Списание Агрокомпас брой Юли 2023 Agrocompass Magazine July 2023

Съдържание

Бодил 3

Актуално

• МЗХ с намерение за намаляване на административната тежест с 40 процента

4

• Със 120 по-малко регистрирани трактори за първите 6 месеца на 2023 г. в сравнение с първото полугодие на 2022 г.

Акценти 6

• Кирил Вътев: Ако спре вносът на храни в България, минаваме на житната диета на Дънов

• Галина Мирчева: Има надежда за сектора

• Петър Георгиев: За да съживим нашите хубави български села, трябва да има повече малки фермери

• Държавата трябва да подкрепя планинските региони – в тях има потенциал

• Необходим е нов Закон за земята

• Преработените утайки - чудесен източник на органични

вещества, който може да бъде използван в земеделието

• Липсата на достатъчно информация – пречка за прилагане

на Зеления преход

• Времето напредва, фермерите искат да инвестират в техника

чрез НПВУ

Акценти

Светлана Боянова: В спешен порядък трябва да се внесат промените в НСП – не виждам как ще се случи

14

бърза жътва с Shelbourne

на иновациите в Нови Сад, Сърбия с организатори

система за пречистване на вода от TINOX

предвижда удвояване на пазарите си и формиране

регенеративно земеделие върху повече от 400 милиона

Акценти

16 Девет пчеларски интервенции

Акценти

Защо е важно всички пчелини да имат регистрация

19

20 Киви приключението на Албена

Акценти

Акценти

22 Евродепутати призовават за по-висок и по-добре насочен бюджет по училищните схеми

Акценти

Може ли поливната вода за земеделските производители да бъде 100% субсидирана?

Гост

Ивайло Тодоров, изп. директор на АЗПБ: Надяваме се новото ръководство на МЗХ да навакса забавянето на старта на НПВУ

ОСП - какво повече?

24

26

• Подобряване на биологичното разнообразие в новата ОСП

• Интервенции за агроекология и климат

• Евгений Динев, агроном: Агрохимическата индустрия е

готова за Зелената сделка

• Как да намалим антимикробните средства в животновъдството?

Селекция

44

Избори... Вечната дилема... И в политиката... И в живота... И в работата на полето

за работа в България

Само 29% от управителите на земеделски стопанства в ЕС са жени

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Мирела Спасова, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg

Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg

Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg

Цена за 1 брой: 6 лв

Бодил

За амбициите на аграрното

ведомство –

100 дни времеви кредит дават обществото и журналистите на всяко ново правителсво. След което се вади лупата под острия поглед – какво е обещано, правят ли се първи крачки за осъществяването на заявените промени и намерения. Стоте дни все още текат. Но тъй като политическият кабинет на земеделското министерство вече оповести някои свои амбиции, нека се спрем на тях. Всички те, нормално е, будят въпроси – поне на този етап.

Одобренията и критиките – остават за след дебатите и предприетите действия. Да се намали административната тежест, тежко бреме за европейския фермер. Надали потърпевшите ще приемат това намерение на юнашко доверие. Години наред, особено преди началото на нов програмен период, брюкселските чиновници се упражняват по темата. Като си дават прекрасно сметката, че това ще мине в графата „неизпълнено“. Почти всеки нов земеделски министър се включва в брюкселския хор. Предстои да заработи сайт на земеделското министерство, както е замислено, в който ще се разясняват заплетените казуси по селскостопанскта политика. Идеята е добра. Но има два малки проблема. Дали българската администрация е подготвена да дава отговори и дали пък бенефициентите знаят какво да питат. Защото въпросите са скрита картинка – нормативните парадокси изскачат неочаквано и те оплитат в лабиринта си.

Еко схемите – те са показателен пример – малко земеделци са ги заявили, точно по тази причина. Любопитно е, например, как ще се възползват консултанти и фермери от системата АКИС - системата за знания и иновации в селското стопанство. Още повече, че ЕК имаше забележка към нашия НСП

точно затова, че залегналото е далеч от възможностите за информация. Консултативни съвети по продуктови линии да заработят – намерението на министъра звучи добре. В крайна сметка ясно е, че трябва анализ по веригата: от нивата до магазина, къде се къса пазарната логика, защо, какви икономически инструменти биха могли да се приложат за постигане на по-голяма ефективност и справедливо разпределение на печалбата. Детайлите – за целите на тези консултативни съвети, структурирането им и резултатите, ще дадат отговора: дали този подход не е просто екстравагантно хрумване. Да се създаде работна група към МЗХ, която да изработи стратегия за напояването у нас. Откровено казано, идеята само на пръв поглед е добра. Който е следил лакатушенията на много правителства по тази тема, трудно може да е оптимист. То не бяха стратегии - колко са, изгуби им се края, включително едната – консултирана от Световната банка и прашлясала в чекмеджетата, то не бяха изръсване на финансови средства и – нищо! Пак сме на стартовата линия. Като се опре пък до необходимите милиарди левове за осъществяване на модерно напояване, край! Да напомним, че точно ПП – ДБ, са партиите, които зачеркнаха милионите за напояване, залегнали в Плана за възстановяване. Поземлените отношения – пълен батак, и там ще се пробват експертите от земеделското министерство. Проба – грешка, дано не се влезе в този познат коловоз. Умерен оптимизъм засега - това съдържа кредитът на доверие към новия управленски екип на земеделското министерство.

с умерен оптимизъм

Коментар на Валентина Спасова

МЗХ с намерение за намаляване на административната

тежест с 40 процента

Експертни, а не партийни назначения в ръководството на агроведомството

На експертен екип без партийни назначения разчита новият агроминистър Кирил Вътев. По думите му ще се работи в посока за повече български

храни, произведени от български суровини. Няма

да се работи по отделни сектори, а по цялата агрохранителна верига. Където се установят слаби звена, те ще бъдат подкрепени, категоричен е Кирил Вътев.

Ще бъдат създадени консултативни съвети – по мляко, месо, яйца, пчелен мед, риба и рибни продукти, като те ще обхващат цялата агрохранителна

верига, от суровината през преработката, дистри-

буция и пазар, каза доц. Деян Стратев, зам.-министър на МЗХ. По думите му така срещите с браншовите организации ще бъдат по-ефективни.

Съветници на министъра са хора от бойното поле, с доказан опит и експертиза, както сам се изрази Кирил Вътев – съветници са председателят

на УС на НАЗ Илия Проданов, управителят на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов и д-р Дамян Илиев – с безспорен международен и национален авторитет във ветеринарните среди, бивш изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Министърът обеща „битка“ с виртуалните животни, с неправилното разпределение на пасищата, като ще има нужда от промяна на законодателството и на нормативната уредба.

„Оказва се, че твърде много пари се изсипват за стимулиране на българското земеделие, но една

част от тях не дават резултат и не водят до продукт“, каза още агроминистърът.

Той обеща и намаляване с 40 процента на административната тежест. Наредбите трябва да бъдат лесни за разбиране. Там, където има документи, които не са необходими или където има дублиране, те да бъдат отстранени. Идеята е да улесним българския фермер и не да търси консултанти. Земеделският производител трябва да се ориентира бързо, лесно и да може да си върши работата, а не да потъва в административни тежести.“

Процедурите за кандидатстване по Националния план за възстановяване и устойчивост още ще бъдат опростени. „Предстои публикуване за второ обществено обсъждане на четирите процедури, за да се запознаят всички с актуализацията им, тъй като сме изчистили в максимална степен всички неясноти и празнини, които съществуваха. Междувременно до дни трябва да финализираме оперативното споразумение с Министерството на финансите и съответно делегирането на договори с ДФЗ по прилагане на НПВУ“, съобщи зам.-министърът на МЗХ Таня Георгиева.

Георги Тошев, зам.-министър на земеделието и храните, съобщи, че предстои създаване на работна група, която да направи анализ, да почерпи от добрите практики в Израел и заедно с науката и браншовите организации да изработи дългосрочна стратегия за напояването, като стъпи на предишни анализи.

Със 120 по-малко регистрирани трактори за първите 6 месеца

на 2023 г. в сравнение с първото полугодие на 2022 г.

Регистрирани са 663 трактора и 119 комбайна

За първите 6 месеца на 2023 г. у нас са регистрирани 663 нови трактори. На първо място е марката Джон Диър – със 121 продадени машини, на второ място се нарежда LS – с 63 броя, на трето Ню Холанд – с 53 броя, а на четвърто - Кубота – с 47 броя.

Кейс отпада на пето място – с 44 трактора.

Миналогодишната класация за първите 6 месеца е била следната: регистрирани са 783 нови трактори, тоест със 120 броя повече в сравнение с тази година. На първо място за 2022 г. е била марката Джон Диър – със 161 продадени машини, на второ място Ню Холанд – със 74 броя, на трето Кейс – със 73 броя. На четвърта позиция е била марката Кубота – с 54 трактора. За сравнение – за същия период

на 2021 г. у нас са регистрирани 557 нови трактори.

При комбайните за първите 6 месеца на 2023 г.

са регистрирани 119 нови машини, като първото място се държи от бранда Клаас – с 33 продадени зърноприбиращи машини, на второ място е Джон

Диър – с 25 броя, а на трето Ню Холанд – с 24 броя. Кейс отпада на четвърта позиция със 17 зърнокомбайна.

Миналогодишната класация за първите 6 месеца е била следната: регистрирани са 126 нови зърнокомбайни, като първото място е било за бранда Клаас – с 36 продадени зърноприбиращи машини, на второ място е била марката Джон Диър – с 33 броя, а на трето Ню Холанд – с 24 броя.

За сравнение – при комбайните за първите 6 месеца на 2021 г. са регистрирани 79 нови машини. СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА

01.01.202330.06.2023

Трактори – 663 бр. Комбайни – 119 бр.

01.01.202230.06.2022

Трактори – 783 бр.

Комбайни – 126 бр.

01.01.202130.06.2021

Трактори – 557 бр.

Комбайни – 79 бр.

01.01.202030.06.2020

Трактори – 385 бр. Комбайни – 85 бр.

01.01.201930.06.2019

Трактори – 529 бр. Комбайни – 87 бр.

Кирил Вътев: Ако спре вносът на храни в България, минаваме на житната диета на Дънов

България няма капацитета да осигури продоволствената си сигурност

Тридневен форум, посветен на зеления преход и

на кръговата икономика, се проведе в столицата.

В него участваха двама земеделски министри – на

България Кирил Вътев и на Северна Македония

Люпчо Николовски. Разговорът за зеления преход

започва от продоволствената сигурност.

„Продоволствена сигурност означава гарантиран достъп до храна и оттук преминаваме към втората част - от къде идва тази храна. За голямо съ-

жаление, у нас една голяма част от храната, която консумираме, е от внос. България има свръхпроизводство на зърнено-житни култури, на маслодайни култури. Има дефицит на плодове, зеленчуци, мляко, месо. Досега винаги се е говорило за развитието на определени сектори, което според мен е довело до този деформиран профил на българското земеделие. Трябва да се работи по цялата агрохранителна верига - от полето до масата, и да я наситим максимално с български продукти, произведени от български суровини. Продоволствената сигурност обаче има едно друго измерение. Това е способността на една държава да задоволи нуждите от храни на своето население със собствено производство. Тук ние вече влизаме в една голяма несигурност. Представете си, че ако заради някакви сериозни катаклизми се прекрати вносът към страната, България има плодове и зеленчуци за около две седмици, месо и мляко за три месеца, след което минаваме на житната диета на Дънов.“

Галина Мирчева: Има надежда за сектора

Сдружаването гарантира по-справедливи цени на продукцията

отглеждат във фермата на Галина Мирчева в плевенското село Петърница, залагат на порода Асаф. Продават цялото количество мляко на мандра. „Благодарение на това, че имаме сдружение „Плевенско мляко“, успяваме да реализираме нашата продукция на малко по-справедливи цени, въпреки че и те са недостатъчни на фона на себестойността на литър мляко. Благодарение на помощите, които отпуска държавата и ЕС, успяваме да глътнем малко въздух и да съумеем да изчакаме по-добри времена за сектора.“

Сдружаване с цел по-достойни цени за прясното мляко. Пример от района на Плевен. 950 овце

Вносът на суровина от Украйна се отразява на фермерите. „Животновъдството е един много тежък отрасъл. От години наред нещата вървят на-

зад. Аз смятам, че има надежда за сектора, колкото и да звучи нереално в момента. Масово се разпродават животни и се надявам поне малкото, които сме останали, да имаме по-светло бъдеще. Все пак България се слави с овцевъдството. Няма как просто така да го погубим. Няма как. Лека-полека ще се случат нещата.“

Относно възможностите, които дават интервенциите в новата Обща селскостопанска политика, Галина Мирчева смята, че в политиките за паша и отглеждане на животни има развитие.

„Аз лично нямам проблем с пасищата. Наела съм си достатъчно пасища. От доста време ги стопанисвам, но има колеги, които наистина нямат. Ако нямаш пасище, на което да си изкараш животните, това означава, че на 100 процента трябва да им

подсигуриш храната.“ Кампания да избираме

българските продукти

поде неотдавна предишното ръководство на земеделското министерство. „Хубаво е да си избираме нашето производство. По този начин подкрепяме българския производител.“

Според фермерката е добра идея да има постоянни фермерски пазари, а не само в един ден от седмицата, както и по-голяма информираност. „По веригата всъщност печеливш е търговецът, но не и производителят. Губещ е производителят и потребителят. Трябва да се помисли по какъв начин да се финансира производителят, за да отиде неговата стока директно при клиента и да не е на такива високи цени. Когато себестойността не ми е толкова висока, аз ще мога по-евтино да продавам.“

Петър и Денка Георгиеви са малки производители на плодове и зеленчуци. Те преработват и предлагат своята продукция на фермерските пазари. И ако Денка винаги е усмихната и позитивна, Петър говори с горчивина за съдбата на малките фермери и на българското село.

„По селата малките фермери започнаха да изчезват. Когато изчезне малкият фермер, селата се обезлюдяват. Начинът да съживим нашите хубави

български села е да има повече малки фермери, които създават принадена стойност и да има заетост. Селото трябва да остане живо, за да можем да се радваме на българската природа, която е уникална.“

Пазарът за малките стопани често е труден. На този пред аграрното министерство прекрасните български ягоди, малини и боровинки са на пониска цена от тези, които са внос и се предлагат в магазинната мрежа. Малките стопани нямат складове за съхранение на продукцията и са принудени да продават под себестойност, разказва земеделецът. Осигурен достъп до пазар – това е ключът за успеха на малките производители, смята Петър Георгиев. А сдружаването е въпрос на време и на изграждане на доверие. И непременно трябва да

тръгне отдолу нагоре, а не обратното, смята фермерът, който добре помни времето преди промените, а днес живее във вечна промяна.

Петър Георгиев: За да съживим нашите хубави български села, трябва да има

Осигурен достъп до пазар – това е ключът за успеха на малките производители

Държавата трябва да подкрепя планинските региони –

в тях има потенциал Д-р Димитър Събев: Най-голям икономически напредък имат тези

планински региони на България, които навреме са се отказали да отглеждат тютюн

Научно изследване показва, че голяма част от

планинските и полупланинските региони у нас имат изненадващ потенциал. Нужно е много малко

от страна на централната власт, за да се подкрепи тенденцията на заселване на млади хора в тях, казва икономистът ас. д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН.

Той търси отговор на въпроса как различните региони на България се справят с предизвикателството да балансират между икономическо развитие и опазване на природата. „Правил съм изследвания

в Странджа, Осогово, в много общини на Родопите, в много общини на югозападните български планини и в последните две години предприех едно изследване, за да открия каква е връзката между икономика и население. Казват, че планините

обезлюдяват и там едва ли не хората измират от глад. Моето изследване, което се базира на много по-подробна статистика и полеви обхождания, показва, че в някои планински райони хората живеят проспериращо. Примерно, по поречието на р. Места много добре се развива икономиката. Ако теглим чертата, се оказва, че планинските райони

са дори малко по-добре от равнинните.“

Изследването показва, че планинските стопанства са малки по размер и механизация много

трудно може да се приложи. Върху тези по-малки

площи има нужда от повече ръчен труд и точно тук е тънкият момент, че населението и икономиката са в една силна зависимост. Ако икономиката е слаба, населението ще се махне и икономиката ще стане още по-слаба. Ако има население, икономиката също ще върви. Могат да се отглеждат шафран, малини, ягоди, производство на тахан. Това са култури и продукти с висока добавена стойност. На тютюна - традиционна за планинските региони култура, от години се търсят алтернативи. „Моите изследвания показаха, че най-голям икономически напредък имат тези планински региони на България, които навреме са се отказали да отглеждат тютюн. Има села със здрави, живи общности, които са намерили алтернатива на тютюна и те се замогват, те забогатяват, раждат се деца. В тази насока трябва да бъде насочена регионалната политика на България.“

Изследването на Димитър Събев отчита и тенденцията, която се наблюдава от няколко години – млади хора се заселват в планински региони, защото искат да живеят в чиста и естествена среда. Но по думите му държавата не прави достатъчно за тези млади хора.

За да има кардинални промени в управлението на планинските райони е нужна политическа стабилност.

Необходим е нов Закон за земята

Предизвикателства

при поземлените отношения

Партньорство със законодателната, изпълнителната и местната власт, заедно с неправителствения сектор и аграрната наука - целта - развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения. Още информация от председателя на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков.

„Войната в Украйна, вносът на зърно, нестабилните цени на зърното правят земеделците неконкурентоспособни. Това влияе и на пазара на земя, и на земеделието в България. Всички хора са много притеснени, съответно ние като собственици на земя също сме притесняваме, защото ефектът идва една година след това. Не знаем какво ще се случи догодина. Нямаме нов закон за земята, с който ние трябва да изгладим над 60-70 промени, които са правени на парче и създават допълнителни утежнения за бранша. Знаем, че започна нов програмен период, в който изискванията към фермерите са много големи и никой не знае с точност какво ще трябва да спазва.“

Стайков смята, че една от първите задачи на новото ръководство е да се организира кръгла маса за неправителствения сектор.

