Списание Агрокомпас брой Септември 2024 Agrocompass Magazine September 2024

Съдържание

В броя

Бодил

2

3

Актуално 4 • Одобрени са промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., • До края на годината стартират първите приеми по инвестиционните интервенции от Стратегическия план • Все пак ще има подход ВОМР • Увеличава се бюджетът за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция в сектор „Растениевъдство“ • EIMA 2024: Международното изложение за селскостопанска и градинска техника стартира на 6 ноември в Болоня • Селскостопанска техника: продажбите на основните пазари намаляват Акценти 10 Пламен Янчев: Земеделието ми доставя удоволствие, осигурява ми достоен живот и ми дава свобода Акценти 12 Чавдар Чернев, управител на фирма за изкупуване на трюфели: Тази година може да се говори за антирекорди

Тема на броя Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

Иновации 42 Свеж стил отвън, нови функции вътре: следващото поколение трактор New Holland T5 Dual Command Агробизнес 46 Суфле Агро България – по-голяма, поактивна и с нови хоризонти в нишовите култури и търговията със зърно Климатични промени 50 Променят ли се сезоните по света и в България? История на храните Ризото – класика по италиански

54

Околна среда Как модната индустрия влияе върху климата?

56

Уникално 64 Как японците са открили магията на българското кисело мляко Перспективи Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

71

Акценти 14 Роман Рачков: Заради климатичните промени сейте алтернативни култури Акценти 18 Атанас Атанасов: Животновъдство за получаване на субсидии не води до добри резултати Акценти 22 Борис Борисов: Заради чумата се продават животни на ниски цени от Румъния и Гърция Акценти 26 Симеон Караколев: Настояваме екосхемите специално за животновъдите да бъдат обединени в една Гост Синан Вейсал: Насочваме се към посухоустойчиви овощни култури

30

34

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Петя Пенчева, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв.

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

Зелената сделка ще оживее

Да се преразгледа Зелената сделка в по-реалистичен план - това обеща Урсула фон дер Лайен. Направи го в речта си пред Европейския парламент след одобрението да поеме управлението на ЕК втори мандат. Така тя даде сигнал на протестиращите месеци наред европейски фермери, че са чути техните гласове. Включително за страховете им от негативните икономически последици, вследствие на предлаганата Зелена сделка. Твърде наивно е да се очаква отстъпление от зелените политики. По-скоро името на тази сделка може да се промени, като се акцентира на устойчивото развитие на индустрията и земеделието. И най-много, като добра изненада, да се включат някакви стратегии в подкрепа на екологичната, устойчива индустриализация. Това ще бъде козметична промяна, но генералната линия на политическото решение за зелен преход вероятно ще се запази. Каква ще бъде целта, необходима ли е тази вербална еквилибристика? Да, разбира се! Защото крайните екологични крила, добре финансирани, подкопават имиджа на зелените политики. Пресни примери – да запазим кокичетата, мечките и др. животни, но магистрала в никакъв случай! Съдилища, забавени проекти, катастрофи по тесните и натоварени пътища. Да не отминаваме с насмешка екологичните крясъци за съдбата на опитните мишки в медицинските лаборатории. Правата на мишките, моля! Въобще – както се казва, Хомо сапиенс, ако каже на планетата „сбогом“,

това ще хвърли във възторг сектата на крайните екологични движения. Дали е случайно, че в САЩ има закон за борба с екотероризма, а в ЕС дори няма правна дефиниция за него? Земеделието и животновъдството безспорно са във фокуса на всички мерки, свързани с овладяване на климатичните промени. Какво всъщност може да направи от това съсловие съмишленик, а не враг на екологизацията? Явно първите крачки в зелената посока подхранват опасенията, че новите правила ще ударят по джоба фермера, че ще го натоварят с безумни, тежки административни изисквания, трудно изпълними, отнемащи време. И то с неизвестен резултат. И тогава еколозите ще се радват, че цели стада крави, защото отделят вредни газове, ще бъдат унищожени, но сълза за затрития бизнес и живот на фермера няма да се пророни. Трябва сериозен диалог на всички нива. И ако може в него да участват повече учени, но дали и те няма да са платени? От неправителствени екологични организации или праведници, захранвани от онези, които пък гледат на зеления преход като на политическа кауза? За да се докаже, че екологията не е враг на индустриализацията – нещо, което екотерористите на практика правят. Че ще се търси баланс – как обаче, между устойчивото развитие на бизнеса и зелените практики. Ще се наложи дори да се водят морално-етични дебати, за да се преодолеят и предразсъдъците за неприкосновеността на святата, божествена природа, осквернявана от индустрията. Да се вкарат учени в дебата, които ще бъдат коректив на зелените залитания, като напомнят, че вече има технологии, които могат да неутрализират пораженията на бизнеса върху околната среда и биоразнообразието. Зелената сделка трябва да претърпи корекции. Но дали ще бъдат популистки отговор на недоволствата или стимулиращи за фермерите, това е въпросът… Това е големият въпрос, а не дали Зелената сделка е жива… септември 2024

3

Актуално

Второто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. ще осигури облекчаване условията на прилагане на интервенциите и тяхното администриране

4

Комитетът по наблюдение одобри промените в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., които ще предоставят възможност за по-голяма гъвкавост при спазване на определени екологични условия от стопаните, облекчаване условията на прилагане на интервенциите и тяхното администриране. Измененията са във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени земеделските стопани през първата година от прилагането на новата ОСП и предложенията на сектора. Предстои направените промените да бъдат изпратени за одобрение и от службите на Европейската комисия. „Целта е да адаптираме интервенциите по-добре към нуждите на фермерите, както и да се ускори изпълнението, така че да се постигнат заложените цели в Стратегическия план“, обясни заместник-министърът на земеделието д-р Лозана Василева. Какви са промените? В областта на директните плащания Еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ) е допълнена с практика за създаване на нови елементи на ландшафта - буферни ивици, както и е създадена допълнителна възможност за използване на площи с угари в рамките на максимум 7 % от обработваемата земя в стопанството, за изпълнение на изискванията по интервенцията. Осигурява се възможност за подпомагане и на буферните

ивици от прилаганата Еко схемата за екологично поддържане на трайните насаждания. Разширява се обхвата на еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (Еко-ПЗП). По този начин земеделските стопани, отглеждащи пасищни животни, които разполагат с обработваеми земи заети с фуражни и протеинови култури ще имат възможност също да получат подпомагане по интервенцията. При интервенциите в областта на биологичното земеделие, околната среда и климата и хуманно отношение към животните се облекчават условията за изпълнението и спазването на многогодишните ангажименти. С изменението на Стратегическия план от 1 януари 2025 г. ще се въведе механизмът на предварителна условност в социалната сфера за всички земеделски стопани, които получават директни плащания. Прилагането е във връзка със задълженията им като работодатели при спазването на изискванията, свързани с приложимите условия на труд и заетост. „Следващата седмица предстои провеждане на първото заседание на работната група за разработване на методика за прилагане на механизма“, разясни заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев.

До края на годината стартират първите приеми по инвестиционните интервенции от Стратегическия план Приеми за над 1,6 млрд. лв. за подкрепа на млади и нови фермери и инвестиции в инфраструктура ще стартират по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. до края на годината. По време на заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план бе приет индикативният график за стартиране на интервенциите. Подкрепата по тях обхваща разнообразни дейности, включително развитие на неземеделски сектори като занаятчийство и услуги, модернизация на инфраструктурата за напояване и селскостопански дейности. „Предвидените приеми ще спомогнат за подобряване икономическата жизнеспособност на селските райони и за справяне със сериозните предизвикателства, пред които са изправени фермерите през последните години“, заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева. Тя допълни, че земеделските стопани очакват приемите по интервенциите от Стратегическият план, защото те ще дадат възможност за откриването на нови и разширяване и модернизиране на съществуващите производствени дейности. Подкрепа ще получат и иновативни проекти в селското стопанство, насочени към нови технологии и методи за производство, както и групи и организации на производители, които целят по-добро позициониране на пазара и адаптиране към пазарните изисквания. Пред-

видени са приеми и за извършване и развитие на неземеделски дейности, както и за подпомагане подобряването на общинската инфраструктура. През ноември се отварят приеми по следните интервенции: • „II.Г.6 - Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ с бюджет 500 млн. евро • „II.Д.1. - Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет 90 млн. евро • „II.Д.2. - Подпомагане на много малки земеделски стопанства“ с бюджет 30 млн. евро • „II.Д.3. - Стартова помощ за установяване на нови земеделски стопани в селското стопанство“ с бюджет 20 млн. евро • „II.Ж.3 - Подкрепа на организации на производители или групи от производители“ с бюджет 12,5 млн. евро През декември ще стартира прием по интервенциите: • „II.Г3 -Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ с бюджет 98 млн. евро • „II.Г.5 - Инвестиции в инфраструктура за напояване“ с бюджет 100 млн. евро • „II.Ж.1. - Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“ с бюджет 1 млн. евро.

септември 2024

5

Актуално

Все пак ще има подход ВОМР

6

Над 700 млн. лв. е бюджетът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за периода 2023-2027 г., който е насочен към развитие на местните икономики. МЗХ предвижда да стартира прилагането му до края на годината. Инвестициите по подхода ВОМР ще бъдат насочени към развитие на местните икономики – за повишаване на заетостта и доходите, подобряване на социалните услуги и условията на живот. Прилагането на ВОМР ще доведе до повишаване на привлекателността за работа и живот на териториите на местните общности и намаляване на териториалните дисбаланси в страната. По думите на зам.-министър д-р Лозана Ва-

силева след закъснението в стартирането на подхода между финансиращите програми е договорен консенсусен механизъм за прилагане. Той се основава на еднофондово финансиране със средства от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и допълващо финансиране - от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд+. Изпълнението със средства от ЕЗФРСР ще се осъществява без съществени разлики от миналия програмен период. По този начин се осигурява предвидимост и се предоставя възможност за надграждане на постигнатото от Местните инициативни групи (МИГ) досега.

С 50 хил. лева се увеличава бюджетът за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция в сектор „Растениевъдство“ Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) взе решение да увеличи с 50 000 лв. бюджета по схема за държавна помощ “Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция в сектор „Растениевъдство“ за 2024 г. Това се налага поради големия интерес на стопаните към схемата през тази година с цел пълното подпомагане на всички допустими кандидати. С приетото увеличение общият размер на помощта става 3 050 000 лева. Срокът за кандидатстване по помощта за съфинансиране на застраховки на селскостопанска продукция в сектор „Растениевъдство“ беше от 25 март до 31 юли 2024 г. До 30 август 2024 г. стопаните можеха да представят застрахователни полици в областните дирекции на ДФ ”Земеделие”,

а срокът за сключване на договорите между земеделските стопани и ДФЗ е до 20 работни дни след представяне на застрахователните полици.

729 са приетите заявления, от които 678 са допустими за подпомагане. ДФЗ е изплатил 2 993 158 лв. по 675 подадени заявления. Остатъкът не стига за изплащане на сумите на останалите допустими за финансиране заявления и за това е необходимо ресурсът по схемата да бъде увеличен с 50 000 лева. През 2023 г. са подпомогнати общо 246 стопани за 884 хил. лева. Размерът на подпомагане на хектар за култури, отглеждани на открито е до 420 лв. на хектар (при овощни, зеленчукови, етерично-маслени и медицински култури, и тютюн), а размера на подпомагане на хектар при оранжерии е до 1 260 лв. на хектар.

При зърнени и маслодайни култури подпомагането е до 54 лв. на хектар. Земеделските стопани, отглеждащи зърнени и маслодайни култури, се подпомагат за първите 600 хектара от площите си. Разликите над тези параметри

се поемат от земеделския стопанин. Дължимият данък, съгласно Закона за данък върху застрахователните премии (ЗДЗП), се заплаща изцяло от земеделския стопанин и не е елемент на подпомагане.

EIMA 2024: Международното изложение за селскостопанска и градинска техника стартира на 6 ноември в Болоня Изложението на EIMA е едно от най-“интернационализираните“ събития в световната панаирна панорама. В изложението на машини, оборудване и компоненти за селското стопанство и градинарството, чието 46-то годишно събитие ще се проведе в Болоня от 6 до 10 ноември, ще участват над 1,700 компании от 150 държави - от Съединените щати до Тайланд, Австралия до Нигерия и дори Бахамите, които ще покажат технологии от последно поколение и авангардни технологични решения.

FederUnacoma (Италианска федерация на производителите на селскостопанска техника), прекият организатор на изложението, очаква събитието през 2024 г. да се изравни и дори да надмине предишното, проведено през 2022 г., което събра 327 000 участници, включително 57 000 посетители от чужбина.

EIMA е страхотно изложение за селскостопански технологии, на което се популяризират всички нови продукти и прототипи и най-технологично напредналите решения, които да отговорят на производствените нужди на всеки селскостопански модел. Освен че е безгранична витрина на иновациите, EIMA е система, предназначена да подпомага бизнеса на компаниите и да съответства на търсенето и предлагането на глобално ниво.

EIMA 2024 ще бъде домакин на не по-малко от 150 конгреса, конференции и семинари, за да предложи актуална информация за технологиите и политиките в селското стопанство и

агромеханизацията, разделени по продуктови сектори и организирани в рамките на петте тематични салона на EIMA: „Компоненти“, „Енергия“, „Зелени технологии“, „Хидротехнологии“ и „Цифрови решения“. Президентът на FederUnacoma Мариатереса Маскио заяви, че през 2023 г. международният пазар на селскостопанска техника възлиза на около 164 милиарда долара, от които 57 милиарда са свързани със селскостопански трактори, 73 милиарда са свързани с други видове машини и оборудване, а 34 милиарда са разпределени за секторни компоненти. Световните данни за търговията с трактори показват ръст от 4,7% годишно през последните 15 години, но търсенето на машини ще продължи да расте. Инвестициите в селскостопанска техника са необходими и включват все по-голям брой държави, тъй като селското стопанство е стратегически сектор за продоволствената сигурност, както и за доставките на суровини за промишлеността и енергетиката. „Ако бизнес секторът е исторически концентриран на четирите големи пазара на Индия (над 900 000 регистрирани трактора през 2023 г.), Китай (380 000), САЩ (250 000) и Европа (158 000), в перспектива търсенето на машини ще нарасне в страни като Бразилия, Аржентина, Австралия, Индонезия, Турция и много други. Това е причината, поради която панаирно събитие като EIMA International е толкова важно“, заключи Мариатереса Маскио. септември 2024

7

Актуално

Селскостопанска техника: продажбите на основните пазари намаляват

8

Европейският пазар на трактори приключи първите седем месеца на 2024 г. със спад от 11,4% в сравнение със същия период на миналата година. Това са индикациите от неотдавнашни проучвания на CEMA (Асоциацията на производителите на европейска селскостопанска техника). Според данните за разглежданите месеци продажбите на селскостопански трактори са надхвърлили 125 000 единици, с диверсифицирана тенденция в зависимост от класовете на мощност. Всъщност тези с най-голям спад са били предимно над 37 kW, като са отбелязали спад от 9% (с приблизително 114 000 продадени машини), докато гамата с ниска мощност, т.е. тези до 37 kW, са показали добри резултати, като са се увеличили с 4,5% или с 58 600 новорегистрирани машини. Спадът в продажбите засегна по-голямата част от европейските страни, макар и с някои забележителни изключения. Като се имат предвид само основните национални пазари, тенденцията вижда значителна стабилност в Германия, чиито близо 18 500 регистрирани единици остават в същите обеми като през 2023 г., а в Испания има подем. След сложната 2023 г. иберийският пазар отчете ръст на покупките, които нараснаха с 9,9% между януари и юли (4,600 броя). Тенденцията във Франция и Великобритания не е толкова положителна: докато френският пазар успя да овладее загуби до 4,9% (17 400 единици), британският

спадна с 11,7% (малко над 7 700 новорегистрирани машини). Що се отнася до италианския пазар, регистрациите през юли показват спад от 15,3% за тракторите (малко над 9 800 единици), а комбайните също затвориха на червено (-35,5% при 200 единици). И накрая, що се отнася до тенденцията на неевропейските пазари, данните изглежда потвърждават неблагоприятната икономическа ситуация за две от основните държави: в статистиката за продажбите, актуализирана до юли, Съединените щати отчитат спад от 11,9% в продажбите на трактори, а Индия отбеляза спад от 8,7%. Спадът на европейския пазар и на основните чуждестранни пазари зависи от циклични фактори, по-специално от увеличението на цената на машините поради нарастването на производствените, транспортните и логистичните разходи и като цяло от несигурността, причинена от геополитическите променливи и продължаващите конфликти в Украйна и Близкия изток. Въпреки това търсенето остава потенциално високо. „Прогнозите за периода от 2024 до 2027 г. показват средногодишно увеличение от 4,9% в световен мащаб за пазара на трактори. Тенденцията за другите видове превозни средства не е по-различна и се очаква да нараства с 5,4% годишно до 2027 г.“, обясни президентът на FederUnacoma Мариатереса Маскио.

септември 2024

Акценти 10

Пламен Янчев: Земеделието ми доставя удоволствие, осигурява ми достоен живот и ми дава свобода Вече е привилегия да се наричаш фермер Разкажете за Вашия семеен бизнес. Той стартира в началото на 90-те години. Аз се включих в семейния бизнес към 2012 година. Произвеждаме зърнено-житни култури, царевица, слънчоглед. От около 12 години сме специализирани в отглеждането на дини и пъпеши, зеле също, като тези зеленчукови култури са по-голямата част от обема на работа. Производството ни е в град Долни Дъбник.

чисто агрономически, се заплащат по-скъпо. Зеленчуковите площи в стопанството ни са около 20 процента от общата земя, която обработваме. За щастие, ние имаме повече от 80 процента поливни площи и успяваме да направим добър сеитбооборот. Произвеждаме по няколко хиляди тона зеленчукова продукция годишно, която реализираме само на свежия пазар.

