Списание Агрокомпас брой Септември 2022 Agrocompass Magazine, September 2022

620 елитни животни

Сливен

Националното

Велев: Зеленчукопроизводството ми е

какво повече?

Рязък завой в земеделието заради Зелената

ЕК одобри Стратегическите планове на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания

• През октомври трябва да имаме готов Стратегически план

• Кои са новите интервенции за лозаро-винарския сектор

• Фермерите ще имат по-лесен достъп до биологичните алтернативи на химическите пестициди

• Нов европейски регламент ще позволи пускането на пазара на повече органични торове

• Живка Гроздева: Новата ОСП трябва да подкрепя устойчивото земеделие

Селекция

ЗК „Бъдеще“ - рекордьори по добив от слънчоглед и царевица от бранда Pioneer®

Открит ден

Нова производствена линия за заготовка на фъстъци заработи в компанията

съм, че един ден ще има само един

биологичното земеделие

Бяло на черно 64 Даниел Ангелов, лозар: Принудени сме да фалираме

Експертно 68 Акад. Атанас Атанасов: Нужни са ни успешни модели за правене на аграрен бизнес Бранш 70 Венцеслав Славов: Натрупаните през последните две години загуби ще бъдат наваксвани дълго време Полезно 73 Как трябва да реагира един пчелар при установяване на смъртност в пчелина? Изход 74 Братя Гичеви продадоха и последната си дойна крава Животновъден дневник

Производството на говеждо месо в

Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова,

Бодил Защо европейският фермер роптае срещу Зелена та сделка? Тази голяма екологична „амбиция“, както я наричат, предизвиква съпротивата на онези, които трябва да я прилагат. Свидетели сме – мине-не мине, даже на стачки в някои страни. В сегашния общ про тест на зърнопроизводителите на единайсет страни членки, включително и България, присъства и несъг ласието с високите предизвикателства – да се намали драстично употребата на пестициди – с 50%. Вярно, до 2030 г. Но този срок никак не е толкова дълъг, кол кото изглежда. Възниква въпросът: защо зърнопро изводителите, които прилагат върхови съвременни технологии и техника – модерна и мощна, се опълч ват срещу една безспорно добра идея – опазване на околната среда? Но... те са и твърде добри пазарни играчи. Може би просто не бяха убедени, че тяхната конкурентоспособност не е под заплаха. Чрез анали зи и предлагането на мерки, които да компенсират спада на печалбата. Оценка на въздействието от прилагането на зеле ните мерки в селското стопанство ЕК така и не пред стави. Сега тази оценка я правят фермерите, които излязоха с трактори и комбайни по европейските пъ тища. Впрочем има и друг проблем: готова ли е наука та да откликне на безспорното предизвикателство? Да погледнем към българските производители на зърно и маслодайни култури. Големи авторитети, доказали своя профе сионализъм, питат, на пример: не е ли редно държавата да изготви почвени анализи в раз личните региони? Да, големите го правят и си плащат. Но по-дребните едва ли ще стигнат до това. Освен това – нама ляването на пестициди те и торовете в следва щите години ще изисква постоянен почвен мони торинг. Така просто – ре шаваме, че тази година торим с 5% по-малко торове е твърде лаиче

ски подход. С кои торове, нали трябва да се стъпи на почвените анализи? България си има и чисто нашенски проблем – лип сата на съвременно напояване и отводняване. А в Южна България хич ги няма. Иди гони добиви, иди се конкурирай! Тлеещото недоволство от Зелената сделка пламна след поредния пазарен удар – вре менното разрешение за внос на украинска пшени ца и слънчоглед в ЕС. Колко е временно, не се знае. Краят на войната не се вижда. Замръзналият зърнен пазар у нас губи баланс и поради вноса на тази про дукция – без фитосанитарен контрол, без контрол на качеството, при това – вероятно отглеждана с торове и препарати, забранени в ЕС. Но… кой да ти каже! Съвсем очаквано в мрежата плъзна и възмущение то: ето на, галениците на прехода, богаташите - сед нали, забележете, на държавна хранилка пак зейнаха за печалбите си. Те били путинофили, безсърдечни хора, лишени от съпричастие към колегите си – фер мерите от Украйна. На тези клиширани политически реакции, лишени от елементарна икономическа ло гика, може да се отговори: зърнопроизводителите не са на държавна софра, а вземат субсидии – спра ведливо или не, по европейски правила, европейски пари. Важното е сега – как ЕК и българското прави телство ще защитят интересите им, както направиха други европейски правителства.

елитни

всички породи приковаха погледи те професионалисти и любители, а стопаните на най-добрите екземпляри получиха заслужени от личия за своя труд. „На Националното животновъдно изложение в Сливен виждаме достиженията на развъдните ор ганизации у нас. Министерството на земеделието винаги е стояло, и е подкрепяло тази инициати ва, която има над 50-годишна история. Национал ното изложение в Сливен е мястото, на което се представя най-доброто от българската селекция и репродукция. Това е теренът, на който стопаните могат да заимстват съвременни практики и да об менят опит в областта на животновъдството.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието доц. Крум Неделков, който откри изложението.

XVI-то издание на най-големия специализиран форум в сектора у нас представи изключително

богатия генетичен фонд и разнообразие в страната

ни от местни, интродуцирани, комерсиални и дори

екзотични породи. На едно място бяха събрани

фермери, учени, институции и бизнес от индустри

ите, свързани с животновъдството в България, а на преден план и в двата изложбени дни стояха сел

скостопанските животни. „Селекционният процес е дълъг и трудоемък. Това, което видяхме на изложението в Сливен, е резултат от няколкогодишен труд на животновъ дите. Можем да се гордеем с тях и техните пости жения“, каза Георги Йорданов, изпълнителен ди ректор на Агенцията по селекция и репродукция в животновъдството, организатор на събитието. По думите му, независимо от предизвикателствата в сектора, стопаните отново са успели да превърнат тазгодишното изложение в истински празник, с из ключително качествените и впечатляващи животни

на журито да отличи най-добрите беше на истина труден, сподели още г-н Йорданов. Естествено, парадът на победителите се превър на в най-голямата атракция за всички присъстващи на изложението. Своите награди получиха най-до брите екземпляри в категориите „Коне“, „Млечно и комбинирано направление говеда“, „Месодайно направление говеда“, „Автохтонно направление говеда“, „Биволи“, „Млечно направление овце“, „Тън корунно, цигайско и месодайно направление овце“, „Автохтонно направление овце“, „Кози“ и „Кучета“.

Европейската комисия одобри стратегическите планове за прилагане на новата ОСП на Австрия и Люксембург. Това представлява вторият пакет от одобрени стратегически планове след тези на Да ния, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Пор тугалия и Испания. Новата Обща селскостопанска политика (ОСП), която ще започне от 1 януари 2023 г., ще направи прехода към устойчив и модерен европейски сел скостопански сектор. В рамките на реформираната политика финансирането ще бъде по-справедливо разпределено за малките и средните семейни сто панства, както и за младите земеделски стопани. Освен това земеделските стопани ще бъдат подпо магани да внедряват иновации - от прецизно земе делие до агроекологични производствени методи. Като подкрепя конкретни действия в тези и други области, новата ОСП може да бъде основата на продоволствената сигурност и селскостопанските общности в Европейския съюз.

В новата ОСП е предвидено финансиране в раз мер на 270 милиарда евро за периода 2023-2027 г. Двата одобрени плана - на Австрия и Люксембург, представляват бюджет от над 6,2 милиарда евро, включително 2,1 милиарда евро, посветени на целите в областта на околната среда и климата и екосхеми. Екосхемите на Австрия са съсредоточени, напри мер, върху опазването на почвите и водите, както и върху подобряването на хуманното отношение към животните, докато Люксембург ще подпома га непродуктивни площи и ще дава безвъзмездни средства

С помощта на ОСП този дял ще бъде увеличен до

пълнително до 30 % от земеделската земя. Основна цел на двете държави в техните страте

гически планове за ОСП е по-справедливо разпре

деление на подпомагането на доходите. Австрия ще обърне специално внимание на малките и пла

нинските стопанства и ще използва повече от 60 %

от бюджета за развитие на селските райони за еко

дадени над 11 000 работни места, а над 1 800 пред приятия в селските райони ще бъдат подпомагани. Люксембург ще се съсредоточи върху укрепването

оказана

земеделски стопани под формата на по

100 000 евро.

Актуално

6

Новата ОСП - с фокус върху

логични цели. С подкрепата на ОСП ще бъдат съз Комисията прие регламент за предоставяне на обща рамка за мониторинг и оценка на постиже нията на Общата селскостопанска политика (ОСП). Това решение също така определя ясни правила относно подробната информация, която държави те членки ще трябва да събират, за да могат да раз работят подходящите IT инструменти и системи за събиране преди старта на новата ОСП на 1 януари 2023 г. Настоящият регламент за прилагане бележи ва жна стъпка в съответствие с цялостното преориен тация на ОСП - от фокус върху съответствието, до фокус върху резултатите и изпълнението. Необхо дима е обща рамка и цялостен набор от данни, за да се извърши мониторингът и оценката на ОСП и тя да допринася за повишаване на ефективността и ефикасността на ОСП, както и да отговаря на со циалните и екологични потребности. Определената в регламента нова рамка за оцен ка се основава на съществуващия опит и осигуря ва общо разбиране на ключови концепции и еле менти за мониторинг и оценка на изпълнението на стратегическите планове на ОСП. При оценката на стратегическите си планове за ОСП, от държавите членки се очаква да оценят своите фактори на ус пех. Факторите за успех, изброени в приложението към регламента, са насочени към оценка на пости гането на целите на ОСП, например намаляването на емисиите на парникови газове в селското сто панство, стабилността или увеличаването на сел скостопанския

Ползите от стратегическите планове на ОСП трябва да бъдат постигнати при разумни разходи

новия регламент се обръща внимание и на ефективност та, със специален акцент върху административни те разходи и използването на цифрови инструмен ти и сателитни спътници. В рамките на годишния доклад за качеството на изпълнението държавите членки ще предоставят на Комисията обобщени данни и преглед на сте пента на изпълнение на стратегическия план на ОСП на национално равнище и по-конкретно дър жавите членки ще докладват на Комисията следна та по-задълбочена информация:

• данни за интервенциите по бенефициери за всяко от извършените плащания по ОСП; • данни за бенефициерите, както и местоположе нието на тяхната ферма, и земеделските практики, които те прилагат при новата условност; • данни за секторните интервенции, с админи стративна информация за организацията на про изводителите, ако е приложимо, както и подробна

информация за интервенциите, извършвани в спе цифични сектори като плодове и зеленчуци, вино

или пчеларство;

иновации,

инициативни

Европейското

ОСП;

Какво

напояване,

тези

малък

зеленчуци, като плати таксата

направи две по ливки, поливането му излиза много скъпо. Когато

поливаш няколко пъти една култура, тогава вече таксите се разпределят

се усеща.

цената

водата

брой поливки и цената

поливната вода?

е висока. Висока е так

Несправедлива е, не знам защо. Една поливка

много неизгодна. Трябва да поливаш по-често, но

Трябва да има програма за поливно земеделие.

Да се купят съвременни поливни инсталации, кои

икономисват вода. Старите гравитачни методи

са отпаднали почти, но са необходими нови маши

ни, ново оборудване, за да ни е по-лесно и да мо

жем да се справяме добре.

Всички се оплакват, че поливното земеделие е сринато в България, в същото време обаче от Пла

на за възстановяване отпаднаха 850 млн. лева за

възстановяване на поливните съоръжения. Преди няколко години имаше някаква програма, която трябваше да проучи при по ливното земеделие как стоят неща та. Дадоха се много пари и нищо не направиха. Аз казвам така: Ако могат да въз становят това, което е било преди 10-ти ноември, ние ще сме номер едно в света. Да не правят нови неща. Това да възстановят. Не да го крадат. Защото в нашия район всич ки площи се поливаха. Какво се по лучи след 10-ти ноември - мутрите извадиха тръбите, продадоха ги в Гърция. Големи инвестиции сигурно сте направили в поливни технологии

във Вашето стопанство. Много големи инвестиции. Те ми тежат, но и ми помагат. Всичко ми е закупено с кредити. И трябва

да ги връщам.

