







EIMA 2022




67 Суммит Агро – с обогатено портфолио за 2023 Бранш 70 Даниел Ангелов: Ние теглим кредити, за да платим заплатите на работниците Бранш 72




Бодил
„Българска работа – това е работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосано ръководство, която сякаш по задължение свършва със скандал.“ Цитат, Иван Хаджийски. Никак, ама никак не харесвам това комплексарско самоочерняне на българина. Но пък чудесно пасва на развихрените свади около ставките за директни плащания, в схемата за обвързано подпомагане. Погледнато реално, нищо ново. Този филм сме го гледали още от самото начало на това субсидиране. Недоволни са някои животновъди, други мъдри - добре, още през април има възможност за промени в НСП. Недоволни са някои растениевъди. Един срещу друг са растениевъдите срещу животновъдите. Стара вражда. Сега обаче са малко, ама много малко обединени - имат общ враг - земеделското министерство. Хвърчат писма до Президента – ти баща, ти майка. До Комисиите по земеделие към нашия парламент и даже на ЕП. ЕК е виновна, обаче. Опъваше се, искаше в този програмен период обвързаната подкрепа да отпадне като архаичен финансов инструмент. Обаче клекна, а тогавашното правителство наду фанфарите - какъв принос има за оставане на това субсидиране. Да се отсъжда – кой крив, кой прав – е трудно. Защото едва ли има критерии, на които да се стъпи – как са определяни ставките. Даже се пита в задачата - кой ги е определял, вярно ли е, че е работа на външно ведомство. И – дано не е виц, самите експерти в министерството били изненадани.
Нескончаемите скандали около обвързаното подпомагане са само един от симптомите на основното заболяване - сбърканата ни селскостопанска политика. Ако въобще може да се говори за политика. По-скоро става дума за хаотично раздаване на европейски и държавни пари. Милиарди при това, без да ги е еня т.нар. експерти и най-вече политици - какъв резултат гонят. Призна го и един от служебните зам.-министри - Тодор Джиков. Отиде по-далеч и бръкна в раната: ПР акции си правят правителствата с финансирането на земеделието. Пари на калпак. Без Национална стратегия за развитие на отрасъла. Публична тайна е лобирането –дали само с думи на ухо, или с нещо повече - един Господ знае! Аз на тебе, ти на мене, тегне съмнението. До тук с камъните към т.нар. управляващи. Сега да погледнем към кривиците на потърпевшите. Те, мисля си, знаят ли поговорката – „като се правиш на овца, вълкът ще те изяде“? Една каруца хора - и ето ти асоциация. От един бранш, ама ще си извадят очите, при това. Едните протестират, свиркат навън, другите – в някакъв кабинет, се мазнят на чиновниците, лична изгода изкопчват. Големите акули хрупкат малките рибки, но за сдружаване никой не ще да чуе. Да не говорим за Земеделска камара, която стиковала интересите на различните сектори, сяда срещу министри и експерти. И да смъкнеш черните очила, трудно е да си кажеш - е, българска работа, рекъл Ив. Хаджийски, но все пак в своята „Оптимистична теория за

култури. Практикува технологията Но-тил, но има площи с минимална обработка, прави и конвенционално земеделие. Споделя, че преди години от Но-тил пшеница получил със 70 кг повече в сравнение с конвенционалната. Тази пролет засял ударно 10 000 дка царевица по технологията Но-тил. „Резултатите бяха от ужасни до много добри“, сподели Георги, като подчерта, че все още не разполага с подходящо оборудване за Но-тил технологията. Идеята му е за тези три години, в които

който обработва 10 хил. дка земя. Към момента прилага Но-тил технология в цялото стопанство, но изпитва трудности. Сподели, че прилага леки почвени обработки, Стрип-тил, надява се програмата да му помогне да направи цялото стопанство регенеративно.

Вижда ефекта от покривните култури и се стреми максимално да задържа растителните остатъци на полето. Третият избраник е Недко Петров, който обработва 10 000 дка земя в Свищовско, който се „слави“ като най-сухия район в страната. От 5 години практикува Но-тил технология на едно от полетата си, стреми се към минимално използване на синтетични торове, а целта му за тези три години е да намери начин да изключи и хербицидите. Четвъртият избран земеделец е Кръстю Кръстев от района на Враца, където обработва 10 000 дка земя. Почвите в стопанството му са глинести и тежки, с малко органична материя. От 5 години прилага успешно Но-тил, иска да премине към регенеративно земеделие. Стефан Георгиев е петият земеделец, който поема по пътя на регенеративното земеделие. Обработва 10 000 дка в Ямболско. Първа година е в преход към Но-тил, иска да прилага всички пет принципа на регенеративното земеделие. Шестият земеделец, който е селектиран за подкрепа по пътя му към регенеративното земеделие,
е Веселин Цветков, който е занимава с биопроизводство на кайсии, бадеми и пъпеши на площ от 500 дка. Стопанството му е в Странджа и попада в НАТУРА 2000. Земеделецът вече е започнал с въвеждане на регенеративни практики. Александър Китев, председател на АБНТ, каза, че Но-тил е „нашето земеделие“. Това е земеделието на природата, защото Но-тилърите копират принципите на природата. Той припомни петте принципа на регенеративното земеделие, което надгражда Но-тил технологията: - преустановяване на обработките и нулево безпокоене на почвата - почва, покрита с растителни остатъци - спазване на сеитбооборот
- живи корени в почвата максимално дълго време - интегрирането на животни е „черешката“ на тортата. Петя Иванова, която е почетен член на АБНТ и има над 15-годишен опит в приложната екология, лично ще подкрепя тези избрани фермери по пътя им към регенеративното земеделие. „Те са истински стопани на земята“, каза тя. В своята презентация тя представи въглерода като основната валута за почвения живот. А въглеродът има важно място в регенеративното земеделие. Тя подчерта, че целта на петте принципа на регенеративното земеделие е да възстановят цикъла на органичния въглерод.
декември
6
Той се натрупва в почвата, когато има живи корени в почвата. Важен елемент е използването на покривни култури, чиято посевна норма трябва да се спазва.
Кога се сеят покривните култури?


- сеитба през лятото веднага след жътва – това могат да бъдат сорго, царевица, суданка, като те се поддържат до измръзване. - сеитба през август-септември до измръзване, може да се ползват видове, които ще презимуват. - сеитба през октомври – сеят се видове, които презимуват – ръж, фий, детелини, глушина, репко. - сеитба в междуредията - заедно с царевица и слънчоглед – сеят се видове детелини, които зае-
мат нишата на плевелите. Александър Китев обърна специално внимание на огромната роля на растителните остатъци на полето, а правилният сеитбооборот има много ползи, освен че влияе на управлението на плевелите и популацията на вредителите. Регенеративното земеделие е посока, винаги може повече, но ползите могат да се видят още през първата година, допълни Петя Иванова. Натрупаният опит при прилагането на Но-тил технологията в България може да послужи за успешна основа като знания за фермерите, които могат да избегнат грешки и загуби. Има ги готовите решения, каза Александър Китев.
Десетият Юбилеен Национален Агро
Националната асоциация на зърнопроизводителите проведе своя Десети Национален Агро Семинар в Пловдив. Конференцията протече под надслов „Българско зърно за добра храна!“. Националният Агро Семинар се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на зърнопроизводството. Семинарната програма включи презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори. Ролята на браншовите организации е изключително важна за всеки отрасъл. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев при откриването на събитието. Той коментира още, че именно браншовите организации трябва да са сегмента, свързващото звено, между производители и администрация. „Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони трябва да достигне максимал-


Семинар на НАЗ


–полезен и вдъхновяващ
но лесно до всеки един земеделски производител“, подчерта агроминистърът. И коментира, че се надява организациите, и в частност НАЗ, да имат ключова роля това да се случи. Той допълни, че очаква неправителственият сектор да подпомага фермерите и да са гръбнака при прилагането на плана. Аграрният министър посочи, че годината беше сложна за сектора и предизвикателствата пред пазарите продължават и към момента. И разясни, че в условията на продължаваща война трябва да се работи и за позеленяване на икономиката и селското стопанство, което е допълнително изпитание. „Има много различни изисквания и във времето, в което живеем вече не е достатъчно само да си добър фермер“, разясни министърът. И уточни, че трябва да си и достатъчно информиран, и иновативен, за да можеш да прилагаш политики, които дори не познаваш. Земеделският министър допълни още, че НАЗ винаги е била сериозна организация, която е значима
не само в България, а и на международно ниво. „Аз съм свидетел, че нейното име и нещата, които тя прави са разпознаваеми и в Европа. Асоциацията винаги е била възприемчива по отношение на всяка иновация, била е отговорна при всички преговори в ЕС и държавата“, каза Явор Гечев. По думите му в тази трудна година организацията доказва, че наистина у нас има земеделие и то е на високо ниво. „Българската

Тракийския съюз на зърнопроизводителите в периода декември 2011 г. – август 2014 г., и неговите изключителни заслуги за развитието и дейността на НАЗ. Тази година комисията избра Християна Христова, която след завършване на бакалавърската си степен в Аграрен университет – Пловдив продължава с магистратура в специалност „Интегрирано производство на полски култури“. „НАЗ винаги е насърчавала младите специалисти и студенти в областта на растениевъдството! Българските учени и студенти в аграрните специалности доказват значението на науката в земеделието и доказват професионализма в този основен ресор на българската икономика. Приемете нашите сърдечни пожелания за професионални успехи, вдъхновение и нови покорени върхове в научните и практическите предизвикателства“, каза председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов при награждаването на Християна Христова. Младата дама е родом от село Драгоево, община Велики Преслав. Избрала е да посвети своят професионален път в областта на селското стопанство. „Радвам, че ще продължа професионалния си път в сферата на българското земеделие“, сподели Християна Христова.

По веднъж годишно може да се правят промени на
Стратегическия план, каза Явор Гечев, министър на

земеделието
Г-н Гечев, какво бихте казали на производителите на секторите Плодове и зеленчуци и Животновъдство, които излязоха с мнение, че искат Стратегическия план тотално да се връща, да се преработва. Възможно ли е такова нещо? Всичко е възможно, само че първо да внимават какво си поискват, защото не знам дали осъзнават какво значи тяхното искане. Много е лесно да искаш нещо, но ти да не носиш отговорност за него. Ако го направим, ще влезем в историята. Ако бъде изтеглен, това значи провал на директните плащания следващата година. Ако Народно събрание постанови на МЗм да изтегли Стратегическия план, ние ще го изтеглим, но не знам дали знаете какво значи това. Ние, като служебен кабинет, можехме да правим промени само на базата на това, на което имаше забележки от Брюксел. Трябва да се каже, че дори и да искам като министър да напиша други ставки, аз не мога да го направя. Трябва да има нова методика. Ново основание за приемане на ставките. А кой е изготвил ставките по Стратегическия план?
По ставките са работили повече от едно ведомство. Всички агроекологични ставки, които са свър-
зани с екология от Първи или Втори стълб, са изработени от Института по аграрна икономика. Част от другите ставки по отношение на подпомагането по Първи и по някои интервенции по Втори стълб са направени от дирекцията. Искам да подчертая, че МЗм в този си състав не е определяло ставки. Те са такива каквито ние ги заварихме. Понеже имаше искания за информация, качихме целия Стратегически план на сайта. Тогава на практика се оказа, че редица земеделски производители за първи път виждат ставките. Още март месец са били качени на сайта и е имало публично обсъждане. Не, не са по-ниски всички ставки. Има три групи, свързани с автохтонни породи, при които са по-ниски ставките. Да, редица групи от животновъдите имат право да недоволстват. Някои от ставките са намалени. Ние също намираме аномалии в някои от ставките. При актуализация на Стратегическия план, ставките могат да се актуализират, но въз основа на изготвените технологични карти. Всяка година ще се актуализират цените и разходите и съответно – технологичните карти. За съжаление, единственото нещо, което не може да направи МЗм е да вдигне ставките по Първи стълб, защото директните плащания са в рамките на позволеното от регламента. 15 процента от бюджета за директни плащания отиват за обвързана подкрепа, като 13 процента са за плодове и зеленчуци и животновъдство и 2 процента за протеинови култури. От тези рамки ние не можем да избягаме. Стратегическият план ще доведе ли до улеснение на земеделците от административна гледна точка? Много важен въпрос. И да, и не. Зависи как ще си свърши работата държавата. Постарали сме се да опростим доколкото можем нещата особено по отношение на зелените плащания, на условността.



