Списание Агрокомпас брой Ноември 2022 Agrocompass Magazine, November 2022

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

Служебният кабинет не може да се отрече, свърши огромна работа

Националният стратегически план на България е изпратен на ЕК. Най-после фермери и преработва тели могат да се запознаят с окончателния вариант. Добре е да направят това и да не коментират, ако са погледнали само първите страници. Все пак аг робизнесът ще работи в тази рамка до 2027 година. Служебният кабинет - не може да се отрече, свърши огромна работа. Негови представители избягваха да говорят за наследството от предишния редовен кабинет, но все пак стана ясно - документът е бил в абсолютно насипно състояние, както се казва. За няма и три месеца, в усилен диалог, се изчистиха направените 405 забележки от ЕК. Дори и онези допълнителните, които бяха получени в последния момент. Окончателният вариант не е най-доброто, което можеше да се предложи. Много от политики те можеха да се прецизират или основно да се про менят. Но галопирането към разрешените срокове не го позволиха. Призна го и служебният земедел ски министър Гечев в интервю за АГРО ТВ. Основните, трудоемки финални промени, са свързани с фундаментални критерии по двата ре гламента: доказване на интервенционната логика, свързаността на залегналите мерки с други фондо ве. Не на последно място не беше лесно да се отго вори и на други изисквания на ЕК – в каква после

дователност ще се прилагат интервенциите, как са свързани с всички части на Плана. Вярно, България отново е между последните страни-членки на ЕС, които изпратиха документа си. Много от тях отдавна получиха одобренията и вероятно усилено работят за стартирането на но вата ОСП. Нестабилната политическа ситуация у нас сложи отпечатък – както върху сроковете на изпълнение, така също и върху качеството на НСП. Тепърва се чакат коментари. И по-лошото - тепър ва, още догодина – препъване в парадокси. След кратко отдъхване, на преден план изплуват нови проблеми. Ако не се стигне до редовно пра вителство, каквато голяма вероятност има? Дали в някоя пауза на парламентарния цирк - с кратък срок на годност, ще се гласуват промените в Зако на за подпомагане на земеделските производите ли? А без тях – на 1 януари новата ОСП не може да се прилага? МЗм е изготвило Проекта за промени. Топката е в полето на Парламента. В ситуацията на икономическа криза и война да се надяваме, че народните представители ще имат проблясък на отговорност. Има все пак надежда - след тежки конфликти, най-после беше избран председател на парламентарната Комисия по земеделие.

НСП чака одобрението на ЕК

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. бешe изпратен официално на Ев ропейската комисия на 9 ноември. Това се случи след като от Коми сията дадоха „зелена светлина“ на представения от екипа на Минис терството на земеделието документ за последна предварителна оценка в началото на миналата седмица. Над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро) е бюджетът за всички интер венции, разписани в Стратегиче ския план за развитие на земеде лието и селските райони Тя е признание за всички уси лия, които полагам от 2013 година насам - да могат хората да правят иновации. Искам тези, които ре

(СПРЗСР) ално

2027

имат нужда от иновации, да ги направят - както земеделците, които търсят решение на своите проблеми, така и тези, които раз работват цифрови технологии или други агротехнологии, свър зани с увеличаване на производ ството, спестяване на разходи, увеличаване на печалби. Това мо гат да бъдат решения, свързани с опазването на околната среда и в тази област ще имаме все повече нужда от такива иновации. Аз работя за това хората да имат среда, в която да могат да правят иновации. Да имат не само фи нансова подкрепа, но и разбира не от страна на държавната адми

нистрация, че този, който тръгва да прави иновация, е смел и тряб ва да бъде подкрепен.

Гореща тема е официалното входиране на Стратегическия план на България. Какъв път беше извървян, докато се слу чи това?

Стратегическият план е вече в своята последна фаза, на края на преговорите сме с ЕК. Ние сме ра ботили по всички коментари по варианта, който беше входиран през февруари. Т.е., нищо гене рално ново нямаше как да бъде писано и преправяно. Основните бележки, които ни затрудниха, бяха най-вече свър зани с новата зелена архитектура - това са новите зелени изисква ния към земеделските стопани, които са допълнително засилени в сравнение със сегашната ОСП. Ако досега нашите земеделци получаваха допълнителни пари за това, че прилагат земеделски дейности, за същите земеделски дейности в новата ОСП ще полу чат само основното си плащане и вече, ако искат да надградят, то гава трябва да приложат новите екосхеми, които са доброволни. Целта беше така да се формули рат екосхемите, че да могат да привлекат интереса на земедел ските стопани. Да могат те да раз познаят ползата от прилагането им и разбира се, да бъдат поощ рени финансово. На второ място - трябваше да направим по нов начин агроеко логичните мерки в ПРСР, така че те да надграждат това, което сме написали в екосхемите. Градаци ята е следната – първо, спазване на стандартите за добро земедел ско и екологично състояние, за

да си вземеш основното плаща не, което е завишено спрямо се гашния програмен период. Второ – участие в доброволни екосхеми

по Първи стълб. Трето - Програма за развитие на селските райониагроекологични интервенции. Когато започнах да помагам в МЗм, трябваше да се поставим на мястото на един производител на плодове и зеленчуци, на един животновъд и на зърнопроизво дител, на един биопроизводител и да видим как той и чрез кои интервенции може да бъде под помогнат. Защото вече не се гле да интервенцията сама за себе си, а се гледа цялото стопанство. Когато се комбинират отделни те интервенции, каква подкрепа получава земеделецът и какви резултати можем да очакваме от него. Например, имаме екосхема за намаляване на пестициди, екосхема за намаляване на то рове, екосхема за опазване на биологичното разнообразие, но имаме и такива, в които комби нираме екологичния ефект с това да имаме повече производство. Имаме една много интересна ин тервенция за инвестиции, свър зани с околната среда, където ще бъде подкрепено създаването на биологични трайни насаждения и внедряване на технологии на прецизното земеделие. Много е важно ние да изпълним

цели. Прила

Другите предизвикателства бяха свързани с някои от интер венциите, като например, упра вление на риска, при който из общо не бяха разписани никакви рамки. Имахме няколко много критични дебата с ЕК по отно шение на стандартите за добро земеделско екологично състоя ние 6 и 7 особено, където имаме минимум растителна покривка на почвата в определен период от годината. Също така - ротаци ята на културите, която при бъл гарските условия е доста трудна. Имахме голяма комуникация с ЕК по отношение на биопроизвод ството и как ще го подпомагаме в рамките на директните плащания и в рамките на агроекологията. Имахме много напрегнати мо менти по отношение на пастора лизма - дали тази дейност да про дължава да я има като подкрепа. Специално за биопроизвод ството мога да кажа, че напре дък няма да получим само чрез Стратегическия план. Ние бяхме длъжни да имаме и Национален план за биологичното производ ство, който предвижда подкрепа на промоционални кампании, както и чрез училищните схеми. Също така - могат да се правят и инвестиции за биопреработка.

да

до резултати, защото ако нямаме изпълнени конкретни резултати, както е за ложено в новия модел на прила гане на ОСП, ние, като държава, може да имаме проблем после с плащанията.

Биоземеделците бяха притеснени, че ще им бъдат нама лени средствата… Те бяха притеснени, защото ня маха информация. Реално погле днато, парите не са намалени, а трансформирани, за да можем да получим по-голям резултат. Т.е., вместо да имаме 92 милиона евро в Първи стълб, ние ги пре насочихме във Втори стълб. До пълнихме с пари самата компен-

саторна мярка за биологично производство. Отделихме би ологичното животновъдство в Първи стълб, без да намаляваме парите. Направихме също отдел на интервенция за биологичното пчеларство, за да имаме напре дък. Опитахме се по-комплексно да подкрепим биопроизводство то, за да имаме и резултат.

на земе делските производители, Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Ние трябва да направим системата ИСАК го дна за прилагане на новия Стра тегически план. Това означава, че трябва да се разработи специален модул - Система за мониторинг

площта, която чрез сателити ще получава информация за това

се случва на полето като

Също така, трябва да се порабо ти върху заявяването на субсиди ите, то следва да бъде по нов на чин. Идеята е да бъде опростено и автоматично. В системата СЕУ на ДФЗ също ще трябва да има промени, както и в системата за контрол и санкции. Работим също в посока цифро визация на публичната админи страция. Работи се комплексно, с много сериозни темпове, защото първи януари 2023 г. е началото и ние трябва да сме готови.

Интервю на Анета Божидарова

и органи зации на производители. Около 400 от тях са члено

ве на НОКА, уточни Караколев. „Сдружаването е шанс за овцевъдите и козевъди те да модернизират своите стопанства. Дори само по една вана за мляко да влезе в 4 хил. малки фер ми, това вече е технологична революция за бран ша“, смята съпредседателят на НОКА. „Хубаво е, че се залага силен тласък на подкрепа към неправителствени и браншови организации за тяхното участие в различните мерки, има и няколко интервенции, които

предупреждава

„Биоселена“

следващите 5 години е заложен в Стратегическия план и в Национал ния план за развитие на биологично то производство. Той е в размер на 405 млн. евро. Това съобщи Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“. За да могат обаче биофермерите да се възползват от подпомагането, трябва до 31 декември тази година да имат сключен договор със серти фицираща фирма. „Нека не се чака последният момент, както обикнове но правим всички. Има достатъчно време, за да се сключи такъв дого вор. В противен случай всеки, който не го е направил, ще изпадне за една година от подпомагането“, преду преждава Апостолов. В Националния план за развитие на биоземеделието се залагат 2 клю

чови цели – до 2027 година увеличение на биосертифицираните площи до 7 % и до 2030-а година - до 10 на сто. „Това е постижима цел, като се имат предвид всички мерки и интервенции, които са заложени в Стратегическия план и в Националния план за раз витие на биологичното производство“, казва Стоилко Апостолов. По думите му, бюджетът от 405 млн. евро е повече от добър, а за да не бъде повторен горчивият опит с източването на сред ства, по настояване на бранша, в подпомагането за биопроиз водство са въведени тавани. Това ще откаже т. нар. субсидаджии да регистрират площи единствено заради парите, които целево ще бъдат насочени само към този сектор.

жение на общините в Република България (НСОРБ). Агроминистърът коментира, че в своята същност Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) никога не е била само за земеделските производи тели, тя предвижда общо развитие на селските ра йони и по-добряване на стандарта на живот в тях, като общините са неразделна част от нея. „Извън специализираните мерки, по които ще има пряко кандидатстване за местните власти, в следващия финансов период сериозно е засилен обхватът на подхода ЛИДЕР. За него е заделен 8% от бюджета на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР), което е

малко над 550 млн. евро“, информира министърът. Той уточни, че освен това подходът ЛИДЕР ще се прилага с многофондово финансиране с участие то на програмите „Конкурентоспособност и ино вации в предприятията“, „Развитие на човешките ресурси“, „Образование“ и „Околна среда“. Пред видено е около 2% от бюджета на всяка програма да бъде заделен за прилагането на подхода, което осигурява допълнително минимум 185 млн. евро. „Що се отнася до законодателството, необходимо за прилагането на СПРЗСР, се подготвят промени в Закона за подпомагане на земеделските произво дители и предстои внасянето му в Народното съ брание“, разясни министърът. Явор Гечев подчерта, че одобрението му има жизнено важно значение затова дали ще започне своевременното прилага не на СПРЗСР и се надява всички народни предста вители да са по-отговорни в тази посока.

