едва оцеляваме, положението е критично“, признават производители. Особено тежко е за оранжерийния сектор, който още от COVID-пандемията насам преживява сериозни сътресения, казва Марин Генуров – новият председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция.

Поемането на поста: между колебанието и отговорността Марин Генуров застава начело на асоциацията през април 2025 г. По думите му решението не е било леко: „Първоначално се колебаех. Това е голяма отговорност – става въпрос за организация с дългогодишна история, която обединява утвърдени производители. Да защитаваш техните интереси е сериозно предизвикателство.“ Още преди официалния избор Генуров работи рамо до рамо с предишното ръководство, което му позволява да навлезе в проблемите и да поеме плавно новия мандат. На трапезата – домати от чужбина Въпреки че оранжериите би трябвало да осигуряват български зеленчуци целогодишно, през зимата щандовете са пълни с внос. „През есенно-зимния сезон българската продукция почти отсъства. Отглеждат се само студоустойчиви култури, които не изискват отопление – предимно листни зеленчуци. Причината е проста – високата цена на енергията“, казва Генуров. Зимното производство – икономически капан Проблемът с цените на енергоносителите не е нов, но се изостря след войната в Украйна. Разходите за отопление правят зимното производство все по-нерентабилно. „Много производители предпочитат да не засаждат зимата. Доматите, например, няма как да септември 2025

17

Акценти 18

излязат през февруари или март – така реколтата се измества към по-късните месеци, а това значи загуба на пазар и доход“, допълва той. Геотермалната енергия – шанс, но скъпо решение Съществуват устойчиви варианти за отопление, като геотермалната енергия, но инвестицията е висока. „Трябва да има програми, които да помагат за внедряване на алтернативни енергоизточници. Има интерес, но началната цена е пречка“, подчертава Генуров. Асоциацията вече работи с Българската асоциация за геотермална енергия по възможни проекти и кандидатстване по новата Обща селскостопанска политика на ЕС. Политика срещу пазар Изказването на бивш земеделски министър, че „ако не сте конкурентоспособни през зимата – просто не отглеждайте зеленчуци“, провокира бранша. „Това трябва да реши пазарът, а не админи-

страцията. Ако следваме тази логика, трябва да затворим стоманеностъклените оранжерии, които са създадени именно за зимно отопляемо производство“, казва Генуров. България и Европа – неравна надпревара „Испания има огромни площи полиетиленови оранжерии, които не са толкова високотехнологични. Холандия е лидер в иновациите и получава значителна държавна подкрепа. Ние сме все още в тяхната сянка“, обобщава той. Технологии: от роботи до скенери за вредители „В Европа отдавна са решили проблема с недостига на работна ръка – автоматизация, роботизация, биологична борба. Роботи прибират реколтата, скенери засичат вредители и пращат сигнал на специалистите. Човекът взема окончателното решение, но с подкрепата на работеща технология. При нас агрономът често е сам – срещу времето и сметките.“ Светлина – от слънцето и от лампи „В страни с малко слънчеви дни се използва

изкуствено осветление – скъпо, но ефективно. При нас има слънце, но липсва евтина енергия, за да приложим този модел“, обяснява Генуров. Газови схеми и капани „Енергията е най-големият ни разход. Миналата година предложихме да купуваме газ през лятото, когато е по-евтин, и да го ползваме зимата. Срещи, писма – без резултат. Освен цената, има и условие да заявиш предварително количество. Ако не го използваш – глоба, ако надвишиш – плащаш повече. А как да предвидиш времето три месеца напред?“ Подкрепа „на думи“ „Да, казват, че сме приоритетен сектор, но реалната подкрепа е ограничена – обвързана помощ, понякога de minimis с тавани, които блокират за години.“ Нелегален внос и ценови сривове Вносът на евтина стока, особено от трети страни, сваля цените и удря българските производители. „При добра цена на борсата вносителите заливат пазара, след седмица цените падат. Законът за агрохранителната верига не

обхваща тържищата и борсите – там проблемът е най-голям“, казва експертът. Нелоялна конкуренция вътре в страната „Регистрирани производители могат да продават на борсите без касов апарат. Някои с минимални площи уж отглеждат цяла гама плодове и зеленчуци, дори банани. Това е врата за сивата икономика. Новите промени в закона ограничават практиката, но предстои да видим ефекта.“ Амбиции и бъдеще „Целта е по-добра законодателна среда, устойчиви условия и справедливо разпределение на добавената стойност. Фокусът е върху всички производители, не само членовете на асоциацията.“ Защо да изберем българското „Купувам български зеленчуци и почивам по българското Черноморие – вярвам в местните инвеститори. Вкусът е различен. В Испания, например, често отглеждат в оранжерии върху скала, с минимална почва – вкусът е друг.“

септември 2025

19

Акценти

БЪЛГАРСКОТО ВИНО – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ОЦЕЛЯВАНЕТО

20

Среща с Ирена Негинова – производител и вносител на вино Ирена Негинова e жена, посветила живота си на виното. Тя не просто отглежда лозя и бутилира вино – тя е част от онова поколение български производители, които пазят традицията и се борят с ежедневната реалност на бюрокрация, високи разходи и пренебрежение от страна на държавата. „Имаме лозя, изба, правим гъмза – това е нашето“, казва Ирена с увереност, докато ни показва бутилки с елегантни етикети. „Гъмзата е тук от векове. Не можем просто да я оставим.“ Освен че е производител, Ирена внася и ис-

пански, и италиански вина – опитвайки се да запълни онази празнина, която често остава на рафтовете у нас. „Много хора познават френското или италианското вино, но испанското – не толкова. А там има огромно разнообразие от сортове, които са чудесни. Има какво да научим от тези страни – не само за винопроизводството, а и за начина, по който държавата стои зад сектора.“ Докато разговаряме, става ясно, че проблемите не са само в лозята, а и в кабинетите. „В Италия всяка изба получава субсидия. Там

виното е национална кауза. А тук... тук държавата вместо да помага, пречи. Сложни изисквания, проверки, документи. За какво? Ние не сме измамници – ние искаме да работим.“ Темата за контрола и административната тежест е болезнена. „Всички казват, че Брюксел изисква това и онова. Но аз питам – защо в Испания и Унгария не е така тежко? Нещо у нас не е наред“, казва тя и разклаща глава с видимо огорчение. Ирена вярва, че българското вино трябва да бъде част от визитката на страната – така, както е във Франция, Чили или Гърция. „Имаме земя, имаме сортове, имаме история. Гроздето е там – но няма кой да го обере. Все по-малко хора, все по-високи разходи.“ Реализацията на вината и́ е основно в България, но има и успехи навън. „Изнасяхме за Франция. Представяте ли си? Французи да търсят българска гъмза – за мен това беше признание. В Швеция също харесват нашия Памид. Тези неща ме държат – те ми показват, че не сме напразни.“ На въпрос дали е възможно да се въведе регулация върху надценките на храните и напитките, Ирена е категорична: „Трябва. Това ще спре спекулата. В момента големите вериги натискат производителите до дъно. Малките нямат шанс. Ние не можем да влезем в хипермаркетите. Работим с малки магазини, с любители, с хора, които ценят качеството.“ Докато се разделяме, Ирена се връща към лозята – с неизменната решителност на човек, който вярва, че българското вино има място в света. Въпросът е – ще му дадем ли шанс?

септември 2025

21

Малка семейна ферма за зеленчуци от Ямболско – как се справят?

