АПРИЛ 2016 4 БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ
ПРИЛ 2016
2
6
Съдържание ТЕМА 2 Игри и закачки 3 Игри на борда В КАДЪР 6 Роберто Фонсека
АКЦЕНТ 8 Ах, Хосе... 10 WOW! Antistatic 11 Sofia Underground “Корабът “Нощ” опъва платна в театъра 12 Алиса в страната на Теодор Лозанов 13 Микс от *Mixtape 5*
ОТБИВКИ 14 В Берлин през април ПРОСТРАНСТВА 15 Public 16 French 75 18 Лакомникъ
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 24 Битката за теб
ДЕТАЙЛ 26 Женският пазар - от Скандинавия до Ориента
ЗА ДЕЦА 20 Търсачка без плачка 21 Събития за деца
ARTIST CORNER 28 Мила Спасова
ПОСОКИ 22 Италия от морето до небето
ГРАДСКИ ХОРА 30 Лили Илиева
1
ВИЖ!
TEMA
ИГРИ И ЗАКАЧКИ Април започва на шега. Още в първия ден се опитват да те изиграят - за твое или нечие чуждо забавление. Ако си от хората, които пропускат да следят стриктно развоя на календара, не си нащрек и си лесна плячка. Ако си подготвен, е по-трудно да се хванеш, но не е невъзможно. Просто играта се усложнява, но това я прави и по-интересна, а победата - по-сладка. На фона на някои сурови реалности, опцията да има ден, в който си официално оторизиран да създаваш игри и закачки с цел усмивки и смях, не е чак толкова лицемерна и самоцелна. Може да мине за нещо корпоративно, пластмасово или като част от някаква маркетингова кампания, но всъщност е един полезен остров за хумора и сатирата. Един официален лиценз или пълномощно за шеги, които правилото те задължава да простиш и преглътнеш. Предозирането, разбира се, не се препоръчва по никакви изключения. Имайте мяра и уважение към хората със слаби сърца! Когато пролетта вече е в астрономичния си дом и всеки момент ще завладее всичко живо по паркове, градинки и тераси, нещата могат да изглежда по-леко и приемливо. Тя умее да идва и след най-тежката зима. Това е правилото на тази играта и се спазва стриктно, а колко още игри има само… текст: Мая Стефанова
ИГРИ НА БОРДА Отивате на кафе и се забивате в телефона си с чаша еспресо и фреш. Скролвате безцелно, за да убиете някакво време, докато си чакате компанията. Звучи музика, наоколо има себеподобни, но изведнъж осъзнавате, че на една от съседните маси група хора се занимават със строежа на средновековен френски град. Не, това не изглежда да е поредният пъклен план за криворазбран селски туризъм, нито са група странници от СИП по история на Франция. Някаква весела и усмихната компания се забавлява, строейки Каркасон - онзи стар средновековен град от Южна Франция, известен с величествените крепостните стени. Сещате се, че преди няколко седмици попаднахте на друга такава свежа компания в друго кафене, която се кикотеше, докато си разказваше някакви странни измислени истории за зайци и всякакви други приказни същества. Един колега ви разказа как гледал с изумление във влака няколко души да си умират от смях, съставяйки отвратителни изречения на английски. Какво им става на тези хора?
Стават им настолни игри като “Каркасон”, Dixit и Cards Against Humanity. Te нямат нищо общо с онези, които всички масово познаваме, като “Монополи”, шах, табла, “Не се сърди човече” и от сорта, а са един доста по-развит вид - с различна насоченост, цели, правила, истории, категории и какво ли още не. В Канада, САЩ и дори Китай тази култура отдавна вече е толкова разпространена, че кафенета за бордови игри са съвсем обичайно явление. Там най-нормалното нещо е на съседната маса до вас баща и син да се подозират в шпионска стратегия, а някоя компания или цяло семейство да мъдри начини да спаси потъващ остров. Това е сякаш едно от най-популярните световни хобита в последните няколко години. На какво се дължи? Вероятно на все по-голямата нужда да осъществяваме контакт с хора в обществени или частни пространства, но без в него да има емотикони. А и това е лесен и забавен начин заедно с приятели или роднини
3
ВИЖ!
