Индустриално и занаятчийско производство

Page 1

ИНДУСТРИАЛНО И ЗАНАЯТЧЙСКО СЧЕТОВОДСТВО

от д-р Д. Добрев преподавател в Търновската гимназия и Свободния университет – София

София – Печатница на Армейския военно-издателски фонд – 1924

1


СЪДЪРЖАНИЕ

I. Въведение 1. Косвена стойност А. Косвена стойност в търговията Б. Косвена стойност в индустрията В. Лихвите като съставна част на косвената стойност Г. Групиране на косвената стойност 2. Калкулацията като основа на индустриалното счетоводство (Калкулации за покупка. Фабрична калкулация. Калкулация за продажба. Обща, частична и специална калкулация. Предварителна, окончателна и междинна калкулация). II. Калкулационни елементи на косвената стойност 1. Материални разходи А. Фабрични материали (сурови и спомагателни) Б. Полуфабрикати В. Остатъчни материали (отпадъци) Г. Калкулация на фабричните материали 2. Работнически надници А. Видове надници (Срочни надници, надници на парче, надници с премия, надници с участие в печалбата.) Б. Работническите надници като производствен разход (фабрични надници, общи надници и надн. добавки) 3 Общи разходи А. Фабрични разноски (разпределение) Б. Търговски разноски (разпределение) В. Обезценки 1. Методи на обезценки. 2. Разпределение на обезценките. 2


3. Счетоводно изложение на обезценките. 4. Производствена и косвена стойност III. Счетоводство 1. Сметки за фабричните материали 2. Сметка за личния разход А. Работнически надници Б. Заплати 3. Сметки за фабричните разноски 4. Сметки за производството 5. Сметки за фабрикатите 6. Сметки за продажбите и продажните разноски 7. Счетоводно изложение ни общите разноски IV. Практическо приложение на индустриалното счетоводство Практически материал А. План Б. Операции (Операционен журнал. Книга за фабричните материали. Книга за фабрикатите и страничните продукти. Книга за работническите надници. Калкулационна книга. Производствено-калкулационен журнал. Главна книга). В. Годишно приключване V. Занаятчийско счетоводство VI. Практическо приложение на занаятчийското счетоводство Практически материал А. План Б. Операции Книга за инвентарите. Наръчник. Касова книга. Книга за материалите. Книга за продажбите. Партидна книга. В. Годишно приключване 3


ПРЕДГОВОР Всички, излезли до сега, научни трудове в областта на нашата счетоводна литература третират само материята по общото търговско счетоводство и то, по понятни причини, защото основните начала на систематичното счетоводство се усвояват само чрез общото търговско счетоводство. Що се отнася обаче до практическото приложение на счетоводството в разните отрасли на стопанската дейност, не подлежи на оспорване, че общото търговско счетоводство не може току-така да се прилага във всички стопански предприятия, ако не бъде

нагодено

към

специфичните

стопански

функции

на

предприятието. Търговията, стокова и банкерска (в по тесен смисъл), има за главна цел обръщението на ценностите по пътя на размяната, когато индустрията и занаятите имат за главна цел обработването и преработването на материалите, за да ги направят годни за употребление - от там и разликата в целите на търговското, индустриалното и занаятчийско счетоводства; първото следи за имуществените промени, произтичащи от самата размяна - второто следа още и за промените от трансформацията на стопанските блага чрез техниката на производствения процес. Нашата млада индустрия и занаятчийство, за да бъдат жизнеспособни и крепки, се нуждаят не само от една здрава стопанско-техническа, но и от една целесъобразна счетоводна организация. Добре уреденото счетоводство е също така един от съществените елементи за правилното функциониране на едно индустриално или занаятчийско предприятие.

4


Подканван не един път от наши промишленици аз най-после се реших да изляза с този си труд - Индустриално и занаятчийско счетоводство, като не се самооблащавам да мисля, че не съм допуснал празноти. Нека не се изпуща из предвид твърде сложния характер на материята. За да се напише едно индустриално счетоводство са необходими не само познания по счетоводната материя, но и една ясна представа за твърде сложната стопанско-техническа организация на едно модерно индустриално предприятие. На край, нека забележа, че материята по индустриалното счетоводство не може направо да се разучва, без предварителни познания по теорията и техниката на систематичното счетоводство въобще. Затова, и настоящето Индустриално и занаятчийско счетоводство,

нека

се

счита

като

продължение

на

моето

„Елементарно и систематично счетоводство". София, януари 1924 г. Д-р Д. Добрев

5


I. ВЪВЕДЕНИЕ 1. Косвена стойност Понятието косвена стойност е от частно правно естество. Трябва, при това, да се има предвид, че под „косвена стойност" не се разбира едно и също нещо в търговията и индустрията. А. Косвената стойност на една търговска стока се състои от покупната й стойност и разноските по покупката и продажбата (допълнителни разноски). При това, е безразлично, дали търговецът предварително разпределя допълнителните разноски и след това си прибавя печалбата или ги покрива чрез една съответно но висока прибавка. Продажната стойност на една търговска стока се състои от косвената й стойност, разноските по продажбата (провизиона, рибата, мито, фрахт - при франко-доставки) плюс печалбата. Печалбата може да се изрази в % и да се базира на косвената или продажната стойност. В търговската практика различаваме: а) чиста (нетна) печалба и б) брутна печалба. Чистата печалба може да се изрази като прибавка към косвената стойност или като извадка от продажната стойност. а) Като прибавка към косвената стойност: покупна стойност

лв. 2000

+ покупни разноски

„ 1200

доставна стойност

лв. 3200

+ общи разноски 10%

косвена стойност

лв. 3520

+ печалба 25%

лв. 880

Продажна стойност

320

лв. 4400

6


б) Чистата печалба, като извадка от продажната стойност 4400 ще бъде: продажна стойност

лв. 4400

- чиста печалба 20% лв. 880 лв. 3520 25 % от 3520 = 880 20 % от 4400 = 880 или, който иска да печели 20% от продажната стойност (оборота), трябва да прибави 25% към косвената стойност. Един търговец, който досега е продавал една стока за 480 лв. при 15% печалба, а сега желае да печели 25%, изчислява така: лв. 480 първа продажна стойност „

72 15% печалба

лв. 408 косвена стойност + „ 102 25% печалба лв. 510 сегашна продажна стойност. в) Брутната печалба се прибавя към доставната стойност и трябва, освен печалбата, да покрива и общите разноски. В пример а) доставната стойност е 3200; една брутна печалба от 37 ½ % 1200, ще покрива 25% чиста печалба, 10% общи разноски и 2% печалба върху прибавката на общите разноски. В индустриалните предприятия се прилага първия начин (а) на калкулиране (изчисление косвената стойност + печалбата), а в стоковата търговия - втория начин (б) (продажна стойност или оборот - печалбата).

7


Б. Производствената, косвената и продажната стойност на един фабрикат в индустрията се установява по следната схема: 1. Основни разноски а) Материали

произв.

косвена продажна

б) Работнически надници

стойн.

стойн.

стойн.

в) Специални разноски 2. Общи фабрични разноски 3. Общи търговски разноски 4. Особени разноски по продажбата 5. Печалба върху 1, 2, 3. От горната схема се вижда, че косвената стойност се състои от производствените

(техническите)

и

търговските

фабриката

и образува основата за определяне

стойност.

Производствените

разноски

разноски

на

продажната

съставляват

само

производствено-техническата стойност на произведения фабрикат, когато косвената стойност (включително търговските разноски) представлява търговската стойност на фабриката. С други думи, при установяване косвената стойност, производствено-техническия елемент на предприятието се допълва с търговския елемент на същото. Разноските от общ характер за предприятието (извънредни обезценки, процесуални загуби, тантиеми) обикновено не се вземат непосредствено предвид при всяка отделна калкулация. Определянето понятието „косвена стойност" на един фабрикат в индустриалната практика е субективно, както и методите на калкулативното й установяване са индивидуално различни. Този субективен характер в схващанията за състава на косвената стойност изпъква най-силно във времена на силна колебливост в 8


цените на производствените и търговски разноски. В такива случаи в състава на косвената стойност обикновено се прибавя и една рискова премия. Една строга граница между косвената стойност и разходите, намаляващи общата печалба, следователно, не може да се тегли. Конкуренцията принуждава всяко предприятие да поставя косвената стойност в по тесни граници, с оглед на пазара и определяните от страна на конкурентите цени. В. Лихвите като съставна част на косвената стойност. От съществено значение е уясняването на въпроса, принадлежат ли лихвите

към

състава на

косвената стойност

или

не,

като

подразбираме, естествено, загубите от лихви. Тук спадат лихвите върху постоянното имущество (сгради, машини) и лихвите върху обръщаемото

имущество

(върху

покупката

на

суровите

и

спомагателни материали до изработването им във фабрикати или полуфабрикати). Загуби от лихви произлизат също и от платените работнически надници при един по-продължителен производствен процес (от деня на плащането до деня на изготовлението на фабрикатите), както и прибавените към продажната стойност в брой лихви, за да се определи срочна цена (на кредит), които впоследствие се отстъпват на купувача при заплащане в брой, (per каса) във форма на сконто. Най-после спадат и лихвите на заетия паричен капитал по пътя на кредита. Дали лихвите върху собствения капитал трябва да влизат като съставна част на косвената стойност, е спорно. Едни смятат, че те (лихвите) трябва да бъдат покрити от реализираната чиста печалба, други ги причисляват непосредствено към косвената стойност на стоките. Всъщност всеки предприемател е в правото си да олихвява своя

капитал,

надвишаваща

защото

само

олихвяването,

ще

реализираната представлява

свръхпечалба, печалбата

на 9


предприемателя.

Капиталовото

олихвяване

дава

на

предприемателя само онова, което той би получил, ако дадеше под лихва своя капитал. Касае се, следователно, да се разграничи предприемателската печалба в лихви на капитала и личната печалба на предприемателя, в смисъл на политическата икономия. Със самия производствен и разменен процес обаче лихвите нямат пряка връзка и не са една обективна съставна част на косвената стойност, макар при калкулацията да се причисляват към нея. Олихвяването на вложения капитал при определяне косвената стойност е от особено значение при изчисление на рентабилността. Така, при всички калкулационни методи се вземат предвид, освен обезценките,

още

и

лихвите

на

инвестирания

(вложения,

имобилизирания) в постоянното имущество (сгради, машини, инсталации) капитал. Чрез имобилизирането на една значителна част от актива произлизат загуби от лихви, които трябва да се понесат от купувача на произведените продукти. При един значително по-голям имобилизиран актив, сравнително продуктивната и пласментна способност на предприятието, ще се по-скъпи и косвената стойност до размери, равни на лихвите и амортизациите, образуващи част от тази стойност. Заемните лихви са наемната плата за заетия капитал. Те са печалба на едно друго предприятие и безспорно - една съставна част от разноските на предприятието. Дължимите лихви срещу ипотеки и заеми са разходи, независещи дееспособността на предприятието и, като такива, т в образуват едно преходно перо. Това, което производителят печели от лихви чрез прибавка на същите към косвената стойност на продуктите, губи при заплащане заетия капитал на кредитора в деня на падежа.

10


Лихвите на заетия капитал намаляват печалбата. Големината на косвената стойност не зависи от финансовото положение на предприятието. При две предприятия, поставени при еднакви производствени и пласментни условия, онова, работещо със собствен капитал, ще реализира по висока печалба, от колкото онова, което е ангажирало повече чужди средства. Г. Групиране на косвената стойност. Производствения материални

блага

произведените

и

процес работна

продукти,

предприемателските

изисква сила.

изразходването

Косвената

следователно,

разноски,

отчасти

от

стойност

на на

представлява лично

естество

(предприемателската и наемна работа), отчасти от материално естество - имобилизирания капитал (сгради, машини) и обръщаемия капитал в различните му форми. Искаме ли да групираме производствените разноски от гледна точка на производителя, ще имаме две главни групи: основни разноски и текуща разноски. Основните разноски представляват еднократни разходи за набавяне

на

производствените

средства

в

началото

на

производствената дейност и са в зависимост от проектираната техническа и стопанска организация на предприятието. Те ни интересуват дотолкова, доколкото оказват влияние върху косвената стойност на произвежданите продукти (лихвите и амортизациите). Към текущите разноски, в по-широка смисъл, се числят всички разходи като последствие на самия производствен процес. Те произтичат непосредствено от самата производствена функция и търговска дейност на предприятието и са в зависимост от самия стопански и технически метод на производството (материали, надници, фабрични и търговски разноски и др.) 11


В обобщение на до тук изложеното можем да формулираме понятието

„косвената

калкулацията,

така:

стойност",

с

оглед

косвената стойност

на

нуждите

представлява

на

всичка

разходи а загуби свързани с доставката, производството и продажбата на материални блага. Групирането на косвената стойност ще бъде различно, според това, дали се касае само за доставка, доставка и продажба в непроменен вид, за произвеждане на един продукт или за произвеждане и продажба. Понеже търговската дейност се състои само в доставката на стоки с цел за понататъшното им препродаване в непроменена форма, то и самата косвена стойност на една търговска стока ще се състои от разноските по доставката и продажбата, които могат да се групират така : 1. Разноски по доставката: а) Стойност на стоката на местото на покупката. б) Покупни разноски на местото на покупката, през време на транспорта и на местоназначението. в) Разноски по изплащането на стоката (по личен герб, куртаж, провизион и др.) 2. Допълнителни разноски: а)

Общи

предприятието

(търговски) и

разноски

подготовката

за

по

управлението

продажба

(разноски

на по

запазването на стоката, осигуровки, магазинаж, загуби от лихви до деня на продажбата на стоката, парични загуби от непродаваемост или повреда, нередовност в постъпленията на вземанията, реклама, пътни разноски и др. б) Специални разноски по продажбата

(работа, провизион,

делкредере, пътни разноски и др). 12


Трябва да се изтъкне, че установяването на косвената стойност и установяването на продажната стойност са две различни неща. Установяването косвената стойност се изисква от добрия ред на всяко едно предприятие. Продажната стойност на една стока е една дадена величина, която не се определя в зависимост от косвената стойност. Теоретично погледнато, търговецът трябва да знае косвената стойност на своите стоки, безразлично, дали тази стойност определя и продажбата стойност или не. Косвената стойност в производството ще съставлява сумата на всички разходи и загуби, които производителите прави при производството и продажбата на произведените продукти. Към производствените разноски се числят разноските по добиването, обработването и преработването (разноските по доставката на суровите материали се калкулират към тях като търговска стока). Производствените разноски не започват от момента на самото производство, а от момента на самата подготвителна работа по производството и завършват с разпродажбата на произведените стоки на купувача. Продажната стойност трябва да покрие изразходваните при производството и разпродажбата средства и да съдържа принадената стойност към косвената стойност - печалбата. Разноските по производството могат да се групират от различни гледни точки. Обикновено, различават непосредствени производствени разноски и продажни разноски. Според начина на калкулирането

производствените

разноски

се

делят

на

непосредствени и посредствени разноски. По отношение на единичните фабрикати в индустрията различаваме : специални и общи (генерални) разноски. Общите разноски се разпределят пропорционално по специалните производства, в случай, че има такива. 13


2. КАЛКУЛАЦИЯТА КАТО ОСНОВА НА ИНДУСТРИАЛНОТО СЧЕТОВОДСТВО Съществената задача на калкулацията се състои в изчисление разходите в производството, изразени в материални разходи, работни сили и време-трите главни фактори, които обуславят разходите на производствения процес, а с това и самата косвена стойност на произведените продукти. Затова, редовното и добре организирано калкулиране е един от съществените елементи на индустриалното счетоводство. Техническият производствен процес, изобщо и в детайлности, трябва да се проверява от гледище на неговите стопанствени резултати. Производителят трябва да познава добре елементите на производствените разходи. Чрез калкулацията той ще бъде в състояние да отделя производствената стойност от продажната стойност, косвената стойност от чистия приход; да възможните

икономии,

да

определя

установява

рентабилността

на

предприятието и въобще да контролира неговия вървеж. Калкулацията не е само едно формално аритметично систематизиране на разходите ; тя улеснява и анализирането на отделните

производствени

фактори.

Калкулацията

дава

на

предприятието и ценен статистичен материал за обсъждане стопанствеността

на

предприятието.

Предприятия,

заемащи

монополно положение в своето производство и с осигурени печалби, може би, че не са заставени да отдават особено значение на точната калкулация. Производства, обаче, изложени на ударите на свободната конкуренция, ще приличат на кораб без кормило, ако не базират своите действия на една точна калкулация. Според целта на съставянето й, калкулацията бива:

14


1.

Калкулация

за

установяване

доставната

(покупната)

стойност на фабричните материали (калкул.за доставка гл. II 1. Г.). 2. Калкулация за установяване производствената стойност на фабрикатите (производствена или фабрична калкулация). 3. Калкулация за установяване продажната стойност на произведения фабрикат (калкулация за продажба или търговска калкулация - гл. II 3. Б.). Фабричната калкулация се предприема в две направления установяване общите разходи на предприятието, от една страна и разпределението им по единичните производствени отдели, от друга страна. Това разграничение и разпределение на разходите в своята

съвкупност

представлява

общата

производствено-

техническа калкулация, която образува и основата на специалните калкулации. Фабричната калкулация, следователно, обхваща: а) Общата калкулация за цялото производство. б) Частична

за производствените отдели.

в) Специална за единичните фабрикати. Общата

калкулация

трябва

да

има

такава

форма

на

изложение, която да представлява по нагледен начин целия числен материал и да улеснява контрола. Най-удобна е табеларната форма на изложение общите разходи. В индустрии с масово производство, освен данните по общите суми, в една втора паралелна колона се изчислява и съответната сума за една определена величина (тон,килограм, метър и пр.) или в проценти от общата сума.

15


Схема на обща калкулация в пивоварна фабрика № Описание на разходите Сума на разходите Разходи хектолитър I. Материали 1 Ечемик 2 Хмел 3 Квас 4 Газолин-бензин 5 Минерални масла 6 Смола 7 Тапи Сума II. Надници 8 в пивоварното отделение 9 „ ковачница 10 „ двигателна сила 11 „ транспорт 12 „ дърводелница Сума III. Фабрични разноски 13 Осветление и гориво 14 Подър.машини и постройки 15 Заплати на персонала 16 Фонд „Злопол. и благотв.” 17 Застраховки 18 Данъци и патенти 19 Амортизации 20 Лихви Сума Всичко

Общата калкулация сумира всички разходи по производството без оглед на производствените разходи по отдели. Фабрични материали, надници, фабрични и общи разноски се вписват последователно, привършване

както

те

са

производствения

изразходени,и процес.

събирате

Индустрии

с

след

масово

производство на хомогенни продукти записват всички разходи хронологично, без даже да ги групират по вида на разходите.

16


Специалната калкулация цели да установи непосредствено косвената стойност на единичния фабрикат (гл. II3. Б.) Според времето на съставянето, калкулациите биват: 1) Предварителна калкулация (проект). 2) Окончателна (контролна) калкулация. 3) Междинна калкулация. Предварителната калкулация оценява вероятните разходи, които ще последват, занапред, както и самата производствена стойност.

Окончателната

калкулация,

напротив,

изчислява

действителната стойност на един произведен вече фабрикат въз основа на последвалите вече разходи. Тя контролира резултатите от

предварителната

калкулация

и

определя

действителната

печалба по отношение предварително определени продажни цени или служи за основа на определяне продажните цени. Междинните калкулации служат за извънредни цели, напр., при определяне размера на обезщетение в случай на разрушение (пожар), което застрахователят трябва да плати, в случай на една турена вече в изпълнение поръчка, или при оценка на полуфабрикатите в края на годината. II.

КАЛКУЛАЦИОННИ

ЕЛЕМЕНТИ

НА

КОСВЕНАТА

СТОЙНОСТ 1. Материални разходи Тук спадат 1)

Фабричните

(сурови)

материали,

2)

Разноските

по

поддържането на фабричните материали и 3) Спомагателните материали. Фабричните материали представляват оная материя, която, след

механическото

или

химическото

й

преработване

и

17


обработване се явява като субстанция (материя) на произведения фабрикат. Разноските по поддържането на фабричните материали увеличават косвената стойност на същите. Такива са: разноските по приемането управлението

и

измерването на

на

складовете;

материалите; транспорта

разноските

на

по

материалите,

обезценката на складовете; част от общите разноски за отопление осветление, осигуровки; загуби от лихви върху материалите при по продължително складиране и др. Изобщо,

разноските

по

поддържането

на

фабричните

материали не трябва да се смесват с общите фабрични и търговски разноски на предприятието; те трябва да паднат непосредствено в тежест на косвената стойност на фабричните материали. Спомагателните материали са всичко, което не преминава като субстанция на фабриката, но е необходимо за произвеждането на същите, като: кокс, каменни въглища, масла и др. Стойността на спомагателните материали спада към посредствените фабрични разходи, които не могат да се калкулират като материална стойност на отделния продукт. А. Фабрични материали Изчислението стойността на консумираните в производството материали става: а) no косвената им стойност, б) по пазарната (дневната) им стойност, като разликата между пазарната и косвена стойност отива в полза или в тежест на печалбата на предприятието. В случай, че цената на фабричните материали, подлежащи на преработка, от които предприятието разполага още със запаси, е спаднала, и при предлагането на които, с оглед на чувствителна конкуренция, решава най низката цена, 18


трябва да се вземе най-низката цена. При покачване дневната цена на материалите, разликата в цените може да бъде използувана чрез едно съответно покачване продажните цени на фабрикатите, въпреки по-евтините разполагаеми налични запаси от материали. В реализираната брутна печалба на предприятието ще се съдържа и една печалба, произходяща от по-високата дневна цена на материалите. Колебанията в цените на материалите имат за последствие и колебания в косвената стойност и причиня-ват. при спадащи цени и големи количества запаси, значителни загуби, ако продажните цени на

готовите

фабрикати

не

се

регулират

съответно.

