Списание Агрокомпас брой Септември 2022 Agrocompass Magazine, September 2022

Съдържание Бодил Протестите на зърнопроизводителите

3

Актуално 4 Над 620 елитни животни на Националното животновъдно изложение в Сливен

Пазари До 40% спад в цената на биологичния мед

В броя

Гост 7 Валери Велев: Зеленчукопроизводството ми е тръпка

2

ОСП - какво повече?

14 • Рязък завой в земеделието заради Зелената сделка • ЕК одобри Стратегическите планове на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания 17 • През октомври трябва да имаме готов Стратегически план 18 • Кои са новите интервенции за лозаро-винарския сектор 19 • Фермерите ще имат по-лесен достъп до биологичните алтернативи на химическите пестициди 21 • Нов европейски регламент ще позволи пускането на пазара на повече органични торове 22 • Живка Гроздева: Новата ОСП трябва да подкрепя устойчивото земеделие 22 Селекция ЗК „Бъдеще“ - рекордьори по добив от слънчоглед и царевица от бранда Pioneer®

24

59

Вдъхновяваща история 60 Катрин Цанев: Убедена съм, че един ден ще има само един вид земеделие и това ще е биологичното земеделие Бяло на черно Даниел Ангелов, лозар: Принудени сме да фалираме

64

Експертно 68 Акад. Атанас Атанасов: Нужни са ни успешни модели за правене на аграрен бизнес Бранш Венцеслав Славов: Натрупаните през последните две години загуби ще бъдат наваксвани дълго време

70

Полезно 73 Как трябва да реагира един пчелар при установяване на смъртност в пчелина? Изход 74 Братя Гичеви продадоха и последната си дойна крава Животновъден дневник 76 Производството на говеждо месо в Небраска е религия

Открит ден 28 Нова производствена линия за заготовка на фъстъци заработи в компанията на фамилия Драгушеви Земеделска техника Големи размери, големи възможности

Био-то: Можем ли повече 54 Мартин Ганев, биофермер: Човек следва да остави след себе си света поне малко по-добър, отколкото го е намерил

Решения Как да се справите с неприятеля Дрозофила Сузуки 32

Биоагенти 34 Биологичната растителна защита е спасението от ливадна пеперуда! Растителна защита ПАНТЕРА 40 ЕК – доверете се на оригинала от ЮПЛ

38

За първи път Кои са финалистите в европейския БИО конкурс

42

Издава “Агенция Европа” ЕООД Управител: Мартин Стоев Редакционен екип: Светла Стефанова, Диана Александрова, Мирела Спасова, Валентина Спасова, Анета Божидарова Реклама: Ива Боянова, 0882030815, i.boyanova@agro.bg; Мартин Стоев, 0886058173, m.stoev@agro.bg Абонамент и разпространение: Виолета Стефанова, 0888 750 853, 0897 895 146; v.stefanova@agro.bg Графичен дизайн и предпечат: Рава ЕООД Печат: Мениджмънт Бизнес Машин ООД Адрес: 1421 София, ж.к. “Лозенец”, ул. “Червена стена” №46, тел.: 070020063, office@agrocompass.bg, www.agrocompass.bg Цена за 1 брой: 5 лв.

80

Бодил

Коментар на Валентина Спасова

Протестите на зърнопроизводителите Защо европейският фермер роптае срещу Зелената сделка? Тази голяма екологична „амбиция“, както я наричат, предизвиква съпротивата на онези, които трябва да я прилагат. Свидетели сме – мине-не мине, даже на стачки в някои страни. В сегашния общ протест на зърнопроизводителите на единайсет страни членки, включително и България, присъства и несъгласието с високите предизвикателства – да се намали драстично употребата на пестициди – с 50%. Вярно, до 2030 г. Но този срок никак не е толкова дълъг, колкото изглежда. Възниква въпросът: защо зърнопроизводителите, които прилагат върхови съвременни технологии и техника – модерна и мощна, се опълчват срещу една безспорно добра идея – опазване на околната среда? Но... те са и твърде добри пазарни играчи. Може би просто не бяха убедени, че тяхната конкурентоспособност не е под заплаха. Чрез анализи и предлагането на мерки, които да компенсират спада на печалбата. Оценка на въздействието от прилагането на зелените мерки в селското стопанство ЕК така и не представи. Сега тази оценка я правят фермерите, които излязоха с трактори и комбайни по европейските пътища. Впрочем има и друг проблем: готова ли е науката да откликне на безспорното предизвикателство? Да погледнем към българските производители на зърно и маслодайни култури. Големи авторитети, доказали своя професионализъм, питат, например: не е ли редно държавата да изготви почвени анализи в различните региони? Да, големите го правят и си плащат. Но по-дребните едва ли ще стигнат до това. Освен това – намаляването на пестицидите и торовете в следващите години ще изисква постоянен почвен мониторинг. Така просто – решаваме, че тази година торим с 5% по-малко торове е твърде лаиче-

ски подход. С кои торове, нали трябва да се стъпи на почвените анализи? България си има и чисто нашенски проблем – липсата на съвременно напояване и отводняване. А в Южна България хич ги няма. Иди гони добиви, иди се конкурирай! Тлеещото недоволство от Зелената сделка пламна след поредния пазарен удар – временното разрешение за внос на украинска пшеница и слънчоглед в ЕС. Колко е временно, не се знае. Краят на войната не се вижда. Замръзналият зърнен пазар у нас губи баланс и поради вноса на тази продукция – без фитосанитарен контрол, без контрол на качеството, при това – вероятно отглеждана с торове и препарати, забранени в ЕС. Но… кой да ти каже! Съвсем очаквано в мрежата плъзна и възмущението: ето на, галениците на прехода, богаташите - седнали, забележете, на държавна хранилка пак зейнаха за печалбите си. Те били путинофили, безсърдечни хора, лишени от съпричастие към колегите си – фермерите от Украйна. На тези клиширани политически реакции, лишени от елементарна икономическа логика, може да се отговори: зърнопроизводителите не са на държавна софра, а вземат субсидии – справедливо или не, по европейски правила, европейски пари. Важното е сега – как ЕК и българското правителство ще защитят интересите им, както направиха други европейски правителства.

септември 2022

3

Актуално

Над 620 елитни животни и повече от 10 000 посетители събра XVI-то Национално животновъдно изложение Сливен 2022

4

Една половинвековна традиция с впечатляващ резултат събра повече от 10 000 посетители на Националното животновъдно изложение Сливен 2022. Над 620 елитни български селскостопански животни от всички породи приковаха погледите професионалисти и любители, а стопаните на най-добрите екземпляри получиха заслужени отличия за своя труд. „На Националното животновъдно изложение в Сливен виждаме достиженията на развъдните организации у нас. Министерството на земеделието винаги е стояло, и е подкрепяло тази инициатива, която има над 50-годишна история. Националното изложение в Сливен е мястото, на което се представя най-доброто от българската селекция и репродукция. Това е теренът, на който стопаните могат да заимстват съвременни практики и да обменят опит в областта на животновъдството.“ Това заяви заместник-министърът на земеделието доц. Крум Неделков, който откри изложението.

XVI-то издание на най-големия специализиран форум в сектора у нас представи изключително богатия генетичен фонд и разнообразие в страната ни от местни, интродуцирани, комерсиални и дори екзотични породи. На едно място бяха събрани фермери, учени, институции и бизнес от индустриите, свързани с животновъдството в България, а на преден план и в двата изложбени дни стояха селскостопанските животни. „Селекционният процес е дълъг и трудоемък. Това, което видяхме на изложението в Сливен, е резултат от няколкогодишен труд на животновъдите. Можем да се гордеем с тях и техните постижения“, каза Георги Йорданов, изпълнителен директор на Агенцията по селекция и репродукция в животновъдството, организатор на събитието. По думите му, независимо от предизвикателствата в сектора, стопаните отново са успели да превърнат тазгодишното изложение в истински празник, с изключително качествените и впечатляващи животни

от всички породи, които са подбрали за събитието. Изборът на журито да отличи най-добрите беше наистина труден, сподели още г-н Йорданов. Естествено, парадът на победителите се превърна в най-голямата атракция за всички присъстващи на изложението. Своите награди получиха най-добрите екземпляри в категориите „Коне“, „Млечно и комбинирано направление говеда“, „Месодайно направление говеда“, „Автохтонно направление говеда“, „Биволи“, „Млечно направление овце“, „Тънкорунно, цигайско и месодайно направление овце“, „Автохтонно направление овце“, „Кози“ и „Кучета“.

Австрия и Люксембург са готови да прилагат новата ОСП Европейската комисия одобри стратегическите планове за прилагане на новата ОСП на Австрия и Люксембург. Това представлява вторият пакет от одобрени стратегически планове след тези на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания. Новата Обща селскостопанска политика (ОСП), която ще започне от 1 януари 2023 г., ще направи прехода към устойчив и модерен европейски селскостопански сектор. В рамките на реформираната политика финансирането ще бъде по-справедливо разпределено за малките и средните семейни стопанства, както и за младите земеделски стопани. Освен това земеделските стопани ще бъдат подпомагани да внедряват иновации - от прецизно земеделие до агроекологични производствени методи. Като подкрепя конкретни действия в тези и други области, новата ОСП може да бъде основата на продоволствената сигурност и селскостопанските общности в Европейския съюз.

В новата ОСП е предвидено финансиране в размер на 270 милиарда евро за периода 2023-2027 г. Двата одобрени плана - на Австрия и Люксембург, представляват бюджет от над 6,2 милиарда евро, включително 2,1 милиарда евро, посветени на целите в областта на околната среда и климата и екосхеми. Екосхемите на Австрия са съсредоточени, например, върху опазването на почвите и водите, както и върху подобряването на хуманното отношение към животните, докато Люксембург ще подпомага непродуктивни площи и ще дава безвъзмездни средства на земеделските стопани, които ограничават употребата на пестициди. И двете държави също така силно ще подкрепят практиките за биологично земеделие. Финансирането на ОСП в Люксембург ще допринесе за увеличаване на площта за биологично земеделие до 20 % до 2025 г. Австрия вече има един от най-високите дялове на биологичното производство в ЕС. септември 2022

5

С помощта на ОСП този дял ще бъде увеличен допълнително до 30 % от земеделската земя. Основна цел на двете държави в техните стратегически планове за ОСП е по-справедливо разпределение на подпомагането на доходите. Австрия ще обърне специално внимание на малките и планинските стопанства и ще използва повече от 60 % от бюджета за развитие на селските райони за екологични цели. С подкрепата на ОСП ще бъдат съз-

дадени над 11 000 работни места, а над 1 800 предприятия в селските райони ще бъдат подпомагани. Люксембург ще се съсредоточи върху укрепването на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и върху приемствеността между поколенията. Специфична подкрепа ще бъде оказана на младите земеделски стопани под формата на помощ в размер до 100 000 евро.

Актуално

Новата ОСП - с фокус върху резултатите и изпълнението

6

Комисията прие регламент за предоставяне на обща рамка за мониторинг и оценка на постиженията на Общата селскостопанска политика (ОСП). Това решение също така определя ясни правила относно подробната информация, която държавите членки ще трябва да събират, за да могат да разработят подходящите IT инструменти и системи за събиране преди старта на новата ОСП на 1 януари 2023 г. Настоящият регламент за прилагане бележи важна стъпка в съответствие с цялостното преориентация на ОСП - от фокус върху съответствието, до фокус върху резултатите и изпълнението. Необходима е обща рамка и цялостен набор от данни, за да се извърши мониторингът и оценката на ОСП и тя да допринася за повишаване на ефективността и ефикасността на ОСП, както и да отговаря на социалните и екологични потребности. Определената в регламента нова рамка за оценка се основава на съществуващия опит и осигурява общо разбиране на ключови концепции и елементи за мониторинг и оценка на изпълнението на стратегическите планове на ОСП. При оценката на стратегическите си планове за ОСП, от държавите членки се очаква да оценят своите фактори на успех. Факторите за успех, изброени в приложението към регламента, са насочени към оценка на постигането на целите на ОСП, например намаляването на емисиите на парникови газове в селското стопанство, стабилността или увеличаването на селскостопанския доход, подобряването на баланса на хранителните вещества в земеделските земи или растежа на бизнеса в селските райони. Ползите от стратегическите планове на ОСП трябва да бъдат постигнати при разумни разходи

и фактор за опростяване както за бенефициерите, така и за администрацията. Поради това в новия регламент се обръща внимание и на ефективността, със специален акцент върху административните разходи и използването на цифрови инструменти и сателитни спътници. В рамките на годишния доклад за качеството на изпълнението държавите членки ще предоставят на Комисията обобщени данни и преглед на степента на изпълнение на стратегическия план на ОСП на национално равнище и по-конкретно държавите членки ще докладват на Комисията следната по-задълбочена информация: • данни за интервенциите по бенефициери за всяко от извършените плащания по ОСП; • данни за бенефициерите, както и местоположението на тяхната ферма, и земеделските практики, които те прилагат при новата условност; • данни за секторните интервенции, с административна информация за организацията на производителите, ако е приложимо, както и подробна информация за интервенциите, извършвани в специфични сектори като плодове и зеленчуци, вино или пчеларство; • данни за проекти по линия на Европейското партньорство за иновации, подкрепяни от ОСП; • данни за Местни инициативни групи и дейностите, финансирани по ЛИДЕР. Благодарение на тези подробни данни Комисията, както и независимите анализатори и изследователи, ще могат да оценят приноса на ОСП за постигането на нейните десет конкретни цели. Тези данни ще бъдат използвани и за подготовка за следващата ОСП, както и за изпълнение на няколко препоръки на Европейската сметна палата.

Гост

Валери Велев: Научиха ни да не работим и те ще ни научат да не гледаме зеленчуци

Зеленчукопроизводството ще намалява. Няма работна ръка. Няма предприятия. Няма логистика. Няма нищо! Г-н Велев, каква е оценката Ви за политиката на МЗм по отношение на поливното земеделие? Относно поливното земеделие не съм много очарован от техните действия. Усещам, че по-скоро ни пречат, отколкото ни помагат. Напояването е основният фактор, за да го има земеделието в България. Какво производство на плодове и зеленчуци може да се прави при поливно земеделие каквото в момента има в България? Истината е, че ние трябва да правим нещо и всички да печелят. Сега с тези такси, които са за напояване, един малък земеделец, който отглежда зеленчуци, като плати таксата и направи две поливки, поливането му излиза много скъпо. Когато

поливаш няколко пъти една култура, тогава вече таксите се разпределят на брой поливки и цената не се усеща. Поносима ли е цената на поливната вода? Самата цена на водата не е висока. Висока е таксата. Несправедлива е, не знам защо. Една поливка е много неизгодна. Трябва да поливаш по-често, но когато културата се нуждае от една поливка, какво правим. Ако поливам 3000 хиляди декара и трябва да платя авансово таксата за напояване, в началото на сезона трябва да извадя 60 хиляди лева. Какво получавам после е под въпрос. Какво трябва да се случи в нашата страна, за да има модерно поливно земеделие? септември 2022

7

Гост 8

Трябва да има програма за поливно земеделие. Да се купят съвременни поливни инсталации, които икономисват вода. Старите гравитачни методи са отпаднали почти, но са необходими нови машини, ново оборудване, за да ни е по-лесно и да можем да се справяме добре. Всички се оплакват, че поливното земеделие е сринато в България, в същото време обаче от Плана за възстановяване отпаднаха 850 млн. лева за възстановяване на поливните съоръжения. Преди няколко години имаше някаква програма, която трябваше да проучи при поливното земеделие как стоят нещата. Дадоха се много пари и нищо не направиха. Аз казвам така: Ако могат да възстановят това, което е било преди 10-ти ноември, ние ще сме номер едно в света. Да не правят нови неща. Това да възстановят. Не да го крадат. Защото в нашия район всички площи се поливаха. Какво се получи след 10-ти ноември - мутрите извадиха тръбите, продадоха ги в Гърция. Големи инвестиции сигурно сте направили в поливни технологии

във Вашето стопанство. Много големи инвестиции. Те ми тежат, но и ми помагат. Всичко ми е закупено с кредити. И трябва да ги връщам. Аз съм започнал да дъждувам през 2000 година с макари, ролкови инсталации, а от 2014 година започнах с пивоти. Сега имам намерение да изградя още едно пивотно поле от 600 дка и да мога за 24 часа да полея 2000 дка с пивоти и отделно са полетата с поливните инсталации.

Какво се получи след 10-ти ноември - мутрите извадиха тръбите, продадоха ги в Гърция

Тази година съм полял пшеница. Разликата е 300 кг. Заслужава ли си да поливаш пшеница? Едни колеги казаха, че сме луди. Вие направете сметка луди ли сме. Вие сте един от най-големите зеленчукопроизводители - стопанството Ви е 3500 хиляди декара. От тях имам хиляда декара пшеница. Всичко останало е зеленчук първа култура, плюс още хиляда декара втора култура. Аз отглеждам сладка царевица, грах, броколи, домати и пипер. Зеленчуците ми са от 3500 до 4000 хиляди декара, което е страшно много труд и тичане. Колкото по-големи обеми, имаш толкова маржът е по-малък. Не мислете, че големият печели много. Не. Той печели по-малко. Колко декара са чушките?