Акценти

Семейство Петрови избират селото пред големия град

22

Десислава и Петър Петрови са семейство, което съзнателно избира да напусне града и да се установи в село Гълъбинци, област Ямбол. Тя е родом от Велинград, а той – от Стара Загора. Заедно решават, че най-здравословният живот за техните деца е именно на село, в близост до природата. Така хобито им да отглеждат зеленчуци за лична консумация прераства в пълноценен семеен бизнес. Днес, девет години по-късно, те отглеждат домати, краставици, патладжан, тиквички, кейл, пипер и още десетки култури върху площ от 10 декара. Производството им е орга-

низирано така, че да дава резултати през цялата година. Работа в мрежа от съмишленици „Най-голямата трудност винаги е липсата на работна ръка“, споделя Десислава Петрова. „Затова сме създали нещо като кооператив от 5-6 производители – помагаме си взаимно. Ако днес аз садя един декар домати, съсед от селото, който също е в кооператива, идва да помага. Така се справяме. Истината е, че масово никой не иска да работи.“ Селото обаче се развива. Много млади се-

мейства са се заселили в Гълъбинци и работят във фермите си, някои – и на други места, защото изцяло да се изхранваш от земеделие не е лесно. „Гледаме да помагаме и на новодошлите. Това е най-добрият подход – да се създаде общност, в която хората се подкрепят и знаят какво правят.“ От една оранжерия с мотика до 40 култури „Когато започнахме преди девет години, бяхме четирима души с една мотика и никакъв опит. Сварихме една оранжерия и така тръгна всичко. Сега вече имаме около 40 вида различни зеленчуци и билки. Можем и още, но просто няма хора“, казва Десислава. Градините им са пълни през всички 12 месеца в годината. Залагат на сеитбооборот и застъпване на културите, така че винаги да имат прясна продукция за предлагане. „Сега например махаме едната краставица, за да засадим по-късна. Така оставаме близо до клиента – каквато е идеята на фермерските пазари.“ Стари сортове и семена със сантимент Семейството обръща особено внимание на семената. Събират собствени, като приоритизират стари сортове. „Първите домати, които излизат, не ги продаваме – събираме си семе-

ната. Преди години изгубихме подарен сорт ‚Новостар‘ и оттогава внимаваме. Благодарим на всички хора, които ни изпращат стари сортове – всяка година засаждаме нещо ново, добавено от някого.“ Екологично земеделие, доколкото природата позволява „Производството ни е екологично чисто – доколкото това е възможно. Не можем да влияем на дъждовете, а понякога падат кафяви дъждове, както преди два месеца. Но искам детето ми да влезе в градината, да откъсне краставица или морков и да го изяде с удоволствие и без страх.“ Достъп до програми – чак сега „От девет години сме производители, а едва сега за първи път кандидатстваме по програма. Дали ще ни одобрят – предстои да видим. Но според нас държавата трябва да дава повече възможности на малките фермери. Искахме да започнем да правим буркани – консерви, но се оказа, че трябва да открием цех, за да произведем дори 500 буркана. Това са неща, в които държавата може да помогне, за да може производителят да допринася и за себе си, и за обществото.“

септември 2025

23

Акценти 24

Д-р Ивелин Маринов, продуцент: Пчеларите да се фокусират върху факторите, които могат да управляват сами Екипът на предаването „Пчелините на България“ започва подготовка за провеждането на широка и експертна дискусия Д-р Маринов, цялата пчеларска гилдия в България се оплаква от висока смъртност. Как ще коментирате? Често говоря с колеги пчелари, почти ежедневно, има райони наистина с много висока смъртност. Комплексни са факторите, които оказват влияние върху смъртността в пчелина. Колегите пчелари би следвало да се фокусират върху онези фактори, които влияят върху смъртността и които те самите биха могли да управляват. Няма да се уморя да повтарям, че голяма част от причините за смъртността са заболяванията. Друга голяма част е подценяването на правилното хранене. В периоди, в които трябва да се обръща внимание и на при-

тока на прашец, много често се допускат грешки. Наблюдението е ключов момент. Колко голяма е ролята на климатичните промени в сектор „Пчеларство“? Всички отчитаме факта, че климатичните промени оказват много сериозно влияние върху смъртността, нека се върнем само към миналата година и да си припомним колко дълго време капка дъжд не капна. Нямаше почти никаква паша, нямаше приток на прашец и когато трябваше да се залага зимно пило, точно тогава беше ограничено яйценосенето на майките. И в много райони на страната семействата влязоха в зимния период с недостатъчен брой пчели и недостатъчно подготвени. И като до-

бавим, че много от тях са били и недобре лекувани, и като добавим, че може би някои от тях в някои райони са били подложени на подлетални дози пестициди, получаваме един имунен срив, който довежда до резултата, което всички видяхме тази година. Много ми се иска да можем да дадем някаква точна рецепта, точен алгоритъм, за да няма висока смъртност. Категорично бих казал: Лекувайте правилно и навреме пчелите. Лекувайте вароатозата, нозематозата, лекувайте по правилния начин, доверявайте се на специалистите, търсете тяхното мнение, изпълнявайте това, което ви е предложено като схема на лечение. Не се поддавайте на влияние от мними специалисти, които обикновено не носят отговорност за резултата, който ще получите след това. Използвайте регистрирани препарати, защото ако констатирате смъртност в пчелина и тя се дължи на неработещ препарат, нищо не можете да направите. Но ако той е регистриран, имате възможност да реагирате. Имате възможност да си потърсите правата. Докато при нерегистрирания препарат такава възможност няма. Нещо повече, там няма и дока-

зателство, че препаратът върши работа. Регистрираните препарати се тестват 10-15 години и производителят носи отговорност за тяхното прилагане. Проблемът със смъртността няма да се реши с магическа пръчка. Климатичните промени стават все по-осезаеми, става все по-трудно да се работи през сезона заради засушаването. Ако обаче пчеларите се фокусират върху факторите, които могат да управляват сами, ако правилно третират и подхранват пчелите, смъртността няма да е толкова голяма. Не можем да си закачим дъждовни облаци, но можем да предотвратим последствията от тяхната липса. Планирате ли по-широк дебат по темата? Екипът на предаването „Пчелините на България“ започва подготовка за провеждането на широка и експертна дискусия, посветена на предизвикателствата пред българското пчеларство. Струва ми се, че това ще бъде навременно, необходимо и полезно за всички пчелари действие. Интервю на Анета Божидарова

септември 2025

25

Акценти

Илия Павлов-младши: Искам да си водя моите битки, кошерите да се увеличават

26

Илия Павлов-младши

Илия Павлов - старши

Хване ли те пчеларската краста, няма отърване, казва дядо му - доайенът Илия Павлов Две години по-късно, точно на Свети Илия, отново сме в пчелина на Илия Павлов. „Не съм за пред хората“, категоричен е един от доайените на българското пчеларство. Отказва да говори пред камера, макар че часове наред водим разговор за състоянието на българското пчеларство. Внукът Илия Павлов от години е неуморен двигател в работата. Пристига от един от пчелините, готов за разговор вместо дядо си. Първо питам каква е смъртността тази година, в контекста на всеобщия вой за висока такава. „На места нещата са добре, на други не толкова. Под 10% е смъртността при нас“, казва Илия-младши. Каква е причината за голямата смърт-

ност тази година? Комплексни са причините. Най-голямата за нашия район – Северна България – е сушата. Лошото е, че не се задават по-различни години, но както казва дядо ми, с природата няма как да се борим. Подценява се и акарът, там е нужен мониторинг и навременно третиране с регистрирани лекарствени препарати. Промените в климата ще наложат ли промяна в технологията на отглеждане на пчелите? При това засушаване, ще се наложи да осигуряваме вода за пчелите. При нас със сигурност ще го правим, сушата и жегите са жестоки. Как контролирате акара във вашите пчелини? Регулярен мониторинг и борба. И поддър-

