Support your local magazine
вицепрезидента му Джей Ди Ванс в Овалния офис. Изненадващата атака на Тръмп и Ванс върху Зеленски включи забележки по облеклото му и въпроса защо не е могъл да сложи “поне сако от уважение”. Същият
въпрос към украинския президент отправи и
журналист на крайнодесен сайт, фаворизиращ Тръмп. От началото на пълномащабната война на Русия в
Украйна Зеленски носи черни, понякога камуфлажни дрехи с герба на страната – знак за съпричастност към
войниците и извънредното положение, в което се
намира страната. “Ще нося костюм, когато тази война
приключи“, беше неговият категоричен отговор тогава.
Той все пак наруши това обещание на срещата на
НАТО в Хага на 23 юни, но с черен блейзър на
дизайнера Виктор Анисимов. Макар и по-официален, блейзърът запазваше милитаристични
със силните на деня, без пълно отстъпление
му.
Това е само един пример как имиджовите решения могат да изместят “сериозните“ новини и да станат повод за разгорещени дискусии. Той подсказва, че зад всеки наш избор за това как се представяме пред света
стои закодиран смисъл и изградена традиция, дори и да не го осъзнаваме напълно, а визуалните послания често говорят повече от думите.
Новият брой на списанието е моментна снимка на
темите, които вълнуват младите и опитните модни
професионалисти. Разговаряме с дизайнери, които развиват марките си в разгара на 20-те си години, както и с хора, които вече имат дългогодишен местен и международен опит зад гърба си. Фокусираме се и
Повече съдържание и разширени материали ще откриете на vijmag.bg
“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура.
Станете патрон на списанието с едократен или месечен абонамент.
Вашата подкрепа е важна за нас. Тя помага не само на развитието на медията, авторите, художниците и фотографите, но и на съществуването на качествена културна журналистика и независим печат в България.
платформи. Това, от една страна, е вдъхновяващо, но от
друга – затруднява концентрацията и
създаването на последователна визия. Вярвам, че най-ценното умение в този
контекст е способността да откриеш и
задържиш своя фокус – това е основата на
изграждането на стабилна идентичност в
модата.
Пулсът на времето
Модата е сложен културен феномен, който
неизменно реагира на случващото се в света.
Тя е отражение на духа на времето (Zeitgeist)
и отговаря на колективната ни нужда да
търсим новото, различното, следващото. Зад
всяка естетическа вълна стоят комплексни
процеси – от носталгия и любопитство до
социални и политически реакции. Това, което
прави модата толкова интересна, е именно тази способност да улови пулса на времето и
да го претвори в материална и визуална култура.
Мегатендеции
Не следя краткотрайните модни вълни, а мегатенденциите. Харесвам посоката, в която
модата се развива – стремежът към естетика, отговорност и устойчивост. В същото време
съм критичен към културата на копиране –тази склонност да се възпроизвеждат визии и “формули”, които са популярни в момента, често води до загуба на индивидуалност и смисъл.
Може ли красивото да е етично
Като дизайнер възприемам устойчивостта не
просто като технически критерий, а като
Имах удоволствието
“Кристо и Жан-Клод“ в Габрово по покана на Маргарита Доровска, в рамките на европейския проект Metamorphosis of Workwear. Основната тема беше вдъхновена от индустриалното наследство на Габрово – градът на
текстила и шевното производство. Проучванията ми бяха насочени към
преосмисляне на работното облекло като
културен обект и носител на идентичност.
Следващият етап е създаването на
артистичен прототип – “униформа“ за
армия от артисти. Този проект ще бъде представен в Германия през септември в рамките на голяма изложба с участието на 18 дизайнери от шест европейски държави: Финландия, Германия, Полша, Франция, Англия и България, която аз, Мариела Гемишева и Невена Екимова ще представляваме.
Гергинов е част от първото поколение дизайнери, завършили “мода” в Националната художествена академия и в момента е преподавател там. През 2009 г. основава бранда Ham&Eggs, а през 2023 г. пише книгата “Методи и техники в обучението по модна илюстрация“.
Образованието и новото поколение
Младите са супер! Силно вярвам в тях. Ако трябва да срaвнявам постиженията им с тези от началото на създаване на специалността, бих казал, че те са “ доста по-напред “ от нас. За мен темата е свързана с образователната система и доколко е ясна визията на една специалност или един преподавател, личност. Когато съществува подобна визия, нещата
вървят в една посока. Чисто човешка разлика в поколенията няма, но възприятията са
различни. Разбира се, промените в социалната и културна среда са доста, като не мога да дефинирам определена естетическа
или идейна линия в работата на новите ни
колеги. Всеки се стреми да стигне до най-доброто от себе си.