160 дка. Обвързаното подпомагане за пипер е найдобре субсидирано. За пипера се взимат най-много пари, но са най-недостатъчни. Защо? Примерно, субсидията е 140 лв./дка, но в сравнение с разхода, който е 3000 лева на декар, колко процента са тези 140 лв. Нищо. При пипера се използва най-много работна ръка. Бере се три месеца. Вероятно и разсадът е скъп. И разсадът, и семената са много скъпи, защото вече минахме на хибриди, които са по-устойчиви и си гарантираме стабилност на производството. Вярно, скъпо е и трябва хубав разсад, за да се произведе хубава стока. След това отглеждането също е важно. Торене. Поливане. Най-важното е прибирането. Когато дойде един работник и ти счупи растението, ти си до там. Работната ръка оскъпява производството, не защото взимат повече пари.

Вдигнаха се надниците, но тяхната производителност падна. Един българин не иска да работи тука. Отива в чужбина и работи като вол, а тук е съвсем друг човек. Да, ама получава и повече там. Аз съм готов да му дам повече, но да свърши работата. Ако работя с 10 човека, а не с 30, и десетте човека вършат работа за 30, аз тези пари вместо на 30-те човека ще ги дам на 10-те човека и ще платя по-малко осигуровки и по-малко разходи за всичко. Що за манталитет е това. Как си го обяснявате този феномен? септември 2022

9

Гост 10

Научиха ни да не работим и те ще ни научат и да не гледаме зеленчуци. Това ще се случи. Зеленчукопроизводството ще намалява. В момента цените падат. Цената на пипера пада. Защо пада? Ами всички българи почиваха в Гърция. Как така всички почиват в Гърция, а сме обеднели. Непрекъснато за това се говори. Защото сме по-бедни и отиваме в Гърция. На нашето море трябва да си богат човек. Няма потребление на зеленчуци и ние мислим, че като сваляме цените и продаваме повече, печелим повече. Грешна политика. По-добре изхвърли нещо и дръж цена, защото трудът за бране си стои и затова подобре някой път да не береш. Аз имам едно поле с пъпеши, не ги бера. Аз пък не разбирам друго. Защо трябва от джоба си да вадите, за да правите инвестиции, като има европейски програми. Кандидатствах по една програма за закупуване на пивот чрез МИГ преди четири години. Още нямам отговор. Спечелил ли съм. Загубил ли съм. Но има друг момент. Пивотът тогава струваше наполовина на тези пари, на които е сега.

Ние мислим, че като сваляме цените и продаваме повече, печелим повече. Грешна политика. По-добре изхвърли нещо и дръж цена Четири години? Да. Вие не знаете до къде е стигнал проектът? Тази субсидия, която ще получа, на пръв поглед е добре, но като започнеш застраховки, такси, поемаш ангажименти най-различни, разходи за консултанти. Миналата година купих ролкова инсталация на половин цена, даже много под половин цена в прекрасно състояние и за какво ми е проект. Много хора казват - започнат ли да ти бавят проектите, значи някой си иска процентите. От мен никой никога нищо не е искал. Защото имате вид на човек, който няма да даде под масата. Няма. Г-Велев, още колко години ще говорим, че 70 или 80% от плодовете и зеленчуците в Бълга-

рия са вносни? Докато не се промени отношението на управляващите към зеленчукопроизводителите. Кое е сбърканото? Всичко е сбъркано. Няма никаква стратегия. Субсидиите се разпределят неправилно. Няма принцип на изчисляване на субсидии. Няма. Каква част от себестойността са субсидиите примерно при обвързаното подпомагане за пипера. И каква част от себестойността на житните култури? Субсидиите за зеленчуците е към 4% от себестойността. На зърнените култури беше около 30%, но не говоря за 2022 година, а преди това. Сега всичко е хаос. Намалили сте площите с пипер. Да. Ще ги намаля още. Както сте тръгнали, ще минете към зърнопроизводство. Така е. Това е най-разумното. Не вярвам. И аз не си вярвам, обаче искам. Не ми се ще да го правя, но може би ще бъда принуден, защото така не може да се продължава. Ние сме денонощно на полето. Вие много обичате да отглеждате зеленчуци. В душата ми е, но и тя, душата, има предел. Кар-

септември 2022

11

Гост

Всичко е сбъркано. Няма никаква стратегия. Субсидиите се разпределят неправилно

12

тината става по-лоша. Няма оптимизъм, че нещо се подобрява. Като гледаш, че това върви на по-зле, защо трябва да продължаваш да го правиш. Вие сте бивш военен. Защо не си останахте при военните? Защото производството на зеленчуци ме влече. Аз съм започнал със зеленчуци. Гледал съм различни култури. Но това ми е любимо. Като дойда тук, кефя се. Носи ми някакъв душевен мир. Преди колко години скочихте в дълбокото? През 1997 година. Все пак имаше ли някой от семейството Ви, който Ви е дал закваска, както се казва, за бизнеса. Аз произхождам от такова семейство, което се е занимавало със зеленчуци. Започнали сме с дини, пъпеши, домати.

Нашият район се слави със зеленчукопроизводство, но то вече замря. Северна България замря и ще замира още. Няма работна ръка. Няма предприятия. Няма логистика. Няма нищо. Не искам да кажа нищо лошо за Вас, но кой е луд днес да се залавя с производството на зеленчуци. Зависи от обема. Има много хора, които са млади и искат да спечелят от нещо. Те са безработни и гледат зеленчуци. Много работят и в края на всяка година приключват с минимална печалба или без печалба. Това е истината. Вие сега ядете от пазара чушки на 3 лева, в момента те са 1 лев на борсата /б.а. юли/. Тези хора, които са непрекъснато на полето, не са богати хора. И Вие не сте богат. Какво значи богат? По Вашите представи. Имам възможности. Богат съм на идеи и желание за работа, но всичко е с много тежък труд и не всеки може да издържи. Колегите ме питат да не съм луд да тичам денонощно. Нощно време обикаляме поливни инсталации. През деня - работниците. Доставка на части. Ремонти, но и аз вече не издържам.

Вашата рецепта на оцеляването, но и на успеха? Аз мога да кажа, че правим добро земеделие. Има години, които ме връщат много назад, но има банки и те компенсират загубите, защото при мен с тези обеми загубите не са малки. Непрекъснато говорите за проблема с работната ръка, имам впечатлението, че голяма механизация има във Вашето стопанство, което пък намалява необходимостта от работна ръка. Това ми помага да съществувам. Ако не инвестирам непрекъснато в машини, това нещо не може да стане, което виждате. Какво механизирате? Всичко. Производството на разсад. Машини за поливане. Машини за засаждане. Разсаждане на полето с разсадопосадъчни машини. Съжалявате ли, че сте в този бизнес? Ако ме питате и се върна 30 години назад, ще Ви отговоря, че ще правя същото. Това е мазохизъм. Чист мазохизъм. Моят дядо по майчина линия беше градинар. Може би от него съм го научил това нещо. Заложено ми е като тръпка.

Помните ли го? Помня го. Той почина през 1985 година. Той е от българите, които са живели в Гърция. Земеделието е проста работа, но е за умни хора. Има много неща, които излизат на пазара. Човек трябва да пресява кое е правилното, защото всеки продава нещо, но какъв е резултатът от този продукт е друг въпрос. Има много новости и трябва да си в крак. Какви намерения имате за бъдещето на стопанството? Както вървят нещата, може би ще намалявам още зеленчуците. Ще оставя култури като сладка царевица и грах, които не искат работна ръка. Интервюто взе Валентина Спасова

Земеделието е проста работа, но е за умни хора

септември 2022

13

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

РЯЗЪК ЗАВОЙ В ЗЕМЕДЕЛИЕТО ЗАРАДИ ЗЕЛЕНАТА СДЕЛКА

14

В условията на кризи от всякакъв характер, Зелената сделка изглежда непостижима като цел. В много европейски държави и политици, и фермери надигат глас и искат тя да бъде отложена. И е твърде възможно това да се случи. Което не отменя големия и важен въпрос – ако продължим да правим земеделие по досегашния начин, какво бъдеще ни очаква? В България от години има оформени аграрни общества, които са посветени на каузата на екологичното, опазващо природата и околната среда селско стопанство. Такива са биопроизовдителите и нотилърите. Нещо повече – в новата ОСП на тези полезни практики се дава зелена светлина. Какви са гледните точки у нас?

МИСЛИ ГЛОБАЛНО, НЕ ЛОКАЛНО Петя Иванова, почетен член на Асоциацията на българските Но-тилъри, от осем години изучава регенеративното земеделие. „Изключително се радвам, че в България консервационното и регенеративното земеделие се движи към едни значими нива, а нашите фермери са толкова мотивирани да го прилагат“, отбелязва тя. Управителят на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов от години се бори за каузата на биологичното производство у нас. „На света винаги е хубаво да се гледа малко по-отвисоко – глобално, а не локално. Ако гледаме само войната в Украйна или само инфлацията, не виждаме твърде надалече. За мен по-голям проблем е сушата – ако про-

дължим да правим земеделие по същия начин, както през 70-те години на миналия век, след 10 години няма да има вода за пиене“, категоричен е Стоилко Апостолов. Той припомня невижданата суша по река Дунав, както и френската река Лоара. „Климатичните промени ще докарат на света много по-големи кризи, отколкото локалните проблеми“, смята той.

Това ще позволи зелените обществени поръчки да се случат реално. Повече участия в международни и национални изложения, информационна кампания за ползите от биологично произведената храна – всичко това работи в подкрепа на сектора. Всяка страна членка има право на свобода по отношение на своя стратегически план, чрез който ще прилага новата ОСП – според т. нар. принцип

За да бъдат постигнати високите цели на Зелената сделка, трябва да се мисли в една посока – през следващите 10-20-30 години земеделието рязко трябва да се промени. Затова към Националния стратегически план ще действа Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 година. Някои конкретни параметри в него вече са ясни: чрез т. нар. Зелени обществени поръчки, биологично произведените в страната плодове, зеленчуци и млечни продукти трябва да стигнат до децата в детските градини и до учениците – през схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. За това, разбира се, са нужни средства. Сектор „Био“ предлага бюджетите за хранене в детските градини и в училищата да бъдат завишени с 30%.

на субсидиарност. Новото европейско законодателство по отношение на био-то вече е в сила. Българските производители обаче трябва да защитят пред Брюксел начина и методологията, по които ще се подпомага сектора през интервенциите в Националния стратегически план. И ако този хоризонт е къс, защото обхваща едва няколко години напред във времето, то глобалните климатични кризи искат по-радикални действия. „Не можем да решаваме големите проблеми с моментни решения. Защото конфликтът за водата ще става все по-голям. Не може да приемаме за нормална картината, в която фермер, който е в модерната и климатично изолирана от жегата кабина, спокойно извършва дълбока оран и пресептември 2022

15

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

16

обръща почвата. Това е безумие. Не може да продължава безконтролното поливане на огромни по обем земеделски площи, а хората да нямат вода за пиене. Не може да нехаем каква земя ще оставим на своите деца и внуци. Едно от решенията е биоземеделието. Друго решение е консервационното и регенеративното земеделие“, казва Стоилко Апостолов. И припомня, че Зелената сделка всъщност е отговор на индустриалния тип земеделие. „Не само, че не съм съгласен с онези, които критикуват Зелената сделка, но смятам, че тя трябва да стане дори още по-амбициозна. Ако не искаме след 10 години да сме в трагично положение“, обобщава управителят на фондация „Биоселена“. ПОЧВАТА – КЛЮЧЪТ КЪМ ПРОМЯНАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО Почвата – това е алфата и омегата на всяко земеделие. Интензивното я изтощава. Консервационното и регенеративното – съхранява и възражда. Обединена Европа подготви и прие специална Европейска стратегия за почвите – за да се погрижи за зеленото бъдеще на планетата. Но-тилърите

са едни от най-ревностните пазители на почвата. „Регенеративното земеделие е висш пилотаж. Ако консервационното земеделие е една основа, която да спре разрушенията, които причинява конвенционалното земеделие, то регенеративното е онази бърза програма, с която да възстановим почвеното плодородие и биоразнообразие“, обяснява Петя Иванова. Тенденцията към потребяване на храна от суровини, отглеждани по технологията Но-тил, е налице. В САЩ вече има въведен стандарт за регенеративна храна, произведена от суровини, които са отглеждани по технологията No-till. Големи компании вече проявяват интерес към този тип суровини, защото потребителите все по-често се замислят какво слагат на масата. В този смисъл Зелената сделка е не просто кауза възможна, а кауза задължителна. В това е нейната дълбока философия – да правим такова земеделие днес, което да съхрани природните ресурси на планетата – за утрешния ден. Автор: Анета Божидарова

ЕК одобри Стратегическите планове на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания дали всеки план се основава на десетте ключови цели на ОСП, които съдържат споделените екологични, социални и икономически предизвикателства. Следователно, плановете ще бъдат в съответствие със законодателството на ЕС и следва да допринесат за целите на ЕС в областта на климата и околната среда, включително хуманно отношение към животните, както е посочено в стратегиите на Комисията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие.

Европейската комисия одобри първия пакет от стратегически планове на ОСП за седем държави: Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания. Това е важна стъпка за изпълнението на новата Обща селскостопанска политика (ОСП) на 1 януари 2023 г. Новата ОСП ще направи преход към устойчив и модерен европейски селскостопански сектор. В рамките на реформираната политика финансирането ще бъде по-справедливо разпределено за малките и средните семейни стопанства, както и за младите земеделски стопани. Освен това земеделските стопани ще бъдат подпомагани да прилагат иновации - от прецизно земеделие до агроекологични производствени методи. Като подкрепя конкретни действия в тези и други области, новата ОСП може да бъде основата за про-доволствената сигурност и селскостопанските общности в Европейския съюз. Новата ОСП включва по-ефикасен и ефективен начин на работа. Държавите от ЕС ще прилагат националните стратегически планове за ОСП, като съчетават финансиране за подпомагане на доходите, развитие на селските райони и пазарни мерки. При изготвянето на стратегическия си план за ОСП всяка държава членка избира от широк кръг интервенции на равнище ЕС, като ги приспособява и насочва, за да отговори на своите специфични нужди и местни условия. Комисията е оценявала

Комисарят по земеделието Януш Войчеховски заяви: „Сега сме една стъпка по-близо до прилагането на новата ОСП за следващите пет години. Тази стъпка идва в решаващ момент, когато значението на предоставянето на солидна подкрепа за нашия земеделски сектор стана пределно ясно. Земеделските производители са изправени пред предизвикателства, белязани от рязкото увеличение на производствените разходи поради руската агресия в Украйна, както и сушата. Земеделието е дългосрочен бизнес и европейските земеделски стопани трябва да имат ясна правна и финансова рамка за бъдещето. Новата ОСП ще ни помогне да подкрепим стабилността на земеделието и дългосрочната продоволствена сигурност, като насърчи интелигентен, конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран селскостопански сектор. Поздравявам упоритата работа на държавите-членки да финализират плановете си и да септември 2022

17

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

18

подкрепят своите селскостопански сектори. Комисията ще продължи да предоставя насоки, за да използва по най-добрия път това, което ОСП може да предложи за нашите земеделски стопани, селските общности и на нашите граждани като цяло.“ ОСП ще се възползва от финансиране в размер на 270 милиарда евро за периода 2023-2027 г. Одобрените седем плана представляват бюджет от над 120 милиарда евро, включително над 34 милиарда евро, посветени изключително на целите в областта на околната среда и климата и екосхема. Тази сума може да се използва за насърчаване на полезни практики за почвата, както и за подобряване на управлението на водите и качеството на пасища, например. ОСП може също така да насърчава залесяването, предотвратяването на пожари, възстановяването и адаптирането на горите. Земеделските производители, участващи в екосхема, могат да бъдат възнаградени за забрана или ограничаване на употребата на пестициди и ограничаване на ерозията на почвата. Между 86 % и 97 % от националната земеделска площ ще се отглеждат при добри селскостопански и екологични условия. Същественото финансиране ще подпомогне и развитието на биологичното производство, като повечето държави имат за цел да удвоят или дори утроят земеделската си площ. Районите при природни ограничения,

като напри-мер в планините или на брега, ще продължат да се възползват от специфично финансиране за поддържане на селскостопанска дейност. В контекста на руската агресия срещу Украйна и продължаващия стоков прилив Комисията прикани държавите членки да използват всички възможности в стратегическите си планове за ОСП, за да засилят устойчивостта на селскостопанския си сектор с цел насърчаване на продоволствената сигурност. Това включва намаляване на зависимостта от синтетични торове и мащабиране на производството на енергия от възобновяеми източници, без да се засяга производството на храни, както и насърчаване на устойчиви методи на производство. Приемствеността между поколенията е едно от основните предизвикателства пред европейското селско стопанство през следващите години. От съществено значение е селскостопанският сектор да остане конкурентоспособен и да повиши привлекателността на селските райони. Специфичната подкрепа за младите земеделски стопани е на видно място във всеки одобрен План, с над 3 милиарда евро, които пряко ще достигнат до младите земеделски стопани в седемте държави. Фондовете за развитие на селските райони ще подпомогнат хиляди работни места и местни предприятия в селските райони, като същевременно подобрят достъпа до услуги и инфраструктура, като широколентовия достъп.

