Списание Агрокомпас брой Май 2023 Agrocompass Magazine May 2023

Съдържание

Бодил

Актуално

• АГРО ТВ вече в мрежата на Yettel

• Всичко най-важно за директните плащания – в

наръчника за Кампания 2023 на МЗм

• От 1 май Турция наложи 130% вносна тарифа върху

импорта на зърно

3

4

Рентабилност 50 100% опрашване на земеделските култури –как?

Земеделска техника 54 HORSCH – феноменално изпълнение, 100% точност на сеитбата

• Овощарите, които създават нови градини, ще получават

обвързана подкрепа

• Опазване на овошките от неприятели с биоагенти

• Може ли да се предотврати измръзването на овошките

• Яни Янев: Ние сме против забраната за внос на

слънчоглед от Украйна

• Около 2 лв. е изкупната цена на овчето мляко

• Селскостопанският сектор може да играе ключова роля

за поглъщането на въглерод

• Недостиг на шафран в световен мащаб

• Шафранът – ценна съставка на козметични продукти

Акценти

Лесотехническият университет чества 100

години висше ветеринарномедицинско

образование у нас

12

Акценти

• В ИЗК „Марица“

16

официално беше открит Националният

Демо Център на АгроХъб.БГ

• Какви проблеми обединяват жените фермери?

• Заради промените в климата овощарите садят по-късни сортове овошки

• Проект на Биоселена и Norges vel

• Евгени Савчев: Да нахраниш 1,5 млрд. души в Китай е геройство

Акценти 24 Храни без надценка?

Акценти 26

• Малка семейна ферма залага на продукти от козе мляко

• Българските охлюви са с уникални качества

• Пчеларското сдружение в Петрич е за пример

• Колко важно е водното съдържание в пчелния прашец?

Гост 30

Повече от 20 години Борис Бормалийски е посветен на пчеларството

ОСП

•Кои са деветте ДЗЕС и за кого са задължителни?

32

•Кои са новите агроекологични интервенции, заложени в Стратегическия план •Надграждане на подхода ВОМР в новия програмен период

Добри практики

48 Варуването на почвата - за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние

Земеделска техника

58 Радостин Димитров, Но-тилър: И в суша, и в кал Pierobon върши идеална работа

Инвестиция 60 „Малтери Суфле България“ инвестира в нов завод за малц в Плевен

Горанов: Земеделците, които работят със Суфле Агро България, имат гарантирана реализация на продукцията

Рентабилност 64

Минимални обработки с цел опазване на почвата

Атрактивна култура 68 Добри практики за сеитба на сорго

Иновативно 70 Членовете на една организация на производителите трябва да имат сходен начин на мислене и сходни цели Дългоочаквано 72

Опростен процес на кандидатстване по

Националния план за възстановяване и

устойчивост

Тенденции 79 Залезът на

бубарството в България

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Мирела Спасова, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg

Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg

Цена за 1 брой: 6 лв

Бодил

Европейската аграрна политика

ОСП е гарант за продоволствената сигурност на ЕС. До скоро това твърдение беше повече или по-малко клише. Войната в Украйна обаче го изпълни със съдържание. Нещо повече – вече се акцентира върху това, че продоволствената сигурност е част от националната сигурност. Възниква въпросът – ще издържи ли ОСП тежкия изпит на времето? Дали не е време за промени, адекватни на новите условия – не само военният конфликт? Създадена веднага след Втората световна война, дали някои от заложените политики не са остарели? Или – дали пък Зелената сделка не изпреварва времето си – като стартира преди края на войната? За съжаление, последното твърдение не може да стъпи на сериозни аргументи. Няма и до сега анализ на въздействието от голямото позеленяване. Някои от намеренията на брюкселската администрация си остават само намерения от години наред. Да вземем например редовното обещание преди всяка нова ОСП: че ще се намали административната тежест - вечното бреме за фермерите. Липсата на механизми на европейско ниво, за да се случи това, парализира и отделните правителства. Някои от които създават допълнителни трудности – поради лобизъм или нисък експертен потенциал. В съзвучие с наболелия проблем – внос най-вече на зърно и слънчоглед, изникват други сбъркани европейски политики или провали на Брюксел. ЕП просто потули неуспеха си: гръмко оповестеното намерение да се ограничи концентрацията на земя. А това - като у нас, е доста сериозен проблем. Но пък всяко противодействие би било абсолютна непазарна, неприемлива стъпка. Стигна се до изтърканото политическо клише за ония, зърнарите, с майбасите. Отклони се вниманието от майбасите на незаконно забогате-

лите, както им викат – мутрите. Жертви на мудно вземаните решения на европейските институции стават фермерите и то доста често. Брилянтен пример е политическата криза с коридорите на солидарността и внасяните безквотни и безмитни количества земеделски продукти. Интересно, с какви очи ЕК би наказала страните, взели едноличното

решение временно да се спре вносът от Украйна. Дори най-ревностните привърженици на европейската ориентация, се разочароваха от дългите оглушки за регулация на безспорно необходимата солидарност. Т.е. солидарност с Украйна има, но солидарност с пострадалите източноевропейски страни няма. На всичкото отгоре протестиращите фермери бяха заклеймени като „путинисти“.

Друг пример – наистина безцеремонното отминаване на факта, че твърде дълго новите страни членки остават по-малко финансирани от старите. Това автоматично ги прави неконкурентоспособни и на големия пазар на Общността, и на световния.

Всеки опит да се сложи сериозно този въпрос на масата, предизвиква реакция, като отпъждане на досадна муха. ЕС е силно разтърсен, дори застрашен от популистки управленци. Трусът се засилва от някои закъсняващи мерки на Брюксел. Политическата цена може да е пагубна.

- предизвикателства Коментар на Валентина Спасова

АГРО ТВ вече в мрежата на Yettel

Модерен и бърз достъп до вашата телевизия за земеделие

Вече може да гледате АГРО ТВ и в мрежата на Yettel.

Yettel TV е интерактивна телевизия, която може да се гледа чрез връзка с интернет на екрана на телевизор, лаптоп или смартфон. Yettel TV предлага над 200 канала, сред които и АГРО ТВ, включена в Yettel TV Favorite.

АГРО ТВ се излъчва в мрежата на всички големи кабелни оператори в страната, достъпна е чрез IPTV мрежата на Булсатком, както и присъства във всички абонаментни планове на сателита НЕОСАТ.

АГРО ТВ се разпространява и с пряко излъчване в интернет на адрес: www.agrotv.bg и www.agro.bg.

Може да бъде гледана чрез мобилно приложение.

Телевизия АГРО ТВ е с национално покритие и 24-часова програма. Сборната и´ зрителска аудитория на месец е 1,2-1,5 млн. души.

Всичко най-важно за директните плащания –

в наръчника за Кампания 2023 на МЗм

Подробни изисквания към земеделските стопани по различните интервенции и екосхеми са публикувани в наръчника за Кампания 2023, издаден от МЗм. Кампанията е нова и за земеделците, и за администрацията, предизвикателствата са големи, посочи Аделина Стоянова, директор на Дирекция „Директни плащания“ в МЗм. Тя препоръчва земеделците внимателно да се запознаят с интервенциите и екосхемите, изискванията за допустимост и необходимите документи.

Могат да се подават заявления за подпомагане на площ, за преразпределително плащане, плащания за млади и малки земеделски стопани, подпомагане за памук, обвързана подкрепа за растениевъди и животновъди, осем на брой нови екосхеми, преходна национална помощ, подпомагане на биоло-

гично растениевъдство и биопчеларство, агроекологични интервенции.

Заявленията се подават по електронен път чрез квалифициран електронен подпис или на място в общинските служби по земеделие. Срокът за подаване без санкции е до 05 юни, а със санкции – до 30 юни.

Фермерите, които подадат заявление за подпомагане в рамките на Кампания 2023, ще имат възможност до 1-ви октомври да направят редакция на заявленията за подпомагане, като те ще могат да оттеглят парцели, ще могат да коригират култури или да оттеглят цели интервенции. Няма да могат обаче да добавят интервенции и да заявяват допълнителни площи и култури.

върху импорта на зърно

Турция наложи 130% вносна тарифа за част от вноса на зърно, включително пшеница и царевица, според президентско решение, публикувано в Държавен вестник.

Вносното мито идва, след като някои страни от Европейския съюз обявиха забрани за внос на зърно от Украйна миналата седмица. Но някои търговци заявиха, че ходът на Турция е до голяма степен

да защити местните селскостопански сектори преди знаковите избори на 14 май.

Според предишен регламент до 30 април не е

имало данък върху вноса на пшеница, ечемик,

ръж, овес, царевица и сорго. С решението, което

ще влезе в сила от 1 май, ще бъде наложена вносна

тарифа от 130% за внос на зърно.

Турция беше намалила вносните мита за зърно и други селскостопански стоки след пандемията в края на 2020 г. и ги спря преди около година.

Правителството наскоро обяви големи енергийни и инфраструктурни проекти в навечерието на изборите, а проучванията на общественото мнение показват, че президентът Реджеп Тайип Ердоган може да загуби след две десетилетия на власт.

Овощарите, които създават нови градини, ще получават

През настоящия програмен

период овощарите

могат да кандидатстват по три интервенции, свързани с обвързано с производството подпомагане.

Това са: Обвързано с производството подпомагане на доходите – плодове и Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони. За първи път чрез Стратегическия план ще бъдат подпомагани и овощари, които създават нови насаждения. За тях е предназначена интервенцията Обвързано с производството подпомагане на доходите – плодови насаждения до встъпването им в плододаване.

„За създаването на една градина има немалко разходи до нейното встъпване в плододаване, в същото време тези земеделски стопани не получават никаква друга подкрепа освен стандартните плащания на площ. По предложение на сектора е включена тази интервенция, така че да могат да се подмладяват градините“, подчерта Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“, МЗм. Допустими по интервенцията са следните видове култури: малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, сливи и десертно грозде. Прилагането на интервенцията ще подобри влошената структура на трайните насаждения, ще стимулира земеделските стопани пе-

риодично да обновяват градините си, съответно да прилагат нови сортове, нови техники на отглеждане, което би подобрило както техните добиви, така и качеството на продукцията. Това неминуемо ще доведе и до подобряване на конкурентоспособността на стопанствата. Изискването по интервенцията бенефициентите да са използвали сертифициран посадъчен материал и да са представили доказателства за това несъмнено би довело както до по-високо качество, така и до по-голямо количество на произведената продукция, а от там по-високи доходи и по-добра устойчивост на сектор „Овощарство“.

През последните десет години са се увеличили най-много площите с десертно грозде и сливи. Това е статистика на база на заявените площи за подпомагане. Поради тази причина площите, които са с десертно грозде и сливи, вече имат по-малка степен на уязвимост и затова за тях е определен по-малък размер на подпомагане, каза Аделина Стоянова. Тя посочи, че е въведено е изискване за спазване на агротехническите мероприятия и ще има съответните проверки, които ще бъдат гаранция, че градините се отглеждат добре и от тях може да бъде добита съответна продукция.

Опазване на овошките от неприятели с биоагенти

Без химия, без резистентност, без карантинен срок

Как стопаните да се справят с неприятелите по овощните култури с помощта на биоагенти. Информация по темата дава доц. д-р Женя Илиева от Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров” - София към Селскостопанска академия.

„Контролът на вредните насекоми може да се постигне абсолютно на управляемо ниво и да нямаме нужда от прилагане на химически препарати. Намалява се рискът от използване на пестициди, няма пряко токсично действие върху хора и нецелевите групи организми. Няма възможност за развитие на резистентност. Много важно е, че нямаме карантинни периоди след приложение на биоагентите. Също така, няма фитотоксични ефекти върху младите растения. Използването на биоагенти има траен ефект.

Това е нещо, което с пестицидите няма как се получи“, допълва доц. Илиева.

измръзването на овошките

Д-р Звездомир Желев дава съвети

Овощарите често се оплакват от загуба на продукция вследствие на пролетните слани и измръзвания. Какви техники и методи на защита от слана и измръзване съществуват - за тях разказва гл. ас. д-р Звездомир Желев, преподавател по фитопатология, прогноза и сигнализация.

„При по-ранно цъфтящите сортове череши имаме може би 60 до 70 процента измръзване тази година. В Южна България температурите паднаха до минус 4 градуса, но в Северна България са били минус 7, минус 8 градуса. Когато има загуба на цветовете в такъв мащаб, съответно намалява и реколтата. Има мероприятия като разреждане на плодовете – предполагам, че ще има известен компенсаторен ефект при тези култури. Т.е. плодовете

ще стават по-големи, макар и по-малко на брой.“

По думите му съществуват превантивни техники, които могат да защитят плодните дръвчета от измръзване. На първо място, много е важен изборът на място за овощна градина. Районирането на културите на национално ниво също е от съществено значение. Освен това има нови сортове, които имат различно ниво на измръзване.

Микродъждуването може да повиши температурата с няколко градуса. Когато водата замръзва, тя отделя топлина и в този случай се наблюдава обледяване на дърветата, но това ги съхранява по отношение на ниските температури. Преди това, когато е валяло дъжд, при падане на температурите има нулеви или много малки повреди, разказа д-р Звездомир Желев.

По думите му има пряка зависимост между храненето на растенията и устойчивостта им спрямо измръзване. Ако растението има в достатъчно

Може ли да се предотврати

количество хранителни елементи, внесени още наесен, като бор, манган, цинк, мед, желязо, това би помогнало да има по-малки загуби от измръзвания. Има някои продукти, които добавят захари и концентрират сока на клетките, някои аминоки-

селини също спомагат за преодоляване на стреса. Положителен ефект срещу измръзване имат продукти на база водорасли, които съдържат растежни хормони, регулатори, витамини, микроелементи, органично вещество.

Яни Янев: Ние сме против забраната за внос на слънчоглед от Украйна

Забраната не може да промени цените на слънчогледа в България, смята председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България

Временните мерки, които правителството на България прие за ограничаване на вноса на зърно и маслодайни култури от Украйна, сериозно могат да повлияят на преработвателните фирми в България. Това е становището на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България.

