68. брой

SOFÍA, DOMINGO, 28.05.2023

Número 68

Año XIV

МАЛЪК

УЧИЛИЩЕН

ВЕСТНИК © 2023 Instituto bilingüe de bachillerato «Miguel de Cervantes»

Instagram: @la_generacion_cervantes

ЗА БЪЛГАРСКАТА КИРИЛИЦА

ENTREVISTA CON ESTHER

ЛИГА „СЕРВАНТЕС“

EVERY DOG MATTERS ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА

НАРОДНИЯТ ТЕАТЪР

PRIMEROS PASOS

ЛИТЕРАТУРАТА И ФИЛОСОФИЯТА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРАВОТО

ЛИГА „СЕРВАНТЕС“

ЗАПАЗЕНАТА МАРКА НА ИСПАНСКАТА Турнирът по футбол Лига „Сервантес“ е може би първото нещо, което част от нас научават за гимназията с влизането си в нея. Но какво всъщност знаем за Лигата? Тези, които не сме пряко обвързани с турнира – почти нищо. Време е да научим малко повече за една от най-популярните ни традиции.

съдия“ и т.н. Раздадоха се медали, статуетки и грамоти, а победителите си тръгнаха с купата, безплатна пица при Пепи и символична парична награда. Всичко това е изцяло финансирано от входните такси на участващите отбори.

Всяка година Лига „Сервантес“ се организира като проект по гражданско образование от ученици в 11. и 12. клас. Отборите се състоят от петима играчи, а съдиите са ученици от организаторския екип. Досега мачовете винаги са се играли главно във Висшето транспортно училище (ВТУ), но се обсъжда от догодина да се провеждат във Военната академия. Въпреки многогодишната традиция с ВТУ това би бил по-добрият вариант поради пониските цени, по-голямото място за публиката и поблизкото и удобно местоположение – фактори, които се надяваме, че ще увеличат интереса към мачовете.

Организаторите тази година бяха предимно от 12. в и 12. е. Те са се заели и с изготвянето на правилник на Лигата. В момента такъв не съществува и „докато се ориентираш как се случват нещата, турнирът приключва“, както споделят в интервю. Организацията е трудоемка и изисква доста време, затова желаят да улеснят следващите захванали се с нея. „Правилникът ще бъде отворен за промени и в никакъв случай няма да е нужно да бъде спазван буквално. Целта ни е да поставим една основа, която да улесни по-нататъшния процес.“ Турнирът е преди всичко приятна емоция за участващите. Драми нямаше, като изключим един дисквалифициран отбор поради неспортсменска игра и едно инцидентно контузване на вратар. Организаторите агитират повече ученици и учители да се поинтересуват от Лига „Сервантес“. Мачовете са интригуващи и динамични, освен това са добра възможност за запознанства между випуските.

Тази година в турнира участваха рекордните 21 отбора, което прави 2023-та най-активната година в 15-годишната история на Лигата. Имаше представители от всички випуски с изключение на този на 8. клас (поради различната смяна нямаше как да се включи). Турнирът започна с групова фаза, в която отборите бяха разделени на 4 групи, всяка от които с по 5 или 6 отбора. Поради многото участващи напред продължиха по три от тях – първите отидоха направо на четвъртфинал, а вторите и третите играха плейофи. Победителите от плейофите продължиха към четвъртфиналите, последваха полуфинали и финал. Отборът фаворит през цялото време беше от 12. в клас, участващ с два отбора. Момчетата от 12. д обаче се оказаха силен противник и грабнаха първото място с резултат 6:3. На второ място се класираха 12. в, а на трето – 10. а. Наградите бяха найразлични. Имаше титли като „голмайстор“, „най-добър

Цялата история на мачовете можете да проследите във Facebook групата Лига „Сервантес“ 2023.

