Списание Искам бебе 16

и здраво семейство

Безплатно издание Брой 16 Списание за репродуктивно и семейно здраве

ЩЕ ДОЙДЕ! ВЯРВАЙТЕ!

ДОЦ. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА ЗА ЕПИГЕНЕТИКАТА И СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ

МИРА ДОБРЕВА ОБИЧТА НА МАЙКАТА Д-Р ВЕСЕЛКА ХРИСТАМЯН

ЗДРАВИ ПО ПЪТЯ КЪМ БЕБЕТО

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ НЕВЕНА И СЕРГЕЙ СТАНЧЕВИ ИВО ВЕЛИЧКОВ ЗА ХИПНОЗАТА

ЕЛЕНА ДИМИТРОВА–АНГЕЛОВА НАШИТЕ ДОКТОРИ ДОЦ. Д-Р ЕМИЛИЯНА КОНОВА

СБОРНИКЪ НА АНГЕЛИНА БОНЕВА

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО МАЯ СТОЕВА

ЕНДО МАРТ 2022

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

Издател: Фондация „Искам бебе”

„ИСКАМ БЕБЕ” БРОЙ 16

Главен редактор: Радина Велчева

2 От редактора

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев

6 Новини 14 Да си родител е най-важната и отговорна задача

26

Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

22 Мечтите се сбъдват с търпение, вяра и любов

Снимки: Shutterstock.com

26 Нашите навици и действия се кодират в ДНК

32 Биорегенерация: Животът е безценен!

84

34 Прекрасни и щастливи

Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

38 Д-р Веселка Христамян: „Майката не просто обича, а обича повече от себе си!“

44 Мира Добрева: „Ще дойде, ще дойде, ще дойде! Вярвайте, моля ви!“

50 МЦ „Репробиомед“: Ние създаваме Вашето бъдеще!

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

38

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч.

52 Иво Величков за хипнозата 56 Доц. д-р Емилияна Конова: „Асистираната репродукция не е място и време за изява на его“

62 Как да останем здрави по пътя към

14

бебето

68 Сборникъ за здраве мазнините в диетата ни

84 Здрави, силни и красиви сбъдната мечта

Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

78 Ендометриоза и връзката с

90 Семейството като

Корица: Калина Арсова

90

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

БРОЙ 16 І

1

ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти: Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

Благовещение 2022: „Искам бебе“ на 15 години. Мая Стоева за радостта от майчинството.

Снимка: Калина Арсова

БЛАГОВЕЩЕНИЕ по време на война Скъпи читателю, Пиша този текст в началото на март 2022 г. Преди малко разговарях по телефона с млада жена на 27 години, която е бременна в девети месец и вчера е успяла да пристигне в България като бежанка от Украйна. Говорихме дълго, но това ще разкажа в друга история – когато бебето се роди и всичко бъде наред. Срещата с тази бъдеща майка ме върна години назад. Аз също съм майка. В началото на най-смелия пролетен месец март, точно преди 10 години – през 2012 г., сложих точка на моето бездетие! Мина Съдебното ни дело за осиновяване, което и до ден днешен е закичено с мартеничката на надеждата и любовта! Съдията, която водеше делото, стана права на крака и каза: „Вие, Радина и Божидар, съгласни ли сте, през Закона, да бъдете майка и баща на Йоанна?“. Светът около мен се залюля, загубих сякаш почва под краката си, а ако ми се отдадеше възможност да разперя ръце, със сигурност, с абсолютна сигурност, можех да излетя. Чувството да станеш майка има космически измерения – не може да се обясни с думи. Мълчиш и благодариш. Може би това е всичко в първия миг на Началото! Стените на Съда помнят не едно или две такива „ДА“! Понякога си мисля, че точно тези дълбоко изстрадани ДА поставят невидими тухлички в стените и са подредени така, че да пасват на майчиното сърце, кристалночисти, грижовно почиствани от прах и тъга, огрявани от смелото зимно слънце или докосващи с прохлада през знойното лято. От този ден вече щях да бъда майка. Закичихме съдийката с мартеница. Помня, че ръцете ми трепереха, докато се опитвах да я сложа на ревера й. Убодох се и добре че стана така… Поне имах оправдание за сълзите, кои-

2

І БРОЙ 16

11 родени бебета за 2021 г. за BILLA България. Обичаните личности на България за „Искам бебе“: Мира Добрева за силата на вярата. Д-р Веселка Христамян за могъщата майчина обич. Елена Димитрова–Ангелова разказва как да останем здрави по пътя към бебето. Нашите доктори: Доц. д-р Емилияна Конова, управител и клиничен имунолог към Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Све-

Ваша Радина

ОТ РЕДАКТОРА

та Елисавета“ – Пловдив. Нашите дарители: Невена и Сергей Станчеви за семейството като сбъдната мечта. Доц. Милена Георгиева за епигенетиката и стволовите клетки. Иво Величков за хипнозата. Ангелина Бонева представя „Сборникъ с бележки за хранене, лекуване, оздравяване, хигиена и здраве от 1868 година до днес“. Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве” споделя няколко идеи, чрез които можете да се включите в кампанията Ендо Март 2022.

то се изливаха като лечебен гейзер от очите ми и се търкаляха тежко по пода на Съда. Боли ме пръстът – й казах, ето кръв потече! „Колко добре Ви разбирам – каза съдията. Обичам ги тези дела! Връщат ми вярата в доброто на човечеството!“. А мен Доброто вече ме беше намерило – моята 9-месечна Йоанна събра в едно молитвите и сбъдването им. И всичко това – малко преди Благовещение! Баба Марта толкова удобно се настани в дома ни тогава. И до днес се връщам в оня момент, в който моята 16-годишна дълга и тъжна „бременност“ приключи и се втурнах в това невероятно приключение – да бъда майка. Днес, 10 години по късно, по същото време, пак през март, човечеството преминава през най-тежкото си изпитание от Новото време! Войната нахлу в домовете на стотици хиляди бъдещи и настоящи майки, вряза огнения си жезъл в очичките на милиони дечица и едва ли някой от сегашното поколение ще може да изчисли изплаканите и неизплакани сълзи по отнето-

БРОЙ 16 І

3

ОТ РЕДАКТОРА

то им детство. Да, това е жестоката истина. За бременните жени, новородените и малките деца войната има друго измерение. То нито започва на фронта, нито ще завърши там. Защото майките сме призвани да пазим тайната на зачатието! Очакването за случването на живота е Свещенодействие! Никой няма право да нарушава тази Святост и тишина. Жи-

4

І БРОЙ 16

вотът идва тихо, на пръсти и не дава обяснения. Животът идва с първа глътка въздух и силен плач – точно толкова, колкото да сложи печата „Нов живот“! Сега обаче, точно в месеца на БлагоВещението, започна война! Войната е онова опустошително, грозно и беззъбо чудовище, което настанява огромния си търбух в умовете на

майките и започва да пуска пипалата си навсякъде. Войната унищожава домовете на майките. Майките тръгват нанякъде – бягат, остават без храна и вода, плачат и се молят. Молят се, за да имат сили да намерят дом, за да спасят живота – този, който се е впил в тях, и този, който чака, за да дойде. Тук и сега. Аз видях това тулови-

ОТ РЕДАКТОРА

ще на войната. Виждам го вече много дни в очите на майките, които прегръщам и не мога да намеря думи, с които да дам утеха. Вече знам как мирише истинският страх – на пот и изсъхнала кръв по устните, на бебешко одеялце – окаляно в локвите, и шал, който е завивал много деца за много нощи.

Докато се прибирах тази вечер у дома, телефонът ми звънна отново и с последните си сили вдигнах – някак си очаквах, по последните лъчи на залеза, да долети нещо мъничко по-добро и красиво…

- Здравейте, Радина. Разбрах, че фондация „Искам бебе“ помага на бременните жени от Украйна.

- Да, казвам аз.

- Аз току-що си направих

тест и разбрах, че съм бременна. Ще ме приемете ли при вас? Аля е бягала 11 дни, за да стигне до България. Казва ми, че е имала болки в корема и много е плакала по пътя, но и за секунда не е предполагала, че може да е бременна. Сега говоря с нея – тя е на морето във Варна. Изпитва неистов страх – да не загуби бебето. Нали ще го родя,

Радина? Нали ще отида при най-добрите лекари? Нали мога да родя в България? Пита ли, пита… За бебето! И нито дума за войната. Знаех си… Благовещение е! Войната ще свърши, защото войните винаги свършват. Но майките винаги виждат искрата за Живот преди огъня и пепелта!

БРОЙ 16 І

5

НОВИНИ

ЗА ДОНОРСТВОТО НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ – ГОВОРИ ТАНЯ СТАНЧЕВА Донорството като възможност стана известно за мен още преди да стана майка. Вероятно някога някъде ми е попаднал материал (може би подобен на този) и си го бях решила – раждам три деца и дарявам яйцеклетки. Изобщо не ми беше известна процедурата – как протича, какво представлява, колко трае. Но знаех, че ще го направя. Началото на 2016 г. беше много разтърсващо за мен и съпруга ми. В рамките на по-малко от месец видяхме две чертички, разбрахме, че очакваме близнаци, а след това се сблъскахме и с диагнозата мисед аборт (задържан аборт – тялото има всички признаци на бременност, но плодът не се развива, в нашия случай и двата плода). Емоциите, през които минахме, нито могат, нито трябва да бъдат описвани и усещани. Всеки различно се справя с болката и моят начин беше да потърся хора, които са преживяли същото, за да разбера дали някога се намират отговори на въпросите. Попадайки в такива виртуални общности, разбрах за толкова много тежки истории, за борба, която продължава с години, за това, че понякога двама не стигат, за да се случи чудото на новия живот. Решителност Над 50 000 семейства в България имат репродуктивни проблеми и чакат за донорска яйцеклетка. Вече бях повече от сигурна, че при първа възможност ще го направя. За да дари генетичен материал, жената трябва да отговаря на два основни критерия – да е до 35 години да има поне едно живородено дете. Първия си син родих на 27 години, в началото на 2017 г. След като стана на една година, потърсих за първи път контакт с фондация, която работи в тази област. Оттам ме увериха, че процедурата е възможна, но трябваше да изчакам още малко – да спра да кърмя, относително да се нормализира хормоналният баланс в организма. В края на 2019 г. бях готова. Срещнах се с Валентина Иванова, консултант на фондация „Искам бебе“ за Североизточна България – страхотна, отзивчива, сърцата жена, която ме посрещна изключително топло, отговори на всичките ми въпроси и процедурата започна.

6

І БРОЙ 16

Аз всъщност нямах много въпроси – както вече казах, бях сигурна, че точно това искам. Тъй като тогава имах само едно дете, попитах дали това ще повлияе на възможността да имам още и бях уверена, че процедурата не просто няма да навреди, а ще помогне. Направени ми бяха необходимите прегледи и изследвания и започнахме. За мен всичко стана много бързо, буквално, между другото. Ходех на прегледи в обедната почивка, всичко се случваше по план, не съм имала никакви оплаквания и в един момент дори изпитвах съмнение, че нещата се случват както трябва, просто не ми се вярваше, че е толкова просто и лесно. Но беше. Два дни преди пункцията усещах лека тежест и подуване, за които бях предупредена. Деня на процедурата си го усещах като празник. Едно приповдигнато ми беше, развълнувано, посрещнаха ме усмихнати хора – лекари, акушерки и, разбира се, Валя. Ако кажа, че процедурата е приятна, определено ще излъжа. Приспаха ме и всичко свърши за броени минути. После ме оставиха да се възстановя, като Валя е била до мен през цялото За още информация: Главен координатор и координатор за Североизточна България Валентина Иванова 0892/475790 www.iskambebe.bg Mail: info@iskambebe.bg

НОВИНИ

време, докато се събудя. Прибрах се у дома и целият ден изкарах в леглото. На другия ден бях като нова. Процедурата бе успешна. Скоро някъде някой щеше да тръпне в очакване. Всъщност и аз тръпнех в очакване, макар да знаех, че нямам право да получа каквато и да е било информация. Но с цялото си същество усещах, знаех, че ще се случи. Процедурата приключи в края на ноември 2019 г. А в първите дни на март, съвсем непланирано и неочаквано видяхме отново положителен тест. Като че ли някой ми каза без думи „Благодаря!“, все едно ми се връщаше за доброто. Естествено, Валя беше един от първите хора, с които споделих, и не издържах – попитах само дали някой друг чака. През август 2020 г. една жена е родила дете, може би две, не знам. Но знам, че заради една малка клетка от моето тяло, някой живее, друг има смисъл и щастие в живота си и е сбъднал една от най-съкровените човешки мечти. Докато пиша, гледам двете си момчета как играят. И знам, абсолютно съм сигурна, че скоро пак ще се срещнем с Валя. Автор: Таня Станчева

БАЗАР НА РАДИО ВЕЛИКО ТЪРНОВО Близо 1 000 лева събра от благотворителния си базар фондация „Искам бебе” – Велико Търново. Средствата ще отидат за семейството на Ани и Иван от старата столица, които от дълги години искат да имат свое дете, съобщи Вероника Михайлова, регионален координатор на организацията. За осма поредна година в рамките на два дни – на 25-и и 26-и декември, „Искам бебе” бе почетен гост на Коледния базар в парк „Марно поле“, където жителите и гостите на града имаха възможност да закупят от предлаганите дарени изделия и по този начин да станат част от вълшебството, наречено „живот“! „Казвам се Ани от Велико Търново. На 42 години съм. Като всяка двойка, в която цари обич, която мисли в бъдеще за цялостно семейство, и ние с моя партньор Иван от доста време желаем да си имаме бебе. През годините бяхме пациенти на доста клиники в България, като последно правихме опит в Тутракан, но, уви, късметът и този път не беше с нас. Преминахме през различни етапи, през различни очертания в отношенията между близки и приятели. Падахме. Изправяхме се. Отчайвахме се. Продължавахме да вярваме. Полагаме усилия и не спираме да се надяваме. С Вероника се познавам отдавна, но не смеех да помоля за съдействие. Наскоро се пречупих и й писах. Решихме да действаме заедно. Искрено вярваме в силата на „Искам бебе“; вярваме, че те са нашият късмет в най-съкровеното ни желание да бъдем родители”, споделя Ани. Фондация „Искам бебе” предлага и свои календари за 2022 г. Могат да бъдат закупени чрез Вероника Михайлова. Събраната сума от продажбата на 50 от тях ще отиде по сметките на друга доброволческа кампания – „Капачки за бъдеще”. Фондацията разполага и продава и нейни ка-

лендари. Средствата ще бъдат преведени по сметката на кампанията. Според статистиката, около 145 000 двойки в България не могат да имат дете, а близо 40 000 се нуждаят от донорски генетичен материал. Като неправителствена организация, фондация „Искам бебе“ вече 15 години търси начини за оказване на допълнителна подкрепа – информативна, логистична, психологическа и не на последно място – финансова. Чрез различни инициативи и в тясно сътрудничество с крупни дарители и частни лица доброволците на фондацията също спомагат в каузата за разрешаване на демографския срив у нас.

БРОЙ 16 І

7

НОВИНИ

СРЕЩА В ДОБРИЧ На 8-и януари координаторът ни Валентина Иванова проведе среща с двойки с репродуктивни затруднения в град Добрич! С ясната цел да се раждат повече деца в България, Валя сподели информация, даде подкрепа на двойките, които имат репродуктивни проблеми и се нуждаят от насока, окуражи ги. Като човек, преминал по този път и радващ се на три прекрасни деца, в разговорите си нашият представител сподели изживявания от личен опит, говори за даряването на яйцеклетки, сперматозоиди, обсъди много въпроси, свързани с донорството на генетичен материал в България. Въпреки заетостта си, Валентина Иванова е готова да помогне на всеки, който се обърне към нея за помощ. Тя планира тези срещи и пътувания да продължат и в бъдеще – както в гр. Добрич, така и в други населени места.

09.01.

08.01. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МАРИЯ ГЕОРГИЕВА, КООР- МИЛЕНА ЗЛАТКОВА – ОГНЕНОЧЕРВЕНОТО МОДИНАТОРЪТ НА ИСКАМ МИЧЕ, КОЕТО ТУПТИ СЪС БЕБЕ ЗА ДОБРИЧ! СЪРЦЕТО НА ИСКАМ БЕБЕ За Мария може да каВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ жем много добри неща, но най-важноГОДИНИ! то е, че нейният живот е преизпълнен с усмивки, с искрена обич – към семейството, приятелите, любимите ученици! Мария всекидневно помага на бездетните двойки в Добрич и региона, за да намерят пътя към жадуваната рожба, защото самата тя стана майка на великолепната Дара след дълги години очакване на Чудото! Мария е сърце и благословение за всеки, който се докосне до радостната й душа! Бъди здрава, Мими, и продължавай да случваш Добрините, както само ти можеш – с лекота и обич! Обичаме те!

8

І БРОЙ 16

Тя е звезда и майка! Тя е ярко слънце и смирена душа! Тя е винаги там, където Животът има нужда да бъде случван. Тя, всъщност, е истинското Лице на Донорството и до ден днешен остана вярна на каузата за споделеното майчинство и любов към ближния! Без уговорки и сделки! Тя е нашата Милена! Бъди здрава! Озарявай! Обичаме те, Миленка!

НОВИНИ

12.01. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МАРИЯ ЕНЧЕВА, КООРДИНАТОР ЗА МОМЧИЛГРАД И РЕГИОНА! Мими от години раздава сърце и душа за каузата на ИСКАМ БЕБЕ. Ние сме част от нейното семейство и нейния живот, за което благодарим от сърце. Мими, продължавай да бъдеш промяната, музата и вдъхновението за по-доброто утре! Бъди окрилена и положително заредена от твоето най-голямо чудо – Радина, както и подкрепяна и обичана.

2955 ЛЕВА ДАРИХА ЖИТЕЛИТЕ И ГОСТИТЕ НА ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ „ИСКАМ БЕБЕ” отправя огромна благодарност към администрацията на Община Белослав, към учителите, родителите и децата от детските градини в община Белослав и учениците от двете училища – НУ „Отец Паисий“ и ОУ „Св.Патриарх Евтимий“. Благодарим още и на ДГ „Дора Габе“ в с. Езерово за дарената сума от 307 лв. Благодарим, че с всяка изминала година даваме надежда на семейство от Белослав да сбъдне мечтата си за жадувана рожба!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МАЛКИЯ ТАНЬО ОТ СМОЛЯН! Синът на координатора ни Мария Караиванова стана на 9 години през януари 2022 г., а радостта ни е огромна, защото след 13 години борба за дете, днес Мария е най-щастливата майка на света. Нека Таньо да расте здрав и щастлив!

БРОЙ 16 І

9

НОВИНИ

ЗА ПОВЕЧЕ ДЕТСКИ ТОПЛИ КРАЧЕТА! На Атанасовден получихме голяма новина! Виждате ли тези красиви кошници с плетени чорапки? Медицински център „Феникс 87“, д-р Надежда Стивасарска (акушер-гинеколог) и всички партньори и приятели на МЦ „Феникс 87“ – София организират благотворителна дарителска кампания в полза на „ИСКАМ БЕБЕ”. Поставихме специална дарителска кутия в центъра, в която всички, които желаят, могат да дарят средства и да зарадват близък с топли чорапчета! Д-р Надежда Стивасарска и Ласко Велик Лазаров ще дарят всички набрани дарения на ИСКАМ БЕБЕ! Благодарим!

НА 21 ЯНУАРИ – БАБИНДЕН, ПРАЗНУВАХМЕ РАЖДАНЕТО НА 11 НОВОРОДЕНИ ДЕЦА! Благодарим на екипа на BILLA Bulgaria за съпричастността към каузата на „ИСКАМ БЕБЕ” и направеното дарение от над 50 000 лева. Заедно успяхме да помогнем на 27 двойки с репродуктивни проблеми, като им дарихме средства за изследвания, манипулации, лекарства, инвитро, раждане и др. Честитим празника на всички лекари, акушерки и хора, съпричастни с раждането на живота, и им благодарим за старанието, за денонощния труд, за професионализма и огромните сърца! Пожелаваме им да бъдат здрави, да продължават да сбъдват щастие! Снимка: Kalina me Snima. Бебетата Борил и Радмил са бебета на кампанията ни с BILLA Bulgaria.

10

І БРОЙ 16

ШАНС Нашите приятели ДЮССИ „ALLEGRA“, гр. Стара Загора, предлагат невероятен шанс за всички деца на възраст 5-16 години, които искат да се докоснат до сцената чрез изкуството на танца, пеенето и актьорската игра, като участват в новия им авторски мюзикъл. Готовата продукция ще бъде в подкрепа на каузите на СНЦ „ДЮССИ Allegra“ и фондация „Искам бебе“.