За

предотвратяване на подобни евентуалности се прибягва до образуване на скрити резерви чрез по-ниската балансова оценка на материалите през благоприятни години или чрез образуване на открити резерви, като се отделят ежегодно

части от годишната

печалба. в) По определени нормални цени. Когато цената на фабричните материали е подхвърлена на по-чести колебания, се гледа, щото това колебание да не упражнява влияние и върху косвената стойност. За тази цел, при определяне косвената стойност на материалите се взема една неизменна нормална цена, без оглед на дневните пазарни цени. Счетоводно тази нормална цена се изразява така: С купените материали се раздължава „с/ка Материали" по определената за отчетната година нормална цена. Разликата между нормалната цена и действително платената се минава в една „с/ка Ценова разлика на материалите" - разликата в по-малко в заверение, а в повече - в задължение на тази сметка. Пример: при купени материали по 115 и при нормална цена 120, ще имаме : 19


с/ка Материали

120

на с/ка Каса „

115

Ценова разлика в материалите

5

при купени материали по 125 и при нормална цена 120, ще имаме: с/ка Материали „ Ценова разлика в материалите на с/ка Каса

120 5 125

Разликата между дебитната страна на с/ка „Ценова разлика" (при покачване над нормалните цени) и кредитната страна (при спадане под нормалните цени) ще установи в края на отчетната година едно съотношение между нормалните цени и действително заплатените цени. В случай на собствено производство на материали, фабрикацията на материалите ще образува един самостоятелен производствен процес, разходите на който ще съставлява косвената стойност на произведените материали. Б. Полуфабрикати Това са продукти, претърпели известна преработка, но подлежащи на по-нататъшно обработване и преработване в същото фабрично заведение. Те имат особено значение в индустрии с различни производствени степени (фазиси). Полуфабрикатите, както и фабричните материали, могат да се изразят счетоводно по косвената, по пазарната им стойност или по една постоянна нормална стойност. В. Остатъчни материали (отпадъци) В повечето механо-технически и химически индустрии трябва да се държи сметка и за остатъчните материали. Това са части от фабричните материали и полуфабрикатите, които се явяват като 20


последствие, а не като цел на производството. Остатъчните материали играят значителна роля при изчислението на косвените стойности. Рентабилността (доходността) на много индустрии е в зависимост от използуването на остатъчните материали (от продажбата им или употреблението им в производството, особено в керамичната и порцелановата индустрии, захарната, брашнената, спиртната и др. индустрии). Г. Калкулация на фабричните материали Индустрии, които си доставят суровите и спомагателни материали от вън, има да установяват доставната стойност на материалите чрез прилаганата в стоковата търговия метода на калкулиране за покупка. Доставната стойност се състои от покупната стойност, покупните разноски, транспортните разноски и разноските по разплащането. Разноските по покупката биват общи(пропорционални) и специални. Общите

разноски

се

разпределят

пропорционално

на

количеството, теглото, или стойността на купените материали и според това биват: а)

Разноски

в

зависимост

от

количеството,

теглото

вместимостта и пр.; такива са : фрахта, разноските по натоварване и разтоварване, спедиционните разноски, магазинаж и др. б) Разноски в зависимост от стойността на материалите; такива са: възнагражденията на посредниците (куртаж, провизион, осигурителни премии и др.) 2) Специалните или непропорционалните разноски падат в тежест на отделните материали, които са ги при чинили; такива са: митото, пристанищните такси, опаковъчните разноски, порто и др.

21


След

установяване

общата

сума

на

разноските

до

местоназначението и разпределението им по отделните материали, намира се доставната стойност за една количествена единица (1 кг, 1 литър, 1 метър, и пр.) Когато материалите се доставят от странство, при цени и разноски в чужда валута, превръщането им в местна валута става по един определен или борсов курс на чуждата валута. Пример: Фактура от G.Roth Хамбург, върху: I пратка 20 сандъка фабрични материали B-tto kg. 2000, N-tto kg. 1970 à M 9.25 M. 18225 50 II. пратка 10 сандъка фабрични материали B-tto kg. 1000, N tto kg. 985 a 8.64 M. 8510 40 1 cif Бургас М. 26735 90 à 126.50 лв. 33821 Разноски в Бургас съгл. с/ка от експедитора Х. лв. 1865 Фракт до София „ 1423 Осигуровки и провизион „ 919 75 Вноско мито, I пратка 5200, II пратка 3220 8420 Превоз до фабриката и др. 324 50 12942 25 46763 25 Загуби от лихви 6% за 2 месеца 472 35 Косвена стойност 47235 60 Фактурна стойност 33821 Всичко разноски 13414 60 Разноски от тегло: В Бургас 1865.Фрахт 1423.Превоз 324.50 3612.50 3612.50:3000 kg = 1.2041 per 1 kg Разноски от стойност: Осигуровка, провизион и лихви 1382.10 1382.10:338.21 = 4.0865 per 100 лв. Специални разноски: Мито I пратка – лв. 5200 1

Cif (cost iussurance and freight) - разноски осигуровки и фрахт за сметка на продавача до Бургас

22


Мито II пратка – лв. 3220 I пратка: факт. ст. (18225.50 à 126.50) + разн.от тегло 1.2041 х 2000 kg. 23051 „ „ ст. 40865 x 100 специални разноски – мито II пратка: факт. ст. (М 8510.40 à 126.50) разн. от тегло 1.2041х1000 кг 10770 +„ ст. 40865 x 100 специални разноски – мито I пратка 31600.88 N-tto kg 1970 à ( )16.04 1970 II пратка 15634.72 N-tto kg 985 à ( ) 15.87 985 калкулационна разлика

23051 2408 10 941 78 5200 -

31600 88

10770 1204 10 440 62

3220 -

15634 72 47235 60

31598 80

15631 95

47230 75 4 85

При многократно доставяне на материали от едно определено място, изчислението на доставната стойност се извършва с помощта на изработени калкулационни табели. Те показват предварително колко ще коства едно определено количество от въпросната стока при една определена цена и поличния курс на покриването, включително всички разноски до местоназначението. Използуването на калкулационните табели, естествено, е възможно само при стабилни камбиални курсове. 2. РАБОТНИЧЕСКИ НАДНИЦИ А Видове надници Работническата надница изразява еквивалентната стойност на отдадената под наем работна сила. Работническата надница се уговаря

чрез

единичен

или

колективен

договор

между

предприемателя и работниците и може да се подразбира: 1) за определено работно време (час, ден, месец) - срочна надница, 2) за

23


изработено количество - надница на парче (акорд) 3) надница с премия и 4) надница с участие в печалбата на предприятието. 1. Срочна надница, когато се заплаща срещу труда на работника за определен срок, без непосредствен оглед на изработеното количество, макар, че в някой случай се определя известен минимум. 2. Надница на парче, при която

възнаграждението

на

работника се определя в зависимост от изработеното количество, като се има предвид една максимална продължителност на работното време. 3 Надница с премия, когато работникът получава една прибавка към редовната си надница на срок или парче при проявена от него по-голяма интензивност в работата. 4. Надница с участие в печалбата на предприятието, когато работникът

получава

определен

процент

от

реализираната

печалба. Тази метода на заплащане е приложима там, където може да се установи една непосредствена връзка между фабричната печалба и извършеното от всеки определен работник. Б. Работническите надници като производствен разход По отношение калкулацията на работническите надници в производствения процес се прави разлика между продуктивна и непродуктивна работа; едно различие, което, от обективно гледище, е

невярно,

защото

всека

работа

бива

пряко

продуктивна. Касае се по-скоро до пряка работа,

или

косвено

която се влага

непосредствено в самия производствен процес и косвена или обща работа, която не се поглъща направо в самия продукт, но косвено увеличава стойността му.

24


При калкулацията ще различаваме 3 вида работнически надници. 1. Фабрични надници (директни, продуктивни), които са определени

за

работния

труд

вложен

за

непосредственото

произвеждане на продукти. 2. Общи надници (косвено продуктивни), които се плащат по поддържането на производството въобще и се отнасят към общите разходи. Такива са: надниците плащани през празнични дни, надниците

по

материалите

транспорта, и

препращането

фабрикатите,

надниците

и на

измерването

на

инсталаторите,

машинистите, огнярите, контролата и др. 3. Надникни добавки, които увеличават работните разноски непосредствено или посредствено. Такива са: застрахователните вноски за работниците, натуралните дажби (храна, облекло и др.), благотворителни вноски и др. При калкулацията тези добавки се сливат с общите надници. Пресмятането на надниците за всеки отделен работник се извършва, според срока или изработеното количество, на отделни бюлетини,

а

производства

разпределението става

в

отделни

на

надниците

книги

за

по

отделните

разпределение

на

надниците. Разпределението им по отделните производства става с оглед на особените нужди за всеки производствен отдел. За всяко отделно производство надниците се разпределят на пряко и косвено производителни или пък според вида на извършената работа, напр.: на надници на ковачите, леярите, стругарите и др. Изобщо, може да се каже, че там, където при произвеждането на един продукт изразходваната работа е доминиращия фактор за определяне стойността на продукта или функцията на работната машина обуславя разчленението на работния процес на своите 25


елементи, разпределянето на надниците трябва да бъде до възможните му размери. Там, обаче, където фабричния материал има преобладаваща роля в определянето стойността на продукта, допуща се и едно общо изчисление на надниците. Изчислението на материалите обаче трябва да се специфицира. 3. Общи разходи (разноски) Както през течение на самия производствен процес, така и при общото управление на предприятието като едно цяло, последват разходи, които не засягат един определен продукт и от които не може де се установи припадащата се част за всеки отделен фабрикат. Това са разхода, които не засягат непосредствено всека частична калкулация. Общите разходи могат да се групират в три главни групи; фабрични разноски, търговски разноски и обезценки и лихви на капитала. 1. Фабрични разноски а) Производствени разноски, които произлизат косвено от самия производствен процес, като: горивен материал, отопление и осветление на фабричното заведение, разход на вода, общи фабрични материали (бои, масла, опаковка и др.) транспорт, проверка на материалите, поддръжки на сградите, инсталациите и машините; разноските по осигуровки, инвалидност, болест, старост на работниците; заплатите на пожарникари, нощни пазачи, вратари и др. б) Разноски по техническото управление на заведението, като: заплати, тантиеми и добавъчни в възнаграждения на техническия персонал, наеми, разноски по управлението на складовете и др. 2. Търговски разноски

26


а) Конторни разноски, като; заплати и тантиеми на търговския персонал (счетоводство, кореспонденция, касова служба, службата по покупко-продажбите); разноски по експедицията, реклами, ценоразписи, проспекти, каталози, порто, телеграми, герб, заплати на пътуващите агенти и др. б) Заемни разноски - пасивните лихви (по текущи сметки, ипотечни и варантни заеми и др). в) Данъци и такси - данъци, патенти, търговско индустриални марки; хонорари на адвокати, експерти и за анализи; процесоални разноски, абонаменти, осигурителни премии и др. г) Специална разноска по продажбите - провизион и куртаж на агенти, куртиери и експедитори; сконто, рабат и загуби от неизправни длъжници и др. 3 Обезценки и лихви на капитала Обезценките върху фабрични и конторни сгради, машините и инсталациите; лихвите върху постоянния и обръщаемия капитал. Общите разходи биват постоянни (константни) и променлива. Постоянните разходи в своята абсолютна величина не зависят от размерите на производството и оборота на предприятието; такива са непроменливите тежести - на постоянния капитал (обезценки, олихвяване, застраховки), разноските по управлението, наемите и др.

При

по-слаба

производителност

постоянните

разноски

увеличават в по-голяма степен косвената стойност на фабрикатите. В момент на застой в производството те даже причинявате и загуби за предприятието. Променливите разноски могат да бъдат пропорционални на произведеното количество и съразмерно с това да нарастват или намаляват.

27


Че постоянните разходи оказват по-чувствително влияние при малките производства, се вижда от следния пример за едно книгоиздателско заведение: при издания

5000

10000

25000

косвена стойност =

100%

100%

100%.

постоянни разноски

41.5%

20.75%

8.3%

променливи

58.5 %

79.25 %

91.7 %

Различието между постоянни и променливи разноски е от голямо значение за конкурентноспособността на едно предприятие, която ще се засилва с намалението на постоянните разноски; т. е. при по-малък постоянен, а по-голям обръщаем капитал. А. Фабрични разноски Фабричните разноски биват общи и специални. Специалните разноски падат в тежест на респективния производствен отдел, който ги е причинил, когато общите разноски са общи за цялото фабрично заведение. Специалните фабрични разноски се отделят непосредствено и зачисляват към респективния производствен отдел. Където устройството на производствения процес го позволява, трябва по възможност по-голяма част от фабричните разноски да се зачисляват

като

специални

разноски

към

съответните

производствени отдели. Останалата по-малка част от разноските ще образува същинските общи фабрични разноски, които в последствие ще бъдат разпределени по производствените отдели. По този начин се постига едно по-точно установяване на косвените стойности и едно сравнително по-голямо индивидуализиране цените на произведените продукти. Общите

фабрични

разноски

(осветление,

отопление,

двигателна сила) се разпределят според размера на консумацията. 28


Един общ мащаб за разпределение е мъчно да се прокара. Известни разноски са в зависимост от времетраенето, други - от количествата. Трябва да се избере оня начин на разпределение, който да отговаря най-близо до действителните разноски за всяко отделно производство, за всяка отделна служба. Необходимо е едно правилно разграничение между общите и специални фабрични разноски, за да не бъдат неравномерно претоварени отделните производства. Разпределението на общите фабрични разноски по отделните елементи на производството може да стане: 1) изнапред, преди изразходването

им

(данъците)

или

предокончателното

им

изчисление (обезценките); 2) чрез допълнителни извлечения от общо

записаните

в

счетоводните

книги

разноски

и

3)

непосредствено при самото им изразходване чрез съответни счетоводни записвания. При

разпределение

на

общите

фабрични

разноски

са

възможни две методи: 1) Косвено (индиректно) разпределение чрез една процентна прибавка върху една от съставните части на производствената стойност (материали и надници). 2) Пряко (директно, индивидуално) разпределение, при което общите разноски се разпадат на отделни групи и се разпределят според консумацията на разноските. Тази метода е единствено върната и точната, защото само чрез нея могат отделните видове разноски да бъдат разпределени - съответно на консумацията по отделните производства. Тази метода на директно разпределение обаче е извънредно трудна за прилагане, затова се практикува почти навсякъде първата (косвената) метода на разпределение, макар и да е само приблизително точна. 29


При тази метода трябва да се изследва, върху кои познати елементи от производствената стойност трябва да се базира процентната прибавка на общите фабрични разноски. Защото не е безразлично кой елемент от производствената стойност трябва да се вземе за база на разпределение. Така например, ако общите фабрични разноски възлизат на 200

000

и ако фабриката произвежда

фабрикати

А и

Б,

производствените разходи на които възлизат: за фабрикат А материали за 400000 и надници за 1,000,000 и за фабрикат Б материали за 100,000 и надници за 600,000,, ще имаме следните резултати на разпределение. а) Ако вземем за база на разпределението изразходените материали, процентната прибавка на общите фабрични разноски ще бъде: 200000 х100 40% 400000 100000

които ще се разпределят: върху фабрикат А 40% от 400000 – общи разноски лв. 160000 „ „ Б 40% от 100000 – „ „ 40000 лв. 200000

б) Ако вземем за база на разпределението изплатените работнически надници, процентната прибавка на общите разноски ще бъде: 200000 х 100 12 1/2% 100000 600000 които ще се разпределят: върху фабрикат А 12 ½ % от 1000000 – общи разн. лв. 125000 „ „ Б 12 ½ % 600000 – „ 75000 лв. 200000

Понеже състава на производствените разходи в различните индустриални предприятия е твърде различен, то не е възможно и

30


установяването на една общоприложима база за разпределение. Затова, установяването базата за разпределение ще зависи от характера на всяко отделно производство. Прилагат се следните възможни бази за разпределение на фабричните разноски. 1)

Процентната

прибавка

се

базира

на

изплатените

работнически надници. Тази метода за разпределение е най-проста и най-разпространена; тя обаче трябва да се прилага само там, където работническите надници съставляват преобладаващия елемент на производство. 2)

Процентната

прибавка

се

базира

на

изразходените

материали. Прилага се в производството с по-малки разходи на работнически надници. 3)

Процентната

прибавка

се

базира

едновременно

на

изразходените материали и изплатените работнически надници. 4) Разпределението става според продължителността на производството. Не само съответната част от фабричните разноски за всеки отделен фабрикат, но и самата процентна прибавка ще бъде различна, в зависимост от избраната база за разпределението, както това се вижда от следния пример: Произведено количество Работнически надници Материали

фабрик. А кг 20000 лв. 60000 лв. 140000

фабрик. Б кг 25000 лв. 50000 лв. 100000

Общите фабрични разходи възлизат лв. 120 000 1) Случай. За база на разпределението служат работническите надници. Процентната прибавка ще бъде: 120000 х 100 109 1/11% 60000 50000 Косвената стойност per 1 kg ще бъде:

31


фабрик. А Работнически надници 60000 за фабрик. А за фабрик. Б 20000 Материали 140000 за фабр. Б за фабрик. А 20000

50000 25000

3

100000 25000

фабрик. Б

2

7

4

Фабрични разноски 109 1/11 % върху надниците за фабр. А 109 1/11 % в 60000

20000

за ф. Б 109 1/11 %

в 50000

3 3/11

2 2/11

13 3/11

8 2/11

25000

За фабрикат А надници материали фабрични разн. 109 1/11 %

в 60000

лв. 265454.55 лв. 265454.55

или кг 20000 х 13 3/11 = За фабрикат Б надници материали фабрични разн. 109 1/11 % или кг 20000 х 13 3/11 =

лв. 60000 лв. 140000 лв. 65454.55

лв. 50000 лв. 100000 лв. 54545.45

в 50000

или кг 25000 х 8 2/11 ....................... всичко за двата фабриката ............

лв. 204545.45 лв. 204545.45 лв. 470000.-

2 Случай. За база на разпределението служат материалите Процентната прибавка ще бъде: 120000 х 100 50% 140000 100000

Косвената стойност per 1 кг ще бъде:

32


фабрик. А Надници Материали Фабр. разноски 50% в/материалите в за фаб. А 50% 140000

фабрик. Б

3 7

2 4

20000

за фаб. Б 50%

в

100000

2

13 ½

8

25000

За фабрикат А надници материали фабрични разн. 50 %

лв. 60000 лв. 140000 лв. 70000

в 140000

или кг 20000 х 13 ½

лв. 270000 лв. 270000

За фабрикат Б надници материали фабрични разн. 50 %

лв. 50000 лв. 100000 лв. 50000

в 100000

лв. 200000 лв. 200000 лв. 470000.-

или кг 25000 х 8 = всичко за двата фабриката ............

3. Случай. За база на разпределението служат надниците и материалите. Процентната прибавка ще бъде: 120000 х 100 34 2 / 7% 200000 150000

фабрик. А Надници Материали Фабр. разноски 34 2/7 % в/надници и материали в за фаб. А 34 2/7%

3 7

фабрик. Б 2 4

200000 20000

33


за фаб. Б 34 2/7%

в 150000

3 3/7

2 4/7

13 3/7

8 4/7

25000

За фабрикат А надници материали фабрични разн. 34 2/7 %

лв. 60000 лв. 140000 лв. 68571.40

в 200000

или кг 20000 х 13 3/7

лв. 268571.40 лв. 268571.40

За фабрикат Б надници материали фабрични разн. 34 2/7 %

лв. 50000 лв. 100000 лв. 51428.60

в 150000

лв. 201428.60 лв. 201428.60 лв. 470000.-

или кг 25000 х 8 4/7 или всичко =

Б. Търговски разноски Това

са

разходите

по

търговското

управление

на

предприятието, отделено от техническото управление, включително обезценките върху конторните помещения, подвижния инвентар (мобилитe) лични и веществени разходи (счетоводство, .калкулация, статистика,

кореспонденция);

разноските

по

финансиране

на

предприятието (лихви и др.), както и всички разноски свързани с продажбата на фабрикатите, изброени по-рано (стр. 21) Разпределението на търговските разноски, също както и при фабричните разноски, бива непосредствено (директно) - каталози, реклами и др., и косвено (индиректно), когато разноските не се зачисляват непосредствено към отделните производства. За база на

разпределението

на

търг

разноски

служат

надниците,

производствената стойност или оборота. Продуктивните надници се явяват като най-неудобен разпределителен мащаб за търговските

34


разноски,

тъй

като

обикновено

не

съществува

една

пропорционалност между едните и другите. Разпределението според оборота предполага включване на търговските разноски в последния

при

една

приблизителна

постоянна

печалба

от

продажбата. Индивидуалното разпределение на търговските разноски по отделните производства практически и мъчно приложимо. В някои предприятия е общоприето да се сливат фабричните с търговските разноски - нещо, което трябва решително да се избягва. Точната калкулация трябва да установи поотделно това, което техническият процес на производството коства и онова, което коства самата търговска организация на предприятието. При

единичната

калкулации

търговските

разноски

се

предшествуват от фабричните разноски; последните влизат в състава на производствената стойност на фабриката, към която е прибавят търговските разноски, за да се получи косвената стойност на фабриката. Естествено е, че едно строго разграничение между фабричните и търговските разноски може да се постигне само тогава,

когато

техническо

производствената

функция

на

предприятието е отделна от търговската (конторно-продажната) дейност. Пример: фабрик. А 1. Материали 2. Надници 3. Специални фабрични разноски 4. Общи фабрични разноски 30% в/1 и 2 Производствена стойност 5. Търговски разноски 20% в/произв.ст. Косвена стойност лв.

5.25.15.9.54.10.80 64.80

фабрик. Б 35.6.50 11.50 12.45 64.50 12.90 77.40

35


Специалните разноски по продажбата се вземат предвид само при калкулацията за продажбата; те се прибавят като процентна добавка върху косвената стойност, увеличена с печалбата. Пример: Косвената стойност на един фабрикат възлиза на лв. 250 и трябва да се продава с 20% печалба, при 2% каса сконто (в случай на заплащане в брой) и 10% рабат (отстъпка) за купувача. Косв. ст. лв. 250.- = 20% печалба върху косвена ст. _____+ лв. 50.лв. 300.- Тази сума трябва да остане след спадане на специалните разноски по продажбата

+

лв. 6.12.

= 2% сконто – под сто

300 х 2 98

= 10% рабат – под сто

306.12 х 10 90

лв.306.12 +

лв. 34.01 лв. 340.13

При отчитане с купувача ще имаме: лв. 340.13 лв. 34.01 – 10% рабат лв. 306.12 лв. 6.12 – 2% сконто лв. 300.- - постъпление в брой В) Обезценки (амортизация на постоянното имущество)

Обезценката означава последователно приспадане на части от стойността на едно имущество, съответно на количественото (субстантното) или качественото (употребяемост) намаление на имуществото. Повод за намаление от първоначалната стойност ще бъде обезценяването на имуществото следствие на промените в конюнктурата

(въвеждане

на

нови

машини)

или

на

едно

последователно количествено (мините и кариерите) или качествено (машините) намаление чрез непосредственото употребление. Тук

36


ще

ни

занимават

само

редовните

обезценки

следствие

употреблението на производствените средства в предприятието. Размера на обезценяването се определя в проценти. Какъв трябва да бъде този размер е мъчно да се определи. За всеки единичен случай той ще

бъде различен

и ще зависи

от

дълготрайността и употребяемостта на имуществото, както и от характера на самото имущество. При определяне процента на обезценките индустриалните предприятия се базират по-скоро на добитите от опита резултати, отколкото на определени норми. При количественото намаление на имуществото обезценката ще бъде равна на самото количествено намаление до окончателното консумиране тухларниците).

на

имуществото

Качествено

(при

намаление

мините, или

кариерите,

намаление

на

употребяемостта имаме при машините, инструментите и други, служащи в процеса на производството оръдия. Продължителното използуване на машината намалява нейната употребяемост до настъпване на окончателната й негодност. Обезценките върху постоянното имущество са една форма, едно средство, за инвентарната му оценка. 1. Методи на обезценки. Обезценките биват явни и скрити. Явните обезценки се посочват поотделно или сумарно в годишния инвентар и баланс. Скритите

обезценки

се

изразявате

в

съответно

намаление

стойността на обезценяемото имущество в тежест на годишната печалба или някой резервен фонд. Тук

ще

имаме

предвид

само

явните

обезценки.