Какви са предизвикателствата? Със сигурност отглеждането на зеленчукови култури е по-трудно, защото повечето процеси не са механизирани, разчита се на ръчни манипулации. Почти всеки ден работим с различни хора, а те не се задържат достатъчно дълго, за да бъдат обучени и да добият базовите умения, които са необходими за работа с тези култури. При зеленчуците капиталовложенията на единица площ са многократно по-големи и съответно рисковете са по-високи. Грешките,

При дините имате ли някакви интересни сортове? От известно време се специализираме в производството на дини без семки или дини с малко семки. Това е нещото, което ни отличава от повечето производители. Производството на тези дини изисква доста високо ниво на агротехническа култура и дисциплина. Значително по-високи са разходите. Нашето мото е качеството на първо място.

Вашият бизнес е от 30 години. Защо се включихте на толкова късен етап в него? Защото трябваше да извървя своя житейски път на ученик след това на студент. Завърших първото си образование със специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ или по друг начин казано строителен инженер съм и когато завърших през 2010 година, започнах и да работя по специалността. Работих по-малко от две години и осъзнах, че това не е работата, която ми доставя удоволствие и затова дойде решението да се завърна към нашия край. Реално през 2012 година активно се завърнах и започнах да взимам участие в зеленчуковите култури, които основно са моя инициатива и до ден-днешен това е основното ми занимание. Субсидиите как влияят на производството? Субсидиите в земеделието изкривяват свободните пазари и винаги има странични ефекти от тях. Ако едно производство не може да се самоиздържа, ако не е правилно разчетено и преценено със своите рискове, тогава наливането на външни средства, които да го поддържат живо, е загубена кауза. Но от друга страна, ние като страна от ЕС, не можем да оцелеем, ако не се дават субсидии, сходни на нашите колеги. В този ред на мисли моето мнение е, че всяко едно стопанство трябва да се стреми към максимална ефективност. Доволни ли сте от субсидиите, които получавате? Зеленчукопроизводството е чувствителен сектор и се възползваме от немалко облекчения, привилегии, както и от директни плащания, украинската помощ, помощите, свързани с Ковид кризата. Не можем да се оплачем.

гистичен център с хладилни камери, хладилни помещения, линии за измиване и сортиране на продукцията. В общи линии изграждането на сградите ще бъде със собствено финансиране. За складовото оборудване имаме сключен договор по Националния план за възстановяване и устойчивост - тепърва пристъпваме към закупуване на техниката и реализация на целите по проекта. Потребителят как се отнася към бранда „българско”? Наблюденията ми са, че преобладаващата част от потребителите приемат добре, че продуктът е произведен в България и съответно, когато са доволни, започват активно да го търсят. Именно това е нещото, към което се стремим и смея да твърдя, че вече сме постигнали. Преди години, ако някой кажеше, че е земеделец, беше срамно. Днес вече не е така, нали? Тези разбирания за земеделския сектор бяха разчупени. С навлизането на по-големи средства в сектора, когато започна субсидирането, тогава много хора се ориентираха и видяха, че секторът има потенциал и изведнъж в рамките на няколко години стана модерно и е привилегия да се наричаш земеделец-фермер. За мен това е професията, която първо ми доставя удоволствие, второ ми осигурява хубав и достоен живот, трето - дава ми свобода. Земеделието е професия, в която аз виждам ясен хоризонт за развитие и за изява. Професия, в която се оценяват усилията ми. Смея да твърдя, че в направлението, в което съм се специализирал, съм един от успешните производители.

Как ще надграждате бизнеса? Плановете, които започваме да реализираме доста скоро, е изграждане на пакетажен и лосептември 2024

11

Малко количество, недобро качество климатичните промени удариха и трюфелите

Акценти

Чавдар Чернев, управител на фирма за изкупуване на трюфели: Тази година може да се говори за антирекорди

12

Как приключи годината по отношение на реколтата от трюфели? Тя приключи един месец по-рано. Не беше добра годината и всичко е свързано с природните условия, т.е. изменението на климата започна да влияе и на България, сезонът стана много кратък, количествата трюфели - много по-малки и качеството на трюфела - много ниско. Говоря за черен летен трюфел. Така че тази година може да се говори за антирекорди. Къде се реализира този продукт? Продукцията се реализира основно в Европа – най-вече в Италия и Франция, където има по-големи фабрики за преработка на трюфелите. В България шеф-готвачи имат ли интерес към трюфелите?

0,01% от тях го търсят. Те-

първа в България трюфелът навлиза като кулинарен продукт. Нямаме култура за консумация на трюфела. Нито информация, нито традиции. Тази година колко килограма черен трюфел са намерени? Обикновено в България излизат 200-300 тона на година.

Мит ли е, че ловът на трюфели е изключително доходоносен бизнес? Тези митове се създават от журналистите, които търсят някаква сензация. По принцип се печелят пари, но не се печелят толкова много, не можеш да забогатееш, може да се изкара допълнителен доход.

Съществува ли термин „Професионален ловец на трюфели”? Професионалните търсачи по моето мнение са около 1 процент от търсачите у нас. Има ли нещо, което създава трудности и това легален бизнес ли е? Фирмите, които се занимават с трюфели, са абсолютно легални. Съответно има и нелоялна конкуренция - кухи фирми, които изкупуват трюфели без да плащат данъци в България. Така наречените търсачи на трюфели допреди една година или до началото на тази година бяха абсолютно в сивия сектор. От известно време, откакто започна да се говори повече за трюфели, търсачите вече искат да излязат на светло и след преговори с Министерството на финансите всички асоциации и всички сдружения в бранша стигнахме до едно и също мнение, че е крайно време да излязат на светло всички търсачи и да си плащат осигуровки и данъци. Създаде се един закон, плащат си един алтернативен данък. Издава им се едно разрешително, което е от всяко от шестте държавни предприятия. Вие как реализирате трюфелите? Аз имам официално регистрирана фирма и спазвам

всички закони в държавата. Изнасям трюфелите легално и си плащам съответно данъците, а така наречените прекупвачи са хора, които обикалят страната и купуват гъби от търсачите и ги препродават на такива като мен. Вие сте дългогодишен ловец на трюфели, колко години вече станаха?

15-16 години и повече. Имате ли идея все пак да имате добавена стойност да затворите целия цикъл на производство? Има такива идеи, но за съжаление пазарът в България е минимален и икономически не си заслужава.

Вие имате ли право да кандидатствате по европейски мерки? Правил съм няколко пъти опити да кандидатствам, но не съм получил един лев от държавата. Аз имам собствена плантация от 150 декара с дъб и липа. В нито един документ трюфелът не съществува като култура и аз не се водя земеделски производител. Каква инвестиция направихте в това насаждение? Доста голяма, тъй като трябва да си купиш земя. Трябва да си купиш и дръвчетата. Трябва да ги засадиш, да ги гледаш, да ги поливаш.

септември 2024

13

Роман Рачков: Заради климатичните промени сейте алтернативни култури

Акценти

Земеделските производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики, твърди консултантът по биологична растителна защита

14

Г-н Рачков, сушата провокира използване на алтернативи, дошло ли е времето земеделците да търсят заместители на традиционно отглежданите култури? За да се справят с предизвикателствата, породени от климата, и да осигурят доставките на храна, производителите трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Едни от тях са алтернативните култури, като по този начин създават едновременно и устойчивост и кулинарна привлекателност. Мисля, че е дошло време да разширим хоризонтите си. В тази връзка мога да отбележа, че добра възможност, която предизвика интереса на кулинарните гурута по света, е Африканската краставица. Всъщност, това растение е сродно на познатата ни краставица, на външен вид прилича на диня, но е твърде дребно. Видът не се отглежда масово в България, може би само от някои любители градинари, но би могъл идеално да се впише в сеитбооборота у нас. Видът е с добри вкусови качества и се продава добре

на пазара. Идеална култура, заместител на коктейлната маслина. Изглежда доста атрактивно и на вкус не отстъпва на познатата ни краставица. Друг интересен вид е Бодливата краставица. Отглежда се изключително лесно. В търговската ни мрежа в големите супермаркети може да се намери, но вместо на килограм се продава на брой. При равни условия на отглеждане и при равни разходи е доста по-изгодно да продаваш нещо, което се реализира на бройка за около 4-5 лв., отколкото да отглеждаш краставици на килограм. Основният проблем на българското земеделие е бедният асортимент на отглежданите култури. То не е диверсифицирано. Над 90% от площите са заети от 3 зърнени култури. От гледна точка на плодове и зеленчуци също няма видово разнообразие. Диверсифицирането в отглеждането на културите е начин да бъдат преодолени тези трудности, а и това е начин да бъдат адаптирани техните стопан-

Африканска краставица - кивано

Тута абсолюта

ства към настъпващите промени в климата. Всеизвестен факт е, че една система е толкова по-стабилна, колкото по-голямо разнообразие има в нея. Така че, ако българските земеделци диверсифицират стопанствата си, ще бъдат по-устойчиви и по- конкурентоспособни, ще имат по-малко проблеми с болести и неприятели.

дове хищни насекоми, които се хранят с яйцата или използване на феромонови уловки при възрастните.

Доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за земеделските стопани - има методи за ефективна борба с него? Преди около десетина години доматеният миниращ молец навлезе у нас и трайно се установи. Видът е инвазивен и няма естествени врагове. Дава няколко поколения годишно и не подлежи на ефективна химическа растителна защита, защото бързо създава резистентност към употребявания инсектицид. Гъсеницата почти веднага след излюпването от яйцето се вгризва в листото и прониква в меката тъкан и там нанася вредата. Когато третираме листата, тя е във вътрешността на листа и не може да бъде повлияна със съответния препарат. Това може да се случи само във фазата, когато е имагинирала като насекомо или във фаза под формата на яйца. Затова най-ефективната борба е с биологични средства - различни ви-

Достатъчно надеждно средство ли е да работим на ниво хищни насекоми и да разчитаме на метода? Биологичното земеделие е длъжно да използва единствено само такива методи. Ефектът е видим. Същото може да се прилага и в конвенционалното, затова говорим за интегрирана растителна защита. Известен факт е, че доста дълго време биологичната и химическата растителна защита са се развивали едновременно в началото на 20 век. После химическата взема връх, излишно е да коментираме интересите на световноизвестни корпорации. Факт е, че биологичната растителна защита може да бъде изключително ефективно средство, особено при отглеждане на култури на закрито и земеделецът осъществява пълен контрол, такива продукти могат рационално да бъдат прилагани и на открито поле. Царевичният стъблопробивач, например, най-ефективно и най-евтино може да бъде контролиран с помощта на една микрооса, наречена трихограма. Това не е иновация. Имаме над 100 години употреба на трихограма.

септември 2024

15

Акценти 16

Ефективно ли е тя да бъде прилагана на отделни блокове? Приложението на трихограма не е някакво спонтанно действие, то се базира на наблюдение, ранно откриване на неприятеля и избиране на точния момент на внасянето й. Проблемът с нея е тя да бъде всяка една година произведена от щамове дива трихограма. В миналото у нас е имало 18 лаборатории, които са улавяли всяка година дива трихограма, а след това са я намножавали и подготвяли за внасяне в посевите. Ако това не се прави, а продължи да се отглежда дълго време върху яйцата на зърнения молец, тя спира да паразитира върху яйцата на неприятеля, към който е насочена. Другото нещо, което трябва да следят земеделците, е да бъдат сигурни какъв вид трихограма купуват, защото на Земята са регистрирани над 250 трихограми, вероятно болшинството от тях присъства и в Европа. Различните видове трихограма се специализират да паразитират върху яйцата на различни видове неприятели. Затова трябва да бъде следено какъв е видовият състав, който закупуват и дали трихограмата е отглеждана дълго време върху вторичния гостоприемник, който се използва в лабораториите. Спрямо царевичния стъблопробивач нямаме особена алтернатива от гледна точка на химичните пестициди.

Намаляването на пестицидите, съгласно европейската директива, достатъчно амбициозен модел ли е? Имаме нов ЕП и въобще не може да бъдем сигурни, че ще бъде същото като в предишния мандат на евродепутатите. Програмата беше реалистична, въпросът е дали няма да надделеят други интереси и тя да бъде редуцирана и променена. Забелязва се вече това. Европа дава на заден ход по отношение на така наречената Зелена сделка, съвсем различни приоритети се очертават. Въпросът е много политически, има много корпоративни интереси. Трудно е да се каже какво ще се случи. Вижда се, че редица рестрикции с пестицидите отпаднаха. Ще продължава ли акцентът да е върху биологичното земеделие? Биологично земеделие ще има. Чиста храна може да се произвежда не само по биологичен начин, но чрез интегриран подход и храната пак да е чиста. Нека не се заблуждаваме - 100% биологична храна никога няма да се произведе, освен от единични консуматори. Консуматорът е важно д яде достатъчно безопасна храна, произведена в достатъчни количества и на добра цена. Първоначалната идея на ОСП е била не да се дават субсидии на калпак, а след Втората световна война Европа да не гладува - производство на достатъчно храна на приемлива цена. Днес искаме да е максимално безопасна без пестицидни остатъци. А земеделците достатъчно наясно ли са що е то интегрирана растителна защита? Не, не са наясно. Според мен и доста от агрономите не са наясно, въпреки че има нормативна база, но няма желаещи. Вероятно интерес ще има едва, когато има някакви субсидии за това. Така както обикновено се случва при нас. Появява се някаква субсидия и веднага се появява интерес.

Наистина ли калцият в почвата е средство за борба с климатичните изменения? От миналата година има научно откритие, че редовното прилагане на калций в зависимост от степента му на дефицит, стимулира полезната фауна от микроорганизми, които имат пряка зависимост с фиксирането на въглеродния диоксид в почвата. Използването на калций под формата на варуване или под някаква друга форма на внасяне стимулира тяхното развитие и увеличава съхранението на въглероден двуокис в нея. Това е новата роля на калция, която беше открита. Контролираното опрашване на земеделските култури -една много интересна тема, как гледате на този способ? Често в социалните мрежи срещам твърдения, приписвани на Айнщайн, че ако изчезне медоносната пчела, ще изчезне светът. Само че това не е вярно. Нито Айнщайн го е казал.

Животът на Земята ще бъде силно засегнат, ако изчезнат като цяло дивите опрашители, за които никой не говори. На територията на страната ни се срещат над 600 вида диви пчели и те са изключително ефективни опрашители, много повече в сравнение с медоносните пчели. В някои страни те са отглеждани за опрашване на различни земеделски площи. Има един вид пчела, който се среща в България, нарича се пчела Зидарка. Доказано 300 индивида от този вид могат да извършват същата работа в една ябълкова градина за хектар, докато ако трябва да сложим медоносни пчели на същата площ, са необходими 100-120 хиляди индивида. Много лесно може да пренесеш 300 неимагинирали пчели на полето, отколкото да пренесеш 300 кошера. Макар че не съм чувал някой да си кара пчелите да му опрашват градината. В Полша добивите от такова опрашване са се увеличили с около 30%. Интервю на Диана Александрова

септември 2024

17

Акценти

Атанас Атанасов: Животновъдство за получаване на субсидии не води до добри резултати

18

Няма обратна връзка между проблемите във фермите и писането на наредби, твърди председателят на Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал Г-н Атанасов, как работата в посока селекция и репродукция на животните от двете породи спомага за развитието на фермите? Селекцията и репродукцията водят до подобряване на продуктивността на животните. Има ферми, които в момента са на близки до средните европейски нива по продуктивност на мляко. Друг е въпросът, че това мляко се изкупува за жълти стотинки, че не се плаща, че

има периоди, в които мандрите го отказват, че не се зачита качеството на самото мляко като протеин, като масло. Това са проблеми, които са в цялото говедовъдство. Това ли е успешната формула – животните да бъдат под селекционен контрол? В Западна Европа не всички се занимават със селекция и репродукция. Има така наречените стокови стада. Те си имат своето място, но разликата е в това, че в развитите европей-

ски страни фермерите, които се занимават с развъждане и селекция, са голям процент, не както в България. Ще ви дам пример с Монбелиард - над 50 процента от популацията й във Франция е под селекционен контрол. В Австрия са близо 60 процента със Симентал. Но във Франция селекционният контрол се осъществява върху популация от над 600 000 животни, а в България са сто пъти по-малко. Как да станем конкурентни на фермерите от тези държави? Пътят е само селекцията. Тук работата е много. Трябва да се изпълнява случен план. Да се работи с високопродуктивни бици. Да се спазва технологията на отглеждане. Мениджмънтът във фермата да е добър. Въобще животновъдството трябва да е в кръвта на фермера. Животновъдството за получаване на субсидии не води до добри резултати. Аз не съм против субсидиите. Те трябва да бъдат получавани, защото сме на един и същи европейски пазар, но не трябва да бъдат фикс идея. Фикс идея трябва да бъде увеличаване на производството,

задоволяване на животните с качествена храна, добър мениджмънт и резултатът трябва да бъде по-добър. В тази генетика инвестицията е много голяма, а цената на млякото - много ниска. Каква е тогава мотивацията да бъдат отглеждани такива животни? Всичко е въпрос на калкулация. Има фермери, които дори и в такава ситуация са на печалба. Има огромна разлика между едно животно, което е дало 3.5 това мляко и такова, което е дало 8-10 тона. Една ферма, която се стреми към 9 тона средна лактация, трябва да получава по 30 литра на ден от животно, което от своя страна иска правилно и балансирано хранене. Не можеш да имаш хубаво животно без добра храна. Нещо липсва ли във веригата, не се получават нещата. Каква подкрепа получавате от държавата? За държавата да не говорим, защото мога да кажа една единствена думичка „мащеха”. Тази дума обхваща всичко. септември 2024

