Списание Искам бебе 1

Брой 1 ДЕКЕМВРИ/ЯНУАРИ 2020

Безплатно издание списание за репродуктивно здраве

Д-Р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ ЗА НАЙ-ЦЕННАТА НАГРАДА

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА МАГИЯТА „БЕЗДЕТЕН”

25

ГОДИНИ ПЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО

ЗАЧЕНАТИ

В СТЪКЛО

„ПРЕДАЙ НАТАТЪК“

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

Издател: Фондация „Искам бебе” Главен редактор: Радина Велчева Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова

2 От редактора 4 Интервю с д-р Георги Стаменов

8 Новини МБАЛ „Надежда”

14

Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

36

Снимки: Shutterstock.com

14 Кратка история на „ин витро” оплождането

Фотограф корица: Петя Даскалова

18 Един специален рожден ден

21 Храната влияе върху

4

Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

нас и нашите гени

24 Храната отвъд яденето и готвенето отвъд кулинарията

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

29 Практични рецепти за

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч.

заети хора

32 Юлия и нейното „Предай нататък”

52

Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план.

36 Историята на Ваня от Бургас

42 Ендометриозата е път, който взима много, но и дава много

Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

46 Проектът In Vitro – In Vivo

52 Магията „Бездетен” 61 Новини

42

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

1

ОТ РЕДАКТОРА

В броя четете още:

Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

РОЖДЕСТВО Е! Здравейте, приятели! Казвам се Радина Велчева и съм основател на Фондация „Искам бебе“! Вие държите в ръцете си първия брой на списание „Искам бебе“ – една рожба, която отдавна чакаше да поеме първата си глътка въздух. И се случи! Точно на Рождество стартираме нашите различни срещи с вас. Срещите със списанието на „Искам бебе”, което ще пишем заедно! Ще си говорим за Доброто, което съпътства Пътя ни към мечтаното дете. Ще ви разказваме нашите си, истинските ни истории, преживени от най-дълбокото на сърцето. Ще ви показваме лицата на Вярата, Надеждата и Любовта! И Мъдростта! Всъщност, вие ги познавате. Но е време да се срещнем наживо и да празнуваме заедно победата на Живота! В първия ни брой ще четете и, сигурна съм, ще препрочитате историята на Ваня, Ники и тяхната тройно-сбъднала-се-мечта! Ще ви срещнем с любимия ни ДОКТОР Георги Стаменов – човекът, който и в празници, и в делници присъства в молитвите на хиляди семейства, молещи се и дочакали своите рожби. Ще Ви срещнем с Ивайло Митев – авторът на една изповед, и ще ви разкажем как книгата му „Бездетен” променя съдби.

2

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

За храната и епигенетиката – първата ни среща с доц. Милена Георгиева от БАН, която ще ни води из дебрите на науката и ще ни обясни как влияят различни външни фактори върху нашето тяло „Щастлива храна за щастливи хора“ – създателката на марката Foodie Boulevard Софи Йотова ще бъде наш пътеводител в начина ни на хранене Изкуството и каузата „Искам бебе“ – Александра Велева и проектът „Ин витро – Ин виво“ „Предай нататък доброто“ – разказът на многодетната майка Юлия Живкова „Eндометриозата е път, който взима много, но и дава много!“ – среща с Мария Георгиева, основател на фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ Да бъде благодатна, справедлива и здрава Новата 2020! Ваша Радина

ОТ РЕДАКТОРА

Автор: Вяра Кръстева

Подари Коледа Обичам Коледа. Искам цяла година да е Коледа. Защото е изпълнена с надежда, с топлина, с усмивки, с обич, с детски смях. Защото нейното очарование се крие в това да има кого да гушкаме, да има на кого да казваме „Обичам те”. В забързаното време, в което живеем, много често забравяме за най-милите си хора и твърде малко време отделяме затова да бъдем заедно, само ние. И сякаш по Коледа, очарованието на празника ни докосва с вълшебна пръчица и разпръсква една особена магия около нас. И всичко става по-светло и по-красиво. Де да можеше цяла година да я има тази коледна магия! Да я стисна здраво в шепата си и да я подаря на някого, когато вече е изгубил надежда. За мен Коледа е празникът на споделеността. Коледа е поредица от състояния. Състояния на душата ни. По Коледа като че ли имаме най-много нужда от сърдечна прегръдка, от блага дума, от мила усмивка. Коледа не е само в това да получим, или да дадем подарък на любим човек. Коледа е да видиш в очите му щастие. Коледа е обич. Коледа е добрина. Направи добро, подари надежда. Защото Коледа е и очакване, че следващите дни ще са светли. Всеки носи магията на Коледа в душата си, само трябва да я разпръсне и да предаде от нея на другите. Коледа не е само за мен, за теб, за нас: тя е за всички. Не я дръжте в шепите си. Пуснете я, тя винаги ще наме-

ри някой, който има нужда от нея. Подари и ти Коледа на някого. Тя е като светлинка, която мъждука не само на елхата, а която живее вътре в нас. Коледа е да протегнем ръце, да дарим частица от себе си, да кажем добра дума. Така магията ще продължи и никога няма да изчезне. Защото най-лесно е да дариш любов. Защото всичко е любов! А докато има любов между хората, ще има живот. Любовта винаги се връща при нас. Запазете я и за след Коледа. И така до следващия път. Предай нататък силата на коледния дух. Споделете Коледа, за да има вяра, надежда и любов! Ех, де да можеше цяла година да е Коледа!

Всички тези мисли ме отведоха за кой ли път към д-р Стаменов – човекът и лекарят, който сбъдна мечтата ми за дете. Пред 2008 г. станах свидетел на „раждането“ на неговата книга „Надеждата за дете“ и оттогава досега моето семейство празнува всичките си празници с добрата мисъл за него – любимия доктор Стаменов!

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

3

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ИНТЕРВЮ С Д-Р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ

ИНТЕРВЮ С Д-Р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ

Най-ценната ми награда – прегръдката на една майка!

Ако се върнете години назад, бихте ли заменили лекарската професия с друга? Не бих заменил лекарската професия с друга. Може би бих искал да бъда Малкия принц. Нищо друго не бих бил. Бих предпочел да съм Малкия принц, вместо Екзюпери. Кой е любимият Ви цитат от „Малкият принц“? Почти цялата книга ми е в главата. Мисля, че тя е настолна за мен. Няма стая вкъщи, в която да я няма. Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да дарявате хората с надежда за дете? От самите тях. От никой друг. Това е кръговрат. Аз им давам надежда, те ми я връщат и никога не се разпилява. Кои са най-големите Ви страхове в живота? В момента най-големите ми страхове в живота са бездушието и безкнижовността. Това са двата мои най-големи кошмара, чудовища, срещу които съм се изправил. Как се борите? Никак. Пазя гърба си, пазя и околните. За съжаление те са навсякъде. Не давам да ме ухапят. Но ме разкъсва това, че има лекари, които са бездушни, има дори млади хора, които са безкнижовни и без широко отворени очи. Не искам да звуча като някакъв старец. Често се карам с моите дъщери на тази тема и колко много съм против новото време. По-скоро не съм против него, а против скоростта на времето, в което живеем. Забравихме да 4

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

живеем и виртуалната реалност замени майката Природа. Казвате ли си „По-полека”? Винаги си казвам „По-полека”. И на децата си го казвам. Никога не карайте в крайна дясна или в крайна лява лента. Карайте винаги по сре-

ИНТЕРВЮ С Д-Р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ

дата, по осовата линия. Нито много бързо, нито много бавно. Но сега всички много бързат, не знам закъде. С кое свое постижение в работата Ви като лекар се гордеете най-много? Няма такова. Аз винаги съм казвал, че за мен принципът е като този на Шиндлер, който казва: „Ето тази халка, ако я бях продал, щях да спася още един човек.“ Това е! По същия начин мисля и аз. Ако на още един човек съм помогнал, това е най-хубавото нещо, значи има смисъл това, което правя.

Премиера на книгата „Надеждата за дете“, 2008 г. Кой е той? Може би най-правилният и кратък отговор на този въпрос се съдържа в две прости думички – Човекът Надежда! → Иначе – роден в София на 7 декември 1970 г. До ден днешен приятелите и пациентите на д-р Стаменов казват, че това е ден за национална гордост и радост! И може би има толкова много истина в това... Да бъдеш „съучастник“ в раждането на ХИЛЯДИ деца в България и по света (никой не може да преброи всичките бебета на д-р Стаменов) – е огромен повод за празник! → Не е потомствен лекар – родителите на д-р Стаменов са инженери, но още като ученик прави съдбоносния избор – да стане лекар. И успява. Докато следва в Медицинския университет, работи като санитар в Родилна зала на „Майчин дом“ и казва, че това са най-поучителните му и незабравими години. → Смело се ориентира към репродуктивната медицина и в студентските си години задълбочава познанията си в тази сфера. Споделя, че „на ин витро се учих и работих в центъра на д-р Йосиф Димитров”. През 2005 г., в клиника „Малинов“, стартира самостоятелна практика. Събира уникален екип и заедно започват мисията си – да помагат на стотиците семейства, които искат, но не могат да имат своя рожба. → През 2013 г. отваря врати и Болница за женско здраве „НАДЕЖДА“, която д-р Стаменов и до ден днешен нарича „Нашето магазинче за подаряване на Надежда“.

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

5

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ИНТЕРВЮ С Д-Р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ

Колко е важно да намериш правилните хора, с които да вървиш напред? Много е важно, това за мен е всичко. Няма индивидуален спорт в медицината. Тя е отборен спорт. Няма индивидуалности, така както в отборните спортове, като волейбол, баскетбол. Има някой, който води отбора, но колективът е най-важен. Дори да вземеш най-голямата звезда, ако тя не се впише в колектива, си заминава. Нищо не се гради около един човек, гради се около общия дух. Коя болест при жената смятате за неизлечима? Когато някой не вярва, че може да му се помогне, той не може да бъде излекуван. И ракът може да бъде лекуван, дори и той. Не във всички случаи, но когато вярваш, че ще бъдеш излекуван, ще се излекуваш. Ако не вярваш, няма как да стане. Като в спорта: не можеш да скочиш някаква височина, ако не вярваш, че ще успееш. Има ли случай, който ще остави траен отпечатък у Вас? Всеки един случай оставя трайни 6

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

отпечатъци върху мен. Има случаи, които човек никога не може да забрави. Какво бихте казали на хората, които тепърва тръгват по Пътя към своето дете? Ще кажа, че има край. Да не се плашат.

Коя е най-ценната Ви награда? Прегръдката на една майка. Нищо друго не искам. Искам да дойде и да ме прегърне, това е най-ценното.

Да дойде на ежегодните ни срещи в „Свети Мина“, или да ми каже, че е помогнала на един човек. Не е важно материалното, по-важно е да предадем нататък. Как отговаряте на въпроса „Как издържаш да работиш толкова много?” Аз не работя много, аз работя достатъчно. Ако хората определят работата на много и малко, а ние обичаме да го правим, пирамидите нямаше да бъдат изградени. Нямаше да я има Айфеловата кула, нямаше да го има и Ню Йорк. Как се зареждате? Имам хобита. Слушам музика, чета книги, ходя по горите понякога сам и това е. Какъв е в гората д-р Стаменов? Весел и удивен. Защото човек усеща целия живот около себе си, вижда едни мравки, които носят нещо, птичета строят гнездо и на никого не му пука кой каква кола кара и какво се е случило днес в Народното събрание. Представяш си една Вселена, в която всеки си има своето място, работа, и не се интересува от останалите. Не се интересува,

ИНТЕРВЮ С Д-Р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ

че тая мравка няма да отиде в Англия, тя си живее там в гората и е щастлива.

Каква музика слушате? Зависи на каква възраст съм.

Имате ли настолна книга? Имам много, не е една. Около 30 книги чакат ред. В зависимост от това в какво настроение съм през нощта, хващам и я чета. Например „Шантарам“ – книга с много сентенции, книга, която човек трябва да прочете. Също така „Илюзии“ на Ричард Бах.

И как се промениха музикалните Ви желания във времето? Едно време слушах метъл и рок. Сега слушам UB40. Предпочитам нещо спокойно, което ме кара да мисля, което не ме напряга. Али Кембъл, бившият вокал на UB40, пее като бог. Или Роби Уилямс – мой добър приятел.  ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

7

НАШИТЕ ДОКТОРИ

НОВИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"

Л

екари от 9 държави наблюдаваха хирургия на живо в болница „Надежда” 13.09.2019

Международният уъркшоп „Миома и репродуктивна хирургия” събра на 13-и и 14-и септември в болница „Надежда“ лекари от 9 държави, които наблюдаваха хирургия на живо и начините за използване на най-съвременни и щадящи методи за лечение на маточни фиброиди. Гост-лектори бяха едни от най-изтъкнатите специалисти в областта на гинекологичната хирургия – проф. Атилио ди Спиецио Сардо от Италия, проф. Серхио Хаимович от Испания и д-р Андреас Турков от Холандия. В първия ден от събитието бяха извършени 9 минимално инвазивни операции, като през цялото време хирурзите информираха наблюдаващите специалисти и специализанти за всеки следващ етап от интервенциите. Проф. Серхио Хаимович, който първи в света въвежда медицинския лазер в хистероскопията, демонстрира иновативните методи за използването му. А сред операциите, които д-р Георги Стаменов извърши, беше и лапароскопско премахване на миома с лазер. В края на деня проф. Атилио ди Сардо демонстрира как в една интервенция могат да се използват различни хистероскопски инструменти. Вниманието на специалистите привлече д-р Димитър Цветков, който представи предимствата и недостатъците на различни видове хистероскопи и методите за използването им в дискусията „Опознай миомата, за да избереш своето „оръжие“. В края на първия ден от събитието участва и проф. Андреас Турков с лекция за усложненията при операции на миоми. Вторият ден от форума започна със „Закуска с експерта“, по време на която гост-лекторите проф. Серхио Хаимович, проф. Атилио ди Специо Сардо и д-р Андреас Турков представиха сложни случаи на миоми и възможностите за тяхното лечение. Участниците отново наблюдаваха сложни хирургични интервенции в реално време, а в края на деня всички специалисти и специализанти получиха специални сертификати за участието си в уъркшопа.

8

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

НОВИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"

О

громен интерес към болница „Надежда” на престижното изложение The Fertility Show London 2019

Болница „Надежда” участва в най-големия европейски форум в подкрепа на пациенти с репродуктивни проблеми – The Fertility Show London 2019 г. Д-р Георги Стаменов представи съвременните новаторски подходи, които болница „Надежда“ развива и прилага в лечението на най-сложните случаи на проблемно забременяване, като: компрометиран и изчерпан яйчников резерв, повтарящи се имплантационни неуспехи и повтарящи се аборти, тежък мъжки фактор, напреднала репродуктивна възраст. Лекцията му предизвика огромен интерес. Д-р Стаменов и д-р Теодора Тихомирова проведоха десетки безплатни консултации на двойки с репродуктивни затруднения, а в рамките на форума предоставихме информация на над 3000 посетители от Обединеното кралство и Европа. Болница „Надежда“ беше единственото лечебно заведение от България със свой кът в рамките на изложението, събрало над 100 клиники и пациетски организации от Европа. Събитието се проведе от 1-ви до 3-ти ноември. То включваше тридневна семинарна програма с лекции и презентации на водещи специалисти по репродуктивна медицина от цял свят. Покана за участие получи и д-р Стаменов.

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

9

НАШИТЕ ДОКТОРИ

НОВИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"

Н

аучно-изследователската лаборатория на МБАЛ „Надежда” със страхотно представяне на световния конгрес ASRM 2019 в САЩ →Интервю с Димитър Първанов, биолог, ръководител на Научно-изследователската лаборатория на МБАЛ „Надежда“

зираме нивата на тези т.нар. „зомби клетки“, които са свързани със стареене на тъканта и не е добре да има прекалено високи количества. Но пък и прекалено ниските количества ограничават достъпа на клетките на имунната система в матката и съответно не се създават благоприятните условия, които са необходими, за да може, когато се прикрепи ембриончето, да навлезе навътре в тъканта.