Яни Янев, председател на СПРММПБ, заяви: „Ние сме против забраната за внос на слънчоглед от Украйна, защото тази мярка няма да постигне целта си и не са предвидени всички икономически последствия за нашия бранш. Затова ние сме против и се надяваме тази забрана да отпадне, защото тя сама по себе си не може да промени цените на слънчогледа в България. Ние нямаме никаква вина за това, че слънчогледът остана в страната. В същото време сме най-засегнати от това решение. Ние искаме да купуваме слънчоглед. Да можем да продаваме. Да сме конкурентни на външните пазари. В крайна сметка преработвателите са също български компании, които работят, внасят данъци в бюджета и т.н.

Цените се влияят директно от международните пазари, така че ние не бихме могли да дадем по-добра цена, отколкото може да даде външният пазар. Още повече в района на Черно море ние се конкурираме с украинските преработватели, които от реколта 2022 година вече са изнесли около 3 милиона тона олио.

Ние сме давали предимство винаги на българския слънчоглед. От справките на МЗм се разбира,

че експортът на слънчоглед всяка година намалява - през 2019 година е бил около 400 хиляди тона, миналата година - 205 хиляди тона, което означава, че преработвателите дават по-добри условия, отколкото купувачите за износ.“

Яни Янев смята, че преди да въведе такава мярка е трябвало да се проведат консултации с всички засегнати страни и да се анализира наистина ли украинският слънчоглед е причината да не може да се реализира българският. „Нашите преработватели са обвързани с договори за износ на олио и шрот. Нашият пазар поема около 12-15 процента от цялото производство на България. Останалите 85 процента са за износ. Ние се опитваме да натоварим мощностите, за да можем да произведем конкурентоспособна продукция на външните пазари. Така че, според мен, усилията занапред трябва да бъдат насочени към създаване на мощности за преработка на селскостопански суровини вместо да си изнасяме суровината.“

Около 2 лв. е изкупната цена на овчето мляко

Цената е по-висока от миналата година, но не достатъчно, смятат

овцевъди

Изкупната цена на овчето мляко тази година е по-висока в сравнение с миналата. Някои от овцевъдите обаче са очаквали още по-добра ценанещо, което през тази кампания няма да се случи. „Масовата цена, която в момента се дава в България, е около 2 лв. на литър. Има цени малко под 2 лева. Има цени над 2 лева. Ние с нашите групи на производители, част от Националната овцевъдна

и козевъдна асоциация, се опитваме да договорим

цени не по-ниски от 2.20 лв., които да отиват към

сектор

земеделските

нашите членове. В някои региони имаме трудности, които се дължат на недобре изградена логистика. Имаме одобрени проекти за няколкостотин вани, танкове за мляко, специализирани транспортни средства. Много е важно ние да можем да изградим инфраструктура за събиране на това мляко“, коментира съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация - Симеон Караколев.

ключова

род в Европейския съюз,“ заяви Петер Кулгрен, министър на земеделието в Швеция.

Създаването на европейска правна рамка за сертифицирането на улавянето на въглерод беше обсъдено от министрите на земеделието на страните членки по време на редовната им среща в Люксембург.

„Този въпрос е от централно значение за нашите амбиции за климата и кръговата икономика. Целта

е да бъдем по-прозрачни и да имаме рамка за сертифициране, която да създаде висококачествени системи за сертифициране, да се избегне зеления ПР и също така да се увеличи улавянето на въгле-

Предложението на Европейската комисия по въпроса представи Стела Кириакидис, която отговаря за здравеопазването. „За да постигнем климатичен неутралитет до 2050 година, е необходимо да съкратим емисиите много драстично. Но не е възможно всички емисии да бъдат сведени до нула, така че ние се нуждаем от поглъщания на въглерода. Селскостопанският сектор може да играе ключова роля, тъй като имаме въглеродно земеделие. Този термин обхваща дейности, които повишават секвестирането на въглерод в почвите и горите, както и въглеродно съхранение в продукти. Тази категория посочва въглерода, който е обхванат от дърветата и се съхранява в дълготрайни продукти и материали. Имаме и възможността за пряко улавяне на въглерода от въздуха. За целта в края на миналата година Комисията предложи доброволна схема за сертифициране на целия Европейски съюз. Това е инструмент за мониторинг, проверяване и докладване на поглъщанията и сертифици-

ра онези методи, които водят до най-добри ползи за климата.“

От името на България министър Явор Гечев изтъкна: „За България най-важните аспекти в рамките за сертифицирането, които ще осигурят дългосрочни ползи за климата, са свързани с качеството и устойчивостта на прилагане на земеделските и горските практики, включително продължителността на прилагането им. От ключово значение е системата за сертифициране за поглъщане въглерод да отчита специфичните географски и социалноикономически характеристики на ниво държава

членка, свързани с разнообразната структура на земеделските стопанства и спецификата на биологичното разнообразие. Считаме, че рамката за сертификация трябва да повиши достъпа на земеделските стопани до подпомагане с цел насърчаване внедряването на иновации в стопанства извън обхвата на фондовете на ОСП. Важно е да се определят основни елементи при процеса на проверка и сертифициране по начин, който не води до отказ на земеделските стопани за включване в сертифицираните схеми.“

В София се проведе Кръгла маса, посветена на екзотичния шафранов минзухар, който вече вирее у нас върху повече от 6 хил. дка земеделски площи. Безспорен пионер на културата е Хасан Тахиров. Служебният министър на земеделието Явор Гечев изпрати поздравителен адрес до форума - знак, че в аграрното ведомство отчитат интереса по темата. Даниела Козовска, главен секретар на Съюза на специалистите по земеделие, заяви: „Различни проучвания на пазара показват, че има голям недостиг на шафран в световен мащаб. Затова е необходимо да започнем да работим все повече за развитието и перспективите за неговото производство в България. Отглеждането в страната открива възможност за доходоносен семеен бизнес предвид почвено-климатичните условия и търсенето на шафрана на международния пазар. Специалистите са категорични, че всички региони у нас са подходящи за производство на шафран, а кърджалийският край е идеално място за създаване на шафранови полета. Знаем, че там от много десетилетия се отглежда тютюн, но тенденцията е той да бъде заменен с алтернативни култури и в този смисъл шафранът има бъдеще.“

Инициатор на форума е Асоциацията на производителите на шафран в България. „Разработваме технология как да стартира едно производство. Какви са нужните моменти. Ние ходихме в Иран и видяхме хората какво произвеждат и не скриха нищо от нас“, каза организаторът на кръглата

маса проф. дн Нидал Шабан. Той изнесе пространна лекция, в която набеляза ключовите моменти в отглеждането на културата. Предвид спецификите по нейното сортиране, за предпочитане е тя да се отглежда от млади хора. „Но младото да дойде и да чака веднага да стане милионер с яхта - няма да стане“, добави той. Младите български предприемачи, които са се захванали с шафран, гледат в правилната посока – затваряне на цикъла. Евгения Павлова отглежда 2 дка с шафран в региона на Велико Търново. „От началото започнах да се интересувам от него просто като подправка, но впоследствие осъзнах колко необятен е шафранът и колко предимства има.“

На Кръглата маса, посветена на шафрана, освен производители, имаше представители на научните среди, на производителите на биопрепарати за растителна защита и представител на посолството на Индия у нас. Стъпките в посока на изследването

на шафрана продължават.

Шафранът – ценна съставка на козметични продукти

Над 6 хил. дка са площите с шафран у нас. Това показват данните на Асоциацията на производителите на шафран в България. Стопанствата са малки, реализацията на продукцията е трудна. Цената не е адекватна на вложените труд и разходи. Затова производители се ориентират към една по-свободна пазарна ниша – преработка на шафран.

Пета година Евгения Павлова отглежда 2 дка с шафран в региона на Велико Търново. „За мен много важно е да достигна желаното качество и да разработя краен продукт от моя шафран. Затова

се обръщам към научните среди.“ Тя се е насочила

към производството на сертифицирани биологични продукти на основата на глицерин. „Много са атрактивни и много полезни за кожата.“

„Имаме един декар площи с шафран в Трънския край. Изследваме шафрана в акредитирана лаборатория във Франция. Показателите му са с първо качество като цвят, мирис, вкус. Можем да кажем, че добиваме много хубав шафран от чисти планински

местности. Почвени анализи правим. Не добавяме изкуствени торове. Процесите са ръчни. Все още хората не знаят много за шафрана и се налага доста да обясняваме какви са неговите качества. Търсейки пазар, виждаме, че цената му не е адекватна на това, което ние влагаме като разходи. Затова решихме да затворим цикъла и да направим козметична серия с шафран“, разказа Румяна Бранкова.

Лесотехническият университет

чества 100 години висше

ветеринарномедицинско

образование у нас

Юбилеят е ден за признателност, но и възможност за развитие

Доц. Красимира Генова, декан на Факултета по ветеринарна

медицина в Лесотехническия университет:

100 години са само началото

100 години висше ветеринарномедицинско образование у нас тържествено отбеляза Лесотехническият университет в присъствието на официални гости - представители на държавната администрация у нас, учени от Северна Македония, Турция и Румъния.

ПРЕСТИЖ, ПРИЗНАНИЕ, АМБИЦИИ

Какво са 100

години, попита в

поздравителното си слово доц.

д-р двм Красимира Генова, декан на Факултета по ветеринарна медицина в Лесотехническия университет. „Сто години са повече

от един човешки живот. Период, в който много неща могат да се

променят - държавно устройство, технологии, мода, но духът и жаждата на хората към знания са непроменени - надеждни, стабилни и в същото време продължават да се развиват и усъвършенстват, отговаряйки на предизвикателствата на

съвремието. Затова можем да кажем 100 години са само началото. Юбилеят е ден за размисъл да напомним на съвременниците какво е било, да отдадем заслужена признателност на онези преди нас, които не жалейки сили и време поставиха основите на нашата професия и образование. Всяка професия има своята история, нека погледнем назад във времето, за да не повтаряме факти, а за да осъзнаем, че миналото е неизбежен процес от развитието и че има силата да гради и определя бъдещето на цели поколения ветеринарномедицински специалисти“, каза в заключение доц. д-р двм Красимира Генова.

В допълнение на това ректорът на Лесотехническия университет чл.-кор. проф. д.н. Иван Илиев се обърна към колегите си с думите: „Празникът е с особено значение, паметно събитие в историята, защото всички вие допринасяте за развитието на ветеринарноме-

дицинското образование. 100 години е една зряла и достойна за уважение възраст, която е израз на многостранната изследователска и практическа работа и на Факултета по ветеринарна медицина на Лесотехническия университет. Тя е израз на не-

прекъсната творческа инициатива, стъпила на дълбок професионализъм и натрупан авторитет. През последните три десетилетия от тези 100 години факултетът се превърна в научноизследователски образователен център, който прилагайки най-добрите образователни практики, направи значим принос в обучението на висококвалифицирани ветеринарномедицински специалисти. Несъмнено Ветеринарномедицинският факултет е наследник на най-добрите традиции, които са в основата за формиране на талантливи преподаватели и научни работници, на знаещи и можещи студенти.“

„100 години са респект и почит към тези, които са положили основите и са развили висшето ветеринарномедицинско образование. Наша отговорност е да устоим на всички предизвикателства на съвремието и да се опитамве да предадем на бъдещите поколения постигнатото до тук, но и да им дадем възможност за развитие. Сега работим по редица международни и европейски

проекти. Предстои скоро да отворим нова университетска ветеринарна клиника за дребни

животни. Съсредоточили сме много усилия в оборудването й

със съвременна техника, за да

създадем истински адекватни

условия за обучение на студентите, да се сблъскат с практика-

та и да са добре подтотвени в

професията си. Ветеринарната

медицина е една посока с много възможности за развитие и трябва да положим усилия да превърнем университетите в референтни центрове за решаване на всички проблеми, които възникват в практиката.

Пожелавам на всички студенти, на своите колеги преди всич-

ко здраве, за да имаме сили да изпълним всичко това, което имаме като идеи и мечти. Пожелавам всеки да намери своето място във ветеринарната практика“, каза доц. д-р двм Калин Христов, заместник-декан по учебна дейност във Факултета по ветеринарна медицина.

„Профилактиката, лечението

и здравеопазването на животните са важни за нашето общество. Затова е необходимо академичната общност в България да продължава да развива специалността, съобразно съвременните тенденции.“ С тези думи заместник-министърът на

земеделието доц. Крум Неделков се обърна към преподаватели и студенти от Факултета по ветеринарна медицина. По думите му събитието е доказателство не само за традициите, които академичната общност на университета съхранява, но и за високото ниво на образовател-

ната и научна репутация. „Това е празник, който е важен и за мен, защото както мнозина от Вас знаят – аз също съм избрал тази сфера за моето професионално развитие”, каза доц. Неделков, като допълни, че ветеринарномедицинското образование е негова кауза. В заключение аграрният заместник-министър пожела нови успехи и професионално развитие. „Бъдете уверени, че с авторитета и опита си ще продължавате да вдъхновявате все повече млади хора, които да избират ветеринарномедицинската специалност в нашата страна като място за своята бъдеща реализация”, пожела на преподавателите доц. Неделков.

ПРЕДИ 100 ГОДИНИ

В продължение на векове човекът е безпомощен

в борбата срещу болестите, някои от които се разпространяват на големи територии и се превръщат в истински национални бедствия. Развитието на ветеринарната медицина започва преди 3 000 години преди новата ера в Месопотамия и минава през различни етапи. Началото е свързано с лечение на опитомените от хората животни. Древните гърци и римляни първи описват своите познания с животните и мерките за борба с болестите. Векове са нужни на ветеринарната медицина да се развие и обособи като самостоятелен клон на знанието. До Освобождението от турско робство в България няма квалифицирани ветеринарни специалисти. Започва освободителната война, конете в армията надхвърлят 300 хиляди, а броят на говедата и воловете е два пъти повече. На фронта работят ветеринарни лекари с различна националност.