19

Акценти 20

Административната тежест явно не се облекчава. Къде греши администрацията, че пише сложни наредби, трудни за изпълнение? Тези, които са на бюрото и ги пишат тези наредби, е хубаво да слязат до полето и да видят хората, да поговорят с тях и да видят едно написано действие, прието във вид на наредба, как изглежда на практика. Няма обратна връзка между проблемите във фермите и писането на наредби. Идват ли от МЗХ, от РА във фермите? От РА ходят по фермите, когато се извършват проверки. От МЗХ ходят по фермите, когато трябва да се направи реклама на нещо, когато министърът иска да заведе някой гост. С МЗХ правим онлайн срещи. Всичко се прави формално с цел да се каже, че е било съгласувано с бранша. Откъде взимате разплодници? Ползваме замразен семенен материал от Франция, Германия и Австрия. Тези, които отглеждат такива животни, получават ли адекватно подпомагане? Разликата в подпомагането на стоковото животно и това, което е под селекционен контрол, е около 140-150 лева, което е нищо. Колко от фермите са затворили цикъла на производство? Все повече стават и все повече искат да станат, защото им писна да се занимават с мандри в България. Ако бъде приет Закон за кооперативите, какъвто има в Испания и Франция, много ще бъдат хората, които ще затворят цикъла, защото ще обединят усилията си в преработка и реализация на сурово мляко. В какви направления се отглеждат двете породи у нас? При Симентала има няколко стада, които се гледат за месо, 80 процента са за мляко, само

че ще отбележа нещо важно нещо. Преди няколко години в България беше създадена породата млечен Симентал само на книга, административно. Въпреки всичките опити на развъдната организация породата да се казва Симентал, която е комбинирана порода, до момента не мога да го променя това нещо, защото не срещам разбиране. Примерно, идват животни внос от Австрия със зоотехнически сертификат, че това е Симентал и ние в България го правим млечен Симентал, защото така са направени документите за породата и подпомагането. Имало месодаен, имало и млечен Симентал. Няма такова нещо. Симентал е една порода, която се използва в две направления - месодайно и млечно направление. Във всяка една наредба е вкарана тази думичка млечен Симентал. Примерно, телето се ражда Симентал. Когато влезе в развъдната програма, аз трябва да го направя млечен Симентал, защото се подпомага млечен Симентал. Т.е. фермерът трябва да му смени паспорта. И всичко това благодарение на един известен зам.-министър, който преди 10 години реши, че в България има порода млечен Симентал. Кой е той? Цветан Димитров се казва. Интервю на Диана Александрова

септември 2024

Акценти

Борис Борисов: Заради чумата се продават животни на ниски цени от Румъния и Гърция

22

Стопаните не трябва да правят сборни стада или да си разменят животни, съветва директорът на Дирекция „Здравеопазване, идентификация и хуманно отношение към животните“ в БАБХ Какви са симптомите на чумата по дребните преживни животни, как протича заболяването? Чумата по дребните преживни животни е остро вирусно заболяване, причиняващо се от морбили вирус. Започва с висока температура около 41 градуса. Първите признаци са изтичания от областта на очите и от носа, от устата и след това заболяването се развива, като се проявяват признаци от гастроинтестиналния тракт. Може да се появи кървава диария и от страна на белия дроб протича с интерстициална пневмония. Наблюдава се задушаване, усилена кашлица. Инкубационният период е между 3 и 6 дни, може да бъде и до 10 дни. Това е периодът, в който заболяването остава скрито. Какви превантивни мерки да предприемат стопаните? В момента, в който те констатират отклонения от здравния статус и забележат залежаване на животните, отказ от храна и вода, те трябва да уведомят регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект и съответно официалния лекар отговорник за съответната община към областната дирекция за безопасност на храните по най-бързия на-

чин, за да може да се хване заболяването в самото начало, което е важно, за да може в много ранен момент да се прекрати предаване към други стопанства. Как става заразяването? Предаването става бързо в случаите, когато имаме директен контакт животно с животно. Затова е важно собствениците на животни да не допускат нови животни с неясен здравен статус или ако те закупят нови животни, хубаво е първо да бъдат с ясен здравен статус и произход от животновъдно стопанство, в което няма регистрирано заболяване, и да ги оставят под карантина минимум 21 дни. Какви мерки се предприемат при установяване на заболяването и как става обезщетяването на стопаните? Когато има съмнение за заболяване, първо трябва да се уведоми съответния лекар и БАБХ. Животновъдният обект се поставя под възбрана, като през това време се извършва инвентаризация на животните - опис на всички налични животни, на новородени, на умрели. След това се предприемат мерки по взимане на проби, които се изпращат в референтната лаборатория и след като то бъде констатирано

в референтната лаборатория, тогава огнището се обявява и се предприемат съответните мерки, а мерките са унищожаване на всички болни и контактни животни в обекта. Тъй като заболяването е включено в Заповедта по чл. 47, то подлежи на обезщетяване. След като приключат дейностите по ликвидиране на огнището, т.е. умъртвяване на животните, в рамките на три дни собственикът на животните подава заявление към областната дирекция по безопасност на храните. Има определени документи, които трябва да бъдат представени - протоколи от унищожаването на животните, съответно заповедта за обявяване на огнището, клиничните изследвания. Те са група от документи, които са описани в законодателството, и които придружават заявлението. В рамките на 30 дни директорът на областната дирекция по безопасност на храните издава акт за обезщетение и след като той влезе в сила и не е обжалвано от подалия заявленията за обезщетяване, в рамките на 30 дни животните се обезщетяват със средства от държавния бюджет.

А как става унищожаването на животните? Унищожаването може да бъде по два начина - или загробване на място, или унищожаване в съответните инсталации, разписани в регламент 1069 - такива са инсинераторите и екарисажите. Те предоставят документи за унищожените животни, които са част от комплекта документи, който трябва да бъде подаден за обезщетяване. Какъв е срокът, в който стопанството трябва да е поставено под възбрана и карантина? В момента, в който заболяването е констатирано, то се обявява и в рамките на 30 дни подлежи на специален надзор. Създават се 3 и 10-километрова зона около самото огнище и там се предприемат мерки от компетентните органи, свързани с инвентаризации на стопанствата, с взимане на кръвни проби, за да се установи дали има друго огнище в близост до това, което е възникнало. След приключване на тези мерки, 30 дни след като е унищожено и последното животно в последния обект и е из-

септември 2024

23

Акценти 24

вършена финална дезинфекция на този обект, евентуално може да бъде разрешено ново населване с животни. Какви мерки е предприела БАБХ с цел недопускането на заболяването? Заболяването първо беше обявено в Гърция на 11 юли, след това на 20 юли в Румъния. На 24 юли БАБХ инициира среща с ЕК с цел изясняване на ситуацията по отношение на заболяването в Гърция и Румъния. На 25 юли такава среща беше осъществена онлайн с експерти на отдел Здравеопазване на животните, на която те ни запознаха със ситуацията в двете съседни държави. На тази среща ние споделихме нашите притеснения по отношение на заболяването и нашето желание да положим максимални усилия, за да не бъде допуснато на територията на страната поради обстоятелството, че ще донесе много сериозни икономически загуби. Имаше мерки, целящи да не се смесват стадата.

Точно така. Стопаните първо не трябва да допускат животни с неясен здравословен статус в стопанствата си. Не трябва да смесват и да правят сборни стада. Не трябва да си разменят животни. Не трябва да си разменят инвентар. Трябва да ограничат влизането на външни хора в стопанствата и по този начин да създадат условия, които да не позволяват вирусът да проникне в стопанството. Забраниха се пазарите за дребни преживни животни. При придвижване към кланица освен ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване, пратката трябва да е придружена и с чек лист 168 за клиничното състояние на животните, когато са от животновъден обект, както и с отрицателен PCR тест за наличието на вируса. Имаше информация, че около Варна хората си закупуват животни от Румъния заради ниската цена. Да. На нашата среща с браншовите организации обърнахме внимание, че поради забо-

ляването и в двете държави цената на живите животни е изключително ниска и може да се създаде предпоставки за нелоялни търговски практики. Но ние сме в добра комуникация с МВР, с гранична полиция, с главна дирекция Национална полиция - обяснили сме какви документи са нужни при придвижване на живи животни в страната и от трети страни. Така че имам уверение от тяхна страна, че при всеки един случай на нерегламентирано придвижване, ще бъдем уведомявани. Бих посъветвал стопаните да не се поддават на атрактивни цени, за да си позволят да закупят животно, което е с неясен здравен статус и да си въведат заболяването във фермата. Ще им коства много след това. Може ли да се консумира месото на болно животно? Заболяването само по себе си не е опасно за хората. Проблем е, че вирусът може да остане и да бъде предаден и на други животни. Хубавото е, че този вирус не е толкова устойчив в околната среда и лесно се деактивира от основи от киселини и дезинфектанти на спиртна основа и т.н. Какви са санкциите на нарушителите при установена нелегална търговия по време на периода на разпространение на чумата по козите и овцете? Санкциите за записани в закона. Нарушени-

ята могат да бъдат свързани с придвижване на животни без ветеринарномедицинско свидетелство или в нерегламентирани превозни средства, превозване на неидентифицирани животни. В зависимост от нарушенията дали от физическо или юридическо лице глобите са от 50-100 до 200 лева, има и по-големи зависи от тежестта на нарушението. Какви са икономическите щети, които могат да понесе страната ни, ако има установено огнище на заболяването? Икономическите щети са много сериозни. Първо, унищожават се всички животни. От друга страна, икономическите щети са по отношение на нереализираните търговски сделки, защото с проникването на заболяването здравният статут на държавата се променя и се забранява свободна търговия с държави членки и трети държави. Рестриктивният период е много дълъг и през това време няма да има реализация на тази продукция. Затова икономическите последствия са изключително сериозни и полагаме усилия да не допуснем заболяването на територията на страната. Да припомним, че БАБХ има горещ телефон за сигнали за нарушение на мерките срещу навлизането на чума по дребните преживни животни, който е 0 700 122 99. Интервю на Ясмина Страхилова

септември 2024

25

Симеон Караколев: Настояваме екосхемите специално за животновъдите да бъдат обединени в една

Акценти

България е номер едно в ЕС по подпомагане на глава животно специално за овце и кози, твърди съпредседателят на НОКА

26

Г-н Караколев, във връзка с второто изменение на Стратегическия план, какви са Вашите препоръки и очаквания? Генерално - намаляване на административната тежест. Българският животновъд категорично не е и не трябва да бъде приравняван на администратор. Сложността при прилагането на екосхемите се оказа непосилна за голяма част от българските животновъди и неслучайно към екосхемата за постоянно затревените площи няма и даже 50 процента интерес. Затова настояваме екосхемите специално за животновъдите да бъдат обединени в една. Да отпадне го-

ляма част от документацията, изискванията, най-вече с прилагането на документи. Това е безумие. От Българска аграрна камара поискахте оставката на зам.-министър Таня Георгиева. Тя я подаде, промени ли се нещо? За няколко седмици не можеш да очакваш генерални резултати. Но има насрочени срещи, които са свързани с критериите за първите мерки от Стратегическия план - говорим за мерките за млад фермер, малък фермер, за нови фермери, за групи и организации на производители. По предварителна информация от страна на МЗХ, най-вече на

г-жа Георгиева, септември-октомври се предвиждаше да има отворен прием, но все още няма изготвени наредби, критерии, не е минал комитет по наблюдение, така че говорим за едно сериозно забавяне. Аз не мога да кажа, че не е имало комуникация с г-жа Георгиева, но мога да дам един пример с Плана за възстановяване и устойчивост, в който единствената директна процедура за животновъдство, одобрена от ЕК, са центровете за преценка на мъжки разплодни животни, а тя беше извадена от г-жа Георгиева без това да бъде съгласувано с бранша.

Ще искате ли тази процедура да бъде върната? Няма за кога. Ще искаме компенсиращи мерки. Евентуално да се направи сходна програма с държавни средства. Българското животновъдство има крещяща нужда от подобни центрове. Да разберем какво се случва с пашуването. Ситуацията невралгична ли е? Невралгична ситуация беше първата година. Фермерите може би вече привикват с тези климатични промени, но тук е въпросът това до какво води. Според мен, трябва да се направи цялостна концепция за пасищното животновъдство в България и да се търсят различни алтернативни форми за пашуване. Оказва се, че голяма част от пасищата изгарят още в началото или средата на юни и това поставя животновъдите в неприятна ситуация. Вие имате ли конкретни предложения за тези алтернативи? Напояване. Напояването е важно за всички.

Решихте ли проблема с пашуването в националните паркове? Не виждам как проблемът може да се реши в скоро време или поне по начина, по който двете страни очакваме. Трябва да се мисли за цялостна концепция за управление на националните паркове. Според мен, ако на тези площи са пашували милиони животни, какво пречи да пашуват отново. Какво мислите за възможността да се пашува в природните паркове и на

пасища, които са примерно общинска собственост? Много е важно да отчетем какви са потребностите, за да търсим решение. Едно от нашите предложения на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, което сме изпратили писмено към Министерството на околната среда и водите, е да се преразгледа изцяло концепцията за управлението на националните паркове. Второ. Изцяло да се преразгледа и най-вече да се започне дебат по това защо в България на козите е забранено пашуване в тези места. Трето. Управлението на самите пасища да бъде предоставено на местни животновъдни сдружения, защото се случва това, че пасищата са наети от ферми от 200, 300, 400 км, а за местните животновъди няма пасища. Г-н Караколев, през последната година има ли затворени ферми?

септември 2024

27

Акценти 28

Всяка година се затварят ферми. Намалява ли броят на животните? Намаляват животните, въпросът е с какви темпове. Има прекалено много фактори, които предпоставят това намаление на животните, един от тях е демографския - застаряващо население. Върви се към окрупняване на фермите, т.е. поголовието в голямата си цялост остава, но броят на фермите намалява. На какво се дължи това и защо определени животновъди искат да отглеждат толкова много животни? По различни причини. Някои от тях трябва да поддържат определени пасища. Да не забравяме, че екосхемите и голяма част от плащанията са на площ. За тях ти трябват пасища, на които да пасат определени животни. Какви млечни продукти от кози и овце изнася България? България изнася овче сирене. Малка част от него остава за консумация у нас. Ние трябва да направим всичко възможно, за да засилим този износ, като по този начин ще поощрим търсенето на овче мляко и нормално неговата цена да бъде увеличена. Относно агнетата, ние вече внасяме. Т.е. българските агнета не могат да задоволят потреблението на агнешко по празниците и се налага внос.

Има ли ефект европейското подпомагане за сектора? За миналата година и за по-миналата България е номер едно в ЕС по подпомагане на глава животно специално за овце и кози. Няма по- подпомагана овца и коза за 2022 и 2023 година от българската. Но това пак не води до голям ефект. Съответно значи има нещо сгрешено. Къде е тази грешка? В организацията на пазара. Има множество стопанства малки, средни, но за мен една част от тях са неконкурентоспособни, друга част са в невъзможност да договарят добри изкупни цени и биват мачкани от изкупвачи. В Румъния субсидиите са пет пъти по-ниски от българските специално за овца, в Македония са три пъти по-ниски от българските, а те произвеждат с 20 процента по-евтино агнешко от нас. Каква е причината? Кооперативът е този инструмент, който влияе върху изкупните цени. Той влияе върху устойчивостта на фермите. Има ли тенденции да се създадат такива кооперативи? Има. В момента в НОКА сме направили такива и мога да кажа, че са единствените, които работят в животновъдството - в сектора на овцете, и на козите. В момента работят трудно, но работят. Специално за овцевъдство-

то са обединени над 300 човека в 10 региона на страната, в козевъдството са може би 50-60. Те работят по събиране и изкупуване на козе и овче мляко. Договарят се по-високи цени. В момента изкупните цени на овчето мляко вървят от 1.90 до 2 лв. на литър без ДДС. Малки ферми поединично не могат да договорят такива цени. Смятате ли този кооператив да затвори цикъла на производство? Един ден да. Това е моделът, който работи в цяла Западна Европа. В момента мандрите се възползват от липсата на организираност на фермерите, извиват им ръцете буквално, подиграват се понякога с тях, налагат им уникално обидни условия, но това ще спре. Голяма част от тези фермери ще се организират. Това е пътят. Въпрос на време е да стане. Вървите ли в посока да направите организация за производителите на овче мляко. Ще кандидатствате ли? Документите тепърва се подготвят. Ще кандидатстваме. Мога да кажа статистически, ако не се лъжа, че сдружените земеделски производители в България са малко над 500, от тях 300 са членове на НОКА. Интервю на Диана Александрова

септември 2024

Гост 30

Синан Вейсал: Насочваме се към по-сухоустойчиви овощни култури Промяна на сортовата структура заради сушата, а механизацията ще направи овощарството по-рентабилно Каква е годината за Вас и къде реализирате продукцията си? От няколко години продукцията си реализираме на вътрешни пазари - основно на пазара в Русе и във Варна. Освен това и имаме доста голямо количество за преработка. Работим с няколко големи преработватели в България. Последните две-три години намалихме работата с Румъния, защото тя увеличи производството си и търсенето от нейна страна намаля. Да разбирам, че имате осигурен пазар? За преработка - да. Но нямаме договори за плодовете за прясна консумация. Какви са перспективите за развитие на Вашето стопанство? Увеличавате ли площите?

При производството на традиционните плодове нямаме растеж, защото въпреки осигурения пазар, цените са на много ниски нива и след Ковид пандемията изпаднахме в такава ситуация, че цената, на която реализираме продукцията, едва покрива разходите за производството и то когато нямаме форсмажор. За жалост, климатичните форсмажори зачестиха и не можем да си покрием разходите по производството и затова не можем да се разраснем. Какви са изкупните цени на плодовете? В момента цената на праскова първо качество за преработка е 0.60 лв. без ДДС, а за второ качество е 0.20 лв. без ДДС, транспортирана в завода. Ние сме на 300 км в едната посока от завода.

