Списание Искам бебе 13 by Списание Кенгуру

Безплатно издание Брой 13 Списание за репродуктивно и семейно здраве

и здраво семейство

НАШИТЕ ДОКТОРИ Д-Р РАЛИЦА СЕНКОВА

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ МАРИЯ ДЖУРКОВА

ДЕЦАТА СА БЛАГОСЛОВИЯ СТЕФКА САРАФОВА

В КАДЪР: ЕМБРИОЛОГЪТ Д-Р ДЕСИСЛАВА ТАЧЕВА

МАГИЯТА НА КУКЛИТЕ МАРИЯ АСЕНОВА

ПЕСЕН НА INTELLIGENT MUSIC PROJECT В ПОДКРЕПА НА КАУЗАТА „ИСКАМ БЕБЕ“

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО ЦВЕТЕЛИНА ТЕРЗИЕВА

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ „ИСКАМ БЕБЕ” БРОЙ 13

Главен редактор: Радина Велчева

2 От редактора 6 Новини 8 Надеждата и щастието

Издател: Фондация „Искам бебе”

14 Тревожността като враг

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

18 Майката е първата орисница на своето дете

Снимки: Shutterstock.com

22 Д-р Ралица Сенкова: „Екипната работа е в основата на успешната дейност по асистирана репродукция“

Корица: NG Photography, Нина Балабанова Тел.: 0898/48-93-97, гр. Пещера

28 Мария Джуркова: „Българинът е един от най-милостивите граждани на света“

Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

34 Мария Асенова: Лети от щастие, когато изработва кукли, и вярва, че няма невъзможни неща

40 Спокойната майка отглежда

щастливи деца

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч.

44 Ендометриоза и връзката със стреса

52 Живот със сърцето 54 Обновен черен дроб = обновено и детоксикирано тяло

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

60 И това ще мине!

Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

64 Д-р Десислава Тачева: „Вярвайте!“

68 Стефка Сарафова: „Децата са благословия“

74 За хляба...

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

БРОЙ 13 І

ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти:

Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

Снимка: Калина Арсова

Урок по връзване на обувки - Ей бре, дете, на 10 години си вече, а още не можеш да си вържеш връзките на обувките! - Не съм на десет още, тати! ДЕСЕТ си е друго число вече. Тогава всичко вече можеш да правиш, защото си ГОЛЯМО дете. Понякога заставам тайничко в някой ъгъл и слушам как си говорят двамата – ТОЙ, Големият, и ТЯ – малката. Чудя се как е възможно да не млъкват и за минута – поне единият да си поеме дъх, преди да продължат да спорят, да си говорят на висок тон или да си обясняват кой-кога-какво трябва да направи. Й.: Тати, разбери, не мога. Не разбирам какво искаш от мен! Б.: Йоанна, няма дете на твоята възраст, което да не може да си връзва обувките! Й.: Да бе, виждала съм, че само Криси може. Другите не знам… Б.: Без „бе“ и стига глезене. Хайде, принцесо, днес е нашето време. Сядай до мен. Обуваме заедно обувките и ме гледаш какво правя.

Цветелина Терзиева за надеждата и щастието по жадувания път към майчинството. Нашите доктори: Д-р Ралица Сенкова, специалист по репродуктивна медицина в Медицински център „Неовитро“. Нашите дарители: Мария Джуркова за българина като един от най-милостивите граждани на света. Обичаните личности на България за „Искам бебе“: Мария Асенова, която лети от щастие, когато изработва кукли, и вярва, че няма невъзможни неща. Стефка Сарафова от Сдружение „Зачатие“ и вкусът на живота. В кадър: Ембриологът: Д-р Десислава Тачева за вярата в лекарите, в медицината, в чудото на живота, в Божествена частица – и във всичко, което ще ви държи далеч от отчаянието.

Й.: Обещай ми, че няма да ми се караш! Б.: Няма… Докато не ме вбесиш отново – усмивкаааа. Първото и най-важното нещо е обувките да са твоя размер. Нито да ти стягат, нито да ти хлопат. Търси винаги точната мярка, защото ако ти

І БРОЙ 13

Ваша Радина

ОТ РЕДАКТОРА

стягат обувките, ще искаш бързо да ги събуеш, а точно минута след това е възможно на някой ъгъл да те чака я Хари Потър, я някой от BTS, и ти да ги изтървеш. А пък, ако ти хлопат обувките, изводът е само един – ще им дойде времето, просто изчакай да ти порасне още малко крачето. Не бързай. Й.: Тати, нали съм най-умната ти дъщеря? Б.: Хахаха! Не съм имал напоследък по-умна дъщеря от теб. Не се разсейвай обаче, да продължаваме. Сега издърпай нагоре двете връзки – трябва да са равни и опънати. Има моменти в живота, в които едното нещо трябва да е равно на другото, за да има баланс. Например ако дадеш усмивка – ще получиш същата усмивка, но ако се цупиш – със сигурност Гого също ще ти се нацупи. Й.: Той Гого не ми е гадже, а само приятел. Няма и да се женя за него, защото жененето е за майки и бащи на по 100 години. Така че, ясно, ще си бъдем приятели, аз ще пробвам да съм добра и даже да си споделям храната с него. Б.: Хайде сега да премет-

неш едната връзка върху другата и да я промушиш под тази? Успяваш ли? Й.: Това е проста работа, тати, аз съм майстор на премятането, много съм гъвкава, само циганското колело не го мога, но ти нали каза, че ще се науча, като опитвам всеки ден на село? И да, справям се с връзките. Б.: Направи сега малко ушенце на връзката и задръж с пръстчето. Това вече е по-сложно, но за да имаш здраво вързани обувки, трябва да тренираш сръчността си. Много често ще чуеш, че трябва да имаш талант за едно или друго нещо, но всъщност истината е, че талантът без упоритост и стотици повторения ще се скрие някъде в последното ти чекмедже на бюрото. Й.: Тати, май успях. Виж, почти като теб се справих. Сега издъъъърпвам лекичко, не бързам, не се ядосвам, не се цупя като някой пубертет (тук почвам да се смея), изравнявам двете ушенца и… чакам да ми кажеш „Браво!“. Б.: Ще ти кажа „Браво!“, когато видя, че си вързала със същата прецизност и