През октомври трябва да имаме готов Стратегически план Най-късно през месец октомври трябва да имаме готов стратегически план, който да изпратим на ЕК, каза служебният зам.-министър на земеделието Георги Събев. По думите му има детайли, свързани със зелената архитектура и с биологичното земеделие, които трябва да се прецизират, както и прилагането на финансовите инструменти. По отношение на предложеното от България подпомагане на биоземеделието по двата стълба и вероятността да се получи двойно финансиране, каквато е една от забележките на ЕК, Събев

посочи, че е намерено решение, което ще бъде коментирано с ЕК преди да бъде представено на бранша. „Работим за това да няма намаление на подпомагането, защото това е важно не само за биопроизводителите, но и за държавата. Защото имаме амбиции за увеличаване на площите с биокултури, трябва да стимулираме биопроизводството.“ Стратегическите планове са нова стъпка в развитието на реформираната ОСП – амбициите й са към намаляване на негативните ефекти от измененията

на климата и опазването на околната среда. Заради пандемията, кризата и войната, ЕК трябва да е с по-гъвкав подход и отворена към динамично променящата се среда, смята Събев. Той посочи, че във връзка с прилагането на Стратегическия план трябва да се направят законодателни изменения на няколко закона – Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за прилагане на общата организация на пазара, Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Заложено е да влезе в сила и нов закон – за браншовите организации. По темата за НПВУ Събев посочи: „Ангажирали сме допълнителен човешки ресурс, който ще е отговорен за наблюдаване и подготовка на приемите за прилагане на компонента устойчиво селско стопанство. Нашите планове са до края на годината

или най-късно до първите два месеца на 2023-та да започне прием за земеделските производители. В НПВУ има фонд за насърчаване на екологичен и технологичен преход с 4 направления. Първото е за инвестиции в земеделските стопанства - закупуване на техника, датчици, софтуер, доилни агрегати; второто направление е изграждане на 10 центъра на плодове и зеленчуци; третото - изграждане на центрове за разплод на мъжки животни, и последното е напояване – за закупуване на системи за капково напояване, за дъждуване и др. Вторият фонд в НПВУ е за дигитализация на процесите от фермата до трапезата, по който бенефициер е МЗм – като целта е всички системи да се съберат в единна електронна система, за да се подобри комуникацията и проследяемостта в земеделието.

Кои са новите интервенции за лозаро-винарския сектор

ПОЛОЖИТЕЛЕН ЕФЕКТ ОТ ЕВРОСРЕДСТВАТА Членството на България в ЕС оказа положителен ефект върху развитието на лозаро-винарския сектор у нас, каза за АГРО ТВ новият изпълнителен директор на ИАЛВ Георги Тодоров. По думите му след присъединяването на България към ЕС у нас са били регистрирани 228 производители на вино, а сега са 353. Или това е увеличение с около 30 процента.

За тези 15 години е обновен сортовият състав на 130 000 дка винени лозя, стопанствата са модернизирани с нови съоръжения и с напоителни системи. По Националната лозаро-винарска програма се отпускат приблизително по 25 млн. евро на година за вино- и гроздопроизводителите. В последните години са добавени и нови мерки. Една от тях е „Застраховане на реколта“. „Всеки гроздопроизводисептември 2022

19

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

20

тел трябва да кандидатства по нея“, каза Тодоров. Мярката „Събиране на реколтата на зелено“ се прилага за втора поредна година – тя е кризисна мярка, но помогна на сектора с глътка въздух в условията на пандемия, коментира изп. директор на ИАЛВ. АКТУАЛНИ ПРИЕМИ ПО ПРОГРАМАТА Мярката „Информиране в държавите членки“ ще има сериозен ефект върху крайния потребител - ще повиши търсенето и консумацията на вината с означенията Защитено географско указание (ЗГУ) и Защитено наименование за произход (ЗНП). Приемът на проектни предложения приключи в периода 26-28 септември 2022 г. Определеният бюджет е 800 000 лева, а максималната стойност на един заявен проект може да бъде 200 000 лева. Финансирането е до 80% от одобрените и извършени разходи. На 12 септември 2022 г. беше отворен втори прием по мярката „Инвестиции в предприятията“, което е прецедент и атестат, че секторът одобрява тези мерки и ги търси. Досега е правен по един прием годишно по тази мярка, уточни Тодоров. Субсидията за микро, малки и средни предприятия е до 50%. 25% е помощта за големите предприятия с годишен оборот под 200 милиона евро и по-малко от 750 служители, а за големите предприятия с оборот над 200 милиона евро и над 750 служители подпомагането е 15%. Максималната стойност на един проект не може да надхвърля 800 000 евро.

„Нашите предприятия по нищо не отстъпват на големите и признати винопроизводители в света. Голяма част от предприятията развиват и винен туризъм“, изтъкна Тодоров. И ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СЕКТОРА Георги Тодоров посочи и други възможности за финансиране на сектора – по Ковид мярката, както и по схемата за справяне с последствията заради войната в Украйна, по която бяха отделени 6 млн. лв. за площи с винено грозде. От 1 и до 16 септември 2022 г. гроздопроизводителите можеха да подават заявления по държавната помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. КАКВО ПРЕДСТОИ В НОВАТА ОСП В новия програмен период до 2027 г. интересна ще бъде интервенцията за инвестиции в екологични съоръжения – тя ще повиши конкурентността на производителите и преработвателите в лозаро-винарския сектор. Инвестициите ще са за закупуване на оборудване и софтуер, строително-монтажни работи, инсталации за компостиране, преработка на други отпадни продукти и др. По думите на Тодоров заради Зелената сделка много гроздо- и винопроизводители ще се насочат към биопроизводството. Тенденцията е за търсене на такива продукти. ОСП е без аналог, задължителна е за развитието на нашия сектор, обобщи Тодоров.

Фермерите ще имат по-лесен достъп до биологичните алтернативи на химическите пестициди Европейската комисия прие нови правила, предназначени да увеличат на-личието и достъпа до биологични продукти за растителна защита като част от усилията за намаляване на зависимостта от химически пестициди. Новите правила, които бяха одобрени от държавите-членки още през февруари и сега ще станат ефективни от ноември 2022 г., са предназначени да улеснят одобрението на микроорганизмите за употреба като активни вещества в продуктите за растителна защита. По този начин изпълнителната власт на ЕС се надява да земеделските стопани да имат по-лесен достъп до нови устойчиви инструменти за заместване на продуктите за химическа растителна защита. Новината идва като част от усилията, очертани във водещата продоволствена политика на ЕС чрез стратегията „От фермата до трапезата“, за намаляване употребата и риска от химически пестициди наполовина до 2030 г. и стимулиране на органичния сектор и използването на интегрирано управление на вредителите. Биологичните пестициди са форма на биоконтрол на базата на живи организми като активната съставка, като бактерии, гъбички или вируси. Макар че формите на биоконтрол отдавна се използват в сектора, те бързо добиха

внимание по-скоро като устойчива и жизнеспособна екологична алтернатива на химическите пестициди. В момента, повече от 60 микроорганизми са одобрени за употреба в ЕС. Новите правила ще поставят биологичните и екологични свойства на всеки микроорганизъм в основата на процеса на научна оценка на риска, необходим за доказване на безопасността, преди те да могат да бъдат одобрени като активни вещества в продуктите за растителна защита. Очаква се това да доведе до по-бързо одобрение на микроорганизмите и следователно по-бързо разрешаване на съдържащите ги биологични продукти за растителна защита.

Приветствайки новината, комисарят, отговарящ за здравето и безопасността на храните, Стела Кириакидес, заяви, че преходът към по-устойчиви хранителни системи означава „намиране на алтернативи на химически пестициди, които опазват нашата планета и нашето здраве.“ „С тези нови правила ще гарантираме, че биологичните алтернативи могат да достигнат до нашите земеделски стопани още по-бързо“, заяви тя в изявление, като добави, че Комисията се ангажира да „улесни този процес чрез увеличаване на биологичните и нискорисковите алтернативи на пазара.“

септември 2022

21

ОСП – КАКВО ПОВЕЧЕ?

Нов европейски регламент ще позволи пускането на пазара на повече органични торове

22

Благодарение на новия европейски регламент относно продуктите за торене, Европейският съюз ще бъде по-малко зависим от вносни торове. Новите правила ще засилят ролята на единния пазар, ще помогнат за намаляване на въздействието на торовете върху околната среда и ще ограничат риска от тях за човешкото здраве. Очаква се регламентът скоро да позволи пускането на пазара на повече органични и отпадъчни торове. В него са обхванати продукти за торене, подобрители на почвата, растежни агенти, растителни биостимуланти и смеси. Това е важна стъпка към устойчиво земеделие, една от целите на Зелената сделка, посочват от Брюксел. Новите правила ще определят условията, при които иновативните органични торове могат да се предлагат на единния пазар. Те се отнасят до изискванията за безопасност, качество и етикетиране, които производителите ще трябва да спазват, преди да поставят маркировката CE, позволявайки на техните продукти да се търгуват свободно в целия ЕС без допълнителни формалности.

Регламентът за първи път въвежда ограничения за токсични замърсители като кадмий, живак или арсен. Това ще допринесе за високо ниво на опазване на почвата и ще намали рисковете за здравето и околната среда. Торове, произведени от органични отпадъци, могат да заменят 30 процента от изкуствените. Въпреки това, въз основа на старите правила, само конвенционални, неорганични торове, обикновено извлечени от мини или произведени по химичен път, могат да се търгуват свободно в целия Европейски съюз. Досега иновативните продукти за наторяване, произведени от органични материали, имаха достъп до единния пазар само въз основа на принципа на взаимно признаване между държавите членки, което често е трудно заради различни национални правила. Поради това тези продукти са били в неизгодно конкурентно положение, което възпрепятства иновациите и инвестициите в кръговата икономика.

Живка Гроздева: Новата ОСП трябва да подкрепя устойчивото земеделие „Вярвам, че новата ОСП ще продължава да подпомага доходите на фермерите, защото това е една от основните й цели. Досега е било така и вярвам, че ще продължи да е така.“, споделя потомственият овощар Живка Гроздева. По думите й, въпреки че европейските субсидии са недостатъчни като размер, земеделците разчитат на тях. Голям процент от тези средства отиват за заплащане на работната ръка. „Ако ги няма тези директни плащания, обвързаното с производството подпомагане, как ще плащаме данъци и заплати? - пита риторично тя. Живка е доволна от направена инвестиция в семейното стопанство с помощта на евросредства по

подмярка 4.1 – създадени са трайни насаждения с изградени поливни системи, капково напояване и конструкция, която предпазва от градушки. Това решило проблема с унищожаването на реколтата от природни бедствия. „Много е трудно един земеделски стопанин без европейско финансиране да изгради такъв проект, защото това е една голяма инвестиция, която се изплаща за доста години. Така че, благодарение на европейските програми много земеделски стопани съумяхме да инвестираме в нови технологии в производството.“ Живка и нейната сестра са отличен пример за приемственост в земеделието – една от важните политики в новата ОСП. „Най-бързият начин младите да влязат в земеделието е когато има приемственост от родителите. Когато говорим за семеен бизнес. Това е най-сигурният начин и най-късият път, от който може да се почерпи опит. Смятам, че трябва да се обърне внимание на тази приемственост и да се разработят механизми и мерки за подкрепа на младите фермери. Аз и моята сестра се сблъскваме с ежедневни трудности. Производството не е никак лесно. Лишаваме се от много неща, но пък от друга страна удовлетворението компенсира. Удовлетворението е тогава, когато произвеждаме хубава стока, когато успяваме да я реализираме. Аз самата съм икономист по образование, така че преди 20 години не съм предполагала, че ще се занимавам със земеделие. Периода, в който все още се учех, беше дълъг. Успях да се науча и след това вече не си заслужаваше да се откажа. Започна много да ми харесва. Земеделието е нещо интересно. Със сигурност трябва да се обича.“

Живка подкрепя амбицията на Европа за намаляване употребата на пестициди, но това трябва да става много плавно. Трябва да има алтернативи, които земеделските производители могат да си позволят и които няма да оскъпят много производството, защото разходите вече са се увеличили доста. „В нашето стопанство се стараем да намаляваме продуктите за растителна защита. Как го правим - с наблюдение, с постоянно следене на метеорологичните прогнози. Удължаваме интервалите на третиране, не третираме без необходимост. От една страна, стои факторът разходи, от друга страна - разбира се, самите ние консумираме тези плодове.“ Опазването на почвеното плодородие се случва като междуредовите пространства в градините не се обработват, а торенето е с биологични торове. Очакванията на Живка от новата ОСП са политиките да са съобразени с условията и необходимостите на всяка една държава членка. Надеждите са новата ОСП да надгради постигнатото до момента. „Мерките, които ще се прилагат, да бъдат такива, че производителите на плодове да не се отказват. Да продължават да работят. Да разширяваме производството в България. Имаме прекрасни условия. Очаквам, също така, да се работи за устойчиво земеделие, за устойчиво производство на плодове. Да си поставяме реалистични цели – такива, каквито можем да постигнем.“

септември 2022

23

Рекордьори по добив от слънчоглед и царевица от бранда Pioneer®

Селекция

ЗК „Бъдеще“ с професионализма си доказва предимствата на продуктите на Кортева

24

За поредна година ЗК „Бъдеще“ жъне високи добиви от хибридите царевица и слънчоглед на Кортева. Въпреки сушата, от порядъка на 7080 дни без капка дъжд - резултатите са отлични, съобщи със задоволство председателят Теньо Черкезов. От няколко години близо 100% от площите на стопанството с царевица и слънчоглед са заети с хибриди от бранда Pionеer®. На производствените площи с капкови системи за напояване е засят хибридът Р0217. От него традиционно добиват около 1700-1800 кг/дка. В неполивните парцели са заложили на Р9241, от който жънат над 800 кг/дка.

„Много сме доволни“, лаконична е агрономката Татяна Барова и обяснява на какво се дължат високите добиви - добре озърнени кочани до върха, 18 реда с по 38 зърна във всеки един от тях. „Обичаме да експериментираме с новите хибриди на Кортева. До момента селекцията работи безотказно, нямаме разочарования“, признава тя. Тази година се убедили и в лидерските качества на най-новия хибрид слънчоглед на американската компания Р64LE162, при който достигнали добив от 370 кг/дка. Това дало основание да направят ранна заявка за семена за следващата пролет. „Подобрената устойчивост на агресивни раси мана и синя китка при новите ни хибриди слън-

Тихомир Острешев, регионален агроном на Кортева за Стара Загора – Чирпан – Гълъбово – Раднево – Казанлък чоглед ги изстреляха отново на върха по добиви “- добави регионалният агроном на Кортева за обл. Стара Загора - Тихомир Острешев и уточни, че P64LE162, P64LE168 и P64LE166 са непобедими като резултати във всички части на региона. „Ще продължаваме и за в бъдеще да работим с Кортева, защото чрез тяхната продуктова листа намираме достойно място в производството. Освен че инвестираме в нова и иновативна техника, инфраструктура, оборудване на складовата база, изключително държим на качествената селекция. В основата на едно производство стои възможността да използваме генетичните заложби на съответ-

ните хибриди, които съвременната наука ни дава и ние го правим по най-добрия начин. Съответно това рефлектира и върху нашите резултати. Земеделската кооперация е една от малкото стабилни през годините и с високи резултати. Много сме доволни от хибридите на Кортева“, допълни Теньо Черкезов. „Тези добри добиви са постигнати при невиждана суша от около 70-80 дни, което е безспорно доказателство за неоспоримите качества на хибридите ни“, уточни регионалният представител Тихомир Острешев.

септември 2022

25

Селекция 26

На кооперацията беше връчен специален плакет, който Кортева присъжда на дългогодишните си партньори за лоялност към марката: „Надявам се още дълги години да си партнираме и да получавате върхови добиви от нашите семена“, каза регионалният представител на Кортева. „За мен е чест лично да получа тази награда, защото вашето участие в добрите резултати на кооперацията е осезателно“, отговори председателят и напомни, че добрите добиви, на които се радват, са част от самоотвержена работа на специалистите в земеделската кооперация. Теньо Черкезов почти през целия си съзнателен живот е работил като агроном, заемал е ръководни държавни длъжности, бил е народен представител в 9-тото Народно събрание. „През 2015 г. заварих кооперацията в добро състояние – нещо, което рядко можеше да се види по онова време и това беше стимул да продължим с екипа, с който и до днес работя“, признава г-н Черкезов. После надградили положителните резултати не само в производствено отношение, но и в интелектуално и социално отношение. Днес кооперацията може да се похвали с лидерски позиции сред останалите кооперации в държавата. Всяка година е рекордьор по добив от царевица и слънчоглед.