жане на постоянно силни семейства. Семейство, което е слабо, привлича неприятели, няма енергията да се бори с тях. Какво би казал на онези твои колеги, които третират с нерегистрирани лекарствени препарати, за да им излезе по-евтино? Евтиното винаги излиза скъпо. Ако една година им оцелеят пчелите, Илия Павлов-младши и Десислава Ставрева на следващата няма да ги има. малка ларвичка се превръща в пчела-майка. А Шест месеца си бил в Австралия, за да и Илия много увлекателно разказва и показва видиш как се развива там пчеларството, всичко в пчелина. имаш ли опция да емигрираш? Дядото на Илия е знакова фигура в бълНай-лесно е да замина някъде. Но не виждам гарското пчеларство. Какво ти направи смисъл. Тук съм роден, тук искам да създавам най-силно впечатление в тяхната фамилия? семейство, да ми се родят деца. Да си водя моУсетих много голяма топлина от тяхна страна. ите битки, кошерчетата да се увеличават. Ако Приеха ме като част от семейството. Харесва всеки реши да тръгне нанякъде, кой ще остане ми това, че винаги когато има някакъв работен в България? проблем, той се обсъжда и се взима общо реПреди две години те снимахме, тогава ня- шение. Смятам, че това единство и единомисмаше приятелка, сега виждам момиче до теб, лие са ги довели до това ниво, на което са днес. говориш за семейство и деца – много е хубаво Илия, цялата пчеларска гилдия знае, че това. Но нека тя да разкаже. Питам Десислава дядо ти претърпя тежък инцидент преди 8 Ставрева: месеца, но го виждам в добро разположеКак попадна ти в тази фамилия пчелар- ние на духа, той ли продължава да ръковоска и облече този костюм? ди работата във вашите пчелини? Преди 7-8 месеца се запознахме с Илия. Аз Абсолютно, той е умът на семейния бизнес. по това време живеех в Германия, по любов се Аз и баща ми основно търчим, но насоките идвърнах в България. Всеки път, когато той ми ват от дядо ми. разказваше за пчелите, на мен ми ставаше все Илия Павлов-старши е учител на мнозина по-интересно. български пчелари. Трета година снимаме Съжаляваш ли, че се върна в България? „Пчелините на България“ и почти всеки пърНосталгията винаги е била по-силна от удо- ви пчелар казва, че се е учил на пчеларство от влетворението, че живееш в по-уредена дър- Илия Павлов, който обича да казва: „Хване ли жава и изкарваш пари. Затова изобщо не съм те пчеларската краста, няма отърване!“ Пожесе колебала. лаваме му бързо възстановяване - сватба се За 8 месеца какво научи за пчелите? задава във фамилията, на най-старшия се поИзумителна е тяхната организация на рабо- лага да води хорото. та, перфектна система имат. Вече знам как една Репортаж на Анета Божидарова септември 2025

27

Акценти 28

Животновъд: Груповото отглеждане на телета носи не само икономически, но и морални ползи

Животните печелят, а с тях и стопаните Господин Иванов от Карнобат, животновъд и член на УС на Говедовъдния съюз, е сред фермерите, които подкрепят инициативата на „Невидими животни“ България за премахване на клетките при отглеждането на телета. В стопанството си той вече прави промени, за да премине към групово отглеждане. „Знаех, че рано или късно това ще се случи. В момента телетата са разделени с дъски в сградите, но те и без това контактуват помежду си. С въвеждането на новия робот за хранене ще премахнем тези прегради и ще изградим допълнителни навеси. Аз съм за груповото отглеждане, защото то носи не само икономиче-

ски, но и морални ползи – удовлетворение, че животните се чувстват по-добре“, коментира фермерът. Във фермата вече са въведени редица подобрения – поставени са дюшеци за кравите, климатична система и други иновации. Иванов е убеден, че свободното отглеждане е по-добро както за животните, така и за стопаните: „Още преди години разбрахме, че вързаното отглеждане на крави не е нито икономически, нито хуманно оправдано. Сега същото важи и за телетата. Животновъдите не сме зверове – ние обичаме животните си.“

Фермерът припомня, че досега е спазвал всички изисквания на Наредба 44 и дори е осигурявал по-голямо пространство от минималното. Според него примери от други европейски страни показват, че груповото отглеждане носи сигурни ползи: „Трябва някой да покаже, че това работи не само в Холандия, Франция или Германия, а и тук.“ По думите му качеството на добитата суровина е пряко свързана със здравето на животните: „Когато телето е здраво и се отглежда правилно, то се отблагодарява като юница и в крайна сметка – в млеконадоя.“ Иванов е категоричен, че промяната ще се случи и у нас, тъй като Европа така или иначе върви в тази посока. Той обаче подчертава, че фермерите имат нужда от подкрепа: „Ние сме готови да направим промяната, но държавата трябва да помогне – било чрез финансиране, било чрез облекчаване на тежката документация. Сега проектите са толкова сложни, че малките фермери още в началото

се отказват.“ Очаква се до края на годината да бъде отворен прием по интервенцията за инвестиции в стопанствата, която предоставя възможност за преоборудване на животновъдните ферми. „Времето е подходящо за промени, както преди години изпълнихме изискванията по Нитратната директива с помощта на държавата,“ допълва фермерът. Припомняме, че „Невидими животни“ внесе в Народното събрание над 110 000 подписа с искане за забрана на клетките. Според Мила Христова от организацията зад петицията стои сериозна научна обосновка: „Това е пета и най-голяма петиция внасяна в парламента в последните години. Свободното отглеждане на телета не е проблем, стига да се прилагат стандартните хигиенни практики. Фермерите и сега ги спазват – дезинфекция, почистване, грижа. Важното е, че животните печелят, а с тях и стопаните.“

септември 2025

29

Акценти

Васил Дамянов: Харесва ми това, с което се занимавам - не е лесно, но е моето

30

Млад фермер избира България пред чужбина и гради стабилно стопанство без външно финансиране „Можех да замина за чужбина. Но реших да ми е по-трудно. По-добре е да пробваш тук нещо свое. Това си е предизвикателство.“ Така започва разговорът ни с Васил Дамянов, фермер трето поколение, който съзнателно е избрал земеделието и животновъдството в България пред по-сигурна и лесна работа извън страната.

ИЗБРАХ ТРУДНИЯ ПЪТ „Всички можем да заминем и да работим навън. Но реших, че по-добре да се боря тук. Да си развиеш нещо твое – ти да поемаш рисковете, ти да отговаряш за нещата, ако се объркат.“

Васил се връща към решението си от 2011 г., когато започва със скромни 20 крави и 50 декара земя. Днес стопанството му обхваща над 1500 декара арендована земя и пасищно отглеждане на говеда. ОТ ХОЛДИНГ КЪМ СОБСТВЕНА ФЕРМА Преди да се посвети на стопанството си, Васил е работил в холдинг, занимаващ се с производство на биогаз. Образованието му също е свързано с природата – завършил е Аграрния университет, специалност „Опазване на околната среда“. „Работата ми там съвпадаше с образованието, но усещах, че искам нещо свое. Реших да инвестирам в нашата ферма – работех и реинвестирах.“ НАСЛЕДСТВО, НО НЕ ПО ПРИНУДА „Фермер съм трето поколение – дядо ми, баща ми, всички са гледали животни. Но това не означаваше, че и аз трябва. В началото се колебаех. Излизахме на бригади в Германия. Мислех си дали да не остана там. Но през 2011–2012 г. вече знаех – ще увеличавам стопанството и ще се занимавам сериозно с това.“

ГЛЕДАНЕ НА ЖИВОТНИ – 365 ДНИ В ГОДИНАТА Фермата днес разчита основно на пасищно отглеждане на крави. Заради жегите, животните се прибират към обяд, а от септември започва дохранването. „През зимата няма пасище. Миналата година, заради пожарите, кравите не излязоха до април. Това е огромен финансов удар. Но с животните работиш всеки ден – 365 дни. Вчера, например, теле не беше добре – ловиш го, ветеринар идва, лекува. Това е животът.“ РАБОТА С МИНИМАЛЕН ПЕРСОНАЛ, НО С МЕХАНИЗАЦИЯ „Имам един постоянен пастир и няколко временни работници. Най-важен е ветеринарят.“ През последните години Васил механизира процесите, за да се справя с недостига на работна ръка – нови трактори, кръгли бали, хранителна пътека. „Целта е да намалим времето за ръчна работа. Всяка година надграждаме нещо.“

септември 2025

31

Акценти

БЕЗ СУБСИДИИ, БЕЗ ПРОЕКТИ – САМО С ПЕЧАЛБА „Не участвам в европейски проекти. Всичко финансирам от печалбата. Дори техниката предпочитам да купувам втора употреба от Германия. По-евтино е и по-гъвкаво.“ Васил не членува и в асоциации. „Кравите ми не са под селекционен контрол. Но използвам чистокръвни бикове от сигурен източник и изчиствам стадото. Във Франция асоциациите работят за фермерите, намират пазари. В България още не сме стигнали до там.“