БРОЙ 13 І

ОТ РЕДАКТОРА

втората обувка. А когато се убедиш, че си успяла да вържеш добре и двете си обувки, ти самата ще се почувстваш прекрасно и това ще е твоето най-важно „Браво!“. Много често няма да ти казват „Браво!“ за нещата, с които се справяш добре, но е достатъчно ти да имаш самочувствието, че си се справила добре. И една тайна нека си имаме – винаги, дори да не съм покрай теб, аз те гледам с тооооооооолкова дълъг бинокъл и съм до теб. Можем да пробваме някой път тази игра. Защото татковците са винаги наблизо, Нани. През юли, в точния момент, когато утрото на Джулай Морнинг като с нож срязва на точните две ябълкови половинки годината, тя става на 10. Моята Йоанна. На тати принцесата. Нашият различен свят. Уханието на липа и лавандула е по-истинско от всякога. Защото тя е уханието. За рождения си ден поиска кукла като истинско бебе. Казах й, че това е подарък за малко момиченце, а тя мъдро заключи, че ще има 4 деца – две момчета и две момичета – и трябва отсега да се учи как да

І БРОЙ 13

ги гледа. Йоанна расте с много слънце. И много небе. Винаги има сърца в рисунките й. Абсолютно винаги. Преди дни слушах едно нейно интервю, което наперено беше дала пред редакторите на списание „Кенгуру“. На въпроса: „Колко пари струва, за да си купиш целия свят?“, тя отговори: „Светът не може да се купи. Той е за всички!“ Е, разбрах, че е пораснала. Вече даже повече от мен и баща си. Рисувай сърца в небето, Нани. И нека да са лавандулови пътеките ти. Защото по тях летят толкова много пчелички, които са точния компас на мечтите ти. Моля се на Бог само да си здрава и да бъдеш винаги най-верния приятел за брат си. Обичам те, принцесо!

НОВИНИ

Рок групата на д-р Милен Врабевски с песен, посветена на семействата с репродуктивни проблеми През април българската супергрупа Intelligent Music Project, водена от своя основен вокалист Рони Ромеро (Rainbow), представи видеоклипа към песента „Listen“, която е част от последния албум на бандата – „The Creation“. Видеото на „Listen“ е посветено на семействата с репродуктивни проблеми. От години битката с демографската криза е сред каузите на създателя на Intelligent Music Project и автор на всички песни на групата д-р Милен Врабевски: „Битката с демографската криза е едно от направленията, в които целенасочено инвестирам от много години. Около този проблем е необходимо активно ангажиране от държавата, но не само – прогресивното намаляване на населението е

І БРОЙ 13

проблем на всички нас. С моята фондация се опитваме да поощряваме раждаемостта, а асистираната репродукция е един от начините за решаване на демографските проблеми на нацията. С клипа на „Listen“ искаме да дадем повече гласност на тази тема, да привлечем още съмишленици в борбата за това да се раждат повече български деца“. Благодарение на финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски към фондация „Искам бебе“, до момента са се родили 36 деца, а във видеото към песента участват и някои от двойките, които Врабевски подкрепя. Клипът пресъздава част от емоциите, през които преминават семействата с репродуктивни проблеми по пътя към сбъдването на мечтата им да имат собствено дете.

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

Надеждата и щастието К

оя е Цвети?

Казвам се Цветелина Терзиева, от град Пещера съм и съм на 38 години. По професия съм електроинженер и работя като проектант в проектантска организация в Пловдив. След като срещнах фондация „Искам бебе“, животът ми се преобърна на 360 градуса. В момента съм координатор на фондацията за град Пещера.

І БРОЙ 13

акво дете беше, Цвети? Какви са ярките спомени от детството ти и какво наследство от ценности ти завещаха родителите ти?

Като дете бях едно много дребно и усмихнато къдравелче. Имах много щастливо детство. Всички ваканции прекарвах при баба ми по майчина линия в Брацигово. Там

НАДЕЖДАТА И ЩАСТИЕТО

имам най-прекрасните си спомени от детството. Мама и татко ме научиха да съм честна и справедлива. Постоянно ми показваха колко много ме обичат. Според мен това е много важно за едно дете. Спомням си как с брат ми, пълни с енергия, през почивните дни събуждахме мама и тати в ранни зори. Разликата ни е две години и половина и бяхме като близнаци. Даже една жена, която ни срещаше всеки ден по пътя към училище, ни беше помислила за такива. Имам много силна връзка с брат ми и досега

сме много близки.

ак протича един твой ден днес – след хилядите изпитания по пътя, по който вървиш? През работните дни пътувам всеки ден до Пловдив и ставам рано (аз по принцип съм ранобудна). След работа се прибирам и още докато слизам от колата, ме чакат с протегнати ръчички моите малки момичета. Имам и хоби – ходя на народно пеене и народни танци. С голямата ми дъщеря Марина ходим при

едни и същи преподаватели. Много е забавно и пътуваме заедно по изяви. За децата ми помагат много мъжът ми и родителите ни.

ога и как срещна Тодор и как решихте, че сте един за друг? С Тодор се познаваме от деца. Живеем на един етаж в съседни апартаменти. Бях студентка в София, когато се влюбих в него. Всяка седмица си идвах през почивните дни и бяхме заедно. Той е по-голям със седем години от

мен и след като започна нашата връзка, се запознах с много нови хора и промених средата си. Мислех си, че такава връзка от разстояние няма да издържи. Но Съдбата беше отредила той да е любовта ми, да не ме смени с друга в свободните дни и да бъде до мен в борбата ни, за което му благодаря от цялото си сърце.

азкажи ни за пътя ви към децата? Кога и как разбра, че ще стане трудно осъществяването на мечтата ви за детенце? Колко време пътувахте към децата си и на какво ви научи този път? Пътят към децата ми беше много дълъг и трънлив. Аз знаех още преди да започнем опити, че имам репродуктивен проблем. На един преглед при гинеколог ми откриха поликистоза и докторът тогава много ме наплаши. В момента, в който решихме да имаме деца, веднага посетих лекар и той ми изписа лекарства за стимулиране на яйчниците. Не се получи, даже не помня колко пъти ми ги даваше. След това се преместих при една много известна лекарка от Пловдив, която започна и тя с лекар-

БРОЙ 13 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ства за стимулация. Пак нищо не ставаше, не получих овулация. Та тази лекарка реши да ми прави операция за забелване на яйчниците. Незабравимо Точно в този момент срещнах фондация „Искам бебе“. Никога няма да забравя деня. Беше първи юни и едно дете от класа на майка ми ми даде брошура за информационно събитие на фондацията в Пещера. Реших да отида и плахо седнах на последния ред. Тогава кмет беше г-н Варсанов и беше решил да даде на 3 двойки от града по 2000 лв. за лечение на репродуктивни проблеми. Двойките по случайност бяха 3. Та така се срещнах с Вера Вулджева (тогава координатор за град Пловдив) и Радина Велчева. Те са моите ангели. Те бяха винаги до мен. Те са хората, които даваха всичко от себе си, за да стана майка. Ще съм им благодарна цял живот и никога аз и семейството ми няма да забравим доброто. Обичам ви, мили мои момичета!