TEMA да работите по една обща и ясна цел. “Настолните игри са лесен начин да разпуснеш, да се запознаеш с нови хора по непринуден начин и като цяло да се забавляваш. Те имат силен социализиращ фактор. С тях може да срещнеш нови хора, дори нови приятели”, казва Елена Дончева от Cosmos coworking camp. Там в края на март се проведе втори епизод на “Онова парти с игрите”, което съвсем успешно превръща събирането с цел парти, музика, танци и приказки в начин да откриеш и достатъчно ентусиасти за настолни игри без това да изглежда странно. Напротив. “От самото начало идеята ни беше да дадем нещо различно на хората. Вместо да прекараш поредната петък вечер в един и същи бар играеш на игри, но не пропускаш и партито. Всеки път имаме различни гости, които пускат музика в бара. Докато чакаш да се освободи любимата ти игра или просто, за да разнообразиш, можеш да слезнеш в бара на парти.” Събирането с цел игра за някои е дори потребност. Колко често ви се удава възможност да завържете разговор с непознат по интересна и за двамата тема без риск да сбъркате нещо в комуникацията? Всички общуваме много онлайн и си мислим, че това ни дава достатъчно контакт с разнообразни хора, но всъщност малко по малко губим способността си да си взаимодействаме и да водим истински стойностни разговори, обсебени от малките си светещи екрани. “В големите корпорации по този начин дори се решават различни поставени проблеми, развива се работата в екип, различните отдели се запознават по един достъпен начин или се правят различни обучения на служителите. Позволява да развият фантазията, рефлексите, логическо мислене, координация, визуална памет, толерантност, спортментсво и не само”, споделя Иван Тодоров от ОЗИРИС (Организация за интелектуални развлечения и
4
социализация), които освен множество сбирки за настолни игри организират и “Хексакон” ежегоден фестивал за настолни игри, който се проведе в края на март в зала 3 на НДК. Според него, освен игра и контакти, тези събития дават възможност и да се изпробва дадено заглавие преди да решиш да си го купиш. Вариациите при настолните игри са буквално неизброими. Николай Цеков от един от най-развитите и популярни сайтове в този бранш BoardGames.bg споделя, че дори и за специалисти в областта като тях е трудно да следят всичко и да зареждат на 100 процента новите продукти, които се появяват на пазара. “Разнообразието към днешна дата е по-голямо отколкото в света на компютърните игри. Основното разделение е между абстрактни (без тема и история) и тематични игри (които пък имат някаква конкретна тема), но има ужасно много (сред които и някои от най-популярните), които попадат някъде по средата”, казва той. По думите му най-популярни са семейните игри като Ticket to Ride в различните си варианти, Small World, 7 Wonders, Discworld: Ankh Morpork, Sherif of Nottongham, които са със сравнително лесни правила и са подходящи за хора, които не са играли много. Имат стратегическа дълбочина, макар и не чак като при военните игри и подобни. Парти игрите пък са подходящи за големи групи, а правилата се разясняват за минута. Могат да се разделят на такива за малки компании като Love Letter, Coup, Citadels и Skull, сред които има игри с блъфиране и дедукция, както и за по-големи компании - със скрити роли, блъфиране и дедукция като Cards against Humanity, The Resistance, Avalon, One Night Ultimate Werewolf, Codenames, Mascarade, Saboteur. “Напоследък са модерни и игри с развиваща се история - например Time Stories и Pandemic: Legacy, където всяка игра зависи от
развитието на предишната, но... ще ми трябват доста повече думи да го обясня.” Един от недостатъците, заради които настолните игри вероятно все още остават малко встрани от интересите на по-възрастните хора, е езикът. Голяма част от от игрите са на английски и много, много рядко се превеждат на езика на по-малките пазари като българския. Но изключения има. “Принципно е трудно, понеже не могат да го правят преводачи - те няма да са наясно с механиките на играта и няма как да предадат правилата, а пазарът е много малък. Разбира се, не говоря за най-масовите игри”, допълва Николай. “Обикновено се превеждат игри без текст по картите или някакви супер сложни правила. Иначе нараства рискът някоя дреболия да обърка правилата на български, което се е случвало. Механиките често са непреводими или звучат нелепо на български… Малко като превода на Windows на български, който може и да помага на доста хора, но със сигурност пречи на всички, които не го ползват тепърва… Друго важно изискване е играта да има потенциал да се продава масово. Например "Игра на тронове" е преведена и популярна, но е сложна игра и откровено казано, ако имаше друго име, нямаше да има и една стотна от настоящата си популярност. В случая името на франчайза работи за нея и позволява да се преведе.” Макар да е сравнително ново явление у нас, чийто бум започна преди около 2-3 години, все още е рано да говорим за култура на настолните игри в България. Николай обаче е обнадежден: “У нас вече е популярно хоби, което, за разлика от риболова, има шанс да забавлява и приятелите ви и понякога е прост начин дадена компания да се весели. Всички тези хора вече играят и с децата си, така че идва поколение, за което настолните игри ще са далеч по-познати, макар и не чак толкова, колкото компютърните игри…” текст: Мая Стефанова
5
Роберто фонсека
ВИЖ!
В КАДЪР
Млад, но наследник на изключителен талант, кубинецът Роберто Фонсека завладява сърцата на всички, когато застане зад любимия си инструмент - пианото. Затова е и част от състава на Buena Vista Social Club, довършва последния албума на Ибрахим Ферер преди смъртта му, а записите и концертите му се радват на голям успех. На 19 и 20 април ще можем да се насладим на триото му в Sofia Live Club, a преди това успяхме да си повогорим с него за магията на Куба, мириса на дома и местата, които го вълнуват.
Изглежда Куба е повлияла на толкова много хора на изкуството. Каква е тази специална магия, която вдъхновява толкова много креативност? Куба носи лекотата на музиката. Ние превръщаме всичко в музика и това може би вдъхновява хората и ги подтиква да творят. Освен това при нас хората са естествени и непринудени, а изкуството се нуждае от искреност.
Затова написах и пиесата “Bulgarian”. За нас тя означава много и обичаме да я свирим. Една от причините да искам толкова много да дойда отново в България е да мога да я изсвиря на мястото, което я е вдъхновило.
Кое е най-ценното, което помните от работата си с Ибрахим Ферер?
Да бъдеш с Buena Vista е все едно да докосваш небето с музиката, а Ибрахим… той е необикновена личност, която няма да забравя никога. Научи ме, че макар и да се вълнувам от джаза и класиката, не трябва да забравям за корените си - традиционната кубинска музика.
Работили сте с Джайлс Питърсън върху проекта му Havana Cultura, след което някои от артистите в него привлякоха доста голямо внимание. Кои са имената от кубинската сцена, които бихте препоръчали днес?
Кое е любимото ви място в родния ви град и коя е миризмата, която винаги ви напомня за дома? Моят дом - обичам да съм близо до своето пиано. Малеконът (крайбрежната улица) и морето - това ми говори за дома.
Работата ми с Джайлс Питърсън беше изключително интересна. Научих много от него, а мисля, че и за него се отнася същото. Идеята бе да направим моментна картина на градската култура в Хавана. Много добри артисти като Данай Суарес, Лос Алдеанос и други са с голямо бъдеще. Повечето интересни банди свирят в клуба "La zorra y el cuervo” (Лисицата и гарвана).
