







Бодил
Актуално
• ЕК одобри „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ като защитени наименования за
произход
• До 2 октомври е отворен прием по помощта за напояване
• Коста Петров: Държавата да създаде методика, чрез която да се определя какво значи 100% пропаднали площи
• Коопериране и консолидиране на участниците в агрохранителната верига, за да има повече български храни на нашата трапеза
• Амбиция: Съотношението между български и вносни
плодове и зеленчуци да стане 50:50
• Каква е годината за биопчеларя Калоян Съев
• Кога да започнете да третиране срещу вароа
3
Рекорди
СОФРУ CS винаги дава 1 тон/дка
4
Мечта за устойчивост и успех: фермата
Акценти
Бяло на черно
12 Министърът на Земеделието и храните Кирил Вътев: Нашата цел е продуктът на трапезата, а не кой колко субсидии ще вземе
• Гости от цяла България посетиха фестивала „Ден на полето“
• Как да се случи дигитализацията в земеделието дискутираха
на „Дни на полето в Добруджа“
• България трябва да бъде много активна по отношение на промотирането на своите вина
• Хърватия се превръща във важен играч на пазара на зехтин
• Христина Денева, член на АБЗ: Има държави, в които земеделското застраховане е задължително
• Държавната профилактична програма е в помощ на животновъдите, но е добре да се разшири обхватът й • Гълъбовъдството е изцяло хоби и има емоционална стойност
Кампания
Хигиената на храните през лятото
Гост 31
Таня Георгиева, зам.-министър на земеделието и храните
6
цикъл, бутикови фермерски продукти от заешко месо
Вдъхновяваща история 68 Братята Колчакови отглеждат и
съхраняват Калоферската дългокосместа
коза заради кукерството
Пчелините на България 72 Да знаеш езика на пчелите
Алтернативи 74 „Зелени“ инсектициди на базата на етерични масла –бъдеще в растителната защита?
Селекция 34 Field Shield хибридите царевица от БАЙЕР защитават добивите
Земеделска техника 36
Георги Денев: PÖTTINGER е качество
Но-тил 38
Shelbourne прави чудеса в стопанството на Борислав Горанов
Растителна защита 40 Осигурете силен старт на житните култури
Земеделска техника 44
Демонстрация на Кубота България и АГРО КГ в землището на Вълчедръм
Младите в животновъдството
78 Овцете Мутон Шароле – лесни за отглеждане, непретенциозни, с висока продуктивност
Добавена стойност
79 Енергийното богатство на… сламата (и другите растителни остатъци)
Издава “Агенция Европа” ООД
Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Мирела Спасова, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg
Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД
Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg
Цена за 1 брой: 6 лв
предварително. Трудно могат да се приемат аргументи за останалите под черта новосформирани
аграрни камари. БАК с основание недоволства. Тази ситуация отново постави на дневен ред необходимостта от Закон за браншовите организации. Иначе каквито
и критерии за участие в консултативните съвети да се предвидят, недоволство винаги ще има. Ще има съмнения за лобизъм и
Консултативни съвети, „продуктови“, сформирани на принципа „От фермата до трапезата“ – обещаната поредица започна. Принципът се вписва в концепцията на новия политически кабинет на земеделското министерство – всички браншови политики да се изготвят в диалог с участниците в една агрохранителна верига. Много от участниците в проведените вече срещи изразиха задоволството си от този нов подход. Какво по-хубаво от това на една маса да седнат всички – от производителите на земеделска продукция, до преработвателите. Този факт обаче не изчиства с магическа пръчка нормалните пазарни противоречия по веригата. Млекопроизводителите и преработвателите открай време са във война.
Търкания има между овощари, зеленчукопроизводители и консервни предприятия, например.
Да не говорим за вечните, нарочени като „алчни“ големи търовски вериги.
След Консултативния съвет за сектор “Плодове и зеленчуци“
се разпространи отворено писмо-недоволство с въпроса: по какви критерии са определени участниците? Защо имало представители и на организации на производители, които били юридически лица. Въпросът е основателен. Породен е от пропуск вероятно в издадената министерска заповед с критериите за участие в Консултативните съвети. Иначе, интересно защо браншовиците толкова се плашат от организациите на производители, вместо да следват примера им. Но заповедта си е заповед, тя трябва да се изпълнява.
Този конфликт нямаше да изплува, ако критериите за участие в консултативните съвети не бяха обсъждани и съгласувани
приятелски предпочитания към едни или други браншовици, към едни или други организации на производители. На първо четене какви са поставените проблеми в
тези първи срещи? Да се извади пожарогасителният кран, общо взето. Ситуацията е такава, това просто се налага.
Изумителни са някои искания, които говорят за живата пъпна връв с архаичната вече планова икономика. Минимална изкупна цена на млякото е абсурд в пазарни условия. Искането за евтини фуражи, по-евтино зърно –също. Зърнопроизводителите не са благотворително дружество. Анализите на цените по веригата също са формалност, ако не се преследват картелни споразумения. Трудно доказуеми, както се знае. Тревожно е, че в тези консултативни съвети никой не бръква в раната - промени в политиките, в пазарните нагласи на фермерите и уменията им да прилагат ефективни технологии чрез европейските субсидии.
на земеделието и храните. Инициативата е на групата производители Сдружение „Български традиционни млечни продукти“. Заявлението бе изпратено
от Министерство на земеделието и храните до Европейската комисия през февруари 2021 г. Вписването в европейския регистър
Българското кисело мляко вече е вписано в европейския Регис-
тър на защитените наименова-
ния за произход и защитените
географски указания.
„Този традиционен български
продукт ни прославя по света заради полезните си свойства и с включването му в регистъра като
защитено наименование за произход допълнително се създават условия за неговото популяризиране“, заяви министър Вътев.
Той посочи, че регистрацията ще даде на преработватели-
те конкурентно предимство на
пазара, а за потребителите ще
има допълнителна гаранция за произхода и качеството. „Това
допълнително създава предпоставки за производството на продукти с високо качество и добавена стойност“, каза министърът
е в резултат от съвместни усилия и сътрудничеството между сдружението и МЗХ в целия процес по кандидатстване - изготвяне на заявлението за регистрация и придружителната документация, търсене и подбор на доказателствени материали, както и отразяване на коментарите и препоръките на ЕК.
„Българско кисело мляко“ е вторият български продукт, регистриран като защитено наименование за произход на европейско ниво след „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“. Сред европейските схеми за качество защитените наиме-
ват продукти, при които е налице най-тясна причинно-следствена връзка между географския район на производство на продукта, с присъщите му природни и човешки фактори, и качеството и характеристиките на въпросния продукт. При „Българско кисело мляко“ очертаният географския район на производство е територията на Република България, а суровината, която се използва, е българско мляко – краве, овче, биволско, козе или смесено.
След влизане в сила на регламента само производителите, които произвеждат в съответствие с одобрената продуктова спецификация и това е удостоверено от контролиращо лице –сертифицираща фирма, могат да използват регистрираното наименование, означението „защитено наименование за произход“ или абревиатурата му, както и специалния символ (лого) на
„Българско бяло саламурено сирене“ като защитени
ЕС, с който се обозначават тези продукти. За целта следва да са преминали процедура по одобрение от МЗХ и да са вписани в регистъра на производителите
на дадения продукт на уебсайта
на министерството.
Продуктите със защитени географски означения са вид интелектуална собственост и поради
това се ползват с особено висока
степен на закрила от неправомерна употреба на наименованието, включително посредством
двустранни търговски споразумения между ЕС и трети страни. „Българско бяло саламурено сирене“ също беше признато от Европейската комисия за Защитено наименование за произход. Това стана с публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1571 на Комисията за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Българско бяло сала-
byalo salamureno sirene“ (ЗНП)) в Официалния вестник на ЕС, брой L 192 от 31.07.2023 г. Инициативата за регистрация на наименованието отново е на групата производители Сдружение „Български традиционни млечни продукти“. Заявлението за регистрация бе изпратено от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) до ЕК през м. февруари 2021 г.
Това е третото родно географско означение, след ЗГУ „Българско розово масло“ и ЗНП „Българско кисело мляко“, което съдържа името на държавата в себе си. При ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ очертаният географския район на производство, също както при ЗНП „Българско кисело мляко“, е територията на Република България, и използваната суровината е мляко само от този район – краве, овче, биволско, козе или смесено. Благоприятните климатични и
природни условия в страната
спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, които се
използват при производството на
продукта и оказват влияние на неговите специфични характеристики от най-дълбока древност.
Традиционното ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“
се произвежда с добавка на
симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, както и на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei.
Органолептичните качества на
продукта се формират освен от
приятния млечнокисел вкус от закваската и саламурата, така и от леката ненатрапчива горчивина от разпадните продукти на сложните белтъчини и от някои аминокиселини. Съвкупността от
вкуса и аромата от тези компоненти формира „букета“ на сиренето.
До 2 октомври 2023 г. земеделските стопани могат да кандидатстват по схемата на държавна помощ „Помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури“ за 2023 г.
Заявленията за подпомагане по образец, генерирани от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), се приемат в Областната дирекция (ОД) на ДФ ”Земеделие”, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” (ПСМП) по постоянен адрес на физическото лице и по седалището на едноличния търговец или юридическото лице.
Утвърденият от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (УС на ДФЗ) бюджет по схемата е в размер на 16 млн. лв. С държавната помощ ще се компенсират до 80% от направените разходи за напояване, на база предоставена информация от доставчика на услугата за извършените плащания по сключените през 2023 г. договори.
Целта на помощта е подкрепа за земеделски стопани, отглеждащи земеделски култури, които по технология на производство изискват напояване. Финансовата подкрепа се предоставя на земеделски стопани – производители на растениевъдна земеделска продукция, които са регистрирани
До 2 октомври е отворен прием по помощта
за напояване
по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските произ-
водители и/или регистрирани по реда на Наредба
№ 22 от 21.12.2016 г. за реда за водене на регистър
на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на
суров тютюн (при подпомагане разходи за вода за
напояване при отглеждане на тютюн). Земеделските стопани също така следва да имат договор за 2023 г. с доставчик на услугата „Доставяне на вода
за напояване“, сключен до 30 септември 2023 г. включително.
В срок
до 30
октомври 2023 г. доставчикът на услугата „Доставяне на вода за напояване“ предоста-
вя информация на ДФ „Земеделие“ индивидуално
за всеки земеделски стопанин, сключил договор с
него и заплатил фактурата/фактурите за услугата
доставяне на вода за напояване, с посочен размер
на извършеното плащане.
До 30 ноември 2023 г. ДФ „Земеделие“ ще изпла-
кандидати след извършване на всички административни
проверки, включително и индивидуални данни за плащанията за напояване от всеки земеделски стопанин, предоставени от доставчика на услугата „Доставяне на вода за напояване“.
Максималният интензитет на помощта е до 250 000 евро (488 957,50 лв.) на предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти. За целта помощта се натрупва в рамките на максималния интензитет с други временни мерки за държавна помощ: „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2022 г. и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, прилагана през 2023 г.
достигне между 7000-7500 тона. Към момента, след разрушителните щети и тежки метеорологични условия, тези цифри са спаднали на едва 700-800 тона. Коментар от председателя на Сдружение „Българска праскова“ Коста Петров.
Предизвикателна година се
очертава за производителите на
праскови от района на Сливен.
Предвид загубите след послед-
ната изненадваща градушка в
региона от края на месец юли и
измръзването на много плодове през март, стопаните силно се притесняват за бизнеса си.
Първоначалните очакванията за
добива от индустриалната праскова за тази година са били да
„От измръзването, което се получи на 30-ти март, щетата беше тотална. Имахме проблеми, когато трябваше да се извадят протоколи за пропадане на 100 процента. Няма методика. За следващите години нека МЗХ да помисли и да направи методика, която да определя какво значи 100 процента пропадналост, защото техните служители нямат тази методика и не могат да преценят загубите дали са на 100
да се определя
процента и да издадат протокол.“
Наранените плодове след последната юлска градушка ще бъдат реализирани под формата на сок, което вече означава загуба за стопаните. Обявената изкупна
цена за индустриална праскова в Гърция е между 35 и 37 евроцента, а у нас - 72 стотинки на килограм.
По думите на производителя българската праскова като качество не отстъпва на гръцката. Но площите с мъхестия плод
в южната ни съседка са в пъти по-големи. „Ние, ако произвеждаме 7-8 хиляди тона, Гърция
прави 400
хиляди тона годишно. Ние сме прекалено малки и не можем да задоволим нашите фабрики, но като качество не отстъпваме на гръцката праскова.“ Коста Петров направи сравнение между нашата страна и производствения бранш в Гърция, Италия и Испания, с препоръка страната ни да възприеме добрите практики, като например по-добрата организация на сектора и създаването на сдружения на производителите. По
думите му в тези страни има създадена складова база, хладилни камери, сортиращи, пакетиращи
машини за пресния пазар и логистика. Това им помага да бъдат
много по-напред от нас.
Той коментира, че ако няма
държавна политика за развитие
на сектора, шестте бази, които в
бъдеще ще бъдат създадени, ще останат празни.
„Овощарството генерира много работни места. Благодарение
на него селата остават живи.“
Въпреки ситуацията в бранша, Коста Петров е обнадежден, че
следващата година ще е по-добра, без неприятни изненади за
земеделците.
„Целта ни е да повишим присъствието на повече на български продукти на трапезата на българина.
За това непрекъснато говорим и обсъждаме как да подобрим взаимодействието между всички нас по агрохранителната верига“, каза агроминистърът Кирил Вътев след проведения Консултативен съвет по месото и яйцата. Той прогнозира, че цената на свинското месо ще падне през есента и е категоричен, че спекула на пазара няма.
Петко Петков от Асоциацията на месопреработвателите в България, посочи: „Цената на месото в България в момента е точно такава каквато е в ЕС
- става въпрос цена без ДДС. Може би ДДС играе роля, защото у нас е 20 процента, докато в редица други европейски страни е 3-5 процента или дори нулева ставка. Това не е главната причина, но отчитайки, че нашите ферми са по-малки, може би интензивността на производството не играе голяма роля, както в ЕС. Там става въпрос за много големи бизнеси и ферми, но твърдя, че няма голяма разлика в цената.“
Той посочи, че цената на свинското трупно месо в България е около 7 лева и 30 ст. с ДДС. Тук се отчитат и транспортни разходи при вноса.
Коопериране и консолидиране на участниците
в агрохранителната верига, за да има повече
„В производството на месо винаги има зависимост от цените на фуражите за животните. Искам
да ви припомня, че миналата година вследствие на войната ние имахме високи рекордни, невиждани
цени на фуража. Така че, много стопани не само в България, а в цяла Европа, ликвидираха животните си. Това пък неминуемо доведе до недостиг на животни и респективно - покачване на цените на месото. Така че, година по-късно до голяма степен се усеща този ефект на махалото, а сега пък стопа-
ните започват да залагат повече животни и може би след една година ще имаме обратния ефект,“ посочи Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България.
Илиев цитира последни данни на Министерството на земеделието и храните, според които около 60 на сто е вносът на свинско, а останалото е българско производство.
При птичето месо разпределението е около петдесет на петдесет на сто. Председателят на Асоциацията на промишленото птицевъдство Даниел Божанков приветства идеята на министър Вътев консултативните съвети да обединяват цялата хранителна верига от фермата до трапезата, както и за кооперирането, като изтъкна, че Асоциацията вече работи в това направление. „Бъдещето на българския фермер е точно в кооперирането и предоставянето на една по-качествена продукция до крайния потребител. А това може да се постигне само чрез обединяване на разходите на производите-
лите и подобряване на качеството
на продукцията, като разбира се вземаме примера от другите европейски страни.“
За щастие по време на Консултативния съвет по месото и яйцата повече се използва думата стандарт, а не субсидия, отбеляза Стефка Боева, председател на Борд по говеждо и агнешко месо. „На производителите на агнешко и говеждо месо трябва да им се подаде ръка, за да може техният продукт да стигне до вашата трапеза, да се осигури средата, в която тази агрохранителна верига да се реализира. Във веригата има поне пет участникаот производителя до търговеца.“
Евгения Ачкаканова, изпълнителен директор на Асоциацията за развъждане на породата Ил дьо Франс в България, каза, че този диалог между всички ще доведе до положителен резултат. „За да имаме резултати, ние трябва да увеличим поголовието на всички видове и породи в България, явно от това се нуждаем, за да имаме суровина, от която да произвеждаме и да предлагаме, както на българския пазар, така и да изнасяме.“
„Най-страшното е, че много земеделски производители ликвидират фермите си поради нерентабилност и неконсолидираност на агрохранителната верига и заминават в чужбина. Трябва да обърнем тази тенденция и да започнем да ги връщаме в България“, категоричен е земеделският министър Кирил Вътев.
