Provo #7 by PROVO BG

#7 ПРО ТЕСТ Година 2 (2013)

/ Списание с послание

/ Списание с послание Брой 7, Година 2 (2013) www.provo.bg Редакция

Фотографи на броя

Стилян Манолов – директор Владислав Христов – редактор

Арслан Ахмедов Басам Ал Бадер Васил Гарнизов Вера Гоцева Владислав Христов Димитър Кенаров Диди Стефанова Ивайло Захариев Иван Чохаджиев Радич Банев Сиъ Фонсека Стоян Николов Яница Радева Bogdan Stoyko Project Arts Centre Dublin Tatyana Photography

Автори на броя Дона Пиедад Катерина Васева Татяна Чохаджиева Хайри Хамдан

Гости на броя Александър Мануилов Амалия Аббас Амет Улуг Владислав Христов Димитър Кенаров Иван Ланджев Манол Глишев Мартин Христов Милена Михайлова Михаил Димов Нидал Алгафари Светла Енчева Фернандо Дел Поцо Цветелина Орешкова

Тема на броя ПРО ТЕСТ Тема на следващия брой БИО Тема на по-следващия брой БЪЛГАРИ (ОТ СТАРО ВРЕМЕ) Отговорен редактор за брой 6: Стилян Манолов

СЪДЪРЖАНИЕ НА БРОЯ: провъзгласи

СВЕТЛА ЕНЧЕВА: СЕГАШНИЯ ПАРЛАМЕНТ ГО ИМАМЕ, ЗАЩОТО СМЕ ДОПУСНАЛИ ДА СТАНЕМ ТАКИВА Интервю на Стилян Манолов със Светла Енчева

проводник

/12

МИХАИЛ ДИМОВ: ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА ИЗИСКВА НАДРАСТВАНЕ НА РОДОВОТО МИСЛЕНЕ

Интервю на Стилян Манолов с Михаил Димов

промисли

/20

РУСЛАН ТРАД: СИРИЯ БЕЛЕЖИ ВТОРИ МОДЕЛ НА АРАБСКАТА ПРОЛЕТ

Интервю на Стилян Манолов с Руслан Трад

НИДАЛ АЛГАФАРИ: НАЙ-ДОБРОТО, КОЕТО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ Е ДА ПОТЪРСИМ ПРИЯТЕЛСТВОТО МЕЖДУ ДВАТА НАРОДА

Интервю на Стилян Манолов с Нидал Алгафари

АМЕТ УЛУГ: ХОРАТА СЕ УБЕДИХА, ЧЕ МОГАТ ДА НАЛОЖАТ ПРОМЯНА Интервю на Мар Го с Амет Улуг

МАРТИН ХРИСТОВ: В СЛЕДВАЩИЯТ ПАРЛАМЕНТ – ПОВЕЧЕ ОДУХОТВОРЕНИ ЛИЦА И ПОМАЛКО НЕЧЛЕНОРАЗДЕЛНИ ИНДИВИДИ Интервю на Стилян Манолов с Мартин Христов

/72

провидение

ИВАН ЛАНДЖЕВ: ГРАЖДАНИНЪТ НЕ БИВА ДА Е ЗРИТЕЛ ПО ДЕФИНИЦИЯ

Интервю на Стилян Манолов с Иван Ланджев

пространство

/78

ДЕНЯТ ПРЕДИ НОЩТА, В КОЯТО НИКОЙ НЕ ЗАСПА Катерина Васева

пропътуване

/84

ДИМИТЪР КЕНАРОВ: ГЕЗИ ПАРК БЕШЕ ЛИЦЕТО НА НОВА ТУРЦИЯ В МИНИАТЮРА

АМАЛИЯ АББАС: АКО НЕ БЪДЕ ИЗГАСЕН НАВРЕМЕ, ПЛАМЪКЪТ В СИРИЯ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ОГРОМЕН ОПУСТУШИТЕЛЕН ПОЖАР

Интервю на Стилян Манолов с Димитър Кенаров

Aббас

СИРИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФОТОГРАФА БАСАМ АЛ БАДЕР

Интервю на Стилян Манолов с Aмалия

пробектив

/92

ГЕЗИ ПАРК ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА СТОЯН НИКОЛОВ ПРОТЕСТИТЕ В БРАЗИЛИЯ ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА СИЪ ФОНСЕКА 2+2=5 Е ВЯРНО, КОЛКОТО КРАСИВ = КОНТРАПРОТЕСТИРАЩ Татяна Чохаджиева

профили

БЛИЦ. ЕПИЗОД 7 ФЕРНАНДО ДЕЛ ПОЦО: СВОБОДАТА НА ЧОВЕК ОБРАТНО ПРОПОРЦИОНАЛНО НА СИЛАТА НА ДЪРЖАВАТА Интервю на Оля Боянова с Фернандо Дел Поцо СИРИЙСКАТА КРИЗА – КРАЧКА НАПРЕД – ДВЕ НАЗАД Хайри Хамдан

/214

ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ: ВРЕМЕТО ИЗИСКВА ОБЩИ ДЕЛА

Интервю на Стилян Манолов с Владислав Христов

про100

/224

МИЛЕНА МИХАЙЛОВА: СВОБОДАТА В БЪЛГАРИЯ, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЕ Е НА ВЪРХА НА КОПИЕТО НА ДОН КИХОТ Интервю на Стилян Манолов с Милена Михайлова

прозрение

/202

просъществуване

произход

/220

МОТОТО НА БРАЗИЛСКИЯ ФЛАГ ГЛАСИ: „РЕД И ПРОГРЕС“, НО СЕГА ВСИЧКИ НА УЛИЦАТА НОСИМ ПЛАКАТИ, В КОИТО ИЗИСКВАМЕ „РЕД В ПРОГРЕСА“ Дона Пиедад

/230

АЛЕКСАНДЪР МАНУИЛОВ: И ЗАД НЕЯ ОСТАНА ЕДНА ЧЕРНА ДУПКА Интервю на Стилян Манолов с Александър Мануилов

пропозиция

/238

МАНОЛ ГЛИШЕВ: КОГАТО САБЯТА Е НАД ГЛАВАТА ТИ, ГЛАВАТА ТРЯБВА ДА Е НАЙВИСОКО ВДИГНАТА

Интервю на Стилян Манолов с Манол Глишев

ЦВЕТЕЛИНА ОРЕШКОВА: ПРОТЕСТИРАМ СРЕЩУ ЛЪЖАТА, ЧЕ ЖИВЕЕМ В СВОБОДНА И ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА Интервю на Стилян Манолов с Цветелина Орешкова

възгласи

видение

СВЕТЛА ЕНЧЕВА: СЕГАШНИЯ ПАРЛАМЕНТ ГО ИМАМЕ, ЗАЩОТО СМЕ ДОПУСНАЛИ ДА СТАНЕМ ТАКИВА Интервю на Стилян Манолов със Светла Енчева Светла Енчева е магистър по философия от СУ „Св. Климент Охридски“, била е и асистент по социология в ЮЗУ „Неофит Рилски”. В момента е анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, води свой блог, занимава се със защита на човешките права, има силна гражданска позиция против дискриминацията и активно участва в борбата с корупцията в образованието. Какво, според теб, изкара хората на улицата?

Брой 7, Година 2 (2013)

Прехвърлянето на границите на моралната поносимост. А те бяха прехвърлени, когато властта показа, че не забелязва, няма предвид общественото мнение и затова дори не изпитва потребност да се скрие, подменяйки политическото с олигархически и мафиотски интереси. Тази подмяна не е нещо ново за България. Но прикриването й, макар и неособено успешно, създаваше среда на относителна търпимост. Мнението ти за опитите да се квалифицират протестите? Нормално е хората да се опитват да си обяснят случващото се в социалния свят. Нормално е също така да го правят, изхождайки от личните си ценности и интереси. Нормално е да се опитват да построяват интерпретации, в които собствената им гледна точка е представена във възможно по-добра светлина. Това важи както за онези, които одобряват протестите, така и за онези, които не ги одобряват. Още повече, че протестът е разнообразен и позволява множество

възгласи интерпретации. Също така е нормално и човешко различните интерпретации да се опитват да манипулират протеста. Въпросът е доколко протестът ще си позволи да бъде манипулиран, доколко ще допусне да му се измести центърът. Въпреки разнообразието, целта е една – оставка на правителството и нови избори. Независимо дали отделният протестиращ се възприема като „представител на активната средна класа“ или като анархист, като десен или като ляв, като „красив“ или като „грозен, беден и умен“, както се беше самоописал един приятел – участник в протеста, и т.н. Опитите да се подмени тази цел с друга – мажоритарни избори, нова Конституция на България, безусловен базов доход и т.н., засега не са особено успешни. Надявам се, че систематичните опити целта на протеста да се размие ще продължат да бъдат неуспешни. Медиите в Турция и в България, както и полицията в последните дни, се опитват да скрият истинската ситуация, толкова ли е недопустимо за някои правото ни да живеем достойно? Когато властта се е докарала дотам в ерата на информацията да прикрива очевадни истини, тази власт има сериозен проблем. Тук вече не става въпрос за интерпретации, а за факти, които могат да бъдат проверени, като например броя на протестиращите. Ако властта не съществува заради гражданите си, тя съществува единствено заради себе си. И си затваря очите, за да не види онова, което би трябвало да е оправдание на съществуването й. В момента текат аналогични на България процеси и в две големи държави – Бразилия и Турция, там протестите ескалираха. По-интелигентни, по-търпеливи или пострахливи сме? За да можем да се сравняваме, трябва да сме поставени в еднакви условия. За разлика от турската полиция, българската досега

www.provo.bg в рамките на настоящите протести не е получила заповед да упражнява насилие върху протестиращите. Целта е да се изморим да протестираме и безславно да идем на село, на море или кой от къде е, а не да ставаме жертви за правдата и герои. При много от нас физическото изтощение вече си казва думата. В тази ситуация е нужно да продължим да бъдем търпеливи. Но и интелигентни – трябва непрекъснато да се измислят нови и нови форми на протест, които да притесняват властта все повече. Може ли чрез мирен протест тук да извоюваме позагубеното си достойнство? Смятам, че е добре да се учим на мирен протест. Придобиваме умения, които ще ни помогнат да бъдем коректив на властта и във времена, които не са протестни. Отделен въпрос, че лично аз съм по душа пацифист, не съм фен на физическото насилие, особено, ако трябва да го упражнявам аз. Предпочитам мен да набият, но най-добре никой никого да не бие. Даже не мога да скандирам лозунги, които са обидни към някого, дори да протестирам срещу него. Що се отнася до „позагубеното достойнство“, и двете думи в тази формулировка ми причиняват известен дискомфорт. Първо, думата „достойнство“ може да се тълкува по различни начини. Често пъти се говори за „национално достойнство“ с един националистически маниер, който ми е дълбоко противен. Много от призоваващите към „национално достойнство“ си представят едни ми ти бойни и силни българи, които си „разчистват сметките“ с етническите турци, с ромите, с различните, с чужденците… Предпочитам, когато става дума за достойнство, да имаме предвид „достойнство на личността“. На всеки човек – защото е човешко същество. Единствено в този смисъл – да, протестът е в защита на човешкото достойнство, правото на каквото очевидно не ни се признава от в момента управляващите. Второ, какво означава „позагубено“? Зададен по такъв начин, въпросът предпоставя,

възгласи че някога сме имали нещо, което се е (по) загубило. Тоест, настоящето се сравнява с някакво неопределено идеализирано минало. В българската историческа памет роля на такова „достойно“ минало играе периодът на Възраждането. Именно безкритичните претенции да се възстановят идеалите на това „достойно минало“ обаче правят възможни и недоразумения като „Атака“. Тъй че аз предпочитам нищо „загубено“ да не се опитваме да си връщаме, а да вървим напред, да създаваме себе си и обществото си по начин, адекватен на настоящето. Протестите ясно очертават разграничителната линия. Какво стои от двете й страни днес? Лесно и удобно е да мислим в термините на „ясни разграничителни линии“ и да поставяме от едната страна това, което ни харесва, от другата – онова, което не ни харесва. Има хора, които уважавам и които не одобряват протестите и не участват в тях. Както и съм срещала такива, които участват в протестите с меко казано странни искания. И все пак, според мен мнозинството от протестиращите искат легитимна политическа власт. Легитимна не в смисъл на формално законна (легална), а в смисъл на призната, ползваща се с обществено одобрение. А би била легитимна онази власт, която покаже, че съществува на първо място заради хората, а не заради други интереси (корпоративни, олигархически и т.н.). От другата страна е властта, която е нелегитимна, защото функционира не заради това, заради което е конституирана. И онези, на които това не им пречи – било защото се възползват, било защото се страхуват, било защото не се идентифицират с исканията на протеста, било по други причини. Искаме промяна, но тя тръгва от всеки един от нас, готови ли сме за нея? Не може да станем веднъж завинаги готови, както стават готови кафето или варените

Брой 7, Година 2 (2013) яйца. Готовността за промяна е нещо, което трябва да се отстоява непрекъснато. Още повече, че и ситуациите се променят. Граждански адекватното поведение днес може би няма да бъде адекватно в някакъв бъдещ период. Ставаме ли свидетели най-после на зараждане на гражданското общество в България? За първи път от доста време насам ми прилича на такова. Но и отговорът на този въпрос е като отговора на предишния. Не трябва да „лежим на лаврите си“, за да не стане като след 1997 г. Тогава гражданското общество беше толкова убедено, че е родено, че заспа много дълъг сън. Паднаха ли маските? Някои маски паднаха. Далеч съм от мисълта, че може изобщо без маски, особено пък в света на политиката. Хората играем различни социални роли, политиците – още повече. Също така, илюзия е да мислим, че може да има политически живот без задкулисия. Всичко това обаче не означава да не изискваме прозрачност, напротив. Всъщност скандалното в настоящия случай не е, че „маските паднаха“, а че според настоящите управляващи вече няма и нужда от маски, дори от приличие. Ето това прехвърли иначе разтегливия праг на поносимост и изкара хората на улицата. Достатъчно ли е едно – „извинете”? Ако е съпроводено с оставка и насрочване на нови избори през есента – да. В противен случай – не. В публичното пространство се появиха предложения за промени в Конституцията, както и в Обществения договор? Нужни ли са и в каква посока? Не и в този момент. Като цяло Конституцията на България е доста приличен документ и проблемът е, че тя не се спазва достатъчно,

възгласи

www.provo.bg

а не, че трябва да се прави нова. Смятам, че има нужда от някои промени, но те съвсем не са от такова естество, че да изискват Велико народно събрание. Но ако не искаме да спазваме едни правила, ако си направим съвсем нови, каква ще е гаранцията, че ще искаме да спазваме тях? Призивите за нова конституция, нов обществен договор и т.н. в настоящия момент са излишен и вреден „шум“. Вреден, защото отвличат вниманието от основната цел на протеста. Което, впрочем, им е и задачата.

България има различни групи, които трябва

На герба на България е изписано „Съединението прави силата“, но знаем ли как да се съединим?

лупа, много ще внимават какво вършат. Да не

да се научат да живеят заедно, отколкото да се съединяваме в някакво митично единство. Посоката според теб и стъпките, които следват? Оставка на правителството и парламента. Нови

избори

повишена

избирателна

активност. Постоянен граждански контрол по отношение на която и да е следваща власт. Ако институциите са наясно, че ги следим под забравяме, че институциите ни са такива, каквито сме ние. Сегашния парламент го имаме, защото сме допуснали да станем

По-важното е, според мен, да осъзнаем, че в

такива. Дано да ни е за урок.

водник

МИХАИЛ ДИМОВ: ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА ИЗИСКВА НАДРАСТВАНЕ НА РОДОВОТО МИСЛЕНЕ Интервю на Стилян Манолов с Михаил Димов Михаил Димов е изследовател на Тишината, който търси и открива нови методи за развитие на безкрайния творчески потенциал, заложен във всяко човешко същество. Като един от основателите на Global Vision Circle, името му се свързва с няколко независими проекта, работещи активно за Единството

Брой 6, Година 2 (2013)

и Еволюция на планетата като: LifeTrans Circle, ZionLionz Soundsystem, Balkan Scientists, Chill Station Platform, Театър на Сетивния Лабиринт. Творец, движещ се свободно в пространството между музика, литература, танц, съвременно изкуство, рисуване и театър на сетивата. Диджей, промоутър, визионер. Какво според теб изкара хората на улицата? Ако излезем от конкретиката на случилото се т.е. от повода, който лично мен по-малко ме вълнува и навлезем по-надълбоко, за да потърсим истинската причина, ще видим че цялата цивилизация на Земята в момента е пред прага на нов етап от развитието си. Много неща, които са били скрити от мнозинството от хората до момента, излизат на яве, на светло. Влиянието на старите задкулисни схеми на управление и манипулация намалява с всеки изминал ден. Планетата и нейното население правят еволюционен скок. В момента протести, подобни на българските, има на десетки места по света. Осъзнатата част от от земното население се

водник самоорганизира и застава срещу върхушката, която иска да продължи да разделя и да владеe. Аз виждам в това началото на един глобален процес, който тепърва ще се развива и разгръща, докато доведе до преструктуриране на цялата цивилизация на едно ново ниво на организация и съзнание. Желанието за повече Светлина изкара хората на улицата! Мислиш ли, че вече можем да говорим за развитие на гражданското общество в България? Определено да. Въпросът е , че създаването на едно действително работещо гражданско общество е процес, който отнема векове. На запад той има своята дълга история. Статусът на гражданите е възникнал тогава, когато хората, които са се противопоставили на едрите земевладелци, са успявали да намерят спасение зад стените на града. Така те са придобивали статут на свободни хора, ставали са граждани. Градската култура с нейните норми и правила е довела до едно качествено ново усещане за принадлежност, отговорност и самосъзнание. Едно гражданско общество функционира по този начин. Чрез общи правила и вътрешно доверие. Именно вътрешното доверие дава възможност на системата да функционира. Нашето общество страда от липса на такова доверие. Доверието между институциите т.е. органите на държавата и хората е под критичния минимум. Случващото се в България днес означава, че вече е започнал нов процес на изграждане на ново доверие. Заставането на стотици хиляди хора доброволно зад една кауза, съгласието им да бъдат по едно и също време на едно и също място е симптом за възникващо единство. Целта на това единство е вътрешното му доверие да се разпространи и в други части на обществото, по-специално към управляващите държавата. Това, което всъщност хората заявяват е, че не става дума за 5% увеличение или намаление на нещо. Тук става дума за това, че вече не е възможен компромис с управлението, защото доверието

www.provo.bg е под критичния минимум и инстинктът за самосъхранение на това общество се е задействал. Развивате неправителстваната организация „Глобал Вижън Съркъл”, кратка ретроспекция на изминалите 9 години? Неправителственият сектор се разраства и тепърва ще се разгръща, защото създава възможности за изява, каквито в предишния строй не съществуваха. Хората все почесто разбират, че качествата им могат да се проявят и в други сфери, където те по-точно да намерят мястото си. НПОтата дават тази възможност на хората – да се занимават повече с това, което действително искат. Причината да има толкова много нефункциониращи НПО-та според мен е свързана както с нуждата на много хора да се себеизявяват в нови области, така и с една невъзможност да отделят достатъчно време и енергия за това, тъй като са заети изключително в борбата си за оцеляване. Ролята на държавата би трябвало да бъде подпомагаща НПОтата, защото те са „движение на хората”. До този момент „Глобал Вижън Съркъл” не е получавала финансиране от държавни или общински структури, въпреки опитите ни да кандидатстваме в различни конкурси. Много време и енергия са ни отишли в безплодно попълване на формуляри, което ни е оставило едно чувство за напразно загубено време. Иначе, не сме спирали да работим на високи обороти – реализирали сме над 300 събития (концерти, тематични музикални вечери, спектакли, уъркшопи т.н.) единствено и само на пазарен принцип. Подкрепят ни основно малки спонсори – наши приятели. Стигали сме и до големи спонсори, с които установяваме, че целите и ценностите ни се разминават и тогава просто ги отказваме. С две думи – работим „на мускули” вече 10′та година и затова „Глобал Вижън Съркъл”се развива като една доста „мускулеста” организация. Мислиш ли, че трябва да се преразгледа общественият договор?

водник Да, със сигурност! Хората искат промяна в настоящия обществен договор, за да се повиши доверието над необходимия минимум, така че държавата да започне да функционира нормално. В момента ситуацията е наистина критична. Налице е голяма подмяна на ценностите. Не може печалбата „на всяка цена” да бъде издигната като модел за поведение за поколенията. В същото време традиционни български ценности като образование, стремеж към развитие на науката и изкуството да бъдат оставени да девалвират. Не е нормално бруталният бизнесмен да стои на върха, а учителят на дъното. Това е безотговорност към бъдещето на нацията! Протестиращите искат промяна. Промяна искат и много други хора, които не протестират, но готови ли сме за нея? Трудно ми е да дам еднозначен отговор на това дали генерално сме готови за Промяната, защото самата промяна няма да дойде наведнъж. Тя ще дойде на етапи. Достатъчно е да сме готови за първия етап. За последния може и да не сме още, важното е да сме готови за първия… Кои са масовите нагласи, които според теб трябва да се променят? Ще повторя, че липсата на вътрешно доверие за мен е най-сериозният проблем. „Всички са маскари” е много лоша нагласа. Някой беше казал „имаме земя, имаме вода… и си правим кал”. Тази крайна критичност, която стига до несправедливост и жестокост трябва да бъде променена. Хората СА своите мисли! Мислите СА тяхна Реалност, техен път и е добре, когато този път не свършва в задънената улица на негативизма. Също така е вярно, че българите все още имат родово мислене. Става дума не за гражданско, а родово мислене. Това е обяснимо, тъй като само преди 120 години огромната част от населението е живяла близо до земята и се е занимавала със селско стопанство, докато формирането на гражданското самосъзнание

Брой 7, Година 2 (2013) се случва в по-големите градове. Ние не сме имали такива градове, и съответно нямаме подобна култура. Българите имат един на друг доверие на нивото на семейството, рода, приятелската компания – в размерите на държавата обаче именно този тип отношение създава „обръчите от фирми”. Демократичната държава изисква надрастване на родовото мислене. Това трябва да се промени. Човек е склонен в повечето случаи да казва „това не се отнася за мен”. Как да самоопределим мястото си в системата? Както всичко и системата не стои на едно място, а неизбежно се променя. Промяната, която аз предвиждам и желая, е тя да заработи така, че да даде възможност на всеки отделен индивид от най-ранно детство да открива и развива своите уникални заложби, и така да намери точното си място в Цялото. Системата е добра, когато се изгражда от отделни елементи, всеки от които си е на мястото и прави това, което наистина обича – един да меси хляб, друг да строи, трети да композира… Всеки да прави това, за което е дошъл тук. Държавата е Майка само ако е еднакво загрижена за ВСИЧКИ индивиди, включени в нея. Това е смисълът на Държавата. В момента тя е майка за едни и мащеха за всички останали, което от гледна точка на справедливостта е нетърпимо. Необходима ли е според теб промяна в Конституцията и задължително условие ли е това, за да вървим напред? Конституцията трябва абсолютно да гарантира разделението на властите. Налага се да се премахнат вратичките, които позволяват концентрацията на власт в едни, най-често нечисти ръце. Върховенството на Закона и разделението на властите са опорните стълбове, върху които стъпва гражданското общество и правовата държава. Къде останаха ценностите ни и оставаме ли

www.provo.bg

живи във време на умиращи традиции? Традициите свързват хората с миналото, с корените им. Всъщност, традициите СА корените на хората. Никое растение не може да живее без корени и колкото по-дълбоки са корените, толкова по-здраво е растението. Когато умират традиции, значи изчезват корени. Означава, че всички стават поуязвими на бури и сътресения. Това задейства инстинкта за самосъхранение на хората. Те поглеждат назад в търсене на изгубената стабилност и я намират във връзката с природата, с културното си наследство, с традиционните ценности. Но всичко това сега се случва на ново ниво. Досега народите на планетата са живели сравнително отделени един от друг, докато в момента Земята се пробужда за едно ново съзнание. Съзнание, което разглежда всички нейни жители като едно семейство, едно Цяло. В това Цяло всеки народ има своето място и носи своите дарове,

натрупани и съхранени през времето. Тези дарове са неговите културни достижения. В този смисъл традициите са капитала на бъдещето. Хората вече осъзнават ценността точно на тези неща, които са предавани от поколение на поколение през вековете. Всеки народ има такива богатства и идва време, когато той ще ги сложи като дарове на общата маса. Започва обмен, от който всички ще бъдем много по-богати. Ще имаме не само своите национални богатства, но ще можем свободно да ползваме и тези на другите народи. Пак ще кажа – културните традиции са капиталът на бъдещето – затова те ще бъдат спасени! Ако имаш власт ти да промениш нещата, какво би направил първо? Откъде би тръгнал? В каква посока? Последните повече от 20 години доведоха до там, че много материална собственост се концентрира в едни и същи ръце, а в

водник логиката на капитализма собствеността е равна на власт. За съжаление тези ръце не са чисти. Как това би могло да бъде поправено? Коя сила би имала куража да застане срещу овластената, бронирана зад „собственосттавласт” върхушка и да устои? Конкретни личности и отделни индивиди, колкото и силни да са те, лесно могат да бъдат отстранени, демонизирани, „извадени от играта”… За мен единствената възможност е хората да останат единни в желанието за Промяна. Да не позволят по никакъв начин да бъдат разделени, а да останат ЗАЕДНО – стотици хиляди активни граждани, милиони обединени от обща кауза. Така те не могат лесно да бъдат заобиколени и отстранени, защото представляват постоянна заплаха за легитимността на олигархичната система. Що се отнася до конкретни действия бих ги

Брой 7, Година 2 (2013) подредил така: Първо – чисто законово разделяне на властите. Без „вратички”, които създават възможности за заобикаляне смисъла на закона. Второ – намаляване на бюрокрацията в пъти, с възможност за преквалифициране на

заетите

нея.

Електронизиране

виртуализиране на държавните инстутуции и държавното управление като лек срещу шуробаджанащината и корупцията. Трето – търсене на отговорност, но не с крути мерки като затвор , а даване на възможност да се върне заграбеното и да се заработи пак в полза на хората, които са били ощетени. Разкаяние. Прошка. Друг път – няма! Нали сме Християнска нация и вървим по Неговия път. Само така България ще пребъде през времето напред.

мисли

Брой 7, Година 2 (2013) души създава неправителствената организация„Форум за арабска култура“. Публикувал е анализи и коментари във в. „Капитал“, в. „Пари“, списание „Foreign Policy“ България, „The New Internationalist“. Изнасял е лекции в Център за култура и дебат „Червената къща“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, НБУ и Дипломатически институт. Поводът за международния конфликт в Сирия?

