Списание Агрокомпас брой Март 2023 Agrocompass Magazine March 2023

Съдържание

Бодил

Актуално

• Две паралелни срещи по учредяване на аграрна камара

• Неприятна изненада за биопроизводителите

• Специфики при прилагането на ДЗЕС 7 за ротация на културите

• Разширява се допустимостта на постоянно затревените

площи само при пашуването

• Андрей Андреев: Повече от 10 години ставките на директните плащания не са актуализирани

• В Стара Загора се намира единствената ферма, която поддържа генофонда на пуйките на страната

• На каква цена излиза сиренето от мандрата?

• Да очакваме ли ливадна пеперуда и тази година?

Цени и инфлация

Състояние на пазара на основни хранителни продукти

Инвестиции

3

Гост

4

Младият пчелар Тихомир Тачев грабна приза „Най-добър млад фермер“

ОСП - какво повече? 45

• Какви интервенции предвижда стратегическият

план за малките стопани

• ЕК засилва действията си за опазването на опрашителите Съветите

на правилния тор за пролетно подхранване

42

10

13

Зелени и цифрови инвестиции и средства за напояване в

Националния план за възстановяване и устойчивост

Форум

Форум „Фермата“: Агроиновации и технологии“

Био-то

Субсидии за биопроизводителите ще има, но ще увеличим ли биосертифицираните площи до 2030 г.?

16

19

с 40 нови дрона за

биологична растителна защита

Технологии 62

С Агримат No-Till е песен

Акценти

• Живка Гроздева: Лесно е да се създаде браншова организация, трудното е да се докаже през годините

• Николай Колев: За разходите по екосхемата за екологично

поддържане на трайни насаждения

• Димитричка Търпанова: Трябва да спрем да си губим производителите и да намаляваме площите

• Радостина Жекова: Не се ли разпишат ясно правилата, кампанията ще се окаже нулева

• Борислав Петков, зърнопроизводител: Спънахме се, още преди да сме тръгнали

• Благовеста Василиева: Разрешителните за паша в

националните паркове да бъдат правно основание за

биоживотновъдите

22

Земеделска техника 66

Кубота България събра дилърите си в Луковит

Иновации

Суммит Агро с престижно отличие за Микоаплай

Ендомакс на АГРА 2023

Селекция

Lidea представи на Агра 2023 нови хибриди царевица, слънчоглед и сорго

Селекция

70

74

• Георги Тончев: При тези цени на млечните продукти в магазините, изкупната цена на кравето мляко трябва да е 3 лева • Автоматизацията в птицевъдно стопанство свежда до минимум необходимостта от работна ръка

• Николай Димов, член на УС на АЗПБ: В България почти унищожиха угояването

Последната иновация при слънчогледа с тройна генетична устойчивост от Нюсийд

Раломекс - устойчиво развитие и производство

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Мирела Спасова, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова

Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg

Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg

Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД

Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв

76

Бодил

„Трудно можем да говорим за стабилност и растеж, когато цените на основните хранителни стоки ужасяват хората в България“ – каза премиерът Гълъб Донев миналия месец. Правителството се оказа много изобретателно с предлаганите мерки за овладяване на зашеметяващото поскъпване. Какъв е експертният ответ? „Мрачният учен“ нарича списанието си Обществото „Маршал“ на икономистите в Кеймбриджкия университет. „Мрачните икономисти“ може да са иначе ведри хора, напомня журналистът –анализатор Дейвид Смит. В този контекст да минем на бързи обороти – оценките на предлагните мерки за овладяване на цените. „Смешни са мерките“ споменава няколко пъти доц. Огнян Боюклиев в едно интервю. И призовава: „политиците да спрат да лъжат, ча могат да регулират цените и да спрат поскъпването.“ Това не е съвсем така, казват други учени, макар че споделят възгледа на Боюклиев. Какъв е икономическият прочит на предлаганите от правителството мерки? Сайт с цените на едро и дребно на храните у нас и в чужбина. Очакването е, преди да потеглиш към супера, да си направиш справка. И какво да предприемеш, си е твоя работа. Може би обявяваш бойкот на скъпия кашкавал и яйцата? Да се наблюдават цените, предлага Гълъб Донев. Мика Зайкова отговаря – какво, да се наблюдава ограбването на народа? „Димка“ ли са тези мерки, както казва друг икономист – Кузман Илиев? Или политически клапан за изпускане на врещято недоволство на хората, може да се добави. Илиев продължава: държавата не може да направи почти нищо. В това ПОЧТИ какво се крие? Голямата част от експертите са единодушни: да се стимулира конкурентоспособността на производителите, предимно на малките и средните. А не да се раздава „на калпак“. Например, енергийните помощи – защо отидоха и до големи бизнеси, кои-

то дори печелят от инфлацията? И сега – заден! Да се обложат с данък „свръхпечалбите“. Напълно заклеймена непазарана мярка от икономистите. Стикери на храните, с информация за цените по веригата – от производителя, до търговеца на дребно. Какъв е очакваният резултат? Таван на цените на основните хранителни стоки? Да, някои страни прилагат тази временна мярка. Веднага следва предупреждението – всяка икономика си има специфика, да се внимава с тази откровено спорна мярка! Колкото за „таван“ на надценката и печалбата за някои храни – дори за лаици е ясногрубо вмешателство в пазара. Голям вой ще падне с намерението на правителството да не удължава срока за по-ниските ставки на ДДС за някои стоки и услуги. Изтънелият държавен бюджет го налага. Как ще се отрази това на цените на храните? Анализът, който правителството ще прави за кривата на цените от производителя до търговеца, има единствения смисъл – когато се отбележи кой и как по верига хитрува, да се вземат пазарни мерки. Има ли картел, злоупотреба с пазарна сила? Както казва Боюклиев: „15 години не са използвани съществуващите закони за контрол, сега се сетиха.“ Предлаганите мерки - „прах в очите на хората“ ли са, както икономистът Димитър Маргаритов казва? Та така с „мрачните учени“…

„Мрачните учени“

- за цените на храните Коментар на Валентина Спасова

Идеята за учредяване на Бъл-

гарска аграрна камара направи

следваща стъпка - на 10 март в

София беше гласуван Инициа-

тивен комитет, който започва

работа по създаване на Устав и

Етичен кодекс. На заседанието

присъстваха представители на 30 браншови организации, нау-

ката и двата синдиката. „Взехме

много важни решения, че оста-

ваме отворени за други браншо-

ви организации, защото по стар

български обичай веднага се

появиха мераклии за отцепване

- какви са техните мотиви, ще е

интересно да разберем. Потвър-

ди се още веднъж, че абсолют-

но всички колеги са на мнение, че камарата трябва да включва всички браншове „От полето

до трапезата”, които участват в производството и преработката

на земеделска продукция“, каза месопреработвателят Кирил Вътев и допълни: „Аз вярвам, че ще успеем и се надявам, че главозамайването, обзело някои хора, ще премине, и ще се осъзнаят.

Аз виждам учредяването на камарата. Виждам как ще изберем млади и образовани хора, които познават много добре секторите от „Полето до трапезата”, владеят западни езици свободно, познават добре структурите на европейските институции и могат да общуват с тях.“

„Всяването на разкол в тази идея, лично аз не го приемам добре. Смятам, че в един момент ние ще се съберем. Оставихме отворена врата. Винаги ще оставим“, каза Владислав Михайлов, председател на УС на Националната асоциация на млекопреработвателите в България.

Същия ден, в Арбанаси, по инициатива на Симеон Караколев се състоя втора среща за учредяване на Българска аграрна камара с участието на 20 асоциации.

На събитието бяха дискутирани критериите за представителност на браншовите организации, които могат да членуват в бъдещата камара.

„След три програмни периода

земеделската общност започна да узрява. Днес на една маса седнахме зърнопроизводители, производители на плодове и зеленчуци, пчелари, животновъди. Това е показателно, че самите ние осъзнаваме необходимостта от такова сериозно обединение, което да защитава интересите ни в България и пред Европа“, каза Цветан Цеков, заместник-председател на Браншова камара “Плодове и зеленчуци”.

„България е единствената държава от страните членки на ЕС, която все още няма представителство в Копа Коджека. Това ще бъде първата ни стъпка след учредяване на камарата - да подадем документи за членство в Копа Коджека“, каза Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.

Дали двете намерения за създаването на Българска аграрна камара ще тръгнат в общ път и в една посока – времето ще покаже. Вратата е оставена отворена.

Две паралелни срещи по учредяване на аграрна

камара Отново разцепление – кому е нужно?

Неприятна изненада за биопроизводителите

Интервенцията за биорастениевъдство не може да се комбинира с

други важни интервенции

Интервенцията за биологично растениевъдство

от Втори стълб на стратегическия план, която е с бюджет над 330 млн. евро, не може да се съчетава с подходящи за биопроизводството интервенции, което е било неприятна изненада за нашите биопроизводители.

„Например, не може да се съчетава с екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване, което повечето от нашите колеги така или иначе правят. Не може да се съчетава с интервенцията от Втори стълб за отглеждане на устойчиви сортове и интервенцията за застрашени сортове, както и интервенцията за интегрирано производство, каза Веселина Ралчева, член на

УС на БАБ, и допълни: Тези забрани ги нямаше в Стратегическия план и ние разчитахме до голяма степен, че ще можем да съчетаваме тези мерки, защото много от нашите зеленчукопроизводители и овощари ползват такива устойчиви сортове, то е нормално за биоземеделието. За съжаление, разбираме, че при изчисляване на ставките е имало дублирани позиции и това е причината за невъзможността за комбиниране на интервенциите.

Ставките на други интервенции са по-високи от тези за биологичното и се получава неравностойна конкуренция. Не може пак биологичното земеделие да се поставя някъде в ъгъла и да е с по-ниско

подпомагане от други видове

културите

площ чисто географски дали в рамките на четири години е изпълнено условието за ротация. В

Тази година ще бъде базова за

целите на ротацията по стандарта ДЗЕС 7. Всяка следваща година ще бъде съпоставяна с културите, които са заявени през 2023 г. Аделина Стоянова, директор на

дирекция „Директни плащания“ в земеделското министерство, обясни: „Целите на ДЗЕС 7 са за ротация на културите. Наличието на парцел дава възможност да се проследи върху конкретната

случаите, когато парцелите съвпадат в рамките на тези четири години, тогава това условие изглежда лесно изпълнимо, защото можете да проследите в рамките на този парцел, който не си променя границите, четири години какво се случва. Въпросът е как подхождаме в случаите, когато парцелите си изместват границите или тогава, когато през следващата година парцела, който сте имали през 2023 година, вече не е същия, може би част от него ще

се повтаря, но една част от него

най-вероятно ще излиза извън

рамките на този парцел. Можем

ли да прилагаме стандарта не на

Специфики при прилагането на ДЗЕС 7 за ротация на

ниво стопанство, защото стопан-

ството често си мени парцелите и

заради споразуменията може да

излезе въобще извън парцелите

на 2023, а да приложим това на

ниво парцел, като за парцел ще

вземем парцелите, референтни

заявени през 2018 година. През

следващите години ще трябва да

правим сечения, за да установим

дали имаме пълно съвпадение

на парцелите. Там, където има

съвпадение, правим ротация, но

където няма пълно съвпадение,

започваме да броим парцела от

годината, в която той е обособен

като такъв. Така че по отношение

на ротацията през 2023 година

трябва да сте спокойни. Може да

заявите каквото искате. До 2024

година трябва да намерим механизъм за географско пресича-

не на парцелите, така че да сме отговорили на изискванията на

стандарта.“

Ето пълната дефиниция на

ДЗЕС 7: Сеитбооборот (ротация)

на културите върху обработва-

ема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода.

На обработваема земя с площ

≥ 10 ха, земеделският стопанин

осигурява ежегодно смяна на отглежданата култура (ротация) на ниво парцел върху минимум 35% от обработваемата земя в стопанството си. Отглеждането на вторична/допълнителна култура на съответния парцел се счита за извършена ротация.

След третата година, земеделският стопанин е длъжен да гарантира, че всички парцели от обработваемата земя от стопан-

ството са били обект на ротация по отношение на основната култура на отглеждане.

Горните правила не се отнасят за площи, заети с оризови клетки, многогодишни култури, треви и други тревни фуражи и угари. Вторична/допълнителна култура означава земеделска култура, с различен от основната култура вид, и засадена/засята на един и същи парцел през съответната година. Вторична култура се счита за ротация, ако е засята/засадена непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура. От изискването могат да се изключат следните случаи: а) когато повече от 75% от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, засята е с бобови култури, оставена е под угар или съчетава тези употреби;

б) когато повече от 75% от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, използва се за производство на треви или други тревни фуражи, или за производство на култури под вода (оризища) през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби; в) когато обработваемата земя на стопанството е с размер до 10 хектара; Земеделските стопани, сертифицирани за биологично производство в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, се считат за спазващи изискванията на настоящия стандарт за ДЗЕС 7.

Разширява се допустимостта на постоянно затревените площи

само при пашуването

Какви са детайлите по очертаването?

През новия програмен период, допустимостта

на постоянно затревените площи се разширява, но само в частта „пашуване“. Какви са детайлите по очертаването?

Разяснения даде Георги Праматаров, директор

на Дирекция „Идентификация на земеделски парцели“, МЗм: „Условията за допустимост на постоянно затревените площи се различават в зависимост от това дали се поддържа площта чрез пашуване, или чрез косене. Допустимостта на постоянно затревените площи, които се поддържат чрез паша, се разширява и включва всички постоянно затревени площи. Постоянно затревена площ включва преобладаваща тревна покривка. За тези

обаче, които поддържат постоянно затревени площи чрез косене, остават сега съществуващите правила. Т.е., ако са по-каменисти и по-захрастени площите, приемаме, че там косене няма или няма как да бъде извършено в такъв тип земеделски земи. Затова за тях остава старото изискване - да имат до 100 дървета или храсти на хектар и/или до 10 процента мозаечно разположени недопустими елементи под 100 квадратни метра. Това означава, че такъв тип физически блокове, в които всичко е допустимо, ще могат да се заявяват и за паша, и за косене. С други думи казано, разширява се допустимостта постоянно затревените площи само при пашуването.“

Екоелементите по ДЗЕС 8 (Минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени

площи и характеристики) са три вида – линейни, полигонови и точкови. Линейните включват синори, жив плет или редица дървета, тераси. Полигоновите - група дървета или полска горичка, точковите - единично дърво. Слогове, синори и дървета могат да бъдат част от обработваемата земя и да бъдат надградени по екосхема.

Андрей Андреев: Повече от 10 години ставките на директните

плащания не са актуализирани

В

момента те

варират от 250 до 300 лева

за хектар

България официално настоява за изравняване на субсидиите в Европейския съюз за земеделските производители и то още през настоящата година, до 31 декември 2023 г., в хода на разглеждането на Многогодишната финансова рамка. Земеделските производители у

нас се надяват това да стане реалност.

В земеделска фирма във великотърновското село Козаревец обработват около 8000 декара земя. Традиционно отглеждат есенни и пролетни култури, люцерна и овощни насаждения.

„Субсидиите се дават, откакто България е влязла в ЕС. Конкретно

нашата фирма получава субсидия от 2012 година. До момента сме

отговаряли на условията, винаги сме изпълнявали изискванията. За 2021/2022 година не са изплатени

на сто процента субсидиите, винаги се изплащат на

няколко транша. Изплатен е първият транш през декември 2022-ра година. Оттук нататък предстоят още плащания… В момента влизаме в следващ

програмен период, където няма яснота по изискванията за отглеждане на културите, по спазване на различни мероприятия“, каза Андрей Андреев, агроном и прокурист в земеделска фирма

Той и неговите колеги зърнопроизводители

одобряват решението на служебния министър на

В

земеделието да изпрати позиция до Брюксел за изравняване на субсидиите за българските земеделски производители с тези на колегите им в другите страни членки. „Нямам информация конкретно коя държава какви субсидии получава, но знам, че в България получава най-ниските субсидии…

Според Андрей Андреев, за повече от 10 години ставките на директните плащания от Европейския съюз за обработваема земя не са актуализирани. В момента те варират от 250 до 300 лева за хектар. Ставката за първите триста декара пък тази година е намалена с лев – от 15 на 14 лева на декар.

Учени разработват нови технологии за храненето на

селскостопанските птици

кова от Земеделския институт в Стара Загора.