страната ни получи офици ална покана за започване на членство в ОИСР в на чалото на годината. Министър Гечев посочи, че за да бъдат избегнати бъдещи фалити, множество стопанства имат нужда

подпомагане за подобряване на своята ликвид ност. По думите му разходите и загубите, породени от скорошните международни кризи в областта на здравеопазването и сигурността, са били понесе ни най-вече от земеделските стопани. „Особено внимание следва да се обърне на стимулирането на малките стопанства и осигуряването на пазарен достъп на продукцията им. Фермерите от тези сто панства имат ключова роля в производството на качествени и традиционни селскостопански про дукти, както и в задоволяването на местните паза ри“, категоричен бе министър Гечев. Земеделските министри дискутираха още и те мата за устойчив растеж на продоволствена сигур ност и хранене. „Особено важно е да се стимулират цифровите иновации и приложения в селското стопанство, като фактор за възходящ тренд и доба вена стойност“, коментира Явор Гечев. И припомни за ангажирането на страната ни с изпълнението за устойчиво развитие в посока намаляване напо ловина разхищението на храни на ниво търговия, както и намаляване на загубите им по хранителни те вериги до 2030 г. Министър Явор Гечев информира, че в България имаме изградена система на научни изследвания, обучение и предоставяне на съветнически услуги за земеделските производители. „Провежданата от правителството политика е в посока към развитието на стратегии и програми в различни подсектори, както и в Националния план за възстановяване и устойчивост, Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райо ни (СПРЗСР) и Програмата за развитие на селските райони 2014-2020“, добави още той. И допълни, че включват мерки в подкрепа на иновациите, щадя щи околната среда, сдружаването на производи-

телите, насърчаващи младите фермери, малките и средни производители, местното производство и потребление. Във връзка с новата ОСП министърът поясни, че България е една от малкото държави в ЕС, която е заложила в Стратегическия си план 60% национал но съфинансиране, което показва ясното желание на правителството за модернизация на земеделския сектор и повишаване на устойчивостта му. „В хода на разработването на СПРЗСР, бяха извърше ни много анализи. Техните резултати идентифици раха ключови предизвикателства и възможности за развитие на земеделието и селските райони“, допълни агроминистърът. Министър Гечев съобщи, че с одобрения през ме сец май 2022 г. Национален план за възстановяване и устойчивост, страната ни създава предпоставки за ускорена зелена и цифрова трансформация за постигане на амбициозните цели на Европейската зелена сделка. Чрез него ще бъдат реализирани два проекта в областта на селско стопанство, це лящи активизиране на инвестиционните процеси в аграрния отрасъл за неговото техническо обно вление и навлизане на екологични и дигитални иновации в производството. „Това са проект „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“ и проект „Дигита лизация на процесите от фермата до трапезата“, които ще се изпълняват до края на 2025 г.“, уточни Явор Гечев. В дискусията на тема „Трансформиране на про изводството, изграждане на устойчивост“ минис тър Гечев посочи, че са изготвени инструменти за борба с природните явления, които са все по-често срещани. „От следващата година планираме при лагането на нови практики, които са насочени към създаване на контролирани валежи“, уточни той. В допълнение информира още, че България засилва мрежата на противоградова система. Той бе кате горичен, че страната ни е възприела стратегиче

на Новите умения и приспособяване, като обърна внимание на необходимостта от развитието на ци фрови умения сред фермерите и рибарите. „Нова та Обща селскостопанска политика на ЕС става на сочена към по-ефективната употреба на вещества и ресурси като води, почви и биоресурси. В кон текста на климатичните изменения е необходимо фермерите да придобият нови умения особено в цифровизация, защото новите технологии ще на влизат все повече в производствените процеси с цел по-ефективно използване на ресурсите“, от беляза Георги Събев. Селските райони имат и друг недостатъчно развит потенциал, а именно селски ят, аграрният и кулинарен туризъм. „С местни и регионални традиционни продукти, тези райони могат да привличат посетители, и да възстановяват производства, с което ще се помогне на икономи ката на тези региони. В тази връзка Министерство то на земеделието на България изготвя Рамкова програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти, с помощта на която този потенциал ще се надгради и развие“, сподели пред министрите на земеделието от страните на ОИСР българският земеделски заместник-министър.

заседанието, заместник-министър Георги Събев участва в работната група, посветена

Началото на изготвянето на нова Национална стратегия за прилагането на схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ беше дадено с първото заседание на тематична междуведомствена гру па. „Чрез новата Национална стратегия ще бъдат прилагани и управлявани двете схеми през пред стоящия стратегическия период – от 2023/2024 до 2028/2029 учебна година“, отбеляза заместник-ми нистърът на земеделието Тодор Джиков. Аграрният заместник-министър уточни, че тези схеми са приоритет в дневния ред на Европей ския съюз, като има заложени две основни цели, които трябва да бъдат постигнати с тях. По думите му първата е да се създадат още от ранна детска възраст навици в подрастващото поколение на ЕС към здравословно хранене. „Втората е осигурява нето на пазара на качествени земеделски проду кти“, разясни Тодор Джиков. Според него те подпо магат и реализирането на стратегията „От фермата до трапезата“, чиято основна цел е скъсяването на веригата на доставки и получаването на адекватна цена спрямо качеството на произведената земе делска продукция. „В рамките на около месец междуведомствената работна група трябва да създаде такава наредба, която да подпомага реализирането на тези две основни цели“, посочи заместник-министърът. „Участието на

инсти туции, имащи

добра основа за разработване на концепция, в която да бъдат защитени интересите на всички страни“, коменти ра още той. Тодор Джиков каза, че намирането на балансирано решение в полза на изхранването на децата е от ключово значение. „Производството на здравословни

добра наредба, която да е в полза на всички“, до пълни той. По време на срещата земеделският замест ник-министър открои необходимостта от извърш ването на широко проучване за хранителните на вици при децата, какво най-често не се консумира от тях и какви са техните предпочитанията за пло дове, зеленчуци и млечни продукти. Той очерта и нуждата от анализ и точно дефиниране на това какво е здравословно за децата, какви продукти трябва да им се предоставят, в какви количества и каква последователност. Според него тези изслед вания трябва да са в основата на разработването на добра, работеща стратегия, която да отговаря на нуждите както на децата, така и на земеделските производители. В рамките на заседанието представителите на браншовите организации изложиха своите идеи за норми, които да бъдат включени в стратегия та. Сред предложенията са разширяване на тар гет групата от ученици до 7 клас, увеличаване на биологично произведените продукти в достав ките, както и на стоки, произведени в България и промяна в грамажите за една порция. От бизнеса предлагат още да бъде заложена актуализация на доставните цени, поне два пъти през учебна та година и фиксиране на логистичните разходи. Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта да бъде обърнато по-сериозно внимание на

предвидени за цели и екосхеми в областта на окол ната среда и климата и 186 милиона евро за млади земеделски стопани. Планът за ОСП на Унгария предлага широк спек тър от интервенции, насочени към осигуряване на справедлив доход за земеделските стопани, както и постигане на по-справедливо разпределение на финансовата подкрепа между тях. Мерките в плана също така ще улеснят установяването на 8 800 млади земеделски стопани. Приоритет на Плана е модер низацията на 7 700 стопанства. Късите и местните вериги на доставки също са важни елементи по от ношение на достъпа до пазара за местни продукти и намаляването на транспортните разходи и емиси ите. Секторите, изправени пред затруднения, ще по лучат допълнително подпомагане на доходите. Европейският парламент (ЕП) публикува рабо тен документ с първоначална позиция по схемите за качество. Италианският евродепутат Паоло де Кастро е представил политическите насоки, които ще ръководят неговия проект на доклад относно преразглеждането на законодателството, уреж дащо географските означения (ГО) на ЕС за вино, спиртни напитки и селскостопански продукти и храни. По-конкретно евродепутатът е подчертал, че предложението на Комисията за реформиране

бюджета за развитие на селските райони Унгария отделя за агроекологични интервенции, 8 % за развитие на биологичното земеделие и око ло 5 % за опазване на защитените зони по „Натура 2000“. Тези схеми, събрани заедно, ще допринесат за устойчивото управление на хранителните ве щества, намаляването на прилагането на торове и ограничаване на емисиите от амоняк. Освен това амбицията на Унгария е до 2027 г. да удвои биосертифицираните си площи. Мерките за подкрепа на селските райони ще допринесат за развитието на местните занаятчий ски производства, ще засилят икономическите дейности на микро- и малките предприятия и ще стимулират екотуризма и гастрономическите и кул турните фестивали. Около 30 % от населението в селските райони ще се възползва от подобрените услуги и най-малко 7 000 нови работни места ще бъ дат създадени чрез проекти, подкрепени от плана. ниво на защита, особено онлайн“. Докладчикът е приветствал целта на предложе нието, което „предлага възможността за създаване за първи път на истински единен текст на Съюза относно качествените продукти, с по-голямо съот ветствие и яснота между всички различни сектори, като същевременно се запазват техните специфи ки“. Но той е подчертал, че текстът „трябва да бъде подобрен и разширен, така че реформата да дове де до укрепване и обновяване

Географските означения добавят стойност в размер на 20-30% към пазарната цена на продукта

„Страната ни има вече натрупан опит със защите ните наименования, които са традиционните българ ски продукти и храни“, каза заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на конферен ция „Новости при европейските схеми за географски означения и аспекти при подготовката на заявление за регистрация на географско означение“. Заместник-министър Събев уточни, че България има вече немалък брой регистрирани защитени наименования както при храните, така и в секто рите на вината и спиртните напитки. По думите му нашата държава има голям потенциал и изграден административен капацитет за прилагане на схе мите за качество. В допълнение, в Стратегическия план България за първи път ще има интервенция, насочена към схемите за качество. Експертите от Комисията представиха в два па нела – съответно пред националната администра ция и пред заинтересовани земеделски произво дители промените в действащото европейското законодателство, засягащи земеделските проду кти и храни, вина и спиртни напитки със защите ни наименования, както и предложението за ново законодателство за сектора, което е в процес на обсъждане с държавите членки. При националната администрация основен мо мент в обсъжданията беше задължителното въ веждане на дигиталната платформа e-Ambrosia като инструмент за подаването на заявления за регистрация, изменение и заличаване на защитени наименования на евро пейско ниво. Представителите на Ко мисията обясниха, че има създадени отделни обучителни модули за трите сектора, поради различните специфи ки при виното, спиртните напитки и селскостопанските продукти и храни. Бяха обсъдени и характеристиките на нововъведените изменения на Съюза и стандартните изменения при храните. „Географските означения добавят стойност в размер на 20-30% към па

зарната цена на продукта.“ Сподели опит Гергана Андреева от Сдружение „Българско розово мас ло“. Тя допълни, че регистрираното наименование дава предимство на Сдружението при участие на международни изложения – при изработване на рекламни материали, позициониране на сайт и т.н., което е сериозно предимство за износителите. До момента България има 69 регистрирани географски означения и 5 храни с традицион но специфичен характер. Сред тях са Защитено географско указание (ЗГУ) „Горнооряховски су джук“, ЗГУ „Българско розово масло“, Защитено наименование за произход (ЗНП) „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“, Храна с традиционно-специфичен характер (ХТСХ) „Филе Елена“, ХТСХ „Луканка Панагюрска“, географски те указания „Ямболска гроздова ракия/Гроздова ракия от Ямбол“ и „Сунгурларска гроздова ра кия/Гроздова ракия от Сунгурларе“, вината ЗНП „Мелник“, ЗГУ „Тракийска низина“ и други. „Надявам се в близко време да има още такива продукти, за които да започне процедура и в крат ки срокове и те да получат своите регистрирани наименования“, посочи заместник-министър Съ бев. Той увери земеделските производители, че експертите на Министерството на земеделието оказват съдействие на заявителите, защото ползи те и предимствата на защитените наименования са както за производителите, така и за потребителите.

14

Валонските фермери тестват стратегии за намаляване на пестицидите и обработката на почвата

Почвените живи лаборатории работят заедно, за да получат здрави почви до 2030 г. Валон ският селскостопански изсле дователски център (CRA-W) в Белгия събра фермери, изсле дователи, съветници и други, за да създаде жива лаборатория, тестваща едновременното при лагане на стратегии за намаля ване на пестицидите и оранта. Дидие Стилмант, ръководител на отдела „Устойчивост, системи и перспективи“ в CRA-W, обяснява: „След успешно събитие, ръководено от Greenotec, селскостопанска асоциация по агроекология и консервационно земе делие и CRA-W, създадохме групата ABC (L‘Agriculture Biologique de Conservation) като жива лаборатория през 2016. След това тази група беше подкрепена от проектите TRANSAE – Interreg и DiverIMPACTS – Хо ризонт 2020. Групата ABC предлага системни инова ции за намаляване на пестицидите и намаляване на оранта, тества ги, подобрява ги и ги популяризира допълнително в общността на фермерите. „ Живата лаборатория се състои от 12 ферме ри, разпределени в цяла Валония, съветници от Greenotech, изследователи и техници от CRA-W. Дидие подчертава значението на подхода на мно гото участници в тяхната група: „Имаме и социолог, който помага на групата да улесни обмена и кому никацията между членовете, да подчертае неиз казаните неща и точките на внимание“. Тестваните практики са стриптил, директна сеитба под жив мулч, смес от сортове...