Обезценяването може да се изрази по два начина: 1) В годишни еднообразни процентни рати от първоначалната стойност на обезценяемото имущество. 37


2) В проценти рати от

намалената

настояща стойност на

имуществото. Пример. Първоначалната

стойност на

една машина е 1000

лв. с амортизационен период от 10 год. По първата метода на обезценяване, стойността на машината след 10 год. ще бъде: Края на год.

Настояща ст. в нач. на год.

Абсолютна год. обезц. 100 лв.

% от наст. ст.

Вече аморт. в%

1

1000

1000

10

10

2

900

900

11.1

20

800

800

12.5

30

14.29

40

16.67

50

| | | | 100

| | | | 100

10

9

3

8

4

700

700 7

5

600

| | | | 10

| | | | 100

600 7

Ако процентните рати се спадат от намалената настояща стойност: Края на год. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Настояща Обезценки ст. в нач. 10% от наст. ст. % от първон. ст. на год. 1000 100 10 900 90 9 810 81 8.1 729 72.9 7.29 656.10 65.61 6.56 590.49 59.05 5.91 531.44 53.14 5.31 478.30 47.83 4.78 430.47 43.05 4.31 387.42 38.74 3.87 Сума 651.32 65.13%

38


По тази метода в края на десетата година ще бъдат амортизирани само 65% от първоначалната стойност. Пълно амортизиране 100% ще имаме към 35-та година или, за да се амортизира в 10 г. период, трябва да се спадат годишно около 35% от настоящата намалената стойност. По втората метода размерът на обезценяването се намалява с продължителността на ползуването. Машините ще бъдат по-бързо амортизирани в първите години от колкото към края. Ще имаме едно неравномерно разпределение на амортизационните квоти, които ще паднат повече в тежест на първите години, докато през покъсните години, когато ще се очаква и по-голяма рентабилност, обезценките ще бъдат незначителни. 2. Разпределение на обезценките При изчисление производствената стойност на един фабрикат, нужно е едно допълнително разпределение на обезценките. При месечни калкулации се взема по 1/12 от редовните годишни обезценки. Обезценките върху постоянното имущество влизат, следователно,

в

състава

на

производствената

стойност

на

фабрикатите. Не всички обезценки обаче съставляват част от производствената стойност. Като такива ще се считат само обезценките върху производствените средства, които са причинени от

самия

производствен

последователна

процес

ликвидация

на

и

представляват

постоянното

една

имущество,

преминаващо в състава на обръщаемото имущество (фабрикатите). Такива

са:

обезценките

върху

машините,

инструментите,

фабричните сгради и други. Редовните обезценки, като съставна част от производствената стойност на фабрикатите, не оказват влияние върху големината на

39


годишната печалба, макар в баланса да изглежда като да я намаляват. Намалението балансовата стойност на постоянното имущество в размер на обезценките се изравнява с увеличението в същия размер на активната стойност на наличните фабрикати или сумата на ония активни части (каса, дебитори), в които се съдържа еквивалентната стойност на продадените фабрикати. Не могат да съставляват част от производствената, нито от косвената стойност извънредно големите (скритите) обезценки, които

не

съответствуват

на

размера

на

увеличението

на

производствената стойност с обезценките. Една фабрика, която обезценява своето постоянно имущество с 20, 50 и даже 100%, било от фискални или дивидентни съображения (да избегне едно по-тежко данъчно облагане или да раздаде по-малки дивиденти на акционерите като образува една скрита резерва) или с цел да ги замени с нови, не може да счита такива извънредни обезценки като съставна част на производствената или косвената стойност. Те трябва да се минат направо като загуба, която намалява годишната чиста печалба и, като такава, представлява един вид скрита резерва, (гл. Учение за балансите страница 63). Една част от обезценките образува част от общите търговски разноски и, като такава, не може да се зачислява към активната балансова стойност на фабрикатите. Такива са обезценките върху конторни помещения, складовете и други обслужващи продажбата постройки. Някои

индустриални

предприятия

от

конкурентни

съображения, зачисляват всички обезценки към общите разноски, а не към производствената стойност - практика, която трябва да се счита за неправилна. 3. Счетоводно изложение на обезценките 40


В счетоводно отношение обезценките представляват една форма на балансова оценка на постоянното имущество, която се състои в това, че имуществото направо се минава в баланса по обезценената му стойност (директен метод) или размера на обезценката

изрично се посочва в баланса (косвено оценяване).

Тази косвена оценка от своя страна може да се изрази в баланса по два начина, които дават един и същ резултат. Първата

(субстрактивната)

непосредственото

намаляване

метода

се

активната

състои стойност

в на

обезценяемото имущество в размер на обезценките. Втората (корективната) метода се състои в образуването на един

„възстановителен

(амортизационен)

фонд"

или

„фонд

обезценки" в пасивната страна на баланса, който ежегодно нараства със сума, равна на следуемите се обезценки. Този фонд няма характер на същински резервен фонд, а играе ролята на едно корективно (изправително) активно перо в размер на по-високата балансова оценка на обезценяемото имущество, (гл. Учение за балансите стр. 50, 67). Образец по I метод: АКТИВ БАЛАНС 1 год. Първонач. ст. 60000 - 10% обезценка 6000 ст. в края на 1 г. 2 год. 54000 - 10% от 60000 6000 ст. в края на 2 г. и т.н.

ПАСИВ

48000

41


Образец по II метод: АКТИВ БАЛАНС ПАСИВ 1 год. Първонач. ст. 60000 1 год. Възстанов. фонд 6000 2 год. „ 60000 2 год. „ 12000 3 год. „ 60000 3 год. „ 18000 и т.н. и т.н. По първата (субстрактивната) метода ще имаме следната счетоводна статия в края на годината: Обезценки 6000 на Фабрични сгради 1000 Машини 3000 Инсталации 2000 и др. По втората метода, чрез образуване на възстановителен фонд: Загуби и печалби 6000 на Възстановителен фонд 6000

4. ПРОИЗВОДСТВЕНА И КОСВЕНА СТОЙНОСТ Производствена стойност и косвена стойност са две различни понятия и трябва строго да се разграничават едно от друго, както търговецът разграничава доставната стойностна една стока от продажната стойност. Доставната стойност се получава като се прибавят към покупната (фактурната) стойност и всички разноски по доставката (фрахт, мито, герб, разноски по разплащането и др.), които са причинени от самата доставка. Общите търговски разноски (управление, наем и др.) не се причисляват към доставната стойност. Търговецът прибавя тези общи разноски при калкулацията на продажната цена на стоката, като своевременно обаче ги записва в една резултатна с/ка „Общи търговски разноски", като годишна загуба. Наличните, непродадени, стоки той оценява в инвентара по доставната им стойност, защото, ако прибави към доставната стойност една съответна процентна добавка от общите търговски

42


разноски, това би означавало прехвърляне част от търговските разноски от изтеклата отчетна година в тежест на новата година. Въпросът за общите търговски разноски в областта на производството

трябва

да

бъде

разрешен

по

аналогия

на

гореказаното за търговската практика. Към производствените разходи, в стопанско отношение, се числят всички разходи, които непосредствено или посредствено са свързани с произвеждането на една стока. Към тях трябва да се причислят: материалите, работническите надници, специалните и общи фабрични разноски Към

косвената

стойност,

обаче,

принадлежат

не

само

производствените разходи, но и всички разходи, които засягат предприятието като едно цяло, а не отделната стока; които не произтичат

непосредствено

от

самото

производство

(фабрикацията), а от общото управление на предприятието и службата по продажбите. При калкулацията на продажната цена трябва, естествено, да се вземат и тези разноски под внимание, понеже, независимо от производствените разходи, предприятието трябва да покрие и общите разноски, преди да се говори за годишна печалба. Тези разноски се покриват чрез прибавка към продажната цена на фабрикатите. Ако един търговец обремени при съставянето на инвентара наличните си стоки с една прибавка от общите търговски разноски, то и самите загуби от общите разноски ще бъдат илюзорни. Ако напр. една стока е доставена за лв. 20,000 и общите разноски възлизат на 5000, при предположението, че тя е още непродадена, ще имаме следното счетоводно изложение :

43


Внос с/ка Стоки Износ 1. Доставна стойн. 20000 2. Наличност сп. баланса 25000 2. Фиктивна печалба 5000 (20000 + 5000 об. разн. ) 25000 25000

Загубата от общите разноски от 5000 лв. в с/ка „Общи разноски" ще бъде изравнена с една фиктивна печалба от същата сума. Ако една част от стоките бъде продадена с печалба, тогава ще бъде покрита и една съответна част от общите разноски. Следователно, правилното ще бъде минаването на наличните стоки в инвентари по доставната им стойност при една калкулирана продажна цена с прибавка от 25%, равна на общите разноски. Действителна печалба ще бъде реализирана при продажбата по цени над 125%. Доставната стойност на една търговска стока е идентична с производствената стойност на един фабрикат. Прибавим ли към производствената стойност една процентна добавка от общите търговски разноски, то ще получим същия резултат. Разноските по управлението не трябва да се третират като актив в баланса, в който случай те биха се анулирали като загуба. Пример:

Внос 1. Производствена ст. . 2. Фиктивна печалба

с/ка Фабрикати Износ 100000 2. Наличност сп. баланса 120000 20000 к.ст. (100000+20% об. р.) 12000 120000

44


Тази фиктивна печалба от процентната прибавка на общите разноски

не

би

съществувала,

ако

би

било

възможно

предварителното установяване размера на общите разноски и разпределението

им

върху

производствената

стойност

на

фабрикатите. В такъв случай бихме имали задължение и заверение на „с/ка Фабрикати" по косвената стойност. Но тъй като общите търговски разноски, особено ония, свързани с продажбата, се установяват едва в края на годината, те ще съставляват една обща загуба за предприятието, изразена в задължение на с/ка „Общи разноски", която загуба постепенно ще се покрива от увеличените съответно

с

процентната

прибавка

на

общите

разноски

и

реализирани продажна цени. Специалните разноски по продажбата (сконто и рабат), като намаления от постъпленията по продажбите, трябва да се записват направо в задължение на респективните, сметки за продажбите. III. СЧЕТОВОДСТВО Индустриалното търговската

и

счетоводство

обхваща

производствено-техническата

едновременно дейност

на

предприятието, затова то се разклонява в два главни отдела: а) търговско (делово) счетоводство и б) производствено-техническо счетоводство. Макар и цялата счетоводна организация на предприятието да произтича от търговската инициатива на предприемателя, първият отдел от счетоводството засега предимно чисто търговската операционна дейност, когато вторият отдел, производственотехническото счетоводство, обхваща изключително техниката на производството в нейното калкулационно и счетоводно изложение.

45


Отдела на търговското счетоводство оперира със същите сметки, както във всяко едно търговско предприятие (каса, дебитори, ефекти, текущи сметки и пр.) Така, операциите, свързани с покупката на фабричните материали и пласмента на готовите фабрикати, ще намерят своя счетоводен израз в сметките на обикновеното търговско счетоводство. Производствено-техническото счетоводство обхваща само ония сметки, които изразяват счетоводно самата техника на производството,

самия

производствен

процес.

Цялото

производствено-техническо счетоводство може да се сведе само във воденето на една „с/ка Производство" (фабрикация), чрез която да се установяват резултатите от производството. Тя установява размера на погълнатите в производството материални и лични разходи, нужни за създаването на един нов продукт (фабрикат) Но производствено-техническото счетоводство може да бъде разширено

в

един

кръг

от

сметки

с

център

самата

с/ка

Производство, което да обхваща цялата техника на производството в нейния последователен вървеж чрез отчитането на

и

групирането

всички производствени елементи, които влизат в състава на

производствената стойност. Този кръг от сметки може да се подреди така: 1. Сметки за материалните разходи. а) с/ка Сурови материали б) „

Спомагателни материали

в) „

Купени полуфабрикати.

2. Сметки за личния разход а) Сметки за пряко-продуктивните работнически надници б) „ в) „

„ косвено продукти

„„

„ заплатите на техническия персонал. 46


3. Сметки за фабричните разноски а) Отопление и осветление б) Поправки и поддържане на дваж и недвиж. имоти в) Нормални обезценки г) Лихви на капитала д) Данъци, осигуровки, наеми. 4. Инвентарни сметки. За купени или произведени инвентарни пособия. 5. Сметки за производството в които се свеждат резултатите от производството чрез отчитане на първите (1, 2, 3) сметки) 6. Сметки за фабрикатите и продажбите които съединяват производствено-техническото с търговското счетоводство. Самоконтролата в индустриалното счетоводство се състои главно в това, че заверозадълженията по сметките трябва да стават въз основа на контролни бележки за изразходените материали и заплатените надници и на разпределителни бележки за фабричните разноски, чрез сумирането и групирането на които, посредством калкулацията, да се установява цялата производствена стойност за отделни производства и за единичните фабрикати (чрез обща и специална калкулации ) 1.

Сметки

за

фабричните

(сурови

и

спомагателни)

материали Те служат за контролиране движението на фабричните материали

в

процеса

на

производството.

Тези

сметки

се

задължават с постъпленията на фабрични материали, доставени отвън или произведени от самото предприятие, а се заверяват с изнесените и консумирани в производствения процес материали. 47


Установяването размера на консумираните в производството материали зависи от характера на производството и може да извърши: а) Чрез пресмятане на предполагаемата консумация според добития от практиката опит (в тъкачната индустрия според номерацията

на

преждата

или

дължината

на

влакната).

Калкулираната предполагаема консумация се сравнява по-късно с действителната консумация (по ретрограден път.) б) Следи се за всека единична консумация на материали по отделните производства чрез контролни, магазинни, бележки. Бележките се отнасят до единични материали (директна, специална калкулация) или се отбелязва общата консумация за едно определено време (месец, четвъртгодие) и след това се изчислява средната единична стойност. в) Чрез месечни инвентаризации на наличното количество материали: начална наличност + постъпленията - настоящата наличност = действителната консумация. г) Чрез пробно преработване на определено количество материали и определяне впоследствие размера на; консумацията. а) Внос с/ка Фабрични материали Износ 1. Инвентарна наличност 1. Предполагаема консумация 2. Постъпления (купени или (срещу задължение на с/ка произведени вкл. разноските „Производство”) 3. Салдо (действителна консумация 2. Настояща инв. наличност в по-малко) 3. Салдо (действителна консумация в повече) б) Внос с/ка Фабрични материали Износ 1. Инвентарна наличност 1. Действит. консумация 2. Постъпления (според разпределителните контролни 3. Калкулационна разлика магазинни бележки) 2. Настояща инв. наличност 3. Калкулационна разлика

48


в) Внос с/ка Фабрични материали Износ 1. Инвентарна наличност 1.Настояща инвентарна наличност 2. Постъпления (месечна инвентаризация 2. Действителна консумация

Пресмятането стойността на консумираните материали чрез калкулацията може да стане по три начина: 1) по действително платената косв. стойност, 2) по дневната (пазарна) стойност и 3) по една постоянна (нормална) стойност). 1) Да дава С/ка Фабрични материали Да взема 1. На Баланс (наличност) 80000 1. От производство (консумация 50000 по косв. стойност) 2. На Кредитори (постъп2. От Баланс (наличност по ления по косвена ст. 60000 косв. ст. 90000 140000 140000

2) 1. На Баланс

80000

2. На Кредитори (постъпления по косвена ст.

60000

1. От производство (консумация по дневни цени) 2. От Баланс (наличност по косв. ст. 3. От Загуби и печалби (загуба от разликата между косв. и дневн. цени

140000

48000 90000 140000 2000 140000

При по-високи дневни цени на консумираните материали ще имаме печалба. 3)

При

постъпленията,

непроменливи така

и

за

-

нормални

консумацията.

цени, Този

както

начин

е

за за

предпочитане, особено при чувствително колебливи цени на материалите, за да се създаде една стабилна калкулационна база за фабрикацията. Всички купени материали през отчетната година се минават в задължение на с/ка „Фабрични материали" по определената нормална цена, като разликата спрямо действително 49


платените цени се отчита чрез една сметка „Ценова разлика на материалите (за разликата в повече - в задължение, а в по-малко - в заверение на сметката.) Салдото между дебитната страна на тази изравнителна

сметка

(покачване

над

нормалната

цена)

и

кредитната страна (спадане под нормалната цена) ще изразява в края на годината отношението между калкулационната нормална цена и действително платените цени. Пример. Предприятието открива с/ка „Фабрични материали" с наличност 1000 kg. материали по нормални цени 100 лв.; купува един път 400 kg. по дневна цена 98 лв. и втори път - 400 kg. по дневна цена 101 лв. Предава за консумация в производството 900 kg. по нормалната цена - 100 лв. С първата разлика в по-малко, ще бъде заварена, а с втората разлика в повече, ще бъде задължена сметката „Ценова разлика".

1. На баланс наличност кг 1000 2.На Кредитори купени кг 400 à 3.на Ценова разлика 4.на Кредитри купени кг 400

100

98

Да взема норм.ц

норм.ц

С-ка Фабрични материали днев.ц

Да дава

100000

39200

98

100

800

101

100

40000 180000

1.От Производство за преработване кг 900 2.От Баланс наличност кг 900

100

90000

100

90000

180000

50


1. На Кредитори върху купени кг 400 2.На Загуби и печалби печалба

100

100

Да взема

норм.ц

норм.ц

С-ка Ценова разлика на материалите днев.ц

Да дава

400

1.От Фабрични материали върху купени кг 400

98

100

400 800

800

800

Счетоводните статии в дневника върху

двете

покупки ще

гласят : 1) Фабрични материали

40000

на Кредитори

39200

на Ценова разлика на мат.

800

за купените 400 kg à 98 (норм. цена 100) Фабрични материали

40000

Ценова разлика на мат.

400

на Кредитори

40400

за купените 400 kg à 101 (норм. цена 100). 2. Сметки за личния разход А. Сметки за работническите надници За всеки фабричен работник се водят от контролата отделни наднични бележки (партиди), в които се вписват следуемитe се надници според извършената работа за определен срок или за определено изработено количество (акорд, надници на парче). От отделните наднични партиди се вписват всички изработени надници в една разпределителна книга по отделните производства (гл. IV практ. приложение на индустр. счетоводство). 51


Службата по изплащане на надниците (бюро за надниците) определя за всеки работник за определени наднични периоди, въз основа на надничните партиди на контролата, следуемите се надници за изплащане. При изплащането на надниците се правят, според заведения ред, удръжки за застрахователни вноски, наложени глоби и др. Също се удържат изплатените срещу надниците аванси (при изплащането на които се задължава една преходна с/ка „Наднични аванси",) и раздадените материали. Изчислението

на

надниците

става

на

периоди

(седмично,

полумесечно или месечно със седмични аванси), а изплащането става обикновено няколко дена по късно. За движението на надниците се води една с/ка „Работнически надници".

Тази

ефективните

сметка

надници,

се

задължава

срещу

при

заверение

изплащането

на

с/ка

на

Каса,

за

изплатените в брой суми, с/ка „Материали" - за раздадените на работниците материали, с/ка „Работнически осигуровки,, „Взаимно спомагателна каса" и др. - за направените удръжки, с/ка „Наднични аванси" - за изравнение на същата. Сметката се заверява, срещу задължение

на

производствата,

сметките за

за

фабричните

калкулираните

към

тях

материали

и

продуктивни

работнически надници, и сметките за фабричните разноски, продажните разноски и др. за общите (косвено продуктивни) надници, които от после се разпределят чрез процентни прибавки.

52


Дневни надници

№ по ред

Име и презиме

Прослужени дни

ВЕДОМОСТ ЗА МЕСЕЧНИТЕ НАДНИЦИ м. март 192.. Следва да получи

Аванси

Удръжки и глоби

Чиста сума за получаване

Подпис

1. Отделение произв. А 1. 2. 3 1. Отделение произв. Б 1. 2. 3 1. Отделение машинно 1. 2. 3 и т.н.

За висящите, неизплатени още надници, предприятието остава длъжник към работниците; тези последните се изразяват в баланса като пасивно перо под името „Неизплатени

надници". В

случай, че до края на отчетната година всички надници напълно се изплатят, то с/ка Работнически надници ще се изравни без салдо. При висящи, неизплатени още надници, последните като кредитно салдо на сметката се минават в задължение на същата, срещу заверение на пасивната с/ка „Неизплатени надници”. В началото на новата година тази преходна с/ка се изравнява срещу заверение на с/ка „Работнически надници”. Пример: Изработени ефективни надници за 202 000 лв. при изплатени за 200 000 лв., от които: 5000 са изплатени в аванс и 4000 са раздадени в материали; удържат се ½ % за засилване на „Фонд работнически осигуровки” и 300 лв. от наложени глоби за засилване на работническата болнична каса. Изработените надници

53


са разпределени по сметките Производство А, Б и С, с/ките Фабрични разноски и Продажни разноски. Неизплатените още надници за лева 2000, като кредитно салдо, се минават в задължение на с/ка „Работнически надници”, а в заверение на с/ка „Неизплатени надници”. Да дава

с/ка Работнически надници

1. на Наднични аванси удръжки за изплатени аванси 2.на Материали раздадени на работниците материали 3.на Фонд работнически осигуровки ½% удръжка от изработ. надници 4.на Работ.взаимосп. каса от наложени глоби 5.на Каса изплатени надници 6.на Неизплатени надници висящи, неизплатени, надници

50000

4000

1. От Производ. А 2. „ Б. 3. „ В. 4. Фабрични разноски

Да взема 80000 65000 40000 15000

5. Продажб. разн. за разпределение на ефективните (изработените) надници

2020

300 18868

2000 202000

202000

Б. Сметки за заплатите на служебния персонал Те могат да бъдат изложени счетоводно двояко: 1) Отделна сметка за заплатите не се води, а се минават направо в задължение на с/ка „Фабрични разноски”, от която отпосле се пренасят в с/ка „Производство”. Тия заплати, които засягат, продажбите се минават, също така, в задължение на с/ка „Продажни разноски”, а от там в с/ка „Продажби”. Заплати, засягащи общото управление на предприятието, се минават в задължение на с/ка Общи (конторни) разноски.

54


2)

За

по

респективните

правилното фабрични

разпределение отделения,

по

на

заплатите

по

целесъобразно

е

откриването на специална с/ка „Заплати". Тази сметка ще се задължава

с

разпределените

изплатените заплати.