Основната дейност на учените е да работят в посока на развитие на птицевъдството. Институтът развива научно-изследователската дейност и организира курсове за окачествяване на яйца и месо.

Земеделският институт - Стара

Загора, който е част от ССА, се

занимава със селекция на селскостопански птици. Учените

отглеждат и усъвършенстват 16

линии кокошки в трите продуктивни направления - яйценосно, бройлерно и общоползвателно и

две линии пуйки.

„Ние сме единствената ферма в страната, която поддържа

генофонда на пуйките на страната. Специализирани сме в

производство на еднодневни

пилета, които се търсят от средни и дребни производители, от малки екологични ферми, които отглеждат птиците в свободно и

са предназначени за производство на бавнорастящи бройлери.

Пуйките се търсят и дори не можем да задоволим потребностите особено по Новогодишните празници. Също така, произвеждаме яйца от стокови кокошки“, каза проф. д-р Магдалена Обла-

Екипът работи върху технологии за храненето на селскостопанските птици - заместителите на протеиновите източници, използването на алтернативни на протеините източници, употребата на биоактивни вещества под формата на билки или етерични масла, които се добавят във фуражите за птици. Целта е да се намали използването на антибиотици в птицевъдството, за да се противодейства на кръстосаната резистентност, която се получава и рефлектира върху здравето на човека, допълни проф. Облакова.

Стара Загора се намира единствената ферма, която поддържа

генофонда на пуйките на страната

Потребителят плаща двойно в търговската верига

Количества млечни продукти стоят в складовете и чакат реализацията си, сподели Димо Денчев, млекопреработвател от тутраканското село Белица, чиято мандра е с капацитет 60 тона дневно. В същото време е налице голям внос на прясно охладено мляко от Украйна, Унгария и Полша.

„Няма ги животните, които се отглеждаха навремето. Ние сме събирали от всяко село по тон мляко, сега и 100 литра не мога да изкарам. Има ферми, които отглеждат по стотина животни или 50-60

очакваме ли ливадна

животни, а още по-малките изчезнаха. Много мляко се е произвеждало в България. Ние сме хранили Европа с мляко, а сега ние търсим мляко. Реализацията на продукта е по-слаба, защото продажбата опира до цената. Хората търсят по-евтиното. Кашкавалът вече стига до 30 лева/кг. Виждал съм цена от 48 лева за биволски кашкавал. Цената на нашия продукт е 10.50 лева с ДДС, а се продава в търговската верига за 24 лева“, възмущава се млекопреработвателят Димо Денчев.

и тази година?

Риск от нови нападения на ливадна пеперуда. Преките загуби от ливадната пеперуда и в по-малка степен от щурец и царевичен хоботник през миналата година са в размер на 160 милиона лева. Бяха засегнати една трета от посевите в Добруджа. „За ливадната пеперуда зима няма. Това, което е останало в почвата, е презимувало. Ние сме убедени, че запасът е голям и това ще се види напролет. Според мен, както и миналата година, земеделците ще решават в последния момент как да реагират. Това, което се случи миналата година, ще се повтори и тази с по-голяма сила, на по-големи площи и този път вече в цялата страна“, прогнозира Людмил Стоянов, специалист по биоагенти.

На каква цена излиза сиренето от мандрата?

ОСОБЕНОСТИ НА ПАЗАРА ПРИ ОСНОВНИ

• Сериозно поскъпване на основните хранителни продукти през 2022 г., като начало на поскъпването съвпада с началото на войната в Украйна • Относително стабилизиране на цените на

повечето продукти през последните два до

три месеца

• През януари 2023 г. годишната инфлация

на хранителните стоки се свива до 24,5% , при достигнати 26,1% през ноември 2022 г.

• През последния месец се наблюдава и тенденция на понижение на някои от основните храни, които са обект на наблюдение

НЯКОИ АСИМЕТРИИ И ГОЛЕМИ МАРЖОВЕ ПО ВЕРИГАТА НА ПРЕДЛАГАНЕ

• Цените на дребно не винаги отразяват с адекватни темпове тенденциите при търговията на едро • Широк диапазон на маржовете между цените на едро и на дребно от около 10% при хляба до над 100% при някои продукти

• Необяснимо големи и дори разширяващи се маржове при някои продукти, като яйца, масло, кашкавал и сирене

• Оттам съмнения за неоправдано високи

цени на дребно

ВАРИАНТИ НА ФОРМИРАНЕ НА ЦЕНИ ПО ВЕРИГАТА ОТ ДОСТАВЧИК ДО КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ

Инвестиции

Зелени и цифрови инвестиции и

средства за напояване в Националния

план за възстановяване и устойчивост

Близо 520 млн. лева са предвидени за земеделски инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост, като субсидията ще е 50%, а секторите Животновъдство, Плодове и зеленчуци ще бъдат приоритизирани. Срокът за прием на проекти ще бъде най-вероятно два месеца. НПВУ трябва да бъде изпълнен в много кратки срокове, като средствата трябва да бъдат договорени до края на септември 2023 г., а парите трябва да бъдат усвоени до средата на 2025 г. В противен случай ще ги загубим.

В НПВУ в частта „Устойчиво селско стопанство“ е предвидена като Инвестиция 1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство“.

Основна цел на Фонда е предоставяне на своевременна целева подкрепа на българските земеделски производители под формата на безвъзмездни средства за бързо възстановяване от последиците от COVID-19 пандемията, преодоляване на проблемите, които възпрепятстват конкурентоспособността и устойчивостта на аграрния

сектор и ускоряване на неговата адаптация към климатичните промени, екологизацията на производството, цифровата трансформация, подобряване на генетичните ресурси Фондът се фокусира върху зелените и цифрови инвестиции и цели нарастване на броя на земеделските стопани, които успешно са адаптирали своите стопанства за справяне с предизвикателствата на зеления и цифров преход. В рамките на Фонда ще

се предоставя безвъзмездна финансова помощ

за реализация на целеви инвестиции, за закупуване на материални и нематериални активи за

прилагане на дейности, осигуря-

ващи опазване на компонентите

на околната среда и смекчаване

на последиците от климатичните промени, въвеждащи иновативни производствени и цифрови технологии, технологии за производство и организация в селското стопанство, за автоматизиране на работните процеси, за скъсяване на веригите на

доставка и опазване на генетичните ресурси. Няма да бъдат под-

помагани разходи за инвестиции, насочени към привеждане в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Чрез реализацията на инвестиции в рамките на Фонда ще се надгради вече постигнатото по ПРСР 20142020 в посока по-екологосъобразно и основано на

цифрови иновации развитие.

Подкрепата е насочена в следните четири на-

правления:

Направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“

Фондът се фокусира изцяло върху зелените и

цифрови инвестиции и цели нарастване на броя на земеделските стопани, които успешно са адаптирали своите стопанства за справяне с предизвикателствата на зеления и цифров преход. И доколкото подкрепата по ПРСР има принос основно за подобряване на икономическа устойчивост на стопанствата (чрез инвестиции, насочени в по-голямата си част към повишаване на тяхната конкурентоспособност), то инвестициите по НПВУ ще надградят вече постигнатото, като допринесат за постигане на екологична устойчивост и цифрова трансформация на производствените структури, а оттам – и на сектора като цяло.

С инвестициите по настоящия проект ще се надградят инвестициите, които се финансират по линия на NextGenerationEU в рамките на ПРСР 20142020, като се цели постигане на допълняемост по двата инструмента. В случай, че бенефициент вече е участвал за подкрепа по NextGenerationEU, ще

може да кандидатства по Механизма за възстановяване, като надгради инвестицията си с друг тип оборудване, което допринася за по-добро използване на ресурсите и екологизиране на производствените практики.

Направление „Инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“ - ще се изграждат центрове, предназначени за подготовка на продукцията за продажба Направление „Инвестиции за изграждане/ реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал от тях“ Направление „Инвестиции за ефективно управление на води в земеделските стопанства“ Подкрепата цели по-ефективно използване на водните ресурси в земеделските стопанства, на базата на внедряване на водоспестяващи технологии, използване на пречистени отпадъчни води, автоматизиране на процесите на управление на водите, намаляване на загубите на вода и пр. В НПВУ е заложена и Инвестиция 2: „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“. Предвидено е изграждане на единна Електронна информационна система за обмен на данни между публичната администрация и икономическите субекти в сектора, с включени следните модули:

• Модул за употребата на препарати за растителна защита и торове чрез дигитализация на дневниците за тяхната употреба;

• Информационно-аналитичен модул за контрол на употребата на

антимикробни ветеринарно медицински продукти чрез определяне на специфични референтни

прагове на употреба за антимикробни средства при различни

категории и видове продуктивни животни;

• Модул за проследяване „От Фермата до трапезата“ - от първичното производство до крайното потребление на

принципа на уникален идентификационен код

(QR код, баркод или др.) с цел информираност

на потребителите и стимулиране производство-

то на качествена и достъпна храна.

• Модул за онлайн обучение, вкл. съдържание на обучителните модули и консултации на земеделски стопани, едновременно с поддържането на информация, свързана със съвременни технологични и екологични решения за отглеждане на основни групи земеделски култури и селскостопански животни по конвенционален и биологичен начин в съответствие с изискванията за устойчиво използване на природните ре-

сурси и адаптиране към климатичните промени; • Мрежа за комуникация от полеви сензори и сензори за дъжд и разработване на модул за управление на данните, която да осигурява информация за почвена влага, температура на въздуха и почвата и количество на валежите. Предвидените дейности по проекта не обхващат инвестиции в земеделските стопанства. По НПВУ се предвижда създаване на Единна информационна система в земеделието, която ще интегрира информационните системи на администрацията

и ще подобри предоставяните на земеделските стопани услуги.

СТАРТИРАТ ПРИЕМИ ПРЕЗ АПРИЛ И МАЙ 2023 Г.

По време на събитието Форум „Фермата“: Агроиновации и технологии“ Милен Кръстев, дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерство на земеделието, заяви, че по НПВУ, в частта устойчиво земеделие ще стартират четири приема през април и май на предложения за изпълнения на инвестиции.

Направленията са инвестиции в технологична модернизация с бюджет 318 млн. лева, инвестиции в ефективно управление на води с бюджет 99 млн. лева, центрове за подготовка и предлагане на пазар на плодове и зеленчуци с бюджет 15 млн. лева и инвестиции в животновъдни обекти за мъжки разплодни животни с бюджет 4,5 млн. лева. Кандидатстването и одобрението на проектите ще е изяло през системата ИСУН, допълни той. Насоките за кандидатстване ще бъдат публикувани в ИСУН и на сайта на агроминистерството за обсъждане за период от 30 дни. Всички заинтересовани страни ще могат да дават предложения по тези правила, посочи още той.

Милен Кръстев обясни, че срокът за сключване на договори е краят на септември 2023 г. Обосноваността на разходите е предвидено да става с представяне на оферти. Неодобрените кандидати ще могат да обжалват пред съда, а одобрените - размера на одобрените разходи, допълни той.

Форум “Фермата”:

На 24 февруари 2024 г., в Конгресен център на

Международен панаир „Пловдив“, зала „Пловдив“, се проведе Земеделски форум „Фермата“: Агроиновации и технологии“. Събитието е организирано

от сп. Enterprise и под егидата на Министерството

на земеделието и беше част от съпътстващата програма на изложението Агра 2023.

Форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“

беше открит от Анна Петрова, дирекция „Развитие

на селските райони“, Министерство на земеделието. Тя представи стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода

2023-2027 г., чийто общ бюджет е над 5,6 млрд.

евро.

Тя разясни нивата на подпомагане за различните

сектори, операции и стопанства, като акцентира

върху интервенциите за околна среда и климат и

новостите в рамката.

Евродепутатът Атидже Алиева-Вели представи регулаторната рамка на Европейския съюз (ЕС) за сертифициране поглъщането на въглерод. По думите ѝ въглеродното земеделие трябва да се превърне в нов бизнес модел и ресурсите в агросектора да се управляват по-устойчиво. За да бъде успешен този модел, всички практики за достигане на климатична неутралност трябва да бъдат съобразени с местните и регионални специфики, подчерта тя. Затова е важно България да има свой национален план и свои цели не само за въглеродното земеделие, а и за целия зелен преход.

Атидже Алиева-Вели посочи, че е важно земеделският бранш и администрацията да работят в синхрон, за да бъдат защитени националните интереси. Тези мерки след 2027 г. вероятно ще станат задължителни и може би няма да се финансират в такава степен, прогнозира тя.

Агроиновации и технологии Фермерите могат безплатно да тестват

технологии Те вече са достъпни за всеки, благодарение на Европейския цифров

Ако земеделските изложения са ви доскучали, то вероятно не сте били на АГРА 2023. Иновации надничаха отвсякъде на тазгодишния форум, усещаха се и във въздуха, буквално и преносно. Дронове, GPS-и, прецизни сеялки, пръскачки, системи за напояване и най-различни „джаджи“ от ново поколение впечатляваха многобройните посетители, но... Колко ли от тях са наясно как да се възползват от предимствата на модерните технологии в своята практика?

И именно тук на сцената излиза AgroHub.BG –така нареченото „единно гише за услуги“, насочени към обучения и дигитални умения, тестване преди инвестиране, предоставяне на експертна подкрепа, информиране и изграждане на партньорства. Организацията вече има собствен разпознаваем

почерк и със своето изключително интерактивно присъствие придава свежия полъх на иновациите

на всяко събитие, в което участва.

Дигитализация на лозите и зеленчуците

По време на АГРА 2023 AgroHub.BG присъства

чрез щанда на един от партньорите в организацията – Институт по зеленчукови култури „Марица“, които използваха своето участие, за да промотират предстоящото откриване на Националния Демо Център, който ще бъде разположен на тяхна територия. Демо центърът е в процес на оборудване с модерни, прецизни и дигитални технологии, включително за прецизно капково напояване и контрол на климата, които ще позволят на земеделските стопани да видят работата им и ползите

от тях в реални условия.

10 дка оранжерии и открити площи в Института по зеленчукови култури (ИЗК) „Марица“ в Пловдив се превръщат в публична платформа за автоматизирано прецизно земеделие. Тя ще бъде на разположение на всички фермери в Южна Централна България и цялата страна. Работата по демо центъра вече започна и в края на април всеки зеленчукопроизводител, който проявява интерес, ще има възможност да види технологиите в действие, да се запознае на място с начина на отглеждането на всички видове зеленчуци чрез системата за прецизно напояване, торене и климатичен контрол.

Ще бъде изградена нова напоителна система в оранжериите и ще се автоматизира напояването както в тях, така и в част от откритите полета на територията на Института. Ще се контролира климата в оранжериите и ще се прецизират напояването и храненето на културите.

ИЗК Марица е основан през 1930 г. и до ден-днешен работи активно за създаване на български

сортове зеленчуци. С професионалния екип в своите научни отдели, с Центъра за трансфер на технологии и с Производствено-експерименталната си база Институтът се грижи за селекцията на зеленчуковите култури и картофи, както и за технологиите при отглеждането им в най-големия зеленчукопроизводителен район на България – този на Тракийската равнина.

„Благодарни сме, че чрез проекта AgroDigiRise имаме възможност да внедрим най-нови технологии при отглеждането на зеленчуци. Ние предоставяме базата и знанието си, натрупано с годините, защото ясно съзнаваме, че настъпва нова ера в зеленчукопроизводството, в която технологиите за прецизно земеделие ще играят все по-голяма роля. Така науката и бизнесът си подават ръка, за да става българското земеделие все по-конкурентоспособно на европейския пазар“, каза проф. д-р Даниела Ганева, директор на ИЗК „Марица“.

Още една Демо точка „Наука“ е на път да стане достъпна за всички заинтересовани и тя е в лозовите масиви на Аграрен университет - Пловдив в с. Брестник. Дигитализацията на лозите ще спомогне в борбата с болестите и оптимизирането на растителната защита, но за да повярват в нея, лозаро-ви-

нарите ще могат да наблюдават как тя работи на

опитните полета.

АgroHub.BG във Фермата

Експертите на AgroHub.BG в лицето на неговия

„AgroHub.BG не работи сам

за себе си. Той е част от мрежата от Европейски цифрови

иновационни хъбове, така

че всеки един от вас може да

намери решението за своя

проблем чрез нас навсякъде

в тази мрежа“, сподели Свет-

лана Боянова в заключение.

