Списание Агрокомпас брой Февруари 2023 Agrocompass Magazine February 2023

Съдържание

• Раздаването на пари на калпак е лоша земеделска

политика

12

• Нидерландия има здрави традиции в кооперирането

• Как един малък производител от Хасковско планира

умно и успява

• Селскостопанските дронове – помощници при

събиране на данни и извършване на въздушно

пръскане

• Роботите на полето вече не са научна фантастика

• Иновация: Отпадъчна вълна замества пластмасови

опаковки

• Все още твърде много трудови злополуки в

селскостопанския сектор

Гост

Черно на бяло

Повече от 20 години да не сваляш ботушите от

маришка овца е най-симпатичната порода

истории

Васил Боев: Мисля

случват по-бързо и лесно чрез Местните

инициативни групи Фермерски истории

Владислав Стойков: Беше въпрос на отговорност

46

22

Джейн Димитрова: До 7 години трябва да намалим наполовина разхищението

на храни в Европа

ОСП - какво повече?

26

• ЕК прие предложение за първата доброволна рамка за надеждно сертифициране на висококачествените

поглъщания на въглерод

• 186 млн. евро за популяризиране на висококачествени и устойчиви продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС

Селекция

32

LIDEA ще пусне на пазара никосулфурон устойчиво сорго

Съветите на агронома

34 Агрополихим АД с три изцяло нови продукта на

пазара на торове

Престижно

Лебозол: Стремим се към иновация, устойчивост, компетентност и удовлетворение на клиента

Земеделски форум

Жечко Андрейнски: АГРО-КГ ми гарантира качество на машините, спокойствие и сигурност

42

38

Антимикробната резистентност – „тихата пандемия“ Законодателство

Нови правила за целия ЕС относно опаковките

Издава “Агенция Европа” ООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Мирела Спасова, Диана Александрова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg

Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg

Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД

Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 6 лв

Бодил

Преди повече от пет години правих интервю с млад човек, наскоро завърнал се от следването си в чужбина. Бяхме в нивата му с индустриален коноп. С вдъхновение говореше - как освен отглеждането на индустриален коноп, в България ще бъде разрешена и преработката му - както е в другите европейски страни. Разказът му звучеше като в рубрика „Знаете ли, че…“. От този коноп той щял, точно където сме, да си построи къщичка от конопени тухли. Запалено обясняваше използването му за фуражи, за платове, масла, козметика - дълъг списък. И забележете: акцентираше върху екологичния ефект при отглеждането на тази култура, за възможността да вирее върху бедни почви, за заетост на фермерите в изостанали рейони, за създаване на работни места в преработвателните предприятия. Днес този младеж е собственик на такова предприятие в Румъния. В него работят, естествено, румънци, данъците се плащат пак там. Т.е. добавената стойност изтича в друга страна. Защото тук - вече години наред, се влачи законодателството, което да регламентира преработката на индустриален коноп. Другите европейски страни - Чехия и Полша, особено, трайно се настаняват на пазарите. Догонват ги Италия и Испания. Впрочем - нямало европейска страна, където има такава забрана, твърдят наши народни представители. И то

от три партии, парламентарно представени в последните два парламента. На онези, по-католици от папата, но явно напълно невежи, ще препоръчам да проследят поне аргументите на Албена Симеонова. Надежда се появи, но на еднодневките народни събрания времето не им стигна. Вечните врагове са прокуратурата и здравното министерство. Отчаяна борба води и сформираната междувременно Асоциация за индустриален коноп. Тя търпеливо образова обществото и „експертите“ в кавички.

Че този коноп съдържа едва 0,1%-0,2% тетрахидроканабинол, а в европейското законодателство - даже, представете си, има граница - 0,3%, за да се получават субсидии! Но дори и без субсидии, отглежадането и преработката са достатъчно печеливш бизнес. Кой да осъществява контрола? При отглеждането - явно земеделското и здравното министерство. Оттам насетне - условията за преработката са регламентирани в европейското законодателство. Евентуална злоупотреба притеснява прокуратурата. Обаче: толкова ли е трудно, грубо казано, просто да се препише законовата рамка от други европейски страни, които вече трайно увеличават производството и преработката на този коноп? Общественото мнение, под сурдинака се твърди, ще бъде скандализирано. Невежите вероятно си представят как вече българинът необезпокоявано ще се напушва с канабис. Помните ли една народна представителка, пристрастена към скандалите, цъфна в една конопена нива, за да порицае управляващите за липса на контрол. Всичко заглъхна, явно тя се беше разходила до нива с индустриален коноп. Да се изнася добавена стойност, да се губят работни места в бедни райони най-вече, да се пренебрегват екологичните ефекти и необходимостта от малко вода при отглеждането, без торове и препарати - какво още се чака за одобрение на преработката?

Промишленият коноп - забрани

Коментар на Валентина Спасова

Явор Гечев остава служебен министър на земеделието. Президентът Румен Радев подписа указ за разпускането на 48-ото Народно събрание. Държавният глава насрочва парламентарни избори на 2 април 2023 г. Съставът на служебния кабинет остава същият. Единственото ново име в петия по ред служебен кабинет е това на министъра на културата.

Тихомир Тачев спечели приза „Най-добър млад фермер“

на фондация „Еврика“ Бяха раздадени

отличия за постижения в областта на науката

и предприемачеството

алния капитал в България.

За постижения в науката беше отличен д-р Александър Сираков, млад изобретател – Елица Петкучева, млад мениджър –Христо Пеев. Фондация „Еврика“

за поредна учебна година присъди стипендии на 42-ама ученици и студенти.

Фондация „Еврика“ повече от 30 години дава отличия за постижения в областта на науката, предприемачеството, аграрния бизнес. По традиция, отличените се събират в столицата – за

официална церемония по връчването на ежегодните награди и стипендии.

“Наша основна цел и задача е откритието и развитието на млади таланти. Според нашия устав, те не трябва да са навършили 35 години. Затова работим с учили-

ща, университети, млади предприемачи и фермери. Хубаво е

да се види как в годините тези млади и обещаващи дарования

растат пред очите ни – с наша подкрепа. Това е най-голямото

ни удовлетворение”, казва Григор Цанков, програмен директор

на фондация „Еврика“.

Наградите на тазгодишната церемония бяха връчени от акад. Юлиан Ревалски, председател на

БАН и от Васил Велев, председател на Асоциацията на индустри-

За първи път наградата за най-добър млад фермер на фондация „Еврика“ отива при пчелар. Това е Тихомир Тачев, който отглежда 270 пчелни семейства в новозагорското село Асеновец. Тихомир практикува подвижно пчеларство. Добива мед от рапица, акация, липа, слънчоглед и букет. Ваденето на меда извършва в специално оборудвано за целта помещение, оборудвано с пълен комплект необходима за целта техника – разпечатваща машина, шнекова преса, две центрофуги за мед, две помпи, вана, четири матуратора за декантиране на меда и др. През годините е

Явор Гечев остава на поста като

служебен министър на земеделието

достигал до 60 кг среден добив

от пчелно семейство.

Мария Тодорова, съавтор на 5 изобретения, регистрирани като полезни модели, беше отличена

с почетен диплом за млад изобретател. Мария работи в малка компания, която произвежда продукти от слуз от охлюви. Патентованите активни компонен-

ти от слузта на охлювите са включени в нови продукти, които се предлагат на българския и на международния пазар. Икономическият ефект от тази дейност възлиза на над 2 млн. лева. “Най-големият капитал на България са хората и тяхното познание. Затова благодаря на фондация “Еврика”, че повече от 30

години поддържа тази благородна традиция – да подкрепя българските учени и предприемачи“, каза по време на церемонията председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Поздравителни адреси бяха получени от вицепрезидента Илиана Йотова и от Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители.

Повече биопроизводство и по-голямо търсене на биопродукти в Европа

Четирите страни с най-голяма площ на биологично земеделие в ЕС са Франция, Испания, Италия и Германия

Делът на земеделските земи в ЕС в биологичното земеделие се е увеличил с повече от 50% през периода 2012-2020 г., като годишното увеличение е 5,7%. През 2020 г. 9,1% от земеделската площ на ЕС е била обработвана органично. Като отражение на ръста на производството, продажбите на дребно на биологични продукти са се удвоили в ЕС между

2015 и 2020 г.

Четирите страни с най-голяма площ на биологично земеделие в ЕС са Франция, Испания, Италия и Германия, като заедно представляват 52% от общия брой през 2012 г. и 59% през 2020 г. Най-голям дял от площта на биологичното земеделие в ЕС е предназначена за постоянно затревени площи (42%), следвана от зелен фураж (17%), зърнени култури (16%) и трайни насаждения, като плодове, маслини и лозя (11%). Въпреки значителния ръст,

биологичното животновъдство все още представлява малък дял от общата животинска продукция

в ЕС, между 1 % и 7 % в зависимост от сектора.

В момент, когато за ЕС е от решаващо значение да намали зависимостта си от торове по геополитически, екологични и икономически причини, данните от Системата на ЕС за земеделска счетоводна информация (СЗСИ) показват, че стопанствата за биологично растениевъдство харчат много по-малко за пестициди, отколкото конвенционалните стопанства. Биологичните земеделски култури спестяват 75-100% от разходите за продукти за растителна защита на хектар и 45-90% от разходите за торове на хектар в сравнение с конвенционалните ферми. Биологичните ферми имат по-ниски

добиви средно от 5 до 30% и в някои сектори имат по-голяма нужда от работна ръка, за да произвеждат същата изходна стойност като конвенционалните стопанства. Те все още генерират сходен или по-висок доход на работник благодарение на по-високите цени, както и на по-високите равнища на подкрепа от ЕС, произтичащи главно от Общата селскостопанска политика.

През 2020 г. 61,6 % от земята в ЕС за биологично земеделие е получила плащания за специфично биологично подпомагане от ОСП, като средно 144 евро/хектар подкрепа по ОСП и 79 евро/хектар национално съфинансиране. Биологичните земе-

делски стопани в райони с природни ограничения

биха могли да получат допълнителна подкрепа, която насърчава селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия. Мерките за развитие на селските райони също подкрепиха развитието на биологичното производство, включително инвестиции в практики на биологично

земеделие и помощ за предлагане на пазара и популяризиране на биологични продукти. В новата ОСП делът на ИЗП, които ще получат подкрепа от ОСП за биологично земеделие, е по-висок.

Бързото нарастване на продажбите на биологични продукти показва нарастването на потребител-

ското търсене и успеха на мерките за поддържане

на търсенето. Ръстът на продажбите на биологич-

ни продукти беше особено силен по време на пан-

демията от COVID-19, разбиран като последица от това, че потребителите обръщат повече внимание

на здравните проблеми, по-високата консумация

на храна у дома и/или недостига на конвенционални храни. Настоящите икономически развития, като например инфлацията на храните, обаче зася-

гат покупателната способност на потребителите в ЕС и оказват влияние върху търсенето на биологични продукти. Чрез производството на висококачествени храни с ниско въздействие върху околната среда биологичното земеделие играе съществена роля за развитието на устойчива хранителна система за ЕС. През 2021 г. Европейската комисия прие план за действие в подкрепа на целта за най-малко 25% от земеделската земя в ЕС за биологично земеделие и значително увеличение на биологичните аквакултури до 2030 г., заложена в стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие. В този контекст от държавите членки беше поискано да определят национални целеви стойности за биологичното земеделие (в % от общата ИЗП през 2030 г.) и като цяло да бъдат амбициозни по отношение на биологичното производство в своите стратегически планове по ОСП и в националните си планове за действие за биологичното производство.

По-голяма подкрепа за коневъдите у нас. Това

поискаха представители на бранша – на заседание

на парламентарната земеделска комисия.

„Не сме доволни основно от дискриминацион-

ния подход, който всички досегашни правителства

имат към коневъдството и в частност опазването на автохтонните породи в България. Освен досегашната мярка Агроекология, в стратегическия план няма друга подкрепа за нас. Ставката за агроекологично плащане първоначално беше 200 евро, сега е намалена на 143,80 евро/ЖЕ при завишаване на всички разходи за отглеждането на един кон. Разходите за изхранване на един кон са почти същите както за едно говедо. Освен това искаме държавата да започне да включва конете и като

селскостопански животни с икономическа стойност. Т.е. да бъдат включени и да бъдат допустими в интервенциите по директните плащания“, каза Бойко Стоянов, председател на АРМАПБ.

Бойко Стоянов: Искаме да се повиши ставката за подпомагане

на отглеждането на автохтонни породи коне Всички досегашни правителства имат дискриминационен подход към коневъдството, смята председателят на АРМАПБ

Изпълнението на Стандартите за добро земеделско и екологично

Много страсти и спорове

предизвиква въпросът с прилагането на т.нар. ДЗЕС 6 - Минимално покриване на почвата за избягване на голи почви в най-чувствителните периоди.

Как ще се прилага у нас? В земеделско стопанство с площи с наклон над 10% е задължително

върху минимум 80% от цялата обработваема площ на стопанството да се поддържа минимална почвена покривка през зимния период /15 ноември до 15 февруари/. При площи с наклон под 10%, земеделският стопанин се задължава да поддържа минимална почвена покривка в летния период от юни до октомври.

За поддържането на минимална почвена покривка може да се прилагат следните практики:

• Засяване на презимуващи зе-

меделски култури със слята повърхност;

• Оставяне на растителните остатъци от предходната култура/и, включително стърнища, самозасети площи от предходната култура

• Засяване на покривни култури или мулчиране.

„Увеличаването до 80% не подлежеше на никакъв коментар от страна на ЕК. Опитахме се да поискаме поне една година пе-

риод, в който да догоним тези 80 процента, но нямаше как, реакцията беше изключително твърда и безкомпромисна. Бъдете убедени, че няма да се ощетят земеделците. Малко сложно ще стане, но ще се опитаме да излезем от ситуацията, така че да има средно претеглен процент, но категорично да не се ощетяват земеделците“, каза Петър Кировски, директор на Дирекция „Растениевъдство“, МЗм.

40% субсидия по инвестиционните мерки е крайно недостатъчна, смятат птицевъдите

Птицевъдството в страната запазва своята стабилност и устойчив темп на развитие, въпреки кризите и неблагоприятните икономически условия през последните месеци – ръстът на цените на фуражите, на електроенергията и природния газ. Това отчита Съюзът на птицевъдите в България в поредица от регионални срещи, посветени на предизвикателствата и перспективите пред сектора. Дискусията в Сливен събра фермери от региона, както и стопани от съседните области Бургас, Стара Загора и Ямбол.

Поголовието на кокошките-носачки постоянно нараства. У нас се отглеждат 5,3 млн. кокошки-носачки, съобщи Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюз на птицевъдите в България. При бройлерите има негативна тенденция, защото нараства вносът на месо от Полша и Унгария,

ДЗЕС 6 – как ще се прилага в България?

състояние е задължително, за да получавате базово плащане

Нараства поголовието на кокошките-носачки у нас, но при бройлерите има негативна тенденция

„Няма предвидимост. Не се знае какво ще се случи в следващия ден. Ще има ли гарантирани доставки на газ. Какви ще са цените на тока. Ще има ли стабилност в пазара на фуражите. По отношение на работната ръка - това е нещо, което е проблем пред всеки един стопанин, защото там има голяма динамика. Много лесно се отказват хората, тъй като трябва да бъдат постоянно във фермите. Това не е много приятна работа особено за млади хора. Разбира се, има нови екологични изисквания по отношение на емисиите от животните. Също така - по отношение на опаковките, които се използват. Така че, дневният ред у нас и на ЕК е много динамичен и изисква да следим ситуацията ежедневно, за да можем да информираме както потребителите, така и всички наши членове птицевъди и компаниите, които са свързани с тази дейност“, коментира д-р Петя Петкова, изпълнителен директор на Съюз на птицевъдите в България.

Птицевъдите не са удовлетворени от интензитета на субсидиите по инвестиционните интервенции в

Стратегическия план. 40% субсидия е крайно недостатъчна, коментира Ивайло Гълъбов.

Екоактивисти настояват до 2030 г. синтетичните пестициди

тициди и това се отнася за големите индустрии, които говорят, че подкрепят Зеления пакт, обаче правят всичко, за да разрушават неговите мерки. Още по-изненадващо за мен е, когато групи по интереси, които трябва да представляват интересите на земеделските стопани, се обединяват с индустрията срещу „Зеления пакт”.

След като събра повече от 1 милион подписа, европейската

гражданска инициатива „Да спасим пчелите и фермерите“ получи правото да изложи своите искания в Европейския парламент.

Изслушването се състоя на съв-

местно заседание на комисиите

за селско стопанство и околна

среда и продължи близо 4 часа.

Организаторите на инициа-

тивата настояват до 2030 годи-

на синтетичните пестициди да

се намалят с 80%, а до 2035-та

изцяло да излязат от употреба.

Въвеждайки в темата, заместник-председателят на Комиси-

ята по земеделие Беноа Бито

поясни: „Пчелите играят много важна роля в контекста на продоволствения суверенитет и са много силен индикатор за състоянието на биоразнообразието. Благодаря за хората, които са в основата на тази гражданска инициатива. Това е прекрасна

идея да се обвърже съдбата на селските стопани с тази на пчелите.“

Мотивите за инициативата представи д-р Хелмут Буртчер-Шаден от австрийската екоорганизация Глобал 2000.

