Списание Агрокомпас брой Ноември 2022 Agrocompass Magazine, November 2022

В броя

Съдържание

22

Бодил

3

Актуално

4

Експертно Да купувам или продавам? - Педро Дейнека, световният анализатор и консултант

18 Селекция Решение срещу синя китка? Да, има!

Коледни камбанки 46 Най-добрият коледен подарък за всяка жена е …

48

Растителна защита 50 Гост 20 За да не ви изненада неприятно ливадната Александър Сотиров: Може да е пеперуда и през сезон 2023 – изненадайте я вие! трудно, но трудното е по-интересно Селекция 54 ОСП - какво повече? БАСФ хибриди с характер • ЕК одобри стратегическите планове на Хърватия, Словения и Швеция 18 Изложение 56 • По-зелено земеделие и чиста храна – EIMA International 2022: събитие в крак с времето възможно е, още сега

27 • Как да изкарвате допълнителни средства, ако Победители 62 запазвате въглерода в почвата?

29 Моделът Fendt 728 Vario спечели • Жените в новата ОСП 32 приза „Трактор на годината“ за 2023-та Призвание 36 64 Атидже Алиева-Вели: Участието на жените дава по- Празник 140 години аграрна наука в България голяма стабилност на сектор „Земеделие“ 73 Призвание 40 Бизнес философия Пазител на старите български вкусове Радина Маринчева: Земеделието ми носи много емоция и ме обогатява Пазарна ниша 74 Коментар на Валентина Спасова 43 Микрорастенията се отглеждат като малки деца Ти пари ми дай, не акъл. На всеки по нищо, но от Бизнес 76 сърце Успешните млечни продукти следват вкуса Призвание 44 Празник 78 Галина Мирчева, животновъд: Агробизнесът ме Изложението в Разлог – празник на научи на това, че човек трябва да е упорит и да има мерака в животновъдството иновативно мислене Коментар на Валентина Спасова Млечните продукти - шеметни цени

45

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Мирела Спасова, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв.

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

НСП чака одобрението на ЕК Служебният кабинет - не може да се отрече, свърши огромна работа Националният стратегически план на България е изпратен на ЕК. Най-после фермери и преработватели могат да се запознаят с окончателния вариант. Добре е да направят това и да не коментират, ако са погледнали само първите страници. Все пак агробизнесът ще работи в тази рамка до 2027 година. Служебният кабинет - не може да се отрече, свърши огромна работа. Негови представители избягваха да говорят за наследството от предишния редовен кабинет, но все пак стана ясно - документът е бил в абсолютно насипно състояние, както се казва. За няма и три месеца, в усилен диалог, се изчистиха направените 405 забележки от ЕК. Дори и онези допълнителните, които бяха получени в последния момент. Окончателният вариант не е най-доброто, което можеше да се предложи. Много от политиките можеха да се прецизират или основно да се променят. Но галопирането към разрешените срокове не го позволиха. Призна го и служебният земеделски министър Гечев в интервю за АГРО ТВ. Основните, трудоемки финални промени, са свързани с фундаментални критерии по двата регламента: доказване на интервенционната логика, свързаността на залегналите мерки с други фондове. Не на последно място не беше лесно да се отговори и на други изисквания на ЕК – в каква после-

дователност ще се прилагат интервенциите, как са свързани с всички части на Плана. Вярно, България отново е между последните страни-членки на ЕС, които изпратиха документа си. Много от тях отдавна получиха одобренията и вероятно усилено работят за стартирането на новата ОСП. Нестабилната политическа ситуация у нас сложи отпечатък – както върху сроковете на изпълнение, така също и върху качеството на НСП. Тепърва се чакат коментари. И по-лошото - тепърва, още догодина – препъване в парадокси. След кратко отдъхване, на преден план изплуват нови проблеми. Ако не се стигне до редовно правителство, каквато голяма вероятност има? Дали в някоя пауза на парламентарния цирк - с кратък срок на годност, ще се гласуват промените в Закона за подпомагане на земеделските производители? А без тях – на 1 януари новата ОСП не може да се прилага? МЗм е изготвило Проекта за промени. Топката е в полето на Парламента. В ситуацията на икономическа криза и война да се надяваме, че народните представители ще имат проблясък на отговорност. Има все пак надежда - след тежки конфликти, най-после беше избран председател на парламентарната Комисия по земеделие.

ноември 2022

3

Актуално

Готови ли сме за 1 януари 2023 г.?

4

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. бешe изпратен официално на Европейската комисия на 9 ноември. Това се случи след като от Комисията дадоха „зелена светлина“ на представения от екипа на Министерството на земеделието документ за последна предварителна оценка в началото на миналата седмица. Над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро) е бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в България за периода до 2027 г. По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза на 4 400 517 396 евро, а за инвестиции в селските райони са предвидени 3 529 075 550 евро. В допълнение на това са предвидени и специални интервенции за лозаро-винарския сектор на стойност 98 935 535 евро и за „Пчеларство“ 25 798 563 евро.

Светлана Боянова: Този, който прави иновация е смел и трябва да бъде подкрепен По отношение на новата ОСП се работи комплексно, с много сериозни темпове, защото първи януари е началото и ние трябва да сме готови, казва съветникът на Явор Гечев

Тя е признание за всички усиГ-жо Боянова, вие получихте награда за принос за ино- лия, които полагам от 2013 година вациите в земеделието. Какво насам - да могат хората да правят иновации. Искам тези, които реозначава тя за вас?

ално имат нужда от иновации, да ги направят - както земеделците, които търсят решение на своите проблеми, така и тези, които разработват цифрови технологии или други агротехнологии, свързани с увеличаване на производството, спестяване на разходи, увеличаване на печалби. Това могат да бъдат решения, свързани с опазването на околната среда и в тази област ще имаме все повече нужда от такива иновации. Аз работя за това хората да имат среда, в която да могат да правят иновации. Да имат не само финансова подкрепа, но и разбиране от страна на държавната адми-

нистрация, че този, който тръгва да си вземеш основното плащада прави иновация, е смел и тряб- не, което е завишено спрямо сегашния програмен период. Второ ва да бъде подкрепен.

– участие в доброволни екосхеми Гореща тема е официалното по Първи стълб. Трето - Програма входиране на Стратегическия за развитие на селските райони план на България. Какъв път агроекологични интервенции. Когато започнах да помагам в беше извървян, докато се слуМЗм, трябваше да се поставим на чи това? Стратегическият план е вече в мястото на един производител своята последна фаза, на края на на плодове и зеленчуци, на един преговорите сме с ЕК. Ние сме ра- животновъд и на зърнопроизвоботили по всички коментари по дител, на един биопроизводител варианта, който беше входиран и да видим как той и чрез кои през февруари. Т.е., нищо гене- интервенции може да бъде подрално ново нямаше как да бъде помогнат. Защото вече не се глеписано и преправяно. да интервенцията сама за себе Основните бележки, които ни си, а се гледа цялото стопанство. затрудниха, бяха най-вече свър- Когато се комбинират отделнизани с новата зелена архитектура те интервенции, каква подкрепа - това са новите зелени изисква- получава земеделецът и какви ния към земеделските стопани, резултати можем да очакваме от които са допълнително засилени него. Например, имаме екосхема в сравнение със сегашната ОСП. Ако досега нашите земеделци за намаляване на пестициди, получаваха допълнителни пари екосхема за намаляване на тоза това, че прилагат земеделски рове, екосхема за опазване на дейности, за същите земеделски биологичното разнообразие, но дейности в новата ОСП ще полу- имаме и такива, в които комбичат само основното си плащане и нираме екологичния ефект с това вече, ако искат да надградят, то- да имаме повече производство. гава трябва да приложат новите Имаме една много интересна инекосхеми, които са доброволни. тервенция за инвестиции, свърЦелта беше така да се формули- зани с околната среда, където ще рат екосхемите, че да могат да бъде подкрепено създаването на привлекат интереса на земедел- биологични трайни насаждения ските стопани. Да могат те да раз- и внедряване на технологии на познаят ползата от прилагането прецизното земеделие. Много е важно ние да изпълним им и разбира се, да бъдат поощобщоевропейските цели. Приларени финансово. На второ място - трябваше да гането на Стратегическия план направим по нов начин агроеко- трябва да доведе до резултати, логичните мерки в ПРСР, така че защото ако нямаме изпълнени те да надграждат това, което сме конкретни резултати, както е занаписали в екосхемите. Градаци- ложено в новия модел на прилаята е следната – първо, спазване гане на ОСП, ние, като държава, на стандартите за добро земедел- може да имаме проблем после с ско и екологично състояние, за плащанията.

Другите предизвикателства бяха свързани с някои от интервенциите, като например, управление на риска, при който изобщо не бяха разписани никакви рамки. Имахме няколко много критични дебата с ЕК по отношение на стандартите за добро земеделско екологично състояние 6 и 7 особено, където имаме минимум растителна покривка на почвата в определен период от годината. Също така - ротацията на културите, която при българските условия е доста трудна. Имахме голяма комуникация с ЕК по отношение на биопроизводството и как ще го подпомагаме в рамките на директните плащания и в рамките на агроекологията. Имахме много напрегнати моменти по отношение на пасторализма - дали тази дейност да продължава да я има като подкрепа. Специално за биопроизводството мога да кажа, че напредък няма да получим само чрез Стратегическия план. Ние бяхме длъжни да имаме и Национален план за биологичното производство, който предвижда подкрепа на промоционални кампании, както и чрез училищните схеми. Също така - могат да се правят и инвестиции за биопреработка. Биоземеделците бяха притеснени, че ще им бъдат намалени средствата… Те бяха притеснени, защото нямаха информация. Реално погледнато, парите не са намалени, а трансформирани, за да можем да получим по-голям резултат. Т.е., вместо да имаме 92 милиона евро в Първи стълб, ние ги пренасочихме във Втори стълб. Допълнихме с пари самата компенноември 2022

5

Актуално

саторна мярка за биологично производство. Отделихме биологичното животновъдство в Първи стълб, без да намаляваме парите. Направихме също отделна интервенция за биологичното пчеларство, за да имаме напредък. Опитахме се по-комплексно да подкрепим биопроизводството, за да имаме и резултат.

6

Какво предстои? Това, което предстои е да бъде обяснено на хората какво пише в този Стратегически план. Да има информационна кампания. Другото ключово нещо е да под-

готвим българското законодателство. Тук включваме промяна на Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Ние трябва да направим системата ИСАК годна за прилагане на новия Стратегически план. Това означава, че трябва да се разработи специален модул - Система за мониторинг на площта, която чрез сателити ще получава информация за това какво се случва на полето като дейност - не дали имаме културата или не, а какво се случва през целия растеж на самото растение.

Също така, трябва да се поработи върху заявяването на субсидиите, то следва да бъде по нов начин. Идеята е да бъде опростено и автоматично. В системата СЕУ на ДФЗ също ще трябва да има промени, както и в системата за контрол и санкции. Работим също в посока цифровизация на публичната администрация. Работи се комплексно, с много сериозни темпове, защото първи януари 2023 г. е началото и ние трябва да сме готови. Интервю на Анета Божидарова

Симеон Караколев, съпредседател на НОКА: Сдружаване – това е ключовата дума в Стратегическия план

„Заложените в Стратегическия план интервенции по отношение на стопаните, които отглеждат дребни преживни животни, надграждат досегашната подкрепа. Сдружаване – това е ключовата дума в документа“, заяви Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. От 90 хил. регистрирани земеделски производители у нас, едва малко над 500 са в групи и организации на производители. Около 400 от тях са члено-

ве на НОКА, уточни Караколев. „Сдружаването е шанс за овцевъдите и козевъдите да модернизират своите стопанства. Дори само по една вана за мляко да влезе в 4 хил. малки ферми, това вече е технологична революция за бранша“, смята съпредседателят на НОКА. „Хубаво е, че се залага силен тласък на подкрепа към неправителствени и браншови организации за тяхното участие в различните мерки, има и няколко интервенции, които ще кумулират сериозна подкрепа към животновъдите, заложена е специална подкрепа към младите фермери“, каза още съпредседателят на НОКА. Битката на браншовата организация за промени в законодателството продължава, защото едва 30% от козевъдите и овцевъдите у нас разполагат с достатъчно земя, допълни Симеон Караколев. Според него е добра новина, че на втората година от прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, интервенциите могат да бъдат променяни. Тогава ще има яснота и какъв е ефектът от прилагането на отделните мерки, заложени в плана. Автор Анета Божидарова

ВАЖНО: До края на годината биопроизводителите трябва да имат сключен договор със сертифицираща фирма В противен случай ще загубят една година, предупреждава Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“ Повече от добър и гарантиран бюджет за сектор „Биопроизводство“ през следващите 5 години е заложен в Стратегическия план и в Националния план за развитие на биологичното производство. Той е в размер на 405 млн. евро. Това съобщи Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“. За да могат обаче биофермерите да се възползват от подпомагането, трябва до 31 декември тази година да имат сключен договор със сертифицираща фирма. „Нека не се чака последният момент, както обикновено правим всички. Има достатъчно време, за да се сключи такъв договор. В противен случай всеки, който не го е направил, ще изпадне за една година от подпомагането“, предупреждава Апостолов. В Националния план за развитие на биоземеделието се залагат 2 клю-

чови цели – до 2027 година увеличение на биосертифицираните площи до 7 % и до 2030-а година - до 10 на сто. „Това е постижима цел, като се имат предвид всички мерки и интервенции, които са заложени в Стратегическия план и в Националния план за развитие на биологичното производство“, казва Стоилко Апостолов. По думите му, бюджетът от 405 млн. евро е повече от добър, а за да не бъде повторен горчивият опит с източването на средства, по настояване на бранша, в подпомагането за биопроизводство са въведени тавани. Това ще откаже т. нар. субсидаджии да регистрират площи единствено заради парите, които целево ще бъдат насочени само към този сектор.

ноември 2022

7

Актуално

Какво подпомагане предвижда Стратегическият план за общините

8

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони ще обхване отново 215 общини. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на Годишната среща на местните власти 2022, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Агроминистърът коментира, че в своята същност Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) никога не е била само за земеделските производители, тя предвижда общо развитие на селските райони и по-добряване на стандарта на живот в тях, като общините са неразделна част от нея. „Извън специализираните мерки, по които ще има пряко кандидатстване за местните власти, в следващия финансов период сериозно е засилен обхватът на подхода ЛИДЕР. За него е заделен 8% от бюджета на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР), което е

малко над 550 млн. евро“, информира министърът. Той уточни, че освен това подходът ЛИДЕР ще се прилага с многофондово финансиране с участието на програмите „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Развитие на човешките ресурси“, „Образование“ и „Околна среда“. Предвидено е около 2% от бюджета на всяка програма да бъде заделен за прилагането на подхода, което осигурява допълнително минимум 185 млн. евро. „Що се отнася до законодателството, необходимо за прилагането на СПРЗСР, се подготвят промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и предстои внасянето му в Народното събрание“, разясни министърът. Явор Гечев подчерта, че одобрението му има жизнено важно значение затова дали ще започне своевременното прилагане на СПРЗСР и се надява всички народни представители да са по-отговорни в тази посока.

До 6 януари 2023 г. е приемът по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“ Близо 30 млн. лева е бюджетът по отворения прием по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Около 49 хил. лева е помощта, определена за подпомагане на един млад фермер. Документи могат да се изпращат изцяло електронно, което ще се извършва чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН 2020). Електронно ще се извършва и оценката на проектните предложения. В рамките на приема по подмярката ще има възможност за предоставяне на безвъзмездни консултантски услуги от страна на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), както и за изготвяне на безплатни бизнес планове от страна на службата и Научен център по животновъдство и земеделие – Смолян и „Академис“ ЕООД.