„Трябва да има чуваемост, ние сме предоставили както на служебното, така и на сегашното правителство информация за проблемите с кадастъра, проблемите с отчуждаването и ни бяха обещали среща с всичките институции, които отговарят, за да решим проблемите със собствеността, а съответно и с ползването на земята. Ако има закон за земята, трябва да знаем кога се очаква да започнат да работят работни групи. Проблемите трябва да бъдат решени преди изготвянето на закона. Наред с всичките проблеми занапред, борбата ще бъде как да възстановим напояването, защото 90 процента от проблемите могат да бъдат решени с напояването. Ако има напояване, количеството произведена продукция ще има една плановост, която е много важна за нас.“

Необходимо е да се предприемат спешни мерки

за проектиране и изграждане на нова, възстановяването и модернизирането на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост), да се установи в спешен порядък състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения, да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски

земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.

„Едно от решенията, за да развиваш добре фермата си, е да си гарантираш бъдещето. Гарантираното

бъдеще е с дългосрочни договори и със собствена земя, защото едногодишните споразумения са временно решение и виждаме, че възникват след това при собствениците други проблеми, знаем за белите петна. Ние, като Асоциация, предложихме да има и поземлена банка, в която да премине свободната земя, която не е отдадена. Тя ще решава проблема с кражбата на земя, която е по давност. В никоя друга страна не можеш да вземеш земята по давност, защото 10 години собственикът не си я потърсил. Знаем, че според Конституцията частната собственост е неприкосновена.“

Над шест пъти е поскъпнала земеделската земя у нас за последните 10 години, сочат данните на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Над 52 млн. дка е селскостопанската земя у нас. 69% от нея е обработваема. 800 000 декара се водят необработваеми, което означава, че през последните две години върху тях няма земеделски дейности. Интересът към закупуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 г. цената вече е 1787 лева. Традиционно най-скъпата земя е в Добруджа, като там комасиран парцел може да достигне и до 5000 лева за декар, но целта за купуване е за изграждане на ВЕИ. България продължава да бъде европейската страна с най-раздробена земеделска земя. В страната има 9 милиона земеделски имота.

земеделието

Екип от Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия представи резултатите от проект за оползотворяването на утайките от пречиствателните станции за битови води и използването им в селското стопанство, чийто ефект

би заинтересувал всеки фермер или агробизнесмен, оценяващ вторичното използване на органичните вещества в природата. Това е проектът АГРОРИНГ, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и изпълнен от експерти от Института по аграрна икономика, Националния център по обществено

здраве и анализи и експерти към Министерството на здравеопазването и от други институти към Селскостопанска академия.

Важно е вторичното оползотворяване на отпадъците да стане икономически изгодно – в интерес на обществото и на бизнеса.

Доц. д-р Весела Георгиева от Национален център по обществено здраве и анализи, заяви, че са правени агрохимични, химични и микробиологични

анализи, които са показали, че утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води са ценен органичен резерв, който не съдържа тежки метали над максимално допустимите стойности. Дори

някои от елементите са в количества под граница на откриване чрез аналитичните методи, т.е. те са в много ниски концентрации и не съдържат патогенни микроорганизми. Салмонела не се установява в

утайките, както и яйца на хелминти. При правилно

управление на тези утайки - именно да им се даде

този необходим срок добре да изсъхнат, да се проведат анализи и да се види, че са достигнали нивото на самоочистване и не съдържат вредни микроорганизми и елементи, тогава те са един чудесен

източник на органични вещества, който може да бъде използван в земеделието.“

„Преработените утайки стават все по-популярни. България все още изостава в сравнение с другите страни на ЕС в това да произвежда утайки, защото канализационната система и системата от пречиствателни станции не е достатъчно развита, не са обхванати всички населени места, където тези отпадни води могат да се преработват. Има поле за работа, защото в България сме на 40-50 процента от средните нива за ЕС по отношение на добиване на утайки на човек от населението“, допълни доц. д-р Божидар Иванов, директор на Институт по аграрна икономика, ССА.

„Добре е да оползотворяваме всякакъв вид отпадни вещества, които се получават от нашата жизнена дейност и е много добре това, че тези утайки са изследвани как влияят на вегетацията на земеделските култури. Най-хубавото е, че крайния ефект е подобряване на резултатите в селското стопанство“, заяви гл. ас. Румяна Енева от Институт по микробиология, БАН. Проф. д-р Светла Маринова от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, смята, че преработените утайки са много полезни за земеделието, тъй като има

При торене на царевица с преработени утайки едно растение изхранва по 4 кочана

недостиг на органични източници в страната и е нарушен балансът на органично вещество в българските почви. Утайките са ценна биомаса, богата на макро- и микроелементи и могат с успех да се използват като органичен резерв за поддържане и повишаване на почвеното плодородие, за повишаване на добивите от земеделските култури, за рекултивация. По думите й оборският тор не достига, а като се внесе минерален тор, той се извлича от растенията и след това почвата остава „гладна“.

Тя заяви, че при използване на утайки за торене на царевица, са се получавали 4-ри кочана от едно растение.

Според нея, ако не се използват, утайките създават проблем, натрупвайки се в района на пречиствателните станции, затрудняват тяхното функцио-

ниране и може да замърсят околната среда.

Големи количества утайки могат да се използват в гористи ерозирали участъци, които не могат да бъдат залесени поради липса на почва

Липсата на достатъчно информация – пречка за

прилагане на Зеления преход

Искра Михайлова, евродепутат: Зеленият преход не е политическа

декларация

На езика на Брюксел Зеленият преход звучи като мисия отвлечена и дори невъзможна. Българският фермер все още се лута в новата терминология и новите изисквания - екосхеми, интервенции, задължителни и практики с доброволен характер. Имат ли основание всички тези страхове?

„Разбирам притесненията на земеделските производители, които са продиктувани не от нежелание да се включат в модерните тенденции в земеделието или нежелание да приемат европейската политика, а просто от липса на информация. В това отношение българската държава е длъжник на българските фермери. Ние имаме нужда от ясна информация, която да обяснява не само какво иска Брюксел, а как това ще се отрази на всеки конкретен производител и какво той ще спечели, ако приложи такива мерки и какво ще загуби, ако не ги приложи. Мисля, че ако този проблем се преодолее, ще имаме много повече съюзници между българските земеделски производители за Зеления преход на Европа“, каза Искра Михайлова, евродепутат от „Обнови Европа“.

Според Атидже Алиева – Вели, евродепутат от „Обнови Европа“, член на Комисия АГРИ в ЕП, „трябва да водим широка дискусия за обществените очаквания от Зеления преход и в земеделието и във всички сектори на икономиката. Няма как без да имаме национални цели да оползотворяваме

възможностите, които Зеленият преход и Дигиталният преход ни дават и да използваме потенциала на България.“

Когато трябва да се направи икономическа оценка на Зеления преход, икономистите се разделят на два лагера. Едните казват, че Зелената сделка е лудост, че тя не се съобразява с пазарните механизми и ще доведе фермерите до фалити. В другия лагер са онези, които смятат, че в името на бъдещето на планетата, си струва да се промени изцяло моделът на правене на аграрен бизнес.

Искра Михайлова подчерта: „Аз съм абсолютно

убедена, че ние носим отговорност за децата си и за поколенията напред. Нека покажем, че ни е грижа за земята ни. Нека да покажем, че имаме отношение към това, което сме получили. Второ – аз

съм убедена, че Зеленият преход в никакъв случай

не е политическа декларация. Зеленият преход

стъпва на много сериозна технологична база. Много напред са отишли някои страни в технологичните промени що се отнася до производство на чиста енергия, до производство на чисти подобрители

на почвата. Ако България е направила пропуски, това не означава, че Зелената сделка не върви успешно напред. Аз работя в сферата на енергийната ефективност примерно на сградния фонд в Евро-

па. Десетки пъти съм го чувала, че това няма да се случи в България. Но то се случва в много страни - защо да не се случи и в България. Ако се случва на толкова много места, значи нека се вгледаме и видим къде е нашият проблем. Ако ние имаме проблем, нека да го решим и тогава да бъдем заедно с всички останали в един преход, който е исторически за Европа и за света, но заедно с това е обосновано от нашето дълбокото усещане за уважение към природата ни.“

Времето напредва, фермерите искат да инвестират в

техника чрез НПВУ

Какви са възможностите за българските земеделци, които предоставя Националният план за възстановяване и устойчивост, в частност – Компонент 6 „Устойчиво земеделие“, разказа експертът

Петър Михайлов от Дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ, по време на събитие на Българската асоциацията на собствениците на земеделски земи.

„Когато приключим с коментарите от общественото обсъждане и когато качим новите насоки, първо трябва да ги изпратим на Министерство на финансите, които ги изпращат на ЕК. ЕК трябва да ни върне одобрение и тогава ние можем да стартираме процедурите. Ако обаче ЕК решат, че има прекалено много съществени промени, ние трябва да повторим общественото обсъждане“, заяви Петър Михайлов.

„Четири са направленията, първото е за техно-

логична модернизация, за която са предвидени най-много средства. Наподобява подмярка 4.1. Допустима за подпомагане е покупката на земеделска техника. Постарали сме се да искаме по-малко документи. Няма бизнес план. Сложили сме една таблица, в която вие само да си опишете инвестицията и да кажете как тя съответства на вашето стопанство. Няма да обследваме СПО. Трябва да представите една бюджетна оферта, в която общо да опишете инвестицията. Залагате бюджет. На база на тази оферта, ще бъде сключен договор с вас и по време на изпълнението на проекта вие трябва да дадете другите две съпоставими оферти, за да може до момента на взимането на крайно решение от вас, да не се налага да анексирате.“

Срокът за изпълнение на един проект е 12 месеца. Към декември 2025 година трябва да са приключили всички плащания.

Светлана Боянова: В спешен порядък

трябва да се внесат промените в НСПне виждам как ще се случи

БАК ще защитава интересите на всички български земеделци

в Копа и Коджека

Г-жо Боянова, приемането на бюджета за 2023 г. е от ключово значение и за земеделието.

Какви са очакванията?

Много е важно да се осигурят парите до края на

годината за нашия сектор. Това е вторият транш от

помощта заради войната в Украйна, след това са всички държавни помощи, както и съфинансирането на европейските фондове. Искам да видя как министърът ще защити бюджета за земеделието.

Удължиха официално Кампания 2023 до 21

юли. С какво е по-различна тя?

Предизвикателна и трудна е Кампания 2023. Всяко едно удължаване на срока означава и забавяне в съответните плащания, защото трябва да се извършат проверки преди това.

Направиха се няколко информационни кампании от МЗХ, които по-скоро объркаха хората. Неправителствени организации също си направиха

кампании. Въпросът с консултантите не искам да го повдигам. Чувала съм, че действително искат пари за подготовка на заявленията за кандидатстване. Каква част от хората въобще могат да си го позволят? Службата за съвети в земеделието доколко е ефективна, също не мога да преценя към настоящия момент. Виждаме, че хората са притеснени и не заявяват някои екосхеми, други пък екосхеми се заявяват в много сериозни обеми.

Ще се справят ли земеделците с изпълнението на новите екосхеми?

Можем да го кажем едва, когато видим какво са заявили, защото в крайна сметка, ако са заявили повече определени екосхеми, очевидно ще се справят, но ако не са ги заявили, явно има проблем. Ето за пример екосхема за торене. Още чакаме образец на План за управление на хранителните вещества, който трябва да бъде издаден от изпълни-

телния директор на ДФЗ. Също така - План за паша. Наклоните на терените не можеха да се видят на съответните парцели, а земеделците поемат ангажименти върху тях. Ако те не могат да изпълнят почвените покривки на терените с наклони, могат да имат намаления на плащанията. Методиката за намаленията и санкциите също е важна. Няма я.

От гледна точка на законодателството Народното събрание трябва да започне да предлага законопроекти, които са адекватни. Т.е., промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи трябва да се случат, защото някои от Стандартите за добро земеделско и екологично състояние не могат да се приложат във вида, в който е в момента законът.

Ключова тема е кога предлагаме изменения на Стратегическия план. Ако трябва да внасяме промени, юли месец трябва да се случи, защото ЕК излиза в отпуск през август. На практика не виждам това как ще се случи. От Българска аграрна камара ще направим всичко възможно процесите да бъдат задвижени с наша помощ, с конкретика, по-бързо и експедитивно трябва да се работи, за да сме от полза на хората, защото те не могат да чакат. Нито могат да чакат законови изменения, нито някакви промени. Те работят всеки ден и към тях има някакви изисквания, които трябва да ги спазват и никой не им помага в това отношение.

Кога могат да влязат в сила тези промени?

За да влязат в следващата кампания, трябва до края на тази година да направим изменението и както виждате сроковете са изключително кратки. А ние дори не сме започнали.

Какви ще са ползите за страната ни от членството ни в Копа и Коджека?

Гласът на България по всички теми, които се работят в Копа и Коджека, ще бъде чут. Страната ни има 6 гласа и тъй като сме приети две организации, всяка ще има по три гласа. Българските земеделски производители като цяло, не само членовете на БАК, ще бъдат представени в съответните работни групи в Копа и Коджека, които са 46 на брой. После, когато конкретните теми се гласуват на другите нива на взимане на решения в Копа и Коджека, да могат да бъдат представени от наша страна.

Девет пчеларски интервенции

В настоящия програмен период интервенциите, които се отнасят до сектор „Пчеларство“, са 9 на брой и те заместват досегашната Национална програма по пчеларство. За кандидатстването разказва в аванс пчеларят Таня Гюрюшева, която е член на работната група, сформирана от земеделското министерство. Тя също така е пчелар и управител

на най-голямата организация на производители

пчелари у нас.

„От тази година заявленията се подават електронно през Системата за електронно управление СЕУ. Подаването ще се случва от профила на

бенефициента с електронен подпис или с пълно-

мощник чрез неговия електронен подпис. Тук идва ролята на общинските пчеларски дружества и те трябва наистина да си свършат работата, защото

доста хора от сектора са на възраст и трудно ще

се справят с това подаване. То не е е сложно, но за

хора, които нямат опит, ще е трудно.“

Бюджетът по пчеларските интервенции е с 40% по-висок, сравнен с този на Националната програма по пчеларство.

Кои са 9-те пчеларски интервенции?

Първата интервенция е консултантски услуги, техническа помощ и обучения. Допустимите дейности са провеждане на информационни семинари с цел повишаване на знанията по конкретни теми, демонстрационни дейности и посещения на земеделски стопанства, както и разработка на наръчници за добри практики. Разходите по един проект могат да достигнат до 5000 лева, субсидия-

та е 100 процента.

Втората интервенция е за борба срещу агресорите в кошера и болестите в кошера. Допустимите дейности са разходи за ветеринарни лекарствени продукти срещу вароатоза и тестери, като интензитетът на помощта е 90 процента.

Третата интервенция е подновяване на пчелни кошери, включително развъждане на пчели. Допустимите разходи са закупуване на нови кошери за подмяна на негодни или за увеличаване на отглежданите пчелни семейства и тук новият момент е, че ще могат да се купуват отделни части на кошери.

Четвъртата мярка е рационализиране на подвижното пчеларство. Тук са допустими разходи за закупуване на ремаркета, пчеларски платформи и система прикачен инвентар за преместването на кошерите, както и самата услуга по придвижване на пчелните семейства за практикуване на подвижно пчеларство. Финансовата помощ е до 12.50 лева на придвижено пчелно семейство на пчелна паша. За да се получи подпомагане по тази интервенция, трябва да има поне 2, максимум 3 премествания –на 50 до 300 пчелни семейства.

По интервенцията за инвестиции в материални и нематериални активи допустимите разходи са за закупуване на пчеларско оборудване за първичен добив на пчелен мед, центрофуги, разпечатващи машини и др. Тук новите моменти са закупуване на косачки, електронни везни за кошери, системи за мониторинг и контрол на пчелните

семейства. По мярката за първи път се подпомага и закупуването на преместваеми фургони. Финансовата помощ е до 70 процента от разхода, но не трябва да надвишава тези стойности, които са за обема на стопанството.

Шестата интервенция е за подпомагане на лабораторни анализи, като са допустими физикохимични анализи на пчелен мед и пчелни продукти и анализи за наличие на остатъци от пестициди в хранители запаси восък и трупчета на пчели.

Интервенция номер 7 е за запазване и увеличение на наличните кошери в съюза. По интервенцията допустими разходи са за закупуване на пчелни майки с цел подмяна за увеличаване броя на пчелните семейства.

Интервенция №8 е Сътрудничество със спе-

циализирани органи за изпълнение на изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти. До момента по мярката бяха допускани само научни звена. Размерът на финансирането по тази интервенция е 100%.

Нова интервенция е за популяризиране, комуникации и маркетинг, включително действия за наблюдение на пазара, както и дейности, насочени към повишаване осведомеността на потребителите относно качеството на пчелните продукти. По мярката ще се финансира провеждането на изложения, пресконференции, информационни кампании, фестивали, панаири. Идеята на интервенцията е българският мед да получи онази популярност, която заслужава – като неизменна част от земеделската визитка на България.

Джанфранко Кадеду: Пчеларството е сложен занаят

Биологичното пчеларство е бъдещето

Трима специалисти, посветени на пчеларството и на изследователската работа върху здравето и мениджмънта в пчелина разказват за своя опит. Пчеларството в Италия – какво показва опитът там, каква е подкрепата на европейско и на национално ниво? „Като цяло, италианското пчеларство се развива и тенденциите са положителни. Пчеларството получава подкрепа както от правителството, така и от Европейския съюз. Много интензивно се развива биологичното пчеларство“, каза Джанфранко Кадеду, търговски директор на фармацевтична компания.

В момента световният пазар на мед е в пълна стагнация. В Италия пазарът е труден. Пчеларите търсят по-добра цена, защото качествата на меда им са високи.