„Причината за нашето безпокойство е, че храните, които се

предлагат, съдържат много пес-

Жерон Кандел от университета Вагенинген в Нидерландия допълни: „Присъствието на пестицидите и остатъчните пестициди в екосистемите и хората са опасни и това е тясно свързано с биоразнообразието, насекомите, гористите и водните екосистеми. Това въздействие спешно трябва да бъде намалено. Редица държави членки и депутати наскоро призоваха за забавяне или отмяна на новия регламент за пестицидите. Те изтъкнаха съмнителни аргументи и политиците призоваха за допълнителна оценка на въздействието към оценката на комисията преди избухването на войната в Украйна.“

да се намалят с 80%

Никола Бояджиев: Ако

усилия, браншът ще е загинал

Животновъдите не са доволни от подкрепата, предвидена в Стратегическия план

Кризите тежко удрят сектор „Животновъдство“. Въпреки че допълнителната подкрепа през последните две години спасява фермерите от фалити, заложеното в Стратегическия план не е достатъчно, казват животновъди.

„Ние, животновъдите, винаги оцеляваме на ръба на бръснача. Дали в едната пропаст, или в другата ще паднем, винаги някой ще ни бие. Дали ще са горивата, дали са фуражите, а сега е „най-сладко“, защото са и двете. Много е трудно. Цените скочиха навсякъде. Хора няма. Селата се обезлюдиха и ако не са нашите лични усилия, просто браншът е загинал“, каза за АГРО ТВ Никола Бояджиев, говедовъд и пчелар.

Той призна, че през миналата година подкрепата е била много по-солидна заради помощите във връзка с войната с Украйна, но браншът не е доволен от средствата, предвидени в Стратегическия

план. „Отново секторът остана недооценен. Отново се вижда как държавата не иска да дотира този сектор, който е част от националната сигурност, според мен. Месо, мляко, мед, плодове и зеленчуци са едни сектори, в които имаме сериозни традиции, но в момента са на ръба на оцеляването.“

шестата храна, регистрирана от България. По този начин продуктът се защитава от фалшифициране и злоупотреба.

Тази луканка е пресован сурово-сушен и сурово-пушен месен продукт. Приготвя се от раздробено говеждо или биволско месо и свинско месо, натурални подправки и спомагателни суровини. Има характерен, умерено солен вкус и изразен аромат. Традиционният начин на производство при процеса на сушене и опушване е направил този вид продукт уникален за България.

Европейската комисия одобри вписването на наименованието „Троянска луканка“ в регистъра

на храните с традиционно-специфичен характер (ХТСХ), който е част от Схемите за качество. Това е

„Троянска луканка“ е произведена за първи път от майстор Илия Таслаков в гр. Троян. Той е един от най-старите производители на луканка в страната.

През 1883 г. е внесъл в България машините за мелене на месо.

„Троянска луканка“ е регистрирана като храна

не са нашите лични

По традиция производството на луканката се осъществява сезонно в естествени сушилни в балканските региони с подходящи климатични условия.

Инициативата за регистрация на „Луканка Троянска“ като ХТСХ е на Сдружение „Традиционни су-

Националната програма

Държавната помощ по схемата

за зимни пръскания на овошките

да бъде разширена и да включва

второ третиране. За това настояват от Добруджанския овощар-

ски съюз. „Ще ви дам пример с

кайсията. Кайсията се напада от

три болести, но производители-

те на кайсии могат да получат

подпомагане само за едно пръскане, понеже се предполага, че болестите могат да се контролират с тези препарати. Доколкото знаем, Агенцията по храните работи в посока тази национална програма да се съобрази с промените в климата. И да бъдат включени и органични продукти“, каза Димитричка Търпанова, заместник-председател на УС на Добруджански овощарски съюз. Тя коментира още, че тази държавна помощ е добра, въпреки че бюджетът й вече не е

адекватен на повишените разходи. Освен това тя трябва да бъде

съобразена с екологичните ам-

биции на Европа.

Финансовият ресурс по схемата за държавна помощ “Помощ

за компенсиране разходите на

рово-сушени месни продукти“, което подаде заявление в Министерство на земеделието през месец януари 2020 г. Новото наименование ще бъде добавено към списъка на ЕК с общо 69 храни с традиционно-специфичен характер, които вече са защитени.

овощари

Търпанова

земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период” за 2023 г. е в размер на 8 000 000 лв. През 2022 г. са подпомогнати 3 444 стопани за пролетни третирания с продукти за растителна защита и 2 665 за есенни, като са получени общо 7 344 917 лв. по помощта.

Упрекът на Търпанова е, че овощарите разполагат с малко на брой схеми за подпомагане,

като посочи, че „ в Западна Европа освен европейското финансиране, нашите колеги получават много допълнителни държавни помощи, данъчни облекчения. Полша стана световен производител на ябълки благодарение на националната политика за подкрепа производството на ябълки. Ние няма да станем велики производители на плодове и зеленчуци, но поне да спрем да губим производителите и да спрем да намаляваме площите с плодове и зеленчуци.“

Държавната помощ за зимни пръскания да бъде разширена, настояват

трябва да се съобрази с промените в климата, посочи Димитричка

За

какви инвестиции могат

да

кандидатстват земеделците по НПВУ?

Средствата трябва да бъдат

договорени до края на септември 2023 г.

Близо 520 млн. лева са предвидени за земеделски инвестиции в Националния план за възстановяване и устойчивост, като субсидията ще е 50%, а секторите Животновъдство, Плодове и зеленчуци ще бъдат приоритизирани. Срокът за прием на проекти ще бъде най-вероятно два месеца, съобщи за АГРО ТВ Ивайло Тодоров, консултант и експерт в АЗПБ.

Две са направленията, които касаят почти всички земеделски производители. Първото е технологична и екологична модернизация, като може да се инвестира в техники и технологии за прецизно земеделие – като прецизни сеялки, прецизни пръскачки, дронове, софтуери, GPS, фотоволтаици за собствено потребление, съхранение и оползотворяване на оборски тор. Максималният размер на един проект е 1 млн. лева.

По мярката за напояване максималният размер на инвестицията е 1,3 млн. лв., като могат да бъдат закупувани напоителни системи, пивоти, капково напояване, системи за пречистване на водите и др. НПВУ трябва да бъде изпълнен в много кратки срокове, предупреди Тодоров и посочи, че средствата трябва да бъдат договорени до края на септември 2023 г., а парите трябва да бъдат усвоени до средата на 2025 г. В противен случай ще ги загубим.

Раздаването на пари на калпак

е лоша земеделска политика

Коментарът е на биопроизводителя

Цветан Цеков, който иска

кардинални промени

в подкрепата към т.нар.

Един от успешните биопроизводители у нас Цветан Цеков, говори с тревога за сегашното състояние на българското градинарство. Реалностите в сектор „Плодове и зеленчуци“ у нас са печални, особено ако се сравняваме с другите. Например с Нидерландия.

“Нидерландия реализира експортен потенциал от над 16-18 млрд. евро, концентриран в около 300 големи производители. Целият процес се администрира от 25 души. В България има регистрирани около 5-6 хил. производители на плодове и зеленчуци, 900 души държавна администрация. Срам ме е да кажа цифрата, която реализираме като оборот”.

В продължаващото политическо безвремие, кардиналните промени в земеделието изглеждат изгубена кауза. Целите обаче са ясни. Цветан Цеков ги назовава кратко и точно.

“За да е успешно българското производство на плодове и зеленчуци са нужни максимална ефек-

тивност, максимална продуктивност, качество, пазари. Всичко това се постига с политики – с набелязани краткосрочни и дългосрочни цели. За съжаление, такава визия отсъства от българската политика. В резултат на това, ние загубихме потенциала на българското производство.“

Малките градинари още чакат промени в данъчното законодателство – за да могат да се сдружават, без да бъдат обвинявани, че източват средства като свързани лица.

“Ние винаги сме информирали, давали сме сигнали към управляващите какви са проблемите. Мога съвсем отговорно да го заявя – държавната администрация не си е на мястото. Без организации на производители, без организирани производства, тези сектори няма как да се развиват.“

Евтиният внос на плодове и зеленчуци у нас е неизменен бич за българските градинари. В сегашните кризи тежестта на този удар става още по-голяма.

„чувствителни сектори“

“До нас е Турция и тя се превръща в един изключително сериозен производител – благодарение

на тамошната държавна политика на подкрепа. Инвестициите в турското земеделие са огромни, особено в напояването. Всеки ден между 500 и 700 тира със земеделска продукция от Турция

влизат в Европа. Това гилотинира българската продукция, ние няма как да се конкурираме с тях.“

Към евтиния внос се прибавя и европейската солидарност – в контекста на войната в Украйна.

В човешки план тя е абсолютно аргументирана и оправдана, на общия пазар обаче правилата са безпощадни.

“Тази политика на Европейския съюз, с която се даде възможност за безмитен внос на плодове и зеленчуци от държавите, близки до военните действия в Украйна, като в същото време те не спазват строгите европейски регламенти – това ни постави в изключително неравноправна пазарна среда. Помагайки на тях, ние обезглавихме себе си.“

Равносметката в началото на 2023 година е тъжна - мнозина производители се отказват от своите производства. И това е червена лампа, сигнал за тревога, казва Цветан Цеков.

“Ако ние форсмажорно не предприемем мерки – кракосрочни и дългосрочни, с поставени цели, още преди 15 години съм го казвал – в рамките на няколко години ние ще загубим сектор „Плодове и зеленчуци“. Всяка година има производители, които се отказват. Така губим ядрото, губим качествените производители.“

Извънредните мерки за подкрепа са временно спасение. Кардиналните проблеми в сектор “Плодове и зеленчуци” искат кардинални промени в политиките.

“Не става въпрос да се раздават пари на калпак – това е лоша политика. Говорим за кардинална промяна в подкрепата към т. нар. „чувствителни сектори“ - те трябва да се превърнат в устойчиви. Аз лично се изморих да наблюдавам 20 години как се налива от пусто в празно – наливаме един огромен ресурс в кацата, но тя продължава да тече...“

Автор: Анета Божидарова

Нидерландия има здрави

традиции в кооперирането

Всичко

започва от отделния стопанин, от неговата

воля и

чувство за

екипност

Хет Стикема работи в нидерландския градинарски сектор.

Според него България има голям потенциал за развитие на сектор „Плодове и зеленчуци“.

Двете държави вече успешно си сътрудничат в областта на науката – Пловдивският аграрен университет си партнира с Аграрния университет в Нидерландия.

Кралството има богат опит в кооперирането.

„В Нидерландия имаме дълга история на коопериранетокакто в градинарството, така и в други сектори на селското стопанство. Така например, една от водещите млекопреработвателни компании в света работи само с фермери, които са нейни членове. По същия начин съществува дълга традиция на сътрудничество и в градинарството. Имаме много

малки фермери, но те трябва да про-дават своята продукция на големите търговски вериги. Ето защо е много важно производителите да работят заедно, за да имат силни позиции при продажбите на своите продукти. Фермерите първо трябва да обсъдят какво искат да постигнат, какво искат да продават, на какво качество и кой ще е техният клиент. Тогава те ще са по-силни, ще имат по-голямо количество продукти с добро качество, и това ще им даде добри позиции при преговорите с клиента. Всичко обаче започва от отделния стопанин, от неговата воля и чувство за екипност. В Нидерландия имаме дълги традиции в тази посока.“

Хет Стикема смята, че България може много да научи от нидерландския опит. Страната е световен лидер в производството на посадъчен материал, във внедряването на нови технологии, на научни разработки.

„Нашата образователна система е много добре развита. Имаме фермери и студенти, които обменят информация помежду си, учени също участват в този процес. Системата на обмяна на знания е много важна. От друга страна, сътрудничеството, естествено, означава и да правим заедно бизнес. Мисля, че България и Нидерландия имат воля за това.“

Превод: Алеко Дянков

Как един малък производител от

Хасковско планира умно и успява

Интегрирано производство и диверсификация

Димитър Семерджиев се за

нимава със земеделие от

10 години, работи в ре

гиона на Хасково. Има

50 дка площи – трайни

насаждения – сливи и

праскови, малка оран-

жерия за разсад, упра-

влява и агроаптека.

Стопанството на Ди-

митър е добър пример

за интегрирано произ водство, за диверсифика

ция.

След като приключи с разсада, фермерът използва оранжерията за

отглеждане на краставици и домати. Тази година

ще опита и с пипер.

В условията на пандемия и на други кризи, за

малките производители винаги се отваря ниша, отчитат икономически анализатори. Локализира-

нето на големи групи хора на едно място ориентира потребителското търсене към местните пазари.

Затова, за малкия производител от Хасковско, реализацията на продукцията не е проблем. Когато

стоката е в малки количества, пласментът е бърз и лесен.

Интегрирано производство и диверсификация

– това означава поетапно застъпване на различни култури и съответно: регулярно се разполага със свежи пари. И то навреме. Агроаптеката, освен източник на доход, е и място за контакти с колеги от региона. Димитър разказва, че често стопаните от

Хасковско го използват за връзка с други колеги. Той като всички идват при него. По този начин младият мъж се надява да успее да постигне и съгласие за сдружаване между малките производители в региона. А в Хасковско те са предимно малки. Признава, че този процес няма да бъде лесен.

Димитър Семерджиев не смята да увеличава своето производство. Даже напротив. По-скоро би намалил площите, които обработва. Причината е до болка позната – липсата на работна ръка. Затова и оптимизацията на процесите в стопанството е важна.

Димитър има успешно изпълнен проект по подмярка 6.1, популярна като Млад фермер, засега не работи с банкови кредити, разчита на собствени средства, които внимателно инвестира. “На полето трябва да се действа с мисъл”, казва малкият стопанин от Хасковско.

Изглежда просто и с обоснована бизнес логика: проучваш пазара, планираш, инвестираш, диверсифицираш, осигуряваш регулярно свежи пари. За едно семейно стопанство това звучи като успешна бизнес формула.

Автор: Анета Божидарова

Селскостопанските дронове -

помощници

при събиране на данни и извършване на въздушно

пръскане Те са много

подходящи за стръмни и

труднодостъпни терени

Използването на дронове в селското стопанство

вече е утвърдена практика. Използвани главно за

събиране на данни, които след това се обработват, анализират и комбинират за изпълнение на задачи, типични за прецизното земеделие, въздушните дронове сега все повече се използват за извършване и на някои важни операции с култури, като третиране с пестициди, органичен и интегриран контрол на вредителите и интервенции по опрашване.

Дроновете предлагат голямото предимство на

извършването на „точкови“ обработки, т.е. на отделни полета и успешно изпълнение на задачите в сложни условия на околната среда (като терасиране и стръмни склонове), които правят почти невъзможно използването на традиционни машини като трактори и пръскачки. Освен това използването на дронове за третиране с пестициди има важно значение за безопасността, тъй като не позволява на оператора да бъде близо до химикалите, съдържащи се в пестицидите.

Роботите на полето вече не са

научна фантастика

Основният препъникамък за

разпространението им остава безопасността

Във Франция, САЩ и някои източноевропейски

страни роботите вече работят във ферми. Но и в Италия търсенето на роботи в селското стопанство започва да набира скорост, за да се увеличи и подобри производството, допълвайки човешкия труд, като същевременно намалява въздействието

върху околната среда. Основният препъникамък за разпространението все още остава безопасността.

Те могат да се използват за много дейности - от подрязване на лозя, до всички необходими практики за контрол на вредителите и борба с плевелите. Те могат да бъдат и ефективен инструмент за намаляване на въздействието на производствения

цикъл върху околната среда. Действително, роботиката се оказва полезна и за по-бързото постигане на целите, поставени от Европейската комисия, като например намаляването с 50% на пестицидите до 2030 г.

Фермите все повече ще трябва да се променят и да стават умни, с високо технологично съдържание. В Италия университетите и изследователските центрове се фокусират върху създаването на роботи, способни ефективно да допълват човешкия труд, като същевременно осигуряват условия за максимална безопасност. Последното е решаващ фактор за разпространението на роботиката в селскостопанския сектор. „Ние сме в начален стадий, реално търсене на пазара все още не е възникнало - обяснява Алесио Болонеси, експерт по цифрови технологии на Италианската федерация на производителите на агротехника, но виждаме много проекти за малки и големи роботи, които изникват и в нашата страна. И има много любопитство от страна на фермерите.“

Пътят към използването на роботи във всеки случай е маркиран, както показва и консорциумът, създаден от Politecnico di Milano и Миланския университет заедно с редица чуждестранни изследователски центрове именно за измерване и подобряване на работата на роботите. Опитите са да бъде измерено колко добър е роботът в разграничаването на култури и плевели.

ИНОВАЦИЯ: Отпадъчна вълна

замества

пластмасови опаковки

Награден естонски проект по програма ЛИДЕР добавя стойност към зелените препоръки на хранително-вкусовия сектор, като използва отпадъчна вълна за намаляване на пластмасовите опаковки в рамките на кръговата икономика.