Имате тема, която се казва “Bulgarian“. Каква е нейната история?
Имате ли ритуал преди и след изпълнение на живо?
При предишното си идване в България се запознах по-обстойно с хармоничното богатство на българската музика и си дадох сметка, че макар да идваме от страната на ритмическото изобилие, винаги има с какво да се изненадаме и да срещнем нови предизвикателства като българския фолкор.
Не, но винаги се събираме преди да излезем на сцената и си пожелаваме "Късмет!", защото няма значение дали свирим в голяма зала или в малък клуб, с ефектно осветление или без каквото и да е такова. Ние кубинците превръщаме всеки концерт в празник за душата.
7
ВИЖ!
АКЦЕНТ
х, Хосе… Ако кадифето си имаше еквивалент в човешки глас, той вероятно щеше да е на Хосе Джеймс. Американецът от Минеаполис е известен в света на музиката като едно от най-добрите доказателства, че модерният джаз и хип-хоп стилът могат да си паснат перфектно. Затова и той дарява гласа си в парчетата и компилациите на модерни електронни продуценти като Basement Jaxx, Jazzanova, DJ Mitsu the Beats, Никола Конте, ремиксиран е от Бен Уестбийч и Moodymann, а освен това си има и свои шест студийни албума. Миналата година мнозина бяха озарени от възможността най-накрая да го чуят на живо в София на фестивала A to JazZ, а други го откриха за първи път. Около половин година по-късно и с още повече почитатели тук, той се завръща в столицата за една по-интимна среща в Sofia Live Club на 24 април. Седмият му студиен запис Love In A Time of Madness ще излезе през 2017 г. за легендарния лейбъл Blue Note, но гостите на клуба ще могат да се докоснат до всяка нота от него още сега. За създаването му Джеймс си партнира с имена като Джон Леджънд, Франк Оушън, Usher и Miguel, но водещ си остава онзи глас, който ни кара да омекваме и да ставаме някак по-благи… Ах, Хосе! Sofia Live Club 24 април
8
ВИЖ!
АКЦЕНТ
wow! Antistatic Деветото издание на един от най-развитите и любопитни фестивали за новаторски и авторски форми на съвременния танц Аntistatic ще ни зарадва между 14 и 20 април с осем представления на артисти от Австрия, Австралия, Бразилия, България, Германия, Македония, Португалия, Сингапур и Холандия. Затова и надсловът му тази година е WOW! Всъщност причината е фокусът на организаторите върху спектакли, които правят опит да уловят пресечните точки и усвояването на популярната култура, за да постигнат етикета WOW!, който съответно носи повече продажби, подкрепа и успех. WOW! програма има и платформата “Без дистанция”, в която ще има разговори с разнообразни артисти и Warm up въведения в представленията. Второто ще даде възможност на зрителите да изпробват собственоръчно елементи от хореографиите и по този начин да вникнат в тях по един необичаен начин. Няма начин да останете статични! Театрална работилница “Сфумато”, Червената къща, ДНК 14 - 20 април Билети: 8 - 10 лв.
10
Софи Ъндърграунд След като преди време ви подканихме да се включите, най-накрая дойде ред за новото издание на един от най-утвърдените фестивали за съвременно изкуство в столицата Sofia Underground, който ще се събере в дните между 19 и 25 април. Темата обещава да ни въведе из дебрите на “Вътрешни конфликти”, разгледани през различни арт форми и представи като спектакли, лекции, прожекции, интерактивни инсталации и изложби. Целта е да се предизвика интелектуално разследване на причините, които ни водят до такива вътрешни борби и съответно до промени след това. Програмата образно е разделена на три части - Higher Ground, Underground и Overground. Първата съчетава пърформанс, лекция пърформанс, интерактивна инсталация, изложба и парти, втората - предимно пърформанс и един ден с инсталации и видео прожекции на проекти, а третата е основно парти ориентирана. пълната програма и всички локации вижте на sofiaunderground.com
"КОР БЪТ "НОЩ" опъва платна в театъра Да се влюбиш през ушите, а не през очите. Нещо такова е преживяването, което Маргьорит Дюрас описва в свой кратък текст от 1978 г. “Корабът “Нощ”, разказващ за дългогодишните телефонни разговори между двама души, които се влюбват, но така и не се срещат. Режисьорът Стилян Петров използва произведението на известната френска писателка за основа в своята премиерна постановка със същото заглавие. Заедно с драматурга и директор на театър “Азарян” Яна Борисова обаче добавят още няколко текста на Дюрас, изследвайки идеите за сянката, невидимото и еротичното в енигматичния свят на писателката. Ще видим резултата, претворен от четири забележителни български актриси, каквито са Петя Силянова, Пламена Гетова, Татяна Лолова и Цветана Манева. Допълнителна гаранция за интересната визия на спектакъла, който ще можем да видим за първи път на 27 и 28 април, е и името Венелин Шурелов - автор на сценографията. Костюмите са на Елица Георгиева, композитор е Петя Диманова, а саунд дизайнът е дело на Иван Шопов. Театър “ зар н” 27 и 28 април
11
ВИЖ!
АКЦЕНТ
Защо точно "Алиса в Страната на чудесата" се превърна във вдъхновение за тази изложба? Не е нарочно. Много нормално се получи, някак органично. Виждаше ми се толкова нормално, че дори не ми беше хрумвала идеята за изложба . Алиса ме вълнува от малък. Намирам много сходни черти, усещам я близка. И двамата сме любопитни, търсещи, мечтатели. Тук се намеси Люба от SOHO, която даде тласък на нещата.
Какво представяш в изложбата?
Алиса и нейния свят, който рязко стана и мой, през моите очи. Илюстрации на герои и ситуации, въобще моята Страна на чудесата. Опитах да избягам от така натрапвания ни образ, но дали съм успял, предстои да разберем.
