Бяха едни от найнатоварените, но и най-прекрасни 6 месеца в живота ми.
по гражданско образование“
известието, което всеки ученик отмята по инерция. Коя от американските испански колонии НЕ се освобождава след испано-американската война от 1898 г.? стр. 21
„Os deseo de todo corazón que la suerte os acompañe y la fortuna sea generosa con vosotros, que consigáis actuar siempre con dignidad y sabiduría en la vida. ¡Lo mejor
стр. 10
Името на отбора ви – „Сбирщайн“, предполага, че случайно сте събрани в него. Така ли е?
Константин Кехайов (11. Д): Да, така е. Аз първоначално участвах в играта с друг отбор (заедно с Даниел, Калин и Боян от 11. Б), но на полуфинала с него останахме на второ място. Малко по-късно приятел, който се беше записал като самостоятелен играч, ми сподели, че няма да има възможност да вземе участие в играта, и ме помоли аз да го заместя.
Виктория Василева (9. Б): Да, всъщност аз, Рая и Калоян се записахме индивидуално, но организаторите сформираха един отбор, в който по-късно се присъедини и Константин.
Какво ви мотивира да участвате в състезанието?
Константин: Желанието ми да проверя знанията си, като отговарям на въпроси от
Виктория: Аз реших да участвам веднага, след като разбрах, че се организира такава викторина. Смятам, че съм
география положението не е зле.
Калоян Тренов (9. Б): Заинтересувах се от викторината, когато видях плакат, който я рекламира. Реших, че ще
– затова реших да пробвам.
Рая Николчева (12. Д):
Мотивира
Виктория:
допълнителни въпроси. Не вярвах, че ще спечелим – особено след като толкова трудно се класирахме – но въпреки това всички таяхме надежда за победа.
Как се роди идеята за „Войната за испанското наследство“?
Идеята да направим училищна викторина се зароди преди две години – даде я г-н Николов. Тази година решихме да кръстим играта „Войната за испанското наследство“.
Подготовката на въпросите разделихме между учителите по съответните предмети. Г-н Николов подготвяше
презентацията за всеки един от кръговете (квалификации и финал) – огромни адмирации. Благодаря и на г-жа Фаркашева за прекрасния плакат и грамотите, които получиха победителите.
Какъв е регламентът на викторината?
Всяко ниво се състои от три кръга – тестови въпроси, аудио-визуален
1.
език,
организаторите на проекта
най-важната информация като азбуката, произношението на звуковете, някои глаголи заедно с техните спрежения в сегашно време и основни фрази. А в случай че не си
присъствал на урока, може да намериш цялата информация в дискусията в Shkolo!
които училището е на първо място, да работят, защото е истинско предизвикателство да съчетаеш всички дейности балансирано. Препоръчвам работа на тези, които имат желание да пробват нещо ново или имат много свободно време, което смятат, че биха могли да оползотворят чрез нея.“
Ния Раковска, 11. Д
„Работих в банка и очевидно нямам нужното образование, но все пак служителите бяха готови да ми помагат при изпълнението на определени задачи. Всяка нова задача трябваше да ми се обяснява доста опростено. Това, което харесвам на банката, в която работих, е, че дава възможност
на много млади неопитни хора. Разбира се, не всичко беше цветя и рози. Работата ми на моменти можеше да се определи като разчистване на струпана бумащина, за която просто никой няма време. Също така смятам, че беше много полезно за развиване на комуникативните и математическите ми умения. И накрая, но не на последно място, да спечелите сами своите първи пари, е животопроменящо.“
Диляна Димчовска, 11. В
„Миналото лято работих като сервитьор в един немалък ресторант в София. Бях объркан в началото, тъй като беше нова среда за мен. Бързо успях да вляза в ритъм, разбира се, с помощта на малкия екип от хора, които нямаха проблем да отделят от времето си, за да ме обучават. Мисля, че най-важното, на което се научих, е как да организирам времето си ефективно и как да си спестявам усилия, като мисля с един ход напред. Хубавото на лятната работа е, че няма притискане откъм време (понеже има достатъчно свободно такова) и не пречи на дневните ви задължения. Влизането в работна среда, докато си ученик, може да улесни интегрирането ти в такава по-нататък, тъй като вече ще имаш изградени основи, на които да стъпиш. Успях също така да си подобря комуникацията с нови хора. Смятам, че работата през лятото е приятен начин на прекарване на свободното време, който носи със себе си много позитиви.“
Симеон Стефанов, 11. В
„Работих в кафене 9 месеца, като започнах в началото на втория срок на 10. клас. Не беше лесно, но някак успявах да балансирам работата и училището. Научих много полезни неща като това да оценявам парите и времето, да ръководя екип и да комуникирам с различни хора. Самата фирма предлагаше сравнително добри условия за учениците, съобразяваха
Рон-Рон, Йода
Г-жа Зорница Йончева:
Имам две котета. Винаги съм
имала две. Първите бяха две братчета – разбира се, при-
брани от улицата. Живяха дълго
и щастливо 16 години. Втората двойка – братче и сестриче (Томи
и Миа), ми я донесоха колеги. Същите онези, спасени от г-жа Виктория Михайлова и възпитани от г-жа Ирина Аламанова (вж. с. 10 в бр. 72). Както казах на г-жа Аламанова: „Моля те, ти си главен учител, първо ще ми ги научиш на тоалет!“.