В новата ОСП: Подкрепа на иновациите, на младите фермери, малките и средни земеделци, местното производство и потребление Министър Явор Гечев: Чрез Националния план за възстановяване и устойчивост страната ни създава предпоставки за ускорена зелена и цифрова трансформация

България прилага редица мерки за подпомагане на земеделските стопани, с цел смекчаване на последиците от икономическата ситуация и осигуряване на продоволствена сигурност на населението. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на срещата на земеделските министри на държавите членки и някои ключови партньори на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това беше първото участие на България в министерска среща от този формат, след като страната ни получи официална покана за започване на членство в ОИСР в началото на годината. Министър Гечев посочи, че за да бъдат избегнати бъдещи фалити, множество стопанства имат нужда

от подпомагане за подобряване на своята ликвидност. По думите му разходите и загубите, породени от скорошните международни кризи в областта на здравеопазването и сигурността, са били понесени най-вече от земеделските стопани. „Особено внимание следва да се обърне на стимулирането на малките стопанства и осигуряването на пазарен достъп на продукцията им. Фермерите от тези стопанства имат ключова роля в производството на качествени и традиционни селскостопански продукти, както и в задоволяването на местните пазари“, категоричен бе министър Гечев. Земеделските министри дискутираха още и темата за устойчив растеж на продоволствена сигурност и хранене. „Особено важно е да се стимулират цифровите иновации и приложения в селското стопанство, като фактор за възходящ тренд и добавена стойност“, коментира Явор Гечев. И припомни за ангажирането на страната ни с изпълнението за устойчиво развитие в посока намаляване наполовина разхищението на храни на ниво търговия, както и намаляване на загубите им по хранителните вериги до 2030 г. Министър Явор Гечев информира, че в България имаме изградена система на научни изследвания, обучение и предоставяне на съветнически услуги за земеделските производители. „Провежданата от правителството политика е в посока към развитието на стратегии и програми в различни подсектори, както и в Националния план за възстановяване и устойчивост, Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) и Програмата за развитие на селските райони 2014-2020“, добави още той. И допълни, че включват мерки в подкрепа на иновациите, щадящи околната среда, сдружаването на производиноември 2022

9

Актуално 10

телите, насърчаващи младите фермери, малките и средни производители, местното производство и потребление. Във връзка с новата ОСП министърът поясни, че България е една от малкото държави в ЕС, която е заложила в Стратегическия си план 60% национално съфинансиране, което показва ясното желание на правителството за модернизация на земеделския сектор и повишаване на устойчивостта му. „В хода на разработването на СПРЗСР, бяха извършени много анализи. Техните резултати идентифицираха ключови предизвикателства и възможности за развитие на земеделието и селските райони“, допълни агроминистърът. Министър Гечев съобщи, че с одобрения през месец май 2022 г. Национален план за възстановяване и устойчивост, страната ни създава предпоставки за ускорена зелена и цифрова трансформация за постигане на амбициозните цели на Европейската зелена сделка. Чрез него ще бъдат реализирани два проекта в областта на селско стопанство, целящи активизиране на инвестиционните процеси в аграрния отрасъл за неговото техническо обновление и навлизане на екологични и дигитални иновации в производството. „Това са проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ и проект „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“, които ще се изпълняват до края на 2025 г.“, уточни Явор Гечев. В дискусията на тема „Трансформиране на производството, изграждане на устойчивост“ министър Гечев посочи, че са изготвени инструменти за борба с природните явления, които са все по-често срещани. „От следващата година планираме прилагането на нови практики, които са насочени към създаване на контролирани валежи“, уточни той. В допълнение информира още, че България засилва мрежата на противоградова система. Той бе категоричен, че страната ни е възприела стратегическите цели на ЕС, част от които са до 2030 г. да бъдат намалени по-опасните пестициди и изкуствени торове до 50% и достигане до 10% ландшафтна инфраструктура от земеделските земи, която не се използва за земеделски дейности. В рамките на заседанието, заместник-министър Георги Събев участва в работната група, посветена

на Новите умения и приспособяване, като обърна внимание на необходимостта от развитието на цифрови умения сред фермерите и рибарите. „Новата Обща селскостопанска политика на ЕС става насочена към по-ефективната употреба на вещества и ресурси като води, почви и биоресурси. В контекста на климатичните изменения е необходимо фермерите да придобият нови умения особено в цифровизация, защото новите технологии ще навлизат все повече в производствените процеси с цел по-ефективно използване на ресурсите“, отбеляза Георги Събев. Селските райони имат и друг недостатъчно развит потенциал, а именно селският, аграрният и кулинарен туризъм. „С местни и регионални традиционни продукти, тези райони могат да привличат посетители, и да възстановяват производства, с което ще се помогне на икономиката на тези региони. В тази връзка Министерството на земеделието на България изготвя Рамкова програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти, с помощта на която този потенциал ще се надгради и развие“, сподели пред министрите на земеделието от страните на ОИСР българският земеделски заместник-министър.

Предлага се разширяване на таргет групата по Училищните схеми Също така - увеличаване на биологично произведените продукти в доставките и промяна в грамажите за една порция Началото на изготвянето на нова Национална стратегия за прилагането на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ беше дадено с първото заседание на тематична междуведомствена група. „Чрез новата Национална стратегия ще бъдат прилагани и управлявани двете схеми през предстоящия стратегическия период – от 2023/2024 до 2028/2029 учебна година“, отбеляза заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков. Аграрният заместник-министър уточни, че тези схеми са приоритет в дневния ред на Европейския съюз, като има заложени две основни цели, които трябва да бъдат постигнати с тях. По думите му първата е да се създадат още от ранна детска възраст навици в подрастващото поколение на ЕС към здравословно хранене. „Втората е осигуряването на пазара на качествени земеделски продукти“, разясни Тодор Джиков. Според него те подпомагат и реализирането на стратегията „От фермата до трапезата“, чиято основна цел е скъсяването на веригата на доставки и получаването на адекватна цена спрямо качеството на произведената земеделска продукция. „В рамките на около месец междуведомствената работна група трябва да създаде такава наредба, която да подпомага реализирането на тези две основни цели“, посочи заместник-министърът. „Участието на представители на различни институции, имащи отношение с темата, е добра основа за разработване на концепция, в която да бъдат защитени интересите на всички страни“, коментира още той. Тодор Джиков каза, че намирането на балансирано решение в полза на изхранването на децата е от ключово значение. „Производството на здравословни храни, плодове, зеленчуци, мляко и млечни изделия и консумацията им от подраства-

щите е основополагащо. Предвиден е немалък финансов ресурс и съвместно, вярвам, ще направим добра наредба, която да е в полза на всички“, допълни той. По време на срещата земеделският заместник-министър открои необходимостта от извършването на широко проучване за хранителните навици при децата, какво най-често не се консумира от тях и какви са техните предпочитанията за плодове, зеленчуци и млечни продукти. Той очерта и нуждата от анализ и точно дефиниране на това какво е здравословно за децата, какви продукти трябва да им се предоставят, в какви количества и каква последователност. Според него тези изследвания трябва да са в основата на разработването на добра, работеща стратегия, която да отговаря на нуждите както на децата, така и на земеделските производители. В рамките на заседанието представителите на браншовите организации изложиха своите идеи за норми, които да бъдат включени в стратегията. Сред предложенията са разширяване на таргет групата от ученици до 7 клас, увеличаване на биологично произведените продукти в доставките, както и на стоки, произведени в България и промяна в грамажите за една порция. От бизнеса предлагат още да бъде заложена актуализация на доставните цени, поне два пъти през учебната година и фиксиране на логистичните разходи. Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта да бъде обърнато по-сериозно внимание на образователния елемент. Според тях е важно децата да бъдат запознати с ползите от здравословното хранене, с хранителната стойност на продуктите и как това влияе на развитието на организма и здравето. ноември 2022

11

Унгария ще подкрепи със 186 милиона евро своите млади фермери

Актуално

Амбицията на страната е до 2027 г. да удвои биосертифицираните си площи

12

Унгария ще получи 8,4 милиарда евро по ОСП чрез прилагане на стратегически план, който беше одобрен от ЕК. От този бюджет 2 милиарда евро са предвидени за цели и екосхеми в областта на околната среда и климата и 186 милиона евро за млади земеделски стопани. Планът за ОСП на Унгария предлага широк спектър от интервенции, насочени към осигуряване на справедлив доход за земеделските стопани, както и постигане на по-справедливо разпределение на финансовата подкрепа между тях. Мерките в плана също така ще улеснят установяването на 8 800 млади земеделски стопани. Приоритет на Плана е модернизацията на 7 700 стопанства. Късите и местните вериги на доставки също са важни елементи по отношение на достъпа до пазара за местни продукти и намаляването на транспортните разходи и емисиите. Секторите, изправени пред затруднения, ще получат допълнително подпомагане на доходите.

38 % от бюджета за развитие на селските райони Унгария отделя за агроекологични интервенции, 8 % за развитие на биологичното земеделие и около 5 % за опазване на защитените зони по „Натура 2000“. Тези схеми, събрани заедно, ще допринесат за устойчивото управление на хранителните вещества, намаляването на прилагането на торове и ограничаване на емисиите от амоняк. Освен това амбицията на Унгария е до 2027 г. да удвои биосертифицираните си площи. Мерките за подкрепа на селските райони ще допринесат за развитието на местните занаятчийски производства, ще засилят икономическите дейности на микро- и малките предприятия и ще стимулират екотуризма и гастрономическите и културните фестивали. Около 30 % от населението в селските райони ще се възползва от подобрените услуги и най-малко 7 000 нови работни места ще бъдат създадени чрез проекти, подкрепени от плана.

Схеми за качество Европейският парламент (ЕП) публикува работен документ с първоначална позиция по схемите за качество. Италианският евродепутат Паоло де Кастро е представил политическите насоки, които ще ръководят неговия проект на доклад относно преразглеждането на законодателството, уреждащо географските означения (ГО) на ЕС за вино, спиртни напитки и селскостопански продукти и храни. По-конкретно евродепутатът е подчертал, че предложението на Комисията за реформиране на политиката за качество „има за цел укрепване на системата на Съюза за ГО, повишаване на разпознаваемостта на ГО в целия Съюз, съкращаване на времето за регистрация и повишаване на тяхното коректно възприемане на пазара и на информираността на потребителите относно политиката за ГО и символите на Съюза.“ Очаква се предвидените мерки „да дадат възможност на потребителите да направят информиран избор при покупка и да постигнат по-високо

ниво на защита, особено онлайн“. Докладчикът е приветствал целта на предложението, което „предлага възможността за създаване за първи път на истински единен текст на Съюза относно качествените продукти, с по-голямо съответствие и яснота между всички различни сектори, като същевременно се запазват техните специфики“. Но той е подчертал, че текстът „трябва да бъде подобрен и разширен, така че реформата да доведе до укрепване и обновяване на система без аналог в света, способна да създава стойност, без да е необходимо да се инвестират каквито и да било обществени средства.“ Политикът е идентифицирал четири основни стълба по реформата: а) засилване на ролята на групите производители б) по-голяма защита в) опростяване и ролята на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) г) устойчивост

Географските означения добавят стойност в размер на 20-30% към пазарната цена на продукта „Страната ни има вече натрупан опит със защитените наименования, които са традиционните български продукти и храни“, каза заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на конференция „Новости при европейските схеми за географски означения и аспекти при подготовката на заявление за регистрация на географско означение“. Заместник-министър Събев уточни, че България има вече немалък брой регистрирани защитени наименования както при храните, така и в секторите на вината и спиртните напитки. По думите му нашата държава има голям потенциал и изграден административен капацитет за прилагане на схемите за качество. В допълнение, в Стратегическия план България за първи път ще има интервенция, насочена към схемите за качество. Експертите от Комисията представиха в два панела – съответно пред националната администрация и пред заинтересовани земеделски производители промените в действащото европейското законодателство, засягащи земеделските продукти и храни, вина и спиртни напитки със защитени наименования, както и предложението за ново законодателство за сектора, което е в процес на обсъждане с държавите членки. При националната администрация основен момент в обсъжданията беше задължителното въвеждане на дигиталната платформа e-Ambrosia като инструмент за подаването на заявления за регистрация, изменение и заличаване на защитени наименования на европейско ниво. Представителите на Комисията обясниха, че има създадени отделни обучителни модули за трите сектора, поради различните специфики при виното, спиртните напитки и селскостопанските продукти и храни. Бяха обсъдени и характеристиките на нововъведените изменения на Съюза и стандартните изменения при храните. „Географските означения добавят стойност в размер на 20-30% към па-

зарната цена на продукта.“ Сподели опит Гергана Андреева от Сдружение „Българско розово масло“. Тя допълни, че регистрираното наименование дава предимство на Сдружението при участие на международни изложения – при изработване на рекламни материали, позициониране на сайт и т.н., което е сериозно предимство за износителите. До момента България има 69 регистрирани географски означения и 5 храни с традиционно специфичен характер. Сред тях са Защитено географско указание (ЗГУ) „Горнооряховски суджук“, ЗГУ „Българско розово масло“, Защитено наименование за произход (ЗНП) „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“, Храна с традиционно-специфичен характер (ХТСХ) „Филе Елена“, ХТСХ „Луканка Панагюрска“, географските указания „Ямболска гроздова ракия/Гроздова ракия от Ямбол“ и „Сунгурларска гроздова ракия/Гроздова ракия от Сунгурларе“, вината ЗНП „Мелник“, ЗГУ „Тракийска низина“ и други. „Надявам се в близко време да има още такива продукти, за които да започне процедура и в кратки срокове и те да получат своите регистрирани наименования“, посочи заместник-министър Събев. Той увери земеделските производители, че експертите на Министерството на земеделието оказват съдействие на заявителите, защото ползите и предимствата на защитените наименования са както за производителите, така и за потребителите.

ноември 2022

13

Актуално

Валонските фермери тестват стратегии за намаляване на пестицидите и обработката на почвата

14

Почвените живи лаборатории работят заедно, за да получат здрави почви до 2030 г. Валонският селскостопански изследователски център (CRA-W) в Белгия събра фермери, изследователи, съветници и други, за да създаде жива лаборатория, тестваща едновременното прилагане на стратегии за намаляване на пестицидите и оранта. Дидие Стилмант, ръководител на отдела „Устойчивост, системи и перспективи“ в CRA-W, обяснява: „След успешно събитие, ръководено от Greenotec, селскостопанска асоциация по агроекология и консервационно земеделие и CRA-W, създадохме групата ABC (L‘Agriculture Biologique de Conservation) като жива лаборатория през 2016. След това тази група беше подкрепена от проектите TRANSAE – Interreg и DiverIMPACTS – Хоризонт 2020. Групата ABC предлага системни иновации за намаляване на пестицидите и намаляване на оранта, тества ги, подобрява ги и ги популяризира допълнително в общността на фермерите. „ Живата лаборатория се състои от 12 фермери, разпределени в цяла Валония, съветници от Greenotech, изследователи и техници от CRA-W. Дидие подчертава значението на подхода на многото участници в тяхната група: „Имаме и социолог, който помага на групата да улесни обмена и комуникацията между членовете, да подчертае неизказаните неща и точките на внимание“. Тестваните практики са стриптил, директна сеитба под жив мулч, смес от сортове... В тази група има два вида фермери: органични, които биха искали да намалят интензивността на обработка на почвата и земеделски стопани, които биха искали да намалят употребата на пестициди, и по-специално използването на хербициди или фунгициди. Винсънт Ренар е един от фермерите, които се присъединиха към групата ABC. Първоначално работи на принципите на консервационното земеде-

лие, но се връща към разораването преди 10 години, след като преминава към биологично земеделие. Винсънт: „Реших да се присъединя към групата, тъй като исках да придобия нови практически знания за това как да намаля интензивността на обработката при полските култури, за да подобря плодородието на почвата. Контролирането на плевелите е най-голямото ми предизвикателство.“ Всеки земеделски производител има лице за контакт от CRA-W и Greenotec. Заедно те определят конкретен план за действие, който се споделя и обсъжда с цялата група. Всеки земеделски производител тества иновативните практики на един хектар и успоредно с това контролният участък дава възможност да се сравнят резултатите. Мониторингът на парцелите се извършва в продължение на няколко години, като фермерите се ангажират с тестовете в продължение на три години. Винсент: „За мен беше важно да мога да тествам специфично оборудване (без обработване, стриптил), което не е налично в региона, за да видя какво прави в моята ферма.“ Чрез групата той успява да се срещне с други фермери и изследователи. Винсент: „Без групата никога нямаше да мога да се срещна с тях, защото живеят далеч. Всички гледаме в една и съща посока, дори и да имаме различни гледни точки. Чрез обмен на личен опит относно конкретните проблеми, с които се сблъскваме в нашите ферми, ще продължим напред по-бързо. Никой няма решение сам, заедно се учим по-бързо.“ Всяка година групата организира две събития, за да представи най-новите резултати и да анализира ефективността на тестваните практики. Едно от тези събития се случва на полето. Винсънт заключава: „Групата е успокояваща за мен. Ако искам мнение, информация или помощ, винаги мога да се свържа с някой от членовете на групата.“

Екологични техники за управление на вредители в овощни градини ECO_FRUCT_BN, румънска оперативна група, тества различни методи и технологии за подобряване на контрола на вредителите в биологичното производство на плодове. На 4 пилотни биологични ферми в хълмистата и планинската област на окръг Бистрита, партньорите по проекта провеждат опити за стратегии за интегрирано управление на вредителите и решение за съхранение на биологични плодове, за да подобрят производството и да допринесат за опазването на околната среда и биологичното разнообразие. В тази област в Румъния вредителите са особен проблем за овощните градини. Насекоми като ябълков червей, сливов червей, сливова муха могат да имат опустошително въздействие върху културите. „През последните три години над 80% от реколтата от ябълки през есента имаше петна, специфични следи, оставени от ябълковия червей, галериите, пълни с екскременти на ларвите, придаващи вид, който обезценява качеството“, каза фермер от Blăjenii de Sus Bistritsa, участващ в оперативната група. В конвенционалното земеделие, за да предпазят плодовете от нападения от вредители, фермерите обикновено прилагат редица пестициди. Възможностите обаче са по-ограничени за биологичните производители, които са изправени пред много

загуби на култури поради тези вредители. Поради това партньорите от тази оперативна група идентифицираха конкретна необходимост от намиране на ефективни екологични решения за биологично земеделие, но които биха могли да се използват и от конвенционалните производители. Проектът е в съответствие с целите на Европейската комисия по отношение на устойчивото земеделие, заетостта в селските райони и здравословното хранене. Той също така има за цел да отговори на националните мерки за „разработване, прилагане и демонстриране на икономически жизнеспособен стратегически план за прилагане на интегрирано управление на вредителите чрез насърчаване на използването на нискохимични подходи в овощните градини и производството на плодове след прибиране на реколтата в агроекосистемите на Бистрита-Румъния“. Като цяло, оперативната група разработва практики като алтернативи на употребата на пестициди и по-ниско въздействие върху околната среда, като същевременно отговаря на изискванията на пазара - поддържане на производството и качеството на плодовете. Партньори по проекта са изследователи и фермери. Заедно те организираха четири полеви изпитвания в четири ферми, произвеждащи биолоноември 2022

15

Актуално 16

гични плодове в района, като приложиха нови и иновативни системи за управление на вредителите, включващи следните техники: • Стратегия за борба чрез интегрирана растителна защита, която е приета в биологичното земеделие в ЕС, а именно метод MD (прекъсване на чифтосването), който използва екомони (синтетични феромони и/или кайромони), за да обърка мъжките насекоми и да ограничи способността им да намират женски с цел предотвратяване на размножаването и размножаването. Това поддържа популацията на вредителите под прага на щетите. Този метод не влияе на биологичния баланс, за разлика от въздействието на използването на токсични химикали. Нивото на атака на вредителите се изследва с помощта на примамки в лепкави капани и се анализират климатичните условия в района на овощната градина.