заплати, Трудности

а

ще

се

заверява

по

разпределението

с по

фабричните отдели, обаче, се срещат по отношение заплатите на ръководния персонал, които падат в тежест на общото предприятие. Тези заплати се минават направо в задължение на с/ка Общи разноски. 3. Сметки за фабричните разноски В практиката се срещат твърде разнообразни методи на счетоводно изложение на фабричните разноски. Някои фабрики изобщо не правят разлика между фабрични, продажни и общи разноски на управлението, а водят една обща сметка за разноските, която в края на годината приключват направо чрез с/ка „Загуби и печалби". Други индустриални предприятия водят, за разните видове разноски, специални сметки, в края на годината обаче ги приключват също така направо чрез с/ка „Загуби и печалби. Тази метода е особено разпространена в индустриалните акционерни дружества. Както едните, така и другите, не правят разлика между отделните видове разноски, а ги третират изобщо като загуби, които отиват в тежест на с/ка Загуби и печалби. В същност, всички разноски са резултат или от самия производствен

процес

или

от

службата

по

продажбата

(пласирането) на производството и, като такива, не могат да се считат като загуби, а като съставна част от производствената или продажната стойност на фабрикатите. Само общите разноски по управлението,

чието

разпределение

между

фабричните

и 55


продажните разноски мъчно може да се приложи, могат да се изключат от калкулацията и да се пренесат направо в с/ка Загуби и печалби. Фабричните разноски, като разноски на производствения процес, не се пренасят в с/ка Загуби и печалби, а минават в с/ка „Производство" или, ако има различни производствени отдели, разпределят се по тях. Продажните

разноски,

като

разноски

намаляващи

постъпленията от продажбите, се разпределят по с/ките за продажбите. Този начин на счетоводното изложение на фабричните и продажни разноски от особено значение за индустриалните акционерни дружества, които, според търговския закон,

са

задължени да публикуват, освен годишния си баланс, още и равносметка за

печалбите и загубите. За тези дружества се слага

въпроса, щом законът ги задължава да публикуват равносметката за печалбите и загубите, не следва ли от това, че и всички разноски трябва да се минат като загуби в годишната равносметка? Този въпрос сам по себе си се разрешава, като се знае, че законът не предписва изрично, какво трябва да бъде съдържанието на равносметката за печалбите и загубите ; това се предоставя на самата търговска практика. Не трябва също така, да се изпуща из предвид, какво значение би имало за свободната конкуренция твърде подробното специфициране на печалбите и загубите. В практиката някои индустрии посочват в равносметката за печалбите и загубите детайлно различните видове разноски ; други се задоволяват да посочат общата сума на всички разноски, а трети изобщо не посочват никакви разноски. Съществува, обаче, и възможността да бъдат посочени и разноските в равносметката, без 56


те да представляват салда на отделни с/ки за разноски. При положението, че фабричните разноски увеличават косвената стойност на произведените фабрикати, а продажните разноски намаляват произведението от постъпленията, крайния резултат, печалбата, ще бъде по малка в размер на калкулираните в косвената и продажна стойност разноски. За да могат да се посочат тези разноски като загуба в равносметката, трябва в кредитната страна да се увеличи посочената годишна реализирана печалба от производството в размер

на

същите

разноски,

в

който

случай,

разбира

се,

равносметката за печалбите и загубите няма да се схожда с приключителната с/ка Загуби и печалби. От особено значение за калкулацията е разграничението между фабричните и продажни разноски и записването им в отделни

сметки.

производствената

Фабричните стойност,

разноски когато

падат

продажните

в

тежест

на

разноски

се

разпределят между продадените фабрикати. Първите са елементи на калкулацията за изчисление косвената (производствената) стойност на фабриката, а вторите са елементи на калкулацията за продажбата. Значението на това правилно разграничение може да се види от следния пример. Месечното производство на известни фабрикати е 15000 kg. при фабрични разноски 30000 лв. Продадени са 8000 kg. при продажни разноски 12000 лв. На 1 кг ще се паднат: фабрични разноски продажни разноски Начините

на

30000 15000 kg 12000 8000

разпределението

2 лв.

1.50 лв.

фабричните

разноски

по

отделните производства се изложиха в отдела за фабричните разноски (стр. 24). Тук ще се ограничим само със счетоводното 57


изложение на фабр. разноски. Едно важно обстоятелство за счетоводното изложение на фабричните разноски е това, че много от фабричните разноски не се констатират счетоводно в момента, когато те са произлезли; защото те се изчисля-ват предварително или допълнително за един по-къс или по дълъг период; или пък, обратно, констатират се счетоводно през едно време, когато те изобщо или отчасти не падат още в тежест на производството. Поради това и сумите на фабричните разноски, записани в дебита на сметката значително ще се колебаят от месец на месец, когато действителните разноски за производството в същност са стабилни. Ако, следователно, при калкулацията на производствената стойност се разпределят само записаните в дебита на сметката фабрични разноски, то при всяко периодично разпределение на разноските ще имаме в резултат едни колебливи, отклоняващи се от период на период,

производствени

стойности.

За

да

се

избегне

тази

несъразмерност в периодичните разпределения на разноските, изчислява се предварително, според добития от опит, общ размер на фабричните разноски за цялата година и се разпределя по месеци за всяко производство чрез задължение сметките на производствата срещу заверение на с/ка Фабрични разноски, По този начин „с/ка Фабр. разноски" ще се задължава през течение на месеца с действително последвалите разноски, а ще се заверява в края на всеки месец с разметнатите по месеци, предварително изчислени годишни разноски. Естествено е, че сумите на действителните и изнапред изчислените разноски няма да се схождат и в края на всеки месец и сметката ще показва ту дебитно ту кредитно салдо, според това дали действителните разноски са били по-големи от изчислените и обратно, докато в края на годината теоретично те би трябвало да се изравнят. Всъщност 58


с/ка Фабрични разноски и тогава ще се приключи с едно салдо, което ще изразява отклонението от предварителното изчисление на разноските за цялата година. Това салдо се отнася към с/ка „загуби и печалби и ще бъде печалба, ако сумата на оценените в кредитната

страна

разноски

са

по

големи

от

сумата

на

действителните разноски от дебитната страна или загуба, ако действителните разноски са по големи. Тази печалба или загуба, естествено, е само счетоводна и се изравнява с увеличената или намалена косвена стойност на фабрикатите. Тя представлява една калкулационна разлика. Записванията

на

действителните

и

предварително

изчислените (калкулираните) разноски се съсредоточават в с/ка Фабрични разноски. Пример: сумата на изчислените фабрични разноски в началото на годината за първо полугодие е 120,000, действителните разноски в различни размери за отделните месеци са 123,384. Да дава С/ка Фабрични разноски Да взема 31.I. на Каса (разноски 21500 31.I. от Производство А и Б 20000 в брой) 28. II. „ „ „ 20000 28.II. Кредитори (разн. 31.III. „ „ „ 20000 на кредит) 18345 30.IV. „ „ „ 20000 28.III. Каса 22612 31.V. „ „ „ 20000 30.IV. Кредитори 25384 30.VI. „ „ „ 20000 31.V. Каса 16270 30.VI. калкулационна раз30.VI. Каса 19173 лика (загуба) 123284

Загубата

от

калкулационната

3284

разлика

е

следствие

на

направените в повече разноски, отколкото са предварително изчислените - лв. 3284. Тази загуба се компенсира с една по- голяма печалба от фабрикатите, поради оценената в по-малко със същата

59


сума косвена стойност на същите. В обратния случай бихме имали печалба от калкулационна разлика. Този начин на заверо-задължение на фабричните разходи е възможен при условие, че в началото на годината се определя калкулационната сума на разходите и се разпределя равномерно по месеци. В индустрии обаче където разпределението на фабричните разноски по производствата става чрез процентни прибавки върху работническите надници или фабричните материали, не става предварително изчисление на разноските в начало на годината, а се определя само процентната прибавка (гл. стр. 24) и то в края на всеки производствен период (м-ц). Сумата на изчислените по този начин разноски за всеки месец бива обаче променлива, тъй като и разпределителната база (надниците или материалите) за всеки отделен месец е променлива, макар процентната прибавка да е постоянна. Иначе счетоводното изложение на с/ка Фабрични разноски си остава същото Освен водената в главната книга с/ка „Фабрични разноски", нужно е и паралелното водене на една спомагателна книга за фабричните разноски във форма партиди, в която да се групират по видове отделните разноски и която служи за статистични данни за движението на разноските. 4. Сметки за производството (фабрикацията) Сметките за производството заемат централно место в целия счетоводен механизъм на индустриалното счетоводство, защото те дават счетоводен израз на самия производствен процес, в които се поглъщат материалните и персоналните разходи, за да се създаде косвената стойност на един нов продукт-фабрикат. Следователно, с/ка „Производство" ще бъде задължавана с всички производствени разходи (фабрични - сурови и спомагателни материали, надници и

60


фабрични

разноски),

респективно, фабрикати.

а

ще

бъде

производствената Как

се

определя

заверявана

стойност това

с

на

кредитно

косвената2,

произведените перо

на

с/ка

Производство? Това е задачата на индустриалната калкулация. Според това дали косвената стойност се определя след или преди започване на производството, ще имаме предварителна калкулация и окончателна калкулация. Предварителната калкулация е едно техническо изчисление на вероятностите, което има общо със счетоводството само до толкова, до колкото данните по това изчисление са заимствани от самото счетоводство. За индустриалното счетоводство е от значение главно окончателната калкулация. Тя черпи своите данни от управлението на складовете за сурови и спомагателни материали, от бюрото за работническите надници и от самото счетоводство. Калкулацията се извършва най-лесно, когато фабриката произвежда еднообразни фабрикати, за което е достатъчно само да се

установи

общата

сума

на

производствените

разходи

и

произведеното количество фабрикати за един определен период, обикновено за един месец. Една такава калкулация може да се нарече

обща

калкулация,

защото

тя

обхваща

или

цялото

производство или едно производствено отделение. При общата калкулация косвената стойност на фабриката се определя, косвено, т. е., като се раздели общата сума на разходите на произведеното количество; напр., ако общите производствени разходи за един месец са 30,000, при произведено количество фабрикати 1500 kg, то 2

Фабрикатът ще има косвената си стойност ако освен фабричните разноски се включат и общите търговски разноски, което не винаги е възможно, затова, вместо косвена стойност ще имаме само производствена стойност (Гл. стр. 28).

61


косвената цена per 1 kg = 30000 : 1500 = 20. Общата калкулация е възможна при условие, че фабриката произвежда изключително еднообразни

продукти

за

масовата

консумация.

Такива

са

пивоварните, захарните, брашнените, тухларните и др. фабрики. В индустрии, където не се извършва масово производство на еднообразни

фабрикати,

а

се

произвеждат

фабрикати

от

разнообразен вид, всеки един от които изисква особена обработка и причинява особени разноски, може да се води, също така, само една производствена сметка, която да сумира всички разходи на производството. От тази производствена сметка, обаче, не може да се извлече една обща калкулация; нужни са вече специални калкулации за установяване косвената стойност на всеки отделен фабрикат. Тези специални калкулации или калкулации за парче не се отнасят вече до общото производство, а до отделните фабриканти. Косвените стойности на всеки фабрикат ще се определят чрез една специална детайлирана калкулация. Връзката между с/ка „Производство" и специални те калкулации ще състои в това, че сумите на установените чрез специалните калкулации косвени стойности на всички фабрикати трябва поне приблизително да се равнява на сумата на посочените в с/на „Производство" общи фабрични разходи, при една незначителна калкулационна разлика. Разликата между една с/ка „Производство" с обща калкулация и с/ка „Производство" със специални калкулации ще се състои, това, че косвената

стойност

само

в

на фабриката от първата сметка е

еднообразна и се установява направо от самата сметка, когато косвените стойности при втората се установяват чрез специалните калкулации извън самата сметка. В една фабрика могат да последват едновременно няколко общи калкулации или няколко групи от специални калкулации, 62


когато функционират повече производствени отдели и за всеки един се открива в счетоводството по една производствена сметка, всяка една от които поема съответната част от материалите, надниците и общите фабрични разходи, които се разпределят по начин, посочен вече по-рано. С/ка „Производство” или „Фабрикация” ще се задължава във всички случаи със сумата на фабричните материали, надниците и фабричните разноски. По отношение заверяването на сметката обаче са възможни следните три начина: 1. Сметката се води като смесена (имуществено-резултатна), като се заверява направо с продажната стойност на продадените фабрикати и по този начин съсредоточава в себе си не само резултата от производството, но и от продажбите. Сметката ще се приключи – за наличните фабрикати и полуфабрикати по косвената им стойност чрез с/ка „Баланс”, а за резултата от продажбата (печалба или загуба) – чрез с/ка „Загуби и печалби”. Да дава С/ка Фабрични разноски Да взема На Материали – за израз- 50000 от Каса (дебитори римеси) 60000 ходените сурови и спом. за продадените фабрикати материали Работ надници – за изпла- 40000 от Баланс 55000 тените надници за наличните фабрикати Фабр. разноски – за фаб- 10000 и полуфабрикати ричните разходи Загуби и печалби – реали- 15000 зирана печалба 115000 115000

2. Счетоводното изложение на резултатите от производството се разширява в две сметки: с/ка „Производство” и с/ка „Фабрикати”. Първата се води като чиста сметка, т.е. заверява се с косвената стойност на произведените фабрикати, срещу задължение на с/ка

63


„Фабрикати”. Последната се води като смесена сметка и се заверява с продажната стойност на продадените фабрикати. Да дава С/ка Фабрикати Да взема На Материали Надници и от Фабрикати (за произведеФабрични разноски 100000 ните фабрикати и полуфабрикати 100000 100000

Да дава На Производство „ Загуби и печалби Печалба

100000

С/ка Фабрикати Да взема 100000 от Каса (дебитори римеси) 60000 за продадените фабрикати 15000 от Баланс за наличните фабрикати 55000 и полуфабрикати 115000 115000

3. Счетоводното изложение на резултатите от производството се разширява в три сметки – с/ки „Производство”, „Фабрикати” и „Продажби”, от които първата и втората се водят като чисти сметки. С/ка

„Производство”

се

заверява

с

косвената

стойност

на

произведените фабрикати, с/ка „Фабрикати” – с косвената стойност на продадените фабрикати, а с/ка „Продажби” – с продажната стойност на продадените фабрикати.

64


Д.д. Производство Д.з.

Д.д. Фабрикати

Д.р.

фабрични

ните фаб

ните фаб

ните фаб

нитефаб

разходи

рикати по

рикати по

рикати по

рикати по

кос.ст.

кос.ст.

кос.ст.

кос.ст.

ст



На с/ка

Фабрикати

Материал.

на Производство

Продаде

Продажби Д.з.

Произведе

ст

Произведе

Д.з.

Всички

ст

Продаде

Прод.фаб. по пр. ст

ст

ст

Прод.разнос.

 Продажби на

от

Фабрикати

Дебитори

на с/ка

(Каса Римеси)

Надници

печалби

загуби

на с/ка фаб.разн.

Освен тези три типични форми на счетоводно изложение на резултатите от производството, естествено е, че са възможни и други комбинации на счетоводно изложение. Някои фабрики, напр., изобщо не водят сметки за фабрикатите, а контролират тяхното движение чрез магазинни книги, където чрез специални партиди се следи за постъпилите и продадени количества. При всичките тези комбинации фабричните материали могат да се пресмятат, освен по косвените стойности, още и по-постоянни (нормални) цени. 5. Сметки за фабрикатите Това са сметките, които се откриват, не само за готовите фабрикати, но и за полуфабрикатите, подлежащи на понататъшна преработка, както и за остатъчните продукти от производството. Всичките тези сметки се задължават с произведените готови или полуфабрикати,

а

се

заверяват

с

продадените

фабрикати,

полуфабрикати или предадените за по нататъшна преработка пол фабрикати. При продажба на готови фабрикати с/ка „Фабрикати" се заверява по косвената стойност на продадените фабрикати, срещу 65


задължение на с/ка. „Продажби" или пък направо се заверява с продажната стойност, срещу задължение на с/ка Каса (Дебитори, Римеси) в случай, че не се води отделна с/ка „Продажби,,. При

предаване

на

полуфабрикатите

за

понататъшна

преработка се задължава оная с/ка.Производство на производствения

отдел,

в

който

ще

се

извърши

понататъшната

преработка. Остатъчните предназначени

за

материали продажба,

(отпадъци), се

в

третират

случай

че

счетоводно

са като

фабрикати; ако ли пък подлежат на нова преработка, те се третират в счетоводно отношение како полуфабрикати. Чрез воденето на отделни сметки за фабрикатите се цели непосредствената контрола над наличните фабрикати. Тези сметки требва да ни посочват в всеки един момент косвената стойност на наличните фабрикати, без да се прибягва до инвентаризация. Естествено, че това ще бъде възможно само, ако сметките за фабрикатите се водят като чисти съставни сметки, а това ще бъде възможно само, когато сметките за фабрикатите не се обременяват с никакви разноски, свързвани със запазването и поддръжката на фабричните складове. Подобни разноски требва да се считат като продажни разноски и, като такива, да се минават в задължение на сметките за продажбите. За да се запазят като фабрикатите материали

требва,

чисти

съставни сметки, сметките за

подобно на сметките за фабричните

(сурови и спомагателни),

да се задължават и

заверяват по точно установени постоянни цени, а именно: по косвените или нормални цени. За предпочитане е, разбира се, винаги действителната косвена стойност (разбирай производствената стойност), в случай 66


че тя може да бъде установена непосредствено при производството на фабрикатите, както и при продажбата на същите. Там, където се запазва индивидуалния характер на единичните фабрикати и, където

е

възможна

специалната

калкулация

(за

парче),

установяването косвената стойност на всеки фабрикат не ще бъде трудно да се приложи още при самото тяхно производство с помощта на калкулационната книга. При масовите производства на фабрикати, обаче, където, докато трае производствения процес (калкулационния период) е невъзможно специалното калкулиране на единичните фабрикати, а се прилага общата калкулация за произведените през един период фабрикати, непосредственото установяване косвената стойност за всеки единичен продукт е почти невъзможно. Ако част от такива фабрикати бъде продадена и бъде заверена за това сметката за фабрикатите, то за да бъде определена тяхната косвена стойност, трябва да бъде известен и самият производствен период, през който те са били произведени. За тази цел се вземат възможните мерки за отделянето на различните производствени периоди чрез отделни складове или външни белези. Където въвеждането на външни отличителни белези или подържането на отделни складове е невъзможно, не остава друго средство, освен, при заверяването на сметките за фабрикатите, чистите косвени стойности на отделните производствени периоди да се заменят с една средна косвена стойност.

67


Единичн а косвена цена

Единичн а косвена цена 1.1.Наличност от производството от миналия месец кг 2542 á 31.1. Производство за м. януари кг 4318 .......... á

21 50

54653.-

21 90

94564.20

149217.20

Продадени през януари кг 1250 ..... á кг 1820 ..... á кг 970 ........ á Наличност на 31 януари кг 2820...... á Калкулационна разлика (загуба)

21.75 21.75 21.75

27187.50 36585.21097.50

21.75

61335

312.20 149217.20

Освен по косвените стойности, сметките за фабрикатите могат да се водят и по едни постоянни - нормални цени. Като нормални цени се определят обикновено средните косвени стойности на произведените фабрикати. Някои индустрии запазват едни и същи нормални цени за по продължително време, други ги изменяте всека година, като вземат за нормална цена средната косвена цена от 12 месечните производства на изтеклата година. Изобщо, запазването за по-дълго или по-късо време на едни и същи нормални цени ще зависи главно от стабилността или колебливостта на производствените разходи. От прилагането на нормалните цени се засягат и трите сметки на производствения резултат: с/ките Производство, Фабрикати и „Продажби", което може да се изрази главно в три форми на счетоводно изложение. Това може да се види от следния нагледен пример: Производството за определен период възлиза на 5000 kg., на косвена стойност 45000 лв. Нормалната цена е 10 лв. Продадени са 3000 kg. за 36000 лв.

68


1. Форма: с/ка „Производство" се води като смесена сметка, с/ка "Фабрикати" - като чиста сметка и с/ка „Продажби" - като резултатна сметка. 43000 (5000 кг Х кос ц. 8.60) = 43000

50000

50000

(5000 кг Х норм. ц. 10) = 50000

(5000 кг Х норм. ц. 10) = 50000

30000 (3000 кг Х норм. ц. 10) = 30000

50000 (5000 кг Х норм. ц. 10) = 30000

29400 (3000 кг Х прод. ц. 9.80) = 29400

Счетоводни статии: 1) Фабрикати

50,000 на Производство 50,000 За произведените фабрикати : kg. 5000 X норм. цена 10 = 50000 лв. 2). Продажби 30000 на Фабрикати 30000 за продадените kg. 3000 X норм. цена 10 = 30000 3). Каса 29400 на Продажби 29403 за продадените kg. 3000 X прод. цена 9.80

= 29400

Салдото на с/ка Производство от лв. 7000 представлява разликата между косвената (8.60) и нормалната (10) цени. Салдото на с/ка Фабрикати от лв. 20000 представлява наличното (непродадено още) количество фабрикати по нормалната цена - лв. 10 = 20000. Дебитното салдо с/ка Продажби (като резултатна сметка) от лв. 600 представлява загуба от продадените фабрикати по по-ниска цена от нормалната. Приложението на нормалните цени в с/ка Производство, има за последствие приключването й с печалба или загуба, която

69


всъщност не е действителна, а е резултат само на счетоводната разлика между действителната косвена стойност и нормалната стойност. Действителната печалба или загуба ще се установи във връзка с печалбата или загубата от с/ка Продажби. В дадения случай действителният резултат ще бъде : а) Печалба от с/ка Производство -

лв. 7000

б) Загуба от с/ка Продажби

Печалба

600

лв. 6400

която е резултат на реализираната действителна печалба от лв. 3600 (като разлика между косвената (8.60) и продажната (9.80) цена на продадените kg. 3000 X 1.20 = 3600) и една счетоводна печалба от лв. 2800 (Като разлика между косвената (8.60) и нормалната (10) цена на оценените по нормалната цена на налични още фабрикати: kg. 2000X1.40=2800). 2 форма: с/ка Производство се води като чиста съставна сметка, с/ка Фабрикати - като резултатна сметка и с/ка Продажби като смесена съставна сметка. Производство 43000

Фабрикати

43000

(5000 Х 8.60) = 43000

(5000 Х 8.60) =43000

43000 (5000 Х 8.60) = 43000

Продажби

50000 (5000 Х 10) = 50000

50000

29400

(5000 Х 10) = 50000

(3000 Х 9.80) = 29400

Счетоводни статии : 1) Фабрикати

43000

на Производството

43000

За произведените фабрикати kg. 5000 X кост. цена 8.60 = 43000 лв. 2) Продажби на Фабрикати

50000 50000 70


за задължение на с/ка Продажби с произведените фабрикати kg. 5000 X норм. цена!0 = 50000 3) Каса

29400

на Продажби

29400

За продадените фабрикати kg. 3000 X прод. цени 9.80=29400. В този случай действителният резултат ще бъде: а) Печалба от с/ка Фабрикати

лв. 7000

б) Загуба от с/ка Продажби

лв. 600

печалба

лв. 6400

В

дебита

на

с/ка

Продажби

остава

наличността

от

непродадените фабрикати kg. 2000 X 1.40 (разлика между косв. цена (8.60) и норм. цена (10) - 2800 счетоводна печалба + 3600 реализирана печалба от продадените kg. 3000 X 1.20 (разлика между косв. цена 8.60 и прод. цена 9.80) = 3600 или всичко 640). 3) Форма: С/ка Производство се води, както и във втория случай, като чиста сметка, с/ка Фабрикати - като смесена съставна сметка и с/ка Продажби - като резултатна сметка. Производство

Фабрикати

Продажби

43000

43000

43000

50000

50000

= 43000

(5000 Х 8.60) =43000

(5000 Х 8.60) = 43000

(3000 Х 10) = 30000

(3000 Х 10) = 30000

29400 (3000 Х 9.80) = 29400

Счетоводни статии: 1) Фабрикати

43000

на Производство

43000

за произведените фабрикати по косвена цена. 2) Продажби

30000

на Фабрикати

30000

за продадените фабрикати по нормална цена.