Вълната може да се използва като устойчив източник на опаковъчен материал, за да се помогне за намаляване на рисковете от замърсяване с пластмаси. Проектът, финансиран по линия на ОСП, е добър пример, демонстриращ потенциала

на вълната за предотвратяване на производството

на пластмасови отпадъци. Идеята зад начинанието е породена от стремежа на компанията, която преди това се е занимавала с електронна търговия, да намали използването на опаковъчни материали от изкуствени материали.

Програма за развитие на селските райони помогна за превръщането на иновативната идея в търговски успех. Капацитетът на ЛИДЕР да действа като катализатор за такова селско предприемачество е един от най-признатите и най-ценни активи на методологията. Благодарение на програмата проектът успя да тества и докаже търговската жизнеспособност

на своите бизнес планове за тази изключително

полезна и прехвърляема в световен мащаб иновация в областта на хранително-вкусовата промишленост. Съфинансирането по ОСП е помогнало на

компанията да инвестира в ново производствено съоръжение за своите продукти за екологични опаковки, което понастоящем включва пликове, ръкави за бутилки и фолио с мехурчета.

В

в Естония не са разполагали с достатъчно пазар за вълната си, което е довело до изхвърлянето на голяма част от производството. Резултатите от проекта показват, че той не само може да намали рисковете от замърсяване с пластмаси, но и да сведе до минимум селскостопанските отпадъци, като същевременно увеличи възможностите за доходи за овцевъдите и предостави нови перспективи за по-широкия сектор на вълната в ЕС.

на компанията към създаване на младежка заетост. Средствата по ОСП създадоха работни места за младите хора в населено място, което не разполага с възможности за заетост. Работата за компанията

предлага на персонала по-високо заплащане от другите възможности в района. Освен това работните места са достъпни за хора, които нямат умения за използване на специални машини или способност

да поемат физически трудни работни места.

същото време овцевъдите

Финансирането по естонската

Друг благоприятен социален аспект е интересът

Все още твърде много трудови

злополуки в селскостопанския сектор Машините от ново поколение могат да помогнат

за значителното им намаляване, но са необходими сериозни инвестиции в обучение

в горните крайници, а 20% са изложени на шумово замърсяване, поради шум над нивата на предупреждение. „Не трябва да забравяме - продължава Чечини - че земеделските стопани също са изложени на риск от вещества, които са опасни за човешкото здраве, като пестициди, торове и ветеринарни лекарства. Силната тенденция към развитие на интелигентни, модерни, технологични, цифровизирани стопанства, намаляване на ръчния труд може потенциално да намали всички тези опасности. Това обаче е предвидено, че адекватното обучение е съчетано с подобрени процеси за управление на безопасността.

Всяка година в страните от ЕС се случват 500 злополуки с фатален изход на полетата, в Италия има между 100 и 150, от общо 30 хиляди произшествия.

„И цифрите са категорично подценени, предупреж-

дава Масимо Чечини, професор по земеделска механика в университета в Туша. - Новите технологии и машините от ново поколение могат да помогнат за значителното им намаляване, но са необходими сериозни инвестиции в обучение. За пореден път селскостопанският сектор беше потвърден като един от най-рисковите. Проблемът е не само в нараняванията, но и в заболяванията. Последиците от

работата на полето върху здравето на земеделските

стопани наистина са много силни: 60% страдат от инвалидизиращи хронични заболявания.

В Европа най-честите оплаквания на селскосто-

панските работници са тези на опорно-двигателния

апарат, които биха могли да бъдат ефективно предотвратени чрез ергономични системи като тези, монтирани в нови машини. Болките в гърба засягат 57% от фермерите, докато 45% се оплакват от болки

Пречка за разпространението на нови технологии, които се представят по-добре за безопасността на работниците, са и високите им разходи: малките и средните стопанства в сектора често не са в състояние да ги усвоят. Един от проблемите със сигурност е високата средна възраст на земеделските стопани, но и опасността от заразяване с болести, причинени от насекоми и вредители. Изменението на климата също се отразява негативно на здравето на работниците.

Джейн Димитрова:

разхищението на храни в Европа

Спасители на храна, съвместно с АГРО ТВ, провеждат лекции в

училища

Здравей Джейн, ти си един млад и динамичен човек, който е създал устойчив бизнес, свързан с намаляване разхищението на храна.

Каква е статистиката за разхищението на храна

у нас и в световен мащаб?

В Европа се разхищава около една трета от храната. Това са 33 процента или около 72 килограма на човек. В България изхвърляме 90 килограма

средно на човек за година. За съпоставка, в Гърция

изхвърлят около 140 кг на глава от населението за

година. В САЩ изхвърлят 40 процента от храната. Рекордьор по разхищение на храна е Австралияоколо 330 килограма от глава на населението. Защо?

Заради лошо планиране. Неправилно съхране-

До 7 години трябва да намалим наполовина

ние. Презапасяване. Особено заради Ковид изключително много се повишиха количествата изхвърлена на храна. В Корея пък най-малко изхвърлят храна - между 20-30 килограма, като 90 процента от изхвърляната храна се рециклира под формата на компост.

Да последваме примера на Корея. Какви мерки предприемат корейците?

Още в най-ранна детска възраст се набляга на темата за разхищението на храна и за изменението на климата. Когато едно дете е наясно с проблема, то може да промени своето мислене. Това е ключът.

Ти си един от лекторите на поредица от лекции в столични училища за разхищението на

храни, с подкрепата на проект, изпълняван от АГРО ТВ „ОСП – какво повече“. Как

ята се възприема от децата?

информаци-

Тези лекции, които водим, са много важни, защото чрез децата ние достигаме до семействата им. Във всяка една лекция събираме по 40-50 деца. Имало е случаи, когато сме презентирали пред 150 деца. Чували сме от родители, пред чиито деца сме изнесли лекции, че детенцето настоява хладилника да се подреди правилно, да се ревизира каква храна има в хладилника и да се направи списък с необходимите продукти за пазар. Това е незабавна обратна връзка за ефекта от нашите лекции.

Не смяташ ли, че този образователен елемент трябва официално да влезе в училищните

програми? Да бъде държавна политика?

Трябва на по-високо ниво да се ескалира тази промяна, като това се заложи в учебната програма. В България има над 70 хиляди учители. Може

би 10-20 процента от тях са под 30-годишни и те имат по-иновативно мислене. Най-добре е самите учители също да бъдат обучавани и те да предават

знанията си на учениците, да има и наръчници с

полезни съвети.

В европейската стратегия от „Фермата до трапезата” е заложено драстично намаляване на хранителното разхищение. Можем ли да се справим?

В Зелената сделка е заложено на 50 процента да се намали разхищението на храна след 7 години. Трябва да обясни с прости думи на потребителите какво означава етикета, защото немалка част от храната се изхвърля от неразбирането на етикетите, а най-голямо количество храна изхвърляме вкъщи. Ти си живяла в Италия. Какви мерки прилагат там? Разхищават ли много храна? Твоите впечатления. В Италия горе-долу са като в България. Но там има много мобилни приложения, които се борят с хранителното разхищение. Например, в по-големите вериги и супермаркети има динамични сензори, които отмерват срока на годност на храната и с наближаването му се прилага по-голям процент отстъпка и хората купуват храна с по-скоро изтичащ срок на годност. Във Франция, което много приятно ме изненада, със закон задължиха всички производители и супермаркети да даряват храна. Там е абсолютно незаконно да изхвърляш храна. А в България се плаща ДДС за дарение на храна, което е демотивиращо за бизнеса. В България също започнаха да навлизат мобилните приложения, свързани с намаляване разхищението на храна. Такъв пример си ти и твоя екип. Наричате се спасители на храна. Как работи приложението?

Гост

Идеята да създадем българското приложение идва именно от Италия, където аз като студент започнах да го ползвам и си купувах храна с наближаващ срок на годност на 50-60 процента намаление. Видях, че такова нещо няма в България и реших да го създам.

В България как се възприема приложението?

В началото определено беше трудно, тъй като самият бизнес беше много скептичен. Вече успяхме да присъединим около 430 заведения като пекарни, сладкарници, ресторанти, които ежедневно спасяват храна.

Кажи ми няколко стъпки как да намалим с 50 процента разхищението на храна?

Домакинствата трябва да обърнат сериозно внимание на проблема, защото над 50 процента

от цялото разхищение на храна се случва вкъщи. Най-баналният съвет е да пазаруваме със списък. Да не купуваме излишни неща и да си правим план кога ще изконсумираме храната, която сме сготвили. Ако не успеем, да я замразим във фризера. Бихме могли също правилно да съхраняваме храната, като четем на етикета къде е най-добре да се съхрани. Има продукти, които не трябва да се съхраняват заедно. Например, ябълката заедно с банана, защото ябълката спомага за по-бързото

узряване на банана. Не на последно място - да четем правилно етикета, защото немалко количество храна с още живот в нея, годна за консумация, бива изхвърляна. Също така, трябва да се забрани със закон изхвърлянето на храна и да се облекчат условията при даряването на храна от търговските вериги.

Организациите на производителите - с важна роля за

на

Организациите на производителите играят ре-

шаваща роля за поддържането и насърчаването

на растежа в сектора на плодовете и зеленчуците

в Европейския съюз. Това е едно от заключения-

та на обобщаващото проучване на националните

стратегии за устойчиви оперативни програми за периода 2013-2018 година, публикувано от Европейската комисия.

Като цяло, оперативните програми, осъществя-

вани и с подкрепата чрез Общата селскостопанска

политика, които се прилагат от организации на производители, са успешни и правят членството в тях по-привлекателно, се посочва в доклада. Те насърчават концентрацията на предлагане и пускане на пазара на земеделска продукция, повишават търговската стойност на продуктите и гарантират, че производството е адаптирано към търсенето.

Събраните данни показват също, че оперативните програми са имали положително въздействие върху

сектора, когато става дума за подобряване на конкурентоспособността, опазва-

не и поддържане на околната среда и предотвратяване и управление на кризи.

Членството в организация

на производителите дава следните възможности: подобряват се пазарната позиция, достъпа до машини, финансови предимства и

съвместни инициативи, обмен на знания и техническа помощ, по-лесен достъп до застрахователни услуги.

През разгледания период двата най-използвани инструмента за подпомагане на производителите, които изпитват затруднения или дори криза, бяха изтеглянето от пазара и застраховката на реколтата. Дейностите по маркетинг, промоция и комуникация също могат да се използват за целите на предотвратяването и управлението на кризи, но са мобилизирани в по-малка степен.

През 2020-та в Европейския съюз в сектора на плодовете и зеленчуците е имало 1603 организации на производители и 31 транснационални такива. Най-много признати организации се намират в Испания (527), Италия (289) и Франция (220).

на

висококачествени и устойчиви продукти на

хранително-вкусовата промишленост от ЕС

Европейската комисия ще отпусне 185,9 милиона евро през 2023 г. за финансиране на дейности за популяризиране на устойчиви и висококачествени продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС в ЕС и в световен мащаб. Приетата от Комисията работна програма по политиката за популяризиране за 2023 г. допринася за осъществяването на политическите приоритети на Европейската комисия за периода 2019-2024 г., по-специално стратегията „От фермата до трапезата“.

Избраните през 2023 г. проекти за популяризиране трябва да открояват и да бъдат в полза на продукти, които отговарят на цели като устойчивост на селското стопанство в ЕС, подобряване на хуманното отношение към животните и насърчаване на консумацията на пресни плодове и зеленчуци, както и на здравословните и устойчиви хранителни режими.

Наличните суми за кампании, избрани през 2023 г., са почти поравно разпределени между популяризирането в рамките на вътрешния пазар на ЕС и в трети държави - съответно 83,3 милиона евро и 83,1 милиона евро.

Извън ЕС държавите и регионите с висок потенциал за растеж се определят като основни цели за популяризиране. Сред тях са Китай, Япония, Южна Корея, Сингапур, Северна Америка. Нова Зеландия и Австралия могат също да представляват нови пазарни възможности за европейските износители. Не на последно място, Обединеното кралство продължава да бъде един от основните пазари за износ на продукти на хранително-вкусовата промишленост от ЕС, който поема 25 % от износа на ЕС-27. С помощта на избраните кампании потребителите от ЕС и от целия свят ще бъдат осведомявани за различните схеми и знаци за качество на ЕС, например географските означения или биологичните

продукти. За последната категория ще бъдат отпуснати до 28 милиона евро за стимулиране на

търсенето на биологични продукти в съответствие

с плана за действие за биологично производство.

Допълнителни 36 милиона евро ще помогнат

сред европейските потребители да се популяри-

зират устойчиви селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, и да се насърчи потреблението на произведени по устойчив начин продукти на хранително-вкусовата промишленост.

За да се поощрят по-здравословните и балансирани начини на хранене, повече от 19 милиона евро ще бъдат специално предназначени за популяризирането на пресните плодове и зеленчуци, за да се помогне на сектора да се справи с трайните предизвикателства като намаляващото потребление и износ и слабата позиция при договаряне с големите вериги за търговия на дребно и преработвателите. Като цяло дейностите за популяризиране, насочени към потребителите на вътрешния пазар, следва да се позовават на насоките за хранителния режим на целевите държави членки и да са в съответствие с тях.

Поканите за представяне на предложения за предстоящите кампании за 2023 г. ще бъдат пуб-

ликувани през януари 2023 г. от Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания. Право да подават заявления за финансиране и да представят предложения имат широк кръг от организации, като например търговски организации, организации на производители и групи от отрасъла на хранително-вкусовата промишленост, отговарящи за дейностите по популяризиране. Така наречените „обикновени“ програми може да бъдат представяни от една или няколко организации от една и съща държава от ЕС. „Многонационални“ програми се представят от поне две национални организации от най-малко две държави членки или от една или няколко европейски организации.

Кампаниите за популяризиране на селскостопанските продукти от ЕС имат за цел да създадат нови пазарни възможности за земеделските стопани от ЕС и хранителната промишленост в по-широк план, както и да подпомогнат развитието на техния съществуващ бизнес. В допълнение към увеличаването на устойчивото производство и потребление на селскостопански продукти политиката за популяризиране също така подкрепя устойчивото възстановяване на хранително-вкусовия сектор на ЕС в труден икономически контекст.

онези дейности за поглъщане на въглерод, които ще осигурят значителни ползи за биологичното разнообразие. В бъдеще Комисията, подпомагана от експерти, ще разработи специализирани методи за сертифициране на дейностите по поглъщане на въглерод, които способстват за постигане на целите в областта на климата и други екологични цели.

Европейската комисия прие предложение за първата доброволна рамка на равнище ЕС за надеждно сертифициране на висококачествените поглъщания на въглерод. Предложението ще стимулира иновативните технологии за поглъщане на въглерод и устойчивите

решения

за улавяне на въглерод и ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата, опазването на околната среда и нулевото замърсяване. Предло-

женият регламент ще подобри значително капацитета на ЕС за количествено определяне, наблюдение и проверка на поглъщанията на въглерод. Подобрената прозрачност ще гарантира доверието на заинтересованите страни и промишлеността и ще спомогне да се избегнат заблуждаващите твърдения за екологосъобразност. Поглъщанията

на въглерод могат и трябва да донесат ясни ползи за климата и Комисията ще даде приоритет на

За да се гарантира прозрачността и надеждността на процеса на сертифициране, в предложението се определят правила за независимата проверка на поглъщанията на въглерод, както и правила за признаване на схемите за сертифициране, които могат да се използват за доказване на съответствието в рамката на ЕС. За да се осигурят

качеството и съпоставимостта на

поглъщанията на въглерод, предложеният регламент установява

четири критерия за качество (под акронима QU.A.L.ITY):

1. QU (количествено изражение): дейностите по поглъщане на въглерод трябва да бъдат точно измерени и да осигуряват недвусмислени ползи за климата;

2. А (допълняемост): дейностите по поглъщане на въглерод трябва да надхвърлят съществуващите практики и изискваното от закона;

3. L (дългосрочно съхранение): Сертификатите са свързани с продължителността на съхранението на въглерод, така че да се осигури постоянно съхранение;

4. ITY (устойчивост): Дейностите по поглъщане на въглерод трябва да допринасят за постигането на целите за устойчивост, като например адаптирането към изменението на климата, кръговата икономика, или за опазването водните и морските ресурси и биологичното разнообразие.

Това предложение е от съществено значение за целта на ЕС да се превърне в първия в света неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.

За да постигне тази цел, ЕС

трябва да намали своите емисии

на парникови газове до минимум. Същевременно ЕС ще трябва да увеличи поглъщането на въглерод от атмосферата, за да балансира емисиите, които не могат да бъдат премахнати.

Промишлените технологии, като биоенергията с улавяне и съхранение на въглерод (BECCS)

или прякото улавяне и съхранение на въглерод от въздуха (DACCS), могат да улавят въглерод и да го съхраняват постоянно. В селското и горското стопанство, земеделските практики за улавяне на въглероден диоксид могат устойчиво да подобрят съхранението на въглерод в почвите и горите или да намалят изпускането на въглерод от почвите, както и да създадат нов бизнес модел за земедел-

ските и горските стопани. Трайните продукти и материали, например строителните продукти на основата на дървесина, също могат да задържат въглерода в продължение на няколко десетилетия или по-дълго.

