Списание Агрокомпас брой Февруари 2024 Agrocompass Magazine February 2024

Съдържание

Бодил

Актуално

Протести

Фото репортаж - протести на фермери в Европа и България

3

4

6

• Няма фермери, няма храна

• И биофермерите в Европа протестират

• Бивш агрокомисар: Без реформа на ОСП приемането на Украйна е немислимо

• ЕК предлага временно да отпадне оставянето на земя под угар

• Годишна среща на Врачанския съюз на зърнопроизводителите

• ЕС с нови правила за етикетирането на пчелния мед

• Прогноза: До 2040 г. в Германия ще останат само 100 хил. ферми

• Евростат: През 2023 г. цените на селскостопанската продукция намаляват след 2 години на рязък скок

Акценти

Пламен Пенчев: Украинската помощ не е фактор за оцеляването на сектора Акценти

АЗПБ с двоен юбилей

Пешев: Гръцките фермери ще поливат

от река Места, а ние - не

Всеки иска да е вожд и да има влияние Акценти

Делян Георгиев, ГД „Съвети в земеделието“: Планираме провеждането на повече демонстрационни събития

Акценти

14

16

20

Тема на броя

24

26 Агрокомисарят Януш Войчеховски на Зелената седмица

Акценти

30

Ползи, коит:о могат да се очакват от присъствието на сорго в сеитбообращениeто

Гост 34

Васил Грудев: Недоволството на фермерите ще доведе до радикална промяна на ОСП

38

Димитрина Проданова, МИГ „Белене-Никопол“: Рискуваме целия административен капацитет на МИГ да бъде изгубен

Тема на броя

44 Лучко Македонски, МИГ „Панагюрище, Стрелча, Лесичово“: Местните инициативни групи очакват ясни нормативни правила и финансиране

Тема на броя

Елица Дякова, МИГ „Долна Митрополия – Долни Дъбник“: Няма изготвени нормативни правила, по които ще се изпълняват стратегиите

48

Юбилей

Кубота празнува 50 години присъствие на

ферма и BKT споделят общи ценности Пчеларство

52

54

58 Наръчник

практики

74 Как да подобрим структурата на почвата, нейното плодородие и секвестирането на въглерод?

Бранш

79 Камелия Парашкевова: Гъбопроизводителите трябва да бъдат включени по украинската помощ през тази година

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Петя Пенчева, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg

Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg

Цена за 1 брой: 6 лв

Коментар на Валентина Спасова

Прекалихте, господа, с тоягата, забравихте за моркова

Фермери плъзнаха по европейските улици и площади

До края на тази година парламентарни и президентски избори ще се проведат в 64 държави. Внушителна цифра, която предвещава промени в световната политическа карта, някои от които смущаващи. Каква ще бъде съдбата на ОСП на ЕС, непосредствено свързана с продоволствената сигурност?

Ако влезем в детайли - по-здравословно ли ще се хранят хората от Общността и зад океана?

Или талиите им ще се закръглят, а съвестта ще се успокоява с шепа ефективно действащи лекарства против холестерола? Агробизнесът, както сочи разбунтуваната европейска фермерска общност, поставя ребром някои въпроси. ОСП, каквато я познаваме, ще бъде ли гилотинирана от множеството политики аламинут приготвени? Или икономическият разум ще надделее? Брекзит! Случаят приключи, забравете, е твърде опасен подход. Темата вече не е на мода. Но си заслужава анализ - защо страната, която е от основателите на ЕС, напусна големия европейски пазар, който беше притегателния център за нейното членство? Злорадото очакване – за липсата на работна ръка в тамошното земеделие, не е ли

редно да се осмисли прагматично? Нали България, както и други страни, имат същия проблем?

На европейския фермер, нека го кажем открито, взе да му писва от тежките и ставащи все по-тежки правила за работа. Ако обобщим причините за горящата война между европейските фермери и техните правителства, между тях и европейските институции, дали не може да се обобщи така: прекалихте, господа, с тоягата, забравихте за моркова! Ясно е, например, че много от земеделците ще предпочетат да не се обвързват със „зелените“ правила, защото сметката им не излиза. Получените средства - в много случаи, ще бъдат по-малко от разходите за спазване на екологичните изисквания. Приятно е да се будим от птичия хор, да се грижим за животинския свят, но все пак не е дошло време да се заплаща тази идилия с големи европейски субсидии. И да не се лъжем: нито ГМО, нито НГТ ще нахранят третия свят. Нито пък те ще върнат вкуса на „истинските“ плодове и зеленчуци. Това не е твърдение, отхвърлящо научните постижения.

Зимата на фермерското недоволство - влиза ли то в полезрението на политическия елит в страните-членки и брюкселските институции?

Късогледство ли е тяхното поведение или пасуване заради множеството парламентарни избори, включително за европейски парламент и Комисия? Как да си обясним тихом-мълком натрапеното либерализиране на търговията с Украйна? Защо никой не отговаря що за пазарен буламач ще се поднесе, евентуално. Една мощна земеделска страна ще влезе на европейския пазар. Без да спазва европейските стандарти, изпълнението на които гълта разходи и нерви на фермерите от Общността? Или има план Б, засега завера някаква? Времето тече, европейската солидарност ерозира.

Протести на фермери заляха цяла Европа

Фермерските протести в България през февруари

НЯМА ФЕРМЕРИ, НЯМА ХРАНА

Протести на фермери и то сериозни, заляха страните от ЕС. Да стигнат 1000 трактора до Бранденбургската врата, като „стрелят“ с тор по институции и го разсипват по булевардите, е внушителна картина. Възмутени са, че данъчните облекчения за използвания от тях дизел, отпадат.

Българските протести, в сравнение с това, са протести на благородници. Към германските земеделци се присъединиха полските им колеги. В знак на солидарност. Те пък страдат най-вече от украинския внос. Двете страни може да имат различни болежки, но лозунгите им обобщават: Омръзна ни националните и европейските институции да не чуват нашите проблеми. При това в много страни-членки

метеорологичните бедствия стовариха тежък удар върху доходите на земеделците - наводнения, суша.

ЕК си прави оглушки за деформациите на пазарите, вследствие на украинския внос вече две години! Вишеградската четворка, обединена за слагане на ред в търговията на европейско ниво, мине- немине и застава на колене пред ЕК. Да се регламентират помощи за нанесените щети.

За гърците да не говорим. Те, свикнали сме, блокират общата ни европейска граница, а пък ние да му мислим. Общият лайтмотив неизменно присъства в европейските фермерски протести: очевидно трудно изпълнимите „зелени“ амбиции, залегнали в политиките за години напред, далеч след края на този програмен период - 2027 г. Екологичният ентусиазъм не беше приземен дори от факта, че „позеленяването“ беше замислено преди войната в Украйна. Т.е. силно завишени себестойности заради конфликта – горива, торове и препарати удариха фантастично високи тавани. И като перце - все по-тежки екологични изисквания, за да се получат европейските субсидии.

Интересно наистина, брюкселските чиновници какво мислят за цифрите в Евростат, които са истински барометър за европейското земеделие. Цифрите са лишени от емоция. Управлението на риска – с различните си инструменти, засега отлежава единствено като концепция в нашия НСП за ОСП. Дори не сме чули анализите на учените-икономисти кои точно рискове трябва да се компенсират в българското земеделие, как? Ще го има ли, например, взаимноспомагателният фонд, за да се обезщетяват фермерите след бедствия. И то не само при 100% загуби на продукция.

А пазарните трусове, които вече ни люлеят, как ще се неурализират, поне в поносими за доходите граници? На какви рискове са подложени различните сектори, различните по големина стопанства и т.н. - има си методология.

Вече се пише „дизайнът“ на ОСП след 2027 г. Преведено на разбираем език това означава – какви политики да очаква агробизнесът през следващите години. Такава откъслечна информация достига до нас от Брюксел. Два дебата на европейско ниво драматично закъсняват. Първият – за търговските взаимоотношения с Украйна до края на войната и след влизането на страната в ЕС. И другият – за коренно различната ОСП през следващия програмен период. По-пазарно и по-малко социално ориентирана.

Коментар на Валентина Спасова

И биофермерите в Европа протестират

Биологичните фермери също страдат от ниски цени и нелоялна конкуренция

Тъй като хиляди биологични фермери се присъединиха към протестите в цяла Европа, движението за биологични храни и земеделие IFOAM призовава за справедливи цени както за потребителите, така и за земеделските стопани, които възприемат по-екологични практики.

„Земеделските производители, които участват в агроекологичния преход, не получават подобаващо възнаграждение нито от пазара, нито от ОСП, обяснява Ян Плаге, президент на IFOAM Organics Europe. - Биологичните фермери също страдат от ниски цени и нелоялна конкуренция, въпреки че осигуряват много ползи за околната среда и обществото. Много биологични фермери рискуват да се откажат от сертифицирането на биологични продукти без по-добра подкрепа от търговците на дребно и политиците.

Но основателните опасения за нелоялни цени и конкуренция не трябва да бъдат погрешно насочени срещу здравето и опазването на природата. Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ са критични политики и не могат да бъдат обвинявани като причина за затрудненията на земеделските стопани, тъй като повечето правни предложения, свързани със селското стопанство, са

блокирани, отхвърлени или разводнени и досега са имали нулево въздействие върху земеделските стопани. Опазването на природата не е насочено срещу земеделските стопани, а по-скоро други участници в предлагането на храни трябва да споделят отговорностите за опазване на околната среда, вместо да обременяват земеделските стопани. Преходът към устойчиви хранителни системи не може да лежи единствено на раменете на биологичните фермери и потребители, готови да плащат повече за методи за производство на храни, които опазват климата и биологичното разнообразие.

Цените, плащани на биологичните фермери, са намалели през последните две години в няколко държави и понякога са равни на цените, плащани на конвенционалните фермери, но търговците на дребно продължават да продават биологични продукти с премия, което води до по-високи маржове на печалба, докато биологичните фермери страдат.

Земеделските стопани се нуждаят от справедливи цени, които отразяват производствените им разходи, а това важи в още по-голяма степен за земеделските стопани, които поемат риска да се ангажират с по-устойчиви земеделски практики като биологичното земеделие.“

Без реформа на ОСП приемането на Украйна е немислимо

Без всеобхватни реформи на Общата селскостопанска политика приемането на Украйна в Европейския съюз би било истинска катастрофа. За това предупреждава бившият еврокомисар по земеделие Франц Фишлер от Австрия, заемал поста между 1995 и 2004 година.

В интервю за Австрийската телеграфна агенция Фишлер припомня изчисленията, според които приемането на Украйна ще изисква удвояване на аграрния бюджет, както и преходни разпоредби, които да регулират големите разлики в цените на селскостопанските продукти между Украйна и останалите страни членки.

Според бившия агрокомисар сегашната система на директните плащания, при която всеки хектар получава една и съща сума, не бива да се прилага в бъдеще, с или без Украйна. В момента тази система вече води до изкривяване на вътрешния пазар, затова трябва да бъде премахната, смята той.

По време на неговия мандат, приключил За тази година да бъде отложено прилагането на някои от изискванията за дейността

на земеделците в Европейския съюз, предлага Европейската комисия. Решението идва на фона на протестите на фермерите в много държави от Европа и пристигането на трактори в Брюксел.

През 2024 г. да бъде замразено задължението към фермерите да заделят 4% от земеделската земя под угар, предлага Европейската

преди голямото разширяване на Европейския съюз през 2004-та, Фишлер предложи таван на директните плащания и различни ставки, но тогава планът му беше отхвърлен, най-вече заради съпротивата на Германия с нейните големи стопанства в бившата ГДР и на Великобритания, където голяма част от земеделската земя е в ръцете на аристократи.

В момента за директните плащания се харчат две трети от аграрния бюджет. По думите на Фишлер тези средства трябва да се разпределят по-справедливо и да се дават за по-екологично селско стопанство или за социални програми за малките ферми.

комисия, стопаните да отглеждат азотфиксиращи култури като леща, грах или междинни култури върху 7% от своята обработваема земя. Те могат да се използват като фураж или за зелено торене. Освен това Комисията предлага да се запазят за още една година безмитният внос и отмяната на квотите за Украйна и Молдова. Облекченията бяха въведени през 2022-а и се разглеждат като част от подкрепата за украинската

икономика, поразена от войната с Русия.

Комисията уточнява, че предвижда същевременно мерки в защита на европейските земеделци, включително със спешно преразглеждане на безмитния режим и особено при вноса на птиче месо, яйца и захар. Ако вносът от двете държави надвиши средните количества за последните две години, Съюзът

ще може да възстанови митата. Общият внос от Украйна възлиза на 24,3 милиарда евро през 2023 година, а за 2021-а, т.е. преди началото на войната - е бил 24 милиарда евро, показват данните на ЕК. Вносът от Молдова се е увеличил от 1,8 милиарда евро през 2021-а, до 2,6 милиарда година по-късно.

Годишна среща на Врачанския съюз на зърнопроизводителите Тежка стопанска година, климатични предизвикателства и непосилни разходи

Тежка стопанска година, високи производствени разходи и климатични предизвикателства, но пък добри отношения с агроведомството. Това отчетоха земеделците от Врачанския съюз на зърнопроизводителите на официалната годишна среща в региона. В регионалния съюз членуват земеделци с обработваеми площи от 150 до над 20 хил. дка. Структурата на зърнопроизводителите в тази част на страната е изключително силна.

„Това е една кауза, съюзът е кауза. Съюзът - това сме всич-

ки земеделци. Ние сме една общност, която се бори за решаване на проблемите в сектора“, подчерта в приветственото си слово Петър Пешев, председател на Врачански съюз на зърнопроизводителите.

„Почти всеки месец имаме среща и коментираме проблемите в сектора, на база местно и национално ниво“, допълни един от най-активните браншовици Пламен Пенчев, пример и авторитет за по-младите си колеги.

„Важно е да има годишни срещи, събрания, на които да кажем какво сме свършили, какво сме успели да постигнем, какви са отношенията ни с държавните институции и да поставим новите задачи“, каза Младен Цолов, зърнопроизводител, лозар, дистрибутор на продукти за РЗ, председател на Национална Фондация „Тодор Рачински“, която подпомага развитието на научните изследвания в областта на селекцията и семепроизводството на български сортове пшеница.

„През последните 2-3 години сектор „Земеделие“ изпитва затруднения. „Който каквото е успял да задели, преди това е вложил отново в стопанствата си. Резервите са похарчени. Затова стигнахме до този момент да искаме финансова подкрепа. Друг път не сме го правили. На всички протести през годините подкрепяхме

браншовете, а за нас нищо не сме искали. Но сега се нуждаем от свеж паричен ресурс, защото вече е въпрос на оцеляване“, обясни Петър Пешев. Според изчисления през тази година разходите за производството са с около 50 лв./ дка по-високи от печалбата.