• Озонова технология за съхранение на органични плодове за дълго време през зимата и поддържане на вкуса и аромата без прилагане на токсични продукти.

По време на целия проект се поддържа тясно партньорство между фермерите и изследователите, като се наблюдава, анализира и оценява ефективността на прилаганите технологии и методи. Проектът също така работи по много дейности за разпространение като конференции и уебинари за споделяне на резултатите с други производители в района и в други части на Румъния. Въпреки че проучването все още продължава, прилагането на техниките води до успешни резултати. „Нашите плодове със специфични органолептични характеристики, особено вкус и мирис, ще получат повишена добавена стойност, ако нямат петна“, каза друг фермер, който е партньор в този проект. Това означава и увеличен доход за фермерите от продажбата на тези по-висококачествени биологични плодове. Партньорите на ECO_FRUCT_BN също възнамеряват да продължат с по-нататъшни опити, разширявайки района, където се прилагат новите техники, включително съседните градини, в разширено партньорство, предложено в бъдещ проект.

Йелте Вирсма е новият генерален секретар на СЕМА

Нидерландецът Йелте Вирсма е новият генерален секретар на CEMA, Европейската асоциация, представляваща производителите на селскосто-

пански машини. Той беше избран на годишното събрание на Асоциацията и ще наследи досегашния генерален секретар Жером Бандри. Вирсма има 20-годишна успешна кариера в журналистиката, като през последните осем години е бил кореспондент за нидерландски медии по въпросите на Европейския съюз в Брюксел. Той е специализиран в селското стопанство, международните отношения и търговията. След избирането си той изтъкна, че на бъдещия си пост ще търси диалога с европейските институции, за да постигне още по-добро сътрудничество между индустрията и политиката. По думите му усъвършенстваните земеделски машини и решения са ключови фактори за постигане на устойчиво земеделие и глобална продоволствена сигурност.

След протеста на лозарите пред земеделското министерство: какви са обещанията от министър Гечев Подпомагането за лозарите ще достигне 2062 лева на хектар тази година, а за тези от тях, които получават и агроекологични плащания по Програмата за развитие на селските райони, сумата достига до 3602 лева. Това съобщи министърът на земеделието Явор Гечев по повод протеста на лозарите пред сградата на МЗм в началото на ноември. В разговор с лозарите агроминистърът беше категоричен, че те ще получат в рамките на годината допълнително от предвиденото подпомагане от около 50 лева/дка – 32 лева от остатъка от държавната помощ заради руската агресия срещу Украйна и 18 лева от извънредната мярка от Програмата за развитие на селските райони за подпомагане на земеделските производители за справяне отново с външнополитическите последици.

Министър Явор Гечев съобщи, че ще се възобнови изработването на стратегия за лозаро-винарския сектор и на стандартизирани технологични карти, които ще са актуална и обективна база за плащанията към земеделските стопани – животновъди и растениевъди. Той информира производителите, че стратегията за лозарството цели да има цялостна визия за развитието на сектора, както и той да стане устойчив и конкурентоспособен, да работи в посока маркетинг и коопериране. Предвижда се изработването на 52 технологични карти, които ще зададат стандарт при изчисляването на разходите в земеделието – цената на труда, торове, препарати и ще гарантират пропорционално разпределение на средствата в агросектора, като окончателният вариант ще бъде съгласуван със стопаните.

ноември 2022

17

Да купувам или продавам?

Експертно

Педро Дейнека, световният анализатор и консултант: Ключът, рецептата за успех и устойчив бизнес е управлението на риска

18

Г-н Дейнека, ще уцеля ли точно в десятката? Това е въпросът, който вълнува всички фермери, произвели и складирали зърното си в очакване на точния момент – да купувам или продавам? На пазара определено има много динамика. Динамика има и в Черноморския регион през последните 30 години, ако вземем пшеницата за пример. При царевицата и соята наблюдаваме нови лидери в лицето на Бразилия и Аржентина. Определено светът се променя, има различни динамики и трябва да ги следим и следваме.

Ще свърши ли храната в света? Краткият отговор е не, няма недостиг на храна. В момента има усещане, че има недостиг на храна заради геополитическата нестабилност и напрежение и климатичните проблеми по места, но това е само усещане. Всъщност населението консумира по-малко, отколкото се произвежда. Какво се случва с тази храна, която се произвежда в повече? Хранителен недостиг няма, но има проблем с дистрибуцията, с доставките. Един от очертава-

щите се световни лидери както в производството, така и в експорта на царевица и соя, е Бразилия. Ще може ли страната да произвежда и изнася достатъчно храна, за да изхранва света в близко бъдеще? Най-вероятно – да. В момента Бразилия държи 55 % от световната търговия със соя, а в ръцете на три държави - Бразилия, Аржентина и Украйна е износът на царевица. Каква е ролята на Бразилия? Ролята на Бразилия на глобалния пазар на царевица е много важна и расте непрекъснато през последните 10 години. Смятаме, че през 2025 г. ще се превърне в най-големия световен износител на царевица и се очаква да произвежда до 150 хиляди метрични тона царевица. Икономическият успех на Бразилия се дължи на много фактори. Сред тях са сериозните инвестиции в инфраструктурата. Бразилия има 36 основни пристанища, 15 от които са за износ на соя и царевица. В същото време само 7% от общата площ на страната се използва за земеделие. Доста по-голяма част – 23%, е заета от пасища.

Чудо или много работа е икономическият подем на Бразилия? Комбинация от двете. Бразилия е благословена със земята, с климатичните условия, с разположението си, с океаните и лесния достъп до експорт, но нищо от това нямаше да се случи, ако не се развиваха технологиите и хората не работеха здраво. Нарастваща роля на Бразилия в експорта на царевица ще рефлектира най-вече върху САЩ, а не върху страните-производителки от Черноморския басейн. Основни производители в момента са държавите около Черно море, Бразилия и Аржентина заради по-достъпната и изгодна продукция. В света зърно има и ще има. В САЩ реколтата от царевица и соя е добра, в Бразилия сега се сеят огромни площи. В цяла Южна Америка има пшеница, в Австралия и Русия има добри реколти, в Черноморския регион Украйна изнася зърно. Военният конфликт обаче доведе до сблъсък на интереси в Черноморския басейн. Какви са последствията от това за българските фермери? Как да продават и на каква цена складираното зърно? Това е изключително труден въпрос, особено за Черноморския регион предвид геополитическата и хуманитарна криза в близост. В момента има доста големи запаси на царевица навсякъде по света. Най-важното, което трябва да направят производителите, е да управляват риска и да вземат предвид не само търсенето и предлагането, но и какво може да се случи чисто геополитически в най-скоро време. Какви са основните Ви съвети? Има нещо общо между всички земеделски производители по света, било то в Бразилия, Америка, Аржентина, Черноморския басейн. Всички фермери искат да чуват това, което им харесва, а именно, че цените вървят нагоре. Но те трябва да бъдат изключително внимателни, да търсят информация, да бъдат жадни за нея дори тогава, когато това, което чуват, не им харесва. Ключът, рецептата за успех и устойчив бизнес е именно управлението на риска, защото ти трябва да знаеш какви са ти разходите, за каква цена да продадеш и какъв ти е маржът и да управляваш всичко това добре, така че независимо какво ще се случи, да продължиш напред.

Несигурността на пазарите обхваща и търговията с растителни масла. Какви са тенденциите? Страховете от глобалната рецесия тежат върху цените на маслата. Аржентина е най-големият и основен износител на соево масло. През април т.г. е отбелязан пик в цените на соево масло, в момента има несигурност. Търсене и предлагане на слънчоглед в Черноморския басейн и Европа. Основният въпрос, породен от военния конфликт, е дали Европа може да преработи слънчогледовата реколта на Украйна и какъв е капацитетът на европейските предприятия? Отговорите са спешни, тъй като най-малко 30% от зърнените потоци в Украйна са насочени към съседни страни, включително и към България. Капацитетът на Европа за преработка на зърното от Украйна е 60-80%, но ще намалее заради производството на собствено зърно.

ноември 2022

19

Гост 20 20

Александър Сотиров: Може да е трудно, но трудното е по-интересно Земеделието е едно приключение, казва потомственият фермер Александър Сотиров е на 28 години. Семейното му стопанство се занимава със зърнопроизводство на площ от 6 хиляди декара основно в землищата на селата Ябълчево и Карагеоргиево. Александър, как реши да влезеш в семейния бизнес? Земеделието е нещо, което цял живот е било покрай мен или може би аз съм бил покрай него. Израснал съм с него и в крайна сметка след като завърших висшето си образование, стигнахме до този етап, в който родителите ми казаха, че съм достатъчно голям, за да започна да поемам нещата

в свои ръце и така до днес. Какво е за теб земеделието? Какво е най-интересното в него? Всичко. Всичко е интересно – включително и това как възприемаме почвата и растенията. Оказва се, че с всеки изминал ден се научава нещо ново, което е изключително готино. Ден с ден не си приличат. Работата е изключително интересна и човек започва да осъзнава, че е част от нещо, което и по-значимо и по-голямо. Какви са твоите отговорности в стопанството? Предимно организаторски, но аз не се задово-

лявам само с това. Обожавам да работя с машини. Въпреки че имаме достатъчно служители в нашето стопанство, аз редовно работя с техниката, която вече познавам изключително добре. Какво научи от твоите родители? Да бъда добър. Да бъда това, което съм. Да бъда себе си. Всичко, което до момента съм, до голяма степен дължа на родителите ми.

Обожавам да работя с машини Ако трябваше сега да започнеш бизнес сам, би ли го направил? Разбира се. Това е нещо уникално. Това е едно приключение. Всеки ден си изправен пред нови и нови предизвикателства. Какви познания имаш за земеделското производство? Завърших Аграрния университет в Пловдив, специалност Растителна защита. Смея да кажа, че съм агроном. Университетът ми даде една много добра теория. Срещна ме с добри професионалисти. След като завърших аграрното си образование, си мислех, че съм изключително подготвен за земеделие, че знам абсолютно всичко, но всъщност се оказа, че нещата на практика в известна степен не са така. Практиката ме среща с доста интересни ситуации, които понякога не можем да си обясним. Какво искаш да промениш в сегашната дейност? В нашето стопанство промяната вече е започнала. Преди две години изпитахме изключителни затруднения заради суша, която унищожи посевите ни. Никога не бях вярвал, че ще видя полета, на които не жънат комбайни. Тогава аз и родителите ми бяхме поставени пред избора дали да продължим, или да променим нещо. Промяната започна именно с консервационните практики. В момента все още тестваме различни технологии, като най-основно те са безоранните технологии, плуговете сме ги забравили тотално. Разпродадени са отдавна. Практикуваме Но-Тил земеделие, вертикални обработки на почвата, при които машините причиняват възможно най-малка вреда на почвата и на природата.

В нашето стопанство промяната вече е започнала Какво би надградил от свършеното до момента от родителите ти? Не бих казал, че искам повече земя или искам да направя по-голямо стопанство. Точно обратното. Надграждането искам да се изразява в това да бъдем отворени и да използваме нови технологии. Аз имам интерес към бактериални продукти, дронове в земеделието, нова техника. Европа иска повече млади фермери. Как да ги мотивира? Земеделието е изключително трудно. Отстрани изглежда много лесно. Имаш техника, качваш се и работиш. На пръв поглед изглежда така. Но всеки ден си поставен пред различни казуси, пред различни проблеми от всякакво естество. Въпреки това, искам да кажа на младите фермери да не се спират. Ако имат мотивацията да започнат бизнес в тази сфера, да не се спират пред нищо. Може да е трудно, но трудното е по-интересно. Какво е най-важното, за да стартира един млад фермер? Да има достъп до земя. В България е затруднен. Смяташ ли, че дигитализацията ще навлезе по-лесно чрез младите хора и тя ще направи земеделието по-привлекателно? Тя вече навлиза. Бих казал, че това е нещо неизбежно, нещо наистина нужно. Надявам се, че малко по малко тя ще отвори сектора и за младите хора в земеделието. Т.е. би станал по-приветлив за тях.

Най-важното за един млад фермер е достъпът до земя Може ли земеделието да бъде професионалният избор на младите и защо? Да, защо не. Разбира се, че може. Имам колеги и приятели, които вече са направили този избор. Аз не виждам абсолютно никаква причина това да не ноември 2022

21

Гост 22

е техният избор. Това нещо трябва да им идва отвътре. Трябва да имаш любов към природата, растенията, животните. Смяташ ли, че един млад земеделец може да бъде по-успешен, когато наследи бизнеса от родителите си? Не. Твърдо не. Според мен това си е до качествата на човека. В този живот няма гаранция за нищо. Какви разходи успявате да покриете с европейските субсидии в стопанството? Получаваме субсидии по няколко мерки. Доволни сме. Ситуацията, в която се намира европейският пазар, налага наистина получаването на субсидии. Една немалка част от разходите се покриват от субсидията. Обикновено субсидията, която получаваме, горе-долу покрива разходите за торове. Вярваш ли, че ОСП ще продължава да подкрепя доходите на фермерите? Искам да вярвам в това. Ще бъда искрен. ОСП, която сега приключва, според мен не е много успешна. Затова имам надежди, че новата ще е доста по-добра. Все пак тя ще се изразява основно в подкрепа на младите фермери. Една от целите на новата ОСП е намаляване на количеството на използваните препарати за растителна защита. Как може да стане? Има ли решение?

Решения има, но те са доста скъпи. Така или иначе е неизбежно, защото всяка година се забраняват все повече и повече активни вещества. В крайна сметка това по един или друг начин ще ни бъде наложено. Единствено не знам какво би се случило, ако ни задължат да намалим количествата на минерални торове, които използваме.

Имам надежди, че новата ОСП ще е доста по-добра от сегашната Какви добри практики прилагате за запазване, обогатяване на почвеното плодородие? Най-малкото, че не орем земята. Паралелно с това в нашето стопанство освен, че вече прилагаме безоранните технологии, които възстановяват органиката в почвата, също така допълнително започнахме да прилагаме препарати, които са на бактериална основа, т.е. бактерии, микоризни гъби, които спомагат за по-бързото възстановяване на органиката в почвата.

ноември 2022

23

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОДОБРИ СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ПЛАНОВЕ НА ХЪРВАТИЯ, СЛОВЕНИЯ И ШВЕЦИЯ

24

Те имат общ бюджет от близо 9 милиарда евро Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика на Хърватия, Словения и Швеция получиха одобрението на Европейската комисия. Новата ОСП трябва да влезе в сила на 1 януари и има за цел да оформи прехода към устойчив, издръжлив и модерен европейски селскостопански сектор. Съгласно реформираната ОСП финансирането ще бъде по-справедливо разпределено между стопанствата, като ще се наблегне на малките и средни семейни стопанства, както и на младите фермери. Освен това фермерите ще бъдат подпомогнати да възприемат иновации - от прецизно земеделие до агроекологични производствени методи. Като подкрепя конкретни действия в тези и други области, новата ОСП може да бъде крайъгълният камък за продоволствената сигурност и земеделските общности в Европейския съюз. Одобрените планове на Швеция, Словения и Хърватия имат общ бюджет от близо 9 милиарда евро, включително 2,7 милиарда евро, предназначени за екологични и климатични цели и екосхеми, и 227 милиона евро за млади фермери. И трите плана имат силно екологично измерение. Словения и Швеция са отделили почти 60 процен-

та от средствата за развитие на селските райони за цели, свързани с околната среда и климата. Планът на Словения ще подкрепи, наред с други неща, производството на възобновяема енергия от селското стопанство, позволявайки на фермерите да инвестират в биогаз, биометан и геотермални кладенци за собствените си нужди. Хърватският план реши да се справи със селскостопанските емисии, които произтичат главно от управлението на почвата и оборския тор, докато шведският план поставя силен акцент върху улавянето на въглерод, биоразнообразието и ценните пасища, както и увеличаването на знанията за устойчивото производство. Благодарение на финансирането по ОСП, органичното земеделие ще бъде подпомогнато, за да обхване съответно 17, 14 и 12 на сто от земеделската земя в Словения, Швеция и Хърватия. В Хърватия по-справедливо преразпределение на подкрепата ще бъде постигнато чрез преразпределяне на 20 процента от директните плащания към малки и средни земеделски стопани за техните първи 30 хектара. По подобен начин ще действа и Словения, за да се прехвърли част от бюджета от по-големите към по-малките земеделски стопанства. Като допълне-

Словения

Хърватска

ноември 2022

25

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

Швеция

26

ние към директните плащания, 98 милиона евро ще бъдат използвани за подкрепа на около 25 000 фермери в сектори, които в момента са изправени пред затруднения, като екстензивно животновъдство и протеинови култури за фураж и храна. Швеция пък ще отпусне 806 милиона евро за фермерите, за да продължат с устойчивите селскостопански практики в райони, където условията за

земеделие са трудни, като планини, горски райони или северни райони. Младите фермери в Швеция ще могат да кандидатстват за помощи за стартиране и да получат допълнителна подкрепа за доходите, която да им помогне в първите години след стартиране на техния земеделски бизнес. текст: Алеко Дянков

Ако се грижите добре за почвата, ставате по-независими от високите цени на торовете По-зелено земеделие и чиста храна - възможно е, още сега Амбициозните европейски цели по отношение на опазването на околната среда и развитието на биоземеделието могат да бъдат дори по-високи, а инструментите за постигането им са в ръцете на фермерите, коментира агрономът Свилен Смиленов. „Има както щадящи пестициди, така и интелигентни и доказани с ефективността си торове, кои-

то да изхранят растението. Така че, от гледна точка на растителна защита и хранене, инструментите ги има и за щастие са тук в България. Те се прилагат както от малки стопани, които искат да си произведат продукция лично за тях, така и от много иновативни фермери, които икономически са устойчиви и си запазват добивите“, посочи Смиленов.