Това до известна степен е предопределено от няколко фактора: добър мениджмънт, екип, самоотвержен труд и не на последно място - използване на иновациите в земеделието. Земеделската кооперация стопанисва 10 хил. дка обработваема площ, заета от зърнено-житни култури. Лошите климатични условия тази година дали отражение върху добива при пшеница - със 100 кг по-малко от миналогодишната реколта. „Най-голямото предизвикателство пред земеделието днес е да превъзмогнем непосилните разходи за производство, коментира Теньо Черкезов. - За да съществува което й да е стопанство, то трябва да има възпроизводство, а за него са необходими свежи финансови средства. Всичко това ни затруднява, но не може и да ни спре да вървим напред. Единственият начин да противодействаме на тези обстоятелства е да залагаме на иновациите при машините и торовете, ПРЗ и безкомпромисна генетика. Вярваме, че само по този начин ще успеем.“

Открит ден 28

Нова производствена линия за заготовка на фъстъци заработи в компанията на фамилия Драгушеви

Вкусният садовски фъстък привлече като магнит десетки фермери от България и Европа, учени и агробизнесмени в с. Чешнегирово – на Открит ден на садовския фъстък. Традиционни домакини бяха фамилия Драгушеви – новатори и винаги мислещи една идея напред в агробизнеса. Този път поводът беше още по-специален – даде се старт на нова производствена линия за заготовка на фъстъци, единствена по рода си на Балканите и в цяла Източна Европа. Това отваря широка пазарна ниша пред българското производство на фъстъци. И така, старата слава на садовския фъстък отново се възражда. Някои от българските сортове вече са регистрирани в Европейската сортова листа, разказа пред журналистите Светлозар Драгушев. Повече от 20 години две поколения от фамилия Драгушеви

работят в три направления: селекция и сортоподдържане, семепроизводство, изграждане на предприятия и линии за заготовка на семена. Обработват се около 9 хил. дка земя в землищата на три села в Пловдивско – Чешнегирово, Богданица и Козаново. Около 1 млн. дка от земеделската земя у нас е засята със семена пшеница садовска селекция. Те са популярни още в Румъния, в Гърция, в Италия. Партньор в работата е Института по растителни генетични ресурси в Садово,

както и Аграрният университет в Пловдив. „Фъстъците са ни слабост. От деца сме свикнали да ги работим“, разказва вдъхновяващият Светлозар Драгушев. „Садовският фъстък - и по аромат, и по вкусови качества се отличава от всички останали фъстъци по света. Той наистина е уникален и затова е търсен навън. А италианците просто са влюбени в него. Възможностите за развитие на производството на фъстъци в България са големи. Днес отваряме

Зам.-министър Джиков, Светлозар Драгушев и доц. Катя Узунджалиева

Новата производствена линия за заготовка на фъстъци септември 2022

29

Открит ден 30

нова страница. Очакваме старата слава на садовския фъстък да започне да се възражда с бързи темпове и площите да започнат да се увеличават“, убедително излага своята търговска логика Драгушев. До 1990 година, 65% от площите в Европа, засети с фъстъци, са именно в региона на Садово, припомни служебният заместник-земеделски министър Тодор Джиков, който специално уважи събитието. 85% от европейското производство на фъстъци е било дело на българските производители. Днес секторът има нужда от възраждане, защото площите с фъстъци към днешна дата наброяват едва 7 хил. дка. „През следващия програмен период българското земеделие ще бъде подкрепено с 16 млрд. лева. Фъстъците трябва да заемат своето достойно място в българското земеделие, като получат адекватна държавна подкрепа“, заяви още зам.-министър Тодор Джиков. Всички гости на събитието посетиха полетата с фъстъци и сусам /култура, която също отваря

свободна производствена ниша пред българските фермери/, за да се запознаят на терен с качествата и спецификите в отглеждането на двете култури. Неслучайно на Открития ден на фъстъка в Садово имаше много зърнопроизводители. Те проявяват интерес към културата – като една от възможностите за диверсификация в своите стопанства. Фъстъците отговарят и на високите цели на Зелената сделка – като азотфиксираща и щадяща

почвата култура. Без науката успехът във всеки агробизнес е невъзможен. Затова Драгушеви са дали широко поле за изява на българските аграрни специалисти. Компанията в Садово наистина е отличен пример за ползотворен тип сътрудничество между производители и наука. Доказват го вдъхновяващите разкази на доц. Катя Узунджалиева, директор на Института по растителни и генетични ресурси в Садово и доц. Марина Марчева, селекционер и семепроизводител, преподавател в Аграрен университет – Пловдив. „Семенарска къща – Садово“ не е просто една търговска фирма. Фамилия Драгушеви са истински вдъхновители, иноватори. Те са мечта за всеки български учен. Защото тук мечтите се сбъдват, тук просторът е огромен – да се твори наука!“, уверява доц. Марина Марчева, която от дълги години работи за компанията. И това е най-силното доказателство, че така се прави успешен бизнес – рамо до рамо с науката.

Антонио Маркотулио, мениджър продажби в Семенарска къща - Садово за Западна Европа: В Италия започнаха да произвеждат фъстъчено масло Лотос

Разкажете за Вашия принос към дейността на Семенарска къща – Садово. Аз съм от Болоня, Италия. Рекламирам фъстъци и сусамови ядки в Западна Европа, по-специално в Италия. Започнах сътрудничеството си с господата Драгушеви преди 5 години. Тогава внесохме първите образци от Лотос - известния сорт фъстъци. Напредвахме стъпка по стъпка и сега разполагаме с около 300 хектара в Италия, на които се отглежда Лотос. Понастоящем Лотос се тества в Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Франция и Гърция. Разкажете за качествата на сортовете фъстъци. Новите сортове Канна и Гранат са много интересни. Лотос в момента е номер 1, но е много важно да има нов сорт по-рано … Канна и един сорт с много по-високо съдържание на масло за промишлеността. Лотос е много

високо оценен от хранителната промишленост заради вкуса, а качеството е много високо. Той се използва за прясна консумация, но вече и за производство на масло, и някои производители на храни в Италия започнаха да произвеждат фъстъчено масло Лотос. Те казват, че продават в Съединените щати. Така че, имаме вече първия сорт, който произвеждаме в Европа, но продаваме в Съединените щати.

А сусамът – как влезе в портфолиото на фирмата? Миналата година Петър и Зарко Драгушеви ми казаха: „Имаме нова култура - сусам. Започваме със сусам“. Не бях виждал досега тази култура през живота си. Така че, тази година получихме малки образци - 10-20 грама, които да изпратим на моите приятели в Европа и разбира се - в Италия. И сега съм много щастлив, защото виждам, че тази култура е много интересна. Всички мои приятели от европейските страни са заинтригувани от възможността да отглеждат сусам през летния сезон, без проблем с напояване, без торове. Сусам почти не се отглежда в Европа. С този нов сорт, наречен Аида, и може би с новите сортове сусам, които идват от Семенарска къща - Садово, ще можем да въведем тази култура в Европа, по-специално в Южна Европа. Автор: Анета Божидарова

септември 2022

31

Земеделска техника 32

ГОЛЕМИ РАЗМЕРИ, ГОЛЕМИ ВЪЗМОЖНОСТИ Браната TERRADISC 8001Т на PÖTTINGER няколко причини да я имате Високопроизводителна, здрава, надеждна, иновативна – в такава техника инвестират земеделците, които се стре-мят към постигане на добавена стойност от вложенията си. Такава със сигурност ще получат, ако имат в стопанствата си дискова брана TERRADISC 8001Т на австрийския производител PÖTTINGER.

Машината беше представена в работни условия в ловешкото село Дойренци. Тя е подходяща за трактори с мощност от 350 до 450 к.с. Захватът й е 8 м, а транспортната ширина – 3 метра. Големите назъбени дискове с диаметър 580 мм осигуряват перфектно размесване на почвата. Работната дълбочина се настройва посредством дистанционни

в комбинация с двете предни опорни колела правят безкомпромисно копиране на терена - 6 градуса за положителни и 3 градуса за отрицателни наклони. В края на полето завоят се прави само върху валяка, което спестява време на оператора. Дисковите брани PÖTTINGER са максимално гъвкави и изключително издръжливи. Предназначени са за работа в тежки условия. втулки, които са разположени на бутилките, държащи валяка, както и на предните опорни колела, казаха специалистите от компанията вносител на бранда - Булагро машини АД. Сред предимствата на дисковата брана е уникалната система “Двойно рамо“ – дисковете са разположени по двойки на масивни ковани рамена, заварени върху широка опорна планка, която контактува посредством тампони върху гредата. При основните конкуренти на марката всяка планка държи по един диск и един стълбец, затова при интензивна работа и отхлабване на тампоните дискът губи агресивност и качеството на обработка се влошава. При PÖTTINGER това е избегнато именно с по-голямата планка, която държи два стълбеца едновременно. По този начин не се нарушава ъгълът на работа на браната и страничното изместване на дисковете се елиминира. Освен това браната Terradisc 8001T притежава хидроазотни акумулатори, които

„Поради тежките условия преди 3 години решихме да си купим тази брана, за да можем да обработваме есенно време нивите си в сушата. Доста добре се представя, лес-на е за регулиране и е здрава. В момента е на 40000 дка и нямаме никакви забележки, не сме подменяли никакви части по нея, работи безотказно“, коментира собствени-кът на браната Христофор Христов от Експа Агро. септември 2022

33

Биоагенти 34

Биологичната растителна защита е спасението от ливадна пеперуда! На опитно поле край село Паскалево от „Органик инвест био защита“ ООД представиха как се разселва трихограма при царевица и слънчоглед

Как да се спаси реколтата от нашествието на ливадна пеперуда, която вече е проблем №1 за земеделските стопани от Добруджа? Отговорите дават специалистите от „Органик инвест био защита“ ООД. „Намираме се край село Паскалево на съвместна платформа с нашите стратегически партньори от KWS България. Тук са заложени хибриди царевица, слънчоглед и сорго. Ние от „Органик инвест био защита“ представяме трихограмата, разказваме всичко за нея и защо трябва да се колонизира. Проблемът с ливадната пеперуда се разраства“, заяви Людмил Стоянов, директор маркетинг и продажби в „Органик инвест био защита“ ООД. На полето екипът на компанията показа в действие дрон, с помощта на който се извършва колонизирането на трихограма.

Людмил Стоянов, директор маркетинг и продажби в „Органик инвест био защита“

На полето край Паскалево земеделските стопани се срещнаха с проф. Вили Харизанова, ентомолог от Аграрния университет в Пловдив, декан на факултета по „Растителна защита и агроекология“, специалист по биологичен контрол. Тя отговори на техни въпроси, свързани с каламитета на ливадната пеперуда, защо е опасна и какви са възможностите за био защита. Тя обясни, че с трихограмата се извежда борба както срещу ливадната пеперуда, така и срещу стъбления пробивач. Вредителите снасят яйцата си по един и същи начин, разликата е, че стъблопробивачът се вгризва в стъблата на растенията, а пеперудата ги скелетира, особено листата. След това посевите вече са мъртви. септември 2022

35

Биоагенти 36

Проф. Вили Харизанова, ентомолог

„Искам да подчертая, че трихограмата е ефективна срещу много неприятели. Тя е естествен враг на семейство лепидоптера – гроздови мухи, листозавивачки, молци, повече от 200-300 представители на този род. Паразитира успешно върху техните яйца и по този начин не дава възможност на неприятелите да се размножават“, разясни още Людмил Стоянов. Биологичният агент е ефективен срещу плодови червеи в овощните градини, по зелето, по плодовите култури, по ориза, по доматите, пипера, лозята, памука.

ПАНТЕРА 40 ЕК Растителна защита

доверете се на оригинала от ЮПЛ

38

Контрол на житни плевели в рапица Земеделските култури са силно чувствителни на заплевеляване, особено в началните фази на развитие. Плевелите са пряк и силен конкурент за пространство, вода и хранителни вещества, като значително забавят и потискат развитието на културата, което започва от самото начало. Впоследствие това оказва силно негативно влияние върху самия добив, което води до икономически загуби и нерентабилни инвестиции. ЮПЛ е компания, която демонстрира, че знае как да допълва и създава за своите клиенти широка гама от продукти, отговарящи на икономическите очаквания, които имат към тях ползвателите. Продуктите на компанията гарантират по-висока въз-

връщаемост на инвестициите и сигурност в решенията, които вземат ползвателите. Един от уникалните хербициди в продуктовото портфолио на компанията е ПАНТЕРА 40 ЕК. Предимствата на активното вещество Квазилофоп-П-тефурил спрямо останалите балурициди на пазара са: • По-висока ефективност и продължително действие срещу едногодишни и многогодишни житни плевели и балур от коренища • Висока селективност към културните растения • Гъвкавост на приложението • Икономически изгоден

При висока плътност в посевите житните плевели са опасни конкуренти за широколистните култури в ранни фази от тяхното развитие. Ефикасното елиминиране на плевелите е една от стъпките за достигане на по-високи добиви. ЮПЛ предлага на земеделските производители едно утвърдено и икономически изгодно решение за ефективен контрол на най-проблемните житни плевели! ПАНТЕРА 40 ЕК е селективен, системен, вегетационен хербицид срещу едногодишни и многогодишни житни плевели, включително и балур от коренища при редица широколистни земеделски култури – слънчоглед, рапица, захарно цвекло и соя. Сравнен с други противожитни хербициди, притежава по-продължително действие и задържа прорастването на плевелите от ризоми, или коренища до 60 дни след приложението му. Едно от многото предимствата на продукта е гъвкавата му употреба – ефективен е от най-ранни фази на житните плевели (3-ти лист) до края на активния им растеж (например 100 см височина на балура).

септември 2022

39

Растителна защита 40

Благодарение на висококачествената си формулация, ПАНТЕРА 40 ЕК се абсорбира бързо от листата на плевелите и се акумулира в младите растящи части на корените, ризомите и коренищата, което обуславя високата ефикасност срещу проблемните житни плевели, като балур (от семе и коренища), троскот, пирей, видовете кощрява, просо и други. Бързото проникване на хербицида в растенията го прави практически независим от валежи – дъжд, паднал след неговото изсъхване върху третираната листна повърхност, не влияе на ефикасността му. Най-добри резултати се получават при третиране на плевелите в активен растеж, когато не са стресирани. Първите симптоми (хлороза, антоцианово оцветяване и завяхване) се появяват 5-10 дни след третиране върху най-младите листа на плевелите, или самосевките от житни култури. Пълното загиване на многогодишните плевели настъпва на 14-21 ден след приложението на хербицида. Като част от съвременните технологии, гарантиращи сигурни положителни резултати срещу видовете житни плевели и щадящи от друга страна третираните култури при тяхното отглеждане, ПАНТЕРА 40 ЕК е икономически изгоден и надежден партньор със сигурен контрол срещу най-важните едногодишни и многогодишни житни плевели при основните широколистни земеделски култури. Повече информация за продукта може да откриете, като сканирате кода или посетите сайта на компанията: www.upl-ltd.com/bg Сканирай:

За първи път 42

Кои са финалистите в европейския БИО конкурс За първи път в историята на ЕС бяха връчени биологични награди, които са продължение на Плана за действие за развитие на биологичното производство, приет от Комисията на 25 март 2021 година. Инициативата е съвместна - на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета на ЕС, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, фермерската организация COPA-COGECA и биологичната организация IFOAM Organics Europe. Избраната дата за обявяването на победителите не е случайна - 23 септември е Европейският ден на биоземеделието, който беше обявен за първи път през 2021 г. Стратегиите “От фермата до трапезата” и за биоразнообразието поставят биологичното земеделие в сърцето на прехода към устойчиви хранителни системи, с цел да се достигне средно 25 процента органична земя до 2030 година.

В ЕС има ръст на органично произведените храни и на биологичния пазар. Страните с най-развито биоземеделие са Австрия, Испания, Франция, Италия, Германия. Най-много средства за биопродукти на глава от населението се отделят в Дания и Люксембург.

Представяме ви финалистите в категорията „Биофермер“: Tom Kass управлява ферма за растениевъдство и животновъдство в Ролинген, Люксембург. Обработва 105 хектара земя и произвежда сирене. Също така, има магазин за биологични продукти, като част от подхода на цялата хранителна верига. Фермата участва активно в образователни програми за устойчиви практики. Биофермерът има за цел най-високи нива на прозрачност по отношение на дейността си и да повиши доверието на потребителите в биологичното производство.

David Pejic ръководи Zrno Eko Imanje, най-старата био ферма в Хърватия, в Дубрава, окръг Загреб Биофермерът отглежда над 60 различни култури на площ от 22 хектара, с помощта на 39 служители, управлявайки най-голямата биоинтензивна градина в региона по технологита Но-тил. Фермата е силно ангажирана с образователни, обучителни и консултантски инициативи, особено за малки и млади фермери, и включва пекарна на място и собствен биологичен ресторант, под цялостна концепция „от фермата за трапезата“.