32

ВЪВ ФЕРМАТА – С ВИЗИЯ ЗА 50 ГОДИНИ НАПРЕД Васил е посещавал френското изложение в Клермон-Феран и ферми във Франция. Оттам заимства идеята за отелвания през януари-февруари, така че телетата да са достатъч-

но големи през пашата. „Тяхната система е ясна – те произвеждат телета, Италия ги огоява. У нас сме далеч от тази координация.“ ЗАЩО НЕ ФАЛИРА? „Произвеждам целия фураж сам. Нямам опасения за фалит. Грешките при други са в лошо планирани разходи и прекалено големи стопанства. Там има режими, които ги убиват. При мен е по-малко, по-управляемо.“ Въпреки всичко, Дамянов признава, че натискът е голям – ниски цени на зърното, високи разходи, климатични предизвикателства. И ВСЕ ПАК – ИЗБОРЪТ ОСТАВА „Ако върна времето 15 години назад, пак бих избрал същото. Харесва ми това, с което се занимавам. Не е лесно, но е моето.“

Почистване, обеззаразяване, стимулиране – важни стъпки за успешната есенна кампания

Акценти

Какво означава „качествено семе“ и как да го подготвим за есенната сеитба

34

С настъпването на есента земеделците се изправят пред един от най-важните етапи в своята работа – есенната сеитба. Подготовката на семената и тяхното обеззаразяване е решаваща стъпка за доброто начало на новата реколта. Защо е важно обеззаразяването на семената? Обеззаразяването е ключово мероприятие, което предпазва растенията още в най-ранните фази от развитието им. Ако семената са с високо качество и преминали правилна обработка, младите растения се отличават с по-до-

бра адаптивност към стресови и неблагоприятни условия. В противен случай рискът от заразяване с болести е голям, особено когато условията на полето са непредвидими. „Когато фермерите използват необеззаразени семена, не знаят какъв инфекциозен фон носят те. Това може да доведе до сериозни загуби, тъй като болестите често се проявяват още в началото на вегетацията“, предупреждава агрономът Александра Живкова. Основни болести, пренасяни чрез семената Над 90% от патогените, пренасяни чрез семе-

ната, са гъбни. Най-разпространени са: • Фузариум • Главни – праховита, твърда и вджуджаваща • Дрешлера (хелминтоспориум) – особено често срещана при ечемика • Септория • Алтернария Освен гъбите, по семената могат да се срещнат и бактерии (от родовете Pseudomonas и Xanthomonas), както и вируси. Макар вирусите да се предават по-рядко чрез семена, присъствието им не бива да се подценява. Какво могат и какво не могат обеззаразителите? Съвременните обеззаразители на пазара са фунгицидни – те действат основно срещу гъбните патогени. За бактериалните инфекции решението е ограничено – използване на препарати на базата на мед. При вирусите ефективно средство няма, затова превенцията и контролът на векторите по време на вегетация остават единственият начин за защита. Обеззаразителите действат най-активно в рамките на първия месец след сеитбата – критичен период, в който растенията развиват коренова система и изграждат естествените си защитни механизми. Значението на анализа на семената На пръв поглед семената може да изглеждат здрави, но да носят невидими патогени. Анализът на семенния материал е най-сигурният начин фермерите да се уверят в качеството му. Сертифицираните семена, предлагани от семепроизводителните фирми, преминават през строг контрол и са най-надеждният избор. Какво означава „качествено семе“?

• Нисък процент инфекция • Висока жизненост и жизнеспособност • Добра кълняемост (но не само в лабораторни условия)

„Не бива да се гледа единствено кълняемостта. Семената може да покълват добре в лаборатория, но на полето условията са много по-тежки. Жизнеността на растенията е определяща за тяхната устойчивост на стрес и болести“, подчертава специалистът. Ролята на биостимулаторите Често фермерите подценяват значението на стимулацията на семената. Биостимулаторите подпомагат младите растения да преодолеят абиотичния стрес, ускоряват развитието на кореновата система и дават бърз старт на посева. При избора им е важно да се отчита pH-то на почвата, тъй като то влияе върху усвояването на елементите и старта на семето. Фактори за успешна сеитба • Дълбочина на засяване – оптимално 3–4 см. Прекалено дълбоката сеитба изчерпва енергията на семето и забавя развитието на братята.

• Сеитбена норма – тя трябва да се определя индивидуално според района, условията и целите. „Прекалено гъстият посев затруднява братенето, а прекалено редкият – води до слаба реколта. Затова агрономическият съвет е решаващ“, коментира Александра Живкова. Гъвкавост и адаптация Климатичните промени все по-често пренареждат календара на земеделците. Сеитби през ноември или покълване едва през януари вече не са изключение. Това поставя нови предизвикателства пред фермерите и налага гъвкавост в подходите им. „Не можем да променим климата, но можем да адаптираме земеделието си към него. Подборът на качествени семена, правилното обеззаразяване, използването на биостимулатори и точната сеитбена норма са стъпки в правилната посока“, заключава специалистът.

септември 2025

35

Растителната защита в условията на климатични промени: нови рискове, забавени иновации и необходимост от гъвкави решения

Акценти

Само през 2024 година в ЕС са забранени 7 активни вещества, докато нито едно ново не е одобрено

36

Климатичните промени и строгите регулации в Европейския съюз поставят земеделците, научните институции и агрохимическата индустрия пред все по-сериозни изпитания. Затоплянето, промяната в валежните режими и по-дългите вегетационни периоди благоприятстват развитието на нови и вече установени вредители, които застрашават добивите и сигурността на хранителната верига. В Северна България, например, сивият царевичен хоботник, телените червеи и щурците вече се превръщат в икономически значими вредители. Липсата на ефективни продукти за третиране и обеззаразяване на семената, които в световен мащаб са признати за най-ефикасна първоначална защита, създава

сериозни затруднения за производителите. Уврежданията, причинени от тези вредители, често остават подценени, докато не доведат до масови поражения и сериозни загуби. Същевременно, процесът по регистрация на нови активни вещества в ЕС отнема средно между 10 и 15 години. Причината се крие в множество оценки, свързани със здравето на хората, безопасността на околната среда и остатъчните вещества в храните. Това води до значително забавяне на внедряването на иновативни решения. Само през 2024 година в ЕС са забранени 7 активни вещества, докато нито едно ново не е одобрено, съобщи за АГРО ТВ Невена Петрова, зам.-директор на Центъра за оценка

на риска по хранителната верига. Регулаторните изисквания оставят производителите с ограничен избор, особено при борбата с устойчиви и агресивни вредители. Биологичните продукти, макар и все по-предпочитани, също имат своите ограничения – най-вече по отношение на условията за приложение и по-ниската им ефективност в конвенционални мащабни стопанства. Понятието „иновативна растителна защита“ днес се свързва не толкова с нови молекули, колкото с подобрения в начина на приложение – чрез съвременни дюзи, прецизна техника, аджуванти и по-добро управление на обработките. В този контекст, фермерите са принудени да търсят алтернативи – от прилагане на сеитбооборот и агротехнически мерки, до използване на всички налични продукти с различен механизъм на действие, за да избегнат резистентност. Особено внимание се отделя на лозарството, където за един сезон се правят до 7 третирания, и грешният избор на продукт или схема може да доведе до резистентност и загуба на ефективност. К о н т р о л ът върху нелегалните продукти също се затяга. В България Агенцията по безопасност на храните следи стриктно за нерегламентирани практики. При установяване на наличие на неразрешени активни

вещества в продукцията, фермерите подлежат на санкции, а продукцията – на унищожение. „Зелената сделка“ и амбициите на ЕС за намаляване на пестицидите изискват от производителите гъвкавост и адаптация. Но и поставят пред тях трудната задача да бъдат конкурентоспособни спрямо производители извън ЕС, където регулациите са далеч по-облекчени. Биоземеделието бележи растеж, макар и ограничен. Министерството на земеделието насърчава сектора, но основната тежест в осигуряването на продоволствена сигурност продължава да пада върху конвенционалното земеделие, където се работи при висок риск, високи разходи и силен натиск от страна на пазара. Междувременно, заплахите не спират да се множат – едно от новите предизвикателства е повторното установяване на мароканския скакалец, който със своята адаптивност и всеядност изисква бързи, ефективни и навременни действия от страна на земеделците и институциите. В този динамичен контекст, спешната нужда от нови решения, балансирани регулации и по-добра координация между държавните органи, фермерите и индустрията е по-очевидна от всякога.