искали

стопани, които

употребата на пестициди,

на хербициди или фунгициди. Винсънт Ренар е един от фермерите, които се присъединиха към групата ABC. Първоначално ра боти на принципите на консервационното земеде

по-специално

лие, но се връща към разорава нето преди 10 години, след като преминава към биологично зе меделие. Винсънт: „Реших да се присъединя към групата, тъй като исках да придобия нови практически знания за това как да намаля интензивността на обработката при полските кул тури, за да подобря плодороди ето на почвата. Контролирането на плевелите е най-голямото ми предизвикателство.“ Всеки земеделски производител има лице за контакт от CRA-W и Greenotec. Заедно те определят конкретен план за действие, който се споделя и об съжда с цялата група. Всеки земеделски произво дител тества иновативните практики на един хек тар и успоредно с това контролният участък дава възможност да се сравнят резултатите. Монито рингът на парцелите се извършва в продължение на няколко години, като фермерите се ангажират с тестовете в продължение на три години. Винсент: „За мен беше важно да мога да тествам специфич но оборудване (без обработване, стриптил), което не е налично в региона, за да видя какво прави в моята ферма.“ Чрез групата той успява да се срещне с други фермери и изследователи. Винсент: „Без групата никога нямаше да мога да се срещна с тях, защото живеят далеч. Всички гледаме в една и съща посо ка, дори и да имаме различни гледни точки. Чрез обмен на личен опит относно конкретните пробле ми, с които се сблъскваме в нашите ферми, ще про дължим напред по-бързо. Никой няма решение сам, заедно се учим по-бързо.“ Всяка година групата организира две събития, за да представи най-новите резултати и да анали зира ефективността на тестваните практики. Едно от тези събития се случва на полето. Винсънт за ключава: „Групата е успокояваща за мен. Ако искам мнение, информация или помощ, винаги мога да се свържа с някой от членовете на групата.“

загуби на култури поради тези вредители. Поради това партньорите от тази оперативна група иден тифицираха конкретна необходимост от намиране на ефективни екологични решения за биологично земеделие, но които биха могли да се използват и от конвенционалните производители. Проектът е в съответствие с целите на Евро пейската комисия по отношение на устойчивото земеделие, заетостта в селските райони и здра вословното хранене. Той също така има за цел да отговори на националните мерки за „разработва не, прилагане и демонстриране на икономически жизнеспособен стратегически план за прилагане на интегрирано управление на вредителите чрез насърчаване на използването на нискохимични

в овощните градини и производството на

По време на целия проект се поддържа тясно партньорство между фермерите и изследователи те, като се наблюдава, анализира и оценява ефек тивността на прилаганите технологии и методи. Проектът също така работи по много дейности за разпространение като конференции и уебинари за споделяне на резултатите с други производите ли в района и в други части на Румъния. Въпреки че проучването все още продължава, прилагането на техниките води до успешни резултати. „Нашите плодове със специфични органолептични харак теристики, особено вкус и мирис, ще получат по вишена добавена стойност, ако нямат петна“, каза друг фермер, който е партньор в този проект. Това означава и увеличен доход за фермерите от про дажбата на тези по-висококачествени биологични плодове. Партньорите на ECO_FRUCT_BN също възнаме ряват да продължат с по-нататъшни опити, разши рявайки района, където се прилагат новите техни ки, включително съседните градини, в разширено партньорство, предложено в бъдещ проект.

годишното съ

си той изтъкна, че на бъдещия си пост ще търси диалога с европейските институ ции, за да постигне още по-добро

Подпомагането за лозарите ще достигне 2062 лева на хектар тази година, а за тези от тях, които получават и агроекологични плащания по Програ мата за развитие на селските райони, сумата дости га до 3602 лева. Това съобщи министърът на земе делието Явор Гечев по повод протеста на лозарите пред сградата на МЗм в началото на ноември. В разговор с лозарите агроминистърът беше ка тегоричен, че те ще получат в рамките на годината допълнително от предвиденото подпомагане от около 50 лева/дка – 32 лева от остатъка от държав ната помощ

изработването на стратегия за лозаро-винарския сектор и на стандартизирани технологични карти, които ще са актуална и обективна база за плаща нията към земеделските стопани – животновъди и растениевъди. Той информира производителите, че стратегията за лозарството цели да има цялост на визия за развитието на сектора, както и той да стане устойчив и конкурентоспособен, да работи в посока маркетинг и коопериране. Предвижда се изработването на 52 технологични карти, които ще зададат стандарт при изчисляването на разходите в земеделието – цената на труда, торове, препарати и ще гарантират пропорционално разпределение на средствата в агросектора, като окончателният вари ант ще бъде съгласуван със стопаните.

в производството, така и в експор та на царевица и соя, е Бразилия. Ще може ли страната да произвежда и изнася доста тъчно храна, за да изхранва света в близко бъдеще?

Най-вероятно – да. В момента Бразилия държи 55 % от светов ната търговия със соя, а в ръцете на три държави - Бразилия, Ар жентина и Украйна е износът на царевица. Каква е ролята на Бразилия? Ролята на Бразилия на глобал ния пазар на царевица е много важна и расте непрекъснато през последните 10 години. Смятаме, че през 2025 г. ще се превърне в най-големия световен износител на царевица и се очаква да про извежда до 150 хиляди метрични тона царевица. Икономическият успех на Бра зилия се дължи на много факто ри. Сред тях са сериозните ин вестиции в инфраструктурата. Бразилия има 36 основни прис танища, 15 от които са за износ на соя и царевица. В същото вре ме само 7% от общата площ на страната се използва за земеде лие. Доста по-голяма част – 23%, е заета от пасища.

Чудо или много работа е икономическият подем на Бразилия? Комбинация от двете. Бразилия е благословена със земята, с климатичните условия, с разположе нието си, с океаните и лесния достъп до експорт, но нищо от това нямаше да се случи, ако не се раз виваха технологиите и хората не работеха здраво. Нарастваща роля на Бразилия в експорта на ца ревица ще рефлектира най-вече върху САЩ, а не върху страните-производителки от Черноморския басейн. Основни производители в момента са държавите около Черно море, Бразилия и Аржен тина заради по-достъпната и изгодна продукция. В света зърно има и ще има. В САЩ реколтата от царевица и соя е добра, в Бразилия сега се сеят ог ромни площи. В цяла Южна Америка има пшеница, в Австралия и Русия има добри реколти, в Черно морския регион Украйна изнася зърно. Военният конфликт обаче доведе до сблъсък на интереси в Черноморския басейн. Какви са последствията от това за българ ските фермери? Как да продават и на каква цена складираното зърно? Това е изключително труден въпрос, особено за Черноморския регион предвид геополитическата и хуманитарна криза в близост. В момента има дос та големи запаси на царевица навсякъде по света. Най-важното, което трябва да направят произво дителите, е да управляват риска и да вземат пред вид не само търсенето и предлагането, но и какво може да се случи чисто геополитически в най-ско ро време. Какви са основните Ви съвети? Има нещо общо между всички земеделски про изводители по света, било то в Бразилия, Америка, Аржентина, Черноморския басейн. Всички ферме ри искат да чуват това, което им харесва, а именно, че цените вървят нагоре. Но те трябва да бъдат из ключително внимателни, да търсят информация, да бъдат жадни за нея дори тогава, когато това, което чуват, не им харесва. Ключът, рецептата за успех и устойчив бизнес е именно управлението на риска, защото ти трябва да знаеш какви са ти разходите, за каква цена да продадеш и какъв ти е маржът и да управляваш всичко това добре, така че независимо какво ще се случи, да продължиш напред.

Несигурността на пазарите обхваща и тър говията с растителни масла. Какви са тенден циите? Страховете от глобалната рецесия тежат върху цените на маслата. Аржентина е най-големият и основен износител на соево масло. През април т.г. е отбелязан пик в цените на соево масло, в мо мента има несигурност. Търсене и предлагане на слънчоглед в Черноморския басейн и Европа. Ос новният въпрос, породен от военния конфликт, е дали Европа може да преработи слънчогледовата реколта на Украйна и какъв е капацитетът на ев ропейските предприятия? Отговорите са спешни, тъй като най-малко 30% от зърнените потоци в Украйна са насочени към съседни страни, вклю чително и към България. Капацитетът на Европа за преработка на зърното от Украйна е 60-80%, но ще намалее заради производството на собствено зърно.

лявам само с това. Обожавам да работя с машини. Въпреки че имаме достатъчно служители в нашето стопанство, аз редовно работя с техниката, която вече познавам изключително добре.

Какво научи от твоите родители?

Да бъда добър. Да бъда това, което съм. Да бъда себе си. Всичко, което до момента съм, до голяма степен дължа на родителите ми.

Обожавам да работя с машини

Ако трябваше сега да започнеш бизнес сам, би ли го направил?

Разбира се. Това е нещо уникално. Това е едно приключение. Всеки ден си изправен пред нови и нови предизвикателства. Какви познания имаш за земеделското производство?

Завърших Аграрния университет в Пловдив, спе циалност Растителна защита. Смея да кажа, че съм агроном. Университетът ми даде една много до бра теория. Срещна ме с добри професионалисти. След като завърших аграрното си образование, си мислех, че съм изключително подготвен за земе делие, че знам абсолютно всичко, но всъщност се оказа, че нещата на практика в известна степен не са така. Практиката ме среща с доста интересни си туации, които понякога не можем да си обясним. Какво искаш да промениш в сегашната дейност? В нашето стопанство промяната вече е започ нала. Преди две години изпитахме изключителни затруднения заради суша, която унищожи посеви те ни. Никога не бях вярвал, че ще видя полета, на които не жънат комбайни. Тогава аз и родителите ми бяхме поставени пред избора дали да продължим, или да променим нещо. Промяната започна именно с консерва ционните практики. В момента все още тестваме различни технологии, като най-основно те са безо ранните технологии, плуговете сме ги забравили тотално. Разпродадени са отдавна. Практикуваме Но-Тил земеделие, вертикални обработки на поч вата, при които машините причиняват възможно най-малка вреда на почвата и на природата.

В нашето стопанство промяната вече е започнала

Какво би надградил от свършеното до мо мента от родителите ти? Не бих казал, че искам повече земя или искам да направя по-голямо стопанство. Точно обратното. Надграждането искам да се изразява в това да бъ дем отворени и да използваме нови технологии. Аз имам интерес към бактериални продукти, дронове в земеделието, нова техника. Европа иска повече млади фермери. Как да ги мотивира? Земеделието е изключително трудно. Отстрани изглежда много лесно. Имаш техника, качваш се и работиш. На пръв поглед изглежда така. Но всеки ден си поставен пред различни казуси, пред раз лични проблеми от всякакво естество. Въпреки това, искам да кажа на младите фермери да не се спират. Ако имат мотивацията да започнат бизнес в тази сфера, да не се спират пред нищо. Може да е трудно, но трудното е по-интересно. Какво е най-важното, за да стартира един млад фермер? Да има достъп до земя. В България е затруднен. Смяташ ли, че дигитализацията ще навлезе по-лесно чрез младите хора и тя ще направи зе меделието по-привлекателно? Тя вече навлиза. Бих казал, че това е нещо неиз бежно, нещо наистина нужно. Надявам се, че малко по малко тя ще отвори сектора и за младите хора в земеделието. Т.е. би станал по-приветлив за тях.

е

техният избор. Това нещо трябва да им идва отвъ

тре. Трябва да имаш любов към природата, расте

нията, животните. Смяташ ли, че един млад земеделец може да бъде по-успешен, когато наследи бизнеса от родителите си?