пандемията,

Получавате ли сигнали за натравяния на пчели в полски райони?
кон за браншовите организации, които съответно






разбира се. Случва се още да има спорове по отравяния вследствие на земеделска дейност, но аз мисля, че координацията става все по-добра и по-добра в тази посока. Мисля, че се върви в правилна посока. Синдромът на празния кошер мит ли е или реалност? Ще цитирам един голям български пчелар: „Аз синдром на празния кошер на моите пчелини нямам, защото ги лекувам правилно, храня ги правилно и работя по най-добрите пчеларски практики.” Консервативни ли са българските пчелари по отношение на използване на новостите? Не бих казал, че са консервативни. Българските пчелари са изключително любопитни и интелигентни хора. Това са хора, които търсят най-различни варианти за развитие на собствения бизнес. Пчеларството до известна степен е индустрия. Бих казал, че българският пчелар следи внимателно информацията, която му се подава. Все повече и повече пчелари ползват новостите. Използват ли нашите пчелари добри практики. Четат ли? Разбира се. Ние имаме най-добрите продукти в

СУШАТА СИЛНО НАВРЕДИ НА ПЧЕЛАРИТЕ В ЮЖНА ЕВРОПА
След като през 2021 година пчеларите в цяла Европа прибраха рекордно слабо количество мед, резултатите през сезон 2022-а също не са особено добри и със силен контраст между доста добро производство в Северна Европа, докато Южна, където се намира най-голямото производство, беше сериозно засегната от сушата. Това се казва в съобщение до медиите на фермерските организации Копа и Коджека. През настоящата година най-голямата трудност за пчеларите са входящите разходи. Ето защо в много европейски страни производителите поставят под въпрос бъдещето си. В тази връзка Копа и Коджека очакват конкретни и бързи отговори в рамките на ревизията на Директива за меда.

На свое заседание работната група за сектора обсъди текущата ситуация и установи, че след топлото време в началото на сезона, лятото раздели Европа на две. На север цъфтежът и производството на нектар, поддържани от редки валежи,
още не са въведени при нас? Аз мисля, че сме на много високо ниво и не знам какво повече бихме могли да въведем. Българските пчелари се оборудват все по-добре и по-добре. Разполагат с най-добрите медикаменти за лечение. Все по-добри и по-добри методи на хранене и храни се появяват. бяха достатъчно добри за производството и реколтата от мед. В Южна Европа обаче секторът трябваше да се справи с една от най-големите суши от десетилетия, довела например до спад от 80 процента в големи части на Иберийския полуостров. Суровите климатични условия засегнаха цветята и количеството нектар на дърветата, като по този начин се влияе върху способността на пчелите да произвеж-


дат мед. Освен това енергийната криза и общата инфла-

С 65 нови юници от породата Холщайн се сдоби учебно-опитното стопанство при Академичния технологичен комплекс на Тракийски университет, Стара Загора. Комплексът е обслужващо звено към университета и неговото основно предназначение е подпомагане на учебния процес и осигуряване на адекватни условия за практическото обучение на студентите, за научно-изследователска и научно-производствени дейности, внедряване научни постижения. „Юниците са специално закупени за модерната роботизирана ферма, която предстои да бъде изградена в най-кратки срокове.


показатели на отглежданите животни. Изграждането на фермата, както и закупуването на новите крави е изключително важно, тъй като тук се провеждат практическите занятия на учащите в две от най-старите структури на Тракийски университет - Аграрния и Ветеринарно-медицинския факултети. Наша отговорност е да осигурим най-съвременни и адекватни условия за практическо обучение на бъдещите аг-
рарни и ветеринарни специалисти, а това няма как да се случи без модерно учебно-опитно стопанство”, разказа директорът на Академичния технологичен комплекс д-р Емил Димитров. С придобиването на новите юници, стадото на стопанството от едри преживни животни, което до момента е наброявало над 400 животни, значително ще се увеличи. В резултат на това се очаква да нарасне и почти двойно обема на млеконадоя, който понастоящем е около 2 000 литра дневно. В комплекса се отглеждат и над 400 овце от различни български породи. Така академичното стопанство осигурява съвременни условия за практическите занимания на студентите, които имат възможност участват във всички етапи на земеделските и животновъдни процеси - от земята, през отглеждането на животните до създаване на продукти за трапезата на всяко домакинство.
физиологични
Генералният секретар на Европейската федерация по животновъдни науки (EAAP) проф. Андреа Розати посети Тракийски университет. Гостът, придружаван от акад. Атанас Атанасов и проф. Жеко Кръстанов, беше посрещнат лично от ректора проф. Ярков, който ясно изрази готовността на Тракийски университет да се присъедини към престижната научна организация, обединяваща над 4 700 учени и 900 изследователски и научни институции от 34 страни-членки от цяла Европа. Според проф. Ярков членството във федерацията ще открие много нови възможности за развитие, обмен на знания и мобилност както за преподавателския състав, така и за възпитаници на университета от различни специалности и научни направления. А това от своя страна ще затвърди авторитета на Тракийски университет като едно от най-прогресивните и авторитетни учебни заведения в страната. В рамките на визитата проф. Розати се срещна с преподаватели и представители на деканското ръководство на две от най-старите структури на университета – Ветеринарно-медицински и Аграрен факултет. По време на срещата гостът представи в детайли същността на ЕААР и възможностите, които открива пред своите индивидуални членове – участия в работни групи по интереси, в годишни общоевропейски и регионални срещи, ежемесечни уебинари, публикуване на научни разработки в специализираните издания на федерацията, многоезични информационни бюлетини, клуб за млади учени и др. Благодарение на участието на България

като една от 34-те страни-членки на ЕААР, включването на български учени е безплатно, подчерта проф. Розати и изрази надежда, че голяма част от академичната общност на университета съвсем скоро ще се присъедини към организацията. Засилен интерес сред аудиторията предизвика и изнесената от госта лекция на тема „Бъдещето на животновъдната индустрия“, по време на която бяха обсъдени значими въпроси за ролята на науката и технологии в съвременното животновъдство. В контекста на растящото с изключително бързи темпове население на планетата, водещо до рязкото покачване на необходимостта от осигуряване на достатъчно ресурси за неговото изхранване, научно-изследователската общност ще играе все по-ключова роля, ето защо обединението й е по-важно от всякога. След края на своята визита проф. Розати сподели: “Посещавал съм няколко пъти вашата страна, но за пръв път гостувам в Стара Загора и съм изключително благодарен на проф. Ярков и Тракийски университет за домакинството. Целта на визитата ми е да популяризирам дейността на Европейската федерация по животновъдни науки в България и да привлека в нашата общност още български учени, защото вярвам, че именно споделянето на знания и обмяната на опит са ключът към научното развитие. Радвам се, че имах възможност

През 2020 година, първата повлияна от коронавируса, на всеки жител на Европейския съюз са се падали по 127 килограма хранителни продукти, изхвърлени на боклука. Повече от половината от тези отпадъци – 55 процента или 70 килограма – се падат на глава от насеДогодина международната търговия с говеждо месо ще бъде по-слаба в сравнение с 2022-а, тъй като големите вносители ще заявяват по-малки количества, а основните износители ще предлагат по-малко. Това се казва в най-новата прогноза на американското земеделско министерство. Според анализаторите във Вашингтон през 2023 година световното производство на говеждо ще достигне малко под 59 милиона тона, или със 130 хиляди тона под тазгодишните обеми. Причини за това свиване са по-слабото международно търсене, както и по-високите производствени разходи. Основният фактор при международната търговия е, че тя е
концентрирана в ръцете на няколко глобални играчи. На първо място е най-големият производител – Съединените щати, които догодина ще произведат с 800 хиляди

лението, показват данните на Евростат. Останалите 45 на сто от изхвърлените продукти се разпределят между различните участници по веригата на доставки. От Евростат отчитат, че намаляването на хранителните отпадъци остава голяма предизвикателство, не само в европейски, но и в световен мащаб. Данните показват, че боклуците, които домакинствата изпращат на бунището, са почти двойно повече от отпадъците, получени в секторите на първоначалното производство и преработката. Там се получават по 14, респ. 23 килограма на човек, а на ресторантите и другите заведения се па-дат по 12 килограма на глава от населението или 9 процента. Най-малко се изхвърля от търговците на дребно, както и от фирмите за доставка на храна по домовете – 9 килограма на глава от населението. маление на износа с три на сто до 750 хиляди тона. По-малък ще бъде износът и от Аржентина, Уругвай, Парагвай и Канада, докато Австралия и Бразилия се очаква да увеличат експорта. В Австралия се отчита ръст на поголовието, благодарение на обилните валежи тази година и на наличието на достатъчно зелени фуражи. Това ще доведе до ръст на производството с 13 процента до над 2 милиона тона, както и до износ, по-голям с 16 на сто и стигащ до милион и половина. В същото време Бразилия ще постигне нов рекорд в производството – 10 милиона тона, а експортът ще бъде в размер на 3. Така южноамериканската страна запазва лидерската си позиция в този сегмент.

че китайският внос ще се свие с 9 процента до 3 милиона тона, което ще ощети най-вече Бразилия. През миналата и тази година повече от половината бразилски износ беше насочен към Китай. За сметка на това в други държави ще има по-голямо търсене, в това число и Европейския съюз, където се очаква ръст с 4 процента.
Германски фермер захранва цяла община с парно и ток от биомаса
площи
Как ще се развие международният пазар зависи до голяма степен и от Китай. За Народната република от Вашингтон очакват поголовие от 100 милиона животни и увеличение на производството на месо с 5 на сто до 7 и половина милиона тона. На този фон ще има слаб ръст на търсенето, само със 100 хиляди до 10 милиона тона. Това означава, Може ли едно цяло градче да се захранва с парно и електричество от една единствена инсталация за биогаз? Положителен отговор на този въпрос дава германски фермер от Елмсхорн в северната част на страната. Райнер Бонхоф, съименник на прочутия германски футболист, станал световен шампион през 1974 година, е сред пионерите в сектора на биоенергията в провинция Шлезвиг-Холщайн. Първата си инсталация изгражда в своята ферма преди 16 години, на 30 километра северозападно от Хамбург. От тогава всички отглеждани от него култури са предвидени за производството на биогаз – предимно царевица, захарно цвекло, картофи и сено, които тори с оборски тор, закупен от съседните животновъдни стопанства. Инсталацията произвежда топлинна енергия, достатъчна за 3200 домакинства, а с електричеството захранва фирми и обществени институции в Въпреки успехите на бойното поле, украинското правителство е песимистично настроено по отношение на селското стопанство. От Киев съобщават, че догодина най-малко 20 процента от аграрните площи в страната няма да могат да се ползват, тъй като или са минирани, или се намират в зони с военни действия, респ. в регионите, анексирани от Русия.
По данни на земеделското министерство само 60% от нивите са обработени за следващата реколта. Това означава, че в най-лошия случай, в зависимост от развоя на военните действия през зимата и пролетта, неизползваните площи могат да достигнат две пети, като най-трудно в момента е
градчето. С неговия ток светят лампите в училището, пожарната, спортната зала и комплекс от социални жилища. На теория капацитетът е достатъчен за 8 хиляди домакинства. Бонхоф споделя, че би могъл да вкарва още ток в електропреносната мрежа, но в момента правилата не го позволяват. През 2023 година част от ограниченията ще отпаднат и повече потребители ще могат да се възползват от евтината енергия. Според фермера биогазът е най-добрата възобновяема енергия, по-ефективна и от фотоволтаиците и вятърните турбини, тъй като може да се регулира според нуждите на клиентите. За догодина стопанинът планира да доставя електричество на социално слаби потребители, които не могат да си позволят високите цени на големите енергийни компании. За целта смята да създаде фонд, в който да се включат общината и фирми от региона. разчистването от мини и снаряди. Има и голям недостиг на посевен материал. Ако такъв бъде доставен, стопаните биха могли, стига това да е възможно, да засеят освободените земи с летни култури. Друг проблем за украинското селско стопанство е недостигът на торове, който ще доведе до по-малки реколти. Фермерите понасят щети и заради руските атаки срещу енергийния сектор, като това се отнася в особено голяма степен за животновъдите, които зависят от достъпа до електричество. Затова от Киев помолиха Европейския съюз за доставката на дизелови генератори, които да помогнат на стопаните.
На второ място тази година се нареди италианско сирене горгондзола, което е меко и с благородна плесен. Определянето на победителя не е лесна задача, особено на предпоследния етап, когато трябва да се посочат финалистите, споделят членове на журито. Работата им започва с разопаковане на претендентите, подредени на 98 маси. Сред тях имаше гигантски пити, застанали до малки меки блокчета кози сирене. Имаше извисяващи се сини, плоски кремави медальони и внушителни плочи чедър. Имаше сирена във формата на вещерски шапки и цветя, сирена, увити в листа от коприва или покрити с пепел. Имаше обикновени, прости сирена. Имаше сирена, наподобяващи торти, богато гарнирани с плодове, както и такива в бели, оранжеви, сини и лилави окраски. А едно изглеждаше като нарисувано от абстрактния експресионист Джаксън Полък. Сред звездните участници имаше и 39 украински сирена, въпреки че страната не успя да организира конкурса, както беше предвидено. Източник: schweizerbauer.ch
Камерун Според най-новата класация на консумацията на алкохол
света,
В средата на европейската таблица са държави като Германия с 4,9 литра, Чехия с 5, Франция с 4,9 и Великобритания с 4,8. От извъневропейските страни горе-долу на същото ниво са Китай с 5,3 и Канада с 4,9 литра. Значително по-малко алкохол се консумира в Австрия, Швейцария, Норвегия, Швеция и Гърция – между 2,4 и 2,9 литра на година. В дъното на таблицата за Стария континент и Евразия са държави със силно ислямско влияние като Турция, Азърбейджан и Косово, където се изпиват между 0,8 и 1,7 литра. Към тази група спадат и Португалия и Италия с по литър и 700. В световен мащаб най-малко се пие в Малайзия и Камерун, едва по 200 милилитра на година.