Руслан Трад: сирия бележи втори модел на арабската пролет Интервю на Стилян Манолов с Руслан Трад Руслан Трад в момента завършва PR в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (роден и живее в България, майка му е българка, баща му – сириец). Занимава се с журналистика на свободна практика, създател е на блога Intidar, посветен на Близкия Изток и Северна Африка. През 2009 г. заедно с още няколко

Все още, според мен, не можем да определим конфликтът в Сирия като международен. Не и официално. Интересите – първо регионални, а след това и световни – са свързани с държави, които традиционно са в конфликт помежду си. Имам предвид Саудитска Арабия – Иран, Русия – САЩ. До една степен Студената война намира своето продължение в кризата в Сирия – виждаме сблъсъка между два колоса, които разиграват своите театри по различни части на света. Трагедията на сирийския народ в момента се използва от големите държави, за да продължават с конкуренцията помежду си. Причината? През изминалите две десетилетия Сирия бавно се изкачваше нагоре като стандарт. Първоначално действията на сегашния президент Башар Асад предричаха големи промени в социалния живот – постепенно се отвори пазарът, страната малко по малко започна да се съвзема след труса, предизвикан от падането на СССР, главният партньор на Дамаск до 1990 година, а от 2005 година качеството на комуникациите в частност Интернет, се подобри. Но реалните промени в живота на обикновения сирийски гражданин бяха минимални. Говоря за свободата на словото, например. Това право, което в редица други страни – включително в България – се смята едва ли не за даденост, продължаваше да бъде отнемано в полза на партийните интереси на управляващата

мисли клика. Трудно е да говорим за наличието на различни от про-правителствени сайтове или вестници, за телевизии още повече. Ако има наченки на нещо по-различно, то те бързо бяха прекъсвани. Стана по-видим и още един проблем – пропастта между живота на бедни и богати в страната. След 1990-та година Сирия зае някои капиталистически похвати, които доведоха до срив в отделни части от социалния живот на страната. Липсата на донор като Съветския съюз принуди управляващите в Дамаск да потърсят други начини, които да доведат до излизане от изолацията, а и ембаргото, наложено от Щатите си казваше думата. Но заемането на агресивни капиталистически похвати доведе до проблеми в здравеопазването, образователната система – те станаха достъпни най-вече за онези, които можеха да си позвоят хубаво лечение в частна клиника или училище. Не, че държавата не предоставяше лечение в болници – но не можеше да се сравнява

www.provo.bg с частната практика. Елитът пък пращаше децата си масово в чужди учебни заведения. Същевременно, обаче, на службите в страната им се предостави по-голяма свобода откогато и да е било. Докато по времето на бащата на сегашния президент, Хафез Асад, личността на управляващия е била достатъчно силна, за да могат отделните звена да се подчиняват на управлението, то след 1990-та това се промени. В момента държавна сигурност има много повече привилегии и това доведе до ръст на репресиите срещу активисти и обикновени граждани. Тези причини са сред главните за избухването на протестите в Сирия през 2011 година. Разбира се поводът бяха демонстрациите в Египет, Тунис.. Но причините са много по-дълбоки и имат своето начало още от средата на 80-те години на миналия век. Можем да посочим за причина и външната намеса като тази на Саудитска Арабия и Иран, които желаят влиянието им в Сирия да се увеличи поради техния

мисли

Брой 5, Година 2 (2013)

мисли доктринален – на уахабизма и шиитския ислям на аятоласите – и икономически сблъсък. Залог за тези интереси са, разбира се, отново сирийците, чиито справедливи искания са използвани по един гнусен и типично политически начин. Как виждаш ситуацията в Сирия? Трябва да кажа, че ситуацията в страната, доколкото можем да съдим от дистанция, но и от разкази на роднини, приятели, активисти – е най-общо казано мрачна. Никой не може да каже до каква степен е настъпил хаос. Едни райони са под властта на бунтовническите сили, други на ислямистки групировки, трети на правителството. И между тях са обикновените сирийци. В някои части говорим за пълна липса на власт, като всеки местен, който може да получи оръжие, го използва, за да доминира. Трябва да кажем, че това е следствие както на безпрецедентното насилие от страна на властите, така и от липсата на стройна организация сред опозицията. Съществуват редица групи, които само се „пишат“ опозиция, но те реално не са част от Свободната сирийска армия – въоръжената опозиция, с политическото си крило Сирийския национален съвет. В много селища и квартали липсва инфраструктура, разбита от въздушните удари, липсват медикаменти и възможност за прилагане на първа помощ. Заради това и жертвите нарастват с всеки ден, а най-пострадали са децата. Кои са воюващите всъщност в Сирия? Доскоро можеше да се каже, че има главно две страни в конфликта – правителството и бунтовниците. Но от няколко месеца можем да кажем, че има и трети играч на бойното поле – ислямистите. Коментари често обвързват или слагат под общ знаменател ислямисти с бунтовници. Но реално ситуацията е поразлична. Сред батальоните на Свободната сирийска армия има, разбира се, ислямистки фракции, принадлежащи към умерения политически ислям. Извън редиците на ССА

www.provo.bg има няколко големи фракции, съставени от радикалистки групи, като Ахрар ал Шам, Джабхат ал Нусра. Това са групи, които използват опозиционни лозунги и знамето на революцията, но целите им са различни, като често прибягват и до насилие срещу мирни активисти и позиции на ССА. В този контект мнозина в Сирия се чудят ислямистите на коя страна воюват – на страната на опозицията или на правителството? Истината е, че те се явяват трета страна – воюват за техните цели, очертани от политическия ислям: установяване на зони на контрол, в които да се изпълняват религиозни закони. В момента тези групировки воюват и срещу кюрдските милиции, съюзили се със Свободната сирийска армия, и с части на самата опозиция. Гражданската опозиция – онези няколко хиляди активисти, участващи на протести и организиращи кампании – бяха избутани встрани. Но все още има шанс именно активистите да изиграят важна роля в конфликта и възстановяването на обществото. Ако говорим за страните отвън, воюващи на територията на Сирия, то тогава картината става още по-сложна. Интереси в страната имат главно Саудитска Арабия и Иран, по-късно и Катар, като опозиция на Саудитска Арабия. От години Техеран и Рияд сблъскват своите интереси – религиозни и икономически – из цялата карта на Близкия изток, като например Йемен, където можем да видим този сблъсък в северната част на страната, където има компактна група от шиитски общности, представляващи интерес за Иран, а също така и в протестите в Източната провинция на С.Арабия, където също има шиитско население. И в двата случая бунтовете бяха смазани от саудитските части – дори тези в Северен Йемен – тъй като представляваха опасност за управляващите. Сега виждаме този сблъсък и в Сирия, където се използва насъбралото се социално недоволство. Налице имаме и подкрепата на двете големи сили – Щатите и Русия – които са по-скоро вторични в този случай: главните играчи в Сирия са регионалните сили Иран и Саудитска Арабия, разполагащи с дипломатическата

мисли подкрепа на Русия и САЩ. Вторични играчи са Турция и Катар, които нямат същото влияние като Иран и С.Арабия, но имат своята визия за разпределянето на влияние в Близкия изток. Турция, обаче, изпусна момента за действие. Катар, от своя страна, действа главно с подкрепа за отделни групи в Сирия и с подпомагането на медии, като Ал Джазира. Но тези действия са съгласно стъпките на големите играчи за момента. Мрачен сценарий ли е Трета световна война, или просто неизбежното преразпределение на силите? Използването на определението Трета световна война съдържа в себе си многозначителност. За мнозина става дума за една война от типа на Втората световна война, с участие на армии, хиляди и хиляди войници, атомни бомби и т.н. Но реално, ако има война, тя ще е много по-различна. Достатъчни са няколко бутона, за да бъде вкарана една държава във война. Сценарият за Трета световна война, в която да видим воюващи САЩ и Русия, или Китай, е засега неприемлив. Поради няколко причини: големите сили воюват посредством трети страни. Моделът на Студената война дал ни за пример Кубинската криза или войната в Корея, е възприет и днес. До една степен и войната в Сирия, с цялата дипломатическа каша около нея, е симптом на продължаващата Студена война или иначе казано – за конфронтацията, но не и директна, между големите играчи. Освен всичко, съществува един силен елит от корпорации и компании със седалища както в Щатите, така и в Русия, които имат своите интереси и често правителствата се съобразяват с тях. С една дума – война от типа на Втората световна война не е изгодна днес за мнозина. Но всички останали варианти са налице: конфронтации, икономически натиск, дипломатически действия, налагане на ембарго, шпионски скандали. Освен всичко, една война днес може да се води и онлайн – в Мрежата. Възможен ли е етнически мир на тази

Брой 7, Година 2 (2013) територия, населявана от 18 общности с многобройни течения в тях? Разбира се. Мирът винаги е възможен и той трябва да е приоритет на всички страни. Проблемът не е в религията, а в политиката, която я използва по всякакъв възможен начин за свои цели. Целта оправдава средствата – в случая е същото. Най-вече в този случай. Сирия е богата на религиозни и етнически общности територия. Това винаги е предизвиквало като сблъсъци, така и солидарност между хората, осъзнаващи, че ако не умеят да съжителстват нормално, то сценарият ще е определено мрачен за всеки един от тях. Не служи ли религията само за оправдание при такова социално разслоение? Разбира се. Властите винаги са използвали религията за своите цели – независимо за коя държава или общество говорим. Това е найсигурният начин да държиш едно общество сплотено, или обратно – разединено. На карта ли е съдбата на 2,5 млн. християни? Въпросът с християнското население в арабските страни е много сложен. На първо място имаме едно арабско население, което поради редица причини и исторически обстоятелства, днес е малцинство, а на много места е в състояние на тиха репресия от околните. Това създава напрежение и желание за оцеляване – постепенно обособяване на общността като нещо различно, отделно от останалата част от обществото. В Египет виждаме този случай, виждаме го и в Сирия и Ливан. През последните десетилетия има няколко вълни на преселение на християни от Близкия изток в посока САЩ и Латинска Америка. Въпреки, че според статистиката християните в Сирия са над 3 милиона, то реално броят им е по-малък, тъй като мнозина от тези сирийци не живеят в страната си, а идват през летните месеци. В момента положението с християнското население в Сирия е нелеко, предвид позициите на главните християнски водачи относно революцията в

мисли

www.provo.bg

мисли страната. Повечето са скептични, поради това и подкрепят правителството. Не защото харесват корупцията в страната или репресиите, а защото не вярват в силите на опозицията и кои идеи седят зад опозиционните части. Има християни и сред опозиционните редици, но в значително по-малък процент. За момента нападения над християнски селища се извършват от ислямистки групи, а с тези действия се подкопава доверието в Свободната сирийска армия и опозицията като цяло. Обществото на Запад няма да подкрепи нищо, което би застрашило християнското население и опозицията трябва да помисли как да ограничи влиянието на радикалите. Башар Ал Асад и Реджеп Ердоган не са ли двете лица на една и съща маска? Двамата имат различни профили. Докато Асад е имал един добър, спокоен живот на Запад, благодарение на образованието си, то Ердоган винаги е бил в страната си и е бил свидетел на репресии срещу идеите, които защитава. Ердоган произлиза от по-обикновените слоеве на обществото, докато Асад е наследник на силна по това време страна в Близкия изток, а баща му е един от най-известните политици за времето си. Ердоган има откровени политически позиции, обвързани с политическия ислям, докато Асад има поскоро светски профил. Важно е да се спомене, че сегашният президент на Сирия не е имал желанието на управлява. Тук отново виждам влиянието на местните служби. Затова може би трябва да говорим за службите в Сирия и Ердоган в Турция. Далеч съм от мисълта, че Асад няма представа какво става в страната му, но считам, че решенията се взимат другаде. Докато Ердоган е пълновластен господар в Турция, а личността му е определено силна, харизматична – признаван дори от опонентите си за силен политик. За съжаление и Ердоган направи грешката да не чуе протестите в Анкара и Истанбул. Употреба на хим. оръжие имаше и през 2012, защо стана световен проблем чак година покъсно?

Брой 7, Година 2 (2013)

Може би заради количеството, както и заради многобройните жертви – над 1400. В един момент международната общност се сети, че в Сирия се извършват престъпления. Другото притеснение е това химическо оръжие да не бъде използвано срещу съседни страни, като Израел. Това е основното притеснение на Щатите – не поради загриженост за сирийските деца. Медиите, защо чак сега? Пак поради същата причина. Медиите имат интересите на спонсорите си – ако конфликтът е интересен за тях, ще бъде отразяван. Човешката трагедия невинаги печели пари. Информацията за сирийската криза е частична, макар да има доста добри репортажи за положението вътре в Сирия. Но често липсва историята зад кадър – защо се бият хората там, защо има бежанци, какво е станало. В един момент се чу, че Щатите ще ударят Сирия и конфликтът стана интересен. Въоръжени сблъсъци в момента има и в Мали например, защо никой не говори за това? Нека да попитаме – защо никой не говори не само за Мали, но и за редица други конфликти, като напрежението в Колумбия, Филипините, няколко африкански държави, скандалите в Индия… Това не е нещо, което медиите биха пуснали като основна новина. Обществото трябва да чете всичко онова, което да не предизвиква разтревоженост и най-вече – да не предизвиква въпроси. За мнозина едва ли не е нормално да има войни в Африка – новините от там не биха били интересни. И това е плод на години неглежиране. Да не говорим, че често ако има репортажи от Мали, например, не се представят действителните съперничещи се страни. Какво представлява Свободната сирийска армия и каква е ролята й в конфликта? След близо година на мирни протести в Сирия, постепенно редица войници дезертираха

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

мисли от армията, несъгласни с прилагането на насилие срещу протестиращите. Те станаха ядрото на т.нар. Свободна сирийска армия, имитирайки модела на Свободните офицери на Насър от средата на XX век в Египет. Постепенно тази група от отцепници беше запълнена с доброволци – таксиметрови шофьори, учители, други войници, решили да се отцепят… Проблемът на Свободната сирийска армия е липсата на достатъчно сили като оръжие и муниции, за да може да отговори на атаките на правителството. Друг проблем е, че макар да се счита за официалната въоръжена опозиция, ССА не разполага с добра организация – редица нежелани групи, като тези на радикалите, използват лозунги на опозицията или в началото се биеха заедно с бойците на ССА. В момента ССА освен да се бие на фронт с армията, се налага да се отбранява и от нападение на радикали, които имат своята визия за битката срещу правителството. Макар ислямистите да са групите, които да печелят най-много срещу правителството, основния удар на властите се изнася от Свободната сирийска армия. Въпреки, че властта е явно ерозирала, Асад продължава да се ползва с добра подкрепа, на какво смяташ, че се дължи това? Тази подкрепа ще продължи, докато е изгодно правителството в Дамаск. Ако бъдат намерени по-добри партньори нито Иран, нито Русия ще спазят обещаната помощ. Това са големи държави, имащи своите интереси. Не може и дума да става за чиста солидарност или нещо подобно. Къде е ролята на Хизбула? Ролята на Хизбула в момента е да поддържа правителствените сили главно в две направления – юг и север, около ливанската граница, като се спрат доставките на провизии от Ливан за бунтовниците. В битката за стратегическия град Косайр, провинция Хомс, бойците на Хизбулла изнесоха главните сражения и така градът беше върнат под властта на правителството.

www.provo.bg Хизбулла се явява продължение на ръката на иранското влияние в Сирия и Ливан – под прикритието на идеите за солидарност срещу Израел, Хизбулла изиграва все понеприятна роля в Сирия. Докато в самия Ливан инвестициите на Хизбулла играят по-скоро добра роля, то в Сирия се явява другото лице на организацията. За Иран Сирия е важна, тъй като представлява един мост към Ливан и Средиземно море – затова и не може да си позволи загуби на тази територия. Дълго време се отричаше ролята на Хизбулла в Сирия, но вече официално организацията признава, че участва в бойните действия. Това донесе много неприятни емоции сред редица араби. Залог ли са бежанците и не са ли принесени в жертва на т.нар. „борба с тероризма”? Определено най-много страдат обикновените сирийци. Към момента над 5 милиона са вътрешно разселени, загубили домовете си, а над 2 милиона са скитат между съседните държави. Да не говорим колко пострадали деца има. Смятам, че най-голямата услуга, която Буш направи на арабските режими е, че им даде определението „война с тероризма“. Под предлог, че се бият срещу Ал Кайда, днес правителствата извършват невъобразими злини и престъпления срещу собствените си народи. Това е непростимо. За съжаление бежанците ще се увеличат, ако не бъде намерено решение на сирийската криза. До края на годината бежанците от Сирия могат да достигнат 3 милиона. Камери в джамиите звучи като абсурд, но е факт, как ще коментираш това? Поредният опит на властите да контролират живота на гражданите си. Това, което наблюдаваме днес в Сирия, продължение на Арабската пролет ли е? Сирия бележи втори модел на Арабската пролет. Първоначално бяха протестите, а в Либия и Сирия се стигна до бунтове и гражданска война. Развитието на демонстрациите достигна

мисли до тук, а несигурността на държавите допринесе за липсата на по-добър вариант. Репресиите също дадоха своя резултат. Някои анализатори считат, че третата вълна от протести ще бъде в Залива – именно поради същите причини – и в момента държавите там се запасяват с повече оръжие и вдигат заплатите масово. Явно като мерки срещу евентуални бунтове. С.Арабия има защо да се притеснява, предвид вида на управление и потисническата политика. Мит ли е бъдещето на светската държава в Сирия? Не. Категорично смятам, че ще се достигне до идеята за истинска светска държава, но трябва да изтече време, да се стабилиза положението, а също и идеите да узреят. Обществото трябва да се отърси от ненавистта, която днес се е натрупала заради конфликта. В миналото светската държава беше по-скоро продукт на силна държава, искам да вярвам, че в бъдеще хората сами ще са достигнали до извода, че религията не бива да е регулатор на вътрешните процеси в обществото и управлението на държавата. Мнението ти за продължаващите вече близо

Брой 7, Година 2 (2013) 100 дни протести в София? Няма как, живеейки в България, да не се интересувам и от ставащото в страната. Боли ме заради това, че в продължение на над 25 години държавата е изпаднала в зависимост от мафиотски кръгове, биещи се помежду си, като използват хората за заложници. Протестите от това лято са продължение на редица други протести, макар и с различно оцветяване. И тук виждаме опити да се яхне вълната на недоволство от различни фигури и партии, като ГЕРБ, например, за да се изманипулира ситуацията и в крайна сметка да имаме управление отново начело със стария – нов премиер. Това не бива да се случва – ще е провал на усилията на всички онези, които вярват, че битката срещу олигархията – и нейните отрочета в парламента, независимо от съкращението на партията – трябва да е на всички фронтове и срещу цялото статукво. Не подмяна, а промяна – това е нужно. Нищо по-малко от това. * Снимките са от 2010 година правени са в Алепо, Дамаск и Сидная, месеци преди началото на войната. Някои от улиците, които се виждат на снимките вече ги няма…

видение

www.provo.bg

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

видение

Нидал Алгафари: Най-доброто, което можем да направим е да потърсим приятелството между двата народа Интервю на Стилян Манолов с Нидал Алгафари Нидал Алгафари е режисьор и политически PR. Баща му е сириец, а майка му българка. Завършил е НАТФИЗ, спец. „Кинорежисура“. Един от авторите и режисьорите на студентското предаване „Ку-Ку“ (по негова идея е предаването за АЕЦ-Козлодуй, на което е съсцеанарист и режисьор). Бил е делегиран продуцент на

Брой 7, Година 2 (2013)

„Шоу и развлекателни програми“ в БНТ. От юни 2002 г. до май 2004 г. е Изпълнителен директор на БНТ. Продуцент, съсценарист и режисьор на игралния филм „Ла донна е мобиле“. Продуцент и режисьор на тв предаванията „Наблюдател“ и „Анонси“. Режисьор е и на документалния филм „Сирия – история и легенди“. Поводът за конфликта в Сирия? Сложен въпрос. Има няколко повода. На първо място е тоталната корупция в Сирия, която достига до безумни размери. На второ място е наложената диктатура, липсата на свобода на изказа. Преди в Сирия можеше да правиш всичко под сурдинка. Сега няма как. Има интернет и всичко се вижда, много бързо лъсва. Конкретният повод за конфликта беше историята с 15 деца в Дераа. Те гледали по телевизията какво става в Египет и скандирали същите неща. Като звучене е много напевно, прилича на пеенето на футболните агитки. Децата направили мини демонстрация в училище. Директорът се уплашил. Представям си го как се е разстреперил от страх и ужас и

мисли се обажда в ДС. Оттам решават, че трябва да покажат муслули пред президента – „ето, вижте, ние как се справяме”. Две камионетки прибират децата. В този град има пет големи фамилии, които са стълбовете на града. Сред тях е и един от стълбовете на БААС – партията на Асад, която е на власт. Благодарение на тях и на тези от Дерзор (в близост) до Ирак се държи властта в Сирия. Тези тамошни фамилии са много мощни и влиятелни, но и големи традиционалисти в отношенията – държат на честта, мъжкото его е много силно. Решават, че им е под нивото да се занимават с това, че някакви дечица са ги прибрали в ареста и ги остават там за през нощта – за да разберат, че така не се прави. На другия ден пращат жените си, техните майки, да ги приберат, но когато те отиват в полицията, шефа на ДС им казва нещо много цинично: „Тия деца ги забравете! Отивайте да правите нови, ако мъжете ви не могат, аз съм готов!” Това е безумна обида! Бедуинските традиции изключват възможността да говориш така на жена и една от майките от най-големия род го пита: „Какво си въобразяваш?! Кой си ти?” Той издава заповед да им се пострижат косите. Благодарение на тези събития се случва първата демонстрация, в която участват около 200 човека. Исканията им не са били за сваляне на режима, чисто и просто са си искали децата, но за да докажат надмощието си, войниците са изкарани и двама души умират. От тук започва ескалацията, тази глупава искра запали всичко. Имаше и низ от грешки на сирийския президент и неговите съветници, които не успяха да проумеят още от самото начало, че този конфликт е много взривоопасен. Ако тогава президентът беше отишъл и казал, примерно „вижте какво, през нощта от изтезанията са умрели част от децата, другите ви ги връщаме. За това нещо е виновен този човек от тази служба. Аз ще го осъдя пред вас, ако трябва ще го обесим”, щеше да се отложи разрастването на бунта. Но съветниците му явно са искали да покаже сила още в самото начало. Президентът изпраща своя Вицепрезидент, който е родом от същата местност. Според традициите, когато се водят преговори се спазват определени ритуали. Шейховете го

www.provo.bg приемат както подобава на човек от неговия ранг – разпъват се палатки извън града. В конкретния случай след като го посрещат директно му задават въпроса „Къде са децата?” На отговора „не знам” му отвръщат с „като не знаеш, връщай се там, от където си дошъл”. Още един много голям знак – изгонват вицепрезидента. В този случай вече Президентът е трябвало задължително да се намеси, но той отново не го прави. Решават отново да ги сплашат и пращат бившия шеф на ДС, който е известен сатрап. Има неща в културата, възпитанието и традициите на бедуините, които за английски възпитаник, какъвто е Башар Ал Асад, са неразбираеми. Още повече, че той е държан много дълго време далеч от Сирия, за да се предостави властта на брат му, който обаче загина нелепо в катастрофа. Тези многобройни фамилии са сродени с други подобни. Съответно, когато едната фамилия тръгне на война, всички сродени тръгват с тях. Така е от хилядолетия. Баща му, старият президент, много добре се разбираше с тях и бедуинските окръзи го подкрепяха. За съжаление синът му, сегашният президент, не съумя да постигне разбирателство и когато бедуините се надигат, срещу тях се изпраща военна мощ и започват да ги избиват. Посягат на джамията в Дераа, което е безумие за района. Стига се до първата реч на Башар Асад в Народното събрание, по време на която той се държи изключително неадекватно. Чуват се песни, възхвала, стихотворения (там можеш да прекъснеш речта на Президента само ако имаш стихотворение, с което го възхваляваш). Моментът, може би, при който на диктаторите им се преобръща съзнанието… Впоследствие Дераа става градът в найтежко положение. Надигнаха се Хомс и други градове. Всички очакваха кога ще се надигнат Алепо и Дамаск. Алепо се надигна много късно, а Дамаск все още е мирен. Още от времето на Омеядите (когато Дамаск е бил столица на т.нар. Арабски халифат) се знае, че ако Дамаск е спокоен всичко ще е спокойно. Тези бяха поводите за конфликт. В последствие вече всеки си търси и намери повод да се намеси - Катар, Саудитска Арабия, Русия, Китай, Америка, ЕС, съседите… и се стигна

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

мисли до това положение, което е в момента. Всъщност кои воюват в Сирия? Първоначално всичко започна като протест на фамилиите. Поради историческите дадености, през 1982 година в град Хама се надигат на възстание Мюсюлманските братя. Тогава чичото на сегашния президент със своята армия, която е в рамките на сирийската, но е на негово пряко подчинение, избива 42 000 души за няколко дни. Това подтиква надигането на бунтовнически настроения, желания за възмездие и отмъщение. В основата на правителствените войски всъщност е Президентската гвардия и се ръководи от брата на Президента, като официално той не се води главнокомандващ. Той ръководи и съюзниците им – иранските бойци и бойците на Хизбула. Руски части ги подпомагат с наученото в Авганистан. От другата страна се нароиха много. Най-силните бойци на територията на Сирия в момента са крайните ислямистинационалисти. Тук искам да отбележа, че всичко се приписва на Ал Кайда. Според мен Ал Кайда никога не е съществувала. Съществува единствено някъде в съзнанието на определени хора в ЦРУ. Според изследване на англичани от около 100 000 бойци в момента от страна на Свободната сирийска армия (ССА), приблизително 10 000 са чуждестранни – талибани, чеченци, части от хората на Айман ал Зауахири, египтяни, иракчани. 35 000 са Мюсюлмански братя, които са по-скоро умерен ислям. Към тях има една група 5 – 10 000 от фронта ал Нусра – крайни националислямисти. Те са най-добре въоръжени и подготвени. Превземат и добре управляват. За тях е харакетерно, че създават тотален шерият – изключително справедлив и печелят все повече одобрение. Друга част от ССА са дезертьори от редовната армия и такива, които са там само заради отмъщението – т.нар. нурсове. Към тях обаче се присламчиха финансово Саудитска Арабия и Катар, Турция логистично и с подкрепа на ръководството на Мюсюлманските братя, които са в Турция, съответно помощите от ЕС и Щатите. В един момент се оказа, че конфликтът

Брой 7, Година 2 (2013) излиза от рамките на сирийския народ и всеки с интересите си се бие в Сирия. Това може да трае само докато се свали режима. После, найвероятно, ще се изпокарат и изпобият помежду си. Заложени са много бомби – ислямисти срещу светски настроени; сунити срещу алауити; мюсюлмани срещу християни; кюрди срещу всички останали; БААС срещу Мюсюлмански братя. Конфликтите там могат да бъдат озаптени само с чуждестранна военна сила. След падането на режима моментално трябва въоръжени сили да разоръжат всички, да ги озаптят и да внесат ред! Да спрат тази мъст, която ще е безобразна. Мислиш ли, че този конфликт може да прерасне в световна война? Не, че не е невъзможно. Мислехме, че така ще се случи в Ирак и Авганистан. Големите сили не мисля, че имат интерес от трета световна война, защото тя ще е с безумно много жертви. Оръжията вече са такива, че с едно копче се решава съдбата на милиони. По-скоро ще си премерят силите с неконвенционални оръжия. Само това да не запали друг огън и да се заиграят на тънката струна – мюсюлмани, месия, ислям… Като цяло е възможно, но вероятността е много, много малка. Възможен ли е етническият мир на територия, населявана от толкова много общности, с още толкова течения в тях? В Сирия големият проблем, стоящ пред народа е, че страната е арабизирана. Тя не е арабска държава. Тя е една от държавите, които се причисляват към арабските държави. Наймалката част от хората, които живеят в Сирия, са араби – много малък процент от населението. Имаше една такава националистична вълна, която беше подета от Насер, Хюсеин, Асад. Крал Хюсеин радееше за арабско единство, да се чувстват хората в тези държави заедно. Арабите са в Йемен и Саудитска Арабия, докато в Сирия от хилядолетия живеят основно арамейци, финикийци, харарийци, туркмени, черкези, арменци и кюрди. Когато се чете

видение

www.provo.bg

видение

библията, в нея се говори за всички тези хора, които са били там. Арабите идват заедно с Исляма, когато ислямските войски тръгват от Мека и Медина. Тръгват да превземат големия свят. Един от техните пълководци превзема Дамаск, като към момента на превземането повечето от живеещите са се водили римляни и гърци, плюс изброените по-горе. Армията се разделя на две. Едната част остава при Дамаск, а другата продължава към Персия. В Сирия не остават араби, само един гарнизон. Дори когато са били в рамките на Османската империя не се говори, че там живеят араби. Арабизирането става, когато колониалните сили Франция и Англия започват да разделят Близкия Изток и Арабия, наричат го Арабски полуостров и дават власт на националистите – един език, един Коран, една история – значи сме араби!? Големият проблем е премахването от заглавието на Сирия – Арабска република. За съжаление голямата част от населението на Сирия днес, благодарение на това, че им е набивано 60 години в главите, продължават да мислят, че са араби.