Аз съм започнал да дъждувам

Тази година съм полял пшеница. Разликата е 300 кг. Заслужава ли си да поливаш пшеница? Едни колеги казаха, че сме луди. Вие направете сметка луди ли сме. Вие сте един от най-големите зеленчукоп роизводители - стопанството Ви е 3500 хиляди декара. От тях имам хиляда декара пшеница. Всичко ос танало е зеленчук първа култура, плюс още хиляда декара втора култура. Аз отглеждам сладка царе вица, грах, броколи, домати и пипер. Зеленчуците ми са от 3500 до 4000 хиляди декара, което е страш но много труд и тичане. Колкото по-големи обеми, имаш толкова маржът е по-малък. Не мислете, че големият печели много. Не. Той печели по-малко. Колко декара са чушките? 160 дка. Обвързаното подпомагане за пипер е найдобре субсидирано. За пипера се взимат най-много пари, но са най-недостатъчни. Защо?

Примерно, субсидията е 140 лв./дка, но в срав нение с разхода, който е 3000 лева на декар, колко процента са тези 140 лв. Нищо. При пипера се из ползва най-много работна ръка. Бере се три месеца.

Вероятно и разсадът е скъп. И разсадът, и семената са много скъпи, защото вече минахме на хибриди, които са по-устойчиви и си гарантираме стабилност на производството. Вярно, скъпо е и трябва хубав разсад, за да се про изведе хубава стока. След това отглеждането също е важно. Торене. Поливане. Най-важното е при бирането. Когато дойде един работник и ти счупи растението, ти си до там. Работната ръка оскъпява производството, не защото взимат повече пари.

Един българин не иска да работи тука.

чужбина и работи като вол, а тук е съвсем

получава

Гър

всички почиват в Гърция, а сме

за това се говори.

сме по-бедни и отиваме в Гърция. На на

море трябва да си богат човек. Няма потреб

бера.

друго. Защо трябва от джоба си да вадите, за да правите инвестиции, като има европейски програми. Кандидатствах по една програма за закупуване на пивот чрез МИГ преди четири години. Още ня мам отговор. Спечелил ли съм. Загубил ли съм. Но има друг момент. Пивотът тогава струваше наполо вина на тези пари, на които е сега.

Четири години? Да.

Вие не знаете до къде е стигнал проектът?

Тази субсидия, която ще получа, на пръв поглед е добре, но като започнеш застраховки, такси, по емаш ангажименти най-различни, разходи за кон султанти. Миналата година купих ролкова инста лация на половин цена, даже много под половин цена в прекрасно състояние и за какво ми е проект. Много хора казват - започнат ли да ти бавят проектите, значи някой си иска процентите. От мен никой никога нищо не е искал. Защото имате вид на човек, който няма да даде под масата. Няма.

Г-Велев, още колко години ще говорим, че 70 или 80% от плодовете и зеленчуците в Бълга

рия са вносни? Докато не се промени отношението на управля ващите към зеленчукопроизводителите. Кое е сбърканото? Всичко е сбъркано. Няма никаква стратегия. Суб сидиите се разпределят неправилно. Няма прин цип на изчисляване на субсидии. Няма. Каква част от себестойността са субсидиите примерно при обвързаното подпомагане за пипера. И каква част от себестойността на жит ните култури? Субсидиите за зеленчуците е към 4% от себестой ността. На зърнените култури беше около 30%, но не говоря за 2022 година, а преди това. Сега всичко е хаос. Намалили сте площите с пипер. Да. Ще ги намаля още. Както сте тръгнали, ще минете към зър нопроизводство. Така е. Това е най-разумното. Не вярвам. И аз не си вярвам, обаче искам. Не ми се ще да го правя, но може би ще бъда принуден, защото така не може да се продължава. Ние сме денонощно на полето. Вие много обичате да отглеждате зеленчуци. В душата ми е, но и тя, душата, има предел. Кар-

тината става по-лоша. Няма оптимизъм, че нещо се подобрява. Като гледаш, че това върви на по-зле, защо трябва да продължаваш да го правиш. Вие сте бивш военен. Защо не си останахте при военните? Защото производството на зеленчуци ме влече. Аз съм започнал със зеленчуци. Гледал съм раз лични култури. Но това ми е любимо. Като дойда тук, кефя се. Носи ми някакъв душевен мир. Преди колко години скочихте в дълбокото? През 1997 година. Все пак имаше ли някой от семейството Ви, който Ви е дал закваска, както се казва, за биз неса. Аз произхождам от такова семейство, което се е занимавало със зеленчуци. Започнали сме с дини, пъпеши, домати.

Нашият район се слави със зеленчукопроизвод ство, но то вече замря. Северна България замря и ще замира още. Няма работна ръка. Няма предпри ятия. Няма логистика. Няма нищо. Не искам да кажа нищо лошо за Вас, но кой е луд днес да се залавя с производството на зе ленчуци. Зависи от обема. Има много хора, които са мла ди и искат да спечелят от нещо. Те са безработни и гледат зеленчуци. Много работят и в края на всяка година приключват с минимална печалба или без печалба. Това е истината. Вие сега ядете от пазара чушки на 3 лева, в мо мента те са 1 лев на борсата /б.а. юли/. Тези хора, които са непрекъснато на полето, не са богати хора. И Вие не сте богат. Какво значи богат? По Вашите представи. Имам възможности. Богат съм на идеи и желание за работа, но всичко е с много тежък труд и не все ки може да издържи. Колегите ме питат да не съм луд да тичам денонощно. Нощно време обикаля ме поливни инсталации. През деня - работниците. Доставка на части. Ремонти, но и аз вече не издър

Вашата рецепта на оцеляването, но и на ус пеха?

Аз мога да кажа, че правим добро земеделие. Има години, които ме връщат много назад, но има банки и те компенсират загубите, защото при мен с тези обеми загубите не са малки. Непрекъснато говорите за проблема с работната ръка, имам впечатлението, че голяма механизация има във Вашето стопанство, кое то пък намалява необходимостта от работна ръка.

Това ми помага да съществувам. Ако не инвести рам непрекъснато в машини, това нещо не може да стане, което виждате. Какво механизирате? Всичко. Производството на разсад. Машини за поливане. Машини за засаждане. Разсаждане на полето с разсадопосадъчни машини. Съжалявате ли, че сте в този бизнес? Ако ме питате и се върна 30 години назад, ще Ви отговоря, че ще правя същото. Това е мазохизъм. Чист мазохизъм. Моят дядо по майчина линия беше градинар. Може би от него съм го научил това нещо. Заложено ми е като тръпка.

Помните ли го? Помня го. Той почина през 1985 година. Той е от българите, които са живели в Гърция. Земеделие то е проста работа, но е за умни хора. Има много неща, които излизат на пазара. Човек трябва да пресява кое е правилното, защото всеки продава нещо, но какъв е резултатът от този продукт е друг въпрос. Има много новости и трябва да си в крак. Какви намерения имате за бъдещето на сто панството? Както вървят нещата, може би ще намалявам още зеленчуците. Ще оставя култури като сладка царе вица и грах, които не искат работна ръка.

взе Валентина Спасова

МИСЛИ ГЛОБАЛНО,

възможно това да се случи. Което не отме ня големия и важен въпрос – ако продължим да правим земеделие по досегашния

на еко логичното, опазващо природата и околната среда селско стопанство. Такива са биопроизовдителите и нотилърите. Нещо повече – в новата ОСП на тези полезни практики се дава зелена светлина. Какви са гледните точки у нас?

се движи към едни значими нива, а нашите фермери са толкова мотивирани да го прилагат“, отбелязва тя. Управителят на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов от години се бори за каузата на биоло гичното производство у нас. „На света винаги е ху

да се гледа малко по-отвисоко – глобално, а

локално. Ако гледаме само войната в Украйна

само инфлацията, не виждаме твърде надале

За мен по-голям проблем е сушата – ако про

план ще действа Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 година. Някои конкретни параметри в него вече са ясни: чрез т. нар. Зелени обществени по ръчки, биологично произведените в страната пло дове, зеленчуци и млечни продукти трябва да стиг нат до децата в детските градини и до учениците – през схемите „Училищен плод“ и „Училищно мля ко“. За това, разбира се, са нужни средства. Сектор „Био“ предлага бюджетите за хранене в детските

участия в международни

изложения, информационна кампа

за ползите от биологично произведената хра

обръща почвата. Това е безумие. Не може да про дължава безконтролното поливане на огромни по обем земеделски площи, а хората да нямат вода за пиене. Не може да нехаем каква земя ще оставим на своите деца и внуци. Едно от решенията е биозе меделието. Друго решение е консервационното и регенеративното земеделие“, казва Стоилко Апос толов. И припомня, че Зелената сделка всъщност е отговор на индустриалния тип земеделие. „Не само, че не съм съгласен с онези, които критикуват Зелената сделка, но смятам,

са едни от най-ревностните пазители на почвата.

земеделие е висш пилотаж.

консервационното земеделие е една осно

която да спре разрушенията, които причинява

земеделие, то регенеративно

е онази бърза програма, с която да възстановим

плодородие и биоразнообразие“, обяс

Петя Иванова. Тенденцията към потребяване

храна от суровини, отглеждани по технологията

е налице. В САЩ вече има въведен стандарт за регенеративна храна, произведена от суровини, които са отглеждани по технологията No-till. Го леми компании вече проявяват интерес към този тип суровини, защото потребителите все по-често се замислят какво слагат на масата. В този смисъл Зелената сделка е не просто кауза възможна, а ка уза задължителна. В това е нейната дълбока фило софия – да правим такова земеделие днес, което да съхрани природните ресурси на планетата – за утрешния ден. Автор: Анета Божидарова

Европейската комисия одобри първия пакет от стратегически планове на ОСП за седем държави: Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания. Това е важна стъпка за из пълнението на новата Обща селскостопанска по литика (ОСП) на 1 януари 2023 г. Новата ОСП ще направи преход към устойчив и модерен евро пейски селскостопански сектор. В рамките на ре формираната политика финансирането ще бъде по-справедливо разпределено за малките и сред ните семейни стопанства, както и за младите земе делски стопани. Освен това земеделските стопани ще бъдат подпомагани да прилагат иновации - от прецизно земеделие до агроекологични произ водствени методи. Като подкрепя конкретни действия в тези и други области, новата ОСП може да бъде основата за про-доволствената сигурност и селскостопанските общности в Европейския съюз. Новата ОСП включва по-ефикасен и ефективен начин на работа. Държавите от ЕС ще прилагат на ционалните стратегически планове за ОСП, като съчетават финансиране за подпомагане на дохо дите, развитие на селските райони и пазарни мер ки. При изготвянето на стратегическия си план за ОСП всяка държава членка избира от широк кръг интервенции на равнище ЕС, като ги приспособя ва и насочва, за да отговори на своите специфични нужди и местни условия. Комисията е оценявала

дали всеки план се основава на десетте ключови

производители са

пред предизвикателства, белязани

рязкото

производствените

поради руската агресия в Украйна, как то и сушата. Земеделието е дългосрочен бизнес и европейските земеделски стопани трябва

подкрепят своите селскостопански сектори.

Комисията ще продължи да предоставя насоки, за да използва по най-добрия път това, което

ОСП може да предложи за нашите земеделски стопани, селските общности и на нашите граж дани като цяло.“

ОСП ще се възползва от финансиране в размер на

270 милиарда евро за периода 2023-2027 г. Одобре

ните седем плана представляват бюджет от над

120 милиарда евро, включително над 34 милиарда

посветени изключително на целите в облас

на околната среда и климата и екосхема. Тази сума може да се използва за насърчаване на полез ни практики за почвата, както и за подобряване на управлението на водите и качеството на пасища, например. ОСП може също така да насърчава залесяването, предотвратяването на пожари, възстановяването и адаптирането на горите. Земеделските произво дители, участващи в екосхема, могат да бъдат въз наградени за забрана или ограничаване на употре бата на пестициди и ограничаване на ерозията на почвата. Между 86 % и 97 % от националната зе меделска площ ще се отглеждат при добри селско стопански и екологични условия. Същественото финансиране ще подпомогне и развитието на би ологичното производство, като повечето държави имат за цел да удвоят или дори утроят земеделска та си площ. Районите при природни ограничения,

като напри-мер в планините или на брега, ще про дължат да се възползват от специфично финанси ране за поддържане на селскостопанска дейност. В контекста на руската агресия срещу Украйна и продължаващия стоков прилив Комисията прика ни държавите членки да използват всички възмож ности в стратегическите си планове за ОСП, за да засилят устойчивостта на селскостопанския си сек тор с цел насърчаване на продоволствената сигур ност. Това включва намаляване на зависимостта от синтетични торове и мащабиране на производ

на енергия от възобновяеми източници, без

се засяга производството на храни, както и на

на устойчиви методи на производство. Приемствеността между поколенията е едно от основните предизвикателства пред европейско то селско стопанство през следващите години. От съществено значение е селскостопанският сектор да остане конкурентоспособен и да повиши при влекателността на селските райони. Специфичната подкрепа за младите земеделски стопани е на ви дно място във всеки одобрен План, с над 3 мили арда евро, които пряко ще достигнат до младите земеделски стопани в седемте държави. Фондове те за развитие на селските райони ще подпомог нат хиляди работни места и местни предприятия в селските райони, като същевременно подобрят достъпа до услуги и инфраструктура, като широко лентовия достъп. Най-късно през месец октомври трябва да има ме готов стратегически план, който да изпратим на ЕК, каза служебният зам.-министър на земеделие

климата и опазването на околната среда. Зара ди пандемията, кризата и войната, ЕК трябва да е с по-гъвкав подход и отворена към динамично про менящата се среда, смята Събев. Той посочи, че във връзка с прилагането на Стратегическия план трябва да се направят зако нодателни изменения на няколко закона – Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазара, Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Заложено е да влезе в сила и нов закон – за браншовите организации. По темата за НПВУ Събев посочи: „Ангажирали сме допълнителен човешки ресурс, който ще е от говорен за наблюдаване и подготовка на приемите за прилагане на компонента

прием за земеделските производители.