Тези цени са изключително ниски… Изключително ниски. Така е, защото цените специално на прасковата се определят от предлагането в Гърция, която е най-големият производител на индустриална праскова в региона. В интерес на истината там цената е малко по-висока - прасковата първо качество се изкупува за 37 евроцента, но нашите заводи предпочитат да купуват от там по-големи количества, отколкото да купуват от България, въпреки че цената в България е по-ниска. Основният мотив е, че гърците са много голям производител и успяват да осигурят партидност. Ние не можем да осигурим тези количества и заради това преработвателите предпочитат да работят с гърците. Как се промени пазарът на плодове през последните години? Последните 6-7 години профилът на пазара се промени - между 2015-2020 година основното ни количество на плодове - около 70 процента, заминаваше за пресния пазар, сега съотношението е обратно. Причините са няколко. Измениха се пазарите в България. Преди 10 години все още тържищата и борсите за плодове и зеленчуци бяха активни, делът на веригите беше много по-малък, сега тенденцията е обратна. В момента нашият достъп до потребителя основно трябва да е през веригите, но там имаме много голям проблем. Много малко български производители успяват да работят с веригите. Другата причина е, че ние все още не можем

да се организираме и да заготвяме големи обеми от стоки. Как да разпознаем българските плодове? Това, че пише, че прасковата е българска, невинаги означава, че е българска. Много голяма част от продукцията, която се внася и се закупува от търговците на дребно, след това се предлага като българска. Как тогава ние да разберем, че това не е българска праскова? Винаги по вкуса и аромата. Минете ли покрай един щанд и усетите аромат на плод, независимо дали е праскова, кайсия или пъпеш, по аромата ще усетите. Няма ли аромат - да знаете, че не е българско производство. Във Вашия регион има ли овощари, които се отказаха от дейността? Има, да. Основно са по-малките стопанства, които са от порядъка 20-30 до 50-60 декара, защото те не успяват да се справят с предизвикателствата, а сдружаването в България е много труден процес. Така или иначе, аз правя много опити да създам сдружение, засега все неуспешни. И тези производители отпадат, защото не могат да си осигурят нито нужната техника, нито могат да спазят технологията на отглеждане. Много от тях си запазват стопанствата, колкото са съществуват и да си получават субсидии, като минимизират разходите. Как сушата повлия на стопанството ви? Имате ли решение? септември 2024

31

Гост 32

Тази година е много трудна с натрупаната суша през последните няколко години, дори и колеги, които правят оптимално напояване, пак не успяват да обхванат всичко. Много е скъпо напояването, защото в нашата област Напоителните системи не доставят поливна вода. Ние се опитваме със сондажни кладенци да си решаваме проблема, но тук идва факторът Басейнова дирекция и разрешителните режими. Едно разрешително за водоползване за такъв тип сондаж като процедура отнема две години. Европейските средства и държавните помощи оказват ли влияние върху стабилността на овощарството? За съжаление, отговорът ми е не. Те стигат колкото да оцеляваме. Тези средства, особено когато имаме и форсмажор, заминават основно за задължения към държавния бюджет, към банки и към доставчици на торове и препарати. Благодарни сме и на тези субсидии, защото ако ги няма, ние няма да оцелеем. Според Вас, бихме ли могли сортово да противодействаме на засушаването. Има ли алтернатива? Има, разбира се. България не е първата държава, която се сблъсква със засушаването. Има много нови селекции на традиционните овощни видове. Има сортове, които са по-подходящи за топли зимни и по-горещи лета. При производството на подложки също има нови

разработки, които са за по-засушени райони, за по-сухи почви. Ние в нашето стопанство сме инвестирали в смокинята, защото след направеното проучване видяхме, че тя е култура, която има пазарно търсене за пресен плод и за преработен, разбира се. Освен това разходите за производство са много ниски спрямо другите култури и най-вече тя е гъвкава и отговаря на измененията на климатичните условия. Сухоустойчива е. Жароустойчива е. С колко декара стартирахте? През 2022 година направихме едно опитно поле от 15 декара, за да можем да видим как ще се отрази зимата на тази култура, защото традиционно при нас назад през годините студените зими винаги са били проблем, а нейната дървесина издържа до минус 15 градуса. След като една-две зими тези тестови полета успяха успешно да презимуват без сериозни повреди от замръзи, миналата година засадихме още дръвчета и станаха общо 50 декара. Културата много добре се представя и тази година мисля да реализираме първите плодове. Разбира се, количеството е малко и то ще влезе на местния пазар, но до няколко години очакваме да започнем да работим и за външни пазари. Много голям интерес към смокинята има от Германия и Белгия. Каква е технологията на отглеждане? Има различни схеми на засаждане. Ние сме избрали интензивна схема. Там добивите след

4-5-та година са от порядъка на 3 тона на декар. При добри условия на отглеждане още втората година е нормално да се получи продукция. Интересното при нея е, че тя има нужда от сортове опрашители. Опрашването се осъществява чрез така наречената смокинова оса, която за всеки сорт е различна. Как върви цената на смокинята на едро и на дребно у нас и в чужбина? Себестойността е около една трета в сравнение със себестойността на другите култури. В момента цената на първо качество смокиня е от порядъка на 4-5 лева на едро. Цените на дребно са различни, като във веригите съм виждал да ги продават на бройка. Там цената е 1-2 лева на брой плод, разбира се, с нужната опаковка. За да се получат добри цени, плодовете на смокинята трябва да са едри. Сортовете, които отглеждаме, са два с тъмно оцветяване и един със светло оцветяване - с така наречените жълти плодове, като характерното за тях е, че стават от 100 до 160-170 грама единия плод и около 10 дена могат да се съхраняват при хладилни условия. Какви грижи изискват дръвчетата? По отношение на растителната защита имаме даже градини, в които не ползваме никакви препарати – правим само едно дезинфекционно пръскане с мед рано през пролетта след като минат студовете. Смокинята расте много бързо и бързо преодолява проблеми като ръжда или неприятели. Коя държава е най-големият потребител на смокини? В ЕС най-голям вносител на смокиня е Германия. Тя традиционно е голям производител на плодове. Основен производител в нашия регион е Турция, но Турция освен ЕС захранва и пазара на изток, арабските пазари. Те също са голям потребител на смокини. Освен смокини, имате ли желание да инвестирате в други култури? Да, експериментираме още с няколко кул-

тури, които са атрактивни за пазара. Една от тях е райската ябълка, която добре се развива в нашия регион, обаче е много влаголюбива култура. Изисква чести поливки и това засега е единственият ограничаващ фактор, иначе като плод добре се приема от пазара, има търсене и поддържа добра цена на международния пазар. Успешен опит имаме и с бадемите, които са много сухоустойчива култура и не изисква скъпа растителна защита. Какви иновации искате да въведете? Опитвам се да предлагам икономически ефективни алтернативи на колегите, за да мога да ги запазя, защото това е начинът да си запазим селата. Работя в посока чрез механизация да намалим себестойността на плодовете за преработка. В момента създаваме такива модели на градини, които в по-голямата си част биха минали с механизирана резитба и със 100 процента механизирано бране на плода. Тук говоря за череша, за слива. Има ли закупени такива машини? Има закупени, да. От нашите членове на браншова камара „Плодове и зеленчуци“ има закупени машини както за бране на малини, така и за бране на сливи, череши и вишни. Повечето инвестиции са по проекти. Сега ще кандидатствате ли по някакви проекти? Да, лично ние имаме одобрен проект по Плана за възстановяване и устойчивост. Ще изградим хладилна база със соларни панели и ще закупим трактор с машина за механизирана резитба, както и един робот косачка. Основният проблем, с който се сблъскват колегите и споделят с мен в момента, е малко по-рестриктивната политика на банките по отношение на кредитирането. Има проблеми с финансирането на такива проекти. Интервю на Диана Александрова

септември 2024

33

Тема на броя

КАК РАЗХИЩЕНИЕТО НА ХРАНА ДОПРИНАСЯ ЗА КЛИМАТИЧНАТА КРИЗА?

34 1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките. В свят, в който милиони гладуват, всяка година милиарди тонове напълно годна за консумация храна се прахосват, завършвайки жизнения си цикъл в кофите за боклук и депата за отпадъци. Според оценка на Организацията за прехрана и земеделие това са и́ от всички произведени продукти и стоки, (ФАО, 2011 г.) Този глобален парадокс подчертава неотложността на справянето с хранителните отпа-

дъци като критичен компонент на устойчивото развитие. Ако беше държава, изхвърлената храна в цял свят би била третият по големина източник на емисии на парникови газове, веднага след САЩ и Китай Хранителните отпадъци включват загубата на храна на различни етапи: от производството и разпространението до консумацията. Независимо дали става въпрос за реколта, оставена неприбрана във фермите, непродадена продукция, изхвърлена от търговците на едро и дребно, или остатъци храна, изхвърлени от потребителите, последиците от тези разточителни практики са значителни и широкообхватни. Глобалният въглероден отпечатък от разхищаването на храна – с изключение на промените в земеползването, които са трудни за изчисление и затова не се включват в калкулациите, се оценява на 4,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид. Така произведената, но изхвърлена храна, би била третият по

големина източник на емисии на парникови газове в света, ако беше държава, и би се наредила след САЩ и Китай, според данни на ФАО (Фиг. 1).

богатите страни също допринасят за покачването на цената им, което ги прави по-малко достъпни за по-бедните нации. За да се справим ефективно с този глобален проблем, е важно да разберем къде са „горещите точки“ на разхищение, както по производствената верига и дистрибуция, така и географски. Разлагането на хранителните отпадъци генерира парникови газове, допринасяйки за изменението на климата и влошаването на околната среда

Фигура 1: Ако разхищението на храна беше държава, щеше да е на трето място в света по емисии. Източник: CAIT. 2015; FAO 2015. Food wastage footprint & climate change. Rome

Цифрите отразяват всички антропогенни емисии на парникови газове, включително тези от земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство. Използвани са последните налични данни, като данните за емисиите на държавите са за 2012 г., докато данните за загубата на храна и отпадъците са от 2011 г. За да се избегне двойно отчитане, стойностите на загубите на храна и емисиите на отпадъци не трябва да се добавят към цифрите на държавите. Освен за негативните екологични последствия, разхищаването на храна в по-богатите и развити страни допринася пряко и за глобалния глад. Всички страни купуват храна от един и същ глобален пазар на международна търговия. Ако богатите държави купуват стотици милиони тонове храна, която в крайна сметка изхвърлят, те премахват храна от пазара, която можеше да остане там, за да я купуват други страни. Повишавайки търсенето на тези стоки,

Когато хранителните отпадъци попаднат в сметищата, те претърпяват анаеробно разлагане поради липса на кислород. По време на този процес микроорганизмите разграждат органичната материя, освобождавайки метан като страничен продукт. След това метанът се отделя в атмосферата, където допринася за парниковия ефект. Метанът е около 25 пъти по-ефективен при улавяне на топлина в атмосферата от въглеродния диоксид за период от 100 години, което го прави важен фактор за глобалното затопляне и изменението на климата. Ако вземем под внимание емисиите на парникови газове от промени в земеползването, свързани с производството на храни, като например унищожаването на тропическите гори на Амазонка за осигуряване на повече земеделска земя, глобалният въглероден отпечатък от разхищението на храна би нараснал още повече от първоначалните изчисления. За информация, въглеродният отпечатък на даден хранителен продукт е общото количество парникови газове, емитирани през целия му жизнен цикъл, изразено в килограми CO2 еквиваленти. Важно е да се разбере и кои видове стоки имат най-голямо въздействие по отношение на природните ресурси.

септември 2024

35

отделяйки различни по състав и количество парникови газове. Въпреки че месото има сравнително малък дял в глобалното разхищаване на храна – по-малко от 5%, то има значително въздействие върху изменението на климата, допринасяйки за над 20% от въглеродния отпечатък на общите хранителни отпадъци (Фиг. 2).

Тема на броя

Въглеродният отпечатък включва всички емисии на парникови газове от производствената фаза, като всички използвани селскостопански суровини, машини, добитък, почви; и последователни фази, като например обработка, транспорт, приготвяне на храна, изхвърляне на отпадъци, на даден продукт. По този начин 1 кг пшеница или 1 кг говеждо месо имат различен въглероден отпечатък, тъй като техните жизнени цикли са различни,

36

Фигура 2: Въглероден отпечатък и процент на разхищение на различни продукти и суровини. Източник: FAO, 2015

Това се дължи на факта, че въглеродният отпечатък на месото включва емисиите от производството на килограм месо (напр. метанът, отделен от преживните животни), емисиите, свързани с осигуряването на фураж (напр. торът, използван за производството на фураж) и емисиите от управлението на оборския тор. По този начин усилията за намаляване на парниковите газове, свързани с разхищението на храна, трябва да се съсредоточат върху основни потребителски стоки, които са „горещи климатични точки“, като месо и зърнени храни. В регионите с ниски доходи загубата на храна се причинява най-вече от финансови огра-

ничения, тоест в случаите, в които производителите не могат да закупят суровини или имат структурни ограничения, които засягат съоръженията за съхранение, инфраструктурата, охладителните вериги, системите за опаковане и маркетинг. Тези ограничения, заедно с климатичните условия, благоприятстват развалянето на храната и водят до големи количествени загуби. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, а едва 26 кг от тях идват от домакинствата,

което е над два пъти по-малко в сравнение със средното за ЕС. Затова пък България е в челната тройка от страните с най-големи загуби в първичното производство в секторите земеделие и рибарство. Нестабилната икономическа ситуация в селското стопанство у нас е причина за огромни загуби от непродадени или неизползвани селскостопански продукти поради липса на пазар или липса на адекватна инфраструктура за съхранение и транспорт. В региони със средни и високи доходи разхищението на храна е причинено от прахоснически практики в хранително-вкусовата промишленост и от потребителите, както домакинства, така и кетъринг услуги. Важно е да се подчертае, че хранително-вкусовата промишленост в развитите страни има строги естетически стандарти за продажба на дребно, което насърчава голямото разхищаване на храна. Примери за такива стандарти са свързани с размера и външния вид на плодовете и зеленчуците.

Какво представлява интензитетът на въглеродния отпечатък? Продуктите притежават различен интензитет на въглеродния отпечатък. Например производството на зеленчуци в Европа е по-въглеродно-интензивно от производството на зеленчуци в Югоизточна Азия, тъй като Европа използва по-въглеродно-интензивни средства за производство, като например изкуствено отопляеми оранжерии. Обратно, производството на зърнени култури в Азия е по-интензивно на въглерод от производството на зърнени култури в Европа поради разликата във вида на отглежданите зърнени култури. В Азия оризът е доминантна култура, при която около 70% от емисиите на парникови газове идват от селскостопанската фаза на производство. Той е и култура, отделяща метан поради разлагането на органична материя в наводнените оризови полета. Метанът (CH4) e газ, който има 25 пъти по-голям потенциал за затопляне на атмосферата от въглеродния диоксид. Този по-висок фактор на въздействие обяснява

септември 2024

37

Тема на броя

защо загубата на зърнени култури е по-въглеродно интензивна в Азия.

38

Какви стратегии се прилагат у нас за справяне с разхищението на храна? В съответствие с глобалните цели и европейските политики за разхищаване на храни, българското Министерство на земеделието и храните започва разработването на цялостна Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храна, която ще включва мерки, насочени към загубата на храна и генерирането на отпадъци от фермата до масата. Мерките имат предимно информационно-образователен и административно-регулаторен характер и са насочен към няколко целеви групи, включително публични институции, домакинства и бизнес. Изпълнението им трябва да допринесе за подобряване на информираността и проследяването на генерираните количества хранителни отпадъци. Заедно с това е необходимо да се

повиши обществената осведоменост на различни целеви групи като общини, НПО, бизнес и домакинства по темата и да се стимулира и улесни процеса за даряване на храни. Една от водещите организации в страната, която е специализирана в събиране, съхранение и разпространение на дарени хранителни продукти с кратък срок на годност, в съответствие с всички стандарти за безопасност на храните е Българска хранителна банка. С помощта на мрежа от партньорски организации и доброволци в цялата страна храната се раздава на хиляди нуждаещи се. В столицата от 2010 г. насам съществува и програма за домашно компостиране, наречена „Компостирайте у дома“, инициирана от Столична община. Тя има за цел да насърчи гражданите да намалят крайните битови хранителни и зелени отпадъци, както и стремежа към рециклиране на тези отпадъци. През годините, хиляди 700-литрови компостери, активатори, аератори и информационни материали

са предоставени на домакинства, училища, детски градини и паркове, изявили желание да станат партньори на общината. Една от мерките за предотвратяване на отпадъците, включени в Националната програма за предотвратяване на отпадъците 2021-2028 надгражда тези постижения и си поставя целта от даряване на 100 000 компостера, осигурени от български общини към домакинствата до 2028 г. Подобряване на потребителските навици В развитите страни значителна част от общото разхищение на храна се случва на потребителско ниво и в някои страни това е тенденция, която продължава да нараства. Във Франция се смята, че загубата на храна се е удвоила от 1947 г. насам. Потенциалните обяснения варират от нарастваща урбанизация, откъсването на потребителите от реалността на производството на храна (време, труд и околната среда, разходи), практики за търговия на дребно,

които насърчават свръхкупуването (като промоционални оферти, напр. купи 1 – вземи 2); но от друга страна е факт, че храната във Франция заема все по-малък дял от бюджета на домакинството – от 38% през 1960 г. до 25% през 2007 г. Това създава впечатлението, че пилеенето на храна е относително евтино и има малки последици. В същото време екологичните разходи за генериране на храна нарастват, тъй като природните ресурси стават все по-оскъдни в световен мащаб. Следователно е от ключово значение да се постигне промяна в навиците на потребление. Интегрирането на екологичните съображения в кампаниите за повишаване на осведомеността относно разхищаването на храни може да бъде един от факторите за промяна. Списъкът по-долу представя възможности за намаляване на загубите на храна на ниво домакинство: • Направете списък. Планирайте менюто си септември 2024

39

Тема на броя 40

за няколко дни напред или за една седмица. Проверете съставките в хладилника и шкафовете, след това напишете списък за пазаруване само с продуктите, от които се нуждаете.

• Придържайте се към списъка. Вземете списъка със себе си и се придържайте към него, когато сте в магазина. Не се изкушавайте от оферти и не пазарувайте, когато сте гладни; ще се върнете с повече от необходимото.

• Поддържайте хладилника си. Проверете дали уплътненията са добри, а също и температурата. Храната трябва да се съхранява при максимална температура между 1 и 5 °C за максимална свежест и дълготрайност.

• Не изхвърляйте. Плодовете, които тъкмо омекват, могат да се направят на смутита или плодови пайове. Зеленчуците, които започват да увяхват, могат да се приготвят на супа.

• Научете се да разбирате сроковете на годност и „най-добър до“. Това често са просто предложения на производителите за оптимално качество и не са стриктни показатели.

• Изразходвайте остатъците си. Вместо да изхвърляте остатъците в кошчето, защо не ги използвате за нови ястия? Има множество готварски книги и материали, посветени на използване на остатъците.