Много от тях се връщат след Освобождението у нас и поставят основите на българската ветери-

нарна служба. Това са Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг. Лудвиг Тимофеевич. Тогава

все още няма ветеринарномедицински училища у нас. Младежи изучават ветеринарна медицина като стипендианти във Франция, Германия, Италия, Австрия, Русия. Те са и първите, които поставят въпроса за нуждата от ветериранарно училище в България. Идеята е прегърната от министъра на земеделието Иван Гешов и по негово настояване Деветото обикновено народно събрание (IX ОНС) на Княжество България приема решение за откриване на народно ветериинарно училище. Откриването му е епохално събитие, но допълнението на Закона за коневъдство не се приема и училище не се открива. Едва през 1921 г. със Закона за народното просвещение продължителните усилия и надежди намират израз в решението за откриване на висш ветеринарномедицински факултет към Софийския университет. 11 май 1923. Летоброенето започва с избор на редовен факултетен съвет. Диана Александрова

беше открит Националният Демо Център

В ИЗК „Марица“ се състоя официалното откриване на Националния Демо Център за дигитални решения в земеделието на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ. Лентата прерязаха Светлана Боянова, основател на АгроХъб.БГ и председател на Институт за агростратегии и иновации, и проф. д-р Даниела Ганева, директор на ИЗК „Марица“.

Демоцентърът е първата от 16 демонстрационни точки, които се изграждат на територията на България в рамките на финансирания по програма „Цифрова Европа“ проект AgroDigiRisе с фокус прецизно земеделие. Целта на консорциума от 14 партньорски организации е развиване потенциала на агросектора чрез предоставяне на достъп по технологични решения и набор от услуги, подпомагащи дигиталната трансформация.

Tестване преди инвестиране

Тази първа демоточка е част от технологичната инфраструктура на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ, която ще предоставя напълно безплатно на фермерите и малките и средни предприятия услугата “тестване преди инвестира-

не”. Това е част от богатото портфолио от услуги на хъба, което ще осигурява достъп до работещи

нови технологии и демонстрира техните възможности и ползи, ще позволи оптимизиране на разходите, ресурсите и процесите в агробизнеса. По този начин фермерите могат да вземат информирани решения за внедряване на нови технологии. Атрактивна програма Събитието премина с изключително атрактивна

програма, наситена с демонстрации на технологии и нови знания и умения. Всички посетители имаха възможността да посетят Демо туровете в преобразената оранжерия на института, където научиха повече за новото оборудване за прецизно напояване, хранене и климат контрол. Сред акцентите в програмата беше дискусионният форум в помощ на всички, които искат да инвестират в иновативни технологии - ключовите моменти от Стратегическия план на България и практически насоки за ползване на инвестициите, предвидени в него.

Мария

Степанчева:

Настояваме

за по-добри

социални придобивки на

жените фермери

Какви проблеми обединяват жените фермери?

Вие членувате в Институт на жените фермери. Що за чудо е това?

Ние решихме да създадем този Институт на жените фермери, защото жените имаме потребност

да бъдем обединени в своя организация. Освен това имаме някои специфични искания относно по-ранното пенсиониране на майките фермери, многодетните майки. Искаме жените фермери да имат по-добри социални придобивки. Интересът

към Института на жените фермери е изключително голям. Канени сме на срещи, за да си поставяме нашите искания, така че да можем действително да бъдем полезни на всички жени фермери. Даже и мъже фермери искат да бъдат включени в нашата организация.

Какви ще са основните насоки, освен социални, по които ще работите за подпомагане на жените фермери?

Подпомагане на жените фермери за осъществяване на дейността им, за която се изискват много знания. Имаме юристи, имаме икономисти за оказване на помощ и предоставяне на консултации.

Също така, помощ по новата кампания за подаване

на заявления за подпомагане. Нашата организация

съдейства за осъществяване на контакти и при реализацията на продукцията.

Какви общи проблеми Ви обединяват?

Имаме големи проблеми. Всички знаете за изкупните цени на млякото. Нашата дейност е изключително трудна и заради войната в Украйна ситуацията е много тежка. Даже в момента много от фермерите не могат да си покрият разходите си. Реализираме нашата продукция под себестойност и тази разлика под себестойността трябва някой друг да е поеме. Няма кой друг освен държавата чрез субсидии да поеме тази разлика, но ситуацията в държавата не е никак розова. Това налага ликвидиране на много от животните. Много от фермерите започват да се отказват, но да се надяваме, че с общи усилия от наша страна, от страна на МЗм и на ЕС ще може да се запази българското животновъдство, което да осигури продоволствената сигурност на България.

Какъв е профилът на членуващите във Вашата организация жени фермери?

Това са жени фермери, които основно се занимават с животновъдство, но са с различно образование.

Заради промените в климата овощарите

садят по-късни сортове овошки

По-топлият климат позволява отглеждане на киви и

маслинови дръвчета

се присажда от калем и една година се гледа питомното растение.“

Производителите

За предизвикателствата в отглеждането на овошки ни разказва Ивелина Кръстанова, собственик на разсадник, в който се произвежда овощен посадъчен материал и декоративна растителност в района на Пазарджик. Обработват около 40 дка площи.

Залагат на 90 вида овощен посадъчен материал, сред които традиционните за страната ни костилкови и семкови плодове и ядки. Произвеждат между 60-80 хиляди овошки годишно.

„Овощен посадъчен материал се засажда рано напролет или рано наесен, когато растенията не са във вегетация. Но имаме и посадъчен материал, който е в контейнери – това са четиригодишни растения и са с плодове по тях. Тези овошки могат да бъдат засаждани по всяко време на годината, стига да не са много високи температурите“, разказа Ивелина Кръстанова.

Семковите дръвчета през тази година са по-търсени спрямо другите видове. „Това са круша, ябълка, дюля. Овошките първо се правят на дива подложка, една година се гледат, след тази една година

на посадъчен материал в овощарството не получават подпомагане от държавата. „Нашата работа не е механизирана. Не може с машина да се работи. Приоритет на държавата е производство на зеленчуци и на плодове, а не производството на овощен посадъчен материал.“

Заради промените в климата и затоплянето хората прибягват до по-късни сортове овошки. „Кайсията остана на заден план, защото има по-ранен цъфтеж и когато ни изненада времето март месец, естествено хората не могат да си наберат никаква реколта. Има един сорт, който е късна Силистренска. Тя е с малко по-късен цъфтеж и ако хората взимат кайсия, взимат само от този сорт. Другите сортове ранна и средно ранна кайсия просто отпадат. При прасковите също предпочитани са по-късните сортове, които дават плодове в края на август. Повечето хора предпочитат да садят ябълка, круша, дюля – това, което става.

В момента нашия климат се доближава до гръцкия климат и това ни позволява да садим по-екзотични дървета на открито. Вече в нашия климат маслината става. Киви произвеждаме, арония, фотиния. Имаме доста иглолистни растения, както и магнолии.“

Мерки за енергийна ефективност и кръгова

икономика за микропредприятия от хранителния сектор в България

Проект на Биоселена и Norges vel

Успешното дългогодишно партньорство между БИОСЕЛЕНА и NORGES VEL продължава с нашия

нов съвместен проект, насочен към микропредприятията в хранителния сектор в България. Основната цел на проектът е да предостави възможности за въвеждане на мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика в предприятията посредством:

– анализ на нуждите

– обучение и демонстрация на добри практики

– менторство и наставничество на място в предприятията

Нашите проучвания показаха, че микропредприятията в хранителния сектор осигуряват значителен дял в производството на храни и са основният

гръбнак на хранителната индустрия в страната ни и същевременно са най-потърпевшите от разразилите се кризи от 2021 год. насам (Ковид-19, войната

в Украйна, енергийната криза). В голямата си част

това са семейни предприятия с малки производствени обеми, често работят в пригодени за целта помещения, използват машини и оборудване, произведени по поръчка. Прилагат занаятчийски методи на производство и имат точно определена пазарна ниша, често нямат възможности за големи инвестиции, за подмяна на оборудването или преструктуриране на производството.

Затова екипът на проекта ще подкрепи предприятията, като повиши капацитета им за прилагане на мерки за ефективно използване на ресурсите. В средносрочен план усилията са насочени към повишаване на знанията на мениджърите и персонала на предприятията по отношение на енергийно ефективното производство. В дългосрочен план проектът ще се стреми да увеличи броя на предприятията прилагащи такива иновативни мерки и в крайна сметка да намалят производствените разходи и да увеличат печалбите си.

Очакваме проектът да постигне следните конкретни резултати:

• най-малко 60 микропредприятия се включват в проекта

• разработени са учебни програми и учебно

съдържание в 2 модула: „Енергийна ефективност“ и „Кръгова икономика“ с фокус

върху микропредприятията от сектора на храните

• най-малко 80 собственици и персонал са обучени

• поне 15 предприемачи получават индивидуална подкрепа (наставничество и менторство) и започват проекти за подобряване на енергийната ефективност или

въвеждане на мерки за кръгова икономика

Нашите партньори от норвежката неправителствена организация Norges Vel ще ни помогнат с разработването на учебните програми, ще ни представят конкретни примери от действащи предприятия в Норвегия, прилагащи мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика.

Ще имаме и шанса да посетим виртуално такива работещи предприятия, ще можем да се запозна-

ем с техния опит, ще можем да задаваме въпроси.

Ако и вие се разпознавате като микропредприятие за храни и имате усещането, че разходите ви за енергия и материали са прекалено високи и осъзнавате, че изхвърляте или разхищавате много храна и имате нужда от съвет или подкрепа –свържете се с нас!

Ако пък вече сте въвели иновация във вашето предприятие, намалили сте разходите, създали сте нов продукт от храна, която преди сте изхвърляли и бихте искали да споделите вашия опит с други български предприятия – пак се свържете с нас – ще организираме ден на отворените врати във вашето предприятие, ще поканим медии и други ваши колеги, за да стигне информацията до повече хора!

Проектът е съфинансиран от програма „Развитие на бизнеса, иновациите и малки и средни предприятия“ на Норвежкия Финансов

Механизъм (Norway Grants).

Евгени Савчев: Да нахраниш 1,5 млрд.

души в Китай е геройство

Какви са перспективите на

български аграрни стоки

на този необятен пазарразказва председателят на Селскостопанската асоциация за

международни отношения

Български аграрни продукти могат да намерят

много добра реализация на азиатските пазари. В

тази посока работи Селскостопанската асоциация

за международни отношения. „Преди COVID-19 на-

правихме много добър пробив в Китай с провинциални правителства, създадохме добри контакти

с различни производители на млечни продукти, на

вино, на месни продукти, които имаха желание за експорт на пазара с наша технология. За съжаление, пандемията ни попречи да развием това сътрудничество. Преди месец и половина Китай от-

Евгени Савчев, председател на Селскостопанската асоциация за международни отношения

ново отвори пазарите си“, заяви за БИЗНЕС ФОРУМ

по АГРО ТВ Евгени Савчев, председател на асоциацията, която е регистрирана в началото на 2015 г.

и следва ясна програма за участие в изложения и проекти.

Той посочи, че Китай търси качествена храна в големи количества. „Да нахраниш 1,5 млрд. души е геройство. Освен това, те вдигнаха стандарта си на живот и се оглеждат за по-добри продукти. От

българските харесват розово масло, розова вода, лавандулово масло.“

В последно време се е повишил интересът им към българските технологии за производство на дадени продукти, съобщи още Савчев. Например, в млечната промишленост той даде за пример група от предприятия в Китай, които произвеждат млечни продукти и са били готови да направят линия за производство на йогурт. „Буквално за много кратко време щяхме да станем монополисти в една от китайските провинции, която е със 70 млн. души население. Сега ще подновим разговорите.“

Савчев потвърди, че Селскостопанската асоциация за международни отношения е иновативна и търси нови места, където да реализира проекти - в Бангладеш, Камбоджа, Виетнам, Пакистан.

Български качествени продукти се търсят и в страните от Югоизточна Азия. Става въпрос за население, което е любопитно за пробва нещо нетрадиционно.

„Те искат да променят своя начин на хранене и другото важно нещо е жизненият им стандарт. Азия е водеща в световната икономика, селското стопанство и още мно-

го други отрасли. С тъга мога да кажа, че ние не може да изпълним големи количества, защото страната ни е малък производител. Нашата „болест“ е окрупняването на производителите и това е голям проблем. Например, виното. Ние за да продаваме по 15 млн. бутилки на година, трябва да имаме едно и също качество на всяка партида. Но ние нямаме такова производство от една и съща изба или структура, която да даде едно и също качество. Изискват се много задълбочени разговори с техни технолози, за да осъществим техните изисквания и вкус. Например, киселото мляко, което консумираме тук, там не се котира, защо-

то те искат да е леко сладникаво

и малко по-рядко. И когато намерим съответния стандарт, нещата

си идват на място. Нашата асоциация се обърна към Президента

Румен Радев да направим бизнес

съвет заедно с Азия и страните от

Югоизточна Азия и бяха любезни да ни препратят към Министерството на иновациите и растежа и Министерството на икономиката и индустрията, за да ни съдействат. Това означава подкрепа на държавата. Доволни сме, защото в момента има много програми и мерки, чрез които може да се кандидатства и да се направят стъпки към съответния нов пазар.“

Председателят на Селскостопанската асоциация за международни отношения коментира и ситуацията със застоялото по складовете зърно. „Ние можем да ги подпомогнем в износа. До месец-два ще има нова реколта. Това, че има проблем с цената, означава ли, че всичко трябва да се срине, само защото не могат да се постигнат цените на борсата. Напротив. Би трябвало да направят така, че да изнесат старото зърно с по-малко загуба“, препоръчва Савчев.

Храни без надценка?

Държавата да създаде социални магазини за

български хранителни стоки без надценка. Това

предлага Невена Петрова, икономически експерт

и бивш председател на Съвета на директорите на

„Ел Би Булгарикум“. Тя приветства идеята на служебния министър на земеделието Явор Гечев за създаването на магазин за хранителни стоки, в които ще се продават продуктите на държавната млечна компания „Ел Би Булгарикум“, продукция на университети и други производителите на храни, който ще отвори врати на мястото на ресторанта в министерството. Според Петрова държавата трябва да направи магазинна мрежа, която има за цел

Невена Петрова, икономически експерт: Държавата да създаде собствена верига

магазини за хранителни стоки без надценка

да продава хранителни стоки с надценка, която да покрива само оперативните разходи. Изгражда се централизирана борса за изкупуване на храни, а логистичен център ще зарежда социалните магазини, като всички потребители ще могат да пазаруват на ниски цени.