71


3) Каса

29400 на Продажба

29400

за продадените фабрикати по продажна цена. Реализираната печалба от лв. 3600 се получава от с/ка Фабрикати и с/ка Продажби: а) Печалба от с/ка Фабрикати 3000 kg Х 1.40 (8.60-10)

лв. 4200

б) Загуба от с/ка Продажби 3000 kg Х 0.20 (10-9.80)

лв. 600 лв. 3600

В случай, че имаме производство на полуфабрикати, които подлежат на по-нататъшна преработка, то на местото на с/ка Продажби ще бъде открита една нова с/ка Производство. Приложението

на

косвените

или

нормалните

цени

в

счетоводното изложение на производствения резултат имат своите добри и лоши страни. Приложението на косвените цени е за предпочитане тогава, когато производствения процес се разпределя по производствени отдели, които функционирате паралелно и независимо един от други. Приложението системата на нормалните цени е в връзка с прилагането на същите и по сметките за фабричните материали Системата на нормалните цени по производствените сметки си има своите предимства, особено при по сложните производствени процеси, където един фабрикат или полуфабрикат има да преминава

последователно

едно

след

друго

няколко

производствени фази, при които сметката на първата фаза ще има да

се

заверява

производствена

срещу

фаза

и

задължение т.

н.

Яко

сметката при

на

прехода

втората от

една

производствена фаза в друга оценката на полуфабрикатите

би се 72


извършила

по косвените цени, то в резултат ще имаме една

постоянна нестабилност в производствените стойности на всяка следваща

производствена

фаза,

следствие

колебливостта

в

косвените стойности от предшестващата такава. Тази зависимост на отделните производствени фази се отстранява чрез прилагането на стабилни нормални цени. По този начин се улеснява и установяването

рентабилността

на

отделните

производства.

Заверяването на производствените сметки по нормални цени има още

и

това

предимство,

че

се

улеснява

сравнението

на

производствените резултати от няколко периоди и съотношението на косвените стойности към нормалните, чрез извлечение на салдата от производствените сметки. Поради тези съображения, смятаме, че от изложените три форми на счетоводно изложение на сметките: Производство, Фабрикати и Продажби, най добре отговаряща на производствените цели ще бъде първата форма; а именно, когато с/ка Производство се задължава с косвените цени, а се заверява с нормалните цени, с/ка Фабрикати се задължава по нормалните цени на произведените фабрикати и заверява по нормалните цени на продадените фабрикати (чиста съставна сметка, а с/ка Продажби се води като резултатна сметка т. е. задължава се с нормалните цени, а се заверява с продажните цени на продадените фабрикати. В резултат на всеки производствен процес обикновено се отделят странична продукти или отпадъци някои от които имат значителна стойност за предприятието. Остатъчни продукти без всякаква

стойност

калкулацията,

са

без

значение

за

счетоводството

макар и тяхното отстранение често

пъти

и да

причинява известни разноски (особено в химическата и металната индустрии). Такива разноски образуват част от производствените 73


разходи за главния продукт и се минават в задължение на съответната производствена сметка. За странични продукти, обаче, които имат продажна стойност (остатъци от цвеклото при захарната индустрия) или могат да се използуват за производствена цел (остатъците при керамичната индустрия), требва да се откривате нови сметки, подобно на сметките за фабрикатите. Точната оценка на страничните продукти е от значение, защото съответно на нея се намалява косвената стойност на главните продукти, което се изразява счетоводно чрез задължаване на сметката за странични продукти, а заверение производствената сметка на главния продукт. С

това,

дебитното

салдо

на

производствената

сметка

представляващо косвена стойност в главния фабрикат,се намалява. Страничните продукти се оценявате, според употреблението име, различно. Ако те са годни за известна производствена цел оценявате се според стойността

на суровите материали, от които

те са произлезли, ако ли пък са предназначени за продажба оценяват се по вероятната им продажна стойност. Производство Произв. От страразноснични проки. 60000 дукти 4000

Фабрикати 5600

Косв.ст-ст на произв. на главния фабрикат 4000 Странични продукти Добити от производството на главния фабрикат 4000

74


6. Сметки за продажбите и продажните разноски Също и при воденото на тези сметки са възможни различни форми, в зависимост от това, дали те се водят във връзка със сметките за производството или се сметките за фабрикатите; дали сметките се водят с косвени или нормални цени или, най-после, в зависимост от начина на записване продажните разноски. Според случая, сметките за продажбите ще се водят като смесени съставни сметки, салдото на които ще представлява, освен печалба или загуби, още и стойността на наличните фабрикати (2 форма) или, като резултатни сметки, салдото на които ще представлява действителната печалба или загуба (при задължение на същите с косвена стойност на продадените фабрикати) или счетоводната печалба или загуба (при приложение на нормални цени - 1 и 3 форма). обща сметка за всички продажби или множество единични сметки, според вида и броя на фабрикатите. Във връзка се продажбата произлизате и разноски, които ние нарекохме специални разноски по продажбите, за отличие от фабричните разноски или общите разноски по управлението. До като фабричните разноски съставляват част от производствените разходи, а общите разноски по управлението (конторни разноски), като загуба за предприятието обикновено падате в тежест на с/ка Загуби

и

печалби,

то

разноските

по

продажбите,

като

непосредствено произтичащи от самите продажби, требва да паднат в тежест на последните. Затова, като неправилен ще бъде всеки метод на счетоводно записване, при който продажните разноски се смесвате се фабричните или общите разноски. Продажните разноски, всъщност намалявате постъпленията от продажбите, и като такива, требва да се минавате или направо в 75


задължение сметките за продажбите или в задължение на специални сметки за продажните разноски,чиито дебитно салдо периодично ще се прехвърля в сметките за продажбите, въз основа на една разпределителна база, както бе случая се разпределението на фабричните разноски по отделните производствени сметки. За база на разпределението тук обаче требва да се вземате други критерии, а именно: 1) продажната стойност (оборота), във форма на процентна прибавка върху продажните цени (% под сто) или 2) във форма на процентна прибавка върху косвена стойност на фабрикатите + печалбата (% от сто) (гл. стр. 28). Продажни разноски, които не се поддавате на разпределение, падат в тежест направо на съответната продажна сметка, която ги е причинила. В случай, че се ограничим да водим само една обща сметка за продажните разноски, нужно ще бъде, подобно на сметките за фабрични разноски, воденето на спомагателна книга за продажните разноски във форма на партида за едничките разноски по видове. Специални сметки за продажните разноски се откриват главно за разноските по опаковката (амбалажа) под името с/ка „Амбалажни разноски", която се задължава с разноските по опаковката за в полза на купувача (при продажби „франко амбалаж"). В такъв случай ще имаме следната статия : Дебитори Амбалажни разноски на Продажби „ Каса

10000 200 10000 200

За изплатените фрахтови разноски по покупка на материали или продажба на фабрикати се открива специална с/ка „Фрахтови разноски”, която играе двояка роля, в зависимост от това дали заплатеният фрахт е за наша или чужда сметка. Така заплатените 76


фрахтове за сметка на доставчика или купувача отпосле се прехвърлят в тежест на техните сметки. Фрахтови разноски

5000

на Каса

5000

за заплатените фрахтове Кредитори

2500

Дебитори

1500

на Фрахтови разноски

4000

за изплатените фрахтове – 2500 за с/ка на доставчика Х и 1500 за с/ка на купувача Y. Евентуалният дебитен остатък (1000) на с/ка Фрахтови разноски остава за в наша тежест, който от своя страни ще се прехвърли в задължение на с/ка „Материали" (при покупка на материали) или в с/ка „Продажби" (при продажба на фабрикати). Да дава

С/ка Продажби (резултатна с/ка)

на Фабрикати – за продадените фабрикати по косвена респ. норм. цена на Амбалажни разноски – за амбалажите на Фрахтови разноски – за фрахтови разноски по продажбите на Загуби и печалби - реализирана печалба

5000

Да взема

от Дебитори – за продадените фабрикати по прод. цена

840

500

8860 60000

с/ка Амбалажни разноски 840

от Продажби

60000

60000

с/ка Фрахтови разноски 1200

840

400 от Материали

300

„ Продажби 500 1200

1200

77


6. Счетоводно изложение на общите разходи (разноски) Както се изтъкна и по рано, като общи разноски в едно индустриално предприятие ще се считат всички разходи, които не засягат непосредствено един определен продукт и, като такива, не влизат направо в една частична калкулация. Тези общи разходи от стопанско гледище ги групирахме в три главни групи: 1) Фабрични разноски 2) Търговски разноски 3) Обезценки и лихви на капитала Първата и втората група разноски са изобщо променливи и са в зависимост от производствената и търговска дейност на предприятието. Третата група разноски са постоянни (константни) и представляват тежести на постоянния капитал. От счетоводно-техническо гледище обаче се налага едно друго прегрупиране на общите разходи, а именно: Фабрични разноски,

свързани със

самия производствен

процес. 2) Продажни разноски, свързани със службата по продажбите. 3) Общи разноски по управлението, свързани с общото управление на предприятието. За тези три групи разноски индустриалното счетоводство води три с/ки: „Фабрични разноски " Продажни разноски" и „Общи разноски по управлението", С/ка Фабрични разноски, която групира всички разноски, косвено произтичащи от производствения процес (преките

фабрични

разноски,

отиват

направо

в

сметка

Производство), се приключва чрез с/ка Производство (в една или повече сметки чрез съответното разпределение на разноските). С/ка Продажни разноски се приключва чрез с/ка Продажби (една или повече). Общите разноски по управлението обаче мъчно могат да 78


се подведат на едно калкулационно разпределение, поне чрез течение на операционната година, затова те ще се считат като една загуба за предприятието, която ще се вземе предвид при калкулацията за продажба (гл. стр.34). Като такава, с/ка „Общи разноски по управлението" ще се приключва направо чрез с/ка „Загуби и печалби". Тези три общи сметки за разноските в главната книга се допълват с подробните данни за разните видове разноски от спомагателните книги за разноските или пък от специалните сметки, водени направо в главната книга, които в края на годината се приключват чрез трите общи сметки. 1. Сметки за фабрични разноски: Отопление и осветление 10000

от Фабрични разноски 1000

Работнически осигуровки 800

от Фабрични разноски 800

Заплати на техн.персонал 60000

от Фабрични разноски 60000

Поддръжка сградите и машините 12000 от Фабрични разноски 1200

Застраховка „Пожар” 3000

от Фабрични разноски 3000

Обезценки 30000

от Фабрични разноски 3000

Заплати на техн.персонал 12000

от Фабрични разноски 12000

79


Фабрични разноски на Отопление и осветл. „ Поддръжка сгради „ Работ. осигуровки „ Застраховка пожар „Заплати техн.перс. „Обезценка „Данъци и патенти

10000 1200 800 3000 60000 30000 12000

от Производството А Б 127800

127800

127800

2. Сметки за продажните разноски 3. Сметки по общото управление: Конторни разноски 12000

от Общи разноски по управл. 12000

Заплати и възнаграждения на ръководния персонал 50000

от Общи разноски по управл. 50000

Експедиционни разноски 9000

от Общи разноски по управл. 9000

Съдебни разноски 8000

от Общи разноски по управл. 8000

Общи разноски по управлението на Конторни разноски12000 „ Експедиционни разн. 9000 „ Заплати и възнагр. 50000 „Съдебни разноски 8000 79000

от Загуби и печалби

79000

79000

80


Схема на счетоводно представяне производствения процес Сурови и спомаг.материали кг 1000 à200 - 200000

кг 500 à 200 - 100000 Фабрикати 190000

Надници

С/ка Производство

100000 80000

80000

кг 400 à 475

80000

-190000

20000

„ 50 à 200 -100000 Странични продукти

200000

200000

10000

Фабрични разноски 20342.50

20000 калк.разлика

Произведено: кг 400 косв. ст.

190000 косвена цена 475 400

Странични продукти: кг 50 à 200 = 10000

IV. ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ HА ИНДУСТРИАЛНОТО СЧЕТОВОДСТВО В индустриалното счетоводство намирате приложение същите счетоводни методи, както и в чисто търговското счетоводство. Италианската и американската методи (гл. Ел. и сист. счетоводство стр. 173) ще бъдат пригодени само за индустриални предприятия с еднообразно производство и по ограничено разпределение на производствено-техническите служби и при една възможна поголяма концентрация на счетоводните записвания.

81


В по-крупни, предприятия, с разнообразни производствени отдели, предвид по-голямата разграниченост на службите и посложните калкулационни изчисления, италианската и американска методи ще бъдат мъчно приложими. Като най-подходяща за такива предприятия ще бъде немската счетоводна метода, която се състои в едно

по-голямо специфициране

съобразно

с

по-голямото

на счетоводната техника,

разграничение

в

службите

на

предприятието. Това специфициране на счетоводната техника се състои във воденето на по възможност повече специални журнали, като основни книги, всеки един от които да обхваща само отделен род счетоводни записвания. 1) Касов журнал (касова книга) 2) Журнал за покупките (кн. за вн. фактури) 3) Журнал за продажбите (кн. за изн. „

„)

4) Производствено-калкулационен журнал 5) Мемориал (дневник) Всички специални журнали са основни книги и представляват по съвкупност дневника на италианското счетоводство. За всяка отделна операция се съставя счетоводна статия в един от специалните журнали. Има, разбира се, операции, които изискват едновременно записване в два журнала. Във всички журнали се вписват ежедневните операции освен в журнала за производството, в който се съставят счетоводни статии само периодично (седмично или месечно) върху калкулационните резултати от производството. Формата на специалните журнали може да бъде различна. Освен мемориала, който се води както дневника на италианското счетоводство, останалите журнали, понеже служат за определена категория записвания, могат да бъдат пригодявани в различни форми, съобразно с вида на записванията, било във форма на 82


сметки,

било

в

табеларна

форма,

(американска

метода).

Табеларната форма на специалния журнал се явява най-пригодна, предвид голямата прегледност и лесното сумиране в края на месеца на повечето еднобразни пера. Производствено-калкулационият журнал е най важната книга на едно индустриално счетоводство. Тя служи за счетоводното изложение на самия производствен процес на базата на една точка калкулация. Записванията стават обикновено в края на месеца. Данните за записванията в този журнал се извличат от многото спомагателни книги, по-важните от които требва да бъдат: а) Книга за суровите и спомагателни материали, от която ще се вижда количеството на постъпилите (доставените) и на консумираните в производството сурови и спомагателни материали. б) Книга за надниците - с подробни данни за изработените надници по отделните технически служби, за изплатените аванси, за направените удръжки (в случай че са въведени фондове за застраховки на работниците) и за изплатените надници. в) Книга за фабричните разноски. г) Книга за произведените фабрикати, полуфабрикати и странични продукти. Мемориалът3 служи за вписване на всички останали операции - главно от кредитен характер (операции с полици, ефекти, текущи сметки и пр.) Минаването на всички счетоводни операции от специалните журнали в главната книга (обикновено месечно) става с помощта на един месечен сборен журнал, в който се централизират всички

3

От memorial - паметна книга, понеже служи главно за кредитните операции, които требва да се помнят

83


статии и минават в главната книга с по едно задължение и заверение на всяка сметка (гл. Ел. и сист. счетовод. стр. 220) ПРАКТИЧЕСКИ МАТЕРИАЛ А. План За да можем да обхванем онова, което е типично и характерно за

счетоводството

на

всяко

индустриално

предприятие,

изработваме едномесечен материал на индустриално предприятие - акционерно д-во, което произвежда два вида фабрикати: А и Б, чрез преработването на два вида сурови материали: А и Б и разни спомагателни материали, въз основа на следните положения: 1) В производствено-техническо отношение предприятието се разделя на два производствени отдела и пет спомагателни служби: Производствен отдел А Производствен отдел Б Парно отделение (двигателна сила) Ковачница Дърводелница Транспортна служба Поддръжка складовете. За всеки производствен отдел и спомагателна служба се води по една сметка в главната книга, която се задължава месечно с всички разноски, които са в тяхна тежест. Сметките на помощните служби се приключват чрез сметките на производство А и Б, понеже разходите по тези служби влизат в състава на производствената стойност на фабрикатите А. и Б. 2) Пресмятането на суровите материали и произведените фабрикати става по тяхната косвена стойност.

84


3)

В

главната

книга

се

откриват

отделни

сметки

за

производствата и фабрикатите, които се водят като чисти сметки, понеже се задължават и заверяват по косвените стойности. Водят се също така отделни сметки за продажбите на фабрикатите, като резултатни сметки (задължават се с косв. ст-ст, а се заверяват с продажната стойност на продадените фабрикати). 4) Разноските се разграничават в три отделни сметки в главната книга: с/ки Фабрични разноски, Продажни разноски и Общи разноски. 5)

Разпределението

на

фабричните

разноски

по

производствата А. и Б. става в процентни прибавки върху месечните надници чрез предварителна оценка на фабричните разноски за цялата година. В края на всеки месец с/ка „Фабрични разноски" ще се заварява с 1/12 от годишните разноски - срещу задължение сметките на производствените отдели и спомагателните служби, а ще се дължава последователно с действително направените разноски.

Разликата

между

действителните

разноски

и

предварително изчислените ще се минава в края на всеки месец като печалба или загуба от калкулационна разлика. Продажните разноски ще се разпределяте по сметките за продажбите. С/ка Общи разноски ще се приключва направо, като загуба, чрез с/ка Загуби и печалби,

която

загуба ще се покрива чрез

процентни прибавки при калкулиране продажната стойност на фабрикатите. Към фабричните разноски зачисляваме: непосредствените фабрични

разноски,

заплатите

на

техническия

персонал,

осигуровките, патентите и обезценките.

85


Към

продажните

разноски

зачисляваме:

разноските

за

опаковка, фрахт и др. Данъците разделяме по на ½ към фабричните и продажните разноски. Към общите разноски спадат: конторните, експедиционните и рекламните

разноски,

заплатите

на

конторния

перонал

(счетоводители, кореспонденти, директори и др.) 6) За по-голяма прегледност и централизация на счетоводните записвания, прилагаме италианската метода, с това отклонение, че вместо само една основна книга-дневник, водим два журнала, с цел да

се

отдели

търговско-операционната

от

производствено-

техническата дейност: а) Операционен журнал (дневник) за всички операции. б) Производствено-калкулационен журнал - за резултатите от производството въз основа на месечните калкулации. 7) Ограничаваме се воденето само на ония спомагателни книги, необходими за извличане данните за месечните калкулации, а именно: а) Книга за суровите и спомагателни материали. б) „

„ надниците.

в) „

„ фабричните разноски и

г) „ „ изработените фабрикати и странични продукти.

86


БАЛАНС на 30 юни 192.. г. на индустриалното предприятие .................... Актив 1 2 3 4 5 6 7

8 9

10 11 12 13 14

Земи Фабрични сгради Складове Инвентарни пособия Машини Двигателна сила (мотор) Сурови материали ft. kg 4900 а 21-30 105014-20 Б. 2720 а 35-41- 96325-80 Спомагателни материали Фабрикати А. kg 4027 а 62-15-250286.30 Б. Б. 818.7 а 68.44 - 56000.Странични продукти Ефекти Дебитори Римеси Каса

Пасив 60000 351180 150415 85906 130000 105400

г.

-

201340 -

1 2 3 4 5 6 7 8

Основен капитал Резервен фонд Текущи кредит, с/ки (БНБ) Неизплатени надници Непоискани дивиденти Фонд „Злополука" Фонд „Благотворителност" Загуби и печалби (от м. г.)

1000000 182400 468114 2018 7364 45216 26535 4020

50 30 50 35 85

18750 306286 30

19582 65342 182315 34800 24351 1735669

40 50 80 15 50

1735665 50

87


Б. Операции Счетоводството започва с встъпителни статии в операционния журнал, въз основа на приключителния баланс от 30 юни. Операционната година започва от 1 юли. Понеже изоставяме съставянето на инвентар, посочваме в самия баланс и количествата по косвените цени на суровите материали и фабрикатите. Пасивното перо „Неизплатени надници" представлява сумата на неизплатената още част от работническите надници за през последната седмица от м. юни, която ще бъде изплатена през първата седмица на м. юни, заедно с текущите за седмицата надници. Затова, това пасивно перо се изравнява чрез заверение на с/ка „Надници", а задължение на с/ка неизплатени надници. Пасивното перо „Загуби и печалби" представлява остатъка от печалбата от м. г. Следват статиите по текущите операции в операционния журнал по последователен ред от 1-31.VII. Статия 1 се отнася до покупка на сурови и спомагателни материали на кредит. Материалите се оценяват по косвената им стойност: фактурна стойност + разноските по покупката. Статия 2 се отнася до продажба на странични продукти. Сметка Странични продукти се заверява се продажната стойност (смесена сметка). Статия 3 се отнася до изплатени аванси на работниците в брои и материали, срещу надниците за първото полумесечие. В изплатената сума влизат и дължимите надници от м.г. - лв. 2018.30. С цялата сума се задължава с/ка , „Надници". Статия 4 - разход по фабрични разноски. „

„ „ 5 - постъпление от дебитори.

Статия 6 - продажба на ефекти срещу полици. 88


Статия 7 - покупки на сурови материали срещу полици Статия 8 - сконтиране наши римеси в БНБанка, с която имаме текуща кредиторна сметка; загубата от сконто отива в задължение на резултатната сметка „Сконто, лихви и провизион". Статия 9 - разход по фабрични разноски. Статия 10 - изплатени надници за първото полумесечие. Статии 11-13 се отнасят до продажба на фабрикат А. Това са фабрикати от производството на изтеклата операционна година до 30.VI. калкулирани по косвена стойност 62.15. Понеже сметките за фабрикатите се водят като чисти съставни сметки, то и с/ка „Фабрикат А" заверяваме с косвена стойност на продадените фабрикати, срещу задължение на с/ка „Продажби на фабрикат А." След това във втора статия същата сметка се заверява се продажната стойност на продадените на кредит per 2 м. фабрикати, въз основа на следната калкулация за продажба: Произв. цена лв.

62.15

+ 5%, за покритие на общ. разн.4 „ Косв. цена

3.01 65.16

+ 15% печалба

9.32

+ разноски по продажбата

1.04

Прод. цена в брой

75.52

+6% лихва за 2 м.