Томи и Миа първо бяха съответно Ин и Ян, защото Томи е чисто черен красавец със зелени очи, а Миа е светличка. Рижаво коте си нямам, за да е пълна палитрата. Когато ги донесе г-жа Аламанова, ги погледнах и казах: „Леле, милите бълхарници, много грозни!“, и ми станаха още по-мили.
Чудни са ми котетата, умни и чисти животни. Чакат ме на вратата вечер и страдат, когато ме няма. Като се замисля, май са съществата, които най-много ме обичат, и съвсем не е така заради храната. Истински
първи
при един приятел на сина ми, който след това го прехвърли на нас. Той много добре разбира кога НЕ трябва да прави нещо, но все пак го прави. Йода я настигнахме, докато слизахме от Безбог към Добринище. Тя живее на бързи обороти, сърчицето ѝ тупка като на хамстер. Непрекъснато щъка насам-натам. Обича да яде от ръка като принцеса. Всяка сутрин на закуска ме чака да ѝ дам кисело мляко. С котарака преди тях имах доста фрапантен случай – без да искам, го изпрах в пералнята. Това се случи, когато децата ми бяха малки. Търсех котарака из малкия ни апартамент, когато
Лакатник е село, намиращо се в живопис-
ност от около час
половина. Кръстена е така, защото авторът се е разхождал често там. Мястото го е вдъхновило да напише разказа си „Дядо Йоцо гледа“, а местен жител се превръща в първообраз на едноименния главен герой. По пътя ще минете покрай високия водопад Скакля.
Машина на времето
ПЛОВДИВ – НОЕМВРИ 2023 ГОДИНА
днодневното ни пътуване до
Пловдив може да се опише с една
дума – дъждовно. Но това въобще не попречи на намеренията ни, а напротив, повиши настроението ни, докато се разхождахме с подгизнали крачоли измежду цветните и стръмни улици на старинния град. Тричасовото пътуване с влака все едно ни върна с машината на времето тогава, когато родителите ни са били на нашата възраст. Освен „удобно“ и ароматизирано със съмнителни миризми то беше изпълнено и с много вълнение.
Когато пристигнахме в Пловдив по
обяд, голямата ни група се запъти към Цар-Симеоновата градина, а след това към Стария град, където посетихме Античния театър и храм „Св. св. Константин и Елена“. След това се разделихме и се разходихме по калдъръмените улици в компанията на безбройните градски котки.
Нашата цел беше определена – кафенето на „Приятели“, където се скрихме от дъжда и неочаквано попаднахме на интервю на номинираната за „Оскар“ актриса Мария Бакалова.
След уютния ни престой там беше време да се върнем в още по-големия уют на БДЖ – доволни, с кални обувки и пълни сърца от есенната ни разходка в Пловдив.
РОДОПСКОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ –АПРИЛ 2024 ГОДИНА
13 април, 6:05 ч. – в този ранен час нашата група от 9., 10. и 11. клас беше вече на Централната гара, за да се отправи на пътешествие по следите на тракийските ни предци. На-
станихме се във влака, разпределени по групички в (не)луксозните купета, опитвайки се да се разсъним и да съберем сили за предстоящите два вълнуващи дни. След няколко часа път сменихме влака с автобус, а след това и малко на собствен ход стигнахме до „Скалните гъби“. Легендата гласи, че преди много години четирите дъщери на въглищаря Радуил се превърнали в каменни гъби, след като били посечени от нашественика Омур. Омур им отмъстил за смъртта на приятеля си, който бил хвърлен от подплашения от девойките кон на земята и загинал на място.
