Списание Агрокомпас брой Октомври 2024 Agrocompass Magazine Oktober 2024

В броя

Съдържание

2

Бодил

3

Актуално

4

• Владимир Иванов: Не цените на храните, а цените на услугите са големият бич за българина • Европейската сметна палата: Трябва да се удвои темпът на биоземеделието в Европа • Празник на биоземеделието в София • Кои са победителите в конкурса на ЕС за биологично производство за 2024 г.?

• Възход в розопроизводството през 2024 г.

• България иска промяна на условията за отпускане на „украинска помощ“ • След множество перипетии – чист ли е хоризонтът за прилагане на подхода ВОМР за периода 2023-2027?

• Ударно финансиране на общините по Стратегическия план • Осем интервенции за финансиране на сектор „Гори“ са предвидени в Стратегическия план • Липсата на грижа за горите води до природни бедствия • Готови са технологичните карти за животновъдство и основните отглеждани в страната земеделски култури

Наука Иновации в животновъдството в действие

13

Акценти Двама млади овощари – по спиралата на невъзможностите

16

Акценти 18 Ивайло Гълъбов: Надяваме се най-скоро да започнем ваксинация на птиците срещу инфлуенца Гост 20 Проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост Тема на броя Соргото – древната култура, която предлага решения за земеделието

26

Селекция Ново поколение царевични хибриди от КВС

32

Приз 34 Балопреса на Кубота със златен медал за техническа иновация на Eima International Иновации 36 3D скенер за анализ и управление на наличностите в силоза – иновация от TINOX Инвестиции 38 Овощари се доверяват на японските технологии на Кубота при тракторите и пръскачките

Кауза 42 Corteva Agriscience™ отпразнува приноса на жените в земеделието Лозарство 46 Японски технологии от Кубота в стопанството на винарна Логодаж Изложение 48 BKT разработва иновации за селското стопанство: обявяване на нови разработки за изложението EIMA 2024 Прибиране на реколтата Машини за лозя от Rimex Technologies

50

Ние, кметовете 52 Иван Алексиев, кмет на Поморие: Търсим баланс между туризъм, земеделие, хранителна промишленост Ние, кметовете 54 Димитър Стефанов, кмет на Тутракан: Държавата да дофинансира общините, които искат да изхранват децата и учениците с биопродукти Местна власт 55 Инж. Владимир Александров, кмет на Община Етрополе: С добър екип и подкрепата на бизнеса нещата стават възможни Енергия Енергия от маслинови костилки

58

История на храните Трайфъл - десертът за кралицата

61

Природни богатства 64 Торфищата са безценни капсули биоразнообразие Алтернативни култури 68 Чуфата е древна суперхрана, която може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна Тенденции Очаква ни недостиг на кафе

74

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Петя Пенчева, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв.

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

На колене пред търговците Отношенията между големите търговски вериги и производителите на първични и преработени земеделски продукти винаги са били специални. Какво им е специалното? Пазарни отношения, нищо повече, нали? Но не е точно така. Търговските вериги в Общността общо взето имат едни и същи, може да се каже, трайни проблеми с производителите. Между търговец с голяма пазарна сила, обиращ печалбата, с диктат върху хранителната верига. Или както потърпевшите отдавна боравят със станалото вече клише – те ни извиват ръцете. Тази ситуация периодично налага срещи между представители на агробизнеса и големите търговски вериги. Да преговарят. Медиатор много често става земеделското министерство. Особено когато цените на храните хвърчат нелогично нагоре. Всъщност това са едни срещи на добра воля, от които нищо не произтича. Червена точка печелят все пак от агроведомството – проявяват загриженост, съпричастност към земеделци, животновъди и преработватели. Повод отново да говорим за това стана едно искане на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция от МЗХ, да организира една подобна среща с техни представители и ръководствата на големите търговски вериги. Т.е. от Сдружението за модерна търговия. Защо възниква тази инициатива? Защото и да им извиват ръцете големите търговски вериги на стопаните, търговските вериги си остават най-желан, най-сигурен партньор за продажба на продукцията. Какво искат да се обсъди на тази среща оранжерийните производители? Защо? Познати проблеми, които най-общо се свеждат до това: на какви условия трябва да отговорят производителите, за да имат по-голям и сигурен достъп до щандовете на големите търговци. И доста доброто всъщност предложение - набелязаните недостатъци по хранителната верига да послужат за ориентир на управляващото ведомство – как-

ви политики да се прилагат, за да стига по-голяма част от българската продукция до хипермаркетите. Всъщност това никак не е лошо, даже е съвсем в унисон с растящия интерес на българина към българските земеделски стоки. Не даже заради някакъв пазарен патриотизъм. А заради грижата за здравето - знае се, че продуктите от ЕС подлежат на строг контрол за остатъчни препарати. Дали обаче зеленчукопроизводителите наистина не знаят на какви условия трябва да отговаря тяхната продукция, за да влезе в търговските вериги? До каква степен невъзможността да се отговори на исканите стандарти е липсата на държавна политика? Въпроси и отговори: предлагат ли нашенските производители на зеленчуци големи, сортово еднородни партиди? Не! Защо? Защото не обичали да се сдружават. Имат ли те възможност да ги предлагат в подходящ търговски вид - опаковка, етикети с нужната информация? Не! Могат ли да поддържат постоянно качество? Едва ли! Иначе кой иска да сложи на трапезата си на зелено обрани плодове и зеленчуци, транспортирани от стотици километри? Понякога се дават примери как в друга европейска страна търговските вериги определяли процент от местна продукция, която да се продава от тях. Но дали българският земеделец ще достигне тези проценти? И тогава какво да прави търговската верига? Внася отвън, естествено - една година и после отказва договори. Държавната политика – дали тя не предоставя възможност за улеснен достъп до търговските вериги? Субсидират се групите и организациите на производители. Да, вероятно има недостатъци. От Плана за възстановяване ще се отделят 15 млн. лв. за седем тържища, с пакетажни машини, хранилища за съхранение, лаборатории. Ще се отворят ли тогава по-широко вратите на големите търговски вериги за българските производители на зеленчуци? На колене пред търговците? Но те на сълзи не вярват. Това е! октомври 2024

3

Владимир Иванов: Не цените на храните, а цените на услугите са големият бич за българина

Актуално

Към момента потребителската кошница е с един лев по-висока в сравнение с миналата година, заяви председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата

4

„Не цените на храните, а цените на услугите са големият бич за българина и от там според доходите идва недостигът на пари за храна.“ Това заяви Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, в предаването „Брюксел в превод“ по АГРО ТВ. Ако цените на храните на едро държат една константа, то цените на дребно се увеличават, а това се дължи на лоши търговски практики. Купувайте умно, четете и се информирайте – призова той. По думите му свидетелите сме и на дъмпингови цени – това е друга търговска практика, когато веригите искат да съберат повече клиенти. По отношение изкривяването на цените на храните у нас и прекомерната търговка надценка той даде пример с Нидерландия, където организации на земеделските производители правят продажби чрез аукциони. Супермаркетите пазаруват там в силно конкурентна среда. Веригата е скъсена, няма посредници. В България е точно обратното – малкият земеделски производител се моли на големите търговски играчи или техни посредници и така се получава оскъпяването на храните, категоричен е Иванов. „Към момента потребителската кошница е с един лев по-висока в сравнение с миналата година, като изменението е с 0,5 процента. Не можем да правим сравнение с индексите през 2021 г. и 2022 г., когато имаше резки изменения. Инфлацията при храните е около 1%. Не се наблюдават паразитни влияния към момен-

та. Слънчогледът и олиото са дори на цени с 10% по-ниски от миналата година“, обясни експертът пред Блумберг ТВ. Иванов съобщи, че на международните пазари се наблюдава „добро изменение по отношение на цената на зърното“. „Това е добра новина за нашите производители, които могат да намерят по-добра реализация на продукцията си“, смята той и добави, че негативната тенденция при захарта също е преодоляна. Според него цената на какаото е далеч от пиковите си стойности преди шест месеца – 9 долара за килограм. „Цените на кафето също се стабилизираха. Нищо не предполага да станем свидетели на резки изменения. Ако геополитическите конфликти не претърпят усложнения, не би трябвало да има изненади“, прогнозира Иванов и отбеляза, че въпреки бушуващите конфликти, пазарът се стабилизира. За пример даде цените на територията на Европейския съюз, които от май миналата година се нормализираха. „Пазарът не е натоварен със свръхнегативни очаквания. Цените, логистиката и предлагането се стабилизираха“, подчерта той. Иванов напомни, че „аграрният сектор е завод на открито и това го прави пряко зависим от климата. „При дълги периоди на засушаване няма как да няма вариация в цените. Много трудно хората биха могли да контролират тези процеси“, е мнението на експерта. Председателят на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата съветва потребителите да проверяват цените на стоките, да ги

сравняват, да не се поддават емоционално на страх и паника, а да се стремят към информирано поведение. „Всяка есен наблюдаваме как някои браншове създават едни очаквания на

пазара, които нямат общо с истината“, напомни той и добави, че това предизвиква излишно презапасяване.

Европейската сметна палата: Трябва да се удвои темпът на биоземеделието в Европа Стоилко Апостолов: С правилните политики всичко е възможно Към момента приблизително 10% са сертифицираните биоплощи общо за всички страни на ЕС, но само 4% от продажбите са на биопродукти. Това е един от изводите от одита на Европейската сметна палата за постигнатите резултати по отношение на биоземеделието. Одиторите препоръчват два пъти ускоряване на био-то, за да се стигне до заветната цел от 25% биоплощи до 2030 г. „Има държави, които показват, че това е възможно – примерно Франция има нарастване на био-то със 138%, Австрия също е отличен пример. Стига да има правилните политики – всичко е възможно“, заяви д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация „Биоселена“. До 2025 г. България трябва да има 5% биосертифицирани площи и тези проценти са свързани с усвояването на парите по НПВУ. Въпреки увеличения брой на биоживотните у нас - като говеда и овце, проблем остава липсата на български биояйца, биопилешко и биосвинско месо, тъй като при тях няма подпомагане, посочи Апостолов. Според Веселина Ралчева, член на УС на Българска Асоциация Биопродукти, пазарът на биопродукти у нас е изключително ограничен, затова те се изнасят като суровини за чужбина. Цената на биопродуктите не е причината те да не бъдат предпочитани, дори се наблюдават парадокси - има конвенционални храни с цени, които са по-високи от био-то. У нас липсват информационни кампании и доверие в би-

опродуктите, категорична е Ралчева. Водещи сме в Европа по производство на биологичен пчелен мед. Изоставаме по отношение на плодове и зеленчуци и причината пак е в пазарите – много тежко е да ги произведеш по биологичен начин, а трябва да ги продадеш на конвенционална цена и дори по-ниска, коментира Ралчева. Друг препъникамък за разширяване потреблението на биопродукти е това, че към момента общините не спазват Наредбата на зелените обществени поръчки от 14.08.2024 г., където е заложено не по-малко от 2 % от общото количество доставки на храни и напитки да са биологични, като този процент годишно трябва да нараства с един. „Като европейска земеделска държава е срамота да бъдем толкова назад, само Малта е след нас. Има достатъчно пари за биоземеделие“, заключи Стоилко Апостолов.

октомври 2024

5

Актуално

Празник на биоземеделието в София

6

Министерството на земеделието и храните и Българска Асоциация Биопродукти проведоха Ден на биологичното производство - празник с много кулинарно разнообразие, игри и награди за всички деца в Южния парк в София. Събитието беше част от инициативата на Европейската комисия по отбелязване на биологичното производство в страните от ЕС. То предложи на посетителите разнообразие от български биологични храни и продукти, кулинарни демонстрации и забавления за цялото семейство. Заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева, която откри празника, каза, че се запазва тенденцията за увеличаване на българските биопроизводители, както и на произведените здравословни продукти, предлагани на потребителите у нас и в чужбина. Тя обясни, че е регистриран ръст на площите под контрол, които достигат до 145 хил. ха или близо 3% от общата земеделска площ в страната. С 60 % се увеличават отглежданите зеленчуци, основно домати и пипер. Нараства и биологичното производство на мед - с 20 %, а с около 20 хил. са се увеличили пчелните семейства. По думите й, МЗХ насърчава биоземеделието чрез интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Подпомагането е насочено както към сертифицираните биопроизводители, така и към тези в преход. „Те ще могат да кандидатстват по всички инвестиционни интервенции за подпомагане с допълнително предимство спрямо стопаните с конвенционално производство“, подчерта заместник-министър Василева. По време на празника над 30 производители представиха биопродукти - млечни и месни деликатеси, сезонни плодове и зеленчуци, со-

кове, вино, ядки, халви, тахани, мед и пчелни продукти, шоколад, солети, вафли, бисквити, крекери, сурови барчета, козметични продукти, както и етерични масла и флорални води.

Специално за децата от 7 до 12 години се проведе кулинарно училище за готвене с биопродукти, водено от известния телевизионен готвач Ути Бъчваров.

Кои са победителите в конкурса на ЕС за биологично производство за 2024 г.?

• Най-добър биологичен фермер (жена) стана Reinhilde Frech-Emmelmann от Австрия. Тя е основател на компанията ReinSaat GmbH през 1998 г. Фермата е специализирана в производство на биологични семена без ГМО, с над 800 устойчиви сортове, насърчаващи биоразнообразието и устойчивото земеделие в цяла Европа.

• Най-добър биологичен фермер (мъж) стана Benny Schöpf от Германия. Той е главният зеленчукопроизводител в Kartoffelkombinat, най-голямото кооперативно стопанство в Германия, подкрепяно от общността. Снабдявайки 2300 домакинства с органични зеленчуци седмично, фермата дава приоритет на

справедливите условия на труд и устойчивите практики, насърчавайки алтернативна селскостопанска икономическа система.

• Най-добрият органичен регион е Южно Саво във Финландия. Южно Саво е изградило силна култура на биологично земеделие чрез 40-годишно сътрудничество между фермери, изследователи и местни власти. С 200 биологични ферми, регионът насърчава устойчиви практики, запазване на качеството на водата и биоразнообразието и е дом на Финландския институт за биологични изследвания.

• Най-добрият органичен град е Бремен в Германия. С над 30% от фермите, сертифицирани като органични, градът насърчава устойоктомври 2024

7

Актуално 8

чиви хранителни системи чрез обществени проекти и иновативни земеделски инициативи, давайки възможност на гражданите да стимулират местната промяна. Бремен работи за превръщането на всички общински заведения за обществено хранене в училища, детски ясли и болници в 100% органични до 2025 г.

• Най-добър био биорайон е Sörmland в Швеция. Разположен южно от Стокхолм, Sörmland е пионер в биологичното земеделие от 1940-те години на миналия век, обединявайки ферми, преработватели на храни, ресторанти и др. 20% от земеделската му земя е органична, като районът насърчава местните органични продукти, устойчивия туризъм и осведомеността за ползите за здравето от органичните храни.

• Най-доброто МСП за преработка на органични храни е Gino Girolomoni Cooperativa Agricola в Италия. Разположена в района на Марке, тази кооперация е специализирана в производството на органични тестени изделия, продължавайки мисията на своя основател Джино Джироломони. С 80 хектара биологична земеделска земя и съоръжения,

захранвани с възобновяема енергия, тя произвежда 9 милиона тона тестени изделия годишно, като поддържа над 300 фермери и 60 местни работници.

• Най-добрият търговец на дребно за органични храни е SAiFRESC в Испания. Основана от трима фермери през 2011 г., SAiFRESC премина към биологично земеделие, съживявайки селското стопанство в Уерта де Валенсия. С 30 хектара органична земя те произвеждат 70 органични продукта, като продават 90% от реколтата си на местно ниво и намаляват опаковките. Инициативата насърчава кръговата икономика и предоставя образователни семинари по биологично земеделие.