ВЕСЕЛИН Това е Бебе ВЕСЕЛИН – талисманчето на ИСКАМ БЕБЕ за БЛАГОВЕЩЕНИЕ във Велико Търново. Той се роди точно на 25 март 2021 г., благодарение на средствата, които събрахме от кампанията „С цвете в ръка срещу репродуктивните проблеми“ на младежите от РОТАРАКТ – Велико Търново.

НОВИНИ

12 БЕБЕТА, ЗАЧЕНАТИ ИНВИТРО, СА РОДЕНИ ПРЕЗ НОЕМВРИ И ДЕКЕМВРИ МИНАЛАТА ГОДИНА ВЪВ ВАРНА

05.02. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА НАШИЯ КООРДИНАТОР ЗА ГР. ПЕРНИК И РЕГИОНА БОРЯНА!

Родителите са получили помощ от общинската програма за финансиране на лечението на двойки с репродуктивни проблеми. За цялата 2021 г. инвитро бебетата са 44 (22 момичета и 22 момчета), а от 2015 г., когато започна програмата, вече са родени 124 деца. От дирекция „Здравеопазване“ към Община Варна, която финансира процедурите, напомнят, че двойките, които искат да кандидатстват, могат да подават документите си (искане, декларация, медицинска документация) на гише №13 в сградата на Община Варна.

Бубе, благодарим, че гориш в каузата на ИСКАМ БЕБЕ. Благодарим ти, че даваш сигурност и спокойствие на всички двойки, на които помагаш по пътя към желаното дете. Благодарим, че сме заедно и гледаме в една посока. Пожелаваме ти споделеност, обич и здраве! Бъди и сбъдвай!

09.02. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ЕМИ ХРИСТОЗОВА! На 09.02. личния си празник отбеляза нашият координатор за гр. Пловдив и донорската програма на „ИСКАМ БЕБЕ” в региона – Еми Христозова. Еми, пожелаваме ти да продължаваш да бъдеш подкрепа за нашата кауза, да сбъдваш мечти и да зареждаш с вяра в чудеса още повече български семейства. Благодарим, че си с нас! Пожелаваме ти здраве, обич, вдъхновение и муза. Бъди!

10.02. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА „ИСКАМ БЕБЕ” МАРИЯ ЯНЕВА! Мария е част от МЛАДИТЕ в „ИСКАМ БЕБЕ”, които се присъединиха към каузата през последните години, давайки нов поглед и посока във фондацията. Мими, благодарим, че си „ИСКАМ БЕБЕ” и че пое отговорността да си председател на фондацията. Пожелаваме ти попътен вятър във всяко начинание, да си обичана и подкрепяна, както и здраве на теб и цялото ти семейство!

БРОЙ 16 І

11

НОВИНИ

27 ДВОЙКИ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ ПОЛУЧИХА ПОДКРЕПА ОТ BILLA БЪЛГАРИЯ ПО ПЪТЯ КЪМ МЕЧТАНОТО РОДИТЕЛСТВО 11 бебета са родени през 2021 г. в резултат на съвместната иниациатива с фондация „Искам бебе“, за която компанията дари над 51 000 лева. 2021 г. е шеста поред, в която BILLA България и фондация „Искам бебе“ обединяват усилия, за да подкрепят по-голям брой двойки с репродуктивни проблеми. Търговската верига дари над 51 000 лева на организацията – ресурс, който обезпечи разходите за медицински изследвания, прегледи и инвитро процедури на български семейства. По този начин, тя даде шанс на 27 двойки да сбъднат мечтата си за дете. В резултат от партньорството, през изминалата година са родени 11 здрави бебета. „В BILLA България ценим ролята на семейството високо и смятаме, че всички двойки заслужават равен шанс за родителство. Това е и основен мотиватор за дългогодишното ни партньорство с фондация „Искам бебе“. Разбира се, всички наши усилия не биха били възможни без доверието на нашите клиенти, които ни подкрепят ежедневно, избирайки да пазаруват в обектите ни в цялата страна, и без съпричастността на служителите, които също припознават каузата,“ сподели Вигинтас Шапокас, изпълнителен директор на BILLA България.

BILLA България подпомогна дейността на фондацията с допълнителни 5 000 лв., които обезпечават създаването на нов уебсайт на фондация „Искам бебе“, представен точно в Деня на родилната помощ. Той предоставя важна информация на двойките, които се нуждаят от асистирана репродукция, разказва историите на десетки семейства и разглежда в детайл програмите, свързани с инвитро процедури и ранно детско разитие.

12

І БРОЙ 16

„От старта на съвместната ни инициатива с BILLA България, повече от 70 двойки получиха необходимия финансов ресурс за инвитро процедури и шанса да са една крачка по-близо до мечтата за дом, изпълнен с щастие и детски усмивки. В рамките на миналогодишното издание посрещнахме три нови двойки близнаци и видяхме усмивките на родители, които дълго време са се борили да имат свое дете,“ сподели Радина Велчева, основател на фондация „Искам бебе”. Съвместната иниациатива между BILLA и фондацията стартира през 2016 г., под надслов „За повече деца в България“. BILLA приема за свой ангажимент търсенето на работещи решения и затова се фокусира върху разрешаването на един от най-наболелите социални проблеми в България, а именно – ниските нива на раждаемост.

НОВИНИ

12.02. – РОДИ СЕ САМУИЛ! Скъпи приятели, Огромна е радостта ни – на 12.02. се роди едно от най-дългоочакваните бебета на „ИСКАМ БЕБЕ”! На 11 февруари в семейството на Ели и Съни от Варна проплака Самуил. Благодарим на дарителите – семейство Станислава и Венцислав Колеви от Белослав (на снимката), които дариха пари от своя сватбен ден, за да се сбъдне нечия жадувана мечта! Разбира се, за да се появи САМУИЛ, най-голямата заслуга е за вярата и упоритостта на мама Ели. Вече почти загубила надежда, 35-годишната Ели видя двете чертички на теста за бременност при д-р Кателия Александров от инвитро клиниката във Варна. Чудесата се случват! Вярвайте! Във всяка една секунда към нас идва нещо Добро! Нека имаме сетивата, за да го видим и преживеем! Благодарим и на нашия координатор от Варна Валентина Иванова, която напоследък все по-често носи толкова добри вести!

БЛАГОТВОРИТЕЛНА ИНИЦИАТИВА ЗА „ИСКАМ БЕБЕ“ НА ВЕНИСЛАВА ГАРСИЯ, КООРДИНАТОР НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НИ ЗА ПЛЕВЕН И ОБЛАСТТА На 14 февруари в Плевен от 11:00 ч., в Център за здраве, хармония и красота „Гарсия“, ул. „Дойран“ 144, координаторът на „ИСКАМ БЕБЕ” за област Плевен Венислава Гарсия откри собствена агенция за запознанства „Гарсия“. Част от приходите ще дарява на ИСКАМ БЕБЕ, за да се раждат повече желани деца в Плевен! Ето какво написа в поканата към гостите си Вени: „Психолог съм по образование, майка на 4 деца, баба на още 3 и активен гражданин, борещ се за каузата на фондация „ИСКАМ БЕБЕ” – да се раждат повече българчета в нашия обезлюдяващ се край – северозападният. А скоро ще се наричам официално и мачмейкър. От няколко месеца работя по една своя мечта – да намирам най-доброто съчетание на човешки души, търсещи своята половинка. Оказва се, че неуспехът се дължи най-често поради липса на време! На финала на седмицата на брака (7-14 февруари) и в деня на влюбените – 14 февруари, ще обявя своята нова страст и кауза: професионална сватовническа агенция „Гарсия“. Вярвам в успеха да откриваме двойки с висока съвместимост, защото вярвам, че всичко е любов! Не носете цветя и подаръци, а дарете сумата, която се отделили за това, в Дарителската кутия на фондация „ИСКАМ БЕБЕ“ – за да се роди желана рожба!“. Нашият екип пожелава на Вени и нейния екип успех!

БРОЙ 16 І

13

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

Коя е Мая?

Да си родител е най-важната и отговорна задача 14

І БРОЙ 16

Мая Стоева е на 36 години. Завършва Технически университет в София, специалност „Приложна математика“, и „Управление на човешките ресурси“ в УНСС. Още от студентка работи като сервитьор, готвач, администратор в хотел. След това работи в компания, която се занимава с кино и телевизия. „После „Биорегенерация“ ме открадна и така вече 8 години. Започнала съм от подреждане на документи и папки“, казва Мая. Днес тя е административен директор на най-голямата българска банка за стволови клетки „Биорегенерация“. Обожава да готви за голямото си семейство и за приятели. Мая е щастлива майка на 2-годишната Марина.

ДА СИ РОДИТЕЛ Е НАЙ-ВАЖНАТА И ОТГОВОРНА ЗАДАЧА

К

акво дете беше, Мая? Какви са ярките спомени от детството ти и какво наследство от ценности ти завещаха родителите ти? Според мама не съм била много послушна. Израснала съм в голямо семейство. Имам трима братя – единият е по-голям от мен, а другите двама са еднояйчни близнаци, по-малки са от мен. Още се чудя как майка ми и баща ми са успели да ни отгледат, изучат и възпитат така добре.

Изключително съм им благодарна, че ме научиха на ред, дисциплина и работа. С толкова много братя всъщност нямах избор. Още си спомням момента, в който се преместихме в новия апартамент. Мама ни беше строила в две редици с братята ми да помагаме в пренасянето на багажа. Тичахме от единия вход в другия с възглавниците и се смеехме. От малка трябваше да се грижа за по-малките си братя, заедно с големия брат. Много се сърдех на мама,

че ме караше да ги храня, да им бърша дупетата, да ги забавлявам, след това да ги взимам от училище, да пишем домашни с тях и т.н. Но това ме направи такава – отговорна и грижовна впоследствие, без да мрънкам. Много се чудех като малка, защо е нужно да сме толкова много деца? Днес вече знам – щастлива съм с трима братя зад гърба, готови да помагат и да ме защитават, а къщата на мама и тате винаги е пълна.

БРОЙ 16 І

15

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

Спомени Аз съм от щастливите деца, които имаха възможност да прекарват по цяло лято на село – при баба и дядо. Играехме на воля и след добре свършена работа в градината или на двора при животните, получавахме по един сладолед – най-хубавата награда. Яздехме магарето, гонехме кокошките из двора, опитвахме се да доим кравата, биехме се кой да нахрани зайците. Ходихме да берем дини с дядо и като се изморим, той ни слагаше до каруцата, режеше две дини наполовина и ни оставаше да ядем, докато той товареше. Изхранването ни беше лесно – хляб, сирене, диня, домати, а за вечеря – пилешка супа. Ах, тази супа, никога няма да забравя вкуса й. Благодарение на голямото ни семейство, се научих на толкова много неща – отговорност, уважение, възпитание. В кръга на шегата – често с братята ми се карахме за течния шоколад в тубичка или друга такава дреболия. Понякога ми се иска да бъда малко егоист, да помисля за себе си, но и до ден днешен много трудно ми се получава. Грижата за по-малките ми братя и всъщност наличието на толкова братя, ме научи първо да мисля за тях, а после за мен. Така съм и досега, не само с тях.

К

ак протича един твой ден днес – между „Биорегенерация“, семейството и приятелите? Как съвместяваш работата и грижата за малката Марина?

Организирано! Вече не разполагам аз с времето си – Марина и „Биорегенерация“ правят графика ежедневно. Станала съм много по-експедитивна. Някои хора могат да кажат, че съм лоша майка, но много ми харесва да ходя на работа. Всяка майка знае какво е – понякога е добре да обядваш, без някое дребосъче да ти дърпа лъжицата от устата, или да говориш по телефона, без да се чува бебешки смях или писък. Или както си казваме с Веско – и мама е човек, нали? И така всеки ден

– щастие на работа, пълно щастие вкъщи и малко сън, за да презаредим батериите, ако Марина позволи, разбира се. Сега вече съм напълно наясно какво значи да ходиш на работа и да гледаш дете, а на работещите родители с две и повече деца, все се чудя как успяват с всичко. Те са герои за мен. А на моята майка с четири деца – отгледани, възпитани, хванали пътя си в живота, а тя – здрава до ден днешен в отлична форма – мисля, че паметник трябва да се вдигне.

Р

азкажи ни за твоя път към Маринка? Как и кога се решихте с Веско да имате дете и задаваше ли си въпроса „Ще успея ли да се справя“? С Веско сме заедно от около 8 години, всъщност той и „Биорегенерация“ нахлуха в живота ми по едно и също време. Рядко се случват две хубави неща едновременно, въпреки че тогава не знаех, че ще са толкова хубави. В началото въобще и не подозирах, че той ще е баща на детето ми, но ето... той е. Животът ни беше приключение, забавлявахме се, пътувахме и въобще не съм си и помисля-

16

І БРОЙ 16

ДА СИ РОДИТЕЛ Е НАЙ-ВАЖНАТА И ОТГОВОРНА ЗАДАЧА

ла, че ще стигнем дотук с него. Не бяхме обсъждали въпроса за дете допреди около 2 години. Той е по-голям от мен и има дете от предишен брак. Беше изпълнил дълга към обществото и сега с мен, както и аз с него, си живеехме прекрасно и безметежно. Но женското в мен се обади и както се шегувам с него и до ден днешен, му провалих живота. След като отпразнувахме идването на 2020 г. на следващата вечер, аз му казах, че искам той да е баща на детето ми, той отговори с „да“ и така „съсипах“ всичките му мечти за скучен и спокоен живот. А въпросът „Ще успея ли да се справя?“ още кънти в главата ми и отговор няма. Правя каквото мога и засега май се справям, ще видим занапред.

К

ак реагира, когато разбра, че си бременна? Какви бяха страховете и надеждите ти? Когато видях двете чертички, просто не повярвах, дори и след кръвния тест още не вярвах, че съм бременна. Всъщност забременях изключително бързо, а това в моята представа нямаше как да се случи. След като започнах ра-

бота в „Биорегенерация“, се сблъсках със суровата действителност и борбата на толкова много двойки да се сдобият с дете. Разбира се, след като решихме с Веско да имаме дете – всичко, минало пред очите ми за толкова години, така хубаво се завърна с бясна скорост и такъв хубав сценарий си натворих, че Стивън Кинг и Хичкок само могат да ми завидят. Не казах на Веско, защото той щеше да ме набие буквално. Разказах му за това, чак след като чух как бие сърцето на Марина. Искрено се надявах, че ще родя едно прекрасно и здраво дете с всички крайници и атрибути, разположени на правилните места, прекрасни кафяви очи и черна гъста коса, но страховете не ме напуснаха през цялото време. Желанието ми се сбъдна. Единственият проблем е, че тази малка маймунка реши, че по-рано трябва да се представи пред мен, баща си и цялата рода, които я очакваха с нетърпение. Трябваше да я извадят месец и половина по-рано, но извадиха онова бебе, което си представях. Само малко по-слабичко, отколкото си мислех – 1 800 г. Затова се наложи да ми я поотгледат малко

в болницата и след като прескочи заветните 2000 г, си ми я връчиха най-тържествено да си я отглеждам вкъщи.

К

ак се справи с отглеждането на Маринка в първите седмици след раждането й? Трудно ли беше? Какво те крепеше? Както казах, тя се роди

по-рано и трябваше да поживее в болницата, преди да си я прибера вкъщи. Всеки ден идвах в болницата, за да я виждам. Беше ми изключително трудно, а на Веско още повече, защото той дори не можеше да я види (тогава не допускаха посетители, заради пандемията). Ден след ден се прибирах вкъщи, зареждах поредната пералня,

БРОЙ 16 І

17

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

вадех поредната сушилня (не смогнахме да свършим всичко след ремонта и да наредим багажа, преди да се роди детето), сгъвах дрехите и редях багажа по шкафовете и плачех. Плачех, защото се прибирах без нея. Веско се опитваше да ме успокои, но накрая само ме прегръщаше и подаваше кърпички. След като наредих къщата и дойде време да си я приберем, пак плачех – защо, вече не знам. Не можех да повярвам, че си е вкъщи при нас, че спи до нас. Само това исках (колкото и да ме беше страх и да изпитвах ужас от това дали ще се справя) – тя да си дойде вкъщи.

С

какво те промени майчинството?

Като цяло не съм се променила особено, поне аз така си мисля. Единствено реакциите ми станаха по-светкавични, след като проходи Марина. Ако питате близките ми обаче, нещата не стоят така – според тях първо – мозъкът ми е станал грахово зрънце (относно някои неща) и съм по-изнервена и припряна, отколкото преди. Но с недоспиване, грижа за моето дете и това на свекървата, с отговорностите на работа – как човек да не е припрян?

18

І БРОЙ 16

К

акво би накарало младите хора в България да родят дете днес и защо, според теб, раждането на първо дете се случва след 30 години? Раждането се случва след 30 години в по-голяма част от случаите според мен поради икономически причини – докато намерят стабилна работа, жилище и най-вече правилния човек, времето си лети. Като че ли отношението към живота и ценностите се промениха с годините. Докато преди беше – дай да си направим дете, пък ще го гледаме както можем, сега нещата са – дай да подсигурим всичко възможно, пък после ще правим дете. Сега младите първо гонят кариера, високи доходи, искат да грабят с пълни шепи от удоволствията на живота и после да гледат деца. Само че това „после“ може и да не се случи както те си мислят. Аз родих след 30, не заради кариера или пари, а защото Веско просто се появи по-късно в живота ми. Не знам какво би накарало младите хора да родят дете днес. Ако те сами не са съзрели за тази мисъл и нямат желание, няма какво да ги накара. Според мен, за да имаш дете, трябва да

го искаш и да си готов на всичко след това за него. Деца трябва да се правят и отглеждат с желание и любов, а не защото са те накарали или стимулирали по някакъв начин.

Р

азкажи ни за вдъхновяващата ти работа в най-голямата българска банка за стволови клетки „Биорегенерация“.

Какво те кара да работиш с този хъс? Да си призная – в началото ме хвана страх! Страх да не се изложа, като в същото време не исках да изложа и човека, който ме препоръча. Още си спомням ужаса, който ме обзе в първия ми работен ден – пристигнах на работа и седнах на едно малко розово столче! Колежката, която ме обучаваше, започна

ДА СИ РОДИТЕЛ Е НАЙ-ВАЖНАТА И ОТГОВОРНА ЗАДАЧА

орегенерация“ се превърна в мое второ семейство. Бях се зарекла като малка да не се занимавам с каквото и да било, свързано с болници, защото изпитвах ужас от миризмата на белина из болничните помещения и мисълта за кръв ме караше да потрепервам. А сега съм щастлива и благодарна, че успях да преодолея страховете си! Да, не съм медицинско лице, но съм тясно свързана с медицинските специалисти и с общи усилия правим живота по-добър.

П

ромени ли се отношението на младите български семейства към замразяването на стволови клетки?

да ми разказва, а аз слушах и записвах старателно. В края на работния ден ми връчиха служебния телефон, а на мен ми се прииска да се разплача. Толкова много информация, толкова много отговорности – а аз нищо не разбирах и нищо не знаех. Така живях в паника и ужас една седмица и след това си казах: „Мая, вземи се в ръце! Не си тук да се излагаш и хленчиш!“.

И ето ме сега, 8 години по-късно, с много нови знания, нови и ценни контакти, но и с дълбок респект към работата – да се развивам, де не сбъркам, да не се изложа. Трябваше ми време, за да разбера същността на работата ни и ползата от нея. След като осъзнах каква дейност извършва банката и че това, с което се занимаваме, може значително

да подобри здравословното състояние на хората, а дори и да спаси нечий живот, вече нямах причина да се колебая и отказвам да вървя напред. С работата си и позициите, които имам, успях да помогна на много хора и искам да продължавам да помагам. Когато хората около мен са щастливи, и аз се чувствам добре. Всъщност, екипът на „Би-

В последните години забелязвам промяна в положителна посока. Все повече семейства идват при нас с доста адекватни въпроси и наистина добре подготвени по темата. Информацията за стволови клетки стана по-достъпна. Леченията със стволови клетки се увеличиха многократно. Мисля, че хората осъзнаха какъв ресурс представлява този биологичен материал и колко безценно може да се окаже неговото притежание. Също ми прави впечатление, че на фона на послед-

БРОЙ 16 І

19

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ните няколко години и кризата, която постепенно настъпва, хората не се отказват от тази услуга.