на решения при консервационно земеделие. Това е ДЗЗД „Иновативно земеделие за висока ефективност“, което включва експертен екип от Аграрен университет - Пловдив и осем земеделски стопанства от основните зърнопроизводителни региони
ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ: ЕВРОПА ИНВЕСТИРА В СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ ДЗЗД „ИНОВАТИВНО ЗЕМЕДЕЛИЕ ЗА ВИСОКА ЕФЕКТИВНОСТ“ царевица, слънчоглед и рапица между четирите основни вида обработки на почвата: оран/дисковане, нулева обработка, минимални обработки и ивична обработка. Резултатите ще включват комплексни анализи - физични, химични, биологични, икономически, влияние на начина на обработка върху добива – количествено, качествено, икономически показатели – разходи на единица площ и за единица продукция, рентабилността, почвеното здраве - микробиалния състав, дишане на почвата, активен въглерод, хумуса, общия азот, калий, фосфор и др. основни микро и макроелементи, физичните свойства на почвата – уплътняване в различи слоеве, устойчивост на агрегатите, водопропускливост и др. Проектът е в края на втората от трите си години на изпълнение. От „АгроКомпас“ потърсихме един от участниците - консултантът Мария Димова, за да сподели опита си по проекта.



от там - какво е Вашето участие и роля в проекта? Защо се включихте? В периода на подготовка на проектното предложение участвах в изграждащия се екип като консултант, който да запознае заинтересованите участници с условията на стартиращата за първи път в България мярка 16.1 на Програмата за развитие на селските райони и да подготви пълния набор от документи, включително бюджета и Плана за действие - най-съществените документи, които задават концепцията на всяко проектно предложение по тази мярка. След подписването на договор за финансиране бях ангажирана като част от екипа, който отговаря за функционирането на Оперативната група. В момента аз отговарям за подготовката на документацията по междинните и годишни отчети, за подаването на текущи заявки за плащания, за промените и цялостната комуникация с Министерството на земеделието и ДФ „Земеделие“. В този смисъл познавам всички етапи и административни процедури, през

ключови приоритети и знаейки, че това ще е дългосрочна тенденция в Общата селскостопанска политика на ЕС, исках да съм подготвена и с практически опит. Натрупването на опит в проекти за иновации беше и мотивът за участниците земеделски производители. Реално всички, които се включихме в проекта, не търсехме толкова финансовите ползи, а по-скоро опита да се намери подкрепа за проекти, които са с повече перспектива, с повече наука.


20

Нашият проект договори почти максималното финансиране по мярката 842 хиляди лева. Но това е сума реално за девет участника, за цели три години. Макар и да не е съвсем точно, грубо казано, това са по около 90 хил. лв. на участник или по 30 хил. лв. на година. В нашата оперативна група участват фермери, които обработват над 30-40 хил. дка земя. Можете да си дадете сметка, че безвъзмездно финансиране от 30 хил. лв. за година за тези стопанства не е сума, която да им изглежда достатъчно примамлива, ако не се интересуваха от други, нефинансови ползи. Потвърдиха ли се Вашите очаквания, че ще е трудно и бихте ли ни разказали как на практика сформирахте оперативната група, през какви стъпки минахте? Ще разкажа малко по-подробно, защото вярвам, че нашият опит може да бъде полезен за бъдещите оперативни групи. Концепцията на мярка 16.1 трябваше да включва две фази Първа фаза - подкрепа за сформиране на оперативни групи, за привличане на участници, за обединение около тема, проблем, иновация, и втора фаза - финансиране на работата на вече създадена оперативна група по конкретен проект. Толкова се беше забавило стартирането на мярка 16.1 в България, че в края на предходния програмен период се наложи Ми-
нистерството, колкото и да е нелогично, да отвори процедура само за втората фаза, т.е. нямаше нито време, нито подкрепа за самото формиране на оперативните групи. Те трябваше набързо да се самоорганизират. В нашия конкретен случай за тази подготвителна фаза безценна подкрепа дойде от Фондация „Америка за България“ и то не финансова, а организационна и мотивационна. Без подобен инициатор, двигател на първоначалните действия, трудно бихме успели със създаването на групата. Това е препоръката ми към бъдещите оперативни групи – задължително трябва да има инициатор и участник, който да води останалите, който да е двигателят на процеса, поне в началото. През юни 2019 г. няколко фермери, тестващи и прилагащи консервационно земеделие у нас, бяха потърсили подкрепа от фондацията за експертиза и консултации от американски научни специалисти в областта на No-till. Чрез „Америка за България“, като модератор и домакин, на една първа подобна среща се формира идеята, че подобна експертна подкрепа може да се получи само, ако се създаде и формална структура - организация. Още тогава се заражда намерението за сформиране на дружество по Закона за задълженията и договорите. През есента на 2019 г. бяха оповестени условията на стартиращата мярка 16.1 и тогава с инициатива-

та на „Америка за България“ се състоя втора среща с разширен кръг поканени заинтересовани страни - земеделски стопанства и представител на Аграрен университет - Пловдив. На тази среща аз присъствах като консултант с опит по ПРСР, който да представи възможностите да се реализира проект за иновации по отношение на консервационното земеделие по новата мярка 16.1. Реално стартът на мярката със заложения краен срок на подаване на проектите и с фиксираните изисквания накара участниците да съберат смелост да се включат в обединение, което под формата на Оперативна група да се опита, както казваха те: „Най-накрая да вкара малко наука в No-till в България“. Сроковете на мярката ускориха процеса по формиране на обединение. Всички си давахме сметка, че ще е много трудно, чисто административно, че това ще бъде един тестов проект не само за нас, но и за ДФЗ и Министерството на земеделието. Още тогава и аз като консултант виждах част от правилата и условията на мярката, които не съответстваха на действителността, многото бумащина и имах своите неизяснени въпроси. Но въпреки това, събрахме смелост да действаме. Важно е да се подчертае, че не всички участници се познаваха помежду си. Решаващ фактор беше авторитетът на фондацията, както и представителят на Аграрния университет –
Звездомир Желев, който беше спечелил доверието на повечето участници земеделци. Както подчертах, финансовата част не беше това, което мотивираше участието. Всеки имаше своите притеснения за българската „обща работа“, но това, което според мен надделя, е желанието да се търси експертиза, да се ползва наука, да се работи заедно по конкретни проблеми, да се споделя опит. Всички участници си даваха сметка, че е крайно време не всеки да се спасява поединично, а да се търсят научнообосновани решения, да се рискува с малки опитни участъци и активно да се търсят и прилагат иновации. Наличието на възможност за реализация на проект по 16.1 беше поводът да има срокове, параметри, които да се съблюдават и да се стартира един процес на обмяна на идеи, практики, тестове на тема No-till. Беше ангажиран юрист, който да консултира създаването на дружеството, а аз като консултант се заех и с допълнителни организационни дейности, така че да успеем да подготвим нелеката документация на проектното предложение. Избрахме концепция на проекта, така че да сме сигурни, че ще получи значителен брой точки при оценката - минимум 8 земеделски стопанства, поне 4 земеделски култури, всички участници по равно направиха вноски за осигуряване на сумата, която носеше точки за финансов капацитет, събрахме научен екип с отлична експертиза и

средства? Има ли специфични за мярката разходи? Специфичното е, че бюджетът е разпределен в рамките на три години и включва изцяло оперативни разходи, тоест текущи, които ще възникват в хода на изпълнение на проекта. Това е най-големият подводен камък на този тип проекти. В нашия случай най-съществен дял имат разходите за семена, торове, препарати, арендни плащания за земята, участваща в проекта, както и за възнаграждения на участниците. Реално се получи така, че значителни разходи, които бяхме идентифицирали като важни и присъщи, не успяхме да включим. Например, разходи за горива – знаете, че те са основно перо заради механизираните обработки, но не бяха допустими. Други разходи на теория бяха възможни, но на практика - не. Например – ако искахме да включим разходи за командировки на екипа научни експерти до участващите стопанства, по условие на мярката трябваше три години по-рано да представим по три оферти за всеки разход, т.е. за всяка командировка - за хотел и за пътни / за гориво или за билети/. Невъзможно е такъв
разход да бъде планиран като дестинация, време и подкрепен с оферти три години по-рано, дори е абсурдно. Друг разход се оказа крайно лимитиран. В желанието да няма злоупотреби, в условията на мярката беше наложено ограничение на разходите за външни услуги да са в размер до 30 000 лв. За три години за 9 участника, както е в нашия случай, това е нищожна сума. Във всеки процес на разработване на иновация разходите за тестове, изпитвания, проби, анализи, експертизи, консултации са много важни, а реално трябваше да бъдат сведени до минимум. Ние използваме този ресурс за почвени проби и анализи при старта и на финала на проекта. Проблем

при подготовката на документацията беше и изискването

Всички участници си даваха сметка, че е крайно време не всеки да се спасява поединично, а да се търсят научнообосновани решения, да се рискува с малки опитни участъци и активно да се търсят и прилагат иновации Какво ви затрудни да стартирате проекта? Първо, трябваше да изпълняваме проект от януари 2021 г., а знаете, че стопанската година стартира октомври, т.е. площите с есенници вече са засети. Това е първата специфика, която в новия програмен период трябва да бъде коригирана. При земеделски продукти, при които има сезонност, периодът на изпълнението на проектите следва да е логически свързан с технологичните срокове на тестваните култури или отглеждани животни. Преди да правим разплащания за нужните ни торове, семена, препарати, трябваше да проведем обществена поръчка за избор на изпълнител по ЗОП, тъй като имаме участник бюджетна структура като Аграрния университет. Вместо ДФЗ да извърши предварителния контрол на подготвената от нас документация в рамките на месец, срокът продължи няколко месеца. Но ако при инвестиционните проекти това забавяне отлага старта

на някакво строителство или покупка на актив, тук текат месеци, част от проекта, в които не може да се ползват текущи разходи и реално заложените в бюджета средства за тези месеци се губят безвъзвратно. Хубавото при нас беше, че участниците бяха мотивирани и взеха решение, че ще стартират изпълнението на опитите, като разходите първоначално са изцяло за тяхна сметка. Това, което през цялото време спасява нашия проект е, че участниците искат, а и имат финансовата възможност да го изпълняват и без подкрепата на мярката. Реално заради провеждането и контрола на процедурите по ЗОП бяха загубени 9 месеца със заложени оперативни разходи за семена, торове, препарати. Другият основен проблем е форсмажорното почакване на цените. В проекта са заложени цени по подадени оферти от януари 2020 г., а пазарните са значително по-високи. Проектът е одобрен при заложен максимален размер за всяко перо разход, а следва да се изпълнява години по-късно, в условия на криза, по време и след COVID пандемия и при наличие на военен конфликт в Европа с всички негативни последици, свързани със затруднени доставки на торове, препарати и значително по-високи цени. Например, максималният разход за еднодневна командировка за член на екипа на оперативната група е 30 лв., от които 10 лв. са дневни, тогава за пътни остават максимум 20 лв. Ние имаме участници от Варненско и Шуменско и няма как с този бюджет за гориво да се осъществи пътуване от Пловдив, където е екипът на оперативната група и Аграрния университет до тези стопанства и обратно. Всички разлики отново остават за оперативната група. Всичко това затруднява финансовото изпълнение на проекта и


групи да се отчитат по-често и съответно да си осигурят финансиране. Непрекъснато се налага да искаме одобрения на промени по проекта и досега винаги сме срещали разбиране. Но темповете на работа на двете институции трябва да са по-бързи. Всяко изменение трябва да приключи с анекс, който се съгласува от поне десетина служители и от МЗм, и от ДФЗ, защото договорът ни е тристранен. Случвало се е с месеци да изчакваме събирането на подписи на изготвен анекс особено покрай честите рокади в ръководствата напоследък. Основният проблем, който виждам по мярката е, че трябва да се помисли за друг подход, различен от този, с който сме свикнали по инвестиционните проекти. Там и да се наложи промяна на модел трактор, например, това е еднократна промяна. При подмярка 16.1 се финансират текущи разходи за дълъг период. Тези разходи са много променливи, не подлежат на точно планиране. Да не говорим колко е абсурдно години преди да разработваш иновация да имаш точна представа перо по перо от какви материали и услуги ще имаш нужда, от какви препарати за растителна защита или от какви медикаменти при животните. И моделът с подробното предварително заявяване на тези разходи, с пазарно проучване и три оферти, а впоследствие избор на изпълнител - било то по ЗОП или по съответното ПМС, не е ефективен. Когато реално се изпълнява проектът, вече са нужни други като вид материали или те са на нови цени. Считам, че в много по-голяма степен за тази мярка трябва да се разработи подход с прилагане на стандартна таблица на разходите на единица продукт, финансиране с единна ставка. Много по-лесно би било например за проект като нашия, ако знаехме, че имаме определена максимална сума на декар за разходи за семена, торове и препарати и в рамките на тази сума да можем да закупуваме конкретни материали, нужни ни към момента по актуалните пазарни цени. В изпратения за одобрение Стратегически план е посочена общата
и изпълнение
мярка, а интервенция. Ясно
бъдещата вече
вече
ще се финансират в бъде-