60% от плодовете и зеленчуците у нас са внос. Това беше обявено след проведения в аграрното
министерство консултативен
съвет. В тази връзка ще бъдат
направени промени в Стратеги-
ческия план – ще се направи ана-
лиз на цените и при кого отива
добавената стойност. Идеята е да
се стимулират слабите звена по
цялата верига.
Амбицията е съотношението
между българско производство
и внос поне да се изравни. „Липс-
ва пазарен анализ, който спешно
трябва да се направи, за да видим
къде се намираме спрямо вносните продукти. Нормалната цел е
съотношението да бъде 50 на 50 процента и в такъв порядък да вървим“, заяви Кирил Вътев, министър на земеделието и храните.
„Кооперирането на българските земеделски производители им гарантира по-успешна пазарна реализация. А лошите практики трябва да бъдат пресечени“, категоричен е Александър Йоцев, заместник-министър на земеделието и храните. Най-важни са обаче прозрачните отношения – между държавата и производителите на плодове и зеленчуци.
За производителите на ягоди и малини промените в Стратегическия план са от първостепенна важност. „Знаем, че месец август е отпускарски, но ние в момента работим за следващите четири години“, заяви Божидар Петков, председател на УС на БАМ-Я. Промените в Стратегическия план трябва да са готови най-късно до края на месец септември. Процедурата по одобрение от страна на Европейската комисия отнема три месеца. И едно важно уточнение – на страната е нужно ново райониране – според кли-
матично-почвените характеристики. А от тук насетне, каквито и стратегии да се правят в земеде-
лието, трябва да бъдат съобразени с дългосрочните прогнози за изменението на климата.
Българските пчелари са в кампания по прибиране на меда.
Каква е годината за Калоян Съев от троянското село Борима, който отглежда близо 90 пчелни семейства по биологичен начин в своята биосливова градина от 160 дка. Пръв помощник на терен е неговата съпруга.
„Имаме мед от началото на юли. Преди това нямаше заради дъждовното време и студените нощи. Изпуснахме пашата от овошките, акацията, билките и като цъфна липата, нещата започнаха, но всичко продължи около 20 дни. Вече приключваме с изваждането на магазините. Връщаме празните пити за почистване. Третирам с оксалова киселина. Понеже съм биологичен производител, използвам само оксалова и мравчена киселина, не използвам тежки химии, които не са разрешени. В началото на пролетта се налагаше да храним малко отводките, но сега последната липова паша беше доста по-добра в сравнение с предишни години. Миналата и по-миналата година накрая нямаше никакъв мед и много трудно зимуваха пчелите. Трябваше да им се
помага. а сега са се запасили – харесва ми.“ Калоян Съев сменя пчелите майки почти всяка година. „Тази година от 84 семейства около 75 майки са ми тазгодишни. Не държа стари майки, най-много две години. Старите майки правят по-слаби семейства. По-голям е рискът от зимна смъртност. По-малко издържат на акара, много е важно да се работи с млади и хубави майки. С младата майка много по-малко се рои кошерът, много повече яйца снася. По-хубаво пило прави. И ако има някакъв проблем и не ми харесва майката, веднага я сменям, не правя компромиси, защото после цяла година е тотална загуба.“
И ако Калоян Съев мераклийски работи на терен, защото е усвоил до тънкост дейностите в пчелина, не така стоят нещата с кандидатстването в настоящата кампания. „Тази година кампанията по прием за директните плащания също много се проточи във времето. Аз, като биологичен производител, до последната седмица не можех да приключа заявлението. Обикновено биологичните производители до края на кампанията не са наясно с документите за приключване и не е готова системата. Така се получи и тази година.“
Вароа е проблем, към който вниманието на пчеларите трябва да остане изострено през целия
активен сезон. Добре е стопаните регулярно да
правят тест за нивото на опаразитяване – поне
веднъж месечно, съветва д-р Ивелин Маринов, специалист – консултант. - Ако пчеларят забележи признаци на заболяване, непременно трябва да
потърси своя ветеринарен лекар. Постоянното на-
блюдение върху пчелина е ключово за здравето на семействата. Тестовете за опаразитеност се правят с тестери. Една опаразитеност на пчелното семейство от порядъка на 3-5% и нагоре би следвало да алармира пчеларя и той трябва да започне да търси начин да помогне на семейството.“
Д-р Ивелин Маринов е категоричен, че не трябва да се позволява на акара да надделява. Трябва да се има предвид и преносът на акари, който се осъществява с т. нар. дрифт на пчели – това са пчели от заразени пчелини, които трудно се връщат в собствените семейства, кацат където могат и по този начин пренасят акари. Има изследвания на учени от европейски държави, които показват, че в
активния сезон има моменти, когато в един кошер могат на ден да бъдат донесени от 70 до 200 акара, посочи д-р Маринов.
Препоръчително е пчеларите да се организират
на терен и да третират по едно и също време в своя регион.
При ниво на опаразитеност между 1 и 2 %, пчеларят може да бъде спокоен и да работи – до следващия месец, когато е добре отново да направи тестове в своя пчелин.
участници в агрохранителната верига трябва
работят в синергия, сега между тях има антагонизъм
• Търсим бизнес модели, които дават продукт
• Не може проблемът с украинската солидарност да бъде оставен върху плещите на пет
държави
• Бяхме подготвени изключително добре за битката в защита на българското розово масло
• На България й трябва Закон за търговията със земеделска продукция
• Нищо не се разбира от написаното в наредбите, ако трябва да подам заявление, и на мен ще ми се наложи да потърся консултанти
• Около 30% от животните у нас са виртуални
• Всеки, който идва на консултативен съвет, да представи декларация, извадена от годишния финансов отчет за приходи от продадена продукция
• Ако някой не може да покаже продажби за 5 години, изобщо да не подава заявление за обезщетение
Министър Вътев, тръгнахте със заявка за кардинална промяна в подхода на управлението на сектор „Земеделие, храни и гори“. Започвате серия от консултативни съвети, които трябва да обхващат цялата агрохранителна верига. Обяснете какво точно означава това?
Всички добре познаваме досегашната практика – провеждаха се срещи с различните браншови организации. Логичният въпрос е дали тези организации съществуват сами за себе си? Смисълът
на тези консултативни съвети е всеки да осъзнае ролята си в агрохранителната верига, защото нашата цел е продуктът на трапезата, а не кой колко субсидии ще вземе. Не отричаме субсидиите, но те трябва да останат едно подпомагане.
Консултативните съвети ще се провеждат по много прости правила. Първо - всеки, който назовава даден проблем, трябва да е готов да предложи решение и да посочи успешен модел – у нас или по света. И да се прецени къде и дали може да се приложи у нас. През годините се е натрупало едно отношение към земеделието като към дейност, която само иска субсидии и чака подпомагане. Основната цел на земеделието е продажба на продукция. Подпомагането не може да бъде цел. Освен това, ние имаме ясно поставена задача от Народното събрание - да увеличим производството и присъствието на пазара на български храни - млечни продукти, плодове и зеленчуци, мед. Целият Стратегически план и задачата на тези консултативни съвети е една - как да повишим присъствието на повече български продукти на нашата трапеза.
Какви ще бъдат в същината си планираните промени в стратегическия план? Основните сигнали – и от земеделците, и от депутатите в парламентарната земеделска комисия, са по отношение промяна на ставките. Вашата философия обаче каква е?
Нашата философия е пределно ясна, логична и закономерна от гледна точка на законите на агрохранителната верига. Когато анализираме цялата хранителна верига - от полето до трапезата, ще видим къде има необходимост от подпомагане. Принципът да се вдигат ставките на онези, които най-много се оплакват или най-много искат, не е
работещ. Ние търсим бизнес модели, които дават продукт. Всеки участник в агрохранителната верига има своята важна роля и когато са заедно, те работят в синергия. В момента между отделните участници има антагонизъм. Искаме да го елиминираме, затова в консултативните съвети каним да участват и търговци. Погледнете какво направи Полша - тя забрани продажбата на продукти под себестойност, а у нас това се случва и никой не се вълнува. Затова все повече земеделски производители се отказват, ликвидират стопанствата и какво се случва с тези хора? Заминават за чужбина, а ние сме в огромен демографски проблем, да не казвам катастрофа. Няма хора никъде. За нищо. Нито за държавната администрация има хора, нито в частния бизнес, да не говорим за земеделието. Как да се примирим с това, че български граждани отиват в Гърция, в Испания, Англия, където са сезонни работници и прибират реколта? Нашата няма кой да я прибере, в същото време от тези страни идват по-евтини плодове и зеленчуци. Как става това? Ето такива въпроси трябва да бъдат разгледани на консултативните съвети, за да се намерят решения. И да предложим къде трябва да има законодателни и подзаконови нормативни промени, за да тръгне това земеделие нагоре, за да може да има повече български продукти на българската трапеза. Толкова е просто и ясно. Но не е лесно да се реши.
Лесно ли е да се отстоява българската позиция в Брюксел? Украинският внос разстрои доста пазарни механизми – какъв е нашият отговор на кризата?
Украинският внос никога не е предвиждан в прогнозите за развитие на българското земеделие. България има проблем с няколко продуктанерафинирано слънчогледово олио, слънчоглед и сухо мляко. Тези три продукта правят дъмпинг на българското производство по съвсем логични причини. Какво да правят нашите земеделски производители, които произвеждат всичките тези продукти? Какво да правят нашите животновъди, на които млякото остава непродадено, защото се намира по-евтина суровина за преработка. Преработката в същото време е под натиска на конкуренцията на крайния пазар. Всеки търси по-евтина
суровина. От друга страна, производителите на слънчоглед останаха със 700 хиляди тона от предходната година, които не бяха реализирани точно поради украинския внос. Сега се очаква реколта от слънчоглед от около два милиона - два милиона и двеста хиляди тона. Капацитетът на нашите преработвателни предприятия е три милиона тона слънчоглед годишно, но като идва по-евтин слънчоглед от Украйна и по-евтино нерафинирано олио? Ние ще направим всичко възможно, за да имаме абсолютно работещи коридори на солидарността. Но нашата сухопътна инфраструктура не е готова да понесе такъв интензивен трафик от тежки автомобили. Пристанищата ни нямат капацитет чисто технологично и физически да натоварят такива гран-
диозни обеми от зърно - от всички други култури, плюс слънчоглед. Затова в Брюксел, на последния Съвет на министрите заявих, че според мен не
може проблемът с украинската солидарност да бъде оставен върху плещите на пет държави. Виждате, в момента Германия и други държави започват да имат проблеми с вноса на украинско зърно, т.е. трябва всичко възможно да се направи така, че излишъкът от зърно, който влиза в Европа от Украйна, да стигне до дестинации, които имат реална нужда - държавите в Африка, в Азия. Това е голяма задача, която не е по силите на нито една държава, нито на петте държави - Полша, Румъния, Унгария, Словакия и България.
Много сектори - пчелари, животновъди, производители на плодове и зеленчуци – често поставят въпроса за дъмпинговия внос. Вие, като човек с пазарен опит, какво ще им отговорите в качеството на министър?
Този проблем не може да бъде решен за един
ден или с един замах. На България й трябва Закон за търговията със земеделска продукция – това са всички продукти от полето до трапезата. Така че, тепърва проучваме опита в други държави - Румъния, Гърция, Полша, Франция, Испания, Италия, откъдето започват да пристигат много интересни примери. Различно е навсякъде, но навсякъде по законов път се пази земеделският производител.
За повече от 60 дни управление, какво можете да отчетете като конкретен и безспорен
успех за ведомството?
Мисля, че е рано да говорим за успехи, но още през първата седмица разбрахме, че трябва да форсираме работата по две наредби, които отпушиха заявяването по Кампания 2023. Биопроизводителите казаха, че досега не са виждали да се работи в толкова кратки срокове. Много беше напрегната тази кампания, удължихме срока за подаване на заявления до 21 юли. Въпреки цялата сложност, едната наредба беше подготвена и излезе за шест часа, другата - за два часа. Неща, които са влачени с месеци, се решиха за няколко часа. Друг проблем е, че излизат наредби, които земеделските стопани не могат да разберат. Трябва да търсят консултанти. Всички указания и наръчници трябва да бъдат написани точно, ясно и недвусмислено. Ето това нещо искаме да постигнем, но още не можем да се похвалим с успех.
Много работа имате в тази посока - всички се оплакват, че без консултантска помощ не биха могли да се справят - с нито едно заявление, с нито една наредба.
Нормално е да има такива оплаквания. Но когато те идват от високоинтелигентни хора, с висока икономическа култура, с по две-три висши образования и западни езици, това означава, че проблемът е много сериозен. Аз нямам претенции за чак такова високо ниво. Опитах се да разбера нещо от тези наредби, честно казано - нищо не разбрах. Ако трябва да подам заявление, и на мен ще ми се наложи да потърся консултанти. Това не е нормално.
Много земеделци се питат - Вие политически човек ли сте?
Не. Неутрален съм.
В Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание определено получихте подкрепа почти от всички партии. Струва ми се, че доста изненадано Ви гледаха депутатите, когато обявихте своята визия за управлението на сектора.
Аз съм безкрайно благодарен, че имам такава подкрепа от Комисията по земеделие, такава срещам и в парламента - от всички парламентарни групи. Аз и моя екип не сме дошли, за да се обла-
годетелстваме, защото ние сме постигнали своите лични успехи. Говорим ясно, рационално и изключително логично. Нас ни разбират. На това отдавам подкрепата.
Признаването на българското кисело мляко и саламуреното сирене като защитени наименования за произход, спечелената битка за розовото масло - това не са ли малки победи, които можете да запишете като актив, макар че първите две са със стара предистория?
Да, специално киселото мляко и бялото саламурено сирене са със сериозна предистория, за да са стигне до тяхната защита на европейско ниво. Затова ги разглеждам като две брошки, които ни се паднаха на късмет. Битката за розовото масло е друга тема. След много дълъг разговор с акад. Атанас Атанасов, бях подготвен изключително добре.
Моите аргументи в Брюксел бяха не толкова експертни, колкото в контекста на традиционното за България розопроизводство, което прославя страната ни от векове. И така бях изключително убедителен. Големият късмет е, че премиерът акад. Николай Денков - на срещата на върха - довърши защитата на българското розово масло с изключителна компетентност, с научни аргументи, които никой не може да обори, защото няма човек в света, който да е на неговото ниво в областта на физикохимията.
Дълги години се води битка със схемаджиите в българското земеделие. Имате ли вече анализ, на който да стъпите, за да има промени в тази посока?
Първите анализи показаха, че около 30% от животните у нас са виртуални. Второ - след протести, с искания за обезщетения за пропаднали площи заради неблагоприятни климатични явления, направихме справка за пет години назад. Оказа се, че на две места в България, при едни и същи стопани, в продължение на 5 години, всяка година има пропаднали площи от измръзвания. Затова искаме всеки, който идва на консултативен съвет, да представи декларация, извадена от годишния финансов отчет за приходи от продадена продукция. Да докаже, че за три години има продадена продукция и приходи от нея.
Относно земеделците с пропадналите площи, смятаме да въведем нова методика за обезщетение – ще гледаме техните продажби от предходните 5 години - махаме най-ниската и най-високата година, остават трите, вадим средно аритметичното за тези три години - това ще бъде обезщетението за пропаднали площи. Ако някой не може да покаже продажби за 5 години, изобщо да не подава заявление за обезщетение. Щом си производител, трябва да докажеш какво си произвел. Ето това са първите стъпки за борба със схемаджиите.
Знам, че кооперирането е Ваша лична каузав тази посока какви промени планирате?
Наред с проучването, което правим в момента, свързано със Закон за търговията със земеделска продукция, правим проучване и на Закон за кооперативите. Имаме информация, но искаме да видим как работят тези закони в други европейски държави. Когато преди почти година тръгнахме към учредяване на аграрна камара, споменахме за аграрен закон на една държава, един човек го грабна, преведе го, засили се, откраднаха името, реализираха. Не е това начинът. Сега трябва да го направим на национално ниво и най-важното - наистина искаме да решаваме национални проблеми. В момента, в който завършим проучването, пак от тези консултативни съвети, които стартирахме, ще излязат предложенията.