• Разместете. Когато купувате нова храна от магазина, сложете всички по-стари артикули в шкафовете и в хладилника най-отпред. Поставете новата храна назад.

• Сервирайте малки количества. Сервирайте малки количества храна с уговорката, че всички могат да се върнат за още, след като приключат с порцията си. Това е особено полезно за деца, които рядко преценяват колко могат да изядат наведнъж.

• Купувайте каквото и колкото ви трябва. Купувайте насипни плодове и зеленчуци вместо предварително опаковани, тогава можете да купите точно необходимото количество. Може да пазарувате и насипно варива, ориз и други продукти. Така ще намалите и пластмасовите опаковки.

• Замразете. Ако ядете само малко количество хляб, замразете останало и когато се приберете у дома извадете няколко филийки няколко часа преди да имате нужда от тях. По същия начин гответе храни на партиди, така че да имате готови ястия за вечерите, когато сте твърде уморени, за да готвите.

• Превърнете го в „храна за градината“. Някои хранителни отпадъци са неизбежни, така че защо да не създадете компостно кошче за обелки от плодове и зеленчуци. След няколко месеца ще имате ценен компост за вашите растения. Българското уеб и мобилно приложение Foodobox, което е на пазара от 2021 г., е една иновативна инициатива за спасяване на храна от ресторанти и хранителни обекти, в което са регистрирани над 200 бизнес партньори и около 20 000 потребители. С помощта на приложението потребителите спестяват минимум 40% от цената на продукта като същевременно се борят с хранителното разхищение. В развитите страни правителствата проучват потенциалното въздействие на различни стратегии и мерки за минимизиране на хранителните отпадъци. Поради неустойчиво производство и потребителски навици, индустриализираните страни носят голяма отговорност за разхищаването на храна и негативните последици върху природни ресурси. Тук повече-

то превантивни действия се фокусират върху повишаване на осведомеността по проблема и стимулиране на потребителите и бизнеса да противодействат на настоящите тенденции, насърчавайки екологични и икономически осъществими решения за минимизирането на хранителните отпадъци. Независимо от това, каквито и стратегии да се предприемат, част от произведената храна ще се изхвърли, като например негодни за консумация части от плодове и зеленчуци или продукти с изтекъл срок на годност и други. На този етап е необходимо да се гарантира, че тези отпадъци се рециклират или управляват по най-устойчивия възможен начин, за да се намали въздействието им върху околната среда и евентуално да се генерира полза по отношение на оползотворена енергия и избегнати парникови емисии. За тази цел, правителствата трябва да насърчават и подкрепят инвестициите в технологии за анаеробно разлагане и компостиране, както и да финансират изследователски програми за оценка на въздействието върху околната среда, a гражданите трябва да бъдат активно ангажирани в правилното разделяне на отпадъците. Автор: Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия

септември 2024

41

Иновации 42

Свеж стил отвън, нови функции вътре: следващото поколение трактор New Holland T5 Dual Command Най-новият стил на New Holland: По-голям хидравличен капацитет, нов избор на преден мост, фабрично монтирани товарачи, пълна свързаност и функции за насочване Гамата трактори New Holland T5 Dual Command, която се състои от пет модела от 80-117 к.с., задвижвани от 3,6-литрови четирицилиндрови двигатели FPT F36, получи нов облик и придоби нови функции, с поредица от актуализации, предназначени да подобрят производителността и комфорта на оператора. Пълната гама Utility ще следва същия път и ще бъде публично показана в края на 2024 г.

Подобрен капацитет за повишена производителност Обновеният T5 Dual Command се предлага с по-широко предлагане на задни гуми и избор от предни мостове – стандартен агрегат за по-лека работа и тесни приложения или нов HD мост за трактори, които се очаква да изпълняват тежкотоварни и интензивни полеви задачи. В допълнение, опцията за преден мост SuperSteer™, уникална за New Holland,

се отличава с ъгъл на завиване от 76° за допълнително подобряване на маневреността и производителността при тесни завои в края на полето, малки полета и във ферми. Междуосието от 2,35 м съчетава тази маневреност със стабилност. Тракторите, оборудвани със стандартен преден мост, се възползват от 20% увеличение на капацитета на кормилното управление под товар за по-бързи завои, докато по-здравата HD ос увеличава допустимото брутно тегло на автомобила до 7 000 кг. Когато са оборудвани с 38-инчови задни гуми, тракторите T5 съчетават висок просвет от 480 мм и ниска обща височина под 2,67 м, минимизирайки риска от увреждане на реколтата и увеличавайки максимално достъпността на сградата. Моделите T5 Dual Command също получават увеличение на капацитета на повдигане отзад от 7% до 4,700 кг, докато новата хидравлична помпа 82 л/мин осигурява 30% повече хидравличен поток за бързо зацепване на въртящия инструмент и бързо време за цикъл на товарача.

Повече технологии, съчетани с повече комфорт Трансмисията в новите модели T5 Dual Command е утвърдената Dual Command 24F/24R единица, с четири скорости, три обхвата и двустепенно превключване на мощността, плюс електронна совалка. Новото автоматично заключване на диференциала и автоматичното 4wd задействане на моделите T5 Dual Command опростяват завоите в края на полето, докато новият преден силоотвал на мокрия диск осигурява повече комфорт и гъвкавост. Външно новите трактори T5 се отличават със свеж стил с нови предни и странични решетки плюс нови стикери, съответстващи на тези на други наскоро актуализирани машини на New Holland. Новият U-образен ауспух осигурява безпрепятствено виждане напред, докато подобрените работни светлини и фарове с опционален пакет LED светлини подобряват видимостта и безопасността на полето и на пътя, а има и нови „характерни“ LED светлини. Тракторите T5 Dual Command се възползват от механичното окачване на кабината

септември 2024

43

Иновации 44

Comfort Ride за по-плавно каране в полето и на пътя. Тези модели разполагат и с нов цифров инструментален клъстер с преработен дизайн, който прави информацията по-лесна за четене. С нарастващото търсене сред собствениците на трактори за същите стандарти на технологията за прецизно земеделие, установени в моделите с по-висока мощност, новите модели T5 Dual Command могат да бъдат оборудвани с телематика и пълен набор от технологии за прецизно земеделие, включително автоматично насочване, терминал IntelliView 12 със сензорен екран и връзка с инвентар ISOBUS клас 2. Мониторингът на машините в реално време, включително точно местоположение и работно състояние, плюс дистанционно наблюдение на дисплеите в кабината и визуализация на агрономическите слоеве от данни могат да се управляват за множество машинни гами чрез платформата New Holland FieldOps, достъпна по целия свят. За всички модели се предлага гама от напълно интегрирани товарачи, предназначени за трактори T5. Комбинирайки максимална видимост с компактни размери, има самонивелиращи се и несамонивелиращи се версии, с автоматично заключване на трактора, със или без амортисьори за меко возене и трета функция. Всеки товарач може да бъде фабрично монтиран или поръчан отделно за монтаж от дилъра. Моделите T5 разполагат с Dynamic StartStop, който изключва трансмисията при натискане на педалите на спирачката, намалявайки

умората на оператора по време на работа на товарача и маневриране в двора. Работата на товарача е допълнително подобрена от нов ергономичен джойстик за товарач с бутони за управление на совалката напред-назад, което позволява на операторите да управляват трансмисията и функциите на товарача интуитивно с една ръка, докато се фокусират върху задачата за товарене. Тракторите T5 Dual Command могат да бъдат оборудвани и с адаптивно кормилно управление CustomSteer, което позволява броят на завъртанията на волана спрямо ъгъла на завиване да се регулира според задачата, функция, особено подходяща за приложения на товарачи, за максимална прецизност на движението. Официалното първо публично представяне на новия T5 ще бъде на изложението Sommet de l‘élevage във Франция (1-4 октомври 2024 г.), като първите бройки ще пристигнат при дилърите на New Holland през 2025 г. Пълната гама самоходна и прикачна земеделска и строителна техника New Holland може да бъде намерена в ИНТЕРАГРИ България, единствен официален вносител на марката за страната. За контакти: 0700 46 666 и www.interagri.bg.

Агробизнес

Суфле Агро България по-голяма, по-активна и с нови хоризонти в нишовите култури и търговията със зърно Компанията вече е част от InVivo

46

Суфле Агро България събра земеделци и партньори в Правец, където беше съобщено, че SOUFFLET GROUP вече е част от групата InVivo, един от най-големите кооперативи в света, като тази трансформация я нарежда на лидерска позиция в сектор земеделие в Европа. Управителят за България Антон Илиев приветства гостите и представи бъдещите намерения за развитие на компанията. Сред основните приоритетни дейности на групата са земеделието и международна търговия със зърно и храни. През годините Суфле Агро България наложи успешна ниша за реализация на пивоварен ечемик, както и собствен бранд Soufflet Seeds - разпознаваема селекция от хибриди царевица, слънчоглед и рапица, гарантиращи рентабилност за всяко едно стопанство. Качествени продукти и услуги, доказани на полето и придруже-

ни от експертен технически опит.

InVivo приема това предизвикателство, като внедрява новаторски и отговорни решения и продукти в съответствие с принципите на регенеративното земеделие в полза на земеделските производители и потребителите. Има цялостна програма за намаляване на пестицидите, запазване и облагородяване на почвите, за защита на биоразнообразието. В това отношение мисиите и́ са разнообразни: да подкрепя екологичния преход в селскостопанския сектор; да развива международната търговия със зърно; да превърне храната в общо благо, което трябва да се опазва; да насърчи прехода към една устойчива агросистема. Днес в групата InVivo работят над 14 500 служители в 38 държави.

Антон Илиев, кънтри мениджър: Искаме да направим рестарт на компанията, да влезем в нови сегменти и региони С какво SOUFFLET GROUP е интересна и уникална за българския пазар?

Soufflet Agro като компания, част от големия френски кооператив InVivo, се старае да представи на българския пазар всички нови тенденции, които наблюдаваме в Европа. Имаме пряк достъп до новите продукти и услуги на пазарите във Франция и не само там, като съответно искаме да използваме опита на колегите от останалите държави и да го представям на земеделците у нас и по този начин да подобрят възвращаемостта си от инвестициите си. Каква е Вашата визия за развитието на компанията? Ние искаме да направим рестарт на компанията, да влезем в нови сегменти и региони. Увеличаваме екипа си. Целта ни е да бъдем по-активни, отколкото компанията е била досега. Освен с пивоварния ечемик, чрез който много наши партньори ни познават, бихме искали да влезем в нишови култури като сорго и твърда пшеница. Желанието ни също е да си партнираме с големите играчи на българския пазар от гледна точка на зърно и търговия. Кога и защо SOUFFLET GROUP стана част от InVivo - каква е идеята на това придобиване?

Soufflet Agro е придобита от InVivo през 2022 г. Целта, от една страна, е InVivo да използва достъпа до земеделските производители, тъй като Soufflet Agro е била много близо до земеделците, винаги е работила и се кооперира директно с тях. От друга страна, InVivo добавя към портфолиото си фирма, която е с опит на международния пазар, особено в тази част от Европа, в която оперираме и ние. InVivo е един от най-големите кооперативи в света с над 12 млрд. оборот за миналата година. Състои се от 74 по-малки кооператива и покрива всеки един сегмент от хранително-вкусовата промишленост. Има компании, които се занимават със земеделие, с производство и преработка и такива, които достигат до крайния производител. Ще има ли промени и развитие по отношение на екипа в България? През последните 6 месеца направихме промени в екипа, наехме нови хора на ключови позиции, които ще ни помогнат да се развиваме напред. Търговският ни екип е с нови попълнения. Вече имаме 4 регионални мениджъри и съответните търговци, които покриват цяла България. На терен в страната имаме 21 души, които са агрономи и ще извършват консултации. септември 2024

47

Агробизнес 48

От дясно на ляво - Антон Илиев, кънтри мениджър, Катрин Ламболе, международен мениджър за Европа, Мими Дончева, мениджър зърнотърговия, и Евгений Динев, мениджър вложения и маркетинг мениджър

Какви планове имате по отношение пазара и реализацията на пивоварен ечемик? В момента се изгражда нов завод в Плевен, който ще е с 50% увеличен капацитет, като в следващите години се очаква да достигне до 80 хил. тона преработка на пивоварен ечемик. Тази година стартираме нов проект в пивоварния сегмент и това е пролетният пивоварен ечемик. Амбициите ни са да го наложим на пазара у нас. От гледна точка на агротехнически изисквания той е по-лесен за отглеждане, добивът не е по-нисък, дори някои сортове дават по-висок добив от зимния пивоварен ечемик. А не на последно място е и финансовата част. Изкупната му цена ще бъде с минимум 15 лв./т по-добра от тази на зимния пивоварен ечемик. И ако традиционно зимният има премия между 30 и 60 лв. спрямо фуражния, тук говорим за още 15 лв. над тази премия, от която земеделците ще могат да се възползват. Фуражният ечемик в Европа като площи порасна доста, като основната причина беше изискването за четвърта култура като част от сеитбооборота. Пивоварният ечемик, като сегмент, не се влияе толкова много от тези изисквания. Традиционно площите с пивоварен ечемик в България и Европа са доста устойчи-

ви и посоката е нагоре. Интересът расте, но това става с плавни темпове, спрямо нуждите на пивоварната индустрия. Тази година стартирахме с още една услуга - мобилни станции за заготовка и обеззаразяване на семена. Няма никакво разпрашаване, перфектно покритие на семената, бързо и ефективно третиране и безупречно заготвяне. Има огромен потенциал и очакваме услугата да се развие, като я предлагаме активно във всеки регион. Към какво ще се стремите през следващите години? Основна стратегия на компанията е дигитализацията. Намерението ни е да работим в направление дигитални услуги. Една от тях е приложението ни Farmi - един инструмент, който земеделците да използват, като се започне от базовите функции - следене на времето и моменти за отделни операции на полето, премине се през актуална информация за цените на борсовите стоки и се стигне до това земеделците да могат да продават своята продукция. Като нова функция ще разработим опцията „вложения“ за покупка на ПРЗ, торове препарати и всичко необходимо за обезпечаване на земеделското производство.

Евгений Динев, мениджър вложения и маркетинг мениджър: Идеята ни е да обхванем целия цикъл - от продажбата на семената, до обратно изкупуване на продукцията В кои нови сегменти ще започнете да работите? Планираме да продължим дейността си при масовите полски култури и в сегмента пивоварен ечемик, но също така да развием някои нишови култури. Идеята ни е да се развие цялостен кръг - от продажбата на семената, през съветите на агрономите ни, предоставянето на опцията „вложения“, до обратно изкупуване на продукцията. В краткосрочен план това вече го правим с твърдата пшеница и със соргото. При царевицата и слънчогледа също имаме конкретни планове, при които ще предложим обратно изкупуване. Ще има ли нови продукти и решения за есенната кампания? Портфолиото ни е доста еволюирало. През 2024 г. създадохме цялостни решения за растителна защита и хранене на масовите култури в България, предлагаме собствена марка торо-

ве и така наречените суровини, стандартните на пазара за почвено приложение. Soufflet Agro притежава собствен бранд торове за вегетационно подхранване, разделени в няколко сегмента - листни торове за подхранване с високо съдържание на конкретни микро- и макроелементи, както и по-иновативните биостимулатори. Компанията предлага собствен бранд семена. Портфолиата са широки - царевица, слънчоглед, сорго, соя, грах, семена за междинни култури. Имаме завод в Чехия, специализиран в разработката на различни покривни култури. По този начин може да изпълним поръчки на клиенти с изисквания при комбинация на различни култури. При продуктите за растителна защита Суфле Агро България предлага както собствено портфолио от ексклузивни продукти, така и добре познатите решения на пазара.

септември 2024

49

Климатични промени

Променят ли се сезоните по света и в България?

Продължителността на лятото нараства с 22%, за сметка на скъсяване на останалите сезони в умерените ширини на Северното полукълбо

50

В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в

южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция. През последните години често се говори, че пролетта и есента стават все по-къси и е възможно скоро да изчезнат. Друго разпространено твърдение е, че времето и природата в тези периоди сякаш “полудяват” поради климатичните промени. Например, тази година в България топлото време през февруари доведе до преждевременно развитие на някои видове, като например при ябълките. Дори традиционните вишневи дървета – сакурата, които са далекоизточни роднини на вишната, през последните години разцъфтяват в Токио поне 5 дена по-рано спрямо периода

1961-1990 г., според Японската метеорологична агенция. Изминалата 2023 г. беше най-топлата от началото на метеорологичните наблюдения в глобален мащаб, включително и в България. Миналогодишната есен беше сред най-топлите през последните десетилетия — през втората половина на октомври температурите в някои райони от страната надхвърлиха 30°C и хората до последно бяха на плаж. А за втора поредна година беше отчетена най-топлата зима в историята в България, главно поради факта, че февруари 2024 г. беше изключително топъл, със средни температури по-високи от обичайното дори за месец март. Но на фона на тези

Вишните в Токио цъфтят все по-рано поради затоплящия се климат

рекорди, пролетта у нас през на категорични изводи за на2023 г. бе сравнително сту- шата страна, тъй като са нуждена, както и тази от 2021 г. и ни повече проучвания.