Анастасов и Васил Василев,

взеха участие във форума на

сп. Enterprise „Фермата: Агрои-

новации и тенденции“! Те разказаха за услугите на AgroHub.

BG и демо точките, където земеделските стопани ще могат да се запознаят отблизо с тях.

С всичко това и със своето силно присъствие

във всеки значим форум от агро-календара у нас, AgroHub.BG дава сериозна заявка да бъде незаменим партньор в процеса на дигитализация на българското земеделие през следващите години.

“Искам да видите, че този проект е с много голям

ръководител, Светлана Боянова, доц. д-р Иванка Тринговска от ИЗК Марица и представителите на технологичните партньори – Ивайло Енев, Благой Анастасов и Васил Василев, взеха участие във форума на сп. Enterprise „Фермата: Агроиновации и тенденции“! Те разказаха за услугите на AgroHub. BG и демо точките, където земеделските стопани ще могат да се запознаят отблизо с тях.

потенциал и с много голям заряд. Имаме силите, имаме експертизата, имаме младите хора, имаме технологиите - чакаме вас!”, отправи покана към всички потенциални ползватели на услугите на хъба Светлана Боянова.

Повече за AgroHub.BG АгроХъб.БГ е Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ), одобрен по програма “Цифрова Европа” с проект AgroDigiRise. Фокус на проекта е прецизното земеделие - щадящо ресурсите устойчиво земеделие, чиято идея е производството на повече с по-малко. В ролята си на “единно гише за услуги”, хъбът помага на агробизнеса да подобри своята конкурентоспособност чрез използването на цифрови технологии. Със своето богато портфолио от услуги, сдружението подкрепя цифровата и “зелена” трансформация на земеделието и публичния сектор. Услугите по проекта са безплатни и затварят целия цикъл на подкрепа, нужна за преминаване към едно “умно” земеделие.

Субсидии за биопроизводителите

ще има, но ще увеличим ли

биосертифицираните площи до 2030 г.?

Какво да очакват биопроизводителите?

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони е предвиден достатъчен финансов ресурс за биологичното производство. Над 350 млн. евро са отделени за производството, 35 млн. евро за инвестициите в земеделските стопанства и 40 млн. евро за преработката. Това каза заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на Национална конференция „Биологичното производство в България. Нов програмен период, нов план за действие, нови надежди“, която се проведе в рамките на международното изложение АГРА. Той допълни, че в най-кратки срокове трябва да се насочат ресурси и усилия в дейности, свързани с реализирането на добавена стойност при преработката на произведените в България биологични продукти, които достигат до крайния потребител.

„В лицето на Министерството на земеделието имате партньор и ще подчертая, че обратната връзка, която получаваме от Вас, при провежданите срещи и тематични конференции, е важна за развитието на биологичното производство у нас“, каза още заместник-министър Събев. И уточни, че министерството чрез различни инициативи подкрепя сектора. „Радвам се, че страната ни беше представена на високо ниво на Международното изложение за биохрани „Биофах“ в Германия. Това е мотивиращо, тъй като по този начин родните производители и преработватели стигат до нови пазари. Вярвам, че това ще продължи и в бъдеще“, обобщи заместник-министърът.

Заместник-министърът се обърна към представителите на браншовите организации, като посочи, че важна роля ще има и Планът за развитие на биологично земеделие у нас, който е обсъждан няколко пъти с представители на сектора и работата по него продължава.

Тревоги, но и надежди Форумът събра 150 участници от цялата страна. Имаше производители, преработватели, търговци, консултанти, представители на контролиращите лица, Министерството на земеделието, хора от научните институти и университетите, търговци на биологични препарати за растителна защита и органични торове. Председателят на Българската асоциация на биопроизводителите Албена Симеонова не скри тревожната статистика за спад от 6 на 1% и призова

към законодателни промени, които да стимулират производството на екологично чиста продукция.

Повечето презентации бяха ориентирани към следващия програмен период – Национален план за развитие на био земеделието, Стратегически план 2023-2027, новото в националното био законодателство.

Традиционно най-голям интерес и най-много дискусии породи подпомагането на биоземеделието в следващите 5 години по Стратегическия план. Добрата новина е, че има предвиден безпрецедентно голям финансова ресурс (около 400 млн. евро), но има и големи очаквания – в края на 2027 година се очаква 7% от земеделските площи в страната да бъдат биосертифицирани. Това означава всяка година от днес нататък да се добавят по 500 000 дка нови биоплощи. Амбициозна програма, чийто успех зависи изключително много от старта на новите екосхеми и интервенции през тази година.

Биопроизводителите очакват с нетърпение и официалното одобрение на Националния план за

развитие на биологичното производство в България до 2030 г. Част от предвидените дейности в него вече се изпълняват. Националният щанд на България в наскоро завършилото световно изложение Биофах в Германия, както и Националната биоконференция бяха финансирани частично с националния бюджет в рамките на Националния биоплан.

Веселина Ралчева е новият „Биофактор“

По време на събитието зам.-министър Събев връчи наградата „Лауреат БИОФАКТОР“ на Веселина Ралчева, член на Управителния съвет на Българска Асоциация Биопродукти. Наградата е учредена от Академичния съвет на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Отличието се връчва в памет на проф. Георги Сенгалевич – основател на Деня на биологичното земеделие.

Носители на престижната награда през годините са били последователно: 2014 г. - проф. Стойчо Каров, 2015 г. - д-р Стоилко Апостолов, 2016 г. - Албена Симеонова, 2017 г. - Петко Ангелов, 2018 г. - Елена Герганова, 2019 г. - Димо Димов, 2020 г. - Красимир Кунчев, 2022 г. - Здравка Смиленова.

лени култури. Има семейна биофирма и собствена дестилерия. Първия си биосертификат получава през 2005 г. от швейцарска компания. Семейството й произвежда биологично сертифицирани продукти - масла от роза и лавандула, флорални води – от лайка, маточина, лавандула, роза, салвия, смрадлика, коприва, сапуни и др. Амбицията на фамилията

е да популяризира ползите от етеричномаслените култури.

Преди малко повече от 20 години Веселина Ралчева избира неизвестното. Въпреки първоначалния скептицизъм, тя приема предложението на съпруга си Николай да отглеждат маслодайни рози. Днес вече твърди, че живее живота на мечтите си и предлага своите биопродукти в повече от 14 страни в Европа.

Веселина е от Панагюрище и се посвещава на производството и преработката на етеричномас-

Веселина е сред основателите и първи председател на Българска асоциация биопродукти. В момента е член на Управителния съвет. През годините активно участва в различни национални и международни форуми и организира такива в страната. През 2019 Веселина Ралчева получава наградата „Биопроизводител на годината в България“. „Всички трябва да се превърнем в биофактори и чрез примера си на поставим биоземеделието на мястото, на което трябва да бъде“, каза при получаване на отличието Веселина Ралчева.

Живка Гроздева, председател на

Асоциацията на овощарите в България: Защо производителите на десертно грозде и сливи

ще получават с 50 % по-малко обвързана подкрепа в

сравнение с производителите на череши и ябълки?

Лесно е да се създаде браншова организация, трудното е тя да се

докаже през годините

Г-жо Гроздева, на последната пресконференция, организирана от браншови организации

в сектор „Плодове и зеленчуци“, на която обявихте, че искате промяна по стратегическия

план, стана ясно, че куца диалогът с ръководството на министерството. Според Вас на какво

се дължи това?

Според мен този проблем е възниквал неведнъж през изминалите 10-15 години. Конкретно за

изпращането на стратегическия план проблемът идва от там, че земеделската общност като цяло не е информирана от МЗм какво се готви в този план. Липсваха много разяснителни кампании, които трябваше да се проведат на по-ранен етап, така че хората да знаят какво ги очаква. Трябваше да има една широка обществена дискусия, а това не се случи.

В каква посока настоявате да се промени обвързаната подкрепа за сектор „Плодове и зеленчуци“?

Много е важно да се промени така разписаната обвързана подкрепа в стратегическия план, защото, що се касае за плодове, те са разделени в две групи, като основната са череши, праскови, ябълки, кайсии, а втората група - десертно грозде и сливи, която е с 50 процента по-ниско подпомагане от това на основната група. Напълно икономически

и логически необосновано. В отговор на въпроса

защо имаме втора група десертно грозде и сливи, идва аргументът - рентабилност. Когато изчисляваме рентабилност, ние не можем да гледаме само разходната част на едно производство. Ние трябва да вземем предвид и приходната част на това производство и ако черешите например са култура, при която приходите са по-високи като абсолютна стойност, то при сливите продажната цена е по-ниска - да кажем 5 пъти по-ниска от тази на черешите. Затова ние не можем да кажем, че сливи и десертно грозде са по-рентабилни от праскови и череши и ние ще намалим обвързаното подпомагане на сливи и десертно грозде по тази причина. Това трябва да бъде променено.

В 48-то Народно събрание Законът за браншовите организации изобщо не стигна до пленарна зала. Сега се правят първи стъпки за учредяването на Аграрна камара. Как според Вас е по-добре - държавата чрез закон да ви за-

дължи да членувате в браншова организация

или самият бранш да узрее до там, че сам да се самоорганизира и да излъчи единна камара и тогава такъв закон би бил излишен?

Аз не съм от поддръжниците да бъдем задължени да членуваме някъде. Смятам, че всеки земеделски производител трябва да е свободен и да преценява кой най-добре ще защитава интересите му. Факт е, че доста организации се създадоха през последната една година. Моето лично мнение е, че това се прави, защото в стратегическия план за първи път има мерки и схеми, по които национално представителни браншови организации могат да участват като получатели на европейско финансиране. Според мен това е основният стимул за създаването на нови браншови организации. Аз смятам, че земеделската общност в България не е лошо представена към момента.

Когато вие се самоорганизирате и работите

в името на пазара, това означава вътрешен самоконтрол. Тогава не би имало особено значение какви политики ще води министерството.

Аз, откровено казано, все още не мога да се ориентирам кой в каква посока иска да работи. Работата не свършва. Проблемите се трупат. Мисля, че която и да е организация да застане с лицето си да защитава земеделската общност, ще има много работа, която да свърши. Защото, да създадем нещо е лесно, но то трябва да работи системно и да се докаже в годините. Това е трудното нещо.

Г-н Колев, обяснете защо нарекохте някои от екосхемите в стратегическия план неработещи за сектор „Плодове и зеленчуци“? Дайте пример.

Визирам екосхемата за екологично поддържане на трайни насаждения. Това е екосхема, която е доброволна за земеделския производител, при която той поема ангажименти и получава компенсаторно плащане. В предишния програмен

период тази схема беше за затревяване на трайни насаждения. Поддържахме междуредието затревено и натрошавахме клоните след резитбата, за да получим ставка от 32 лева/дка. За съжаление, в този програмен период ставката е намалена на 22 лева/дка, като са вкарани много допълнителни изисквания. Освен че трябва да поддържаме междуредието затревено и да натрошаваме клоните, ние трябва да засаждаме тревни смески, които да обогатяват почвата с азот, което е допълнителен разход. Трябва да обработваме реда с отклоняващи култиватори, което също е допълнителен разход. Това изискване е задължително, но на някои

Николай Колев:

Разходите по

екосхемата

за екологично

поддържане на трайни

насаждения ще са

около 50 лв./дка, а

подпомагането ще е

22 лв./дка

Ставката за намаляването на пестицидите също няма да покрие разходите, убеден е председателят на УС на Дунавските овощари

наклонени терени изобщо е неприложимо, което означава, че тази екосхема дискриминира някои от производителите. Тези обработки се правят няколко пъти през годината - между 3 и 6 пъти, в зависимост колко е влажна годината, колко бързо расте тревата, което ще доведе до един разход средно от около 50 лева/дка. За тази екосхема производителят ще получи 22 лева/дка компенсаторно плащане. Сами може да си направите сметката, че това е наполовина от допълнителните разходи, които той прави. За съжаление, няма никаква информация към производителите какво трябва да направят. Много от тях няма да са запознати и ще кандидатстват по тази екосхема и след това ще трябва да връщат пари. Тези, които са запознати, просто няма да изявят желание на участват по тази екосхема. Средства ще останат и ще бъдат върнати в ЕС. Министерството знае за това. Знае за тази нереално ниска ставка. Знае, че има риск средствата да останат неусвоени, но няма да направи нищо.

Дайте пример с друга екосхема.

Тази за намаляване на пестицидите.

Бюджетите

там са прекалено малки. Примерно, сектор „Зърнопроизводство“ получава 65 евро на хектар, а сектор „Плодове и зеленчуци“ получава 122 евро на хектар, тоест два пъти повече. Но нашите разходи за намаляване на употребата на пестициди са много по-големи. Примерно, ние не трябва да използваме глифозат. Глифозатът е тотален хербицид и при една употреба на този препарат трева повече не изниква. Ако ползваме селективни хербициди, ще се наложи да направим две-три третирания. Тяхната употреба е много по-скъпа и всяка употреба излиза по-скъпо на декар, отколкото глифозатът и това съответно води до много по-големи разходи за земеделския производител. Тази ставка по никакъв начин няма да компенсира по-големите разходи, които производителят ще направи.

Смятате ли наистина, че е неадекватен предвиденият бюджет за подпомагане на сектор „Плодове и зеленчуци“ в планински и полупланински региони? Абсолютно. Той е прекалено голям и на база на това, че ограничението е 15 декара, е абсурдно да се задели такъв голям бюджет за планинско земеделие, като при достигането на максимална ставка този бюджет ще остане неусвоен. Абсурдно е някои зеленчуци да имат по-малък бюджет, а да претендираме, че те са традиционни за нашата страна.

Вие как си представяте обединението във вашия сектор „Плодове и зеленчуци“ - с пазарна цел?

Може да се случи, но все още производителите нямат стимул да го направят. Има прекалено много пречки. Първо, търговското предприятие, което е разрешено по наредба, свързва всички лица и те стават свързани за вечно време и един да има някакви проблеми с кредитирането, всички други се повлияват от това. Второ, всеки един от тях трябва да преглътне част от егото си в името на общата цел, а народопсихологията ни не го позволява много. Така че, за момента смятам, че такива организации със стопанска цел все още не могат да станат работещи. Не сме узрели.

Интервю на Анета Божидарова

Димитричка Търпанова:

Трябва да спрем да си губим производителите и да намаляваме площите с плодове и

зеленчуци

Държавата много години неглижира групите и организациите на производители, твърди зам.-председателят на Добруджанския овощарски съюз

Г-жо Търпанова, казвате, че сте притеснени за реколтата заради необичайното време…

Климатичните промени все повече се усещат в нашето производство. Заради изключително топлата есен, имаме начало на развитие на плодната пъпка. Това значи, че оттук нататък пъпката няма

да може да издържи на много ниски минусови температури, които са обичайни за сезона. Ще имаме

замръз и поражение върху плода. В тази връзка

сме поискали от МЗм да бъде направена промяна на програмата за зимните пръскания за превенция на заболяванията през сезона.

До момента програмата даваше възможност да имаме едно пръскане срещу една болест за една култура в една фенофаза на развитие на пъпката. Проблемът е, че не при всички овощни видове има регистрация на препарати в двете фенофази. При условия на топла есен и удължаване на вегетаци-

ята през пролетта се налага да правим две пръскания. Имаме случаи, когато от спяща пъпка до набъбването й периодът е от порядъка на месец.

Това принуждава производителите да правят две, понякога три пръскания, което е практика. Имаме становище от Института по овощарство, че действително трябва да се вземат мерки във връзка с тези климатични промени.