Научно-изследователската лаборатория на болница „Надежда” представи иновативните си разработки в диагностиката и селекцията на гамети и ембриони по време на световния конгрес ASRM 2019. Това е най-големият конгрес в САЩ, на който се обсъждат последните новости в областта на репродуктивната медицина. Екипът на болница „Надежда” представи България с 8 постера, представящи постиженията в работата на Научно-изследователската лаборатория на болницата. Срещаме ви с Димитър Първанов – един от членовете на екипа от биолози, представили България на конгреса, в който взеха участие 94 държави. Разкажете ни за участието на екипа на Научно-изследователската лаборатория на болница „Надежда“ на световния конгрес ASRM 2019 в САЩ? Ние представихме 8 постера на различни теми. Повечето от тях са свързани с иновативни методи за диагностика и селекция на гамети и ембриони, така че всъщност да подобрим ин витро процедурите и успеваемостта при тях. Един от постерите засяга проблеми, свързани с рецептивността на майката, нейния ендометриум. Проучваме възможностите за изследване, така че да разберем кога е най-подходящият момент да се направи ембриотрансфер и дали е необходимо някакво индивидуално лечение при всяка една пациентка. Това е свързано с имплантационния прозорец. В основата на тази тема е изследването на т.нар. „зомби клетки“, които са в ендометриума, в матката. Ние следим какво е тяхното количество и на базата на това виждаме, че има зависимост по отношение на успеваемостта на ембриотрансфера. Знаем, че при пациенти, при които има прекалено ниски количества на тези клетки, няма успех. Затова съответно прилагаме различни техники, за да можем да увеличим и да нормали10

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

Иновативни методи Представихме и съвсем иновативни методи на селекция на сперматозоиди чрез прикрепването им към слой, към покритие, което включва компоненти на зоната, на зона палуцида. Сперматозоидите, които се прикрепват, са функционално активни. Те дават много по-добри резултати на оплождане. Когато ги селектираме така, когато вземем само тези сперматозоиди, които са прикрепени, впоследствие при ембриотрансфер на ембрионите, получени от тях, се получават много по-добри резултати. Има по-голяма успеваемост както по отношение на имплантацията, така и на процента живи раждания. Другата тема беше свързана със следенето на нивата на естроген и прогестерон във функционалния слой на матката на пациентката. Те имат отношение към имлантационния прозорец и, естествено, са свързани със серумните нива на тези хормони. Както всички знаем, серумните нива на естроген и прогестерон са стандарт за проследяване на месечния цикъл при жената и

НОВИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"

индикатор за подходящия момент за пункция или ембриотрансфер. Тоест ние следим вече хормоналните нива и локално, в самата матка. Изследваме също така различни вещества – специфични хормони, които се отделят от ембрионите, тъй като се опитваме да развием неинвазивни методи за оценка на качеството на ембрионите, без да е необходимо самите ембриончета по някакъв начин да бъдат засегнати. Ние изследваме средата, в която те са култивирани. Тя е много малко количество, около 20 микролитра, но то е достатъчно, за да направим различни анализи и да изследваме определени вещества. В случая ние изследвахме hCG (човешки хормон гонадотропин). Знаем от предишни публикации, че по-високите нива на hCG са отговорни за по-добро качество на ембрионите, което не може да се види само по морфологичните им белези. Ние изследвахме нивата на hCG, отделяни от ембриони, които са били подложени на генетичен анализ. Установихме, че ембрионите с мутации секретират значимо различни количества hCG. Така всъщност по нивата на hCG в културалната среда можем да предвидим дали даден ембрион има някакъв генетичен проблем. Ако има съмнения за генетични мутации, вече могат да се приложат стандартни техники за генетичен анализ. Как приеха работата на екипа на „Надежда“ лекарите в САЩ? Там имаше около 700 постера общо. Ние обменихме опит с много колеги. Имаше много специалисти в различни области, които дойдоха при нас, разговаряхме по тези въпроси, обсъдихме какви са оптималните условия за провеждане на тези тестове. Говорихме за различни колаборации с екипи, които са не само в САЩ, но и в други страни – Испания, Китай и др. Имаше интерес както от тяхна, така и от наша страна. Разговаряхме с много други колеги, които се занимават с области, които ние не сме публикували, но имаме интерес и практически ги прилагаме. Например, използването в областта на ин витрото на плазма, богата на тромбоцити, или така нареченото PRP. Ние прилагаме успешно тази процедура при лечение на различни патологични състояния, като се стремим да подобряваме непрекъснато както

самата процедура на получаване на лекарството, така и начина му на приложение. Обмяната на опит с колеги от други големи ин витро центрове ни даде и нови идеи за подобрение. Удовлетворени ли сте? Удовлетворени сме. Това е второто ни активно участие в конгреса. Преди една година участвахме с други резултати за микро РНК в среда от ембриони. Това беше супер иновативно, така че колегата ни Ивайло Рангелов презентира на тази тема. А тази година успяхме да представим много от нашата работа на различни теми под формата на постери. Как се приемат постерите за този конгрес? Подават се абстракти и сравнително малка част от тях се приемат за постери или орални презентации. В случая ние имахме 100% успеваемост, защото всички представени абстракти бяха одобрени. Колко хора са кандидатствали? Кандидатите със сигурност са били над 2000, от които около 700 са били одобрени. Има критерии, които трябва да се покрият. Не всеки , който подаде абстракт, го одобряват. Ние бяхме единствените българи, които се представиха на този конгрес. Реално ние представяхме България и мисля, че го направихме подобаващо. ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

11

НАШИТЕ ДОКТОРИ

НОВИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"

Д

-р Николай Ковачев от МБАЛ „Надежда” с безплатни консултации за двойки с репродуктивни проблеми в първия Национален кабинет по репродуктивно здраве

Първият Национален кабинет по репродуктивно здраве в страната започва работа във Враца. Пациенти от града и от цяла Северозападна България ще могат да получат безплатни консултации и прегледи при специалисти по асистирана репродукция от водещи клиники по репродуктивно здраве. Идеята за създаване на национален кабинет е на фондация „Искам бебе“ и се реализира с подкрепата на Община Враца. Д-р Николай Ковачев от МБАЛ „Надежда“ беше сред първите лекари, които прекрачиха прага на новия Национален кабинет по репродуктивно здраве. На 8 ноември той консултира 10 двойки с проблеми в забременяването от региона, а следващото му посещение в гр. Враца вече е планувано за месец декември. Кабинетът по репродуктивно здраве във Враца се помещава в база 2 на ДКЦ 1 (Втора градска поликлиника), ет. 2. Той беше открит на 23 октомври с водосвет за

чадородие, отслужен от Врачанския митрополит Григорий. На официалното откриване присъстваха редица официални гости, сред които временно изпълняващият длъжността кмет на гр. Враца г-жа Мария Попова, общественици и спортисти от града, представители на фондация „Искам бебе“. Пожелания за здраве и успех в инициативата отправиха и лекари от клиниките по асистирана репродукция, които присъстваха на събитието. Сред тях беше и самият д-р Ковачев – една от младите надежди на болница „Надежда“. Неговият мотив да се включи в инициативата е много личен – Враца е родният му град и каузата да се раждат повече бебета в Северозападна България е и негова лична кауза. От името на екипа на болница „Надежда“ д-р Ковачев поздрави всички присъстващи на събитието и пожела на семействата, които се борят за дете, скоро да сбъднат своята мечта.

Записвания за консултации можете да направите на имейл: zdravka.gergova@iskambebe.bg 12

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

НОВИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"

Б

олница „Надежда“ – Център за обучение на медици През 2019 г. болница „Надежда“ сатана основен обучителен център на Международно училище по лазерна гинекология. Престижният международен проект е на изтъкнатия испански гинеколог проф. Серхио Хаимович, който първи в света въвежда медицинския лазер в офис хистероскопията, както и на опитните гинекологични ендоскописти д-р Георги Стаменов и д-р Димитър Цветков.

Първото обучение по проекта в болница „Надежда“ се проведе на 6 юли и беше посветено на лазерната офис хистероскопия. Участие взеха млади специалисти по гинекология от България и чужбина. Офис хистероскопията е съвременен щадящ метод за диагностика и лечение на различни гинекологични заболявания. Методът се полза за хирургични интервенции, като премахването на полипи, миоми, при аденомиоза, за биопсия при находки на злокачествени формации в маточната кухина. За разлика от традиционната хистероскопска операция, този тип процедури не изискват

упойка и предварителна подготовка на пациента, могат да се провеждат в амбулаторни условия и се отличават със значително по-кратък възстановителен период. Обучението в болница „Надежда“ включва лекции и дискусии, фокусирани върху различни практически аспекти от използването на хистероскопската техника в лечението на широк спектър гинекологични заболявания, както и проблемно забременяване. Младите специалисти получиха възможност за нови знания и умения чрез практически сесии и демонстрационни операции на живо. Акцент в обучението бяха контролът на болката по време на процедурата и реакциите при появата на усложнения. Мисията на Международното училище по лазерна гинекология е да даде възможност на гинеколозите по целия свят да въведат лазерна технология в тяхната рутинна практика, като предоставят обучение на гинекологични хирурзи със значителен опит. Започвайки с цялостна програма за обучение по лазерна хистероскопия, училището скоро ще стартира програми за обучение по лазерна лапароскопия, както и за прилагане на VulvoVaginal Laser. Първият обучителен център е базиран в болница „Надежда” в София. В ход е създаването на центрове за обучение в Западна Европа, Латинска Америка и Австралия. ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

13

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

ЗАЧЕНАТИ В СТЪКЛО

КРАТКА ИСТОРИЯ НА „ИН ВИТРО” ОПЛОЖДАНЕТО

Благодарение на най-известния метод в асистираната репродуктивна медицина, в света се родиха милиони деца

У

чените и лекарите се опитват да се справят с репродуктивните проблеми от векове. Но развитието на науката и технологиите през ХХ век умножава познанието многократно. До успеха с „ин витро” оплождането се стига след десетилетия на изследвания. „Ин витро” е вид асистирана репродуктивна технология, при която оплождането на яйцеклетката се извършва извън тялото на жената. След това полученият от оплождането ембрион се връща в тялото, за да продължи развитието си там. Самият термин „ин витро” в превод означава „в стъкло” или „в епруветка”. „Ин витро” се прилага, когато останалите методи на асистираната репродукция не могат да дадат резултат. Например при непроходимост на фалопиевите (маточните) тръби или при безплодие, причинено от 14

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ЗАЧЕНАТИ В СТЪКЛО

т.нар. „мъжки фактор” (намален брой или недостатъчна подвижност на сперматозоидите). Пионерите Първите опити за оплождане по биохимичен път са докладвани още през 1953 г. от изследователи от института „Фокстън” в Австралия. Важен е и приносът на американския гинеколог Джон Рок. Една от големите крачки за достигането на „ин витро” фертилизацията е направена през 1959 г., когато биологът Мин Чанг от фондация „Уорчестър” в Масачузетс успява да оплоди по изкуствен път яйцеклетка на заек. Това дава огромен тласък и вяра, че скоро методът може да бъде прилаган и върху хора. През 1968 г. екип от Уни-

д-р Патрик Стептоу и ембриологът Робърт Едуардс

верситета Монаш от Департамент в Медицинския център „Кралица Виктория” в Мелбърн (Австралия) опитва да замени повредена фалопиева тръба с изкуствена. Тъй като това се оказва неуспешно, насоката на изследванията се насочва към оплождане на изолирана яйцеклетка със сперматозоид в лабораторни условия. Няколко години по-късно, през 1973-та, професорите Карл Ууд и

Джон Лийтън от същия австралийски институт в крайна сметка успяват да постигнат изкуствено оплождане на човешка яйцеклетка, но ембрионът успява да се задържи едва няколко дни. Междувременно опитите и научните експерименти се провеждат активно. Но се оказва, че за да бъде постигнат първият реален резултат, светът трябва да изчака още няколко години.

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

15

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

ЗАЧЕНАТИ В СТЪКЛО

Първото бебе Добрата новина идва от болницата в английския град Олдъм. Гинекологът д-р Патрик Стептоу и ембриологът Робърт Едуардс успяват да извършат оплождане на човешка яйцеклетка. Плодът се развива успешно и на 25 юли 1978 г. се ражда Луиз Браун – първото в света бебе, заченато чрез метода „ин витро”. Трябва да се отбележи, че това не е просто новина, която засяга единствено научната общност. Раждането на Луиз се превръща в истинска сензация не само в Англия, но и по целия свят. Двамата специалисти стават знаменитости, а Луиз е определяна от тогавашните медии като „детето на века”. За този успех проф. Робърт Едуардс през 2010 г. е удостоен с Нобелова награда за медицина и физиология. Д-р Стептоу си отива от този свят през 1988 г.

16

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ЗАЧЕНАТИ В СТЪКЛО

Английските специалисти Стептоу и Едуардс не достигат до този успех случайно. Те са едни от пионерите в репродуктивната медицина още от 50-те години на миналия век. През 1965 г. в болницата „Джонс Хопкинс” в САЩ Робърт Едуардс, заедно с учените Джорджана и Хауърд Джоунс, опитват да осъществят изкуствено оплождане. Развитието Работата на Стептоу и

Едуардс се основава върху естествения овулационен цикъл на жената. Но скоро след големия успех, през 1980 г., се достига до ново откритие. Научни авторитети, като проф. Карл Ууд, проф. Джон Лийтън, д-р Алън Троунсън, д-р Алекс Лопата и Ян Джонстън, достигат до извода, че методът може да бъде значително по-успешен с използването на хормоналната стимулация на овулационния цикъл на жената. Целта е да се

развият по-голямо количество фоликули в яйчниците. Междувременно методът „ин витро” става все по-популярен и две години след първото успешно раждане, вече се повява четвъртото бебе, заченато по този начин. Трябва да се отбележи, че през десетилетията, в които методът се прилага успешно, използването му е съпътствано с ожесточени етични спорове. Против „ин витро”

се обявяват и различни религиозни общности, особено когато методът се прилага с използването на донорски материал. За да има максимално придържане към етичните норми и уважението към живота, се приемат различни правила и стандарти за прилагането на асистирани репродуктивни технологии. Така или иначе, независимо от нестихващите дебати, досега в света чрез „ин витро” са родени милиони бебета. 

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

17

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

ЛУИЗ БРАУН В СОФИЯ

ЕДИН СПЕЦИАЛЕН РОЖДЕН ДЕН ПО ПОКАНА НА „ИСКАМ БЕБЕ” ПРЕЗ 2008 Г. ЛУИЗ БРАУН ОТПРАЗНУВА 30-ИЯ СИ РОЖДЕН ДЕН В СОФИЯ

В

края на юли 2008 г. жегата сякаш беше покрила София като похлупак. Но в онзи следобед едно трескаво вълнение ни караше изобщо да не я усещаме. Екипът на „Искам бебе” беше строен на летището и всички се оглеждахме за първото в света бебе, родено по метода „Ин витро” – англичанката Луиз Браун. Всъщност, тогава вече Луиз Мълиндър. Разбира се, за всеки случай държахме и табели с името на Луиз и фондацията. Най-сетне се появи дългоочакваната група: Луиз, съпругът й Уесли, мама Лесли, малкият Камерън и ПР-специалистът им Мартин.

на смелост и вяра, в света днес се разхождат милиони „ин витро” бебета, а „ин витро” стана ново начало и почти синоним на

З

репродуктивната медицина. Но най-ценното при Лесли беше лъчезарният й характер. Тя веднага стана душата на компанията. Успяваше да се пошегува буквално с всичко. И изобщо, гледаше на света с лекотата на човек, разбрал истинския смисъл на живота.