Кой Ви покани за министър на земеделието и чувствате ли се удобно в тези обувки?
Това не беше първа покана. Много време отказвах, но накрая не можах да откажа на акад. Николай Денков. Познавам го отдавна - благодарение на акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместния геномен център към Софийския университет. За мен тези двама учени са национално богатство, а за България тандемът акад. Денков и Мария Габриел е късмет.
Интервю на Анета Божидарова
В края на юли гости от цяла България станаха част от тридневния фестивал „Ден на полето“, организиран от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, член на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Над 60 фирми участваха в рамките на събитието, представяйки своите продукти. Учени, земеделски стопани, фирми и учебни институции изпълниха полето край Златна Добруджа.
Официални гости на събитието бяха Илия Проданов, председател на НАЗ, заместник-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева, кметът на Добрич Йордан Йорданов, областният управител на Добрич Йорданка Костадинова и председателят на Българска аграрна камара Костадин Костадинов.
„Посланията и идеите, които са вложени в това събитие, са гордост за нашата Асоциация и целия
земеделски бранш. „Ден на полето“ стана част от календара на земеделските производители и е чудесно, че този фестивал ни обединява“, заяви Илия Проданов, председател на НАЗ.
„Въпреки трудностите и неволите, които имате, успявате да нахраните страната“, каза в поздравлението си кметът на Добрич Йордан Йорданов.
Заместник-министър Таня Георгиева пожела това събитие да се разрасне и да се „заразят“ и другите организации в страната. „Вие успявате да откриете баланса между полезното – обмяна на знания и опит, и умението да се веселите.“
За празничното настроение в първия ден се погрижиха изпълнителите от клуб за народни танци „Жътвари“ и изпълнителите Георги Костадинов и Ивелина Росенова.
През втория ден от полевия празник децата имаха възможност да приготвят хляб по стара българ-
ска рецепта, а от ДФЗ представиха полезна информация
относно системата за мониторинг на площ и проверките относно предварителната условност и еко схемите.
Вечерта групата Deep Zone Project завладя сцената и превърна полето в място за истинско забавление.
На 27 юли дъждовното небе не попречи на земеделци да закрият фестивала по достоен начин. Дъждът бе своеобразен символ на вярването, че срещу всички предизвикателства земеделският бранш е силен и готов да се бори за постижения и успехи.
„Ден на полето 2024“ е на път и ще имаме нова локация.
Благодарим за доверието, ентусиазма и вярата, че земеделците сме способни да бъдем домакини заедно с вас“, заяви Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Унищожена инфраструктура на напоителните
системи и висока цена на водата за поливане; липса на работна ръка; сложни, неясни и постоянно променящи се административни изисквания и нормативна уредба; ниски изкупни цени на селскостопанската продукция срещу високи цени на препарати, торове и ренти; липса на дигитализация, иновации и комуникация с научните звена. Тези топ 5 проблема в българското земеделие, посочиха координатори и сътрудници от цялата страна, членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/, на семинар в Добрич по време на второто издание „Дни на полето в Добруджа 2023“.
С дискусия и споделяне на мнения започна първото обучение на 16 бъдещи регионални координатори, които ще промотират сред земеделците
дейността на Европейския цифров иновационен
хъб AgroHub.BG, одобрен по програма “Цифрова
Европа” с проект AgroDigiRise.
Лекторът Катя Стайкова, директор на „Клъстер Тракия икономическа зона“, запозна присъства-
щите подробно с проекта, чиято основна цел е развиване потенциала на агросектора чрез предоставяне на достъп до технологични решения и набор от услуги, подпомагащи дигиталната трансформация. АгроХъб.БГ функционира като единно гише за услуги, насочени към земеделските производители, малки и средни предприятия /МСП/ и всички участници в агрохранителния сектор, както и към публичния сектор в Южен централен регион, с потенциал да разпростре услугите си в цяла България. Фокусът е прецизното земеделие - автоматизиране на процеси, оптимизиране на ресурси, умна агрономия.
14 фирми и организации са партньори по проекта. Координатор е Институтът за агростратегии и иновации.
„Заедно с Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на НАЗ, разяснихме на присъстващите, че те ще са хората, които ще установяват директен контакт, ще организират събития и ще промотират безплатните услуги по проекта не само на зър-
нопроизводителите, но и на всички земеделски стопани и МСП, свързани с бранша“, посочи Катя Стайкова. Координаторите ще трябва да предизвикат интерес и към тестване преди инвестиране чрез посещения във функциониращия вече Национален демо център в Института по зеленчукови култури „Марица”, както и в още 15 Демо точки в земеделски стопанства и научни звена, които са в процес на изграждане. Така всички заинтересовани получават лесен достъп до реално функциониращи технологии, които могат да видят в действие и да се убедят в ползите да се инвестира в технологични решения.
АгроХъб.Бг подпомага придобиването и подобряването на дигиталните компетентности чрез индивидуални програми за обучения – онлайн или присъствено. Предлага и бизнес, и финансово консултиране като технологичен одит, оценка на дигиталната зрялост, план за технологично внедряване, подкрепа за намиране на инвестиции, разработване и управление на проекти, бизнес консултации и менторство, проучване на пазара, изготвяне на бизнес план, пазарен и маркетингов анализ, намиране на бизнес партньори и др. Услугите по проекта са безплатни за потребителите, които следва да са от целевата група –земеделски производители, МСП, публична власт. „Повечето земеделски стопани са в напреднала възраст и това ще е един от препъникамъните при дигитализирането на сектора“, посочиха присъстващите на семинара. Проблем е и създаденото през годините недоверие в нововъведенията. Участниците припомниха и че все още нашите селскостопански производители получават в пъти по-малка субсидия в сравнение със „старите“ страни членки на ЕС. Изключително сложно е кандидатстването по схемите за подпомагане, като има разминаване между изискванията на Министерството на земеделието и храните, Държавен фонд „Земеделие“ и Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и Системата за електронни услуги (СЕУ). Посочени бяха и липсата на добра комуникация с държавната администрация, нейната слаба компетентност, голяма бюрокрация и изискване на излишна документация, недостатъчна информираност на стопаните за новостите, които предстоят.
Виненият туризъм има огромен потенциал за
България и конкретно за Велико Търново и реги-
она - в това са убедени както винопроизводители, така и представители на туристическия бранш у нас. Виненият дегустационен център на емблематичната Самоводска чаршия във Велико Търново събра винопроизводители, туроператори и представители на рекламата и туристическия бранш от България и Румъния, които се запознаха с част от производството на избите от региона и опитаха от ароматните вина. Основател на Винения център, който е реализиран по програма Трансгранично
сътрудничество България - Румъния, е Станимир Стоянов - председател на Съюза на енолозите в
България, производствен директор на винарската изба в Сухиндол, председател на Регионалната винарска камара „Мизия“, инженер-технолог.
За пръв път от много години България ще участва догодина на престижния търговски панаир ProWein в Дюселдорф, Германия, обяви Станимир Стоянов и уточни: „Държавата наема щанда и ще осигури транспорта на вината до Германия, оттам насетне избите ще поемат своите разноски.“ Според него България трябва да бъде много активна по отношение на промотирането на своите вина и превръщането й във винена дестинация. По думите му „трябва да имаме съпътстващи събитияпрезентации, мастер класове, презентации на
българското винарство. Участието в ProWein в Дюселдорф не трябва да бъде еднократен акт. Еднократното представяне няма да има никакъв ефект, повечето държави имат дългосрочни планове3-5-10-годишни, така че от тази гледна точка, трябва да бъдем последователни и да продължим тези активности!“
През последните години отделни изби или региони в България съвместно с туроператори и туристически обекти развиват винени турове и промотират българското вино.
Производството на вино, съчетано с благотворителни кампании, също може да популяризира българските вина. „Нашият винен проект стартира през 2022 г., като първата ни реколта вино беше Мерло 2021 година, заяви Кристина Върбанова, „Маркетинг и реклама“ във винена изба. - Тогава започнаха да плододават нашите масиви, тъй като все още имаме малко плодоваващи декари. И решихме да стартираме с нещо по-сантиментално и направихме една благотворителна серия за училището по занаяти за талантливи деца от социално слаби семейства в село Русаля. Цялата серия е етикитирана с рисунки на децата и 100% от сумата на бутилките е в полза на училището!“
Кристина Върбанова разказа, че масивите на избата се намират в землищите на град Лясковец,
като в момента плододаващите сортове са
Мерло, Сира и Мускат. Предстои разширява-
не на масивите с още български сортове, като
идеята град Лясковец да се върне на винената карта на България. „Смятаме, че България
има заслужено място на картата на Европа
като винена дестинация и трябва да се върнем на челните места по износ и производство на вино.“
Българския туризъм и българското вино от
години популяризира в Румъния Юлия Бахувски, журналист и блогър. Юлия е завършила
в Софийския университет „Журналистика“, съпругът й е българин, а тя е запален почитател
на българските вина.
„В момента, в който се запознах с българското вино, се влюбих в него и се опитвам да го промотирам в Румъния. Аз съм блогър, поддържам единствения блог на румънски език, в който представям България като туристическа, културна и бизнес дестинация. Румъния в момента е запозната с туризма на морето и по планинините. България има нужда се рекламира като гурме и винена дестинация, защото има много хубава кухня и невероятни традиции“, каза Юлия.
Станимир Стоянов посочи, че от 2021 г. се обръща тенденцията България да е традиционен производител на червени вина. Оказва се, че вече продажбите на бяло вино
доминират съществено над тези на червено. Бяло вино се пие целогодишно, докато червеното остана сезонна напитка и дисбалансът между червените и бели сортове е силно изразен тази година. Вижда се, че белите вина започват да се изчерпват от портфолиото на винопроизводителите, докато червените остават в количества по избите.
Въпреки трудностите за лозари и винопроизводители, те продължават да търсят пазарни ниши и са убедени, че едно от решенията е
съвместната дейност с туристическия бранш
у нас. Атрактивната реклама на качествените
български вина и участието им на престижни
форуми в Европа и по света също ще осигу-
ри по-голямата им популярност на световния
винен пазар.
на зехтина
изводителите в Европа - първа е Испания (с 1 млн. и 300 хиляди тона годишно), след това Италия, Гърция и Португалия. В Хърватия в Националния парк Бриони, разположен върху група от 14 хърватски
малки острова в северната част на Адриатическо море, до западното
крайбрежие на Истрия, старо маслиново дърво е заслужила знаменитост. Методът на въглеродния
анализ показва, че то е на около
1600 години, което го превръща
С 15% поскъпва зехтинът в Гърция поради слаба реколта от маслини вследствие на градушките и високи разходи на производителите. Глoбaлнoтo пpoизвoдcтвo
нa зexтин e в cepиoзнa ĸpизa, ĸaтo гopeщaтa вълнa в гoлямa чacт oт Eвpoпa зaплaшвa дa пpичини
втopa пopeднa лoшa peĸoлтa и пpaзнини пo paфтoвeтe тaзи eceн. На този фон все по-голямо значение придобива зехтинът с произход Хърватия.
Християна Топалова, която е представител на хранителен магазин, коментира, че зехтинът от Хърватия е конкретно от района на Истрия – остров, който е точно срещу Венеция. Хърватският зехтин е с изключително високо качествоекстра Върджин, ранна беритба100 процента на ръка. Правят се моновариации, както и блендове. Има няколко хърватски сортове, които са с доста висока пикантност
и висока горчивина, тъй като са много високи полифенолни. Истрия привлича много туристи не само за отдих и развлечение, но и заради зехтина. През последните шест години Истрия постоянно е избирана от гидовете за най-добър район за създаване на
зехтин в света.
Общо годишно Хърватия произвежда 3500 тона зехтин. Тя се нарежда на пето място сред про-
в едно от най-старите в Средиземноморието. По време на буря
през 70-те години на миналия век
маслината се разцепва, а „раните“
й са излекувани с бетон, по онова
време много разпространен метод за консервиране в овощарството.
Дървото с височина шест и сянка
над двайсет метра и до днес продължава да ражда плод. От около трийсет килограма на година се получават по четири литра зехтин.
Асоциацията
на българските застрахователи: Има държави, в които земеделското
застраховане е задължително
Застрахователят изплаща
обезщетение, независимо
от процента на увреденост
на реколтата
Климатичните промени атакуват земеделието от години. Какво е необходимо да направят земеделските производители, за да застраховат бизнеса си?
Необходимо е първо да решат да се застраховат и
да се ориентират към застрахователните компании
на пазара, които имат традиции и опит в земеделското застраховане. След което се попълва въпросник. Правят се предварителни огледи на културите
и застраховката влиза в сила. През последните години има една положителна нагласа за застраховане и тази тенденция трябва да продължи.
Кога е периодът за застраховане?
Ние се съобразяваме с така наречената селскостопанска година, която като цяло започва през септември-октомври със засяване на есенниците, през пролетта идва застраховката на пролетниците.
Какво най-вече се застрахова?
Това са различни видове култури - пшеница, ечемик, тритикале, зимна маслодайна рапица, слънчоглед, царевица, реколтата на овощни насаждения, лозя. Зеленчуковите култури в по-малка степен. Покриват се рискове, свързани с природни бед-
ствия - градушки, бури, проливни дъждове, наводнения. Покриват се също така пожари. Застрахователите покриват и рискове като измръзване и изтегляне при житните култури, осланяване при овощните видове.
Какво може да очаква стопанинът, когато реколтата му е унищожена на 80, на 100 процента?
През последните години се случиха изключително тежки събития и градушки, бури и наводнения. Винаги, когато се случи подобно нещо, се появява министърът на земеделието, който казва, че ще помогне на пострадалите стопани, но каква е разликата. Когато се застраховате, вие
имате някаква сума на декар, която сте избрали и в зависимост от
това каква оценка и оглед ще се направи от екипите и каква степен на увреденост на растенията ще се даде и такова обезщетение ще получите. Ако да кажем, 100 декара са застраховани по 100 лв./дка, а степента на увреденост е 80 процента, ще получите това,
което е реално 80 процента. Да, могат да възникнат спорове със застрахователите, но те са в рамките на 5-10 процента, не повече, но ако не се застраховате и разчитате изцяло на държавна помощ, то реколтата ви трябва да е пропаднала тотално на 100 процента. Това означава, че ако примерно реколтата е пропаднала на 90 процента, няма да получите абсолютно нищо. При застрахователите не е така. Ще получите това, което е установено при огледа, докато при ДФЗ нещата стоят по различен начин.
Казахте, че се наблюдава
положителна тенденция при застраховането…
Застраховката е превенция и в други европейски държави застраховането се случва в по-голям обем, а при нас през последните години има едно нарастване на търсенето на тази застраховка, но това се случва с много бавни темпове. Има държави, в които земеделското застраховане е задължително. То е обвързано със субсидиите, които се получават. В тези държави, където земеделското застраховане е задължително, при тях в този процес на застраховане са обвързани трите страни - държавата, земеделските производители и застрахователите. Много се работи. Мога да ви дам пример в съседна Румъния - държавата например, дотира застрахователните премии на земеделците до 70 процента, а при нас този процент в зависимост от различните видове култури е много по-малък. Работи се в тази насока, но нещата се случват бавно.
Д-р Мирослав Първанов е заместник-председа-
тел на Българския ветеринарен съюз. Той е на те-
рен близо 30 години, от 15 работи като регистриран ветеринарен лекар в област Враца – предимно с животновъди, които отглеждат овце и говеда.
Според д-р Първанов, българските фермери не са
съвсем наясно какво точно покрива Държавната
профилактична програма.
„По отношение на програмата, която държавата осъществява към фермерите безплатно, това е нещо, което те го приемат като даденост. Това е помощ, която те не знаят колко би им струвала и само една година да си плащат, те ще разберат за какво
става въпрос, защото това са огромни финансови
средства - за ваксинации срещу син език, нодуларен дерматит, за взимане на кръвни проби за бруцелоза, за изследване на цялото поголовие за туберкулоза. Това са много заболявания. Държавата плаща на ветеринарните лекари и това е помощ, която не е никак малка за фермерите. Не казвам, че е достатъчна и приветствам, ако се разшири – ако се поемат от държавата ваксинациите за агалаксия, ентеротоксемия, Ку треска. Така че не знам от къде ще се намерят пари за това нещо, ако се намерятби било хубаво.“
Човешкото здраве е пряко обвързано с това на
животните.