В Северозападна България почти на 100% съоръженията на Напоителни системи ЕАД са унищожени. „Имаше стабилно напояване, но през годините инфраструктурата беше унищожена. Колегите виждат, че без напояване не става. Разрешителните са непосилни. Хората имат желание за инвестиции в поливна инфраструктура, правят сондажи, но регистрацията им е трудна, затова се мъчим и

чрез Националната асоциация на зърнопроизводителите да работим в посока напояването да стане национален приоритет“, уточни Петър Пешев, а Младен Цолов поясни, че проблемът частично може да бъде решен, ако се облекчи режимът за доставка на сондажна вода.

Високите зелени изисквания са предизвикателство за земеделците и от този край на България. Всички са на мнение, че това е голям бич за сектора.

„Тези големи изисквания подлежат на големи разходи, които трябва да правим, за да ги спазваме“, коментира Пламен Пенчев, а младият му колега Георги Петров, който обработва 7 хил. дка земя и има огромен хъс за развитие, се пита

ЕС с нови правила за етикетирането

Временно политическо споразумение относно новите правила за състава, наименованието, етикетирането на пчелен мед, плодови сокове и конфитюри постигнаха преговарящите от Европарламента и Съвета. Обновената директива има за цел да предотврати измамите и да предостави на потребителите по-добра информация за съдържанието на опаковките.

Към днешна дата има подозрения, че голяма част от меда, внесен от трети страни е подправен със захар и остава неоткрит на пазара на ЕС. Затова преговарящите се съгласиха на етикета задължително да се посочва държавата на произход. Ако медът в

как да стане това. „Без вода няма земеделие, казва той.Протестите в Европа показват, че нещо не е както трябва, има огромен проблем. Европа би трябвало да вземе решение, да се направи компромис, не може да продължава така, ако искат да има нормално производство.“

Междувременно след втората среща на Националната асоциация на зърнопроизводителите с правителството стана ясно, че са договорени конкретни срокове за приемането на законодателни промени, 20 лева на декар по украинската помощ за сектор „Зърно“, като ставката ще се модулира в зависимост от размера на площите.

на пчелния мед

буркана идва от няколко страни членки на Съюза, те трябва да бъдат изписани поотделно, а тези данни трябва да са в същото зрително поле като името на продукта. Процентите на

меда, идващи от поне първите четири страни на произход, също трябва да бъдат посочени. Ако това не представлява повече от половината от общия мед, процентите трябва да бъдат посочени за всички страни.

След проучвания за осъществимост и за допълнително ограничаване на измамите Комисията ще предложи уникален идентификационен код или подобна техника, за да може да се проследи медът обратно до пчеларите. Беше договорено също така, че трябва да бъде създадена платформа от експерти за събиране на данни за подобряване на контрола, откриване

на фалшификации и за предоставяне на препоръки за система за проследяване.

За плодови сокове, конфитюри и мармалади Комисията ще изготви доклад, в който се оценява задължителното етикетиране на страната на произход на използваните плодове в рамките на 36 месеца от влизането в сила на настоящата директива, придружен от законодателно предложение, ако е необходимо. За конфитюрите общото правило ще бъде, че най-малко 450 грама плодове трябва да се използват за производството на 1 килограм конфитюри.

Прогноза: До 2040 г. в Германия ще останат само 100 хил. ферми

Мрачно бъдеще за германското селско стопанство чертаят експерти от голяма банка във Федералната република. Според публикувано наскоро проучване до 2040 година броят на фермите в страната драстично ще се свие, така че след 15-тина години ще останат само 100 хиляди стопанство.

Анализаторите виждат причините на това развитие в сериозните структурни промени, на които е подложен аграрният сектор. На първо място става дума за все по-строгите изисквания за екология, хуманно отношение към животните и управление на стопанствата, които оказват най-големия натиск върху фермерите. Допълнителни проблеми им създава липсата на квалифицирана работна ръка, както и често нерешените въпроси за наследяването на стопанствата, когато те са семейни.

Именно малките и средни семейни ферми са най-силно застрашени, докато био-стопанствата и тези, отглеждащи специални култури, най-вероятно ще оцелеят, се казва още в проучването. Според експертите броят на фермите ще намалее, а тези, които останат, ще се разширят, ще разполагат с повече капитал и с повече технически средства. Така до 2040 година средната площ на ферма в Германия ще се уголеми от сегашните 65 на 160 хектара.

Анализаторите посочват също така, че през последните десетилетия селското стопанство все повече губи своето значение за общата икономика. Ако през 1970 година секторът е давал 3,3 процента от германския брутен вътрешен продукт, то през 2022-а неговият дял е бил около 1 на сто.

Евростат: През 2023 г. цените на селскостопанската продукция намаляват

след 2 години на рязък скок

Първите оценки на индексите на селскостопанските цени за 2023 г. свидетелстват за спад на повишението на цените, характеризирало 2021 и 2022 г, показват данните на Евростат. През 2023 г. средната цена на селскостопанските стоки като цяло (продукцията) през ЕС се е повишила с 2 на сто спрямо предходната година, докато средната цена на стоките и услугите, използвани в момента в селското стопанство (вложени ресурси) са намалели с 5 на сто. Лекото общо увеличение на цената на селскостопанските стоки като цяло отразява контрастите между отделните продукти. Докато при зехтина е налице значително увеличение (54 на сто), то е по-умерено при картофите, включително семена за картофи (23 на сто), свинете (22 на сто) и яйцата (20 на сто), а зърнените храни (пшеница, ечемик, царевица, ръж, овес и др.) регистрират спад от 26 на сто, показват данните на Евростат.

Сред вложените ресурси, които не са свързани с инвестиции, средната цена на торовете и подобрителите на почвата е намаляла с 23 на сто, а на енергийните смазочни материали – с

12 на сто. За сметка на това средната цена на продуктите за защита на растенията и пестицидите е нараснала с 9 на сто, а също важи и за семената и посадъчния материал.

Мащабната суша през 2023 г. е повлияла на обемите на производство на определен брой култури, сред които са картофите. Това е повлияло на цените, които при картофите са се увеличили в 24 от страните в ЕС. Поскъпването е най-сериозно в Германия (49 на сто), Словакия (48 на сто) и Хърватия (44 на сто). Спад е отчетен в три страни – Белгия (-18 на сто), Кипър (-14 на сто ) и Австрия ( – 4 на сто). В България цените на картофите с близо 20 на сто. Цените на торовете през 2023 г. са се понижили повече, отколкото през 2022 г. в 22 страни в ЕС (от 26, за които има данни). Цените са се понижили по-бързо в Люксембург (-46 на сто), Швеция (-41 на сто) и Финландия (-39 на сто). За сметка на това цените са по-високи в Кипър (14 на сто), Малта (9 на сто), Гърция (6 на сто) и Румъния (3 на сто).

В България цените на торовете са спаднали с около 30 на сто.

Акценти

Пламен Пенчев: Украинската помощ не

е фактор за оцеляването на сектора

Произведохме зърно на

високи цени, изкупната цена

е под себестойност, твърди земеделският производител от

Бяла Слатина

Г-н Пенчев, какви са основните производствени проблеми на земеделците, които доведоха до обявените протестни действия?

Изкупната цена на продукцията е основен проблем. Цените са много ниски на фона на тежките разходи, които правим за единица площ обработваема земя. Екстремните климатични условия, скъпите торове и ПРЗ през 2023-та рефлектират върху себестойността на зърното през настоящата година.

Другият голям проблем са зелените изисквания, които ни се налага да спазваме. Това е огромен бич за сектор Зърнопроизводство. Тези наши задължения подлежат също на големи разходи, които правим, за да ги изпълняваме. На прага на нов стопански пролетен сезон сме, дали има светлина в тунела?

Говори се, че цената на новата продукция ще е на още по-ниски цени. В същото време цената на препаратите за растителна защита и на семената за посев не са спаднали. Дори в сравнение с миналата година още са се увеличили.

Какви са разходите на декар?

Разходите на декар излизат на около 160-170

лв. и като включим средната рента за района на Враца, която е 70 лв./дка, всеки може да пресметне. В момента пшеницата я продаваме на 360 лв./т. Това е смешно.

Как конфликтът в Украйна се отрази на стопанството Ви и на финансовия му баланс?

Войната в Украйна доста повлия на производството ни и най-вече на търговията на продукцията, която произвеждаме. Украйна произвежда зърно с по-ниска себестойност и не спазва зелените изисквания на Европа. Оптимист ли се за така наречената компенсаторна украинска помощ?

Такава помощ със сигурност ще има, но тя няма да реши проблема в зърнопроизводството. Не че няма да е помощ, тя ще помогне на сектора, но за в бъдеще, ако продължават така нещата, секторът няма да е в цветущо положение. Сектор Зърнопроизводство единствено може да оцелее с високи добиви и с нормални продажни цени. Украинската помощ не е фактор за оцеляване на сектора. Прогнозата Ви - ще има ли фалити?

Както вървят нещата е неизбежно. Ще отпад-

нат земеделци, които нямат добра финансова дисциплина и не спазват някои правила, които са важни не само за зърнопроизводството, а за всеки един бизнес. Не може да харчиш повече, отколкото печелиш.

Наложително ли е да има Закон за рентата?

Земеделците сами повишиха рентите. Според мен наемът на земята трябва да се определя като процент от добива. Арендодателят и арендаторът трябва да бъдат коректни един към друг. Като получим по-висок добив, ще има по-високи ренти, като има по-добра цена на зърното и парите за наем ще са по-големи. Защото при сегашното положение тези цени, които се обявяват в някои райони, са недопус-

тимо високи и е непосилно да бъдат платени. Поради тази причина ще има такива колеги, които ще отпаднат от пазара.

Каква е рентата на Вашето стопанство?

Ние поддържаме една справедлива и балансирана рента от порядъка на 55-60 лв./дка и си я плащаме. Който арендодател не е съгласен, просто го освобождаваме да търси друг колега, който да му даде по-висока рента.

Ще продължава ли да върви нагоре цената на рентата?

Не виждам как ще върви цената й нагоре при тази ситуация в сектора, в която светлина не виждам. Пазарът на земя в момента е замрял, никой не купува, интересът е спаднал.

АЗПБ с двоен юбилей

Венцислав Върбанов, председател на УС на АЗПБ:

Националната среща на земеделските производители ще

покаже нови послания, нови политики, нови лица

Г-н Върбанов, националната среща на АЗПБ тази година ще отбележи два юбилея, какво интересно сте подготвили?

Десетото, юбилейно издание на Националната среща на земеделските производители ще се проведе на 20 и 21 март тази година в Казанлъшки минерални бани, с нов, модерен подход, с интересна и полезна програма, нови послания, нови политики, нови лица.

Юбилейната национална среща, организирана от АЗПБ, съвпада с отбелязването на 20 години от основаването на браншовата организация. Това са две сериозни годишнини. Ще приложим нов европейски подход и в организацията, и в избора на темите и гост-лекторите

и се надяваме очакванията към събитието да бъдат оправдани. Участие ще вземат по-голяма част от неправителствените организации в сектора, експерти и ръководството на МЗХ, на ДФЗ, представители на други държавни органи, законодателна власт, представители на НС и ЕП. Ще има гости от чужбина.

Какъв ще бъде фокусът на темите, презентациите и дискусиите?

В рамките на срещата ще бъдат обсъдени трудностите пред зърнопроизводители и животновъди, произтичащи от реализирането на продукцията им в контекста на войната в Украйна. Ще бъдат организирани специални кръгли маси по различни проблеми в сектора, а експерти от основните институции у нас ще представят последните новости в политиката в сектора.

За първи път ще дадем срокове, в които земеделските производители ще могат да отправят своите въпроси, които ние ще обобщим и

предварително ще предоставим на експертите от ДФЗ и МЗХ, за да имат възможност да се подготвят и да дадат компетентни отговори.

Интересът към събитието е изключително голям, което е индикатор за сериозността и полезността на основната и съпътстваща програма.

Сред основните теми на този голям форум също ще бъдат поземлените отношения и подготовката на нов Закон за арендата. Крайно време е да се въведе ред. Картината в страната е много шарена. Някъде рентите стигнаха до 150-160 лв., дори и до 200 лв. Да, ама след 2 години суша и лоши добиви някои не ги плащат. Има хора, които са единствени ползватели на земя в някои райони - там те са монополисти и решават каква ще е цената. Собствениците са предимно възрастни хора с ниски пенсии и се съгласяват дори и на минимална цена. Не може така. Има няколко идеи, една от които е на база качество на земята и

инфраструктурата на землището да се определя рентата, което според мен е справедливо и ще бъде преодолян субективният фактор. Ние говорим за някаква база, но ако някой се договори за по-голяма цена, това е между него и ползвателя. Въпросът е да има нещо, което да гарантира правата на едната и на другата страна. Такъв закон може да бъде написан от добър юрист в рамките на няколко дни.

Що се отнася за Закона за поземлените отношения, знаете колко поправки е имало, хората, които работят на терен виждат, че има регламенти, които си противоречат. В същото време натрупахме доста богат опит и на практика има едно напасване на някои взаимоотношения, които просто трябва да бъдат регламентирани в закон.

Вие, освен зърнопроизводител сте и животновъд, та в този смисъл как Ви звучи факта, че елитни стада с животни биват унищожавани?

За мен това не е новина, за съжаление, това вече се превръща в тенденция и управляващите трябва да се стреснат. Да, ние може да си внесем мляко отвсякъде, но това ли е целта. Смятам, че държавата трябва да се намеси и хората да бъдат подпомогнати. Щом не го е направила, означава, че няма тази воля. Има възможности, стига да се потърсят. Факт е, че най-големите ферми в момента са в тежка криза.

Ситуацията е тежка, но на широката общественост се цитират цифри от порядъка на милиони, милиарди лева субсидии. Не са ли достатъчни тези пари пита се обществеността?

Тези пари в по-голямата си част идват от ЕС и българските фермери изпълняват изискванията на ЕС, за да получават тази подкрепа, но те са недостатъчни и са по-малко от парите, които получават европейските фермери. В същото време трябва да се направи анализ и да

се види кой какъв принос има, кой създава работните места, кои са фирмите, които плащат данъци, кои са тези, които дават принадена стойност към БВП. Не може всичко да се слага под общ знаменател и да се мери с един аршин. Има един несправедлив подход и се изсипват цифри, които наистина формират едно мнение в обикновения гражданин, че тези земеделци просто искат едни пари. Хората си поставят проблемите и си искат това, което им се полага, защото за да се получават тези субсидии, ние сме направили определени реформи, спазваме определени изисквания и в един момент ставаме виновни, че сме си поискали в срок полагащото ни се. Нека не забравяме, че това са хората, които хранят народа ни. Не може така да се дават квалификации, да се изваждат цифри от контекста.

Колко важни са за Вас субсидиите?