Предложението ще насърчи авангардните чисти технологии и ще подкрепи новия европейски Баухаус, като отчете капацитета за съхранение на въглерод на енергийно ефективните строителни материали на основата на дървесина. Предложението ще даде възможност за иновативни

форми на частно и публично финансиране, включително финансиране с въздействие или основано на резултати публично подпомагане в рамките на държавната помощ или общата селскостопанска политика. Комисията ще продължи да финансира действия за поглъщане на въглерода по места чрез Фонда за иновации (който може да финансира, наред с другото, проекти за BECCS и DACCS), Общата селскостопанска политика, Фонда за регионално развитие, програма LIFE и програмата „Хоризонт Европа“ (включително мисията „Пакт за почвите за Европа“)

Франс Тимерманс, изпълнителен заместник-председател за Европейския зелен пакт: „Предложението за сертифициране на поглъщанията на въглерод в ЕС е историческа стъпка в борбата ни с кризата с климата. За да постигнем неутралност по отношение на климата, трябва рязко да намалим емисиите на парникови газове, но също така трябва да отстраним въглерода от атмосферата. С нашия пакет „Подготвени за цел 55“ продължава работата за

драстично намаляване на емисиите на парникови газове колкото е възможно по-бързо. Сега определяме регулаторната рамка, за да стимулираме едновременно поглъщанията на въглерод чрез технологии и чрез естествени поглътители на въглерод. Това има голям потенциал и за биологичното разнообразие.

Сертифицираните поглъщания на въглерод създават нови възможности за стопанска дейност за земеделските стопани, горските стопани и управителите на земи, които са готови да положат допълнителни усилия в името на климата и околната среда.“

Следващи стъпки Сега предложението на Комисията ще бъде обсъдено от Европейския парламент и от Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура. Въз основа на критериите QU.A.L.ITY, с помощта на експертна група Комисията ще разработи адаптирани методики за сертифициране на различните видове дейности за поглъщане на въглерод. Първото заседание на експертната група е планирано за първото тримесечие на 2023 г.

През следващата година LIDEA ще пусне

на пазара никосулфурон устойчиво сорго

Компанията представи в Арбанаси ползите от сухоустойчивата култура

Мартин Величков, мениджър на компанията за България, Сърбия и Гърция

През следващата година LIDEA ще пусне на пазара никосулфурон устойчиво сорго, съобщиха на форум в Арбанаси, посветен на атрактивната култура. Събитието беше официално открито от Мартин Величков, мениджър на компанията за България, Сърбия и Гърция, и Станой Михов, продуктов и технически мениджър в LIDEA.

„Знаем, че при наличие на коренищни житни

плевели на полето е трудно да се изведе производството на сорго за зърно и по тази причина генетиците разработват такъв тип хибриди. Планира се през следващата година да бъде пуснато на пазара никосулфурон устойчиво сорго. Това е едно решение, което ще окаже голямо влияние при избора и ще се увеличат доста площите със сорго“, прогнозира Николай Петров, търговски представител за

Сливен и Стара Загора.

20% от засетите площи със сорго в Европа са

на LIDEA

LIDEA е основен производител в Европа на хибриди за сорго и във всеки сегмент успява да отговори на изискванията на земеделците в лицето на ЕС Ализе, ЕС Фьон, ЕС АРМОРИК, BMR GOLD X, ЕС Арматан, както и Джъмбо Стар – сорго за многократна коситба.

Липсата на равномерни валежи през последните години определя соргото като отлично решение в такъв неблагоприятен климат и като алтернатива

на царевицата, защото дава една допълнителна сигурност за добив и за успешна реализация. Това е по-сухоустойчива култура и неслучайно неговата родина е Африка. Соргото е решение в сухи години, когато царевицата е по-рискова за производство и не можем да изкараме рентабилен добив, допълни търговският представител.

Ето защо от LIDEA препоръчват соргото. Един от основните проблеми в българското зърнопроизводство е липсата на разнообразен сеитбооборот и тази култура би била решение на този проблем.

Кънчо Кутев, собственик на най-голямата

животновъдна ферма „Балкан Ангус“ в Централна България, беше сред гостите на семинара. Ето какво сподели: „Тъй като земите ми се намират в подножието на Стара планина, отглеждам силажно сорго. Работя по-специално с хибрида на LIDEA

BMR GOLD, като сея около 1500 дка, вече трета година. Добивът е стабилен. Получавам приблизително около 4,5 т/дка силаж. Растенията са изключително здрави, имат добра корено-

Селекция

ва система, не са претенциозни към климата, устойчиви са на вредители, стават около 3 м височина. Сеитбената норма е около 25 000 растения/дка. Районът на Шипка се характеризира с ранни и късни пролетни слани, затова сеитбата е издърпана назад около 10-15 юни

при трайно затопляне на почвата. BMR GOLD е най-успешният хибрид с висока биомаса. Животните много добре го възприемат и всеки ден го очакват с нетърпение. Произвеждаме от порядъка на около 2 500 т силаж. 2022 г. беше изключително сушава, въпреки всичко хибридът показа невероятни резултати. Затова и продължаваме с LIDEA.“

сорго в храната на свинете. Едно от основните предимства е по-малкият риск от микотоксини. При определени климатични условия и натиск от болести, царевицата може да съдържа твърде високи нива на микотоксини. Но, тъй като соргото има отворена метлица, шансовете за микотоксини в зърното са почти несъществуващи.

Освен това, кореновият червей Диабротика се превръща в голям проблем при царевицата в Западна Европа. За щастие на земеделците, отглеждащи сорго, културата е устойчива на този вредител. И на всичкото отгоре соргото има много по-висока устойчивост на суша. За производството на зърно се нуждае от 50% по-малко вода от царевицата, а ако се използва за фураж, тогава соргото може да се справи с 30% по-малко вода от царевицата. Това е алтернатива, когато водните ресурси са ограничени (повече от 85% от земите са без напоителна система ).

СОРГОТО: АЛТЕРНАТИВА НА ХРАНАТА ЗА СВИНЕ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ХРАНИТЕЛНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ

Хранителният потенциал на соргото като храна за свине е наистина голям. На първо място, съдържанието на протеин е с два до три процента по-високо от царевицата. В допълнение, соргото е бедно на танини, а както знаете, танините намаляват смилаемостта на протеина. Така че култура с ниско съдържание на танини, като соргото, осигурява по-високо енергийно съдържание на протеини за животното. В допълнение, соргото има по-малко йод, линолова киселина и полиненаситени мастни киселини, така че свинете, хранени с диета, базирана на сорго, осигуряват месо с по-плътна мазнина. Като се вземе предвид всичко по-горе, лесно е да се види, че соргото има висока хранителна стойност по отношение на енергийното си съдържание

и профилите на аминокиселини и мастни киселини. Освен хранителните предимства, съществуват и агрономически предимства от използването на

Но има и няколко недостатъци, например зърното е малко и много твърдо, в сравнение с това на царевицата, и затова трябва да се смели фино, за да се подобри смилаемостта му за животните, освен ако не се използва в практики за мокра жътва, които са все по-разпространени в Европа. Освен това, информираността на фермерите за соргото е сравнително ниска. Като компания, ние работим усилено върху това да информираме земеделците за ползите от отглеждането на тази култура. Някои хора смятат, че соргото е с относително ниско съдържание на аминокиселината лизин, но това всъщност не е вярно. Зависи от начина на раздробяване. Ако зърната са натрошени на 4 мм, може да има по-малко наличен лизин, но когато са натрошени на 2 мм, тогава има повече лизин, наличен за животните. Високата фитазна активност на соргото също е огромно предимство при производството на свинско месо. Соргото предлага и икономическо предимство за свиневъдството, поради факта, че може да се използва по-малко соев и слънчогледов шрот в съотношението на фуража, намалявайки цената и увеличавайки маржа. Със сорго свинете ядат повече и наддават по-бързо. По този начин фермерът подобрява производителността на фермата и също така се възползва от по-евтини дажби от тези, базирани на царевичен, пшеничен и соев шрот.

Агрополихим АД с три

изцяло нови продукта

на пазара на торове Карбамид+ осигурява

Ексклузивно, още преди старта на 2023 г., Агрополихим АД ще представи на агробизнеса три изцяло нови продукта на пазара на торове и ще възобнови производството на още един добре познат на земеделците комплексен NPK тор. Обединявайки дългогодишния опит и професионализма в отрасъла с агрономическите и търговски знания за бъдещо развитие на агротехнологиите, Агрополихим споделя своя ексклузивен проект – ново поколение Карбамид+, третиран с инхибитор на Уреаза.

Защитете азота от загуби с Карбамид+!

Карбамид+ е специализиран гранулиран тор със защита от изпарения. Продуктът е създаден с цел по-висока ефективност, рентабилност и екологичност на почвеното хранене. Той е едновременно рентабилен за земеделските производители и щадящ околната среда. Иновативната технология, по която се произвежда, намалява изпарението на амоняк, осигурявайки по-добро азотно хранене на растенията и по-голяма гъвкавост при избор на време за торене. Технологията позволява значително удължаване на срока за внасяне на Уреа и минимално влияние на метеорологичните условия. Допълнително предимство е, че Карбамид+ може да бъде прилаган в почвата и при по-високи температури (20-25°C).

Какви са предимствата на използваната технология при инхибиран карбамид?

Предимствата на технологията, използвана при Карбамид+ са: • Съдържа последно поколение инхибитор NBPТ със специално добавени вещества за подобрено

при намалена норма на

покритие и ефикасност.

• Има гъвкавост при избор на време за торене, а отпечатъкът, който оставя върху природата, е по-малък, поради намаленото изпарение на амоняк.

• По-ниска норма на приложение (до 20%), със същата цена на декар, но със значително намален труд и възможност за избор на време за торене и да осигури изхранване за същия добив, както с по-голямото количество обикновен Карбамид.

През последните години „Агрополихим“ АД насочва и обединява усилия в една основна цел - да се намалят загубите на азот от изпарения – чрез амонячни газове, а също и наличие на гъвкавост в приложението, изразяващо се в минимално влияние на метеорологичните условия при торовнасяне. Практиката показва, че инхибираният Карбамид+ може да бъде внасян в почвата при липса на влага (до две седмици), дори тогава няма да има загуби на азот.

Другият нов продукт, който компанията лансира на пазара, е NP 15:25 + 12 S – това е трикомпонентен азотно-фосфорен тор, създаден за приложение на почви, които имат запас на калий. Препоръчва се за основно, предсеитбено и присеитбено торене на зърнено-житни култури като пшеница, царевица, ечемик, овес и др., както и за торене на маслодайни култури: рапица, слънчоглед, лен, тъй

като сярата подпомага натрупването на масло в семената.

NP 15:25 + 12 S притежава сравнително високо съдържание на лесноусвоими по форма хранителни елементи, което го прави добро решение за всяко стопанство.

NPK 16:16:8 + 12S е другата нова формулация в продуктовото портфолио на „Агрополихим“ АД.

Неорганичният сложен тор NPК 16:16:8 + 12S е продукт, получен по химичен път при неутрализация на екстракционна фосфорна киселина с амоняк, с добавка от калиев хлорид и последващо гранулиране на продукта. Комплексният тор се прилага преди или присеитбено, както и като основно торене при пшеница, ечемик, овес, ръж, рапица, слънчоглед, царевица и др. Koмбинaциятa нa xpaнитeлни вeщecтвa стимулира pacтeниeтo ĸъм eднo пo-дoбpo ycвoявaнe нa xpaнитeлнитe eлeмeн-

ти oт ĸopeнитe, тъй ĸaтo нaпpимep, нaличиeтo нa

фocфop пpeдpaзпoлaгa pacтeниeтo дa ycвoи aзoт в пo-гoлямa cтeпeн. Този продукт е високоефективен и особено подходящ за подхранване на култури, които имат чувствителен дефицит към елемента

сяра. Балансираното съдържание на хранителни

елементи в състава му спомага за пълното задоволяване на нуждите на растенията от макрохранителни вещества.

Добре познатият комплексен комбиниран NPK 15:15:15 + 10 S отново влиза в производство. Балансираната формулация на този гранулиран тор спомага за значителното повишаване на коефициента на използване на хранителните вещества и дава възможност за акуратно и контролирано внасяне на сравнително ниски норми от даден елемент, което се постига трудно при разделно торене. Чрез приложението на този продукт може да се намалят загубите от измиване и излитане на хранителните елементи и същевременно да се постигнат по-ниски разходи при еднократно внасяне в почвата, свързани с транспорт, време и труд. За подробна информация относно продуктовото портфолио на компанията и при нужда от съвет или разработване на прецизна технология за торене, не се колебайте да се свържете с нашите регионални агроном-консултанти!

Лебозол:

се към иновация, устойчивост, компетентност и удовлетворение на клиента

Стремим

Компанията предлага комплексни решения в областта на храненето на растенията

Лебозол® Фирмена философия

Какво стои зад корпоративната философия на Лебозол®? Кое формира основата на работата ни и нашето съществуване? Какво олицетворява нашата култура, визия и стратегия за фирмата?

Отговорът не може лесно да се обобщи в няколко думи, трябва да погледнем върху цялостната картина и малко по-отдалеч. Понеже нашата страст е земеделието, естествено е да започнем от него, тъй като чрез него стартира дейността ни. Земеделието непрекъснато се променя. Теми като устойчивост и климатични изменения неспирно създават нови предизвикателства. За Лебозол® тези промени винаги са нови шансове.

С креативност се оптимизират съществуващите решения и се търсят нови пътища – за да предоставим на земеделската практика иновативни и още по-ефикасни продукти, които в съзвучие с естествените процеси да създават добавена стойност.

Доверието на нашите клиенти, близостта

ни до практиката и нашата идентичност са важни елементи на фирмената ни култура и по този начин и на корпоративната ни философия.

Това обаче е само част от цялото. През годините вложихме характер и упоритост в над-

граждането ни като фирма. Ще продължим да използваме този опит и в бъдеще. Естествено е пред нас самите да стоят въпроси: Кои сме ние? Какво правим? Защо сме тук и къде искаме да стигнем? Само така ние успяваме да приложим на практика фирмената ни философия и да се развиваме заедно като екип. Горд съм и се радвам за непрестанната страст, с която вършим нашата работа, така че всеки ден да правим нещата още по-добре.

Изказвам сърдечна благодарност към всички, които през годините работеха с нас за това.

Рене Вердаасдонк, управител

Лебозол

® Нашите силни страни

Кои сме ние?

Позиционирани в Германия, ние сме средно голямо предприятие, управлявано от собственика, което повече от 30 години е специализирано

в производството и продажбата на течни торове. С гъвкаво производство на качествени продукти, една част регистрирани за биосегмента, и компетентна консултация ние изградихме дълготрайни отношения с клиентите и завоювахме авангардна роля в областта на листното торене.

Какво правим ние?

Нашият профил е производството на течни торове и специални продукти за земеделието, градинарството и специфични култури. Нашето висококачествено продуктово портфолио и ориентираните към клиента услуги са предназначени за стопанства с полевъдство, овощарство, градинарство, лозарство и зеленчукопроизводство, както и за такива със специфични култури като хмел, тютюн, коледни дръвчета и декоративни растения. Чрез продуктовото развитие и отличното продуктово качество предлагаме съобразени с конкретни потребности решения, които излизат и се прилагат извън границите на Европа.

Опитност

Ние притежаваме експертизата в производството, разработването и изследването

на листни торове повече от три десетилетия.

Консултация & Обслужване

Нашите консултанти на терен предоставят винаги комплексно решение в областта на храненето на растенията, както на място, така и онлайн и по телефона.

Иновативност & Изследване

Модерно опитно дело с развойна и изследователска дейност в собствена лаборатория, в съчетание с регулярни опити на полето.

Глобалност

Ние обслужваме пазари по целия свят (> 53 страни) и имаме дъщерни дружества в шест страни.

Лебозол® Нашите силни страни

Какво стои в основата й?

Ние разчитаме на качество, надеждност, сигурност и гъвкавост. Тези фундаменти са основа на работата ни още от разработката и производството на продуктите, през контрола на качеството до самото приложение. Целият този спектър е съпроводен с пълен сервиз от наша страна. Към това естествено се причислява оптималната консултация на нашите клиенти с оглед избора на правилен продукт, прецизно дозиране и съобразено с нуждите приложение.

Към какво се стремим?

Към авангардна роля в значими за нас дейности като иновация, устойчивост, компетентност и удовлетворение на клиента. Ясно осъзнаваме дълга си към обществото като цяло и в частност към селското стопанство, както и към следващите поколения и затова продължаваме да допринасяме за дългосрочната бъдеща сигурност, в съзвучие с икономическите, екологични и социални аспекти.

Доставки & Производство

Тесните връзки с нашите доставчици и

нашето собствено складово стопанство

винаги гарантират наличност на продукти „Произведени в Германия“.