Коя е твоята "заешка дупка", през която изпадаш в други светове?
лиса в страната на
Теодор Лозанов На 13 април SOHO представя изложбата на илюстратора Теодор Лозанов, в която са включени серия от специално създадени и селектирани илюстрации, вдъхновени от книгата на Луис Карол “Алиса в Страната на чудесата”. Разпитахме автора за заешките дупки, чая и Шапкаря.
Не е място, а един определен час около 18:30. Нещо ми се случва тогава. Приятелите ми го наричат “адреналинова криза”. Иначе мястото е сърцето, а причината - любов. Щастлива или нещастна. Сложна материя е това.
Ако можеше да пиеш чай с Шапкаря, за какво щяхте да разговаряте?
Много сложен разговор ще е това, но пък забавен. Донякъде си приличаме в маниера на разговаряне, така че ще е като да говоря със себе си, но да не се разбирам. Ако стане тегаво, ще си говорим за времето като англичаните.
12
Микс от *MIXTAPE 5* През април продължаваме да стискаме палци на топлото време да ни изведе навън, а докато това стане с пълна сила, все ще се намират добри поводи да ходим по клубовете. Един от най-активните - *MIXTAPE 5* ни предлага богата програма и няколко специални свои събития, на които да покуфеем. Първото е още на 1 април и при него няма шега, няма измама. В чест на известната българска хип-хоп формация “Гумени глави” на сцената ще се съберат един от нейните основатели DJ Dido D и съвременните рап групи FARS, LOGO5, както и дружинката Yoko, FeeL и Wosh MC. Съпроводени от лайв музикантите от група ОГИ 23 и подложките на Algoriddim, ще звучат парчета като “Извинявай скъпа”, “Даниела”, “Лятото е супер” и “Гуантанамера”. На 8 април в малката B-Side зала се събират две банди и един селектор, а събитието е под заглавие No More, Many More Acoustic Set & Paraplanner Live, които заедно с DжNпSy JoKer ще ни представят свеж микс от експериментална музика. Около седмица по-късно, на 16 април, идва ред на феновете на Depeche Mode, които ще могат да чуят някои от любимите си парчета в изпълнение на P.I.F. Зад пулта ще е DJ Strange Affection със специална селекция от синтпоп, инди електро и ню уейв. MIxtape 5 1, 8 и 16 април, 22 ч.
ВИЖ!
ОТБИВКИ
в Берлин през прил Този месец наш гид в Берлин е Чавдар Григоров. Мнозина го разпознават като DJ Chаves, Laborant, Opcode, или човекът, който над 20 години прави незабравими влизания зад грамофоните на множество клубове. Съосновател е на Cotton Records (cottonrecords.com), които помним от множество партита с величия от световната клубна сцена, както и на Repeat Bar (repeatbar.com) в Берлин, който от около година набира все по-голяма популярност в тази мулти-култи джунгла.
Hektik [birthday bash] at Repeat
Партитата Hektik се зараждат като формат през 2015 г. Всичко в тях е свързано с продуцента Georg Hekt, роден в Стара Загора под името Георги, но живеещ вече повече от десетилетие в Берлин. Изданието през април е и празненство за рождения му ден и продължава традицията да кани само диджеи, които също имат рождени дни. Тази година гостите са Bosha и Parallel Cоncept. Repeat bar, Lausitzer Str. 1, 10999 Berlin, 16 април, 21 ч.
Punk & Disorderly 2016
Това е събитието за онези, които вярват, че пънкът не е умрял. За съжаление всички билети за целия уикенд са разпродадени. Все още могат да се открият пропуски за петък и неделя, така че не губете надежда. Участват Cock Sparrer, Stomper 98, Slaughter & The Dogs, Angelic Upstarts, Booze & Glory, Pipes & Pints, Vice Squad, Broken Bones, The Bar Stool Preachers, Grade 2 и Sony Moped. ASTRA, Revalerstraße 99, 10245 Berlin / Kreuzberg Friedrichshain, 17 - 19 април, 18 - 01 ч.
Fantasy Filmfest Nights
Филмовият фестивал Fantasy Filmfest Nights представя хорър филми и криминални трилъри, някои от които са с европейска и световна премиера. Безстрашната публика може да види нови, експериментални и култ хорър филми за зомбита, призраци и други страшни създания. Cinestar cinema at Sony Center, Potsdamer Platz, 9 - 10 април
Gallery Weekend Berlin
Уикендът на галериите в Берлин е едно от водещите събития за съвременно изкуство в Германия и привлича множество почитатели и колекционери от цял свят. Всяка година в продължение на два дни и нощи над 50 галерии отварят вратите си. Освен добре известните участват и много нови и експериментални работни галерии, представящи специално подбрани съвременни артисти. Всички участващи галерии: www.gallery-weekend-berlin.de , 29 април - 1 май
14
ВИЖ!
ПРОСТРАНСТВА
Задругата на развлеченията на “Ангел Кънчев” в София вече си има утвърден нов член - Public Bar. Макар и пресен, той е вече естествена част от обстановката на улицата, която сякаш възкръсна за дневния и нощния живот на столицата. Разположен нависоко, той е идеален за извисяване на духа и настроението. Интериорът е нажежен от ефектни лампи, но и много облагороден от цялостното разпределение и обстановка. Усеща се просторно, има място за интимни приказки, за бурни танци, за диджей, както и за взимане на въздух - терасата е кабрио и с нетърпение очаква първите температурни скокове, за да ни покаже един друг поглед към небето и звездите над София. Напитките са класа и няма да сбъркате при избора на нито един коктейл. Селекцията от бири и вина е прецизна и балансирана. Италиански, новозеландски, португалски и френски вина могат да се комбинират с добре подбрани сирена, ароматни брускети и прошуто. В четвъртък, петък и събота може да се порадвате и на музикалната селекция на отбрани диджеи, която обещава да ви разклати от главата до петите. През уикенда работното време е от 5 до 5, така че никой няма да ви пришпорва.