Не. Твърдо не. Според мен това си е до качества та на човека. В този живот няма гаранция за нищо. Какви разходи успявате да покриете с европейските субсидии в стопанството? Получаваме субсидии по няколко мерки. Довол ни сме. Ситуацията, в която се намира европейски ят пазар, налага наистина получаването на субси дии. Една немалка част от разходите се покриват от субсидията. Обикновено субсидията, която по лучаваме, горе-долу покрива разходите за торове. Вярваш ли, че ОСП ще продължава да подкрепя доходите на фермерите? Искам да вярвам в това. Ще бъда искрен. ОСП, която сега приключва, според мен не е много ус пешна. Затова имам надежди, че новата ще е доста по-добра. Все пак тя ще се изразява основно в под крепа на младите фермери. Една от целите на новата ОСП е намаляване на количеството на използваните препарати за растителна защита. Как може да стане? Има ли решение?

Решения има, но те са доста скъпи. Така или ина че е неизбежно, защото всяка година се забраня ват все повече и повече активни вещества. В край на сметка това по един или друг начин ще ни бъде наложено. Единствено не знам какво би се случи ло, ако ни задължат да намалим количествата на минерални торове, които използваме.

от сегашната

Какви добри практики прилагате за запазва не, обогатяване на почвеното плодородие? Най-малкото, че не орем земята. Паралелно с това в нашето стопанство освен, че вече прила гаме безоранните технологии, които възстановя ват органиката в почвата, също така допълнител но започнахме да прилагаме препарати, които са на бактериална основа, т.е. бактерии, микоризни гъби, които спомагат за по-бързото възстановява не на органиката в почвата.

цели и

И трите плана имат силно екологично

та от средствата за развитие на селските райони за цели, свързани с околната среда и климата. Планът на Словения ще подкрепи, наред с други неща, производството на възобновяема енергия от сел ското стопанство, позволявайки на фермерите да инвестират в биогаз, биометан и геотермални кла денци за собствените си нужди. Хърватският план реши да се справи със селскостопанските емисии, които произтичат главно от управлението на поч вата и оборския тор, докато шведският план по ставя силен акцент върху улавянето на въглерод, биоразнообразието и ценните пасища, както и увеличаването на знанията за устойчивото произ водство. Благодарение на финансирането

ОСП,

Хърватска

Швеция

ние към директните плащания, 98 милиона евро ще бъдат използвани за подкрепа на около 25 000 фермери в сектори, които в момента са изправени пред затруднения, като екстензивно животновъд ство и протеинови култури за фураж и храна. Швеция пък ще отпусне 806 милиона евро за фермерите, за да продължат с устойчивите селско стопански практики в райони, където условията за

земеделие са трудни, като планини, горски райони или северни райони. Младите фермери в Швеция ще могат да кандидатстват за помощи за стартира не и да получат допълнителна подкрепа за дохо дите, която да им помогне в първите години след стартиране на техния земеделски бизнес.

текст: Алеко Дянков

Ако се грижите добре за почвата, ставате по-независими от високите цени на торовете По-зелено земеделие и чиста храна - възможно е, още сега Амбициозните европейски цели по отношение на опазването на околната среда и развитието на био земеделието могат да бъдат дори по-високи, а ин струментите за постигането им са в ръцете на фер мерите, коментира агрономът Свилен Смиленов. „Има както щадящи пестициди, така и интели гентни и доказани с ефективността си торове, кои

то да изхранят растението. Така че, от гледна точка на растителна защита и хранене, инструментите ги има и за щастие са тук в България. Те се прилагат както от малки стопани, които искат да си произве дат продукция лично за тях, така и от много инова тивни фермери, които икономически са устойчиви и си запазват добивите“, посочи Смиленов. Изискванията на Европа за намаляване на ко личеството на употребяваните химически препа рати наистина поставя предизвикателства пред фермерите, но те не трябва да бъдат притеснени, каза Божидар Петков, биопроизводител и предсе дател на Българската асоциация на малинопроиз водителите и ягодоплодните. И допълни: „Новата ОСП дава много възможности в направление екологично производство и производство с на малена употреба на пестициди или замяната им с други нехимични средства, чрез които земедел ците могат да получат абсолютно същите резултати без да се намали количеството и качеството на продукцията. Земеделските производители, както в България, така и в други страни, са песимистично настро ени, даже има гласове на отпор, че новата ОСП ще затрудни производството, ще наруши продо волствения баланс, което не отговаря на истината. Смятам, че Но-Тил технологията, използването на нови методи за борба с вредителите и прилагането на нехимични средства ще покажат своята ефективност.“

2022

2022

за защита на поч

„От самото му съз

използвам само биологични препарати за растителна защита, също така - феромонови улов ки, определени комбинации на растения, които отблъскват насекомите от културните растения, и по този начин се намалява използването дори на биологичните препарати за растителна защита.“ Зеленото торене е с благотворно влияние върху плодородието на почвата, твърди Божидар Петков.

стопанството му се прилага технологията Но-Тил. „Не разоравам междуредията в моята овощна градина. Веднъж в годината се обработват с про дълбочители. Така се запазва и увеличава хумусът, в същото време добавяме активни биологични

вещества, различни от оборски тор, и други, които пък увеличават броя на активните бактерии.“ Биоземеделието осигурява устойчивост на сто панствата, убеден е малинопроизводителят. „През тази година станаха големите сътресения с високи те цени на торове и препарати, но те не се отрази ха на нашето стопанство. Това е един от основни те елементи на устойчивост, защото повишавайки почвеното плодородие, това ни прави по-незави сими от допълнителното влагане на химия и други подобрители.“ Според Божидар Петков, за да се увеличат био сертифицираните площи у нас, трябва да има ин формационни кампании, насочени към потребите лите.

Преди да поговорим за това как можем да изкараме допълнителни средства заради това, че запазваме въглерода в почвата, нека да изясним няколко понятия. Какво означава ниско въглеродно земеделие?

Това е земеделие, което прави по-малко замър сяване с въглероден диоксид. Използване на по-малко машини, по-малко гориво. Това ли да разбирам? Това е единият аспект. Но също така - по-малко безпокоене на почвата, по-малко обработки, за щото при обработките се изпуска въглерод, който обикновено стои в почвата. А какво означава въглероден фермер? Това е фермер, който „отглежда“ въглерод, т.е. използва практики, при които въглеродът остава

голе мите складове на въглерод в природата. А регенеративно и консервационно земеде лие. Къде са пресечните точки? Много са сходни. Консервационно земеделие се използва повече в Европа като понятие. Консерва ционно земеделие включва три принципа. Първо, минимално безпокоене на почвата, както механич но, така и химично. Търси се оптимизиране на пес тицидите и на торовете и т.н. Второ – управление на растителните остатъци, така че почвата да бъде покрита, и третото е сеитбооборот. Това са трите принципа на консервационното земеделие. А регенеративното земеделие как надграж да консервационното? Регенеративното земеделие включва още два принципа. Първият е интегрирането на животни. Как во означава това? Покривните култури, които ферме рът сее, вместо да бъдат терминирани с хербицид, да се пуснат крави, овце, които ги опасват и наторяват, като така подобряват почвеното плодородие. И още един принцип в регенеративното земеде лие - максимално дълго време да има живи корени в почвата. В основата на земеделието не е почвата както дълго време сме си мислили, а е фотосинтеза та. Тъй като фотосинтезата прави почвеното плодо родие. Затова този принцип е важен - максимално дълго време

която е един

да се възползва от

сертификати.

и производството на технически

рат и сертифицират техните стопанства. Да издават въглеродни сертификати, за които има пазар след това. Кой има интерес да закупува въглеродни сертификати? Има много компании и индустрии, които замър сяват околната среда и искат да купят въглерод ни сертификати, което означава, че спонсорират някой друг, който пък почиства атмосферата. Това означава да си въглеродно неутрален. А български компании замърсители могат ли да закупуват такива сертификати? Могат, да. Това е свободен пазар. Какъв е процесът? Да кажем, един Но-Тилър работи по всички правила и една компания се свързва с него. Как правят оценка на секвести рания въглерод? Методологии има най-различни.

Всяка компания

орал. Също така, се правят измервания на място от почвата.

Колко въглерод може да се секвестира в един хектар почва?

В един хектар почва за една година може да се секвестира средно около 1 тон, въпреки че про учванията показват, че може да стигне и до 5 тона и това много зависи дали има покривни култури, има ли животни на полето. Така че, не всички са равни в този смисъл. Как варират цените на един въглероден сертификат?

Цените варират от 20 до 35 евро на 1 тон или това един сертификат. Колко пари максимум може да получи един Но-Тилър от 10 000 дка площ за една година?

Ще направим една бърза сметка. Десет хиляди декара са хиляда хектара, без да гоним максиму мите средно могат да секвестират около 1000 тона въглерод. Това са 1000 сертификата. Ако си избе рат да работят с компания, която може да продава на висока цена и е с добро реноме, това означа ва, че могат да ги продадат за 35 000 евро. Важно е да се отбележи, че това не е чистата печалба на земеделеца, тъй като тези компании посредници имат такси за издаването на сертификата, както и такси за продажбата на сертификата. Също така, фермерът е длъжен да заплати процент, който ва

рира между 10 и 20% в така наречения буфер фонд, което е застраховка. Застраховка за това, че дори да има промени на полето, за което сертификати те вече са издадени, компаниите са сигурни, че не плащат за въглерод, който е излязъл във въздуха. Това е застраховката. Кога всъщност въглеродното земеделие ще влезе в ОСП, тъй като знаем, че ЕК има специал на стратегия за защита на почвите. Има го в ОСП като терминология, може би подпо магането ще бъде чрез екосхема, но кога ще навле зе като въглеродно земеделие, което ще бъде като отделно перо, което ще се субсидира, аз все още не мога да кажа. Фермерите, които опазват почвата, трябва да бъдат възнаградени. Не смятате ли? Всичко зависи от поставените цели. ЕК констати ра, че почвите в световен мащаб сериозно дегра дират. Органичната материя става толкова малко в почвата, че тя не може да задържа вода и е мно го податлива на ветрова и водна ерозия. Така че, поставените цели са да се запазят почвите. И това е част от новата зелена политика на Европа. Реди ца потребители от новото поколение приветстват това и искат фермерите, които правят въглеродно земеделие и опазват почвите, да бъдат субсидира ни допълнително. Да бъдат мотивирани.

разлики между стра ните. Например, в Австрия 40% от ра ботната сила в селското стопанство са жени, а само 15% в Ирландия. В Литва

йони, а доходите на жените в селските райони са по-ниски, отколкото на мъжете в селски те райони във всички държави членки. Този проблем е особено ос тър, тъй като привличането на следващото поколение зе меделски стопани в Европа се оказва ключово предизвика телство. Селскостопанският сектор в Европа е доминиран от по-възрастно население и това със сигурност е вярно, ко гато става въпрос за жени фер мери - настоящите данни по казват, че само 4,2% от жените фермери са на възраст под 35 години. Като се има предвид, че 42% от жените, работещи в селското стопанство, са над 65 години, има потенциал разли ката между половете в селско то стопанство да се разшири през следващите години. В отговор на тази ситуация ЕС се ангажира да подкрепя зе меделските стопани жени, като предоставя средства за разви тие на селските райони, за да помогне на младите жени да започнат земеделие.

ОСП за периода

на своите

Това ще доведе до по-добри условия на труд в селскостопанския сек тор за всички работници, включително за жените. Помощта е под ръка за млади жени, кои то се интересуват от кариера в селското стопанство. Не само че ЕС ще подкрепя нови земеделски стопани чрез обичай ната си система за подпомагане на дохо дите, но също така може да предостави средства за развитие на селските райони, за да помогне на младите жени да започ нат земеделие. Този ангажимент за прео доляване на разликата между половете в ЕС е залегнал в Общата селскостопанска политика (ОСП): от държавите от ЕС се изисква да разгледат положението на же ните в селските райони при разработва нето на своите програми за развитие на селските райони.

