67. брой

SOFÍA, DOMINGO, 23.04.2023

Año XIV

Número 67

МАЛЪК УЧИЛИЩЕН

ВЕСТНИК © 2023 Instituto bilingüe de bachillerato «Miguel de Cervantes»

Instagram: @la_generacion_cervantes

ИСПАНСКАТА ПРАЗНУВА

EVERYTHING BUT A BACKPACK DAY

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ПАТРОНА НИ

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА ЧЕТЕМ

СЕРВАНТЕС И РИЦАРИТЕ НА ДУХА

CALENDARIO

ERASMUS + В ИСПАНИЯ И ИТАЛИЯ

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

2

ИСПАНСКАТА ПРАЗНУВА

3

+ FOLKLORE x EUROPA Валдеморийо, Испания (14. – 21.03.2023)

Въпреки че в началото бях скептично настроен относно пътуването до Мадрид, бързо осъзнах, че то ще се превърне в едно от най-забавните ми преживявания. Излетяхме от София, изпълнени с най-различни емоции, основно притеснение и вълнение. В Мадрид пристигнахме по тъмно и веднага се отправихме към хотела, в който трябваше да преспим. Решихме да опитаме някое типично испанско ястие и разбира се, почти цялата група си поръча така известната паеля.

¿CÓMO QUIERES QUE TE QUIERA, SI AL QUE QUIERO QUE ME QUIERA, NO ME QUIERE COMO QUIERO QUE QUIERA?

На сутринта се събудихме рано заради ентусиазма, който ни беше обхванал от новото място и новите хора. Разходихме се из изключително внушителния център на испанската столица, но най-запомнящи се бяха испанските чурос. Не успяхме да им се насладим максимално, защото притеснението за предстоящата среща с испанците се увеличаваше.

По-късно успяхме да се сплотим французи, италианци, испанци и българи. Целия ден прекарахме заедно в игри и най-различни разговори, а вечерта всички отидохме да вечеряме на малкия, но уютен площад в центъра. Всеки искаше да размени по няколко думи с чужденците и не след дълго всички бариери на притеснение паднаха.

На третия ден от нашето испанско приключение посетихме Мадрид – един от най-живописните градове, които съм виждала. Изкуство и история, преплетени с модерна култура, превръщат столицата в космополитен град, запазил слънчевия си иберийски дух. Първата забележителност, на която се насладихме, беше впечатляващата колекция на музея „Прадо“, събрал невероятни произведения на класическата живопис и скулптура. След това отидохме да обядваме. Ах, тези испански тапас... вкусът на хамон иберико и чушки падрон оставя трайна следа върху небцето на всеки, имал късмета да ги опита в типичен тапас бар. Разходката си продължихме из Barrio de las letras, чиито кокетни улички са съхранили вековната литературна традиция, завещана от творци като Сервантес, Лопе де Вега, Гонгора... Пълни с туристи, площадите Plaza Mayor и Puerta del Sol и величественият кралски дворец придават аристократична елегантност на този цветен град. В автобуса на връщане към градчето, където живеят „нашите“ семейства, всички сме изморени, но изпълнени с хубави емоции. Пеем, смеем се и се учим на скоропоговорки.

Светослав Николов, 10. а

Миа Гигова, 10. а

– НАШЕТО МАДРИДСКО МОТО.

В ранния следобед пристигнахме в село Валдеморийо, в което пред училището ни очакваха с отворени обятия хората, които щяха да се грижат за нас. Веднага у испанците си проличаха топлотата и желанието за нови запознанства. Семейството ме посрещна с усмивки и с огромно любопитство. Тогава разбрах, че седмицата ще бъде страхотна.

4

+ FOLKLORE x EUROPA Валдеморийо, Испания (14. – 21.03.2023) След обиколката семейството ме заведе на бюфет с японска храна, което не беше типично испанско, но пък беше много вкусно и момент за сближаване с домакините ми. След като се прибрахме, гледахме филм с испански дублаж. Просто ме изумяват странните испански преводи. Натали Атанасова, 10. а

Думите сякаш не са достатъчно силни, за да предадат емоциите от това наистина незабравимо преживяване, но все пак аз ще се постарая. Испанците бяха мили, забавни, общителни и много истински хора. Отначало, когато се запознахме, рязко се стреснах заради езиковата бариера, но бързо осъзнах, че не е толкова страшно и ние сме чудесно подготвени. Понякога имах нужда от почивка, за да поговоря на родния си език, но после напълно свикнах с постоянното говорене на испански и даже ми беше много приятно. Храната в Испания беше черешката на тортата – изключително вкусна! Интересно за испанците е, че са много пламенни и използват нецензурни думи навсякъде и по всяко време включително пред семействата си, а някои дори и пред учителите. На това изобщо не се гледа странно. Също така бяха изненадани и впечатлени от нас, българите, че учим и знаем минимум два езика, тъй като това не е присъщо на тях.

На четвъртия ден се отправихме на север. Първата ни спирка беше в градчето Ла Гранха, където се отбихме в една малка сладкарничка, за да пробваме така известните испански чурос. То закуска ли беше, война ли беше, не знам. Разкъсваха се пликове, хвърчаха шоколади, кафета, захар, чуваха се крясъци… Оцелелите от тази битка продължихме към Palacio Real de la Granja de San Ildefonso, където имахме възможността да се насладим на приказните градини и да се потопим в ежедневието на едни истински кралски особи от 18. век. След това се запътихме към основната цел на пътуването ни за деня – Сеговия. Истински град от приказките и то не само защото там се намира замъкът, служил като модел за този на Пепеляшка. Дори поройният дъжд не можа да ни накара да откъснем поглед от красотата на вековете история, оставили отпечатък на това вълшебно място. Организираният treasure hunt ни помогна да се запознаем по-добре с историите на най-дългия запазен римски акведукт в света и прелестната готическа катедрала в центъра. На края на разходката се отбихме на една широка поляна с гледка към двореца, където танцувахме и се забавлявахме.

Изключително съм щастлива, че представихме България възможно най-добре и чужденците са привлечени от нашата красива страна. В презентацията ни за България говорихме за границите на държавата, за някои забележителности, с какво сме известни и аз лично разказах за традиционната ни кухня. Успях да науча двама от тях на Ганкиното хоро и въпреки неритмичните и огромни стъпки те все пак го танцуваха. Последния ден преди нашето отпътуване си направихме парти. Много танцувахме, пяхме, смяхме се, снимахме се и въобще се забавлявахме до последно. Да усещам такава задружност и приятелство, да преживеем заедно толкова много неща – това пътуване ще остане един от най-ярките ми спомени. Марта Хорозова, 10. а

Йоана Вълева, 10. а

Петият ден беше Día del Padre (19 март) и съответно свободен от занятия. Посетихме El Escorial със семействата, на които гостувахме. Разходката беше интересна, резиденцията на Филип Втори е наистина красива и величествена. Най ме впечатли гробницата на кралското семейство, която дори имаше празни места за бъдещи обитатели.

5

GENIO E INGENIO

Катания, Италия (05.03 – 12.03.2023)

6

EVERYTHING BUT A BACKPACK DAY

7

Калина Илиева, 10. в

СРЕЩА С ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ БЪРДАРОВ Една среща с един писател, автор на въпроси в „Стани богат“ и преподавател в Софийския университет, чиито възпитаници са дори някои от учителите по география в нашето училище.

Какъв може да е резултатът от запознанството на две дами във фризьорски салон? Е, в този случай – идея общността на Испанската да се срещне с един съвременен български писател.

В края на срещата присъстващите имаха възможност да зададат своите въпроси, а почитателите на творчеството на писателя се сдобиха с автограф. Георги Бърдаров се описва като човек, който неспирно следва мечтите си и който поставя целите си високо. Позитивната си енергия той успя да предаде на цялата публиката. Една от най-впечатляващите истории, които сподели, бе как е станал президент на клуба по петанк към Софийския университет, без дори да знае правилата на тази игра. Това обаче не пречи на отбора му да стигне до световно първенство.

В последния ден на февруари тази година учениците и учителите имаха възможността да се запознаят с Георги Бърдаров. Събитието беше организирано от г-жа Мария Султанова и г-жа Ирена Бушандрова, директор за България в Pedersen & Partners. Георги Бърдаров е преподавател по география в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира демография и етнорелигиозни конфликти. Познат е и с дейността си като писател, но той самият казва, че това е едно от новите му прозвища. Известни негови романи са „Аз още броя дните“ (с който печели предаването „Ръкописът“ на БНТ през 2015 г.) и Absolvo te – и двата вдъхновени от истински истории, свързани с етнорелигиозни конфликти. Като писател става популярен с разпространения в интернет разказ „За петата ракия или колко е хубав животът“ (Непременно го прочетете, ще ви накара да се замислите... за едни истински българи накрай България, от село Гоздьовица, които всеки месец перат българското знаме и се молят в храма заедно – християни и мюсюлмани).

ЛЮБИМИ ЦИТАТИ ОТ „АЗ ОЩЕ БРОЯ ДНИТЕ“: КНИГИТЕ БЯХА ДРУГИЯТ СВЯТ, ИСТИНСКИЯТ СВЯТ, НЕ ИЗМИСЛЕН КАТО ТОЗИ, В КОЙТО Ѝ СЕ НАЛАГАШЕ ДА ЖИВЕЕ. СВЕТЪТ, В КОЙТО ИМАШЕ МОРАЛ, ЧЕСТ, ДОБЛЕСТ, РИЦАРИ, ИСТИНСКА ЛЮБОВ, ИСТИНСКА СМЪРТ. А ТУК ВСИЧКО БЕ ФАЛШИВО, ИЗМИСЛЕНО, КУПЕНО И ПРОДАДЕНО. ВСЯКА ВОЙНА СЕ ДЪЛЖИ НЕ НА НЯКАКВА СПРАВЕДЛИВА КАУЗА, А НА МАНИПУЛАЦИЯ, НЕГРАМОТНОСТ (ПОЛИТИЧЕСКА И РЕЛИГИОЗНА) И МНОГО СТРАХ.

Срещата с Георги Бърдаров не беше съсредоточена толкова върху неговата литературна дейност. Тема на събитието беше България и светът, какво би било потенциалното развитие на страната ни и тенденциите, зародили се в обществото.

САМО МЪРТВИТЕ ВИЖДАТ КРАЯ НА ВОЙНАТА.

8

Елица Ангелова, 10. г и Калина Илиева, 10. в

DÉFI LECTURE Тази година отново се проведе националното състезание на френски език „Предизвикателството да четем“ или Défi lecture, организирано от Френския институт в София. В него се проверяват знанията и уменията на ученици от 10. и 11. клас. Идеята му е всички участващи да прочетат една и съща книга на френски език, избрана от организаторите, и след това под формата на игра да отговорят на въпроси по нея.

В надпреварата участваха осем училища от цялата страна, в които се изучава френският като втори чужд език, т.е. на ниво А1 – А2 според европейската езикова рамка. Участниците във всеки отбор бяха около петима, като броят им не беше предварително определен от организаторите. Нашето училище сформира отбор от шестима души – две единайсетокласнички и четирима десетокласници. Тази година за първи път произведението беше комикс – Si je reviens un jour. Les lettres retrouvées de Louise Pikovsky („Ако можех да се върна един ден. Намерените писма на Луиз Пиковски“), който разказва за геноцида срещу евреите по време на Втората световна война във Франция. Нашият екип се подготвяше в продължение на един месец. Всяка седмица правехме срещи, за да обсъждаме книгата и да си задаваме въпроси.

SI JE REVIENS UN JOUR. LES LETTRES RETROUVÉES DE LOUISE PIKOVSKY

самото състезание, допринесоха за подготовката на останалите. Надпреварата се състоеше от 61 въпроса (под формата на викторина в платформата Quizizz), на всички от които ние отговорихме правилно, без да допуснем нито една грешка! За финалното класиране значение има не само броят на верните отговори, но и скоростта при отбелязването им. След нас в топ 3 бяха Англо-американското училище и 73. СУ „Владислав Граматик“.

Състезанието се проведе на 24 март. Малко преди него двама от отбора се разболяха и останахме четирима – две момичета (авторките) и две момчета (Борис Кръстев от 10. в и Виктор Гинев от 10. г).

На 06.04.2023 г. отборът ни заедно с преподавателите ни по френски език – Веска Петрова и Бистра Стоименова, отиде да вземе наградата си от Френския институт. Получихме 5 комикса на френски с различни нива на трудност, които всеки ще може да открие в училищната библиотека.

Въпреки това тези, които не успяха да се включат в

9

Едит Дукова и Любена Пиперкова, 11. в

ЛЮБИМИТЕ КНИГИ

„КЛАНИЦА ПЕТ“ КЪРТ ВОНЕГЪР

„ЗА МИШКИТЕ И ХОРАТА“ ДЖОН СТАЙНБЕК

„ХОМО ФАБЕР“ МАКС ФРИШ

„БЕЗНАДЕЖДЕН СЛУЧАЙ“ ГРЕЪМ ГРИЙН

10

Гергана Конова, 10. б

ИСПАНСКАТА – ДОМАКИН НА НАЦИОНАЛНИЯ КРЪГ НА ОЛИМПИАДАТА ПО ИСПАНСКИ ЕЗИК За първи път от години насам нашето училище отново е домакин на националния кръг на Олимпиадата по испански език. Участниците и техните преподаватели бяха официално посрещнати с културна програма в театър „Сфумато“ на 25 март. Гостите ни се насладиха на модерни и народни танци в изпълнение на „Ритъм“ и „Слънце“ с ръководители съответно Петър Герзилов и Венера Найденова. Театралната ни трупа Amistad с наставници Естер Наварро и Йоанна Иванчева представи своята постановка Los árboles mueren de pie, чиято премиера за страната се състоя в края на февруари във

Варна на 23-тото издание на Festival Internacional de teatro escolar en español (прочети повече на с. …). На следващия ден Испанската отвори вратите си за учениците, преборили областния кръг. От всички 118 нашите възпитаници бяха 65. Техните резултати ги поставят на челни места в класацията. Невероятен повод за гордост на цялата ни общност са призовите места, окупирани от нашите ученици в 8., 9., и 10. клас. Поздравления, съученици, и нека продължаваме в същия дух!

РЕЗУЛТАТИТЕ:

8. клас

брой точки:

10. клас

брой точки:

Мария-Кристияна Пламенова Тотева

98

Георги Георгиев Иванов

97

Аделе Франческо Мартино

97

Калина Делян Илиева

95

Йоана Радославова Мерджанова

96,5

Ема Василева Ленкова

92

9. клас

брой точки:

Лауреати

брой точки:

Йоана Христова Гиргинова

92,5

Елица Петрова, 12. клас

96

Мартин Яворов Димов

92

Бетина Цветкова, 12. клас

95,5

Биляна Иванова Чолакова

90

Ливия Алексиева, 12. клас

95

Калина Христова, 12. клас

94,5

Теодора Димитрова, 11. клас

91

Екипът на вестника поздравява и лауреатите на Националния кръг на олимпиадата по италиански език и техния преподавател г-н Пламен Христов за блестящото им представяне! Лауреати

11

брой точки:

Самуил Морра, 11. б

97

Александра Владикин, 12. е

89

Ралица Каменова, 12. е

88

Красимира Делчева, 12. е

87

Кирил Каймашки, 12. Е

85

Дарина Смиленова, 10. б

СЕРВАНТЕС И РИЦАРИТЕ НА ДУХА За поредна година се проведе училищният литературен конкурс „Сервантес и рицарите на духа“. Интересът беше голям, участваха ученици от всички випуски. Темите, които ги вдъхновиха, бяха: „За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното“ (Мигел де Сервантес) и „Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш куража да се откъснеш от брега“ (Христофор Колумб). Жури в състав: Радостина Койчева, Меглена Бабева и Галена Райчева, определи победителите в оспорваната надпревара.

Поезия

Разказ

Есе

I място: Калина Христова, 12. в

I място: Гергана Конова, 10. б

I място: Ния Колева, 11. г

II място: Виктория Петрова, 12. б

II място: Мария Бардарска, 11. а

II място: Рая Джамбазова, 10. г

III място: Василена Василева, 11. а

III място: Рада Кръстева, 11. г

III място: Вяра Донева, 9.а

Благодарим на всички участници в конкурса! Пожелаваме ви вдъхновение, смелост да се откъснете от брега и да опитате абсурдното, за да прекосите океана и да постигнете невъзможното!

„За да постигне невъзмож ното, човек трябва да опита абсурдното.“ Есе

Веднъж вкусили абсурдното, разбраха невъзможното.

от него самия. Той сряза ствола на дървото с подострен камък. Потеклата гъста смола човекът обработи, оформи, изследва и от нея създаде свои подобни, които да му помагат. Създадоха човешки свят – с градове, с управление, с изкуство, с наука. Дървото обаче постепенно се смаляваше, в корените му се заселиха буболечки, листата пожълтяха, после паднаха, клоните се счупиха, докато накрая то изцяло повехна и бе срутено от пролетна буря.

То винаги беше там – дървото – по-високо и по-старо от всяко друго, с широки клони, огромна корона и меки листенца. Самият въздух бе различен около него – плътен, но чист и лек. И като във вода около клоните плуваха големи жълти риби с ресничести опашки и перки – пазителите на живота и знанието. Безименното беше едно двуного изправено създание с десет подвижни пръста на ръцете и краката, което се оформи от изтеклата смола, сърцевината на дървото. То бавно се плъзгаше надолу по ствола, усъвършенствайки своите мускулести, костни и сухожилни извивки. Щом стигна земята, дървото му каза:

Развитието не спираше! Като обла скала по стръмен склон то все повече ускоряваше своето падение. С всяко откритие се постигаха още три. Размножиха се и хората, и градовете, и държавите. Разделиха се, защото всеки искаше да бъде запомнен посвоему. В някакъв момент забравиха, че изобщо са хора и спореха дали са слезли от дървото или са изяли плода му. Постепенно животът се превърна в работа. Направиха часовници, след него и себе си направиха часовник. Човекът спря да се страхува от смъртта. Какво бе тя? Тя бе една, а имаше толкова много човеци! Абсурдната мисъл, че животът няма ценност, подпомогна войните и най-вече оправдаването им. Всички бяха еднакво различни, за да нямат значение. Хората спряха да бягат от съдбата си и приеха човешката участ, онова Сизифово проклятие* за вечно падащия камък. Достигнаха ли съвършенството на първоначалото? Достигнаха ли невъзможното? Ровеха в миналото, мечтаеха за бъдещето – отговорите бяха само вкаменени въпроси.

– От днес ти си сам. Давам ти способността да осъзнаваш себе си. – и никога повече не проговори на този, за момента, безименен език.

– Аз съм човек! Без да осъзнава, че говори и мисли, изведнъж човекът направи и двете. Той се зае да разглежда тревичките, камъните, реките, планините и на всяко гордо заявяваше: – Ти не си човек. Аз съм човек! Върна се отново при дървото. Тъкмо да се похвали, той го съзря за пръв път като нещо външно на себе си. А то бе съвършенството – идеален баланс между красиво и грозно, истинско и измислено, възможно и невъзможно. На човека му стана тъжно, че е станал някакво малко създание в сравнение със създателя си. Разплакан, се развика:

Покатери се по набръчканото стъбло, по нежно пречупените клонки и там видя плода. Беше оранжев – като смолата, от която той самият бе направен. Когато го откъсна, жълтите риби паднаха. Той огледа лъскавите му люспи, сочните му цветове. Отхапа го. Световъртежната сладост го замая и той падна от клона, на който седеше. С надраскани колене, с цицина на главата и вместо плод, със студен камък в ръката си, той се оказа на Земята.

Абсурдът се превърна в болест – онзи вид привикване към несправедливостта, осезаемото, незнанието, „нормалното“, неосъзнаването на заплетения на възел свят. Хората свикнаха с абсурда, с абсурдното си ежедневие и спряха да го забелязват. Невъзможното изчезна. За човека всичко бе възможно. Той успя да побере идея в лист, лице в снимка, информация в телевизия, наложи контрол върху всичко. Много от тези интересни човешки фигури опитаха вкуса на бунта, в който имаше също толкова абсурдна безсмисленост, колкото и в бездействието. Нямаше последна битка, която да спечели войната. След победата на една страна, следваше нейната загуба. Абсурдното беше, че дори да разбираха безсмислието на своите усилия, те продължаваха с надеждата, че ще стигнат обратно в началото. Там, където двете крайности на спектъра ще се слеят в една – полето на невъзможното. Опитваха… за всеки случай.

⎯ Аз ще умра!

Веднъж вкусили абсурдното, разбраха невъзможното. Невъзможното да избягат от абсурда.

– Не искам да съм човек! Не искам да съм човек!

Човекът, разбирайки своята обреченост и абсурдната си безсмисленост, се разбърза да сътвори всичко, за да остане нещо

12

Ния Колева, 11. г

СЕРВАНТЕС И РИЦАРИТЕ НА ДУХА „Никога няма да прекосиш океана, ако нямаш кураж а да се откъснеш от брега.“ – Христофор Колумб

МАМО,

Лято в очите

Не съм ѝ казвал, че винаги съм изпитвал неприязън към нашата малка кухня. Всичко вкъщи е дребно, но нищо тук не ме е потискало така, както кухнята. Мъничка печка с мънички котлончета; мъничка маса с незнайно защо огромни дървени столове около нея и на някой от тях седнала Тя – също толкова мъничка. Морна, пушеща цигара, сбърчила отдавна гравираното си от старостта чело, навярно абсорбирала с мисълта си всичките страхове и ядове на света. Но понякога, по залез слънце (особено лятото), кухнята ни се изпълваше с най-приказна топла светлина и за няколко минути всичките безинтересни предмети по малките прашни лавици, напъпващи под ласката на привечерното слънце, изглеждаха изящни. В тези минути обичах нашата кухня, обичах и Нея (огряна, седнала на някой от огромните дървени столове).

Август. Керемиден обед. И рисунки плават по стените. Един топъл юлски поглед остана ми в очите.

Колко ли пъти те изпуснах? А щях навярно да познавам спомен, който да ме спуска далеч от морската забрава,

Щастие ми носеше гъбената ѝ супа със стихийното си бълбукане под тенекиения капак на мъничката тенджера. Това разглезено от ласките ѝ животно, което Тя първо опитомяваше, а после умело задушаваше в мазнина и подправки, щом надушех миризмата му, възкръсваше и зароптаваше насреща ми, додето не махвах капака и то, уморено, не утихваше, за да си сипя топъл черпак от карантиите му. А Нейната супа бе всякога така вкусна, че на обед пресушавах до дъно тенджерата. След тези обеди ме мъчеше страхът, че ако си тръгна, няма да намеря по-сладка и засищаща гозба. Затова винаги оставах.

във песен на рапански звук или по талазите къдристи твои. Ала хоризонтът свършва тук. Платна и вятър. Шир. Завои.

Но никой при теб не се връща. Като рисунка плавам по стените

на онази топла юлска къща. Докато бях малък, гиздавите ресторанти и магазини около дома ни ме очароваха. Ето ни, виждам ни! Двамата, аз – малък, Август. Ти остана ми в очите. хленчещ и влачещ се, а Тя – красива и млада. Любими ми бяха два „ресторанта“, които само нощем светеха и само нощем огласяха улицата с глъчта на посетителите си. Денем Тя виКалина Христова, 12. в наги забързваше крачка, когато ги подминавахме, та аз никога нямах възможността да ги разгледам. Това подхрани чара им. Докато растях, обгърналият тези свърталища воал бавно се смъкваше за мен и те спряха да ме интересуват така живо. Напротив – досаждаше ми гуляят на клиентелата, чиято порочна приповдигнатост не ми даваше да спя. Пречеха ми да спя и тиктакането на часовника, и скърцането на въжетата на простора, и шумът на телевизора (защото Тя често гледаше телевизия нощем, вместо да спи – не успяваше да заспи). От тия звуци не можах и до снощи да се отърва. Не идваха гости, за мен съществувахме само ние двамата и уютният ни дом. В безсънните си нощи съм се питал какво ли щеше да е, ако помежду ни не се бе сместила досадата. Може би не любовта, а досадата ме задържа толкова дълго при Нея. Обичах грижата ѝ и обичах искреността ѝ; досаждаше ми всичко друго. Досаждаше ми завис имостта на Нейното щастие от моето, а аз често бях нещастен. Предпазливо броях годините така, сякаш върху нас бе лепнат етикет със съмнително удължен срок на годност. Искаше ми се... надявах се, че някога този срок ще изтече, че заедно с него ще изтече всичката досадна вина, която изпитвах. Тя го усещаше. Днес е неделя и макар да се събудих по обяд, бях уверен. Тя беше излязла от вкъщи, малкият ни дом щеше да се превърне в свидетел на прегрешението ми. Още със ставането си се вмъкнах в банята. Напълних ваната почти до самия ѝ ръб с вряла вода, а после постоях, за да се любувам на издигащата се от нея копринена пара. Предвкусвах горчилката от заминаването. Впрочем всякога съм смятал ваната за непотребна префърцунена мебел. Година след година се упреквах, че не съм я продал или изхвърлил. Уви, заклещена между тесните стени на малката ни баня, ленивата вана никога не се заведе сама до бунището. Накиснах се в горещата вода. Така и не добих кокетния навик да пия кафе. Знам, че хората имат нелепата привичка да гълтат кафе по-скоро като разядка, отколкото като нещо, чиято стриктна функция е да ги събуди. От утре или от следващата седмица може би и аз ще започна. Не и днес. Току-що направих първото си ядене за деня и последното в моя малък уютен дом.

Тръгвам си, недей да плачеш много.

13

Гергана Конова, 10. б

CALENDARIO Април

Май

П

В

С

Ч

П

С

Н

П

В

С

Ч

П

С

Н

27

28

29

30

31

1

2

1

2

3

4

5

6

7

3

4

5

6

7

8

9

8

9

10

11

12

13

14

10

11

12

13

14

15

16

15

16

17

18

19

20

21

17

18

19

20

21

22

23

22

23

24

25

26

27

28

24

25

26

27

28

29

30

29

30

31

1

2

3

4

26.04. – концерт-посрещане на трупите победители от

17.05. – Литературно четене – Театралната зала, 12.30 ч.

чужбина по случай Фестивала на училищния театър на ис-

18.05. – „Българската литература накратко“ – „Сълза и

пански – Народен театър, 11:00

смях“, 19 ч.

26.04. – концерт на ФОНДАЦИЯТА – Зала 1 на НДК, 20 ч.

Трима учители са изправени пред предизвикателството да

29.04. – „Фантомът на операта“ – Музикален театър, 19 ч.

преподадат цялата българска литература атрактивно и

30.04. – „Фантомът на операта“ – Музикален театър, 17 ч.

модерно, така че да бъде разбрана от съвременните ученици.

04.05. – Принцесата на цирка – Музикален театър, 19 ч.

19.05. – „Секс, наркотици и рокендрол“ – Театър на българ-

11.05. – „КОМИКадзе на Кръстюпът“ – Нов театър (НДК),

ската армия, 19 ч.

19.30 ч.

19. – 21.05. – Street Music Fest – пл. „Славейков“

11 – 14.05. – Фестивал на светлините LUNAR – 21:30 – 00:00 ч.

Най-емблематичните лица на софийската улична музи-

Когато луната изгрее, светлините на Lunar ще преобразят в

кална сцена – китаристи, цигулари, акордеонисти, саксофо-

огромна и сияеща галерия под открито небе едни от най-кра-

нисти; мастърклас по улична фотография. Sofia Graffiti Tour

сивите сгради, паркове и площади в София.

ви кани на специален тур, включващ всички емблематични

12.05. – „Оренда“ – спектакъл на „Нешанъл Арт“ и юбилеен

улични произведения на изкуството в града, както и изложба

рецитал на „Мистерията на българските гласове“ – пред

на място с творбите на 5-има изтъкнати улични артисти.

НИМ, 19.30 ч.

25.05. – „Железният светилник“ – Театър на българската

12.05. – „Ефектът Галатея“ – спектакъл на балет „Арабеск“

армия, 19 ч.

– Музикален театър, 19 ч.

27.05. – Flame Starter Event – СкандаУ, Оги 23, Спални места

14.05. – GRAND CANCAN – Великата оперета – Музикален

– Арена София (Борисовата градина), 16 ч.

театър, 17 ч.

28.05. – Абитуриентски бал на Испанската

16.05. – Изпращане на 12. клас

31.05. – MAMMA MIA! – Софийска опера и балет, 19 ч.

Графичен дизайн:

Илюстрация:

Редактор:

Под ръководството на:

Мариела Калчева, 10. д

Мариела Калчева, 10. д

Радослав Славов, 10. б

Мария Султанова

Мариян Кръчмаров, 10. д

Радослава Русева, 12. е 14