Списание Искам бебе 4 by Списание Кенгуру

Брой 4 АПРИЛ 2020

Безплатно издание списание за репродуктивно здраве

ЕКИПЪТ МИ Е КАТО СЕМЕЙСТВО Д-Р ГЕОРГИ НИКОЛОВ

НЕЗАМЕНИМИЯТ ЦИНК Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ ЦЕЦКА И ГРОЗДАН КАРАДЖОВИ

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА

ЩАСТИЕТО ДА ДАДЕШ ЖИВОТ И НАДЕЖДА

ЗА КОЖАТА С ЛЮБОВ

Д-Р АЙЛИН ШЕФ

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ „ИСКАМ БЕБЕ” БРОЙ 4 2 От редактора

Главен редактор: Радина Велчева

4 Колонката на Християн 6 Новини

8 Казанлък с двоен бюджет за ин витро

16 Пулсът на младостта

Снимки: Shutterstock.com

22 Неврографиката 24 „Дарителството е 30 Роди се Емила

32 „Екипът ми е като 36 Доверието като най-голяма награда

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

39 Генетиката – ключ към 42 Великолепната шесторка

50 COVID-19 за кризата в човешките души

53 Бременност и COVID-19 56 „Кожата ни е нашата визитна картичка“

59 Незаменимият цинк 64 Промяната е движение, 70 Мария Янева СЪВЕТВА 74 „В образната диагностика има нотка на творчество“ живот и надежда

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч. Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

движението е живот

77 Щастието да дадеш

Фотограф корица: Виктория Сиракова Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

семейство“

огромни възможности

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

12 Хубавото тепърва предстои

личен акт“

Издател: Фондация „Искам бебе”

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

АПРИЛ 2020 І

ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти: Бременност и COVID-19 Какво трябва да знаят бъдещите майки за пандемията от коронавирус? Д-р Ангелина Недялкова представя важните моменти за незаменимия цинк Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

Снимка: Калина Арсова

Разпети петък Трудно се пише в месеца на Великден тази година. Може би затова някак НЕслучайно, фейсбук (това Глобално село) ми припомни един текст, който съм писала в нощта срещу Разпети Петък. Датата е 22 април 2011 г. Единственото нещо, което помня, е, че изплаках Молитвата си за рожба в тази нощ. Два месеца по-късно се е родила моята дъщеря Йоанна... Едно писмо до всички мечтатели, доброволци, дарители и съмишленици, които носят каузата на ИСКАМ БЕБЕ в сърцето си Здравейте, мили мои приятели по съдба, по сърце, по споделяне на пътя... Днес е Разпети Петък. Един ден, в който всеки един от нас изкачва стълбата на своята Голгота. Един ден, в който Христос - Божият син - ще бъде предаден за 30 сребърника и после ще умре на Кръста на своето смирение. Това е може би най-тъжният ден в годината ни, защото трябва най-после да осъзнаем, че въпреки приемането на цялата вселенска мъка, въпреки усилията, волята и чувствата, които Христос влага в спасението на човечеството, то Разпятието е неизбежно. Даже повече - Разпятието е предсказано от дедите, поискано и преживяно. Мисля си, че Разпятието не е резултат от предателството на Юда. Предателствата, които ни спъват, са само знаци по пътя. Подминаваме ги, остават в умовете ни като удивителни знаци, но те не пра2

І АПРИЛ 2020

Едни от най-големите приятели на каузата на ИСКАМ БЕБЕ (да се раждат желани деца в България) - Цецка и Гроздан Караджови, за дарителството като личен акт В „Нашите лекари“ ви представяме специалиста по акушер-гинекология и репродуктивна медицина д-р Георги Николов, ембриолога Искра Антонова и биолога Елена Маринова от „РепроБиоМед“ Д-р Айлин Шеф говори за връзката между дерматологията и репродуктивното здраве Дамите от „Великолепната шесторка“ разказват своите истории

Ваша Радина

ОТ РЕДАКТОРА

вят историята на собствените ни животи. По-скоро - не би трябвало да им даваме стойност и да ги превръщаме в история. Разпятието на Божия син е днешният знак за смирението и приемането. Това не е бунт, не е примирение, не е отказ да продължиш напред. Разпятието е ден, в който поглеждаш от висотата на Светия Кръст надолу, но не можеш да забравиш, че имаш на главата си Трънен венец, че си проклет да страдаш, да кървят раните, да бъдеш оплют, отхвърлен... И това е сякаш Голготата. Да вървиш напред - гол, бос, с огромната тежест на рамото, да мълчиш, да не мразиш, да не отмъщаваш. И всичко, разбира се, има своята цена. Всичко това, на което Голготата ни учи, има своя Истински Смисъл. И това е Възкресението. Точно това, което не се вижда с очите, но се усеща със сърцето. Това, което е най-отричаното през вековете, най-трудното за приемане с рационалното съзнание и материалното съществуване. Ако не си извървял пътя към Голготата, ако не се спъваш и падаш, ако не си жулиш коленете всеки ден и не се смиряваш пред болката, не можеш да повярваш във Възкресението. В това съм убедена. Аз лично се уча всяка секунда на това и се моля Бог да ми дава мъдрост да не се откажа от вървенето напред. Честно да ви кажа - много ми е трудно, слаба съм, залитам постоянно, понякога буйствам неразумно и отричам живота си. Ядосвам се често на хората, които са различни от мен, а после разбирам, че те не са

виновни - просто тяхната камбанария е на друго място и трябва да намеря път към тях, за да звучи мелодия от двете камбани, а не грозна шумотевица и дрънкане в хаоса. Знам, че всичко, което получавам, всъщност го проектирам първо в себе си. Скъпи мои приятели, най-скъпи до сърцето ми, тръгвам към Църквата след малко. Тръгвам с тези мисли в главата си, тъжно ми е, плача. Позволявам си да го кажа на вас, защото като изляза на улицата, никой няма да разбере, че съм ревала. Сълзите ме пречистват, но нали си ревем често заедно, та поне съм сигурна, че няма да ме мислите за луда. Ще благодаря на Бог, че ви има всички вас, че сме една голяма ангелогласна дружина, която е събрана тук на земята по странни критерии - луди глави, наивни до безумие понякога, прощаващи всичко... Такива, които ще извървим 500 километра, за да прегърнем някого и да си тръгнем обратно; такива, които ще изхарчим последните си 5 лева за бензин в колата, за да потърсим изгубената усмивка на близък, или да гушнем жадуваната рожба на някой белязан и осмиван, защото е бездетен. Такива, които ще тропнат с крак, за да докажат правотата си и после ще спечелят още един приятел, въпреки враждата в началото. Такива, които просто ще си кажат - срещнах ви и намерих щастието си. Такива, които ще искат да подарят своето щастие на другия - ей така, без причина, просто за да върнеш светлина в очите на някого, когото не познаваш и сигурно никога повече няма да видиш в

живота си. Затова вярвам във Възкресението на Спасителя. Ще запаля свещичка за всички нас и ако отидете до Църквата днес, помолете се да сме заедно, мили мои. Моля ви за прошка днес - в деня на Разпятието. Прошката ми дава сили да осъзнавам самотата на моето страдание, но да разбирам всеки ден, че не съм самотна. В страданието си всеки от нас е сам - но тогава тази самота е привилегията на чакащия, който има време да осъзнае пътя си и да разбере, че щастието е във вярата и Очакването на Възкресението. Защото всъщност - твърде кратко е времето от „Осанна“ до „Разпни го!“ Важен е само Пътят на нашето лично спасение - както ме учи моят най-добър приятел. Моля ви от сърце да се държим здраво, докато можем, и да си казваме истината веднага, докрай и в очите. Въпреки болката понякога. А най-голямото ни щастие сигурно е точно в това, че всеки един от нас вече е открил смисъла на собственото си съществуване и имаме силата и достойнството да го споделяме помежду си. Затова ставаме силни и си вярваме безусловно. Поклон пред Кръста днес! И знам, че ангелите ни пазят и празнуват всеки ден нашето Искам-бебе-Възкресение на Надеждата. Пращам Вяра на всеки изгубил се! Очаквам твоята, спътнико. За да се намеря, ако се изгубя. Разпети петък е.  АПРИЛ 2020 І

КОЛОНКАТА НА ХРИСТИЯН

Звезден рожден ден у дома

На 29 март малка принцеса на име Анжела навърши една годинка, изпълнена с много любов, щастливи и незабравими мигове. Дъщеричката на Мис България Свят 2017 Вероника Стефанова отпразнува рождения си ден според условията на пандемията. Празникът се състоя у дома, в компанията на най-важните за нея хора – прекрасните й мама и татко. Те се бяха погрижили да укВероника Стефанова отрасят цялата къща с празнува рождения ден на балони и различни дедъщеря си Анжела в услокорации. Успяха истинвия на пандемия. ски да зарадват малкото си съкровище и Анжи през целия ден сияеше. Бяха поръчали вкусни сладкиши и уникална голяма торта с фигурки на лебеди.

на, на която пишеше „1 годинка“. Анжела изглеждаше като истинска принцеса, а ослепителната Вероника, застанала неотлъчно до нея, беше кралицата. Целият празничен ден бе изпълнен с много изненади, игри, песни и танци, а вечерта родителите на Анжела я разходиха из двора на чист въздух и тя заспа доволна.

В тортата се съдържаше специалното послание на Вероника към дъщеричката й – тя иска Анжи да порасне голяма като тортата и грациозна като лебеда. Майката бе избрала специален празничен тоалет за дъщеричката си – красива и кокетна рокличка за една принцеса. Към тоалета на малката имаше и специален аксесоар – коро-

Вероника не пропусна да отправи и специално обръщение – пожелание към дъщеричката си във фейсбук. Тя благодари за всяка една минута на щастие от първата глътка въздух на Анжи. Пожела й винаги да се стреми към най-високите върхове в живота, да бъде здрава, добра, мила, безкрайно щастлива, все така красива и да лети смело на крилете на мечтите си. Обеща й, че като нейни родители те винаги ще са до нея, ще я обичат безкрайно и ще я придържат, за да може никога да не падне. 

І АПРИЛ 2020

Да помо г не м з аедно Най-големият корпоративен дарител на фондация „Искам бебе” е „Билла България”. Кампанията „Да помогнем заедно” стартира през 2016 г. и продължава до днес. Само през 2019 г. заедно събрахме почти 58 хил. лева и подпомогнахме 14 двойки с репродуктивни проблеми! Очаквайте скоро да ви представим хората, с които осъществяваме кампанията. Защото заедно можем!

НОВИНИ

Малки художници участваха в онлайн изложба Автор: Александра Велева

Александра Велева е доброволец и член на управителния съвет на фондация „Искам бебе“ от 2016 г. През последните два месеца Алекс вложи много труд и талант, за да организира събитията на организацията по повод 13-ия й рожден ден. Самата тя е автор на наградите на „Искам бебе“ - статуетките АНГЕЛСКО СЪРЦЕ. На 25 март, с вдъхновението на Алекс, „подредихме” национална детска онлайн изложба „Стълбица на щастието” по хайку на Радостина Драгостинова с творби от цяла България. 57 детски рисунки, разработени по зададените теми, пристигнаха на адреса на фондацията. Желаещите да се включат в изложбата са: възпитаници от ателие „Шарено училище“, 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“, ЧУ „Дружба“ в София; от Свищов от СУ „Николай Катранов“ и ДГ „Чиполино“; Студио по изобрази6

І АПРИЛ 2020

телно изкуство при дом на енергетиката в гр. Козлодуй; група „Радост“ от ДГ No 7 „Светулка“ в Стара Загора и филиал „Приказен свят“ към ДГ „Щастливо детство“ в гр. Плевен. Най-малкият участник в изложбата „Стълбица на щастието“ е на 5 години, а най-предпочитаните теми, по които децата са създали творбите, са: „Внезапен дъжд, в чашата ми за чай, парчета небе“ и „Утринна мараня, белобрад рибар тегли слънцето от морето“. Красота Можете да разгледате изложбата в платформата www.Artsteps.com, като напишете Стълбица на щастието. Всяка творба ни разказа история. Споделяме ви няколко, които ни направиха впечатление и оставиха следа със своя творчески заряд.

НОВИНИ

1. Първата творба е на Б.Д., на 6 години, от гр. София. За творбата ни сподели и учителката на детето. На въпроса: „Какво рисуваш?” Детето отговаря: „Майката е Слънцето, а бащата - дървото!

3. За взаимоотношенията на майка и дете в творбата на А.В., на 5 години, от Стара Загора, и видимото неодобрение на майката при гледката на: „разтопен сладолед

по брадичката на дъщеря ми ягодова луна” Р. Драгостинова Бяхме и възхитени от личното отношение на учителите - получихме ръчнонаписано писмо, мартеничка и сърчица, за което искрено благодарим. Така направи и учителката на Л.К., 5 години, от град Плевен, която ни зарадва с историята си, написана като писмо.

4. А чувството за семейство, обич и любов струеше от много картини. Творбата на Х.М., на 7 години, от гр. София, въздейства с малките лодки с пътуващи малки деца и родители, отправили се на пътешествие към сутрешната мараня.

2. Впечатление направи и творбата на А.Ч., на 9 години, от град София, който е бил вдъхновен от три теми, по които е решил да рисува на един лист, обединени в обща композиция. 5. Много актуална картина към днешна дата е творбата на Н.П., на 5 години, от Стара Загора.

към своите малки творци, учители и родители. Написахме лично писмо към всяко дете с медал, но не забравихме и родителите, и учителите - те също получиха „Благодаря” и златен медал. Беше истинска радост, когато разбрахме, че малката А. от град София е обикаляла щастлива в дома си, повтаряйки, че има своя първи златен медал.

„внезапен дъжд в чашата ми чай парчета небе” Р. Драгостинова

Ние, в „Искам бебе”, също направихме изненада, която отпътува

А писмото си към децата, завършвахме с цитат от Айншайн: „Логиката ще ви отведе от А до Я, а въображението - навсякъде.”  АПРИЛ 2020 І

НОВИНИ

ИСКАМ БЕБЕ В КАЗАНЛЪК

КАЗАНЛЪК С ДВОЕН БЮДЖЕТ ЗА ИН ВИТРО

Силвия Пейчева е координатор на фондация „Искам бебе“ за Казанлък и региона от 2013 г. Повече от 7 години тя работи като доброволец за каузата – да се раж-

І АПРИЛ 2020

дат деца в България. „В най-трудния ми път – този, който ме доведе към децата ми – момичетата от ИСКАМ БЕБЕ бяха до мен и днес аз се опитвам да бъда до всеки от моя роден град Казанлък, който има нужда от сила и кураж. От първите прегледи, след това операции, стимулации, трансфери, страхове и щастие, именно те бяха до мен и сега са част от моето семейство. ИСКАМ БЕБЕ е част от моето сърце. Заедно преживяваме силата на Майчината Обич. Днес съм щастлива майка на близнаците Божидар и Светозар, които се родиха точно на 24 май 2014 г. Скоро ще празнуваме

техния 6-и рожден ден и заедно с това, моята огромна благодарност и радост, че съм най-щастливият човек на света. И двамата обичат музиката, рисуването и спорта. Знаят, че са заченати ин витро и съвсем по детски ме питат – като в шише с балончета ли, мамо? А когато имам среща с някое семейство с репродуктивни проблеми, често чувам от тях да казват: „Поръчайте си бебетата по-рано, че да дойдат навреме.“ Усмихвам се, а в същото време осъзнавам, че има толкова истина в техните детски думи.

ИСКАМ БЕБЕ В КАЗАНЛЪК

Ето я и Добрата Новина от Казанлък „Здравейте, хора! Казвам се Дана Стойнова. От Казанлък съм, на 35 години, омъжена, със син на 4 и половина, а в корема си нося нашата дъщеря! И двете ми деца са по метода ин витро. Преди точно година получих най-хубавото обаждане от Силвия и Радина, които ми съобщиха, че средствата, събрани от рождения ден на Силвия, ще бъдат дарени на мен, за да осъществя мечтата си за второ дете. Така пътят и борбата за второ дете бяха някак си по-лесни и леки. Слава богу, нещата при нас се получиха по-бързо и скоро получихме Благата вест. “Искам бебе” ни даде спокойствието, което е толкова важно, когато минаваш през това. ”Искам бебе” е шанс, надежда и усмивки! Голяма част от нашите приятели имат репродуктивни проблеми, вече за радост всички имат дечица, благодарение на специалистите ни. Когато имаш и приятели, минали, или които минават по пътя на борбата, е по-лесно споделянето. Знаеш, че

някой наистина те разбира, а не те гледа само съжалително. Когато се появи първородният ни син, плаках първите две седмици, само като го погледна. Това бяха сълзи на щастие, но и на облекчение. Най-сетне аз бях майка, гледах го и не вярвах. Беше колкото реално, толкова и не. Бях БЛАГОДАРНА! Благодарна съм и днес за второто си дете. „Искам бебе“ – този път в лицето на Силвия - помогна на нашето семейство да бъде такова, каквото бе в представите ми от дете. Днес се чувствам пълна, пълна с любов“. Ние в ИСКАМ БЕБЕ знаем, че най-трудна е първата крачка.

Разбрахме, че именно Силвия ще поеме големия товар да застане пред обществото и да сподели своя път към децата в момента, в който тя даде първото си интервю за в. „Искра“ при стартирането на Общинската програма в помощ на двойки с репродуктивни проблеми. Чрез своята лична история тя даде гласност на проблема безплодие. Днес се радваме на отлична съвместна работа с целия екип на Община Казанлък. Рядко срещаме такава искрена съпричастност, воля за подкрепа и загриженост за хората. Признание Огромната благодарност на ИСКАМ БЕБЕ е и конкретно за кмета на града – г-жа Галина Николова, която винаги се включва в инициативите на организацията ни в Казанлък и помага за развитието на програмата ИН ВИТРО в града. А ето и най-голямото доказателство, че когато сме заедно и гледаме в една посока, успехите следват един след друг! През 2020 г. бюджетът на Общинския фонд „Ин витро“ в Казанлък беше ДВОЙНО увеличен и към момента общите средства са 30 000 лева.

„Родителството е неповторимо щастие“ Срещаме ви с един голям приятел на каузата на ИСКАМ БЕБЕ – г-жа Галина Стоянова, кмет на Казанлък, носител на Годишната награда „Ангелско сърце“ на фондация „Искам бебе“ за 2019 г. Г-жо Стоянова, разкажете ни накратко за себе си – как премина детството Ви, коя про-

фесия избрахте за Ваш жизнен път? Родена съм на 19 октомври 1964 г. Майка си загубих, когато бях на 16 години, вече 39 години ми липсва нейната подкрепа, но затова пък имам грижовен и любящ баща. Скромни и трудолюбиви хора, моите родители са ме научили на отговорност и любов към рабоАПРИЛ 2020 І

НОВИНИ

ИСКАМ БЕБЕ В КАЗАНЛЪК

тата. На тях дължа и пълноценното семейство, което създадох с моя съпруг и дъщеря, които са най- голямата ми подкрепа. Завърших педагогика в ПУ „Паисий Хилендарски”. Аз винаги съм асоциирала професията учител с мисия - да обучаваш, възпитаваш и даваш старт в живота на децата. Те винаги са били във фокуса на моето внимание. В Община Казанлък започнах работа през 2004 г. и отговарях за организацията и координацията на дейността на предучилищните заведения в общината. Две години по-късно вече заемах длъжността директор на дирекция „Образование, култура и здравеопазване“. След проведен конкурс, който спечелих, през 2007 г. станах административен секретар на Община Казанлък. През 2009 г. бях избрана за заместник-областен управител на област Стара Загора с поверени ресори: „Устройство на територията“, „Социална политика и заетост“, „Образование“, „Здравеопазване“, „Култура“, „Държавна собственост“, „Туризъм“.

Предизвикателство През 2011 г. приех предизвикателството да се кандидатирам за кмет на Община Казанлък и си поставих за цел да върна самочувствието на казанлъчани. Четири години по-късно съгражданите ми ме подкрепиха за втори мандат, а през октомври миналата година получих доверието на мнозинството казанлъчани за трети път.

І АПРИЛ 2020

Откога работи програмата „Ин витро“, кой помага? По идея на фондация „Искам бебе“, вече седма поредна година Община Казанлък работи по програма „Ин витро“ за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми на територията на общината с методите на асистираната репродукция. До края на 2019 г. с подкрепата на общинската програма на бял свят са се появили 20 бебета. В началото на третия си мандат обещах на моите съграждани, че политиките, които ще провеждам, ще бъдат по-социални, насочени към уязвимите групи хора, младите семейства и техните деца. По мое предложение Общински съвет даде „зелена светлина“ за три облекчения към младите семейства, а именно - едногодишна финансова помощ в размер на 500 лв. за всяко новородено дете за памперси и храна, наполовина намаляване на стойността на купона за Детска млечна кухня за децата от 0 до 3 годинки. А за да подсигурим по-разнообразна храна за децата от 3 до 7 години в детските ясли и градини, увеличихме с 50% стойността на храноден за сметка на Общинския бюджет. В него са заложени почти половин милион лева за изпълнение на мерките. Разбира се, разработили сме сигурни критерии, че помощта ще отива при млади семейства, които се осигуряват и не получават социални помощи. Действията ни са насочени към поощряване на младите семейства, които се отнасят съзнателно и отговорно към избора да бъдеш родител.