Изискванията на Европа за намаляване на количеството на употребяваните химически препарати наистина поставя предизвикателства пред фермерите, но те не трябва да бъдат притеснени, каза Божидар Петков, биопроизводител и председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. И допълни: „Новата ОСП дава много възможности в направление екологично производство и производство с намалена употреба на пестициди или замяната им с други нехимични средства, чрез които земеделците могат да получат абсолютно същите резултати без да се намали количеството и качеството на продукцията. Земеделските производители, както в България, така и в други страни, са песимистично настроени, даже има гласове на отпор, че новата ОСП ще затрудни производството, ще наруши продоволствения баланс, което не отговаря на истината. Смятам, че Но-Тил технологията, използването на нови методи за борба с вредителите и прилагането на нехимични средства ще покажат своята ефективност.“

ноември ноември2022 2022

27

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

28

В биологичното си стопанство Божидар Петков прилага всички добри практики за защита на почвата и на биоразнообразието. „От самото му създаване използвам само биологични препарати за растителна защита, също така - феромонови уловки, определени комбинации на растения, които отблъскват насекомите от културните растения, и по този начин се намалява използването дори на биологичните препарати за растителна защита.“ Зеленото торене е с благотворно влияние върху плодородието на почвата, твърди Божидар Петков. В стопанството му се прилага технологията Но-Тил. „Не разоравам междуредията в моята овощна градина. Веднъж в годината се обработват с продълбочители. Така се запазва и увеличава хумусът, в същото време добавяме активни биологични

вещества, различни от оборски тор, и други, които пък увеличават броя на активните бактерии.“ Биоземеделието осигурява устойчивост на стопанствата, убеден е малинопроизводителят. „През тази година станаха големите сътресения с високите цени на торове и препарати, но те не се отразиха на нашето стопанство. Това е един от основните елементи на устойчивост, защото повишавайки почвеното плодородие, това ни прави по-независими от допълнителното влагане на химия и други подобрители.“ Според Божидар Петков, за да се увеличат биосертифицираните площи у нас, трябва да има информационни кампании, насочени към потребителите.

Как да изкарвате допълнителни средства, ако запазвате въглерода в почвата? Започва ли търговията с въглеродни сертификати?

Тома Стайков, мениджър на Асоциацията на Българските Но-Тилъри Преди да поговорим за това как можем да изкараме допълнителни средства заради това, че запазваме въглерода в почвата, нека да изясним няколко понятия. Какво означава нисковъглеродно земеделие? Това е земеделие, което прави по-малко замърсяване с въглероден диоксид. Използване на по-малко машини, по-малко гориво. Това ли да разбирам? Това е единият аспект. Но също така - по-малко безпокоене на почвата, по-малко обработки, защото при обработките се изпуска въглерод, който обикновено стои в почвата. А какво означава въглероден фермер? Това е фермер, който „отглежда“ въглерод, т.е. използва практики, при които въглеродът остава в почвата. А Но-Тилър? Не се ли припокриват понятията? Припокриват се, да. Защото Но-Тилърите съхра-

няват въглерода в почвата, която е един от големите складове на въглерод в природата. А регенеративно и консервационно земеделие. Къде са пресечните точки? Много са сходни. Консервационно земеделие се използва повече в Европа като понятие. Консервационно земеделие включва три принципа. Първо, минимално безпокоене на почвата, както механично, така и химично. Търси се оптимизиране на пестицидите и на торовете и т.н. Второ – управление на растителните остатъци, така че почвата да бъде покрита, и третото е сеитбооборот. Това са трите принципа на консервационното земеделие. А регенеративното земеделие как надгражда консервационното? Регенеративното земеделие включва още два принципа. Първият е интегрирането на животни. Какво означава това? Покривните култури, които фермерът сее, вместо да бъдат терминирани с хербицид, да се пуснат крави, овце, които ги опасват и наторяват, като така подобряват почвеното плодородие. И още един принцип в регенеративното земеделие - максимално дълго време да има живи корени в почвата. В основата на земеделието не е почвата както дълго време сме си мислили, а е фотосинтезата. Тъй като фотосинтезата прави почвеното плодородие. Затова този принцип е важен - максимално дълго време след основна култура да се сее покривна култура и дори някои по-напреднали фермери я сеят още докато основната култура е на полето. Как фермерите, които секвестират въглерод в почвата могат да печелят от това? Процесът на издаване на въглеродни сертификати все още не е стартирал в България, нали така? Да, но вече има компании, които казват, че могат да сертифицират стопанствата и да продават техните въглеродни сертификати. ноември 2022

29

ОСП ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

30

Кои фермери могат да печелят от издаване на въглеродни сертификати. При какви условия? Това са всички фермери, които успяват да секвестират или това означава да вкарат въглерода от атмосферата в почвата и да го задържат там. Има различни видове земеделие, чрез които това е възможно – чрез многогодишните култури, овошки. Синтропично земеделие също, което обаче не се практикува много България, и агролесовъдство, при което са включени и редове от дървета. Т.е. това не са само Но-Тилърите? И други фермери. Също така фермери, които управляват пасища. Така че, има различни видове земеделие, които могат да се възползват от въглеродни сертификати. Накратко - това е всяко земеделие, което задържа въглерода в почвата. И какво се случва: Един фермер задържа въглерода в почвата. Как да печели от това? Ние казваме, че това са най-вече Но-Тилърите, когато става въпрос за едногодишни култури. НоТил земеделието е най-широко разпространеното, което може да се възползва от въглеродните сертификати. Общо взето, зърнопроизводството и производството на технически култури в България заемат най-много площи. При това положение вече има компании, които проявяват интерес. Те се свързват с Но-Тилърите и им предлагат да одити-

рат и сертифицират техните стопанства. Да издават въглеродни сертификати, за които има пазар след това. Кой има интерес да закупува въглеродни сертификати? Има много компании и индустрии, които замърсяват околната среда и искат да купят въглеродни сертификати, което означава, че спонсорират някой друг, който пък почиства атмосферата. Това означава да си въглеродно неутрален. А български компании замърсители могат ли да закупуват такива сертификати? Могат, да. Това е свободен пазар. Какъв е процесът? Да кажем, един Но-Тилър работи по всички правила и една компания се свързва с него. Как правят оценка на секвестирания въглерод? Методологии има най-различни. Всяка компания може да си има собствена методология. Това са на практика посредниците, които одитират и издават въглеродния сертификат и след това му търсят пазар. Компаниите с по-добра репутация в световен мащаб могат да продават сертификатите на по-добра цена. Как точно става одитирането? Използват се новите технологии и сателитни снимки и така се доказва земеделецът какво е декларирал - че е сял покривни култури и че не е

орал. Също така, се правят измервания на място от почвата. Колко въглерод може да се секвестира в един хектар почва? В един хектар почва за една година може да се секвестира средно около 1 тон, въпреки че проучванията показват, че може да стигне и до 5 тона и това много зависи дали има покривни култури, има ли животни на полето. Така че, не всички са равни в този смисъл. Как варират цените на един въглероден сертификат? Цените варират от 20 до 35 евро на 1 тон или това един сертификат. Колко пари максимум може да получи един Но-Тилър от 10 000 дка площ за една година? Ще направим една бърза сметка. Десет хиляди декара са хиляда хектара, без да гоним максимумите средно могат да секвестират около 1000 тона въглерод. Това са 1000 сертификата. Ако си изберат да работят с компания, която може да продава на висока цена и е с добро реноме, това означава, че могат да ги продадат за 35 000 евро. Важно е да се отбележи, че това не е чистата печалба на земеделеца, тъй като тези компании посредници имат такси за издаването на сертификата, както и такси за продажбата на сертификата. Също така, фермерът е длъжен да заплати процент, който ва-

рира между 10 и 20% в така наречения буфер фонд, което е застраховка. Застраховка за това, че дори да има промени на полето, за което сертификатите вече са издадени, компаниите са сигурни, че не плащат за въглерод, който е излязъл във въздуха. Това е застраховката. Кога всъщност въглеродното земеделие ще влезе в ОСП, тъй като знаем, че ЕК има специална стратегия за защита на почвите. Има го в ОСП като терминология, може би подпомагането ще бъде чрез екосхема, но кога ще навлезе като въглеродно земеделие, което ще бъде като отделно перо, което ще се субсидира, аз все още не мога да кажа. Фермерите, които опазват почвата, трябва да бъдат възнаградени. Не смятате ли? Всичко зависи от поставените цели. ЕК констатира, че почвите в световен мащаб сериозно деградират. Органичната материя става толкова малко в почвата, че тя не може да задържа вода и е много податлива на ветрова и водна ерозия. Така че, поставените цели са да се запазят почвите. И това е част от новата зелена политика на Европа. Редица потребители от новото поколение приветстват това и искат фермерите, които правят въглеродно земеделие и опазват почвите, да бъдат субсидирани допълнително. Да бъдат мотивирани.

ноември 2022

31

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

Жените в новата ОСП

32

Броят на жените в селското стопанство бавно се увеличава през последните години. Според данни на Европейската комисия през 2021 г. жените представляват около 30% от общата работна сила в селското стопанство, горското стопанство и рибарството, но има значителни разлики между страните. Например, в Австрия 40% от работната сила в селското стопанство са жени, а само 15% в Ирландия. В Литва и Латвия почти половината от всички ферми се управляват от жени. За разлика от тях, в Малта, Германия, Дания и Нидерландия делът на жените мениджъри на земеделски стопанства не надвишава 10%. Равнището на заетост на жените в селските райони е постоянно по-ниско, отколкото при мъжете в селските ра-

йони, а доходите на жените в селските райони са по-ниски, отколкото на мъжете в селските райони във всички държави членки. Този проблем е особено остър, тъй като привличането на следващото поколение земеделски стопани в Европа се оказва ключово предизвикателство. Селскостопанският сектор в Европа е доминиран от по-възрастно население и това със сигурност е вярно, когато става въпрос за жени фермери - настоящите данни показват, че само 4,2% от жените фермери са на възраст под 35 години. Като се има предвид, че 42% от жените, работещи в селското стопанство, са над 65 години, има потенциал разликата между половете в селското стопанство да се разшири през следващите години. В отговор на тази ситуация ЕС се ангажира да подкрепя земеделските стопани жени, като предоставя средства за развитие на селските райони, за да помогне на младите жени да започнат земеделие.

ОСП за периода 2023-2027 г. има по-силен акцент върху насърчаването на участието на жените в социално-икономическото развитие на селските райони, като се обръща специално внимание на селското стопанство и се подкрепя ключовата роля на жените. За първи път в историята на ОСП конкретна цел се отнася изрично до жените чрез насърчаване на равенството между половете, включително участието на жените в селското стопанство. Поради това от държавите-членки ще се изисква да оценят положението на жените в селското стопанство и в селските райони и да се

справят с предизвикателствата за тази цел в стратегическите си планове. ОСП и други източници на финансиране ще подкрепят; • Инвестиции в инфраструктура и услуги – фактори за социално приобщаване на жените • Предоставяне на стимули за местните възможности на заетост на жените • Засилена подкрепа и стимули за жените земеделски стопани • Подобряване на достъпа до заеми за жени за предприемачески дейности • Овластяване на жените при вземането на решения

ноември 2022

33

ОСП ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

34

Концепцията „Социални условия“ на новата ОСП въвежда сериозни финансови последици за земеделските стопани, които не спазват трудовото и социалното законодателство по отношение на своите служители. Това ще доведе до по-добри условия на труд в селскостопанския сектор за всички работници, включително за жените. Помощта е под ръка за млади жени, които се интересуват от кариера в селското стопанство. Не само че ЕС ще подкрепя нови земеделски стопани чрез обичайната си система за подпомагане на доходите, но също така може да предостави средства за развитие на селските райони, за да помогне на младите жени да започнат земеделие. Този ангажимент за преодоляване на разликата между половете в ЕС е залегнал в Общата селскостопанска политика (ОСП): от държавите от ЕС се изисква да разгледат положението на жените в селските райони при разработването на своите програми за развитие на селските райони.

ноември 2022

35

Призвание 36

Участието на жените дава по-голяма стабилност на сектор „Земеделие“ Все повече земеделци са готови да тръгнат по така наречения „зелен път”, твърди Атидже Алиева-Вели, член на Комисията по земеделие в Европейския парламент

Българските фермери готови ли са да прилагат новата ОСП? По отношение на това дали са запознати с изискванията, считам, че не са готови, защото до момента липсва информационна кампания и обучение на земеделците във връзка с новостите. Ние закъсняхме с разработването и изпращането на стратегическия план, така че в този смисъл не са готови. По отношение на това дали имат желанието и дали са готови, считам, че и в момента все повече земеделци прилагат нови практики и иновативни методи и са готови да тръгнат по така наречения „зелен път”. Страната ни има ли административния капацитет да прилага новата ОСП? Дори и да няма, ще трябва да го изгради. Не можем да рискуваме този огромен финансов ресурс от средства, ако не изградим административен капацитет. Новата ОСП ще бъде ли по-справедлива? Идеологически тя е по-справедлива за всички. Но в същото време България продължава да получава по-ниски субсидии в земеделието от старите държави членки. Още със започване на преговорите по ОСП, като член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, аз внесох предложение субсидиите да се изравнят от 2021 година.

За съжаление, това предложение не беше прието, но аз подчертах, че съм постоянна и упорита в работата си и няма да спра да предлагам това, докато не получим мнозинство и докато не видя българските земеделци с изравнени субсидии. С какво новата ОСП ще бъде по-добра от старата? По-добра е с по-голямата гъвкавост, която дава, защото държавите членки сами могат да подбират мерките, които са подходящи и в съответствие с техните специфики. Освен това е по-добра и с по-големите възможности, които дава на земеделците, с по-голям брой интервенции, които да подпомогнат фермерите в зеления преход и да поощрят техните усилия в този зелен преход, т.е. ако те опазват околната среда, да получават средства за това. На каква подкрепа могат да разчитат младите фермери и как ОСП ще насърчава приемствеността в земеделието? Младите фермери в този програмен период имат гарантиран бюджет, който е в размер на 3 процента от общия бюджет по линия на ОСП. В България как ще разчитат на този бюджет и какви интервенции ще се прилагат - не мога да кажа, защото Стратегическият ни план за земеделие е в процес на оценка и комуникация с ЕК, но се надявам да има достатъчен набор от мерки, които да стимулират младите хора да се занимават със земеделие и да има обновление на поколенията. Ще бъде ли обърнато специално внимание на малките фермери? Да, трябва да бъде обърнато специално внимание на малките фермери. Отново в новата ОСП има заложен гарантиран бюджет в размер на 6 процента от средствата. Друг инструмент, който ще бъде в полза на малките ферми, е така нареченото пре-

ноември 2022 ноември 2022

37

Призвание

Неслучайно Маргарет Тачър е казала: „Ако искаш съвет, потърси го от мъж. Ако искаш работата да бъде свършена, потърси жена”

38

разпределително плащане и прилагане на таван на директните плащания за големите ферми. Субсидиите на площ не са достатъчни, затова трябва да имаме мерки за инвестиции, специално насочени към малките ферми, защото те не са конкурентоспособни по отношение кандидатстването с проекти наравно с големите, така че за мен е много важно да има специални мерки или програма, която да бъде фокусирана към инвестиции в малките ферми. Специално внимание новата ОСП обръща на жените в селските райони. Каква подкрепа се предвижда специално за тях? Не знам в България какво е заложено. Иначе по отношение на равенството между половете и на поощряване на жените за участие в програми и мерки, и по отношение на европейското финансиране – да, приоритетни са. Трудно място ли е земеделието за една жена? Няма лесно място, ако човек иска да е пълноценен в това, което прави. Независимо от сферата, в която е, има предизвикателства, но не считам, че земеделието е невъзможно място за жените - даже напротив, виждаме, че все повече жени се занимават със земеделие, което мен лично много ме радва, защото участието на жените дава по-голяма стабилност на сектора. Неслучайно Маргарет Тачър е казала: „Ако искаш съвет, потърси го от мъж. Ако искаш работата да бъде свършена, потърси жена”. Така че, сектор земеделие тепърва с модернизацията и развитието ще се радва все повече на женско присъствие. Разкажете Вашата история и каква е връзката Ви със земеделието?