Gianpaolo Mancini управлява Prodotti biologici - Il sentiero del riccio - ферма за растениевъдство и животновъдство в Sicignano degli Alburni, в региона Кампания в Италия. Фермата му е площ от 7 хектара и е част от пионерския биорайон Чиленто. Произвежда плодове, зеленчуци, консерви, вино без сулфити, зехтин екстра върджин и мед. Фермата му се основава на модел на затворен кръг, който не използва енергия от изкопаеми горива, а слънчева енергия и дъждовна вода. Той също така е домакин на международни образователни и обучителни активности, свързани с посещения на ферми и развитие на устойчив агротуризъм. септември 2022

43

За първи път

Представяме ви финалистите в категорията „Най-добра жена биофермер“:

44

Sara Vezza от селскостопанска компания Sara Vezza, базирана в Кастелето, в регион Пиемонт в Италия, е производител на вино.

11,5 хектара от земята ѝ са посветени на лозята, други 10 са запазени за гори, с цел опазване на дивия живот, насърчаване на биоразнообразието и микробиологията на екосистемата и компенсиране на емисиите на CO2. Фермата се занимава и с образователни дейности, програми за посетители и екотуризъм.

Katharina Lichtmannsperger от Vlg. Obervetterbachgut управлява млечна ферма с отглеждане на био трева и сено в Thalgau близо до Залцбург, Австрия. Фермата ѝ е самодостатъчна по отношение на фураж (сено) и енергия и тя свежда до минимум консумацията на вода. Фермата участва в образователни дейности, обмен с местни и регионални власти, туризъм и насърчаване на жените в селското стопанство.

Nazaret Mateos Álvarez се занимава с производство на органични гъби в Paredes de Nava (Паленсия), Испания. Тя е разработила уникален метод за отглеждане с цел максимално качество на продукта, като същевременно е свела до минимум разходите и драстично намаляване на консумацията на вода. Това се постига чрез увеличаване на синергиите между селското и горското стопанство и разчитане на растителна покривка, напояване и използването на отпадъци от селското и горското стопанство. Местните възрастни хора ѝ помагат да събира гъби (срещу справедливо заплащане), което им помага да поддържат социални контакти в обезлюдения селски район.

Представяме ви финалистите в категорията „Най-добър био регион“:

Comunitat Valenciana, Испания Биопроизводството е важен приоритет във Валенсийския план за Агроекологичния преход 2021-2025 г. Планът е със силен акцент върху обезлюдяването на селските райони в региона и се използва подход с участие, включващ научни изследвания, обучение и насърчаване на консумацията на биологични храни.

Région Centre-Val de Loire, Франция Регионът има цялостен план за биологично производство и потребление. Целта е да се постигнат 7% биологично производство до 2025 г. и 15% до 2030 г. Планът включва подкрепа за преминаване към биологично земеделие, за доставки и за внедряване на етикет „Territoire BIO engagé“, френска инициатива за органично етикетиране от местните власти.

8% от всички храни, доставяни от региона, са органични, покачвайки се до 31% за най-напредналите гимназии по отношение на доставките на биологични храни. септември 2022

45

За първи път 46

La Région Occitanie/PyrénéesMéditerranée, Франция В момента 19% от цялата земеделска земя в региона е за биологично земеделие, включващо 608 285 хектара и 13 265 ферми. Целта е да се постигнат 30% от цялата земеделска земя за биоземеделие до 2030 г. Предприема се цялостен подход, включващ приобщаващо регионално управление и цялостната верига на стойност от производството до потреблението В момента 33% от регионалната помощ за селското стопанство отива за био земеделие. 8% от всички храни, доставяни от региона в гимназиите, са органични, а 6% са едновременно органични и местни. Регионът е част от етикета “Territoire BIO engagé”.

Представяме ви финалистите в категорията „Най-добри био ресторанти“:

Trattino, базиран в Лион, Франция С 350 места, Trattino е най-големият сертифициран био ресторант във Франция, обслужващ 6000 клиенти на месец. Trattino си сътрудничи с 5 фермерски кооперации, обединяващи повече от 200 производители. Биоотпадъкът се компостира, а стъклени контейнери за многократна употреба се използват за храна за вкъщи. Организират и кулинарни работилници и споделят рецептите си.

Lilla Bjers HB, базирана във Висби (остров Готланд), Швеция Lilla Bjers е органична ферма и ресторант, който работи по концепцията „от семето до чинията“. 300 различни култури се отглеждат във фермата, която съхранява биоразнообразието и е свободна от използване на изкопаеми горива. Те си сътрудничат и с местните ферми. Риба не се сервира предвид

изчерпването й в Балтийско море, вместо това отглеждат винени скални охлюви. Енергията се произвежда от вятър и биогаз. Избягват се опаковки и хранителни отпадъци. Ресторантът се превърна в хъб за обучение на млади био фермери и готвачи. Гостите могат да получат обширна информация за посевите, суровините и био метода.

Kolariks im Prater, базиран във Виена, Австрия Този мащабен 100 % био ресторант, в който работят 80 до 130 души, е пионер в Австрия и доставя навсякъде, където е възможно местни продукти, действащ според философията „какво дава“, а не „какво струва“. Собствениците считат, че имат социално задължение, също и към бъдещите поколения, да се справят щадящо и осъзнато с наличните

ресурси. Той дава приоритет на производството на зелена енергия (слънчева), намаляване на емисиите (използване на електромобили, фирмени велосипеди), намаляване на отпадъците (подобряване на опаковането, избягване на остатъците) и не на последно място – хуманно отношение към животните и устойчиви диети. септември 2022

47

За първи път

Представяме ви финалистите в категорията „Най-добро малко и средно предприятие“:

48

Земеделска кооперация Gino Girolomoni, базирана в Изола дел Пиано, Италия Тази кооперация обединява няколкостотин фермери в региона и работи при цялостен подход - от полето до трапезата, при който фермерите притежават цялостната производствена верига. Този проект върна живота на малкия им регион, като създаде повече от 60 работни места. Фермерите отглеждат био пшеница, смилат я в собствената си мелница и смесват брашното с изворна вода на хълма в собствената си близка фабрика за паста. Те произвеждат почти 10 милиона килограма био паста годишно и на фермерите се плаща справедлива цена за продуктите им.

Goodvenience.bio, базирана в Магдала (Тюрингия), Германия Това е малка компания, в която работят 10 души. Произвежда органични бульони, супи, сосове, подправки и масла. Силен акцент е поставен върху устойчивото, кръгово и иновативно производство: енергийна ефективност, въглеродна неутралност, минимизиране на отпадъците, преработка на инвазивни видове (напр. раци), къси вериги за доставки. Това е социално приобщаваща компания, която обучава и наема хора със специални нужди и плаща над средните заплати.

Labonca Biohof, базиран в Бургау (Стирия), Австрия Labonca е добре позната марка за месо в Австрия. Компанията дава приоритет на хуманното отношение към животните, като спазва 13-те критерия, включително отглеждане на открито. Компанията има 12 служители и е в партньорство с 30 био ферми за говеждо и свинско месо. Те свеждат до минимум отпадъците, като следват концепцията „от носа до опашката“: продават цели животни на хотели и ресторанти, както и ги учат как да използват всичко това.

Представяме ви финалистите в категорията „Най-добър търговец на дребно“: Ecoveritas, базиран в Барселона, Испания Веригата супермаркети Veritas управлява 80 магазина в Испания, продава органични, устойчиви, социално справедливи храни. Veritas е пионер по отношение на елиминирането на найлонови торбички и Бисфенол А. Те поставят приоритет намаляването на емисиите и климатична неутралност (въглеродният им отпечатък вече е намален с 50%, целят се на 100%) и борбата с разхищението на храни. Те изпълняват проект за дрехи втора употреба в магазините и даряват за редица социални каузи.

септември 2022

49

За първи път 50

La ferme à l’arbre de Liege, базирана в Лантин (Лиеж), Белгия Това е малък супермаркет във ферма, който продава био продукти като месо и брашно, не само от самата ферма, но и от биологични производители в региона от 1978 г. Поставя силен акцент върху устойчивото и кръгово производство (фуражите на животните идват от фермата и от произведените органични отпадъци) и преработката (домашни студени разфасовки от месо). Те наемат 25 души, използват зелена енергия, избягват опаковането и ограничават транспортните емисии, като се фокусират върху местните поръчки. Работят с училища и университети.

Bio MERCATO, базиран в Кемптен (Бавария), Германия Това е гурме биологичен супермаркет, който си сътрудничи с регионални фермери и ферми за маслини в Италия. Продават плодове, зеленчуци, яйца, брашно и подправки от местни фермери и италиански масла чрез къси вериги на доставки. Използват само зелена енергия и избягват отпадъци от храни и опаковки. Наемат 30 души и организират семинари и работилници за храна и вино.

Представяме ви финалистите в категорията „Най-добър био град“:

Град Виена, Австрия Понастоящем Виена е начело на „Мрежа от органични градове в Европа“ и е част от Пакта за градската политика. Градският план за действие в областта на храните насърчава устойчивото биологично производство и потребление. Някои от мерките включват нова стратегия за хранене, повече органични храни в обществения кетъринг, обучение и екологични консултации за компании.

17% от площта на града се използва за земеделие, 35% от което е био. Почти 30% от всички стопанства са преминали към био производство. 50% от цялата храна, сервирана в столовете на града, е органична, а 60% се произвежда на местно ниво. Самият град разполага с градска ферма, която е 90% органична.

Община Троян, България Троян е изградил общински стопански комплекс от био оранжерии, овощни градини и пчелини, фокусирани върху опазването на почвата. Продуктите са използвани за местните детски градини и домове за възрастни. Акцентът е върху късите вериги на доставки и здравословната храна за децата. септември 2022

51

За първи път 52

Община Seeham am Obertrumer See в провинция Залцбург, Австрия Seeham е част от „Мрежа от органични градове в Европа“. В „Biodorf Seeham“ участват 33 биологични ферми, органични местни доставчици, био производители. Всички местни училища и детски градини сервират органични обеди, а 100% от храната в обществените столове в града е органична и 70% е местна. Местният био магазин е ключов партньор, който дава възможност на града да си набавя регионална и сезонна храна, доставена с електромобили. Градът разработи пътека за пчелни приключения през 3000 кв. м цъфтящи площи и обществена градина. Важен акцент е повишаването на осведомеността за качествената храна и създаването на работни места.

Представяме ви финалистите в категорията „Най-добра био област“ в Европа: Био районна асоциация Cilento (Кампания, Италия) Био районът Чиленто е пионер и модел за други био райони на международно ниво. Той обединява биопроизводители и преработватели, потребители, туристически оператори и публични органи около общи инициативи. Той също така подпомага развитието на къси вериги на доставки, местни пазари и зелени обществени поръчки, увеличавайки потреблението на местно произведени храни. Той свързва всичко това с туристическите инициативи (биоплажове, биопътеки), които облагодетелстват както крайбрежните, така и вътрешните райони, и в крайна сметка подпомагат създаването на работни места и социалното сближаване. Асоциацията Biovallee (Eurre, Франция) Асоциацията има 300 членове от всички заинтересовани страни. За 2040 г. се цели 80% от стопанствата да са под агроекологично управление, 80% био и местни храни да бъдат застъпени в общественото хранене и 20% от работните места да са в селското стопанство.

The Idanha-a-Nova Eco-Region (област Центро, Португалия) Първият биорайон в Португалия, включващ иновативни проекти като: - Green Valley Food Lab, покриваща 800 хектара, 90% процента от които под биологично производство - I-Danha Food Lab, първият бизнес ускорител в агрохранителния сектор на Иберийския полуостров - CoLAB, изследователска дейност на биологично базирани хранителни системи. В следващия брой ще разберете кои са победителите в конкурса.

септември 2022

53

Био-то: Можем ли повече 54

Мартин Ганев, биофермер, с. Поляна: Човек следва да остави след себе си света поне малко по-добър, отколкото го е намерил

Кога създадохте Вашето биостопанство? На 8 декември 2009 г. поставих една палатка в нищото и започнахме да садим първите бадемчета и лозички. Първата нощ се изсипаха маса диви животни да ме видят кой съм. От колко години имате биосертификат? Малко повече от три години след това беше първият сертификат. Тоест, към днешна дата стопанството е влязло в пубертета. Какви култури отглеждате? Стопанството е около 2 000 декара обработваеми земи, трайни насаждения и пасища, вкл. земи, оставени в диво състояние. Включва бадеми, орехи, лозе, отглеждане на стари видове зърно като лимец, черен лимец, спелта, просо, редки видове пшеница и др. В стопанството се отглеждат около 100 крави и юници, 300 овце, 150 кози, пчели… Защо избрахте био-то? Лично за мен производството на конвенционални хранителни продукти не стои на дневен ред. Имам огромно уважение към индустриалното земеделие като към система за индустриално производство на калории. Те са организирани, печелят добре и са наистина бизнесмени. Шапка им свалям. Аз и други като мен не се стремим към индустрия, а към земеделие за производство на здравословни храни. Храната трябва да е чиста, здравословна и да мога с чисто сърце да я дам на децата си. Тогава мога да я предложа и на някой друг. Тук се сещам за първото преброяване на населението на новоосвободена България след турско владичество. То показва най-неочаквано, че пропорцията на столетници е най-високата в Европа. По-висока от тази в Испания, Гърция и където и да било другаде. Днес, за съжаление, това не е така и храната, която ядем, има пряко отношение към това. Освен това не виждам как можем да отравяме природата с доказано вредни химикали и да я оставим в наследство на същите тези наши деца. Смятам, че човек следва да остави след себе си света поне малко по-добър, отколкото го е намерил. Как биопроизводството помага да опазването на околната среда и пчелите? Ще ползвам една аналогия – нали знаете как има хора, които или не боледуват, или им се случва много рядко и това са хора, повечето от които живеят близо до законите на природата. Има други, кои-

Храната трябва да е чиста, здравословна и да мога с чисто сърце да я дам на децата си то постоянно кашлят, пият непрекъснато някакви илачи, витамини и добавки и пак не са здрави. По подобен начин смятам, че се държат и растенията. Ако ги оставите да се борят сами с различните болести и им осигурите нормални природни условия, а не ги обработвате постоянно с фунгициди, пестициди, хербициди и пр., те развиват доста добра имунна система. А дали като се храним със здрави растения или с такива, които са били пръскани няколко пъти е едно и също, нека всеки сам за себе си да избере… Същото касае и пчелите. Интересно как са оцелели без нашите препарати и лекарства няколко милиона години. Да, добивите при био-то са по-ниски, но качеството е несравнимо. Доказан факт е връзката между употреба на продукти с глифозат и различни видове рак, в т.ч. рак на простатата. Тази химия разболява не само хората, но и животинския свят. През почвата отива във водите и оттам – пак в нас. Как се научихте да произвеждате био? Смятам, че ще се уча докато съм жив. Взаимовръзките в природата са толкова сложни, че самочувствието на някой, че много знае, означава само колко не е наясно. Иначе съм шампион по „настъпване на мотиката“, така да се каже, най-добрите ми учители са грешките, което не пречи да правя опити и постоянно нови грешки. Но удоволствието да направиш нещо успешно по начин, който се отрича категорично от статуквото и то да даде добър резултат, си струва. Какви биопродукти произвеждате? Бадемите и орехите са с уникален вкус, старите сортове зърна се възприемат от храносмилателните системи изключително добре, няма проблем с глутенова непоносимост. Хлябът, произведен с наши зърна, е несравним. Правим сирена, кашкавал, който зрее над 6 месеца и пр. Имаме случай на излекуване на анемия в семейството преди години септември 2022

55

Био-то: Можем ли повече 56

Добивите при био-то са по-ниски, но качеството е несравнимо просто като започнахме да правим хляб от нашия лимец и спряхме хляба от магазина… Чистата храна е голямо богатство! Къде реализирате продукцията, доволни ли сте от цената? Изнасяме за Германия, Австрия, САЩ, продаваме и в България, разбира се – в търговските вериги. За цените – какво да кажа – млякото ми го изкупуват около 60 ст. за литър, а вие обезмаслено го купувате на 2,40 лв. в магазина… Късите вериги на доставки добър вариант ли са за реализация на продукцията и защо? Късите вериги звучат много добре, но само на думи. Кой биоземеделец може да отдели човек за продавач на неговите няколко продукта? И колко успяват да продават онлайн? Като цяло, търговците имат далеч по-високи маржове от земеделците. Големите вериги имат нужда от унифицирани продукти, които трудно могат да бъдат био. Не съм оптимист, че това ще се промени в следващите години. Неслучайно ежегодно много производители фалират или се отказват поради постоянните загуби. По-трудно ли се продава био-то? Въпросът е риторичен. Вие по-лесно ли си купувате биохляб или конвенционален? Обяснете защо био-то има по-висока цена? От една страна, в повечето случаи има по-висока производствена себестойност, от друга - самата верига на доставки го оскъпява допълнително, защото то е един вид „луксозен“ за българите продукт. В страните в Европа, където биопродуктите са многократно по-масови, разликата в цените на био и не-био са доста по-„събрани“. Какви усилия стоят зад биопродукта? Доста повече ръчна работа. От друга страна, като че ли най-тежките усилия са борбата с бюрокрацията, която минава всякакви нормални граници. Потребителите доверяват ли се на биопро-

