мисли
Брой 1, Година 1 (2012) ако римата „гладка-ядка” е „апетитна” и при рециталите си авторът Г. Константинов я натъртва с особено упоение, аз ще попитам възможно ли е по-голямо несъответствие, след като ореховата ядка е образец за неравност и винаги е кафява?
Да провокираме обратната връзка или за кого бием тревогата Орлин Стефанов В интернет е трудно, а без интернет – още по-трудно. (Неизвестен съвременен анонимен никнейм) Понякога чета съвременни поети, които са твърде рекламирани, и недоумявам. Това ли е предназначението на литературата? Да задоволява съчинителски амбиции, да се трупат заглавия, които будят конфузни усещания? Боя се, че примерите могат да са твърде много, но ще спомена сравняването на бялата кожа гладка с … орехова ядка. Но
20
Разбира се, от екрана на телевизора ни заливат далеч по-скандални имитации. Като с комичното се приравняват пъченето на неприлично затлъстелите актьори, преправянето им на похотливи махленки, грубото гримасничене, непристойните намеци. Парадоксът е, че няма кой да бие тревога, няма цензура срещу безвкусицата, а свирепства отрицателната селекция. В политиката тази проверка се осигурява чрез свободните избори, които пресичат желанието на веднъж добралите се до властта хора да продължават пребиваването си в нея. А има и задължителна мандатност за възлови постове. В бизнеса проверката е найкатегорична заради финансовите измерения, дадени са правила срещу монополното положение и картелните споразумения. Задължителни са публичните процедури, следи се за конфликти на интереси. Не че предписанията винаги се спазват, но нарушенията са под наблюдението на неправителствени организации, на независими медии. Уви, в сферата на литературата, културата, изкуството нещата са оставени на „откуп” на изключително затворени и недиалогични вътрешни кръгове. Няма регламентация за проветривост и сменяемост на експертите. А даже преди демократичните промени имаше норма материалите, които се поместват в даден печатен орган да не са само на редакторите. Повече от половината статии трябваше да