Какво формира вкуса
Това е многопластов процес, като определено
виждам носталгия от времето и влияние от
човека, който е възпитавал въпросния млад
дизайнер. Положителното по отношение на
модата е, че мечтаният образ вече не е
обвързан с барокова принцеса. Нашият вкус беше силно повлиян от 90-те години, от
всички културни и социални движения през този период.
Харесва ми как Minoar, Ния Топалова,
дрехата
и работата с хора. За да е
малко по-конкретно, когато започнах да
рисувам, започнах с анимация и илюстрация.
Анимацията беше единствената ми цел до 18-годишна възраст. След това се появи идеята за изкуство в по-широк смисъл.
Скулптурата и идейното развиване на една
тема силно резонираха в съзнанието ми и
започнах да насочвам творчеството си в тази
посока. След завършване на академията започнах да работя в производствена среда
и тогава малко прагматизирах процеса и
крайния продукт. Последва връщане към
анимацията, но в смисъла на сюжетен разказ и сториборд. Този тип линия се появи в
картините ми. В модата винаги съм харесвал
смесване на стилове, смисли и значения, които да обличат тялото или дори да стоят
независимо от него в пространството.
Какво оформя съвременното лице на модата
През последните няколко сезона виждаме тези препратки към 90-те и Милениума. Това
са временни тенденции, които се
преоткриват от младите, повтарят се от
дизайнерите като връзка с миналото
поколение и това, което е възпитало
младежите. Носителите на новото или
търсещите новото примесват тези тенденции с уловени от тях културни или социални измерения, като ги формират в нов тип естетика. Този тип “ нова “ естетика, разбира се, е повлияна и от случващото се в момента.
Световният разпад, липсата на полова
идентичност, масовите културни обмени и т.н. оформиха лицето на съвременната мода. Новите политически и икономически промени, развиващи се в
“Моето мече“ в Музея за декоративно изкуство в Париж представя историята и образа на играчката мече. Тази изложба
завърши с модели, част от колекциите на Мускино и Кастелбаджак. Модата е
изключително важна част от историята на изкуството и е неизменна част от масовата култура.
И все пак какво идва
Тенденциите вече се сменят на месеци, а не на сезони. Тенденциите са като стори в социална медия. Сменят се толкова бързо, че потребителят нито може да ги проследи, нито да ги използва, за да каже или покаже, че е модерен... В този момент могат да бъдат разчетени по-глобалните тенденции. Като артист, за мен тези влияния не са много силни. Ако имам нужда, правя проучването си и ползвам каквото е необходимо. В модата следва отново да се случат деструктивността и пренатовареността (пример за подобно понятие
Жаклин Гочева - Кайл
(byJGK)
От четири години тя развива собствената си линия byJGK, минималистично решена в черно, от време на време и в черно и бяло. Пътят ѝ дотук обаче е многоцветен: израства в Австрия, през годините е работила в издания към медийната група Condé
Nast, била е главен редактор на списанието
Casaviva у нас, завършва едновременно архитектура и публицистика и комуникации в
Берлин, работи като интериорен архитект.
Защо черно
Работя най-вече в черно, защото брандът ми съм самата аз и съответно представлява мен и
естетиката ми. Не го създадох за печалба, а от
любов – затова и не се опитвам да го правя “по-продаваем” чрез цветове, зад които не бих
застанала. Човек на принципите съм. Това не ми дава някаква нужна дисциплина, а просто
непречупен характер, което определено прави работата ми по-приятна, непринудена и естествена.
Неочаквани комбинации
Любим пример от byJGK e копринената ми унисекс риза, която исках да е в по-класическа мъжка кройка, но я скроих оувърсайз и добавих едно странично копче – детайли и минимални промени, които превръщат симетрията в асиметрия, и
класическата – в съвременна дреха, а мъжката – в
дамска, и обратно. Като цяло ежедневното облекло
винаги ми е било по-интересно от това за
специални поводи. Вълнува ме индивидуалността
и комбинациите около нея, как избираме да се
покажем пред света всеки Божи ден. Елементарен
пример за това е как завръщането на високата
талия и панталон тип шалвар от 80-те години се
измества от ниската талия от 90-те, но и двете се
комбинират със съвременни форми на
jessica Gudlowski.
Дизайнер: Дамур Хуанг
поставя нови предизвикателства пред
индустрията, но същевременно отваря широки възможности както за
независимите брандове, така и за утвърдените дизайнери.