„Това е мисия от обществен интерес, като приоритетът не е да се търси печалба. По този начин държавата ще осигури достъп до храни на разумни цени“, обясни Невена Петрова. По думите й е парадокс, че в момента колкото са по-малки населените места и съответно доходите на хората ниски, толкова по-скъпи са там хранителните стоки.

Цените на хранителните стоки в малката потребителска кошница са се увеличили с 20%. Тези продукти са жизненонеобходими и касаят домакинствата със сравнително ниски доходи. Реален държавен инструмент

за намаляване на цените няма, мониторингът на цените през информационния портал за хранителни стоки не може да се възприеме като реална стъпка към понижаване на цените, а като PR ход. В условията на пазарна икономика намесата на държавата за определя на таван на цени или таван на печалби може да бъде само краткострочна мярка, която в крайна сметка може да предизвика недостиг на жизненоважни стоки, смята Невена Петрова.

Затова истински инструмент за трайно намаляване на цените може да бъде създаването на държавна търговска верига. Държавата ще покаже пример като води ценова политика, която не може да наложи на частните търговски вериги в условията на пазарна икономика. Едновременно с това новата структура ще изпълнява важна обществена мисия за осигуряване на достъп на всеки български гражданин до жизненоважни хранителни стоки на достъпни и еднакви цени в цялата страна вместо да остане наблюдател, който прави мониторинг на ценовите разлики в различните области в страната. „Най-просто казано е да се направи държавен Кауфланд“, подчерта икономистът Невена Петрова.

В условията на непрекъснато растящи цени, държавата може да бъде еталон за морални, етични практики при търговията с хранителни стоки. Цените в новата верига могат да са по-ниски от тези в частните магазини поради факта, че основната

цел на това дружество няма да бъде да реализира

търговска печалба, както е при частните инвестиции, където капиталът трябва да носи доходност на инвеститорите. Целта на държавната търговска верига ще бъде да гарантира достъп на българските граждани до жизненонеобходими хранителни стоки на възможно най-ниски и равни цени в цялата страна. Това ще е възможно тъй-като надценката, която ще бъде налагана върху цената на хранителните стоки от производителите ще покрива само оперативните разходи по функциониране на дружеството свързани с логистика и заплати, а помещенията могат да бъдат държавни. В допълнение в тази търговска верига ще се предлагат приоритетно български стоки, за да се даде подкрепа в най-голяма степен на родните земеделски производители и предприятия от хранително-вкусовата промишленост с дългосрочни договори. Тази инициатива се вписва изцяло и в европейската стратегия „От фермата до трапезата“ и гарантиране на продоволствена сигурност, хранене и обществено

здраве като гарантира достъп до осигуряването на здравословна храна на достъпни цени. Невена Петрова допълни, че за създаването на подобна верига, трябва да се направи държавно

предприятие, което да управлява процеса. И да се следват добрите практики от частния сектор за създаване на логистичен център или центрове за изкупуване и складиране на хранителни стоки по модела на търговските вериги Кауфланд, Била, Лидл и др. България е разделена на 28 области и 265 общини. Крайната цел е отваряне на социален

магазин във всеки общински град.

Малка семейна ферма залага на

продукти от козе мляко

Козето мляко е подходящо за малки деца с алергии, за диабетици, за спортуващи

кавал е по-скъп. „Ако килограм сирене се прави с 5-6 килограма козе мляко, то кашкавалът се прави с двойно количество мляко.“

Във фермата постигат около 2 и половина литра мляко от животно дневно, доят сутрин и вечер. Вече 11-та година стадата са в района на Костенец и Долна Баня, в подножието на Рила. В района имат проблеми с пасищата. „Имам млади колеги от село Костенец, които нямат общински пасища. Трудно им е да се справят, защото разчитат само на дотация на глава овца или крава. Самото разпределение на пасищата не мисля, че е правилно. На някои хора се дават доста пасища. На други хора не се дава нищо.“

Продукти от козе мляко - нишовото производство набира популярност и хората го ценят. Това разказва Юлиан Георгиев, земеделски производител от района на Костенец, който заедно със семейството си има бутиково стопанство с мандра.

Капацитетът е около 450 литра козе мляко дневно. Отглеждат 240 кози. Произвеждат прясно мляко, прясно козе сирене, зряло, мариновано с подправки и зехтин и кашкавал. Реализират продукцията

си най-вече в София и Пловдив.

„В последните години козите стада в България

наистина са по-малко. Козите продукти трябва да са по-скъпи, защото всички знаем, че козето мляко е най-близко до майчиното, а и не само. Качествата

му са страхотни.“

Козето мляко е подходящо за малки деца с алергии, за диабетици, за спортуващи. През месеците

март, април, май козето мляко е с по-голяма масленост - мазно, плътно, с хубав вкус, както и през есента, споделя фермерът и посочва, че козият каш-

Плановете в бъдеще са свързани с инвестиции за иновации в производството, както и с увеличение на капацитетите, но проблеми създават липсата на работна ръка, цените и липсата на пасища.

Българските охлюви са

с уникални

качества

За тях разказва

младият учен Мария Тодорова

Ползите от охлювите и охлювената слуз са известни още от народната медицина. Един малък екип от учени у нас превръща този факт в иновативен продукт, който намира радушен пазар в 12 европейски страни, стига дори до Китай. Оказва се, че българският градински охлюв е различен от всички свои събратя по света – слузта е изключително богата и качествена като екстракт.

За него ни разказва Мария Тодорова, която е съавтор на 5 изобретения, регистрирани като полезни модели. От 10 години младият учен работи в малка компания, която произвежда продукти от слуз от охлюви.

“Ние извличаме слузта от охлювите в лабораторна среда. Това става щадящо, те продължават да живеят своя щастлив живот и никой от тях не е „пострадал“ от тази процедура”, разказва Мария Тодорова.

Компанията работи със стандартни ферми, които са достатъчно отворени към работата с компания от научни работници, която извлича охлювена слуз и я превръща в лечебни и козметични продукти.

„Нашето специфично изискване към фермерите е да отглеждат щастливи охлюви. Дали те са гледани под стрес или свободно, това си личи при извличането на екстракта – по неговите показатели. Охлювите трябва да са здрави, с определено

тегло и на определена възраст“, обяснява младият учен. Компанията е патентовала начина, по който се събира слузта от охлювите. Той се нарича доене. Оказва се, че българските охлюви са специални. Това показват близо 35-годишните изследвания на българските учени, които изследват охлюви от различни страни, включително и извън Европа. Мария Тодорова е носител на почетен диплом за млад изобретател на фондация „Еврика“.

“Въпреки, че сме малка компания, ние имаме голям пазар. Това показва, че сме на прав път – с нашите продукти от щастливи охлюви! Това ни надъхва допълнително да работим в тази посока“, казва в заключение лъчезарната Мария Тодорова.

Автор: Анета Божидарова

Пчеларското сдружение в Петрич е за пример

В сдружението членуват над 120 малки и средни пчелари и

животът им е задружен

Председателят на пчеларското сдружение „Южна

пчела“ в Петрич Борислав Митрев е вдъхновяваща личност. Той отглежда 200 пчелни семейства.

В сдружението членуват над 120 малки и средни пчелари и животът им е задружен.

„Пчелата е много организирано насекомо. Организацията в пчелина е много голяма. Това най-много ме вдъхновява и ми харесва в пчелите“, споделя Митрев.

Сто пчеларя – 150 акъла, припомня популярната приказка Боби. В неговия регион обаче, в Петричко, пчеларската общност е задружна. И всички се учат един от друг. „Много четем и имаме смелост да експериментираме. Дори по-възрастните се допитват, питат за съвет. Ето това ми е много драгонякой път като ме пита такъв по-опитен пчелар.“

Добрата информираност и познаването на правилата са водещи при избора на препарати и продукти, с които се третира в пчелина. „Пчеларите, които четат и се интересуват, вземат такива продукти, които са разрешени. Ако купуваш нещо, което не е разрешено като химикали, то влиза в пчелното

семейство, във восъка. После този мед го взимаш и вместо на даден човек да му дадеш, както се казва, мед за лек, ти му даваш мед с отрова.“

В този смисъл, Боби Митрев смята, че контролът

върху продажбата на пчелен мед трябва да бъде

по-ефективен. Колоритният пчелар от Петричко, който е запален по планинското колоездене, свири на гайда, участва в исторически възстановки и е ревностен пазител на народните традиции, приветства появата в ефира на Агро ТВ на месечното специализирано предаване „Пчелините на България“. „Трябва да се показват правилните пчеларски практики и да знаят хората какво да търсят и от кого да търсят, какво да си вземат, какво да консумират.“

Българските пчелари трябва да непрекъснато да учат, да се образоват и професионално да подхождат към своята работа.

„Много са нещата, които можеш да объркаш, но най-вече трябва да се справим с вароата, той ни е най-големият бич. Той най-често бърка пчеларите, те подценяват нещата и след това си носят последствията. Другата грешка, която пак се прави, е храненето. Трябва да знаеш кога и какво трябва да подадеш, за да може семейството след време да е силно, да може да презимува нормално и да потръгне годината със здрави пчелни семейства.“

Здрави пчели и грамотно практикуване на пчеларството – това е кауза на месечното предаване „Пчелините на България“. Борислав Митрев от Петрич и оглавяваното от него сдружение определено са добър пример в тази посока.

Колко важно е водното съдържание в

пчелния прашец?

Нужни са законодателни промени, свързани с

актуализирането на изискванията към продукта

Повече от 20 години доц. д-р Динко Динков, преподавател в Тракийски университет – Стара Загора, се занимава с изследването на пчелни продукти, а от 10 години – с пчелния прашец. Той трябва да бъде под засилен мониторинг, категоричен е доцентът.

„Нашите резултати показаха, че този продукт няма опасни микроорганизми, които могат да компрометират здравето на хората. Трябва да се спазват изискванията на хигиена, изсушаване на продукта и в перспектива могат да се въведат по-съвременни критерии и изисквания, за да се осъвремени нашата нормативна база, която е остаряла.“

Проучванията на екипа на доц. Динков са публикувани в научни издания, влизат и в дисертационен труд. Нужно е организирането на кръгла маса – за да бъдат обсъдени законодателни промени, свързани са актуализирането на изискванията към продукта пчелен прашец.

„Знаем за желанието на много хора да консумират вегетариански храни. Така че, има перспективи и към пчеларския отрасъл в това направление, но трябва да се спазват определени изисквания. Идеята е в бъдеще да се напише нещо, което да бъде отговарящо на съвременните изисквания.“

Нужна е актуализация на критерия водно съдържание в пчелния прашец, който е свързан с развитието на микроорганизмите, посочи доц. Динков. „Така или иначе, този продукт не е стерилен. В него все пак има някои микроорганизми. Важно е да се подчертае, че под определени стойности на водно съдържание тези микроорганизми, дори и да ги има, те са в минимално количество. Съдържанието

на микроорганизми може да се контролира чрез ниското водно съдържание, но от друга страна, ако е прекалено изсушен този продукт, можем да компрометираме пък неговото качество. Той няма да има тези биологично активни компоненти. Водното съдържание трябва да бъде оптимално. Регламентирани са 13 процента водно съдържание, а в Наредбата от 2005 година пише 12 процента.

Сушенето трябва да бъде до 45 градуса. В научни публикации, които предлагат международен стандарт на този продукт, е записано 6 процента водно съдържание. Това е прекалено малко.“

Няма конкретно разписани европейски правила по отношение на пчелния прашец. Всяка една лаборатория, която изследва храните – държавна

или частна, може да изследва и пчелния прашец. Доц. Динков препоръчва да се изследва водното съдържание на продукта.

колкото малкия трактор на земеделеца

Борис

Бормалийски е герой в първото

издание на

„Пчелините на

България“

Има хора, които веднага печелят доверието. Такъв човек е пчеларят Борис Бормалийски. Той е герой в първото издание на предаването „Пчелините на България“. Избран е неслучайно от продуцента

д-р Ивелин Маринов – със своите 1 100 пчелни семейства, Борис Бормалийски е пример за успешен бизнес. Той оглавява и Асоциацията на професионалните пчелари в България. Мнозина са българските пчелари, които черпят опит от Бормалийски.

„Като пчелар съм голям. Като земеделец обаче съм малък – моят бизнес не струва колкото малкия трактор на съседа, който се занимава със зърнопроизводство“, простичко обяснява Борис. Затова хората в хисарското село Черничево не го считат за богат човек. Но за успял – със сигурност.

Повече от 20 години Борис Бормалийски е посветен на пчеларството. Скоро намерил една снимка

на своя дядо от 1939 г. - от пчелина в същото село, в което Борис започнал със 100 кошера през 2003

година – с проект по програма САПАРД.

„По онова време да имаш 100 кошера изглежда-

ше голяма работа. А днес са 1 100. Когато през 2005

година разказах пред колеги на аграрното изложе-

ние в Пловдив, че се захващам с подвижно пчеларство, всички ми се смяха“, спомня си Бормалийски.

Сега това е честа практика в българските пчелини.

При Борис тя е добре разработена и развита.

Пчелините му са разположени в землищата на

няколко съседни села, през зимата – стационарни, през лятото нарастват до над 20 – тогава фермерът

практикува подвижно пчеларство – на слънчоглед или в овощни градини. От години той работи с едни и същи земеделци, като разпределя риска в бизнеса. Смята, че разбирателството се постига с диалог и е ключов момент за всеки пчелар.

Работниците във фермата на Борис от дълги години са негови лоялни помощници. Което е знак, че той е добър и коректен работодател. По време на кампания набира още работна ръка. Бормалийски отчита всяка година нормална смъртност – между 5 и 7%. Категоричен е, че пчеларите не трябва да самолекуват и че повечето беди в пчелина идва от невежество и незнание.