І БРОЙ 13

След една среща с Вера и разказа ми, че искат да ми правят операция, се разбрахме да запишем час при друг лекар в Пловдив. Той ми откри инсулинова резистентност и след консултация с ендокринолог започнах лечение. Разбрахме се да направим инсеминация, като той ще ме стимулира и ще пътува с мен до София, където ще направим процедурата. За стимулация се разбрахме да не ползваме клостилбегит, защото много пъти съм го пила и не е имало ефект. Една неделя, след като ми дойде, звъннах на лекаря по телефона да се разберем. Но след като му разказах какво сме се разбрали, той искаше да започне стимулация точно с клостилбегит (аз отказах, защото си противоречи). Реши да не се занимава с моя случай (тъй като аз съм отказала лечение с дадено лекарство). Според мен всеки пациент има право на избор, особено след като се е разбрал с лекаря си нещо. Така останах изоставена от него. Обадих се на Радина и благодарение на нея на следващия ден пътувах с нова надежда и с Верчето към д-р Стаменов. Последваха няколко неуспеха с инсеми-

нация по нормален път и едно неуспешно инвитро. През месец март 2012 г. започна редица от хубави знаци. Още през февруари, когато ми биха блокиращата инжекция, пишейки си с Радина, тя ми прати снимка с текст: „Тя ще ти донесе ангел“. На снимката беше Йоанна – ангелчето, което ми донесе моето. Пункцията ми беше на 25 март, на Благовещение. Един ден преди трансфера бях в клиниката и звъннах на Радина да се видим. Тя вместо телефона хвана терличките на Йоанна, подари ми ги за късмет. Тестът ми беше на Велики четвъртък. Погледнах резултата – 413, и се разплаках. Толкова време го чаках и ми се искаше да изкрещя на всички, че ще имам бебе. Така след осем години бях на седмото небе. Благодаря на Верчето, че беше до мен на прегледи и не само. Благодаря на Радина, че и тя беше до мен, че ми даде терличките и си ги носих даже в родилния дом. (Ради, дадох ги на една колежка след това – роди близнаци). Благодаря на любимия ми, който ме подкрепяше и беше до мен през цялото време и не ме остави. Благодаря на всички доктори, които направиха възможно чудото да се случи.

Благодаря и на родителите ми, че ми дадоха много сили и ме обичат толкова много. Благодаря ви, че я има Марина, чудото ни!

убеше ли надежда и как се справяше със страховете си? Много пъти губех надежда. Падах и ставах. Всеки месец, като ми дойде цикълът, пропадах в дупка.

НАДЕЖДАТА И ЩАСТИЕТО

За успешното ми инвитро голяма заслуга има курс за жени с репродуктивни проблеми, който беше организиран от фондация „Искам бебе“ в Пловдив. Водеха го две психоложки. Този курс ми помогна да приема проблема си и да продължа.

рябваше да се справиш с още

едно предизвикателство – установи се, че имаш автоимунно заболяване? Как стана така? Не се ли отчая, че може и да не успееш да родиш второ дете? С какво се различаваха двете ти бременности – тази с Марина и другата с Ивана? След като родих дълго ча-

каната си рожба Марина, отключих ревматоиден артрит. Толкова много чаках да имам дете, а в един момент се оказа, че не мога пълноценно да се грижа за нея. Трудно сменях памперсите и едвам я носех на ръце. Имах много силни болки в малките стави. Намерих моя лекар в лицето на д-р Сапунджиев

БРОЙ 13 І

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

в Пловдив. Той се зае сериозно с моя случай. Минах на биологично лечение и много бързо си върнах почти нормалния начин на живот. Исках много второ дете, но трябваше да се съобразим и с новото ми заболяване.

І БРОЙ 13

Свързах се с Боряна Ботева от организацията на болните от ревматични заболявания. Тя много ми помогна с информация и съвети относно лекарствата и болестта. През 2017 г. д-р Стаменов след преглед ми даде зеле-

НАДЕЖДАТА И ЩАСТИЕТО

не стане с тях, няма да се подлагам пак на стимулация. Така, след много препятствия и прегледи, след замразен трансфер на два ембриона (как исках да се хванат и двата), на единайсетия ден от трансфера си направих кръвен тест. Бяхме на почивка в Сандански. Резултатът ми беше много нисък, спрямо първия (108 показа тестът), но аз знаех, че всичко ще е наред. Бях много спокойна. В сравнение с първата бременност ми правеха много повече изследвания. На 27.04.2018 г. се появи Ивана. Влезе в дома ни със специална мисия. След раждането се оказа, че артритът ми си е отишъл. Надявам се повече да не се върне. Сега домът и сърцето ми са пълни. Имаме си две прекрасни момичета. Мама и тати винаги ще ги подкрепят и обичат.

на светлина за забременяване. Имах три замразени ембриона, но трябваше и ревматологът да разреши. След дълъг разговор и много изследвания, се съгласи, само ако използвам замразените ембриони. Аз за себе си бях решила, че ако

азкажи ни за срещата си с ИСКАМ БЕБЕ и как стана така, че днес си едно от най-разпознаваемите лица на организацията? Трудно ли се говори за този проблем в малката Пещера? Усещала ли си да те сочат с пръст? Разкажи

ни за първата среща в Пещера – какво си спомняш от този далечен момент? На 01 юни 2008 г. случайно попаднах на събитие на фондация „Искам бебе“. Тогава всичко в нашата борба се промени, вече не бяхме сами по пътя си. Заедно с нас тръгнаха смелото Верче и Радина. В града ни не се говори много за стерилитет. Много малко хора се свързват с мен, за да поговорят. Аз винаги съм разказвала историята си. Голямата ми дъщеря е запозната как е създадена, за да не попада в неловки ситуации.

ма ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата? На моменти не мога да простя на себе си, че съм наивна и позволявам да ме използват. Услужлива съм и искам все да помогна, но доста често хората постъпват зле с мен, може би аз им го позволявам.