З

ащо да съхраним стволовите си клетки от пъпна връв в България? Защото раждаме в България и защото услугата, предлагана тук, не отстъпва по нищо на тази, предлагана от чуждестранните компании. Защото възможността пробите да бъдат компрометирани, загубени или негодни, поради дългия транспорт и използване на куриерски компании, е сведена до минимум, близо до нулата. Защото всеки един момент буквално можете да си видите клетките и да посетите лабораторията. И пак – защото раждаме в България.

П

овече мечтател или повече реалист си в живота? Повече мечтател, но животът ме дърпа рязко в реалността. Въпреки това не ми пречи, докато шофирам или се опитвам да зас-

20

І БРОЙ 16

пя, да си помечтая за нещо хубаво и да се усмихвам на не толкова симпатичната реалност, която ни заобикаля.

К

ак презареждаш батериите?

Може да звучи банално, но все още имам нужда от пет часа сън без прекъсване и 30 минути свободно време, в което да седна с книга в ръце.

У

роците, на които искаш да научиш Маринка? Искам да науча Марина да бъде добра и отговорна!

Дали ще успея не знам, но ще дам всичко от себе си. Искам, когато порасне и се погледне в огледалото, да не се срамува от това, което вижда там!

К

акво би казала на хората, които все още не са сбъднали мечтата си за рожба? Ако смятате, че човекът до вас е правилният – действайте. Никога моментът няма да е подходящ, никога няма да имаме достатъчно финанси и време за отглеждане на дете! Да си родител е най-важната и отговор-

на задача, с която трябва да се справим през живота си. Колкото и да е трудно, всичко си заслужава – само заради усмивката и малките ръце, които те прегръщат, когато се прибереш у дома. Ако в този живот не си ухапан поне веднъж от малко човече с всичко на всичко 4 зъба в устата, защото си скрил бисквитите в шкафа, и не си замерян с биберон в 5 сутринта, докато се опитваш да спиш, а някой иска да си играе с теб, значи не си преживял нищо и животът губи цялата красота и смисъл.

ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ С ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И ЛЮБОВ Здравей, Поли! Разкажи ни малко повече за теб и твоето семейство – откога сте заедно, с какво се занимавате и бързо ли решихте, че е време за бебче, след като се събрахте? Здравейте! Ние сме семейство Захариеви. Аз се казвам Павлина, на 34 години. Завършила съм Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистърска степен – Учител по История. Съпругът ми се казва Милен, на 37 години. Той работи в сферата на ресторантьорския бизнес. Отскоро сме родители на близнаци. Те се появиха на бял свят на 14.12.2021 г. и се казват Вилиана и Радко. Със съпруга ми се познаваме от много, много отдавна, той е моята студентска любов. Запознахме се на 08.12.2008 г. През годи-

22

І БРОЙ 16

ните малката искра, която пламна тогава, се разгаряше, докато накрая стана един буен огън. Чертаехме планове за бъдещето, за дом, който да изградим, и за деца, които да изпълват дните ни с любов и щастие. Направихме крачката да заживеем заедно, а година по-късно – да станем семейство.

На 22.10.2016 г. си казахме заветното „Да“. И следващата стъпка бе да осъществим мечтата си – да имаме дете. Кога и как се озовахте пред кабинета на д-р Персенска? През годините съвсем случайно се запознахме със семейства, на които

д-р Персенска е помогнала и сбъднала мечтите им. Чухме историите им за дългата борба, усетихме болката им , но и радостта от голямата победа. Не сме и предполагали, че един ден и ние ще сме от двойките, на които ще им е необходима помощта на репродуктивната медицина, от специалист.

МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ С ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И ЛЮБОВ

След кратко лутане и един неуспех, записахме час за преглед при д-р Персенска. Никога няма да забравим деня, в който прекрачихме прага на кабинета й – февруари 2020 г. Влязохме плахо, малко обезверени. След направения преглед и консултация, начертахме план и си тръгнахме с надежда, вяра. Дадохме си сметка, че няма да е толкова лесно, но заедно с д-р Персенска ще извървим пътя до-

край, защото тя спечели доверието ни, вдъхна ни кураж. През какво преминахте до заветните две чертички? Нашият първи преглед при репродуктивен специалист бе през лятото на 2018 г. От половин година правехме опити за бебе и въпреки че знаех какво съветват специалистите, кога да се обърнем към тях, имах предчувствие,

че нещо не е наред. След направения преглед стана ясно, че имам синдром на поликистозните яйчници, а съпругът ми има отклонения в спермограмата. Тогавашният ни лекуващ лекар предложи да направим инсеминация и намекна, че има вероятност да стигнем и до инвитро процедура. Бяхме доста втрещени в този момент и, разбира се, без да му мислим, отхвърлихме тази последна възможност. Съгласихме се да направим инсеминация. Тя за голямо наше и всеобщо учудване беше успешна, с положителен тест. Направих си кръвен тест, който показа много високо ниво на бета ЧХГ и след 14 дни се установи, че съм бременна с близнаци. Ала радостта и щастието ни не продължиха дълго… В 7 г.с. се установи наличието на още един плоден сак, освен двата, които се виждаха. Оказа се, че и трите сака имат сърдечна дейност. Шокът беше голям. След направения преглед, поради медицински причини, репродуктивният специалист взе решение да премахне и трите сака и всичко да започне отначало. Изчакахме малко и подновихме опитите отново. Този път инсеминацията беше неуспешна.

БРОЙ 16 І

23

ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

Нов подход След всичко преживяно взехме решение да направим почивка. Да се отърсим от случилото се. Обещахме си да продължим, да не се отказваме. Дадохме си дума, че ще направим всичко необходимо, дори и инвитро процедура. Но не в тази клиника и не сега. Така изминаха 2018 и 2019 г. И така в началото на 2020 г. имахме нов план за действие и нов подход. Трябваше да направим още две неуспешни инсеминации, за да кандидатстваме за ЦАР фонда и да започнем инвитро процедура. Бяхме одобрени в края на годината, което означаваше, че ще започнем всичко отначало през 2021 г.

След всеки преглед разбирах колко грешна представа имах за ИНВИТРОТО, за самата процедура и за всичко, което се случва. Хвана ме яд, защо не сме пробвали по-рано, за да си спестим изгубеното време, мъка и разочарование. На 22.04.2021 г. направихме ЗЕТ трансфер и върнахме два ембриона. Този ден бе много специален и имах усещането, че нещата ще се получат. Положителния тест направих малко след Великден. Вярно е, че по Великден се случват чудеса!!! В средата на юни беше моят последен преглед при д-р Персенска и се впуснах в приключението да съм бременна с близнаци. Това е нашата история за дългия път към мечтаната радост. История, завършила с щастлив финал, като в приказките. Той нямаше да бъде такъв без помощта и грижите на д-р Персенска, д-р Михова и д-р Арабаджикова, както и целия персонал в МБАЛ „Надежда“. Сърдечно благодарим за човечността, професионализма и доброто отношение. Какво ти даваше сили да продължиш напред? В сърцето на всеки човек е заложена сила, която му

24

І БРОЙ 16

помага да продължи напред. Имаше ги моментите, в които си казвах , че нищо няма да излезе, че не може. Тогава моята половинка ми подаваше ръка, ставаше силната опора, от която имах нужда, за да продължа. Понякога той се разколебаваше и аз давах куража, който му бе необходим. Това, което ни крепеше, бе силното желание да създадем нашето мъничко съвършенство. Никога няма да забравя и думите на непозната, която засякох пред един кабинет в болницата. Бях много притеснена и неспокойна. Тази дама ме погледна и ми каза: „В тази болница се раждат най-търпеливите и най-хубави бебета!“. Разкажи ни повече за групата „Бебета на д-р Персенска“ и за срещите, които редовно организирате. След като станах пациентка на д-р Персенска, се присъединих към фейсбук групата „Бебета на д-р Персенска“. В тази група намерих приятели, съмишленици и жени – непознати, но със съдби като моята. Убедих се колко е напреднала медицината и какъв шанс дават инвитро процедурите на хората, които нямат деца.

Първата ми среща беше на благотворителния базар в Южния парк през лятото на 2020 г. Бях силно впечатлена от добрата енергия, която излъчваха хората. За специалното внимание, което получих, но най-вече за оказаната подкрепа. Смея да твърдя, че тази група ми донесе голям късмет. Очаквам с нетърпение всяка следваща среща, за

МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ С ТЪРПЕНИЕ, ВЯРА И ЛЮБОВ

да се запозная с новодошлите, с бебчетата, родени наскоро, и порасналите деца. Приемам тази група като моето голямо семейство и се радвам, че съм част от нея. Какво е за теб „От бебе за бебе“? Ще се опитам да отговоря с няколко думи – приятелство, подкрепа, кауза, нов живот!

Какво е за теб дарителството и има ли много хора в България, които се отдават на някоя благотворителна кауза? Когато подкрепям благотворителни каузи, се чувствам удовлетворена от това, че съм помогнала. Зная, че давам пример на своите приятели и на децата. Ръката, която дава, не обеднява. Това е начин на живот.

Имам много приятели, които се включват в благотворителни каузи. Прави ми впечатление, че напоследък все повече хора се включват в такъв тип инициативи. Дано тази тенденция се запази и още хора да се включат. Какво би казала на хората, които в момента се борят за своята рожба? Като човек, преминал през

такова изпитание, искам да кажа на двойките да не спират да се борят, да не се отказват, дори това да отнеме много време. Мечтите се сбъдват с търпение, вяра и любов. Пожелай си нещо! Пожелавам си здраве на мен и моето семейство. Пожелавам успех на всички двойки скоро да гушнат своите желани деца.

БРОЙ 16 І

25

БИОРЕГЕНЕРАЦИЯ: ЖИВОТЪТ Е БЕЗЦЕНЕН

НАШИТЕ НАВИЦИ И ДЕЙСТВИЯ СЕ КОДИРАТ В ДНК Разговор с доц. Милена Георгиева, дб.

За повече информация Доц. Милена Георгиева, дб Лаборатория по Молекулярна генетика Институт по Молекулярна биология – БАН Website: www. chromatinepigenetics.com Blog: Epigenetics4u SuperHuman podcast: Milena Georgieva Ratio podcast: Milena Georgieva LinkedIn: Milena Georgieva, PhD ORCID ID: Milena Georgieva Facebook: https://www.facebook. com/milena.ki1 YouTube: Milena Georgieva talks

26

І БРОЙ 16

Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология. Научните й интереси са в сфери, като молекулярна биология и генетика, епигенетика и съвременна биомедицина. Тя е автор на над 100 научни публикации в реферирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научноизследователски проекти към национални и международни агенции. Тя е научен консултант към международната Enago academy, която цели да подпомага учените от цял свят със съвети за академично развитие. Милена има специализации по генетика и епигенетика в Института Кюри и в Университета в Страсбург, Франция. Специализирала е биология на стареенето в Международния научен център по биоинженерство в Триест, Италия. Член е на Съюза на учените в България, на Европейската федерация на Биохимичните дружества и на Международния съюз по клинична епигенетика. Почетен член е на Консултативния борд към М3 Communications Group, Inc. Милена е ревностен комуникатор на науката, гост-лектор на многобройни фестивали и научни събития, чест гост в радио- и ТВ-предавания. Лектор е на TED платформата.

Едва ли в научните среди Ви задават често този въпрос, но кажете за нас – какво всъщност представлява епигенетиката? И за какво ни е важна тази наука на нас, обикновените хора? По дефиниция епигенетиката е наука, която изучава предаването на наследствена информация без промяна

НАШИТЕ НАВИЦИ И ДЕЙСТВИЯ СЕ КОДИРАТ В ДНК

в ДНК. Звучи интригуващо и наистина е така. Тази наследствена и извън последователността на ДНК информация, която ние предаваме заедно с ДНК на нашите бъдещи поколения, е закодирана в химическите модификации върху ДНК. Последните са в резултат от въздействието на различни фактори на средата – начин на живот, хранене, физическа активност, стрес, условия на отглеждане в ранна детска възраст, грижи в по-късна. Наричат епигенетиката „надгенетика“, защото името й идва от гръцката дума „епи“ – отгоре, над. Но е важно да отбележим, че няма ДНК и генетика без епигенетика и обратно. Епигенетиката включва всички химически модификации на ДНК и протеините, които я организират, които аз понякога наричам „грим“ върху нашите гени. Този

грим, тази биохимия върху нашите гени буквално контролира работата им. Тези специфични модификации са в основата на разликите между различните хора и дори между еднояйчните близнаци, между нас и другите видове. Имайте го предвид. Това е важно, когато започнем да коментираме силата на гените ни и да ги използваме като извинение за много от нашите вредни навици и поведение. Науката епигенетика буди много голям интерес от десетина години насам и въпросите, свързани с нея и значението й за здравето и живота ни, идват от най-различни сфери на интерес. В научната общност смея да твърдя, че тази наука е в основата на почти всички науки – природни, точни, хуманитарни. Вече говорим за епигенетика в медицината, в

екологията, в психологията, в ботаниката, в органичната химия. Научните епигенетични изследвания са насочени към изследване на начина, по който факторите на средата и начинът на живот влияят върху изявата на гените. Затова и тази наука е така всеобхватна в своите приложения. В момента едни от най-модерните терапии на онкологични, невродегенеративни и метаболитни заболявания се базират на разработката на епигенетични лекарства. Това са биомолекули, които таргетират изявата на гени, отговорни за появата и протичането на дадено заболяване. С други думи, цели се терапия с повлияване на молекулния механизъм на болестта, а не само симптомите. Това е прогрес в медицината.

Разбирам, че във всеки от нас е заложен код, генетичен код, който предопределя развитието ни, дори и болестите, които ще развием. Това означава ли, че всички ние сме обречени на това, което няколко поколения назад вече са правили? Точно в това е магията на науката епигенетика. Според едни от най-модерните проучвания в сферата на модерната генетика, стана ясно, че ДНК не е абсолютната ни съдба. Напротив, за много от нашите фенотипни и психологически характеристики, както и за проявата, и протичането на много заболявания, като онкологични, сърдечно-съдови, невродегенеративни – Алцхай-

БРОЙ 16 І

27

БИОРЕГЕНЕРАЦИЯ: ЖИВОТЪТ Е БЕЗЦЕНЕН

мер, Паркинсон, деменция, стареене и други, генетичният фактор е много слабо изразен до липсващ. В голяма степен факторите на средата, начинът ни на живот, медикаментите, които приемаме, вредните навици и други са в основата на по-голяма част от болестите при човека. Това най-вече важи за заболявания, които са комплексни и засягат не един или два гена, а цели метаболитни пътища, различни видове клетки и тъкани. И такива са заболяванията, които вече изброих по-горе. Затова и всичко, на което са били изложени нашите родители и прародители, има силен ефект върху химията на нашите гени и тяхната активност или липса на такава.

Енигматична красота Силата на думата „обречен“ обаче не стои в моменти, в които дискутираме биологични явления, защото в биологията и епигенетиката 1+1 никога не е равно на 2. И в това е енигматичната красота на науката за живота. Когато осъзнаем, че вредните навици на нашите родители и прародители имат въздействие върху нас, ние много по-осъзнато можем да се борим срещу тази предопределеност. И това е напълно възможно. Научен факт е, че не можем да променим нашите гени, но можем много успешно да променим тяхната изява чрез промяна в епигенетиката. Представете си, че вашите родители са заклети пушачи. Наистина в много от вашите гени тази „лоша“ епигенетика от навиците на вашите родители ще бъде отложена върху някои гени и вие ще я унаследите. Но, ако вие сте наясно със силата на епигенетиката, ще разберете, че ако внимавате, не пушите, правите разходки сред природата и редовно проверявате физиологичния статус на белите си дробове, имате шанс да намалите това вредно въздействие. Но забележете, казвам намалите, а не изтриете. Това е важен нюанс, който трябва да имате предвид. Защото научните данни показват, че някои от епигенетичните изменения са много постоянни и продължителни, а някои – невъзможни за изтриване. И в това се крие нашата отговорност като родители. Ние не предаваме само гените си и нашата наследственост. Ние предаваме и нашите навици, и начина си на живот чрез епигенетичната наследственост.

28

І БРОЙ 16

НАШИТЕ НАВИЦИ И ДЕЙСТВИЯ СЕ КОДИРАТ В ДНК

вроналното му развитие и пластичност. Такива деца в голяма степен са предразположени към множество синдроми и психични разстройства. Имат проблеми с паметта, с концентрацията, с говора и речта, със справянето със стрес. Нещо повече, при много се забелязва и дисфукция на органите в храносмилателната система, водеща до метаболитни нарушения и затлъстяване. С други, факторите на заобикалящата ни среда влияят много силно върху епигенетиката на нашите гени. Образно можем да кажем, че епигенетиката и отлагането на химически модификации върху ДНК и гените са рефлекция на всички стимули, които идват отвън.

Кои са факторите, които влияят на това какви ще бъдем? Какво остава отпечатък върху нашата ДНК?

Как и можем ли да променим своя генетичен код? Ако например нашите родители и техните родители са били с наднормено тегло и диабет – можем ли ние да се противопоставим на тази съдба? И как?

Всички фактори на заобикалящата ни среда влияят върху изявата на нашите гени, т.е. върху нашата епигенетика. Такива са начинът на хранене, физическата активност или по-скоро липсата на такава, излагането на продължителен стрес и дистрес, излагането на тялото и организма на вредни навици и въздействия. Има много примери за това. Научни данни показват, че когато новороденото не е отглеждано с любов или е отделено от майка си, специфична епигенетика се отлага в неговите гени, отговорни за не-

Ние не можем да променим своя генетичен код в никакъв случай. Наследствеността, която унаследяваме от нашите родители и прародители, не може да бъде променена. Можем обаче да променим изявата на тази ДНК чрез изработване на различна епигенетика, чрез промени в начина ни на живот. Разбира се, че ако сме носители на фамилна обремененост за затлъстяване и/или сърдечно-съдови смущения, има голяма вероятност и ние да страдаме от тези смущения. Но ако – запомнете това „АКО“, наистина се взе-

мем в ръце и се постараем да променим диетата и режима си на хранене, и засилим физическата си активност, тази унаследена епигенетика може да бъде пренаписана и променена. В това е и смисълът на една от най-силните фрази в Аюрведа: „Ние сме това, с което се храним“. В нея няма нищо пресилено или неистинско. Напротив, вече даже познаваме кои точно молекулни и епигенетични механизми повлияват това.

Какво значение има храненето към епигенетиката? Само то ли е ключът към развитието на заболяванията? Храната е много мощен епигенетичен фактор. Тя е източник на енергия и на жизненоважните микро- и макронутриенти за тялото ни. Известно е, че тя е източник и на тези химически молекули, които взаимодействат с ДНК и повлияват нейната епигенетика. За това разказах в списанието преди две години. Храната носи всички необходими молекули за модификация на ДНК и за промяна на нашата епигенетика. Има данни, че майки, които са бременни в първия триместър и не се хранят добре, могат да повлияят на невроналното развитие на детето. Не е случайна и суплементацията с фолиева киселина в този период. Фолиевата киселина е силен епигенетичен фактор, който не се произвежда естествено в организма. Тя се снабдява с храната. Нейната биологична активност се проявява едва след като бъде метаболизирана в тялото (основно в черния дроб) до Витамин В9 (фолат). Фолатът играе важна роля

БРОЙ 16 І

29

БИОРЕГЕНЕРАЦИЯ: ЖИВОТЪТ Е БЕЗЦЕНЕН

в производството на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), участва и в процесите на клетъчното делене и модифицирането на ДНК. Затова се приема за един от важните епигенетични регулатори, които приемаме с храната. Здравословният начин на живот, храненето с храни, богати на витамините А, С, D, Е и витамините от групата В, заедно с жизненоважни микроелементи, като цинк, селен, желязо, мед и фолиева киселина, са тези чудодейни вещества, които дават различните цветове в нашата ДНК, т.е. опосредстват химическите модификации върху гените ни. Цветовете в нашата храна модулират цветовете в ДНК (различната епигенетика), а това контролира активността на нашите гени. Това е много важно, защото гените регулират производството на хормони и други биоактивни молекули, и определят нашето съществуване.