При професионалното пчеларство компромиси с качеството няма. Медът от мащабните пчеларски ферми минава през изключително строг контрол. Това е задължителен елемент от пазарната реализация. Една некачествена проба проваля цялата партида. Кой е луд да се прави на тарикат, когато става дума за бизнес от голям мащаб?

Питам Борис Бормалийски защо хората го харесват. „Аз съм прям, не крия нищо от своята практика, казвам нещата директно. Когато си честен с хората, те го усещат“, казва в заключение пчеларят от Хисаря. И повежда екипа ни към един от своите подредени пчелини. Малък е – само със 100 пчелни семейства. Като прибавим още 10 такива, мащабът става друг.

Автор: Анета Божидарова

Кои са деветте ДЗЕС и за

Изпълнението на стандартите за добро земеделско и екологично състояние е условие за получаване на пълния размер на подпомагането на земеделските стопани в новия програмен период 2023-2027. Девет

са стандартите за добро

земеделско и екологично състояние, които ще допринесат за изпълнение на

специфичните

цели в областта на климата, околната среда и биоразнообразието.

Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са задължителни за изпълнение

от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, бенефициери по: Интервенции под формата на директни плащания (чл. 16 от Регламент (ЕС) 2021/2115).

1. Необвързани с производството директни плащания:

a) основното подпомагане на доходите за устойчивост;

б) допълнителното преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост;

в) допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани;

г) схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните (еко-схеми).

2. Обвързани с производството директни плащания: а) обвързаното с производството подпомагане на доходите; б) специалното плащане за културата памук.

Плащания за малки земеделски стопани, съгласно чл. 28 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Интервенции в областта на развитието на селските райони (чл. 69, 70, 71 и 72 от Регламент (ЕС) 2021/2115.

Плащания или подпомагане по отношение на:

a) поети задължения в областта на околната среда и климата и други задължения в областта на управлението;

б) природни или други специфични за района ограничения;

в) специфични за района неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания.

ДЗЕС 1: Поддържане на съотношението на постоянно затревените площи (ПЗП) към земеделската площ на национално ниво и на ниво стопанство.

Съотношението на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година, не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение от 13.17%, определено през 2018 г. Съотношението се поддържа ежегодно на национално ниво.

При спад на съотношението с повече от 5% през съответната година, земеделските стопани на ниво стопанство, които са преобразували постоянно затревени площи и са допринесли за намалението на съотношението през съответната година спрямо предходната, се задължават да възстановят разораните през съответната година постоянно затревени площи.

34

ДЗЕС 2: Опазване на влажни зони и торфища. В границите на влажните зони и торфищата, при всички видове земеделски площи се забраняват:

- всички дълбоки почвени обработки, свързани с обръщане на почвения хоризонт (дълбока оран20-35 см или плитка оран 10-20 см), дълбоко разрохкване (60–80 см);

- пресушаването и дренирането;

- преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;

- изгарянето на растителността;

- използването на минерални и органични азотсъдържащи торове и продукти за растителна защита. Стандартът се прилага от 2025 г., съгласно Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023-2027 г.

ДЗЕС 3: Забрана за изгаряне на стърнища. Забранява се изгарянето на стърнищата, освен по фитосанитарни причини, установени по съответния ред и придружени с документ от компетентен орган, указващ размера на площта, за който се прилага.

ДЗЕС 4: Изграждане (поддържане) на буферни ивици по протежението на водните течения. Забранява се използването на минерални и органични торове, както и на продукти за растителна защита в буферните ивици:

с ширина минимум 5 метра на равнинни площи (до 5,0%, или до 3о), по протежение на повърхностни водни течения (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;

- с ширина минимум 10 метра на равнинни площи (до 5,0%, или до 3о) при торене с течна фракция на оборския тор;

- с ширина минимум 10 метра при торене на площи при наклонени терени (до 10,0% или до 6о); - с ширина минимум 50 метра при площи с остър наклон - ≥ 6% наклон (над 6о).

Буферните ивици да отговарят на следните критерии: Минималната ширина на буферните ивици е определена на 5 метра при равнинни терени и повече – 10 и 50 метра при наклонени терени.

Буферните ивици по протежение на повърхностните водни обекти (течения) трябва да имат растителна покривка или остатъци от нея през цялата година, съставена от тревисти, храстовидни или дървесни видове.

Буферните ивици при оризовите клетки по протежение на напоителни и отводнителни канали са с

минимална ширина – 2 метра.

ДЗЕС 5: Управление на обработката на почвата, намаляване на риска от деградация на почвата и ерозия, включително отчитане степента на наклона За ограничаване на ерозията на парцели с наклон ≥ 10% се прилага:

- За всички обработваеми земи, почвообработващите операции се извършват напречно на склона или по хоризонталите на терена (контурна обработка);

- За трайни насаждения, отглеждани на наклон върху застрашени от ерозия почви, обработката на почвата се извършва напречно на склона или по хоризонталите, или се извършва едно от следните противоерозионни действия: терасиране, оформяне на буферни противоерозионни ивици.

Не се извършват механизирани дейности за обработка на почвата върху наводнени или преовлажнени почви в цялото стопанство.

ДЗЕС 6: Поддържане на минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни.

В земеделското стопанство с уникален идентификационен номер е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през чувствителния период (01 юни до 31 октомври). В земеделско стопанство с наклон ≥10 %, през периода от 01 ноември до 15 февруари е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка.

Изискването за минимална почвена покривка за периода 01 ноември до 15 февруари не се прилага

за бенефициери, които осигуряват последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването

на растителното покритие.

За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики:

- оставяне на презимуващи или фуражни култури;

- оставяне на растителните остатъци от предходната култура, включително стърнища, самозасети

площи от предходната култура;

- засяване на покривни култури или мулчиране.

При трайните насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта на стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване или засяване с покривни култури.

Чувствителен период: период от годината, през който почвата не е покрита с растителна покривка

и съществува опасност от настъпване на деструктивни процеси (различни видове ерозия, екстремно засушаване).

При парцели с наклон до 10% е определен чувствителен период от 01 юни до 31октомври на съответната година.

ДЗЕС 7: Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода. На обработваема земя с площ ≥ 10 ха, земеделският стопанин осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си. Отглеждането на вторична/допълнителна култура на съответния парцел се счита за извършена ротация.

След третата година, земеделският стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя от стопанството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане.

Горните правила не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и угари.

Вторична/допълнителна култура означава земеделска култура, с различен от основната култура вид, и засадена/засята на един и същи парцел през съответната година. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура.

От изискването могат да се изключат следните случаи:

а) когато повече от 75% от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, засята е с бобови култури, оставена е под угар или съчетава тези употреби;

б) когато повече от 75% от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производство на треви или други тревни фуражи, или за производство на култури под вода (оризища) през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; в) когато обработваемата земя на стопанството е с размер до 10 хектара; Земеделските стопани, сертифицирани за биологично производство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, се считат за спазващи изискванията на настоящия стандарт за ДЗЕС 7.

ДЗЕС 8: Минимален дял от обработваемата земя, предназначен за непроизводствени нужди и обекти; запазване на особеностите на ландшафта и забрана за рязане на живи плетове

и дървета през размножителния период и през периода на отглеждане на птиците върху цялата земеделска площ.

1) Стопанство с обработваема земя над 10 ха включително, трябва да задели и поддържа поне 4% от обработваема земя за: непроизводствени площи и обекти (характеристики на ландшафта), включително земя, оставена под угар.

2) Стопанство с обработваема земя над 10 ха, при условие че стопанството включва и отглеждането на междинни, покривни култури, азотфиксиращи култури, трябва да поддържа поне 7% от обработваемата си земя за непроизводствени площи и обекти (характеристики на ландшафта), включително земя, оставена под угар.

В този случай земеделските стопани следва да отделят минимален дял от 3% за непроизводствени площи и обекти, включително за угар.

За целта на този стандарт, междинните култури се изчисляват с тегловен коефициент от 0,3.

Междинни, покривни или азотфиксиращи култури, както и при особеностите на ландшафта се отглеждат без използване на продукти за растителна защита. 3) Когато земеделски стопанин се ангажира да отдели най-малко 7% от обработваемата си земя за непроизводствени площи или обекти, включително земя, оставена под угар, в рамките на подобрена екосхема в съответствие с чл.31, параграф 6 от Регламент 2115/2021 делът, с който се покрива спазването на настоящия стандарт за ДЗЕС, се ограничава до 3%. Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите характеристики на ландшафта чрез: - забрана за изрязване на жив плет и дървета по време на размножаването и отглеждането на птици (от 1 март до 31 юли);

- запазват се полските граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;

- запазват се съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския

парцел;

- опазват се постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), аморфа (Amorpha fruticosa) и др.

Приложими изключения:

- Стопанства, с обработваема земя до 10 хектара;

- Стопанства, в които повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ; - Стопанства, в които повече от 75% от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби.

Елементи на ландшафта са:

- Синори (полски граници) с широчина между 1 и 15 м, върху които не се произвежда земеделска продукция; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент - 1,5;

- Живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина от 1 до 5 м; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент -1,5;

- Земя, оставена под угар (на 1 m2) - площ, на която през годината не се допуска производство на земеделска продукция и е с тегловен коефициент 1;

- Тераси - почвозащитни формирования върху наклонени земеделски площи. Коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент - 1,5;

- Отделни дървета с корона с диаметър не по-малък от 4 м; коефициент за преобразуване за 1 м2 – 20 и тегловен коефициент - 1,5;

- Дървета в редица с корона с диаметър не по-малък от 4 м, като разстоянието между короните не надхвърля 5 м; коефициент за преобразуване за 1 линеен метър – 6 и тегловен коефициент - 1,5;

- Дървета в група (полигонен елемент), като дърветата са свързани от застъпващи се корони и полски горички, като максималната площ и в двата случая е 0,3 хa и тегловен коефициент – 1,5;

- Дървета в постоянно затревена площ - дървета в редица налични в обработваема земя или постоянно затревена площ, с корона с диаметър не по-малък от 4 м и разстояние между короните не повече от 5 м.

- Буферни ивици - площи с широчина от 1 до 15 м, разположени върху обработваема земя или в съседство с обработваема земя по протежението на водни течения. Върху буферните ивици не се произвежда земеделска продукция, но може да се извършва паша или коситба. Коефициент на преобразуване - 6 и тегловен коефициент – 1,5; - Ивици хектари, отговарящи на условията за подпомагане, по краищата на гори (за 1 m2) - без производство; коефициент за преобразуване – 6 и тегловен коефициент -1,5.

ДЗЕС 9: Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните на НАТУРА 2000. Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в „Държавен вестник“ по реда на чл. 10, ал. 4 от ЗБР. Постоянно затревените площи в зони по НАТУРА 2000 са включени в рамките на слой „Екологично чувствителни постоянно затревени площи”. Те не трябва да бъдат разоравани или преобразувани.

Подпомагане отглеждането

на сортове, устойчиви към

климатични условия чрез

практики за интегрирано

производство

Въвеждането на устойчиви култури

и сортове може да подобри съхранението на водорода в почвата и да

допринесе за намаляване на загубите в добива и качеството в екстремни

години, поради различията в адаптивността им. Очакваният принос

от прилагането на практики от интегрираното управление на вредители и намаляване на рисковете и на въздействието от употребата на пестициди върху здравето на хората и околната среда и употребата на по-опасните такива се очаква да се реализира чрез постигане на баланс между екологичните и икономическите нужди при употреба на продукти за растителна защита.

Насърчаване намалението на употребата на продукти

за растителна защита и торове през контрол в краен продукт

Основната цел на мярката е да ограничи използването на продукти за растителна защита (ПРЗ) и на изкуствени торове, като и насърчаване прилагане на техники за биологичен контрол и алтернативи, които са с по-нисък риск, като нехимични пестициди и пестициди, които са специфични за вредителите, които са с нисък риск за хората и околната среда. Подпомагат се дейности, които допринасят за устойчивото управление и ограничаване на употребата на ПРЗ. Минимална допустима площ – 0,3 ха (пресни плодове, зеленчуци и десертни лозя) за всеки отделен земеделски стопанин.

Кои са новите агроекологични интервенции, заложени в Стратегическия план

Насърчаване на естественото

опрашване

По мярката ще се поемат ангажименти за осигуряване на естествено опрашване на земеделски култури от пчелни семейства чрез сезонно преместване, както и опрашване на естествена растителност в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000.

Насърчаване използването на

култури и сортове, устойчиви

към климатичните условия

Различните региони в страната се нуждаят от култури и сортове, адаптирани към различни стресови фактори. Видовете и сортовете, отглеждани за да се противопоставят на промените в климатичните условия, биха могли да бъдат една от най-ефективните стратегия за адаптиране към изменението на климата. Минималната площ за подпомагане от 0,3 ха. Максимална площ за подпомагане е до 50 ха.

Опазване на застрашени от

изчезване местни сортове, важни за селското стопанство Отглеждането и съхранението на застрашените от изчезване местни сортове изисква по-високи разходи, но генерира по-ниска възвръщаемост в сравнение с т.нар. конвенционални сортове.

Интервенцията ще допринася за смекчаване на изменението на климата, като в контекста на все по-застрашаващите ни климатични промени, тези сортове са в пъти по-уязвими от други култури и сортове. В тази връзка е от особена важност отглеждането и съхранението им.

Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии Подпомагането е насочено към практики, които увеличат почвения органичен въглерод, имат благоприятен ефект както върху почвата и пасищата, които с течение на годините намаляват производствения си капацитет, така и за здравословното отглеждане на животни. Предложената мярка предвижда не само да се запази площта, но и върху нея да се приложат подходящи, съобразени с нуждите на тревните площи практики по управление.

Надграждане на подхода ВОМР в новия програмен период

заха как ЛИДЕР прерасна във ВОМР, как се развиха малките населени места благодарение на МИГ и на европейските средства, какво предстои в периода 2023-2027 г.

БЪЛГАРИЯ – СРЕД ПИОНЕРИТЕ В ПРИЛАГАНЕТО НА ЛИДЕР

От 2009 г. България стартира участие в изграждането на подхода ЛИДЕР. В периода 2007-2014 подходът стана част от ПРСР и тогава започна същинското му прилагане, разказа Стефан Спасов.