Когато отворих фермата, не съм разчитал на субсидии. Това е семеен бизнес, емоционално свързан с детството ми и продължавам и днес да упорствам да го развивам. Но тук не може да се гледа само икономиката. Има чисто човешки взаимоотношения, да не говорим, че съм поел ангажимент към други хора, които хранят семейства, а някои от тях са наети от чужбина.

Време е държавата да отговори на въпроса кои ще бъдат приоритетните й сектори. Европейските пари са си европейски. Те няма как да бъдат изменяни, но евентуално национално доплащане може да промени животновъдството у нас, в зависимост от посоката, в която държавата ни иска да развива сектора.

Петър Пешев: Гръцките фермери ще поливат

безплатно от река Места, а ние - не

Законодателни пречки спъват инвестициите в поливни съоръжения, твърди председателят на Врачанския съюз на зърнопроизводителите

Г-н Пешев, как се отразява проблемът с липсата на на появане във Вашия регион?

Проблемът с напояването е мащабен. Искаме то да стане национален приоритет и да се улеснят процедурите по регистрация на сондажите.

Няма как да сме конкурентни на съседни на нас държави. Например Гърция, в която водата за напояване не се плаща, всичко се предоставя от държавата, правят се инвестиции и в момента даже. Гърция инвестира 4 млрд. евро в напоителни съоръжения около Ксанти, по които ще тече вода от р. Места. Нашите води отиват за техните производители, а ние не можем да напояваме. Затова трябва да се борим напояването да стане национален приоритет.

вам 1500 кг/дка. Някои ще кажат: Ама вие произвеждате продукция, която отива за износ. Да, за износ е, ама това са свежи пари, които влизат в икономиката на държавата.

Дочувам от колеги от Южна България, че държавата е предприела някакви механизми, за да е на по-ниски цени. Надявам се на разумни цени.

БАСЗЗ са против Закона за рентите. Вашето становище как трябва да се формира стойността на рентите.

Какви инвестиции правят отделните стопанства за напояване във Вашия район?

В момента всеки се въздържа от инвестиции, защото са им вързани ръцете поради законодателни пречки. Моето землище е едно от най-големите в района - 60 хил. дка, като повече от половината преди години се напояваха, сега - нищо. Всички съоръжения бяха съсипани. Държавата трябва да се вземе в ръце. Поливането дава добавена стойност към нашето производство, защото вместо да произвеждам 500 кг/дка царевица, с напояването ще доби-

Ние не искаме да се намали наема на земята. Искаме пазарна цена. За нас проблемът е, че в дадени землища влизат хора, в повечето случаи с дейност извън земеделието, с много големи възможности и наливат пари, плащайки високи ренти, като така унищожават дребните местни фермери. Целта им е да станат монополисти и после реално правят каквото си искат. Трябва да се сложи ред в рентите, трябва да има баланс, защото не може да плащаш нещо, което не си го изкарал. Има фирми в района на Враца, които дават пари много над изкараните. Трябва да спасим дребните земеделци. Ние сме хора, които поддържаме местните икономики и социалния мир в тези населени места. В нашия район рентата е шарена - от 40 до 120 лв./дка, вече зависи от местоположението и инфраструктурата.

Слави Трифонов: Всеки иска да е вожд

и да има влияние

В бранш „Плодове и зеленчуци“ от 30 години сме раздробени, твърди председателят на Националната биоасоциация

В контекста на войната в Украйна и на последвалите кризи, състоятелни ли са зелените амбиции на Европейската комисия?

Мисля, че точно войната определя политиката в ЕК, включително и в земеделието. В ЕК няма пари заради войната. Моето лошо усещане е, че светът върви към продоволствена криза, включително и България. Вече 20 години съм директно в земеделското производство и в преработката и това, заради което ще се откажа, е липсата на работна ръка. Идват поколения, на които не им се работи в хранителната промишленост и земеделието, затова мисля, че ни чака продоволствена криза.

Според мен, твърде малко се прави за младите хора. Имам три деца и нито едно не иска да ме наследи. Не искат да се занимават със земеделие и с преработка.

Министър Вътев подхвана сериозно темата за напояването. Това стъпка в правилната посока ли е?

На 150 % съм съгласен и съм твърдо „за“. На някои от предшествениците на министър Вътев съм задавал много често въпроса - през програмния период 2014-2021 - какъв е делът на проектите за напояване от общия дял на Програмата за развитие на селските райони.

Аз твърдя, че е под 1%. При мен лично, въпреки че напоявам, поради сушата за три години ми изсъхнаха 1800 череши. Миналата година съм презасадил 500, сега съм заявил 1300, за да ги попълня. Това не трябваше да се случва.

Как ще коментирате разделението в земеделския бранш?

В бранш „Плодове и зеленчуци“ от 30 години сме раздробени и още повече се раздробяваме. В биобранша е същото. Трябва да се явяваме пред управляващите с предварително одобрена позиция между нас. Министерството не може да бъде упреквано. Министърът, като получи 15 разнопосочни информации и позиции, какво да реши? В този смисъл, раздробяването и разделението са най-вредни за нас самите.

Националната биоасоциация е член на Българската агрохранителна камара. Преди нея се създаде още една, както и Български фермерски съюз. Доскоро България не членуваше в Копа и Коджека, сега има две свои представителства. Отново пример за разделение, нали?

Казвал съм на колегите - нека да направим една камара, да си съберем членовете и да направим един избор на председател, като всеки преди това се оттегли от поста си. Никой не е съгласен. Всеки иска да е вожд и да има влияние. Затова сме на този хал.

Интервю на Анета Божидарова

Делян Георгиев:

Планираме провеждането на повече демонстрационни събития с цел трансфер на

знания от науката към земеделския бизнес

Ще организираме неформални консултативни съвети в земеделието, казва главният директор на ГД „Съвети в земеделието“ в НССЗ

На какво ще акцентира НССЗ в дейностите си през тази година?

Ще продължим да подпомагаме малки и млади земеделски стопани с актуална информация, методическа помощ, като тази година акцентираме върху провеждането на повече демонстрационни събития с цел трансфер на знания от науката към земеделския бизнес.

Какви съвместни дейности предвиждате със ССА и аграрните университети?

Планираме засилване на връзката между науката и земеделския бизнес. В Бълга-

рия има научни институти и аграрни университети, които разработват различни добри практики, с цел смекчаване влиянието на земеделието върху околната среда и подобряване ефективността на производството. Целта на тези партньорства е да направим връзка между земеделските стопани и науката, за да се разбере какви са потребностите на земеделските производители, от какви нови технологии се нуждаят предвид променящите се климатични условия. Така науката ще генерира иновативни или технологични решения по идея на земеделските стопани.

Как НССЗ ще подкрепя фермерите в новия програмен период на ОСП?

Очакваме да стартират редица интервенции, свързани с подпомагане на земеделските стопани. Както и до сега, експертите на НССЗ ще предлагат методическа помощ, изгот-

вяне на заявления за подпомагане, безплатно изготвяне на различни проектни предложения и бизнес планове за малки и малки фермери. Немалка част от нашата дейност е предоставяне на конкретни съвети и препоръки за развитие на стопанствата и за прилагане на различни технологични решения.

Разкажете повече за изнесените приемни на НССЗ. Ние сме позиционирани във всеки областен град в страната с цел достигане и улесняване достъпа на земеделските производители до нашите услуги и организираме изнесени приемни или така наречените консултантски дни. Те се организират в различни населени места, които са отдалечени от областния център, като по този начин пестим време и средства на земеделските стопани и достигаме близо до тях, като те могат да зададат конкретните си въпроси

на нашите служители. В някои случаи нашите експерти извършват посещения на място в земеделските стопанства.

Ролята и дейностите на НССЗ за развитие на системата за знания и иновации в селското стопанство.

Това е една нова идея, която развиваме - организиране

на неформални

консултативни съвети в земеделието, където различни участници на местно ниво, представители на местната власт и различни административни структури, в това число фермери и неправителствени организации, ще дискутират въпроси, свързани с повишаване на знанията и уменията на земеделските

стопани и как по-добре научните достижения да достигнат до тях. Целта е в неформална обстановка земеделските производители да изложат своите проблеми и виждания за развитие на земеделието и по този начин администрацията да получи обратна връзка.

Акценти

Агрокомисарят Януш Войчеховски на Зелената седмица:

През 2050 година европейските

фермери ще трябва да произвеждат

60% повече храни

През 2022-2023 г. рекордно високи цени на храните в ЕС, приходите, генерирани от заетите в селското стопанство, са паднали с 8 %

Януш Войчеховски: „Приветствам всички фермери и представителите на фермерските организации и им благодаря за тежкия труд, който полагат през цялата година, за да ни снабдяват всеки ден с качествена храна.

Вашият труд е много важен и ние високо го ценим, защото гладът по света се засилва. 222

милиона души в 53 държави са засегнати от

продоволствена несигурност, а ситуацията се влоши от незаконната агресия на Русия срещу Украйна.

През 2022-2023 г. потребителите в ЕС бяха изложени на рекордно високи цени за храните, докато приходите, генерирани от заетите в селското стопанство, паднаха с 8 процента.

В същото време, фермерите в ЕС са изпра-

вени пред предизвикателствата на климатичните промени – наводнения, суши и горски пожари. Прогнозите за 2050-та показват, че те тогава ще трябва да произвеждат 60 на сто повече храни, за да изхранят световното население, което ще достигне 9 милиарда души. Тези цифри показват, че ние трябва да продължим да подкрепяме европейските стопани и производството на храни, и то не само заради европейците, но и заради целия свят.

За да предоставим възможно най-добрата

подкрепа в следващите години, ние се нуждаем от ясна визия за това как да изглежда селското стопанство след 2027 година. Моето собствено виждане за бъдещето се базира на четири основни точки:

сигурност, стабилност, устойчивост и солидарност Всяка дискусия за селското стопанство трябва да започне с храната – тя е най-важната

функция на аграрния сектор. Пред лицето на сегашните кризи, нашите фермери успяха да поддържат доставките на храни за гражданите на Съюза, за което още веднъж им благодаря

от сърце. В тези тежки времена Европейската комисия остана до нашите стопани, предприемайки извънредни мерки по време на пандемията, при нарушенията на пазарните механизми и при екстремните метеорологични събития. Въвеждайки тези мерки, ние подкрепихме труда на нашите фермери и им дадохме възможност да продължат да работят.

Но, ако гледаме в перспектива, трябва да наблегнем на принципа, че всички бъдещи политики, законови регулации и инвестиционни инструменти, които се отнасят до аграрния сектор и селските региони, трябва да бъдат предхождани от подробен анализ на потенциалното им влияние върху селскостопанската активност и продоволствената сигурност.

За да гарантираме тази продоволствената сигурност, трябва да предприемем широк набор от мерки, което е втората тема, която искам да засегна – стабилността на нашата аграрна общност.

Стабилност – това означава икономическа и законова стабилност. В днешно време имаме големи изисквания към нашите фермери – да произвеждат висококачествена и безопасна храна за почти половин милиард европейци.

Да се грижат за природата, да се справят с метеорологичните промени и да опазят плодородието на нашите земи. Всичко това изисква стабилна икономика, която да дава на стопаните достойно заплащане за това, че обработват земята. Именно затова имаме и Обща селскостопанска политика. Тя предоставя на европейските фермери сигурна финансова

подкрепа, която достига до около 23 процента от техните доходи.

В стратегическите си планове държавите членки предвиждат и по-високи нива на подкрепа за онези, които най-силно се нуждаят от

нея. Ето един пример: повече от 10 процента от директните плащания, възлизащи на 4 милиарда евро на година, бяха пренасочени към малките и средни стопанства Плановете ще помогнат на повече от 370 хиляди млади фермери да започнат кариера в селското стопанство. Тези планове съдържат също така по-голяма подкрепа за фермери, които са изправени пред специфични трудности, както и за жени, занимаващи се със земеделие.

Трябва да приемем, че финансирането на селскостопанската политика трябва да продължи и след 2027 година, и то със силен бюджет, подходящ за предизвикателствата и задачите, на които са изложени фермерите. Трябва да засилим подкрепата за малките и средни семейни ферми и да се противопоставим на концентрацията на земя, като в същото време трябва да съкратим директните плащания за най-големите бенефициери

Освен това сме длъжни да опазим земята

от изкупуване за не-аграрни цели. Обновяването на поколенията е друго фундаментално предизвикателство, тъй като средната възраст на стопаните продължава да се покачва и през 2020 година достигна почти 57 години. В ОСП вече има предвидени мерки, но е ясно, че трябва да се предприеме още повече. Защото няма да имаме продоволствена сигурност без стабилна селска общност, подкрепена от стабилни доходи.

Стабилност означава и как се справяме с кризите. Лично аз се притеснявам, че бюджетът на нашия резерв, който ползваме за отговор на кризисни ситуации, не е достатъчно голям

Нашите фермери все по-често се изправят пред метеорологични аномалии, а на това би трябвало да отговорим, осигурявайки повече средства за компенсации.

Стигаме и до точката устойчивост. През последните няколко години фермерите се бореха с екстремни метеорологични условия, каквито бяха например наводненията в Гърция и Словения. Комисията предостави спешна помощ в подкрепа на пострадалите фермери.

В последната реформа на ОСП са включени допълнителни стимули, които да помогнат на фермерите да преминат към по-устойчиви практики, запазвайки своята производителност. 23 процента от бюджета на ОСП бяха преразпределени към доброволни действия, насочени към климатичните промени и благото на животните.

Ние трябва да продължим да подкрепяме устойчивото селско стопанство и след 2027 година.

Новите мерки, които фермерите

предприемат, трябва да се основават поскоро на финансови стимули, отколкото на законови задължения

Би трябвало да подкрепяме екосхеми, които са добри за климата, околната среда и биоразнообразието, както и за благото на животни-

те, в това число управление на водите, както и продължаващото развитие на органичните ферми и по-силна подкрепа за животновъди, които въвеждат мерки за хуманно отношение към животните. Последната точка е солидарността. В международен план ЕС играе важна роля по отношение на продоволствената сигурност, в частност заради нашата роля като износител на храни. През миналата година 60 процента от европейската пшеница бяха изнесени за Близкия Изток и Северна Африка, а други 26 на сто за държавите южно от Сахара. Но за да доставяме храни на растящото световно население, което до 2050-та ще достигне 10 милиарда, трябва да си сътрудничим с международните партньори. Ето защо подкрепяме повече от 70 държави партньорки, за да засилим тамошното производство на храни. Друг аспект на солидарността е поддържането на отворена и справедлива търговия с тези партньори. Трябва да се стремим към премахване на търговските ограничения и да продължим усилията си за сключване на споразумения за свободна търговия с трети страни В същото време, трябва да се стремим към спазването на реципрочност, като гарантираме, че внасяната в ЕС храна отговаря на същите социални норми и изисквания за безопасност, които изискваме от фермерите в Съюза. Разбира се, трябва да засилим солидарността и в нашата собствена хранителна система, като подкрепяме производителските организации, регионалните и локалните пазари, кратките вериги на доставка и схемите за качество. Убеден съм, че тази подкрепа трябва да продължи и след 2027 година, за да засилим солидарността както между фермерите, така и между фермерите и потребителите.