Каква е връзката на епигенетиката със стволовите клетки? Стволовите клетки са най-енигматичните клетки в човешкия организъм. Те могат да бъдат различни видове, в зависимост от това, откъде и кога и в кой етап от живота се изолират. Затова е хубаво да правим разлика между ембрионални стволови клетки и зрели стволови клетки. Ембрионалните стволови клетки притежават огромен потенциал за специализация във всички видове клетки в организма. Използват се като източници на клетки за трансплантация, разработване на нови лекарства и като обект за изследване на ранните етапи от ембрио-

30

І БРОЙ 16

налното развитие. Плурипотентната природа на тези стволови клетки се основава на две противоположни техни свойства – поддържане на специфичните за диференциация гени в изключено състояние и едновременно с това запазване на възможността за тяхното включване, когато е необходимо. Учените са открили някои от предпоставките за състоянието на „стволовост” на тези клетки. Понастоящем се предполага, че в ембрионалните стволови клетки основна роля в тези процеси играят епигенетични механизми. Същото важи и за възрастните стволови клетки. Такива

са мезенхимните стволови клетки, които са открити в различни тъкани в организма и които играят роля на резервоар за поправка и регенерация на увредени тъкани. Пъпната връв, която традиционно се третира като биологичен отпадък, е ценен източник на мезенхимни стволови клетки. Получаването й е лесно и неинвазивно, а стволовите клетки, извлечени от нея, са по-млади и потентни от получените от други източници при деца и възрастни. В много малки количества мезенхимни клетки се откриват и в костния мозък, в пулпата (сърцевината) на млечния зъб, както и в мастната тъ-

НАШИТЕ НАВИЦИ И ДЕЙСТВИЯ СЕ КОДИРАТ В ДНК

кан. Разликата между тези клетки и специализираните в организма на човека не е в ДНК, а в епигенетичните механизми, които поддържат тяхната стволовост. Това е връзката между епигенетиката и стволовите клетки.

Може ли в такъв случай стволовите клетки да носят заболяванията на рода? Как лекуват, ако в кръвта ни са заложени всички заболявания? Слава богу, в кръвта ни не са заложени всички заболявания. Стволо-

вите клетки носят генетиката на източника, от който са изолирани. Така че, ако той или тя са носители на генетично заболяване, то ще бъде закодирано в ДНК на тези клетки. Епигенетиката от своя страна е уникална за точно този тип клетки. Тя е структурирана така, че да поддържа гените, отговорни за специализация на тези клетки в определен клетъчен тип, умълчани, но потенциално готови при сигнал от заобикалящата среда да включат програмата за специализация. В терапиите със стволови клетки се ползват именно тези свойства на тези клетки: тяхната виталност и способност да превключат към специализация в определен тип клетка, в момента, в който организмът има нужда от тях.

лагане на техники за намаляване на вредния ефект от стреса в нашето ежедневие, ние имаме всичките предпоставки да поддържаме епигенетиката си на добро ниво. Да държим „лошите“ гени в затворено състояние, а „добрите“ – в активно. Не е трудно, напротив. Осъзнатият избор във всичко, които правим, заедно с последователност и целеустременост, са достатъчните усилия да държат епигенетиката ни на добро физиологично ниво, а тялото и психиката ни – здрави.

Какво е необходимо да предприемаме като действия, за да подобряваме „епигенетиката“ на нашето поколение?

Ни най-малко. Просто не трябва да прекаляваме в това. Това е важният извод. Храненето и животът трябва да носят удоволствие и радост. Всяко нещо, което премине определени граници, се превръща в своята противоположност. Но аз не мисля, че здравословният начин на живот е труден, нито скучен. Напротив, човек може да живее много здравословно и красиво, когато подхожда с мисъл към всичко, което прави. Здравословната храна е толкова приятна, необходимо е прилагането на умни стратегии за пазаруване, готвене и сервиране. Тогава и броколите и зеленчуците се превръщат в изкуство. Толкова малко усилие е необходимо за тези важни крачки в нашия живот, които ще ни осигурят здраве, но и здраве на нашите деца и техните също.

Важно е да осъзнаем силата на епигенетиката и да живеем с мисъл за живота и наследството, което предаваме на нашите деца. Това далеч не са имоти, ценности или пари. Ние предаваме цялата плеяда от нашия начин на живот заедно с всички полезни и вредни неща, които правим в нашето ежедневие под формата на епигенетична наследственост. Тогава с мисъл за живот и хранене, с мисъл и последователен подход към подобряване качеството на нашия живот, съчетано със здравословно хранене, умерена и регулярна физическа активност, както и при-

Знаете тази стара шега, че от всичко хубаво или се пълнее, или е незаконно – трябва ли да се откажем от всички изкушения на масата?

БРОЙ 16 І

31

БИОРЕГЕНЕРАЦИЯ: ЖИВОТЪТ Е БЕЗЦЕНЕН

ЖИВОТЪТ Е БЕЗЦЕНЕН! „Биорегенерация“ е най-голямата българска тъканна банка и една от първите, които развиват съхранението на стволови клетки с най-съвременните и надеждни методи и технологии. Стартирала своята дейност през 2005 г., биобанката е единствена в България, която осъществява дейност и в областта на фамилно стволовоклетъчно банкиране и тъканно банкиране при донорство. Целта на банката е по-добра достъпност на високотехнологични услуги за българските семейства, по-високо качество на донорски материал за трансплантации, повишаване на информираността на обществото по въпросите на донорството и новите медицински постижения в областта на трансплантациите и регенера-

тивната медицина. „Биорегенерация“ разполага със собствени високотехнологични лаборатории и обучени специалисти, за извършване и подсигуряване на всеки един от етапите по вземане, обработка и съхранение на стволовите клетки. Стволовите клетки от десетилетия лекуват и спасяват живот заради уникалната им способност да се възпроизвеждат и превръщат в различни типове специализирани клетки. ТБ „Биорегенерация“ предлага извличане, обработка и съхранение на стволови клетки от пъпна връв и от пулпа на млечен зъб.

Как да се възползваме от услугите на банката или как да съхраним стволови клетки: За да заявите желанието си за съхранение на стволови клетки или да получите повече информация, трябва да постъпите по следния начин: 1. Да се свържете с нас на посочените координати.

2. Да получите пакета документи от нас, с който да се запознаете.

3. Да подпишете договор с нас възможно най-рано, преди да настъпи моментът на раждането (задължително трябва да имаме подписан договор преди раждането).

4. Да ни уведомите на спешната линия, когато започне раждането.

32

І БРОЙ 16

Координати на ТБ „Биорегенерация“: → Тел: 0882 373 318 → e-mail: office@bioregeneration.bg → www.stvolovikletki.com и www.bioregeneration.bg → Адрес: 1330 София, район „Красна поляна“ ул. „Блага вест“ 3, сградата на МБАЛ „Надежда“ 1407 София, МОЛ „Парадайс“, етаж 3 до МЦ „Надежда“

ЦЕНИ:

Договор БИОСЕЛ ПЛЮС – 5200 лв.

Договор БИОСЕЛ – 4400 лв.

Договор БИОКОРД – 3000 лв.

Договор БИОДЕНТ – 2300 лв.

- Съхранение на 2 вида стволови клетки – хемопоетични и мезенхимни стволови клетки - Период на съхранение – 20 години - Има възможност за разсрочено плащане и отстъпки - Съхранение на 1 вид стволови клетки – хемопоетични стволови клетки - Период на съхранение – 20 години - Има възможност за разсрочено плащане и отстъпки - Съхранение на 1 вид стволови клетки – мезенхимни стволови клетки - Период на съхранение – 20 години - Има възможност за разсрочено плащане и отстъпки - Съхранение на 1 вид стволови клетки – мезенхимни стволови клетки от пулпа на млечен зъб - Период на съхранение – 20 години - Има възможност за разсрочено плащане и отстъпки

БРОЙ 16 І

33

БИОРЕГЕНЕРАЦИЯ: ЖИВОТЪТ Е БЕЗЦЕНЕН

ПРЕКРАСНИ И ЩАСТЛИВИ Зададохме 3 въпроса на популярни и любими лица, които съхраниха стволови клетки в Тъканна банка „Биорегенерация“. Ето и как отговориха те.

ИВАНА АЛЕКСАНДРОВА Каква двойка бяхте, преди да станете родители? Преди да станем родители, си бяхме почти същата двойка, каквато и сме и сега – малко луди, големи оптимисти и мечтатели. Доста сме различни като характери, но мисля, че това ни помага да не си омръзваме и създава баланса, от който и двамата имаме нужда.

С какво ви промени появата на детето в живота ви? Появата на нашия син промени доста ежедневието ни – дните летят и всеки ден се случва нещо различно, а ние жонглираме с грижи за малкия, работа и време за нас. Определено ни направи по-силни и по-оценяващи човека до нас, виждайки го в нова светлина. Винаги съм знаела, че Боби ще е чудесен баща, и съм щастлива, че мога да го видя в тази роля.

Какво бихте пожелали на родителите, които се борят да имат дете? Пожелавам им, без значение колко трънлив и тежък е пътят към тази мечта, да намерят сили и надежда да продължават да се борят и да вярват в чудеса! Пожелавам им от сърце да изпитат радостта да държат своето дете в ръцете си, сълзите им да бъдат от щастие и да си спомнят с усмивка за тежките моменти, които вече са зад гърба им!

34

І БРОЙ 16

ПРЕКРАСНИ И ЩАСТЛИВИ

КАЛОЯН ДИМИТРОВ И НАДЕЖДА РОСЕНОВА Каква двойка бяхте, преди да станете родители? Бяхме ненаситни на пътувания. Постоянно кръстосвахме пътищата с количката ни и посещавахме всевъзможни места. Общо взето, създавахме си спомени. Сега не е така и много ни липсва да пътуваме, но обстоятелствата покрай малкия го налагат. Но ние знаехме, че това ще се случи. Ще изчакаме търпеливо до пролетта и газ – тримата!

С какво ви промени появата на детето в живота ви? С всичко! Буквално! Няма нито едно нещо, което да е постарому. Нито пиенето на кафе, нито миенето на зъби, нито дори гледането на мач. Нищо не е както преди... всичко е МНОГО ПО-ХУБАВО, защото имаме трети съквартирант, както се шегуваме. Хаха.

Какво бихте пожелали на родителите, които се борят да имат дете? Да имат вяра! В най-трудните моменти човек винаги се опира на вярата и на молитвите към Господ.

Всяко нещо чака във времето да се случи. Има една приказка: „Ще настъпи хубаво време за тези, които умеят да чакат“. Затова бъдете търпеливи, бъдещи родители. Ще си е заслужавало! Ще видите!

БРОЙ 16 І

35

БИОРЕГЕНЕРАЦИЯ: ЖИВОТЪТ Е БЕЗЦЕНЕН

ПРЕКРАСНИ И ЩАСТЛИВИ Зададохме 3 въпроса на популярни и любими лица, които съхраниха стволови клетки в Тъканна банка „Биорегенерация“. Ето и как отговориха те.

ИВАНА АЛЕКСАНДРОВА Каква двойка бяхте, преди да станете родители? Преди да станем родители, си бяхме почти същата двойка, каквато и сме и сега – малко луди, големи оптимисти и мечтатели. Доста сме различни като характери, но мисля, че това ни помага да не си омръзваме и създава баланса, от който и двамата имаме нужда.

С какво ви промени появата на детето в живота ви? Появата на нашия син промени доста ежедневието ни – дните летят и всеки ден се случва нещо различно, а ние жонглираме с грижи за малкия, работа и време за нас. Определено ни направи по-силни и по-оценяващи човека до нас, виждайки го в нова светлина. Винаги съм знаела, че Боби ще е чудесен баща, и съм щастлива, че мога да го видя в тази роля.

Какво бихте пожелали на родителите, които се борят да имат дете? Пожелавам им, без значение колко трънлив и тежък е пътят към тази мечта, да намерят сили и надежда да продължават да се борят и да вярват в чудеса! Пожелавам им от сърце да изпитат радостта да държат своето дете в ръцете си, сълзите им да бъдат от щастие и да си спомнят с усмивка за тежките моменти, които вече са зад гърба им!

36 34

І БРОЙ 16 І БРОЙ 16

ЕВЕЛИН КОСТОВА Каква двойка бяхте, преди да станете родители? Евелин: Същата двойка с по-малко задължения. Мишо: Интересна.

С какво ви промени появата на детето в живота ви? Мишо: Станахме по-сериозни. Евелин: Станахме по-организирани.

Какво бихте пожелали на родителите, които се борят да имат дете? Евелин: Никога да не се отказват. Мишо: Да не спират да се борят.

БРОЙ 16 І

37

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

Д-Р ВЕСЕЛКА ХРИСТАМЯН:

„МАЙКАТА НЕ ПРОСТО ОБИЧА, А ОБИЧА ПОВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ!“

Екипът на „ИСКАМ БЕБЕ“ стартира работата си с д-р Веселка Христамян още през 2019 г. Д-р Христамян стана инициатор за промяна в Правилника за подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми в Пловдив през 2020 г. Благодарение на активната й гражданска позиция и подкрепата от Общинския съвет в Пловдив, към днешна дата в Община Пловдив се разходват над 140 000 лева за подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми в града. Сумата за подпомагане скочи на 2 000 лева, в сравнение с 1 000 лева до 2019 г. Това са средства, добавяни към тези, които държавният фонд инвитро отпуска за всяка двойка.

38

І БРОЙ 16

Д-Р ВЕСЕЛКА ХРИСТАМЯН

Визитка Д-р Веселка Христамян е лицево-челюстен хирург към най-голямата болница у нас – УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Университетски преподавател към МУ Пловдив. Общински съветник и председател на постоянна комисия „Здравеопазване и социални дейности“ на Общински съвет – Пловдив. Председател на Комисия за финансово подпомагане на пловдивски граждани с репродуктивни затруднения. Зам.-председател на постоянна комисия за противодействие на корупцията към Общински съвет – Пловдив. Д-р Христамян е магистър по „Медицина“, „Дентална медицина“, „Здравен мениджмънт“, „Публична администрация“, а към настоящия момент е студент по „Право“. Специалист по Орална, по Лицево-челюстна хирургия и Приложна психология. Член е на Национален Експертен лекарски борд и на Европейската асоциация EACMF. Член е на Националната комисия за финансово подпомагане към Български зъболекарски съюз и зам.-председател на Комисията по Професионална етика към Районната колегия на БЗС – Пловдив. Работи активно със съсловните и непрофесионални организации, ангажирани в ресор „Здравеопазване“, за изграждане на адекватни, национални и местни здравни политики. Вярва, че условията, които една държава създава, за да се раждат и отглеждат деца в нея, днес трябва да са абсолютен, национален приоритет. Участва в Лайънс движението, като член на ЛК „Евридика“ в Пловдив. Пее в Дамски хор „Тримонциум“. Определя се като алтруист и неосъществен пътешественик.

Благодаря на вас, хората от „Искам бебе“, за възможността да споделя колко е важно да бъдем не само човеци, но и заедно да посочваме пътища към по-добро бъдеще за обществото ни! От много ранна възраст знам, че искам да се занимавам с нещо, с което ще мога да помагам на хората. Преломният момент за избора ми на медицинска специалност беше присъствието ми при раждане на дете. Чувството, което изпитах, когато бебето проплака, е несъизмеримо. Бях на 18 години и това остави отпечатък в съзнанието ми, и потвърди окончателно решението за кандидатстване в медицински университет. Може би съдбата има пръст, защото днес, заедно с вас, хората от „Искам бебе“, заставаме зад най-важната цел на една държава – да създава условия, за да се раждат нейните поколения.

За лицево-челюстната хирургия Това, че след завършване на стоматология и медицина избрах да се занимавам с лицево-челюстна хирургия, не е случайно. Макар и много тежка, тя е творческа специ-

алност. Лицето на човек е неговата индивидуалност и е изключително деликатно, когато заради нуждата от лечение, от теб зависи дали пациентът ще върне функциите в зоната, усмивката, самочувствието и социалната си адаптация. Лицево-челюстната хирургия е и съчетание от отговорности – да мислиш не само за моментното, често критично състояние на пациента, но в дългосрочна переспектива да предвидиш ефекта от това, което правиш, да търсиш и да откриваш решения за лечението на хората, които решения често изглеждат невъзможни, да преживяваш с всеки човек, потърсил твоята помощ, болката и страха му, да можеш да вдъхваш надежда, вяра, много често и борбеност. За мен, много от леченията на пациентите ми се превръщат в кауза. Вече 30 години приемам предизвикателствата, които ми подарява тази прекрасна професия.

За обществената дейност Много години бях отговорен професионалист, който се опитва да дава най- доброто от себе си, да надгражда своята ком-

БРОЙ 16 І

39

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

петентност, да предава на бъдещите колеги своя опит и да бъде частица от организма на здравната ни система. Това ми даде възможност да преценя и добрите страни, и регистрираните недостатъци в нея, които за съжаление станаха повече и започнаха да пречат на баланса, синхрона и ефикасността в нея. Не съм от хората, които стоят отстрани, наблюдават, критикуват и удобно чакат някой друг да решава проблемите. Така не се създават градивни процеси за промяна и осигуряване по-добро развитие и бъдеще за нашето общество. Вярвам, че всеки от нас, гражданите, може да даде своя принос, като се включи в различните форми на обществен контрол или участие в изграждането на условия за промяна на това, което смятаме за недостатъчно, неправилно или неработещо за нашето общество. Взех решение и от 2017 г. участвам активно в различни каузи и политики, свързани със здравеопазване, социални дейности и екология. Днес мога да кажа, че имаше смисъл. Макар и бавно, но процесите, водещи до подобряване на живота на хората у нас, започнаха да се

40

І БРОЙ 16

случват.

Д-р Христамян, как се случи срещата Ви с каузата на „Искам бебе“ и защо повярвахте в нас като екип? Аз съм една от жените, които са убедени ваши съмишленици и знам, че каузите ви рано или късно ще се превърнат в държавна политика! През 2019 г. нуждата от адекватна, актуална промяна в правилника на Община Пловдив за подпомагане на пловдивски жители с репродуктивни затруднения, беше поводът да направим редица срещи с представителите на „Искам бебе" и взаимно да потвърдим убеждението си, че когато гледаме в една посока и има разбиране за начините, с които се постига обща цел – да прегърнеш заветната, дългочакана рожба, това е най-добрата формула за успех на каузата. Срещите с Радина Велчева, Еми Христозова, разговорите с Валентина Иванова ми дадоха увереността, че може да се случат още по-добри неща за съгражданите ми, които имат нужда от подадена ръка за подкрепа, в борбата им за дете. Събитията, които съвмест-

но бяха организирани по темата, кръглите маси, съвместните ни срещи с всички институции, имащи отношение към репродуктивното здраве и неговото обществено значение, и безусловната ангажираност на хората от „Искам бебе“ доведоха до чудесни резултати в последните две години в Пловдив! Искам да ви благодаря за това, че сте истински, че нито веднъж не се огънахте пред препятствия от различен характер, че нито веднъж не променихте позициите си и не предадохте интереса на хората, на които помагате, и че създадохте огромно доверие в Пловдив.

Какво се случва към днешна дата в Пловдив? Много искам, заедно с колегите от Комисията по здравеопазване и социални дейности към Общински съвет – Пловдив да се похвалим. Ето малко данни: Адаптирахме Правилника към програмата за подпомагане, така че от възможността за финансово подпомагане да се ползват семейства, двойки и самотно живеещи жени. Благодарение на това, че активно съдействате за

информираността за промените, които направихме през 2019/2020 г. по Правилника за подпомагане на пловдивски граждани с репродуктивни затруднения, нашата програма заработи активно. Ръст Персоналната финансова подкрепа, която 10 години не беше променяна, от 1000 лв. вече е 2000 лв. на кандидат. Надявам се тази година, за лечение по донорска програма, да отпуснем и повече. До 2019/2020 г. целевата сума за програмата беше твърдо 100 000 лв. За 2020 г. тя се промени на 120 000 лв., а за 2021 г. е 150 000 лв. До 2019/2020 г. не бяха събирани последващи данни и правени анализи за резултатността на програмата. Това вече се прави, а данните за обратна връзка с получилите подпомагане граждани са пожелателни. За 2020 г. 59 двойки и една самотно живееща дама са потърсили помощ чрез програмата. През 2021 г. кандидатите са 70 двойки и няколко самотно живеещи жени. За 2020 г. са се родили 11 деца, от хората, получили финансово под-

Д-Р ВЕСЕЛКА ХРИСТАМЯН

помагане от Общината, а 42 двойки продължават своето лечение. Тази година в Пловдив получената до момента обратна информация е, че са се родили 10 деца, а 9 жени са получили термин за раждане. Останалите хора са декларирали, че продължават с лечението си. Другото, с което можем да се гордеем, е, че за пръв

път в Пловдив се създаде и реализира общинска скринингова програма за превенция и профилактика на репродуктивното здраве, на пловдивчани. За целта в бюджета на Община Пловдив бяха отпуснати допълнителни 15 000 лв.