За съжаление, това предложение не беше прието, но аз подчертах, че съм постоянна и упорита в ра ботата си и няма да спра да предлагам това, докато не получим мнозинство и докато не видя българ ските земеделци с изравнени субсидии. С какво новата ОСП ще бъде по-добра от ста рата? По-добра е с по-голямата гъвкавост, която дава, защото държавите членки сами могат да подбират мерките, които са подходящи и в съответствие с техните специфики. Освен това е по-добра и с по-големите възмож ности, които дава на земеделците, с по-голям брой интервенции, които да подпомогнат фермерите в зеления преход и да поощрят техните усилия в този зелен преход, т.е. ако те опазват околната сре да, да получават средства за това. На каква подкрепа могат да разчитат мла дите фермери и как ОСП ще насърчава приемствеността в земеделието? Младите фермери в този програмен период имат гарантиран бюджет, който е в размер на 3 процен та от общия бюджет по линия на ОСП. В България как ще разчитат на този бюджет и какви интервен ции ще се прилагат - не мога да кажа, защото Стра тегическият ни план за земеделие е в процес на оценка и комуникация с ЕК, но се надявам да има достатъчен набор от мерки, които да стимулират младите хора да се занимават със земеделие и да има обновление на поколенията. Ще бъде ли обърнато специално внимание на малките фермери? Да, трябва да бъде обърнато специално внима

ние на малките фермери. Отново в новата ОСП има

плащане и прилагане на таван на директните плащания за големите ферми. Субсидиите на площ не са достатъчни, затова трябва да имаме мерки за инвестиции, специално насочени към малките ферми, защото те не са конкурентоспо собни по отношение кандидатстването с проекти на равно с големите, така че за мен е много важно да има специални мерки или програма, която да бъде фоку сирана към инвестиции в малките ферми. Специално внимание новата ОСП обръща на жените в селските райони. Каква подкрепа се предвижда специално за тях? Не знам в България какво е заложено. Иначе по от ношение на равенството между половете и на поощ ряване на жените за участие в програми и мерки, и по отношение на европейското финансиране – да, прио ритетни са. Трудно място ли е земеделието за една жена? Няма лесно място, ако човек иска да е пълноценен в това, което прави. Независимо от сферата, в която е, има предизвикателства, но не считам, че земедели ето е невъзможно място за жените - даже напротив, виждаме, че все повече жени се занимават със земе делие, което мен лично много ме радва, защото учас тието на жените дава по-голяма

Моята история и връзката ми със земеделието за почва от моето родно село, което е в Родопите. След завършването на университет започнах работа в го лямо преработвателно предприятие. В началото бях микробиолог, впоследствие станах зам.-ръководител на лабораторията на това предприятие. След това жи вота и съдбата ме отведе в ДФЗ, където вече работата ми засягаше земеделието в много по-широка степен. 12 години работих в ДФЗ. Започнах от най-ниската по зиция като експерт и последните шест години бях за местник-изпълнителен директор с ресор с „Програма за развитие на селските райони”. За тези 12 години съм отговаряла за пазарните мер ки, за програма ”Рибарство” и „Програма за развитие на селските райони”, което пък ми даде една добра ос нова за работата ми ЕП. Кой Ви научи да обичате земята? Аз мисля, че с тази любов човек се ражда и я носи в себе си, защото всяко едно малко дете обича и земята, и животните. Въпросът е да съхраниш тази любов и да я развиеш в годините. Какво беше малкото момиченце Атидже? Малкото момиченце Атидже беше добра, старател на, отлична ученичка. Вкъщи винаги съм била дете, което помага на семейството си, включително и в зе меделската работа, което пък от своя страна учи на дисциплина и на труд. Какво е онова нещо, с което свързвате детството си в онова малко селце в Родопите? Аз свързвам детството си с много спокойствие, с много игри, забавления и с онази чистата, селската, българската, истинската храна. Макар и вече непряко в земеделието, на какво Ви научи то? Първо, земеделието ме научи на много постоянство, упоритост

ноември 2022 39

и моята майка смяташе, че там ми е силата или нещо свързано със счетовод ство. Татко подкрепя всяко мое решение, за което съм му изключително благодарна. Имах щастието да ми преподават страхотни преподаватели и ми дадоха възможност да работя по предприсъеди нителни фондове и програми. Участвала съм в на чина на изработка, обученията по тях, как се пишат проекти, което също ми даде тласък напред. Аз имам това щастие моят баща да ме подкрепя всеки ден и да ми посочва положителните неща, които правя и грешките, които съм допуснала. Нау чи ме, че всяко нещо си има срок. Трябва да се спаз ва задължително. Научи ме, че всеки ден трябва да

бъда на нивата и да наблюдавам, да видя къде има проблем. Как надграждате семейния бизнес? Ние постигаме добри добиви. Да си земеделец е проста работа, но не е за прости хора, защото да обработваш земята и да прилагаш точно агро техническите мероприятия в точното време се изисква много интелект. Трябва да познаваш как то почвите, така и културите. Трябва да познаваш всички болести, неприятели. Какво му трябва на растението. Трябва да го наблюдаваш всеки ден, за да разбереш какво му е необходимо, в кое време да му го предоставиш и тогава вече се получава добрата продукция. Европа иска намаляване употребата на торове и пестициди. Вашето стопанство ще се справи ли?

Като цяло, аз не съм привърженик на прекомер ното торене и пръскането с пестициди. Наблюда ваме неприятелите и болестите и се стремим пред варително, ако е възможно, първо да третираме с биологични продукти и след това вече да внасяме хербицидите и фунгицидите.

А как се грижите за плодородието на почвата? По отношение на почвеното плодородие оставя ме растителните остатъци на полето. Както знаем, остатъците от слънчоглед запасяват почвата с ка лий и това ни дава възможност да не внасяме кали еви торове. Използваме оборски тор и биологични торове, които са на основата на растителни остатъ ци и на водорасли. Всяка година правим почвени проби, което е изключително важно, за да можем да прогнозираме какви елементи и в какво количе ство им е необходимо на растенията, а през вегета ционния период правим и листни проби. Какво е необходимо младите хора да при познаят земеделието като техния бизнес? Младите земеделци са проводник на иноватив ното мислене. Но за мое огромно съжаление, една голяма част от хората, които искат да станат земе делци, нямат необходимите знания и умения. На тях им трябва подкрепителен ресурс, за да видят новото, да знаят какво трябва да правят, за да стиг нат до тази иновативна технология. Комфортно място ли е агробизнесът за една жена?

Да, за мен е комфортно място, въпреки че да си призная от време на време жените са подценявани в агробизнеса. В земеделието трябва да управляваш работници, които в повечето случаи са мъже и е много трудно да бъдеш фактор пред силовия пол, за съжаление все още в България се приема, че жената е слаба, трудно управлява, че не разбира много неща. В съ щото време ние не отстъпваме по никакъв начин на мъжете. Мъжете от началото трудно се доверяват на това дали жената е взела правилните решения, но с вре мето все повече от работниците и от колегите виж дат, че ние не сме по-малко ценни и че можем да взимаме правилните решения на база нашия опит, на нашите знания, така че в момента нямам про блем с доверието. Съжалявате ли за обстоятелствата, които Ви доведоха в земеделието? Не съжалявам, че съм се обвързала със земе делието и че днес работя тази работа. Тя ми носи много емоция, много ме обогатява, така че всяка една жена, която се чуди дали да започне, или да не започне работа в земеделския сектор, моля Ви

- стартирайте. Кое е най-ценното, на което Ви научи агро бизнесът?

Всеки ден учиш нещо ново, но това, което всеки от нас трябва да знае е, че нивата е жив организъм. Всяка една нива има различни нужди, ние много добре трябва да познаваме растенията, неприяте лите, болестите в кой момент от какво има нужда тази почва и съответното растение, за да можем да му го дадем навреме. Да бъдем адекватни и да по лучаваме добри резултати. Кое Ваше качество Ви помогна да сте успе шен земеделец? Може би упоритостта и иновативността. Всеки ден е борба. Трябва да бъдеш много адаптивен и да намираш нови начини, за да подобриш резул татите. В какво вярвате? В миналото България е била топ производител и износител на земеделска продукция и силно се надявам, че всички ще станем интелигентни земе делци и ще си върнем онези пазари, които сме за губили през последните години поради една или друга причина.

Коментар

на

Валентина Спасова

Ти пари ми дай, не акъл На всеки по нищо, но от сърце

Време за преосмисляне на политиките, при лагани в българското земеделие - дали настъпи, или вече изпускаме момента? Ковид пандемията и войната в Украйна дали няма да станат факто ри за това? Климатичните промени – спорни или безспорни, не го ли налагат и те? Богатият свят е стреснат от опасността за продоволствена криза. Стреснат е от ценовия шок на пазара за храни. Раз виващите се страни вече изпитват угрозата. А това означава социална и политическа несигурност. Бунтове, миграция към по-богати страни, като се разстройва тяхната стройна социална система. Брекзит онагледи недоволството от този феномен. Дали други страни няма последват примера на Ве ликобритания?

Да погледнем в нашата си къщичка. Себични пар тийни интереси оставят на заден план тежката све товна икономическа криза. След два програмни периода от членството ни в ЕС, едни и същи недъзи водят до преливане от пусто в празно. Голяма част от европейските субсидии потъват в ниската ефек тивност от тяхното прилагане, малка добавена стойност, а конкурентоспособността на българско то земеделие все куца. Следващите правителства –ще имат ли куража най-после да престанат да си ку пуват електорат, прилагайки принципа „субсидии на калпак“, или както фермерите се шегуват – „на всеки по нищо, но от сърце“. Толкова ли е трудно да се изработи стратегия за развитие на селското стопанство? И да се начертаят приоритетни секто ри, съобразно пазарната ни сила, традиции и гео графски дадености? Да, недоволни ще има – ще им

секнат или намалеят субсидиите. Пазарите също са трудни. Но не само поради сбъркани политики. Те безспорно са бол. Как може българският фермер да бъде изваден от упойката на субсидиите? Пак зависи от политици и експерти. Остен трябва. Защо, например, земедел ското министерство преговаря с 10 асоциации от един бранш? Не е ли време дори ултимативно да се постави изискването – дебати, да - само с легитим но избрана камара. Пък ако щат, да се роят. В раз витите селскостопански страни всеки фермер или преработвател участва в няколко кооператива. Тук се лежи на клишето: исторически българинът не обича орташката работа. Ами като не обича, да си тегли последствията. А не – излязат на протести и хоп – държавна помощ! Оплакването – недофинан сирани сме в сравнение с други страни, е оправда но донякъде. Но не върши работа за промяна към по-добро. А точно защото субсидиите са по-малко, те трябва да се разпределят, като се търси резул тат. Точно затова всеки стопанин трябва с мозък да търси ефективността от всяко евро. А не да търси пролуки, създадени от некадърни експерти, кои то тласкат към източване на субсидии и далавери. Трябва строг контрол на европейските средства и злоупотребите. Ефективни присъди при наруше ния. Кризата ще отмине. Другите страни ще влязат на добре отъпкания път. А ние – пак ли ще застанем пред стената на плача? Като повтаряме тарикатски: ти пари ми дай, не акъл!