• Най-добър органичен ресторант/хранителна услуга е Kalf & Hansen в Швеция. Основана през 2014 г. от Руне и Фабиан Калф-Хансен, тази верига ресторанти предлага 100% органична, сезонна скандинавска кухня. С два ресторанта, кетъринг услуги и органични ястия в шведските влакове, Kalf & Hansen дава приоритет на местните източници, устойчивостта и достъпните органични ястия, изграждайки силни връзки с местните производители.

Възход в розопроизводството през 2024 г.

Ръст на производството на розов цвят и на площите през 2024 г. Розопроизводителите обработват през 2024 г. обща площ от 5 623,33

ха с насаждения от маслодайна роза, при 5 367 ха, регистрирани 2023 година. Произведеното количество розов цвят през 2024 г. е 10 335 т при производство от 9 455 т през 2023 г. Тази година са преработени 9 493 т, което с почти 1000 т повече спрямо миналата година. Изкупната цена на розовия цвят тази година е била между 3,7-4,20 лв./кг, като цената на брането - в диапазона 1,5-1,8 лв. за килограм набран розов цвят. Розопреработвателите в България към 2024 г. са 73, основно в София-град, Стара Загора и Пловдив. Дестилериите са 53 на брой, с годишен капацитет за преработка на повече от

15 000 тона розов цвят. Маслодайна роза в България се отглежда в 17 административни области от 2 989 розопроизводители, като производството е концентрирано основно в три административни области - Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. От началото на 2024 г. от България са изне-

сени за трети страни 936,5 кг розово масло за над 30 страни. Износът е насочен основно към САЩ, Китай, Австралия, Япония, Индия и Великобритания, като експортните цени варират от 9 500-16 050 щатски долара за кг, в зависимост от това дали маслото е конвенционално или биологично производство.

България иска промяна на условията за отпускане на „украинска помощ“ “България продължава да настоява пред Европейската комисия за промяна на условията за отпускане на средства по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, т. нар. „украинска помощ“ на земеделските производители”. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов. Той посочи, че заради достигнатите от някои стопани регламентирани лимити за подпомагане, значителен брой селскостопански животни, площи с трайни и зеленчукови култури, както и оранжерийно производство са изключени от подпомагане за покриване увеличението на разходите за производство на земеделска продукция. По думите му, първият предложен вариант на България пред ЕК е за отпадане на индивидуалния лимит на едно предприятие в първичното селскостопанско производство.

Другата възможност е за двойно увеличаване на т. нар. таван за опусканите средства по тази помощ от 280 000 на 560 000 евро на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти. „Третата хипотеза е средствата по помощта да се изплащат година за година“, уточни министър Тахов. Той припомни, че и трите варианта са дискутирани, по предложение на България, в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС. Предложенията са срещнали подкрепа и от други европейски страни членки, а темата ще продължи да бъде обект на разговори както на национално ниво, така и на ниво ЕК. „Много важно е да се намери балансът. Търсим вариант да защитим интереса на земеделските производители, без това да задейства наказателна процедура”, категоричен беше министър Тахов.

октомври 2024

9

Актуално

След множество перипетии – чист ли е хоризонтът за прилагане на подхода ВОМР за периода 2023-2027?

10

Очаква се стартиране на прием на стратегии по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) в началото на месец януари 2025 г., който да е с продължителност 60 дни. За стартирането на подхода между финансиращите програми е договорен консенсусен механизъм за прилагане с еднофондово и допълващо финансиране. Общият бюджет по подхода ВОМР е близо 740 млн. лева, като 75% от него представляват средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Останалите 25% включват допълващото финансиране от другите оперативни програми от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд+. Подходът ВОМР ще се прилага на територията на цялата страна, с изключение на градове-

те с население над 30 000 жители. „Предприети са мерки и за запазване на изградения по подхода ВОМР административен капацитет чрез осигуряването на допълнителни средства за текущи разходи, които да обезпечат финансово работата на екипите им до одобрението на стратегиите за ВОМР за програмния период 2023-2027 г.“, каза заместник-министър Лозана Василева.

Ударно финансиране на общините по Стратегическия план Насочваме 1 млрд. лева за инвестиции по Стратегическия план към общините през декември месец. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов по време на Годишната среща на местните власти 2024, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), в к.к. Албена. По думите му, проектите за изграждане на инфраструктура в селските райони са приоритет за МЗХ, заради значението на дейностите по подобряване качеството на живот в малките населени места и стимулиране на тяхното икономическо, социално и културно развитие. Приемът ще даде възможност на по-малките общини в страната да подобрят икономическата си жизнеспособност чрез изграждане и модернизация на пътна и улична инфраструк-

тура, водоснабдяване, енергийна ефективност, както и за подкрепа на културното и природно наследство на селата. „За подобни дейности през изминалия програмен период 2014-2020 г. по Програма за развитие на селските райони бяха договорени проекти на стойност над 1,5 млрд. лева“, уточни министър Тахов. Той припомни, че е направено преразпределение на остатъчни бюджети по Програмата, така че средствата да бъдат насочени за дофинансиране по различните направления за общински инвестиции. „По предложение на МЗХ и след решение на Министерски съвет с 21 млн. лева ще бъде увеличен бюджетът за Енергийна ефективност по подмярка 7.2 от ПРСР“, разясни министър Тахов.

Осем интервенции за финансиране на сектор „Гори“ са предвидени в Стратегическия план Ще бъдат насочени 94 млн. евро за прилагане на интервенции в сектор „Гори“ по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Разработени са осем интервенции за горския сектор. Три от тях са компенсаторни, а останалите 5 са инвестиционни. „През 2025 г. предвиждаме да отворим приеми по четири от тях, а именно за залесяване и възстановяване, предотвратяване на щети от горски пожари, намаляване на загубата на би-

ологично разнообразие и намаляване на незаконните дейности в горските територии, както и за подпомагане по Натура 2000 за гори“, заяви зам.-министър д-р Лозана Василева. Останалите интервенции от Стратегическия план ще бъдат за подобряване на здравословното състояние и устойчивостта на горските екосистеми, горско екологични дейности в горите и поддръжка на новосъздадени и възстановени гори.

Липсата на грижа за горите води до природни бедствия

Сигурно сте виждали изсъхналите иглолистни дървета по южните склонове на планините и в ниската част от страната. Всички станахме свидетели и на пожарите, които бушуваха особено силно тази година. Това води след себе си до следващи проблеми – потенциални нови пожари, загуба на гори и замяната им с храстова растителност – обезлесяване, което е предпоставка за ерозия, наводнения, загуба на

биоразнообразие. Освен това представлява и огромна загуба на ресурс (дървесина). Според експертите причините за тези катаклизми са липсата на проактивни грижи за гората – различни видове отгледни и възобновителни сечи, застаряването на горите и климатичните промени. В последните 2 години добивът на дървесина бележи най-ниските си стойности за последния четвърт век, а това определено е лоша новина. За всички в обществото трябва да е ясно – сечта (не изсичането, а научнообоснованата сеч), представлява скалпелът на лесовъда. Ако ние не се грижим за горите си, особено изкуствено създадените, за тях ще се погрижи природата, а тя действа жестоко – чрез пожари, каламитети и всякакви бедствия. На фона на тази стресираща загуба на ресурс, при ожесточената конкуренция ( в доста случаи нелоялна от трети страни), българската мебелна индустрия търси своя път, залагайки на устойчивост.

октомври 2024

11

Актуално

Готови са технологичните карти за животновъдство и основните отглеждани в страната земеделски култури

12

Министерството на земеделието и храните публикува технологичните карти за животновъдство и растениевъдство, конвенционално и биологично производство. Те са утвърдени със заповед на министъра на земеделието и храните според изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители. Картите за конвенционално и биологично растениевъдство бяха разработени от екип от учени от Аграрен университет - Пловдив. Земеделският институт - Стара Загора разработи технологичните карти за говеда, овце и кози, отглеждани по методите на конвенционалното и биологичното производство. В процеса на работата бяха проведени обсъждания с браншовите организации. На тази база земеделските производители могат да изчислят разходите за отглеждане на земеделските култури и животните съобразно вида на конкретното стопанство, агроклиматичните особености на терена и достъпа до ресурсна обезпеченост. Заради динамиката в цените на горива, торове, работна заплата и други разходи на стопанствата публикуваните технологичните карти не включват цени. Целта е земеделските производители да използват базовия модел като образец, който им се предоставя, за да отчитат

подробно променливите и постоянни разходи на конкретното стопанство по операции. Технологичните карти за биологично и конвенционално растениевъдство включват разходните норми на стопаните за използваните препарати за растителна защита, торове, семена, разсад, вода, горива и смазочни материали, за механизирана обработка и ръчен труд, основани на 8-часов работен ден за механизаторите. Отчитат се нормите за разход на горива за съответната операция. За сектор „Животновъдство“ технологичните карти включват разходите за паша, фуражи, добавки, медикаменти, маркиране на животните, ветеринарномедицински прегледи и интервенции, профилактика, енергия, вода и др. необходими ресурси за стопанствата. Базовият модел позволява лесна и бърза актуализация на данните за разходите при необходимост. Изчисляването на амортизационните отчисления на активите, участващи в дейността на едно стопанство, са съобразени с действащите амортизационни норми и счетоводни стандарти. Публикуваните технологични карти можете да откриете на следните линкове, съответно за конвенционно, биологично растениевъдство и животновъдство.

ИНОВАЦИИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО В ДЕЙСТВИЕ

Продължението на приключилата Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“ е новата Национална научна програма „Продоволствена сигурност“

Проф. д-р Добри Ярков, ректор на Тракийския университет

Близо 80 учени от 10 висши институции, начело с оглавяващия консорциума Тракийски университет – Стара Загора, представители на МОН, на бизнеса и на съсловни организации и чуждестранни партньори събра финалната годишна партньорска среща на Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“, която се проведе в град Сърница. Срещата беше открита официално от координатора на програмата и заместник-ректор по научно-изследователска и международна дейност на Траоктомври 2024

13

Наука 14

кийски университет – Стара Загора проф. д-р Дарина Заимова. Домакинът на мероприятието проф. д-р Добри Ярков и ректор на Тракийския университет поздрави учените за високите им постижения: „Резултатите от ННП ИНТЕ-ЖИВО са видими – те стартират дигиталната промяна в аграрния сектор в цяла България. Благодарим на Министерството на образованието и науката за изключителната подкрепа, Тракийски университет също дофинансира програмата с 2,5 милиона лева. Иновациите вече са пуснати в експлоатация – роботът Астронавт „Лейли“, дронове, безпилотни летателни апарати, мини компютри – болуси и още редица разработки в услуга на животновъдството. Благодарим на всички наши партньори от България и чужбина за безрезервната подкрепа, която ни оказаха. Ние няма да спрем до тук, сега приключваме Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“, но сме подготвили нейното естествено продължение – новата На-

ционална научна програма „Продоволствена сигурност“, в която отново ще работим заедно, защото ние показахме, че различни висши институции могат да работят заедно и да бъдем екип.“ Милена Дамянова – директор на Дирекция „Наука“ към МОН приветства участниците в консорциума: „Положени са много усилия от екипа на програмата, получени са много конкретни и научни приложни резултати, които ще допринесат не само за повишаване нивото на научната и изследователската дейност в България, но и за обвързване на нейните резултати с ползите, които се предоставят на обществото. Очакваме партньорите в този консорциум да запазят добрите работещи връзки и да продължат да си сътрудничат, за да се приложат, развият и надградят добрите резултати.“ Двудневният форум на финалната среща беше посветен на постиженията и пътя след ИНТЕ-ЖИВО, чрез дискусии, в които учените разискваха новите възможности, усъвър-

шенстването на генетиката, изкуствения интелект, икономическите, социалните и екологичните аспекти, стандартите за мониторинг и хуманно отношение на животните. Резултатите от научните постижения на програмата „Интелигентно животновъдство“ ще бъдат приложими в практиката и са в услуга на потребителя. В различните области на проекта са включени млади учени, постдокторанти и докторанти, които способстват за изграждане на капацитет, който да продължи разработките и да е подготвен за бъдещите иновации. Припомняме, че през март месец 2021 г. стартира Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“ – ИНТЕ-ЖИВО, финансирана от Министерството на образованието и науката (МОН). Тракийският универ-

ситет оглавява консорциума, съставляван от водещи академични институции в България: Аграрен Университет-Пловдив; Технически Университет – София; Русенски Университет “Ангел Кънчев”; Институт по Информационни и Комуникационни Технологии – БАН; Институт по Механика – БАН; Институт по Биология и Имунология на Размножаването „Акад. Кирил Братанов“(ИБИР–БАН); Селскостопанска Академия – ССА. Основната цел на научната програма е провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания за предоставяне на животновъдното направление на иновативни методи и средства за интелигентно и ефективно животновъдство с намалени човешки ресурси и намалено въздействие върху околната среда.

октомври 2024

15

Акценти 16

Двама млади овощари – по спиралата на невъзможностите Череши за преработка – компромисен вариант, за да останат в земеделието

Александър Орлинов

Димитър Димитров

Районът на Кюстендил е известен с черешопроизводството си. Там са концентрирани големи площи с овошки, но парадоксалното е, че именно голямото количество продукция изиграва лоша шега на земеделците там. „Овощните градини в Кюстендилския край

са прекалено много, бълва се много продукция, която няма реализация. Вариантът е да се изграждат преработвателни предприятия.“ Това споделя Димитър Димитров, агроном по образование, който отглежда 20 дка с череши, като това е съпътстващ бизнес на основната

му работа – той е фитосанитарен инспектор на граничен пункт „Капитан Андреево“. Земеделецът препоръчва държавата да ограничи създаването на овощни градини, от които се изкарва една и съща продукция. Пазарът е наводнен с череша и слива – именно затова е трудна реализацията им. Проблемът е с големите чужди вериги, които предпочитат вноса и българските плодове остават непродадени. По думите му трябва да се насърчава засаждането на нови овощни градини с плодове, които липсват на пазара и биха се реализирали по-лесно – като круша, например. „Бих развил стопанството, ако ми е гарантиран пазарът. Работната ръка също е проблем. При преработката нещата се случват механизирано, което елиминира работната ръка. Трябва да се направят кооперации между земеделските производители, за да реализираме заедно продукцията.“ В началото искал да реализира черешите за прясна консумация, но впоследствие преминава към реализация за преработка в Италия. Също към череши за преработка се е ори-

ентирал и младият овощар Александър Орлинов, второ поколение земеделец. Отглежда 240 дка с череши – през беритбения сезон на ден добива около 30-40 тона с помощта на 100120 души. Миналата година е плащал по 50 ст. на кг, а тази година – 60 ст. на кг, като изкупната цена е била 1,20-1,30 лв. „Цената е подигравателна – над 15 години е една и съща“, възмущава се овощарят. Когато обаче става дума за прясна консумация цената е 2-2,30 лв./кг, но до крайния клиент вече е 5 лв. и нагоре. Александър споделя, че по-малките овощни градини се изоставят или изкореняват, но много от овощарите държат градините само заради субсидиите, без да полагат грижи - не пръскат, не торят, не правят резитби. Въпреки трудностите, Александър споделя, че земеделието за него е удоволствие – „Важното е да не се отказваш“ е философията му. По спиралата на невъзможностите все пак има и добри новини – наскоро се е оборудвал с нов трактор и пръскачка, закупени със субсидия по НПВУ.