„Подходът ВОМР – надграждането“ е уебинар, организиран от АГРО ТВ, с участието на Стефан Спасов, началник на отдел ВОМР, Дирекция ПРСР, МЗм, и на представители на Местни инициативни групи. По време на събитието участниците разка-

ЛИДЕР дава права на местните общности да ориентират европейското финансиране според спецификите на различните територии и необходимости. За периода на прилагането на подхода в селските райони у нас са извършени много на брой и като стойност инвестиции, които са видими и променят облика на малките населени места. По време на уебинара представители на Местните инициативни групи и бенефициенти споделиха успешен опит при прилагането на подхода.

НАДГРАЖДАНЕТО НА ПОДХОДА ПРЕЗ

ГОДИНИТЕ

През първия програмен период 2007-2014 г. на

територията на 57 общини с население около 800

000 жители са действали 35 МИГ. Тогава ЛИДЕР е

бил финансиран само от Европейския земеделски

фонд за развитие на селските райони. Сключени са

договори за 1330 проекта. От бюджет 77 млн. евро

са усвоени около 60 млн. евро.

През периода 2014-2020 подходът, преименуван

на ВОМР, започва да се финансира от още два фонда – Европейския социален фонд и Европейският

фонд за регионално развитие. Така целият ресурс

нараснал на около 400 млн. лева. Тогава Местните

инициативни групи са 64 на брой и обхващат двойно повече население – над 1,6 млн. жители в 117

общини. Към момента са договорени около 90-95% от средствата по оперативните програми. По ПРСР през 2021-2022 г. бяха отпуснати допълнителни средства към стратегиите, които продължават да се договарят. „Забавянето е наваксано и разглеждането се движи в добри срокове. Около 3 000 проекта ще бъдат одобрени по всички програми. Договарянето и разплащането на средствата по ПРСР е до края на 2025 г.“, съобщи Стефан Спасов.

КАКВО ПРЕДСТОИ

В новия програмен период 2023-2027 г. още повече Местни инициативни групи ще бъдат одобрени - над 90 броя. Те ще обхващат около 200 общини и население над 2 млн. в селските райони. За подхода ВОМР са заделени 8% от бюджета на Страте-

гическия план или това са 282 млн. евро. Заедно с другите програми - Околна среда, Образование, Конкурентоспобност и иновации в предприятията, Развитие на човешките ресурси, се формира значителен бюджет – около 400 млн. евро, с цел по-мащабно присъствие на ВОМР на местно ниво. Многофондовите стратегии позволяват инвестиции в почти всички сфери на икономическия и социалния живот, подчерта Стефан Спасов.

НОВОСТИ И ОБЛЕКЧЕНИ УСЛОВИЯ Новото е, че многофондовите стратегии вече ще се изпълняват на едно място – не както досега с участието на 5 управляващи органа, а изпълнението на целия подход ВОМР ще бъде съсредоточено

на едно място. Стратегиите и проектите ще се одо-

бряват по правилата на водещия фонд – тоест, по Стратегическия план, с управляващ орган Министерство на земеделието. В ДФЗ ще се сключват договорите и ще се извършват плащанията по всички програми.

Стефан Спасов припомни, че след проведен през миналата година прием по подмярка 19.1, която финансира изготвянето на стратегии за новия програмен период, от 111 кандидати са одобрени 107. През новия програмен период усилията ще са насочени към по-бързо разглеждане на проектите, категоричен е Стефан Спасов. Той уточни: „Изготвяме нормативен акт, в който са описани всички етапи на прилагането на подхода и който предполага облекчение на всички процедури.“

Варуването на почвата -

за поддържане на земята в добро земеделско и

екологично състояние

Рано напролет използвайте варовик като почвен

мелиорант за третиране на кисели почви

Защо е важно да знаем каква е киселинността на почвата?

За да могат растенията пълноценно да усвояват

ценните вещества от почвата, е необходимо да се

следи и поддържа нейната неутралност (рН ~7).

Причини за вкисляване на почвата

С течение на времето почвите имат естествена

склонност да се вкисляват. Основните причини за

това са:

- Изветряне на минералите и освобождаване на окисляващи алуминиеви йони (Al3+)

- Отмиване на основни йони от дъждовната вода (Ca2+, Mg2+, K+, Na+)

- Разлагането на органична материя води до образуване на органични киселини

- При растежа си корените на растенията освобождават водородни йони (Н+) и органични киселини

- Торенето с амонячни торове води до освобождаване на водородни йони (Н+)

Как да се справим с вкисляването и да подобрим качеството на почвата

В повечето случаи в България е необходимо почвата да се неутрализира, което лесно може да стане посредством варуване.

Неутрализиращата стойност на варовиковия материал се нарича калциево-карбонатен-еквивалент (ССЕ). Тази стойност зависи от три основни фактора:

- Тип на почвата

- Качество на използвания варовик

- Дълбочината на обработка на почвата Варуването е химична реакция на почвата и различните норми се прилагат в зависимост от силата на почвената киселинност. Прилага се в три случая:

1. При глинести почви, с цел освен да се подобрят физичните им свойства - структура, рохкавост, въздушен режим, да се подобрят и биологичните свойства.

2. Когато се налага да се измени реакцията на почвата, за отглеждане или въвеждане на нови ценни култури.

3. Когато културите страдат от болести, предизвикани от липсата на калций в почвата.

Кратък списък с типични болести по земеделските култури, биоиндикатори за кисели почви и недостиг на калций.

Култура Болести

Домати

Мероприятия за подобряване на рН и за предпазване от болести

Върхово гниене на плода Слабо прашене на почвата с варовик

Домати Сиво гниене

Прашене на почвата с варовик

Зелеви култури Гуша Варуване

Цвекло Черно опашно гниене Варуване и дренаж

Слънчоглед Склеротицийно увяхване Варуване

Ягодоплодни Бяла чума Варуване и дренаж

Пипер Сиво гниене Прашене на почвата с варовик

Костилкови Бяла чума

Варуване и дренаж

Семкови Бяла чума Варуване и дренаж

Лозя Сиво гниене Прашене на почвата с варовик

Защо точно варуване?

Варуването се смята за най-целесъобразния ме-

тод за неутрализиране на почвата.

Нормата на варуване трябва да се съобрази както с калциево карбонатния еквивалент (ССЕ) на материала, така и с неговата едрина. По тази причина е най-добре предписанието да се даде от агроном.

Предимствата на продукта на Каолин за варуване са следните:

- Естествен произход

- Изцяло натурален

- Усвоява се постепенно - Достъпна цена Кога е най-подходящото време?

Ранна пролет или наесен, когато варовикът може да се заоре в дълбочина. Добре е да се даде време за протичане на неутрализацията. Прахообразната

част от фракцията се усвоява относително бързо и

ефектът се постига в кратък период. В същото време по-едрите частици остават в почвата и се разлагат за по-дълъг период от време.

100%

опрашване на

земеделските

културикак?

И още: Нещо различно - борба с

неприятелите без химия

Как да привлечем по естествен начин полезните насекоми и пчелите, за да опрашат земеделските култури. Решението дава „Пест Контрол Продукти“. Фирмата е доставчик на ДДД продукти, но развива ново направление - продажба на продукти за агросектора. Едно от най-интересните й предложения е Биополин. „Биополин помага там, където трябва да се опрашат на 100% растенията“, подчерта инж. агроном Христо Атанасов, продуктов мениджър агропрепарати в Пест Контрол Продукти. Третираните растения стават по-атрактивни за пчелите и затова биват по-често посещавани от тези насекоми. Така се подобрява опрашването, което води до по-добри добиви за фермерите.

Биополин не е пестицид, а съдържа естествени терпеноидни съединения, полизахариди и вещества с естествен и естествено-идентичен произход. Произведен е по метода на микрокапсулирането, като по този начин веществата се освобождават по-бавно и имат по-продължителна привлекателна способност от 20-21 дни. Не е опасен за пчелите и полезната ентомофауна. В опитите с Биополин е наблюдавана

по-добра активност и на бомбусите, които се използват за опрашители.

Опити с Биополин са проведени в ИЗК „Марица“ при домати „Розово сърце“ и „Пинк Рок“, отглеждани в стоманено-стъклени оранжерии. Третиранията с Биополин са извършени по време на масов цъфтеж. „Направени са 3 последователни пръскания през интервал от 14 дни. Дозата на употреба е 100-150 мл/дка за закрити оранжерии и 200 мл/ дка за овощни градини“, разказа доц. д-р Винелина Янкова от ИЗК „Марица“. Тя подчерта, че Биополин подобрява опрашването, като се получава добро натоварване на растенията. Още първата китка до-

мати са с добро качество. В края на вегетацията резултатите са показали, че при вариантите с Биополин е получен по-висок добив с 15-16% в сравнение с контролата. Добивът при първо качество домати е около 85%, докато в контролния вариант добивът от домати първо качество е около 45-50%. Отлични резултати от Биополин традиционно отчита и Земеделската кооперация „Мъглен“ в с. Мъглен.

Христо Атанасов, продуктов мениджър агропрепарати в Пест Контрол Продукти

Д-р Винелина Янкова - ИЗК „Марица“

„Пролетта е много променлива. Рапицата и

черешата цъфтят по едно време и насекомите отиваха на жълтия цвят. Чудехме се как да ги привлечем в черешовата градина. И Биополин ни помогна. Атрактантът помага насекомите и пчелите да опрашат черешата на 100 процента“, сподели председателят на кооперацията Мариян Пеев. С Биополин може да пръскате при поне 30% цъфтеж на овощните дървета, допълни Христо Атанасов.

При ябълките благодарение на Биополин семенните кутийки се опрашват изцяло и придобиват характерната сортова особеност без така наречените плоски и изтумбени части на ябълката. Черешата става по-лъскава, по-тежка, по-атрактивна. Биополин помага да получите по-добра реколта от ягоди, а при лозята гроздовете стават тежки и плътни. Напръсканата с Биополин лавандула отдава повече лавандулово масло.

Биополин се предлага в малки опаковки за любители градинари, както и в големи разфасовки за професионалното земеделие.

И още един безопасен продукт за земеделие – „инсектицидът“

Афитек, който е истинска клопка за листни въшки, всички видове акари по всички култури, щитоносни въшки, листни бълхи, белокрилки и трипс. Афитек се различава като механизъм на действие от познатите в практиката инсектициди. Интересното е, че не е пестицид, а упражнява чисто физически механизъм на действие – блокира и механично отстранява листогризещи и акари по земеделски и украсни култури.

Афитек се прилага като разтвор на органо-силиконова основа с вода, разтвор, който употребен върху листната повърхност на третираните култури прави 3D структура и завързва като с „паяжина“ насекомите. Те се обездвижват и загиват за 5-10 минути. След това Афитек се разгражда безопасно на въглероден двуокис и силициев окис, без пестицидни остатъци и не предизвиква резистентност в третираните насекоми, обясни Христо Атанасов.

С продукта Афитек в ИЗК „Марица“ е проведен опит за определяне на ефикасността му спрямо трипсове при домати, отглеждани в оранжерии. Приложен е трикратно през интервал от 7 дни в доза 50 мл/100 л вода. Продуктът Афитек показал много добра ефикасност на петия ден след третирането.

„Афитек може да се използва като алтернативен вариант за контрол на трипсове, които през последните години създават сериозни проблеми, защото те не само че нанасят преки щети, но и са преносители на вирусни болести. Макар и да има вече устойчиви сортове зеленчукови култури, проблемът с трипсовете и болестта бронзовост остава. Затова този продукт е едно добро решение“, категорична е доц. Янкова. Продуктът е тестван и от проф. Георги Тренчев от Лесотехническия университет, София. Опитите там показват, че Афитек работи универсално срещу неприятелите, а приложен съвместно с конвенционални инсектициди засилва действието им до 30%, вкл. и срещу такива опасни неприятели като ларви на нощенки и доматен молец.

Българските фермери избират за свой

надежден партньор АГРОТРОН-М

HORSCH Maestro 24 SV/SX - универсален спектър на приложение - след оран, сеитба върху мулч, директна сеитба. Сеялката успешно работи в стопанството на фирма Теди ООД.

MAESTRO може да работи при всякакви условия - от Но-Тил до обработени, и от много сухи до преовлажнени почви, което я прави универсална, разказа Айхан Хюсеин, търговски представител на Агротрон-М.

Бункерът за тор е с капацитет 7 000 л, а за семена - с вместимост 2 000 л, което е предпоставка за една много добра производителност. Сеялката е оборудвана със система за изсяване SX, която буквално „изстрелва“ семената и гарантира точната

сеитба на културите. Също така е оборудвана със система AutoForce, която прави изсяването равномерно при различните почвени условия.

HORSCH - феноменално изпълнение, 100% точност на сеитбата

„Много сме доволни от сеялката. Много по-добра

е производителността й в сравнение със сеялките

на конкурентни фирми. Ние имаме опит със сеялките, защото обработваме 100 000 дка земя. До момента от Агротрон-М сме закупили общо 4 сеялки. Знаем, че със HORSCH залагаме на сигурното.

Имаме прецизна и точна сеитба. Цялата настройка

на сеялката се извършва от кабината на трактора.

Работи отлично и залага точната бройка семена, която е зададена. Фирма Теди ООД избра Агротрон-М за партньор и поради факта, че сервизното

им обслужване е на високо ниво. Специалистите им са добре обучени, компетентни са, а и сервизната

им база е в Монтана. И сме спокойни“, коментира Росен Кръстев, ръководител зърнобаза във фирма Теди ООД.

„Тази сеялка гарантира една успешна сеитба. HORSCH инвестира в „семейството“ на Maestro, като прави редица революционни подобрения по изсяващите машини. В зависимост от предпочитанията на клиентите изсяващите апарати са вакуумни или с изстрелване и това прави бранда един от най-предпочита-

ните на пазара“, допълни Айхан Хюсеин.

С оглед на голямата работна ширина на моделите сеялки Maestro SV/SX, при завой възниква момент, когато има изпреварващо и изоставащо крило. В това време нормата на сеитба на вътрешните секции е увеличена, а на крайните секции - занижена. За да се избегне такава ситуация, на сеялките Maestro SV/

SX може да се постави система CountourFarming, която автоматично регулира нормата на сеитба при завиване и разпределянето на семената в реда остава неизменно по цялата работна ширина на машината.