„Ние трябва да се грижим животните да бъдат
здрави и да бъдат предпазени – по-малко антибиотици да се използват при тях, за да бъдем здрави и ние, защото е важна не само бактериалната резистентност, но има и злокачествени заболявания, свързани с препарати, които се влагат.“
Към този момент епизоотичната картина в страната е относително спокойна. „Спокойна е епизоотичната обстановка, но никога не знаеш утре от къде какво ще се случи. Ние винаги трябва да
имаме готовност да реагираме. Ние, ветеринарните лекари, се разбираме поне засега с държавните власти. Контактуваме нормално, защото преди години имахме проблеми. Сега нещата са добре.
Всичко зависи от тази политическа стабилност.“ Грижата за здравето на животните е обща. И животновъдите, и ветеринарните лекари. са от едната страна на барикадата, защото всеки от тях слага храна на масата.
Гълъбовъдството е едно от най-популярните хобита у нас. Десетки хиляди са хората и дружествата, които се занимават със селекцията и подбора, със създаването и популяризирането на нови породи декоративни и спортни гълъби. Един от тях е д-р Борис Велев, ветеринарен лекар и председател на научната комисия към Съюза на гълъбовъдите и развъдчиците на дребни домашни животни в Република България.
„Гълъбите са много интересни животни, които подлежат на селекция, на много генетични изменения, които ние ги утвърждаваме и резултатите
от нашата селекционна работа се потвърждават на
изложбите, където компетентни съдии оценяват нашия труд. Има много породи гълъби и ентусиазирани любители, които произвеждат много добри животни.“
Гълъбите се разделят най-общо на две големи групи. Едната от тях са пощенските гълъби. Селек-
ционират се заради изключителните си качества да летят и да се връщат от огромни разстояния. Далечните полети-маратони са на 700–1000 километра. Отчитането на скоростта и времето на прибиране става с електронни уреди, като всеки гълъб има чип. В света има пощенски гълъби, които като цена достигат до 1 милион евро. Това са супер шампиони, покрили големи състезателни трасета. У нас пощенското гълъбовъдство също е добре развито. Има декоративни гълъби, които са само за красота. Гълъби за консумация няма в България.
„Гълъбовъдството е изцяло хоби и има емоционална стойност. В никакъв случай няма комерсиализъм - виждате храните поскъпват много, но хората продължават да отглеждат тези животни. Другото, което е интересно, е, че когато някой намери сиво диво гълъбче, ранено и паднало, идват при мен и го лекувам. След като е излекувано, в един момент той им става домашен любимец.“
По време на етните горещини става все по-важно да се поддържа хигиената на храните. Ето защо Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и повечето от 16-те държави партньори от ЕС, участващи в кампанията #EUChooseSafeFood, поставиха хигиената на храните през летните месеци в центъра на своите дейности в рамките на кампанията.
Европейският орган за безопасност на храните работи съвместно с Европейската комисия, националните органи по безопасност на храните и учените в цяла Европа, за да подпомага предоставянето на съвети на потребителите и да повишава осведомеността за най-добрите практики в областта на хигиената на храните.
Кампанията #EUChooseSafeFood е основна част от тези усилия - тя обвързва науката в областта на безопасността на храните с храните, които намират място на нашата трапеза. Един от акцентите на кампанията е постигането на по-добро разбиране на значението на хигиената на храните, което да даде възможност на потребителите спокойно да избират.
„Като национален партньор на кампанията на ЕОБХ - #EUChooseSafeFood основната ни цел е да насърчим потребителите не само да направят своя информиран избор по отношение на храните, но и да насочим вниманието им към добрите хигиенни
практики за тяхното последващо съхранение и обработка”, казва д-р Койчо Коев, директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига към Министерството на земеделието и храните.
През последните години в Европа бяха постигнати сериозни успехи в областта на хигиената на храните. Инициативи като Световния ден за безопасност на храните и продължаващите кампании за повишаване на осведомеността, оглавявани от организации като ЕОБХ, Световната здравна организация и Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), изиграха жизненоважна роля за насърчаване на културата на безопасност на храните, обществената осведоменост и стимулиране на глобалното сътрудничество за осигуряване на безопасна храна за всички. С кампанията #EUChooseSafeFood тези усилия се надграждат, като потребителите се информират за начина, по който се осигурява безопасността на храните в ЕС, и как да предпазят себе си и семействата си от потенциални рискове от хранителни заболявания, като спазват основни практики за хигиена на храните.
По-голяма информираност за хигиената на храните Пандемията от COVID-19, макар и непряко свързана с храните, доведе до промени в процедурите
за безопасно обработване на храните. Потребителите отдават по-голямо значение на общите хигиенни практики, като например старателното миене на ръцете, което косвено засилва концепцията
за хигиена на храните.
При последното проучване на Евробарометър относно опасенията на потребителите, свързани с безопасността на храните, е установено, че хигиената на храните продължава да е сред основните опасения на гражданите на ЕС. В същия доклад голяма част от участниците заявяват, че биха обмислили да променят навиците си при приготвянето на храна, като „хигиената“ е изтъкната като основна причина за това.
Няколко прости действия могат да намалят рисковете от кръстосано замърсяване по време на обработката на храни и боравенето с тях, както и от развитието на микроорганизми по време на приготвянето и съхранението им в домашна среда. ЕОБХ насърчава европейските потребители да следват тези основни стъпки:
1. Поддържане на чистота;
2. Разделяне на суровите и сготвените храни;
3. Добра термична обработка на храната;
4. Съхранение на храната при безопасни температури;
5. Безопасно размразяване;
6. Използване на безопасна вода и суровини.
Чрез прилагането на тези практики хората могат да намалят риска от хранителни заболявания и да дадат своя принос за по-безопасната хранителна
среда за всички.
Всички ние имаме своята роля в постигането
на европейските цели по отношение на хигиената на храните. Чрез търсене на информация, ре-
довно осведомяване и споделяне на знания, придобити от кампании за повишаване на осведомеността като #EUChooseSafeFood, всеки от нас може да бъде посланик на информация, да
осведомява и да насърчава другите да
спазват подходящи практики за хигиена на храните.
Повече за кампанията #EUChooseSafeFood Целта на кампанията #EUChooseSafeFood е да се даде възможност на европейските граждани да вземат информирани решения относно избора си на храна. Кампанията е насочена към хората на възраст между 25 и 45 години, най-вече към младите родители и хората с интерес към безопасността на храните и науката, и предлага достъпна и практична информация за различни аспекти, свързани с храните. Тя осигурява на потребителите инструменти за разбиране на етикетите на храните и на добавките и за възприемане на подходящи практики за приготвяне и съхранение на храните. Тази година с кампанията се поставя специален акцент върху насърчаването на добрите практики за хигиена на храните у дома, намаляването на разхищението на храни и борбата с хранителните заболявания в целия Европейски съюз. С кампанията #EUChooseSafeFood също така се подчертава как съвместните усилия на европейските учени помагат за предпазване на потребителите от рискове, свързани с храните. През 2023 г. обхватът на кампанията се увеличава и включва 16 държави и´ така тя става по-голяма и по-въздействаща от всякога.
За контакт от страна на медиите:
Тел.: +39 0521 036 149
Имейл: press@efsa.europa.eu
Гост
години от
прилагането на Стратегическия план могат да се
Кампания 2023: Най-голям интерес към екосхемите за
насърчаване на зелено торене
и за намаляване
Как приключи Кампания 2023? Какви проблеми бяха решени в хода й?
Кампания 2023 беше много изнервена, особено към финала си. Напрежението произтече от това, че много късно стартира разработването на националната нормативна уредба. Както знаете, Стратегическият план беше одобрен в началото на декември 2022 година, така че без обяснение и без извинения е фактът, че ние като екип на редовния кабинет на МЗХ заварихме процедури по две от наредбите на етап обществено обсъждане, които касаят Втори стълб - компенсаторните плащания или така наречената нова агроекология и новите биологични интервенции, което неминуемо пък ни принуди да вземем решението да удължим кампанията, за да могат наредбите да влязат в сила, а въз основа на това ДФЗ да разработи съответните процедури и контроли. По тази причина кампания-
та беше удължена до 21 юли, за да могат да смогнат
всички - ДФЗ, общинските служби по земеделие, фермерите.
Много бяха предизвикателствата в кампанията. Стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние /ДЗЕС/ предизвикват притеснения у фермерите и към настоящия момент. Трябваше да ги прецизираме, за да може да бъде издадена заповед с условията за тяхното прилагане. Така че, много забавени процеси, но в крайна сметка резултатът е важен. Ние отчитаме една успешна кампания, колкото и изнервяща да беше тя.
Към кои екосхеми имаше най-голям интерес от страна на земеделските производители? Това, което е позитивно, е, че българският земеделски производител е припознал екосхемите,
Зам.-министър
преразпределят средства между
свързани с практиките за запазване на почвения потенциал и намаляването на пестициди, което показва отговорното поведение на нашите фермери
- това е много позитивен сигнал и към цялото общество, което си задава въпроси защо се подкрепят земеделските стопани, какъв е техният принос към опазване на околната среда. Така че, по отношение
на интервенцията, която е свързана с органично и
зелено торене интересът е два пъти повече от планираните индикатори в Стратегическия план. Към
екосхемата за намаляването на пестициди интересът на земеделските производители е четири пъти по-голям от планираните индикатори. Има една-две
екосхеми, при които има нисък интерес – като например, екосхемата за поддържане и подобряване
на биоразнообразието в горските екосистеми.
Екипът на МЗХ по директните плащания в момента е ангажиран с много детайлен анализ на данни-
те от кампанията, защото има интервенции, които
са свързани с вътрешна модулация и трябва да се види как се преразпределят средствата. Така че, динамична е работата по отношение на детайлния
анализ на резултатите от кампанията.
Фермерите вече питат какво точно се случва, когато по едни екосхеми има голям интерес, при други - по-малък, губят ли се пари, как ще бъдат обезпечени. Тук е важно да поясня, че всички държави членки в първите две години от прилагането на
Стратегическите си планове, т.е. 2023 и 2024 г., могат да преразпределят средства между бюджетите
на самите екосхеми, като и ние ще се възползваме
от тази гъвкавост.
Следващото ниво на гъвкавост, което позволява
регламентът за всяка държава членка, е ако има средства, които остават неусвоени, възможността е да бъдат насочени към компенсаторните мерки
на Стълб 2. Ако и тогава останат някакви средства, могат да се насочват към площни мерки, необвързани с производството, но при тази хипотеза
държавата членка е задължена след като изтекът
първите две години, в които гъвкавостта е по-голяма, този бюджет отново да бъде върнат към зелени интервенции, така че фермерите трябва да са спокойни, че страната не губи пари. Ще има преразпределяне на бюджет между екосхемите, така
че да можем да удовлетворим този техен интерес, който е заявен.
Оттук нататък какво следва като мониторинг и проверки от страна на ДФЗ?
Съобразно новите изисквания за мониторинг и контрол ДФЗ ще използва сателитни технологии от една страна, от друга страна - има определен процент извадка с проверки на терен. Летните и есенните месеци ще са интензивни по отношение на документални и административни проверки, проверки на място. ДФЗ има добра практика регулярно и превантивно да алармира за определени срокове, в които трябва да се предоставят едни или други документи, които са свързани с новите интервенции. За ДФЗ това е предизвикателство, тъй като интервенциите, свързани с площи и животни, са близо 50. Отделно от това е важна комуникационната система, чрез която при определени непълноти на подаденото заявление фермерът да получава информация, за да може да отреагира и да изчисти пропуските. Така че, това е нов модел, който е важно да видим как ще проработи тази година.
Какви промени по Стратегическия план предвижда МЗХ и кога ще бъдат изпратени към ЕК?
На 11 юли в Държавен вестник беше обнародвано решение от парламентарната комисия по земеделие в Народното събрание с конкретни предложения за промени, които в по-голямата си част касаят екосхемите, като основните аргументи са свързани с насочването им към производствени площи и да се подкрепят по-добре малките, средните, фамилните стопанства. Към МЗХ е даден двумесечен срок да представи на парламентарната комисия по земеделие проекта за изменение на интервенциите и финансовото разпределение на тези промени. Ние ще спазим този срок, като в настоящия момент екипите в МЗХ, свързани с интервенциите по селските райони, общата организация на пазарите, директните плащания активно анализират резултатите от кампанията. Отделно преразглеждат самите интервенции, които са в Стратегическия план. Паралелно работим с хората от науката, които през 2019 г. изготвиха три големи swot анализа, от които произтекоха препоръките за цялата стратегическа линия и логика на Стратегическия план. Ние възложихме на представители на Аграрния университет, на Университета за национално и световно стопанство, Инсти-
тута по аграрна икономика да преразгледат своите изводи, препоръки и анализи, вече в контекста на факторите, които се случиха след това - Зелената сделка и всичките политики и инициативи на ЕК, Ковид 19, новата икономическа ситуация, която е в контекста на войната в Украйна. Ние анализираме слабости или пропуски по отношение на интервенциите, за да можем да спазим този срок от 2 месеца, в който да представим на нашите народни представители предложенията. Паралелно с това се работи с всички заинтересовани страни, за да можем да получим тяхна обратна връзка, като Комитетът за наблюдение на Стратегическия план ще гласува тези предложения за изменението му и след това дава мандат на ръководителя на управляващия орган да ги договори с ЕК. Това трябва да се случи до края на септември, тъй като по регламент ЕК има три месеца, за да одобри съответните промени по Стратегическия план.
Как МЗХ ще гарантира, че Стратегическият план ще отговори на европейските цели?
Зелените цели, както всички ги наричаме „зелените амбиции”, са твърде високи и всички оценяват това. В контекста на тези цели визирам стратегията „От фермата до трапезата”. Одобрението на Стратегическите планове мина през отчитането как тези цели ще бъдат постигнати. Трябва да отчетем факта, че един Стратегически план сам по себе си трудно би допринесъл едностранно за постигането им. Фермерите съвсем скоро ще се възползват и от друг механизъм, който е свързан с подкрепа за техния дигитален и зелен преход. Това е Фондът за технологична и екологична модернизация по Плана за възстановяване и устойчивост. Там по направлението, което е свързано с модернизация в стопанствата, голям брой земеделски стопани могат да реализират инвестиции, които да допринесат за
техния по-плавен преход в тази зелена и дигитална трансформация. По тази причина допустимите инвестиции са с фокус по-голям принос за околната среда - възможност за събиране и анализиране на данни, прецизно напояване, прецизно земеделие, пестенето на вода и др. Бюджетът на фонда е около 430 милиона лева, като 320 милиона са само за това направление, което ще подкрепи техните инвестиции в по-зелени и дигитални технологии.
Системата АКИС - кога ще бъде създадена и как ще заработи? АКИС е система за съвети в селското стопанство, която включва множество участници - Служба за съвети в земеделието, научни организации, изследователски екипи, университети, професионални центрове за обучение, частни съветници. Богата е палитрата. Тук е и новата мрежа по ОСП, наследник на Национална селска мрежа. Основната идеология на АКИС е тя да опосредства взаимовръзките между всички тези участници, чиято основна функция и роля е да предоставят практически съвети за фермерите и горските стопани от една страна, и от друга страна - да могат да предлагат иновативни идеи на европейско, национално, световно ниво и по най-бързия начин да ги трансферират към фермерите на техния език. В Стратегическия план има редица интервенции за подкрепа на тези дейности като трансфер на знания, обучения, демонстрационни дейности, провеждане на събития и информационни кампании, надграждане капацитета на тези съветници, функциониране на звеното за управление на новата ОСП мрежа и т.н. В момента разработваме една интерактивна онлайн платформа, която ще е мястото на среща със всички съветници и фермерът да има бърза връзка до тях. Тази платформа се разработва в рамките на новия сайт на Стратегическия план.
Пет хибрида царевица Декалб и два хибрида слънчоглед представи БАЙЕР на полето по време на атрактивната земеделска платформа „Дни на полето“ край Добрич. „Това не са случайни хибриди
- това е нашата топ генетика Field Shield“, заяви Радослав Михалев, регионален мениджър за Североизточна България. Той подчерта, че тези хибриди
съчетават в себе си няколко много важни фактора – сухоустойчивост, студоустойчивост, много добро
развитие, голяма пластичност и затова са подходящи при различни среди на отглеждане.