Вярвате ли, че майчината обич

може да промени света към добро? Разбира се! Мисля, че желанието да се прави добро ни е генетично заложено. Майчината обич е най-силното чувство, което жената може да изпитва, а за много жени тя няма граници. Тя е безкористна, безрезервна, възниква и остава завинаги. Майчината обич е опо-

БРОЙ 16 І

41

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

Какво бихте казали на семействата от Пловдив, които се борят за рожба? Пожелавам искрено

ра, приятел и съветник.Тя е онази сила, която дава възможност на света да съществува и да казва сутрин с усмивка „Добро утро, човеци!“. Тя е гаранцията, че животът ще продължи да го има. При срещите ми с толкова много жени, които жадуват да прегърнат или вече прегръщат своята рожба, съм разбрала, че майката не просто обича, а обича повече от себе си!

42

І БРОЙ 16

да преживеят онова чувство, когато в семейство се роди дете! Децата наистина са дар от Бога, те са благословение, радост, смисъл на живота и надежда! За съжаление, съдбата невинаги е еднакво справедлива към всеки, но не съществува сила на света, която може да откаже човек от мечтата му да прегръща дете у дома! Понякога са нужни повече упоритост, смелост и вяра за сбъдване на тази мечта. Важното е да подчертая, че и като човеци, и като общество нас в Пловдив ни е грижа за болките и проблемите на хората. Важното е да знаят и да са сигурни, че тук можем да помогнем, когато е нужно, и да станем част от вашия път към щастието, наречено с избрано от вас име за момиченце или момченце. И един искрен съвет – нека всяка двойка, която обмисля създаването на детенце, помни, че поема голямата отговорност да възпита добър човек!

Споделете Вашите 3 причини, заради които младите

хора да отглеждат детето си в прекрасната ви община. Защото в Пловдив могат да се сбъдват мечти. Избирайки го за вашето място за реализация, вие ще почувствате, че това е мястото и за живеене, което искате да дарите на вашето дете! Място с автентичност, традиции, история, култура, място с многопластови възможности, в което можете да сте колкото високотехнологични, толкова и „айляк“, и което може да бъде „лице“ на бъдещето. Един топъл, слънчев, очарователен, добър Пловдив, в който можете да намерите и разбирането за дом. Пловдив е като истински родител, за тези, които го искат. Защото Пловдив има има обич за даване, а децата се нуждаят от обич. Нуждаят се от внимание, а в последните години градът започна да разбира и решава по добър начин нуждите на децата. Заради уникалните хора, които ще срещнете в Пловдив – разбиращи, съпричастни, всеотдайни и най-вече хора, които ще подадат ръка в мисията да създадеш и отгледаш най-ценното на този свят – детето си.

MINI HOUSE ñïåöèàëèçèðà â ñúçäàâàíåòî íà êîíöåïòóàëíè, ìèíè êúùè÷êè ñ óíèêàëåí ñúâðåìåíåí äèçàéí. Áúðç, ëåñåí è åôåêòèâåí íà÷èí äà çàìåñòèòå îãðîìíèòå è òåæêè ñòðîåæè è äà ïðåâúðíåòå âàøåòî ìÿñòî â ïðåêðàñåí âàêàíöèîíåí èìîò!

Mini House BG Èçêóñòâîòî äà æèâååø!

Êàçè÷åíå 1532, óë. Âèäðèöà 6 Mini House BG Òåëåôîí çà êîíòàêò: +359 876 441 940

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

МИРА ДОБРЕВА КЪМ СЕМЕЙСТВАТА С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ: „ЩЕ ДОЙДЕ, ЩЕ ДОЙДЕ, ЩЕ ДОЙДЕ! ВЯРВАЙТЕ, МОЛЯ ВИ!“ Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2006 г. защититава докторат по теория на познанието. Работила е за различни издания. Първата й книга е в областта на философията и документалистиката. През 2010 г. излиза от печат “Спомен за камбани”, с която печели Априловска награда за литература. Следват и други “Справедливостта на невестулката”, детската книга с приказки „Червените мишки“. Заедно с литературния историк Румяна Пенчева са съставители на книгите “Гозбите на старите българи” (2016) и “Приказник” (2017). Интересите й са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката. В нашето списание тя ще води новата рубрика ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ, която ще ни разказва за вижданията на известни творци по въпросите на репродуктивното здраве и създаването на човешки живот. В този брой ви срещаме с Мира Добрева.

44

І БРОЙ 16

Г-жо Добрева, Вие сте една от жените – закрилници на фондация ИСКАМ БЕБЕ. Кое роди този порив на духа? ИСКАМ БЕБЕ е кауза, която се роди пред очите ми и която почувствах със сърцето си още в първите й пориви за живот и за място под небето на толкова много неправителствени организации, сред които трябваше да се утвърди и докаже. Знаех, че

искам да помогна някак, въпреки че бях далеч от проблемите на жените, които я съставляваха тогава, защото исках всяка една от тях да изпита трепетите на бременността и раждането на дете – вълнения, през които аз вече бях преминала. Не заради приятелството ми с Радина Велчева, с която по онова време бяхме и колежки в БНТ, не заради това… А заради хилядите семейства в България, за които не се говореше, но които бяха

МИРА ДОБРЕВА

одумвани, които бяха жигосвани с думи и упреци, че нямат дете. Това считах за толкова несправедливо и застанах на страната на фондацията, и развях знамето, отправих апела – всеки трябва да бъде подкрепен в мечтата му за своя рожба. Всеки, който иска да си осинови дете, е част от моето желание да му помогна – защото всеки човек трябва да има равен шанс с другия. И когато съдбата не му е отредила това, то аз ще направя каквото е по силите ми, за да се почувства поне малко по-добре и поне много по-разбран!

Майка сте на две прекрасни деца. Духовните мъдреци казват, че те са наши учители. На какво Ви учат Вашите деца? Вижте, аз предпочитам да бягам от шаблоните и си признавам, че макар дъщеря ми да е на 23, а синът ми почти на 13, аз все още повече ги уча, отколкото те мен. Уча ги да са доблестни и честни хора, да не са мързеливи, да се къпят редовно, да са чисти по душа, да се отнасят справедливо към всяка ситуация, като поглеждат винаги от гледната точка на отсрещния човек, да

почитат родителите си ги уча… Те ме учат също на много неща, да – най-вече на това да знам, че са отделни от мен личности и не са ми задължени с нищо. Това, че съм ги родила, не ги задължава да се грижат за мен, да ми носят вода, ако съм болна, да ме гушкат и обичат. Те правят това, защото сме изградили чувствата си взаимно през годините, а не защото ми го дължат. Ненавиждам родители, които правят от децата си сламки за своя собствен живот. Децата не са начин ние да се държим на повърхността на водата. Те не са пояси. Те са самата вода – те са самият живот!

се държи като човек.

Кое е най-трудното в майчинството? Да оставиш своята рожба да изгради своя характер, своя живот да построи. Да не използваш детето за стълба, сламка, смисъл. Трудно е, също така, да си въздържаш нервите – понякога малчуганите са доста своенравни, но е важно да не се раздават шамари. Според мен, шамарите са най-опасният метод на възпитание. Те произвеждат тъжни деца. Шамарите не възпитават. Те само болят. И оставят беле-

С какви чувства си спомняте двете Ваши бременности? О, бях много дебела. Хахаха… Това е първият ми спомен. С едната бременност работих до последно, с другата – почивах от третия месец. Не мога да кажа, кое е по-хубаво. Човек не трябва, като че ли да се държи като извънземно, щом носи в себе си друг човек. Това само по себе си е чудо, да. Но с мисълта си е хубаво да се отнася към него като към чудо, а в действията си да

БРОЙ 16 І

45

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

зи по лицето за малко. А по душата – цял живот.

Какво бихте казали на една жена, която чака бебе, а неговата душа не слиза от небето… Ще дойде, ще дойде, ще дойде! Вярвайте, моля ви! Четете Библията, Корана, Дънов, каквото ви вдъхва вяра и упование. Оставете се в ръцете на Бог – той ще ви преведе през тази мрачна долина. Кой е оставил в тъмнината на сянката? Бог е с нас и ни помага. Дава всекиму и според реда му.

Бихте ли написали книга с драматичните истории на жени в очакване на дете, които в крайна сметка успяват да гушнат своето бебе? Защо не… Защо не… Не съм се замисляла. Аз не правя планове, да ви призная. Историите ме намират. Книгите ме намират… Сега наесен ми предстои нов етап от професионалния и донякъде от житейския ми път. Започвам нещо ново и голямо, което ще ми отнеме много от вниманието и времето. Дано да имам сили да пиша, защото работя и върху нов проект, нова

46

І БРОЙ 16

книга… А турнето ми с книгата „СТОЛЕТНИЦИТЕ: БЛАГОСЛОВИЯ ИЛИ ОРИСИЯ“ е в самото начало и много пътувам… Междувременно работата в телевизията, в социалните мрежи не спира. Но това е призванието. Щастлива съм в така разнородното ми битие.

Книгата Ви „Столетниците – благословия или орисия“, издадена от „Книгомания“, преобърна нагласите на обществото. На старостта в съвременна България се гледа с пренебрежение. Толкова ли сме нисши духом като народ? Благодаря, че сте усетили това, което беше целта ми в дните, когато се раждаше идеята за книгата. Точно това исках да стане – да обърнем глава, а не да я отвърнем от набраздените лица на столетниците. Защото всички обичаме бебета, всички обичаме миризмата им, всички се наслаждаваме на розовите им личица. Но… на тази земя има и очи, които са потъмнели от времето, има печални души. Има столетници, които също живеят днес и те имат право на радостта, с коя-

то даряваме всяко човешко същество. Столетниците чувстват, обичат, пеят, танцуват. За разлика от малките деца, които се учат да говорят, столетниците се учат да не забравят и това също е възхитително! Затова моята книга е моя мисия и благодаря на издателство „Книгомания“, че я сбъдна! Моето чудно пътуване в този свят едва сега започва. Но, да – точно този

свят обърна живота ми…

Когато в една държава не се обръща внимание на възрастните, болните и беззащитните, тя върви към гибел. Съгласна ли сте с това мое твърдение? Не. Не съм съгласна. Не вярвам, че България върви към гибел. Тя върви по своя път – криволичи, спъ-

МИРА ДОБРЕВА

ника из страната, или си поръчайте от сайта на „Книгомания“ – там хем е с намаление, хем ще дойде с автограф от мен.

Не мислите ли, че човешката душа остава дете до края? Човешката душа минава през различни етапи. Растежът, надявам се, е непрестанен, но това не ни държи до края деца. Напротив – помъдряваме, а с помъдряването, с добиването на знания, добиваме и печал… Това ни прави различни от децата, защото децата, слава богу, нямат печал в душите си. Поне се надявам да нямат… Надявам се човек да се стреми до края да запази чистотата на душата си – като тази на детето. Невинаги е възможно, но винаги можем да опитваме. ва се, проваля се, но пак намира сили и върви напред! Навсякъде има неразбории и политически тъпотии. Тук имаме още много да работим върху социалната и икономическата, върху здравната и политическата системи. Но определено нямам усещането, че вървим към гибел. Напротив, страната ни е чудесно място за живот и връщането на все повече млади хора у нас го до-

казва! Просто имаме още много, много работа. И нека не забравяме великата мисъл на Ганди: „Нека ти си промяната, която искаш да видиш в света!“.

Какво виждахте в очите на тези мили възрастни хора по време на срещите си? Във всички 38 истории, които съм описала в книгата, има нещо като пред-

говор – моето усещане за срещата ми със съответния столетник. Какво съм почувствала, как съм го усетила, какво съм видяла в очите му. Хората ще прочетат. Книгата е в книжарниците в цялата страна – просто попитайте за „СТОЛЕТНИЦИТЕ“ на Мира Добрева. А ако искате автограф от мен – елате на някоя от живите срещи, които са част от представянето на сбор-

Младостта е мечта, а старостта – спомен. Има ли още нещо типично за двете? И младостта, и старостта са етапи. Трябва да ги приемаме с разбиране и смирение. С помирение със съдбата. Както съм написала в разказа за столетната двойка г-жа Чочева и г-н Спасов: Ние сме в късните години на своята

БРОЙ 16 І

47

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

най-обичаните жени в България. Кой е Вашият извор на обич? О, благодаря за определението. Аз черпя любов от извора на добрината – на хората, които ми пишат, от думите им не си вирвам носа, а си издигам крилете и летя, летя… Иначе чувствам подкрепата на майка си и на децата, на моя единствен и неповторим Жоро, с когото сме в особени отношения, но когото обичам и обичам… Моите приятели, които ми дават смисъл и подкрепа, когато губя почва под краката си. Обградена съм от любов и затова имам толкова за раздаване.

Родопчанка сте. Какво Ви шепне в сънищата тази велика планина?

златна есен. Осъзнаваме, че сме се качили на последния влак и пътуваме към последната гара. Усмихваме се на това и приемаме с благодарност всеки нов ден! Няма трагедия в старостта. Тя може да бъде красива!

тарява достойно? Разбрахте ли? С работа, усърдие, труд, който оставяш зад гърба си. Истории, които можеш да разказваш. Мъдростта, която натрупваш, и умението ти да я покажеш на младите в притчи, истории, които си готов да разкажеш.

Наблюдавайки съдбата на столетниците, как се осВие сте една от

48

І БРОЙ 16

Да съм силна. Да се боря. Да не се предавам. Да ухая на свежест. Да съм мъдра. Да съм горда. Да раздавам от себе си. Да не искам нищо – само да давам!

Мира Добрева е зодия Лъв. Какъв ще бъде следващият Ви елегантен скок? Хаха… Не знам. Не правя планове. Каквото Бог е отредил. Каквото ми е изпратил. Ще приема всичко.

МЦ „Репробиомед“: Ние създаваме Вашето бъдеще!

50

І БРОЙ 16

Създаден през 1999 г. от д-р Павлета Табакова и доц. д-р Иван Николов, Медицински център „Репробиомед“ повече от 20 години дава решение на двойките с репродуктивни проблеми. При нас ще срещнете висококвалифициран екип с приятелско отношение. Прилагаме най-модерните, ефективни методи и техники за установяване и лечение на безплодието:

• Прецизна хормонална и образна диагностика (4D ехография) • Генетични и имунологични изследвания • Пълна гама от асистирани репродуктивни технологии (инвитро оплождане; ICSI; PGS/PGD; time-lapse култивиране; вътрематочни инсеминации; донорска криобанка, RI Witness електронна система за максимален контрол и сигурност на вашите ембриони; минимално инвазивни хирургични техники – лапароскопия и хистероскопия) • Проследяване на рискова бременност и раждане

Очаквайте: → Индивидуален подход → Внимание към детайлите → Дългогодишен опит с най-трудните случаи в репродуктивната медицина → Авангардни методи за лечение на безплодието

Д-р Георги Николов: В МЦ „Репробиомед“ двойките получават пълно обслужване от диагностицирането до раждането и след това, защото ние сме се посветили да създаваме Вашето бъдеще!

Д-р Георги Николов, акушер-гинеколог, ръководител Сектор „Асистирана репродукция“

БРОЙ 16 І

51

ИВО ВЕЛИЧКОВ ЗА ХИПНОЗАТА

ИВО ВЕЛИЧКОВ ЗА ХИПНОЗАТА ЗАЩО ПСИХОЛОГИЯ, ЗАЩО ПСИХОТЕРАПЕВТ?

Кой е Иво Величков? Роден съм и съм израснал в Асеновград и от малък времето ми беше изцяло запълнено с четене и спорт, както на голяма част от децата по онова време. Интересът ми към потенциала, който носим в себе си, недостатъчно познатите човешки психически и физически способности естествено насочи търсенето ми към най-близките дисциплини в университета след отбиването на редовната ми военна служба. Изучавах едновременно „Философия“ в СУ и „Психология“, а след това и „Клинична и социална работа“ в НБУ. По-късно завърших и „Клинична хипноза“ в Лондон, но това се случи, след като вече имах частна психотерапевтична практика в София и бях публикувал книгата си „Хипнозата”, която се преиздава и в България, и навън, и досега 20 години по-късно.

52

І БРОЙ 16

Психотерапията се оформи някак естествено като професионална реализация при мен. Още в гимназията се бях запознал с самостоятелно с хипнозата като техника и си позволявах да практикувам с приятели, които имаха интерес и ми се доверяваха. Това беше в средата на 80-те години на 20-и век и у нас подобни теми бяха табу, така че самообучението беше единствената възможна алтернатива. Едва 10-ина години по-късно – през 1996 г., успях да участвам в 8-ия Европейски конгрес по хипноза и хипнотерапия в Будапеща, където не само имах шанса да се запозная за пръв път със стандартите на работа на световно ниво, но дори и имах презентация. Успях да открия информация и течения, които импонираха на моето усещане и възгледи относно психотерапията, но по онова време

бяха напълно неизвестни в психологическите среди в България. Така че през 1998 г. поех отговорността да създам частна психотерапевтична практика, заедно с двама приятели и състуденти. По същото време започнах да водя и първите си обучения в сферата на хипнозата и хипнотерапията и тези две дейности – терапията и преподаването – продължават да разкриват дълбочината и простотата си пред мен и до днес. Това е пътят, който разбрах, че ми е отреден в този живот, въпреки останалите ми интереси, и

ИВО ВЕЛИЧКОВ ЗА ХИПНОЗАТА

се опитвам да го следвам отговорно и смирено.

ТИ СИ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО ХИПНОЗА (БАХ). РАЗКАЖИ НИ КАКВО СЪСТОЯНИЕ Е ХИПНОЗАТА? Още през 1999 г., заедно със съмишленици и участници от семинарите, които водих тогава, основахме Българска асоциация по хипноза, която е една от най-жизнените, активни и многобройни психологически организации у нас и до днес. Смея да твърдя, че БАХ е една от малкото общности в тази сфера, които успяват да запазят свободни, равнопоставени, чисти, подпомагащи и приятелски отношенията между членовете в нея и това е рецептата за дълголетието

и постоянния ни растеж. Към това мога да добавя и отвореността към всеки, който искрено и отговорно се интересува от темите за хипнозата и хипнотерапията. Партньори сме с няколко международни престижни организации, с които работим по съвместни проекти, всички в полза на членовете ни. Опознаването на хипнозата като тема е важно за всеки, който се интересува от психология, според мен, защото хипнозата ни дава задълбочено познание за два много съществени аспекта от ежедневното ни функциониране – внушението и трансовото състояние. Едни от най-простите определения за хипнозата е, че тя е внушен сън, а също така и контролиран транс. Внушение означава с думи или действия да накараме ня-

кой да повярва в нещо, и в този смисъл всяка една комуникация е внушение. Освен това, ние сме много по-често в естествени трансови състояния, отколкото предполагаме – не само еженощния ни сън, но и всякакви моменти на съзерцание, мечтание, концентрация, отнесеност, екстаз, релаксация, медитация и т.н.

С КАКВО НИ ПОМАГА ДА СЕ СПРАВИМ ХИПНОЗАТА? Хипнозата е инструмент, който може да въведе човек в по-дълбоко, в трансово състояние. В това състояние ние сме по-възприемчиви, по-свободни за промяна, с по-улеснен и директен достъп до целия заложен в нас потенциал и затова хипнозата може да улесни и ускори всеки терапевтичен процес. Това, за което не си дават сметка мнозинството от работещите в сферата на психотерапията, е, че по време на всеки свой работен час, клиентът им неколкократно потъва спонтанно в малки, естествени трансови състояния и това са моментите, в които могат да бъдат активирани различни необходими за промяната процеси. Но за съжаление немалко те-

рапевтични школи и общности у нас имат поведението на религиозни секти, които се опитват да ограничат учениците си от достъп до други подходи и различно, по-богато психологическо мислене.

Учител „Понякога хората забравят, че учител е този, който отваря врати пред теб, а не онзи, който ги затваря. Учител е този, който трябва да остане зад теб, а не балонът на егото му да запречва погледа ти към хоризонта на знанието. Ницше казва: „Зле се отплаща на учителя си този, който му остане цял живот ученик.” Аз бих го допълнил с думите, че не може да е учител онзи, чийто основен стремеж е да запази тази си роля. Не е по-различен този принцип и в терапията, разбира се.“

А ако се върнем конкретно на хипнозата, можем да кажем, че освен потенциала й да бъде реално реше-

БРОЙ 16 І

53

ИВО ВЕЛИЧКОВ ЗА ХИПНОЗАТА

ние за справянето с много конкретни психологически проблеми, като фобии, депресивни състояния и т.н. може да бъде и ориентир за разпознаване на реалността от внушенията, които светът и хората стоварват върху нас ежедневно. Да не забравяме все пак, че внушенията всъшност са твърдения, които не почиват на факти. Когато някой ви предложи дадена идея, е добре да разпознаваме не само намерението зад нея, а и доколко тя се припокрива с фактите на реалността. Защото способността ни да създаваме свои, емоционално необходими за нас фантазни светове, е безгранична. И с това трябва да се внимава особено, тъй като ние най-лесно вярваме в това, което ни се иска да повярваме.