ще проектите на оперативните групи? В Стратегически план видът на интервенцията е COOP 77 Сътрудничество с наименование „Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации“. Общата концепция е сходна. Ще се финансират оперативни групи, които ще бъдат обединения по Закона за задълженията и договорите или по силата на споразумение за партньорство. Задължително е участието на поне един земеделски стопанин, но кръгът на потенциалните участници е разширен. Освен научни институти и висши училища в сферата на земеделието, възможни участници ще бъдат и регионално или национално представителни браншови организации. Максималната помощ за първата фаза или стъпка за проучване на приложимостта на новаторския проект е до 15 000 евро. При втората стъпка, когато ще се финансира същинското функциониране на оперативната група, максималният размер на субсидия е 400 000 евро, като периодът е удължен до 5 години. Новост е, че ще бъдат допустими и проекти за т.нар. неселскостопански продукти /извън Анекс 1 на договора за ЕС, например етерични масла/, но при тях максимумът на проекта ще е до 350 000 евро. Общият планиран бюджет за това направление за цялата страна и период е малко над 40 млн. евро. Немалък бюджет, който се надявам да се разходва ефективно. Оптимист ли сте, че мярката може да са прилага успешно в България? Интервенцията може да има реален ефект само, ако значително се опрости администрирането и ако Управляващият орган извлече поуки от проектите, които сега се изпълняват. Ние, като консултанти, оставаме на разположение за препоръки и мнения, стига да има кой да се вслуша в нас. Надявам се оперативните групи да нямат съдбата на организациите на производители – съществуващи основно на хартия. При оперативните групи имаме един „административно грамотен“ участник като аграрните университети или научните институти, които имат капацитета да подпомогнат изготвянето на качествени проекти и имат финансовия интерес да осигурят допълнителни средства за своите служители. Но за да се включат активно и земеделските стопанства, към които е адресирана подкрепата, за

за тях интервенцията, ще трябва значително да се намали административната тежест, да се опростят начините за изпълнение, да се намерят работещи механизми за подпомагане на реалните разходи на една оперативна група. Нека се акцентира повече в посока постигане на


комисия одобри Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. „Стратегическият план създава възможности и предоставя финансови инструменти за много широк набор от бенефициери като растениевъди, животновъди вкл. пчелари, биопроизводители, както и за лозаро-винарския сектор, общините в селските райони и други“ коментира министърът на земеделието Явор Гечев. Той посочи още, че за първи път в Стратегическия план има интервенции насочени към схемите за качество, към крайни продукти с по-високи екологични изисквания. Явор Гечев отбеляза, че и през новия финансов период ще има

и зеленчуците, които са в затруднено положение. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимална почвена покривка в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площта на биологичното земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще спомогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряването на населението. Планът ще подкрепи създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждането или реконструкцията на водоснабдителни системи или реконструкцията на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади земеделски стопани също ще получат специална подкрепа. Бюджетът за всички интервенции, разписани в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. е малко над 8 млрд. евро (8 060 113 677 евро). По интервенциите за Директни плащания финансовият ресурс възлиза

Планът на Румъния, чийто бюджет е 14,9 милиарда евро, има за цел да подобри поминъка на земеделските стопани и тяхната конкурентоспособност. В допълнение към подпомагането на доходите около 1,1 милиарда евро ще бъдат отпуснати за инвестиции в земеделски стопанства и преработвателни предприятия. Това ще подпомогне развитието на възобновяемите енергийни източници и ще увеличи добавената стойност на селскостопанските продукти. Стопанства с площ под 50 хектара също ще получат допълнително преразпределително плащане. Румъния използва 41% от бюджета си за развитие на селските райони, за да насърчи екологосъобразни практики в райони с висока природна стойност за опазване на биологичното разнообразие. Очаква се 611 000 хектара земя да бъдат обхванати от подобни практики. За да се запази привлекателността на селските райони в Румъния, планът ще подкрепи създаването на повече от 12 000 работни места в тези райони с финансиране за предприятията и инфраструктурата. Например, около 170 милиона евро ще бъдат инвестирани в модернизиране на пътищата в селските райони. Ще бъде предоставена специална помощ на младите земеделски стопани, за да могат те да създадат и развият бизнеса си.

също ще се удвои.

средни стопанства ще получат преразпределително

Италия Италия е един от най-големите земеделски производители и преработватели на храни в ЕС с много разнообразен селскостопански сектор. В своя план, който е на стойност 26,6 милиарда, Рим предвижда да въведе таван за директните плащания, а малките и
околната
ценните
климата, като се съсредоточи върху улавянето на въглерод,

чрез проекти, подкрепяни от ОСП. Ще

последиците от изменението на климата, намаляването на замърсяването, опазването на биологичното разнообразие и устойчивото горско стопанство. Предвидено е 70 на сто от използваната земеделска площ да се възползва от практики за опазване и подобряване на качеството на почвите, а до 2027 година близо 19 процента от земеделската земя в Латвия ще бъде обработвана по биологичен начин. Чехия Чрез своя Стратегически план Чехия ще получи 5,6 милиарда евро. Основна цел на страната е по-справедливото разпределение и по-ефективното насочване на подпомагането на доходите. Земеделските стопанства ще получат преразпределително подпомагане за първите си 150 хектара, за да подобрят рентабилността на малките и средните стопанства. Около 54 процента от чешките стопанства ще получат допълнително подпомагане и за сектори, изпитващи специфични трудности, като например сектора на млякото и говеждото месо. По отношение на екологичните приоритети акцентът е поставен върху опазването на природните ресурси и биологичното разнообразие.
Словакия Планът на Словакия, който е с бюджет 3,3 милиарда, е насочен към повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на селскостопанския сектор, като същевременно се защитават природните ресурси. С него се въвежда таван за директните плащания въз основа на размера на стопан-


декември 2022 29

селските райони. Органичното земеделие е специ-


ално подкрепено с близо 2,4 милиарда евро и съответно около 30 на сто от земеделската земя ще се възползват от практики за намаляване на емисиите, подобряване на качеството на почвата или на водите. 280 хиляди земеделски стопани и заинтересовани страни в селските райони ще се могат да получат обучение, съвети и други дейности за трансфер на знания, а планът за ОСП се очаква да помогне за създаването на повече от 20 хиляди нови работни места, както и да подкрепи 40 хиляди селски предприятия. Какви са ставките за подпомагане на сектор „Животновъдство“, заложени в Националния стратегически план на страната? В рамките на мандата на служебния кабинет не са правени промени в бюджета на интервенции за обвързано производство в сектор „Животновъдство“, който възлиза на 626,5 млн. лв. Индикативните ставки със съответните бюджети за отделните интервенции са определени на база на оторизирани плащания за брой животни от Кампании 2017, 2018 и 2019 и прогнозни за 2020 и 2021, уточняват от МЗм. От ведомството посочват още, че след получените през май 2022 г. коментари на ЕК по внесения от страната ни Проект на Стратегическия план, Министерството на земеделието (МЗм) проведе диалог със службите на Комисията, в резултат на който бяха отстранени бележките по тях и СПРЗСР беше официално предаден на ЕК на 9 ноември 2022 г. В частта на Обвързаното с производството подпома-
Гърция Планът на Гърция, който е с бюджет 13,4 милиарда, ще подобри жизнеспособността на малките и средни стопанства, които представляват гръбнака на гръцкия аграрен сектор. Това ще стане с помощта на целево подпомагане на доходите и допълнително преразпределително плащане. За да се отговори на предизвикателството на подновяването на поколенията, повече от 65 хиляди млади фермери ще получат специфична подкрепа за започване на бизнес дейност. В своя план, който е с бюджет 3,9 милиарда евро, Литва поставя силен акцент върху справедливите доходи за фермерите. Около 3 милиарда евро са разпределени за подпомагане чрез преразпределително плащане за малки и средни стопанства, както и обвързана подкрепа за няколко сектора. Литва е една от малкото страни, в които делът на младите фермери се увеличава, затова и Литва ще инвестира средства, за да гарантира, че секторът остава привлекателен.
гане за сектор „Животновъдство“ коментарите на ЕК, касаещи финансовите параметри, бяха единствено относно процента на отклонение от средните ставки, приложими за всички интервенции по директните плащания. Промяната е наложена от изискването на ЕК, представено по време на преговорния процес, максималното отклонение от определените средни ставки за интервенциите по директни плащания да не надхвърля 20 %. Адаптирането на интервенциите, в резултат на отразените бележки от ЕК, не засяга разпределението на бюджетите, а само процента на максималното отклонение от средните ставки, което дава възможност на животновъдите с допустими животни да получат по-високи ставки. Следва да се има Кампания 2023 Директни плащания Развитие на селските райониАгроекология
ОБЩО (в лева) Интервенция за обвързано с производството подпомагане
Ставки (максимални) за Кампания 2023 г., (в евро)
Ставки (максимални) за Кампания 2023 г., (в лева)
150/300*
150/300*
150/300*
150/300*
150/300* Обвързано с производството подпомагане за млечни крави
188.34 150.67 368.36 294.68 - 368.36 294.68 Обвързано с производството подпомагане за млечни крави включени в развъдни програми
263.94 211.1 516.21 412.97 - 516.21 412.97 Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави
с производството подпомагане за месодайни

включени в
програми
152.53 122.02 298.32 238.65 - 298.32 238.65
Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони 170.14 332.76 - 332.76
Обвързано с производството подпомагане за биволи 248.29 198.64 485.61 388.5 - 485.61 388.5
Обвързано с производството подпомагане за овце и кози включени в развъдни програми
51.65 41.32 101.02 80.81 - 101.02 80.81
29.4 23.52 57.5 46 44.07 101.57 90.07 * до 150/300; над 150/300 - За кампания 2023 г., чрез модулираните ставки ще се предостави завишено подпомагане за първите до 150 животни за ЕПЖ и за първите до 300 животни за ДПЖ. ** Интервенцията за обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи обхваща, животните от застрашени от изчезване породи, включени към досегашните схеми за крави (млечни и месодайни) под селекционен контрол. За съпоставка с индикативните максимални ставки, заложени в СПРЗРС, в таблицата по-долу са представени ставките за изплатеното подпомагане по съответните схеми за сектора през Кампания 2021 от настоящия програмен период по линия на Обвързаната подкрепа за сектор „Животновъдство“. Директни плащания Развитие на селските райониАгроекология до 50/200* над 50/200* до 50/200* над 50/200* Обвързано подпомагане за млечни крави 352.19 281.75 - 352.19 281.75 Обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол** 520.66 416.53
2021 - 520.66 416.53 **крави от застрашени от изчезване породи - за мляко
154.51 123.61 - 154.51 123.61
за Кампания 2021 г., в лева Общо: Схема 391.16 911.82 807.69 Обвързано подпомагане за месодайни крави и юници
Обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол** 131.33 105.06
- 131.33 105.06 **крави от застрашени от изчезване породи - за месо
391.16 522.49 496.22
Обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони 359.55 - 359.55 Обвързано подпомагане за биволи 420.24 336.19 - 420.24 336.19 Обвързано подпомагане за овце и кози под селекционен контрол** 73.03 58.42
- 73.03 58.42 **овце и кози от застрашени от изчезване породи 42.51 115.54 100.93 Обвързано подпомагане за овце и кози в планински райони 59.55 - 59.55
* до 50/200; над 50/200 - с модулираните ставки за кампания 2021 г. се предоставя завишено подпомагане за първите до 50 животни по схемите за обвързано подпомагане за едри преживни животни (ЕПЖ) и за първите до 200 животни по схемите за обвързано подпомагане за дребни преживни животни (ДПЖ). ** В настоящия програмен период Схема за подпомагане на млечни крави под селекционен контрол, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол и Схема за обвързано подпомагане за овце и кози под селекционен контрол включват и животните от застрашени от изчезване породи.
Както се вижда от таблиците и в настоящия програмен период, и в СПРРЗСР се прилага различна модулация на ставките за сектор „Животновъдство“ при Обвързаната подкрепа. Модулация на ставките в СПРЗСР се базира на Анализа на структурата на земеделските стопанства в България, съобразно който

по-справедливо разпределение на директните плащания и по-ефективно и ефикасно насочване на подпомагането на доходите. При съпоставяне на данните от двете таблици се вижда, че се прилага различна модулация на ставките - през 2023 модулацията на ставките се прилага за първите 150/300 животни в стопанството с по-висок размер на подпомагането, а през 2021, модулацията се прилага за първите 50/200 животни в стопанството. Различната модулация е един от компонентите, който съществено влияе върху размера на ставките, като този подход е заложен в СПРЗСР още при подаването му през февруари 2022 г., а не от служебното правителство. Целта на промяната на нивата на модулация на ставките е била да бъдат обхванати малките животновъдни стопанства, както и средните такива, като също така през новия програмен период ще се подпомогнат и по-голям брой животни с по-висока ставка. Вижда се, че при различната модулация, заложена от редовния кабинет през февруари 2022 г., ставките, предвидени в СПРЗСР за интервенциите за автохтонни породи и такива в планински райони: Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи, Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони, Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи - за мляко, Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони намаляват спрямо настоящия програмен период – последна завършена кампания 2021. Намаление има и при Обвързаното с производството подпомагане за млечни крави включени в развъдни програми
лв./животно. За всички останали интервенции в сектор „Животновъдство“ ставките в СПРЗСР от февруари месец са по-високи в сравнение с последната завършена кампания (2021 г.), а аномалията с намалението на ставките беше установена от служебния кабинет на Министерството на земеделието. Във връзка с правилата на ЕК за одобрение на Стратегическите планове (чл. 118 от Регламент 2021/2115) служебното ръководство на МЗм не може да извършва промени към настоящия момент относно определените ставки. Поради това и в защита на сектор „Животновъдство“ служебният кабинет предприе бързи действия за подготовка на Първо изменение на СПРЗСР през 2023 г. Това изменение ще се базира на изготвени от МЗм технологични карти, които ще имат нова методика за определяне на ставките за различните видове животни, и ще бъдат обсъдени с членовете на Консултативния съвет по „Животновъдство“, преди да бъдат официално утвърдени и внесени за Първо изменение на СПРЗСР. В допълнение в рамките на СПРЗСР, българските животновъди освен до инструментите на обвързана подкрепа и „Агроекологични плащания“ имат достъп и до други инструменти в СПРЗСР, като например екосхеми и интервенции за засилване пазарната ориентация и присъствие на животновъдите.