управленската дейност в моето стопанство. Как решихте да се захванете с животновъдство? Заминах първо в чужбина, където започнах да ра ботя. Нещата ми се завъртяха отзад напред, но като цяло съм щастлива и доволна, че така ми се разви животът, защото успях да осмисля много ценности и да придобия различно виждане за нещата и жи вота като цяло. Сблъсках се с трудностите от ран на детска възраст. В Испания бях. Там поработих осем години. Оженихме се с мъжа ми. Дойдохме си в България. Купихме малко земя. Тракторче, а впо следствие с много упорит труд успяхме да вземем

стопанските сгради в

Има

Коментар на

Валентина Спасова

Млечните продукти - шеметни цени Пак стигнахме до крилатата фраза: „За Бога братя, не купувайте!“

35 лв. за килограм кашкавал, 25 лв. - за сирене. Има вече и такива главозамайващи цени в българ ските магазини. Вземете си хапчета за всеки случай, когато пазарувате, особено, ако сте с по-лабилна нервна система. Политиците веднага започват да баят: цените на млечните продукти скочиха драс тично в целия Европейски съюз, а пък за инфлаци ята – тя е по новото „второ направление“ внесена –от страните на Общността. Сиренце, хлебец и един домат - така непретенциозният българин говореше за сутрешната си закуска, защо не и за вечеря. Каш кавалът е поскъпнал с 47%, сиренето – с 57%, мас лото – с 39% , а киселото мляко - с 40% на годишна база. Информацията е на ДКСБТ. Суха, без емоция. Малката ни, жалка потребителска кошница обед нява откъм млечни продукти – иначе полезни, как то съветват лекарите. Особено за децата. Затваря ме си очите, че нагъват чипсове и бисквитки, че се наливат с газирани напитки вместо с айран. Как се стигна дотук? Анализатори и медии се над преварват да ни обясняват. Ще се включим и ние като аграрна медия. Млякото поскъпна – 1,25 лв. за литър, някъде даже без ДДС. Поглед по верига та: 100% е поскъпнало изхранването на млечните животни, торовете – между 4 и 7 пъти по-скъпи, горивата – два пъти. В себестойността на млякото 60% е тежестта на фуражите. Животните намаляват. А като намаляват, намалява производството, цена та се вдига – за месеци, с около 60%. Млекопрера ботката е свързана с използване на ел енергия. Тя също поскъпна, а държавната помощ е недоста

тъчна, според бизнеса. Нататък във веригата: за 5 месеца производството на млечните продукти е спаднало с 16,5%, твърди Димитър Зоров - фермер и преработвател. Ако производството продължи да спада, според известното правило, цената ще пълзи нагоре. Надали на потребителя ще му стане по-леко от тези цифри, съпровождащи анализите. Смятат млекопреработвателите по телевизиитекак килограм кашкавал се добивал от 10 л мляко и че под 18 лв. продукт не може да излезе от пред приятието. Да, обаче той се мъдри по щандовете на магазините на цена далеч над 20 лв. Долу-горе два пъти над пресметнатата себестойност. Да не говорим за спекула. Такова нещо при пазарната икономика нямало. Тогава как да се обясни широ ко отворената ножица между производствени и търговски цени? Има ли господстващо положение на търговците? Тях ако ги питаш – конкуренцията е толкова смазваща, че цените не могат да се вди гат произволно. Подлъгват потребителя с по-мал ки количества в опаковката, с по-ниска цена. Как во, ако си отваряме очите? Ясно, ще наблегнем на имитиращите млечни продукти. Но в пазарната суматоха, тихом-мълком и те поскъпнаха. Искаме, не искаме, ще слагаме по-малко млечни продукти на трапезата си. Все пак без тях не може. Но пък потребителят може да озапти отчасти дрането на кожи: вдигайте си цените до небето, но вече не са по джоба ми! Пак стигнахме до крилатата фраза: „За Бога братя, не купувайте!“

КОЛЕДА – ВРЕМЕ ЗА ПОДАРЪЦИ Попитайте един мъж кой е най-добрият коледен подарък за една жена. И не се учудвайте на отгово ра: „Нямам идея…“ Да, ама не! Идеи колкото иска те…Особено, когато наближава празник. А това е Коледа - когато се събираме заедно. И преди да са зазвучали коледните камбанки и преди да започне да се разнася уханието на коледни печива, а във въздуха да витае коледно настроение, идва вълне нието от избора на подаръци за най-близките. Ще си кажете – сега не е време за харчене пари, криза е, висока инфлация. Но все пак идва све тъл и топъл празник, а и защо да не зарад ваме нашите близки с нещо практично. А защо не и себе си. ХАРЧЕНЕ НА ПАРИ, НО С НАСТРОЕНИЕ Истината е, че по Коледа най-много пари се харчат за подаръци. И започват обичайните блъсканици по моловете, задръстванията, суетата и всичко това гарнирано с изобилие от искрящи колед ни светлини, елхи и украси. Красиво, но често изнервящо. Особено, когато решим да пазаруваме в последния момент. Елек тронната търговия обаче може да ви спа си от тази лудница. По всяко време, удоб

но, спестяваща време и нерви. Вместо да обикаляте по магазини и молове, може на спокойствие да разгледате огромното разно образие, което предлагат онлайн магазините. И всеки ще намери подходящото нещо за своя човек или за близките си. Със сигурност ви се е случвало изобщо да нямате никаква идея какво може да подарите за Коледа. Просто отворете онлайн магазин и идеите веднага ще се появят. А най-хубавото е, че може да спести те пари.

НЕЩО НЕОБИЧАЙНО, НЕЩО ПО-ТАКА ИЛИ НЕЩО ПРАКТИЧНО И УДОБНО Но темата всъщност е кой може да бъде най-добрият коледен подарък за всяка жена. Само че, всяка жена е различна. Зависи от дама та. За една жена достойният коледен подарък може да бъде пръстен с диамант, а за друга – миксер. Трета би се впечатлила от резервация за екскурзия, а четвърта –може би от малко кученце с панделка. Жените са раз лични и необятни. Трябва да ги познаваш добре, за да знаеш на какво биха се зарадвали. И нещо мно го важно – в различните етапи от живота си жените имат различни вкусове и приоритети. Едно топло одеяло за зимните вечери или краси ва фруктиера биха били удачни подаръци за дома кините, за трениращите дами – защо не постелка за гимнастика или тежести за глезените, за суетни те – качествена козметика или аксесоар за дрехата или косата, за бизнес дамите - кожена чанта или портфейл, фин шал, бутилка вино или книга, кар тина или изящен сувенир. Скъпите подаръци са за любимата жена. Цената им зависи от възможности

те и любовта на кавалера. Няма да ги изброяваме. Всеки може да се досети. ДА СИ НАПРАВИМ САМИ КОЛЕДЕН ПОДАРЪК Скъпи дами, на мен ми се струва, че най-хубави те подаръци можем да си направим самите ние. Като започнем от дрехи и обувки, модни аксесо ари, часовници и бижута, козметика или парфюм, нещо практично за дома, смарт устройство или нещо дори и дребно, за което все не намираме време да си купим. Просто Коледа е поводът. За радвайте себе си. Заслужавате го.

та граница, има доста заразени площи и не мога да си позволя да засея друг хибрид“, категоричен е Кристиян Петков. Макар че в полетата му няма нужното влагозапасяване, доби вите от хибрида са удовлетво ряващи. През пролетта на тази година земеделецът избира още хибриди от продуктовата листа на Corteva - P64LE162 и P64LE113. Продуктите са с висок добивен потенциал и изявена стабилност при неблагоприятни условия. През настоящата

превърнаха в скелети, изгризани от гъсеницата на ливад ната пеперуда. Пълна или частична загуба за земеделците. Загубени инвестиции, много изхабени нерви. Като добавим и щетите, нанесени от памуковата нощенка и царевичният стъблен пробивач, ситуацията беше крайно песимистична. Но това се случи със земеделците, които не предприеха на временни мерки и разчитаха на късмета. Решението През лятото на 2022 г. доста фирми в областта на расти телната защита се активираха с предлагането на съвети и продукти за борба с неприятелите. Но земеделците естест вено търсеха най-изгодното решение – и като финанси, и като ефективност, и като екологичност. На помощ се отзо ваха специалистите от „Органик Инвест Биозащита“. Това е

фирмата, която след 32-годишно прекъс ване възобнови промишленото производ ство на трихограма в България. Оказва се, че този метод на 100% защитава посевите с царевица и слънчоглед от стъблен проби вач и нощенки, както и от ливадна пеперу да. „Ако не се вземат мерки, то проблемът може да се прояви през следващите 2-3 години, което означава, че за сезон 2023 г. отново ще има нападение, тъй като непри ятелите са презимували успешно. Например, памуковата нощенка прези мува в горния слой на почвата, а царевич ният пробивач в растителните остатъци и те на практика няма как да изчезнат“, каза Людмил Стоянов, търговски директор на „Органик Инвест Биозащита“. И допълни: Когато преди година започнахме да се за нимаваме с трихограма и обяснявахме на фермерите, че тези неприятели нанасят непоправими щети, думите ми се приемаха с недоверие. За съжаление резултатът се видя. А лошото не е отминало. Ливадната пеперуда, за разлика от царевичния стъб лен пробивач, не пробива и не се вгризва в стъблата на растенията, но нанася сери озни поражения, като яде листата. Когато ги изяде, се качва и по питите. При царе вицата нанася същите щети като памуко вата нощенка – вгризва се отгоре в кочана и започва да яде царевицата. Този процес се нарича скелетиране, тъй като от слън чогледа остава само един скелет. Това вече

ло

Людмил

Стоянов, търговски директор на „Органик Инвест Биозащита“

да трупат знания под ръководството на проф. д-р Вили Хари занова, ентомолог в Аграрен университет - Пловдив. „Биологичната защита ще се превърне в едно от най-добре работе щите решения. Ефектът е безспорен - и като ефикасност, и като ико номическа ефективност. Европа твърдо е решена да продължава да работи за осъществяване на Зелената сделка. Това е сериозен знак, че KWS може да помогне на дългогодишните си партньори - българ ските земеделски производители, да изпълнят изискванията. Убеден съм, че ще бъдем много полезни на земеделците с този интересен продукт - семена и колонизиране с трихограма“, каза Петко Василев управител на KWS България.

Петко Василев, управител на KWS България

БАСФ стартира сезон 2023 с още по-богато порт фолио от хибриди слънчоглед и изграден имидж на сигурен и надежден партньор при семената от най-предпочитаната маслодайна култура в Бълга рия. В 3 поредни години компанията сериозно увеличава присъствието си на българския пазар, което се дължи в голяма степен на изпитана фор мула, гарантираща стабилност и постоянство в растежа, и продуктовото развитие: • Хибриди, създадени и адаптирани за географ ските ширини на България и Южна Европа.

Сред голямото разнообразие от хибриди на па зара производителите бързо разпознават отлична та приспособимост на генетиката на БАСФ както в Северна, така и в Южна България. В две толко ва различни като климат и почви географски зони хибридите демонстрират завидна конкурентност. При условие, че всяка година резултатите в Южна България са по-ниски с 20-30%, силното предста вяне на БАСФ на юг от Стара планина е индика тор, който категорично доказва, че потенциалът за добив на генетиката е много силно подкрепен от отлична толерантност на засушаване и температурен стрес. Резултатите от Южна България го показват - добиви от 2021 и 2022 г., средно в % спрямо утвърден Clearfield® Plus еталон:

Акордис CLP ИнСън 222 CLP Колорис CLP

С нов почерк БАСФ разработва комплексна гене тика от най-ново поколение за високи и стабилни резултати и като отговор на бързо променящият се климат и пазарни предизвикателства. В такива ус ловия устойчивото развитие е в основата на успе ха, а за БАСФ свързването на иновациите с доброто партньорство е двигателят на този успех.

ноември 2022 55 55

за всички учас тници в агроиндустрията. EIMA 2022 е събитие с „висока интен зивност“, което демонстрира спо собността си да включва огромна аудитория от участници. Изложбената площ - обясни Симона Рапастела, генерален ди ректор на FederUnacoma, обхва ща общо 128 хиляди квадратни метра, 8 хиляди от които са раз положени отвън. „14-те продукто ви сектора, 5-те тематични зали и приблизително 60-те хиляди изло

пейзаж, е тяхната полезност в икономически и стратегически план. Изложението е система, която привлича всички играчи във веригата за доставки - от ди зайнери до крайни потребители, от техници до политическия свят, и това го прави не само полезно, но и рентабилно в икономическо и стратегическо отношение. И накрая, сред елементите, които най-много характеризират из ложението EIMA, е неговата „ко муникативна“ природа, фактът, че тя е ясна в организационните си критерии, пряка в отношени ята си с фирми и потребители и внимателна към разказването на всеки аспект от огромния свят на селскостопанската техника. „Пре ди всичко, EIMA дава възмож Лентата на събитието в Болоня беше прерязана от президента на FederUnacoma Алесандро Малаволти, президента на Bologna Fiere Джанпиеро Калцолари, управляващия директор на FederUnacoma Симона Рапастела, ректора на университета в Болоня Джовани Мо лари, съветника на община Болоня, отговарящ за селското стопан ство Даниеле Ара, генералният директор за насърчаване на нацио налната система на Министерството на външните работи Лоренцо Анджелони и президентът на агенция ICE Карло Феро.