Всички сеялки Maestro са адап-

Айхан Хюсеин, търговски представител на Агротрон-М

тирани за работа по системата

ISOBUS. Това дава широки възможности за използването на различни видове навигационни системи, внедряването на системи на прецизно земеделие и дори следене на работата на сеялката в реално време от компютър или преносимо устройство. Функцията ISOBUS SectionControl позволява автоматично управление на всяка секция. С GPS се установява ак-

туалната позиция, която показва границите на блока, позициите за обръщане и участъци, които се препокриват, което води до автоматично изключване на отделни секции или на цялата машината. Тази опция пести семена и тор и повишава производителността при разнородни условия (нощ и ден, мъгла).

На разположение на фермерите е също така и интелигентната система HorschConnect. Чрез ин-

тегрирани WLAN и GPS модем, хардуерното

решение SmartCan

свързва клиентската машината с интернет или смартфон. Вградена карта памет гарантира запазване на данните в случай, че

няма интернет покритие. Чрез

Telematics Portal на системата

земеделците винаги могат да следят машината. Интелигентните приложения за управление, както и дистанционната диагностика допълват концепцията, намаляват времето за престой и повишават ефективността. Документацията е автоматизирана, лесна за управление и сигурна.

HORSCH Maestro 8 СV/CX - 100% точност на сеитба, благодарение на вакуумната AirVac система

Сеялката успешно работи в стопанството на фирма ЕТ „КАТРИГ-5 Никола Янков“

„Работим със сеялка HORSCH вече трети сезон, разказа земеделският производител Радослав Янков. - Прецизна е, много добре полага семената в браздата, много е функционална.

За да бъдем конкурентни на пазара, трябва да направим добра сеитба, защото добива, който очакваме, зависи от старта.“

Николас Иванов, търговски представител в Агротрон-М за регион Стара Загора

„HORSCH дава една универсална технология за сеитба на царевица, слънчоглед, захарно цвекло, сорго, рапица, соя и други видове бобови култури. Феноменално изпълнение, което може да прави единствено HORSCH“, коментира Николас Иванов,

търговски представител в Агротрон-М за регион Стара Загора. Той заедно със собственика на полето наблюдаваха сеитбата. Тракторът със сеялката се управляваше от дългогодишния служител на Радослав Янков Незим Осман, който коментира възторжено машината. „Сеялката е много здрава. Нищо не съм сменял. Само каране. Измислена е много хубаво. Идеална е. С огромно удоволствие работя със сеялката HORSCH“, допълни той.

Какво е да имаш HORSCH Maestro 8 СV/CX в стопанството си, какво получаваш?

• Универсална технология за сеитба на царевица, слънчоглед, захарно цвекло, сорго, рапица, соя и други видове бобови култури

• Проста система за дозиране

• Здрава и надеждна технология

• Натиск върху сееща секция до 350 кг за оптимална сеитба дори и при най-трудни условия

• Автоматично регулиране на натиска в зависимост от почвените условия

• Висока производителност

• Голям запас на тор (3 000 литра) и семенни ку-

тии с много голям обем по 70 литра или система с централен бункер MTS от 800 литра

• Висока точност на дозиране

• Компактен дозатор за точна сеитба

• Електрозадвижване, което обединява двигател, скоростна кутия и лагеруване в един компактен възел

• Контрол чрез датчик за семена

• Ново поколение дозатори AirVac и AirSpeed за точно дозиране на множество култури

Радостин Димитров, Но-тилър, обл. Бургас:

И в суша, и в кал Pierobon върши идеална

работа

Земеделецът

Защо No-Till?

Обработвам 6 хиляди декара земя. От 2007 година практикувах традиционна технология с оран, култивиране, сеитба, торене, пръскане и т.н. 2020 година беше много сушава. Получих много ниски добиви. Тогава започнах да се интересувам от NoTill технологията. Беше създадена група No-Till, в

която постоянно се включвахме и всеки изказваше

мнение, даваха се добри съвети. Така от 2020 година преминах изцяло на No-Till. Отглеждам и крави млечно направление.

Основна част от технологията е сеялката.

Към каква машина се насочихте?

През 2020 г. дойде мой колега да засее площите ми и видяхме, че се получават добре нещата с NoTill. Есента на 2021 г. беше много дъждовна. Почти

никоя сеялка не можеше да влезе в полетата. Тогава се чух с г-н Александър Китев, който ми пред-

ложи да докара негова сеялка да я пробваме на моето поле и да видим как ще се справи в калта. Сеялката Pierobon свърши идеална работа. Нямахме никакви проблеми със сеитбата. Засяхме навреме и всичко се получи както трябва. Получих много добри добиви.

2022 г. пък беше много сушава. Обадих се пак на г-н Китев и той отново докара своята сеялка, която безпроблемно режеше почвата и вкарваше семената на дълбочина, която й бяхме задали. Оказва страхотен натиск. Като гледах в каква твърда почва се забиват дисковете, очаквах нещо да се счупи, но за 3500 дка сеитба нищо не помръдна по сеялката. Тогава вече се убедих, че това ще бъде моята сеялка и си закупих Pierobon.

Преди това гледах още няколко други сеялки, но тази сеялка ми допадна по няколко причини. Първо, че е много опростена. Второ, че опорното

практикува технологията No-Till от две години

колело почиства диска и позволява сеитба в доста влажна почва, дискът се самозаточва и без проблем реже дебели растителни остатъци.

Доволен ли сте, че имате сеялка Pierobon?

Да. След тези две години, които правих опити при мен, тази сеялка се справи безупречно. Видях на какво е способна.

Това ли е единствената сеялка, която ще работи във Вашето стопанство?

На този етап тази сеялка ще бъде единствена за есенни култури. За в бъдеще предвиждам да си купя сеялка за пролетни култури пак Pierobon. След време ще си купя и Shelbourne хедер.

Фирма „Малтери Суфле България“ инвестира в строителство на нов завод за малц в Плевен. Стартът беше даден на 13 април. Компанията е един от трите най-големи световни играчи в малцовата индустрия и дъщерно дружество на европейската селскостопанска група InVivo, един от водещите европейски представители в областта на агробизнеса, който притежава пoвeчe oт 92 oбeĸтa в 38 cтpaни.

“Малтери Суфле“, един от трите най-големи световни играчи в малцовата индустрия и дъщерно дружество на европейската селскостопанска група InVivo, положи основите на новата си производствена база в Плевен. През годините проектът се разви по отношение на капацитета, конфигурацията и изискванията за финансиране. С този нов завод за малц, с производствен капацитет от 60 000 тона годишно, “Малтери Суфле“ инвестира близо 60 милиона евро във веригата ечемик - малц - бира в България, като по този начин затвърждава позицията си на водещ производител на малц в страната.

В допълнение към удвояването на производството, новият завод, ще отговаря на най-модерните стандарти по отношение на производителността, безопасността и енергийната ефективност. Фотоволтаичните панели се очаква да покрият близо 40% от нуждите от електроенергия, намалявайки сегашния въглероден отпечатък с повече от 1700 тона СО2 годишно.

В рамките на година и половина нуждата ни от качествен пивоварен ечемик почти ще се удвои от около 45 000 тона на 85 000 тона, казаха собствениците. Това са около 20 000 ха площи. „За целта ще увеличим броя на българските фермери, с които си партнираме, до около 350, осигурявайки им стабилни доходи, финансиране без посредници и гарантирано обратно изкупуване на реколтата им от пивоварен ечемик, придружени от специализирани агротехнически консултации“, обясни Гийом Котюр, генерален директор на подразделение малц в ІnVіvо. В допълнение той обясни, че това е дългоочакван проект, важен за клиентите-пивовари, за

“Малтери Суфле България” инвестира

в нов завод за малц в Плевен

доставчиците-земеделци, както и за българската държава.

„Малтери Суфле България“ получи поздравителен адрес от президента на Република България г-н Румен Радев. Приветствие към домакините направи служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов, който не пропусна да отбележи, че стокооборотът между Франция и България за миналата година надхвърля 2,6 милиарда евро, а инвестициите от Франция у нас са повече от 1,2 милиарда евро. Той благодари за доброто сътрудничество и на френските компании, които са част от този процес и до момента са открили над 15 000 работни места в страната ни. „Поздравявам компанията за начинанието, което предприема. За мен толкова голяма инвестиция на сериозна световна компания е знак, че България е конкурентоспособна и добро място за правене на бизнес. Щастлив съм да разбера, че заводът ще разчита на местни суровини от местни доставчици, строителните дейности ще бъдат извършени също от местна фирма. Също така, ще се инвестира много в екология, енергийна ефективност, модерни технологии и иновации. Това е доказателство, че и във времена на икономическа нестабилност бизнесът не спира, а продължава да се развива.“

На събитието присъства Н.Пр. г-н Жоел Мейер, посланик на Република Франция, който отбеляза, че подобна инвестиция е чудесен пример на сътрудничеството между България и Франция. „Защото освен че се развива групата „Суфле“ и се създава заетост за квалифицирана работна ръка, инвестицията ще засили партньорската верига, в която са включени земеделците, пивоварите и изобщо целият регион.“

„Открихме пазар и потенциал за отглеждане на ечемик. България се счита за страна, в която инвестициите са лесно осъществими. В момента нямаме възможност да задоволим пазара на малц. С новия завод ще удвоим производствения капацитет и ще можем да задоволим пазара в Румъния, Гърция и Турция. Производството ще е много по-модерно. Целта ни е да произвеждаме малц с високо качество“, посочи Клеман Гравро, Мениджър на „Малтери

Суфле България“. По време на откриването организаторите отбелязаха, че са благодарни на община Плевен и на кмета Георг Спартански за това, „че ни помогнаха и

ни съветваха в усилията ни през тези години този проект да види бял свят. Успяхме да установим конструктивен диалог с кметството от самото начало, с много внимателно вслушване в нашите нужди от службите на кмета. Знаем, че бюджетът на общината е доста малък и помощта, която получаваме или е обещана, е още по-ценна. Така все още разчитаме на обещанието за реновиране на пътя, водещ до завода и индустриалната зона в края на строежа.“

„Пивоварните сортове, които търсят партньорите ни от пивоварната индустрия, са основно Саламандър, Типи и Донау. Ние ги предлагаме на земеделците. За мен е удоволствие, че двете дивизии за производство на малц и за семена се развиват успоредно. За нас стратегическата цел е да създаваме добавена стойност за земеделците. Производственият процес е сложен и дълъг - от семето, до изкупуването му след жътва. А качеството е на първо място. То носи добавена стойност и на пивоварите, и на земеделците заради добрата цена“, подчерта Кристиян Велев, управител на „Суфле Агро България“.

Новият завод се очаква да влезе в експлоатация в края на 2024 г.

Борислав Горанов:

Земеделците, които работят със Суфле

Агро България, имат гарантирана

реализация на продукцията

Жълтото ечемичено вджуджаване не се пренася чрез семената

В стопанството на Милена и Борислав Горанови ечемикът е ключова култура.

От 5 години двамата правят семепроизводствени участъци, базови и предбазо-

ви семена, реколтата от които постъпва

в предприятието им за почистване и семезаготовка. Обеззаразените, сортирани и калибрирани семена се пакетират и заминават към земеделските производители за възпроизводство. Готовото зърно

се използва от пивоварната индустрия за направата на качествен малц. Предприятието на Горанови произвежда около

1 000 т годишно ечемик за посев.

Тази година на част от посевите се наблюдава жълто вджуджаване. Болестта напада най-често пшеницата, по-рядко се среща при ечемика, овеса, ръжта. Наред с болестите, причинявани от гъби и бактерии, сериозна заплаха за есенните житни посеви са вирусите. Топлата есен и топлото начало на зимата обу-

славят някои поражения по житните, засети през миналата есен, обясни Борислав Горанов. Пораженията се причиняват от вредители, които се активират през топлата есен. Листните въшки са вектори на вируса на жълтото ечемично вджуджаване. Земеделецът показа два посева от един и същи сорт ечемик, но засети в различни периоди. Единият посев е засят в оптимален срок 10 октомври, а другият - около 1 ноември. На него не са приложени ПРЗ и няма нито едно вджуджено растение.

„По-късните посеви по-добре се развиха, не бяха нападнати от болести и неприятели. Всички земеделци трябва да се съобразяваме с климатичните промени, които настъпват“, предупреди Горанов.

Пред години, когато започнал да се занимава със земеделие, климатът бил различен, разказва той. Сеитбата започвал обикновено към 20 септември. Сега сеитбата провежда към 10 октомври.

„Отдавна се замислям дали да не за почна да сея на 1 ноември. Не тряб ва да се бърза със сеитбата е съ ветът ми към колегите. Всички агрономи знаят, че вирусите на болестта жълто вжуджаване не се предават със семената. Това е така, защото заразените семена не изкласяват и

съответно не дават реколта.

Векторите

са виновни. Лошото е, че тази болест се вижда едва след като растението е във фаза изкласяване“, допълни Борислав Горанов. Той разказа, че се гордее с избраната от него селекция при ечемика. „Много съм доволен от семената на Суфле Агро България. При мен семената идват директно от Франция и ги отглеждаме на семепроизводствените си участъци. След това те отиват при земеделците, които са сключили договор със Суфле Агро България за обратно изкупуване на продукцията им. Това е най-хубаво, защото ситуацията с тези ниски цени на зърното и залежаваща стока в складовете буди много притеснения у колегите. А тези, които работят със Суфле Агро България, нямат никаква грижа. На тях реализацията на продукцията им е гарантирана. Договорът им е обвързан така, че който отгледа качество, ще получи добра цена. Земеделците, които сеят гъсто и торят с

много торове, не могат да получат качествен ечемик за малц.

Тази година ечемикът е включен в изискванията на новата

ОСП като четвърта култура в сеитбооборота.“

Минимални

обработки

с цел опазване

на почвата

Гумите от последно поколение на BKT са

всичко, от което се нуждаете!