НПВУ има фонд за насърчаване на екологичен

с 4 направления. Първото е за инвестиции в земеделските стопанства - закупу ване на техника, датчици, софтуер, доилни агрега ти; второто направление е изграждане на 10 цен търа на плодове и зеленчуци; третото - изграждане на центрове за разплод на мъжки животни, и по следното е напояване – за закупуване на системи за капково напояване, за дъждуване и др.

тел трябва да кандидатства по нея“, каза Тодоров.

Мярката „Събиране на реколтата на зелено“ се

прилага за втора поредна година – тя е кризисна

мярка, но помогна на сектора с глътка въздух в ус ловията на пандемия, коментира изп. директор на ИАЛВ.

АКТУАЛНИ ПРИЕМИ ПО ПРОГРАМАТА Мярката „Информиране в държавите членки“ ще има сериозен ефект върху крайния потребител - ще повиши търсенето и консумацията на вина та с означенията Защитено географско указание (ЗГУ) и Защитено наименование за произход (ЗНП). Приемът на проектни предложения приключи в периода 26-28 септември 2022 г. Определеният бюджет е 800 000 лева, а максималната стойност на един заявен проект може да бъде 200 000 лева. Финансирането е до 80% от одобрените и извър шени разходи. На 12 септември 2022 г. беше отворен втори прием по мярката „Инвестиции в предприятията“, което е прецедент и атестат, че секторът одобря ва тези мерки и ги търси. Досега е правен по един прием годишно по тази мярка, уточни Тодоров. Субсидията за микро, малки и средни предприятия е до 50%. 25% е помощта за големите предприятия с годишен оборот под 200 милиона евро и по-мал ко от 750 служители, а за големите предприятия с оборот над 200 милиона евро и над 750 служители подпомагането е 15%. Максималната стойност на един проект не може да надхвърля 800 000 евро.

„Нашите предприятия по нищо не отстъпват на

големите и признати винопроизводители в света. Голяма част от предприятията развиват и винен ту ризъм“, изтъкна Тодоров.

ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА

Тодоров посочи и други възможности за

бяха отделени 6 млн.

за площи с винено грозде. От 1 и до 16 септем

2022 г. гроздопроизводителите можеха да по

заявления

2027 г. интересна ще бъде интервенцията за инвестиции в екологич ни съоръжения – тя ще повиши конкурентността на производителите и преработвателите в лозаро-ви нарския сектор. Инвестициите ще са за закупуване на оборудване и софтуер, строително-монтажни работи, инсталации за компостиране, преработка на други отпадни продукти и др. По думите на Тодоров заради Зелената сделка много гроздо- и винопроизводители ще се насочат към биопроизводството. Тенденцията е за търсене на такива продукти. ОСП е без аналог, задължителна е за развитието на нашия сектор, обобщи Тодоров.

Европейската комисия прие нови правила, предназначени да увеличат на-личието и достъпа до биологични продукти за расти телна защита като част от усилия та за намаляване на зависимостта от химически пестициди. Новите правила, които бяха одобрени от държавите-членки още през февруари и сега ще ста нат ефективни от ноември 2022 г., са предназначени да улеснят одо брението на микроорганизмите за употреба като активни веще ства в продуктите за растителна защита.

По този начин изпълнителната власт на ЕС се надява да земедел ските стопани да имат по-лесен достъп до нови устойчиви ин струменти за заместване на про дуктите за химическа растителна защита.

Новината идва като част от уси лията, очертани във водещата продоволствена политика на ЕС чрез стратегията „От фермата до трапезата“, за намаляване употре бата и риска от химически пести циди наполовина до 2030 г. и сти мулиране на органичния сектор и използването на интегрирано управление на вредителите. Биологичните пестициди са форма на биоконтрол на базата на живи организми като активна та съставка, като бактерии, гъбич ки или вируси. Макар че формите на биоконтрол отдавна се използ ват в сектора, те бързо добиха

внимание по-скоро като устойчи ва и жизнеспособна екологична алтернатива на химическите пес тициди. В момента, повече от 60 микроорганизми са одобрени за употреба в ЕС. Новите правила ще поставят биологичните и екологични свой ства на всеки микроорганизъм в основата на процеса на научна оценка на риска, необходим за доказване на безопасността, пре ди те да могат да бъдат одобрени като активни вещества в проду ктите за растителна защита. Очаква се това да доведе до по-бързо одобрение на микро организмите и следователно по-бързо разрешаване на съдър жащите ги биологични продукти за растителна защита.

Приветствайки новината, коми сарят, отговарящ за здравето и безопасността

на химически пести циди, които опазват нашата пла нета и нашето здраве.“ „С тези нови правила ще га рантираме,

септември

ще имат по-лесен

до

алтернативи

позволи пуска нето на пазара на повече органични и отпадъчни торове. В него са обхванати продукти за торене, подобрители на почвата, растежни агенти, расти телни биостимуланти и смеси. Това е важна стъпка към устойчиво земеделие, една от целите на Зеле ната сделка, посочват от Брюксел. Новите правила ще определят условията, при които иновативните органични торове могат да се предлагат на единния пазар. Те се отнасят до из искванията за безопасност, качество и етикетира не, които производителите ще трябва да спазват, преди да поставят маркировката CE, позволявайки на техните продукти да се търгуват свободно в це лия ЕС без допълнителни формалности.

Регламентът за първи път въвежда ограничения за токсични замърсители като кадмий, живак или арсен. Това ще допринесе за високо ниво на опаз ване на почвата и ще намали рисковете за здраве

и околната среда. Торове, произведени от органични отпадъци, могат да заменят 30 процента от изкуствените. Въ

преки това, въз основа на старите правила, само конвенционални, неорганични торове, обикно вено извлечени от мини или произведени по хи мичен път, могат да се търгуват свободно в целия Европейски съюз. Досега иновативните продукти за наторяване, произведени от органични матери али, имаха достъп до единния пазар само въз ос нова на принципа на взаимно признаване между държавите членки, което често е трудно заради различни национални правила. Поради това тези продукти са били в неизгодно конкурентно поло жение, което възпрепятства иновациите и инвес тициите в кръговата икономика.

„Вярвам, че новата ОСП ще продължава да под помага доходите на фермерите, защото това е една от основните й цели. Досега е било така и вярвам,

ще продължи да е така.“, споделя потомственият

Живка Гроздева. По

подмярка 4.1 – създадени са трайни насаждения с изградени поливни системи, капково напояване и конструкция, която предпазва от градушки. Това решило проблема с унищожаването на реколтата от природни бедствия. „Много е трудно един земеделски стопанин без европейско финансиране да изгради такъв проект, защото това е една голяма инвестиция, която се изплаща за доста години. Така че, благодарение на европейските програми много земеделски стопа ни съумяхме да инвестираме в нови технологии в производството.“ Живка и нейната сестра са отличен пример за приемственост в земеделието – една от важните политики в новата ОСП. „Най-бързият начин млади те да влязат в земеделието е когато има приемстве ност от родителите. Когато говорим за семеен биз нес. Това е най-сигурният начин и най-късият път, от който може да се почерпи опит. Смятам, че тряб ва да се обърне внимание на тази приемственост и да се разработят механизми и мерки за подкрепа на младите фермери. Аз и моята сестра се сблъск ваме с ежедневни трудности. Производството не е никак лесно. Лишаваме се от много неща, но пък от друга страна удовлетворението компенсира. Удовлетворението е тогава, когато произвеждаме хубава стока, когато успяваме да я реализираме. Аз самата съм икономист по образование, така че преди 20 години не съм предполагала, че ще се за нимавам със земеделие. Периода, в който все още се учех, беше дълъг. Успях да се науча и след това

Живка подкрепя амбицията на Европа за нама ляване употребата на пестициди, но това трябва да става много плавно. Трябва да има алтернати ви, които земеделските производители могат да си позволят и които няма да оскъпят много произ водството, защото разходите вече са се увеличили доста. „В нашето стопанство се стараем да намаляваме продуктите за растителна защита. Как го правим - с наблюдение, с постоянно следене на метеоро логичните прогнози. Удължаваме интервалите на третиране, не третираме без необходимост. От една страна, стои факторът разходи, от друга стра на - разбира се, самите ние консумираме тези пло дове.“ Опазването на почвеното плодородие се случва като междуредовите пространства в градините не се обработват, а торенето е с биологични торове. Очакванията на Живка от новата ОСП са поли тиките да са съобразени с условията и необходи мостите на всяка една държава членка. Надеж дите са новата ОСП да надгради постигнатото до момента. „Мерките, които ще се прилагат, да бъдат таки ва, че производителите на плодове да не се отказ ват. Да продължават да работят. Да разширяваме производството в България. Имаме прекрасни ус ловия. Очаквам, също така, да се работи за устой чиво земеделие, за устойчиво производство на плодове. Да си поставяме реалистични цели – та кива, каквито можем да постигнем.“

септември

Тихомир Острешев, регионален агроном на Кортева за Стара Загора – Чирпан – Гълъбово – Раднево – Казанлък

чоглед ги изстреляха отново на върха по добиви “- добави регионалният агроном на Кортева за обл. Стара Загора - Тихомир Острешев и уточни, че P64LE162, P64LE168 и P64LE166 са непобедими като резултати във всички части на региона. „Ще продължаваме и за в бъдеще да работим с Кортева, защото чрез тяхната продуктова листа на мираме достойно място в производството. Освен че инвестираме в нова и иновативна техника, ин фраструктура, оборудване на складовата база, из ключително държим на качествената селекция. В основата на едно производство стои възможност та да използваме генетичните заложби на съответ

ните хибриди, които съвременната наука ни дава и ние го правим по най-добрия начин. Съответно това рефлектира и върху нашите резултати. Земе делската кооперация е една от малкото стабилни през годините и с високи резултати. Много сме доволни от хибридите на Кортева“, допълни Теньо Черкезов. „Тези добри добиви са постигнати при невиж дана суша от около 70-80 дни, което е безспорно доказателство за неоспоримите качества на хи бридите ни“, уточни регионалният представител Тихомир Острешев.

кооперацията беше връчен специален плакет, който Кортева присъжда на дългогодишните си партньори за лоялност към марката: „Надявам се още дълги години да си партнираме и да получава те върхови добиви от нашите семена“, каза регионалният представител на Кортева.

„За мен е чест лично да получа тази награда, за щото вашето участие в добрите резултати на коо перацията е осезателно“, отговори председателят и напомни, че добрите добиви, на които се радват, са част от самоотвержена работа на специалистите в земеделската кооперация. Теньо Черкезов почти през целия си съзнателен живот е работил като агроном, заемал е ръководни държавни длъжности, бил е народен представител в 9-тото Народно събрание. „През 2015 г. заварих кооперацията в добро със тояние – нещо, което рядко можеше да се види по онова време и това беше стимул да продължим с екипа, с който и до днес работя“,

Това до известна степен е предопределено от ня колко фактора: добър мениджмънт, екип, самоот вержен труд и не на последно място - използване на иновациите в земеделието. Земеделската кооперация стопанисва 10 хил. дка обработваема площ, заета от зърнено-житни култури. Лошите климатични условия тази година дали отражение върху добива при пшеница - със 100 кг по-малко от миналогодишната реколта. „Най-голямото предизвикателство пред земедели

ето днес е да превъзмогнем непосилните разходи

за производство, коментира Теньо

Вкусният садовски фъстък привлече като магнит десетки фермери от България и Евро па, учени и агробизнесмени в с. Чешнегирово – на Открит ден на садовския фъстък. Традиционни домакини бяха фамилия Драгу шеви – новатори и винаги мисле щи една идея напред в агробиз неса. Този път поводът беше още по-специален – даде се старт на нова производствена линия за заготовка на фъстъци, единстве на по рода си на Балканите и в цяла Източна Европа. Това отва ря широка пазарна ниша пред българското производство на фъстъци.