Двойна грижа През тази година увеличихме двойно средствата не само по програмата „Ин витро“ от 15 000 лв. на 30 000 лв., но си позволихме увеличение и на грижата ни към специализантите в МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Тя също е удвоена до 30 000 лв. с ясното съзнание, че трябва да подпомогнем медицинските сестри и акушерки, които не достигат. Разбира се, през годините сме положили сериозни усилия да подобрим материалната база на болницата с въвеждане на мерки за енергийна ефективност и реконструкция, обновяване и оборудване на част от отделенията, включително на родилна зала в отделение по акушерство и гинекология. Радостна съм, че много хора откликнаха на кампанията в подкрепа на АГ-отделението на болницата, организирана съвместно от Общината, СНЦ „Бъдеще за децата“ и МБАЛ „Д-р Христо Стамболски“. Тя се проведе под мотото „Дай живот в Казанлък - да подкрепим родилно отделение“. Започна на 5-и декември миналата година и за по-малко от месец, навръх Бабинден, обявихме събрани 21 300 лв. С тези средства осигуряваме на родилното отделение модерно родилно легло, два съвременни гинекологични стола за приемния кабинет и малка операционна и инструменти за операционния блок. Използвам възможността да изкажа още веднъж моята благодарност за упоритостта и гри-

ИСКАМ БЕБЕ В КАЗАНЛЪК

лъчани мислят като мен. Затова са всичките ни усилия за младите двойки с репродуктивни проблеми, към казанлъшкото родилно отделение, което обслужва жителите на 5 общини. Стремим се родилките и персоналът да се чувстват по-спокойни в една по-уютна атмосфера. Така се обърнах и към възрастните, нашите Златни двойки, живели неразделно в продължение на половин век - всеки от нас има нужда от нещо, което ни обединява безусловно. И какво да е то, ако не обичта, семейството. Вярвате ли, че майчината обич може да промени света към Добро? Майчината обич е безусловна обич, безкрайно търпение и грижа. Вярвам, че само с обич може да променяме всичко около себе си и самите себе си. С лошо не става. Но за това се иска много искрено търпение, грижа и напътствие. Дори и предизвикателството, пред което светът в момента е изправен заради ситуацията с коронавируса, изисква същото от нас – обич, грижа и търпение, за да го преживеем. жата на дамите от „Инър уил“ – клуб Казанлък, които за четвърта поредна година организираха през февруари благотворителен бал под мотото: „Дари живот! Помогни да затупти детско сърце!“ Със своята дейност те подпомагат нашите усилия по фонд „Ин витро“, за да дадат втори шанс на млади двойки от Казанлък да изпитат щастието да станат родители. Тази година успяха да съберат 10 500лв. Техният пример е поредното доказа-

телство коя е най-важната кауза за казанлъчани – децата. Защо подкрепяте каузата? Моята професия е свързана с децата, отношението ми към тях е изпълнено с много обич и грижа. Винаги е било така и това няма как да се промени. Защото нашият живот, дълъг или кратък, се осмисля с едно нещо - да създадем семейство, да оставим поколение и да направим добро. Радостно е, че все повече казан-

За Вас самата - какво е майчинството? Божи дар, за който полагаш грижи цял живот. Какво бихте казали на семействата, които се борят за рожба? Да бъдат смели и търпеливи, да не се отказват лесно, защото родителството е неповторимо щастие и им пожелавам да го изпитат! 

АПРИЛ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

ХУБАВОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ

Здравка Гергова е координатор и главен двигател на фондация ИСКАМ БЕБЕ за Северозападна България от 2016 г. Благодарение на нейните неимоверни усилия, до този момент успяхме да помогнем на над 150 двойки с репродуктивни проблеми, като организирахме безплатни консултации и прегледи с най-добрите специалисти по репродуктивно здраве от цялата страна. Здравка е преминала през тежкия път на безплодието и днес е най-щастливата майка на 4-годишната Калина.

ХУБАВОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ ЗАЩО СЕ РЕШИ ДА СТАНЕШ ЧАСТ ОТ ИСКАМ БЕБЕ, ЗДРАВЧЕ?

Именно Калина е причината да стана доброволец и да започна да помагам на хора с репродуктивни проблеми. През дългия ми и много труден път път към Калина, аз се справях сама, помагаха ми само най-близките. Едва след раждането осъзнах, че има хора, които помагат - за да споделяш, за да те разберат, за да има сми12

І АПРИЛ 2020

съл от всичко. Защото понякога искаме толкова много, че дори спираме да вярваме в добрия завършек. Хората като мен имат нужда от разбиране, съпричастност, време за преживяване и, разбира се, много финансови средства, за да успеят. Каквото и да си говорим, парите са важни и често лисата им ни кара да спрем. Слава богу, днес ние от ИСКАМ БЕБЕ срещаме постоянно по пътя си много добри хора,

ХУБАВОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ

КАМ БЕБЕ КЪМ МОМЕНТА?

които са минали по нашия път, или просто разбират трудностите ни и ни подават ръка, за да сбъднем мечтата си. РАЗКАЖИ НИ КАК СТАРТИРА ТВОЯТА ДЕЙНОСТ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ?

Първият ни проект беше „Надежда пътува“, който стартирахме през август 2017 г., съвместно с МБАЛ „Надежда“. Целта на тази инициатива с продължение (проектът се реализира вече 3 поредни години) е да обхване хора с репродуктивни проблеми от най-засегнатия от демографската криза регион - Северозапад-

на България. Започнахме от Видин с помощта на д-р Димитър Цветков от болница „Надежда“ в София. Жадувана рожба За да се случи „Надежда пътува“, зад ИСКАМ БЕБЕ застанаха нашите дарители - Цецка и Гроздан Караджови, които финансираха първоначалните изследвания на около 20 семейства. През лятото на 2018 г. се роди първото бебе от проекта – Емила, жадуваната рожба на мама Вили и татко Филип от Гложене. КАК ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА РАБОТИТЕ С ДОБРОВОЛЧЕСКАТА МРЕЖА НА ИС-

Изключително съм благодарна за отговорността, която проявяват и желаещите да се включват в доброволческите ни инициативи, и местната власт, и дарителите. Още през 2018 г., съвместно с Община Козлодуй, направихме редица положителни промени в работата на общинската програма за подпомагане на двойки с проблемно забременяване. Отново организирахме безплатни прегледи и информационни срещи на семействата с добри лекари и психолози. А през септември 2019 г., съвместно със сърцатия екип на „ЕлБи Булгарикум“ ЕАД, проведохме кампанията „Дари надежда за повече детски усмивки“. Заедно с тях осигурихме средства за предварителни изследвания и процедури на 15 двойки от Видин. ЕКИПЪТ НА ИСКАМ БЕБЕ В КОЗЛОДУЙ НОМИНИРА КМЕТА НА ГРАДА ЗА ГОДИШНАТА НАГРАДА НА ФОНДАЦИЯ „ИСКАМ БЕБЕ“ АНГЕЛСКО СЪРЦЕ. КАК СЕ СРАБОТВАТЕ НА МЕСТНО НИВО?

Мога с високо вдигнаАПРИЛ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

ХУБАВОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ

гиев идеята да направим нещо в полза на хората с репродуктивни проблеми от целия регион. Целият екип на Община Враца се впусна с много желание в това начинание.

та глава да споделя радостта си от едно уникално за района събитие - именно в Козлодуй открихме първия и единствен офис на фондация „Искам бебе“ в Северозападна България. Той е предоставен за безвъзмездно ползване от община Козлодуй и огромната заслуга за това е на кмета г-жа Маринела Николова. На откриването на офиса на ИСКАМ БЕБЕ в Козлодуй присъства д-р Явор Малинов, който консултира безплатно 15 двойки от региона. Събитието беше посетено от десетки гости и приятели на нашата организация. Програми Благодарение на усилията на доброволческата активна мрежа на ИСКАМ БЕБЕ, към момента в по-голямата част от общините в Северозападна България има действащи програми „ИН ВИТРО“ с определен бюджет и са в готовност да подпомогнат хора с репродуктивни проблеми, при възникнала необходимост. 14

І АПРИЛ 2020

В СЕВЕРОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ СЕ СЛУЧИ И ОЩЕ ЕДНО ЧУДО. МИНАЛАТА ГОДИНА СЕ ОТКРИ ПЪРВИЯТ ПО РОДА СИ КАБИНЕТ ПО РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ, В КОЙТО БЕЗПЛАТНО СЕ КОНСУЛТИРАТ ДВОЙКИ ОТ РЕГИОНА. КАК СЕ СЛУЧИ ТОВА?

След годините, преминали в срещи, разговори и преживявайки всяка една съдба, аз самата знам много за родния си край. Имах желание за промяна и знаех, че е дошъл моментът за нещо ново и различно. Така се роди идеята за Кабинет по репродуктивно здраве. Враца е градът, когото аз безкрайно много обичам и виждам как се възражда и променя изцяло, а градоначалникът му Калин Каменов е млад, амбициозен и най-вече човек с огромно сърце, приятел на каузата на ИСКАМ БЕБЕ и верен помощник за доброправене. Поради тази причина, споделих с него и Денислав Геор-

Благодарности Тук е мястото да благодаря на Таня Видова и Ива Станчева. За по-малко от месец, старият и неприветлив кабинет се превърна в Кабинет по репродуктивно здраве - място за сбъдване на мечти и надежди. Огромна е благодарността ни към Лидия Тъмнишка и Илиян Цветков от „Инекс Трейд“ ЕООД, които направиха абсолютно безвъзмездно ремонта на кабинета и въвлякоха още много хора и фирми в това начинание: мебелен магазин „Роси“, „Арт Инженеринг“ ЕООД и „Бърцеф“ ЕООД. Ивелина Кръстева - доброволец на ИСКАМ БЕБЕ, участва активно в самата организация по откриването на кабинета и съвместно с безвъзмездното участие на фирмата за украса „Игъл Трейдинг“, „НЛМД – Хотел Мира“, „Беана-Враца“ и „Златен Рожен“ – с. Капатово, направиха истинско светско събитие. Благодарим на Врачанския митрополит Григорий за това, че ни благослови и напълни сърцата ни с вяра! Благодаря и на всички над 200 гости, които дойдоха, за да ни подкрепят! МЕДИЦИ

До този момент лекарите, които идват регулярно в кабинета, за да консултират безплатно, са: д-р Йосиф Димитров, д-р Явор Малинов, д-р Николай Ковачев и д-р Добринка Гинчева. Предстоят консултации с д-р Геор-

ХУБАВОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ

ги Николов, д-р Таня Янакиева и ин витро център „Селена“. Всеки специалист по асистирана репродукция, който има желание да помогне, е добре дошъл.

ПАРТНЬОРСТВО

работица, най-ниска раждаемост и продължаващ процес на обезлюдяване. Специални благодарности на кметовете на: Кула (д-р Владимир Владимиров), Кнежа (г-н Илийчо Лачовски), Лом (д-р Георги Гаврилов), Монтана (г-н Златко Живков), Вършец (г-н Иван Лазаров) и с. Ружинци (г-н Александър Алексанров). Към настоящия момент, с общи усилия и много работа са родени повече от 40 деца, които ние от „Искам бебе“ и лекарите с големи сърца доведохме в домовете на отчаяни хора от Северозападна България. Всичко това нямаше да бъде реалност и без доброволците ни, които никога не се колебаят да помагат, а именно: Светослав Спасов, Галина Станиславова, Красимир Георгиев, Синора Сашкова, Елеонора Золина, Елеонора Никифорова, Ина Даскаловска и други.

Малко са кметовете в Северозападна България, които не проявяват разбиране и желание за работа в посока поощряване на раждаемостта и подпомагане на хора с репродуктивни проблеми. Изградихме прекрасни отношения с кметовете на повечето общини. Те разбират колко е важно да помагат, за да се родят желаните деца на Северозападна България, защото ние живеем в региона с най-високо ниво на без-

Радвам се и съм благодарна, че „Икономедия“ и в. „Капитал“ забелязаха случващото се в Северозападна България и отделиха място за нас в престижното издание „Алманах на иновациите в медицината“. Това е висока оценка, която не съм очаквала, но ми дава надежда, че хубавото тепърва предстои и ще се родят още много желани деца на България! 

ПОДКРЕПА

Община Козлодуй е малка по размери, но бюджетът, отделен за двойки с репродуктивни проблеми, е 20 000 лв. И в случай че има нужда, ще бъде актуализиран така, че да не остават хора, на които не е помогнато. Както вече споменах, г-жа Маринела Николова и екипът й ни дадоха възможност да имаме място, на което да се срещаме и разговаряме. Винаги когато има въпроси и нерешени проблеми, г-жа Николова е в помощ на организацията ни. Младежите от ОДМП приеха каузата ни присърце и вече няколко пъти организират събития и базари в полза на ИСКАМ БЕБЕ. Тук срещнах приятели и съмишленици в лицата на мото клуб „Ядрените“ и приятелски клуб „Choppers Kozloduy”. Подрепа и разбиране получаваме от АЕЦ „Козлодуй“ и женската структура на електроцентралата.

Десислава Николова от в. „Капитал“ представя „Алманах“-а с участието на „Искам бебе“

АПРИЛ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

ПУЛСЪТ НА МЛАДОСТТА Днес ви срещаме с едни невероятни млади хора от Велико Търново, с които ИСКАМ БЕБЕ работи вече трета година. Обединени са в младежка организация с името „Ротаракт“ – една платформа за срещи на младежи, в

които се обсъждат актуални обществени предизвикателства. „Ротаракт“ е създадена от „Ротари“ и в нея доброволстват млади хора на възраст между 18- и 30-годишна възраст.

с лекота ставаш близък заради заразяващата й одухотвореност (такива са и всичките младежи в клуба, с които малко по-късно се запознахме по Пътя на единомислието):

Вероника Михайлова, координаторът на ИСКАМ БЕБЕ за Велико Търново, разказва за първата си среща с младите хора от „Ротаракт“: Тази история започна така. Обади ми се един бодър и ведър глас на млада дама, която се представи като член на „Ротаракт“ във Велико Търново. Каза, че са проучили каузата, за която ние в „Искам бебе“ работим вече много години, и решили да ни предложат съвместна идея, чрез която да съберем средства за двойка с репродуктивни проблеми от община Велико Търново. Така и стигнали до мен. След няколко телефонни разговора това беше първото месинджър съобщение от Станислава Пенчева, с която 16

І АПРИЛ 2020

„Добро утро, Рони. Започвам деня с прекрасни новини, а именно, че проектът е одобрен! Ще се състои на 7-ми и 8-ми март, като до края на седмицата ще имаме информация къде точно. В събота ще имаме организационна среща, на която си повече от добре дошла. За момента имаме два въпроса: 1. Ще има ли възможност за присъствие от ваша страна и колко хора (за да може да знаем логистично да нагласим хората). 2. Ще има ли възможност в момента, в който дарявате събраната сума и избирате семейство, да има представител от нашия клуб?“ И продължихме с разговори, съобщения, срещи. Обсъждахме, преценявахме, предлагахме, вървяхме в правилната посока, защото знаехме какво правим и защо го правим. На уречените дати бяхме заедно и под надслов „С цве-

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

те в ръка срещу репродуктивните проблеми“ събрахме 2742 лева, които, както и до този момент, щяхме да предоставим на двойка от общината. Младежите от „Ротаракт“ горяха в тази нова за тях инициатива. Раздадоха се – като чувство, като усещане, като ангажираност, като загриженост, като сбъдване. И имаше защо. Бяха неописуемо доволни и не скриваха радостта си както от цифровото постижение, така и от ангажираността на търновци и гости на града по проблемите на безплодието. Като всички млади хора, те предварително се бяха информирали много подробно колко сериозни са проблемите на двойки с трудно зачеване, колко много на брой са двойките с репродуктивни затруднения в страната и, в частност, в община Велико Търново, кой и с какво им помага, какви средства са нужни за една ин витро процедура, нуждаят ли се от допълнителни изследвания, предхождащи самия процес, кой и каква част от тях поема… УДОВЛЕТВОРЕНИЕ За нас пък, момичетата и момчетата от „Искам бебе“ - Велико Търново, беше истинско удовлетворение да виждаме и усещаме пулса на младостта, който искрено радее за каузата в България да се раждат деца.

И така, на специално за кампанията създаден имейл адрес, ясни правила и конкретен срок, двете организации обявихме началото за прием на документи. След това обявихме пресконференция, на която поканихме журналисти от всички медии в града, уважиха ни и представители на Община Велико Търново. От непринудената трибуна добрата новина на кандидатствалите поднесе заместник-кметът г-жа Снежана Данева-Иванова с думите: „Една прекрасна инициатива на младежите, която те направиха по повод деня на жената. Община Велико Търново ги подкрепи логистично, предоставихме им пространство пред общината, където да реализират замисленото. Начинанието срещна много добра подкрепа от гражданите, имаше прекрасно настроение през деня и събраха една прилична сума в размер на 2742 лв. Те са решили чрез фондация „Искам бебе” да ги предоставят на още една двойка, извънредно”. Г-жа Данева заяви отново, че Община Велико Търново винаги е

подкрепяла и ще подкрепя подобни инициативи. Президентът на „Ротаракт“ Мартина Маринова също благодари на партньорите от местната администрация и „Искам бебе”, като поясни, че надеждите са кампанията да се превърне в ежегодно събитие: „С тях ни събра съдбата, искахме да помогнем, свързахме се с тях, харесахме се и се получи”, обясни тя за връзката с фондация „Искам бебе”. „Симпатиите са взаимни”, категоричен бе и моят отговор като регионален координатор на местно ниво, и отбелязах своето възхищение от „енергичността, упоритостта, строгата подредба и организация в тази изключително важна кампания”. Пред всички нас нотариус изтегли печелившата двойка. Която… Питате се как продължава историята ли? Защо има многоточия на две места? Защото спирам за кратко да поема дъх от вълнение. Но… Сега вече с гордост и огромна радост мога да допиша след многоточията. Моят живот се обърна отново, когато на 01.01.2020 г., в 19:13 ч. получих следното съобщение от Владо:

АПРИЛ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

„Честита Нова Година! Рони! Искам да благодаря за всичко, което направихте за нас! Също ти желая щастлива Нова година и още по-големи успехи с твоето велико начинание да помагаш на хора като нас. Ние сме щастливо бременни в петия месец. Благодаря още веднъж! Ще помагаме и ние с каквото можем.“

за дамите, за двойките… Излязохме с банери и цветя, с много усмивки и настроение пред общината със същата инициатива, но този път поканихме и късметлиите от миналогодишната съвместна акция Йорданка Георгиева и Владимир Рибенцов от гр. Дебелец. Пред присъстващите журналисти бъдещите родители развълнувано споделиха: ВЛАДО: “Ротаракт“ изтеглиха жребий и се оказа, че сме печелившата двойка, изтеглиха нашите имена! И сме много радостни от това, че успяхме да заплатим процедурите!“

Нямах сили да пиша. Звъннах. И пищях, и подскачах, и плаках от радост. Бях на седмото небе – току-що бях получила най-големия подарък за началото на новата година! Младежите от „Ротаракт“ удържаха на обещанието си да превърнем кампанията в традиция. За празника на жената и тази година повторихме кампанията – 18

І АПРИЛ 2020

ДАНЧЕТО: „Упорито почнахме две-три години да пробваме и вече като не се получи, се обърнахме към професионална намеса в Шумен. Благодарни сме на клиниката и на екипа на д-р Даниел Димов от МЦ „Свети Ив. Рилски“ - Шумен! Нещата се случиха от първия път и сме много щастливи! Терминът ми е за 5 май и, живот и здраве, се надявам, всичко да ни е наред!“ А ние, от фондация „Искам бебе“, с трепет и пожелания за много здраве и любов ви съобщаваме, че на 21.04.2020 г. Владо и Данчето станаха родители на един прекрасен син! Това беше краят на тяхната история. Сега започва истинската приказка! С жадувания Калоян!

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

С ЦВЕТЕ В РЪКА СРЕЩУ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ПРОБЛЕМИ Ротаракт клуб Велико Търново заедно с фондация “Искам бебе”

„От години наред сме помагали на хора в нужда, но никога не сме били толкова радостни.“ Следвайки целите за устойчиво общество, ние в „Ротаракт“ клубовете по света винаги следваме желанието си да променяме всичко към по-добро. Обратно на всеобщите разбирания, в нашето общество е пълно с добри хора, които не могат, или не искат да са част от „Ротари“, но са били наши приятели с години наред, помагайки ни в каузите ни. Обикновено ние следим развитието на обществото в различни сфери и когато видим решение на някой проблем, веднага го прилагаме. Такъв беше и случаят с програмите ин витро и генерално с проблема на стотици двойки в България - затруднения при зачеване на дете. Историята на тази кауза започва през 2018 г., когато решихме, че ще работим по подпомагане на такива двойки. Свързахме се с институциите във Велико Търново, които да ни насочат и дадат информация. Тогава разбрахме за фондацията и за отговорника й във Велико Търново - жена с борбен дух и намерения, пълни с любов към каузата. През март 2019 г. с общи усилия организирахме кампанията

“С цвете в ръка срещу репродуктивните проблеми”. В основата на името й е заложено всичко - хората даряват пари в нашата урна, а срещу това получават цвете за Деня на майката 8-ми март. В първата кампания тогава събрахме над 2700 лв. за два дни и разбрахме колко съпричастни са всички към този проблем. Тогава разбрахме, че приятелите ни, които ще ни подкрепят и занапред, са се увеличили. АПРИЛ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

Да помогнеш В подкрепа на каузата се включиха и творци с видеа и ние осъзнахме, че това е нещо, което няма нужда да бъде разшумявано - то просто докосва всички ни и ние, подтиквани от естествения си инстинкт да оцеляваме като хора - като личности и като социум, искаме да подпомогнем по един или друг начин. Защото проблемът сам по себе си си заслужава - да се включиш в кампанията, означаваше да помогнеш на някоя двойка да има бебе.

И това и стана! От години наред сме помагали на хора в нужда, но никога не сме били толкова радостни. От първата кампания от 2019 г. имаме резултат - поредното родено бебе, благодарение на общите ни усилия. Щастието ни идва на първо място от това, че и ние “имаме пръст в тази работа”, но и втора вълна ни облива при мисълта, че толкова много хора на улицата и в социалните мрежи дадоха своя принос. Всеки, дошъл под шатрата по време на кампанията на улицата през март 2019 г., беше герой, а най-голямото оръжие бяха цветята. Те зарадваха стотици великотърновски майки, а най-голямата радост беше за ОНАЗИ майка.

НОВИТЕ НИ ДАРИТЕЛИ ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Две нови дарителски инициативи, стартирали през април, подкрепят двойките с репродуктивни проблеми във Велико Търново

Едната е на Калин Желязков, 44 години, мениджър продажби. Калин е автор на серия от творби, изработени от дърво – акация и орех. Всички приходи от продажбата на колекцията, той ще дари на семейство от Велико Търново. „Вярвам в бъдещето, защото децата са най-светлата и пъстра част от него! За20

І АПРИЛ 2020

щото Те са безрезервната чиста Любов! Вдъхнових се от ръчно изработените аксесоари на Светла от „Искам бебе“ и тяхната кауза да се подпомогнат двойки с репродуктивни затруднения. Баща съм, щастлив съм с порасналото си момче на 19 години. Вярвам, че всеки човек има право на това щастие - да бъде

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

родител. Ще се радвам чрез хобито си да мога да даря частичка надежда на едно семейсто. Смятам, че всеки носи в себе си любов и красота и е достатъчно малко да ги потърси, за да ги намери.“ Първите дарения от 100 лева са вече факт! Благодарим ти, Калине!