Земеделието ме научи на много постоянство, упоритост и търпение. Работата ми в ЕП ме научи на повече диалогичност и солидарност

Моята история и връзката ми със земеделието започва от моето родно село, което е в Родопите. След завършването на университет започнах работа в голямо преработвателно предприятие. В началото бях микробиолог, впоследствие станах зам.-ръководител на лабораторията на това предприятие. След това живота и съдбата ме отведе в ДФЗ, където вече работата ми засягаше земеделието в много по-широка степен.

12 години работих в ДФЗ. Започнах от най-ниската позиция като експерт и последните шест години бях заместник-изпълнителен директор с ресор с „Програма за развитие на селските райони”. За тези 12 години съм отговаряла за пазарните мерки, за програма ”Рибарство” и „Програма за развитие на селските райони”, което пък ми даде една добра основа за работата ми ЕП. Кой Ви научи да обичате земята? Аз мисля, че с тази любов човек се ражда и я носи в себе си, защото всяко едно малко дете обича и земята, и животните. Въпросът е да съхраниш тази любов и да я развиеш в годините. Какво беше малкото момиченце Атидже? Малкото момиченце Атидже беше добра, старателна, отлична ученичка. Вкъщи винаги съм била дете, което помага на семейството си, включително и в земеделската работа, което пък от своя страна учи на дисциплина и на труд. Какво е онова нещо, с което свързвате детството си в онова малко селце в Родопите? Аз свързвам детството си с много спокойствие, с много игри, забавления и с онази чистата, селската, българската, истинската храна. Макар и вече непряко в земеделието, на какво Ви научи то? Първо, земеделието ме научи на много постоянство, упоритост и търпение. Работата ми в ЕП ме научи на повече диалогичност и солидарност, защото само по този начин работи ЕС и европейската общност. За да се вземе едно общо решение, то е въпрос на компромис и консенсус. Неслучайно девизът на ЕС е „Единни в многообразието”. В какво вярвате? Аз вярвам в доброто, вярвам в мечтите. Въз основа на това съм изградила целия си живот - с поглед в бъдещето. Аз съм човек, който непрекъснато си поставя нови цели и работи за постигането им. Интервю на Диана Александрова ноември 2022

39

Призвание 40

Радина Маринчева: Земеделието ми носи много емоция и ме обогатява Младите земеделци са проводник на иновативното мислене Радина Маринчева е на 35 години от град Средец. Със земеделие се занимава от 2008 година. Стопанството обработва около 5 хиляди декара основно със зърнени и етеричномаслени култури, като идеята е в новия програмен период да разширят дейността с преработка. Радина, как се запалихте по земеделието и има ли приемственост в това Ваше начинание? Аз винаги съм била свързана със земята. Още като мъничка баща ми ме водеше по полетата. Берях ягоди с бабите. Виждах какво представлява производството, защото се занимаваше с трайни насаждения по онова време. Може би от там се възроди тази любов към земята. Когато трябваше да кандидатствам, реших че, земеделието е моето нещо и кандидатствах аграрна икономика. Във втори курс реших, че започвам с малко земеделие, за да мога да прилагам на практика това, което учим

в университета и така с времето се развихме до ден-днешен. Не се ли двоумяхте дали да не се занимавате с нещо друго? Аз винаги съм се занимавала с маркетинг още от ученическите ми години и моята майка смяташе, че там ми е силата или нещо свързано със счетоводство. Татко подкрепя всяко мое решение, за което съм му изключително благодарна. Имах щастието да ми преподават страхотни преподаватели и ми дадоха възможност да работя по предприсъединителни фондове и програми. Участвала съм в начина на изработка, обученията по тях, как се пишат проекти, което също ми даде тласък напред. Аз имам това щастие моят баща да ме подкрепя всеки ден и да ми посочва положителните неща, които правя и грешките, които съм допуснала. Научи ме, че всяко нещо си има срок. Трябва да се спазва задължително. Научи ме, че всеки ден трябва да

бъда на нивата и да наблюдавам, да видя къде има проблем. Как надграждате семейния бизнес? Ние постигаме добри добиви. Да си земеделец е проста работа, но не е за прости хора, защото да обработваш земята и да прилагаш точно агротехническите мероприятия в точното време се изисква много интелект. Трябва да познаваш както почвите, така и културите. Трябва да познаваш всички болести, неприятели. Какво му трябва на растението. Трябва да го наблюдаваш всеки ден, за да разбереш какво му е необходимо, в кое време да му го предоставиш и тогава вече се получава добрата продукция. Европа иска намаляване употребата на торове и пестициди. Вашето стопанство ще се справи ли? Като цяло, аз не съм привърженик на прекомерното торене и пръскането с пестициди. Наблюдаваме неприятелите и болестите и се стремим предварително, ако е възможно, първо да третираме с биологични продукти и след това вече да внасяме хербицидите и фунгицидите.

А как се грижите за плодородието на почвата? По отношение на почвеното плодородие оставяме растителните остатъци на полето. Както знаем, остатъците от слънчоглед запасяват почвата с калий и това ни дава възможност да не внасяме калиеви торове. Използваме оборски тор и биологични торове, които са на основата на растителни остатъци и на водорасли. Всяка година правим почвени проби, което е изключително важно, за да можем да прогнозираме какви елементи и в какво количество им е необходимо на растенията, а през вегетационния период правим и листни проби. Какво е необходимо младите хора да припознаят земеделието като техния бизнес? Младите земеделци са проводник на иновативното мислене. Но за мое огромно съжаление, една голяма част от хората, които искат да станат земеделци, нямат необходимите знания и умения. На тях им трябва подкрепителен ресурс, за да видят новото, да знаят какво трябва да правят, за да стигнат до тази иновативна технология. Комфортно място ли е агробизнесът за една жена?

ноември 2022

41

Призвание 42

Да, за мен е комфортно място, въпреки че да си призная от време на време жените са подценявани в агробизнеса. В земеделието трябва да управляваш работници, които в повечето случаи са мъже и е много трудно да бъдеш фактор пред силовия пол, за съжаление все още в България се приема, че жената е слаба, трудно управлява, че не разбира много неща. В същото време ние не отстъпваме по никакъв начин на мъжете. Мъжете от началото трудно се доверяват на това дали жената е взела правилните решения, но с времето все повече от работниците и от колегите виждат, че ние не сме по-малко ценни и че можем да взимаме правилните решения на база нашия опит, на нашите знания, така че в момента нямам проблем с доверието. Съжалявате ли за обстоятелствата, които Ви доведоха в земеделието? Не съжалявам, че съм се обвързала със земеделието и че днес работя тази работа. Тя ми носи много емоция, много ме обогатява, така че всяка една жена, която се чуди дали да започне, или да не започне работа в земеделския сектор, моля Ви

- стартирайте. Кое е най-ценното, на което Ви научи агробизнесът? Всеки ден учиш нещо ново, но това, което всеки от нас трябва да знае е, че нивата е жив организъм. Всяка една нива има различни нужди, ние много добре трябва да познаваме растенията, неприятелите, болестите в кой момент от какво има нужда тази почва и съответното растение, за да можем да му го дадем навреме. Да бъдем адекватни и да получаваме добри резултати. Кое Ваше качество Ви помогна да сте успешен земеделец? Може би упоритостта и иновативността. Всеки ден е борба. Трябва да бъдеш много адаптивен и да намираш нови начини, за да подобриш резултатите. В какво вярвате? В миналото България е била топ производител и износител на земеделска продукция и силно се надявам, че всички ще станем интелигентни земеделци и ще си върнем онези пазари, които сме загубили през последните години поради една или друга причина.

Коментар на Валентина Спасова

Ти пари ми дай, не акъл На всеки по нищо, но от сърце

Време за преосмисляне на политиките, прилагани в българското земеделие - дали настъпи, или вече изпускаме момента? Ковид пандемията и войната в Украйна дали няма да станат фактори за това? Климатичните промени – спорни или безспорни, не го ли налагат и те? Богатият свят е стреснат от опасността за продоволствена криза. Стреснат е от ценовия шок на пазара за храни. Развиващите се страни вече изпитват угрозата. А това означава социална и политическа несигурност. Бунтове, миграция към по-богати страни, като се разстройва тяхната стройна социална система. Брекзит онагледи недоволството от този феномен. Дали други страни няма последват примера на Великобритания? Да погледнем в нашата си къщичка. Себични партийни интереси оставят на заден план тежката световна икономическа криза. След два програмни периода от членството ни в ЕС, едни и същи недъзи водят до преливане от пусто в празно. Голяма част от европейските субсидии потъват в ниската ефективност от тяхното прилагане, малка добавена стойност, а конкурентоспособността на българското земеделие все куца. Следващите правителства – ще имат ли куража най-после да престанат да си купуват електорат, прилагайки принципа „субсидии на калпак“, или както фермерите се шегуват – „на всеки по нищо, но от сърце“. Толкова ли е трудно да се изработи стратегия за развитие на селското стопанство? И да се начертаят приоритетни сектори, съобразно пазарната ни сила, традиции и географски дадености? Да, недоволни ще има – ще им

секнат или намалеят субсидиите. Пазарите също са трудни. Но не само поради сбъркани политики. Те безспорно са бол. Как може българският фермер да бъде изваден от упойката на субсидиите? Пак зависи от политици и експерти. Остен трябва. Защо, например, земеделското министерство преговаря с 10 асоциации от един бранш? Не е ли време дори ултимативно да се постави изискването – дебати, да - само с легитимно избрана камара. Пък ако щат, да се роят. В развитите селскостопански страни всеки фермер или преработвател участва в няколко кооператива. Тук се лежи на клишето: исторически българинът не обича орташката работа. Ами като не обича, да си тегли последствията. А не – излязат на протести и хоп – държавна помощ! Оплакването – недофинансирани сме в сравнение с други страни, е оправдано донякъде. Но не върши работа за промяна към по-добро. А точно защото субсидиите са по-малко, те трябва да се разпределят, като се търси резултат. Точно затова всеки стопанин трябва с мозък да търси ефективността от всяко евро. А не да търси пролуки, създадени от некадърни експерти, които тласкат към източване на субсидии и далавери. Трябва строг контрол на европейските средства и злоупотребите. Ефективни присъди при нарушения. Кризата ще отмине. Другите страни ще влязат на добре отъпкания път. А ние – пак ли ще застанем пред стената на плача? Като повтаряме тарикатски: ти пари ми дай, не акъл!

ноември 2022

43

Призвание

Галина Мирчева, животновъд: Агробизнесът ме научи, че човек трябва да е упорит и да има иновативно мислене

44 Какво е мястото на жената в земеделието и животновъдството? Земеделието и животновъдството са много важни за България и българското село. Една жена може да се справи доста добре и успешно с подобен бизнес, тъй като специално животновъдството и производството на храна са хуманна дейност и това ни е заложено по природа. С годините се сблъсквах с недоверието на колегите, но с времето човек се доказва със своята работа. Вървя напред и усъвършенствам дейността си. Продължавам да се уча и надграждам това, което правя. Какво ви казваха колегите? Че това не е работа за жена и че най-вероятно имам някой друг зад гърба си. Някой друг, който дава парите. Забавлявам се с тези неща, защото знам какво правя, какво съм постигнала и съм горда със себе си. Има ли гръб зад Вас. Има ли някой, който да дава парите? Бизнесът ни е семеен. Аз и мъжът ми работим. Той се занимава със земеделието, аз работя с животновъдството. Разбира се, имам голяма подкрепа от негова страна, но аз главно се занимавам с

управленската дейност в моето стопанство. Как решихте да се захванете с животновъдство? Заминах първо в чужбина, където започнах да работя. Нещата ми се завъртяха отзад напред, но като цяло съм щастлива и доволна, че така ми се разви животът, защото успях да осмисля много ценности и да придобия различно виждане за нещата и живота като цяло. Сблъсках се с трудностите от ранна детска възраст. В Испания бях. Там поработих осем години. Оженихме се с мъжа ми. Дойдохме си в България. Купихме малко земя. Тракторче, а впоследствие с много упорит труд успяхме да вземем и стопанските сгради в село Петърница и така постепенно аз изявих желание да започнем животновъдство. На какво Ви научи агробизнесът? Агробизнесът ме научи на това, че човек трябва да е упорит. Трябва да има иновативно мислене. Трябва да бъде добър ръководител. Да е постоянен в това, което прави. Трудолюбив и не на последно място - позитивен. Да не се обезверява заради това, че от време на време има трудности. В животновъдството има повече трудности, но това не трябва да те демотивира.

Коментар на Валентина Спасова

Млечните продукти - шеметни цени Пак стигнахме до крилатата фраза: „За Бога братя, не купувайте!“

35 лв. за килограм кашкавал, 25 лв. - за сирене. Има вече и такива главозамайващи цени в българските магазини. Вземете си хапчета за всеки случай, когато пазарувате, особено, ако сте с по-лабилна нервна система. Политиците веднага започват да баят: цените на млечните продукти скочиха драстично в целия Европейски съюз, а пък за инфлацията – тя е по новото „второ направление“ внесена – от страните на Общността. Сиренце, хлебец и един домат - така непретенциозният българин говореше за сутрешната си закуска, защо не и за вечеря. Кашкавалът е поскъпнал с 47%, сиренето – с 57%, маслото – с 39% , а киселото мляко - с 40% на годишна база. Информацията е на ДКСБТ. Суха, без емоция. Малката ни, жалка потребителска кошница обеднява откъм млечни продукти – иначе полезни, както съветват лекарите. Особено за децата. Затваряме си очите, че нагъват чипсове и бисквитки, че се наливат с газирани напитки вместо с айран. Как се стигна дотук? Анализатори и медии се надпреварват да ни обясняват. Ще се включим и ние като аграрна медия. Млякото поскъпна – 1,25 лв. за литър, някъде даже без ДДС. Поглед по веригата: 100% е поскъпнало изхранването на млечните животни, торовете – между 4 и 7 пъти по-скъпи, горивата – два пъти. В себестойността на млякото 60% е тежестта на фуражите. Животните намаляват. А като намаляват, намалява производството, цената се вдига – за месеци, с около 60%. Млекопреработката е свързана с използване на ел енергия. Тя също поскъпна, а държавната помощ е недоста-

тъчна, според бизнеса. Нататък във веригата: за 5 месеца производството на млечните продукти е спаднало с 16,5%, твърди Димитър Зоров - фермер и преработвател. Ако производството продължи да спада, според известното правило, цената ще пълзи нагоре. Надали на потребителя ще му стане по-леко от тези цифри, съпровождащи анализите. Смятат млекопреработвателите по телевизиите как килограм кашкавал се добивал от 10 л мляко и че под 18 лв. продукт не може да излезе от предприятието. Да, обаче той се мъдри по щандовете на магазините на цена далеч над 20 лв. Долу-горе два пъти над пресметнатата себестойност. Да не говорим за спекула. Такова нещо при пазарната икономика нямало. Тогава как да се обясни широко отворената ножица между производствени и търговски цени? Има ли господстващо положение на търговците? Тях ако ги питаш – конкуренцията е толкова смазваща, че цените не могат да се вдигат произволно. Подлъгват потребителя с по-малки количества в опаковката, с по-ниска цена. Какво, ако си отваряме очите? Ясно, ще наблегнем на имитиращите млечни продукти. Но в пазарната суматоха, тихом-мълком и те поскъпнаха. Искаме, не искаме, ще слагаме по-малко млечни продукти на трапезата си. Все пак без тях не може. Но пък потребителят може да озапти отчасти дрането на кожи: вдигайте си цените до небето, но вече не са по джоба ми! Пак стигнахме до крилатата фраза: „За Бога братя, не купувайте!“

ноември 2022

45

Коледни камбанки 46

Най-добрият коледен подарък за всяка жена е … КОЛЕДА – ВРЕМЕ ЗА ПОДАРЪЦИ Попитайте един мъж кой е най-добрият коледен подарък за една жена. И не се учудвайте на отговора: „Нямам идея…“ Да, ама не! Идеи колкото искате…Особено, когато наближава празник. А това е Коледа - когато се събираме заедно. И преди да са зазвучали коледните камбанки и преди да започне да се разнася уханието на коледни печива, а във въздуха да витае коледно настроение, идва вълнението от избора на подаръци за най-близките. Ще си кажете – сега не е време за харчене пари, криза е, висока инфлация. Но все пак идва светъл и топъл празник, а и защо да не зарадваме нашите близки с нещо практично. А защо не и себе си. ХАРЧЕНЕ НА ПАРИ, НО С НАСТРОЕНИЕ Истината е, че по Коледа най-много пари се харчат за подаръци. И започват обичайните блъсканици по моловете, задръстванията, суетата и всичко това гарнирано с изобилие от искрящи коледни светлини, елхи и украси. Красиво, но често изнервящо. Особено, когато решим да пазаруваме в последния момент. Електронната търговия обаче може да ви спаси от тази лудница. По всяко време, удоб-

но, спестяваща време и нерви. Вместо да обикаляте по магазини и молове, може на спокойствие да разгледате огромното разнообразие, което предлагат онлайн магазините. И всеки ще намери подходящото нещо за своя човек или за близките си. Със сигурност ви се е случвало изобщо да нямате никаква идея какво може да подарите за Коледа. Просто отворете онлайн магазин и идеите веднага ще се появят. А най-хубавото е, че може да спестите пари.