„Това са продукти, които винаги дават максималния си добивен потенциал и няма как да подведем земеделските производители с тях. Field Shield хибридите заместват нашите HD хибриди и в голяма степен ги надграждат.“
Радослав Михалев, регионален мениджър за Североизточна България
Хибридите слънчоглед бяха представени с два продукта – Express хибрида ДК Хъдсън и Clearfield plus хибрида ДК Еленис
„През миналата година от тях имаме изключително добри резултати. Нашето желание беше да ги разположим на повече места, за да ги видят фермерите. В цяла Североизточна България има-
ме както опити, така и масови полета. През изминалата година можем да се похвалим с добиви от над 400 кг/дка в района на Добруджа“, посочи още Радослав Михалев. Предстои важна кампания, която слага основите на новата стопанска година. Залагането на новата реколта започва с обеззаразяването на семената от есенни култури като пшеница и ечемик. „Тази година се фокусираме върху два от нашите продукти. Първият е Баритон® Супер – много добре разпознаваем и приет от земеделските стопани. Съчетава три активни вещества и освен срещу болести като видовете главни, има изключително добро действие срещу фузарийно кореново гниене и снежна плесен. Баритон® Супер е втора професионална категория“, изтъкна регионалният мениджър.
Раксил® е другият продукт, върху който акцентират експертите от БАЙЕР. Той е непрофесионална
група на употреба и има отличен контрол срещу праховита и твърда главня при пшеница, а също така и едно от най-достъпните предложения на пазара.
Автор Галина Недкова
Централният теглич позволява хидравличното преместване на косачката както от лявата, така и от дясната страна на трактора, за да може операторът да е максимално свободен да работи в посоката, в която му е удобно косенето, разказа Илиан Господинов, търговски представител на Булагро Машини за Югоизточна България.
Георги Денев, управител на фирма Семена Синхрон ООД
Прикачната косачка PÖTTINGER NOVACAT 3507 T е най-новата инвестиция в стопанството на Семена
Синхрон ООД в село Коньово. С какво тя е нова и
уникална за пазара?
U-образното окачване на машината към трактора позволява максимална гъвкавост при копиране на терена - до 30 градуса разлика в наклоните на трактора и косачката.
П-образното окачване на косачната греда позволява максимално добро копиране на терена, както при 5 процента положителен, така и при 3 процента отрицателен наклон.
Двете големи пружини на окачването упражняват допълнителен натиск за перфектно следене на релефа.
Всички прикачни косачки на PÖTTINGER са оборудвани с хидравлично регулиране на ширината на откоса, съобразно захвата на следващите машини в технологичния процес - балопреса, самотоварещо ремарке или силажокомбайн.
Косачката е оборудвана също така с колектор, с помощта на който можете да косите, да обработвате окосената маса и да позиционирате откоса само с едно минаване. В зависимост от индивидуалните потребности, един откос може да бъде преместен върху съседния, а това дава максимална маса за идващата отзад балопреса, например.
Косачката разполага и с гумен кондиционер, който подпомага намачкването на люцерната, с по-голям или по-малък натиск, с цел по-бързо изсъхване и по-бързо прибиране, без да има зависимост от атмосферните условия.
PÖTTINGER е един от световните лидери в производството на зелена линия машини, произвежда навесни и прикачни косачки с работни ширини от 2 м до големи косачни комбинации с ширина 12 метра, посочи още Илиан Господинов.
Илиан Господинов, търговски представител на Булагро Машини за Югоизточна България
От два месеца косачката е собственост на фирма Семена Синхрон ООД в село Коньово, която се занимава със зърнопроизводство и животновъдство, обработва 17 000 дка земя, отглежда около 500 крави и 400 овце. Единият от управителите Георги Денев сподели, че в продължение на 25 години са работили с косачка PÖTTINGER. „Милиони декари е окосила, много добре се представя“, но дошло време да бъде сменена с нова. „Очарован
съм от нея – постигаме висока производителност и качество на работа.“
Стопанството разполага с цялата гама от зелена линия машини на PÖTTINGER, както и със сеялка Terrasem и плуг Servo. „PÖTTINGER е качество, бил
съм в завода, знам как произвеждат австрийците.“
Георги Денев е доволен от сервиза на Булагро Машини. Твърди, че е без алтернатива.
Един сериозен и вдъхновяващ за много свои колеги фермер - Борислав Горанов, доказва, че умното земеделие, дори с по-малко земя, може да направи един агробизнес печеливш. Той е един от първите у нас, който започва за отглежда азотфиксиращи култури, успешно въвежда Но-Тил технологията. Сега е клиент на Агримат. Не един, а два стрипер хедера Shelbourne работят за него в най-усиления период - жътвата.
Правите ли разлика къде е ожънато и къде не? Много трудно се различава. Така жъне Shelbourne.
Този стрипер хедер прибира само зърното от кла-
са, без да нарушава целостта на сламата. Shelbourne жъне дори и влажни посеви. Вали
дъжд, напича, след два часа влизаме и сламата е
мокра. Но ние жънем, споделя Горанов. И обяснява:
„Това прави жътвата много по-бърза, защото в полето може да се влезе по-рано. Скоростта е по-висока.
Разходът на гориво е почти наполовина. С нормалния хедер жънехме 100-150 тона за ден, сега с тези стрипер хедери на Агримат правим по 200-250 тона. Вчера сме ожънали 500 тона пшеница.“
Горанов показва детайли по хедера – ключалки, в които влиза сламата и оронва всичките зърна. Върти се нагоре, влиза в камерата и няма разпиляване на нито едно зърно. Особеното е, че всички ключалки трябва да бъдат пълни с класове. Така че комбайнерът трябва да си направи сметка как ще кара по диагонал или напряко.
„На това поле догодина сме предвидили да засеем царевица, като няма да правим абсолютно никаква обработка. Ще оставим сламата на полето до пролетта. Тогава ще я съборим с валяк за терминиране, без да правим каквато й да е обработка. Царевицата ще поникне между сламата, а тя ще послужи като
мулч. Няма да позволи за поникнат вторични плевели и по този начин влагата ще се запази. Сламата ще бъде унищожена от червеите на полето. Догодина няма да има въобще нито една сламка. Всичко ще е разградено. Това е тор.“ По думите на Горанов прибраното зърно не е начупено. „Ние произвеждаме семена и държим на качеството. Затова купихме тези хедери, защото няма нарушаване целостта на зърното. Миналата година се сдобихме с два хедера и съм много доволен от тяхната работа. Shelbourne са най-добрата марка за мен на пазара. Ог Агримат ми оказаха страхотно съдействие. Докараха ми хедерите навреме. Миналата година си прибрах цялата реколта за 5 дни без проблеми. Никога не бих си купил друг хедер, конвенционален. Shelbourne е хедерът за мен. Много съм благодарен на Агримат, че ми повишиха резултатите във фирмата.“
ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕТЕ ПАКЕТА БАРИТОН® СУПЕР + ДЕЦИС® 100 ОТ БАЙЕР?
Това е съчетание от продукти, което осигурява завършена технология за предпазване на посевите през есента от болести и неприятели:
• Баритон® Супер е най-комплексният обеззаразител, защитаващ от болести, пренасяни чрез почвата и семената.
• Децис® 100 е инсектицид от Байер за предпазване от листни въшки, житни мухи и други неприятели през есента.
• Професионална консултация от представителя на Байер относно оптималния момент на приложение за справяне с житни мухи и листни въшки
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИМСТВА НА ПАКЕТА
БАРИТОН® СУПЕР + ДЕЦИС® 100
• Получавате пакетното предложение на по-добра цена, отколкото ако вземете двата продукта поотделно.
• При закупуване на 50 литра Баритон® Супер и 15 литра Децис® 100 получавате 1 л бонус Децис® 100.
КАКВО ОТЛИЧАВА БАРИТОН® СУПЕР?
• Баритон® Супер е втора професионална група на употреба.
• Нова напълно завършена комбинация от активни вещества с различен механизъм на действие за третиране на семена.
• Подсигурява безопасно покълване и здрав старт на растенията.
• Изключително широк спектър на контролирани болести в основни житни култури.
• Комбинацията от протиоконазол + флудиоксонил осигурява най-добра защита срещу кореново гниене и снежна плесен
• Косвен ефект и върху някои гъбни заболявания в началните етапи от развитието на културата.
• Баритон® Супер дава по-висока устойчивост
при презимуване на пшеницата, равномерно покълване и силно развита коренова система, повишава ефикасността срещу стресови фактори
и всичко това е предпоставка за получаване на по-висок добив.
Опит, изведен в Центъра за агроиновации на Байер, доказва положителния ефект върху развитието на растенията още през есенния период:
КОНТРОЛА КАКВО ОТЛИЧАВА ДЕЦИС® 100?
• Концентрирано активно вещество с подобрена формулация, даващо отлична ефикасност срещу листни въшки, цикади, хесенска и шведска муха, житен бегач и др.
• Нова формулация, засилваща ефективността и продължителността на действие.
• Това, което го отличава от конкурентни продукти, е неговата фотостабилност, осигуряваща по-дълготраен и категоричен ефект срещу неприятелите.
• Отлично прилепване и устойчивост на отмиване на продукта, благодарение на допълнително добавените аджуванти към Децис® 100.
• Подходящ за смесване с един или няколко продукта в разтвор, без риск от фитотоксичност.
• По-малко логистични разходи при употреба, благодарение на високата концентрация на делтаметрин.
• Ефикасен срещу огромен брой неприятели в много култури.
• Освен директен инсектициден ефект, Децис® 100 ЕК има и отблъскващ ефект и потиска храненето на насекомите.
• Подходящ за смесване с един или няколко продукта в разтвор, без риск от фитотоксичност.
• Доза 6,3 мл/дка
Неподвижни под 8 градуса
Предпочитат да снасят на млади растение 1-3 същински листа, както и зад колеоптила.
Летеж и хранене (със сок от млади растения) - 8-15 градуса
Снасяне и хранене16-30 градуса
Активация на ларвите - 12 градуса
Ларвата се храни в стъблото 4 седмици. След това какавидира.
Момент на приложение на Децис® 100 ЕК в борбата с неприятелите наесен
есенната кампания
Кубота България и АГРО КГ съвместно организираха земеделско бутиково събитие в землището на Вълчедръм, Северозападна
България, като демонстрираха
най-новите селскостопански машини. Японската компания Кубота за България представи
прикачен инвентар, включително иновативни машини за почвообработка, прецизни сеялки и пръскачки от серията XMS, издръжливи култиватори от серията TH и трактори от серията М с разнообразна мощност от 66 до 170 к.с.
Тракторите на Кубота, произведени в Япония, се отличават с
5-годишна гаранция като стандартна опция. Това е изключително важно за земеделците, тъй като гарантира дълготрайността на машините, в които влагат
своите инвестиции, обясни Семо Семков, продуктов мениджър за Кубота България.
Едно от основните предимства на японската техника е най-до-
Демонстрация на Кубота България
брото съотношение между качество и цена. Предлагат се и много изгодни финансови условия за закупуване на тези машини, с лихва от едва 1,25% на годишна база.
Отличителната черта на представената навесна пръскачка XMS на Кубота е хидравличният контрол. Тя има основен резервоар с капацитет от 1 800 литра и може да бъде оборудвана с преден резервоар с вместимост от 1 100 литра. Машината е напълно съвместима с ISOBUS и може да бъде оборудвана с щанги, чиито размах варира от 12 до 30 метра, различен брой секции и други опции. Пръскачката е съвместима и с трактори с по-малка мощност и може да бъде оборудвана със сензори за автоматично нивелиране на щангата, както и със системата „дюза по дюза“. „Интересното тук е, че пръскачката е синхронизирана с трактор,
оборудван с навигационна система Ag Leader за прецизно земеделие, която Кубота внедри
на пазара през тази година“, подчерта Станимир Ганев, продуктов
мениджър за Кубота България.
Управителят на АГРО КГ Атанас Атанасов, допълни, че земе-
делците в региона проявяват
голям интерес към тракторите и
прикачния инвентар на Кубота.
„Марката е хит в Северозападна България. Заводът-произво-
дител, здравината и издръжливостта на машините, отличното
обслужване след гаранционния
срок, многообразието от модели и разбира се, впечатляващият
дизайн, създават възхищение“, допълни Атанас Атанасов.
Сътрудничеството между Кубота България и
АГРО КГ несъмнено донесе напредък в модернизирането на стопанствата и
изгодни финансови условия за българските земеделци, които
сега разполагат с новаторски
решения за предстоящата есенна кампания. С обещанието за
японско качество и гарантирана дълготрайност, бъдещето изглежда светло за земеделската общност във Вълчедръм и извън него.
Lidea събра земеделци в района на Плевен на поле между Пордим и Згалево, за да покаже постиженията си в зърнено-житната селекция.
„На полето сме заложили утвърдени продукти, между които топ селекцията ни – сортът СОФРУ CS, който е един от най-разпространените в България. Всяка година земеделците разчитат на него поради изключителната му стабилност и адаптивност“, разказа Станой Михов, продуктов и технически мениджър в Lidea. Предимството на СОФРУ CS е, че е с ранна вегетация. „Ние за рекорди не можем да говорим, защото рекордът се дава една година, един път. СОФРУ CS винаги дава по 1 тон/дка, разбира се, на хубаво поле, в хубава година. От 10 години обикалям един земеделец, каня го и най-накрая си купи семена. И ми се обажда и ми казва: От 30 години съм земеделец, от друга пшеница 1 тон не съм изкарвал никога“, разказа Дилян Савов, регионален
търговски мениджър в Lidea за Западна България.
Доайенът в земеделското производство Петьо
Христов е сред гостите на открития полски ден.
Семената на Lidea отлично кореспондират между
цена, качество и добив, казва той. Всяка година задължително сее топ селекцията в житни - СОФРУ CS.
Сортът СОЛИНДО CS, който за трета година е в продажба, се отличава с най-високите добиви.
„Сорт, който влезе много ударно, земеделците
много бързо го припознаха, доволни са от качест-
вените показатели и от добивите му“, подчерта Станой Михов.
Друг сорт, който също е сред лидерите, е ФЛАВОР CS – ранна, пшеница, устойчива на мозайка.
Заради топлата есен нападенията от мухи и въшки са често явление, а те са вектори на вирусите, дори в някои райони се наблюдаваше масовост от нападение на вирози и именно този сорт дава гаранция и сигурност, че полетата ще бъдат чисти от мозайка.
Земеделецът Петьо Христов е фен и на рапицата ЕС ДЕЦИБЕЛ CL. Толкова бил голям интересът към семената, че миналата есен въобще не стигнали за него, със съжаление споделя той. „От 7-8 години я сея. За тази кампания съм поръчал семена по-рано“, уточни той.
„Lidea са наш много добър партньор в производството“, допълни друг гост на открития полски ден - Иванка Личева, агроном-технолог в ЗК „Славяни“ от гр. Славяново. „Получаваме от тях добри съвети както по отношение на технологията на отглеждане на житните ни култури, така и по отношение на предложенията им за семена. От доста време си партнираме, като един от сортовете, който предпочитаме и традиционно сеем, е СОФРУ CS. В нашата производствена схема сме включили МОНТЕКРИСТО CS и СОСТЕН CS, които се представят добре за
Петьо Христов, земеделски производител, с. Ракита
нашите условия, а ние сме един микрорайон, в който и сушите се изявяват по-сериозно, понякога ни спохождат и градушки и други неблагоприятни условия, които би трябвало да ги съобразим, когато изграждаме сортовата си схема. В последно време предпочитаме сортове, които са сравнително ниски, предвид лесното освобождаване на площите от растителната маса, от друга страна - при нас високите сортове полягат. Но освен всичко, това са силно братящи сортове. Работим с по-ниски посевни норми от икономически съображения. Аз предпочитам осилестите сортове, които са по-устойчиви на някои икономически важни болести. Стоят добре на полето, дълго време са зелени и по-дълго време изхранват класа си и съответно това влияе на резултата“, подчерта Иванка Личева. Миналата година на полетата на земеделската кооперация сортът МОНТЕКРИСТО CS дал 940 кг/ дка. „Това за нас е необичаен резултат и сме доволни. Тази година ще разширим площите с него. Вече сме заделили участък за него за следващата производствена година и смятаме, че изборът ни е правилен предвид качествата, които е показал при нас в рамките на 2 години.“
Продуктовият и технически мениджър на Lidea посъветва земеделците добре да преценяват потенциала на полетата си и да залагат на сортове, които отговарят на тяхната почвена структура и климатични условия. Освен това никога да не разчитат само на един сорт.