Победителите от тазгодишния турнир 2

ЛИГА „СЕРВАНТЕС“

ЗАПАЗЕНАТА МАРКА НА ИСПАНСКАТА Изненадата на сезона беше г-н Никола Николов – единственият включил се в турнира учител. Ето какво ни сподели той за преживяването си: Целия първи срок играех футбол с 12. клас в часовете по спортни дейности. Като наближи моментът, започнаха да ме подпитват дали ще играя и така всъщност научих за турнира. Потвърдих, че стига някой да ме покани, ще се включа, но до последно нямах отбор. Точно седмицата, в която трябваше да се регистрираме за участието, момчетата от 12. а ми писаха да се включа в техния отбор. С тях обаче доста скоро отпаднахме и се присъединих към 12. е като трансфер, след което играх и в отбора на 10. б, защото им липсваше играч. Общо взето запълвах дупки. Бях навсякъде, където има нужда. Да играя с учениците, беше забавно, но и малко трудно. Всеки спорт изисква отдаденост, а аз не трябваше да съм твърде отдаден – би изглеждало много агресивно. Така че не се опитвах да се съревновавам с тях, а по-скоро да помагам, където има нужда. За мен беше по-важно те да изпъкнат. Турнирът е за забавление и преди всичко приятелски, поради което осъждах всякакво агресивно отношение. По време на един от мачовете дочух от публиката „Как учител по история?! Това не е сериозно…“. Среща се някаква изненада сред тези, които досега не са гледали мое участие и не са очаквали, че учител би играл с учениците си, а аз го правя просто защото ми харесва. С удоволствие бих се включил пак догодина. На мен ми е изключително приятно да общуваме и в извънучебно време и според мен е важно да има училищен живот извън училище. Даже не само за футбола, отворен съм към всякакви проекти. Като спомен ще запазя емоцията от целия турнир – това усещане, че добиваш уважение от учениците, затова че взимаш участие в подобни инициативи, че ги подкрепяш. Наистина най-важна е емоцията, която остава. Вие, учениците, ни поддържате млади. Този живец, който имате и с който ни зареждате, е изключително важен и аз се старая да го запазвам в себе си. Екипът на „Малък училищен вестник“ отправи предложение към г-н Николов да предизвика друг учител да се включи в Лига „Сервантес“ следващата година. „Жертвата“ е г-н Светослав Петров. С нетърпение очакваме да видим участието и на двамата догодина!

3

Калина Илиева, 10. в

ENTREVISTA CON ESTHER De todos los profesores de la escuela no son muchos los que conocen a todos los alumnos y les han enseñado, pero Esther Navarro, nuestra profesora de español nativa, es una de ellos. Ella tiene el papel de profesora y de directora del grupo de teatro escolar «Amistad».

Esther con el elenco Amistad Preséntate con unas pocas palabras.

¿Hay alguna historia cómica de la escuela que puedes compartir, algún choque cultural que has experimentado?

Me llamo Esther Navarro. Soy una profesora de español y me envía un programa desde España. Enseño básicamente la parte oral de la lengua, el vocabulario. También hе trabajado en España y en otra escuela búlgara en Pleven.

Tengo muchas historias cómicas. Las primeras clases con el 8.º grado son tales, por ejemplo. Soy un poco de artista de circo, una payasa, un poco actriz, es decir, hablo con mucha gesticulación para que me entendáis, para que haya alguna comunicación.

Como has trabajado en dos países diferentes y en escuelas diferentes, ¿puedes comparar los sistemas de educación en Bulgaria y España?

En cuanto al choque cultural, hace seis años eran sobre todo los movimientos de cabeza para «sí» y «no» los que me volvían loca. Lo que para vosotros es «sí» para mí es «no» y al viceversa. Veo las cabezas asintiendo y entonces continúo con la lección creyendo que todo está claro, pero en realidad es todo lo contrario. Pregunto si queréis que repita, y vosotros negando con las cabezas decís да.

Todos los sistemas tienen ventajas y desventajas, y me voy a centrar en lo positivo, que no me gusta hablar de lo negativo.

Claro que todos los sistemas —no solo en España o Bulgaria— necesitan mejorar porque no hay ningún sistema de educación perfecto. Yo diría que aquí hay más disciplina entre los alumnos y más respeto a los profesores que en España donde la figura del docente ha caído, no está bien vista. Aquí esta figura tiene todavía peso en la sociedad, así que en mi opinión se puede trabajar mejor en Bulgaria que en España. Asimismo, hay más interés por aprender y por participar. Todos los alumnos quieren hacer alguna actividad, y en España —al menos lo que yo he conocido— no hay tanto entusiasmo.