Глория Лалова е физиотерапевт, живее и работи в Добрич. Приема каузата на момичетата от „Искам бебе“ във Велико Тървоно като своя и на Цветница им подарява това послание: ,,Цветно ми е! На Цветница се „срещнах“ с красотите, сътворени от „Искам бебе“-момичетата. Благодаря ви за възможността да подкрепя каузата ви. Благодаря, че ми дадохте шанс да се докосна до творчеството ви. Обожавам всичко, което влиза в графа „ръчна изработка“. Всичко, създадено от вас, е с една дума - красота. Ръчната изработка сама по себе си е нещо уникално и много специално. Уникално, защото авторите влагат частица от своята душа, а специално, защото самите те са специални, необикновени. Във всичко,което вие правите, може да се усети аромат на любов. А какво по-хубаво от това да подариш нещо с аромат на любов както на себе си, така и на някой близък човек! Направете го и вие, подарете шанс на двойките с репродуктивни проблеми! Благодаря!“  АПРИЛ 2020 І

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

ОЛЯ ГРАНКИНА И НЕВРОГРАФИКАТА

Неврографиката Поради породения интерес, ви представяме продължението на съвместния проект с Оля Гранкина - официален инструктор по неврографика - с групата по психологическа помощ към фондация „Искам бебе“ - Велико Търново. Какво е мандала? В превод от санскрит „мандала“ означава „кръг“. Тези закръглени символи са познати от древни времена. Те могат да бъдат описани като квадрат, вписан в кръг и украсен с различни форми и шарки. Особено хипнотизиращ в мандалата е фактът, че всеки модел и орнаментите му са симетрични. В будизма и хиндуизма в тях е бил заложен дълбок смисъл - мандалите са били предмет на поклонение, символизирайки Вселената. Древните хора са ги рисували, бродирали са ги върху дрехи, изработвали са тези шарки върху стените на храмове, използвали са ги за медитации и всякакви ритуали. Положителна вълна Днес мандалите са много популярни в арт терапията и ни помагат да се приближим до изпълнението на желанията ни. Оцветявайки геометричен модел 22

І АПРИЛ 2020

(матрица), човек медитира и настройва ума си на положителна вълна. А каквито са мислите - такава е и реалността. С неврографиката мандала става още по-силна! Рисувайки я с невролинии (специални линии, добре разбираеми от нашия мозък), ние можем да направим още по-дълбоко творение, вграждайки силните си страни в него. Съзерцавайки създадената от вас мандала вкъщи, вие винаги имате достъп към ресурсите си, възможност да се заредите с енергия и да повдигнете настроението си. Лотос През юни каня момичетата от групата за психологическа помощ към „Искам бебе“ - Велико Търново на среща. В женския кръг заедно ще нарисуваме цвете Лотос. Цвете на женствеността и чистотата. Ще създадем силна и нежна мандала, която после ще украси домовете им. Лотосът е едно от най-старите цветя в света, представлява символ на духовно разкритие, святост и чистота. Този образ винаги действа като символ на прераждане, чистота и велика духо-

вност. Специалното свойство на Лотоса да остане чист, го е превърнало в символ на духовно съвършенство на човека: независимо в каква среда се намира той - добра или лоша, винаги трябва да поддържа ясно съзнание и духовна чистота. Ще ви запозная с уникалната техника на NeuroLotos. Каня ви да създадете и разкриете своята женственост, чрез Лотос, която ще ви изпълни с енергия за развитие и творчество. От нашата среща ще получите: - нови впечатления; - настройка за положителна енергия; - преоткриване на вашата женска сила; - произведение на изкуството, което ще създадете сами; - техниката на рисуване на НевроЛотос, която можете да ползвате винаги. 

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

СЕМЕЙСТВО ЦЕЦКА И ГРОЗДАН КАРАДЖОВИ

„ДАРИТЕЛСТВОТО Е ЛИЧЕН АКТ“ Семейство Цецка и Гроздан Караджови са едни от най-големите приятели на каузата на ИСКАМ БЕБЕ – да се раждат желани деца в България. През 2017 г., съвместно с МБАЛ „Надежда“ стартирахме проекта „НАДЕЖДА ПЪТУВА“, като Цецка и Гроздан дариха средства за безплатни прегледи и изследвания на над 30 двойки с репродуктивни проблеми от Северозападна България. Към момента има родени вече над 20 деца. През изминалата 2019 г. семейство Караджови станаха носители на Годишната награда на фондация „Искам бебе“ – АНГЕЛСКО СЪРЦЕ.

І АПРИЛ 2020

СЕМЕЙСТВО ЦЕЦКА И ГРОЗДАН КАРАДЖОВИ

Цеци, Гроздане, какви са спомените от детството ви? Какви ценности формираха у вас родителите ви? Детските ми спомени са свързани с летата, които прекарвах при баба ми и дядо ми и свободата, която имах. Да се учиш сама да караш колело, да плуваш, да късаш зеленчуците и плодовете от градината, да изядеш половината топъл хляб на връщане от фурната – това са фрагменти от детството, които ми носят радост, когато мисля за тях. Ценностите на моето детство бяха емоциите и преживяванията, а не материалните неща. За майка ми основната ценност бяха книгите и доброто образование и най-големият подарък, който имам от нея, е любовта към книгите. Гроздан: Детството ми е като на всяко дете през 70-те и 80-те години на ХХ-и век – оскъдица и недоимък, а семейството ми живееше на квартира и спестяваше за собствено жилище. В контраст, в игрите бях буен и палав – непрекъснато имаше рани за промиване, шевове и гипс, а в най добрия случай - наказания и назидания от родителите.

ми кариера вече повече от 23 години. По-късно с двама дългогодишни приятели създадохме фирма за организация на събития, а преди 8 години заедно със съпруга ми учредихме фондация „Светът на Мария“. Мисията на фондацията е да подобри качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства, както и да им осигурява достъп до качествени услуги, развиващо обучение и подходяща трудова заетост. Гроздан: Завършил съм английска езикова гимназия в София и „Право“ в Софийския университет. Участвах активно в студентските протести през 90-те години – съпредседател съм на Федерацията на независимите студентски дружества и съосновател и национален координатор на Българско сдружение за честни избори. През 1997 г. станах главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, а през 1999 г. - на Министерството на транспорта и съобщенията. В следващите години създадох и развих редица успешни бизнес на-

Бихте ли ни разказали накратко за себе си – за годините в университета, професионалната кариера? Аз съм завършила „Английска филология“ в Софийския университет и няколко години след като се дипломирах, създадох преводаческа агенция „Интерланг“, с която е свързана професионалната

АПРИЛ 2020 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

СЕМЕЙСТВО ЦЕЦКА И ГРОЗДАН КАРАДЖОВИ

чинания. Учредител съм на фондация „Светът на Мария“. На парламентарните избори през 2014 г. станах народен представител и председател на постоянната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения при Народно събрание на Република България. Как се запознахте? Любов от пръв поглед ли беше? Запознахме се в работна среда и дълго време общувахме само за неща, свързани с работа. След това някак изведнъж общуването се промени и се появи и привличане. Със сигурност не беше любов от пръв поглед, по-скоро беше привличане през думите. И двамата сте имали вече по едно голямо дете. Как се решихте да имате още деца – много хора биха посветили времето си на пътуване, хобита... И какво беше чувството, когато разбрахте, че ще имате близнаци? Винаги сме искали повече деца и никога пред нас не е стоял въпросът да избираме между децата и хобитата. Осъзнатото родителство започва в момента, когато една двойка пожелае да има дете. Когато заедно вземат решение, обмисляйки трудностите, които ще трябва да преодолеят, да осъзнаят какво означава да се възпитава едно дете, как всеки дава личен пример – волно или неволно. И ставайки родители, ние всъщност цял живот сме на изпит. Децата преценяват нашите предимства, слабости и пороци, и избират кое да 26

І АПРИЛ 2020

следват, или срещу кое да се разбунтуват. Гроздан беше сигурен, че ще имаме близнаци, дори преди да разберем, че очакваме деца. На мен това ми се струваше смешно. Никога няма да забравя първия преглед, когато докторът ми каза, че бебетата са две. Прозвуча ми сюрреалистично и от този момент започнаха тревогите ми дали всичко е наред и с двете деца. С какво е различно родителството преди 20 години и днес – с близначките? Може да звучи парадоксално, но сега ми е доста по-трудно. Когато си млад, не се замисляш върху много неща, а и информацията тогава беше доста по-оскъдна. Разчитах повече на собствения си инстинкт и на опита на по-възрастните около мен. Даже имам чувството, че голямата ми дъщеря сама се отгледа. Сега сме залети с информация, която често е подвеждаща, объркваща или направо невярна. И е много по-трудно да вземеш решение, особено ако искаш да прецениш всички плюсове и минуси и знаеш колко голяма е отговорността ти. Наскоро осъзнах, че до някаква степен съм пренесла своята несигурност с малките ми дъщери и върху голямата – всеки път, когато ми каже плановете си, започвам да мисля какви препятствия могат да й се изпречат, с какви неприятности може да се сблъска, дали ще се справи и как аз бих могла да се намеся и да й помогна. Слава богу, тя е напълно самостоятелна и приема с усмивка моите страхове.

СЕМЕЙСТВО ЦЕЦКА И ГРОЗДАН КАРАДЖОВИ

Как се случи срещата ви с каузата на ИСКАМ БЕБЕ и защо вече толкова години подпомагате семействата в пътя им към мечтаната рожба? Имаме чувството, че винаги сме познавали ИСКАМ БЕБЕ. Мисля, че ние ги потърсихме с въпрос как можем да им помогнем. Така се запознахме с Радина, основател и двигател на фондацията, с която вече ни свързва и близко приятелство. Прекрасно е чувството да подкрепиш семейство, което иска да има дете. Това ни носи голяма радост. Изпитваме и огромно доверие към екипа на фондацията за начина, по който разпределя средствата и подпомага двойките.

С нови очи Днес технологиите все повече навлизат в нашия живот и ще са важни за бъдещето на нашите деца. Те като че ли общуват повече с електрониката, отколкото с връстниците и родителите си. Това, което ние се опитваме да правим, е да не позволим напълно да изместят

човешкото общуване. Много е изкушаващо след напрегнат ден, когато си уморен и изцеден, да не трябва да се занимаваш с капризите на децата. Но също така е вярно, че общуването с тях действа релаксиращо и ободряващо. Може да те зареди с енергия и да те накара да погледнеш на света с нови очи.

Как вие лично разбирате дарителството и как мотивирате хората около вас да даряват? За нас дарителството е изключително личен акт и освен работата за фондацията, която създадохме, не сме спирали да подкрепяме много други каузи, които са близки до нас. Щастливи сме да имаме приятели, които нямат нужда от допълнителна мотивация да даряват. Много от тях са активни дарители, подкрепящи различни каузи и организации. Промени ли се дарителската среда в България и как, според вас, трябва да работят неправителствените организации, за да получат доверието на АПРИЛ 2020 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

СЕМЕЙСТВО ЦЕЦКА И ГРОЗДАН КАРАДЖОВИ

обществото и дарителите? Сега сме свидетели на безпрецедентна солидарност в борбата срещу COVID-19. Бизнес, неправителствен сектор, доброволци са обединили усилията си в десетки дарителски кампании, доброволчество, корпоративна социална отговорност в подкрепа на лечебни заведения, уязвими групи хора и общности. Надеждата ни е, че тази тенденция ще продължи и след като преодолеем кризата и се върнем към обичайното си ежедневие. Вярвате ли, че поколението на нашите деца ще гради една по-добра Бъл-

І АПРИЛ 2020

гария и от какво зависи това? Ние искаме простички неща за нашите деца – те да бъдат личности, които знаят как да преследват мечтите си. Личности, които ги е грижа за хората и природата около тях. Които са готови да пожертват собствения си комфорт, за благото на другите. Може да звучи високопарно, но човек не може да бъде щастлив сам за себе си. Той е истински щастлив, когато е обграден с щастливи хора. А това не може да се постигне, ако всеки един от нас не положи усилия и не се лиши от неща, без които може. Вашите страхове? Страхът е част от чувството ни за самосъхранение и в далеч-

ното минало е бил необходим, за да оцеляваме. В детството си всички сме се страхували от тъмнината. Не сме ходили там, където според нас ни е чакала опасност. Днес като всеки човек и ние преживяваме ирационални страхове. Те са свързани основно със здравето на семейството и близките ни и с бъдещето на децата ни. Вашите лични лечители? Срещите с приятели, пътуванията, дните, в които се събираме у дома с малките и големитe ни деца. Кратката формула за щастието? Няма кратка или единствена формула за щастието. Това може да е грижа за човек в нужда, близост с любим човек, любопитство към непознатото, преодоляване на трудност, постиженията на децата ти. 

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

ИСТОРИЯТА НА ВИЛИ ОТ КОЗЛОДУЙ

РОДИ СЕ ЕМИЛА Историята на Вили от Козлодуй Болка След три месеца решихме вече. да се приберем в селото на моя съпруг. Там започнаха проблеми с близките, които все по-често ни питаха кога и ние ще си имаме дете. Болеше ме, защото чаках рожба повече от пет години. Все по-често гледах детенцето на моя близка, радвах му се и тайно му казвах “мама”, за да го провокирам да ме нарече така и да разбера какво ще изпитам. Здравейте! Казвам се Величка Райкова, на 34 г. Изминах път, в който желанието за дете не се случваше… Спомням си и никога няма да забравя 2017 г. Годината, започваща с много болка, но завършила с щастие и сълзи от радост. В началото на тази година живеехме в София с моя съпруг. Там работехме. Спомням си, че един приятел ни пожела да си имаме момиченце. Много болка носех, защото годините минаваха, а аз все още не бях майка. Но моята вяра не спираше. Мечтаех, тайно се молех, точно през тази година още по-усилено. Плаках, гледах други майки, представях си как и аз ще имам дете.

І АПРИЛ 2020

ИСТОРИЯТА НА ВИЛИ ОТ КОЗЛОДУЙ

Много неща чух през следващите дни – обиди, които не бих пожелала дори и врагът ми да получи. Благодаря на Бог, че въпреки всичко и всички негови близки, моят съпруг пожела да не ми обърне гръб, а да хване моята ръка. Той вярваше, че ще.имаме семейство. Бях отчаяна, но една искрица ме водеше някъде. Един ден се помолих и реших да потърся нещо.в гугъл, свързано с бебе. Написах “искам бебе” и попаднах на фондацията. Намерих номер на момиче от Козлодуй - Здравка Гергова. Тя ми каза, че ще има безплатни прегледи на двойки във Видин. Никого не познавах освен нея - тя ми стана най-добър приятел и слушател. Отидох на прегледа и вярвах, че там ще ми помогнат. Тогава не познавах д-р Димитър Цветков, но момичетата от „Искам бебе“

ми хващаха ръката, успокояваха ме и не ми позволяваха да плача. Горда съм, че всички те станаха част от моя живот! Толкова сила ми дават и до днес, толкова подкрепа и разбиране. Обичам ги с цялото си сърце. “Надежда пътува” Минах на първите безплатни прегледи във Видин, част от инициативата “‘Надежда пътува”. Финансираха ме с първите прегледи и изследвания. Бях в прекрасна болница, с изключителни хора и лекари. След четири месеца направихме трансфер, и на 8.12.2017 г. - ин витро. На 20-и се прибрах у дома и намерих на леглото тест за бременност и бележка: “ОБИЧАМ ТЕ! УСПЕХ!” Беше ме страх от резултата, но направих теста. Когато видях, че е положителен, започнах да плача. Съпругът ми се прибра

и също се разплака, щом му казах. Гушнахме се само двамата, плакахме и благодарихме. И така, на 17.08.2018 г., датата, на която бе и прегледът ми във Видин, се роди една Надежда, едно вълшебство, дъщеричката ми Емила: 10:42 ч., 6 кг, 52 см. Искам да кажа на всички момичета: Днес има кой да ви помогне, аз тръгнах на сляпо, но намерих приятели. Вие сте информирани и знаете къде попадате. Надежда има, всяка трудност може да стане сбъдната мечта и щастие. А ето и най-големият ни дар за тази година - след това, което преживях, адекватното лечение, следродилните ни грижи и вътрешното ми успокоение, се случи Чудо. Оказа се, че отново съм бременна! Не се наложи ин витро, просто се е случило спонтанно! Не можем още да повярваме, но да – видяхме малката точица на ехографската снимка! Ще си имаме второ дете! Още не знаем дали ще е момченце или пак момиченце, но съм убедена в едно – когато знаеш накъде си тръгнал, когато имаш доверието в лекарите и в хората, които са ти подали навреме ръка, то чудесата се случват. Аз съм доказателството! Огромното ми благодаря днес е и за моите дарители Цецка и Гроздан Караджови, които се вълнуваха заедно с нас по време на първата ми бременност. Разбирам колко е огромно сърцето им, щом три години по-късно, добрите неща продължават да ни следват!  АПРИЛ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р ГЕОРГИ НИКОЛОВ, РЕПРОБИОМЕД

„Екипът ми е като семейство“ Разговор с д-р Георги Николов, РепроБиоМед

ко се върнете години назад, бихте ли заменили лекарската професия с друга? Кой Ви „запали“ точно за тази професия?

Не, не бих я заменил, макар че в живота обичам да се занимавам с много различни неща. Така например, освен магистър по медицина и специалист по АГ и репродуктивна медицина, съм магистър по икономика (от УНСС), старши клиничен ембриолог (ESHRE сертифициран), както и доктор по клетъчна биология. А и трамвай съм карал преди много години. Доколкото си спомням, още в 4-5 клас знаех, че ще работя като лекар един ден. Всъщност, с цялата си арогантност, „Д-то“ пред името си поставих още в десети клас (в 114 Английска езикова гимназия); дори на кандидат-студентските изпити за Медицинска академия в София се бях подписал с д-р Николов. 32

І АПРИЛ 2020

Израснах в типичното лекарско семейство – майка известен акушер-гинеколог (занимаваща се с репродуктивна медицина и асистиртана репродукция от 1983 г.), баща – доцент, онколог и молекулярен биолог в експерименталния отдел на Националния онкологичен център, брат – специалист по образна диагностика (един от най-добрите скенеристи и MRI диагностици в страната). Така че съвсем естествено за мен беше да продължа традицията.

ъм днешна дата - какво е за Вас безплодието? И къде можем да търсим отговора на въпроса: кои са причините за безплодието?

Безплодието е като маса с четири крака. Поне това е моята класификация на видовете безплодие. На единия крак е овула-

торната дисфункция (липсваща или неправилна овулация), на втория е увредата на маточните тръби (остранени, непроходими или стенозирани), на третия – мъжкият фактор (влошеното качество на семенната течност), на четвъртия – всички останали причини (с относително по-малко значение и условно етиологични), като например маточни миоми, полипи и вродени аномалии, генетични причини (балансирани транслокации, вродени тромбофилии и др.), имунологични причини, психологичният фактор, стресът и др. Има и една негативна тенденция на повишаване на средната възраст за раждане на първото дете (както някои казват: „застаряване на населението“), което е съпроводено с по-трудно зачеване, повече спонтанни аборти и редица други акушерски проблеми. Затова, първото

Д-Р ГЕОРГИ НИКОЛОВ, РЕПРОБИОМЕД

дете – преди навършване на 30 години.

акво се промени в разбирането и лечението на безплодието през годините?

Преди ерата на медицински асистираната репродукция (МАР) нещата са били на сравнително ниско ниво на разбиране на причините от една страна, а от друга – възможностите за въздействие са били преди всичко в областта на репродуктивната хирургия и индукцията на овулацията с кломифен цитрат. В днешно време ние разполагаме с огромен арсенал от методики, насочени към всички възможни причини на човешкото безплодие. И все пак, по мое лично мнение, напоследък отново сме достигнали поредния праг пред успеваемостта на методите, с които разполагаме – при ин витро оплождането шансът една жена да забременее и да роди живо и здраво бебе от един опит не надхвърля 24-25% (както по света, така и у нас). Ето защо се правят по няколко опита.

азличните неща, които правите в „Репробиомед“, за да търсите причините за неуспехите в ин витро?

По принцип бременността не настъпва по няколко причини: първо – полученият след оплождане ембрион е с генетични дефекти (най-често анеуплоидии, при които има една или повече хромозоми в повече или по-малко), второ – маточната лигавица (ендометриумът) „не иска“ да приеме и да позволи на ембриона да се имплантира (поради известни, а по-често - неизвестни имунологични причини). Трето – в редица случаи още в самото начало знаем, че жената е с намален или почти изчерпан овариален резерв; получените малко на брой яйцеклетки са и по-често с лошо качество, поради което в много случаи не се стига дори до ембриотрансфер. Разбира се, има и редица други възможни причини (ендометрит, нисък ендометриум, тромбофилия – вродена или придобита, тазово-възпалителна болест, особено при наличие на хидросалпинкс и др.).

Вреда Тук ендометриозата има особено значение, тъй като данните за момента са, че тя уврежда фоликулогенезата (овоцитите са по-малко и по-некачествени), маточните тръби (при т.нар. салпингитис истмика нодоза), води до сраствания в малкия таз и до хроничен асептичен възпалителен процес, пречи на имплантацията и т.н.

ак подбирате хората в екипа си и колко е важен добрият екип за успехите?

Екипът е всичко за успеха на едно начинание. В медицината – най-вече. Гениалността и способността на един е нищо без труда и прецизната координация на отбора. Виждаме екипите, които се борят за живота на пациентите с COVID-19, как действат като машини – денонощно, координирано, с брутално себеотрицание. Това не е работа за един човек. В репродуктивната медицина е същото. По стечение на обстоятелствата знам и мога да извършвам практически всяка една дейност от диагнозата, през хирургията, през ендокринологията, през работата в ин витро лабораторията, проследяване на бременността и родоразрешението. Но, както казах – това не може да бъде работено ежедневно само от един човек и да се очакват добри резултати. Ето защо в нашия екип има всякакви специалисти: акушер-гинеколози, анестезиолог-рениматори, андролог, микробиолог, вирусолог, имунолог, генетик, биолози (от различни профили: генетика, АПРИЛ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р ГЕОРГИ НИКОЛОВ, РЕПРОБИОМЕД

молекулярна биология, биотехнология и др.), акушерки, санитари и други немедицински специалисти (общо над 30 души). За мен екипът ми е като семейство, за което съм готов да се боря, както се казва, със зъби и нокти.

ткъде да започнем, ако бебето се бави? Дайте ни някои от стъпките по пътя към желаното бебе, преди да изпадаме в паника?

Никаква паника не трябва да има, тъй като тя е много лош съветник. Ако жената е на възраст до 35-36 г. и иска да зачене – първото, което трябва да направи, е да провери имунизационния си календар и да се ваксинира срещу рубеола (ако не е била имунизирана, или не я е боледувала като дете); ваксинацията срещу хепатит Б също е много добра идея. Започва да приема фолиева киселина по 0.4 мг / ден. Следи си овулацията (с помощта на приложението в смартфона, както сега е модерно) и има редовни полови контакти около времето за овулация. Ако не настъпи бременност до 1.5 година (за жените над 35-36 г. – 6 месеца до 1 година), следва да изпрати партньора за спермограма и да се консултира със специалист по репродуктивна медицина, който поема нещата в свои ръце.

