Списание Искам бебе 9 by Списание Кенгуру

Безплатно издание Брой 9 списание за репродуктивно здраве

НАШИТЕ ЛЕКАРИ: ПРОФ. ТАНЯ ТИМЕВА

ДАВАЛ СЪМ И ПАК ЩЕ ДАВАМ ИНЖ. МАРИН РАДЕВСКИ

Д-Р ВЕСЕЛИНА ЯНАЧКОВА: ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ, ИНФЕРТИЛИТЕТ И БРЕМЕННОСТ

ТЕСТЪТ ЗА ДНК ФРАГМЕНТАЦИЯ Д-Р ДЖАУДАТ МАККИ: МЪЖКИ ФАКТОРИ ПРИ БЕЗПЛОДИЕ ХРАНЕНЕ И COVID-19

МАРИЯ ИВАНОВА: ЗАГУБИТЕ СЕ ПРЕЖИВЯВАТ С НАДЕЖДА

СЪДЪРЖАНИЕ

Издател: Фондация „Искам бебе”

„ИСКАМ БЕБЕ” БРОЙ 9 2 От редактора

Главен редактор: Радина Велчева

6 Колонката на Християн 10 Новини

12 Мария Иванова: „Загубите се преживяват с надежда“

Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

24 Инж. Марин Радевски: „Давал съм и пак ще давам“

30 Проф. Таня Тимева: „Да участвам в случването на чудото Живот за мен е преди всичко професионален дълг и отговорност!“

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев

Снимки: Shutterstock.com

Фотограф корица: Николай Кръстев

36 Мъжки фактори при безплодие

Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

40 Българката Антония Фалконър разказва приказки чрез снимки с бебета

46 Ендометриоза и психично здраве в най-депресиращия месец от годината

52 Хипотиреоидизъм, инфертилитет и бременност

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч.

58 Направи го сега: Приказка за бъдещето 60 Замразяването на яйцеклетки – шанс за онкоболните жени да имат деца

64 Тестът за ДНК фрагментация

66 Тони Калушкова: „За раждането на дете трябва да се подготвим така, както се подготвяме за изпит“

Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

72 Д-р Шарбел Таук: „Всяка жена е красива, независимо от външния й вид“

76 Психологическата подкрепа при онкологичните заболявания

80 Как да се храним, ако сме болни или контактни на COVID-19

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

БРОЙ 9 І

ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти:

Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

Снимка: Калина Арсова

Фреш от цвекло, моркови и ябълки И за ползите от 10-дневната сутрешна „вайбър – визитация“ от д-р Дани Знам, че няма универсални рецепти за здраве и щастлив живот. Знам, че всичкото не-добро, което ни се случва, всъщност е резултат от нещо или някой, намесил се в генетичната памет на клетките ни. И ние сме позволили това да се случи – поради незнание или слабост, поради загуба на емоционално обоняние или задух от твърде много тъга. Също така знам, че ние сме единственият биологичен вид на тази планета със свободна воля и път, който трябва да открием, за да живеем живот с отпечатък от Една Сила, наречена Бог-Любов-Мъдрост. Или простичко казано, с Вярата, че от нас зависи да БЪДЕМ! Замислих се за всичко това отново, когато ме сполетя моята корона-вирусна-стихия. Не че не я очаквах. Знаех си, че рано или късно ще ми се случи, защото съм абсолютният й таргет – живея в голям град, контактувам със страшно много хора на ден, имунната ми система не е съвсем наред, емоционалното състояние – често пъти нестабилно, храната – предозирана с Е-та, говоренето за дълбокия смисъл на „бавното живеене“ е само говорене и т.н. Всичко започна с температурата, нетърпящо главоболие, болки в очите и ушите, ужасна умора и тежест в тялото. Веднага се самоизолирах, нямах и възможност да контактувам, просто силите ме напускаха постепенно. От една страна си казах – най-после ще си почина, ще остана САМА, ще чета и ще имам време да мисля. Но „короната“ има свои си „царски“ трикове. Нищо от това, което мислех да правя, не се случваше – нито книгите, нито мислите, нито САМОТАТА ми се случваха – може би от безсилието и безвремието, които обзеха тялото ми. Хм, въпреки всичко, странното натрапващо се чувство при мен беше едно – ковид не е занимание за САМОТНИЦИ. А всъщност, при сблъсъка с вируса, първото нещо, което всеки ти казва е това – трябва да сe САМоизолираш, трябва да стоиш с маска у дома, трябва да ти слагат храната пред вратата, да ядеш в еднократни чинии, децата да не влизат (как става тази работа, никой

І БРОЙ 9

Моят път към детето и историята на Мария Иванова – за загубите и надеждите по мечтания път към децата Нашите лекари: В днешния брой ви срещаме с проф. Таня Тимева – изключителен специалист в областта на акушерството, гинекологията и репродуктивната медицина и част от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ Ендометриоза и психично здраве в най-депресиращия месец от годината Доц. Пламен Тодоров за замразяването на яйцеклетки и шансовете за онкоболните жени да имат деца Как да се храним, ако сме болни или контактни на COVID-19 и можем ли да подпомогнем тялото си с храната?

Ваша Радина

ОТ РЕДАКТОРА

не може да каже), трябва да си САМ... Така започна моето пътуване в света на САМотата. Едно пътуване, по време на което НИТО ЕДИН ДЕН НЕ СЕ ПОЧУВСТВАХ САМА! А спрях почти всички комуникации – не можех да си вдигам телефона, защото се задъхвах при говоренето, не успявах в продължение на дни да пиша във вайбър и месинджър. И въпреки това не преживях нито една минута сама. Всяка сутрин се започваше с вайбър съобщение от д-р Дани Димов: „сутрешна визитация“. Трябваше да напиша само „да“ или „не“ – в зависимост от това как се чувствам. Когато не бях добре, се организираше група за спешна помощ: „Шумен-София“ и ми се изпращаха лекарства в рамките на 8 часа, заедно с лекарско становище какво и как да правя. През това време Вальо (нашият Вальо от АВ Дизайн, знаете го:) държеше постоянна връзка с „Пирогов“, следеше за спазване на протокола ми за лечение и идваше до нас, за да ни носи храна и нови

лекарства. Някой ми спомена, че от особено значение е да пия ежедневно по 1 литър фреш от цвекло, ябълки и моркови. Беше неделя, но Вальо пообиколи София, за да ме снабди с първата доза и след като го изпих, сякаш започнаха да ми се случват първите минути без болка в главата и тялото. Е, не се ли убеждавате и вие в лечебната сила на онова добро, което някой ти желае с мислите си? На другия ден пристигна Милена от Тройката с пълна торба храна и разбира се, с 4 литра фреш от цвекло, ябълки и морков, защото само споменах, че от това започвам да се връщам към живота. Успях да стигна до прозореца, да благодаря на Миленка-червенокоска и докато тя оставяше пред вратата торбите, ревнах... Толкова много любов ме заливаше, че САМотата не успяваше грам да се промъкне дори през ключалката на вратата. По обяд пък, преди да отиде на работа, моята Деси (Деси Райчева, знаете я, от Искам бебе) ми оставяше торбите със супите – пилешка с киноа, картофена, зеленчукова... Не знаех, че готви толкова хубаво, но единственото нещо през дните на „короната“, което хапвах с вкус и желание, бяха супите на Деси. Тайничко завиждам на синовете на Деси - Матео и Давид – моите кръщелници, които са случили на такава мама – къщовница 😊 Разбира се, винаги със супите имаше и фреш от цвекло, моркови и ябълки! Един ден пък чувам от прозореца познат глас – „Ради, тук ли си?“ Отварям и виждам Ема (нашата си Ема Христозова от Искам бебе :) Божеее, от Пловдив се вдигнала и познайте какво ми носи – чувал с картофи, пресни яйца,

БРОЙ 9 І

ОТ РЕДАКТОРА

буркани с телешко месо и бульони за възстановяване, прясно мляко и лимонови резенки – от онези шарените... В момента, в който отворих единия буркан с телешко и започнах да правя супата, у дома настъпи оживление. Замириса на пресен магданоз и дафинов лист, прозорците са запотиха от аромати, а децата започнаха да рисуват по тях с пръсти и усмивка. „Мамо, толкова те обичам. Искам да сме постоянно така заедно“. Прегръдка с четири ръчички и „дай едно гуш“ разкъсваше с най-могъщата детска сила решетките на САМотата. Няма да пропусна да ви спомена и за тестото за мекици от Мимока (моята скъпа Милослава, мама на Лори приятелката на Йоанка от училище), която ни оставяше пред вратата замесеното, ухаещо на домашен уют тесто и от вкусните им домашни ябълки и круши... Eх, ако знаете колко ме стопли обаждането и препълнената торба с вкусотии, които остави пред вратата ни психоложката на Йоанна – Дани от Anima Mea! Това момиче е огън – Йоанка не може без нея и като я видя на прозореца, си получи цяла порция усмивки! А моят татко, който е на 74 години, не пропускаше нито един ден, без да пристигне до нас (пеша по 6 км в двете посоки) и да остави пред вратата нещо вкусно и любимо за децата, които надничаха весело през решетките на прозореца и гръмогласно го посрещаха още от ъгъла! 14 дни карантина. Единствено отворените прозорци ни даваха светлина и топлина, слънце и въздух, усещане за движение, живот и промяна. Опитвахме се да не гледаме телевизия,

І БРОЙ 9

освен „Ну, погоди“, „Миньоните“ и „Замръзналото кралство 2“. Божидар успяваше да се включва много бързо в променящите ми се вкусове, навици и желания – започна да ми прави чай (странно, че вече почти месец след първите симптоми не мога и да помириша кафе), готви постоянно, учи с Йоанна поне по 4 часа на ден, редят по пода десетките коли на Симо. За съжаление, умората и главоболието, които владееха тялото ми, не ми позволяваха да върша дори елементарните домакински неща – като пускането на пералня например, защото се задъхвах при навеждане и събиране на прането. В моментите, когато успявах да взема телефона, прочитах десетките съобщения с молитвички за здраве и бързо възстановяване от любимите ми хора. Моята Соня например ми пишеше следното: „Как си днес от 1 до 10?“ и ми пращаше смешки и идеи за нови неща, които ще правим заедно. Пепи ходеше всеки ден до Храма в Орландовци и заедно с отец Николай се молеха за мен. С „добро утро“ ме събуждаха моите няколко Марии от „Искам бебе“, които ме изцеляваха с Богородична грижа, а Ваня, Валя, Рони, Здравчето, Краси и Краси, Миленка, Тони, Лили, Алекс, Неси, Дима, Силвето, Борянка, Вени, Невенка, Анжи, Диди, Цвети, Вели и Петя, приятели от близо и далеч ми изпращаха обич и надежда! „Короната“ ме принуждаваше с всичките си стихии да бъда сама и се саморазрушаваше всеки път, когато очите ми се пълнеха със сълзи на радост и благодарност – затова, че нито за миг не останах сама. Изолацията беше моята среща с Любовта

– онази, без която не можем! Онази, която лекува! Онази, която прогонва страха от смъртта. Уроците от моята корона: - Разбрах, че не съм загубила детското умение да се моля на Бог – с чисто сърце, продължително и с вяра. Мисля даже, че започнах да дишам по-добре от момента, в който много, много силно се помолих на Бог за помощ. Усетих прилив на въздух, чух сърцето си. - Разбрах, че животът ни не може да се премести във виртуалния свят напълно, защото хората имат нужда от срещите на очите си, за да се лекуват – от болест, от тъга, от несподеленост и недоизказаност. - Разбрах, че страхът може да бъде преодолян като проектираме конкретни неща за близкото бъдеще – например да потърсиш нова работа или доходоносно хоби, ако тази работа те измъчва, да почнеш да учиш нещо ново, да станеш добороволец някъде, да се научиш да готвиш или да почнеш да пишеш книга... Пийте фреш от цвекло, моркови и ябълки! Изучавайте всякакви практики за дишане – помага! Практикувайте постоянно БЛАГОДАРНОСТ за всичко, което ви се случва – нищо не е само лошо, нито само добро! То е такова, каквото е! Ваше е – приемете го Наблюдавайте с кого ви събира пандемията. Това ще са хората, с които имате важна работа за вършене! Не позволявайте на мърмоковци, невярващи, нищонеправещи и вечнонедоволни хора да управляват мислите ви! И това ще мине!

КОЛОНКАТА НА ХРИСТИЯН

Проведе се дългоочакваната церемония по връчване на престижните награди „Знаменитост на годината“ 2020. За трети път на едно място се събраха най-известните личности на България, за да получат отличия в различните категории.

„Знаменитост на годината“ 2020 СБЪДВА МЕЧТИ

тон Стефанов, Мис България 2017 Вероника Стефанова, доцент Милена Георгиева, Меги Савова, Цвети Разложка, Мариета Захариева и други. „Знаменитост на годината“ 2020 и тази година затвърди статута си на една по-различна церемония по награждаване.

Водещи на събитието бяха Мисис България 2018 Яна Средкова и Илия Георгиев – най-популярният глас в радио и ТВ ефира. Те се оказаха един наистина страхотен тандем. „Знаменитост на годината“ 2020 е съвместен проект на Лейди България 2019 Ивана Славова и пиара и продуцент Християн Гьошев. Те бяха изпипали организацията докрай и се бяха погрижили да има наистина звездно присъствие. Гостите наброяваха 200 души и залата се пръскаше по

І БРОЙ 9

шевовете от блясък, стил и красота. Феноменалните трио Сопрано откриха вечерта и се погрижиха за доброто настроение на гостите. Сред тях бяха едни от най-популярните лица в България – Ники Кънчев, адвокат Биляна Тончева, журналистът Ан-

Във вечерта на събитието се проведе специален благотворителен търг. Организаторите отново избраха да подпомогнат каузата на фондация „Искам бебе“ - „За повече деца в България“. Всеки гост можеше да купи предмет и да подкрепи каузата. Чрез благотворителния търг

„ЗНАМЕНИТОСТ НА ГОДИНАТА“ 2020 СБЪДВА МЕЧТИ

бе събрана немалката сума от 3300 лева, които ще бъдат дарени на фондацията. С тези пари ще може да се помогне на едно семейство с репродуктивни проблеми да се сдобие с така желаното детенце. На церемонията бе връчена и една специална награда. Организаторът Християн Гьошев получи приза „Ангел на благодарността“ от „Искам бебе“. Честта да му го връчат имаха основателят на фондацията Радина Велчева и част от екипа й - Александра Велева и Невсе Люманкова. На събитието бе показан и клип с двете родени дечица чрез инвитро, благодарение на събраните средства от „Знаменитост на годината“ 2018. Бяха раздадени статуетки на най-заслужилите през 2020 година в цели 23 категории. Цвети Разложка получи наградата в категория „Организатор на международно събитие“, а Силвестър Матеев-Силвър – в категория „Музикален продуцент“. Тодор Николов грабна приза за модел, а Силвия Юрукова – за моден дебют. Журналист на годината стана Красимир Красимиров, а най-актуална Мисис – Мисис България 2019 Марина Цветанова. Отличието за

дизайнер на годината отиде при Sara Sweidan. Победител в категория “Успехи зад граница“ стана Мис България 2017 Вероника Стефанова. За фотомодел на 2020 г. бе избрана Павлета Иванова, а зa PR – Бояна Бояджиева. Пейо Пеев си тръгна с приза за фотограф, а Иоан Карамфилов – за актьор. В категория „Постижения в развитието на международните юридически партньорства“ наградата отиде при арбитър Мария Янева, а в категория „Инфлуенсър агенция“ – при Fame management. Николай Шарков стана бизнесмен на годината, а адвокат Биляна Тончева – бизнесдама. В категория „Онлайн предаване“ приза грабна „10 фит минути с Виктор Ангелов“, а в категория „Здраве“ – Derma Life. Победители в категория „Музика“ станаха трио Сопрано, а за най-бързо развиващ се бранд на 2020 г. бе обявен здравословният бранд ,,The Green Bear”. Доц. Милена Георгиева си тръгна с приза в категория „Наука“, Минко Петров – за коафьор, а Катрин Ранчева – за строителен предприемач. „Знаменитост на годината“ 2020 бе наистина бляскаво и определено може да се обяви за

БРОЙ 9 І

КОЛОНКАТА НА ХРИСТИЯН

събитието на годината. То обаче нямаше да стане реалност без любезното съдействие на спонсорите и партньорите: √ Генерален спонсор Titan Evolution в лицето на Сър Сър Николай Шарков √ Генерален спонсор Най-голямата тъканна био банка за стволови клетки ,,Биорегенерация Банка за стволови клетки” в лицето на Боряна Рапонска √ Козметична и парфюмерийна компания „РЕФАН” √ Пробиотици Bactojoy в лицето на Мариета Захариева. √ Eco Globe consulting company в лицето на Биляна Тончева √ Софийски арбитражен съд в лицето на арбитър Мария Янева √ Ginger Layout √ Фондация „Искам бебе” √ Slavova Event Agency √ Здравословния бранд „The Green Bear” √ Верига хотели „Harmony Suites SPA&Wellness Club √ Модна марка „Sara Sweidan” в лицето на Sara Sweidan √ Салон за красота „V & A Glamour Beauty Salon“ в лицето на Вероника Стефанова √ Салон за красота „AMA Blow Dry Bar by MinkoPetrov“ в лицето на Минко Петров √ Клиника за естетична

І БРОЙ 9

хирургия „Femme Clinic” в лицето на Лилия Гервазиева

√ Фирма за лимузини „LimosBG” в лицето на Александър Гогов √ Ресторант ,,Трите Щерки Grill & Restaurant” в лицето на Георги Кирилов √ Фото студио „Art Studio Allure by Peyo Peev” в лицето на Пейо Пеев √ Модната телевизия на България „Code Fashion TV” в лицето на Мария Бонева √ Лидерът в отразяване на светски събития „ХАЙЛАЙФ“ в лицето на Пламен Колев √ „DermaLife“ в лицето на Виктория Стефан и Влади Евгениев √ Ресторант „Cleo Bar&Restaurant” √ Модна марка „Stoyan Radichev” √ Списание „Кенгуру” √ Вестник „България Днес” √ Онлайн медията „Bgvipnews“ √ Онлайн медията Bulgarianews.bg 

„ЗНАМЕНИТОСТ НА ГОДИНАТА“ 2020 СБЪДВА МЕЧТИ

Лейди България 2019 Ивана Славова подпрепя каузата на фондация „Искам бебе“.