НЕЩО НЕОБИЧАЙНО, НЕЩО ПО-ТАКА ИЛИ НЕЩО ПРАКТИЧНО И УДОБНО Но темата всъщност е кой може да бъде най-добрият коледен подарък за всяка жена. Само че, всяка жена е различна. Зависи от дамата. За една жена достойният коледен подарък може да бъде пръстен с диамант, а за друга – миксер. Трета би се впечатлила от резервация за екскурзия, а четвърта – може би от малко кученце с панделка. Жените са различни и необятни. Трябва да ги познаваш добре, за да знаеш на какво биха се зарадвали. И нещо много важно – в различните етапи от живота си жените имат различни вкусове и приоритети. Едно топло одеяло за зимните вечери или красива фруктиера биха били удачни подаръци за домакините, за трениращите дами – защо не постелка за гимнастика или тежести за глезените, за суетните – качествена козметика или аксесоар за дрехата или косата, за бизнес дамите - кожена чанта или портфейл, фин шал, бутилка вино или книга, картина или изящен сувенир. Скъпите подаръци са за любимата жена. Цената им зависи от възможности-

те и любовта на кавалера. Няма да ги изброяваме. Всеки може да се досети. ДА СИ НАПРАВИМ САМИ КОЛЕДЕН ПОДАРЪК Скъпи дами, на мен ми се струва, че най-хубавите подаръци можем да си направим самите ние. Като започнем от дрехи и обувки, модни аксесоари, часовници и бижута, козметика или парфюм, нещо практично за дома, смарт устройство или нещо дори и дребно, за което все не намираме време да си купим. Просто Коледа е поводът. Зарадвайте себе си. Заслужавате го.

ноември 2022

47

Селекция

Решение срещу синя китка? Да, има!

48

С хибрида P64LE137 на Corteva Agriscience™ полетата остават чисти от опасния паразит Младият фермер Кристиян Петков е намерил сигурно решение за опазване на посевите със слънчоглед от синя китка. Паразитното растение се превръща в сериозен проблем при отглеждането на маслодайната култура в Добруджа, за справянето с който от Corteva Agriscience имат точния продукт: хибридът P64LE137. „Р64LE137 e лидерът по устойчивост на синя китка. Наистина няма аналог. Както и през миналата година, така и през тази наблюдаваме 0% поява на синя китка. В нашия район, особено от гр. Ген.Тошево до румънска-

та граница, има доста заразени площи и не мога да си позволя да засея друг хибрид“, категоричен е Кристиян Петков. Макар че в полетата му няма нужното влагозапасяване, добивите от хибрида са удовлетворяващи. През пролетта на тази година земеделецът избира още хибриди от продуктовата листа на Corteva - P64LE162 и P64LE113. Продуктите са с висок добивен потенциал и изявена стабилност при неблагоприятни условия. През настоящата година площите със слънчоглед в стопанството на Кристиян Петков възлизат на 5700 дка. По-голямата част от тях са засети с P64LE137,

който му дава сигурност в борбата със синя китка. Земеделският стопанин има над 20 години опит с хибридите на Corteva. При царевицата също залага до 90 % от площите си с продукти на компанията. Галина Недкова

ноември 2022

49

Растителна защита 50 50

За да не ви изненада неприятно ливадната пеперуда и през сезон 2023 – изненадайте я вие! Вземете умно решение – две в едно! За да не се повтори лятото на 2022 г. Сезон 2023 г. за пролетните култури наближава. Как да бъде успешен и как да се изкарат добри добиви? Освен страха от сушата, високите разходи, ниската рентабилност, през последната година на плещите на земеделците се стовари и още една тежест – нападението на неприятелите. Всички помним как през месец юли 2022 г. ливадната пеперуда унищожи масово площите с пролетни култури почти в цялата страна, а на много места полетата изглеждаха като пустинен пейзаж. Буквално за няколко денонощия цъфналите жълти слънца на маслодайния слънчоглед увяхнаха и се

превърнаха в скелети, изгризани от гъсеницата на ливадната пеперуда. Пълна или частична загуба за земеделците. Загубени инвестиции, много изхабени нерви. Като добавим и щетите, нанесени от памуковата нощенка и царевичният стъблен пробивач, ситуацията беше крайно песимистична. Но това се случи със земеделците, които не предприеха навременни мерки и разчитаха на късмета. Решението През лятото на 2022 г. доста фирми в областта на растителната защита се активираха с предлагането на съвети и продукти за борба с неприятелите. Но земеделците естествено търсеха най-изгодното решение – и като финанси, и като ефективност, и като екологичност. На помощ се отзоваха специалистите от „Органик Инвест Биозащита“. Това е

фирмата, която след 32-годишно прекъсване възобнови промишленото производство на трихограма в България. Оказва се, че този метод на 100% защитава посевите с царевица и слънчоглед от стъблен пробивач и нощенки, както и от ливадна пеперуда. „Ако не се вземат мерки, то проблемът може да се прояви през следващите 2-3 години, което означава, че за сезон 2023 г. отново ще има нападение, тъй като неприятелите са презимували успешно. Например, памуковата нощенка презимува в горния слой на почвата, а царевичният пробивач в растителните остатъци и те на практика няма как да изчезнат“, каза Людмил Стоянов, търговски директор на „Органик Инвест Биозащита“. И допълни: Когато преди година започнахме да се занимаваме с трихограма и обяснявахме на фермерите, че тези неприятели нанасят непоправими щети, думите ми се приемаха с недоверие. За съжаление резултатът се видя. А лошото не е отминало. Ливадната пеперуда, за разлика от царевичния стъблен пробивач, не пробива и не се вгризва в стъблата на растенията, но нанася сериозни поражения, като яде листата. Когато ги изяде, се качва и по питите. При царевицата нанася същите щети като памуковата нощенка – вгризва се отгоре в кочана и започва да яде царевицата. Този процес се нарича скелетиране, тъй като от слънчогледа остава само един скелет. Това вече е мъртво растение, няма да изхрани питата, няма да изхрани семената и ще доведе до непоправими икономически загуби, особено на фона на високите цени на торовете, на препаратите, на средствата за растителна защита, на горивата и в същото време на ниските изкупни цени на зърното. Това за един фермер може да означава дори фалит. Обследвахме полета в района на Добрич, Силистра, Шумен, Бургас, Провадия. Имаме фрапантни случаи, при които за 2 дни гъсеницата опаса 180 дка бял равнец в Розница. В Тервел изяде листата на дините, след това започна кората, оттам ноември 2022

51

Растителна защита 52

се прехвърли на плевелите около бостана, изяде ги и тях и след това нападна слънчогледа и царевицата. Проблемът беше сериозен! Искаме да алармираме, да заострим вниманието на фермерите и те постоянно да обследват нивите. Ливадната пеперуда е полифаг, напада много култури, над 300 вида, снася до 2800 яйца, също е много сериозен неприятел. Земеделските стопани трябва да предприемат мерки и да колонизират трихограма, за да не се стигне до икономическа плътност и да не се компрометира реколтата им“, обобщи Людмил Стоянов. Заявете две в едно Именно, за да се предотврати появата на същия проблем и огромни загуби, още сега земеделците могат да направят заявка за третиране с трихограма. За да изненадат те ливадната пеперуда, а не обратното. Новото е, че от този сезон предложението е надградено – закупуване на високодобивната генетика на КWS в пакет с трихограма. Така земеделците получават две в едно. Това стана възможно след като двете компании „Органик Инвест Биозащита“ и КWS България сключиха споразумение за партньорство. Затова и всеки клиент, който закупи хибриди царевица и/или слънчоглед на KWS, пропорционално на декарите получава възможността за безплатна колонизация с трихограма. Подробна информация за участие в бонус програмата на двете компании всеки земеделец може да получи от регионалните представители на KWS, които продъл-

Людмил Стоянов, търговски директор на „Органик Инвест Биозащита“ жават да трупат знания под ръководството на проф. д-р Вили Харизанова, ентомолог в Аграрен университет - Пловдив. „Биологичната защита ще се превърне в едно от най-добре работещите решения. Ефектът е безспорен - и като ефикасност, и като икономическа ефективност. Европа твърдо е решена да продължава да работи за осъществяване на Зелената сделка. Това е сериозен знак, че KWS може да помогне на дългогодишните си партньори - българските земеделски производители, да изпълнят изискванията. Убеден съм, че ще бъдем много полезни на земеделците с този интересен продукт - семена и колонизиране с трихограма“, каза Петко Василев управител на KWS България.

Петко Василев, управител на KWS България

ноември 2022

Селекция

БАСФ ХИБРИДИ С ХАРАКТЕР

54

БАСФ стартира сезон 2023 с още по-богато портфолио от хибриди слънчоглед и изграден имидж на сигурен и надежден партньор при семената от най-предпочитаната маслодайна култура в България. В 3 поредни години компанията сериозно увеличава присъствието си на българския пазар, което се дължи в голяма степен на изпитана формула, гарантираща стабилност и постоянство в растежа, и продуктовото развитие: • Хибриди, създадени и адаптирани за географските ширини на България и Южна Европа.

• Разработени за нуждите на българските фермери, за условия с постоянно изявен температурен и хидратен стрес.

• Достигащи до земеделците след завършен цикъл на изпитване от селекционния център до производствените полета. Оптимизираното и усъвършенствано портфолио включва 8 продукта вече във всички 3 производствени технологии – Clearfield® Plus, Clearfield® и устойчиви на трибенурон-метил: ИнСън 222 CLP

Акордис CLP

Дракарис CLP

Алурис CLP

Лорис CLP

ИнСън 200 НО CLP

Колорис CLP

Аверон SU

Хибридите обхващат широк диапазон от скалата по ранозрелост, а комбинирането на поне 2 хибрида с различни качества и време на узряване осигурява постигане на максимална ефективност в условия на изразен абиотичен стрес. Интегрираният подход в създаването на високопродуктивни, здрави и адаптирани към условията на средата хибриди, работи изцяло в полза на фермерите. БАСФ обединява и използва предимствата на множество технологични иновации, с което свежда до минимум агрономическите рискове и издига рентабилността на производството на ново ниво:

Топ стабилност и висок потенциал за добив Отлична толерантност на температурен и воден стрес Много високо съдържание на масло в семките Отлична толерантност на най-важните болести Висока генетическа защита срещу Мана по слънчогледа Генетическа устойчивост на синя китка (раси А - F/G)

Отглеждайки хибридите на БАСФ, първото впечатление на фермерите е отличната стабилност в добивите през годините. На тази основа се гради постоянният и траен растеж. Комплексните решения са работещите решения. СТАБИЛНИ РЕЗУЛТАТИ 2 ПОРЕДНИ ГОДИНИ от производстветите полета в кг/дка 2022 2021 369 331

Акордис CLP

351 344

ИнСън 222 CLP

340

329

Колорис CLP

338

317

Лорис CLP

323

311

Алурис CLP

321

305

Дракарис CLP

Сред голямото разнообразие от хибриди на пазара производителите бързо разпознават отличната приспособимост на генетиката на БАСФ както в Северна, така и в Южна България. В две толкова различни като климат и почви географски зони хибридите демонстрират завидна конкурентност. При условие, че всяка година резултатите в Южна България са по-ниски с 20-30%, силното представяне на БАСФ на юг от Стара планина е индикатор, който категорично доказва, че потенциалът за добив на генетиката е много силно подкрепен от отлична толерантност на засушаване и температурен стрес. Резултатите от Южна България го показват - добиви от 2021 и 2022 г., средно в % спрямо утвърден Clearfield® Plus еталон:

Акордис CLP

ИнСън 222 CLP

Колорис CLP

С нов почерк БАСФ разработва комплексна генетика от най-ново поколение за високи и стабилни резултати и като отговор на бързо променящият се климат и пазарни предизвикателства. В такива условия устойчивото развитие е в основата на успеха, а за БАСФ свързването на иновациите с доброто партньорство е двигателят на този успех.

ноември 2022

55

Изложение 56

EIMA International 2022: събитие в крак с времето

Изложението EIMA за машини, оборудване и компоненти за селското стопанство и озеленяването - проведено в Болоня от 9 до 13 ноември, с организатор FederUnacoma, потвърди международния си мащаб. Участваха 480 чуждестранни компании от

40 страни, като бъдат добавени и италианските производители - общият брой на изложителите достигна над 1500. Интернационализацията, богатството на гамата и иновациите са печелившата формула, която превърна изложението в Болоня

в отправна точка за всички участници в агроиндустрията. EIMA 2022 е събитие с „висока интензивност“, което демонстрира способността си да включва огромна аудитория от участници. Изложбената площ - обясни Симона Рапастела, генерален директор на FederUnacoma, обхваща общо 128 хиляди квадратни метра, 8 хиляди от които са разположени отвън. „14-те продуктови сектора, 5-те тематични зали и приблизително 60-те хиляди изложени модела правят EIMA хиперспециализирано изложение, което обхваща цялата аграрно-промишлена и агромеханична веригата за доставки и предлага решения за всеки модел на земеделие, което го прави световна отправна точка за цялата индустрия“, каза още

Симона Рапастела. Освен купувачи и бизнесмени от цял свят, в Болоня пристигнаха официални делегации и избрани журналисти от 80 страни. Изложението EIMA е рационално, комуникативно и рентабилно - обясни още Симона Рапастела - и следователно в съответствие с най-актуалните тенденции на изложбения пазар. Търговските изложения представляват социален феномен, колективен ритуал и емоционално ангажиращо преживяване – както твърдят организации, специализирани в мониторинга на сектора на търговските изложения. Но това, което ги прави солидни и им позволява да процъфтяват дори в бързо променящия се

пейзаж, е тяхната полезност в икономически и стратегически план. Изложението е система, която привлича всички играчи във веригата за доставки - от дизайнери до крайни потребители, от техници до политическия свят, и това го прави не само полезно, но и рентабилно в икономическо и стратегическо отношение. И накрая, сред елементите, които най-много характеризират изложението EIMA, е неговата „комуникативна“ природа, фактът, че тя е ясна в организационните си критерии, пряка в отношенията си с фирми и потребители и внимателна към разказването на всеки аспект от огромния свят на селскостопанската техника. „Преди всичко, EIMA дава възмож-

ност на компании, организации и институции да изразят своето съдържание“, заключи Рапастела. Така че изложбата да може да бъде нещо, което принадлежи на всеки и всеки да допринася за постигането на великолепие.“ Изложението в Болоня се утвърди през годините като място не само за бизнес дейности, свързани със сектора на селскостопанските машини, но и за разпространение на знания за технологичните иновации. Цял павилион, посветен на бизнес срещи, и програма, която включи „фокусирани“ дни и информационни събития, насърчи срещата между търсенето и предлагането на технологии в селското стопанство.

Лентата на събитието в Болоня беше прерязана от президента на FederUnacoma Алесандро Малаволти, президента на Bologna Fiere Джанпиеро Калцолари, управляващия директор на FederUnacoma Симона Рапастела, ректора на университета в Болоня Джовани Молари, съветника на община Болоня, отговарящ за селското стопанство Даниеле Ара, генералният директор за насърчаване на националната система на Министерството на външните работи Лоренцо Анджелони и президентът на агенция ICE Карло Феро.

ноември 2022

57

Изложение

EIMA - “център” за иновации

58

Земеделските машини стоят в началото на агрохранителната верига, а научните изследвания и технологичното развитие са в основата на конкурентоспособността в аграрния сектор. Добивите, качеството на продукцията, екологичната съвместимост и автоматизацията на прибирането на реколтата, сортирането и опаковането на храните зависят пряко от агротехниката от ново поколение. Това беше посланието, отправено от президента на FederUnacoma Алесандро Малаволти, на представянето на конкурса за технически иновации EIMA 2022. Наградени бяха 62-те модела машини и оборудване, компоненти и специализирана електроника - за селското стопанство, градинарството и озеленяването, и представляващи технологичното сърце на EIMA 2022. „Големият брой наградени

модели подчертава как индустрията инвестира много в научноизследователска и развойна дейност“, подчерта Алесандро Малаволти, „и как е в състояние да прехвърля нови, често много напреднали, технологични решения много бързо към масовото производство.“ „Селскостопанската техника има мисия, която сега е стратегическа“, добави Давиде Гнеси-

ни, ръководител на Техническата служба на FederUnacoma и координатор на конкурса, „тази за съчетаване на максималната производителност с опазването на околната среда и за превръщането на селскостопанската дейност в възможна във всяка климатична и екологична обстановка, и всичко това благодарение на все по-съвременните и високопроизводителни технологии.“

Алесандро Малаволти, президентът на FederUnacoma, изнася данни за пазара на агротехника на официална пресконференция

Дигитализацията, прецизното земеделие, автоматизацията и изкуственият интелект бяха част от темите в съпътстващата програма на EIMA 2022 45-ото издание на EIMA беше много богато на съдържание, включително провеждане на пресконференции, изложби в демо зоната, семинари. Нещо повече, това издание на EIMA беше важен момент на дебат с политици и представители на институции - делегациите на европейските и италианските парламентаристи представиха стратегии за сектора, който трябва да се справи със структурни и дългосрочни кризи, като тези, свързани с глобалното затопляне и сушата.