Семейно предприятие

Ние сме типичен, среден по размер и управляван от собственика семеен бизнес с приятелска работна атмосфера и неформално

общуване между членовете на екипа ни.

Устойчивост

При осигуряване на суровини, производство, при потреблението на енергия и вода, както и при логистиката важна роля за нас играе устойчивостта.

Качество

Нашите продукти са познати с високата си ефективност, безупречна смесимост и поносимост от растенията, доказани от многобройни независими изпитания.

Жечко Андрейнски:

АГРО-КГ ми гарантира качество на машините, спокойствие и сигурност

От тази година прикачният инвентар на Кубота –

с две години гаранция

ЯПОНСКО КАЧЕСТВО, ДЪЛГА ГАРАНЦИЯ

Тракторите Кубота от М серията бяха във фокуса на презентация по време на седмия областен агросеминар на Видинския съюз на зърнопроизводителите в Белоградчик. „Тракторите на Кубота

са произведени в Япония, което им осигурява отлично ниво на качество, като всичките им компоненти са изцяло производство на Кубота, затова

си позволяваме да дадем толкова дълга гаранция

на тракторите – 5 години, като тя включва всички компоненти на техниката. Тези трактори отговарят

напълно на търсенията на земеделците – енергий-

но ефективни машини, които в същото време са по-икономични“, каза Семо Семков, маркетинг мениджър в Кубота България.

Много голям интерес зърнопроизводителите проявиха и към прикачния инвентар с марка Кубота. В своята презентация Семо Семков заяви, че той също е с много високо качество, произведен е в Европа. Новината, която съобщи е, че Кубота България е първата фирма у нас, която от тази година предлага 2-годишна гаранция на прикачната техника.

Семо Семков, маркетинг мениджър в Кубота България: „Днес представих почвообработващи машини, разпределени в различни серии, също и т.нар. интелигентен инвентар - пръскачки, торачки, сеялки, които са изключително търсени от земеделските производители, защото чрез тях се пестят разходи. Например, чрез нашите торачки могат

Семо Семков, маркетинг мениджър в Кубота България слънчоглед и люцерна. Има и ферма за отглеждане на овце от породата Ил дьо Франс, както и лозарско стопанство.

да спестят до 15% от тора, заради прецизната им работа. При пръскачките предлагаме прецизен секционен контрол, което означава, че могат да се спестят ПРЗ. Тези машини помагат за постигане на по-добри финансови резултати.

През тази година предлагаме няколко нови модели плугове, искаме да наложим полунавесната серия плугове, които са до 8 тела. Ще наблегнем и на сеялката за полудиректна сеитба, от която получихме много добри отзиви през миналата година, клиентите са много доволни.“

Кубота предлага здрави машини и най-доброто съотношение между цена и качество. Предлагаме също така много добро следпродажбено обслужване, което ни гарантира дългосрочно партньорство с фермерите, обобщи Семков.

АГРО-КГ – КОРЕКТНОСТ И НАДЕЖДНОСТ

В района на Видин машините на Кубота се предлагат и обслужват от дилъра на марката фирма АГРО-КГ, а нейният управител Атанас Атанасов е спечелил доверието на земеделците в района, защото им предлага качество и коректност. От няколко години си партнира с един от водещите земеделски производители у нас Жечко Андрейнски, който е и председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите. Той обработва около 15 000 дка в област Видин. Отглежда пшеница, ечемик, царевица,

„Имам три трактора от Кубота, предназначени както за работа на полето, така и във фермата и в лозовите масиви. Имаме и инвентар Кубота – торачка. АГРО-КГ ми гарантира качество на машините, икономия на гориво и смазочни материали, гарантира ми спокойствие и сигурност при техническото обслужване на машините – гаранционно и извънгаранционно – 24 часа, 365 дни в годината. Машините на Кубота са качествени, много добро попадение е това, че гаранцията е 5 години, а в моето стопанство правим замяна на тракторите след петата година“, каза Жечко Андрейнски.

Въпреки че не притежава машини с марката Кубота, друг емблематичен за района на Видин зърнопроизводител Александър Александров, който обработва около 6 000 дка в община Димово, ги препоръчва.

„Познавам цялото портфолио на Кубота и мога да кажа, че от техническа гледна точка тази техника е много добре изработена и издръжлива – и тракторите, и прикачният инвентар. Казвам го в качеството си на човек, завършил техническо училище. Препоръчвам на колегите да

видят за какво става въпрос, защото условията и гаранцията, които предлага фирмата, не са за пренебрегване. В условията на днешните икономически сътресения, машинният парк на стопанствата трябва да се обновява, а това може да стане, ако доставчикът ти предложи отлични технически решения и добри финансови условия.“

РЕШЕНИЯ ЗА ХРАНЕНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ

КУЛТУРИ

На семинара бяха представени и торовете на КВС

Агро България, чийто официален дистрибутор за

района на Видин също е фирма АГРО-КГ. Зърнопроизводителите получиха полезни съвети за храненето на културите. „YaraBela EXTRAN и YaraBela SULFAN

са нашите предложения като най-подходящ азотен избор за есенните култури.

Защо YaraBela – качеството на гранулата е изключително високо, дава възможност за равномерно и правилно разпръскване“, посочи Светослава Кочовска, представител на КВС Агро България.

Гранулите на YaraBela SULFAN са покрити със сяра, което предотвратява загубите на азот, резултат от излитането на амоняк в атмосферата. Ни-

тратният азот винаги върви ръка за ръка с калция, което допълнително подпомага усвояването му. YaraBela EXTRAN също съдържа калций. Калцият в двата продукта е достъпен за растенията и много добре се усвоява от тях.

„Предлагаме N тестер за максимално точна доза на приложение и прецизност с цел възможно най-малко загуби“, каза още Кочовска.

КВС Агро България има и отлични предложения за листно хранене на есенниците. А за предстоящата пролетна кампания предстои избор на NPK гранула. Предложенията са две.

YaraMila BLUSTAR 12-12-17 е със съдържание на азот, фосфор и калий, сяра, цинк и желязо, като фосфорът е в две форми. Това е нова стабилизирана комплексна гранула, с контролирано освобождаване на хранителните елементи. Те са защитени и са с удължен период на разположение за усвояване от растенията в сравнение с други типове торове.

YaraMila STAR 21-17-3, е почвен тор, съдържащ азот, фосфор, калий, сяра и цинк. Направен по уникална технология, благодарение на която хранителните вещества в него се усвояват напълно и веднага в рамките на една вегетация на културата.

Светослава Кочовска, представител на КВС Агро България

Презентациите в рамките на семинара дадоха отправна точка на видинските зърнопроизводители как с добрите и ефективни продукти могат да работят прецизно, като спестяват разходи и увеличат добивите.

троянското село

Повече от 20 години Иван Данчев се занимава с животновъдство. Стопанството му се намира в троянското село Добродан. “Близо 70% от времето ми е преминало в ей тия ботуши”, казва колоритният фермер.

Още през 2001 година сертифицира стопанството като био. И днес произвежда биокраве мляко. За модернизацията на фермата залага на проекти. Вече има три изпълнени такива. Единият от тях –през МИГ „Троян – Угърчин – Априлци“. Финансирането по него е 100 хил. евро.

Със средствата Иван Данчев оборудвал доилна зала, купил и челен товарач – все важни за фермата придобивки. Работната ръка и тук е проблем.

В кравефермата постоянно наети са 6 души, по време на кампания по прибирането на сеното се наемат още толкова. „С етномодела работим тук. Опитваме се да ги задържаме хората, изпращаме бусче до къщите им – да кара децата до училище, обгрижваме ги работниците. Но е трудно, признавам“, разказва Иван.

Той дълги години работил в голяма фармацевтична компания, но нещо все го стягала шапката. И решил да се захване с животни. Както баща му и дядо му са правели навремето. „Като се събудих първата сутрин и видях около себе си само крави, вместо хора, малко странно се почувствах. Но сега за нищо на света не я давам тази свобода. И причината е само една – обичам животните.“

“Проектите са достъпни за всеки, който работи на светло”, казва Иван. А предимството на Местната инициативна група е безспорно – тя добре познава хората от местната територия, още по-добре

познава нормативната уредба, свързана с прилагането на Програмата за развитие на селските райони. “Харесаха ми тези хора от МИГ-а, говорят разбираемо, на моя език.” Иван Данчев отглежда общо около 250 животни, 120 от тях - дойни млечни крави. Признава, че трудно реализира биокравето мляко. То дори се изкупува на по-ниска цена от конвенционалното. Защото за него пазарът е труден. Още по-трудно е с пасищата. Водата е дефицит, климатичните промени си казват думата – изворите пресъхват един по един. „Лакомията ни е много. Затова природата ни наказва“, разсъждава фермерът от Добродан. Засега стопанинът от Троянско не смята да затваря цикъла с преработване. Преценява, че няма да има сили и ресурси за такава стъпка. Кризите от последните години тежко удрят и биоживотновъдите. При биокравето мляко от едно животно се добиват около 18-20 литра, за разлика от конвенционално отглежданите животни, от които се дои двойно - по 40 литра. Питам колоритния Иван Данчев – забогатява ли човек от животновъдство?

“Не се става богат, става се гърбат. Но никога не оставаме гладни“, смее се мераклията животновъд. Признава, че често му е идвало да захвърли всичко, но мисълта, че ще остави след себе си чиста земя, че храни деца и внуци с чиста храна, му дава сили да продължава да е био. И така се изнизват повече от 20 години. В които Иван Данчев 70% от времето си прекарва в ботушите. Такава е съдбата на животновъдите. Автор: Анета Божидарова

Ваклата маришка овца е най-симпатичната

порода

„Трудно е сега за оцеляване, ама

гледаме да си стоим бодро на

краката“, казва младият овцевъд Фаадил Бекир

Срещам младия Фаадил Бекир на ежегодното животновъдно изложение в Разлог. Той се притеснява да дава интервюта. Казвам му, че ще е лесно – аз питам, той отговаря. И така го кандисвам.

„Аз съм от гоцеделчевското село Дъбница. Отглеждам вакла маришка овца – 161 бройки. Ваклата маришка е най-симпатичната порода“, стеснително разказва фермерът.

Питам го защо всички овце са с гердани. „За да са красиви и да не ги урочасват“, кратко отговаря Фаадил.

Харесва му да ходи на изложения – да си покаже хубавата и гледана стока, да се види с колеги. А стоката наистина е класна, неслучайно се спирам при животновъда от Гоцеделчевско.

„Хубаво нещо са изложенията. Трябва да ги има

всяка година, да си поддържаме традициите в животновъдството“, казва още Фаадил Бекир.

Питам го защо точно вакли маришки овце отглежда. „Тя е комбинирана порода – и за мляко, и за месо. И е най-симпатичната.“

Любопитна съм дали младият фермер от Дъбница

усеща подкрепа от страна на държавата.

„И по-добре

може да е, ама

пак – доволни сме.

Трудно е сега за

оцеляване, ама

гледаме да си стоим бодро на краката“, отговаря ми той.

Фаадил храни стадото със собствен фураж, когато се налага – купува допълнително. Изкупната цена на млякото е 1.80 лв. „Може да стане и 2 лева, по-добре ще е за нас“, разсъждава стопанинът на ваклите маришки красавици.

„Като теглиш чертата – как излиза аритметиката?“, питам Фаадил. Той прави малка пауза и казва: „Не сме на червено, ама не сме и на много свястно. Дано работата върви към подобрение.“

Автор: Анета Божидарова

Васил Боев: Мисля до края

животновъдство

Ако ги няма субсидиите, се тъпче на едно място, твърди фермерът от село Мирово, общ. Братя Даскалови

Разкажете за фермата и какви са последните инвестиции, които сте направили?

Отглеждаме 200 дойни крави и 100 подрастващи телета. Част от животните са под селекционен контрол. Кандидатствахме с проект към МИГ Брезово-Братя Даскалови. Закупихме трактор и фуражораздаващо ремарке. Доволен съм от този проект и мога да кажа на всички мои колеги да гледат напред в живота, да виждат светлината и да кандидатстват. Да не се предават. Държавата е плътно зад фермерите, защото нашата работа е най-трудоемка.

Как решихте да кандидатствате чрез МИГ?

Защото е по-лесно и по-удобно.

От кога се занимавате с животновъдство?

С животновъдство се занимавам от 20 години и мисля до края на живота си да се занимавам с животновъдство.

Как точно се насочихте. Защо крави?

Кой каквото го влече, с това трябва да се занимава. Моите родители са гледали животни и като свикнеш с животните, работата ти става като хоби. Трябва да си държиш постоянно на работата. Да си ежедневно, денонощно до животните.

Имат ли кравите имена?

Почти всяка една крава си има име. Всичките животни по-равно ги обичаме и харесваме. Всичките са ни любими.

Какъв е средният млеконадой на ден?

Средният млеконадой на ден е до 3 тона. Мислили ли сте някога да затворите цикъла на производство?

Всяка жаба трябва да си знае гьола. Най-лесно е да затвориш цикъла, ама има и много проблеми. Ние сме производители на сурово мляко.

От години се говори, че този сектор е чувствителен.

Секторът е чувствителен, защото всичко поскъпна и разходите ни се увеличиха драстично, а продажбите са се увеличили с 5-10 стотинки на литър.

Субсидирането достатъчно ли е?

Субсидирането е 400-500 лева на животно. Но заради инфлацията става нерентабилно. Парата остава една шума.

Добре ли е да ги има тези европейски средства?

Добре е да ги има, иначе се тъпче на едно място, а с тези помощи, колкото и да са, държавата ни бута напред.

на живота си да се занимавам с

Неделчо Бойчев: Европейските

инвестиции се случват по-бързо и лесно

чрез Местните инициативни групи

Ще кандидатстваме за евросредства отново, за

да се развиваме, да станем по-успешни, заяви председателят на ПЗК „Съгласие”, с. Чоба

Какви са Ви надеждите към новата ОСП?

Очакванията ни са много. Но трябва да се намали бюрокрацията.

В какво сте инвестирали последно?

Ние участвахме по подмярка 4.1 с проект, подаден чрез МИГ Брезово-Братя Даскалови. Познаваме ги още от самото им създаване. Нещата се случиха бързо. Ние отговаряме на всички изисквания, които бяха нужни.

Субсидията за животновъдството беше до 100 хиляди евро. Участвахме с цел надграждане на кравефермата – закупуване на доилен танк, над-

граждане на доилната зала и автоматични доилки. Проектът го реализирахме доста бързо с колегите от МИГ-а. Доволен съм. Успяхме. Успяхме значително леко благодарение на тях, защото имат стройна организация.

По-рентабилно ли стана стопанството?

Да. Доста по-рентабилно.

Разкажете за животновъдната ферма в кооперацията.

Нашата кравеферма съществува от 30 годиниоще от създаването на нашата кооперация. Тази кравеферма беше съживена от бившето ТКЗС. Не-

щата бяха много изоставени и може би тогава имахме 15 крави. Благодарение на предишния председател Иван Славчев успяхме да запазим животните, да ги доразвием и постепенно всичко започна да се надгражда. Фермата е първа категория, отглеждаме 268 животни от породата Черно-шарено говедо под селекционен контрол. Получаваме субсидии на глава животно.

Какъв е млеконадоят?

Млеконадоят е 2 тона на ден. Амбициите ни са да се увеличи. Честно казано, това не става с магическа пръчка. Всичко иска упоритост и време. Опитваме се и успяваме. Амбициите ни са да продължим този отрасъл, да си го запазим.

Какво Ви тревожи?

Много е трудно с работната ръка. Това е световен проблем. Съвестни хора трудно се намират.

Искате ли да участвате с друг проект чрез Местната инициативна група?

Искам да участвам, разбира се. Бих се информирал и бих участвал.

Какъв е ефектът от работата на Местната инициативна група?

По-леко става кандидатстването. Участваш на местно ниво. Т.е. няма толкова много кандидати на местно ниво.

Какво искате да направите съвместно. Какви идеи имате в бъдеще?

Всеки здравомислещ и предприемчив човек трябва да има идеи и мечти. Каквото има спуснато като програми, ще се пригодим към тях, за да можем да участваме. За да се развиваме, да станем по-успешни. Всичко има значение – опита, практиката, но и техниката и технологията. Без нея няма как. Кооперацията обработва и земеделска земя. Как се грижите за почвеното плодородие?

Оборският тор, който идва като естествен отпадък от животновъдството, го използваме за биологично торене. То е много трудоемко. Много е бавно. Трябва ни доста голямо количество оборски

тор, но забелязвам, че благодарение на него растенията се развиват страхотно.

Владислав Стойков:

Беше

Земеделието ми дава най-вече свобода

Вие сте млад фермер, успешен пример за приемственост в земеделието. Разкажете за Вашето стопанство.

Обработваме малко над 3 000 дка земя. Занимаваме само със зърнопроизводство, като сеем трите основни култури за България - пшеница, царевица и слънчоглед.

Как решихте да се занимавате със земеделие?

Баща ми се занимава със земеделие повече от 25 години и аз покрай него съм израснал по нивите

и така се стекоха нещата, че и аз поех по този път.