Следващата ни спирка беше свещеният град Перперикон. Величествен, огромен, криещ пластове история, този археологически комплекс беше по-предизвикателен за изкачване главно заради неочаквано високите летни температури и липсата на сянка, вятър или дори лек полъх. Но си струваше всяка крачка. Екскурзоводката ни спираше често и разкриваше пред нас късче по късче света на предците ни, техните традиции и вярвания,
(БДЖ), направо ми прималя. Няма какво да се лъжем,
ни и често го изключва като опция за пътуване. Не съм вярвала, че някога ще го
кажа, но едни от най-хубавите ми спомени са именно в купетата на влаковете по време на екскурзиите с клуба. Кодови имена, асоциации, белот, драми и каквото ти е на сърце – на всичко се играе там, но най-хубавото безспорно е компанията. Това, което ме мотивира още в началото на учебната година да се запиша в клуб „Машина на времето“, беше желанието ми да се запозная с нови хора. Е, определено го постигнах! Красотата на тези запознанства се състои в тяхната спонтанност. В нашата малка клубна общност сме обединени преди всичко от любовта към историята. Но не само да четем за нея, а и самите ние да създаваме истории, които ще останат завинаги като легендите на Испанската.
Без да звучи лицемерно (с мен ще се съгласят и останалите членове на клуба), смятам, че огромен принос за вълнуващото ни преживяване имат и учителите. На такива пътешествия имаме възможността да ги видим в друга светлина и
да ги оценим като хора, а не само
като преподаватели в класната стая. А бисерите и шегите, които пускат, са незабравими и достойни за мемета!
Тамара Руменова, 10. Б
ГАБРОВО – МАЙ 2024 ГОДИНА
Безброй емоции и прекрасни моменти, които ще си припомняме с усмивка цял живот, бяха родени по време на
ваната почивка за обяд. Озовахме се в едно невероятно местенце, някъде в центъра на Велико Търново, където обядвахме задружно на фона на любими български песни под закрилата на една съмнителна кукла и се снабдихме със сили за още запомнящи се приключения.
Естествено, не пропуснахме да направим и почивка за снимки, влизайки в ролята на папараци с не толкова бляскави камери. Крайната ни дестинация – Габрово, беше достигната късния следобед. След настаняването ни в хотела, който се приготвяше за две поредни вечери абитуриентски балове и нашия престой, се сблъскахме с изпитанието да си купим вечеря от не толкова близкия супермаркет. Тичайки покрай изоставени гаражи, притиснати от залязващото слънце, за щастие, успяхме да се справим със задачата минути преди магазинът да затвори. Вечерта – на фона на „Мома Яница“ от бала в ресторанта – прекарахме в разговори помежду си. На следващия ден, рано сутринта, посетихме пещерата „Бачо Киро“, където останахме безмълвни от природните ѝ красоти.
Успяхме дори да се пречистим, както са го правили пещерните хора векове наред, но не забравихме да отдадем заслужена почит на собственото ни минало, настръхвайки под красивата мелодия на „Хубава си, моя горо“.
Разгледахме набързо и Дряновския манастир, след което се запътихме
към етнографския
Как прекарвате свободното си време?
бичам да превеждам литература и хуманитарни текстове, както и да чета. Много харесвам японската литература (пиша и по малко хайку), латиноамериканската, руската, френската и едно дълго „т.н.“. Обичам да ходя и на планина – на колкото
по-диви места, толкова по-добре. Не мога да се лиша и от тренировките си по айенгар йога и тибетската медитация.
Имате ли любим филм, или постановка, които може да препоръчате на нашите читатели?
Любими филми имам много, но бих препоръчала „Сталкер“ (реж. Андрей Тарковски), „Записки под възглавката“ (реж. Питър Грийнауей) и „Кармен“ (реж. Карлос Саура). Препоръчвам и постановката „Мъгла“ (по Мигел де Унамуно) в театър „Сфумато“.
Колко езика говорите? Как попаднахте в Испанската и какво избрахте да учите след това?
Първата ми любов беше френският език, а в Испанската попаднах малко случайно, но след първата си година тук се влюбих в езика. Бях възхитена и от учителите си. Ето защо реших да продължа, а Френската
завърших като „частен ученик“ – на самостоятелна подготовка. В 9. клас започнах да уча португалски при невероятната г-жа Снежина Томова.