© Mariana Petrova - mamuri
JUST GO PUBLIC! ул. "Ангел Кънчев" 1, тел.: 0884 333 78, fb.com/publicthebar
ул. "Сердика" 28, facebook: French75
french 75
Ако се намирате нейде из дебрите на онази по-стара част на София под “Дондуков”, край минералната вода и Дома на киното, вероятно вече ви е направило впечатление заформящото се каре от нови симпатични местенца, които неусетно изникват в района. Няма как да подминете бар French 75 на кьошето между улиците “Сердика” и “Цар Симеон”. Тук атмосферата е пропита с духа на онази Стара София от по-добрите години на този квартал. В къщата умишлено е запазена голяма част от оригиналния градеж, а автентичния таван тип пруски свод е запазена марка на заведението. Освен това барът е и достоен наследник на култова за времето си кръчма от годините, когато в цяла София ресторантите са се брояли на пръсти. Арсеналът зад бара е силен, а има и доста добра програма от гостуващи диджеи, които някак естествено се вливат в питието ви и ви завъртат не само главата, но и краката в леки, сладки стъпки. Повече за харизмата на бара си поговорихме с основателката на French 75 Елица.
Разкажете ни за мястото. Как открихте дома на French 75?
Както се случват готините неща – съвсем случайно. Но случайностите само дотук. French 75 е плод на доста размисъл, опит и любов към бара като пространство и работата в него. Също и желание да създадем едно истинско, семпло и приятелско място. Радвам се, когато хората го припознават като „свое„ и стават част от атмосферата и живота в този бар.
16
Как започвате деня в бара и как обикновено го приключвате?
Започваме с кафе, а приключваме с текила. Шегувам се. Всъщност стартираме в 10 сутринта с кафе и вестник и продължаваме до 2 през нощта, а понякога и до сутринта, с готина музика и питиета.
Какво означава името?
Името идва от едноименния коктейл “Френч 75”, който пък от своя страна носи името на легендарното оръжие от Първата световна война. Ефекта от създадената в парижки бар напитка хората оприличават по сила с удар от въпросното оръдие. Та бар French 75 е нашият точен изстрел в целта.
Как подбирате музикалната си програма?
Имаме любими артисти, които често гостуват петък и събота, а от скоро и през седмицата. Една вечер в месеца посвещаваме на изпълнения на живо. В бара звучи най-вече диско, фънк, суинг, джаз, реге. Какво и кога се случва можете да прочетете от нашата месечна програма.
Какво е усещането в квартала на French 75?
Районът е една от най-красивите, но доста подценени части на града, според мен. Има история, атмосфера, красива архитектура и колорит по много. Ние от French 75 намерихме точното си място тук и се чувстваме доста уютно. Надявам се повече хора да включат квартала в обичайния си маршрут за разходки, пък защо не и за нощен живот. Дано дойдат по-добри времена за Стара София. Ще се радвам, ако ние допринесем за това.
17
ВИЖ!
ПРОСТРАНСТВА
Ако сте от онези лакомници, които са представители на най-доброто в смисъла на думата, то заведението за хранене и магазин с името “Лакомникъ” ще се услади на сърцето, небцето и душата ви. Ще го подушите по благоуханието на ул. “Сердика” 12. Намира се в най-старата част на София, в квартала, който навремето е изпълван от търговски улици, магазини и домове на богати местни търговци.
ЛАКОМНИКЪ ул. “Сердика” 12, тел.: 02 950 6443
Самият дом на “Лакомникъ” е една от първите къщи в района, строена с все още новите за края на 20-те години бетон и цимент. И до днес мнозина я помнят под името Търговска палата “Мусала”. Новите й собственици неслучайно изравят архивни снимки и чертежи, за да възстановят блясъка от миналото, защото с годините той е поизчезнал, но не е напълно загубен. Запазват архитектурния облик на помещението, реставрират фасадата, като връщат нейния красив първоначален облик. Точно пред входа ще ви направи впечатление
18
голямото парче стъкло, което лежи на тротоара. Там е бил отворът на шахтата за зареждане на въглища, а днес е прозорец, който буквално и преносно хвърля светлина върху онова, което се случва в кухнята под земята. Щом прекрачите прага, ще ви посрещне топла обстановка с кокетно разположени масички за хранене, бели тухлени стени и голямо пано с тайната вечеря, само че с животни в главните роли. Автор на рисунките по витрината е Ивелина Иванова, която прави и изображенията на втория етаж. Към него ще ви отведе масивното дървено стълбище, което също е реставрирано в автентичния си вид. Там освен още места за хранене има оставено и пространство за мека мебел, камина, сладки приказки към сутрешното кафе или пък възстановяване на кръвното след обяд или вечеря. Основното, разбира се, е храната. Сутрин има апетитен избор от кроасани, кишове, сандвичи и фрешове, приготвени на място. За следващия период от деня се правят няколко ястия, които се определят според сезона и наличните пресни продукти с винаги доказан натурален произход и събрани от различни фермери и производители. Братя Хлебари правят специален асортимент, който може да откриете само в “Лакомникъ”. Вечер действа основното меню, в което има и ароматно приготвени меса, както и месни плата с колбаси, с които да правите компания на избора си от винената листа. Няма замразени продукти и всичко, с което се готви в кухнята, може да откриете на щанда - от солта, през зехтина, сирената, маслото, брашното, та чак до зеленчуците и месото. Концепцията е да не се изхвърлят продукти, а всичко да се използва за продажба или готвене с минимално количество отпадък. В менюто се запазват специалитетите, които могат да се готвят целогодишно, а останалото зависи от наличната продукция за сезона и деня. Един истински малък, светъл, уютен и много, много ароматен рай за всеки лакомник.