И така, старата слава на садов ския фъстък отново се възражда. Някои от българските сортове вече са регистрирани в Европей ската сортова листа, разказа пред журналистите Светлозар Драгушев.

Повече от 20 години две по коления от фамилия Драгушеви

работят в три направления: се лекция и сортоподдържане, се мепроизводство, изграждане на предприятия и линии за заготов ка на семена. Обработват се око ло 9 хил. дка земя в землищата на три села в Пловдивско – Чешне гирово, Богданица и Козаново. Около 1 млн. дка от земеделска та земя у нас е засята със семена пшеница садовска селекция. Те са популярни още в Румъния, в Гърция, в Италия. Партньор в ра ботата е Института по растител ни генетични ресурси в Садово,

както и Аграрният университет в Пловдив. „Фъстъците са ни слабост. От деца сме свикнали да ги рабо тим“, разказва вдъхновяващият

Драгушев. „Садовският

- и по аромат, и по вкусо

качества се отличава от всич

останали

нова страница. Очакваме стара та слава на садовския фъстък да започне да се възражда с бързи темпове и площите да започнат да се увеличават“, убедително излага своята търговска логика Драгушев.

До 1990 година, 65% от площи те в Европа, засети с фъстъци, са именно в региона на Садово, припомни служебният замест ник-земеделски министър Тодор Джиков, който специално уважи събитието. 85% от европейското производство на фъстъци е било дело на българските производи тели. Днес секторът има нужда от възраждане, защото площите с фъстъци към днешна дата на брояват едва 7 хил. дка. „През следващия програмен период българското земеделие ще бъде подкрепено с 16 млрд. лева. Фъс тъците трябва да заемат своето достойно място в българското зе меделие, като получат адекватна държавна подкрепа“, заяви още зам.-министър Тодор Джиков. Всички гости на събитието по сетиха полетата с фъстъци и су сам /култура, която също отваря

свободна производствена ниша пред българските фермери/, за да се запознаят на терен с качест вата и спецификите в отглежда нето на двете култури. Неслучайно на Открития ден на фъстъка в Садово имаше много зърнопроизводители. Те проявя ват интерес към културата – като една от възможностите за дивер сификация в своите стопанства. Фъстъците отговарят и на висо ките цели на Зелената сделка –като азотфиксираща и щадяща

почвата култура.

Без науката успехът във всеки

агробизнес е невъзможен. Затова

Драгушеви са дали широко поле

за изява на българските аграрни

специалисти. Компанията в Садо

во наистина е отличен пример за

ползотворен тип

на Института по рас тителни и генетични ресурси в Садово и доц. Марина Марчева, селекционер и семепроизводи тел, преподавател в Аграрен уни верситет – Пловдив. „Семенарска къща – Садово“ не е просто една търговска фирма. Фамилия Дра гушеви са истински вдъхнови тели, иноватори. Те са мечта за всеки български учен. Защото тук мечтите се сбъдват, тук просто рът е огромен – да се твори нау ка!“, уверява доц. Марина Марче ва, която от дълги години работи за компанията. И това е най-сил ното доказателство, че така се прави успешен бизнес – рамо до рамо с науката.

Разкажете за Вашия принос към дейността на Семенарска къща – Садово. Аз съм от Болоня, Италия. Рекла мирам фъстъци и сусамови ядки в Западна Европа, по-специално в Италия. Започнах сътрудничест вото си с господата Драгушеви преди 5 години. Тогава внесохме първите образци от Лотос - из вестния сорт фъстъци. Напред вахме стъпка по стъпка и сега разполагаме с около 300 хектара в Италия, на които се отглежда Ло тос. Понастоящем Лотос се тества в Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Франция и Гърция. Разкажете за качествата на сортовете фъстъци. Новите сортове Канна и Гранат са много интересни. Лотос в мо мента е номер 1, но е много ва жно да има нов сорт по-рано … Канна и един сорт с много по-ви соко съдържание на масло за промишлеността. Лотос

високо оценен от хранителната промишленост заради вкуса, а качеството е много високо. Той се използва за прясна консума ция, но вече и за производство на масло, и някои производите ли на храни в Италия започнаха да произвеждат фъстъчено мас ло Лотос. Те казват, че продават в Съединените щати. Така че, имаме вече първия сорт, който произвеждаме в Европа, но про даваме в Съединените щати.

А сусамът – как влезе в порт

фолиото на фирмата?

Миналата година Петър и Зар

ко Драгушеви ми казаха: „Имаме

нова култура - сусам. Започваме

със сусам“. Не бях виждал досега

тази култура през живота си. Така

че, тази година получихме мал ки образци - 10-20 грама, които

да изпратим на моите приятели в Европа и разбира се - в Италия. И сега съм много щастлив, защото виждам, че тази култура е много интересна. Всички мои приятели от европейските страни са заин тригувани от възможността да от глеждат сусам през летния сезон, без проблем с напояване, без то рове. Сусам почти не се отглежда в Европа. С този нов сорт, наречен Аида, и може би с новите сортове сусам, които идват от Семенарска къща - Садово, ще можем да въве дем тази култура в Европа, по-спе циално в Южна Европа.

Автор: Анета Божидарова

къща -

Европа:

да произвеждат

Високопроизводителна, здрава, надеждна, ино вативна – в такава техника инвестират земеделци те, които се стре-мят към постигане на добавена стойност от вложенията си. Такава със сигурност ще получат, ако имат в сто панствата си дискова брана TERRADISC 8001Т на ав стрийския производител PÖTTINGER.

Машината беше представена в работни условия в ловешкото село Дойренци. Тя е подходяща за трактори с мощност от 350 до 450 к.с. Захватът й е 8 м, а транспортната ширина – 3 метра. Големите назъбени дискове с диаметър 580 мм осигуряват перфектно размесване на почвата. Работната дъл бочина се настройва посредством дистанционни

втулки, които са разположени на бутилките, дър жащи валяка, както и на предните опорни колела, казаха специалистите от компанията вносител на бранда - Булагро машини АД. Сред предимствата на дисковата брана е уникал ната система “Двойно рамо“ – дисковете са разполо жени по двойки на масивни ковани рамена, заваре ни върху широка опорна планка, която контактува посредством тампони върху гредата. При основни те конкуренти на марката всяка планка държи по един диск и един стълбец, затова при интензивна работа и отхлабване на тампоните дискът губи аг ресивност и качеството на обработка се влошава. При PÖTTINGER това е избегнато именно с по-го

в комбинация с двете предни опорни колела пра вят безкомпромисно копиране на терена - 6 граду са за положителни и 3 градуса за отрицателни на клони. В края на полето завоят се прави само върху валяка, което спестява време на оператора. Дисковите брани PÖTTINGER са максимално гъв кави и изключително издръжливи. Предназначени са за работа в тежки условия.

не сме подменяли

нея, работи безотказно“, ко

браната Христофор

Агро.

Как да се спаси реколтата от нашествието на ливадна пеперуда, която вече е проблем №1 за земедел ските стопани от Добруджа? Отговорите дават специалистите от „Органик инвест био защита“ ООД. „Намираме се край село Паскалево на съвместна платформа с нашите стратегически партньори от KWS България. Тук са заложени хибриди царевица, слънчоглед и сорго. Ние от „Органик инвест био защи та“ представяме трихограмата, разказваме всичко за нея и защо трябва да се колонизира. Проблемът с ливадната пеперуда се разраства“, заяви Людмил Стоянов, директор маркетинг и продажби в „Органик инвест био защита“ ООД. На полето екипът на компанията показа в действие дрон, с помощта на който се извършва колонизирането на трихограма.

На полето край Паскалево земеделските стопани се срещнаха с проф. Вили Хариза нова, ентомолог от Аграрния университет в Пловдив, декан на факултета по „Растител на защита и агроекология“, специалист по биологичен контрол. Тя отговори на техни въпроси, свързани с каламитета на ливад ната пеперуда, защо е опасна и какви са възможностите за био защита. Тя обясни, че с трихограмата се извежда борба както срещу ливадната пеперуда, така и срещу стъбления пробивач. Вредителите снасят яйцата си

септември

Земеделските култури са силно чувствителни на заплевеляване, особено в началните фази на развитие. Плевелите са пряк и силен конкурент за пространство, вода и хранителни вещества, като значително забавят и потискат развитието на кул турата, което започва от самото начало. Впослед ствие това оказва силно негативно влияние върху самия добив, което води до икономически загуби и нерентабилни инвестиции. ЮПЛ е компания, която демонстрира, че знае как да допълва и създава за своите клиенти широка гама от продукти, отговарящи на икономическите очаквания, които имат към тях ползвателите. Про дуктите на компанията гарантират по-висока въз

връщаемост на инвестициите и сигурност в реше нията, които вземат ползвателите. Един от уникалните хербициди в продуктово то портфолио на компанията е ПАНТЕРА 40 ЕК. Предимствата на активното вещество Квазилоф оп-П-тефурил спрямо останалите балурициди на пазара са:

• По-висока ефективност и продължително действие срещу едногодишни и многогодишни житни плевели и балур от коренища

• Висока селективност към културните растения

• Гъвкавост на приложението

• Икономически изгоден

При висока плътност в посевите житните плевели са опасни конкуренти за широколистните култури в ранни фази от тяхното развитие. Ефикасното елиминиране на плевелите е една от стъпките за достигане на по-високи добиви. ЮПЛ предлага на земеделските производители едно утвърдено и икономически изгодно решение за ефективен контрол на най-проблемните житни плевели! ПАНТЕРА 40 ЕК е селективен, системен, вегетационен хербицид срещу едногодишни и многогодишни житни плевели, включително и балур от коренища при редица широколистни земеделски култури –слънчоглед, рапица, захарно цвекло и соя. Сравнен с други противожитни хербициди, притежава по-продължително действие и задържа про растването на плевелите от ризоми, или коренища до 60 дни след приложението му. Едно от многото предимствата на продукта е гъвкавата му употреба – ефективен е от най-ранни фази на житните плевели (3-ти лист) до края на активния им растеж (например 100 см височина на балура).

септември

влияе

ефикасността му. Най-добри резултати се получават при третиране на плевелите в активен растеж, когато не са стре сирани. Първите симптоми (хлороза, антоцианово оцветяване и завяхване) се появяват 5-10 дни след третиране върху най-младите листа на плевелите, или самосевките от житни култури. Пълното загиване на многогодишните плевели настъпва на 14-21 ден след приложението на хербицида. Като част от съвременните технологии, гарантиращи сигурни положителни резултати срещу видовете житни плевели и щадящи от друга страна третираните култури при тяхното отглеждане, ПАНТЕРА 40 ЕК е икономически изгоден и надежден партньор със сигурен контрол срещу най-важните едногодишни и многогодишни житни плевели при основните широколистни земеделски култури.

първи път в историята на ЕС бяха връчени биологични награди, които са продължение на Плана за действие за развитие на биологичното производство, приет от Комисията на 25 март 2021 година. Инициативата е съвместна - на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на ЕС, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, фермерската организация COPA-COGECA и биологичната организация IFOAM Organics Europe. Избраната дата за обявяването на победителите не е случайна - 23 септември е Европейският ден на биоземеделието, който беше обявен за първи път през 2021 г.

Стратегиите “От фермата до трапезата” и за би оразнообразието поставят биологичното земе делие в сърцето на прехода към устойчиви хра нителни системи, с цел да се достигне средно 25 процента органична земя до 2030 година.

В ЕС има ръст на органично произведените хра ни и на биологичния пазар. Страните с най-развито биоземеделие са Австрия, Испания, Франция, Ита лия, Германия. Най-много средства за биопродукти на глава от населението се отделят в Дания и Люк сембург.

Kass управлява ферма за растениевъдство и животновъдство в Ролин ген, Люксембург. Обработва 105 хектара земя и произ вежда сирене. Също така, има магазин за биологични продукти, като част от подхо да на цялата хранителна верига. Фермата участва активно в образовател ни програми за устойчиви практики. Био фермерът има за цел най-високи нива на прозрачност

David Pejic ръководи Zrno Eko Imanje, най-старата био ферма в Хърватия, в Ду брава, окръг Загреб Биофермерът отглежда над 60 различни култури на площ от 22 хектара, с помощта на 39 служители, управлявайки най-голя мата биоинтензивна градина в региона по технологита Но-тил. Фермата е силно ангажирана с образова телни, обучителни и консултантски иници ативи, особено за малки и млади фермери, и включва пекарна на място и собствен би ологичен ресторант, под цялостна концеп ция „от фермата за трапезата“.