След Испанската нямах никакво съмнение какво искам да следвам – испанска филология (езикознание, история и теория на литературата, превод).
Имате ли някоя забавна случка от ученическите си години?
Една забавна случка, която си спомням, е, че не можех да казвам [р], тоест имах „френско [р]“.
Един ден – в началото на 8. клас – г-жа Бабева отбе-
investigación Siglo de Oro) към Universidad de Navarra. Там се запознах с мексиканска преподавателка, която се канеше да остане за една година в Universidad de Navarra. Предложи ми да поема лекциите и упражненията ѝ в UDLA (Universidad de Las Américas). Така реших да замина за Мексико. Останах да преподавам още 4 години в този университет, а после ми предложиха да организирам и координирам програмата за академично писане в друг университет – UPAEP (Universidad Popular Autónoma del Estado de Puebla), където работих
GRISO (Grupo de
когато ми се отвори път – в близките до нас страни или в Испания, Франция,
CERVANTES Y EL QUIJOTE INSPIRAN A LOS ALUMNOS DEL 8.º GRADO
El 26 de abril del 2024, con motivo de la celebración de la fiesta patronal de nuestro instituto, los octavos V y G se reunieron en el salón teatral para medir fuerzas en una especie de juego-concurso sobre la vida de Miguel de Cervantes y su obra Don Quijote de la Mancha.
Hubo 4 rondas, bien organizadas por las cuatro presentadoras de ambos grupos: Siyana, Eva, Raya y Tsvetelina. La primera ronda consistió en una serie de afirmaciones que los participantes tenían que decidir si eran verdaderas o falsas; en la segunda ronda los alumnos contestaban a preguntas sobre la vida de Miguel de Cervantes; en la tercera ronda todos intentaron responder lo mejor posible a las preguntas de Kahoot!; en la cuarta ronda tres estudiantes de cada grupo debían explicar y traducir palabras del libro y también dar sinónimos.
Los dos grupos iban empatados hasta ese momento y la última ronda —en la que algunos de nuestros compañeros debieron recrear actuando una escena del libro— resultó decisiva.
El jurado —formado por las tutoras de cada grupo, las profesoras Naydenova y Georgieva, así como por la profesora Alamanova y dos maestros invitados de España— tuvo que hacer un trabajo difícil, ya que en general el duelo fue tenso y lleno de emociones: todos los alumnos, tanto del grupo G como del V, mostraron muy buena preparación.
Hasta el último momento no sabíamos quién sería el ganador. Pero, al final, gracias a su gran actuación artística, los alumnos del octavo V se ganaron los corazones del jurado y consiguieron la victoria en este encuentro amistoso dedicado a Cervantes y su obra maestra.
El premio fue un cuadro dibujado por Boris Radoev (8.º V) que después fue donado a la biblioteca donde puede ser visto ahora.
ЛАУРЕАТИ НА НАЦИОНАЛНИЯ
Александра Великова, 12. Г
Даяна Макулева, 12. А
Мина Минчева, 12. А
Марта Хорозова, 11. А
Георги Иванов, 11. Д
Мариян Кръчмаров, 11. Д
ПРИЗОВИ МЕСТА НА НАЦИОНАЛНИЯ КРЪГ НА ОЛИМПИАДАТА ПО ИСПАНСКИ ЕЗИК: Първо място:
Мария-Кристияна Тотева, 9. А Второ място: Рая Медарева, 8. Г Десислава Тоцева, 9.
СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНО ПИСМО ДО 12. КЛАС :)
На любимите ми 12. Б, випуск 2024, studentelli belli della lingua di Dante Croccante
Надявам се да запомните всички нас и Испанската с добро! Надявам се тези пет години да са били хубави и ползотворни за вас, обогатяващи, изграждащи...
Надявам се да сте взели възможно най-доброто за себе си от това прекрасно място – Испанската гимназия!