Колоритният сицилианец Джанфранко Кадеду казва, че в Италия няма специализирана аграрна телевизия и реагира с почуда, когато разбира, че в България има такава, по която се излъчва ежемесечно пчеларско предаване „Пчелините на България“. „Отдавна имам поглед върху българското пчеларство и българските пчелари. Искам да им кажа колко е важно да не спират да учат и да се образоват, защото пчеларството е сложен занаят. Съ-

ветвам ги да се ориентират към биологичното пчеларство, защото това е бъдещето. А това, че имате аграрна телевизия, по която се излъчва специализирано пчеларско предаване, е просто уникално. Поздравявам целия екип за отговорната работа, с която са се заели.“ Унгарецът Миклош Сорфьозо освен, че е производител на пчелни майки, се занимава с ефективния мениджмънт в пчеларството, прави и изследователски проучвания. Той е съветник по пчеларство в Унгарската аграрна камара. Стопанисва около 400 пчелни семейства и повече от 1000 нуклеоса – млади пчелни семейства. „Това, че съм пчелар и същевременно изследовател, ми дава поле на действие в различни посоки. Обичам България и всяко идване тук приемам като лична отговорност. Човек като мен изпитва грижа за всички пчели по света, независимо къде се намират“, каза Сорфьозо.

По думите най-важните качества, за да се управлява един пчелин успешно и ефективно, са образованието и постоянното натрупване на нови знания. „Светът се развива динамично и обученията са изключително важни за сектор „Пчеларство“. Ние не можем да изоставаме от новостите.“

Според Миклош опрашването е много важен

въпрос, а пчелите се грижат за живота на земята. Пчеларите – също. „Затова те трябва да получат

голяма европейска подкрепа. Да бъдеш пчелар е

голяма отговорност. Първо си отговорен за живота

на пчелите, след това – за храната, която произвеждаш. Успешният мениджмънт в пчеларството се основава на доказателства, получени след години изследвания и научен труд – от специалисти, а не от интернет герои в социалните мрежи.“

В Унгария няма специализирана аграрна телевизия, но има предавания, в които се проблемите на пчеларите се поставят на фокус. Миклош Сорфоьозо често е канен там.

Французинът Ариел Санчес разказва, че неговата страна е разделена на региони и във всеки от тях има структури от частнопрактикуващи ветеринарни специалисти, които работят с местните пчелари – на национално и на регионално ниво. Вароа – това ли е един от най-големите проблеми за пчеларството? „Какво се случва вътре в кошера – това

е първото нещо, което един пчелар трябва да може да си обясни. Затова непрекъснатият мониторинг е изключително важен. Пчелното семейство трябва да се наблюдава. Второто важно нещо е дали се третира правилно и ефективно срещу вароа. Ако пчеларят не е определил правилно нивото на опаразитяване преди третирането, трудно след това ще може да прецени дали то е било ефективно. И тогава пчеларите обикновено казват: този продукт не работи! Бих попитал този пчелар: ти знаеше ли нивото на опаразитеност в твоето пчелно семейство, преди да третираш“, пита Санчес. Ариел Санчес е категоричен – трябва да се третира само с разрешени продукти, а пчелари и производители на медикаменти трябва да са обединени в своите усилия – за здрави пчелни семейства. Отговорността е още по-голяма, защото става дума и за производство на храна. Ключово в тази посока отново е знанието.

Защо е важно

всички

пчелини да имат

регистрация

Заболяванията по пчелите идват тъкмо от нерегистрираните пчелини

Справката за проведените есенни прегледи през 2022 г. показва, че броят на регистрираните пчелини у

нас е 18 648 – както лични, така и конвенционални. Защо е важно всички пчелини да бъдат регистрирани?

В голяма степен болестите по пчелите идват от стопанства, които не са регистрирани, убеден е пчеларят Гени Титов от Ръжево Конаре.

„Не си регистрират пчелините. Държавата не знае за съществуването на тези пчелини. Няма да говорим, че точно от там тръгват болестите. В Ръжево Конаре с председателя на дружество „Акация”

успяхме да съберем колегите и да третираме тази година в един и същ период от време. За нас този начин е много удачен, защото така се прави голямо изчистване на целия район.“

И личните, и конвенционалните пчелини преминават през един и същ режим на регистрация –подава се заявление, трябва да имате документ за собственост или ползване на имота и сключен договор с ветеринарен лекар. Единствената разлика е, че пчелините тип лично стопанство не заплащат потребителска такса за регистрацията, обяснява д-р Марина Поюжина, главен експерт в Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните“, БАБХ.

И пчелините, тип лично стопанство, трябва да отговарят на същите изисквания, както конвенционалните.

Законът позволява всеки, който желае да отглежда пчели, да регистрира обект пчелин, тип лично стопанство. Заявлението може да бъде подадено до местния кмет или кметски наместник, като той на всеки 10 календарни дни ги подава към съответната областна дирекция по безопасност на храните.

Към сега действащото законодателство не е разписано изрично, че пчелинът трябва да е извън населено място. Издаденото удостоверение по Чл. 137 е безсрочно.

Санкциите за нерегистриран пчелин, тип лично стопанство, са от 50 до 100 лева, за конвенционално – от 500 до 1000 лева. Те се налагат при отказ от доброволна регистрация, за която от Българската агенция по безопасност на храните е издадено

предписание.

Киви приключението на Албена

Кивито обича топлия климат и се отглежда в районите по Черноморието и Пиринския край. То представлява дървообразен висок храст – многогодишна лиана, достигаща до 20 метра. Не едно растение, а цели 5 декара с киви отглежда семейството на Албена Георгиева от Петрич. Дори и не подозирали, че ще отглежда мъхестите плодове.

През 1994 г. след като възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, Албена получава своя дял с настоящата градина. Преди демократичните проме-

Градски шик с аромат

на киви

ни дървесните храсти се отглеждали в оранжерии, докато минел адаптационният период. Дървото ражда плод чак на седмата година от засаждането си. „Хората, които получиха градини с кивита, доста се радваха. Имаше интерес към тях, но преходът се оказа труден. Някои от съседите починаха, на други децата отидоха в чужбина и кивитата се оказаха безстопанствени. В момента има 3 семейства, които ги отглеждат, но те ги реализират за прясна консумация. „Една такава киви градина се обслужва с желание и ентусиазъм. Като е трудно, викаш неволята и се справяш“, споделя Албена.

Българското киви е дребно, но пък изключително вкусно. То е нещо като да имаш лозе. Насаждението изисква активно поливане, защото корените му са плитки. Февруари месец и през лятото се подрязва, след това се почиства от плевели. Плодове-

те се берат октомври-ноември. Има един период на следберитбено зреене, след който плодът е готов за консумация, обикновено декември.

Кивито не се напада от болести. Може да вирее при минус 16 градуса, което означава, че може да се засади във всички райони на страната, с изключение на най-северни части. Мерило дали ще се хване и дали ще плододава е смокинята. Там където тя вирее, означава, че и киви може да се гледа. Човек само трябва да има търпение. „Нашият добив е между 3 и 5 т. Една част продаваме, другата отделяме за преработка. Търсим си партньори, тъй като нямаме възможност да инвестираме в сграден фонд. От социализма има много производствени бази, но те са за много голям обем продукция. За нас беше предизвикателство да намерим партньори, които биха искали да се включат и да експериментират заедно с нас.“

В момента, в който престанали да вярват, че растението е екзотичен плод и става само за сурова консумация, решили да го преработват. Първият продукт бил сладко от киви. Кулинарните експерименти ставали все по-смели. Вдъхновени от аромата на екзотичния плод, правят оцет, шоколад, плодов чай, компот и … козметика. Най-интересното

е, че от своите кивита Албена е създала дизайнерски бижута. Количествата, които постига семейната ферма, са лимитирани, затова преработката на киви не е основна дейност на семейството. „Не можем да се издържаме само с това, затова работим друго. Хубавото е, че отглеждането на киви не изисква целогодишен ангажимент.“

Кивито освен, че дава плодове, то прави много хубава сянка, придава градски шик, затова Албена препоръчва да бъде засадено на балкони и тераси.

Освен кивито Албена Георгиева има и друга страст и това е точенето на юфка.

Диана Александрова

Евродепутати призовават за по-

висок и по-добре насочен бюджет по

училищните схеми

Поне 10% от финансирането трябва да бъде заделено

за образователни мерки за навиците за здравословно

хранене

По-висок и по-добре насочен бюджет

След пленарен дебат евродепутатите приеха ре-

золюция относно прилагането на схемата за училищата за плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти. Въпреки големия интерес на училищата

в някои страни членки да участват в схемата, ограниченият бюджет попречи схемата да достигне до много ученици, предупреждават евродепутатите.

Затова те призовават за увеличаване на бюджета за схемата, така че продуктите да могат да се разпространяват на повече ученици, по-често и редовно.

Като се има предвид, че има големи различия между държавите членки при прилагането на схемата, приетата резолюция предлага да се преразпределят суми, които не са използвани от някои държави членки, към други.

Поне 10% от финансирането трябва да бъде заделено за образователни мерки за навиците за здравословно хранене, допълват евродепутатите.

Качествени продукти, разпространявани по-малко бюрократично

Плодовете, зеленчуците и млечните продукти, които ще се разпространяват в училищата в ЕС, трябва да бъдат непреработени, без добавена захар, мазнини, сол или подсладители, органични, произведени на местно ниво и с обозначения за качество, казват евродепутатите.

Участието на училищата в схемата трябва да бъде по-просто, привлекателно и да има по-малко бюрокрация.

„Набавянето на пресни и местно произведени плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти не трябва да става за сметка на качеството. Не можем да затегнем колана, когато става въпрос за здравословните и устойчиви продукти за децата в училищата и съпътстващите ги образователни мерки“, каза докладчикът Кармен Аврам от Румъния.

Схемата на ЕС за училищата функционира с бюджет от 220 милиона евро за учебна година. С приемането на настоящата резолюция Парламентът

отговаря на очакванията на гражданите относно насърчаването на здравословното хранене и здравословния начин на живот на учениците.

Може ли поливната вода за

земеделските производители да бъде 100% субсидирана?

Решение на проблема с напояването - чрез създаване

на Фонд мелиорации, който да се финансира от

европейските земеделски субсидии

В открито писмо до медиите Ивайло Тонев, бивш управител на Напоителни системи - клон Хасково, представя концепцията за създаване на Фонд мелиорации.

Република България от

страна със силно развито поливно земеделие по времето на социализма, в годините на прехода се превърна в страна изцяло разчитаща на внос на поливни култури от съседни на нас страни. Една от основните причини за това е изцяло сбърканият подход при използването на водните ресурси в страната. Промяната в климата от своя страна предполага все по-чести природни катаклизми, за посрещането на които са нужни развити и постоянно поддържани хидромелиоративни съоръжения, с цел опазване живота, здравето и имуществото на населението. Към момента липсва стратегия за поливно земеделие, а Напоителни системи с предложените цени за пренос на вода за напояване убива и малкото останали земеделски производители в сектора. Още през 2018 година от г-н Лозко Петров в Народното събрание на РБ е внесена законодателна инициатива за създаване на Фонд мелиорации, на която и до днес не се обръща внимание. Какво е решението на по-горе изложените проблеми:

Създаване на Фонд мелиорации, който се финансира от европейските земеделски субсидии и възлиза на 5-7% от земеделските субсидии на годишна база. Фонд мелиорации се управлява от Агенция мелиорации, която е преобразуваните Напоителни системи и е подчинена на Министерството на икономиката. При така представената структура поливната вода за земеделски производители ще бъде 100% субсидирана, т.е. субсидия срещу производство. Това от своя страна ще доведе до повишено производство, добавена стойност и работни места, което несъмнено ще се отрази на брутния вътрешен продукт на страната ни. Така функциониращата Агенция мелиорации ще бъде в пъти по-ефективна, по друг не по-малко важен въпрос, а именно дейности по опазване на природата от вредното въздействие на водите, за които и в момента се разходват около 20 милиона лева на годишна база от бюджета на държавата. В годините на прехода хидромелиоративните съоръжения в страната / корекции на реки, диги, отводнителни полета и др./са занемарени, което е предпоставка при наличие на високи води, от опастност за живота, здравето и имуществото на българите. Напоителни системи с търговската си дейност няма необходимия ресурс за справяне с дейността, в предприятието липсват инвестиции в механизация, а средствата по ОПВВВ се използват в голямата си част в покриване на ФРЗ. В годините

на прехода Напоителни системи са разкомплектовани и все по-малко успяват да задоволяват и малкото земеделски производители. „Тук е мястото и да вметна, че Напоителни системи със свое писмо от 01.09.2022 г. изказват до Народното събрание и Министерство на земеделието положително становище за предложената законодателна инициатива. За критиците които твърдят, че фонда няма как да се финансира с европейски средства ще кажа, че Фонд мелиорации ще постигне целите си, като през икономиката на страната ще връща вложените средства в пъти и ако бъде финансиран и от бюджета на страната“, посочва Ивайло Тонев.

Фонд мелиорации се е родил още 30-те – 40-те години на миналия век, като данните за ефективността тогава от него са повече от задоволителни.

На фона на многото кризи в страната, повече от всякога се вижда необходимостта от Фонд мелиорации, т. е. всички политици говорят, че икономиката е в основата на развитието, че трябва да увеличаваме БВП, да създаваме работни места,

да

предприемаме

в

аванс дейности по превенция при природни бедствия и т.н.. Фонд мелиорации

е всичко това - той няма алтернатива. Водата принадлежи за земята и няма цена, тя дава живот и е изключителна държавна собственост. Фонд мелиорации е в ръцете на изпълнителната и законодателната власт и показва желанието на властимащите, за решаване на проблемите на държавата, с цел целесъобразното използване на водния ресурс и развитие на икономиката на страната, а не милиарди левове на българския народ да стимулират чужди икономики, създавайки златни гьолове по нашите граници и с които левове в последствие се изкупуват българските земеделски земи.

Остава висящ въпросът за отговорността от бездействието на институциите, за периода 2018 - 2023 година от пропуснати ползи в големи размери от приходи в бюджета, поради отказа Фонд мелиорации да бъде реализиран, обобщава Ивайло Тонев.

Ивайло Тодоров:

Надяваме се новото ръководство на МЗХ да навакса забавянето на старта на НПВУ

Най-вероятно приемът ще започне в края на юли, заяви изп. директор на АЗПБ

Г-н Тодоров, кога най-после ще стартира Националният план за възстановяване и устойчивост?

Всички се надяваме да е най-скоро, защото НПВУ ни се презентира от октомври месец миналата година. Предходното служебно правителство доста

ни подгряваше преди Нова година. Хората тръгнаха с доста сериозни намерения по отношение на инвестиции. За съжаление, дойде време за жътва, а приемът по Плана все още не е стартирал. Идеята

на по-голямата част от производителите беше да

си закупят земеделска техника, както за жътва, така и за кампаниите, които предстоят. Аз лично считам,

че твърде се забави приемът и се надяваме това да бъде наваксано от новото управление на МЗХ. Това, което аз разбирам като срок за стартиране на приема, е краят на юли. Доста неща бяха оставени без движение и съгласуване с финансовата комисия, съгласуване с МФ, отразяване на промените, които бяха поискани от различните асоциации.

Това ли забави стартът на приема - различни критики и бележки, включително и Асоциацията на земеделските производители имаше препоръки?

Според мен не това е причината, а бавните действия, които се правеха в МЗХ, защото имаше едно-

месечен срок за обществено обсъждане. В рамките на този срок различните браншови организации

са дали своите бележки. Само искам да кажа, че становището на АЗПБ беше 24 страници. Това са бележки по същество. Т.е. отразяването на тези бележки трябваше да стане доста по-скоро. Съгласуването на новите указания трябваше да стане вече, да се е случило с комисията и с МФ. Т.е. тези неща трябваше вече да са се случили и от първи юни трябваше да имаме прием. За съжаление обаче, при старото ръководство това не се случи и всичко това трябва да стане наново.

Препоръките на АЗПБ ще бъдат ли взети предвид?

Надявам се, че голяма част от тях ще бъдат взети предвид, защото те са много съществени. Според нас, имаше условия в насоките, които възпрепятстваха доброто и плавно изпълнение на проектите, и по отношение на срокове, и по отношение на добри инвестиции - доста неща трябва да бъдат променени. Сега хората са притеснени от това колко време ще имат да изпълнят инвестициите, защото реално до края на септември трябва да бъдат договорени проектите. Трябва да бъдат разплатени до средата на другата година и по-голямата част от интереса е свързан със земеделска техника, където доставчиците не могат за две седмици да доставят хиляди машини. Това трябва да бъде планирано. Цялото това време се скъсява именно от административните срокове, които не бяха спазени.

Изпълнението на проектите не е ли до 2025 година?

До 2025 г. е, но в крайна сметка, ако приемът стартира септември, два месеца прием - кога тези хора ще изпълняват проекти?

През септември трябваше да бъдат сключени договорите. Има ли някаква вероятност да се провалят нещата?

Поискано е удължаване на срока. Този срок за септември, за който говорим, да стане март месец следващата година, т.е. удължаване с близо шест месеца, но се надявам този срок да не бъде „изяден“ от забавянето на приема.

Проектите ще се подават през ИСУН 2020, а ДФЗ ще ги разглежда. Дали ще се справи в срок?

Никога не можем да бъдем големи оптимисти по отношение на разглеждането на проектите. Досе-

га, поне в исторически план, проектите винаги се бавят в много голяма степен. Това се вижда и в настоящите приеми по 4.1 и 4.2. Не искам да коментирам предходните приеми. Надяваме се ДФЗ да ги разгледа сравнително бързо. Това има своите предпоставки, защото пък документите са облекчени, подготовката на проектите е по-лека. Т.е. няма бизнес план. Голяма част от процедурите, които са предвидени по регламента за европейските програми, сега са по-различни, нали всички знаем, че това не е европейска програма, а е наша програма с европейски пари.