Един от най-известните берлински дизайнери на полово неутрална мода е 39-годишният Дамур Хуанг. Роден в
Тайван, той завършва Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен, Белгия, и след стажове при Тим ван Стийнберген
и в Alexander McQueen, пристига с
еднопосочен билет в Берлин през ноември 2011 г. През 2015 г. Хуанг
това никога не ми е харесвало. Винаги съм предпочитал всички да бъдат на едно място – и всички да танцуват, защото обичат музиката“, казва Хуанг.
Една от последните модни колекции на DAMUR носи името Safe Place и има за
цел да позволи на хората да излязат извън ограниченията на собствения си
пол и да влязат, както казва Хуанг, “в съприкосновение с мистерията на “Кит Кат“ – легендарния берлински фетиш клуб.
“Мисля, че Берлин понякога може да бъде много странен. Тук или
себеизразяването. Тя насърчава
по-толерантно и приобщаващо общество.
“Берлин ми даде пространство да забравя
някои неща и да започна наново. Аз не
създавам дрехи за мъже или жени, а за
онези, които живеят на границата – и
отвъд нея“, казва Франциско Ремесал,
дизайнер от Андалусия и създател на
бранда Remesalt. Кариерата на
42-годишния Ремесал започва в Кадис, Испания, където той създава предимно
дамска мода. Днес той се вдъхновява
главно от младите хора по берлинските
улици, които “рушат установените правила
и прекрояват реалността, играейки с
половата си идентичност“.
Един от основните
двигатели
изградят
по-лоялна потребителска база. За много берлински дизайнери, работещи в
сферата на полово неутралната мода, по-важна обаче остава инклузивността
на бранда, а не просто привличането на нови клиенти.
“Изработвам всяка дреха поотделно, често само в един размер. Обикновено ги правя по-големи, за да могат да бъдат
пробвани от повече хора“, казва Ремесал. “След това създавам самата
дреха според индивидуалните нужди.
Z, което
активно поставя
под въпрос тради-
ционните бинарни
полови роли.
Според проучване на маркетинговата
агенция Bigeye от 2021 г. 50% от
представителите на поколението Z смятат традиционните
Почти всички артикули на Remesalt се
произвеждат в Берлин, с брокат, доставян от френски производители.
Според Ремесал освен да преосмислят
границите на пола в модата,
дизайнерите трябва да поставят под
въпрос и разточителството, което е
характерно за голяма част от
индустрията. Устойчивостта е приоритет
за много от берлинските дизайнери на
полово неутрална мода. Например
DAMUR използва изключително
качествени материали, но издига концепцията за устойчивост на съвсем
друго ниво.
обяснява Хуанг.
Освен това дрехите ни винаги се произвеждат локално.“
Голяма част от продукцията на DAMUR се създава в Полша, като Хуанг подчертава, че работниците получават заплащане според германските стандарти. Причината за това решение е практична – почти никоя германска компания не би поела производството на толкова ограничен брой артикули.
Италианският дизайнер Бернардо Сантарели също произвежда дрехите си в Полша.
“Дрехите ни се шият в един малък цех в Познан, където работят жени с различна степен на инвалидност. Опитвал съм да работя с берлински производители, но никой от тях не е толкова постоянен и затова имаме проблеми“, казва той.
46-годишният италианец пристига в Берлин преди 20 години, привлечен от електропънк сцената. Известно време се занимава с музика под псевдонима Noisy Pig и през 2017 г. основава бранда
IMPOPSIBLE, който по негови думи “съчетава грубата декадентност на
берлинската архитектура с елементи от
поп авангарда.“
“Беше ми трудно да намеря дрехи за сценичните си изяви и постепенно започнах да шия костюми за себе си. След това изкарах стаж в два берлински
лейбъла, където усвоих основни
Доротеа Томситс от Hédoné. “Освен това не вярвам, че някой някога ще има цял
гардероб само с мои дрехи за всеки сезон.”
30-годишната Томситс е родена във Виена и напуска Австрия на 18 години. Първо се установява във Фрайбург, Германия, после учи мода във Франкфурт, а накрая се
озовава в Берлин. През 2020 г. тя основава
компанията Hédoné – инклузивен бранд, който цели да промени начина, по който
хората се обличат, като позволява на хора
с женска конструкция на тялото да носят
дрехи, скроени за мъже, и обратното.
