Отношението между насилника и жертвата се развива постепенно, за определен период от време, а насилието расте от по-мека форма към по-силно изразяване. Знаците личат и по насилника, и по жертвата - и то без оглед на това дали става въпрос за психическо или за физическо малтретиране. Естествено, във всички случаи шансовете за възстановяване и на насилника, и на жертвата са по-големи, ако се реагира в ранна фаза, а не когато насилието ескалира. Не бъркайте при преценката - насилието не е равноправно каране между две деца, които викат и които от време на време си разменят по някой друг непристоен израз. Насилието е ситуация, при която едно дете е унизено, а друго дете или група хлапета го малтретират физически или психически. Ако забележите, че детето ви е в ролята на насилник, веднага трябва да преустановите злодеянието, което върши. Трябва да разговаряте с него, след като се успокои, и да се опитате да разберете за какво си мисли и какво го измъчва. "Лечението" на насилника трябва да върви в такава посока, че той да разбере, че поведението му е неадекватно и че ядът му е насочен към човек, който не е виновен за това му състояние. Знак за голям напредък е моментът, когато насилникът се извини искрено и се разкае за постъпката си. Естествено, стига да не е прекалено късно. Насилникът често не е в състояние да разреши лични, семейни или обществени фрустрации и с насилието подсъзнателно насочва вниманието към себе си. Затова не е необикновено, че поведението на насилника се влошава, когато околните го забележат и започнат да го предупреждават и да го наказват. Насилниците невинаги съзнават, че имат проблем.
Понякога мислят, че им е добре, а че проблем имат жертвите, които са по-слаби или сами са влошили положението си. Ако детето ви е жертва на насилие на връстник, решението как да подходите зависи от това до какви граници се разпростира насилието и как детето понася ситуацията. Трябва без колебание да реагирате, ако детето е претърпяло физическа повреда, заради която е необходима лекарска намеса, или ако е в депресия, отказва да общува с връстниците си, затваря се в себе си, не се храни или по видим начин показва, че го измъчва нещо. Когато става въпрос за закачки или за леко физическо насилие без големи последици, добре е първо да разговаряте с детето, за да се опита то да се защити или да покаже на насилника, че не е така лесно да се превърне в негова жертва. Ако забележите, че детето трудно понася ситуацията, или ако положението започне да се влошава, реагирайте веднага. Първо предупредете някой възрастен човек, който е настойник на насилника. Ако това не помогне, потърсете помощ в училище, социалните служби или в краен случай в полицията. Колкото и да сте фрустрирани заради рожбата си, не си позволявайте да биете чуждо дете, да го заплашвате или да го наказвате. Винаги трябва да подхождате изключително внимателно с жертвите, тъй като те нерядко отказват да говорят за проблема.
[ www.kenguru.bg ] 87