на форума бяха новостите, които ще бъдат внедрени през 2023 г. Хибридите на американската компания са селектирани за специфичните почвено-кли-
матични особености на страната ни, подчертаха агрономите на компанията.

„Corteva Agriscience™ е номер едно в България и тази позиция е извоювала, благодарение на перфектната генетика, която посреща високите критерии и изисквания на земеделските производители за висок и стабилен добивен потенциал, устойчивост при стресови условия и вреди-

Двата нови линолови хибрида в ExpressSun™ технологията за сезон 2023 са P64LE185 и P64LE168 Corteva Agriscience™ излиза с два нови високоолеинови хибрида с по-високо ниво на защита към синя китка в ExpressSun™ технологията. При трайна суша през пролетта и лятото на 2022 г. на опитни парцели те са показали отлични резултати, потвърди Дойчо Дойчев, регионален агроном за Пловдив и Пазарджик в Corteva Agriscience™. Това са P64HE418 и P64HE244, които са с тенденция да заемат все по-сериозно място в полетата на фермерите от Южна България. Прави впечатление, че рекордите при царевицата в Южна България идват от хибридите с по-дълга вегетация, като Р1049, Р0710 – който е от Optimum® AQUAmax® продуктовата линия. Над 2 т/дка е бил добивът, разказа представителят за региона. Другите нови хибриди в по-късното ФАО са Р0450 (също от Optimum® AQUAmax® продуктовата линия) и Р1332.
Дойчо Дойчев, регионален агроном за Пловдив и Пазарджик в Corteva Agriscience™


Corteva Agriscience™, наред с наложените на пазара продукти за растителна защита, от тази пролет ще предложи два

нови екологосъобразни продукта – атмосферен азотфиксатор и азот стабилизатор. Работи се по утвърден хербицид, който до момента се е използвал до определена фаза на царевицата, но благодарение на нов антидот във формулацията, вече ще може да се разшири прозорецът на приложение и да има по-голяма гъвкавост. През 2023 г. ще се внедри нов продукт - хербицид на база активно вещество Ринскор при ориз, като на по-късен етап ще се внедри и при царевица. При инсектицидите Corteva Agriscience™

получи разрешение за Лумипоза - системен инсектицид, за третиране на семена на царевица за контрол на телени и сиви червеи и ларви на диабротика. В житни култури за контрол на едногодишни широколистни плевели, паламида и самосевки от слънчоглед предложенията са Дерби® Супер Едно – класика в „жанра“ в контрола на широколистни плевели, Старане™ Голд - срещу прераснали леп-

и повитица, Мустанг®- ефикасно средство сре-
самосевки слънчоглед и рапица, включително
Новост за пазара е внедреният през настоящата 2022 година противошироколистен вегетационен хербицид Квелекс® с първото ново противошироколистно вегетационно активно вещество – Арилекс (халоксифен-метил) в практиката от 20 години насам в комбинация с доказалото се в практиката активно вещество флорасулам. Американската компания попълни портфолиото фунгициди с Унивок® със съвършено ново активно вещество от групата на пиколинамидите - нов стандарт за контрол на септория. Вторият продукт е Иновор®, комбинация от най-съвременните и високоефективни активни вещества от групата на Стробилурините и SDHI - Пираклостробин и Флуксапироксад. Тези активни вещества притежават отличен синергизъм, който осигурява широк спектър на контрол на болести, със силно изразен физиологичен ефект и дълготрайно действие. През 2023 г. Corteva Agriscience™ ще пусне на пазара фунгицида Вербен®. Трите фунгицида – Унивок®, Иновор® и Вербен® са взаимнозаменяеми без риск за резистентност на патогените към активните вещества. Иновор е регистрирана търговска марка на BASF



Неудържими на всякакъв терен - ето как може да бъде обобщена BKT и изборът ѝ да навлезе в нов сегмент на пазара. Компанията лансира абсолютна новост: AGRIFORCE BK T71, първите от съвсем новата серия гумени гъсенични вериги на BKT за селскостопанския отрасъл и в този случай - особено за тракторите с голяма мощност, участващи в почвообработката и приложенията с редови култури. BKT е наясно, че в някои обстоятелства, в зависимост от употребата и целите, гъсеничните вериги могат да бъдат по-ефективни в сравнение с гумите. Ето защо компанията реши допълнително да разшири вече обширната си продуктова гама, добавяйки нова продуктова категория.
Общото предимство на гумените вериги е подобряването на производителността и представянето, тъй като задвижваните от вериги трактори могат да работят с по-високи скорости със същата мощност, показвайки повишена горивна ефективност.
Отличителните характеристики на тези гумени вериги, показани на щанда на BKT на изложението SIMA, са много, което ги прави продукт, който е наистина оригинален и единствен по рода си.
Най-напред, почвозацепите на AGRIFORCE BK T71 са изработени от високопроизводително съединение, което предлага предимствата на изключителна устойчивост на срязване, разкъсване и износване. Оптимизираната форма на почвозацепите осигурява отлично сцепление и удобство при возене, докато
Новият продукт AGRIFORCE BK T71 е лансиран на пазара в размер 18“ x 6“ x 44. Вече се разработват четири допълнителни размери. Както всички продукти на BKT и тази новост е предизвикана от диалог с потребителите, техните отзиви и нужди, но е резултат и от силната отдаденост на BKT да разработва изключително богато и специализирано портфолио за всякакви изисквания. Поради тази причина компанията инвестира в изграждането на нов завод за производство специално на вериги в производствения обект Бхудж в Индия.
AGRIFORCE BK T71 със сигурност е първата от дългата серия вериги, вече планирани в плана за разработване на BKT. Компанията работи по предстоящото лансиране на нови гумени гъсенични вериги не само за селското стопанство, но и за строителния бранш.
ди с висока якост на опън. Благодарение на тези характеристики AGRIFORCE BK T71 предлагат съвършеното равновесие между стабилността от големия размер и гъвкавостта, за да гарантират изключителна издръжливост.

години. В повечето европейски страни условията за отглеждане на царевица също бяха неблагоприятни през 2022 г. Периодите на воден и топлинен стрес отчасти съвпаднаха с важния етап на цъфтеж и наливане на зърната. Това беше и основната причина за по-ниските добиви. Франция, Румъния, Молдова, Северна Италия, Словения, Словакия, Централна Германия, Унгария, България са сред най-силно засегнатите региони в Европа. В тези изключително тежки условия царевичните хибриди на Golden West показаха своите предимства. Нашите партньори получиха средно 10-20% по-високи добиви в сравнение с конкурентни продукти. Това не беше изненада за нашите селекционери на царевица, тъй като те вече внедриха преди пет години новата технология за сигурност Multiple Security System (MSS). Чрез тази технология голяма част от новите царевични линии се създават
• GW2122 - FAO 330, впечатлява с ранното си развитие през пролетта. Кочаните винаги са пълни до горе, без болести.
• GW3808 - FAO 350, е един от нашите най-нови продукти и ни кара да се чувстваме горди с отличното си представяне. Не е преувеличено да се каже, че това е най-добрият устойчив на суша хибрид на пазара. • GW9003 - FAO 370, ни впечатли отново с изключително стабилното си представяне при различни условия на отглеждане. • Нашите нови попълнения, подходящи за интензивно отглеждане и производство, както на зърно, така и на силаж, възнаградиха своите собственици с високи добиви: GW3378 FAO 390


GW4627 FAO 500
GW0185 FAO 550
JETA POLY FAO 650
EGEAN FAO 680
сме, когато нашите клиенти са доволни от резултатите в края на годината. За пореден път те се убедиха, че с Golden West избират сигурността!
добивите. Благодарение на добрия „stay green” ефект растенията от нашите продукти поддържат своя свеж зелен статус за повече от 10 дни по-дълго от тези на другите компании за семена.

До 1989 г. у нас масово се е прилагал за борба с царевичен стъблен пробивач, видове нощенки, ливадна пеперуда, плодови червеи, гроздови молци. Иновативното днес е прилагането на трихограмата с дронове и комбиниране със средства за контрол, които преди не сме познавали. За по-младите земеделци методът е нов, тъй като повече от 30 години той не е използван. Сега с новите политики на ЕС се налага да се обърнем към добре работещите биоагенти“, сподели ентомологът проф. д-р Вили Харизанова. „Страната ни е била на едно от челните места по производство и използване на трихограма – на
трето място в Европа и на осмо място в света“, подчерта специалистът Людмил Стоянов, който е търговски директор на Органик Инвест Био Защита. Той допълни, че българските земеделци са много иновативни и имат желание да използват биоагенти като алтернатива на химическите ПРЗ, още повече, че с отпадане на редица активни вещества от пазара ще се търсят алтернативи. „Зеленият пакт е инициатива на ЕС, а стратегията „От фермата до трапезата“ предполага по-голяма устойчивост не европейското земеделие. Една голяма част от колегите, включително и тези от фермерските организации приемат едва ли не тази стратегия като наказание за бизнеса, а всъщност това е един по-устойчив подход, за да има бъдеще

не само за следващото поколение, а и за много след нас. Не мога да кажа, че съм убеден привърженик на тази стратегия, но пък е ясно, че нещо трябва да се направи. А Европа няма да отстъпи от тези амбиции“, подчерта Петко Василев, председател на Асоциацията на семенарската индустрия в България и управител на една от големите селекционни компании KWS България. Той заяви, че наскоро по време на конгреса на Европейската асоциация за семена, на който са присъствали представители на ЕК, било заявено, че компенсаторни плащания ще мотивират земеделците да ползват по-малки количества пестициди, обясни Петко Василев. Тези плащания ще са в посока използване на по-устойчиви решения, разясни той. Вярвам в биологичните решения и когато няма друга алтернатива, те са изключително добри, добави специалистът. Възможно ли е ливадната пеперуда да се завърне с пълна сила




през следващото лято? Отговорът е недвусмислен. Очаква се следващата година, вероятно и по-следващата да има много висока плътност на неприятеля, отговори проф. д-р Харизанова. По думите й химичният метод дава бърз ефект - убива неприятеля, но и всички негови естествени врагове и оттам производителят е зависим от следващо третиране с химически продукти. Чрез химията вече не може да се разчита на регулиращата роля на полезните насекоми. Преди година, когато бяхме изправени пред огромен проблем - нашествието на ливадна пеперуда в различни части на страната, решихме да вземем мерки. Започнахме с новото старо реше-

ние - трихограмата, посочи още управителят на KWS България. Факторите за все по-безпощадното нашествие на неприятели в царевицата и слънчогледа са: късите сеитбообороти, отсъствие на дълбока оран, невъзможността за палене на стърнища, глобалното изменение на климата, припомни Людмил Стоянов. Той разказа, че през изминалото лято заради царевичен стъблен пробивач фермер оставил около 60 хил. тона царевица на полето. Стъблата били прегризани, а след силен вятър растенията се изравнили със земята. Памуковата нощенка също е много опасен неприятел. Кога да очакваме неприятелите? За различните райони е различно, затова препоръката е да



бъдат поставени феромонови капани, за да се види кога започва летежът. Трихограмата, като биоагент, трябва да бъде прилагана в началото на летежа, кратко време след това започва яйцеснасянето. Има и прогнозни модели, системи за оповестяване, а чрез смарт платформите се генерират и съобщения на телефона кога се очаква летеж. Той може да бъде в края на април или в средата на май, в зависимост от температурата. Миналото лято вгризвания бяха установени през втората половина на май, а обичайното е в средата на юни. По препоръка на Людмил Стоянов феромоновите уловки трябва да се поставят в началото на май.
А що се касае до ливадната пеперуда, в края на декември - началото на февруари запасите на неприятеля в почвата ще бъдат проверени чрез разкопаване на площи. Същото ще бъде направено и напролет. Тази година семената на KWS ще бъдат продавани в бонус пакет с трихограма от Органик Инвест Био Защита. Партньорството между двете компании дава едно много добро решение, което си заслужава да бъде опитано.
щанд на Кубота

като магнит фермери от цял свят, които посетиха изложението Ейма в Болоня от 9 до 13 ноември 2022 г. Както винаги, фокусът отново беше японско качество, иновации и нови продукти пред международната публика от агросектора. Като започнем от гамата трактори от сериите М, представени от моделите М5112 – 115 к.с., М6U-121 – 123 к.с., М6142 – 142 к.с. и М7-173 – 170 к.с., които са надеждни, високопроизводителни и икономични. Моделите от сериите М6U и M5002 бяха оборудвани с автопилот Topcon. На щанда беше представен модел от новата серия специализирани трактори M5002N в

комбинация със специализирана пръскачка Кубота. Бяха представени и два нови модела самоходни косачки с марката Кубота.
Следвайки тенденциите в агроиндустрията, Кубота разработи
прототип на електрически трактор с мощност 26 к.с., който може да се ползва като комунална машина в градска среда, с нулеви вредни емисии. Машината е с капацитет на батерията 25 киловата, като се очаква в близко бъдеще да се предлага и на българския пазар, каза Мирослав Николов, търговски директор на Кубота България. „Новият електрически компактен трактор е първата машина по пътя ни към електрификацията. Тракторът е с хидростатична трансмисия, работи тихо, с ниски вибрации, с него може да се работи до 4 часа, а зареждането става много бързо. Тази машина ще бъде представена на няколко пазара в Европа през следващата година“, заяви Якуб Стиковски, продуктов мениджър в Кубота.