ъм какво си непримирима?

Не мога да се примиря с човешката злоба и завист. Не притежавам тези „качества“ и не ги приемам. Аз съм щастлив човек. Нека всеки погледне в себе си и бъде щастлив.

овече мечтател или повече реалист си в живота? Повече съм мечтател.

ак презареждаш батериите?

Презареждам сред природата. Много обичам зеленината. Пролетта ми действа прекрасно. Имам си и моето време за пеене и танци. Народната музика възпитава хората и им дава обща култура, която никой друг не може да ти даде. Записвайте децата си на народно пеене и танци, ще им се отрази много добре.

роците, на които искаш да научиш дъщерите? Искам дъщерите ми да са честни, да се научат да губят. Не всяко нещо в този живот трябва да бъде спечелено. След всяка загуба човек става по-силен. Искам да ги науча да са търпеливи, все повече хора не могат да чакат. Искам да ги науча да уважават близките си.

акво казваш на двойките с репродуктивни проблеми, които към днешна дата се обръщат към теб за помощ? Да не губят надежда. Щом има надежда, всичко се случва по един или друг начин.

БРОЙ 13 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

ТРЕВОЖНОСТТА КАТО ВРАГ Велислава Господинова е магистър психолог, завършила е Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, със следдипломна квалификация по ориентирана към решения терапия в Русенски университет „Ангел Кънчев“. Учила е психоанализа в Българска школа за психоанализа – Варна, психотерапевт под супервизия към Дружеството по позитивна психотерапия в България. Има частна практика в град Търговище.

КОПНЕЖ ПО ДЕТЕ На първо място искам да отбележа, че освен като психолог, се обръщам към вас и като жена с репродуктивни проблеми, която в момента се радва на своите три прекрасни деца, първите две от които близначета, заченати чрез инвитро процедура. Трудно бих могла да разглеждам въпроса за копнежа по

І БРОЙ 13

дете изцяло в професионални рамки, тъй като ми е твърде познат в житейски план. При мен лично се получи от първия опит, но непосредствено преди него имах една неуспешна инсеминация, която чисто емоционално ме запозна с усещането за неуспех и с оглед на толкова скорошната повторна стимулация, бях предварително

приела неблагоприятния развой на самото инвитро и не се пренавивах от очакване. И точно тогава стана. А третото ми дете е естествено заченато, непланирано и неочаквано огромно щастие, напук на всички лекарски прогнози, че шанс няма.

ПРЕНАПРЕЖЕНИЕ Години по-късно, след мно-

го прекарани обучения и срещнати човешки съдби, имам възможност да направя анализ на факторите, които, докато си в емоцията, е трудно да контролираш. Прекомерното намерение в логотерапията, наричано още хиперинтенция, обяснява процеса на преживяното от нас по време на инвитро процедурата. Това е една

ТРЕВОЖНОСТТА КАТО ВРАГ

Самосаботаж При това самата инвитро процедура е разделена на етапи и подетапи (подетапи наричам всяко изследване, на което се молим да имаме добри резултати). Хиперинтенцията расте с напредването на етапите и колкото по-напред в инвитро процедурата сме, толкова надеждата и очакването се завишават. Това превръща тялото ни в тревожно и негостоприемно убежище на новия живот и така се самосаботираме.

много силна концентрация на мисли в определена посока, което автоматично не позволява на желаното да се случи. Принципът е подобен на следното – когато трябва да говорим пред публика и толкова силно искаме да направим добро впечатление, ние блокираме своята спонтанна мозъчна дейност от пренапрежение. По същия

начин, чрез прекомерното намерение, по време на инвитро процедурите, ние правим зачеването невъзможно, блокирайки способността на тялото ни да приеме ембриона.

НЕСИГУРНОСТ Психологическият фактор е не по-малко значим от биологичния, защото нашето тяло се превръща в

една неблагоприятна среда за новия живот, въпреки че целим точно обратното. Тревожността се увеличава винаги от фактора несигурност за развитието на дадена ситуация. В случая несигурността идва от прекомерното намерение, превърнало се във фиксидея, и едновременно неясния развой, който очакваме с напрежение.

Спомням си думите на една медицинска сестра: „За инвитро, моето момиче, трябва да имаш здрава психика!“. Като съвет звучи добре, но как се постига, когато си „хвърлен“ някъде, във високите нива на емоциите?! Освен че е постижимо, е и желателно, защото съвременната психобиология започва психодиагностиката на децата с въпроси към родителите за случвалото се непосредствено преди и по време на бременността. Фактът, че прежи-

БРОЙ 13 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

вяванията ни са основите, които полагаме, и са в развитието на новия и така желан живот, е мотивиращ да ги осмислим, и колкото и да е трудно, да опитаме да ги превърнем целенасочено в положителни.

ДЕРЕФЛЕКСИЯ Като методика лично аз определям дерефлексията като най-ефективна. Дерефлексия представлява изместване на фокуса на вниманието от себе си и от конкретната проблематика, с която към момента сме натоварени към външния свят. Като логотерапевтичен подход, тя често се използва при сексуални затруднения и дефицити и е приложима към всякакви форми на прекомерно намерение. Конкретно в областта на репродуктивните проблеми дерефлексията е полезна на всеки етап –

І БРОЙ 13

когато чакате някакви важни резултати, излезте и се разходете, подишайте въздух, прочетете нещо интересно или отидете на кино. Различни терапевтични техники за релаксация, както и автоимунен тренинг, могат да бъдат полезни практики за целта. Най-важно е да не се фиксирате върху очакването. Направете всичко възможно да се разсеете от мислите си за него. Себерефлексията – самонаблюдението – да познаваме себе си, е полезна практика, но не и по време на инвитро процедура. Тогава тялото ни е достатъчно ангажирано с медикаментозните интервенции и не е нужно да го изтощаваме допълнително с непрестанни тревожни мисли.

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОР В практиката си наблюдавам много на брой случаи, при които зачеването

става точно след фаталната диагноза, че шансът за дете е минимален. И след като родителите са спрели да правят целенасочени опити, съобразени с овулационни календари и предполагаемото състояние на фоликулите в момента на половия контакт. Причината е изцяло в психологическия фактор, който е дълбоко подценен в процеса. Сексуалният акт е интимен контакт, в който се обменят дълбоки емоции и нежност. И който, ако се практикува планирано с цел осеменяване, ни връща на чисто биологично ниво, до което като мислещи същества не сме способни да се върнем. Изводът, който може да бъде направен, е: Сексът е за удоволствие. Създаването на нов живот е негова естествена последица, която не бива да се превръща в самоцел. А ако имаме нужда от помощни репродуктивни процедури – те ще бъдат успешни. Трябва да го приемем като дълбоко убеждение, че ще ни доведат до най-висшето женско щастие – да държим целият си живот в ръце и той да ни гледа с малките си невинни очички. Но първо трябва да прогоним тревожността и да я отстраним като враг, застанал на пътя ни.