Няма да има строително-монтажни работи

по първата мярка… Няма да има СМР. Това трябва да бъде ясно на хората, защото ежедневно водя разговори с потенциални кандидати по програмата. Тези хора постоянно са атакувани от някакви консултантизнайни и незнайни, особено незнайните най-често казват: Всичко може. Не всичко може! Най-вече не може строителство. Естествено към хората идва и друга информация от сорта, че проектите трябва да се изпълнят в срок до три месеца. Изпълнението на проектите ще бъде 12 месеца и кандидатите трябва да знаят, че не бива да бързат и не бива да правят някакви действия, които да бъдат блокирани от един или друг доставчик. Трябва да знаят, че имат възможност да променят техниката и оборудването, които купуват. Първоначално се подава примерна оферта, една единствена оферта за техника или оборудване. Мога да дам пример с трактор от 150 к.с. Той е марката Х, но тя после може да бъде сменена, цената може да бъде по-различна, т.е. проектите се одобряват принципно. Необходимостта от този 150 коня трактор се одобрява принципно според наличните декари и култури и после този човек може да го промени, но трябва да се съобрази в рамките на тези конски сили, които е подал първоначално и горе-долу в рамките на тази цена, която може да бъде променена не повече от 15 процента.

50 процента субсидия звучи привлекателно.

Основният интерес на земеделците за инвестиции по НПВУ е насочен към закупуване на земеделска техника. Каква може да бъде тя?

Техниката трябва да бъде щадяща околната среда, да има нови модерни технологии по отношение

на пръскане, торене, прецизно земеделие, дронове, но не са забранени техниките, които са конвенционални – трактори, прикачен инвентар.

В животновъдството може да се инвестира в роботизация и в оборудване на най-модерно ниво, в софтуер, системи за биосигурност, инвестиции, свързани с хранене, поене и т.н. Допустими са също фотоволтаици, биогаз инсталации, пречиствателни станции за отпадните води, компостиране, оползотворяване на отпадъците и др.

Приоритетните сектори отново са плодове, зеленчуци, животновъдство, етеричномаслени култури. По отношение на този критерий отново зърнопроизводителите събират най-малко точки.

Иначе има финансови критерии, където пък зърнопроизводителите събират повече точки.

Има ли интерес по направлението за напояване?

Интересът е голям. За съжаление, от МЗХ подадоха едни негативни сигнали дали въобще ще се успее с инвестициите за напояване, защото има нов регламент, който ограничава инвестициите за

напояване в зони, където водните тела са в лошо състояние. В рамките на тези две години, в които държавата буксуваше, не се направиха нови планове за управление на речните басейни, които са в прерогативите на Министерството на околната среда. Да, обаче те спъват работата на нашите зе-

меделски производители, защото

трябваше да бъдат направени новите оценки, новите планове, за да може да се правят инвестиции в районите, където по новите планове новите басейни са в добро състояние. Плановете за управление на речните басейни са такива, че те трябва да дадат насока в съответния район, в съответния речен басейн колко вода може да бъде ползвана, в каква степен, какви проценти. Сега, доколкото разбрах от новото ръководство на МЗХ ще има разговори отново с МОСВ. Ще има разговори с ЕК, че да може да се направи компромис от страна на ЕК там, където има действащи разрешителни за водоползване по отношение на сондажи и други водоизточници, където има договори с Напоителни системи, да може да се инвестира в напояване и в инвестиции, които са свързани с пречистване на водата и т.н. Надяваме се това да се случи. За съжаление, все още няма яснота и не можем да кажем на хората дали това ще бъде факт. Как ще коментирате новия състав на ръководството на МЗХ? Единият от зам.-министрите

е Таня Георгиева, която идва от АЗПБ. Ще разчитаме на нейната работа в екипа на Министерството. Разчитаме и на г-н Кирил Вътев, който също идва от бранша. Той беше част от Асоциацията на месопреработвателите години наред. Години наред е част от работните групи, Комитета

по наблюдение. Самият той има бизнес - зърнопроизводство, овощарство, месопреработка. Някои от другите зам.-министри са доста близо до бранша. Съветници има от бранша. Така че аз считам, че ролята на бранша ще се засили.

Какво мислите за това, че България ще има две земеделски камари?

Няма нищо лошо в това. Едната е с профил само земеделски производители. При другата земеделска камара още изначално идеята беше по-различна - да се обединят земеделските производители с преработвателите, с науката, така че да излизат с общи становища и коментари.

Вашият коментар по една също много чувствителна тема – дали ще има загуба на средства по ПРСР 2014-2020?

Рискът от загуба на средства е сериозен. На един от последните Комитети за наблюдение ни бяха представени безумни решения, срещу които застанахме близо 30 организации. Това беше свързано с прехвърляне на средства към второстепенни разпоредители и към бюджетни институции и организации - близо 80 милиона евро, вместо тези средства да бъдат похарчени за мерките 4.1, 4.2, като в момента ДФЗ разглежда хиляди проекти и за много от тях няма да има пари.

За радост, засега това не се случи и това решение може да бъде отменено. Доколкото знам се прави

анализ за това дали тези средства могат да бъдат прехвърлени и докъде ще стигнат в подмерките 4.1 и 4.2, но такава информация не е дадена официално от МЗХ. Да се надяваме новото ръководство

да бъде разумно и да се харчат средствата за реални неща, за истински необходими за земеделските производители инвестиции. Така рискът от загуба на средства, който е реален към момента, няма да се случи. Надяваме се Стратегическият план да бъде отворен за промени по отношение на директните плащания и интервенциите за селските райони, както обеща още Явор Гечев. По инвестиционните интервенции ние имаме коментари най-вече по отношение на мащаба на инвестициите, определенията за малко, средно и голямо стопанство. Там има доста небивалици, които не са подкрепени с никакви анализи. Ние изпращахме едни становища, които оставаха във въздуха. Сега се надявам наистина да има промени по Стратегическия план, така че той да покрие спецификите на нашите производства, на нашите земеделски производители, на нашите животновъди. Надявам се сега с промяна на Стратегическия план да се изчистят проблемни неща както по Първи стълб, така и по Втори стълб и подобре да имаме по-късен старт, но с удовлетворяващи условия за земеделските производители в страната.

Подобряване на биологичното разнообразие в

новата ОСП

10% от земеделските земи трябва да

Селскостопанският ландшафт играе голяма роля

за опазването и възстановяването на биологично-

то разнообразие в цяла Европа. Продължаващото

влошаване на екосистемите доведе до Зелената

сделка и призоваване за устойчиви хранителни

системи в Стратегията „От фермата до трапезата“

и засилена защита на природните ресурси в селскостопанския ландшафт в Стратегията за биологичното разнообразие 2030, която определя целта 10% от земеделските земи да включват ландшафтни характеристики или непродуктивни райони, които предоставят екосистемни услуги и подкрепят биологичното разнообразие. Предложеният

регламент за възстановяване на природата също е насочен към поддържането и създаването на ландшафтни характеристики, като например „буферни ивици, ротационни или неротационни

угарни земи, живи плетове, отделни или групи дървета, дървесни редове, полеви граници, потоци, малки влажни зони, тераси, малки езера и културни особености“.

включват ландшафтни характеристики

Стратегическите планове на ОСП ще бъдат ключов инструмент за насърчаване на подобреното поддържане и създаване на ландшафтни характеристики в селскостопанските райони чрез условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и допълнително финансиране в рамките на екосхемите по Стълб 1 и финансираните агроекологични интервенции по Стълб 2, насочени към различни характеристики на ландшафта.

На 13 октомври се проведе първа среща на Тематичната група за особености на ландшафта, която се съсредоточи върху споделянето на примери за европейски добри практики и обещаващи подходи за поддържане на характеристиките на ландшафта, обсъждайки как те могат да бъдат по-добре подкрепени, като се използват различни интервенции по ОСП и какви са ключовите фактори и бариери за това.

Интервенции за агроекология и климат

 Доказване на реализация на продукцията - нов елемент при подпомагането на биологичното производство

 Ще се подпомага нова дейност в интервенцията за хуманно отношение към животните

 Биопчеларите трябва да имат минимум 20 пчелни семейства, за да получат подпомагане

 Ще се

отглеждането

Бюджетът по интервенциите, свързани с Агроекология и климат, който е заложен в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в периода 2023-2027 година, е в размер на 1 млрд. и 100 млн. евро. Това са 14 компенсаторни интервенции. Какво се запазва и има ли промени в механизма на подпомагане по т. нар. Агроекологични мерки - както са популярни сред земеделските производители?

Ангажиментите са 5-годишни, плащането е годишно на хектар. За подпомагане на автохтонни породи и пасторализъм ангажиментите са тригодишни, подчерта Мария Христова, експерт в дирекция „Развитие на селските райони“, МЗм.

В Агроекология и климат ще се подпомагат биологичното растениевъдство и биологичното пчеларство. Ангажиментите са петгодишни, подпомагането ще е по две операции - за преход и за поддържане на биологично производство. Нов елемент е, че ще се изисква реализация на биопродукцията. Подпомагането е насочено към 23 групи

култури – в зависимост от това дали са в преход или вече са сертифицирани като биологични. По отношение на биологичното пчеларство подпомагането също ще е по две операции – за преход и за поддържане на биологично пчеларство. Преходният период е една година. Подпомагането е на стопанство. Отново има изискване за реализация на продукцията. Минималният брой пчелни семейства за кандидатстване по интервенцията е 20.

подпомага

на плодове, зеленчуци или десертно

грозде с по-малко употребени пестициди и синтетични торове

Интегрираното производство при зърнено-житни култури и слънчоглед също ще получава подкрепа. Подпомагането ще е до 300 хектара. Ще е необходимо прилагане на изискванията на интегрираното производство по Наредба 9, както и регистрация в БАБХ за извършване на интегрирано

производство. Ставката е 170,26 евро на хектар, ангажиментът е 5-годишен.

Нова възможност за подпомагане е производство на плодове, зеленчуци и десертно грозде с по-малко употребени пестициди и синтетични торове. Ставката е 250 евро на хектар, ангажиментът е петгодишен. Изпълнението ще се проверява чрез вземане на проби за наличието на пестицидни и нитратни остатъци, като нивата им трябва да са по-ниски от максимално допустимите на европейско ниво.

В стратегическия план е заложено подпомагане на устойчиви сортове при плодове, зеленчуци, билки и десертно грозде. Подпомагането е до 50 хектара. Ангажимент на бенефициента е да представи доказателство за закупуване на посевен и посадъчен материал от тези устойчиви сортове.

Ще се подпомага, също така, отглеждането на за-

страшени сортове при полски култури, зеленчуци, билки и етеричномаслени култури на площи до 50 ха. Поема се 5-годишена ангажимент.

При подпомагането на автохтонните породи

ангажиментът е тригодишен. Спазва се развъдна

програма, както и задължението за поддържане на брой животни в периода на ангажимента.

При пасторализма, който е с тригодишен ангажимент, освен в трите национални парка, интервенцията ще се прилага в природните паркове с утвърдени планове за управление, както и в зоните НАТУРА 2000. Нормите на натоварване са 0,3-0,4 животински единици на хектар. Изисква се минимално 50 броя овце или 10 говеда и минимум 90 дни паша.

Поддържането на местообитанията на червеногушата гъска, египетския лешояд и царския орел отново са включени в интервенциите за подкрепа, без нови моменти в правилата.

Нова възможност в „Агроекология и климат” е подпомагане, свързано с възстановяване на деградирали пасища. Това са пасища, разположени извън зони НАТУРА 2000. Дейността, която ще се извършва, е подсяване - есенна и пролетна сеитба, с цел увеличаване на биоразнообразието, като изискването е да се води дневник. Ставката по интервенцията е 202 евро на хектар, като задължително се изисква наличието на пасищни животни.

При хуманното отношение към животните, освен познатите направления, има и едно ново - намаляване употребата на антибиотици. Предвижда се компенсиране на различни разходи, свързани с използване на ваксини и прегледи, които обаче са извън Националната профилактична програма. Ставките са следните:

• Плащане за ЕПЖ от 6 до 24 м за намаляване на АМР – 44 евро/ЖЕ

• Плащане за ЕПЖ над 24 м за намаляване на АМР63 евро/ЖЕ

• Плащане за намаляване на АМР за телета38 евро/ЖЕ

• Плащане за ДПЖ за намаляване на АМР –70 евро/ЖЕ

Мерките по НАТУРА 2000 са без промяна. Запазва се типът подпомагане за необлагодетелстваните райони и за тези със специфични природни ограничения. Възможните комбинации по интервенциите, свързани с Агроекология и климат, ще бъдат уредени в наредба.

Евгений Динев, агроном: Агрохимическата индустрия

е готова за Зелената сделка

Започва постепенна замяна

на химическите пестициди с биологични

Г-н Динев, как агрохимическата индустрия ще изпълни изискванията на Зелената сделка. Има ли такава готовност?

Компаниите в Европа се подготвят за спазване на условията, а именно - намаляване с 50 процента на използването на препарати за растителна защита към 2030 година. Преди около 4-5 години започна тази подготовка с редица мерки и мога да кажа, че като цяло индустрията е готова и работи в тази посока.

Хубавото за България е, че у нас няма да се намалят препаратите за растителна защита с 50 процента, а с 35 процента. Всяка една държава трябва да има участие в това общо намаляване с 50 процента в Европа.

Например, държави като Германия, Австрия, Франция и Испания трябва да намалят препаратите за растителна защита с 65 процента, което в техния случай е сложно и по-голямо предизвикателство.

Как компаниите от растителнозащитната индустрия се пренастроиха за новите реалности?

Някои от тях си поставиха за цел до 2025 година да намалят с 50 процента продажбите на препарати за растителна защита и съответно да заменят ПРЗ с биологични или други решения.

Аграрната наука какви решения дава, за да се намали употребата на химия в земеделието? Първото нещо е интегрираната растителна защита. Това е огромна система от мерки за контрол на дадена болест или неприятел, наред със сеитбооборота и устойчивите сортове, които можем да изберем. Виждаме през последните години, че семенарските компании залагат много към устойчивост към основните икономически важни болести. Наблюдаваме, че в съвременната генетика е постигнато много по-високо ниво на толерантност към болести, а дори вече говорим за толерантност

към неприятели, което е нещо ново при семинарските компании.

Ако направим един анализ на последните четири дори и пет години при производството на пшеница в България, в много случаи се използва само един фунгицид. Предишни години се използваха два, дори три. Искам да обърна внимание, че занаред сортовете ще бъдат по-толерантни към болести и

това от своя страна също ще намали нуждата за използване на продукти за растителна защита.

Много от фермерите предприемат превантивни пръскания. Какво налага това?

Тук трябва да използваме модерното. Да се възползваме от дигитализацията и да използваме дигитални приложения за мониторинг на болести. Когато имаме едно такова приложение, чрез алгоритъм се правят изчисления за необходима температура за развитие на дадена болест, влажност, устойчивост на сорт, климат, район. Проследяват се над 20 фактора и приложението алармира, че ако условията продължават да бъдат по същия начин, съобразявайки се, разбира се, и с прогно-

зата за времето, да кажем след 10 дни ни очаква

развитие на брашнеста мана. В този случай вие ще знаете, че три или четири дни преди това може да направите едно пръскане. Тогава пак ще влезете превантивно, но наистина ще има нужда.

Абсолютно всички големи мултинационални компании и производители на продукти за растителна защита развиват такива собствени програми. Все още много малко от фирмите ги продават на пазара, но всички ги тестват. Налични са. Индустрията е

готова да даде това решение на земеделеца, което пък от своя страна да му помогне да намали разходите на единица площ и използването на продукти за растителна защита.

Превантивното пръскане има ли алтернатива?

Когато имаш информация, че след седмица ще се появи заболяване, няколко дни преди това ти може да приложиш имуностимулатор и той да подсили имунната система на растението, което да успее да се противопостави на болестта и да не се разболее. Също така, качественото хранене влияе доста сериозно върху устойчивостта на растенията на заболявания.

Има ли други варианти за намаляване на химията в земеделието?

Друга препоръка е комбинирането на конвенционален продукт с биопродукт за растителна защита в съотношение 50 на 50. Най-новите биопрепарати се доближават до ефикасност на конвенционалните. Ние имаме биологични продукти с ефикасност както конвенционалните - над 80 процента. Така че, стопаните спокойно могат да разчитат на тях.

Сигурен съм, че ще ни отнеме време да повярваме в биологичните решения за растителна защита, но и това ще стане. Все пак, когато земеделците видят ефекта една, втора, трета година на полето, няма как да не да повярват.

Как да намалим антимикробните

животновъдството?

средства в

Антимикробната резистентност се превърна във водеща причина за

смъртност в световен мащаб

Георги Беев, доцент по микробиология към катедра Биологически науки на Аграрен факултет при Тракийски университет и ръководител на Централната научно-изследователска лаборатория към Тракийския университет.

Доц. Беев, една от амбициите на Европа е намаляване употребата на антибиотици

в животновъдството. Целта е смекчаване на проблема с антимикробната резистентност /АМР/. Да започнем от тамкакво е нивото на употребата на антибиотици в животновъдството?

Самата антимикробна резистентност възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките или паразитите мутират, така че вече не реагират на лечение със

съществуващите антимикробни

средства.

Антимикробната резистент-

ност се превърна във водеща

причина за смъртност в световен

мащаб. Така например, през 2019

година повече от милион души

са починали в резултат на често

срещани бактериални инфекции,

които преди са били лечими с антибиотици.

По отношение на животновъдството, по данни на световната организация по прехраната ФАО, около 131 хиляди тона антибиотици се използват годишно в земеделието, което е 3/4 от всички произведени в света. Научните

изследвания показват как прекомерната употреба на антибиоти-

ци в условията на промишлено отглеждане и интензивно животновъдство води до промяна на антибиотичната резистентност, която може да се разпространи в околната среда и от там да постъпи в хранителната верига и хората.

С каква цел се използват най-вече антимикробните средства?

На първо място – с терапевтична цел, т.е. лечение на различни инфекциозни заболявания. На

второ място - нетерапевтична употреба, включително за профилактика. И третото направление е с цел бързо натрупване на мускулна маса при месодайните породи животни.

От тези изброени възможности нетерапевтичната употреба, която се използва особено за стимулиране на растежа или за профилактика, поражда значителна загриженост поради нарастващите доказателства за приноса й към антибиотичната резистентност.

От гледна точка на самата антибиотична резистентност проблема е, че много класове антимикробни средства, които се използват при хората, се използват и в животновъдството.