Дигитализацията на машините, разпространението на прецизните технологии, автоматизацията и изкуственият интелект бяха в центъра на среща, организирана от Фондацията за електроника на селскостопанската промишленост, докато срещата, организирана от Асоциацията за селскостопанска роботика, разгледа по-специално системи за високо автоматизирано селско стопанство.

ноември 2022

59

Земеделие... все повече и повече 4.0

Изложение

Земеделие 4.0 в Италия е на стойност 1,6 милиарда и покрива 6% от обработваемата земеделска земя

60

Надпреварата за Земеделие 4.0 продължава с неотслабваща сила. Нарастващият интерес, множеството иновации и повишеното доверие в цифровите технологии тласкат фермите и доставчиците на техническо оборудване към нови решения. Eima International кристализира тенденцията с множество иновации. Преглед на ситуацията направи семинарът: „Земеделие... все повече и повече 4.0: предизвикателства и възможности за италианското селскостопанско и животновъдно производство“, на който Smart Agrifood Observatory представи последните данни за сектора. „Растежът на селското стопанство 4.0 – подчерта Андреа Бачети, директор на Smart Agrifood Observatory - е очевиден и продължава. За пет години оборотът в Италия се е увеличил над десетократно от около 100 милиона през 2017 г. до 1,6 милиарда през 2021 г., като само през последната година е увеличен с 23%. Това е значителна цифра, която върви ръка за ръка с увеличаването на площта, обхваната от Земеделие 4.0. „През 2016 г. земеделското министерство на Италия обяви целта за постигане на прецизно управление на 10% от обработваемата земя до 2021 г. Не стигнахме дотам. Но ако вземете предвид, че през 2019 г. все още бяхме под 1%, през 2020 г.

бяхме между 3% и 4%, а през 2021 г. оценяваме да бъдем около 6%, можете да разберете каква е тенденцията и ускоряването на растежа. Лъвският пай от 1,6 млрд. евро се дължи на машините, свързани със селското стопанство 4,0 (47% от общия брой) и контрола на превозните средства и оборудването (35%), въпреки че има добър ръст и в системите за подпомагане вземането на решения. В допълнение към мониторинга на общата тенденция на Земеделие 4.0, Интелигентната обсерватория за селскостопански храни изследва поведението на селскостопанските предприятия с въпросник, който през последната година е направил обратна връзка от почти 900 компании, представляващи националната селскостопанска система. „Ами - продължава Бачети - 64% от тях декларираха, че приемат поне едно от решенията, включени в Земеделие 4.0 (прецизно напояване, контрол и мониторинг на данни, дистанционно управление, системи за подпомагане на вземането на решения) и 40% приемат две решения, с ръст от 15% през последната година. Едно нещо, което е поразително в тази вселена, е почти пълната липса на дронове, а също и ограниченото използване на роботи, което може да бъде границата на Земеделие 5.0.“

Дигиталният маркетинг набира скорост сред производителите на селскостопанска техника Пандемията ускори електронната търговия невероятно и дигиталната вселена разшири границите си Дигиталният маркетинг се използва широко в автомобилния сектор, но сега вече завладява и света на производителите и дистрибуторите на селскостопански машини, отваряйки нови връзки между производители, продавачи и фермери. Социалните мрежи все повече се превръщат в свързващ инструмент между производителите на машини и оборудване, дистрибуторите и фермите. „Започнахме преди десет години със социални мрежи и някои дигитални платформи, включващи сътрудничество с дилъри“, потвърждава Лоренцо Селватичи, старши мениджър в Selvatici Srl, компания, която произвежда машини за обработка на почвата и специализирано земеделие. „Въпреки факта, че дигиталният маркетинг все още е малко използван в нашия сектор, в сравнение с автомобилния сектор, резултатите са видими. Изправени пред все по-свързани фермери, които отдавна са свикнали да използват цифрови инструменти за контрол на културите си, дигиталният маркетинг

също отваря нови пространства сред производителите на трактори. Пандемията ускори електронната търговия невероятно и дори в Италия дигиталната вселена разшири границите си. Освен това основните социални канали продължават да увеличават абонатите си. Ето защо днес е толкова важно да имате модерен корпоративен уебсайт, постоянно актуализирана социална активност и чисти списъци с имейли.“ Отправната точка е добър уебсайт, който трябва да притежава определени характеристики. Например, той трябва да гарантира максимална ефективност по отношение на скоростта. „Но също така трябва да осигури най-доброто потребителско изживяване и да бъде оптимизиран за търсачките“, обяснява Иван Фила, директор на комуникационната и маркетингова агенция Smilenet. Някои компании, също в сектора на селскостопанската техника, са се оборудвали с канали за електронна търговия. ноември 2022

61

Победители

Моделът Fendt 728 Vario спечели приза „Трактор на годината“ за 2023-та

62

На изложението ЕЙМА 2022 в Болоня се проведе церемонията по награждаването в конкурса „Трактор на годината“ за 2023-та в четири категории. Най-голямата награда грабна моделът Fendt 728 Vario.

В категорията „Най-полезен трактор“ призът отиде при модела MCCORMICK X6.414 P6-Drive.

„Най-добър специализиран трактор“ стана New Holland T4.120F.

Отличието „Устойчив трактор“ беше връчено на JCB Fastrac 4220.

И през тази година отново имаше специална зона на изложението ЕЙМА, където бяха събрани всички трактори финалисти в конкурса. Журито на конкурса „Трактор на годината“ се състои от 25 независими аграрни журналисти от Европа. Член на журито от България е Светла Гърбешкова, която представлява медийната група АГРО ТВ, интернет сайтовете agro.bg, agrotv.bg и списанието АгроКомпас.

ноември 2022

63

140 години аграрна наука в България

Празник

На 26 октомври 2022 г. – Димитровден, Селскостопанска академия (ССА) отбеляза „Празника на земеделската наука“ с делова програма и възобновено традиционно изложение „Даровете на природата“. Българските аграрни научни изследвания имат дълга традиция, чийто правоприемник е Селскостопанска академия. Пред Аулата в историческата сграда на Централна администрация на ССА беше представен експозиционен кът, посветен на 120 годишнината от рождението на големия български учен академик Павел Попов, като част от тържественото отбелязване „140 години земеделска наука в България“. Днес изследванията на аграрните учени се характеризират с приемственост, дългосрочност и широк научен обхват. Академията осъществява допълнителни активности, свързани с научно обслужване на земеделието и хранителната промишленост; повишаване квалификацията на фермери и преработватели, информационна и издателска дейност за популяризиране на научни резултати. Академията се подрежда на 8-ма позиция сред първите 12 научни организации в страната, а по патентна активност – на второ място след Българската Академия на Науките.

64 Председателят на Академията проф. дн инж. Мартин Банов откри празника с поздравително слово към учените и работещите в сферата на земеделската наука. Гости на празника бяха представители на структурните научни звена, депутати от 48-то Народно събрание, високопоставени държавни и административни лица и престижни български учени, като акад. Атанас Атанасов и проф. Тотка Трифонова. Поздравителните адреси за празника поднесоха представителят на Президента Румен Радев, зам.-министърът на земеделието доц. Крум Неделков и други представители на институции и гости. „Аграрният сектор се нуждае от селскостопанските учени. Това заяви заместник-министърът на земеделието доц. Крум Неделков. - Благодарение на учените и институтите от системата на ССА се съхранява и развива растителния и животинския генофонд в България“. Той допълни, че е важен приносът им в създаването нови български сортове, които са не само в подкрепа на отрасъла, но и подпомагат устойчивото управление на природните ресурси и безопасността на храните. Аграрният заместник-министър посочи още, че именно чрез родната аграрна наука през годините се развива производството на традиционни и

знакови култури за страната, като бобови и фуражни, маслодайна роза и лавандула, твърда пшеница памук и тютюн. И коментира, че затова българските сортове плодове и зеленчуци са предпочитани от потребителите, както и че расте интересът на други държави към създадените в Академията сортове. „Министерството на земеделието подкрепя устойчивото развитие на агросектора, засилването на конкурентоспособността на производителите и въвеждането на устойчиви практики за противодействие на климатичните премени“, акцентира доц. Неделков. Според него за това голяма роля има аграрната наука, защото дейностите й решават важни въпроси като осигуряването на продоволствената сигурност и опазването на околната среда. Аграрният заместник-министър посочи, че Селскостопанската академия се развива като интелектуален център на българското земеделие и тепърва ще се засилва ролята й в процесите на модернизация и дигитализация на земеделието. ПОГЛЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО Учените от ССА работят съвместно със свои колеги от страната, Европа и света, следват световните тенденции на развитие на селскостопанската

ноември 2022

65

Празник

наука и са част от европейската научна общност, акцентира проф. Божанова, зам.-председател на Академията. По думите й едни от най-сериозните постижения в научен аспект са свързани с включването на учени от институтите към ССА в европейски консорциуми за изпълнение на проекти, финансирани от Рамковата програма за научни изследвания Хоризонт 2020 и новата Рамкова програма „Хоризонт Европа“ и в национални консорциуми по Националните Научни програми, финансирани от МОН.

66

ПРОЕКТИ И ОБУЧЕНИЯ През 2022 г. в Академията са изпълнявани 13 проекта, финансирани по програма „Хоризонт 2020“ и програма „Хоризонт Европа“ на ЕС, 79 проекта към Фонд Научни Изследвания, 1 инфраструктурен проект по ОП „Наука, образование за интелигентен растеж“. Учените са взели участие в 10 COST Акции към ЕС и в 6 Национални научни програми - ННП “Здравословни храни за силна биоикономика”; ННП “Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия”; ННП „Интелигентно растениевъдство“; ННП „Интелигентно животновъдство“; НП “Млади учени и постдокторанти”; НП „Стимулиране на публикационната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“. Академията е координатор и на инфраструктурен обект „Нaционална инфраструктура за изследване и иновации в земеделието RINA” от Националната пътна карта за научна инфраструктура. През последната година е разработена и нова концепция за развитието на изследователската инфраструктура, която е насочена по-фокусирано към изследвания и иновации в областта на агро-екологията, екосистемните услуги и прецизната селекция на икономически важни земеделски култури. С експертизата си институти от ССА участват и като партньори в още 4 други обекти от Пътната карта. В Академията е изградена система за обучение на докторанти по 29 национално акредитирани докторски програми в 4 научни области – социални, технически, биологически и аграрни науки и 8

професионални направления. Академията притежава и Еразъм Харта за Висше Образование, присъдена и от Европейската Комисия за периода 2021-2027 г. През периода 2021-2022 г. е изпълнявала 5 проекти по програма Еразъм +, свързани с мобилности за обучение на преподаване на персонал и за практика на докторанти. Осъществени са общо 217 мобилности към програмни/партньорски държави. През 2021 г. 45 % от финансовите средства на академията са привлечени от конкурсни проекти и програми, продажби на интелектуална собственост и продукция, услуги към бизнеса. ПРИНОС КЪМ ПРАКТИКАТА Резултатите от изследванията на ССА осигуряват на българските производители висококачествени, здравословни и многообразни сортове, породи и генетични ресурси от икономически важни растителни и животински видове, които са с голяма устойчивост към биотични и абиотични стресови фактори. През годините в институтите на ССА са създадени, утвърдени и получили сертификати от Патентно ведомство голям брой сортове и хибриди при всички важни за българското земеделие култури – полски, фуражни, зеленчукови, овощни и лози, декоративни. Над 86 % от всички сертификати за признати сортове в Патентно ведомство на страната са собственост на ССА. Освен това са създадени и над 160 изобретения и полезни модели. През последната година от Патентно ведомство на ССА са издадени 20 сертификата за нови сортове растения и са подадени 14 нови заявки. Издаден е 1 нов патент за изобретение, в областта на пчеларството и 1 свидетелство за регистрация на полезен модел свързан с дестилация на етеричномаслени суровини. НАГРАДИТЕ Институтите на ССА получиха отличия в Конкурса за иновации на Международната селскостопанска изложба „Агра“ 2022. В раздел „Сортови семена и посадъчен материал“ с дипломи за иновативен продукт бяха отличени най-новите сортове: краставици „Тереза“ на Института по зеленчукови култури „Марица“ - Пловдив, слива „Пагане“ на Инстиноември 2022

67

Празник

тута по овощарство в Пловдив, първият български хибрид слънчоглед, устойчив на синя китка „Красела“ на Добруджанския земеделски институт, три хибрида царевица на Института по царевицата в Кнежа – „Кнежа“ – 573, „Кнежа“ – 575 и „Кнежа“ - 651. В раздела „Научна дейност и разработки“ награди получиха Института по розата и етерично маслените култури, съвместно с Института по тютюна за мъжки парфюм „Тютюн и рози“ и Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията, за инсталация за пречистване на слънчогледово масло с помощта на ултразвуково поле.

68

ПАРТНЬОРСТВАТА През 2022 г. Ръководството на Академията осъществи поредица от инициативи, насочени към по-добър диалог с министри и политици за преосмисляне на важната роля на аграрните изследвания за осигуряване на продоволствената сигурност, здравето на обществото, устойчивото и конкурентноспособно земеделско производство и опазването на природната среда. ССА получи сериозна подкрепа от Министерството на образованието, Министерството на земеделието и Министерството на финансите и преобладаващата част от парламентарно представените партии и като резултат постигна актуализация на бюджета на ССА за увеличение на заплатите на изследователи-

те с повече от 40 %. Получената подкрепа се основаваше на резултатите от извършената през 2021 г. оценка на научно-изследователската дейност на ССА, както и на продължителното наблюдение на работата на Академията, осъществено съгласно действащото законодателство. Оценката показва устойчива тенденция за повишаване на резултатите на ССА. ДАРОВЕТЕ НА ПРИРОДАТА Празникът завърши с разглеждане на изложението „Даровете на природата“, представено от структурните научни звена на Селскостопанска академия. Присъствието на автентичните български земеделски продукти и произведените от тях вкусни храни е най-убедителният ориентир за многообразните области на изследвания и доказаните постижения на българската аграрна наука.

Доц. д-р Иван Янчев, зам.-директор на Института по животновъдни науки в Костинброд: Световната животновъдна наука е ангажирана да намали емисиите от парникови газове от животновъдството, без това да влияе на качеството и количеството на продукцията

Доц. Янчев, скоро се завърнахте от животновъдно събитие в Португалия. Вашите впечатления? Да. Много се радвам, че бях на това събитие. Всеки учен, представител на животновъдната наука, трябва поне веднъж да посети този световен форум с над 1400 делегати тази година. Накъде гледа животновъдната наука - европейската, световната? Европейската и световната наука, освен въвеждане на технологични нововъдения, е ангажирана да намали емисиите от парникови газове от животновъдството, без това влияе на качеството и количеството на животинската продукция и това е предизвикателството пред нея в момента. Най-голям интерес на този форум имаше в това направление.

Как практически ще се случи това намаляване на вредните емисии? На първо място, чрез технологията на хранене и отглеждане да се намали количеството на метана. На второ място, започват все повече да се предлагат, макар и скъпоструващи, технологични решения за утилизация на амоняка и преработката му в азотни торове директно, които да се рециклират в растениевъдството. Как ще се случи това? Това са скъпи инсталации. Една инсталация за улавяне на метан и амоняк от кравеферми струва над 100 хиляди евро. Тази инвестиция трудно се възвръща от оползотворяването на азота чрез азотни торове, но тук правителствата и Европейският съюз трябва да помогнат чрез програми и проекти, за да може финансовото натоварване върху фермерите да не бъде толкова голямо и те да имат интерес да го правят. Мислите ли, че фермерите имат нагласа да го правят или само по задължение? Ако се подпомогне достатъчно, така че да се изплати по-бързо инвестицията, мисля, че ще имат интерес в това направление, тъй като натискът за редуциране на животните с оглед намаляването на емисиите също е много сериозен. Необходимо е увеличение на продуктивността за сметка на намаляване броя на животните и по този начин редуциране на емисиите, което не е най-добрият начин. Как да се увеличи продуктивността? Чрез развитие на генетика и селекция. От друга страна, може да се увеличи чрез хранене и технологии на отглеждане. Как се справя Институтът в Костинброд с предизвикателствата? Ние сме животновъден институт и се стараем да ноември 2022

69

Празник

имаме от почти всички видове и категории селскостопански животни, като се започне от пчели, зайци, кокошки-носачки, коне, говеда за месо. Три вида стада овце имаме, млечно направление, месодайно, аборигенна порода -каракачанска. За съжаление, трудно намираме начин да произведем продукт, на който да създадем добавена стойност и да предлагаме на пазара. Но имате идеи това да се случи. Разбира се. Имаме идеи, но те са свързани с проекти, с инвестиции. Надявам се да дойдат по-добри времена за животновъдната наука, тъй през последната година фермерите масово ликвидират цели стада. Непрекъснато се намалява поголовието на животните. В каква посока се развива селекцията? В говедовъдството ние нямаме българска месодайна порода. Имаше опити в това направление. Общо, взето са кръстовки между местни и доказа-

ли се утвърдени световни породи. Около 30 години отнема процесът на създаване и утвърждаване на нова порода. Тук трябва да работи много голям колектив от учени, а не е по силите на малък колектив или дори на един отделен научен институт да работи в това направление, но трябва да има интерес от страна на държавата какъв тип животни биха се създали и какво бъдеще имат, какъв интерес има от страна на фермерите да отглеждат тези животни от гледна точна на продуктивността, защото и кръстоските, и местните породи са пониско продуктивни от доказани европейски и световни породи животни. Общо взето, трудно е без държавна политика да се създаде и утвърди нова порода и да се поддържа после, защото породата, след като се създаде, трябва да има достатъчен ареал на разпространение. Другото нещо, което не трябва да се забравя е, че България има доста различни агроклиматични условия.