“Надявам се някой ден да спрем да говорим за мъжка и женска мода, защото тази граница вече не е необходима. Това е
моето желание за бъдещето. Всички сме хора – защо трябва да обръщаме
внимание на това дали сме мъже, жени или нещо друго?“, казва Томситс.
Дизайнерката Айгерим Усабаев, основателка на бранда Kolo Berlin от 2019 г., също смята това разделение за
изкуствено. Първоначално тя планира да
създаде само една колекция, а не цял бранд, но бюрократични пречки в
Германия я принуждават да промени
плановете си. Родена в Казахстан и
израснала в Германия, Айгерим признава, че винаги се е намирала между две различни култури, сред хора в постоянно
движение.
“Създадената от мен колекция трябваше да постави под въпрос традиционните норми в модната индустрия, която
произвежда предимно мъжки и женски дрехи. Смятам, че това вече не е
необходимо, защото тези граници
съществуват единствено в главите на хората. Истинският въпрос днес е защо, когато видим някой на улицата, трябва
задължително да го мислим като мъж или жена?“, пита Айгерим.
Докато полово неутралната мода се утвърждава не като мимолетна тенденция,
дълбоко преосмисляне на това
Дизайнер: Доротеа Томситс
индустрия преживява тих момент на революция. Най-новата глава в нейната история не се пише с шокиращи силуети, а чрез почти незабележими
промени – бутиците премахват
разделението между мъжки и дамски секции; луксозни брандове предлагат необвързани с пол колекции, а едно ново поколение вече не се пита дали дрехите са създадени за него,
NELEPA
Онова, което Николай Димитров и
Владимир Тодоров казват, че създават с
Nelepa (@nelepa2020), е не просто бранд,
а усещане. Графиките и различните
тениски, суичъри, жилетки и шапки са
естествено продължение на
приятелството и общите им интереси. Не
следват определена естетика, а по-скоро
се стремят да правят това, което ги
стимулира и вдъхновява визуално.
Получава им се и доказателството е, че
ако се озовете сред скейтъри или на
някой ъндърграунд концерт в София, е
вероятно да сте заобиколени от Nelepa
атмосфера, в която всеки втори носи
техния отличителен белег и това е заявка
за принадлежност. Докато Николай се
затруднява да опише сам себе си,
Владимир уточнява, че е на 31 години от
София и търси сериозна връзка със
заможна жена, склонна да подпомогне техния бизнес.
ИДЕЯТА
Николай: Наскоро ми попадна идеята за 3-те процента. Това е да вземеш нещо
вече измислено и направено и да
добавиш от себе си 3%. Това е
достатъчно, за да го поднесеш по различен начин.
ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЗИ
Николай: Брандът не означава логото или
дрехата. Брандът е да усетиш нещо или някаква емоция да влезе в теб. Вече много се говори за това, че всеки човек е собствен бранд.
Владимир: Не сме си поставяли за
ни визия.
СМЕЛИТЕ ПРОБИ И ГРЕШКИ
Николай: Да шием в Китай.
Владимир: Най-смелото към този момент е
да намерим време и сили да завършим скейт видеото, върху което работим от известно време, по начин, по който да успее да обогати скейт културата в
България.
ХОРАТА ПОД ДРЕХИТЕ
Николай: Дрехите казват много за човека и
дали уважава себе си. Има и математика, малко геометрия и емоция.
Владимир: Хората, които носят нашите
дрехи, са основно нашите приятели и техни подобни.
Николай: Това поколение е всичко от 60-те до днешни дни в едно. Вече няма метъли срещу скейтъри.
НОВИТЕ
Николай: Кръгът около reality.psd. Сега има и вълна от млади rock and roll групи и покрай тях се завърта някаква общност.
Владимир: Всяка година тръпна в очакване за новия популярен бранд за улична култура, който внезапно и мимолетно завладява сърцата на публиката. Reality Romance е нещо, което се откроява и си струва да се следи.
ALEXANDER SPADE
Вдъхновява го американската рап и хип-хоп сцена, с която израства. Мечтата му надделява и за да се отдаде изцяло на модния си бранд, прекъсва дори дълго планираното си следване във Виена. Описва себе си като целеустремен и креативен човек, а дисциплината и постоянството в изграждането на Alexander Spade отдава и на спортовете, които заемат голяма част от живота му, като професионален волейбол, тенис, а в последно време най-вече баскетбол. СОБСТВЕНИЯТ ПОЧЕРК
Ценностите и естетиката, които стоят в основата на Alexander Spade, са устойчивост, автентичност и качество. Визията на марката често се променя –някои колекции са по-минималистични, други – по-артистични и провокативни. Това зависи много от моето вътрешно състояние, от настроението ми в момента, дори понякога и от времето навън. Вярвам, че модата трябва да бъде в синхрон с личността и с емоциите, които носим. Това, което според мен отличава Alexander Spade, е постоянството, стремежът към развитие и автентичността. Не следваме сляпо тенденции – опитваме
РАП СЦЕНА
Япония беше моя мечтана дестинация от
дълго време. Възхищавам се на тяхната
култура, възпитание, усещане за стил и
внимание към детайла. Пътуването ми
дотам беше с ясна цел – да се срещна с
хора от модните среди, да се вдъхновя и да
видя отблизо един друг свят.