МНОГО ХОРА СЕ ОБРЪЩАТ КЪМ ТЕБ ЗА ПОМОЩ. ПРЕДИ ДА ДОСТИГНАТ ДО ТЕБ И ХИПНОЗАТА, ОПИТ-

54

І БРОЙ 16

ВАЛИ ЛИ СА И ДРУГИ НАЧИНИ, МЕТОДИ ДА РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ СИ? Да, обикновено хората са минали през различни опити и терапии в търсене на решение на проблемите си, преди да дойдат. Това е така, защото в момента и в тази сфера царува маркетингът и има страшно много предлагане и рекламиране на всякакви форми в тази сфера. А и често хората си мислят, че ако някой е – общо казано – психолог, то той или тя едва ли не знае отговорите. Нереално е това очакване, просто защото процесът на психотерапията не е да знаеш решението (всеки от нас е уникален), а да го търсиш по-правилно. Опитът, обучението, правилното отношение ти помагат търсенето да е по-ефективно.

ЧРЕЗ ХИПНОЗАТА СТИГАМЕ ДО ПОДСЪЗНАНИЕТО. БИ ЛИ МОГЛА ТЯ ДА ПРЕМАХНЕ БЛО-

КАЖИ, ДА ИЗЛЕКУВА ТРАВМИ, СТРАХОВЕ? Да, хипнозата ни дава достъп до потенциала на подсъзнанието, но разкриването на капсулирани травми далече не е единственият и основен подход. Опростено казано, терапевтичният трансов процес представлява възстановяване на градивно и позитовно състояние, което носим като опит, актуализирането му и установяването му като стабилно в кратък терапевтичен срок. С други думи, ако човек идва с някаква фобия, вместо да премахваме страха, ние можем да събудим, активираме и възпитаме смелостта – едното просто изключва другото.

ИМАЛ ЛИ СИ СЛУЧАИ ОТ ТВОЯТА ПРАКТИКА С ДВОЙКИ С ПРОБЛЕМНО ЗАЧЕВАНЕ? Да, разбира се, има много случаи, в които проблемите, които пречат на

зачеването, са психологически. В този смисъл хипнозата може да бъде много полезен подход, тъй като директно може да задвижи подсъзнателни процеси в тази посока. Преди повече от 15 години направих дузина аудио дискове със сесии за самопомощ за едно лондонско издателство, като три от тях бяха организирани в тематична серия и бяха посветени точно на тези проблеми – „Infertility“ (насочен точно към проблематиката на психологическото безплодие), „Easy Natural Childburth” (за леко и безболезнено естествено раждане) и „New Baby, New Life” (за справяне със следродилната депресия.) Към мен са се обръщали хора с проблеми в тази сфера и радостта от успеха в случаите, когато това е било възможно, е наистина оправдана.

БИ ЛИ СПОДЕЛИЛ КАК ХИПНОЗАТА БИ МОГЛА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ВМЕСТО АНЕСТЕЗИЯ? Обезболяването под хипноза е познато в медицината и стоматологията от много време и е единствената възможност за хора, които са алергични към упойки например. Също така е много удач-

ИВО ВЕЛИЧКОВ ЗА ХИПНОЗАТА

но за естествено безболезнено раждане и съм благодрен, че имам няколко такива случая в България. При този подход не се прилага пълна анестезия, а само аналгезия – намаляне на усещането, но родилката е в съзнание, без да изпитва страх и болка, следвайки спокойно насоките от лекаря и акушерките, само с намалена чувствителност от кръста надолу. В този смисъл актът на раждане не е травматично, а пълноценно радостно събитие.

А ЗАЩО МНОГО ХОРА СЕ СТРАХУВАТ ДА СЕ ПОДЛАГАТ НА ХИПНОЗА? Хипнозата винаги е била забулена в много митове и насочените към нея страхове и надежда са били винаги преувеличени. Според мен, демистифицирането, ясното обяснение на метода е най-правилният подход, който успокоява хората и им позволява да се възползват от него.

БИ ЛИ МОГЛА ХИПНОЗАТА ДА НИ ПОМОГНЕ ДА СТАНЕМ ПО- ДО-

БРИ ХОРА, РОДИТЕЛИ, ПРОФЕСИОНАЛИСТИ? За мен истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри. Но това е и ефектът от всяко нещо, което правим с отдаденост, отговорност и смирение.

ТИ САМИЯТ СИ СЪПРУГ, РОДИТЕЛ, ПРЕПОДАВАТЕЛ, ПСИХОТЕРАПЕВТ, ОБУЧИТЕЛ В ДУХОВНИ ПРАКТИКИ И БОЙНИ ИЗКУСТВА. КАКВО Е ПОСЛАНИЕТО ТИ КЪМ ДНЕШНИТЕ ПОКОЛЕ-

НИЯ НА БЪЛГАРИЯ? И възможностите за развитие, и опасностите, които стоят пред младите хора днес, са много по-различни от тези на предишните поколения. Технологичният бум, улесненият достъп до всичко и ултралибералното възпитание носят потенциал и за успех, и за провал в житейски, личен и професионален план. Най-важният елемент от нашата същност е устойчивият на удари характер. Единствено преодоляването на трудности изгражда характер, калява волята, оформя правилна ценностна система и носи оправдана вяра в себе си. Това са елементите, които ни помагат да съберем сили и да продължим напред след неизбежните предизвикателства, които ще ни предложи животът. Защото въпреки хилядолетния човешки опит, ние не знаем как да живеем – просто се учим в движение. И важното е да продължаваме смирено и упорито след всеки успех и след всеки провал, като единственият критерий дали се движим в правилната посока, е дали се чувстваме добре ние и хората, до които се докосваме в този живот.

БРОЙ 16 І

55

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Доц. д-р Емили яна Илиева Конова, д.м . е родена на 02.01.1965 г. в Соф и я . Завър шила е Ру ска ез и кова г имназ и я в Плевен пр ез 1982 г. и Вис ш ме дицински инс титу т – Плевен пр ез 1988 г. Има с пециализ аци я по клинична иму нолог и я – Ме дико -диаг нос тична лабор атор и я по клинич на иму нолог и я, II Клинична баз а , УМБАЛ „Д-р Геор г и Стр ански“ – Плевен; Иму ноенз имни ме тоди, Бр ю ж , Белг и я, 1998 г. Член е на: Упр ави телни я с ъвет на Бълг арската асоциаци я по клинична иму нолог и я, Екс пер тни я с ъвет по клинична иму нолог и я, Бълг арската асоциа ци я по с тер илитет и р епроду ктивно з др аве, ESHRE (European Society of Human Reproduction and Embryology), ESRI (European Society for Reproductive Immunology).

„АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ НЕ Е МЯСТО И ВРЕМЕ ЗА ИЗЯВА НА ЕГО“ Професионален път: • Докторант и хоноруван асистент по медицинска биология, Катедра по биология, МУ – Плевен, 19901994 г.

• Клиничен имунолог към МДЛ по клинична имунология, II Клинична база, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, от 1996 г. досега.

• Асистент, главен асистент и доцент, сектор по Клинична имунология към Катедра по клинична лаборатория, алергология и клинична имунология, МУ – Плевен, от 1996 г. досега.

• Ръководител на Център за репродуктивно здраве, МУ – Плевен, от 2007 г. досега.

• Управител и клиничен имунолог към Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ – Плевен, от 2007 г. досега.

• Управител и клиничен имунолог към Медицински център – Клиничен институт за репродуктивна медицина „Света Елисавета“ – Пловдив, от 2016 г. досега.

• Консултант по клинична имунология, Общински „Медицински Център II – Бургас“ ЕООД, от 2015 г. досега.

Доц. Конова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте? Към медицината ме насочи моята майка – д-р Наталия Иванова, д.м., невролог. Тя завеждаше I Невроло-

56

І БРОЙ 16

гично отделение към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен и беше главен асистент по неврология към Медицински университет – Плевен. Изключително отдаден на медицината и пациентите лекар, продължава

„АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ НЕ Е МЯСТО И ВРЕМЕ ЗА ИЗЯВА НА ЕГО“

да работи и досега. Сестра ми – д-р Яна Кокарешкова, също е лекар – невролог във Варна. Явно е семейна традиция, тъй като дъщеря ми – Наталия Конова, също е лекар, тя избра предизвикателството на клиничната фармакология. Защо избрах медицината? Като всяко лекарско дете, израснало с разговорите за пациенти, многото учебници на масата и приело болницата като втори дом. Голямата любов обаче – клиничната имунология, дойде по-късно, като осъзнат и много личен избор. Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически? Хората са много различни в своите здравословни, психологически и социални характеристики. Мъжът и жената в една двойка участват в репродуктивния процес със своите индивидуални особености. Това прави етиологичната картина на безплодието твърде пъстра. В послед-

ните години освен мъжа и жената, разглеждаме и трети, много важен за успеха елемент – репродуктивната двойка като уникална, имуногенетична комбинация, определяща прогнозата на зачеването, имплантацията и бременността. Така че този въпрос е с много отговори и те биха касаели конкретна двойка. Нека да обърнем вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст? Имайки предвид биологичния часовник на жената и съвременните социално-икономически условия (образование, реализация, кариерно развитие), препоръчваме опитите за зачеване на първо дете да започнат най-късно до 30-годишна възраст. Изместването на тази възраст във времето води правопропорционално до по-бавно, по-трудно и придружено с много из-

БРОЙ 16 І

57

НАШИТЕ ДОКТОРИ

следвания, консултации и терапии зачеване, а в по-лошите сценарии – и до влизане в спиралата на инвитро процедури или до такива с донорски яйцеклетки. И така – вместо осъществяване на безпроблемно и „между другото” забременяване, то се превръща в мъчение, обсебва времето, енергията и бюджета на семейството, травмира психиката и тя си „отмъщава”, затормозявайки от своя страна още повече зачеването, а за съжаление, понякога и отношенията между партньорите. Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това? Занимавам се с репродуктивна медицина от 1998 г. Да започнем оттам, че през тези години първо се промени отношението към репродуктивните неуспехи – както на лекарското съсловие, така и сред пациентите. Осъзна се необходимостта от тяхната ранна диагностика и своевременно лечение. Скъси се времето, необходимо на двойката да осъзнае, че има проблем и да потърси помощ, както и времето за пренасочване към репродуктивен специалист. Беше необходимо доста време, за да се наложат съвременните алгоритми за диагностика, мултидисциплинарният подход и новите подходи за лечение, като в повечето центрове се постигна оптимален баланс между двете крайности – от пълното игнориране на важни рискови фактори до преекспониране и дори комерсиалната употреба на други. Всичко това се отрази положително на диагностичния и лечебен процес, който е на високо ниво в

58

І БРОЙ 16

България, и вярвам, че когато помощта е потърсена навреме, репродуктивните центрове могат да гарантират на семействата с безплодие успех до голяма степен. Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво включва Вашият план за действие? Всичко започва с това двойката да се обърне към репродуктивен специалист, т.е. към акушер-гинеколозите в центровете за репродуктивна медицина в страната. Колкото по-рано стане това, толкова по-бързо се скъсява времето до диагнозата. Нашият план включва набор от изследвания при мъжа и жената, които назначаваме при първа среща със семейството, и след неговото изпълнение, до голяма степен сме успели да отговорим на въпроса защо до този момент няма бременност. Важно е изследванията (хормонални, за инфекциозни причинители, имунологични и др.) да започнат и при двамата партньори едновременно и при необходимост

да се проведат консултации и с други специалисти – андролог, ендокринолог, генетик, диетолог, психолог. В този процес е важно един лекар да проследява една семейна двойка и да анализира и обобщава цялата информация за партньорите от всички на-

„АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ НЕ Е МЯСТО И ВРЕМЕ ЗА ИЗЯВА НА ЕГО“

стоящи и минали изследвания и консултации. Кои са различните неща, които правите в МЦ КИРМ – Плевен, за да търсите причините за неуспехите при инвитро? Ние имаме утвърдени алгоритми, които включват голям набор от различни изследвания. В последните години обаче насочихме по-задълбочено своето внимание към оценка на ендометриума при жени с имплантационна недостатъчност, независимо от начина на забременяване – по естествен път или чрез инвитро процедури. Оценката на ендометриума включва имунологични, микробиологични и вирусологични изследвания и позволява прилагане на подходяща терапия преди ембриотрансфер или зачеване по естествен път. Друг подход, който въведохме, е имуногенетична оценка на двойката като комбинация от определени рецептори (при жената) и техните лиганди (при мъжа), която позволява да се определят прогнозата за успех на имплантацията, рискът от прееклампсия, както и свързаните с тях

терапевтични подходи. С какво се занимава клиничната имунология в репродуктивната медицина и кога включвате имунологичните изследвания в борбата с безплодието? Имунната система има ключова роля в развитието на нормалната бременност. Освен имунен толеранс към плода, който носи чужд генетичен материал от бащата, имунната система на майката осъществява редица други „неимунни функции”, като участие в децидуализацията на ендометриума, имплантацията, ангиогенезата, плацентацията, защита от инфекции по време на бременността. В нашия център имунологичните изследвания са част от първичните панели за диагностика на репродуктивните неуспехи. Това е особено важно при пациентите с автоимунни заболявания, вторичните имунни дефицити и алергичните заболявания. Засили ли се интересът към клиничната имунология сега, във времето на Ковид пандемията, и защо? Много често пациентите

БРОЙ 16 І

59

НАШИТЕ ДОКТОРИ

в инвитро процедура задават въпроса – да се ваксинирам ли преди/ по време на инвитро процедура? Как отговаряте? Категорично сме свидетели на засилен интерес към клиничната имунология и всички в условията на Ковид пандемията се убедиха колко важна е имунната система. Когато неми-

60

І БРОЙ 16

нуемо се срещаме с вируса, на ход е тя и това е времето да я оценим – как е подготвена, как реагира, какви са последствията от нейните реакции. Относно ваксините и инвитро процедурите: един от основните принципи, залегнал в Хипократовата клетва, който се старая да следвам, е „Primum non nocere“ („Първо не вреди“). Изключително предпазлива съм по отношение на предписанията при планиране на бременност и по време на бременността на нови и недостатъчно проучени терапии, в случая – ваксини, когато доказателствата в научната литература не са достатъчно и не са в дългосрочен план. Разчитам по-скоро на адекватна и навременна терапия по време на бременността при евентуална среща с вируса. Но решението, разбира се, е на бременната жена, а единственият случай, който аз лично познавам с ваксиниране след 16 г.с., премина успешно

„АСИСТИРАНАТА РЕПРОДУКЦИЯ НЕ Е МЯСТО И ВРЕМЕ ЗА ИЗЯВА НА ЕГО“

като бременност и раждане. Колко е важна според Вас екипната работа в асистираната репродукция? Неизбежна е. Всички сме свързани като системите в организма – ако една система не работи или не е в синхрон, страда целият организъм. Асистираната репродукция не е място и време за изява на его. То би провалило всички, но най-вече възможностите за бъдещи животи. Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието? Понякога липсващият елемент в пъзела е толкова малък, че ако не се вгледаме внимателно в семейството, а приложим клише, със сигурност ще го изпуснем. И няма как да успеем, прилагайки едни и същи стереотипи при различни хора с различни

проблеми. Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете? Мъжете са по-спокойни, много често безропотно следват действията (понякога пресилени) на своите партньорки и така по-лесно понасят всичко, през което преминава семейството. Някои жени потъват в море от информация, опитват се да контролират процеса, сами си поставят цели и извървяват трудни пътища до тях, а това неминуемо ги изтощава. Вероятно всички тези усилия са израз на страх от провал. В този смисъл, считам, че мъжете са по-спокойни, по-уверени и по-смели. Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза? Първо, че съжалявам... И след това, че ще попитаме всеки един от нас какво в неговата част не е било наред и каква може да е възможната причина. Пациентите би трябвало

да са част от екипа и да се опитваме заедно да търсим причината, за да определяме следващите стъпки. Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми? От самите тях... Колкото и да съм изморена, когато влезе поредната двойка, виждам ги не през бюрото, а до себе си – мили, измъчени, отчаяни или изпълнени с очакване, и когато започнат да разказват, аз вече знам какво трябва да направим. Това ме изпълва с готовност и сила да тръгнем заедно по утъпкания път, който познавам много добре, и се чувствам уверена, че ще успеем и ще бъдат щастливи. Кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота? Страховете... не се признават и не се изричат. А кой е Вашият личен лечител? Времето... И всичко, което нося в себе си.

БРОЙ 16 І

61

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

КАК ДА ОСТАНЕМ ЗДРАВИ ПО ПЪТЯ КЪМ БЕБЕТО

Елена Димитрова–Ангелова е магистър-психолог по Обща психология от СУ „Св. Климент Охридски“, гещалт консултант, хипнотерапевт от Българска Асоциация по хипноза и хипнотерапия, сертифициран практик по метода Усъвършенствана енергийна психология, съчетаващ приложната кинезиология, работата с биоенергийната система, със съзнанието и подсъзнанието. Завършила е обучение по позитивна психотерапия и за работа с метода за справяне с травматични преживявания, тревожност, проблеми, свързани със себеоценката и други. Обучавала се е в парадигмата на неорайхианската школа, както по програми за Първична терапия (Primal) и арт терапия. Създател е на сайта www.mechtazabebe.com, в подкрепа и помощ на двойки с репродуктивни проблеми, както и на тереапевтичния видео курс „Мечта за бебе“, събрал опита й със стотици жени с репродуктивни казуси. Елена работи индивидуално с жени, мъже и с партньорски двойки, провежда тренинги, семинари, лекции, ежеседмични онлайн терапевтични групи, наречени „Женски срещи за подкрепа и медитация“. Чест гост е в телевизионни предавания и онлайн медии, а всеки вторник можете да я чуете в рубриката „Загубени в превода“ по radio N-joy. Елена е щастливо омъжена, живее в София, а голямата радост на семейството се казва Неда – инвитро бебето, което понастоящем е 12-годишна госпожица.

62

І БРОЙ 16

Елена Димитрова-Ангелова – психотерапевт Сайтове: www.mechtazabebe.com,www.elenadimitrovaangelova. com Фейсбук страници: Мечта за бебе, Elena Dimitrova-Angelova Ресурси: терапевтичен видео курс „Мечта за бебе“ „По пътя към бебето“ – електронна книга

КАК ДА ОСТАНЕМ ЗДРАВИ ПО ПЪТЯ КЪМ БЕБЕТО

на мястото на жадуваната среща.

58 393 бебета са родени у нас през 2021 г. – попадайки на статистиката, си пожелах всички те да са плод на истинска любов и на осъзнато решение животът да бъде продължен за благото на всички замесени. Зачудих се и каква ли част от мъниците са дълго чакани, трудно заченати, горещо измолени? Колко ли години на безплодни усилия, попарени надежди и отчаяние са предшествали появата на някои от тях? Надявам се и

вярвам, че все повече жени, мечтаещи за своето бебе, се чувстват добре подкрепени и че стигмата на безплодието отпуска хватката си, заедно с всяка дума, изречена с любов и с всяка откровено споделена история. С времето и с професионалния си опит като психотерапевт, започнах да „надушвам“ приближаването на бебето и да усещам магията на онзи миг, в който жената е „пристигнала“

Случва се тогава, когато тя осъзнае, че бебето не може да бъде самоцел, нито трофей. То не е награда, осмисляща съществуването, нито завоевание. Пътят към него не е наказание, нито битка, а е израстване. Ако се въоръжиш и тръгнеш на война срещу обстоятелствата, за да го получиш на всяка цена, то намира начин да ти се изплъзва, докато не свалиш бронята и не оголиш сърцето. Тогава заравяш томахавката и там в пепелището на сълзите намираш новото себе си – пречистено и обновено, готово да разпери крилете на ПРИЕМАНЕТО и да осъзнае силата си. Пазя в сърцето си образите на десетки жени, които съм срещнала по пътя им към бебето. Понякога съм крачила до тях до деня, в който получа снимката на новопоявилото се, сбръчкано и зачервено парченце копнеж, поело първия си дъх... Често срещата започва с дълъг разказ за перипетии, друг път – с усмивка, последвана от въздишка и рукнали сълзи, изненадани, че вместо преглътнати, са

БРОЙ 16 І

63

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

пуснати на свобода. Разказите са разнолики, но и поразяващо подобни, родени в една и съща болка, застинали в тъга и безсилие, гняв и обида… „Имам чувството, че всички около мен са бременни – приятелките ми, роднините, жените по улицата… Всички, даже и онези, които не са имали такова намерение! Само аз правя какво ли не от години и нищо!“ – думите са изречени на един дъх, а после обикновено следва притеснението как ли ми звучи това, дали ще реша, че собственичката им е завистлива и злобна… Понякога фактологията е смразяваща: „След три месеца пак ще направим трансфер“, каза докторът след втория спонтанен аборт. Аз на всеки 3 месеца ли ще го преживявам това?!“, попитах. Той ме погледна и нищо не каза“. Или: „Направих 5 опита инвитро един след друг. Не мога да понеса нищо повече“. Питам я как се е чувствала след първия неуспех, след втория? Отговаря: „Не знам. Отдавна съм спряла да се питам какво чувствам. Важното е да се действа, нали?“, търси тя потвърждение, че самоунищожителният й

64

І БРОЙ 16

избор е единственият възможен. Дали? Възможно ли е подобре да спреш, когато целият свят крещи: „Давай! Давай! Ще успееш“. И не, не призовавам никого да се предава, отчайва, отказва от желанието си да има дете. Не казвам също,

че резултат може да се постигне само с визуализации, медитации и „когато му дойде времето“. Искам обаче да напомня няколко неща:

Действието, предпр ието в името на това

просто да пр а вим нещо, е с ъщо толкова без смислено, колкото бездействието. Може би е време да излезем от автопилота на поговорката „Залудо работи, залудо не стой“ и да си по-

КАК ДА ОСТАНЕМ ЗДРАВИ ПО ПЪТЯ КЪМ БЕБЕТО

мислим какво ни дава и взима тази концепция, предавана от поколения? После да си припомним, че имаме глави на раменете, разполагаме и с интуиция, за да разпознаваме и следваме вярното за нас самите. Може би аз смятам, че трябва да се тича към върха, но мо-

жеш ли ти да го направиш с раницата на гърба, с камъче в обувката, без да четеш маркировката?