ност на компании, организации и институции да изразят своето съдържание“, заключи Рапасте ла. Така че изложбата да може да бъде нещо, което принадлежи на всеки и всеки да допринася за постигането на великолепие.“ Изложението в Болоня се ут върди през годините като мяс то не само за бизнес дейнос ти, свързани със сектора на селскостопанските машини, но и за разпространение на знания за технологичните иновации. Цял павилион, посветен на биз нес срещи, и програма, която включи „фокусирани“ дни и ин формационни събития, насър чи срещата между търсенето и предлагането на технологии в селското стопанство.

EIMA - “център” за иновации

машини стоят в

на агрохранителната

а научните изследвания

технологичното развитие са в основата на конкурентоспособ

в аграрния сектор. Доби вите, качеството на продукцията, екологичната съвместимост и автоматизацията на прибиране то на реколтата, сортирането и опаковането на храните зависят пряко от агротехниката от ново поколение. Това беше послание то, отправено от президента на FederUnacoma Алесандро Мала волти, на представянето на кон курса за технически иновации EIMA 2022. Наградени бяха 62-те модела машини и оборудване, компоненти и специализирана електроника - за селското сто панство, градинарството и озе леняването, и представляващи технологичното сърце на EIMA 2022. „Големият брой наградени

модели подчертава как индус трията инвестира много в науч ноизследователска и развойна дейност“, подчерта Алесандро Малаволти, „и как е в състояние да прехвърля нови, често много напреднали, технологични ре шения много бързо към масово то производство.“ „Селскостопанската техника има мисия, която сега е страте гическа“, добави Давиде Гнеси

ни, ръководител на Техническата служба на FederUnacoma и коор динатор на конкурса, „тази за съ четаване на максималната про изводителност с опазването на околната среда и за превръщане то на селскостопанската дейност в възможна във всяка климатич на и екологична обстановка, и всичко това благодарение на все по-съвременните и високопро изводителни технологии.“

EIMA беше важен момент на дебат с политици и предста вители на институции - делегациите на евро пейските и италианските

и дос тавчиците на техническо оборудване към нови ре шения. Eima International кристализира тенденци ята с множество иновации. Преглед на ситуацията направи семинарът: „Земеделие... все повече и по вече 4.0: предизвикателства и възможности за ита лианското селскостопанско и животновъдно про изводство“, на който Smart Agrifood Observatory представи последните данни за сектора. „Растежът на селското стопанство 4.0 – подчер та Андреа Бачети, директор на Smart Agrifood Observatory - е очевиден и продължава. За пет години оборотът в Италия се е увеличил над десе тократно от около 100 милиона през 2017 г. до 1,6 милиарда през 2021 г., като само през последната година е увеличен с 23%. Това е значителна цифра, която върви ръка за ръка с увеличаването на пло щта, обхваната от Земеделие 4.0. „През 2016 г. земеделското министерство на Ита лия обяви целта за постигане на прецизно упра вление на 10% от обработваемата земя до 2021 г. Не стигнахме дотам. Но ако вземете предвид, че през 2019 г. все още бяхме под 1%, през 2020 г.

бяхме между 3% и 4%, а през 2021 г. оценяваме да бъдем около 6%, можете да разберете каква е тен денцията и ускоряването на растежа. Лъвският пай от 1,6 млрд. евро се дължи на машините, свързани със селското стопанство 4,0 (47% от общия брой) и контрола на превозните средства и оборудването (35%), въпреки че има добър ръст и в системите за подпомагане вземането на решения. В допълнение към мониторинга на общата тенденция на Земеде лие 4.0, Интелигентната обсерватория за селско стопански храни изследва поведението на селско стопанските предприятия с въпросник, който през последната година е направил обратна връзка от почти 900 компании, представляващи национал ната селскостопанска система. „Ами - продължава Бачети - 64% от тях декларираха, че приемат поне едно от решенията, включени в Земеделие 4.0 (пре цизно напояване, контрол и мониторинг на данни, дистанционно управление, системи за подпомага не на вземането на решения) и 40% приемат две решения, с ръст от 15% през последната година. Едно нещо, което е поразително в тази вселена, е почти пълната липса на дронове, а също и ограни ченото използване на роботи, което може да бъде границата на Земеделие 5.0.“

и дистрибуторите на селско стопански машини, отваряйки нови връзки между производители, продавачи и фермери. Социалните мрежи все повече се превръщат в свързващ инструмент между производителите на машини и оборудване, дистрибуторите и ферми те. „Започнахме преди десет години със социални мрежи и някои дигитални платформи, включващи сътрудничество с дилъри“, потвърждава Лоренцо Селватичи, старши мениджър в Selvatici Srl, ком пания, която произвежда машини за обработка на почвата и специализирано земеделие. „Въпреки факта, че дигиталният маркетинг все още е малко използван в нашия сектор, в сравнение с автомо билния сектор, резултатите са видими. Изправени пред все по-свързани фермери, които отдавна са свикнали да използват цифрови инструменти за контрол на културите си, дигиталният маркетинг

също отваря нови пространства сред произво дителите на трактори. Пандемията ускори елек тронната търговия невероятно и дори в Италия дигиталната вселена разшири границите си. Освен това основните социални канали продължават да увеличават абонатите си. Ето защо днес е толкова важно да имате модерен корпоративен уебсайт, постоянно актуализирана социална активност и чисти списъци с имейли.“ Отправната точка е добър уебсайт, който трябва да притежава определени характеристики. Напри мер, той трябва да гарантира максимална ефек тивност по отношение на скоростта. „Но също така трябва да осигури най-доброто потребителско изживяване и да бъде оптимизиран за търсачки те“, обяснява Иван Фила, директор на комуника ционната и маркетингова агенция Smilenet. Някои компании, също в сектора на селскостопанската техника, са се оборудвали с канали за електронна търговия.

2022

(ССА) отбеляза „Празника на

наука“ с делова програма и възобновено традиционно изложение „Даровете на

Българските аграрни научни изследвания имат дълга традиция, чийто правоприемник е Селскостопанска академия. Пред Аулата в историческата сграда на Централна администрация на ССА беше представен експозиционен кът, посветен на 120 годишнината от рождението на големия български учен академик Павел Попов, като част от тържественото отбелязване „140 години земеделска наука в България“. Днес изследванията на аграрните учени се характеризират с приемственост, дългосрочност и широк научен обхват. Академията осъществява допълнителни активности, свързани с научно об служване на земеделието и хранителната промишленост; повишаване квалификацията на фер мери и преработватели, информационна и издателска дейност за популяризиране на научни ре зултати. Академията се подрежда на 8-ма позиция сред първите 12 научни организации в страната, а по патентна активност – на второ място след Българската Академия на Науките.

Председателят на Академията проф. дн инж. Мар тин Банов откри празника с поздравително слово към учените и работещите в сферата на земедел ската наука. Гости на празника бяха представители на структурните научни звена, депутати от 48-то Народно събрание, високопоставени държавни и административни лица и престижни български учени, като акад. Атанас Атанасов и проф. Тотка Трифонова. Поздравителните адреси за празника поднесоха представителят на Президента Румен Радев, зам.-министърът на земеделието доц. Крум Неделков и други представители на институции и гости. „Аграрният сектор се нуждае от селскостопан ските учени. Това заяви заместник-министърът на земеделието доц. Крум Неделков. - Благодарение

знакови култури за страната, като бобови и фураж ни, маслодайна роза и лавандула, твърда пшеница памук и тютюн. И коментира, че затова българските сортове плодове и зеленчуци са предпочитани от потребителите, както и че расте интересът на други държави към създадените в Академията сортове. „Министерството на земеделието подкрепя устойчивото развитие на агросектора, засилване то на конкурентоспособността на производители те и въвеждането на устойчиви практики за проти водействие на климатичните премени“, акцентира доц. Неделков. Според него за това голяма роля има аграрната наука, защото дейностите й реша ват важни въпроси като осигуряването на продо волствената

наука и са част от европейската научна общност, акцентира проф. Божанова, зам.-председател на Академията. По думите й едни от най-сериозните постижения в научен аспект са свързани с включ ването на учени от институтите към ССА в евро пейски консорциуми за изпълнение на проекти, финансирани от Рамковата програма за научни изследвания Хоризонт 2020 и новата Рамкова про грама „Хоризонт Европа“ и в национални консор циуми по Националните Научни програми, финан сирани от МОН. ПРОЕКТИ И ОБУЧЕНИЯ През 2022 г. в Академията са изпълнявани 13 про екта, финансирани по програма „Хоризонт 2020“ и програма „Хоризонт Европа“ на ЕС, 79 проекта към Фонд Научни Изследвания, 1 инфраструктурен проект по ОП „Наука, образование за интелигентен растеж“. Учените са взели участие в 10 COST Акции към ЕС и в 6 Национални научни програми - ННП “Здраво словни храни за силна биоикономика”; ННП “Опаз ване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия”; ННП „Интелигентно растениевъдство“; ННП „Ин телигентно животновъдство“; НП “Млади учени и постдокторанти”; НП „Стимулиране на публика ционната активност в авторитетни международни научни списания и отворения достъп до научна информация“. Академията е координатор и на инфраструктурен обект „Нaционална инфраструктура за изследване и иновации в земеделието RINA”

професионални направления. Академията притежава и Еразъм Харта за Ви сше Образование, присъдена и от Европейската Комисия за периода 2021-2027 г. През периода 2021-2022 г. е изпълнявала 5 проекти по програма Еразъм +, свързани с мобилности за обучение на преподаване на персонал и за практика на докто ранти. Осъществени са общо 217 мобилности към програмни/партньорски държави. През 2021 г. 45 % от финансовите средства на академията са привлечени от конкурсни проекти и програми, продажби на интелектуална собстве ност и продукция, услуги към бизнеса. ПРИНОС КЪМ ПРАКТИКАТА Резултатите от изследванията на ССА осигуряват на българските производители висококачествени, здравословни и многообразни сортове, породи и генетични ресурси от икономически важни рас тителни и животински видове, които са с голяма устойчивост към биотични и абиотични стресови фактори. През годините в институтите на ССА са създаде ни, утвърдени и получили сертификати от Патент но ведомство голям брой сортове и хибриди при всички важни за българското земеделие култури – полски, фуражни, зеленчукови, овощни и лози, декоративни. Над 86 % от всички сертификати за признати сортове в Патентно ведомство на стра ната са собственост на ССА. Освен това са създаде ни и над 160 изобретения и полезни модели. През последната година от Патентно ведомство на ССА са издадени 20 сертификата за нови сортове

ноември 2022 67

тута по овощарство в Пловдив, първият български хибрид слънчоглед, устойчив на синя китка „Кра села“ на Добруджанския земеделски институт, три хибрида царевица на Института по царевицата в Кнежа – „Кнежа“ – 573, „Кнежа“ – 575 и „Кнежа“ - 651. В раздела „Научна дейност и разработки“ награ ди получиха Института по розата и етерично мас лените култури, съвместно с Института по тютюна за мъжки парфюм

роля на аграрните изслед вания за осигуряване на продоволствената си гурност, здравето на обществото, устойчивото и конкурентноспособно земеделско производство и опазването на природната среда. ССА получи се риозна подкрепа от Министерството на образова нието, Министерството на земеделието и Минис терството на финансите и преобладаващата част от парламентарно представените партии и като резултат постигна актуализация на бюджета на ССА за увеличение на заплатите на изследователи

те с повече от 40 %. Получената подкрепа се основаваше на резул татите от извършената през 2021 г. оценка на на учно-изследователската дейност на ССА, както и на продължителното наблюдение на работата на Академията, осъществено съгласно действащото законодателство. Оценката показва устойчива тен денция за повишаване на резултатите на ССА.