ак Вие лично приемате новината за отрицателния тест за бременност на Вашите пациенти? Какво им казвате, как преодолявате кризата?

Това е мъката на нашата специалност. Колкото и професионално 34

І АПРИЛ 2020

да се държи един лекар, в края на деня всичките лични драми на пациентите му се струпват като едно много тежко бреме. В репродуктивната медицина успехите се измерват в проценти – и то относително ниски проценти, т.е. шансът да има неуспех след една ин витро процедура е 2-3 пъти по-голям отколкото шансът да постигнем желания резултат. А и пациентите са различни. Едни са много позитивно настроени – готови при първа възможност да опитат пак, други – изпадат в депресия и имат нужда от утеха и подкрепа, трети – са буквално агресивни и търсят вина в лекаря и екипа. Най-лошо е, когато вземат решение да се откажат от по-нататъшни опити, а аз като лекар виждам, че шансовете са налице и има какво още да се направи. Нашата роля като медици е доста трудна – трябва да усетим емоционалното състояние на жената и мъжа, да се опитаме да ги успокоим, да им дадем време да преодолеят стреса от неуспеха и най-вече да им обясним максимално обективно какви са шансовете им занапред – на какво да се надяват и на какво – не. Понякога е убийствена задача.

ъде търсите причината в поредицата от неуспешни опити ин витро?

Това е дълга тема. След 3 или повече поредни неуспешни ембриотрансфера (RIF) на поне общо 5 качествени ембриона, следва да се направят най-малко няколко неща: Първо: двойката се изследва за наличие на балансирани хромозмони реорганизации на генетич-

ния материал, т.е. извършва се цитогенетичен анализ (кариограма, кариотип); когато е налице например балансирана транслокация при някой от партньорите, обикновено се наочват към т.нар. предимплантационен генетичен скрининг (PGT-A), при който на 5-и ден от развитието на ембрионите се извършва биопсия на клетки от бъдещата плацента, ДНК в тях се амплифицира и след това се подлага на т.нар. новогенерационно секвениране (NGS). Така можем да изберем за трансфер онзи ембрион, който има нормален хромозомен набор, а успеваемостта нараства рязко до 50-60% на ембриотрансфер. Второ: на жената се назначава панел за вродени и придобити тромбофилии, както и за имунофенотипизиране на левкоцити; при наличие на параметри извън нормата, най-често след консултация и с имунолог, се назначава съответна терапия. Трето: извършването на диагностична (при нужда и оперативна) хистероскопия при жената, в тези случаи, винаги е много добра идея. Четвърто: напоследък са налице редица методи (с относителна стойност) за оценка на т.нар. имплантационен прозорец; резултатите от такива изследвания (напр. ERA) могат да допринесат за извършването на ембриотрансфер в по-подходящ момент. Специфично Налице са и други методи за диагностика на RIF: ние напоследък извършваме и по-комплексен микробиомен анализ на маточната кухина, както и

Д-Р ГЕОРГИ НИКОЛОВ, РЕПРОБИОМЕД

на степента на „възпаленост“ чрез специфични цитокинови панели (експресионен анализ). Вижте, в репродуктивната медицина имаме два основни препъникамъка – липсата на достатъчно качествени гамети (най-вече овоцити) и лошата рецептивност на ендометриума, която за съжаление още е енигма за учените. Голям пробив се очаква във връзка с методи за създаване на изкуствени гамети от стволови клетки, както и в резултат на задълбоченото разбиране на ендометриалната рецептивност.

ткъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да дарявате хората с надежда за дете?

Не знам. Честно, не знам! Нашата специалност е с ужасно много трудности и неуспехи. Много обезкуражаваща понякога. И въпреки това, като видя снимките на децата, родили се благодарение на нашето упорство, знания и труд, изпитвам една особена гордост и си казвам – продължаваме напред, още едно или две деца да създадем – пак е божествено съзидание.

ак се забавлявате? Разкажете ни откъде дойде Вашата страст към кулинарията? Забавления – не знам. Не остава много време. Вечер се тръшвам и умирам. Всеки ден, без почивен ден. Понякога с месеци. Един път (бях и помлад) установих, че 118 дни съм

бил без почивен ден. Седмицата ми е между 70 и 100 часа...

А за кулинарията чак пък страст... Аз си готвя още от 11-12 годишен. То с родители лекари, не е като винаги да има сготвено. С течение на времето установих, че имам някакъв усет как да направя вкусно ядене, и при това за нула време. Аз готвя ужасяващо бързо и по няколко неща едновременно. Но не претендирам за гурме кухня и пр. Просто, ако някой е гладен, мога бързо да го нахраня с вкусна храна. Иначе съм малко по-радикален тип – ски (миналата зима вдигнах 114.5 км/ч), плуване, мотори – когато има време; и изобщо скорост – мисля бързо, говоря бързо, оперирам бързо, готвя бързо, карам кола бързо, защото няма време, а има толкова несвършени неща.

акво Ви дават моторите – сила, темпо, свобода или...?

Биохимично – допамин, серотонин, норадреналин и ендорфини. Иначе – най-вече свобода, ама оная – свободата на самотния ездач, на номада, който не знае къде ще замръкне и с коя ще осъмне (фигуративно казано все пак).

става ли Ви време за книги?

За съжаление – недостатъчно. Прочел съм два вагона книги, но ми е мъка за третия. Напоследък имам време основно

за специализирана литература, защото всичко в света галопира невъзможно бързо, особено в нашата професия и най-вече в гентиката и имунологията. Но през малкото дни на отпуските (5-6 през зимата и 10-12 през лятото) успявам да изгълтам по някоя и друга художествена литература.

ои са най-големите Ви страхове - в медицината и в живота?

Аз не се плаша лесно. Но ще кажа за какво се моля – за живота и здравето на семейството си и на пациентите си. За нищо друго. Другото е служба.

ой е Вашият личен лечител?

Хм... Ние, лекарите, имаме правото да умрем, но не и да боледуваме. А когато боледуваме, не трябва да личи. В почти всички случаи се и самолекуваме. Не го препоръчвам! Първо се обръщайте към семейния си лекар! И аз имам личен лекар – д-р Румяна Гуджева, но профилактичните прегледи... Като говорим за лечители, аз искам да спомена няколко имена на мои колеги – лечители, от които съм научил много – д-р Павлета Табакова, проф. Божил Василев, д-р Илияна Дмитриева, д-р Валери Нецов, проф. Григор Горчев, д-р Динчо Георгиев и много други колеги, защото ние един от друг се учим.  АПРИЛ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ИСКРА АНТОНОВА

Доверието като най-голяма награда Искра Антонова е родена в гр. Горна Оряховица. През 2002 г. завърша бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „Биология и Химия“. През 2004 г. завършва магистърска степен със специалност „Клетъчна биология и патология“ към катедра „Цитология, Хистология и Ембриология“ на Биологическия факултет. Още през март същата година започва работа като биолог-специалист във Фармацевтичен факултет към МУ-София, катедра „Фармакогнозия“, секция „Растителна Биотехнология“. От май 2010 г. досега работи като ембриолог в МЦ „РепроБиоМед“.

Продължителна професионална квалификация: • Почетен знак SIGNUM AUDIS PRO SCIENTIA MERITIS за най-успешна научна разработка в област „Фармация“, финансиран от МУ-София, Грант 2004 и Грант 2005. • Kурс на обучение Първи Модул на Националната програма „Пациенти и лекари за донорството“, организиран от ИАТ - 2010, София. • Tеоретичен курс на обучение: „Лабораторни аспекти на ин витро оплождането”, организиран от Б.А.Р.Ч.Е. - 2010 г., София. • Участие в IV Международен конгрес по фармация, гр. София, 2005 г. • XII Национален конгрес по стерилитет, контрацепция, хормонозаместителна терапия и гинекологична ендоскопия с международно участие, 17-20 март 2011 г., Боровец, България. • От 2013 г. досега е член на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), като е посетила всички предконгресни курсове и ежегодни срещи. 36

І АПРИЛ 2020

ИСКРА АНТОНОВА

скра, как се случи така, че започна да се занимаваш с ин ви-

тро?

Желанието ми да работя като ембриолог, занимавайки се с ин витро, се зароди още докато учех биология. Като тогава методът все още беше нов, малко лекари се занимаваха с репродуктивна медицина, а виждах, че това е проблем, който е бил, е и ще стои пред хората. Харесвах клетъчната биология и съвършеното устройство на клетката, а още по-впечатляващо бе създаването на живот. Това беше и мотивът ми да завърша магистратура „Клетъчна биология“. Тук е мястото да кажа, че много силно желаех тази работа и макар да беше трудно да се осъществи, тогава не преставах да вярвам, че един ден ще работя като ембриолог.

азкажи ни с какво точно се занимава ембриологът?

Ембриологът е свързващото звено между лекуващия лекар и пациента. Аз винаги съм твърдяла, че постигането на успех при ин витро процедурите е резултат от екипната работа на лекар, биолог, акушерка и пациент. Специфичната работа, която извършва ембриологът, е: спермален анализ, откриване на яйцеклетки в пунктата и оценяване на качеството им, оплождане чрез класическо ин витро или ИКСИ (интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетка), в зависимост от фактора на стерилитет, култивиране на ембрионите и тяхната оценка, как-

то и трансфер и криоконсервация на репродуктивни клетки. С две думи: извършване на всички етапи на метода „ин витро оплождане“.

акво точно представлява процедурата „инсеминация“?

Вътрематочната инсеминация е метод на асистирана репродукция, която се прилага при неизяснен стерилитет. Тя може да бъде извършена със семенна течност от партньора или донорска такава. За извършване на „инсеминация“, накратко казано, жената трябва да има пропускливи маточни тръби, а мъжът да е с добри параметри на семенната течност. Тук работата на ембриолога се свежда до обработка на семенната течност по определен метод, селектиране по този начин на най-хубавите и бързи сперматозоиди, зареждане на инсеминационен катетър с определено количество от обработения материал, последващото му впръскване в маточната кухина на жената от лекаря. Тази процедура е доста по-лека и безболезнена за жената, но успеваемостта при нея не е много висока.

какви са етапите на ин витро, и по-специално - какви са „тайните“, които ембриолозите виждат?

Етапите, през които преминава процесът на ин витро оплождане, са: 1. Идентификация или „откриване“ на яйцеклетките във фоликуларната течност и тяхната

оценка. 2. Обработка на семенната течност от партньора, или ако се налага - използване на такава от анонимен донор. 3. Прилагане на метод на оплождане на яйцеклетките: - Класическо ин витро - накапва се обработената семенна течност в определена концентрация върху яйцеклетките и се оставят за култивиране в инкубатор при определени лабораторни условия. Този метод на оплождане се доближава доста до естествения процес на зачеване, но не е приложим при мъжки стерилитет. - Интрацитолазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетка (ИКСИ) - метод, въведен за справяне при мъжки фактор на стерилитет, който в наши дни взема превес при прилагане, спрямо класическото оплождане. Това е методът, при който ембриологът създава живота, като сам избира най-хубавия сперматозоид и с помощта на специална игла и апаратура го вкарва в яйцеклетката, за да я оплоди. 4. Култивиране на получените ембриони в инкубатор при определени лабораторни условия в продължение на 3-6 дни. 5. Оценка на качеството на ембрионите и избор на такива за трансфер, като броят на ембрионите за трансфер е регламентиран от Наредба 28. 6. При наличие на повече качествени ембриони и желание на пациентите, те се замразяват за по-нататъшна употреба. Това е нашата работа в лабораАПРИЛ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ИСКРА АНТОНОВА

торията. Най-красивото и в същото време много отговорно е, че ние сме преки участници и наблюдатели в случването, създаването на живота.

поред теб, кога и как се случва живо-

тът?

От научна гледна точка: когато имаме качествена яйцеклетка и качествен сперматозоид, които заедно създават здрав ембрион. От духовна гледна точка, когато има вяра, вяра в лекаря, доверие в ембриолога, силна воля на пациентите, че заедно ще извървим този път и накрая ще се увенчаем с успех. Има ли силно желание и позитивна енергия, тогава нещата се получават. Знаете ли, случвало ми се е да се обаждам на пациента и да го информирам за състоянието на ембрионите. Аз лично имам забележки към тях, обяснявам какви са шансовете, какво предполага тяхното развитие. И отсреща чувам отговор: „Аз Ви вярвам и знам, че правите всичко, което знаете и можете. Ще стане!“ Е, това за мен е най-силното оръжие в трудния път към сбъдването на мечтата за дете. 38

І АПРИЛ 2020

акво ще пожелаеш на семействата, които тепърва тръгват по пътя към мечтаното дете?

оя е най-голямата ти награда?

Както казах, най-голямата награда за мен е доверието, вярата на пациентите, че правим всичко възможно да сбъднем мечтата им. Благодарността при успешен завършек, раждането на живо и здраво дете, когато дойдат с децата и кажат: „Ама как го направи толкова красив или красива, ама той/тя е прекрасна. Благодаря ти!“ Виждаш как за тези хора ти си Господ, макар че няма ембриолог, който да се смята за такъв. Защото всеки колега знае колко е трудно, колко отговорно и колко често се сблъскваш с неуспеха, въпреки усилията.

най-голямата болка?

Най-голямата болка е, когато видиш разочарованието на пациентите след неуспешна процедура. Съзнателно или не, виждаш как те гледат и негласно отправят вина, че точно ти не си успял да им помогнеш, че сякаш ти си този, който е убил ембриона им, че ти си виновен за несбъдната им мечта. Тогава, повярвайте, много боли, но ние не сме магьосници. Нещата не се случват с вълшебна пръчица, ние правим колкото и каквото ни е дадено като знания и възможности. Слава богу, такива пациенти са рядкост, повечето приемат неуспеха философски и продължават заедно с нас.

Първо бих им казала да не чакат дълго и да не отлагат раждането на дете. Ако това не случва до година, да потърсят помощта на специалист. Всяка една ин витро процедура може да бъде психически стресираща. Възможно е да се появят силно напрежение и разочарование. Съветвам ви да проявите търпение и разбиране. От двамата партньори се изисква отдаденост и време, за да се премине през целия цикъл на ин витро процедурата. Необходимо е съгласуване на ангажиментите и отговорно отношение, но всичко това е несъпоставимо с цената на щастието от достигане на желана бременност и раждането на едно живо и здраво дете. Моето пожелание към всички, които са тръгнали по този път, е да имат силата на духа и волята да го извървят до края. Да вярват на своя лекар, че той ще бъде до тях и ще им помага заедно с нас, ембриолозите. Но каквото и да ви казвам, природата е по-красноречива. Тя има своя божествен начин да говори за любовта чрез жената - майка. 

ЕЛЕНА МАРИНОВА

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Генетиката – ключ към огромни възможности

Елена Маринова е родена през 1989 г. Израства в сърцето на Родопите - в Смолян. През 2015 г. завършва магистърска програма „Биология на развитието“ в Софийския Университет и започва работа в МЦ „Репробиомед”. Към днешна дата е докторант в СУ и ръководител на молекулярно-генетичната лаборатория в медицинския център.

Вдъхновение Интересите й са областта на репродуктивната генетика. Посещава редица международни симпозиуми в тази област - в Испания, Тайланд, Франция, Португалия. Там обменя опит с едни от най-големите световни специалисти в областта и успява да представи България достойно. Елена вярва, че винаги има какво ново да научиш и се вдъхновява за работа на световно ниво. Докато пътува, намира време за страстта си към приложните изкуства и здравословната световна кухня. За нея е особено важно да запази и предаде ценните обичаи и традиции, наследени от баба й - чрез красивите родопски песни.

лена, можеш ли да ни разкажеш с какво се занимава генетиката и с какво те привлече тази наука?

Една от най-значимите и първи срещи с генетиката като наука беше още преди да я изучавам като дисциплина в университета, и всъщност е литератур-

на среща с „Геномът“ на Мад Ридли. Изключително елегантно написана книга, която някак си запали желанието да знам повече в тази посока. Други книги, които ме провокират да изучавам повече и да съм в крак с времето в моята сфера, например са „The Vital Question“ от Ник Лейн, „The Gene: An

Intimate History“ от Сидхарта Микхарджи и „On Immunity“ от Юла Бис. Въпреки че тези книги не са учебници, хората могат да разберат много от тях за това, което изучавам в научната си дейност. Аз смятам, че можем да продължим стремглаво напред, само ако разберем как работят нашите оргаАПРИЛ 2020 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ЕЛЕНА МАРИНОВА

низми из основи. Стъпка напред Със сигурност няма как да отбележа всичко значимо, но ще посоча поне това, което е интересно за мен. Генетиката е дисциплина с огромен обхват на знания. Тя е ключ към огромни възможности. От една страна, носи важни послания и загадки от нашите корени и миналото, които унаследяваме. От друга страна, имаме епигенетичните изследания, които ни показват, че промените в средата на всеки индивид по време на жизнения му път могат да повлияят на иначе консервативния ДНК код. Тоест, чрез адаптацията на тялото към променящия се свят и нашите избори, непрекъснато променяме заложените в нас гени. Генетиката ни помага да открием и опознаем в дълбочина тежки нелечими заболявания и техните механизми, за да бъде възможно успешното им лечение с прилагането на генното редактиране (механизмът crispr-cas9 и успешното му прилагане при болестта сърповидно-клетъчната анемия). Възможността да програмираме гените си е изключителна стъпка напред в развитието ни като цивилизация.

какво помага генетичната диагностика по време на асистираната репродукция? Генетичната диагностика ни позволява да потърсим в дълбочина проблема, водещ много често до необясними неуспехи, каквито са спонтанните аборти или проблеми още при 40

І АПРИЛ 2020

имплантирането на ембриона. Именно затова търсим причинителя на подобни нарушения с високотехнологични диагностични методи, свързани с генетиката на ембриона, рецептивността на ендометриума при жената, както и причината за стерилитет при мъжа, която много често се оказва генетична. Чрез диагностиката основна цел е да се постигне по-голяма ефективност на процедурите и да се спести от времето на пациентите. Генетиката е направлението, което се развива с най-бързи темпове в асистираната репродукция.

ога се правят генетичните изследвания преди или в хода на лечението?

По-голямата част от изследванията е необходимо да бъдат направени преди стартиране на процедура, като цитогенетичният хромозомен анализ, а някои от тях - по време, какъвто е генитичният скриниинг на ембриони. Тук искам да обърна внимание, че

съществуват достъпни и бързи генетични изследвания, които е добре всяка една жена да направи, преди решението да стане майка. Например ДНК тест за вродени тромбофилии, с честота на заболяване в някои от комбинациите около 15%. Стигаме до неинвазивния пренатален тест в 10-а седмица в хода на бременността, който е изключително важен, до 98.9% точен и все по-достъпен финансово за всички бъдещи майки.

акво представлява предимплантационната диагностика?

Предимплантационните генетични технологии (ПГТ) дават възможност да се идентифицират хромозомни дисбаланси, чрез селектиране и трансфериране в майката само на генетично здрави ембриони. Материалът, необходим за анализа, e единична клетка или няколко взети такива от 3-ти до 6-и ден от ембрионалното развитие на ембриона. Клетките се обработват по специфична методика и дават възможност да се диагностицират

ЕЛЕНА МАРИНОВА

както здрави (еуплоидни) ембриони, така и такива с хромозомни аберации (анеуплоидии). Като например допълнително копие на хромозома 21 (синдром на Даун), липса на Х-хромозома (монозомия Х, синдром на Търнър), а също и транслокации (хромозомни пренареждания) или други изменения, които могат да бъдат клинично значими. По този начин значително се намалява рискът от спонтанен аборт и се доближаваме до раждането на здраво бебе. Прецизност Стремим се да имплементираме и най-новия подход на изследването в глобален мащаб, който е много по-прецизен и работи с много малко количество генетичен материал от всеки ембрион. Това е изцяло

неинвазивен метод (без биопсиране на клетки от ембриона, а изследване на средата, в която е отглеждан), който е също толкова сигурен и точен в определянето на резултата.

рябва ли да се прави PGТ на всички ембриони, или всеки случай е строго индивидуален?

За нашия екип индивидуалният подход към пациентите е от голямо значение. Подбираме най-подходящите изследвания и терапия, в зависимост от индивуалния случай, и оглеждаме детайлно всички фактори, които повлияват на успеха за раждането на здраво бебе. В практиката ПГТ не се прилага във всички случаи. Методът задължително се препоръчва, когато един от двамата родители е носител на генетични нарушения (хормозомни преустройства), които се реализират в потомството и могат да са причина за безплодие, спонтанни аборти и

малформации в поколението. Все по-често се наблюдават и така наречените възникващи генетични нарушения в ембриона, вследствие на техниките на оплождане и манипулации в хода на една ин витро процедура. Успеваемост Предимплантационните генетични технологии имат за цел да повишат шансовете за бременност и ражданане на здраво дете, особено при жени в напреднала репродуктивна възраст, както и при такива с предходни спонтанни аборти (хабитуални аборти) и/или няколко неуспешни ин витро процедури. С прилагането на PGT имаме за цел да увеличим процента на успеваемост (над 70%) и гарантираме безопасност за новородените рожби, следвайки философията „За още едно здраво родено бебе“. Надявам се все повече хора да се възползват от възможността за достъп до такива високотехнологични методи, които са от полза за всички - на нас в призванието ни, а на пациентите - в осъществяването на мечтите им за здраво поколение.  АПРИЛ 2020 І

ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ

Великолепната шесторка Здравейте, драги читатели на любимото ни списание „Искам бебе“! Преди всичко бихме желали да поздравим екипа на изданието и да благодарим за това, че точно тук, на страниците на тази малка красива книжка, ние открихме себе си и решихме да ви разкажем

и една малко по-странна история за странно приятелство, което трае вече повече от 10 години. И всичко започна от ИСКАМ БЕБЕ. Ето ни и нас. Ние сме: две Марии и по една Ружа, Тони, Илиана и Цвети. В ИСКАМ БЕБЕ ни познават като „Великолепната шесторка“. Всичко започна преди десет годи-

Надежда На първата ни среща имаше много притеснение, срам, неудобство, подозрителни погледи и... сълзи. Стрес и тревога, но и надежда. Сълзите бяха редовен спътник преди тази среща, по време на програмата и след това. Хубавото е, че не всички сълзи бяха пролети от мъка, имаше сълзи и от радост. Не се познавахме, но по време на терапевтичните ни срещи започнахме да споделяме и да се опознаваме една друга. Всеки път дотук беше индивидуален, но общото помежду ни беше липса-

І АПРИЛ 2020

ни, в една група за психологическа помощ, организирана от фондация „Искам бебе“. Тогава, за разлика от сега, беше много странно да кажеш, че ще ходиш на психолог. Е, ние се бяхме озовали в групата, без да знаем какво ни очакваше, но водени от едно-единствено нещо - копнежа да станем майки.