октомври 2024

17

Акценти 18

Ивайло Гълъбов: Надяваме се най-скоро да започнем ваксинация на птиците срещу инфлуенца Най-модерният метод е in ovo ваксинацията, но той изисква голяма първоначална инвестиция У нас се отглеждат около 6 млн. кокошки носачки, 100 млн. бройлери и около 5 млн. патици в индустриални ферми. Мащабен и модерен бизнес, който обаче търпи огромни загуби заради инфлуенцата. Това заболяване заразява и хората, а вирусът се адаптира добре и се променя. През 2023-2024 вследствие на инфлуенцата загубихме около 30 процента от поголовието на носачките или това са над 2 млн. птици, заяви д-р Петя Петкова, изп. директор на Съюз на птицевъдите в България. Изплатени са 22 млн. лева обезщетения за унищожените животни, като 45% от средства-

та са от ЕК, а останалите са от националния бюджет, но фермерите понасят много по-големи загуби, заяви Ивайло Гълъбов, председател на Съюза на птицевъдите в България. През последните години щетите от това заболяване са значителни r в цяла Европа, като вирусът циркулира в целия свят.

Ваксинацията е сравнително нов метод за справяне с болестта. Методът е добър, но е важно той да бъде допълващ елемент към останалите мерки – биосигурност и мениджърски подход, твърдят експерти. ЕК вече е утвърдила ваксина, която може да се прилага свободно във всички държави членки. У нас е разработен пилотен проект за започване на ваксинация на стокови носачки, като ще се ваксинират еднодневни птици и се очакват добри резултати, коментира още д-р Петя Петкова. При патетата се налага два пъти ваксинация – в люпилнята и след това отново на едномесечна възраст. Най-модерният метод е in ovo ваксинацията – ваксиниране на ембриона в яйцето. Така излюпените пилета са ваксинирани. Но този метод засега не се прилага у нас, защото инвестицията е голяма.

октомври 2024

19

Акценти 20 20

Проф. д-р Васил Живков: Мебелната ни индустрия трябва да създава собствени продукти, да има иновации в материалите, в конструкциите, в технологиите Има доста сериозен спад на търговията с мебели в Западна Европа и това дава шанс на нашите производители да се изявят, надява се председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост

Как съвместявате двете длъжности преподавател по инженерен дизайн и председател на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост? Интересен въпрос. Това е въпрос на нагласа, въпрос на желание да бъдеш в полза и на бранша, и на образованието. Аз винаги съм казвал, че да бъдеш преподавател е мисия. Трябва да си отдаден на тази професия. Подобна е ситуацията и с това да се нагърбиш със задачата да представляваш и да работиш за два доста сериозни бранша - дървообработването и мебелите.

трябва да е коректив, на това което се преподава в университетите. Второ, бизнесът трябва да подпомага учебния процес и да ни допуска до своите производства, ние да водим студентите да гледат какво се случва, какви са добрите практики. Ето това е връзката, която трябва да се случва. Допълнително бизнесът помага с обзавеждане на учебни зали, дава материали, които да се използват в учебния процес, като машини, инструменти и това ни прави наистина адекватни на това, което се случва в индустрията. Задълбочава ли се тази връзка между образованието и бизнеса? Много фирми вече разбират смисъла на това да участват по един или друг начин в образователния и научния процес. Когато науката решава проблеми на практиката, когато търси нещо ново за практиката и за индустрията, когато се създават иновативни продукти, тогава ползата наистина е голяма и за двете страни. В бизнеса се възобновява тази идея да дават стипендии, да ангажират определени студенти

Кажете ми колко важна е колаборацията на бизнеса с науката? Изключително важна. Аз от 20 години повтарям, че образованието е бизнес. След като образованието е бизнес, съвсем логично е образованието да работи с реалния бизнес, защото ние в университета имаме нашите клиенти и това са нашите студенти. Имаме и нашия пазар. Това е бизнесът, за който подготвяме студенти. Бизнесът трябва да участва в обучението на студентите и октомври 2024

21

Гост 22 с тяхното бъдеще, с тяхното идване в техните фирми, което също е добър индикатор. За съжаление, трябва да кажа, че нашият бизнес не е в първите редици по заплащане на труда. Такава е индустрията. Ние не сме от най-богатите и най-печелившите индустрии. Не можем да се сравняваме с IT сектора. Но големите фирми плащат доста добри заплати в нашия сектор. Така че, ако един млад човек иска да започне работа и е мотивиран да работи, смятам, че ще намери подходящо заплащане. Смятам, че ще има възможност за развитие. Дошло ли е времето науката да се превърне в търговски бранд? В много развити страни това е факт. В България все още сме далече от този момент. Аз мога да кажа нещо, което касае нашия бранш. В нашия бранш, особено в мебелите, ние произвеждаме продукти на ишлеме. Т.е. идват готови модели от марки, които са европейски или извън европейски, за които ние произвеждаме. Т.е. ноу-хауто го притежават не български фирми. Затова е необходимо да създаваме

собствени продукти. Да имаме иновации в материалите. В конструкциите. В технологиите. Може би на този етап фирмите се сещат за науката, когато имат някакъв проблем и се обръщат към нас да търсим решение. По-скоро ще се радвам, ако дойде време, когато фирмите ще кажат, че искат да се развиват. И да поискат от нас решения и продукти. Тогава наистина ще заработят науката и бизнеса. Задълбочава ли се кризата в дървообработващата и мебелната промишленост у нас? Мисля, че в момента кризата не се задълбочава. По време на Ковид кризата, когато имаше остър недостиг на дървесина, се получи един бум в нашата индустрия - много хора се върнаха по домовете си и започнаха да търсят варианти да се преобзаведат, да променят нещо в дома си и това даде голям тласък . Така че 2021-2022 г. бяха изключително силни за мебелната промишленост. Това обаче изискваше ресурс. Изискваше дървесина, тогава имаше транспортни проблеми, увеличиха се

значително цените на транспорта и наистина в България се получи един вакуум. Той беше и политически предрешен, защото тогава някои членове на правителството и на парламента, под претекст да запазят българските гори, въведоха едно ограничение за добив на дървесина в горите, които са във фаза старост и във вековните гори и това доведе до напрежение в сектора. Затова поради липсата на дървесина, цената й спекулативно се повиши, но в един момент от една година насам дървесина има колкото искате, но няма кой да я купува. Защо се стигна до тази ситуация? При тези цени дървообработващата промишленост започна да купува дървесина от чужбина. Освен това вече се получи спад на това търсене. В момента има доста сериозен спад на търговията с мебели в Западна Европа и това се отрази на българските производители, на вносителите, на производителите на материали, цената продължава да е висо-

ка и затова дървесината започна да залежава в складове, в гората не се добива, изгнива. Даже преди няколко месеца имахме среща в МЗХ точно по този проблем. Шестте държавни предприятия, с изключение на едно, казаха, че имат намаляване на добива, не си изпълняват плановете и ще завършат на загуба и всичко това се получи, защото те не намериха пресечната точка, в която да предложат добри цени, за да могат българските производители да се възползват. България е страна с 38 процента горска територия. България има много голям запас от дървесина и ние вместо да се възползваме през 2021-2022, когато можехме да вземем пазари на азиатските производители, ние не си доставихме дървесината, която ни е в гората. Ние не я добихме. Какво се случва? Тя изгнива, остарява, става негодна. Вместо да събираме въглеродния диоксид, ние отново го връщаме в атмосферата. За мен нямаше политическа воля, защото всичките смени на правителства и тази безкрайно нестабилна си-

октомври 2024

23

Гост 24

туация доведе до това да няма адекватна реакция от страна държавата, която да разреши добива, за да поддържаме нормални цени. Не може в Австрия да е по-евтина дървесината, отколкото в България. В Румъния е по-евтина, в Сърбия - също. Споменахте, че на световно ниво е намаляло търсенето на мебели. На какво се дължи това? Много са факторите. Единият от факторите са високите лихвени проценти на жилищните кредити. Това намали рязко новото строителство в страни като Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия. Когато няма строителство, намалява потреблението на мебелите. Може би не по-малка по важност причина е навлизането много сериозно на мебели от трети страни. Турция става все по-силна като производител на мебели и азиатските държави Китай, Виетнам, Малайзия стават все по-конкурентни, предлагат все по-високо качество и продължават да бъдат с изключително ниски цени. Аз искрено се надявам, че този срив в Западна Европа може би ще даде шанс на български-

те производители. Германия за първото шестмесечие на годината отчита спад в мебелите с 10.9 процента, което не е малко, това е най-големият производител в Европа с 23 милиарда производство на мебели. Когато едни потъват, други изплуват и искрено се надявам, че този вакуум ще се запълни от българската индустрия. Националният статистически институт отчита спад на инфлационните стойности, но в същото време виждаме в търговските вериги как тихо, плавно цените вървят нагоре. При мебелите каква е ситуацията? Мебелите са един такъв сегмент, в който ние не можем безконтролно да вдигаме цени. Понеже споменах за конкуренцията от трети страни и ако нашите производители вдигнат цената, веднага ще се появят други доставчици, които ще вкарат налози на тези продукти отвън. С колко са се повишили цените спрямо миналата година? Не мога да кажа категорично. Мога да кажа обаче, че цените на материалите са се увели-

чили, както и цената на труда. Фирмите, за да си задържат добрите работници и за да привлекат нови, са принудени да увеличават заплащането на труда, което автоматично се прехвърля на цената на мебелите. Печалбата не е безкрайно голяма. В нашия сектор не работим с 50 процента печалба. Често се работи с няколко процента печалба. Може би единственият сегмент, в който фирмите могат да си позволят да бъдат малко по-отворени към увеличаване на цените, е поръчковата мебел, защото все още в България този сегмент работи добре. Все още много хора поръчват индивидуални мебели и обзавеждат апартаменти, вили и офиси и там може да има някакво развитие в посока повишаване на цените.

С какво ще сложим точка на нашия разговор? Много ми се иска да кажа, че предстои слънчево време за мебелната и дървообработващата индустрия и нещата ще вървят към все по-добро и по-добро развитие. Да нямаме криза в нашата индустрия. Да заемем все по-голям дял от чуждите пазари и да се развиваме по подходящ начин и да си пожелаем едно постоянно правителство, защото това е нещото, което много ни тормози. Интервю на Диана Александрова

октомври 2024

25

Тема на броя 26 26

Соргото – древната култура, която предлага решения за земеделието  Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение  Културата не може да се отглежда в райони, заразени с плевела лисича опашка Прекалено дълго време политиците, учените и веригите за доставки са се фокусирали върху култури, които изискват големи количества вода и изтощават почвите, оставяйки фермерите уязвими на климатични кризи и хронично недохранване. Въпреки това, съществуват алтернативи. Соргото и други древни, издръжливи зърнени култури могат не само да задоволят глобалното търсене на храна и хранителни вещества по рентабилен начин, но и да подобрят поминъка на фермерите, като същевременно защитават жизнените екосистеми на нашата планета. Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. То е способно да оцелее

при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителни засушавания, адаптирайки растежа си в отговор на неблагоприятната среда. Дори без напояване, соргото дава задоволителни добиви в полупустинни райони, което го прави ключов ресурс за земеделие в условията на променящия се климат. Представете си бъдещето през 2050 г. – населението на света е нараснало до 10 милиарда души, като над 2 милиарда от тях са недохранени. Изменението на климата се е задълбочило: изпепеляващите горещи вълни и опустошителните наводнения удрят житници като Средния запад на САЩ, Севернокитайската равнина, но също така и родната Добруджа, го-

дина след година, унищожавайки реколтите от култури като царевица и пшеница. Междувременно ресурсите от прясна вода са критично изчерпани в земеделските райони от водоносния хоризонт. В това дистопично бъдеще кризите с храна и вода предизвикват конфликти и миграция в безпрецедентен мащаб. Соргото (Sorghum) е типична южна култура, която изисква достатъчно топлина, за да расте. За място на произход на соргото се приема Екваториална Африка. Културата е известна от 3 хиляди години пр.н.е. в Индия и Китай и 2,5 хиляди години пр.н.е. в Централна Азия. Днес соргото е широко разпространено в много страни по света. В Индия посевната площ е 16 млн. хектара, в САЩ – 5,7 млн. хектара, в Африка – 15,4 млн. хектара. Големи посевни площи има в страните от Близкия изток, Китай, Румъния, Унгария, Италия, Австралия, Южна Америка и Япония. Общо през 2020 г. посевната площ на соргото в света е 47,7 милиона хектара или 7% от посевната площ на зърнените култури, при среден добив от 1.4 т/ха. Брут-

ната реколта от зърно е 75 млн. тона или 4% от общата зърнена реколта. Соргото е култура, която се отглежда и в България, но интересът към нея е все още в начален етап. Има потенциал за разширяване на географията на отглеждане на сорго поради глобалното затопляне В съвременните условия всички селскостопански предприятия се стремят да оптимизират разходите, като много от тях преминават към по-рентабилни култури за отглеждане. Соргото е една от най-рентабилните в това отношение култури, тъй като не изисква специални разходи за торове и пестициди. С увеличаването на летните засушавания, добивите от царевица намаляват с до 45%, докато соргото, произхождащо от Африка, показва изключителна устойчивост на горещини. Това растение има способността да се “самоактивира” – при температури над 35°C соргото изпада в покой за 35-50 дни, а при първите валежи започва да расте със скорост от 5 см на ден.