Така, например, за всеки килограм флуорохинолони антибиотици, използвани върху пилета за месо в САЩ, е изчислено, че обществото харчи 1500 щатски долара за допълнителни разхо-

ди за лечение на резистентни бактериални инфекции.

Как може да се намали употребата на антибиотици в животновъдството?

Редица проучвания посочват, че голяма част от употребата на антибиотици може да бъде избегната чрез възприемане на системи за хуманно отношение, при които животните са подложени на по-малко стрес, имат по-добър имунитет и стават устойчиви на болести.

Например, в Швеция, която има едно от най-строгите законодателства в света по отношение на хуманното отношение към животните, създаването на оптимална среда и процедури за управление на стопанствата са позволили на фермерите да постигнат висока производителност с ограничена употреба на антибиотици.

Друг генерален подход за намаляване на общата употреба на антибиотици в селското стопанство е да се ограничи производството на животински протеин чрез увеличаване дела на производството на растителни протеини, за да се намали глобалното производство на потребление

на месо с около 50 процента до

2040 година.

Каква е ролята на хуманното отношение към животните, за да се поддържа тяхното

здраве и да се редуцира необходимостта от използването на антибиотици?

На първо място, чрез хуманното отношение към животните се подобрява устойчивостта им на заболявания. Изследвания, фокусирани върху женски прасета, разкриват, че условията, при които се отглеждат, влияят пряко върху тяхното потомство. Свинете-майки, които живеят на групи и се движат свободно, раждат прасенца, които имат по-силна имунна система и могат подобре да издържат на патогени в сравнение с тези, които прекарват живота си в боксове.

Какви мерки трябва да се предприемат от животновъдите с цел подобряване на биосигурността

в стопанствата, което ще наложи по-малка употреба на антибиотици?

Първата стратегия е да се използват превантивни мерки, за да се спре навлизането на патогени във фермите. Един от предлаганите съвременни подходи е да се разработят приложения, които могат да се използват за оценка на рисковите фактори. Естествено, с най-голямо значение си остават общите превантивни мерки, включващи контрол на хигиената и дезинфекция на входа на фермата, контрол на входящите материали като фуражи и различни добавки и т.н.

Също така - контрол на превозните средства при товарене, разтоварване, контрол на изхода на фермата и др. Освен това - строг контрол на хигиената в помещенията, на работното облекло, както на използваните инструменти и апарати. На второ място, необходимо е предотвратяване на болестите

чрез ранно откриване на здравословни проблеми. Например

- при птичи стада, с помощта на система от камери. Чрез сравняване на поведенчески модели при болни и здрави пилета, могат да се идентифицират тези, които са заболели въз основа на техните движения. По този начин ще бъдат лесно карантинирани и лекувани единствено болните

животни, а не цялото стадо.

Не на последно място - чрез подобряване на диагностичния процес чрез използване на съвременни методи за диагностика и анализ, които да позволят бърза и навременна диагностика на инфекциозните заболявания.

Друга важна цел на стратегията От фермата до трапезата е намаляване употребата на препарати

за растителна защита в растениевъдството. Какви са добрите практики в тази насока?

Добрите практики за намаляване употребата на препарати за растителна защита в растение-

въдството са свързани с подобряване и поддържане на здрав-

ния статус на растенията, което

може да се постигне по различни начини. Най-разпространените

и най-лесните за изпълнение са

спазване на добрите агрономи-

чески практики, включващи ре-

дуциране броя на обработки на

почвата, избягване на монокул-

турното отглеждане и правилен

сеитбооборот.

Напоследък се въвежда и нова категория продукти, които се наричат биостимуланти. Те са предназначени за подобряване

здравния статус на растенията. Също така - те увеличават тяхната издръжливост към абиотични фактори. Повишават тяхната устойчивост към засушаване, към високи и ниски температу-

ри. Друго тяхно предимство е, че могат да осигурят в достатъчни количества хранителни вещества, които по принцип са блокирани в почвата, при което ще се намали необходимостта от влагане на по-големи количества минерални торове.

Друга насока е създаване и използване на устойчиви сортове към определени заболявания.

В навечерието на Европейския ден на осведомеността относно антибиотиците, общоевропейско проучване на антимикробната резистентност показа, че половината европейци продължават погрешно да вярват, че антибиотиците унищожават вируси. Същевременно 23 % от респондентите са вземали антибиотици през последната година, което е най-ниската цифра от 2009 г. насам и ясно

показва, че усилията на държавите членки и Комисията да повишат осведомеността на гражданите за рисковете от прекалената употреба на антибиотици се отплащат. Но е нужна още много работа.

Антимикробната резистентност (АМР) представлява един от най-големите рискове за здравето на човека и една от 3-те най-сериозни заплахи, установени от Европейския орган за готовност и реакция

при извънредни здравни ситуации към Комисията (HERA), които изискват мерки за координация на равнището на ЕС. Нови данни, публикувани днес от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), показват, че в целия Европейски съюз, Исландия и Норвегия всяка година от резистентни на антибиотици инфекции умират над 35 000 души. Тези инфекции водят до допълнителни 1,5 млрд. евро разходи за здравеопазване и загуба на работоспособност в ЕС.

Данни на ECDC: рязко увеличение на антимикробната резистентност

Нови данни показват, че като цяло между 2016 и 2020 г. в ЕС/ЕИО броят на инфекциите и смъртните случаи, дължащи се на антимикробна резистентност, се е увеличил значително. Между 2017 и 2021 г. също има нарастване на броя и процента на съобщените инвазивни инфекции с Klebsiella pneumoniae и Acinetobacter spp., които са резистентни на карбапенеми, група антибиотици, които често се използват само в краен случай.

Общото потребление на антимикробни средства при хората (в сектора на първичната медицинска помощ и в болничния сектор) е спаднало с 23 % през периода 2012–2021 г. Това показва съществено намаление на ненужната употреба на тези лекарства, но потреблението на най-широкоспектърните антибиотици също така се е увеличило значително, особено в болниците. Например по-

треблението в болниците на карбапенеми е нараснало с 34 % между 2012 и 2021 г.

Какви действия е предприела Комисията за решаване на този въпрос?

Нарастващата заплаха води до необходимостта

за справяне с АМР чрез подхода „Едно здраве“, като

се вземат предвид взаимовръзките между здравето на човека, здравето на животните и околната среда. По-рано тази година влязоха в сила нови правила на ЕС, за да се гарантира, че най-важните за хуманната медицина антимикробни средства ще останат ефективни, като беше забранена употребата им във ветеринарната медицина. Комисията ще засили дейността си във връзка с АМР посредством предложение за Препоръка на Съвета и като част от предложеното преразглеждане на законодателството на ЕС в областта на фармацевтичните продукти. По-късно през 2023 г. ЕС ще започне съвместно действие в размер на 50 млн. евро с държавите членки, Норвегия, Исландия и Украйна за АМР по линия на програмата EU4Health („ЕС в подкрепа на здравето“).

По линия на програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“ бяха мобилизирани над 690 млн. евро в подкрепа на научните изследвания и иновациите в областта на АМР. През първите две години на програма Хоризонт Европа бяха заделени 32,5 млн. евро за 13 научноизследователски проекта в областта на антимикробната резистентност. ............................................................................................................................

Антимикробната резистентност се получава, когато микробите с течение на времето се изменят и спират да реагират на лекарствата, предназначени да ги унищожават. Така инфекциите стават все по-трудни за лекуване и се повишава рискът от болести, тежки заболявания и смърт.

Европейският ден на осведомеността относно антибиотиците е ежегодна европейска здравна инициатива, която се провежда на 18 ноември, за да се повиши осведомеността за заплахата, която представлява антимикробната резистентност, и за значението на предпазливата употреба на антибиотици. Той се координира от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията в партньорство със Световната седмица за осведоменост относно антибиотиците (18—24 ноември).

Без знания и иновации не може да се гради успешен аграрен бизнес

Системата AKIS – какво трябва да знаем за нея?

Без знания и иновации, не може да се гради успешен аграрен бизнес. Това е голямата цел на системата AKIS. Тя е включена в Стратегическия план

за развитие на земеделието и селските райони за програмния период 2023-2027 година. Представлява нов елемент, който е задължителен като регламент, който е описан в Стратегическия план. Интервенциите по AKIS са три – консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет, професионално обучение и придобиване на умения, подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ, посочи Милен Кръстев, началник на отдел в Дирекция „Развитие на селските райони“, МЗм.

Той обясни, че според ЕК иновация е нова идея, която се доказва като успешна в практиката. „Това, което ние подпомагаме чрез Стратегическия план и в частност системата AKIS, са интерактивни иновации, в рамките на които група хора си сътрудничат помежду си и които са с взаимно допълващи се знания и умения. Те взимат заедно решение в хода на изпълнение на проекта, за да реализират край-

ната цел. Тези проекти представляват един своеобразен експеримент, за да се установи успешна ли е в крайна сметка иновацията или не.“

По думите му земеделските стопани са основната заинтересована страна да се случат тези проекти, които се финансират в повечето случаи на 100 процента. AKIS обаче не е само мярката, насочена към оперативните групи за иновации. AKIS е включена и в други интервенции в Стратегическия план, като например тези, които са насочени към консултантски организации и услуги и повишаване на консултантския капацитет, както и интервенцията, насочена повишаване на знанията и уменията на земеделските стопани чрез провеждане на семинари, информационни събития, курсове, демонстрационни дейности и др.

От една страна, консултантските организации ще провеждат такива информационни събития, от друга страна това ще бъде вменено като отговорност и на бъдещата Национална мрежа за ОСП.

Националната служба за съвети в земеделието е

един от основните участници в системата AKIS. Интервенцията за подкрепа на консултантски дейности ще бъде отворена към абсолютно всички съветници, в това число публични, частни и дори индивидуални съветници с капацитет и експертиза да предоставят съвети, които ще бъдат безплатни на земеделските стопани.

Също така, една от дейностите, е създаване на интерактивна онлайн информационна платформа, в рамките на която земеделските стопани ще могат да намерят цялата необходима информация, свързана с иновациите, и ще могат да намерят потенциални съмишленици, с които да реализират проекти за иновации. Заложеният бюджет в Стратегическия

информират

Малките стопанства са ключов компонент на икономиката на ЕС в селските райони. Над три четвърти от стопанствата в ЕС са класифицирани като малки с размери на стопанствата под 10 хектара, а голяма част от тях са с размер под пет хектара. Общата селскостопанска политика отчита, че тези малки стопанства са крайъгълен камък на европейския сектор на хранително-вкусовата промишленост.

Безплатен консултант – близо до малкия фермер

Мобилните общински офиси на НССЗ ще консултират и

малките земеделци за ОСП

У нас малките стопанства са изправени пред го-

леми предизвикателства в новия програмен период. Затова държавата, в това число и админи-

страцията, трябва да застанат зад тях. В услуга на

малките фермери работи и Националната служба

за съвети в земеделието, която предоставя безплатни консултантски услуги. Освен в областните офиси, стопаните могат да потърсят експертите на службата и в мобилните общински офиси, които са

28 на брой. Във всеки от тях работят по двама служители. Те ще правят изнесени приемни, информационни събития, обучения, ще посещават земеделски стопанства. Консултациите и предоставянето

на информация ще са основно за ОСП – по Първи

и Втори стълб и тези услуги са безвъзмездни за земеделските стопани. Основно услугите ще са насочени към малки и средни земеделци.

„Голямото предизвикателство пред нашите малки стопанства е, че те все повече започват да изпа-

дат в едно състояние, в което се двоумят дали да останат земеделски производители, или да бъдат в сивия сектор. Държавата трябва да използва целия ресурс, който може да предостави, и той да не е само финансов. Той е нормативен и консултантски. Ние ще направим всичко по силите си, за да им помогнем“, каза Мъгърдич Хулиан, дирeктор на Дирекция „Мобилни общински офиси“, НССЗ.

В новата ОСП, която вече стартира, особен акцент ще бъде подпомагането именно на малките стопанства. За тях стратегическият план предвижда следните интервенции: Преразпределително подпомагане за първите 30 хектара с максимален размер на стопанствата до 600 хектара, както и Опростена схема за подпомагане – годишно плащане на еднократна сума от 1250 евро. Предвиждат се по-високи ставки на обвързаната подкрепа за малките стопани.

Избори... Вечната дилема...

И в политиката... И в живота...

И в работата на полето

Какво избирате? Когато става въпрос за семена... Пшеница с осилест клас или безосилеста? Високодобивна или с отлични показатели?

Най-доброто от всичко, по един сорт за всички! Това са предложенията на „Сембодиа семе на“ за новия сеитбен сезон при пшеница.

Каронте, Катуло, Набуко и Зе тае - италианска генетика, мека и твърда пшеница.

Катуло и Каронте са

меки пшеници, създадени да дават добиви. С висок

хектолитър и много добър протеин. И тази година посевите в страната показват, че тези пшеници са изключително адаптивни и

толерантни на икономически важните болести. Имат добра по носимост на температурен и хидра

тен стрес.

Защо двата сорта се допълват?

Първо, заради ранозрелостта. Разликата между двата сорта е, че Каронте е по-ранен с 5 до 8 дни, в зависимост от условията, при които се развиват растенията. Второ, защото Катуло е осилест сорт, а Каронте - безосилест.

Катуло формира едър клас и отговаря щедро при по-интензивни условия. Каронте се представя конкурентно при по-бедни почви и по-засушливи условия. Формира хубав, солиден, добре оплоден и плътен клас.

Катуло е типична нискостъблена пшеница. Каронте е малко по-висок. Разликата във височината на двата сорта идва по-скоро от архитектурата на класа. Каронте формира по-издължени в сравнение с Катуло класове.

стават все по-сложни като метеорология, културите са изправени пред все повече изпитания и е желателно рискът да се разпределя между няколко сорта в едно стопанство. Считаме, че Каронте и Катуло формират една прекрасна сортова структура. Работейки с двата сорта, ние осигуряваме на клиентите си много приемлив конкурентен среден добив от общите им площи с пшеница“, сподели Димитър Дойчев, продуктов мениджър на Сембодиа, и допълни: „Катуло е сорт с много интересен баланс между добив и качество. През изминалата вегетация на 22-ра година можахме да се похвалим с добиви от 720-730 кг/дка, до добиви от 970 кг/дка. Ниски, здрави растения, без никакъв риск от полягане. С хубав, компактен, плътен, осилест клас. Обичайният брой зърна при добри условия е между 45 и 55 зрънца на клас. Тежко зърно с добър хектолитър и от там идва и добивът. Тази година резултатите, които отчитаме, варират от 530 до 717 кг/дка за Южна България, и до 815 кг/ дка за Северна България.

Каронте е по-ранен сорт и това, че има добра поносимост на температурен и хидратен стрес прави сорта много адаптивен. Той е в състояние да защити стопаните си, ако се наложи да бъде отглеждан при по-екстензивен фонд, т.е. при по-бедни почви, с по-малко хранене или при по-засушливи условия. Същевременно се отплаща при интензивно отглеждане. Бройките зърна в клас при добри условия могат да надвишат 60 зрънца. Този сорт в много голяма степен успява да използва пролетните си братя. Това е сорт, който очакваме да се наре-

ди измежду най-толерантните на пазара по отношение на всички видове ръжди. Миналата година Каронте се нареди и сред най-високодобивните

сортове в цялата страна, дори и в най-засушливите

райони, и в най-екстремните условия, със среден добив за страната малко над 750 кг/дка. Тази година нашите клиенти в Южна България отчитат между 550 и 686 кг/дка, в Централна Северна България

резултатите варират между 720-760 кг/дка, а в североизточната част на страната - 840-850 кг/дка.

Набуко е с по-различна биологична програма, представител е на силните пшеници, създадени да дават качество. Глутен над 30, дори над 35. Протеин 15-16, но може да достигне и до 18%. Набуко е предназначен за стопаните, които търсят генетика, осигуряваща им максимално високо качество като зърнени и хлебопекарни показатели, с достатъчно приемлив добив. Миналата година резултатът му не падна под 700 кг/дка. Тази година резултатите са

КАТУЛО И КАРОНТЕ СА ДВА СОРТА ЗА ЕДНА ПРЕВЪЗХОДНА СОРТОВА СТРУКТУРА, ПОДХОДЯЩА ЗА ВСЯКО СТОПАНСТВО.

„Годините

подобни. За момента отчитаме среден добив за

страната малко над 650 кг/дка, като в района на

Русе, в с. Ценово, добивът от Набуко е 790 кг/дка.

В Попово отчетохме 720 кг/дка, в Кубрат 744 кг/ дка. Добър пример за добро представяне в Южна

България е стопанство в Хисаря – 745 кг/дка, а в

района на Шумен 848 кг/дка. Остава да проверим

качествените показатели, където очакваме Набуко да затвърди имиджа си на отлична премиум пшеница.

Какво наблюдавахме през този сезон?

Суха есен, необичайно високи зимни температури, при които растенията не успяха да се успокоят

и да се закалят, а след това през пролетта имаше

късни и то твърде сериозни застудявания и високи

температурни амплитуди. На много места растенията въобще не успяха през есента да влязат във фаза братене и отчетените добиви в много стопанства са на база на пролетните братя. С тази действителност се сблъска Светослав Станчев от фирма Агрокомплекс в село Бутан. На неговите площи са

засети и трите сорта италианска пшеница - Каронте, Катуло и Набуко.

Преди жътва земеделецът, продуктовият мениджър на Сембодиа Димитър Дойчев и търговският представител Светослав Давидов правят калкула-

ция на прогнозен добив. Резултатите са интересни. Посевът е засят на 30 ноември с норма 400-450 кълняеми семена/кв. м.

Това е твърде късна сеитба, като след това растенията не са имали никакъв шанс да заложат нито един есенен брат. Добивът, на който разчита стопанинът, се базира изцяло на пролетни братя.

Кои са факторите за добивност при пшеницата? Първият е брой стъбла, вторият фактор е брой класове, третият - брой зърна на всеки клас и четвъртият е абсолютната маса на зърната.

