Какво се случва след боледуване от COVID-19?

НА ФОКУС

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД БОЛЕДУВАНЕ ОТ COVID-19? Разговор с проф. КОСТА КОСТОВ

Коста Василев Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ "Св. Анна" - София. Основател и главен редактор на списание за респираторна медицина и вдъхновение "INSPIRO" и едноименната страница на списанието в интернет. Председател на управителния съвет на фондация "INSPIRO", консултант по белодробни болести на медицински център "INSPIRO".

Професор Костов, вие сте специалист – пулмолог с богат опит в областта на белодробните заболявания. С какво ви изненада новият вирус в ежедневната ви среща очи в очи с него и на какво ви научи? Със своята „артистичност”, разнобразието на прояви, които се изявяват в различни комбинации от 36 симптома, които разиграват различни сценарии при различните пациенти, при повечето от тях на фона на придружаващи, предхождащи инфекцията болести. Със своята агресивност, която е по-голяма от тази на грипния вирус, както и на обичайните сезонни вируси, с които се срещаме. Също и с остатъчните симптоми след боледуване, които са продължителни и необичайни като количество за обичайните есенно-зимни вирози. Повече оптимист сте или напротив за развитието на заболяването в следващите няколко месеца? Умерен оптимист до времето на нарастване на ваксинациите, които ще 4 І Medical Magazine | януари 2021

увеличат броя на имунното население. После оптимизмът ми ще нарасне, ако вирусът не ни изненада с мутация, недостижима за ваксинационната защита. Какво е положението в момента в УМБАЛ „Света Анна”? Пред какви проблеми се изправяте и кои са препъни камъните по пътя към успешното лечение и добрия изход от заболяването, особено при по-рисковите групи пациенти? Такова, каквото е навсякъде – болницата работи на пълни обороти с болни от тежки и критични форми на COVID-19 – не по-малко от 250 пациенти, разположени по всички етажи на болницата, с участието на специалисти от почти всички специалности. Проблемите идват от многото тежки случаи, дължащи се на патологичните ефекти на цитокинова буря с всичките патоморфологични особености, предизвикани от имунната дисрегулация и възпалителната реакция на белодробния паренхим.

Какво можем да очакваме в следоздравителния период при преболедувалите инфекцията? При голяма част от тях се развива картината на „Продължителен COVID-19”, който се дефинира като наличие на симптоми с продължителност повече от 12 седмици от началото на болест­ та, които са разнообразни, комбинирани в различни варианти, най-често физическа слабост и задух, болки по стави и мускули, кашлица, понякога главоболие, рядко дори повишена температура за различен период от време. Намесват се и неврологични оплаквания, като към главоболието се прибавят паметови и когнитивни разстройства, объркване, в редки случаи дори припадъци. Кои са най-честите усложнения от страна на белодробната система и от какво зависят те? Най-честите усложнения по време на острата фаза на COVID-19 са тежката и критичната форма на пневмония, която преминава от фазата на остро бе-

лодробно увреждане, до тежък респираторен дистрес синдром, дихателна декомпенсация и многоорганна недостатъчност. След острата фаза, при част от тези болни остава остатъчна белодробна фиброза, която претърпява обратно развитие в месеците след острата фаза при една част от болните и се задържа в различен обем и за различна продължителност след това при друга.

белодробен емболизъм – пулмоангиография. Лабораторните изследвания са на по-заден план и не корелират толкова тясно с тежестта на органните промени. При пациентите със сърдечни остатъчни промени се налага проследяване от кардиолог (ЕКГ, ехокардиография, ядрено-магнитен резонанс), при пациен-

Какви изследвания е необходимо да си направи пациент след преболедуване и в какъв интервал от време? Пациентите след леко протичане не се нуждаят от близко проследяване, ако нямат остатъчни симптоми. Ако има такива, се проследяват на първия месец след боледуване и само в редки случаи, по-дълго.

При прекаралите по-тежко болестта проследяването е по-тясно и на по-къси интервали – на първи, трети и шести месец, а при онази част от тях, която задържа оплакванията и промените – и за по-дълъг период. При тази категория болни се налагат периодични образни изследвания (на трети и шести месец), както и функционално изследване на дишането (бодиплетизмография с дифузионен капацитет) в същата последователност. При съмнение за

тите с неврологични прояви - специализирани изследвания на нервната система. Част от пациентите имат нужда и от психологична подкрепа. [www.medmag.bg ] 5

НА ФОКУС

Кои симптоми могат да се нарекат алармиращи или притеснителни, и които да накарат пациента да се свърже със своя лекар, в случай че инфекцията е отминала? Остатъчен задух или новопоявил се такъв, които могат да се дължат на белодробна емболия, прояви от централната нервна система или сърцето и могат да се появят по-късно след острата фаза. При нова проява на симптоми, които преди това са липсвали, нов пик на температурата, новопоявили се симптоми от други органи и системи, незасегнати преди това, вкл. кожа и лигавици, може да се касае за редкия мултиситемен инфламаторен синдром при възрастни, който изисква нов болничен прием и интензивно лечение. При пациентите с придружаващи хронични заболявания като бронхиална астма и/или ХОББ какво е по-специално в поведението при инфекция? Няма по-специално поведение, освен спазване на обичайния терапевти6 І Medical Magazine | януари 2021

чен режим, за да не се допусне екзацербация. Тази категория болни не са по-застрашени от инфектиране, а от по-тежко протичане, ако имат лош терапевтичен контрол. Достатъчно е да спазват точно установения терапевтичен режим и да поддържат стабилно състоянието си. Има и публикувани данни, че инхалаторните стероиди имат протективно действие срещу коронавирусната инфекция. Риск от инфекция и по-тежко протичане не е доказан дори при пациенти, които приемат биологична терапия, такава, каквато се прилага и тежки форми на астма.

Какви изводи можем да си направим почти година след първите случаи на коронавирус у нас, освен, че здравната ни система се оказа неподготвена? Моля, очертайте ги като ги степенувате по важност. Недотстъчно осигурена кадрово здравна система с недостиг на лекари, медицински сестри, лаборанти и санитари. Недостиг на необходими тесни специалисти – вирусолози, пулмолози, инфекционисти, реаниматори и др. Недостиг на специализираната диагностична апаратура в болниците и извънболничната помощ.

Какво трябва да е поведението на специалистите при тези пациенти след преболедуване от COVID-19? На какво следва да се обърне внимание? Да има тесен и близък контрол и проследяване във времето от общопрактикуващите лекари и от съответните специалисти – предимно пулмолози – по-рядко кардиолози, невролози, психиатри и др.

Нещо, което желаете да споделите с читателите на списанието. Ако обществото и сега не се събуди и разбере, че здравната ни система е в хроничен недостиг, необгрижена на необходимото ниво от държавата, която гледа на нея като на досадна тежест на бюджета, разход, който трябва да бъде сведен до минимум – няма да има бъдеще нито за медиците, нито за обществото.