Надявам се все пак и да оцените това, че сте учили тук
и че сте наши възпитаници. Радвам се, че досега сте били част от живота ми, че сте осмисляли часовете по италиански и по civiltà, че отговаряхте на всичките
ми изисквания, че всеки посвоему се стараеше; че ме изтърпяхте и преживяхте с цялата ми рошава програма; че не се дадохте на congiuntivo-то, въпреки че и то не ви се даде лесно; че имахте отношение и към италианския език, и към Италия, и към песньовките; че си попявахме често, че се и поскарвахме от време на време и се сдобрявахме, че се смяхме доста и сред идиличното спокойствие на класа ви свършихме толкова много работа! Благодаря за сериозността ви, благодаря, че преди 5 години сте избрали – volendo o nolendo – да учите и този език! Допринесохте много за развитието на италианския в това училище!
Споделихме четири години, напоително изпълнени с доста граматика, километрични домашни, декари преписани песни, също толкова синоними и контролни – дълги, но за сметка на това трудни. Пароли за влизане в час: La Fenice di Venezia, La Scala di Milano, il San Carlo di Napoli... capoluogo delle Marche...
Преведох ви през своеобразния Дантев
grandemente.
Domani
всеки път, когато чуете италианска песен, да се изкефите максимално, grandemente, че разбирате текста. Знам, че все нещо от всичко това
оставили с хубави спомени.
Надявам се Животът
щедър
се виждаме, винаги ще се радвам!
Basta per...
Buona vita, ragazzi! С вас беше Христов за последен път (напоително патетично), поклон и tanto di cappello!
Postdata: AMMAZZA!!!
а мен това е първи випуск в много отношения – първи, който изкарвам докрай; първи, в който съм класен ръководител; първи, в който преподавам в профилираната подготовка и в 11-и, и в 12. клас. Радостта, която
изпитах от успехите на учениците по история, беше голяма – за първи път
класирани мои ученици на национален кръг, които благодарение на своите знания и умения станаха и лауреати. Но не е само това. Впечатленията ми от випуск 2024 са най-вече като хора. Разбира се, всеки и с положителните, и с отрицателните си страни, но със сигурност разбиращи, отзивчиви, сърдечни, искрени, трудолюбиви, отговорни, със страхотно чувство за хумор, умеещи да се радват и да преминават през трудности. Надявам се да останат такива. В някаква степен тук има и символика, тъй като точно 10 години ме делят от същите преживявания като ученик. Наистина съм благодарен, че имах възможността да премина по целия този път и като преподавател, усещането е трудно да се опише. Няма как да не спомена и да не благодаря отделно и на зрелостниците от 12. Г клас – благодаря ви от сърце за прекараните
Querid@s tod@s:
Os deseo de todo corazón que la suerte os acompañe y la fortuna sea generosa con vosotros, que consigáis actuar siempre con dignidad y sabiduría en la vida. ¡Lo mejor está por venir!
Un abrazo muy fuerte, Ina Guéncheva
МОИТЕ 5
„Моите 5 в Испанската се оказаха най-ключовите години
в живота ми. Дали Тя беше причината за това, или просто случаен, но верен спътник, не мога да кажа със сигурност.
Знам обаче, че винаги ще помня тези пет години и винаги ще ги свързвам – по един начин или друг – с Нея. За всички тези години се промених повече, отколкото си мислех, че
е възможно. Превърнах се… в човек, а Тя стоеше кротко
и гордо отстрани и ме гледаше. Видя как създавам първи-
те си истински приятелства, как се смея до сълзи. Видя първата ми любов. Видя и края ѝ. Испанската беше там, когато преживях първата си загуба. И всичките си победи.
Немалко пъти ме нараняваше, ядосваше, провокираше, но е факт, че винаги беше там.
Ще ми липсват тези пет години, ще ми липсва и Тя, но знам, че макар все
е лична отговорност на
всеки човек. То е безценно и трябва да се пази. Чак когато го загуби, човек осъзнава тази истина.
На второ място е Сродната душа. Всеки човек, за да е щастлив, трябва на намери своята сродна душа, своята половинка. Това е човекът, който ще му даде любов, сигур-
ност, подкрепа в трудни моменти. Човекът, с когото ще гради дом и семейство, ще създава, отглежда и възпитава децата си.
На трето място са Успехите. Те дават увереност и удо-
влетвореност от свършената работа. Но за да постига
лесно своите успехи, човек трябва да намери своята сфера на дейност. Каквото и да работи обаче, трябва да го прави с желание и да влага положителни емоции. Само тогава ус
пехът е гарантиран.
Истина е, че пълно щастие няма, но човек трябва да намери баланса между трите условия за щастлив живот!“ Камелия Петрунова, учител по биология