та на дете и огромното желание да го имаме в живота си. Всяка имаше своите неуспешни опити за бременност или загубата на такава. Мъчително преживяване. Трудно можеш да говориш за това пред близките си, а какво остава пред напълно непознати жени и психолози. Да извадиш нещо дълбоко лично и да го

сложиш пред тези жени. Беше много трудно. Но и очистващо. Това беше едно съвместно пътуване. Навътре и навън. Триизмерно пътуване. Преди, сега и после. С всяка среща пътуването ставаше все по-интересно. Започнахме да се вълнуваме, да очакваме следващото ни виждане. Всяка караше своя влак с нейната скорост, а се озовахме в обща композиция. Това терапевтично съвместно пътуване продължи няколко месеца и... край. Да, програмата имаше своя край, който беше началото на нашето Приятелство.

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА

Мария Цветкова

Започвам аз, Мария Цветкова, и влизам в ролята на разказвач на тази история, защото така трансформирам моята си обич към това, което сме днес – Великолепната шесторка! Когато се срещнах с момичетата, бях омъжена. По време на групата загубих баща си. После се разведох. Нямам дете. Имам племенник, който е моят нероден син. Издадох стихосбирката „Мечта в реалност”, която е творческото ми „дете”. Нашите сбирки са в стил „Сексът и градът” – забавляваме се много, приготвяме сами храната, разтоварваме се, имаме си хобита. Представях си живота с класическо и хубаво семейство, но не стана така при мен. Това не ме обезсърчи, защото аз още вярвам в Любовта. Мечтая за споделена, красива и дълготрайна връзка. За страховете няма да говоря. Ако мога да върна времето назад и да променя някои неща, бих

ги променила. Разбрах, че от себе си не мога, а и не искам да бягам.

Мария Илева

Аз съм Мария и за мен всичко започна от един билборд по пътя за Пловдив, на който пишеше ИСКАМ БЕБЕ, и една приятелка, която ме срещна с екипа на Радина от ИСКАМ БЕБЕ. Още тогава разбрах, че за тези силни момичета няма невъзможни неща! Тогава вече бях на почти на 45. Но най-същественото за мен тогава беше, че ИСКАМ БЕБЕ ме събра с момичетата, след като бях преживяла два неуспешни опита ин витро, когато бях останала без партньор, с буквално разбито сърце от нова „несподелена” любов и тъпчейки на едно място в професионален и социален план! И въпреки всичко си мислех, че всичко ми е наред! Е, не беше! Така разбрах, че няма случайни неща и „случайността” ни събра в точния момент на точното място! АПРИЛ 2020 І

ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ

Началото Помня първата ни среща в групата за емоционална подкрепа. Беше ми безкрайно интересно, но през цялото време се питах: „Аз какво правя там?!“ Не виждах причина да търся подобна „психологическа” помощ! Бях решила да си почина и да освободя мисълта си от този проблем. Причината да се включа беше една прекрасна жена – нашата психоложка Деси Георгиева, част от този проект. Повярвах и й се доверих! Това изживяване беше много ценно за мен! Някога, ако имам този шанс, бих се включила отново! Когато срещнах точно тези 5 момичета, те станаха неразделна част от живота ми! Добри приятелки и в „лошо”, и в „добро”! Успокоих се и повярвах повече в себе си! Открих и разбрах неподозирани неща - опознах се и признах много неща пред самата мен!

І АПРИЛ 2020

Взех и окончателното решение да не продължавам с опитите да стана биологична майка, а да отворя сърцето за нещо друго! Подадох документи за осиновяване и точно две години след запознанството ни станах майка на 8-месечно бебе Ема! След 2 месеца тя ще навърши 9 години, а майчинството почувствах като моята мисия. Мисля, че доверието е ключовата дума за нашето приятелство. През времето, когато не бяхме толкова близки, всяка от нас си е разголвала душата (по един или друг начин) и това не може да не сближи! Различни сме, но мисля, че се допълваме и се забавляваме заедно чудесно! Ако трябва да кажа по три думи за всяко момиче, те са: Ружето – ум, елегантност, интелект; Тони - женственост, креативност, разнообразие; Мим – стабилност, организираност и инициативност; Илианка – всеотдайност, откровение, забава; Цвети – момичето, пълно с изненади, емоция, доброта. За мен това е точната комбинация, наречена хармония.

Моят живот Честно казано, не си представях, че ще ми е толкова трудно да се справям с живота си! Не можах да предвидя и промените, които настъпват с времето в един човек, но едва ли има някой, който може да си го представи! Въпреки всичките страхове, колебания и тежестта от огромната отговорност за един друг живот, когато чух думите от класната на дъщеря ми: „Чудесна работа сте свършили! Можете да се гордеете с това дете!”, разбрах за сетен път, че това е моят живот!

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА

Най-големият ми страх е дали ще имам време да дам на детето си всичко, на което съм способна! Дали ще успея да компенсирам липсата на втори родител?! Дали давам на Ема нужната подкрепа и любов?! Изглежда страховете ми са свързани предимно с детето! Когато ме питат за мечтите ми, пак Ема е в центъра! Това, което желая и визуализирам, е спокойствие и подреден живот! И някъде там се прокрадва образът на човек, който може да даде рамо и на двете ни. Най-големият ми личен учител е Животът! Това обаче го разбираме едва, след като преживеем голяма част от него. Предполагам, че за всички е така, стига да имаме очи да го видим! Сега наблюдавам и моята дъщеря. Колкото и да се опитвам да давам насоки, тя просто иска да следва себе си и това неминуемо води както до радост, така и до разочарования. И така се учи! Всъщност Ема е един от моите най-важни учители и ме учи ежедневно, бих казала „денонощно”! Преди нея бяха родителите, на които дължа

всичко, което съм! Изневерих ти. Със себе си. Изоставих те, но не и мене си. Обичам те, ала повече Аз-а ми. Харесвам те, но Его-то пазя си. Избягах, но все съм си същата, която я искаше, а тя не прегръща те. Нагърбих се с тебе, но не загърбих аз себе си. Олекна ми много без теб. Имам мене си. /егоцентрично/ Автор: Мария Цветкова

Ангели Има хора, които са оставили „дълбока следа” и ме научиха по трудния начин да оцелявам, или с други думи казано „да се съхраня”! Няма да ги споменавам с лошо, но те са също важните лични учители! В природата обаче има равновесие и тя ми изпрати няколко „ангели”, на които ще съм благодарна винаги! Не вярвам в „случайността”, затова всеки има своето значимо място и принос за мен! От позицията на отминалото вече време, днес казвам, че бих изживяла живота си по същия начин, като пропусна няколко значителни грешки, ако ги разпозная. По

пътя си съм срещнала много стойностни и значими хора, както и имам невероятни изживявания и емоции, от които не бих искала да се лиша. И най-важното... Имам невероятна дъщеря и благодаря на Съдбата, че ми изпрати точно НЕЯ!!! Заради това бих повторила живота си!

АПРИЛ 2020 І

На следващата ни среща бяхме останали шест и приключението ни започна. Шест напълно различни жени, събрани от обща мечта. За кратко време успяхме да споделим най-съкровените си мечти и тайни и да се опознаем така, както може би никой друг не ни познава. И мисля, че именно това ни държи заедно толкова дълго – доверието, споделянето и вярата, че винаги и безусловно можем да разчитаме една на друга.

Ружа

Здравейте, аз съм Ружа. Моят труден и дълъг път към сбъдването на мечтата ми за дете започна през 2003 г. След близо година чакане и опити да забременея, със съпруга ми решихме да потърсим помощ и да разберем причината бебето да не идва. Поставиха ми диагнозата ендометриоза. Последваха няколко операции и различни методи на лечение. Казаха ни, че единственият ни шанс е някоя клиника за ин витро. В продължение на няколко години посещавахме клиниката на д-р Табакова, където направихме инсеминации и няколко опита ин витро. В края на 2008 г. се срещнахме с д-р Стаменов и екипа му. Той прие с особено внимание и разбиране моя случай и заедно започнахме нашата борба за дете. След още 2 неуспешни опита ин витро, бях на ръба на силите си и отчаянието все повече се засилваше. Реших, че освен медицинска помощ, имам голяма нужда от психологическа подкрепа. Разбрах, че фондация ИСКАМ БЕБЕ помага на жените в този път. В групата за психологическа подкрепа се запознах с психолога Деси Георгиева. Честно казано, бях доста предубедена към такъв тип групи, но реших да отида. 46

І АПРИЛ 2020

Най-доброто решение Много ясно помня първата ни среща – бяхме 8 момичета, на пръв поглед напълно различни. Групата се водеше от двете психоложки Лили и Деси. Първото, което ни казаха, беше: „Нека всяка да разкаже своята история и медицински проблеми и това ще бъде последният ни разговор по тази тема.“ Това малко ме изненада и учуди, но реших да опитам и сега 10 години по-късно мисля, че това е едно от най-добрите решения, които съм взимала.

Не смея да правя дългосрочни планове, а и сега не го правя, но съм щастлива от развитието на живота си 10 години по-късно. Имам прекрасно семейство - две буйни, любознателни и на моменти влудяващи те момчета, които осмислиха всички усилия, болка и трудности, през които преминахме. Страховете са ми основно за децата и за това дали се справям добре с ролята на родител. Мечтая всички да сме здрави и да продължаваме заедно по пътя, да пътувам до нови места и да трупам хубави спомени. Родителите и децата ми са моите най-добри учители днес. Благодарение на тях сега разбирам колко много неща за живота всъщност не знам. Благодарение на групата ни разбрах, че за всяко нещо си има време и причина! Във всички лоши и трудни неща, които преживявам, всъщност има много прекрасни малки неща и уроци. Уроци, които ми помагат да продължа. Затова съм готова да повторя живота си отначало.

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА

Тони

В продължение на 4 години правих опити да имаме дете, но не се получаваше. Очакванията това да се случи бяха големи. Колегите подпитваха, семейният кръг тръпнеше за добрата новина, но тя все не идваше. Това ме гнетеше и аз бях много тъжна и нещастна. Тогава в болницата чух, че ще се сформира група за психологическа подкрепа и веднага се записах. Спомням си много добре първата среща, на която много плаках, докато разказвах моята история. Но именно в групата промених много неща - намерих приятели, видях, че не съм сама в нещастието си, че има много други като мен. Осъзнах колко добър човек съм! Записах се на хор! Започнах да гледам на света по друг начин. И... си осиновихме дете! Днес, 10 години по-късно, си мисля, че щеше да е по-добре всичко това да ми се беше случило по-рано! Нямам големи страхове, защото зная, че Вселената ще подреди така звездите, че всичко ще следва своя неуморим ход.

Днес съм благодарна на моите учители в живота: София Карастоянова - ръководителката на състава ни по художествено слово „Палечко“, която ни научи да обичаме словото, театъра; Дани Лазарова - шефката на кабинета на шефа на НЕК, която ме научи на това, че човек трябва да прави само добрини и да помага с каквото може; Радина Велчева, която ме научи, че няма невъзможни неща. И много други. Цвети

За мен всичко е като една приказка. Моите приятелки от групата са моите учители. Направих много смели стъпки в живота си! Падах и ставах! След всеки неуспешен опит ин витро трудно се изправях, но намирах сили в споделянето с момичетата, в хобитата си и най-вече в семейството ми! Най-големият ми страх в момента е свързан с детето ми и как тя ще приеме истината, че е осиновена. Но знам, че ще се справя и с това. Обичам дъще-

Желания Имам няколко важни мечти. Първата е прозаична, свързана с това по-скоро да се нанесем в новото ни жилище. Другите са свързани с това детето да расте във възможно най-прекрасната среда, която мога да му осигуря. Да му покажа колко са прекрасни животът, светът и хората. И последната ми мечта е да си имаме малка къща в Гърция, близо до морето.

ря си безкрайно. В мига, в който разбрах, че ще ставам майка, за мен светът се преобърна и започнах да виждам всичко в розово – стаята й, прозорците, сезоните... Благодаря й, че избра мен за своя майка точно в момента, в който бях на дъното! Днес се смеем, забавляваме се, шия й дрешки... Сърцата ни туптят в едно! Илиянка

Пътят, преди да се съберем с ШЕСТОРКАТА, беше труден, изпълнен с празнота и липса на най-желаното от нас – детенце! Имаше тъга! Помня първата ни среща. Беше стресираща и загатваща. Имаше много въпросителни. Помня лицата на всички. Помня колко неуверени бяхме, но имахме големи надежди. Днес имам всичко – сбъднах мечтите си, спечелих пет невероятни приятелки и станах по-добър човек. Всъщност всички ние в групата сме различни, а толкова си приличаме, допълваме се, защото можем да се смеем и плачем заедно, защото си имаме доверие, защото сме безкрайно откровени една с друга. Единствените ми страхове днес са свързани с децата ми, което е най-естественото нещо за една майка, но имам подкрепа и се справям! Мечтая да пътуваме, да покажа на децата си колко е красива страната ни, да им покажа целия свят! Мечтая си и след 10 години пак да сме заедно с нашата Великолепна шесторка!  АПРИЛ 2020 І

ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ

„Не мога без мечти“

Десислава Георгиева е първият психолог в групата на момичетата от ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА. Тя е дипломиран неорайхиански аналитичен психотерапевт. Има бакалавърска степен по психология от ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий“ и семестриално завършена магистърска степен към НБУ – Клинична психология – психоаналитична перспектива. Обучавана е в когнитивно-поведенческа терапия, с право на работа под супервизия. Публикува статии в www.Momichetataotgrada.com, списание ,, GoBio” и др.

Деси, разкажи ни накратко за теб и работата ти? От 04.2013 г. до 01.2019 г. работих като психотерапевт на свободна практика в студио „У дома“. Преди това бях психолог в Специализирана клиника за активно гинекологично лечение и 48

І АПРИЛ 2020

репродуктивна грижа – „Малинов“ ООД. Работила съм в терапевтични групи за жени с репродуктивни проблеми, организирани от фондация „Искам Бебе“. Към момента работя на свободна практика в медицински център ,,Интермедика“. Срещам се

с клиенти с разнообразна проблематика – депресивни състояния, тревожност – обща и ситуативна, екзистенциални проблеми, партньорски и личностови затруднения, зависимости. Майка съм на момиченце на 7 години. Майчинството и дългогодишната ми работа като терапевт ме промениха много – отговорността към света за мен вече има други измерения. Светът го изисква, както и естеството на работата ми. Не спирам да обогатявам познанията си в областта на психотерапевтичната парадигма - нови книги, нови методи на работа. Кога започна да се интересуваш от психология?

ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА

Психологията ме заинтригува, когато бях на 25-26 години, благодарение на д-р Силва Панчева. Прекрасен лекар и страхотен приятел. Идеята да спечелиш доверието и да си в състояние да съпроводиш човек по време на трудна или дори шокова, кризисна ситуация, ми се стори много интересна и провокативна. Разбира се, по-късно разбрах, че това е свързано с личностно израстване, огромна отговорност към себе си и към хората, с които работя. Да се науча да приемам себе си и несъвършенствата си беше пътят и към болката на другите. Емпатия, подкрепа, търпение – трудни уроци. Много въпроси, много лични битки… Как се провокира у теб интересът към репродуктивната психология? Интересът ми към репродуктивната психология се появи като следствие от работата ми в клиника за двойки с репродуктивни проблеми. Виждах как в зависимост от личен потенциал, емоционална зрялост и мотивация, двойките се справяха с различна успеваемост с тази така тежка битка – битката за дете. Видях и чух много истории… Някои с добър финал, други не с толкова. Видях много сълзи от радост, от болка. Вървях по пътя с хора, преборващи лимитите и страховете си в името на една мечта – мечтата да станат родители. Според твоя опит – как се променят партньорските отношения по време на лечение на безплодието? Проблемът със забременяването изправя партньорите и съв-

местния им живот пред много изпитания и кризи. Емоционален срив, липса на позитивна самооценка, депресия, социална изолация, липса на интимност. Това са само част от съпътстващите състояния на основния проблем. Безсънни нощи, самообвинения, горчиво разочарование, обвинения…За да се случи мечтата, емоционалният фон трябва да е съвсем друг. Психотерапевтът е този, който спомага климатът да бъде променен. Да подкрепи, да успокои, да даде обективна гледна точка и да се опита да фокусира вниманието не в това, което го няма, а в това, което го има. Да следва темпото на двойката. Една от най-тежките битки в тези ситуации – поне за мен, е битката със страха и страха от самота и изоставяне. Всяка жена, всеки мъж има персонална семейна и индивидуална история, която е база за случващото се в момента. Често се налага да се лекуват стари рани, да се преработват отношения, за да е възможно страданието да се превърне в надежда и победа. По стечение на обстоятелствата, ти ставаш терапевт в една група за емоционална подкрепа на ИСКАМ БЕБЕ, която впоследствие заживява свой уникален живот. Днес срещаме читателите на списанието със съдбата на всяка една дама от тяхната си ,,Великолепна шесторка“. Всъщност, те казват, че дължат на теб това 10-годишно приятелство. Разкажи ни за срещата си с тях? Усмихвам се всеки път, щом помисля за тях. Страхотни, сме-

ли жени. Много различни, много борбени. Това беше един от онези моменти, в които съдбата събира и подрежда хората един до друг, за да останат завинаги близки. Благодарна съм на всяка от тях. Научиха ме на търпение и смирение. Спомням си за сълзите, за смеха, за обещанията. Всяка от тях се справи. Справи се блестящо. Намериха верния път. Те ми дадоха много. Дадоха ми доверие и вяра. Благодаря ви, момичета! Какво за теб е майчинството? Майчинството е един от аспектите на женствеността. Дава завършеност и плътност на всичко, което върша. Знам колко е важно да съм добър пример за Тея. Децата правят това, което виждат, а не това, което чуват. Много повече се грижа за здравето и духа си. Повече прегръщам, плача и се смея. Вглеждам се в детайлите. Слушам и чувам какво ми се говори с всичките си сетива. Реалист или мечтател си? 50% реалист и толкова мечтател. Това съм аз към днешна дата. Не мога без мечти, но не мога да не отчитам и реалността. Опитвам се да балансирам между ежедневни задачи, задължения, открадната чаша вино с добър приятел, сладките гушканици вечер, домашни случки и сърденици. Обичайните мамински неща. Любов в мен има и винаги ще има. За хора, кучета, котки… Мечтите ти за Тея? Искам Тея да бъде добър човек. Да слуша сърцето и тялото си. Да не се страхува да казва това, което мисли. Да е смела в изборите и мечтите си.  АПРИЛ 2020 І

КРИЗАТА COVID-19

COVID-19 ЗА КРИЗАТА В ЧОВЕШКИТЕ ДУШИ

След това накъде? от

Георгия Кирилова е студент по специалност „Икономика и бизнес икономика“ в Erasmus University Rotterdam, Нидерландия. Още от ученичка в гимназията, тя вярва, че всеки има потенциал да постигне страхотни неща, стига да има желание. Мотото на Георгия е: „Бъди активен, промени света!“, а нейната дейност подтиква към амбициозност и мотивирано социално присъствие. Участвала е в различни младежки проекти в Испания (Барселона), Турция и България. Носител е на множество награди, сертификати и стипендии. В университета е член на 3 комитета, като дизайнер, организатор на събития и блогър, разпространяващ мотивиращи истории за успешни start-up проекти. 50

І АПРИЛ 2020

Георгия Кирилова

Това, което се случва в момента, не само в една държава, а в целия свят, е невиждано, нечувано, непредвидено и до определена степен - стряскащо и мистериозно. В подобни моменти ние, хората, подбудени от липсата на информация и сигурност, сме склонни към нетипични реакции. Паниката и страхът се вселиха в нас и станаха част от ежедневието ни. Сега вече живеем заедно с тях, те са наши неканени гости за неопределен период от време. Повечето хора страдат от липсата на свобода, неспособност да се пътува и затвореното социално общество. Светът е затворен. И сякаш всичко е спряло. Чува се звукът от една-две коли, детските площадки са празни, а пред магазините се вият опашки от хора, които се пазят един от друг. Хората пазаруват, сякаш няма утре. Тази

ситуация повлиява различно интровертите и екстровертите. Тези, които в момента не могат да излизат и да се забавляват, страдат, а за останалите това е подарено време за неща, които дълго време са отлагани. Нов свят Истината е, че с преминаването в онлайн пространството преоткриваме нов свят. Свят, пълен с възможности. Въпросът е дали сме готови да отворим съзнанието си и да погълнем колкото се може повече от този извор на знания. Ако се чудите какво да правите с цялото това свободно време и имате предостатъчно от него за себе си, значи не го оползотворявате правилно…

КРИЗАТА COVID-19

Щафетата е в нас, хората. Имаме цял океан, в който да намерим правилната лодка. Възможностите за затвърждаване на нашите знания, за разширяване на потенциала ни, за придобиване на нови умения, са безкрайни. Всеки човек, жаден за иновации, за нещо ново, за успехи, за натрупване на опит, трябва да се научи да плува правилно, за да достигне до своята лодка.

щество, което мисли за хората около себе си, за съседите си, за хората, с които се среща, и за света като цяло. Има толкова възможности за даряване, за доброволчество, за полезни обществени дейности. Но защо се сещаме за тях, само когато сме в извънредно положение? Защо се сещаме за хората в нужда, когато ги дават по телевизията? Не можем ли да бъдем малко по-съвестни всеки ден?