Y respecto al búlgaro, es muy difícil para mí. En mi primer año en Pleven cuando entraba en la sala de profesores, decía извинявай pensando que decía здравей, así que yo cada día pedía disculpas por existir. Nadie me respondía, nadie me corregía, y yo pasé unos tres meses así hasta que alguien —no de la escuela— me dijo que извинявай no significa ‘hola’.

4

ENTREVISTA CON ESTHER Aunque no hablas búlgaro, ¿tienes una palabra favorita o que te suena interesante?

A través del teatro ellos practican el español, aprenden una obra, conocen literatura española, comparten aficiones. Los alumnos son extrovertidos, creativos, y yo aprendo mucho de ellos. Simplemente me siento a ver lo que hacen y sí que comparto mi opinión para orientarlos, pero todo el trabajo lo hacen ellos y a mí me encanta verlos cada año interpretar una obra entendiendo el lenguaje, y después intentando trasladarlo con emociones. Con cada año crecen, maduran y evolucionan emocionalmente. El teatro es una herramienta buenísima para conocerte a ti mismo, para saber gestionar tus propias emociones.

Unas de las primeras palabras que aprendí cuando llegué fueron ужас, опа y ’айде. Me gusta la palabra почивка. Es que también aprendí dos frases: имам проблем y нямам пари. ¿Hay alguna tradición del país o de la escuela que te encanta?

Una tradición y también choque cultural que me sorprendió muchísimo fue el 2 de junio cuando ponen las sirenas. Yo no sabía que iba a pasar esto. El primer año en Bulgaria estaba de excursión en Varna y, de repente, mientras estaba caminando por la calle, todos se quedaron quietos, congelados en el movimiento. Pensé que era un flash mob, no sabía qué estaba pasando. Me puse a grabar a todo el mundo. Es que me llamó muchísimo la atención el respeto por la tradición y la historia.

Ahora me encanta y no sé qué voy a hacer cuando no tenga esta asignatura de teatro, que esto no es tan normal en España, así que cuando vuelva allí —que no sé cuándo será— podría organizar un proyecto y después proponerlo en la escuela como una asignatura optativa. No pensaba que me iba a gustar tanto cuando llegué y ahora no puedo estar sin ello.

Uno de mis días favoritos es Баба Марта. Cada año llevo martenitsas a España a mis familiares y amigos. En algún momento cuando ya no esté aquí, seguiré esta tradición. Voy a comprar lana roja y blanca y voy a hacerlas en casa. En todos los lugares hay lana, no es como los platos que no podría cocinar por falta de ingredientes específicos —como la banitsa para la cual sería difícil encontrar el queso adecuado en España—. Esta tradición me encanta porque es tan simple, pero a la vez tan bonita de darle la bienvenida a la primavera. Yo nunca la había visto antes. Me encanta la relación que tenéis con la naturaleza, que siempre pasáis tiempo libre en la montaña, en los parques.

De todos modos, es un desafío por el trabajo de memoria de los chicos una vez ya no están cogiendo el guion con sus manos, el trabajo con el cuerpo, los movimientos, el cambio de acto, la música, el vestuario, el decorado, el atrezo... Son tantas las cosas sobre las que tienes que pensar, pero si tienes la suerte, puedes delegar en cada alumno para que se ocupe de algo, puesto que una persona no puede pensarlo todo. Además, los alumnos tienen ideas súper imaginativas, súper originales, ingeniosas y a mí me ayuda muchísimo votar las decisiones y escucharlos, ya que pueden darte buenas soluciones a un problema y se aprende a cómo trabajar en equipo.

¿Cómo empezó tu interés por el teatro? ¿Tuviste experiencia de antes o el grupo teatral fue un proyecto completamente nuevo?

¿Qué es lo que buscas en los actores?

Lo primero es que sea una persona responsable y seria —lo que no está relacionado con la naturaleza artística— porque si tú eres una fantástica actriz o actor, pero no vienes a los ensayos, no te comprometes, te vas a marchar del grupo, ya que esto no ayuda, sino que perjudica al resto del equipo y no se puede avanzar.