БРОЙ 9 І

НОВИНИ

БЛАГОТВОРИТЕЛНИЯТ БАЗАР НА „БЕБЕТАТА НА Д-Р ПЕРСЕНСКА“ СЪБРА 1580 ЛВ. В ПОМОЩ НА СЕМЕЙСТВО С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ Здравейте, настоящи и бъдещи родители! Аз съм Стефка и съм една от вас. Пътят на семейството ми към мечтаното бебе не беше кратък, нито лесен, но още от мига, в който се появи моят Божи дар, знам, че всичко си е заслужавало. През 2015 г. съдбата ме срещна с един истински добър лекар и Човек с огромно сърце – д-р Събина Персенска. Тя и екипът на МБАЛ „Надежда“ ми спасиха живота. През 2017 г. с голямо желание и обич с още 150 благодарни пациенти на д-р Персенска организирахме малка изненада пред кабинета й по повод нейния рожден ден. Беше вълшебно – толкова обич и сълзи от щастие, събрани на едно място, никога не съм виждала. Направихме група във фейсбук „Бебетата на д-р Персенска“, в която пациенти помагат на финансово затруднени двойки, лекувани при нашия лекар. Изминаха три години, изпълнени с емоция, събития, срещи, предизвикателства и първо родено бебе

І БРОЙ 9

Стефи на мама Габи. И така, след доста време на размисли и страсти, на 19.09.2020 г. се случи нашият първи благотворителен базар в Южен парк, който събра сумата от 1580 лв. Феите и вълшебниците са много, но огромни благодарности за Криси от Зелена система на Столична община, фондация „Искам бебе“, Радина Велчева, Александра Велева, Боряна Димитрова, Юлия Живкова и всички семейства, които дадоха от времето и средствата си за чаканата рожба в дома на семейство Ицови. Добротата я има, тя е в очите на хората, тя е в делата и пожеланията, когато разберат за нашата кауза. Животът е безценен и когато си получил втори шанс, си длъжен да предадеш нататък: благодарността, надеждата и вярата. Благодаря Ви, д-р Персенска! Благодаря ви, приятели! 

Да помо г не м з аедно Най-големият корпоративен дарител на фондация „Искам бебе” е „Билла България”. Кампанията „Да помогнем заедно” стартира през 2016 г. и продължава до днес. Само през 2019 г. заедно събрахме почти 58 хил. лева и подпомогнахме 14 двойки с репродуктивни проблеми! Очаквайте скоро да ви представим хората, с които осъществяваме кампанията. Защото заедно можем!

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

Мария Иванова

Загубите се преживяват с Коя е Мария? надежда Мария е едно вече порастнало момиче на 41 години, родено и израстнало в Свиленград, накъдето винаги ще го тегли сърцето. Казвам се Мария Иванова, изживях детството и завърших средното си образование в моето училище „Д-р Петър Берон” в родното градче. След това продължих да уча висше образувание в любимата Варна, където животът ме срещна с много стойностни хора и се изградих като характер. По стечение на обстоятелствата се завърнах в родния Свиленград, където се срещнах със съпруга си, който е от гр. Любимец (малко градче, на 10 км от нашия град), където се установихме да живеем. В момента работя като главен счетоводител в болницата в гр. Любимец. В голямото семейство на „Искам Бебе“ съм от 2010 г., от тогава съм и координатор за Свиленград и Любимец. От осем години съм щастлива и горда майка на дългочаканата, прекрасна, чувствителна и нежна Надежда, а от близо пет, на русата и винаги усмихната хала – нашия подарък от съдбата – Дарина.

акво дете беше Мария? Какви са ярките спомени от детството и какво наследство от ценности ти завещаха твоите родители? Детството ми ухае на трахана. За тези, кото не знаят, това е ястие, подобно на попара, което се вари, а преди това е замесено, наронено и изсушено тесто с тиква и червени чушки. Обожавах да се събуждам през съботите и неделите в дома на баба и да ми мирише на тази вълшеб-

І БРОЙ 9

МАРИЯ ИВАНОВА ЗАГУБИТЕ СЕ ПРЕЖИВЯВАТ С НАДЕЖДА

на „попара”, където тя е станала в тъмни зори, за да напали печката с дърва, за да не ми е студено. След това идваше дядо, за да приготви траханата. Тя беше негов специалитет. Те се грижеха за мен в ранна детска възраст, защото мама и татко често отсъстваха. Толкова много ми липсват! После се преместихме да живеем в апартамент и нали знаете – в блоковете всички сме едно голямо семейство. Имаше много деца и безкрайни игри до късно вечер. Нямаше компютри и телефони и всички общувахме и играхме нормални и весели игри – тичахме, падахме, ставахме и не ни болеше от раните ни. Обикаляхме града с колелета, лудяхме и, разбира се, правихме пакости. Най-хубаво беше напролет, когато узрееха черешите. Кварталът ни е в края на града и след него има само ниви и лозя. Във всяко лозе тогава имаше поне по една череша. Събирахме се на тумби и тръгвахме за череши, ей така, да си хапнем. Често се случваше да има някой да пази и тогава ставаше весело, точно като в старите детски български филми. И след това, разбира се, конско вкъщи.

питания по пътя, който вървиш? В днешния забързан свят моят живот е по-скоро спокоен и хармоничен. Благодаря на Бог, че ни помогна и беше с нас през най-голямото и важно до момента изпитание – появата на децата ни. Искрено се надявам да не следват още някакви ужасни такива. Но дори и така да е, ще се справим, само да сме здрави. Всеки делничен ден започва със звъна на алармата в 6:00 ч., следва кафе – на спокойствие, преди да са станали всички, че след това настъпва хаос – все на някой му се спи, или не му се закусва, или пък дрехите му не били подходящи. След това отиваме на работа, а децата на училище, или

Моите родители са съвсем обикновени хора, които правеха всичко за мен и брат ми и това да станем човеци. Искрено вярвам, че са успели – научиха ни на честност, отговорност, отдаденост и не на последно място, да се справяме с трудностите в живота.

ак протича един твой ден днес – след хилядите из-

БРОЙ 9 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

детска градина. Вкъщи си имаме две балерини, които всеки ден трябва да водя на танци след работа. Докато ги чакам, спортувам и аз. След това се прибираме и на вечеря споделяме как е минал денят ни. Проблемите решаваме заедно. Идилия. През уикендите ходим на разходки и се забавляваме

всички заедно.

ога и как се срещна с Иван и как се разпознахте като двойка? Винаги съм искала да бъда майка, знаех, че някой ден ще се случи, само трябваше да намеря бащата на децата си. Търсих го, но не намирах, виках го - не идваше. Но… в една студена сутрин през 2003 г., той

ме намери, за да ми покаже, че точно ТОЙ е човекът. В началото мислех, че нищо няма да излезе от връзката ни, но той беше упорит и не се отказа. Толкова съм щастлива, че тогава беше така настоятелен, защото сега знам, че Иван е страхотен! Той е мил, внимателен, обича ме безкрайно, подкрепя ме във всичко.

МАРИЯ ИВАНОВА ЗАГУБИТЕ СЕ ПРЕЖИВЯВАТ С НАДЕЖДА

азкажи ни за пътя ви към децата.

Няколко месеца след срещата ни с Иван решихме, че искаме бебе. Чувствах се напълно готова за това, той също… бебето, обаче, не. В началото двамата не гледахме на това като на проблем и измина година в чакане следващият месец да е щастливият. Но не, явно нещо не беше наред. Тогава не бях чувала за репродуктив-

ни специалисти и изгубихме почти две години по „квартални” гинеколози. Започнах да чета в интернет и реших, че трябва да се обърнем към специалист. Първото нещо, което направихме беше спермограма. Беше перфектна, с леко повишение на левкоцитите, което не е проблем за забременяване. Второто нещо беше цветна снимка на фалопиевите тръби. Тогава настъпи часът на истината –

силно стеснени тръби. Коментарът на лекаря беше, че ако забременея, бременността ще бъде извънматочна. Каза също, че имам два варианта да стана майка – инвитро или ако си осиновим дете. Почувствах, че светът се срива под нозете ми. Не можех да повярвам, че се случва точно на мен. Плаках много. Тогава думичката „инвитро” ми звучеше много страшно. Не можех да повярвам, че трябва да мина през него. Всичко това се случи през 2007 г. Последваха години на лутане от лекар на лекар, които ми правеха необмислени интервенции, от които нямаше резултат, въпреки, че два пъти забременях спонтанно, губех бременностите, още докато видехме точицата на ехографа. Навярно проблемът не беше в тръбите ми. Но защо тялото ми не искаше да приеме това така жадуваното мъничко същество? Бях объркана, потисната, обезверена. Накъде трябваше да поемем? Дълго време отново не успявах отново да забременея. Бях започнала да се чувствам непълноценна и ненужна. Не исках да виждам деца! Постоянно бях без настроение, мислех, че полудявам. Тогава осъзнах, че имам нужда от специалист психолог. Започнах да ровя в интернет, за да намеря такъв, който е наясно с репродуктивните проблеми и може да ми помогне. Съвсем случайно, в един форум, попаднах на стар пост на една дама, в който пишеше, че в Пловдив се е сформирала група за психологическа взаимопомощ на жени с репродуктивни проблеми. Под аватара на дамата

БРОЙ 9 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

пишеше, че тя е координатор на фондация „Искам бебе” за Пловдив. Реших, че жената може да ми помогне да открия специалист. Писах й лично съобщение и когато отговори, вдигнах веднага телефона и я набрах. Отсреща ми отговори най-позитивният човек, с когото дотогава бях разговаряла. Това беше Вера! Говорехме повече от половин час, сякаш се познаваме от дълги години. Както обичаме да казваме двете с нея – влюбихме се от първия разговор. Всъщност този разговор беше повратната точка за мен. Затваряйки телефона, бях вече нов човек. Започнах да посещавам групите за психологическа взаимопомощ. В един момент осъзнах, че не ми е нужно да ходя на сеансите, достатъчно ми беше да се видя с Верчето. Тя ми даваше от силата, от енергията, от опита си. Оказа се, че следвайки пътя към мечтата си, съм пропуснала много важни изследвания и процедури. Съветвах се с нея за всичко и тя никога не ме подведе. Вече бяхме решили, къде трябва да търсим нашата Надежда и зачакахме, просто да дойде часът за срещата с Док, който ще ни срещне. Не мина мно-

І БРОЙ 9

го време, само няколко месеца, в които не бездействахме – направихме изследвания, който бяхме пропуснали и не щеш ли, открих, че имам Хашимото, а съпругът ми – инверсия на деветата хромозома. Ето ти причини за неуспеха ни. По това време един приятел ми подари две покани за благотворителен концерт на Духов оркестър „Костадин Манов” – Свиленград. На нея пишеше, че читалище „Просвета” и оркесърът организират съвместно с Фондация „Искам бебе” и събраните средства от този концерт ще бъдат дарени на двойки с репродуктивни проблеми в града. Аз зная, че оркестърът се състои само от мъже и се запитах, какво е накарало тези 24 мъже да направят това. Разбрах, че причината е човечността и добротата, които носят в сърцата си, а двигател и организатор на цялата магия е слънчевата Ваня – секретар в читалището. Първият концерт, който са направили за тази кауза, е бил през 2007 г. Идеята се появява, когато пътувайки, виждат билборд, който гласи, че СИБАНК съвместно с Фондация “Искам бебе” разработва проект за подкрепа и активно съдей-

МАРИЯ ИВАНОВА ЗАГУБИТЕ СЕ ПРЕЖИВЯВАТ С НАДЕЖДА

ствие при решаване на проблемите с репродуктивното здраве на семействата и несемейните двойки в България, отпускайки потребителски кредит с преференциални условия. Тогава решават да свирят за тази кауза. Това се превръща в традиция и всяка година, от 2007 до днес, в Деня на християнското семейство и младеж, те даряват надежда за дете в Свиленград. Всяка година в благотворителната инициатива се включват все повече и повече участници, а залата на читалището е все по-препълнена. Отидох на концерта. Преди него имаше информационен модул за двойки с репродуктивни проблеми. Чакайки модулът да започне, разговаряхме с останалите жени. В един момент вратата се отвори и влезе Тя - нашата Фея и започна да ни говори и разпитва за това, през какво сме минали до момента. От нея лъхаше доброта и позитивизъм. Възхищавах й се искрено за това, което прави. От телевизията знаех, че пътят, който трябва да извърви, е много трънлив и борбата й все още не е приключила. Питах се, откъде намира сили да помага на хората – вече толкова деца се бяха родили с нейна помощ. И как след това се прибира в празния дом… Но разбрах, че е благословена. Срещата ми с Ради ми показа, че този свят

е изпълнен с добри хора и те не са малко, само трябва да имаш късмета да ги срещнеш. А тя беше и все още е заобиколена от прекрасни, всеотдайни и искрени хора. Благодарих на съдбата, че ме „дари“ с този проблем, защото така ме срещна с всички тези орисници, които не спират да ми показват, че доброто съществува и е навсякъде около нас. Настъпи моментът на дългоочакваната среща с д-р Стаменов. Влязохме в кабинета с усмивка и Той ни отвърна със същото. Прегледа ме, хвърли един поглед на документите и каза: „Вие сте много лесен случай, скоро ще си бременна“. Отвърнах, че зная, но ще успея ли след това да износя малкото човече. Увери ме, че не трябва да се притеснявам, че ще направи всичко възможно, Той и

екипът му това да се случи. Така и стана. Започнахме процедурата. Изживях най-прекрасните 14 дни в стимулация, защото знаех, че те са път към щастието. Всичко вървеше перфектно. На пункцията извадихме 18 яйцеклетки и всички се оплодиха и развиваха. Заради генетичния проблем направихме PGD, което показа, че не 5%, както предполагахме, а 30% от ембрионите ни не биха издържали в мен. Трансферирахме 2 и замразихме 7 „братя и сестри“. Вече бях бременна, знаех го, бях сигурна. И както очаквахме – тестът беше положителен, но не след дълго проблемите започнаха. Нашата дъщеря, да ни е жива и здрава, е с характер. Показа ни го още през първия месец от моята бременност – реши, че

БРОЙ 9 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

рът ни уверяваше, че ще се бори докрай нашето дете да се роди и да е здраво. Последваха вливки имуновенин, фраксипарин подкожно всяка вечер и борба с трудно функциониращата ми плацента, за да може в 12:46 ч. на 23 май 2012 г. да плача от радост, посрещайки най-голямото щастие на Земята – нашата малка, голяма Надежда.

не й е особено комфортно в корема на мама. Тогава д-р Стаменов отсъстваше и ме прегледа д-р Шефкетова, която със своя професионализъм реагира адекватно и показа на Надежда, че трябва да остане при нас. По това време д-р Сигридов беше член на екипа на МЦ „Надежда” и пое бременността ми в свои ръце. Въпреки че това бяха най-трудните месеци в живота ни, ние очаквахме с нетърпение всеки преглед, защото с високия си професионализъм и нестандартния си хумор, докто-

І БРОЙ 9

Толкова беше мъничка, а събра в себе си целия свят и цялата ни любов. Появата й на бял свят ни накара да осъзнаем, че живота е прекрасен и всичко се случва в точния момент, само трябва да вярваш. И тогава забравяш и болките, и тревогите, през които си преминал. Спомняш си само хубавите неща, срещите с прекрасни хора. А Дари, тя е нашия красив, див и темпераментен Подарък. С нея нещата се получиха по-лесно, защото знаехме слабостите и им обърнахме внимание навреме.

МАРИЯ ИВАНОВА ЗАГУБИТЕ СЕ ПРЕЖИВЯВАТ С НАДЕЖДА

ак се преживяват толкова отрицателни тестове? В интерес на истината, отрицателни тестове след процедури инвитро нямам. Аз виждам положителен тест и скоро след това губя бременността. Загубите се преживяват с надежда – надежда, че следващия път няма да е така. И с добри приятели и приятни емоции около теб. Но не се забравя! Помня всяка една загуба на всяко едно мъничко човече, което е било в мен.

акъв е най-важният урок, който научи през тези трудни години? Научих се на търпение, което нямах преди. Научих, че случайни неща в живо-

та няма. Всичко се случва в точния момент, определен от Вселената. Научих, че добротата и любовта са причината да се случват всички хубави неща. Научих, че доброто съществува и трябва да се предава нататък.

убеше ли надежда, как се справяше със страховете си? Нито за момент не съм изгубила надежда. Да, проляла съм много сълзи в очакване, но винаги съм знаела, че нещата ще се случат по един или друг начин, и че всичко е въпрос на време.

ма ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата? Не се сещам. Всеки сам отговаря пред Бог за действията и постъпките си.

ъм какво си непримирима?

Към злобата, завистта и простотията, с които се сблъсквам.

овече мечтател, или повече реалист си в живота? Мечтател! В нашето семейство Иван е реалистът и често ме сваля на

БРОЙ 9 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

земята.

ак презареждаш батериите?

Зарежда ме спортът и уикендите извън Любимец.

роците, на които искаш да научиш децата си?

Да не са материалисти. Никога да не се доверяват на 100 процента на хората, защото светът е пълен с лоши хора. Да бъдат добри, да оби-

чат истински, да отстояват мнението си, да не лъжат.

акво казваш на двойките с репродуктивни проблеми, които се обръщат към теб за помощ? • Винаги разказвам историята си, за да им вдъхна надежда. Никога да не се отказват да се борят – след всяка зима идва пролет! • Да намерят своя лекар, този на който вярват безрезервно. Най-малкото съмнение може да доведе до нежелания край. • Да споделят с приятели, да не държат проблема в себе си. Никога не се знае от къде може да се появи помощта. • Този проблем е проблем на двойката, а не само на жената. За жалост има мъже, които се чувстват слаби и оставят жените си сами да се борят, а по този път трябва да вървят двамата! • Да вярват! Да вярват! Да вярват!

а срещата ти с каузата ДОНОРСТВО – кога се случи и какво те мотивира да станеш донор? Донорството на яйцеклетки за мен е много специален акт, може би защото съм и от страната на пациент. Нашият репродуктивен проблем не е свързан с отделянето на яйцеклетки и решението ми да стана донор на яйцеклетка възникна спонтанно и веднага след като разбрах, че Вера има нужда от донорска яйцеклетка, за да бъде майка. Без да се замисля й предложих да й стана донор. Тя се разплака и каза, че колкото и да й се иска не

І БРОЙ 9

МАРИЯ ИВАНОВА ЗАГУБИТЕ СЕ ПРЕЖИВЯВАТ С НАДЕЖДА

мога да й бъда, тъй като донорството е анонимно. След това разбрах, че трябва вече да имам дете. По онова време все още не бях родила. Ако искам, мога да даря на друг и така да помогна в дома на някой да изгрее слънце. Обещах й! Родих Надежда, мина време и нещата се случиха. Процедурата мина леко, бях щастлива през цялото време, докато траеше. Дали помогнах, не зная, но с цялото си сърце желая да е така. Толкова много семейства се нуждаят от това, някой да им дари частица от себе си. Дано съм успяла!

артньорът ти подкрепя ли те?

Иван винаги ме подкрепя в добрите начинания. Той знаеше, че за мен е важно, тъй като заедно изминахме пътя към нашите деца и знае, какво е някой да ти подаде ръка в труден момент. Отлично се поставя на мястото на рецепиентите и знае, че тяхното щастие зависи от хора като мен.

азказваш ли на близките ти приятели за твоята постъпка, граничеща с огромна саможертва? За мен донорството не е саможертва, това е начин да помогна. Затова сме хора, да си помагаме, кой с каквото може. Нищо не ми е струвало този акт, само щастие и радост за това, че може би някъде, някой прегръща и целува своето дете. Разказвам на всички, не само на близките. С подробности. Все някой може да се поучи от моя пример, както и става.

ак реагират на този акт? Смятат ли те за странна?

Повечето хората реагират с възхищение. До момента никой не ме е упрекнал за това, че съм го направила. Не всички, обаче, са готови да последват този акт.

есто чуваме от кандидат донори въпроса – „Това дете, което може да се роди от моята яйцеклетка, мое ли ще бъде?“ Как отговаряш ти? Отговарям, че родител се става, когато се грижиш и отгледаш едно дете, когато изживееш и радостите, и неволите с него. Не когато дадеш своето ДНК. Яйцеклетката е само една клетка от нас, тя не носи емоции в себе си, а само нашата любов, която подаряваш на друг, непо-

знат. Жената реципиент обича детето си още от точица, усеща го в утробата си, създава му емоции. То е нейно. Аз нямам други деца, освен тези, които съм родила и отгледала. Но съм щастлива от това, че заради мен, може би, някой друг държи в ръце детето си.

азкажи ни за самия акт на донорството? Как премина през него – стимулация, пункция? Имаше ли някакви страхове? Самата донорска процедура при мен мина леко. Тя де се проведе по следния начин: направиха ми се пълни изследвания (цитонамазка, микробиология, вирусология, хормонални и генетични изследвания), за да се установи, че мога да бъда донор. След

БРОЙ 9 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

това започва стимулация, която беше около 13 дни, с малки дози хормони, за да се образуват фоликулите, в които се съдържат яйцеклетките. Поставят се подкожно в корема, с малки иглички. След като фоликулите нараснат до определен размер, се постави мускулно инжекция, която ги съхранява да не се спукат. Поледва пункция за изваждане на яйцеклетките под пълна упойка, която трае около 5 минути. Оплождането на яйцеклетката със семеннен материал става до ден след изваждането й. Тя също се изследва. След оплождането вече готовият ембрион или се трансферира, или замразява, в зависимост от това дали рецепиентът е готов физически да приеме ембриона. Най-често се случ-

І БРОЙ 9

ва да има трансфер. Притеснения около процедурата не съм имала. Все пак не за пръв път минавах през това. Само се молех да извадят повече яйцеклетки, за да могат да се родят повече бебета. Спомням си, че когато излизах от упойка, пожелах много бебета на анестезиолога, с което искрено го развеселих.

ак се предава Доброто нататък?

ак ще завършиш изречението: „Любовта е...“

С тези малки жестове на радост, без злоба в сърцето. Там трябва да се е настанило Доброто.

Силата, единствената причина, която кара светът да съществува. 

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

Едва ли има някой от Троян и околните села, който да не е чувал за Марин Радевски. Освен че е собственик на една от най-големите местни компании, той е и активен дарител. Към него се обръщат за помощ най-различни организации и хора в нужда. Защото знаят, че той ще помогне. Инж. Радевски дарява средства за благоустрояването на Троянския манастир, на негови разноски в балканското градче гостуват театрални трупи и музикални изпълнители. Подпомага сериозно ремонта на местните училища, спорта, мероприятия и хора, изпаднали в материално затруднение. През 2018 г. Марин Радевски започна да помага и на каузата на „Искам бебе“. До момента с неговата финансова подкрепа се родиха 5 бебета.

Инж. Марин Радевски: „ДАВАЛ СЪМ И ПАК ЩЕ ДАВАМ“

Марин Радевски е собственик на фирма „Калинел“, която е специализирана в производството на текстилни изделия. Притежава няколко завода в различни части на страната и дава препитание на хиляди хора. Започва бизнеса си през 1994 г., а днес „Калинел“ е един от основните доставчици за ИКЕА и е сред най-големите производители на домашен текстил в цяла Европа.

І БРОЙ 9

ИНЖ. МАРИН РАДЕВСКИ: „ДАВАЛ СЪМ И ПАК ЩЕ ДАВАМ“

Г-н Радевски, как избрахте да помагате на „Искам бебе“? Помагал съм на бездетни двойки, още преди да ви познавам. Дарих средства на няколко семейства. Слава Богу, днес те са щастливи родители! Имаме 7 деца от 5 бременности. Пращал съм двойки при д-р Анатолий Дуковски от „Майчин дом“. Познавам го, защото е от Троян. Но моята работа е да свържа семействата с лекарите, и ако трябва да помогна финансово. За вашата работа научих от Иван Миховски. Смятам, че каузата е прекрасна, и че колкото повече дарители има, толкова подобре. Така през 2018 г. направих благотворителен

рожден ден, средствата от който дарих на фондацията. След това помагах отново. Видях вашата работа и се убедих, че „Искам бебе“ е организация, на която ще продължавам да помагам и занапред! Най-голямото човешко щастие е да имаш деца. Ти да им се радваш и те да ти се радват.

Обаждат ли ви се хората, на които сте помогнали? Да, обаждат се. Изпращат ми и снимки на децата.

Какво ви кара да помагате? Много обичам историята. Никак не е лошо да познаваме историята си. Да помним миговете на величие, но да не забравяме и

националните катастрофи. Знаете древната латинска мъдрост, че „историята е учител на живота“. Та и аз се опитвам да уча от нея. Когато България е под османско иго и в първите години след Освобождението, онези, които помагат, са българските чорбаджии. Не приемам думата „чорбаджия“ в негативен смисъл. Това са успелите и работливи хора. Именно с тяхна помощ започват да се възстановяват църкви и манастири. Изпращат на свои разноски будни деца да учат в чужбина, за да могат после да работят за духовното въздигане на народа ни. Давали са средства за построяването на училища. Трябва да следваме техния пример. Смя-

БРОЙ 9 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

там, че е дълг на всеки да помага на другия с каквото може. Тук трябва да кажа и няколко добри думи за родителите си. Именно те ме възпитаха в този дух. Че трябва да помагам, когато имам възможност. Смятам, че това е не просто въпрос на желание, а мое задължение. А за да бъде помощта ефективна, трябват две важни неща: да имаш желание и да имаш възможност. През годините на своето съществуване „Калинел“ върви нагоре и затова пома-

І БРОЙ 9

гам винаги, когато видя, че каузата си струва. Не само на бездетните семейства. С наша помощ, например, наскоро беше ремонтирано едно от училищата в Троян. „Калинел“ е сред основните дарители и за Троянския манастир. Преди години манастирът беше занемарен и ме беше срам да водя гости там. Когато видях, че беше поет от игумен, който е добър стопанин, реших да помогна светата обител да добие подобаващ вид.

В кабинета ви виси голям портрет на ген. Владимир Вазов. Защо? Подпомагам финансово група родолюбци, водени от известния онколог проф. Иван Гаврилов, които работят по създаването на паметник на този наш национален герой в Рибарица. Не знам дали знаете, но последните дни от живота си победителят от Дойран прекарва, интерниран от отечественофронтовското правителство, имен-

ИНЖ. МАРИН РАДЕВСКИ: „ДАВАЛ СЪМ И ПАК ЩЕ ДАВАМ“

работят във фирмата редом с вас. Да. В момента, в който се пенсионирам, ще предам бизнеса на тях. А този момент не е далеч. И смятам, че фирмата ще е в добри ръце. Те възприемат много бързо и вярвам, че ще имат достатъчно време да се организират. Получават и подходящото образование в Англия. Освен това, те вече познават целия екип, както и всички процеси в работата ни.

Изглежда, че хората тук много ги ценят?

но в Тетевенския Балкан. Ще стане страхотен паметник.

За съжаление, далеч не всички успели хора помагат. Какво бихте казали на бизнеса? Такива като мен трябва да помагат. На всякакви каузи. В едно населено място не може да има само икономически живот. Не може да се мисли само за финансовия просперитет. Трябва да има и култура. Трябва да се помага на децата

да спортуват, а не да седят по цял ден, забили носовете си в компютрите. Трябва да растат здрави. А чрез спорта получават и нещо много важно – стават дисциплинирани и амбициозни. Което е добре за бъдещото им развитие като членове на обществото. Децата, които спортуват, не прибягват и до наркотици. За съжаление, това го има и в нашия град.

Има такова нещо. Дори понякога, когато възникне проблем, част от служителите не казват на мен, а на някоя от тях. И така редица проблеми се решават, без дори да съм разбрал за тях.

Те като че ли не са типичните дъщери на успял бизнесмен. Други биха се

възгордели, а те са много скромни и работливи. Може да звучи нескромно, но това е моя заслуга. Винаги съм ги учил, че е важно да умееш да общуваш с всекиго. Да седнеш да размениш няколко приказки с обикновения човек, да пиеш с него едно кафе и да си поприказвате за най-обикновени, простички житейски неща. Наложих и на тях този начин на отношение към хората. И се радвам, че е така, че успях да ги възпитам като земни хора.

В момента „Калинел“ е един от най-големите производители на домашен текстил в Европа. Как започна всичко? На 16 март 1994 г. Започнах сам с още един човек. В началото дни наред не излизах от фирмата. Имах едно диванче и понякога дори оставах да спя на

Говорим за децата. И двете ви дъщери

БРОЙ 9 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

Как се отрази пандемията от коронавирус на фирмата?

него. Беше много неудобно, но така имах възможност по всяко време да отивам и да видя как върви производството. Когато започнах да работя с ИКЕА, бях произвел едва 100 възглавници. А трябваше да започнем да произвеждаме по 6 000 на ден. Когато разбрах, малко ми се подкосиха краката, но съм свикнал да приемам предизвикателства и се организирах. Между другото, благодарение на нашето производство, цените на тези изделия в ИКЕА бяха намалени с около две евро. Днес в „Калинел“ работят над 1600 души. На 25-ия рожден ден на компанията някой ме попита дали тези години са много или малко. Голямата ми дъщеря се роди около два месеца след като започнахме. Затова, в отговор на въпроса, я поканих да дойде до мен и на свой ред попитах: „Как ви се струва? Много или малко са тези години?“

Трудно ли се управляват толкова много хора? Не. Никак не е трудно. Аз ръководя 20 човека, а те – всички останали. Въпросът е да подбереш точните хора в мениджмънта.

І БРОЙ 9

Лошо, разбира се. Но съумяхме да реагираме бързо и се пренасочихме към производството на предпазни маски. Първите ги произведохме още на 15 март (2 дни след обявяването на карантината). В началото започнахме да пускаме по 7-8 000 на ден. В края на март стигнахме до 60 000 произведени на ден, при това правим 4 модела. Досега сме произвели над 2 милиона предпазни маски. Повечето от тях бяха изнесени в чужбина, особено за Германия. Благодарение на това, че произведохме големи количества качествени маски, не позволихме цената им да се покачи прекалено много. Спомняте си, че в началото се продаваха по 15 лева, а ние ги продавахме по 60 стотинки с ДДС.

Разбрахме, че и по отношение на предпазните маски сте активен благотворител. Да, раздадохме много безплатни маски. Помогнахме на общините, като обезпечихме общинските служители в Тетевен, Троян, Ловеч, Червен бряг, Ямбол. Раздадохме маски и на МВР. Дадохме на областната дирекция в Ловеч, а те ги разпределиха по подразделенията във всичките 8 общини на областта. Неколкократно раздавахме на пожарната, на болниците, на поликлиники. Раздадохме предпазни маски и за учителите. Направил съм го напълно безкористно. Вижте, това са моменти, в които трябва да се помага, а не да си правим някакви тънки сметки.

ИНЖ. МАРИН РАДЕВСКИ: „ДАВАЛ СЪМ И ПАК ЩЕ ДАВАМ“

НАСЛЕДНИЦИТЕ ВСЕКИ, КОЙТО ПОЗНАВА МАРИН РАДЕВСКИ, ЗНАЕ КОЛКО ОБИЧА ДВЕТЕ СИ ДЪЩЕРИ КАТЯ И ПЛАМЕНА. ТЕ НЕ СЕ ВПИСВАТ В ОБРАЗА НА РАЗГЛЕЗЕНИТЕ МОМИЧЕТА НА УСПЕЛИЯ БИЗНЕСМЕН. НАПРОТИВ. ТОВА СА ЗАЕТИ И ЦЕЛЕУСТРЕМЕНИ МЛАДИ ДАМИ, КОИТО ОСЪЗНАВАТ, ЧЕ ИМАТ СВОИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И НЯМАТ ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ. ДОРИ СА КАТЕГОРИЧНИ, ЧЕ ВРЕМЕТО, КОЕТО ЩЕ НИ ОТДЕЛЯТ, СЛЕД ТОВА ЩЕ СИ ГО ОТРАБОТЯТ, ПОНЕЖЕ ИМА МНОГО ЗА ВЪРШЕНЕ. КАТЯ Е НА 26 ГОДИНИ, А ПЛАМЕНА – НА 22. И ДВЕТЕ СЛЕДВАТ В АНГЛИЯ, В UNIVERSITY OF MANCHESTER. КАТЯ НАСКОРО Е ЗАВЪРШИЛА СЪС СПЕЦИАЛНОСТ „ТЕКСТИЛНА ТЕХНОЛОГИЯ“, А ПЛАМЕНА ИЗУЧАВА „БИЗНЕС И ИКОНОМИКА“. В НАВЕЧЕРИЕТО НА СВОЕТО КАНДИДАТСТВАНЕ РЕШАВАТ, ЧЕ ЩЕ УЧАТ РАЗЛИЧНИ СПЕЦИАЛНОСТИ, ЗА ДА МОГАТ ДА СЕ ДОПЪЛВАТ ВЗАИМНО, КОГАТО СТАНЕ ВРЕМЕ ДА ПОЕМАТ БИЗНЕСА ОТ БАЩА СИ. СПОДЕЛЯТ, ЧЕ СА ИЗБРАЛИ ДА СЛЕДВАТ В ЧУЖБИНА, ЗАЩОТО У НАС ТАТКО ИМ Е МНОГО ДОБРЕ ПОЗНАТА ФИГУРА В ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ТОВА БИ МОГЛО ДА СЕ ОТРАЗИ НА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ТЯХ ПО ВРЕМЕ НА СЛЕДВАНЕТО. А И ДВЕТЕ НИКАК НЕ СЕ СТРЕМЯТ ДА ТЪРСЯТ ЛЕСНИТЕ ПЪТИЩА, ЗАЩОТО ИСКАТ ДА БЪДАТ ПЪЛНОЦЕННИ СПЕЦИАЛИСТИ.

РОДИНА

Катя и Пламена са категорични, че никога пред тях не е стоял въпросът дали да останат да живеят в България. Естествено, имали са възможност да живеят другаде, но това дори не се е поставяло на обсъждане. Убедени са, че онова, което ги е формирало като личности, са многобройните пътешествия, на които баща им ги е водел като малки. Обиколили са много места в България, за да добият представа за тях, но и за да ги усетят, да ги почувстват. Дори когато са отивали на почивка, са се отбивали от пътя, за да разгледат някое знаково за историята на страната ни място. Били са много впечатлени от това, че баща им има феноменална памет и по време на тези посещения са се чувствали сякаш имат свой личен екскурзовод.

КАТО СВОЯ

Шегуват се, че още докато са ходели прави под масата, вече са били текстилни инженери.

Усещат фирмата като своя. Затова чувстват отговорност към нея и хората, които работят там. Познават всички и опитват да черпят от знанията на по-опитните. Разбира се, притесняват се от момента, в който ще трябва сами да поемат кормилото от ръцете на баща си. Но същевременно са наясно, че през целия си живот са подготвяни за това и са готови за тази стъпка.

РЕСПЕКТ

И двете изпитват огромен респект към баща си и не могат да го определят с една дума. „Вие го познавате и разбирате, че човек като него не може да бъде описан само с една-две думи“, казва Катя. Запознати са с благотворителната му дейност и най-много се гордеят, че е помогнал за обновяването на Троянския манастир, но и с това, че често подпомага културни събития.  Интервю на: Радина Велчева

БРОЙ 9 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ПРОФ. Д-Р ТАНЯ ТИМЕВА:

Да участвам в случването на чудото Живот з а мен е преди всичко професионален дълг и отговор ност!

Проф. д-р Таня Тимева е висококвалифициран специалист в областта на акушерството, гинекологията и репродуктивната медицина, завеждаща сектора по асистирана репродукция в Медицински комплекс „Д-р Щерев“. От 1998 г. тя е част от екипа на проф. Атанас Щерев и оттогава се утвърждава като водещ експерт в областта на акушерството, гинекологията и асистираната репродукция в България. Проф. Тимева е представител на България в Комитета на националните представители на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), член е на Управителния съвет на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЦ). Многократен носител на отличието „Лекарите, на които вярваме“ на вестник „24 часа”, както и отличието Best doctors на Национално Дарик радио през 2016 г.

ПРОФ. Д-Р ТАНЯ ТИМЕВА

Защо решихте да се занимавате точно с асистирана репродукция? Още докато специализирах Акушерство и гинекология, имах изключителната възможност да се уча от проф. д-р Атанас Щерев – безспорния пионер в репродуктивната медицина в България. Неговото присъствие в началото на професионалния ми път ми подейства заразяващо. „Черпех вода от извора“ под ръководството на най-добрия и, разбира се, мечтаех, ако мога, със същия успех да помагам на пациентите. С времето и с разрастването на екипа ни установих, че това е и неговият стремеж – да предава знанията си и да стимулира лекарите, с които работи, непрекъснато да усъвършенстват знанията и уменията си. Все пак 80% от репродуктивните специалисти в България са или негови ученици, или са се учили от лекари, тръгнали с неговите знания в професията. Помните ли някои от първите процедури инвитро и какво е усещането да участваш в случването на най-голямото чудо - това на живота? Разбира се, че помня първите си случаи. Пациентите не са само досиета, нито само медицински данни. Това са лични истории, с които се обвързваш, от които ставаш част понякога за много дълъг период от време. Понякога борбата с инфертилитета се води в продължение на години, но най-важното е да достигнем желания резултат – здраво и доносено бебе. Да участвам в случването на това чудо за мен е преди всичко професионален дълг и отговорност, а освен това мога да подчертая, че резултатите се дължат на усилието на цял екип от специалисти: лекари, ембриолози, андролози, генетици, имунолози, акушерки и т.н.

рия, така и в цяла Европа, се повишава средната възраст на нашите пациенти, като най-честата причина за това е отлагането на репродуктивните планове с цел завършване на образование, кариера, натрупване на някаква материална сигурност. Излишно е да коментирам колко опасно е това, тъй като дори с най-съвременните методи за подобряване на успеваемостта, инвитрото не може да обърне естествения ход на живота. Сочат го всички данни, български и международни – най-висока е успеваемостта при пациентки под 30-годишна възраст, над 35 години резултатите започват драстично да се променят. Другата сериозна промяна, която отчитаме, е в ин-

Според вас, от вашия дългогодишен опит, как се променя профилът на пациентите с репродуктивни проблеми? От една страна както в Бълга-

БРОЙ 9 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

формираността на двойките. Все повече пациенти идват разучили, подготвени, задаващи много конкретни въпроси. Нашият съвет е само един – да използват достоверни източници на информация. Голяма част от сайтовете на репродуктивните клиники са такива, има го и сп. “Искам бебе”. Информираността им ги прави по-подготвени и по-спокойни, което улеснява нас, лекарите. След толкова много родени бебета, благодарение на вашия професионализъм и вяра, усещате ли себе си като успял човек и лекар? Усещам се успяла в професионален план, когато

І БРОЙ 9

мога да разреша сложни случаи, когато мога да помогна на пациенти, които вече са на предела си, пред отказ. Не многото успехи правят уверен лекаря, а предизвикателствата и трудностите, които преодолява заедно с екипа си и с пациентите, разбира се. Не мога да отрека, че най-силно е чувството за изпълнен професионален дълг на Благовещение, празникът на Медицински комплекс “Д-р Щерев”, когато в болницата ни идват стотици деца, за чието създаване сме помогнали. През 2020 г. се наложи да го отменим и тази зареждаща среща ни липсва. Надяваме се догодина да можем да срещнем нашите деца, защото те са още повече, въпреки пан-

демията и тревогите. Хората продължават да правят бебета, защото в тях виждат смисъла и бъдещето. Вашето лично пожелание към двойките, които тепърва ще се сблъскат с диагнозата “безплодие”? Ще ми се тези двойки да са по-малко, защото това е не само диагноза, а понякога тежък и прекалено дълъг път с много предизвикателства за пациентите, за да се стигне до желаните бременност и раждане. Но на тези, които трябва да потърсят лекар, за да прегърнат своето дете, пожелавам бързо да намерят техния специалист, за да могат ефективно да се лекуват.

ПРОФ. Д-Р ТАНЯ ТИМЕВА

ОСНОВНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД IVF-СПЕЦИАЛИСТИТЕ Е ПРИЛАГАНЕТО НА ИНДИВИДУАЛНИЯ ПОДХОД Поредният научен успех на проф. Тимева беше направен преди броени месеци с публикация в научния журнал Human Reproduction от началото на май 2020 г. Разработката е плод на екипна работа на представители на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE), на която проф. Тимева е дългогодишен член. Тя участва в екипа по изготвянето на 84 препоръки, отговарящи на 18 ключови въпроса за яйчниковата стимулация. Документът съдържа препоръки за провеждане на овариална стимулация, създадени от работната група на база задълбочен литературен преглед. Целта на правилника на ESHRE, в чието разработване участва и проф. Тимева, е да предостави на репродуктивни специалисти базирана на доказателства информация за различните подходи за овариална стимулация за IVF/ ICSI, осигуряваща оптимален яйчников отговор, процент бременности и живораждания, добра поносимост от пациентите и в същото време да се гарантира индивидуален подход. През годините бяха раз-

ПРОФ. ТАНЯ ТИМЕВА УЧАСТВА В РАЗРАБОТВАНЕТО НА НОВИ ПРАВИЛА ПРИ АРТ НА ESHRE работени различни препарати и протоколи за яйчникова стимулация, но основно предизвикателство все още е да се приложи индивидуален подход при избора на подхода. Затова съществуват и се прилагат различни видове стимулационни протоколи – спонтанен цикъл, минимална стимулация и контролирана овариална хиперстимулация. Целта на контролираната овариална хиперстимулация е да се пунктират между 8-15 зрели яйцеклетки с добро качество, като специалистите се опитват да предотвратят изразен дискомфорт за жената и

особено важно – овариален хиперстимулационен синдром. Разбира се, важно за лекарите е и да избегнат недостатъчната стимулация, която води до малък брой яйцеклетки. Именно тук е важната роля на репродуктивния специалист, който избира подходящия стимулационен протокол и медикаментите, проследява отговора на КОХ в динамика и адаптира дозата на лекарствата. Много важно е да се тригерира овулацията с hCG в оптималния момент. Препоръките на ESHRE целят да дадат насоки на репродуктивните специалисти в глобален ма-

щаб кои стимулационни протоколи са най-безопасните и същевременно с това – най-ефективните. Включени са насоки за предвиждане на реакцията при конкретни случаи, особено при жени в риск от развитие на хиперстимулационен синдром. Пълната версия на препоръките, в разработването на които активно участие взе проф. Тимева, вече се разпространява от ESHRE и на различни научни форуми. Само по този начин добрите практики в сферата на асистираната репродукция ще се превърнат в правило за работа на специалистите в световен мащаб.

БРОЙ 9 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ЕТО И НЯКОИ ОТ КЛЮЧОВИТЕ ВЪПРОСИ, НА КОИТО ОТГОВАРЯТ НАСОКИТЕ НА ESHRE: Достатъчно надеждни ли са методите за предсказване на яйчниковия отговор на стимулация? За предсказване на силен и слаб яйчников отговор се препоръчва изследването на антимюлеров хормон (АМН) при пациентката, както и проследяване броя на антралните фоликули. Това са най-надеждните информационни и прогностични източници, в сравнение с които и да било други тестове за яйчников резерв. Как влияе върху ефикасността и безопасността прилагането на допълнителни препарати към стимулацията? Прилагането на метформин преди или по време на стимулация с гонадотропен антагонист не се препоръчва при жени с поликистично-овариален синдром. Прилагането на растежен хормон преди или по време на стимулация не се препоръчва при пациентки

І БРОЙ 9

със слаб яйчников отговор. Подобна е препоръката и по отношение на включването на DHEA в лечението на стерилитет. Прилагането на тестостерон преди стимулация не се препоръчва при пациентки със слаб яйчников отговор. Същите насоки са приложими и по отношение на изписването на аспирин в общия случай на IVF/ICSI процедури. Какъв е препоръчителният подход при пациентки, желаещи да замразят яйцеклетки? При тази група пациентки препоръчителна е стимулацията с гонадотропен антагонист, а когато целта е спешна реакция при жени, на които предстои онкологично лечение, насоките на ESHRE са за стартиране на стимулация в ранна лутеална фаза. Кои критерии за прекъсване на стимулационен цикъл

ПРОФ. Д-Р ТАНЯ ТИМЕВА

са съществени спрямо очакван нисък/висок добив на яйцеклетки? Слабият яйчников отговор сам по себе си не е основателна причина за прекъсване на хормоналната стимулация. Репродуктивният специалист следва да вземе предвид редица обстоятелства, в това число риска от овариален хиперстимулационен синдром, преди да вземе решение за прекратяване на медикаментозната част от IVF/ICSI лечението. Коя е стратегията за превенция на овариален хиперстимулационен синдром? Стратегията за замразяване на всички добити яйцеклетки/ембриони (freeze-all strategy) се препоръчва с цел пълно елиминиране на риска от късно проявление на овариален хиперстимулационен синдром. Също така, преди стартиране на яйчникова стимулация силно се препоръчва предварителна оценка на риска за развитие на това опасно състояние. 

БРОЙ 9 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

МЪЖКИ ФАКТОРИ ПРИ БЕЗПЛОДИЕ След колко време една двойка, която иска да има дете, трябва да се обърне към специалист, ако то се бави? Какви са първите стъпки, важните изследвания? За причините, диагностиката и психоемоционалната страна на въпроса за мъжкия стерилитет, д-р Джаудат Макки (уролог, андролог в МБАЛ „Надежда“, София) разказа по време на гостуването си в предаването на списание „Кенгуру“ „Първи стъпки“, което се осъществи в партньорство с фондация „Искам бебе“.

КОНТРОЛ „УСЕЩАНЕТО САМ ДА ИЗБИРАШ ПЪТЯ, ДА ГО КОНТРОЛИРАШ, ДА ОПРЕДЕЛЯШ СКОРОСТТА, ДА ПРЕДВИЖДАШ РИСКА – ТОВА МЕ НАКАРА ДА СТАНА ЛЕКАР.“ Д-Р МАККИ

І БРОЙ 9

Д-Р ДЖАУДАТ МАККИ

Д-р Макки, какво е за вас лекарската професия и как я избрахте? Лекарската професия е призвание. При мен беше родителска амбиция. На 1819 години човек не знае какво точно иска да учи. Аз исках да стана летец. Но майка ми, лека й пръст, ми каза, че ме е сънувала с бяла престилка. И че трябва да стана лекар. И така стана. А как и защо се насочихте именно към репродуктивната медицина? Аз съм уролог. Урологията е специалност, която се занимава с отделителната и мъжката полова система. Насочих се към репродуктивната медицина, когато си намерих работа в такава клиника, основана от д-р Георги Стаменов. И от 8 години вече работя изключително в тази материя – в репродуктивната медицина. За мъжкия фактор при безплодие не се говори много. А се оказва, че при половината от двойките причината за липсата на така желаното дете може да се дължи на мъжа. Това така ли е наистина? Абсолюютно. Винаги съм

казвал, че е 50 на 50: 50% е мъжкият фактор, 50% е женският. По-рано не се говореше на тази тема, но днес се знае. Да, преди години това беше тема табу – мъжете никога не са виновни, че една двойка не може да има дете. Това е емоционален въпрос – има мъже, които го приемат по-навътре. Но мисля, че вече грамотността по темата е по-висока и не такова табу. Кога двойките с репродуктивни проблеми се обръщат към вас? В кой момент? Ако след 6 месеца опити за бебе не се получава, редно е да потърсят лекарска помощ. А кои са най-разпространените причини за мъжкия фактор при безплодие? Разнообразни са. Ще започна с детска възраст, когато говорим за крипторхизъм (състояние, при което са задържани двата тестиса, или единият тестис, в коремната кухина или ингвиналния канал). Родителите винаги трябва да обръщат внимание при къпане – дали двата тестиса

са в двете скротални половини, или в едната. Ако не се наблюдават там, трябва да потърсят уролог или детски уролог, за да се вземат мерки своевременно. Винаги започваме с хормонална терапия и се чака 3 месеца. В случай че не слязат долу, се предприема оперативно лечение. Имам много пациенти, претърпели това като деца. Понякога даже са в азоспермия (когато в еякулата няма сперма – бел.ред.), но оперативно вадим доста добър материал и имаме големи успехи – раждат се деца.

БОЛКА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ ИМА И ЗАБОЛЯВАНЕ, ПРИ КОЕТО САМИЯТ ТЕСТИС СЕ ЗАВЪРТА ОКОЛО ОСТА СИ И ТОВА ВОДИ ДО СИЛНА БОЛКА. И АКО НЕ СЕ ВЗЕМАТ МЕРКИ ДО 48 ЧАСА (С ОПЕРАЦИЯ, ЗА ДА МОЖЕ ТЕСТИСЪТ ДА СЕ ВЪРНЕ В НОРМАЛНАТА СИ ПОЗИЦИЯ), СЕ ПОЛУЧАВА АТРОФИЯ – АРТЕРИЯТА ВЕЧЕ НЕ ХРАНИ ТЕСТИСА.

От значение при безплодието са и травмите в детска възраст. Както и характерните за младежите – наднормено тегло, стрес, тютюнопушене, дрога, алкохол, връзка с химически елементи, с радиации. Сред факторите са и разширените вени на тестиса (варикоцеле), кои-

БРОЙ 9 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

то трябва да се отстранят, за да работят тестисите нормално. Вярно ли е, че някои от заболяванията в детска възраст могат да доведат до стерилитет впоследствие? Например, състояния с много висока температура? Не е доказано. Но човешкият организъм е машина – ако се развали една част, целият страда. Какви изследвания се правят на мъжете, за да се изключи мъжкият фактор при стерилитета? При мъжете е много лесно. Ако няма резултат след 6 месеца, трябва да има въздържание между 3 и 5 дни и да се посети инвитро клиника, в която се прави спермограма. С резултата пациентът се насочва към специалист. Какво показва спермограмата? Показва обема на еякулата, pH, вискозитет, общия брой и концентрация на сперматозоидите. Много е важна подвижността, а и морфологично трябва да са добри. Споменахте излагането на различни химикали и други опасни въздействия. Има ли вредни професии за мъжете

І БРОЙ 9

по отношение на репродуктивната функция? Има. Но в същото време познавам хора, които практикуват тези професии, а имат деца. Иначе са рискови занимания, свързани с по-висока температура (като готвачи), бояджии (работят с химикали), работещите в образна диагностика (при тях има радиация). Съществува ли начин тези рискове да бъдат минимизирани? Нека мъжете се насочат към лекар – той ще им даде съвет.

Д-Р ДЖАУДАТ МАККИ

А начинът на живот и храненето дали оказват влияние? Разбира се. Всичко трябва да е с мярка. Никога не забранявам нещо – например не казвам на пушач да откаже цигарите, а да ги намали. Можете ли да препоръчате по-специален режим, който трябва да се съблюдава, за

да се повиши шансът да имаме бебе? Спортът подпомага този процес. Също така трябва да се избягва наднорменото тегло. Роля играят и пълноценното хранене, както и приемът на витамини и добавки. Случва ли се мъжкият фактор при безплодие да се по-

яви при мъжа, ако той вече има едно бебе? Тоест как влияе напредването на възрастта? С възрастта резултатите на спермограмата се влошават. Трудно се открива точната причина за това, но се опитваме да я установим. Защо, според вас, мъжете споделят по-рядко проблемите си с репродукцията? Комплексно е. Аз като станах лекар, разбрах, че силният пол е женският пол. Мъжете са срамежливи, не обичат да споделят проблеми и за тях това е стрес. Какъв съвет бихте дали на дамите, чиито мъже не желаят да посетят специалист при проблем със създаването на дете? Съветвам ги да подходят по-спокойно към тях и да им кажат, че няма нищо страшно. Че ще направят един приятелски разговор с лекар. А добрият лекар ще ги предразположи. Как приемате новината за положителен тест за бременност на вашите пациенти? С голяма радост. Само като се сетя, и ми се насълзяват очите. Трябва да се изживее. Не мога да го опиша. Какво бихте казали на двойките, които тепърва тръгват по трудния път към детето? Няма по-голяма радост от децата. Нека тръгнат по този път и не се отказват. 

БРОЙ 9 І

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

БЪЛГАРКАТА АНТОНИЯ ФАЛКОНЪР РАЗКАЗВА ПРИКАЗКИ ЧРЕЗ СНИМКИ С БЕБЕТА Антония Койчева – Фалконър е родена на 6 ноември 1980 г. в Габрово. С гордост казва, че английската фамилия на семейството й, преведена означава “сокол“. Тя и съпругът й са семейство Соколови. Средно образование габровката завършва в Художественото училище за приложни изкуства - Трявна. После учи склуптора във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и получава диплома за бакалавър „педагог по приложни изкуства“. И до днес любимият й европейски майстор е Роден, а от българските творци се пленява от Иван Лазаров. Прави магистратура по сценография в Националната художествена академия в София. През 2011 г. заминава в Англия. Там среща голямата си лю-

І БРОЙ 9

на възраст. От няколко години българката се занимава с фотография и печели сърцата на англичаните с творческите си умения. Първата й професионална фотосесия е на пищна сватба. Булката е облечена в рокля с оранжеви, сини и червени нюанси. Младоженците се пленявали от екстремни спортове.

бов - Самюел Фалконър, който е инженер на високоволтово електричество. Скоро двамата минават под венчило. Живеят в Портсмут. Ражда им се момченце. Тя работи като учителка, а после става ръководител на голяма група с деца в предучилищ-

Истинската си същност на творец, Антония разкрива във фотосесии с бебета, деца и бременни жени. Тя твърди, че във фотографията изцяло й помага всичко, което е научила от сценографията. В малкото свободно време, което й остава се увлича по театър, музука и кино. Обича приятните разходки из природата, които я вдъхновяват.

БЪЛГАРКАТА АНТОНИЯ ФАЛКОНЪР

Вие вярвате ли още в онази вълшебна легенда, че бебетата ги носи щъркел? Има нещо много мило в тази легенда. Когато бях малка вярвах искрено. В съзнанието ми е запечатана много стара илюстрация на голяма бяла птица, която носи повито бебе. Хорaта, които искали бебе, слагали бучка захар на прозорца си и търпеливо чакали щастието да бъде донесено от щъркела. Истински харесвам легенди, приказки и чудати истории. Пожелавам на всички, които чакат, щъркелът да дойте и в тяхното семейство.

Как стигнахте до идеята да снимате бебета, бременни жени и малки деца? Защо си избрахте тези мили обекти? Педагог съм по изобразителни изкуства и винаги съм обичала децата. Преди няколко години съпругът ми Сам ми подари камера. Това е всъщност причината да се захвана с тази работа. Постепенно започнах да правя фотография на новородени, деца и бъдещи майки. Бях много уверена, имах всичко нужно. Въображение, сценогравска мисъл и, разбира се, любов към работата.

винаги са красиви. Харесва ми да насочвам обектива си както в студиото, така и навън. Английската природа ми напомня на българската. Когато фотографирам, имам план или различни декори под ръка. Ползвам собствен гардероб с аксесоари. Той е като истински гардероб от театър.

Къде правите снимките? Основно в студио или сред природата. Понякога на плажа, в гората, на хълма, дори ходя в къщите на родителите. Но с Ковид-19 се придържам към фотогравските сесии навън и в студиото ми вкъщи.

Как подготвяте бебетата за фотосесия? Кое определя сюжета на снимката? В повечето случаи имам предварителен разговор с родителите. Те си избират темата или аз им предлагам моите идеи. Но в повечето случаи, аз споделям моите

Кога е най-подходящото време през деня да се снима бебе? По принцип сутрин бебетата са спокойни. Нахранени и отпочинали, нямат причини да плачат. Новородените бебета спят почти през цялото време. Обикновено между седмия и четиринадесетия ден от тяхното пристигане на белия свят мъниците и техните родители посещават домашното ми студио. Но съм снимала и по-големи бебоци. Никога не отказвам на родители, които искат да запечатат завинаги този специален момент. Техните деца никога вече нама да бъдат толкова малки.

При какви условия се правят снимките? Вероятно е необходима някаква специална атмосфера? Най-важно е да се осигури безопасна обстановка, да е чисто и топло. Всичко останало за мен е въпрос на подход и въображение. Също така, ако снимам бебета, следвам тяхното поведение. Спонтанните моменти

БРОЙ 9 І

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

идеи и родителите ги следват. Друг път нещата въобще не протичат по план. Но имам опит с деца и съм винаги много търпелива и, разбира се, трябва да бъда изобретателна.

Слагате ли ги в чанти, куфари, панери, кошници както други фотографи? Снимате ли ги с родителите им, братя, сестри, домашни любимци? Използвам всичко, само да е безопасно за бебетата, децата и родителите. Използвам кошници и стари чекмеджета, дори малки легълца. Поръчвам ги най-често онлайн от Китай. Тук също купувам разни нещица, които правят снимките различни. За фотосесиите навън използвам шапки, шалове, рокли, въдици и други аксесоари. Всичко, в което има идея. Децата харесват да играят с пръчки и листа и тях включвам в снимките. Често вадя от чантата си плюшени мечета или лисици, хартиени лодки и други радости за тях. През обектива виждам един приказен свят. Мой колега от детската градина искаше да направи занимание за децата на зимна тема. Шегуваше се, че когато отвори шкафа виждал платове и хартии, а аз пък виждам цял нов свят. Ето така правя сесиите, в които използвам моето въображение.

Бебетата са приказни герои в живота на родителите. Снимате ли ги като такива? Да, разбира се. Така са много сладки. Някои родители идват и ми спо-

І БРОЙ 9

делят, че никога не са имали фотосесия през живота си. Аз самата също не помня да съм участвала в такава, поне не професионална. Винаги съм била зад камерата. По време на снимки предварително говоря с родителите, за да науча повече за тях. Всяко семейтво има собствена история. Аз пресъздавам и понякога създавам приказки. Обичам да работя и с програми, например фотошоп. Тогава добавям необходими елементи, за да превърна моите снимки и моделите си в приказни герои.

Разкажете ни някоя смешна или куриозна история с бебета? Понякога отнема часове бебето да заспи, за да мога да го наглася в поза и да го повия за снимките. Родитеите често скучаят. Не се сещам за истински смешна история с бебе. Веднъж ми се случи да седна в една локва по време на фотосесия в гората. Снимах тригодишно момченце. То се смя много, аз също… Станаха чудесни снимки. Обичам да се смея искрено и от сърце.

След фотосесиите общувате ли със своите сладки модели? Да. Срещаме се първо, когато бебето е новородено. После се виждаме, когато е на шест месеца. Следват снимки на една годинка. Понякога и после… Създадох си много приятели чрез това изкуство.

Това ваше занимание изисква вероятно много търпение, но е и

голяма радост. Къдрици, пръстчета, сладки устенца, нацупени муцунки. Това е безценен спомен, който остава във времето. Какво още? Изграждане на опит. Създаване на искрени приятелства и радост. Хубаво е да видиш усмивки върху лицата на

БЪЛГАРКАТА АНТОНИЯ ФАЛКОНЪР

родителите, гордост и чисто щастие. Това ме прави щастлива и мен. Мечтата ми е да се развивам в тази сфера. Това, което се случва сега ми дава вяра, че всичко е възможно и няма непостижими неща.

Вие сте майка на малко момченце? Как обичате да го снимате?

Имамe със съпруга ми син на пет години. Казва се Винсент. Говори български, макар не толкова добре. Той много харесва да стои зад камерата, често ми позира, но предпочита да е като мама. Той е моето вдъхновение. Моята муза. Вини е актьор - преследва морски кончета и пеперуди. Облича костюми за Хелоин, наскоро предстои

този празник и той се подготвя. Той е моето рекламно лице. Артистичен е. Обича всякакви животни. Когато ходим лятото при баба и дядо на село в България, той се впечатлява от всичко там. Дядо му купи кокошки за атракция. Те всяка сутрин снасяха яйца и Вини искаше да ги събира заедно с дядо си. Една кокошка избяга, а когато я

БРОЙ 9 І

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

намерихме дълго я държа в ръцете си. Гушка я. Запечатала съм мига върху снимки.

Живеете в Англия. Там има ли сериозни репродуктивни проблеми като в България? Да има. Предполагам проблемът е навсякъде по света. Тук, обаче, хората разговарят много открито по темата. Търсят помощ и я намират. Има семейства, които опитват от години. Има много информация по проблема. Личните лекари също помагат и насочват двойките с репродуктивни проблеми. Знам, защото познавам родители, които след дълго чакане се радват на детенце.

Правила ли сте снимки на бебета инвитро? Да, на близнаци. Момченца. Снимах ги, когато бяха на четири месеца, много красиви бебета бяха тогава. Сега са на две годинки. Само за тях знам, че са създадени чрез метода инвитро. Други родители не са споделяли.

Как англичаните гледат на двойки, които нямат

І БРОЙ 9

деца? Както навсякъде и тук ежедневието е много забързано. Не знам дали много двойки имат затруднение да се сдобият с бебе. Но аз работех в детска градина и забелязах, че повечето семейства имат поне две или три деца. Хората тук са позитивни и либерални по отношение на избора да имаш или да нямаш деца. Каквато и да е причината за липса на деца, се подхожда с уважене към избора.

Какво ви дава Англия, което в България го няма? Срещнах любовта си тук. Профисионално учих отново педагогика за деца, за да мога да работя. В България нещата не стават с такава скорост.

По-лесно ли се живее под властта на Кралицата? Да, има свобода. Уважават те като човек, без значение с какво се занимаваш, Англия дава възможност за всичко.

Как една българска майка може да се свърже с вас, ако иска нейното бебе да ос-

тане запечатано във великолепна снимка? Ето страницата ми: Antoniya Falconer Photography.

Ако ИСКАМ БЕБЕ ви покани в България, за да снимате нейните прекрасни деца, ще се съгласите ли да дойдете? Разбира се, стига да е през лятото и да имам пътуване към България.

Какво ще кажете на жените, които всеки ден се будят и заспи-

БЪЛГАРКАТА АНТОНИЯ ФАЛКОНЪР

ват с мисълта да имат свое дете? Вярата крепи! Вярата дава сила! Хубавите и красиви неща се случват бавно. Говорете и споделяйте! Първо с най-близките и приятелите, а после и с професионалисти лекари. Поддържайте духовно и физическо здраве. Не допускайте друго, освен позитивната развръзка на нещата. Днес медецината е толкова напреднала и дава все по-добри положителни резултати. Вярвам, че с усилия и вяра човек може да стигне до мечтаното бебе. 

БРОЙ 9 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

ЕНДОМЕТРИОЗА И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В НАЙ-ДЕПРЕСИРАЩИЯ МЕСЕЦ ОТ ГОДИНАТА Материалът е подготвен от екипа на фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“.

Фондацията е създадена през 2019 г. и има за основна цел да изгражда устойчива здравна култура по отношение на заболяването ендометриоза и репродуктивното здраве. За повече информация: Мария Георгиева Фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве” M: 0888 277745 www.endometriosis.bg

Ноември се смята за най-депресиращия месец в годината. Като цяло зимата е сезон, свързан с ръст на депресивните състояния, което в голяма степен се дължи на по-малкото количество слънчева светлина, която хората получават и студеното време. В някои от случаите става въпрос за т.нар. “сезонно афективно разстройство” (хора, които иначе са в добро психично здраве през по-голямата част от годината, проявяват симптоми на депресия по едно и също време всяка година, най-често през зимните месеци). В друга част от случаите се наблюдава задълбочаване на симптомите на други психични проблеми и заболявания.

І БРОЙ 9

Тази година, вследствие на глобалната пандемия с COVID-19, проучвания в голям брой държави съобщават за ръст на случаите на депресия и тревожни разстройства. Страхът от заразяване, от загубата на близки или роднини, карантината и ограничаващите мерки, икономическата криза, вследствие на пандемията, имат тежки последици върху психичното здраве на голяма част от населението. Ендометриозата от своя страна пък е заболяване, което носи на жените широк спектър от емоции и нерядко е съпътствано от психични проблеми (депресия, тревожност, паник атаки, суицидни мисли и др.).

ЕНДОМЕТРИОЗА И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В НАЙ-ДЕПРЕСИРАЩИЯ МЕСЕЦ ОТ ГОДИНАТА

Първоначалната диагноза обикновено е натоварена с шок и страх от възможните последствия за живота и бъдещето на жената - от една страна перспективата да живееш с неизлечимо и непредсказуемо хронично заболяване, от друга страна, потенциалните загуба или намаляване на репродуктивните способности. За много от жените самото получаване на диагноза “ендометриоза” може да се окаже път, изпълнен с препятствия, поради това че симптомите съвпадат с тези на други заболявания, което я прави трудна за диагностициране. Това води до чувство за несигурност и страх от неизвестността. Единственият категоричен начин за поставяне на диагноза ендометриоза е операцията, което също буди много и различни емоции в жените, свързани със страха от самата операция, страха от загуба на някой от репродуктивните органи, че може да се окаже рак или друго по-сериозно заболяване, че операцията може да не помогне, че лекарите няма да открият причината за болката или няма да успеят да я отстранят.

pain fear

справяне с работата и разочарование от самата себе си. Самото осъзнаване, че жената страда от заболяване, за което няма лечение, може да доведе до криза на идентичността, скръб, тъга поради загубата на предишната идентичност.

Страхът от ендометриозни болкови кризи също се оказва често срещан. Това води до прекомерно планиране на всеки детайл от живота, така че важните планове и събития да не попаднат в дните от месечния цикъл или овулацията на жената. Понякога болката е непредсказуема и се появява в най-неподходящия момент, което може да доведе до отмяна на социални ангажименти, загуба на връзки, невъзможност за

Самотата е друг нюанс от спектъра на емоциите на жените с ендометриоза. Болката е самотно изживяване, често жените се изолират в продължение на дни, докато преминат кризите. Освен това, жените с ендометриоза често срещат неразбиране от страна на своите близки, приятели, семейства, работодатели и др. Заболяването все още не е достатъчно познато в обществото и за голяма част от хората е непосилно да си представят през какво минават жените, които страдат от него.

БРОЙ 9 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

Болките при полов контакт са често срещани при жените с ендометриоза и нерядко водят до невъзможност за интимност. Това има своето отражение върху връзките и понякога е причина за техния разпад, за трудност при започването на нови връзки или страх от обвързване.

Ендометриозата е заболяване, което атакува репродуктивните органи на жената, които са свързани с усещането за женственост. Особено в случаите, когато жената има проблеми със забременяването, вследствие на ендометриозата, това може сериозно да повлияе по негативен начин нейната цялост като жена, да намали самооценката й и чувството й за значимост. Все пак живеем в общество, в което все още значимостта на жените се измерва в голяма степен с това дали са успели да създадат семейство с деца.

І БРОЙ 9

Жените с ендометриоза често биват подлагани на хормонални терапии с цел спиране или забавяне на развитието на заболяването. Понякога хормоналните лекарства водят до задълбочаване на симптомите на вече съществуващ психологичен проблем или дори до отключването на такъв (напр. депресия, тревожност, паник атаки, суицидни мисли и др.).

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

П РОФИ Л А К Т И К А Н А ПСИ Х И Ч Н И Т Е П РО БЛ Е М И, СВЪР ЗА Н И С Е Н ДОМ ЕТ РИОЗАТА: дете по-често сред природата.

Полагайте грижи за себе си и се старайте да спазвате определена структура, дори и в свободното си време. Преди всичко е важно да полагате грижи и за физическото, и за психическото си здраве. Болката може да е една от причините за депресивните състояния и затова всичко, което ви помага да се справите с нея и да я държите под контрол, е важно. Всеки малък ритуал от ежедневните грижи за себе си, който намалява болката, е от огромно значение и за психичното здраве. Освен това, не бива да забравяте за задоволяването на базовите си потребности, като достатъчно сън, домашно приготвена храна, приемане на достатъчно течности, физическа активност, прием на задължителни медикаменти и т.н. На пръв поглед може да изглежда, че структурираният дневен ритъм е

І БРОЙ 9

труден за спазване, предсказуем, лишен от спонтанност. Но в действителност всеки, който страда от хронична болка, в известна степен има нужда от предсказуемост в ежедневието си, като част от стратегията за справяне с болката и за намаляване на негативните ефекти от заболяването върху социалния живот.

Прекарвайте повече време с близки и приятели. Един от начините да се преборим със самотата и депресивните мисли е като сме заобиколени от приятна компания и се чувстваме в защитена среда. Близките и приятелите са тези, които могат да ни дадат нужната подкрепа. Особено ако тяхната нагласа е позитивна и проявяват разбиране към състоянието ни.

Опитайте се да бъ-

Сред най-приятните занимания, с които можем да подобрим психичното си здраве и да се заредим с положителна енергия, са ежедневните разходки. Те имат успокояващо действие, намаляват нивата на стреса, подобряват настроението и ни карат да се чувстваме по-жизнени и енергични. Зеленината, песента на птичките, полъхът на вятъра и свежият въздух действат освежаващо и зареждащо. За още по-силно свързване с природата някои хора прилагат т.нар. “заземяване” – ходене с боси крака по тревата.

Прекарвайте повече време с домашния си любимец. Научно доказано е, че времето, пре-

ЕНДОМЕТРИОЗА И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В НАЙ-ДЕПРЕСИРАЩИЯ МЕСЕЦ ОТ ГОДИНАТА

карано с домашния любимец повишава нивата на серотонин и допамин в тялото ни. Стопаните на домашни любимци много по-рядко страдат от депресия и високо кръвно налягане. Ако обичате животните и все още нямате домашен любимец, помислете за възможността да си вземете такъв. Грижата за друго живо същество помага за осмислянето на ежедневието и носи радост.

Практикувайте спорт в свободното си време. Научно доказано е, че физическата активност намалява стреса. При спорт тялото ни произвежда повече от хормоните на щастието, вследствие на което се подобрява настроението, притъпява се чувството на болка и се повишава самочувствието на човек.

не да се откъснете от негативните мисли. Четене на книги, гледане на филми, артистични занимания, творческо писане, водене на дневник, онлайн курсове и придобиване на нови умения и знания - всичко, което ви носи някаква наслада, може да ви помогне за подобряване на настроението.

Станете част от общността от жени с ендометриоза. Жените с ендометриоза често имат усещането, че са сами и единствени в болката си. Това чувство може да има смазващ ефект върху психиката им. Срещата със “себеподобни” намалява усещането за самота и им предоставя защитено пространство, в което свободно могат да говорят за симптомите си, без да бъдат осъждани и най-вече - да получат разбиране, съвети и емоционална подкрепа.

си, че имате нужда от помощ. За да има реален ефект от терапията, се изисква да сте готови да й се посветите и да вложите много усилия в съвместната работа със специалиста. Но ако успеете да направите тази крачка, несъмнено ще има множество ползи за психическото ви здраве. Освен преработването на стари травматични събития и получаването на различна гледна точка, психологът/терапевтът би могъл да ви помогне в изграждането на практически умения за справяне в бъдещи стресови ситуации, повишаване на самооценката, овладяване и приемане на емоциите и много други. 

При необходимост потърсете професионална помощ.

Запълване на времето с приятни занимания. Всяко нещо, което ви носи удоволствие, би могло да ви помог-

Дори и хората, които нямат установен психически проблем, понякога срещат трудности в справянето с различни емоции. Ако изпитвате непреодолими трудности да се справите, не забравяйте, че винаги можете да се обърнете към професионалист (психолог, терапевт). Най-трудната и най-важната крачка е осъзнаването и признаването пред себе

БРОЙ 9 І

ЕНДОКРИНОЛОГИЯ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

Завършила съм Медицина през 2006 г. в Медицински Университет – София, а специалност по Ендокринология придобих през май 2013 г. Била съм Асистент в Клиника по Ендокринология към МИМВР, а от 2013 г. работя като ендокринолог в Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Преминах редица обучения и курсове у нас и в чужбина. Занимавам се активно и с научна работа и ежегодно участвам като гост-лектор в редица конгреси с международно участие. Научните ми интереси са в областта на ендокринните нарушения по време на бременност и репродуктивната ендокринология.

ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ, ИНФЕРТИЛИТЕТ И БРЕМЕННОСТ Автор: Д-р Веселина Яначкова Медицински комплекс „Д-р Щерев“ Хипотиреоидизмът е състояние, което се характеризира с трайно понижена функция на щитовидната жлеза, т.е. намалена до липсваща секреция на нейните хормони

І БРОЙ 9

- трийодтиронин (Т3) и тетрайодтиронин (Т4). Това е най-честото заболяване на щитовидната жлеза. Обхваща всички възрасти, но най-често се наблюдава сред жените

ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ, ИНФЕРТИЛИТЕТ И БРЕМЕННОСТ

(съотношение мъже:жени - 10:1). Причините за намалена функция на щитовидната жлеза могат да бъдат вродени и придобити. Вродени състояния са: вродена липса или дисплазия на щитовидна жлеза, вродени дефекти в синтезата на щитовидните хормони, като и недостатъчност на тиреостимулиращия хормон (ТСХ). От придобитите състояния най-честата причина за намалена функция на щитовидната жлеза е автоимунният тиреоидит на Хашимото, следвана от йодния дефицит, оперативните интервенции на щитовидната жлеза, радиойод-терапията и др. Не на последно място са специфични състояния, като намалена продукция на ТСХ (промени в хипофизната жлеза), промени на ниво хипоталамус (третичен хипотиреоидизъм), както и резистентност към хормоните на щитовидната жлеза.

Намалената функция на щитовидната жлеза, обаче, е и една от основните причини за инфертилитет при двата пола. Честотата на хипотиреоидизма при жени в репродуктивна възраст е между 2-4%, като основната причина за това е автоимунният тиреоидит (болест на Хашимото). Точните механизми за това как хипотиреоидизмът нарушава репродуктивните функции не са напълно установени. Нарушението във функцията на щитовидната жлеза при жените може да се свърже със забавяне на пубертета, а впоследствие - с нарушения в менструалния цикъл, аменорея, ановулация, безплодие, повишена честота на спонтанни аборти. При жени с хипотиреоидизъм нередов-

на менструация се среща при 23%, а тежестта на менструалните нарушения корелира с повишеното ниво на ТСХ. От друга страна, при хипотиреоидизъм могат да се наблюдават и дисфункционални маточни кръвотечения, защото намалената функция на щитовидната жлеза води до намалена продукция на т. нар. коагулационни фактори. В основата на тези нарушения стоят промени, свързани със секрецията на някои от половите хормони. Тиреостимулиращият хормон (ТСХ) е естественият стимулатор на секрецията на хормона Пролактин. Много често при хипотиреоидизъм се наблюдават повишени нива на този хормон. Пролактинът

Хипотиреоидизмът е хронично заболяване с незабележимо начало и много бавна, прогресираща еволюция. Дълго време може да остане недиагностициран поради това, че симптомите биват неглижирани, тъй като се припокриват с оплаквания, свързани с начина на живот. Най-често хората с хипотиреоидизъм съобщават за умора, отпадналост, сънливост, наддаване на тегло, суха кожа, чупливи нокти, косопад, трудна концентрация, паметови смущения, депресия, ниска телесна температура.

БРОЙ 9 І

ЕНДОКРИНОЛОГИЯ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

повлиява секрецията на т.нар. лутеинизиращ хормон (ЛХ), променят се честотата и пулсативността в секрецията му, настъпва нарушение във фоликулогенезата (т.е. образуването на фоликулите), намалява синтезата на естрогени, като в крайна сметка не настъпва овулация. Тежкият хипотиреоидизъм води до овулаторна дисфункция. Субклиничният хипотиреоидизъм, който се характеризира с нормално ниво на ФТ4 и леко повишено ниво на ТСХ (4-10 mIU/L) също бива обвързан с инфертилитета при жените. Редица направени в годините проучвания показват връзката между тиреоидната дисфункция и инфертилитета. Намерена е връзка между автоимунния тиреоидит на Хашимото, ендометирозата и яйчниковата недостатъчност. Нарушена функция на щитовидната жлеза в рамките на автоимунно заболяване е установена при 27% от жените със синдром на поликистоза на яйчниците. Установено е, че хипотиреоидзмът води до намаляване на базалната температура, до образуване на мултикистозни яйчници, което може да доведе до инфертилитет. Хипотиреоидизмът води до съкращаване на втората половина на менструалния цикъл. По този начин при настъпило оплождане оплодената яйцеклетка няма достатъчно време да се прикрепи нормално към маточната лигавица. При пациентки, подлежащи на инвитро оплождане е установено, че

І БРОЙ 9

нивото на ТСХ е фактор, предсказващ евентуален неуспех на фертилизацията.

граница за ТСХ сред жените с проблемно забременяване беше определена границата под 2,5 mIU/l.

Нивото на ТСХ е значимо повишено при жени, които произвеждат яйцеклетки, неспособни за оплождане.

Хипотиреоидизмът може да повлияе съществено протичането на бременността. Бременността е състояние, което само по себе си води до промени във функцията на щитовидната жлеза. Правилното функциониране на тиреоидната жлеза на бременната има значение за регулацията на метаболитните процеси: въглехидратна, водно-солева, калциево-фосфорна обмяна, респективно поддържане на енергийната хомеостаза. От друга страна, адекватното количество на тиреоидни хормони към развиващия се фетус има значение за неговото нормално развитие, съзряване и нормална мозъчна функция.

Това са и причините при жени с инфертилитет да се препоръчва изследване на хормоните на щитовидната жлеза. Многобройни

проучвания в годините са доказали необходимостта от разграничаване на референтния интервал за ТСХ при жените с инфертилитет от този за общата популация. Поради това, през последните години за препоръчителна горна референтна

В първата половина на бременността, развитието на фетуса е зависимо изцяло от нивата на майчините тиреоидни хормони, тъй като адекватното функциониране на феталната тиреоидея започва през 18-20 г.с. Поради това от огромно значение са фините механизми на регулация на тиреоидната функция, слу-

ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ, ИНФЕРТИЛИТЕТ И БРЕМЕННОСТ

жещи за обезпечаване на нуждите на майката и развиващия се плод. Редица фактори оказват влияние и водят до промени в нивата на тиреоидните хормони в хода на бременността. Такива са: йодните нива, плацентарни ензими (дейодинази), нивата на естрогените, промените в нивата на белтък, наречен тироксин-свързващ глобулин, нивата на човешкия хорионгонадотропин (hGT), индексът на телесна маса (ИТМ), тютюнопушенето. При по-голямата част от бременните жени, щитовидната жлеза осигурява адекватна адаптация и

компенсация и така се наблюдава нормална тиреоидна функция, респективно, достатъчно количество хормони за майката и плода. При част от жените, обаче, тези адаптационни механизми са недостатъчни, което води до отклонения в нивата на тиреоидните хормони, т.е. тиреоидна дисфункция. Промените във функцията на щитовидната жлеза при бременни, в сравнение с небременни, е причина да бъдат приети т.нар. триместър-специфични нива на тиреостимулиращия хормон (ТСХ). Разликите между различните популации по отношение на етнос, социално-икономически аспекти, йодна профилактика, показва необходимост от създаване на триместър-специ-

фични норми за нива на тиреоидните хормони при жените в репродуктивна възраст за съответния регион. В България няма установени референтни граници за нивата на ТСХ по време на бременност. Ето защо се използват препоръки и критерии, заложени от някои от големите съсловни организации (АТА; European Thyroid Association-ЕТА; Endocrine Society). В съображение влизат препоръките на ЕТА, заимствани и от Българското дружество по ендокринология, според които при липса на триместър специфични норми за съответната популация се използват, както следва фиксирани такива - първи триместър: 0,1-2,5 mIU/L; втори триместър: 0,2-3,0 mIU/L; трети триместър: 0,3-3,0 mIU/L. Приложими са и препоръките на

БРОЙ 9 І

ЕНДОКРИНОЛОГИЯ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

АТА, модифицирани през 2017 г., според които референтните граници за ТСХ по време на бременност са, както следва - първи триместър0,4-4,0 mlU/L (анти-ТРО-негативни пациентки); втори триместър - 0,33,0 mIU/L; трети триместър - 0.33.0 mIU/L. При прилагане на триместър-специфичните прагове се променя и честотата на щитовидните нарушения, свързани с намалена функция на жлезата, а именно: Субклиничен хипотиреоидизъм - 4,8-18% от всички бременни, явен хипотиреоидизъм -0,2-1,0% от бременните. Автоимунен тиреодит се наблюдава

при 55% от жените със субклиничен хипотиреоидизъм и над 80% от жените с клиничен хипотиреоидизъм. От друга страна, обаче, около 18% от жените с нормална тиреоидна функция могат да имат положителни титри на антитела (антимикрозомални – анти-ТРО и антитиреоглобулинови – ТАТ). И тъй като универсален скрининг за щитовидна дисфункция не се препоръчва, все пак е уместно активно да се търси такава, поради потенциалните усложнения на бременността (майчини и фетални), както и нормалното нервно-психично развитие на детето.

Кои от бременните жени подлежат на скрининг за щитовидна дисфункция: Жени с висок риск:

» Жени с анамнеза за тиреоидна

дисфункция или оперативна тиреоидна интервенция.

» Жени с фамилна анамнеза за щитовидно заболяване.

» Жени с гуша. » Жени с положителни антитела, » Жени със симптоми или клинични

хипопаратиреоидизъм, атрофичен гастрит, пернициозна анемия, системен лупус, синдром на Сьогрен.

40 kg/m2 (повишена честота на хипотиреоидизъм).

» Жени със захарен диабет тип 1. » Жени с анамнеза за спонтанни

» Жени с инфертилитет - 2% от

жените, подлагащи се на лечение за инфертилитет са хипотиреоидни.

хипотиреоидизма се повишава с напредване на възрастта).

ако си го знаят.

белези за хипотиреоидизъм.

аборти или мъртвораждания.

» Жени с други автоимунни заболя-

вания - витилиго, болест на Адисон,

І БРОЙ 9

» Жени, преминали лъчелечение в

» Жени над 30 г. (процентът на

» Употреба на някои лекарствени

шийната област.

продукти, литий, йод-контрастни вещества.

» Жени със затлъстяване и ИТМ

» Жени от йод-дефицитни райони.

ХИПОТИРЕОИДИЗЪМ, ИНФЕРТИЛИТЕТ И БРЕМЕННОСТ

Нелекуван, хипотиреоидизмът в хода на бременността крие риск както за майката, така и за развиващия се плод. Усложнения при майката » Микроцитна анемия; » Сърдечна дисфункция » Спонтанен аборт/Преждевременно раждане; » Интраутеринна ретардация на плода; » Гестационна хипертония и прееклампсия; » Нарушения в неврокогнитивното развитие на детето; » Хипотироксинемия преждевременно раждане; абрубцио плаценте, когнитивни нарушения; » Постпартални кръвоизливи. Усложнения при плода » Преждевременно раждане » Ниско тегло » Вродени аномалии » Мъртво раждане » Забавено развитие; » Смутено неврологично развитие (мозъчно съзряване и коефициент на интелигентност); » Преходен конгенитален хипотиреоидизъм (дължи се на блокиращи тиреоидеята антитела); » 1/4000 новородени е с дефицит на тиреоидни хормони.

Лечението на хипотиреоидизма е заместително и включва прилагане на синтетичен хормон. Уместно е жените в репродуктивна възраст да бъдат скринирани за нарушения в тиреоидната функция, а тези с известно заболяване - да планират своята бременност, като поддържат нивата на тиреоидните си хормони в таргетните граници. Изложеното дотук показва, колко важно е установяването, мониторирането и лечението на хипотиреоидизма. Започнато навреме, заместителното хормонално лечение подпомага фертилитета, а в хода на бременността спомага за избягване на усложнения както за майката, така и за плода. 

Материалът е публикуван с подкрепата на Мерк България ЕАД. BG-NONF-00013 ноември 2020 г.

БРОЙ 9 І

„ИСКАМ БЕБЕ“ И ПАРТНЬОРИ

Текст: екип ДНК

НАПРАВИ ГО СЕГА: Приказка за бъдещето Петя Дикова и ДНК разказват приказка за бъдещето с документален филм, който зрителите ще могат да гледат по bTV на 26 декември в 15:00 ч. Проектът е част от четвъртото издание на кампанията на Движение за национална кауза (ДНК) – „Направи го сега“.

Мария Илиева, Петя Дикова и Юлияна Дончева – посланици на кампанията, открито и емоционално споделят своите житейски истини за пътя до и след появата на децата им. Филмът представя гледните точки и професионалните прогнози и съвети на едни от най-добрите специалисти в областта както на акушерството и гинекологията, така и на демографията – доц. Мария Юнако-

І БРОЙ 9

НАПРАВИ ГО СЕГА: ПРИКАЗКА ЗА БЪДЕЩЕТО

ва, проф. Иван Костов и доц. Бърдаров. Пред камерата застават още Андрей Арнаудов в качеството му на председател на сдружение ДНК и част от семействата, участвали в предишни издания на кампанията. „Ние от ДНК вярваме, че демографията е голямата тема на бъдещето на България, а раждаемостта е в основата й, заедно с емиграцията“. Все повече млади двойки обаче отлагат решението да имат дете, а нерядко, когато пожелаят да създадат нов живот, се оказва, че възрастта е ключов фактор за успеха. Именно поради това филмът фокусира вниманието върху един от най-значимите проблеми за страната ни – ниската раждаемост. За да има приказката щастлив финал, трябва ние да я напишем по най-добрия начин. Решението да бъдеш родител е изключително лично, всеки сам трябва да прецени кога е подходящият момент. Няма как да отречем, че ако чакаме този момент твърде дълго, той може никога да не настъпи. Равносметката – все повече жени споделят, че съжаляват за изгубеното време, както и за това, че не са били информирани какви са рисковете от закъснялото действие в посока семейство.

През изминалата 2019 година над 6000 семейства, които очакваха своите деца, се регистрираха в кампанията. За 20 от всички записали се ДНК и партньорите й от детската индустрия осигуриха „Бебешки ДНК пакети” с най-необходимото за отглеждането на децата им през първите 12 месеца – пелени, храни, козметика, аксесоари, дрешки, количка, играчки и медицинска грижа.“

И тази година отново 20 семейства ще имат възможността да облекчат значително бюджета си, като се регистрират на сайта на кампанията: www.napravigo.bg до 31 януари 2021 г. Инициативата е насочена към образованите и икономически активни млади българи, които рядко получават подкрепа по отношение на отглеждането на своите деца. Генерален партньор на „Направи го сега“ през 2020 г. е Медицински комплекс „Д-р Щерев“. 

БРОЙ 9 І

В КАДЪР: ЕМБРИОЛОГЪТ

В брой 9 четете продължението на интервюто с доц. Пламен Тодоров, с когото говорихме за инвитро технологиите и с какво се промени лечението на безплодието през годините от гледна точка на ембриологията.

ЗАМРАЗЯВАНЕТО НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ – ШАНС ЗА ОНКОБОЛНИТЕ ЖЕНИ ДА ИМАТ ДЕЦА Доц. Тодоров работи като ембриолог в „Инвитро МЦ Димитров“ от създаването на Центъра през 1995 г. Притежава сертификат за главен ембриолог, издаден от Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Членува в редица наши и международни научни асоциации, председател е на Българската асоциация по човешка репродуктивна ембриология. Главен редактор е на списание „Ембриология“. Специализирал е многократно в различни страни – Австрия, Германия, Италия, Русия, Украйна, Швейцария. Най-голямо влияние върху професионалното му развитие оказва обучението в SISMER в Болоня – един от водещите световни IVF-центрове, където работи под ръководството на д-р Кристина Магли.

І БРОЙ 9

ЗАМРАЗЯВАНЕТО НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ – ШАНС ЗА ОНКОБОЛНИТЕ ЖЕНИ ДА ИМАТ ДЕЦА

Какво трябва да направи една онкоболна жена в репродуктивна възраст, ако иска да замрази яйцеклетки преди химиотерапия – стъпка по стъпка? Как да й помогнем да се справи със стреса и да вземе адекватни решения за здравето и бъдещото си поколение? Замразяването на яйцеклетки, ембриони или овариална тъкан е един шанс за онкоболните да съхранят възможността си да имат деца. Много важна е връзката между онколозите и репродуктивните специалисти. Жените следва да бъдат информирани какви са рисковете за увреждане на овариалните им функции вследствие на химио/лъчетерапия, какви са евентуалните методи за запазване на фертилитета им, към кого да се обърнат. Но преди всичко, да не забравяме, че най-важно е излекуването на пациента. В много случаи своевременното начало на онкотерапията е от критично значение, т.е. няма време да се добиват и замразяват яйцеклет-

ки. При някои заболявания хормоналната стимулация е противопоказана (има риск за обостряне на болестта). Най-вече жените трябва да знаят, че в последните години медицината напредна много, което е гаранция както за успешното им излекуване, така и за запазване на тяхната плодовитост.

Колко години може да се съхраняват замразените яйцеклетки и какъв е реалният процент на зачеване, износване и раждане на здраво дете след оздравяването на пациентката? По принцип замразените яйцеклетки (както и каквито и да било клетки и тъкани – сперматозоиди, ембриони, стволови клетки) могат да се съхраняват неограничено време. Уврежданията, които понякога се пораждат, се получават в процеса на замразяване (понижаване на температурата) и не зависят от периода на съхранение. Дали ще размразим съответната яйцеклетка на другия ден или след 5 години, няма значение за жизненоспособността й – или ще е увредена, или не, но това няма да е следствие от периода за съхранение. Въпросът с евентуалното им размразяване и използване зависи по-скоро от биологичната възраст на же-

БРОЙ 9 І

В КАДЪР: ЕМБРИОЛОГЪТ

ната (напр. ако ги е замразила, когато е била на 25-30 г., желателно е да бъдат размразени и използвани не по-късно от 35-40-годишната й възраст. Съгласно българското законодателство, препоръчителният период на съхранение е не повече от 6 години.

Къде един ембриолог търси причината в поредицата от неуспешни опити инвитро? Причините може да са много – качеството на получените яйцеклетки и сперматозоиди (това зависи преди всичко от здравословното състояние и възрастта на жената),

І БРОЙ 9

условията на оплождане и култивиране на ембрионите. Ако при стимулация на една жена се извадят малко на брой или лоши по качество яйцеклетки, обикновено колегите гинеколози в следващия цикъл коригират схемата за стимулация. Относно лабораторните условия ако например едновременно в един инкубатор и в една и съща среда култивираме ембриони от няколко (напр. пет) жени и на четири от тях те се развиват добре, а на петата лошо – то е ясно, че причината няма как да е в условията за култивиране. Много често ембриолозите търсим причината и в себе си

ЗАМРАЗЯВАНЕТО НА ЯЙЦЕКЛЕТКИ – ШАНС ЗА ОНКОБОЛНИТЕ ЖЕНИ ДА ИМАТ ДЕЦА

– особено, когато се използват микроманипулационни методи за оплождане, или в случаите на криоконсервация. Аз лично съм противник на практиката, която съществува в някои големи центрове – много пациенти, ембриолозите работят на смени, един вади яйцеклетките, друг ги опложда, трети прехвърля от една среда в друга. Въпреки че всичко строго се документира (включително с фотографии),

малко се губи проследяемостта. Като не се получи нищо – „групова безотговорност“. Затова в нашия център предпочитаме един ембриолог да извършва цялата процедура – от оплождането до трансфера, за да може сам да си отчете евентуалните грешки, ако нещо не се получи. Което не значи, разбира се, че втори колега не присъства на процедурите в бокса – освен че е полезно, и законът ни задължава с оглед недопускане на субективни грешки. Има и редица специални случаи – например, ако при ICSI на голям брой яйцеклетки няма оплождане или се наблюдава само в нисък процент, в следващия цикъл ги инкубираме в специални среди, които активират ооцитите към делене.

Важно е да се знае, че работим по утвърдени стандарти, със сертифицирани среди и апаратура, и пациентите може да са спокойни, че няма как да стане някаква техническа грешка или някой от колегите да си позволи да не спази съответната процедура (т.нар. СОП – стандартни оперативни протоколи).

Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да работите в сферата на асистираната репродукция? Удовлетворението, което получавам, е от успешно свършената работа и радостта и благодарността на бременните жени. По мои изчисления, през годините, нашият екип е помогнал на около 1500 двойки да имат деца. Не ги помня всичките, разбира се. Но голямо е удовлетворението от работата ми, когато в парка или на плажа дойде някой с дете или две и каже „те са Ваше творение“.

Кои са най-големите ви страхове - в медицината и в живота? Да не ми се случи нещо, което да ми попречи пълноценно да работя в областта на ембриологията – например да си счупя ръка, нещо с очите. И – в рамките на шегата – да не дойдат роднини да им правя инвитро. Няма как да им обясниш, че за всички се стараем и правим едно и също, че в едни случаи се получава, а в други - не. Но ако не стане, ця-

лата рода после ще каже „тоя не се постара“. В живота – здравето на близките ми. Семеен съм, имам син на 10 г. Родителите ми, макар и на възраст, са още живи. За тях са ми притесненията.

Кой е вашият личен лечител? Най-добрият ми лечител са планината и чистият въздух. Обичам да ходя на екскурзии, по този начин се разтоварвам от ежедневния стрес. За съжаление, рядко ми се удава, тъй като в повечето случаи работим и през почивните дни. През лятото почивам със семейството си на море, това също ме зарежда с допълнителна енергия. В чисто медицински аспект не се оплаквам от някакви сериозни здравословни проблеми (като за моята възраст). При проблем се случва да „самолекувам“, разчитам и на личния си лекар. Ако е нещо по-сериозно – в най-близката болница със спешно отделение, определящото е да не се чака. Няколко пъти ми се е налагало, не е имало проблеми. Напълно се доверявам на съответните специалисти. 

БРОЙ 9 І

ГРИЖА ЗА МЪЖКОТО РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

ТЕСТЪТ ЗА ДНК ФРАГМЕНТАЦИЯ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТЕСТЪТ ЗА ДНК ФРАГМЕНТАЦИЯ И ЗА КОИ ПАЦИЕНТИ Е ПОДХОДЯЩ В предишната ни статия „Въздържание при мъжа и забременяване“ говорихме за това, че дългото въздържание при мъжа е свързано с повишаване на процента на сперматозоидите с фрагментирана ДНК. Но какво всъщност означава ДНК фрагментация? Кои мъже е добре да направят изследване за ДНК фрагментация на своите сперматозоиди? Стандартният семенен анализ дава информация за трите основни параметъра, измерващи фертилността на един мъж – концентрация, подвижност и морфология на сперматозоидите. Спермограмата, обаче, не дава информация за процента на сперматозоидите с фрагментирана ДНК в семенната течност на мъжа. Цялостта на генетичния материал (ДНК) на сперматозоидите може да бъде нарушена вследствие на действието на химикали, тютюнопушене, висока температура, свободни радикали, отделяни при нормалния метаболизъм, и др. Високият процент на ДНК фрагментация (≥ 30% от сперматозоидите) се асоциира с по-лошо качество на ембрионите и спонтанни аборти.

І БРОЙ 9

Показания и изследване Тестът за ДНК фрагментация се препоръчва за пациенти с нормални параметри на спермограмата, които заедно със своята партньорка са засегнати от неизяснен инфертилитет или са претърпели множество неуспешни асистирани репродуктивни процедури. Тестът може да бъде направен и на пациенти с отклонения в основните параметри, изследвани в спермограмата, ако имат достатъчен брой сперматозоиди. Въпреки че при пациентите с мъжки фактор се счита, че причината за инфертилитета е известна, тест за ДНК фрагментация може да се назначи по преценка на лекуващия лекар. Това обикновено се случва при повече от 3 неуспешни инвитро про-

цедури или при няколко спонтанни аборта. Тестът се назначава и при наличие на професионален риск като излагане на химикали, висока температура и примери. В такива случаи откриване на повишен процент на сперматозоиди с фрагментирана ДНК означава, че е необходима промяна в начина на живот. Това включва не само избягване на професионалния риск, но и водене на по-здравословен начин на живот, с консумация на повече храни богати на антиоксиданти.

ТЕСТЪТ ЗА ДНК ФРАГМЕНТАЦИЯ

Тест за ДНК фрагментация на сперматозоиди се прави с предварително записан час в клиниката, като резулатът е готов на следващия ден.

Защо NewLife? Ню Лайф е център за репродуктивно здраве и асистирана репродукция – инвитро, разположен в сърцето на Пловдив. Висококвалифицираният екип на Ню Лайф е оглавяван от управителя, акушер-гинеколог – д-р Добринка Петрова и консултиран от международно признатите специалисти в областта на асистираната репродукция – инвитро проф. Нери Лауфер и д-р Анат Сафран. Благодарение на труда и усилията на консултантите на центъра, в световен мащаб са проплакали повече от 10 000 бебета. Инвитро центърът предлага пълен кръг на обслужване с донорски програми за сперматозоиди, яйцеклетки, класически инвитро процедури, Икси, Имси, с най-модерните европейски технологии в репродуктивната медицина. Клиниката има спе-

циализирано отделение за мъже под името New Life Male Center, в който, специалистите ни се грижат за мъжкото здраве. Инвитро Клиниката разполага с CASA (компютърно асистирана спермограма) Тефна (тестикулярна биопсния – нов и щадящ метод за мъжа в сравнение с класическата такава). Клиниката предлага асистирани репродуктивни решения както за двойки, така и за необвързани жени, както и възможности за презервация на фертилността (запазване на репродуктивните способности) чрез замразяване на яйцеклетки. И двата центъра разполагат с Крио Банка, където можете да подсигурите вашето бъдеще и спокойствие.

В New Life не се отказваме от трудните случаи Нашият екип гледа на трудните случаи като на предизвикателство, с което може да се справи. Много от нашите пациенти са имали неуспешни процедури, преди да дойдат при нас и да реализират своята мечта да станат родители. Някои от членовете на нашия екип активно се занимават с изследователска и научна дейност и имат немалък брой публикации зад гърба си. Това им позволява да са винаги в крак с новостите в репродуктивната медицина и да ги прилагат в клиничната си практика в полза на нашите пациенти. Екипът от професионалисти на Ню Лайф ще направи всичко по силите си, за да сбъдне вашата мечта. 

БРОЙ 9 І

МОЯТА АКУШЕРКА

За раждането на дете трябва да се подготвим така, както се подготвяме за изпит Казвам се Тони и съм акушерка – по професия и по душа. Бакалавър Социални дейности и магистър по „Управление на здравни грижи”. Сертифициран преподавател по предродилна подготовка към ЕNCA (European Network of Childbirth Associations), сертифициран инструктор по програмата д-р Карп „Най-щастливото дете”, медицински консултант по кърмене, учредител и заместник председател на Алианс на българските акушерки от 2012 до 2018 г. и учредител и управител на Фондация HAPPY MUMS от 2018 г. Участвала съм в множество международни и наши конференции по акушерство, благодарение на които имах възможността и честта да се запозная с личности, оставили трайна следа в акушерството и майчиното и детско здраве.

І БРОЙ 9

Изключително съм благодарна за срещата си с френския акушер-гинеколог Мишел Оден, който е един от най-известните защитници на естественото раждане в цял свят, Елизабет Дейвис – акушерка, уважаван

международен лектор и автор на акушерски програми за обучение, професор Лесли Пейдж – президент на кралския колеж за акушерки във Великобритания и много други световни имена, отдадени на подобряването на ро-

ЗА РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ ТАКА, КАКТО СЕ ПОДГОТВЯМЕ ЗА ИЗПИТ

дилните практики. Каузите, зад които заставам, са: по-добри грижи за жените, майките и бебетата и реабилитиране на акушерската професия в България. Обичам да чета – напоследък май все по-рядко намирам време за романи и художествена литература и все по-често вниманието ми е привлечено от книги, свързани с хранене, дефицити на витамини и минерали, хормонален баланс, аромотерапия, холистична и интегративна медицина. Интересувам се от пренатална психология, съвременни практики и новости в акушерството и програмите за родители.

ност и с известна доза притеснение, т.к. винаги ми е било малко трудно да говоря за себе си. И така, живея и работя във Велико Търново. Създател съм на център за бъдещи и настоящи родители и техните деца Happy Mums в нашия град. Когато създавах центъра, исках това да бъде едно по-различно място, където жените да се чувстват като у дома си – спокойни и сигурни, че могат да се доверят и да споделят. Исках да създам място, в

което освен подготовката на бъдещите родители за предстоящото раждане и живота с бебето, да има дейности, които да ги подкрепят в това ново пътуване. Така в центъра се появиха фитбол, пилатес, йога и

Другата ми страст е приготвянето на сладкиши, но покрай натовареното ми ежедневие имам все по-малко време за това. Затова пък в лицето на дъщеря ми имам достоен наследник. Когато Ради ми предложи да разкажа на читателите на списанието за центъра и работата ми с родителите, приех с огромна благодарност за предоставената възмож-

БРОЙ 9 І

МОЯТА АКУШЕРКА

се включиха в световната кампания „Голямото кърмене”. Рисувахме бременни коремчета, организирахме събития, посветени на световната седмица за уважение към раждането, денят на недоносените бебета и още много други активности, с които се стараем да подкрепим родителите като им предоставяме съвременна и коректна информация по теми, свързани с раждането и отглеждането на деца. Организирахме и празник, посветен на деня на бащата – защото вярваме, че бащите са важни. масаж за бременни. Създадохме програмата за ранно детско развитие „Бебешка музикална работилница” за деца от 6 месеца до 3 години, а преди три години стартирахме и програма за възстановяване на жените след раждането, която нарекохме Happy Kanga Mums, т.к. майките участват заедно с децата.

Всяка година съвместно с община Велико Търново и РЗИ отбелязваме Световната седмица на кърменето. Бяхме първите в страната, които

І БРОЙ 9

Като акушерка, работила над 15 години в женска консултация и десетгодишния ми опит в Нappy Mums, виждам колко важно е за жените да имат на разположение експерт, на когото могат да се доверят и да получат подкрепа и разбиране. Винаги съм вярвала, че холистичният подход е начинът, по който можем наистина да помогнем в дадена ситуация, независимо дали става въпрос за здравословен проблем или толкова естественото състояние на бременност, раждане и следродов период. Не е тайна, че преминах няколко нива на международно обучение за дули и то беше изключително ценно за мен, защото по онова време никой у нас не говореше за важността на позицията по време на раждането, за масажите, за ефекта на това, че за протичането и изхода

ЗА РАЖДАНЕТО НА ДЕТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДГОТВИМ ТАКА, КАКТО СЕ ПОДГОТВЯМЕ ЗА ИЗПИТ

на раждането е много важно жената да се чувства подкрепена и присъствието на придружаващо лице не е каприз, а биологична потребност на всяка жена. Но най-ценните учители за мен бяха жените и семействата, които ни се доверяваха в центъра през тези повече от 10 години, откакто създадохме Happy Mums. Те ме научиха не просто да слушам, а да чувам. Те ме научиха също, че всяка гледна точка има смисъл и е добра за дадения човек, и че нещата наистина могат да бъдат прекрасни, само ако си имаме взаимно доверие. В стремежа си да бъдем полезни създадохме рингчето HappyNursMum. Идеята дойде от посещенията ми при жените по повод кърменето. Всеки път, когато трябваше да поставим бебето на гърдата, виждах

БРОЙ 9 І

МОЯТА АКУШЕРКА

как майките се опитват да задържат с едната ръка или с брадичката си блузата над гърдата, с другата да придържат бебето и сякаш имаха нужда от още една ръка, за да могат да придържат и гърдата. HappyNursMum прави точно това – лесно и за секунди прихваща блузата на майката и оставя ръцете и свободни, за да може да прикрепя или гали бебето докато го кърми. То се превръща в красива и елегантна гривничка за кърмене, която ще напомня всеки път, коя е била последната гърда от която сте кърмили, за да започнете следващия път от другата - нещо много важно, за да има добър мениджмънт на кърменето и достатъчно кърма, без да се налага да записвате в тетрадки. И е чудесен заместител на ластика за коса. Другият проект, с който изключително много се гордея, е регионалното търговско изложение Family

Days Expo, което стартирахме през 2011 г. и е социално ориентирано в подкрепа на родителите от нашия регион. В него се включват както местни, така и национални компании и организации и аз съм изключително щастлива, че фондация „Искам бебе” участва и в трите издания до сега. За съжаление, тази година поради извънредната пандемична обстановка то няма да се проведе, но за сметка на това се надявам, че до следващия ноември всичко това ще е приключило и ще имаме възможност да го случим отново. И накрая, ако ми позволите, бих искала да отправя това послание към всички жени, които са в очакване, които са бременни или вече родили:

Първият и най-важен урок е да повярваме в себе си и да се научим да разчитаме сигналите на телата си, за да не се страхуваме. За раждането на дете трябва да се подготвим така, като се подготвяме за изпит. Бих казала, че този изпит е най-важният в живота ни, защото от неговия резултат зависи стартът на детето ни, а и този на двойката като родители. 

С много любов, Тони Калушкова

І БРОЙ 9

ЕДНАКВИ ДРЕХИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

089 327 4332 terracaeli.brand@gmail.com

https://www.facebook.com/terracaeli.brand/

МИСИЯ „ПЛАСТИЧЕН ХИРУРГ“

Д-Р ШАРБЕЛ ТАУК:

Всяка жена е красива, независимо от външния й вид

Д-р Шарбел Таук е родом от Ливан. Завършва специалност “Обща медицина” в Медицинска академия в София и специализира “Пластична и реконструктивна хирургия” в България и Франция. Работи дълги години в Клиниката по изгаряния в Пирогов и впоследствие продължава своята практика в Париж, в една от най-реномираните клиники. Там работи съвместно със световноизвестни пластични хирурзи. Междувременно придобива множество специализиции и богат опит в Бразилия, Испания, Италия, САЩ, Германия, Ливан. Към момента практикува в своите клиники в Париж и Бейрут. В България той може да бъде открит в своята клиника в гр. София - Femme Clinic.

І БРОЙ 9

Д-Р ШАРБЕЛ ТАУК: ВСЯКА ЖЕНА Е КРАСИВА, НЕЗАВИСИМО ОТ ВЪНШНИЯ Й ВИД

Ако се върнете години назад, бихте ли заменили лекарската професия с друга? Кой и как ви „запали“ точно по пластичната хирургия? От дете мечтая да стана лекар. Това ми беше голяма страст, особено след като на 38 години внезапно почина най-големият ми брат, който бе уважаван лекар. Беше голям шок за мен и тогава реших да продължа неговото дело. По принцип, обаче, не бих посъветвал моите деца да вървят по стъпките ми, защото пътят е много дълъг и изисква големи саможертви, особено в личния живот. Освен, разбира се, ако медицината не им е голяма страст.

Каква е вашата лична представа за женска красота? Променят ли се според вас представите за женска красота в годините и на какво се дължи това? Аз смятам, че основният принцип в пластичната хирургия е да не се променя идентичността на хората, а да се съхрани. Да се поддържа красотата на всеки човек. Едва ли има понятие, което е по-абстрактно от определението за красота. Всички знаем, че стандартите и общоприетите белези за красив външен вид често са субективни, особено за очи, които ви гледат с по-голям интерес. Все пак времето, в което живеем, налага своите стереотипи за красота. Ако се върнем години назад, ще открием, че жените са се водили от модата и тогавашните стандарти. Женската красота започва да излиза на преден план с развитието на кинематографията през първите десетилетия на миналия век. Тогава се появяват и първите модни икони, а техният стил е актуален и предизвиква възхищение дори днес. В днешно време общоприетите стандарти за женска красота често влияят върху самочувствието и емоционалното състояние на нежния пол. Причината е, че привлекателността все по-често се свързва с определени размери на тялото или с корекции по лицето. Истината е, че всяка жена е красива, независимо от външния й вид. Формата на тялото и чертите на лице-

то са строго индивидуални и всяка намеса с цел промяна на външността трябва да бъде умерена, за да се съхрани естественото излъчване и красота, които една жена притежава. В обществото са наложени стереотипи и предразсъдъци, от които умът трябва да се освободи, защото човешкото тяло е своеобразен храм и изисква необходимите грижи.

Кога най-често се обръщат към вас за консултация жените и какво искат да променят? Според статистиката най-често към пластичен хирург се обръщат пациентки на възраст от 30 до 50 години, които искат да възстановят формата на тялото си след раждането на едно или повече деца. Втората най-често срещана категория пациентки е между 51 и 64 години. В тази възрастова група настъпват големи изменения на лицето и тялото. Третата най-често срещана категория пациентки са младите жени на възраст от 18 до 30 години, които не са доволни от първоначалната форма на своето лице или тяло. Въпреки факта, че пластичната хирургия е сравнително млада наука, през последните няколко десетилетия бяха направени големи крачки в посока развитие и усъвър-

БРОЙ 9 І

МИСИЯ „ПЛАСТИЧЕН ХИРУРГ“

процедура може да се постигне относително естествен външен вид и усещане.

шенстване на благоприятните резултати и здравето на пациента. Основният принцип в медицината е „да не вредиш”.

Реконструкцията на гърдата след онкологичен проблем – кога, как, за какво да внимаваме, как да изберем правилния начин? Операцията реконструкция на гърда е физически и емоционално възнаграждаваща процедура, която се прилага при частично или цялостно отстранена гърда, най-често след мастектомия. Процедурата представлява комбинация от техники на пластичната хирургия, чрез които не само се създава нова гърда, но значително се подобрява външният вид на жената, нейното самочувствие и качество на живот. С помощта на тази

І БРОЙ 9

Обикновено реконструкцията на гърдата включва няколко процедури, които се извършват последователно, на етапи. Тя може да протече едновременно с мастектомията или да се отложи до пълното възстановяване на пациента след мастектомията и другите допълнителни курсове на лечение. От значение е жената да се чувства готова за психическото и емоционално приспособяване, което реконструкцията изисква. Както при загубата на гърдата, така и при нейното възстановяване е необходимо да се „привикне” към крайния резултат. Много избори трябва да бъдат направени в процеса на реконструкция на гърдите. Може би най-важният въпрос е: подходяща ли е за Вас реконструкцията на гърдите? За повечето, преживели рак на гърдата, отговорът е „Да”. Днес повечето жени, претърпели мастектомия, са подходящи кандидатки за реконструкция на гърдите. За много жени реконструкцията на гърдите е добър начин да се почувстват по-добре и да се върнат към нормалния начин на живот. В последните години бяха разработе-

ни много хирургически техники, които са ефикасни и безопасни. С помощта на последни генерации гръдни импланти можем да постигнем много задоволителни резултати. В зависимост от вида на заболяването и от лечението (вида на мастектомията, химиотерапия, лъчетерапия) избираме каква реконструкция да се извърши - дали едноетапна, незабавна или късна - и с какви материали.

Редукция на те глото чрез методите на пластичната хирургия – кога и как? В пластичната хирургия няма методи за редукция на теглото. Аз съветвам пациентите с наднормено тегло да се ограничават в храненето, да спазват диети и да спортуват. Но при застлъстяване или при БМИ, по-голям от 30 може да се приложи бариатричната хирургия и да се направи Gastric Bypass или Sleeve Gastrectomy, след което да коригираме кожния излишък.

Липосукцията не е метод за отслабване или за редукция на тегло, а е метод за премахване на мастни натрупвания, или така наречената генетична мазнина от определени зони, които не могат да се премахнат с диети и спорт.

Какви са вашите страхове в таз и толкова бързо развиваща се област от медицината? Как ние

Д-Р ШАРБЕЛ ТАУК: ВСЯКА ЖЕНА Е КРАСИВА, НЕЗАВИСИМО ОТ ВЪНШНИЯ Й ВИД

като жени да намерим баланса и да започнем да се харесваме? Най-трудното в днешно време е това, че „жената на 21 век“ иска да получи всичко на всяка цена. Свободно достъпната материя, до която се докосват, дава виждане на дамите как в настоящата епоха на трансформация да получат всичко, било то нужно или не. Това е основна трудност, с която се сблъсквам ежедневно. Всеки ден се опитвам да предам ясното послание, че не всичко е на всяка цена.

Налага ми се да правя многократни откази на процедури на нежния пол, тъй като съм с ясното съзнание кое е нужно, кое не е, и кое би навредило на здравето и красотата. Безопасността е на първо място. Трябва заедно с всяка дама да съумеем да запазим нейната индивидуалност и идентичност.

Как подбирате хората в екипа си и колко е важен добрият екип за успе хите? Разликата между големите успехи и посредствените постижения е в приятелството и в големите отбори. Никой в историята не е постигнал нищо важно сам. Постиженията на всички цивилизации са дело на група, а не на един човек. Лидерът е важен, но без екип не става нищо. Без значение колко интели-

гентни, талантливи, страстни или велики умения имаме, ако искаме да постигнем нещо, винаги ще зависим от някого. Колкото повече искаме да постигнем, толкова по-добър екип трябва да тренираме. Освен това, ще трябва да го познаваме, да го вдъхновяваме да работи добре и да продължаваме да постигаме целите си. Истината е, че лидерите са толкова успешни, колкото са техните екипи. За мен работата е вторият ми дом. Затова хората, с които работя, са част от моето семейство. Ще си позволя да споделя един цитат на Хенри Форд: „Събирането е начало. Да следваме заедно, е напредък“.

Откъде черпите вдъхновение? Вдъхновението е несекващ извор на енергия. Ежедневно черпя професионално вдъхновение от усмивката на пациентите, за която съм виновен аз. С пожелание към вашите читатели навсякъде да намират извори на вдъхновение!

Какво за вас е се мейството? Случвало ли ви се е да пренебрегвате се мейството си заради работата? Изследвания в психологията потвърждават, че емоционалното и психичното здраве на личността, както и моделите на взаимоотношения, които тя развива, се коренят в качеството на връзката със семейството ни. Там се създават първите представи за близост, доверие, любов, разрешаване на конфликти, правилно, грешно и други. Това е една малка лаборатория, в която се развиват основните ни нагласи и представи за света. Семейството е всичко. Имам три прекрасни деца и невероятна съпруга. В последните години поради интензивните ми пътувания по работа, обучения, клинични проучвания и доброволчески мисии често се случва да ги пренебрегвам и да съм далече от тях. Затова когато сме заедно, се наслаждаваме на всеки един миг. 

БРОЙ 9 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА ПРИ

ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Иван Ралев е психолог, семеен консултант, клиничен психолог и международно сертифициран тренинг-обучител. Ръководител е на Психологически център “Идентичност” - гр. Пловдив. Като психолог има над 19-годишен опит в консултирането на деца, младежи, възрастни, родители, семейства и двойки. В дългогодишната си практика като обучител е провел над 200 семинара, тренинга и обучения на психолози, социални работници, университетски преподаватели, учители, възпитатели, младежи, служители и мениджъри. Водил е групи за родители, за повишаване на родителския капацитет. Ръководил е и координирал редица проекти в областта на психо-социалната работа. Супервизор е на екипи на социални услуги от цялата страна.

І БРОЙ 9

Животозастрашяващите заболявания подлагат личността на огромен стрес. Те затрудняват ефективното й функциониране и сериозно се отразяват върху психиката. Също така ограничават възможността за справяне с текущи ангажименти и предизвикателства, развитието на пълноценни взаимоотношения. И не на последно място, активират и един базисен, екзистенциален страх – страха от смъртта. Именно онкологичните заболявания през последните години се формираха като нарицателно на заплаха за живота и нормалното психологическо функциониране.

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА ПРИ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Тази статия е провокирана от работата ми с жени с онкологични заболявания. В нея ще поговорим за психологическата подкрепа, която те могат да получат в такъв тежък за тях момент, за да може уверено, спокойно и без предразсъдъци да се се възползват от нея през различните етапи в процеса на адаптиране към болестта. И не на последно място, да бъдат пълноценни за себе си, децата и семействата си.

В ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ЖЕНИТЕ С ОНКОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ОБИКНОВЕНО СА ПОДЛОЖЕНИ НА ОГРОМЕН СТРЕС, СЪПЪТСТВАН СЪС СИМПТОМИ НА ДЕПРЕСИЯ, ТРЕВОЖНОСТ, ПАНИКА, СТРАХ, ТЪГА, ВИНА, ОТЧАЯНИЕ, БЕЗИЗХОДИЦА И Т.Н. КОЛКОТО И СИЛНА ДА Е ЛИЧНОСТТА, КОЛКОТО И УСПЕШНО ДА СЕ СПРАВЯ СЪС СТРЕСОРИТЕ, Е СЪВСЕМ НОРМАЛНО ТЯ ДА ИЗПИТА ЧАСТ ОТ ГОРЕ СПОМЕНАТИТЕ ЕМОЦИИ, КОИТО СА ХАРАКТЕРНИ ЗА ПОДОБНО КРИЗИСНО СЪБИТИЕ И ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА ПОПАДНЕ ПОД ТЯХНОТО ВЛИЯНИЕ.

В практиката ми жените с тази диагноза споделят за изключително тежката емоционална ситуация, в която попадат, ситуация на безнадежност, продължаваща с месеци, дори с години. Освен върху личността, влиянието на тези емоции се разпростира и върху отношенията (в семейния, приятелския и професионален кръг), върху визията им за живота и след болестта (взаимоотношенията със семейството, желанието да бъдат родители, да имат деца). Преди да поговорим за ефекта от психологическата подкрепа, накратко и условно ще маркирам фазите, през които минава човек, адаптирайки се към това силно травмиращо събитие – онкологичното заболяване.

БРОЙ 9 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

Първоначално е фазата на отрича нето , като тук шокът е голям и диагнозата се отрича („Не, това не може да бъде истина!“). Следва фазата на протеста , която обикновено е съпроводена с гняв. Гневът може да е насочен към собствената личност, към обстоятелствата, към другите, към Бог („Защо точно на мен се случва това?“), фаза при която човек обикновено се чувства доста самотен в чувствата си. При фазата на пазарене навлизат много силни и болезнени чувства, като тъга, безпомощност, болка, вина, които го тласкат към пазарене (Ако се случи..., то аз ще направя...) и усещане за илюзорен контрол. Човек може да изпадне в апатия, и дори депресия, което е и следващата може би най-дълга и тежка фаза. В нея пазаренето спира, а реалността постепенно се осъзнава такава каквато е. При фазата на преработването приемането силата на емоциите постепенно намалява, като се приема реалността. Постепенно нараства и увереността за разговор за болестта и обстоятелства около нея, изгражда се личната философия за справяне.

И така стигаме до психологическата подкрепа, в контекста на този тип заболявания. Наличието й е предпоставка за успешното преминаване

І БРОЙ 9

през горе споменатите фази, намалявайки възможността от „застиване“ в някоя от тях, което може да доведе до развитието на личностови разстройства, изпадането в тежка клинична депресия и др. Психологическата подкрепа също така е фактор в мобилизирането на всички налични личностни ресурси (физиологични и психични) за противодействие на болестта. Един от важните моменти тук е възможността за освобождаване и отработване на негативните емоции и страхове. Това става чрез един постепенен процес на тяхното признаване, изговаряне, преживяване и приемане в контекста на заболяването – от момента на поставянето на диагнозата, през лечението, до изхода от него. Ще си позволя да цитирам думите на една клиентка в разговор по темата, които са се запечатили в съзнанието ми: „Като изказвам и говоря за страховете си, след това те не са толкова страшни!“. Изключително важна е възможността за обезсилване на разяждащата вина и гняв, които много често остават недоизказани до идването в кабинета, обикновено интегрирани във вътрешен диалог, изпълнен с въпроси, като: „Защо точно сега ми се случва това?“, „С какво съм заслужила това?“, „Толкова ли съм грешна, че така ме наказват?“. Тук ще отбележа и възможността за справяне с тревогата и безпокойството, провокирани от страха болестта да не се завърне (по време на ремисия). Първоначално тревожността е постоянна, като

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ПОДКРЕПА ПРИ ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

фон и е трудно управляема. В процеса на работа тя става епизодична, като обикновено клиентът попада в този епизод, когато му предстоят контролни прегледи или пък настъпят дати, които свързва с травматично събитие около болестта (датата на поставяне на диагнозата, дата на операция и др.). До момента, в който тревогата избледнява, поставена под задоволителен контрол.

ВАЛИДИРАЙКИ И ОСВОБОЖДАВАЙКИ СЕ ОТ СВОИТЕ СТРАХОВЕ И ЕМОЦИИ, ЛИЧНОСТТА ПОСТЕПЕННО ЗАПОЧВА ДА ИЗГРАЖДА СВОЯТА „ОТБРАНИТЕЛНА ЛИНИЯ“, ОФОРМЯЙКИ ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА СИ НАСТРОЙКА СРЕЩУ БОЛЕСТТА И АДАПТИРАЙКИ СЕ КЪМ НОВАТА СИТУАЦИЯ.

Развиват се модели и стратегии за справяне в кризисни ситуации, които освен в текущата ситуация, могат да се използват и в следващи житейски предизвикателства. Това става чрез възможността да се открие различна гледна точка, чрез промяна на личната перспектива, чрез преформулиране на определени житейски обстоятелства (от възприемането на болестта, като финален щрих в живота, тя може да се възприема като поредната житейска трудност), чрез усвояване на техники за вентилиране на напрежението и редуциране високите нива на стрес. Така личността поема контрола върху живота си, разрешавайки възникнали трудности и постепенно възстановявайки нарушения си житейски ритъм и активност. На финала бих обобщил, че психологическата помощ е значим и ценен инструмент, повишаващ съпротивителните сили на личността, ангажираността й в борбата със заболяването, вярата в успеха! Това неминуемо подпомага процеса на лечение и успешния изход от него, повишавайки и качеството на живот. Естествено, не трябва да се забравя, че психологическата подкрепа не е стопроцентово задължително условие, а просто е една от посоките за удовлетворение и личностно израстване! 

БРОЙ 9 І

ХРАНЕНЕ И COVID-19

КАК ДА СЕ ХРАНИМ, АКО СМЕ БОЛНИ ИЛИ КОНТАКТНИ НА COVID-19 Можем ли да подпомогнем тялото си с храната и какви трикове да приложим, за да се справим с тази коварна инфекция? Според Европейското общество по клинично хранене и метаболизъм (ESPEN) храненето е от съществено значение за протичането на вирусната инфекция и за изхода от нея. Тялото ни има нужда от питателна храна, богата на протеини, минерали и витамини. Препоръките са различни за всеки човек, като трябва да бъдат съобразени с неговите индивидуални особености, придружаващи заболявания и вкусове. Най-общо може да се формулират по следния начин:

І БРОЙ 9

Преди да сме се сблъскали с вируса, като превенция е важно да ограничим в дневното си меню храните с високо съдържание на наситени мазнини, захари и рафинирани въглехидрати (или така наречената Западна диета). В световен мащаб тя допринася за разпространението на затлъстяването и диабет тип 2. Те се асоциират с повишен риск от тежко протичане на COVID-19. Консумацията на Западната диета води до промени в имунитета, които са причина за хронично възпаление и нарушена защита на тялото срещу вирусите.

КАК ДА СЕ ХРАНИМ, АКО СМЕ БОЛНИ ИЛИ КОНТАКТНИ НА COVID-19

Хората с наднормено тегло и затлъстяване не бива в момента да спазват рестриктивни диети и да отслабват драстично с глад, защото недохранването (малнутрицията) също е причина за усложнено протичане на инфекцията. То често се среща при възрастните болни, болните с онкологични заболявания и пациентите с придружаващи заболявания. Когато сме контактни или вирусът вече ни е атакувал, от много голямо значение е да си набавим нуж-

ните калории (между 25-30 kcal/kg според различните препоръки) и протеини (между 1-1.2 g/kg, минимум 0,8 g/kg). Това ще предотврати началото на катаболитните процеси в тялото и ще му помогне по-лесно и бързо да се справи с инфекцията. Ако имате изразена симптоматика от страна на стомашно-чревния тракт, препоръките са за прием на протеин на прах и храни, които са максимално щадящи към него. Храните могат да бъдат

БРОЙ 9 І

ХРАНЕНЕ И COVID-19

пасирани, добре е да са бедни на фибри и да се избягват такива, които предизвикват метеоризъм (кръстоцветни зеленчуци, боб, някои плодове и др.). Ограничете всички храни, които сте забелязали, че по принцип ви създават проблеми като газове, киселини и подут корем.

Приемайте достатъчно течности и останете добре хидратирани. Високата температура, пониженият апетит и прояви от страна на храносмилателната система (гадене, повръщане и диария) крият риск от дехидратация. Освен вода, може да прибавите вкусни смутита, чай с мед, хубав домашен бульон. Те ще ви дадат и течни калории, което е важно. Ако апетитът ви е намален, яжте често и по малко. Използвайте подправки, които подобряват храносмилането като копър, мента, кориандър, черен пипер, джинджифил и канела.

Важно е в диетата ви да присъстват достатъчно храни, богати на витамин А, витамин Д, витамин Е, цинк, магнезий и селен и др. Ако не могат да се набавят с храната, се препоръчва да се приемат допълнително под формата на добавки. С тях трябва да се внимава и да не се превишават препоръчителните дневни дози. По-високи дози могат да се дават само след консултация с лекар.

І БРОЙ 9

Никой не знае кога ще се разболее и кога семейството му ще се окаже под карантина. Подсигурете си основни продукти. Няма да имате много време и желание за готвене, така че може да вземете замразени зеленчуци и плодове, консерви с нахут, с месо и да си попълните запасите в килера. Може да замразите няколко порции от любимата си супа или друга храна. Ще ви предложа 3 любими рецепти на моето семейство, които са бързи, лесни, вкусни и с богато съдържание хранителни вещества. 

ХРАНЕНЕ И COVID-19

ПРОДУКТИ → 4 бр. пъстърви → 1 връзка копър → 1 връзка пресен кориандър → 1 връзка пресен девисил → 1 лимон → 50 мл. зехтин → сол и пипер на вкус

Пъстърва с билки в пергамент

Лека храна, която е лесна за усвояване и богата на протеини. Начин на приготвяне:

Почистете пъстървите. Нарежете билките на ситно и прибавете към тях сока на половин лимон и половината количество от зехтина. Напълнете рибите и намажете всяка с останалото количество зехтин, изстискайте лимоновия сок и подправете със сол и пипер. Завийте всяка в пергамент и печете в предварително загрята фурна на 180°С за 30 минути. След като извадите рибите, ако желаете може да пасирате останалите билки и да добавите прясно изцеден лимонов сок, с които да залеете рибата. Но и без тях си е достатъчно вкусно. Ако нямате пресни подправки, използвайте сухи, но внимавайте с количеството, понеже са доста силни.

І БРОЙ 9

За гарнитура може да приготвите пюре от моркови и картофи.

РЕЦЕПТИ

Тази рецепта я имам от една много стара книга от 1937 г. и е една от любимите ми. Тогава подходящата диета е била един от основните съюзници на хората при борбата с различните заболявания и има цяла глава как да се храни болният. Малко съм я модернизирала. Отнема малко повече време, но може да направите по-големи количества и да я замразите.

Супа топчета

ПРОДУКТИ

→ 500 гр. свински или телешки кокали → 500 гр. телешка кайма → 100 гр. ориз → 3 средни моркова → 2 малки глави лук → 2 стръка целина → 50 гр. брашно → 30 мл. зехтин → сол и черен пипер на вкус → 1 яйце → 250 мл. заквасена сметана → 1 лимон ✳ Ако кашляте, внимавайте с пипера и лютото!

Начин на приготвяне: Кокалите запичаме за кратко във фурната на 180°С, после сваряваме в тенджера под налягане за 2 часа. Сотираме зеленчуците със зехтина, после прибавяме бульона, който се получил. Каймата овкусяваме с подправки и смесваме с половината от ориза. Оформят се малки топчета и се овалват в брашното. Прибавяме ги към врящите зеленчуци. Добавяме и другата част от ориза. Когато супата е готова, правим застройка с жълтъка, сок от 1/2 лимон и заквасената сметана. Тази супа е висококалорична, но когато сме болни, имаме нужда точно от такива храни. Ако не обичате месо, може да го замените със соеви кюфтенца и да използвате гъбен бульон.

БРОЙ 9 І

ХРАНЕНЕ И COVID-19

РЕЦЕПТИ

Печена тиква с мед и маскарпоне ПРОДУКТИ → 1 кг. тиква → 50 мл. мед → 50 гр. захар → 100 гр. орехи → канела

Начин на приготвяне: Може да вземете изчистена и нарязана тиква, за да си спестите време. Изпечете я във фурната, като я поръсите с канела и захар, до златист загар. Нарежете на малки кубчета. Смесете маскарпонето с меда до получаването на гладка смес. Вземете подходящи чаши за сервиране. Сложете ред тиква, ред маскарпоне, орехи и така до горе. Поръсете с канела, орехи, бадеми или натрушени бисквити.

І БРОЙ 9

Добър апетит, пазете се и се грижете за себе си и близките си! Ваша, д-р Анн

Използвани източници: http://www.eatingwell.com/article/7775573/what-should-you-eat-if-you-come-down-with-coronavirus/ https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0889159120305377 https://www.health.harvard.edu/a_to_z/gas-flatulence-a-to-z https://www.espen.org/ http://www.emro.who.int/nutrition/nutrition-infocus/nutrition-advice-for-adults-during-the-covid-19-outbreak.html

Донорството на яйцеклетки или как майки помагат на бъдещи майки

„Станах майка благодарение на дарена яйцеклетка. В тази яйцеклетка е имало толкова много любов, че днес аз съм готова да раздавам щастие...”

Защото ти си ЖИВОТЪТ!

Милена Златкова радиоводещ Радио „Витоша“

„Аз станах донор. И после още много майки в цяла България чуха и... направиха същата крачка.“ 0700 700 17 Национална телефонна линия 0892 475 790 Валентина Иванова donorstvoto@gmail.com info@iskambebe.bg

Донорството с

Ако имате въпроси или искате да помогнете с информация на близките си, може да се свържете с нас: Главен координатор на донорската програма и координатор за Североизточна България Валентина иванова, тел. 0892 475 790 Координатор за Северозападна България Здравка Гергова, 0898 866 874. Координатор за Южна и Централна България ема Христозова, 0882 430 788. Отговорници за Централна и Северна България Вероника Михайлова, 0886 801 309 Венислава Гарсия, 0897 098898, 0893 008898 Всички ние от фондация „Искам бебе“ вярваме, че точно ТИ СИ ЖИВОТЪТ!