Sandgården се изправя пред предизвикателствата на съвременното земеделие, съчетавайки уважение към
земята и най-съвременни технологии
Една мечта се сбъдна като процъфтяваща ферма. Компанията Sandgården е историята на Peter
Jonzon и неговото семейство, които превръщат 70
хектара земя във Vejbystrand, Южна Швеция, в модел на устойчиво и иновативно земеделие.
Ключът към техния успех се крие в дълбокия ангажимент за устойчиво земеделие. „Инсталирахме слънчеви панели за захранване на нашия дом, напоителни системи и всички дейности преди засаждане на картофи“, обяснява Питър. И все пак, интеграцията на зелените технологии не спира дотук, като се простира и до тяхното селскостопанско оборудване.
В продължение на повече от десетилетие фермата реши да разчита на BKT за своите гуми за селскостопанска техника. Petronella Jonzon хвали качеството и издръжливостта на продуктите на BKT, които са от съществено значение поради честите трансфери: „Избрахме гумите BKT, защото се движим непрекъснато от фермата към полетата и забелязахме, че продуктите на BKT издържат много дълго, което означава, че тяхната устойчивост е отлична!“
Гумите BKT са нещо повече от инструменти; те са истински колеги за фермерите. Серията модели като AGRIMAX RT 855, AGRIMAX SPARGO, AGRIMAX RT 945 и AGRIMAX RT 955 е разработе-
на, за да осигури висока товароносимост и оптимизирано сцепление, като същевременно намалява уплътняването на почвата.
Това осигурява високопроизводителни операции в полетата, без да се компрометира жизнеността и производителността на почвата. В допълнение, тези гуми са перфектната комбинация от производителност, издръжливост и комфорт за потребителите, както потвърждава Pether Jonzon: „Ние използваме прецизно оборудване за много полеви задачи и това е мястото, където продуктите на BKT се намесват. Фантастично е да имаш гуми с големи възможности за самопочистване, които не потъват в земята. Тези гуми са идеални за всички наши рутинни операции, дори когато метеорологичните условия не правят работата ни лесна.“
Проектът за устойчивост и просперитет на фермата Sandgården намери ценен съюзник в BKT, партньор, който споделя тяхната отдаденост към околната среда, кръговата икономика и технологичните иновации.
Ключов аспект от техния бизнес е членството в асоциацията SydGrönt, която се управлява изцяло от земеделски производители. „Ние сме членове на SydGrönt, асоциация, на която поверяваме продажбата на цялата ни продукция“, казва Петер Йонзон. SydGrönt има за цел да разработва, продава и разпространява модерна гама от шведски плодове и зеленчуци, като гарантира, че продуктите на техните членове достигат удобно до шведските потребители.
Последната глава от тази история на успеха е посветена на децата на Петър и Петронела. Родителите наистина не само искат да предадат наследството на фермата, но и дълбока страст към селското
стопанство и силно чувство за стопанисване на околната среда. По този начин историята на фермата Sandgården и семейство Jonzon продължава - винаги държи поглед към бъдещето, докато е дълбоко вкоренен в настоящето, заедно с непоколебимия ангажимент към селското стопанство, което процъфтява в хармония със заобикалящата го среда.
Микал® Флаш, Фоликур®, Профайлър®, Луна® Сенсейшън, Мелоди® Компакт, Флинт® Макс –
това е пълната гама от продукти за растителна защита в лозя, приложена тази година на лозовите масиви на винарна „Малката звезда“ в Харманли, които са на площ 1500 дка. Сортовете са Шардоне, Мерло, Совиньон, Сира, Мавруд, Малбек, Траминер, Рубин и др., разказа Свилен Георгиев, собственик на винарска изба, гр. Харманли.
„Годината е трудна и динамична заради дъждовете и хладната пролет. Имаше нападение от черно гниене и обикновена мана. Имаме опит с продуктите на Байер, те са се доказали през годините, вършат отлична работа, дават добра защита. При един труден сорт като Шардоне тази година няма нито един заразен грозд“, похвали се Свилен Георгиев и добави: „Впечатлен съм от Профайлър® и Луна® Сенсейшън, както и от Мовенто®
Свилен Георгиев, собственик на винарска изба, гр. Харманли
срещу щитоносна въшка.“
„Заложили сме на продукти за борба срещу обикновената и брашнестата мана, като първите две пръскания са с Микал® Флаш и Фоликур®, впоследствие преди и след цъфтеж сме заложили на нашите най-добри фунгициди Профайлър®, в комбинация
с Луна Сенсейшън“, каза Ангел Косев, Регионален представител (Ямбол, Сливен), Представител Ключови Клиенти (Лозя) в Байер КропСайанс България.
Във фаза грахово зърно-затваряне на чепката е приложен Мелоди® Компакт в комбинация с Флинт® Макс. И за финал при затваряне на чепката и избистряне на грозда – отново Мелоди® Компакт и Флинт® Макс. Срещу сиво гниене се прилага биопродуктът Серенада® Асо, който съдържа бактерия, унищожаваща хифите на сивото гниене и непозволяваща навлизането му в грозда. Продуктът няма карантинен срок и може да бъде приложен преди гроздобер.
КАКВИ СА ПРЕДИМСТВАТА
НА ПРОДУКТИТЕ?
Микал® Флаш, с активни вещества Фозетил Алуминий и Фолпет,
Ангел Косев, Регионален представител (Ямбол, Сливен), Представител
Ключови Клиенти (Лозя) в Байер
КропСайанс България
е системно-контактен фунгицид
с пълно системно действие за
контрол на обикновена мана и
екскориоза при лозя. След пръс-
кане продуктът прониква за 30 мин, осигурява 12-14 дни защита
и има липса на резистентност.
Фоликур® е широкоспектърен, системен триазолен фунгицид с предпазно и лечебно действие, с активно вещество Тебуконазол. Прониква в листата и се пренася възходящо в растенията. Отличен за борба срещу оидиум.
Профайлър® е последната разработка на Байер
за защита от мана по лозата, съчетание от добре познатия алуминиев фозетил, който ни дава пълната
системна защита и дългото последействие и флуопиколид – ново активно вещество, комбинацията
от двете активни вещества допринася за бързото
проникване и лечебното действие на препарата.
Луна® Сенсейшън е широкоспектърен фунгицид с превантивно, системно и лечебно действие.
Активното вещество флуопирам е от нов клас – Пиридилетиламиди, блокатор на респираторната ве-
рига на патогените (SDHI). В растението прониква
чрез листата и се придвижва системно по ксилема (акропетално), има трансламинарни свойства, не
се движи низходящо. На активното вещество трифлоксистробин се дължи мезостемното – трансламинарно и газово преразпределение и предпазното действие на продукта, а също така се наблюдава и частично действие върху покълването на спорите и растежа на мицела върху растителната повърхност.
Мелоди® компакт съдържа мед и ипроваликарб, с контактни и трансламинарни свойства, а Флинт® Макс съдържа стробилурин, трифоксистробин и тебуконазол, с изключително действие срещу брашнеста мана и оказва добър физиологичен ефект, което позволява лозата да преодолее високите температури и дава допълнителен зелен ефект.
„Това е работеща и доказана технология в годините, а лозарите, които заложат на нашата схема и изпълнят нашите препоръки, могат да бъдат сигурни, че си гарантират максимален добив и отлично качество“, обобщи Ангел Косев.
„Аз помня години, в които рапицата в България гонеше 2,5 млн. дка”, сподели за Агрокомпас Димитър Дойчев, продуктов мениджър в Сембодиа, и продължи: „По разбираеми причини няма по-нестабилна култура при зърнените култури от рапицата. Същевременно това е култура, която дава възможност на стопаните да си осигурят средства в период, когато те са много нужни, когато от другите култури все още няма постъпления. Затова рапицата би следвало да запази мястото си в сеитбооборота в зърнените стопанства в България.
Рапицата е взискателна култура. Много са предизвикателствата за отглеждането ѝ, и от климатична, и от агротехническа гледна точка, и от страна на пазарите. Но пазарите са трудно предвидими при всички зърнени култури.
Кое би било първото предизвикателство в отглеждането на рапица? Това е сухо и горещо лято, в което не може да се подготви добре сеитбеното
легло. Семенцата са дребни и трябва да бъдат засети прецизно. Но, да кажем, че сеитбата се е случила, а след това, пада малко дъждец, семенцата се подлъгват и поникват, а след това няма никаква почвена влага и постепенно започват да отмират.
Димитър Дойчев, продуктов мениджър на Сембодиа Това е второто предизвикателство. С други думи, първият голям въпрос е: Ще успеем ли да подготвим и кога да засеем? И тъй като година с година не си приличат, но все пак наблюденията през годините показват, че твърде ранните сеитби като че ли не са най-добрата практика.
Всяка една година изисква различни решения и това е част от майсторлъка и от предизвикателната част от бизнеса, в който сме. Земеделието е бизнес като всеки друг. Всичко, което правим, го правим, за да изкарваме пари, а не защото ни е скучно. Но
да се върнем на темата. Какъв е следващият риск? Ако не паднат необходимите количества валежи
и не се гарнира добре посевът, започва отпадане
на част от растенията и посевът оредява. Междувременно трябва да се изведат растителнозащитните мероприятия, особено при по-ранни сеитби, особено при топла есен, когато опасни неприятели започват да нападат рапицата. Идва пролетта и започват нови нападения от неприятели. Отново трябва да се изведат растителнозащитни мероприятия по най-добрия начин.
Рапицата е култура, която се отплаща много добре, ако се свърши добре работата по отношение на растителната защита. Там пък започват проблемите с пчеларите. Необходима е много добра комуникация между зърнопроизводителите и хората, които произвеждат пчелен мед. Има много хубави практики в това отношение и опитните рапичари знаят как да го правят. Нуждата от грамотна растителна защита буквално продължава до жътва. Рапицата е култура, която отлично реагира на храненето и не е оправдано да се правят иконо-
мии в тази насока. Така че при качествена сеитба, при предсеитбено торене, много бързо посевът се
гарнира в максимална степен и растенията имат сили да издържат на всички последващи климатични рискове до пролетта. Рискове при сеитбата. Рискове при презимуването. Рискове по отношение на растителната защита. Сериозни изисквания по отношение на храненето. Е, добре! Сега какво? Да се откажем ли? Няма нужда да се отказваме! Защото рапицата е култура с риск, но и с отплата, с която си осигуряваме сеитбооборот, необходим за контрола на опасни за другите култури в сеитбооборота вредители и плевели. Тя подобрява порьозността на почвата и е отличен предшественик за пшеница За преодоляване на част от рисковете е необходимо да потърсим и подходящи хибриди, които освен необходимите генетични характеристики, трябва да са обеззаразени грамотно, за да се осигури отлична защита на посева в началните фази, когато растенията са най-уязвими. Такива са хибридите Вестал CL и Колумбия от портфолиото на френската семенарска компания MAS SEEDS. Семената и на двата хибрида са третирани с двукомпонентен фунгицид, съдържащ Флуопиколид и Флуоксастробин, който осигурява защита от почвени патогени на пониците и младите растения. По отношение на инсектицидната защита е използван продукт на база Флупирадифурон. По този начин е осигурен най-добър комфорт за семената“, подчерта Димитър Дойчев, продуктов мениджър в Сембодиа.
Сембодиа е дистрибутор на MAS SEEDS за България.
Вестал CL е Клиърфийлд хибрид, с ранен цъфтеж, с генетична устойчивост на разпукване на шушулката. Представя се отлично по българските полета с резултати над 300 кг/дка през сухата 2021-2022 г. и около и над 400 кг/дка през сравнително влажната, но все пак предизвикателна 2022-2023 г. Един от доволните клиенти, използвал Вестал CL в своето производсво през изминалата вече стопанска година, е Георги Недков - млад земеделец, който с ентусиазъм и много експертиза отглежда 6-те си хиляди декара земя в с. Владиня. Усмихнат и приветлив, с радост споделя за работата си с фирма Сембодиа.
„Водихме разговор с фирма Сембодиа и успяха
да ме убедят, че техните хибриди са конкурентни
и решихме да пробваме, като заложихме на Вестал
CL. Хибридът се държи много добре въпреки трудната година за рапицата - със слани и с минусови температури. Издържа на всички изпитания и съм доволен от резултата. Представи се достойно.“
Ето какво сподели и директорът на MAS SEEDS за България – Патрик Лафон, по време на своето посещение на полето край с. Владиня: „Вестал CL е хибрид, по който беше работено дълго време, за да
може да предостави на нашите клиенти отговор на всички техни производствени изисквания. Вестал е добре адаптиран към спецификите на българските условия. Хибридът е способен още през есента да се развие бързо и да набави нужната вегетативна маса, така че да посрещне зимата с висока степен на сигурност. Узрява относително рано. Височината му не е много голяма. Притежава добра устойчивост на болести, особено през втората част на вегетацията до узряването му. Прекрасно разбираме нашите клиенти, защото самите ние сме производители. В тази връзка предоставяме на земеделците застраховка при непоникване поради засушаване, като ги компенсираме за пропадналите площи с торби слънчоглед по техен избор от нашето портфолио. По този начин гарантираме сигурност в производството им.“ За Колумбия есента на 2022 г. беше премиерна за страната ни, а резултатите от жътва в много региони се движат между 400 и над 450 кг/дка. Потвърждение за добрите резултати, е и масовият посев край Кубрат на земеделската кооперация с председател Савко Цонев, който е заложил на Колумбия. „Растенията правят изключително много разкло-
Патрик Лафон, търговски директор на филиала на MAS Seeds за Румъния, България и Молдова
нения още от ниските етажи и залагат много голям брой шушулки. Въпреки недобрата година, имаше много добро опрашване и изхранване. Колумбия има огромен потенциал“, коментира той.
Колумбия е много толерантен на икономически важните болести, особено Склеротиния по стъблото и Вертицилиум. Средно късна селекция, чиито растения, имат много бърз и дружен старт. Това дава на стопаните голям прозорец за сеитба.
„Оптималните срокове за сеитба през август,
началото на септември много често съвпадат със сериозно засушаване. Няма нужда от прекомерно
бързане, нека акцентът е върху това да се издебне момент, когато ще имаме почвена влага, достатъчна за дружно поникване. Ако се случи да се закъснее много със сеитбата, след това пък ако има дъждове или застуди и посевът остане рядък, растенията и на двата хибрида, и Вестал, и Колумбия, с големите си компенсаторни възможности позволяват на посева да се гарнира в по-късна фаза. Това е нова селекция, която препоръчвам на всеки един земеделец да изпита на полетата си“, допълни Димитър Дойчев.
Новото попълнение в портфолиото на френската семенарска компания MAS SEEDS е хибридът Комбиа. Средно късна селекция, със завидна толерантност на синя китка.
Екипът на Сембодиа семена и фирма MAS SEEDS пожелават по-малко рискови ситуации и повече отплата на всички стопани, за всички култури!
За връзка с нас: 0888 573789 и 0886 691945 или всеки търговски представител на Сембодиа.
Третирането на семената е важна стъпка
при подготовката на новата стопанска година. На платформата „Дни на полето“ фирма Лебозол представи продуктите Тотал Кер и Авитар. „Тотал Кер съдържа азот, фосфор, калий, мед, манган, цинк и аминокиселини.
Той стимулира семената за по-добро поникване. Прилага се при пшеница, царевица и слънчоглед. При пшеница дозата е 3 литра на тон. Посевите се гарнират много по-добре, по-дружно и по-бързо. Имаме по-силен старт в сравнение с посеви с нетретирани семена.
Тотал Кер защитава бъдещия добив!“, заяви Тодор Тодоров – агроном, представител на Лебозол за Варна и Добрич.
Авитар е със съдържание на аминокиселини и морски водорасли, хуминови и фулвокиселини. След третиране на семената се засилва устойчивостта на стрес. Това гарантира
дружно поникване, здрав и по-добре гарниран посев и по-добри резултати при жътва. Авитар се прилага в доза 2 литра на тон. „Продуктите на Лебозол са с немско качество, гарантирано от производителя. Това са едни от най-наситените с микроелементи продукти!“, подчерта още Тодор Тодоров.