Los profesores españoles que participamos en el programa que me envió a Bulgaria tenemos la obligación de montar una obra cada año. Antes de venir a Bulgaria, me gustaba el teatro, por supuesto. Leía teatro, lo había estudiado en la universidad, pero nunca me había puesto delante de un grupo como directora y fue complicado. Al principio todo es complicado, pero con el tiempo empecé a disfrutar del proceso. A mí el resultado nunca me ha importado tanto porque solo es un día, un momento cuando se entregan estos diplomas. Yo me quedo con todo el proceso, con pasarlo bien en cada ensayo y creo que eso es lo que debe importar también a los alumnos.

La voz también es importante para que se te pueda escuchar el público. De todos modos, cada uno va mejorando con los años. Están más seguros de sí mismos para usar la voz, para actuar. Todos han crecido como artistas y también como personas.

5

Елица Ангелова, 10. г

ПРОЕКТ ПО ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

В ПРИЮТА НА EVERY DOG MATTERS

6

Боряна Петкова, 11. д Елица Василева, 11. г

ЛИТЕРАТУРАТА И ФИЛОСОФИЯТА

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПРАВОТО

В продължение на месец 24 ученици от 11. клас, напътствани от учителите си Радостина Койчева и Васил Лозанов и с подкрепата на съдии ментори от Софийския градски съд, усилено се подготвяха да разиграят съдебен процес по проекта „Литературата и философията през погледа на правото“. Целта на този проект е да подпомогне гражданското образование на учениците чрез обсъждане на правни казуси, заложени в произведения от задължителната програма по българска литература.

време на подготовката на симулирания съдебен процес по разказа и драмата „Албена“ познатите герои и сюжети бяха въведени в съвсем реален съвременен контекст. Изготвянето на симулирания процес провокира въображението, логическото мислене и аналитичните умения на учениците и ги превърна в сценаристи, актьори, адвокати, прокурори и свидетели. След много труд по създаването на сценария крайният резултат остави чувство на удовлетвореност у всички. Наказателният процес по делото „Албена“ се проведе в реална съдебна обстановка – в зала № 1 на Съдебната палата. Така и участниците, и зрителите успяха да се докоснат до съдебното право. Събитието беше заснето и предстои да бъде споделено с учениците от другите випуски като нагледен учебен материал в образователния процес.

Участниците бяха предизвикани да излязат от зоната си на комфорт, от познатите алгоритми за работа с художествени текстове и да погледнат от нов ъгъл творбите. На двете кръгли маси, на които бяха обсъждани разказът „Андрешко“ и повестта „Гераците“, както и по

Проектът беше интересен, много добре замислен идейно. Искрено се радвам, че се включих в нещо ново, различно, което породи любопитството ми, и че успях поне за малко да стана част от българската съдебна система. Благодаря на всички, които споделиха опита си и помогнаха проектът да стане реалност. Аз, от своя страна, се запознах със законовите процедури и правораздаването и натрупах емоции и преживявания. За мен беше истинско удоволствие да се впусна с пълни сили в това вълнуващо приключение! Николас Василев, влязъл в ролята на Гунчо Митин Най-полезното за мен беше да разбера протокола при един процес, защото всеки може да се озове в съда като свидетел. Ния Колева, част от съдебния състав и сценаристка

7

Мария Бърдарска, 11. а

ЗА БЪЛГАРСКАТА КИРИЛИЦА Чудили ли сте се някога защо Л-то прилича на П с ченгелче? Ами защо в българската стандартна клавиатурна подредба на буквите присъства буквата Э? По случай Деня на българската азбука, просвета и култура посвещаваме тази страничка на българската форма на кирилицата, нейната история и особености. От създаването си през 9. век от Климент Охридски досега кирилицата успява да се наложи като официална писменост на над 50 ж иви и неж иви езика.

Този стандарт се запазва и до ден днешен. Това провокира много от съвременните български типографи да предприемат мерки за утвърждаването на българската форма като официална. Създадена е инициативата „За българската кирилица“, чийто манифест можете да прочетете на cyrillic.bg/manifest/. Шрифтове с българската кирилица, как да ги визуализирате в различните софтуери и как да подкрепите инициативата, ще откриете на cyrillic.bgweb.bg.

Най-мащабната реформа на кирилската азбука, правена някога, е тази на руския цар Петър I Велики. През 1708 г. той утвърждава „Гражданский шрифт“, целящ да опрости състава на руската азбука и да замени дотогава използваните църковнославянски шрифтове с образци, по-близки до западноевропейските и по-подходящи за книгопечатане. Характерно за тях става използването на редовни букви с формата на умалени главни.