Имах честта мои дрехи да бъдат носени от
изпълнители като RealestK, Lil Pump, Lil Gotit
и други. А когато виждаш нещо, създадено
от теб, да се появява на сцена или пред
огромна публика – усещането е
неописуемо. Това за мен е доказателство, че няма значение откъде идваш – ако
влагаш сърце, постоянство и работиш
целенасочено, рано или късно трудът ти ще бъде забелязан.
ЕЗИКЪТ НА ДРЕХИТЕ
Дрехите и стилът на човек казват много за
това с коя общност се асоциира, какви са
интересите му и доколко е отворен към
новото и различното. Начинът, по който се
обличаме, е като огледало – той показва кои сме или кои искаме да бъдем. Хората, които
носят Alexander Spade, са предимно млади, самоуверени личности, които искат да се открояват. Това често са хора, свързани със streetwear културата, с хип-хопа и рапа – но
по-важното е, че са личности, които не се страхуват да изразят себе си.
че са научили повече за процеса на създаване на дрехи, докато
е ценен инструмент, но не е решаващ.
ДЕМОДЕ Е ЕДНООБРАЗИЕТО
Модата се движи в цикли – често това, което е
днес, е било актуално и преди години. Затова понякога е трудно да
определиш нещо като “демоде” в класическия смисъл. За мен най-демоде е еднообразието. Смятам, че човек трябва да се стреми към
промяна, да експериментира и да излиза от зоната си на комфорт. Аз самият избягвам да правя еднотипни дрехи прекалено дълго време, защото в един момент започват да ми се струват скучни. Модата трябва да изненадва и да вълнува.
20 ГОДИНИ НАЗАД В БЪДЕЩЕТО Трудно ми е да си представя точно как ще изглеждат дрехите след 20 години. Модата е непредвидима, а понякога
NERONE
Георги
имат характер, но не се натрапват. И до днес работи главно сам, но с леки изключения като колаборации с дизайнери и помощ от приятели. Казва, че обича живота и добрите партита, а основното, с което иска да се асоциира Nerone, е честността.
EMBRACE THE CHAOS КАТО МОТО
Животът често е хаотичен. Приех, че не всичко ще бъде под контрол и това ми даде свобода. Хаосът понякога ражда най-истинските неща.
МОТИВАЦИЯТА
Мотивацията
и брандовете, които следях като малък. Исках да създам
ХАОС (@xaoc_co) се ражда от нуждата на дизайнера и креативен директор на марката Камелия Гавазова, редом с Момчил Гавазов (HIKET) и Мартин Анатолиев, от минималистично облекло с високо качество, комфортен дизайн, но с авангарден привкус.
Всестранно развити, леко луди и достатъчно дръзки, всички те са тясно свързани с клубната култура. Стремят се дрехите им да са максимално устойчиви, като минимализират въглеродния си отпечатък, използват местни партньори в производството, подбират качествени материи, използват само
рециклирани и рециклируеми опаковки, а често
предлагат и pick up локации за поръчките.
НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ХАОС
Всеки носи поне малко хаос вътре в себе си. Повечето хора цял живот се опитват да го скрият и подредят. Истината е обаче, че трябва да му даваш свобода от време на време. И ето тогава се раждат
красиви неща и невероятни спомени.
ОТЛИЧИТЕЛНИТЕ БЕЛЕЗИ
Оказа се доста трудно да намираш дрехи, които да са хем с изчистен дизайн, хем да впечатляват; да са с
високо качество, но на резонна цена; които да
изглеждат добре и на “моделско тяло”, и на всяко друго – също. Затова си ги направихме. Отличават ни
кройките и дизайнът, които са плод на
въображението на Камелия. Шием си всичко и не
използваме нищо готово. Определено доста се
различаваме от стандартния streetwear.