Беше въпрос на отговорност най-малкото, аз обичам земята, обичам си работата.

Какво Ви дава земеделието?

Земеделието ми дава най-вече свобода. Не мога да си представя да работя на компютър по 8 часа на ден.

Имате ли специално земеделско образование?

Имам специално земеделско образование - магистратура Растителна защита в Аграрния университет в Пловдив. Това, което ми харесва в земеделието, е чувството на свобода и свободното време

през зимата. Какво научихте от баща си?

От баща си научих да бъда отговорен и отдаден на работата и да не се скатавам, както се казва.

Вие искате да кандидатствате по мярката Млад фермер. Как държавата трябва да стимулира младите фермери?

Това, което може да направи държавата, е да облекчи административната тежест към земеделците.

Какви инвестиции сте направили в стопанството?

Много сме благодарни на Местната инициативна група Попово, че ни помогна да закупим техника. В предишния програмен период закупихме трактор от 110 конски сили, който ни служи основно за засяване, торене и пръскане, а в сегашния програмен период закупихме трактор с мощност 250 к.с. заедно с пръскачка. Тракторът разполага с GPS навигации и автопилот, а пръскачката - със секционен контрол, който ни позволява да спестяваме от препарати.

Много бързо се случиха нещата с нашия проект. Бързо бяхме одобрени и много бързо получихме

въпрос на отговорност и аз да стана земеделец

финансирането след като придобихме машините.

Общо за двата периода сме получили субсидия в размер на около 230 хил. лева. Това са доста средства, които ни помогнаха да закупим добра и производителна техника. Ако не бяха тези средства, щеше да ни бъде много по-трудно да се справим финансово и да закупим тези машини.

Местните инициативни

групи са много полезни за малките населени места. Задължително трябва да ги има, за да подкрепят нас, малките производители, защото без тях сме заникъде.

Какъв е ефектът от тези инвестиции?

Станахме много по-производителни. Спестяваме много време и гориво и работим много по-бързо, отколкото преди. Имаме възможност да се развиваме, да бъдем по-производителни в бъдеще.

Какво ново искате да направите, да надградите?

Това, което искам да надградя в стопанството, е да започнем да работим така, че да

запазим почвеното плодородие и за следващите поколения.

Във Вашето стопанство какви зелени практики прилагате?

Това, което прилагаме като зелени практики, се постига с помощта на закупените машини и прецизните технологии, внедрени в тях – използване на по-малко препарати, по-малко утъпкване на почвата, по-малко изгорено гориво.

Земеделието достатъчно подпомаган бизнес ли е?

За малките земеделци трябва да се помисли повече. Да имат повече финансиране и достъп до пазар, говоря специално за зеленчуци и плодове, докато при нас, зърнопроизводителите, нашата стока е борсова и

за щастие имаме пазар винаги.

Кирил Вътев: Преработвателите и

животновъдите сме на един хал

Цената на свинското

месо в Европа зависи от Китай

На всички е известно, че месопреработвателите

у нас работят с много малко българско месо. Една

от причините е, че кланиците са много на брой и

много малки като капацитет, коментира Кирил Вътев от Асоциацията на месопреработвателите. „Те не могат да ни предложат месото, което ни трябва. Затова ние ползваме месо от внос, който пристига охладено, във вакуум.“

По думите на Вътев фатална грешка е, че държавата насърчи изграждането на малки кланици и

най-вече на кланични пунктове, за да могат фермерите да си правят директни продажби. Според месопреработвателя кланичен пункт трябва да има във всяка ферма, в която обаче се колят животни по необходимост – примерно, ако животното е счупило крак. Кланичният пункт може да заколи 5-6 животни в седмицата и на кой ще ги продаде тези 5-6 животни –пита Вътев. Това е сбъркано и много погрешно, категоричен е той и препоръчва: Трябва да се ко-

оперират животновъдите и да си направят големи, мощни, високоефективни кланици. А държавата в случая трябва да предостави максимално благоприятни условия това да се случи, примерно облекчавайки бюрократичните процеси при даване на разрешение за строителство. „Към момента цялата процедура е кошмарно тежка. Аз съм минавал три пъти през такава процедура и в момента съм в такава процедура. Просто ти идва да напуснеш държавата и не да правиш инвестиции.“

По отношение на създаването на земеделска камара мнението на Вътев е, че България е закъсняла с 30 години. Нашата страна е единствената в ЕС, която няма такава камара, посочи той. „Има смисъл от такова обединение. Трябва осъзнаване. Няма проблем, който да е решен, без да е осъзнат. Първо да си поговорим и да си осъзнаем проблемите и тогава ще започнат и да се решават.“

Една от ползите на такава организация е, че тя би неутрализирала сивата икономика в браншовете. „Във всички браншове има сива икономика, но очевидно нашата държава не желае да се справи с нея, или я устройва, или я подкрепя. Сива икономика няма там, където има мощни организации на производители, като аграрни камари, като браншови организации.“

Генерираната печалба вследствие на високите

цени на храните в търговски мрежи не отива при

преработвателите, категоричен е Вътев и допълни: „Преработвателите и животновъдите в общи линии сме на един хал.“ Специално месопреработвателите биха могли да се кооперират в крайната фаза на производството, а именно - в нарязването и опаковането на продукти за търговска мрежа. „Ако си направим един централизиран завод, който да разполага с цялата техника за нарязване и опаковане, където всеки производител си ползва своите опаковки и бранд, но ползват една обща база за този процес, който е много скъп, тогава стават и ефективни.“

На въпрос дали ще се вдигне цената на месото, Вътев отговори така: „Нямам кристална топка, за да позная кога Китай ще започне да купува. В общи линии, цената на свинското месо в Европа зависи от това кога Китай купува и кога не купува. Започне ли Китай да купува, цената скача.“

Качествени ли са месните продукти? Според Вътев производителят и търговецът се борят за доверието на потребителя. Всеки, който иска неговите продукти да се ползват с по-високо доверие, той е коректен и почтен. „Има достатъчно контролни органи, които проверяват и контролират. Има лаборатории, които могат да установят дали съставът съответства на написаното на етикета. За мен ключовата дума е доверие.“

СОРГОТОИНТЕЛИГЕНТНАТА

ХРАНА

Може да бъде основна храна

при диети без глутен и съдържа

биоактивни вещества с

антиоксидантни свойства

плина, ниски потребности от вода и торене, кратък период на растеж и т.н.), но също така и за потребителя: класирана от ICRISAT1 в категорията интелигентна храна е зърнена култура с полезни за здравето хранителни качества и биохимичен състав.“

Зърнена култура с отлични хранителни качества

Лалатиана Ракотозафи е инженер-изследовател в CNAM в UMR Sayfood. В рамките на своя екип Gépro в Париж тя работи върху валоризацията на растителни суровини и трансформациите на функционалността на готовите продукти.

„Полезен“ е думата, избрана от Лалатиана Ракотозафи, за да опише соргото. „Зърнената култура

е полезна за планетата, за производителя с много

агрономически предимства (устойчивост на то-

В рамките на UMR Sayfood изследователката изучава по-специално поведението на соргото по време на процеса на трансформация. От „смилането“ на зърнената култура – първата трансформация за превръщане на зърното в брашно – до трансформацията в завършен продукт, тя наблюдава нейните функционални свойства: задържане на вода, капацитет за абсорбиране на масло, сила на набъбване, емулгиращи свойства и свойства на разпенване. След това групата характеризира културата по отношение на производството на продукти, подходящи за консумация от човека.

„Соргото е богато на въглехидратни полимери, както и на макро- и микроелементи. Освен това съдържа много линолова киселина – киселина, специфична за соргото от семейството на Омега 6. Хранителните му качества го правят зърнена култура с голям потенциал.“

… И полезно за здравето

„Поради самия си химичен състав соргото е потенциално полезно за здравето. Може да бъде

основна храна при диети без глутен и съдържа биоактивни вещества с антиоксидантни свойства (благодарение на съдържанието на фенолна киселина), антимикробни, противогъбични, противовъзпалителни и антипролиферативни свойства2. Освен това зърнената култура подобрява въглехидратния метаболизъм и по този начин играе положителна роля срещу диабета.“

Източник: https://www.sorghum-id.com

Основана през 2003 г., Polnovakia Agrar, S.R.O. вече разполага с няколко производствени единици, разпространени в цяла Словакия и

специализирани в свиневъдство, растениевъдство, производство на яйца и храна за животни. Със 150 000 прасета за угояване годишно, свиневъдството сега е основният стълб на компанията, която също така произвежда 20 милиона яйца и обработва 7500 ха. Polnovakia Agrar, S.R.O. в момента има около 210 служители. От 2018 г. компанията постепенно въвежда соргото в своите сеитбообороти.

Петер Якуб, фермер: Соргото вече е основна култура за нашата ферма: тя се е увеличи от 10 ха през 2018 г.

на 600 ха през 2020 г.!

Сорго в Словакия: обещаващо бъдеще

Защо избрахте да въведете сорго за зърно във вашата ферма?

Търсихме реколта, която отговаря на два основни критерия: силна устойчивост на суша и способност да се интегрира в нашето производство на храна за животни. Също така, искахме да удължим нашите ротации и да диверсифицираме нашите култури. В допълнение, соргото предлага много предимства: по-добро съдържание на протеини и по-малко токсини в сравнение с други зърнени култури, по-добра устойчивост срещу насекоми и болести и по-ниски разходи за производство и сушене. Отглеждането на сорго също ни позволява по-добре да разпределим работата през годината, с по-късна сеитба от слънчоглед или други зърнени култури и по-ранна жътва. Разбира се, можехме само да предполагаме какви ще бъдат резултатите, защото никой около нас тогава не можеше да ни обясни предимствата и недостатъците на соргото!

По-конкретно как работите със соргото днес?

По-голямата част от площите ни са засети със сорго за зърно. Нашата норма на засяване е около 275 000 семена/ха с междуредово разстояние 30 см, но се насочваме към 45 см.

В Словакия ние сеем през първата половина на май и обикновено прибираме реколтата през септември. Реколтата се състои предимно от сухо сорго, като през влажните години изсушаваме 18-19%. Средният добив варира в зависимост от нашите ферми и условията, но ние обикновено получаваме шест до осем тона на хектар и най-добрите ни добиви достигат 9,5 т/ха с 14% влажност. Произвеждаме

общо от 3000 до 4000 тона сорго годишно и всичко

това е за производството на храна за животни.

Сега соргото е основна култура за нашата ферма: то се увеличи от 10 ха през 2018 г. на 200 ха през 2019 г., а производството

се стабилизира

на 600 ха през 2020 г.!

Как използвате соргото във вашето свиневъдство?

Използваме сорго във фуражни смески за свине-майки (с обем около 3%) и свине за угояване (15-20%). Използването на сорго и разпределението му във фуражни смеси е разработено от нашите специалисти по фуражите, които проектират

рецептите според качеството и количеството на

суровия продукт, като вземат предвид нуждите на нашите стада.

Какво мислите, че е бъдещето на соргото в Словакия?

Мисля, че соргото има обещаващо бъдеще в Словакия. Тежката суша, която засегна страната тази година и новите европейски регламенти за сеитбообръщение несъмнено ще доведат до увеличаване на обемите на отглежданото сорго. Въпреки това, все още има много място за подобрение по отношение на комуникацията около соргото: малко фермери имат достъп до ясна и практична информация за тази зърнена култура, аз самият бях поканен няколко пъти да говоря за това. Освен това пазарът трябва да се развие, за да предложи на фермерите по-добри възможности за реализация.

Източник: https://www.sorghum-id.com

февруари

Регенерирайте… мисленето си

От там започва промяната!

земеделие е система от принципи и практики, които се стремят да възстановят и подобрят цялата екосистема на стопанството от гледна точка на устойчивостта, включително подобряването на човешкото здраве и икономическия просперитет. Това е метод на земеделие, който поставя сериозен приоритет на здравето на почвата и подобрява качеството на ресурсите, които използва (почва, вода, биоразнообразие и др.).

Целите на регенеративното земеделие са:

• Възстановяване и подобряване на цялата екосистемата в стопанството.

• Връщане на почвата в естественото и природно плодородно състояние: здрава почва, здрави растения, здрави животни и хора.

• Подобряване на природните ресурси, които се използват в земеделието: почва, вода и биоразнообразие.

• Устойчивост към климатични промени, продоволствена сигурност и икономически просперитет.

Какво трябва да се направи за постигането на тези цели?

Системата на регенеративното земеделие да измести системата на конвенционалното земеделие в индустриален мащаб, така възстановяването на нарушената екосистема ще стане най-бързо и всеобхватно.

Възстановяването и подобряването на екосистемата и почвата до нейното естествено плодородно състояние, започва със спирането на деградацията и спасяването на почвите от ерозия. Затова регенеративното земеделие се основава на консервационното земеделие, което се практикува, развива и разпространява вече над 60 години в стопанства от индустриален голям мащаб.

Консервационното земеделие е земеделска система, която насърчава минимално нарушаване и обезпокояване на почвата (т.е. без обработки), поддържане на постоянно почвено покритие и диверсификация на растителните видове. Целта е да се подобрява биоразнообразието и естествените биологични процеси над и под земната повърхност, които допринасят за повишена ефективност на използването на вода и хранителни вещества и за подобрено и устойчиво производство на култури.

Регенеративното

ТРИТЕ ОСНОВНИ ПРИНЦИПА ПРИ КОНСЕРВАЦИОННОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ

СТАНДАРТИЗИРАНИ ОТ FAO, ОРГАНИЗАЦИЯТА

ЗА ХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ КЪМ ООН, СА:

Минимално механично обезпокояване на почвата –

без оран (no till), чрез директна сеитба и/или прецизно внасяне на торове.

Перманентно органично покритие на почвата –минимум 30% с остатъци от предходни култури и/ или покривни култури.

Разнообразие на видовете култури - чрез разнообразни ротации и асоциации на културите, включващи поне три различни култури.

Регенеративното земеделие не само спира деградацията, но ускорява и подпомага естествения процес на изграждане на нова почва, възстановява екосистемата като цяло. Регенеративното земеделие е проактивен подход и практиките му надграждат тези в консервационното земеделие.

1/ Минимално механично обезпокояване на почвата – без оран (no till), чрез директна сеитба и/или прецизно внасяне на торове (Консервационно земеделие) + (Регенеративно земеделие) минимално химично обезпокояване на почвата – намаляване на синтетичните торове и пестицидите всяка година до възвръщането на баланса в екосистемата. Здрава почва (баланс между бактерии и гъби) които осигуряват разнообразие от хранителни вещества

и полезни насекоми, което води до здрави растения, които издържат на болести и вредители.

2/ Перманентно органично покритие на почвата – минимум 30% с остатъци от предходни култури и/или покривни култури (Консервационно земеделие) + (Регенеративно земеделие) осигуряване на достатъчно биомаса от предходни култури и покривни култури, за да се постигне надеждна изолация за задържане на влагата и потискане на плевелите (мулчиране). Стремеж към постигане на 5-8% органична материя в почвата.

3/ Разнообразие на видовете

култури – чрез разнообразни

ротации и асоциации на културите, включващи поне три раз-

лични култури (Консервацион-

но земеделие)

+ (Регенеративно земеделие)

Миксове от покривни култури

между основните култури. По-

кривните култури имат и друга

важна функция освен тяхната

биомаса и се подбират спрямо

сезона и нуждите на почвите, защото всяко различно семейство

растения има нужда от различни хранителни вещества и затова привлича и храни различни видове бактерии. Напредналите

регенеративни земеделци сеят миксове от покривни култури с над 10 вида растения в тях.

Освен на културите се търси

разнообразие на полезните насекоми, за които е добре да се

създаде местообитание от растения, за да се увеличава тяхната популация и ролята им в естествения контрол на вредните насекоми.

4/ Живи корени – Поддържайте живи корени, колкото се може по-дълго през годината (Регенеративно земеделие)

В природата може да намерите растения, които са зелени и се опитват да пробиват и да се развиват, независимо от сезона, дори и в късна есен и в снега през зимата.

Освен че корените осигуряват по-голямата част от биомасата за повишаването на органичната материя в почвата, то живите корени водят до живи растения, които фотосинтезират и превръщат слънчевата енергия във

въглеродни захари, с които хранят бактериите в почвата. Освен това, докато фотосинтезират, растенията вкарват въглерод в почвата, където е супер полезен, а намаляват количеството му в атмосферата, където е в повече.

5/ Интегрирането на животни (Регенеративно земеделие)

Природата не функционира без животни. Наистина е толкова просто. Интегрирането на животни на полетата носи много ползи. Най-голямата е, че когато животните пасат растенията, те започват да се борят за възстановяване и вкарват повече въглерод в Почвата, като по този начин хранят микроорганизмите, за да получат в замяна хранителни вещества от тях.