Gianpaolo Mancini

Sara Vezza от селскостопан ска компания Sara Vezza, бази рана в Кастелето, в регион Пие монт в Италия, е производител на вино.

11,5 хектара от земята ѝ са пос ветени на лозята, други 10 са за пазени за гори, с цел опазване на дивия живот, насърчаване на биоразнообразието и микроби ологията на екосистемата и ком пенсиране на емисиите на CO2. Фермата се занимава и с образо вателни дейности, програми за посетители и екотуризъм.

Katharina Lichtmannsperger

от Vlg. Obervetterbachgut упра влява млечна ферма с отглежда не на био трева и сено в Thalgau близо до Залцбург, Австрия. Фермата ѝ е самодостатъчна по отношение на фураж (сено) и енергия и тя свежда до минимум консумацията на вода. Фермата участва в образова телни дейности, обмен с местни и регионални власти, туризъм и насърчаване на жените в селско то стопанство.

Nazaret Mateos Álvarez се за

нимава с производство на ор ганични гъби в Paredes de Nava (Паленсия), Испания.

Тя е разработила уникален метод за отглеждане с цел мак симално качество на продукта, като същевременно е свела до минимум разходите и драстично намаляване на консумацията на вода.

Това се постига чрез увелича

синергиите между сел

горското стопанство и

покрив

Lilla Bjers HB, базирана във Висби (остров Готланд), Швеция

Lilla Bjers е органична ферма и ресторант, който работи по концепцията „от семето до чинията“. 300 различни култури се отглеждат във фермата, която съхранява биоразнообразието и е свободна от из ползване на изкопаеми горива. Те си сътрудничат и с местните ферми. Риба не се сервира предвид

изчерпването й в Балтийско море, вместо това от глеждат винени скални охлюви. Енергията се про извежда от вятър и биогаз. Избягват се опаковки и хранителни отпадъци. Ресторантът се превърна в хъб за обучение на млади био фермери и готвачи. Гостите могат да получат обширна информация за посевите, суровините и био метода.

Kolariks im Prater, базиран във Виена, Австрия Този мащабен 100 % био ресторант, в който рабо тят 80 до 130 души,

септември

Girolomoni, базирана в Изола дел Пиано, Италия

кооперация обединява няколкостотин фермери в региона и работи при цялостен подход - от по лето до трапезата, при който фермерите притежават цялостната производствена верига. Този проект върна живота на малкия им регион, като създаде повече от 60 работни места. Фермерите отглеждат био пшеница, смилат я в собствената си мелница и смесват брашното с изворна вода на хълма в собствената си близка фабрика за паста. Те произвеждат почти 10 милиона килограма био паста годишно и на фермерите се

Компанията

Bio MERCATO, базиран в Кемптен (Бавария), Германия Това е гурме биологичен супер маркет, който си сътрудничи с регио нални фермери и ферми за маслини в Италия. Продават плодове, зелен

яйца, брашно и подправки от

фермери и италиански масла

вериги

доставки.

зелена енергия

отпадъци от храни и опа

души

организи

Град Виена, Австрия Понастоящем Виена е начело на „Мрежа от органични градове в Европа“ и е част от Пакта за градската политика. Градският план за действие в областта на храните насърчава устойчивото биологично произ водство и потребление. Някои от мерките включват нова стратегия за хранене, повече органични храни в обществения кетъринг, обучение и екологични консултации за компании. 17% от площта на града се използва за земеделие, 35% от което е био. Почти 30% от всички стопанства са преминали към био производство. 50% от цялата храна, сервирана в столовете на града, е органична, а 60% се произвежда на местно ниво. Самият град разполага с градска ферма, която е 90% органична.

Община

Община Seeham am Obertrumer See в провинция Залцбург, Австрия Seeham е част от „Мрежа от органич ни градове в Европа“. В „Biodorf Seeham“ участват 33 биологични ферми, органични местни доставчици, био производители. Всички местни училища

Био районна асоциация Cilento (Кампания, Италия) Био районът Чиленто е пионер и модел за други био райони на международно ниво. Той обединя ва биопроизводители и преработ ватели, потребители, туристиче ски оператори и публични органи около общи инициативи. Той също така подпомага разви тието на къси вериги на доставки, местни пазари и зелени обществени поръчки, увеличавайки потреб лението на местно произведени храни. Той свързва всичко това с туристическите инициативи (биопла жове, биопътеки), които облагодетелстват както крайбрежните,

The

Кога създадохте Вашето биостопанство?

На 8 декември 2009 г. поставих една палатка в ни щото и започнахме да садим първите бадемчета и лозички. Първата нощ се изсипаха маса диви жи вотни да ме видят кой съм.

От колко години имате биосертификат?

Малко повече от три години след това беше пър вият сертификат. Тоест, към днешна дата стопан ството е влязло в пубертета. Какви култури отглеждате? Стопанството е около 2 000 декара обработва еми земи, трайни насаждения и пасища, вкл. земи, оставени в диво състояние. Включва бадеми, оре хи, лозе, отглеждане на стари видове зърно като лимец, черен лимец, спелта, просо, редки видове пшеница и др. В стопанството се отглеждат около 100 крави и юници, 300 овце, 150 кози, пчели… Защо избрахте био-то? Лично за мен производството на конвенционал ни хранителни продукти не стои на дневен ред. Имам огромно уважение към индустриалното зе меделие като към система за индустриално произ водство на калории. Те са организирани, печелят добре и са наистина бизнесмени. Шапка им свалям. Аз и други като мен не се стремим към индустрия, а към земеделие за производство на здравословни храни. Храната трябва да е чиста, здравословна и да мога с чисто сърце да я дам на децата си. Тогава мога да я предложа и на някой друг. Тук се сещам за първото преброяване на насе лението на новоосвободена България след турско владичество. То показва най-неочаквано, че про порцията на столетници е най-високата в Европа. По-висока от тази в Испания, Гърция и където и да било другаде. Днес, за съжаление, това не е така и храната, която ядем, има пряко отношение към това. Освен това не виждам как можем да отравяме природата с доказано вредни химикали и да я ос тавим в наследство на същите тези наши деца. Смя там, че човек следва да остави след себе си света поне малко по-добър, отколкото го е намерил. Как биопроизводството помага да опазване то на околната среда и пчелите?

Ще ползвам една аналогия – нали знаете как има хора, които или не боледуват, или им се случва мно го рядко и това са хора, повечето от които живеят близо до законите на природата. Има други, кои

то постоянно кашлят, пият непрекъснато някакви илачи, витамини и добавки и пак не са здрави. По подобен начин смятам, че се държат и растенията. Ако ги оставите да се борят сами с различните бо лести и им осигурите нормални природни условия, а не ги обработвате постоянно с фунгициди, пес тициди, хербициди и пр., те развиват доста добра имунна система. А дали като се храним със здрави растения или с такива, които са били пръскани ня колко пъти е едно и също, нека всеки сам за себе си да избере… Същото касае и пчелите. Интересно как са оцелели без нашите препарати и лекарства няколко милиона години. Да, добивите при био-то са по-ниски, но качеството е несравнимо. Дока зан факт е връзката между употреба на продукти с глифозат и различни видове рак, в т.ч. рак на прос татата. Тази химия разболява не само хората, но и животинския свят. През почвата отива във водите и оттам – пак в нас. Как се научихте да произвеждате био? Смятам, че ще се уча докато съм жив. Взаимо връзките в природата са толкова сложни, че само чувствието на някой, че много знае, означава само колко не е наясно. Иначе съм шампион по „настъп ване на мотиката“, така да се каже, най-добрите ми учители са грешките, което не пречи да правя опи ти и постоянно нови грешки. Но удоволствието да направиш нещо успешно по начин, който се отрича категорично от статуквото и то да даде добър ре зултат, си струва. Какви биопродукти произвеждате?

и в България, разбира се – в търговските вериги. За

– какво да кажа – млякото ми го изкупуват около 60 ст. за литър, а вие обезмаслено го купува те на 2,40 лв. в магазина… Късите вериги на доставки добър вариант ли са за реализация на продукцията и защо? Късите вериги звучат много добре, но само на думи. Кой биоземеделец може да отдели човек за продавач на неговите няколко продукта? И колко успяват да продават онлайн? Като цяло, търговците имат далеч по-високи маржове от земеделците. Го лемите вериги имат нужда от унифицирани проду кти, които трудно могат да бъдат био. Не съм опти мист, че това ще се промени в следващите години. Неслучайно ежегодно много производители фали рат или се отказват поради постоянните загуби. По-трудно ли се продава био-то? Въпросът е риторичен. Вие по-лесно ли си купу вате биохляб или конвенционален? Обяснете защо био-то има по-висока цена? От една страна, в повечето случаи има по-висока производствена себестойност, от друга - самата ве рига на доставки го оскъпява допълнително, защо то то е един вид „луксозен“ за българите продукт. В страните в Европа, където биопродуктите са мно гократно по-масови, разликата в цените на

не-био

че има особено висока степен на

доста

при всички случаи липсата на евенту ално доверие към тях не дава по-добра алтернати ва освен конвенционалните храни… Разбира се, с времето клиентите успяват да отсеят различните производители и постепенно се наблюдава из граждане на доверие. Как може да се развие пазарът на биопроду кти в България? България има конкурентно преимущество за отглеждане на качествени биохрани. Те, от своя страна, са според мен въпрос на национална си гурност, тъй като чистите храни са пряко свърза ни със здравето на хората. Изминалите 2 години пандемия насочиха вниманието на доста хора към по-здравословен начин на живот, защото добрата имунна система се оказа безценен щит срещу ви русите. Също така, България би могла успешно да развие туристически продукти, които да са съче тани с биохрани, сигурен съм, че немалко туристи биха дошли на морски или ски хотел, който пред лага основно биохрани. От друга страна, пазарът на биохрани в България се доминира от вносните продукти, всъщност е много по-лесно да се внася, отколкото да се произвежда. Разкажете повече за контрола и сертификацията на биологичните продукти. Тук ще си позволя да бъда доста критичен и даже отрицателен. Бюрокрацията е невероятна и съще временно контролът е неефективен. Огромен вре меви ресурс на всеки производител отива в под готовката на документи. Не се гледа по същество, а се гледат документи. Грешките на фермерите се наказват безкомпромисно, същевременно рабо тата на бюрократите е съвършено безконтролна и безкритична. И резултатите не закъсняват – живот новъдството се свива ежегодно, българското земе делие напук на значителните субсидии е сянка на това, което е било преди 35 години. Няма отрасъл на икономиката, който да е така бюрократизиран както биоземеделието. И пак казвам – този кон трол на практика не гледа вносителите

повече

като че ли най-тежките усилия са борбата с бюрокраци ята, която минава всякакви нормални граници.

доверяват

биоплощите. Доволни ли сте? Изключително съм благодарен на Европейския съюз, благодарение на който в българското земе делие започнаха да се вливат немалки средства –както за закупуване на техника, така и за подпома гане на разходите на стопанствата. Много добре си спомням как в периода преди 2007 година полови ната земи в България просто пустееха или се обра ботваха съвсем вяло. От друга страна - нека кажа, че в българската администрация има тежък вирус, от който боледуват доста чиновници. Те считат, че са си свършили работата, ако орежат субсидии на фермера. Познавам гръцки биопроизводители –как не чух някой от тях да каже, че са му клъцнали субсидии. Напротив, чиновниците обикалят фер мерите, за да изчистят евентуалните грешки и хо рата да могат да работят земята, а не да обикалят гишетата. Тук, за пример ще дам казус от преди ня колко години, когато ми орязаха всички субсидии, защото купих козите на фермер, който се беше от казал от животновъдството. Т.е. орязаха ми всички субсидии, защото съм бил надвишил разрешената бройка за увеличаване на козите. Не ми отрязаха субсидията за козите, а за цялото стопанство. Как Ви изглежда? Като казвам това, искам да благодаря на една значима по брой част от администрацията, особено тези, които са на място и които ежеднев но виждат условията, в които множеството ферми работят!