Ако трябва да обобщим, се получава следното: при Катуло и Набуко има средно по 2,5 пролетни братя на всяко растение, при Каронте по 3,5 братя средно на едно растение. Пролетните братя са на 100% класоносни. Класовете са добре оформени и озърнени. Бройките зрънца в класовете и при Набуко, и при Катуло са между 44 и 51 бр. При Каронте се движат по-скоро между 48 и 58 зрънца. Абсолютната маса на зърното очакваме да бъде от порядъка на 33-36 грама при трите сорта. Като бройки класове при Катуло и при Набуко са изброени около 600-620 добре озърнени класа средно на кв.м. (50-51 зърна, 35-37 г очаквана абс. маса). При Каронте - около 620 и 640 добре озърнени класа средно на кв.м. (56-57 зърна, 33-34 г очаквана абс. маса). В случая става въпрос за възможно най-конкурентен добив при такова предизвикателно производство – много късна сеитба, пролетно братене, тежък инфекциозен фон.

Отдясно наляво Димитър Дойчев, Светослав Станчев

и Светослав Давидов..

След жътва Светослав разказа: „Отчетохме следните резултати: НАБУКО – 628 кг/дка; КАТУЛО - 597 кг/дка; КАРОНТЕ – 563 кг/дка. За тази година и условията, при които трябваше да отглеждаме пшеницата, въпреки късната сеитба, с многото високи температурни разлики от минус 5-6°C до плюс 15°C, и то в рамките на 24 часа, за нас тези пшеници се справиха добре. През пролетта се редуваха студ, влага, дъжд, слънце. Влажното и прохладно време през цялата пролет предразполагаше развитие на болести, които плъзнаха в цялото землище на селото. През това време италианските сортове почти не пострадаха. По-устойчиви са на болести в сравнение със сорта, който съм засял на останалите площи в стопанството. Грижите, които са положени за пшеницата, бяха по съвет

Светослав Станчев, земеделски производител

на представителя на Сембодиа. Предсеитбено полето е наторено с диамониев фосфат (ДАП). В началото на март комбинирахме листно подхранване с Труено и фунгицид. Труено е продукт с високо съдържание на аминокиселини с екстракт от водорасли. Приложихме го с цел да засилим кореново-

то развитие и братенето на пшеницата, както и да й помогнем по-лесно да преодолее стреса. В

средата на март използвахме амониев сулфат нитрат (АСН), минерален тор с високо съдържание

на амониев азот и сяра, за да осигурим оптимален растеж на растенията. Много съм доволен от сътрудничеството с фирма Сембодиа.“

ДОБРАТА РЕКОЛТА СЕ ПРАВИ С ДОБРИ СЕМЕНА И ДОБРИ ПАРТНЬОРСТВА!

Агрономите на Сембодиа препоръчват на земеделците да не залагат само на един сорт, а на комбинация от сортове. И не на последно

място - да ползват качествени, сертифицирани

семена. Много опасни болести се пренасят със семената, а при завишения натиск от болести тази пролет – рискът от пренос на болести със семената е особено висок. При тази ситуация

едва ли ще е приемлив компромис тази есен да ползваме несертифицирани семена.

Супер бърза жътва с Shelbourne

Агро Тренд БГ с пълна гама техника от Агримат

Фирма Агро Тренд БГ обработва 11 хил. дка със зърнено-житни култури в Ямболския регион. След дълги години на засушаване собствениците на земеделската фирма решили да преминат на Но-Тил. И естественият избор бил доставчикът на техниката да бъде фирма Агримат.

За фирма Агримат единият от съдружниците Стефан Георгиев разбрал след като гледал клипове, търсейки повече информация за технологията Но-Тил. Така се натъкнал на Александър Китев. „Стана ми интересно това, което прави от дълги години и реших да му се обадя и да разбера повече за неговото стопанство.“ Така към днешната стопанството вече изцяло е оборудвано с техника от Агримат.

ЖЪТВАТА ЗАПОЧВА С SHELBOURNE

Стефан Георгиев, съдружник във фирма Агро Тренд БГ

В края на юни жътвата на пшеницата е в разгара си. Влажното време притиска фермерите. Но тук в това стопанство зърното ще бъде прибрано качествено, благодарение на стрипер хедера Shelbourne.

„Ние сме силно впечатлени от това как работи той. Ползата от него е, че е бърз, осигурява високо качество на зърното, имаме нисък разход на гориво, имаме спокойствие“, потвърди Стефан Георгиев.

В края на юни

в почти цялата

страна вали дъжд

ежедневно, поч-

вата е преовлажнена, но от Агро Тренд

БГ прибират реколтата

в кратките прозорци между

преваляванията. А тези, които жъ-

нат с конвенционални хедери, нямат такава възможност, понеже влагата е по стъблата

на пшеницата и това ограничава влизането на комбайните.

„Жътвата със стрипер хедера Shelbourne започва по-рано, защото той прибира

само зърното от класа, а не заедно със сламата. Това ни помага доста по-рано да влезем в полето“, допълни земеделецът.

Shelbourne доказано увеличава производителността дори в преовлажнени посеви. Земеделци-колеги на Стефан се оплаквали, че жънели максимум по 150 декара на ден със затруднение.

Производителността на Shelbourne на ден е между 600 и 700 дка. Скоростта на жътвата е от порядъка на 8-9 до 10 км/ч. Работната му ширина е 9,5 м и е направен от изключително здрави елементи.

ЖЪНЕТЕ ЦАРЕВИЦАТА

С АДАПТЕРИ

ALLOCHIS

„Тази година стопанството за първи път ще ожъне царевицата с адаптер Allochis. „Тези хедери прибират само кочаните, а стъблата остават на полето – там, където им е мястото“, разказа още Стефан Георгиев.

PIEROBON - ЗА

НАДЕЖДНА СЕИТБА

След дълго проучване на

пазара съдружниците се

спрели на сеялките Pierobon

за пролетна и есенна сеит-

ба. „Това е най-подходяща-

та техника за нашето стопанство. В сухи условия

несъмнено всички сеялки

се представят добре, но

интересното е във влажни

години какво ще направят.

А нашите, които купихме от

Агримат, се справят безу-

пречно. Те са с прецизно се-

ене, като всеки ботуш си има

датчици и отчита всяко едно

семенце, което преминава

от там. По този начин всеки

може да си следи сеитбата.

Ако има запушване на бо-

туш, може да го отстрани индивидуално и по този начин да се получи доста добър

процент успеваемост. Ре-

зултатът е изравнен посев.

Доволен съм от Агримат, защото получаваме адекватен

и навременен сервиз.“

Иновации

Ден на иновациите в Нови Сад, Сърбия

Организатори са компаниите Nufarm и Nuseed

В град Нови Сад, Сърбия, се проведе първият по рода си съвместен Ден на иновациите, организиран от Nufarm и Nuseed.

„Целта на събитието е да покажем на нашите клиенти и дилъри силата на двете компании, които предлагат пълен пакет от решения за земеделието“, заяви Хуан Сакеда, мениджър продажби на Nuseed за Западна и Централна Европа.

НОВИ РЕШЕНИЯ ПРИ СЛЪНЧОГЛЕДА ОТВЪД ДОБИВА „Това е нашето първо комбинирано събитие с Nufarm в Европа. Причината да бъде в Сърбия е, че тук развиваме селекционна дейност. Предлагаме решения отвъд добива

чрез нашето голямо слънчогледово портфолио за Европа. Представяме ултра ранни хибриди слънчоглед, имаме отлични предложения в маслодайния сегмент и стигаме до

конфекшън хибридите. В България

много актуална е Експрес технологията. В тази връзка нашите хибриди са с различна ранозрелост. Също

така те са много добро решение за

контрол на синята китка в слънчоглед“, допълни Динчер Ерен, агрономически мениджър на Nuseed за

Европа.

Ани Димитрова, мениджър бизнес

развитие на Nuseed за Централна и

Източна Европа, посочи: „Най-новите хибриди в Европа за първи път

се тестват в опитната ни станция в

Сърбия. Тук видяхме хибриди, кои-

то съвсем скоро бяха представени

на пазара – най-вече от Експрес технологията, като надграждането при

тези хибриди е, че имат много висо-

ка устойчивост на множество раси

мана и на синя китка до раса H.“

Сред гостите на събитието беше

Християн Христов от фирма Бревис, която е дистрибутор на конфекшън

хибридите на Nuseed. „Това са хибриди за директна консумация, а на

полето видяхме ХЛ хибриди и черен слънчоглед за чоплене и белене.

Ани Димитрова, мениджър бизнес развитие на Nuseed за Централна и

Източна Европа

Християн Христов от фирма Бревис

Иновации

Nuseed ще започнат да предлагат технологията Експрес за конфекшън хибридите, което е голяма новост. Точно те ще бъдат най-търсени на пазара през следващата година. Конфекшън хибридите носят добавена стойност, пазарът за тях е по-различен. Партньорството ни с Nuseed е повече от 10 години, благодарение на тях успяваме да отговорим на все по-взискателния пазар на слънчогледи за директна консумация.“

КАРИНАТА – КУЛТУРАТА НА БЪДЕЩЕТО

„Най-голямата новост, която представихме в Деня на иновациите, е културата карината - тук я видяхме на живо. Имаме информационен център

за нея, където земеделците могат да се запознаят със спецификите на културата и технологията на отглеждане. Бъдещият фокус е към карината, тъй като приложението й ще има много ползи както за земеделците, така и за околната среда“, каза Ани Димитрова.

Карината е устойчива енергийна култура. На първо място тя е покривна култура, която се отглежда между основните сеитбообороти. Тя предпазва почвата от ерозия и загуба на въглерод, нейната огромна надземна и подземна биомаса премахва

въглерода от въздуха и го съхранява в почвата, и подобрява условията за

развитие на следващите

култури. Прибира се преди засяването на основната култура. Маслото от културата може да се използва като заместител на изкопаемите горива. Прибраното

зърно се смила в нехранително масло за използване като нисковъглеродно усъвършенствано авиогориво, което помага да се заменят изкопаемите горива и да се постигнат целите за намаляване на въглеродните емисии.

При преработката на карината може да се произвежда не-ГМО високопротеиново брашно за фуражи.

„На този етап в Европа културата карината е на фаза изпитване, правят се тестове за най-подходящия период на сеитба, както и опити в различни държави, при различни условия. В България също се правят опити с тази култура“, каза Ани Димитрова.

Третият акцент в Деня на иновациите беше соргото. Nuseed предлага няколко хибрида сорго – за зърно и силаж. Заради засушаването, соргото става все по-атрактивна култура. Освен това то има значително по-ниски производствени разходи.

Софру и Флавор -

лидери на полетата на Топаз Мел Бонус програма на Лидеа в рапица

Топаз Мел, известна с производството на висококачествени брашна, е един от сериозните клиенти на Лидеа. Дни преди жътвата специалисти на селекционната компания са на полето край бургаското

село Венец, за да направят последен оглед на посевите със сортове пшеница, ечемик и тритикале.

Основен акцент в сортовата листа на Топаз Мел са добре познатите на всички Софру CS и Флавор CS.

Софру CS е зимна мека пшеница, която никога няма да ви разочарова. Представя се отлично на всяко поле, при различни условия. Характеризира се с висока продуктивност, устойчивост на полягане и висока толерантност на гъбни болести и засушаване. Подходяща за всички климатични зони.

Топ продукт за Европа.

Флавор CS е ранен сорт зимна мека пшеница, който се държи отлично в планински райони и на по-слаби почви. Това е изключително добра пшеница, която осезателно се отличава от всички други на българския пазар със своята устойчивост на икономически важни болести. Има силен восъчен налеп и не поляга, твърдят земеделци.

„Залагаме на Софру CS заради хлебопекарните му качества и на Флавор заради високата му добивност. Вече 10 години работим с Лидеа и винаги сме ползвали техни сортове пшеница заради това, че качеството и добивът са на ниво и показателите им са перфектни“, заяви главният агроном на стопанството към мелничния комплекс Калоян Стоянов и допълни: „Ечемикът, на който се доверяваме от години, е Жуп CS, защото перфектно пасва на почвено-климатичните условия, които не са особено благоприятни.“

„Цялото портфолио на Лидеа се представя много добре на всички полета, независимо от екстремните климатични условия. Горд съм, че можем да предложим на пазара толкова пластични сортове“, посочи Радослав Михалев, търговски представител на Лидеа за Ямбол и Бургас.

„Фирма Лидеа е лидер в производството на семена за житни култури. Това е огромно преиму-

Калоян Стоянов, главен агроном на стопанството

към мелничния комплекс

щество. Селекцията е добре позната в цяла Европа. Отличителната й черта е безкомпромисното качество и добрата добавена стойност“, каза техническият представител на Лидеа за Източна България Атанас Парушев. Тази година Лидеа отново ще предложи семена рапица. Фокус в Клиърфийлд сегмента е ЕС Децибел CL, а в конвенционалния – ЕС Капело. Това са хибриди, които за поредна година се представят отлично.

В тази връзка земеделците могат да се възползват от бонус програмите на Лидеа.

Клиърфийлд рапица:

ПАКЕТ ЧИСТО ПОЛЕ 6+1

При заявка на минимум 6 торби от един и същи хибрид, клиентът получава 1 торба допълнително.

ПАКЕТ ЧИСТО ПОЛЕ + / 20+5

При заявка на минимум 20 торби с рапица, клиентът получава 5 торби допълнително.

Конвенционална рапица: ПАКЕТ ПРЕМИУМ + / 28+5

При заявка на минимум 28 торби с рапица, клиентът получава 5 торби допълнително.

ПАКЕТ ПРЕМИУМ 8+1

При заявка на минимум 8 торби от един и същи хибрид, клиентът получава 1 торба допълнително.

Една от най-големите птицеферми у нас внедри

система за пречистване на вода от шшшшшшш

Повишена биосигурност и по-добра рентабилност в животновъдните обекти

Иновация за биосигурност и по-здрави животни Техноинокс Инженеринг (TINOX) инсталира система за пречистване на вода в една от големите птицеферми у нас за производство на яйца, собственост на Иван Ангелов.

„Системата дезинфекцира, пречиства и структурира водата до правилна структура на молекулата, което действа изключително позитивно върху здравния статус на животните. Технологията се използва с цел превенция, както на заболяванията, така и на други вредни вещества, които съдържа водата. Пречистената по този начин вода е иновативно решение, което е свързано и с производството на безопасна за хората храна“, обясни Ивайло Тодоров, управител и собственик на Техноинокс Инженеринг.

Птицефермата на Иван Ангелов се намира в район, в чието землище се развива интензивна земеделска дейност - пръскане с ПРЗ, торене с минерални торове, а всички тези вещества се просмукват в почвата. Водата в птицефермата е добивана чрез сондаж. Пречиствателната система работи с филтри. Как би-

Ивайло Тодоров, управител и собственик на Техноинокс Инженеринг

ват избирани те? Първото нещо, което се прави, е анализ на водата. Пробата се изпраща в Германия, а след това и на производителите на системата в Испания и те решават какъв ще е филтърът. Пречистената и структурирана вода помага за по-пълноценно усвояване на фуражите. Очакваният резултат е да се повиши периодът на носливост на кокошките.

„За нас е много важно да затвърдим биосигурността в птицефермата. Ако водата не е качествена, може да представлява голям проблем. Чрез нея в обекта могат да влязат болести, тежки метали, отровни вещества. Чрез системата на Техноинокс Инженеринг искаме да направим дезинфекция на водата, на второ място да я филтрираме от нежелани елементи и не на последно място – да я структурираме, от което имаме очакване за по-добра продукция - увеличаване на яйцеснасянето. Също така, очакваме и по-благоприятно въздействие върху самите напоителни системи, охлаждащи инсталации и дюзи. Поради дългогодишното ни партньорство се доверихме на Техноинокс Инженеринг и се надяваме да постигаме още много успехи с тях“, каза д-р Димитър Стаматов, ветеринарен лекар в птицефермата на Иван Ангелов.

Системата вече е внедрена в много животновъдни обекти, включително свинекомплекси. Технологията носи много позитиви и на говедовъдните ферми, като се отразява и върху положителния баланс на приходната част на обектите с отчитане на 10% увеличен млеконадой, подчерта Ивайло Тодоров.

„Тази система се самопочиства. Всичко е автоматично и няма нужда от ангажимент към нейното поддържане. Контролът на системата се осъществява от специалистите на Техноинокс Инженеринг, извършвайки постоянен мониторинг и настройки, ако се налага“, подчерта Ивайло Тодоров.

Възможности за субсидиране на инвестицията Системите за филтрация, пречистване и структуриране на водата в животновъдните обекти може да бъдат закупени с финансиране по ПРСР или Плана за възстановяване и устойчивост.

TINOX осигурява безплатна консултантска помощ за своите клиенти във връзка с предстоящите приеми за европейско финансиране.

Допустимите кандидати ще могат да се възползват от професионална подготовка на проект от експертите на „Агробизнес Консултинг“. За целта е необходим предварителен договор за закупуване на техническо оборудване от портфолиото на компанията. Техноинокс Инженеринг предлага и други иновативни решения за фермерите. Едно от най-интересните е автоматизиран робот за почистване на ферми и автономна мобилна ферма за кокошки носачки, която беше удостоена с награда за иновация на АГРА 2023.