0.77

Прод. цена рег. 2 м С третата статия се

76.29 минават продажните

разноски в

задължение на с/ка „Продажни разноски" Статия 14 - изплатени надници и аванси „ 15 - инкасо на наша римеса чрез НБанка 4

Понеже общите разноски не са включени в косв. стойност, те се вземат под внимание при определяне продажната цена, за постепенното им покриване

89


„16 - разход по общи разноски „ 17-19 продажба на фабрикат А. „ 20 - изтеглени суми от НБанка по текуща сметка „ 21 - разход по фабрични и общи разноски. Статии 22 - 24 - продажба на фабрикат Б. (гл. обясненията по статиите 11-13) Статия 25 - издължения към кредитори „ 26 - внесени суми от дебитори „ 27 - внесени суми в БНБанка „ 28 - разход по фабрични разноски „ 29 - разход за надници и общи разноски „ 30 се

отнася

до месечните удръжки от работническите

надници - за фонд „Злополука и 7% за фонд „Благотворителност”: Удръжките отиват в задължение на с/ка Надници, а заверение сметките на фондовете. Статия 31 се отнася до заплатени застрахователни премии и патенти, които отиват в задължение на с/ките Застраховки и Патенти. Останалите статии в операционния журнал (32-37) се вписват в края на м. януари, във връзка с месечната калкулация. За да се установи калкулационната разлика по с/ка Фабрични разноски между предварително оценените за м. януари 1/12 от годишните разноски, които ще влязат в състава на производствената стойност на калкулираното за м. януари производство, и действителните фабрични разноски, трябва да минат в задължение на с/ка Фабрични разноски за м. януари и по 1/12 от следуемите се данъци обезценки, застраховки и патенти, както и по 1/2% и 1/4 % от работническите надници за усилване на двата работнически фонда, за сметка на предприятието. 90


Статия 32. Годишните данъци за текущата година, които не са заплатени още, се оценяват на 24000 лв. годишно; така че за всеки месец се падат по 2000 лв., които, в дадения случаи, падат в тежест по наполовина на с/ка Фабрични разноски и с/ка Продажни разноски, срещу заверение на с/ка Данъци с лв. 2000, която сума, като пасивно перо, представлява една резерва за едно по късно изплащане Статия 33 се отнася, също така, до задължение на с/ка Фабрични разноски с 1/12 от следуемите се годишни обезценки върху постоянното имущество (5% върху машините и 2% върху сградите). Заверяването на с/ка Обезценки с 1/12 от обезценките лв. 2148.60, представлява едно пасивно перо, което в края на годината ще се яви в пасива на баланса, като коректив на следуемите се обезценки, или ще се изравни чрез задължение на с/ка „Обезценки", а заверение на с/ка Машини, Сгради и пр. (гл. счетоводно изложение на обезценките) Статия З4 се отнася до задължение на с/ка Фабрични, разноски, а заверение на с/ките Застраховки и Патенти с по 1/12 от следуемите се годишни разходи за застраховки и патенти. Понеже са изплатени застраховките за едно тримесечие, а патентите за цялата година, тези две сметки ще останат с дебитно салдо. С/ка Фабрични

разноски

се

задължава

още

и

с

вноските

към

работническите фондове. Статия 35 се отнася до разпределението на продажните разноски пропорционално по сметките Продажби на фабрикати А. и Б. Статия 36 се отнася до приключване на сметките „Продажби на фабрикати А и Б". Понеже тези сметки се водят като резултатни, кредитните салда ще представляват реализираните печалби от 91


продажбите на фабрикатите. Приключването се извършва чрез задължение на тези сметки, а заверение на с/ка Загуби и печалби. Статия 37 се отнася до приключване на резултатните сметки: Общи разноски, Сконто лихви и провизион и Калкулационна разлика. Дебитното салдо на с/ка Калкулационна разлика се явява в резултат на калкулационните разлики по сметките „Фабрични разноски" и сметките на спомагателните служби: Парно отделение, Ковачница, Дърводелница, Транспортна служба и Подържане складовете,

за

което

се

отнася

последната

статия

на

Производствено калкулационния журнал. Всички статии в Производствено-калкулационния журнал се съставят на 31 юли, в резултат на извършената месечна калкулация за

установяване

на

косвените

стойности

на

произведените

фабрикати. Статии 1 и 2 се отнасят до месечната консумация на сурови и

спомагателни

материали,

според

данните,

извлечени

от

спомагателната книга за материалите. С консумираните материали се задължават с/ките „Производство А и Б", а заверявате с/ките Сурови и спомагателни материали. Статия 3 се отнася до месечната

консумация на

спомагателни материали от спомагателните служби, в тежест на последните. Статия 4 се отнася до разпределението на месечните надници, извлечени от книгата за работническите надници, в тежест на производствените отдели А и Б и на спомагателните служби. Статия 5 се отнася до разпределението на 1/12 от предварително изчислените годишни фабрични разноски, в тежест на производствените отдели А и Б и на спомагателните служби. Сумата на фабричните разноски лв. 16170 представлява 1/12 92


сумата на годишните фабрични разноски (отопление и осветление, подържане на машините и инвентара, вноските за работническите фондове, застраховки, данъци и патенти, обзценки, заплати на техническия персонал и др.) и съставлява кръгло 30% прибавка върху

месечните

надници

от

лв.

55540,

разпределена

пропорционално на надниците по производствените отдели и спомагателните служби. Статии 6 и 7 се отнасят до разпределение разноските по поддръжката

на

спомагателните

служби

-

в

тежест

на

производствата А и Б. Разпределението става, както и на фабричните разноски, чрез предварителна оценка на годишните разноски по спомагателните служби и разпределянето им всеки месец по 1/12 върху производствените отдели. Сумата 20830.14. представлява 1/12 от годишните разноски, разпределени по производствените отдали А и Б, пропорционално на произведеното количество фабрикати. Статии 8 и 9. След като чрез предшестващите статии 1-7 сметките на производство А и Б

са задължени с всички

производствени

спомагателни

разходи

(сурови

и

материали,

надници, спомагателни служби и фабрични разноски), установява се общото произведено количество на фабрикати и добитото количество странични продукти (отпадъци), както и косвена цена на единичен фабрикат. Така от общата сума производствени разходи по производство А - лв. 181725.94 се приспадат добитите странични продукти 252.5 kg а 25 лв. (косв. цена) = лв. 631410. Чистата сума от лв. 175411.84 се разделя на произведеното количество фабрикати kg 2645, и се получава косвена цена - лв. 66.32 per kg. Сметките Производство А и Б се приключват, като се заверят, срещу задължение на с/ките за фабрикатите А и Б и с/ка Странични 93


продукти. Произведените количества се вписвате и в книгата за фабрикатите,

се

указание

на

произведеното

количество

и

единичните цени. Статии 10 и 11 се отнасят до приключване сметките на фабр. разноски и спомагателните служби чрез с/ка „Калкулационна разлика". Чрез 30% процентна прибавка върху надниците, минаха в състава на производствената стойност за м. януари лв. 16170, чрез задължение сметките на производствата и спомагателните служби, а заверение на с/ка Фабрични разноски. Действителните разноски, минати в задължение на с/ка Фабрични разноски, възлизат обаче на лв. 16565.26. Разликата в повече от 395.26 представлява загуба от калкулационна разлика за м. януари, която се минава в задължение на с/ка Калкулационна разлика, а заведение на с/ка Фабрични разноски, чрез което последната са приключва. По същия начин се установява

калкулационната

разлика

и

на

сметките

на

спомагателните служби.

94


ОПЕРАЦИОНЕН ЖУРНАЛ ЮЛИ 192..

Да дава Dot 1.VII. Земи

Да взема Kt

60000.-

Фабрични сгради

351180.-

Складове

150415.-

Инвентарни пособия

85906.-

Машини

130000.-

Двигателна сила

105400.-

Сурови материали

201340.-

Спом. материали

18750.35

Фабрикати

306286.30

Странични продукти

19582.40

Ефекти

65342.50

Дебитори

182315.80

Римеси

34800.-

Каса

24351.15

на Основен капитал

1000000.-

„ Резервен фонд

182400.-

„ Текущи кредиторни с/ки

468114.50

„ Неизплатени надници

201830.30

„ Непоискани дивиденти

7364.-

„ Фонд „Злополука"

45216.50

„ Фонд "Благотворителност”

26535.35

„ Загуби и печалби” (от м.г) актив и пасив сп. баланса.

4020.85

1 .VII. Неизплатени надници на

Надници

За пренос на неизплатения надници 2018.30

2018.30

1 737 687.80 1 737 687.80

95


ЮЛИ 192.. Пренос 1 737 687.80 1 737 687.80 1.

Сурови материали

65190.-

Спом. материали

28651.20

на Кредитори

91800.-

Каса

2041.20

Съгл : фактура от П. Николов, Варна, купени : Суров, материал „А" Kg. 3000 à 21-20 - лв.

63600

+ разноски тук

1590 65190.-

Разн. спомаг. материали - лв. 28200.+ разноски тук

451.20 28651.20 всичко . . 93841.20

2.

Каса

на Странични продукти

23490.-

Продадени 783 kg. à 30 лв. 3. Надници

23490.5578.30

на Каса

4778.30

„ Спом. материали

800.-

Изплатени аванси и висящи надница от м. м. в брой,и разни материали 4. Фабрични разноски

1538.35

на Каса

1538.35

Изразходено за: отопление и осветление - лв. 545.20 подържане машините

-

415.30

инвентар

330.70

складове

247.15 1 862 135.65 1 862 135.65

96


ЮЛИ 192.. Пренос 1 862 135.65 1 862 135.65 5. Каса

75842.50

на Дебитори

75842.50

Събрано от разни дебитори 6. Римеси

36503.20

на Ефекти

36503.20

Продадени ефекти срещу полици 7. Сурови материали

65099.20

на Акцепти

64216.-

на Каса

883.20

Съгл. фактура от А. Иванов, Пловдив, купено с м. акцепт: 1840 кг à 34.90 – лв. 64216 883.20 65099.20 8. Текущи кред. сметки (БНБ)

35371.10

Сконто лихви и провизион

1132.10

на Римеси

36503.20

За сконто на римеси от лв. 36503.20 - сконто и провизион V г днес

1132.10 35371.10

9. Фабрични разноски

1342.10

на Каса

1342.10

За отопление и осветление

569.-

За поправка на инвентар

302.05

За поддържане на транспорта 471.05 1342.10 2 077 425.85 2 077 425.85

97


ЮЛИ 192.. Пренос 2 077 425.85 2 077 425.85 10. Надници

19053.94

на Каса

19053.94

Изплатени надници до 15 т.м. 11. Продажби фабрикат А.

155375.-

на Фабрикат А.

155375.-

Продадени кг 2500 à косвена цена 62.15 12. Римеси

180725.-

на Продажби фабрикат А.

180725.-

Продадени с/2 м. полица кг 2500 à прод. цена 76.29 13. Продажни разноски

448.90

на Каса

448.90

За опаковка на 2500 кг 14. Надници

7942.-

на Каса

6782.-

На Спом. материали

1160.-

Изплатени надници и аванси в брой и разни материали 15. Текущи кред. сметки (БНБ) Сконто лихви и провизион

34765.20 34.80

на Римеси Инкасирани римеси за лв. 34800 - 1‰ провизион V г днес

34.80

34800.-

34765.20 2 475 770.69 2 475 770.69

98


ЮЛИ 192.. Пренос 2 475 770.69 2 475 770.69 16. Общи разноски на Каса Разноски за канц.потреби – лв. 485.20 реклами 217.40 порто и герб 150.852.60 17. Продажби фабрикат А на Фабрикат А Продадени кг 1400 à косв. и ц. 62.15 18. Дебитори на Продажби фабрикат А Продадени с/з м. кредит кг 1400 à прод. ц. 76.29 19. Продажни разноски на Каса за опаковка лв. 325.40 на фрахт и др. 418.20 743.60 20. Каса на Текущи кред. сметки Изтеглени от БНБ V г днес 21. Фабрични разноски Общи на Каса Изразходено: за поддържане машините 400.15 за ремонт на зданията 3125.за поправки на инвентар 725.35 4250.50 Общи разноски: за експедиция 118.15 пътуващ агент 1560.1678.15

852.60 852.60

87010.87010.106806.106806.-

743.60 743.60

50000.50000.4520.50 1678.15 6198.65

2 727 381.54 2 727 381.54

99


ЮЛИ 192.. Пренос 22. Продажби фабрикат Б.

2 727 381.54 2 727 381.54 55436.40

на Фабрикат Б

55436.40

Продадени кг 810 à косв. ц. 68.44 23. Римеси

73499.40

на Продажби фабрикат Б

73499.40

Продадени на Х. кг 810 à пр. ц. 90.74 24. Продажни разноски

565.40

на Каса

565.40

за опаковка на 810 кг лв. 240.за превоз и др. -

325.40 565.40

25. Кредитори

91800.-

на Каса

40000.-

На Текущи пред. сметки

51800.-

Изплатено на кредиторите в брой

лв. 40000.-

в чек с/ БНБ

51800.91800.-

26. Каса

97000.-

на Дебитори

97000.-

Постъпили от разни дебитори 27. Текущи кредитни сметки

86000.-

на Каса

86000.-

Внесени в БНБ 28. Фабрични разноски На Каса

5250.5250.-

Изплатени заплати на техн. персонал 3 136 932.74 3 136 932.74

100


ЮЛИ 192.. Пренос 3 136 932.74 3 136 932.74 29. Надници

21561.35

Общи разноски

8000.-

на Каса

29561.35

Изплат. надници за 15-30 юли 21561.35 Заплати на канторния персонал 8000.29561.35 30. Надници

400.71

на Фонд Злополука

267.14

на Фонд Благотворителност

133.57

Удръжки от работническите надници за м. юли: ½% за фонд „Злополука” и ¼ % за фонд „Благотворителност” 31. Застраховка

645.-

Патенти

1800.-

на Каса

2445.-

Заплатени: застрахователни премии за I тримесечие

лв. 645.-

патент за текущата година

1800.2445.3 169 339.80 3 169 339.80

32. Фабрични разноски

1999.-

1000.-

Продажни разноски

1000.-

1000.-

на Данъци 1/12 от следуемите се данъци за текущата година в тежест на м. юли 33. Фабрични разноски на Обезценки

2148.60 2148.60

½ от следуемите се обезценки в тежест на м. юли 3 173 488.40 3 173 488.40

101


ЮЛИ 192.. Пренос 3 173 488.40 3 173 488.40 34. Фабрични разноски

765.71

на Застраховки

215.-

на Патенти

150.-

на Фонд Злополука

267.14

На Фонд Благотворителност

133.57

1/12 от следуемите се год. застраховки 1/12 от „

патенти

Вноски към работническите фондове в размер ½% и ¼% от месечните работнически надници 35. Продажби фабрикат А. „

Б.

1892.50 865.40

на Продажни разноски

2757.90

За разпределение на продажните разноски 36. Продажби фабрикат А „

Б

43253.50 17197.60

на Загуби и печалби

60451.10

Печалба от продажба на фабрикати през м. юли 37. Загуби и печалби на Общи разноски на Сконто, лихви и провизион на Калкулационна разлика За загуба от общи разноски, сконто,

12571.71 10530.75 1166.90 874.06

лихви и провизион и калкулационна разлика през м. юли 3 250 034.82 3 250 034.82

102


400.15

302.05

3125.-

5250.-

215.-

1150.-

2148.60

3125.-

5250.-

645.-

1800.-

2148.60

Обезценки

569.-

юли

Данъци и патенти

577.85

Застраховки

415.30

Заплати на техн. персонал

545.20

Ремонти

Поддържане машините

471.05

Поддържане инвентара и складовете

Отопление и осветление

до

Поддържане транспорта

Дата 192..

КНИГА ЗА ФАБРИЧНИТЕ РАЗНОСКИ

725.25 471.05

1114.20

815.45

1605.25

103


Колич/ кг

Калкулация за фабрикат „А” през м. юли

1. Сурови материали Материал А. Материал Б.

3309 1630

Цена

21 35

25 40

Общи разходи на произведените 2654 кг 70312 57702

50 -

2. Спомагателни материали

8245

30

3. Надници 4. Разходи по спом. фабр. отделения Парно отделение Ковачница Дърводелница Транспортна служба Поддръжка складовете 5. Общи фабрични разноски 30% върху месечните надници

19140

-

3891 4705 5283 5263 1686

12 89 21 20 72

5496

-

181725 6314 175411

- Странични продукти

94 40 84

Разноски за 1 кг

26 21 3 7 -

58 82 12 23 -

1 1 2 2 0 2

47 77 63 08

-

-

48

40

3

12

7

23

7

87

2

08

68 2 66

70 38 32

колич/ кг

Калкулация за фабрикат „Б” през м. юли

1. Сурови материали Материал А. Материал Б.

1750 1480

Цена

21 35

25 40

Общи разходи на произведените 17544 кг 37187 52392

-

2. Спомагателни материали

12543

20

3. Надници 4. Разходи по спом. фабр. отделения Парно отделение Ковачница Дърводелница Транспортна служба Поддръжка складовете 5. Общи фабрични разноски

13260

2594 3137 3522 3508 1124

30% върху месечните надници

3732

21 29 7 7 -

20 87 15 54 -

08 26 14 80 48

1 1 2 2 0 -

48 79 01 64 -

-

2

14

133000 9450

96 -

-

-

123550

96

-

- Странични продукти

378

25

Разноски за 1 кг

48

40

3

12

7

23

7

92

2

14

75 5

82 38

70

44


Производствено-калкулационен журнал юли 192..

1. Производство А. на Сурови материали на Спомагателни материали Месечна консум. на Производство А. Суров. материал А. кг 3.309 à 21.15 – 70312.50 Суров. материал Б. кг 1630 à 35.40 – 57702.128014.50 Спом. материали 8245.30 136259.80 2. Производство Б. на Сурови материали на Спомагателни материали Месечна консумация производство А. Суров материал А. кг 1750 à 21.25 – 37187 Суров материал Б. кг 1480 à 35.40 – 53402. 89579 Спом. материали 12543.20 102122.20 3. Парно отделение Ковачница Дърводелница Транспортна служба Поддържане складове на Спомагателни материали Месечна консумация на материали в спомагателните фабрични отделения

136259.80 12801.50 8245.30

102122.20 89579.12543.20

1625.30 1809.95 418.15 401.10 5113.70

243 495.70

243 495.70

105


Юли 192..

Пренос Производство А. Производство Б. Парно отделение Ковачница Дърводелница Транспортна служба Поддържане складове на Надници Надници за м. юли по фабричните отдели, съгл. книгата за работ.надници 5. Производство А. Производство Б. Парно отделение Ковачница Дърводелница Транспортна служба Поддържане складове на Фабрични разноски За разпределение на фабрични разноски в размер 30% върху мес. раз. 6. Производство А. на Парно отделение на Ковачница на Дърводелница на Транспортна служба на Поддържане складовете Разпределение разноските от спомагателните фабрични отделения пропорционално на произвед. количество. 4.

243 495.70 19140.13260.3900.5460.5200.6660.1920.55540.-

5496.3732.1170.1638.1560.1009.576.16170.-

20830.14 3891.12 4705.89 5283.21 5263.20 1686.72

336 035.84

336035.84

106


Юли 192..

Пренос

336 035.84

Производство Б. на Парно отделение на Ковачница на Дърводелница на Транспортна служба на Поддържане складовете Разпределение разноските от спомага. телните фабрични отделения пропорционално на производственото количество

13836.76

Фабрикат А. Странични продукти на Производство А. Произведено: кг 2645 фабр. à 66.32 – лв. 175411.84 кг 252.5 стр. прод. à 25 – лв. 6314.10 лв. 181725.94

175411.84 6314.10

9. Фабрикат Б. Странични продукти на Производство Б. Произведено: кг 1754 фабр. à 70.44 – лв. 123550.96 кг 378 стр. прод. à 25 – лв. 9450 лв. 133000.96

123550.96 9450.-

7.

8.

336035.84

2594.08 3137.26 3522.14 3508.80 1124.38

181725.94

133000.96

664 649.50

664 649.50

107


Юли 192..

Пренос Калкулационна разлика на Фабрични разноски на Парно отделение на Ковачница на Транспортна служба на Поддържане складовете За оказалата се загуба от калкулационната разлика през м. юли

10.

11. Дърводелница на Калкулационна разлика За оказалата се печалба от калкулационна разлика през м. юли

664 649.50

664 649.50

1109.46 395.26 210.10 114.05 304.15 85.90

235.40 235.40

665 994.36

665 994.36

108


1) Земи юли

юли

1

1

на Баланс

1

Dt.

на Баланс

351180.-

на Баланс

4) Инвентарни пособия юли

1

на Баланс

5) Машини юли

1

на Баланс 6) Машини

юли

1

на Баланс

7) Сурови материали юли

1 5 12 31 31

на Баланс на разни „ „ „ от Производство А Б

Да взема

60000.-

2) Фабрични сгради

3) Складове юли

Да дава

Dt.

Kt.

Kt.

150415.-

Dt.

Kt.

85906.-

Dt.

Kt.

130000.-

Dt.

Kt.

105400.-

Dt.

Kt.

105400.65190.65099.20 128014.50 89579.331629.20

217593.50

109


8) Спомагателни материали юли

на Баланс на разни от Надници „ „ „ Производство А „ Производство Б „ разни

1 5 7 17 31 31 31

9) Фабрикат „А” юли

1 16 22 31

на Баланс от Продажби на фабр. А. от Продажби на фабр. А на Производство А. (от произв. калк. ж)

10) Фабрикат „Б” юли

1 25 31

на Баланс от Продажби на фабр. Б. на Производство Б. (от произв. калк. ж)

Dt. 105400.65190.-

800.11.60.8245.30 12543.20 5113 47401.55 27862.20

Dt.

юли

1 6 31

Kt.

250286.30 155375.87010.175411.84 425698.14 242385.-

Dt.

Kt.

56000.55436.40 123550.96 179550.95

11) Странични продукти

Kt.

Dt.

на Баланс от Каса на Производство А. на Производство Б.

19582.40

(от произв. калк. ж)

35346.50

55436.40

Kt.

23490.6314.10 9450.-

23490.-

110


12) Ефекти юли

1 11

на Баланс от Римеси

13) Дебитори юли

1 10 22 27

на Баланс от Каса „ Продажби фабр. А от Каса

Dt. 65342.50

36503.20

Dt.

юли

1 11 13 16 20 25

на Баланс „ Ефекти от разни „Продажби фабрикат А от разни „ Продажби фабрикат Б

Kt.

182315.80 75842.50 106806.97000.289121.80

14) Римеси

Kt.

Dt.

172842.50

Kt.

34800.36503.20 36503.20 180725.34800.73499.40 325527.60

71303.20

111


15) Каса юли

1 5 6 7 9 10 12 14 15 16 17 20 22 23 24 25 26 27 28 29 31 31

на Баланс от разни на Странични продукти от Надници „ Фабрични разноски на Дебитори от Сурови материали „ Фабрични разноски „ Надници „ Продажни разноски „ Надници „ Общи разноски „ Продажни разноски на Текущи кред. сметки от разни „ Продажни разноски „ Кредитори на Дебитори от Текущи кред. сметки „ Фабрични разноски „ разни „ „

Dt. 24351.15

2041.20 23490.4778.30 1538.35 75842.50 883.20 1342.10 19053.94 448.90 6782.852.60 743.60 50000.6198.55 565.40 40000.97000.86000.5250.29561.35 2445.270683.65

16) Каса юли

1

на Баланс

17) Резервен фонд юли

1

на Баланс

Kt.