септември 2025

37

Гост 38

Пламен Николов: Големият добив не значи успех – важна е устойчивостта Земеделието е в кръвта ми, казва потомственият зърнопроизводител Разкажете за себе си и за стопанството и как започнахте да се занимавате със земеделие. На 25 години съм, от град Златица. Стопанството ни е семейна фирма. Наскоро отпразнуваме 30 години, откакто родителите ми, заедно с наши братовчеди, се занимават с това. Обработваме около 8 700 декара основно в района на село Чавдар. Аз лично мога да кажа, че земеделието ми е в кръвта. Още от малък бях сред машините, често прекарвах повече време в стопанството, отколкото в детската градина. Така любовта към земята се зароди естествено. Районът ви е планински. Какви са специфичните предизвикателства? Да, тук е планински район, имаме сериозни наклони – на места до 30%. Почвите са каменисти, ерозирали, предимно песъчливи. Това прави обработката по-трудна и изисква по-специален подход.

Кога започнахте да прилагате технологията No-till? Започнахме през 2014 г., след тежка градушка, която унищожи почти цялата реколта – от 6 300 декара останаха едва 300 непострадали. Трябваше да намалим разходите и да стъпим на крака, затова започнахме с минимални обработки, а после преминахме и към No-till. Това постави основите на сегашния ни подход. Кои са най-големите проблеми пред зърнопроизводителите днес? Цените на продукцията са ниски, а себестойността на производството е висока – заради рентите и другите разходи. Често, като теглим чертата, сме на загуба. Към това се добавя и сушата. Пролетниците ни са почти обречени. Как стоят нещата с напояването във вашия район? Проблемът е сериозен. В страната повечето напоителни системи са унищожени. При нас има остатъчна инфраструктура, но язовирите

в района се използват основно за промишлени нужди – за предприятия, които преработват руда, и за нас вода не остава. Дори Застраховате ли продукцията си? Да, от 2014 г. това е задължително за нас. След като веднъж се „опарихме“, вече винаги поддържаме застраховки. Внедрявате ли нови технологии и техника? Да, оптимизираме стопанството. Работим с автопилоти, внедряваме технологии за почвено пробонабиране и прецизно земеделие. Тази година оборудвахме комбайна с картографираща система, за да знаем точно във всеки масив къде има проблеми и как да ги решим. Получавате ли подкрепа от Европа и на национално ниво? Получаваме субсидии, но за съжаление административната тежест става все по-голяма. Майка ми, която води счетоводството, казва, че работата в офиса вече е колкото тази на полето. Това трябва да се промени. Надявате ли се новата ОСП да намали административната тежест? Надяваме се. Обещават, но в практиката често е различно. Ще поживеем – ще видим.

Какви добиви получихте тази година? При пшеницата – около 500–600 кг/дка, което за нашия район е добре. Но царевицата е много слаба заради сушата, слънчогледът също е под въпрос. Ще продавате ли веднага или ще съхранявате продукцията? Имаме капацитет за съхранение, затова няма да бързаме с продажбите. Откъде черпите знания в земеделието? Най-вече от практиката – да видиш на полето, да осъзнаеш какво и защо се случва, и да намериш решение. Освен това обменям опит с колеги от цялата страна. Наскоро създадохме асоциация за регенеративно земеделие – целта е да споделяме опит и да решаваме проблемите заедно. Защо е толкова важно да се пази здравето на почвата? Без почвата сме за никъде. Дълго време в българското земеделие беше прието само да взимаме, без да даваме обратно. Това не работи. Трябва да и́ връщаме, за да ни връща и тя. Когато започнахме да вземаме почвени проби и да променяме начина на работа, хумусът беше 0,6%. За 10 години го вдигнахме на

септември 2025

39

Гост 40

1,2–1,4%. Това е добър резултат, но изисква усилия, постоянство и знание. Как това се отразява на добивите? В първите години на регенеративно земеделие добивите падат и има повече проблеми. Но когато направиш нещата правилно, резултатите идват. Миналата година, в най-старото ни поле на 10 години, получихме 760 кг среден добив от пшеница – за 8-а категория почва това е отличен резултат. Каква е ролята на сеитбооборота? Това е едно от най-важните неща в регенеративното земеделие и за опазването на почвите. Не става само слънчоглед и от време на време царевица. В нашето стопанство отглеждаме между 8 и 9 различни култури, за да имаме разнообразен сеитбооборот. Какъв съвет ще дадете на стартиращите с No-till?

No-till работи, но изисква внимание и подход, съобразен с микроклимата. Ние сме в 4 землища и във всяко водим земеделието по различен начин. Започнете с малки площи, за да разберете трудностите. Когато започнахме, обработвахме 8000 дка, но експериментът беше само на 270 дка. Има ли млади хора в сектора?

Виждам все повече млади хора, запалени по земеделието, особено тези, които наследяват семейни стопанства. Но за хора без такъв бекграунд е рядкост да се насочат към този труд – не е лесен. Срещал съм млади момчета, които искат съвети, готови са да започнат и гледат да бъдат полезни. Мотивира ги връзката с България, желанието да произвеждат, а не само да консумират. Често това са хора, които са работили в чужбина, разбрали са, че не е тяхното, и искат да се върнат тук, за да изградят нещо свое. Как младите фермери допринасят земеделието да се превърне в успешен агробизнес? Най-важното е да имаш енергия и страст. Младите са по-отворени към нови технологии, макар понякога да има сблъсък между поколенията. Постепенно, с моя чичо и майка ми, модернизирахме стопанството – пръскачки със селективно пръскане, нови машини. Видяхме, че така намаляваме разходите. Да, техниката с повече електроника може да прави проблеми, но ползата е по-голяма. Интересувате ли се от въглеродните кредити?

Да, подали сме документи в две фирми, но вече втора година чакаме резултати. В Европа се говори все повече за въглеродно земеделие. Надявам се това да заработи и да стимулира фермерите да обръщат повече внимание на почвеното здраве. Как се постига устойчивост в стопанството? Чрез ниска себестойност. Много колеги гонят свръхдобиви, но това изисква свръхинвестиции. При сегашните цени на пшеницата някои трябва да имат 850–900 кг среден добив, за да са на нула. Аз казвам – по-добре по-малък добив, но на плюс в края на годината. Не винаги големият добив значи голяма печалба. Как проследявате разходите си – има ли смисъл от това, което правите? Виждаме къде са най-големите разходи и как да се оптимизират. В момента най-голямото ни бреме са агрохимията и торовете. Правим вече опити и успяваме с два пъти по-малко химия да изкараме готова продукция. Това е по-хубаво и за нас самите, защото ядем по-чиста храна. Как гледате на хората, които се занимават с земеделие само заради субсидията?

Има такива хора и това ме натъжава, защото техният подход обезценява труда на истинските земеделци. Аз се стремя да постигам повече чрез качеството на продукцията, а не чрез пари от субсидии. А как стои въпросът с екосхемите и директните плащания тази година? Доста разочароващо. Парите дори не покриха вложените средства. При нас обаче това не беше проблем, защото гоним почвеното здраве и така или иначе правим тези неща. Какви нови култури планирате да отглеждате тази година? Ние вече започнахме с лен и рапица, което в нашия район досега не се е правело. Ленът е доста нова култура за България, маслодайна. Тази година, живи и здрави, ще заложим и кориандър, за да можем да видим как се развива и да избягваме пролетните култури. Какво ви дава увереност в бъдещето? Смятам, че ще се справим. Ще намерим начин да излезем от този труден период и бъдещето е пред нас. Да сме живи и здрави – това е най-важното.