Превод: Алеко Дянков Материалът подготви: Анета Божидарова

Диверсификация на културите, гъвкавост

в графика за пролетна сеитба, плодородие

на

почвата, устойчивост на изменението на

климата…

Преглед на различните ползи, които могат

да се очакват от присъствието на сорго в

сеитбообращениeто

СЕИТБООБРЪЩЕНИЕ СЪС СОРГО И БОРБА С РАЙГРАС И ЛИСИЧА ОПАШКА

Въвеждането на пролетна култура като сорго в сеитбообращения, ориентирани главно към зимни култури, помага за прекъсване на цикъла на есенните плевели. Това е ефективен

начин за ограничаване разпространението на трудни за контрол плевели като райграс и лисича опашка.

В определени ситуации (например при слабо напоявани площи) тази диверсификация е идеална, защото включва много къси сеитбообороти пшеница-ечемик-рапица или пшеница-ечемик-слънчоглед, в които мястото на царевицата е много ограничено. В този контекст соргото представлява реална възможност.

РОТАЦИЯ СЪС СОРГО И НОВИ ПАЗАРИ Във всяка ферма е от полза да се диверсифицира производството, за да се увеличат пазарите, източниците на доходи и да се разпределят рисковете. В този контекст разнообразието от пазари, предлагани от соргото, е ценен актив: производство на сорго за зърно в стопанства със житни култури, производство на фуражно сорго в животновъдните стопанства, производство на сорго за биомаса за захранване на метанизатори и др.

Ротации със сорго и лесно използване Фермерите, които желаят да въведат соргото в своите сеитбообороти, не трябва да правят някаква конкретна инвестиция. От сеитбата до прибирането на реколтата те вече разполагат с необходимата техника, защото тя е същата като тази, която използват при производството на житни есенници или царевица. За сеитба е за предпочитане да се използва прецизна сеялка, но е възможно да се сее и със сеялка за пшеница. За прибиране на реколтата комбайнът се оборудва с режеща греда за зърно, която по принцип присъства във фермата.

РОТАЦИИ

СЪС СОРГО И УСТОЙЧИВОСТ НА КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ Сеитбата на соргото е доста късна (начало на сеитбата в края на април и началото на май), в сравнение с тази на другите пролетни култури. Това може да бъде от полза в случай на дъждовна пролет, в сравнение с други култури с по-малка гъвкавост и капацитет за адаптиране в случай на късна сеитба. С други думи, въвеждането на сорго в сеитбите дава възможност за разширяване на сеитбените прозорци през пролетта.

РОТАЦИИ СЪС СОРГО И ПЛОДОРОДИЕ НА ПОЧВАТА

Консумацията на сорго на азот и фосфор е умерена. Освен това, голяма част от отстранените минерални елементи се връщат в почвата при прибиране на реколтата. По този начин

40% от азота, мобилизиран от културата, се връща в почвата в органична форма, калият също се връща до голяма степен от остатъците от реколтата. От друга страна, фосфорът се изнася основно със зърното.

Опитайте сорго в ресторант със звезди „Мишлен“, с грижа за природата

В Maison Saint-Crescent, в сърцето на Окситания (Франция), шефът с две звезди „Мишлен“ Лионел Жиро поставя соргото в светлината на прожекторите. Роденият в Нарбон готвач доставя изключително от своя регион продуктите, които използва в рецептите си. Но близостта не е единственото качество на соргото, което го е накарало да въведе тази зърнена култура в менюто си.

„Черпя вдъхновение от това, което ми предлага тероарът, адаптирам менюто към сезона, постоянно се питам как да приготвя продуктите, за да разкрия същността им, да не разваля нищо и да подчертая кулинарните и културните им качества, така че да бъдат оценени подобаващо“, обясни той.

Имайки това предвид, соргото наскоро беше въведено в менюто на ресторант Maison SaintCrescent. Според главния готвач соргото има предимства, съответстващи на философията на ресторанта. Неговият екологичен профил е по-добър от този на пшеницата, на която пред-

лага интересна алтернатива „соргото взема по-малко от природата, то е по-автентично…“. Към това се добавят добри хранителни качества и широка гама от приложения: „Соргото е интересно с вкуса си, текстурата си и разнообразието от възможни приложения: брашна, трици, каша и др. Може да се използва по различни начини и в разнообразни рецепти.“

В персонализираните менюта, които Лионел Жиро предлага, се сервират 21 ястия. Соргото присъства в „серията зърнени култури“ под формата на 8 различни рецепти, които се променят редовно. Клиентите имат възможността да научат повече за тази зърнена култура, която не прилича на никоя друга, защото в Maison Saint-Crescent информацията се споделя и „всяко ястие се сервира с обяснения, които подчертават качествата на продукта“, каза шефът. Това е шанс за соргото, което става все по-популярно.

Васил Грудев: Недоволството на фермерите ще доведе до

радикална промяна на ОСП

Оптимист съм, че протестите в Европа ще завършат с добри резултати за земеделския бранш, заяви бившият министър на МЗХ

Г-н Грудев, лавинообразно нарастват протестните действия на фермерите в ЕС.

Какво се случва, изненадващо ли е?

Случва се това, което е напълно очаквано да се случи. Това няма да спре. Аз го наричам пролетта на фермерското недоволство. Оптимист съм, че ще завърши с добри резултати за земеделския бранш.

Защо е напълно очаквано? Земеделският бранш плати цената на европейските общества заради натрупаните кризи през последните години – Ковид, войната, разрушените пазари на световно ниво. Инфлацията в Европа се потуши с намаляването на цените и с евтин внос на земеделска продукция от трети страни, с разбиване на постигнатите към момента пазарни договорености. Така че, земеделието плаща цената за излизането от кризите на нашите европейски общества.

Поради тази причина най-малкото, което

може да направи ЕК, е да даде възможност на страните членки да направят национални доплащания под форма, която да им позволи да дадат глътка въздух на бранша.

И докато мерките от първи и втори стълб на ОСП можеха да работят ползотворно в добри години, когато пазарът работеше нормално, тоест за всеки да има печалба, в момента неадекватността на философията на европейската политика доведе до тази пролет на земеделските протести.

Няма как да няма протести при положение, че икономическата математика на сектор Земеделие не излиза от две години. Нещо трябва да се промени. Когато един сектор е на загуба в продължение на години, нормално е да се стигне до прекратяване на дейността. Но европейските общества не могат да си позволят прекратяване на дейността на земеделците.

Не трябва ли да има промяна на философията на ОСП?

ЕС направи грешка, прострелвайки се в двата крака с изключителното засилване на нерентабилни от гледна точка на производството политики – зелени мерки, финансиране на непроизводствени дейности, мерки с принос към околната среда, към опазването на ландшафта. Те са обществени блага, но са за сметка на земеделските производители.

Един от

най-големите

грехове на ОСП е, че от 20 години говорим за нейното опростяване,

но всяка година тя носи многократно повече усложняване на работата на земеделския производител.

А каква е ефективността от европейските инвестиции в селските райони?

Анализът за ефективността не е добър, бих казал дори, че е катастрофален.

Между 6 и 10 процента са

предприятията, които са останали жизнени след извършено подпомагане

под формата на инвестиции в земеделския сектор.

Моята идея винаги е била следната – намаляване на нивото на съфинансиране от страна на Европа, увеличаване на размера на собственото участие на бенефициента, но по начин, по който може да се подпомогне всяко едно желание за инвестиции. Трябва да има един постоянно отворен прозорец за прием, да не се прави класиране, ранкинг, а да подпомогнем всеки фермер, който е готов да вложи 70 процента собствено участие. Тоест, тази инвестиция ще бъде според възможностите му, а земеделецът ще бъде устойчив във времето.

Да се върнем на протестите – европейските институции се размърдаха…

Да, усетиха жега.

На този фон преговорите за сключване на търговско споразумение с групата латиноамерикански държави МЕРКОСУР (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) още повече нажежават обстановката.

Конкретната проблематика, която се коментира, е свързана с Украйна, която е много силна земеделска държава. Ние с Украйна имаме споразумение за либерализация и партньорство от 2014 г., което влезе в пълна сила от

2017 г. с намаление на митническите тарифи и достигане до тяхното нулево ниво 10 години след подписването.

Ако ние спазваме общото законодателство, което е подписано от ЕС с Украйна, към днешна дата щяхме да имаме нулеви митнически тарифи, но с условието, че украинското производство ще спазва всички ангажименти, които се спазват от европейските производители.

Нашите искания трябва да са връщане възможно най-бързо към общото

споразумение на ЕС с Украйнаквотите ще бъдат нулеви, но ще

играем по едни и същи правила.

Но трябва да си даваме сметка, че вносът от Украйна не влияе под никаква форма на борсовите цени, например, на пшеницата. Дори и да спрем вноса, цената няма как да се вдигне, но себестойността на българското и украинското зърно е различна.

Стряскащо е, защото един силен бранш като зърнопроизводството в момента изнемогва…

И въпреки това ние нищо не правим, нямаме решение за дългосрочно излизане от кризата, максимумът е да спасим временно ситуацията и да говорим за допълнителен бюджет. Но това не е инвестицията, която да позволи на бранша като цяло да е конкурентоспособен. Дълги години бяхме едни от най-конкурентоспособните в зърнопроизводството. Това приключи, вече се намираме в трета поред лоша финансова година, а за животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството кризите са доста по-отдавна.

Урсула фон дер Лайен предлага изискването за 4 процента непроизводствени площи да отпадне при директните плащания.

Това знак ли е за преразглеждане на зелената политика?

Абсолютно да. Това решение е отрезвяване от страна на ЕК при вземането на следващите решения за ОСП. В досегашния период политиката в земеделието беше доминирана от една

много сериозна посока, свързана със зелената философия, която обаче не може да се реализира в ситуация на европейска криза.

Нагласите са, че в следващия състав

на ЕК и ЕП зелената движеща сила ще намалее.

Моментът за фермерското недоволство е много точен и аз този път съм оптимист, че то ще доведе до радикална промяна на ОСП, до радикално опростяване на тази политика за фермерите.

Няма да е изненада, ако следващата ОСП се откъсне малко от зелената философия и се върне при производството и пазара.

Какво ще се случи с ОСП, когато Украйна стане част от ЕС?

Под някаква форма Украйна ще бъде част от следваща ОСП - дали като кандидат с предприсъединителен фонд, дали ще има финансов пакет за Украйна, както беше направено за всички нови страни членки.

С присъствието на Украйна в ОСП директните плащания не могат да съществуват на европейско ниво. Първият и най-важен въпрос е какво ще бъде финансирането за следващата ОСП. През годините ОСП неизменно намалява своята тежест в европейския бюджет, стартирайки от 70 процента, а в момента тя е 19 процента. Затова фермерите трябва да се борят за увеличаване на финансирането, стимулиране на производството, ограничаване на компонентите на зелената философия. Също така – обръщане на финансовия модел към превенция на рисковете – климатични и пазарни. Пазарните интервенции следва да бъдат много силно застъпени.

Димитрина Проданова: Рискуваме

целия административен капацитет на МИГ да бъде изгубен

Новият програмен период за Местните инициативни групи се бави - какво произтича от това?

За съжаление, в селските общини са много малко възможностите за получаване на допълнителни средства за финансиране на бизнеса и неправителствения сектор.

В страната функционират 64 местни инициативни групи (МИГ) и рискуваме целия този административен капацитет да бъде изгубен. Средно във всяко едно сдружение работят около 3-4 човека персонал, които са запознати с програмите и възможностите за финансиране в селските райони. А рисковете са и за самите селски райони и за всички, които имат право да кандидатстват с проекти и имат капацитет за това. Защото ние вече успяхме да ги убедим, че има шанс през Местните инициативни групи да получат финансиране и то при липса на голяма конкуренция, защото в МИГ-а те се конкурират с бенефициенти само от своята територия. Рискът в момента е да се загуби

Ще разочароваме хората в селските райони, които се надяват на допълнително финансиране, твърди изп. директор на Сдружение

”Местна инициативна група Белене-Никопол”

част от този капацитет като експертиза и да разочароваме хората, които се надяват на допълнително финансиране. Разбира се, аз съм оптимист и мисля, че по отношение на нормативната база ще има някакво съгласие между представителите на министерствата, които управляват програмите през новия програмен период. Но без основните документи, които се изработват основно от УО на СП за РЗСР заедно с останалите програми, ние не можем да стартираме новия програмен период. Освен това очакваме да има многофондово финансиране за всички МИГ-ве. Кога ще е възможно да започне отварянето на приеми за новия програмен период?

Проблемът е, че стратегиите за Водено от общностите местно развитие не са одобрени и по този начин ние не можем да отворим процедури и бенефициентите да кандидатстват при нас. Докато не се одобрят и разпишат стратегиите, не можем да разполагаме и с финан-

сов ресурс, необходим за нашето нормално функциониране като административни екипи и дейност. Забавянето в момента се дължи на липсата на съгласие от страна на управляващите органи на програмите по отношение на основната нормативна база, по която ще работим, както и по отношение одобрението на вече разписаните стратегии за Водено от общностите местно развитие.

Разкажете за някои от проектите, които реализира МИГ Белене-Никопол.

Изключително атрактивен е проектът „Опознай природните забележителности с лодка по река Дунав“, чийто бенефициент е община Никопол по мярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа информация и малка по мащаб туристическа инфраструктура“ от СВОМР на МИГ Белене-Никопол. Основна цел на проектното предложение е разнообразяване на възмож-

ностите за туризъм на територията на общината, чрез осигуряване на материална база за реализация на нова туристическа атракция. И го постигнахме. Осигурихме материална база за реализация на нова туристическа атракция, като закупихме две оборудвани моторни лодки с капацитет общо 16 души. По този начин създадохме нова туристическа атракция, с цел популяризиране на богатото културно-историческо наследство на община Никопол. Новата туристическа атракция ще стимулира развитието на познавателния, образователния, приключенския и екотуризма, чрез организиране на турове до местни природни паркове и културно-исторически забележителности.

Общината е богата на природни и културни забележителности, но отдалечеността й от традиционните туристически маршрути и недостатъчно развитие и разнообразни атракции я ощетяват откъм посетители и туристи.