Искаш да си успешен? Давай! Направи го сега! Развивай се. Отвори се към света. Позволено ти е да си „откраднеш“ малко информация, опит, нюх, мотивация и да ги приложиш в нещо твое, в кауза или желание…, та дори мечта! Повярвай в себе си, във възможностите си и намери правилното място за развитие. Намери нещо, в което вярваш, и дай всичко от себе си. А какво по-прекрасно време от подареното ни време сега. Може да изглежда, че времето е спряло, но определено светът ще мине и през това. Въпросът е какви ще бъдем ние, след като всичко отмине. Затварям очи и си представям как всички ще сме по-добри, по-човечни, променени. Но защо ли си мисля, че когато ги отворя, нищо няма да се е различно. Промяната не би следвало да е породена от кризисни ситуации и от конкретната пандемия. Промяната трябва да започва от нас самите - от начина, по който живеем, до начина, по

който мислим. Поради тази причина не можем да очакваме хората да са променени след тази ситуация, ако те сами не се отворят и не бъдат готови за промяна. Промяна вътре в нас В последните години се наблюдава една специфична тенденция при нас, хората. Ставаме все по-егоистични и затворени. Превърнали сме се в едно консуматорско общество, което е забравило как да бъде човечно, как да общува и как да не мисли само за себе си. На мен лично такъв свят не ми харесва. Мечтая за едно по-отговорно об-

С настъпването на COVID-19 бизнеси по целия свят взеха решение без колебания да преустановят работната си дейност, с цел включване в борбата с вируса. Повечето от тях целят да помогнат на хора в нужда, а други улесняват потока от информация. Успешни примери са компании, които се преобразяват в доброволчески сайтове, целящи да свържат хора в нужда с такива, които имат желание да помогнат. Доброволчеството е тема, за която не се споменава много често, но е един от ярките признаци на човечност. За жалост тези неща се случват, когато отстрани има камери, които да запечатат грандиозните постъпки на така изявилите се герои. Няма нищо лошо в популяризирането на добрите актове, напротив, те трябва да служат като мотивация. Но не одобрявам факта, че има хора, които го правят само за събиране на популярност. Актът на доброта трябва да идва от сърцето и да не очаква нищо друго в замяна, освен благородни АПРИЛ 2020 І

КРИЗАТА COVID-19

усмивки. Доброволчеството е нещо, което правим за другите, а за нас остава личното удовлетворение. Опит от Германия Точно това прави една стартъп компания в Германия, която разработва сайт за доброволчество, свързващ хора, търсещи възможности да помогнат, с хора, нуждаещи се от помощ. Пандемията изцяло преобразува тяхната цел и те променят напълно първоначалната си идея. Насочват се към хора, които са изолирани по време на пандемията и се нуждаят от помощ. Компанията се посвещава изцяло на идеята да им помага и след няколко неуспешни опита намират начин да достигнат до огромен брой хора, които имат нужда от помощ. Хора, които са бедни, които са на преклонна възраст или в отдалечени райони са техният таргет. Компанията придобива популярност и за отрицателно кратък период те набират доброволци, които в сайта виждат възможност да помогнат. Дейностите, които извършват най-често, са пазаруване на лекарства или хранителни стоки за хора в рискува група, които нямат възможност да отидат сами до магазина. Инициативата е невероятна и има потенциал да помогне на много хора. 52

І АПРИЛ 2020

Колко малко му трябва на човек, за да бъде добър: отворено съзнание, искрено подсъзнание и готовност на саможертва в името на дадена кауза. На думи лесно, но кога беше последният път, когато направихте нещо за някой друг, без да очаквате нещо в замяна? След това накъде? Сега се замислете какво бихте правили с това свободно време. Не чакайте да свърши, оползотворете го. Направете нещо за себе си или за някой друг. Вземете максимума от всички курсове, които са предоставени онлайн. Научете нещо ново, затвърдете вашите умения, започнете ново хоби. Направете това, което винаги сте искали, но не сте имали време. Или просто си починете, отдъхнете си, забавете темпото и просто се насладете. А след това… Направете всичко възможно, за да бъдете промяната, която искате да видите. Не всичко е в нашите ръце, вече знаем, че природата е по-силна от нас, както и че един вирус може да затвори целия свят. В нашите ръце обаче са нашите постъпки, действия, отговорно поведение и поглед към света. Всяка сутрин имаме два избора: или да оставим поредния ден да дойде и да си отиде, или да прекараме тези часове, правейки нещо полезно, нещо за нас. Утре, когато се събудите, изпийте едно кафе или ароматен зелен чай и поработете върху себе си. Живейте смислено и пълноценно. 

БРЕМЕННОСТ И COVID-19

БРЕМЕННОСТ И COVID-19 К

акво трябва да знаят бременните във връзка с пандемията от коронавирус? Бременността е едно от най-щастливите събития в живота на една двойка. За жените това е моментът, в който изживяват буря от вълнения. Защото усещат, че съвсем скоро идва мигът, в който ще бъдат майки. А какво по-прекрасно от това! Но през последните седмици радостта от бременността е съпроводена от закономерните опасения, свързани с COVID-19. След като медицинските специалисти алармираха, че хората с отслабена имунна система и съпътстващи заболявания са сред най-рисковите групи от заразяване и тежко протичане на заболяването, се появи логичният въпрос:

о-застрашени ли са бъдещите майки от заразяване? С темата се занимават активно редица авторитетни институции по целия свят. Но тъй като конкретният вирус все още не е достатъчно изследван, към момента никой не се ангажира с напълно категорични становища. И все пак, наблюдението на данните, които постъпват от различни страни, показва някои тенденции.

Как да се предпазят бременните жени от COVID-19?

Световната здравна организация

Центърът за контрол над заболяванията и превенция (Centers for Desease Control and Prevention) към Здравния департамент на САЩ съобщава, че според данните, с които разполага, към момента се приема, че бременните не са изложени на по-голям риск от заразавяне с коронавируса, както и от по-високо ниво на смъртност, отколкото всички останали хора. Мнението се споделя и от Световната здравна организация (СЗО). Същата позиция застъпват и от Кралския колеж на акушерите и гинеколозите във Великобритания.

не дава допълнителни указания за предпазване от страна на бременните жени и препоръчва да се спазват мерките, които се отна-

Промени Очакванията на британските специалисти са, че болшинството от бременните жени биха изкарали евентуално заразяване в по-лека форма, както и останалите здрави хора. Т.е., че симптомите биха били сходни с тези на настинката или сезонния грип. Същевременно, организациите, които следят развитието на пандемията и отражението й върху бременните, напомнят, че в организма на бъдещите майки настъпват промени, които биха могли да повишат риска от инфекции, включително такива на дихателните пътища.

сят до всички останали хора: → Редовно измиване на ръцете с топла вода и сапун или почистваАПРИЛ 2020 І

КРИЗАТА COVID-19

не с дезинфектанти. → Спазване на достатъчна дистанция между тях и останалите, за да се избегне рискът от заразяване по въздушно-капков път. → Да се избягва докосването с ръце на очите, устата и носа. → При излизане да се спазва респираторна хигиена, т.е. да се носят предпазни маски, които да покриват устата и носа. → Да се избягват контакти с хора, за които се предполага, че има възможност да са преносители на коронавируса. → Да се потърси лекарска помощ, ако се появят симптоми на вируса.

Може ли коронавирусната инфекция да се пренесе върху плода по време на бременността?

Това е друг важен въпрос, който притеснява бременните жени. Към момента се приема, че предаването на инфекцията се осъществява по въздушно-капков път, т.е. трябва да има близък контакт с преносител на вируса. Наблюденията на американските и британските специалисти са, че към момента няма данни за заразяване по време на бременност. Кралският колеж на акушерите и гинеколозите съобщава за докладвани два случая с подобни съмнения, но и двете бебета са се родили здрави. Според американските изследователи има случаи на бебета, дали положителен тест, но всички те са били заразени след раждането си. Така че до този момент може да се каже, че въпреки че подобна опасност съществува теоретично, няма 54

І АПРИЛ 2020

доказан случай на пренасяне на заболяването по време на бременността от майката към плода.

Съществува ли опасност за менталното здраве на бъдещите майки по време на пандемията?

Дори и без извънредна ситуация, по време на бременността нивата на тревожност се повишават и това може да повиши риска от депресивни състояния. В условията на извънредно положение и ограничаване на социалните контакти и излизането, тази опасност се увеличава. Повишените нива на тревожност са свързани с няколко основни фактора: - опасността от самия вирус; - липсата на възможност за подкрепа по време на този труден период от страна на близките и приятелите; - притесненията около възможното влошаване на финансовото състояние на домакинството. Разбира се, към всичко това се прибавят и стандартните безпокойства за плода. В този смисъл медицинските специалисти, които наблюдават бременността, имат високата отговорност, доколкото е възможно, да се постараят да работят за намаляването на стреса при бъдещите майки.

Как ще се извършва наблюдението на бременността?

Независимо от наличието на пандемия, има задължителни и до-

пълнителни изследвания, които трябва да бъдат направени на бременните. Такива са ултразвуковото установяване на вътрематочна бременност, ранният биохимичен скрининг, който се извършва между 11-13-а г.с., преглед на фетална морфология и т.н. В тази връзка Министерството на здравеопазването има изготвени специални препоръки, публикувани на сайта на институцията. Важно! Препоръките на министерството към бременните - при наличие на симптоми на коронавирус, без акушерски усложнения, да потърсят връзка със своя личен лекар първо по телефона.

Ако майката е заразена, може ли вирусът да се пренесе чрез кърмата?

Известно е, че майчината кърма e богата на различни полезни за бебето вещества и предпазва от редица болести. Но дали може да се предаде заразата към бебето, ако майката е заразена с коронавирус? От данните, получени дотук, няма доказан случай на подобно заразяване. Но същевременно от СDС уточняват, че на този етап изследваните кърмачки са твърде малко, за да се даде категоричен отговор. Ако е установено, че майката има положителен резултат за COVID-19 и вземе решение да кърми детето си на гърда, американските учени препоръчват да

БРЕМЕННОСТ И COVID-19

се вземат предпазни мерки, като носене на маска и щателно измиване на ръцете. Ако се реши кърмата да бъде давана чрез шишенце, преди употреба то следва да е добре почистено и да не се докосва с неизмити ръце. След измиването за подсушаване на ръцете да се използва кърпа, която да не се употребява от други членове на семейството. Препоръката на медицинските спе-

циалисти е почистването на шишето и кърменето да стават с ръкавици. А ако това е възможно, храненето с шишенце да осъществява друг човек, който не е заразен. При установено наличие на COVID-19 при майката, е добре тя да се самоизолира в отделно помещение, за да намали риска от предаване на вируса на детето и другите членове на семейството.  АПРИЛ 2020 І

ДЕРМАТОЛОГИЯ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

„КОЖАТА НИ Е НАШАТА ВИЗИТНА КАРТИЧКА“ Думите са мото на д-р Айлин Шеф, дерматолог по професия и призвание. Д-р Шеф е първенец на випуска си в Медицинския университет в София и като такъв е наградена с отличието „Златен Хипократ“. През 2017 г. защитава докторската си дисертация към Медицинския факултет на Университет „Комплутенсе“ в Мадрид. Убедена, че приложението на съвременните технологии е задължителна част от развитието на медицината, тя посвещава дисертацията си на ефектите от лазерните и светлинните системи в дерматологията.

Д-р Шеф, бихте ли ни разказали защо избрахте лекарската професия и с какво Ви привлече дерматологията? В моята фамилия аз съм първият дипломиран лекар. Може да звучи тривиално, но да бъда лекар е моя сбъдната детска мечта. Нито за миг не съм се замисляла за друга професия и както гласи една максима: „Да си лекар не е професия, а призвание от Бога...“ Още като дете оглеждах 56

І АПРИЛ 2020

Професионалният й път през последните 10 години минава през престижни университетски клиники и центрове в Испания, Австрия, Франция и Великобритания, а в продължение на няколко години завежда и сектора по лазерна дерматология към катедра „Дерматология и венерология“ при Военномедицинска академия – София. В момента д-р Шеф упражнява частна практика в кабинета си на бул. „Акад. Иван Гешов“ и е трейнър на водещата световна компания за хиалуронови филъри „Restylane“, където обучава професионалисти как да ги поставят.

обстойно лицата на хората и се възхищавах на жени и мъже с красива и здрава кожа. Разпитвах ги с какво се мажат и как се грижат за външния си вид, чисто по детски. Когато навлязох в пубертета, окото ми беше станало като скенер. Виждах някого с проблемна кожа и веднага изучавах всяка линия и контур, пигментацията ѝ и всяка неравност по нея. Представях си как ще мога да ги излекувам и това ми носеше върховно вътрешно удовлетворение.

Мечта Да стана дерматолог беше моя мечта. Много рано бях осъзнала, че красотата на човек започва от кожата. Мечтаех си някой ден да накарам хората да се чувстват красиви, способни и уверени. И така решението какво ще уча и с какво ще се занимавам, никога не беше обсъждано или дискутирано.

КОЖАТА НИ Е НАШАТА ВИЗИТНА КАРТИЧКА

Какви са най-честите дерматологични проблеми при младите, с които се срещате? Несъмнено един от най-честите кожни проблеми, с които се сблъскват младите ми пациенти, си остава акнето. То засяга предимно хора в пубертетна възраст, но често от него страдат и мъже и жени над 25 години. Други чести проблеми са себорейният дерматит, розацеята, атопичният дерматит и сухата и чувствителна кожа.

сърбеж. Проявява се по-осезателно при жени, които имат суха атопична кожа, и по време на бременността тази патология се задълбочава. Кожата им става още по-суха, започва да се лющи и да сърби повече. Това налага честа употреба на хидратираща козметика – емолиентни кремове, балсами, млека. При други пациентки поради повишения естроген има покачване на нивото на себума. Кожата на лицето им става по-мазна, може да се появи акнеичен обрив.

Кои са най-честите причини за тези проблеми – замърсяването на околната среда, храненето или нещо друго? За появата на акнето има много фактори. Най-обуславяща е генетичната предразположеност. На неин фон допринасят и други влияния, които засилват оплакванията. Такива могат да са неподходящи козметични средства, лекарства, излагане на слънце, запушване на порите. Това важи с пълна сила и за останалите заболявания, като себорейния дерматит, розацеята или атопичния дерматит.

Втората голяма група са пигментните нарушения - появяват се трайни кафеникави петна по лицето (наричани хлоазма или мелазма). Ето защо е добре всички бременни много да внимават с излагането на слънце и да ползват слънцезащитни кремове по време на деветте месеца. За предпочитане са медицинските продукти, които се предлагат за различни видове кожа, включително за такава, склонна към хиперпигментация. За лицето е хубаво да се използва козметика със слънцезащитен фактор (SPF) поне 30.

Често проблемното забременяване се отразява на кожата. Какви са причините за това? Измененията по кожата на бременните жени и на тези, които се подлагат на процедури за забременяване, могат да бъдат категоризирани в няколко групи: Първата група е свързана с изсушаване на кожата и поява на

Третата група е свързана с появата на редица нови кожни образувания, като фиброми, бенки, брадавици под влияние на хормоналните промени. Много често бенките, които са в зоните около корема и гърдите, нарастват. Характерна особеност е, че почти всички стават по-тъмни, което не е толкова притеснително. Но макар и рядко, те могат да се трансформират в раково образувание по време на бременност-

та. Прегледът с дерматоскоп е най-сигурният начин да контролираме и избегнем тези процеси. Какви са Вашите съвети за здрава кожа за пациентките, които са в процедура на хормонална стимуАПРИЛ 2020 І

ДЕРМАТОЛОГИЯ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

лация и подготовка за ин витро? Бременните жени и тези, които правят опити за забременяване, трябва изключително много да внимават с козметиката, която използват. Трябва да избягват продукти със салицилова киселина и локални ретиноиди, тъй като те могат да увредят плода. Добре е всички пациентки, които са на хормонална терапия за

зачеване, или вече са бременни, много да внимават с излагането на слънце. Те трябва да използват слънцезащитни кремове по време на цялата бременност. Добре е след раждането да се консултират с дерматолог за състоянието на бенките си. Ако някоя бенка нарасне много, промени си цвета, или започне спонтанно да кърви, да не се отлага консултацията и преди раждането. 58

І АПРИЛ 2020

Вие лично как се грижите за кожата си? Както казва любимата ми Коко Шанел: „Как ще изглеждаме на 20, ни е дадено от природата, но как ще изглеждаме на 50, зависи от самите нас“. Ето защо навременната и правилна грижа за кожата на лицето ни е изключително важна. Моят ежедневен ритуал за грижа за лицето се състои в 3 стъпки: добро почистване, хидратация и ежедневна употреба на слънцезащитен крем със SPF 30. Разбира се, че и аз като суетна дама се изкушавам от възможностите на съвременната естетична дерматология. Възползвам се от тях умерено. През зимните месеци си правя лазерни процедури, за да стимулирам естественото производство на колаген и еластин. Обичам 2-3 пъти в годината да хидратирам и да придавам блясък на кожата си чрез скинбустери. Това е стабилизирана хиалуронова киселина, която се инжектира в дълбоките слоеве на кожата. Довършете изречението:

„Здравето е...“ Наша лична отговорност. Как се забавлявате? Любим спорт, хоби, книги... Обичам да се движа, да спортувам и да чета книги. В София имаме предимството Витоша да ни е наблизо и аз всяка неделя си правя разходки, които хем ме разтоварват, хем ме зареждат с енергия. За съжаление сега няма как да поддържам тази традиция с оглед на извънредните мерки в страната, но правя физически упражнения у дома и съм сигурна, че ще съм във форма, когато стане време за следващия планински поход. Вечер обикновено сядам да почета с чаша вино или чай. И не, не чета само професионална литература, каквито са митовете. С кое свое постижение се гордеете най-много? Отличието „Златен Хипократ“ е най-голямата ми гордост поради две причини. Първата е, че винаги когато погледна плакета на бюрото си, той ми напомня кой е пътят ми и какво мога да постигна, ако продължа да го следвам. Втората причина е, че доста съм се потрудила за него, разбира се. Какво Ви предстои през 2020 г.? Годината започна трудно за всички ни, но се надявам, че ни предстоят само прекрасни неща. Имам наум няколко проекта, за които още не ми се иска да говоря, но ако ме следите в социалните мрежи, скоро ще разберете! 

НЕЗАМЕНИМИЯТ ЦИНК

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

НЕЗАМЕНИМИЯТ

ЦИНК Д-р Ангелина Недялкова, ендокринолог

Какво представлява? Цинкът (Zn) е един от есенциалните микроелементи за човешкото тяло. Това означава, че ние не можем да го синтезираме сами, а трябва да си го набавяме с храната, за да избегнем дефицит. При хората той представлява по-малко от 0,005% от общото телесно тегло и присъства във всички видове клетки. От значение е за голям брой структурни протеини, ензимни процеси и транскрипционни фактори. Важен е за растежа, развитието и диференциацията на клетките. Хранителният дефицит на цинк засяга над 2 милиарда души в развиващите се страни, а значителна част от западното население е изложено на риск от граничен дефицит. Какво е значението му за организма? Още 3000 години пр. Хр. хората са разбрали значението на храната и хранителните добавки за заздравяването на рани. Хипократ (баща-

та на съвременната медицина) вярвал, че доброто здраве може да се постигне чрез хранене. В исторически план цинковите соли,

като цинковия оксид, са били прилагани локално, за да се улесни зарастването на рани. Към днешна дата са широко използвани от козметичната и фармацевтичната индустрия в състава на лосиони, кремове и мехлеми, включително и тези за подсичане при бебета. За първи път значението на ролята на Zn в развитието на организмите се споменава през 1869 г., а в началото на 1900 г. с напредъка в биохимията са открити голяма част от основните съставки на храната – цинк, витамин С и много други значими компоненти. В края на 20-и век е открита връзката между цинковия дефицит и редица разстройства. Тъй като помага на клетките да растат и да се размножават, адекватен прием на цинк е необходим по време на периодите на интензивен растеж, като детството, юношеството и бременността. АПРИЛ 2020 І

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

Роля Другите съществени особености, които трябва да имаме предвид по отношение на цинка, са, че той е важен за сетивата за вкус и мирис. Има роля в клетъчно-медиирания имунитет, образуването на костите, растежа на тъканите, мозъчната функция и растежа на плода и детето. Има отношение към съзряването и подвижността на сперматозоидите. Действа като антиоксидант - предпазва клетките от вредното въздействие на кислородните радикали. Има добре известна роля в дерматологията за здравето на кожата и косата. Заедно с друг основен микроелемент – желязото, е свързан с растежа на косъма, участвайки във важни процеси в космените фоликули, като мощно инхибира регресията им и ускорява тяхното възстановяване.

І АПРИЛ 2020

Как да си набавяме достатъчно? Най-добрият начин да си набавим цинк е балансираната и разнообразна диета. Голямо разнообразие от храни съдържат цинк (таблица 1). Стридите имат повече цинк на порция, отколкото всяка друга храна, но червеното месо и домашните птици осигуряват по-голямата част от този микроелемент в диетата ни. Други източници са: ядки и семена, някои видове морски дарове (като раци и омари), бобови и зърнени култури, яйца и млечни продукти. Фитатите, които присъстват в пълнозърнестия хляб, зърнени-

те култури, бобовите растения и други храни, свързват цинка и пречат на усвояването му. По този начин бионаличността на цинк от зърнени и растителни храни е по-ниска от тази в животинските продукти. Едни от начините да намалим съдържанието на фитати за по-добра усвояемост на цинка са техники, като накисване, покълване и ферментация. Смилането също успешно намалява съдържанието на фитинова киселина в растителните храни и подобрява усвояването на Zn. Термичната обработка има много слаб ефект върху количеството фитати.

Таблица 1: Избрани хранителни източници на цинк Храна Стриди - варени, панирани и пържени, 85 грама Краб, 85 грама Свински котлет - задушен, 85 грама Печен боб от консерва, 1/2 чаша Зърнена закуска, обогатена с 25% цинк, 1 порция Пилешко тъмно месо, 85 грама Тиквени семки, 28 грама Нискомаслено кисело мляко, 225 грама Кашу - печено, 28 грама Нахут - варен, 1/2 чаша Твърдо сирене, 28 грама Мляко - нискомаслено или немазно, 1 чаша Печени бадеми, 28 грама Печени пилешки гърди без кожа, 1/2 от гърдите Сирене чедър или моцарела, 28 грама Варен замразен грах, 1/2 чаша

Милиграми Процент препоръчи(mg) на порция телна дневна доза 74.0

673

6.5 2.9 2.9 2.8

59 26 26 25

2.4 2.2 1.7

22 20 15

1.6 1.3 1.2 1.0

15 12 11 9

0.9 0.9

8 8

0.9

0.5

НЕЗАМЕНИМИЯТ ЦИНК

Високи източници Храните, осигуряващи 20% или повече от препоръчителната дневна доза, се считат за високи източници на хранителни вещества. Но и тези с по-ниски проценти също допринасят за здравословната диета.

Най-честите причини за придобития цинков дефицит включват: 1. Хранителен дефицит, който се дължи на недостатъчен хранителен прием и недохранване. 2. Липса на прием на животински храни. 3. Намалена бионаличност на Zn вторично от висок хранителен прием на фитати, тетрациклин, пеницилин, кортикостероиди, високи дози желязо и Са, орални контрацептиви.