октомври 2024

27

Тема на броя 28

Тези уникални характеристики правят соргото отлична алтернатива на царевицата в условията на засилващи се климатични промени. То е най-адаптивната култура, способна да издържа на критично високи температури и продължителна суша. Специалистите подчертават, че замяната на царевицата със сорго в сеитбооборота е икономически целесъобразна при добив на царевица под 5-6 т/ха. Освен това, преходът към отглеждане на сорго не изисква специално техническо преоборудване на фермите, което улеснява неговото внедряване. Имайки предвид всички тези фактори, соргото може да се счита за добра алтернатива на царевицата за зърно в условия, при които тази култура показва ниски добиви през годините у нас. Къде се използва соргото? Има няколко вида сорго: зърнено, тревно, силажно, захарно, влакнесто. Зърненото сорго се използва както директно, под формата на фуражно зърно, така и под формата на зелена маса за фураж, сено, сенаж и тревно брашно. Стръковете на сладкото сорго съдържат до

18% захар и се използват за производство на сироп, меласа и сладкиши. Може да се използва и в областта на биоенергията за производство на биоетанол, биогаз и твърдо гориво. Влакнестото сорго е много подходящо за производство на хартия. Хибридите от този вид се използват и за производство на биогаз. Тревното многократно окосено сорго се дава прясно на животните и се използва като зелен тор. Соргото е една от най-ценните фуражни култури Доказано е, че зърното от сорго е еквивалентно на зърното от ечемик по хранителна стойност за селскостопанските животни, но по добив от хектар значително превъзхожда пролетния ечемик. Ядлива е цялата надземна вегетативна част на растението и от нея могат да се приготвят различни видове фуражи. Прясно окосеното и добре накълцано сладко сорго се използва за храна на добитъка, а зелената маса се използва за силаж. Сокът от стъблата и листата на соргото съдържа много захари, до 20%, което

улеснява ферментацията на трудни за силажиране и сухи компоненти. Соргото има много полезни свойства и ползи за организма. Зърното на соргото съдържа 60-80% нишесте; 8-17% протеин; 1,7-6,5% мазнини. Семената на соргото съдържат много важни хранителни вещества, включително протеини, фибри, витамини от група В, желязо, калций и фосфор. Благодарение на своя хранителен състав, соргото може да бъде ценен източник на храна. Освен това соргото е богато на антиоксиданти като флавоноиди и фенолни съединения. Антиоксидантите помагат за защитата на тялото от свободните радикали, намаляват възпалението и могат да помогнат за предотвратяване на заболявания като сърдечни заболявания, рак и някои хронични заболявания. Семената от сорго съдържат и големи количества фибри, които спомагат за нормализиране на храносмилателния процес. Фибрите помагат за подобряване на чревната подвижност, предотвратяват запек и насърчават образуването на полезна микрофлора в червата. Соргото има и нисък гликемичен индекс, което означава, че не предизвиква скок в нивата на кръвната захар след консумация. По този начин соргото може да бъде полезно за контролиране на нивата на захарта при хора с диабет или проблеми с регулирането на глюкозата. Соргото съдържа и фитостероли, които могат да помогнат за понижаване на холестерола в кръвта и защита на сърдечно-съдовата система. Високите нива на диетични фибри в соргото също могат да помогнат за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Поради съдържанието на антиоксиданти в соргото, то може да има противовъзпалителни свойства. Семената от сорго са богати и на флавоноиди, които имат антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти върху кожата. Това може да помогне за намаляване на възпалението, предотвратяване на преждевременно стареене и

подобряване на цялостното здраве на кожата. Какви са кулинарните приложения на соргото? Интересът към соргото като храна за хората нараства, благодарение на неговия впечатляващ хранителен профил. Зърната му могат да се приготвят по различни начини – например, като киноа или ориз, могат да се смелят на брашно или дори да се изпукат като пуканки. За хората, които избягват глутен, соргото е отличен и здравословен избор. То е чудесна алтернатива на пшеничното брашно и може да се използва в различни печива, като хляб, бисквити или десерти. Соргото има множество кулинарни приложения и лесно се включва в разнообразни рецепти. Смляно на брашно, соргото е с неутрален вкус и без съдържание на глутен, което го прави чудесен заместител на традиционните глутенови брашна в повечето рецепти. Освен това, люспите от сорго, известни още като „соргови ядки“, са чудесни за включване в зърнени закуски и печени изделия като бисквитки. Сиропът от сорго също намира своето място в кухнята, като се използва като естествен подсладител за различни ястия и напитки. Какви са условия за отглеждане на сорго? От всички зърнени култури соргото е най-топлолюбивото растение, дори малки и краткотрайни студове до -1 до -3 °C са разрушителни за семената. Оптималната температура е 27-35 °C, а растението издържа на топлина до 40 °C. Семената покълват при температура 8-13 °C, оптимално при 18-20 °C. Минималната среднодневна температура за началото на цъфтежа е 14-15 °C, на зреенето – 10-12 °C. Сумата на активните температури през вегетационния период е 2250-2500 °C. Соргото се счита за най-устойчивата на суша полска култура То понася добре топлината и продължава да октомври 2024

29

Тема на броя 30

асимилира с листата си, дори когато царевицата губи тургор и започва да се свива. Соргото се справя успешно както с почвено, така и с въздушно засушаване. През първите 30-40 дни след покълването растежът му е бавен, като при суша растенията могат да „замръзнат“ – листата се свиват, вторичните корени не се образуват и развитието спира. Това е и уникалното му свойство – способността му да оцелява при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителна суша, чрез временно спиране на растежа. То може да остане в латентно състояние до 40 дни и веднага след подобряване на условията да възобнови растежа си. Малко култури могат да издържат на подобни изпитания. Соргото може да се отглежда почти навсякъде, където се отглежда царевица, но дава най-добри икономически резултати при екстремно сухи условия, където култури като пшеница и ечемик показват слаби добиви. Соргото дава приемливи добиви при липса на напояване на границата на полупустинята Растенията използват валежите през втората половина на лятото и началото на есента. Растението е светлолюбиво и е абсолютно непретенциозно и лесно се адаптира към почвените и климатичните условия. Соргото дава високи добиви в условия на суша, като използва ефективно почвената влага и може да расте на плодородни глинести почви, леки песъчливи и добре аерирани глинести почви. Соргото е непретенциозно към плодородието на почвата, може да се отглежда без използването на минерални торове, лекува солената почва и подобрява общото и́ състояние. Културата в сеитбооборот намалява развитието на болести, намалява броя на неприятелите и е добър предшественик за зърнени култури. При отглеждането му е достатъчно да се добавят само 100-150 kg/ha азот и 60 kg/ha фосфор и калий. След прибиране на реколтата в почвата се връщат до 40% азот, до 80% калий и до 30% фосфор.

Рентабилност на соргото Крайните разходи за отглеждане на сорго са значително по-ниски от тези за отглеждане на същата царевица или пролетен ечемик. Друго предимство е цената на семената за посев на 1 хектар – те са наполовина по-ниски от цената на семената на царевицата, и с 20% по-ниски от себестойността на семената на ечемика. Основните фактори за рентабилността на соргото: • ниска цена на семената, • висок добив (до 10 t/ha), • по-ниска посевна норма • ниски разходи за продукти за растителна защита и торове • висока устойчивост на суша и топлина, невзискателно към качеството на почвата • висок фуражен, технически и хранителен потенциал за използване на културата Пазарът за продажба на сорго традиционно е насочен към Азия. Анализаторите прогнозират стабилен ръст на зърното от сорго в Китай, но има увеличение на търсенето на зърно и преработени растителни продукти на вътрешния пазар на Европейския съюз. Конкурентни предимства на соргото пред царевицата са: • висок добив • по-ниска посевна норма (2-3 пъти) и разходи за закупуване на семена • висока екологична пластичност • възможност за по-късни срокове за сеитба и прибиране на реколтата, • универсалност на употреба Каква е технологията на отглеждане на сорго? Времето за сеитба играе важна роля за растежа и продуктивността на соргото. Ранните култури (края на април – началото на май) растат и се развиват по-лошо и значително намаляват добива – с 30–40%. Минералните торове значително увеличават

добива на всички хибриди сорго и тяхното използване води до увеличаване на производителността на културите с 15-30% или повече. Специалистите препоръчват внасяне на 30 кг/ дка преди или по време на сеитба. По време на вегетационния период не се препоръчва торене, тъй като това провокира развитието на болести и полягане. Подготовката на почвата и контролът над плевелите са важни. Необходимо е да се провокира поникването на плевелите, за да се води механична борба с тях. Униформен разсад може да се получи при температура на почвата 12-14 °C. Дълбочината на сеитба трябва да бъде 4-6 см, в зависимост от почвата. Изсяващите дискове трябва да имат отвори с диаметър 2-2,5 мм. Колкото по-ниска е влагата, толкова по-ниска е нормата на засяване. Например за южната част на Русия, препоръчителната норма е 100120 хиляди семена на хектар. В райони с добра влагообезпеченост могат да се засяват до 200 хиляди семена на хектар.

Понастоящем има малко хербициди, регистрирани за сорго, включително 2,4-D и продукти на базата на аклонифен, които могат да се използват в култури от сорго. Но ако на полето има плевел като лисича опашка, е по-добре да не се отглежда сорго в тези райони, тъй като борбата с този плевел в посевите със сорго не е възможна. Необходимо е да се контролира развитието на листните въшки, тъй като те са най-опасният вредител за соргото. Листните въшки могат да мигрират от житните полета. При извършване на третирания с химически препарати за растителна защита е необходимо да се спазват правилата за употреба, в частност да се спазват сроковете на карантина, за да няма остатъчни количества препарати в зърното. Много е важно жътвата да се извърши навреме. На тази култура трябва да се даде най-висок приоритет при прибирането на реколтата. Автор: Роман Рачков агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, експерт по интегрирана и биологична растителна защита

октомври 2024

31

32

Селекция

октомври 2024

33

Балопреса на Кубота със златен медал за техническа иновация на Eima International Машината е оборудвана със системата TIM Pack 2.0

Приз

Благодарение на системата TIM (Tractor Implement Management) Pack 2.0, балопресата може да комуникира директно с трактора, като автоматично оптимизира работните параметри, за да осигури превъзходно качество на балата с минимални усилия. Това е стъпка напред в селскостопанската технология, която улеснява работата на полето, като същевременно подобрява производителността и прецизността.

34

Балопресата BV6160-BV6190 на Кубота, оборудвана с TIM Pack 2.0, беше наградена с престижен златен медал за техническа иновация на Eima International. „Това признание потвърждава нашия ангажимент към иновациите и непрекъснатото търсене за решения, които подобряват производителността и ефективността за фермерите по целия свят. Специални поздравления за екипите, които работят по този проект!“, заявяват от Кубота България.

октомври 2024

35

Иновации 36

3D скенер за анализ и управление на наличностите в силоза – иновация от TINOX Високотехнологичният продукт е южнокорейска разработка 3D скенер за анализ и управление на наличностите във фуражни силози е последната иновация за животновъдния сектор. Тя беше представена на щанда на Техноинокс инженеринг на птицевъдния форум „Smart Poultry World“ в София през месец септември. Джон Парк, представител на корейската компания производител, сподели: „Техноинокс инженеринг предлага иновацията както в България, така и в Европа. Когато поставите този скенер на купола на силоза, той сканира цялото му съдържание без значение от големината му. Към скенера има две устройства, които изпращат цялата информация на вашия мобилен телефон или компютър.“

„Това е изключително полезен продукт, иновативен и много високотехнологичен. Готовият фураж за животните често полепва по стените на силозите и се превръща в благоприятна

Ивайло Тодоров, управител на Техноинокс инженеринг

среда за развитие на болестотворни микроби и микотоксини. Вследствие на това животните се разболяват и носят загуби за фермерите, заяви Ивайло Тодоров, управител на Техноинокс инженеринг. - Именно 3D скенерът помага този процес да бъде предотвратен. Това се получава като скенерите изпращат сигнал към предварително поставени на силозите вибриращи устройства. Когато фуражът полепне по стените, скенерът подава сигнал именно към вибриращите устройства. Те се активират, след което фуражът се отделя от вътрешната повърхност, изравнява нивото и върви плавно през улея.“ 3D скенерът има самопочистваща се камера, която сканира през определен интервал от време наличното количество фураж в силоза, дава визуализация на разположението му, индикира налепи по стените, дава информация за температура и обем. Техноинокс инжнеринг се ангажира с монтажа на устройствата и тяхната поддръжка, както и с обучението на персонала в стопанствата.

Компанията предлага и системи за контрол на хладилни съоръжения и за управление на водните съоръжения. Това оборудване е също високотехнологично и е разработка на друга Южнокорейска компания. Традиционно вече наложени продукти са системите за пречистване на питейни води в животновъдни ферми и растениевъдни стопанства, допустими за подпомагане по подмярка 4.1 от ПРСР. Техноинокс инжнеринг се ангажира с изготвяне на безплатен проект. Максималният размер на инвестицията за всяко стопанство е 450 хил. евро. Клиентите на Техноинокс инженеринг получават и възможност за нисколихвен лизинг.

октомври 2024

37

Инвестиции

Кубота и пак Кубота

38

Овощари се доверяват на японските технологии при тракторите и пръскачките Орлин Димитров

Орлин Димитров и синът му Александър, които отглеждат 240 дка овощна градина с череши в Бобовдолското село Бабинска река, бяха домакини на атрактивна демонстрация на специализирани лозаро-овощарски машини - трактори Кубота М5 Narrow и модерни вентилаторни пръскачки XTA с вместимост на резервоара 1500 литра. Собствениците на черешовата градина са едни от дългогодишните клиенти на Кубота България. Те за пореден път инвестират в техника Кубота. Първият им трактор бил закупен преди около 7 години. Днес вече е на 3 хиляди моточаса и не все още не са му правили ре-

монт. Подмяна е правена само на масла и филтри. Съвсем наскоро стопанството се сдобило с нов специализиран трактор Кубота Narrow. „Доволни сме от поддръжката, от марката, без проблеми работим и затова решихме и вторият ни трактор да е отново Кубота. Терените при нас са пресечени, оказва се, че Кубота работи без проблем в наклонени пространства. А пък и това е доказана марка на пазара. Японска техника. Дизайнът също е много ефектен. В кабината е комфортно и удобно“, разказа Орлин Димитров. Това потвърди и Валентин Шушков, който лично изпробвал качествата на машините. „Кубота е добра марка. Като опера-

Александър Орлинов

тор мога да кажа, че е лесна за обслужване, за управление. Новото си е ново. Нямаме никакви проблеми.“ През летния сезон овощарите предпочитат да извършват растителнозащитните мероприятия в тъмните часове на денонощието с цел опазване на медоносните насекоми и пчели. „Тракторите на Кубота имат страхотно осветление, особено новите модели, които са с LED осветление отпред и отзад и не може да се направи разлика дали е ден или нощ, изключи-

телно добре осветено е“, разказа Александър Орлинов. „Кой млад земеделец не би желал да си купи такава техника Кубота, та тя работи безпроблемно“, възкликна земеделецът Димитър Димитров, дошъл да наблюдава демонстрацията в село Бабинска река. Друга нова придобивка за стопанството е пръскачка XTA. В машината е вложена съвременна технология с най-високо качество за хомогенно покритие на листната маса независи-

октомври 2024

39

Инвестиции 40 мо от височината на културата. Технологията НЗО регулира и настройва приложението на препаратите и осигурява реална проследимост на процесите. Тази пръскачка намалява с до 50% от разходите за пестициди и с 25% от разхода на гориво. „С много добри параметри е пръскачката и ще върши страхотна работа в нашите насаждения“, сподели младият земеделец Александър Орлинов. „Когато говорим за овощни градини, които не са интензивни, а по-стари насаждения, пре-

поръчваме вариант с 900 милиметра вентилатор, който без проблеми изпръсква работния разтвор на височина от 8 м нагоре“, обясни продуктовият мениджър Семо Семков, който отговаря за лозаро-овощарска техника в КББГ ООД Кубота България. „Техниката Кубота е рентабилна. Следващата ни машина ще е отново Кубота“, заричат се собствениците на черешовата градина.