Брой 7, Година 2 (2013)

Не служи ли религията за оправдание при такова социално разслоение? Опитват се да го направят хора, които имат интерес от това. Много често се бъркат понятията. Като се каже арабин, се разбира мюсюлманин. Това е погрешно, защото има араби мюсюлмани, араби евреи, има и араби християни. В Сирия са били представени всички религии и никога не са имали конфликти. Дори по времето на Саладин, който е кюрд от Тикрит, битките, които е водил и за които четем в историята, не са били срещу християните като религия. Воювал е срещу нашествениците, които са искали да превземат земите му. Дори е помогнал на Ричард Лъвското сърце да се излекува. Никога народите, живеещи по тези земи, не са имали верски търкания. На карта ли е съдбата на християните в Сирия?

мисли Християните са между 10 и 12 % от населението на Сирия. Тези християни са живели и ще продължават да живеят в Сирия безпроблемно. Проблемите на християнското население започват, когато бащата на сегашния диктатор разрешава да се строят джамии около църквите. Така около всяка църква изникват по 4-5 джамии и камбанният звън се заглушава с мегафони и молитвата на мюзина. Въпреки това хората по съседски си живеят безпроблемно. Другото, което властта се опита да направи, е конфликт между сунити и алауити. Тези, които са на власт в момента са от малцинството алауити – около 10 % и успяват да го създадат. Пускат кадри как са изклани цели семейства алауити, труповете им са обругани и казват „така ще направят и с вас”. Сунитите се уплашиха, затвориха се в общностите си и станаха най-вярната стража на сегашния режим. По същия начин се опитват да процедират сега с християните. Имаше един митрополит, който идваше в България и обясняваше как се избиват християни в редиците на мюсюлманите сунити, които се бият. В самото начало протестите бяха мирни и единственото място, където можеха да се събират хората, бяха джамиите. Затова и много християни от Дамаск и Хомс ги посещаваха. Не защото са повярвали и са станали мюсюлмани, а просто да се видят с други хора в джамиите, като в сборен пункт. Дори имаше един трагикокомичен случай – един го застреляли, умирал, взимат го и му казват: „кажи, че Аллах е един единствен” – това го казват всички правоверни мюсюлмани преди да умрат – а той казва „ама как да кажа – аз съм християнин” и се чудят какво да го правят!? Това показва мястото на джамията като място за срещи, не нещо друго… Че ще има такива ежби, ще има. Мен лично това ме притеснява, защото в Ливан всичко започна с една такава ежба. Няколко младежа мюсюлмани харесват девойка християнка. Закачали се нещо, братята й скачат, сбиват се. Момче от мюсюлманите умира. После за отмъщение отиват и гърмят цял рейс с деца християнчета и се почва една война – 25 години. Надявам се, че със съзнанието, което имат

www.provo.bg хората в Сирия днес, няма да допуснат такава ескалация. Башар Ал Асад и Реджеп Ердоган не са ли две лица на една и съща маска? Ердоган е сунит. Асад е алауит. В Турция по-голямата част от хората са алауити. В Сирия по-голямата част от хората са сунити. В Ирак по-голямата част, около 70% бяха шиити, а Садам Хюсеин беше сунит. Това са глупавите игрички от едно време на ЦРУ, МИ-6 и други такива служби, за да държат хората в подчинение. За Ердоган мисията на живота му в момента е да направи така, че да премахне „онази шиитска заплаха”, или „онази алауитска заплаха”. Много добре знае, че по време на предишния сирийски президент и турски министър председател при всеки конфликт между тях Хафес ал Асад е подкукоросвал алауитите в Истанбул. И това го може. Ердоган иска да има умерен ислям, който да ръководи, но да не е шиитски, а сунитски. Какво подтикна медиите чак сега да се включат? В Сирия до преди три години всичко беше абсолютно спокойно, нямаше никакви проблеми. Разшумя се когато започнаха да измират хора. Първо излезе информация в социалните мрежи. Бяха публикувани клипчета, после нещо в договорките между Асад и принца на Катар не се получи. Нещо се изпокараха и Ал Джазира започна да блъска постоянно за Сирия, но се забави с три месеца. Когато световните сили се намесиха по един или друг начин, започнаха и големите медии да отразяват събитията, съответно спрямо позициите, които обслужват. Дали ще бъдат CNN и Ройтерс, които обслужват едната теза или ще бъде Русия днес, обслужваща другата теза – въпрос на интереси. Въпреки явното ерозиране на властта, Асад продължава да се ползва с подкрепа. На какво мислиш, че се дължи това? Ще го обясня с пример от България. От колко

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

мисли време Тодор Живков не е между живите, но продължава да има много поддръжници. В Ирак беше същото. Всички „най-верни” след падането на Садам Хюсеин започнаха да скачат и пикаят върху портрета му. Там хората са първични, но бързо се обръщат. Ако падне режима две основни партии ще излязат на политическия терен – БААС и Мюсюлмански братя. Асад продължава да се ползва с подкрепа по същата причина, поради която българският народ застава зад БСП. Първо, защото членската им маса е приблизително два милиона и всички са ползвали едни или други привилегии като членове на партията. Второто е, че на голяма част от хората политическата позиция е „не ме интересува”. В Сирия за по-голямата част от населението стената на страха още не е паднала. Това е онази маса, която също като в България прелива ту към СДС, ту към БСП. И там ще е същото. При следващи избори в Сирия ситуацията ще е аналогична на тази от изборите през юни 1990 г. в България, когато БСП победи на първите демократични избори. Просто страха след повече от 50 години продължава да работи. Това, че има хора, които го харесват, тачат и обичат е логично. Асад е алауит. Нормално е алауитите да го подкрепят, тъй като са малцинство. От тези почти два милиона членове на БААС, милион и половина са плътно зад него. Те трябва да са зад него, защото опасенията им, че ще дойдат другите и ще ги избият са основателни. Армия, полиция, ДС също са зад него. Онези, които имат някакъв добър бизнес също са заинтересовани това управление да продължи. Много време е необходимо, за да се разпаднат и разслоят тези взаимовръзки. Ще минат години. Може би десетки години… Ролята на Хизбула? Хизбула е шиитска организация. Преди време бях публикувал едно интервю с техния лидер от преди 30 години. Човека го заявява ясно и открито – „моята цел е да направя държава на шерията”. Хизбула съществува благодарение на Сирия и Иран. В момента, в който едната брънка се отреже, тя ще загине. В Ливан не ги харесват, дори ги мразят, защото там хората

Брой 7, Година 2 (2013) искат да живеят по различен начин. Бейрут са го наричали втория Париж, а на Ливан са казвали втората Швейцария. Заради начина на мислене на членовете на Хизбула – нещо, което връща хората стотици години назад, Ливан не може да дръпне напред. Поради това, че Хизбула водеше война с Израел, членовете й бяха героизирани. Медийно са много силни, заради битките с Израел и разпространеното твърдение, че единствени те са победили Израел. Становище, което само по себе си е много смешно. Какво означава, че си победил Израел? Как по-точно и къде си го победил? Победили са два танка, примерно, но в пропагандната машина те излязоха герои. Включително и в ръководството на опозицията в България, до преди време смятаха лидера на Хизбула за божи човек. Мит ли е бъдещето на светската държава в Сирия? Абсолютен мит. Под светска държава се разбира, че няма законодателство, което да е на шерията. В Сирия законодателството е основно на шерията. Даже официалното законодателство. Религиозните водачи не са на ръководни постове в държавата, но това не означава, че не управляват, защото цялото съдебно законодателство е основано на шерията. Когато наследство се разделя между момче и момиче, съотношнието е три части за него и една за нея. Това е шерият. Към края на управлението на Хафес в държавата, където съм живял от 1979 г. до 1985 г., можех да видя момчета и момичета хванати за ръце, момче и момиче да се натискат макар и в по-тъмните места, виждал съм мои приятелки с минижупи. Разбира се, имаше и забрадени, но от всичките ми лели и първи братовчедки имаше само една, която носеше забрадка – най-голямата. В момента голяма част от братовчедките ми са забрадени. На всичките ми първи братовчеди жените също са забрадени. Когато живеех в Сирия за голямата петъчна молитва в джамиите влизаха хора да се молят и джамиите се пълнеха на четвърт, а поизвестните – наполовина. В последствие се застроиха още толкова джамии, а може би и

видение

повече. В момента всичките са претъпкани. Това го позволи режима. Той го искаше и го наложи. Защото, когато си при Аллах ти си спокоен… Другото, което не е светско в Сирия при този диктатор е, че държавата не обучава населението си. Хората не получават знания. В Сирия това е политика – яжте и пийте, с друго не се занимавайте. Толерирани бяха всякакви дребни забежки на младежите – пощипвания на момичета, леки почерпвания, леки дрогирания, само за политика не говори. Най-старата действаща столица Дамаск, която по времето на Омеядите е била нещо като Принстън и Йейл сега – целият наплив от света отивал там да учи и да получава знания, в момента има 5 или 6 книжарници в центъра на 6 милионен град. Съотнесено към България, примерно, тук има поне една книжарница дори в най-малкия град. Интересно е, че хората не смеят да си купят книги. В момента, в който започнеш да търсиш нещо по-философско или политическо, продавачите се разтреперват, защото знаят много добре, че като си купиш

www.provo.bg

тази книга, после ще трябва да те посочат. Започват проверки, защото се предполага, че щом се интересуваш, сигурно имаш и книги, които не си обявил. Построиха за пред света да се покажат, че са светска държава една страхотна голяма библиотека и опера. В Сирия няма представления, когато има – няма кой да ги гледа, за такива неща трябва да имаш съзнание, а те нямат такава потребност. Химическо оръжие се е използвало и преди в Сирия. Защо сега стана проблем от първостепенно значение? Заради многото жертви. За конкретната атака сега, която взе толкова много жертви, аз за себе си вътрешно съм почти напълно убеден, че не е направена по заповед на президента на Сирия. Смятам, че той и тези около него имат достатъчно мозък, за да знаят, че това означава отваряне на червената линия и е възможен сериозен военен конфликт и тяхното сваляне от властта. По-

видение

скоро допускам, че това може да са хора от втория или дори третия ешелон под него, които евентуално се надяват да се случи като в Египет – да дойдат военните на власт и да премахнат „лошия диктатор”. Със сигурност мисля, че не са и опозицията, защото е невероятно те да употребят химическо оръжие срещу своите братя, сестри, майки, бащи и деца… Иначе, колкото до това дали има или няма – Сирия до преди няколко дена не беше подписала конвенцията за химическите оръжия и държеше да има. Проблемът около химическото оръжие е в прословутия доклад. В него има няколко неща, които са много важни, а малко се говори за тях. Именно съмненията, че газът, който е използван, е произведен в Русия. Сега ще се окаже, че ситуацията е доста деликатна. Може би затова и държанието на Русия е малко по-меко. Ще се окаже, че зареждането на химическо оръжие в Сирия е направено от Русия. Което е глупаво, защото руснаците са подписали конвенцията. Това обаче е логично, защото сирийците няма от къде другаде да се

Брой 7, Година 2 (2013)

снабдят с него. Американците няма да дадат химическо оръжие на сирийския диктатор, защото е руска креатура. Израел също не биха го направили и остават две възможности – да са го получили от Иран, което автоматично означава, че иранците освен ядрено имат и химическо оръжие, значи ще трябва да ги ударим на всяка цена. Или самата Сирия да произвежда химическо оръжие?! Малко е вероятно, защото за целта са нужни сериозни лаборатории. Не е ли Иран по-далечната цел? Шиитите в световен мащаб се опитват да създадат дъга Иран, Ирак, Сирия, Ливан – ислямски щит пред Турция и европейското влияние. Затова така силно подскачат Саудитска Арабия и Катар. Подскачат, защото са сунитски династии. Шиитите са с особен вид религия, особено влияние и имат йерархия, аятоласи, докато сунитите са умерената религия, нямат йерархия. При сунитите не може и да има. Големият страх на Саудитка

мисли Арабия е породен от наемните работници, които се трудят там. Саудитска Арабия е най-големият пазар на работна ръка от т. нар. арабски държави. Там работят много египтяни и сирийци, които са приели навътре исляма и местните се опасяват някои външни интереси да не ги подкукоросат. Иран ще бъде ударен със сигурност. Има виц, на който ще стъпя: „Секретарят по сигурността на САЩ отива при президента, който го пита какво става по света? Отговорът е „тия араби все още са на нашия петрол.” Същата работа и в момента – „тия перси стоят на нашия петрол…”. Това са огромни ресурси. Става въпрос за трилиони и огромни интереси. Можем ли да разглеждаме процесите в Сирия като своебразно продължение на Арабската пролет? Не. Защото Сирия не е арабска държава. Там са други хора, с друго мислене. Сирия е държавата, в която до преди да дойде този режим са навлизали всички най-нови идеи и идеологии. От там са тръгвали. От там тръгват комунистите и националистите. От там тръгват Мюсюлманските братя. От там тръгват всички цивилизовани неща. Това е земята. Онази земя, описана в Библията. Там са били всичките пророци. Там са финикийците. Там са Омеядите и Саладин. Няма как случващото се в Сирия да бъде причислено към Арабската пролет. Още повече, че това е журналистическо обобщение. Просто там процесите вече бяха назряли. Диктаторите бяха остарели. И Кадафи, и Мубарак, и Хюсеин, и Хафес Асад. Единствено в Сирия успяха с наследниците. На другите просто не им стигна времето. На Кадафи и Мубарак малко не им достигна, но в един момент на хората им писна. След като в последните 50 – 60 години са възпитавани по един и същи начин, по една и съща идеология, в един момент т. нар. „малки империи” почнаха да се разпадат. Твоите прогнози за развитието на конфликта в Сирия?

www.provo.bg Много лоши. По-скоро съм крайно песимистично настроен. Познавам голяма част от опозицията в момента. В България, Сирия и по света. Трябва им много време, за да разберат разликата между емоция и политика. Все още са емоционални. Още са хора, които смятат, че с викове „Аллах акбар” властта ще падне. Не могат да разберат. Чудят се и псуват американците. Не могат и да се обърнат първо към себе си. Не знаят кой ще дойде след това, непредсказуеми са. Опасенията ми са, че там са заложени много конфликти. Кюрдите най-вероятно ще поискат тяхна държава и присъединяване към Кюрдистан. Това им е отколешна мечта. Още в самото начало поставих 17 въпроса пред българската и световната опозиция. Ако тогава бяха отговорили, досега можеше конфликтът да е свършил. Въпросите бяха от следното естество: Какво правим с кюрдите при падането на режима? Какво правим с алауитите при падането на режима? Какво правим с хората, работещи в сферата на сигурността, армията и полицията? Какво правим със съседите ни – Израел, Ливан, Йордания? Ще продължаваме ли с палестинската кауза? Първо, никой не иска да освобождаваш. Второ, ти кой си, че да освобождаваш и трето, въобще, можеш ли да си го помислиш? Ще имаме ли претенции за определени земи от Турция? Каква ще ни е позицията като държава – светска, смесена, шериат? Икономически как ще стоим? Два месеца преди началото на конфликтите Министърът на финансите обяви, че Сирия има 900 милиона долара дефицитен дълг. Сирия обаче няма кредити и 900 милиона не са кой знае колко голям проблем, но са знак, че трябва да се предприемат действия. Започна конфликта и три месеца след това президентът вдигна заплатите с около 30 долара на всички чиновници и намали цената на нафтата. Цялото това местене на армията постоянно също струва много пари. Реколтата вече трета година не може да бъде добре засята и прибрана. В южните части на страната

видение

големите търговци от Алепо и Дамаск, както и големите фамилии си изнесоха парите извън страната. Тези неща са много важни и когато диктаторът падне, дойде новата власт и на първо число трябва да даде заплати – как ще им плати? Ще стане като в Иран. Ще илязат чиновниците и армията и ще кажат „сега ви убиваме”… Какво правим с християните? Как да върнем на християните, на алауитите доверието в това, че ние няма да ги избиваме, защото в момента те са уплашени. На тези въпроси нито един от тях не пожела да отговори. Ако бяха отговорили конкретно: Израел – смятаме ги за нормална държава и искаме да живеем в мир и да имаме добри съседски и икономически отношения. Те да ни върнат Гуланските възвишения, както те самите твърдят, срещу мир, сътрудничество. Какво има да делим с евреите? Нищо. Каузата на палестинците. Какаво правим с Ливан? С Хизбула – продължаваме ли да им помагаме, финансираме ли ги? Ако бяхме пратили отговорите на всички тези въпроси като декларирана позиция – ставаш

Брой 7, Година 2 (2013)

предсказуем и хората си казват – аха, с тия разговор може. Обаче като излизаш и говориш „аз на евреите мамицата им” излиза друг и казва „тия мюсюлманите ще ги разчекна”, излиза трети и казва „аз тия християните ще ги изтрепя”. Т.е. ние искаме „да се намесят”. Кой да се намеси и на кой с какво да помогне? Не е заявено ясно, това е големия проблем – непредсказуемостта на опозицията. Бежанците и българското правосъдие? Незаконно преминаване на граница е когато си контрабандист. Когато внасяш незаконно. Когато се криеш. Когато влизаш и се предаваш на властите не е незаконно. Бежанците са голям проблем за България. Нужно е да се има предвид, че на по-голямата част от тях крайната цел не е България. Тук получават 65 лв, докато в Швеция или в Германия ще взимат в пъти повече помощи. Някои са с възможности, но има и такива, които са на ръба на мизерията. Българската държава трябва да помогне, в историята винаги сме помагали на бежанците,

мисли от където и да са идвали. Според теб коя е правилната позиция на България относно конфликта в Сирия? България е много малка държава, за да има някаква позиция в този конфликт. Подобно на Ирак, където компаниите, опериращи там са със заплата на служителите си, колкото военния бюджет на цялата ни мисия. Ако България трябва да заяви позицията си, тя трябва да заяви с кого е – с руснаците или с американците. На България не й отива да каже, че е с руснаците, защото там са и Иран, а заедно с Иран няма как да бъдем. Ако кажем, че сме с американците, означава да кажем, че сме с Турция. И това не върви. Една такава деликатна ситуация, в която е най-добре, доколкото можем да помогнем на бежанците. Но тайната тиха дипломация би трябвало да е такава, че когато падне този режим (това е ясно и повече от сигурно), България да има утре очи да иска пак да помага, да работим,

www.provo.bg да печелим пари. Защото Сирия е пазар не само на оръжие, а и за хранително-вкусовата промишленост и други. Да се заемат крайни, твърди позиции не е удачно. Защото заемайки едната страна, респективно губим другата. Най-доброто, което можем да направим, е да потърсим приятелството между двата народа. Приятелство започнало преди много години, което така или иначе съществува. Много сирийци са учили в България, женени са за българки. Много българи са живяли в Сирия, строили са там. Половината инфраструктура на Сирия е построена от българи. Има много български лекари в Сирия. Повече от ясно е, че не можем да приемем кланетата, но не бива и да се намесваме директно.

мисли

Брой 7, Година 2 (2013) е Стопанския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. От 2009 г. до 2012 г. ръководи политически и икономически ПР проекти в Турция, Нигер, Мароко, Азербайджан, Гибралтар и Сирия съвместно с медиите USA Today, Time Magazine и др. През 2012 г. се връща в България и започва работа като консултант към организации от неправителствения и частния сектор. Един от последните проекти по които работи е конференцията Digitalk съвместно с българския фонд за рисков капитал НЕВЕК. Поводът за международния конфликт в Сирия?

Амалия Aббас: ако не бъде изгасен навреме, пламъкът в сирия може да се превърне в огромен опустушителен пожар Интервю на Стилян Манолов с Амалия Aббас Амалия Аббас е родена в България, майка й е българка, а баща й сириец. Живяла е в Париж, Лондон, Мадрид и САЩ, завършила

Много добре казано – конфликтът в Сирия е абсолютно международен, а не вътрешнополитически, етнически или религиозен, за какъвто бива представян. За повод бяха използвани мирните протести, които постепенно прераснаха в пълномащабна въоръжена революция, в която “лоши” и от двете страни започнаха да убиват цивилни. На свой ред пък, общоприет повод за протестите, прераснали в гражданска война в Сирия, се приема и така наречената Арабска пролет, която започна с протестите от 18 декември 2010 г. в Тунис, след които последваха такива в Египет, в Либия и редица други страни от Северна Африка и Близкия Изток. Реално погледнато, всяка една от заинтересованите страни в конфликта (вътре и извън Сирия) е използвала различен повод, по различно време, за да се намеси и/или засили натиска си. Причината? Както винаги истинската причина се крие в стремежа към хегемония над ресурси, територии, политически режими. Когато заговорим за войни, от Индустриалната революция насам, в девет от десет случая става въпрос за преразпределение на природни

мисли ресурси чрез сила и оръжие. А в Сирия има какво да се преразпределя – две огромни находища на природен газ в Левантийския басейн и Южен Парс. Това са районите около Тартус и Латакия. През 2010 г. американската компания Noble Energy открива находищата „Левиатан” (по предварителни оценки за 450 млрд. куб. метра газ или около 45 млрд. долара) и „Тамар” (180 млрд. кубични метра газ по предварителна оценка), а по-късно се оказва, че те са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела петрол. Израел веднага обявява намеренията да започне експлоатация по находищата, а в края на май тази година стартира проекта по Тамар – въпреки че претенции към целия Левантийски басейн могат да имат Сирия, Ливан, Кипър и Палестина. Предварителните проучвания показват, че потенциално могат да бъдат открити още големи находища на природен газ в басейна между египетското и гръцкото крайбрежие. Колкото до находището в Южен Парс, което се поделя между Иран и Катар, то не е просто голямо находище – то е най-голямото находище в света на природен газ, чийто обем е шест пъти по-голям от второто по големина находище на планетата – Уренгой (Русия). По оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ) в Южен Парс има залежи от 51 трилиона куб. метра газ. Чрез Южен Парс Иран изнася 37 млрд. куб. метра газ ежегодно. Така Сирия се оказва и нещо като коридор за Иран към Средиземноморието, а оттам към Европа и Северна Африка. Сирия всъщност е възлов елемент в план за износ на газ от Иран, който, разбира се, не устройва Катар, нито пък Турция. Катар е най-големият износител на газ в света, към момента, а Сирия отказа да им даде разрешение за строеж на газопровод през страната. Споразумение за строеж на такъв газопровод (и нефтопровод) беше постигнато с Иран. Турция, от друга страна, открито изявява претенции към газопровода „Набуко”, който трябваше да минава през

www.provo.bg България и Румъния, но плана беше променен и сега ще минава през турска територия. Освен чрез горе-описаната “игра на тронове” за природни ресурси, Сирия засегна американските интереси, като се съгласи Русия да разположи свои ракети и радари в база, която е на 170 км. от границата с Турция, след като САЩ разположиха в Турция ракетни батареи и радари, като част от плана им за противоракетен щит. Така в момента, в Сирия се намира единствената руска военна база на Средиземно море. Още ли има някой, който си мисли, че става въпрос за борба за демокрация и спазване на човешки права? Как виждаш ситуацията в Сирия? Много изопачена и през сълзи. Сринаха една от най-светските страни в този край на света, с едно от най-високите нива на религиозна и етническа толерантност. Не само, че джамии, църкви и синагоги, спокойно се извисяваха на метри една от друга, но и хората принадлежащи към съответните религии съжителстваха мирно, и даже в близки приятелски отношения помежду си. Била съм на латино парти в Дамаск, където момиче от танцуваща двойка, беше забулено, но с модерен, цветен шал, облечено с дънки и тениска, танцуваше с партньора си, необезпокоявани от погледи и шушукания изпълнени с предразсъдъци…каквато, например, би била реакцията тук, в София, а и в много други градове в Европа. Та аз даже лично съм присъствала на Ифтар (първото хранене на мюсюлманите, след залез слънце, по време месеца на Рамазан), организиран от и в православна църква в Хомс, където религиозни лидери от различни религии и течения в тях, весело похапваха и си говориха цяла вечер… Малко хора в България и представям си още колко по-малко на Запад и в САЩ знаят, че Християнството е тръгнало именно от Сирия и че последният, и единствен град в света, в който и до ден днешен се говори езика на Исус Христос – Арамейски (Сириански), е град Маалула, в Сирия. Но не и днес. Сега градът е празен, осеян с осквернени

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

мисли и опожарени църкви, дупки от куршуми и следи от кръв… Темата за културното и историческо наследство, което всеки ден изчезва в облаците на разрухата и потъва в локвите от кръв в Сирия, е дълга и далеч незасегната от медиите. Под лозунгите за демокрация и борба за човешки права, се крият студени, нехуманни и прагматични геополитически и икономически интереси. Ако САЩ и Западните страни наистина искаха демокрация и човешки права в Арабския свят, щяха да започнат от Кувейт, Саудитска Арабия, Катар или Бахрейн. В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат право дори да шофират, а на чуждестранните граждани им се взимат паспортите, когато постъпват на работа. Тези страни се управляват от деспотични монарси от стотици години, а в Саудитска Арабия християнските проповеди даже се наказват със смърт. Кои са воюващите всъщност в Сирия? От вътрешна гледна точка, в Сирия, зад така мъченическо-романтичното име “бунтовници”, седят терористи и наемници от над 83 страни – Чечня, Казахстан, Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Йемен, Саудитска Арабия, Кувейт, Йордания… финансирани и снабдени с последен писък на оръжейната мода, военно ноу-хау, логистична помощ и сателитна информация от петролните емирства, Мюсюлманските братя, Ал-Кайда и за съжаление – САЩ и Европа. Те са организирани в множество и най-различни групировки, като например Ахрар ал Шам, Джабхат ал Нусра (своеобразен клон на Ал-Кайда в Сирия) и други. Това са групировките, които извършват най-големите зверства, прикривайки се под лозунгите и знамето на революцията. Техните цели са директно дефинирани от крайния, радикален, политически Ислям. Те нападат и приемат за свой враг, абсолютно всеки, който не изповядва техните вярвания и идеология. Те не са нито на страната на опозицията, нито на правителството. Те най-много “мътят водата”, а тази мътилка, освен че пречи не

Брой 7, Година 2 (2013) само на заинтересованите страни в Сирия ясно да видят очертанията на конфликта, играе огромна роля в спекулацията по темата и нейното представяне пред света. Свободната Сирийска Армия, на свой ред, се състои от войници или офицери, дезертьори от редовната Сирийска армия, от криминални елементи на обществото, както и от различни въоръжени Ислямистки групи. Третата страна, разбира се е режима на Асад и редовната Сирийска армия. Отвън обаче, конфликтът в Сирия, може да бъде интерпретиран и като своеобразно продължение на студената война, където в конфликт са интересите на сили като САЩ и Русия, които са пряко обвързани и/или представлявани от интересите на регионални играчи като Иран, Саудитска Арабия, Турция… Така картината става по-неясна, а пъзелът става още по-сложен, и средностатистическия човек, се отказва да се опитва да го нареди сам и избира по-лесната опция, така достъпна и широко-разпространена – медиите да го наредят вместо него, като забравя обаче, че зад тези медии, седят политически партии, големи корпорации, мажоритарни собственици с огромни, необятни за обикновения човек интереси и използват всяко основание (според тяхната логика) и възможност за да спекулират с данни, да премълчават факти, да моделират публичното мнение, в удобна за тях форма… Мрачен сценарий ли е Трета световна война, или просто неизбежното преразпределение на силите? И едното, и другото. В тази абсолютна “Игра на тронове”, версия 21’ви век, никоя заинтересована страна няма да се откаже от интересите си току така. Въпросът е дали ще се стигне до някакъв вид консенсус или споразумение, изгоден или поне приемлив развой на събитията, чрез преговори, блъфове, изнудване и всякакъв друг вид мръсни и хитри похвати на най-високо равнище, или ще се наложи прибягването до пълномащабни военни действия. Малко или много, случващото се в Сирия, може да се приеме като първа фаза от един такъв конфликт, пламъкът, който може

видение

www.provo.bg

мисли

Брой 7, Година 2 (2013)

да се превърне в мащабен опустошителен пожар, ако не бъде изгасен на време. Просто е въпрос на това до каква степен, кой какъв интерес има от локален, регионален или дори световен военен конфликт. Да не забравяме все пак, че войната е доста доходоносен бизнес…

любопитните и заинтересовани читатели, да направят свое проучване и да видят, че всъщност двете най-радикални течения в Исляма – Уахабизъм и Мюсолманско Братство, са всъщност създадени с помощта на Британските тайни служби, преди повече от век и половина.

Възможен ли е етнически мир на тази територия, населявана от 18 общности с многобройни течения в тях?

На карта ли е съдбата на 2,5 млн. християни?

Реално погледнато, до преди началото на конфликта, етническия мир беше с постоянна адресна регистрация в Сирия от доста време. Съвременната Сирийска история не помни сблъсъци на етническа основа, даже напротив – етническият и религиозният мир бяха една от основите на модерното Сирийско общество. В момента света става свидетел на едно изкуствено, насилствено и организирано насаждане и налагане на етническа нетолерантност в Сирия. Именно за това изведнъж страната се наводни с ислямисти от цял свят. Така битката в Сирия в момента, преди всичко е борба на светската срещу шериата и ислямистката държава. Битка между светското общество със силите на Уахабизма, Талибанизма и идеологията на Ислямското Братство. Не служи ли религията само за оправдание при такова социално разслоение? Разбира се. Но както вече казах, в Сирия, социалното разслоение не е причината, нито религиозното многообразие. Просто това е името на паравана, зад който стоят геополитически и икономически интереси, които използват крайни религиозни течения като инструмент. А и този своеобразен черен ПР на Исляма, който наблюдаваме след 11.09. 2001 г. представя и “рекламира” един изопачен, краен, екстремистки Ислям. Това е все едно да се съди за християнството и християните като цяло по организации и секти като Ку – Клукс – Клан, Мормоните, Свидетелите на Йехова и т.н. Може би тук ще е интересно, за по-

На карта е, на същата карта, на кoято беше и в Ирак. Но нека да припомня, че това, което т.нар. бунтовници изповядват няма нищо общо с ислямската религия. Те имат техен, изкривен, краен вариант, една ужасна интерпретация на шериата, и затова водят война не само срещу християните, а и срещу всеки, който не е съгласен с техните виждания, включително и мюсюлмани. В Сирия 10% от населението е християнско и тези хора, както и всички бежанци, бягат не само от атаките на режима, бунтовниците, свободната армия и т.н., а от войната изобщо. Башар Ал Асад и Реджеп Ердоган не са ли двете лица на една и съща маска? Определено не. Двамата имат много различен произход, идват от различни среди и са с много различни биографии. Ердоган е започнал да се занимава с политика още през студентските си години и още тогава е имал политически амбиции, докато Асад е завършил медицина (офталмология) и не е имал никакви политически аспирации. Към момента Ердоган представлява Ислямски лидер – неговата Партия на справедливостта и развитието е водена от ислямска идеология. Също така, партията се смята за част от международната организация на Мюсюлмански Братя, а всеизвестен факт е, че Мюсюлмански Братя е враг номер едно на режима на Асад. От своя страна, Башар Асад, принадлежи към ислямското подразделение на алауитите, което е едно от най-либералните и толерантните такива. Тук искам да подчертая, че алауитите са светско

мисли настроени и даже празнуват Kоледа заедно с християните, а жените им никога не се забраждат. Употреба на хим. оръжие имаше и през 2012 г., защо стана световен проблем чак година по-късно? И тук версиите са много. Който има интерес режима на Асад да падне се е надявал това да се случи без да се налага създаването на международна драма около химическото оръжие използвано в конфликта. През Юли 2012 г., химическо оръжие беше доказано използвано от бунтовниците, а това някакси подронва репутацията им на “борци за правда и за свобода”, която така усилено се лансира, а може би и заради по-многобройните жертви тази година и количеството използван газ… Медиите, защо чак сега? Всъщност, не е чак сега. Те медиите кротичко си отразяват някаква част от случващото се в Сирия от самото начало, но просто до сега имаше по-интересни и грандиозни сензации за обикновения гражданин – урагана Санди, Олимпиадата 2012, дебатът SOPA, инцидента Коста Конкордия, Редбул скока от ръба на стратосферата, Пуси Райът, Кейт Мидълтън е бременна, Кейт Мидълтън роди… А и ако САЩ ще се намесват чрез военни и публични действия (за пореден път) в чужд вътрешен конфликт, трябва да се направи топ новина, която да оправдае тази намеса. Както обикновено, това се прави със сходен на американски блокбъстър сценарий и похват, където врагът е един и доказателствата за това уж има (а, дали?). Той не е враг само за хората си или за САЩ, той е враг на целия свят и само супергерой може да ни избави от него… Просто се надявам, че по-умните и търсещи логиката и истинските отговори хора си задават въпроса:“Как се стигна дотам, че по-малко от две години след официалното изтегляне на САЩ от Ирак, те са в готовност отново да хвърлят военни сили в Близкия изток?”

www.provo.bg Всички помним обосновката, с която САЩ влезе в Ирак. Тук ще цитирам Ивайло Ачев: “След атентатите от 9 Септември 2001, САЩ обяви глобална война на тероризма. Първо на мушката попадна Афганистан заради даденото на Осама Бин Ладен убежище, после дойде ред и на Ирак. Сценарият беше подобен – появиха се „данни”, че Саддам Хюсеин има оръжия за масово поразяване, имаше мисия на ООН за проверка, не беше намерено нищо, но САЩ влезе с армия в Ирак, за да възстанови демокрацията…Впоследствие Вашингтон си призна, че такова оръжие не е открито, но в крайна сметка държавата, която е на второ място в ОПЕК по износ на петрол и преди година счупи месечния си рекорд по износ, се оказа под американски контрол. А енергийните ѝ ресурси бяха разпределени между американски компании – например „Халибъртън” на бившия американски вицепрезидент Дик Чейни.” Въоръжени сблъсъци в момента има и в Мали например, защо никой не говори за това? Горе-долу поради причините описани в предишния въпрос, а и защото в днешно време, представата на хората за Африка (освен ако не става дума за ЮАР, Кения, Замбия или Занзибар…) е, че там глад, войни или военни преврати има всеки ден….нищо ново… Също така в Сирия, Запада е в съюзничество на ислямистите и радикалите, тъй като подпомагат постигането на техните цели, докато в Мали, Запад и ислямисти са в конфронтация. Някак си не изглежда много консистентно и представително. Въпреки, че властта е явно ерозирала, Асад продължава да се ползва с добра подкрепа, на какво смяташ, че се дължи това? В Сирия винаги е имало светска държава и светско управление, което достигна връх при режима на Асад. Преди конфликта, Сирия нямаше никакъв външен дълг, никакви взаимоотношения с чужди централни банки или световни такива. Образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни, имаше масово производство и сектори

мисли като хранително-вкусова промишленост, земеделието и фармацевтика бяха развити на изключително високо равнище, осигурявайки евтини, качествени и разнообразни хранителни продукти и медикаменти както за обществото, така и за износ. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Разбира се, имаше и лоши страни, като липсата на пълна свобода на словото, писането на доноси, изчезването на политически затворници и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе стотици пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото петролните емирства. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища, а както вече казахме в Саудитска Арабия, например, християнските проповеди се наказват със смърт. Също така, Асад в момента, изразява именно интересите на сирийския народ за запазването на държавата от разпадане и превръщането й в шериат. Къде е ролята на Хизбула? Хизбула спада към така наречената “ос на съпротивата” – Хизбула, Сирия и Иран, подкрепяни от Русия и Китай. Тази ос е единна и солидарна, както е и при всеки един друг политически или икономически съюз. Всички страни от оста на съпротивата смятат нападението на една страна от чужда сила за нападение над всички сили от съюза. В конфликта в Сирия, Хизбула всъщност се намеси най-последна, след намесата на емирствата, Турция, Русия, САЩ и както е известно се намеси като застъпник за Сирия. Най–главно действията на Хизбула бяха в защита на шиитско – ливанското население, живеещо на Сирийска територия в областта на град Кусейр, след като жителите на града бяха нападнати от Ал Кайда и всевъзможните въоръжени терористи вилнеещи из хаоса в страната. Опозицията започна да сочи с пръст към Хизбула, веднага щом излезе на яве фактът, че почти всички “бунтовници” в Сирия са ислямисти от радикални групи. Никой не

Брой 7, Година 2 (2013) отрича, обаче че има може би няколко хиляди бойци на Хизбула в Сирия, които пазят инвестициите на Иран, но не те са тези, които рушат и оскверняват църкви и избиват цивилно християнско и мюсюлманско население. Не Хизбула искат да наложат шериат и не те ядат сърца и разпорват жертвите си, а след това гордо качват клипчета в Интернет. Никой не е фен на Хизбула, но като теглим чертата, може би намесaтa на тази групировка в Сирия, значително допринася за справянето с истинския проблем – наемниците на АлКайда и привържениците на Мюсюлманските Братя. Кой има интерес и какво ще спечели от войната в Сирия? Както вече казах, интересите са много и вътрешни и външни, все центрирани около контрол над ресурси и територии. За съжаление най-големи интереси имат найголемите риби – САЩ и Турция, Иран, Русия и Китай, а интересите на малките обикновени хора в Сирия, остават последни на опашката. САЩ искат марионетен режим в Сирия, както при всичките страни от Залива плюс разполагане на военни бази в района, което ще й позволи да диктува нейни правила за това как да се разпределят газ, петрол и други ресурси към Китай и Русия. Иран и Русия, от своя страна, имат интерес режима на Асад да просъществува, тъй като дългогодишните топли политически отношения между тези страни, ще осигурят достъп за износ на енергийни ресурси от Иран към Европа и Северна Африка, както и ще позволят Русия да се ползва със специални права и преференции при вноса на въпросните ресурси. Но дори още по-конкретно, въпроса е кой ще контролира териториите с най-големите газени и нефтени находища в света, защото както всички знаем, който притежава кравата, той дои млякото и решава какво да прави с него. Залог ли са бежанците и не са ли принесени в жертва на т.нар. „борба с тероризма”?

мисли Естествено, че са принесени в жертва и че и те играят някаква роля, която може да бъде определена като залог. Но това не е нещо ново, това е до болка познат сценарий на целия свят. Винаги в такива конфликти, а и във всички въоръжени изобщо, най-много страдат обикновените хора, докато реално заинтересованите рядко губят нещо освен финансови ресурси. Наскоро даже излезе една чудесна статия на Тома Томов, посветена на шефът на саудитското разузнаване принц Бандар бин Султан, с прякор Бандар Буш, защото за 41вия американски президент той беше като син, а за 43-тия като брат, 40 години посланик във Вашингтон. В нея се описва една тайна среща между принц Бандар и Михаил Горбачов. Принцът сам описва разговора:„Руснакът седи срещу мене, ръкомаха, емоционален. Преводачът му говори алжирски арабски, едва го разбирам. И по едно време ми писна: „Г-н Генерален секретар, аз мога да Ви помогна да се изтеглите от Афганистан с чест и достойнство.“ Горбачов ми отговори: „Следя и знам всичко, което вие, саудитите, правите в Афганистан. Харчите 200 милиона годишно там, за вашите хора.“ Прекъснах го: „Моля Ви спрете! Опасно е, когато лидерът на една свръхсила получава невярна информация. Слушайте ме внимателно, моля Ви. Ние не харчим 200, харчим 500 милиона! Вашите момчета загиват, ние харчим само пари и винаги може да си напечатаме още. Винаги може да продадем още петрол. Ние и американците, ако губим нещо въобще, това са хартийки. Докато Съветският съюз губи танкове, самолети и най-важното – човешки животи и престиж.“ (цитатът е от статия на Тома Томов за в. “Труд”) Та така, всеки да си прави изводите. Това, което наблюдаваме днес в Сирия, продължение на Арабската пролет ли е? Въпреки, че не харесвам това наименование, тъй като обуславя мислене и предизвиква асоциации, които не са напълно съответстващи с реалната действителност, да, уж е продължение на Арабската пролет.

www.provo.bg В такава опаковка се опитват да го сложат и да ни го продадат, но всъщност вече се е видоизменило в нещо много по-различно. Мит ли е бъдещето на светската държава в Сирия? Не мисля. Напълно вярвам, че тя може да бъде постигната в Сирия отново и в още по-еволюирал, изчистен и демократичен вид, но за съжаление трябва да мине време. Каквото Сирийската държава и общество беше постигнала до момента, сега ще трябва да създаде наново, след като първо се стабилизира положението, конфликтът бъде разрешен и прекратен, и се поставят нови, по-здрави основи на една модерна държава, която функционира не само в интерес на управниците си, а на цялото общество. И тук искам да добавя, че е крайно време правителствата на САЩ и техните съюзници в лицето на европейските империалистически страни да престанат да изнасят лекции на света относно морал, защита на човешките права и демокрацията, и в момента поконкретно за „моралната гнусотия“ на химическата война, защото пълната документация за военните престъпления и жестокости, извършени от американския и европейски империализъм ще запълни много томове. Вашингтон е отровил цели иракски градове с обеднен уран и бял фосфор. Още преди това е хвърлил 75 милиона литра “Agent Orange” (химическо оръжие) над Виетнам, което е поразило милиони хора. САЩ са единствената държава в света, която е използвала ядрени оръжия и то върху беззащитни градове. Не веднъж, а два пъти – над Хирошима и Нагасаки. САЩ и европейските империалистически държави, които са първите използвали отровен газ, са колективно отговорни за смъртта на милиони хора. Крайно време е това безочливо двуличие да спре.

мисли

Брой 7, Година 2 (2013) сцена в Турция. Заради политическите ситуации в Турция и България, и главно заради липсата на адекватно отразяване от страна на местните медии, предложихме на Амет да сподели какво всъщност се случва в южната ни съседка. Съответно, информация за протестите в България излезе в септемврийския брой на Babylon Mag. Какво се случва в Истанбул през последните месеци според теб?

Амет Улуг: Хората се убедиха, че могат да наложат промяна Интервю на Мар Го с Амет Улуг Какво свързва номинирания за Грами албум „In The Buzzbag“ (1998) на Brooklyn Funk Essentials, разтърсващия концерт на U2 в Истанбул, 23тото издание на Akbank Jazz Festival случващ се в момента в Babylon Club – най-доброто място за жива музика в Турция и любимият на меломаните документален филм на Фатих Акин “Музиката на Истанбул” (2005)? Отговорът е Амет Улуг – един от основните стълбове на ентъртейнмънта и музикалната

Окупацията на парка Гези започна в края на май, когато строители започнаха да изкореняват дървета като първа стъпка от мащабен благоустройствен план. Според него Таксим трябваше да бъде преустроен и на мястото на парка Гези да се издигне възтановка на Topcu Kislasi – казарми от времето на Османската империя, в които да се помещава търговски център. Окупацията продължи 20 дена. Гези е и продължава да бъде един от малкото останали зелени обществени паркове в Истанбул. След намесата на полицията за обезлюдяването на Гези, хората започнаха публични дискусии в други паркове из цял Истанбул за ситуацията, в която се намира опозицията в страната. Какви бяха исканията на протестиращите и бяха ли изпълнени? Всичко започна покрай парка, но исканията бяха по-мащабни. Хората искаха да се сложи край на полицейската бруталност и правителствено насилие към протестиращите в парка и страната. Искаха свобода на словото. Искаха диалог. Всички техни действия бяха мирни. За съжаление не смятам, че някой е удовлетворен. Аз лично не съм. Усеща се липсата на равенство и справедливост. Въпреки всичко хората се убедиха, че могат да наложат промяна. Знаеш ли какво се случва в България в момента? Турските медии отразяват ли вече над 100 дневните протести в София?

видение

www.provo.bg

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

мисли В началото, да. Бяхме наясно какво се случва в България. Турските медии обръщат повече внимание на протестите по света, от колкото на тези в страната. Как изглежда сега Истанбул на здрачаване (Istanbul Twilight*)? Мъгливо е, но спокойно и изпълнено с надежда. * Istanbul Twilight е песен на Brooklyn Funk Essentials от албума In The Buzzbag, записан в Истанбул (б.а.). Попаднах на фейсбук събитие Istanbul Gaz Festivali – креативен призив към хората да излязат на улицата. Каква роля изиграха социалните мрежи при протестите? Докато предубедените медии излъчваха документални филми за пингвини, протестиращите използваха Туитър и други социални мрежи за разпространение на информация и за организиране на демонстрации. По този начин даваха адекватна информация на масите, за да могат да предприемат съответните действия. Редовно присъстваха в доминиращите списъци на Туитър с цел да привлекат вниманието на света върху случващото се. Публикувахте на фейсбук страницата на Babylon Istanbul, че вратите на клуба са отворени за пострадали от сълзотворния газ. Какво се случваше в клуба по време на протестите? По това време клубът беше затворен, но лаунч бара все още работеше. Вратите ни бяха отворени за всички, които бяха на Таксим. Предлагахме храна и вода, и оказвахме първа помощ на ранените. Приютихме и кварталните котки, които бягаха от сълзотворния газ. Прочетох в един от статусите ти във фейсбук, че един от вашите артисти е пострадал при първите сблъсъци на протестите. Какво е нейното състояние в момента?

Брой 7, Година 2 (2013) Lobna се възстановява бавно, но за съжаление травмата й ще остане за цял живот. Истанбул винаги е бил светски и културен център, успя ли поредният опит на исляма да го разруши? Звучи клиширано, но Истанбул е известен с културното си разнообразие, а и не смятам, че тези протести и реакции бяха на религиозна основа. Въпреки всички дискусии и намеси, ние оставаме светски. Благодарение на теб и документалния филм на Фатих Акин “Crossing The Bridge: The Sound Of Istanbul“ много българи се запознаха с местните ъндърграунд музика и фолклор. Ти самият запознат ли си с българския фолклор и традиции? Срам ме е, но не, за съжаление. Знам една история, преди повече от десетилетие, на фестивала Pilsen One Love специалните гости Brooklyn Funk Essentials чуват местните музиканти от Laco Taifa и са толкова запленени от музиката им, че заедно влизат в студио, където вдъхновени от местното вино Buzzbag записват в Истанбул албума “Ïn TheBuzzbag“, номиниран за Грами в категория world music през същата година. Това е ярък пример за успешна мултикултурна колаборация. Би ли ни разказал и за други такива? Обичаме колаборациите… Тази седмица като част от джаз фестивала събрахме на една сцена Мулату Астатке с наши местни музиканти. * Мулату Астатке е „бащата“ на етиопския джаз и през 60′те става първият африкански студент завършил престижния Berklee College of Music в Бостън (б.а.). Какво е твоето послание към читателите на ПРОВО? Музиката е любов, музиката е мир, музиката е почит!

мисли

МАРТИН ХРИСТОВ: В СЛЕДВАЩИЯТ ПАРЛАМЕНТ – ПОВЕЧЕ ОДУХОТВОРЕНИ ЛИЦА И ПО-МАЛКО НЕЧЛЕНОРАЗДЕЛНИ ИНДИВИДИ Интервю на Стилян Манолов с Мартин Христов Мартин Христов – български издател и преводач. Човек, който наистина обича книгите и влага цялата си енергия и усет за красивото в книгоиздаването. Благодарение на това за десет години успява да създаде

www.provo.bg

специфичен облик на издателство „Ерго” – разпознаваем с качествените си заглавия и превъзходното оформление на книгите. Протестите ясно очертават разграничителната линия. Какво стои от двете й страни днес? - Първо да уточня, че подобна форма на протест, а именно публично несъгласие с конформизма на политическата класа и заобикалящото общество, се случва в европейската демокрация за пръв път през 1968-а – годината на студентските брожения и Пражката пролет. Политиците не са си взели поука нито от тогавашните протести, нито от по-късните многобройни демонстрации в подкрепа на свободното гражданско общество. Продължават да не си вземат и днес. Тласкат страните си към ретроградна олигархия и авторитаризъм. Доказват го и „Таксим”, и политическата криза в България. От светлата страна на разграничителната линия са образовани, активни, небезразлични към съдбините на страната хора. От тъмната страна стоят хората на статуквото – политици, икономисти, бизнесмени и мафиоти, за които разграбването на държавната баница е

мисли любимо занимание от десетилетия. Правиш ли аналогии с унгарските събития и какви са приликите и разликите между протестите в България от февруари и сега? - В Унгария след смяната на режима неведнъж се провеждаха масови демонстрации в защита на човешките права и свободи и плурализма. Унгарците са свободолюбив народ. Доказва го в по-новото време Унгарската революция от 1956 година, когато страната безуспешно опитва да се изплъзне от тежкия ботуш на Съветите. Сегашното правителство на министърпредседателя Виктор Орбан, имайки квалифицирано мнозинство в парламента, след идването си на власт прие множество непопулярни мерки и изменения в основния закон на страната – ограничаване на пълномощията на Конституционния съд, забрана на партиите да провеждат предизборна кампания в частни телевизии, възбрани за пренасочването на дела от Националната съдебна служба към съдилища в страната. От друга страна, правителството има поддръжници, които твърдят, че Орбан води национално отговорна политика срещу безропотното имплементиране на матричните норми и правила на Европейския съюз и законите за изговане на бездомниците от градските пространства и за забрана на сключването на еднополови бракове само укрепват националния просперитет. Засега протестите в България визират най-вече сливането на изпълнителната, законодателната и съдебната власт в странен танц на смъртта с организираната престъпност и мафията. Всъщност това е и най-големият проблем на българската държава от 10 ноември 1989 г. до днес. Протестите от февруари бяха насочени поскоро към социално-битови проблеми и към някои природозащитни казуси. Сегашните определям като либерално-политически протести, целящи оцеляването на българската държавност и оттам – на българската нация. Защото съветският ботуш все по-застрашително отново надвисва над нас. В момента текат аналогични на България процеси и в две големи държави – Бразилия и Турция.Там процесите ескалираха. Може ли чрез мирен протест тук да извоюваме позагубеното си достойнство?

Брой 7, Година 2 (2013) - В Турция причина за масовите протести е заплахата градският парк „Гези” да бъде обезлесен, в Бразилия – първоначалното недоволство беше срещу повишаване цените на билетите и разходите за Мондиала догодина. И на двете места демонстрациите прерастват в искания за социална справедливост, либерализиране и изкореняване на олигархичните интереси и корупцията от властта. Напрежението ескалира. Следват употреба на сълзотворен газ, гумени палки, водни оръдия, човешки жертви… Може шеговито да се каже, че българите вече са съзрели за протестни действия, защото започнаха мирната си демонстрация направо с искането за оставка на олигархичния кабинет и марионетките му. Мисля, че доблестта на протестиращите реабилитира националното ни достойнство. Остава да не се отдадем на провокации и протестите да не прераснат във въоръжени сблъсъци и анархистични изстъпления. Песимист съм за постигането на резултат чрез мирни протестни действия, като се има предвид партийно-олигархичното дебелоочие. Протестите трябва да бъдат наистина масови и до дупка, за да успеят. В тази система от скрити и явни зависимости. Не е ли мит върховенството на закона и разделението на властите? - Това са най-важните принципи на демокрацията, които се опитваме да извоюваме обратно именно чрез днешните протести. В България е трудно да се говори за върховенство на закона и разделение на властите. Това, което наблюдаваме през повечето време на прехода, са единствено задкулисни съглашения и доразграбване на поредните тлъсти хапки. Паднаха ли маските? - Маските отдавна са паднали, но маскарадът продължава. Няма нужда някой да се провиква, че царят е гол – той отдавна е дибидюс гол. С веселяшки накривена корона се увива в сластен танц около пилона на конформизма и спекулацията с националните интереси. В публичното пространство се появиха предложения, че са необходими промени в Обществения договор? Нужни ли са и в каква посока?

мисли

- Задълженията на двете страни на този договор, народ и управници, макар поначало да са предвидени като взаимно балансирани, у нас са се превърнали в свободия за управници и крепостничество за народа. Промени не са необходими, доколкото законът се спазва за и от всеки един поданик на страната. Проблемът е, че властимащите са винаги по-привилегировани от обикновения индивид. Това прави особено силно и неприятно впечатление спрямо други нации, като например САЩ, Германия, Япония, където управляващите винаги са по-уязвими за принципите на Обществения договор от управляваните, предвид високопоставеното положение, което заемат. Корупцията е прояла всички устои на институционалността и държавността, на какво да стъпим? - Трябва Авгиевите обори да бъдат разчистени с огън и жупел, за това е крайно време да се погрижи главният прокурор Сотир Цацаров, и после нека държавността бъде съградена наново, този път с активното участие на художественотворческата интелигенция, без чиято регулативна роля нито едно Народно събрание не

www.provo.bg

би прокопсало. Нравствените норми като че ли са изпразнени от съдържание. Думи като мъжество, отговорност, чест и морал останаха май само на хартия. Достатъчно ли е едно „извинете”? - Не е достатъчно. Освен „извинете” ще помолим да ни бъдат представени и данъчните и имотни декларации, както и пълен отчет за предизборните обещания и реално свършената работа. Ние, гражданите, най-сетне трябва да влезем в ролята си засега на звероукротители, докато опитомим и най-дивите представители на българския политически диалектизъм и байганьовщина. А в следващия парламент – повече одухотворени лица и по-малко нечленоразделни индивиди. Свикнали сме да чакаме някой от някъде да дойде и да ни оправи. Сега част от народа отново е на улицата и иска промяна, но не припознава субект, който да е неин носител. Узрели ли сме наистина за промяната и имаме ли необходимата политическа култура? - В момента носител, в смисъл на човек или

мисли

Брой 7, Година 2 (2013)

партия, който да е близко до протестните искания и да може да изнесе цял мандат на плещите си няма. Поне никой не заявява гласно това си намерение. Хората, които искат да ни управляват, по правило са австралопитеци, а онези, които биха били достойни за властта, са обезверени или погнусени от корупцията и шуробаджанащината. Но ако не вземем спешни мерки да изгоним мекеретата от властта, това, което ще последва е: всички кадърни, които все още не са емигрирали, скоропостижно да напуснат страната, а малцината престрашили се да останат тук ги чакат непосилен социалноикономически гнет и руски ботуш. Като говорим за култура, занимавате се с издателска дейност, последните дни в публичното пространство се спрягаха някои промени в съдържанието на учебниците по литература. В този ред на мисли, без пряка връзка, но кога да очакваме българин – носител на „Пулицър“?

Народът протестира срещу цялата

- Да, имаше пак, за кой ли път през последните години, предложения за отпадане на едни произведения от българската литература и включване на други на тяхно място. За съжаление и тук, в образователната сфера, също както в здравеопазването и културата, нещата се вършат хаотично, на парче, само за да се имитира някаква псевдодейност и уж промяна към по-добро. А тъкмо тези са най-важните области с национален приоритет, които трябва да бъдат реформирани и от които зависи изобщо оцеляването ни като нация. Българин – носител на „Пулицър“, както е тръгнало, можем да очакваме в най-скоро време. Достатъчно е някой от стотиците хиляди талантливи българи журналисти, емигрирали в чужбина през последните двадесетина години, да я спечели заслужено.

Конформистите наистина преобладават. И това

Мълчат ли поетите ни днес? Или няма кой да ги чуе? - Не. Поетите не мълчат. Разбира се, говоря за онези поети, които успяват да докоснат в поезията си философско-социално-морални теми от нашия живот. Те, вярно, не са многобройни, но са безкомпромисни. Няма обаче кой да ги чуе, това е тъжното. Българинът целенасочено беше отвикнат да чете, а в наши дни самозвани лумпени творци се опитват да се самоафишират като цвета на българската литература.

политическа класа. Четирите парламентарно представени в момента партии са изобразявани като четириглава ламя. Има ли въобще опозиция в България или преобладават конформистите? - Опозицията беше съзнателно разбивана отвън дълги години, още от времето на така наречената смяна на режима, или действаше саморазрушително. Днес от мощната синя идея са останали само жалки руини. Да не говорим за някои партии с богато минало и традиции, като например РДП, които на практика прекратиха съществуването си. Лошото е, че и млади и надеждни формирования като например „Зелените“ не успяват да спечелят доверието на избирателите, а в българския парламент има спешна нужда от коректив на властта. днес са едни от най-големите партии в България, един от най-мощните причинители на загуба на идентичност и национален капитал. Ако трябва да посоча някои от тях: РЗС, Атака, ДПС, Лидер и т.н. Много са, страшно много!… Каква е посоката според теб и какви са стъпките, които биха ни отвели към желаната цел? - Това, от което има нужда сега, е гласуването на нов изборен кодекс, но задължително подложен на всенародно обсъждане. А не депутатите пак тихомълком да прокарат удобните за тях текстове и да си ги гласуват. За тази цел е необходимо и ГЕРБ да влязат най-после в парламента, не да се правят на ощипана госпожица. След избора на нов кодекс Народното събрание би трябвало да се разпусне и да се назначат нови парламентарни избори. Така виждам на първо време последователността на събитията, които биха довели до преодоляване на политическата и социалната криза.

видение

www.provo.bg

видение

Брой 7, Година 2 (2013) е номинирана за Националната награда за поезия „Иван Николов“. Текстовете му (поезия, есета, разкази) са излизали в повечето водещи списания и вестници в България. Негови стихотворения са публикувани в престижни международни издания като „Granta“ (London), превеждани са на английски, испански, немски, словенски, хърватски. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Австрия, Словения, Унгария. Превежда от и на английски. Протестите очертават една разграничителна линия, какво стои от двете й страни?

ИВАН ЛАНДЖЕВ: ГРАЖДАНИНЪТ НЕ БИВА ДА Е ЗРИТЕЛ ПО ДЕФИНИЦИЯ Интервю на Стилян Манолов с Иван Ланджев Иван Ланджев (1986) е български поет, сценарист и есеист. Завършил е философия и културология (магистърска програма „Изкуства и съвременност“) в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по руска литература на XIX в. в същия университет. Победител е в националните конкурси за поезия „Веселин Ханчев“ (2009) и „Южна пролет“ (2011). През 2010 дебютната му стихосбирка „По вина на Боби Фишер“

От едната страна е естественото право на съпротива, от другата са известен брой хора (колкото за няколко автобуса), които категорично отказват да признаят и разберат това право. На тях то не им изнася, затова и упорито атакуват всяка една позитивна представа за протестиращите – гражданите не могат да се обединят около желанието си за промяна, не, те трябва задължително да са платени, лумпени, хулигани, провокатори и наркомани. Единственото, което не им се приписва, е да бъдат в правото си. Паднаха ли маските и достатъчно ли е едно – „извинете”? Вие чухте ли извинение? След фиаското с Пеевски се чу приблизително следното (съпроводено, разбира се, с комично самочувствие на фона на гръмкия провал) : „Извинете, че не сте готови да оцените дълбочината на нашето решение. Това беше правилният избор, но вие не ни разбрахте и се извиняваме“. Една оставка безспорно би приличала повече на искрено извинение. Но вместо да се даде тя, ни се дава да разберем, че ще възобновяват проекта за АЕЦ Белене. За какви маски можем изобщо да говорим все още? На всеки е ясно какви задачи изпълнява това правителство. Как виждаш българската социална интрига днес – мелодраматична, сантиментална,

видение цинична? Опитвам се да открия някаква преднамереност, заигравка в думата „интрига“ във въпроса ви – в случая прилича на драматургичен сленг. Ако ме питате като сценарист, ще ви отговоря, че открай време в политическото ни пространство има елементи на евтина мелодрама. Обърнете внимание на публичното говорене на тези хора. Интересно е, че всички до един през последните месеци използваха думата „сценарий“! Този и онзи имали сценарий за това и това, съществувал готов сценарий за участта на България… Имам чувството, че тази дума се използва упорито само и само за да ни натякват, че ние сме зрители. Тоест, че не сме активната страна, а просто наблюдаваме нещо предзададено и написано. Предлагам да не се съгласяваме с такава теза. Гражданинът не бива да е зрител по дефиниция – това е крайно нагла подмяна. Мислиш ли, че вече можем да говорим за развитие на гражданското общество в България? Това е оптимистичната прогноза. Иска ми се да е така, иска ми се всъщност това да е неизбежно. Пораждането на гражданска активност да е нещо неминуемо у нас, а впоследствие тази активност да стане толкова естествена, че да не изненадва никого. Истината е, че не зная дали е вярно. В публичното пространство се дискутират предложения за промени в Конституцията, както и в Обществения договор? Нужни ли са според теб и в каква посока? Този въпрос е свързан и с предишния, доколкото едно гражданското общество би трябвало да съзнава, че общественият договор не се сключва за вечни времена. Гражданите не могат да са постоянно в режим „свикнали“ (макар и партии-вкаменелости от рода на БСП да разчитат единствено и само на това). Напълно естествено е народът да коригира обществения договор и да контролира управляващите, на които доброволно е дал

www.provo.bg властта. Нужда от промени очевидно има, но е ясно също и че проблемът е далеч подълбок. Българското мислене е повредено – до степен, в която поискахме от Вивиан Рединг да реши проблемите на държавата. Нелепо и едновременно с това много тъжно. Човек е склонен в повечето случаи да казва „това не се отнася за мен”, готови ли сме за промяната? Късно е за този въпрос. Задавайки си го системно в продължение на 23 години, ставаме все по-малко готови. По-важният факт е, че се нуждаем от промяната, и то отчаяно. Тя трябва да настъпи, защото алтернативата е ужасяваща. Кои са масовите нагласи, които според теб трябва да се променят? Най-вече тази: че „то и така може“. „Поетите са гласът на тези, които нямат глас“, къде бяха нашите поети в последните двайсетина години? Това е опасен въпрос, защото имплицира обвинителен тон – кой къде е бил, ако е бил там, защо не е бил тук и прочие. Първостепенната, свещена задача на поета е да пише хубави стихотворения. Толкова. Дали ще бъде граждански активен или ще страни от целия шум, е негов собствен избор. Имаме примери и за едното, и за другото. Кога, според теб можем да станем свидетели на българин – носител на „Пулицър“ или на Нобелова награда за литература? Нямам ни най-малка представа. Мислиш ли, че поколенията преди нас страдат от повече предразсъдъци и въобще съзираш ли поколенчески конфликт? Никога не съм смятал, че има някакви качествени разлики между поколенията. Но пък са коренно различни ситуациите,

видение в които поколенията са били заварени. Съответно, тези ситуации са ги накарали да си изработят различни стратегии за справяне. Някои качества са се оказали поважни за едно поколение, други са излезли на преден план при следващото. Оттук се появяват и поколенчески конфликти, често пъти оправдани, но да се говори, че цяла генерация от хора е по-умна или по-глупава от предишната, ми се струва наивно. Една анкета на „PROVO“ показа за съжаление, че голяма част от българите днес вече не мечтаят, или ако го правят – мечтите се свеждат до „хляба“, за какво мечтае Иван Ланджев? Така гръмко поставен, въпросът е смущаващ. Може би защото съм българин, съм започнал дори да мечтая негативно, апофатично – за това какъв не искам да бъда и какво не искам

Брой 7, Година 2 (2013) никога да ми се случи. Например, не искам да се превърна в един от тези субекти, които са професионално разгневени. Те това работят. Потресени са от 9 до 5. Не искам да ставам един от тях. Затова всеки път когато напиша публицистичен текст по тема, която ми е интересна или поискат мнението ми по актуален въпрос, който ме вълнува, ме спохождат такива притеснения. Посоката, която трябва да поемем като общество и какви трябва да бъдат следващите ни стъпки? Стъпките са ясни от много години насам, което не е попречило да не бъдат предприети. Нищо ново, което да не е отдавна открито – нормална демокрация. Rule of law, вместо rule of man. Все общоизвестни клишета, но работещи.

странство

видение

ДЕНЯТ ПРЕДИ НОЩТА, В КОЯТО НИКОЙ НЕ ЗАСПА Катерина Васева Жале дойде рано сутринта. Бях единствената, която се събуди от звънеца, отворих вратата, с леко раздразнение наблюдавах как калните й сандали оставят удължени овали върху паркета. Подозирах, че ще последват и други от шумните, хипарливи и небрежни приятели на Каан. С идването на топлите дни започнаха да преспиват в без друго малкия ни апартамент близо до Таксим и парка Гези, откъдето Жале идваше. Беше разстроена, объркана и уплашена. Докато на развален английски се опитваше да ми обясни какво се е случило, телефонът на Дениз иззвъня, той се измъкна от спалнята и каза: „Нещо се случва в Гези”.

Брой 4, Година 2 (2013)

През следващите дни и седмици, в които протестиращите накараха света да погледне към Турция с други очи, често си спомнях първия път, в който вдишах сълзотворен газ. Имах среща с Ефе на Истиклал, за да изпием по бира, която отлагахме от седмици. Слушах музика на плейъра, който по-късно щях да загубя, тичайки от водните оръдия и гледах витрините, в които лятото идваше с бяло, шифон, дантела, невъзможни и тъмни тела, въпреки че едва от седмица беше слънчево. Изведнъж тълпата пред мен се разшумя, обърна се и побягна с писъци, в които долових „бомба“. Свих в една от страничните улици, а в тънкия отрязък, оформен от силуетите на сградите, премина неголяма група студенти с черни тениски, развети червени флагове и лозунги, които не разбирах. Носеха газови маски; секунди по-късно гъстата, лепкава и пареща мъгла ги погълна, плъзна се по Истиклал и по страничната улица, където бях аз. Бяха не повече от петнадесет, въоръжени единствено с гласовете си, следвани от десетки полицаи. Тръгнах към Джихангир, където с Ефе се срещнахме. Очите ни бяха зачервени и

странство сълзяха, дълго след като въздухът се разреди и ние най-накрая си поръчахме бира. Що се отнася до Истанбул, нито сълзотворният газ, нито водните оръдия, нито отчаяните, спорадични и разкъсани протести срещу поредния търговски център са нещо ново. Месеци по-рано с Дениз бяхме сред човешката верига, оградила Емек – най-старото кино в Турция, което щяха да „реставрират“ като мол. Преди това с изумление гледахме как завесите пред мистериозния, мащабен и амбициозен търговски център „Демирорен“, който е точно до Емек, падат и откриват това, за което отдавна се говореше: че са вдигнати два над позволените етажи, че има подземен паркинг на три нива, чиито изкопни работи са увредили съседната джамия. Че е огромен, помпозен и фалшиво носталгичен. Че въпреки че се отваря изцяло към улицата, трима охранители, скенер и камери се грижат за това да влизат само правилните хора. Междувременно винаги има газ, понякога има и вода. Ако е така, питат ме понякога, тогава какво накара всички да излязат по улиците отведнъж? Не знам. Фрагменти от същия ден: Дениз, надвесен през прозореца в квартирата ни: „Мисля, че усещам газ“. Каан, който тъкмо е говорил по телефона с приятелка: „Нещо се случва навън“. Аз, ровейки във Фейсбук, Туитър, из фрагменти от накъсани съобщения, снимки, призиви, въпроси. По турското BBC дават документален филм за пингвини. Друга програма излъчва ежегодните детски олимпиади по турски език. Живеем на има-няма километър от Таксим и нямаме никаква идея какво се случва. Час по-късно обаче знаем, че не можем да останем вътре. Напояваме кърпи с лимонов сок и оцет, обуваме спортните си обувки, оставяме всичко с изключение на паспортите си и тютюна и излизаме. Шестлентов булевард с близо двуметрови тротоарни ивици от двете страни: това е Cumhuriyet (Република), който отвежда до Таксим. Обграден е със свързано-застроени седем-осем етажни сгради, предимно офисни и търговски, но има и апартаменти. Има и

www.provo.bg покривни тераси с шарени чадъри, под които надничат учудени и скептични лица. Има шахти и пролуки, в които се крият бездомните котки и кучета, и панички с вода и храна, и къщички от кашони и щайги, направени за тях от хората. Има витрини, клекшопове, супермаркети, павилиони, кафенета, ресторанти, а петстотин метра по-надолу е хотелът Диван, в който в последвалите дни ще потърсят убежище стотици протестиращи. Има военна база, от която войници ще хвърлят маски на протестиращите. Трафикът е бърз и хаотичен, но в този ден няма почти никакви коли. От булеварда очите ни обхващат около четири километра – приблизително толкова е разстоянието между метростанцията на Таксим и третата – Шишли. Претъпкан е с хора, от съседните улици прииждат още. Повечето са странно тихи, хванати за ръце, без чанти и багаж, но с кърпи и маски, също като нас. Вероятно и те носят паспортите в джобовете си, вероятно също като нас са сигурни само, че не могат да останат вкъщи, в офиса или там, откъдето идват. Вървим бързо, обхванати от тиха и растяща еуфория. Вървим към Таксим, а редиците ни се сгъстяват, възбудата и смехът растат, крачките ни се синхронизират и първите лозунги плъзват в устите ни. Първият, който научих, беше „Faşizme karşı omuz omuza” (“Рамо до рамо срещу фашизма”). Крещях с целия си глас, а жена на средна възраст ми се усмихваше встрани. Другите: „Hükümet istifa”, “Şerefine Tayyip”, “Bu daha başlangıç”, “Her yer direnis” („Оставка на Правителството“, „Наздраве, Тайип“, „Това е само началото“, „Навсякъде съпротива“). Около триста метра по-надолу започват и първите песни. Смеем се, крещим, танцуваме. Няма как да е по-хубаво. Тълпата се разцепва и с ръкопляскания и викове покрай нас преминават Чаршъ – групата поддръжници на местния Бешикташ. Излизат пред тълпата, подобно на весел и нелеп авангард, който дава тон за следващата песен, изправят се пред полицията и водните оръдия, които ни чакат близо до Диван. „След малко ще трябва да тичаме“, казва Дениз. „Готова ли си?“. Секунди

странство по-късно първите капсули със сълзотворен газ описват параболи над главите ни, очите ни се просълзяват, гърлата ни се пълнят с тежка, лепкава и пареща слуз. Стотици се обръщаме и побягваме хаотично назад по булеварда и в страничните улици. Притискаме кърпите с оцет към лицата си и се опитваме да държим очите си отворени. Вдясно от нас възрастен човек се препъва и пада. Две момичета го вдигат и му помагат да продължи. В една от страничните улици, където паренето намалява, успокояваме крачка и след около десетина минути се връщаме на булеварда. Тълпата се сгъстява наново. Този път викаме всички: рамо до рамо срещу фашизма и наново тръгваме към Таксим. Отново пеем, крещим, подсвиркваме, отново вода и сълзотворен газ. Ритуалът се повтаря през следващите няколко часа, докато накрая полицията ни изтиква в един ограден площад до конферетния център близо до Диван, от който няма изход. Изтощени сме, лицата ни са покрити с оцет, лимонов сок и мляко, което успокоява паренето, дрехите ни са мокри и на петна. „Събират се и в Анкара“, казва Дениз, който току-що е говорил със Зейнеп. Прехвърляме се през една ограда и се озоваваме в сърцето на Нишанташъ – един от най-богатите, красиви и светещи квартали на Истанбул. Нишанташъ е съвсем близо до случващото се, но там сякаш сме в различен свят. С мокрите ни, изтъркани и пропити с оцет дрехи, с размазния грим по лицето ми и капещите от джобовете ни кърпи не пасваме – ние и малкото други протестиращи, които се озоваваме там, затихваме под погледи, изпълнени с любопитство и подозрение. „Няма как да не знаят какво става“, казвам на Дениз, но и самите ние не знаем. Постепенно булевардът се изпразва и хората се разотиват. Прибираме се и ние. Взимам дълъг и горещ душ, лягам си и заспивам почти веднага. Сънувам, че вървя по празен асфалтиран път. Тихо е, но после тишината се разцепва от приближаваща се какафония, подобно парад или карнавал. Събуждам се, а на прозореца отсреща е изправена жена, която дрънчи с тенджера и лъжица. Отдолу две момичета крещят, пеят

Брой 7, Година 2 (2013) и се опитват да събудят спящите. В този момент съм забравила за случващото се и тихо тегля една на дрънчащата жена, на момичетата и на Дениз, който се е измъкнал от леглото, а от дневната се носи мирис на трева и цигари. Отивам при тях. Двамата с Каан са на прозореца с тенджери и метални съдове. Не само те, цялата улица дрънчи. Възрастната жена отсреща, която храни котките, консервативното семейство с плахи, забрадени, усмихващи се момичета, бакалът, съседът ни плейбой и новата му приятелка, семейството под нас, дядото отсреща, който никога не пуска лампите – всички са по прозорците със съдове и дрънчат оглушително. Хващам джезвето и полусънено отварям третия прозорец. Отдолу преминават групичка протестиращи, мокри и уморени, каквито бяхме ние допреди два часа. Ръкопляскаме си и крещим. В един и половина Зейнеп пише във Фейсбук от Анкара, че никой няма право да каже, че тази нощ е спал. Оставаме до сутринта. През следващите дни ще се появят снимки и пикселирани записи на хора, чиито бузи и очи са пробити от капсулите сълзотворен газ, протестиращ ще бъде премазан от водно оръдие пред очите на приятелите си, черна кола ще се вреже в танцуваща тълпа и ще повлече след себе си окървавено тяло, Ethem Sarısülük ще бъде застрелян в главата от полицай, който впоследствие ще настоява, че е било самозащита, а видеозаписът на случилото се ще бъде отхвърлен като „нелегитимен”. Двадесет полицая ще пребият нисичка, слаба жена, която не тича достатъчно бързо, хиляди хора ще бъдат задържани, унижавани, ще плъзнат съобщенията за други в неизвестност и други, които се борят за живота си в болници. Ердоган ще ги нарече „çapulcular” (лумпени), ще вдигне тълпите си и ще обвини света, че отказва да види истинското лице на Турция. Под чертата ще останат пет имена на застреляни, пребити, премазани хора, над петнадесет, загубили зрението си, десетки в критично състояние и стотици отровени кучета, котки, птици. Ще се върна в Пловдив,

странство ще сменям каналите на телевизора, ще плача истерично и безпричинно, а баща ми ще каже, че човек не трябва да води чужди борби. По ирония нашите собствени ще започнат само няколко дни по-късно. Понякога водя разговори със скептични приятели относно смисъла на това, което се случва и промяната, на която (не) можем да се надяваме. Най-доброто, което мога да им кажа, е че в такива дни всеки трябва да направи това, което може. А ако не друго,

www.provo.bg можем да останем будни.

Катерина Васева е родена през 1986г. в Пловдив. Дипломира се като архитект с магистратура по „История и теория на архитектурата“. Обича градовете, особено Истанбул, където живее и работи през последната година. След месец и нещо отлита за Ню Йорк за втора магистратура в Parsons The New School for Design с фокус върху мултидисциплинарни проучвания и стратегии за развиващи се градски среди.

пътуване

Брой 7, Година 2 (2013) английска литература в Калифорнийския университет „Бъркли“. От 2006 насам Кенаров работи като журналист на свободна практика за американски издания като „Ескуайър“, „Дъ Нейшън“, „Бостън ревю“ и др. Автор е на стихосбирките „Пътуване към кухнята“ (2001) и „Апокрифни животни“ (2010). По време на юнските протести в Истанбул Кенаров беше кореспондент за BBC, а фотографската му изложба по темата „Газ, вода и революция“ наскоро беше представена в софийската галерия „Ластици“. Какво видя в Таксим?

ДИМИТЪР КЕНАРОВ: ГЕЗИ ПАРК БЕШЕ ЛИЦЕТО НА НОВА ТУРЦИЯ В МИНИАТЮРА Интервю на Стилян Манолов с Димитър Кенаров Димитър Кенаров е роден през 1981 в град София. Завършва бакалавърска степен по американска и руска литература в „Мидълбъри колидж“, Върмонт и магистратура по

Отидох в Турция след края на първата фаза, когато вече първите сблъсъци между протестиращи и полиция бяха свършили и полицейските части временно се бяха изтеглили. Това, което видях първите дни беше весел, шумен палатков лагер, утопичен остров в средата на града – представата ми за 68’ в турски вариант, турското лято на любовта, а целия Гези парк беше лицето на нова Турция в миниатюра, хора от най-различни групи – леви, десни, националисти, Кемалисти, кюрди, гей активисти, феминистки, еколози. Атмосферата трудно може да се опише, приличаше на фестивал, свиреха различни групи, всички обаче имаха общи теми на разговор. Този протест донякъде срещна хората и ги накара да намерят общи цели, което не означава разбира се, че те са премахнали различията си, но общото в това, което ги обедини всъщност беше ненавистта към методите използвани от Ердоган. Много хора, които бяха там признаваха, че той е направил много Турция, но методите му са неприемливи. Оптимизмът се оказа кратък и рано сутринта на 11 юни, без по никакъв начин да бъдат провокирани тежко екипирани полицейски части за борба с масовите безредици влязоха в „Таксим” за да разчистят площада от плакати и барикади. Уличните сблъсъци продължиха часове насред гъсти облаци солзотворен газ и мощни водни струи, на които беше отвръщано с камъни, прашки и фоерверки, но отпорът беше много кратък. Няколко дни покъсно беше разчистен със сила и самият парк

пътуване

www.provo.bg

„Гези”, а част от протестиращите намерили убежище в близкия 5звезден хотел „Диван” бяха изкарани от там със сила в разрез с всички международни правила. Донякъде обаче си мисля, че протеста постигна целта си, защото той срещна тези различни групи хора, накара ги да общуват добронамерено и да бъдат заедно. Притеснителното е, че по нищо не личи Ердоган да си е извадил поука от създалата се ситуация, той просто унищожи видимите следи от протестите, парка беше озеленен отново. С тези над 7000 ранени и 6 убити Ергодан за две седмици изгуби политически капитал граден 10 години. Какво стои от двете страни разделителната линия в Турция днес?

на

Революцията в Турция я направиха „децата” на Ердоган, поколението на хората, които израстнаха по време на прогреса. Те стоят от едната страна, те са млади, образовани и отворени към света. Много от същите тези хора признават, че Ердоган е направил много за страната и не отричат приноса му, но са против методите, които използва. За последните 10 години доходите на турците са се вдигнали 3 пъти, големи капитали бяха преразпределени в социалната сфера и за здравеопазване. Много хора са доволни от него и продължават да го подържат, както и по-консервативните общности, въпреки, че не липсва опозиция дори в собствената му партия. Гюленистите например, както и други опозиционии групи са в тиха война срещу политиката на Ердоган. А какво видя когато се прибра в София? Това, което видях в София беше различно, най вече като реакции. Общностните групи от протестиращи в Таксим и в София обаче много си приличат. Да ги определим като средна класа, най-общо казано, макар че реално има хора от най-различни групи. Положителното, което виждам е, че дори политическата система да се сменя бавно, хората вече имат идея за общо пространство, за споделеност, която започна миналата година на Орлов

мост и виждам да се развива сега. Идеята, че не живеем сами за себе си търпи видимо развитие. Виждаш ли паралели между двата протеста? Паралели има, но има и много разлики. Протестите в Турция са основно срещу един лидер, като желанието е не за пълна смяна на системата, а за коректив. В България от друга страна не говорим за смяна на един с друг политически лидер или партия, не говорим за това, че доверието към някой управляващ се е изчерпало, говорим за тотален срив на доверието към политическата система. Мислиш ли, че един протест трябва да се радикализира за да има успех? Протеста разчита на това, че ще бъде забелязан и че няма политик, който да остане равнодушен, да не му заговори „съвестта”. Опитват се да го неглижират, но колкото повече се правят, че не го забелязват, толкова по-ясно показват, че трябва да си тръгнат, защото живеят в друга от електората си реалност и явно не разбират на какво се основава една демокрация, как може и трябва да съществува – за гражданите. Определено няма да стане обаче само със симпатия и определено трябва да се радикализира, но без насилие. Трябват блокади на сгради, основни пътни артерии. Публични личности трябва по-явно да се афишират за да привлекат по-силно вниманието но обществеността не само в България. В този ред на мисли – Къде са артгрупите? Художествената академия е на един хвърлей от маршрута на протестите – не виждаме проявленията им, изявена позиция!? Изкуството може и трябва да вдъхнови за порадикални действия. Режисьорът Явор Гърдев твърди, че протестът е на интелигентната средна класа, съгласен ли си? Идеята да се определи по някакъв начин протеста е на медиите. Идеята за разделение

пътуване също се експлоатира от тях. Богати срещу бедни или някакви други определения. Видя се обаче и много ясно, че на протеста цари солидарност. Това не е елитарен протест, а протест срещу липсата на егалитарност. Срещу върхушката на върха, която краде от всички нас – бедни или пък така наречената средна класа. Хубавото на този протест е че той се цели директно в корена на проблемите – начините по които се разпределят обществените блага и порочните назначения на хората, които ги разпределят. Протеста може в момента да не е на хора, които се „борят за хляба”, но той е и за „хляба”, т.е. за всички нас. Хората в София протестират срещу несправедливостите в цяла България, през целия Преход. Как ще коментираш медийната среда? Интернет прави контрола над медиите невъзможен и той лека полека се разпада. Ердоган нарече туитър „най-голямата

Брой 7, Година 2 (2013) опасност в обществото”. В Щатите при всичкото следене и контрол туитър е единствения сайт, който не е давал информация на американските тайни служби. Положението обаче с медиите в България в момента е сериозно. Начина на контролиране на медиите – икономическия натиск, автоцензурата, липсата на регулация, централизирането, монополизирането на медийния пазар прави нещата много порочни. Затворения кръг, който осигурява медийния комфорт на властта трябва да бъде премахнат. Какво следва? По-голяма прозрачност при процедурите по избиране и назначаване на висши държавни чиновници, а по-късно постоянен обществен контрол. И не на последно място – ОБРАЗОВАНИЕ, най-важния сектор, приоритет номер 1 за държавното управление.

пътуване

Мама Африка Мартин Радилов Геноцидът в Руанда е избиване на около 937 000 Tутси (1) и умерени Xуту (2), извършено в по-голямата си част от 2 екстремистки бойни групи на Хуту – Интерахамве и Импузамугамби, за период от 100 дни от 6 април до средата на юли 1994 г. За мнозина геноцидът в Руанда се откроява като исторически значим, не само заради големия брой убити за толкова кратък период от време, но и заради начина, по който Западните страни реагират на зверствата. Независимо от сведенията, постъпили преди започването на убийствата, и отразяването от международните новинарски медии, показващо истинския мащаб на насилието, когато геноцидът се разгръща, практически всички страни от Първия свят отказват да се намесят. Оживление цареше навсякъде. Край масите за дегустация се разнасяше миризма на канела, джинджифилови панделки и най– вече миризма на какао. Безобидно усмихнати промоутърки разнасяха всякакви кексчета между тълпите. Предприемачи отхапваха шоколадови цигарета и отпиваха уиски, направено от течен шоколад. Швейцарски джуджета показваха зашеметяващи трикове и от ноздрите им излизаха балончета от най -разтегателната дъвка на света. Огромни желирани жирафи,

www.provo.bg слонове и маймуни с щампа „С консерванти се радваме. Консерванти обичаме” се извисяваха над главите на опиянените от захаросано настроение гости. Тувенс разглеждаше най-ярките модели на бонбони от изложението, наречено „ Нестандартни сладки, а защо не и ядки”. Изложението се състоеше в центъра на Кейптаун и интересът към него бе неописуем. То бе на изключително високо ниво. От цял свят бизнесмени, разбиращи от сладки, приеха на драго сърце мисълта, че точно тук биха могли да направят нещо повече за развитието на бизнеса си, за щастието на децата и за възбудата на техните родители. И ето че настъпи големият момент. Десет мажоретки във формата на еклери обявиха пристигането на най–големия в тази бонбонена увертюра. Великият Мистър Марципан щеше да изнесе прочувствена реч. Тувенс не бе особено впечатлен от случващото се наоколо. Бивш световноизвестен сладкар от Белгия, Тувенс бе зачеркнал отдавна бизнеса, наследен от баща си, който бе завещал 200 ванилени фабрики, 200 завода за сладко-кисел сос и 200 халета за близалки. Сега Тувенс се занимаваше със съвсем друго нещо. Бе станал един от най-търсените детективи, занимаващи се с найневероятните комично смрачаващи се случаи на земята. Това се случи, след като част от халетата за близалки беше изчезнала. Тогава Тувенс се нае сам да реши случая, като изходи от останалите налични халета. Той разбра, че най–важното сега бе да приложи математическите си способности. И така, той преброи наличните 99 халета и от 100 извади 99. Случаят бе разрешен. Липсваше точно едно хале. Сега оставаше да разбере къде е то. Той извика всичките си работници,

бектив

СИРИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФОТОГРАФА БАСАМ АЛ БАДЕР Басам Ал-Бадер е роден през 1969г. в областта на Голанските Възвишения, той е сред най-признатите съвременни фотографи на Сирия. Имал е собствени изложби в повечето големите градове и културни центрове на страната си (Дамаск, Алепо, Латакия, Тартус), а също така и в чужбина (Париж, Ливан, Дания и Испания). В момента живее и твори в Дамаск, град с който се чувства неразривно свързан, „градът на жасмина“ от собственото му творчество. Ако не се разхожда по уличките на стария град с камера в ръка, за да снима живота на улицата и хората в собствената им среда, задължително е в театъра. Много от фотографиите му използват кадри от танцови и театрални представления в Дамаск, превърнати в импресионистични платна, запечатали движения и моменти като емоционални състояния на духа. Често работи и с деца, особено палестински бежанци, организирайки лагери-работилници по фотографско майсторство. За приятелите си, обаче, си остава един мълчалив гигант. Човекът, който говори единствено с очите си и погледа си върху нещата.

100

101

102

103

104

105

106

107

видение

108

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

109

видение

110

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

111

видение

112

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

113

видение

114

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

115

видение

116

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

117

видение

118

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

119

видение

120

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

121

видение

122

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

123

видение

124

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

125

видение

126

www.provo.bg

127

видение

128

www.provo.bg

129

130

131

132

133

видение

134

Брой 7, Година 2 (2013)

135

ГЕЗИ ПАРК ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА СТОЯН НИКОЛОВ Площад Tаксим, парк Гези, Истанбул, 14.06.2013 г. Последният спокоен ден. На 15.06.2013 г. вечерта от палатковия лагер, революционерите и барикадите не остана и следа. Репортажните снимки са дело на Стоян Николов - фотограф на свободна практика с дългогодишен стаж като фоторепортер.

136

137

видение

138

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

139

видение

140

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

141

видение

142

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

143

видение

144

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

145

видение

146

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

147

видение

148

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

149

видение

150

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

151

ПРОТЕСТИТЕ В БРАЗИЛИЯ ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА СИЪ ФОНСЕКА До скоро бразилец и протест беше класически оксиморон. Събитията от последния месец обаче ни показаха, че едно на пръв поглед незначително повишение на цената на билетчето за градски транспорт е в състояние да изчерпи търпимостта на бразилците. Социалното напрежение ескалирало нетърпимостта към олигархията в 10 снимки на младия бразилски фотограф Сиъ Фонсека.

152

153

видение

154

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

155

видение

156

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

157

видение

158

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

159

видение

160

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

161

видение

162

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

163

видение

164

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

165

видение

166

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

167

видение

168

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

169

170

171

Брой 5, Година 2 (2013)

2+2=5 Е ВЯРНО, КОЛКОТО КРАСИВ = КОНТРАПРОТЕСТИРАЩ Татяна Чохаджиева

172

бектив

www.provo.bg

„Протестиращият човек е красив!“, възкликна

книга в живота си и дори се гордеят с това.

писателят Георги Господинов, за да изрази онова

(„Който върви по стъпките на другите, не

особено чувство, което обзема всеки, отишъл на

оставя следа. Аз затова не съм прочел нито една

площада, за да поиска повече морал в политиката,

книга”, призна след срещата с премиера Пламен

край на задкулисните игрички и мафиотските

Орешарски в Министерски съвет Бисер Миланов

сделки.

– Петното“ 09.08.2013г.)

Всъщност

той

преобрази

предишна

своя

За тези хора ще остане непонятен плакатът от

популярна мисъл: „Четящият човек е красив“.

протеста, който гласи: 2+2=5, обяснявано от

Двете определения са неразривно свързани. Но

прасе с вратовръзка, символ на властта.

това не беше разбрано от противниците на

Във

протеста и те започнаха да сипят обвинения. Критиците веднага видяха опит за разделение на нацията и сами започнаха гневно да отделят едните от другите – това бил протестът на богатите от юни, а не на бедните от февруари, на интелигентните, на красивите. А кой щял да потърси правата на истински онеправданите?… и т.н. Господинов отговори на своите критици спокойно и мъдро, прати ги да почетат: „Добре е да се прави разлика между буквален и преносен смисъл. Не търсете раздяла в протеста там, където я няма. „Протестиращият човек е красив. И смислен“ не изключва никого, нито означава, че „Красивият човек е протестиращ“. И не се отнася към лукса, лифтинга и пластичната хирургия. Не така елементарно, защото това тъкмо е изключващо мислене. Красивото е и етическа категория, не

„Фермата

на

животните“

от

Оруел

демократично избраната свиня се оказва много по-голям тиранин от прогонения в името на общото благо човек. И това прасе засипва с лъжи обитателите на фермата, като всеки ден си противоречи, за да защити своите интереси. А в „1984“ хората са принуждавани да вярват в уравнението 2+2=5, без да имат право на други размишления. Ако всички вярват в лъжата, нима тя не става истина?… Но

за

четящите,

за

протестиращите,

за

„красивите“ не е нужно да се обяснява. Те си обещават този път да не са толкова глупави и инертни, да виждат отвъд лъжливите обяснения, да настояват за отговорно и разумно управление. Все пак за тези, които не искат да четат, мога да препоръчам филма „Земя на слепци“ (Land of the Blind, 2006), където добре е описан

просто естетическа. Другото е Пеевски. Повече

механизмът на диктатурите. Там се казва: „Ако

вж. у Бродски и Збигнев Херберт, „Силата на

от изборите наистина зависеше нещо, щяха да са

вкуса“. За силата на вкуса става дума. Ама все си

забранени“ – горчива препратка към съмненията

мисля, че е ясно. “

за прозрачното провеждане на почти всички

Освен да се обърнат към тези автори, критиците

избори у нас. А и по света. Но има и една още по-

на протеста би трябвало да почетат и да

тревожна реплика: „Революцията изяжда децата

вникнат в произведения от Оруел например.

си“. Дано този път да избегнем подобен обрат.

Всъщност

стана

ясно,

че

някои

от

застъпниците на правителството или т. нар.

Татяна Чохаджиева е журналист и любител

„контрапротестиращи“ не са прочели нито една

фотограф

173

видение

174

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

175

176

177

178

179

видение

180

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

181

182

183

184

185

186

187

190

191

192

193

видение

194

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

195

видение

196

Брой 7, Година 2 (2013)

видение

www.provo.bg

197

198

199

фили

Кажи ми няколко думи и аз ще ти кажа какъв си!

ДИСТАНЦИОННИ БЛИЦ АНКЕТИ

7 Д О З И ЕП

фили

www.provo.bg

ФЕРНАНДО ДЕЛ ПОЦО: СВОБОДАТА НА ЧОВЕК ОБРАТНО ПРОПОРЦИОНАЛНО НА СИЛАТА НА ДЪРЖАВАТА Интервю на Оля Боянова с Фернандо Дел Поцо Моля, представи се на читателите на ПРОВО Здравейте, казвам се Фернандо дел Поцо и съм студент по обществени науки в училището за политика и социология в Сао Пауло, изучавам също и философия в месния университет. Какво те мотивира да ни дадеш интервю? Съгласих се на това интервю, защото действително не знам как международните медии отразяват събитията в Бразилия през последните месеци, а

това е много специален момент в историята на моята страна. Не само специален, а от решаващо значение. Преди всичко дадох съгласието си, защото в демокрацията най-важното нещо е да бъдат изслушани всички мнения, а не само на една група хора или отделен човек. Гласовете на найбедните хора имат същото значение, в повечето случаи дори, то е много по-важно от волята на богатите. Това представлява демокрацията. Означава, че властта и правителството са в ръцете на народа, и управляват за доброто на народа, като под „народ“ се разбира абсолютно всички граждани. В този случай публичната проява или гласът, който идва от улицата, е един от основните елементи.

203

фили

Брой 7, Година 2 (2013)

Каква е твоята роля в протестите?

репортажите на случващото се ?

Ролята ми тук, в моята страна, е на бунтовник. Винаги ще бъда рамо до рамо с организаторите и като съветник.

При първите четири протеста медиите бяха масово срещу нас, твърдейки, че протестиращите са вандали и скитници и подкрепяха действията на военната полиция, която беше твърде агресивна срещу населението. В четвъртия протест от полицейската бруталност пострадаха много журналисти и това накара бразилските медии да минат на страната на протестиращите. Това обединение позволи на Движението за безплатен обществен транспорт да постигне успех, въпреки че доведе по огромен политически разрив, който ние, бразилците, не сме в състояние да проумеем. След четвъртия протест и подкрепата на медиите, средната класа бразилци масово излязоха на улиците. Протестите станаха впечатляващо многолюдни. В Сао Пауло, например, увеличението между четвъртия и петия протест беше на 400 %.

Каква беше ситуацията в непосредствено преди протестите?

Бразилия

Преди да започнат протестите, Бразилия беше в сравнително спокоен политически период. Голяма част от политиците от лявата партия в страната, обвинени в корупция през 2005 г. бяха съдени и подведени под отговорност миналата година от нашия Върховен съд. В истинския смисъл на думата гореспоменатите никога не са служили на народа. Този факт е една от причините, поради които средната класа излезе на улиците. Икономиката не беше в лошо състояние, предвид факта, че последните години все имахме спад на фондовия пазар и ръст на долара спрямо нашата валута – вероятно единият от факторите, допринесли за увеличение на инфлацията в страната на приблизително 5,8% процента – нещо, което оказва пряко влияние на протестите, както ще се окаже в следствие. Имаше ли искра, която да подпали огъня на протестите? Всъщност искрата, която разпали протестите в Бразилия, беше увеличението на билетите за обществения транспорт с приблизително 0.10 американски долара. В момента споменаваната социална организация с напълно хоризонтална управленска структура на име Movimento Passe Livre (Движение за безплатен обществен транспорт) призова хората на улицата. Нужно е да се подчертае, че до този момент претенцията е само за транспорта, но търпи развитие докато отговарям на въпроса. Какви са реалните цифри и факти около протестите в Бразилия ? Досега 59 бразилски града намалиха цените на билетите за обществен транспорт. Това съответства приблизително на една четвърт от населението, пряко привилегировани от намалението. Въпреки това протестите, които изкараха повече от милион бразилци по улиците, продължават, макар и в по-малък мащаб. Как ги отразяват медиите? Адекватни ли са

204

Каква е ролята на социалните мрежи в протеста? Това беше от решаващо значение, особено като се има предвид, че всичко стартира от фейсбук. Какво стои от двете страни на разделителните линии на протестите в Бразилия? Протестите преживяха сериозно разцепление. В началото „Movimento Passe Livre“ (Движение за безплатен обществен траспорт) призова хората да излязат на улиците след повишаване цените на билетите. Те бяха подкрепени от левите в страната, затова в първите четири протеста преобладаваха знамена и постери на левите партии. Те са същите, които се бориха мъжки срещу силното държавно потисничество, упражнявано от ръката на властта – полицията. Въпреки това агресивността на вируса се обърна срещу него, когато насилието от страна на полицията стана толкова голямо, че медиите вече не можеха да се противопоставят на протестите и се наложи да променят позицията си, предвид присъединяването на средната класа към протестите. Има ли разделение между протестиращите в Бразилия? Налице е разрив. След присъединяването на средната класа и десният сектор излезе на улицата. В началото дори имаше пряка

фили

www.provo.bg

“

Ролята ми тук, в моята страна, е на бунтовник.

“ 205

фили конфронтация между протестиращи комунисти и либерали, но главно сред екстремни групи от анархисти и фашисти. Всичко стана много бързо и на мястото на червените знамена застана националният флаг, развят от хората от средната класа, заедно със специално създадени плакати и банери насърчаващи някои от нашите права, които днес се представляват от опозицията. По време на петия протест Movimento Passe Livre (ДБОТ) успя да задържи ръководните юзди на протеста, който се получи многочислен и красив. В този момент фокуса на международните медии върху нас, подкрепата на по-големите местни медии и обществената задруга, принуди губернатора на Сао Пауло да се въздържи от употребата на Военна полиция. Чак в шестия протест, точно преди намалението на ставките в Сао Пауло (винаги се позовавам на този град, заради огромното му значение в нашата страна, както и за това, че е градът, в който мога да следя всичко отблизо) ръководството бе изгубено, и пълната концентрация се разсея в много големи протести в абсолютно всички градове из страната. Важен факт от гледна точка на обективността, е унищожаването на витражите на кметството, пожарът във военния полицейски участък, както и подпалването на телевизионна кола през тази нощ. Каква е историята с купата на конфедерацията и инвестициите за световното по футбол в Бразилия? Историята с първенството в Бразилия е много проста – милиарди долари се изразходват за стадиони, а не в сферите на обществения интерес към подобряване на здравеопазването, образованието или дори транспорта. Налице е, буквално, национална катастрофа, особено в сферите на здравеопазването и образованието. В допълнение към това, в страната все още има случаи на злоупотреба с публични средства и подкупи при подготовката за домакинството ни на световното по футбол. Звучи нереално бразилците да не искат да домакинстват Световното първенство по футбол? Всъщност бразилците не са против да бъдат домакини на световната купа, но поставят под въпрос необходимостта от него, на фона на

206

Брой 7, Година 2 (2013) ежедневните проблеми, с които се сблъскват. Световното в нашата страна ще бъде направено за чужденците и богаташите, най-много за средната класа, не за обикновените граждани. Какво мислят протестиращите за Дилма Русев? Върху плещите на нашия президент лежат почти нерешими проблеми. След присъединяването на медиите, средната класа и десните сектори, протестът стана краен опонент на правителството. Дори поиска импийчмънт на президента или военна намеса в управлението. Какви са ролята и позицията на Дилма спрямо протестите? В отговор на разнородните гласове от улицата, президентът предложи плебисцит за формиране на Велико народно събрание, но Сената се изправи срещу него и предложи референдум. (в някои страни съществува разлика в разбирането за плебисцит и референдум – б.ред.) Посоките, в които поема местната политика, все още са загадка, но доверието в Дилма Русев спада с всеки изминал ден. По този начин протестите, които все още не са отшумели, са почти напълно в опозиция на президента и управляващата партия. Разкажи ни за корупцията в Бразилия? Голяма част от спада в популярността й дойде със случаите на корупция в политиката на страната с участието на лявата партия, която ни управлява днес. Затова лозунгът срещу корупцията в протестите е манифест на средната класа за правата в страната. Това се случва не без основание, тъй като вече имаме членове на коалиционното правителство осъдени преди година от Върховния съд. Корупцията не е само в публичния сектор, в случая със Световното първенство по футбол, например, се простира и до частни лица в сферата на строителството. Има ли монополи в Бразилия? Да, има и това създава големи проблеми и корупция. Точно монополът в транспортния сектор е една от причините за избухване на протестите. Поточно увеличението в цените на билетите. Информиран ли си какво се случва в България и Турция? Показват ли го по новините в Бразилия?

фили Дори не знаех, че наскоро са се случили важни политически събития в красивата ви страна. Нашите медии споменават нещо за Турция, но нито дума за това, което се случва в България. Каква е правителствената политика по въпроса за културното развитие на Бразилия? Има ли подходяща среда за артистите в страната? Има стимул за поп културата на страната ни, има още място за артисти да я развият, но е малко. Казах „Да, има“, но това не е достатъчно. Освен това, в Бразилия нещото, в което не се инвестира е стойностната култура, великото класическо изкуство. Така че това, което имаме тук, е леко развитие на местната популярна култура.

www.provo.bg Какво е за теб свободата? Не съм сигурен, че разбирам истинското значение на думата „свобода”. Не знам дали то включва чиста реализация на индивидуалната воля. Също така не знам дали дискредитирането на волята в името на социума може да го донесе. Въпреки това знам, че свободата на човека расте обратно пропорционално на силата на държавата. Твоето послание към читателите на ПРОВО? Подкрепям с цялото си сърце моите български приятели в борбата срещу всички видове политическа гнет, която се противопоставя на волята на народа.

207

фили

СИРИЙСКАТА КРИЗА – КРАЧКА НАПРЕД – ДВЕ НАЗАД Хайри Хамдан Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер Шараф до град Хеброн в Палестина. Завършва Висше образование в Техническия университет в София през 1988г. Има многобройни публикации в „Литературен фронт”, „Пулс”, Алманах „Море” и други, както и публикации на арабски език във всички водещи литературни периодични вестници, списания и сайтове. Има

208

Брой 6, Година 2 (2013)

издадени романи и пиеси на арабски език. Носител на международни награди в Египет и Палестина. Издадени стихосбирки: „Очите на бурята”, „Мариамин”. Издадени романи: „Живи в царството на рака”, „Европеец по никое време”, „Дневникът на позора” е на предпечат. Творбите му са преведени от арабски на английски, френски, испански и италиански езици. Криза и давност Сирийският проблем е с доста дълга давност. Наивно е да се мисли, че е стартирал преди 30 месеца, когато избухна национално недоволство в по-голямата част от тази страна. По-скоро проблемът се корени от ранната епоха на властване на единствената легитимна партия в Сирия „Баас“. Масови кланета и разрушение на инфраструктура на цели бунтуващи градове имаше и преди 30 години. Имайки предвид, че подкрепата на

фили този режим продължи през цели десетилетия на национално и регионално ниво, въпреки високата степен на корупционни практики, популизъм, репресии, революционни настроения и прочие. Разбира се, този факт може лесно да се обясни. На национално ниво този режим използва масово тоягата. Известно е, че сирийската система за сигурност е желязна, безпощадна и най-важното: напълно независима от политическия апарат. Затова успя с репресия да потуши всяка възможност за бунт или евентуална смяна на политическата система чрез преврат. Морковът също влиза в употреба и се предлага на малцинствата и верните активисти и последователи на партията. Имаме за пример доскорошната комунистическа система и порочните й практики в НРБ и бившите социалистически държави. На регионално ниво режимът на Асад успя да сключи съюзи и споразумения със съседните държави. Прие на своите територии най-различни организации, до скоро и представителство на „Хамас”. Успя също да наложи своята воля в Ливан за един дълъг период през 90те години на XX и началото на XXI век. Смята се, че шиитската организация „Хизбула“ е негов приближен съюзник и нейните войници са участвали в редиците на сирийската армия редом с ирански военни гвардии. От друга страна, войниците на Ал Кайда също взеха участие в този сблъсък, след като получиха подкрепата на Катар, Саудитска Арабия и Турция. Гражданска война – стратегически интереси Сирийският режим осъзнава, че вече е късно за политическо решение въпреки огромните усилия на ООН и Арабската лига през поголямата част на тази кървава криза. Късно е поради изчерпване на кредита на доверие между сирийския народ и режима на Асад. Прекалено много трагедии, страдание и кръв е причинил този режим, а накрая бяхме свидетели на използване и на химическо оръжие в квартала Алгута в столицата Дамаск. В интерес на истината младият президент Башар Ал Асад е имал уникалния шанс да се сдобри със своя народ, най-вече със сирийската интелигенция в началото на назначаването му на този пост

www.provo.bg през 2000 г. Тогава се коригира и националната конституция, за да може младият лекар да заеме този пост, тъй като е бил под разрешената възраст, за да тръгне по пътя на големите лидери в региона, но както казват: „Кралят умря. Да живее кралят!“, нищо че Сирия е републиканска държава, президентът остава на своя пост, докато е жив. Истински избори няма, посочва се дата за референдум с две графи „Да“ и „Не“ с единствен кандидат – именно самият президент за нови седем години управление. Обикновено президентът печели с 99,8%. Всичките са доволни, ама не е съвсем така. Явно сметките са погрешни – народът се издига срещу своя палач, осъзнавайки, че цената ще бъде прекалено солена, но малцина очакваха този режим да извади своя химическия арсенал от военните си бункери. През 2000г. новият президент протегна ръка към опонентите си. Опозицията, водена от видни адвокати, лекари и интелектуалци се разкрива. Скоро след това тя излиза със своя декларация и платформа за реформи, прозрачност и истинска демокрация. Това не се хареса на много кръгове от високите етажи на властта, най-вече на репресивния апарат на този режим. Така всички участници попаднаха в учредяване на декларация, известна като декларацията на Дамаскинската пролет, аналогична на Пражката пролет. Някои от тези дейци са починали в килиите си в резултат на мъчения и мизерия. Моят приятел, поетът Фарадж Бергдар е лежал в затвора близо 14 години. По негови сметки той е получил по два дена затвор за всяка изписана дума, имал е късмет, че е издал малка стихосбирка. Всъщност всички тези факти показват решимостта на този режим да не се отстъпва никога и пред никого. За всяко начало има и край, страхът от жестокостта на този режим приключи с избухването на арабската пролет, но режимът успя да оцелее за разлика на другите арабски диктатури в Либия, Тунис и Египет. Възможно е да се е поучил от грешките на тези правителства, но пък историята на

209

фили

Брой 7, Година 2 (2013)

човечеството доказа, че величията, които губят подкрепата на своите народи, рано или късно падат с гръм и трясък. Режимът в Дамаск печели време, отклонявайки американските удари срещу своите военни обекти, след като даде съгласието си да издаде химическото си оръжие. С това той признава своята отговорност за химическото нападение, в найлошия случай и неговата индиректна помощ за това, имайки предвид доклада на израелския Институт за борба с тероризма, цитиран от руската агенция Интерфакс. Документът отбелязва, че през 80-те години Сирия е закупила около 1000 тона бойни отровни вещества, складирани в 50 обекта. Дори част от тези отровни вещества да са попаднали в ръцете на бунтовници, остава неоспоримият факт, че именно този режим се е снабдил с тези опасни оръжия.

политически вакуум в Сирия при падането

Анархия и Тероризъм Наясно сме с опасността от анархизъм и

на провал. Въпросът е: „Колко още жертви са

210

на този режим, защото през последните десетилетия не е имало политически живот извън рамките на партията „Баас“. Това не означава, разбира се, че няма алтернатива на този режим. Все пак Сирия е за всички сирийци, независимо от вяра и етнос. Сирия също е подложена на риск от присъствието на войниците на Ал Кайда и други терористични организации, затова е необходимо да се извършат бързи реформи най-вече в сектора на сигурността. Може би е рано още да се говори за коренна промяна в Сирия, при положение, че този режим има все още доста привърженици, но политическият модел на тоталитарното управление в Сирия е обречен необходими за желаната промяна?“.

фили

www.provo.bg

“

Прекалено много трагедии, страдание и кръв е причинил този режим, а накрая бяхме свидетели на използване и на химическо оръжие в квартала Алгута в столицата Дамаск.

“ 211

съществуване

ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ: ВРЕМЕТО ИЗИСКВА ОБЩИ ДЕЛА Интервю на Стилян Манолов с Владислав Христов Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат, автор на книгите – „Снимки на деца“ (кратки прози, 2010), „Енсо“ (стихове, 2012, номинирана за наградата „Иван Николов“). Член e на международна организация „The Haiku Foun-

214

Брой 7, Година 2 (2013)

dation“. Носител е на първи награди от конкурсите – за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010) и международния конкурс „Cherry blossom“ (2011). През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Текстовете му са издавани на английски, немски, френски, испански, италиански, японски, руски и унгарски езици. Организатор е на благотворителния проект „Оризови полета“ за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г. Какво изкара хората на улицата? - Изкараха ги политиците и олигарсите с техния нагъл и безскрупулен съюз в името на печалбата за сметка на хората в страната, които едва свързват двата края и живеят на социалния ръб. Изкара ги неработещата политическа система, която показа, че ако сега не се промени, вредите с всеки един изминал ден ще нарастват.

съществуване Какво е твоето мнение за опитите да се квалифицират протестите? - Протестите са факт и говорят за проблеми в страната, отлагани от дълго време. Те нямат нужда от квалификации и назовавания. Дали това ще бъде протест на средната класа, на интелигенцията, на красивите хора и каквото и да е било друго, едва ли ще помогне нещо. Дори подобни квалификации могат да ги направят едностранчиви. Нима нуждата от промяна не засяга всички слоеве българи? В същото време квалификациите често помагат на някои заинтересовани страни, за да могат да вкарат протеста в определено русло, което им е изгодно. Важна е не квалификацията, а изводите и целенасоченото действие. Седмици наред центърът на София всяка вечер е блокиран от протести на граждани и нито една организация – профсъюзна, браншова, политическа не се присъедини към протеста. Конформисти ли сме? - Браншовите и профсъюзни организации са пряко свързани с властта, затова в тези клатещи се времена профсъюзите не взимат страна, просто защото не знаят кои ще бъдат следващите управляващи, към които да се прилепят като кърлежи. От друга страна политическите сили също не застават зад протеста, защото нямат ясна стратегия за действие, нито лидери, които да застанат зад нея. Протестиращите са оставени сами, затова е и тази безпътица и недостигане на очаквания ефект. Къде е Опозицията в момента? Лидерите й в такъв момент не трябва ли да са с хората на улицата? - Реална опозиция в момента липсва. Разбитото дясно е накъсано на парчета, които вместо да се консолидират и да изградят с общи сили смислена концепция, се пазарят кой колко депутати ще има ако влязат при евентуални избори. В страната няма работещи политически модели, които хората да припознаят като свои. Точно върху такива модели и платформи трябва да се мисли и всички експерти в страната, независимо от партийната си принадлежност, да застанат с уменията и знанията си зад тях. Бездействието и конфликтите не работят в полза на държавата.

www.provo.bg Напротив – удължават агонията й. Постижим ли е скоро политически баланс от гледна точка на политическата ни култура? - Поради липсата на политическа култура не само в управляващите, но и в голяма част от избирателите, такъв баланс е трудно постижим. Наблюдава се обаче една добра тенденция на отрезвяване и осмисляне. Тя в крайна сметка има шанс да доведе и до вземане на трезви спасителни решения по цялата верига. По този начин могат да се появят първите лъчи на положителна промяна. Някои твърдят, че Преходът едва сега започва. Ако е така, последния близо четвърт век в коя графа да го сложим? - Не е важно кога е започнал преходът, а с каква скорост и в каква посока се движи. Всеки преход е път и опит, от който не бива да се лишаваме. Сега започналият преход дава нова надежда, но за да се случи добрата промяна трябва освен осмисляне да има и действие, всеки колкото може в своята си сфера. Така ще се акумулират положителни действия в определена посока, което неминуемо ще доведе и до по-голяма положителна промяна. Ширещата се корупция е като раковите клетки. Думата институционалност май е изпразнена от съдържание в момента? - Корупцията е световен феномен от векове насам. Човешката природа е устроена така, че да бъде съблазнявана, а парите са един от най-съблазнителните фактори за нея. Лошото наследство, което имаме и 23-те последващи „демократични“ години не доведоха до добри практики за борба с корупцията. Напротив, установиха канали и методи и направо я легализираха. Никоя институция няма полза да се бори с корупцията, защото допълните й доходи рязко ще спаднат. Най-доброто средство за борба с нея са съвестта и морала, а те липсват отчайващо. Тях трябва да възпитаваме, за да имаме работещи институции и държава. Всички искаме промяна, но тя тръгва от всеки един от нас. Готови ли сме за нея? - Някои хора са вече готови за нея, други зреят, трети нехаят за промяната. Когато процентът на последните се свие до минимум, може да очакваме да дойдат и по-добри времена. Засега

215

съществуване техният процент е задушаващо голям, особено в по-малките градове и населени места. Там времето тече с десетилетия назад. Хората предпочитат да си мълчат и да бездействат, отколкото да показват недоволство от всичко, което се случва в държавата и пряко ги засяга. Ако трябва с едно хайку да опишеш случващото се, какво ще бъде то?

последен танц петелът няма глава да се поклони Събуди ли се гражданското общество? - Събуждането е дълъг процес. Има събудили се българи, други сънуват кошмари и не вярват в утрото, а то винаги идва. Освен ако не го проспим. Донесе ли според теб желания ефект акцията “Грабвайте телата”, при която няколко български поети прекрачиха загражденията на Народното събрание? - Тази акция е символна, тя не е само буквално прекрачване на загражденията, но и знак, че ситуацията в страната е излязла извън контрол, че хората на изкуството не са безучастни към случващото се. Поне една част не са, за сега малка, да се надяваме все по-голяма. Друга част обаче от тези хора, няма никакво отношение към процесите течащи в страната, сякаш те не живеят тук и бъдещето за тях няма значение. Този тип мълчание и безхаберие е доста сходно с това на политиците. Времето изисква общи дела, заравяме ли си главите, като щрауси в пясъка нищо няма да се промени към добро. В крайна сметка, считам акцията “Грабвайте телата” за

216

Брой 7, Година 2 (2013) успешна, радостен съм и че една част медиите не си затвориха очите за нея, това също е добър знак. Със сигурност ще има и други подобни акции, това според мен е само началото. Какво мислиш за гладната стачка на Едвин Сугарев, това отчаян опит ли е или път към постигане на определена цел? - Едвин е един от малкото интелектуалци, които не се страхуват да изкажат гражданската си позиция, каквото и да им коства това. Гладната стачка е неговият начин да изрази мнението си, начин свързан с риск за здравето и живота. Едвин е важен за България не само като поет, но и като общественик. Никак не ми се иска да пострада или да го загубим. Не може плачевната ситуация в страната да се плаща с човешки животи, тези животи са нужни за бъдещето на тази държава, трябва да направим всичко възможно да ги запазим. Тази стачка не остана незабелязана в политическото пространство, въпреки че повечето медии и политици се опитват да я неглижират. От друга страна фактът, че толкова много поети застанаха зад Едвин и го подкрепиха на голямото четене пред Народното събрание е красноречив. Хората на изкуството и изобщо мислещите хора започнаха да излизат от своята маргиналност и да заявяват и защитават позициите си. Така има шанс да се инициира една качествена промяна в обществото. Посоката, какво следва? - Следват действия и работа по всички нива – политически, социални, институционални. Ако не следват действия, следва бездействие, а всички знаем до какво води то…

съществуване

www.provo.bg

217

100

Брой 7, Година 2 (2013) изкуство и култура. Виден патриот и защитник на каузи за социално равенство и справедливост, тя е също адвокат и продуцент, ПР специалист, актриса и писател. Разностранните дейности позволяват на Дона да циркулира във всички прослойки на обществото и да усети актуалните социални пейзажи. Настоящият материал представя безпристрастен оглед на революцията в Бразилия и изтъква причините, довели до публичните демонстрации от последните няколко седмици. Всичко започна с протеста на младите хора от Сао Пауло, които излязоха на улицата срещу привидно незначителното увеличение на билетите за обществения транспорт с 20 цента, когато полицията използва физическо насилие и сълзотворен газ, за да ограничи манифестациите, атакувайки журналисти и мирно протестиращи граждани.

МОТОТО НА БРАЗИЛСКИЯ ФЛАГ ГЛАСИ: „РЕД И ПРОГРЕС“, НО СЕГА ВСИЧКИ НА УЛИЦАТА НОСИМ ПЛАКАТИ, В КОИТО ИЗИСКВАМЕ „РЕД В ПРОГРЕСА“ Дона Пиедад Дона Пиедад е бразилска бизнес дама, която работи за популяризиране на местното

220

Инцидентът предизвика широко обществено възмущение сред бразилците, лишени от свободно слово, с перманентно потъпквани социални права. Бързо прерастна в общонародна борба за социална справедливост, изкарвайки все повече хора навън, които се идентифицираха с онеправдания социален субект. Протестите стартираха по улиците на Сао Пауло и Рио Де Женейро, и бързо обхванаха цялата страна. В момента, в който хората декларираха, че това не е просто изолиран протест срещу 20-центовото увеличение на билетите, а възставане срещу дълго премълчаваната практика на потъпкване на социалните им права, протестите взеха застрашителни пропорции и предизвикаха явно безпокойство сред политици и управници. Ескалиралото обществено недоволство насочи вниманието към наболели въпроси и изрази несъгласие за неоправданите разходи по подготовката за домакинство на Световното първенство по футбол догодина, както и за корупцията, политическата и икономическа кризи в страната и опита за приемане на поправка в конституцията, известна като „37ми

100

www.provo.bg

Законопроект за Конституционно Изменение” (37 ЗКИ), забраняваща на федералното управление да провежда криминални разследвания.

осъществиха актове на палежи, унищожаване на паметници и конфронтации с полицията. Лично аз не се гордея с тези действия и не ги приемам.

Ако 37 ЗКИ бъде приет, това означава, че адвокатите на правителството могат да обжалват и дори да търсят оправдателни присъди по законови процеси в ход и дори такива, осъдили вече по федералното право в корупция някои политически партии.

Усещането е, че цялата страна подкрепя протестите. Голяма част от международната общност се идентифицира с исканията на движението в Бразилия, предимно в контекста на колективното съзнание и универсалното разбиране за справедливост и застава срещу статуквото на системата, превърнала се от гарант за права и свободи в инструмент за лична облага.

„Масово пробуждане” беше изписано на плакати в цяла Бразилия. Социалните мрежи оповестиха, че бразилските граждани найнакрая реагират. Без протестите 37 ЗКИ, известен като „Закона за безнаказаността” вероятно щеше да бъде приет. Общественият натиск даде резултат. Сблъсъците между полицията и протестиращите бяха предотвратени и президентът на Бразилия Дилма Русев (Дилма Русев е с български произход – б.а.) излезе с историческо обръщение към нацията по националната телевизия. В него тя изтъкна необходимостта от незабавни мерки за овладяване на общественото недоволство между които: разрешение за работа на чуждестранните медицински кадри в сферата на Бразилското здравеопазване с цел овладяване на дефицита; свикване на общо събрание и последващ национален референдум за широки обществени и политически реформи.

Бях подкрепена от много чужденци, живеещи в Сао Пауло. Те излязоха с мен на улицата и заявиха своя протест срещу глобалната практика на управляващите по света да нарушават Обществения договор в своя полза. Тъй като „PROVO” e българска онлайн платформа, трябва да спомена името на моята скъпа приятелка – артиста Вероника Вапирова, която също беше до мен на улицата. Гордея се, че съм бразилка и участвам в тази революция, която по същество представлява еволюция на съзнанието. Сега, повече от всякога, можем да разберем, че обединени в исканията си, ние сме значими и този факт е само началото. Мотото на Бразилският флаг гласи „РЕД И ПРОГРЕС”, но сега всички на улицата носим плакати в които изискваме „РЕД В ПРОГРЕСА”.

Общественият натиск продължава и въпроси, като: „Защо са ни чуждестранни лекари, когато ни липсват болници, легла и медикаменти?” биват ежедневно задавани от бразилските граждани. Към настоящия момент протестите продължават предимно мирно, като акцентите са определят от про-национално настроение и апели към традиционни ценности и социална справедливост. Някои от протестиращите избраха поведение на крайна демонстрация на неподчинение под предтекст – привличане вниманието на медиите, като

221

изход

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

Милена Михайлова: Свободата в България, за съжаление не е на върха на копието на Дон Кихот Интервю на Стилян Манолов с Милена Михайлова

224

изход Милена Михайлова е родена на 16.07.1985 г. Магистър по мениджмънт и настоящ Докторант по Социално Управление към Икономически Университет – Варна, специализирала в Columbia University по линия на стипендията Fulbright. Мислиш ли, че сме достигнали дъното? - Не. Мисля, че българинът е достатъчно креативен и може да задълбае още понадълбоко. Търпението – къде се размива тънката граница между търпимостта и овчедушието? - Тази тънка граница за мен се размива в липсата на гражданско самосъзнание. Една част от хората имат мнение кой е червен боклук, коя медия е продажна, какви далавери въртят някои политици… Голяма част от хората обаче нямат мнение и не се интерeсуват от тези въпроси. Много малка част от гласоподавателите имат ясно изградени политически убеждения и могат да се аргументират защо са за лява/ дясна или друга партия. Много малка част също могат да аргументират и мнението си за пенсионната, осигурителната система, За или Против добива на шистов газ или изграждене на АЕЦ Белене. Тези, които издигат правителствата, за съжаление не са от последните, които единствени имат разумна граница на търпимост. Толкова ли е недопустимо за някои правото ни да живеем достойно? - Политическите трактати още от древността казват, че най-лесно се управлява прост народ. В този ред на мисли, не е трудно да си обясня защо мнозинството от българите се вълнуват предимно от проблеми, сведени до плащане на битови сметки и лекарства. Убедена съм, че е държавна политика принизяването на индивида до минимално количество хляб и достатъчно зрелища: да работи, за да получи заплата, с която едва-

www.provo.bg едва да посрещне месечните си нужди и богата чалга култура, която да го разсее. Фикция ли е свободата? - Свободата в България, за съжаление не е на върха на копието на Дон Кихот. Свободата за съжаление е изборът, който можеш да направиш дали да останеш да работиш с надеждата за по-добро бъдеще или да търсиш индивидуалната си реализация извън пределите на България. Трябва ли да очакваме гражданска активност от хора, неразрешили екзистенц-минимум проблемите си? - Не. В пирамидата на човешките потребности индивидът първо трябва да задоволи физиологичните си нужди и нуждата от сигурност преди да се причисли към определена общност и да потърси и намери себе си в обществото. Знам, че има хиляди хора в България, които често решават проблеми като “Мога ли да купя кренвирши?”, “Да се лиша ли от това лекарство този месец?”, “Ако купя обувки на детето, дали ще ми стигнат парите?”, “Дали няма да ни спрат тока тази вечер?” Как въобще можем да очакваме от тях да концентрират енергията си в гражданска активност? Как се определят нравствените норми днес и как ще изпълним със съдържание думи като етика и морал? - Етиката и моралът са разклатени изцяло в отношенията между хората в България. Като се започне от заплатите на ръка и минималните осигуровки, премине се през пушенето в заведения въпреки забраните и се стигне до подадените двадесетолевки на уличните полицаи; все явления типични за нашата мила родина, които приемаме за даденост без да протестираме. За мен това може бавно и постепенно да се превъзпита с примери. Примери на успели българи, на добри хора, на златни медали, на даровити артисти, на успешни инициативи, благородни каузи и много други. Не е толкова лошо, че никой не

225

изход

Брой 7, Година 2 (2013)

ги прави достояние или поощрява, по-лошо е, че ги подтискат. Има една поговорка, че ако искаш моряците да построят кораб, трябва да ги накараш да мечтаят за необятното море. Това обаче се прави от лидери.

противоположни идеологии не допринася за “доброто възпитание” на обществото. Баба Ванга беше казала, че властта над човека е най-крехкото взаимоотношение: “натиснеш ли – къса се, отпуснеш ли – губи се.”

Оказва се, че езиците на Парламента и „улицата” май са си разменили местата?

Промяната идва бавно (особено ако я чакаме), тя обаче тръгва от самите нас, искаме ли я достатъчно силно, готови ли сме за нея?

- Двете страни определено говорят на различни езици. Аз съм крайно възмутена от езика на парламента. Езикът на улицата също може да бъде сериозно критикуван и не го подкрепям на 100 процента, но ме хваща срам от начина, по който политиците аргументират решенията си, общуват с избирателите си и контактуват в национален ефир. Необходимата доза уважение, която трябва да се проявява към институционалността, държавността и медиите е заменена с езика на мръсните компромати, личните провокации и задкулисните игри, които дори не си правят труда да прикрият. На политическата сцена няма нито една личност, която да се мери с политици от ранга на Буров или Стамболов. За мен умелият политик трябва да борави с похвати, с които може да привлече за каузата си както “простия” народ, така и опозиционната партия. На един плакат по време на протестите беше изписано: „Проблемът не е в хората, а в системата”, но все пак системата не функционира с роботи? - За мен истината е в намирането на златната среда. Държавата е като родител, на който се налага да вземе позиция – да постила ли червен килим по пътя на детето си и да му дава всичко, или да го остави да си проправя самò път през тръните, но гръбнакът му да заякне. В единия случай, детето става лениво, мързеливо и вечно чакащо наготово, а в другия израства силно, може да се справя с трудностите, но може и да счупи някой крайник, или да изяде пердах. Няма панацея, не може да се живее на ръба на едната или друга крайност, но със сигурност чести смени на правителства с диаметрално

226

- Ние може и да сме готови за нея, да я искаме, да я извоюваме мирно или не, но това не означава, че можем да управляваме промяната. Не случайно политическите системи са създадени така, че да позволяват само на група индивиди избрани от народа да се разпореждат. В този ред на мисли, ще заслужим промяната си тогава, когато имаме готовността да поставим правилните хора да управляват държавния апарат. Ситуацията е извънредна, около какво трябва да се консолидират гражданите? - Около създаването на политическа партия от достатъчно способни и открити личности, които да се обединят около единна стратегия, адекватни цели, конкретни задачи и далновидност как да намерят и впрегнат всички възможни ресурси, за да ги постигнат. В тази мрежа от скрити зависимости не е ли мит разделението на властите? - За мен разделението на властите е необходимо тогава, когато държавните постове се заемат от тесни специалисти. Не мога да приема за министър-председател пожарникар по образование, с кариера на секретар в МВР. В крайна сметка България не е американската мечта на Арнолд Шварценегер за губернатор на Калифорния. Аз съм твърдо зад идеята за правителство от технократи. В този ред на мисли, ако се намерят достатъчно лидери с широки и дълбоки компетенции в областите, които представляват, съм за идеята да остане разделението на съдебна, изпълнителна и законодателна власт. Но съм абсолютно против съмнителните партийни

изход назначения и лобистки лостове на влияние. „Гневните” срещу „Отвратителните” – на кого залагаш? - Нито на еднитe, нито на другите. Признавам си, че съм от гневните и в същото време осъзнавам, че с деструктивни практики и лозунги на омраза няма да започнем да градим по-доброто си бъдеще. Надявам се и чакам от тълпата на разума да се сформира група от достатъчно далновидни лидери, които не само да имат желанието, но най-вече капацитета и постоянството да извадят българина от плаващите пясъци, в които е затънал. Приоритетно на белия лист – стъпки за промяна? - Без да имам необходимите познания по конституционно право или политология бих започнала така… Ако аз бях президент, щях да помоля народа да ми гласува доверие. Щях

www.provo.bg да ударя с юмрук по масата и да разпусна парламента. Щях да сваля имунитета на всички компрометирани политици и да назнача бързо и прозрачно разследване. Щях междувременно да се заобиколя със съветнициексперти и щях да призова всички граждански движения, неправителствени организации и партии да предложат идеите си за реформи, ако това би означавало хората ми да четат по 9879824 коментара на ден в социалните мрежи. Щях да се консултирам с колегите ми от други страни, които са преминавали през подобна буря, дори и това да означава да почукам на вратите в Брюксел за наместници във властта. Щях да осигуря прозрачно отразяване от медиите на политическите платформи и честни избори и ако трябва бих извикала Амнести Интернешънъл да броят бюлетини. Щях да благодаря на народа за гласуваното доверие.