70

Доц. д-р Иванка Тринговска, зам.-директор на Институт по зеленчукови култури – Пловдив: Селекцията ни е в посока вкус и качество Работим по селекционна програма за търсене на устойчивост на вируса на доматеното набраздяване по плодовете Кои са последните разработки на Института? Актуално е, че тази година предлагаме четири нови сорта домати и два нови сорта пипер. Как са селектирани. Върху какво е работено? При нас всичко е обърнато към вкуса и качеството. Селекцията започва от стари местни сортове. Не са генномодифицирани нашите сортове. Не са хибридни сортове. Директни сортове са. Двата са едри, тип селски домати, други два са тип чери, един лют пипер и

един сорт капия. Традиционни български сортове с познатия вкус. Естествено, стремим се да бъдат адаптирани към климатичните промени, да имат някакви устойчивости към болести и неприятели. Какви са основните предизвикателства по отношение на болестите и неприятелите? Разбира се, промените на климата се отразяват. Има нововъзникващи болести, като актуален в момента е вирусът на доматеното набраздяване по плодовете. Това е един вирус, който много бързо се разпространи в Европа и вече е в България и в нашия институт от миналата година сме предприели една селекционна програма за търсене на източници на устойчивост на този вирус. Имате ли добра комуникация с фермерите? Връзка с фермери имаме, доколко е добра, времето ще покаже. От тази година изпълняваме един европейски проект, по който раздадохме на око-

ло 350 граждани и фермери да отглеждат сортове домати. Получихме няколко оценки и в момента ги обработваме. Този експеримент се проведе едновременно в Италия и Испания. Това, което мога да кажа като първоначален резултат е, че в Испания и Италия харесват по-дребни домати, докато при нас предпочитанието е към по-едроплодните сортове. Българските градинари търсят ли сортовете на Института? За хоби градините ги търсят. За професионално производство може би се предпочитат повече чуждите хибриди, защото имат повече устойчивости. Какви са бъдещите ви проекти? Имаме нов проект по Хоризонт Европа, той е свързан с така наречената дигитализация в земеделието, така че може би там ще има нещо ново, за което ще си говорим догодина.

Доц. д-р Цонка Оджакова, директор на Научен център по животновъдство и земеделие – Смолян: Получаваме добри показатели на млякото от двете български породи – родопско говедо и каракачанска овца

Какви са предизвикателствата пред планинското животновъдство? Предизвикателствата са свързани със запасяване с фуражи, които станаха много скъпи. Работим по запазване на стадото от българската родопска порода говеда, която е създадена при нас и утвър-

дена през 1990 година. Мога да твърдя, че това е едно от най-големите стада, които са запазени от създаването досега с педигрета може би до 9-ти пояс. Може да видите на едно място 160 крави, които наистина са селекционирани по всички правила на науката. Имаме и 400 броя овце от каракачанската порода. Успявате ли да ги запазите? За момента успяваме да ги запазим. Не сме си позволили да ги увеличаваме заради проблемите с фуражната база. Както знаете, Родопите е много бедна на фуражна база и ние всичко купуваме от вътрешността на страната, от полето, както грубия фураж, ноември 2022

71

Празник

така и концентрирания. Нямаме достатъчно пасища, така че се налага и през пасищния сезон да подхранваме животните. Какви са показателите на млякото. Какви добиви получавате? За миналата години ние сме получили средно по 3.5 тона от крава, със средно 5 и над 5 процента масленост, като белтъка е от 3.4-3.8, а лактозата е 4.5. Тези добри показатели ни позволяват да преработваме млякото в нашия цех, който е лицензиран с европейски сертификат. Според новите европейски изисквания трябва да се намалят вредните емисии от животно-

72

въдството. Как ще се случи това на практика? Сега е модерно да се говори за храни, благодарение на които животните отделят по-малко вредни емисии. При пашуването на животните, особено в една голяма планина каквато е Родопите, мисля, че няма да има проблем за отделянето на вредните емисии, защото няма достатъчно животни в планината. Специално за вредните емисии - това ще бъде по-голям проблем за полските райони, където има много големи комерсиални ферми с над 1000 животни и ако има едно такова обследване, ще искат кравите да се намалят.

Селското стопанство трябва да е национален приоритет, убеден е младият предприемач Зарко Сарафян

Срещаме Зарко Сарафян на ежегодното международно изложение на храни и напитки в София. Привлича ни неговата усмивка – млад и позитивен човек. Сарафян произвежда консерви от български зеленчуци – с идеята да върне старите български вкусове. Въпреки кризите, младият предприемач е оптимист – вярва, че с партньорство и взаимна толерантност, трудностите се преодоляват. Драго му става на човек да види как един млад предприемач говори с уважение за старите български вкусове. Веднага обаче изниква въпросът – как един бизнес оцелява в днешните трудни времена? „В тези трудни времена всички оцеляваме трудно. Това, че сме в един кюп, ни прави толерантни и отворени един към друг. На изложението забелязвам, че колегите са отворени към идеи за нови партньорства – с цел да

бъдат по-гъвкави и да оцелеят по-леко в кризите.“ Срещи, нови контакти, обмяна на опит – това са ценните неща, които носи всяко изложение. Защото при сегашните кризи оцеляването на пазара е трудна задача за всеки бизнес. „Със свиването на пазара, се свиваме и ние. Проблемите са на някол-ко фронта. Този със суровината е перманентен. Тази година, например, сме произвеждали нашите консерви само от български зеленчуци. В друга година обаче се налага да внасяме. Проблем са непрекъснато покачващите се цени на енергоносители, опаковки, стъкло. Регулярно изпадаме в ситуация да липсва нещо по веригата – хартия за опаковки или нещо друго. Но няма страшно, справяме се.“ В подобна ситуация е нужно да бъде проявено разбиране от всички страни, които участват по

цялата верига. И затова клиентите проявяват търпение, разказва Зарко. В крайна сметка, наистина за всички нас бедата е обща. Младият предприемач смята, че селското стопанство трябва да бъде национален приоритет. И старата градинарска слава на България отново да се върне. И най-важното – да има общностно мислене по цялата верига. „Всичко е навързано, ние сме като скачени съдове. Малките производители трябва да се сработят с по-големите. Когато за нас има суровина, за фермерите ще има реализация. Всички сме зависими и от потреблението, и от икономическата ситуация.“ Фирмата на Сарафян работи предимно на българския пазар. Изнася обаче и в чужбина, като е намерила интересна търговска ниша – българските общности в Испания, Италия, Германия, Англия. „Българите, които живеят в чужбина, изпитват носталгия по старите български вкусове. Затова с удоволствие си купуват традиционни български продукти и подправки, каквито ние произвеждаме.“ Младият Зарко Сарафян оценява всяка нова бизнес възможност. С такава надежда участва и в международното изложение на храни и напитки в столицата. Убеден е, че в критични ситуации начинът да се оцелее е един – човек да не губи своя оптимизъм. Автор Анета Божидарова ноември 2022

Бизнес философия

Пазител на старите български вкусове

73

Пазарна ниша

Микрорастенията се отглеждат като малки деца

74

Това казва Любомир Иванов, който развива този нишов бизнес Нежни и деликатни растения обграждат Любомир Иванов, когото срещам на ежегодното международно изложение на храни и напитки в София. Той отглежда микрорастения от съвсем скоро. През месец март, тази година, взели решение със съпру-гата му и се хвърлили в дълбокото. Микрорастенията са популярни като суперхрана. У нас този нишов бизнес постепенно набира скорост. Микрорастенията са малката версия на листни зеленчуци, билки и подправки. Като всеки сериозен предприемач, Любомир е наясно какво точно произвежда и с каква цел. След ковид пандемията, интересът към здравословното хранене определено нараства. Микрорастенията са перфектен вариант за синтезиран

прием на витамини и минерали. С тях, обаче не бива да се прекалява. Известно е, че нищо прекалено не е хубаво. Достатъчно е да се консумират през ден, казва Любомир. Той поне така прави. И за тази специфична ниша най-важен е пазарът. Микрорастенията се очертават като предпочитана гарнитура в ресторантите. Все по-често намират място и в търговските вериги. Клиентите на Любомир Иванов засега са на фермерските пазари, продава и през интернет. Микрорастенията наистина са любопитен пазарен сегмент – визуално привлекателни, малки и нежни, със силно концентриран вкус. И без съмнение, по-здравословни от своите пораснали версии.

„В една тарелка микрорастения с броколи има витамини и минерали, които се равняват на 668 грама от порасналия вече зеленчук. За мен това е едно голямо „Еха!“ Полезните качества на микрорастенията са заложени още в семената. Любомир ги купува от чужбина, от лицензирани европейски фирми. „Всеки може да си направи малка ферма с микрорастения вкъщи. Почвата трябва да е био, придружена от съответен сертификат. Слага се съвсем малко почва, семената се поръсват отгоре, завиват се с найлон, затискат се с нещо тежко и се поставят в тъмно помещение или по-скоро шкаф за около 3-4 дни. Трябва да е топло и тъмно. След като поникне до 2-3 см, микрорастението се изважда навън, на дневна светлина. Полива се всеки ден, семената не бива да изсъхват. За микрорастенията трябва да се грижите като за малки деца“.

Те издържат до 2 седмици в хладилна среда – при температура между 4 и 5 градуса, като преди да се поставят, се поливат. В цялото това занимание, Любомир има една лична привилегия – неговият корен е в българското село. Той още пази спомена за своите дядо и баба, които всяка пролет са залагали разсад – подобен е и принципът на отглеждане на микрорастения. Ако сте почитатели на здравословната и свежа храна, лесно можете да си направите домашна ферма за микрорастения. Ако сте предприемчиви, това постепенно може да се превърне в бизнес. Любомир Иванов е пример за това. Автор Анета Божидарова

ноември 2022

75

ВБизнес броя 76

УСПЕШНИТЕ МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ СЛЕДВАТ ВКУСА Българите все повече търсят старите вкусове Кулинарният блогър Соня Янкова с широка усмивка и малки вкусотии привлича интереса на клиентите към един от млечните щандове на ежегодното международно изложение на храни и напитки в столицата. Браво на компанията – хубав рекламен ход. Сериозният разговор обаче за сектор „Млекопреработка“ провеждаме с регионалния мениджър Николай Николов. Започваме от пътя на млякото до крайния продукт. „Работим с над 80 ферми и само с българско сурово мляко. Капацитетът на мандрата е преработка на 60 тона сурово мляко на ден, но в момен-

та работим с по-малък капацитет, защото по чисто сезонни причини количеството суровина е по-малко. Има и други причини, разбира се – оскъпени горива, фуражи. Тази година сушата също се оказа фактор. Животновъдите започнаха да хранят стадата по-рано от обичайното с фуражи. А фуражите са скъпи. И това няма как да не се отрази на изкупната цена на млякото. До края на веригата това стига до крайния клиент. За последните 4 години оскъпяването на млечните продукти е с 30%, 20 от които са само за последната една година.“

Млечният бизнес у нас е доволен от последните промени в нормативната уредба, свързана с изискванията към качеството на млечните продукти. Новите правила вдигнаха летвата по-високо, но това не плаши компаниите, които залагат на качеството. В този смисъл Николай Николов е удовлетворен от пазарната реализация. „И външният, и вътрешният пазар се развиват. Пазарът навън е огромен - търсят се повече български млечни продукти от овче и от козе мляко. У нас е интересна тенденцията, която наблюдаваме от около 5 години. Вътрешният пазар се развива възходящо. Българите все повече търсят старите вкусове. Затова има голям търговски интерес към пресните сирена и кашкавали.“ Последните кризи се отразяват и върху суровините, които се влагат в имитиращите продукти – те са поскъпнали толкова много, че разликата между мле-

чен продукт от истинско сурово мляко и имитиращ е паднала до 2 лева. В този смисъл, всеки краен потребител ще направи проста аритметика – не си заслужава за имитиращ продукт, който струва 2 лева по-малко, да се прави компромис с храната. „За нас най-важен е пазарът. Ние залагаме на качеството и се опитваме да отговорим на интереса на клиентите – наблюдаваме как се развива вкусът. От млякото, добито от стада в Родопите, стават прекрасни кашкавали, ръчно ме-сени, пресни и с ухание на мляко. Дунавската равнина е чу-десно място за

отглеждане на животни, от чието мляко се правят хубавите български сирена“. Българинът традиционно слага сирене на трапезата. И търси старите млечни вкусове. Слушам спокойния и аргументиран разказ на регионалния мениджър Николай Николов и се питам: до колко успехът на една компания зависи от политическата картина, която у нас е доста неясна? Всъщност, властта има една единствена задача – да създаде добри правила, по които да работи бизнесът. Пазарът е единственият негов господар. Автор Анета Божидарова

ноември 2022

77

Празник 78

Изложението в Разлог – празник на мерака в животновъдството Организатор на събитието е Сдружението за коневъдство и конен спорт ДВАЛ, с подкрепата на община Разлог В последната събота и неделя на топлия октомври Разлог се превърна в истински празник на животновъдството. Изложение на птици, овце и кози, изложба на най-верния приятел на животновъдите – българското овчарско куче. Черешката на тортата – състезание между коне тежковози, което събра стотици посетители в малкото градче. Най-добрите, разбира се, си тръгнаха с отличия. След 2 години прекъсване – заради ковид пандемията, животновъдното изложение в Разлог вече е хубава традиция. Организатор на събитието е

Сдружението за коневъдство и конен спорт ДВАЛ, с подкрепата на община Разлог. Вдъхновител и главен организатор е Костадин Коцаков, познат в Разлог и околността като Динко Катев. „Целта на изложението е да видим едни красиви и добре гледани животни. Радостно е, че идват стопани от цялата страна. Тази година имаме посещение и от Северна Македония. Моята амбиция е догодина изложението в Разлог вече да има международен характер“, казва Динко Катев.

Местните хора изпитват истинска страст към отглеждането на животни – птици, овце, кози, кучета и коне. И въпреки сегашните кризи, меракът по хубавите животни, изглежда е вечен. И се предава от поколение на поколение. „Тези хора нямат нужда от допълнителна мотивация. Тях ги движи меракът по отглеждането на хубави животни. А работата на общината е да ги подкрепя“, казва временно изпълняващият длъжността кмет на община Разлог Венцислав Гърменов. При дългокосместите кози Ангел Димитров от с. Калугерово, Пазарджишко спечели 6 първи места. Той за първи път участва в изложението и с голям мерак е докарал своите животни в Разлог. Признава, че интересът към породата съвсем естествено идва от интереса към кукерството. Призовете при овцете грабна Станислав Вайсилов, животновъд от Ихтиман. Той спечели и в категорията „Развъдник“ - при българското овчарско куче. „Няма ли в стадото българско овчарско куче, хищниците ликвидират селскостопанските животни.

Това е традиция от векове и е хубаво, че днес интересът към породата се възражда“, казва Георги Илиев от Обединени киноложки клубове в България. Състезанието по надтегляне между конете тежковози се превърна в истинско шоу за стотиците почитатели на този спорт. „Това състезание започна да се провежда още през 1993 година, а от 10 години го правим точно на това място“, разказва

ноември 2022

79

Празник 80

младата председателка на Сдружение ДВАЛ Мария Манзурова. „Местните хора гледат тези животни от векове – най-вече за красота и за удоволствие. Това винаги е било скъпо удоволствие, но когато има мерак, нищо не може да му се опре“, усмихва се 20-годишната Мария. В първата категория коне до 500 килограма купата заслужено грабна кон Вихър на Денис Фотенлиев. Впрягът, с който се пребори тежковозът, беше над 4 пъти по-голям от теглото му – шейна с общ товар 2 115 килограма. Кобилата Снежа на Марин Маринов пребори конкуренцията в категория до 700 кг. Конят Буран, собственост на Юсеин Караюсеинов, спечели златото при коне до 800 кг, а кобилата Марая - на Ценко Влаховски е победител в най-тежката категория до 900 кг.

„Вижте с каква страст тези хора отглеждат животни, с какъв мерак участват в изложението и се състезават във всички категории – горди и уверени, че показват животни от най-висока класа. Значи има надежда за българското животновъдство, въпреки всичко“, казва доц. Атанас Вучков, преподавател в Аграрен университет – Пловдив, председател на журито в категориите овце и кози. И следващата година Разлог, сгушен в пазвите на три планини – Рила, Пирин и Родопите, отново ще се превърне в празник на животновъдството, в празник на мерака по добре гледаната стока. Защото съмнение няма – най-важен е меракът. Репортаж на Анета Божидарова