д-р Димитър Стаматов, ветеринарен лекар в птицефермата на Иван Ангелов

БАЙЕР ПРЕДВИЖДА УДВОЯВАНЕ НА ПАЗАРИТЕ СИ

И ФОРМИРАНЕ НА

РЕГЕНЕРАТИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

ВЪРХУ ПОВЕЧЕ ОТ 400 МИЛИОНА АКРА

Компанията е с водещ в индустрията проект за трансформация на земеделието

• Очаква се достигане на близки до основните и´ пазари на стойност от над 100 милиарда евро

• Портфолиото в развитие е с потенциал за продажби от над 30 милиарда евро за насърчаване на регенеративни земеделски практики и възможност за земеделските стопани да подкрепят както глобалната продоволствена сигурност, така и смекчаване-

то на изменението на климата • Водещи технологии, сред които алтернативи на синтетичните торове, специализирани покривни култури и инструменти за въглеродно земеделие, създават потенциал за увеличаване на производителността, като същевременно oпазват почвата и помагат за намаляване на въздействието на земеделието върху околната среда

Родриго Сантос, президент на направление Кроп Сайанс в Байер и член на Управителния съвет на Байер АГ

Байер обяви, че бизнес направлението Кроп Сайанс ще се възползва от възможностите, които предоставя преходът към регенеративно земеделие, за да се развива на близки до основните си пазари на семена, растителна защита и дигитални технологии. По време на събитие, посветено на иновациите през 2023 г., компанията идентифицира потенциал за растеж в сегменти като плодородие на културите, биологични продукти, биогорива, въглеродно земеделие, услуги за прецизно прилагане на растителна защита, както и дигитални платформи и пазари, които обслужват нуждите на земеделието. Компанията очаква повече от 100 милиарда евро годишно от достъпа до тези близки пазари, което на практика ще удвои потенциалния и´ пазар, който днес възлиза на повече от 100 милиарда евро за основното и´ портфолио. Байер планира да създаде регенеративно земеделие на повече от 400 милиона акра земя, което да е изградено на основата на водещите решения за земеделски суровини на компанията до средата на следващото десетилетие.

„Предвиждаме още по-обширна роля в земеделието. С най-силния иновационен двигател в ин-

дустрията и водещите си пазарни позиции Байер е подготвен да предостави решенията, от които се нуждаят фермерите в светлината на продоволствената сигурност и изменението на климата“, заяви Родриго Сантос, президент на направление Кроп Сайанс в Байер и член на Управителния съвет на Байер АГ. „Ние определяме регенеративното земеделие като възможност за увеличаване на производството на храни, доходите на земеделските стопанства и устойчивостта в условията на променящ се климат, докато природата се обновява“.

ФОКУС ВЪРХУ РЕШЕНИЯ, КОИТО СТИМУЛИРАТ РЕГЕНЕРАТИВНОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ Земеделските производители по света могат да очакват достъп до водещи в индустрията иновации, които не само подобряват добива, но и възстановяват почвата и свеждат до минимум въздействието на земеделието върху климата и околната среда. Във фермата на бъдещето терабайтите данни, събрани от полето, както и тоновете погълнат въглероден диоксид, ще бъдат също толкова важни за фермера, колкото и добивът от всяко поле. В бъдеще Байер ще насочи инвестициите

си към решения, които осигуряват важни стълбове на регенеративното земеделие. Това включва

подобрена производителност, социално и икономическо благосъстояние на земеделските стопани и общностите, опазване на водите, смекчаване на последиците от изменението на климата, подобряване на състоянието на почвите, както и запазване и възстановяване на биологичното разнообразие.

ВОДЕЩ В ИНДУСТРИЯТА ПРОЕКТ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО През 2022 г. Байер обнови портфолиото си от семена с 500 нови хибрида и сортове, а портфолиото си от препарати за растителна защита с 10 нови препарата и над 250 нови регистрации. Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност за 2022 г. са в размер на 2,6 млрд. eвро.

Научноизследователската и развойна дейност на Байер се фокусира върху няколко нови технологии:

ДИЗАЙНЕРСКИ СЕМЕНА И ТЕХНОЛОГИИ

ЗА СЕЛЕКЦИЯ ОТ СЛЕДВАЩО

ПОКОЛЕНИЕ

Със своята ненадмината библиотека от зародишна плазма Байер развива съществуващите технологии за селекция, като същевременно разработва следващото поколение инструменти, за да създаде дизайнерски семена за производителите на култури като царевица, соя, памук и зеленчуци. Програмата за прецизна селекция помага за подобряване на добива и ефективността на земеделските производители, като използва технология за изкуствен интелект за разработване на подходящите семена за подходящите условия. Освен това компанията хибридизира основни култури като ориз и пшеница, за да подобри тяхната производителност и устойчивост. Оризът за директна сеитба има потенциала да трансформира производството на ориз, като значително намали потреблението на вода и същевременно увеличи добивите. Първоначалните изпитания по програмата Bayer Direct Acres са в ход в Индия.

ТЕХНОЛОГИИ ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ

Компанията разширява своя водещ опит в индустрията в нови области, като например умната системата за царевица „Preceon“, предлагаща намалена височина на растенията, която носи множество ползи за земеделския производител. Това включва намаляване на риска от загуби от силен вятър, достъп през целия сезон за по-прецизно използване на продукти за растителна защита и приложения на хранителни вещества, както и възможност за оптимизиране на вложените ресурси, засяването и разположението на полето чрез дигитални инструменти. Системният подход включва

дигитални инструменти в подкрепа на засяването и показва прехода от продажба на суровини към продажба на решения.

Първото поколение нискостеблена царевица, което ще бъде пуснато на пазара, е разработено чрез селекция на растения, а следващото поколение ще е създадено с помощта на растителна биотехнология и ще разшири обхвата до повече хибриди и площи. Благодарение на опита си в технологиите за оптимизиране на протеини, технологията RNAi и биотехнологиите, Байер е в състояние да съчетае нови технологии за характеристики като нискостеблена царевица с настоящи и следващи поколения характеристики за контрол на насекомите. Такава е характеристиката за царевичен коренов червей от трето поколение, която ще позволи на фермерите да се възползват от предимствата на контрола на насекомите и плевелите с този продукт с по-ниско стъбло.

УСТОЙЧИВИ МАЛКИ МОЛЕКУЛИ

Очаква се новите подходи към защитата на културите да оформят индустрията в бъдеще. Това включва разработването на изцяло нов хербицид за контрол на плевелите на широки площи, първият от повече от три десетилетия. Тази молекула е показала ефективен контрол на ключови устойчиви треви в научните изследвания и се очаква да бъде пусната на пазара към края на това десетилетие.

Други примери включват нов фунгицид с широк спектър на действие за зърнени култури, царевица, плодове и зеленчуци с потенциал на блокбъстър в изследователска фаза 3 и нов фунгицид с широк спектър на действие за градинарство в изследователска фаза 2 с възможности за разпространение в зърнени култури и маслодайна рапица. Изкуственият интелект помага на Байер да разработи следващото поколение продукти за растителна защита, като поставя в основата им устойчивостта и намаляването на въздействието върху околната среда. Новите продукти ще дадат възможност на земеделските стопани да адаптират и насочват употребата им по специфичен начин, например чрез технологията PROTAC, която се разработва съвместно с Oerth Bio и която е проектирана да взаимодейства само с един целеви протеин и да

предпазва полезните организми. Байер също така оптимизира приложението на съществуващите химикали чрез дигитални технологии и технологии с изкуствен интелект.

Байер ще разшири дейността си на нови, близки

пазари Компанията е добре позиционирана да разширява дейността си към нови пазарни възможности, съседни на основните му предложения като:

ПЛОДОРОДИЕ НА КУЛТУРИТЕ И БИОЛОГИЧНИ ПРОБИВИ Технологиите за биологично фиксиране на азот могат да помогнат на земеделските стопани да отглеждат повече с по-малко средства, като намалят емисиите и разходите им за култури като царевица и пшеница. Потенциалните ползи за биоразнообразието и здравето на почвата от намалената употреба на синтетичен азот са значителни, а технологията на компанията в ранен етап на развитие е многообещаваща. С късното прилагане на биологично базирана растителна защита за контрол на насекоми и болести компанията вижда възможности за намаляване на остатъчните количества в производството на плодове и зеленчуци, което е все по-значимо за потребителите. Като лидер в областта на биологичните продукти, Байер е добре позиционирана в това критично, бързо развиващо се пространство и има амбицията да достигне продажби за над 1,5 милиарда евро до 2035 г.

БИОГОРИВА Покривните култури помагат на земеделските стопани да защитават полетата си по устойчив начин, като опазват здравето на почвата. CoverCress, в която Байер е мажоритарен собственик, ще открие допълнителни източници на приходи от продажбата на едноименната покривна култура на производители на биогорива. Маслото, извлечено от CoverCress, е предназначено да постигне по-нисък въглероден интензитет и може да се използва за възобновяеми горива, без да се конкурира с хранителните култури, тъй като се засажда между сезоните. При по-широко усвояване тази устойчива култура има значителни пазарни възможности.

ДИГИТАЛНА ВЕРИГА НА СТОЙНОСТ

Напредъкът в прецизното земеделие и дигитал-

ните технологии помагат на земеделските стопани да увеличат производителността и устойчивостта на своята земя и земеделски практики. Climate

FieldView се превърна в основен инструмент при

вземане на решения, за който са абонирани над 220 милиона акра култури в световен мащаб. В допълнение към предоставянето на агрономическа информация в реално време, програмата слу-

жи и като дигитална платформа за предоставяне

на персонализирани решения. Отвъд фермата, FieldView е възможност за предоставяне на решения по веригата за създаване на стойност, тъй като служи като система за регистриране на земеделските практики на клиенти и захранва глобалните въглеродни програми на Байер. По-рано тази година компанията представи нови облачни решения: Bayer AgPowered Services, задвижвани от новия Microsoft Azure Data Manager за земеделието, предлагат набор от усъвършенствани дигитални възможности и стабилна цифрова инфраструктура

за ускоряване на иновациите в хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство.

ВЪГЛЕРОДНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Байер е водещ доставчик на решения и платформи, които подпомагат земеделските производители в премахването на въглерода от атмосферата и намаляването на техните емисии. Земеделието без оран на почвата, което е възможно благодарение на хербицидните толерантни характеристики и използването на покривни култури, може да помогне за подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и намаляване на въгле-

родните емисии. Като допълнително предимство въглеродната инициатива на Байер открива нови

източници на приходи за земеделските стопани, като ги свързва със световните пазари на въглеродни емисии.

„Байер е в добра позиция да бъде лидер в областта на регенеративното земеделие благодарение на нашия акцент върху дигиталната трансформация, ангажимента към иновациите и силните партньорства. Целта ни е да променим селското стопанство, за да стане по-продуктивно, по-устойчиво и да има положително въздействие върху околната среда.“, добави Родриго Сантос.

ЗА БАЙЕР

Байер е международна компания с основен опит в областта на природните науки относно здравеопазване и земеделие. Продуктите и услугите на Байер целят да носят полза на хората и планетата, подкрепяйки усилията за преодоляване на основни предизвикателства следствие от нарастването и застаряването на населението в световен мащаб. Байер се ангажира да стимулира устойчиво развитие и да генерира положително въздействие с бизнесите си. В същото време Групата цели да създава стойност и да увеличава потенциала си за печалба, чрез иновации и растеж. Марката Байер означава доверие, отговорност и качество в цял свят. През финансовата 2022 г. в Групата работят около 101 000 служители, а компанията реализира продажби в размер на 50.07 млрд. евро. Разходите за научноизследователска и развойна дейност възлизат на 6.2 млрд. евро. За повече информация посетете www.bayer.com.

Печеливша генетика при пшеницата

представи Лидеа край Варна

Домакин на Открития

полски ден беше

земеделският стопанин

Бехчет Маджар

от село Белоградец

Земеделски стопани от Североизточна България видяха най-доброто от зърнено-житните култури, които пазарът у нас предлага. Това се случи на опитно поле край село Белоградец, където фирма ЛИДЕА представи своите сортове пшеница. Домакин на Открития полски ден беше земеделският стопанин Бехчет Маджар, който залага от много

години на изпитаната генетика при основните пол-

ски култури. На опитното поле присъстващите фермери се запознаха със сортовете пшеница Солиндо CS, Софру CS, Сомтуосо CS, Монтекристо CS, Флавор CS, Состен CS. Акцент по време на презентацията на полето беше поставен върху два от сортовете – Солиндо CS и Флавор CS.

Сортът Солиндо CS е един от фаворитите на фермера Бехчет Маджар, който планира през следващата стопанска година продуктът да заеме сериозна част от площите му. „Солиндо CS се отличава с толерантност към основните гъбични болести и най-вече брашнеста мана, заяви Веселин Иванов, търговски представител за областите Шумен и Варна. - Пшеницата брати много силно през есента. Сортът е средноранен, с много добри хлебопекарни качества. Фирма ЛИДЕА внася на българския пазар изцяло хлебни пшеници.“

Флавор CS се отличава с ранен цъфтеж и ранно узряване, сподели Атанас Парушев, технически представител за Източна България. „Най-важното при този сорт е изключителната толерантност към вироза. Растенията са здрави, със силен восъчен налеп. Той е предназначен за по-слаби почви и планински райони, тъй като там се представя отлично.“

Николай Ганов: С косачката PÖTTINGER

мога да кося 900 дка за един ден

Фирма Агроком Инвест разполага с косачка PÖTTINGER, модел А9, в комбинация с предно-навесна

косачка NOVACAT ALPHA MOTION 351 PRO

Висока производителност, бързина, ефективност и сигурност – това отчитат от фирма Агроком Инвест от работата с косачката PÖTTINGER, модел А9, в комбинация с предно-навесна косачка NOVACAT ALPHA MOTION 351 PRO.

Косачката има варираща работна ширина от 8,82 м до 9,18 м в зависимост от комбинацията в предната част, която може да бъде 3 м и 3,5 м. Иновацията е Y DRIVE скоростната кутия, включваща два напречно разположени вала, които задвижват карданите и позволяват по-голяма дължина на работния ход, както и по-плавно действие на косачката. Така животът на скоростната кутия се увеличава над 5 пъти, разказа Християн Христов, търговски представи-

тел на Булагро Машини за Плевен и Ловеч.

Той обясни, че системата за защита от претоварване, разположена в двата края на скоростната кутия, позволява косачката да се натовари до 1500 Nm при откоса, което прави възможно повалянето на по-големи и тежки откоси в сравнение с друг тип косачки.

Системата на задвижване включва еднакви по размер зъбни колела, разположени в равна линия, като три от зъбците са постоянно зацепени. Това позволява да се свали напрежението от косачната греда и да се предотвратят счупвания при натоварване или препятствия.

Машината има и защита от страничен удар, чрез изместване на самата косачка надлъжно и изместване на гредата надолу и нагоре според позицията на точката на косене.

Оборудвана е с гумен валяк за смачкване на стъблата на откоса. Това позволява масата, която минава, да се изцежда от влагата и да изсъхва по-бързо. Ширината на откоса може лесно да бъде

регулирана от 2,2 м до 3 м. Предно-навесната косачка NOVACAT ALPHA

MOTION 351 PRO се характеризира с безупречно

копиране на терена - може да копира плюс-минус 6 градуса напречен наклон и от минус 9 до плюс 12 градуса надлъжен наклон. Машината е конструирана така, че тежестта максимално да е изнесена

към трактора, което позволява също по-безупречно копиране. В предната част има система за централно смазване, която улеснява обслужването на косачката.

Християн Христов, търговски представител

на Булагро Машини за Плевен и Ловеч

„С тази машина работя от около година, имам добри впечатления за работата й, представя се безупречно, с висока производителност и бързина, прави добро окосяване на люцерната. Производителността на машината е впечатляваща - при средна скорост от 12 км в час за един ден съм окосявал 900 дка“, разказа Николай Ганов, представител на фирма Агроком Инвест ЕООД.

РАПИЦАТА – РИСК И ОТПЛАТА

Вероятно имате основателни притеснения относно някои особености при отглеждането на рапица, затова, ние, екипът на Сембодиа семена Ви предлагаме този кратък анализ, свързан с отглеждането на рапица:

Какви са ползите от отглеждане на рапица?

• осигурява на стопаните паричен приход в период, в който други зърнени култури не

могат;

• подпомага контрола на опасни за другите култури в сеитбооборота вредители и плевели;

• подобрява порьозността на почвата;

• добър предшественик за пшеница;

Какъв е рискът при отглеждане на рапица?

• климатичен стрес и риск при сеитбата;

• риск при презимуването;

• риск по отношение на растителната защита;

• сериозни инвестиции по отношение на храненето.

Какво бихте могли да подобрите?

• да изберете подходящия сеитбен прозорец;

• да изберете подходящи хибриди;

• използвате качествени торове, които в случай на пропадане на посева ще останат достъпни в почвата за следващата култура

Какви са възможностите?

Какви възможности са отворени пред вас?

Как можете да превърнете и силните страни, и заплахите при отглеждане на рапица във възможности?

• ДОХОД в критичен момент;

• СЕИТБООБОРОТ за по-устойчиво земеделие, с по-малко последващи разходи за растителна защита;

• ПО-ЗДРАВА ПОЧВА с повече въздух и повече вода за следващите култури;

• ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ ЗАСТРАХОВКА ПРИ НЕПОНИКВАНЕ ПРИ ЗАСУШАВАНЕ;

Осигурете си по-голяма сигурност във вашето производство с хибридите Вестал CL и Колумбия от портфолиото на френската семенарска компания MAS SEEDS.

„Семената и на двата хибрида са третирани с двукомпонентен фунгицид, съдържащ Флуопиколид и Флуоксастробин, който осигурява защита от почвени патогени на пониците и младите растения. По отношение на инсектицидната защита е използван продукт на база Флупирадифурон.

По този начин е осигурен най-добър комфорт за семената“, подчерта Димитър Дойчев, продуктов мениджър в Сембодиа.

Какви заплахи могат да ви навредят при отглеждането на рапица?

• недобра техническа осигуреност;

• повреди от болести и неприятели;

• НЕПОНИКВАНЕ ИЛИ ИЗМРЪЗВАНЕ НА

• ПОСЕВА

• други климатични рискове

Сембодиа семена е дистрибутор на MAS SEEDS за България.

Новото попълнение в портфолиото на френската семенарска компания MAS SEEDS е хибридът Комбиа. Средно късна селекция със завидна толерантност на синя китка.

Екипът на Сембодиа семена и фирма MAS SEEDS пожелават по-малко рискови ситуации и повече отплата на всички стопани, за всички култури!

За връзка с нас: 0888 573 789 и 0886 691 945 или всеки търговски представител на Сембодиа.

Рапицата Колумбия има огромен

добивен потенциал

Масов посев на рапица край Кубрат

На поле на земеделската кооперация в Кубрат

Сембодиа показа най-новия си хибрид при рапица.