19
ВИЖ!
ЗА ДЕЦА
Търсачка
без плачка Вероятно се възмущавате от цялото неприятно и никак нецензуриано съдържание, на което щете или не щете попадате онлайн покрай търсенето на нещо съвсем друго. Е, това са бели кахъри, ако се сетите, че същото това необятно и неконтролирано съдържание е на разположение на децата ви във всеки един миг, когато те тръгнат да търсят нещо, което не бихте искали да намират. А всички знаем, че децата са любопитни и с възрастта научават все повече неща, за които е добре да има някакъв филтър. Затова и появата преди около месец на търсачката Кiddle, специално създадена за деца, e добра възможност да си отдъхнете. Край на случайните и неслучайни голотии. Съдържанието, което се показва в Kiddle, е ръчно подбрано от редактори и използва т.нар Google safe search без да е собственост на интернет гиганта. Интерфейсът, а и дори името наподобяват Google, но вместо бяла страница за фон има цветно подобие на пейзаж от непозната планета и приятелски настроен робот, който маха за “Здрасти!”. Първите три резултата са подбрани от редактори и обикновено са сайтове, създадени специално за деца. Следващите няколко ще са страници с лесен за разбиране език, който да е достъпен за деца, а останалите вероятно ще ги затруднят малко повече, но пък могат да се използват с помощта на родител, ако се налага. Създателите на Kiddle казват, че чистят логовете на всеки 24 часа и не събират никаква лична информация. Ако пък решите да пробвате какво излиза при търсенето на някои по-нецензурни думи (на английски език), се подгответе да се срещнете с един доста сърдит робот, който ви казва, че има нещо гнило в полето на търсачката и ще трябва да пробвате пак. Остава само да го разработят и на различни от английския езици, за да можем да се възползваме и по нашите географски ширини. текст: Мая Стефанова
20
ВИЖ!
ЗА ДЕЦА ПРОЛЕТ В МУЗЕЯ И… ГАЛЕРИЯТА
Фондация “Изиарт” организира пролетно училище по време на пролетната ваканция със специално разработена програма за деца на възраст между 6 и 14 години. В Националния исторически музей занятията са подходящи за деца между 8 и 14 години и включват игрови мисии като „По море, въздух и суша”, „Въоръжи се”, „Бойно знаме”, „Медал за храброст”, а всеки ден ще започва със строева подготовка с вдигане на знаме. Децата ще научат как да си направят пагони, ордени, знаме или да тренират спортна стрелба. В Квадрат 500 програмата е свързана с изкуството – правене на скици и натюрморт, разходка из близките галерии и музеи и усвояване на различни техники на изобразителното изкуство. Пълната програма, както и повече информация ще откриете на Facebook страницата на Easyart Bulgaria. Национален военноисторически музей и Квадрат 500 4 - 8 април, 10 - 17 ч.
КУРС ЗА НАЧАЛНО ОГРАМОТЯВАНЕ
Къщата за четящи хлапета започва курс “Приказно четене”, който цели начално ограмотяване на деца на 5 и 6 години и изполва метода сугестопедия. В него те ще направят първите си стъпки в изучаването на българската азбука и умението за четене, използвайки естествените заложби и вроденото любопитство на децата към четене, свързвайки думите с техните графични изображения. Курсът продължава десет седмици и се провежда два пъти седмично по 60 мин. Цена на курса: 250 лв. + 15 лв. за учебник Къща за четящи хлапета “Приказка без край” 12 април, 18 ч.
ХУДОЖЕСТВЕНА МОЗАЙКА
За всички малки артисти Галерия А+ организира от 4 до 8 април занимания за пролетната ваканция. От 11 до 14 ч. децата ще могат да влязат в пъстрия, шарен и интересен свят на художествената мозайка. Заедно ще разгледат едни от най-добрите примери за това изкуство, правени през вековете. Ще рисуват свои шаблони, ще подберат подходящи цветове и камъчета, а за изработката на паното ще използват класически материали. Техниката е подходяща за деца над 4-годишна възраст. Цената на курса е 150 лв. и всички материали са включени в цената. Записванията са до 2 април. Галерия А+, 4 - 8 април, 11 до 14 ч.
21
ВИЖ!
ПОСОКИ
ИТАЛИЯ ОТ МОРЕТО ДО НЕБЕТО от Георги Величков
22
Доломитите ми бяха отколешна мечта. Бях гледал снимки в интернет и бях впечатлен от видяното. Дори на няколко пъти а-ха да се запиша на организирана екскурзия, но в крайна сметка се престраших да тръгна с кола - със семейството плюс един приятел.
Piazzola sul Brenta
Докато обикаляхме из Италия случайно минахме през едно градче на име Пиацола сул Брента, което ни хвана окото и решихме да го посетим за по-детайлно разглеждане. За населено място с размерите на българско село първото нещо, което ме порази, бяха концертните афиши: Deep Purple, Марк Нопфлър, мюзикълът Jesus Christ Superstar, Анастейша, Лени Кравиц... В съседния град Виченца - Боб Дилън. Сякаш всички любими изпълнители се бяха наговорили да ни изкушават в глухата италианска провинция. А сцената беше площадът. Зад него - вила Контарини, която е дом-музей на местен търговец, но малко по-голяма и доста по-разкошна от нашия царски дворец в София.