Винаги високи резултати от царевицата на Пионер Мащабна демо платформа проведе фирма Кортева в об-работваемите площи на земеделската кооперация „Бъдеще“.
„Правили сме опити и с конкурентни на тях фирми и сме се спрели изцяло на портфолиото
хибриди Пионер. Защото през годините сме се убедили, че се получават най-добри резултати“, подчерта Татяна Динева, агроном на ЗК „Бъдеще“.
Опитният парцел включва 14
хибрида царевица при капково
напояване. „Благодаря на кооперация „Бъдеще“, че за поредна го-
дина се довери на нашата генетика. За наша радост, с такива хора се работи много лесно, знаят какво искат да постигнат, не пестят ресурс за инвестиции
в нови хибриди и затова нещата им се получават“, с удовлетворение разказа регионалният представител за Кортева за обл. Стара Загора Тихомир Острешев.
Очакванията са за високи добиви и от царевицата, и от слънчогледа, обясниха домакините на полето. Много от хибридите им и при двете култури са нова генерация. Предсеитбено е внесен оборски тор, азотен и фосфорен. Надеждите са както обикновено добивите да надхвърлят 1500 кг/дка при царевицата.
Основните хибриди, които обикновено земеделците залагат в района на Стара Загора, са на полето на земеделската коо-
Тихомир
за
перация - като Р0217 - добре доказал се в България и Румъния. Интензивна генетика с висок хектолитър и стабилен добив. Поради добрите показатели все повече разширява ареала си на позициониране в различни части на страната. В момента Кортева тества още няколко хибрида
от подобно ФАО като Р0260, очаква се хибридът да има по-добра алтернатива.
На един от опитните парцели е позиционирано направление-
то за силаж. То превъзхожда в пъти конкуренцията, тъй като хибридите съдържат по-малко целулоза, повече скорбяла и амилопектин, като съответно се получава по-добре усвояване
на силажа от кравите, по-висока
хранителна стойност и по-висок млеконадой. Това е причината
фермери, които искат да изкарат
добър и качествен силаж, да залагат на бранда Пионер, сеейки
хибридите от ФАО 450 и нагоре. Такъв хибрид е Р1332, а Р1049
традиционно прави от 18 до 20
реда в кочан. Той е с ФАО 600 и
е изключително подходящ, както
за силаж, така и за биогаз, а защо
не и за зърно. Миналата година
от него са добити над 2 т/дка, при
влага от 15-16 пункта.
За стопаните, които залагат
на високи добиви и при по-неблагоприятни, засушливи условия, са хибридите от Optimum®
AQUAmax® продуктовата линия.
„Това не е маркетинг трик, а на-
истина хибридите са с доказано
по-висока толерантност на засушаване и по-добро опрашва-
не по време на големите жеги“, припомни Тихомир Острешев.
Силно застъпен хибрид е Р9241
Optimum® AQUAmax® - ФАО 370.
Нови предложения като партниращи продукти са Р9639, Р9367 и вече доказалият се
Р9363. А за фермерите, които
се опасяват, че няма достатъчно
влагозапасяване и условията не
са подходящи за царевица, Кор-
тева се е погрижила за решаване
на този проблем, като от следва-
щата година за масова употреба
ще бъде пуснат хибридът Р7818.
Хибриди с ФАО 250-300 - като
Р8904, Р8604 и Р8834, спокойно
могат да бъдат засети в силно за-
сушливи райони, като се отблагодаряват с прилични добиви. Изключително подходящи са за втора култура.
Растителна защита в царевица Царевицата е третирана с Кабадекс™ Екстра срещу житното и широколистно заплевеляване в резервоарна смес с Виктус® ОД. Най-новото предложение в портфолиото на Кортева е продуктът Утриша®N, който съдържа фотосинтетична бактерия Methylobacterium symbioticum, която е селектирана заради отличните си способности да произвежда и осигурява азот в усвоима форма за културите, дори в прецизни земеделски техно-
логии и е с доказана ефективност във всички полски култури. Приложен в начало на вегетация при 6-8-и лист на царевицата, Утриша®N се колонизира в цялото растение, разпростира се до корена и спомага за усвояване и на гранулирания азотен тор, подаден преди това. Утриша®N спомага за по-добра фотосинтеза, по-добре развити растения, по-добър тургор.
Другият използван продукт е азотният стабилизатор N-Лок™ Той се прилага в начало на вегетация при царевицата и спомага да няма загуби на азот, подаден като гранулирано азотно торене.
„Продуктът изисква висока почвена влага - над 80% ППВ. След като бъде приложен, той отдава до 12 седмици, тъй като това е микро N-капсулирана емулсия, която прави защитна зона около корена на растението и така предотвратява измиването на подадения азот. Дозата на приложение е 170 мл/дка“, обясни Елена Андреева, търговски представител на Кортева за Стара Загора, Нова Загора, Пловдив, Пазарджик.
Нови предложения в
ExpressSun® и Clearfield®
технологиите при слънчоглед Откритият полски ден показа най-високодобивните слънчогледи на Кортева. Два от тях са позиционирани във високоолеиновия сегмент - P64НE244 и P64НE418. Подходящи са за района на Южна България, имат гене-тическа устойчивост към най-агресивните раси синя китка. Те показват високи резултати дори при супер тежки условия.
Огромен интерес през изминалата година предизвика слънчогледът P64LE162, защото гарантира висок и стабилен добив. Растенията са с много добър здравен профил. Дори е препоръчително да се сеят в райони със силни пориви на вятъра, тъй като стъблото им е здраво и не се пречупва. Друго преимущество на хибрида е зеленият ефект до жътва, което предполага много добро изхранване на питата. Хибридът заслужава да присъст-
ва във всяко едно стопанство. Партниращи
хибриди в случая са P64LE168, подходящ за малко по-късна сеитба, за по-слаби почви и P64LE166 - най-ранният хибрид в България. Изключително подходящ за закъсняла сеитба и за втора култура. Доказалите се хибриди на полето са P64LE137 и P64LE136
За любителите на Clearfield® технологията категорично лидер в сегмента е Р64LР130 – хибридът, който заема най-висок
пазарен дял в съседна Турция. Изключително подходящ за засушливи райони, с много добро представяне дори при неплодородни почви. Този слънчоглед
през годините е непобедим и по отношение на масленост. „Слънчогледовото зърно, добито от
хибридите на Пионер, е почти
винаги с 2 пункта по-висока масленост от останалите на пазара, зърното е изключително подходящо за белене - поради тази причина търговците на зърно го изкупуват с приоритет“, допълни Тихомир Острешев.
Кортева излиза за новия стопански сезон с нови хибриди рапица на атрактивни цени. Портфолиото беше представено пред земеделци на семинар в Стара Загора. Акценти са Клиърфийлд хибридът РТ279 и конвенционалния РТ302, които се отличават с високо маслено съдържание и стабилен добив.
Уникален
в зайцевъдството:
Николай Симеонов-младши: Хората
не губят - или печелят, или се учат
Николай Симеонов Николай Симеонов-младши
„Зайцевъдните ферми у нас намаляват, но ние сме единствената в България ферма за отглеждане на зайци и преработка до краен продукт“, това споделя в предаването „Те победиха“ Николай Симеонов.
В началото започнал с един триетажен зайчарник с 6 клетки, като зайците ги гледали за собствена консумация. И от хоби заниманието прераснало
в бизнес – сега вече са стигнали до 50 майки, което
за България е доста сериозно. „Това са домашни
зайци, които се отглеждат на двора, на открито. Надграждаме фермата, затворихме цикъла с производството на 7 продукта от заешко месо, които са без добавки и консерванти. Единственият консервант в тях е хималайската сол. Заешкото е подходящо при захранване на бебета, защото то най-лесно се усвоява от човешкия организъм, то е с нулево съдържание на холестерол, съдържа малко мазнини, висок процент протеин, чисто и здравословно месо. Подходящо е за всякакви възрастови групи.
Продуктите се предлагат в малки бутикови магазини.
Бъдещите амбиции на Николай Симеонов са много ясни: „Искам да се разраснем, да направя нещо повече, всичко до тук съм постигнал със заеми, не съм получил никаква помощ от държавата. Проучвам, ако се отвори програма за подпомагане на малки ферми, да кандидатствам, за да не тегля отново кредит. Но ако трябва, ще го направя, защото аз искам да вървя напред.“
Синът му Николай Симеонов-младши тази година е завършил средното си образование
и е на етап да бъде официално назначен във фирмата. „Винаги е помагал, когато имаме нужда, на него му харесва – първо дистрибуцията, разнасянето по магазините, контакта с хората. Със зайците също много добре се справя и да се надяваме, че ще може да е пълноценен и навсякъде да ме замества“, разказва бащата.
Младежът споделя, че досега възприемал живота като детска игра, но сега след като завършил хореографското училище в София – „малко ме хваща страх колко труден е животът. Но в баща ми виждам стабилна опора до мен, която ми помага да вървя напред и смело да крача в живота. Подкрепата на моите родители ми дава стимул да се развивам напред. Спорим, но в спора се ражда истината, вкъщи сме баща и син, на работа сме колеги, разграничаваме нещата.“
Хората никога не губят – или печелят, или се учат – философски обобщава Николай-младши. А това важи и за живота, и за бизнеса.
Здравейте Атанас, в семейната ферма с Вашия брат отглеждате овце, кози и месодайни бици в пазарджишкото село Калугерово. В момента сме в един от боксовете на козите-майки. Колко са. От кога ги отглеждате?
В момента във фермата имаме около 70 калоферски кози. Имаме 32 кози-майки, 15-20 пръча и двайсетина яренца. Породата е Калоферска дългокосместа
коза, характерна с дълга космена покривка, която се използва за кукерските костюми. Затова ги отглеждаме, тъй като нашето село е известно с традициите и фестивалите и така се запалихме преди
6 години да ги отглеждаме. Започнахме с два пръча и 2 кози.
Какви са характеристиките на породата?
Казват, че породата не е толкова млечна, тъй като е стара българска порода, но не бих казал, че не са толкова продуктивни, тъй като аз имам кози с 2-3 ярета и те дават по 2 литра мляко. Спокойно си отглеждат и двете ярета. Ползваме им кожите. От млякото си правим сирене и месо хапваме.
Всички животни във фермата са със сертификат за породност от Асоциацията. Нито едно животно не е кръстосано или да е дошло от друга ферма. Започнахме с 10 майки и си отглеждаме поколения и понякога, както и миналата година, вкарахме един пръч от друга ферма да смеси малко кръвта и да завъртим животните.
Какви са етапите на отглеждане и хранене?
Тъй като нямаме време да ги доим и за да станат приплодите по-големи, ги оставяме да боза-
ят. Нямат специални изисквания към храната. Ядат си люцерна, ливадно сено, груб фураж като ечемик, овес и царевица. Четири години гледаме едно животно –тогава е готово за направата на костюми.
Стрижете ли ги тогава?
Не. Не ги стрижем, просто животното се коли. Кожата се обработва по специални начини при майстори и след това ние я взимаме, разплитаме всяка от тях косъм по косъм всяка вечер в продължение на един месец, като за един празничен костюм
трябват 5-6-7 кожи и ако трябва
да ги разплитаме, може да отнеме една година.
Някакви ярета реализират
ли се за клане кампанийно?
Не. Много е трудно за клане, тъй като имаме малко бройки.
Всички ярета отиват за разплод
в други ферми. Дали ще е за разплод, дали ще е за отглеждане
още четири години за кожа.
С
какъв сграден фонд разполагате?
В момента ги гледаме групово. Майките са заедно. Бащите
почти са заедно, но с времето
видяхме, че това не е правилно. Едно животно, за да направи
хубава козина, трябва да живее
отделно, спокойно след втората
година, за да може никой да не го
притеснява, за да си яде толкова
колкото трябва. При големите пръчове хормоните бушуват в
някои периоди и като са заедно и като няма кози при тях, те започват да се бият и един рязък
удар на пръч може дори да го убие, най-лошото е като му скъса цялата кожа с рога – така четири
години отиват по дяволите и за-
това вече започнахме да правим
боксове. На този етап майките
ще живеят заедно, но пръчовете
трябва да ги отделим всеки да си
живее отделно.
Вие залагате на тази автохтонна порода с цел единствено производство на автен-
тични български кожи.
Ако не беше кукерството, тази порода щеше да изчезне. Благодарение на кукерството тази порода се развива в още по-голям аспект. Ние наистина ги гледаме единствено заради мерака, който имаме към кукерството, но защо не и да имаме ферма и за месо, и за мляко, и ярета да се продават.
Какво подпомагане получавате за тези животни?
Стараем се да им дадем максимум грижи. Козите, за да имат хубава кожа, не трябва да ходят на паша. Стоят на ясла, за да изпълним условията за всички субсидии. Получаваме субсидии за животни под селекционен контрол, по мярката Агроекология, имаме помощи заради войната Украйна и де минимис, доволни сме.
Илиян, разкажете за овцете във фермата.
В момента отглеждаме 160 овце-майки от породата Ил дьо Франс, занимаваме се с тях от 5 години. В началото закупихме 10 женски, след година още 10 и започнахме да си оставяме агнета от тях, но видяхме, че с малко не става и започна да ни харесва породата. Така закупихме още 50 овце от Русенско и станаха 120, след това решихме да направим
и внос на 30 женски от Франция, които в момента са на година и четири месеца и предстои да пуснем кочовете при тях.
Мислите ли за изкуствено осеменяване?
На този етап - не. В момента сме доволни от кочовете. Ако още ги увеличим, тогава ще отидем към изкуственото осеменяване.
Какво включва дажбата?
Овцете, когато се оагнят, ако са с две агънца, ядат от 1.5-2 кг на ден. Ако са с едно агне, може и килограм. Самите агнета, когато са отбити, ядат по 1 килограм. В момента на овцете не им даваме фураж, само са на паша.
Имате ли собствена земя, откъдето си набавяте ресурс?
Да. Обработваме около 4 хиляди декара. Произвеждаме всичко за тях. За разнообразен фураж отглеждаме около 8 култури - пшеница, ечемик, тритикале, грах, овес, царевица, слънчоглед, просо. Ние фураж не купуваме. Може би тази година ще купуваме нещо, за да вдигнем протеина - или повече грах, или повече шрот, но засега храним само с наш фураж. Знаем какво
има в тях. Знаем качеството, защото ние си ги произвеждаме и по-рентабилно ни излиза.
Колко хора са заети във фермата?
В момента всичките животни ги отглеждат двама човека. Един ги пасе. Един ги храни, но ние ги проверяваме. Ние също се грижим за тях. За обработка на земята имаме един тракторист и един механик, но ние все пак сме по тракторите, за да можем да помагаме.
Реализация на агнетата - за разплод или за месо?
И двете, но главно всичките ни животни отиват за разплод. Даже досега не сме продавали женски агнета. Всичко си остава за нашата ферма. Ще увеличаваме стадото.
Има търсене на качествени, 100 процентови породисти животни, нали? Точно така. Търсене има много голямо, защото
както с козите, така и с овцете ние наблягаме на качеството, на чистопородното животно, под селекция. Много голям прираст имат. Рандеманът също е по-добър от останалите породи.
Атанас, имате и бици във фермата, каква е целта на отглеждането им?
Във фермата имаме 13 бика за угояване. Стават 500-600 кг и отиват в кланица. Нямаме женски. Ликвидирахме кравите преди доста години.
Постига ли се при говеждото тази мраморираност?
Както виждате, имаме Абърдийн Ангус, Симентал, Херефорд. Колкото е по-качествена породата, толкова е по-качествено месото. Всяка порода си има своята характеристика на месото.
Какво включва дажбата им?
Пак е наш фуражът. Не ги ограничаваме. Постоянно имат храна и вода.
Още като наближите стопанството на семейство
Титови край пътя на Ръжево Конаре, веднага раз-
бирате, че става дума за истински отдадени на пче-
ларството хора.
Бившият техник на боен самолет Гени Титов може с
часове да разказва за своята работа в пчелина. А Пенка Титова е бъбрива и работлива – като пчела. „Който
не обича пчеличките, да не се захваща с тази работа.
Защото те са живи същества и не е хубаво ние, хората, да ги тормозим“, по женски се тревожи тя.