дуктите? Не бих казал, че има особено висока степен на доверие, но при всички случаи липсата на евентуално доверие към тях не дава по-добра алтернатива освен конвенционалните храни… Разбира се, с времето клиентите успяват да отсеят различните производители и постепенно се наблюдава изграждане на доверие. Как може да се развие пазарът на биопродукти в България? България има конкурентно преимущество за отглеждане на качествени биохрани. Те, от своя страна, са според мен въпрос на национална сигурност, тъй като чистите храни са пряко свързани със здравето на хората. Изминалите 2 години пандемия насочиха вниманието на доста хора към по-здравословен начин на живот, защото добрата имунна система се оказа безценен щит срещу вирусите. Също така, България би могла успешно да развие туристически продукти, които да са съчетани с биохрани, сигурен съм, че немалко туристи биха дошли на морски или ски хотел, който предлага основно биохрани. От друга страна, пазарът на биохрани в България се доминира от вносните продукти, всъщност е много по-лесно да се внася, отколкото да се произвежда. Разкажете повече за контрола и сертификацията на биологичните продукти. Тук ще си позволя да бъда доста критичен и даже отрицателен. Бюрокрацията е невероятна и същевременно контролът е неефективен. Огромен времеви ресурс на всеки производител отива в подготовката на документи. Не се гледа по същество, а се гледат документи. Грешките на фермерите се наказват безкомпромисно, същевременно работата на бюрократите е съвършено безконтролна и безкритична. И резултатите не закъсняват – животновъдството се свива ежегодно, българското земеделие напук на значителните субсидии е сянка на това, което е било преди 35 години. Няма отрасъл на икономиката, който да е така бюрократизиран както биоземеделието. И пак казвам – този контрол на практика не гледа вносителите и периодично гръмва някой скандал с внос на продукти от Китай, Индия и пр., където откриват повече хербициди, отколкото в конвенционалните продукти. Какви европейски субсидии получавате за

биоплощите. Доволни ли сте? Изключително съм благодарен на Европейския съюз, благодарение на който в българското земеделие започнаха да се вливат немалки средства – както за закупуване на техника, така и за подпомагане на разходите на стопанствата. Много добре си спомням как в периода преди 2007 година половината земи в България просто пустееха или се обработваха съвсем вяло. От друга страна - нека кажа, че в българската администрация има тежък вирус, от който боледуват доста чиновници. Те считат, че са си свършили работата, ако орежат субсидии на фермера. Познавам гръцки биопроизводители – как не чух някой от тях да каже, че са му клъцнали субсидии. Напротив, чиновниците обикалят фермерите, за да изчистят евентуалните грешки и хората да могат да работят земята, а не да обикалят гишетата. Тук, за пример ще дам казус от преди няколко години, когато ми орязаха всички субсидии, защото купих козите на фермер, който се беше отказал от животновъдството. Т.е. орязаха ми всички субсидии, защото съм бил надвишил разрешената бройка за увеличаване на козите. Не ми отрязаха субсидията за козите, а за цялото стопанство. Как Ви изглежда? Като казвам това, искам да благодаря на една значима по брой част от администрацията, особено тези, които са на място и които ежедневно виждат условията, в които множеството ферми работят! Има много по-лесни и ефективни начини да се контролират храните (и то не само био) от производството на тонове бюрокрация. Ако някой реши да лъже с документи – няма да е проблем, но ако се правеха редовни тестове на крайния продукт, доста по-малко хора ще смеят да хитруват, защото химикалът ще излезе наяве. Системата е сбъркана из основи. Всъщност, каквато и да е грешка или безобразие, направени от чиновник, остават съвършено без последствия, докато с фермерите се процедира точно наобратно. Не е добре така. Неслучайно има такова голямо количество вносни зеленчуци, плодове, меса, млечни продукти и пр. Това е „заслуга“ както на нашата бюрокрация, така и на съответните чужди администрации, които помагат на фермерите в своите държави. И това не се отразява просто на количеството и качеството на храните. Българското земеделие днес с тези ми-

България би могла успешно да развие туристически продукти, които да са съчетани с биохрани лиарди европейски субсидии не може да се мери с това преди 35 години. Да не говорим и за цялостната демография на селските райони, която е катастрофална. Не знам как ще изглежда българското село след 20 години, като моето поколение „изпадне от играта“. Имате ли изпълнени проекти по ПРСР – какви инвестиции сте направили? Най-доброто нещо, което се е случило на българското земеделие за последните 33 години, е влизането в Европейския съюз. Да, с европейска помощ съм успял да получа съфинансиране за склад за продукция, сеновал, да си помогна при покупката на трактор и инвентар. Същевременно имам проект, внесен през 2017 година, който беше объркан от администрацията, защото не били видели, че имам износ от предоставените документи, но нямали механизми за корекция на грешката си и този проект не беше одобрен. Трябвало сега да чакам да се откажели други фермери и тогава щели да стигнат парите и за моя сбъркан проект, понеже всички се отказвали в момента. Но ако този проект се подпише сега, цените за инвестиция ще го направят невъзможен. Не знам дали разбрахте, но по скоро затворилата мярка 4.2. бяха внесени по-малко проекти отколкото има пари. Давате ли си сметка? Да няма кандидати да им се дадат 50% от парите за инвестиция!? Нашата бюрокрация направи всичко възможно да компрометира отпускането на тези средства. Тотален абсурд! Каква трябва да бъде агрополитиката, за да се стимулира развитието на биоземеделието в България? Според мен, трябва да се формулират ясно основните проблеми и да се търсят амбициозни и смели решения. А проблемите са: на първо място – пълна липса на работна сила. Откъде да вземем хора? Остана май само от чужбина. Нашите хора септември 2022

57

Био-то: Можем ли повече 58

отиват в богатите държави – да правим и ние същото като тези държави. Поляци, гърци, румънци внасят работна ръка от по-бедните страни. Много хора. Опитайте вие да си внесете - изключителна бюрокрация за пореден път. Второ – намаляване на административната тежест. Ние губим огромен времеви ресурс в бюрокрация – напълно непроизводителен и често, с отрицателни последствия. Не е нормално това. Необходими ли са по-големи субсидии за биоземеделците? Нека тези, които има – поне те да стигат до производителите… А не да се режат по всякакъв повод и след това да се връщат в Брюксел. Освен парите, какво друго може да бъде мотивиращо за развитието на биоземеделието? Работата със земята е здраве. Ние трябва да започнем да опознаваме много повече и в дълбочина природата, тогава ще получим невероятни възнаграждения във вид на знания, сили, здраве, все повече хора да започнат да живеят по-близо до природата без да е необходимо да се отказват от удобствата на цивилизацията. България има уникална възможност за това. Това е най-големият ми оптимизъм. И виждам как все повече хора се обръщат към селото, земята, природата… Как да се повиши консумацията на биопродукти – необходими ли са рекламни кампании? Със сигурност би се повишила, при всички случаи е добре да има и тяхна реклама, а не само реклами на хапчета, бири и чипсове. От друга страна, едни реклами „яжте био“ надали имат особен смисъл… Тук трябва глобална доктрина за здравословен начин на живот на българите. Съветвате ли и други производители да се насочат към био-то? В момента не. Иначе само ще ме ругаят. Освен ако за тях не е кауза, както за една голяма част от производителите, които го правим и на инат. Разкажете малко повече за сертификата за биодинамично земеделие – какви критерии изпълнява фермата, за да го покрие? Биодинамичното земеделие е система, която е добре позната в западния свят. Тя е формулирана от един австриец, Рудолф Щайнер, който има редица сходства с нашия Петър Дънов. Щайнер е запитан от земеделците преди около 100 години

как могат да повишат постоянно спадащото количество хумус в почвата, което тогава за няколко десетилетия е спадало от 7-8% на 2-3%. И той дава на фермерите определени методи на работа, с които те да повишат почвеното плодородие, имунната система на растенията и оттам и на хората, които се хранят с тях. Това са и най-търсените и съответно най-скъпите биопродукти в света. В България немалко хора работят по този метод, но сертифицирането е доста сложно и, за съжаление, няма доколкото ми е известно други сертифицирани стопанства, освен нашето. Надявам се, все пак, скоро да се появят! Ще е добре за всички ни! Какво Ви мотивира? България има всички възможности да произвежда не просто масова храна, а най-висококачествени чисти продукти, които водят до здраве и дълголетие. И то постигнато по начин, в който природата е партньор, като я пазим, като подобряваме състоянието на почвата, водата, въздуха и пр.

Пазари

До 40% спад в цената на биологичния мед

По-добра пазарна реализация може да бъде постигната чрез коопериране, казва Петко Симеонов, председател на Сдружение „Биологично пчеларство“ Пазарът за биологично произведеният мед у нас се разпределя подобно на конвенционалната продукция – 20% е за вътрешния пазар, 80% - за износ. Българският биологичен мед тази година обаче определено има проблем с пазарната реализация. Причините са известни – световна икономическа криза, предизвикана от енергийната ценова спирала, следствие на войната в Украйна. Това повлича след себе си висока инфлация и несигурност в доходите. Което променя аритметиката на всяко семейство по отношение на ежемесечните разходи. „Между 30-40 % е спадът в изкупната цена на биологичния мед, което е огромна разлика в сравнение с цените от миналата година“, казва Петко Симеонов, председател на Сдружение „Биологично пчеларство“. Въпреки, че ковид кризата зададе нови тенденции в храненето, те не успяха да се превърнат в устойчиви. Особено по отношение на биологичните продукти, в това число и медът.

„Ковид кризата няма да свърши скоро, но инфлацията определено я измести. По тази причина имаме огромен проблем с реализацията на биологичния мед“, коментира Петко Симеонов. Българският мед все още се продава извън страната като суровина, а не като бранд. „Целият пазар на мед в Европа работи на този принцип. За да имаме бранд „Български пчелен мед“, е нужна дългосрочна стратегия и визия за развитието на сектора. Такава към момента липсва“, категоричен е председателят на Сдружение „Биологично пчеларство“. Бъдещето на пчеларството е в кооперирането, смята Петко Симеонов. Само така пазарната реализация на българския мед може да бъде по-успешна. Няколко големи пчеларски ферми у нас вече работят успешно като регистрирани групи и организации на производители.

септември 2022

59

Вдъхновяваща история 60

Катрин Цанев: Убедена съм, че един ден ще има само един вид земеделие - устойчиво, и това ще е биологичното земеделие Има различни начини да се намали цената на биохраните, споделя биопроизводителката ЕК залага доста амбициозни цели по отношение развитието на биоземеделието в Европа. Катрин, Вие сте един от ентусиастите, чиято философия е производство на чиста храна и земеделска дейност, която опазва природата и биоразнообразието. Защо се ориентирахте към биопроизводството? За мен не беше избор. За мен няма друг вариант. Никога не бих искала да се занимавам с конвенционално земеделие, защото био-то за мен е единственото правилно и естествено земеделие.

Това е вътрешна нагласа вероятно, не само бизнес ориентация, така ли? Да, това със сигурност е убеждение. За мен естественото, природното, биологичното земеделие е правилното земеделие. От изключително голямо значение в случая са европейските субсидии, тъй като себестойността на биопродуктите е по-висока от тази на конвенционалните. Какви субсидии получавате? Ние получаваме субсидии само за нашата черешова градина. Имаме много повече площ, която е биологично сертифицирана, обаче не се признава за биологични плащания, защото са шарени градини. Когато имам ябълки, круши, сливи в един ред или имам ябълки и лимец, няма как това да се отрази при кандидатстването, въпреки че една от целите на ЕС е да има повече разнообразие при културите. Да има агролесовъдство, да има комбинация на различни култури. При нас се признава само черешовата градина, която е 40 дка и сме получили близо 4 хиляди лева миналата година. А по мярката за необлагодетелствани райони - близо 3 500 лева. Не са ли малко тези субсидии за прекалено големите амбиции на ЕС? Съгласна съм. Със сигурност би било добре да получаваме тези допълнителни плащания за всич-

Био-то за мен е единственото правилно и естествено земеделие

ки площи, които обработваме. Да се признава това, че ние подкрепяме биоразнообразието, че практикуваме агролесовъдство. Имате ли изпълнени проекти по Програмата за развитие на селските райони? Досега нямаме. Но планираме да кандидатстваме тази или следващата година. Имаме идеи. Бихме искали да инвестираме и в земеделската част, и в преработката. Какво може да стимулира развитието на биопроизводството? Със сигурност търсенето на такива продукти трябва да е по-голямо, което от една страна означава да има повече хора със знанието и желанието да се ориентират към такова производство и естествено да има повече хора с финансови възможности. Как и у нас цените на биопродуктите да се доближат до тези на конвенционалните? Много други страни успяват да го постигнат. В другите страни биологичното производство е станало индустриално, което аз не знам дали е добро развитие, честно казано. Не мисля, че храната трябва да е много евтина. Важно е да я ценим. Да се храним правилно и който няма възможност да си я позволи, да получи подпомагане. В другите европейски страни държавата стимулира потреблението на биопродукти в болници, училища, в социални заведения. Какво пречи в България да се увеличи делът на биохраните в детски градини, например? Желание. Организация. Държавата трябва да се организира. Да се свърже със съответните организации. Случва се и сега, но по не много организиран и планиран начин. Подкрепяте ли българската аграрна политика, която ще бъде водена в новия програмен период на ОСП? септември 2022

61

Вдъхновяваща история 62

Аз подкрепям тавана, който се предвижда. Според мен е много правилно да има таван и за биологичните плащания, защото едрото земеделие е проблем. Просто не е добре, че все повече крупни земеделци се появяват, че все по-малко хора получават субсидии и е важно за всяка държава да има едно по-малко, по-разнообразно земеделие, с повече хора, които се занимават с това земеделие, затова съм „за“ да има тази граница. По-важно е да се подкрепят повече хора да започнат и да не се отказват. Според мен е по-справедливо в един момент да има лимит и да има повече пари за повече начинаещи, малки и средни производители. Рекламните кампании на биохраните достатъчни ли са в България. Каква е тяхната роля? Мисля, че би било много добре хем да е реклама, но и въпрос на образование и тук политиките да бъдат насочвани към младото поколение, към децата. Да се провеждат екскурзии в биоферми. Децата да се научат как се произвежда чиста храна и конвенционално отгледана храна. Мисля, че това е посока с голям потенциал. Вероятно трябва да се засилят и промоционалните програми? България има лош имидж в чужбина и то основателно, защото в биосектора тук се случват много измами. Така че, първо ние трябва да си оправим

Много е правилно да има таван и за биологичните плащания дома. Да сме честни производители и тогава можем да се надяваме някой в чужбина да ни се довери и да се убеди в прекрасното качество, което можем да произведем. Какво ще посъветвате онези земеделци, които искат да правят биопроизводство, но се колебаят. Как ще ги убедите да започнат? Първо е въпрос на мотивация. Добре е да има едно вътрешно убеждение, че това е правилният начин на земеделие. Друго като мотивация е, че има потенциал в биохраните. Все повече хора търсят чиста храна. Мисля, че и политиката се развива в тази насока. Трябва да се намери начин как да стане по-достъпна храната – има различни начини да се намали цената на биопродуктите. Ние предлагаме, например, абонаментни кошници, практикуваме солидарно земеделие, участие

на клиентите в производството. Има най-различни начини да се намали разхода за потребителя. Ако си креативен и ако имаш идея за нещо, което липсва на пазара, което може да се търси и има потенциал - хвани го и го направи! Пазарът за биологични продукти в световен мащаб с много бързи темпове се увеличава. Това също би могло да бъде стимул… Естествено. Това е голям стимул, че и на световно ниво все повече хора търсят този тип продукция. Според мен това е бъдещето. Убедена съм, че един

ден ще има само един вид земеделие – устойчиво, и това ще е биологичното земеделие. Наистина ли вярвате, че един ден конвенционалното земеделие ще бъде изцяло заменено с биологично? Да. Нямаме друг избор. Мисля, че много повече хора го осъзнават и вървим в тази насока и това трябва да бъде целта. Имам надеждата, че ще се случи. Има вече някои държави, които са почти изцяло биологични. Надявам се че и ние ще стигнем до там.

септември 2022

63

Бяло на черно 64 64

Даниел Ангелов: Принудени сме да фалираме Управляващите ни изслушват, но не ни чуват, казва дългогодишният лозар Г-н Ангелов, може ли лозарството да е основен бизнес? На този етап - не. Вие с какво друго се занимавате? Имам и друг бизнес. Имам фабрика за маслини в близост до София. Заведения. Какъв е мащабът на Вашето лозарско стопанство? Масивите, които стопанисваме, са на приблизителна площ 2000 дка, от които 1000 дка са плододаващи и 1000 дка са млади насаждения. Едно такова стопанство се управлява с много присъствие, с много упорит труд. Ние работим от януари до декември. Това е най-социалният отрасъл в земеделието. Най-много хора има ангажирани поради

най-многото ръчен труд. Работна ръка намира ли се? Най-големият проблем на всички колеги в бранша е работната ръка. Все по-трудно става от година на година. Повечето работници предпочитат да работят в чужбина, където за същата работа получават петорно заплащане. Тези проблеми се коренят в това, че във всички държави членки, с изключение на България, се субсидира гроздопроизводството и респективно - винопроизводството. Ние не получаваме никакви субсидии. Затова сме неконкурентоспособни за външните пазари и от производител България се е превърнала в консуматор.