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

МАЙКАТА Е ПЪРВАТА ОРИСНИЦА НА СВОЕТО ДЕТЕ В следващите редове ви представяме една среща между две магични жени. Психологът на ИСКАМ БЕБЕ във Велико Търново Светлана Димитрова ще ни запознае отблизо с Таня Узунова. Таня е приятел на ИСКАМ БЕБЕ от почти 10 години и до ден днешен дава сърцето си за нашата кауза.

І БРОЙ 13

МАЙКАТА Е ПЪРВАТА ОРИСНИЦА НА СВОЕТО ДЕТЕ

Коя е Татяна? Татяна е жена, уверена в себе си! Това всъщност означава името ми в превод. Но и фамилията е много важна и има своята въздействаща сила. Когато приех да работя с групи за емоционална взаимопомощ към фондация „Искам бебе“, бях с фамилното име на съпруга ми – Стаменова, а сега съм с бащиното – Узунова. Фамилията Стаменова ме научи да бъда смела, а бащината ми – Узунова, ме научи да довършвам нещата докрай и да се връщам към извора. Татяна е вечното дете, любопитно, търсещо, съхранило сетивността си към природата. В същността си дълбоко е творец. Първото ми образование е художник-приложник на детски играчки. Това беше моят старт. След това завърших бакалавър – физическо възпитание във Великотърновския университет, и паралелно специализирах китайски, спортен и класически масаж. Именно така структурирах своето отношение към физическото тяло. Второто ми висше образование е по психология отново във Великотърновския университет. Даде ми нова гледна точка как емоционалният ни свят се отразява на физическото тяло. Продължих със специализация по психодрама към института „Бернхард Ахтерберг“ и следващото предизвикателство не закъсня. Последва обучението ми като фамилен консултант. Процес, който винаги ме е вълнувал да се върнем назад към корена, в търсене на родовите проблематики, които се отразяват в съвремието ни.

Татяна, откога се занимавате с телесни практики? Благодаря ви за въпроса, защото практикувам не просто масаж, а цял процес, в който включвам и синхронизирам набор от различни „инструменти“. Започнах през далечната 1994 г. Работата ми даде много познание за съвършенството на тялото, паметта на клетките към възстановяване на физиката и подреждане на емоциите. Наред с телесната ми практика започнах да водя и групи по йога. Наблюдавайки участниците в групите, разбирах как йога асаните променят мисловната им нагласа, а оттам и отношението им към тялото. Йога практиките синхронизират тялото, духа и емоциите. Разкажете ни, прилагали ли сте тези телесни процедури на жени с репродуктивни затруднения? Да, в годините към мен са се обръщали дами с репродуктивни затруднения. Спомням си за един от случаите ми – семейство, с което работих, прилагайки и метода юмейхо (са йонджи масаж ). То се беше обърнало към клиника за репродуктивно здраве, но бебето се бавеше. След периодични процедури, включващи и

практиката юмейхо, жената зачена с близнаци. Можете ли да ни посочите какво открихте през телесната практика като обща проблематика на двойките с репродуктивни затруднения? Две основни са местата, които са проблемни при жената. Раменете – това е отговорността за новия живот, тест колко можеш да „носиш“, и шията – гъвкавостта в промяната на житейската посока. Също и щитовидната жлеза, която е свързана с говора, с изказването от жената на нейната истина. При мъжете важна зона е гръбначният стълб – устойчивостта. Както казват от стари времена: „Поясът и наследникът му пазят от недобронамерени влияния“. Кръстният пояс – той е свързан със заземяването. Хубаво е двойките да си направят извода, че жените изземват функциите на мъжете и неподкрепяйки действията им, ги лишават от силата на заземяването. Полезно би било да се замислят за смяната на ролите, да си зададат въпроса те самите в каква роля са. Участвали сте в програма на фондация „Искам бебе“ за психологическа взаимопомощ на двойки

БРОЙ 13 І

ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

с репродуктивни затруднения. Моля да ни разкажете за Вашата работа с групите. През 2012 г. участвах като помощник терапевт в групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни затруднения. Това беше ключът –работата ми с телесното и емоционалното. Благодарна съм за възможността да слея целия инструментариум и да дам от своя опит. Паралелно с психологическата терапия с момичетата приложихме дихателни практики, йога упражнения, но най-вече мъдростта да започнат да харесват и да обикнат тялото си. Да се погрижат с вяра и любов за него. Да бъде То

І БРОЙ 13

чисто и светло, да го превърнат в храм и да го подготвят за Новия Живот. Споменахте за връщането към корена и отработването на родовите проблематики, блокажи, оказващи влияние върху съвременния ни живот. Какво искате да кажете на двойките по нелекия път към зачеването? Партньорите е добре да визуализират, да помечтаят. Те създават един проект и ако го няма този творчески процес, в основата на който стои любовта между тях, то тогава нещата не се случват. Все повече се вижда колко малко от двойките във време на такъв техни-

чески прогрес се замислят по тези въпроси. Те смятат, че трябва да създадат кариера, дом, да имат спестявания… А всъщност за създаването на новия живот е необходимо да имаме уважение към природата, да има търпение и разбиране между партньорите. Бащата – да бъде творецът, а майката – „чашката“, в която ще се постави семенцето. Майката е първата орисница на своето дете. И дори и банално да звучи, основното е любовта, но любовта в нейната плътност, т.е. да има осъзнатост. Някъде бях прочела, че за да е един мъж достойна мъжка фигура, то е важно да бъде благороден. Можем да раз-

съждаваме в тази посока. А жената, за да бъде майка, то тя е необходимо да е жена-орлица, но да е и независима, самостоятелна, да е личност. Независима в света на духа, на душата, в света на творчеството си... Защото реално тя е закрилница на дома, на огнището. В древни времена жената е била тази, която е съграждала дома, тя е градила чисто физически дома и е пазила огнището. Мъжът е ходил да ловува и се е грижил за препитанието. Ето как две вселени се събират да правят цяло, събират се да създадат Нова вселена! Какво се промени, защо днес не е толкова просто