„Растенията правят изключително много разкло-

нения още от ниските етажи и залагат много голям

брой шушулки. Въпреки недобрата година, има

много добро опрашване и изхранване. Колумбия

има огромен потенциал“, коментира продуктовият

мениджър на Сембодиа Димитър Дойчев.

Търговският представител на Сембодиа за Тър-

говище и Разград Красимир Пенев лично е препоръчал Колумбия за полетата на кооперацията.

„Благодаря на председателя Савко Цонев, че не се поколеба и заложи на нашата рапица.“

За Колумбия есента на 2022 г. е била премиерна за страната ни. Това е средно късна селекция и очакваните добиви са за над 5 тона от хектар.

Растенията, имат много бърз и дружен старт. Това дава на стопаните голям прозорец за сеитба. Оптималните срокове за сеитба през август, началото на септември много често съвпадат със сериозно

Димитър Дойчев, продуктов мениджър на Сембодиа

засушаване. Няма нужда от прекомерно бързане, нека акцентът е върху това да се издебне момент, когато ще имаме достатъчно почвена влага за дружно поникване. Ако се случи да се закъснее много със сеитбата, след това пък ако има дъждове или застуди, посевът остане рядък, растенията с големите си компенсаторни възможности позволяват на посева да се гарнира в по-късна фаза.

Семената на Колумбия са третирани с двукомпонентен фунгицид, съдържащ Флуопиколид и Флуоксастробин, който осигурява защита от почвени патогени на пониците и младите растения. По отношение на инсектицидната защита е използван продукт на база Флупирадифурон. По този начин е осигурен най-добър комфорт за семената. „Комбинацията е превъзходна и дава отлична защита на посева в началните фази, когато растенията са най-уязвими“, подчерта Димитър Дойчев.

На полето на кооперацията са приложени предсеитбено 20 кг/дка комбинирани NР торове. На по-късен етап през февруари е приложен карба-

Красимир Пенев, търговски представител на Сембодиа за Търговище и Разград

мид, най-използваният азотен тор в световното земеделие, водоразтворим, с най-високо съдържание на азот – 46 %, заедно с него е внесена и сяра. В края на март месец е подхранено с калциево-амониев нитрат /КАН/. „Добивът, предполагам, че ще бъде впечатляващ

за стопанина. Това е нова селекция, която препоръчвам на всеки един земеделец да изпита на полетата си“, допълни Димитър Дойчев.

чудесен

начин за работа в България

Кои са добрите практики на социалното

предприемачество в сферата на градското земеделие

Социалното предприемачество (СП) се отнася до

начините, по които предприемачът се занимава с

актуален социален проблем и предлага възможно

решение за него (Praszkier and Nowak, 2012). При

разглеждането на СП обаче трябва да се вземат

предвид повече фактори. Това са: как изпълнение-

то на СП може да бъде устойчиво за предприяти-

37 действащи предприятия. И само две от тях са в областта на земеделието и животновъдството: „Чудната градина“ към Фондация „Св. Николай Чудотворец“ – град Добрич и „ИНДЕ 9“ ЕООД от с. Поликраище, Горна Оряховица за производство на мед и пчелни продукти.

Социалното предприемачество е чудесен начин за работа в България. Ето защо:

• Развитие на работната среда – създава нови работни места на пазара на труда.

няколко

ето, което го насърчава от финансова, социологическа и икономическа гледна точка. Друг фактор е начинът, по който се изпълняват стратегиите на СП. За тази цел по-долу ще бъдат разгледани

метода.

История на социалното предприемачество в България

През 2002 г. Counterpart Int. - България започна изпълнението на програма за социални предприятия. Тогава започна и първото целенасочено използване и въвеждане на термина „социално предприятие“ в публичното пространство в България, В периода 2002 - 2006 г. бяха проведени кампании за популяризиране на социалните предприятия като механизъм за социално включване, заетост на групи в неравностойно положение и изграждане на капацитет за стратегически възможности за доставчиците на социални услуги. След проведените обучения на НПО и общини предложенията обаче остават само на хартия.

Законодателството

действащото българско законодателство понятието „социално предприятие“ се определя от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика от 2019 година. [https://lex.bg/bg/laws/ ldoc/2137187968]. В регистъра към Министерството на труда и социалната политика са вписани едва

• Иновация – създава нови стоки и услуги, необходими на обществото.

• По-добри отношения с клиентите - по-лесно се създава лоялност към марката или организацията, защото клиентите се асоциират с каузата, зад която стои социалното предприятие.

• Вътрешен растеж - по-голяма ангажираност, производителност и креативност на служителите, които са по-мотивирани да работят за бизнес с кауза.

• Социален капитал – създава количествени и качествени връзки в обществото, между институции и хората, между различни уязвими групи Какво е социално предприятие?

Разлика между социалното предприятие и социално отговорния бизнес се състои в крайната цел на дейността, която те извършват. Основното предназначение на социалното предприятие е да изпълнява своята социална мисия, като се стреми да увеличава положителния социален ефект, чрез постигане на финансовите си цели. Под социална отговорност на бизнеса се разбира устойчива икономическа дейност и поемане на конкретни ангажименти от страна на предприятията към обществото, като част от печалбата им се отделя за

или други социални дейности.

Основната разлика между социалното предприятие и обикновената фирма е, че социалното предприятие не разпределя печалбата си между своите собственици, а я реинвестира в осъществяването

на социалната си мисия.

Социалните предприятия работят предимно в следните области:

Производство и търговия – най-често в облас-

тта на леката промишленост –сувенири, стоки за бита, дрехи, храни и други.

Образователни услуги – Социалните предприятия, извършващи образователни услуги, могат да наемат като обучители лица от социално уязвими групи или да организират обучения за подобни лица.

Здравни услуги – Обикновено те се предоставят едновременно със социалните услуги.

Земеделие, еко- и селски туризъм – Една от перспективните области за развитие на социалното предприемачество, но за съжаление в България е най-слабо застъпено.

В България съществуват няколко модела на социални предприятия:

Модел за създаване на заетост и развитие на работната сила – Икономическата логика на бизнес начинанието се основава на възможността да се създадат работни места за хора в неравностойно положение. Моделът се свързва с т.нар. “защитена заетост”, където социалното предприятие е работодател на хора с увреждания.

Предприемачески модел, където социалното предприятие се явява посредник между хората в неравностойно положение и пазара - При този модел под формата на трудова терапия, хора с увреждания участват в производството на продукти, за които социалното предприятие търси пазар и се

ангажира с маркетинг и дистрибуция.

Модел на пряка услуга – Този модел е най-пряко свързан с доставчиците на социални услуги. При него социалното предприятие предоставя социални услуги срещу заплащане на външни клиенти и едновременно с това е доставчик на социални услуги за своите членове, като заплащането става с договор с общината или държавата. Важно е да се отбележи, че при този модел, социалното предприятие развива едни и същи услуги, но насочени към различни потребители и клиенти.

Финансиране на социалното предприятие Министерството на труда и социалната политика отпусна финансов ресурс в размер на около 70 млн. лв. до 2027 г. за социално предприемачество, по Плана за възстановяване и устойчивост и програмата „Развитие на човешките ресурси“.

В последните години правителството създаде няколко по-малки специализирани държавни фонда и програми, за да насърчи различни социални инициативи и да инвестира в изграждането на т. нар. социален капитал. Целта е чрез безвъзмездно предоставяне на средства да се подпомогне процеса на постигането на важни социални приоритети. Най-важното разбира се фирмите и организаци-

ите да намерят сами смисъла и ползите от социалното предприемачество, като правителството не осигурява финансова подкрепа, а законови перспективи и възможности.

Подпомагането от страна на правителството понякога е само в стратегиите и плановете. Включването на подобни инициативи изглежда добре в документи, планове, набелязани цели и посоки. В същото време обаче Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“.

Предприемачество

Социално предприемачество в сферата на градското земеделие Има няколко добри практики в сферата на градското земеделие:

Биоградинка

Биоградинка в училище за деца с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ - проект на сдружение АГ-

РОЛИНК, обучава деца да отглеждат храна по методите биологичните принципе, като им помага да разберат ползите от от отглеждането на собствена храна, връзките в природата и хората.

Растящата класна стая Фондация Заедно заедно с ученици, родители, учители и приятели на 107 ОУ „Хан Крум“, създа-

ват интерактивно и богато на екологични системи пространство в двора на училището, което да служи като зона за:

• чене чрез преживяване сред Природата и работа в общност

• развитие на умения за ефективно справяне с реални екологични и житейски проблеми

• откривателско учене и трениране в системно мислене и интегрален подход към живота.

КЛАСНА СТАЯ е богат образователен

инструмент за провеждане на интерактивни занимания по различните учебни предмети, където по естествен начин децата откриват смисъла и връзките между изучаваните дисциплини и явленията от реалния живот, а процесът на учене се превръща в атрактивно изследователско приключение, което изпълва с любопитство и вдъхновение, както децата, така и възрастните.

Градина за Дружба

Градина за споделено градско земеделие по инициатива на група ентусиасти. „Градината за Дружба“ беше като градски парк на площ от 6 дка

и място, в което хората отглеждаха плодове и зеленчуци, общуваха помежду си, създаваха жива общност безвъзмездно и без лев външно финансиране. Градината събираше хора с различни професии, интереси, мироглед. В нея над 100 души и организации отглеждаха домашни плодове и зеленчуци за собствено ползване като начин да избягат от натовареното градско всекидневие.

През 2021 Столична община реши да изгради паркинг на мястото на солидарна „Градина за Дружба“. В плана за развитие на София е градското земеделие. В плана. На мястото на градината сега е паркинг.

В солидарната градина три сезона се отглеждаше храна за хора в нужда. Има и възрастни хора, за които да отглеждат сами храната си, е начин да си осигурят прехрана.

От години различни организации се борят да регламентират този модел и да го превърнат в част от визията за развитие на София.

Автори: д-р Светла Николова, Кирил Кръстев Ferti4You, Erasmus+

Само 29% от управителите на

земеделски стопанства в ЕС са жени

Българското земеделие остава “мъжка територия”

ФРАНЦИЯ

Във Франция жените представляват една трета от работната сила в селското стопанство, от които

една четвърт са управители на стопанства, съуправители или партньори. Докато жените са били само

8% от общата селскостопанска работна сила през 1979 г., през последните 10 години се наблюдава

трайна възходяща тенденция, като през 2016 г. жените съставляват 27% от работната сила.

Жените също така постигат значителен напредък

в управителните органи на кооперациите и съюзите. Председател на най-големия съюз във Франция, FNSEA, в момента е Кристиан Ламбер, която е и ръководител на земеделската половина на асоциацията на земеделските производители в ЕС COPACOGECA.

Ролите, които най-много се поемат от жените фермери – термин, който се появява във френския

речник през 1961 г. – са в отглеждането на едри животни като коне (48,5%), в птицевъдството или зайцевъдството (34%) – въпреки че цифрите са далеч по-ниски в сектори като дървообработването (1,5%) или компаниите за озеленяване (4%).

Жените обаче все още страдат от неравностойно

положение в сравнение с мъжете и жените в други сектори. Например, както стоят нещата в момента, заплащането на жените земеделски стопани все още е с 29% по-ниско от това на мъжете, т.е. с една четвърт повече, отколкото в други сектори.

На местно ниво инициативите процъфтяват. Регионалната група „Agriculture au Féminin: Égalité – Parité“, създадена през 2007 г. от бретонските зе-

меделски камари, работи с жени, за да им помогне да получат достъп до отговорни длъжности или да координират семейните отговорности около професията си. През 2022 г. в Майен стартира подобна инициатива, Terre de femmes.

В последния си доклад по темата Oxfam Франция препоръча специална помощ за инсталирането или въвеждането на квоти за жени в управителните съвети и надзорните съвети, каквито вече съществуват в големите компании. Това предложиха и сенаторите в информационен доклад през 2017 г.

ГЕРМАНИЯ

Само с около една на всеки 10 ферми, управлявани от жени, Германия изостава от много други страни от ЕС, когато става въпрос за равенство между половете в селското стопанство. Междувременно сред тези, които ще наследят или по друг начин ще поемат фермите, само една от всеки пет са жени. Ключова причина за тази разлика между половете е разпространението на традиционните роли на половете в селското стопанство. За изследователите традиционните наследствени структури често играят роля особено в семейните ферми.

Наред с факта, че жените често работят в семейни стопанства, без да имат официална роля, подобни различия застрашават и финансовата сигурност на жените в сектора. В случай на развод или смърт на партньорите си, много от тях остават без нищо, а рискът от бедност в напреднала възраст на жените е особено висок в селското стопанство.

Въпреки факта, че стратегическият план на Германия за ОСП определя равенството между половете като въпрос с висок приоритет, жените са изправени пред по-големи препятствия при достъпа до средства.

АВСТРИЯ

Повече от 33% от австрийските ферми са ръководени от жени. Миналата година 30 земеделски асоциации подписаха съвместна харта за по-добро включване на жените в лобирането в селското стопанство. С подписа си организациите се ангажираха да доведат дела на жените до най-малко 30% във всички комисии. Междувременно жените мениджъри на ферми също са склонни да ръководят по-малки ферми от мъжете си и да се отказват от фермите си по-често.

Делът на жените мениджъри също е по-висок за по-възрастните възрастови групи.

Стратегическият план на Австрия за ОСП определя редица различни мерки, насочени към засилване на ролята на жените в селското стопанство. Това включва, наред с другото, създаване на нови възможности за заетост и по-добри условия на труд, за да се избегне масовото изселване на добре обучени млади жени.

Планът също така има за цел да „подобри съвместимостта на семейството, работата и личния живот“ в селското стопанство, особено за жените.

ИСПАНИЯ

В Испания жените съставляват около 25% от работната сила в селското стопанство. Жените също притежават или притежават 28,4% от испанските ферми.

Но когато се анализират управителните съвети в

селскостопанските организации или компаниите за селскостопански храни, е ясно, че все още има да се извърви дълъг път. Нито една от организациите на земеделските стопани не се ръководи от жени, докато има само една жена заместник-генерален секретар, на втората позиция в борда на УПА (Съюз на дребните земеделски стопани).

Много жени работят на позиции с технически профил. В различните сектори зехтинът е този, който отразява най-голям напредък, когато става въпрос за включване на жени на ръководни позиции.

По време на преговорите по ОСП 2023-2027 г. Ис-

пания превърна пола в една от основните акценти на своя национален стратегически план. В рамките на първия стълб на ОСП националният план включва бюджет от 96,5 милиона евро за подпомагане на млади и нови земеделски стопани на първите 100 хектара. Ако кандидатът е жена, ще бъде предложена 15% повече помощ.

ИТАЛИЯ

Повече от 200 000 селскостопански предприятия се управляват от жени в Италия. Много от тях са под 35 години, което представлява около една трета от общия брой.

Като цяло, в селското стопанство има 203 503 активни предприятия, ръководени от жени, което представлява 28,2% от общия брой, в сравнение с 239 218 през 2012 г.

Женското селскостопанско предприемачество все още твърде често остава „невидимо“.

ГЪРЦИЯ

В Гърция от над 300 000 регистрирани фермери, около 46% са жени.

По-голямата част (53,48%) от бенефициентите в различни европейски програми са жени. От тях 33% от младите земеделски стопани са жени, в сравнение с 45,4% в малките стопанства, докато 54,2% от пенсионерите са бивши жени фермери. Броят на земеделските кооперации, регистрирани от жени, се е удвоил от 71 през 2000-те години на 141.

Освен това само 36% от полетата в страната се обработват от жени, което нарежда Гърция сред страните членки с най-ниско присъствие на жени земевладелци според данни на Евростат от 2016 г. Насърчаването на участието на жените в първичния сектор е споделена отговорност на министерствата на развитието на селските райони и на труда и социалните въпроси, които трябва да прилагат принципа на ЕС за интегриране на принципа на равенство между половете в своите политики и мерки. Програмата ЛИДЕР е един от най-важните инструменти за постигане на това в Гърция, като основната цел е да се повиши привлекателността на селските райони, особено за младите хора и жените чрез мерки за приобщаване и местно развитие в селските райони.

ПОЛША

Полското селско стопанство се характеризира с относително високо участие на жените. Цели 43% от тези, които се занимават със земеделие в Полша, са жени. Жените фермери също управляват 29% от стопанствата в страната.

През 2019 г. в селското стопанство са работили 8 милиона полски жени. Средният размер на ферма, управлявана от жени, е 6 хектара, половината от средния за мъжете. Стойността на селскостопанската продукция е 6 000 евро за жените и 21 000 евро за мъжете.

На 8 март 2022 г. към министерството е създаден Съвет на жените в земеделието

на земеделието и Анна Гембичка, държавен секретар в Министерството на земеделието и селските райони е назначена за председател на новия орган.

БЪЛГАРИЯ

Българското земеделие остава „мъжка територия“. Делът на жените мениджъри на земеделски стопанства в България е едва 28% през 2020 г.

Тенденцията селското стопанство в България да бъде запазено като „мъжка територия“ продължава, независимо от факта, че много жени успешно управляват бизнеса в селскостопанския сектор. По-голямата част от сезонните работници също са мъже. Въпреки че много ферми в България са семейни предприятия, в които всички членове на семейството участват еднакво, само 25% от сел-

скостопанската работна сила извън семейните структури са жени.

РУМЪНИЯ Една от специфичните цели на националния стратегически план на Румъния за периода 2023-2027 г. е насърчаването на равенството между половете, включително участието на жените в селското стопанство, социалното приобщаване и местното развитие в селските райони.

В селското и горското стопанство на страната има голям дисбаланс между жените и мъжете. Например, броят на мъжете мениджъри е повече от четири пъти по-голям от броя на жените мениджъри.

От друга страна, жените съставляват лъвския пай от работещите в секторите на зеленчуците и цветята, както и в агротуризма.

Чрез националната програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. Румъния е получила европейски средства за 11 531 жени със селскостопански предприятия и жени с неземеделски предприятия в селските райони.

От общия брой жени, получили европейски средства, 7 223 са в категорията на младите земеделски стопани – под 40 години – и са получили 354,8 милиона евро. Междувременно 4 308 жени са над 40 години с договори за финансиране на стойност

106,6 милиона евро.

Източник: EURACTIV