Доломитите
Следващата ни спирка бяха Доломитите. От Кортина Дампецо, покрай езерото Мизурина с кола можете да стигнете до хижа Ауронцо. За да използвате кола в планината, трябва да платите такса 25 евро на ден. Заслужава си, защото спестява половин ден ходене пеш и ви качва на около 2500 м.н.в. (околните върхове са по 3000). Пред хижата има паркинг, кодето можете да оставите колата и да продължите пеш по планинските пътеки около символа на Доломитите - Tre Cime (от итал. - трите върха). Пътеките са по избор - леки или трудни, по-плавни или по-стръмни. Повечето хора като нас избират лесните и плавните. За около 2 часа се стига до обратната страна на върховете и хижа Локатели, откъдето се разкриват изумителни гледки във всички посоки. Този ден късметът беше с нас - разкъсана облачност, която ни позволи да видим красотите на планината. Малките градчета в подножието също не са за пренебрегване. Вале ди Кадоре се оказа прекрасно място, в което сутрин през прозореца се подават планински върхове и мъгли, а вечер вали блажено. ***
Фототур “Италия от морето до небето” 25 юни - 2 юли 2016
Турът включва пътешествие и фотообучение в малка група до Доломитите, Венеция, Загреб и Белград. Няма изисквания за фотографско ниво и всеки изкушен от пътешествията с фотоапарат в ръка може да се запише на сайта на “Пингвин Травъл” или на телефон 0878 204 208.
ВИЖ!
МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ
Битката за теб Марин Бодаков е един от любимите ни писатели и журналисти. Попиваме с жажда почти всичко, на което попаднем с неговия подпис. Затова и се зарадвахме неимоверно много на вестта за новата му стихосбирка "Битката за теб", която излиза в каталога на издателството за поезия "ДА". Красотата от емоциите в тази книга се допълва и от 12-те илюстрации на Кирил Златков. Подобно на предишната стихосбирка "Северна тетрадка", този тандем от текст и образ е блестящ, а ние поискахме от авторите откъс, който да споделим с вас.
24
Нищо не донесе зрелостта –
само нападали столове, неогладено пране. И на финала, за да поправи впечатлението, по-малко тайни срещи, повече тайни раздели.
Това е
осуетено стихотворение, изтървало завинаги курса на същинските думи. В него щях да разкажа как в един момент сложих сандалите в раницата и слизах от кораба безсрамно бос – остров след остров, – а по петите се смесваше прахта на уютни пристанища. И когато – най-после, но бързо – пристигнахме там, докъдето се стига за девет години, горделив познавач на клишета се опита да ни разколебае: „Неговото царство всъщност e там, откъдето сте тръгнали, този остров е малък за ваше и негово царство…” Без да знае, че по петите ми вече бяха щастливи всички острови едновременно.
Има сбогувания
като петно на покривката. Придърпваш чинията върху него, докато другият не е забелязал. Мислиш единствено за това.
ВИЖ!
ДЕТАЙЛ
ЖЕНСКИЯТ ПАЗАР – МЕЖДУ ОРИЕНТА И СКАНДИНАВИЯ от Емил Данаилов
26
Имаше един човек, който продаваше камъчета за запалки и бързоварчета с открит реотан. Беше сляп. Стоеше повече в „горната“ част – към „Екзарх Йосиф“, подвикваше монотонно на минувачите и подрънкваше ситните камъчета в една кутийка, а в другата му ръка висяха бързоварчетата. Това беше стоката му и целият му асортимент в продължение на много години. По неугледния му вид си личеше колко печели. „Имаше един човек“ звучи като „имало едно време“. И е точно така – слепият амбулантен търговец е запечатал се в съзнанието ми образ от времето, когато поне на книга не трябваше да има бедни продавачи на камъчета за запалки. Но Андерсенови кибритопродавачки имаше и тогава и те, съзнавайки своята социална непригодност, намираха място за себе си и сродните си души на Женския пазар, където животът беше истински и неподправен – шумен, шарен, мръсен, забавен и измамен. Женският пазар беше една особена територия, която зрелият социализъм незнайно защо не беше прономеровал и прошнуровал – частната инициатива и търговия там бяха такива, каквито винаги са били по пазарищата – свободни и на ръба на закона. Най-явното вмешателство беше промяната на името. Георги Кирков е партиен функционер от първите години на лявата партия още преди Първата световна война. Казват, че бил остроумен и умел оратор. Каквито донякъде трябва да бъдат и продавачите на един пазар. Но едва ли това е причината да кръстят пазара на него. Един истински пазар обаче може дори и това да преживее за известно време. Защото е по-стар и от самия град – откакто свят светува пазарищата са неговият зародиш, основанието му да съществува. Като деца ходехме с колелата до тази пещера на Али баба да погледаме, да си купим нещо, което не ни трябва, или да напазаруваме домати, каквито нямаше в „Плод и зеленчук“. Сега си давам сметка обаче, че освен хлапашки забавления пазарът ми е дал и ранен урок по живот именно с неговата първична жизненост, неподвластна на социалистическите казармени правила и фалшиво лустро. На Женския пазар беше мръсно, „магазините“ бяха едни порутени бараки, а циганите и всички други маргинали се чувстваха като у дома си. Там нямаше никаква лъжа с изключение на обичайната лъжа при алъш-вериша, но тя също беше част от истината, и то много съществена. Когато пораснах, взех да се гнуся и да недоволствам от цялата тая ориенталщина. Зададоха се и други времена, европейски. Зададоха се и дойдоха, а Женският пазар си беше все същият. И ето че най-сетне бутнаха бараките, разкараха сергиите, разчистиха зловонието и миазмите. Отивам с трепет да видя какво са направили и не мога да повярвам на очите си – скандинавски дизайн на Женския пазар! Семпло, хармонично, дърво и стъкло, павета – красота! Е, значи можело, си казвам. Поразходих се, позяпах, порадвах се. И ми стана едно чуждо. Няма го колоритът, няма го вавилонското смешение, няма го чарът. Та това е всичко друго, но не и нашият Женски пазар. Стерилно, подредено, някакъв мини мол на открито. Във всеки случай вече не е интересно. А, ето! Не всичко е загубено. Отстрани на един от новите павилиони са накачени долни гащи за продан. Животът продължава!