МАЙКАТА Е ПЪРВАТА ОРИСНИЦА НА СВОЕТО ДЕТЕ

да се съгради цялото, Новата вселена? В тези времена има много отравяне, чисто химически. Техниката изключително много влияе на биохимията на тялото ни. Ние избягахме от природните си дадености в личен план и колкото повече една проблемна ситуация не се отработва, толкова по-лавинообразна става и ни застига. Нужно е да осветлим ония моменти в нашия емоционален живот в различните му етапи и да сме наясно какво точно искаме да изживеем с партньора си. Да си дадем отговор какво чувствам към него, каква е причината да бъда с него, готови ли сме да преминем заедно през всички

проверки на времето, дали не съм с него водена от желанието да стана майка или сме тръгнали да създадем Нова вселена заедно. Т.е., има я причината природата да ти даде! Тогава, когато има едно здраво природно мислене, клетките мислят по различен начин и тогава няма запушвания. Тогава ли се случва чудото? Като психолог в моята работа при всяка една проблематика, веднага се улавя мисъл форма, която влияе било то от първичното семейство, било то от нас самите вследствие на конфликти, неприемане... Нищо в природата не се губи. Споменах за лавината от следствия, нали, та когато не осветляваме, не отработваме, то тя ни застига. Имала съм случай жената в двойката ясно да заяви, че иска да бъде майка. Днес като че ли това сме го позабравили, не го приемаме за работа. Майчинството е повече от работа, то е отговорност, грижа, внимание, отдаденост. Тя, същата тази жена, стана майка на 4 деца! Има ли вълшебство при събирането на двама души? Каква е тайната? Има значение как ние се съ-

бираме в съюз с един човек. Наблюдавала съм много, материята е хубаво нещо и е съграждащо, но е отговор на онова, което носим като душевност. Електричеството, което съграждаме във взаимоотношенията си, има отношение към следствието. Ако сме поставили на материална основа съюза, много често берем плодовете на липсата на спойка. Дори и да създадем поколение, ако го няма вълшебството, в трудностите започваме да се разделяме. Когато създаваме дете в по-идеалистичен философски изказ, събрали сме се с партньора и го приемаме с всичките му плюсове и минуси, то този съюз във времето се доказва, че е по-оцеляващ. Пътят на двойките с репродуктивни проблеми до появяването на общото им творение – детето, не е ли провокация мъжът и жената да променят унаследените модели от техните родители? Не е ли моментът да си дадат отговор за неработещите рамки за семейството, за партнирането, за отглеждането на децата, за начина на възпитание? Припалва искрата за творческия процес на бъдещите родители. Не е ли това моментът да осъзнаем, че е време да пуснем контрола и свръх плановете си и да дадем право

на природата ни да ни насочи? Едва тогава можем да си дадем сметка, колко много сме се отдалечили от нея – майката природа. Татяна, Вие сте майка? Да, на един много израснал мъж, който умее да взема решения. Михайл е моят учител по търпение. Горда и щастлива съм, че успях да му предам традицията от моите родове, за да има той опорна точка в изграждането на бъдещите си планове. Разбирам колко е важна за Вас традицията, предадена от Вашия род. Това ли е опорната Ви точка? Това е смисълът – енергията на рода. Приоткрих я в момента, в който започнах да почиствам в буквален и преносен смисъл родния ми дом в Трявна. Усетих подкрепата на всички онези предци, които са носили своето послание от Земята. Ние като личности, като хора, принадлежащи към дадена нация, сме поставили за основа тези традиции, и то осъзнато. Родовите познания са основата и възможността да отскочим като от трамплин към изграждането на нашия живот, на нашите мечти. Те ни правят и по-силни. Оттам черпим силата – от корена!

БРОЙ 13 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

„Екипната р абота е в основа та на успешната дейност по ас истир ана репродукция“ Д-р Ралица Сенкова е родена през 1979 г. в гр. Бургас. През 1998 г. завършва Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, с пълно отличие. През 2004 г. завършва Медицински университет – София. В периода 2005–2010 г. специализира Акушерство и гинекология в САГБАЛ „Шейново“ – София и през 2011 г. придобива специалност по Акушерство, Гинекология и Репродуктивна медицина. От 2008 г. до 2011 г. работи в САГБАЛ „Шейново“ – София, а от 2011 г. е акушер-гинеколог от екипа на ДКЦ „Асцендент“ – София. От 2012 г. се присъединява към екипа на проф. Щромер във Виена Ин Витро Център в Токуда Болница София, където работи до края на 2017 г. През 2012-2016 г. периодично преминава обучение в областта на стерилитета и репродуктивните технологии в Ин Витро Клиника Kinderwunschzentrum Goldenes Kreuz, Виена, Австрия под ръководството на проф. Щромер и проф. Обруца. Обогатяването на нейния опит в асистираната репродукция се базира на допълнителни специализации в клиниките на проф. Щромер в Словакия, Румъния и Полша. От 2017 до 2020 г. е част от екипа на Отделението по асистирана репродукция към УМБАЛ „Лозенец“. От ноември 2020 г. участва в създаването на МЦ „Неовитро“ и работи като специалист по репродуктивна медицина. През 2003 г. и 2004 г. като студент по медицина преминава обучения в областта на акушерството и гинекологията в Университетски болници в гр. Палермо, Италия и гр. Маастрихт, Холандия. През 2007 г. е специализира в областта на гинекологичната онкология към Клиника по Акушерство и гинекология в Университета Есен-Дуисбург, Германия и защитава проект на тема „Колпоскопски находки при HPV

І БРОЙ 13

инфекция, поведение“. Преминала е следдипломни квалификации по ехография, колпоскопия и злокачествени заболявания на женската полова система, гинекологична ендокринология и стерилитет. Член е на Българския лекарски съюз, на Българската Асоциация по Акушерство и Гинекология и ESHRE. Владее английски и немски език.