Мястото на животните е пасящи на полето, а не затворени в клетки и хранени със зърно. Оборският тор, приложен директно на полето, вкарва повече въглерод, бактерии и хранителни вещества

в почвите. Оборският тор, събиран на купища отделно, където животните се гледат индустриално, хранени със зърно и затворени, води до процеси

на отделяне на метан и други парникови газове в атмосферата, които имат в пъти по-силен парников ефект от въглеродния диоксид. Важно е да

се знае, че кравите не са вредни за климата, даже обратното, те спомагат за възстановяването на почвите, но начинът им на отглеждане и хранене прави разликата. Интеграцията с различни видове животни ускорява процеса на възстановяване на почвите в пъти. Интеграцията с животни намалява нуждата от хербицид, защото животните „окосяват“ и стъпкват покривните култури и плевелите. Освен това те прилагат директно на полето богати на бактерии и минерали слюнка, урина и екскременти.

Някои от генералните земеделски принципи, които се спазват в изброените по-горе практики и като в системата на регенеративното земеделие са: • Приемете холистично управление, което отчита взаимосвързаност на всички части на една земеделска система, включително фермера и почвата.

• Когато е възможно, използвайте ресурси, произведени в самото стопанство (за целта е нужно да

се поддържа биоразнообразие освен в основните

култури, така и да се засяват миксове от покривни

междинни култури) вместо вносни ресурси.

• Трябва да се направят основни подобрения на

почвата предварително, ако нейните естествени

характеристики й пречат да достигне оптималното

състояние на „добро здраве на почвата.

• Минимизирайте използването на добавки и го

правете ефективно, в това число синтетични торове и пестициди.

• Внасяйте микроорганизми за подобряване на почвените биологични процеси.

• Интегрирайте животновъдството и земеделие

и където е възможно включете многогодишни култури и дървета.

• Управление на отпадъците за повторна употреба като суровини за стопанството – примерно

компостиране за производство на компост и компостен чай.

• Управлявайте отпадъците, като използвате

принципите на кръговата икономика или други принципи за рециклиране и намаляване на отрицателните екологични въздействие върху почвата, въздуха и водата.

• Осигуряване на добри пасищни практики за подобряване на производителността на пасищата, растежа на растенията, почвеното плодородие, биоразнообразие от насекоми и растения, както и улавяне на въглерод в почвата.

• Избягвайте обезлесяването и превръщането на торфищата за земеделски цели.

• Реинвестиране на спестеното работно време в наблюдение на терен, учене/обмен с колеги и експерти, както и в обогатяване на социалния живот на територията на стопанството.

КАК?

• Широката общественост да бъде двигател на тази промяна, като се осведомява и образова по темата, променя потребителските си изисквания и навици. Търсенето да определя предлагането.

• Обучение и постоянно развитие на фермерите, агрономите, държавните експерти. По този начин търсенето да определя и промени предлагането от големите мултинационални агроснабдители.

• Независима и актуална агрономия и незивисими от големите корпорации агрономи. Науката да се върне на полето и земеделец и агроном да заслужат и заемат своето почетно място в света на производство на храна по регенеративен начин, който подобрява екосистемата и биоразнообразието, почвата, въздуха, водата, здравето и живота ни.

ПОЛЗИ ЗА ЗЕМЕДЕЛЕЦА, ХОРАТА И

ПРИРОДАТА

Регенеративното земеделие е цялостен подход, който решава редица проблеми, свързани със съвременното земеделие:

• загуба на почва от ерозия

• загуба на плодородие – хранителни вещества в

почвата, а от там в растенията, животните и хората

• загуба на почвена влага и намаляване на нивата на подземните води, оттам и на питейната вода

• продоволствената сигурност и дефицити на

хранителни вещества

• намаляване на вредните парникови газове Какво постигаме в земеделското стопанство като увеличаваме загубената в ерата на конвенционално земеделие органична материя?

• 1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар (Министерство на земеделието на САЩ).

• От своя страна, задържането и наличието на влага води до увеличаването на на хранителни вещества в почвата, по-здрави растения, устойчиви на вредители и болести и по-големи добиви.

• Почвата се структурира и е защитена от ветрова и водна ерозия.

• Процесите на опустиняване спират, започва строеж на нова почва

• Устойчивост на периоди на засушаване. Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, откол-

кото в индустриално земеделие.

Какви са ползите за настоящите и бъдещите поколения?

• Спира ерозията на почвата и опустиняването, което осигурява препитание и храна

• Изгражда се нова почва, за да посрещне нуждите от повече храна на увеличаващото се глобално население

• Повишението на органична материя (въглерод) в почвата води до по-голямо абсорбиране и

задържане на вода, което води до по-ефектива фотосинтеза, което води до по-голяма активност на микробиологията и повече разредени хранителни

вещества за растението

• Здравата почва богата на органична материя, бактерии и хранителни вещества води до здрави растения, богати на хранителни стойности, което води до здрави деца и хора без липси на витамини и минерали

• Здравата почва богата на органична материя, абсорбира, пречиства и задържа повече вода, като по този начин осигурява настоящите и бъдещите

поколения с този незаменим жизненоважен ресурс • Осигуряване със разнообразна храна локално на нуждите на българското население и осигуряване на независимост по време на пандемия или военни конфликти • Износ на здравословни и богати на хранителни вещества храни за постоянно нарастващите нужди на населението в други държави. Според Forbes регенеративното земеделие е следващия най-голям тренд в хранителната индустрия. Продоволствена криза/сигурност и хранителни дефицити Институтът Rodale провежда успоредни полеви проучвания през последните 30 години, сравнявайки органичното регенеративно земеделие и конвенционалното земеделие. Резултатите показват, че след преходен период от 1 до 2 години, няма разлика между конвенционалното земеделие и регенеративно земеделие по отношение на добивите. Печалбата за фермерите дори и по време на прехода е по-голяма, заради по-ниските разходи. При стресови условия, особено по време на засушаване, регенеративните полета се представят подобре, защото са по-устойчиви – почвата може да абсорбира и задържа повече вода, защото съдър-

жа повече биомаса.

Филип Фернандес, ръководител на селскостопански проекти в EIT Food, споделя че фермерите, с които работят, казват, че добивите са същите, както при конвенционално земеделие (което е с почвени обработки, голямо количество торове и пестициди), докато разходите им за влагане намаляват.“

Питателността на храните е директно свързана с биоразнообразието и жизнеността на почвената микро- и макробиология.

Здравата и богата на организми почва е способна

да изхрани не само високи добиви, но и да осигури

хранителна плътност на микро, макро елементи, витамини, минерали и други жизненоважни хранителни вещества.

Ново изследване, водено от геоморфолога Дейвид Монтгомъри от Вашингтонския университет, сравнява ефекта от регенеративното земеделие

върху здравето на почвата и плътността на хранителните вещества на културите от група от опити за сдвоени ферми в Съединените щати. Заедно с доказателства от няколко други съпоставени проучвания на ферми и парцели, това сравнение показва, че регенеративните селскостопански практики подобряват здравето на почвата и микроелементната и фитохимичната плътност на различните култури.

Тези взаимовръзки и зависимости между живота в почвата и здравето на растенията, както и ефекта на регенеративното земеделие са изследвани

от редица учени като Donald Davis, Christine Jones, Elaine Ingham, Ray Weil, David Johnson и др.

Регенеративното земеделие произвежда питателна храна с по-високи хранителни стойности. Редица проучвания редовно показват, че продуктите от регенеративно земеделие и ферми съдържат

по-високи нива (от няколко процента до няколко

пъти) както на протеини, минерали и витамини, така и на фотохимикали (важни за функционирането на имунната система, които предпазват клетките и ДНК- то от повреди, които водят до ракови заболявания).

Причината за значително по-добрите хранителни стойности е регенерирането на почвата, връщане на живота в нея, както на органичния състав, така и на полезните бактерии, които разграждат органичната материя, така че растенията да могат да поемат колкото искат и когато поискат хранителни вещества. 1% увеличение в органичната материя води до абсорбиране и задържане на около 19 000 литра вода повече на декар. Задържането и наличието на влага в почвата е пряко свързано с хранителните стойности на растенията и производните продукти. Устойчивост на суши и гарантиране на земеделието в условия на климатични промени и засушавания в България и света.

Проучванията показват, че през годините на засушаване добивите на култури са с 30% до 100% по-високи при устойчиво регенеративно земеделие, отколкото в индустриално земеделие. (Rodale Institute, 2020)

Възстановяването на депата на органично вещество в почвата, възстановяването на почвената структура и биологично равновесие са пряко свързани с хидрологичния баланс в почвата и устойчивостта на засушавания.

Регенеративното земеделие и възстановяването на почвите се определя като най-ефективният метод за справяне с климатични проблеми и опустиняването от редица учени като Don Reicosky, Walter Jehne, Amir Kassim, и др.

Източник: https://abnt.bg/

за борба

срещу болести и неприятели при

Употребата на химични инсектициди за контрол на вредителите често води до негативни последици. Ботаническите пестициди са алтернатива на синтетичните химични пестициди. Те не представляват заплаха за околната среда и за човешкото здраве. Растителните продукти имат редица предимства, които ги правят предпочитани в съвременното земеделие.

Брашнестата мана е широко разпространена и икономически важна болест по краставиците отглеждани в култивационни съоръжения. Нападението може да доведе до намаляване на добивите от 20 до 50%, а степента на заразяване може да достигне 50- 70%.

Памуковата листна въшка (Aphis gossypii Glov.) е един от основните неприятели при отглеждане на краставици в оранжерии. Вреди през цялата вегетация на културата - от разсадопроизводството до прибиране на реколтата.

Природни и безопасни Растителните екстракти съдържат алкалоиди, естери, гликозиди и др. и притежават фитопестицидни свойства. Някои растителни вещества са използвани срещу неприятелите, като антифиданти или репеленти. Много растителни етерични мас-

ла показват широк спектър на активност срещу неприятелите, варираща от антифидантно и репелентно действие, регулиране на растежа, възпрепятстване на яйцеснасянето до унищожаване на насекомите. Последните изследвания показват, че някои химични съставки на тези масла взаимо-

Растителните масла като зелени пестицидипотенциална възможност

краставици, отглеждани в оранжерии

действат с нервната система на насекомите. Тези растителни масла са добре приети в земеделската практика като „зелени пестициди“, които могат да се окажат достатъчно ефикасни, особено за производството на биологични храни. Освен това, докато развитието на резистентност продължава да бъде проблем за много синтетични пестициди, то тя се развива по-бавно към пестицидите на етерично-маслена основа поради сложните смеси от съставки, които ги характеризират.

Проучвания

През периода 2013-2014 г. са проведени проучвания за установяване ефикасността на растителни масла от синап (Sinapis alba L.), коноп (Cannabis sativa L.) и бял равнец (Achillea millefolium L.) в концентрации 0,5% и 1% срещу брашнеста мана и памукова листна въшка (Aphis gossypii Glov.) при краставици сорт Киара отглеждани в стоманено-стъклени оранжерии.

Ефикасността на растителните масла срещу брашнестата мана е сравнена със стандарта Байфидан 250 ЕК 0,02% (а. в. триадименол). Изследваните растителни масла имат висока ефикасност срещу причинителя на брашнеста мана по краставиците, като най-добра биологична активност е установена при синап 1% (80,17%) и бял равнец 1% (78,92%). Установена е висока ефикасност (над 90%) срещу памуковата листна въшка (Aphis gossypii Glov.) на растителните масла бял равнец 1% и коноп 1% в периода 5-ти - 7 -ми ден след третирането.

Срещу памуковата листна въшка добра ефикасност (над 90%), близка до тази на еталона Моспилан 20 СП 0,0125% (а. в. ацетамиприд), показват маслата от коноп и бял равнец в концентрация 1%. Най-високи стойности на биологичната активност

при включените в проучването растителни масла

се наблюдават 5-ти -7 -ми ден след третирането. Добрата ефикасност, която демонстрират растителните масла ни дава още една алтернативна възможност за контрол на болестите и неприятелите

при отглеждане на краставици в оранжерии. Природната алтернатива Минералните и растителните масла успешно могат да се включат в растителнозащитните технологии за контрол на вредителите, те са още една алтернатива, даваща шанс на природните регулатори. При разработването на системи за борба с прасковената листна въшка (Myzus persicae Sulz.)

е проучена ефикасността на различни масла, приложени самостоятелно или в комбинация с някои инсектициди. При самостоятелно приложение е установена висока смъртност при М. persicae, след третиране с минерално масло. Прилагани в комбинация с ниски дози от имидаклоприд и пиримикарб маслата не увеличават значително токсичността на инсектицидите, но намаляват значително инфектираните с вируси растения, в сравнение с участъците, третирани само с имидаклоприд. Висока инсектицидна активност спрямо М. persicae

е установена при приложението на сурово соево масло, а рафинираното рапично масло значително намалява инфектираните с краставично мозаичен вирус (CMV) растения. Етеричните масла от анасон, копър и босилек имат токсично действие и редуцират плътността на M. persicae. Комбинираното използване на масла с инсектициди дава възможност за редуциране на дозата на последните в резултат на което се постига добра биологична активност и намалена употреба на химични продукти.

Автори: Винелина Янкова, Дима Маркова, Стойка Машева, Георги Величков - Институт по зеленчукови култури „Марица”- Пловдив

Антимикробната

резистентност -

„тихата пандемия“

През февруари 2022 г. беше създадена временна подгрупа на мрежата „Едно здраве“ за борба с АМР, съставена от представители на 27-те държави членки и ръководена от Франция, на която беше възложена задачата да подготви предложения до Европейската комисия за действия и приоритети за засилване на борбата срещу АМР на ниво ЕС и държавите членки. Подгрупата се ръководи от управителен комитет, съставен от експерти от Франция, Испания и Швеция. Участници бяха експерти в сферата на здравеопазване на хората, здравеопазване на животните и опазване на околната среда

на 27-те държави членки, като 22 държави членки, сред които и България представиха предложения и работиха усърдно в процеса на приоритизиране на представените предложения. Събрани и класирани бяха общо 287 предложения, които могат да предоставят на Европейската комисия полезен „инструмент“ с многобройни и подробни предложения за конкретни действия, които биха могли да бъдат предприети или координирани на ниво ЕС за борба с нарастващата заплаха за общественото здраве, която представлява АМР.

Като обобщение четирите ключови категории приоритети, съставляващи Топ 10 % от предложенията (в които попаднаха и предложения на България) включват:

- Укрепване на събирането на данни и системата за надзор на АМР;

- Гарантиране на наличието и достъпността на антимикробни средства;

- Разработване на насоки, мерки за биологична сигурност и инструменти за подпомагане на предотвратяването и

разпространението на инфекциозни болести по животните и подпомагане на земеделските стопани за подобряване на хуманното отношение към животните, както и достъп до диагностични инструменти; - Разработване на насоки и регламенти на ЕС за контрол (чрез хармонизиран надзор) и управление на замърсяването на околната среда, по-специално от пречиствателни станции за отпадъчни води и производствени обекти.

резистентност

Комисията и държавите членки продължават да напредват в борбата срещу антимикробната резистентност (АМР). Наскоро държавите членки гласуваха в подкрепа на предложение на Комисията, в което се призовава за значително ограничаване на употребата на антимикробни средства. Началникът на отдел „Хранене на животните и ветеринарни лекарства“ към Европейската комисия – г-жа Eva Zamora Escribano обяснява какво означава това за борбата срещу „тихата пандемия“ от АМР.

Списъкът на антимикробните средства, които ще се използват само в хуманната медицина, беше публикуван на 20-ти юли. Как ограничаването на употребата им ще помогне за намаляване на АМР?

Комисията следва цялостния подход „Едно здраве“ по отношение на употребата на антимикробни средства както при хората, така и при животните, като същевременно взема предвид и околната

среда.

Използването на антимикробни средства по

по-интелигентен начин е от ключово значение. Чрез тази мярка ЕС допринася значително за запазването на ефикасността на антимикробните

средства, които са от решаващо значение за хуманната медицина. Правим това, като запазваме определените антимикробни средства в списъка за хуманна употреба, което означава, че те няма да бъдат използвани за ветеринарни цели в ЕС.

Какво е постигнато през последните години в борбата срещу АМР във ветеринарната област? През последното десетилетие продажбите на ветеринарни антимикробни средства вече са намалели с повече от 40 %. Това е много обнадеждаващо, но можем да направим повече. Новият регламент на ЕС за ветеринарните лекарствени продукти (ВЛП), който влезе в сила през януари тази година, модернизира правната рамка и гаран-

Едно здраве: По-интелигентна

употреба на антимикробни

средства за борба

с антимикробната

тира, че ВЛП се използват по по-добър, по-безопасен и по-отговорен начин.

Това включва широк набор от конкретни мерки за борба с АМР, по-специално: забрана на превантивната употреба на антибиотици при групи животни, разширена забрана на антимикробните средства, използвани за насърчаване на растежа или увеличаване на добива, строги условия за предписване на антимикробни средства и задължение за държавите членки да събират данни относно продажбите на антимикробни средства и тяхната употреба при съответните животински видове. Тези мерки ще допринесат за постигането на целта на стратегията „От фермата до трапезата“ за намаляване наполовина на продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и аквакултури в ЕС до 2030 г.