New Holland T4.120 F беше удостоен с титлата „Най-добър специализиран“ трактор на наградите „Трактор на годината 2023“. Желаната титла, присъдена от жури, съставено от независими журналисти, специализирани в селскостопанската механизация, отличава най-добрия трактор на европейския пазар. Карло Ламбро,
трактори, като допълнително консолидира безспорното си лидерство в сектора с новото поколение серия T4 F/N/V. Това са най-новите лансирани продукти в специализираното предложение на New Holland, което постоянно се обновява и е признато с множество награди на панаира EIMA, включително титлата
Best of Specialized на наградите Трактор на годината през 2020, 2014 и 2013 г. и Техническата Награда за иновации за BlueCab™ през 2012 г. Последното признание преди тази година беше техническата иновация, присъдена на проект в партньорство с Nobili за T4V, оборудван с e-Source, захранващ напълно електрифицирана e-Sprayer и e-Mower.
декември 2022 49

Ново поколение T4 F/N/V: повече комфорт, повече мощност, продуктивност и ефективност Новата серия T4 F/N/V отговаря на стандартите за емисии от Етап V с нови двигатели F5C и система за последваща обработка, които осигуряват повече мощност и въртящ момент с чиста производителност. Моделът 80 в долната граница на гамата разполага с 3,4-литров двигател с 2 клапана със система за последваща обработка с DOC и DPF, която не изисква AdBlue, което води до по-ниска цена на притежание. Другите модели в гамата разполагат с 3,6-литров двигател с 4 клапана и компактна система за последваща обработка HI-eSCR2 с DOC и SCRoF. Нов модел, T4.120 V/N/F, е добавен в горната част на гамата. Той осигурява мощна производителност с до 88kW/118 к.с., способен да отговори на изискванията за мощност на двигателя за приложения с ВОМ и множество приспособления. Легендарната маневреност на тази специализирана гама е допълнително подобрена от новия капак, който е изцяло преработен, за да осигури най-ниската височина на капака в сегмента за версията Specialty. Оформлението на двигателя е изцяло преработено, така че новият преден капак да побере удобно цялата система за последваща обработка. Ниската височина и компактният размер на капака повишават летвата по отношение на видимостта и безопасността, както и намаляват потенциалните щети по клоните при работа под короната на овощните дървета. Хидравличната система на версията ROPS е модернизирана, за да увеличи значително производителността и ефективността. Той разполага с нови
хидравлични помпи със 100 литра в минута и до 5 чифта хидравлични дистанционни изходи с надмощие и свободен поток и има капацитета, необходим за едновременна работа на множество приспособления. Новият HPL със сензор за натоварване намалява разхода на гориво и прегряването на маслото. Комфортът на оператора във версията ROPS е допълнително подобрен с повече пространство, по-широки седалки, нови и интуитивни контроли и по-лесно за четене табло. Кабината на T4 F/N/V е изцяло преработена, като се възползва максимално от опита, придобит с разработването на патентованата New Holland Blue CabTM 4. Новата концепция на дизайна се ръководи от изискванията на клиента за комфорт и ергономичност. Те включват новия мултифункционален дисплей VIS, разположен над арматурното табло, който предоставя информация на живо за трактора и улеснява интуитивното настройване на функциите. Комфортът е допълнително подобрен от окачената предна ос, която осигурява гладко возене. A новото предно стъкло, съчетано с дизайна на ниския капак, осигурява на клиентите най-добрата видимост на пазара. Интерфейсът на кабината е напълно обновен с най-модерните функции на New Holland и е готов да интегрира най-новите PLM системи и технологиите за земеделие 4.0. Новата серия T4 F/N/V е перфектният трактор за стартиращи малки до средни овощни градини и лозя с култури с висока стойност, които търсят по-висока производителност, комфорт и надеждност в най-добрия



Компанията е сред утвърдените лидери в селекцията на царевица. В средно ранния сегмент акцент беше поставен на познатите Мейфлауър ФАО 360, ЕС Милади ФАО 350, ЕС Метод ФАО 380 и силажната царевица. Най-новото предложение е LID4040C ФАО 380. „Всяка година компанията излиза с нови по-добри продукти с по-добри характеристики, които да дадат по-добри решения в тежките климатични условия, които са предизвикателство за земеделците“, подчерта Николай Петров, технически представител за Западна България.



е средно ранен, с отлична защита на синя китка и сухоустойчивост, който е със стабилни добиви и е подходящ за всякакви условия. „Най-ценното в генетиката на Lidea е, че при слънчогледа се работи за генетичната устойчивост на хибридите срещу мана и високи раси синя китка. Постоянно се подобряват параметрите на хибридите и това поставя фирмата на челни пазарни позиции“, каза Цветомира Янулова, регионален представител за Стара Загора и Сливен. „Доволен съм от семената на Lidea. Тази година най-добре на моите полета, които се намират в община Чирпан, се представи царевицата ЕС Милади, а при слънчогледа - ЕС Ароматик SU“, сподели Светлозар Славов от с. Златна ливада. Семена от портфолиото на Lidea използва в стопанството си и Любомир Мартинов, чиито обработваеми площи се намират в гр. Казанлък и с. Копринка. Изпробвал новата им генетика и останал очарован. От слънчогледа получил рекордни добиви. Най-добре се представили новите попълнения в портфолиото ЕС Оазис CLP и ЕС Белфис CLP.
Lidea е лидер в Европа в селекцията на сорго, предлагайки продукти за зърно и силаж. Червеното сорго е с представители ЕС Фьон, ЕС Ализе, ЕС Шамал, а в сегмент бяло сорго - хибридът ЕС Албанус. В силажния сегмент се отличава Сапфир BMR Предвид сушата соргото е едно решение, което би могло да бъде позиционирано във всяка точка на страната. Соргото е с отлични качествени показатели и изисква по-малко вложения за отглеждането му.

2022



Кристиян Койчев, продуктов специалист „Прецизно земеделие“ в Булагро Машини АД, ни разказа повече за модела: „Това е нашата GPS навигация от най-висок клас Hexagon AgrOn Ti10. Тя е с мощен четириядрен процесор, с достъп до RTK и Terrastar сигнал, с 10,1-инчов дисплей и ISOBUS. Всички навигации са на български език и са изключително лесни за работа. Важно тяхно предимство е, че имат възможност за дистанционен сервизен достъп. При съмнение за проблем с настройките на системата, наш сервизен специалист може да се свърже от разстояние с навигацията, да диагностицира проблема и да помогне за разрешаването му. Друга система, с която оборудвахме







С машината се прави качествен скок в процесите по изхранване на животните. „Това е мечта за всяко стопанство. Спестяваме време, пари и хора. С един човек може да се изхранят голям брой животни. Предимствата са много. Най-важното – имаме хомогенно смесване на различни компоненти, постигаме качествено изхранване, здрави животни и повече мляко“, обобщи Айхан Хюсеин, търговски представител на фирма „Агротрон-М“ – фирмата, която предлага на българския пазар уникалните машини. Миксерът е с капацитет 20 кубика и с едно зареждане може да изхрани 150-180 животни. Снабден е с режеща глава, чрез която се поемат различните компоненти – силаж, сенаж, дълговлакнести и късовлакнести компоненти за 20-30 минути. Товаренето е автоматично от силажната яма, лентата подава компонентите към смесващите шнекове, където става разбъркването.



Хамза Чакър и Айхан Хюсеин, търговски представител на фирма „Агротрон-М
„Това е премиерата на иновативния фуражораздаващ миксер Strautmann в България. У нас много малко стопанства разполагат с такива самоходни миксери“, допълни още Айхан Хюсеин. Той подчерта, че фирмата има дългогодишно партньорство с
„Асотекс“ и собственика Хамза Чакър. „Работим дълги години не само в сектора на животновъдството, но и в растениевъдството, тъй като използват много машини, закупени от нас“, допълни още търговският представител Айхан Хюсеин.
добиви.
засушаване и топлинен стрес.


ЦИНК
Цинкът е много важен за производството на пшеница и е лимитиращият фактор на добива.
• Помага за образуването на хлорофила и въглехидратния метаболизъм.

• Активира ензими разграждащи протеините.
• Стимулира синтеза на пигменти (каротиноиди и др.)
• Активизира дишането.
• Участва в образуването на растежния регулатор ауксин.
• Помага за формирането на полена.
Какво се случва при дефицит на Цинк?
• Намален добив
• Понижен фотосинтетичен капацитет
• Нарушаване на редица метаболитни процеси
• Структурно увреждане на клетъчната мембрана чрез цинков дефицит
• Кореновите клетки при недостиг на цинк стават по-пропускливи


• Различни съединения на въглерода се освобождават от корените в обкръжаващата почва, което води до повишена гъбна и бактериална популация.
МЕД Добивът и здравният статус на пшеницата се влияят много силно от храненето с Мед. Тя е компонент на незаменими ензими. Нужна е за формирането и растежа на зърното в класа на пшеницата. Медта участва в изграждането на хлорофила и е важна за фотосинтезата. Повишава имунитета на растенията. Пшеница, която е недостатъчно добре снабдена с мед, има намалена резистентност срещу мрежовидни листни петна. От братене до вретенене са найподходящите фази за снабдяване на растенията с Манган, Цинк, Мед. Препоръката на Янко Борисов е да бъдат използвани следните продукти: ТриМакс, Трипъл, КвадроМакс, НитроМикс, Микс за Житни. Тези продукти засилват устойчивостта на посевите срещу студ, болести, суша и слънчева радиация и др. Важни са за фотосинтезата и повишават добива с до 10%


лия, заяви Ани Димитрова, мениджър бизнес развитие за Централна и Източна Европа, по време на Националния агро семинар на зърнопроизводителите в Пловдив. „Nuseed има най-широко продуктово портфолио при слънчоглед с хибриди във всички сегменти и дори създаваме нови сегменти, каза още Ани Димитрова и добави: Нашата развойна дейност е насочена към добавяне на стойност в производството на слънчоглед.“
Атрактивни са предложенията в сегмент линолови по Клиърфийлд технологията, линолови по Експрес технологията, високоолеинови, както и коншекшън хибриди, при които компанията е абсолютен лидер. Новите продукти са в сегмент линолов и високоолеинов по Експрес технологията. Те са иновативни и с надградена генетична устойчивост на синя китка до последната раса Н, както и на множество раси мана.
високоолеиновия сегмент Nuseed е наложила 5 хибрида на българския пазар. Новата група, която компанията налага, е в ултра ранния сегмент - създаден за места, където културата слънчоглед не е типична за отглеждане, за късни сеитби или за втора култура. За новия стопански сезон Nuseed е подготвила новости и при соргото. Това са два хибрида червено сорго. Другата новина е, че Nuseed стартира в България пилотен проект с културата карината, от която ще се произвежда последна генерация авиодизел и високопротеинови фуражи. При карината пазарът ще е гарантиран – ще има договори за обратно изкупуване с премиум цена, подчерта Ани Димитрова. Дистрибутори на продуктите на Nuseed са фирмите АСМ, Бревис и Боил.