Dt. 24351.15

Dt.

208484.59

Kt. 1000000.-

Kt. 182400.-

112


18) Текущи кред. сметки БНБанка юли

1 13 20 23 26 28

от Баланс на Римеси „ „ от Каса от Кредитори на Каса

Dt.

468114.50 35371.10 34765.20 50000.51800.86000.156136.30

19) Неизплатени надници юли

1

от Баланс на Надници

20) Непоискани дивиденти юли

1

юли

1 31 31

569914.50

Dt.

Kt. 2018.30

2018.30

Dt.

от Баланс

21) Фонд „Злополука”

Kt.

Kt. 7364.-

Dt.

от Баланс „ Надници „ Фабрични разноски

Kt. 45216.50 267.14 267.14 45750.78

22) Фонд „Благотворителност” юли

1 31 31

от Баланс „ Надници „ Фабрични разноски”

Dt.

Kt. 26535.25 133.57 133.57 26802.40

113


23) Загуби и печалби юли

1 31 31

от Баланс „ разни на разни

24) Кредитори юли

5 26

от разни на Каса

25) Фабрични разноски юли 5 14 24 29 31 31 31 31 31

на Каса „ „ „ „ „ „ „ Данъци „ Обезценки „ Разни „ от разни (пр. калк. ж). Загуби и печалби (калк. разлика)

Dt.

26535.25 60451.10 1251.71 12571.71

Dt.

юли

12

юли

13 20 31

на Рамеси „ „ от Загуби и печалби

Kt. 91800.-

Dt.

Kt.

1538.35 1342.10 4520.50 5250.1000.2148.60 765.71 16170.395.26

Dt.

от Сурови материали

27) Сконто лихви и провизион.

64471.95

91800.-

16565.26

26) Акцепти

Kt.

16565.26

Kt. 63216.-

Dt.

Kt.

1132.10 34.80 1166.90 1166.90

1166.90

114


28) Надници юли

1 2 15 17 31 31 31

от Неизплатени надници на разни „ Каса „ разни „ Каса „ разни от разни (пр. калк. ж)

Dt.

2018.30 5578.30 19053.94 7042.21561.35 400.71 57558.54536.30

29) Продажби фабрикат А. юли

16 16 22 22 31 31

на Фабрикат А от Римеси „ Фабрикат А. от Дебитори „ Продажни разноски” „Загуби и печалби

Dt.

юли

25 25 31 31

на Фабрикат А от Римеси „ Продажни разноски „ Загуби и печалби

юли

16 22 25 31 31

на Каса „ „ „ „ „ Данъци от Продажби фабр. А „ „ Б

Kt.

180725.87010.106806.1892.50 43253.50

Dt.

287531.-

Kt.

55436.40 73499.40 865.40 17197.60 73499.40

31) Продажни разноски

57558.-

155375.-

287531.-

30) Продажби фабрикат Б.

Kt.

Dt.

73499.40

Kt.

448.90 743.60 565.40 1000.1892.50 865.40 2757.90

2757.90

115


32) Общи разноски юли

20 24 31 31

на Каса „ „ „ „ „ от Загуби и печалби

Dt. 852.60 1678.15 8000.15

10530.75 10530.75

33) Застраховки юли

31 31

на Каса от Фабрични разноски

34) Застраховки юли

31 31

на Каса от Фабрични разноски

35) Данъци юли

31

юли

31

31

на Сурови материали „ Спом. „ „ Надници „ „ Фабрични разноски „ разни (парно отделение ковачница и др.) от Фабрикат А от „Странични продукти” (от произв. калк. журн.)

10530.75

Kt.

645.215.-

Dt.

Kt.

1800.150.-

Dt.

Kt. 2000.-

Dt.

от Фабрични разноски

37) Производство А. юли

Dt.

от Разни

36) Обезценки

Kt.

Kt. 2148.60

Dt.

Kt.

128014.50 8245.30 19140.5496.20830.14 175411.84 6314.10 181725.94

181725.94

116


38) Производство Б. на Сурови материали „ Спом. „ „ Надници „ „ Фабрични разноски „ разни (парно отделение ковачница и др.) от Фабрикат Б от „Странични продукти” (от произв. калк. журн.)

Dt. 89579.12543.20 13260.3732.13886.76

123550.96 9450.133000.96

39) Парно отделение юли

31 31 31 31 31

на Спомагат. материали „ Надници „ Фабрични разноски „ от Производство А „ „ „ Калкулационна разлика

Dt.

юли

31 31 31 31

на Спомагат. материали „ Надници „ Фабрични разноски от Производство А

Dt.

31 31 31 31

на Спомагат. материали „ Надници „ Фабрични разноски от Производство А „ „ Б на Калкулационна разлика

6695.30 Kt.

859.20 5460.1618.4705.89 3137.26 114.05 7957.20

юли

Kt.

3891.12 2594.08 210.10

„ Калкулац. разлика

41) Дърводелница

133000.96

1625.30 3900.1170.-

6695.30 40) Ковачница

Kt.

Dt.

7957.20 Kt.

1809.95 5200.1560.5283.21 3522.14 235.40 8805.35

8805.35

117


42) Транспортна служба юли

31 31 31 31 31 31

на Спомагат. материали „ Надници „ Фабрични разноски от Производство А „ „ „ Калкулац. разлика

Dt. 418.15 6660.1998.-

5263.20 3508.80 304.15 9076.15

43) Поддържане складовете юли

31 31 31 31 31 31

на Спомагат. материали „ Надници „ Фабрични разноски от Производство А „ „ А „ Калкулац. разлика

Dt.

юли

31

на разни от Дърводелница „ Загуби и печалби

9076.15

Kt.

401.10 1920.576.1686.72 1124.48 85.90 2897.10

44) Калкулационна разлика

Kt.

Dt.

2897.10

Kt.

1109.46 235.40 774.06 1109.46

1109.46

118


ВЕДОМОСТ за м. юли (извлечение от гл. книга) Суми Сметки

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 116 17 16 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 З0 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 4! 42 43 44

Земи Фабрични сгради Складове Инвентарни пособия Машини Двигателна сила Сурови материали Спомагат, материали Фабрикати Я Фабрикати Б Странични продук. Ефекти Дебитори Римеси Каса Основен капитал Резервен фонд Тек. кред. сметки Неизпл. надници Непоиск. девиденти Ф. „Злополука" Ф. „Благотворител." Загуби и печалби Кредитори Фабрични разноски Акцепти Сконто, лихви,пров. Надници Продажби фабр, А Продажби фабр. Б Продаж. разноски Общиразноски Застраховки Патенти Данъци Обезценки Производство Я. Производство Б. Парно отделение Ковачница Дърводелница Транспортна служба Поддръжка складове Калкулац. разлика

Остатъци

Да дава

Да взема

Да дава

Да взема

Dt

Kt

Dt

Kt

60000 351180 150415 85906 130000 105400 331629 47401 425598 179550 35346 65342 289121 325527 270683

20 50 14 96 50 50 80 50 55

156136 30 2018 30

12571 71 91800 16565 26 1166 54536 287531 73499 2757 10530 645 1800

181725 133000 6695 7957 88 5 9076 2897 1109 3916029

90 30 40 90 75 -

94 96 30 20 35 15 10 46 18

217593 27862 242385 55436 23490 35503 172842 71303 208484 1000000 182400 569914 2018 7364 45750 26802 64471 91800 16565 64216 1166 57558 287531 73499 2757 10530 215 150 2000 2148 181725 133000 6695 7957 8805 9076 2897 1109 3916029

Операционен журнал Производ. калкул. журнал

50 40 20 5С 20 59 50 30 78 49 95 26 9С ЗС 40 90 75 60 94 96 З0 20 35 15 10 46 18

60000 351180 150415 85906 130000 105400 114035 19539 183313 124114 11856 28839 116279 254224 62199

70 35 14 56 50 30 30 40 06 1000000 182400 413776 20 7364 45750 26802 51900

78 49 24

64216 3022 -

430 1650 200З 2148 60

1799382 31

200З 31

3250034.82 665994.36 3916029.18

119


В. ГОДИШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ Изработеният материал обхваща едномесечен операционен период,

който

завършва

с

месечна

калкулация

върху

производствените резултати. Понеже съставените статии в производствено-калкулационния журнал за м. юли редовно ще се повтарят в края на всеки месец докато се дойде до годишното приключване, ние бихме могли да си представим

изработения

едномесечен

материал

като

един

завършен операционен период и да установим окончателните резултати, още повече, че почти всички сметки в главната книга са водени като чисти активни, пасивни и резултатни сметки, салдата на които представляват актив, пасив, печалба или загуба, понеже сметките на суровите и спомагателни материали и на фабрикатите са заверо-задължавани по косвените цени (с изключение само на сметките Странични продукти и Ефекти които са заверявани с продажните стойности). Резултатните сметки: Продажби, Общи разноски, Сконто, лихви и провизион и Калкулационна разлика са приключени вече чрез с/ка Загуби и печалби, така че кредитното салдо на последната изразява почти чистата печалба за м. юли. Остава да се установи печалбата или загубата от курсова разлика по с/ка Ефекти и от продажбата на странични продукти по с/ка Странични продукти, чрез оценка на наличностите с помощта на инвентара, както и евентуалните разлики, произходящи от оказали се липси на сурови материали и фабрикати или поради това, че наличностите не са оценени по точните косвени цени. Наличните ефекти по косвена цена

= 32450.-

Дебитно салдо сп. извлеч. от гл. книга = 28839.30 печалба

3610.70

Наличност стран. продукти по кост. ц. = 15750.120


Дебитно салдо сп. извлеч. от гл. книга = 11856.50 печалба

3893.50

Печалбите от ефекти и странични продукти ще се отнесат в с/ка Загуби и печалби чрез статията: Ефекти

3610.79

Странични продукти

3893.50

на Загуби и печалби От

инвентарната

фабрикати

(гл.

7504.20 проверка

спомагателните

на

наличнитe

книги

за

материали

и

материалите

и

фабрикатите) са се оказали разлики, произходящи от липси, които, като загуби, се минават в задължение на с/ка „Инвентарна разлика", чрез статията. Инвентарна разлика

3347.52

на Сурови материали

2808.90

„ Спомагателни материали

114.15

„ Фабрикат А

408.39

„ Фабрикат Б

16.08

След това с/ка Инвентарна разлика се приключва чрез с/ка Загуби и печалби: Загуби и печалби 3347.52 на Инвентарна разлика 3347.52 По този начин кредитното салдо на с/ка Загуби и печалби ще представлява окончателната чиста печалба за м. юли.

121


Загуби (Dt) С/ка „Загуби и печалби” (за обнарод.) Печалби (Кt) Общи разноски Сконто лихви и провизион Калкул. разлика Инвентарна разлика Чиста печалба

10530.75 1166.90 874.06 3347.52 56056.92

Остатък печалба от м.г. Прод. на фабр. А „ „ Б Ефекти (курсова разлика) Странични продук.

71976.15

4020.85 43253.50 17197.60 3610.70 3893.50 71976.15

Активните и пасивните сметки в главната книга ще бъдат приключени чрез с/ка Баланс: Баланс

1803538.99

на всички активни сметки Всички пасивни сметки

1803538.99

1747482.07

Загуби и печалби

56056.92

на Баланс

1803538.99

Балансът за обнародване ще бъде: Актив Земи Фабрични сгради Складове Инвентарни пособия Машини Двигателна сила Сурови материали Спомаг. материали Фабрикат А. Фабрикат Б. Странични продукти Ефекти Дебитори Римеси Каса Застраховки (предплатени) Патенти (предпл.)

Баланс 60000.3511180.150415.85906.130000.105400.111226.80 19425.20 182904.75 124098.48 15750.32450.116279.30 254224.40 62199.06 430.-

Пасив Основен капитал Резервен фонд Текущи кредитор. сметки Непоискани дивиденти Фонд „Злополука” Фонд „Благотворителност” Акцепти Надници (неизплатени) Данъци (неизплатени) Обезценки Чиста печалба

100000.182400.413778.20 7364.45750.78 26802.49 64216.3022.2000.2148.60 5656.92

1650.1803538.99

1803538.99

122


Активните пера „застраховки" и „патенти" представляват сумите на предплатените застраховки и патенти, част от които са минали в състава на фабричните разноски за м. юли, а останалите, като

предплатени,

са

минати

като

актив

(преходен),

който

постепенно ще преминава в състава на фабр. разноски за следните месеци. Пасивното перо „надници" представлява дължимите към работниците надници, което ще се изравни още през първите дни на следния м. август. Пасивното перо „данъци" представлява сумата на следуемите се за изтеклия м. юли данъци, минати в състава на фабричните разноски, но не изплатени още. Това пасивно перо ще се изравни щом данъците бъдат изплатени. Пасивното перо „обезценки" представлява следуемите се за изтеклия м. юли обезценки върху постоянното имущество, минати в състава на фабричните разноски. Това перо представлява коректив срещу следуемото се намаление на постоянното имущество (сгради, машини) в размер на обезценките и ще се увеличава всеки месец с по 1/12 от следуемите се годишни обезценки, докато в края на годината или ще се изравни чрез заверение на с/ка Сгради, Машини и пр. (чрез приспадане от стойността им) или ще си остане и занапред в пасива на баланса. Сметките се откриват наново чрез статията: Всички активни сметки

1 803 538.99

на Баланс Баланс

1803538.99 1 803538.99

на всички пасивни сметки на Загуби и печалби

1747842.07 56056.92

След решението на акционерното събрание печалбата се разпределя съгласно устава така: 123


Загуби и печалби

.......

на Резервен фонд

.........

„ Фонд Злополука

.........

„ Фонд „Благотворителност” ........ „ Тантиеми

........

„ Дивиденти

.........

V. ЗАНАЯТЧЙСКО СЧЕТОВОДСТВО Както се изтъкна и по рано, задача на производствената калкулация е да установи производствената и косвена стойност на произведения

продукт.

Както

индустриалното,

така

също

и

занаятчийското счетоводство има за основа калкулацията. Също и при дребното занаятчийско производство калкулацията има за задача установяването на косвена стойност на изработения продукт,която косвена стойност се състои от основните разходи (сурови

материали,

надници

и

специални

разноски)

и

от

допълнителни разходи, съставляващи съответна част от общите разноски по подържане на заведението. При машинното масово производство, където ръчната работа на работника и неговата сръчност не се особено проявяват, косвена стойност на отделния продукт се установява като се раздели общата сума на разходите с произведеното количество. За контрола, косвена стойност се изчислява периодично (всеки месец) и се сравнява съд средната такава от предшестващата година. При специализираното производство основните разноски се определят конкретно за всеки продукт, като се извличат от книгите за разпределението на материалите и надниците. Каква част от допълнителните общи разноски (данъци, обезценки, застраховки, отопление, осветление и др.) трябва да се падне на всеки продукт, 124


това обаче е абсолютно невъзможно да се определи направо. Частта от общите разноски, в тежест на всеки отделен продукт, може да се определи косвено, само чрез процентни прибавки върху основните разходи (върху стойността на материалите, върху надниците или върху едните и другите). Тази процентна прибавка се

определя

въз

основа

на

установените

вече

от

предшестващата година общи разноски, като се взимат предвид и вероятните разноски през текущата година, с оглед на едно засилено или отслабнало производство и едно общо поскъпване или поевтиняване на материали, надници и общи разноски. Материали, надници и общи разноски трябва да се намират в едно определено

съотношение;

т.

е.

стойността на материалите,

надниците и общите разноски трябва да бъде равномерна. Всяка промяна в стойността на материалите или надниците влече след себе си и промяна в размера на процентната прибавка от общите разноски. Ако напр. общата сума на изработените материали е възлизала на лв. 120000, надниците – лв. 60000 и общите разноски лв. 30000 (извлечени от книгите за изтеклата година) следва да се определи процентната прибавка за текущата година, чрез която да се покрият общите разноски. Тази прибавка се определя: а) въз основа стойността на материалите -

25%

б) „ „

50%

сумата на надниците -

в) „ „ производствената стойност (180000) – 16 2/3 %. Според трите бази на разпределение, процентните прибавки ще бъдат различни. Остава да се види при кои условия тези прибавки действително покриват общите разноски. Проверката се прави като се приложи установената прибавка върху единичен 125


продукт. Така напр., изработването на един проект изисква: материали за 240 лв. и надници за 120 лв. По трите методи на процентните прибавки, калкулацията ще установи: а) Материали

= 240

б) Материали

= 240

+ 25% прибавка

= 60

Надници

= 120

надници

= 120

+ 50% прибавка

= 60

Косвена стойност

Косвена стойност

420

в) Материали

= 240

Надници

= 120

420

360

+ 16 2/3% прибавка

60

Косв. цена

420

Процентната прибавка и в трите случаи ще бъде еднаква (60), стига да се изработват еднообразни продукти. В такъв случай ще бъде нужно изработването на 500 продукти, за да се покрият общите разноски от лв. 30000. Индустриалното производство в повечето случаи е масово. Макар че много индустрии специализират своето производство, като произвеждат разнообразни видове продукти, все пак, то си запазва своя масов характер. Занаятчийското производство, напротив, е индивидуално. Всеки отделен продукт се произвежда, или по право изработва с оглед на индивидуалните изисквания на потребителя – поръчител. Докато индустрията произвежда изключително за пазара, занаятите произвеждат повечето по поръчка, затова и всеки единичен продукт ще си има своята косвена

стойност.

При

определянето косвената стойност за всеки единичен продукт ще се взема за всеки конкретен случай сумата на изразходения материал, следуемите

се

работнически

надници,

в

зависимост

от

продължителността на употребеното работно време, както и 126


евентуалните

специални

разноски.

По-трудно

ще

бъде

установяването на припадащата се част от общите разноски, която требва да понесе всеки единичен продукт. Вземането стойността на материалите или надниците като норма за разпределение, ще бъде възможно само при относително еднообразие на изработваните продукти (действително, че в днешно време много занаяти произвеждат вече повече за пазара, отколкото по поръчка). При индивидуално изработване на продукти (по поръчка) всеки занаятчия - производител, според характера на изработката, ще си определя по-проста или по-сложна норма за разпределение на общите разноски, за да може по възможност по-бързо и по-точно да определя предварително косвена стойност на поръчания продукт. Като най-целесъобразна норма за определяне частта от общите разноски

при

индивидуалното

изработване

ще

бъде

продължителността на работното време, нужно за изработването на известен продукт. Затова занаятчията требва да може да определя съответната част от годишните общи разноски за 1 месец, за 1 ден или

1

час

и

да

нанася

процентната

прибавка

за

всяка

продължителност от работно време. Ако, напр. дневните общи разноски са установени на 45 лв.,то при процентна прибавка от 15% върху надниците, сумата на дневните надници требва да бъде. 45 х 100 300 15

Контролата върху процентната прибавка на общите разноски може да се извършва най-лесно чрез сравнителното съпоставяне на месечните

резултати

от

производството

-

работни

дни,

работнически надници и общи разноски (извлечени от счетоводните книги) се резултатите от предшестващата година, средно за 1 месец.

127


При индивидуалния характер на занаятчийското производство всеки продукт трябва да бъде обложен с една съответно на причинените разходи, справедлива част от общите разноски. Не е безразлично дали един работник, при изработването на един продукт, влага само своя ръчен труд или работи на една машина, поддържането на която изисква извънредни разноски. В такъв случай

процентната

прибавка

на

общите

разноски

върху

работническите надници не требва да бъде една и съща в първия и втория случаи. За втория работник, който работи на машина, прибавката

трябва

да

бъде

по-висока,

но

затова

пък

продължителността на работното време ще бъде по-кратко, а с това и самата надница върху изработения продукт - по малка. Ако например при изработването на един продукт се влага само ръчен труд, при 8-часово работно време, а при изработването на друг, с помощта на машина, е нужно 5-часово работно време, при надница - за първия 6 лв. на час, понеже влага повече сръчност, а за втория - 5 лв. на час, ще имаме следните косвени стойности: 1. Продукт

2. Продукт

Материали

- лв. 160

Надници 8х6 лв.

48

Спец. разноски

- 10

Материали

- лв. 160

Надници 5х5 - лв. 25 Спец. разноски

лв. 12

Общи разноски:

Общи разноски:

30% в надниците 14.40

50% в надниците - 12.50

Продуктът, изработен с помощта на машини, макар и при поголям

процент

общи

разноски,

но

понеже

при

по-малка

продължителност на работно време и по ниска надница за работника, ще бъде по евтин, отколкото изработения само с ръчен труд продукт.

128


Изобщо, при занаятчийското производство продължителността на работното време за изработване на един продукт ще бъде наймеродавната база за определяне прибавката от общите разноски, като за база на тази прибавка се взема обикновено едно часово работно време за един работник. Върху работническата надница за един час се прибавя и една сума, която требва да покрие и общите разноски. За да се определи тази прибавка, общата сума на годишните или месечните (или за по кратък период) разноски (предварително оценени въз основа на счетоводните данни от предшестващата година или месец) се разделя на броя на годишните или месечни работнически часове. Така при 1040 лв. месечни общи разноски, при 26 месечни работни дни,

при 8-часов работен ден и при занятие на 6

работника, прибавката от общи разноски за един работнически час

1040 208

5

Всичко "работнически часа

Число на работниците.

Разноски на 1 работен час.

Месечни работни часове 26X8 ч.

Месечни общи разноски

ще бъде:

6

1248 (208 X 6)

Разноски на 1 работнически час.

1040 1248 или 16.8% 0.835

Приложение: За изработването на един продукт са нужни, при материали за 100 лв., 16 работни часове и при работническа надница 40 лв. (5 лв. на час). Материали

100 лв.

16 работнически часа х 5

80 „

Прибавка от общи разноски 16 X 0.835 (16.8%)

13.35 129


Косвена стойност

193.35

По горния начин на определяне прибавката на общите разноски за едночасово работническо време не се взема под внимание размера на единичните работнически надници, които, за едни работници могат да бъдат по-високи (за по-обучените), а за други по-ниски. Искаме ли да вземем под внимание и различните размери на работническите надници, то трябва да вземем за основа общата сума на надниците. Така, ако едночасовите надници на първите 3 работника са по 6 лв. (48 лв. дневно), а на вторите 3 - по 4 лв. (32 лв. дневно), то общата сума на месечните надници ще бъде: За I категория 208 X 3 = 624 X 6 = 3744 лв. II

208 X 3 = 6224 х 4 = 2496 лв.

1040

Сума на надниците I кат. - 6 лв.

3744

II кат. - 4 лв.

2496

Обща сума на надниците

Месечни общи разноски

6240 лв.

РазпредеРазноски на ление раз1 работнич. носките по час категория

6240

I к. 6241 II к. 416

1

624 624

0 67

416 624

Приложение: Ако същият продукт се изработи от работник от I категория, ще бъдат нужни 12 часа. Материали

100 лв.