Гени разсъждава по-мащабно – колко е лошо, че
има толкова нерегистрирани пчелини на територията на страната. Болестите по пчелите идват тъкмо от тях. Затова е радостен, че тази година местните пчелари в региона успели да се организират
и да третират по едно и също време. Това е добра гаранция за здрави пчелни семейства.
Иначе пазарът е ясен – пълна стагнация в световен мащаб. „Тази година ще си продаваме меда от миналата, защото имаме количества на склад, а следващата – от тазгодишния“, обяснява Гени.
Пръсканията, които причиняват смъртност в пчелините, също е болна тема. Гени разказва за загубите, които е понесъл, но е съгласен, че това е въпрос на добра комуникация между пчелари и земеделци.
Хроничен е и проблемът с Националната програма по пчеларство, която от тази година е с ново име. Името, обаче няма значение – важното е, че тя винаги е закъсняла и не обслужва реално нуждите
на българския пчелар. Неяснотите около сегашния програмен период са много. Гени обаче смята, че т. нар. субсидаджии не се задържат дълго в пчеларския сектор. „Ако не си гледал пчели и си правиш сметка как ще взимаш едни субсидии за тях, аритметиката излиза погрешна. Нужно е повече. Най-вече – любов към пчелите. Те само ни дават, а ние ги ограбваме“, казва Гени. И просълзен си спомня за своя баща.
През 2008 година сегашното място, където е пчелина на Гени и Пенка Титови, било просто една нива. Днес то е образец на добре поддържан пчелин. Кошерите греят, наредени като войници, пространството между тях е перфектно поддържано, има и цветна градина, която е слабост на бившата библиотекарка Пенка. Тя изоставила професията, за да бъде до своя Гени.
„Всичко сами сме си правили“, простичко обясняват Титови. Те са като скачени съдове – не могат един без друг. С часове работят по пчелина и това ги прави щастливи. Човек остава твърдо убеден, че семейство Титови знаят езика на пчелите. Просто няма как да е иначе – така красив и мераклийски поддържан е техният пчелин.
Автор: Анета Божидарова
Биоинсектицидите или т.нар. “зелени пестициди” могат да послужат като алтернатива на синтетичните инсектициди в земеделието. Етеричните масла са съвкупност от химически съединения с множество начини на действие, което усилва тяхното въздействие, поради синергизъм между отделните компоненти. Редица етерични масла проявяват инсектициден, фумигантен, привличащ или от блъскващ насекомите ефект.
Базираните на етерични масла инсектициди са със слаба
токсичност и не носят опасност за околната среда. Те са съвместими с програмите за биологичен контрол на вредителите и с химическите продукти за растителна защита. Етеричните масла (ЕМ) са известни още като есенции и летливи масла. Те се намират в ароматните растения под формата на смес от летливи компоненти и могат да бъдат екстрахирани от тях чрез обработка с пара или водна
дестилация. ЕМ съдържат стотици отделни съединения и
техни смеси, които придават физичните, химичните и биологичните им характеристики. Ароматните растения могат
също да бъдат екстрахирани чрез органични разтворители, но
това е по-труден и комплициран процес, в сравнение с парната
дестилация.
Екстрахираните етерични масла намират приложение в хранителната и във фармацевтичната индустрия, както и в земеделието. Напоследък
се наблюдава увеличен интерес в проучването и оценката на ботанически инсектициди, каквито са ЕМ, за управление на вредителите, които развиват резистентност към традиционните инсектициди.
Следователно, ЕМ играят есенциална роля за контрола на вредителите в биологичното производство на различни култури, в глобален мащаб. Те имат по-малка степен на въздействие върху околната среда и човешкото здраве от повечето синтетични пестициди, но те представляват само 1% от световния пазар на инсектициди.
Установено е, че съществуват
около 17 500 вида ароматни растения, отглеждани в подходящи
за тях райони навсякъде по света и са идентифицирани повече от
3000 вида масла. От тези етерич-
ни масла, 300 са използвани във фармацията за различни лекарства, козметични продукти и парфюми, а също и като пестициди.
Етеричномаслени растения и екстракционни технологии
Етеричните масла са природно срещащи се в растенията; те играят важна роля в защитната система на растенията, срещу микроорганизми, насекоми и тревопасни видове.
Известни са множество видове растения, съдържащи ЕМ: ела, лавандула, мандарина, мента, здравец, портокал, роза, розмарин, мушкато, жасмин, сандалово дърво, босилек, маточина, кедър, бергамот, сандалово дърво, салвия, хвойна, лимон, лимонова трева, бор, чаено дърво, мащерка и др.
Дълъг е списъкът на етеричномаслените растения в България, като по-известни от тях са: чубрица, босилек, пелин, бял равнец, жълт кантарион, маслодайна роза, копър, лук, мента, мащерка, риган и др.
Инсектицидни свойства на етеричните масла Химическият състав на етеричните масла позво-
лява лесното им навлизане в тялото на насекомите, като по този начин причиняват биохимични дисфункции в техния организъм и след това - смъртност.
Установено е, че някои етерични масла с инсектицидно действие могат да бъдат вдишани, погълнати или абсорбирани през обвивката на насекомите.
Етеричните масла като биоинсектициди
Литературните проучвания относно потенциала на етеричните масла като биопестициди показва, че ЕМ, получени от растения от различни семейства, проявяват инсектицидна активност
срещу насекоми от класовете Lepidoptera, Diptera, Coleopteran, Hemiptera и Isopteran. Те са насочени както срещу яйцата и ларвите, така и срещу възрастните насекоми, като действието им е репелентно, фумигантно, инсектицидно или затрудняващо храненето. Те проявяват токсичност при изпарение и репелентно действие срещу тези насекоми. Сред известните ЕМ, проявяващи инсектицидна активност, спадат цитронелол (от цитронела), камфор (от камфорово дърво), 1,8- цинеол/ евкалиптол (от евкалипт), a-терпинеол (от бор), α-пинен (от мента, босилек и др.).
ЕМ могат да бъдат прилагани като пестициди, като техни „активни вещества“ или като съ-адюванти във формулациите на пестицидите. Инсектицидно действие проявяват масла като: камфор, линалол, карвон (съдържа се в кимион, мента и копър), анетол (в анасон), лимонен (в обелките на цитрусовите плодове); също 1,8- цинеол (в масло от розмарин), карвакрол (в масло от риган) и евгенол, лимонен, αпинен, тимол, гераниол, цитронелол, цитрал (в масло от бергамот, портокал и др.), пиперидин (в масло от черен пипер) и др. Много популярна е инсектицидната активност на маслото нийм, получено от едноименното растение
Лавандула
(Azadirachta indica) и на маслото от босилек, чиито главни съставки са
метил-кавикол, линалол и гераниал, на чието наличие вероятно се
дължи и силното инсектицидно
действие на тези масла.
Някои ЕМ проявяват високо
инсектицидно действие, което
се дължи на активните вещества, съдържащи се в тях (напр. инсектицидното действие на Salvia
officinalis може да се дължи на наличието на веществата камфен, α-пинен, β-пинен и лимонен и др.). Но комбинираната експози-
ция към повече от едно вещество (напр. цитронелол плюс масло
от чесън) може многократно
да повиши тяхната токсичност.
Смъртността при насекомите се
увеличава също и с увеличаване
на концентрацията на активните
вещества.
Етеричните масла като
репеленти
Етеричните масла, екстрахи-
рани от растения с висока репе-
лентност, включват множество
активни вещества. Репелентни
активни вещества, изолирани
от растенията са напр. пулгеон
(съдържа се в ментовото масло), линалол (в масло от лавандула и кориандър), евгенол (в маслото от карамфил), тимол (в масло
от мащерка) и метил-кавикол (в масло от копър). Други репелентни съединения са a- и b-пинен, D-лимонен, които се изолират от хрян, анасон, чесън и пр. Установено е, че маслото от чесън има по-висока репелентна активност, отколкото маслото от мента. Други примери за растения, източници на етерични масла, са цитронела, кедър, върбинка, здравец и лавандула, бор, канела, розмарин, босилек, мащерка, мента. Природните терпеноиди, намерени в босилека, отблъскват някои видове трипси. Фумигантно действие Етеричните масла на стайна температура по природа са течности и лесно могат да се изпа-
рят при стайна или по-висока температура, без никакво разграждане. Следователно, летливите масла са често използвани като фумиганти срещу насекоми в селското стопанство (оранжерии) и съхранени храни на склад. Фумигантите – етерични масла са много важни за контрола на насекомите. ЕМ имат широк спектър на действие срещу редица насекоми поради бързото проникване и нетоксични остатъци в третираните продукти. Етеричните масла от групата на монотерпеноидите са силно летливи и бързо предизвикват токсично действие като фумиганти, поради тяхното бързо проникване в насекомите. Установено е, че монотерпеноиди, като тимол, карвакрол и терпинеол са ефективни при потискане на репродукцията на насекомите. Други известни ЕМ с фумигантно действие са пулегон (в масло от мента), линалол, лимонен, ментон (в масло от мента) и др. Редица проучвания са докладвали за силното фумигантно действие на ЕМ срещу складови неприятели. Привличащо действие
Редица летливи съединения в
ЕМ, като монотерпени и др. имат доказано привличащо действие, което помага за мониторинг и контрол на насекомните вредители. Тези ЕМ се добавят към капаните за насекоми и по този начин спомагат за тяхното улавяне. Установено е, че напр. ЕМ от обелките на цитруси, които съдържат терпени като гераниол, привличат трипси и японски бръмбар. Също така, ЕМ в капаните привличат насекоми като трипси, листоминиращи, въшки и белокрилки. Белокрилките са също силно привлечени от масло от сандалово дърво, масло от босилек и от грейпфрут. Наноинсектициди на база
етерични масла Въпреки обещаващата роля на действието на ЕМ срещу редица насекоми, забелязани са и някои проблеми. Напр., летливостта на ЕМ, разтворимостта във вода и окислението им, играят важна роля за действието на ЕМ, тяхното прилагане и персистентност. Следователно, тези проблеми трябва да бъдат разрешени преди използването на ЕМ като алтернатива на синтетичните пестициди за контрол на вредителите. Нови формулации с нанотехнологии, т.нар. „наноформулации“ могат да
решат този проблем. Новата тенденция за използване на наноформулации води до предпазването на ЕМ от разграждане, увеличава техния остатъчен полуживот чрез намаляване на изпарението. Те могат да доведат до постигане на контролирано отделяне на ЕО, както и лекота на приложение и работа с тях. Тези наноформулации могат да усилят действието на ЕМ, поради малкия размер на техните частици. Благодарение на тях може да се обхванат големи площи, имат висока разтворимост и подвижност. Поради елиминирането на разтворители от наноформулациите, те имат ниска токсичност за бозайниците. Трябва да се направи преоценка на ЕМ по отношение на тях-
Мента
ната употреба срещу насекомни
вредители, тъй като те притежават някои свойства, които ги правят подходящи за управление на вредителите:
• ЕМ се произвеждат в световен мащаб;
• те проявяват широка активност срещу редица насекоми, поради техните редица начини и страни на действие;
• те имат редица действия, като инсектицидно, репелентно, фумигантно, привличащо насекомите и затрудняващо храненето;
• ЕМ и техните активни съставки са нетоксични към бозайниците;
• поради тяхната летливост ЕМ и техните активни съставки не са персистентни в околната среда;
• те са ефективни при слабо нападение от вредители;
• те добре се смесват със синтетичните инсектициди (танкови смеси) и са подходящи за програми за биологичен контрол;
• за тях не са необходими ограничения, по отношение на продукцията или работниците на полето;
• те имат кратък остатъчен полуживот върху растенията.
Автор: Д-р Ирена Богоева, началник отдел ЗРХЗХ, дирекция ОРХВ
дни пасища. Не са претенциозни
към самия фураж. Агнетата наддават изключително бързо. Имам
единични случаи на агнета, които са се родили с тегло 6 кг, на три месеца достигат 40 кг. Животните са изключително здрави и устойчиви. Почти не се разболяват. Не се влияят от климата.“
по естествен начин, като са помагали само с предизвикването на еструс по-рано.
По думите на Ванко Иванов много сполучливи кръстоски се получават между Мутон Шароле и наши автохтонни породи – като например, Тетевенска овца, Маришка овца и др.
Високопродуктивната и непретенциозна месодайна порода
овце Мутон Шароле отглежда
фермерът Ванко Иванов в село
Галата, Ловешко. Има около 50
животни, без приплодите.
Как се е запалил по месодайната порода? Посещавайки изложе-
ния у нас и по света, бил впечат-
лен от екстериора й, след което
закупил няколко животни. „Когато
съм избирал животните, аз не съм
се ръководил от това колко скъ-
пи са били те. Аз съм ги избирал
въз основа на тяхната продуктив-
ност – брой приплоди, наддава-
не и устойчивост. Животните се
отглеждат изключително лесно.
Установихме, че са скорозрели.
Майките са изключително млеч-
ни, което позволява бързо надда-
ване на агнетата. Изключително
малко концентриран фураж им е
нужен и те целогодишно могат да
се хранят само с доброкачестве-
но сено. Могат да пасат на по-бе-
Ванко Иванов разказва, че се научил да ги гледа на принципа проба-грешка. „За радост, грешките са малко. Първата година се престарахме и хранихме малко повече животните. Имахме трудни раждания. На втората година си взехме поука. Намалихме фуража и се оказа, че животните нямат никакъв проблем с ражданията, ако се хранят правилно и балансирано. Няма проблем със самите раждания.“
Важен член на стадото е кочът с тегло 150 килограма, който е на 2 години и половина с името Наполеон. Фермерът разказва, че развъдната дейност се случва
Стадото ми е бутиково, твърди фермерът и допълва: „Почти нямаме животни, които да отиват в кланици. Единични бройки са. Търсенето е изключително голямо, особено на разплодни животни. Всичките ни мъжки агнета отиват за разплод в други стада в България, а всяко женско остава във фермата, тъй като плановете са стадото да расте.“
„Месото на Мутон Шароле е рубинено-розово, изключително чисто и нежно, почти без мазнини, без специфичния аромат на агнешко. Т.е., това месо не може да се различи от телешкото.“
Добавена стойност
Получената у нас отпадъчна
годишно е достатъчна за производството на повече от 2000 МВтч електроенергия
В духа на актуалните теми за намаляване на парниковите газове, вредните емисии, за чиста енергия, зелена сделка и свързаните с тях грантови схеми, темата за търсене на нови алтернативни източници на енергия отново е на дневен ред. Поставените в Плана за възстановяване и устойчивост цели за енергийна независимост на европейската икономика при намаляване на въглеродните
емисии в краткосрочен план допринасят допълнително за засиленото търсене на устойчиви алтернативи на сегашните енергоносители и на производството на електроенергия.
Като най-достъпна, технологията за производство на електроенергия от слънцето зае значителен дял в инвестиционните портфейли.
Единият от недостатъците ѝ – този, че е не-
обходима значителна площ за монтаж на соларните панели – насочи вниманието на инвеститорите и към плодородните земеделски площи, които в началото на експанзията с готовност бяха преотстъпвани за енергийните технологии на бъдещето.
В същото време генерираните у нас годишно само в зърнопроизводството непотребни растителни остатъци са с общо количество повече от 12,5 милиона тона.
Добавяйки към тях и други отпадъци с органичен произход, то може да нарасне до 20 милиона тона – суровина достатъчна за производството на повече от 2000 МВтч електроенергия.
При наличието на такъв възобновяем
ежегодно ресурс, технологията за газификация на биомаса се явява най-добрата
алтернатива за производството на електроенергия от сектора на селското и горското стопанство.
Самата технология накратко се състои
в пиролизно изгаряне на суровината при
температура повече от 1000 °С, в който химичен процес се отделя синтетичен газ и малки количества биовъглен, който може да се използва за обогатяване на земеделските площи. След пречистване и следващи обработки, самият синтетичен газ е вече висококалорийно гориво, което може да бъде
използвано с различни предназначения, включително за задвижване на газ-генератори за производство на електрическа енергия.
Основното предимство на газификацията
на органични суровини е това, че с използването на отделеният в процеса синтетичен газ като гориво за задвижване на газ-генератори, производството на електрическа енергия е вече управляем процес в денонощен цикъл, което е невъзможно да бъде постигнато с фотоволтаици и ветрогенератори.
Технологията на газификация на органични суровини и производство на електрическа енергия вече има място у нас с патентната закрила за иновации на лица от сектора.