Предизвикателствата, свързани с изменението на климата, повишиха необходимостта от по-устойчи-

вите земеделски практики. Индустрията за селскосто-

пански машини подкрепя земеделските производители с помощта на модерна техника. В резултат на това

има нарастващо търсене на високотехнологични гуми, като тези, предоставени от BKT – съюзник на фермерите, когато става въпрос за опазване на почвата.

Конвенционалната обработка

на почвата, включително интензивна оран и дисковане, се счита за основна заплаха за структурата и функцията на почвата, която води до загуба на хранителни

и органични вещества. Затова с цел запазване на биологичното разнообразие на почвите и

свеждане до минимум на промяната на структурата на почвата, практиките за консервационно земеделие, лека или минимална обработка стават все по-популярни. Такива практики могат

да включват сеитба на покривни

култури за защита на почвата, разнообразно сеитбообращение

в полза на почвените микроорганизми и намалена обработка в диапазона 20-25 см.

Повече от всякога е важно да си сътрудничим с надеждни партньори и специалисти, които споделят една и съща цел: балансиране на разходите, производителността и устойчивите принципи. Благодарение на непрекъснатия си ангажимент за изследване и разработване на авангардни решения за гуми, BKT е разработила широка гама от висококачествени продукти, които отговарят на специфичните нужди на днешните фермери.

Напълно в съответствие с тенденцията за лека обработка и опазване на почвата, BKT може да предложи множество модели гуми за трактори от последно поколение, които позволяват на фермерите да транспортират по-тежки товари, като избягват уплътняването на почвата.

AGRIMAX FORCE

На първо място, това е AGRIMAX FORCE, продукт от висок клас на BKT, който е подходящ както за прибиране на реколтата, така и за транспортни операции, което позволява ефективна и продуктивна обработка на почвата. Благодарение на технологията IF, AGRIMAX FORCE може да превозва тежки товари при по-ниско налягане на напомпване в сравнение със стандартна гума, намалявайки уплътняването на почвата. Това е страхотна гума за трактори с висока мощност и комбайни, която осигурява комфортно шофиране, отлично сцепление, изключителни самопочистващи свойства, както и нисък разход на гориво. Гамата включва версията IF 750/75 R 46, която има зашеметяващ диаметър от 2,30 метра. Гамата AGRIMAX FORCE е резултат от усъвършенствания инженеринг на гуми на BKT, който отговаря на предизвикателствата на непрекъснато променящия се селскостопански пазар.

AGRIMAX FORTIS

Повишената производителност на полето и запазването на почвата благодарение на намаленото уплътняване на почвата се осигурява и от AGRIMAX FORTIS, гума, която се отличава с подсилен найлонов корпус. В допълнение към отличното сцепление и управление, тя позволява транспортирането на тежки товари дори при високи скорости до 65 км/ч.

Част от същото семейство е AGRIMAX RT 855, гума, която се отличава както с отличен комфорт на шофиране и сцепление, така и с най-добрите самопочистващи се свойства, които позволяват бърз преход от полеви операции към движение на пътя. Тя също така е идеална за запазване на производителността на културите.

Проектирана да предотврати уплътняването на почвата е RIB 713. В сравнение със стандартната гума, технологията IF позволява по-голяма контактна площ върху почвата заедно с по-ниско налягане на напомпване, като същевременно разпределя равномерно теглото. Корпусът със стоманен колан осигурява отлична устойчивост на пробиване, както и защита срещу повреди, причинени от стърнища на полето. Гумата може да достигне скоростни пикове от 65 км/ч на пътя. Широката гама на BKT включва и други гуми, които отговарят на нарастващата необходимост за ниско уплътняване на почвата в съвременното земеделие, а именно AGRIMAX RT 765, RT 857 и AGRIMAX RT 657. Тези изключително устойчиви гуми осигуряват отлична защита срещу пробиви, порязвания и стърнищанеизбежни рискове при обработката на почвата.

Всички тези решения още веднъж подчертават ангажимента на индийската мултинационална компания BKT да отговори на нуждите на земеделските производители бързо и ефективно.

Добри практики за сеитба на сорго

Избор на сорт, гъстота, дълбочина и дата на сеитба,

температура на почвата, пространствено разпределение

ИЗБОР НА СОРТ И ПОДХОДЯЩ ПАРЦЕЛ

„За да се осигури цикъл на развитие при добри

условия, е необходимо да се избере сорт, адаптиран към климатичните условия на определения

сектор, обяснява Од Карера, регионален инженер

в ARVALIS – Institut du Végétal. - Ако климатичните

условия са ограничени, ще бъде необходимо например да се избере достатъчно ранен сорт, за да

се гарантира прибиране на реколтата със зрялост

при добри условия.“

В допълнение към избора на сорт, е важен и този

на почвата: следователно повърхностните почви трябва да се избягват, ако няма възможност за напояване. За да се осигурят оптимални условия за соргото, почвата на парцела трябва да има и задоволителни условия на влажност (което ще улесни поникването), а температурата ѝ не трябва да бъде по-ниска от 12 градуса.

СЕИТБАТА – РЕШАВАЩА СТЪПКА ЗА СОРГОТО

Качеството на поникване и покълване влияят върху потенциала за добив на соргото: „Соргото представлява малко по размер семе, което се нуждае от добри условия, за да поникне“. Освен това сеитбата не трябва да бъде нито твърде повърхностна, нито твърде дълбока: препоръчително е да се използва дълбочина между 2 и 4 сантиметра и доста плитко легло за семената, което благоприятства контакта между семето и почвата.

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГЪСТОТАТА НА ЗАСЯВАНЕ Плътността на засяване на соргото зависи от три основни параметъра: ранност, тип на почвата и степен на загуба при поникване.

1. Ранност на сорта „Колкото по-ранен е сортът, толкова по-нисък е индексът на листната площ и по-малък е броят на

семената върху метлицата. Следователно е необходимо да се увеличи гъстотата на сеитбата по отношение на по-късните сортове“.

2. Тип на почвата

„Гъстотата на сеитба зависи и от

водния резерв на почвата: ако сеете много гъсто, благоприятствате развитието на биомасата, което може да изчерпи водните резерви. Следователно е необходимо да се вземат предвид почвените запаси по време на сеитбата“.

3. Степен на загуба при поникване

„Тъй като соргото има малко нисък капацитет за покълване, трябва да вземете предвид 20% загуба на загуба при поникване“.

4. За да не се конкурират помежду си, растенията трябва да са добре разпределени. При соргото разстоянията варират от 30 до 80 см.

„Ако имаме възможност, особено при висока гъстота на засяване, трябва да предпочитаме по-тесни разстояния: в идеалния случай максимум 60 сантиметра.

5. Стартерното торене е истински плюс за осигуряване на по-добра жизненост в началото и равномерно поникване. „Добавен по време на сеитба, този тор съдържа подхранващи елементи като фосфор и азот, които подпомагат вкореняването в началото и установяването на културата, което води до по-добри резултати при добива.

6. Соргото е по-малко предразположено от други култури на нападение от птици, но може да бъде нападнато от почвени вредители. В съответните парцели, където има риск от телени червеи, се препоръчва посевите да бъдат защитени с продукти, адаптирани към този вредител.

в производството –

добри добиви, добро качество, контролирани разходи

Членовете на една организация на производителите

трябва да имат сходен начин на мислене и сходни цели

Асен Багашев, земеделски производител, управител и член на Организацията на земеделски производители

ХЕПИ ФРУТС

ИНОВАТИВНО И УМНО ПРОИЗВОДСТВО

Устойчивост в производството – добри добиви, добро качество, контролирани разходи. Така Асен

Багашев определя постиженията на стопанството

си. Показва ни модерната си оранжерия в Ново село, Пловдивско, изградена по нидерландска технология. „Ние работим така както работят водещите европейски държави, имаме партньорство с водещи компании и научни институти в Европа“, подчерта земеделецът, който е управител и член на Организацията на земеделски производители ХЕПИ ФРУТС, призната от Министерството на земеделието от началото на 2018 г. В оранжерията му се прилага технология за безпочвено производство върху водни басейни, осигуряващо липса на отпадъци или замърсители за околната среда. Хидропонното отглеждане на салати и подправки е без пестициди, отбелязва Асен Багашев. Ароматните подправки отблъскват неприятелите и това е част от стратегията за интегрирана растителна защита.

В оранжерията се работи по 3-годишен проект

Устойчивост

“Устойчиво биологично управление на почвеното и хидропонно производство с полезни микроорганизми”, одобрен по иновативната подмярка 16.1 от ПРСР, с участието на учени от ИЗК „Марица“ и микробиолози. Прилагат се микробиални продукти за подобряване на здравето и храненето на растенията. Те защитават кореновата система на растенията и увеличават степента на усвояване на хранителни вещества. Така са необходими по-ниски торови норми с около 30%, по-ниска консумация на вода с около 15%, а добивът се увеличава с около 25%. Соларните инсталации осигуряват част от електроенергията за собствена консумация. Получава се отличен ефект от икономическа и екологична гледна точка, категоричен е Асен Багашев. И още добавена стойност - около 50% от стопанството му е създадено с помощта на евросредства.

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

Организацията на производителите, на която Асен Багашев е управител, произвежда ябълки, череши, круши, десертно грозде, ягоди, салати, зеле, карфиол, картофи, патладжан, пипер, люти чушки.

„Добре работим с търговските вериги, всички продукти са сертифицирани по Global G.A.P., организацията притежава и сертификат Grasp, който е за добри социални практики в предприятията.“

В организацията членуват 6 земеделски производители, като предстои приемането на още трима. Земеделецът посочва, че една организирана

дейност дава много предимства – закупуването на

по-големи количества торове и препарати излиза по-изгодно, а произвежданите продукти се реализират на по-висока цена.

Общите инвестиции в инфраструктура, които са непосилни за индивидуален производител, се ползват от всички членове на организацията – като сортиращи и пакетажни линии, помещения за съхранение на продукцията. Организацията осъществява маркетингова и дистрибуционна дейност на продуктите на членовете. Печалбата, която формира организацията, съответно се разпределя между членовете.

„Важното е хората в една организация да имат сходен начин на мислене, сходни цели и сходно разбиране за производството, а решенията се взимат, така че всеки един от членовете да има полза от планираните инвестиции“, казва Асен Багашев. Той посочи, че на пазара се предлага все още много малък процент продукти, произведени от организации на производителите. Надеждите му са тази тенденция да се промени.

Опростен процес на кандидатстване по Националния

план за възстановяване и устойчивост

Проектите ще се разглеждат от ДФЗ

Все още тече общественото обсъждане на насоките за кандидатстване по четири процедури в компонент „Устойчиво селско стопанство“ с бюджет 437 млн. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектите ще се подават чрез ИСУН 2020 и ще се разглеждат от ДФЗ-РА.

Какво е различното:

• Без изискване за доказване на икономическа жизнеспособност на предложенията за изпълнение на инвестициите

• Без обследване на СПО

• Обоснованост на разходите - две съпоставими оферти при кандидатстване

• Представяне на една декларация от кандидата/ партньора

• Опростени формуляри за Описание на инвестицията (вместо бизнес планове)

• По-малък брой изискуеми документи от кандидатите на етап подаване и одобрение на предложенията за изпълнение на инвестиции

• По-кратък кратък срок (7дни) за представяне на изискуеми документи при констатиране на непълноти или неточности в представените предложения

Залезът на бубарството в България

Научният

Враца е единственият производител на бубено семе и е единствената

организация, която изкупува пашкули у нас

„Тази година цената за 1 килограм първокачествени пашкули ще бъде 20 лева. Хората получават от нас излюпените буби и след като получат пашкулите, ни ги изпращат във Враца. Окачествяваме ги и заплащаме веднага на бубохранителите“, заяви доц. Здравко Петков от Научния център по бубарство – Враца към Селскостопанска академия. Звеното е единственият производител на бубено семе и единствената организация, която изкупува пашкули у нас. От 10 години няма фирма или юридическо лице, което да изкупува пашкулите. Причината - загубата на предишните и липсата на достатъчно нови пазари за реализиране на произведената продукция поради сравнително високата и´ себестойност спрямо производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на практика наложиха дъмпинг и диктуват цените на международния пазар. Особено негативно върху бубарството в България се е отразила и приватизацията на дружествата, занимаващи се с изкупуване

и преработка на пашкули, които на практика спряха тази дейност след като преминаха в ръцете на новите си частни собственици.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОХОД В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

Черницата е основна фуражна култура за развитие на бубарството. Непретенциозна е и се развива почти повсеместно в страната, с изключение на над 1200 метра надморска височина, високи подпочвени води и засолена почва. Около 500 кг черничеви листа са нужни, за да се отгледа една кутийка с 20 000 буби до получаване на пашкули. Също така, трябва да има подходящо помещение, като за една кутийка буби са необходими около 20 кв. метра. Когато достигнат до пета възраст са най-големи - около 7-8 см и около 1 сантиметър в диаметър. След като им свърши биологичният живот, бубите спират да се хранят и завиват пашкули. Ако

център по бубарство във

не се предадат и не се изсушат пашкулите, продължава биологичното развитие на гъсеницата и тя се превръща

в какавида и след още 12 дни се превръща в пеперуда, която пробива пашкула и съответно снася яйца.

В МИНАЛОТО

До 1990 г. държавата е стимулирала развитието на бубарството посредством дотиране на около 90% от себестойността на сухите пашкули, както и с други стимули за бубохранителите. Имало е изградена стройна система с предприятия за текстилни влакна в цялата страна. „Бубохранителите получаваха излюпени буби и черници безплатно. Продаваха си пашкулите на държавата и получаваха парите веднага. Черници се садяха обикновено на улиците в селата. Целият процес трае 32 дена, като

основният труд се полага по време на петата възраст на бубите, която трае около 10 дена. Тогава от една кутийка буби се изкарваха повече една, две средни заплати

за страната. Имало е села, в които всяка къща гледаше

буби. В периода 1976-1978 година България е била до осмо място в света по производство на пашкули и на първо място сред социалистическите страни. Беше едно национално производство с приход на сериозна валута“, каза доц. Здравко Петков.