„ЕКИПНАТА РАБОТА Е В ОСНОВАТА НА УСПЕШНАТА ДЕЙНОСТ ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ“

Д-р Сенкова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте? От ранна възраст проявявах интерес към лекарската професия и докато съучениците ми избираха училище за средното си образование, аз вече мечтаех за Медицинския университет и планирах подготовката си, защото ясно съзнавах, че няма да е лесно и че конкуренцията е голяма. Съществена роля в избора ми изигра ранната загуба на моя баща. Ракът не пощади живота му въпреки младата му възраст, а аз не можах да се примиря със загубата и безсилието на медицината. Амбицирах се да стана лекар, за да помагам и да се опитам да намаля нещастието и страховете на хората. Винаги си се бях представяла като специалист в сферата на онкологията, но една случайна среща промени посоката ми кардинално. Първият ми учител и работодател в областта на асистираната репро-

дукция проф. д-р Хайнц Щромер от Виена успя да ме спечели за каузата на новия живот. Дотогава познанията ми в тази сфера бяха минимални и не бях усещала тръпката и удовлетворението от това да сбъднеш нечия мечта и да видиш резултата от труда си как се ражда и расте. Постепенно, натрупвайки нови знания и умения в областта на асистираната репродукция, пред мен се разкриха възможности за развитие и различни предизвикателства. Какви са предизвикателствата на асистираната репродукция пред един акушер-гинеколог? Предизвикателствата са много, най-разнообразни и ежедневни. Например безплодие при млада двойка без установени причини за това. Напредналата възраст и намаленият яйчников резерв, тежките форми на ендометриоза с различните й поражения върху репродуктивната система,

преждевременната яйчникова недостатъчност, азооспермия при мъжете, повтарящите се имплантационни неуспехи и честите спонтанни аборти, преодоляването на генетичните и имунологични проблеми. Предизвикателство е да поднесеш информацията на пациентите правилно, да бъдеш разбран и да спечелиш доверие, а след това и да го запазиш. Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически? Стремежът към професионално развитие, финансова независимост и намиране на подходящ партньор често отлага плановете за бременност с години, което ни сблъсква все по-често в клиничната практика с жени над 40 г., където проблемите са по-чести и постигането на бременност – по-трудно. Високият процент възпалителни заболявания, ендоме-

БРОЙ 13 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

триозата, мъжкият фактор, хормоналните проблеми, вредните навици, като тютюнопушене, прекомерен прием на алкохол, злоупотреба с определени медикаменти, лошият двигателен и хранителен режим са също предпоставки за увеличение на репродуктивните проблеми. Хроничният стрес, преумората и психическите проблеми играят все по-голяма роля в съвременния живот и здравословните неудачи. Най-често се сблъскваме с комбинация от фактори, които си взаимодействат. Нека да насочим вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст? Съвременният начин на живот, за-

І БРОЙ 13

бързаното ежедневие и повишените изисквания към хората доведоха до отлагане на репродуктивните планове и реализацията им. Възрастта на жената при раждане на първо дете се измества към все по-късна такава. Чисто физиологичното намаляване на яйчниковия резерв, влошаването на генетичните параметри на клетките, появата на различни придружаващи заболявания влошават прогнозата за постигане на бременност и нормалното й протичане. Увеличава се броят на двойките с репродуктивни проблеми в по-напреднала възраст, а като следствие нараства броя на извършваните инвитро процедури с по-голям брой неуспешни опити, повече спонтанни аборти, генетични аномалии при плода. Психическото напрежение също ескалира, от една страна заради осъзнаването на реалните шансове и пропуснатото време, а от друга – заради физическото и финансово изтощение. Като най-благоприятен за нашето съвремие период за зачеване на първо дете се оказва възрастта между 25-30 г. Период, до който жената може да завърши образованието си и да постигне професионалните си цели, а същевременно да съхрани репродуктивния си потенциал. Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това? С помощта на техническия напредък, непрестанните научни търсения и клинични проучвания се постигнаха значими промени в лечението на безплодието. Изследванията на генетично и имунологично ниво, усъвършенстването и създа-

„ЕКИПНАТА РАБОТА Е В ОСНОВАТА НА УСПЕШНАТА ДЕЙНОСТ ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ“

ването на нови апарати и методики, миниинвазивните хирургични интервенции и изследвания разкриха нови възможности за диагностика и терапия. Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво включва Вашият план за действие? Първа и най-важна стъпка е осъзнаването на съществуващия репродуктивен проблем и търсенето на специализирана консултация. След подробен разговор с репродуктивен специалист и преглед на наличната документация се съставя индивидуален диагностичен план, съобразен с конкретния случай. Преминава се към извършването на определени изследвания за установяване на причината за стерилитета – хормонални изследвания, оценка на яйчниковия резерв, отхвърляне или откриване на патологични формации в органите на малкия таз, тестове за проходимост на маточните тръби, тестове за овулация, спермални анализи, урологични изследвания при мъжа. Понякога може да се наложи извършването на оперативни интервенции с цел диагностика и лечение. Въвеждането на генетични и имунологични изследвания разширява диагностичния обхват. Много важен момент е на всеки етап от диагностичния план двойката да получава разбираема информация относно какво предстои, с каква цел се извършва дадено изследване или интервенция, какви са резултатите и какво следва. Безценно условие за успешното протичане на всички тези процеси е създаването на връзка на доверие.

Кои са различните неща, които правите в МЦ „Неовитро“, за да търсите причините за неуспехите при инвитро? В МЦ „Неовитро“ разглеждаме всеки случай в детайли и екипно, подхождаме строго индивидуално, като разчитаме на съдействието на колеги специалисти в различни сфери на медицината, имащи отношение към диагностиката и терапията. Изключително важно е качеството на работа в лабораториите – външна среда, съобразена с нормативните изисквания за асистирана репродук-

ция, нова, модерна и добре калибрирана апаратура, висококачествени среди и консумативи, непрекъсната квалификация и усъвършенстване на уменията на ембриолозите, реализиране на научни проекти. Набляга се както на диагностиката на пациентската двойка, така и на техните репродуктивни клетки и ембриони. Използват се методите на генетиката и имунологията за откриване на причини за неуспешна имплантация, спонтанни аборти и генетични аномалии на ембрионите. Използвайки миниинвазивната хирургия, се търсят и ко-

БРОЙ 13 І

НАШИТЕ ДОКТОРИ

ригират причините за репродуктивни неуспехи от страна на матка и аднекси. Комплексно и съвместно със специалисти ендокринолози, диетолози се анализира хормоналният статус на двойката, метаболитни нарушения и дефицити на микроелементи и витамини. Центърът работи и по изграждането на добре функциониращи донорски програми. Колко е важна според Вас екипната работа в асистираната репродукция? Екипната работа е в основата на успешната дейност по асистирана репродукция. Колкото важна е директната работа с пациентите, толкова значима е и работата с репродуктивните им клетки в лабораториите. И ако лекарят е лицето, то ембриологът е сърцето на дейността. Точната колаборация и комуникация между всички участващи звена, обмяната на пълна информация, обсъждането на всеки случай в детайли увеличава успеваемостта на процедурите и доверието на пациентите, намалява стреса и напрежението. Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието? Протичането на едно и също заболяване при отделните индивиди има своите особености и различия. Всеки организъм има различна генетична предиспозиция, различна среда и условия на живот, различна здравна и психологическа картина. Всяка двойка има своя собствена история, комбинация от проблеми, фактори и заболявания, различни очаквания, желания и емоции. За да се разбере добре всеки