Помагаме и на местния бизнес чрез Мярка 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“. Стоматологичен кабинет имаше за цел да се фокусира върху иновациите чрез насърчаване на въвеждането им в практиката. Насърчаване на устойчивата и качествената заетост и подкрепа за мобилността на работната сила - увеличаване на персонала и запазване на съществуващите работни места, както и развитие и стимулиране на предприемачество и устойчив бизнес. Кандидатът имаше желание да прилага методи и технологии, щадящи околната среда, като „Чистото производство“. То представлява

интегрирана, превантивна стратегия за непрекъснато подобрение на процесите, продуктите или услугите, насочена към увеличаване на

Млекопреработвателно предприятие на територията на МИГ Белене-Никопол изпълни проект, чрез който адаптира своите производствени и управленски системи, за да успее да повиши ефективността и конкурентоспособността си. То има нужда на първо място от по-ефективно използване на суровините чрез закупуване на съвременно, ново и по-високо технологично и ниско енер-

тяхната ефективност и намаляване на рисковете за хората и околната среда. Методът на чистото производство изисква приоритетно прилагане на принципа на превенция. Чистото производство е стратегия, която ще спомогне за устойчиво използване на суровини и материали. Ще допринесе за ефективно и ефикасно производство чрез ограничаване потреблението на енергия, вода, суровини и ще ограничава образуването на отпадъци и намаляване на вредните емисии. Ще се насърчава използването на възобновяеми ресурси и вещества, които са безопасни за околната среда и човешкото здраве. Внедряваните нови машини са иновативни. Закупени са нов вид скенер, който осигурява сегментни снимки и камера за детайлна пиезохирургия.

гоемко оборудване/системи, за да се произвежда готовата продукция при максимално опазване на околната среда, включително намаляване на вредните емисии и отпадъци и подобряване на енергийната ефективност в предприятието. Устойчивото развитие изисква намаляване на замърсяването, за да се опазят качеството на водите и функционалността на природните

елементи, да се съхранят биоразнообразието и екосистемните услуги и да се намалят емисиите на парникови газове. Чрез инвестиционна подкрепа, насочена към преработка на земеделска продукция, ще позволи запазването на заетостта в селските райони.

Местната производителна кооперация „Утро“ участва с проект за закупуване на машини и оборудване, с цел

модернизация, подобряване на ефективността и ефикасността на земеделското стопанство, както и качеството на произвежданата продукция. Кооперацията развива дейност в град Белене. Обработва собствени и наети земеделски площи земя над 3000 декара площи, притежава съвременна материално-техническа база, машини и мотивиран екип от специалисти.

Предприятие за производство на хартия успешно реализира проект и закупи оборудване. По този начин се увеличи капацитетът на компанията за производство на хартия, подобри се качеството на съществуващите продукти и се модернизираха производствените процеси. Намалените разходи за единица продукция и по-високото качество, в резултат на инвестициите по проекта, осигуриха разширено присъствие на пазара на санитарно-хигиенна хартия в страната, както и допринесоха за консолидиране на фирмата на външните пазари чрез увеличени доставки за традиционните

клиенти и създаване на търговски отношения с нови партньори. В резултат на това предприятието разкри нови работни места.

Сдружение „Асоциация наука за природата“ в партньорство с община Белене приключи изпълнението на проект „Хабитат Дунав“. Проектът е насочен към подобряване на природозащитното състояние на целеви видове на територията на защитени зони Никополско плато и Персина - част от мрежата Натура 2000. Чрез изпълнението на дейностите се осигури подкрепа за подобряване на природозащитното състояние на следните видове: обикновена блатна костенурка, червенокоремна бумка, голям гребенест тритон, южен подковонос, средиземноморски подковонос, остроух нощник, дългопръст нощник, голям нощник. Проектът включва 12 дейности.

Успешното осъществяване на проекта ще има благоприятно влияние не само върху целевите застрашени видове и техните местообитания, но и върху опазването на околната среда в общината като цяло. Паралелно с решаването на природозащитните проблеми, голяма част от дейностите ще имат и вторичен благоприятен социален, образователен, битов и икономически ефект за общината и населението й.

Лучко Македонски:

Местните инициативни

групи очакват ясни нормативни правила и финансиране

Новата стратегия за ВОМР 2020-2027 г. се бави, казва изпълнителен директор на МИГ “Панагюрище, Стрелча, Лесичово”

Крайният срок за одобрение на първите стратегии за новия програмен период по подхода Водено от общностите местно развитие изтече през декември 2023. Г-н Македонски, какви са последиците от това забавяне?

Проблемът на Местните инициативни групи е, че се забави изключително много стартирането на новия програмен период 2020-2027 г. Той възникна от забавяне на нормативната уредба, респективно на постановлението на Министерски съвет, което регламентира нашата работа. Това води до няколко негативни неща. Първото е, че двата програмни периода се застъпват и много от работещите в сдруженията ще останат без рабо-

та, поради липса на финансиране, както за проекти, така и за издръжка на екипите на Местните инициативни групи.

Вторият проблем, който възниква е, че ние през цялата си дейност активирахме нашите бенефициенти, давахме им на-

дежда и забавянето естествено рефлектира върху техните очаквания. Обикновено наши бенефициенти са дребните земеделски стопани и микропредприятията.

Ако не реагират бързо от няколко министерства, как-

Екипът на МИГ „Панагюрище, Стрелча, Лесичово“

во да очакваме?

Въпреки всичко съм оптимист. Надявам се колкото се може по-бързо управляващите органи на програмите, които финансират подхода ВОМР, да осъзнаят, че хората на нашите територии имат нужда от тези средства.

С какви проекти може да се похвалите?

Сред реализираните проекти са “Подобряване на достъпа до Лесопарк в село Баня” и „Подобряване на материалната база в домашен социален патронаж с. Лесичово, общ. Лесичово”. По проект за разнообразяване на туристическите услуги в гр. Стрелча“ беше обособен Спа център.

Европейските пари чрез МИГ достигнаха и до дестилерията в гр. Панагюрище. Тя имаше нужда от разширяване на капацитета си. В нея се произвежда биорозово масло.

През програмен период 20142020 г. са финансирани 45 про-

Лесопарк с. Баня

Високоскоростен струг

Читалище, гр. Стрелча

Дестилерия розово масло, гр. Панагюрище

ектни предложения, в това число подкрепа на производствената дейност на предприятие за закупуване на ново технологично оборудване за производство на детайли за космическата индустрия.

Беше извършен ремонт и реновиране, приложени бяха мерки за енергийна ефективност на читалището в гр. Стрелча.

Релаксиращо студио за масаж закупи оборудване на територията на община Панагюрище.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА МИГ

„ПАНАГЮРИЩЕ, СТРЕЛЧА, ЛЕСИЧОВО:

- Най-голям брой подадени проекти в България – 106 бр.

- Най-голям брой одобрени проекти в България – 87 бр.

- Най-голям брой сключени договори в България – 87 бр.

- Най-голям брой изпълнени проектни предложения – 85 броя

- Първи одобрен проект в България по подхода «Лидер» 2007-2013 г.

- Първи подписан договор в България по подхода «Лидер» 2007-2013 г.

- Първи изпълнен и платен проект в България по подхода «Лидер» 20072013 г.

- Финансиран проект с най-малката субсидия в България по подхода «Лидер» - 9 544,50 лева

- Първи одобрен проект в България по подхода «ВОМР», финансиран от ОПИК 2014 -2020 г.

- Първи подписан договор в България по подхода «ВОМР», финансиран от ОПИК 2014 -2020 г.

- Първи изпълнен и платен проект в България по подхода «ВОМР», финансиран от ОПИК 2014 -2020 г.

- Запазен екип и капацитет от 2011 г. –12 години

Релаксиращо и масажно студио, гр. Панагюрище

Спа център гр. Стрелча

Социален дом, с. Лесичово

Местните инициативни групи са в

очакване на прием на новите стратегии за местно развитие Няма изготвени нормативни правила, по които ще се изпълняват стратегиите, твърди Елица Дякова, изпълнителен директор на Сдружение „Местна инициативна група Долна Митрополия –Долни Дъбник“

Г-жо Дякова, с какво са свързани притесненията на Местните инициативни групи?

Имаме нужда от яснота как ще продължи да се прилага подходът ВОМР през следващия програмен период. В стратегическия план за развитие на селските райони е записана датата 07.12.2023 г., когато трябваше да бъдат одобрени първите стратегии за новия програмен период, чийто прием да бъде обявен още миналата година. Все още такъв прием няма, няма изготвени нормативни правила, по които ще се изпълняват стратегиите. Надяваме се да полу-

чим яснота.

Ако не са разписани правилата, няма да има финансиране в следващия период, как ще запазите МИГ-а?

Ние на този етап финансово не сме застрашени, но след това ще е трудно да продължим. Ние вече сме подготвили новата стратегия.

Колко важни са Местните инициативни групи?

Много са важни, защото успяваме да стигнем наистина до хората на място. Може да ви се стори, че това е брюкселски език, но действително е така. И оперативните програми, и общините са съсредоточени върху по-големи инфраструктурни проекти и не им остава дори време да се занимават с по-малките фирми и с местните общности, които имат нужда да бъдат потърсе-

ни, да бъдат полезни, да бъдат включени в един проект, да бъде запазено, възродено и представено пред общността местното развитие и да могат да осъзнаят, че са ценни. Ние сме това малко, но важно „зъбно колелце“, тази връзка между хората, защото работим на терен и между МЗХ като наш водещ управляващ орган и останалите програми, с които трябва да работим в партньорство, за да изпълняваме стратегиите си законосъобразно. И още нещо - имаме добра комуникация с много Местни инициативни групи и в другите европейски държави и виждаме те какви резултати постигат. Вярвам, че ние също можем да бъдем по този начин полезни на хората по места.

„Местна инициативна група Долна Митрополия – Долни Дъбник“ изпълнява еднофондова стратегия за ВОМР, която се финансира от ПРСР. Има изпълнени проекти и такива в процес на изпълнение на общинската администрация, както и на много частни бенефициенти - земеделски производители, микропредприятия и читалища, които изпълняват дейности, финансиращи запазване на местни традиции, обичаи и значими ценности на територията.

Стратегията за водено от общностите местно развитие на „Местна инициативна група Долна Митрополия – Долни Дъбник“ финансира проекти

за популяризиране на наследството на местните общности, чрез два проекта, изпълнени по мярка 7.02 „Стимулиране на местното развитие и активността на територията на МИГ чрез популяризиране на културно-историческото материално и нематериално наследство и спорта“.

По проект „Популяризиране на нематериалното културно наследство на славоните от село Горна Митрополия“ с бенефициент Народно читалище „Искра 1923“ се проведе проучване на нематериалното културно наследство на славоните от село Горна Митрополия, запазено в народните песни. Местните жители разказваха за научените песни от своите родители, баби и дядовци, по какви поводи и на какви празници се изпълняват, с

какви обичаи и ритуали, характерни за живота на славоните се свързват. Събраната информация беше оформена в песнопойка на славонските песни, в която всяка песен е представена на словашки език с превод на български език.

В рамките на проекта се проведе и Празник на славонските традиции, който се превърна в своеобразна родова среща на наследниците на първите заселници славони в село Горна Митрополия. Традиционни храни, славонски песни и танци, възстановка на традиционна славонска сватба направиха празника незабравим за всички жители и гости на село Горна Митрополия.

По проект „Популяризиране на нематериалното културно наследство на банатските българи в село Гостиля“ с бенефициент Народно читалище „Г. С. Раковски-1927“ бяха проведени срещи с местните жители и беше събрана информация за нематериалното културно наследство на банатските българи от село Гостиля - празници, обичаи, автентични рецепти от банатската кухня, която беше публикувана в „Алманах на банатското културно наследство в с. Гостиля“.

В рамките на проекта се проведе и Празник на традициите, обичаите и храната на банатските българи, на който присъстващите имаха възможност да се запознаят и насладят на традиционните храни, приготвени от домакините от селото. Беше организиран кът с малка експозиция, която представи в снимки и стари предмети живота и бита на банатските българи в Гостиля, както и Изложение на местни производители и занаятчии. Празникът завърши с богата музикална програма, представяща магията на банатския фолклор.

50

През 2024 г. се навършват 50 години от установяването на Kubota в Европа с откриването на първото дъщерно дружество във Франция през 1974 г. Оттогава компанията показва своя опит и надеждност, водейки се от философията “За Земята, За Живота”.

Днес Kubota е един от водещите производители на европейския пазар на селскостопанска техника, където се откроява не само със своите иновативни и модерни продукти, но и като глобален визионер на решения.

След пристигането си в Европа, Kubota се стреми да създаде търговска мрежа, като в основата да бъде взаимното доверие с нейните партньори, като това е отличителен белег

- ключът към растеж в среда, толкова конкурентна, колкото европейската. Това, заедно с предлагането на качествени и конкурентни продукти, направи Kubota една от водещите марки в областта на селското стопанство.

Kubota е основана от Гонширо Кубота през 1890 г. в японския град Осака. Тя се отличава не само със своите иновативни и модерни продукти, но и като доставчик на интелигенти решения.

Така, след създаването на първия си европейски филиал във Франция, Kubota се развива с твърдата воля да подкрепя и решава проблемите с храната, водата и околната среда на континента, черпейки от своя опит като

глобален производител и доставчик на важни решения за човечеството.

КОНТИНЕНТАЛНА СТРУКТУРА В

НЕПРЕКЪСНАТ РАСТЕЖ През този половин век и след създаването на първия си европейски филиал във Франция през 1974 г., Kubota продължава да се разширява в Европа с множество филиали в Германия, Обединеното кралство, Испания, Италия, Холандия, Полша и Турция, за да подпомага развитието и растежа на тези пазари. Днес компанията има работна сила от приблизително 5000 служители и повече от 1300 дилъри и дистрибутори в региона на Европа.

Нещо повече, двигателите Kubota се превърнаха в доверен източник на енергия за много OEM клиенти в Европа.

В допълнение към това през 2012 г. Kubota придоби Kverneland Group, водеща компания в производството на селскостопански прикачен инвентар и ефективни земеделски решения.

Това позволи на Kubota да предоставя повече решения на земеделците и да остави по-силен отпечатък в селскостопанския сектор в Европа.

През последните години Кубота продължава целеустремено да добавя още предложения, които да предоставя на своите клиенти, като придобиването на испанския производител на

специализирани прецизни пръскачки за лозя и овощни градини Pulverizadores Fede и на италианския производител на косачки Gianni Ferrari.

Партньорство

Когато семейната традиция върви в крак

модерността: Тайните на успеха на Herdade do

Pigeiro

Португалска ферма и BKT, водещ мултинационален производител на гуми Off-Highway, споделят общи ценности

Перфектен пример за екологично развитие. В сърцето на живописния град Аландроал в региона Alentejo, известен район за производство на изискани вина в Португалия, можете да намерите Herdade do Pigeiro, семейна ферма, която има дълга история както на традиции, така и на иновации. Изключителната еволюция на Herdade do Pigeiro поставя пътя за устойчиво бъдеще в португалския селскостопански сектор. Това е добродетелен пример, който BKT, водещ мултинационален производител на гуми Off-Highway, се опита да разкаже и подчертае заради споделените ценности, които се представят.