пъргавина и удобство с еталонното германско качество и технология. Тези трактори включват компактни размери, ново и ексклузивно силово предаване, основаващо се на чисто нови двигатели, изцяло нови високое-
Новите модели се предлагат в три разновидности (6130,4 - 6140,4 - 6150,4 ), всичките съчетаващи съвременен, хващащ окото дизайн, запазващ стила на днешната гама DEUTZ-FAHR. Те са съответно с максимални мощности от 136, 147 и 156 к.с., като се предлагат с избор измежду две вида предавателни ку-

тии. Първата опция е предавателната кутия Rvshift, спечелил награда (за технологично новаторства на EIMA) модерен и интуитивен концепт Full Powershift, позволяващ на оператора да превключва между произволни 20 предавки на преден и 16 предавки на заден ход без прекъсване на подаването на мощност. Стандартно моделите 6.4 RVSHIFT могат да работят при скорости, обхващащи от 1,5 (в първия обхват) до 50 км/ч (при икономични обороти на двигателя), но, ако са необходими по-ниски скорости, се предлага също и опцията пълзящи предавки, които позволяват неусетно управление на скоростта от 20 м/ч до 5 км/ч, точно както предавателна кутия с безстепенно променящо се предавателно число. Предавателните числа за превключване при пълна мощност и под товар Powershift също могат да се управляват автоматично с функцията APS; с тази опция електронният модул за управление избира най-ефективното предавателно съотношение спрямо постъпателната скорост, теглителното усилие и оборотите на двигателя. Втората алтернатива е предавателната кутия с безстепенно променящо се предавателно число TTV, решение, предлагащо съвременни технологии и функции. С нея операторът може просто да избере целевата скорост с джойстика MaxCom и да натисне педала на газта, за да ускори трактора до желаната скорост. Целевата скорост може
да бъде увеличавана и намалявана в движение по всяко време и без прекъсване на задвижването на колелата просто чрез преместване на джойстика MaxCom. Всички варианти предавателни кутии идват стандартно с електрохидравличната совалкова смяната на посоката на движение SenseClutch PowerShuttle с 5 избираеми от потребителя настройки на реакцията за извършване на безопасни, надеждни маневри с посоката дори по стръмни наклони и под товар. Съчетани с тези функции са функциите Stop&Go (модели с RVshift) и PowerZero (модели с TTV), улесняващи значително работата при използване на челна товарачна уредба. Всички модели са способни да постигат максималната си скорост за движение по път (до 50 км/ч, където е разрешено) с намалени обороти на двигателя за максимални икономии. ИНТУИТИВНО И ЛЕСНО УПРАВЛЕНИЕ Най-добрите в класа си технологични функции на новите модели 6.4 ги правят съвършен избор за всяко стопанство, което се нуждае от машина, способна да се справи с широк набор от задачи - от почвообработка и производство на сено, от общи дейности с товарачна уредба и ремарке за фураж, до високоскоростен транспорт по път и стационарни задачи с ВОМ и снегопочистване. Каквото и да е приложението, изключителното удобство е гарантирано на борда на трактор от серията 6.4 с каби-

ните с активно окачване MaxiVision с ергономични многофункционални подлакътници и интуитивни органи за управление, предни мостове с хидравлично активно окачване и избор от специфични интелигентни селскостопански решения - SDF - за прецизно земеделие. НИСЪК РАЗХОД НА ГОРИВО, НИСЪК ШУМ Наред с компактните размери на 4-цилиндровата му архитектура, новият FARMotion 45 съчетава превъзходни надеждност и ефективност с изключително ниски експлоатационни разходи. Допринасящо за изключителната ефективност на двигателя е електронно управляваната система за впръскване на горивото с високо налягане Common Rail. Системата не само увеличава до максимум въртящия момент и изходящата мощност и
позволява плосък участък на кривата на въртящия момент, но и оптимизира горенето, намалявайки както разхода, така и шума на двигателя. Електронно управляваният турбокомпресор с променлива геометрия VTG осигурява незабавна реакция на промените в товара, а електронно управляваният, вискостатичен вентилатор намалява загубите на мощност и разхода на гориво. Хидравличните повдигачи регулират клапаните непрестанно, за да поддържат двигателя работещ в оптимални работни условия по всяко време. Максимална мощност и максимален въртящ момент са на разположение в широк диапазон обороти на двигателя, за отлична производителност при всяко приложение. КОМФОРТ И РЕЛАКС ПО ВРЕМЕ НА РАБОТА За новите модели на серията 6.4 на DEUTZ-FAHR се предлага кабината MaxiVision в три варианта, за да даде на клиентите точното ниво на удобство и оборудване, от което се нуждаят, осигурявайки сведени до минимум нива на шум и превъзходно качество на материалите. Щедрото остъкляване и покрива с голяма видимост осигуряват
4 механично управляеми задни разпределителни клапана и в комбинация с предавателната кутия Rvshift, предлагат най-опростената работна среда. MaxiVision+ включва новоразработената смесена конфигурация с два механични и два електро-
хидравлично управляеми задни разпределителни клапани. Тя предлага отлично равновесие между удобство и опростеност и се предлага с предавателни кутии RVshift и TTV. С нивото на оборудване MaxiVisionPro операторът има изцяло електрохидравлично управляеми разпределителни клапани и опцията 12” iMonitor на подлакътника MaxCom, който позволява допълнителни функции като ISOBUS и навигация. MaxiVisionPro се предлага само с предавателни кутии TTV. Всички кабини MaxiVision могат да бъдат оборудвани с новите, по-големи с 65% огледала за обратно виждане XLarge vision, пневматично окачване, отваряем преден прозорец, многобройни държачи за смартфони и таблети, DAB+ радио, както и първокласната озвучителна система 4.1. ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАБОТА С ТЕЖЪК ПРИКАЧЕН ИНВЕНТАР Хидравличната система идва стандартно със зъбна помпа 90 l/min (или с опцията помпа 120 l/min), която подава масло към до 5 задни разпределителя. Мощният, електронно управляван задно навесен механизъм се предлага като стандартна версия с товароподемност от 5870 кг или като опция с впечатляващата товароподемност от 9170 кг. Допълнителните функции на задния навесен механизъм включват автоматична функция на ВОМ във вградена система за гасене на трептения, която свежда до минимум люлеенето, създавано от навесни работни машини при транспорт. Опцията преден навесен механизъм е с товароподемност от 3000 кг и може да бъде оборудвана с преден ВОМ с 1000 об/ мин. Всички модели се предлагат със заден ВОМ с прогресивно зацепващ електрохидравличен съединител с автоматично отчитане на товара, предлагащ до 3 скоростни режима на ВОМ (540/540 ECO/1000), докато съгласуваният с постъпателната скорост ВОМ с независим изходящ накрайник се предлага като опция. Предният мост включва функциите електронно включване на задвижването на 4 колела и 100% блокаж на диференциала, които се управляват автоматично със системата ASM. Предният мост с активно окачване, системата EasySteer, електронната спирачка за паркиране EPB и системата HEB (хидравлична двигателна спирачка) са само някои от функциите, които правят серия 6.4 сигурен, безопасен избор.

кутия RVshift се предлага и хидравлична двигателна спирачка (HEB), която увеличава до максимум спирачния ефект на двигателя, когато се спускате по склон. HEB притежава уникалната функция за настройка на спирачното усилие в 10 стъпки, позволяващо на водача да се справя с всички видове склонове. Концепцията Full PowerShift на новата трансмисия RVshift с изключителните ѝ функции, заедно с новия интерфейс за интуитивно управление и


джойстик убедиха журито да
тази новаторска хибридна предавателна
за победител, като свидетелство за забележителните ѝ лекота на работа и производителност. Друго техническо нововъведение от групата SDF, което заслужи специалното внимание от журито на EIMA, беше Ултразвуковата навигация, система за винарски и овощарски трактори, която използва ултразвукови датчици, за да позволи автоматично водене между редовете. Тази новаторска система за автоматично водене, която скоро ще бъде налична и като комплект за дооборудване (retrofit kit), издава непрекъснат поток от ултразвукови импулси, които се отразяват от растенията и се отчитат от специални датчици. Получените сигнали се обработват от електронен модул за управление, който изчислява с точност до сантиметър разстоянието между трактора и растението и автоматично насочва трактора през редовете. Тази система е способна също и да определя автоматично гъстотата на листната маса във всяка отделна точка, осигурявайки безценни данни за променлива
разходна норма за прилагане на препарати по растенията. Друго нововъведение, споменато за заслуги от журито на състезанието, беше EasyBUS, приложение за Android и iOS, основаващо се на развитието на мобилни устройства в сътрудничество с XFarmTechnologies. Приложението е универсална, отворена система, предназначена специално да позволява използването на известни полеви карти, независимо от това дали тракторът или работната машина са съвместими с ISOBUS. EasyBus показва количеството продукт, което да бъде приложено, спрямо положението на машината и заредената карта, на екрана на смартфона на потребителя и следователно позволява адекватно регулиране от оператора. Поддържат се всички стандартни формати, използвани понастоящем в земеделието. EasyBUS е решение, което позволява на операторите с машини от по-стара технология, да получават достъп до приложението и да използват методите за прецизно земеделие просто и евтино. Освен това, когато се използва заедно с машини SAME и DEUTZ FAHR, EasyBus може да се свърже с машината и чрез Bluetooth и да показва определена информация за трактора.


И
в
Лидерство
кти
маслодайната
Иван Михов, продуктов мениджър в Суммит Агро за семена и торове и мениджър продажби за Северна България

.
не страдат от дефицит
на
ЗА УПРАВЛЕНИЕТО НА АЗОТ ЧРЕЗ АЗОТФИКСИРАЩИ БАКТЕРИИ АМИЛИС (за почвено приложение), а през следващата година Суммит ще предложи продукт за употреба и през вегетацията (листно приложение). И двата са абсолютно съвместими с повечето използвани пестициди и торове. АМИЛИС е почвен подобрител и се прилага преди сеитба на културата или по време на сеитба (в реда). Той съдържа два специално подбрани щама бактерии, които способстват за разграждане на растителните остатъци, минерализиране на органичната материя, фиксиране на азота от атмосферата и в почвата,
стимулиране на кореновото развитие. Играе ролята и на антагонист на патогенните микроорганизми в почвата. Изключително подходящ е и за приложение при консервационните технологии, като минималните обработки и Но-тил, защото спокойно може да се смесва с фосфорни и азотни течни торове, които се прилагат по време на сеитба. Ефектът от приложението на продукта е мин. 2,5 кг активно вещество азот. Така че давайки го на растенията, знаете, че колкото и да е сухо, каквото и да се случи, имате осигурен поне 2,5 кг азот. Или това е около 8-8,5 кг амониев нитрат като храна. КАКВО СПОДЕЛЯТ ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ?
Людмил Работов: „С фирма Суммит Агро си партнираме повече от 5-6 години. Мога да кажа, че техните продукти за растителна защита и листните им торове имат много добър ефект. Използвам абсолютно цялата гама от техните продукти, като голямата полза е, че са щадящи основната култура. Много съм доволен от техните хербициди и фунгициди. Биостимулаторите им ШИГЕКИ и КАИШИ МАКС доста ускориха и подобриха метаболизма на посевите, които по-бързо преодоляха стреса от засушаването.“
Ангел Вукодинов: „Със Суммит Агро работим вече 10-15 години. Ползвам доста продукти, имам добри впечатления от САЗОЛЕН, което е азот за листно приложение, под формата на метилен-урея, от който сме абсолютно доволни, защото подобрява както тургура на растението, така и качеството на реколтата и най-важното – не пра-
за да бъдем по-добре разпознаваеми, каза Стефан Топалов. И добави: Суммит Агро стои плътно рамо до рамо до земеделските производители и ги подкрепя, за да бъдат по-ефективни, по-производителни и естествено да печелят повече.“


период. Това добре ли е за бранша? Преструктуриране и конверсия на лозя, както и мярката за инвестиции в предприятия са много хубави мерки. Проблемът е, че все по-малко хора искат да се възползват от тях. Създаването на нови лозя се насърчава от Европа, но не и от България. Усвоявайки пари по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, просто успяваш да създадеш един нов лозов масив. Европа дава средства за това, но Европа не може да мисли от името на България през следващите пет години, докато лозята достигнат до пълно плододаване, как производителят би успял да издържи едно производство, което е губещо. Европа дава средства да си направиш лозята, но не се интересува как после тези лозя ще бъдат полезни за българските производители. Пълно плододаване на едно трайно насаждение е след пет години. Разходите за отглеждането на един декар лозя са 1200 лева. Ако приемем, че от един декар лозе средно за нашата географска ширина добивът може да бъде един тон, означава, че себестойността е 1,20 лв./кг. Проблемът е в това, че продукцията се продава на 60-70 стотинки. Има ли смисъл от мярката Преструктуриране и конверсия? Има смисъл, ако към нея се добави една държавна политика, която да е насочена като продълже-




ние на усилията на Европа. В противен случай ще останат едни инвестиции без ползи. Мярката за застраховане на реколтата – полезна ли е тя? Мярката Застраховане на реколтата е полезна, просто трябва да бъде актуализирана. Мярката позволява да застраховаме 363 лева на декар лозе. Застрахователят приема 363 лева като максимална цена на декар. Това е приходът, който можем да получим от един декар. Ние очакваме добив от един тон грозде на декар или това са 600-700 лева. Надяваме се изкупната цена да се подобри. От градушките нашата реколта е компрометирана на сто процента. Моята реколта е застрахована. Получил съм вече застрахованото обезщетение. То е крайно недостатъчно, но е изпълнено по изисквания на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Искам да кажа, че това е една паразитна структура към МЗм, която е без никакви функции. Вменени са й функции, които най-вероятно не се изпълняват и тя не допринася с нищо за развитието на българското лозарство.





