видение
А ние така обичаме България Интервю на Стилян Манолов с Мариета Печанска Ето – аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. (Никола Вапцаров, „Вяра“) Мариета Печанска е завършила режисура в Университета Complutense в Мадрид, където работи с една от найизвестните певици – Мала Родригес, прави й клиповете, документални филми и визуални ефекти за концертите. Разкажи ни за работата си, какво се случва с киното у нас и по света, посоката, над какво работиш в момента? Oбичам да разказвам истории, впечатления от ежедневието, сънища, мисли, чувства, обрисувани с думи и кадри… Обичам да показвам живота чрез моя поглед. Музиката е моята голяма страст, киното е моето
12
Брой 1, Година 1 (2012) изразно средство. Творчеството ми е разнообразно и разновидно като същността ми и като реалността. Харесва ми мисълта, че Бог гледа Живота през нашите очи. Моят е изпълнен със страст, щастие и много силна обвързаност с това, което се случва, аз не оставам непричастна. Влагам цялото си същество в моята работа и не разделям работа и почивка, защото когато същността ти е да си творец, не можеш да почиваш. В момента главната ми задача е да пиша. Това е може би най-ценното запълване на времето ми, прекарано в България. Когато имам възможност и вдъхновение, снимам музикални видеоклипове или късометражни филмчета. А в чужбина? В чужбина творческата обстановка е много по-активна. Освен организираните събития, които са толкова много, че трябва да избираш измежду различните опции, хората са настроени също по-активно. Тръгнеш ли да снимаш, имаш дузина хора, които са готови да помагат безвъзмездно. Тук главно снимаме реклами и сериали. Всички искат да правят пари, а в България пари за свободно изкуство няма. А от снимане на реклами не остава време за нищо стойностно. Уви, след дълги години “преход” нищо не се е променило за добро. Критиката ми към днешното развитие на културата в България е сурова. Хората са същински жертви на дългогодишни психоатаки, създадени целенасочено от управляващите. Загубили са каквато и да е било ценностна система, “овълчили” са се и чалгата е станала начин на живот. Останали са малко истински творци, които са активни, но публиката им е шепа хора. Това се получава в държави,