пании, много искахме да направим някаква значима крачка в помощ на семействата с репродуктивни проблеми. Тогава това все още беше тема-табу, за която повечето хора се притесняваха да говорят открито. Надявахме се държавата да застане зад тях и да помогне, защото

ащо поканихме Луиз? „Искам бебе” беше още в началото на пътя си. Макар вече да имахме зад гърба си няколко успешни кам-

Н

овите приятели Бяхме си представяли Луиз как ли не, но едва ли някой от нас е вярвал, че тя и семейството й са толкова земни хора. От онези, с които се виждаш за първи път, а сякаш се познавате от години и сте се разделили преди малко. Още след първата ни вечер заедно, Уесли вече беше се влюбил в нашата кухня и разказваше за родния им Бристъл, а с Луиз обсъждахме в кой от морските ни курорти ще идат на море през следващата година. Луиз ни сподели, че никак не обича суетата около себе си и семейството, но с годините се беше примирила с това. Майка й Лесли също не си падаше по публичните изяви, но знаеше, че това има значение. Може би тук е мястото да се кажат няколко думи и за Лесли Браун. Тази смела дама всъщност е първата в света, която се съгласява да се подложи на един напълно непознат дотогава метод. Благодарение на тази ней18

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ЛУИЗ БРАУН В СОФИЯ

разходите за много семейства бяха буквално непосилни. Но тъй като темата не беше придобила

дини. 30 години, откакто английските специалисти Робърт Едуардс и Патрик Стептоу успяват да опло-

достатъчно публичност, беше твърде далеч от приоритетите на политиците ни. Решихме, че за да привлечем общественото внимание, ни трябва нещо наистина специално. И късметът почука на вратата ни, защото именно през 2008 г. първото в света „ин витро” бебе – англичанката Луиз Браун, навършваше 30 го-

дят яйцеклетка извън човешкото тяло. Оказа се, че идването на Луиз не е никак лесно за организиране. Но когато ние от „Искам бебе” решим, че трябва да направим нещо, всичко сякаш се подрежда, за да ни помогне. До нас застанаха хора, които прегърнаха не само идеята, но и каузата ни. Звезди от шоубизнеса и сцена-

та, като БТР, Илия Луков, Миро и Драгомир Драганов, пяха благотворително. Но най-важното е, че на хората с репродуктивни проблеми обърнаха внимание и политици, като бившият председател на Народното събрание доц. Борислав Великов, д-р Антония Първанова, Мария Капон и други.

М

едийни звезди За наше щастие, идването на Луиз Браун и семейството й в София се превърна в медиен хит. Луиз и майка й Лесли едва смогваха да дават интервюта, докато Уесли трябваше да се грижи за малкия Камерън. ПР-специалистът Мартин в началото се оп-

итваше да подбира медиите, които искаха разговор с двете дами, но като видя колко силен е интересът към тях, се отказа. „Хората тук са толкова развълнувани. Нека говори, за да дава кураж”, каза Мартин. По-късно той написа изключително интересна книга за работата си с Луиз и семейството й. За наша гордост, една от главите в тази книга е посветена на посещението им в София. Когато ни се обади, за да ни съобщи за предстоящата премиера, Мартин ни сподели, че това е бил един от най-вълнуващите, приятни и едновременно забавни спомени. А весели случки през тия няколко дни имаше колкото щеш. В края на посещението си Луиз ни сподели защо не обича да я показват толкова много. „Знаеш ли, – каза тя – чувствам се някак неловко и странно. Да си първата от милиони, заченати по този начин, ме прави някак белязана.” И разказа как се почувствала истински натъжена, когато много журналисти започнали да я търсят за мнение, след като на света стана известно за клонирането на овцата Доли.

Р

езултатите Мъдрият ни народ обича да казва: „Всяко чудо за три дни”. И това е абсолютно вярно в повечето случаи. Но гостуването на

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

19

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

ЛУИЗ БРАУН В СОФИЯ

Луиз в София отприщи много важни процеси. Тогавашните държавници чуха и разбраха за проблемите и каузата ни. Още през есента на същата година в Народното събрание беше внесен законопроект за създаването на държавен фонд за асистирана репродукция. Но най-важното е, че с идването си Луиз даде кураж на много семейства и те заговориха открито за своя проблем. А когато се говори гласно, се намират и много нови приятели, които помагат.

Н

ещо като послепис Няколко години по-късно Луиз дойде в София още веднъж. Без скъпата ни Лесли, която през 2012 г. ни напусна. Но пък Луиз и Уесли се бяха сдобили с второ дете. Tова е животът… 

20

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ДОЦ. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ЕПИГЕНЕТИКА И БЕЗПЛОДИЕ

ХРАНАТА ВЛИЯЕ ВЪРХУ НАС И НАШИТЕ ГЕНИ доц. Милена Георгиева, д.б. Институт по молекулярна биология – БАН www.chromatinepigenetics.com

Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология в БАН и ревностен комуникатор на науката. Чест гост е в радио и телевизионни предавания, които целят да покажат красотата на биологичната наука. Като биолог и специалист в сферата на епигенетиката, Милена вярва в сентенцията „Здрав дух в здраво тяло“ на Ювенал (II век). Това е и нейната житейска философия. Тайната за здраве и дълголетие на нашия организъм се криe в епигенетични фактори, като здравословната и вкусна храна, разходките сред природата и добрите човешки взаимоотношения. Това са най-важните участници в сложната игра между нашите гени и околната среда.

След разчитането на човешкия геном стана ясно, че всички живи организми имат много близка генетика. Странно, но и различните хора имат подобни геноми. И въпреки това, когато се обърнем около нас виждаме толкова много различни хора. А новината, че разликата по ДНК между тях е под 1%, направо стряска. Кой ни прави различни, се питаме, и как? Дори в случаите, когато ДНК в нашия организъм е напълно еднаква с ДНК на нашия еднояйчен близнак, ние пак се различаваме. Този път не по нашата Генетика, а по механизмите, които контролират изявата на нашите гени. Науката, която изучава механизмите, определящи работата на гените, се нарича Епигенетика (epi (гръцки) – над; върху). Епигенетиката ни прави такива, каквито сме. Макар и датираща от средата на 19 век, в момента Епигенетиката бележи връх в развитието си. Това е наука за различията, които, макар и некодирани в ДНК, се появява между индивидите. Това са проме-

ните, които настъпват в протеините и факторите, които организират ДНК и контролират нейните функции. Скорошни изследвания върху еднояйчни близнаци показаха, че макар и да носят гени, отговорни за появата и протичането на определен тип заболявание (например, ревматоиден артрит, шизофрения и др.), единият от близнаците никога не развива болестта за, разлика от другия. Причините за това не се крият в наследствената информация, а във факторите и събитията, които контролират нейното функциониране. Майката предава сигналите от околната среда към бебето още в ут-

робата Доказано е, че повечето еднояйчни близнаци се различават по своята епигенетика дори в момента на своето раждане. В хода на вътреутробното си развитие те получават различни стимули от майката, приемът на хранителни вещества не е напълно еднакъв, размерът на плацентата също се отразява различно. Всички тези разлики по време на вътреутробното развитие водят до различия в епигенетичния профил на тяхната ДНК. Нещо повече, различните по височина и тегло близнаци показват епигенетични разлики в гените, които са отговорни за определен тип метаболизъм. Тези и други научни данни подчерта-

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

21

ЕПИГЕНЕТИКА И БЕЗПЛОДИЕ

ват значението на факторите на околната среда за начина, по който се реализира генетичната информация, т.е. кои гени да бъдат включени, кои - изключени, как да работят. Всичко това повлиява сериозно по-нататъшното развитие на човешкия организъм. В ДНК на новороденото могат да бъдат открити специфични промени, които показват начина на хранене на майката още по време на зачеването. Има много научни данни, които доказват, че храненето на майката около времето на зачеването може да повлияе някои регулаторни области от ДНК на детето, и то още по време на неговото развитие в утробата. Пример за това е диетата на майките в страните от Западна Африка. Климатичните сезони в този район имат два точно обособени периода – дъждовен и сух. Тези два периода разделят много точно диетата и начина на хранене на хората. Това е така, защото тези хора се хранят с продукти директно от природата. Затова хранителните продукти, които консумират по време на тези два периода, са различни. Учени от лондонския Институт по хигиена и тропическа медицина са изследвали как различният начин на хранене се отразява върху

22

ДОЦ. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

ДНК на децата, заченати в единия или другия период. Тези учени изследвали ДНК от кръвта на майките, както и тази на новородените, като търсели специфични промени в метилирането на ДНК. Метилирането е специфична химическа промяна в молекулата на ДНК, която води до промяна в работата на гените и съответно променя живота на организмите. Знае се, че някои храни могат да предизвикат повишено метилиране на ДНК. Първоначално учените смятали, че метилирането на ДНК се случва случайно и на разнообраз-

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ни места в ДНК. Доказало се, че тези промени се осъществяват в специфични „горещи“ области от молекулата на ДНК. Нещо повече, оказало се, че нивото на ДНК метилиране се повлиява много точно от начина на хранене на майките. Това ниво на ДНК метилиране се предава на новородените деца, т.е. те го унаследяват. Но това означава унаследяване и на начина, по който гените работят в децата, което се получава вследствие на типа храна, която майките са поемали. В това изследване се доказва, че за нивото на метилиране на

ДНК важно е количеството поети хомоцистеин, фолат и витамини от групата В. Всяка промяна в профила на метилиране на ДНК може да причини различни метаболитни синдроми, в т.ч. диабет и сърдечно-съдови заболявания. От тези изследвания излиза, че хранителната диета на жените е важна за бъдещите деца, но не само диетата по време на бременността. Много преди зачеването диетата на бъдещите родители дава отражение върху епигенетиката на половите клетки, и така - и върху неродения организъм.

ДОЦ. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

Храната и ДНК Активните съставки оставят отпечатъци върху ДНК и влияят върху нашите гени и гените на нашите деца. Неслучайно се изследва как диетата на майката влияе върху бъдещите поколения. Сега това е много гореща тема не само за учените, но и за жените, които са майки, или ще бъдат такива. Разбира се, това вълнува и техните роднини и приятели. Трябва да си дадем сметка, че диетата и видът на храната влияят не само върху нашия метаболизъм, но дори и върху начина, по който работят нашите гени. А начинът, по който работят гените, определя не само нас, а и това, което предаваме на нашите деца, предразположеността към заболявания, алергии, че дори и някои психологически черти. ЕПИГЕНЕТИЧНИ МОДУЛАТОРИ В ХРАНАТА Фолиевата киселина е мощен епигенетичен модулатор. Не се произвежда естествено в организма. Тя представлява водоразтворима форма на Витамин В9. Нейната биологична активност се проявява едва след като бъде метаболизирана в тялото (основно в черния дроб) до Витамин В9 (фолат). Фолиевата киселина има важна роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), участва и в процесите на клетъчното делене. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Консумацията на фолиева киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето. Оказва и положително въздействие върху организма на бъдещата майка - тонизира и намалява нивото на стресовите хормони. Това, че човешкото тяло не може

само да произвежда фолат, налага тялото да се снабдява с него чрез храната. Така се осъществява сложната връзка ХРАНА – ДНК – АКТИВНОСТ НА ГЕНИТЕ. С други думи, ако смятате, че за вас е от значение как храната влияе върху работата на вашите гени, важно е да се храните с храни, които осигуряват на тялото ви тези необходими за метилиране на ДНК хранителни съставки. А кои са храните, които ще снабдят тялото ни с нормални количества от тези епигенетични молекули? На първо място това са зеленолистните зеленчуци (зеле, спанак, броколи, брюкселско зеле, зелена салата, салата айсберг и др.) След тях следват бобените храни, слънчогледовите семки, черният дроб, пълнозърнестият хляб, ядките. Всички те са известни с богатото си съдържание на фолиева киселина. Само зеленолистните зеленчуци са над 1000 различни вида, така че имаме избор. За да подобрим нивата на метионин в нашето тяло, е добре да консумираме спанак, чесън и сирене тофу. А ако предпочитаме нещо невегетарианско, можем спокойно да се обърнем към пилешкото и телешко месо, както и към рибата. Всички те са добре известни източници на метионин. Рибата в допълнение е богата и на витамин В12, така че: „Добър апетит!“. Като алтернатива на рибата може да насочим погледа си и към млякото, червеното месо и черния дроб. Не звучи сложна и далеч не е невъзможна мисията, наречена балансирано и здравословно хранене, което хем е вкусно и приятно, хем влияе ползотворно върху нашите гени. Нали?  ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

23

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

ХРАНАТА ОТВЪД ЯДЕНЕТО И ГОТВЕНЕТО ОТВЪД КУЛИНАРИЯТА Хей, приятелю, къде се изгуби? Знаеш ли колко време те чаках?! Исках да ти кажа толкова много неща, да те заведа на толкова прекрасни места, да споделя с теб толкова смешни случки... Нямах търпение да станеш част от моето трасе и заедно да преживяваме вълнуващи приключения. Но явно не му е било сега времето...

Знаеш ли, приятелю, седя си на пейката, където бях, когато научих, че няма да дойдеш. Снощи разбрах, че си объркал пътя. Казаха ми, че си поел в грешна посока и вече си стигнал другаде. Сега трябва да приема разочарованието, че никога няма да пристигнеш при мен. Но макар да ми е тъжно, знам, че не трябва да страдам твърде дълго, за-

24

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

щото си стигнал там, където ти е било мястото. Знам, че трябва да събера сили и да погледна напред – към нещата, върху които имам контрол, към мечтите, които чакат да ги сбъдна, към хората, които ме обичат. И колкото да ми е тъжно, трябва да пусна и мислите за теб да си отидат, защото иначе рискувам да остана в плен на миналото, което така или иначе не мога да променя. На добър път, приятелю, но, моля те, следващия път ела...

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

Метаморфозата на болката – вдъхновение през тиха мъка Това е откъс от нещо, което написах в изблик на емоция на една пейка пред „Майчин дом” в София в ранните дни на септември през 2016 г. Предния ден се беше случило нещо, което не пожелаваш и на най-големия си враг. Бях загубила детенце. Много хора не биха го нарекли така, защото това, което загубих, беше само на 12 седмици. Неродено зрънце любов на 12 седмици – част от моята женска анатомия и биология. Но най-вече – част от моята душа. Реших да напиша тези думи, защото в гърлото си имах гигантска горчива буца, която не можех да преглътна. И имах нужда да трансформирам тихата си мъка в нещо красиво, вдъхновяващо и терапевтично. Болката като обединяващо преживяване Ако някога си преживявала нещо подобно, без значение от обстоятелствата и причините, усещането със сигурност ти е познато. Няма значение дали бременността ти е била напреднала или ранна, няма значение дали е била факт изобщо, преживяването да желаеш дете с цялото си същество и да не се сдобиваш с него, е просто жестоко. Жестоко болезнено, жестоко разочароващо, жестоко удрящо те в най-дълбоките ти несигурности. Механиката на страданието Независимо от обстоятелствата, една ситуация с подобен сценарий може да се развие много драматично. Особено когато човек няма здравословна механика на страданието, която: - му позволява да минава през тежки изпитания и да проявява нормални човешки поведения и емоции, но същевременно...

- не позволява на емоциите да завладеят цялото му същество и да го подмятат като мощно и непредвидимо торнадо. Каквото сам си направиш... Ако не умеем „да си бъдем приятели“ и да си повтаряме окуражаващи и успокояващи слова, възстановяването от болезнени преживявания може да бъде изключително трудно. Ако постоянно в мислите си се обстрелваме с люти обиди и критични нападки („За коя се мислиш? Не заслужаваш да си щастлива. Не заслужаваш мечтата ти да се сбъдне.

Софи е човек на думите, кулинарен архитект и пътеводител в съвременната джунгла на псевдоздравословното. Тя изследва ролята на храната в живота отвъд храненето и провокира аудиторията си да превърне създаването на пълноценна и вкусна храна в детска игра, а грижата за здравето – в хоби. Софи е сертифициран коуч по Психология на храненето към The Institute for the Psychology of Eating в Колорадо, САЩ и е международен кореспондент към The Dutch Institute of Food and Design.

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

25

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

Така ти се пада! Сама си си виновна...“), щетите, които можем сами да нанесем по психиката, а индиректно и по физиката си, могат да бъдат фатални. Но аз не съм лекар. Нямам медицинска експертиза или образование. Но пък имам друго. Имам лична история и имам опит. Имам опит с около 10 лекари – гинеколози, хематолози, генетици, съдови хирурзи и дерматолози, които въпреки най-добрите си намерения и изключителната си експертиза не успяха да ми поставят диагноза. Всеки от тях ме препращаше към поредния специалист, който също свиваше рамене. И така в период на близо година. А симптомите, с които отивах в търсене на помощ? В деня след спонтанния ми аборт цялото ми тяло започна периодично да се покрива с множество огромни спонтанни синини, без никакви физически причини. За броени часове. И никой не знаеше защо. Моята история беше интересна, озадачаваща, дори интригуваща за много специалисти, но въпреки това аз бях просто част от статистиката. Като моята история има много. И сюжетите са изключително разнообразни! Но общото между всички тях е усещането 26

за безсилна ярост. А когато си безсилен, всяко следващо разочарование има потенциала да ти нанася все по-тежки щети. Слушаш ли посланията на организма си? Моят спонтанен аборт се случи в момент, в който имах успешна, стабилна и перспективна корпоративна кариера в престижна глобална ИТ компания. За по-малко от 3 години станах един от най-младите старши автори на техническа документация в целия ми отдел в целия свят. И си го бях заслужила, защото работех всеотдайно, прилежно и с нескрит стремеж да надминавам очакванията на ръководителите и колегите си. Винаги съм имала този маниер на работа и това ме караше да се чувствам горда, стойностна и полезна. В продължение на няколко години поддържах хипер енергично и проактивно поведение на работа и успоредно с това имах хоби, което ми помагаше да релаксирам след натоварен ден в офиса, да радвам творческата си същност и да се грижа за здравето си, хапвайки вкусни неща. И хобито, и работата ми вървяха съвършено. Или поне в това се опитвах да се убедя. Колкото и да беше успеш-

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

на кариерата ми, в края на деня аз нямах усещане за осмисленост и принос. А ако си човек, за когото тези неща са приоритет, организмът ти рано или късно намира начин да ти каже, че генерално си объркал посоката, в която се движиш с всички сили. Докато бях заета да печеля чужди битки, аз карах организма си да посвещава огромна част от енергията и времето си на неща, които по никакъв начин не бяха в унисон с моите ценности и цели в живота. И след като заглушавах посланията на организма си твърде дълго, накрая той намери начин да ме накара да осъзная, че съм прекрачила границата. Спонтанният аборт беше началото на серия симптоми, които останаха без диагноза, но се появяваха в ситуации с високи нива на стрес. Освен че тялото ми се покриваше със спонтанни синини, венците ми кървяха дори в опит да изям мек банан, всяка нощ се будех обляна в пот, бях хронично изморена седмици наред, а накрая стигнах до момента, в който ми се налагаше да ходя до тоалетната в офиса няколко пъти дневно, за да скрия симптомите на парализиращи паник атаки. И цялата тази зловеща

серия от симптоми беше начинът на тялото ми да ми каже, че беше време за промяна. Генерална и радикална. В ежедневието, поведенията, приоритетите и грижите за себе си. Скоро след това корпоративната ми кариера приключи и се отдадох изцяло на онова, което ме осмисляше – на нещо, което стартира като опит да внеса хармония в отношенията с храната си в тежък момент, постепенно еволюира в хоби и неочаквано придоби силует на потенциален бизнес с мисия. Историите отвъд статистиките Със сигурност си чувала поне една история за жена, която живеела в стресираща и негативна среда и не успявала да зачене години наред, а след това без проблем забременяла, износила и родила здраво човече с нов партньор в уютна и подкрепяща среда. Със сигурност си чувала поне една историята за жена, която работела неуморно на място, където не се чувствала добре, и по същото време преживяла един или повече спонтанни аборти, а след това без проблем забременяла, износила и родила здраво човече, работейки нещо удовлетворяващо и вдъхновяващо.

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

Със сигурност си чувала поне една история за семейство, което години наред чакало системата за осиновяване (или магията на случайностите) да го срещне с човече, което семейството да приеме като свое, и колко продължително и мъчително е било цялото преживяване, но накрая пъзелът се сглобил и всичко се наредило по съвършен начин, който никой не би могъл да планира! Подобни градски легенди има много. Те се предават от уста на уста и са много лесни за опаковане като „простотиите на отчаяните жени“. И зад тях на пръв поглед няма медицинска аргументация или логика. И въпреки това, подобни истории чуваме постоянно. И много често преломният момент идва, когато нещо в съзнанието сякаш прещрака и в живота на човек настъпва някаква уж случайна промяна, която тотално трансформира живота, мирогледа и приоритетите му. А много често – дори физическото му състояние. При мен този момент дойде, когато преживях парализиращ Бърнаут и приключих корпоративната си кариера. Наложи ми се да свикна да мисля за себе си отвъд всичко, с което се бях асоцииДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

27

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА рала дотогава – успешна и уважавана млада жена, финансово обезпечена и работеща като звяр. Но това оставих зад себе си и никога повече не погледнах назад. Беше време да заживея живота си според това, което беше истински важно за мен. До себе си имах най-добрия партньор и приятел, за когото можех да мечтая, подкрепящо семейство и хоби, което ми беше помогнало да запазя своята шарена душа в света на корпоративна сивота и офисни политики. Хоби, което тепърва щях да трансформирам в бизнес с мисия. Това хоби беше храната. Храната отвъд яденето и кулинарията отвъд готвенето За мен храната никога не е била тривиална тема. Прекарах над 10 години в

болезнена битка с хранително разстройство, което беше парализирало соцалния ми живот и беше отговорно за хронично ниското ми самочувствие и липса на увереност. От най-големия ми враг, постепенно храната се превърна в най-добрия ми приятел. А площадката, на която си играех с нея, беше готвенето. След огромна динамика в развитието на отношенията ми с храната се роди Foodie Boulevard – практичен пътеводител в кухнята на заетия човек, с който ускоряваш и улесняваш готвенето. И постепенно foodie семейството започна да расте, привличайки прекрасни хора, които споделят моята мисия. Ние от семейството на foodie вярваме, че всеки може да се грижи за здравето си

с удоволствие и храната e основен партньор в тези грижи. А готвенето е най-лесният и бюджетен начин да използваш пълния потенциал на храната като фактор в своя живот. Най-голямото изпитание по трасето на foodie e фактът, че в съзнанията на много хора готвенето все още буди асоциация за скучна и досадна домакинска дейност, която е чиста загуба на време. За мен готвенето не е това. То ми дава пространство за креативност, възможност да гъделичкам сетивата си, повод да прекарвам време с близки хора и като бонус ми помага да се грижа за здравето си. Иска ми се посланията, които ще споделям в рубриката „Храната отвъд яденето и готвенето отвъд кулинарията“,

да те вдъхновят да използваш храната и готвенето като лично пространство за активна медитация и място да играеш с форми, цветове, съставки и текстури, с които да рисуваш красиви и вкусни вселени по бялата чиния. А така да се грижиш за вътрешната си хармония, и като приятен бонус – да зареждаш организма си с пълноценна и вкусна храна. Междувременно, аз ще ти споделям по няколко идеи, с които можеш да приключенстваш и да се забавляваш в кухнята. Пожелавам ти вкусни приключения и ще се радвам да ми пишеш с всякакви въпроси, коментари, предложения и обратна връзка. Поздрави, Софи 

Къде да ни откриеш? Ако искаш да станеш част от онлайн обществото „Практично готвене за заети хора“, потърси групата със същото име във Facebook, харесай страницата на Foodie Boulevard във Facebook, последвай ни в Instagram и YouTube и се абонирай за безплатния ни седмичен бюлетин. Провеждаме интерактивни курсове за практично готвене за заети хора, забавни работилници и тиймбилдинг мероприятия. За бързи и адаптивни идеи за закуски, обеди и вечери, можеш да си поръчаш дебютната книга от кухнята на Foodie Boulevard „Вкусно с усмивка: 123 кулинарни приключения“.

www.foodieboulevard.bg https://www.facebook.com/FoodieBoulevard https://www.instagram.com/foodie_boulevard/ YouTube: Foodie Boulevard

28

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

РЕЦЕПТИ

Практични рецепти за заети хора Автор и фотограф: Софи Йотова

БЪРЗА ЗЕЛЕНЧУКОВА ЗАПЕКАНКА С ИЗВАРА Количество: 4 порции Време на приготвяне: 25 минути Степен на сложност: лесна рецепта Продукти: → 300 г настъргани зеленчуци по избор (можеш да използваш тиква, тиквичка, картоф, сладък картоф, целина, червено цвекло, пащърнак, морков и други) → 400 г извара (по желание замени със заквасена сметана, скир, сирене котидж и т.н.) → 100 г козе сирене или друго по избор, натрошено (по желание замени с кашкавал) → 4 яйца → 50 г сурови ядки по избор → Подправки по избор и сол на вкус Приготвяне: 1. Загрей фурната на 180 градуса с вентилатор.

2. Разбъркай до хомогенност всички продукти.

3. Прехвърли сместа в огнеупорна тавичка и изпечи запеканката за 20-25 минути, или до получаване на приятна коричка (времето на печене зависи от мощността на фурната ти).

4. Поднеси запеканката топла или студена. ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

29

РЕЦЕПТИ

ПЪЛНОЗЪРНЕСТА БАНИЦА С ТАХАН И ЗЕЛЕНЧУЦИ Количество: 4 порции (8 парчета) Време на приготвяне: 30 минути Степен на сложност: лесна рецепта Продукти: → 1/2 пакет пълнозърнести кори за баница (по желание замени с оризови кори) → 50 г спанак (по желание замени с кейл, лапад или 30

киселец) → 200 г моркови, настъргани (по желание замени с тиква, целина, червено цвекло, картоф, сладък картоф, тиквичка, пащърнак, зеле и т.н.) → 50 г кашкавал (растителен или животински), настърган → 2 яйца Екстра добавки по желание:

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

→ 3 печурки или други гъби, нарязани на кубчета → 50 г сурови орехи, натрошени (или други сурови ядки по избор) → Сол на вкус → Подправки по желание Приготвяне: 1. Загрей фурната на 180 градуса и застели плоска тава с хартия за печене.

2. Пасирай спанака и яйцата.

3. Разбъркай всички продукти до хомогенност.

4. Постави една кора върху тавата, разпредели равномерно част от плънката и поръси с ядки по желание. Повтори до изчерпване на сместа.

5. Изпечи баницата за 20ина минути или до получаване на златиста коричка.

6. Охлади леко, нарежи и поднеси.

РЕЦЕПТИ

ЕКСПРЕСНИ СУРОВИ БОНБОНИ Количество: 16 броя/4 порции (финалният брой зависи от размера на бонбоните) Време на приготвяне: 30 минути Степен на сложност: лесна рецепта

Продукти: → 200 г сурови ядки по избор → 20 г кокосови стърготини (по желание замени с кокосово брашно) → 3 с.л. какао (по желание замени с брашно от рожков) → 1 с.л. канела (по желание) → 10 фурми без костилка или повече по избор (можеш да замениш с други сушени плодове) За овалване по желание: кокосови стърготини, семена, какао, суперхрани,

естествени оцветители. Приготвяне: 1. С помощта на чопър или кухненски робот блендирай всички продукти за бонбоните до постигане на желаната хомогенност (можеш да направиш сместа напълно еднородна, или да оставиш по-едри парченца ядки за приятна

хрупкава текстура).

2. Леко навлажни дланите си и оформи бонбони с желаните размери, като притискаш продуктите, докато се споят добре.

3. Оваляй бонбоните в кокосови стърготини, какао или семена и поднеси. ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

31

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

ЮЛИЯ И НЕЙНОТО „ПРЕДАЙ НАТАТЪК“

З

дравейте, скъпи читатели на списание „Искам бебе”!

Казвам се Юлия Живкова, на 45 години, от град София. Отгледана съм в задружно и сплотено семейство с много любов. Имам сестра, която и днес е най-добрата ми приятелка и опора. Омъжих се твърде млада, на 18 години, за човек, когото много обичах. Веднага и започнаха опитите ни за бебе, но за съжаление приключваха със спонтанни аборти в 6-7 г.с. И така, след цели седем години брак, той се отдаде на пороците си, а аз си останах с мечтите и надеждите, че нещата ще се оправят и ние ще сме като нормалните семейства с поне две деца. Взех решението да се разведа и да взема живота си в свои ръце. Не след дълго срещнах моята половинка, моето второ аз. Запознахме се на почивка в Созопол благодарение на наши общи познати. Още на първата ни среща той хвана здраво ръката ми и аз си пожелах повече никога да не я пусне. Решихме да си поживеем малко и след това да мислим за деца. Така 32

след две години вече бяхме на старта. Вече бях станала леля и всичките ми приятелки имаха поне по едно дете. На срещите ни си говореха за млека, ваксини и памперси, а аз гледах тъжно и се молех един ден и аз да мога да се включвам в разговорите им. Влизах в църквите и гледайки иконите на Богородица с Младенеца, отправях молитва със сълзи на очи и си пожелавах един ден и аз в скута си да държа моята рожба. След като изпробвахме всички бабини рецепти за забременяване, решихме, че е време да потърсим помощ от репродуктивен специалист. Нашата семейна приятелка Мая Нешкова вече имаше близначки благодарение на д-р Табакова. След една седмица бяхме при нея и бяхме изумени колко много хора имат нашия проблем, и как всички ние имаме една и съща мечта – да имаме дете. На първичния преглед се разбра къде е проблемът. Имах двустранно запушени тръби. Нямах никакъв шанс да забременея по нормален път. Последваха цветна снимка на тръбите, изследване на хормони, лапароскопия за

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ЮЛИЯ И НЕЙНОТО „ПРЕДАЙ НАТАТЪК“

отстраняване на едната тръба и пластика на другата. Спермограмата на мъжа ми беше добра. Не исках да повярвам, че това се случва с мен. Изпаднах в тежка депресия, преследваха ме лоши мисли и паник атаки. Предложих на мъжа ми да се разделим. Но той ме подкрепи и ми каза, че ще преминем през това изпитание заедно. Подадохме документи към Фонда за асистирана репродукция, който от скоро подпомагаше финансово двойки с проблеми. Трябваше ми цяла година, за да се справя. Помагаше ми сестра ми, четях психологическа литература, в която намирах отговори на въпросите си и това как да контролирам мислите си. Тогава взех решението, че трябва да се измъкна от ада, в който сама влязох, и че аз съм човекът, който трябва да гради своето собствено щастие. И така, с нови сили и надежда, заедно с моята половинка, поехме отново по дългия и трънлив път в борбата за дете.

всичко приключи. Решихме да потърсим дали няма и други причини за неуспехите ни. Направихме имунологични и генетични изследвания, които показаха наличие на високи нива на NK клетки и антинуклеарни антитела и тромбофилия 4G/4G на PAI. Отидохме в Плевен за консултация с имунолог – доц. д-р Конова. Тя назначи вливания и терапия при следващ опит ин витро, както и изследване на кариотип, който установи, че мъжът ми е с микроделеция на Y-хромозомата. Отново една година чакане на заповед, отново ин витро, отново положителен тест и аборт, въпреки назначената терапия и вливанията. След още една година чакане по същата схема премина и третият ни и последен опит по фонда. Д-р Табакова каза, че

трябва да опитаме с донорски материал. Решихме, че е време да се промени нещо и че това нещо е клиниката. В същото време по радио „Витоша“ течеше кампанията на „Тройка на разсъмване“ и „Искам бебе” – „Повече българчета за България”. Решихме да участваме. И така на 25 март 2013 г., на Благовещение, Милена Златкова от „Тройка на разсъмване“ ми позвъни, за да ми каже благата вест, че са ни избрали, а вечерта Радина Велчева от „Искам бебе” ми сподели, че именно нейната дъщеря Йоанна е изтеглила номерчето и ни пожела късмет. Спечелихме безплатен опит за ин витро процедура, дарен от МБАЛ „Надежда“. Бяхме толкова щастливи и толкова обнадеждени, че този път нещата ще се случат.

Ето че дойде ред и за първото ни посещение при д-р Персенска в болницата. Никога няма да забравя деня и часа. Беше 27 март 2013 г., 15.20 ч. Прекрачихме прага на „Надежда“ с много вяра и надежда. Още с влизането си усетихме някаква магическа сила, спокойствие и увереност, че сме на точното място. Д-р Персенска разгледа внимателно всички изследвания, направи ми преглед и каза, че действаме. Ние вече бяхме сигурни, че тя е нашият ангел. Последваха редица интервенции, и така през месец юли 2013 г. след силна стимулация последва трансфер на две ембриончета. На светлата дата 15 август направих тест и той беше положителен. Прокървих и веднага ме приеха за задържане. След една доста тежка и рискова бременност, благо-

След една година заповедта от фонда беше в ръцете ми и бях отново на старта. Последва доста силна стимулация, трансфер и положителен тест, но в 6 г.с. прокървих и ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

33

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

дарение на д-р Персенска, д-р Михова и д-р Димова, се роди нашето сбъднато щастие, нашият син Славян. Датата беше 27 март 2014 г., а часът – 15.18. Точно една година след първата ни среща с нашия ангел – д-р Персенска, или както всички нейни пациенти я наричаме – нашата Перси. При един от прегледите ми в болницата видях Ра-

34

дина Велчева. Все още не се познавахме лично. Бях благодарна за цялата любов и енергия, с които помагаше на двойките с репродуктивни проблеми. Казах си, че един ден и аз ще помагам на хората, които вървят по пътя към мечтаното дете. При следващата ни среща просто й казах: „Здравейте, аз съм Юлия.” След прегръдката ни вече знаех, че я обичам. Тя и фон-

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

дация „Искам бебе” бяха част от борбата ми за дете, бяха част от моето семейство. Три години по-късно Милена Златкова от „Тройка на разсъмване“ ме покани за участие в тегленето на новите печеливши двойки на кампания „Повече българчета за България”. Там се запознах с една друга мама на детенце, заченато с помощта на д-р Пер-

сенска. От дума на дума се разбра, че имаме още няколко познати с бебета, появили се на този свят благодарение на нашата докторка. Решихме да организираме среща с нея, която да бъде изненада. За един месец се събрахме над 150 семейства. Представяте ли си? Радина ни помогна с организацията в клиниката и така на 15 август – на Голяма Богородица, подарихме на на-

ЮЛИЯ И НЕЙНОТО „ПРЕДАЙ НАТАТЪК“

шата Перси незабравим рожден ден, на който присъстваха много благодарни и щастливи родители на „Бебетата на д-р Персенска”. Имаше торта, балони, стихотворения, пожелания и най-важното – детски смях, смехът на близо 80 дечица, родени с помощта на д-р Персенска. Тя беше изумена и безкрайно изненадана. Подарихме й кутия „От бебе за бебе”, по идея на една майка от групата ни. В нея вместо цветя бяхме сложили паричната им стойност с молба докторката да избере една двойка от нейните пациенти в трудно финансово положение, която ние да подкрепим в борбата за дете. Д-р Персенска каза, че това е най-ценният й подарък, и че за нея е чест и удоволствие да ни съдейства в това начинание. Така се роди каузата „От бебе за бебе”. В нея участваме всички, сбъднали мечтата си за дете, и които искаме да помогнем на други двойки в борбата за рожба. Организираме базари, на които се предлагат разни нещица, изработваме персонални чаши със снимки, няколко майки се включват с ръчно изработени от тях неща, които продаваме помежду си и паричките

слагаме в кутията. Помолихме за съдействие „Искам бебе” като фондация, която от години се радва на доверието на хората, за да бъде всичко ясно и прозрачно, за което им благодаря от сърце! Отдадох се на каузата „Предай нататък“ и така през месец декември 2017 г. организирах среща на децата на „Надежда“ с екипа на болницата. Доктори, акушерки, биолози, лаборанти, администрация, санитари и всички работещи в любимата ни болница получиха коледни подаръчета от децата на „Надежда“. Беше изключително емоционален празник с Дядо Коледа, много детски усмивки и много подаръци, раздадени от малките джуджета. Тогава си казах колко е хубаво в една къща да има много деца. Още тогава споделих с Ради, че искам поне още едно дете, за да е пълна и моята къща. Тя само се усмихна и ми каза: „Ще бъде”! И така аз, вече горда мама на едно прекрасно ангелче Славянче, си мислех, че по-щастлива от това не мога да бъда. Един неделен ден получих съобщение от моя ангел дарител, че всичко е уредено, за да започна опити за второ детенце. Веднага се обадих и записах час за д-р Пер-

сенска. Последва стимулация, и ето че аз отново бях бременна, но прокървих и загубих плода. Вероятна причина – остра прогестеронова недостатъчност. Славян ми даваше сили и заради него си казвах, че няма място за отчаяние. По препоръка на няколко майки се срещнах с доц. Русев – имунолог и чудесен човек. Назначи ми изследвания и на базата на тях – терапия. На следващия цикъл върнахме най-силните и борбени ембриончета на света. Отново последва кървене и дълъг болничен престой, заради скъсена шийка и контракции. Д-р Димова бе до мен и в този момент. Бяхме изключително притеснени как ще платим дългия престой в болницата и отново Радина и „Искам бебе” се притекоха на помощ. Г-н Иван Миховски, координатор в „Искам бебе”, направи голямо дарение в моя полза, с което „Искам бебе” дофинансира дългия ми престой в болницата, благодарение на което аз износих бебетата до по-благоприятен период за тях. И така, на 8 юли 2019 г., на 45 години, станах майка за втори път. След спешно секцио на бял свят се по-

явиха моите прекрасни близначета. След много, много години на борба, аз вече съм майка на три прекрасни деца – Славян, Анисия и Персиан. Благодарение на фондация „Искам бебе”, на любимата ни д-р Персенска и неуморния екип на МБАЛ „Надежда“, щастливо мога да кажа: „Аз исках и аз имам бебе!“ Не едно, а три прекрасни деца, които осмислят живота ми и ме правят безкрайно щастлива. Щастлива съм и че кауза „От бебе за бебе” вече има своето първо бебе. Това е бебе Стефи на мама Габи и татко Стефан. Пожелавам й да е здрава и щастлива и да радва мама и татко. Чест е за мен да съм част от невероятния екип на „Искам бебе” и да бъда част от магията на каузата „От бебе за бебе”. Благодаря на Господ, че срещнах д-р Персенска, която се превърна в моя ангел-спасител. Благодаря, че срещнах по пътя си толкова всеотдайни хора, които работят за каузата да има повече деца в България. Важно е да предаваме нататък доброто, за да има живот! Защото децата са неговият смисъл! 

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

35

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ИСТОРИЯТА НА ВАНЯ ОТ БУРГАС

Историята на Ваня от Бургас

Ваня Христова е многодетна майка. След много години борба, тя и съпругът й Николай станаха родители на три дъщери – Йоанна, Ванеса и Зорница. Вече повече от десет години Ваня е координатор на фондация „Искам бебе” за Бургас и региона. Всекидневно споделя мъката на 36

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

бездетните двойки и им помага да намерят по-лесно своя личен път към мечтаната рожба. През 2019 г. Ваня организира благотворително събитие по повод рождения си ден и събра 5000 лева, които дари за лечение на бездетна двойкaа от Бургас.

началото

ИСТОРИЯТА НА ВАНЯ ОТ БУРГАС

Здравейте, казвам се Ваня и съм от Бургас. Искам да ви разкажа моята история. През далечната 1992 г. срещнах най-прекрасното момче на света. Николай беше моят принц, човекът, с когото исках да създам семейство. Животът ни заедно започна прекрасно и съвсем естествено желаехме да станем родители. Но, изминаха две години, а така желаното бебе не идваше. Взехме решението да потърсим лекарско мнение. Започна се лутане от кабинет в кабинет, поредица от изследвания, и никой не откриваше защо бебето се бави. И така изминаха осем дълги години.

Загуба Един ден в случаен разговор с моя позната, тя сподели, че има проблем със забременяването и посещава специалист в София. Веднага взех координатите му и още същия ден имахме запазен час за консултация. И макар и той да не виждаше ясна причина, решихме да направим стимулирана инсеминация. Толкова бяхме сигурни в успеха, че когато резултатът се оказа отрицателен, не искахме да повярваме. Но, така или иначе, вече бяхме пациенти на клиника по асистирана репродукция и решихме да не се бавим, а да направим опит ин витро. Започнахме подготовка, но в този момент моят баща се разболя и нашите планове отстъпиха място на борбата с тежката диагноза рак. Направихме всичко възможно с надеждата за спасение. След две години татко пое по последния си път, а ние трябваше да преглътнем поредната загуба.

Чудо

Точно тогава се случи чудо: видяхме двете чертички на теста за бременност и сълзите от загубата отстъпиха място на тези от радостта. За съжаление, всичко беше много за кратко – последва спонтанен аборт. На следващата година по същото време отново бях бременна, но този път не смеехме да се зарадваме. С не-

търпение очаквахме деня на прегледа, молейки се този път всичко да е наред. Уви, не беше така. Лекарят ни съобщи, че бременността е извънматочна и следва спешна животоспасяваща операция. Казахме си: Колко пъти трябва да паднем, за да имаме сили да се изправим? Не си дадохме много време за тъгуване – имахме нов

план за действие. Вече имаше нови клиники и ние тръгнахме от Бургас към София с час за преглед в клиника по репродуктивна медицина. Направихме нужните изследвания и кандидатствахме за финансова помощ от Здравна каса. Започнахме стимулация, която се отрази доста тежко на организма ми. Лекарката беше доволна, че отделях добри фоликули и разчиташе на успех. След трансфера следваха най дългите седемнадесет дни на ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

37

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ИСТОРИЯТА НА ВАНЯ ОТ БУРГАС

очакване. В деня на истината нямаше по-щастливи от нас. За съжаление, прокървих няколко пъти. Никой не ни беше обяснил, че дори и след ин витро може да последва извънматочна бременност. Последва отново тежка операция, която продължи с тежка реанимация. Освен всичко останало, отключих и Мениероподобен синдром, който тотално разби вестибуларния ми апарат. Последва консултация с отоневролог, който, слава Богу, успя да ми помогне. Съпругът ми започна работа, а аз

останах у дома да се възстановявам. Майка ми по цял ден беше до мен и се опитваше да ми вдъхне надежда, че сме още млади и няма място за отчаяние. Не след дълго последва поредното изпитание – киста на гърдата. Всичките тези емоции ме сринаха тотално. Болеше ме душата до степен, че усещах физическа невъзможност да се справя. Крепеше ме това, че имахме замразени ембриони. Скоро направихме трансфер, чийто резултат отново беше отрицателен. Тогава решихме, че не искаме да продължаваме така. Време беше да потърсим къс-

мета си другаде.

Нашият лекар

Казахме си, че след като не можем да станем родители, защо да не опитаме да го направим с душите си, и Бог ще ни прати детенце, което да възпитаме с цялата си любов. Подадохме документи и зачакахме с надеждата,че скоро и в нашия дом ще затропат детски крачета. Наложи се да чакаме четири дълги години. През това време открихме

Фотограф - Петя Даскалова 38

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ИСТОРИЯТА НА ВАНЯ ОТ БУРГАС

нашия лекар – доктор Георги Стаменов. И точно тогава ни изненада писмото, в което се казваше, че сме избрани да осиновим едно малко момиченце. В момента, в който я видяхме, разбрахме, че тя е нашето чудо, нашето дете. Родена на рождения ден на татко, когото обичах безкрайно, оставена е в дома на моя рожден ден, а за здравословното й състояние се грижеше д-р Стаменов. И това ако е случайно…

Вяра, надежда и любов

Веднага започнахме с подготовката на дома ни за голямото събитие, за мига, в който нашата принцеса ще го озари и изпълни с любов. В деня на Вяра, Надежда и Любов, слънцето изгря много по-силно за нас. Прибрахме се тримата у дома и макар да бяхме много притеснени дали ще се справим, бяхме на седмото небе от щастие. Оставаше само притеснението как да споделим на нашия доктор, на който вече имахме пълно доверие и знаехме, че той ще ни помогне да имаме още деца. Не искахме да го обидим, или да си помисли, че вече не вярваме в него, защото той беше първият лекар, който ни приемаше толкова присърце. За щастие, той ни подкрепи в това решение да станем родители по този начин. Смятахме, че нашата прелестна Йоанна ще ни донесе спокойствие, което пък от своя страна ще доведе до една безпроблемна бременност. Продължихме с опитите, молехме се ежедневно, ходихме по манастири и какви ли не чудодейни места. Правихме все нови

и нови изследвания, надявайки се да излезе причината за неуспехите ни. Вървейки по този нелек път, аз успях да забременея още два пъти, но в третия месец от бременностите ми, сърчицето на бебето спираше. Тогава се разболя и мама, чухме тежката диагноза Алцхаймер. Трябваше да се грижим за нея и в същия момент да не лишаваме и дъщеря си от нужното й внимание. Дните минаваха между памперси за възрастни, детски игри и работа. Когато Йоанна беше в детската градина, на няколко деца им се родиха братчета и сестричета. Тя много искаше да стане кака. Сърцето ми беше свито и не знаех какъв е правилният начин

да й обясня, че това може да не се случи и че не е толкова лесно, както при другите. Не искахме само едно дете, а аз сякаш винаги съм знаела, че ако имам щастието да забременея, ще имам близнаци.

„Искам бебе”

По пътя си срещнах една прекрасна жена, която има сили да пребори вятърни мелници, и кураж, който да раздаде на целия свят. Това е Радина Велчева, създателя на фондация „Искам бебе“. Тя застана до нас и ми гласува доверие да бъда част ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

39

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ИСТОРИЯТА НА ВАНЯ ОТ БУРГАС

от нейната кауза – да помага на всеки, тръгнал по трудния път на проблемното забременяване. Когато падах, знаех, че нейният глас ще ме вдигне и ще ми покаже правилната посока. Заобичхме я и тя стана неизменна част от нашето семейство. Годината на фондация „Искам бебе“ е изпъстрена с много и цветни събития в различни градове в България, с единствената цел да достигнем до повече наранени души и да им вдъхнем кураж.

Молитва

Едно от тези събития беше Молебен за чадородие в Троянския манастир. Отново отидохме, за да се помолим. Излизайки от манастира, една монахиня се заговори с Йоанна,

като я попита дали си е пожелала нещо. Типично по детски тя й отговори, че вече много пъти си пожелава, но Дядо Боже явно не я чува. Сподели, че иска да стане кака. Тогава двете влязоха отново, тъй като жената й обясни, че е близка с Бог. Може би точно чистата детска молитва най-накрая беше чута и след няколко месеца отново бях бременна, но този път с близнаци след трансфер на последните три замразени ембриончета. Моите близнаци, които знаех, че ще имам един ден.

Двойна радост

Последваха притесненията дали

Фотограф - Петя Даскалова 40

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ИСТОРИЯТА НА ВАНЯ ОТ БУРГАС

всичко ще бъде наред. Вече бях на 45 години. Успях да открия и още един прекрасен човек, лекар и голям професионалист – д-р Кироваков, който беше неотлъчно до нас в Бургас. И така, с помощта и куража, който ми вдъхваше д-р Стаменов, с подкрепата на д-р Кироваков, с прецизните прегледи по фетална морфология на д-р Михова и огромната любов на Радина, дойде заветният юнски ден. Нашите Ванеса и Зорница проплакаха в ръцете на д-р Ослеков и д-р Русинов от МБАЛ „Надежда“. Едната тежеше 1,980 кг, другата – 2,100 кг, но с огромна жажда за живот. Тук е мястото да благодаря и на д-р Стоичкова и целия екип на Отделението по неонатология в болницата, които за миг не допуснаха да се притеснявам за момичетата си. Тогава до мен беше и една много специална жена за нас. Това е акушерката Надежда Ста-

менова. Тя не само че следеше как се развиват бебетата, но и използваше всеки свободен момент да дойде при мен, да ме

та, които много чакаше и на които би дала цялата си любов.

прегърне и да поговорим за моите нови страхове, бързо ли ще се възстановя и ще се справя ли с три деца. Благодарна съм и на всичките ми приятели от София, които направиха едномесечния ми престой в болницата по-лек с честите си посещения. Само ми е мъчно, че мама не осъзна, че има още две внуче-

всичко това е зад гърба ми. Надявам се, че съм успяла да вдъхна кураж и надежда на всички онези, които още не са гушнали своята рожба. Щом аз успях, и вие ще успеете. Вървяхме по този път на щастието 25 години. Равносметката е 7 операции, 15 опита ин витро и безброй изследвания и ма-

Сега, години по-късно,

нипулации. Но, повярвайте ми – всичко това си е струвало и вече е забравено. Остават само огромният брой приятели, които срещнахме през годините. Когато човек иска нещо с цялото си сърце и върви към него устремено и последователно, когато има до себе си правилните хора, чудесата се случват. Това е нашата история, която продължава с много смях и веселие, защото у дома тичат шест крачета, в ръцете ни са нашите три дъщери, техният смях и глъчка изпълват дома ни. Домът, в който преживяхме много, но който днес е шумен и изпълнен с любов. А ако ти, който четеш това, имаш нужда някой да те прегърне, да ти подаде ръка и да бъде до теб по пътя – не забравяй, че ние, момичетата от фондация „Искам бебе“, сме навсякъде и сме готови да помогнем да сбъднеш мечтата си. 

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

41

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

ЕНДОМЕТРИОЗАТА Е ПЪТ, КОЙТО ВЗИМА МНОГО, НО И ДАВА МНОГО ФОНДАЦИЯ “ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ”

Мария Георгиева – Председател на настоятелството на фондацията и учредител Анна Димитрова – Управител на фондацията и учредител Катерина Иванова – Мениджър проекти и партньорства и учредител

Какво ви провокира да създадете Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“? Липсата на информация за заболяването е това, което ни мотивира да създадем фондация и опитът на западните общества по темата, който липсва тук. Диагнозата ендометриоза ни срещна преди повече от 2 години. Всяка от нас поотделно беше открила за себе си как да живее добре въпреки диагнозата и решихме, че е време да споделим това знание с всички жени страдащи от ендометриоза. Реално нашето недоволство, че няма достатъчно информация за заболяването в България ни подтикна да бъдем проактивни в тази посока. Посвещаваме много голя42

ма част от времето си в четене на чужди източници по темите ендометриоза, фертилитет, женско здраве и се опитваме да предадем цялото това знание на разбираем език тук, защото виждаме незнанието и липсата на адекватна информация до какво водят. Вярваме, че всеки човек трябва да има право на информиран избор, особено по отно-

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

шение на здравето си. Репродуктивното здраве е много дискутирана тема напоследък, защото все повече двойки се сблъскват с безплодието и това ги поставя в ситуация да търсят решение за себе си, и то не само чрез медицинските специалисти, но и чрез хранене, начин на живот, алтернативни лечения.. Идеята за фондация се

роди преди 2-3 години, като активна работа по изграждането на цялата философия на организацията се случва от 1 година насам. През социалните мрежи изградихме група от жени с диагноза ендометриоза и се обединихме в идеята да търсим гласност на проблема и взаимопомощ. Смея да кажа, че всички те са много смели жени, тъй като заговориха открито за проблема и са силно мотивирани да търсят решения не само за себе си, но и за другите жени с това заболяване. Срещате ли трудности в работата си? Как се работи за такава кауза в България? Ние сме млада организация, стартирахме в началото на 2019 година и на този етап имаме много

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

идеи и не сме се сблъсквали със сериозни проблеми, които да ни демотивират. Това, което ни води смело напред е вярването, че заедно можем да подобрим начина на живот на жените с ендометриоза и да работим за бъдеще, в което здравната култура е на по-високо ниво, а репродуктивните способности на жените са приоритет както за самите тях, така и за обществото като цяло. Това за нас означава, да бъдем най-добрият източник на информация по темите за женско и репродуктивно здраве, както и да предоставяме качествена подкрепа и да насърчаваме съпричастност към проблемите, свързани с ендометриоза и репродукция. Да бъдеш отдаден на социална кауза в България е трудно и понякога не особено възнаграждаваща усилията дейност. Сблъскваме се с много стереотипи, градени през поколенията в страната, които се променят много бавно и трудно, но виждаме и много ясно, че поколението, което идва след нас търси промяна. Светът се променя в посока търсене на качествена информация и тя е достъпна за всеки човек, който има критично мислене и желание да се образова.

Каква е ситуацията по отношение на диагнозата – има ли достатъчно информация и специалисти, които да лекуват състоянието? Ендометриозата е комплексно заболяване с много индивидуално протичане на симптоматиката. У нас, а и не само, ендометриозата често се диагностицира едва когато има налице проблеми със зачеването или, когато вече са налице шоколадови кисти, които са сигнал за по-напредналия стадий. Добрата новина е, че все повече лекари правят специализации в тази посока и имат все повече опит и ние вече имаме положителен опит от работата си с тях. Всички си дават сметка, че проблемът е сериозен и липсата на информация е голяма част от него и са готови да работят за това. Не случайно успяхме да убедим 5 софийски клиники да се включат в кампания за профилактиката на ендометриоза и аденомиоза през м.октомври тази година. Лошата новина е, че базата и специалистите в София са далеч от това, което виждаме в провинцията. Има градове, в които няма да откриете нов ехографска техника, която е нужна за да може лекарите да работят по-добре, а пък специали-

Мария Георгиева е председател на настоятелството на фондация „Ендометриоза и репродкутвино здраве“ и е отдадена на каузата да информира и да подкрепя жените, които се сбъскват с диагнозата ендометриоза. През март 2019 г., заедно с екип от съмишленици, учредяват фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ и започват активна работа по проекти, свързани с женското здраве и повишаване информираността за заболяването. „За себе си знам, че ендометриозата е път, който взима много, но и дава много, както на мен самата, така и на света около мен. През болестта научих колко е важна грижата за самите нас, както и какво мога да дам на жените около мен като знания и подкрепа. Мисията ми е да изграждам повече знание за ендометриозата, но и за женското здраве като цяло. Вярвам, че всичко научено по пътя трябва да се споделя, и че е много важно жените да имат добра здравна култура, както и достъп до информация. Също така вярвам, че цялостният и индивидуален подход към тялото е това, което има значение и прави разлика за всеки човек.“

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

43

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

44

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

стите, които са достатъчно запознати със заболяването са малко. В момента на много жени се налага да пътуват далеч, за да отидат на преглед и това намалява възможностите за навременна диагностика и адекватно лечение значително. Оказва ли влияние начинът на хранене върху ендометриозата и като цяло върху репродуктивното здраве при жените? Нашият опит, а и световната практика категорично сочат, че това има значение и това е съвсем нормално, тъй като храната е нещо, което всеки човек внася в организма си няколко пъти на ден. Храната не е медикамент, който приемаш от време на време, а е нещо, което употребяваш ежечасно и в този смисъл не е без значение как се храниш. Има десетки чуждоезични книги на тази тема, в които можете да откриете ценни съвети като напр. увеличаване на приема на растителната храна, особено на зеленчуци и зеленолистни такива, храни, богати на омега 3, протеини, антиоксиданти. Репродуктивните специалисти в България също заговориха вече за това и често чуваме в кабинетите да се дискутира с пациенти за вредата от за-

харта, пилешкото месо от магазина и др. Специално за ендометриоза, режимът на хранене е от изключително значение, тъй като облекчава значително симптоматика като болка, подуване, умора. Ендорежимът е известен и като противовъзпалителен, тъй като заболяването се свързва и с такива процеси, които пък от своя страна имат пряка връзка с болковия синдром и се състои в изключването на захар, алкохол, кафе, млечни продукти и червено месо за определен период от време. На какво ви учи ендометриозата? Най-вече да се грижим за себе си. Да познаваме телата си, да се свързваме с тях, да чуваме сигналите когато нещо не е наред, и да не ги пренебрегваме, а дори да се ръководим от тях. Учи ни на търпение и на издръжливост, но и да изявяваме себе си повече в женската енергия, да сме интуитивни и да поставяме себе си на първо място. През диагнозата срещнахме много приятели, много жени, които са наше огледало, общество, в което всяка има нужда от другата и получава разбиране, подкрепа и обич. Какво трябва да знае

всяка жена, която има ендометриоза? Най-важното е осведоменост. Една жена с ендометриоза трябва да има знание за това как да се погрижи за себе си по най-добрия начин. Това може да означава намиране на най-адекватния за нея медицински специалист и лечение според нуждите й, промяна в начина й на живот, психологическа подкрепа и разбиране от най-близките до нея хора. Важно е да знае, че не е сама и има път през болестта. Ендометриозата е за цял живот, но не е бойно поле. Приемането е това, което промени изцяло нашият светоглед. Всяка болест, която идва при нас е път, през който трябва да минем и да научим нещо за себе си. Научихме се да поставяме себе си на първо място, както и да полагаме грижи за телата и умовете си непрестанно. И все още се учим – да не бързаме, да се пускаме по течението, да не контролираме, да се доверяваме на живота. Осъзнахме и колко важно е да предаваме всичко научено по пътя на всички онези жени, които тепърва се сблъскват с проблеми като ендометриоза и безплодие. Това носи огромно удовлетворение и ни мотивира да продължаваме напред. 

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

45

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

Проектът In Vitro - In Vivo „Да създадеш... Нещо да бъде, да се състои, да съществува. Да съществува някой, който да предаде нататък идеята за сътворението, доброто и взаимопомощта. Да се роди някой, заченат с любовта на родителите си, но и с желанието на целия свят да бъде част от него. Дали мога да спомогна за появата на едно или много добри същества по света, които да направят света с една идея по-добър, защото ще са заченати с идеята на „Предай нататък”? Така няма ли да се развие в пълна степен схемата на детето от едноименния филм? На света ще има деца, създадени от идеологията на „Предай нататък”. Дали не е прекрасно в България да се раждат деца, които са акт на любовта не само на родителите си, но и на обществото към тях?”

Александра Велева е на 30 години. От 2016 г. се включва в младежкия доброволчески екип на фондация „Искам бебе”, а след това е избрана на член на Управителния съвет на организацията. Завършила е Нов Български Университет. За себе си казва: „Моят път е изкуството! По време на следването имах възможност да пътувам, уча и живея на различни места и осъзнах, че страдам от неизлечима болест – пристрастена съм към България!” Създава пластиките на тема „Ин витро – Ин виво” в Чехия, чрез които стартира благотворителната си мисия в „Искам бебе”.

46

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

In Vitro – In Vivo Това са част от мислите, които породиха цикъла In Vitro – In Vivo, написани на 25-годишна възраст преди срещата ми с Радина Велчева и фондация „Искам бебе”. Преди 5 години в Арт център „Илинденци”, по време на студентска практика при Иван Русев, видях светлинен лъч в мраморен къс. За мен този лъч беше самият живот. Исках да го задържа там. Този момент да замръзне в пространството. Така се появи решението да създам цикъл, който да посветя на създаването на живота. Във всички творби преобладава материалът стъкло като метафора на чистата детска душа, като в част от творбите е в комбинация с мрамор или керамика. Затова реших да нарека цикъла In Vitro (в стъкло), а намерението и молитвата ми за живот да бъде с думите In Vivo (живот). Тогава не знаех, че това име не е случайно. Преди години съчетанието на думите In Vitro – In Vivo е било част от обида, нанесена на жените с репродуктивен проблем, но е трябвало да бъде наситено с ново значение и така случайно/неслучайно се превръща в име на цикъла, който ме събра с „Искам бебе”. Подкрепа През 2017 г. се проведе търг, на който всички

творби от цикъла In Vitro – In Vivo бяха продадени и със събраната сума подпомогнахме частично четири двойки и дете, болно от диабет. През 2019 г. стартирахме онлайн изложба на фотографии In Vitro – In Vivo, направени от Иван Дончев. Започваме 2020 г. с отпечатването на календар с благотворителна цел, част от кампанията „Дай име”, защото вярваме, че многоточията в стихове към всяка творба от цикъла In Vitro – In Vivo трябва да бъдат запълнени. Постепенно в списанието ще ви разказваме истории, свързани с цикъла, ще споделяме скрита символика и послания, защото вярваме, че приказката In Vitro – In Vivo трябва да бъде продължена с имена на дълго желаните рожби в повече български семейства.

От латински „In vitro” означава „в стъкло”, а „In vivo” – „живо състояние”. Двете латински фрази ясно описват моята концепция. Творбите са изпълнени в стъкло, но целят да не останат в този материал, а да еволюират в живот. Произведението ще бъде средството за осъществяването на концепцията. Творбите ще бъдат ключ към откриването на път, осеян с реални събития. Отключвайки концепцията, пластиките ще останат на заден план, те ще са първоначалният етап. Според мен концептуалното изкуство цели не само да се акцентира върху конкретен проблем, но и да се предложи решение. Думата „концепт” на латински означава „схващане”, а Робърт Бъри го определя като „начин на мислене”, което допълва и

Ти можеш да имаш богатства безмерни, Можеш да имаш ковчежета, пълни със злато и перли. Но от мен по-богат едва ли си ти, защото познавам разказвач на съдби. Синтия Пърл Мос

моята теория за разглеждането на изкуството като теория за живота. А Свилен Стефанов нарича художника- концептуалист – философ.

„Бъди промяната, която искаш да видиш в света.” Ганди Смятам, че светът е наситен с достатъчно нередности, негативни новини и събития, за да ги преекспонираме и в изкуството. Хората, занимаващи се с изкуство, трябва по-скоро да начертават и проправят път към разрешаването на проблема. Развивайки и променяйки фокуса на мислене за концептуалното, целя да предложа нова философия и гледна точка за този стил, а именно: Акцентът ще бъде прехвърлен върху: • определен проблем; • предлагането на решение; • разрешаването му. През първия етап (Определен проблем) творбата цели да предизвика реакция в обществото, която да разпространи концепцията на творбата IN VITRO – IN VIVO, да я разкаже и да се включи в нея, за да способства за разрешаването на проблема.

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

47

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ Втори етап (предлагането на решение): Публиката се превръща в съавтор на концепцията и я доразвива до намиране на решение. Ще се създаде предпоставка за своеобразен хепънинг с участието на обществото, който ще доразвие идеята на творбите. Всеки етап надраства останалите и крайната цел е успешното разрешаване на проблема, дори и частично, а не цялостно, за да начертае своеобразна схема за постигане на успех, а именно – началото на нов живот. Трети етап (разрешаването му) Вярвам, че идеята на In Vitro – In vivo ще достигне

48

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

този етап, а именно – провеждането на процедурите в следствие, на което на света ще се появят деца, заченати с взаимните усилия на изкуството, обществото, родителите им и медицината. От хората зависи дали ще се докаже, че концепцията „Определен проблем – предлагане на решение” наистина води до разрешаването на проблематиката. През 2015 г. за публиката Анна Андриа на Квадрианалето на сценографията в Прага беше написала: „Тази, която е част от действието. Тази, която играе. Зрителят е актьор...” Горенаписаното определение описва целта ми, но творбите са

предназначени към цялото общество, което да се включи в действието и да го доразвие в нови, непредполагаеми посоки. Функционирайки в своеобразна симбиоза, изкуството, медицината и хората следва да начертаят решението на проблема, обединявайки се. Идеята може да бъде асоциирана и с легендата за хан Кубрат и снопа пръчки, които е дал на своите синове преди смъртта си с посланието, че ако сме заедно, сме непобедими; ако сме сами, ще бъдем прекършени. Либенски казва: „Науката е стълба, която можеш да изкачиш стъпало по стъпало, но изкуството има криле.” Ако бъдат съче-

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

49

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

50

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

тани, могат да проправят нови хоризонти, недостижими до сегашния момент. Предлагайки нов поглед

върху концептуалното, целя да отговоря на важни екзистенциални въпроси, чрез предлагането на решение на акцентира-

ния проблем. „Моите собствени творби съдържат преди всичко осъществяване на персо-

налните ми мечти...” (Емил Гале, 1889 г.), а именно – изкуството ще промени света (перефразирано от мисълта на Достоевски: „Красотата ще спаси света.”) Надявам се на света да продължават да се появяват още повече малки, добри и чисти създания, създадени с обич. Човек подсъзнателно се стреми към „безсмъртие или възпроизвеждане” (филм „Люси”, режисьор Люк Бесон, 2014 г.). Не може ли чрез едното да достигне другото? Но не чрез директна физическа намеса, а чрез включване в идея, която може да промени мисленето за бъдещето, за вечността? Да се роди човешко създание, заченато с любовта на родителите си, но и с желанието на целия свят да бъде част от него. Подобно на идеологията от филма „Предай нататък”, но създаден, за да предаде нататък идеята за сътворението, доброто и взаимопомощта. В България да се родят деца, които са акт на любовта не само на родителите си, но и на обществото към тях. В този случай концептуалните творби се превръщат в разкачвачи на истински истории, на разкази за създаването и началото на нов живот. 

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

51

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

БЕЗДЕТЕН

МАГИЯТА

Награда „Ангелско сърце” за труда и делото на Ивайло Митев

„БЕЗДЕТЕН” 2019 г. беше много емоционална за всички нас в „Искам бебе“. Срещнахме един приятел с огромно сърце – Ивайло Митев, авторът на книгата „Бездетен”, с когото заедно помагаме на семейства по пътя им към детето.

С

ледваме Пътя и Думите на Ивайло Митев: „От пет месеца не съм Бездетен. Когато гледах как се буди дъщеря ми тази сутрин, си дадох сметка, че за дванадесетте години очакване и борба да я има, дори не се сещам. Всеки ден обаче, мисля за друго. Мисля за хората със съдба като нашата. Мисля за това, че българските бездетни семейни или несемейни двойки са над 200 000, от които над 50 000 не получат ли донорски материал, никога няма да станат биологични родители. Не ми излиза от главата информацията на Евростат, че към 2060 г. населението на България ще намалее с още близо 27%, делът на децата до 15 г. ще се свие с най-малко 13%, а населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с повече от 41%. Мисля си, как ли ще изглежда тази прогнозна информация, актуализирана към днешна дата, защото данни52

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

те към нея се публикувани през 2000 г. Годината е 2019, а нашата страна вече има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Преди около половин година д-р Стаменов каза в свое интервю, че след 100 години няма да се раждат български деца. Предвид казаното дотук, ще изчезне ли българската нация след 200 години? Тази прогноза ще се окаже ли вярна? Факт е, че съотношение-

то между мъжкия и женски инфертилитет вече е равно. Мисля си, че днес с лекота подминаваме факта, че всеки четвърти българин в репродуктивна възраст страда от репродуктивно заболяване, а само след няколко десетилетия всяко второ дете, което ще се ражда, няма да бъде заченато по естествен път. Мисля си, че има хиляди българки, най-вече в малките населени места, които се страхуват да

БЕЗДЕТЕН

признаят, че имат репродуктивен проблем, защото местното общество ще ги заклейми като жени втора ръка. В България има и хиляди жени, които по ред причини се притесняват или срамуват да признаят, че тяхното дете е създадено в лабораторни условия. Когато през 2009 г. ми хрумна идеята за „Бездетен“, желанието ми беше да намеря начин да помогна поне на една двойка със съдба като нашата, но така, че да ангажирам колкото се може повече хора, за да научат колко е трудно понякога да бъде създаден живот. Сега съм щастлив, защото ви има всички вас. Вие създадохте възможността романът „Бездетен“ да има трети тираж. Без вашата съпричастност и човечност, всичко това нямаше да е възможно... Предстои да помогнем на двойка №4. Не зная кои са тези хора, защото веднага щом се съберат средствата от продажбата на книгата, фондация „Искам бебе“ ще ги избере на случаен принцип, но съм уверен в едно. С финансовата и емоционална подкрепа, която ще получат от всички нас, скоро ще се роди още едно българско дете! Защото най-голямото съкровище на България е

вивка. Кратка прозявка мина през лицето му, следвана от моментно изплакване. Гергана нежно сложи ръката си върху коремчетото й и тя на мига се успокои. След като погледна Илиян и видя изражението му, тя съжали, че попита.

- За да имаш тях – с мъка отговори той и кимна към бебето, а очите му вече бяха влажни. Тя се притисна леко в него. В погледа й се чеСърце – родилният белег на детето теше силно безпокойство. на Ивайло Митев - Трябва ли да се притеснявам за теб?

- Не, не се притеснявай, всичко е наред… бъдното поколение, а ако прошепна той с треперещ глас. и то продължи да шепне - Защо се разстрои? Какво има? – загрижено попита тя. проблемите ни, това след - По-добре не питай… тях дори да изкрещи, няма - Толкова ли е сложно? да има кой да чуе! Илиян поклати глава, а една сълза се търкулна по бузаБлагодаря ви! та му. Не познавам лично пове- Разкажи ми някой път… чето от вас, но може би - Може би, след време... именно това прави усеща- - Винаги можеш да говориш с мен. Ако имаш нужда, само нето, че помагаме заедно, се обади… уникално!“ - Сега е най-добре да тръгвам! И добави: ъв всеки брой на спи- През всичките тези години търся начин да поискам санието ще ви предпрошка от теб. Сега осъзнавам, че не се налага. Тогава ставяме текстове от съм взел правилното решение. Имаш прекрасно семейкнигата, които по един ство. С мен това нямаше да е възможно.“ или по друг начин са ни докоснали. „Отдавна искам да те пооще един цитат: питам за нещо. Тогава… „Има нещастни души, на които е писано да изслед бала, де… защо го наживеят дните си наведени. Пускай по нещо свое на прави?” – попита тя – земята. То ще е за тях… И още нещо. Ако някой път „Никога не ми каза.” изгубиш своята цел, не се притеснявай. Просто не губи ценно време, а си постави друга, още по-висоИлиян премести погледа ка. Така винаги ще си в движение, а това ще те дърси към детската количка жи жив… Само от теб зависи, дали ще станеш добър и се вгледа в бебето. Мочовек. Следвай принципите си, бъди търпелив и помиченцето се беше събуследователен, научи се да губиш и всичко рано или дило и въртеше сънено късно ще си дойде на мястото.“ очи. То вдигаше и спускаше рязко ръчичките си, а Ивайло Митев – „Бездетен“ крачетата му не спираха да ритат под тънката за-

В

И

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

53

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

Щ

е ви срещнем накратко със семействата, на които помагаме чрез каузата на Ивайло „Бездетен“

Третият тираж на романа „Бездетен“ изледе изцяло с благотворителна цел на 15 септември 2019 г., на цена от 10 лв. за екземпляр. Целият приход от продажбата на 650 екземпляра Ивайло дарява на едно българско семейство, в помощ на неговата борба за най-скъпото – да имат рожба.

54

БЕЗДЕТЕН

Е

лена и Любомир Христозови 3100 лв. от продажбата на третия тираж на романа „Бездетен“ се даряват в подкрепа на борбата за дете на Елена и Любомир Христозови! Тяхната история: „Здравейте, ние сме Елена и Любомир Христозови от гр. Бургас. От десет години се опитваме да имаме дете, но не се получаваше и през 2014 г. направихме преглед в ин витро клиника. След консултацията с доктора направихме много изследвания и проведохме лечение, след което решихме да пристъпим към ин витро процедура. Оттогава имаме направени шест опита, за съжаление – неуспешни. Последният опит ни направи много щастливи, но радостта ни беше кратка. В 7 г.с. плодът спря развитие и се наложи бременността да бъде прекъсната. Много плакахме, но това ни накара още повече да се надяваме, че сме една стъпка напред! Въпреки всичко и трудностите, през които преминахме, искаме да продължим и се надяваме, че с вашата помощ и подкрепа ще успеем да сбъднем нашата дългоочаквана мечта да станем родители. Толкова много ли искаме? Благодарни сме на фондация „Искам бебе”,

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

които винаги са до нас, и на хора с огромни сърца, като вас, Ивайло Митев, и читателите на романа „Бездетен”, които помагат на абсолютно непознати за тях хора! Бъдете благословени и дано заедно стигнем до нашето СБЪДВАНЕ!“

К

расимир и Елеонора Заедно подпомагаме още една двойка с 2000 лв. Средствата ще бъдат изразходвани за имунологични изследвания за пациентки с повтарящи се спонтанни аборти, излюпване с лазер на последния замразен ембрион на семейството и ембриотрансфер в избраната от тях МБАЛ „Надежда“. Красимир и Елеонора са на една много малка крачка от успеха – да прегърнат своята рожба. Както обикновено се случва при двойките с репродуктивно заболяване, финансовата бариера е тази, която често е най-трудно преодолимата. Тяхната история: „Казвам се Елеонора Золина, родена съм на 25 февруари 1978 г. и работя като социален работник в Защитено жилище „Надежда” в община Брегово. Със съпруга ми Красимир сме заедно от ноември 2004 г. Още тогава започнахме опитите за бебе, но нищо не се получаваше. И

така до момента, в който в края на 2008 г. посетихме клиниката на д-р Стаменов и там започнахме да правим всички необходими изследвания, за да открием проблема. В началото на 2009 г. д-р Персенска направи лека стимулация и каза да пробваме нормално. Нещата се получиха, но радостта беше за кратко. Пуснахме документи за държавния фонд и в средата на 2010 г. ни одобриха. Последваха няколко неуспешни опита, по-точно сполучливи, но за кратко. В средата на 2018 г. направихме следващ опит и нито един ембрион не се разви, въпреки че извадихме 14. Тогава д-р Персенска каза, че ще трябва да се пробва с донорска яйцеклетка. През юли месец направихме трансфер и нищо не стана. Сега имаме едно последно замразено ембрионче, което чака да бъде трансферирано.“

„Звукът на самотата” Освен „Бездетен“, Ивайло ни плени и с уникалния си роман „Звукът на самотата“. Той е посветен на всички български жени, жертва на насилие в семейството си или извън него. От профила на книгата във фейсбук четем: „Жертва на насилие е всяка жена, на която прину-

БЕЗДЕТЕН

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

55

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

56

БЕЗДЕТЕН

дително или контролирано е отнето правото да упражни своя свободен избор! Най-ужасяващото престъпление е насилствено да бъде ограничено личното право на една жена да бъде майка! С изключителната подкрепа на фондация „Искам бебе“, целият приход

И

сторията на Таня Ние от „Искам бебе“ приехме каузата на Ивайло Митев изключително присърце! Не можехме да си представим как би било възможно да се окаже насилие върху млада жена, която иска да стане майка. Когато Ивайло обяви в публичното простран-

ображение за сигурност, няма да споменаваме името на доктора). Оказва се, че след години ин витро опити за бебе, жената е бременна, но партньорът й я принуждава да направи аборт. Жената отказа да направи това. Заедно й осигурихме дом, медицинска и психологическа гри-

от книгата ще бъде дарен, в помощ на тяхната трудна и продължителна борба за нов живот – да имат дете!“

ство своето намерение, с екипа ни се свърза любим наш лекар, помогнал на десетки семейства да прегърнат децата си (от съ-

жа. Благодарение на общите усилия на всички и финансовата подкрепа, получена от продажбата на романа „Звукът на са-

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

БЕЗДЕТЕН

мотата“, през септември Таня роди своя син с перфектните мерки – 50 см и 3200 г.

Ж

ест Малко по-късно, на един светъл български празник, получихме прекрасна новина – за това как се предава доброто нататък! Ивайло Митев сподели: „Таня, жената, жертва на насилие, на която помогнахме със средствата, събрани от продажбата на романа „Звукът на самотата“, се отказа от втората част от дарението, тъй като има всичко необходимо, за да отгледа своето бебе. Респект, Таня! Сумата е в размер на 2660 лв. и по предложение на дамите от фондация „Искам бебе“, съгласно подписания между нас договор, е дарена на Росица и Милен от град Варна, поредната българска двойка, която се бори за най-скъпото – да имат дете! Това е възможно благодарение на всички вас – хората, които подкрепихте кампанията „В името на един нов живот!“ Това е тяхната история – ако желаете, споделете я!

И

сторията на Росица и Милен „Здравейте! Ние сме Росица и Милен от град Варна, а това е нашата история.

Познаваме се от много години. Бяхме млади и не знаехме още кой какво търси, иска, може и дава. Всеки пое по пътя си. След няколко години обаче съдбата реши друго и отново срещна пътищата ни. Вече бяхме взели някои уроци и бяхме готови да изживеем един пълноценен и отдаден живот един на друг. Да имаме дете беше следващата стъпка. По професия аз съм учителка, а също съм работила и като певица. Милен е музикант. Работихме и същевременно правихме планове. На преден план беше най-важното и смислено нещо в живота на един човек, а то е неговото поколение, неговото дете. Минаха две години, но дете все още нямахме. Посетихме специалист и след редица изследвания и манипулации се реши, че трябва да извършим процедура ин витро. За съжаление първата процедура беше неуспешна. Хората около нас забелязаха промяната и един ден колежка ми каза за фондация „Искам бебе” и че мога да потърся подкрепа при тях. Свързах се с Валентина Иванова и от нея получих много ценна информация и насоки. „Няма време и трябва да се действа бързо”, каза тя. При последвалите прегледи се потвърди, че съм

със силно намален яйчников резерв. Знаете, че в България донорските процедури не се финансират от държавата и затова взехме решение да поработим малко в чужбина, а със събраните там средства да имаме шанс да сбъднем мечтата си. Сега живеем на квартира, а доходите ни са непостоянни. Ден преди да тръгнем, в телефонен разговор, Валентина ни изненада с прекрасна новина, че фондация „Искам бебе” ще ни помогне със сума да стартираме донорската си програма. Толкова сме щастливи и благодарни! Сега сме в Германия и отново добрите новини ни настигат! Безкрайно сме ви благодарни за всичко, което правите за нас! БЕЗКРАЙНО! Бъдете живи и здрави!“

Екипът на „Искам бебе” изказва огромна благодарност и към: Аглика и Виден Георгиеви и екипа зад книгите на Ивайло Митев – Веска Узунова, Валентина Германова и „АртГраф” ЕООД., които дариха своя труд за каузата „Бездетен“.

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

57

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

Приятели, Благодарността си към труда и делото на Ивайло Митев, изразих и в посланието, което той публикува като увод към третия тираж на „Бездетен“. За мен е чест и отговорност да споделя, пред огромната аудитория на Ивайло, моя път към моите деца. Прочетете „Бездетен“ и ще намерите вашия си път!

З

дравей, читателю! Благодаря ти, че подаряваш времето си в този момент и се впускаш в преживяването на „Бездетен“. Аз преживях „Бездетен” преди година. Всъщност, още не съм ГО преживяла напълно, защото той е от книгите, които ти задават въпроси. С „Бездетен” ти, читателю, ще започнеш да се изкачваш по една стълба. Няма да ти е лесно, защото ще падаш заедно с мен, ще ожулваш коленете си, ще плачеш от болка по несбъднатото щастие, ще обвиняваш вселената, ще искаш да крещиш от мъка, ще усетиш истинското състояние на „безпътица“. Защото връщане назад няма. Годините, които оставяш зад гърба си, заедно

58

БЕЗДЕТЕН

с несбъднатите молитви за рожба, просто никога няма да се върнат. И въпреки всичко, напук на закона за земното привличане, с „Бездетен” ще вървиш само нагоре, за да осъществиш срещата си с тях – ДЕЦАТА на БЕЗДЕТНИТЕ.

К

ак да ги познаеш ли? Децата на Бездетните идват трудно. Много трудно! Родилните болки започват още от сърцето, което страда по тяхната липса. Само Децата на Бездетните могат да ти кажат: „Мамо, вие с тате толкова дълго време сте ме НЯМАЛИ, че сега като ви намерих, вече си имаме всичко, нали?“ Децата на Бездетните се раждат първо в молитвите и сънищата. Задължително първо там! Очите им винаги говорят, носят в ръчичките си кристално сърце, а босите им крачета тичат в полета, огряни с ангелско сияние. Бременността с Децата на Бездетните може да продължи 5, 10 или 20 години. През това време обаче се случва най-голямото Чудо с Бездетните – те се раждат отново! Идва им нова сила, прощават на миналото си, разделят се с обидата, завистта, злобата, омразата и тъгата. Не търсят виновни! Започват да

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

творят нещо с ръцете си, да пишат стихове, или да правят бижута. Намират сродни души. Намират себе си.

случи с твой приятел или близък! Може да се случи и с теб. Но децата, белязани с космическо Очакване, ВИНАГИ идват!

Р

Направи им път! Напиши в сърцето си ЛЮБОВ! И когато тази Любов е безусловна, чиста, истинска, прощаваща, невзискателна, търпелива и мъдра, Децата я кодират.

азказах ти моята история, търпеливи читателю! Аз успях да сбъдна децата си! Моята бременност с тях продължи 16 и повече години. Това може да се

БЕЗДЕТЕН

И пристигат. На точното място. В точното време. Нито по-рано, нито по-късно! Децата на БЕЗДЕТНИТЕ идват винаги точно навреме!

И остават. Нашият дълг е просто да ги обичаме. А сега прочети отново този текст, скъпи чита-

телю, но на мястото на думата БЕЗДЕТНИ сложи ВЯРВАЩИ! И влез в първия храм, който се появи на пътя ти. Запали свещичка. Помоли се на твоя си Бог за нещата, които ти причиняват мъка. Моли се с моята Майчина молитва за Рожба и не ме питай за

точните думи. Тя е дълбоко в теб и е написана точно за теб. Намери я. Ако сълзите и вярата ти са истински, ти вече знаеш какво да правиш. Молитвата за Рожба може да бъде твоята свещена книга, в която има решение за всяко нещо в живота ти, изискващо Любов! А Животът е обречен да се случва – по един или друг начин, различен за всеки! Но няма как да не се случи. Вярвай! „Бездетен” се чете на един дъх от началото до края – така, както с един дъх се ражда новата вяра, новата любов!

С Обич към всички, Радина Велчева Основател на фондация „Искам бебе“ 

ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

59

Да помо г не м з аедно Най-големият корпоративен дарител на фондация „Искам бебе” е „Билла България”. Кампанията „Да помогнем заедно” стартира през 2016 г. и продължава до днес. Само през 2019 г. заедно събрахме почти 58 хил. лева и подпомогнахме 14 двойки с репродуктивни проблеми! Очаквайте скоро да ви представим хората, с които осъществяваме кампанията. Защото заедно можем!

НОВИНИ

„Ис ка м бебе” е ка уз а н а ка м п а н и я т а н а МЗХГ „Пос а ди н а де жда” 09.12.2019 → Тази сутрин в 9:00 часа, в зала „Голям колегиум“ на Министерство на земеделието, храните и горите, беше даден официален старт на благотворителна кампания за закупуване на живи елхички под надслов „Посади надежда”. По 5 лв. от продажбата на всяка елхичка, предоставена от Държавните горски предприятия, ще бъдат дарени за каузата на фондация „Искам бебе” в подкрепа на семейства с репродуктивни проблеми. Горските стопанства са приготвили 10 000 елхички, които ще се продават от днес – 9 декември, до 23 декември в 38 пункта в цялата страна, които са посочени на сайта на министерството, а през пролетта дръвчетата ще бъдат засадени в паркове в район „Надежда“ в София. На събитието присъстваха министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, българският еврокомисар по „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“ и заместник-председател на ЕНП Мария Габриел, основателят на фондация „Искам бебе” Радина Велчева и председателят на Сдружение „Аутизъм

Днес“ Владислава Цолова. Министър Десислава Танева обясни, че това е третата подобна кампания, която се прави по време на коледните празници, и призова хората да си купят жива елха, за да подкрепят семействата с репродуктивни проблеми. Еврокомисарят Мария Габриел добави, че кампанията има силно послание за опазване на околната среда, а тази седмица ЕК ще публикува първото си послание за природата. „С дейността на фондацията успяхме да извоюваме едно от почетните места в Европа и към момента държавата подпомага двойките с репродуктивни проблеми с 20 млн. лв.” Това каза основателят на фондация „Искам бебе“ Радина Велчева при обявяването на кампанията тази сутрин. „Представете си какво щастие и радост е за онези хора, които след толкова много битки за дете успяват с подадената ръка и от семействата, и от приятелите, но и с огромната финансова подкрепа от държавата. Държавен фонд „Ин витро“ навърши вече 10 години и са се родили вече изключително много деца с помощта на парите, които държавата дава. Ние сме на едно от челните места по грижа на държавата за хората, които искаме, но не можем да имаме деца“, допълни тя. Радина Велчева обясни, че към момента извън държавното финансиране остават донорските програми. „Има много семейства – между 30 000 и 40 000, които не могат да имат деца по нормалния начин със собствена яйцеклетка. Именно поради това, фондацията създаде и донорска програма. Средствата, необходими за една ин витро процедура с донорска яйцеклетка, са

между 5 000 и 10 000 лв. Ние имаме своята помощ и подкрепа и ще им я дадем с настоящата кампания, за да могат и тези семейства да сбъднат мечтата си за дете“. Тя благодари на екипа на МЗХГ, че подава ръка за каузата на фондацията в един изключително важен момент. „Посланието на кампанията е нещото, което мен лично много ме трогна. В България двойките с репродуктивни проблеми към момента са 145 000. Представете си какво е това на фона на тежката демографска катастрофа. Фондация „Искам бебе“ стартира своята работа преди 15 години в момент, в който държавата не правеше абсолютно нищо за нас, хората с репродуктивни проблеми“, добави Радина Велчева.

Пр икл юч ва ф и н а нс о ва т а г оди н а н а об щ и нс ки т е п р о г р а м и „Ин ви т р о “ 10.12.2019 → До 15-и декември общинските администрации, които имат местна програма „Ин витро“, ще приемат финансови документи, свързани с кандидатстването на двойки с репродуктивни проблеми за финансиране през 2019 г. Това заяви координаторът на „Искам бебе“ за ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

61

НОВИНИ

програмата „Общински фондове“ – Валентина Иванова. Тя уточни, че двойките, които вече са подали документи за финансиране към съответната община, е необходимо до края на тази седмица да занесат в местната общинска администрация отчетни финансови документи, свързани с лечението им. Валентина Иванова напомни също, че фондация „Искам бебе“ разработва програмата „Общински фондове“ в тясно сътрудничество с общините в цялата страна от 2008 г. В резултат на това, към момента над 40 български общини имат действащ местен фонд „Ин витро“, който финансира изследвания и медицински процедури на двойки с репродуктивни проблеми, които не се покриват от Центъра за асистирана репородукция (държавния фонд „Ин витро“).

готвени сладки, децата успяха да съберат 2 260 лв., които ще бъдат дарени на фондация „Искам бебе“ за лечението на двойки с репродуктивни проблеми от града. Изпращаме специални благодарности на екипа на НУ „Христо Ботев“ в Любимец за това, че застана зад каузата да се раждат повече желани деца. Специални благодарности и на всички деца и родители, които се включиха в базара. Не на последно място, благодарим на жителите на градчето Любимец, които посетиха базара и подкрепиха каузата на „Искам бебе”. Фондация „Искам бебе” приканва двойките с репродуктивни затруднения от гр. Любимец да споделят пътя си, търсейки помощ, защото когато проблемът е споделен, е наполовина решен. Координаторът ни Мария Иванова е насреща и винаги готова да подаде ръка.

на Костенец“ в града се реализира инициатива в подкрепа на дейността на фондация „Искам бебе“. За тази цел в центъра на Костенец е разположена голяма метална кутия във формата на сърце, в която се събират пластмасови капачки. Кампанията стартира по идея на Християн Гьошев, съмишленик и приятел на каузата ни, Лидия Стоянова, д-р Георги Ненковски, Станимир Котларов, Владимир Апостолов, Антоанета Марчина, Станка Котларова, Малинка Ангелова, Николай Кичуков и Яна Средкова, носителка на титлата „Мисис Европейски съюз“ 2019. Организаторите на благотворителната кампания обясниха, че само за месец и половина от старта й, „Голямото сърце на Костенец“ е почти пълно и всички средства, събрани след предаването на капачките в пункт за изкупуването им, ще бъдат дарени в подкрепа на лечението на двойки с репродуктивни проблеми.

Де ц а т а о т Люб и ме ц пом а г а т да с е р оди о ще едно меч т а но бебе 19.12.2019 → Три дни продължи коледният благотворителен базар на учениците от НУ „Христо Ботев” в гр. Любимец, чиято кауза беше тази на „Искам бебе“. За периода 18-20 декември, от продажбата на коледни картички, играчки и домашно при62

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

„Гол я мо то с ъ рце н а Кос т е н е ц“ в подк р е п а н а „Ис ка м бебе“ 20.12.2019 → От началото на ноември под надслов „Да напълним голямото сърце

ПФК Ло комо т и в и „Ис ка м бебе” з а едно з а

НОВИНИ

по веч е де ц а в Бъл г а р и я 04.12.2019 → „Дари от сърце, за да се роди дете!” – под този надслов стартира коледната дарителска кампания на ПФК Локомотив, която ще подкрепи каузата на „Искам бебе”. Благотворителната инициатива има за цел да даде информация относно ин витро процедурите, тяхното финансиране, както и да набере средства в подкрепа на една или повече двойки от района на град Пловдив, мечтаещи да прегърнат свои деца. Дарителски кутии ще бъдат разположени на Kаса 1 на стадион „Локомотив” на 4-ти и 5-и декември, както и преди домакинския мач от последния кръг на efbet Лига срещу отбора на ПФК Левски (София) на 15-и декември. Всеки желаещ да подкрепи каузата ще има възможност да го направи и по време на предстоящата „Черно-бяла Коледа” на 14-и декември в пловдивския Драматичен театър. Събраната сума по време на инициативите ще бъде преведена на фондация „Искам бебе”.

н а Billa 06.12.2019 → Коледната благотворителна кампaния на „Искам бебе“ за 2019 г. – „Дай име“, гостува на 6-и и 7-ми декември от 16.00 до 19.00 часа в магазина на Billa на бул. „България” No 55 в София. Специалните ни коледни пакети, които съдържат изцяло авторски произведения, ще бъдат разположени на щанд пред касите в магазина. Книгата „Бездетен“ на Ивайло Митев, дизайнерските тениски от кампанията на „Искам бебе“ – „Аngel‘s Heart”, нежните коледни аромати на Homearomagifts или пъстрите и топли комплекти за мама и дете от „Плетко“ – каквото и да изберeте за любимите си хора, ще помогнете на семействата, които дълго мечтаят и се борят, за да прошепнат „Добре дошло при нас, мило дете“.

На благотворителния щанд в магазина в Billa ще откриете и красивите ни календари за 2020 г. с творбите от цикъла „In Vitro – In Vivo” на Александра Велева – Туши, заснети от фотографа Иван Дончев и графично оформени за календара от AV Design Group.

Кол едн а т а ка м п а н и я „Да й и ме“ г ос т у ва

Фо нда ц и я „Ис ка м бебе” с ъб и р а в Тъ р г о ви ще н а д 50 и н ви т р о бебе т а н а кол еде н п р а з н ик под н а дсло в „Дж у дже т а т а н а д-р Ди мо в“ 14.12.2019 → На 14-и декември (събота) над 50 ин витро заченати деца – плод на усилията на екипа на д-р Даниел Димов, ще се съберат на едно място, за да отпразнуват идващия празник Рождество Христово и да благодарят на лекарите си за случилото се чудо – раждането на дългоочаквано дете. Събитието е организирано от медицински център „Свети Иван Рилски“ – Шумен и фондация „Искам бебе”. Негови специални гости ще бъдат г-н Митко Стайков – областен управител на Търговище, и д-р Дарин Димитров – кмет на Търговище. Началото на коледния празник е в 11.00 ч. с театрална постановка в Държавен куклен театър – Търговище и ще продължи със среща-разговор на екипа на МЦ „Св. Ив. Рилски“ – Шумен с щастливите родители на дългоочакваните деца, както и на двойки, които все още са в очакване на дете. С предстоящото събитие, всички ангажирани с проблемите на двойките с репродуктивни проблеми в Търговище и региона, изразяват пълна подкрепа на кампанията „ПОДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020 І

63

НОВИНИ

САДИ НАДЕЖДА“, инициирана от Министерство на земеделието, храните и горите и фондация „Искам бебе“. В Търговище е един от пунктовете за продажба на живи елхички в подкрепа на каузата – за повече деца в България. С всяка закупена жива елхичка ще бъдат подпомогнати семейства, жадуващи своята рожба.

Кол еде н бл а г о т во р и т ел е н ко н це р т в Бе лосл а в 18.12.2019 → На 18 декември (сряда) от 18.00 часа в киносалона на НЧ „Съзнание 1926“ в Белослав започва коледен благотворителен концерт в подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми от града. Организатори на събитието са Община Белослав и фондация „Искам бебе“. В подкрепа на благотворителната инициатива ще се включат танцовите школи „Младост”, „Петрича” – село Разделна, „Надиграй ме” – село Страшимирово, „Искра” – село Езерово, „Балкански ритми” от Варна, спортен клуб по айкидо, деца от детските градини на територията на община Белослав и ученици от местните училища. Преди концерта ще има и благотворителен базар с ръчно изработени сувенири и коледни сладки, като 64

І ДЕКЕМВРИ 2019/ЯНУАРИ 2020

средствата, събрани от продажбата им, също ще бъдат дарени на семейства от града, които се борят за свое дете.

„Да р и Ро ждес т во ” пом а г а н а с е ме йс т во в Ди м и т р о вг р а д 19.12.2019 → 2 577 лв. е събраната сума от коледния благотворителен концерт „Дари Рождество“, организиран от „Искам бебе“ – Димитровград. Събитието, провело се на 19-и декември в спортна зала „Младост“, събра жителите и гостите на града в помощ на семейства с репродуктивни проблеми. На сцената в подкрепа на каузата на „Искам бебе“ се качиха децата от спортен танцов клуб Street Dust Dance, Академия за таланти, ДТС „Тракия“, танцов ансамбъл „Звездица“. Преди концерта, във фоайето на зала „Младост“ беше разположен и традиционният коледен базар на „Искам бебе“ – Ангелска Чудотворителница“. Всички събрани средства от концерта и благотворителния базар са дарени на фондация „Искам бебе“ в подкрепа на семейство от Димитровград, което се бори с репродуктивни затруднения.

СЕМЕЙСТВОТО НА ВАНЯ И НИКОЛАЙ СА ОБЛЕЧЕНИ С ДРЕХИТЕ НА TERA CAELI - ЕДНАКВИ ДРЕХИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

089 327 4332 terracaeli.brand@gmail.com

https://www.facebook.com/terracaeli.brand/