октомври 2024

41

Кауза

За трета поредна година иновативната компания тържествено отбеляза заслугите на жените за развитие на агросектора и селските райони

42

Лидерът в селекцията на семена и растителна защита Corteva Agriscience™ за трета поредна година отбеляза Международния ден на жените в земеделието. След като ЕС инициира активна програма за популяризиране на празника, Corteva поде масирана кампания за изтъкване приноса на жените в един от най-важните отрасли. Сърдечни поздрави към многобройните гости отправиха две специални дами, дългогодишни служители на Corteva - финансовият мениджър Мария Тодорова и Мария Груева от маркетинг отдела. В приветственото си слово Мария Тодорова заяви: „Жената се явява първият земеделец в историята на човечеството и сигурно ще се запитате защо. Преди хилядолетия основната прехрана е била чрез лова, като за него приоритетна роля имал мъжът. Жената е оставала край огнището, за да отглежда децата. Водила

Мария Тодорова, финансов мениджър на Corteva

Мария Груева, маркетинг мениджър на Corteva

е по-уседнал начин на живот и е наблюдавала растенията как създават плодове, така че докато чака улова, тя да си нахрани децата. Тя забелязала, че растенията се възпроизвеждат от техните семенца. Впоследствие мъжът видял, че това е едно устойчиво мероприятие и е доста по-надеждно да се занимават със земеделие, отколкото да разчитат на лов. И така, двамата, рамо до рамо, започнали да се занимават със земеделие. По повод празника бих искала да отлича една от нашите емблематични жени – агроном-консултантът Антоанета Ганчева, която дълги години е работила като научен сътрудник и като селекционер в сортова комисия в Сортови семена. Бих казала, че Антоанета Ганчева е емблемата на съвременното българско земеделие. В днешно време, когато Corteva се обособява като съдружие между три компании - Pioneer, DuPont и Dow, тази година е специална, тъй като отбелязахме 5 години от регистрирането й на Фондовата борса. През последните три години има една много активна кампания за защита на почвата, в която Corteva взима много активно участие, като все повече обръща внимание на биологичното земеделие. Моят призив е: Мили жени, гордейте се с работата си, работете с чувството, че вие опазвате живота на Земята. Честит празник, бъдете здрави!“ „За мен е истинско удоволствие, че виждам толкова много познати лица - на колеги, партньори, приятели. Залата е пълна с много красота - неподправена и истинска“ – допълни Мария Груева. Гости на тържеството бяха и колеги от Corteva Сърбия, от Хърватия и Словения. Сърджана Петрович, маркетинг мениджър за Сърбия, Хърватия, Словения и мениджър Ключови клиенти Сърбия, отправи сърдечни послания към присъстващите: „Много съм щастлива, че днес сме заедно, октомври 2024

43

Кауза 44

Сърджана Петрович, маркетинг мениджър за Сърбия, Хърватия, Словения и мениджър Ключови клиенти Сърбия

Доц. Боряна Иванова, ректор на Аграрен университет - Пловдив

за да отпразнуваме Деня на жената в земеделието. Искам да направя връзка между жените на Балканите и Corteva като компания. Ние, жените, имаме изобилие от професионални цели. Но основната ни цел е да осигурим благополучието на семействата ни и на нашите приятели. Това е част от нашето Балканско наследство. Подобни действия и цели на Corteva са в три посоки – първото е, че Corteva има най-голямата генна банка и винаги предоставя нови хибриди при различните култури и най-високите добиви за земеделците, както и най-високо съдържание на протеини и масло. В растителната защита Corteva също следва иновативен подход при предлагането на нови решения с минимален отпечатък върху околната среда: основен фокус са ни иновациите в биологичните продукти за растителна защита. Като жени, ние трябва да бъдем смели, да се подкрепяме, защото само заедно можем да създадем по-добро бъдеще за всички нас.“ От името на академичния състав на Аграрен университет Пловдив приветствие към присъстващите направи и ректорът доц. Боряна Иванова: „Благодаря на Corteva, че са реализирали тази инициатива. Всички ние, като дами, знаем пред какви предизвикателства сме поставени и всяка една такава инициатива е окуражаване и признание за нас. Специални поздрави към екипа на Corteva. Аз, като представител на АУ, може би съм един от хората, които най-добре могат да си дадат сметка

какъв кураж, каква амбиция са необходими, за да достигнете до тази зала, защото присъствието ви тук е атестация, че вие сте успешни и обикновено за нас, жените, означава, че се справяме с традиционните за мъжете предизвикателства, въпреки всички останали дейности, които ни се налага да изпълняваме. Според психолозите ние сме по-диалогични, по-търпеливи, по-комуникативни и имаме привилегията да си даваме сметка, че трябва да протегнем ръка в името на бизнеса, науката, образованието.“ „Господи, колко красота на едно място, колко музи. Боже, колко знания, умения, опит и трудолюбие са събрани в тази зала“, възкликна в емоционална реч Елка Русанова, агроном, дълги години работила с генетиката Pioneer®.

Елка Русанова, агроном

Мария Шишкова, лидер в сферата на управленското консултиране, сравни човешките взаимоотношения с биологичното земеделие:

Мария Шишкова, лидер в сферата на управленското консултиране

„Биологичното земеделие е завръщане към изконното, към качественото и чистото, това, което запазва най-ценното в растението. Би-

ологичното земеделие е като качествените взаимоотношения - такива, които карат хората да живеят добре едни с други. Ето защо пожелавам ви да увеличавате щастието си и биологичните взаимоотношения.“ Corteva уверено продължава да инвестира както в модерна селекция на семена, така и в посока иновативни продукти за растителна защита, голяма част, от които са свързани с биологичното земеделие, да внедрява нови активни вещества. Наред с развойната си дейност, компанията изключително инвестира в устойчивите взаимоотношения, приятелството, толерантността и грижата за своите партньори.

октомври 2024

45

Лозарство 46

ЯПОНСКИ ТЕХНОЛОГИИ В СТОПАНСТВОТО НА ВИНАРНА ЛОГОДАЖ Прецизност и икономичност от Кубота Един от големите винопроизводители у нас – винарна Логодаж, представи новото си попълнение техника от Кубота, с която обслужва лозовите си масиви – трактор М5002 Narrow и пръскачка XTA 2115, оборудвана с технология за управление на нормата и следене на резултатите от пръсканията. Презентацията край с. Генерал Тодоров събра водещи гроздо- и винопроизводители. „Тази година по програма закупихме един

гроздокомбайн, а за него трябваха мощни трактори и се насочихме към Кубота. Ние имаме много наклонени терени и ни трябват устойчиви трактори. Насочихме се към Кубота, защото сме чели за марката. Мислим, че е много добра машина, японска техника, която се е доказала“, разказа агрономът на избата Ромео Танчев. Серията трактори М5002 Narrow, която беше обновена миналата година, се състои от 5 мо-

Семо Семков, продуктов мениджър лозаро-овощарски машини в Кубота България

дела от 74 до 115 к.с. „Новото при нея е възможността за добавяне на активен преден мост, което значително подпомага комфорта на водача в кабината. Тракторите на Кубота в тази гама се отличават с една от най-широките кабини в класа си. Това са единствените лозаро-овощарски трактори, които се произвеждат в Япония, съответно качеството на изпълнението им е много високо, от там и на операциите, които се извършват. Именно затова, гаранцията е голяма - 5 години или 3 хиляди моточаса“, заяви Семо Семков, продуктов мениджър лозаро-овощарски машини в Кубота България. Двигателят на трактора е 3800 m3 и има дълъг живот на експлоатация. Използваната трансмисия е механична с 18 на 18 или 36 на 36, като винаги може да намери предавка за нужна операция на полето така, че тракторът да има мощност и в същото време да е ико-

номичен. ВОМ-ът е двустепенен - 540 оборота стандартно и 540 еко. Вентилаторните пръскачки от серията XTA са предназначени за лозя и овощни градини. Вместимостта на резервоара е от 1000 до 4 000 л. Притежават H3O-технологията, която осигурява поддържане на постоянна норма на изпръскване. Тя позволява да се управлява чрез таблет. По този начин може да се зададе нормата на работа и тя автоматично да я следва независимо от скоростта и оборотите на трактора. Друго голямо преимущество на технологията е възможността за проследимост - след всяка извършена обработка в уеб базирана платформа може да се види информация относно работата на машината - къде е била по всяко едно време, колко литра на декар е пръскала, какво е било налягането, с каква скорост се е движил тракторът и колко са били оборотите на ВОМ-а, като чертае карта. Ако всичко е наред - чертае пътя в зелено, ако е имало някакъв проблем - в червено. В тази уеб платформа може да се наблюдава парцела, който се обработва, като можем да получим информация колко често сме влизали в този парцел през годината, колко препарат сме употребили. Има възможност да се проследи колко часа е работено, колко гориво е изразходвано. По този начин може да се направи оценка на разходите, за да се получи по-добра представа за себестойността на продукцията.

октомври 2024

47

Изложение 48

BKT разработва иновации за селското стопанство: обявяване на нови разработки за изложението EIMA 2024 Международният индийски производител се готви да изненада посетителите на едно от най-големите в света изложения на селскостопанска техника, което ще се проведе в Болоня, Италия, 6–10 ноември 2024 година ВКТ, водещ производител на гуми с висока проходимост, се готви да изненада посетителите на изложението EIMA с широка гама от нови разработки, напреднали технологии и иновации в сферата на селското стопанство. Остават броени дни до дългоочакваното изложение, посветено на селскостопанското машиностроене, което ще бъде проведено в Болоня, и международният индийски производител се готви да проведе редица от събития, демонстрации и презентации на продуктите си. Освен нови разработки, на EIMA 2024 BKT ще представи легендарните се продукти на

площ от над 600 кв. м. на щанд B1 в павилион 36, където с радост ще посрещне посетителите на изложението. Сред предложенията за селско стопанство ще бъде представена забележителната гама от продукти AGRIMAX с водещи продукти като AGRIMAX V-FLECTO — гума, идеално подходяща при почвоообработки и транспортиране, и AGRIMAXFACTOR — универсална гума за полеви дейности, пътен транспорт и обработване на почва. За селскостопански ремаркета ще бъде представена гумата V-FLEXA от последно поколение с повишена проходимост и технологията VF, която прави възможно транспортирането на тежки товари по полета и пътища.

Цялото внимание и всички очаквания, обаче, са насочени към новите продукти: четири нови селскостопански гуми, създадени в резултат на щателни изследвания и разработки, и са високотехнологично решение на BKT за пазара. За посетителите са подготвени и други събития. От 6 до 10 ноември BKT ще подари на гостите на EIMA незабравими впечатления: част от щанда ще е посветена на спортното спонсорство, което е част от активната глобална дейност на BKT в различни спортове като футбол, баскетбол, крикет, кърлинг, шоуто Monster Jam и други. Петима световни шампиони ще излязат на сцената на щанда на BKT, където посетителите ще могат да получат автографи, да

направят снимки и да проведат интервюта. Поканените спортни шампиони ще бъдат заявени на официалния уебсайт за спонсорство на BKT: sponsorship.bkt-tires.com. Освен това, ще се проведат и обичайните събития за аудиторията, включващи томбола с ексклузивни подаръци и награди, която привлича множество посетители всяка година, и традиционните футболни топки на BKT, които ще се раздават на откритата площадка на наградата ToTy (Tractor of the Year). Фирмата BKT ще се радва да ви види от 6 до 10 ноември на изложението EIMA в Болоня, павилион 36, щанд B1.

октомври 2024

49

Прибиране на реколтата 50

- ЛИДЕР СРЕД ГРОЗДОКОМБАЙНИТЕ Машини за лозя от Между Мелник и античния град Хераклея Синтика се намира с. Генерал Тодоров, където се разпростират лозята на една от големите и авторитетни изби у нас и в чужбина. За качественото и навременно прибиране на гроздето те използват гроздокомбайн Pellenc.

Pellenc е френска компания, специализирана в производството на ново поколение прикачни гроздокомбайни в премиум класа прибираща техника. Специален гост на презентацията на машината в с. Генерал Тодоров беше Михай Димитру, мениджър по експорта за Югоизточна Европа в Pellenc, който заяви: „Ние сме пазарен лидер в разработката, производството и продажбите на гроздокомбайни. Нашият фокус са лозарски и овощарски стопанства и винарни, като предлагаме оборудване, което подкрепя

Михай Димитру, мениджър по експорта за Югоизточна Европа в Pellenc

повишаването на производителността. Имаме 50-годишен опит в разработването на иновации. Щастлив съм да демонстрираме нашия гроздокомбайн в стопанството на един от нашите клиенти. Много сме доволни от нашия дилър в България Римекс Технолоджийс – те

помагат да представим нашия бранд на пазара. Тази година имаме много добри резултати.“ „Машината може да влезе да работи по всяко време на денонощието. Ако се изискват определени качества на гроздето, те се постигат в 4 ч сутринта – по това време няма как да накараш работниците да работят“, посочи инж. Светлин Сталев от фирма Римекс. Гроздокомбайнът е предназначен за средно големи стопанства от порядъка на 200-700 дка. Извършва частично почистване на прибраното грозде. С доста голяма производителност е

и в зависимост от условията може да прибира до 40 дка на ден. Гроздето, което се прибира, има съвсем малко чепки, останалото е само зърна. Може директно да се вкара в избата и да се преработва без допълнителни операции. Фирма Rimex Technologies предлага цялостни технологични решения за лозарството - от обработката на почвата и резитбата на лозовите масиви - до автоматизираното и високотехнологично бране на гроздето с иновативен гроздокомбайн.

октомври 2024

51

Ние, кметовете

Иван Алексиев: Търсим баланс между туризъм, земеделие, хранителна промишленост Работим отлично с Местните инициативни групи на територията на общината, твърди кметът на Поморие

52 С какво се отличава община Поморие? Поморие е една морска община, която работи усилено по Програмата за развитие на селските райони и икономическият профил на общината, освен туризъм, е свързан със селското стопанство – ние сме много стар лозаро-винарски район, може би един от най-известните в България. Имаме доста бутикови изби и наред с хубавите вина, които произвеждат, те развиват и винен туризъм. Произвеждате ли биопродукти във Вашия регион? Благодаря за хубавия въпрос, защото една от избите, когато стартира преди 10 години, разви точно биоземеделието в лозарството и започна да произвежда био вино. В началото много хора се чудеха какво е това био вино, но в момента тази изба е доста търсена на пазара благодарение на това биопроизводство. Като отворихме темата за биопродуктите, ми се иска да проверя колко е вярна тази информация, че повечето от общините не спазват изискването да включват био-

продукти за хранене в учебните заведения. При Вас как стоят нещата? При нас ние стриктно следим храненето специално на децата, дори и на възрастните хора към социалния патронаж. По последните рецептурници имаме няколко вида менюта, като едното е точно био меню и всеки родител има право да избере за своето дете най-доброто и много родители се насочват към такъв тип менюта. Да, малко по-скъпо е, но пък си заслужава. Така че община Поморие спазва тези изисквания. Имаме санитарен инспектор, който изработва менютата и всеки ден следи за спазването им. Колко мандата сте кмет? Четири. Какво направихте за Вашите съграждани, стана ли общината по-привлекателна? Развиваме Поморие като един модерен европейски град, но запазвайки неговия дух и атмосфера, защото Поморие е много древен град с над 2500-годишна история. Три пъти е горял, има много богата история и артефакти.

Търсим баланс между туризъм, земеделие, хранителна промишленост. Стараем се да изхранваме туристите с продукти от нашата община, от нашите земеделски производители. Даже мислим догодина да направим фермерски пазар, за да могат и туристите да си купуват зеленчуци и плодове. Какви инфраструктурни проекти направихте? Един от най-големите и който е свързан с поминъка на местните хора е модерно рибарско пристанище. Имаме може би най-голямата група рибари по цялото Черноморие - над 300 рибарски лодки, официално регистрирани на територията на Поморие. Създали сме всички условия на рибарите - имат бензиностанция, вода, ток, интернет, имат кранове да си вдигат лодките.