Калин Иванов: От 4500 дка, намалих лозята на 1700 дка С винения бизнес приключих, казва Калин Иванов, член на УС на Националното сдружение на българските лозари Разкажете за Вашето стопанство, къде се намира? Намира се на брега на река Дунав в две села, много красиви и китни - Долно Линево и Станево. Винени лозя отглеждам вече 18 години. Колко декара?

Бяха 4500 декара, но изкорених голяма част. 1700 декара останаха. Вече няма перспектива, но се надяваме да се промени тази тенденция. Сортовете са голямо разнообразие - Мерло, Каберне Совиньон, Рубин, Сира, Пино ноар. От белите - Траминер, Совиньон Блан, Шардоне, Мускат Отонел, Тамянка, Врачански мискет. Защо редуцирахте лозовите масиви? Защото няма целенасочена държавна политика в сектора и аз на този етап не виждам перспектива. През 2007 година 4500 декара ги отглеждах със 700 души. Сега няма работна ръка. Ние изнемогваме и не можем да плащаме заплати и нашите работници търсят препитание другаде. От друга страна, много не обичам да се говори за пари, но парите са част от тези политики, защото






колегите от Западна Европа са субсидирани доста добре. Има години, в които получават нулева себестойност на продукцията, а ние сме на един пазар, където няма мита и няма как да бъдем защитени. Нашата себестойност тази година с прибиране на гроздето е 1.20-1.30 лева на килограм. Субсидията до миналата година беше 27 лева на декар. Единственият отрасъл в България, който няма право на национално подпомагане е лозарството. Нямаме пазар. Себестойността е прекалено висока. Разходите непрекъснато се повишават. Кой не иска да има гроздо- и винопроизводство у нас? Естествено, че силните в този бранш като Италия, Испания, Франция и други държави, които защитават своите производители. Лобират за тях. Отстояват си интересите. От друга страна, е безхаберието на нашите политици. Преди няколко години сте изнасяли вино за няколко европейски държави. Това вече не се случва… С винения бизнес приключих. Държавата какво прави по отношение на това да лобира за намирането на пазари? Държавата нищо не прави. Мерки като Популяризиране в трети страни са абсурдни. Да Ви попитам за мярката Събиране на реколтата на зелено, с какво е полезна? Аз съм много против това – не може да гледаш един продукт и накрая да го унищожиш. За част от колегите беше някакво спасение. Много малка част от тях обаче участваха, защото не всички отговаряха на условията, но какъв е резултатът, не мога да Ви кажа. Едва ли се е освободило място на пазара, че да има хората къде да си реализират продукцията. На всички лозари тази година ни остана

страшно много продукция. Към какво трябва да са насочени българските и европейските политики за насърчаване на лозаро- винарския сектор? Европейските политики са насочени към дигитализация, цифровизация. Ние имаме нужда на първо време от краткосрочна политика, която да може поне частично да ни изравни субсидиите с европейските, за да оцелеем. От какви инвестиции имате нужда най-много? Имаме нужда от напояване, от съответната селскостопанска техника. В следващия програмен период е предвидено да има такава лозарска техника, но без трактори, освен ако не са електрически. Как ще изпълните изисквания за намаляване на пестицидите в лозарството? Аз не мога да знам какъв ще е резултатът, но това ще е условие да се вземат някакви жълти стотинки като подпомагане. Хубаво е като идея. Всеки един продукт, произведен с по-малко пестициди, е по-добър за здравето на хората. Колко ще се изпълнява и колко няма да е проформа е отделна тема. Не съм решил дали изобщо ще участвам по тази мярка за намаляване на пестицидите. Ние сме в такива климатични условия с непрекъснати валежи, специално в нашия регион, как ще си позволим да






отглеждаме лозя без пестициди. Трябва да е абсолютна суша, за да можеш да ги намаляваш. С какво да ги заместиш при положение, че има агресивни болести и неприятели като мана, брашнеста мана и различни акари, инсекти и как ние да се справим с тях? Вие осигурихте ли пазар тази година за Вашата продукция? Частично. Една част не успях да обера - стои си, а голямата част се компрометира от валежи и от градушка. Какво ще се случи след 10 години с лозарството? Аз мога да Ви кажа през следващите 3-4 години какво ще стане. Преди 20 години лозята бяха 1,6 млн. декара, тази година за подпомагане са заявени 160 хиляди декара. С хиляда процента са намалели лозята. Всяка година се изкореняват по 40 хиляди декара. Ако се запази този темп, след 4-5 години ще има само бутикови насаждения. Това ще е. Надявам се да не се случи. Ние за това се борим. Защо изсипахте грозде пред МЗм по време на протеста? Какво искахте да покажете? Искахме да видят как изглежда компрометирано грозде. Сложихме и карамфили. Беше като помен на българското лозарство. Интервю на Диана Александрова

продукцията. Тогава за кратък период от време ти трябва да прибереш продукцията в оптимално качество, за да се получат качествени вина, а ти нямаш хора. Работата на полето не е най-привлекателната. Човек трябва да си прави сметка на това, което трябва да даде като средства за прибиране на продукция. Обикновено, ако разделим парите, които се плащат на един човек на ден към неговата производителност, ние получаваме себестойност на прибиране на един внимание на сектора. Има смисъл от него





0.250.30 лева,
0,80 до 1.10 лева
Определено трябва да има средства за техника. Секторът беше изключен от подмярка 4.1 и затова почти не се правиха инвестиции в трактори, комбайни за прибиране на продукцията, нито за каквото и да било. В цял свят лозарството е механизирано заради това, че работната ръка навсякъде по света липсва. Нашите българи отиват да прибират продукцията на Испания, Франция, Италия, защото ние не можем да си позволим да им плащаме работните заплати като там. Как тогава се получава, че един литър вино в Испания, примерно, е три пъти по-евтино от един литър в България. Т.е. там има субсидиране. Много е трудно да достигнем до реалните субсидии, които получават всички останали европейски държави в сектор лозарство. Говорим за винените лозя. До миналата година субсидията за винените лозя беше 30 лева на декар. Тази година имаме повече субсидии заради Ковид мерките и войната в Украйна, които са от помощ. Какви са средствата за поддържане на едно плододаващо лозе?



В зависимост от технологиите на отглеждане на лозята. Те варират в доста широки граници, но цените са от порядъка на 450-500 лв. до 700 лева/дка и това са без амортизации. Зависи какво лозе, за какво качество грозде го отглеждаш, защото имаш различен брой манипулации. Всяка една манипулация е човешки труд, който влиза за определена работа за постигане на определено качество на гроздето. Ако едно лозе е на три метра, имаш по-малко разходи. Ако едно лозе е на два метра, имаш два пъти повече разходи. Просто защото линейните метри в лозята определят и разхода в тях. Някой ще каже: Като им е скъпо, да не се занимават с лозарство! Да, правилно. То ни е скъпо да живеем в тази държава. Какво искате да кажете на тези, които управляват земеделието? Обърнете внимание на сектора. Има смисъл от него.


години: то се оценява на 28,3 милиона хектолитра през 2016 г., цифра с 2% по-висока, отколкото преди пандемията. Все още има хора, които се наслаждават на две чаши на ден, включително президентът Еманюел Макрон, но нагласите са се променили в полза на по-рядката консумация. Това може да се дължи отчасти на опасения за здравето, въпреки че опитите да се поставят надписи за здравето върху бутилките бяха посрещнати с възмущение както от индустрията, така и от потребителите. Фактът, че започнаха да пият по-малко, не означава, че любовта
че бирата трябва да е лидер в Германия – но всъщност тази страна е едва на шесто място в света по отношение на консумацията на бира. И въпреки по-малките обеми, Германия може да се похвали с четвъртото най-голямо потребление на вино в света. Пенливите вина са особено популярни сред немските потребители. Последните резултати от Henkell Freixenet, производител на голяма гама пенливи вина, показват, че Германия, Австрия и Швейцария остават най-силният регион за компанията. Шампанското

вдъхнови мнозина да опитат част от растящия сегмент на пенливи вина в Англия, чието потребление се утрои след Диамантения юбилей. Резултатът от миналата година е с около 3,4% над петгодишната средна стойност и показва, че въпреки Brexit Обединеното кралство остава силен пазар. КИТАЙ –10,5 МИЛИОНА ХЕКТОЛИТРА Виното не е първата напитка, която идва на ум, когато говорим за Китай: бирата и байджиу са много популярни в Народната република. Между 2019 г. и 2020 г. потреблението на вино е намаляло с -17,4%, главно в резултат на наложените сериозни ограничения в страната, а през 2021 г. с още -15,4%. Освен това Китай е бил основен пазар за австралийско вино, но спорът за тарифите, който започна през март 2021 г., не показва признаци за скорошен край.

РУСИЯ –10,5 МИЛИОНА ХЕКТОЛИТРА Русия произвежда 4,5-5 милиона хектолитра вино годишно и има силен вътрешен пазар. Търсенето на чужди вина е също толкова голямо.
ИСПАНИЯ –

10,5 МИЛИОНА ХЕКТОЛИТРА Испания е основен световен производител на вино, наравно с Франция. Въпреки факта, че виното е неразделна част от храненето в страната, консумацията

9,9% увеличение на потреблението в сравнение с 2020 г. АРЖЕНТИНА –8,4 МИЛИОНА ХЕКТОЛИТРА Въпреки че много производители изнесоха вината на страната на международните пазари и малбеците вече са нещо обичайно по рафтовете на супермаркетите по целия свят, дълго време повечето аржентински вина никога не са напускали Аржентина. Въпреки това вътрешното потребление е намаляло с -11,1% между 2020 г. и 2021 г. и общата тенденция от началото на този век е към по-ниско потребление. Това вероятно се дължи на икономически проблеми и девалвация на валутата, което намалява покупателната способност на потребителите.


АВСТРАЛИЯ –5,9 МИЛИОНА ХЕКТОЛИТРА В Австралия виното също е много популярно. Въпреки че населението на Австралия е най-малкото в този списък – около 20 милиона души на възраст над 18 години –богатството от австралийски вина е намерило своята публика сред хилядолетията. Всъщност между 2018 г. и 2021 г. делът на редовно пиещите вино над 55 години е намалял с -7%, докато сред 25-44-годишните е нараснал с една трета, обратното на демографската промяна, наблюдавана в САЩ. Като цяло потреблението на вино в Австралия миналата година е било със 7,9% над средното за пет години, достигайки най-високото си ниво досега. Източник: winebg.info

повече хора искат да се
храна“ Стоян Симеонов:
конвенционално земеделие никога няма да се занимавам! Местно, прясно, био Прясна биологична храна от местен производител, когото познаваме и на когото имаме доверие. Набрана на ръка, опакована и пристигнала при нас възможно най-бързо. Какво по-хубаво от това? И освен това без никаква химия. И питателна. Още повече, че е доказано: Биохраната е по-вкусна и има повече сухо вещество – тоест, с по-малко храна човек може да се засити. Това разказва нейният производител – Стоян Симеонов, докато ни показва стопанството си, в което отглежда над 70 вида сезонни култури – зеленчуци и подправки. През есента палитрата е огромна - праз, моркови, броколи, ряпа, салати, пащърнак, червено цвекло, магданоз, копър, пресен лук и чесън, мента, салвия, риган, розмарин, спанак, кейл, манголд, картофи, зеле, пипер, патладжан. Стоян отглежда по биологичен начин растенията на открито и в полиетиленови тунели. Осигурено е микродъждуване и капково напояване. Повече био у нас – кога Надеждите на Стоян са, че в новия програмен период ще има повече рекламни кампании, които
училищата и в детските градини се дават само биопродукти. Освен това Франция

по отношение на механизирането на биопроизводството, докато у нас всичко е ръчен труд. „Там е толкова уредено, а тези технологии, които прилагат, за нас са научна
фантастика. Всичко е механизирано и посредством машини, роботи и изкуствен интелект се сади, отглежда, окопава.“ Клиентите сами ни намират Първоначално започнал да отглежда зеленчуци за семейството си, но оставали количества. Тогава се регистрирал като земеделски производител. Днес жена му и дъщеря му също работят в стопанството. Имат около 10 души, постоянно наети. „Ние продаваме здраве“, така Стоян накратко обобщава своята лична и бизнес философия. Мястото, където се намира неговата ферма, е било 1600 дка зеленчукова градина и навремето оттук са излизали тонове здравословна продукция, с която са се изхранвали работещите в държавните предприятия. „Тогава хората бяха по-здрави, в момента е различно.“ Но пък наблюдава, че все повече хора търсят различното, а младите са по-информирани. Те са основният двигател на пазара на биопродукти. Стоян споделя, че клиентите също виждат разликата между био и конвенционално. Продава чрез онлайн търговия, на фермерски пазари и в някои биомагазини. „Клиентите сами ни намират.“ А относно гаранцията за био – тя е 100%. „Био-то е едно от най-контролираните производства. Проверките са от контролиращата фирма, ДФЗ, БАБХ, МЗм, ЕК. „С конвенционално земеделие никога няма да се занимавам, искам