227

зрение

АЛЕКСАНДЪР МАНУИЛОВ: И ЗАД НЕЯ ОСТАНА ЕДНА ЧЕРНА ДУПКА Интервю на Стилян Манолов с Александър Мануилов Александър Мануилов е писател, сценарист

и драматург, работил като журналист за Ройтерс и BusinessWeek България. Възпитаник на НГДЕК, София. Магистър по теория на литературата от Софийския университет; специализирал в Карловия университет, Прага, и после в НБУ – кинодраматургия. Първата му книга „Филм” получава наградата на гилдията на българските писатели за най-добър

230

Брой 7, Година 2 (2013) литературен дебют през 2005 г. Първото му драматургично произведение “United Shapes of Bablylon” влиза в официалната селекция на Пражкото квадриенале през 2007 г. и е поставено в чешката столица. През 2008 г. публикува втората си книга, този път в Берлин (Language Ideas, On the Nature of the Linguistic Sign in Course of General Linguistics of Ferdinand de Saussure, Berlin 2008, VDM Verlag). През 2009 г. пише сценария „Кой е този град?“. През 2010 г. пиесата му „Невидимият” е представена като четене/арт-видео пърформънс в Софийска градска художествена галерия. Следващата година Александър участва като драматург в международния пърформънс Third Act: Water Stories в Прага (като част Пражкото квадриенале 2011 г.) и също води драматургична работилница в театър Сфумато, София, по пиесата си „Голямата сестра”. Превежда текстове от английски (единият от които за програмата на Националния театър в Лондон Best British Theatre Broadcast Abroad). Един от сценаристите на документалната поредица „Това е България“. Драматург на представленията „Одисей и сенките“, поставено на голяма сцена в НАТФИЗ, и детския спектакъл „Храброто куче“ в Театъра на Нов български университет. Пиесата му „Next!“ е поставена в Балтимор, САЩ, през юни 2012 г. от Lindsey Barr. Моноспектакълът „Черен Петър“ е с номинация за годишните награди за драматургия, Шумен, и е поставен в „Сфумато“ като част от селекцията на втория Фестивал за свободен театър, София, 2012 г. Член на Асоциацията за свободен театър, един от организаторите на първия Фестивал на свободния театър в София, ноември 2011 г. Какво според теб изкара хората на улицата? Усещането за несправедливост, което може да бъде разпознато на всякакви нива в обществото ни, както и едни конкретни действия на хората в Парламента ни, които показаха, че не се съобразяват по никакъв начин с мнението и желанието на повечето граждани. Става въпрос за почтеност, справедливост, за действително представляване на

зрение интересите на гражданите. Протестите очертаха една разграничителна линия, какво стои от двете й страни? Би било много едностранчиво, ако кажем, че от едната страна стои мафията, а от другата – гражданите. От едната страна били корумпираните политици, които са едновременно поддръжници и протежета на мафията, а от другата страна стоят абсолютно съвършените, чисти като сълза граждани: това би било най-лесно да се каже. Но не е така. От двете страни стоят най-различни хора. И в политиката има такива, които нямат вина за това, което се случва, както и сред гражданите има хора, които са платени по различен начин и са с различни цели и интереси в тези протести. Наблюдавахме на няколко пъти как хората сами разпознаха провокатори между себе си и ги отстраниха. Интересното беше, че и самите провокатори не се възпротивиха и напуснаха. От двете страни имаме всичко възможно, това е България, пълноцветна картина на обществото ни. Мислиш ли, че вече можем да говорим за развитие на гражданското общество в България? Гражданското общество не се състои само в това да излезеш на протест веднъж, не се състои и в това просто само да излезеш на протест. Гражданското общество трябва да е организъм, способен да провежда диалог между отделните си представители, за да стигне до идея какво концептуално трябва да променим в начина на взаимоотношения, непрекъснато да бута напред идеята как да направим държавата си по-добро и справедливо място за живеене. Това нещо се случва за много време, не е достатъчен месец, за да кажем дали го има или не. Гражданското общество следва да е фактор, който е жив и буден при всяка несправедливост в държавата и той трябва да реагира незабавно на всеки удар, на всяка грешка, която управляващите правят. За съжаление през последните години имахме

www.provo.bg много случаи, при които трябваше да бъдем на улицата, а не бяхме, така че – пак за съжаление – ние нямаме достатъчно историческа перспектива за да кажем, че гражданското общество се е случило, но то със сигурност се развива. Надявам се да не умре след тези протести, защото те са само началото на един процес. Протестиращите искат промяна, промяна искат и много други хора, но готови ли сме за нея? Надявам се да сме готови. В ситуация сме, в която нямаме какво да губим. Много неща в държавата са изчерпани и би трябвало да приемем промяната като стъпка към подобро. Хубаво би било обаче тази промяна да се дискутира широко – каква би трябвало да бъде, защото има едни хора – политолози, социолози, които смятат, че само те са компетентни и промяната трябва да се случи така както те я искат и виждат, а другите хора, които примерно затварят компоти на село – те не разбирали от политика и не трябвало да взимат отношение. Това е много погрешно, защото промяната ще касае всички и всички трябва да участват в нея. Вътре в това общество сме много различни хора. Субекти, с различни мнения сме, но можем да почнем диалог, трябва да говорим. Ако успеем, ще направим промяна в добра, правилна посока, но ако промяната се прави само от определени групи хора, и има отсъстващи или игнорирани, то тази промяна отново ще обслужва само определени групи от обществото ни и истинско излизане от кризата няма да се случи. Мислиш ли, че е необходима промяна в обществения договор? Абсолютно, трябва да се преразгледат принципите, по които се сключва обществения договор. Ето вижте, всичко тръгва от най-висшия орган в нашата държава – парламента. Той би трябвало действително да представлява гражданите си, в България за съжаление не е така. Вие пускате някаква бюлетина, на която има написани 15 или

231

зрение

50 имена, не сте сигурен, кой от тези е Вашият представител, и когато той отиде в парламента той не гласува, както е обещал пред Вас, а „по съвест“. Вие примерно сте избрали социалист, той обаче след няколко дни в Народното събрание претърпява катарзис и става десен интелектуалец като започва да гласува по тотално различен начин от това, което е говорил в политическата си кампания и вие като гражданин, който е дал гласа си за него, нямате никаква възможност да реагирате на това. Трябва да чакате 4 години и да гласувате за друг човек, но този, който ви е подвел, може да се кандидатира в друг район, където не го познават и отново да подведе други хора. Сега гражданите са с вързани ръце и нямат никакви гаранции, че някой реално ще ги представлява. Самата Конституция казва, че народните представители са представители на всички граждани, което е фактологически абсурд, защото как един представител може да представлява всички (противоположни интереси в страната) не е

232

Брой 5, Година 2 (2013)

ясно. Има много други подобни недомислия в основния закон и в избирателния кодекс също, които трябва да се променят, за да може нашите народни представители наистина да станат хора, които са посочени да свършат определена работа, а не привилегировани, които са избрани просто само за да имат власт и да царуват. Необходима ли е промяна в Конституцията и необходимо условие ли е това за да вървим напред? Аз засегнах проблеми на представителността, които идват от Конституцията, така че – да, необходими са промени, трябва да се уточни ролята на народните представители, да се създадат повече механизми, посредством които гражданите да оказват влияние върху своите избраници. Това е абсолютно нормално. Както собственикът има изисквания към мениджъра, който назначава, и ако мениджърът не се справя – той бива

зрение освободен, така и гражданите трябва да могат да освобождават тези свои избраници, които не са отговорили на очакванията и не спазват обещанията си. Гражданите трябва да могат да изискват отзоваване и това е много важен механизъм за граждански контрол, върху най-висшите ни представители. Това обаче не е необходимо да се случва с Велико Народно Събрание, защото тези неща могат да бъдат променени и с обикновено народно събрание с 2/3 мнозинство. Аналогични протести имаше и в Бразилия и Турция, но там протестите много бързо ескалираха. По-интелигентни, по-търпеливи, или по-страхливи сме ние? Не бих могъл да сравнявам хората въз основа на техната нтелигентност, страх или търпение. При нас фактор е, че полицията не предприе репресивни мерки, както се случи в Турция, ако беше предприела ситуацията може би би била подобна на тази в Истанбул. Не ми се иска обаче да си представям такава ситуация тук, защото това, което се случи там, не е добро и не трябва да се появява никъде. Има значение и позицията на кмета на София: протестите са официално разрешени в един много голям периметър в центъра на София и за голям промеждутък от време. Паднаха ли маските? Много маски паднаха. Много хора вече видяха примерно кой е Волен Сидеров. Видя се какво има предвид Станишев, когато казва „прозрачност“. Видя се какво означава за Пламен Орешарски „програмен кабинет“. Видя се по принцип, че политиците ни не вярват думите да имат значение. Още по-лошо: видя се, че те не вярват дето и делата имат значение. Дори след началото на протестите, те продължиха да вършат невъобразими кощунства. Маската падна и зад нея остана едно нищо, една черна дупка. Черната дупка на алчността, която съществува единствено, за да се храни с материя от всичко, които мине близо до нея. Как оценяваш медийната среда и къде отиде

www.provo.bg журналистическата етика? Наскоро Асоциацията на европейските журналисти направи едно изследване, между 140 журналисти от България и резултатите ясно показаха, че има опит за влияние върху журналистиката, като не може да се говори за независимост. Още по-малко в медиите на Делян Пеевски, които категорично заемат определени позиции на дезинформация. На мен също ми се е случвало, защото аз съм и журналист на свободна практика, мои статии да не бъдат приети заради съдържанието си, знам и за случаи, в които в определени медии има забранени теми, чувал съм и за сплашвания на журналисти, така че никак не ни е добра медийната среда. Колкото до журналистическата етика тя зависи от много години традиции и не се появява сутрин на закуска, ей така! и да се събудиш по-етичен. Надявам се това да се подобри във времето, то зависи и от публиката в голяма степен, защото тя си купува и чете зависими вестници и списания и така дава пари на зависимите медии, като по този начин изтиква в ъгъла прохождащите независими. Корупцията е прояла всички устои на институционалността, на какво да стъпим? В момента има много малко неща, на които можем да стъпим. Можем да стъпим на един малък, но видим ентусиазъм от страна на гражданите, на желанието им да участват, на останалата почтеност в хората като ресурс. Има надежда и тя е в поколението между 30 и 40 години. Това са хората които работят и градят професионално развитие, не са били в ДС, не са обременени с товар от тъмното минало на доносничеството, с попрагматично отношение към реалността са и това какво мислят те в момента е от изключително важно значение, това, което те могат, също е от изключително значение. Това са професионалисти в различни области, реализирани добре и те именно изразяват гласно волята си сега и искат да бъдат чути. Чуваемостта е другото, върху което трябва да стъпим, трябва да се научим да се

233

зрение чуваме без посредници за да няма изопачаване на посланията. Да стъпим на принципа за справедливостта и да взимаме решенията въз основа на това. Да оценяваме всички възможни промени и решения на проблеми от позицията на това доколко са справедливи, а не на някакви псевдо-практически аргументи. Често ни казват: „ами това, дето го искате, е много хубаво, ама е много скъпо. Ц.Ц. Не може.“ Ето това не е критерий – истинският критерий е справедливо ли е решението и – ако да – то трябва да се предпочете. Защото после – в дългосрочен план евтините несправедливи решения излизат много поскъпи. А пребоядисването на Евксиноград може да почака. „Съединението прави силата“ пише на герба ни, но знаем ли как да се съединим? Можем и трябва да се съединим като осъзнаем различията си, като зачитаме различията си, като се отнасяме с респект към всички онези, които мислят в посока подобряване на ситуацията. Само така е възможен общонационален разговор за това какво може да се направи,който да включва максимално пъстри хора от целия спектър, не само политически фигури. Посоката, която трябва да поемем като общество и какви трябва да бъдат следващите ни стъпки? Посоката е към образование, включително политическо и гражданско, защото в момента в образователната ни система гражданските права и свободи не се изучават, не се обсъждат, учениците завършват средното си образование с различни формули по математика, химия…, които никога после не им влизат в ежедневна употреба, разбира се ако не са съответно математици или химици, но не знаят фундаментални неща за държавното ни устройство, изобщо нямат представа от философията на функционирането на държавата. Ако това не се промени, ние никога няма да можем да проведем широк диалог вътре в обществото, защото ще си говорим

234

Брой 7, Година 2 (2013) както слепия с глухия, без да се виждаме и без да се чуваме. Това обаче е един продължителен процес, той не може да се случи за месец-два, дори и за 2 години, най-рано след 10-20 години можем да разчитаме на подобрение, но един държавник не може да си позволи да не мисли в тази посока. Един държавник не може да си позволи да не мисли в мащаб и в перспектива. И другото е да дадем повече права на гражданите и механизми за контрол над хората с властови позиции, включително и в съдебната система, която в момента е абсолютно неконтролируема. Както виждате в момента тя действа единствено, за да направи невъзможно влизането на големите престъпници в затвора. В това отношение всички хора с юридическо образование в България в позиция на власт са големи морални длъжници на обществото ни, защото найопитните от тях показаха умело на всички останали как духът на закона няма никакво значение и как буквата може да стане по-важна от него. Този модел на действане се възприе от политическата класа в България – защото духът на законите може да ги задължава да работят за благото на страната, но няма точните букви, които да кажат как това става и ако не става – какви са последствията за тях. Ето затова посоката е на формулиране на тези много конкретни букви от законите. И тях трябва да поискат да ги формулират гражданите, които нямат намерение да стават народни представители. Защото всички, които ще искат да влизат във властта, естествено ще желаят да имат помалко ограничения за себе си. Както виждате: трудна работа. Но сега сме в такава ситуация, че нищо половинчато няма да доведе до нищо добро.

зрение

www.provo.bg

235

позиция

МАНОЛ ГЛИШЕВ: КОГАТО САБЯТА Е НАД ГЛАВАТА ТИ, ГЛАВАТА ТРЯБВА ДА Е НАЙВИСОКО ВДИГНАТА

Брой 7, Година 2 (2013)

lic Republic“. През 2009 г. е застъпник на романа „Властелинът на пръстените“ в кампанията „Голямото четене“ и печели първа награда за есе на конкурса „СтоЛица“ (2009). Пише, превежда и поддържа блога „Луд на шарено се радва“. Един от организаторите на вече превърналия се в традиционен Толкин-фест.

Какво изкара хората на улицата?

Интервю на Стилян Манолов с Манол Глишев Манол Глишев е роден на 12.06.1983 г. в София. Историк, преводач и поет, човек пишещ, четящ и най-вече мислещ. Негови текстове и преводи са публикувани в сборника „Omnia vincit amor“ на СУ „Св. Климент Охридски“, „Капитал Light“, портала „Православие“, „Литературен вестник“, хартиения блог „Ариергард“, електронните списания „Кръстопът“, „Mediaevalia“ и „Pub-

238

Прекият повод беше абсурдното назначение на негодния Делян Пеевски начело на ДАНС. Причините, разбира се, са по-дълбоки. На първо място – оправданото подозрение, че в това Народно събрание ще се вършат безобразия. Това подозрение се оправда напълно със следващите отвратителни назначения, решения и отмени на решенията, пък и с напълно погрешното отношение към нас, които протестираме.

позиция Кой и срещу какво (или кого) протестира? Ние, нормалните хора. Не непременно найкрасивите, умните или възвишените. А обикновените, свестни граждани, здраво влачещият гръб на нацията. Протестираме срещу наглостта да се управлява България не като държава, а като бащиния. Като картел. Като феодална собственост. Лично аз протестирам срещу факта, че начело на страната стоят хора, които всъщност не бяха избрани на постовете, които си позволиха да заемат. При това тези хора за мен са не само безотговорни – те са направо злонамерени към свободите на гражданското тяло. И съвсем конкретно протестирам срещу АЕЦ Белене. Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори. Правиш ли аналог с днешните събития и защо ни е толкова къса историческата памет? Наистина повтаряме историята си. Намирам нещо като ритъм или закономерност поне от 1992 насам. Управляват ни месия Х, после БСП, после месия Y, после пак БСП, после месия Z и пак БСП… А месиите обикновено се оказват крайно съмнителни, да не говорим, че самата БСП просто не бива да съществува. Всичко това сочи, че не излъчваме естествени водачи, а разчитаме водачите да се появяват на бял кон от кой ги знае къде. Дали това е синдромът на цар Ивайло – друг да каже. Смятам, че късата памет се дължи на ужасно ниската култура на повечето български граждани. Имаме силна нужда от образование – не само по математика и български език, но и по история и политика. Имаме нужда от самочувствие в тези области, но не фалшиво, а изработено. Може би имаме нужда от връщане към Възраждането – към читалищата, вестниците, книгите, жаждата за информираност. И от разчистване на дезинформационната, пропагандна плява. В криза ли се формира по-здраво гражданско общество? Има ли такова в страната ни или то тепърва се образува?

www.provo.bg Гражданското общество – това е достатъчен брой хора, които имат здрав гръб и здрав разум. И не позволяват да бъдат залъгвани. За да го има, трябва да се мине може би през нещо повече от криза или измислени „катарзиси”. В други страни гражданското общество е създадено с вътрешни войни, революции, дълго забогатяване и приемственост между последните няколко поколения. При нас процесът сякаш едва сега започва. Мисля, че поне революциите можем да си спестим. Но трябва и да скъсаме с лъжата за „прехода”. „Преходът” е сталинистки термин от петдесетте години и на практика означава период за риболов в мътна вода. Макар и закъсняло, нужно е рязко осветяване на позорното ни минало (и настояще). След това – съд, яснота, нови хора и скъсване с това минало и настояще. И труд, страшно много труд. Твоята гражданска позиция? Един въпрос по-горе я изложих. Шегата настрана, по коя конкретна тема? Имам позиция по много граждански въпроси. Но да оставим и това. Ето я, съвсем накратко: никога повече престъпници на власт. „Съединението прави силата” пише на герба ни, но как да се съединим? Мисля, че вече се обединяваме на площада пред Министерския съвет. С остра непоносимост към лъжите, недомлъвките, престъпленията, нарушенията и подигравките. Надявам се постепенно да привлечем още хора – тези, на които им се живее като свободни, работещи личности. Бисмарк е казал преди време, че „с щикове можеш да правиш всичко, освен да стоиш на тях”, кои ще го опровергаят днес – протестиращите или управляващите? Очевидно управляващите имат повече щикове. И засега се опитват да стоят малко встрани от тях – макар че погрешно решиха да размахват смешника Сидеров като тояга над главите ни. Ето че не пропускат

239

позиция и да ни заплашват – председателят на Народното събрание Миков, който си е обикновен милиционер, изтърси, че било нямало демократичен изход от положението с протестите. Но няма защо да се страхуваме от тези изнервени мафиоти, криещи се зад демотивираната полиция, озъбената жандармерия и едно бясно куче. Ако имаме здрав дух и воля, ще покажем, че старият канцлер е бил прав. Накрая ще изтръгнем щиковете от ръцете на злополучните управляващи. Да му мислят те тогава. Четох един коментар в блога ти, цитирам: „Докато не се промени мисленето на обикновения човек, онзи дето ходи на работа облечен не с чистички дрехи, а с мазна робошка, гражданско общество е невъзможно”. Съгласен ли си с това твърдение По-скоро смятам, че всички трябва да започнем да ходим на работа в чисти дрехи. Кой век сме? Дори селяните и работниците в нормалните страни не са някакъв измъчен пролетариат, а хора с високо вдигнати глави. Трябва всички да се постараем здраво за забогатяването си. И за справедливостта помежду си. Да, мисленето на бедното мнозинство наистина трябва да се промени – а това е много трудно. Може би първо ще се наложи ние, които нито сме бедни, нито сме богати, но поне не мислим като бедни хора, да наложим волята си над сегашните провалени управници. А после – да помислим за образоването на нацията. Знам, че звучи примитивно, но така вярвам. „Старите” ценности като че ли си отидоха, но някои емблематични български поговорки като че ли останаха? Кои са новите ценности в днешно време? Зависи за кои ценности говорим. Има едни прекрасни морални ценности на българското Възраждане, за които всячески се опитват да ни убедят, че са изкоренени: предприемчивост, издръжливост и нетърпимост към глупости. Въпреки всичко, тези ценности се оказаха жилави. И слава Богу за това. Има обаче и едни гнусни „ценности” от царството на моя

240

Брой 7, Година 2 (2013) човек, ценностите на работата, свършена по втория начин. Те също са жилави – а точно тях трябва да изкореним, при това без никаква жалост. Ако имаш предвид поговорката за сабята и главата – разбира се, презирам я. Всички трябва да я презрем. Напротив, точно когато сабята е над главата ти, главата трябва да е най-високо вдигната. Няма поголяма ценност от дързостта. В момента текат аналогични на България процеси и в две големи държави – Бразилия и Турция, там протестите ескалираха. По-интелигентни, по-търпеливи или пострахливи сме? Поне засега изглежда, че сме и трите. Поинтелигентни, защото избегнахме кръвнина – да видим колко още ще я избягваме. Потърпеливи, защото не се разотиваме, а стоим на площадите. Така и трябва. По-страхливи, защото още не сме измели отвратителната сган от Народното събрание, Министерския съвет, съда и банките. Ще видим как ще продължи всичко. Има място и за надежда, и за тревога. Само за примирение няма място. Протестите разграничителната маските?

ясно линия,

очертаха паднаха ли

Маските са паднали от години, но чак сега се отърсихме от дрямката си. Под маските поне на последните три-четири управления виждаме само отвращаващи имитации на човешки същества, хомункули. Обикновени престъпници. Мегаломани. Вероятно и неколцина откровено луди. Нравствените норми като че ли са изпразнени от съдържание, думи като мъжество, отговорност, чест, морал останаха май само на хартия, достатъчно ли е едно „извинете” от страна на политиците? В никакъв случай. Нравствените норми не подлежат на никакво преразглеждане, те са същите и за нас днес, и за прадядовците ни, които са воювали за страната, правели са семейства, търгували са. Тъй че няма място

позиция за извинения. Тези така наречени „политици”, които се гавреха и продължават да се гаврят с политическото тяло, с нас, суверена – те просто трябва да излежат дълги присъди. Свикнали сме да чакаме някой отнякъде да дойде и да ни „оправи”, кога ще свърши това чакане? Надявам се – възможно най-скоро. Само се надявам. За това трябва да се действа сега. Който чака, вреди и на себе си, и на околните. Колкото до „оправянето”, самата дума е двузначна. Но за да имаме работеща държава и истинско общество, трябва да почнем да мислим ясно и разумно. Обичам примера на Великата харта на свободите – английската от 1215, а не нашето недомислие от последните дни. Та във Великата харта ясно си пише какво може, какво не може, от кого може и кога може да се върши. Устоите на обществото трябва да се окажат отразени в ясни закони и тези закони да се спазват без никакви изключения. Това може да се постигне само чрез нашите собствени усилия. Хората, които преди осемстотин години са наложили Великата харта, не са разчитали някой да ги „оправя”. Напротив, борили са се „оправянето” да спре. На България й трябват здрави закони и воля за спазването им. Но не нечия воля, а наша, обща. Тоест пак опираме до въпроса за съзнателността и самочувствието. Това не са празни или прекалено абстрактни приказки. Всяка правова държава се крепи на самочувствието на гражданите си. Част от народа е на улицата и иска промяна, в същото време обаче не припознава субект, който да е неин носител. Кога да очакваме и катарзиса на протестиращите? Говориш за появата на български Ганди. Такъв няма – може би точно заради много кандидат-месии от последните десетина и повече години. Мисля, че със или без водач трябва да се действа по здравия инстинкт на работещите хора, които жертват време и пари, за да протестират. Ако имаме късмет – ще се появи и водачът. Ако не – е, поне

www.provo.bg едно-две свестни правителства. И после пак на площадите. И честта, и свободата, и водачеството се създават трудно. Изглежда, че пак ни се налага да прекараме набързо детските болести на цивилизования свят. В началото на протестите особено популярна стана твоя снимка с каска на главата, а после друга снимка, на която се целуваш с момиче пред МС (вече без каска) обиколи интернет пространството, това метаморфози на лумпен ли са? Със сигурност са метаморфозите на нагъл рентиер, платен протестиращ, интернетлумпен, отчаян алкохолик без зъби… Не. Каската е символ. Приятелката ми е реалност – и то много вълнуваща. Заради тази реалност си струваше да ползвам символа, а би си струвало да ползвам и много повече от него. Последната фраза беше открито предизвикателство към самоовластилите се престъпници. Няма нужда да се оправдаваме или да се обясняваме пред тези, срещу които протестираме – нито кои сме, нито какво и защо вършим. Те ни познават и трябва да се боят от нас, защото ние не сме познатото им неинформирано стадо, а страшно разгневени граждани със здрав разум под каските. Посоката, която трябва да поемем като общество и какви са следващите ни стъпки? На първо време да съборим това проклето управление. После да си изберем ново – и то посмислено. Ако трябва, ще свалим още няколко правителства, колко му е. България има нужда от прочистване на политическата аорта, а и вече няма накъде да отстъпваме пред нашествието на самодоволните узурпатори. После, както казах – образование и работа. По много и от двете. Трудно ще е, но си струва

241

позиция

ЦВЕТЕЛИНА ОРЕШКОВА: ПРОТЕСТИРАМ СРЕЩУ ЛЪЖАТА, ЧЕ ЖИВЕЕМ В СВОБОДНА И ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА Интервю на Стилян Манолов с Цветелина Орешкова Цветелина Орешкова е завършила Педагогика в СУ „Св. Климент Охридски“, а към момента е отдадена основно н а отглеждането на децата. Активно участва в живота на родителския кооператив, посещаван от по-голямото им дете. Омъжена е за Иво Орешков–

242

Брой 7, Година 2 (2013)

художник по образование, сватбен фотограф по призвание в „Балевски фотография“ – сватбена фотография за хора с отношение. Иво изгубва осем години от живота си в блатото на наркотиците, за да открие преди 14 години вярата и истинското щастие. Днес помага на наркозависими да последват неговия път. През последните близо два месеца Цветелина и Иво заедно с двете си деца могат да бъдат забелязани много често сред протестиращите по софийските улици. Мнението ти за продължаващите вече месец и половина протести?

Протестите са нещо много ценно, както за мен, така и предполагам за повечето хора, които са там всяка вечер. Преди „първото назначение” интересът ми към политиката на новото правителство бе на ниво обща култура,

позиция въпреки че в мен стоеше подозрението, че „тези най-яко ще се омажат”. Никога не съм се съмнявала, че има кръг от хора, които дърпат конците и че хората, които наричаме управляващи, не са истинските управляващи. Тези неща всеки ги знае, но като излезе новина или разкритие, всички се правим на много учудени, че еди-кой си министър е свързан с еди-кой си руски мафиот и ходят заедно на лов. Протестите ДАНСWithMe накараха много хора като мен, които са били по-скоро пасивни относно политиката, да вземат отношение, да избистрят и защитят позицията си. Срещу какво протестираш? Протестирам най-вече срещу лъжата, че живеем в свободна и демократична държава! Можете да бъдете забелязани на протестите и семейно, мъжът ти е фотограф. По работа ли е там, солидарен е с теб или е съпричастен към протестиращите? Мъжът ми е сватбен фотограф, за който репортажната фотография е голяма страст, а участва в протестите, като протестиращ. Не е нает от някоя агенция или новинарски сайт. Като цяло, всичко в живота ни се върти около фотоапарата. Както той обича да казва: „Ако няма снимка от даден момент, значи този момент не се е състоял.” Това, че снима през по-голямата част от времето на протестите, е просто защото това е неговият по-добър начин да говори.

www.provo.bg Протестите на моменти ескалираха, не те ли е страх, че могат пострадат? Вечерта на 23 юли бяхме зад Парламента, до св.Ал. Невски. Стояхме съвсем близо до огражденията, тъй като ситуацията бе поскоро спокойна. Когато видяхме, че нещата загрубяват се изтеглихме настрани и се скрихме в колата на нашите приятели Ивайло и Миряна Захариеви. Мисълта ни е винаги приоритетно за децата и по никакъв повод не бихме рискували сигурността им. Навремето ни водеха по манифестации, сега водим децата си по протести. Мислиш ли, че поколенията преди нас страдат от повече предразсъдъци и въобще съзираш ли поколенчески конфликт? Има конфликт, който не съм съвсем сигурна, че мога да нарека поколенчески, а по-скоро идеологически, тъй като виждам доста възрастни хора на площада, както и много млади хора на Бузлуджа. Аз лично водя вечен

Мнозина негодуват срещу присъствието на деца на протестите, като изтъкват найразлични причини за това. Какви са твоите мотиви, виждаме те и с двете ви деца, едното от които е още бебе? Мотиви нямам, нямаме и баби и дядовци, на които да оставим децата. Но като цяло, аз не виждам толкова грандиозен проблем, какъвто бе изкаран от политиците. Камъни и павета не летят, не стоим до „малките часове”, държим се здраво за ръка.

243

позиция конфликт с бабите и дядо ми, които всячески се опитват да ме убедят в чистотата на Партията, но имам и познати млади хора, които са гласували на последните избори за БСП. Категоризирането в случая не помага, както вече видяхме – ситите срещу гладните, умните срещу глупавите, старите срещу младите. За мен важното е, че (ще кажа клише) гражданското общество осъзнава силата си. Има хора, които и до днес например симпатизират на Сталин и Хитлер, но щом веднъж са изобличени злините им, доста потрудно е да бъдат реабилитирани. Надявам се

244

Брой 7, Година 2 (2013) и тук да се случи същото с нечестните схеми. В последните седмици излезе информация, че в Румъния е забранено назначаването на бивши агенти на ДС в управленски позиции. Искрено се надявам и тук да се случи това! Кога ще се отърсим от „скелетите в гардероба“? Когато бъде изграден механизъм за прилагане на реална демокрация.

позиция

www.provo.bg

245

позиция

246

Брой 7, Година 2 (2013)

позиция

www.provo.bg

247

/ Списание с послание

видение

Брой 7, Година 2 (2013)

„Асоциация на учени, артисти и спортисти“ - сдружение с нестопанска цел регистрирано в обществена полза на 17 май 2010 г. - издател на provo.bg

250