Успехът на Herdade do Pigeiro започва през Втората световна война, период, в който фермата играе основна роля в общността. Щедрата подкрепа на компанията надхвърли нейните полета, осигурявайки храна на местните жители по време на недостиг в продължение на няколко години. По този начин известната му практика на свободно отглеждане на свине се простира извън Португалия, успешно разширявайки дейността си в Испания и демонстрирайки ангажимента си да предоставя висококачествени продукти на международния пазар.

Тази репутация е подкрепена от внедряването на иновативни напоителни системи, които покриват почти 30% от земята и използват прецизно управление на водите чрез сензори и автоматизирани контроли.

Диверсификацията е друг основен аспект на компанията, като се възползва максимално от всеки парцел, за да гарантира, че ефективността на производството е оптимизирана. Фокусът е върху производственото разнообразие, което е от решаващо значение за продоволствената сигурност, особено на фона на нарастващото световно население.

За Herdade do Pigeiro устойчивостта се задвижва от технология, която е подобрила техните земеделски процеси, правейки ги по-ефективни с ниско въздействие върху околната среда, като същевременно не прави компро-

мис с качеството на производството на храни.

Това е път на непрекъсната еволюция, ръководен от Луис Булхао Мартинс, главен изпълнителен директор на Herdade do Pigeiro, както и ентусиаст в областта на селскостопанското инженерство, който работи неуморно заедно със семейството си повече от четири десетилетия, за да контролира дейността на компанията и да гарантира нейния успех,

какъвто го познаваме днес. Той работи заедно със сина си Афонсо Булхао Мартинс, генерален мениджър, източник на иновации и еволюция, и Бруно Пернас, полеви инженер, който има опит на първа линия във фермата.

Това е корпоративна визия, която се споделя от BKT, с която Herdade do Pigeiro има установени отношения повече от пет години. „Избрахме гумите BKT заради тяхната тяга и товароносимост. Използваме гуми с различни размери и с различни спецификации, но има толкова широка продуктова гама, че винаги намираме тази, която най-добре отговаря на нашите нужди, казва Луис Булхао Мартинс. - Гумите, принадлежащи към гамата AGRIMAX, са тези, които използваме най-много. Ние всъщност ги монтираме на всички трактори и машини за прибиране на реколтата, тъй като те перфектно се адапти-

рат към нашите условия и обстоятелства.“

Основните модели в употреба включват

AGRIMAX FORCE, идеална гума за трактори и

комбайни с висока мощност, осигуряваща изключително сцепление и минимално уплътняване на почвата; AGRIMAX RT 765, която е идеална за тежки операции и прибиране на реколтата, и AGRIMAX TERIS, гума, която се отличава със своята надеждност при комбинирани операции, осигурявайки дълготрайна издръжливост дори при трудни условия.

„Гумите BKT предлагат изключително сцепление и товароносимост, осигурявайки превъзходна издръжливост и следователно оптимизирани операции без престой. В селското

стопанство, където навременността е от ре-

шаващо значение, изборът на гуми BKT води до по-ниски разходи и нулеви прекъсвания за проблеми с гумите или поддръжката, обяснява Бруно Пернас. - Тяхната надеждност има положителен ефект върху крайната реколта.“

По този начин партньорството с BKT е крайъгълен камък на успеха на земеделската компания, представлявайки споделен ангажимент за най-модерно развитие на селското стопанство, където технологията подкрепя ефективното и устойчиво управление на ресурсите. Herdade do Pigeiro не само обработва земята, но и има визия: превръщането на работата на полето в истински ангажимент за живот с фокус върху благосъстоянието както на околната среда, така и на общността.

Животновъдите – мъчениците на

Животновъдите – мъчениците на европейското селско стопанство ли са? Защо французите подкараха стада по градските улици? Фермерската революция срещу национални и европейски принуди издига искания за революционни промени в ОСП. Картината с европейските трактори на гневните фермери се разнообрази със селскостопански животни. Тъкмо градските деца ще видят що е това крава. Щастливци! Защото бъдещите поколения може да нямат този късмет. Говедовъдите е време да се преквалифицират в IT специалисти. До някоя друга година не им мърда безработицата.

Зелената сделка ще помете мнозина от тях.

Гилотината над кравешките глави сериозно ще играе - като шевна машина. Тези хрисими, красиви животни изпускали вредни газове –метан, а той пък допринася за увеличаване на вредните емисии. И така – за да се изпълнят целите на Зелената сделка, много страни вече изчисляват колко животни трябва да се заколят. Потърпевшите могат да получат някакво европейско обезщетение. Кой знае, за говедовъдите това може да е „всяко зло за добро“. То не бяха квоти за млякото, после пък отпадане на квотите. Сътресения на пазара, паника! Внос от трети страни, които не носят бремето на европейските стандарти.

Идва ред европеецът да промени своята диета - впрочем това съвсем буквално е записано като цел, залегнала в Зеления пакт. По-малко сирене, мляко и месо на масата. Европейският млечен борд бие тревога и предупреждава ЕК, че европейското говедовъдство изпитва непоносими пазарни аномалии. Румънският евродепутат Дуда беше доста рязък: млечното говедовъдство е с главата надолу. Повдига се въпросът, че производителите на земеделска продукция имат „несправедлива“ цена по хранителната ве-

рига. На въпроса какво означава „несправедлива“ следва препъване. Отговорът – с какви пазарни, а не административни мерки, да се избегне това, е труден. Конфликтът с големите търговски вериги е стар, избухва периодично и заглъхва. Сегашните фермерски протести го напомнят за кой ли път. И пак в задънената улица, обозначена със знака: свободен пазар, свободна пазарна инициатива!

Европейски свръхадминистративни изисквания водят до бумащината – разни дневници, с не знам колко графи - кога излезли животните на паша, всички ли са се прибрали, имаш ли ветеринар и т.н. Четири работни дни в месеца се губели за попълването на тези дневници от животновъдите – писарушки. Има идея, заради парниковите газове, да се сложи ограничение на отглежданите животни - не е пазарно, нали? Ама е праведно, европейско, екологично. Но пък точно големите ферми работят с роботи, средната млечност там е около 25 л на ден, а има крави-фабрики - със 70 л дневно, дори у нас. Някаква шизофренна политика води ЕС – хем сега зор, да спасим млечното говедовъдство, хем в близко бъдеще да го ликвидираме, ако може, че е враг на екологията! Здравата логика за баланс между икономика, екология и административна тежест убягва на брюкселските чиновници.

ИНТЕРВЕНЦИИ В СЕКТОРА НА

ПЧЕЛАРСТВОТО

Кампания 2024

Документът е изготвен на основата на актуалната информация от Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г. (одобрен с Решение на Комисията C(2022)8749 от 07.12.2022 г.), Закон за подпомагане на земеделските производители (последно изм. и доп. ДВ. бр.102 от 23 Декември 2022г.), НАРЕДБА № 8 от 20.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в сектора на пчеларството (oбн., ДВ, бр. 54 от 23.06.2023 г.) и Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Обн. ДВ. бр.82 от 10 октомври 2006 г.).

I. Общи изисквания По интервенциите в сектора на пчеларството за кампания 2024 могат да кандидатстват за подпомагане и да получат плащане лица, които:

1. отговарят на условията за подпомагане по съответните дейности;

2. нямат изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата;

3. не са създали изкуствено условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие на целите на Стратегическия план и чл. 62 от Регламент (ЕС) 2021/2116;

4. не са в производство по несъстоятелност, не са обявени в несъстоятелност и не са в ликвидация за юридическите лица;

5. не са осъдени с влязла в сила присъда;

6. не са получили друго финансиране за същата дейност/актив със средства от бюджета на Европейския съюз съгласно чл. 36 от Регламент (ЕС) 2021/2116 или схема за държавна помощ.

II. Финансова помощ

Разходите следва да се извършат в периода от 01.09.2023 г. до 31.08.2024 г. – по прием за

финансовата 2024 година.

Не са допустими извършени разходи, платени в брой – с изключение на дейностите по закупуване на лекарства за борба срещу вароатозата, ФХА на пчелен мед и транспортни разходи на участниците в семинари/лектории и демонстрационни дейности.

Не са допустими разходите за възстановим ДДС.

Не са допустими разходите за доставка, извършена от свързано лице с ползвателя на помощта.

Финансовата помощ по интервенциите „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“, „Подновяване на пчелните кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“, „Рационализиране на подвижното пчеларство“ за дейност „Подпомагане закупуването на нов инвентар, необходим при практикуване на подвижно пчеларство“, „Инвестиции в материални и нематериални активи“ и „Действия за запазване или увеличаване на наличния брой пчелни кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ се изплаща на база референтни цени по видове разходи/активи съгласно списък одобрен със заповед на Министърът на земеделието и храните, който се публикува на интернет страни-

цата на Държавен фонд „Земеделие“.

За всеки разход, заявен за подпомагане по интервенциите „Подновяване на пчелните кошери в Съюза, включително развъждане посочен ДДС, в случай че оферентът е регис триран по Закона за данък върху добавената стойност; офертите трябва да са издадени не по-късно от датата на сключване на договора с избрания оферент и да се придружават от технически спецификации.

III. Подаване на заявление Заявление за подпомагане по пчеларските интервенции се подава по електронен път,

по интервенциите за съответната финансова година.

IV. Подпомагани интервенции и дейности Финансова помощ се предоставя за една или повече дейности по следните интервенции:

1. „Консултантски услуги, техническа помощ, обучение, информация и обмен на добри практики, включително чрез работа в мрежа, за пчелари и пчеларски организации“ за дейностите:

а) „Информационни семинари/лектории за повишаване на знанията по конкретни теми, насочени към сектор пчеларство“; б) „Демонстрационни дейности и посещения

на земеделски стопанства (демонстрационен обект) за краткосрочен обмен на опит“; в) „Разработване на наръчник/наръчници за добри практики, включително нормативни изисквания в пчеларството“;

Допустими за подпомагане по интервенцията са:

1. сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, в които членуват лица, отглеждащи пчелни семейства в регистрирани

животновъдни обекти – пчелини;

2. кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите, в които членуват физически лица, отглеждащи пчелни семейства в регистрирани животновъдни обекти – пчелини;

3. признати групи и организации на производители на мед и пчелни продукти и техните асоциации;

4. висши училища по смисъла на Закона за висшето образование с акредитация по някоя от следните дисциплини - Стопански науки, Право, Аграрни науки, Ветеринарна медицина, Технически науки, Информатика и компютърни науки и други, имащи отношение към сектора, доказано чрез мотивирана обосновка.

на обосновка; 6. центрове за професионално обучение, лицензирани от Националната агенция за професионално образование и обучение.

5. научни институти по смисъла на Закона за Селскостопанската академия или Закона за Българската академия на науките, които извършват научни изследвания и научно обслужване в областта на пчеларството, маркетинга, правото, ветеринарната медицина, управление на пчелното стопанство, цифровизация и дигитализация и други, имащи отношение към сектора, доказано чрез мотивира-

Допустими за подпомагане по дейността „Информационни семинари/лектории за повишаване на знанията по конкретни теми, насочени към сектор пчеларство“ са разходи свързани с организиране и провеждане на информационни семинари/лектории, които са тематични срещи за разглеждане и обсъждане на приоритетни теми: технологии в пчеларството, маркетинг, право, ветеринарна медицина, управление на пчелното стопанство, цифровизация и дигитализация и др., имащи отношение към сектора, доказано чрез мотивирана обосновка.

Финансират се разходи за:

1. наем на зала и аудио-визуално обрудване за провеждане семинара/лекторията;

2. обучителни материали (печатни и/или електронни);

3. транспортни разходи на участниците;

4. храна за участниците, когато мероприятието е над 6 часа в рамките на един ден;

5. доходи по извънтрудови правоотношения на лекторите;

6. командировки на лекторите, съгласно Наредбата за командировките в страната;

7. такси за използване на интернет платформи/приложения за видеоконферентни разговори (когато дейността се провежда онлайн/ дистанционно).

Допустими за подпомагане по дейността „Демонстрационни дейности и посещения на земеделски стопанства (демонстрационен обект) за краткосрочен обмен на опит“ са разходи за организиране и провеждане на практически занятия в демонстрационни обекти.

Финансират се разходи за:

1. наем на транспортно средство при посещение на пчелин с провеждане на практическо занятие;

2. храна за участниците, когато мероприяти-

ето е над 6 часа в рамките на един ден;

3. доходи по извънтрудови правоотношения на лекторите;

4. командировки на лекторите, съгласно Наредбата за командировките в страната; Допустимо е финансиране само за една лектория и/или една демонстрационна дейност веднъж годишно, като една лектория включва минимум 12 учебни часа, а продължителността на една демонстрационна дейност е най-малко 4 часа.

Минималният брой участници в едно занятие е 10 пчелари, собственици на активни животновъдни обекти – пчелини, регистрирани по чл.137 от ЗВД.

Допустими за подпомагане по дейността „Разработване на наръчник/наръчници за добри практики, включително нормативни изисквания в пчеларството“ са разходи за извършване на външна услуга по разработване на наръчника, включително предпечатна подготовка, отпечатване и/или публикуване на интернет платформа, при одобрено от Селскостопанска академия (ССА) (за сдружения, кооперации и групи) съдържание на наръчника. Дейността може да се заявява от кандидатите само веднъж в рамките на целия период на прилагане на Стратегическия план.

Разходите се подпомагат при условие, че кандидатите са осъществявали дейност минимум 1 година преди датата на кандидатстване.

В случай, че кандидатът е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, изпълнява дейностите при спазване на изискванията на същия закон, като за всеки заявен за финансиране разход към датата на подаване на заявлението за подпомагане обосноваността на разходите се преценява чрез представяне на най-малко три оферти, събрани по реда на Закона за обществените поръчки.

Финансовата помощ за един проект за всяка

от дейностите е до 100% от размера на реално извършените и одобрени разходи и не надвишава 5000 лв.

2. „Борба срещу агресорите и болестите

в кошера, особено срещу вароатозата“ за дейностите:

а) „Третиране на пчелните семейства срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“; б) „Тестване на пчелните семейства за степента на опаразитеност с причинителя на вароатозата - Varroa destructor“; Допустими за подпомагане по интервенцията „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата“ са:

1. регистрирани земеделски стопани с пчелини, регистрирани съгласно ЗВМД;

2. признати групи и организации на производители на мед и пчелни продукти и техните асоциации. В случай, че кандидат е група/организация на производители, които не са регистрирани като ЗС, могат да кандидатстват само за членовете, които са регистрирани като ЗС. По дейностите се подпомагат разходи за закупуване на:

1. ветеринарни лекарствени продукти (ВЛП) срещу вароатозата, лицензирани за употреба съгласно националното и/или европейското законодателство;

2. тестери за установяване на степен на опа-

разитеност с акара Varroa destructor в кошера. Разходите са за закупуването на до един тестер за всеки един пчелин, в който кандидатът отглежда пчелни семейства, за установяване степента на опаразитеност с акара Varroa в кошера;

3. средства за борба срещу агресорите и болестите в кошера извън вароатозата, лицензирани за употреба съгласно националното и/ или европейското законодателство.