КОГАТО ДРЕХИТЕ ГОВОРЯТ
Хората, които носят нашите дрехи, са свободолюбиви, обичат да се чувстват и изглеждат добре, където и да са и са доста авантюристични. Не
им пука особено за чуждото мнение, в някакъв смисъл бих ги определила
естествени винтидж
тъкани и влакна – предимно домакински
текстили като одеяла, завеси и покривки – и ги превръща в единствени по рода си дрехи.
Чрез принципите на ъпсайклинга (създаване на дрехи от употребявани текстилни
материали), тя не само вдъхва нов живот на
старите вещи, но и активно се стреми да
намали отпадъците, да опази ценни ресурси
и да се противопостави на доминиращата
култура на изхвърляне.
Откриваме я в ателието ѝ в Лос Анджелис,
където преди три години я отвежда
желанието ѝ да бъде с любимия човек и
вълнението да опознае тази част на света.
Какво Ви привлече към ъпсайклинга, рециклирането на материали?
Удоволствието, което ежедневно изпитвам от
процеса на ъпсайклинг, се корени в
креативността. Понеже материалите, които
използвам, са в ограничено количество –
най-често само един-два метра – се налага
да бъда много изобретателна. Всяка кройка
трябва да е предварително изчислена, така
че материалът да стигне. Няма място за
грешки, което ме кара да работя прецизно.
Тъй като се старая да използвам целия
наличен материал, често съм изправена пред
пъзел – например, дали да направя късо палто с дълги ръкави или дълго палто с къси.
Целият процес ми дава и друго удоволетворение. Потреблението
е била счупена на няколко парчета и внимателно залепена,
материали, с които да работя, се вдъхновявам от качеството на античните и винтидж платове. Много често те са ръчно изработвани, тъкани или декорирани. Обичам да работя с естествени материи, но разбира се, изкуствените също заслужават преработване, защото именно те са тези, които не успяват да бъдат рециклирани и допринасят за замърсяването най-много.
Разкажете повече за Вашия работен процес – от намирането на материали до завършването на продукта?
Намирането на добри материали за работата ми е предизвикателство.
Свързано е с голяма доза случайност, много обикаляне по магазини втора употреба и още повече онлайн търсене. Най-трудната част е подновяването на материала. Всичко бива старателно почистено и дезинфекцирано, след което
фона на политическите и обществените сътресения от
последните няколко години, темата за рециклираното, въобще “зелената“
тема отиде някак на заден план.
Усещате ли, че по-скоро правим стъпка назад в потреблението си, вместо вече да сме се научили да го
контролираме по-добре?
Темата с рециклирането никога няма да
бъде завършен проект, понеже смятам, че тя е процес. Дори символът за
рециклиране е движение (стрелки в кръг).
Интересът към рециклирането понякога ще се повишава, а друг път ще намалява.
Според мен важното е ние като индивиди и като част от глобалното общество да
правим колкото можем в посока
рециклиране и зелени практики. Да
даваме максимума от себе си. Този
максимум, разбира се, ще бъде различен
всеки ден.
Била сте на редица фестивали, сред
които култовия Burning Man. Повлия
ли фестивалната култура на визията
Ви за облеклото, което създавате, и мислите ли, че фестивалната мода
може да бъде двигател за
по-широкото приемане на устойчивия
дизайн?
Със сигурност фестивалната култура
повлиява стила на изделията ми.
Смелостта, с която хората избират облеклата си на фестивали, е впечатляваща,
селекция от устойчиви брандове. Бих
казала, че ние като нация имаме добра
култура за грижа за личните ни вещи и
дрехи. Почти всеки има баба с гардероб със
страхотни
маркетингови стратегии и реклами, че ви трябва нещо от тазгодишния цвят на сезона или че някой дизайн е “на мода“. Няма нищо по-модерно от доброто качество и личния ви стил. Не ви трябват много
Избирайте малко, но качествено и се грижете за вещите си така, както се грижите за себе си. Всеки продукт, който
потребяваме, става наша
ПОПКУЛТУРНИ ШЕВОВЕ
политическите и обществените промени, да си взаимодейства с другите изкуства, какви нови влияния влизат в нея хронологично и какви маркери използваме, за да отделим периодите (Гемишева вижда потъването на “Титаник” като символичния край на Бел епок, а Първата световна война – като същинския такъв). В разказа често има примери от киното, изкуството
Във визията на дизайнери като Сен Лоран винаги е имало
знак за равенство между изкуство и мода. Във всички описани от нея етапи модата е
продукт от взаимодействието между вкусове, навици, периоди на изолация или
глобализъм, осъзната или неосъзната
идентичност. Лице на проекта и на
тенденциите през отделните десетилетия е
певицата и модел Ива Янкулова, към днешен
момент повече позната с музикалните си изяви.