септември 2025

41

Тема на броя

Застаряващи гори, изсъхнала дървесина и липса на сечи – предпоставка за възникване на пожари

42 Трайното застаряване на голяма част от българските гори, натрупването на суха дървесина, недостатъчно добре развитата инфраструктура и липсата на планирани сечи са част от причините за бушуващите в страната огнени стихии. България в последния месец беше обхваната от пожари - нещо, което вече беше прогнозирано, и ако бяха взети мерки навреме, ситуацията би могла да бъде управлявана доста по-добре. КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОЖАРИТЕ И ПОСЛЕДСТВИЯТА СЛЕД ТЯХ Щетите от горските пожари са огромни и не са оценявани в детайли. След преките разходи за пожарогасене следват загубите на качествена дървесина, която, ако се преработи, дава до 10-20 пъти добавена стойност. Огнените стихии връщат състоянието на гората 60-100 години назад. Пожарите унищожават повърхностния хумусен слой, отделя се голямо количество въглероден диоксид, загиват диви животни, унищожават се екосистеми, наблюдават се загуби и при биоразнообразието. А то

е от огромно значение – можем да го опишем като въже, всяка нишка е от огромно значение. Опожарената гора не може да изпълнява своите екологични функции – тръгват ерозия, свлачища и др. Какви са причините за зачестилите у нас пожари обяснява инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП.

• Натрупване на голямо количество суха дървесна маса в гората – българската гора е трайно застаряла, особено недълговечните издънкови и изкуствено създадени иглолистни гори, които представляват 70-75% от горите ни. Планира се недостатъчно годишно ползване, а се изпълнява още по-малко. Средно за Европа се добива около 75-80% от прираста, при нас за последната година е добито 42%. В следващите години в ниската растителна зона може да се очаква масово съхнене и колапс на горите. Единственото решение е тяхното подмладяване.

• Недостатъчна инфраструктура – реално голяма част от нашите гори са недостъпни – пътната мрежа в горите е около 6-7 лин. м/ха, докато в Австрия е 45-50 лин. м/ха.

• Не се изпълняват планираните мероприятия – противопожарни просеки, минерализовани ивици, резервоари за вода, противопожарни кули и др.

• Погрешни решения за ограничаване на ползването в минали периоди – напр. ограничаване на сечта до пътища, населени места, земеделски територии, ограничения на ползването извън нормативната уредба.

• Вследствие на дъждовната пролет тази година наблюдавахме избуяване на растителността, тя не беше почистена, и след продължителните високи температури се създаде идеална обстановка за възникване на пожари.

• Липса за активна информационна кампания от страна на властите, която да е насочена към земеделските стопани и широката общественост с фокус върху потенциалната опасност от пожари.

• Липса на активност от страна на местното население в борбата с пожарите.

• Ключови за овладяване на пожарите са първите няколко часа – трябва наблюдение и възможност за бърза реакция.

• Липса на ефективни наказания срещу извършителите на умишлени палежи.

• Не се използват всички възможности за пожарогасене – напр. на форвардерите (машините, с които се извозва дървесината от гората), в които могат да се монтират цистерни и да се включат ефикасно поради добрата им проходимост. Да се използват оръдията за сняг, а също и специализираните горски трактори и булдозери за създаване на просеки. СПЕКУЛАЦИИ СРЕЩУ ФАКТИ Зачестилите пожари дадоха поле за изява на различни хора и организации, които търсят обществено внимание – народен представител обвини боровите гори, че изсушават и окисляват, като пренебрегна фактите, че горите имат водноохранна, водорегулираща и почвозадържаща (противоерозионна) функция и благодарение на тях са овладени пороите и вместо голи площи имаме гори. Събират се всякакви дарения – за доброволци, което е всъщност маркетингов трик, а не реални действия за подкрепа – например ако сред-

септември 2025

43

Тема на броя 44

ствата инвестирани в реклами, включително и телевизионна, бяха дадени за борба с пожарите, щяха да са по-полезни. Спекулира се с липсата на авиационно звено за борба с пожарите, особено в недостъпни местности, но се пренебрегва колко скъпо е това – не само ако се закупи, а и за поддръжка извън сезона, плюс обучението на екипажи. Като член на ЕС България може сравнително лесно да се възползва от механизмите за взаимопомощ. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя авиационна техника, я споделят в подобни инициативи и така покриват част от разходите си. От друга страна радетелите за подобен тип техника пропускат факта, че гасенето на пожари се осъществява наземно, а по въздух само се подпомага. Какви са реално фактите – над 50 % от страната е демографска пустиня, голяма част от горите ни са недостъпни – т.е. при възникване на пожар не може да се разчита на работоспособно местно население, което е ключово

за подпомагане на пожарникарите и горските служители. Освен това няма възможност за използване на специализирана техника. ДОБРИ ПРИМЕРИ И ОПИТ Петър Дишков дава пример с чуждестранен опит в добрите лесовъдските практики. Той цитира Томас Шулц, шеф на американската гoрска служба: „Горите, които виждаме днес, не са същите като тези от 2001 г. Те са със свръхзапас на дървесна маса, по-застрашени от суша и болести от насекоми и горски пожари. Имаше време, когато опазването, съпоставено срещу стопанисването бяха източник на значителен дебат. Вярвам, че това време е отминало.“ Според Шулц е добре усилията да се пренасочат към безопасността, активното управление на горите, управлението на пожарите и отдиха. „Тъй като става въпрос за организация, която работи на терен, безопасността винаги трябва да бъде на преден план в съзнанието ни. Годините на намаляващ добив на дървеси-

на оставиха значително натрупване на дървесна маса в горите. Трябва да направим повече, за да създадем устойчиви гори чрез активно управление, включително продажба на дървесина, намаляване на дървесната маса чрез механично прореждане, както и безопасно гасене на пожари и защита на ценностите на ресурсите. Дърводобивните фирми, а също и тези, които реализират транспорта на дървесината, са от изключително значение. Без тях възможността да управляваме горите и да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че управлението да е невъзможно“, споделя той. НАУКА СРЕЩУ ПОПУЛИЗЪМ Дали у нас сме достигнали до момента, в който управлението е невъзможно? Според инж. Петър Дишков въпреки увеличаващите се през последните 2 години пожари и трудностите с овладяването и потушаването им, все още имаме знанията и специалистите, които могат да управляват процесите. Не бива да забравяме, че горските служители са на първа линия в борбата с пожарите и е добре да ги оставим да си свършат работата. Те разполагат с достатъчно знания и разполагат с ефективни планове за действия с цел предотвратяване на подобни бедствия. Освен това страната ни разполага с добри природни дадености, подходяща за всякакъв вид земеползване –

селско стопанство, животновъдство, активно горско стопанство. Но в последните години обществото беше настроено срещу активното стопанисване, налагаха се всякакви ограничения извън нормативната рамка, спекулираше се и се предлагаха всякакви рестрикции, което отказа и изгони част от малкото останали активни хора в планинските и полупланинските региони. Поддръжката на горите се осъществява чрез лесовъдски намеси – подходящи видове сечи. И точно обратното на наложилото се напоследък мнение, по този начин не изсичаме и унищожаваме горите, а ги поддържаме здрави, по-устойчиви на пожари и нападения от насекоми и гъбични заболявания. В България горското стопанство е с изцяло екологична насоченост, горите се стопанисват по начин, наподобяващ природните процеси. И не на последно място активното стопанисване ще създаде предпоставки за откриване на нови работни места – според специалистите капацитетът е до 20 000 – 25 000, което е от изключителна важност за страната. Време е обществото да осъзнае, че гората не е само място за разходка. Българските гори са силно повлияни от човешката намеса в последния век – едва 8,7% са естествени. Ако искаме здрави гори, съхранена природа и добре развити села, ние трябва да ги опазваме посредством активно стопанисване. септември 2025

45

ОСП

НОВА АГРОЕКОЛОГИЧНА ИНТЕРВЕНЦИЯ ОТ 2026 г.