За закупените ветеринарни лекарствени продукти следва да е издадена рецепта от регистриран ветеринарен лекар, като за всяко от третиранията срещу вароатоза е използван само един вид ВЛП за всички третирани пчелни семейства в един пчелин, а при извършване

на пролетно и есенно третиране, приложеният ВЛП за пролетно третиране трябва да съдържа различно активно вещество и да е от различна химична група от ВЛП, използван за есенно третиране на пчелните семейства.

За сдружения на пчелари, признати организации на производители изискванията са по отношение на членовете, стопанисващи пчелните семейства, с които се кандидатства.

Не се допуска едновременно кандидатстване на земеделски стопанин, стопанисващ пчелни семейства, като кандидат и като включен член на група, организация и асоциация.

Препаратите следва да са закупени от лицен-

зирани обекти за търговия на едро с ВЛП съгл. чл.363, ал. 1 от ЗВД или от лицензирани обекти за търговия на дребно с ВЛП съгласно чл.373, ал.1 от ЗВД в съответствие с посочения в лицензиите за употреба режим на отпускане. Финансовата помощ за едно пчелно семейство е до 90% от одобрените разходи. Одобрените разходи са до размера на реално извършените, в случай че реално

извършените разходи не надвишават определените референтни цени.

Одобрените разходи са до размера на референтните цени, в случай че реално извършените разходи надвишават определените референтни цени.

3. „Подновяване на пчелните кошери в Съюза, включително развъждане на пчели“ за дейността „Подновяване и/или увеличаване броя на пчелните кошери“

Допустими за подпомагане по интервенцията са регистрирани земеделски стопани, които към датата на кандидатстване стопанисват не по-малко от 10 броя пчелни семейства под ветеринарномедицински контрол.

Недопустими за подпомагане са кандидати, които:

1. извършват дейности, свързани с производство и/или търговия на кошери и части от тях;

2. са получили финансиране за същия актив по интервенция от Стратегическия план или закупен с подкрепата на Европейския Съюз или на национално ниво в период

от 3 години, предхождащ покупката, за закупуване на общо или повече от 150 кошери или 450 отделни части на кошери.

По дейността се подпомагат разходи за закупуване на: 1. нови празни кошери за подмяна на негодните за употреба и/ или за увеличаване на пчелните семейства от следните модели и

окомплектовка:

а) Лангстрот-Рут комплект, с части на комплекта - 3 корпуса, дъно, капак, покривна табла; б) Дадан Блат комплект, с части на комплекта мейства.

Финансовата помощ е в размер до 70 % от одобрените разходи.

Одобрените разходи са до размера на реално извършените, в случай че реално извършените разходи не надвишават определените

референтни цени. Одобрените разходи са до размера на референтните цени, в случай че реално извършените разходи надвишават определените рефе(рояци) и реда за водене на регистър (Обн., ДВ, бр. 103 от 2003 г.) (Наредба № 47 от 2003 г.).

Недопустими за подпомагане по дейност „Възстановяване на част от разходите при практикуване на подвижно пчеларство за придвижване на пчелните семейства“

дидати, финансирани за същата дейност по държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“.

паши в периода от април до края на юли на минимум 50 и максимум 300 броя пчелни семейства, придвижени на паша най-малко на 15 км в радиус от постоянния пчелин извън населеното място, с минимален, непрекъснат период

2. придвижване на пчелните семейства за практикуване на подвижно пчеларство. Кандидатът трябва да притежава най-малко 50 броя пчелни семейства към датата на кандидатстване. Финансират се извършени най-малко две

и първична обработка на пчелни продукти, както и за обезпечаване на дейности, свързани с отглеждането и здравето на пчелните семейства Допустими за подпомагане по интервенция-

та са:

1. регистрирани земеделски стопани, стопанисващи към датата на кандидатстване не по-малко от 10 броя пчелни семейства под ветеринарномедицински контрол.

2. признати групи и организации на производители на мед и пчелни продукти и техните асоциации. В случай, че кандидат е група/организация на производители, които не са регистрирани като ЗС, могат да кандидатстват само за членовете, които са регистрирани като ЗС.

Недопустими за подпомагане са кандидати, които:

1. са получили финансиране за същия актив по интервенция от Стратегическия план или закупен с подкрепата на Съюза или на национално ниво в период от 3 години, предхождащ покупката;

2. извършват дейности, свързани с производство и/или търговия на заявения за подпомагане актив.

Не се допуска едновременно кандидатстване на земеделски стопанин за един и същи актив, като кандидат и като включен член на група, организация и асоциация по, който ще ползва същия вид актив.

Финансира се закупуването на следните материални и нематериални активи:

- центрофуга, матуратор, вана за разпечатване, восъкотопилка, нож за разпечатване, /тип

- „Лястовича опашка“ без вана/, сушилня за прашец, декристализатор, ръчна преса за

- восъчни разпечатки, помпа за мед, вертикални сита, дозираща машина за пакетиране на пчелен мед, сепаратор за прашец, разпечатваща машина, шнекова преса за восъчни разпечатки, електронна контролна везна/ кантар за кошер, косачка, термична камера за лечение на пчели от паразити, GPS локатори, Интегрирана система за мониторинг и кон-

трол на пчелните кошери, система за охрана и видеонаблюдение, преместваем фургон/контейнер.

По интервенцията се подпомагат активи и оборудване съгласно приложение №4 и с показатели за оценка, описани в приложение № 1, при диференциация на подпомагането според броя на пчелните семейства към момента на кандидатстване.

За всяка финансова година кандидатът може да заяви само по един брой от един или повече от предвидените за подпомагане активи. Заявеният актив и/или оборудване трябва да е нов и заприходен в инвентарната книга на земеделския стопанин (за еднолични търговци и юридически лица).

Заявените за подпомагане активи - фургон (контейнер) и система за охрана и видеонаблюдение трябва да са поставени в постоянен пчелин, собственост на кандидата, разположен извън населено място.

Финансовата помощ се предоставя в размер, съобразен с броя на пчелните семейства към момента на кандидатстването, както следва:

1. от 10 до 49 броя пчелни семейства - в размер до 1650 лв.;

2. от 50 до 149 броя пчелни семейства - в размер до 2750 лв.;

3. от 150 и повече броя пчелни семейства –в размер до 3850 лв. Финансовата помощ е в

размер до 70% от одобрените разходи.

Одобрените разходи са до размера на реално извършените, в случай че реално извършените разходи не надвишават определените референтни цени.

Одобрените разходи са до размера на референтните цени, в случай че реално извършените разходи надвишават определените референтни цени.

6. „Действия за подпомагане на лабораториите за анализ на пчелните продукти, загубата на пчели или спада на производителността, както и потенциално токсичните за пчелите вещества“ за дейностите:

а) „Извършване на физикохимичен анализ на пчелен мед и пчелни продукти“

б) „Извършване на анализи за наличие на остатъци от пестициди в хранителни запаси, восък и трупчета на пчели“

Допустими за подпомагане по интервенцията са:

1. регистрирани земеделски стопани, стопанисващи пчелни семейства под ветеринарномедицински контрол.

2. признати групи и организации на производители на мед и пчелни продукти и техните асоциации. В случай, че кандидат е група/организация на производители, които не са регистрирани като ЗС, могат да кандидатстват само за членовете, които са регистрирани като ЗС.

Не се допуска едновременно кандидатстване на земеделски стопанин, стопанисващ пчелни семейства, като кандидат и като включен член на група, организация и асоциация.

По дейностите се подпомагат разходи за:

1. физикохимични анализи на пчелен мед и/ или пчелни продукти;

2. анализи за наличие на остатъци от пестициди в хранителни запаси, восък и трупчета на пчели, при спазване на изискванията за вземане и транспортиране на проби, съгласно Наредбата за условията и реда за прилагане на интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 –2027 г. в сектора на пчеларството.

Разходите се подпомагат при спазване на следните условия:

1. анализите са извършени в акредитирана за дейността с лаборатория на територията на Европейския съюз, като всеки от изследваните показатели е включен в обхвата на акредитацията;

2. представен ценоразпис на акредитираната лаборатория, в която ще се извършват анализите към датата на кандидатстване; в случай че ценоразписът не е публичен, кандидатът представя ценоразпис, предоставен от съответната лаборатория;

3. ФХА на пчелен мед включва най-малко следните показателите:

• Хидроксиметилфурфурол / ХМФ/ на пчелен мед (метод на Уайт/Винклер)

• Редуциращи захари (инвертна захар) и захароза на пчелен мед - захари с течна хроматография; - захари (по Шорл) – за глюкоза, фруктоза и захароза

• Диастазна активност на пчелен мед (метод на Готе/Шаде)

• Водно съдържание на пчелен мед за всяка от изследваните проби пчелен мед; В случаите, в които кандидат за подпомагане е група

или организация на производители на мед и/ или пчелни продукти или тяхна асоциация същият може да кандидатства за извършване на анализ/и на единични и/или общи партиди.

личаване броя на пчелните семейства, като: а) към датата на кандидатстване земеделският стопанин отглежда в стопанството си до 250 броя пчелни семейства включително, същият

ност за същия период по схема за държавна помощ, в случай на заявяване на разход за възстановяване на отпаднали/загинали пчелни семейства в следствие на зимна смъртност.

По дейността се подпомагат разходи за закупуване на:

1. пчелни майки - с цел подмяна или за уве-

Пчелните майки и рояци (отводки) следва да са произведени от лицензиран по Наредба №47 от 2003 г. производител и да са настанени в кошери, маркирани в съответствие с Наредба №10 от 2015 г.

Не е допустимо новозакупените пчелни майки да са придадени към новозакупени рояци

(отводки), които са финансирани в същата финансова година.

Не е допустимо новозакупените пчелни майки да са придадени към пчелни семейства, с които кандидатът изпълнява многогодишен

1. мониторинг, съхраняване и тенденции на развитие на генетичните ресурси, в т.ч. селекция и развъждане на устойчиви на заболявания пчелни семейства;

2. мониторинг, здравеопазване и борба с

нението сключват договор за дружество по чл. 357 от същия закон.

Дружеството се създава за изпълнение на конкретен проект насочен към решаване на проблеми в поне една от основните приоритетни научни области в пчеларството:

рудване, когато анализите ще се извършват от научния колектив, разработващ проекта;

5. закупуване на информационни продукти и софтуер, свързани с реализацията на проекта (обработка на данни);

6. извършване на външни услуги по склю-

чени граждански договори, във връзка с изпълнение на конкретни дейности по проекта;

7. популяризиране и публикуване на резултатите от проведените изследвания. Разходите се подпомагат при спазване на следните условия:

1. има решение за участие на дружеството по интервенцията;

2. представен е подробен проект на изследването, в т.ч. размерът на потенциалните ползи за пчеларството;

3. в случай, че е предвидено вземане и изследване на проби, същите се вземат от пчелини, регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност като животновъдни обекти;

4. пробите по т. 3 са изпратени с протокол за вземане на проби по образец в акредитирани за изследването лаборатории;

5. резултатите от изпълнението на проекта са публикувани с цел достъп на всички пчелари до данните от изследването;

6. кандидатът не разполага към момента на кандидатстването с материали, химикали и консумативи за анализи, апаратура и оборудване за целите на проекта, за финансирането на които кандидатства;

7. заявените за финансиране разходи са необходими за реализиране на проекта;

8. анализите на пробите са извършени в акредитирани за съответната дейност лаборатории;

9. материалите и всички документи, насочени към обществеността, включително научните публикации с цел докладване на резултатите от изследователските проекти, които ще бъдат финансирани по дейността, носят емблемата на Европейския съюз и знамето на Република България и следния текст на български език: „ФИНАНСИРАНО С ПОМОЩТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“.

В случай, че кандидатът е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, изпълнява дейностите при спазване на изискванията на същия закон, като за всеки заявен за финансиране разход към датата на подаване на заявлението за подпомагане обосноваността на разходите се преценява чрез представяне на най-малко три оферти, събрани по реда на Закона за обществените поръчки. Финансовата помощ за един проект е до 100% от размера на реално извършените и одобрени разходи и не надвишава 50 000 лв.

9. „Популяризиране, комуникация и маркетинг, включително действия за наблюдение на пазара и дейности, насочени по-специално към повишаване на осведомеността на потребителите относно качеството на пчелните продукти“ за дейността „Организиране и провеждане на национално ниво на изложения, пресконференции, информационни кампании, фестивали, панаири“.

Допустими за подпомагане по интервенцията са:

1. сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза, в които членуват лица, отглеждащи пчелни семейства в пчелини, регистрирани по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност като животновъдни обекти;

2. признати със заповед на министъра на зе-

меделието и храните групи и организации на производители на мед и пчелни продукти и техните асоциации.

Допустими за подпомагане по дейността са следните разходи:

1. наем на щанд, зали, изложбени площи, техническо оборудване, радиореклама, включително разходите за изработване на клипове, филми и други аудио-визуални средства;

2. дизайн – изработване, отпечатване и разпространение на информационни материали, разходи за интернет страница, лого, брошури, дипляни, транспаранти, банери, винили и др.;

3. мостри на пчелен мед и пчелни продукти с посочено съдържание на мострата;

4. кулинарни демонстрации и уъркшопове, свързани с популяризиране на пчелните продукти, вкл. проучване на потребителските нагласи.

Разходите се подпомагат при спазване на следите условия:

1. дейността е насочена към широката общественост и е свързана с поне една от следните теми:

а) подчертаване предимствата на пчелните продукти;

б) качеството на пчелните продукти;

в) ролята на пчелите за опазване на околната среда;

г) наименования за произход, географски указания и биологично производство, браншови стандарти;

д) фермерски продукти;

е) популяризиране на местни и специфични видове мед;

ж) продукти на групи, организации на производители и техните асоциации;

з) наблюдение на пазара за потребителските нагласи относно употребата на пчелни продукти;

2. наличие на проект с подробно описание на дейностите, времеви график и включени очаквани разходи;

3. пчеларските сдружения, групите и организациите на производители и техните асоциации са осъществявали дейност поне една година преди датата на кандидатстване;

4. предвидените в проекта цени не превишават обичайните пазарни цени, и са определени чрез представени най-малко три съпоставими, независими оферти за всеки заявен разход

5. разходите за мостри не надвишават 10 на сто от разходите по проекта;

6. материалите и всички документи, насочени към обществеността, носят емблемата на Европейския съюз и знамето на Република България, както и следния текст на български език: „ФИНАНСИРАНО С ПОМОЩТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“;

7. при заявено за подпомагане лого, същото следва да се използва върху всички информационни и рекламни материали и на интернет страницата;

8. при извършване на пазарно проучване резултатите се публикуват на интернет платформа.