27
Мила Спасова Мила е само на 22 години, като три от тях прекарва в Англия. Преди почти година се прибира в България, за да започне работа като графичен дизайнер и илюстратор и в момента е намерила мястото си в студио Four Plus. В свободното си време обича да се ровичка из сайтове и списания за дизайн и илюстрация, да чете комикси и да работи по лични проекти, които надничат смело от профилите ѝ в behance и instagram.
Помниш ли моментът, в който разбра, че искаш да бъдеш илюстратор?
Илюстрацията винаги е присъствала в живота ми като неизменен интерес още от ранна възраст, когато прекарвах нездравословна част от детството си в гледане на анимационни филми и четене на комикси (все още правя горе-долу същото). От любителски интерес реших да се насоча професионално към графичния дизайн преди близо 4 години, когато взех импулсивното решение да замина извън България с цел да уча, без да имам предварителен сериозен арт бекграунд. В момента работя full time като илюстратор/ графичен дизайнер и планирам да продължа да се развивам в тази сфера и за в бъдеще.
Кой бе най-трудният ти проект?
Всеки проект, в който липсва ясна комуникация и достатъчно уважение между клиент и дизайнер/илюстратор, е безкрайно труден и мъчителен. Всичко останало би могло да се преодолее с достатъчно
упоритост.
Кое твое умение смяташ, че се е развило най-силно във времето?
Иска ми се да вярвам, че имам добре развит цветови усет и концентрация, в която лесно се потапям.
А кое искаш да развиеш още?
В бъдещето се надявам на по-добро око за детайл и сянка, както и да развия базата, която имам в сферата на анимацията.
Организираш ли творческите си импулси, имаш ли творчески ритуал?
Не разчитам на импулси, а по-скоро на отработена систематичност, като съм най-ефективна сред тиха и спокойна обстановка, музика и книги за разлистване.
Кой те вдъхновява в момента?
В интернет пространството следя с огромен интерес Tom Haugomat, Karolis Strautniekas, Thomas Danthony, Owen Davey и Malika Favre, а в печата дебна Nobrow Press, Daniel Clowes и Charles Burns.
Ако можеше да си избереш без ограничения, с кого би искала да направиш съвместен проект?
Да нарисувам комикс за Nobrow или корица за Computer Arts са все неща, към които бих се стремила, колкото и да са далечни.
28
Илюстрации: на съседната страница за Four Plus на тази страница за Quotes Magazine
ЛИЛИ ИЛИЕВА
ВИЖ!
ГРАДСКИ ХОРА
С какво се занимаваш?
Музикантствам, преподавам, композирам.
Кои са любимите ти места в София?
Много обичам старите централни улици в града, които са пълни с малки галерии, арт магазини, книжарници.
Какво те вдъхновява в града и какво те разочарова?
Вдъхновява ме най-често архитектурата, но и хората по улиците. Разочарова ме безхаберието на управниците към старите и много красиви сгради на града, които се рушат безвъзвратно…
Какво те отведе "в джаза”?
В джаза ме отведе Ела Фитцджералд. Допреди това бях пяла други стилове музика, но когато чух гласа й, си помислих: “Един ден искам да звуча така!”. Колкото повече слушам тази музика, толкова повече се “заразявам” и искам още. Никога не ми е достатъчно.
Как се събрахте в Lilly Ilieva & "The Minimum Quartet”? “Lilly Ilieva & Minimum Quartet” е един много скъп за мен проект най-вече заради музикантите, които са в него: Димитър
Льолев - саксофон; Александър Логозаров китара; Борис Таслев - бас и Борислав Петров - барабани. Почти всички в групата сме завършили същата джаз консерватория в Холандия (“Принц Клаус”), но в различни години. Завръщайки се в България, беше много естествено да започнем да работим заедно заради общите ни разбирания за музиката и не само. Ние сме екип в пълния смисъл на думата.
Коя музика те вдъхновява напоследък?
Напоследък слушам активно минимализъм: Arvo Part; Max Richter; Terry Riley. Опитвам се да анализирам тънкостите в писането на тази музика. Вдъхновяващо е как с толкова малко материал можеш да “кажеш” толкова много. Това е подход, който бих искала да използвам за собствената си музика в бъдеще.
Къде можем да ви чуем през април?
На 20 април дебютираме на сцената на Студио 1 на БНР. Каним всички ценители на джаз музиката да се присъединят към нас от 19 ч.. Повече информация можете да намерите на www.bnr.bg, както и на www.lillyilieva.com.
31
Издава се от:
Екип:
Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A Бургас, Лазур, бл. 20 office@vijsofia.bg
ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg
ВИЖ! СОФИЯ 2012-2016 ЧАСТ ОТ МРЕЖАТА НА ВИЖ! Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖ 8 000бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в града. Печата се в печатница "Хеликс прес" на рециклирана хартия.
МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕКЛАМА office@vijsofia.bg 0896 804 368 АВТОРИ В БРОЯ Георги Величков Емил Данаилов Марин Бодаков Мая Стефанова ФОТОГРАФИ Carlos Pericas / стр. 6 Michel Ninaber / стр. 11 Георги Величков / стр. 22 Елена Ненкова / стр. 30 Емил Данаилов / стр. 26 Иван Цанов / стр. 14 Марина Петрова mamuri / стр. 15 Радина Ганчева / стр. 16, 17 КОРИЦА Мила Спасова be.net/milaspasova ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJSOFIA.BG Мартин Стайков web@vijsofia.bg
Виж! София
Виж София
vijsofia