46

Службите на Европейската комисия одобриха официално Третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Промените са насочени към подобряване на ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите и насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България. Сред основните изменения е създаването на нова агроекологична интервенция под формата на многогодишен ангажимент, насочен към използване на екологосъобразни земеделски практики. Дейностите ще включват: • ротация на културите според общи и специфични правила; • балансирано торене въз основа на почвени проби и анализ; • минимални почвени обработки и осигуряване на почвена покривка през цялата година; • редуциране с 20% на минералния азот спрямо обичайните практики. Сред конкретните изисквания е почвените проби да се вземат преди сеитбата на едногодишните култури – в периода от 1 август на предходната година до 15 май на годината на кандидатстване. Анализите трябва да се извършват в акредитирани лаборатории. Ако подадените заявления надхвърлят бюджета, ще се прилагат критерии за оценка и подбор. Общият бюджет на интервенцията е 65 млн. евро, с годишно финансиране от 21,6 млн. евро. Интервенцията ще стартира за първи път през Кампания 2026. Регенеративното земеделие предлага модел, който съчетава производителност, устойчивост и опазване на биоразнообразието Регенеративното земеделие все по-често се представя като земеделие на бъдещето, поставяйки здравето на почвата в своя център. Целта е да се запазят и стабилизират нейните функции и да се гарантират сигурни добиви дори при все по-променливи климатични условия. Гъвкавата система от методи позволява на фермерите да прилагат както отделни елементи, така и цялостния подход.

Предизвикателствата пред земеделието Климатичните промени, придружени от по-чести екстремни явления като суши и поройни валежи, силно влияят върху земеползването. В същото време е необходимо да се съхранят природните ресурси, да се намалят емисиите на парникови газове и да се спре загубата на биологично разнообразие. Строгите регулации на ЕС – включително ограничаването на продукти за растителна защита и торове – допълнително тласкат сектора към търсене на нови устойчиви модели. В този контекст регенеративното земеделие

се разглежда като практичен отговор на комплексните предизвикателства, пред които са изправени фермерите. Какво представлява регенеративното земеделие? Все още няма единна официална дефиниция. Общоприетите практики обаче включват: • минимална обработка на почвата, • постоянна почвена покривка, • разнообразно сеитбообращение, • интензивно използване на покривни култури. Основната цел е да се подобри биологията на почвата и натрупването на хумус, което води до по-устойчива и продуктивна почвена система. Липсата на фиксирана рамка дава свобода на фермерите да внедряват подхода постепенно, адаптирайки го към конкретните условия на стопанството. Петте основни принципа Международната практика обобщава регенеративното земеделие в пет ключови принципа: 1. Минимално нарушаване на почвата Намалената обработка предотвратява ерозията, запазва органичните вещества и подобрява структурата. Това повишава водозадържащата способност и позволява по-прецизно

спазване на сроковете за сеитба.

2. Постоянна почвена покривка Растителните остатъци или живите растения защитават почвата от ерозия и прегряване, намаляват изпарението и подпомагат живота на микро- и макроорганизмите.

3. Разнообразни сеитбообращения Широкото разнообразие от култури потиска плевелите, намалява натиска от болести и вредители, изгражда хумус и мобилизира хранителни вещества. Включват се и практики като агролесовъдство и подсеитба.

4. Живи корени през цялата година Постоянната растителност подхранва почвената биология и насърчава образуването на хумус. Покривните култури са ключов инструмент за тази цел.

5. Интегриране на животновъдството Животните се включват в системата така, че да се затворят хранителните цикли и да се подобри хуманното отношение към тях, като се използват предимно пасищни системи. Възможности и предизвикателства Регенеративното земеделие предлага модел, който съчетава производителност, устойчивост и опазване на биоразнообразието. Много фермери го възприемат като инвестиция в бъ-

септември 2025

47

дещата продуктивност на почвата. Гъвкавостта на подхода позволява адаптация към различни типове стопанства. Въпреки това, преходът изисква готовност за по-ниски добиви в първите години, инвестиции в нови технологии и допълнителни обучения. Част от тези загуби могат да се компенсират чрез

по-ниски разходи за гориво, торове и растителна защита. Политически и икономически механизми като таксономията на ЕС и Директивата за корпоративна устойчивост (CSRD) могат да стимулират внедряването, тъй като въвеждат стандарти за оценка на устойчиви практики.

ОСП

СЛЕД 2027 г. БЪЛГАРИЯ ЩЕ ИМА ШАНС ЗА ПОВЕЧЕ СРЕДСТВА ПО ОСП, ВКЛЮЧИТЕЛНО ЗА МАЛКИТЕ И МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ

48

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС няма да претърпи революция след 2027 г., но промените ще дадат повече ресурси за малките и средни стопанства, както и за регионите с най-големи нужди. Това заяви доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. По думите му бюджетът на ОСП не е орязан, както се твърди, а средствата се обединяват в общ пакет, включващ директните плащания на площ, програмите за развитие на селските райони и фондовете за регионална политика и кохезия. „България е особено заинтересована, защото получаваме значителен дял от това финансиране. Като най-бедна страна в ЕС с региони като Северозапада, страната ни ще може да насочи средства към местна икономика, преработка и заетост,“ подчерта Боюклиев. Сред ключовите промени той открои въвеждането на задължителен таван на субсидиите. Спестените от големите стопанства средства ще бъдат преразпределяни към малките и

средните. „Остатъкът се реинжектира при малките и средните според приоритетите на всяка страна,“ обясни експертът. За младите фермери реформите предвиждат улеснен достъп до финансиране. Те ще могат да получават средствата си наведнъж, ако имат изготвен бизнес план, подкрепен от държавата. „Това позволява на младия фермер да инвестира веднага и да реализира истински бизнес проект,“ посочи Боюклиев. Той подчерта, че комбинирането на фондове – ОСП и регионалната политика – ще насърчава затварянето на производствения цикъл: от суровината до крайния продукт. Такива проекти вече дават резултати в някои региони на страната. Според Боюклиев България е на 14-о място в ЕС по размер на получаваните субсидии, но като икономически потенциал и територия е сред последните. „Затова е важно внимателно да се работи върху проектите и да се подпомагат общините и фермерите“, допълни той.

септември 2025

49

Устойчивост

Гледната точка на BKT на акустичния комфорт в селското стопанство: защо е важно да избираме екологични гуми и да се взема предвид комфорта на оператора

50

BKT разработи два модела гуми, които съчетават предимствата на висока производителност, ниско шумово замърсяване и акустичен комфорт на водача Експертите в бранша са убедени, че намаляването на шума повишава ефективността и екологичността на превоза на товари по пътища с настилка. По-тихата околна среда не означава непременно загуба на ефективност или производителност. Това се потвърждава и от иновациите в сектора: тракторите от ново поколение все по-често се оборудват с кабини с подобрена шумоизолация. В този контекст гумите играят ключова роля. Днес те трябва да допринасят не само за повишаване на производителността и комфорта на водача, но и за намаляване

AGRIMAX V-FLECTO

на шумовото замърсяване в селските райони и природните зони. Именно в тези аспекти се проявява истинската ангажираност на Balkrishna Industries Ltd. към и научноизследователската и развойна дейност, резултатите от която са AGRIMAX V-FLECTO и RIDEMAX IT 697. Тези гуми са предназначени да намалят шумовите емисии, да повишат комфорта на оператора и да ограничат вредното въздействие върху околната среда. За да разберем откъде идва шумът при селскостопанските работни, трябва да се обърнем към неговите източници. Основният из-

RIDEMAX IT 697

точник на възприемания шум са вибрациите, възникващи при контакта на протектора с повърхността на пътя. Те се дължат главно на задните гуми, проявяват се с честота около 100 Hz и предизвикват резонанс в кабината, който усилва възприеманите шумове, особено при движение с постоянна скорост. Ето защо гумите, като единствена точка на контакт на превозното средство с пътя, играят ключова роля за намаляване на шума и повишаване на ефективността на оператора. „AGRIMAX V-FLECTO и RIDEMAX IT 697 от BKT могат значително да намалят нивото на

шума. Важно обаче да се вземат предвид видовете пътни превози, използваната техника и интензивността на експлоатацията. Именно комбинацията от тези фактори позволява на тези гуми да допринесат значително за комфорта на водача: те намаляват умората, помагат да се запази вниманието и правят шофирането по-приятно, особено по време на дълги пътувания, например при превоз на течен тор“ – отбелязва Пиеро Тораса, директор на производствено-техническото подразделение на BKT Europe.