Не се допуска:

1. реализиране на търговска дейност по смисъла на Търговския закон;

2. реклама на конкретно предприятие и търговска марка.

Финансовата помощ за един проект е до 80 % от реално извършените и одобрени разходи и не надвишава 25 664, 66 лв.

баланс, дълбочина и дълготрайност

Dom Perignon е престижна марка шампанско, която представлява върха на съвършенството в света на шампанското. Създадена през 17 век, марката е кръстена на бенедиктинския монах, на когото се приписва откриването на изкуството да се създава шампанско.

ЛОЗЯ

Лозята на Dom Perignon се намират в сърцето на региона Шампан, обхващайки приблизително 1235 хектара земя. Лозята са разделени на 17 Grand Crus и 42 Premier Crus, като по-голямата част от лозята са разположени в селата Овилер (Hautvillers), Ай (Ay) и Верзене (Verzenay).

Лозята се поддържат с много грижи и внимание, с акцент върху практиките за устойчиво и органично земеделие. Гроздето е ръчно брано и сортирано, за да се гарантира, че в процеса на винопроизводство се използва само грозде с най-високо качество.

ПРОЦЕС НА ПРОИЗВОДСТВО НА ВИНО

Dom Perignon има уникален и щателен процес на винопроизводство, който включва смесване на най-доброто грозде от множество лозя, за да се създаде перфектния баланс на вкусове и аромати.

Гроздето се пресова внимателно, за да се извлече сокa, който след това ферментира в резервоари от неръждаема стомана при ниска температура, за да се запазят деликатните аромати и вкусове на виното. Шатото също така използва малък процент дъбови бъчви за фер-

ментация, за да добави сложност и богатство на своите шампански вина.

След първата ферментация виното се бутилира и се добавя смес от захар и дрожди, задействайки втора ферментация в бутилката.

След това бутилките отлежават минимум седем години, като някои реколти шампанско отлежават до 20 години.

СТИЛ НА ИЗБАТА

Dom Perignon е известен с изключителното си качество и сложност, със стил, който се характеризира с богати вкусове, деликатни аромати и фини мехурчета. Шампанските вина на шатото са признати за техния баланс, дълбочина и дълготрайност, с акцент върху представянето на уникалния тероар на региона Шампан.

Флагманското шампанско Dom Perignon е бленд от Шардоне и Пино Ноар, с акцент върху гроздето Шардоне. Това е богато и комплексно шампанско с нотки на цитрусови плодове, мед и препечени ядки и кремообразна текстура, която се задържа на небцето.

Друго забележително шампанско от Dom Perignon е Dom Perignon Rosé, винтидж шампанско, бленд от Шардоне и Пино Ноар, с малък процент добавено червено вино за цвят. Това е деликатно и елегантно шампанско с нотки на червени плодове и подправки.

Dom Perignon е марка шампанско, която представлява най-добрия пример на качество и превъзходство в света на шампанското. Неговите лозя, процесът на производство на вино и стилът на шатото се характеризират с прецизно внимание към детайла, ангажимент за устойчивост и фокус върху представянето на уникалния тероар на региона Шампан.

Независимо дали става дума за богатото и комплексно винтидж шампанско Dom Perignon или деликатното и елегантно Dom Perignon Rosé, Dom Perignon предлага шампанско за всеки повод и вкус. Като една от най-търсените и почитани марки шампанско в света, Dom Perignon е име, което е синоним на изкуството да се създава изключително шампанско.

Източник: Сомелиер.бг

Добри земеделски практики 74

Как да подобрим

структурата на почвата, нейното плодородие

и секвестирането на въглерод?

Съвременни

агроекологични практики за устойчиво управление

на земеделието

Гл. ас. Миладин Назарков, Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“

Селското стопанство е един от ключовите отрасли на икономиката в световен мащаб. В резултат на климатичните промени и антропогенната дейност през последните десетилетия се наблюдават редица отрицателни явления, като намаляване на обработваемите площи, повишаване на атмосферния CO2 и температурата на въздуха, нарушаване на хранителния баланс на елементите и др. 97% от произведените храни са получени в резултат от отглеждане в почва. В Европа повече от 70%

от почвите са в лошо санитарно състояние. Правилното определяне на нормите на торене и оптималните комбинации от видове торове, методи на приложение и срокове на внасяне осигуряват по-добро развитие на земеделските култури.

За да се постигне дълготрайно поддържане на почвеното плодородие, важен аспект е използването на естествени средства и органични материали – органично торене, растителни остатъци, зелено торене, биовъглен, биостимуланти, включване на бобови култури, приложени в рамките на добре структурирано сеитбообращение и др. Тези земеделски практики осигуряват връщане в почвата на съществено количество биомаса, подлежаща на биодеградация и са основа за изграждането на високопродуктивни екологични системи, заедно с положителното им значение за ограничаване на екологичните рискове.

Непрекъснатото нарастване на населението, което се очаква да бъде 9,1 млрд. до 2050 г. (ООН 2005), изисква производство на повече селскостопанска продукция от единица площ. Постигането на устойчиво развитие на селскостопанското производство е немислимо без адекватна грижа за агрохимичното състояние на използваните почви чрез прилагане на торене за обезпечаване на оптимален хранителен режим на растенията.

Осъзнаването на ограниченията на природните ресурси и замърсяването на почвата, въздуха и водата води до развитието на идеята за устойчиво земеделие. По дефиниция устойчивото земеделие представлява интегрирана система от земеделски производствени практики, специфични за всеки регион, които в дългосрочен план трябва да доведат до: задоволяване на продоволствените нужди на човека; подобряване качеството на околната среда и природните ресурси; ефективно използване на невъзобновяемите природни ресурси; интегриране (където е възможно) на естествени биологични цикли; подобряване качест-

вото на живот на фермерите и на обществото като цяло. Устойчивите земеделски практики включват: Сеитбообращение; Покривни култури; Редуцирани обработки; Интегрирано управление на вредителите и др Разумното използване на химични торове може в дългосрочен план да поддържа качеството на почвата и продуктивния капацитет. Оптималното управление на торовете и ефективното използване на азот, фосфор и калий са необходими за повишаване на добива и качеството и за намаляване на производствените разходи. Въпреки това, прекомерното прилагане на торове може да има неблагоприятни ефекти върху околната среда, качеството на водата и загуба на хранителни елементи с оттока. Ето защо е важно да се определят количествата на внасяне на торове, които увеличават добивите, като същевременно намаляват замърсяването на околната среда. Осигуряване на оптималното развитие на земеделските култури с минимален негативен ефект върху околната среда се постига с прилагането на добри практики за управление на храненето и торенето. Добрите практики включват правилно определяне на нормата за торене, формата на торовете, начините и сроковете на торене. Ключово звено на добрите практики е периодичният анализ на агрохимичното състояние на почвите. Стратегията за балансирано торене има за цел избор на правилната комбинация от необходимите хранителни елементи, което изисква съчетаване на всички знания за културите, почвите и условията на околната среда.

При модерното земеделско производство от голямо значение е системното агрохимично изследване на почвите. Получаването на информация за нивото на запасеност на орния и подорния почвени хоризонти с хранителни елементи и усвоимостта им от културните растения дава възможност за поддържането на бездефицитен баланс на хранителните вещества и запазване и повишаване на почвеното плодородие.

Интензивната употреба на минерални торове представлява в дългосрочен аспект риск за здравето на цялата биосфера. Ето защо е необходима ефективна алтернатива на биологична

основа, с цел да се намали използването на синтетични торове и пестициди. За стимулиране отглеждането на растенията и подобряване храненето им се предлагат органични торове от различен произход за извършване на основно торене и подхранване на почвата.

Основна част от научните изследвания по приложението на тези продукти в земеделието са в агрономичен аспект и се отнасят до влиянието им върху добивите от отглежданите култури

и върху подобряване структурата на почвата. Поддържането на положителен баланс на хумуса в обработваемите земи е възможно чрез системно органично торене. Органичните торове, внесени в почвата в оптимални дози, са предпоставка за постигане на висока агрономическа ефективност, както по отношение на подобряване и оптимизиране храненето на

растенията, така и за запазване и повишаване на хумуса в почвата.

Оползотворяването на растителните остатъци и други органични материали е една от

добрите земеделски практики. Известна е ролята на органичните торове за подобряване на агрохимичното състояние на почвите. В резултат от прилагането им се подобрява азотния баланс, съдържанието на биологично активни вещества и се обогатява почвата с полезна микрофлора. Същевременно имат и мелиоративно значение, тъй като подобряват структурата на почвата, повишават водозадържащата й способност, сорбционния капацитет и степента на наситеност с бази. Извършените проучвания на различни почви, прилагането на органични торове и торове с контролирано освобождаване, позволяват намаляване прекомерната употреба на химични торове и намаляване загубата на хранителни елементи в селското стопанство.

В тази връзка използването на биовъглена като почвен мелиорант, който намалява минерализацията на почвения органичен въглерод и го прави по-резистентен, е много актуално. Проучванията показват, че използването на биовъглен подобрява физико-химичните, водно-физичните, биологичните свойства и увеличава добивите, както е и потенциално средство за улавянето на въглерод в почвата.

В сравнение с други органични подобрители, биовъгленът има по-голяма стабилност, при което повишава почвеното плодородие, водозадържащия капацитет, растежа и развитието на културите.

Изследователи разглеждат възможността за използване на течната фаза на почвата като индикатор за статуса на хранителните елементи в нея и начин за управление на почвеното плодородие.

Досегашните научни разработки, извеждани в опитните полета на ИПАЗР „Н. Пушкаров“, показват, че полезно и целесъобразно е научните изследвания да бъдат насочени към разработване на екологосъобразни технологии, осигуряващи правилното използване на основните фактори на продуктивността на растенията. В тази насока е необходимо да се определят количествени и качествени параметри, които да гарантират висока продуктивност на земеделските култури и поддържане на почвеното здраве при максимално използване на потенциала на почвата. Това означава да се определи максимално допустимото въздействие от прилаганите агротехнически практики върху почвите, което ще допри-

несе за запазване на устойчиво равновесие на агроекосистемите и техните компоненти. Изследването на баланса на веществата в агросистемата е предпоставка за намиране на екологично допустими граници за внасяне на биогенни елементи, както и за предотвратяване на икономически неоправдани разходи. Методите за опазване и подобряване продуктивността на културите и плодородието на почвата включват правилен подбор на култури, съчетан с подходящо редуване в сеитбообращение, научнообосновано торене в съответствие с изискванията на културите и механизация за обработка на конкретните почви.

Полезни съвети:

• Агротехнически мероприятия – обработки по-плитки за съответните почви и регион.

• Намаляване употребата на химични торове и пестициди, които редуцират почвената ентомофауна и правят растенията по-податливи на болести и патогени.

• От химичните торове повече от 50% не се усвояват и се губят под една или друга форма.

• Включване на подходящо сеитбообращение, междинни култури, мулчиране за почвена влага.

• Изграждане на поливни системи и подпомагане от европейски и държавни фондове.

• Кореновата система на растенията живее в симбиоза с микоризни гъби и ризобактер.

• Хумусът е важен за органичното вещество, плодородието на почвата, хранителните вещества и почвената микробиота в нея да бъде жива.

• Азотфиксиращи бактерии и култури осигуряват минимум 10 кг активен азот на декар.

• Намаляване използването на химични торове и включване на органични торове с определени дози, съответстващи на почвата и ефекта от използването им.

• Използването на химични торове означава повече въглероден диоксид в атмосферата – вредно е!

• Използване на комбинации от биоторове, биостимулатори и биопрепарати заедно с химичните препарати – устойчиви практики.

• Въглеродният диоксид е жизненоважен за здрави почви.

• Хитозан олигозахариди за растеж и срещу някои нематоди, гъбни и бактериални болести –индуцират синтез на хитиназа от растенията.

• Биовъгленът подобрява физични, химични и водозадържащи свойства на почвата, повишава усвояването на азот и добива, улавя тежките метали. Намалява минерализацията на органичния въглерод в почвата.

• Корените на растенията усвояват между 4-7% от почвата, не живеят дълго самостоятелно и се нуждаят от външна помощ като бактериите ризобактерии и микоризни гъби – достигат и се развиват в микропори на почвата, в които се съдържат хранителни вещества и разтвори на соли.

• Да се прави регулярно агрохимичен анализ на почвата.

Бранш

Камелия Парашкевова: Гъбопроизводителите трябва да бъдат

включени по украинската помощ

през тази година

Гъбите от Полша, предназначени за Украйна, влязоха на нашия пазар, заяви зам.-председателят на Съюза на

гъбопроизводителите

Миналата година каква подкрепа получиха гъбопроизводителите по украинската помощ и очаквате ли и тази година да бъдете включени?

За тази година имаме информация, че секторът не е включен, но ние настояваме отново да получим подкрепа. Миналата година сектор Гъбопроизводство за първи път беше включен по украинската помощ, като реално за първи път за сектора се направи подпомагане. Други средства извън тази помощ никога не са ни давани. 14 лв. на кв. м беше ставката, като обичайните площи са от 200 кв. м до максимум 1000-2000 кв. м. Искам да отбележа, че целият сектор не достигна тавана, който би взел един голям производител.

Защо?

Защото секторът ни е изключително малък – ако преди 10 години бяхме 200 гъбопроизводители, сега сме не повече от 50. Нови

производители изобщо не се включват. Бих сравнила гъбопроизводството с животновъдството – това е ежедневен труд – поливане, бране, продажби, с кратък срок на трайност, няма сезонност и трудът е много изтощителен.

Акценти

Разкажете за вашето производство и за предизвикателствата.

При мен лично гъбопроизводството е семеен бизнес, от 22 години се занимаваме, отглеждаме култивирана печурка и кладница.

Най-големият ни разход е за електроенергия.

Суровините за гъбния субстрат нараснаха двойно. Другият голям разход е за работната

ръка – гъбата се бере само на ръка. След това са транспортните разходи при доставката до клиента.

Войната в Украйна засегна ли по някакъв начин гъбопроизводството у нас?

Ние нямаме внос на гъби от Украйна. Но най-големият вносител в България и Европа е Полша. И гъбата, която е била предназначена за украинския пазар, тя тръгна към Европа и това се отрази изключително много на пазарния дял на българската гъба.

Другият проблем е, че голяма част от себестойността на гъбата е разходът за енергия. Когато започна войната, усетихме на гърба си огромни цени за ток и горива (гъбата расте при 18 градуса целогодишно) и тогава около 10 процента от гъбопроизводителите фалираха. Една от суровините за гъбопроизводството е торф. Качествен торф влизаше от Украйна. Сега купуваме торф от Европа, въпреки че имаме находища на торф в България, които не се експлоатират. Това също оскъпява себестойността на нашия продукт.

А каква подкрепа е предвидена за бранша в Стратегическия план на България?

Гъбопроизводството не е включено в него.