Усещането з а контрол, кое то ни дава действието, обикновено е из мамно. За да имаме емоционална свобода и да запазим психичното си здраве, е нужно да си дадем време и пространство да УСЕТИМ как се чувстваме, след като сме направили нещо, да интегрираме опита, да начертаем план за следващите стъпки. Имаме ли сили и устойчивост, как можем да ги възстановим? Какви са емоциите, които изпитваме? Признаваме ли си ги? Позволяваме ли си ги? Пълната загуба на контрол може да е наш приятел, защото ни изправя лице в лице със страховете ни и отприщва гнева. Той пък носи енергия. Бинго – от една страна разбираме къде всъщност ни стяга обувката и какво можем да направим, за да ни стане удобна, от друга – имаме силата да променим нещата. Нужно е само да позволим на гнева да ни води към промяна, да е градивен. Звучи като оксиморон, но е факт – фазата на гнева е нужна, за да минем към ни-

вото на приемането.

Нор мално и ле чебно е да изпитваме гн яв и да му даваме вол я. Знам, че родителите са ни учили на обратното. Но това води само до потискане и преглъщане на негативната емоция. Оттам нататък какво да прави тялото с нея, освен да соматизира? Ето ги туморите, бучките, алергиите… Само освобождавайки гнева, можем да го вентилираме и да продължим напред. И ако най-после видяхте нечия благословия да фучите и трещите на воля, искам да поясня. Идеята не е да пометете мъжа/шефа/ доктора/кухнята с гнева си, а да му помогнете да излезе по безопасен начин (не на шефа, на гнева). Може би ще мятате възглавници и ще крещите в тях, ще удряте с кърпа по облегалката на стола, ще млатите боксова круша до откат, ще опишете теглата си на лист и ще го накъсате на микроскопични парченца, ще правите динамични медитации, ще плувате, докато ви се откачат ръцете… Вариантите са много – намерете своя и му се отдайте с плам и усърдие. После пак и пак, докато изпразните кошчето за душев-

ни отпадъци. След това ще сте като нови, обещавам.

Потърсете з агнездили те се дълбоко убе ждения (стр а хове и вярвания), които саботир ат наме рението да станете роди тели.

Виждам и през себе си, и през клиентите си, че когато иска бебе, освен да прави нужното, за да го постигне, е добре човек да спре, да се ослуша, да се огледа, ама не навън, а навътре в себе си. Полезно е да си даде сметка кой е и къде е? От какво се страхува? За какво се бори? Чувства ли се удовлетворен? Добре ли е придружен? И най- вече – защо му е това бебе? Дали ще трябва да му осмисля живота или ще дойде чрез него, за да живее собствения си живот? Понякога от бебетата се очакват невъзможни неща – да ни направят щастливи, да излекуват наранените ни сърца, да преборят липсата на здрава самооценка и самочувствие, да ни спасят от работата, която не харесваме, да накарат мъжа до нас да ни обича, да ни направят значими в собствените ни

БРОЙ 16 І

65

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

очи… Да продължавам ли или се намерихте? Да, сигурно има и бебета, които се инатят и не идват, играят си на жмичка с нас, колкото да се уверят, че много и силно ги искаме. Повечето обаче са такива, които чакат – ние, родителите, които са си избрали, да стигнем до кондицията, в която сме им нужни, за да можем да бъдем, както казва Халил Джубран, „лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват”…

Но нека да се вър нем на ПРИЕМАНЕТО, че пътят към бе -

66

І БРОЙ 16

бето е път към себе с и – то е лечеб-

но, защото ни връща силата. „Приемете – тогава действайте. Каквото настоящият момент предлага, го приемете, все едно че вие сте го избрали. Винаги работете с него, а не срещу него.“ Цитирам тези думи на Екхарт Толе, подкрепени от личната ми увереност, че едва след като приемем ситуацията, колкото и гадна и тежка да е, можем да имаме адекватна стратегия за справяне. Приемането ни прави на разположение за нас самите. Тогава се отваря вра-

тичката за някаква малка крачица, а с нея идва и оптимизмът за бъдещето, волята за живот. Апетитът идва с яденето, жаждата за живот с живеенето, а радостта със смеха. Започнете да осъществявате живота, който искате да имате, без да отлагате нищо за после. Най-подходящият момент да реализирате плановете си е СЕГА. Не когато бебето дойде, отслабнете, забогатеете, завършите ремонта и т.н., а сега! Колкото по-абсурдно ни се струва всичко това, толкова по-наложително е да сменим досегашната

стратегия и да отворим нова страница. Понякога тя предполага да ревнем с пълен глас, да се запишем на бокс и да проведем разговора, който отдавна отлагаме. Друг път – да си позволим да се погрижим за себе си – за душата, тялото, партньорството и живота си, за да ги имаме и когато бебето дойде. Силни са и онези моменти, в които си спомняме, че да спреш, също е действие. Паузата помага да сканираме това, което е дълбоко в нас, да осъзнаем къде сме в момента и да се усетим как е за нас да сме на това място. После като въз(приемем) обстановката/ситуацията и получим вътрешна яснота, ще усетим и накъде да вървим. Попътен вятър ви пожелавам от сърце, а ако имате нужда от подкрепа по пътя към бебето, вижте видео курса ми „МЕЧТА ЗА БЕБЕ“. Той събира опита ми със стотици жени с репродуктивни казуси и представлява цялостен психологически прочит на темата + упражнения енергийна психология + 3 медитации. Можете да го намерите на сайта ми https://mechtazabebe.com/. Желая ви сбъдвания!

СБОРНИКЪ ЗА ЗДРАВЕ

68

І БРОЙ 16

БРОЙ 16 І

69

СБОРНИКЪ ЗА ЗДРАВЕ

70

І БРОЙ 16

БРОЙ 16 І

71

СБОРНИКЪ ЗА ЗДРАВЕ

72

І БРОЙ 16

БРОЙ 16 І

73

СБОРНИКЪ ЗА ЗДРАВЕ

74

І БРОЙ 16

БРОЙ 16 І

75

СБОРНИКЪ ЗА ЗДРАВЕ

76

І БРОЙ 16

БРОЙ 16 І

77

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С МАЗНИНИТЕ В ДИЕТАТА НИ Автор: Ваня Стойчева

Високомазнинна диета, нискомазнинна диета, нисковъглехидратна диета, кето диета? Давим се в море от информация и изследвания как трябва да се храним. Особено ако имаме хронично състояние, каквото е ендометриозата, неизбежно сме преминали през множество режими на хранене, добавки и ред други методи в опити да държим симптомите си под контрол и дори с надеждата да обърнем хода на заболяването. Да поговорим за храната. Или по-точно за мазнините в диетата ни и как те влияят на симптомите и на хода на ендометриозата в телата ни.

78

І БРОЙ 16

ВИДОВЕ МАЗНИНИ И ТЕХНИТЕ ФУНКЦИИ С храната ние получаваме два основни вида мастни киселини – наситени и ненаситени. Като ненаситените сами по себе си също се делят на още два подвида – мононенаситени и полиненаситени мастни киселини. Всеки от тези видове мазнини имат множество функции в тялото ни. Те са ни

необходими: • за нормалната работа на мозъка и на нервната система; • като основен градивен елемент на клетъчната стена, те са отговорни за здравето на клетките ни и правилната комуникация между тях; • за производството на стероидните хормони в тялото ни и в частност на половите и стресовите ни хормони; • за да използваме мастноразтворимите витамини в телата ни; • и далеч не на последно място те

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С МАЗНИНИТЕ В ДИЕТАТА НИ

Материалът е подготвен от екипа на фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“.

са много добър източник на енергия. Ендометриозата е хронично състояние, което се свързва със симптоми, като много силни болки по време на менструация, проблеми със забременяването, депресивни състояния. Много често се комбинира с инсулинова резистентност, наднормено тегло, проблеми с щитовидната жлеза, поликистозни яйчници. А много от тези симптоми се свързват директно с качеството и вида на мазнините, които включваме в диетата си всеки ден. Вид

Фондацията е създадена през 2019 г. и има за основна цел да изгражда устойчива здравна култура по отношение на заболяването ендометриоза и репродуктивното здраве. За повече информация: Мария Георгиева Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” M: 0888 277745 www.endometriosis.bg

Наситени мастни киселини

Свойства • твърди на стайна температура; • стабилни, т.е. по-трудно гранясват; • издържат на топлинна обработка.

Източници • от животински произход – масло, гхи, мас, лой; • от растителен произход – кокосовото масло, какаовото масло, маслото от карите.

Тези мазнини са силно демонизирани във връзка с повишен лош холестерол, наднормено тегло, проблеми със сърдечно-съдовата система. Но всъщност са особено важни точно за производството на холестерол. Той стои в основата на производството на стероидни хормони в тялото, в частност на стресовите и половите ни хормони. При ендометриозата балансът на точно тези хормони е нарушен. Има данни, че при жени с много ниска консумация на мазнини в диетата се появяват проблеми с овулацията и със зачеването.

Вид

Наситени мастни киселини

Свойства

Източници

• течни на стайна температура; • нестабилни, лесно гранясват; • повечето от тях не издържат на топлинна обработка.

• от растителен произход – зехтин, слънчогледово олио, олио от гроздови семена, масло от ленено семе и др.; • от животински произход – рибено масло.

Споменахме вече, че ненаситените мастни киселини биват моно- и полиненаситени. Полиненаситените мазнини дават по-голяма гъвкавост. Тази тяхна харектеристика, от една страна, ги прави по-податливи на увреждане от досег с въздух, излагане на светлина и висока температура, но от друга, при включването им в клетъчната мембрана те осигуряват динамична и качествена комуникация на клетката със заобикалящата я среда.

БРОЙ 16 І

79

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

Омега-3 или Омега-6 Вид ненаситени мастни киселини Мононенаситени

Мастна киселина Олеинова киселина

Зехтин, рапица

Линолова киселина

Слънчогледови семки, сусам, гроздови семена

Гама линоленова киселина

Масло от вечерна иглика, масло от касис, масло от пореч

Арахидонова киселина

Животинска мазнина, яйчен жълтък

Алфа линоленова киселина (ALA)

Ленено семе, тиквени семки, конопено семе, чия, сминдух, някои водорасли

Ейкозапентаенова киселина (EPA

Рибено масло

Докозахексаенова киселина (DHA)

Рибено масло

Полиненаситени (Омега-6)

Полиненаситени (Омега-3)

Източници

Линоловата киселина (Омега-6) и алфа линоленовата киселина (Омега-3) са така наречените незаменими мастни киселини. „Незаменими“ са, защото телата ни не могат да ги произведат сами и задължително трябва да са част от диетата ни. Почти цялата междуклетъчна комуникация поне частично зависи от съотношението, в което тези киселини участват в клетъчната стена. За да отговорим на въпроса „Защо?“, ще въведем още един вид участници в действието и това са простагландините. Това са хормоноподобни вещества, които се отделят локално, директно от клетъчната стена на всяка клетка в тялото. Тези „посланици“ също са няколко типа. А типът на отделените простагландини се определя директно от мастните киселини, участващи в състава на клетъчната стена.

80

І БРОЙ 16

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С МАЗНИНИТЕ В ДИЕТАТА НИ

Тип

Функции

Серия 1 (от Омега-6 – линолова и гама линоленова киселина) и Серия 3 (от омега-3)

Серия 2 (от Омега-6 – арахидонова киселина)

Съотношението в типичната западна диета на Омега-3 към Омега-6 в момента е 20:1, а ние целим съотношение 1:1. Преобладаващо количество на Омега-6 и особено завишените нива на арахидонова киселина в диетата ни се свързват със състояния, като: • ендометриоза; • ановулаторни цикли; • болки и бучки в гърдите по време на цикъл; • проблеми със зачеването; • силно кървене по време на менструация; • болки по време на менструация; • поликистозни яйчници; • ПМС.

• намаляват възпалението и болката; • поддържат нормалната функция на инсулина; • намаляват кръвното налягане; • поддържат водния баланс в тялото; • засилват имунитета; • понижават нивата на триглицеридите и „лошия“ холестерол в кръвта; • повишават „добрия“ холестерол.

• стимулират контракции на матката, във връзка с раждане и менструацията; • повишават възпалението и болката; • повишават кръвното налягане; • свиват дихателните ни пътища; • повишават съсирването на кръвта.

ство се е прокраднал един бонус под формата на така наречените хидрогенирани мазнини или „транс“ мазнини. Това са растителни мазнини, които по природа са течни

и нестабилни, които са преминали специален процес, за да станат полутвърди и много слабо податливи на гранясване. И тук е разковничето. Ставайки част от стени-

НЕ-МАЗНИНИТЕ В началото ви казах, че в диетата си получаваме два основни вида мазнини, но в модерното ни обще-

БРОЙ 16 І

81

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

те на клетките ни, тези вещества се превръщат в източник на възпаление и болка. В Изследването на медицинските сестри учените са открили директна връзка между трансмазнините и ендометриозата. Източници на такива не-мазнини са маргаринът, всички силно преработени храни, полуготови смеси за палачинки и кексове, глазури на торти, замразени млечни десерти, пуканки за микровълнова, бисквити, крекери и повечето хранителни продукти с много дълъг срок на годност. Те не са вещества, които тялото ни разпознава и знае как да обработи, затова е добре да ги изключим напълно от диетата си, особено при наличието на състояние като ендометриозата.

82

І БРОЙ 16

ЗА ФИНАЛ Ще обобщя няколко съвета, които можете да приложите в диетата си, за да си набавите правилното количество и качество мазнини, които да подкрепят цялостното ви здраве: • Изключете всички източници на трансмазнини от диетата си. Те предизвикват хронично възпаление в тялото, с каквото се свързва и ендометриозата.

• Намалете приема на животински продукти, особено на червено месо. Те са източник на арахидонова киселина, която предизвиква отделянето на простагландини от Серия 2, които се свързват с болка и възпаление.

• Заместете слънчогледовото и рапичното олио с масло от ленено семе, тиквени семки, зехтин. Включете в менюто си семена и ядки, особено ленено семе, чия, конопено семе. Така ще включите допълнителен източник на Омега-3 в менюто си и ще намалите количеството Омега-6.

• Следете за признаци на гранясване на мазнините, които използвате. Дръжте ги на сухо и хладно място, далеч от слънчева светлина. Окислените мазнини са с променен състав и свойства и също са източник на възпаление в тялото.

• Включете в менюто си мазна риба, като скумрия и сьомга, или изберете добавка от качествено рибено масло или масло от водорасли, за да си набавите необходимото количество Омега-3.

• Не обработвайте на висока температура мазнини от растителен произход, с изключение на наситени-

те растителни мазнини като кокосовото масло. Следете да не прегаря мазнината на рибата при топлинна обработка. Тези мазнини са нестабилни и прегарянето ги прави вредни за тялото. „Човешкото тяло не е нещо, то е процес…“ – един цитат на Дийпак Чопра, който първоначално звучи странно, но когато се замислим, осъзнаваме колко е вярно това твърдение. Ден след ден ние сме други, нови, различни. Никой не може да спори с факта, че градивните блокчета, които идват с храната ни, ни изграждат, променят, обновяват всеки ден. „Вече знаем, че храната е информация, а не само калории, и че тя може да надгради биологичния ни софтуер. Ние сме се довели до даден здравословен проблем с храна и с храна трябва да се измъкнем от него“, казва д-р Майк Хайман. Хранете се и живейте осъзнато и ден след ден ще изградите една нова по-добра версия на себе си, защото малките стъпки, които правим всеки ден, ни водят към най-голямата промяна. Бъдете здрави! Източници: • „Staying healthy with nutrition” – E.M. Haas, MD • „Optimum nutrition for the mind” – Patric Holford • „Hormone intelligence” – Aviva Romm, MD • „Allergies. Disease in disguise” – Carolee Bateson-Koch DC N

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С МАЗНИНИТЕ В ДИЕТАТА НИ

ЕНДО МАРТ 2 0 2 2 Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве” споделя няколко идеи, чрез които можете да се включите в кампанията Ендо Март 2022. Има много неща, с които можете да помогнете информацията за заболяването да достига до повече хора, за трайна промяна и разбиране на диагнозата: • Споделяйте ресурсите, които фондацията предоставя – въпросници за прегледите, видеа и семинари с лекари, които специализират ендометриоза, или видеата за осведоменост на фондацията.

• Бъдете проактивни! Споделяйте с приятелите си какво е еднометриоза, какво представялва, какви са симптомите и защо е важно да се знае за тях. Напълно е възможно да се окаже, че познавате жена с ендометриоза, която не знае нищо по въпроса и така ще й дадете възможност да научи повече.

• Споделете собствената си история! Пишете ни, за да я публикуваме в сайта и каналите на фондацията. Споделете я във вашия социален профил, използвайте хаштага #ендомарт.

• Запознайте се други жени с ендометриоза – влезте в групата за подкрепа, включете се в ендо кръг, последвайте тези, които са активни в социалните мрежи.

• Следете сайта и социалните ни канали за новини и ги споделяйте с приятелки.

• Разкажете за заболяването на работното си място и направете кратко обучение на колежките си как да се грижат за репродуктивното си здраве и кога да търсят лекар.

• Организирайте събитие за набиране на средства в подкрепа на каузата на работното си място.

• Дарете време и доброволствайте във фондацията, или дарете средства, с които да достигнем

до повече хора.

• И много други! Можете да сложите хаштаг #ендомарт във всичко, което споделяте.

www.endometriosis.bg Facebook група за взаимопомощ:

БРОЙ 16 І

83

ДВИЖЕНИЕ И ЖИВОТ

ЗДРАВИ, СИЛНИ И КРАСИВИ Всяка жена заслужава да бъде КРАСИВА. Всяка жена заслужава да бъде ЗДРАВА. Всяка жена заслужава да бъде СИЛНА. Всяка жена заслужава да ДАРИ ЖИВОТ. Последното, вярвате или не, е неразривно свързано с предходните три. За да дарим живот и да бъдем пълноценни майки както физически, така и психически и емоционално, именно нашето физическо и ментално здраве трябва да са в топ форма. Наше задължение, и към себе си и към бъдещото ни поколение, е да го направим колкото се може по-възможно. А как да направим това? Може да ви се стори абсурдно, но въпреки че живеем в ерата на неограничената информация по всякакви теми и въпроси, има хора, объркани, лутащи се между различни способи и методи,

84

І БРОЙ 16

водещи към постигане на оптимално здраве на тялото и на духа.

И затова имаме нужда от план. Не мисля,че има някой, кой-

организъм. А нали точно от един здрав, оптимално работещ организъм имаме нужда, ако планираме да създадем нов живот. Проучванията сочат, че редовната умерена физическа активност при дамите, особено ако планират да станат майки и по време на самата бременност (разбира се, с изричното одобрение на следящия бремеността лекар), спомага за значително по-леко и безпроблемно износване на плода, намаляване на риска от развитие на здравословни проблеми по време на бремеността, както и за по-бързото и пълноценно възстановяване след това.