ДАРОВЕТЕ НА ПРИРОДАТА Празникът завърши с разглеждане на изложе нието „Даровете на природата“, представено от структурните научни звена на Селскостопанска академия. Присъствието на автентичните българ ски земеделски продукти и произведените от тях вкусни храни е най-убедителният ориентир за многообразните области на изследвания и дока заните постижения на българската аграрна наука.

Как практически ще се случи това намаляване на вредните емисии? На първо място, чрез технологията на хранене и отглеждане да се намали количеството на метана. На второ място, започват все повече да се предла гат, макар и скъпоструващи, технологични реше ния за утилизация на амоняка и преработката му в азотни торове директно, които да се рециклират в растениевъдството. Как ще се случи това? Това са скъпи инсталации. Една инсталация за улавяне на метан и амоняк от кравеферми струва над 100 хиляди евро. Тази инвестиция трудно се възвръща от оползотворяването на азота чрез аз отни торове, но тук правителствата и Европейски ят съюз трябва да помогнат чрез програми и про екти, за да може финансовото натоварване върху фермерите да не бъде толкова голямо и те да имат интерес да го правят. Мислите ли, че фермерите имат нагласа да го правят или само по задължение? Ако се подпомогне достатъчно, така че да се из плати по-бързо инвестицията, мисля, че ще имат интерес в това направление, тъй като натискът за редуциране на животните с оглед намаляването на емисиите също е много сериозен. Необходи мо е увеличение на продуктивността за сметка на

В

ли се утвърдени световни породи. Около 30 годи ни отнема процесът на създаване и утвърждаване на нова порода. Тук трябва да работи много голям колектив от учени, а не е по силите на малък ко лектив или дори на един отделен научен институт да работи в това направление, но трябва да има интерес от страна на държавата какъв тип живот ни биха се създали и какво бъдеще имат, какъв интерес има от страна на фермерите да отглеждат тези животни от гледна точна на продуктивността, защото и кръстоските, и местните породи са пониско продуктивни от доказани европейски и све товни породи животни. Общо взето, трудно е без държавна политика да се създаде и утвърди нова порода и да се поддържа после, защото породата, след като се създаде, трябва да има достатъчен ареал на разпространение. Другото нещо, което не трябва да се забравя е,

че България има доста раз лични агроклиматични условия.

един сорт капия. Традиционни български сортове с познатия вкус. Естествено, стремим се да бъдат адаптирани към климатичните промени, да имат някакви устойчивости към болести и неприятели. Какви са основните предизвикателства по отношение на болестите и неприятелите? Разбира се, промените на климата се отразяват. Има нововъзникващи болести, като актуален в мо мента е вирусът на доматеното набраздяване по плодовете. Това е един вирус, който много бързо се разпространи в Европа и вече е в България и в нашия институт от миналата година сме предпри ели една селекционна програма за търсене на из точници на устойчивост на този вирус. Имате ли добра комуникация с фермерите? Връзка с фермери имаме, доколко е добра, вре мето ще покаже. От тази година изпълняваме един европейски проект, по който раздадохме на око

ло 350 граждани и фермери да отглеждат сортове домати. Получихме няколко оценки и в момента ги обработваме. Този експеримент се проведе едно временно в Италия и Испания. Това, което мога да кажа като първоначален резултат е, че в Испания и Италия харесват по-дребни домати, докато при нас предпочитанието е към по-едроплодните сортове. Българските градинари търсят ли сортовете на Института? За хоби градините ги търсят. За професионално производство може би се предпочитат повече чуж дите хибриди, защото имат повече устойчивости. Какви са бъдещите ви проекти? Имаме нов проект по Хоризонт Европа, той е свързан с така наречената дигитализация в земе делието,

порода говеда, която е създадена при нас и утвър

дена през 1990 година. Мога да твърдя, че това е едно от най-го лемите стада, които са запазени от създаването досега с педигре та може би до 9-ти пояс. Може да видите на едно място 160 крави, които наистина са селекционира ни по всички правила на науката. Имаме и 400 броя овце от карака чанската порода. Успявате ли да ги запазите? За момента успяваме да ги за пазим. Не сме си позволили да ги увеличаваме заради проблемите с фуражната база. Както знаете, Родопите е много бедна на фу ражна база и ние всичко купува ме от вътрешността на страната, от полето, както грубия фураж,

Как ще се случи това на практика? Сега е модерно да се говори за храни, благодаре ние на които животните отделят по-малко вредни емисии. При пашуването на животните, особено в една голяма планина каквато е Родопите, мисля, че няма да има проблем за отделянето на вредните емисии, защото няма достатъчно животни в плани ната. Специално за вредните емисии - това ще бъде по-голям проблем за полските райони, където има много големи комерсиални ферми с над 1000 жи вотни и ако има едно такова обследване, ще искат кравите да се намалят.

Пазител на старите български вкусове

Селското стопанство трябва да е национален приоритет, убеден е младият предприемач Зарко Сарафян

Срещаме Зарко Сарафян на еже годното международно изложе ние на храни и напитки в София. Привлича ни неговата усмивка –млад и позитивен човек. Сарафян произвежда консерви от българ ски зеленчуци – с идеята да върне старите български вкусове. Въ преки кризите, младият предпри емач е оптимист – вярва, че с парт ньорство и взаимна толерантност, трудностите се преодоляват. Драго му става на човек да види как един млад предприе мач говори с уважение за стари те български вкусове. Веднага обаче изниква въпросът – как един бизнес оцелява в днешните трудни времена?

„В тези трудни времена всички оцеляваме трудно. Това, че сме в един кюп, ни прави толерант ни и отворени един към друг. На изложението забелязвам, че ко легите са отворени към идеи за нови партньорства – с цел да

цялата верига. И затова клиенти те проявяват търпение, разказва Зарко. В крайна сметка, наистина за всички нас бедата е обща. Младият предприемач смята, че селското стопанство трябва да бъде национален приоритет. И старата градинарска слава на България отново да се върне. И най-важното – да има общностно мислене по цялата верига. „Всичко е навързано, ние сме като скачени съдове. Малките производители трябва да се сра ботят с по-големите. Когато за нас има суровина, за фермерите ще има реализация. Всички сме зависими и от потреблението, и от икономическата ситуация.“ Фирмата на Сарафян работи пре димно на българския пазар. Изна ся обаче и в чужбина, като е наме рила интересна търговска ниша – българските общности в Испа ния, Италия, Германия, Англия. „Българите, които живеят в чужбина, изпитват носталгия по старите български вкусове. Затова с удоволствие си купу ват традиционни български продукти и подправки, каквито ние произвеждаме.“ Младият Зарко Сарафян оце нява всяка нова бизнес възмож ност. С такава надежда участва и в международното изложение на храни и напитки в столицата. Убеден е, че в критични ситуации начинът да се оцелее е един – чо век да не губи своя оптимизъм. Автор Анета Божидарова

философия

прием на витамини и минерали. С тях, обаче не бива да се прекалява. Известно е, че нищо прека лено не е хубаво. Достатъчно е да се консумират през ден, казва Любомир. Той поне така прави. И за тази специфична ниша най-важен е пазарът. Микрорастенията се очертават като предпочитана гарнитура в ресторантите. Все по-често намират

„В една тарелка микрорастения с броколи има витамини и минерали, които се равняват на 668 грама от порасналия вече зеленчук. За мен това е едно голямо „Еха!“

Полезните качества на микрорастенията са зало жени още в семената. Любомир ги купува от чуж бина, от лицензирани европейски фирми. „Всеки може да си направи малка ферма с ми крорастения вкъщи. Почвата трябва да е био, при дружена от съответен сертификат. Слага се съвсем малко почва, семената се поръсват отгоре, завиват се с найлон, затискат се с нещо тежко и се поста вят в тъмно помещение или по-скоро шкаф за око ло 3-4 дни. Трябва да е топло и тъмно. След като поникне до 2-3 см, микрорастението се изважда навън, на дневна светлина. Полива се всеки ден, семената не бива да изсъхват. За микрорастенията трябва да се грижите като за малки деца“.

Те издържат до 2 седмици в хладилна среда –при температура между 4 и 5 градуса, като преди да се поставят, се поливат. В цялото това занимание, Любомир има една лична привилегия – неговият корен е в българ ското село. Той още пази спомена за своите дядо и баба, които всяка пролет са залагали разсад – по добен е и принципът на отглеждане на микрорас тения. Ако сте почитатели на здравословната и свежа храна, лесно можете да си направите домашна ферма за микрорастения. Ако сте предприемчиви, това постепенно може да се превърне в бизнес. Любомир Иванов е пример за това.

Автор Анета Божидарова

работим с по-малък капацитет, защото по чисто сезонни причини количеството суровина е по-малко. Има и други причини, разбира се – оскъ пени горива, фуражи. Тази година сушата също се оказа фактор. Животновъдите започнаха да хра нят стадата по-рано от обичайното с фуражи. А фуражите са скъпи. И това няма как да не се отра зи на изкупната цена на млякото. До края на вери гата това стига до крайния клиент. За последни те 4 години оскъпяването на млечните продукти е с 30%, 20 от които са само за последната една година.“

Млечният бизнес у нас е до волен от последните промени в нормативната уредба, свързана с изискванията към качеството на млечните продукти. Новите правила вдигнаха летвата по-ви соко, но това не плаши компани ите, които залагат на качеството. В този смисъл Николай Николов е удовлетворен от пазарната ре ализация. „И външният, и вътрешният пазар се развиват. Пазарът на вън е огромен - търсят се пове че български млечни продукти от овче и от козе мляко. У нас е интересна тенденцията, която наблюдаваме от около 5 години. Вътрешният пазар се развива възходящо. Българите все повече търсят старите вкусове. Зато ва има голям търговски интерес към пресните сирена и кашкава ли.“ Последните кризи се отразя ват и върху суровините, които се влагат в имитиращите проду кти – те са поскъпнали толкова много, че разликата между мле

чен продукт от истинско сурово мляко и имитиращ е паднала до 2 лева. В този смисъл, всеки краен потребител ще направи проста аритметика – не си заслужава за имитиращ продукт, който струва 2 лева по-малко, да се прави ком промис с храната. „За нас най-важен е пазарът. Ние залагаме на качеството и се опитваме да отговорим на ин тереса на клиентите – наблю даваме как се развива вкусът. От млякото, добито от стада в Родопите, стават прекрасни кашкавали, ръчно ме-сени, прес ни и с ухание на мляко. Дунавска та равнина е чу-десно място за

отглеждане на животни, от чи ето мляко се правят хубавите български сирена“ Българинът традиционно сла га сирене на трапезата. И търси старите млечни вкусове. Слу шам спокойния и аргументи ран разказ на регионалния ме ниджър Николай Николов и се питам: до колко успехът на една компания зависи от политиче ската картина, която у нас е дос та неясна? Всъщност, властта има една единствена задача – да създаде добри правила, по кои то да работи бизнесът. Пазарът е единственият негов господар. Автор Анета Божидарова

Местните хора изпитват истинска страст към от глеждането на животни – птици, овце, кози, кучета и коне. И въпреки сегашните кризи, меракът по ху бавите животни, изглежда е вечен. И се предава от поколение на поколение. „Тези хора нямат нужда от допълнителна мотива ция. Тях ги движи меракът по отглеждането на хуба ви животни. А работата на общината е да ги подкре пя“, казва временно изпълняващият

Това е традиция от векове и е хубаво, че днес инте ресът към породата се възражда“, казва Георги Или ев от Обединени киноложки клубове в България. Състезанието по надтегляне между конете теж ковози се превърна в истинско шоу за стотиците почитатели на този спорт. „Това състезание започ на да се провежда още през 1993 година, а от 10 години го правим точно на това място“, разказва

куче. „Няма ли в стадото българско овчарско куче, хищ ниците ликвидират селскостопанските животни.

младата председателка на Сдружение ДВАЛ Мария Манзурова. „Местните хора гледат тези животни от векове – най-вече за красота и за удоволствие. Това винаги е било скъпо удоволствие, но когато има мерак, нищо не може да му се опре“, усмихва се 20-годишната Мария. В първата категория коне до 500 килограма