Другото е, че нашите производители могат да ползват все по-малко препарати, които щадят околната среда. Ще ви дам пример с кайсията. Тя се напада от три болести, но производителите на кайсии могат да бъдат подпомогнати само за едно пръскане, понеже заболяването се предполага, че ще се покрие с тези препарати. Но това не е така. Още миналата година поискахме промяна в програмата. Т.е., да се даде възможност срещу една и съща болест в една и съща фаза да са разрешени две пръскания с едно и също активно вещество, защото заради климатичните промени и дългите фази на растенията, в момента се налага да се правят две пръскания. Доколкото знаем, Агенцията по храните работи в посока тази програма да бъде съобразена с промените в климата. Да се

съобрази с това да бъдат включени и органични продукти, които да се ползват за разграждане на растителните остатъци, понеже не орем, и да можем да намалим разпространението на болестите. Надяваме се Националната програма за държавна помощ за зимните пръскания да бъде съобразена с климатичните промени и с екологичните амбиции на Европа. Иначе схемата е добра. Бюджетът вече е малък на фона на растежа на цените. Миналата година поискахме да бъде увеличен. Понеже беше краят на програмния период, увеличиха го с 20 процента. Прекалено малко са схемите, по които нашите производители могат да бъдат подпомагани. В Западна Европа, освен европейското финансиране, нашите колеги получават много допълнителни държавни помощи и облекчения от данъци. Например, Полша стана световен производител на ябълки, благодарение на националната политика за подкрепа производството на ябълки. Ние няма да станем велики производители на плодове и зеленчуци, но поне да спрем да си губим производителите. Да спрем да намаляваме площите с плодове и зеленчуци. Полското зеленчуко-

производство - вие го виждате, не можем да кажем, че произвеждаме зеленчуци полско производство. Сливата и десертното грозде. Три години говорим, че сливата и десертното грозде са важни за страната. За производство и преработка на слива имаме мощности. Пет години площите падат. Производителите намаляват и сега в стратегическия план виждаме, че те ще бъдат подпомагани на 50 процента от производителите на други овощни видове и със ставка, която е почти колкото ставката на неплододаващите градини. Сливата е индустриална стока, обаче тя се купува на много ниска цена и разходите за производството й не са малки. Бране, резитби и накрая да го доубиеш този сектор. Десертното грозде стана бутиково. Дали е по-изгодно да се внася? Нямате си представа, когато млади, ентусиазирани хора тръгват да правят една овощна градина - с какъв мерак четири, пет години ги гледат и накрая няма на кого да продадат продукцията. И да го заложат така в стратегическия план, че да ни поставят в положение да обясняваме на производителите, че за тях е подобре да не кандидатстват, отколкото да продъл-

жат да губят пари. А като не кандидатстват са още по-малко конкурентоспособни.

През групи и организации на производители не е ли по-лесна реализацията?

Държавата много години неглижира групите и организациите на производители. Типичен пример. Мярката за намалена употреба на пестициди. Когато искаш да сдружаваш хората, освен продажбата на стокови борси и тържища, трябва да бъдат включени групите и организациите, които да изкупуват в съответния район. Преработвателните предприятия. Просто това е поредица от неглижиране на сектора. Трудно е българинът да се сдружава. Законодателството ни е такова. Действително средства по пазарните мерки има. В новия стратегически план са заложени както за плодове и зеленчуци, така и за сектор мляко и месо, но правилата са много трудни. Много важно е производителите да са сигурни, че ще останат в бранша. Има производители, които се отказват, а ангажиментите са големи. Имаме нужда от законодателни промени, за да могат групите и организации на производителите да станат устойчиви, да могат да работят.

Нужни са промени в законодателството, защото сега ви третират като свързани лица.

По програмата за развитие на селските райони, ако примерно, в една организация на производители има шест души с по 15 процента дял, ако организацията направи инвестиция, автоматично

възможностите на производителите да участват по тази мярка се намалява с процента на участието им в организацията. По-тежък е парадоксът с държавната помощ за растениевъдна продукция120 хиляди е подпомагането, 240 хиляди е таванът на инвестицията. Ако шест производителя си купят сортиращи машини поотделно, те ще вземат по 120 хиляди лева. Ако организацията обаче купи, автоматично лишава производителите от техния дял да участват. И това е тенденциозна политика, която е водена през годините. С тази политика държавата ги принуждава да правят частни, самостоятелни инвестиции, а не да се обединяват.

По отношение на свързаните лица действително проблемът е голям, защото има фамилии, които искат да се сдружат. Примерно, има 10-15 производители, които искат да се съберат, обаче роднин-

ски връзки не може да има повече от 40 процента в организацията. Докато държавата не даде възможност тези организации да направят общи бази, общи хладилници, а не членовете им да правят и да се ползват от организациите, няма да тръгне. Ето сега афишират, че пак организациите са приоритетни. Пари има по пазарните мерки, но не са работещи, защото производителите се отчайват и се отказват.

Радостина Жекова: Не се ли разпишат ясно

правилата, кампанията ще се окаже нулева Браншовите организации са кауза, казва председателят на

Добруджанския съюз на зърнопроизводителите

След толкова много събития и информационни срещи за новата ОСП, зърнопроизводителите наясно ли сте с новите изисквания? Въпреки, че внимателно следяхме преговорите в тематичните работни групи и имаме претенции, че сме изчели доста от нещата през последните дветри години, се оказа, че и ние не сме наясно. За огромно съжаление, информационната кампания не е информационна кампания. На всяка среща резултатът е нови обърквания. В Плевен се казва едно, в Пловдив - второ, в Добрич - трето. Няма как това да е информационна кампания. Не може експертите, които идват от София, да не говорят едно и също. Въпросите са страшно много и за огромно мое съжаление няма такъв, който да е намерил решение. В Добрич ние зададохме няколко и не получихме отговор. Това е неприемливо, поне за мен. Всички колеги трябва да са наясно, че новият про-

грамен период вече е стартирал. И твърдения от сорта „това няма да се случи, аз такова нещо няма да изпълнявам“ не могат да съществуват. Ще влезем в проверки и съвсем ясно трябва да бъде разписано какво се очаква от нас. Лошото е, че този път ще снимат площите, няма да има физически контакт между проверяващите и земеделците. Ако е отчетено някакво нарушение, ще го видим през декември – през субсидиите. Затова всички правила трябва много ясно да бъдат разписани като нормативна уредба. Не го ли направят в министерството, кампанията ще се окаже нулева.

Голяма каша се заформи…

Огромна. Аз съм изненадана, че колегите проявяват безкрайно безотговорно отношение към собственото си субсидиране. Разходите, които имаме, изпълнявайки Зелената сделка, са огромни

и Европа не си дава сметка до къде ще доведе това.

Някои държави успяват през националните си доплащания доста сериозно да дофинансират земеделците, но в България това няма да се случи. Т.е., ние разчитаме единствено и само на субсидиите. Зърнопроизводителите многократно сме изключвани от други помощи и няма да имаме допълнително подпомагане. Затова трябва да се стегнем и изключително внимателно да четем това, което идва като информациял. В момента, в който има въпрос, да търсим отговора, защото ако не го намерим, няма да можем да чертаем. Това е истината.

Няма ли да получите подкрепа заради войната в Украйна?

Сектор „Зърнопроизводство“ не подлежи по никакъв начин на подпомагане във връзка със ситуацията в Украйна. Това подпомагане, което получиха секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“, по никакъв начин не стигна до сектор „Зърнопроизводство“, освен едни печални четири лева на декар, които бяха ограничени, т.е. имаше таван на плащанията - не всички колеги, които са засели площи със слънчоглед, получиха подпомагане. Но това беше просто едно прехвърляне на пари, да не ги загуби министерството. Четири лева на декар не е помощ. Държа да го кажа. Това е листният тор, който слагаме, за да го изкараме слънчогледа.

А разчитате ли на отварянето на Европейския кризисен резерв?

Кризисният резерв на Европа не е създаден, за да поддържа толкова много земеделска земя. Ще участваме всички държави, които сме в периметъра на Украйна и които по някакъв начин усещаме натиска на стоката, която влиза от там - Румъния, Полша, България. Всички държави ще искат отварянето на този кризисен резерв. Но това е малък бюджет и ако стигне до българския земеделец, ще е между един и два лева на декар. Това не е адекватна помощ за сектор „Зърнопроизводство“.

Складовете ви са пълни със зърно. Какво ще го правите?

В пространството се спекулира с това, защо ние сме задържали стоката си и витае думата „алчност”. Истината е, че всеки един от нас, когато задържа стока, се опитва да си направи средна цена на това, което ще закупи за кампания 2023. Заявката беше много ясна – цените на семената ще бъдат нагоре,

торовете - нагоре, препаратите - също. Говорим за увеличение между 25 и 40 %. Т.е., трябваше по някакъв начин да избегнем инфлацията и това задържане на стока стана по такава причина. Министър Гечев проявява оптимизъм по отношение на пазарите по простата причина, че стоката в Украйна

не е безкрайна и е нормално в един момент тя да свърши. В този смисъл надеждата ни е тази стока, която е налична в Украйна и Русия, в един момент да приключи. Не е ясно Украйна какво ще ожъне оттук насетне. Тя трябва да обезпечи себе си, като население. Всъщност, това е плахата надежда, която имаме.

Имаме заявки за поръчани кораби, което означава, че търговията тръгва. Но това е илюзорно, защото означава, че тази стока вече е продадена, тоест, това не е стоката, която е в складовете на колегите. Тя е в силозите на големите търговци или е платена от тях. Ние чакаме те да изчистят това, което са натрупали като договори и тогава тепърва ще започнем да търгуваме нашата стока, която е по складовете.

Национална аграрна камара – какво е вашето виждане?

Националната организация на зърнопроизводителите винаги е твърдяла едно нещо - браншовите организации трябва да имат представителност.

Това, че крещиш много, не ти дава представителност. Затова, когато бяхме поканени на първата среща, ясно заявихме, че ще участваме във всяко едно нещо, което има законова основа, защото всичко останало е мъртвородено. Затова Националната асоциация на зърнопроизводителите винаги ще бъде отворена за такива срещи. Камарата ще бъде създадена. Идеята е тази камара да стане единна. Ние сме единствените, които не участват в Копа и Коджека, където хората имат силата, имат лостовете. Но ние не можем да влезем, защото не можем да се разберем кой е най-великият. Нека егото да е малко надолу и да станем по-смирени. Браншовите организации са кауза. Когато камарата бъде създадена, тя трябва да има силата да удари по масата и да каже на министъра, независимо кой е той: „Това няма да стане, по начина по който сте го направили.“

Интервю на Анета Божиарова

Борислав

Петков,

зърнопроизводител: Спънахме

се, още преди да сме тръгнали

И да има промени по Стратегическия план, те ще

са за следващата кампания, казва земеделецът

Г-н Петков, в момента кои са най-големите страхове на българските земеделци, свързани с новия програмен период, с политическите турбуленции в страната и с прилагането на Стратегическия план?

Основният проблем е неяснотата и всичките тези изисквания, които са заложени в новия Стратегически план и по новата кампания за директни плащания - така наречените ДЗЕС. Големите неясноти по тяхното прилагане, мерките и интервенциите, поне за мен не са съвместими с българската действителност. Те могат да бъдат приложени във Франция, Италия, където има такива предпоставки. В България няма такива предпоставки и това ще стане ясно след кампанията. Колкото ентусиазъм

и желание да има от страна на администрацията, аз съм убеден, че проблемите ще бъдат изключително много във всяко едно естество - в детайлите, защото проблемът е в детайлите. Ако човек влезе в самия детайл, ще разбере, че в даден момент, като

че ли за пореден път българската администрация, българската държава казва: Не произвеждайте,

оставете земята в постоянно затревени площи, защото там ставките за подпомагане са значително по-високи спрямо едно производство. А това е лишено от всякаква логика.

Проблемите са много. Самият министър каза, че ще се учим в движение. Ние се учим вече много го-

дини в движение. Стига толкова. Аз се занимавам със земеделие от 25 години и съм пред дилемата как да структурирам оттук насетне бизнеса си. Още повече, че голяма част от интервенциите са с петгодишни ангажименти. Много искам някой да ми отговори на въпроса как се поемат петгодишни ангажименти с едногодишни споразумения за ползване на земята. Също така - методиката на заявяването на площите. Санкциите. Всичко това тъне в пълна неяснота и пак в 12 без 5 ще даваме указания по телефона по време на кампанията. Това се повтаря всяка година и никой не си взе поука от това нещо.

Как ще се реши ситуацията с непродаденото зърно?

В момента в складовете на земеделските производители стоят 5 милиона тона нереализирана продукция. Благодарение на „солидарността“, която имаме с Украйна. Но това не е солидарност. Ако някой си направи труда да провери какви фирми вкарват зърното от Украйна, ще разбере, че украинският земеделски производител получава между 80 и 100 евро на тон. Нали разбирате при кого отива тази солидарност. Фирмите, които са износителките от Украйна, са предимно от САЩ, Германия. Нима това е солидарност с Украйна. След като сме солидарни и сме дали транзитен коридор, нека да бъде транзитен коридор. На входа на Русе, Дуранкулак - без значение къде, вземете му транзитна такса, когато излезе от България - върнете му транзитната такса. Това е транзитен коридор, а другото е просто пагубно за целия сектор. Не говоря само за зърнопроизводството. Вече се чува, че кораб с мед пътува. Утре ще бъдат плодовете и

зеленчуците. Това са важните неща. По по-важното е да има реални решения и предвидимост.

Министър Гечев обеща в рамките на тази година да бъде направена корекция в Стратегическия план - по повод така наречените ставки.

На вас това изглежда ли ви реалистично, предвид предсрочните избори?

Ние се спънахме, още преди да сме тръгнали. Чест и почитания към г-н Гечев. При всички положения, г-н Гечев ще е министър най-вероятно до

септември - октомври. Не си мислете, че през месец май нещо ще се промени. Не, няма да се промени, може би дори ще стане още по-зле. Изключително

голям песимист съм, че ще направим каквито и да било промени по Стратегическия план. Дори и да ги направим, те ще бъдат действащи евентуално

за следващата кампания, а до тогава и аз, и много от моите колеги може да сме се ориентирали към други дейности.

Интервю на Анета Божидарова

Благовеста Василиева: Разрешителните за

паша в националните паркове да бъдат правно

основание за биоживотновъдите

Ако

да получават субсидии

Средствата за биопроизводство в новия програмен период ще бъдат достатъчни, но за да постигнем целите за увеличаване на биопроизводството, са необходими някои промени, заяви Благовеста Василиева, биоживотновъд и член на УС на Българска асоциация „Биопродукти“.

По думите й, ставката е много добра /планираната единична сума за подпомагане е в размер на 357,85 евро на ха/, но трябва да има достатъчно пасища, които да могат се сертифицират като био. „Биоживотновъдството от Втори стълб го преместиха в Първи стълб, което е много добре. Ангажиментите са година за година, въпреки това, само две години можеш да бъдеш в преход, но в Първи стълб си обвързан с хектар земя и тогава трябва да имаш за една ЖЕ /животинска единица/ 10 декара, което е проблем за повечето животновъди. Веднага давам пример. Хората, които са биоживотновъди и могат да се сертифицират още от тази година, голяма част от тях няма да могат да го направят, защото примерно тези, които са в Западни Родопи, нямат земя. Те живеят в планински условия и

единствено качват животните във високопланинските пасища, но тях не могат да ги заявяват като правно основание. И така губят средства. Ако пасищата, които се чертаят в Рила, не се признават като правно основание за биоживотновъдството, ние ще лишим и тези хора от подпомагане. Затова в националните паркове трябва да разрешат - за целите на биологичното животновъдство - разрешителните за паша да могат да бъдат правно основание. Тогава животновъдите там ще могат да станат биологични. Иначе няма как да стане...“ Според Благовеста Василиева, ако този проблем не бъде решен, няма да можем да изпълним зелените цели на Европа в частта разширяване на биопроизводството. А ако не ги изпълним, ще търпим санкции.

нямат земя, биоживотновъдите няма как

Георги Тончев: При тези цени на млечните

продукти в магазините, изкупната цена на кравето мляко трябва да е 3 лева

Българското животновъдство продължава да оцелява в тежките условия на инфлация, внос на сурово мляко от европейски държави, ниски изкупни цени на суровината и свит пазар на млечните изделия. Фермерите трудно успяват развиват стопанствата с огромните разходи, като често инвестират средства от съпътстващи дейности и бизнес.

Кравефермата във великотърновското село Плаково е с 20-годишна история.

950 са животните, а стадото

от млечни крави наброява

400 със среден млеконадой

от 25 литра дневно. От декември до момента изкуп-

ните цени на млякото падат.

Причините са комплексни.