Алармираме постоянно държавата в лицето на министерството, на ресорните министри. Изслушват ни, но не ни чуват. Нашите препоръки и нашите искания не се вземат под внимание. Затова се получава и неправилно разпределение на бюджети или липса на такива. Когато се разпределят кризисни мерки, гроздопроизводителите или са пропуснати, или винаги са на последно място като размер на помощта, която би трябвало да им се даде. Какви субсидии получавате все пак? Всеки един гроздопроизводител получава пари по така наречения СЕПП или това са 27 лева на дка, които за нас са нищожна сума. Нека да ни изравнят като субсидии, защото българският производител не е второ качество.

Лозарството е найсоциалният отрасъл в земеделието

Ако държавната политика продължава така, лозарството е обречено на гибел Няма ясна визия за бъдещето на гроздопроизводството и ако държавната политика продължава така, то е обречено на гибел. И от гордостта на България, ще бъде споменът на България. Казвате много е трудно. Държавата не помага. Защо продължавате да го правите? Започнах да го правя преди много години. През 2007 година засадих първия масив. тогава цената на гроздето беше 0.65 лв./кг. През 2021 г. беше 0.70 лв./кг. От 2007 до 2021 година разходите ми са скочили поне три пъти. Един път започнато това нещо е хоби, това е тръпка, това е страст и никой не би го оставил. Всеки гроздопроизводител държи на масива си като на собствените си деца. Работим напук. Губим и работим.

септември 2022

65

Бяло на черно 66

Това е специфичен бизнес. Има ли някакъв сантимент? Има много сантимент. Ако нямаше сантимент, отдавна щях да ги изкореня. Какъв е сантиментът? Останал ми е спомен от покойните ми дядо и баща. Това ми е още от моето ранно детство. Ние постоянно ходехме по лозята и се надявах, че и аз ще успея и ще продължа традицията. Ние сме имали малки стопанства по 1 дка. Първият ми масив беше 200 дка. Къде реализирате гроздето? Имаме партньори, с които работим. Те са големи винопроизводители. Постигаме доста високо качество на нашето грозде. Какви сортове отглеждате? Плододаващите са ни бели сортове. Имаме 9

От 2007 до 2021 година разходите ми са скочили поне три пъти

Ако нямах сантимент, отдавна щях да изкореня лозята сорта, винени. Доста разнообразни. Имаме нетрадиционни, по-екзотични сортове, които смятаме да наложим на пазара като вино. В младите, които все още не са плододаващи, вече имаме и червени сортове. Каква е себестойността на декар за създаването на едно лозово насаждение? Над 9000 лева/дка са необходими за създаването на един лозов масив, с дрениране на почвата, с капково напояване и със съвременна конструкция. Искам да отбележа, че Европа има специална програма, по която се подпомагат гроздопроизводителите за създаването на нови лозя. Европа дава 75% от тази сума като субсидия. Но пък от друга страна, един масив след петата година би трябвало да започне да ти носи приходи.

Разходите са толкова много, че все по-малко хора могат да си позволят да издържат един масив пет години без да получават приходи. Вие, за да преборите тези несгоди, сте решили да затворите цикъла на производство. Да дадете добавена стойност на Вашия продукт. Така е. След като виждаме, че само гроздопроизводството не може да ни изведе на печалба и не може да бъде бизнес, който да ти дава сигурност и стимул да се развиваш, реших да затворя цикъла и да инвестирам във винарна. В момента изграждаме такъв обект. Надяваме се да дадем принадена стойност на продукцията. Запознат съм също, че пазарът на виното е много труден, защото там има същата конкуренция с винопроизводителите от Европа, които доставят на много ниска цена за България. Вие имате предвид, че държавата трябва да се грижи за имиджа на България. България трябва да застане твърдо на границата и да следи вноса не само на вино, а на всички продукти, които идват от Европа, защото се оказва, че България консумира всичко, което Европа отказва да го консумира и го изхвърля.

Да поговорим малко за инвестицията, която предстои да направите. Инвестицията, която в момента изпълняваме, е по Мярка „Инвестиции в предприятията” от Националната лозаро-винарска програма. Субсидията е 50%. Половината от сумата ти връщат при добро изпълнение, но цялата инвестиция е около 4 милиона лева. Какъв ще бъде капацитетът на предприятието? Капацитетът му ще бъде 150 хиляди литра годишно, с опция да се развиваме и да го увеличаваме, ако разбира се, имаме пазари. Как ще финализирате годината? Тази година е трудна поради факта, че разходите ни са двойно и тройно по-високи в сравнение с миналогодишните, а за цени на гроздето още никой не знае. Притеснява ме, че разходите ще бъдат повече от приходите, което още веднъж ни довежда до извода, че сме принудени да фалираме, ако държавата не обърне сериозно внимание и не седнем на една маса да търсим общо решение на този проблем.

септември 2022

67

Експертно

Акад. Атанас Атанасов: Нужни са ни успешни модели за правене на аграрен бизнес

68

Съграденото до днес не бива да се разрушава, смята управителят на Съвместния геномен център към СУ Повече от 30 години живеем в условията на преход, но до момента нито едно правителство не е проявило политическа воля да застане зад един базов документ, който да определя устойчивото и дългосрочно развитие на българския аграрен бизнес. Какво мисли по този въпрос българската наука? Питаме автора на една от добрите стратегии за развитие на българското земеделие – акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместния геномен център към СУ „Св. Климент Охридски“. „Една стратегия не трябва да бъде разглеждана в чисто земеделски смисъл – тя трябва да обхваща всичко – от полето, през техниката и технологиите, през екологията и биоразнообразието, до храната на масата и здравето на българина. Защото имаме уникални дадености да произвеждаме. Трябва да знаем къде сме след 20, след 30 години. Защо не и до края на столетието. Просто трябва да спрем да се дърляме напразно и все да се делим. Крайните позиции не са полезни за никого“, казва академикът. Вече трета година светът е в различни турбуленции – пандемия, война, геостратегически размествания и произтичащите от тях кризи – икономически и политически. У нас картината не се различава съществено. Българските земеделци отново са изправени пред неизвестното. В такива времена съвсем логично изниква въпросът – защо нямаме национална стратегия за развитие на българското земеделие, която всички правителства да

следват, независимо кой е на власт. „Няма развита икономически държава, която да не следва дългосрочна национална стратегия за правене на бизнес. Тя обаче трябва да е гъвкава. Защото виждаме колко бързо се променя светът. До вчера говорехме за зелени политики, днес говорим за продоволствена сигурност. Трябва да сме подготвени и да имаме отговор на новите предизвикателства.“ Една трета от света около нас страда от недостиг на храна. В Африка милиони умират от глад. Балансът очевидно е труден, но крайно необходим. И не защото е филантропско, а защото всички сме хора. България обичайно пребивава в ... безвремие. „Световната банка раздаде колосални средства на различни държави, за да стабилизират своите икономики при сегашните кризи. Не съм чул обаче България да е сред тях.“ За пореден път сме разделени – във вихъра на всички възможни кризи, това изобщо не е добра новина. Защото въпреки всички дадености, България е на опашката по редица показатели, включително по здравословен начин на живот. Устойчиви модели в земеделието, съобразени с почвено-климатичните условия във всеки регион на страната – това е верен ключ към успешна и дългосрочна стратегия за развитие на българския аграрен бизнес, казва академик Атанасов. И дава примери. „В Добруджа и в Монтанско ще развиваме кон-

венционално земеделие – силно продуктивно. В планинските и полупланинските райони, които заемат 33% от територията на страната – биологично земеделие, но по строги модели. Има средства, стига държавата да иска да изпълнява една такава дългосрочна стратегия. На нас, учените, трябва да ни се възложи – в рамките на една година да разработим примерни модели за развитието на аграрния бизнес – по региони. Просто трябва да седнем на една маса. И да гледаме в една посока.“ Трябва да се гледа напред, а създаденото вече – да се пази и надгражда. Пребиваването в социални клишета и предразсъдъци не носи ползи за никого. Академик Атанасов не разбира защо България не промотира като добър пример едрите и мащабни земеделски стопанства у нас – в това отношение страната ни е уникален случай, смята той. Те трябва да бъдат показвани като успешни аграрни бизнес модели. „Тъкмо тези модерни стопанства могат да се окажат притегателна сила за младите българи, които искат да се занимават със земеделие. А и в крайна сметка няма голямо значение дали си едър, среден или дребен – рискът винаги е един и същ, защото всички работят във фабрика под открито небе. Но би било глупаво да загубим онова, което вече е изградено и работи устойчиво. Напротив, трябва да го развиваме и да го даваме като при-

мер. С идеята какво ще оставим на нашите деца и внуци.“ Пътят пред българския аграрен бизнес може успешно да бъде начертан от българската аграрна наука – уважавана навън и не съвсем долюбвана у нас. „В една нова стратегия може да влезе и генетичното разнообразие – в това отношение България е уникална страна – ние сме на четвърто място в света по този показател - със своите ценни сортове плодове и зеленчуци, с билките, с лечебните растения – това е огромно богатство. Имаме ценни растения със съединения, които организмът по никакъв начин не може да си набави. И това е естествен начин да сме здрави, природата ни спестява усилията да бъдем здрави. Нямаме, например, генбанка за изчезващите ценни и редки видове, а те са толкова много. Всичко това трябва да бъде част от една стратегия за правене на успешен аграрен бизнес, която да завършва с постигането на едно здравословно дълголетие, каквото сме имали през вековете.“ Имаме земя, имаме вода и си правим... кал. Ако не узреем до истината, че този път е пагубен в българското мислене, нищо добро не ни очаква. А има толкова възможности да бъдем здрави и спокойни хора – в лудия свят около нас. Автор: Анета Божидарова

септември 2022

69

Бранш 70

Венцеслав Славов: Натрупаните през последните две години загуби ще бъдат наваксвани дълго време Радваме се на малко по-добри цени на свинското, но себестойността му расте пропорционално с изкупната цена, казва изп. директор на свинекомплекси Какво е състоянието на свиневъдния бранш в момента? В момента преминаваме през пореден тежък етап в свиневъдния сектор в Европа. Свидетели сме на рязко нарастващи разходи и бавно покачващи се цени на свинското. Увеличението на цените продължи и през август, но пък цената на свинското възвърна по-нормалните си нива спрямо себестойността на произведената от нас продукция. Всички увеличения през август поставиха нови ценови рекорди. Натрупаните през последните две години загуби ще бъдат наваксвани дълго време. Добрата новина е, че Южна Корея се е съгласила да договори принципа за регионализиране на търговията със свинско месо със страните, в които има афри-

канска чума. Такава е, например, Германия. Постигнатото е голямо постижение на дипломацията на ЕС, защото се очаква през януари 2023 година Германия и другите засегнати страни от африканската чума да започнат да доставят свинско месо за Южна Корея, а и

за други азиатски страни. След влизането на африканската чума по свинете на територията на Германия, страната беше отрязана от тези източни пазари, на които традиционно бяха реализирани близо 110 хиляди свине седмично и фактически тази

бройка остана на територията на ЕС и това доведе до най-големия спад на цените на свинското от десетки години насам в Европа. Не след дълго се появи и икономическата криза, придружена от високите инфлационни индекси, които доведоха до висока себестойност на произведената от нас продукция. Ножицата беше широко отворена. Ниски изкупни цени на свинското, а високи себестойности. Всичко това доведе до масово затваряне на свинекомпекси в Германия, но и на територията на други европейски страни, включително и в България. Няколко големи ферми също затвориха в изчакване на по- добри времена. Това намаляване на обемите доведе след себе си до недостиг на угоени свине и по-високо търсене, отколкото предлагане. Този недостиг се получи не само в Германия, но и страни като Холандия и Дания също намалиха

обемите си заради цялата ситуация. Сега остава да видим колко време ще се задържат по-нормалите цени за производителите и колко време ще е необходимо, за да наваксаме загубите. Да, радваме се на малко по-добри цени на свинското месо, но за съжаление себестойността му расте пропорционално с изкупната цена, така че все още е рано да кажем, че свиневъдството в Европа се връща в нормални нива. През този период, за който говорим, държавата направи ли нещо за стабилизиране на сектора? От началото на годината нашите асоциации бяха в непрестанна комуникация с МЗм и проведохме няколко срещи, в които насочихме вниманието на управляващите, че секторът наистина си отива. За наша радост, бяха отпуснати допълнителни средства, които все още не са стигнали до

нас, но са заложени в бюджета за хуманно отношение към животните, както и допълнителна помощ за справяне с кризисната ситуация. На практика до момента ние сме взели само един от траншовете за хуманно отношение. През септември месец ще видим каква ще е останалата помощ, която ни беше обещана и на базата на която голяма част от свиневъдния сектор реши да продължи да работи. Защото повече от 80 % от свиневъдството в България беше решило да затвори. Така че, бих казал, че държавата помогна. Какви мениджърски решения взехте през това време, за да запазите персонала и производството в свинекомплексите? Едно от основните решения беше да намалим обема на производство. Нашата компания отглежда над 13 хиляди свине майки и произвежда над 300 хиляди септември 2022

71

Бранш 72

прасета годишно, така че ние намалихме поголовието с 10-15% още към края на лятото на миналата година, за да можем да изхранваме по-малко животни, тъй като разходите нарастваха, а приходите намаляваха. Други решения, които взехме, са икономии по отношение на качеството на фуража, на разхода на ток, на горива, но всички тези икономии водеха и до не толкова добра търговска ефективност и намаляването на обема съответно води след себе си до негативни икономически последствия. Спряхме гранулирането на фуража, тъй като там отиват също много ток и горива. Спряхме закупуването на някои по-скъпи суровини. Спестявахме от всички посоки. Тези мерки няма ли да понижат качеството на произвеждания от вас продукт или пък количеството? Разбира се, че всички тези икономии водят до негативни производствени последици. Когато икономисваш, ти губиш от качеството. Ти губиш от обема, който имаш, но на практика пред нас стояха две решения. Или да намалим загубата си, или да я увеличим. Мислите ли за пълно затваряне на цикъла на производство? Ние в момента сме се концентрирали в това да бъдем добри в свиневъдството. Винаги затварянето на производствения цикъл води до по-добри резултати. Ние си произвеждаме сами фуражите, свинете. Част от тях преработваме в наше месопреработвателно предприятие, имаме

верига магазини. Единственото, което ни липсва, е производството на зърнени култури. Специално в свиневъдството близо 80% от производствената себестойност е фураж, а от самия фураж близо 80% от себестойността му са зърнените култури. Но земеделието е друг бизнес, който също не е лек. Прилагате ли световни иновации? Свиневъдството се развива постоянно. Има много нови технологии, които могат да бъдат приложени в бизнеса. Напоследък много се говори за така наречените умни ферми, които могат да бъдат контролирани от разстояние. Всички производствени дейности по отношение на хранене, поене, вентилация, климатизация и т.н. могат да бъдат проследявани от специален хардуер и софтуер, който дава възможност на мениджмънта да следи ежедневно производствените резултати на предприятието. Все повече започнаха да навлизат технологии за отглежда-

не на свине с още по-малко хора. Това са доста модерни боксове, които могат да отделят сами различните категории свине, като на всяко едно прасе се слагат специални ушни марки, в които има микро чип, който може да следи състоянието на прасето. Колко храна е изяло за деня. Каква му е температурата. Друг е въпросът доколко всяка една ферма е готова за тази стъпка, защото това са скъпи удоволствия и тази технология струва пари. Какъв съвет бихте дали на Ваши колеги. Как да успяват в бизнеса? Перфектна формула няма. За да бъдеш успешен в бизнеса, трябва да имаш добре стикован екип и добре обучени хора и специалисти. За мен хората и екипът са от изключителна важност. Също така - постоянството в бизнеса, да не се отказваш, защото всяко едно производство има и проблеми. Има периоди на прогрес. Има периоди на регрес. Трудните периоди демотивират всеки един по веригата. Човек не е лошо и да рискува. Но да прави умерени рискове.

Как трябва да реагира един пчелар при установяване на смъртност в пчелина? Полезно

Достатъчно е да подадете сигнал в Областна дирекция „Земеделие“, пояснява експерт от БАБХ Пчеларите у нас попадат под управлението на два закона – за ветеринарномедицинската дейност и Законът за пчеларството. Отделна нормативна уредба указва действията при различни казуси, свързани с живота и здравето на пчелите. Как да се ориентира един пчелар в този законодателен лабиринт, ако установи смъртност в своето пчелно стопанство? Попитахме Даниел Денев, Главен експерт в Дирекция „Животновъдство и хуманно отношение към животните“ в БАБХ. „По Закона за ветеринарномедицинската дейност пчеларят незабавно трябва да уведоми ветеринарен лекар – официален или частнопрактикуващ – за предприемане на действия по компетентност. Имаме обаче и едно законодателство, което казва, че трябва да уведоми и Областна дирекция „Земеделие“, обяснява Даниел Денев. Така законодателството се явява двойно, но то всъщност се припокрива – по отношение на действията при установяване на смъртност в едно пчелно стопанство. От Областна дирекция „Земеделие“ са задължени да уведомят ветеринарен лекар, кой-

то е част от определената със заповед комисия, която трябва да посети на място пчелина – до 24 часа от подаването на сигнала. За пчеларите е важно да знаят какви са действията, които комисията има право да извърши на място – за да бъде задействан механизмът по установяване на причините за смъртност в стопанството. „При необходимост, тази комисия е упълномощена и има правото да взима всякакви проби, включително и от растения, прилежащи около пчелина, проби от подмора, от пчелните семейства и да ги насочва към съответната акредитирана лабо-ратория, най-често от системата на БАБХ – за последващи резултати, които да установят причината, довела до смъртност на пчелите.“ От Българската агенция по безопасност на храните поясняват: напълно достатъчно е при установяване на смъртност в пчелина, да бъде уведомена съответната областна дирекция „Земеделие“. Във всяка има гореща телефонна линия, на която следва да има незабавна ответна реакция.