Кога може да възникне дефицит? Дефицитът на цинк може да бъде наследен или придобит. Acrodermatitis entropathica е пример за едно рядко, наследствено заболяване, което се предава по автозомно-рецесивен път. Дължи се на мутация в цинковия транспортер и това води до лоша абсорбция на Zn. Хранителният прием на Zn е достатъчен за поддържане на нивата му в нормални граници, освен ако няма прекомерна загуба от стомашно-чревния или уринарния път.

4. Прекомерна употреба на алкохол. 5. Стомашно-чревни заболявания и синдроми на малабсорбция. 6. Чернодробни заболявания, като остър и хроничен вирусен хепатит, алкохолен хепатит и цироза. 7. Хронични бъбречни заболявания 8. Злокачествени заболявания и хронични инвалидизиращи състояния. 9. Вторично изчерпване на цинка при травма, големи операции, изгаря-

ния, загуба на кръв, тежка исхемия и тежки инфекции. 10. Бременност и лактация. 11. Старческа възраст дефицит на хранителни вещества поради физиологични, социални и икономически обстоятелства, дисфункции, влияещи върху вътреклетъчната наличност на цинковия йон и намалено количество стомашна киселина. 12. При недоносените бебета, поради комбинацията от ниските за-

Какви са най-честите прояви на цинков дефицит? Въпреки че много органи на човешкото тяло са засегнати при тежък дефицит на цинк, като имунната, централната нервна система, стомашно-чревната и репродуктивната система, кожата обикновено е един от първите органи, увредени от този дефицит.

паси на цинк и повишената им нужда. 13. Хранителни разстройства, като анорексия нервоза и булимия, при дефицит на цинк и кожните прояви са свързани с глад, повръщане, злоупотреба с медикаменти (като лаксативи и диуретици) и психични нарушения. 14. Увеличена употреба на диуретици. 15. Понижени нива на цинк в майчината кърма, което може да причини дефицита му при здрави, доносени кърмачета.

Кожни прояви Засягането на кожата е под формата на еритематозни обриви, люспести плаки. Както вродените, така и придобитите дефицити на Zn обикновено се изразяват като различни кожни прояви, включително псориазис, увреждане на ноктите и косопад. Граничният цинков дефицит може да се счита за „подмолен“ фактор в патогенезата на различни системни и кожни заболя-

АПРИЛ 2020 І

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

вания, анормална лимфоцитна функция, повишена чувствителност към инфекции, продължително заздравяване на рани и нарушено унищожаване на свободните радикали. Клиничните прояви на дефицита са в зависимост от тежестта му. При умерените форми води до забавяне на растежа и хипогонадизъм при подрастващите момчета, груба кожа, лош апетит, неврологична дисфункция, умствена летаргия, забавено зарастване на раните и клетъчно-медиирана дисфункция на имунитета. При леки форми на дефицит на Zn могат да се наблюдават нарушен растеж, понижено ниво на тестостерон в серума и олигоспермия при мъжете, нарушение на имунната функция, понижена телесна маса.

Как да разберем имаме ли дефицит? За съжаление все още нямаме достатъчно надежден лабораторен показател, с който да оценим нивото на цинк в тялото ни. Измерването на Zn в серума е проблематично, тъй като само 0,1% от неговите запаси в организма се съдържат в циркулацията. Освен това, вземането на проби и 62

І АПРИЛ 2020

лабораторните техники са важни за оценката му- например замърсяването на околната среда или на епруветките с цинк може да дискредитира резултата. Важно е изследването да се осъществява в референтна лаборатория, която спазва добрите практики по отношение на вземането на пробата. Серумните нива на Zn са обект на дневна промяна и могат да бъдат повлияни от храната. Затова се препоръчва пробата да се вземе на гладно. Нивата на цинк в кръвта могат да бъдат понижени от ниски нива на албумин, инфекция, бременност, остър стрес и употреба на орални контрацептиви. Нива Нормалните плазмени нива на Zn са 10-15 µmol / l или 70-110 µg / dl. Другият показател, който може да даде информативност за нивото на цинк, е серумната алкална фосфатаза. Важно е винаги резултатите да бъдат интерпретирани от лекар, който да оцени всички фактори, анамнезата, признаците и симптомите на пациента, за да се избегне риска от фалшиво високи или ниски нива, които да попречат на правилната оценка на състоянието. Как можем да си набавим цинк, освен с храната? Цинкът се предлага под формата на добавки, като капсули и таблетки. Пероралният цинк може да се прилага като различни соли - ацетат, глюконат, сулфат. Има данни, че сулфатната форма се понася по-добре от останали-

те. Изчислено е, че една капсула от 100 mg цинков сулфат има 22,5 mg елементарен цинк. Важно е да отбележим, че доказани ползи от приложението на цинк под формата на добавки има при наличен дефицит. Налице са много малко доказателства за ползите му в останалите случаи. Освен като хранителна добавка, цинкът се използва и за лечение при някои състояния, които е установено, че протичат с тежък дефицит.

НЕЗАМЕНИМИЯТ ЦИНК

Доза Препоръчителният прием от СЗО на Zn е 10-15 mg за възрастни и 5 mg за бебета. Тази доза варира в зависимост от физиологични състояния, като бременност и кърмене, а и при патологични състояния, като възпалително заболяване на червата, цироза на черния дроб, хронични инфекции, муковисцидоза и при пациенти на хемодиализа.

Гаденето, повръщането, диарията и временният сърбеж са описани като странични ефекти и са зависими от дозата. Тежестта на тези странични ефекти може да бъде намалена чрез разделяне на общата доза на три дневни дози, които трябва да се приемат заедно с храненето. Въпреки че цинковата токсичност е много ниска, продължителният прием на високи дози може да доведе до вторичен дефицит на мед (Cu) и сериозна интоксикация. 

Референции: Bagherani N, Smoller BR (2016) An overview of zinc and its importance in dermatology- Part I: Importance and function of zinc in human beings. Glob Dermatol 3: doi: 10.15761/GOD.1000185 Zinc and its importance for human health: An integrative review Nazanin Roohani, Richard Hurrell, Roya Kelishadi, Rainer Schulin J Res Med Sci. 2013 Feb; 18(2): 144–157. https://ods.od.nih.gov/factsheets/Zinc-HealthProfessional/#en1 https://www.hsph.harvard.edu/nutritionsource/zinc/ https://www.mayoclinic.org/drugs-supplements-zinc/art-20366112 АПРИЛ 2020 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

ПРОМЯНАТА Е ДВИЖЕНИЕ, ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ Аз съм Ваня Казвам се Ваня Стойчева и по образование и професия съм програмист. В момента съм в отпуск по майчинство с второто си дете, който се сля с майчинството за първото. Същевременно съм студент към Канадския университет по естествено хранене и се занимавам активно с йога. Сътрудник съм към фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“. Заедно с

Бихте ли ни разказали накратко за живота си преди диагнозата “ендометриоза” - усещахте ли нещо необичайно в състоянието си? При мен самата диагноза е доста размита във времето. От самото начало имах доста болезнен цикъл, но майка ми ми обясни, че е нормално да боли и че когато родя първото си дете, болките ще на64

І АПРИЛ 2020

председателя на фондацията Мария Георгиева поддържаме сайт за хранене и здраве www.health-and-fertility.com. Когато успея да отделя време, качвам съвети и рецепти за здравословен живот и хранене в Инстаграм профила си @simple.living.simple.food. Майка съм на две прекрасни деца на 3,5 и на 1,5 години, грижите за които успешно запълват голяма част от ежедневието ми.

малеят, или дори ще изчезнат. И така свикнах с мисълта, че жените ги боли, и до 17-годишна възраст бях преминала от боскулизин, през аналгин, течен аналгин и бях стигнала до две сашета аулин дневно, за да преживея болките през първите дни от цикъла. Кога разбрахте за диагнозата си и знаехте ли нещо предвари-

телно за нея? На 17 направих първата си криза. Това бяха болки, които не ми позволяваха да стана от леглото, дори, за да стигна до шкафа с лекарствата, за да си изпия обезболяващото. Тогава майка ми ме заведе за първи път на гинеколог и се установи наличие на 5-сантиметрова киста. Никой нищо не спомена за ендометриоза. Дадоха

ПРОМЯНАТА Е ДВИЖЕНИЕ, ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ

ми противозачатъчни и ми казаха, да се върна за преглед след 3 месеца. Спомням си, че лекарката тихичко обясни на майка ми, че ако кистата не се свие от терапията, ще се наложи операция. На мен ми даде един лист с описание на кистата и ми каза да го нося навсякъде със себе си, защото кистата може да се спука случайно и аз да колабирам насред улицата. За момиче на 17 тези обяснения звучаха доста апокалиптично. Преглед При прегледа три месеца по-късно се установи, че кистата се е свила наполовина. Казаха ми да продължа терапията още три месеца и това беше. След тези три месеца спрях хапчетата и постепенно болките се върнаха. Отидох на лекар, киста не се виждаше. Обясниха ми, че болките са от сраствания заради инфекция. Започнах антибиотично лечение, което се проточи месеци. Физиотерапия заради предполагаемите сраствания – никакъв ефект. Докато в един момент не се видя отново голяма киста, която незнайно как беше убягнала на лекарите до този момент.

Отново започнах терапия с противозачатъчни. Този път потърсих още едно мнение, при една възрастна лекарка в Александровска болница. Тогава беше първият път, когато чух термина ендометриоза. Получих доста неясно обяснение какво представлява ендометриозна киста, както и как така се е появила там.

На 21 Бях на 21. Студентка в университета с планове за кариера и професионално развитие. Беше ми обяснено, че най-доброто лечение на това състояние е бременност. В този етап от живота ми, реакцията ми беше да им се изсмея. Деца? Сега? Част от проблема беше, че лекарката не можеше да ми каже със 100% сигурност, че това наистина е ендометриозна киста. Да, изглежда като такава, но единственият сигурен метод е операция и биопсия от тъканта. А аз не се чувствах като човек, който има нужда от операция. Имах болки в първите дни на цикъла, но кой ли няма? Болки, от които не можех да дишам и оцелявах на няколко пакетчета аулин, както и много сериозни храносмилателни проблеми, които изобщо не свързвах с месечния си цикъл. Но това настрана. Възприемах болките като нещо нормално. Какво лечение приложихте? Как преминахте през този етап? Отново минах на противозачатъчни и тръгнах от лекар на лекар, а кистата ту се виждаше, ту не. В един етап дори ми казаха, че просто имам поликистозни яйчници и трябва да пия поне две години противозачатъчни. От хормоните напълнях доста. Ядях по много и не спирах да изпитвам глад. Какво се промени в обичайния Ви начин на живот, след като преминахте лечението - спорт, начин на хранене, нещо друго? Ходех редовно на народни танци, но те не помагаха с поддържането на теглото ми. Започнах да тествам различни диети, да чета книги за детоксикация. Попаднах на книгите на д-р Атанас Михай-

лов, на лекции и книги на д-р Гайдурков и Лидия Ковачева. Постепенно пред мен започна да се разкрива съвсем различен свят на здравето - здраве чрез храна и движение. Здраве чрез единство на ум и тяло. Кога решихте да имате дете и как “преборихте” ендометриозата? Омъжих се на 27. Година по-късно със съпруга ми решихме, че сме готови да имаме дете. Оказа се, че това далеч не е достатъчно условие, за да се сдобие една двойка с бебе. Имах едно наум, че кистата може да се е появила отново и реших да се консултирам с лекар, за да ми потвърди, че всичко е наред. Лекарят, когото посетих, ми каза, че имам доминантен фоликул на левия яйчник, който скоро ще се спука, и ме изпрати с чувството, че съвсем скоро ще видя двете чертички на теста за бременност. Оказа се, че нещата не са толкова прости. Най-малкото, че за да се потвърди, че всичко с цикъла на жената всичко е нормално, не е достатъчен един преглед, а няколко, и то дори не само в рамките на един месец, а поне на два или три поредни месеца. АПРИЛ 2020 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

Без успех Измина една година от този преглед в безплодни опити да забременея и в тази година психическото ми състояние все повече се влошаваше. Имах чувството, че всяка моя приятелка е бременна, и то от първия опит, а при мен не се получаваше. Всички наши познати не спираха да ни подканят и да ни питат докога ще чакаме, за да си направим едно бебе. Мразех целия свят. Мразех всички безпроблемно забременели жени около мен. Не можех да понасям разговорите за бременност и бебета. И ми идеше да зашлевя много силен шамар на всеки, който ме питаше докога кога ще чакам. От една страна лекарите казваха, че трябва да се изчака поне година в безуспешни опити, преди двойката да потърси специализирана помощ. От друга страна, кистата и ендометриозата човъркаха съзнанието ми, не66

І АПРИЛ 2020

зависимо че киста не се беше видяла. Така стигнахме до ин витро клиника. Има обаче едно огромно НО, което според мен беше ключът към положителната развръзка на тази история. Но там попаднах на лекар, който не беше склонен да започне ин витро процедура, без да е убеден, че двойката има нужда от това и преди да е опитал всички други варианти, за да се случи бременност. Това беше д-р Ралица Сенкова. На прегледите киста не се виждаше, но се виждаше, че аз не овулирам, а задържам фоликули. Варианти Опитахме няколко варианта, за да се стимулира овулация, като същевременно аз пиех билки и приемах добавка от мака, които обаче не бях обсъдила с нея. На третия месец овулация се случи, не знам дали заради стимулацията или заради добавките, но бременност не настъпи. Междувременно болките ми се усилваха. Прекарвах часове в тоалетната. Болките бяха съпътствани със силен стомашно-чревен дискомфорт. Каквото и да хапнех в първите дни от цикъла, водеше със себе си още по-силни болки. За да мога да се храня, минавах на супи от недразнещи стомаха съставки. Започнах да изпитвам симптоми, подобни на цистит, по време на цикъл, които отшумяваха, след като кървенето спреше.

На следващия месец при прегледа отново се видя 6-сантиметрова киста. В този момент започнах да разбирам, че най-вероятно няма да успея да забременея, независимо дали естествено или чрез ин витро процедура, ако не се подложа на операция. Но ме беше страх. О, колко ме беше страх, че ще заспя и когато изляза от упойката, може да съм с два отстранени яйчника или с премахната матка. Д-р Сенкова виждаше колко ме притеснява операцията и предложи да намерим болница, където ще се съгласят да я допуснат по времето й. Обсъдихме няколко варианта в България, но нито един не беше възможен. Така стигнахме до решението да се оперирам в болница във Виена, Австрия, с която ин витро центърът поддържаше контакти. Операцията Когато стигнахме там, лекарят, който щеше да ме оперира, ме прегледа и каза без никакво колебание, че имам ендометриоза на яйчника, на дебелото черво и на пикочния мехур. Каза ми, че шансовете ми да забременея без операция са около 2%. След операцията ми даваше около 50% шанс да настъпи бременност в рамките на една година. Когато го попитах трябва ли да преминавам хормонална терапия след операцията и колко време трябва да изчакаме, за да подновим опитите за забременяване, отговорът беше, че категорично няма нужда от друга терапия и можем да пробваме, след като мине първият ми цикъл. Това беше мисълта, която ми помогна да премина през операцията и през възстановителния пе-

ПРОМЯНАТА Е ДВИЖЕНИЕ, ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ

риод. Въпреки тежката операция, аз знаех, че скоро ще забременея. Така и стана. На втория месец след операцията бях бременна. Не можех да повярвам. Мечтата ни се беше случила. Плаках, смях се, после се изплаших. Изплаших се, че мога да навредя на това крехко зрънце, което расте в мен. И спрях да се движа, четях етикетите, внимавах да не изям или изпия нещо вредно, четях как се развива бебето. Изцяло се вманиачих по тази бременност и спрях да живея. И бебето ни също. В осма седмица ни казаха, че плодът е спрял развитие и няма пулс. Плаках много. Наистина много. Пуснах го да премине през мен и го освободих. Започнах да се занимавам с йога. Движението и водената медитация се оказаха моето спасение. Учителката ми по йога много наблягаше на раздвижването на енергията в таза и аз започнах да обръщам внимание до какъв застой не само в таза, а и на цялото ми тяло ме е довела седящата ми професия. Нов шанс След три месеца отново бях бременна. Тогава разбрах какво е да „вярваш“, въпреки че за мен това не е правилната дума, по-скоро да „знаеш“ с цялото си същество, че нещо е вярно. Аз знаех, че съм бременна, още преди да видя онези две черти на теста за бременност, които да ми го потвърдят. По време на водените медитации, с които завършваха часовете ми по йога, аз виждах нашето бебе, виждах го как расте и се развива в мен. Този път реших - аз правя каквото трябва, да става, каквото ще. Продължих да ходя на йога. Хранех се здравословно и не четях нищо, свързано с бебета. И така месец след месец, бебето ни растеше. Д-р Сенкова следеше бременността ми и все ми повтаряше независимо от операцията, да не позволявам на никой да ме убеждава, че не мога да родя естествено. В това отношение се информирах доста. Посетих курсовете за родителство и раждане, водени от Олга Дукат и от Лина Кларк. Ин-

формирах се и по повод кърменето. Защото знаех, че освен прекъсването на цикъла по време на деветте месеца бременност, другият начин да прекъсна развитието на ендометриозата е и дългото кърмене. Най-щастливият ден И така дойде денят, в който нашият син реши да се появи на белия свят. Това беше най-щастливият ден в живота ми и най-красивото бебе в ръцете ми. Никога няма да забравя думите на съпруга ми, когато след раждането медицинският екип остави порасналото ни семейство насаме: „Ама, той е много красив!“ Въпреки цялата информация, с която се бях запознала, имахме сериозни трудности с кърменето, но аз не се отказах. Макар и с дохранване с адаптирано мляко, успях да кърмя сина си година и 8 месеца и да прекъсна цикъла си за допълнителна година и половина след раждането.

АПРИЛ 2020 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

И така от операцията до декември 2018 г. бяха изминали три години, в които аз бях имала цикъл точно 4 пъти. Тогава цикълът ми се възобнови. Със съпруга ми искахме второ дете и решихме, че няма да се пазим, а пък то си знае. И така три месеца по-късно започнах да плача без причина, спеше ми се много, леко ми се гадеше. Мъжът ми ми подхвърли, да си направя все пак един тест за бременност. Колкото и да не ми

се вярваше, го направих и двете чертички бяха налице. Отново бях бременна. Подарък-изненада. Не съм си и мислила, че може да ми се случи такова нещо. Без да го мислиш или целиш, просто да се случи. След девет месеца се роди и нашата прекрасна дъщеря. Отново съвсем естествено. Тя вече е на година и половина. Все още я кърмя и нямам цикъл. 68

І АПРИЛ 2020

Към днешна дата как се чувствате и какво, според Вас, е основното, което човек трябва да приеме и да предприеме, за да се случи желана бременност? Откакто се родиха двете ни деца, те са нашите най-големи учители. Научиха ме да не се плаша от промяната, а да я прегърна и да я обичам. Промяната е движение, движението е живот. Всичко се променя. И това ще мине. Това е мисълта, която ми помага да премина през трудностите и да знам, че има светлина в края на тунела и че колкото по-трудно е сега, толкова по-леко и прекрасно ще е после. Защото в трудните моменти ние растем. Ако пътят ви е стръмен, това означава, че призванието ви е високо. Според Вашия опит и социалните Ви контакти с жени с ендометриоза, можете ли да кажете, че ендометриозата засяга определен тип жени и какви? Моят опит показва, че всеки човек е биохимично уникален и в основата на едно и също здравословно състояние могат да стоят съвсем различни причини. Един може да се храни с нездравословна храна, друг може да не се движи целенасочено, трети може да не е преработил дадени психически травми. Всеки трябва да поеме отговорност за здравето си и да е готов да предприеме необходимите стъпки, за да постигне това фино равновесие в организма си, което наричаме здраве.

ПРОМЯНАТА Е ДВИЖЕНИЕ, ДВИЖЕНИЕТО Е ЖИВОТ

Както казва д-р Франк Липман: „Здравето е съвкупност от малките стъпки, които предприемаме всеки ден.“ Довършете изречението: “Ендометриозата ми показа, че...” Ендометриозата ми показа, че болестта е път, който човек трябва да извърви, за да се научи на нещо. Аз се научих да се грижа за себе си, да слушам тялото си, да бъда вярна на собственото си аз. Научих се също, че знанието трябва да се споделя, защото помага на други по пътя им, защото заедно сме по-силни. Не е нужно всеки да страда сам. Ако се огледаш наоколо, ще видиш много хора, които искат да ти подадат ръка, дали със съчувствие или с информация, или дори само с вяра. Вашите съвети към младите жени, които тепърва тръгват по този път? Грижете се за тялото си. Чистата среда и вътре във вас, и около вас е първата предпоставка, за да поканите новия живот при себе си. Помислете дали храната, която си осигурявате, е добра за един зараждащ се живот, или би го отровила. Движите ли се достатъчно? Нашите тела на първо място са създадени, за да се движат. А ние ги слагаме да седят в неестествена поза по цял ден. Какви мисли допускате в ума си? Мислите ни са сигнали, които водят до физически проявления. Обърнете внимание как реагира тялото ви на дадена мисъл. Стяга ли се, забързва ли се сърцебиенето, или се отпуска-

те и дишането ви се забавя? Това са биохимичните проявления на електрическите импулси, които са вашите мисли. Все още ли смятате, че това, което допускате в ума си, няма значение? Място за новия живот Ако сте непрекъснато заети и тичате по задачи, бебето трябва да търси пролука в забързаното ви ежедневие, за да се вмести там. Ако това ви звучи много отнесено, помислете какво причинява стресът на половите ви хормони. Тялото ни е съвършена машина за оцеляване. Ако живеете в постоянен стрес, запасите ви от адреналин и кортизол, които поддържат забързаното ви темпо, започват да се изчерпват. Но тялото ви няма да спре, а ще се опита да ви поддържа, докато „избягате от опасността“. В този момент ще започне да черпи от половите ви хормони и да ги превръща в стресови. Първата и най-важна задача за организма ви е да оцелеете. Продължението на рода идва на втори план. Изградете си ежедневен ритуал за грижа за себе си. Ако чакате да ви остане време, този момент никога няма да дойде, или ще е само откраднато време по изключение. Открийте какво ви зарежда и какво работи за вас. Дали ще си вземете душ, дали ще отделите време за упражнения и медитация, за четене, или

за да си приготвите ароматна чаша чай, отделете това време

за себе си. Всеки ден. Джим Куик казва: „Първо вие създавате навиците си, а после навиците ви създават вас. Спечелете първия час от деня, за да спечелите целия ден.“ И ненапразно ви съветвам да отделите този час, за да се погрижите и да заредите себе си, защото няма как да дадете на другите нещо, което вие самите нямате. Не на последно място, бъдете осъзнати към какво насочвате вниманието си, защото с каквото храните с вниманието си, то расте. Забелязвали ли сте, когато си купите нова кола, как изведнъж започвате навсякъде по улиците да виждате вашата марка кола? Това не е, защото всички тези хора изведнъж са си купили същата марка кола, просто вие сте насочили вниманието си натам. Вярвайте, че вие сте прекрасна майка и вашето бебе скоро ще дойде при вас. Хранете тази мисъл с вниманието си. Както е казал Хенри Форд: „Ако вярвате, че можете, или вярвате, че не можете, във всеки от случаите сте прави.“ Вярвайте в това, което желаете, и то ще бъде.  АПРИЛ 2020 І

МАРИЯ ЯНЕВА СЪВЕТВА

С ДЕТЕ НА РЪЦЕ И БЕЗ РАБОТА: А СЕГА НАКЪДЕ? Безспорно социално-икономическото положение в страната и като цяло в света доведе до много сериозни въпроси, свързани с бъдещето и нормалния ни начин на живот. В днешната рубрика ще разгледаме възможностите за финансова подкрепа на родителите по време на учене, работа, неплатен

Заетост Проект „Родители в заетост“ цели да улесни достъпа до пазара на труда за майки и татковци, които отглеждат деца на възраст от 0 до 5 години, и многодетни родители с деца до 12 години, за да запазят равнището на трудовата си и икономическа активност, заетост и доходи, или да си намерят работа. В същото време се дава възможност за заетост на безработни лица да полагат грижи за отглеждането на деца.