От тази учебна година „Малък училищен вестник“ използва българската форма на кирилицата в своите броеве. По своя характер тя се е превърнала в уникална графична система, част от нашата културна и езикова идентичност.

България използва именно този модел на кирилицата, докато през 50-те години на миналия век български типографи не инициират създаването на обновена графична форма на азбуката. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини (което допълнително повишава тяхната разпознаваемост и допринася за по-бързото четене), а някои от главните букви се видоизменят. Българската кирилица е с по-естествен вид от руската, тъй като до голяма степен формите на малките знаци се основават на стандартния ръкопис. Въпреки практичността и по-натуралния вид на българската форма обаче България продължава да използва като официална руската графика и през втората половина на 20. век. Това се дължи на силното влияние на СССР у нас през онези години. Сред буквите от българската азбука на стандартната клавиатура на пишещите машини се появяват и руските ы и э с цел да се улесни писането на руски език, който е задължително изучаван по онова време в страната.

Любопитни факти за кирилицата и глаголицата

В оригиналния вариант на кирилицата има 44 букви.

Названието на глаголицата идва от думата „глаголъ“, която в превод от старобългарски означава ‘дума’. Тъй като „глаголати“ означава ‘говоря’, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“.

Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 921 г. в скален манастир близо до с. Крепча в България.

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки знаци, изписани по различен начин. Според графическото си представяне азбуката се развива в две форми – българска (обла глаголица) и хърватска (ъглеста глаголица).

Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 година в превода на Новия завет на хърватски. До края на 70-те години на 19. век кирилицата се е ползвала като официална писменост в Румъния. Глаголицата и кирилицата заимстват графичното изобразяване на буквите от египетските йероглифи, протосинайската система за писане и гръцката азбука.

До края на 11. век глаголицата и кирилицата се използват паралелно по нашите земи. Постепенно обаче кирилицата измества глаголицата и се превръща в официална писменост на българския език и до днес.

8

Радослав Славов, 10. б

МЕЖДУ ИСПАНСКИЯ И БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

В НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

дълго играната пиеса на Театъра), написани според първия официален български правопис – Иванчевския. Сред актьорския състав се отличаваха имената на Кръстьо Сарафов и Иван Попов, двама от основоположниците на трупа „Български народен театър“, известна преди 1904 г. с името „Сълза и смях“. Същият екип изнася откриващо представление пред българския елит и царското семейство на 3 януари 1907 г.

Театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддър-· жат театъра. ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

След като се настанихме в предназначените за нас съблекални, ни извикаха на сцената по високоговорител. Удивително е, че нейната механизация, позволяваща ѝ да се върти, датира от 1923 г. и работи отлично и до днес. Освен това в подземните нива се намира и улицата на декорите, които се пренасят до сцената по огромен асансьор.

Между 26 и 28 април тази година се състоя 24-тото издание на Festival internacional de teatro escolar en español. Испанската гимназия взе голямо участие в организацията на събитието с 13 доброволци и заедно с още 23 ученици от четири други училища помагаше както на чуждестранните ученици, така и на техните учители. Някои превеждаха, други отговаряха за светлините и озвучаването, трети сътрудничиха по време на туристическите обиколки. Някои дори прекараха целите дни с групите, помагайки им да се ориентират из София.

Като погледнем към седалките, две от тях се различават от останалите със своята златиста тапицерия. Мястото на втория ред било отредено за министъра на народното просвещение – проф. Иван Шишманов (на тази длъжност от 1903 до 1907 г.). Отличителен надпис напомня и до днес, че на петия ред като редовен зрител седял Иван Вазов, обявен за патрон на Народния театър през 1962 г.

Испанската гимназия като „най-важното от българските училища, включени в проекта“, както беше определена от директора на Consejería de Educación en Bulgaria, не спря дотук и беше основен представител и в тържеството по случай откриването на Фестивала. Ава Шварц, Лилия Илиева, Боряна Петкова и Симона Кръстева заредиха публиката с гласовете си, „Слънце“ – с народни танци, а театралната трупа Amistad – с прекрасната си игра.