“Гласовете на модата” (изд. “Нов български
университет“, 2025) на модната дизайнерка и създателка на платформата с близо 20-годишна история “Иван Асен 22” Нели Митева поглежда фокусирано върху българската модна сцена.
Антологията е изградена от интервюта с 30
активни представители на първото
професионално образовано поколение модни дизайнери в България. В нея Митева също така очертава плюсове и минусите на
средата, често в парадоксална симбиоза. От
опасността от липсващия обмен между
поколенията автори през съвременните
влияния от природата, науката, киното и
архитектурата, до начина, по който
политическите и обществените сътресения
също дават своя принос. Например в книгата
дизайнерката Даниела Иванова разказва как
недоимъкът през 90-те години кара майка ѝ сама да шие дрехите за семейството и това
съответно я подтиква да навлезе в
професията,
конгломерати. Търсят се все повече варианти за рециклиране и се увеличава интересът към дрехите втора ръка”, казва Диляна Иванова от Off Limits. Повече по темата в книгата разказва Яна Дворецка от бранда
устойчива мода YOD: “Бавната мода е
антитеза на консуматорското общество. Смисълът ѝ е “купувай по-малко, но
по-качествено.”
Книгата търси и отговор дали може да се
говори за “българска сцена” и той е по-скоро “да”, особено в моментите, когато
Както пише на задната корица, имаме поколение с ясна визия, което работи “чрез осъвременяване на корените и традициите ни. Без заемки и copy-paste.”
“В момента всички дизайнери имат поглед над целия свят, но съвкупността от всички детайли като географско разположение и обкръжаваща среда, история, манталитет ни помагат да запазим своята автентичност”, казва дизайнерката и илюстраторка Анелия Антова.
“Гласовете на модата” съдържа и примери от колекции на всички включени автори. Това е
Филм: Phantom Thread
мрачния Лондон, е и поредната продукция, в която сили обединяват режисьорът Пол
Томас Андерсън и композиторът Джони
Грийнууд (Radiohead, The Smile). В
контекста на филмографията на Андерсън,
филмът е и продължение на тягостната
атмосфера в пост-военната епоха на
средата на ХХ век, която той изгради съвършено в The Master (2012).
В България Phantom Thread може да се
гледа в HBO Max.
Подкаст: Fashion Neurosis
Бела Фройд е модна дизайнерка с повече
интересна семейна история: тя е дъщеря
на художника Люсиен Фройд и правнучка
на невролога и “баща” на психоанализата
Зигмунд Фройд. Името на подкаста ѝ,
започнал през есента на миналата година, се заиграва с тази семейна история: във
всеки епизод тя отключва вратата на
студиото и интервюира определена
личност, като разговорът наподобява сеанс.
Изложба: Art and Fashion: Statement Pieces в Лувъра
степен инициатор на тази стъпка е Оливие
Габе, главен куратор в музея и директор на
департамента за декоративни изкуства, който вижда невъобразимо много връзки между тенденциите в модата, интериорите и изкуствата през вековете. На показ са дрехи от времето на Средновековието и
Византийската империя, селекцията преминава през XVIII и XIX век и стига до наши дни. Изложбата може да се види до 25 август.
Албум: David Bowie – Scary Monsters (And Super Creeps)
Албумът от 1982 г. рядко е цитиран като един
от най-добрите на Боуи, може би защото дава път на по-малко експерименталната му фаза през 80-те. Но в него са някои от най-големите му хитове: едноименната
песен, Fashion и Ashes to Ashes. От днешна гледна точка
10—20/07/2025
Мадона“. Burgas Corner и BIFF Black Sea ще поставят фокус върху кинематографични гласове от региона – акцент, който даде началото и на самия
burgas interna tional film festival
12-18 july 2025
Фотограф: Miriam Rosas
Пътят на Десислава Терзиева в
изкуството идва сякаш случайно.
Започва, докато следва политически науки в Оукланд. Първо с колажи от
от списания, които прави, за да
информацията, която
но без нуждата от думи.
с
автентичността, продиктувани от
дистанционната връзка с родината, която семейството ѝ заменя с живот в САЩ още през 90-те години. Говорим си за това дали емоционалният багаж на артиста, израснал далеч от България, е различен, защо
текстилът е крайъгълен в нейните творби и кои са най-провокативните и неочаквано развили се външни намеси, които е създала.