12 работни часа X 6

72 „

Прибавка от общите разноски 12Х1

12 „ 130


184 лв. Ако се изработи от работник от II категория, ще бъдат нужни 18 часа. Материали

100 лв.

18 работни часа X 4

72 „

Прибавка от общите разноски 18Х0.67 12 „ 184 лв. Прибавката от общите разноски за 1 работнически час е променлива и може да се установява за всеки месец; тя е обаче полесно приложима само при окончателни калкулации, където впоследствие се определя косвена стойност на изработения продукт, защото мъчно може да се определи изнапред с точност продължителността на работното време, освен приблизително. При

изработване

на

продукти

по

поръчка,

където

предварително се определя продажната стойност, нужно е обаче да се прави предварителна калкулация. В такъв случай, ако не се знае точно продължителността на работното време, тя ще бъде само приблизително точна. Затова, предварителната калкулация ще бъде точна само ако се прилага системата на акордните надници (надници на парче), където не е нужно да се знае продължителността на работното време, защото надниците се определят не по време, а за всеки изработен единичен продукт, При плащане надница на парче, прибавката от общите разноски ще се определя както и при фабричната калкулация в проценти върху платените надници. Образци

от

калкулации

в

шивашкото,

обущарското

и

дърводелско занаятчийско производство.

131


а) Косвена стойност на 1 обикновен стол от буков материал върху 2500 лв. кубически метър Материали

51.75 лв.

18 работни часа X 4

8.25 „

Надница за 1 ден

100.- „

Общи разноски 30% в/надн.

30.- „

Косвена стойност

190

б) Косвена стойност на обикновена маса, размер 100 х 70, от чамов материал върху 2000 лв. куб. м Материали

09.80 лв.

Лепило и боя

12.50 „

Надница за ½ ден

50.-

Общи разноски 50% в/надн.

25.- „

Косвена стойност

186.30

в) Косвена стойност на един костюм мъжки горни дрехи 3 метра английски вълнен плат лв.500 1500 лв. Хастар, копчета и др.

200 „

Шев на машината

20

Надници за 2 дена.

200 „

Косвена стойност

2016.67

Във всички случаи печалбата се прибавя в проценти върху косвената стойност, за да се получи продажната стойност.

132


VI. ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАНАЯТЧИЙСКОТО СЧЕТОВОДСТВО А. План Според чл. 10 от закона за търговските книги, „задължават се да водят най-малко инвентарна и наръчник - касова книга ония занаятчии, които не вземат пълно участие в производството, а само финансират и ръководят предприятието". В духа на това постановление на закона изработваме едномесечен

счетоводен

материал

относно

занаятчийското

производство на обуща при следните положения : 1) Материалът ще обхваща операциите за м. януари при заети 6 работника, при 28 работни дни и при 8-часово работно време. 2) Ще се водят като основни книги: а) Книга за инвентарите и балансите, и б) Наръчник - касова книга. Наръчник-касовата книга ще се води в табеларна форма с разграничение в отделните приходни и разходни пера в отделни колони, по начин, че сборовете да показват всеки момент сумата на единичните постъпления и разходи. Като спомагателни книги ще се водят: а) Книга за материалите; б) Книга за изработените обувки и продажбите и в) Партидна книга (за дебиторите и кредиторите) Освен тези книги добре е да се водят и книга за поръчките, книга за инструментите и др. 3) При калкулиране на косвена стойност прибавката от общите разноски определяме ежемесечно за 1 работнически час, като вземаме за основа 1/12 от общите разноски от миналата година, при ежемесечна корекция, съобразно с действителните разходи и 133


евентуалните промени в броя на работниците и размера на надниците. Прибавката от общите разноски за м. януари ще определим, като вземем 1/12 от общите разноски от миналата година, състоящи се от:

6% лихва върху постоянния капитал (шевни машини, инструм., мебели)

1560 лв.

10%, обезценка (гл. инвентар)

2890

Лихви върху заеми

1210

Застраховки от пожар

450

Данъци

2500

Наеми

7200

Отопление и осветление

1350

Поправки

500

Домашни разноски

18000 35660

2972

208

14-28

6

1248

= 2972

Разноски на 1 работ нич час

Всичко работнически часове

Число на работниците.

Разноски на 1 работ час

Месечни работни часове 26X8 часа

Месечни общи разноски.

12

2-40

134


Работническите надници се плащат, при 8-часово работно време, за 4-те работника, според тяхната сръчност така: На 1 работник

50 лв. дневно

2

70

2

80

На 2 работника се плаща на парче по 120 лв. за 1 чифт изработени обувки. Разноските се прибавят върху средната надница на един работнически час, която се намира така: 1 X 50 = 50 1 х 70 = 70 2 X 80 = 160 4

280 : 4 = 75 : 8 = 9.375 средна едночасова надница.

Понеже един чифт обувки се изработват средно за 12 часа, то от надницата на парче (120 лв.) за 1 час се пада 10 лв., така че средната надница за 1 работнически час за всички работници ще бъде: 9.375 +10= 19.375:2 = 9.587 лв. При определяне косвена стойност на един чифт обувки ще се взема конкретно за всяко единично изработване стойността на употребените

материали

12

пъти

средната

едночасова

работническа надница + 12 пъти прибавката от общите разноски за 1 работнически час. 4) Заведението изработва мъжки и дамски цели обувки от български, унгарски и френски гьон с кожа лак, кром и шевро. За изработването на един чифт обувки се употребява средно: за мъжки обувки - 900 грама, а за дамски обувки - 700 грама гьон при 3 фуса (28/28 см.) кожа.

135


Вземаме

следните

средни

цени

на

материалите:

гьон

български, унгарски и френски по 90, 140 и 145 лв. килограма; кожи шевро, кром и лак по 70 75 и 80 лв. фуса. Освен горните разноски, към косвена стойност прибавяме и за шев на машината от 20 до 30 лв. на един чифт. При тези условия определяме косвените цени за мъжки и дамски обувки, според вида на материала, така: За мъжки обувки от френски гьон и кожа - шевро 0.9 kg гьон à 145 =

130.50

3 ф. шевро à 70

210.-

хастар, копчета и др.

40.-

шев на машината

30.-

- надници 12 ч.Х 9.687 116.25 прибавка от общ. раз. 12 ч. Х2.40

28.80 555 55

За дамски обувки от фр. гьон и кожа - лак 0.7 kg. гьон à 145 =

101.50

3 ф. лак à

240.-

80

хастар, копчета и др. 40.шев на машината надници

30.116.25

прибавки от общите разноски

28.80 556.55

По същия начин установяваме косвените цени на всички видове обувки и получаваме следните косвени и продажни цени (при 15% печалба)

136


гьон бълг. кожа „

унгарски „

„ френски „

шевро кром лак шевро кром лак шевро кром лак

Мъжки обувки Дамски обувки Косв. кръгла Косв. кръг. цена прод. цена прод. цена цена 406 450 388 420 422 480 404 450 436 500 418 480 551 600 533 580 566 620 548 600 581 650 553 620 555 630 537 580 570 650 552 600 585 700 556 650

Изчислените по-горе цени естествено не могат да бъдат меродавни, защото всяко заведение работи при различни

условия

и установява различни косвени стойности. Ако ние ги даваме тук, то е само да служат като ръководно начало при определяне косвените и продажни цени. Обикновено на клиентите се предлагат закръглени продажни цени в повече или по-малко от точно калкулираните цени, затова и определената печалба от 15% не винаги ще бъде точна. Размерът на печалбата при определяне на продажната цена ще зависи и от това дали личните и домашни разноски влизат в състава на косвена стойност (както сме сторили тук) или пък се покриват от чистата печалба; в последния случай тя требва да бъде по-висока. Текущите операции се предшествуват от съставянето на следния инвентар и баланс:

137


ИНВЕНТАР съставен на 31 декември 192.. А. Актив 1. Наличност в касата 2. Дългове от Соф. Попул. Банка 3. 2 шевни машини à 10000 и 8000 10% обезценка 4. Инструменти - според специалния опис (чукове, ножове, пили, калъпи и др.) 10% обезценка 5. Материали Гьон български 10 kg à лв. 90 унгарски 8 „ 140 френски 12 „ 145 Кожа шевро 9 фуса à 70 „ кром 15 „ „ 75 „ лак 12 „ 80 „ Разни материали (хастар, копчета и др.) Готови обувки (по косв. цена) Мъжки цели от кром - унг. гьон 10 чифта à 566 лв. от шевро - френ. гьон 8 чифта à 555 лв. Дамски цели от кром - френ. гьон 5 чифта à 552 лв. от лак - френ. гьон 7 чифта а 556 лв. Мобили - според специалния опис (столове, маси, шкафове) 10% обезценка

1875.40 1000.18000 1800

16200.-

7500 750

6750.-

900.1120.1740.630.1125.960.540.-

7015.-

5660.4440.-

2760.3892.-

16752.-

3400.340.-

3060.-

Сума на актива Б. Пасив (дългове) 1. По текущи сметки на Соф. поп.банка днес По полици (записи) на Ив.Димитров София за 18 януари и.г. 3. Неизплатени данъци за изт.год.

52652.40

Сума на пасива

14824.50

8324.50

4000.2500.-

138


Актив

Баланс

1. Каса 2. Дялове С. П. Б 3. Машини 4. Инструменти 5. Материали 6. Готови обувки 7. Мобили

Пасив

1. Соф. поп. Банка 2. Записи 3. Неизплатени данъци 4. Собств. капитал

1875.40 1000.16200.6750.7015.16752.3060.52652.40

8324.50 4000.2500.37827.90

52652.40

За верността на гореизложения

инвентар и баланс

удостоверявам със саморъчния си подпис. гр. София 31 декември 1924. Подпис: ...................... Заверка от нотариуса Б. Операции За записването на текущите операции добре е да се води една книга „Бележник", от която, всяка вечер, след привършване на дневната работа, да се извличат и внимателно да се вписват операциите в „Наръчник - касовата книга." Записването операциите в Наръчник- касовата книга не се извършва по правилата на двойното счетоводство, защото за едно занаятчийско счетоводство, състоящо се почти изключително от касови операции, това не е необходимо нужно. Основата на счетоводството тук си остава индивидуалната (специалната) калкулация. Наръчник - касовата книга при занаятчийското счетоводство централизира

всички

операции.

Посредством

табеларното

разпределение на прихода и разхода ще може да се установява всеки момент сумата на единичните приходи и разходи. В дадения случай главните приходни пера се състоят: 1) от продажби на готови

139


или поръчани обувки; 2) от поправки (закърпване) на обувки и 3) от изтеглени суми от Соф. Популярна банка, срещу откритата ни при нея текуща лихвена сметка. Главните разходни пера се състоят: 1) за доставка на материали, 2) за изплащане на надниците, 3) за общите разноски, 4) за домашните разноски и 5) за внасяните в соф. Популярна банка суми или други изплащания. Сумите от колоните за общия приход и разход требва да се равнят на сбора от сумите от единичните приходи и разходи. Сумата в колоната за общия приход ще бъде винаги в повече със сума, равна на наличността, с която сме започнали операциите (в дадения случай - лв. 1875.40). Спомагателната Книга за материалите служи за вписване на наличното

количество

материали,

констатирано

от

годишния

инвентар, както и на купените такива през годината. Понеже в занаятчийското производство е много трудно, даже невъзможно, да се следи за единичната консумация на материали при всяка отделна изработка, установява се само в края на всеки месец или в края на годината общата консумация на материали, която ще бъде равна на наличността от 1 януари плюс купените през годината (месеца) материали минус констатираната в края на годината (на месеца) наличност (гл. стр. 131). Спомагателната Книга за производството и продажбите - така, както е водена тук, представлява по-скоро една схема (един образец), която дава само идея за водене на такава книга в едно занаятчийско производство. В лявата страна са вписани табеларно наличните от 1 януари и изработените през месеца обувки, специфицирани според материала, от които са изработени, като се посочва и общата косвена стойност (въз основа на калкулациите). В дясната страна са вписани извършените през месеца продажби по дати. Реализираната печалба от продажбите се изчислява, като се 140


установи наличността на обувките в края на годината (на месеца) и сравни косвена стойност на произведените и продажната стойност на продадените обувки. В дадения случай реализираната печалба е равна на: Продажната ст-ст на продадените обувки е Косвена

„ наличните

лв. 49370

21573 70943

- Косвена

„ произведение „

печалба лв.

65667 5276

Спомагателната Книга за дебиторите и кредиторите (партидна книга) съдържа отделни партиди-сметки за всеки дебитор и кредитор, които се задължават за броените им от нас суми или продадените им на кредит стоки (на дебиторите), а се заверявате за сумите, които те ни са броили или за купените ни на кредит материали (от кредиторите). В дадения случай водим само една кредиторна текуща сметка на Соф. Популярна банка (с 8% лихва за задълженията и заверенията), която ни е открила известен максимален кредит, като я заверяваме с изтеглените от нас суми, а я задължаваме с внасяните от нас на същата суми. Като текуща лихвена, тази сметка се приключва периодично (3 или 6 месечно) и изчислената лихва се минава в заверение (ако е в полза на банката) или задължение (ако е за в наша полза) на сметката, (гл. стр. 131)

141


Наръчник за м. януари

-

1785 40

11700

Дата 1 2

11700

4000 -

5670

Приход

Соф. Поп. Банка и др.

От поправки

От продажби

Постъпления

280

4000

3 4

280

6

5670 8

10

19030

19050 240

240 5220 315 50

12 5220 50 315 50 14

41640 -

935 50 4000 -

48350 90

Наличности в касата Продажба на : 10 ч. м. обув. фр. гьон -кром а 650 - лв. 6500 8 ч. м. обув. фр. гьон - лак à 650 - лв. 5200 Разход за 1 тон кам. въглища Изтеглени от Соф. Поп, Банка Покупки на материали: 30 кг. унг. гьон à лв. 140 лв. 4200 10 „ бълг. . à „ 90900 60 фуса кром à „ 754500 Приход от поправка на обувки Продажба на: 9 ч. м. обувки фр. гьон – шевро à 630 - лв. 5670 Изплатени седмични надници Изразходено за домашни нужди от 1-8 Продажба на. 15 ч. м. обувки унг. гьон - кром à 620 - лв. 9300 15 ч. д. обувки фр. гьон – лак à 650 - лв. 9750 Приход от поправки на обувки Разход за застраховки 1-во тримесечие. Продажби на: 9 ч. д. обувки унг. гьон -шевро à 580 - лв. 5220 Приход от поправки на обувки Внесени в Соф. Поп. Банка Изразходено за поправки и почистване Изразходено за домашни нужди от 9- 12.

Пренос

142


500

-

9600

Соф. поп Банка и др.

Дом. разноски

Общи разноски

Разходи За надници

Разход

За материали

Касова книга януари 192..

500 -

9600 -

2400 -

2400 -

525 80

525 80

125 50

125 50

3500 3500 -

80 -

418 15 17135 45

80 -

9600 -

2400 -

697 50

418 15 943 95

3500 -

143


4000 -

48350 90

Дата

Приход

835 50

Соф. Поп. Банка и др.

41640 -

м. януари От поправки

От продажби

Постъпления

15 1860 -

1860 -

420 -

420 -

4610 -

Продажба на: 7 ч. м. обувки фр. гьон – шевро à лв. 630 – лв. 4610 Издължен запис на Ив. Димитров София Приход от поправки на обувки

21

Изтеглени от Соф. поп. банка Изплатени надници Покупка на: 10 кг фр. гьон – à 145 – лв. 1450 55 фуса лак – à 80.40 – лв. 4400 Разни материали лв. 3250 Изразходено за дом. нужди

25

Продажби на: 3 ч. д. обувки унг. гьон – лак – à 620 – лв. 1260 Приход от поправки на обувки

31

Изразходено за данък за м.г. „ наем за януари „ надници „ домашни нужди

240 5000 -

1260 -

5000 -

1260 485 -

485 -

49370 -

18 4610 -

240 -

9000 -

62225 90 2333 25

Пренос Продажба на: 3 ч.м. обувки унг. гьон – кром à650 – лв. 1860 Покупки на: 40 кг фр. гьон à лв. 145 – 5800 45 фуса кром à лв. 75 - 1800 95 фуса шевро à 70 - 6650 Разни материали 3950 Изплатени седмични надници Приход от поправки на обувки

Наличност в касата

144


18200 2350 -

9600 -

2400 -

692 50

943 95

2350 -

4000 -

2400 -

2500 600 2650 495 59892

80 65

3500 -

18200 -

4000 -

9100 320 40

Соф. поп Банка и др.

Дом. разноски

Общи разноски

Разход 17136 45

За надници

Разходи

За материали

януари 192..

2400 -

91000 320 40

2500 600 2650 35520 -

9800 -

3792 50

495 80 1760 15

7500 -

145


Книга за производството и продажбите 192 . януари Наличност според инвентара

Гьон българ унгар. френ. българ.

Произведено през м. януари унгар. френ. българ.

Февруари Наличност

унгар. френ. българ унгар. френ.

Мъжки обувки шевро кром' лак 10 8 -

Дамски обувки шевро кром лак 5 7

-

10

-

-

-

-

4 8

8 11

-

12 10

9 -

3 16

-

10

-

4 16 4

18 11 10 -

-

12 10 3

9 5 3

3 23 -

-

1

-

10

5

Косв. цена

Дата 192.. януар. 2 „ 2 „ 6 „ 10 „ 11 „ 12 „ 15 „ 18 „ 25

16750 -

Продадени 0 ч. мъж. обув. фр. гьон – кром à 650 8 „ дам. „ лак 650 19 мъж. „ шевро 630 15 мъж. обув. унг. гьон – кром à 620 5 дам. обув. фр. „ - лак 650 9 „ унг. шевро 580 3 мъж. „ кром 620 7 мъж. фр. „ шевро 630 3 дам. унг. „ лак 620

Продаж стойн. 6500 5200 5670 9300 9750 5220 1860 4610 1260 49370

48915 Резултат 65667

Продадено – прод. ст-ст лв. 49370 + Наличност 311 косв. ст-ст 21573 лв. 70943 Произведено до 311 косв. „ 65667

21573

Печалба

5276

Книга за материалите Дата 192.. януари 1 4 15 21 февр.

Наличност Купени от . . . ......................................... ........................................

бълг.

Гьон кг Кожа фуса унг. френ. шевро кром лак

10 10 -

8 30 -

12 40 10

9 95 -

15 60 45 -

12 55

Разни матер. лв. 540 3950 3250 -

Всичко 1 Наличност 20 3.5

38 6.70

62 19

104 -

120 6

67 10

7740 1980 -

Косвена ст-ст на налич. материали Бълг. гьон кг 3.5 à лв. 90 – лв. 315.Унг. „ 6.7 „ 140 – лв. 938.Фр. „ 19.- „ 145 – лв. 2755.кром „ 6 „ 75 - лв. 450.лак „ 10 „ 80 - лв. 800 Разни материали 1980.лв. 7238.Рззни материали 1980 - лв. 7238

Книга за дебиторите и кредиторите (партидна книга) Да дава Дата 192.. януари 12 31 31

Внесени Разл. от л. числа Салдо ред. (дълг)

9%

Софийска Популярна Банка Вальор (падеж) 121

Дни 18

Лихв. лева Дата числа 630 3500 - януари 1 3357 13908 4 43 21 31 3987 17408 февр. 1

9%

От салдо на ново Изтеглени 3357 9% лихва 40 От салдо на ново

Вальор падеж) 31.ХII.м.г 4.I. 21.I.

31.I.

Да взема дни 30 76 9

Лихв лева числа 2497 8324 50 1040 4000 – 450 5000 83 03 3987 17408 53 13908 43

146


В. Приключване Да приемем, че м. януари представлява един завършен период,

след

изтичането

на

който

трябва

да

се

извърши

приключване, за да се установи размера на капитала, както и резултата - печалбата или загубата. За тази цел се съставя

инвентар, който, в съкратена форма,

ще има следното съдържание: А. Актив 1. Наличност в касата лв.

2333.25

2. Дялове в Соф. Популярна Банка 3. Шевни машини

100.-

лв. 16200

- 10% обезц. за 1 м. в/18000 лв. 4. Инструменти

150

16050.-

лв. 6750

- 10% обезц. за 1 м. в/7500 лв. 62.50 5. Материали

6687.50 7238.-

6. Готови обувки

21573.-

7. Мобили

3060

- 10% обезц за 1 в/3400

28.30 Сума на актива

3031.70 57913.45

Б. Пасив 1. По текущи сметки на Соф. Популярна Банка Сума на пасива

13908.43 13908.43

В. Собствен капитал на 31.I.192.. актив: лв.

57913.45

пасив:

13908.32 44005.02

147


Г. Чиста печалба капитал на 31.I.192..

лв.

44005.02

капитал на 1.I.192..

лв.

37827.90 6177.12

Чистата печалба за м. януари от лв. 6177.12, която всъщност трябва да се увеличи още и с направените за домашни нужди разноски от лв. 1760.15, които в настоящия случай влизат като съставна част на косвена стойност, се състои от реализираната от продажбата на обувки печалба от лв. 5276.- плюс печалбата от поправки на обувки минус една загуба от лв. 80.65, представляваща разликата в повече изразходени общи разноски, отколкото предвидения среден месечен разход, въз основа на който е извършена калкулацията за определяне косвена стойност. Така прибавката от общите разноски за м. януари е 2972 лв. (гл. стр. 120 ), а действителният разход за същия месец е: лв. 129250 - за общи разноски (след приспадане на изплатените за м. г. данъци от лв. 2500) и лв. 176005 за домашни разноски, - всичко 3052.60 (гл. наръчник-касовата книга). Загубата от обезценки (160 + 62.50+ 28.30 сп. инвентар от 31 януари) и от лихвите по приключването на текущата с/ка (Соф. Попул. банка) - лв. 83.93 влиза в прибавката от общи разноски (2972), като съставна част на косвена стойност. *** Наръчник-касовата книга, както е водена по горе, служи само за касови операции, за това, и в изработения материал сме избегнали кредитните операции. В случай обаче, че имаме и такива, като: покупка на материали на кредит по сметка или срещу полици (кредитори или акцепти) или продажба на изработени изделия на кредит по сметка или срещу полици (дебитори или римеси), то 148


наръчник-касовата книга требва да се видоизмени, за да служи едновременно и за кредитни операции, или пък, едновременно с него, да се води и втори един наръчник, специално за кредитните операции, който би имал следната форма :

8000 -

600 600 -

_________2___________ А.Иванов, София да взема За купените от същия разни материали (гьон, кожи и пр.) Ст-ст на кредит с/2 м запис на заповед

Продажби

Кредитори или Акцепти

Материали

Дебитори или Римеси

Наръчник за кредитни операции

8000 -

__________10__________ П.Николов София да дава За продадените му на кредит по сметка 1 чифт мъжки обувки, фр. гьоншевро лв. 600

600 8000 -

600 -

Общата сума на купените в брой и на кредит материали, както и на продажбите в брой и на кредит, ще се равни на сбора от сумите по съответните колони от наръчник - касовата книга и от наръчника за кредитните операции. За дебиторите и кредиторите, ако са множество, трябва да се откриват специални партиди - сметки в партидната книга.

149


Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.