Сега стартирахме един много важен проект, който е свързан с входа на Поморие. В момента правим основен ремонт на входната артерия на Поморие откъм Несебър, там ще има преасфалтиране, озеленяване, нови тротоари, улично осветление. Най-запомнящият се проект са плаващите музикални водни фонтани, които са в морето невероятна атракция от музика и светлина. Как работите с Местните инициативни групи? Една част от тези проекти са благодарение на Местната инициативна рибарска група „Поморие“ и на Местната инициативна група „Поморие“. През последните години над 20 проекта са минали през тези две инициативни групи. Интервю на Диана Александрова

октомври 2024

53

Ние, кметовете

Димитър Стефанов: Държавата да дофинансира общините, които искат да изхранват децата и учениците с биопродукти

54

Основният проблем в момента на общините е забавената верификация на разходите по различни проекти, заяви кметът на Тутракан Господин Стефанов, излезе информация, че болшинството от общините не правят търгове за биопродукти в училищата. Какъв е Вашият коментар, защо така се случва? Когато се правят обществени поръчки, основният критерий е цената. Няма как да има хранителни продукти, които са биологични и да са с ниска цена. Именно тук е ролята на държавата по някакъв начин да досубсидира общините, които искат да закупуват и да изхранват децата и учениците с биопродукти. Аз мога да дам пример с меда - един конвенционален мед в момента се изкупува на 3.80 лв., а един биологичен мед се изкупува на 6.50 лв. Виждате каква е разликата. Общините имат желание да изхранват децата си с качествени продукти, но това изисква един много голям финансов ресурс. Вие какви инфраструктурни проекти изпълнявате и планирате на територията на Вашата община? Имаме няколко проекта, които са одобре-

ни. Един от проектите е за рекултивиране на градското сметище. Също така - три централни улици с водопроводи, асфалтирани тротоарни площи и най-важното - имаме одобрен проект за покрит фермерски пазар. В нашата община имаме много земеделски производители на кайсии, праскови, череши, ягоди, малини, домати, краставици. Мисля, че със създаването и реализирането на един такъв фермерски пазар ще дадем стимул на тези производители да отглеждат качествени и екологични продукти. Основните проблеми пред общините като цяло? Децентрализацията би ли решила част от тези проблеми? Основният проблем в момента на общините е забавената верификация на разходите по различни проекти. Лично аз като кмет на община Тутракан вече четвърти месец чакам да ми се верифицират разходите по два проекта и сме на ръба да спрем реализирането им докато не намерим финансов ресурс. Децентрализацията отчасти би решила този проблем. Интервю на Диана Александрова

Инж. Владимир Александров, кмет на Община Етрополе: С добър екип и подкрепата на бизнеса нещата стават възможни Етрополе е красив балкански град с много природни дадености Кметът на Община Етрополе инж. Владимир Александров доказа, че само за няколко месеца може един град да преобрази облика си и да обедини съгражданите си. Всичко това се случва благодарение на подкрепата на местния бизнес и добрия екип, с който работи. Инж. Александров, пред какви предизвикателства се изправя един кмет на средно голяма община каквато е Етрополе? Проблеми има и те са от всякакво естество, независимо дали една община е малка, средна или голяма. Определено си е предизвикателство да оправдаваш ежедневно очакванията на съгражданите си, да разполагаш с ограничен бюджет, да имаш много идеи за проекти, които да се опитваш да реализираш и в същото време да управляваш във времена на нестабилно правителство и да нямаш пълната подкрепа от изпълнителната власт. Какви са Вашите амбиции и планове за

развитие на община Етрополе? С екипа ми имаме изградена ясна визия за управлението на Община Етрополе. Най-смелият ни проект определено си остава изграждането на пречиствателна станция за питейни води, по който не спираме да работим и вече сме достигнали до етап разглеждане на про-

октомври 2024

55

Местна власт 56

ект за прединвестиционно проучване. Искрено вярвам, че в следващите години етрополци най-накрая ще имат пречиствателна станция за питейни води. Също така, работим по проект за енергийна ефективност и чакаме финансиране. В момента реализираме проект за разширяване на гробищния парк, поели сме ангажимент да изградим и Дом на покойника и да разширим пътя за гробищния парк. Също така, предстои да изградим велоалея, която към днешна дата е в процес на проектиране и очакваме да бъде предадена през следващия месец. Предстои осветяване до вход табелата и прокарване на кабелно трасе до нея. В процес на реализация сме по изпълнението на паметник на Васил Левски, който ще изобразява Апостола в цял ръст и ще е с размери близо 3 метра. Освен инфраструктурните промени, имаме поети ангажименти и към спорта. Работим по създаването на клуб по плуване, за развитието на волейбола, футбола, както и на детско-юношеската школа, която носи името на „Христо Стоичков“ и който е наш добър партньор. Как се развива културният живот в по-малките общини? Нашата община разполага с много културни дейци, което прави културният й календар богат. Имаме много голям потенциал в тази сфера. Типичен пример за това е и ръководителят на танцов ансамбъл „Балканска младост“ Калинка Пушкарова, която с решение на об-

Владимир Александров и Христо Стоичков

щински съвет беше наградена с Почетен знак „За граждански принос“ и „Плакет с разтворена книга“ за заслугите в развитието на културата и запазването на традициите в община Етрополе. Благодарение на нея, танцовият ни състав се нареди сред най-добрите в България и дори спечели специалната награда на публиката и наградата на Асоциацията на хореогра-

фите в България в Националния конкурс ТОП 10 Български танцов фолклор, който се проведе юни месец тази година. Стремим се да популяризираме нашата община и с имена като проф. Христо Пимпирев, Нешка Робева, Искра Радева, посланик Борис Борисов, Мария Чернева и още много други популярни личности, които са реализирали културни събития в Етрополе. С екипа ми искаме да направим и няколко мащабни културни събития, фестивали, включително с участието на духовата музика в нашия град. Да направим нещо значително и Община Етрополе да придобива все повече популярност. Какво Ви е донесло най-приятна изненада по време на управлението Ви? Може би най-бързо постигнахме една основна наша цел – придобиването на комуналното стопанство и придобиването на активите от фирмата изпълнител. Гордо мога да заявя, че Община Етрополе вече разполага със собствено общинско предприятие „Благоустройство и комунално стопанство-Етрополе“ (БКС) и поема контрола върху комуналните дейности. Досега това се изпълняваше от частна фирма по сметосъбиране и сметоизвозване, на която придобихме активите и в същото време запазихме по-голямата част от служители й. Всичко това стана възможно благодарение на нашия партньор в лицето на местния бизнес – Група ГЕОТЕХМИН и благотворителната им програма „Българските добродетели“, за което им благодаря. За пореден път доказахме, че когато бизнесът и общината работят ръка за ръка, нещата се случват. Радвам се, че имам подкрепата на голяма част от местния бизнес. Очевидно всичко Ви се случва с лекота, но има ли нещо, за което се чувствате като с вързани ръце? Определено не бих казал, че всичко се случва лесно, дори напротив. Но смятам, че когато си заобиколен от добър екип и с правилните хора, няма невъзможни неща. От значителна важност за мен като кмет е, че имаме една визия и гледаме в една посока и имаме подкрепата на голяма

част от местния бизнес. В същото време понякога и ние трудно намираме изход от определени ситуации. Най-важното за мен е безопасността на жителите. Има няколко проекта към момента, които нямат никакво раздвижване и това мен лично много ме притеснява, защото касаят безопасността на жителите. Липсата на решение на междуведомствената комисия по няколко проекта, които са изключително важни за Община Етрополе и липсата им на финансиране. Защо ме притеснява? Защото те са свързани с нанесени щети, свързани с аварийната ситуация, в която изпадна Община Етрополе през 2023 г. Реално в момента нямаме финансиране за моста на река Малки Искър, което е единственият достъп до водохващането на извор „Поповец“. Мостът е в окаяно състояние разрушен и полусрутен в реката. Това за мен е от проблемите, за които към днешна дата аз не намирам нужното съдействие от компетентните органи. В с. Бойковец също има паднали мостове, които представляват потенциална опасност и съответните органи са предупредени. Хората идват и ме питат кога ще бъдат ремонтирани, а финансиране няма. Отговор на запитванията ни – също. Хората определено Ви обичат и Вие работите с мисъл за тях и за тяхното развитие. За какво обаче мечтаете в личен план? Мечтая да оставя следа след себе си и да превърна Етрополе в добре развита икономически и социално-културна община. Искам хората, които живеят тук, да имат всичко необходимо и да не се налага да работят в други общини, да не се обучават другаде или да търсят забавления в други градове. Етрополе е красив балкански град с много природни дадености и смятам, че с повече усилия можем да го превърнем в желана туристическа дестинация с европейска визия. Искам хората да бъдат усмихнати и по-добри, да бъдат обединени и единни, независимо кой е на кметския пост. Това е преходна позиция и от нас самите зависи как ще я използваме и дали ще оставим следи след себе си за идното поколение. октомври 2024

57

Енергия 58

ЕНЕРГИЯ ОТ МАСЛИНОВИ КОСТИЛКИ Испания произвежда около 400 000 тона маслинови костилки Фермерът Давид Хименес Самора изобщо не се впечатлил, когато рязкото повишаване на цените на газа и електричеството запратило Испания във вихъра на енергийната криза, разказва Ройтерс. Той, без да му мигне окото, продължил да отоплява покрития басейн във фермата от XVIII век, която поддържа за туристите, както и да осигурява топла вода за гостите си, докато косите на повечето испанци се изправяли, когато видели сметките си за газ и ток. Каква е неговата тайна? Костилки от маслини. „Ползваме костилките от нашите дървета, за да отопляване басейна и да подгряване водата за туристите“, посочва той. „Това е нормално

от септември насетне“, казва Самора, изправен пред склад с около 5 тона костилки, намиращ се сред море от маслинови насаждения в района на Гранада, Андалусия. Маслиновите костилки захранват и машините, които произвеждат прочутото испанско „течно злато“ - зехтина, в две земеделски кооперации, в които фермерът членува. Останалата част от енергийните им нужди се покриват от соларни панели. Употребата на костилките за затопляне на вода в домове и малки предприятия в „маслиновото“ сърце на Испания показва ролята на този сектор в декарбонизацията на икономиката на страната. Ползването на костилките като биомаса в

страни, производителки на зехтин като Испания и Италия, не е нещо ново. Енергийният шок, последвал руската инвазия в Украйна, обаче даде нов импулс за извличане на максимална полза от реколтата, казват фермери и земеделски организации. Испанският сектор на маслинопроизводството е и естествен съюзник на компании като „Репсол“ (Repsol) и „Сепса“ (Cepsa), които инвестират в капацитет за преобразуване на органични отпадъци в биогорива. Испания е най-големият производител на зехтин в света, като през последните години произвежда около половината от глобалните добиви. Около 80 на сто от този добив идва от Андалусия. През второто десетилетие на века до 2019 г. над половината от запасите от маслинови костилки в Европа са в Испания, посочват оценки на испанската Асоциация по биомаса „Авебиом“ (Avebiom). Страничен продукт на производството на зехтин, костилките съставляват между 8 и 10 на сто от тон обработени маслини. По данни на „Авебиом“ средно годишно Испания произ-

вежда около 400 000 тона маслинови костилки. Около една трета от тях се изсушават, за да се намали влажността им и да се създаде готов продукт, който може да се ползва пряко за захранване на бойлерите в домашни условия. Останалите отиват за захранване на мелници, промишлени бойлери и др., според асоциацията. Все повече производители на зехтин и малки компании обработват костилките, за да ги продават за домашни нужди, посочва Педро Родеро от „Авебиом“. В края на миналата година в Испания е имало 31 фирми, обработващи и произвеждащи костилки от маслини като годна за домашна употреба биомаса. През 2020 г. те са били 25. Повечето от тях, като например „Пелаес реноваблес“ (Pelaez Renovables), се намират в Андалусия. Всяка година компанията обработва около 25 000 тона костилки за домашна и промишлена употреба. Добавената стойност на тон е между 60 и 80 евро на тон, посочва управляващият партньор в компанията Хосе Палаес. По думите му последните няколко години са били изключително трудни. Ужасяващите го-

октомври 2024

59

Енергия 60

рещини унищожиха реколтата от маслини. Намаляването на обемите от костилки на пазара доведе до ръст на цените, което предизвиква спад на търсенето с около 40 на сто, посочва Пелаес. През миналата година потребителите е трябвало да плащат по 400 евро за тон костилки, или 8 евроцента за киловатчас, вкл. цената на транспорта и данъците. Това е почти двойно повече от цената през 2021 г., посочват от „Авебиом“. Костилките все пак остават по-евтини от дизела и регулирания от правителството природен газ, но са по-скъпи от дървените стърготини. През второто полугодие цените са намалели до 300 евро за тон, което според Палаес може да доведе до ръст на покупките. „Бих се радвал на увеличение от 5-10 на сто“, казва той. Биомасата и биогоривата трябва да играят ограничена роля в енергийния микс, когато електрификацията не е опция, тъй като изгарянето им има въздействие върху околната среда и замърсява атмосферата, посочват Сара Пицинато и Нелена Морено от „Грийнпийс Ис-

пания“. „Секторът привлича инвестиционните фондове, които искат да индустриализират производството, а това го прави нестабилен“, казва Морено. Петролната компания „Сепса“ дори „изпраща“ скромните костилки в небето. През 2022 г. тя ги ползва, заедно с други отпадъци от маслената индустрия, за производството на устойчиво авиационно гориво, с което са захранени над 200 полета от летището на Севиля. Големите компании са се фокусирали върху евтините отпадъци като маслата за готвене, които лесно се преобразуват в биогорива, посочва Родеро. Костилките и други органични отпадъци обаче са все по-важен източник на приходи за производителите на зехтин, казва Макарена Санчес, директор на „Алмасарас федерадас де Еспаня“, която представлява около 200 компании. Това е драстична промяна за сектора, който доскоро се е чудел какво да прави с костилките. „Маслините са като прасетата - нищо не отива на боклука“, заключава Родеро.

Десертът за кралицата

Трайфъл - много популярен английски десерт, съставен от пандишпан, плодове и бита сметана Вероятно си спомняте, че през юни 2022 година тогава 96-годишната британска кралица Елизабет ІІ отпразнува своя платинен юбилей на трона, само няколко месеца преди да почине през септември. 70-тата годишнина беше отбелязана с най-различни прояви не само в Обединеното кралство, но и в повечето държави от Британската общност. За да отдаде почит на Нейно Величество, през 2021-а един голям лондонски универсален магазин обяви конкурс за „Платинения пудинг“, а през януари съревнованието беше оповестено официално и от Бъкингамския дворец, от където казаха, че отличеният десерт ще бъде сервиран на официалния юбилеен обяд.

Защо ви разказвам всичко това? Защото за най-добър пудинг, достоен да бъде поднесен на кралицата на нейния платинен юбилей на трона, беше избран трайфъл, сътворен от госпожа Джема Мелвин. Става дума за традиционен английски десерт, състоящ се от няколко слоя. Обичайните съставки са тънък пласт пандишпан, напоен с шери или друго подсилено вино, свежи плодове или плодово желе, яйчен крем и бита сметана, наредени в този възходящ ред в стъклен съд. Съдържанието на трайфъла е силно променливо и съществуват много разновидности, като някои се отказват изцяло от плодове и вместо това използват други съставки, октомври 2024

61

История на храните 62

като шоколад, кафе или ванилия. Слоевете плодове и пандишпан обикновено се подреждат така, че да се получат три или четири пласта. Сглобеният десерт може да се гарнира с бита сметана. Дотук с теорията, сега да погледнем и към историята на този десерт. Думата идва от стария френски термин „trufle“ и буквално означава нещо причудливо или с малко значение. Англичаните наричат версиите на това сладкарско изделие Tipsy Cake, Tipsy Squire и Tipsy Hedgehog, т.е. „подпийнал кейк“, „пийнал земевладелец“ или „пиян таралеж“. Трайфъл се появява в готварските книги през ХVІ век. Най-ранното използване на името е в рецепта за гъст крем, ароматизиран със захар, джинджифил и розова вода. Намираме тази рецепта в книгата на Томас Доусън за английската кулинария, издадена през 1585 година и озаглавена „Съкровището на добрата домакиня“. Там четем, че този крем е бил приготвен нежно като яйчен крем и е бил достатъчно голям, за да бъде поднесен в сребърна купа. Твърди се, че тези по-ранни трайфъли са наследници на ароматизираното бадемово мляко, познато от Средновековието. Едва в средата на ХVІІІ век трайфълът приема формата, която мнозина познават днес. Две рецепти за това, което сега се смята за оригиналния вариант, се появяват през 1751 година. И двете описват бисквити, напоени с вино, наслоени с яйчен крем и покрити с разбита пяна. Едната е

публикувана в четвъртото издание на книгата „Лесно готварско изкуство“ от Хана Глас, а другата е в книга на неизвестен автор, озаглавена „Дългът на добрата домакиня“. За времето си книгата на Хана Глас е истински бестселър. Само през ХVІІІ век тя претърпява 20 издания и прави своята авторка една от най-четените в англоезичния свят. Родена през 1708 година, тя е изоставена от майка си, когато е на пет, и за нея се грижи баща й. През 1724-та Хана се мести в Лондон, където се омъжва за Джон Глас и през 1747 година издава своята готварска книга. Близо два века и половина по-късно английски изследователи установяват, че половината рецепти всъщност са преписани от други автори, като 263 от тях са от споменатата книга „Дългът на добрата домакиня“. В своята рецепта за трайфъл госпожата казва, че за направата му е нужен желатин, който най-добре се добива от телешки кокали. С това желе, овкусено с плодов сок, се пълни половината купа и още преди да е стегнало, в него се примесват натрошени на парчета бисквити. След това отгоре се слага дебел слой бита и подсладена сметана, а за украса се взима мармалад от малини или къпини.