І АПРИЛ 2020

Адв. Мария Янева

отпуск или оставане без работа. Програмите и проектите за подкрепа на родителите биват различни, но според мен безспорно най-добрата възможност, лидерът в проектите за работещи родители, е проектът по ОП „РЧР“ - „Родители в заетост“.

Документи Заявления за участие се подават в бюрата по труда за осигуряване на детегледачи за родители, чиито деца до 5-годишна възраст не са записани в детска ясла или градина, и за подпомагане на родителите за по-добро съвместяване на професионал-

ния с личния живот. Право да подават заявления по проекта имат и родители на деца от 0 до 12 години. Добавена е и възможността да се включат многодетни родители, които са се върнали на работните си места, а децата им на въз-

С ДЕТЕ НА РЪЦЕ И БЕЗ РАБОТА: А СЕГА НАКЪДЕ?

раст от 0 до 12 години посещават детски ясли/градини, както и училище. Новият прием на документи ще продължи до изчерпване на финансовия ресурс. Затова ви съветвам да

Групи родители

побързате. Любимата ми част в този проект е и възможността детегледачи да бъдат бабите и дядовците, а проектът да заплаща минималната работна заплата на де-

тегледача за гледането на вашето детенце. Максималният срок за получаване на услугата „детегледач” е до 18 месеца или до навършване на 5 или 12 години на детето/децата.

Родителите, които могат да се възползват от услугата и желаят да подадат своите документи за кандидатстване, трябва да бъдат от следните групи:

та си и не са се върнали на работа;

• родители на деца от 0- до 5-годишна възраст (незаписани в детска ясла/градина), които имат осигурено работно място по трудово/ служебно правоотношение, или са самонаети/самоосигуряващи се лица, но към момента полагат грижа за деца-

• многодетни родители на деца от 0- до 12-годишна възраст, които са се върнали на работните си места, и децата посещават детски ясли/градини, както и училище (за целите на процедурата многодетни родители са тези, които имат три или повече деца на възраст до 12 години); • безработни лица, регистрирани в бюрото

по труда, които са родители на деца от 0- до 5-годишна възраст (незаписани в детска ясла/ градина), или безработни лица, които са многодетни родители на деца от 0- до 12-годишна възраст, посещаващи детски ясли/градини, както и училище. В рамките на 4 (четири) месеца от получаване на услугата за отглеждане на дете безработните родители трябва да започнат работа при работодател или като самонаето/самоосигуряващо се лице. АПРИЛ 2020 І

МАРИЯ ЯНЕВА СЪВЕТВА

Еднократна помощ за родители в неплатен отпуск Не чак дотам достатъчна и ефективна. Това е мярка за финансиране от държавния бюджет и цели подпомагане на родителите по време на извънредното положение във връзка с разпространението на Covid-19. Изплаща се еднократна помощ в размер на 375 лева на родителите, които са изчерпали платения си отпуск и са в неплатен отпуск. Условия Помощта се отпуска, когато самотен родител или и двамата родители са в неплатен отпуск от минимум 20 работни дни и не получават други социални помощи. Въведен е и подоходен критерий – максималният доход на член от семейството да е до размера на минималната работна заплата – 610 лева. Еднократна помощ за майки студентки Една мярка, която последните години претърпя доста промени, за да бъдат избегнати злоупотребите с фиктивно записване във вузовете само до момента на изплащане на сумата. В България на майките студентки в редовна форма на обучение се отпуска по закон еднократна парична помощ в размер на 2880 лева. Доста трудно за изпълнение се явява като условие изискването майката студентка да не е работила на трудов договор, т.е. да не е в отпуск по майчинство към момента на кандидатстване за паричните средства. Паричната сума не се изплаща наведнъж, а в рамки72

І АПРИЛ 2020

те на два пъти. Това условие е с цел да гарантира, че ще запишете и следващ семестър в университета. Няма значение под каква форма следвате – дали сте бакалавър, магистър или докторант. Също така детето не трябва да е оставено за отглеждане в дом, или да сте дали попечителските права на друг човек. Детайли Молбата и документите за кандидатстване трябва да се подадат не по–късно от 6 месеца от датата на раждане на детето. Ако закъснеете и един ден, няма да ви бъде отпусната помощта. Ако ви одобрят, ще ви преведат по банков път 1440 лева, а при записване на следващия семестър и представяне на бележка, удостоверяваща това, ще получите и остатъчната сума от 1440 лева. Държавата вече има и механизми да изиска да й се върнат парите от първия транш, ако не запишете да учите и през следващия семестър, за който да ви преведат втория транш.

С ДЕТЕ НА РЪЦЕ И БЕЗ РАБОТА: А СЕГА НАКЪДЕ?

Според законовия регламент ви е необходим пакет от следните документи: - Молба-декларация по образец; - Уверение от съответното висше учебно заведение; - Копие от акта за раждане на детето; - Лична карта на майката; Документите се подават в Дирекция ,,Социално подпомагане”

по постоянен адрес на майката. Ако сте майка студент, моят съвет е също така да проверите и регламента на самото учебно заведение, тъй като някои от тях отпускат стипендии за родили студенти. Еднократна помощ при започване на първи клас Право на еднократната целева помощ за ученици имат семейства, чиито деца са записани за първи път в първи клас на държавно или общинско училище и средномесечният доход на член

от семейството за предходните 12 месеца преди подаване на молбата-декларация е по-нисък от 400 лева или равен. Този доходен критерий не се изисква за деца с трайни увреждания, деца с един жив родител и деца, настанени в приемни семейства и в семейство на роднини или близки. Към молбата-декларация по образец се прилагат следните документи: 1. Удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадена молба-декларацията – за лицата, работещи по трудови или по служебни правоотношения; 2. Удостоверение, че детето е записано в първи клас на държавно или общинско училище, издадено от съответното училище; 3. Копие от заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” и/или решение на съда за настаняване на детето в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 4. Удостоверение за раждане на детето (за справка); 5. Лична карта (за справка); 6. Протокол на ЛКК (ако има такъв); 7. Копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК (при наличие); 8. Удостоверение за наследници (само в случаите по чл. 10а, ал. 4, т. 2 ЗСПД); 9. Удостоверение за семейно положение (само в случаите по чл. 10а, ал. 4, т. 2 ЗСПД).  АПРИЛ 2020 І

МЛАДИТЕ В АРТ

„В ОБРАЗНАТА ДИАГНОСТИКА ИМА НОТКА НА ТВОРЧЕСТВО“ В рубриката ни МЛАДИТЕ В АРТ днес ви представяме д-р Джулия Даниел Димова. Тя е само на 27 години, родом от Шумен. В момента е лекар-специализант по Образна диагностика. Докторант към Медицински университет в София на тема „3 Тесла магнитен резонанс на тумори на аднекси“. Д-р Димова е член на БАР (Българска асоциация по рентгенология) и ESR (European Society of Radiology). В свободното си време се занимава с йога, обича да чете. Вдъхновение намира в изкуството и природата под всякаква форма.

Д-р Димова, можете ли да ни разкажете защо избрахте лекарската професия?

Избрах лекарската професия, защото смятам, че смисълът на човешкия живот е в това да си добър и да помагаш на хората. Уважавам всяка професия, но в лекарската тази концепция е най-силно застъпена. Освен това, съм от лекарско семейство и както знаем децата често избират да тръгнат по стъпките на родителите си. Всъщност никога не съм имала други идеи за професия. Имах ясен план кога ще започнат уроците по химия и биология и къде ще кандидатствам. Така през есента на 2011 г. се озовах в Медицински университет – София.

акви са основните качества и ценности, които трябва да притежава един човек, за да ста-

І АПРИЛ 2020

не лекар?

На първо място трябва да бъде състрадателен. Необходимо е един лекар да притежава способността да поставя чуждите нужди пред своите, без това да го напряга. Търпението е изключително ценно качество в лекарската професия – пациентите имат нужда да бъдат изслушани и да се почувстват разбрани. Търпение се изисква и през дългия период на обучение и всички изпити, през които трябва да премине човек, преди да се нарече лекар. След това е важно никога да не спираме да се развиваме – винаги да сме готови да научим още нещо. И не на последно място трябва да сме добри един към друг – това важи за всички хора!

асочихте се към Образната диагностика. Защо? С какво

„В ОБРАЗНАТА ДИАГНОСТИКА ИМА НОТКА НА ТВОРЧЕСТВО“

Ви провокира точно тази специалност?

Образната диагностика е специалност, която тепърва се развива в България. Повечето хора я познават под името „Рентгенология“, което се е променило във връзка с разширяване на спектъра на методиките, които се използват за диагностициране на различни състояния. Привлече ме това, че тази специалност изисква обширни и разнообразни знания и е в помощ на почти всички останали специалности. В нея има нотка на творчество, тъй като всеки образен диагностик си изгражда собствен стил на описание. Винаги държи ума буден, кара те да мислиш и да се „ровиш“ за още информация. Освен това, има възможности за профилиране в редица тесни направления.

акво е мястото и ролята на образната диагностика при проблемното забременяване? Какво точно „виждате“? Колко е важна ролята на съвременната апаратура при диагностиката на различни проблеми на женското репродуктивно здраве? Случва ли се един лекар да „вижда“ един проблем, а друг – да не го види, или да диагностицира нещо друго?

Образните методи, в полза на репродуктивната медицина, се включват след преглед и клинична оценка от специалист акушер-гинеколог. Първостепенна роля имат все по-добрите ултразвукови апарати или познатите на всички ехографи. Ултразвукът е част от първичния преглед в кабинета на гинеко-

лога, където започва процесът по оценка на репродуктивното здраве на жената. Предоставя ни ценна информация за състоянието на матката, маточната лигавица (ендометриум) и яйчниците. Ултразвукът е особено важен както за тяхната, така и за нашата работа. Изследване По данни на редица проучвания от цял свят, при 30-40% от жените причината за безплодие се крие в маточните тръби. Хистеросалпингографията (ХСГ) е образното изследване, което осигурява оптимално изобразяване на маточните тръби под рентгенов контрол посредством въвеждане на контрастно вещество през влагалището. Благодарение на него могат да бъдат установени различни състояния не само на маточните тръби, но и на самата матка. Има ситуации, в които патологии, установени на някое от споменатите дотук изследвания, се нуждаят от доуточняване преди пристъпване към оперативно или друго лечение. В тези случаи се включваме ние с високоспециализираните образни методи – компютър томограф (КТ) и магнитен резонанс (МР). КТ намира по-широко приложение в онкогинекологията и не се предпочита при оценка на репродуктивното здраве. Това е сила на магнитния резонанс – модалност с много висока разделителна способност, при която липсва рентгеново лъчение. Благодарение на него можем да видим неща, скрити за останалите методи.

Причини за безплодие Част от състоянията, нарушаващи репродуктивното здраве, за които магнитният резонанс е особено информативен, са: ендометриоза, аденомиоза, маточни миоми, формации с яйчников произход. Причините за безплодие обаче невинаги са в малкия таз. Хормоналният баланс играе съществена роля. Едно нерядко състояние, наречено хиперпролактинемия (високи нива на хормона пролактин в кръвта), може да се дължи на наличие на патология в самата хипофизна жлеза, локализирана в мозъка. Тук отново на помощ идва магнитният резонанс, чрез който с много голяма точност можем да установим и да оценим такива находки. Ролята на съвременната апаратура е от особена важност. Опитът на лекаря е на първо място, но апаратът отговаря за качеството на образа, на който разчитаме. В живота може да се случи всичко, включително и различни специалисти да видят различни неща. Ето защо работата в екип е от огромно значение. Важно е да има комуникация между различните специалисти – да си помагаме, предоставяйки необходимата информация на всеки колега, участващ в лечението на конкретния пациент.

олко е важна за Вас лично работата в екип?

Както казах по-горе - това може би е най-важното нещо. Колкото и добър да е човек в работата си, винаги е по-добър, когато работи в екип. Образната диагАПРИЛ 2020 І

МЛАДИТЕ В АРТ ностика е специалност, в която участие имат не само лекари, но и лаборанти и медицински сестри. Когато екипът е една добре смазана машина за работа и всеки дава най-доброто от себе си, резултатите са налице.

ак съобщавате недобрите новини на пациентите?

Все още имам малък стаж в разговорите си с пациенти, но изводът, до който съм достигнала, е, че лекарят винаги трябва да излъчва спокойствие. При нашите изследвания обхващаме цели области от човешкото тяло и понякога е възможно да открием нещо, което не търсим – което не е било обект на изследването. Тези ситуации са може би най-деликатните, тъй като трябва да информираме човека за нещо, за което съвсем не е подготвен. Думите, с които си борави всеки лекар, са една от най-големите ценности в неговия арсенал. Подборът на положителни думи е важен за по-лесно възприемане на ситуацията – точно както Вие използвате думата „недобри“ вместо „лоши“ във въпроса си!

д-р Джулия Димова с баща си д-р Даниел Димов, специалист по асистирана репродукция в Шумен

І АПРИЛ 2020

ащо избрахте да останете в България?

Защото смятам, че имам какво да науча от лекарите в България. Защото обичам семейството си и приятелите си и искам да бъда близо до тях. България има много добри лекари и е важно да ги пази и цени. Загубата на кадри, бягащи на Запад, е проблем, който вече оказва влияние върху системата. Разбирам колегите, които заминават, но силно вярвам, че има за какво да се борим тук и се надявам повече от тях също да по-

вярват в това.

ткъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да работите това, което обичате?

Едно от най-големите ми вдъхновения е моят баща, който е лекар и работи тясно с хора с репродуктивни проблеми. Енергията, която влага в работата си, и начинът, по който го прави, са истинско вдъхновение, вярвам, не само за мен. Следвам правилото на Конфуций, което гласи: „Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си.“ 

ЩАСТИЕТО ДА ДАДЕШ ЖИВОТ И НАДЕЖДА

ТИ СИ ЖИВОТЪТ: разказваме за осъзнатото донорство и различния начин да помогнеш на някого да има дете. Знаете ли, че в България има повече от 30 000 жени, които могат да станат майки единствено чрез извършване на ин витро процедура с донорска яйцеклетка? Звучи странно, нали? За някои хора това обаче е смисълът на целия им живот.

Донорството е висш акт на съпричастност към някой, който мечтае за дете. В България донорството на репродуктивни клетки е регламентирано в Наредба 28 и е строго съблюдавано от ИА „Медицински надзор“. През 2010 г. фондация „Искам бебе“ стартира национална кам-

ТИ СИ ЖИВОТЪТ

пания в подкрепа на донорството. Беше трудно. Имаше нужда от много информация, подкрепа и разбиране. Първият човек, който даде силен старт и вдъхновение на каузата ни, беше радиоводещата Милена Златкова от радио „Витоша“. Самата тя стана донор и до ден днешен подкрепя и донори, и нуждаещи се от донорска яйцеклетка жени - дава кураж и смелост!

ЩАСТИЕТО ДА ДАДЕШ

ЖИВОТ И НАДЕЖДА Днес ви представяме още една смела майка, която стана донор и говори открито за това. Да, трудно е! Но добрият пример е „заразен“ и ние в ИСКАМ БЕБЕ го знаем! Живеем Доброто всеки ден! Това е Бонка Василева, на 31 години, завършила е Спортното училище в Добрич. В момента се е посветила изцяло на отглеждането на прекрасните си деца! Споделя, че най-хубавите й спомени от детството са игрите без компютри и телефони. „Излизахме на улицата с приятелите ми и играхме куп игри“ - спомня си често Бони. Най-ценното богатство - да бъдеш добър човек - получава от родителите си Величка и Тошко.

Неведнъж Бони споделя с нас, че именно те са я научили на уважение към по-възрастните, да обича семейството си, да помага на хората в нужда и да бъде горда със себе си. „За мен родителите ми са най-прекрасните хора на света!“ – казва Бони. Кога стана майка и с какво се промени животът ти? За първи път станах майка през 2010 г., а второто си дете родих 5 години по-късно. След раждането на децата ми животът вече придоби истински смисъл. Дори понякога се питам как съм живяла, преди да ги имам. Майчинството е най-хубавото нещо в моя живот. Моите две прекрасни момичета ме изпълват с мноАПРИЛ 2020 І

ТИ СИ ЖИВОТЪТ

ЩАСТИЕТО ДА ДАДЕШ ЖИВОТ И НАДЕЖДА

го любов и надежди. Дори когато ми е най трудно, те са моят стимул да продължа да се боря с всички трудности! По-голямата част от твоите връстници все още не мислят да раждат деца. При теб как се случи? При мен всичко стана много бързо. Запознах се с моя съпруг, почти година опознавахме характерите си, „напасвахме“ се и както е по книгите – разбрахме, че сме един за друг! И за двамата семейството е най-висшата проява на любов! След 9 месеца се появи първото ни дете. За срещата ти с каузата ДОНОРСТВО – кога се случи и какво те мотивира да станеш донор? За донорството разбрах от моя приятелка, която вече беше започнала стимулация. Отначало бях скептична, понеже не бях запозната как точно се случват процедурите. Нали знаете, че когато не си чувал и не знаеш конкретни подробности за нещата от живота, винаги става така - скептичен си. Започнах да се интересувам, да чета за донорството. След това моята приятелка ме свърза с Валя - една прекрасна жена, която е координатор за донорството на фондация ИСКАМ БЕБЕ за нашия район. Тя започна лека-полека да ми разяснява всичко. Имах много въпроси. Не подозирах дори колко много жени имат такива проблеми. Чувството да си полезен на някого надделя над страховете ми и именно това беше големият стимул да направя първата си крачка в тази кауза. Дори не мога да опиша чувството - да разбереш, че можеш да дадеш живот и надежда на някой напълно непознат човек. 78

І АПРИЛ 2020

Нещо добро Към днешна дата мога да кажа, че това беше едно от най-правилните решения в моя живот. Защото човек преди да отиде на оня свят, трябва да направи нещо добро и в този. След като реших да стана донор, започнаха моите изследвания. Никога няма да забравя ранните ми срещи с Валя сутрин и забавлението по пътя, докато пътувахме за Тутракан. Силно чувство за съпричастност изпитах и при срещата ми с д-р Любомир Бойчев, който ми обясняваше всичко, следеше стимулацията (абсолютно безболезнена беше). Процедурата продължи около 2 седмици, през които с Валя ходихме около 5 пъти. Последва пункцията, която също е около 15 минути, също напълно безболезнена, защото е под пълна упойка. Винаги споделям за радостта си не само заради мисълта, че дарих надежда на някое семейство да си има дете, но и заради щастието да се запозная с хора като Валя от ИСКАМ БЕБЕ - тези хора наистина са безкрайно отдадени и всеки ден правят добро за някого.

Партньорът ти подкрепи ли те? Да, подкрепи ме във всичко. Дори той ми поставяше инжекциите. Разказваш ли на близките ти приятели за твоята постъпка, граничеща с огромна саможертва? Как реагират на този акт? Смятат ли те за странна? Да, разказвам им. Те се гордеят с мен и с това, което съм направила, защото все пак съм пожелала да помогна на семейство да си имат дете – а от това няма по-хубаво нещо. И аз самата съм горда със себе си! Често чуваме от кандидат-донори въпроса: „Това дете, което може да се роди от моята яйцеклетка, мое ли ще бъде?“ Как отговаряш ти? Казвам им, че това дете не е тяхно, защото нито са го заченали, нито са го носили в утробата си, нито са го родили или отгледали. Жените донори трябва да са осъзнали тази своя постъпка като акт на дарение. Моят съвет е да пристъпят към донорството, само ако са напълно сигурни в достойнството на своята постъпка. Ако имат колебания, просто да не го правят. Много често говорим по този въпрос с Валя, срещаме се с жените, обясняваме. Осъзнавам, че не всеки е готов да бъде донор, но който веднъж е станал, сякаш става притегателна сила за добрини. Как се предава Доброто нататък? Доброто се предава, когато го споделяш с хората и когато успееш да ги докоснеш с това, което си направил! Как ще завършиш изречението „Любовта е...“ Най-могъщата сила! 

Донорството на яйцеклетки или как майки помагат на бъдещи майки

„Станах майка благодарение на дарена яйцеклетка. В тази яйцеклетка е имало толкова много любов, че днес аз съм готова да раздавам щастие...”

Защото ти си ЖИВОТЪТ!

Милена Златкова радиоводещ Радио „Витоша“

„Аз станах донор. И после още много майки в цяла България чуха и... направиха същата крачка.“ 0700 700 17 Национална телефонна линия 0892 475 790 Валентина Иванова donorstvoto@gmail.com info@iskambebe.bg

Донорството с

Ако имате въпроси или искате да помогнете с информация на близките си, може да се свържете с нас: Главен координатор на донорската програма и координатор за Североизточна България Валентина иванова, тел. 0892 475 790 Координатор за Северозападна България Здравка Гергова, 0898 866 874. Координатор за Южна и Централна България ема Христозова, 0882 430 788. Отговорници за Централна и Северна България Вероника Михайлова, 0886 801 309 Венислава Гарсия, 0897 098898, 0893 008898 Всички ние от фондация „Искам бебе“ вярваме, че точно ТИ СИ ЖИВОТЪТ!