Собственикът на фермата

Георги Тончев сподели: „В

При настоящата изкупна цена на млякото сиренето в магазина трябва да е 10-12 лева

момента цените варират от 90 ст. до лев. Нито кравите са повече, нито млякото е повече… пазарът е много слаб! Проблемът в момента е, че има внос на ниски цени от Унгария, Полша, чувам, че и от Украйна има такъв. По принцип България е с ниски субсидии, което е проблем!“

Животновъдното стопанство има земя, на която отглежда люцерна и царевица, и осигурява част от фуража. Другата част се закупува. Цените на компонентите за смеските за хранене на животните растат постоянно. „Кюспето е на нова цена - 650 лева, царевицата и тя постоянно е на нова цена... Фуражът е страшно скъп в момента, той е най-големият разход“, сподели управителят на фермата Станимир Котларов.

Скокът в цените на ветеринарните препарати също повишава разходите на фермерите по животните. „Ваксините, витамините, които получават в храната, хормоните, които се употребяват, за да бъдат заплодени навреме… скочиха многократно“, каза д-р Мария Кънчева, която е ветеринарен лекар.

Ниските изкупни цени на суровината и недостигът на работна ръка пък са неблагоприятни тенденции от години. Нито има качествени хора, нито пък желаещи да работят.

Според Георги Тончев, в бранша продължават да не чувстват подкрепа на държавата. Той посочи множество фалити на животновъди и намаляване на поголовието. За да се коригира това, е необходима по-активна и последователна политика на държавата.

Производителите не крият възмущението си защо при тези ниски изкупни цени на млякото, цените на млечните продукти са многократно завишени. „При тези цени на млечните продукти в магазините, кравето мляко трябва да е три лева изкупната цена. Или пък при тази изкупна цена на млякото 10-12 лева трябва да е сиренето“, посочи фермерът.

Животновъдите се надяват държавата да се намеси и да регулира вноса в пазара на мляко, а спекулата в магазинната мрежа да бъде ограничена от контролните институции.

Над 64 000 кокошки носачки

се гледат само от двама работника Автоматизацията в

птицевъдно стопанство свежда

От пилето до яйцето …

Предприемчивите братя Андрей и Боян Атана-

счеви, които имат птицеферма в с. Трилистник, са

решили проблема с работната ръка. Освен двамата братя, в предприятието работят още двама работника, които обслужват над 64 000

кокошки носачки. Това се случва благодарение на автоматизацията на процеса на храненето и отглеждането им, като управлението става чрез телефона.

Цикълът е затворен - купуват еднодневни пилета, които отглеждат в качествени кокошки-носачки.

В предприятието се произвеждат екстра пресни

яйца, категория L.

Концентрирания комбиниран фураж го произ-

веждат в стопанството. За целта към птицефермата има изградено силозно съоръжение на стойност около 2 млн. лева. Направено е по проект по

подмярка 4.1 по ПРСР. Капацитетът на съхранение е 1800 тона пшеница, 90 тона слънчоглед и 60 тона соя. В него процесите по приемане и съхранение на продукцията също са автоматизирани. Фуражът достига до сградите, където се отглеждат птиците, по тръби – няма досег с външна среда и това е с цел по-добра биосигурност. Половината от инвестицията е върната под формата на субсидия. „Който има възможност, трябва да кандидатства, стига да има ресурс“, казва Андрей Атанасчев. Освен производство на яйца, бизнес моделът включва още пакетажен център и дистрибуция. Братята са посещавали птицеферми в други страни и твърдят, че тяхното предприятие е по-ефективно, в сравнение с тези в чужбина.

до минимум необходимостта от работна ръка

Пътят винаги е към дома…

И двамата братя са учили в чужбина. Андрей е завършил финанси в САЩ и от 2005 г. започва да работи в семейната фирма. „Щастлив съм с това, което правя, създаваме добавена стойност. Постигаме добри резултати, справяме се в днешните трудни условия за бизнес“, споделя с усмивка. Благодарен е, че подкрепа са получили чрез общо 3 проекта по подмярка 4.1 за модернизация на сградите. „Сега обаче вече е трудно да планираш. Много сложен процес“, така Андрей обобщава трудната бизнес среда. Боян пък е завършил програмиране в САЩ. И двамата не съжаляват за избора си – вместо да сбъднат американската мечта, днес те са ангажирани 24/7, но хубавото е, че си помагат и взаимно се допълват. Намират и малко време за себе си – за ски, риболов, пътувания до екзотични дестинации. Успяват, благо-

дарение на механизацията, в която са инвестирали. Каляването… Тежките дни не са подминали двамата братя –фермата 4 пъти е понесла загуби заради птичия грип. Това им попречило да инвестират до пълна автоматизация – примерно, закупуване на роботи за опаковане на корите с яйца и лепене на етикети.

знае цената на парите

почнахме с частична собственост, имаше опити за ликвидиране на това участие, но с хиляди пречки, успяхме.

Начинът, по който сте възпитали синовете си, явно е бил успешният проводник те да се справят добре с бизнеса…

Г-жо Спасова, Вие сте основоположник на семейния бизнес. Защо птицевъдство?

Решението е случайно. По професия съм математик, бивш преподавател в Шуменския университет, но обстоятелствата през 90-те години ме накараха да си сменя професията и да се занимавам с нещо, което да отговаря на битието ми. В онези години преподавателите бяха нископлатени, аз трябваше да издържам синовете си, затова реших да търся варианти, за да се случи това. Пробвах някол-

ко неща, едното от

които – търговия с

животни, и когато

продавах два камиона с животни на

пристанище Бургас

или Варна, аз пече-

лих толкова, колкото

ми беше годишната

заплата. Напуснах

университета. Стъп-

ката, която съм

предприела, е абсолютен риск. Съвсем

случайно се оказа, че имам ангажимент към тази ферма, за-

Синовете ми заминаха в САЩ с мижава сума в долари, успяваха сами да си плащат таксите. Основното правило в нашата фамилия е да се знае цената на парите. Възпитана съм от моя баща, че човек трябва да бъде честен, принципен, упорит и много да работи. Това успях да го предам на синовете си. В днешния свят обаче измеренията на ценностите са други – само финансови. Ценностите девалвират, няма отношение, няма мярка, няма етика. Не може човек да бъде само консуматор, той трябва и да дава.

Синовете Ви твърдят, че сте жената-мъж, много борбена, умеете да поемате рискове… Възхищават Ви се… В момента се радвам на добри старини, изцяло предприятието се управлява от синовете ми, правят го успешно, не сме зависими от нищо. Но никога не им казвам, че са направили достатъчно. Трябва още и още!

Андрей и Боян

Акценти

Г-н Димов, доволни ли сте от подкрепата за месодайното говедовъдство, предвидена в Стратегическия план?

Подпомагането като параметри ни удовлетворява. Но типично по български, другите направления в животновъдството – млечното, биволите – поискаха за себе си по-високи ставки. Така ставката за месодайното говедовъдство се оказа намалена.

Никой няма нужда от такова противопоставяне, но така се случват нещата у нас.

Направиха се първи стъпки за учредяване на Национална аграрна камара. Как ще го коментирате?

АЗПБ подкрепя идеята на Кирил Вътев и акад. Атанас Атанасов – решението е взето на заседание на Управителния съвет. Ходили сме в много европейски държави - навсякъде има учредени камари и тези камари движат целия процес по отношение на производство, на реализации на продукция, подпомагане. Учредяването на Национална аграрна камара ще бъде голям плюс за всички нас. Надяваме се да стане реалност. В другите държави политиците се съобразяват с тези камари. Надяваме се и тук да стане така - да бъдем в помощ на политиците и да си бъдем взаимно полезни.

Кризите в момента как удрят месодайното говедовъдство?

Кризата се отрази и на месодайното животновъдство. Повишението на цените на горива, торове, фуражи, ниските изкупни цени на крайната продукция – всичко това се отразява негативно.

Пазарите са едни и същи. Основно, очакваме подкрепа от държавата и да стартират мерките за подпомагане. Иначе много стопанства се редуцираха, независимо дали млечно или месодайно направление.

Във вашето стопанство планирате ли да намалявате още броя на животните?

Аз ги намалих доста. Някъде около 60-70 процента. В момента имам 150 майки Абердийн Ангус и Галоуей, които са под селекционен контрол. Няма да ги намалявам повече. Съчетавам животните с пасищата, които са налични, но проблемът с пасищата остава нерешен. Не може в едно землище да има животновъд, чиито стада пашуват на пасища, които са наети от друг човек, който е на стотици километри от това землище.

Как вървят цените в месодайното говедовъдство?

Изкупните цени на живото тегло мръднаха, но пак не се връзва сметката. В България почти се унищожи угояването. Причината е инфлациятависоки цени на горивата, на енергоносителите, електричеството, високи цени на фуражи, ниските изкупни цени на животните. Няколко са фермите, които угояват и при тях цикълът е затворен. Аз имах около 500 животни за угояване и всеки ден търпях 4-5 лева загуба на животно или по 2 хил. лв. загуба на ден.

Не може една съседна Турция да ни изкупува

всички малки телета и да ги угоява. Значи там има

условия, има цени, има държава, докато тук това не

се получава. Защото няма адекватно подпомагане.

Интервю на Анета Божидарова

аграрна камара

Лозари: Излъгаха ни!

Нямаме сили да се борим – ентусиазмът и оптимизмът угасват, споделиха от Националното сдружение на

българските лозари

трупаме кредити и загуби. Г-н Гечев ни даде обещания, които не изпълни. Красимир Коев - също. Те ни вдъхнаха надежда, но ние все повече затъваме. Всички браншове са недоволни от стратегическия план.“

„Лошото свърши, страшното идва“, така накратко

обобщи ситуацията в лозарството Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари по време на пресконференция

на тема: „Продължаващото кризисно състояние на лозарството и липсата на адекватна реакция от страна на Министерство на земеделието“.

Инициаторите на събитието заявиха за пореден път, че липсва предвидимост и стратегия за развитието на бранша, обхващаща поне 25 години.

„Имаме над 100 процента диспропорция между приходи и разходи. Изготвената технологична карта за сектор Лозарство показва, че разходите са около 1500 лв. с амортизациите, а приходите миналата година бяха 700 лв. дка. Подпомагането за нас ще е 40 лв. на декар, отново сме най-ощетени

от всички сектори“, подчерта Атанас Василев.

Той заяви още, че МЗм не отговаря на поставените въпроси от Сдружението и са дадени „обещания, които не вършат работа.“

Лозарят Даниел Ангелов добави: „МЗм ни заблуждава и тупа топката, а ние продължаваме да

„Беше ни обещано да кандидатстваме за закупуване на техника, не виждаме нищо такова в стратегическия план“, добави Василев, а Калин Иванов допълни: „За техника могат да кандидатстват само групи и организации на производители. Без техника и без подпомагане няма как да оцелеем.“ По думите му лозарите смятат екосхемите за неприложими и коментира: „Да направиш разходи от 300-400 лева и накрая да получиш субсидиране 20 лева. Къде е смисълът?“

Друг ключов проблем е обещанието, че през март 2023 г. ще има действащ публичен електронен лозарски регистър, за да се види действително колко лозари са останали. В тази връзка Атанас Василев каза: “Много колеги загубиха тази битка и си изоставиха лозята. Продадоха си техниката и в момента търсят финансиране да си изкореняват лозята. България е море от изоставени лозя. Ние се водим 630 хиляди дка, а в действителност не сме останали под 200 хиляди. В крайна сметка искаме и настояваме този лозарски регистър най-накрая да влезе в сила и да е изработен така че да е разбираем за малко дете. Въз основа на него трябва да се разработи национална стратегия.“

Акценти

Тази награда изненада ли е за Вас?

Наградата беше голяма изненада за мен, защото

е голямо отличие на национално ниво. Това е висо-

ка оценка и много благодаря на Фондация ”Еврика”

за това отличие.

Разкажете за Вашето стопанство.

Развивам съвсем традиционно пчеларство, без

някакви супер иновации. Отглеждам 270 пчелни семейства, разделени на два пчелина. Използвам техника на средно ниво. Практикувам подвижно

пчеларство, което е малко по-различно от традиционното и е по-трудно, защото, за да се преместят семействата, се изискват огромни усилия. Преместването става предимно нощем и рано сутрин – зависим съм от климата и от други хора.

Какъв финансов ресурс се иска за практикуването на подвижно пчеларство? Имате ли партньорство с градинари?

В нашия район, дори смея да кажа в цяла Бълга-

Тихомир Тачев: Все още нямаме

културата да

възприемаме пчелите като

опрашители

„Най-добър млад фермер“

рия, е много рядко разпространено превозването на пчелни семейства, с цел опрашване на овощни градини или други култури. Все още нямаме тази култура да поканим пчелари да извършват опрашителна дейност. Въпреки това, все по-често чувам за обратна връзка – това, че съм закарал пчелните семейства на определена паша, е допринесло за по-добри добиви, по-добро опрашване и все повече земеделци ни приканват да си закараме пчелните семейства на техните масиви, но съвсем безплатно.

Доволен ли сте от подкрепата на държавата в сектор „Пчеларство“?

По-скоро не. Пчеларската програма вече приключи и дейности по опрашването са включени в стратегическия план. Много е бюрократичната работа по организацията на един временен пчелин и това трябва се върши паралелно с останалата работа. Рядко намираме подкрепа и в горски райони,

Младият пчелар грабна приза

и в земеделски райони, трудно можем да си намерим място, по-скоро хората смятат, че кошерите пречат. Но напротив - те могат да помагат.

Как гледате на тази вечна война между пчелари и земеделци?

Битката все още върви. Основното е да бъдем хора. Има си точни, конкретни и ясни правила, които ако се спазват, не бихме имали никакъв проблем.

Системата ЕПОРД работи ли?

Системата ЕПОРД ни уведомява, че земеделците ще пръскат. Обаче има безброй случаи, в които земеделците не обявяват, че ще пръскат в светлата част на деня, което е забранено при цъфтяща растителност и действително пречи много. Бих казал, че засега при нас, в региона на Нова Загора, имаме разбирателство със зърнопроизводителите, за което им благодаря. Те пръскат нощем - къде с разрешени, къде със забранени препарати, но въпреки всичко, нощното пръскане не причинява умиране на пчелните семейства. Много често пчелите стават агресивни, дори супер агресивни, но това е по-малкото зло. По-страшно е да умират. Всичко

е въпрос на разум и на диалог, понеже разумните хора реално виждат ползата от пчеларството.

Защо има толкова много пчеларски организации?

Това е типично по български. Манталитетът на българина е такъв, че всеки дърпа чергата към себе си. Всеки иска да се справя сам с определени проблеми. На практика виждаме по света какво става. Когато всички се обединят и кооперират - тогава постигат най-високи резултати. При нас го

няма това нещо. Няма единомислие, първо. Второ, няма конкретни цели и решения, и трето - отношението на държавата не е толкова благоприятно, че да отвори диалог между асоциации, организации и сдружения за съвместна работа.

На първо място, трябва да се формира една организация, работеща, с ясни цели и с хора, които са готови да застанат срещу държавния апарат и да се борят за постигане на всичко, което години наред е изоставало. Виждам, че е много трудно да се организираме и да наваксаме онова, което сме пропуснали през годините. За момента не виждам коя организация би могла да го направи. Виждам

успешни опити. Надявам се това да продължи и наистина да има обединение, което да е полезно за всички.

Винаги ни дават за пример съседни страни като Сърбия, Гърция, Румъния. В Румъния, например, пчеларите са имали много по- голям кръг от мерки, по които да кандидатстват през миналия програмен период, защото е имало кой да тича за тях и да изисква да бъдат въведени. Европа дава. Европа е отворена, стига някой да поиска и да го поиска така, че да може да се вземе.

Каква е ситуацията в момента на пазара?

Ситуацията с пазара до миналата година беше

плачевна, от тази година вече е трагична. От началото на войната, освен че цената се срина, няма и

сделки, дори и на ниска цена. Виждам колеги, които са принудени да продават на ниска цена, защото

нямат други доходи. Има залежаваща продукция

от минала година. Следващото е вносът на мед от

Китай и Украйна, който се пакетира у нас и се изнася за държави като Германия, с етикет български

мед. Той е с ниска цена и ниско качество.

Ние сами си подбиваме цената на меда, понеже

за голяма част от пчеларите пчеларството е допълнителен доход. Ходят на работа, занимават се

второстепенно с пчеларство и това в един момент

ги кара да се отърват от продукцията си на ниска цена. Това срива допълнително пазара.

Доколко науката трябва да присъства в пчеларството?