Спомняте ли си най-ранните си съзнателни стъпки в изкуството?
Единственият час по изкуствo, който съм
посещавала, беше задължителният в
основното училище. Спомням си, че
рисувахме автопортрети и правихме колажи от стари списания. Спечелих награда за най-добър портрет, а майка ми запази някои от колажите, но дотам стигна всичко. Много
години по-късно, докато учех Политически науки за бакалавърска степен, започнах несъзнателно да режа списания като Time и National Geographic. Правех колажи, вдъхновени от нещата, които учех. Бях изненадана колко силно може да бъде едно просто съпоставяне на изображения и
заглавие – как може да изрази нещо директно и емоционално.
В какъв момент решихте да направите завой от правото в образованието си?
Започнах да правя и споделям колажите си онлайн – в Tumblr и Flickr. Влюбих се в
създаването на изкуство още преди да знам какво е изкуство, дотолкова, че напуснах юридическия факултет след първата година.
очакване, преживяване, размисъл, копнеж.
Ви?
Ежедневието, обкръжението ми и хората в живота ми – минали и настоящи – оформят работата ми. Желание да запазя един момент. Желание да споделя шега, гледна точка, тайна. Желание да свържа неща, които изглеждат несвързани. Любопитство да откривам нишки, които минават през всичко.
Как носталгията по родината и новите възможности се смесват във Вашите работи? Какво е да наблюдаваш типични за българската култура особености, когато ги виждаш от дистанция?
Българското е във всичко,
мистерия, възможност за творчески
подход. Мексико Сити – вълнение, бъдеще, предизвикателство, вдъхновение. И такос. Всички те имат специфичен
естетически характер, който подхранва работата ми.
Над какво работите в момента и какво
предстои непосредствено след края на този разговор?
Имам марка дрехи Paid Actor, с която се занимавам от много години. Винаги е бил малък проект, който ме е вълнувал –
правенето на нови дрехи от стари,
намерени в магазините за втора употреба.
Този септември ще я рестартирам с реално
производство на колекция – вълнуващо
развитие. Също така стартирам марка за
интериорен дизайн Kimera Atelier с
партньор в Мексико, фокусирана главно
върху скулптурни лампи, изработени от хартия. И накрая, работя по самостоятелна
изложба в Мексико Сити в края на
октомври, съставена от изцяло нов набор
от творби. А сега ще сготвя вечеря.
Love &o ther drugs. 2025
ИЗДАТЕЛ
Камелия Величкова
ВОДЕЩ РЕДАКТОР Светослав Тодоров
РЕДАКТОР Мая Стефанова
КОРЕКТОР Иван Димитров
ФОТОГРАФ Боряна Пандова
РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg
Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com
Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg
АВТОРИ В БРОЯ
Йордан Тодоров
Камелия Величкова
Мая Стефанова
Светослав Тодоров
ФОТОГРАФИ
Ангел Захаринов I стр. 10
Антония Бъръмова I стр. 4
Владислава Григорова I стр. 3
Даниел Димитров I стр. 12
Кристиян Арсов I стр. 11
Минко Минев I стр. 4
Михаил Новаков I стр. 8, 24
Наньо Наньов I стр. 6
Miriam Rosas I стр. 32 – 35
Lir Aroyo I стр. 2
КОРИЦА
Десислава Терзиева
От серията If a Tree Falls In a Forest and No One Is Around To Hear It, Does It Make a Sound?, Детройт 2020 dessislava.xyz
“ВИЖ!“
Александра Недева
Андреа Попйорданова
Ася Мункова
Биляна Брайкова
Богомил Шопов
Благовест Йорданов
Боря Шапшалова
Вероника Аристархова
Вероника Белчева
Владимир Драгоев
Гергана Георгиева
Гергана Рабаджийска
Деметра Георгиева
Даниел Томов
Деница Димитрова
Десислава Станчева
Димо Господинов
Еви Карагеоргу
Екатерина Ангелова
Елица Иванова
Жени Дечева
Златина Димитрова
Златомира Тодорова
Ива Мечкунова
Ина Добрева
Йордан Жечев
Лора Йорданова
Любомир Бабуров
Любомир Попйорданов
Мария Байчева
Мария Манолова
Марина Матеева
Мария Змийчарова Мария Вълкова
Мина Карабахчиева
Николай Иванов
Петър Стоянов
Рая Раева
Светина Уейгант Светлана Апостолова
Светла Дамянова Светлозара Христова Теодор Ушев
Цветан Цонев Ценко Христов Явор Димитров Ashira Morris iniakick