септември 2022

73

Изход

Братя Гичеви продадоха и последната си дойна крава

74

Светозар Гичев: Причините са комплексни - тежко е, но чувстваме облекчение Г-н Гичев, Вие имате семейна кравеферма в село Боерица. Вашият живот на животновъд с щастлив край ли е? Рано е да се каже. В началото на годината имахме 90 дойни крави, вчера взеха последната дойна крава (б.а. края на август). Кажете защо. Усмихвате се. Това е подвеждаш въпрос дали е щастлив краят. Ние вече, честно казано, изпитваме облекчение, че не трябва да се борим в тази ситуация, в която се намира в момента животновъдството. Естествено, тежко е много. Това е частен случай. Това, че ние сме взели това решение, не значи, че всяка една ферма трябва да затвори. Казвате това е частен случай. Все пак не е частен случай, защото много Ваши колеги за-

твориха, а други са пред затваряне. Причина има. Когато има една причина или две, ти можеш да направиш промени, за да преодолееш тези причини. Ние имаме лични причини, които наложиха да ограничим работата, но цялата ситуация, която е през последната една година, доста ни помогна да предприемем тези стъпки. Когато се покачиха цените на горива и торове, цената на зърното – също. За нас поскъпна комбинираният фураж, който последните години скочи двойно - от 400 лв. без ДДС, в момента е 850-900 лв. И ние също ползваме нафта и резервни части за машините и т.н., но приходът от млякото не се вдигна подобаващо. За последната година и половина разходите ни се повишиха между 75-80 процента, а

приходите - с 18-20 процента. Разликата от 50 процента за нас е загуба. Друг проблем е работната ръка. Ние така и не успяхме да направим екип от хора, които да искат да работят по нашите стандарти. Ние винаги сме искали да произвеждаме качествен продукт, а качественото мляко е чистото мляко с високи показатели. За да се постигне това, има определени стъпки, които трябва да се изпълняват абсолютно стриктно по време на доенето и относно показателите трябва да се изпълнява определено хранене. Ние бяхме предприели елиминирането на проблема с работниците, инвестирайки в роботизирана техника за доене. Виждам фермата зад Вас е празна. Има ли носталгия? Беше много тежко в началото като започнаха да намаляват кравите. Сега като намаля работата, започнахме да обръщаме внимание и на себе си и се оказа, че има живот и извън фермата. Нещо, което бяхме забравили. Нашата ферма е млечна. Много хора предполагат, че ще преминем на месодайни крави. Но те имат различен начин на отглеждане. Месодайни ферми също фалират. Каква подкрепа получава такава ферма като европейски средства? Тази година не сме кандидатствали за субсидии за животните. Имаме 20 дка общински пасища. Големи бяха обещанията на общината как помага на младите хора. С тези декари няма как да нахраним нашите животни. Това е другият огромен проблем в цяла България. Тези пасища се раздават на приближени и са превзети от една мафия. Пасищата се унищожават с мулчиране и едни хора използват пасищата само и единствено като дивидент за да получават пари. Какви животни оставихте във фермата? Юници и подрастващи телета. За какво ги държите? От сантиментална гледна точка. Оставили сме тези животни, въпреки че в момента имаме предложения и много се чудим дали да не приемем. Има интерес към чистопородни животни. Австрийски млечен Симентал е стадото. Как Ви звучи „Гичеви приключиха с фермерството“? Но фермата не може да стои празна,

защото Вие сте направили много инвестиции. Какво значение има. Нямаме кредити. Не дължим пари на никого. Една сграда дали ще стои пълна или празна, какво значение има. Ние допуснахме огромна грешка с грешен доставчик на оборудване и се оказа, че имаме техника, която е със срок на годност, който ако не е минал, той е близък до края на ресурса си, което е абсурдно. Подлъгаха ни и със строителството. Сега ни се налага да правим ремонт на едно ново строителство, защото не е изпълнено както трябва. Не сме защитени особено, когато е по проект и не можем да направим абсолютно нищо, защото ни е страх да не бъдем санкционирани от ДФЗ. Това е истината. Няма ли гаранция? Какво значи гаранция в България. Кой ни защитава. Какво очаквате от ОСП? Нищо. Братя Гичеви ще се занимават ли със земеделие? Със земеделие, да. На този етап, да. Г-н Гичев, Вашите прогнози. Накъде върви българското животновъдство? Големите ферми с над 500 крави със сигурност ще се разширяват и ще мислят за допълнителни животни. Тъмносиният и черният сектор също ще оцелее, защото той не е никак малък процент. Тези ферми нямат разходи за работници, не плащат ДДС и осигуровки. Ще е трудно на средните и по-малки ферми. Интервю на Диана Александрова

септември 2022

75

Животновъден дневник 76 76

Производството на говеждо месо в Небраска е религия главите добитък са много повече от хората в щата • Робърт Евнън, държавен секретар на щата Небраска: Яжте повече говеждо, за да спасите климата • Пасищното отглеждане на крави е въглеродно отрицателно • Благодарение на нова хранителна добавка емисиите от метан се намаляват с 60% Търговска мисия, начело с държавния секретар на американския щат Небраска Робърт Евнън, посети България и в рамките на няколко дни проведе семинари, демонстрации и бизнес разговори по темите земеделие, напояване, отглеждане на месодайни породи говеда и производство на месо. Робърт Евнън, държавен секретар на щата Небраска, САЩ: „Тъй като се занимаваме интензивно със земеделие, най-старият университет в щата Небраска е Линкълн и неговата насоченост е към специалности, свързани със селското стопанство и изследователска работа. Към университета работят институти по земеделие и природни ресурси, технологии в храните, във водите и други. Университетът разполага с 4000 хектара опитни полета, които се използват, за да се

проучва и създаде фермата на бъдещето. Ние си я представяме като климатично неутрална, такава, в която решенията ще се вземат на база нови технологии, които почиват на събиране на данни. Бъдещето е такова, че от телефона си да можете да контролирате системите във фермата, разбира се, като изключим случаите, в които възникне практически проблем в стопанството. Полетата да са взаимосвързани, информацията да се съхранява в облачни бази данни, откъдето решенията да идват бързо. И понеже проблемите, свързани с промяната в климата, са все по-актуални, можем да кажем, че зърнените култури, които отглеждаме в Небраска, и вие тук в България, са всъщност въглеродно отрицателни – поглъщат повече въглероден диоксид, отколкото изхвърлят. Това е много положителна тяхна характеристика и в нея могат да се търсят решения за бъдещето. Небраска е най-големият говедовъден щат в Америка, макар че тексасците няма да се съгласят, но числа-

та говорят. Вероятно сте чули призива: Яжте по-малко месо и ще спасите планетата, но това не е вярно, когато става дума за говеждо и пасищно отгледани крави. Така че, истината е точно обратното: яжте повече говеждо, за да спасите климата.“ Всяка крава в Небраска започва живота си на пасището, някои през целия си живот са там, други се преместват, за да бъдат угоени. Изследвания на Университета Линкълн потвърждават, че когато кравите се гледат на паша,

целият въглероден диоксид, който освобождава животното, се компенсира много повече от този, който поглъщат растенията на пасището. Което по думите на Робърт Евнън прави пасищното отглеждане на крави въглеродно отрицателно. „Ние знаем, че растенията поглъщат въглеродния диоксид при процеса на фотосинтеза и той се отлага в почвата. Когато говедата пасат, въглеродният диоксид, който се отлага в почвата, е повече от този на поляна, където не пасат крави, просто защото, когато животните пасат, растенията изникват отново и така количеството на отложения въглероден диоксид се увеличава.“ Робърт Евнън посети България за втори път, като първата търговска мисия беше свързана с производството на фасул. Щатът е най-големият производител на зрял боб в САЩ. Небраска е първият американски щат, който изпраща търговска делегация в България след пандемията. А изключителна помощ, за да реализираме това предаване ни септември 2022

77

Животновъден дневник 78

оказа Мила Бошнакова - старши специалист в Департамента по земеделие на САЩ към Американското посолство в София. „България е прекрасна страна, каквато беше и преди три години, когато я посетих. Българите са великолепни хора, приеха ни много топло и за мен е удоволствие да идвам в България. Питате ме за климатичните промени. Знаем, че отглеждането на зърнени култури допринася за опазването на околната среда, тъй като задържа в почвата повече въглероден диоксид, отколкото произвежда като емисии. Въпросът е как да направим този процес още по-ефективен. Заради това изучаваме отглеждането на говеда в университета на Небраска. Едно от нещата, които се изследват сега, е въздействието на говедовъдството върху климатичните промени. Както обясних и по време на семинара едно от заключенията на учените е, че пасящите говеда имат положително влияние върху околната среда. Получава се нетен положителен ефект, когато говедата са на паша. Тези

изследвания са потвърдени, така че се надяваме скоро да бъдат публикувани. Освен това беше разработена хранителна добавка за кравите, която е на базата на зелени морски водорасли. Ако сложите тази добавка във фуража, с 60% се намаляват емисиите от метан. Метанът се произвежда при храносмилането и точно там действа тази добавка. Предложена е за одобрение от властите и сме големи оптимисти, че ще се получи. След това добавката може да се ползва в целия свят.

Как да контролираме изпражненията и емисиите от парникови газове е друг аспект при храненето на животните. Изпражненията могат да се превърнат в тор за наторяване на полетата, използвайки анаеробни методи. Това са напълно затворени системи - на външен вид приличат на яйце и в тях изпражненията се трансформират в тор, без да изхвърлят вредните газове. Технологията е позната, въпросът е как да се използва ефективно на местата за хранене и точно това проучваме в момента.“ Държавният секретар на Небраска сподели, че за тях е начин на мислене не само да развиват нови технологии в земеделието, но и да ги споделят с общности от други страни. Биха се радвали на бъдещо сътрудничество с университети в България. Небраска е в сърцето на Америка, има умерен климат – точно, какъвто трябва да бъде за развитие на земеделие – нито е много топло, нито много студено. Площта на щата е 200 520 квадратни километра.

Помощник-държавният секретар на Небраска Синтия Алън разказа за земеделските традиции на щата, а нейното семейство има ферма. Тя е експерт по международна селскостопанска търговия. Синтия Алън, помощник-държавен секретар на щата Небраска, САЩ: „Това е второто ми посещение в България, била съм в повече от 30 държави, а страната ви ми е една от най-любимите. Нашият щат Небраска е известен като щата на добрия живот. Населението е близо два милиона души и по-голямата част от тях се занимават със земеделие. В щата се намира най-големият подземен аквафор с питейна вода в света. Това е ценен природен ресурс – естествено находище с подпочвени води, известно като водоема Огалала. Намира се под територията на Централна и Западна Небраска и заема почти цялата площ под повърхността на щата. Преди откриването му, Небраска беше известна като великата американска пустиня. Всеки от тези кръгове земя, които виждате са кръгове, които се напояват. Царевица, пшеница, соя са основните култури, които отглеждаме и сме номер едно производител на царевица за пуканки. Отглеждаме

още слънчоглед, просо, сорго и различни сортове зрял боб.“ Животновъдството е представено от говеда, свине и пилета. Търговска хранителна верига в САЩ е собственик на големи птицевъдни ферми в Небраска, които снабдяват цялата верига с пилешки продукти. Мнозинството от фермите в Небраска са семейни и с десетки години традиции. „Всеки от тези участъци е с площ от 640 акра, което е около 250 хектара. Един такъв кръг, който се напоява, е с площ 130 акра или 52 хектара. Нашите ферми са семейни, не са собственост на големи корпорации и учим децата от малки да се занимават със земеделие. На много от тях образованието е свързано с фермерство, след като завършат те се връщат във фермата на дядовците си, внедрявайки новите технологии, които са научили. Много са ни големи семействата, защото имаме нужда от работна ръка. Една от дъщерите ми, заедно със семейството си, има ферма с овце, внучката ми помага в отглеждането и се е разбрала с родителите си да й дадат агне, с което да постави началото на свое стадо. Ние се гордеем, че работим семейно и произвеждаме храна, трудим се всеки ден. Именно защото работим семейно, обръщаме внимание на консервационните практики, за да пазим околната среда, за нас е много важно да предадем фермата на следващото поколение. В земите си прилагаме технология за плитка оран стрип-тил. При нея се изорава една бразда в полето и след това се засява в нея. По този начин от една страна се пести

вода, от друга - това е по-щадящо за околната среда. Дълбока оран вече не се прави при нас, целта е горният почвен слой да не бъде издухан от вятъра. Напояваме площите чрез пивотни системи. Когато правим сондажи за наличие на вода, виждаме колко точно подземни води имаме. Можем да изключваме дистанционно през домашния си компютър пивотните системи, а когато искаме да проверим дали дадена площ е напоена достатъчно, изпращаме там дрон. Машините ни се управляват чрез GPS, в един трактор има 26 бордови компютъра, така че да караш трактор е като да управляваш самолет.“ Производството на говеждо месо в Небраска е религия. Главите добитък са много повече от хората в щата. Синтия Алън казва, че фермерите се грижат за говедата по старовремския начин с ласо и яздейки коне. Маркират животните чрез жигосване, като поставят знака на собственика, а всяко ранчо има свой запазен знак. Също така, слагат на кравите и познатите ушни марки, за да се проследява произхода на животното от раждането до клането. „Обикновено отглеждаме месодайната порода Ангус, защото мислим, че от нея се получава месо с най-добър вкус. Правим ротация на пашата – местим стадата, когато изпасат дадено място на друго по-свежо. Част от животните се хранят с царевица, затова щатът е известен със своето говеждо – резултат от угояване. Изнасяме говеждото в целия свят, като гарантираме качество.“ Темата продължава в следващия брой. Автор: Мирела Спасова

септември 2022

79

Решения

Как да се справите с неприятеля Дрозофила Сузуки

80

Превантивни мерки в органични овощни градини с костилкови плодове Петнистата дрозофила Drosophila suzukii е инвазивен вредител, атакуващ меки овощни видове (ягоди, череши, сливи, грозде), както и много горски ягодоплодни растения. Възрастните женски екземпляри на D. suzukii снасят яйца в плодовете, от които се развиват ларви. Стратегията за контрол на D. suzukii включва превантивни мерки, като управление на овощните градини, хигиена на полето и избор на сорт. Комбинацията от превантивни мерки и мерки за интервенция може да намали пробиването на D. suzukii и/или развитието на ларви в плодовете и следователно да минимизира плодовете и икономическите загуби. ПРАКТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ Мониторинг: След като плодовете започнат да променят цвета си от жълт на червен до прибиране на реколтата, наблюдавайте присъствието на D. suzukii всяка седмица, като използвате капани за примамки. Монтирайте капани за наблюдение на сенчести, защитени места и проверявайте всяка седмица по време на летния сезон от април до края на прибирането на реколтата. Мъжките могат да бъдат разпознати по тъмни петна по крилете, видими с просто око. При женските голямото, извито яйцеполагало с добре развити тъмни трионови зъби може да се види с лупа.

• Проверка на плодове: Огледайте 50 външно непокътнати произволни плода с лупа. Проверете за отла-

гане на яйца и дупки за пробиване и отлагане на яйца с типични яйчни нишки, които се открояват от плода.

• Управление на овощната градина: D. suzukii обича влажни, сенчести, защитени от вятър места. Сухото и горещо време е неблагоприятно. Приложете мерки, които водят до сух климат в овощната градина. Изберете системи за резитба, които осигуряват добре проветрено, бързо съхнещо насаждение; често мулчирайте храсталака или поставете черен мулчиращ филм; регулирайте интензивността на напояване, за да избегнете локви.

• Хигиена и прибиране на реколтата: В случай на силен натиск от заразяване, съберете всички череши в един цикъл (и изхвърлете неузрелите плодове), тъй като вторият цикъл на прибиране на реколтата обикновено е силно заразен и често вече не може да се продава. Съберете напълно ранните сортове, отстранете и унищожете презрелите и повредени плодове (поставете ги в херметически затворен контейнер), за да избегнете разпространението на D. suzukii. Незабавно охладете набраните плодове до 0-3 °C, за да спрете развитието на ларвите. Съхранявайте хладилната верига до доставката до потребителите.

• Избор на сорт: Има някои сортови разлики при кайсиите и сливите, докато при черешите всички сортове са привлекателни. Източник: https://organic-farmknowledge.org/bg