Науката трябва да присъства в пчеларството точно сега, понеже имаше много висока смъртност през есента. Науката трябва да се намеси, защото

се говори за най-различни теории и заболявания, които всъщност няма кой да потвърди и трябва да имаме компетентните органи и изследвания, кои-

то да покажат каква е причината за тази смъртност. Как да се справяме с нея и как да бъдем устойчиви. На каква цена в момента се изкупува медът? В момента се изкупува от 4.50 до 6.80 -7 лева в зависимост от това дали е конвенционален или е био, и в зависимост от вида на меда. Миналата година продавахме на 5.80 лв. Тази година пак продадохме на 5.80 лв., но като вземем предвид инфлацията, веднага разбираме, че това е 20 процента спад в цената.

Интервю на Анета Божидарова

Преразпределително подпомагане за първите 30 хектара с максимален размер на стопанствата до 600 хектара

С оглед на необходимостта от насърчаване на

по-балансирано разпределение на подпомагането за малки и/или средни земеделски стопани у нас ще се прилага допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост. Този инструмент за подкрепа има за цел да подобри жизнеспособността на малките и средните стопанства. Подпомагането се предоставя под

формата на годишно, необвързано с производството плащане за хектар на земеделски стопани, които имат право на плащане съгласно основното подпомагане на доходите.

Допълнителното преразпределително подпомагане на доходите се предоставя като допълнително финансово подпомагане за първите 30 хектара на земеделските стопанства с максимален размер на стопанствата до 600 хектара.

В обхвата на подпомагането се включват всички малки и средни земеделски стопанства в сектора

на плодовете и зеленчуците и малките земеделски стопанства в сектора на житните, маслодайните и протеиновите култури.

За финансиране на интервенцията България ще приложи бюджет на преразпределително плащане в размер на 10% от пакета за директни плащания. Към този бюджет, допълнително ще бъдат

прибавени средства, получени след налагането

на таван на подпомагането по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“.

Така ще бъде генериран допълнителен финансов

ресурс, който да позволи значително увеличение

на подпомагането на хектар за малките и средни стопанства с планирана единична ставка в размер

на 123.05 евро/ха.

Опростена схема за подпомагане – годишно плащане на еднократна сума от 1250 евро Следваща интервенция е „Плащания за малки земеделски стопани“, която е опростена алтернатива за плащане на кръгли суми на земеделски стопани, при облекчени административни условия и с по-голяма добавена стойност за фермерите. Бенефициентите няма да бъдат освободени от изискванията за условност, схемата не е допълняема на другите, не би могла да бъде обвързана със животни, или с екосхеми, като допълнителен качествен елемент, създаващ условие за по-високо плащане. Интервенцията таргетира дребните земеделски стопани на ежегодна база, които са подали заявление по базовата схема. Кандидатите по схемата следва

да изпълняват минималните изисквания за получаване на директни плащания, за да могат да се възползват от целевото подпомагане. Годишното

плащане ще бъде под формата на еднократна сума от 1250 евро, която заменя директните плащания. Бенефициентите по интервенцията ще подлежат

на опростена система за контрол във връзка със спазването на предварителните условия.

Младите фермери могат да бъдат малки стопани

Малки стопани биха могли да получат финансиране и чрез допълнителна подкрепа за доходите за млади фермери. Въпреки че целта на тази интервенция не е насочване на подкрепата за малки и средни стопанства се предполага, че тя ще бъде изплатена на множество малки стопанства поради наблюдаваната по-ниска средна площ на стопанствата млади фермери, които досега са се възползвали от тази мярка. Предвижда се подпомагане под формата на годишно необвързано плащане на допустим хектар. Плащането е добавка към базовото плащане. Годишната планирана единична сума на подпомагане възлиза на 100 евро/ ха. Допълнителното подпомагане на доходите за млади земеделски стопани се отпуска за максимален срок от пет години, считано от първата година на подаване на заявлението по интервенцията за млади фермери, при спазване на всички други условия по схемата.

Обвързана подкрепа Друг инструмент за подпомагането на малките стопанства е чрез обвързана подкрепа. Чрез модулиране на размера на подпомагането по някои от схемите за обвързана подкрепа в сектор „Животновъдство“ ще се подобри насочването на подпомагането към по-малките и средни ферми.

По интервенциите за обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци полско производство ще се прилага модулиран размер на плащането – по-високо ниво на подкрепа до 30тия ха, заявен по интервенцията, и по-ниско ниво на подкрепа за останалата площ в стопанството

над 30 ха. Освен това ще се прилага изцяло нова интервенция за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони. Помощта по интервенцията е предназначена за стопанства с размер до 1,5 ха земеделски площи. Декларираните по интервенцията площи следва да се намират в планински райони (съгласно Приложение 1 на Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват). По този начин по-ефективно и ефикасно ще се насочи на подпомагането на доходите на малките и средни земеделски стопани.

ЕК засилва действията си за опазването на

опрашителите

На ход е “Нова сделка за опрашителите ”

Влошаването на състоянието на дивите опрашители и последиците от него за продоволствената сигурност, човешкото здраве, качеството на живот и функционирането на екосистемите пораждат сериозна загриженост сред цялото общество. Около

четири от всеки пет култивирани и диви цъфтящи

растителни видове в Европа зависят, поне до известна степен, от опрашването от хиляди видове насекоми. Тази услуга носи осезаеми ползи за икономиката: нейният принос към селскостопанската продукция на ЕС се оценява на най-малко 5 милиарда евро годишно. С цел справяне с тревожното намаляване на дивите опрашващи насе-

коми в Европа Европейската комисия представи „Нова сделка за опрашителите“, като преразглежда инициативата на ЕС за опрашителите от 2018 г. Гражданите все повече призовават за решителни действия срещу загубата на опрашители, включително чрез Европейската гражданска инициатива „Спасете пчелите и земеделските стопани“.

допълва предложението на Комисията за Закон за възстановяване на природата от юни 2022 г. и е ключова част от Стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г., стратегията „От фермата до трапезата“ и Европейския зелен пакт.

„Новата сделка за опрашителите“

Ключовият приоритет е подобряването на опазването на опрашителите и справянето с причините за техния спад. Това ще стане чрез:

• По-добро опазване на видовете и местообитанията

• Възстановяване на местообитанията в селскостопанските ландшафти - по-специално чрез по-голяма подкрепа за земеделие, благоприятстващо опрашителите, в рамките на Общата селскостопанска политика.

• Смекчаване на въздействието на употребата на пестициди върху опрашителите

• Подобряване на местообитанията на опрашителите в градските райони.

• Справяне с въздействието на изменението на климата върху опрашителите, инвазивните чужди видове и други заплахи като биоциди или светлинно замърсяване.

Инициативата ще се съсредоточи и върху подобряване на познанията за намаляването на опрашителите, неговите причини и последици.

Друг приоритет е мобилизирането

на обществото и насърчаването на стратегическото планиране и сътрудничество. Комисията ще подкрепя държавите членки при разработва-

нето на национални стратегии за опрашителите. Комисията и държавите

членки също така помагат на гражданите и предприятията да предприемат действия, например чрез повишаване

на обществената осведоменост и подкрепа на гражданската наука.

Опрашителите са неразделна част от здравите екосистеми. Без тях много растителни видове биха намалели и в крайна сметка биха изчезнали заедно с организмите, които зависят от тях, което би имало сериозни екологични, социални и икономически последици. Тъй като около 80 % от културите и дивите цъфтящи растения зависят от опрашването на животните, загубата на опрашители е една от най-големите заплахи за природата, благосъстоянието на хората и продоволствената сигурност на ЕС, тъй като компрометира устойчивото дългосрочно селскостопанско производство. Днешният геополитически контекст допълнително засили необходимостта да направим нашата хранителна система по-устойчива, включително чрез защита и възстановяване на опрашващите насекоми.

Какви са предложенията на Агрополихим за житни и пролетни култури

Как да подхраним пшеницата

В резултат на ежегодни практики за подхранване на пшеница, Агрополихим съветва да се прилагат следните продукти, с цел запазване генетичния потенциал на културата: Амониев нитрат, с 34,4% активно вещество, се препоръчва да се внася от 17 до 25 кг/дка, като по този начин растението е запасено с от 5.9 кг до 8.6 кг активно вещество азот. Приложението на Течен азотен тор (UAN) 32% е препоръчително да се осъществява в норма от 12 до 20 л/дка, като чрез него се осигурява от 5 до 8.3 кг/дка активно вещество

азот на декар.

Сярата е безусловно важна за пролетното по-

дхранване. Агрополихим предлага алтернатива на конвенционалния UAN и това е Течен азотен тор

със сяра (UAN+S) - 28% азот и 5% сяра. При приложение на този продукт се наблюдава значително

подобрение на качествените показатели на зърното, а препоръчителната норма на прилагане е от 12 л/дка до 20 л/дка. Приложението на UAN е най-пре-

цизното решение за азотно подхранване.

В технологията за отглеждане на пшеница значима роля има пролетното подхранване, категорични са агрономите. В началото на кампанията в различни региони от страната, където имаше запаси от влага, земеделските производители успяха да приложат Карбамид или Течен азотен тор. „Определящо за културата е внасянето на азотен тор, което предстои от средата на месец март до началото на април, тъй като в началото на вегетацията всяко растение изисква високи нива на подвижни форми от хранителни вещества в почвата“, поясни регионалният представител на Агрополихим Павел Павлов. Той обърна внимание на факторите, на които са отговорни за получаването на положителен резултат през пролетната вегетация. На първо място, това е коректно определяне и правилна дозировка на минералния тор. Много важен е изборът на подходяща форма на азот в продукта. Агрополихим гарантирано прави формулировката перфектна и достъпна за растенията. При определяне на

технологията на торене е важно да се знае, че пшеницата извлича около 3 кг/дка активно вещество Азот за формиране на около 100 кг/дка добив.

Запасяващо торене при пролетници

Сега е моментът земеделските производители да направят своя избор за комбиниран NPK и NP тор. Агрополихим предлага богата гама от високоефективни комбинирани торове само в една гранула. Известно е, че пролетните култури са калиево взискателни, затова изборът на правилния тор е ключов фактор в този момент. Там, където имаме запас калий в почвата, може да се приложи някой от азотно-фосфорните торове на Агрополихим.

Агроном-консултантите на Агрополихим препоръчват следната технологична схема:

NPK 15:15:15+10S – 25 кг/дка, като по този начин

ще осигурим 3.75 кг/дка активно вещество в почвата – азот, фосфор и калий. Освен това, растенията ще получат сяра, която помага за усвояването на останалите хранителни елементи.

NPK 15:40:10 в доза 20 кг/дка осигурява голямо количество фосфор 8 кг/дка, азот 3.75 кг/дка и калий 2 кг/дка в почвата. Според предпочитанията

на земеделците е възможно използване на NPK

16:16:8+12 S - 25кг/дка предсеитбено или по време на сеитба.

От азотно-фосфорните торове NP е добре да се

използва торене с средно от 20 кг/дка до 30 кг/дка с някои от формулациите на Агрополихим, като NP 20:20+13 S, NP 15:25+12 S, NP 18:38+5 S+0,3 Zn, както и MAP или DAP. Агрополихим е доказал се партньор на земеделците заради висококачествените си продукти на добри цени. Най-важното обаче е, че всеки продукт се тества освен за ефикасност, така и за количествено съдържание на активните елементи в гранулите.

„Производството ни е строго контролирано. Земеделците трябва да знаят, че всяка гранула е проверена и отговаря на качеството на 100%“, допълни Павел Павлов.

Агрополихим цели да предлага оптимални решения за торене, чрез широката си продуктова гама и посредством изготвянето на цялостни технологии и програми за торене, според индивидуалните изисквания на земеделските производители и техните стопанства. За да има максимална ефективност от приложението на торовете, земеделците не трябва да пропускат или редуцират торовите норми. При пропуски, различни от препоръчаните дози, много трудно се наваксва, а ако се пренебрегне подхранването, натрупването на активни вещества в почвата води до рязък спад в добива от засятата култура. За подробна информация относно продуктовото

портфолио на компанията и при нужда от съвет или разработване на прецизна технология за торене, не се колебайте да се свържете с нашите регионални агроном-консултанти!

Агрономически услуги, предлагани от „Агрополихим“ АД:

• Разработване на програми за балансирано торене с течни и гранулирани продукти.

• Консултации и изграждане на модел за прецизно торене, съобразен с необходимостта на всяка култура.

• Разработване на цялостна технология за отглеждане на земеделските култури и трайни насаждения.

• Разчитане на резултати от почвени анализи и изготвяне на препоръки за подобряване на

почвените характеристики

Ваксиплант® Дуо -

новият фунгицид на UPL

Продуктите на UPL са по-екологични, по-достъпни

за крайните потребители, по-печеливши за земеделците

UPL България представи портфолиото си за 2023

г. пред гостите на Деветата национална среща на

Асоциацията на земеделските производители в

България, която се състоя в Казанлък. Както обик-

новено, всеки сезон компанията излиза с иновативни продукти и тази година не пропусна да направи това, като показа обновена продуктова листа.

„Най-важното е, че UPL работи много активно в посока устойчивост на продуктите си, което означава: по-екологични, по-достъпни за крайните потребители, по-печеливши за земеделците“, обясни Антон Илиев, управител на UPL България. Портфолиото на UPL се разширява и в него влизат все повече продукти, ориентирани към по-строгите изисквания, които Европа налага. Компанията разполага с голям набор от биологични продукти, най-вече биостимулатори, които от

През настоящата година UPL излиза на пазара с нов продукт - Ваксиплант® Дуо. Той активира естествените защитни функции на растенията, като има и фунгицидно действие и предпазва растенията от болести.

Това е продукт с нов и различен механизъм на действие за комплексен контрол на икономически важни патогени, причинители на Жълта ръжда, Кафява ръжда, Мрежести петна, Септориози, Черна ръжда. Това е отличният инструмент за контрол на резистентност и е ефикасен срещу резистентни щамове. Притежава благоприятен екологичен профил, трансламинарно, системно, акропетално и базипетално действие. Намалява

стреса при културите.

Ваксиплант® Дуо съдържа 2 активни вещества - β-D-Глюкан – ново активно вещество, класифи-

Антон Илиев, управител на UPL България

една страна развиват потенциала на растенията и помагат за постигане на по-добри добиви и качество на продукцията, а от друга – са безопасни за околната среда.

цирано като вещество с нисък риск. Ваксиплант® се прилага листно, като стимулира естествената защита срещу заболявания при зърнени култури: пшеница (мека и твърда), ечемик (включително пивоварен ечемик), ръж, тритикале, овес, спелта, елда, като засилва тяхната устойчивост срещу патогени и по този начин намалява прага им на вредност. Продуктът е подходящ както за първо, така и за второ третиране при необходимост. Второто активно вещества забавя стареенето на растителните клетки, подобрява усвояването на водата и хранителните вещества в условията на силно изразен абиотичен стрес и допълва спектъра на действие на продукта.

Използването на Ваксиплант® Дуо доказано оптимизира разходите за единица площ. Има много добра комбинация от цена и качество.

Иновации от Corteva Agriscience™,

които могат да променят земеделието

Нови активни

вещества и поглед

към биорешенията

Иновации, които могат да променят земеделие-

то. Това обещават от Corteva Agriscience™, чиито

нови продукти ще бъдат постепенно внедрявани

в практиката. Кои са те – темата беше във фокуса

на семинар в Казанлъшки минерални бани, където

компанията събра земеделци от цялата страна.

Владимир Аврамов, търговски представител

за Северна България, представи новите продукти

за растителна защита и биологични решения за

управление на азота, предпазване на културите от стресови климатични условия и стимулиране развитието на културите.

Нено Ненов, мениджър продажби за Североизточна България и един от най-добрите селекционери за слънчоглед в Corteva Agriscience™, направи обстоен анализ на предложенията, които компанията е подготвила за земеделците при тази култура.

Иван Дражев, маркетинг мениджър в Corteva Agriscience™ за Балканите и продуктов мениджър семена за България, запозна присъстващите с новите хибриди царевица и акцентира върху тенденциите за нови решения за защита на слънчогледовите хибриди от новите по-агресивни раси мана. Полезна и интересна беше и презентацията с подбрани детайли относно Зелената сделка, касаещи земеделското производство.