Има много по-лесни и ефективни начини да се контролират храните (и то не само био) от произ водството на тонове бюрокрация. Ако някой реши да лъже с документи – няма да е проблем, но ако се правеха редовни тестове на крайния продукт, доста по-малко хора ще смеят да хитруват, защо то химикалът ще излезе наяве. Системата е сбър кана из основи. Всъщност, каквато и да е грешка или безобразие, направени от чиновник, остават съвършено без последствия, докато с фермерите се процедира точно наобратно. Не е добре така. Неслучайно има такова голямо количество вносни зеленчуци, плодове, меса, млечни продукти и пр. Това е „заслуга“ както на нашата бюрокрация, така и на съответните чужди администрации, които по магат на фермерите в своите държави. И това не се отразява просто на количеството и качеството на храните. Българското земеделие днес с тези ми

лиарди европейски субсидии не може да се мери с това преди 35 години. Да не говорим и за цялост ната демография на селските райони, която е ката строфална. Не знам как ще изглежда българското село след 20 години, като моето поколение „изпад не от играта“. Имате ли изпълнени проекти по ПРСР – какви инвестиции сте направили? Най-доброто нещо, което се е случило на бъл гарското земеделие за последните 33 години, е влизането в Европейския съюз. Да, с европейска помощ съм успял да получа съфинансиране за склад за продукция, сеновал, да си помогна при покупката на трактор и инвентар. Същевременно имам проект, внесен през 2017 година, който беше объркан от администрацията, защото не били ви дели, че имам износ от предоставените докумен ти, но нямали механизми за корекция на грешката си и този проект не беше одобрен. Трябвало сега да чакам да се откажели други фермери и тогава щели да стигнат парите и за моя сбъркан проект, понеже всички се отказвали в момента. Но ако този проект се подпише сега, цените за инвестиция ще го направят невъзможен. Не знам дали разбрахте, но по скоро затворилата мярка 4.2. бяха внесени по-малко проекти отколкото има пари. Давате ли си сметка? Да няма кандидати да им се дадат 50% от парите за инвестиция!? Нашата бюрокрация на прави всичко възможно да компрометира отпуска нето на тези средства. Тотален абсурд! Каква трябва да бъде агрополитиката, за да се стимулира развитието на биоземеделието в България? Според мен, трябва да се формулират ясно ос новните проблеми и да се търсят амбициозни и смели решения. А проблемите са: на първо място – пълна липса на работна сила. Откъде да вземем хора? Остана май само от чужбина. Нашите хора

отиват в богатите държави – да правим и ние съ щото като тези държави. Поляци, гърци, румънци внасят работна ръка от по-бедните страни. Много хора. Опитайте вие да си внесете - изключителна бюрокрация за пореден път. Второ – намаляване на административната те жест. Ние губим огромен времеви ресурс в бюро крация – напълно непроизводителен и често, с от рицателни последствия. Не е нормално това. Необходими ли са по-големи субсидии за биоземеделците?

Нека тези, които има – поне те да стигат до произ водителите… А не да се режат по всякакъв повод и след това да се връщат в Брюксел. Освен парите, какво друго може да бъде мотивиращо за развитието на биоземеделието? Работата със земята е здраве. Ние трябва да за почнем да опознаваме много повече и в дълбо чина природата, тогава ще получим невероятни възнаграждения във вид на знания, сили, здраве, все повече хора да започнат да живеят по-близо до природата без да е необходимо да се отказват от удобствата на цивилизацията. България има уни кална възможност за това. Това е най-големият ми оптимизъм. И виждам как все повече хора се обръ щат към селото, земята, природата… Как да се повиши консумацията на биопродукти – необходими ли са рекламни кампании? Със сигурност би се повишила, при всички слу чаи е добре да има и тяхна реклама, а не само ре клами на хапчета, бири и чипсове. От друга страна, едни реклами „яжте био“ надали имат особен сми съл… Тук трябва глобална доктрина за здравосло вен начин на живот на българите. Съветвате ли и други производители да се насочат към био-то? В момента не.

могат да повишат постоянно спадащото коли чество хумус в почвата, което тогава за няколко де сетилетия е спадало от 7-8% на 2-3%. И той дава на фермерите определени методи на работа, с които те да повишат почвеното плодородие, имунната система на растенията и оттам и на хората, които се хранят с тях. Това са и най-търсените и съответ но най-скъпите биопродукти в света. В България немалко хора работят по този метод, но сертифи цирането е доста сложно и, за съжаление, няма до колкото ми е известно други сертифицирани сто панства, освен нашето. Надявам се, все пак, скоро да се появят! Ще е добре за всички ни! Какво Ви мотивира? България има всички възможности да произвеж да не просто масова храна, а най-висококачестве

По-добра пазарна реализация може да бъде постигната чрез коопериране, казва Петко Симеонов, председател на Сдружение „Биологично пчеларство“

Пазарът за биологично произведеният мед у нас се разпределя подобно на конвенционалната про дукция – 20% е за вътрешния пазар, 80% - за износ. Българският биологичен мед тази година обаче определено има проблем с пазарната реализация. Причините са известни – световна икономическа криза, предизвикана от енергийната ценова спира ла, следствие на войната в Украйна. Това повлича след себе си висока инфлация и несигурност в до ходите. Което променя аритметиката на всяко се мейство по отношение на ежемесечните разходи. „Между 30-40 % е спадът в изкупната цена на би ологичния мед, което е огромна разлика в сравне ние с цените от миналата година“, казва Петко Си меонов, председател на Сдружение „Биологично пчеларство“.

Въпреки, че ковид кризата зададе нови тенден ции в храненето, те не успяха да се превърнат в устойчиви. Особено по отношение на биологични те продукти, в това число и медът.

„Ковид кризата няма да свърши скоро, но инфла цията определено я измести. По тази причина има ме огромен проблем с реализацията на биологич ния мед“, коментира Петко Симеонов. Българският мед все още се продава извън стра ната като суровина, а не като бранд. „Целият пазар на мед в Европа работи на този принцип. За да имаме бранд „Български пчелен мед“, е нужна дългосрочна стратегия и визия за развитието на сектора. Такава към момента липс ва“, категоричен е председателят на Сдружение „Биологично пчеларство“. Бъдещето на пчеларството е в кооперирането, смята Петко Симеонов. Само така пазарната реали зация на българския мед може да бъде по-успеш на. Няколко големи пчеларски ферми у нас вече работят успешно като регистрирани групи и орга низации на производители.

Това е вътрешна нагласа вероятно, не само бизнес ориентация, така ли?

Да, това със сигурност е убеждение. За мен ес тественото, природното, биологичното земеделие е правилното земеделие.

От изключително голямо значение в случая са европейските субсидии, тъй като себестойност та на биопродуктите е по-висока от тази на конвенционалните. Какви субсидии получавате?

Ние получаваме субсидии само за нашата чере шова градина. Имаме много повече площ, която е биологично сертифицирана, обаче не се признава за биологични плащания, защото са шарени гра дини. Когато имам ябълки, круши, сливи в един ред или имам ябълки и лимец, няма как това да се отрази при кандидатстването, въпреки че една от целите на ЕС е да има повече разнообразие при културите. Да има агролесовъдство, да има комби нация на различни култури. При нас се признава само черешовата градина, която е 40 дка и сме по лучили близо 4 хиляди лева миналата година. А по мярката за необлагодетелствани райони - близо 3 500 лева. Не са ли малко тези субсидии за прекалено големите амбиции на ЕС? Съгласна съм. Със сигурност би било добре да получаваме тези допълнителни плащания за всич

Био-то за мен е единственото правилно и естествено земеделие

ки площи, които обработваме. Да се признава това, че ние подкрепяме биоразнообразието, че прак тикуваме агролесовъдство. Имате ли изпълнени проекти по Програмата за развитие на селските райони? Досега нямаме. Но планираме да кандидатства ме тази или следващата година. Имаме идеи. Бихме искали да инвестираме и в земеделската част, и в преработката. Какво може да стимулира развитието на биопроизводството? Със сигурност търсенето на такива продукти трябва да е по-голямо, което от една страна озна чава да има повече хора със знанието и желанието да се ориентират към такова производство и ес тествено да има повече хора с финансови възмож ности. Как и у нас цените на биопродуктите да се доближат до тези на конвенционалните? Много други страни успяват да го постигнат. В другите страни биологичното производство е станало индустриално, което аз не знам

Аз подкрепям тавана, който се предвижда. Спо ред мен е много правилно да има таван и за био логичните плащания, защото едрото земеделие е проблем. Просто не е добре, че все повече крупни земеделци се появяват, че все по-малко хора по лучават субсидии и е важно за всяка държава да има едно по-малко, по-разнообразно земеделие, с повече хора, които се занимават с това земеделие, затова съм „за“ да има тази граница. По-важно е да се подкрепят повече хора да започнат и да не се отказват. Според мен е по-справедливо в един мо мент да има лимит и да има повече пари за повече начинаещи, малки и средни производители. Рекламните кампании

на клиентите в производството. Има най-различни начини да се намали разхода за потребителя. Ако си креативен и ако имаш идея за нещо, което липсва на пазара, което може да се търси и има по тенциал - хвани го и го направи! Пазарът за биологични продукти в световен мащаб с много бързи темпове се увеличава. Това също би могло да бъде стимул… Естествено. Това е голям стимул, че и на световно ниво все повече хора търсят този тип продукция. Според мен това е бъдещето. Убедена съм, че един

ден ще има само един вид земеделие – устойчиво, и това ще е биологичното земеделие. Наистина ли вярвате, че един ден конвенционалното земеделие ще бъде изцяло заме нено с биологично? Да. Нямаме друг избор. Мисля, че много повече хора го осъзнават и вървим в тази насока и това трябва да бъде целта. Имам надеждата, че ще се случи. Има вече някои държави, които са почти из цяло биологични. Надявам се че и ние ще стигнем до там.

2000 дка, от които 1000 дка са плодо даващи и 1000 дка са млади насаждения. Едно та кова стопанство се управлява с много присъствие, с много упорит труд. Ние работим от януари до декември. Това е най-социалният отрасъл в земе делието. Най-много хора има ангажирани поради

ръчен труд.

ръка намира ли се?

на всички колеги в бран

на бюджети или липса на такива. Когато се разпределят кризисни мерки, гроздо производителите или са пропуснати, или винаги са на последно място като размер на помощта, която би трябвало да им се даде. Какви субсидии получавате все

наречения

нас

нищожна сума. Нека да ни изравнят като субсидии, защото българският производител не е второ качество.

Няма ясна визия за бъдещето на гроздопроиз водството и ако държавната политика продължава така, то е обречено на гибел. И от гордостта на Бъл гария, ще бъде споменът на България. Казвате много е трудно. Държавата не помага. Защо продължавате да го правите? Започнах да го правя преди много години. През 2007 година засадих първия масив. тогава цената на гроздето беше 0.65 лв./кг. През 2021 г. беше 0.70 лв./кг. От 2007 до 2021 година разходите ми са ско чили поне три пъти. Един път започнато това нещо е хоби, това е тръпка, това е страст и никой не би го оставил. Всеки гроздопроизводител държи на масива си като на собствените си деца. Работим напук. Губим и работим.

Това е специфичен бизнес. Има ли някакъв сантимент? Има много сантимент. Ако нямаше сантимент, от давна щях да ги изкореня. Какъв е сантиментът? Останал ми е спомен от покойните ми дядо и баща. Това ми е още от моето ранно детство. Ние постоянно ходехме по лозята и се надявах, че и аз ще успея и ще продължа традицията. Ние сме има ли малки стопанства по 1 дка. Първият ми масив беше 200 дка. Къде реализирате гроздето? Имаме партньори, с които работим. Те са големи винопроизводители. Постигаме доста високо ка чество на нашето

нетра

Разходите са толкова много, че все по-малко хора могат да си позволят да издържат един масив пет години без да получават приходи. Вие, за да преборите тези несгоди, сте решили да затворите цикъла на производство. Да дадете добавена стойност на Вашия продукт. Така е. След като виждаме, че само гроздопро изводството не може да ни изведе на печалба и не може да бъде бизнес, който да ти дава сигурност и стимул да се развиваш, реших да затворя цикъла и да инвестирам във винарна. В момента изграждаме такъв обект. Надяваме се да дадем принадена стой ност на продукцията. Запознат съм също, че паза рът на виното е много труден, защото там има съща та конкуренция с винопроизводителите от Европа, които доставят на много ниска цена за България. Вие имате предвид, че държавата трябва да се грижи за имиджа на България. България трябва да застане твърдо на границата и да следи вноса не само на вино, а на всички про дукти, които идват от Европа, защото се оказва, че България консумира всичко, което Европа отказва да го консумира и го изхвърля.

Да поговорим малко за инвестицията, която предстои да направите. Инвестицията, която в момента изпълняваме, е по Мярка „Инвестиции в предприятията” от Нацио налната лозаро-винарска програма. Субсидията е 50%. Половината от сумата ти връщат при добро изпълнение, но цялата инвестиция е около 4 ми лиона лева. Какъв ще бъде капацитетът на предприяти ето? Капацитетът му ще бъде 150 хиляди литра годиш но, с опция да се развиваме и да го увеличаваме, ако разбира се, имаме пазари. Как ще финализирате годината? Тази година е трудна поради факта, че разходи те ни са двойно и тройно по-високи в сравнение с миналогодишните, а за цени на гроздето още ни кой не знае. Притеснява ме, че разходите ще бъ дат повече от приходите, което още веднъж ни до вежда до извода, че сме принудени да фалираме, ако държавата не обърне сериозно внимание и не седнем на една маса да търсим общо решение на този проблем.