АМР не признава граници, поради което животните и продуктите от животински произход за консумация от човека, внасяни в ЕС, ще трябва да спазват изискванията да не са третирани с антимикробни

средства, които насърчават растежа или увеличаването на добива, нито с антимикробни средства, определени като запазени за хуманната медицина.

Какви са следващите стъпки за прилагането

на новия Регламент на ЕС за ВЛП относно АМР?

Комисията работи неуморно за въвеждането на допълнително законодателство, което дава възможност за ефективно прилагане на новия регламент,

за да се ограничи АМР. Понастоящем тя разработва подробни правила относно употребата на антимикробни средства, които трети държави ще трябва да спазват, за да изнасят животни и продукти от животински произход за консумация от човека в ЕС.

Освен това Комисията работи и по ново предложение, в което се изброяват антимикробните средства, които не трябва да се използват извън условията на тяхното разрешение за търговия или да се използват само при определени условия. Новото задължение на държавите членки да събират данни за продажбите и употребата на антимикробни средства ще позволи на Комисията и на държавите членки да предприемат по-целенасочени мерки за борба с АМР. За да подпомогне държавите членки при събирането на данни, Комисията отдели 32,4 милиона евро за периода 2022-2027 г.

Как ЕК ще се справи с АМР?

АМР е причина за 33 000 смъртни случая годишно в ЕС. Това е сериозна заплаха за здравето в световен мащаб, която непрекъснато се разраства. Комисията предприема много инициативи в това отношение.

При преразглеждането на законодателството в областта на фармацевтичните продукти ще бъдат включени и няколко нови мерки, а за ново съвместно действие срещу АМР ще бъдат предоставени 50 милиона евро по работната програма „EU4Health“ за 2022 г., за да се подпомогнат държавите членки при разработването и актуализирането на техните национални планове за действие срещу АМР. Комисията също така работи по предложение за препоръки на Съвета относно АМР, в което се предлагат ефективни дейности на национално равнище и на равнище ЕС. И накрая, на международно равнище Комисията се застъпва за преразглеждането на Глобалния план за действие на СЗО срещу АМР от 2015 г. и за включването на АМР в Глобално споразумение за готовност и реакция при пандемия.

Стратегията

определи цел за 2030 г. за намаляване на продажбите на антимикробни

средства в селското стопанство и аквакултурите с 50 %

Според ново проучване, финансирано от ирландската организация „Safefood“, взаимоотношенията между фермера и ветеринарния лекар са от ключово значение за промените в поведението, необходими за намаляване на употребата на антимикробни средства в селското стопанство.

„Използването на антимикробни средства за здравето на животните на остров Ирландия: знания, нагласи и поведение“ е двугодишен трансграничен проект, включващ интердисциплинарно сътрудничество между поведенчески, ветеринарномедицински и ветеринарни учени.

Какво представляват антимикробните средства?

Антимикробните средства са лечебни средства, които могат да убият болестотворните микроор-

ганизми. Неразумната (прекалена употреба или неправилна употреба) антимикробна употреба ускорява развитието на резистентни бактерии със сериозни последици за лечението на инфекции при хората. Антимикробната резистентност представлява сериозна заплаха за общественото здраве с огромни социални и икономически разходи. Стратегията на Европейската комисия „От фермата до трапезата“ определи цел за 2030 г. за намаляване на продажбите на антимикробни средства в селското стопанство и аквакултурите с 50 % и това ще означава значителни промени за земеделските стопани и ветеринарните лекари по отношение на това как и кога могат да се използват антимикробни средства.

Промяна на нагласите към антимикробната употреба във фермата

на Европейската комисия „От фермата до трапезата“

Изследователски цели

Проектът разгледа поведението на земеделските стопани и ветеринарните лекари по отношение на употребата на антимикробни средства и идентифицира факторите, пречките и стимулите за отговорната употреба на антимикробни средства и техните алтернативи. Д-р Áine Regan обяснява: „Предизвикателство е да се промени рутинният

начин на управление на здравето на животните в продължение на много години. Първата стъпка е да се разбере защо са необходими промени в лицето на тази невидима заплаха, какви промени са необходими и кой трябва да ги направи.“

Проучване сред земеделските производители

Анкетирани са общо 392 земеделски стопани, за да се установи как понастоящем се използват антимикробни средства. Проучването установи, че

социалната подкрепа и нивото на опит на фермера са най-големите предпоставки за промяна в поведението. Като цяло участниците бяха положително настроени да променят практиките си за употреба на антимикробни средства и смятаха, че това е възможно на равнище земеделско стопанство, като 64 % заявяват, че вече са направили някои промени.

Респондентите предложиха въвеждането на про-

грами за субсидирана ваксинация или финансови бонуси като подходящ подход за насърчаване на намалена употреба на антимикробни средства. Те смятаха, че въвеждането на политики и регламенти, ограничаващи употребата на антимикробни средства, не е много полезно. Проучване сред ветеринарните лекари На двадесет и осем ветеринари бяха дадени сценарии, описващи отговорната употреба на антимикробни средства и бяха зададени въпроси, които бяха предназначени да а) предизвикат възприятията им за отговорна употреба на антимикробни средства; б) определяне на пречките и мотиваторите за прилагането на такъв подход; и в) събират собствени виждания относно алтернативните планове за лечение. Пречките включваха отношението на земеделските стопани към употребата на антимикробни средства и натиска върху ветеринарните лекари да ги предписват. „Понякога фермерът просто искаше антибиотици и беше трудно да ги разубедим“. В някои случаи е имало натиск от страна на старши ветеринари да се противопоставят на промяната. Ветеринарните лекари също са загрижени за хуманното отношение към животните: „Те искаха да намалят употребата, но не искаха животното да страда“.

Експертно

Помощните средства включват постепенен подход за намаляване на употребата на антибиотици, насърчаване по-добрата комуникация между земеделския стопанин и ветеринарния лекар, адаптирани планове за лечение и определяне на по един ветеринарен лекар за всяко стопанство, за да се подпомогне изграждането на отношения със земеделския стопанин.

Проф. Moira Dean отбелязва, че акцентът трябва

да бъде върху изграждането на взаимоотношения

и насърчаването на по-добра комуникация, така

че фермерът да поеме отговорността и да изгради усещането, че именно той прави необходимите промени, за които получава насоки, вместо да му

се казва какво да прави. Тази емпирична работа със земеделските стопани и ветеринарните лекари спомага за ефективния и целенасочен дизайн на интервенцията. Бяха разработени седем интервенции за промяна на поведението, основани на поведенческите науки, а процесът на съвместно разработване със 70 различни заинтересовани страни в областта на агро-хранителната верига гарантира, че тези интервенции са осъществими и практични.

Постигане на резултати

Един от най-значимите фактори за промяна на поведението в стопанствата е взаимоотношенията между земеделския стопанин и ветеринарния лекар. Въпреки че земеделските стопани посочват ветеринарните лекари като някои от основните си източници на информация за добри практики и съвети в областта на здравето на животните, ветеринарните

лекари съобщават за предизвикателства при ефективното информиране на земеделските стопани относно промените, които се изискват в стопанството.

„Изследванията все по-често говорят за промяна в ролята на ветеринарните лекари и земеделските консултанти във фермите от реактивни към проактивни“, обяснява Д-р Áine Regan. „Вместо традиционната роля да се реагира на болести в стопанствата, те играят активна роля в предоставянето на съвети относно най-добрите практики за управление на здравето на стадата и с това - информация за най-добрите практики за употреба на антибиотици и мантрата, „възможно най-малко, но колкото е необходимо“. За да може тази роля да работи успешно, те трябва да могат да предоставят информация успешно и когато е необходимо, да насърчават промените в поведението на земеделските стопани, като ги мотивират и улесняват съвместното вземане на решения.“

Нови правила за целия ЕС относно опаковките

Европейски зелен пакт: прекратяване на разхитителното опаковане, увеличаване на повторната употреба и рециклирането

тралност по отношение на климата.

Комисията също така внася яснота за потребителите и промишлеността по отношение на пластмасите на биологична основа и компостируемите и биоразградимите пластмаси, като определя за кои приложения такива пластмаси са наистина полезни за околната среда и как те следва да бъдат проектирани, обезвреждани и рециклирани.

Стоките се нуждаят от опаковка, за да бъдат предпазени и превозени безопасно, но опаковките и отпадъците от опаковки имат значително въздействие върху околната среда и използването на първични материали. Количеството на отпадъците от опаковки се увеличава, често с по-бързи темпове от БВП.

Европейската комисия пред-

лага нови правила за целия ЕС

относно опаковките, за да се

пребори с този постоянно рас-

тящ източник на отпадъци и с

объркването на потребители-

те. През последните 10 години

отпадъците в ЕС от опаковки са

се увеличили с над 20 %. Сред-

но, всеки европеец генерира

годишно почти 180 кг отпадъ-

ци от опаковки и без предпри-

емане на действия до 2030 г.

отпадъците от опаковки в ЕС

ще се увеличат допълнително

с 19 %, а отпадъците от пласт-

масови опаковки даже с 46 %.

Новите правила имат за цел

да спрат тази тенденция. Те ще

осигурят на потребителите възможности за опаковки за многократна употреба, ще премахнат излишното опаковане, ще ограничат прекомерното опаковане и ще осигурят ясни етикети в помощ на правилното рециклиране. За промишлеността те ще

създадат нови възможности за стопанска дейност, особено за

малките дружества, ще намалят необходимостта от първични материали, като увеличат капацитета на Европа за рециклиране и

като направят Европа по-малко

зависима от първични ресурси и

външни доставчици. Ще насочат

сектора на опаковките по пътя

към постигане до 2050 г. на неу-

Предотвратяване на отпадъците от опаковки, увеличаване на повторната употреба и повторното пълнене и превръщане до 2030 г. на всички опаковки в рециклируеми Предложеното преразглеждане на законодателството на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки има три главни цели. Първо, за да се предотврати генерирането на отпадъци от опаковки: намаляване на количеството им, ограничаване на излишното опаковане и насърчаване на решения за опаковки за повторна употреба и повторно пълнене. Второ, за да се стимулира висококачественото рециклиране („затворен цикъл“): превръщане до 2030 г. на всички опаковки на пазара на ЕС в рециклируеми по икономически жизнеспособен начин. И накрая, намаляване на необходимостта от първични природни ресурси и

създаване на добре функциониращ пазар за вторични суровини, като се увеличи използването на рециклирани пластмаси в опаковките посредством задължителни цели.

Главната цел е намаляване на отпадъците от опаковки с 15 % до 2040 г., на държава членка и на глава от населението, в сравнение с 2018 г. Това би довело до общо намаляване на отпадъците в ЕС с около 37 % в сравнение със сценария, в който законодателството остава непроменено.

Това ще се постигне както чрез повторна употреба, така и чрез рециклиране.

За да се насърчи повторната употреба или повторното пълнене на опаковки, които през последните 20 години се намалели стремително, дружествата ще трябва да предлагат на потребителите определен процент от своите продукти в опаковки за многократна употреба или многократно пълнене, например напитки и ястия за вкъщи или доставки в електронната търговия. Също така ще има известна стандартизация на форматите на опаковките и ясно етикетиране на опаковките за повторна употреба.

С цел справяне с явно излишното опаковане, ще бъдат забранени определени форми на опаковане, например опаковки за еднократна употреба за храни и напитки, когато се консумират в ресторантите и кафенетата, опаковки за еднократна употреба

за плодове и зеленчуци, шишенца за шампоани и други миниатюрни опаковки в хотелите.

Много мерки имат за цел да

направят опаковките напълно

рециклируеми до 2030 г. Това

включва определяне на критерии за проектиране на опаковките; създаване на задължителни депозитни системи за връщане за пластмасови бутилки и алуминиеви кутии за напитки; и поясняване кои много ограничени видове опаковки трябва да бъдат компостируеми, за да могат потребителите да ги изхвърлят с биологичните отпадъци.

Ще има също така задължителни ставки за рециклирано съдържание, което производителите трябва да включат в новите пластмасови опаковки. Това ще спомогне за превръщането на рециклираната пластмаса в ценна суровина.

Предложението ще премахне объркването относно това коя опаковка в кой кош за отпадъци трябва да бъде изхвърлена. Върху всяка опаковка трябва да има

етикет, показващ от какво е изработена опаковката и в кой поток отпадъци следва да отиде. Контейнерите за събиране на отпадъци ще носят същите етикети. Навсякъде в ЕС ще се използват едни и същи символи.

До 2030 г. предложените мерки ще доведат до намаляване

на емисиите на парникови газове от опаковките на 43 милиона

тона в сравнение с 66 милиона, ако законодателството остане

непроменено - намалението е приблизително толкова, колкото

са годишните емисии на Хърватия. Потреблението на вода ще

намалее с 1,1 млн. m3. Разходите

за икономиката и обществото от

екологичните щети ще намалеят

с 6,4 милиарда евро в сравнение

с базовия сценарий за 2030 г.

Предприятията за опаковки за

еднократна употреба ще тряб-

ва да инвестират в прехода, но

цялостното въздействие върху

икономиката и създаването на

работни места в ЕС ще бъде положително. Само чрез увеличаването на повторната употреба

се очаква до 2030 г. в сектора на повторната употреба да се създадат над 600 000 работни места, много от които ще бъдат в местни малки и средни предприятия.

Очакваме много иновации в решенията за опаковане, които да улеснят намаляването, повторната употреба и рециклирането.

Очаква се също така мерките да

спестят пари: всеки европеец може годишно да спести почти 100 евро, ако предприятията прехвърлят икономиите към потребителите.

Премахване на объркването около пластмасите на биологична основа и биоразградимите и

компостируемите пластмаси

Потреблението и производството на пластмаси на биологична основа и на биоразградими и компостируеми пластмаси постоянно се увеличава.

Трябва да бъдат изпълнени редица условия, за да

могат тези пластмаси да имат положително въз-

действие върху околната среда, вместо да изострят замърсяването с пластмаси, изменението на

климата и загубата на биологично разнообразие.

Новата рамка на Комисията изяснява по какъв

начин тези пластмаси могат да бъдат част от устойчивото бъдеще.

Биомасата, използвана за производството на пластмаси на биологична основа, трябва да бъде добита по устойчив начин, без да се нанася вреда на околната среда и при спазване на принципа на „каскадно използване на биомасата“: производителите следва да отдадат приоритет на използването на органични отпадъци и на странични продукти като изходни суровини. Освен това, за борба със зеленото изпиране и избягване на подвеждането на потребителите, производителите трябва да избягват общи твърдения по отношение на пластмасовите продукти, като например „биопластмаси“ и „на биологична основа“. Когато комуникират относно съдържанието, което е на биологична основа, производителите следва да се позовават на точния и измерим дял на съдържанието на пластмаса на биологична основа в продукта (например:

„продуктът съдържа 50 % пластмаса на биологична основа“).

Към биоразградимите пластмаси трябва да се подхожда внимателно. Те имат своето място в устойчивото бъдеще, но трябва да бъдат насочени към конкретни приложения, за които са доказани техните екологични ползи и стойност за кръговата икономика. Биоразградимите пластмаси в никакъв случай не следва да дават право за създаване на боклук. Те също така трябва да бъдат етикетирани, за да се укаже колко време ще отнеме биологичното им разграждане, при какви обстоятелства и в каква среда. За продукти, за които е вероятно да бъдат изхвърлени като боклук, включително тези, обхванати от Директивата за пластмасите за еднократна употреба, не може да бъде твърдяно, че са биоразградими или да бъдат етикетирани като такива.

Промишлено компостируемите пластмаси следва да се използват само когато носят ползи за околната среда, не оказват отрицателно въздействие върху качеството на компоста и когато е въведена подходяща система за събиране и третиране на биологични отпадъци. Промишлено компостируеми опаковки ще бъдат разрешени само за торбички за чай, филтри за кафе и филтърни дози кафе, плодови и зеленчукови лепенки и много леки пластмасови торбички. На продуктите винаги трябва да е посочено, че са сертифицирани за промишлено компостиране в съответствие със стандартите на ЕС. Предложението относно опаковките и отпадъците от опаковки предстои да бъде разгледано от Европейския парламент и Съвета съгласно обикновената законодателна процедура.

ПО-СИЛНА ПОДКРЕПА НА МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ

В НОВИЯ ПРОГРАМЕН ПЕРИОД НА ОСП

ИНТЕРВЕНЦИЯ ПО ПЪРВИ СТЪЛБ „Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани“ – 100 евро на хектар като добавка към базовото плащане.

За периода 2023-2027 г. прогнозният бюджет възлиза над 61 млн. евро. По интервенцията са предвидени за подпомагане 3 922 млади земеделски стопани.

ИНТЕРВЕНЦИЯ ПО ВТОРИ СТЪЛБ „Стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани в селското стопанство“ - субсидията е в размер на 30 000 евро за едно земеделско стопанство.

Планира се да бъдат подпомогнати не по-малко от 5 290 млади земеделски стопани. Предвиденият бюджет е 160 млн. евро. Осигурена е възможност за безплатно изготвяне на проектни предложения.

МЛАДИТЕ ФЕРМЕРИ -

ГАРАНЦИЯ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ!