Issuu

Sofía, sábado, 31.12.2022

Número 65

Año XIV

МАЛЪК УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК Instituto bilingüe de bachillerato «Miguel de Cervantes»

Instagram: @la_generacion_cervantes

GENIO E INGENIO Проектът Genio e ingenio: el descubrimiento de la identidad по „Еразъм+“ стартира преди една година. В него участват Полша, Испания, Италия и България. Проектът е посветен на личността на Леонардо да Винчи и е свързан с науката и изкуството, както и с опознаването на чуждите култури в съпоставка с нашата.

пред вратите на грънчарско ателие. Разбрахме какво е да работиш с грънчарско колело. Неочаквано за нас, беше много изморително да задържаш колелото и да направиш така, че да се върти точно толкова, колкото ти трябва. След доста неуспешни опити и някои жертви от страна на дрехите всеки от нас се сдоби със своя собствена и неповторима керамика.

В края на октомври след дълго чакане най-накрая заминахме за Полша. След два полета, един залез и много красиви гледки пристигнахме в Жешов. Първият ден беше опознавателен. Видяхме голяма част от града, запознахме се с много чужденци и се изненадахме от напредъка си в областта на чуждите езици. Докато осъзнаем, че се намираме на повече от 1200 км от София в малък град в Полша, вече стояхме

На следващия ден разгледахме по-обстойно този малък град. Забелязахме много прилики със София. Опитахме пироги – традиционно полско ястие, което представлява тънко тесто, в което има различна плънка. След това поляците ни заведоха в училището си. Там ни посрещнаха с полски носии и питка със сол. Българите единодушно решихме, че питката с мед ни е по-любима. Направи ни впечатление това,

че на всеки прозорец в училището им имаше пердета, наподобяващи нашите български, които бихме видели на село. Всяка група представи презентация за града си, а ние накратко разказахме историята на България.

време, с което разполагахме, все пак успяхме да видим доста от Краков. След емоционалното сбогуване с италианците и испанците хванахме влака обратно за Жешов. Трябва да се отбележи, че пътуването с влака си беше супер преживяване.

Пътувахме с влак до Ланкут, където посетихме един много красив замък. Стаите и всяка една от седемте бани, които видяхме, грабваше окото с различен по стил интериор. Накрая потанцувахме нещо като валс в балната зала. Макар и да не бяхме принцове и принцеси с рокли, костюми и прически, преживяването беше вълшебно.

На следващия ден, за жалост, трябваше да се отправим към летището. На нито един от нас не му се тръгваше, но няма как – всичко хубаво си има край. Пристигнахме благополучно в София и останахме с прекрасни спомени и вълнение за потенциални следващи пътувания. Освен че посетихме културно значими места и училищата на двете страни, в свободното ни време много бързо се опознахме с чуждестранните ученици. Създадохме ценни приятелства, които продължават и до ден днешен, макар и от разстояние.

Поляците ни бяха организирали игра, с която да опознаем града и самите участници по-добре. Разделиха ни на отбори, като се бяха постарали във всеки екип да има ученици от различни държави. Идеята беше да изпълним различни предизвикателства из центъра на града. Остатъка от деня прекарахме в училището им, където опитахме традиционни полски храни и ни учиха на полски танци.

Проектите „Еразъм+“ дават уникална възможност, която не е за изпускане и която носи нови преживявания, емоции и приятелства.

Последния ден отидохме до Краков, където, за жалост, трябваше да се разделим с италианците и испанците, тъй като те останаха да преспят там. Имахме свободно време, в което търсихме кехлибар или място, където да хапнем. И въпреки малкото

Диляна Димчовска, 10. в Божидара Донева и Пламена Тодорова, 10. г

ТАЛАНТИТЕ НА ИСПАНСКАТА Венера Найденова

да работя с деца, на които да преподавам испански език и танци. Това ме кара да се чувствам пълноценна и на правилното място.

Венера Найденова е учител по испански език и деен участник в културния живот на гимназията. От откровеното интервю ще научите повече за нашето танцуващо слънце, което шеметно оставя отпечатък в сърцата на своите ученици и колеги.

Работите ли по някакви проекти в момента? Точно в момента не, но като цяло – да. С ансамбъла извън училище лятото пътувахме до Мексико, а в Испанската се занимавам с проекти по „Еразъм+“. Какво Ви вдъхновява? Блясъкът в очите на децата. Когато научат нещо ново и видя, че го разбират, се разчувствам много. С няколко думи споделете какво е изкуството за Вас. Изкуството е животът на хората, съчетание от самостоятелното и груповото изразяване на чувствата. Лично аз повече харесвам ансамбловите танци, защото събирането на много хора около една идея събужда вълна от енергия с невероятна зареждаща сила. Изкуството вдъхновява, кара ни да искаме повече и да се развиваме – то е всичко за мен. Дарина Смиленова, 10. б и Диляна Димчовска, 10. в

Петър Герзилов Петър Герзилов, основател на танцова група „Ритъм“, и до днес продължава да впечатлява общността на Испанската с ентусиазма и творчеството си. За първата си среща с танците, за създаването на собствена група и за новите му вдъхновения ще научите от самия него.

Кога се зароди интересът Ви към танците? Бях много малка, на 7 години, и тренирах художествена гимнастика. После преминах към латиноамериканските танци и на 18 години започнах с народните. Как присъстваха танците в живота Ви, когато бяхте ученичка, и къде намират място те днес?

Разбрахме, че Вие сте основали група ,,Ритъм“, докато сте били ученик в Испанската. Разкажете ни как се е зародила идеята и как се е превърнала в реалност.

По мое време в Испанската всеки 11. клас имаше задачата да организира празника на училището. Тогава участвах с модерни танци. Макар и с някои паузи танците присъстваха непрекъснато в живота ми и една година след като се бях отказала от латиноамериканските осъзнах, че не мога да живея без тях. Записах се на народни танци благодарение на приятелка от Испанската, която ме заведе в ансамбъла, в който танцувам и до днес. На първото ми хоро обаче ме научи учителката ми по физическо – Мая. Всъщност клубът ни „Слънце“ е естественото продължение на създадения от нея „Пламък“.

Създадох групата през 2012 г., когато бях 12. клас. Исках по-рано, но тъй като нямах 18, не можеше да се организира чисто административно. За концерта по случай 20-ата годишнина на гимназията г-жа Линдова (първият директор на Испанската) ми предложи да направя група, тъй като тя знаеше, че професионално се занимавам с танци и хореография. Събраха се много мои съученици и така вече 11 години група ,,Ритъм“ не е прекъсвала своята дейност. Как протичаха репетициите? Къде се събирахте и имаше ли учител, който да ви помага?

Кое Ви върна в нашата гимназия?

Започнахме изцяло сами и през всичките тези годи-

Възможността да съчетавам две обичани умения – 4

Смятам, че хората в Испанската са специални с това, че имат пристрастно отношение към изкуството – осъзнават, че то ги доразвива като личности. Това ме кара да продължавам да бъда заедно с „Ритъм“ и да не оставям групата вече 11-а година. Знаем, че се занимавате със сценично изкуство и извън „Ритъм“. Ще ни разкажете ли за другите си проекти, които подготвяте в момента? В момента съм актьор в постановката „Колекцията“ на Харолд Пинтър, която се играе в Университетския театър на НБУ, а скоро – и извън него. Продуцент съм на аудио-визуални проекти, които са из интернет пространството, също така режисирам постановки, а отскоро се върнах и към пеенето. Калина Илиева и Таня Манева, 10. в

Александър Иванов, 11. г, death metal изпълнител От колко време свириш? Как започна всичко? Откакто съм на този свят, бих казал. Винаги съм обичал музикалните инструменти и най-вече да тормозя околните с псевдомузикалните си заложби. Сериозно обаче започнах да свиря, когато майка ми ме записа на уроци по китара в 4. клас.

ни аз съм бил основният ръководител на групата. Събирахме се в междучасията, след часовете. Понякога можехме да репетираме и в салона, но основно танцувахме по коридорите, където всички ни наблюдаваха. Именно там хората се палеха от идеята да се включат в танцовата група.

Как разбра, че death metal-ът е за теб? Ще се изразя типично в стил „Майк Патън“ и ще кажа, че като един меломан обичам да изследвам най-мрачните кътчета на човешкото същество чрез световната музика. Death metal-ът е доста добър начален вариант. Освен това за кретен като мен, който е решил, че безрезервно ще се репчи на заобикалящия го свят, този жанр също е перфектен. Музиката е тежка, текстовете разгръщат пъстра палитра от негативизъм и неприязън, а аудиторията е изключително лоялна.

Как избрахте името ,,Ритъм“? Групата стартира с името ,,Ритъмът в мен“, но след това реших, че искам да е нещо по-кратко, което обуславя танца в живота и живота в танца. Реших да е ,,Ритъм“, защото това е основополагащото на целия човешки живот – ритъмът, който съществува в тялото и без който не може нито едно музикално и танцувално произведение. Кога се зароди интересът Ви към танците? Когато бях на 6, посетих първия си концерт с бални и латино танци и той ме заплени. Тогава стъпих за пръв път в танцовата зала и до днес не съм излизал от нея. Концертът ме вдъхнови, както и участниците в него, които по-късно станаха мои приятели.

Имаш ли си банда? Разкажи ни за нея. Да, имам банда. И в интерес на истината в приятелския ни кръг се въртят доста идеи, свързани с

А какво Ви вдъхновява сега? Пламъкът, който виждам в очите на всички, с които работя, и тяхното въодушевление от танца. Също това, че мога да споделям знанията и уменията, които съм придобил, за да може следващото поколение да е по-добро от мен. Защо решихте дори след завършването да не прекъсвате връзката с „Ритъм“? 5

музиката, които имат потенциал за краткосрочни странични проекти. Такъв беше war metal проектът ни „Белене“ и death-doom групата Self Doomed, която вече може да се определи като сериозна група. Относно бандата, казваме се Certain Demise, съществуваме вече от 2 години и свирим old school death metal. Правите ли концерти? Как се организирате? Да, правим концерти и то доста често. От година насам сме познати в столичния ъндърграунд. Приятели сме с доста софийски групи и с организатори като Perfect Storm. Къде можем да ви чуем? Може да ни чуете в столичните клубове Grindhouse и Mixtape. Напоследък можем да се похвалим с концерти и извън София. През октомври подгрявахме на Hexis, а в края на август свирихме на Running Free Festival на една сцена с Messiah. Може да следите нашите изяви в Instagram (@certain_demise).

ди 5 години, а в България – преди 1. Съчетава 3 други спорта – тенис на маса, футбол и волейбол. Сложна работа, но най-просто казано – „тенис с крака“. Как и кога се запали по текбола? Когато се отказах от футбола, треньорът ми вече беше основал отбор по текбол. Предложи ми да отида на една тренировка само за да видя какво е, а то се оказа страхотно развлечение. Ходех просто да се забавлявам, да напредвам, по-късно узнах, че има турнири, световни първенства…

Как минава една типична репетиция? Можем да се похвалим, че по време на репетиция сме изключително организирани и успяваме без проблем да изсвирим целия си сет. Забавната част е, когато започнем да пишем нови неща. Последствията могат да бъдат доста деструктивни.

Как се почувства, когато разбра, че си класиран за Световното?

Имаш ли някакви планове за кариера с музиката?

На първо място, бях горд от себе си. Още в началото си бях поставил за цел да се изправя срещу най-добрите. На второ място, бях развълнуван да видя най-после идолите си, които дотогава бях гледал само на малкия екран. Мечтаех си да имам късмета да ги срещна, да играя с тях…

Винаги съм искал да бъда музикант и с групата правим всичко възможно да изкараме най-доброто от себе си. Но това все пак е въпрос на време и късмет. Занимаваш ли се с нещо друго? Други хобита? Засега не. Мисля, че всичко, което правя през свободното си време, е тясно свързано с музика – писане на рифове и текстове, случайни идеи около самия запис и т.н. Или както обичам да казвам – музиката е единственото, в което горе-долу ставам за нещо.

Какво е усещането да спечелиш мач на такъв важен турнир? Изпитах нова емоция, която не бях усещал до онзи момент. Мога да я опиша само със силен вик!

Стояна Джакова, 11. б

След толкова голямо постижение какви бъдещи цели и планове имаш?

Йоан Алексов, 12. г, участник в българския отбор на Световното първенство по текбол

Като за начало съм си поставил за цел да участвам в повече международни турнири през следващия сезон и да се класирам на по-високи места в тях. А може би един ден дори да задмина идолите си.

Разкажи ни малко за себе си. Обичам да плувам, да играя шах и да лудея с приятели. Пристрастен съм към браунитата, веселите чорапи и спорта. Преди се занимавах с футбол, но от една година тренирам сериозно текбол.

За връзка със спортен клуб „Фактор“: Facebook: SC Factor-Teqball Sofia Instagram: sc.factor_2020_teqball_sofia

А какво всъщност представлява този спорт? От колко време съществува?

Калина Христова, 12. в

Сравнително нов е. На световно ниво се появява пре6

ЛЮБИМИТЕ ФИЛМИ НА ИСПАНСКАТА Както обещахме, продължаваме да публикуваме вашите кино предложения. Ако искате да споделите филм, а не сте го направили, все още имате възможността да попълните анкетата, с която поставихме началото на тази рубрика. Линкът за нея е в групата „Малък училищен вестник“ в Shkolo, до която всеки ученик има достъп.

Apocalypse Now Оценка в IMDb: 8.5/10 Режисьор: Франсис Форд Копола Актьори: Марлон Брандо, Мартин Шийн, Робърт Дювал Запечатва пагубността на войната, представена като многопластово извращение на човешкото. Смятан е за един от най-добрите филми на всички времена благодарение на синхрона между проблематичния сюжет, въздействащата актьорска игра, впечатляващите с мащабите и достоверността си декори и красивата, изцяло подсилваща атмосферата музика.

Pulp Fiction – предложен от София Чобанкова, 9. г клас Оценка в IMDb: 8.9/10 Режисьор: Куентин Тарантино Актьори: Джон Траволта, Самюел Джаксън, Ума Търман, Брус Уилис Образец в кинематографията, филмът устоява на времето и остава любим и на съвременната публика. Нехронологично представените събития създават типичната за Тарантино атмосфера. Интригуващ и майсторски направен, филмът предлага подробно изградени образи, оригинални диалози и нарастващо непрестанно напрежение.

Synecdoche, New York – нашето предложение Оценка в IMDb: 7.5/10 Режисьор: Чарли Кауфман Актьори: Филип Сиймур Хофман, Катрин Кийнър, Мишел Уилямс В опит да вдъхне смисъл на живота си американски режисьор се захваща с мащабна и непрекъснато усложняваща се постановка. Стремейки се към документална реалистичност, той превръща всеки образ от „живия“ живот в персонаж или декор на пиесата си, като скоро границите между истинско и сценично се размиват, а протагонистът губи контрола над своето собствено произведение. Гергана Конова, 10. б 7

КОЛЕДНИ ВКУСНОТИИ Аз съм Таня Манева от 10. в и от 3 години развивам блог в Instagram (@tasty_with_tania), свързан със здравословния начин на живот. Там споделям вкусни и интересни рецепти и полезна информация. Разпуснете след всички тестове и зарадвайте близките си, приготвяйки две коледни вкуснотии. Начин на приготвяне:

Цветен топъл шоколад

• Разбийте маслото с миксер за около 1 мин. После добавете захарта и разбивайте, докато сместа стане хомогенна и заприлича на крем.

Необходими продукти:

• Добавете яйцето и продължете да разбивате още 2 минути. • В отделна купа пресейте брашното, содата за хляб, солта и подправките. • Докато разбърквате яйчената смес, постепенно добавяйте брашнената смес. Изсипете всичко върху плота на кухнята и започнете да оформяте тесто. Ако е много лепкаво, добавете още брашно. Тестото трябва да е меко, но да не лепне. • Завийте тестото в прозрачно фолио и го оставете в хладилника за поне 30 мин. Ако можете, го оставете за повече време, тъй като така ще поеме по-добре ароматите на подправките. • Разточете тестото (предпочитам да е по-дебело, защото така бисквитите ми харесват повече). С формички или с чаша изрежете бисквитите и ги сложете върху хартия за печене. Друг вариант е да не разточвате тестото, а да си откъсвате малки топчета, от които да оформяте бисквитите.

• 40 г бял шоколад • 250 мл мляко (краве или ядково) • оцветител по желание (аз използвах питая на прах за розов цвят) • щипка канела Начин на приготвяне: • На водна баня разтопете белия шоколад, като добавите 2 супени лъжици от млякото, канелата и оцветителя. • Затоплете млякото на котлона на среден огън, като внимавате да не го загорите. • Сложете млякото в пластмасова купа/кана и го пасирайте, за да се получи пяна. • Смесете разтопения бял шоколад с млякото и се насладете на топлия шоколад с хубав коледен филм или книга.

• Аз изпекох 2 тави с бисквити една след друга в предварително загрята фурна на 180º за 8 мин. Може да ви изглеждат меки и сурови, но след като ги извадите от фурната, ще стегнат още. • Ако искате да направите джинджифилови човечета, смесете съставките за крема и с помощта на шприц направете очи, копчета и усмивка. Ако направите тези украшения, съхранявайте бисквитите в хладилника, тъй като кремът е на млечна основа.

Джинджифилови бисквити Необходими продукти: • 145 г краве масло (на стайна температура) • 350 – 400 г брашно (по избор) • 1 яйце • 230 г захар (аз използвах захар Muscovado) • 1 ч.л. канела • 1 ч.л. джинджифил на прах • ½ ч.л. сол • ½ ч.л. индийско орехче • 1 ч.л. сода за хляб • пакетче ванилия • крем (по желание): 50 г крема сирене; 1 с.л. мед 8

КОЛЕДНИ ВЪЛНЕНИЯ В ИСПАНСКАТА Какво мислят съучениците ви за празника? Доколко вашите отговори ще съвпаднат с техните? На нашата анкета отговориха 80 ученици. Какво повдига коледния ви дух?

ли Кълкин от „Сам вкъщи“.

Топ три на отговорите: семейните събирания, украсата и коледните песни.

Г-жа Мария Султанова: Мечтая си да съм на мястото на героинята от разказа на О. Хенри „Даровете на влъхвите“. Непременно го прочетете.

Какъв подарък искате за Коледа?

Esther: Sin duda, un duende navideño. El espíritu de la Navidad me invade cuando va llegando diciembre. Es una época mágica.

Получихме много отговори, свързани с нематериални желания. Чудесно е, че книгите преобладават като искан подарък.

На какво ухае Коледа? / ¿A qué huele la Navidad?

Без какво може Коледа?

Г-н Янакиев и г-н Георгиев: На мандарини и канела.

Топ отговорът: без домашните и многото учене. Други откроявщи се отговори: без богати трапези, скъпи подаръци, сняг, коледни песни и филми.

Г-жа Султанова: Въпреки че от години украсяваме изкуствена елха вкъщи, ароматът на бор много ми липсва. Сега ухае на щрудел и топъл шоколад.

Каква е първата ви асоциация с Коледа?

Esther: Ella huele a castañas asadas, a chocolate caliente, a naranjas maceradas en miel, a canela y a paz, esperanza e ilusión.

Топ три на отговорите: снегът, коледната елха и уютът на дома. Отговорът, който най-много ни хареса: „Коледа е топлината на чувството, че си специален и обичан.“ (Бистра Томова, 12. в)

Без какво може Коледа? /¿Sin qué cosa puede existir la Navidad?

Променило ли се е празнуването на Коледа? Над половината ученици смятат, че празникът е загубил магическата си същност, превръщайки се в комерсиален. Промяната се състои и в порастването на хората и в осъзнаването на истински важните неща.

Г-н Янакиев: Може без цялата комерсиалност.

Ето някои интересни анонимни мнения:

Esther: Soy una gran fan de todo lo que envuelve a estas fechas, pero la esencia es simple y no se necesitan grandes cosas.

Г-н Георгиев: Без джинджифиловите къщички. Г-жа Султанова: Без снимките на коледната украса, трапезата и подаръците, качени във Facebook и получавани по Messenger и Viber.

„Празникът не се променя – променят се хората, които го празнуват.“ „В последните години започнах да усещам Коледа повече като повод за щастие. Преди, както всички деца, чаках само подаръците. Фокусът се измести и всичко вече е по-хубаво.“

Случвало ли Ви се е коледно бедствие? / ¿Ha tenido alguna vez un desastre navideño? Г-н Янакиев: Никога не ми се е случвало. Коледа е свещен празник, който събира семейство. За мен е по-важен дори от рождения ми ден.

„С времето някак си занемаряваме насладата от магията и светостта на празника… Хора, радвайте се! Ваканция е! Всеки има нужда да си почине от Елита.“

Г-н Георгиев: Не. Но си спомням, че когато бях на 11, мама много се беше постарала, макар и в последния момент, да ми намери интересен подарък. Беше ми взела DVD с концерт на Linkin Park, от който всъщност много се запалих по групата.

В анкетата участваха и някои учители.

Г-жа Султанова: Ако приемем, че понякога любовта е бедствие, на третия ден на една Коледа започнах връзка, която прерасна в брак.

Като кой коледен персонаж бихте се определили? ¿Qué personaje navideño le define mejor? Г-н Димитър Янакиев: Определям се като джудже, защото обичам подготовката на празника, да помагам и да купувам подаръци.

Esther: El único año en el que casi ocurrió un desastre fue 2020. Estuve a punto de no poder volver a casa con los míos. Menos mal que al final todo salió bien.

Г-н Кристиян Георгиев: Като персонажа на Мако-

Любена Пиперкова, 11. в и Калина Илиева, 10. в 9

Снимки: Калина Илиева, 10. в 10

Снимки: Гергана Конова, 10. б 11

КАЛЕНДАР Януари

Февруари

10.01. и 12.02 – „Тирамису“ в Театър „Българска армия“

18.01. – химия и ООС, 8:30 ч.; философия – до 18.01. (самостоятелна разработка на въпрос)

11.01. – Кариерно ориентиране (19:30 ч. в клуб „Перото“, НДК)

21.01. – БЕЛ, 9:00 ч. 25.01. – биология и ЗО, 8:30 ч.

13.01. – Концерт на Кирил Цоков от 10. в клас и групата му Season Joy, 19:30 ч. в Grindhouse

Областни кръгове на олимпиадите:

18.01. – „Лисичета“ в Народния театър

03.02. – лингвистика, 14:00 ч.

18.01. и 16.02. – „По-полека“ в Младежкия театър

04.02. – философия, 9:00 ч.

20.01. – „Мислещите тръстики“ в „Сфумато“

11.02. – английски, испански, италиански и френски език, 9:00 ч.; химия и ООС, 9:00 ч.

27.01. – „Дърво без корен“ в Нов театър (НДК)

12.02. – математика, 9:00 ч.

Общински кръгове на олимпиадите:

18.02. – география и икономика, 9:00 ч.; физика, 9:00 ч.

07.01. – география и икономика, 8:30 ч.; история и цивилизации, 12:00 ч.

19.02. – биология и ЗО, 9:00 ч.

11.01. – физика, 14:00 ч.; френски език, 8:30 ч.; италиански език, 8:30 ч.

25.02. – БЕЛ, 9:00 ч. 26.02. – история и цивилизации, 9:00 ч.

14.01. – испански език, 8:30 ч.; английски език, 13:00 ч.

Графичен дизайн: Едит Дукова, 11. в Елица Ангелова, 10. г Радослав Славов, 10. б

Илюстрация: Мариела Калчева, 10. д Радослава Русева, 12. е

Редактор: Радослав Славов, 10. б

Под ръководството на: Мария Султанова