то не би се съгласил, че движението е живот. Именно чрез редовната практика на различни физически упражнения заздравяваме имунната си система, подобряваме гъвкавостта на костната си система и изобщо функциите на целия ни

По-долу бих искала да ви представя една примерна програма от упражнения, достъпна и лесно изпълнима както във фитнеса, така и в домашни условия. Не забравяйте: важно е ПОСТОЯНСТВОТО. Понякога моти-

Както се казва: „Прекалено многото информация не дава много информация“. И в случая няма по-точно определение. В крайна сметка, бидейки още по-объркани, отколкото в началото на нашето пътуване към тайните на оптималното женско здраве, се оставяме по течението и лекичко позабравяме защо всъщност сме се впуснали точно в това пътуване.

ЗДРАВИ, СИЛНИ И КРАСИВИ

вацията ни се изчерпва, но ако съумеем да развием дисциплината си и да бъдем постоянни в усилията си, резултатите и удовлетворението ни неминуемо ще дойдат. Ключът е в малките, но редовни и последователни стъпки.

МОСТ В легнало положение плавно повдигайте таза си (не извивайте гръбнака си прекалено, дръжте го в неутрално положение). Едновременно стягайте седалищните мускули, торса и коремните си мускули. Поемайте въздух при повдигане на тялото и издишвайте при слизане надолу. Краката трябва да са разтворени на нивото на раменете ви.

Редуваме упражненията в следната последователност: - Долна част на тялото - Горна част на тялото Така, докато упражняваме едната част, даваме на другата кратка почивка и тялото се натоварва равномерно.

ФЛАЙСОВЕ С ДЪМБЕЛИ (ИЛИ ГИРИЧКИ) В легнало положение както при предходното упражнение, хванете тежестите с изправени над гърдите ръце. От тази позиция, разтворете бавно встрани, като не изпъвате изцяло ръцете в лактите, и след това върнете в изходно положение. Не забравяйте да НЕ бързате и да усетите напрежението във всеки мускул, който напрягате.

„БУБОЛЕЧКА“ Въпреки странното си име, това е едно изключително ефективно упражнение за стягане на коремните мускули и торса, а също така тренира баланс, координация и контрол на тялото. Легнете по гръб, подобно на предишните

БРОЙ 16 І

85

ДВИЖЕНИЕ И ЖИВОТ

две упражнения. Вдигнете изправени ръце над гърдите, а краката прегънете в коленете под 90-градусов ъгъл. Работим в противоположни двойки, т.е. лява ръка с десен крак и дясна ръка с ляв крак. Започваме с първата двойка: изпъваме ръката назад над главата, като едновременно изпъваме и крака право напред и надолу. Внимаваме да не докосваме пода, а да държим крака на няколко милиметра над него, за да поддържаме коремните мускули под напрежение. След като изпълним зададените повторения с едната двойка крак-ръка, продължаваме по същия начин и с другата двойка.

„ОКОЛО СВЕТА” При това упражнение за ръце хващаме тежестите и спускаме ръцете встрани до тялото. Вдигаме ръцете над главата, описвайки кръг, след което ги връщаме в изходно положение.

86

І БРОЙ 16

ЗДРАВИ, СИЛНИ И КРАСИВИ

Но, естествено, възникват и въпросите: по колко повторения, в колко серии и с какъв интервал на почивка да изпълним упражненията?

Отговорите:

КЛЕК С ПОДСКОК Изпълняваме стандартен клек, но вкарваме и един по-динамичен елемент – подскок, като по този начин упражнението придобива и лека кардио насоченост.

Изпълнете упражненията едно след друго, правейки по 10,15 повторения от всяко, без да почивате между отделните упражнения. В началото започнете с 3 цели кръга, като почивате между 60 и 90 секунди, преди да започнете следващия кръг. Звучи изморително? Е, разбира се, без да усетите определено натоварване, каквато и да е тренировка би била напълно безсмислена. Но в каква степен ще бъде умората, зависи от индивидуалното състояние и степен на физическа подготовка на трениращия. При упражненията с включени тежести използвайте килограми, съобразени със степента на подготовка и индивидуалните ви възможности. Изберете тежест, достатъчно удобна, за да ви позволява да изпълните упражнението правилно, но и достатъчно предизивикателна, така че да усетите ефекта от работата с нея.

Укрепване на тазовото дъно и КЕГЕЛ протоколи Може би много от вас са чували за Кегел упражненията. За тези, които не са запознати или просто не са се задълбочавали по темата, нека да разясня тази изключително важна както за бъдещи майки, така и за тези, на които им предстои възстановяване след бременност, система от упражнения. Малко се говори по темата за здравето на тазовото дъно. Истина-

БРОЙ 16 І

87

ДВИЖЕНИЕ И ЖИВОТ

та е, че това е една от най-важните части на женската анатомия, която доста често се пренебрегва по отношение на заздравяването и укрепването й. А именно здравата мускулатура в тазовата област спомага за една по-лесна, по-спокойна бременност, както и за по-бързото и ефективно възстановяване след нея. Слабата тазова мускулатура, която се отслабва още повече при бременност, може да бъде предпоставка за усложнения, като неволно изпускане, изсипване в коремната област или прекомерно стягане във вагиналната област. Но е факт: редовната практика на Кегел упражненията значително намалява риска от появата на подобни проблеми. Разбира се, отново напомням: започването на каквато и да било програма за физическа активност по време на бременност трябва да бъде съгласувана и одобрена от проследяващия лекар-специалист.

бедрата или гърдите. Практикувайки това упражнение, е възможно да усетите резултат дори в рамките на месец и половина. Бъдете упорити, но не увеличавайте интензитета, тъй като прекаленото стягане на тазовата мускулатура може да доведе до чувството на опъване при уриниране и стягане на пикочния мехур.

Ето как можем да заздравим тазовата си мускулатура с помощта на Кегел системата:

Бъдете здрави и силни!

Препоръчителното практикуване на Кегел е 3 пъти дневно, по възможност сутрин, обед и вечер. Изключително важно е да започнете тренировката с празен пикочен мехур. Най-опростеното движение, което можете да правите, е като се успокоите, легнете на постелка на пода и се опитате да стегнете тазовите си мускули, задръжте и бройте до 5. След това отпуснете и повторете отново още 9 пъти. Дишайте дълбоко и се уверете, че стягате именно таза си, а не седалището,

Поздрави, Боряна Радкова Фитнес треньор, International Sport Sciences Assosiation Facebook: teambobbyforma Instagram: borianna_radkova

88

І БРОЙ 16

Не забравяйте: малките ежедневни стъпчици ни водят към крайната дестинация. А достигането й започва с решението да не останем на мястото, на което сме в момента. Всяко начало е трудно и е изпитание за волята и самодисциплината ни, но повярвате ли веднъж в себе си и възможностите си, ще посрещате всяко следващо изпитание все по-уверени и изпълнени с решителност.

До нови срещи!

Снимки: Валентин Русанов, Светлана Русанова Стайлинг: Лиляна Иванова, Елена Петкова

СПИСАНИЕ

З А

Е Д И Н

П О - И Н Т Е Л И Г Е Н Т Е Н

С В Я Т

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

Ние сме Невена и Сергей, младо семейство от Златоград – сърцето на Родопите. Заедно сме от една вълшебна Коледа на 2016 г. Основната дейност на нашето семейство е пчеларството. Водещото във фирмата ни е любовта и специалното място на пчелите за нас. Представям ви и кратка история от Сергей: Началото на Ферма „Станчеви“ поставя дядо ми – Стоян Станчев, който започва да се занимава с пчеларство още през 1950 г. след като на 15-годишна възраст хваща рояк пчели и се запалва по този занаят. В рамките на две години създава пчелин от 36 кошера, като първите му кошери са конструирани лично от него, използвайки глинени тухли. С времето и баща ми Илия Станчев започва да се интересува от занаята му и бързо бива завладян от магията на пчеларството. Баща ми продължава бизнеса на дядо и разширява фермата, достигайки до 120 кошера. По пътя на дядо ми и баща ми поех и аз – Сергей Станчев. Започнах да помагам във фермата и обикнах тази работа

90

І БРОЙ 16

СЕМЕЙСТВОТО КАТО СБЪДНАТА МЕЧТА дотолкова, че днес тя е мой основен приоритет и в резултат на вложените усилия 70 години по-късно нашият пчелин разполага с 400 кошера. Основното разширение на бизнеса бе извършено през 2010 г., когато бях одобрен по мярка 112 „Млад Фермер“, а през 2011 г. спечелих награда за млад фермер на годината (награда, с която се гордея изключително много и която заема почетно място в моя дом). Пчеларството е призвание за мен, върша работата си с удоволствие и това ме кара да се чувствам сигурен в себе си и това, което правя. ПЧЕЛАРСТВОТО Е ЗАНАЯТ, КОЙТО ПЪРВО ТРЯБВА ДА ОБИКНЕШ И ЕДВА

ТОГАВА ДА ЗАПОЧНЕШ ДА РАБОТИШ. Към днешна дата, освен че произвеждаме пчелен мед, добиваме пчелен клей, цветен прашец, пчелно млечице, приготвяме клеева тинктура, восъчни свещи и домашни пчелни мехлеми, а от 2021 г. приготвяме и домашен ябълков оцет, с ябълки, отгледани в нашата ферма. Медът се добива в екологично чист район – Родопите (по-конкретно: гр. Златоград, гр. Неделино, област Смолян), където почти няма обработваема земя, съответно не се пръска с пестициди. Ето защо към момента ние сме одобрени за екологично пчеларство.

СЕМЕЙСТВОТО КАТО СБЪДНАТА МЕЧТА

НЕВЕНА, БИХТЕ ЛИ НИ РАЗКАЗАЛИ НАКРАТКО ЗА СПОМЕНИТЕ ВИ ОТ ДЕТСТВОТО? КАКВИ ЦЕННОСТИ ФОРМИРАХА У ВАС РОДИТЕЛИТЕ ВИ? Детството ми е пъстра картинка от невероятни и щастливи спомени на безгрижие, усмивки и красота, които формираха нравствени и морални ценности, наследени от моите родители – доброта, искреност, щедрост, уважение, отзивчивост, трудолюбие, постоянство и много любов.

ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЛИ ЗА ГОДИНИТЕ В УНИВЕРСИТЕТА, ПРОФЕСИОНАЛНАТА КАРИЕРА, ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ С ПЧЕЛИТЕ? Аз съм човек, който обича предизвикателствата и умее да следва мечтите си, колкото и трудно достижими да изглеждат те. Завърших „Телекомуникации“ в Техническия университет – София, студентството ми не беше леко, но успях! На по-късен етап се ориентирах в друга посока, която беше моят път – да стана учителка. И така записах педагогическа правоспособност – Учител по математика и информатика. Работа, която работя с много добри чувства, удоволствие и удовлетвореност.

КАК СЕ СЛУЧИ СРЕЩАТА ВИ

С ПЧЕЛИТЕ И ТЕХНИЯ МАГИЧЕН СВЯТ? ОТКЪДЕ ЗАПОЧНА ВСИЧКО? Срещата ми с пчелите я доведе любовта. Когато се запознах със Сергей, разбрах, че неговото основно занимание са пчелите. Така че, всичко започна от любов!

РАЗКРИЙТЕ НИ НЯКОИ ОТ ВАШИТЕ ВЪТРЕШНИ „ТАЙНИ“ ЗА ДОБРИЯ МЕД? КОИ СА ТРИТЕ НАЙ-ВАЖНИ НЕЩА, СПОРЕД

ВАС, КОИТО ОТЛИЧАВАТ ДОБРИЯ МЕД? Вълшебството на добрия мед е любовта и грижата към пчелите. Ти ги даряваш с грижи и любов, те ти се отплащат с вълшебен, лечебен мед! Трите „тайни“ за добрия мед са: - Медът да бъде събиран от Пчели.

- Медът да бъде закупен от пчелар.

- И не на последно място – важен е районът, от който е добит. И ако трябва да завършим, то следвайте нашия девиз: „Използвайте

БРОЙ 16 І

91

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

меда като храна, за да не се налага да го използвате като лекарство!“.

ЗАЩО Е ТОЛКОВА ЦЕНЕН МЕДЪТ? » Оказва противовирусно действие и защитава организма от сезонни респираторни инфекции. » Великолепно стимулира имунната система. » Защитава храносмилателните органи от вредни външни въздействия и агресивни влияния. » Оказва спазмолитично действие, частично отстранява болезнения синдром. » Способства за заздравяването на раните чрез активиране на процесите на регенерация на меките тъкани. » Предотвратява формирането на отоци. » Влияе благотворно върху синтеза на костна тъкан и бързото поправяне на дефектите при счупвания. » Отстранява проявите на мест-

92

І БРОЙ 16

но възпаление. » Има мощно противогъбично действие. » Укрепва съдовите стени, тонизира ги и способства за намаляване на проявите на варикозно разширение на вените. » Нормализира обменните процеси в организма. » Успокоява нервната система, предотвратява безсъние.

КАК ПРОТИЧА ЕДИН ВАШ ДЕН? Аз съм щастлива майка на петмесечна дъщеря и моят ден е свързан изцяло с нея и грижите за дома и семейството ми. Откакто държа детето си, всеки мой ден е една моя сбъдната мечта.

КАКВО Е ЗА ВАС СЕМЕЙСТВОТО? РАЗКАЖЕТЕ НИ ЗА ВАШИЯ ПЪТ КЪМ ЖАДУВАНОТО ДЕТЕ? Моето семейство е моята сбъдна-

та мечта, защото нелеко стигнахме до тази красива благословия. Извървяхме доста труден път до появата на нашата дъщеричка. Като млада двойка, която бе пленена от любовната магия, бързо се решихме на идеята да имаме дете, но за съжаление това желание беше секнато от редица репродуктивни проблеми още на шестия месец от опитите ни. И така тръгнахме по дългия път, наречен инвитро. Пет години, осем пункции, три трансфера, няколко сменени клиники и лекари, хиляди извървяни километри, надежди, разбити мечти и силна вяра ни докараха до 6 септември 2021 г. – най-прекрасната дата в нашата история – появата на нашата Кристияна. В Деня на Съединението Бог ни съедини завинаги, дарявайки ни живот от живота. Няма подходящи думи, с кои-

СЕМЕЙСТВОТО КАТО СБЪДНАТА МЕЧТА

това успяхме да съберем една добра сума, с която подпомогнахме двойка с репродуктивни проблеми, които години вървят по този трънлив път.

ЗАЩО РЕШИХТЕ ДА ОРГАНИЗИРАТЕ КАМПАНИЯ В ПОДКРЕПА НА ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ В ЗЛАТОГРАД? КАК СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО И КАКВА БЕШЕ РЕАКЦИЯТА НА ХОРАТА, КОГАТО РАЗБРАХА ЗА КАУЗАТА ВИ?

то мога да благодаря на нашия ангел, който помогна да прегърнем нашата мечта – д-р Даниел Ставрев. Цял един живот не би ми стигнал, за да му се отплатя за едно тупване по рамото с думите: „Спокойно, ще видиш, че нещата ще се случат, въпрос на време е, и аз мисля, че времето няма да е дълго“. Ами позна, защото нямаше и шест месеца от срещата ни с него и видяхме двете жадувани черти!

ЗАЩО РЕШИХТЕ ДА ПОДКРЕПИТЕ ДВОЙКИТЕ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ В РОДНИЯ СИ ГРАД? Още преди да забременея, си бяхме обещали, че ако Бог ни дари с дете, ще помагаме на такива като нас,

които се борят за тяхната рожба. И в Златоград, и навсякъде има двойки, които се нуждаят от помощ по пътя на мечтаното дете – и психическа, и духовна, и финансова. А особено без финансова пътят става изключително труден, дори и невъзможен.

КОЛКО Е ВАЖНА ЕКИПНАТА РАБОТА ЗА ВАС? КАК СЕ СТИКОВАТЕ? Когато правиш добро, екипната работа е изключително ценна за постигане на желаната цел, без нея нещата не биха се случили. Ето затова ние предложихме идеята за благотворителност и Община Златоград великодушно я прие и обяви за наша обща. И благодарение на

Кампанията, която предложихме и организирахме, я чувствахме като личен дълг към обещаното пред Бог и пред нас самите. Двойките с репродуктивни проблеми са част от объркания свят на новото време, защото малко хора знаят какво е да се бориш с години за дете, малко хора знаят, че за една процедура са ти нужни едни 6 000-10 000 лв., за да направиш един опит, който не ти обещава успех, а само надежди. И да, надеждите са много скъпи в живота на репродуктивно борещите се.

КАК ВИЕ ЛИЧНО РАЗБИРАТЕ ДАРИТЕЛСТВОТО И КАК МОТИВИРАТЕ ХОРАТА ОКОЛО ВАС ДА ДАРЯВАТ? Дарителят трябва да е човек, който дава частица от душата си, преди пари от джоба си. Да мотивираш хората да правят добро в нашия

БРОЙ 16 І

93

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

град е лесно, защото тук хората са с чисти и добри сърца, готови винаги да подават ръка. Благодарим ви, златоградчани.

ПРОМЕНЯ ЛИ СЕ ДАРИТЕЛСКАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ И КАК, СПОРЕД ВАС, ТРЯБВА ДА РАБОТЯТ РАЗЛИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ЗА ДА ПОЛУЧАТ ДОВЕРИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО И ДАРИТЕЛИТЕ? Смятам, че съм днешна дата има дарителска среда, която е насочена към доброто и успешното подпомагане на хората. Вярвам, че когато даряваш, и ти ще бъдеш възнаграден, така че смело се раздавайте, доброто се връща двойно. Каквото и да говорим, знаем, че големият дарител може да бъде само онзи, който се е

докоснал до същността на проблема, онзи, който го е парил огънят на безнадеждността и после е срещнал вярата в доброто, която е станала път към постигане на мечтите и желанията му. Само онзи, който се е борил за живот с живота, може безкористно да дава и да дарява, защото знае какво е да си на мястото на нуждаещия се.

ВЯРВАТЕ ЛИ, ЧЕ ПОКОЛЕНИЕТО НА НАШИТЕ ДЕЦА ЩЕ ГРАДИ ЕДНА ПО-ДОБРА БЪЛГАРИЯ И ОТ КАКВО ЗАВИСИ ТОВА? Силно вярвам в една по-добра България, в едни хора, които ще подават ръка, за която после да се хванат! България има нужда от деца, има нужда от народ, който да бъде закърмен с любов и доброта, за да става по-добър светът.

94

І БРОЙ 16

ВАШИТЕ СТРАХОВЕ? Аз нямам страхове, аз имам надежди и вяра. И знам, че каквото и да се случва, ако човек носи доброто в себе си, той ще прави добро и ще живее в добро.

ВАШИТЕ ЛИЧНИ ЛЕЧИТЕЛИ? Моите лечители са вярата и любовта, стремежът към по-добър живот чрез тези ценности. Ние всички трябва да черпим от тях, за да бъдем пълни!

ВАШАТА ЛИЧНА КРАТКА ФОРМУЛА ЗА ЩАСТИЕТО? Формулата за щастие я крие всеки в сърцето си. Давайте й шанс да ви показва пътя към мечтаното, пътя към безсмъртието на душите ви. Раздавайте добро, защото при него 2+2=10.

Донорството на яйцеклетки или как майки помагат на бъдещи майки

„Станах майка благодарение на дарена яйцеклетка. В тази яйцеклетка е имало толкова много любов, че днес аз съм готова да раздавам щастие...”

Защото ти си ЖИВОТЪТ!

Милена Златкова радиоводещ Радио „Витоша“

„Аз станах донор. И после още много майки в цяла България чуха и... направиха същата крачка.“ 0700 700 17 Национална телефонна линия 0892 475 790 Валентина Иванова donorstvoto@gmail.com info@iskambebe.bg

Донорството с

Ако имате въпроси или искате да помогнете с информация на близките си, може да се свържете с нас: Главен координатор на донорската програма и координатор за Североизточна България Валентина иванова, тел. 0892 475 790 Координатор за Северозападна България Здравка Гергова, 0898 866 874. Координатор за Южна и Централна България ема Христозова, 0882 430 788. Отговорници за Централна и Северна България Вероника Михайлова, 0886 801 309 Венислава Гарсия, 0897 098898, 0893 008898 Всички ние от фондация „Искам бебе“ вярваме, че точно ТИ СИ ЖИВОТЪТ!