момента

едно правителство

политическа воля да застане зад един базов документ, който да определя устойчивото и дългосрочно развитие на българския аграрен биз нес. Какво мисли по този въпрос българската нау ка? Питаме автора на една от добрите стратегии за развитие на българското земеделие – акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместния геномен цен тър към СУ „Св. Климент Охридски“. „Една стратегия не трябва да бъде разглеждана в чисто земеделски смисъл – тя трябва да обхва ща всичко – от полето, през техниката и техно логиите, през екологията и биоразнообразието, до храната на масата и здравето на българина. Защото имаме уникални дадености да произвеж даме. Трябва да знаем къде сме след 20, след 30 го дини. Защо не и до края на столетието. Просто трябва да спрем да се дърляме напразно и все да се делим. Крайните позиции не са полезни за никого“, казва академикът. Вече трета година светът е в различни турбу ленции – пандемия, война, геостратегически раз мествания и произтичащите от тях кризи – ико номически и политически. У нас картината не се различава съществено. Българските земеделци отново са изправени пред неизвестното. В такива времена съвсем логично изниква въпросът – защо нямаме национална стратегия за развитие на бъл гарското земеделие, която всички правителства да

следват, независимо кой е на власт. „Няма развита икономически държава, която да не следва дългосрочна национална стратегия за правене на бизнес. Тя обаче трябва да е гъвкава. За щото виждаме колко бързо се променя светът. До вчера говорехме за зелени политики, днес говорим за продоволствена сигурност. Трябва да сме под готвени и да имаме отговор на новите предизви кателства.“ Една трета от света около нас страда от недостиг на храна. В Африка милиони умират от глад. Балан сът очевидно е труден, но крайно необходим. И не защото е филантропско, а защото всички сме хора. България обичайно пребивава в ... безвремие. „Световната банка раздаде колосални средства на различни държави, за да стабилизират своите икономики при сегашните кризи. Не съм чул обаче България да е сред тях.“ За пореден път сме разделени – във вихъра на всички възможни кризи, това изобщо не е добра новина. Защото въпреки всички дадености, Бълга рия е на опашката по редица показатели, включи

живот.

венционално земеделие – силно продуктивно. В планинските и полупланинските райони, които заемат 33% от територията на страната –биологично земеделие, но по строги модели. Има средства, стига държавата да иска да изпълнява една такава дългосрочна стратегия. На нас, уче ните, трябва да ни се възложи – в рамките на една година да разработим примерни модели за разви тието на аграрния бизнес – по региони. Просто трябва да седнем на една маса. И да гледаме в една посока.“ Трябва да се гледа напред, а създаденото вече –да се пази и надгражда. Пребиваването в социални клишета и предразсъдъци не носи ползи за нико го. Академик Атанасов не разбира защо България не промотира като добър пример едрите и мащаб ни земеделски стопанства у нас – в това отноше ние страната ни е уникален случай, смята той. Те трябва да бъдат показвани като успешни аграрни бизнес модели. „Тъкмо тези модерни стопанства могат да се окажат притегателна сила за младите българи, които искат да се занимават със земеделие. А и в крайна сметка няма голямо значение дали си едър, среден или дребен – рискът винаги е един и същ, за щото всички работят във фабрика под открито небе. Но би било глупаво да загубим онова, което вече е изградено и работи устойчиво. Напротив, трябва да го развиваме и да го даваме като при

мер. С идеята какво ще оставим на нашите деца и внуци.“ Пътят пред българския аграрен бизнес може ус пешно да бъде начертан от българската аграрна наука – уважавана навън и не съвсем долюбвана у нас. „В една нова стратегия може да влезе и генетич ното разнообразие – в това отношение България е уникална страна – ние сме на четвърто място в света по този показател - със своите ценни сор тове плодове и зеленчуци, с билките, с лечебните растения – това е огромно богатство. Имаме цен ни растения със съединения, които организмът по никакъв начин не може да си набави. И това е естествен начин да сме здрави, природата ни спестява усилията да бъдем здрави. Нямаме, на пример, генбанка за изчезващите ценни и редки ви дове, а те са толкова много. Всичко това трябва да бъде част от една стратегия за правене на ус пешен аграрен бизнес, която да завършва с пости гането на едно здравословно дълголетие, каквото сме имали през вековете.“ Имаме земя, имаме вода и си правим... кал. Ако не узреем до истината, че този път е пагубен в бъл гарското мислене, нищо добро не ни очаква. А има толкова възможности да бъдем здрави и спокойни хора – в лудия свят около нас. Автор: Анета Божидарова

невъдния бранш в момента?

момента преминаваме през пореден тежък етап в свиневъд ния сектор в Европа. Свидетели сме на рязко нарастващи разхо ди и бавно покачващи се цени на свинското. Увеличението на цени те продължи и през август, но пък цената на свинското възвърна по-нормалните си нива спрямо себестойността на произведена та от нас продукция. Всички уве личения

канска чума. Такава е, например, Германия. Постигнатото е голямо постижение на дипломацията на ЕС, защото се очаква през януари 2023 година Германия и другите засегнати страни от африканска

та чума да започнат да доставят свинско месо за Южна Корея, а и

за други азиатски страни. След влизането на африканска та чума по свинете на територия та на Германия, страната беше отрязана от тези източни пазари, на които традиционно бяха реа лизирани близо 110 хиляди сви не седмично и фактически тази

бройка остана на територията на ЕС и това доведе до най-големия спад на цените на свинското от десетки години насам в Европа. Не след дълго се появи и иконо мическата криза, придружена от високите инфлационни индекси, които доведоха до висока себе стойност на произведената от нас продукция. Ножицата беше широко отворена. Ниски изкупни цени на свинското, а високи себе стойности. Всичко това доведе до масово затваряне на свинеком пекси в Германия, но и на терито рията на други европейски стра ни, включително и в България. Няколко големи ферми също затвориха в изчакване на по- до бри времена. Това намаляване на обемите доведе след себе си до недостиг на угоени свине и по-ви соко търсене, отколкото предла гане. Този недостиг се получи не само в Германия, но и страни като Холандия и Дания също намалиха

обемите си заради цялата ситуа ция. Сега остава да видим колко време ще се задържат по-норма лите цени за производителите и колко време ще е необходимо, за да наваксаме загубите. Да, радваме се на малко по-до бри цени на свинското месо, но за съжаление себестойността му расте пропорционално с изкуп ната цена, така че все още е рано да кажем, че свиневъдството в Ев ропа се връща в нормални нива. През този период, за който говорим, държавата направи ли нещо за стабилизиране на сектора? От началото на годината наши те асоциации бяха в непрестанна комуникация с МЗм и проведох ме няколко срещи, в които насо чихме вниманието на управля ващите, че секторът наистина си отива. За наша радост, бяха от пуснати допълнителни средства, които все още не са стигнали до

нас, но са заложени в бюджета за

хуманно отношение към живот ните, както и допълнителна по мощ за справяне с кризисната си туация. На практика до момента

ние сме взели само един от тран шовете за хуманно отношение. През септември месец ще видим каква ще е останалата помощ, която ни беше обещана и на база та на която голяма част от свине въдния сектор реши да продължи

да работи. Защото повече от 80 % от свиневъдството в България

беше решило да затвори. Така че, бих казал, че държавата

прасета годишно, така че ние на малихме поголовието с 10-15% още към края на лятото на мина лата година, за да можем да из хранваме по-малко животни, тъй като разходите нарастваха, а при ходите намаляваха. Други решения, които взехме, са икономии по отношение на ка чеството на фуража, на разхода на ток, на горива, но всички тези икономии водеха и до не толкова добра търговска ефективност и намаляването на обема съответ но води след себе си до негатив ни икономически последствия. Спряхме гранулирането на фу ража, тъй като там отиват също много ток и горива. Спряхме за купуването на някои по-скъпи суровини. Спестявахме от всички посоки.

Тези мерки няма ли да пони жат качеството на произвеждания от вас продукт или пък количеството?

Разбира се, че всички тези ико номии водят до негативни про изводствени последици. Когато икономисваш, ти губиш от качест вото. Ти губиш от обема, който имаш, но на практика пред нас стояха две решения. Или да на малим загубата си, или да я уве личим.

Мислите ли за пълно затваряне на цикъла на производство?

Ние в момента сме се концен трирали в това да бъдем добри в свиневъдството. Винаги затва рянето на производствения ци къл води до по-добри резулта ти. Ние си произвеждаме сами фуражите, свинете. Част от тях преработваме в наше месопрера ботвателно предприятие, имаме

верига магазини. Единственото, което ни липсва, е производ ството на зърнени култури. Спе циално в свиневъдството близо 80% от производствената себе стойност е фураж, а от самия фу раж близо 80% от себестойност та му са зърнените култури. Но земеделието е друг бизнес, кой то също не е лек. Прилагате ли световни иновации? Свиневъдството се развива постоянно. Има много нови тех нологии, които могат да бъдат приложени в бизнеса. Напо следък много се говори за така наречените умни ферми, които могат да бъдат контролирани от разстояние. Всички производ ствени дейности по отношение на хранене, поене, вентилация, климатизация и т.н. могат да бъ

дат проследявани от специален хардуер и софтуер, който дава възможност на мениджмънта

не на свине с още по-малко хора. Това са доста модерни боксове, които могат да отделят сами раз личните категории свине, като на всяко едно прасе се слагат специ ални ушни марки, в които има ми кро чип, който може да следи със тоянието на прасето. Колко храна е изяло за деня. Каква му е темпе ратурата. Друг е въпросът доколко всяка една ферма е готова за тази стъпка, защото това са скъпи удо волствия и тази технология струва пари. Какъв съвет бихте дали на Ваши колеги. Как да успяват в бизнеса?

Перфектна формула няма. За да бъдеш успешен в бизнеса, трябва да имаш добре стикован екип и добре обучени хора и специали сти. За мен хората и екипът са от изключителна важност. Също така - постоянството в бизнеса, да не се отказваш, защото всяко едно про изводство има и проблеми. Има периоди на прогрес. Има периоди на регрес. Трудните периоди де мотивират всеки един по веригата. Човек не е лошо и да рискува. Но да прави умерени рискове.

пояснява

Пчеларите у нас попадат под управлението на два закона – за ветеринарномедицинската дейност и Законът за пчеларството. Отделна нормативна уредба указва действията при различни казуси, свързани с живота и здравето на пчелите. Как да се ориентира един пчелар в този законодателен лаби ринт, ако установи смъртност в своето пчелно сто панство? Попитахме Даниел Денев, Главен експерт в Дирекция „Животновъдство и хуманно отноше ние към животните“ в БАБХ. „По Закона за ветеринарномедицинската дейност пчеларят незабавно трябва да уведоми ветерина рен лекар – официален или частнопрактикуващ –за

дирекция „Земеде лие“, обяснява Даниел Денев. Така законодателството се явява двойно, но то всъщност се припокрива – по отношение на дейст вията при установяване на смъртност в едно пчел но стопанство. От Областна дирекция „Земеделие“ са задължени да уведомят ветеринарен лекар, кой-

то е част от определената със заповед комисия, която трябва да посети на място пчелина – до 24 часа от подаването на сигнала. За пчеларите е важно да знаят какви са действия та, които комисията има право да извърши на мяс то – за да бъде задействан механизмът по устано вяване на причините за смъртност в стопанството. „При необходимост, тази комисия е упълномоще на и има правото да взима всякакви проби, включи телно и от растения, прилежащи около пчелина, проби от подмора, от пчелните семейства и да ги насочва към съответната акредитирана ла бо-ратория, най-често от системата на БАБХ – за последващи резултати, които да установят при чината, довела до смъртност на пчелите.“ От Българската агенция по безопасност на хра ните поясняват: напълно достатъчно е при устано вяване на смъртност в пчелина, да бъде уведомена съответната областна дирекция „Земеделие“. Във всяка има гореща телефонна линия, на която след ва да има незабавна ответна реакция.

в

БАБХ

се намира в момента животновъдството. Естествено, тежко е много. Това е частен случай. Това, че ние сме взели това решение,

приходите - с 18-20 процента. Разликата от 50 про цента за нас е загуба. Друг проблем е работната ръка. Ние така и не успяхме да направим екип от хора, които да ис кат да работят по нашите стандарти. Ние винаги сме искали да произвеждаме качествен продукт, а качественото мляко е чистото мляко с високи по казатели. За да се постигне това, има определени стъпки, които трябва да се изпълняват абсолютно стриктно по време на доенето и относно показате лите трябва да се изпълнява определено хранене. Ние бяхме предприели елиминирането на пробле ма с работниците, инвестирайки в роботизирана техника за доене. Виждам фермата зад Вас е празна. Има ли носталгия?