От техническа гледна точка AGRIMAX V-FLECTO е разработена за мощни трактори, които се използват както за обработка на почвата, така и за превози. Гумата намалява уплътняването на почвата, намалява нивото на вибрациите и осигурява по-тихо движение. Освен това специалната шарка на протектора подобрява контакта с почвата, повишава комфорта при шофиране и ограничава нивото на генерирания шум. септември 2025

51

Устойчивост

За работа в зимни условия отлично подхожда RIDEMAX IT 697. Този модел гарантира отлично сцепление дори на заледени и заснежени повърхности. Шарката на протектора осигурява плавен ход, курсова устойчивост при високи скорости и равномерно износване, благодарение на което нивото на шума остава ниско. Такава стабилност се постига благодарение на канавките на протектора, които допринасят за равномерното износване. Друго важно предимство е ниско съпротивление при търкаляне, което намалява разхода на гориво и повишава производителността.

52

По този начин гумите могат да се превърнат в неочакван съюзник на фермера и да предоставят значителни предимства по отношение на намаляването на шума, генериран по време на работа.

BKT за пореден път потвърждава своята водеща роля в бранша и ангажираността си към баланса между производителността и комфорта на оператора.

Генетиката на Кортева - ключът към устойчиво земеделие в трудни условия

Селекция

Кристиян Петков от добруджанското село Градини разчита на високодобивните и сухоустойчиви хибриди слънчоглед P64LE185 и P64LE162

54

Да отглеждаш слънчоглед и царевица в условията на тежка суша и да очакваш прилични добиви на фона на масово провалените посеви с пролетни култури – оказва се, че това е възможно с генетиката на фирма Кортева. Гостуваме в стопанството на земеделския производител Кристиян Петков, който вече 22 години разчита на семената Пионер при пролетниците. Посещаваме поле от 900 дка в землището на село Градини, Добричка област, което е засято с два хибрида слънчоглед – P64LE185 и P64LE162. „На фона на поредната суша хибридите се държат много толерантно спрямо условия-

та. От 27-28 май до момента имаме само един дъжд от 18 литра и е със стопанско значение, който падна на 17 юли. На фона на тези големи горещини, започнали от юни, почти 90 % от този период температурите бяха между 35 и 38-39 градуса. Но генетиката на Кортева издържа, зимната влага също помогна също много на пролетниците“, разказва земеделският стопанин Кристиян Петков. А какво отличава тези два хибрида и защо фермерът се спира на тях? Основни характеристики на P64LE185 и P64LE162 е тяхната високодобивност и толерантност на суша. Генетиката на Кортева при слънчогледа рязко се

отличава от останалите продукти на пазара – устойчивост на мана и на синя китка. Фермерът показва полето със здрави, силни и добре изглеждащи растения, за които посочва, че са устойчиви и на редица икономически важни болести.

100 % от семената слънчоглед и 80-90 % от семената царевица в стопанството на Кристиян Петков са на фирма Кортева. „Разчитам на тази генетиката с марка Пионер, защото няма кой да я бие към момента. При едни и същи условия, техните хибриди слънчоглед и царевица са винаги с едни гърди напред. То е доказано в годините. Ние сме партньори с Кортева последните 22-23 години и винаги е било така - и в добри, и в лоши години“, заключи земеделецът. Галина Недкова

септември 2025

55

Интелигентно пръскане с RightSpot

Прецизно земеделие

Технологията спестява време, препарати и осигурява подобро третиране – без компромис в качеството

56

В землището на село Александрово Кубота България проведе демонстрация на една от най-новите технологии в растителната защита – системата RightSpot, монтирана на самоходна пръскачка. Какво представлява RightSpot? Системата представлява иновативно решение за преоборудване на пръскачки с широкоимпулсна модулация. Целта и́ е една – прецизност и ефективност на всяко пръскане, независимо от условията на терен и скоростта на движение, заяви Семо Семков, продуктов мениджър за продуктите на Ag Leader в Кубота България. Работа в реално време По време на демонстрацията операторът зададе фиксирано налягане от 3 бара и норма от 200 литра на хектар. Всичко се следи в реално време от бордовия компютър – всяка дюза,

всяко пръскане, обясни Цветан Цветанов, специалист техническа поддръжка в Кубота България. Автоматична компенсация при завои Какво се случва при завой? Благодарение на RightSpot, системата автоматично компенсира движението на щангата, за да осигури равномерно покритие на всяко растение, дори при маневриране.

Оптимален размер капка без компромис Една от ключовите разлики спрямо стандартните системи е качеството на капката. При традиционна пръскачка – ниската скорост води до ниско налягане и едра капка, която се стича по растението. При висока скорост – налягането скача, капките стават твърде фини, което причинява дрифт и неравномерно разпределение на препарата. С RightSpot тези компромиси изчезват. Винаги имаме оптимален размер капка според нуждите на културата и използвания продукт – с едно натискане на бутон. Лесно и интуитивно управление Управлението е бързо и интуитивно – всички функции са достъпни директно от основния екран. Можем ръчно да изключим отделни дюзи, когато работим в по-малка площ, или да изберем различна дюза с няколко клика. Промяна на капката в движение И нещо още по-важно – с тази система можем да избираме размер на капката в движение, според изискванията на препарата – от едра до фина, без нужда от смяна на дюзи или спиране.

Секционен контрол на всяка дюза Сред най-сериозните предимства на RightSpot е секционният контрол на всяка дюза. За разлика от класическите системи, които управляват пръскането през 3–4 метра, тук всяка дюза е отделно контролирана. Това води до по-прецизна работа, по-малко припокривания или пропуски и потенциално до 5% по-висок добив – защото препаратът попада точно там, където трябва. Допълнителна ефективност с Boom-Up Допълнително, машината е оборудвана с така наречената Boom-Up система – линия, която захранва секцията с вода от едната страна и връща остатъка от разтвора обратно в основния резервоар. Това предотвратява задържане на препарат в системата, когато пръскането приключи. Защо да изберем RightSpot?

RightSpot е решение за онези фермери, които търсят прецизност, контрол и ефективност. С него се спестява време, препарати и се постига по-добро третиране – без компромис в качеството.

септември 2025

57

Инвестиция 58

Лебоплант – нова стъпка за Лебозол и силен импулс за българското земеделие С отварянето на завода Лебоплант стартира производството на торовете Лебозол извън Германия „Този ден е особен за Лебозол, защото с него затваряме една страница от историята на компанията и отваряме нова. С отварянето на вратите на Лебоплант започваме производството на продукти на Лебозол извън Германия“, заяви Дени Хартман, директор маркетинг и продажби на Лебозол-Германия и управител на Лебоплант Германия, по време на официалното откриване на новата фабрика на Lebosol България. Той подчерта, че с продуктите, които ще се произвеждат у нас, компанията ще засили позициите си не само на немския пазар, но и на Балканите като

цяло. Идеята за създаване на концентрирани листни торове, съдържащи по-малко вода, датира отпреди три години. „Ще произвеждаме специални концентрати, които ще се доработват в България, за да се оптимизират разходите за логистика“, поясни Хартман. Проектът Лебоплант стартира през април 2023 г. в Германия, а днес вече има свое измерение и у нас. Новоизградената фабрика ще разчита на екип от специалисти, част от които преминали специални обучения в Германия. „Торовете ще се произвеждат по най-нов модел технологична инсталация – иновация дори за Германия“, добави директорът на компанията. „Мечтаем да създадем инсталация, в която всяка точка на света да бъде под наблюдение и успешно управлявана. Връзката с Германия, която ще поддържаме ежедневно, ще гарантира качеството на рецептите и продуктите на Лебоплант“, коментира Рене Вердаасдонк, собственик на Lebosol® Dünger GmbH. По думите му решението производствената база да бъде изградена в България е продиктувано от ограниченията, които немските институции поставят пред разширяването на Лебоплант в Германия. „Процесът, който тук завършихме за година и половина, в Германия отнема четири–пет години“, уточни Вердаасдонк. „Гордеем се, че проектът се реализира именно в България, след като бяха разглеждани и други варианти, включително Румъния. Това, което виждате днес, е резултат на нашата съвместна работа. Продуктите ни са с високо качество и са изключително необходими за селскостопанската индустрия – именно това ни дава сили и желание да вървим напред“, допълни Хусейн Ахриев, управител на Лебозол България и на Лебоплант България. септември 2025

59

60

септември 2025

61

62

Цена за 1 брой: 6 лв./ € 3.07