Голямата сцена разполага с две завеси. Първата е желязна и тежка и има защитна функция – от една страна, ограничава праха и се спуска, когато няма представление. В случай на пожар обаче тя прекъсва пътя на огъня и намалява щетите. Втората завеса е емблематична – тя е дело на художника Иван Кирков от 70-те години на 20. век и изобразява неугасващия феникс. Екипът на театъра шеговито го нарича „пиле“, на каквото Георги Георгиев – Гец оприличил нарисуваната птица.

Рано в деня на откриването момичетата от „Слънце“ се събрахме пред задния вход на Народния театър. Малкото преддверие, където се скупчихме, нямаше нищо общо с величественото фоайе, посрещащо публиката. Единствено няколко съвременни плаката от представления, рамкирани и окачени на стените, напомняха, че се намираме в това историческо здание. Стълбището, нашарено с черно-бели снимки, ни отведе до етажа с гримьорните и сцената. Пространството беше светло и в старинен стил – от табелките върху вратите до програмите на постановки като „Ревизор“ и „Хъшове“ (най-

За цялата си 116-годишна история тази великолепна сграда е пламвала многократно, което е налагало сериозни ремонти и реконструкции. „Народният театър – по думи на архивиста Мария Даиева – наистина прилича на един феникс. Той изгаря и се издига, възражда се отново и отново.“ Има защо да продължаваме да отдаваме заслуженото уважение на този храм на театралното изкуство и на всеки, посветил се на него.

9

Дарина Смиленова, 10. б и Калина Илиева, 10. в

ЛЮБИМИТЕ

БЪЛГАРСКИ КНИГИ НА ИСПАНСКАТА Нюанс на патриотизъм различава поредната анкета, с която се допитахме до вас, от досегашните такива. Отговорилите на нея дадоха своите препоръки за книга от български автор, споделиха любимата си българска дума или цитат. Публикуваме резултатите като списък и благодарим на тези, които участваха в допитването.

Творби, предлож ени от ученици:

„Жажда“ Захари Карабашлиев

„Задушница“ Елин Пелин

„Живот в скалите“ Мария Лалева

„Гръцко кафе“ Катерина Хапсали

„Нашенци“ Чудомир

„Кръв от къртица“ Здравка Евтимова

Любими думи на български език на ученици:

Любими цитати от български автори на учители:

„Любов, защото това ни свързва.“ – Иво Генчев

„Завещавам ти всички мои пропуснати възможности“ (от „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева) – Мария Иванова

„Сочно, защото звучи сочно.“ – Стоил Стойчев

„Четящият човек не може да бъде равнодушен човек. Четящият човек винаги върви напред, преодолява препятствията и не спира.“ (Павел Вежинов) – Петя Станчева

„Пладне звучи приятно.“ – Дария Илиева „Огън – усещаш топлината и пукащите дърва от самата дума.“ – Дамяна Додова „Късмет, защото това е думата, която най-често назовава това, което ни трябва.“ – Яна Стоянова

„Колко много искам (...) да съм като реката, без памет. И как не искам да съм като земята, дето помни всичко.“ (от сборника с разкази „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков) – Мария Султанова

„Мечта. Харесвам значението ѝ и това, че за разлика от повечето езици е различна от думата сън.” – Таня Манева

Творби, предлож ени от учители:

Петя Станчева: „Питай сърцето“ Андрей Николов

Мария Султанова: Бистра Стоименова: Бистра Стоименова: Анонимно: „На изток от „Германия, мръсна „Мавзолей“ „Загърбената Запада“ приказка“ Ружа Лазарова земя“ Мирослав Пенков Виктор Пасков Владислав Кацарски

10

Анонимно: „Земните градини на Богородица“ Емилия Дворянова

Гергана Конова, 10. б

+Folclore xEuropa в Италия

11

ПЪРВИ СТЪПКИ НА ВИПУСК 2027 Primeros pasos, т.нар. прощъпалници, са една от традициите на нашата гимназия. Учениците от всяка паралелка в 8. клас демонстрират пред родителите, учителите и ръководството познанията си по испански език. Чрез кратко представление, забавни диалози, представяне на различни региони на Испания, рецепти на традиционни испански ястия и др. осмокласниците разкриват докъде са ги отвели първите им стъпки в Гимназията. Ето какво споделиха те за своите прощъпалници, които през настоящата учебна година се случиха през април:

8. а клас

8. г клас

„За нас primeros pasos беше наистина страхотно преживяване. Успяхме да покажем наученото през последните месеци под наставленията на нашата учителка по испански език – г-жа Павлина Банкова, и да разнообразим всекидневната училищна атмосфера. Забавлявахме се много и на репетициите, и на самото представление. Беше много сплотяващо за нас като клас. Научихме се да работим заедно в екип и да разчитаме един на друг, но най-важното – научихме се да говорим на испански!“

„Подготовката беше доста трудоемка. Поне ние държахме абсолютно всички да участваме – бяхме се разбрали всеки да напише идеи за своята сцена. После сглобихме сценария, а цялостната концепция на представлението измисли г-жа Йоанна Иванчева, искахме да е нещо различно. Преди прощъпалника репетирахме много, което, от една страна, беше добре поради по-малкото учене, но разбира се, това все пак си беше месец на усърдна работа. Беше неповторимо изживяване, което със сигурност ще бъде запомнено от всички.“ Кристиян Мирчев

8. б клас „Бяхме доста развълнувани и притеснени и въпреки че не бяхме достатъчно подготвени, смятаме, че постановката беше забавна и интересна. Всички участваха в създаването на пиесата – така успяхме да се сплотим, да работим в екип и да упражним езика. Страшно харесваме тази традиция и се надяваме, че и следващите випуски ще я оценят подобаващо. Госпожа Венера Найденова допринесе със своя творчески дух и сме благодарни за подкрепата ѝ.“ Яна Сбиркова

8. д клас „Подготовката и представянето бяха много вълнуващи. Ние не подготвихме сценария за пиесата, която се казва Nicolás y los detectives, а редактирахме диалозите и действията по наш вкус. Трудно стигахме до консенсус, но това ни помогна да доизградим отношенията помежду си. Най-трудната част беше да изиграем пиесата така, че да бъде разбрана от хората, които не знаят испански език. За това допринесоха многото повторения и детайлите – костюми, храна, светлини, музика, плакати. Организацията на всичко ставаше под ръководството на гжа Галена Райчева, която явно се беше въоръжила с много търпение, за да издържи всичките ни капризи.“ Анна-Мария Русева

8. в клас

8. е клас „Подготовката на primeros pasos много ни сплоти като клас и ни помогна да се разсеем от натовареното ежедневие в училище. Първоначално нахвърляхме идеи, найчесто свързани с пресъздаване на историята от песни като Tengo la camisa negra, Ella y yo, Gazpachoи др. Покъсно решихме, че ще направим шоу, подобно на „Гласът на България“, обаче никой от класа не искаше да пее пред публика и за това се спряхме на идеята да представим нашите таланти, независимо какви са те. Така се роди представлението Los talentos de 8.º e. За страхотното ни представяне благодарим на г-жа Радостина Динова – с нея направихме първите стъпки в испанския език, тя беше нашият режисьор и ментор. Радваме се, че и на нея ѝ беше забавно. На всички много ще ни липсват репетициите в театралната зала.“ Яна Стоянова и Адриана Аничкина

„Беше изключително забавно и интересно и смятам, че ледът успя да се разчупи между някои от нас. Решението какво да представим, беше много спонтанно, идеята беше на една съученичка. Преживяването и тръпката, която изпитахме всички, бяха незабравими. Когато приключи всичко, бяхме в еуфория – радвахме се, подскачахме и се прегръщахме. Беше едно невероятно преживяване, което ще остане в ярките спомени на всички ни. Благодарим на нашия продуцент - маестра Мария Георгиева, за усилията и за извънредното търпение, без които шоуто на 8. в нямаше да се случи.“ Боряна Николова 12

Алина Фролошка, 9. е

ИЗПРАЩАНЕ НА ВИПУСК 2023 Уваж аеми зрелостници, В трюма на своя Ноев ковчег всеки от нас съхранява отпечатъците от пъстри и уханни преживявания. В паметта ни остават спомени за усмивки и разочарования, любознателност и отегчение, успехи и трудности. И тази чудновата бърканица от емоции е част от уникалната атмосфера в нашата общност. Благодарим ви за споделените пътеки на знанието и творчеството! На раздяла ви пожелаваме смелост – смелост да обичате, да грешите, да побеждавате, да отстоявате себе си. Нека е щастливо и вдъхновяващо пътешествието ви в Открито море! А ние, вашите учители, днес ви махаме от брега на Испанската с вяра и обич.