Нено Ненов, мениджър продажби за Североизточна България

Мнението на експерта е, че употребата на пестициди у нас е сред най-ниските в сравнение с другите европейски държави. По данни на Евростат за 2020 г. в България са употребени като активни вещества около 4 300 т, а в същото време средното потребление на ПРЗ в ЕС за същата година е 12 900 т. Ако бъде прието предложението за намаляване потреблението на пестициди в България с 35% от сегашното количество, ще бъдем с по-малко налични продукти. Химията е опасна, но всеки ПРЗ се внедрява в практиката след дълги години изследвания и тествания. Ако всеки един продукт се използва според инструкциите на етикета, спазва се дозата на приложение, карантинният срок, би следвало да се счита, че е безопасен, каза още Иван Дражев.

Кои са новите предложения за растителна

защита в житни култури От 2001 г. в страната ни не е внедрявано ново активно вещество за борба с широколистни плевели в житни култури. През 2022 година за първи път от близо 20 години насам Corteva Agriscience™ направи пробив с нов вегетационен противошироколистен хербицид с търговското наименование КВЕЛЕКС®. Сред достойнствата му са:

- контрол на всички важни едногодишни и многогодишни широколистни плевели, вкл. устойчиви на хормоноподобните хербициди на база 2,4-Д и на сулфунилуреи

- работи със 100% ефективност, както при 2-3

Иван Дражев, маркетинг мениджър в Corteva Agriscience за Балканите и продуктов мениджър семена за България

градуса температура, така и при 23-25 градуса

- контролира някои проблемни плевели, които вече не се контролират от масово употребяваните

хербициди, като ефемерни видове – звездица, великденче, червена мъртва коприва

- няма последействие върху следваща култура

- нивото на селективност за културата е на много високо заради съдържанието на антидот При фунгицидите през 2023 г. ще е на мода

триото УНИВОК® ВЕРБЕН® ИНОВОР®*

УНИВОК® е с ново активно вещество от нова химична група, синтез от актиномицети в комбинация с изпитания триазол - Протиоконазол. Чрез новото активно вещество Inatreq™ осигурява стабилен контрол на ключовите болести по пшеницата като видове Ръжди и Септориоза - включително раси, устойчиви на други активни вещества.

Фунгицидът ВЕРБЕН® съдържа две високоефективни активни вещества за контрол на икономически важните болести по житни култури. Отличният синергизъм на двете активни вещества осигурява превъзходен контрол на болестите и спомага за достигане на максималния потенциал за добив. Протиоконазол осигурява мощна защита, чрез пълното системно действие, като предотвратява инфекции и стопира наличието на такива. Прокиназид е с контактно и локално системно действие и осигурява перфектна и дълготрайна защита и подсилва имунната защита на културата. Голямото

му достойнство е газовата фаза. Ако някоя част на

растението не е добре напръскана, то благодарение именно на това му качество напръсканите растения защитават и ненапръсканите.

ИНОВОР®* е фунгицидна комбинация от най-съвременните и високоефективни активни вещества от групата на Стробилурините и SDHI - Пираклостробин и Флуксапироксад. Физиологичното

му действие е изключително силно, храненето е интензивно, листата остават дълго зелени. Всичко

това дава възможност на културата да развие максимален добив.

Новите хербицидни решения на Corteva Agriscience™ в рапица

След доказалите се в практиката ГАЛЕРА™ СУПЕР и ЛОНТРЕЛ®, през есента на 2021 година за

контрол на широколистни плевели, вкл. див синап, успешно беше внедрен БЕЛКАР™, а през пролетта

на 2022 година и КОРВЕТО®

Какво предлага Corteva Agriscience™ за биологична защита на земеделските култури УТРИША® N – азотен фиксатор. Той асимилира

азота от атмосферата и го осигурява като храна на растенията. Следващият препарат е N LOCK SUPER, азотен стабилизатор, който спомага за абсорбира-

не на азота от почвата и не му позволява да преминава от нитратна и аминна (усвоима) форма в нитритна (неусвоима) форма. На фона на цените на торовете тези два препарата могат да компенсират дори намаление на торовите норми и да се повиши рентабилността на производството.

Третият преодукт, който Кортева внедрява, е КИНСИДРО™ ГРОУ, биостимулатор, който спомага за подобряване физиологичното състояние и повишаване на добива на полските култури, вкл. и при неблагоприятни условия.

Какво ново ще внедри Corteva Agriscience™ в практиката следващите години

В културата слънчоглед Corteva Agriscience™

работи по внедряване на втори фунгицид за обеззаразяване на семена срещу мана. Предстои внедряване на активното вещество АРИЛЕКС като хербицид също в слънчогледа, който ще контролира проблемни широколистни плевели във всички технологии на отглеждане.

От тази 2023 година в България се внедряват два нови вегетационни хербицида за контрол на плевели в ориза – АГИКСА и ЛОЯНТ (вече внедрени в Италия и Гърция) с най-новото активно вещество РИНСКОР. Следващата култура, при която ще се внедри новото активно вещество РИНСКОР, е царевица, като в комбинация с други активни вещества ще контролира вегетационно всички най-важни житни и широколистни плевели.

Очаква се официална регистрация на ЛУМИПОЗА (с регистрация за третиране на семена на зимна рапица) за третиране на семена на царевица срещу телени червеи. За 2023 година в България има официално разрешение за сеитба на семена царевица (хибриди Р0023 и Р9889) третирани с ЛУМИПОЗА

*ИНОВОР® е регистрирана търговска марка на фирма BASF

Органик

Инвест Био Защита с 40 нови

дрона за биологична растителна защита

Семена + трихограма срещу царевичен стъблен пробивач и нощенки

Органик Инвест Био Защита представи на Международното изложение Агра 2023 в Пловдив новите моменти в разпръскването на Трихограма. Компа-

нията влиза в настоящата пролетна кампания със сериозна заявка за ефективни решения за опазване на царевицата и слънчогледа от икономически важните неприятели.

„Въвеждаме нови дронове за колонизиране на трихограма. Един такъв дрон може да лети на 5 км, без да има визуален контакт, батериите му се сменят веднъж на около 50 минути. За една работна

смяна могат да се покрият между 5000-6000 дка. Това означава, че за работна смяна с всички дронове може да покриваме от 200 000 до 250 000 дка. Подготвили сме около 40 дрона“, разказа Людмил Стоянов, мениджър маркетинг и продажби в Органик Инвест Био Защита.

За да има ефект от трихограмата, тя трябва да бъде внесена бързо и навреме, в точно определен срок. Ако се закъснее резултатът, няма да е благоприятен за посевите.

Органик Инвест Био Защита заедно със стратегическия си партньор в лицето на KWS България през миналата година си поставиха нелеката за-

дача да защитят посевите от пеперуди от разред Lepidoptera. Там, където полезните ентомофаги бяха внедрени, посевите останаха чисти. „Стартирахме кампанията със семена плюс трихограма и този проект проработи. Земеделците харесват идеята“, каза още Людмил Стоянов.

Органик Инвест Био Защита след 32-годишно прекъсване възобнови промишленото производство на трихограма в България и е единствената фирма на българския пазар, която произвежда трихограма в собствените си лаборатории, като за две стопански години успя да я внедри в много стопанства.

Прилагането на ентомофаги за биологична защита на земеделските култури е ключът към получаване на здрава растителна продукция и чиста околна среда. Органик Инвест Био Защита разполага с иновативно био ноу-хау с прецизни технологии за масово индустриално отглеждане на трихограма и ефективен метод за колонизация.

Органик Инвест Био Защита пожелава на своите партньори и приятели - земеделските производители, по-високи цени на зърното през новата кампания, по-високи добиви и по-добри печалби.

С Агримат No-Till е песен

Компанията представи на АГРА 2023 сеялки,

адаптери за царевица и стрипер хедери - всички

за консервационно земеделие

Технологиите за консервационното земеделие бяха сред акцентите на селскостопанското изложение АГРА 2023 в Пловдив. Компанията Агримат се представи с атрактивен щанд със слогана: Да си поговорим за No-Till.

Портфолиото на Агримат включва прецизно подбрани машини, които са се доказали в практиката по света и по българските полета. Това са сеялките Pierobon, стрипер хедерите Shelbourne и адаптерите Allochis. И без значение от големината на стопанствата, типа почви и климатичните условия - те работят безупречно.

Без значение колко голямо

или малко е едно стопанство, без значение от културите,

които се отглеждат, Агримат

може да достави и оборудва

всяко стопанство с нужния по

размер и вид машини за No-Till.

Фирмата разполага с машини

на склад и може да достави

навреме пълно оборудване за

No-Till технология.

Александър Китев, управител на Агримат

Pierobon разбира важността

на добрата сеитба!

„Сеялките Pierobon вече 5 години се доказват по полетата в България. През тези години са преминали успешен тест на полето. Дъждовното време през есента на 2021 г. и сушата през миналата есен затрудниха земеделците, които прилагат както конвенционална технология, така и консервационна. Само клиентите на Агримат засяха навреме и в дъждовната 2021 г., и в сухата 2022 г. Това ни даде изключително самочувствие, особено тогава, когато видяхме как се представят сеялките ни и то без абсолютно никакви технически проблеми, сеейки

в почва като асфалт. Имахме уверенията от производителя, че сеялките Pierobon са много здрави, надеждни и не се нуждаят от обслужване дълги години и това се доказа през последните два сезона работа на полето. Ще бъда честен и ще споделя, че

не очаквахме да са толкова здрави и надеждни и да правят такава перфектна сеитба при най- различни условия на полето. Удържаха и на суха, и на твърда почва, и в много влажна. Направиха перфектни сеитби и в двете крайности. Техните стопани след това получиха много добри добиви“, подчерта управителят на Агримат Александър Китев. Жътва с Shelbourne днес, по-високи добиви утре!

Другата ключова машина за No-Till технологията е стрипер хедерът Shelbourne, който прибира само зърното на пшеница, ечемик, тритикале, овес и др. Хедерът увеличава производителността

на комбайна 2,5 пъти, оставя високо, ненадробено стърнище - важно изискване при No-Till, като

така се защитава почвата от вятър и от прегряване и в нея се съхранява много влага. По данни на Александър Китев през 2022 г. у нас са работили 52 стрипер хедера Shelbourne. За новия сезон има

поръчани още 24.

Allochis - No-Till адаптерът за царевица Другата машина, с която трябва да бъде оборуд-

вано всяко No-Till стопанство, е No-Till адаптерът за царевица Allochis. Растителните остатъци не трябва да бъдат надробявани, защото вятърът ги издухва от полето, а идеята на технологията е те да останат на полето. Адаптерът за царевица Allochis прави именно това - не надробява стъблата, а ги оставя цели.

Споделен опит и консултации Равносметката от участието на Агримат на АГРА 2023 е: много посетители, щастливи клиенти на компанията и все повече земеделци, които проучват възможностите за прилагане на No-Till в стопанствата си.

„Опита, който натрупахме през последните 10 години за самата технология, ни даде знанията и оф-

орми критериите, по които да подберем комплекта машини, които предлагаме към днешна дата. Смело мога да заявя, че няма друга компания, дори в Европа, която да предлага пълен комплект машини за No-Till и консултации за неговото внедряване. Ако трябва да съм честен, в тази област ние нямаме конкуренция, каза Александър Китев и допълни: За да потвърдя казаното по-горе, ще ви кажа, че ние нямаме наш клиент, който да се е отказал от технологията и да се върнал отново към обработките. Защо ли? Защото всеки наш нов клиент стъпва на нашия и на опита на досегашните ни клиенти и по този начин нещата са все по-изчистени от грешки. Мога да кажа, че те започват технологията с летящ старт.

Още едно голямо доказателство за нашия успех е фактът, че в България има вече 5 стопанства,

изцяло оборудвани с нашите машини - есенна и пролетна сеялка Pierobon, хедери Shelbourne и Allochis.

Искам да благодаря на земеделците, които ни се довериха преди години, заедно се учехме, усъвършенствахме се заедно, правехме грешки, но не се отказахме - нито ние, нито те, защото се подкрепяхме един друг. На тези първите трябва да са благодарни и тези, които сега ще започват технологията, защото благодарение на първите има толкова много знания и опит, вече са ясни и установени машините, с които трябва да бъде оборудвано едно успешно No-Till стопанство.“

Агримат – всичко за No-Till!

Защо молдовски земеделец предпочете

аржентинска

сеялка и българин за партньор Николай Прохнитски дълго избирал сеялка, докато не намерил Pierobon

започнахме да търсим фирма, от която да закупим съответните машини, които да подобрят работата ни.

Но-тилърът Николай Прохнитски от Молдова наскоро е закупил сеялка Pierobon от Агримат, сега очаква доставка на машината и обучение на персонала. Започнал да практикува No-Till преди 4-5 години с наличната дотогава техника. Обработва 26 000 дка земя.

„Всички проблеми, които съществуват в земеделието по света, а именно липса на влага, поскъпване на ПРЗ и торове съществуват и в Молдова, затова решихме да преминем на NoTill. Започнахме да се интересуваме от тънкостите, да се обучаваме и чак когато я опознахме,

Започнах да търся различни видове сеялки, проучвах машини в Европа, Африка, къде ли не докато не стигнах до Александър Китев, който ни представи неговите сеялки, които доставя от Аржентина “ Николай заедно с Александър Китев започват да обикалят стопанства в България и в съседна Румъния, където Николай се убеждава в качествата на Pierobon. „Говорихме със собствениците. Исках да чуя техните впечатления, защо са избрали тези машини. Отделно разговарях с хората, които управляват машините и се спрях на модела, който предложи Александър Китев - Pierobon Turbosem. Сеялката е с 15 м работна

ширина и вместимост на бункера 13 000 л или това са 7800 л за семена и 5200 л за тор.“ В Молдова No-Till технологията е все още малко популярна, но земеделците започват да се интересуват и се забелязва, че има активност в тази посока.

Кубота България събра

дилърите си в Луковит

Японско, качествено, оранжево: Гаранция за просперитет

Дилърите на Кубота България от цялата страна се събраха в Луковит, за да отчетат резултатите

от миналата година и да набележат новите цели за 2023-та. Беше представен анализ на пазара на агротехника у нас, както и основните потребителски нагласи. Разбира се, основният акцент бе върху машините на Кубота, които ще бъдат най-търсени от земеделците през тази година.

„Ние предлагаме качествена японска техника на българския пазар, лесна за употреба и поддръжка, заедно с 5-годишна гаранция. Кубота има дълга история при производството на дизелови двигатели, като те са много ефективни, с нисък разход на гориво. За българския пазар е важна гамата трактори между 100-150 к.с. – това са универсални машини за ежедневни задачи, като например серията М6001 Utility, която се откроява със своята маневреност и удобен дизайн, предназначена за големи животновъдни ферми, както и за зърнопроизводство.“

M6001 Utility е универсална серия трактори, идеално замислени за всеки тип земеделски производители, като може да се използва като основен трактор или като втори за извършване на по-леки задачи. Моделите са от 104 до 143 к.с., като осигуряват стабилност, комфорт, маневреност и ефективност. Новите Stage V, 3,8-литрови и 6,1-литрови двигатели осигуряват висока производителност за

„Тракторите от сериите М, които включват трактори от 66 до 170 к.с. гарантират на фермерите добри резултати, както от финансова, така и от техническа гледна точка. 5-годишната пълна гаранция дава спокойствие и сигурност на фермерите, че са абсолютно технически обезпечени. Предлагаме изгодни финансови инструменти за закупуване на техника с марката Кубота“, посочи Семо Семков, маркетинг мениджър в Кубота България.

сметка на разхода на гориво. Тракторите от тази серия могат да бъдат адаптирани и използвани във всяко стопанство за разнообразни задачи.

„Също така предлагаме и серията М7, която включва модели с мощност 130, 150 и 170 к.с. така че в зависимост от нуждите и прикачните машини фермерите имат възможност за голям избор,“ каза още Камил Карковски.

„Тази година ще акцентираме върху специализираната серия трактори на Кубота М5002N. Серията включва 5 модела, с различни спецификации“, каза още Камил Карковски.

Компактният размер на тракторите от тази серия впечатляват с изключителна маневреност благодарение на на своята Bi-speed система на завиване. Моделите с мощност 96 и 115 к.с. могат да бъдат с окачване

на предния мост, което гарантира

по-приятно усещане за оператора по време на работа. Кабината гарантира перфектна видимост във всички

посоки, контролерите са подредени

интуитивно за максимално улеснение на оператора през дългите ра-

ботни дни.