2022 г. Всичко това неизбежно ни води до въпроса: Какви са основните промени при сезоните? Дали и как климатичните Наблюдава се удължаване промени влияят на времето на продължителността на ляи изместват ли се сезоните? тото с около 22% и скъсяване Конкретните въздействия на останалите сезони в умемогат да варират на регионал- рените ширини на Северноно ниво и зависят от различни то полукълбо през периода фактори, включително гео- 1952-2011 г., според научно графско положение, местния изследване от 2021 г. Аналиклимат и човешките дейности. Освен това е важно да се подчертаят няколко аспекта. Макар и да има затопляне и изместване на датите на сезоните и по света, и в България, е трудно категорично да се отговори на въпроса дали пролетта и есента у нас ще изчезнат. Също така промените зависят от научната дефиниция за сезон. И не на последно място, съществуват известни ограничения за извеждането

зът също така установява, че пролетта и лятото настъпват по-рано, докато есента и зимата – по-късно. Тези промени се наблюдават за почти цялата изследвана област. Такива изводи не са изненадващи, предвид че повишаването на средногодишната температура води до затопляне през всички месеци и сезони. От 50-те години на ХХ век вегетативният период на растенията се удължава с около 2 дена на десетилетие в Северното полукълбо. Според Междуправителствения панел също така има намаление на пролетната снежна покривка в Северното полукълбо от 1950 г. насам, като по-ранното снеготопене се отразява и върху режима на реките. Резултатите се потвърждават и ако разгледаме регионални проучвания за Европа. Например лятото в Полша се е превърнало в най-дъл-

септември 2024

51

Климатични промени 52

гия сезон, а зимата значително се е скъсила, според изследване на учени от Департамента по метеорология и климатология в Полша. През последните 30 години пролетта в някои райони на Полша започва с месец по-рано спрямо периода 1961-1990 г. В Германия е видима тенденция за скъсяването на зимата и по-ранното начало на пролетта, но също така и по-късното начало на лятото и есента. Любопитни са данните от т.нар. фенологичен часовник на Немската метеорологична служба, който представя продължителността на сезоните спрямо фазите на растеж на растения за всяка една година, както и за периоди от няколко десетилетия. На Фиг. 3 можем да видим промените в продължителността на сезоните в Германия през периода 1991-2019 г., спрямо 19611990 г. Важно е да се отбеле-

жи, че фенологичните сезони не измерват температура, поради което е нормално, ако има разминавания с температурните индекси. В световен мащаб настъпването на фенологичните фази на развитие на растенията се ускоряват с приблизително 3-4 дни на десетилетие след 1970 г. В Европа е открито, че между 1971 и 2000 г. ускорението на десетилетие е с 2,5 дни по време на пролетните

събития и с 1,3 дни през есенните фази. Очаквано, в Северното полукълбо пролетта и есента са засегнати и от зачестяването на екстремните метеорологични явления – по-често има периоди с необичайно високи температури, което води до увеличен риск от интензивни валежи или засушаване в зависимост от района. Това включва и по-ранно начало на периода с горещи вълни през топлото полугодие. В обобщение, в Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Какво се случва в България? България не е изключение от световната тенденция, като затопляне се установява за всички сезони през периода

1931-2020 г., според обобщителен анализ на Националния институт по метеорология и хидрология. Затоплянето през зимата се определя от повишението на температурите през януари и февруари. Пролетта също показва тенденция към затопляне, но тистически значимо, докато всички летни месеци показват затопляне. Относно есента – има затопляне от началото на века, но за целия период от 1930 г. насам няма ясна тенденция През последните десетилетия в България има най-осезаемо затопляне през летните месеци, като повишението на температурата достига до 2°C в големите градове, а през зимата е по-слабо. София е добър пример за тези промени, при който ясно се вижда разликата при затоплянето между летните и останалите месеци . Има удължаване на вегетативния период в страната (броя дни в годината със средноденонощна температура над 5°C) с около 20-25 дена, или около 10% над по-голямата част от страната през последните десетилетия. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, които да проследяват промяната на дължината на сезоните, на база на достъпните данни

може да се заключи, че в България се наблюдават сходни тенденции на удължаване на периода с летни температури и скъсяване на останалите сезони. При бъдещо затопляне все повече може да се очаква, че климатът на Северна България ще започне да прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция. В същото време обаче, на този етап няма как да очакваме 100% трансформация на климатичната зона от една в друга, поради местните особености на релефа и географската ширина. Факт е например, че въпреки затоплящия се климат и намаляването на суровите зими в България, е възможно да има по-чести периоди, при които температурата на въздуха се понижава под 0°C“. Какви са част от последствията от тези температурни и сезонни промени? Безспорно е, че климатичните промени засягат климата на България, в това число и продължителността на преходните сезони, което води до множество последствия, в това число икономически, социални, финансови и др. На-

пример, тези промени имат влияние върху селското стопанство и флората и фауната в страната. Поради по-меките зими и по-дългите лета, в страната ни все повече се подобряват условията за отглеждане на топлолюбиви култури като смокини, за сметка обаче на увеличени рискове за намаление на добивите на култури като розови домати, царевица и много други. А затоплянето през зимата е и причина за нашествието на дървеници в Европа, както и други инвазивни видове. Ог гледна точка на туризма, над 50% от европейските зимни курорти ще имат значително намаление на снежната покривка до края на века, при затопляне само от 2°C, но проблемите са явни и сега, като курорти като Банско, Витоша и Пампорово редовно се налага да разчитат на изкуствен сняг, за да “спасят” сезона. И въпреки че се очаква да има удължаване на летния сезон по морските курорти, поради все по-честите и интензивни горещи вълни, много от големите туристически дестинации в Южна Европа ще стават по-малко привлекателни за туризъм по време на най-топлите месеци – юли и август. Автор: Николай Петков

септември 2024

53

История на храните

Ризото – класика по италиански

54

В Азия оризът се отглежда от повече от 5 хиляди години, но в Европа е познат едва от Средновековието, донесен от маврите, които завладяват Испания и Сицилия. От този остров той достига на север долината на река По, където дава началото на един обичан по цял свят специалитет – ризото. Като седнете в някой италиански ресторант, независимо дали на Ботуша, или някъде другаде, и разтворите менюто, сред „primi piatti“, т.е. първите блюда, с които започва едно типично хранене, неминуемо ще откриете едно нещо, наречено ризото. Както подсказва името, ястието се прави с ориз и е много вероятно повечето от вас да са го опитвали под една или друга форма. Въпросът е кога и къде то е сготвено за първи път. Както с повечето подобни специалитети, ясен отговор на въпроса „кога“ няма, ясно е само, че мястото е Италия. Има предположения, че историята започва някъде през Средновековието, когато италианците започват да внасят ориз. Докато селяните усъвършенстват технологията на отглеждането му, минава дос-

та време, така че в началото оризът е бил скъпа и рядко предлагана стока, достъпна само за по-заможните граждани и аристокрацията. Смята се, че първото ризото е сготвено около средата на ХІV век в Северна Италия, като и за това съществуват редица легенди. Една от тях гласи, че първият майстор изобщо не бил готвач, а художник на име Валерий. Той забъркал ориз с гореща вода и добавил шафран и различни билки, за да добави резултата от този експеримент към своите бои с идеята да им придаде по-ярки и по-трайни багри. Друго предание ни връща назад към ХVІ век, когато милански готвач, някой си Заферано, приготвил ризото и го нарекъл на себе си. Тази рецепта, с леки изменения, се готви и до днес под името „Сафрон ризото“, т.е. ризото с шафран. В Италия оризът пристига през Сицилия, която между 831 и 1072 година е владение на арабите, познато като Сицилиански емират. Именно те донасят зрънцата от тяхната родина в далечна Азия и започват да го отглеждат на Стария континент. На острова и в Южна Италия

обаче условията не били особено подходящи, така че с течение на времето отглеждането се премества на север, където има повече вода и по-уравновесен климат. В център на производството се превръща долината на река По, както и регионът около Венеция, където оризът намира и необходимите равни земи. Постепенно голяма част от равнините на Ломбардия са изчистени, за да се създадат оризови полета. Мотивацията за разчистването и рекултивирането на равнините е проста – трябва да се произведе храна на растящите градове. Търсенето е посрещнато от начинаещи капиталисти, които разполагат с финансовите средства да подкрепят фермерите при създаването на тези полета. Едно от най-ранните споменавания на ориз в тази част на Италия е писмо от 27 септември 1475 година от Галеацо Мария Сфорца, херцог на Милано, до колегата му, херцога на Ферара, относно 12 чувала ориз. В дните на Венецианската република Ла Серенисима, както градът-държава е известен, не пести нищо, за да почерпи подобаващо чуждестранните посланици с цялата пищност и блясък, подобаващи на такава благородна позиция. На тези тържествени банкети готвачи на дожите все по-често приготвят изящна минестра ди ризо, т.е. супа с ориз, която векове по-късно се превръща в ризотото, което познаваме днес. В началото на ХVІ век оризът стига и до Верона, където започва да се отглежда на специално създадени полета, напоявани от цяла мрежа от канали. Първоначално продукцията се продава единствено на пазарите във Венеция, но по-късно се изнася и за други части на Италия, както и на север от Алпите. През миналото столетие науката вече позволява съз-

даването на нови сортове, най-известните от които са арборио, нано и карнароли. Всички те имат средно големи зърна, съдържат голямо количество амилоза, вид нишесте, и след прибирането на реколтата не се полират. Тези качества позволяват при варене зърната да попиват много течност, без обаче да се разкашкват. Ако днес разтворите книга с рецепти за ризото, ще намерите безброй варианти, като повечето от тях имат един и същи корен – прочутото ризото ала миланезе. То се приготвя със ситно накълцан лук, леко запържен в масло, към което се добавя говежди костен мозък. След това в тенджерата може да се излее чаша бяло вино, която се оставя да поизври, и чак после идва ред на бульона, сготвен от говежди кокали, месо и зеленчуци. Важно е бульонът да се долива на порции, за да може оризът да го поеме по-добре. Накрая се ръсва щедра доза шафран, който придава характерния жълт цвят, а за да се получи кремообразната консистенция, се добавя настърган пармезан. Има още много рецепти, които включват зеленчуци, гъби, морски дарове, месо, та дори и плодове. В готварските книги и в интернет ще намерите богато разнообразие и сигурно ще си харесате една-две. Да ви е сладко! Текст: Алеко Дянков

септември 2024

55

Околна среда

Как модната индустрия влияе върху климата?

56

Прогнозите са емисиите на парникови газове от производството и търговията с дрехи да се увеличат с 50% до 2030 г. Търсенето на щастие води до шокиращо огромно количество синтетични отпадъци и превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Импулсивните и неефективни покупки на нови дрехи, стимулирани от все по-ниските цени и качество на нарастващото производство, са най-честите причини за свръхпотребление в областта на модата. Зад интензивните покупки на дрехи обаче се крият дълбоки психологически фактори, сред които е стремежът към изграждане на идентичност. Комплексната

природа на този процес затруднява намаляването на потреблението. Ключът към него е в осъзнатия и качествен подход към покупките, който може да прекъсне омагьосания кръг на неудовлетвореност, която води до генерирането на нови и нови покупки. Да си купя ли тази хубава дреха, която ме призовава от витрината или от екрана с обещание за щастие или да избера да спася планетата, като я отмина, защото така или иначе никой не се опитва да спре френетичното производство на привлекателни и достъпни евтини дрехи,

които ми се предлагат през цялото време отвсякъде? Това е една дилема, която става все по-популярна. Ако преди две десетилетия основните колебания на човек в такива случаи се въртяха около това да похарчи ли дадени пари за определена дреха или да не ги похарчи, то днес въпросът е надхвърлил далеч границите на личния портфейл и се отнася по-скоро за сметката, която ни връчва природата. Занимаващата се с производство и търговия на дрехи и аксесоари модна индустрия е вторият най-голям замърсител на околната среда в световен мащаб, според проучване на канадския York University от 2022 г. Данните сочат, че се очаква емисиите на парникови газове от производството и търговията с дрехи да се увеличат с 50% до 2030 г. Една от основните причини за този ефект е свръхконсумацията, която се засили експоненциално през последните две десетилетия. Към момента модният цикъл се състои от 24

“сезонни” тенденции на година, което е 3 пъти повече в сравнение с края на миналия век. Дрехите, купувани от един човек в развити пазари, като британския например, вече достигат до 50 броя на година, в сравнение с 20 броя, купувани през 90-те, показва проучване на Morgan Stanley. То посочва също, че през този период се наблюдава значителен спад в цените, който се очаква да продължи. Един камион дрехи се изгаря или изхвърля в сметище всяка секунда Това е еквивалентът на скоростта и обема на генерираните от модната индустрия отпадъци, посочва проучването. Около 60% от тях са на основата на полиестер, чието производство генерира 2-3 пъти повече въглеродни емисии от това на памучните изделия, а пластмасовата му природа не му позволява да се разгради в естествена среда с десетилетия. Замърсяването се причинява и от факта, че поради ниските цени на дрехите и засиленото им купуване, продължителността на техния живот

септември 2024

57

Околна среда 58

намалява значително и потребителите ги задържат в гардероба си средно само за около 3 години. Ако преведем дилемата “да я купя ли или да не я купя” на научен език, тя ще звучи така: докъде потребителските навици в консумирането на стоки могат да оказват влияние върху свръхпроизводството и последващото от него замърсяване на околната среда и докъде последното зависи от институционални регулации? Кое от двете е по-важно да се направи, за да се спре или да се забави темпото на замърсяване? Обикновено до отговор на тези въпроси се стига трудно и рядко. Според редица изследвания на проблема в сферата на модната индустрия обаче везните все повече натежават в посока на потенциала на потребителските навици да намалят отрицателното въздействие на модата върху околната среда. Част от тези навици се отнасят до потреблението на дрехи втора употреба. Second hand пазарът се е удвоил през последните 10 години (по данни на Statista) и е на път да се окаже game-changer за цялата модна индустрия. Появяват се и движения инициирани от сами-

те потребители, които започват да практикуват т.нар. “доброволна простота” (voluntary simplicity) или съзнателно намаляване на потреблението в това число и на дрехи. Този стил на живот все още има сравнително малко застъпници, но насочването на предпочитанията на масовите потребители към дрехите втора употреба действително дава възможност за неформална регулация на потребителските навици както при избора на дадена покупка, така и в етапа след нея. Т.е. ако си купиш някаква дреха в момент на ентусиазъм, но така и никога не я облечеш или я сложиш само единдва пъти и вече не я искаш в гардероба си, въпреки че е нова или отлично запазена, можеш да я пренасочиш към друг потребител. Можеш да я подариш, да я дариш, да я препродадеш в често срещаните напоследък приложения или групи за дрехи в социалните мрежи или да я продадеш на някоя търговска платформа като популярния в България “Ремикс” или европейския Vestiaire. Така дрехата влиза в регистъра на втората употреба, животът и́ се удължава и колкото по-масов става този подход, толкова повече би могъл да се забави цикъла на ново производство. Но от друга страна, ако интен-

зивното купуване на нови модни продукти успоредно с това запази темпа си, няма особени изгледи свръхускореното производство да се забави. Според Statista, световният пазар на облекло продължава да се увеличава, като се очаква през 2025 г. обемът му да нарасне с още 1.3%. По тази причина ще се опитам да предложа една по-различна перспектива към проблема, която ще се фокусира върху мотивацията на потребителите да си купуват нови дрехи (и като казвам дрехи ще имам предвид и прилежащите към тях аксесоари). Възможно ли е да се промени нещо в процеса на потребление и от какви фактори зависи това? При много хора интензивното купуване на дрехи далеч надхвърля базовата необходимост. Огромна роля в ускореното потребление имат т.нар. импулсивни покупки. Тяхната висока степен на неефективност също допринася за генерирането на огромни количества текстилни отпадъци. Твърде често се случва човек да си купува дрехи, които по някаква причина не харесва достатъчно или просто не носи, поради което продължава да купува нови. Затова е

много ключов въпросът какво ни кара да влизаме в този омагьосан кръг и можем ли да го прекъснем? Защо си купуваме дрехи? Потребителските мотиви за покупки в сферата на модата зависят от много фактори отвъд обичайната практическа потребност. Според едно изследване дрехите са много лични предмети, които съпровождат преминаването на човека през процеса на откриване на неговата идентичност. Това е психологическият процес, дефиниран като концепция от психоаналитика Ерик Ериксън, свързан с експериментиране с различни алтернативи до окончателното установяване на определени ценности и цели. Учебниците по психология го описват като “процес на търсене на душата и на пресяване на характеристиките, които определят личността”. Постигането на здравословна идентичност, според Ериксън е усещането за това “да се чувстваш у дома в собственото си тяло, да усещаш, че ‘знаеш накъде отиваш’ и да имаш вътрешното спокойствие, че получаваш признание, от хората, които имат значение за теб”. Това е динамичен процес, който започва в ранна възраст, но продължава цял живот, като септември 2024

59

за женско облекло е с най-голям дял от общия световен пазар на дрехи и тази година достига 0,94 трилиона долара. И в България жените купуват по-активно дрехи, като в някои категории покупките им надхвърлят неколкократно тези на мъжете, показва проучване на НСИ, публикувано от Землевеж (Фиг. 1).

Околна среда

се повлиява от множество фактори. Каква е връзката с климата? Ключовият момент е интензивното използване на дрехите в този процес като инструмент за търсене на себе си. Според редица изследвания това явление се наблюдава повече при жените, които имат доминираща роля в този вид потребление. Според statista.com пазарът

60

Фиг. 1: Българските домакинства редовно се снабдяват с нови дрехи и обувки. Предвид високия брой домакинства, живеещи в материална бедност, средните стойности говорят за висока консумация у средната класа в големите градове. При повечето видове облекло, носени и от двата пола, се наблюдава силен превес на броя женски артикули.