С английските преселници десертът пристига и в Новия свят, където става много популярен. А в родината си днес трайфълът продължава да е изключително тачен, както показва и награждаването на такъв десерт по случай платинения тронен юбилей на Елизабет ІІ. Освен това десертът задължително присъства на ежегодната вечеря в чест на шотландския поет Робърт Бърнс, сервирана в много шотландски домове и заведения на 25 януари, рождения ден на един от основоположниците на романтизма. В интернет ще намерите подробни рецепти за всякакви варианти. Да ви е сладко! Текст: Алеко Дянков

октомври 2024

63

Природни богатства 64

Торфищата са безценни капсули биоразнообразие Те пречистват водата, намаляват ефекта от наводнения и засушавания и съхраняват въглерод Торфищата представляват ценни екосистеми: предпазват от наводнения и тежки засушавания, намаляват риска от пожари и помагат за набавяне на чиста питейна вода. Според Диана Копански от Програмата на ООН за околната среда „торфищата са древни въглеродни депа, предлагащи убежище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и уникално биоразнообразие“. Те имат съществено значение климата, хората и бъдещето на планета и спешно се нуждаят от усилия за защита и възстановяване. Радващо е, че в България, която не е богата на торфища, вече се правят значими стъпки в тази посока чрез тригодишен проект за опазването на Чаирските езера в Западните Родопи.

ТОРФ И ТОРФИЩА Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкисклородни условия и висока влажност и представлява неразградена растителност, превърнала се в среда за живот на торфени мъхове и други растителни видове. Може да се използва и като гориво. Основните находища на торф се наричат торфища. Образуването на торфища върху водна повърхност е много любопитен процес. Обикновено това се случва, след като в езера, бедни на хранителни вещества, попадне растителна маса – например дърво. Върху него постепенно се настаняват различни видове растения, а след това се появяват и торфени мъхове.

БИОСЪКРОВИЩА Торфищата са своеобразни исторически музеи на открито. Благодарение на бавните процеси на разлагане в тях е капсулирана историята на околната среда и на палеоклимата под формата на запазен със столетия полен и други растителни остатъци, които могат да се анализират. Торфищата покриват само 3% от Земята, но са супергероите сред екосистемите: поддържат биоразнообразието, пречистват водата, намаляват ефекта от наводнения и засушавания и съхраняват въглерод – над два пъти повече от количествата му, съхранявани от всички гори. Предоставят вода, пасища, лечебни растения и места за отдих. Торфищата притежават няколко характеристики, които определят тяхното екологично значение: • Мощна водозадържаща и вододайна функция: торфените мъхове задържат вода до 20 пъти от собственото си тегло. Те имат също силно антисептично действие, като

значително подобряват качеството на водата, извираща от торфището.

• Торфищата складират огромно количество въглерод: 300.109 тона в световен мащаб, което ги прави особено важни за глобалния въглероден баланс.

• Торфените мъхове понижават киселинността на средата и по този начин моделират местообитанието си, създавайки по-подходяща среда за торфонатрупване, а също

октомври 2024

65

Природни богатства

така и за специфично и богато биоразнообразие.

66

КАКВА Е ОПАСНОСТТА? Торфищата са сред най-силно застрашените екосистеми в умерената зона на Европа. Те са широко разпространени в Северна, Западна и Централна Европа. С по-добре изразения континентален климат на изток и юг размерът им намалява и те остават ограничени предимно в планинските райони. И докато за образуването на дебел торфен слой са нужни стотици и дори хиляди години, то времето за изчезване на торфището при неблагоприятни условия е много по-кратко. В същото време пресушените и увредени торфища са отговорни за 5,6% от глобалните емисии на въглероден диоксид годишно, което ги поставя над емисиите от авиацията и корабоплаването, взети заедно. От друга страна, нарушаването на торфищата води и до освобождаване в атмосферата на другия основен парников газ

– метана. Загубата на торфища означава също загуба на биоразнообразие, повече наводнения и суши и влошено качество на питейната вода за местните общности. Най-честите причини за унищожаването на торфищата са свързани с човешката дейност. Сред тях са промените във водния режим – осушаване или дрениране, заливания за създаване на язовири, заустване на непречистени битови води, използване на торове и паша. ТОРФИЩАТА В БЪЛГАРИЯ Докато в държави като Финландия, Ирландия или Естония торфищата заемат повече от 20% от територията на страната, у нас тяхната площ възлиза на 800-900 хектара или около 0,1% от територията на България. „Торфищата у нас се срещат най-вече в планините на височина над 1600 м и то изключително върху силикатни скали“, разказва д-р Райна Начева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към

БАН. Тя е член на екипа експерти, ръководен от Българска фондация „Биоразнообразие“, които се отправиха на две експедиции до Чаирските езера в Родопите, за да изготвят план за опазването им. Югоизточна Европа, и България в частност, са изключително силно уязвими и застрашени както от климатичните промени, така и от човешката дейност. Това увеличава значението на превантивните мерки за опазване и повишаването на информираността относно значението и уязвимостта на торфищата у нас. ЧАИРСКИТЕ ЕЗЕРА Едно от особено интересните защитени торфища в нашата страна са Чаирските езера – седем водоема в Западните Родопи между селата Триград и Мугла – разположени от 1360 до 1460 м надморска височина. Датирани са в епохата на кватернера и са се образували над десния бряг на река Чаирска. Важното за тях е, че са естествени свлачищни езера, което от

геоложка гледна точка ги превръща във „временни обекти“. „Те живеят само няколко хиляди години“, пояснява хидробиологът Иван Христов. Чаирските езера изцяло попадат в две защитени зони от мрежата „Натура 2000“ – „Западни Родопи“ и „Триград – Мурсалица“. Езерата са неземно красиви, потънали в причудлива растителност и с изобилие от чиста родопска вода. Разнообразни редки растителни видове са запазени на торфените острови. Естествените водоеми са обградени от 2000 декара ливади – неслучайно името им произхожда от турската дума „чаир“, което в превод означава „ливада“. Най-известно е Сини вир, разположено насред стара вековна гора, романтично и тайнствено с нападалите дървета и островите от торфени мъхове. Друго езеро пък е известно като Самодивското езеро и сякаш ни връща към вълшебните приказки за самодивите и техния омаен чар.

октомври 2024

67

Алтернативни култури 68

Чуфата е древна суперхрана, която може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна Тази богата на хранителни вещества грудка може да процъфтява в променящия се климат у нас и да подпомага устойчивото земеделие

За бъдещото развитие на растениевъдството е от съществено значение да се получат нови, високопродуктивни сортове, които да отговорят на предизвикателствата на климатичните промени. Чуфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия. Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна ал-

тернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната. Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества. Отглеждането на чуфа в България може не само да осигури значителни икономически ползи, но и да допринесе за развитието на селските райони. Високата хранителна стойност на плодовете, потенциалът за добив и разно-

образните пазарни възможности я превръщат в привлекателна алтернатива в условията на климатичните промени. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЧУФАТА? Чуфата (Cyperus esculentus) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейството Острицови, което включва и папируса. Историята на чуфата датира от времето на династиите на фараоните в Древен Египет, където плодовете и́ , с консистенция и форма, напомняща на фъстъци, са били сервирани на трапезата. Чуфата е била наричана “магическа” заради своите изключителни хранителни и лечебни свойства. Плодовете на чуфата се отличават с характерното си тигрово оцветяване – светложълти (червени) ивици, редуващи се с тъмнокафяви или шоколадови. Затова тя е известна и като

тигров орех. Родината на това растение е Средиземноморието и Северна Африка, а в момента чуфа се отглежда в промишлени мащаби в средиземноморските страни. Испанците са признати експерти в отглеждането на чуфа и я смятат за “храната на бъдещето”. ПОЛЕЗНИ СВОЙСТВА НА ЧУФАТА Чуфата може да се класифицира като маслодайно растение, тъй като съдържанието и́ на масло достига до 28%. Растителните масла, извлечени от чуфа, съдържат незаменими мастни киселини, които често липсват в хранителните продукти от животински произход. Другите хранителни съставки на чуфата са в оптимални пропорции, което допринася за тяхната висока усвояемост. С увереност можем да кажем, че чуфата ще заеме достойно място в нашата диета в близко бъдеще.

октомври 2024

69

ХРАНИТЕЛНА СТОЙНОСТ НА ЧУФАТА

Алтернативни култури

Наименование на компонента

70

Процентно съдържание

Масло

25

Въглехидрати

63

Скорбяла

17

Белтъчини

5

Плодовете на чуфа са изключително богати на витамини и минерали, включително витамини B, C и E. Съдържанието на тези полезни елементи варира от 1 до 11 mg на 100 грама плод. Минерали в плодовете на чуфа (на 100 грама): • Калий: над 700 mg • Магнезий и калций: над 90 mg • Фосфор: над 33 mg Освен това чуфата съдържа важни минерали като натрий, желязо, цинк и мед. Консумацията на плодовете активира работата на мозъчните клетки, повишава ефективността, намалява нивата на кръвната захар и значително редуцира риска от образуване на кръвни съсиреци. Плодовете на чуфата укрепват имунната система и подобряват функцията на сърдечно-съдовата система, като същевременно действат като мощен антиоксидант, защитаващ организма от вредни радионуклиди. КАКВИ СА ПРИЛОЖЕНИЯТА НА ЧУФАТА? Чуфата може да бъде използвана в различни индустрии: хартия, храна за добитък, козметология и сладкарство. Тя може да се интегрира в производството на продукти, полезни за хора с различни здравословни проблеми, като диабет и сърдечно-съдови заболявания. В сладкарските фабрики в някои страни чуфата се добавя към шоколад, какао, бонбони и торти, а от нея се произвежда и халва. Ястията, приготвени с брашно от чуфа, се усвояват отлично от организма.

Испанците са разработили метод за извличане на мляко от плодовете на чуфа, което има лечебни свойства и се използва при стомашно-чревни заболявания. Приготвянето на такова мляко у дома е лесно и бързо. Брашното от чуфа се използва за приготвяне на торти, бисквити и сладкиши. В готварството от него се правят висококачествени халви и сладкиши. Чуфата се използва и за производството на нишесте и масло, което е с качество, сравнимо със зехтина. Продуктите от чуфа са източник на важни физиологично активни вещества, които не се срещат в други храни. Маслото от чуфа е също така ценено в козметиката и парфюмерията. Счукана чуфа може да се добавя към брашното при печене на сладкиши. От добре изсушените и загрети грудки може да се приготви диетично кафе, а пържената чуфа е ароматна и с вкус, дори по-добър от този на кестена. Надземната част на растението не отстъпва по хранителна стойност на житните треви и се използва за храна на животните както в прясно, така и в силажно състояние. Издънките на чуфа са остри и триъгълни, образувайки плътен зелен килим, който представлява впечатляваща гледка. Подземните издънки на растението образуват множество грудки (до 500 на гнездо) с размери, наподобяващи бадем. Оттук произлиза и другото име на културата – тигров или земен бадем. Кожата на грудките е кафява, а сърцевината е бяла. Плодовете се консумират заед-

но с кората, а формата им е удължена и овална, понякога почти кръгла, с дължина от 1 до 3 см и ширина от 0,5 до 1 см. ЗАЩО ЧУФАТА Е ПОДХОДЯЩА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ В БЪЛГАРИЯ И ДА ЗАМЕНИ ФЪСТЪЦИТЕ НА МЕСТНИЯ ПАЗАР? Чуфата е растение, което има значителен потенциал за отглеждане в България, благодарение на своята адаптивност и икономически предимства. В условията на климатични промени, които предизвикват все по-чести и продължителни засушавания, чуфата може да се утвърди като устойчиво решение за местните земеделци. АДАПТИВНОСТ КЪМ КЛИМАТИЧНИТЕ УСЛОВИЯ Чуфата е известна със своята способност да понася периоди на засушаване, което я прави изключително ценна в контекста на променящите се климатични условия. Тази устойчивост е особено важна, тъй като изменението на климата води до непостоянни метеорологични явления, които могат да застрашат традиционните култури. Чуфата не само че оцелява при неблагоприятни почвени условия, но също така демонстрира добра температурна толерантност, понасяща дори температури до -5 °C. Тази издръжливост я прави подходяща за различни климатични условия, включително и за по-ниските температури, характерни за България през определени сезони. У нас се наблюдават благоприятни условия за отглеждане на чуфа, като песъчливите и влажни почви с рН между 5 и 7,5 са идеални за нейното развитие. Растението може да вирее както на частична сянка, така и на пълно слънце, което го прави универсално по отношение на местата за засаждане. ИКОНОМИЧЕСКИ ПОТЕНЦИАЛ Чуфата не само че е адаптивна, но и предлага значителен икономически потенциал. Плодовете и́ са богати на хранителни вещества, включително въглехидрати, фибри и здравословни мазнини. Те намират приложение в различни

кулинарни традиции, включително в приготвянето на популярната напитка “хорчата”. Този хранителен профил може да допринесе за разнообразяване на хранителните доставки в България, особено в контекста на намаляване на жизнеспособността на традиционните култури поради климатичните промени. Отглеждането на чуфа предлага и икономическа жизнеспособност. С добиви между 10 и 19 тона на хектар, в зависимост от практиките на отглеждане, чуфата се явява печеливша алтернатива за земеделските производители, особено в райони, където традиционните култури могат да изпитват затруднения. Освен това растението е устойчиво и изисква по-малко интензивно управление в сравнение с други култури, което води до по-ниски производствени разходи за торове и пестициди, увеличавайки маржовете на печалба. С нарастващия интерес към алтернативните и устойчиви култури, чуфата може да се предлага на пазара не само като източник на храна, но и заради потенциалните си здравословни ползи, включително употребата и́ в традиционната медицина. Това би могло да открие нови възможности за местните земеделски производители и да допринесе за икономическата устойчивост в условията на климатичните промени.