Беше много тежко в началото като започнаха да намаляват кравите. Сега като намаля работата, за почнахме да обръщаме внимание и на себе си и се оказа, че има живот и извън фермата. Нещо, което бяхме забравили.

Нашата ферма е млечна. Много хора предпола гат, че ще преминем на месодайни крави. Но те имат различен начин на отглеждане. Месодайни ферми също фалират. Каква подкрепа получава такава ферма като европейски средства? Тази година не сме кандидатствали за субсидии за животните. Имаме 20 дка общински пасища. Го леми бяха обещанията на общината как помага на младите хора. С тези декари няма как да нахраним нашите животни. Това е другият огромен проблем в цяла България. Тези пасища се раздават на при ближени и са превзети от една мафия. Пасищата се унищожават с мулчиране и едни хора използват пасищата само и единствено като дивидент за да получават пари. Какви животни оставихте във фермата? Юници и подрастващи телета.

какво ги държите?

сантиментална гледна точка. Оставили сме

животни, въпреки че в момента имаме пред ложения и много се чудим дали да не приемем. Има интерес към чистопородни животни. Австрий ски млечен Симентал е стадото. Как Ви звучи „Гичеви приключиха с фермер ството“? Но фермата не може да стои празна,

защото Вие сте направили много инвестиции. Какво значение има. Нямаме кредити. Не дъл жим пари на никого. Една сграда дали ще стои пъл на или празна, какво значение има. Ние допуснахме огромна грешка с грешен дос тавчик на оборудване и се оказа, че имаме тех ника, която е със срок на годност, който ако не е минал, той е близък до края на ресурса си, което е абсурдно. Подлъгаха ни и със строителството. Сега ни се налага да правим ремонт на едно ново строител ство, защото не е изпълнено както трябва. Не сме защитени особено, когато е по проект и не можем да направим абсолютно нищо, защото ни е страх да не бъдем санкционирани от ДФЗ. Това е истината. Няма ли гаранция? Какво значи гаранция в България. Кой ни защи тава. Какво очаквате от ОСП? Нищо. Братя Гичеви ще се занимават ли със земеделие? Със земеделие, да. На този етап, да. Г-н Гичев, Вашите прогнози. Накъде върви българското животновъдство? Големите ферми с над 500 крави със сигурност ще се разширяват и ще мислят за допълнителни животни. Тъмносиният и черният сектор също ще оцелее, защото той не е никак малък процент. Тези ферми нямат разходи за работници, не плащат ДДС и осигуровки. Ще е трудно на средните и по-малки ферми.

Интервю на Диана Александрова

проучва и създаде фермата на бъдещето. Ние си я представя ме като климатично неутрална, такава, в която решенията ще се вземат на база нови технологии, които почиват на събиране на данни. Бъдещето е такова, че от телефона си да можете да кон тролирате системите във фер мата, разбира се, като изключим случаите, в които възникне прак тически проблем в стопанството. Полетата да са взаимосвързани, информацията да се съхранява в облачни бази данни, откъде то решенията да идват бързо. И понеже проблемите, свързани с промяната в климата, са все по-актуални, можем да кажем, че зърнените култури, които от глеждаме в Небраска, и вие тук в България, са всъщност въгле родно отрицателни – поглъщат повече въглероден диоксид, от колкото изхвърлят. Това е много положителна тяхна характерис тика и в нея могат да се търсят решения за бъдещето. Небраска е най-големият говедовъден щат в Америка, макар че тексасците няма да се съгласят, но числа

та говорят. Вероятно сте чули призива: Яжте по-малко месо и ще спасите планетата, но това не е вярно, когато става дума за говеждо и пасищно отгледани крави. Така че, истината е точно обратното: яжте повече говеждо, за да спасите климата.“ Всяка крава в Небраска започ ва живота си на пасището, някои през целия си живот са там, дру ги се преместват, за да бъдат уго ени. Изследвания на Универси тета Линкълн потвърждават, че когато кравите се гледат на паша,

целият въглероден диоксид, който освобождава животното, се компенсира много повече от този, който поглъщат растенията на пасището. Което по думите на Робърт Евнън прави пасищното отглеждане на крави въглеродно отрицателно. „Ние знаем, че растенията по глъщат въглеродния диоксид при процеса на фотосинтеза и той се отлага в почвата. Когато говедата пасат, въглеродният ди оксид, който се отлага в почвата, е повече от този на поляна, къде то не пасат крави, просто защото, когато животните пасат, растени ята изникват отново и така коли чеството на отложения въглеро ден диоксид се увеличава.“ Робърт Евнън посети България

за втори път, като

оказа Мила Бошнакова - старши специалист в Департамента по земеделие на САЩ към Амери канското посолство в София. „България е прекрасна страна, каквато беше и преди три години, когато я посетих. Българите са ве ликолепни хора, приеха ни много топло и за мен е удоволствие да идвам в България. Питате ме за климатичните промени. Знаем, че отглеждането на зърнени кул тури допринася за опазването на околната среда, тъй като задър жа в почвата повече въглероден диоксид, отколкото произвеж да като емисии. Въпросът е как да направим този процес още по-ефективен. Заради това изу чаваме отглеждането на говеда в университета на Небраска. Едно от нещата, които се изследват сега, е въздействието на говедо въдството върху климатичните промени. Както обясних и по вре ме на семинара едно от заключе нията на учените е, че пасящите говеда имат положително влия ние върху околната среда. Полу чава се нетен положителен ефект, когато говедата са на паша. Тези

изследвания са потвърдени, така че се надяваме скоро да бъдат публикувани. Освен това беше разработена хранителна добавка за кравите, която е на базата на зелени морски водорасли. Ако сложите тази добавка във фура жа, с 60% се намаляват емисиите от метан. Метанът се произвежда при храносмилането и точно там действа тази добавка. Предло жена е за одобрение от властите и сме големи оптимисти, че ще се получи. След това добавката може да се ползва в целия свят.

Как да контролираме изпраж ненията и емисиите от парникови газове е друг аспект при хране нето на животните. Изпражнени ята могат да се превърнат в тор за наторяване на полетата, използ вайки анаеробни методи. Това са напълно затворени системи - на външен вид приличат на яйце и в тях изпражненията се трансфор мират в тор, без да изхвърлят вредните газове. Технологията е позната, въпросът е как да се из ползва ефективно на местата за хранене и точно това проучваме в момента.“ Държавният секретар на Неб

Помощник-държавният секре тар на Небраска Синтия Алън разказа за земеделските тради ции на щата, а нейното семей ство има ферма. Тя е експерт по международна селскостопанска търговия. Синтия Алън, помощник-дър жавен секретар на щата Небраска, САЩ: „Това е второто ми посещение в България, била съм в повече от 30 държави, а страната ви ми е една от най-любимите. Нашият щат Небраска е известен като щата на добрия живот. Населението е близо два милиона души и по-го лямата част от тях се занимават със земеделие. В щата се намира най-големият подземен аквафор с питейна вода в света. Това е це нен природен ресурс – естестве но находище с подпочвени води, известно като водоема Огалала. Намира се под територията на Централна и Западна Небраска и заема почти цялата площ под повърхността на щата. Преди откриването му, Небраска беше известна като великата амери канска пустиня. Всеки от тези кръгове земя, които виждате са кръгове, които се напояват. Царе вица, пшеница, соя са основните култури, които отглеждаме и сме номер едно производител на ца ревица за пуканки. Отглеждаме

още слънчоглед, просо, сорго и различни сортове зрял боб.“ Животновъдството е предста вено от говеда, свине и пилета. Търговска хранителна верига в САЩ е собственик на големи пти цевъдни ферми в Небраска, кои то снабдяват цялата верига с пи лешки продукти. Мнозинството от фермите в Небраска са семей ни и с десетки години традиции. „Всеки от тези участъци е с площ от 640 акра, което е около 250 хектара. Един такъв кръг, кой то се напоява, е с площ 130 акра или 52 хектара. Нашите ферми са семейни, не са собственост на големи корпорации и учим децата от малки да се занима ват със земеделие. На много от тях образованието е свързано с фермерство, след като завършат те се връщат във фермата на дя довците си, внедрявайки новите технологии, които са научили. Много са ни големи семействата, защото имаме нужда от работ на ръка. Една от дъщерите ми, заедно със семейството си, има ферма с овце, внучката ми пома га в отглеждането и се е разбрала с родителите си да й дадат агне, с което да постави началото на свое стадо. Ние се гордеем, че ра ботим семейно и произвеждаме храна, трудим се всеки ден. Имен но защото работим семейно, об ръщаме внимание на консерва ционните практики, за да пазим околната среда, за нас е много важно да предадем фермата на следващото поколение. В земите си прилагаме технология за плит ка оран стрип-тил. При нея се изорава една бразда в полето и след това се засява в нея. По този начин от една страна се пести

вода, от друга - това е по-щадящо

за околната среда. Дълбока оран

вече не се прави при нас, целта е горният почвен слой да не бъде издухан от вятъра. Напояваме площите чрез пивотни системи. Когато правим сондажи за нали чие на вода, виждаме колко точ но подземни води имаме. Можем да изключваме дистанционно през домашния си компютър пи вотните системи, а когато искаме да проверим дали дадена площ е напоена достатъчно, изпращаме там дрон. Машините ни се упра вляват чрез GPS, в един трактор има 26 бордови компютъра, така че да караш трактор е като да уп равляваш самолет.“ Производството на говеждо месо в Небраска е религия. Гла вите добитък са много повече от хората в щата. Синтия Алън казва, че фермерите се грижат за гове дата по старовремския начин с ласо и яздейки коне. Маркират животните чрез жигосване, като поставят знака на собственика, а всяко ранчо има свой запазен знак. Също така, слагат на крави те и познатите ушни марки, за да

се проследява произхода на жи вотното от раждането до клането. „Обикновено отглеждаме ме содайната порода Ангус, защото мислим, че от нея се получава месо с най-добър вкус. Правим ротация на пашата – местим ста дата, когато изпасат дадено мяс то на друго по-свежо. Част от животните се хранят с царевица, затова щатът е известен със свое то говеждо – резултат от угоява не. Изнасяме говеждото в целия свят, като гарантираме качество.“ Темата продължава в следващия брой. Автор: Мирела Спасова

септември

Петнистата дрозофила Drosophila suzukii е инвази вен вредител, атакуващ меки овощни видове (ягоди, череши, сливи, грозде), както и много горски ягодо плодни растения. Възрастните женски екземпляри на D. suzukii снасят яйца в плодовете, от които се разви ват ларви. Стратегията за контрол на D. suzukii включва пре вантивни мерки, като управление на овощните гра дини, хигиена на полето и избор на сорт. Комбинаци ята от превантивни мерки и мерки за интервенция може да намали пробиването на D. suzukii и/или раз витието на ларви в плодовете и следователно да ми нимизира плодовете и икономическите загуби. ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ Мониторинг: След като плодовете започнат да про менят цвета си от жълт на червен до прибиране на реколтата, наблюдавайте присъствието на D. suzukii всяка седмица, като използвате капани за примамки. Монтирайте капани за наблюдение на сенчести, за щитени места и проверявайте всяка седмица по вре ме на летния сезон от април до края на прибирането на реколтата. Мъжките могат да бъдат разпознати

зъби може да се види с лупа. • Проверка на плодове: Огледайте 50 външно непо кътнати произволни плода с лупа. Проверете за отла

гане на яйца и дупки за пробиване и отлагане на яйца с типични яйчни нишки, които се открояват от плода. • Управление на овощната градина: D. suzukii обича влажни, сенчести, защитени от вятър места. Сухото и горещо време е неблагоприятно. Приложете мерки, които водят до сух климат в овощната градина. Из берете системи за резитба, които осигуряват добре проветрено, бързо съхнещо насаждение; често мул чирайте храсталака или поставете черен мулчиращ филм; регулирайте интензивността на напояване, за да избегнете локви. • Хигиена и прибиране на реколтата: В случай на си лен натиск от заразяване, съберете всички череши в един цикъл (и изхвърлете неузрелите плодове), тъй като вторият цикъл на прибиране на реколтата обик

новено е силно заразен и често вече не може да се продава. Съберете напълно ранните сортове, отстра нете и унищожете презрелите и повредени плодове (поставете ги в херметически затворен контейнер), за да избегнете разпространението на D. suzukii. Не забавно охладете набраните плодове до 0-3 °C, за да спрете развитието

ларвите.

доставката

хладил

потребителите.

някои сортови разлики при

черешите всички сор