Жените са по-склонни и към импулсивни покупки на дрехи, твърди изследването на Масачузетския университет Dartmouth върху пазара на бързата мода. Според него импулсивният подход се среща най-често при два типа потребители, единият от които, без изненада, са т.нар. модни новатори. По-любопитен обаче е вторият тип. Той се състои от млади жени, които показват във висока степен признаци на материализъм и невротизъм, издаващи общо усещане за липса на щастие, което произтича от несигурност. Т.е. дори и без да е особена почитателка на модата една жена лесно може да попадне в омагьосания кръг на свръхконсуматорството на дрехи. Съвременните психолози структурират процеса по изграждане на идентичност, като го разделят на няколко различни проявления на аз-а, които се формират в него. Това са концепциите за “реалния аз”, “идеалния аз” и “желателния аз” и точно с тях са свързани в огромна степен дрехите и високата степен на неефективност при купуването им. Ако описваме нещата образно – най-големият генератор на покупки обикновено е “идеалният аз”. Това е жената (а понякога и мъжът), която си представяш, че искаш да бъдеш, заради начина, по който изглежда, и хармонията или сексапила, или елегантността, или радостта, която излъчва. Когато си купиш дрехата обаче, много често установяваш, че тя не произвежда този ефект върху твоя “реален аз” и чувството, което ти носи не е точно “като у дома си”, включително физически. Според психолозите емоциите, които обикновено се генерират при това разминаване, са тъга, униние и разочарование. Така че вместо да ти промени или възвиси живота, покупката може да остане просто едно платнено присъствие на закачалката. До следващата красива или обещаваща дреха или рекламна визия, която видиш и направиш нова покупка. Не е тайна, че ключов компонент в този процес е сравнението, което може да правиш между себе си и другите. На

пръв поглед дрехите предлагат относително лесен начин да постигнеш същия ефект като този, произведен от човека, когото харесваш – модел, инфлуенсър, приятел, вдъхновител. И това е всъщност най-голямата уловка на дрехите – те не обещават просто да ти осигурят визия, а цялостно преживяване или дори нов живот. Обещават щастие. Защо продължаваме да си купуваме дрехи? Според научните изследвания т.нар. шопинг терапия, която представлява интензивно и твърде често неефективно купуване на дрехи, придава или възвръща усещането за личен контрол върху средата на човека. Много често тя има за цел и облекчаването на тъгата. Чувството за скука, тревожност или потиснатост, които може да се появяват в ежедневието, са едни от основните проблеми, които пазаруването по принцип се стреми да разреши. А когато говорим за дрехи, вероятността човек да направи необмислена или ненужна покупка, стимулиран от тези усещания, се увеличава още повече. Сериозен принос за това има и бързата мода, която чрез поредица от спорни практики, успя да постигне цени на дрехите в магазините на стойността на един хубав шоколад и на практика премахна възспиращата икономическа преграда пред почти всички. Импулсивните покупки на дрехи, които често може да заместват купуването на шоколад, обикновено се дължат на холистичния по природа емоционален избор, базиран на афект. За разлика от базирания на отношение или базирания на атрибути избор, той е фокусиран върху начина, по който очакваш, че даден продукт ще те накара да се почувстваш. А дрехите са заредени с красиви обещания. И ако в днешно време изследванията в сферата на потребителското поведение регистрират тенденции на преместване на фокуса от физически притежания към преживявания, то дрехите успяват да се класират добре и в това пазарно състезание, точно заради потенциалните преживявания, септември 2024

61

Околна среда 62

които обещават. Според изследване, публикувано в Journal of Consumer Psychology, самото купуване на преживявания действително води до по-голямо щастие и удовлетворение, защото ни дава възможност да се свързваме с другите и да формираме голяма част от социалните си идентичности. В същото време друго изследване по темата обръща внимание на това, че материалистично настроените потребители също преживяват удоволствие, само че преди да направят покупката си, защото вярват, че тя ще трансформира живота им. Когато я придобият обаче, разбират че това няма да се случи и преживяват по-скоро негативни емоции. А те, както споменахме по-горе, в много от случаите генерират нови желания за покупка. Изгубени в ценностите и стандартите Динамичният процес на изграждане на идентичността, заради който много жени (и понякога мъже) си купуват нови и нови дрехи, се влияе в огромна степен от ценностите на кул-

турата, в която живеем. Освен от “идеалния аз”, който е свързан с представата ни за това какви самите ние искаме да бъдем, купуването на дрехи много често се предизвиква и от т.нар. “желателен аз”. Той се формира под влиянието на външни, т.е. културни фактори и е свързан с очакванията, които смятаме, че другите имат към нас. “Желателният аз” в нас се стреми да отговаря на всички стандарти, норми и отговорности, които ни задава обществото и ключовото е, че той също може да бъде причина за генериране на неудовлетворяващи покупки. Разликата е, че по отношение на дрехите, той може да се разминава не само с нашия “реален аз”, но и с вътрешно мотивирания ни “идеален аз”. Така че неудовлетворението от покупки, стимулирани от външни стандарти, които правим само защото се чувстваме длъжни да отговаряме на очакванията на другите, може да произвежда двойно негативен ефект върху нас. Емоциите, които обикновено се генерират от разминаването в този случай, са чувство за

вина, разстроеност и тревожност. За никого не е тайна, че обществото все още очаква от жените да покриват огромно количество стандарти, много от които са свързани с външния вид. А дрехите имат основна роля в него. Т.нар. стандарти за красота често водят до объркване между представите за “идеалния” и “желателния аз” и много жени възприемат като вътрешно мотивирани търсения на душата си външно наложени културни и естетически шаблони. Затова и не се стига до реално удовлетворение от покупките и те продължават с генерирането на нови. Вече сме свидетели на някаква форма на обществен разговор за етичните ценности в света на модата, свързани и с грижата за околната среда Самата модна индустрия започна да демонстрира поемането на ангажименти и смяна на фокуса към устойчивост. В световен план постепенно се променя и отношението към начина, по който се формират стандартите за красота и ефектът им върху развитието и добруването на отделните личности. Стереотипното отношение към красотата на жената обаче се променя трудно, а и не подлежи на институционални регулации. Жените продължават трескаво да търсят себе си твърде често водени от усещането за несигурност и рядко успяват да постигнат реално удовлетворение от процеса, наситен с покупки. В магистърското изследване, което направих, най-голям брой от анкетираните жени посочват нуждата да се чувстват вътрешно уверени като основна мотивация за купуването на дрехи. За да си обясним безпрецедентната свръхконсумация, която наблюдаваме, е важно да имаме предвид и какъв е характерът на дрехите като продукт. Като социален феномен, те имат потенциала да осигуряват заедно или по отделно и 9-те ценности, които науката извежда по линия на различните мотиви за потребителско поведение. Това са чувството за принадлежност, забавлението и насладата от

живота, вълнението, топлотата в отношенията с другите, себереализацията, чувството, че си уважаван/а, усещането за постижение, себеуважението и сигурността. И именно в тези ценности се крие ключът към ръста на търсене и предлагане на дрехи. Затова вместо да се опитваме да намаляваме количеството на притежаваните дрехи, което винаги ще бъде различно като потребност за различните хора и съществена част от процеса на изграждане на идентичност, е много по-важно да намерим качествен подход, който може да осигурява удовлетворение от покупките. Една от най-важните части на този процес е засиленото самопознание. Понякога стремежът към дадени дрехи може да е просто заместител на по-дълбоки и съществени психологически нужди, върху които може да насочим вниманието си преди да натиснем импулсивно бутона “Купи”, така че да се погрижим по по-ефективен начин за тях. Ако все пак импулсът ни надделее и направим непредвидена онлайн поръчка, можем да преосмислим рационално покупката си, след като пристигне и да върнем дрехата. Нарастващото онлайн пазаруване улеснява много процеса на преосмисляне. А ако имаме автентична потребност да експериментираме с дрехите и да ги сменяме интензивно, можем да насочим търсенето си към увеличаващия се брой магазини, групи и сайтове за втора употреба, които предлагат все по-качествени и хубави неща. Според проучване на Европейската конфедерация на рециклиращите индустрии потреблението на second hand дрехи оказва до 70 пъти по-малко вреда върху околната среда в сравнение с производството на нови дрехи, дори и с включването на транспортните емисии, които го съпътстват. Всяка дреха, на която изберем да удължим живота, като купувачи или продавачи, може да съдейства за забавяне производството и намаляване на замърсяването. Автор: Маргарита Асадурова септември 2024

63

Уникално

Как японците са открили магията на българското кисело мляко

64

от Германия. Доц. д-р Георгиев отбеляза и специалното сътрудничество с Университет Сока, Япония, което също отбелязва кръгла годишнина – 40 г. Симпозиумът и срещите на високо равнище ще подпомогнат финализирането на ново споразумение за стратегическо сътрудничество в областта на научните изследвания между „Мейджи“ и „Ел Би Булгарикум“, което се обсъжда вече втора година, но поради политическата нестабилност в България се забави. Доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопански факултет Посланик Хисаши Мичимаги, който за втори За четвърта поредна година Стопанският път изнася лекция в Аулата на СУ „Св. Климент факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, съвместно Охридски“ след пристигането си през 2023 г., с MBA програмите на факултета, организира потвърди ангажимента си за развитието на симпозиум, посветен на стратегиите за бизнес японистиката, японските изследвания и клюразвитие на японските компании с водещ лек- чово партньорство със Софийския университор проф. Хироо Такахаши. Тази година съби- тет. Специален приоритет за мандата на потието отбеляза 50 години присъствие на япон- сланик Мичигами ще бъде ревитализирането ския пазар на бранда „Meiji Bulgaria Yogurt“ (от и интензифициране на икономическите отном. декември 1973 г.) и демонстрира визията на шения между двете страни и привличането на Стопанския факултет да бъде лидер в между- още японски инвестиции у нас. народната икономическа дипломация на България. Симпозиумът беше открит от декана на Стопанския факултет доц. д-р Атанас Георгиев, който представи пътя на факултета към „тройната корона“ в икономическото и бизнес образование и ролята му на партньор за стратегическо бизнес развитие на българския и международния бизнес с присъствие у нас. Сътрудничеството с бизнеса е в ДНК-то на факултета от самото му възстановяване. През 90-те години на миналия век това бяха предимно фирми Н. Пр. Посланик Хисаши Мичигами

Г-н Кейджи Секи, маркетинг директор за млечните продукти на „Мейджи“, представи интересни факти за потреблението на българско кисело мляко (1,5 млн. кофички дневно), за силата на бранда „България“ (90% разпознаваемост), както и за важни моменти от сътрудничеството на „Мейджи“ с България от Експо’70 в Осака досега. Специален гост на форума беше проф. Мария Йотова от Университета Рицумейкан в Япония. Д-р Йотова е водещ изследовател – културен антрополог, задълбочен познавач на технологиите за производство на млечни продукти. Тя представи един малко познат ракурс на историята на навлизането на българското кисело мляко – а именно ролята на г-жа Тенкоко Сонода преди Осака’70. Г-жа Сонода успява да създаде интерес и търсене на заквасено в домашни условия кисело мляко сред елита в Токио и през участия в радио и телевизионни предавания в края на 60-те години да създаде една магичност на българското мляко. Стопанският факултет и всички съорганизатори на форума оценяват важността на институционалната памет и необходимостта да отбелязваме при-

Симпозиумът освен прекрасен празник беше и инвестиция в бъдещи сътрудничества между държави, университети, бизнес и медии

носа на отделните личности в междудържавните, а и междуфирмените отношения. Ето затова за нас беше изключително важно, че на празника присъстваха и Светла Минкова, дъщеря на Тодор Минков, директор на ДСО Млечна промишленост, при който е подписан договорът с „Мейджи“; Александър Кондратенко, син на Мария Стефанова-Кондратенко, която е основател на Централната лабораторията за чисти култури към Млечна промишленост (1963 г.), доц. д-р Божанка Гьошева, директор на Център „Наука, развитие, производство“, и Направление функционални (здравословни) храни на „LB Bulgaricum“ през периода 1988 - 2003 г. Доц. Гьошева е била член на екипа, който през 1974 г. създаде патента за седемте закваски за българско кисело мляко, които все още се използват в „Meiji Bulgaria yogurt“ днес. Източник: https://www.uni-sofia.bg

септември 2024

65

Уникално

Японската Meiji (“Мейджи”) продава дневно по 1.5 млн. кофички българско кисело мляко

66

Историята как японски турист толкова са захласнал по българското кисело мляко, че нарочно се изцапал, поискал кърпа да се избърше и после я занесъл в Япония и започнало производство, е пълна измислица. Фактите са, че отношенията с Япония за производство на кисело мляко почиват на официални лицензионни договори още от 1973 г., а и технологично не е възможно да се произведе мляко от остатъците в кърпата, обясняват експерти. Днес милиони японци започват деня си с Meiji Bulgaria Yogurt - бранд №1 в своята категория в Япония, собственост на основаната през 1916 г. Meiji Holdings Company един от най-големите и най-стари производители на млечни продукти, шоколадови и захарни изделия и лекарства в Япония. Корпорацията продава всеки ден по 1.5 млн. кофички Meiji Bulgaria Yogurt. Връзката на японската корпорация с държавната компания „Ел Би Булгарикум“ започва през 1970 г., когато на световното изложение Expo в Осака екип на Meiji („Мейджи“) посещава българския щанд със задачата да проучи възможността за производството на българско кисело мляко в Япония. „Автентичното кисело мляко ще бъде прието на пазара. Защо не опитаме“, казва тогава Кеиджо Фуджими, ди-

ректор по продажбите, а по-късно президент на компанията. Следват лабораторни анализи и след 3 години подготовка и преговори с българската държава Meiji Bulgaria Yogurt започва да се произвежда в Япония. Първите продажби не са оптимистични заради наложения дотогава вкус на пазара на кисели млека в Япония - подсладени и втвърдени с желатин. Meiji е зарината с обезкуражаващи отзиви („Прекалено е кисело“), лавина от рекламации („Да не би да е развалено“) и върната продукция. Но въпреки това корпорацията продължава. Японската компания прави стратегически ход - след преговори с лицензионен договор от декември 1973 г. българската държава дава разрешение на частната фирма да сложи името „България“ в наименованието и етикета на киселото мляко. Четири фактора са в основата на успеха на Meiji Bulgaria Yogurt, отчита японският производител: използването на селектирани оригинални български закваски (млечнокисели бактерии), името „България“, технологията на производство, силен маркетинг. Три японски института допринасят за усъвършенстване на продуктовата гама - за изследване на закваски, за нови продукти и за

нови технологии. В търсене на вкус, подходящ за японския потребител, някои от щамовете са променени, а млякото е регистрирано като продукт със здравословен ефект. А през 2000 г. е разработен специален метод Maroyaka Tannen, който позволява бърза ферментация при ниски температури. Японската корпорация държи правата върху българските рецептури за закваска на киселото мляко с бактерията лактобацилус булгарикус за някои от азиатските пазари. Продава в Китай, Тайланд, Сингапур. А Калоян Махлянов-Котоошу, който влезе в историята на сумото като първия европеец, спечелил Купата на императора, е рекламно лице на Meiji Bulgaria Yogurt. Всяка година Meiji („Мейджи“) плаща лицензионни такси на държавната фирма „Ел Би Булгарикум“, която държи правата върху българските закваски за кисело мляко. Освен с японската компания българското дружество има още два действащи лицензионни договора - с финландската Valio и с монголската APU Dairy. За 2022 г. „Ел Би Булгарикум“ отчита за 25.8 млн. лв. общи приходи, от които 10.24 млн. лв. са от лицензионната дейност на дружеството. За 2023 г. държавната компания е публикувала само отчет за първото тримесечие въпреки законовото си задължение да има и годишен,

както и за първо тримесечие на тази година. Миналия октомври от Министерството на икономиката и индустрията съобщиха, че предстои да бъде създаден нов съвместен институт между Meiji и „Ел Би Булгарикум“. Той ще се фокусира върху изследователската дейност и иновациите в сферата на млекопроизводството, развитието на нови проекти в областта на закваските, пробиотиците, здравословното хранене, проучването на нови общи пазари, както и към навлизането в други сектори. Няма официална информация за развитието на проекта. В последните години „Ел Би Булгарикум“ е разтърсвана от скандали, обвинения за неправомерни практики и сигнали до прокуратурата, честа смяна на изпълнителни директори, стачка на служители в производствената база във Видин.

септември 2024

67

Кейджи Секи, генерален мениджър на отдела за маркетинг на ферментирали продукти в дивизия “Глобални продажби на млечни продукти, Meiji Co. – Япония:

Повече от 90% от японците разпознават Meiji Bulgaria Yogurt Уникално

какви са резултатите? През 1996 г. Meiji Bulgaria Yogurt LB81 получи одобрение за етикетиране като храна за специфична здравна употреба (FOSHU) от правителствени агенции. Доказано е, че консумацията на 100 грама или повече дневно помага за балансиране на чревните бактерии и поддържа добро храносмилателно здраве.

68

Може ли да обобщите историята на Meiji с българското кисело мляко - от какъв обем бизнес тръгнахте, как се разви през годините и колко е в момента? През април 1970 г. в Осака се провежда Световното изложение „Експо“, на което е представено българското кисело мляко пред Meiji. Производството на Meiji Bulgaria Yogurt започва през 1973 г. и през декември 2023 г. празнува своята 50-годишнина. За този период Meiji Bulgaria Yogurt се разрасна до мащаба, в който годишните му продажби вече надхвърлят 70 милиарда йени (около 800 млн. лв. - бел. авт.). Според ваши изследвания на пазара какъв процент от японците асоциират продукта с България? Повече от 90% от японците разпознават Meiji Bulgaria Yogurt. Правили ли сте изследвания как се отразява на здравето на потребителите в Япония консумацията на бг кисело мляко и

Колко вида продукти продава Meiji на японския пазар на базата на българско кисело мляко? Колко потребители има в Япония и каква е тенденцията? Към момента Meiji предлага 23 продукта на базата на Bulgarian Yogurt. Поради спадащата раждаемост и застаряването, населението на Япония намалява всяка година. Делът на хората на възраст 65 и повече години надхвърля 30%, което води до увеличаване на продуктите, свързани със здравето и грижите, както и на услугите за възрастни хора. В същото време нуждите на потребителите стават все по-разнообразни, поради което продуктите се оптимизират, за да отговарят на различни потребности, развиват се и се продават ежедневно. Каква част от приходите от продажби на млечния бизнес на Meiji идва от българското кисело мляко? Как се определя лицензионната такса към „Ел Би Булгарикум“? Процентът на приходите от продажби на Meiji Bulgarian Brand в рамките на млечния бизнес на Meiji е приблизително 40%. Методът

за изчисляване на лицензионните такси към компанията „Ел Би Булгарикум“ е конфиденциален.

ЕС, в Япония и Азия, тъй като защитата на наименованието за произход обхваща само региона на ЕС.

Как се налагаше българското кисело мляко на японския пазар през годините? Кои бяха най-работещите кампании и кои бяха най-големите трудности? Първоначално бяха положени усилия да се информират клиентите, че „истинското кисело мляко не е сладко“. Пазарът беше разширен чрез въвеждане на различни видове кисело мляко - с плодове, под формата на напитки. Освен това бяха разработени много рецепти за натурално кисело мляко, за да се насърчи използването му в готвенето. Всичко това доведе до повишена консумация. Представянето на автентично кисело мляко на пазар, където се консумираше само сладко кисело мляко, както и използването на името на България е свързано със значителни реклами и предизвикателства.

Какви съвместни проекти изпълнявате с „Ел Би Булгарикум“? Сега, според настоящия договор, „Ел Би Булгарикум“ и нашите изследователи комуникират помежду си при краткосрочни командировки при необходимост. В бъдеще планираме да изпратим наш изследовател от Япония до България за дългосрочно съвместно изследване с „Ел Би Булгарикум“.

Как се променяха продуктите на основата на българското кисело мляко като вкусове и опаковки през годините? Наскоро, през 2023 г., беше въведен нов метод на производство, който развива продукта, за да предложи кисело мляко с гладка текстура и богат, приятен млечен вкус. Дизайнът на опаковката се променя леко на всеки няколко години, за да се запази свежестта на продукта.

Беше обявено, че предстои създаването на нов съвместен изследователски институт с „Ел Би Булгарикум“. На какъв етап е проектът? Какви са очакванията за ефекта му? В момента сме в дискусии за сключване на споразумение за започване на дейност до края на финансовата 2024 г. От съвместната изследователска лаборатория с „Ел Би Булгарикум“ и с провеждането на съвместни изследвания очакваме да достигнем до нови научни доказателства за здравословните свойства на българското кисело мляко. Източник: https://www.capital.bg

„Българско кисело мляко“ (Bulgarian Yogurt) търговска марка ли е в Япония? Очаквате ли регистрацията в Брюксел на българското кисело мляко като защитено наименование за произход да се отрази на наименованието „българско кисело мляко“ и на бизнеса на Meiji? Ние потвърдихме чрез „Ел Би Булгарикум“ и посолството на Япония в България, че регистрацията в Брюксел не засяга дейността ни по продажба на българско кисело мляко извън септември 2024

69

70

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение Конопът предлага възможности за иновативни продукти и може да намери приложение в много производства – от текстил до автомобили Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, от-

глеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много вода, осо-

бено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата. През последните няколко години глобалното изменение на климата и загрижеността за по-устойчива икономика предизвикаха значителен интерес към използването на естествени материали за производство на екологични продукти и намаляване на антропогенните емисии на въглероден диоксид. Една позабравена алтернасептември 2024

71

биоводород. Биомасата също e и алтернатива на изкопаемите горива: тя се произвежда редовно в големи количества и често е отпадъчен продукт. И накрая, биомасата е устойчив въглеродно неутрален ресурс.

Един източник на биомаса, който има такъв потенциал, е индустриалният коноп – Cannabis sativa L. Той е универсална култура с дълга история на отглеждане и приложение в много индустрии заради своите влакна, масло,

Перспективи

тива на изкопаемите горива, която набира потенциал, е биоенергията, която се извлича от биомаса. Биомасата може да се използва като суровина за редица ценни биоенергийни продукти, включително биогаз, биодизел, биоетанол и

72

Ботаническа илюстрация на мъжко (в ляво) и женско (в дясно) растение Cannabis sativa L. с цветове и семена

медицински съединения и като суровина за биоенергия. Конопът се отглежда на много места, а две от страните, които произвеждат най-много промишлен коноп, са Канада и Китай. Очаква се пазарът на коноп да нарасне бързо през следващите години, особено в Съединените щати, където търсенето непрекъснато се увеличава. Въпреки това пазарът е изправен пред множество предизвикателства, предимно от правно и социално естество заради свързването му с растението, култивирано за психоактивно вещество; а именно – марихуаната. От древни времена хората са отглеждали растението Cannabis sativa за множество цели, като са произвеждали специализирани сортове за фибри, семена и полезни химични съединения. Растенията, отглеждани за производството на психоактивното съединение тетрахидроканабинол (THC), обикновено се наричат „канабис“ или „марихуана“, докато растенията, отглеждани за фибри, семена или продукти, които не съдържат THC, обикновено се наричат „коноп“ или „промишлен коноп“. У нас Министерството на земеделието и храните определя с Наредба № 1 от 12 март 2018 г. индустриалния коноп като растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена

за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета. Отглежда ли се коноп у нас? За сравнение, във всяка една европейска държава производителите могат да избират сортове, които акумулират тетрахидроканабинол до 1%. Те са много по-голям брой и с много по-добри характеристики в сравнение със старите сортове до 0,3%, които производителите в България могат да използват в момента. За да бъдем конкурентноспособни, е нужно одобрението на законопроект за въвеждане на гранична стойност от един тегловен процент тетрахидроканабинол. Според настоящото законодателство отглеждането на индустриален коноп у нас е разрешено, но не и преработката му. Това принуждава земеделците, отглеждащи културата, да я изнасят за преработка извън България. Според Асоциацията на производителите на индустриален коноп най-облагодетелствани от факта са съседните ни Румъния, Сърбия и Северна Македония, където остава добавената стойност. Всички страни от ЕС разрешават преработката на индустриален коноп и от него вече се правят множество продукти. В края на май 2023 г.

Комисията по земеделие прие на първо четене законодателна инициатива за разрешаване на преработката на индустриален коноп у нас. Индустриалният коноп може да се отглежда като влакнодайна, семенна или култура с двойно предназначение. Той е растение от ликово влакно, подобно на лена, кенафа и юта. Вътрешността на стъблото е куха, заобиколена от сърцевинен слой от дървесни влакна. Извън камбиевия слой, където клетките растат и се диференцират, се намира флоемният или паренхимният слой, който съдържа дългите клетки, известни като ликови влакна. Съществуват над 25 000 продукта, за направата на които се използва коноп Всички тези продукти могат да бъдат представени в следните категории: • Селско стопанство • Автомобилна индустрия • Строителни материали • Козметика • Храни, хранителни добавки и напитки • Мебели • Хартия • Рециклиране • Текстил Всяка една от частите на растението може да се използва за направата на различни продукти. Така например семената са богати на протеини, аминокиселини и незаменими мастни киселини; стъблото е септември 2024

73

74

Перспективи

източник на най-здравите естествени индустриални влакна в света; корени и листа: хранят почвата с ценни хранителни вещества – фермерът може да отглежда няколко поколения коноп на сезон в едно и също поле в продължение на 10 години подред, без почвата да се изтощи. Корените на конопа имат и значителен потенциал за абсорбиране и съхраняване на токсични елементи като олово (Pb), никел (Ni), кадмий (Cd) и други вредни елементи и вещества, което позволява растението да се използва за фиторемедиация на замърсени почви. През 90-те години на миналия век, след ядрената катастрофа в Чернобил, конопът е бил използван заедно с други растения за пречистване на почвата от замърсяващи метали в райони близо до атомната електроцентрала.

Phytotech Laboratories, заедно с производителите и Украинския институт за отглеждане на влакна, вземат решение да засадят промишлен коноп, за да елиминират силно токсичния стронций и радиоактивен цезий. Дървесината от стъблото за направата на строителни материали пък е страничен продукт от отглеждането на промишлен коноп за влакна и семена. Има много доказателства, че тази култура може да играе важна роля в един по-екологичен модел на земеделие.

Какви са агроклиматичните изисквания на индустриалния коноп? Индустриалният коноп може да се отглежда почти навсякъде, но оптималният растеж се наблюдава във влажен и мек климат. Необходими са четири месеца без слана, за да се произведат най-качествените влакна, и 5 месеца и половина без слана за производство на семена. Идеалните температури за растеж на конопа варират между 16-27˚C, а когато средната дневна температура достигне 16˚ C или по-висока, растението навлиза в етап на бърз растеж, по време на който расте с 4 до 6 см на ден. Въпреки това конопът може да издържи както на по-високи, така и на по-ниски температури: разсадът и зрелите растения могат да издържат до -5˚C. Особено през първите шест седмици, по време на покълването и докато растението се вкорени и установи добре, индустриалният коноп се нуждае от обилни валежи или напояване. След този първоначален период растението може да издържи и на по-сухи условия. Това качество е особено важно за приспособимостта му към динамично променящия се климат и условия на отглеждане. Представителите на Асоциацията на производителите на индустриален коноп изтъкват, че у нас климатът

за отглеждане на културата е благоприятен, тъй като имаме по-дълъг топъл период и това ни поставя в по-добра позиция от държави като Германия и Франция. Индустриалният коноп вирее върху различни почви, но най-добре се справя на рохкави, добре дренирани глинести почви с високо плодородие и изобилие от органични вещества. Докато селскостопанските изисквания на конопа са сравнително ниски, той като всяко растение ще расте по-бързо, ако се наторява. Конопът изисква обилно торене за висок добив на влакно. Заболяванията по конопа не са широко разпространени и се срещат спорадично. Те обикновено се причиняват от гъбички, пренасяни от семената и почвата, които могат да бъдат контролирани чрез третиране на семената преди засаждане или чрез ротация. При благоприятни условия конопът е много конкурентен на плевелите, така че пръскането с хербициди обикновено не е необходимо, когато се отглежда за конопени влакна. Поради по-ниската гъстота на засаждане при отглеждане за семена, естественото потискане на плевелите може да бъде по-малко успешно.

септември 2024

75

Перспективи 76

Ролята на конопа в текстилната индустрия До 18 век делът на естествените влакна, използвани в текстила, е 78% вълна, 18% лен и 4% памук. Благодарение на техническите иновации обаче сега това се е променило и днес памукът заема 36% от производството на текстил, докато 45% се заемат от синтетика, а останалата част се отчита от други влакна. Памукът е много водоемък продукт. Производството и потреблението на памучен текстил (предимно облекло) са свързани с редица негативни въздействия върху водните ресурси и околната среда в

страните, където се обработва. Един от най-известните примери за бедствено положение е Аралско море. Районът на Аралско море в Централна Азия се характеризира с крехък баланс между поддържането на поливното земеделие и опазването на околната среда. В този регион се отглеждат предимно памук и ориз. Ефектът от водовземането в Аралско море от 1960 до 2009 г. може да се види на следващата фигура. Памукът е един от най-големите потребители на вода в текстилното производство. Средният глобален воден от-

печатък на памучните тъкани е приблизително 10 000 литра/ кг, докато на конопа е само около 2700 литра/кг. Замяната на памука с индустриален коноп ще доведе до значително намаляване на водното потребление и на водния отпечатък на текстила. В миналото е било обичайно да се използва коноп за производството на много различни продукти, като например в корабоплаването: През 16-ти век Хенри VIII насърчава фермерите да засаждат широко тази култура, за да осигурят материали за британския военноморски флот. Необходими са постоянни доставки на ко-

Ефект на водовземането върху Аралско море

ноп за изграждането на бойни кораби и техните компоненти. Такелажите, висулките, флаговете, платната и т.н. са били направени от конопени влакна и масло. Конопената хартия е била използвана за карти и дори за библиите, които моряците са носели на борда. Конопът – екологичен източник на гориво В днешното време на петролни конфликти, нарастващи цени на горивата и изменение на климата е по-важно от всякога да се търсят устойчиви алтернативи като конопения етанол. Конопът може да осигури два вида гориво: • Конопен биодизел – произведен от масло от (пресовано) конопено семе.

• Конопен етанол/метанол – направен от ферментирало стъбло. Използвайки процеси като газификация, киселинна хидролиза и ензими, конопът може да се използва за производството и на двата продукта – етанол и метанол. През 1896 г. Рудолф Дизел произвежда своя прочут двигател. Подобно на много други, Дизел предполага, че дизеловият двигател ще се захранва от различни горива, особено растителни масла и масла от семена. Хенри Форд от Ford Motor Company, виждайки потенциала на горивата от биомаса, управлява успешен завод за преобразу-

ване на биомаса, който произвежда биогориво в тяхното съоръжение в Iron Mountain в Мичиган. Инженерите на Ford извличат метанол, гориво от дървени въглища, катран, етилацетат и креозот, основни съставки за съвременната индустрия. Днес те се доставят от свързаните с петрола индустрии. Една от основните причини за забраната на конопа – и под формата на гориво, е свързано с осъзнаването, че производството на нефт е застрашено от всеки конкурентен източник на гориво, особено този, който не изисква модификации на автомобила. Гледайки на конопа като на заплаха, в САЩ стартира кампания срещу конопа от конкурентни индустрии. Пропагандни филми като „Reefer Madness“ също имат роля за популяризирането на антикампанията на Запад. Когато Конгресът приема Закона за данък върху марихуаната през 1937 г., започва упадъкът на конопа. Законовите данъчни и лицензионни разпоредби правят отглеждането на коноп почти невъзможно за американските фермери. Интересна ситуация възниква по време на Втората световна война, тъй като отглеждането на коноп е крайно затруднено със закона от 1937 г. Въпреки това японската атака срещу Пърл Харбър спира

вноса на влакното абака (Musa textilis, Manila hemp) от Филипините, което принуждава американското Министерство на земеделието (USDA) да преосмисли своя дневен ред и да създаде призив за действие с пускането на филма Hemp for Victory, като мотивира американските фермери да отглеждат коноп за целите на войната. Правителството създава частна компания, наречена War Hemp Industries, за да субсидира отглеждането на коноп. Един милион акра коноп са отгледани в Средния Запад като част от тази програма. След войната производството бързо намалява, тъй като вносът се възобновява и законовите ограничения се налагат отново. Малка индустрия за производство на конопени влакна продължава в Уисконсин до 1958 г. Дивият коноп обаче все още може да се намери разпръснат из цялата страна. Данни от 2019 г. поставят Съединените щати на трето място по производство на коноп в света след Китай и Канада. Употреба на коноп в автомобилния сектор Традиционно стъклените влакна/вата се използват широко като строителен изолационен материал и в термопластичната армировка в автомобилния сектор. Екологичните показатели на термопластични формовъчни смеси, септември 2024

77

Перспективи 78

усилени със стъклени влакна на основата на полипропилен (Glass mat (reinforced) thermoplastics – GMT), обаче имат няколко недостатъка поради високата консумация на енергия и потенциалните рискове за здравето по време на производството и обработката. Стъклените влакна причиняват сериозна абразия на оборудването за обработка и техните композити могат да се трансформират в остри парчета по време на сблъсък, причинявайки допълнителни наранявания на пътниците. Освен това GMT не подлежат на рециклиране и тяхното изгаряне в инсинератор генерира материал, подобен на клинкер, който може да се депонира единствено като се зарови в земята. От друга страна, естествените влакна се изследват все повече от инженерни и автомобилни компании като екологична алтернатива за използването на стъклени влакна. Повечето от изследваните ликови влакна се получават от естествено растящи лен, коноп и кенаф. Тези влакна са възобновяеми, неабразивни за оборудването за обработка и могат да бъдат изгорени в края на жизнения си цикъл за оползотворяване на енергия, тъй като притежават голяма калорична стойност. Те също така са много по-безопасни по време на работа и се предполага, че зася-

гат по-малко белите дробове по време на обработка и употреба. Един такъв пример е спортният модел кола на инженера Брус Дицен, изработен от 65% тъкан коноп (няколко слоя) и 35% био-епоксид, който се втвърдява и му придава голяма устойчивост. Конопеният автомобил Renew Sports Car е по-лек и по-издръжлив от много коли на пазара до момента, според Дицен. За разлика от превозните средства, изработени от фибростъкло, карбонови влакна или алуминий, автомобилът има негативен въглероден отпечатък. Въглеродният диоксид, абсорбиран от растението, остава заключен вътре – процес, известен като улавяне на въглерод. Докато производственият процес на превозно сред-

ство има средно 10-тонен въглероден отпечатък, производството на Renew има отрицателен въглероден отпечатък. Това не включва производството на преработената Mazda Miata от първо поколение, на което се базира шасито. Автомобилните приложения представляват най-добрата възможност за термопласти от естествени влакна поради някои от отличителните предимства пред стъклените влакна, като ниско тегло (3540% по-малко в сравнение със стъклените влакна), ниска цена, по-добро поглъщане на удар и звукоизолационни свойства. Някои от потенциалните приложения в тази област са: панели за врати и инструменти, жабки, подлакътници и облегалки на седалки.

Спортна кола от коноп

Всички стени са ръчно изработени от коноп-бетон и следователно имат индивидуални шарки

Употреба в строителството като конопобетон Конопобетонът се вписва идеално в модела на кръговата икономика и борбата с климатичните изменения. Той се характеризира с топлоизолация, шумоизолация, не гори, не развъжда мухъл и плесен, не привлича вредители. Зимата поддържа по-топло, а лятото по-хладно, което намалява разходите за климатизация. Това са част от предимствата на този материал, от който може да се изгради изцяло сграда като монолитна конструкция само от три съставки – стърготини от индустриален коноп, свързващо вещество на основата на вар и вода. От конопобетона се прави пълнежа на цялата стена, без нуж-

да от допълнителни изолации, мембрани и т.н. В България Конопобетон ЕООД е първата фирма, специализирана в строителството с конопобетон – енергийно ефективен, здравословен, устойчив и екологичен материал. За популяризирането на конопа и разработването на екологични методи на производство и преработка могат да се приложат следните стратегии: • Промяна на начина, по който се отнасяме към растенията и почвата, ръководени от текущите агроекологични познания, както и от по-нататъшни изследвания.

• Разработване на сортове растения, подходящи за съответното място на отглеждане и приложение.

• Събиране на информация от преки контакти с производителите.

• Създаване на регулаторни рамки, които подкрепят фермерите и преработвателите, като поставят конопа на равна позиция с другите влакнодайни култури.

• Интегриране на конопа със съществуващи текстилни системи, като тези за памук и вълна, и търсене на творчески синергии. Например, използване на споделена инфраструктура между различни текстилни култури.

• Развиване на международни партньорства. На фона на нарастващото потребление на природни ресурси и негативни екологични и климатични последици са възможни здрави и устойчиви агроекологични системи, в които индустриалният коноп възвръща позабравените си позиции. Конопените продукти са жизненоважна и устойчива алтернатива на съществуващите такива в почти всички отрасли: енергетика, селско стопанство, автомобилостроене, строителство, медицина и козметика, хранително-вкусова и много други. Автор: Радина Калдамукова, магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия

септември 2024

79

80