Кубота ще зарадва овощарите и лозарите с нова серия прецизни пръскачки. „Благодарение на тяхната прецизност използваните препарати могат да бъдат намалени до 50%“, каза Камил Карковски.

И още новости при прикачния инвентар от Кубота.

„От тази година представяме 12-редова пролетна сеялка, която представлява рама, на която могат да се поставят от 12 до 18 реда, при минимум 50 см междуредие. Имаме новости в гамата при плуговете - вече предлагаме навесни плугове за трактори с мощност до 400 к.с. Също така, имаме нов модел полунавесен плуг, който земеделските производители ще видят на

предстоящото изложение БАТА АГРО 2023“, каза Станимир Ганев, продуктов мениджър прикачен инвентар в Кубота България.

„Пожелавам на българските фермери благоприятни климатични условия, добри цени на тяхната продукция и по-малки разходи“, каза Камил Карковски.

Суммит Агро с престижно отличие за

Микоаплай Ендомакс на АГРА 2023

• Решения за опазване на царевицата от неприятели - микрогранулирани инсектициди и капсули с трихограма

• Сазолен, Амилис и Ен Лийф - иновации в азотното хранене на растенията

Поредното отличие Впечатляващо участие направи Суммит Агро на Международното изложение Агра 2023 в Пловдив. Не е изненадващо, че за поредна година компанията получи престижни отличия. На първо място - голямата награда за дизайн на панаирна експозиция,

както и награда за иновация за продукта Микоаплай Ендомакс, който съдържа размножителен материал от голям брой видове микоризни гъби и способства за повишаването на добива, чрез подобряване физиологичните функции на културата, през цялата вегетация.

Решения, базирани на науката

основа на японските ни корени и новата ни визия, сменихме логото си на световно ниво – вече е в оранжево и зелено. Оранжевото презентира

японските ни корени, защото Япония е страната

„Тази висока оценка и награди ни задължават много… И да обещая, че всяка година фирмата ни ще участва с поне един иновативен продукт“, каза при награждаването управителят на Суммит Агро, доц. д-р Мирослав Титянов.

Антоан Мейер, президент на Суммит Агро за Европа, заяви: „Нашата философия е да бъдем иновативни архитекти в селското стопанство. Въз

на изгряващото слънце, а зеленото е за земеделската продукция по цял свят и в България. Както виждате, в логото между оранжевото и зеленото има място – за сътрудничество, за нови технологии, място за това да сме основателите на нови решения, като Микоаплай Ендомакс и други биопродукти с търговската марка Сейпро – наука, вдъхновена от природата. Много съм горд да бъда на Агра - тук виждате нова техника - дронове, налични за българските земеделци от Суммит Агро. Като част от Суммит Агро в Европа вярваме, че обществото има изисквания, а понякога и политически решения, които невинаги са базирани на науката, но ние искаме да ги подкрепим научно, както стратегията „От Фермата до Трапезата“. С биорешенията от Сейпро линията ние ще вървим все повече в тази насока. Тук сме от Суммит Агро Европа заедно със Суммит Агро в България - екип от вдъхновени специалисти, за да подкрепим тази трансформация, която ще се случи, благодарение на сътрудничеството между учени, университети, агрономи, фермери и партньори. Горд съм да кажа, че екипът на Суммит Агро в България е изключително целеустремен и ще подпомогне тази трансформацията с дела.“

Рентабилни решения за борба с неприятелите Компанията-лидер в търговията с продукти за растителна защита, торове, семена и технически

консултации акцентира на иновативни решения за опазване на царевицата от неприятели - микрогранулирани инсектициди срещу телени червеи, нощенки и ларви на диабротика. Трика Експерт и Ерколе се казват двата продукта. Ерколе съдържа най-силния почвен пиретроид -ламбда-цихалотрин за борба с почвени неприятели, a в Трика Експерт е надграден допълнително с азот и фосфор.

Суммит Агро предлага на българския пазар апликатори за локализирано приложение, които могат да бъдат монтирани на всякакъв вид сеялка. С тези продукти борбата срещу диабротиката се извежда

на малко по-късен етап.

„Формулацията им е иновативна и различна. Има покритие от гипс, който защитава активното вещество, за да действа по-дълго в почвата и да има по-дълга защита“, уточни Димитър Александров, маркетинг мениджър в Суммит Агро.

Освен биологични решения, влизащи в интегрираната схема за растителна защита, Суммит Агро предлага модерно решение за контрол на царевичен стъблопробивач и памукова нощенка.

От тази година компанията ще има в България дигитални уловки или наречени още умни уловки. Те ще бъдат разположени на няколко места в страната, в различни локации на полето, като в дигиталните уловки има монтирана камера и сензори, и по този начин ще се следи плътността на неприятеля. Информация за това получаваме чрез мобилно приложение. На база на този прецизен мониторинг се прилага следващата иновация от Суммит Агро, която е свързана с контролирано освобождаване на трихограма - биоагент, който паразитира яйцата на неприятелите. „При нашата технология това са трихограми в капсули, които са в няколко различни възрасти и благодарение на това тя ще бъде освобождавана на вълни. Целта е по-дълга защита от неприятелите и максимална ефективност от направената инвестиция.“

Димитър Александров, маркетинг мениджър в Суммит Агро

Капсулите ще бъдат разпръсквани с иновативни дронове, които са специално оборудвани за целта.

Иновации в азотното хранене на растенията - бързо-бавно хранене през листата с течен азот и азотфиксиращи бактерии

Специални гости на щанда на Суммит Агро на изложението АГРА 2023 бяха партньори от компаниите Савио Лайф и Агро Нутришън. Ето какво споделиха.

„Аз съм Федерико Гуаралди, търговски директор в Савио Лайф, компания, част от Савиoла Груп. Партнираме си със Суммит Агро от много години и предлагаме иновативни решения, съобразени

с променящите се условия на околната среда и изискванията на аграрния сектор. Предлагаме няколко формулации висококонцентриран течен азот с бързо-бавно освобождаване с името Сазолен, който е продукт на базата на метилен-урея

- технология за листно хранене на растенията с азот, изключително ефикасна за фермерите. Сазо-

лен дава съществено повишение в качеството

и добива. Това е уникална формулация на течен

азот, която не причинява пригори, не се измива и изпарява, затова с такъв тип продукти можем да модернизираме и развием българското земеделие. Много се гордеем, че чрез партньорството си с една от водещите компании на земеделския пазар в България предлагаме работещи решения и иновации в земеделието.“

„Аз съм Филип Жиро, отговарям за външните продажби в компанията Агро Нутришън за Европа. Ние произвеждаме продукти за подхранване на растенията, както и биостимуланти. Компанията е със 100 милиона евро оборот и персонал от 300 човека по цял свят. Партнираме си със Суммит Агро в България вече повече от 10 години. Ключовият ни продукт, представен на българския пазар е с азотфиксиращи бактерии за почвено приложение - Амилис, също така предлагаме и биопродукта Ен Лийф, който отново е на базата на азотфиксиращи бактерии, които пък са специално разработени за листно приложение и ще бъде наличен в България съвсем скоро. Тези продукти могат да фиксират азот от въздуха и да го освободят на нивото на растението или почвата. По този начин заместваме голяма част от химичните продукти с ефикасни и екологични решения за културите. Това е добра новина за всички нас, за околната среда и за общото ни бъдеще.“

Фирма Lidea представи новите попълнения в портфолиото си за пролетния сезон на Международното селскостопанско изложение Агра 2023. Компанията предлага хибриди царевица с ФАО 240 до 610. Свежо попълнение в портфолиото тази година е ЕС Милади. Характеризира се с много бърз начален старт, добра физиология, изключителна толерантност на болести. Предназначен е за интензивни и екстензивни условия. „През миналата година на масови и производствени полета се представи отлично като количество и качество“, потвърди Атанас Парушев, технически представител на Lidea за Източна България.

нас, че ние може да предложим възможно най-доброто на пазара, предвид неблагоприятните условия, при които се отглежда царевицата. Нашата генетична линия е съчетание от най-доброто, което може да даде културата като добив и качество при лоши климатични условия“, допълни Атанас Парушев.

При слънчогледа Lidea излиза с нови хибриди в Clearfield plus и Express Sun технологиите. Най-новите попълнения са хибридите ЕС ЦЕЙЛОН SU и

ЕС ОАЗИС CLP. Те са в диапазона ранно -средно ранно развитие. Двата хибрида се характеризират с толерантност на фомопсис, склеротиния по питата, алтернария. Устойчиви са на полягане и стрес. Имат много висока толерантност и устойчивост на синя китка и мана, като това се доказа през изминалата година, когато бяха получени много високи резултати.

Фирма Lidea е лидер в селекцията и в продажбата на сорго. В портфолиото си има продукти, както за зърно, така и за силаж. Тази година новите хибриди са Сапфир ВМR и BMR GOLD X, които са предназначени за силаж.

Атанас Парушев, технически представител на Lidea за Източна България

Фирма Lidea притежава уникален генетичен материал, проектиран в хибридите от продуктовата линия TROPICAL DENT®. „В световен мащаб много малко фирми притежават собствена генетична линия и това, че Lidea притежава, е гордост и чест за

Соргото е култура, която ще се налага все повече на българския пазар, тъй като е съвместима с желанията и критериите на земеделците, смятат от Lidea.

Това е култура, която дава високи резултати в условия на засушаване и неплодородни почви. Соргото изисква по-малко влага, в сравнение с царевицата, и е с висока хранителна стойност за животните.

Последната иновация при слънчогледа -

тройна генетична устойчивост

Нови хибриди по Експрес технологията и с устойчивост

на мана и синя китка

Ани Димитрова, мениджър бизнес развитие на Nuseed

за Централна и Източна Европа

Как да получите стойност отвъд добива? Отговор на този въпрос даде Ани Димитрова, мениджър бизнес развитие на Nuseed за Централна и Източна Европа, по време на изложението АГРА 2023 в Пловдив. Тя посочи, че абсолютна новост на пазара са двата нови хибрида N4L215 E и N4H202 E, като иновацията при тях е, че са с тройна генетична устойчивост – на първо място на хербицида Експрес, и на второ място – на синя китка и мана.

N4H202 E е изключително стабилен високоолеинов хибрид с добър здравен профил през целия сезон и повишена устойчивост на болестта мана и ExpressTM толерантност към хербициди. Това гарантира, че N4H202 E намалява риска за земеделския производител, като същевременно увеличава про-

изводителността на хектар. N4L215 E е нов линолов хибрид, който се представя добре в различните региони. Ранното прибиране на реколтата предоставя възможност на земеделския производител да разполага с повече време за подготовка на зимната реколта и избягване на условията на засушаване или за по-късно засяване. С отлична устойчивост на болестта мана и ExpressTM толерантност към хербициди, N4L215 E е хибрид, на който можете да разчитате, че ще осигури високи добиви при ниски разходи.

Ани Димитрова отчете повишен интерес към Конфекшън хибридите, най-вече към черните слънчогледи от този специфичен сегмент. Голямо търсене има и на хибридите за белене и за храна за птици. Дистрибуторската фирма АСМ разпространява маслодайните слънчогледи на Nuseed, а от Бревис може да закупите хибриди от Конфекшън сегмента. Двете фирми се отличават с висок професионализъм и предлагат коректни консултации, посочи Ани Димитрова.

Nuseed подготвя срещи с фермери на полето, като още от сега Ани Димитрова кани иновативните фермери на Дни на полето, организирани от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите близо до Добрич, където ще видят селекцията на Nuseed.

Раломекс -

устойчиво развитие и производство

показа на АГРА 2023

машини, следващи модерните тенденции в

земеделието

За поредна година българският производител на прикачна техника Раломекс АД представи на международното изложение АГРА 2023 разнообразна прикачна техника.

„За първи път участваме с такава голяма изложбена площ от 300 кв./м, на която показахме 12 броя, типични представители на всички групи машини, които Раломекс произвежда“, обясни Рашид Узунов, гл. инженер и изпълнителен директор. Премиера тази година прави най-новата разработка на Раломекс - дисков валяк. Характерното за него е по-голямата му работна ширина. Представеният на международното изложение в Пловдив модел е 8 м. Специфичното при него е, че секциите, на които са наредени дисковете, са с най-голямата

дължина от 2 м на основната рама, което е предпоставка за безаварийна работа. Късата ос гарантира по-дълъг живот на валяка. При много други модели тази ос е по-дълга и заради натоварването,

Рашид Узунов, гл. инженер и изпълнителен директор на Раломекс АД

което изпитва секцията, може да се скъса, която води след себе си до загуби от престой на полето. По-големият размер от дискови валяци е с 10 м работна ширина. Те са предназначени за по-мощни трактори.

Несъмнен интерес предизвика стърнищният култиватор за късно есенно и ранно пролетно дълбоко разрохкване и слято култивиране на угарите Коmbimax 3000. Той е част от системата за мини-

Българската компания

мални обработки на почвата. Характерното за него е, че има три зони на работа, като всяка една от тях може да се изключва. Конкретният модел е с 3 м работна ширина, а необходимата мощност за работа с него е от порядъка на 300-320 к.с.

В серията безорни машини Раломекс представи

още една машина - разрохквач.

Поредният експонат в портфолиото на Раломекс е култиватор за слята обработка. Характерното е, че неговият работен орган, за разлика от стандартния модел, е подпружинен - работи на принципа нон-стоп. Когато работният орган срещне някакво препятствие, се скъсва, а пружините, които играят ролята на полуавтоматичен предпазител, връщат работния орган в работна позиция. Моделът е с 8 м работна ширина. Раломекс предлага работни ширини до 12 м прикачен вариант. Най-новото изделие на Раломекс при култиваторите е компактор с работни ширини от 4 м до 8 м. Специфичното при него е навесният му тип, което го прави изключително лесен за транспорти-

ране на съответни полета. На щанда беше показан модел с работна ширина 4 м. Характерното за него е симбиозата - преден ротор, култиваторни лапи и допълнителен ротор за фино подравняване на пръстта след обработка. Сегментът култиватори беше допълнен от машина за окопаване по класическа технология. Това е класически тип, дългогодишен модел на завода в Завет, който изключително добре се котира на пазара. На изложението в Пловдив той можеше да се види допълнително окомплектован с тороизсяваща уредба, като характерното за нея е, че може да регулира тора изключително прецизно.

Раломекс показа макет, чрез който компанията демонстрира възможността на машините за взаимозаменяемост, а именно на една и съща база, на

една и съща рама да може да се монтират различни

работни секции, като: сечка, дисков и грайферен

валяк, както и цилиндричен валяк, който в съседна

Румъния се използва интензивно при производството на рапица след сеитба. „Земеделският производител, закупувайки един агрегат, после може

да надгражда. Получава се машина 4 в 1“, обясни

още Рашид Узунов.

Раломекс е пословична със здравината на плу-

говете за дълбока оран. Моделите с 3 и 5 корпуса

са едни от най-продаваните на българския пазар,

а в последните години и на румънския. Новото при

тях е плужният корпус, който от миналата година

се разработва от Раломекс. Иновацията е заложе-

на при конзолата, което позволява при авария да

се свие само тази част, която е повредена. В случая е използвано по-ново поколение крепежни елементи, които са с по-висок клас на точност и които гарантират и по-висока надеждност на възела.

Характерен за този вид плугове е новият механизъм на обръщателното колело, тоест този тип механизъм работи на принципа на махалото, което означава по-малка амплитуда на колелото, което

от своя страна повишава надеждността на самия възел и по-прецизното и по-точно регулиране на дълбочината на оран.

Дисковата брана с работна ширина 4,6 м е също от серията машини нон-стоп. Тя има пружинен предпазител, който служи за предпазване на работния орган след като срещне някакво препятствие. Този модел се утвърди доста сериозно на пазара и с днешна дата това е една от най-продаваните машини.

Сред новите изделия на Раломекс е прикачна дискова брана, чиято премиера беше миналата година. При нея на една конструкция може да се базира както прикачният, така и навесният тип на самата машина. Ако тегличът и колесарът бъдат свалени, става навесен тип. Това позволява гъвкавост при избора на земеделците. Друга характерна черта е работният орган с гумени тампони. Това позволява на машината освен елемента на предпазване, да се получава вибрация по време на работа и по този начин по-добре да става очистването на диска от растителните отпадъци. Благодарение на тежкия тип ротор, с който е агрегатирана браната отзад, се получава изключително добро подравняване на почвата.