На добър път, смели мореходци!

13

Нели Кънева

Калина Илиева, 10. д Елица Василева, 11. г

НОМИНАЦИИ „ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА“ Учителите на випуск 2023 изненадаха дванайсетокласниците с номинации в 10 категории. За призовите места се бориха общо 44 ученици. Винаги готовa

Най-креативен

Мърморко

Най-добрата във класа – на контролни и в часа. Тя – инстанция последна – се изказва най-прегледно. Ниже буквички мъниста – верни отговори в листа.

Дайте му отправна точка и света ще преобърне. Дайте му една идея – ще я мисли и разгърне. Два-три листа оригами, сода в чаша, хоп – цунами. И тефтер + едно моливче са достатъчни за стихче. Той измисля, без да спира, и създава, и намира хватки за неща различни и идеи бомбастични. Творческата му натура е с голяма кубатура. Нека да лети в простора и да му е зорък взорът!

Някой много морно гледа, и мърмори си под нос, (не) разчита на съседа, а и никак не е прост. Но оплаква се, не спира, все намира си причина! Недоволството напира, тесен му е вече чинът… Но завършва и дано в следващото си школо все по-малко да мърмори, и наука да му спорѝ.

Победител: Александра Владикин

Победител: Еди Златанчев

Победители: Георги Сеферинкин и Димитър Томов

Дали аз закъснях, или времето бързаше?

Честна мускетарска

Мистър и мис „Търси се“

Ще бъда честен, да те лъжа няма. Ръка подай – ще ти подам ръка, ще те изчакам – няма да е драма, и лоша дума няма да река. Вярвам – грешките ще превъзмогнеш, защото случва се и да грешим. Ако си в нужда, мога да помогна. Един за всички – всички за един!

Вдън горите тилилейски, в мрак вековен, в търбух змейски, в черна дупка се разтваря, в мрежата не отговаря. Търсим, питаме навред дали всичко му е в ред. Здрав ли е, или е в кафето, по Европа, на морето? Макар да учи с неохота, дано да има цел в живота. Но да я постигне, щом я има, сполука е необходима.

Победител: Георги Михайлов

Победители: Алекс Франсис и Мириам Ганчева

Всичко може, всичко знае, но обикновено трае. Случва се, допуска грешки, но нали е туй човешко! Важното е, че се труди, че си знае думи – чудо. Вярно е, в беда помага други да не се излагат. И макар и мълчалива път навред си все пробива.

Поуспах се, не разбрах звън ли чух, или пък не… В трафик страшен се наврях… Свиха мойто портмоне… И не спах, че до късно учих… Имах хрема, главобол… Филм досред нощите гледах… Куцам, че съм със мазол… Тъй причините изригват, аз редя ги в упоение и послъгвам, без да мигна, за да нямам закъснение. Победител: Димана Димова

Най-голям схемадж ия

Тука има – тука нема – той прави най-яката схема. Тук ще заложи, там ще изчезне и в часовете тук-там ще влезне. Ще заработи оценка поне и ще спечели… или пък не? Победител: Никлас-Бенямин Митов

Море от любов

За науката и песента – с любов

Животът ти е песен и е сцена, той дава ти ръка, подава микрофон. Запей, но не оставай заслепена – бъди звезда на своя небосклон.

Хубаво е щом сте двама – щом сте двама, страшно няма! Рамо до рамо, крилодо крило– както винаги е било...

Победители: Бистра Томова и Александър Тодоров

Победителка: Симона Кръстева

Огледалце, огледалце Кой пак в мене се оглежда? Кой чудесно пак изглежда? Кой, с прекрасно деколте – не жена и не дете – погледи събира мъжки да копнеят без задръжки? То се знае, че е тя – най-прекрасната в класа! Победителки: Бистра Томова и Бриана Дойчинова

Графичен дизайн:

Илюстрация:

Редактор:

Под ръководството на:

Мариела Калчева, 10. д

Мариела Калчева, 10. д

Радослав Славов, 10. б

Мария Султанова

Мариян Кръчмаров, 10. д

Радослава Русева, 12. е 14