октомври 2024

71

Алтернативни култури 72

ЕКОЛОГИЧНИ ПОЛЗИ Засаждането на чуфа може да подобри структурата и състоянието на почвата. Обширната коренова система на растението помага за предотвратяване на почвената ерозия и може да подобри плодородието на почвата с времето. Въвеждането на чуфа в селскостопанските системи може да насърчи биоразнообразието, което е от решаващо значение за стабилността на екосистемите, особено при климатичните промени. Разнообразните системи за отглеждане на култури са по-устойчиви на вредители и болести, които могат да се изострят от изменението на климата. КАКВИ СА СПЕЦИФИКИТЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО И́? Чуфата расте най-добре в плодородни и добре осветени райони, като изисква умерено поливане. Преди засаждане грудките се накисват във вода при стайна температура за три дни. Когато почвата се затопли до 15 °C, те се засаждат на дълбочина 7-8 см, в гнезда по 3-4 броя, с разстояние от 20 см между тях и меж-

дуредово разстояние от 40 см. Издънките се появяват на 8-10 ден. Ако климатичните условия не позволяват засаждане в средата на май, може да се използва методът на разсад, който е за предпочитане, тъй като дава по-обилна реколта. През целия вегетационен период растението образува все повече нови нодули, от които след време се формират зрели грудки. БЕРИТБА И СЪХРАНЕНИЕ Чуфата понася добре първите есенни слани, а беритбата започва, когато листата започнат да изсъхват и пожълтяват, обикновено в края на септември. Късното прибиране спомага за доброто узряване на грудките и натрупването на масло в тях. Беритбата се извършва в сухо време, а изкопаните грудки се почистват и сушат на слънце или в закрити помещения. Днес българското земеделие, особено дребното и средно семейно стопанство са изправени пред двойното предизвикателство поставено от една страна от засилената конкуренция в пазарното търсене и предлагане и на мерките свързани с адаптирането му към земеделски практики с минимален климатичен отпечатък наложени му от общата селскостопанска политика. Въвеждането в практиката и сеитбообращението на нови и алтернативни култури с висок пазарен потенциал, както на българския, така и на европейския пазар, които са и устойчиви към засушаването, изискват ниски нива на вложения на синтетични торове и пестициди и увеличаващи почвеното плодородие са възможност тези стопанства да отговорят и на двете. Чуфата – растение и храна идваща от Древен Египет носи в себе си потенциала да отговори на днешните предизвикателства. Автор: Роман Рачков агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита

Реколта от чуфа

октомври 2024

73

Тенденции 74

ОЧАКВА НИ НЕДОСТИГ НА КАФЕ Латинска Америка произвежда почти 85% от световната Арабика и нейното кафе е в опасност Кафето е втората най-търгувана стока след петрола и осигурява поминък на повече от 120 милиона души по света

Средната продължителност на живота на една кафеена плантация е около 30 години, но може да достигне и около 50 години. Поради тази причина съществуващите плантации за кафе ще бъдат свидетели на изменението на климата. Широко разпространените и предпочитани сортове като Arabica имат малка генетична база, което ги прави по-малко адаптивни към различни климатични условия. Повишаването на температурите в районите, където се отглежда кафе, както и по-продължителните засушавания и екстремни метеорологични събития водят до намаляване на добивите, влошаване на качеството и по-честа поява на вредители и болести. Очакванията са, че ако търсенето на кафе продължи да нараства в съчетание с намалени обработваеми площи и производителност, ще се сблъскаме с умерен до сериозен недостиг на любимата напитка и то още в рамките на няколко десетилетия. Заплахата от изменението на климата допълнително се подсилва от дългото време за изпълнение на мерките за адаптиране, като например внедряване на нови сортове, устойчиви на топлинен стрес, което може отнеме десетки години. Предизвикателствата пред сектора могат да бъдат преодолени чрез нови методи на отглеждане като частично засенчване, агролесовъдство и съхранение на биоразнообразието на кафеените растения чрез възстановяване и опазване на естествената им среда. Как климатичните промени могат да засегнат производството на кафе? Кафето е култура, която се отглежда в над 25 милиона, предимно малки семейни ферми, в повече от 60 страни в тропиците и е силно приспособена към локалния климат. Добивът на кафе е зависим от климатичните условия, особено по време на вегетативните и репродуктивните фази на растението. Повишените температури в комбинация с недостиг на валежи оказват силно отрицателно въз-

действие върху цъфтежа, плододаването и качеството на зърната. Освен това климатичните промени също благоприятстват разпространението на сериозни вредители и болести като „ръжда“ по листата на кафето, причинена от патогена Hemileia vastatrix, който предизвиква промяна в цвета на листата от зелено в жълто-кафеникаво. Накрая растението губи всички свои листа, както и възможността да произвежда зърна. Друг вредител – кафееният бръмбар Hypothenemus hampei, също се активизира още повече при повишение в температурите. Той пробива зърната на кафето, което може да намали добива и качеството му и да увеличи значително производствените разходи. Латинска Америка произвежда почти 85% от световната Арабика и нейното кафе е в опасност. Кафето Арабика се самоопрашва и се разпространява по света буквално от шепа семена. В резултат на това култивираната Арабика е генетично слаба и неспособна да издържи или да се адаптира към болестите и променящия се климат, които нарушават производството. Ръждата по листата на кафето, която е унищожавала регионите за отглеждане на кафе и преди, погубвайки цялата индустрия на Цейлон (сега Шри Ланка) в края на 19-ти век, застрашава кафеената индустрия на Латинска Америка в наши дни. Косвените ефекти от екстремните температури и засушавания, които се отразяват негативно върху числеността на популациите на опрашителите и полезните насекоми, също водят до намалени добиви при кафето. Излагането на понижени температури, процес, известен като мръзнене, е особено вреден за кафеените култури, засягайки растенията от сорта Робуста повече, отколкото сортовете Арабика поради по-високите температурни изисквания на вида (оптимални условия на растеж: от 22 до 26°C за Robusta и 18 до 22°C за Arabica). Такова преохлаждане може да увреди хлоропластите в клетките на растението октомври 2024

75

Тенденции

и на свой ред да намали скоростта на фотосинтезата, което се изразява в по-ниски добиви и качество на реколтата. Следователно, производството на кафе зависи от стабилна климатична обстановка за поддържане на добивите и по този начин на фермерския поминък. Кафето е втората най-търгувана стока след петрола и допринася значително за социално-икономическото развитие на много от развиващите се страни в тропиците, като осигурява поминъка на повече от 120 милиона души по света. Бpитaнcĸoтo издaниe Теlеrgарh представя дъpжaвитe, в ĸoитo ce пиe нaй-мнoгo ĸaфe нa бaзa ĸoнcyмaция нa глaвa oт нaceлeниeтo. Нa челно място cе нареждат финлaндцитe, ĸоито

пият пo 12 кг ĸaфe на чoвeĸ в paмĸитe нa eднa гoдинa, cпopeд cтaтиcтиĸaтa нa Meждyнapoднaтa opгaнизaция зa ĸaфe. Дaннитe пocoчвaт, чe в Бългapия ce ĸoнcyмиpaт гoдишнo пo 2.9 кг oт oбoдpитeлнaтa нaпитĸa нa глaвa oт нaceлeниeтo, c ĸoeтo изпреварваме ceвepнaтa ни cъceдĸa Pyмъния, но пък изоставаме от Гърция, където се консумират 5.5 кг годишно. Кои са най-големите производители на кафе в света? Бразилия съставлява около 39% от световното производство, следвана от Виетнам (17%), Колумбия (7%) и Етиопия и Индонезия (5%) за 2023/2024 г.:

76

Световни лидери в производството на кафе за 2023/2024 г. Данните са за 60 кг чували, което е световният стандарт: Бразилия – 66 млн., Виетнам – 29 млн., Колумбия – 12 млн.

В допълнение към социалните и икономически ползи, плантациите за кафе и конкретно така наречените „засенчени“ ферми, също генерират значителни екосистемни услуги, включително опазване на биоразнообра-

зието, улавяне на въглерод и защита на почвата от ерозия. Арабика и Робуста: Каква е разликата? Кафеените зърна Арабика идват от вида

Coffea arabica, а тези на Робуста – от вида Coffea canephora. Съществуват и други видове кафе, но те далеч не са толкова популярни или търгувани по света. Зърната Арабика съставляват 60 – 70% от цялото производство на кафе, докато Робуста – около 20 – 25%. Растенията от сорта Арабика са по-трудни за отглеждане: те са по-деликатни, дават по-малко количество кафеени череши и са много по-податливи на болести като ръжда по кафето. Въпреки това, те са силно ценени заради деликатния си вкус и се отличават като добре балансирани, сладки и с плодови или шоколадови нотки. Робуста, от друга страна, има по-силен, по-суров и по-горчив вкус заради по-високото съдържание на кофеин. Смята се, че увеличеното съдържание на кофеин, заедно с хлорогенната киселина (естествено срещащ се антиоксидант) е резултат от механизма за самозащита на растението за предпазване от вредители и болести. Растяща добре на по-ниска надморска височина, Робуста процъфтява в райони, където Арабиката би била нападната от гъбич-

ки и други болести и вредители. Дълго време репутацията на кафето Робуста като по-нискокачествено и горчиво на вкус определя мястото му предимно като разтворимо кафе, в предварително смлени кутии и вакуумно затворени опаковки еспресо. Изменението на климата обаче осветява необходимостта от инвестиране в генетично жизнеспособни сортове, които могат да издържат на предизвикателствата на околната среда. Така все повече и повече производители на кафе експериментират с Робуста и го включват в различни смеси и напитки. За да разкрие най-добрите си вкусове, Робуста трябва да бъде обработена, изпечена и варена по различен начин от Арабика. Робуста, приготвена като Арабика, обикновено не се счита за качествено кафе. Едно от големите предимства на Робуста обаче е значително по-голямото генетично разнообразие от сорт Арабика; повечето от хилядите му разновидности все още не са проучени.

октомври 2024

77

Тенденции 78

Ще има ли промяна на регионите за отглеждане на кафе? По-голямата част от произведеното кафе в глобален мащаб е от сорта Арабика. Климатичните модели обаче показват, че изменението на климата и Арабиката са несъвместими, поне там, където в момента се отглежда кафе. Около 50% от настоящите земи за отглеждане на кафе вероятно ще бъдат неподходящи за Арабика до 2050 г., според проучване от 2022 г. Бразилия, Виетнам, Колумбия и Индонезия, четири от най-големите производители, са в този списък. Фермерите там търсят начини да забавят тази повратна точка. Положителната страна е, че местоположения по-далеч от екватора – като например американското крайбрежие на Персийския залив, китайската провинция Юнан и части от Уругвай и Аржентина – вероятно ще бъдат подходящи за отглеждане на кафе до 2050 г. Благодарение на все по-благоприятния климат в Юнан, производството на кафе там прави забележителен

скок с близо 500% от 2006 г. насам. Може ли отговорът да дойде от дивите гори? Кафеени гори в района на Кафа в Етиопия, на около 480 км югозападно от Адис Абеба, са сърцето и родното място на кафето и едно от малкото места, където то все още съществува в дивата природа. Растящо спонтанно под короните на дърветата, горското кафе нито се култивира, нито се поддържа, а сложна система от наследствени права регулира кой може да събира плодовете на кафето, когато узреят през есента. Докато плодовете изглеждат подобни на техните култивирани братовчеди, самите дървета изглеждат различно. Папрати, цветни епифитни орхидеи и лиани се увиват около високите тънки дървета, които се извисяват, за да достигнат светлината. Листата са редки, а плодовете на кафето – малко. Тъй като по-голямата част от енергията им отива просто за оцеляване, те растат бавно и произвеждат толкова

плодове, колкото да се осигури оцеляването на вида. Биоразнообразието в Етиопия, особено дълбоко в горите, е едно от най-големите в света и по изчисления Етиопия притежава 99,8% от генетичното разнообразие на кафе Арабика. Тези облачни гори са не само родното място на кафето Арабика, но и държат ключа към бъдещето на индустрията. Днес най-голямата заплаха за дивата Арабика е изменението на климата. Силно чувствителен, видът може да оцелее само в тесен диапазон от условия. Арън Дейвис, старши изследовател в Кралските ботанически градини “Кю” във Великобритания, и световен авторитет в областта на кафето и изменението на климата, прогнозира, че до 2080 г. местата, където може да расте диво кафе, ще намалеят с 65%, според най-добрия сценарий, а в най-лошия – 99,7%, като популациите на дивите дървета от сорта Арабика намаляват с 40 – 99%. Семената на кафето не са пригодни да се съхраняват добре с конвенционални методи и най-доброто място за запазване им е в естественото му местообитание – дивата гора. В продължение на десетилетия обезлесяването заплашва и кафеените гори заедно с тяхното генетично разнообразие. Докато учените съхраняват диви сортове от други важни култури в банки със семена, семената на кафето не са пригодни да се съхраняват добре с такива конвенционални методи. Населението на Етиопия е едно от най-бързо растящите в света – през 2000 г. популацията е била 66 милиона души; а днес тя бележи 115 милиона. С такъв бърз растеж идва необходимостта от повече земеделска земя и непрекъснатата заплаха от обезлесяване. В началото на 20 век горите покриват около 35% от площта на страната, а днес те са само около 4%. В Кафа обезлесяването е овладяно благодарение на включването на района в популярна програма, която прехвърля правото да се уп-

равляват и използват възобновяемите ресурси на гората – диво кафе, мед, подправки като кардамон – от правителството към местната общност. В замяна общността е отговорна за опазването му. Синтропичното агролесовъдство на помощ Отглеждането на кафе на сянка е необичайно за повечето държави производителки, сред които е и първенецът Бразилия. Повечето ферми там все още гледат кафе на открито, но този подход може да не работи дълго време в новата климатична реалност. Нова надежда дава така нареченото синтропично агролесовъдство. Много от практиките за устойчиво земеделие се основават на логиката на заместването на суровините. Химическите торове се заменят с органични (оборска тор, компост, зелено торене и др.), пластмасите с биоразградими материали, пестицидите с по-щадящи препарати. Начинът на мислене обаче все още е много близък до този, на който се противопоставят. Като цяло, те се борят с последиците от липсата на подходящи условия за здравословен растеж на растенията. Синтропичното земеделие, от друга страна, помага на фермера да възпроизведе и ускори естествените процеси на екологична сукцесия/приемственост и стратификация, като предоставя на всяко растение идеалните условия за неговото развитие. Това е метод, при който се засаждат дървета, храсти и треви с висока плътност, така че да могат да се подрязват периодично, осигурявайки достатъчно светлина и органичен материал, който да подхранва системата. Допълнителна полза освен светлина и тор, е ефектът от подмладяване на цялата система, което се получава след резитбата. Синтропичното агролесовъдство включва внимателно подрязване на короната на кафеените дървета и балансиране на слънцето и сянката за предотвратяване на гъбични забооктомври 2024

79

Тенденции

лявания. Докато подрязват, работниците трупат листа и клони на земята. Биомасата задържа повече влага и се разлага, обогатявайки почвата с хранителни вещества. Използването на овощни дървета за сянка и биомаса подобрява и продоволствената сигурност на производителите.

80

Какви са част от последствията? Последните доклади сочат, че ако търсенето на кафе продължи да се увеличава в исторически план и ако се проявят очакваните последици от изменението на климата – например намалена производителност и намаляване на площите, подходящи за отглеждане на кафе – след по-малко от две десетилетия ще бъдем изправени пред умерен до сериозен недостиг на кафе. Промените в производството на кафе могат да доведат до недостиг на доставки, което води до повишаване на цените и до нестабилност на световния пазар на кафе. Това може да засегне както производителите, така и потребителите, с потенциални верижни ефекти

върху икономиката като цяло в регионите на производство на кафе. Изменението на климата е новата реалност и последиците от него вече се усещат в отглеждането и производството на кафе. Ясно е, че бъдещата сигурност на сектора зависи от ефективни стратегии за смекчаване на последиците от климатичните промени и инвестиции в нови проекти, както от страна на фермерите, така и от производителите и световните марки. Те включват устойчиви практики като отглеждане на сянка, агролесовъдство, съчетаване с други покривни култури, изследване и внедряване на приспособими сортове, както и инвестиране в инфраструктура като напоителни системи, оранжерии и други технологии за тропическо земеделие. Но само чрез колективни усилия в тази област може да се осигури устойчиво бъдеще за всички участници във веригата за производство и доставка на кафе. Автор: Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия.