Списание Искам бебе 14

и здраво семейство

Безплатно издание Брой 14 Списание за репродуктивно и семейно здраве

НАШИТЕ ДОКТОРИ Д-Р НАТАЛИЯ ЮДОВА

ИКОНИТЕ И ТЕХНИТЕ ЧУДЕСА ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

ЕНДОМЕТРИОЗАТА – РУСКА РУЛЕТКА Д-Р АТАНАС АЛЕКСАНДРОВ

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО Д-Р АНГЕЛИНА НЕДЯЛКОВА

ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ РАДОСТТА НА РАДОСТИНА

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО СЕВДАНА ЙОРДАНОВА

БОРЯНА ВЕЛИКОВАТОШКОВА ЗА FRESHKO СТАРТИРА СОЦИАЛНАТА КАМПАНИЯ „ДЕ Е БЪЛГАРИЯ“

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ „ИСКАМ БЕБЕ” БРОЙ 14

Главен редактор: Радина Велчева

2 От редактора 6 Новини 16 Трудният път на дезинфекцията

Издател: Фондация „Искам бебе”

46

20 Не се отказвайте от мечтата си

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

за дете

26 Д-р Наталия Юдова: „Магията да лекуваш носи много удовлетворение и заряд“

Снимки: Shutterstock.com

32 Ендометриоза и връзката с алер-

Корица: Петко Момчилов

гиите

16

38 Ендометриозата – препятствие по пътя към сбъдване на мечтата

Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

46 Гергана Симеонова: „Божията майка чува искрените молби на жените да имат дете“

62 Стартира социалната кампания „Де е България“

76

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч.

65 Събуждам се с усмивка, заредена с енергия и благодарност

68 Д-р Паям Форгани: „Устата е огледало на общото здравословно състояние“

72 „Бързото“ поколение, психологията

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

84

и бъдещето

Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

76 Щастието Божидара 80 Полезно е да знаем 84 Подобри здравето си и това на бъдещото си дете, като подобриш начина си на живот

32

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

БРОЙ 14 І

1

ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти: Севдана Йорданова за своите три слънчица. Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

Снимка: Калина Арсова

За Донорството като Молитва за изобилие Есента е моят мъдър сезон. Винаги е било така. Още от малка обичах да мълча с есенните добруджански ниви и да чувам звуците на прегарящото лято. Слънчогледите натежаваха, а слънцето ги провокираше да погледнат и в друга посока. Приятелите ми знаят, че есента е сезонът, в който се намирам и събирам. Започвам да си почивам от емоциите на лятото, а клепачите болят от неизплаканите сълзи по недоизказаните думи. Сега вече не ми се и говори. От три месеца, че и повече, загубих нормалния си глас. Говоря трудно, с мъка, с болка, но нямам друг избор, защото съм направила отдавна неизбежния – да работя с гласа си. Може би Бог ми дава знак – или трябва да млъкна задълго, или да почна да пея. Тежестта на годините ми ще отмести везната в правилната посока. Знам. Имам търпението. Очите ми все още виждат добре. Сърцето ми измерва пулса на предстоящите промени, които са неизбежни и завъртат колелото към следващото НОВО, зараждащо се в ума ми. През есента винаги започваме нещо ново, нали? Тази есен отново ще дам път на гласа на сърцето си и ще говоря за Донорството. Знам, че тази тема все още боли, но и радва до безумие. Темата „донорство“ провокира човешката ни природа, защото задава въпроси, които нямат еднозначен отговор. Защото отговорите зависят от мястото, където сме поставили собствената си камбанария. Преди повече от 10 години ние, днешните майки от „ИСКАМ БЕБЕ“, започнахме новото, голямото, честно и лицепоказващо говорене по тази „тежка“ тема – донорство на генетичен материал. И колкото повече минава времето, толкова по-ясно виждам и чувам лицето и гласа на щурата, до огнено-червено-откровената и влюбена в

2

І БРОЙ 14

Нашите доктори: Д-р Наталия Юдова, завеждащ сектор „Асистирана репродукция“ към АМЦСМП „Майчин дом“. Нашите дарители: Стартира социалната кампания „Де е България“. Обичаните личности на България за „Искам бебе“: Гергана Симеонова за вярата в Бог и желанието да го прослави чрез дарбата си. Боряна Великова-Тошева представя иновацията студена пастьоризация под високо налягане, която прави храните безопасни и дълготрайни без никакви добавки. От бебе за бебе: Радостина и благодарността й за дълго чаканата Никол.

. Ваша Радина

ОТ РЕДАКТОРА

живота Милена Златкова от „Тройката“ на радио „Витоша“. Милена стана първият донор на яйцеклетки в програмата на „ИСКАМ БЕБЕ“ и започна говоренето за донорството като за най-простия и нормален човешки акт – да подариш на някого надежда за дете. Признавам си, за тези 16 години, в които правих моите опити инвитро, преминах и няколко процедури с донорски генетичен материал (неуспешни, но преживени – до дълбоко смирение и откровение). Имах криле, летях от възродена надежда, очаквах Чудото, молех се на Бог, благодарях и си представях лицата на майките, дарили яйцеклетка, за да имам аз моето преживяно очакване. После започнах да виждам, да срещам и да усещам все повече и повече майки, готови да дарят от себе си този чуден, божествен природен дар, за да могат още и още жени да се събуждат сутрин с поне мъничко останала надежда. Затова обичам есента. Мъдрият сезон на споделеното Изобилие. Радвам се на благословението, което ни изпраща Вселената винаги по това време и просто БЛАГОДАРЯ! Бла-

годаря на майките, които даряват от своето изобилие, за да посеят живот на бездетната нива. Камбаните бият в този момент и събуждат утробите. Живея го този живот. Повярвайте. Има надежда. Други думи не мога да намеря. Пред очите ми, за тези 10 години, се родиха стотици бебета от дарена яйцеклетка! Благодаря на майките донори, че показаха лицата и очите си, за да ги видят всички – и вярващи, и скептични! Благодаря им, че не спират да даряват от себе си и другото – споделеното майчинство, отговорното родителстване, грижата за децата, които идват и си чакат своето! А след желанието да ги имаме – това е естественият кръговрат на живота. Да, няма нищо по-истинско от осъзнатото майчинство и смея да твърдя, че винаги съм се стремила към него. Дали с моя яйцеклетка, с дарена или след осиновяването на Йоанна и Симо, винаги съм съзнавала с целия си ум какво върша. И когато за кратко бях бременна с донорска яйцеклетка, нито за секунда не съм се замислила дали това ще е или не мое дете. Аз вече усещах, че съм майка на точно това дете. И това

БРОЙ 14 І

3

ОТ РЕДАКТОРА

чам имената им, сякаш ме прегръща нещо толкова силно и невидимо. Тази прегръдка ми дарява мечтания покой и смирение.

беше единствено важното за мен! Децата са мъдрото продължение на една дълготърпелива обич. Донорството ме научи да благодаря безусловно на майките, които даряват тази толкова интимна частица от себе си доброволно, осъзнато и с обич. Днес говоря за донорството много по-спокойно, по-открито и с повече вяра, че хората ме разбират. Преди всяка инвитро процедура, която правех (било с моя или с дарена яйцеклетка), си казвах тази молитва: „Боже, моля Те, нека стане това, което е най-добро за мен, а не това, което аз искам!“. Донорството (както и инвитрото) не е панацея. Ей така, щрак с пръсти и бебето е готово! Не е така! И добре че

4

І БРОЙ 14

не е така! Донорството е израз на осъзнатия женски стремеж към майчинство, но само Бог решава дали това е пътят. За милиони хора по света това е решението, за други милиони – има друг път. Но винаги говоря по темата за донорството с респект, защото мисля, че за това трябва да се говори толкова отговорно, колкото е важен и самият живот! Защото донорството е преди всичко СПАЗВАНЕ НА ПРАВИЛАТА – етичните, медицинските, административните. Това е целта на днешното ми говорене за донорството. Иска ми се честно да сложим картите на живота пред сърцето си и да се замислим за поне един човек до нас, когото познаваме или не познаваме, но няма

деца. Този човек не може да роди деца, защото няма яйцеклетки, поради медицински проблем. Този човек е един от хилядите, които срещате в рейса или на пешеходната пътека. Този човек иска да осинови дете, но чака вече 2 години и няма обаждане от социалните. Този човек няма пари, за да продължи да се бори за дете, а е само на 33 години. Този човек може да е твоята сестра или приятелката от детството. Този човек бях и аз. Просто преди десет години, след 5475 нощи, в които измолвах моите деца, Бог ми прати Децата на живота ми! Намерихме се – там, в планината, където се пресичат пътищата на виолетово-изгарящия залез и млечната лунна пътека! Когато днес изри-

И отново е есен! Мъдрият сезон, който обостря сетивата ни за изобилието и даването! Един космически момент, в който можем да чуем изповедта на хората без деца, да усетим тъгата на онези, които все още заспиват с подути от рев очи и се молят на падащите звезди за рожба. Та, докато четете това, изговорете на глас думата „донорството“ и помислете за нея като за един от възможните пътища към раждането на нов живот. Мили хора, вярвам, че нищо на тази земя не трябва да се прави на всяка цена, защото животът след нас няма цена. Ние самите сме безценни. Затова аз съм ЗА донорството, но само тогава, когато всички, посветили се в тайнството му, са достатъчно мъдри, достатъчно търпеливи, достатъчно оценяват достойнството на всяка клетка живот и вплитат в утробата на очакването си единствено и само Любов! Да бъде!

НОВИНИ

ДА СИ ПЪРВОКЛАСНИК ТО НЕ Е ШЕГА!

Нашите сбъднати, дългоочаквани и измолени рожби Божидар и Светозар вече са първокласници! Нека им пожелаем да градят, да добавят по своя нов път много успехи, да бъдат смели, амбициозни и любознателни, да преоткриват и научават всичко с търпение, лекота, желание и най-вече с Любов! Мама Сиси и тате Данчо заедно с всички приятели от „Искам бебе”

ЩАСТЛИВ МИГ

Един запечатан летен момент от БЕЛЛА (малката дъщеричка на мама Краси и тате Иван от Стара Загора), който ни напомня, че е добре винаги да гледаме на нещата от усмихнатата им страна.

СЛЪНЦЕТО ДАНИЕЛ

Дълго чаканото бебе Даниел вече озарява дома си със слънчеви усмивки, а Поли и Александър Карагьозови от Дупница са щастливи мама и татко. Малкият Дани идва на бял свят с помощта на средствата, събрани от близки и приятели на Мария Янева, председател на „Искам бебе“, на рождения й ден в началото на миналата година. Екипът на „ИСКАМ БЕБЕ“ желае на бебе Даниел от сърце здраве, смелост и сила! Нека лети високо на крилете на мечтите си!

6

І БРОЙ 14

ДВЕ ГОЛЕМИ СБЪДНАТИ МЕЧТИ С БОДИТАТА ОТ КАМПАНИЯ „АНГЕЛСКО СЪРЦЕ“! С онлайн кампаниите и базарите успяваме да предадем нататък доброто и да подарим надежда на двойките, борещи се за дете. Благодарение на всички, които решиха да направят подарък с кауза, имаме да съобщим и добра новина. Една от подкрепените двойки от кампаниите е с положителен тест за бременност. Пожелаваме лека бременност и пухкав (или пухкави) нови членове на семейството. На снимката са прекрасните Борил и Радмил, а бодитата са на „ИСКАМ БЕБЕ”!

НОВИНИ

ЧУДОТО РАДОСЛАВ

На светлия празник Рождество Богородично на бял свят дойде Радослав, който сбъдна най-съкровената мечта на мама и тате. Бебе Радо е чакан години от своите родители, които минават през трудния път на двойките с репродуктивни проблеми и няколко опита инвитро. През 2020 г. с финансовата подкрепа на доброволци и съмишленици на каузата на „Искам бебе“, както и с помощта на МЦАР-Варна, по пътя до Радослав има още една инвитро процедура, която е успешна, за да може сега всички да му се радваме.

СВАТБАТА НА ДЕСИСЛАВА И ЯВОР ЯНЕВИ ОТ ХАСКОВО

Младата двойка, бъдещото семейство Яневи, предлагат на близките си да не носят букети на сватбата им, а да дарят средства за каузата на „Искам бебе“. Събраната сума от 1070 лв. ще бъде предоставена за лечението на двойка с репродуктивни проблеми от града.

РАДИНА И ЛЮБОВТА

Радина се роди в сърцето на мама още преди 15 години, откакто двамата с тате я чакат. Носи това име, защото по пътя на търсенето, чакането и раждането й беше една жена с голямо сърце – Радина Велчева, с която заедно с момичетата от фондация „ИСКАМ БЕБЕ” плакахме, молехме се, бяхме щастливи. Обичаме ги – НАШЕТО ВТОРО ГОЛЯМО СЕМЕЙСТВО! Когато гушнахме за първи път Радина, когато целунахме лицето й, я орисахме с думите: „Господи, благослови дъщеря ми и й дай любов – силно да обича и силно да бъде обичана, досущ като Жената, чието име носи!“. Благодаря на Бог, така и стана – Ради е на 2 години и 8 месеца и силно обича и всички много я обичат!

СБЪДНАТОТО ЩАСТИЕ БОЖИДАР Малкият Божидар също е едно от бебетата на „Искам бебе“. И той, като Радослав от Варна, дойде при нас на Рождество Богородично. С финансовата подкрепа от благотворителния рожден ден на Мария Янева (председател на фондацията), който тя организира преди 2 години, Божидар е сбъднатото щастие за своите родители, а на всички нас от „ИСКАМ БЕБЕ” дава надежда, че успяваме да бъдем полезни на всички, които са се обърнали към нас за помощ.

8

І БРОЙ 14

НОВИНИ

ОЧАРОВАТЕЛНАТА РАДИНА

Нашата сбъдната мечта е вече в 1а клас в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Момчилград, област Кърджали. Тя е талантлива, тя е очарователна и мила, тя е най-голямата радост за мама и тате, които са я посрещнали с най-голямата любов след 20 години борба!

ПОДКРЕПА ЗА ВИКТОР

Всичко започва, когато Виктор навършва 15 години. В края на ноември 2020 г. неговите близки започват ходене по мъките заради непоносимите болки на момчето. След редица изследвания, между които биопсия и ядрено-магнитен резонанс, диагнозата е категорична: остеогенен сарком на дясната тибия, който е бързо проспериращ и с разсейки в белия дроб. Близките са насочени за лечение в Турция. По инициатива на координатора за град Варна, фондация „ИСКАМ БЕБЕ” също подкрепи Виктор с организиране на благотворителен турнир. Изказваме огромна благодарност към партньорите ни от Детско-юношеската академия „Спартак – 1918“, в който Георги и Калоян (синовете на Валя) са участници в турнира. Благодарим на всички деца и родители за съпричастността. Благодарим и на президента на клуба – г-н Асен Миланов, за оказаното съдействие. Желаем на Виктор скорошно възстановяване!

БРОЙ 14 І

9

НОВИНИ

МЛАДОЖЕНЦИ ОТ БЕЛОСЛАВ НАПРАВИХА ДАРЕНИЕ

„ИСКАМ БЕБЕ“ получи дарение от 1500 лв. от чисто новото семейство Станислава и Венцислав Колеви от гр. Белослав. Те сключиха брак, като помолиха гостите си вместо цветя, да дарят отделената сума за каузата – ДА СЕ РОДИ ОЩЕ ЕДНО БЕБЕ! На семейство Колеви екипът на фондация „ИСКАМ БЕБЕ” пожела здраве и щастлив живот! Нека им се връща стократно стореното добро! Община Белослав има един от най-активно работещите в България Общински фонд за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. Екипът на Общината е изключително съпричастен с каузата на „ИСКАМ БЕБЕ” и през годините се радваме на ползотворно партньорство!

10

І БРОЙ 14

СПЕЦИАЛЕН ЖЕСТ Семейство Зулямски решиха да направят каузата на ИСКАМ БЕБЕ част от най-специалния си ден – своята сватба. Гостите подкрепиха каузата, като дариха сумата от 700 лв. Благодарим на младото семейство и си пожелаваме в още едно българско семейство да се роди желаната рожба.

НОВИНИ

ТЕАТЪР „ВЕСЕЛ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО ОТНОВО ЗАСТАВА ЗАД КАУЗАТА НА „ИСКАМ БЕБЕ“

Нашите приятели от театър „Весел“ отново подкрепиха каузата ни – този път в рамките на международния куклен фестивал „Лято, кукли и приятели“, който се провежда за трета година във Велико Търново с финансовата подкрепа на Общината и е част от културния афиш на старата столица. По идея на домакина на събитието Веселин Василев (създател на театър „Весел“), по време на фестивала всички деца, посещавали представленията, имаха възможност да нарисуват рисунки със сюжети от спектаклите, които са оставили най-трайно впечатление. В последните дни на събитието беше организирана благотворителна изложба-базар, а събраните от продажбата средства – дарени за каузата на „Искам бебе“. Театър „Весел“ не за първи път подкрепя „Искам бебе“ – през 2018 и 2019 г., под ръководството на господин Веселин Василев и госпожа Маргарита Маринова, младежка формация от езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново игра благотворително спектакъла „Криворазбраната цивилизация“ по Добри Войников.

ПО 1500 ЛВ. ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ДВОЙКИ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ ОТ ДОБРИЧ Общинският съвет на Добрич одобри промени в Правилника за отпускане на финансова помощ за лечение на семейства и двойки с репродуктивни проблеми с постоянен или настоящ адрес на територията на общината. Към момента двойките се финансират с до 3 000 лв. за извършване на инвитро процедури. Прието бе да се отпускат до 1 500 лв. за извършване на изследвания и съпътстващи медицински манипулации и до 3 000 лв. за инвитро или инвитро с донорска яйцеклетка или сперматозоиди.

Не се предвижда кандидатите да получават финансиране едновременно в двете направления в рамките на една календарна година. „През 2018 г., с приемането от Общински съвет град Добрич на Правилника, поставихме началото на една нова за града ни подкрепа, която вече дава своите положителни резултати. Общият брой на одобрените до момента двойки е 11, а на подпомогнатите – 8. С радост споделям, че с помощта на финансова подкрепа по цитирания правилник на бял свят се появиха 3 бебета“, посо-

чи зам.-кметът д-р Емилия Баева. Тя допълни, че с новото подпомагане ще бъдат подкрепени повече двойки. „Изследванията са скъпи и това възпираше много млади хора да направят тази стъпка. Имахме обаждания от наши съграждани, че разширяването на обхвата на подпомагането е в правилната посока“, каза тя. Средствата за осигуряване на финансова помощ на семейства и двойки с репродуктивни проблеми за 2021 г. в размер на 15 000 лв. са осигурени от Бюджета на Община град Добрич.

БРОЙ 14 І

11

НОВИНИ

ФОНДАЦИЯ „ИСКАМ БЕБЕ” БЕ ГОСТ В ПОПОВО В края на месец юли в залата на Дома на културата „Димо Коларов“ – гр. Попово, фондация „ИСКАМ БЕБЕ” проведе приятелска среща с всички хора, съпричастни с каузата да се раждат повече жадувани деца в България. На срещата присъстваха председателят на Постоянната комисия в Общински съвет – Попово за финансово подпомагане на брачни и извънбрачни двойки с репродуктивни проблеми – Стоян Попвеличков, секретарят на Община Попово – Христо Белчев, представители на Общинска администрация – Попово, заинтересовани граждани. На срещата Радина Велчева, която е основател на фондация „Искам бебе“, представи основната мисия на своята работа, а именно – да оказва съдействие на семейства

12

І БРОЙ 14

с репродуктивни проблеми чрез информация, финансиране и осигуряване на емоционална подкрепа на хората, борещи се да станат родители, както и за работата на фондацията за промяна на обществените нагласи към хората с такива проблеми. На срещата присъства и Невена Стоянова – координатор на „Искам бебе“ за Търговище. За Община Попово предстои промяна в правилника за финансово подпомагане на брачни и извънбрачни двойки с репродуктивни проблеми, с цел да се улесни процедурата по кандидатстване. В края на срещата гости и домакини си пожелаха една ползотворна съвместна работа, за да може да се раждат повече дечица в България. Г-жа Велчева предостави националната телефонна линия на

фондация „Искам бебе“ – 0700 700 17, и сподели, че все още по-голямата част от хората се притесняват да споделят своите проблеми в обществото. Стартирахме преговори за промяна в Правилника за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми в Попово, както и планирахме благотворителни инициативи до края на годината. „Ще се справим заедно! Знам, че е трудно в малкия град, но всеки, който иска бебе, трябва да вярва и нещата ще се случат!“ – коментира по време на срещата координаторът на „ИСКАМ БЕБЕ” за Попово Гинка Митева! Горди сме с тази среща! Най-доброто предстои!

НОВИНИ

БЕЗПЛАТНИ ПРЕГЛЕДИ В ПЕРНИК

С грижа за двойките с репродуктивни проблеми Националният кабинет по репродктивно здраве в Перник периодично провежда безплатни прегледи! Телефон за записване на час и допълнителна информация: 089 3732085, Боряна Димитрова Д-р Явор Малинов Специалист Репродуктивна медицина Сертификат „Оперативна лапароскопия в гинекологията“ II-ро ниво Сертификат „Ехографска диагностика в акушерството и гинекологията“ Сертификат „Асистирани репродуктивни технологии, бременност и раждане“ Сертификат за участие в семинар „Спешна терапия и мениджмънт на инциденти с множество пострадали“ Сертификат за участие в Х-и Софийски симпозиум по репродуктивна медицина – Балканска конференция по вагинална ендоскопия Сертификат за участие в XI-и софийски симпозиум по репродуктивна медицина с международно участие „Асистирани репродуктивни технологии, бременност и раждане“ Сертификат за участие в XVII-и национален конгрес по стерилитет и репродуктивно здраве с международно участие Сертификат за активно участие в „Лятна академия по спешна медицина“ – Бургас Сертификат за активно участие в IIIта национална академия по хирургия Клиника „Малинов“

ХОРОТЕКА В СЕЛО БЕЛЯКОВЕЦ

Благотворителна хоротека за каузата на фондация „Искам бебе“ се проведе в търновското село Беляковец на Голяма Богородица. От сдружението, което от 14 години работи в подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, съобщиха, че техните основни партньори в организацията на събитието са били момичетата и момчетата от клуб „Хоп троп“ – Велико Търново. Вероника Михайлова, координатор на „Искам бебе“ за града, уточни, че „моторът на проявата“ е Илиян Нейков. В нея, освен танцьорите, са се включили още десетки жители и гости на Беляковец, благодарение на които са събрани 750 лева. Парите ще отидат в подкрепа на семейство от Велико Търново. „Благодарим за съпричастността и подкрепата. Не мога да спра да се вълнувам и да плача от радост. И да благодаря на тези хòра, които 4 часа танцуваха, защото обичат България. Искам да благодаря и на тези, които се наслаждаваха на греещите им в усмивка лица, както и на децата, които направиха площада още по-пъстър. И защото бяхме заедно с една цел – да я има нашата Родина“, каза още Вероника.

БРОЙ 14 І

13

НОВИНИ

КОНСУЛТАЦИИ С ПСИХОТЕРАПЕВТ

Грижата за репродуктивното здраве изисква работа с набор от специалисти в областта. В неделя, 26 септември, отворихме графика за безплатни, индивидуални консултации с психотерапевт. При нас беше психотерапевтът Мария Зеленкова. Пациентите можеха да ползват специален номер за предварителни записвания. Мария Зеленкова е: Специалист по трансперсонна/ регресивна терапия Арт терапевт Мария Зеленкова притежава: Диплома за завършен тригодишен курс на обучение от Институт за регресивна терапия, гр. София, призната от Европейската асоциация за регресивна терапия (EARTH) Дипломна работа на тема „Репродуктивните проблеми през погледа на регресивната терапия“ Сертификат „Работа с вътрешно дете“ Сертификат „Психологическа слепота и глухота – затварящи команди“ Сертификат „Психопатология“ Сертификат „Фамилни полета“ Сертификат „Щастие чрез мъдрост и смелост – квадрат на полюсите“

ВЕСЕЛИН ПРОПЛАКА ВЪВ БАЗАР В СЕВЕРЕН ПАРК ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ Общинската програма за двойки с репродуктивни ВЕЛЕВА проблеми във Велико Търново работи от 2011 г. През 2021 г. 22 двойки ще бъдат подкрепени със средства от общинския фонд за инвитро процедури. На Благовещение тази година проплака още едно бебе на двойка, подпомогната от общинската инвитро програма и акцията на Ротаракт клуба „С цвете в ръка срещу репродуктивните проблеми“. С новороденото момченце бебетата, родени и с нейна подкрепа в общината, стават вече 66. От тях двойките близнаци са 11. Кметът инж. Даниел Панов, заедно с директора на Дирекция „Социални дейности“ Росица Димитрова и с д-р Диляна Вачкова, поздравиха щастливите млади майка и татко. Инж. Панов им подари икона на Свети Мина, който е закрилник на семейството.

14

І БРОЙ 14

Традиционният ни благотворителен базар винаги подкрепя живота и раждането на желани дечица! Този път решихме да подкрепим семейството на Мария Велева – една майка на три деца с огромно сърце, която години наред подкрепяше каузата ни и дари време, любов и вяра, за да бъде до двойките, жадуващи за рожба. Преди месец Мими Велева ни напусна от този свят. Коварната болест рак я покоси. Всички ние решихме да посветим този Благотворителен базар на Мария и всички събрани средства да дарим на семейството й. Нека има светлина там горе! Мими, винаги ще си в сърцата ни и твоята добрина ще ни води!

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ИСКАМ БЕБЕ“

Tрудният път на ДЕЗИНФЕКЦИЯТА Кратка разходка из историята на хигиената, асептиката и антисептиката Едва ли има съвременен човек, който да отрича необходимостта от дезинфекция. Дори децата знаят, че ако на площадката се одраскат или „стане рана“, най-напред родителите трябва да почистят засегнатото място, за да не се получи инфекция. От своя страна, ужасната пандемия от Ковид-19 ни напомни азбучната истина, че първата ни защита след съприкосновение с различни предмети, е да си измием ръцете с добрите стари топла вода и сапун. Днес звучи твър-

16

І БРОЙ 14

де елементарно, но достигането до познатите ни правила за дезинфекция, отнема изключително много време. Колкото и странно да звучи, що се отнася до медицинската практика, тази истина е утвърдена доста късно – едва през 1890 г. по време на проведения в Берлин Х-и Международен конгрес на лекарите-хирурзи. Там специалистите приемат основополагащия принцип на асептиката, който гласи, че „всичко, което има съприкосновение с раната, трябва да бъде стерилно“.

Горките древни пациенти Практиката и наблюденията на лекари и изследователи още от дълбока древност показва, че ако целостта на кожата е нарушена, трябва да се предприемат процедури, за да се пречисти раната, защото в противен случай може да се стигне до нежелани последствия. И започват да издирват методи, с които това да стане ефикасно. Трябва да отбележим, че в начало-

TРУДНИЯТ ПЪТ НА ДЕЗИНФЕКЦИЯТА

то тези методи невинаги са щадящи по отношение на пациента. Меко казано. За да предпазят раната, древните лечители използват различни мазила и билки, но са познати и случаи, в които се прилагат разтопено желязо, оцет, вар и кипящо масло. Както и в редица други области на науката, сериозните крачки напред са направени едва през ХVIII-ХIХ в. благодарение на развитието на химията. През ХVIII в. започва използването на калиева сол и хлорна вар. В началото на 20-те години на ХIХ

в. е открит натриевият хипохлорит. Всъщност, това съединение познаваме добре и днес, тъй като го използваме за дезинфекция на санитарните помещения, за отстраняване на плесен и др. Само че ни е по-известно като белина.

Един палав котарак В началото на ХIХ в. започват Наполеоновите войни, които легендарният френски военачалник Наполе-

он Бонапарт води в продължение на 11 години (1804-1815 г.). Страната се нуждае от огромни количества калиева селитра (калиева сол), която има широко приложение. Френският химик Бернар Куртоа се захваща с разработката на това вещество. За добиването му са необходими морски водорасли, които Куртоа си доставя от бреговете на Нормандия и Бретан, както и натриев карбонат. Ученият има любим котарак, който често седи върху раменете му, докато работи. Веднъж, през 1811 г., немирният домашен любимец решава ненадейно да скочи от раменете на стопанина си, докато последният е в своята лаборатория. Котаракът събаря няколко стъкленици с проби, необходими за добиването на калиевата селитра и отделно сярна киселина. При смесването на сярната киселина с останалото, се образува облак от виолетови пари. Но белята, сторена от домашния любимец, се оказва щастливата случайност, която помага на Куртоа да открие едно от най-разпространените антисептични средства – йодът. Между другото, медицинската практика открива възможностите на йода като антисептик едва в края на ХIХ в.

Спасителят, когото обявиха за луд За нуждата от хигиена пише в своя труд „Изкуството за запазване на

БРОЙ 14 І

17

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „ИСКАМ БЕБЕ“

здравето“ още прочутият древноримски лечител Клавдий Гален. Наблюдения в това отношение имат и други учени. Само че медицината възприема личната хигиена като задължителна практика твърде късно. Например, по време на раждане, мръсните ръце на „бабите“, а по-късно и на лекарите, през вековете вземат живота на толкова много хора, че е наистина трудно да бъде преценен техният брой. Със сигурност числото на жертвите е огромно. Но дори и в по-ново време идеята за чистите ръце на акушер-гинеколога, си пробива път твърде трудно. В средата на ХIХ в. унгарецът д-р Игнац Земелвайс започва работа в родилен дом в столицата на Австро-унгарската империя Виена. Младият специалист по хирургия и акушерство забелязва с болка, че смъртните случаи при раждане вследствие на следродова треска (сепсис) са твърде много. Понякога достигат до половината от постъпилите в родилния дом жени и бебета. Не след дълго д-р Земелвайс установява причината. Сепсисът се дължи на самите доктори и се разпространява чрез инфекциозното и

18

І БРОЙ 14

патоанатомично отделения. Защо е така? Работата е там, че тогавашните лекари често практикуват и аутопсии. И нерядко се случва да израждат веднага след като са приключили работата си с труповете. За съжаление, колегите на д-р Земелвайс не смятат за нужно всеки път да си мият ръцете. По онова време медицинските стандарти за дезинфекция са далеч от днешните ни представи. Жертва на инфекция става дори наставникът в занаята на д-р Земелвайс. Задължително измиване Наблюденията на специалиста показват, че ако колегите му са успели да измият ръцете си преди да поемат родилката, смъртните случаи са много по-малко. И решава да въведе задължително измиване, както и дезинфекция на родилните зали с разтвор от хлорна вар. Резултатите не закъсняват. Благодарение на мерките, предприети от унгарския специалист, смъртните случаи при раждане стават седем пъти по-малко.

Само че точно в този момент започват личните проблеми на този отличен специалист. Въведените строги мерки дотолкова дразнят колегите му, че те започват истинска война срещу него. Д-р Земелвайс е подложен на подигравки от страна на медицинската общност, понеже обясненията му не звучали научно. В крайна сметка успяват дори да го вкарат в лудница, като си служат с измама. При опита си за бягство е заловен и пребит от бой. Вследствие на това умира дни по-късно през 1867 г. едва на 47-годишна възраст. Почти четири десетилетия след това, през 1906 г. в Будапеща му е издигнат паметник, на който пише: „На спасителя на майките“.

Как цвеклото помогна на хирургията? В средата на ХIХ в. производителят на вино мосю Биго се обръща за помощ към младия френски учен Луи Пастьор. Той научава за него от сина си, който е ученик на бъдещия велик изследовател. Производителят има проблем, защото цвеклото, от което произвежда алкохола си, вкисва и така съсипва продукцията му. Пастьор се заема със случая и скоро установява, че причината да се разваля цвеклото, са микроорганизми. Така френският учен на практика потвърждава наблюденията на изследователи, като Джироламо Фракосторо, Агостино Баси и Фридрих Хенле, които преди това

TРУДНИЯТ ПЪТ НА ДЕЗИНФЕКЦИЯТА

се занимават с ферментационните процеси. И се оформя неговата микробна теория.

Пионери в областта Междувременно в Англия започва работа младият хирург Джоузеф Листър. Той е син на лорд и обещаващ специалист. Назначен е в хирургическото отделение на Кралската болница в Глазгоу. Тук трябва да се отбележи, че състоянието на хирургията по онова време е твърде отчайващо. Завивките на болничните легла не се перат, а хирургическите инструменти се измиват едва след като трябва да бъдат прибрани. Раните на различните пациенти се проверяват с една и съща сонда. Естествено, това води до огромен брой смъртни случаи, причинени от инфекции. Заговаря се дори, че може би е най-добре хирургическите интервенции да бъдат напълно забранени. Така или иначе те се прилагат много рядко. Колега-

та на Листър д-р Ериксен е убеден, че усложненията идват заради газове, излизащи от раните, които се разпръскват из въздуха и така поразяват и останалите болни. Но младият специалист се съмнява. Нещо в тази теория определено куца, но какво? Отговорът на този въпрос идва след като един професор по химия от Глазгоу съветва лорд Листър да се запознае със статията на Луи Пастьор, посветена на гниенето. Британският хирург разбира, че ферментацията и сепсисът при раните се дължат на един и същи процес. Започва да наблюдава отворените фрактури и забелязва, че там смъртността е изключително висока. Така специалистът достига до заключението, че следва да бъде направена кардинална промяна в работата на хирургическото отделение. Започва да изисква преди операция колегите му да си мият щателно ръцете, превръзките на пациентите да бъдат подменяни редовно и отделенията да се

почистват старателно. През 1865 г. установява антисептичните възможности на карболовата киселина, известна също и като фенол. Третирането с карболова киселина е невероятна крачка напред, най-малкото защото дотогава тежките рани се лекуват основно чрез... ампутация. Първият пациент, при който е използван фенол, е хлапе, което получава тежки наранявания при инцидент с каруца. Раните на момчето зарастват без инфекция. Успехът се повтаря и при следващите пациенти. Въведените от лорд Джоузеф Листър антисептични методи го превръщат в истински революционер и ненапразно той е приеман като „бащата“ на съвременната хирургия. През втората половина на ХIХ в. огромни заслуги има и прочутият немски учен Роберт Кох, който усъвършенства значително методите на стерилизация на медицинското оборудване. Естествено, в наши дни медицинските специалисти са напълно наясно с необходимостта от поддържането на отлична хигиена и дезинфекция. Стандартите в това отношение са утвърдени, изключително високи и се прилагат безапелационно. Това, разбира се, важи и за родилната помощ. А всички ние, като съвременни пациенти, можем само да сме благодарни на усилията на пионерите в тази област. И да се надяваме, че новите открития ще направят медицината на бъдещето още по-ефективна.

БРОЙ 14 І

19

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

Не се отказвайте от мечтата си за дете Коя е Севдана? Казвам се Севдана Йорданова. Завършила съм българска филология и магистратура „Европеистика“ със специалност „Европейски проекти“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила съм като журналист, впоследствие ПР, а от 2012 г. започнах да работя по европроекти. В „Искам бебе“ съм от 2008 г.

20

І БРОЙ 14

К

акво дете беше, Севдана? Какви са ярките спомени от детството ти и какво наследство от ценности ти завещаха родителите? Майка и татко най-добре могат да кажат какво дете съм била. Не мисля, че бях от най-послушните. По-скоро малко вирог-

лава, четяща, играеща навън почи всяка вечер. Сред най-ярките ми спомени от детството са семейните лета в Пирин, ваканциите на вилата с баба и дядо, постоянните репетиции, рециталите и лагерите с Детско-юношеския театрален състав „Златното ключе“. Благодарна съм на родителите си, че

НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ МЕЧТАТА СИ ЗА ДЕТЕ

ме научиха на борбеност, упоритост и самостоятелност, да мога да се справям сама и в тежки ситуации, което се оказа доста важно в житейски план. Имахме огромна библиотека и вкъщи отрано ме научиха да обичам книгите и писаното слово, което после ми помогна в работата.

К

ак протича един твой ден днес – след хилядите изпитания по пътя, по който вървиш? Денят ми е изключително интензивен. Покрай пандемията голямата ни дъщеря е основно вкъщи и през деня сама гледам трите деца. Изобщо няма

време за скука, времето буквално препуска и не ми стигат часовете в денонощието, за да свърша това, което съм планирала. Определено има всякакви емоции, детски смях и плач, пълзене, прескачане на играчки, но и безкрайно много работа покрай грижите за децата. Понякога е много весело, понякога е напрегнато, особено ако трябва да излезем в точен час. Всъщност денят ми започва около 6 сутринта с хленченето на гладния Боян. Взимам го в леглото да го кърмя и се опитвам да продължа да спя. След него Емито се нарежда да суче и тя. През това време каката се събужда и идва при нас. И

така в 7 сутринта се озоваваме и петимата в леглото и децата си играят върху нас. Това е толкова стойностен момент, за какъвто не съм и мечтала. Ако мога, преди обяд излизаме на разходка в Морската градина, а лятото прекарваме цял ден на двора на вилата. Следобед, ако успея да синхронизирам спането на всички деца едновременно, си открадвам малко време да полегна с чаша кафе и телефон в ръка да си поговоря на спокойствие с приятелки. Това ми е почивката. След това отново в грижи за децата до вечерта. Всичко се върти около тях и за домакинската работа не остава много време.

Чак вечер, след като заспят, намаляваме темпото. Но тогава вече се усеща умората.

К

ога и как срещна Стоян и как се разпознахте като двойка? Колко е важна ролята на партньора до теб по трудния път към децата? Със Стоян се срещнахме буквално в гората на 20 юли 2012 г. Общ приятел ме заведе в Пирин заедно с компания от непознати за мен готини хора, сред които беше и той. Планината ни събра. Първата ни обща снимка е от минаването на Кончето. На връщане от София към Варна пътувахме заедно във влака и си говорихме през целия път. Малко след като се прибрахме, станахме двойка и скоро заживяхме заедно. Стоян още отначало беше наясно, че аз не мога да забременея по естествен път, и слава богу това не попречи на връзката ни. Бързо заговорихме за деца и тръгнахме по лекари. За мое огромно щастие той беше до мен винаги, плътно и безрезервно. Бяхме заедно по болници, правеше необходимите изследвания, пътуваше по 500-1000 км. Нито веднъж не подложи на съмнение това, което правим. За мен това е

БРОЙ 14 І

21

о -

-

а з , и -

а с и -

с ,

С м

а а

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

незаменима подкрепа. Подкрепа Защото когато си потънал в тъга, разколебан, разочарован, смазан от поредния спонтанен аборт, от поредната неуспешна инвитро процедура, трябва да има някой до теб, чиято безприкословна подкрепа да усещаш. Някой, който да те прегърне, да те остави да поплачеш, да ти изтърпи нервността дори, но и да те нарита да продължиш напред, да не се откажеш или вцепениш в ступора на мъката си. Когато след поредния провал ти идва да виеш от яд и мъка и захвърлиш всичко, е жизненоважно партньорът да бъде опора, да е съпричастен, да те измъкне от дупката и да ти каже „Ще направим каквото трябва“, така, както Стоян ми го казваше всеки път. За мен е изключително важно мъжът да участва активно в лечението, да прави необходимите изследвания и манипулации, които се искат от него. Това дава сигурност на жената. Не бива тя да ходи по болници, а мъжът

22

І БРОЙ 14

да не се интересува особено какво се случва, или още по-лошо – да не оказва нужното съдействие на лекарите, каквито случаи има. Защото в противен случай, ако само единият се бори за дете, без да усеща адекватна подкрепа от партньора, двойката може и да се разпадне. Този път е огромно изпитание и за него са нужни двама човека.

Р

азкажи ни за пътя си към децата? Колко време пътувахте към тях и на какво ви научи този път? И за трите деца сме се борили години наред. Пътят беше дълъг, труден, из-

пълнен със силни и полярни емоции, болка и радост накрая. Преминахме през много инвитро процедури, прегледи, неуспехи, падания и ставания, години наред непрестанни пътувания Варна-София и обратно за прегледи. Три пъти съм губила бременност. Тъй като и двете ми тръби са прекъснати лапароскопски, за нас единственият шанс за бебе беше инвитро оплождане. През 2013 г. започнахме серия опити, за да сбъднем мечтата си да имаме деца. Сменихме няколко клиники, докато намерим нашия доктор – д-р Георги Стаменов, на когото се доверихме изцяло и сме му

безкрайно благодарни. Опитвахме много пъти. Седмият опит беше успешен и на 29 септември 2017 г., навръх моя 40-и рожден ден, се роди голямата ни дъщеря Данаила. Още на изписването й си запазихме час за преглед за следващата година. И така след известна почивка започнахме борба за второ дете с инвитро процедури на спонтанен цикъл, т.е. без хормонална стимулация. След една година почти ежемесечни пункции през декември 2019 г. направихме трансфер на замразени ембриони и на 24 юли 2020 г. се родиха нашите близнаци Ема и Боян.

НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ МЕЧТАТА СИ ЗА ДЕТЕ

Опити за бебе На какво се научихме през тези години? Доста време подчинявахме живота си на опитите за бебе и се съобразявахме изцяло с евентуални предстоящи инвитро процедури. След това някак си свикнахме да живеем с постоянните прегледи, пътувания и започнахме да си правим планове, без да ги обвързваме с инвитро опитите, като имахме едно наум, че могат да се променят всеки момент само с едно позвъняване от клиниката. Тръгвала съм си по-рано от почивка, за да отида на преглед. Възползвали сме се от пътувания до столицата, за да отскочим на планина за някой ден. Е, не ми подновиха трудовия договор без обяснение, но когато една врата се затваря, се отворят много други врати. За всички тези години аз поне се научих да бъда по-смирена, да преглъщам неуспехите, за да започнем отново отначало. След толкова много изпитания оцених истински смислените неща в живота и се опитвам да не обръщам особено внимание на мало-

важните детайли. Научих, че стига да си открит, да споделиш за проблема си, всъщност има много хора с добри сърца, които са готови да ти подадат ръка и да те подкрепят, дори без да си търсил от тях помощ. Затова на лекарите, дарителите, приятелите, на семейството ми и на момичетата от „Искам бебе“ искам да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ ВИ БЕЗКРАЙНО! Обичаме и оценяваме всеки един жест!“.

Г

убеше ли надежда и как се справяше със страховете си? Трудно ми е да отговоря еднозначно. В началото на всеки опит бях оптимист. Когато не ставаше нищо, понякога губех надежда и се чувствах безсилна, което най-много ме изнервяше. Притеснявах се от неяснотите дали всичко ще е наред с хода на процедурата, с яйцеклетките, с ембриончетата, впоследствие с бременността. В един момент обаче спрях да мисля толкова напред и гледах да се концентрирам в настоящата конкретна ситуация, в която се намирам, вместо да се терзая от хипотетични бъдещи проблеми.

С

какво се различаваха двете бремен-

ности – тази с Дани и другата с близнаците Ема и Боян? С Дани бременността беше по-лека. Имах проблеми само в първите 4 месеца, когато се наложи да полежа. Пътувах постоянно до София за прегледи и за самото раждане. Сигурно съм пропътувала над 12 000 км с влак преди раждането. Работех от вкъщи до последно. С близнаците заради пандемията не успях да ходя на прегледи в София. Самата бременност протече тежко и с много усложнения за мен. Три пъти влизах в болница, лежах почти 9 месеца, а и две бебчета тежат повече от едно.

Р

азкажи ни за срещата си с „Искам бебе“ и как стана така, че и днес, след повече от 10 години, си един от най-активните доброволци за тази кауза? Какво се промени, според теб, в разбирането за проблемното забременяване – тогава, в онази 2008 г., и днес? Първата ми среща с „Искам бебе“ беше през септември 2007 г. по време на първата информационна кампания във Варна. Вече бях с установен репродуктивен проблем. Отидох на съби-

тието с притеснение, известна доза срам и големи очаквания. След това на два пъти бях част от програмата на „Искам бебе“ за психологическа подкрепа, което ме събра с други момичета със сродни съдби. Разбрах, че не съм само аз с подобен проблем и това особено много ми помогна да преодолея вцепенението и депресията, в които бях изпаднала. Най-вече спрях да си задавам въпроса „защо на мен ми се случва“ и си направих една доста сериозна житейска равносметка. Труден път Всеки, който се е сбъскал с проблемно забременяване, носи в сърцето си каузата на „Искам бебе“. Защото в крайна сметка всички сме се борили за нашите деца, някои сега тепърва тръгват по този труден път и имат нужда от помощ. Хората често се объркват в морето от информация по темата и някой трябва да им помогне да се ориентират откъде да започнат, да им разкаже от първо лице през какво се минава и какво протича лечението, за да знаят какво да очакват.

БРОЙ 14 І

23

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

Питаш ме какво се промени след 2008 г.? Първата позитивна стъпка – започна публично да се говори по темата „проблемно забременяване“, при това без притеснение. Хората се престрашиха да споделят, че не могат да имат деца и да търсят помощ. Разбрахме колко много семейства сме с репродуктивни проблеми. В крайна сметка общественото внимание се насочи към една тема, която дотогава беше „табу“. Реално протестът с празните колички през 2008 г. и целенасоченото публично говорене години наред по въпроса доведоха до нещо невероятно като резултат – до промяна в нагласата на обществото, и изведоха проблема до нивото на държавна политика. На нас, пациентите, изключително ни помага това, че държавата реално се ангажира с подпомагане на хората, които искат, но не могат да имат деца. И това е прекрасно, защото от една страна, се преодоля социална стигма, а от друга, със създаването на държавен фонд „Асистирана репродукция“ се осигури по-лесен достъп до лечението на двойките с репродуктивни проблеми. Огромно облекчение за семейства-

24

І БРОЙ 14

та е, че в момента държавата финансира 4 инвитро опита, отделно от това действат и общински фондове, които отпускат средства за бездетни двойки. Това беше немислимо преди години. Не на последно място медицината се развива много бързо. Например едно от най-необяснимите лично за мен и уникални достижения в сферата на репродуктивите технологии е как от замразени ембриони при температура под 190 градуса се развива живот и се раждат живи, здрави, прекрасни деца. Невероятно, но факт. И трите ни деца са доказателство за това.

И

ма ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата? Не мога да простя предателството.

По принцип природата ме зарежда. Преди пандемията и раждането на близнаците ходехме на планина, така рестартирам генерално. Данаила я качихме на Муратово езеро на около 2000 метра н.в., когато беше на 10 месеца. Сега ни е по-трудно и още не сме били петимата на планина, но да сме здрави – и това ще стане. Много си прочиствам мислите, докато се занимавам с градината на вилата. Морето също ми носи силен заряд.

У

роците, на които искаш да научиш трите си деца? Да бъдат добри хора, честни и откровени към себе си и останалите, да се уважават и ценят един друг. Да се борят за мечтите си и да не позволяват на ежедневието и битовизмите да угасят пламъчето на любовта.

К П

К

Мечтател, когото животът превърна в реалист, или може би точната дума е умерен оптимист.

Обикновено приятели на мои познати ми звънят, че не се получава бебе, и търсят информация какво да правят. Опитвам се да ги накарам да се задействат и да предприемат нещо по

ъм какво си непримирима?

Към човешката глупост.

овече мечтател или повече реалист си в живота?

К

ак презареждаш батериите?

акво казваш на двойките с репродуктивни проблеми, които към днешна дата се обръщат към теб за помощ?

НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ ОТ МЕЧТАТА СИ ЗА ДЕТЕ

въпроса, независимо какво. Колкото и малка стъпка да е, това ще е началото, за да тръгнат да се борят. Трябва да се започне отнякъде, да се направят изследвания, прегледи, да се търси причина и решение. Споделям им ние през какво сме преминали, за да станем родители на нашите три слънчица. Защото обикновено страхът от неизвестното е най-силен. Когато нещата са познати, човек е по-спокоен.

Две групи семейства Правят ми впечатление две групи семейства. Едните съзнават ясно, че имат проблем със забременяването, но не правят нищо, за да го решат. Изпаднали са в тотално вцепенение, в безтегловност. Времето минава, а те не предприемат нищо. На мой познат му отне една година, докато отиде да си направи спермограма. В подобни случаи някой или нещо трябва да те провокира да се задвижиш, да насрочиш преглед поне, да тръгнеш отнякъде. Другата група двойки са отчаяни от серия неуспехи и не знаят дали и как да продължат. На мен много ми е помагало да зная, че каквото и да се случва, винаги има следващ ход, и това се опитвам да обясня и на останалите. Винаги можеш да направиш нов инвитро опит, да потърсиш друг лекар или клиника, докато намериш Твоя Доктор. Можеш да смениш стратегията на лечение – примерно да се опита с донорска процедура, а в крайна сметка има вариант и за осиновяване.

Който истински мечтае да има дете, е длъжен да се бори и опита абсолютно всичко. Не бива да се отказва от мечтата си, независимо от трудностите по пътя. Често ми казват: „Да, ама много е скъпо“. Да, скъпо е. Но пари се изкарват. Плюс това има държавно и общинско финансиране. И ако човек наистина иска да бъде родител, ще направи каквото е по силите му. Тук важи с пълна сила максимата: който иска, търси начин нещата да се случат, който не иска, търси оправдание. Важното е да направиш първата крачка и да вървиш целенасочено стъпка по стъпка към целта си.

БРОЙ 14 І

25

НАШИТЕ ДОКТОРИ

„МАГИЯТА ДА ЛЕКУВАШ НОСИ МНОГО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И ЗАРЯД“

В рубриката ни „Нашите доктори“ ви срещаме с д-р Наталия Юдова. Тя е родена през 1978 г. във Варна. Завършва медицинското си образование през 2003 г. в МУ „Параскев Стоянов“, гр. Варна. През 2008 г. придобива специалност по Акушерство и гинекология към МУ – Плевен, а през 2016 г. защитава магистърска степен по „Здравен мениджмънт“. От 2005 г. работи в МБАЛ „Майчин дом“,като от 2011 г. завежда сектора по асистирана репродукция към АМЦСМП „Майчин Дом“. Специализира асистирани репродуктивни технологии, гинекологична ендокринология, ултразвукова диагностика в областта на акушерството и гинекологията в български и чуждестранни клиники (САГБАЛ „Д-р Щерев“, София; Fellowship Jinemed IVF Hospital, Istanbul,Turkey; Sexual and Reproductive Health in Joung and Adolescent, Ankara, Turkey; School of Gynaecological and Reproductive Endocrynology, Brussels, Belgium). Членува в съсловни организации и научни дружества. От 2010 до 2019 г. е работила и като ембриолог в сектора по асистирана репродукция.

26

І БРОЙ 14

„МАГИЯТА ДА ЛЕКУВАШ НОСИ МНОГО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И ЗАРЯД“

Д-р Юдова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте? Аз съм потомствен лекар. И двамата ми родители са лекари. Баща ми беще хирург, а майка ми е все още практикуващ педиатър и неонатолог. У дома винаги са се коментирали интересни случаи, медицински проблеми. И медицината винаги е била част от моя личен живот. Не бих казала обаче, че родителите ми са ме насочили към лекарската професия. Напротив, дори майка ми правеше съвсем целенасочени опити да ме отклони от този път. Просто аз винаги съм искала да бъда лекар. Професията на лекаря като цяло и особено репродуктивната гинекология е високо емоционален дял от медицината. Явно магията да лекуваш, удовлетворението да се роди нов живот след твоите усилия, това да видиш сбъдната най-съкровената мечта на хора, които толкова дълго са копнели за рожба, е една магия, носеща много удовлетворение и заряд.

ти за нас. Да, ние търсим причини за нашите неуспехи, стараем се да сведем до минимум факторите, които доказано възпрепятстват процеса на забременяване. Но човешкото тяло е една ненапълно позната Вселена и ние нямаме пълен контрол над процесите, случващи се на биохимично ниво. За съжаление, има пациенти, при които всички нарушения са коригирани, тялото им е в пълен хормонален или имунологичен баланс,а не можем да постигнем или да задържим бременност. В последните години се повиши и средната възраст на пациентите с репродуктивни проблеми и това е още едно предизвикателство към

нас, специалистите. Животът стана много взискателен към хората. Чувството за това, че си готов за дете, идва доста късно. Като че ли образованието, кариерното развитие и материалната стабилност са приоритетите на младите хора, а детето идва накрая да завърши картината на пълна удовлетвореност от живота. Понякога обаче процесите на стареене текат по-бързо, отколкото ни се иска, яйчниковият резерв на жената намалява и пътят към така желаното бебе става още по-труден.

Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, со-

Какви са предизвикателствата на асистираната репродукция пред един акушер-гинеколог? Да успееш там, където другите не са постигнали успех. Понякога освен добре свършена работа, роля играе и едно добро стечение на обстоятелствата. Има случаи, при които всичко се случва като по учебник, но нямаме добър резултат. Макар медицината в тази област да се развива и усъвършенства непрекъснато, много детайли относно механизма на зачеване не са съвсем позна-

БРОЙ 14 І

27

НАШИТЕ ДОКТОРИ

циални, психологически? От медицинските причини като че ли все повече преднина взема мъжкият фактор на стерилитет. Причината е, че СЗО все повече повишава критериите за нормалност на спермограмата и така на практика много голяма част от изследваните мъже са с понижена фертилност. Това се отнася особено много за морфологията, която трябва да е повече от 4%, за да се счита за нормална. От страна на жените бих разделила причините в две групи. При по-младите тубарният фактор и ендометриозата са водещите. Както вече споменах, за съжаление все повече дами решават, че са готови за деца след 35 години. Тогава като фактори на първо място излизат намаляването на яйчниковия резерв, влошаването на качеството на яйцеклетките. Повишава се честотата на генетичните аномалии в тях, а оттам и на способността им за имплантация.

28

І БРОЙ 14

Тайнството на зачеването Наред с чисто биологичните фактори, психиката безспорно оказва много важна роля. Все повече двойки идват за консултация и лечение с т.нар. „неизяснен стерилитет“. Вкопчването в идеята за дете, правенето на секс по разписание, непрекъснатото следене на овулацията с тест лентички по-скоро забавя процеса на зачеване. Има двойки, които много години са нямали деца, осиновяват и не след дълго жената забременява. При други правим инвитро процедура, която се оказва неуспешна и бременността настъпва скоро след това, когата жената се е отчаяла или по някакъв начин отхвърлила всяка възможност някога да има дете. Аз мисля, че ние, лекарите, никога няма да сме способни напълно и в детайли да установим и познаваме тайнството на зачеването и появата на новия живот. Иначе всичко би станало прекалено роботизирано.

„МАГИЯТА ДА ЛЕКУВАШ НОСИ МНОГО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ И ЗАРЯД“

Нека да насочим вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст? СЗО казва, че това е от късните 20 до ранните 30 години при жената. За съжаление, процесите на стареене текат по-интензивно при жените. Затова винаги стимулираме пациентите да степенуват приоритетите си правилно. Мъжете са програмирани да създават поколение до по-късна възраст, така че при тях възрастта не е толкова важен фактор. Сега на първо място е да се реализираш професионално, да постигнеш добър стандарт на живот и после да търсиш подходящия партнъор и да създаваш поколение. Разбира се, когато започнеш да правиш опити за бременност след 35 години, а при ня-

кои жени и след 40, вероятността да имаш репродуктивен проблем е голяма. Когато към напредналата репродуктивна възраст се прибавят и чисто биологични причини, които нормално ги има във всяка популация, като ендометриоза, инфекции, довели до запушване на маточните тръби, лоши параметри на спермограмата и още ред други, ситуацията със забременяването става още по комплицирана. Когато пациентката е млада и има добър яйчников резерв, независимо от причината за стерилитет, ние, лекарите имаме време, в което да проведем необходимото лечение и в повечето случаи усилията ни се увенчават с успех. Когато антимюлеровият хормон обаче е нисък, тогава притеснението и за двете страни е голямо.

Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това? Стана изключително индивидуализирано.

Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво включва Вашият план за действие? Винаги трябва да сме сигурни, че сме дали достатъчно време на пациента за настъпване на спонтанна бременност преди започване на изследванията. Започва се с базисни изследвания на половите хормони, щитовидна жлеза, хипофизарни хормони като пролактин. Установява се наличието или липсата на овулация, търси се

патология в маточното тяло, прави се хистеросалпингография за проходимост на маточните тръби. Разбира се, не на последно място е и спермограма на партнора за установяване брой, подвижност и морфология на сперматозоидите. Когато имаме информация от всички тези изследвания, вече можем да начертаем „план за действие“, който да започнем да следваме.

Кои са различните неща, които правите в АМЦСМП „Майчин дом“ – Варна, за да търсите причините за неуспехите при инвитро? При лечението на стерилитет се следват определени алгоритми, утвърдени от референтни организации, като Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология, както и Американската асоциация по репродуктивна медицина. В този смисъл всеки център, следващ правилата на добрата медицинска практика, работи по сходен начин. Богатството на нашия център е екипът от висококвалифицирани специалисти с богат опит, които влагат всичко от себе си, за да си тръгне пациентът от болницата с бебе в ръце.

Колко е важна, според Вас, екипната работа в асистираната репродукция? Успехът в асистираната репродукция е многофакторен. Към всеки детайл трябва да се подходи с максимално внимание. Изключително важно е да има добър синхрон между всички звена в екипа на един инвитро център. Затова е нужно време

БРОЙ 14 І

29

НАШИТЕ ДОКТОРИ

кар зная, че това не е правилно и ние невинаги можем да помогнем. Извън тези емоции обаче винаги се старая да бъда реалист и да съм честна с пациентите. Истината винаги е по-добра от това да даваш фалшиви надежди. Така че, ако считам, че двойката има добър шанс и си струва да опитат отново, им казвам, че борбата продължава.

хората да се стиковат и да започнат да мислят и работят в една посока. За положителния резултат от инвитро процедурата от ключово значение е работата на ембриолога. Тя е много фина, прецизна, дори бих казала ювелирна. Тя изисква не само излкючителна сръчност, контрол на движенията, а и задълбочени познания и добра преценка на ситуацията при всяка пациентска двойка. Така че, лекарят определя и ръководи лечението, но този, който сътворява чудото на живота, е ембриологът.

Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието? При всеки лекар рано или късно идват двойки с репродуктивни проблеми, които са имали лечение в други клиники по стерилитет. Естествено е те да са преминали през стандартните изследвания и един или няколко пъти през съществуващите видове лечение на стерилитет и бременност да не е настъпила. Тогава лекарят, при когото продължават, трябва да открие липсващата „брънка“, слабото звено, онова малко нещо, което не

30

І БРОЙ 14

е достигнало или е пропуснато при проведеното лечение. Ето там идва мястото на индивидуалния подход, за да получи пациентът качествена медицинска грижа.

Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете? Обикновено жените. Много пъти дори те са по-нетърпеливите и поемат инициативата да се обърнат към репродуктивен специалист по-рано, отколкото е необходимо. Нерядко мъжете трудно се решават да направят спермограма, от страх да не се окаже, че проблемът е в тях.

Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза? Аз приемам всеки отрицателен тест с огромно чувство за вина и неудовлетвореност. Търся причината в себе си и дори бих казала,че изпитвам неудобство пред хората за отрицателния резултат. Като ле-

Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми? Никой не знае какво е да искаш дете и да не можеш да имаш. Била съм в подобна ситуация и съм минала по труден път, преди да родя дъщеря си. Това ме направи особено емпатична към пациентите с репродуктивни проблеми. Поради това гледам на репродуктивната гинекология като на своя мисия и влагам максимално старание.

Кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота? Притеснявам се основно за здравето на близките и семейството ми. Все пак те са най–голямото ми богатство. В медицината се страхувам от неуспеха.

С какво Ви промени майчинството? Направи ме по-щастлива и всичко в живота ми придоби друг смисъл.

А кой е Вашият личен лечител? Семейството ми.

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С АЛЕРГИИТЕ Автор: Ваня Стойчева

АЛЕРГИЧНИ ЛИ СТЕ? Астма, сенна хрема, атопичен дерматит, или така нареченото „атопично трио“, звучат ли ви познато? Всички проявления, като течащ нос, затруднено дишане, необясним обрив или друго раздразнение на кожата без видима причина са външен израз на вътрешен проблем – претоварена и неправилно функционираща имунна система. А имате ли хормонални проблеми? ПМС, поликистозни яйчници или ендометриоза? Замисляли ли сте се, че е възможно да има връзка между хормоналните ви проблеми и алергиите?

МОЯТА ИСТОРИЯ За първи път се срещнах с термина алергия, когато бях на 9. Направих тежка кожна реакция към, на пръв поглед, безобиден причинител след силно травмиращо събитие в живота ми. Тогава се запознах и с анти-алергичните лекарства или така наречените анти-хистамини. Две

32

І БРОЙ 14

години по-късно цикълът ми дойде за първи път, а след още 6 години откриха първата ми киста, оказала се впоследствие ендометриозна. Тези няколко събития може да ви се сторят напълно несвързани, но историята продължава. Бях на 31, когато диагнозата ендометриоза беше със сигурност потвърдена след лапароскопска операция. На следващата година вече бях майка на много желано и дълго чакано бебе и си мислех, че всичко е останало за гърба ми. И тогава започнаха проблемите с кожата – появи се червена, сърбяща, лющеща се екзема на едната ми ръка. В началото се справях с кремове. Минах през няколко дерматолози. Тъй като бях с малко бебе, обяснението беше – „От водата е, от препарати, атопия и т.н.“ Или казано с други думи: „Нямаме идея какво Ви е и не знаем как да Ви помогнем, освен да тушираме видимата част на проблема.“. Междувременно бях родила и кърмех второто си дете, съответно менструалният ми

цикъл беше в почивка. Положението обаче се влошаваше. Екземата обхващаше все по-голям участък от кожата, докато стигнах до положение да нямам почти никаква чувствителност с тази ръка, освен болката от нацепванията и сърбежа. Направих си тест за хранителна непоносимост, изключих храните, към които бях чувствителна. Тествах стойностите на DAO ензима в кръвта ми (ензимът, отговорен за разграждането на излишния хистамин в тялото, включително и този, постъпващ с храната) и се оказах с нива, доста под долната граница. Премахнах и храните, високи на хистамин, от менюто си. Ефектът все още не беше задоволителен. Започнах да обръщам повече внимание на нещата, които слагам във и върху тялото си и да наблюдавам. Започ-

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С АЛЕРГИИТЕ

КАТА ЧЕРВА – ИМУННА СИСТЕМА?

нах прием на добавка от Серапептаза – ензим, намаляващ възпалението в тялото, и Супероксид-дисмуатаза – силен антиоксидант, благоприятстващ здравето на кожата. Беше изминала още година и половина и цикълът ми се възобнови. Екземата изчезна напълно в рамките на 2 седмици. Няколко месеца по-късно обаче се появи отново. Тогава попаднах на лекари, занимаващи се с Аюрведа, които съобразиха начина ми на хранене с менструалния ми цикъл и чудото стана. Кожата ми се изчисти, нямаше сърбеж, нацепвания, болки. Разказвам ви това, не за да ви кажа, че има магическо лекарство, а за да ви накарам да се замислите как половите ви хормони и репродуктивното ви здраве, както и оксидативният стрес влияят на други органи и системи в тялото ви.

КАКВО ВСЪЩНОСТ Е АЛЕРГИЯТА? През 1906 г. барон Клеменс фон Пирке – водещ педиатър във Виена, въвежда термина алергия, съчетавайки две думи от гръцки – „allos”, което означава „променен“, и „ergon”, което означава „реакция“. Алергията е променена неблагоприятна реакция на тялото към определено вещество при даден човек, която не е типична за всички хора. Има изследвания, че жени с диагноза ендометриоза са по-склонни към развитие на атопични състояния, като хранителни алергии, алергична астма, сенна хрема и екзема.

КАКВА Е ВРЪЗ-

Знаете ли колко силно влияе здравето на храносмилателната ви система на имунната ви система? Ще ми повярвате ли, ако ви кажа, че една от основните причини за много алергични състояния е лошо храносмилане? Всъщност около 80% от имунната ви система населява стомашно-чревния тракт. И ако приемем, че това е вашата лична армия, е важно да разберете, че нейното здраве и способност да ви отбранява качествено, без да се обръща срещу своите и без да хаби патрони, за да стреля по прелитащ комар, силно зависи от това, с което я „храните“ в буквалния смисъл на думата. Както казва Ейми Майерс в статията си „Как да излекуваме екземата отвътре“, представете си червата си като подвижен мост. Те са естествено полупропускливи, за да пропуснат малките лодки (микроелементите от храната) да преминат през чревната стена в кръвта. Външни фактори, като някои храни, инфекции, токсини и стрес, могат да разкъсат стегнатите връзки в чревната стена, оставяйки подвижния мост отворен. Щом това се случи, вече сте се сдобили с така наречения Синдром на пропускливите черва. Когато мостът е отворен, в кръвта попадат и „големите кораби“, които може да са съставени от съвсем безобидни частици, но са твърде големи и вашата „армия“ ги разпознава и маркира като врагове и съответно атакува, за да не навредят на тялото. Така се оформя алер-

БРОЙ 14 І

33

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

гична реакция.

Паразити и гъбички Друг много чест виновник за неправилно функционираща имунна система и наличието на алергични реакции са паразитите и гъбичките. Паразитите идват в много разновидности и с тях можем да се сдобием по най-разнообразни начини, като замърсена храна и вода, през кожата, през плацентата (от майката към бебето), при полов контакт, при ухапване от насекомо, чрез вдишване. Паразитите създават дефицити на хранителни вещества в тялото и причиняват различни дисбаланси. Освен това, те отделят токсини, които натоварват черния дроб и държат имунната система в постоянно активно състояние, което впоследствие я изтощава. Гъбичките (или Candida) са естествен обитател на червата на човек. Те обаче са опортюнистични организми и ако получат възможност, се размножават бързо и в големи мащаби.

Най-честите фактори, които водят до патологично разрастване на

34

І БРОЙ 14

гъбички в организма, са лекарствена терапия с антибиотици, противозачатъчни, кортикостероиди или имуносупресори, намален имунитет, мухъл в средата, където живеем или работим, диета с високо съдържание на захар и също могат да бъдат предадени по време на раждане от майката на бебето. Гъбичките, както и паразитите, отделят голямо количество токсини и тялото реагира, като създава антитела към тях. Самите токсини потискат действието на Т клетките (бойците на имунната ни система), стимулират освобождаването на хистамин от мастоцитите (първата линия на защита срещу антигени, навлизащи в тялото) и водят до симптоми, свързани с централната нервна система. Ако често страдате от умора, лоша памет, депресия, ПМС, безпокойство и главоболия, обмислете възможността да са причинени от гъбички. А връзката с хормоните? Гъбичките произвеждат хормоноподобни вещества, които стимулират производството на естроген в тялото. Естрогенът, в частност естра-

диолът, стимулира активацията на IgE-зависимите мастоцити, които, както казахме, съдържат и освобождават хистамин. Започва порочен кръг, който, освен до влошаващи се алергични симптоми, води и до завишаване на нивата на естроген и влошаване на симптомите на ендометриоза при жени с това състояние.

ХИСТАМИНОВА НЕПОНОСИМОСТ. ЩО Е ТО? Хистаминът е вещество, естествено присъстващо и широко разпространено в тялото, най-вече в кожата, сърцето, белите дробове, лигавицата на храносмилателната система и мозъка. Той е едно от веществата, които се освобождават от мастоцитите при алергична реакция и предизвиква възпаление в тялото. Предполага се, че хистаминът е важен за нормалната овулация, имплантацията на зародиша, кръвотока към плацентата, лактацията и контракциите на матката. Ендометриозните лезии съдържат голям брой мастоцити и е доказано, че тези мас-

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА С АЛЕРГИИТЕ

тоцити произвеждат хистамин в големи количества. Доказано е също, че този хистамин участва във възпалителния процес, типичен за това състояние, като допълнително насърчава неговия растеж и развитие.

Непоносимост Хистаминовата непоносимост е състояние, при което в тялото има високи нива на хистамин и то не може да го разгради достатъчно бързо. Освен факторите, които вече споменахме, водещи до висок хистамин, има още един, който трябва да се вземе предвид – количествата на ДАО ензим в кръвта. Това е ензим, чиято основна роля е разграждането на излишния хистамин в тялото. Има изследвания, че високите нива на естроген, типични за състоянието ендометриоза, водят до занижени нива и активност на ДАО ензима. Когато нивата му са ниски, дори и малки количества хистамин, постъпващи естествено с храната, могат да причинят забележими алергични симптоми и да допринесат за допълнително възпаление в тялото.

и деликатесни меса, сушени плодове, ферментирали храни и напитки, цитрусови плодове, някои ядки, някои видове риба, като скумрия, риба тон, сардини, пушени меса, сготвени бобови (престояли повече от ден или консервирани), авокадо, домати, патладжан, спанак, естествено ферментирал оцет. Много от тези храни са полезни и носят ценни хранителни вещества, затова решението не е просто да ги изключим от менюто си занапред. Желателно е да се подходи цялостно към проблема и да се цели справяне с причините, а не само менажиране на последствията.

КАК ДА СИ ПОМОГНЕМ? Когато говорим за алергии, решението не е едно, нито е универсално за всички. Сами видяхте, колко разнообразни могат да бъдат причините, които да накарат имунната ни система да не функционира правилно. Видяхте също, че ендометриозата може да е част от тези причини. Тук

остава въпросът, кое е първо – кокошката или яйцето? И все пак наличието на съпътстващо състояние като ендометриоза не е причина да не правим нищо и да приемем нещата за даденост, а точно обратното. Когато адресираме адекватно проблемите с имунната система, вероятността освен симптомите на алергия да се подобрят и други проблеми в тялото, е много голяма.

КАКВО ДА НАПРАВИМ: 1) Подгответе тялото си, като намалите токсичния товар, на който е изложено. Уверете се, че в домашната и работната ви среда няма източници на токсини, мухъл и гъбички.

2) Погрижете се за храносмилането си. Обмислете добавка от храносмилателни ензими и подходяща пробиотична формула.

3) Коригирайте диетата си. Изключете силно преработените храни, храните, които са типични алергени, като мляко, пшеница, яйца, царевица,

Храни с високо съдържание на хистамин са: отлежали сирена, сушени

БРОЙ 14 І

35

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

пропускливите черва, наличие на паразити или свръхрастеж на гъбички, от нисък ДАО ензим и дори от наличие на ендометриозни лезии в тялото. Решението е да подходим осъзнато към проблема и да помним, че тялото ни винаги знае кое е добро за него и ни го показва, ние трябва само да слушаме внимателно. Бъдете здрави!

фъстъци, телешко и свинско, както и храните с високо съдържание на хистамин, които изброихме по-горе. Намалете или напълно изключете храните, които съдържат преработена захар. Наблегнете на жива, естествена храна. Включете много плодове и зеленчуци – готвени и сурови. Съобразете храната с фазите на цикъла си – храната влияе на хормоните, хормоните влияят на имунната ни система и съответно на алергиите. В това може да ви помогне книгата на Алиса Вити „In the Flo“.

4) Консултирайте се със специалист, който да ви помогне да се справите с проблемите с паразити и гъбички.

5) Дайте допълнителна подкрепа на имунната си система под формата на добавки от витамини А, С и Е и минерали, като цинк и селен. Както и добра антиоксидантна формула. Алергията е състояние с много лица. Може да е породено от Синдром на

36

І БРОЙ 14

1. Bateson-Koch C. DC ND Allergies Disease in Disguise 2. Myers A. How to Treat Eczema from the Inside Out. Amy Myers MD. 3. Duffin J. Eczema and Endometriosis: What's The Connection? Jessica Duffin 4. Sinaii N, et al. High rates of autoimmune and endocrine disorders, fibromyalgia, chronic fatigue syndrome and atopic diseases among women with endometriosis: a survey analysis. Hum Reprod.

5. Kirchhoff D, et al. Mast cells in endometriosis: guilty or innocent bystanders?

6. Szelag A, Merwid-La A, Trocha M. Histamine receptors in the female reproductive system. Part I. Role of the mast cells and histamine in female reproductive system.

7. Zaitsu M, et al. Estradiol activates mast cells via a non-genomic estrogen receptor-alpha and calcium influx 8. Bodis J, et al. The effect of histamine on progesterone and estradiol secretion of human granulosa cells in serum-free culture. Gynecol Endocrinol.

9. Fogel WA. Diamine oxidase (DAO) and female sex hormones. Agents Actions.

СПИСАНИЕ

З А

Е Д И Н

П О - И Н Т Е Л И Г Е Н Т Е Н

С В Я Т

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

ЕНДОМЕТРИОЗАТА – ПРЕПЯТСТВИЕ ПО ПЪТЯ КЪМ СБЪДВАНЕ НА МЕЧТАТА

Автор: д-р Атанас Александров

Д-р Атанас Александров е специалист акушер-гинеколог с основен интерес в областта на минимално инвазивната гинекология и по-специално – в лечението на ендометриоза, репродуктивната хирургия и урогинекологията. По време на обучението си провежда едногодишен стаж в Университетската болница в Клермон-Феран, Франция – един от най-големите световни центрове по минимално инвазивна гинекология, известен още като „Меката“ на лапароскопската хирургия. По време на престоя си във Франция д-р Александров развива интереса си към ендометриозата и работи в продължение на 2

месеца в специализираната клиника за лечение на дълбока ендометриоза на един от най-големите световни експерти проф. Хорас Роман в Бордо. От 2016 г. досега работи в Медицински център за асистирана репродукция „Варна“ като репродуктивен специалист, а от юни 2021 г. – и в сектора по минимално инвазивна гинекология на МБАЛ „Майчин дом“ – Варна. Д-р Александров разработва собствен уебсайт https://www.draleksandrov.com/, с цел повишаване информираността на пациентите относно основните гинекологични състояния, ендометриозата и проблемното забременяване.

РУСКА РУЛЕТКА

в барабана и един зареден патрон. Това представлява еднометриозата – едно коварно заболяване, засягащо 1 на всеки 10 жени в репродуктивна възраст. Ендометриозата е хронично заболяване, предизвикващо възпаление в засегнатите тъкани и представлява разрастване на ендометриална тъкан, лигавица и строма извън маточната кухина. Тъй

Представете си група от 10 жени, които играят руска рулетка. В револвера има място за 10 патрона, но е зареден само с един. За една от тези жени изстрелът ще бъде фатален. Сега си представете всички жени по света, разпределени в групички по 10, държащи същия този пистолет с 9 празни места

38

І БРОЙ 14

като половите хормони са жизненоважни за прогресията и растежа на ендометриозата, заболяването засяга млади жени в репродуктивна възраст.

СИМПТОМИ Най-характерните симптоми на заболяването са изключително силната болка ниско в корема, особено силна по време на менструация, както и проблемното забременяване. Често ендометриозата предизвиква и други симптоми, като болка при полов контакт, проблеми със стомашно-чревния тракт, тежест, хронична тазова болка, подуване и балониране на корема, проблеми с ходенето по малка нужда. Много често болката по време на цикъл се неглижира, на жената се казва, че „това е нормално” или „няма как да не те боли”. И в крайна сметка тя търси помощ от специалист, който не е акушер-гинеколог, а например – общопрактикуващ лекар, гастроентеролог или коремен хирург, поради други симптоми, които ендометриозата предизвиква, но на пръв поглед

ЕНДОМЕТРИОЗАТА – ПРЕПЯТСТВИЕ ПО ПЪТЯ КЪМ СБЪДВАНЕ НА МЕЧТАТА

не са свързани с репродуктивната система или менструалния цикъл. Поради тази причина правилното поставяне на диагнозата „ендометриоза” може да се забави с години!

Диагноза В световен мащаб е установено, че поставянето на правилната диагноза се забавя средно с 8 до 10 години! Представете си, всеки месец, а в напредналите случаи дори и постоянно, в продължение на години жената страда и изпитва изключително силни болки, които ограничават значително качеството ѝ на живот – по време на менструация тя е напълно нефункционална, не може да ходи на работа и да извършва ежедневните си задължения, а обезболяващите са безсилни пред силната коремна болка. Неслучайно жените с ендометриоза често наричат себе си „ендо-бойци” заради силата на духа и препятствията, които им се налага да преодоляват всеки месец.

ПРОБЛЕМНО ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ Другият основен симптом на ендометриозата е проблемното забременяване. Според едно известно проучване, между 25% и 50% от жените с инфертилитет имат ендометриоза, а между 30% и 50% от жените с ендометриоза имат проблеми със забременяването. Как точно

обаче ендометриозата влияе върху фертилитета? Смята се, че основният негативен фактор, възпрепятстващ естественото забременяване, е образуването на сраствания между репродуктивните органи вследствие на хроничното възпаление, характерно за ендометриозата. Тези плътни сраствания между органите в таза нарушават нормалната им функция и спонтанното забременяване се затруднява. Измененията в нормалната анатомия обясняват и болковия синдром, както и нарушеното функциониране на останалите тазови органи, свързани с уринирането и изхождането.

ВИДОВЕ ЕНДОМЕТРИОЗА Има три основни вида ендометриоза: повърхностна – разпространена по външната обвивка на тазовите органи, дълбока – при която ендометриозните огнища образуват плътни фиброзни образувания, наречени „възли”, и може би най-разпространената и най-познатата форма – т.нар. „шоколадови” или ендометриозни кисти, представляващи образувания в яйчниците с гъсто течно съдържимо, оприличавано на шоколад. Освен в различни форми, ендометриозата се проявява и в различна степен на тежест при различните жени.

СТЕПЕНИ Има различни класификации, степенуващи ендометриозата, но най-разпространената е тази на Американската асоциация по репродуктивна медицина (ASRM), която

разделя заболяването в четири степени според разпространението на ендометриозните огнища по органите в таза и образуваните сраствания между тях. Изключително интересно е становището на ASRM по отношение на тежестта на ендометриозата и инфертилитета. Според ASRM, при напреднали стадии, т.е. при умерено тежката (III) и тежката (IV) степен, поради наличието на множество сраствания в таза и цялостно нарушаване на нормалната анатомия и функция на органите в таза, ендометриозата е самостоятелна причина за проблемното забременяване. Когато обаче ендометриозата е в минимална (I) и лека (II) степен, и няма толкова изразени сраствания между репродуктивните органи, функцията им се запазва и ролята на ендометриозата като самостоятелен фактор, причиняващ инфертилитета, не е напълно изяснена. Казано по друг начин, при пациенти с проблемно забременяване и с доказана минимална или лека степен на ендометриоза трябва да се търси и друга причина за инфертилитета, тъй като няма ясни доказателства от клиничните проучвания, че в лека форма ендометриозата влияе негативно върху фертилитета. Поради тази причина Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE) в своите препоръки за лечение на ендометриоза подчертава, че когато ехографски се установи ендометриозна киста с големина под 3 см, то тя най-вероятно не влияе на забременяването и няма нужда да бъде премахвана.

БРОЙ 14 І

39

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

ЛЕЧЕНИЕ Лечението на ендометриозата е строго индивидуално и винаги трябва да се вземат предвид основните оплаквания и репродуктивните планове на пациентката. Когато става въпрос за болков синдром, тежест, гастроинтестинални нарушения, лечението включва медикаментозна терапия с хормонални препарати и хирургично лечение – при неефективна лекарствена терапия или като първи избор при определени пациенти. Когато обаче основното оплакване на пациента е проблемното забременяване, лечението изисква строго индивидуален подход към конкретния случай, вземайки предвид допълнителни фактори, като възрастта на жената, спермалния анализ на мъжа, състоянието на маточните тръби, капацитет и резерв на яйчниците,

40

І БРОЙ 14

придружаващи състояния, като тромбофилии или автоимунни заболявания. За всяка пациентка и всяка двойка трябва да се изработи индивидуален подход, съобразен с препоръките на големите световни организации (ASRM и ESHRE). С цел да създам една по-реална представа за това как се лекува ендометриозата при пациентки с инфертилитет, ще ви разкажа три различни и истински истории, за да демонстрирам колко различен е лечебният план при отделните пациентки, в кои случаи не се налага медицинска намеса и до какви последствия може да доведе неправилното лечение на това заболяване.

ИСТИНСКИ ИСТОРИИ Много често жените разбират, че

ЕНДОМЕТРИОЗАТА – ПРЕПЯТСТВИЕ ПО ПЪТЯ КЪМ СБЪДВАНЕ НА МЕЧТАТА

имат ендометриоза съвсем случайно, при профилактичен ехографски преглед, без да подозират за това състояние, тъй като нямат никакви оплаквания и симптоми. Първата пациентка, за която ще ви разкажа, представлява точно този тип жени с ендометриоза. Тя беше на 34 г., вече имаше поставена диагноза „ендометриоза” и дойде при мен на консултация и второ мнение. Разпитвайки я, разбрах, че няма никакви оплаквания, а при годишния профилактичен гинекологичен преглед се е установила ендометриозна киста. Не ми съобщи нито за болка по време на цикъл, нито по време на полов акт, както и абсолютно никакви оплаквания и проблеми с червата и корема. На ехографския преглед установих нормална по разположение и форма матка, без признаци за

сраствания между нея и съседните органи, с нормална за съответния ден от цикъла маточна лигавица. Левият яйчник беше с нормални форма и размери, както и с достатъчно добър резерв, съдейки по броя на антралните фоликули, а на десния яйчник видях киста, с характерния вид на ендометриозна (ендометриозните кисти имат изключително характерен вид при ехографско изследване и трудно биха могли да се сбъркат). Кистата беше с размери 4,5 на 5,2 см, а около нея имаше запазена яйчникова тъкан.

Без риск Първият въпрос на пациентката, естествено, беше: „Трябва ли да се оперирам? Застрашава ли тази киста живота ми?”. Отговорът ми беше: „Не. След като не създава оплаквания и проблеми, няма нужда от хирургични намеси – няма как да Ви накарам да се почувствате по-добре от сега, тъй като реално Вие нямате оплаквания. Този тип кисти не се „спукват” и не „стават рак”, така че няма риск за Вас в дългосрочен план.”.

Предложих й да дойде отново след 6 месеца да проследим дали кистата нараства и засяга ли растежът здравата яйчникова тъкан. Ако да, то тогава е добре да отстраним кистата, за да запазим яйчника. Разбира се, ме попита дали ендометриозата може да повлияе на забременяване-

то, въпреки че до този момент тя не беше правила опити за това. Аз й отвърнах, че едва след като започне да прави опити в продължение на поне половин година, можем да говорим за проблемно забременяване, но за тази цел трябва да има регулярни опити за бременност. След 2 месеца тя ми се обади да ми съобщи, че цикълът й е закъснял и че е с положителен тест за бременност. Извиках я след 2 седмици за преглед и регистрирах 6-седмичен ембрион със сърдечна дейност. Днес същата пациентка е в 28-а гестационна седмица, чака момиченце и за момента има една спокойна и прекрасна бременност. Следващата пациентка беше на 28 г. и дойде при мен с изключително силни болки по време на цикъл. Никакви лекарства не помагаха срещу болката, заради която тя не можеше да ходи на работа по време на менструация. Болките бяха съчетани със силно изразено подуване на корема, както и болки в определени пози при полов контакт. Беше чела в интернет относно ендометриозата и дойде при мен за консултация. От гинекологичния преглед се установи възел около 1 см в дъното на влагалището, който се опипваше с пръст, а на ехографията се виждаше матка, обърната назад, с данни за сраствания между нея и разположените зад нея чревни бримки. Забелязваше се и удебеляване на матката в областта на истмуса, най-вероятно отговарящо на установения при вагиналния преглед възел. Десният яйчник беше с нормална форма, докато при левия се установи сравнително малка ен-

БРОЙ 14 І

41

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

дометриозна киста с размери 3,5 см.

Болков синдром Когато ендометриозата е съчетана с толкова силно изразен болков синдром, лекарствената терапия обикновено не помага, но за предпочитане е да се извърши един курс от няколко месеца, с който да се намали възпалението на засегнатите тъкани.

Така и направих, потвърдих на паци-

42

І БРОЙ 14

ентката диагнозата ендометриоза, при това дълбока, изписах й лекарствена терапия за 3 месеца и насрочихме дата за операция. По време на този период болките й намаляха в известна степен, но все още бяха налице. По време на операцията се установиха множество сраствания между органите в таза – матка, яйчници, тръби, право черво, както и множество ендометриозни импланти по перитонеума (външната обшивка на органите). Отстраних срастванията, освободих засегнатите органи, премахнах кистата от левия яйчник и изрязах плътния ендометриозен възел, отговорен за

ЕНДОМЕТРИОЗАТА – ПРЕПЯТСТВИЕ ПО ПЪТЯ КЪМ СБЪДВАНЕ НА МЕЧТАТА

танно забременяване, тъй като след операцията вече не очаквах да има пречки за постигане на бременност. След 4 месеца ми звънна с положителен резултат от теста, а днес бременността й е в 10 г.с.

силната болка. След сложна 3-часова операция пациентката се чувстваше добре, а постоперативният период премина гладко. Предписах й следоперативна лекарствена терапия и насрочих дата за контролен преглед след 6 месеца. На прегледа тя се чувстваше добре, нямаше данни за разрастване на нови ендометриозни огнища, болката при цикъл се беше превърнала в напълно поносим дискомфорт, а тази при секс беше изчезнала. Тъй като тя и партньорът й вече искаха да създадат дете, спрях назначената лекарствена терапия и я посъветвах през следващите 6 месеца да опита спон-

Третата история, която ще ви разкажа, е за пациентка, попаднала в неблагоприятна ситуация вследствие на неадекватно лечение. Тези случаи за жалост не са прецедент и подобни пациентки се срещат ежемесечно в инвитро клиниките. Става въпрос за млада жена на 29 години, която попадна при мен след неуспешни опити за забременяване в рамките на година и половина. Преди 3 години на профилактичен гинекологичен преглед са били установени ендометриозни кисти на двата яйчника. Гинекологът й е казал, че трябва да се оперира по най-бързия възможен начин, тя се е съгласила и той е извършил лапароскопска операция по отстраняване на кистите. Характерно за ендометриозните кисти е, че тяхната стена е много плътно прилепнала към здравия яйчник и има специални техники, чрез които може да се отстрани само кистата с максимално запазване на яйчника.

Специалист Важно е операциите за ендометриоза да бъдат извършвани от специалист в областта, с опит в репродуктивната хирургия, за да се запази възможно най-много от здравата тъкан.

Тази пациентка за жалост не е попаднала на подобен специалист. След операцията е провеждала лечение с медикамент, потискащ яйчниковата функция и поставящ я в изкуствена менопауза за период от 6 месеца (това е остарял метод за лечение и вече не се прилага в Западна Европа). На ехографския преглед установих, че след операцията яйчниците са почти напълно заличени, а нивата на Антимюлеров хормон бяха силно занижени (0,54 при нормални стойности > 1,0 за тази възраст). Останалите показатели при нея и при партньора й бяха в норма. В такава ситуация се налага стимулация и последващо инвитро оплождане. Проведохме стимулация с къс протокол от първи ден на менструалния цикъл. Пункцията беше на тринадесети ден, имаше четири хубави фоликула, от които излязоха 3 яйцеклетки. Оплодихме ги, получиха се два хубави ембриона, единият от които върнахме на пети ден, а другия замразихме. След две седмици кръвният тест за ЧХГ показа отрицателен резултат – бременност нямаше. След два месеца направихме трансфер на замразения ембрион. След още две седмици резултатът беше отново негативен. Пациентката беше много разстроена, но намери сили, повярва и продължи напред! След кратка пауза отново направи опит за инвитро. Проведох стимулацията по същия протокол и с дози на лекарствените продукти като при предишния опит. В деня на пункцията се добиха 3 яйцеклетки, които оплодихме и на пети ден след пункцията от тях имаше един много обещаващ ембри-

БРОЙ 14 І

43

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

но, когато най-малко очакваш! След две седмици същата тази травмирана млада жена, останала с минимални шансове за забременяване поради изчерпани яйчници, ми е обади с най-хубавата новина – две черти! В момента тя е в 15 г.с. и все още не може да повярва, че е на път към постигане на мечтата си за дете! Ендометриозата е коварно заболяване, засягащо младите жени, водещо до силни болки и проблемно забременяване. Макар и изключително разпространено, много жени не подозират за съществуването му и диагнозата се поставя обикновено със забавяне от няколко години. Дали ендометриозата е основната причина за проблемното забременяване, зависи най-вече от тежестта и степента на ендометриозата, но също така и от други фактори, като възрастта на жената, спермограмата на мъжа, прекарани тубарни инфекции и др. Най-важното и поуката от разказаните истории е, че човек никога не трябва да се предава, трябва да вярва и да се бори за мечтата си, защото накрая, рано или късно, винаги я постига!

он. На пети ден направихме single embryo transfer и изпратихме пациентката с много пожелания за успешен резултат. Тя беше чувствителна жена, силно обезпокоена и не вярваше, че бременността може да се случи. И както винаги става в живота, събитията се случват точ-

44

І БРОЙ 14

Лечението при всеки пациент е строго индивидуално, зависи от конкретния случай и се определя от лекуващия лекар. Консултирайте се с Вашия лекар, който ще определи най-подходящата за Вас терапия. Материалът е публикуван с подкрепата на Мерк България ЕАД.

BG-NONF-00038 септември 2021 г.

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА:

„БОЖИЯТА МАЙКА ЧУВА ИСКРЕНИТЕ МОЛБИ НА ЖЕНИТЕ ДА ИМАТ ДЕТЕ“

Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2006 г. защититава докторат по теория на познанието. Работила е за различни издания. Първата й книга е в областта на философията и документалистиката. През 2010 г. излиза от печат “Спомен за камбани”, с която печели Априловска награда за литература. Следват и други “Справедливостта на невестулката”, детската книга с приказки „Червените мишки“. Заедно с литературния историк Румяна Пенчева са съставители на книгите “Гозбите на старите българи”(2016) и “Приказник” (2017). Интересите й са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката. В нашето списание тя ще води новата рубрика ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ, която ще ни разказва за вижданията на известни творци по въпросите на репродуктивното здраве и създаването на човешки живот. В този брой ви срещаме с Гергана Симеонова.

46

І БРОЙ 14

Гергана Симеонова е иконописка и е родена в Дряново през 1977 г. Първата си икона е нарисувала, когато е осемнадесетгодишна в дома на Лоте Раденкова. С нея се запознава в ателието на големия български резбар Петър Кушлев. По това време прави и два резбовани кръста с нарисувано разпятие. Постепенно изписването на икони и стенописи за нея се превръща в житейски път и съдба. Но и работа, която върши вече двадесет години. Завършила е „Иконография“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Нейното творчество може да се види в следните манастири и храмове: Манастир „Света Троица“ до В. Търново (икони и стенописи), Духовно православно средище „Успение Богородично“, Кърджали (външни стенописи), храм „Св. Троица“, Габрово (икони), храм „Св. Йоан Предтеча“, Габрово (стенописи и икони), параклис „Св. Пророк Илия“ село Извор, Бургаско (стенописи, параклис), „Св. Марина“, село Маринка, Бургаско (стенописи), храм „Св. Димитрий“, Добрич (стенописи и икони), храм „Въведение Богородично“, Дряново (стенописи), храм „Св. Петка“, село Богатово, Севлиево (патронно изображение), храм „Св. Петка“, село Буря, Севлиево (патронно изображение), храм „Св. Георги“, Каварна (патронно изображение), храм „Св. Никола“, село Ново село, В. Търново (патронно изображение) и параклис „Св. Пророк Илия“, село Търговище (стенописи).

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

Г-жо Симеонова, през Възраждането ни съществуват само няколко жени иконописки. Какъв е онзи порив, който Ви кара да рисувате стенописи и икони? От дете бях завладяна от рисуването. То е много важна част от моя живот. Привлича ме всичко красиво, хармонично и изящно. Първият ми учител е моята майка, която отвори сетивата ми за красивото, доброто и истината, които се преливат и сливат в едно цяло. В художественото училище в София завърших специалност „Дърворезба“, но усещах, че искам да се занимавам и с друг вид изкуство. Около година работих в ателието на резбаря Петър Кушлев. Майсторът, както всички го наричахме, имаше много ученици. Там се запознах и с Лоте Раденкова, която ми показа как да направя първата си икона с резбована рамка. Тази икона

ми е скъп спомен. По това време получих поръчка за два резбовани кръста, на които да изпиша разпънатия Христос. Така постепенно започнах да навлизам в църковната тематика. Вярвах в Бог, но исках да науча повече за Православието, за Бог, за светците. Започнах да чета православна литература и да посещавам по-често храма, благодарение на други мои приятели. Вече знаех, че искам да уча и да се занимавам с иконопис. През 1996 г. започнах да уча „Иконография“ във Великотърновския университет с голямо желание и отдаденост.

Двигател Мисля, че вярата в Бог и желанието да го прославя, като използвам дарбата си, е основният двигател, който ме води в тази посока – да рисувам икони и стенописи.

Още в гимназията попаднах в паралелка „Дърворезба“, една по-скоро мъжка специалност. Сега се занимавам с иконопис и стенопис – също нелека работа, но явно това е пътят ми. Когато обичаш това, което правиш, не се замисляш за трудностите, работният процес те увлича и радостта от създаденото ти дава сили да продължаваш. Когато реших да тръгна в тази посока и кандидатствах в Богословския факултет на Великотърновския университет, нямаше изискване кандидатите да са само мъже. Преподаваха ни специалисти от различни дисциплини, като богословие, изобразително изкуство и други, и никога не са ни разделяли в отношението си по полов признак. Вярвам, че с каквото и да се занимава човек, независимо от пола, важни са качествата, които притежава, продуктът, който дава, и неговият морал.

БРОЙ 14 І

47

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

Кой е онзи светец/светица, който помага на жените да имат дете? Божията майка стои на първо място. Тя е покровителка на всички жени и майки, като им дава надежда и утеха, тя е крепост в стремежите и неволите, защитник и застъпник пред Господа. Молитвата пред образа на Божията майка никога не остава незабелязана. Божията майка винаги чува искрените молби на тези, които идват при нея с надежда и дълбока вяра в сърцето.

Светци Сред онези, които от незапомнени времена помагат на жените да намерят семейно щастие и да познаят радостите на майчинството, са: • Света Ана (майката на Св. Богородица) е приета като покровител на брака, на майчинството, на семейството, на бременните и родилките.

• Още Св. Матрона Московска, Св. Ксения Петербургска, Св. Николай Чудотворец, Св. Лука, Св. Мина, Св. Стилиян Детепазител и др.

Важно е да не забравяме, че най-важното за жената, която иска да забременее и роди, е да има дълбока вяра в душата, за да се случи чудото.

Какво ще ни разкажете за светците и светиците, които помагат, за да има една жена дете? Какви са

48

І БРОЙ 14

техните чудеса? Ще ви разкажа поразителната история на Йоаким и Ана, които 50 години нямали деца, и може да вдъхне надежда на много хора. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария, а покъсно и на Иисус Христос – нашия Спасител. Праведните Йоаким и Анна живеели в градчето Назарет. Били добри, много щедри и милосърдни. Живеели скромно и помагали на бедните. Имали само една тревога – нямали деца. Според тогавашните разбирания, това означавало, че имат скрити грехове и нямали Божието благословение. Въпреки че живеели благочестиво, били отхвърлени от обществото. С голяма мъка в сърцето Йоаким се оттеглил в пустинята и там пре-

карал 40 дни в молитва и пост с надежда, Господ да извърши чудо.

Радостна вест Анна също горещо се молела за така желаната рожба. И ето – появил се ангел Господен и казал: „Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария“.

Анна дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Ангелът се явил и на Йоаким с радостната вест. Тогава праведните Йоаким и Анна прославили Бога, Кой-

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

то им сторил такава велика милост и след като Му се поклонили в светия храм, се върнали в дома си. Когато Мария се родила, Свети Йоаким принесъл на Бога богати дарове, жертви и всесъжения. Той получил благословение от първосвещеника, свещениците, левитите и от всички човеци за това, че се сподобил с Божието благословение. Йоаким и Анна я обичали не само като своя дъщеря, която толкова дълго очаквали, но я почитали и като своя господарка, като помнели думите, които ангелът казал за нея, и като предвиждали духом какво ще се извърши над нея. А тя, изпълнена с Божията благодат, тайнствено обогатявала с нея и своите родители. Подобно на това, както слънцето осиява с лъчите си небесните звезди, отделяйки за тях частици от своята светлина, така и богоизбраната Мария, като слънце, озарявала Йоаким и Ана с лъчите на дадената ù благодат, така че и те били изпълнени с Божия Дух и твърдо вярвали в изпълнението на ангелските думи. Когато Мария станала на три години, родителите и я въвели тържествено в Господния храм, съпровождайки я със запалени светилници, и я посветили на служение Богу, както били обещали. Няколко години след въвеждането ù в храма свети Йоаким починал на осемдесетгодишна възраст. Останала вдо-

вица, света Ана оставила Назарет и дошла в Йерусалим, където живеела близо до своята Пресвята Дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм.

Знаете ли ритуал, чрез който може да се измоли рожба от Бог? Често отчаяни жени, с надеждата, че поне една молитва за забременяване и раждане ще им помогне да се сдобият с дете, търсят определени текстове, чудотворни икони и са готови на всякакви ритуали за да постигнат заветната цел. Всичко това е напразно и свидетелства за определена истерия, паника е обзела душата. За да бъде чута молитвата, се изисква само едно нещо – дълбока и ис-

крена вяра в Господната сила, чистота в сърцето и отсъствие на скрити мисли и егоистични мотиви. Молитва за зачеване и раждане може да се произнася със собствени думи, на глас или мълчаливо, в храм или у дома, пред изображение или без него. Молитвата за помощ трябва да бъде искрена, с присъствието на надежда в нея и абсолютна вяра в Господнята сила.

Какво ще кажете за онези малки оброчни фигурки, наречени вотиви, които в миналото са слагани на иконите с надежда, че може да бъде измолено покровителството на Бог и светците? Някои от тях са свързани с надеждата човек да има дете и представляват бременни жени или пеленачета. Дали днес те биха направили чудото? Вотивите са вид предметно изображение на това, за което мирянинът моли – здраве, благополучие, добиване на рожба, споделена любов и други копнежи, и което се поднася в църкви, параклиси. Независимо от качествата на изработката и от вида на материала, вотивите са интересно свидетелство за вярата в силата на Бога и на светците да носят изцеление и да изпълняват съкровени желания. От стари времена хората жертват по нещо (поднасят дар) в знак на бла-

БРОЙ 14 І

49

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

годарност за проявена милост. Дълго време вотивните практики сред новопокръстените са осъждани, а впоследствие църквата ги приема и им придава християнски характер. Така вотивите се превръщат в част от християнската традиция в Европа, като си остават част и от битовите практики и фолклора на населението. Поставят се на свети места, най-често върху икони в храмовете. Днес пред иконите в някои църкви могат да се видят висящи синджирчета, на които са окачени разнообразни предмети (пръстени, гривни, медали и т.н.), натоварени със символиката на оброка, тъй като вотиви вече не се произвеждат. Те са висели на червен конец, който е бил закачван на иконата или директно

50

І БРОЙ 14

с восък са били залепвани върху нея. Фигурките изобразяват хора, животни и човешки органи. Оброчните практики покриват районите на Централния Балкан, Североизточна България, Странджанско, Хасковско, Югозападна България.

Вяра Самите фигурки нямат никаква сила. Единствено Бог може да изцелява и да извършва чудеса. Фигурките са материален израз на вярата, молитвата, надеждата, на благодарността и преклонението пред всемогъщия Господ.

Върху някои икони се поставя и ме-

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

тален обков, здраво закрепен. Това се правело на много стари, повредени, но много ценни и чудотворни икони. Обковите са дарение от богомолци, чиято молба е била изпълнена. Обковът може да покрива ореола на светеца или да покрива дланта и китката на ръката му. Има и вариант цялата икона да е покрита с обков, като се показват само лицата и ръцете на светците.

Къде в България има икони, пред които една жена може да се поклони и измоли бебе? Голяма надежда за всички бездетни семейства е манастирът „Златната ябълка“, Горни Воден до Асеновград. Там се намира чудотворната икона на Света Богородица. Много-

бройни са случаите, в които „Златната ябълка” е помогнала на жени да се сдобият с дете. Много от родителите идват след това с подаръци в знак на благодарност към Божията майка или кръщават тук децата, които са родени с нейната чудодейна помощ. „Света Богородица Умиление“ – една от най-чудотворните икони в България и се намира в Бачковския манастир. Легендата разказва, че чрез знамения иконата сама показала, че иска да стои от дясната страна на портата на храма, за да вижда кой с каква душа влиза в него. Иконата лекува тежко болни и безплодие. Чудотворната икона на Света Богородица, която се намира в Пазарджишкия православен храм „Св.Богородица“, е прочута с помощта,

която дава на вярващите. Тя помага на хора, които се молят за дете, лекува болните и пази тези, които са я избрали за покровителка. В храма „Света Неделя“ в Араповския манастир също стават чудеса. В този храм се намира чудотворната икона на Богородица, за която хората разказват, че дарява с дете жените, които имат проблеми да заченат. Рибната църква в Асеновград. Храмът в Асеновград - „Св. Богородица – Благовещение“ е пазител на една от най-известните чудотворни икони на Божията майка –„Св. Богородица Умиление“. На Благовещение храмът се пълни с бездетни жени, които пренощуват вътре с надеждата, че ще се сдобият с рожба. Панагия, Портариса, Портарница, Дверопазителка, Пазителка – това са само част от имената на прочутата чудотворна икона, намираща се в Роженския манастир „Рождество Богородично“. Това са само една малка част от Чудотворните икони и свети места в България.

Има ли молитва за това свещенодействие? Молитвата може да бъде такава: „Света Богородице! Наша грижовна застъпница пред Небесния престол, която чуваш нашите молби и неволи. Приеми моята молитва, не пренебрегвай моята мъка, но ми дай утеха! Чуй, Божия майко, от небесните висини, вслушай се в молитвата ми! Не позволявай на душата ми да се отчайва, укрепи вярата ми и ми дай търпение! Изчисти мисълта ми от съмнение и ходатайствай в моите стремежи пред Господа! Моля се

БРОЙ 14 І

51

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

да бъде Божията воля. Моля се да дадеш на Божията слугиня (името на жената) радостта от познаването на великата радост! Майчинството да вкуся, да зачена и родя здраво дете. Моля те, дай ми да изпитам чудото на раждането, за да отгледам и възпитам детето си за славата на Господа! Света Богородице, чуй моите скърби и стремежи! Вярвам в теб, нашия ходатай, Царицата на Небето! Не позволявай да изпадна в меланхолия и пощади ума ми от зли мисли и от лукавия! Не позволявай да се наруши мирът в сърцето ми, не позволявай на душата ми да се изпълни с грях! Моля те, Свята Божия Майко, да благословиш душата ми и да утешиш сърцето ми! Амин!.“. Молитви при съпружеско безплодие: „Господи Боже, Създателю на всяко видимо и невидимо естество, Който от човеколюбие превърна реброто на праотеца Адама в жена и ги благослови да раждат деца за продължение на човешкия род; Който развърза Сарината утроба и благослови роденото от нея дете; Който благослови безродната жена на Маноя и й дари чедо – силния Сампсон; Който послуша безмълвния молитвен глас на Елкановата жена – неплодната Анна, и я удостои с родения от нея пророк Самуила; Който прие молитвата на безродните Захарий и Елисавета и им дари чедо – Йоан Предтеча; Който по Своя божествен промисъл отхвърли укора на безчадието от праведните Йоаким и Анна и им предизвести раждането на пресветата девица Мария, от която се въплъти и роди Спаси-

52

І БРОЙ 14

тел за спасението на човешкия род – Който поради Своята голяма милост благослови сватбата в Кана Галилейска за потвърждение, че законното съпружество и раждането на чада в него са съгласни с Твоята божествена воля! Сам и сега, Господи, послушай молитвените въздишки на грешните твои раби, които изнемогваме под тежестта на безчадието! Ако ние като човеци, носещи плът и живеещи в тяло, Ти съгрешихме с тяло или душа и престъпихме Твоя закон и Твоите заповеди денем или нощем, с дума, с дело или помисъл, или попаднахме под бащина или майчина клетва, или по някакъв начин повредихме телесните си членове, или другояче се отдалечихме от Твоята божествена воля, Ти като милостив и човеколюбив Бог, прости ни, освободи ни от безчадието и ни дай плод от утробата – добри чада! Скръбта, плачът и риданията на Своите раби (имената) обърни на радост, развесели сърцата ни, както каза и чрез пророка: „Развесели се неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки.“ Смили се и сега, Господи, и покажи милостта си към Твоята рабиня (имената), развържи утробата ми/й, направи ме/я лоза плодовита и ми/й дай плод на чадорождение. Господи, милостив бъди и не оставяй в безплодие своя раб (имената) и не ме/го лишавай от рожба, но ми/ му дай семе за изкласяване, та с твоята благословия да видим и чада от чадата си като маслинени клонки около трапезата си, за да се прослави и в тях пресвятото и величест-

вено Твое име – на Отца, и Сина, и Светия Дух. Амин!“. Разбира се, възможно е да се молим на Божията майка за зачеване и със собствени думи. Това е още по-предпочитано, тъй като жената, която не използва готовия текст, няма да започне да мисли за изговорените думи, а ще се концентрира изцяло върху същността на молитвата.

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

БРОЙ 14 І

53

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

Вие самата сте били бременна, докато сте зографисвали храм. Кой беше той и какво си спомняте от това време? Да. Това се случи по време на втората ми бременност, която беше планирана и желана. А до самото изографисване се стигна някак неочаквано за мен. Става въпрос за храм „Св. Йоан Предтеча“ в гр. Габрово. През лятото на 2004 г. разговаряхме с отец Христо, който отговаряше за този храм. Стените и таваните на църквата бяха изцяло бели. Иконостасът с красивите икони от тревненски майстори красеше интериора и привличаше погледа на посетителите. Отецът сподели, че има желание храмът да бъде изографисан и ще търси дарители, за да се осъществи тази идея. Не беше ясно дали това ще се случи и кога. Не помня в момента на разговора ни дали вече съм била бременна, но ми се

54

І БРОЙ 14

струваше, че има доста време, докато се стигне до самата работа. Но, отец Христо скоро ми съобщи, че е намерил дарител и е необходимо бързо да подготвя проект за изписването на купола. Направих проекта. Дарителят и църковното настоятелство го приеха. Остана да бъде одобрен от Великотърновската митрополия. Това скоро стана факт. Желанието на отец Христо и спомоществувателя беше този първи етап да е тотов за Йордановден – Богоявление (6.01.2005г.) Вече беше ноември. Бях бременна в шестия месец. Никой, освен семейството ми, не знаеше това. Бях изправена пред труден избор. Да приема предизвикателството за изографисване, макар и в това положение, или да се откажа. Вероятно, ако бях споделила за обстоятелствата, този проект щеше да се отложи във времето и пак щеше да се осъществи. Не зная.

Подкрепа Нямах проблеми с бременността. Всичко се развиваше нормално. Получих голяма подкрепа от семейството ми и увереност, че всичко ще завърши благополучно. Имах страхове и притеснения, но подкрепата ми вдъхна увереност. Стенописите изпълнихме с Калина Йончева, с която сме работили и в други проекти. До мен почти неотлъчно беше и моят съпруг. След като започнахме работа по купола, моята тайна беше разгадана, но нямаше какво да се направи и продължихме с Божията помощ напред. Мисля, че започнахме в края на ноември и приключихме преди Йордановден. Скелето беше свалено и на Богоявление имаше тържествена служба в храма. Работата беше изпълнена в срок. Всички бяхме щастливи и доволни. Сама нямаше да се справя. Изографисването не е само моя заслуга. Аз бях само една малка част от всички, които помогнаха за осъществяването му. Слава на Бога, че всичко мина благополучно! Остана ми да чакам появяването на бебето, което стана на 21 февруари 2005 г. Роди се хубаво, здраво момиченце. Нарекохме го Божина, защото беше заедно с мен високо горе под купола, съвсем близо до изображението на Вседържителя.

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

Вярвате ли, че силното желание и вяра в Бог могат да измолят от Него рожба? Вярвам. Случвало се е много пъти, има много примери за това. Вярвам, че Господ запази и нашето дете, въпреки трудностите като скеле, височина и умора.

Имате две деца. Какво научихте Вие от майчинството? Имам две прекрасни дъщери и съм една щастлива жена и майка. Майчинството е голяма радост и благодат, но и голяма отговорност. Никой не е 100 процента готов за това. Учиш се в движение. Често сърцето и разумът те дърпат в две противоположни посоки. Понякога си смъртно уморен, а друг път сълзите ти напират от радост. Редуват се страх, безпокойство, несигурност,

щастие и така до безкрай. Майчинството ме научи на любов, отговорност, дисциплина, научи ме да мисля с няколко стъпки напред, научи ме на смирение, че моята воля не е най- важната, и на уважение към личността на детето. Научи ме и да съм по-добра съпруга, надявам се, научи ме, че съм по- силна, отколкото си мисля. Научи ме да вярвам и да се надявам.

Знаете, че нашето списание е за семейства с репродуктивни проблеми. Понякога се води битка, която трае години. Това не е ли изпитанието на Бог за търпението и вярата? За съжаление доста семейства и двойки имат такъв проблем. Децата дават много голям смисъл на живота и повечето хора желаят това. Понякога децата не се появяват дълго време, хората търсят причината,

понякога я откриват и намират начин, за да осъществят мечтата си. Вярвам, че ако човек е смирен и се остави на Божията воля, рано или късно това, което желае, ще стане. Понякога прекаленото фокусиране върху проблема действа зле. Ако сме доволни, щастливи, благодарни за това, което имаме, за всичките блага, които са около нас, това ни дава спокойствие и хармония. Ние сме в мир със себе си и с околните. Когато сме спокойни и благодарни за всичко, не бързаме прекомерно, не се сравняваме с другите, тогава всичко ще се подреди и ако Бог ни благослови, ще се изпълнят и най-съкровените ни желания. Пожелавам го на всички.

Вашата работа е свързана с прецизност и търпение. Какво Ви е научило на тях? Може би има една част е наследство от родителите ми, скромни, работ-

БРОЙ 14 І

55

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

ливи и точни. От тях съм наследила и стремеж към съвършенство, всяко нещо, което правя, да бъде все по- добро. Но понякога перфекционизмът ми пречи и се опитвам да го укротя, за да не стане като в приказката на Георги Райчев „Циндил-пиндил зад плета, Джаста-праста на хорото“. Рисуването и писането също развиват точност и прецизност, а иконите се пишат, изписват.

Това не е ли мъжка професия? Свързана е с пътувания от град на град, от село на село, отсъствия от дома за дълго. Така е. Създаването на една икона е дълъг и нелек процес, но пък може да се направи в тихо и спокойно място,

56

І БРОЙ 14

като дом или ателие. По друг начин обаче стоят нещата, когато трябва да се изографиса храм или параклис. Повече се пътува, а понякога с месеци се налага да живееш на мястото, където изографисваш. Като прибавиш, това че съм майка и съпруга, която трябва да се грижи за домакинството и децата, задачата доста се усложнява. Имало е периоди, когато всеки ден пътувам до мястото, където работя, и вечер съм със семейството, и други, когато се налага да се разделим за седмици или месеци. Дългите раздели са най-трудни, но благодарение на прекрасните ми помощници – родителите и съпруга ми, успяваме да се справим с тези предизвикателства. Когато работих в храм „Св. Ди-

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

митрий“ в Добрич и децата бяха по-малки, през зимата рисувах иконите в Дряново , а през лятото цялото семейство се пренасяше в Добрич. Това продължи около три години и мисля, че всички имаме хубави спомени от това време. Явно съм по-приключенски настроена, обичам да пътувам, да посещавам места, на които не съм била. Всяко едно пътуване ме обогатява с нови впечатления, знания и емоции. Благодарна съм, че имам тази възможност. Мисля, че това помага и за развитието и културата на децата, разнообразява живота ни и ни вдъхва сила и енергия за творчество.

Коя иконописна школа в

България Ви е повлияла най-силно в творчеството? Иконописта е вид изобразително изкуство, тясно свързано с християнството и разпространена най-вече в източноправославния свят. Византийската империя е тази, която налага иконописното изкуство, създава основните му правила, определя тенденциите му. Разпространявайки православието и налагайки културата си сред околните народи, тя им предава и иконописните си традиции. Българската, сръбската, руската, румънската иконопис са силно повлияни от Византия, което не им пречи да имат свои характерни особености. Византия оказва влияние дори върху средновековното за-

падноевропейско изкуство, особено върху венецианското. В университета акцентът беше поставен върху Византийското изкуство, неговата история и запознаване с най-добрите му образци. Мога да кажа, че съм работила предимно, черпейки от това изкуство, което се развива от 6 до 14 век. В епохата на Втората българска държава в иконописта съществуват две основни течения: народностно и дворцово. Първото е свързано с народните традиции, а второто произлиза от живописта на Търновската художествена школа и е повлияно от Палеологовия ренесанс, последния и най-плодотворен период на Византийското изкуство. Сред най-известните образци на българската

БРОЙ 14 І

57

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

иконопис от периода са двустранната икона „Богородица Катафиги и свети Йоан Богослов“ („ Погановската икона“) от 1396 г., „Богородица Елеуса“, „Богородица Одигитрия“, от Несебър, с богат сребърен обков.

Изкуство Но, живеейки и съзерцавайки иконите и стенописите от нашите възрожденски храмове, няма как да не се възхитиш, да разбереш и да заобичаш това наше възрожденско изкуство. Възрожденската икона се разхубавява, Богородиците вече не са така строги, а са милващи, застъпващи, помагащи. Те засияват с одухотворените си лица, с топлината и обичта, която даряват на молещите се.

Българското възраждане е една от най-ярките епохи в културата ни,

58

І БРОЙ 14

епохата на икономически, социален и културен подем на българската народност в Османската империя. Началото на този процес се отнася към средата на XVIII в. и се ознаменува с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1762 г., и завършва с революционното движение и Освобождението през 1878 г. Прекланям се пред делото на Тревненските зографи Йоаникий папа Витанов и Симеон Цонюв, на Самоковците Захари Зограф, Христо Димитров, на представителите на Банската иконописна школа и нейния основател Тома Вишанов, забележителните зографи от Елена... Не мога да изброя всички, но това, което са направили и са ни оставили като наследство, е колосално и много ценно. Можем много да се учим от тяхната работа, от вярата, отдадеността, трудолюбието и професионализма им.

В иконописта съществуват т. нар. ерминии, кои-

то са ръкописни напътствия на техниката на иконографията. Разкажете ни за тях? Ерминиите са ръкописни напътствени описания на техниката и иконографията на църковното изкуство, зографски наръчници. Гръцката дума „ерминия“ означава „обяснение, напътствие, описание“. Терминът „ерминия“ е приет около 1810 г. от възрожденските български зографи, които първи превеждат прочутата ерминия на гръцкия йеромонах Дионисий от Фурна. Последната е съчинена на Атон през 1730-1733 г. като компилация от по-стари, анонимни произведения. По същото време Христофор Жефарович пише своя оригинална ерминия на гръцки език, която е дошла до нас само в два по-късни преписа. Гръцката ерминия на Дионисий е най-известна в света благодарение на нейния ранен превод на френски (1845 г.). Тази ерминия се е съхранявала от българския монах Макарий, прославил се като много добър художник на Атон. Докъм края на VIII и първата половина на XIX в. у нас и в целия православен свят икони и стенописи рисуват по канон само мъже. Те следвали определени ритуали преди и по време на рисуване, които са описани в ерминиите. Тези ръкописи се появяват в период, когато православното изкуство е в опасност: навлизат неконтролируемо западни влияния, традицията запада заради недостатъчното образование на клира и зографите в Османската империя, старите църкви са недостъпни. Водеща в това отношение е ролята на

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

атонския монах Дионисий от Фурна, който проповядва завръщането към моделите на Палеологовата живопис и конкретно към творчеството на Мануил Панселинос. Другите автори на иконографски наръчници са Панайотис Доксарас от Корфу и неговият ученик Христофор Жефарович. Те са по-склонни да заемат от ренесансовата и постренесансовата живопис на Италия. В техните наръчници се появяват и пасажи от „Трактата за живописта“ на Леонардо да Винчи, наставления за работа върху платно с маслени бои и др. Затова от първата половина на XVIII в. задължителен атрибут на зографа стават подобен тип наръчници, които съдържат технология на живописта и иконографска част. До началото на XIX в. те са на гръцки език, защото зографите, независимо от произхода си, владеят и езика на Вселенската патриаршия, а от 30-те години на века се появяват и преводи на български.

Класа В онази епоха зографите са не само едни от най-грамотните и четящи хора, но и най-образованите. Те колекционират книги, събират щампи и рисунки, за да ги използват в творчеството си.

Зограф е първият печатар и фотограф в Самоков. В ерминиите се препоръчва художникът да не е спал с жена предишната вечер, да се облече с чиста бяла риза, да произнесе определена молитва, наречена „Чин за

иконописание“ и едва тогава да пристъпи към рисуване. Докато се смесват боите и грундовете, също се произнасят молитви, а времето за съхнене или втвърдяване се измерва с произнасянето на определени молитви. С други думи, това е ритуал, който може да бъде определен като нематериален. На тези зографи се дължи съхранението и обогатяването на православната иконография, което личи от запазените им подготвителни скици, копирки и щампи. Подобни практики са канонично признатите до началото на XX в. поне в българските земи. Именно начинът, по който е нарисувана една икона, и от кого е нарисувана тя, я правят изображение на божественото, а не само нейното освещаване или присъствие в църквата.

Вие живеете в малкото възрожденско градче Дряново, градът на Колю Фичето. Кой храм там Ви

дава спокойствие на душата? Каква е историята на този храм? В Дряново има три храма, по един за всяка от махалите. И трите храма са красиви и интересни. В храм „Св. Троица“ (най-стария храм на града) съм кръстена, от Храм „Въведение Богородично“ имам спомени още като дете, когато придружавах баба ми, но може би най-скъп на сърцето ми е храм „Св. Никола“, който е построен на мястото на потар храм от знаменития майстор, роден и израснал в Дряново, Никола Фичев. Сградата в сегашния си вид е от 1851 г. и впечатлява както с външния си вид, така и с ектериора. Новаторско решение за времето е било решението камбанарията да бъде вписана в самата сграда. Вътрешното пространство завладява с простора си и красивия, дърворезбен иконостас и многобройните икони. Единствено в този

БРОЙ 14 І

59

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

храм Колю Фичето прави два балкона за женското отделение, поставени един над друг. Парапетите им са вълнообразно извити, а впоследствие и покрити с изображения на светци и красиви орнаменти. Стенописите в храма са от 1926 г. Дряновци са имали вкус и са държали храмовете им да бъдат на високо художествено ниво. Тази църква е единствената изцяло изографисана в града. Тъй като храмът е с три абсиди, иконостасът е доста дълъг и в него са поместени внушително количество икони. Няколко майстори иконописци са работили по иконите, между които Йоаникий папа Витанов и Станислав Доспевски. Храмът е обявен за за паметник на културата с национално значение през 1971 г., извършена е реставрация на стенописите, иконостаса и иконите и е действащ. Намира се в центъра на града и всеки ден е отворен за посещение.

Имате школа за деца, кои-

60

І БРОЙ 14

то рисуват икони. Мислите ли, че трябва да се върне религията в училищата, която изгражда моралните устои в тях? Вече 10 години ръководя занимания по изобразително изкуство за деца като извънкласна форма. Рисуваме на различни теми, участваме в конкурси, творим и се забавляваме. Важно е да предаваме това, което знаем и можем на децата, за да има приемственост и в тях да се запали пламъчето на творчеството, на опознаването на себе си и на света. Понякога рисуваме и икони или по-скоро рисунки на икони. Децата се опитват да прерисуват различни образци, като аз им помагам, обяснявайки им и показвайки етапите на самия процес. По този начин те се докосват и се запознават със свещените изображения и научават повече за тях. Това е едно начално стъпало, което би могло по-нататък да провокира интерес към естетиката, смисъла и посланията на тези изображения.

ГЕРГАНА СИМЕОНОВА

Права и задължения Заниманията с различни изкуства помагат на децата да се развият естетически, да насочат своята енергия към красивото, доброто и истинското. Категорично подкрепям въвеждането на религия в училище. Има огромна нужда да се говори по-често с подрастващите за нравствените закони и не само да се говори, а да им се дава добър пример. Хубаво е да бъдат подпомагани в осъществяването на различни полезни за обществото кампании, подпомагащи хора и животни. Такива ежедневни дейности са необходими за възпитанието но децата, за да разберат, че освен задоволяването на битовите нужди и усвояването на знания и умения, за да оцелеем като общество е много важна и грижата за другия. Много е важно да не загубим човечността си и свободата да не се превръща в свободия, да знаем правата си, но да не забравяме и за задълженията си. Трябва да се говори за вярата и религията като за нещо естествено и като част от нашата същност, култура и ежедневие. Много лоша практика е противопоставянето между вяра и наука. Често в обществото се гледа с насмешка и пренебрежение към вярващите хора. Смята се, че са прости и неграмотни, но практиката показва, че сред вярващите има и е имало изтъкнати лекари, фи-

лософи, писатели, учени, хора, носители на знанието. И както се казва в химна, посветен на солунските братя светите Кирил и Методий: „Духовността не пада там, дето знанието живей“. Знанието и духовността вървят ръка за ръка и не бива да се отделят. Да не забравяме, че сме и духовни същества! Бъдещето на света зависи от това ние днес да възпитаме добри, грижовни и достойни хора, които познават рода и историята, вярата и традициите си.

В живота си как гледате на вярата, надеждата и любовта? Не мога да си представя човешкия живот, дори само моя живот, без тези три думички, които побират всичко, което е потребно на нас като човешки същества. Ако ми позволите, ще завърша с емблематичния откъс от Първото послание на св. ап. Павел до коринтяните:

„Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат… А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“

БРОЙ 14 І

61

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

СТАРТИРА СОЦИАЛНАТА КАМПАНИЯ „ДЕ Е БЪЛГАРИЯ“

Д-р Милен Врабевски е български бизнесмен и меценат, активно ангажиран с каузата на благотворителността в България в подкрепа на инициативи за утвърждаване на националната идентичност и ценностите на европейското гражданство. От 2007 г. д-р Врабевски инвестира в собствена дарителска програма в подкрепа на семейства с репродуктивни проблеми, както в инициативи и кампании, ангажирани с борбата с демографската криза и увеличаването на раждаемостта в България: като фондация „Искам бебе”.

Заедно с екипа на своята Фондация Българска Памет, стартират социалната кампания „Де е България“, посветена на българите от историческата ни диаспора – тези, които са останали извън пределите на страната не по свое желание. По време на кампанията екипът на фондацията ще запознае аудиторията с начина на живот и неподправената любов към България на българите от най-многобройните ни историческите диаспори – тези в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания. „Това е една забравена България, чието малко, но горящо огънче, е способно да се превърне в пламък, ако му бъде дадена възможност да стане пълноценна част от живота на страната ни“, разказва д-р Милен Врабевски за българската историческа диаспора. Тези негови думи описват и причината, поради която преди 14 години той се заема с каузата да помогне на тези българи да се чувстват като неизменна част от нашата държава.

62

І БРОЙ 14

СТАРТИРА СОЦИАЛНАТА КАМПАНИЯ „ДЕ Е БЪЛГАРИЯ“

Най-мащабният проект в подкрепа на тази кауза е традиционният семинар, който Фондация Българска Памет организира всяка година под формата на образователна инициатива за европейска интеграция на младите ни сънародници от историческата диаспора. За 14 години семинарът вече има цели 26 издания. „През 2007 г. за пръв път посетих Болградската гимназия в Украйна. Срещнахме немалка група българчета в двора на училището. Помолих ги да ми кажат какво да им донесем от България, а те отговориха в хор: „Благодарим Ви, но всичко си имаме. Искаме просто да видим нашата България!“. Веднага вдигнах телефона и организирах всичко. След месец вече бяха в България на първото финансирано от мен семинарно занятие под формата на пътешествие из Прародината“, разказва д-р Врабевски за началото на мащабната идея. Семинарите са основният, но не и единственият начин, по който Фондация Българска Памет полага усилия за това българската диаспора да се чувства като неизменна част от България. Инвестицията в сънародниците, които не по свое желание са останали извън пределите на България, през годините се изразява в наградни фондове за посещение в страната ни, в Европейския парламент, в грижа за студенти от диаспората, които са избрани да учат в България, в социално подпомагане на отлични ученици, финансиране на разходи за лечение и др. По инициатива на д-р Врабевски през 2019 г. се организира и първата в историята среща на директорите на

училища от България и Македония. Още през 2008-а и 2009-а година д-р Врабевски изпраща пълен тир с български учебници, предназначени за училищата в Украйна и Молдова, в които преподават български език. Даренията към регионите с преобладаващо българско население, част от диаспората, продължават и през следващите години, а най-големите от тях се осъществяват през последните две – Милен Врабевски финансира обособяването на няколко компютърни зали в училища в Албания и Македония, закупува пожарна кола, линейка и автомобил за социален патронаж за Пустец, Албания, с които до онзи момент албанската община, в която живеят много етнически българи, не разполага. В разгара на пандемията от COVID-19, през април 2020 г., д-р Врабевски закупува предпазни средства за лекарите на първа линия от Република Северна Македония. Те са предназначени за градовете Струмица, Делчево и Свети Никола, а през месец май тази година по инициатива и финансиране на Милен Врабевски бяха открити два вак-

БРОЙ 14 І

63

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

синационни центъра на граничните пунктове Златарево и Станке Лисичково, предназначени за ваксиниране на гражданите на Република Северна Македония. Това се случи по времето, в което живеещите на територията на страната нямаха достъп до най-популярните и желани ваксини срещу COVID-19. На двата пункта бяха поставени повече от 5000 ваксини. Кампанията на Фондация Българска Памет „Де е България?“ цели да се превърне в онова деликатно напомняне към държавата и българските граждани, че съществува и една друга България, останала завинаги извън физическите граници на нашата Родина, но запечатана завинаги в родовите спомени на българите, останали извън пределите на България. Хора, които пазят в себе си българския възрожденския дух и са горди да наричат себе си българи. общности след края на кампанията. „Когато за първи път посетих България, почувствах, че си идвам вкъщи, че съм там, където трябва да бъда. Сякаш, откакто съм се родил, съм бил на гости‘‘, споделя в свой разказ за живота като част от диаспората Димитър Романов, роден в Молдова. Екипът на Фондация Българска Памет призовава всеки, който чувства тази тема близо до сърцето си, да напише своето послание и пожелание към братята и сестрите от историческата ни диаспора на имейл bgmf@bgmf.eu. Всички пожелания ще бъдат предадени на българските

64

І БРОЙ 14

„Понякога няколко добри думи, казани в точното време, са достатъчни да стоплят нечие сърце, да вдъхновят някого, да променят. На всяко събитие, в което взимам участие, призовавам аудиторията да не забравя нашите сънародници, да им напише добра дума, за да знаят, че България мисли за тях‘‘, споделя още д-р Врабевски. Повече информация за кампанията „Де е България“, както и много разкази на българите от диаспората, можете да намерите в сайта на Фондация Българска Памет – www.bgmf.eu.

ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

„СЪБУЖДАМ СЕ С УСМИВКА, ЗАРЕДЕНА С ЕНЕРГИЯ И БЛАГОДАРНОСТ“ Здравейте! Аз съм Юлия Живкова, координатор на фондация „Искам бебе“ за кампанията „От бебе за бебе“ и ще продължавам да ви разказвам за нашата кауза, дарители и съмишленици. Ще споделям с вас за нашите инициативи и базари, за това как ние, майки, вече сбъднали мечтата си за рожба, помагаме на двойки с репродуктивни проблеми и пациенти на д-р Персенска в борбата за дете! За повече информация за нас, посетете страницата ни във фейсбук ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ и споделете идеи – за да дадем шанс и усмихнем още едно семейство! В този брой ще ви разкажа за една изключително силна и щедра на емоции жена, която е изминала доста дълъг и трънлив път до своята Никол и която прави дарителството своя мисия в живота. Благодарение на нейните сръчни ръце и щедро сърце, в Кутия ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ постоянно влизат парични средства, които дават шанс на още семейства да сбъдват мечтата си за рожба. Радостина е човек, който отделя голяма част от личното си време, за да изработва безвъзмездно уникални мартеници, венци и суровачки в подкрепа на новия живот!

БРОЙ 14 І

65

ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

Коя е Радостина? Казвам се Радостина и съм на 43 години. Със съпруга ми Иван сме щастливи родители на Никол на 3 години и 6 месеца.

През какви трудности премина вашето семейство до заветните две чертички? Започнахме да опитваме да имаме дете преди 13 години. Не се получаваше доста дълго време и решихме да се обърнем към медицински специалисти, които ни насочиха към инсеминация. Направихме 3 опита, които бяха неуспешни и завършваха с отрицателен резултат. Аз не се отказах и отчаях и реших, че ще се боря и ще опитам да направя всичко, което зависи от мен. И така се започна моето красиво приключение. Имах записан час за д-р Стаменов в МБАЛ „Надежда“, но трябваше да чакам 1 година. През това време забременях по естествен начин, но в 3-тия месец загубих плода. Последва втора бременност, която продължи 5 месеца и отново ми се наложи да преживея загубата. Тогава си записах нов час в МБАЛ „Надежда“ и от д-р Стаменов ме прехвърлиха при д-р Персенска. Така се запознах с нашата орисница на щастие, която първо ме спаси с две хистероскопии и много скоро след това започнахме процедура по инвитро. Първият ни опит беше с положителен резултат, но продължи отново 3 месеца. Последваха допълнителни изследвания, лечение на високо кръвно налягане и след стабилизиране на моите 190/120 в нормални граници започнах-

66

І БРОЙ 14

ме втори опит. Бях малко изморена, психически изтощена и си казах: „Пробвам сега и ако не стане, ще насоча силите и енергията си в друга градивна посока.“. Даже обмисляхме да си осиновим дете. Казах си: „Ако е писано, ще стане!“. И то взе, че оцеля от три ембриона, два останаха и ми ги трансферираха. Благодарност Чудото Никол беше единият от тях, който се пребори и оцеля и издържа до края. Даже когато я родих и ми я подадоха в родилното, само се разплаках от щастие, но още не вярвах. Сега вече 3,5 години всеки ден се събуждам с усмивка, заредена с енергия и благодарност, че съдбата беше благосклонна и ни дари с дъщеря.

Какво ти даваше сили да продължиш да се бориш? Трудности и разочарования имаше много, но надеждата, вярата и копнежът за дете бяха по-силни. Колкото и да ви е трудно, не се предавайте и не се отказвайте. Чудеса се случват всеки ден около нас. Ако понякога се изморите, поспрете, починете си, изправете се и пак продължете. Заслужава си всичко, през което много от нас са преминали, и лошите моменти се забравят, когато в ръцете си гушнем рожбите си.

Разкажи ни за срещите на групата „Бебетата на д-р Персенска” и какво ви дават те. С групата на д-р Персенска се за-

„СЪБУЖДАМ СЕ С УСМИВКА, ЗАРЕДЕНА С ЕНЕРГИЯ И БЛАГОДАРНОСТ“

познах през 2017 г., когато вече бях бременна. Четях за тях и се радвах на щастливите развръзки и случаи с щастлив край. Това ме зареждаше положително и ми вдъхваше надежда, че и на мен може да ми се случи. През 2018 г. бях на първата среща с тях за 8-и март. Изкарахме си страхотно и се запознах с много силни и щастливи майки, с които се радвам, че запазихме и поддържаме приятелски отношения и до ден днешен. На втората ни среща в Северния парк се запознах и с невероятната и с неизчерпаема енергия Радина Велчева. Тогава разбрах от нея, че правят различни видове базари в помощ на двойки с репродуктивти проблеми. Веднага предложих да изработвам коледни венци, сурвачки и мартеници безвъзмездно, които правя в свободното си време. И така се започна. Заедно с Юлия Живкова, която ги предлага в групата „Бебетата на д-р Персенска“, а майки, които ги харесват, ги купуват за дечицата си и за подаръци пък подпомагат кампанията „От бебе за бебе“. Във всичко това, че си докоснал някого с творението си и си подпомогнал някой друг да бъде по-близо до сбъдване на мечтата си, има много положителни емоции и е страшно зареждащо. Нека не забравяме пътя, по който сме преминали и кой когато и с каквото може, да помага на двойките, които вървят по този път.

път или още се чудят, бих казала: „За нищо на света не се отказвайте! Пътят е труден и изпълнен с много емоции, болки, разочарование понякога, но всяка сълза си заслужава да опитате. Няма по-голямо щастие да родиш и след това всеки ден да благодариш на детето си, че е избрало точно теб.

Пожелай си нещо. Пожелавам си здраве и дълголетие на мен и съпруга ми, за да се радваме и наслаждаваме на щастието, което е до нас – това е Никол!

Какво ще кажеш на хората,които сега тръгват по твоя път? На тези, които сега вървят по този

БРОЙ 14 І

67

РУБРИКА: УСПЕШНИ И УСМИХНАТИ

Д-Р ПАЯМ ФОРГАНИ: „Устата е огледало на общото здравословно състояние“ Интервю на: Християн Гьошев

Д-р Паям Форгани е на 25 години и е родом от гр. Тазмания в Австралия. Д-р Форгани е магистър лекар по дентална медицина, а в момента е специализант по ортодонтия във Факултет по дентална медицина на Медицинския университет в София.

68

І БРОЙ 14

Д-Р ПАЯМ ФОРГАНИ: „УСТАТА Е ОГЛЕДАЛО НА ОБЩОТО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ“

Д

П

Бременността може да увеличи риска от здравни орални проблеми, поради увеличаването на хормоните прогестерон и естроген. От друга страна, възпалителни процеси в лицево-челюстната област имат негативно влияние върху бъдещата майка. Най-често при бременните жени се наблюдава възпаление на венците – гингивит. С напредването му се достига до пародонтит – състояние, при което дегенеративните промени са значителни. Допълнителен проблем е честото повръщане. То извежда стомашните киселини до зъбните повърхности. Ефектът е намаляване на минералното съдържание на зъбите и повишен риск от кариес. Не трябва да се забравя и обострянето на хронични пулпити и периодонтити, които не са лекувани навреме. В такива ситуации бременността се съчетава с необходимост от спешно ендодонтско лечение, което не е желателно.

Не само че е препоръчително – задължително е! Добрите специалисти по АГ изпращат пациентите си на контролен преглед при лекар по дентална медицина след установяване на бременността, а ако се планира такава – прегледът и евентуалното лечение се правят още преди зачеването на плода. След обстойна анамнеза и преглед, който включва и параклинични изследвания, като рентгенографии, се пристъпва към лечебните дейности. Най-често това е отстраняването на кариес, повлияването на заболяване на венците и меките тъкани. Здравното състояние на устната кухина е част от общото здраве на пациентката и има пряко влияние върху плода. Тя може да е източник на разнообразни патогени и техните токсини. Болката от зъбите и венците смущава бременната жена, а стресът има отражение и върху детето в нея. В третия триместър е добре да се из-

-р Форгани, какви дентални проблеми могат да се появят по време на бременност?

репоръчително ли е ходенето за зъболекар през деветте месеца?

бягват дентални процедури, а никой не би искал да страда от зъб за толкова дълъг период. Преглед Нека все пак отбележим, че дори да не сте бременна или да планирате дете, е добре да посещавате редовно зъболекарския кабинет. За повечето пациенти прегледът трябва да е на всеки шест месеца, но е неободимо да се съобразят и индивидуалните особености. Всяко състояние, свързано с промяна на хормоналните нива (като навлизането в пубертета или менопауза), спазване на диета, ограничаваща приема на разнообразни храни са предпоставка за допълнителни прегледи. През бременността част от хранителните компоненти, които майката приема, се усвояват от бебето и това може да доведе до по-ниски нива за майчиния организъм. Тук е мястото на специалистите по АГ да изготвят пълноценна диета, а лекарят по дентална медицина да следи за орални прояви на хранителни дефицити. Поддържащата терапия по време на бременността цели и контрол върху избраните методи за орална хигиена на майката.

Н

а каква възраст за първи път трябва да посетим зъболекар? Още до 1-вата година е препоръчително да се посети зъболекар, или 6 месеца след пробива на първия зъб. Това посещение, освен за профилактичен преглед на устната кухина, дава възможност на детето да свикне с обстановката в кабинета

БРОЙ 14 І

69

РУБРИКА: УСПЕШНИ И УСМИХНАТИ

от най-ранна възраст. Подобно на възрастните, децата трябва да посещават зъболекаря си редовно.

О

пасни ли са козметичните дентални процедури по време на хормонална стимулация и бременност? Дентални процедури, като избелване на зъби, изработване на фасети, замяна на преоцветени обтурации и други процедури, които целят само естетични корекции, трябва да бъдат отложени за след раждането. От една страна, те не са медицински обосновани, когато могат да бъдат отложени за периода на бременността. От друга, повишената склонност на кървене на венците може да компрометира крайния резултат. Дори минимални рискове и дискомфорт трябва да бъдат избягвани, когато отлагането им до края на бременността не е проблем. Същото се отнася и за периодите на хормонална стимулация. Майката трябва да подхожда отговорно към бременността си, а красотата й може малко да почака.

П

о-специфична ли е грижата на зъбите при бременните?

Проучванията показват връзка между заболяване на венците и преждевременно раждане. Недоносените бебета могат да имат повече здравословни проблеми при раждането и в по-късен етап от живота. Венците по-лесно се възпаляват по време на бременност и усложненията от това могат да имат директни последствия за детето. Затова един от съветите, които даваме, е да се спазва по-стриктна орална хигиена.

70

І БРОЙ 14

К

ак влияе хормоналната стимулация на денталното здраве? Има ли нещо по-специфично, което да правим? По време на бременност се наблюдават повишени нива на определени хормони, като прогестерон и естроген. Това може да увеличи риска на някои патологии. При хормоналната стимулация също се наблюдава съществена промяна в нивата на половите хормони. Най-честите симптоми, които наблюдавам, са сходни: повишени нива на бактериална плака, кървене на венците и дори повишена подвижност на зъбите, когато не се вземат мерки навреме. Грижа Пациентите трябва да свикнат да мият зъбите си поне два пъти на ден, да ползват конци, интердентални четки и други способи за механично отстраняване на плаката. Съществува богата гама от води за уста, като при бременните се препоръчват тези, които влияят благотворно върху здравето на венците. Вече споменахме за влиянието на диетата. Не е добре тя да включва прости захари, като подсладени напитки и сладки. Формирането на детските зъбки започва между 3-тия и 6-ия месец от бременността и също зависи от хранителния режим на майката. Особено важни са приемът на достатъчно протеини, калций, фосфор, витамини А,С и D.

К

ое беше твоето вдъхновение, за да започнеш да учиш дентална медицина? Винаги съм бил дълбоко очарован от работата на човешкото тяло. Вина-

ги съм бил любопитен как функционира то. Приятно е и усещането да можеш да помагаш на хората да подобрят качеството си на живот!

К

ое ти е любимото нещо в професията?

Стоматологията предлага много възможности и предизвикателства. Устата е огледало на общото здравословно състояние и често ние сме първите здравни специалисти, които разпознават и идентифицират едно голямо разнообразие от заболявания на организма. Зъболекарите предоставят услуги, които подобряват външния вид и самочувствието на пациентите, затова допринасяме не само за физическото, но и за психическото и емоционално здраве. По време на работа се създават ценни взаимоотношения на разбирателство и доверие. Това са хора от различни части на обществото и са доста различни, но зъболекарят трябва да намери подход към всеки един. Всичко това ме кара да се чувствам удовлетворен от избора си на тази професия.

ЕДНАКВИ ДРЕХИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

089 327 4332 terracaeli.brand@gmail.com

https://www.facebook.com/terracaeli.brand/

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

Дани Торимацов е активен младеж на 22 години, студент по психология във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Освен студент по психология, Дани е участвал в над 15 европейски проекта по програмата „Еразъм +“, натрупвайки изключително ценен опит в работата с младежи. Като всеки млад човек, Дани има мечти и цели, които иска да реализира в България, у дома. Затова решава и създава младежката организация „Младото поколение в действие“, чиято цел е да образова младите по един иновативен начин, така че всяко мнение да бъде чуто и разбрано, а не по стандартите на образованието в училище, което много от нас намират за неефективно. Нека ви представим малко повече за Дани, неговите цели и активности, както и смисъла на дейността в организацията.

72

І БРОЙ 14

„БЪРЗОТО“ ПОКОЛЕНИЕ, ПСИХОЛОГИЯТА И БЪДЕЩЕТО Здравейте, мили читатели! Моето име е Дани Торимацов, на 22 и студент по психология във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Също така съм основател и председател на Сдружение „Младото поколение в действие“, организация, която работи в сферата на образованието и работата с младежи.

Защо е ва жно менталното здр аве?

Тази статия ще има за цел няколко основни точки и ще засегне интересни теми, като менталното здраве, развитието на юношите, предизвикателствата и възможностите пред тях, както и хипотетичното бъдеще. Всичко, което ще прочетете, е една гледна точка на младежки лидер, който работи активно в неправителствения сектор, където общува и се среща с младежи от цяла Европа. Нека започнем с важността на менталното здраве и това как се поставят

„БЪРЗОТО“ ПОКОЛЕНИЕ, ПСИХОЛОГИЯТА И БЪДЕЩЕТО

доста по-малко знания и умения, за да бъдеш „успешен“ в живота, преди 50 – други, а сега се появяват изключително много нови професии със стряскаща скорост, които изискват все повече гъвкавост и качества. И заради това, от историческа гледна точка, човечеството никога досега не е било толкова забързано, което само по себе си е предпоставка за повече стрес и съответно за повече проблеми.

Проблемите на младе жите

правилните основи на психиката, които са ключ към устойчивост както в личен, така и в професионален план. Темата за менталното здраве набира популярност в последните години, както в България, така и в Европа, а и света. Въпросът е защо? Динамичното и забързано ежедневие създава много положителни емоции и преживявания, но в същото време образува стрес и напрежение, които са непознати в цялата човешка история. За един средностатистически младеж на 18 години е необходимо да се ориентира с какво иска да се занимава, как трябва да протече животът му, какво иска да постигне и още много други „въпросителни“ на толкова крехка възраст. А всичко това е предпоставка за отключване

на редица потенциални ментални заболявания и проблеми в случай на т. нар. „неуспех“. Точно поради тази причина е важно да поставим добри основи на нашата психика и така да изградим личността си, че тя да бъде адаптивна и стресоустойчива.

Забърз аното е жедневие на 21-ви век

Завършвайки Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ – Варна с профил „История“, малко или много се запознах с развитието на човешката цивилизация и личността, която е в основата на обществото. Преди 100 години са били необходими

Проблемите на младите хора са много и от различно естество. Един от основните проблеми, пред които са изправени, е „Решението“ – с какво точно искам да се занимавам и в каква посока да се развие животът ми. Като малки са ни питали какви искаме да станем, когато пораснем, и отговорът е изглеждал толкова далечен във времето, но ето че отговорът ни застига неподготвени. Времето е ресурс, за който всяка личност смята, че е неограничен, но дали? Има прекалено много възможности и това създава едно „фалшиво“ спокойствие, което, комбинирано с характерното за тази възраст безвремие, прави доста трудно да се разреши този основен проблем. Какво може обаче да направи всеки един човек, който е изправен на кръстопът?

Ключът – социал ната среда

Какво ще бъде бъдещето на една личност според психологията зависи от 2 основни фактора – генетиката и социалната среда. И поради невъз-

БРОЙ 14 І

73

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

можността да се промени генетиката, за нас остава да се фокусираме върху социалния ни живот и да променим това, което не ни харесва, защото не зависи от друг, а от самите нас. Именно тук идва мястото на организацията „Младото поколение в действие”, която създава възможно най-подходящата среда за развитие на един младеж на възраст между 1428 години. Заобикаляйки се с амбициозни и будни хора, които искат повече от живота, всеки един може да почерпи вдъхновение и да направи така важната крачка да стане капитан на собствения си живот. В комбинация с една от основните ни дейности – разработването и осъществяването на проекти по програмите „Еразъм +“ и „Европейския корпус за солидарност”, увеличаваме шансовете за развитие на всеки един наш член и даваме още една възможност за създаването на благоприятна среда за развитие. Всеки, който желае да разбере пове-

74

І БРОЙ 14

че за програмите, може да потърси повече информация в официалните сайтове или да ае свърже с нас, за да му разкажем.

Организ ацията „Младото поколение в действие” Няма как да не споменем повече за „Младото поколение в действие” – организацията, която променя човешки животи. Поне така я описват младите. Вече разказах за програмите, чрез които създаваме възможности за нашите членове и последователи, а сега е ред да представим и нашите събития. Те се случват 2 пъти седмично, като едното е отворено за всеки желаещ, а другото е само за нашите членове. Събитията се провеждат по методите на неформалното образование и обучение, което е в основата и на европейските програми. Това, с което се различават нашите събития, е, че всеки един трябва да участва активно, а не да бъде просто наблюдател.

„БЪРЗОТО“ ПОКОЛЕНИЕ, ПСИХОЛОГИЯТА И БЪДЕЩЕТО

Иновативни методики Освен събитията и проектите, които разработваме, друго, което прави уникално „Младото поколение в действие”, са иновативните методики, чрез които достигаме до младите. Например използваме платформата „Тик ток” за придобиване на популярност и вече имаме над 14 хиляди последователи там към днешна дата. Също така, много скоро предстои да представим своят YouTube канал, както и нашия сайт, където всеки от младежите ще може да достъпи повече информация на тема психология, личностно развитие, възможности и т.н. До всичко това нашите членове вече имат достъп през класната стая на Google, където редовно споделяме с тях ресурси за четене или гледане. Последното, което мога да кажа за организацията, е, че е изградена и се поддържа изцяло от младежи, които са избрали да живеят в България, мечтаят да създадат семействата си тук и искат да отгледат децата си у дома. Защото навсякъде е хубаво, когато знаеш, че има хора, които мислят като теб, но най-хубаво е у дома.

Развитие или дегр адация?

Бързо развиващото се младо поколение може да попадне и в капана на собственото си Его. Какво искам да кажа с това? Много се спекулира с това кол-

ко добре се отразява бързото израстване на днешните тийнейджъри и какво влияние ще окаже това в дългосрочен план. Също така как се изкарват младите Българи в публичното пространство като хора, които са наркозависими, пушачи, без ценностна система или като притежаващи огромен потенциал да променят играта, така както са искали нашите родители? Разпадът на образователната система е неизбежен, все по-трудно учителите успяват да се справят с бунтарството на младите, но защо е така, оставям на вас да помислите. Искам да наблегна на друго. Дали младите се развиват или деградират, каква е тенденцията? Статискиката сочи, че имаме най-ниските резултати, що се касае до резултатите от зрелостните изпити след 12 клас, но в същото време наблюдаваме една определена група от младежи, които изумяват със способностите си, мисленето си и разбиват напълно представите ни за това какво е възможно, както и стереотипите за „младите в България“. Въпреки всичко, аз смятам, че всеки трябва на първо място да е отговорен за самия себе си, но да не забравя и че обществото се гради на някакви ценности и морал, които малко започват да избледняват.

Бъдещите „родители“

След всичко, което споделих с вас, възникват и въпросите: „А ние, младите, какви родители ще бъдем? Как ще се справим с всички предизвикателства, с които ни предстои да се сблъскаме? Колко от нас изобщо ми-

слят за дете и го желаят?“. Въпроси, които всеки един бъдещ родител е добре да си зададе и да се замисли над тях, да прецени, да се вслуша. Защото, да, това е стъпка, която е част от естествения жизнен цикъл. Но кога сме готови за нещо толкова голямо и значимо, не бива да определя обществото, а индивидът, нали? Нагласите относно това, колко младежи искат да станат родители, са отново в двете крайности – от това „Да, аз искам 3 деца“, до това, че изобщо не мислят върху тази тема и не желаят да споделят мнението си. Същевременно разбираемо, а толкова объркващо. Последното, с което искам да оставя нашите читатели, е именно, колко всъщност един млад човек е подготвен да стане родител? И преди изобщо да говорим за това, колко от младите са в стабилна и дългосрочна връзка, която стои в основата на това да отгледаш дете? В книгата, която пиша – „Психологията на бъдещето”, засягам голяма част от темите, които разгледахме тук, и силно се надявам хората да спрат за малко забързания си начин на живот, да помислят и да решат какво искат от живота, защото добрата новина е, че всичко в собствения ти живот зависи от самия теб. Дани Валентинов Торимацов dani.konsult98@gmail.com 0888339943 Адрес на организацията – бул. „Сливница“ 98, Switch co-working space, град Варна.

БРОЙ 14 І

75

ПРИКАЗЕН ДЕН

Щастието Божидара

„След като изберете надеждата, всичко става възможно.” Кристофър Рийв

Коя е Нели? Здравейте. Казвам се Нели Иванова. Родена съм на 23 април 1984 г. в гр. Левски. Израснах в с. Обнова, Плевенско, в къща, в която живеехме три поколения. Това остави силен отпечатък у мен и способността ми да ценя семейството, взаимността, доверието и любовта между хората като нищо друго. Винаги изпълнена с огромно желание за знания, завърших две магистратури във Великотърновския университет – по „Балканистика“ и „Счетоводство и контрол“. Докторантурата, която записах, ми даде възможност да се докосна до академичната среда и да преподавам на студентите езиков курс и семинарни занятия в областта на балканската филология. Дисертацията ми е съсредоточена върху образните фразеологични единици – най-съкровената част на езика. Творческа личност съм, с богата фантазия и емоционалност. Най-голяма муза за мен е поезията. Отскоро пиша собствени стихове. А това да създам художествен разказ, посветен на каузата „Искам бебе”, беше истински празник. С голямо вдъхновение и лекота се пише за нещо толкова значимо и красиво. Героите в този разказ и тяхната история са измислени. Преживяното, чувствата и емоциите им обаче са израз на реалния живот. Надявам се всеки читател да намери частица от себе си в него. И най-вече – мислите на всички да получат криле. И да изберат да летят. Да летят, мечтаейки за любовта и малките неща. И да вярват, че щастието съществува!

76

І БРОЙ 14

ЩАСТИЕТО БОЖИДАРА

- Отпусни се и се наслаждавай на очакването. Понякога то крие толкова очарования! Думите на акушерката сякаш сложиха на пауза хилядите тревожни мисли и въпроси, които като стадо бизони препускаха из съзнанието на Виктория. Погледите на двете жени се засякоха и преляха в искрени усмивки. Вики се върна към здравия разум, който за последните две години толкова много пъти беше на косъм да загуби. Лежеше в предродилна зала и беше в очакване на планираното раждане чрез секцио, което щеше да даде живот на момиченцето в утробата й. Беше март. Неслучайно избраха датата 22-ри – заедно с разцъфващата пролет, за тях щеше да разцъфне щастието. Отпусна се. В съзнанието й изплуваха любимите огромни кафяви очи на Митко. И на мига я заля топли-

на. Дори само мисълта за погледа му можеше да я развълнува. Ако не беше неговата пълна убеденост, че точно инвитро е пътят, по който трябва да минат, сега тя нямаше да е тук и да тръпне в очакване на първата среща с дъщеря си. Виктория беше изключителен човек. Всеки, който я познаваше, се влюбваше в огромното й сърце, готово да поеме емоциите на вселената и да ги преживява денонощно и заедно с всички хора. След месец щеше да навърши 38 години. Преподаваше философия в средното училище – творческа личност, с разсъждения на ръба на фантазиите, тя беше влюбена в живота и в силните емоции. Без значение дали са хубави или лоши, само да чувства дълбоко, това беше важно за нея. Външността й издаваше чувствената й същност – слаба, нежна, с фини маниери, с кристални сини

очи, гъсти и гладки черни коси, тя никога не спираше да се усмихва. Освен когато чу диагнозата. Тя гласеше, че дългогодишните им неуспешни опити за зачеване се дължаха на проблем у Вики, който нямаше как да бъде преодолян. И тъгата завладя света й. Тотално потопи вярата й в доброто. Строши всичките й мечти на милиарди парченца. Отне жизнените сили и съня й. Блокира желанието й да работи, да се грижи за дома и семейството си. Не й понасяха разходките, а дотогава природата и живите същества в нея можеха да я въодушевят и на снимка. Контактуваше с приятели и роднини от любезност, но с много усилия и главно с повод. Най-разрушително това се отрази на връзката й с Митко. На ден беше способна по десет пъти да го отблъсне и приласкае наново, осъзнала абсурда на стената, която умишлено издигаше между тях. Чувстваше се непълноценна и неспособна да сбъдне най-съкровената му мечта – да го дари с дете. Това я изпълваше с вина, самосъжаление и отчаяние. И тъга. Дълбока и непреодолима. Димитър беше от онези хора, на които името сякаш им е дадено с идеята какъв човек ще го носи – истински воин и светец. Силно уважаван и изключително търсен заради способностите си детски

БРОЙ 14 І

77

ПРИКАЗЕН ДЕН

хирург. Той щеше да навърши 47 години през юни. Освен дълбокия поглед, в който се влюби Вики, той притежаваше една ясно забележима аура, изпълваща всички околни със спокойствие и сила. Изключително умен и ерудиран, със страхотно чувство за хумор, той винаги знаеше какво иска, какво трябва и как да го постигне. В същото време беше професионален мечтател. Мисълта му нямаше граници, щом я пуснеше да лети. Много държеше на това да запази детското в себе си. Според него там беше ключето на летящата мисъл. Може би това го правеше толкова обичащ всички деца. Влюби се лудо във Вики от първия миг и тя беше най-важното нещо в живота му. Именно затова истински се изплаши, когато тя се срина. Даже не се вълнуваше толкова от мисълта, че Вики не може да зачене, колкото от това как ще й помогне да изплува. Познаваше отлично лиричната й душа и си даде сметка, че единственото, което може да я накара да избере да е щастлива, е любовта им. Посвети й се всячески –телом и духом. Митко знаеше каква сила да спасява околните притежава Вики. Затова за него беше от изключителна важност да я спаси на свой ред. Трябваше единствено да й напомни коя е и че този път е време да спаси себе си. Вярваше в нея и способностите й безусловно. И ако някой заслужаваше да е щастлив, заради всичкото щастие, дарявано на хората, това беше именно тя. Паралелно се зае с нещо много сериозно, което за него без колебания беше техният път. Започна да про-

78

І БРОЙ 14

учва при случая на Вики възможно ли е да се зачене инвитро и има ли някакви спънки тя да износи и роди здраво бебе. Вярваше, че интелигентността й е достатъчна и тя няма да отхвърли идеята. Набеляза няколко клиники и беше сигурен, че Вики ще познае техния доктор-спасител, щом го види. Тук се допълваха перфектно – тя притежаваше силни усещания, почти отвъд реалните, а той й имаше абсолютно доверие, че е доловила нещото правилно. И Митко започна да разкрива себе си, както никога досега. Говореше й за чувствата си открито и непрекъснато. Напомняше й без повод колко я обожава. Молеше я да

повярва, че заслужава да си върне желанието да бъде щастлива – с него, до него, но заради самата себе си. Залята от чувства, споделеност, страст и емоции, Вики ден след ден вървеше пътя. Когато осъзна, че е успяла да се достигне отново, водена от любовта на съпруга си, тя буквално полетя. Беше силна, търсеща, можеща, мечтаеща и вярваща, както никога досега. Беше готова за този толкова сложен и същевременно съкровен процес, който следваше, за да се случи по план зачеването инвитро. Разбира се, веднага разбра, че д-р Ангелов е този, на когото безусловно ще се доверят и който ще се погрижи нещата да са безупречни. Вярваха му.

ЩАСТИЕТО БОЖИДАРА

Това беше всичко, което е нужно. И заедно успяха. Първа пролет. Времето от сутринта чертаеше буря. Митко нямаше съмнение, че точно това ще се случи. И двамата с Вики бяха родени в буря. Няма случайни неща. Не и такива. Божидара дойде на белия свят с гръм и трясък. Буквално. Със силен, кънтящ вик тя оповести появата си. Между гръмотевиците, между молитвите, там, в коридора на малката клиника, Митко я чу. И съзнанието му се взриви. И вселената му заблестя. И всичко беше любов. Когато му позволиха да я види, в ума му на лента за секунди изплуваха трудните стъпки, които изми-

наха. За пореден път той осъзна, че каквото и да се случва, зад облаците небето е винаги синьо. Чу се да шепне: - Благодаря ти, ангелче, че избра нас. Бъди благословена! Вики се събуди от пълната упойка. Знаеше какво се случва. Болеше я доста, но се окопити бързо. Отпусна се в очакване някой да дойде. Наистина очакванията могат да бъдат очарователни. След минутка при нея в реанимацията влезе същата акушерка. Носеше Божидара. Сърцето й заби лудо. Не, нямаше по-върховен момент в живота й. „Ето я, ето го личицето й. О, истина е, случи се! Успяхме!” – затрептяха мислите й. Поднесоха малкото безценно съкровище на гърдите й. Двете вече дишаха отделно. Светът спря. Всичко беше миг. Мигът на тяхната първа прегръдка. Велико! Велико! Неописуемо! Щастие! Гласчето на мама прошепна: - Здравей, Божидара! Толкова си красива! О, толкова много! Обичам те!

БРОЙ 14 І

79

И ВКУСНО, И ПОЛЕЗНО

ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕМ

Боряна Великова-Тошева е родена и израснала в гр. София. През 2007 г. завършва немска езикова гимназия и заминава за Германия, където завършва висшето си образование. Има бакалавърска степен по „Политически и административни науки“ и магистърска степен по „Европеистика“. През студентските години е работила в Германо-българската индустриално-търговска камара в София, общинската администрация в Констанц и българското посолство в Берлин. През 2015 г. се връща в България, за да приложи придобитите опит и знания на родна земя. В момента съвместява две дейности – като административен координатор в консултантска фирма „АФИН 2020“ и като предприемач в собствената компания „АКВАБАР“, която извършва студена пастьоризация на храни и напитки чрез високо хидростатично налягане. В свободното време ходи на йога и води лекции по социално предприемачество в СУ „Св. Климент Охридски“ като част от НПО „Обединени идеи за България“. Отвъд професионалния живот, Боряна има прекрасно семейство, състоящо се от нея, съпруга Георги и сина Теодор. С двете любими момчета често организира разходки във и извън града, като посещават различни паркове, зоокътове с интересни животни и открити музейни изложби.

80

І БРОЙ 14

Всички, които ме познават, знаят колко организиран и подреден човек съм. При мен важните решения се взимат осъзнато, добре обмислено и планирано. Такова беше и решението ми да стана майка. Няколко години преди реално да забременея започнах да мисля целенасочено за бъдещата бременност. Желанието ми беше просто – да създам възможно най-добрите рамкови условия

ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕМ

за появата на моето бъдещо дете. Това означаваше на първо място да се погрижа за самата себе си и здравето си, тъй като именно в моето тяло щеше да живее бъдещото малко човече. Отказах цигарите, започнах да се храня здравословно, стараех се да не се ядосвам за глупости и да бъда по-спокойна като цяло. Накратко, да стана по-добра версия на самата себе си. За здравословното хранене много се говори и пише, но въпреки това представата за него често остава абстрактна и неясна в главите ни. Какво, кога и защо да (не) ядем? Основните правила, които аз се стремя да прилагам в ежедневието, са: 1. Прием на разнообразна, прясна, минимално обработена, истинска храна Тук имам предвид натурални продукти, които не са подлагани толкова дълго на високи температури, че да загубят полезните си хранителни качества, и продукти, в които няма вложени добавки и консерванти. Може да са пресни плодове, зеленчуци, натурални меса и дори готови за консумация ястия, но с т.нар. „чист етикет“. Чистите храни обикновено включват само съставки, които лесно можете да намерите вкъщи или в магазина и да приготвите сами.

2. Прием на достатъчно вода Както знаем, водата помага на тялото да изхвърли токсините, да балансира загубата на вода и да поддържа тялото ни добре хидратирано. Добрата хидратация подпомага регулирането на телесната температура,

мозъчната дейност, оптималната работа на бъбреците и метаболизма. Затова не трябва да забравяме да пием достатъчно вода, като според общите насоки на Европейския орган за безопасност на храните оптималното количество на ден за жените е 2 л вода, а за мъжете – 2,5 л вода.

3. Поддържане на физическа активност и здравословно тегло Много хора като мен водят заседнал начин на живот – работим седнали и под стрес, храним се набързо и килограмите се трупат. Освен до наднормено тегло, заседяването обаче може да доведе и до метаболитни разстройства, сърдечно-съдови и други заболявания. Затова трябва да се стараем да сме физически активни поне по 30 минути на ден. Но нека не си представяме физическата активност само като интензивни

БРОЙ 14 І

81

И ВКУСНО, И ПОЛЕЗНО

соко качество, които едновременно носят удоволствие на небцето и съхраняват здравето ни.

Из б о р

Като активни жени и (бъдещи) майки със забързано и натоварено ежедневие, понякога се налага наред с пресните продукти да купим и пакетирани готови ястия от магазина. Имам предвид салати от типа „Снежанка“, „Руска салата“ или „Кьопоолу“, варено-пушени колбаси, като шунка или бекон, готови за консумация ястия или дори напитки, като фрешове. Всички тези продукти ни спестяват време, но това не бива да ни вменява чувство за вина. Фактът, че взимаме готов продукт, не ни прави лоши съпруги или майки. Особено когато подбираме възможно най-качественото в рамките на семейния бюджет. Как да направим правилния избор?

Вн и м а н и е

структурирани упражнения и ходене на фитнес. Една по-дълга разходка или карането на колело в парка, качването по стълбите вместо ползването на асансьора, танците или дори тичането след децата могат да са не по-малко полезни за раздвижване на тялото.

На с о к и

Вероятно насоките за водата и физическата активност са ви добре познати, затова в рубриката „И вкусно, и полезно“ искам да наблегна на темата за чистите храни. Ще споделям общи насоки, както и конкретни примери за продукти с ви-

82

І БРОЙ 14

Важно е да обърнем внимание към етикетите, съставките и качеството на продуктите. Аз лично предпочитам стоките с т.нар. „чист етикет“, които не включват изкуствени добавки и Е-номера. Често срещам мои познати с предразсъдъци спрямо българските продукти и дългия срок на годност. Винаги ги моля да не слагат всичко под един знаменател, защото във всяка държава се произвеждат по-качествени и по-малко качествени продукти. Производството на един продукт в България не го прави некачествен! Българската хранително-вкусова промишленост все повече се развива и по примера на чуждестранните

ПОЛЕЗНО Е ДА ЗНАЕМ

производители се въвеждат множество технологични иновации. Една такава интересна иновация например е технологията за студена пастьоризация под високо налягане, която прави храните безопасни и дълготрайни без никакви добавки. Щадящ метод Студената пастьоризация е нетоплинен и много щадящ метод за консервиране на храни и напитки. Често се нарича и технология „HPP“ (произнася се „ейч пи пи“) заради английското съкращение на термина „High Pressure Processing“ (обработка под високо налягане). Студената и топлинната пастьоризации си поставят една и съща цел – да премахнат патогените в хранителните продукти, така че те да бъдат безопасни за консумация.

срочно хранителните качества, вкуса и свежестта на храните. Поради това е все по-предпочитана алтернатива пред широко разпространената топлинна пастьоризация. Огледайте се в магазините, на българския пазар вече са достъпни студено пастьоризирани салати, меса и сокове с чист етикет. Не се притеснявайте от дългия им срок на годност – той е следствие на високото налягане, а не на вредни добавки и консерванти! Ще дам само един пример – вече се предлага фреш портокал, който е прясно изцеден, бутилиран веднага и обработен под високо налягане. И вместо да се развали на следващия ден, той се запазва свеж и вкусен за цели 4 месеца! Невероятно, нали? Повече ще разкажа в следващото издание…

Разликата е в начина, по който се стига до целта. При топлинната пастьоризация продуктите се загряват при високи температури от 70 до 140°С в зависимост от продукта и стратегията на производителя. Действително така се унищожават вредните микроорганизми, водещи до развала на храните. Но термичната обработка въздейства и върху полезните свойства на продуктите, като често води до загуба на витамини, промяна във вкуса или цвета им (т.нар. органолептични качества). При студената пастьоризация няма загряване на продуктите, ползва се само чиста студена вода и високо налягане. Високото налягане премахва патогените, но съхранява дълго-

БРОЙ 14 І

83

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Подобри здравето си и това на бъдещото си дете, като подобриш начина си на живот Съвети на д-р Ангелина Недялкова, ендокринолог

Подобряването на хранителните навици има редица благоприятни ефекти за здравето. Балансираното и здравословно хранене е важно както за периода преди настъпване на бременността, така и по време на нея и в периода на кърмене. То има положителен ефект по отношение на цялата ендокринна система и е особено важно за репродуктивните функции. Според последните проучвания, епигенетичните фактори са от важно значение са развитието или предпазването на различни заболявания с напредването на възрастта. Епигенетични фактори са например храненето на родителите преди настъпване на зачатието, храненето на майката по време на бременността и храненето на детето в ранна детска възраст. Оптимизирането им може да доведе до по-малък риск от затлъстяване на детето в зряла възраст, както и от сърдечно-съдови заболявания. Като бъдещи родители имате шанс да осигурите по-добро здраве на детето си, още сега. Затова ви предизвиквам с моето предизвикателство за по-малко рафинирана захар и високопреработени храни.

Ден 1 – Тялото ни има нужда от ВОДА Заменете всички подсладени напитки с вода. Не само захарта, но и из-

84

І БРОЙ 14

куствените подсладители оказват негативен ефект върху хормоналия баланс и не бива да се прекалява нито с едното, нито с другото. Може да добавите във водата си пресни парченца плодове или свежи билки – мента, розмарин, мащерка и др. Или да замените 2 чаши от водата с безкофеинов чай – ройбос, мента, лайка и т.н. Обърнете внимание и на алкохолни-

ПОДОБРИ ЗДРАВЕТО СИ И ТОВА НА БЪДЕЩОТО СИ ДЕТЕ, КАТО ПОДОБРИШ НАЧИНА СИ НА ЖИВОТ

ци, предиабет и диабет се препоръчва в диетата си да имат пресни плодове. Ако ги съчетаете с протеин и мазнини, няма да има пик на кръвната захар и хиперсекреция на инсулин. Плодовете могат да бъдат с висок гликемичен индекс, но са с нисък гликемичен товар. Трябва да внимавате с вафлите, а не с крушите. Разбира се, не прекалявайте с нищо.

Ден 3 – Изберете обикновено прясно или кисело мляко пред плодовите и допълнително овкусените Ще се изненадате колко захар съдържат. Само за 2-3 минути може да добавите към тях лъжица мед, канела и пресни плодчета и ще получите страхотен десерт. Може да си направите и домашна панакота, ако разполагате с повече време.

те напитки – те, освен че са калорични, са неблагоприятни за репродуктивната система и водят до дефицит на хранителни вещества, на витамини от група В и магнезий.

Ден 2 – Яжте пресни плодове, вместо сушени Избирайте пресен плод, вместо сушен, нищо че изглеждат полезни,

сушените плодове съдържат много повече захар и калории за разлика от пресните. Ако добавите ежедневно 2 порции пресни плодове към храненето си, ще си набавите фибри, витамини и минерали, които са важни за тялото. Това ще помогне за регулиране на теглото и апетита. Дори и за хората с инсулинова резистентност, синдром на поликистозните яйчни-

Слушайте тялото си Ако нямате повишена чувствителност, алергия или непоносимост, няма нужда да се отказвате от цяла група храни. Нискомаслените млечни продукти, като скир, извара, котидж сирене и други, са чудесен източник на лесноусвояем протеин и калций. А киселото мляко и кефирът са естествен източник на пробиотици. Слушайте тялото си и какво е добре за него, не потъвайте в морето от дезинформация и противоречиви данни.

БРОЙ 14 І

85

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Ден 4 – Заменете мюслито с обикновени овесени ядки Виждали ли сте съдържанието на кутия мюсли или корнфлейкс? Имат изключително много калории и повечето съдържат захар доста над нужното. Избирайте едри овесени ядки, те ще ви заситят за по-дълго време и са богати на фибри. По принцип овесът е култура, която не съдържа глутен, но някои са вторично замърсени. Може да намерите и такива без глутен. Накисвате ги предварително или варите 1 час, за да постигнете максимално усвояване на хранителните вещества.

Ден 6 – Днес си легнете рано и се опитайте да спите 7-8 часа Сигурно се питате каква е връзката на съня с храненето и захарта? При липсата на достатъчно пълноценен сън, в тялото се отделят хормони на стреса (кортизол, адреналин и т.н.), които водят до повишен апетит и по-голямо желание за високопреработени храни, които са богати на захар и трансмазнини. Редица проучвания доказват връзката на нарушенията на съня с по-висок

риск от затлъстяване и захарен диабет тип 2.

Ден 7 – Заменете вафлите в офиса с домашни бисквити Сладки или солени, вие решете, отделете 20 минути в неделя и си пригответе бисквитки или соленки за офиса, комбинирайте с плод или зеленчук и ще имате страхотна междинна закуска. Ето и моето предложение за рецепта за овесени бисквити.

Ден 5 – Излезте в близкия парк и направете 30 минути бързо ходене Направете движението част от ежедневието си, защото то е много важно! Редовната физическа активност и движение оказват благоприятен ефект върху метаболизма, ендокринната система, репродуктивната система, храносмилателната система и опорно-двигателния апарат. Ако добавите само 30 минути на ден бързо ходене навън, това ще доведе до намаляване на тревожността и изгаряне на около 7000 килокалории седмично, което е страхотен резултат. Напомням, че дамите нямат нужда от продължителни и изтощителни тренировки, защото те могат да доведат до повишени нива на стресовите хормони. Достатъчно е ежедневна физическа активност и балансирано хранене.

86

І БРОЙ 14

Надявам се това предизвикателство да ви мотивира за една цялостна промяна. Изпълнявайте го за период от 2 месеца. Дори само 1 нещо от него да ви остане, мисля, че ще ви е от полза. С грижа, Д-р АнНи

Донорството на яйцеклетки или как майки помагат на бъдещи майки

„Станах майка благодарение на дарена яйцеклетка. В тази яйцеклетка е имало толкова много любов, че днес аз съм готова да раздавам щастие...”

Защото ти си ЖИВОТЪТ!

Милена Златкова радиоводещ Радио „Витоша“

„Аз станах донор. И после още много майки в цяла България чуха и... направиха същата крачка.“ 0700 700 17 Национална телефонна линия 0892 475 790 Валентина Иванова donorstvoto@gmail.com info@iskambebe.bg

88

І БРОЙ 14

Донорството с

Ако имате въпроси или искате да помогнете с информация на близките си, може да се свържете с нас: Главен координатор на донорската програма и координатор за Североизточна България Валентина иванова, тел. 0892 475 790 Координатор за Северозападна България Здравка Гергова, 0898 866 874. Координатор за Южна и Централна България ема Христозова, 0882 430 788. Отговорници за Централна и Северна България Вероника Михайлова, 0886 801 309 Венислава Гарсия, 0897 098898, 0893 008898 Всички ние от фондация „Искам бебе“ вярваме, че точно ТИ СИ ЖИВОТЪТ!