І БРОЙ 13

отделен случай, трябва да се подходи индивидуално и да се действа според спецификите му. Това позволява да не се пропуснат важни детайли, да се изгради точният диагностичен и терапевтичен план. Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете? Дали жените или мъжете в двойката са по-смели също е строго индивидуално. Това зависи от психиката, здравословното състояние и емоционалния заряд на човека. Тъй като жената понася по-големия обем процедури и изследвания, включително и инвазивни, спокойно може да се определи като по-смела. Водена от силния майчин инстинкт, жената е готова на всякакви саможертви в името на желаната бременност. Често жените са инициаторите на първата среща с репродуктивен специалист. Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза? Колкото и да искаме да бъдем 100% успешни в работата си, засега това е невъзможно. Всеки ден се сблъскваме с различни предизвикателства и понякога, колкото и да се стараем, не успяваме. Отрицателният тест за бременност е разочарование и психическа травма като за двойката, така и за екипа. Много е трудно да се изправим в такъв момент срещу хората и да се опитаме да върнем надеждата им в успеха и вярата в нас. Понякога няма ясни отговори на въпроса „Защо не се получи?“, а друг път – отговор има, но без реално реше-

ние. Много важно е да се предоставя реална информация на всеки етап от лечебния процес, за да може пациентите да бъдат подготвени за възможните крайни резултати. И винаги да се търсят нови решения. Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми? От положителните резултати, от усмивката на хората и благодарността в очите им. Положителният тест за бременност, а още повече здравото родено дете, носят удовлетворение и придават смисъл на цялата ни дейност, превръщат я в мисия, а не просто в работа. В такъв случай, кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота? Загубата. Това може да е загубата на доверие на пациентите, загубата на успехи и резултатност, загубата на емоционално равновесие и стабилност. А в живота – да не загубя семейството си заради работата или работата заради семейството.

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

МАРИЯ ДЖУРКОВА: „БЪЛГАРИНЪТ Е ЕДИН ОТ НАЙ-МИЛОСТИВИТЕ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА“

Родена съм на 22 октомври 1975 г. в Пещера. Първородна дъщеря съм на прекрасни родители. Учих в родния си град. През 1993 г. завърших средното си образование, същата година кандидатствах и бях приета с отличен успех от кандидатстуденските изпити още на първо класиране във всички икономически университети в страната. Избрах свищовската Стопанска академия „Димитър А. Ценов”, в която през 1998 г. се дипломирах по държавна поръчка със специалност „Застрахователно и социално дело”. Специализирах „Актюерство” и в момента съм магистър по икономика с квалификационна степен икономист-актюер. Членувам в няколко пациентски организации и в Асоциацията на кредитните консултанти в България – членство, свързано с професионалната ми насоченост.

Дилема Веднага след завършване на висшето си образование започнах работа в сферата на производството –

І БРОЙ 13

нещо, което не е по специалността ми, но много харесвах. Заради добрите ми организаторски способности и креативност, работата ми беше забелязана и ми беше предложена по-

зицията Изпълнителен директор на производствен завод в град Шумен. Без капка колебание приех това предложение и със съпруга ми заминахме за Шумен.

МАРИЯ ДЖУРКОВА: „БЪЛГАРИНЪТ Е ЕДИН ОТ НАЙ-МИЛОСТИВИТЕ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА“

момента, работи като лицензиран кредитен посредник. Управител съм на своя бизнес и имам трудови правоотношения с две от най-големите консултантски компании в сферата на консултациите в микро- и потребителско кредитиране в България.

Хоби За свое хоби мога да посоча историята и по-специално историята на родното ми място. С огромно вълнение откривам красотата на миналото. Колекционирам пощенски картички с изгледи и личности от Пещера и смея да твърдя, че в момента съм притежател на една от най-богатите колекции, в която има изключително ценни и редки находки. Другата ми страст е графиката. Притежавам картини графика (предимно техника суха игла) на графиците проф. Христо Стайков, проф. Веселин Стайков, Магърдич Касапян, Севлия Тодорова...

Детство Близо четири години изпълнявах с огромно желание и ентусиазъм, но и с много напрежение, тази длъжност. До момента на раждането на първото ни дете през 2004 г. Със съпруга ми бяхме изправени пред дилема: дали да продължим бурното си кариерно развитие (което отнемаше огромен ресурс от времето и енергията ни в чуждия за нас град, в който нямахме роднини и близки) или да предпочетем спокойното семейно отглеждане на детето си заедно с цялата наша фамилия в родния за двама ни град. Разбира се, нямах-

ме дълги колебания и предпочетохме семейството пред кариерата. Напуснахме своята месторабота и отново заживяхме родния си град Пещера, където получавахме помощ и подкрепа в отлеждането на нашето бебе от всички роднини, близки и приятели. Радвам се, че направихме този избор и не съжалявам за миг за това наше решение.

Първата фирма След като изтече майчинството ми през 2006 г., създадох първата си фирма, която вече 15 години, а и в

Имах вълшебно детство. Детство, в което ароматът на рози, божур и люляк бе задължителен през лятото, а зимата бе истинска – с огромно количество сняг, пъртини и снежни човеци. Родителите ни отгледаха мен и сестра ми с огромна любов, уважение, внимание и честност. На първо място ни възпитаваха да бъдем добри християни и стриктно да се придържаме към 10те Божи заповеди, но преди всичко ни учиха да бъдем добри хора. Те развиха в мен чувството на емпатия – винаги да се поставям на мястото на другия, да съпреживявам неговата болка, но и да споделям радост-

БРОЙ 13 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

на много лишения, но и на безгрижно забавление. Време на самоусъвършенстване, самостоятелност и дисциплина. Смятам годините, прекарани в университета, за едни от значимите фактори при формирането на характера, който притежавам днес. Наясно съм, че именно тези години допринесоха съществено да се превърна в още по-съвестен и отговорен човек.

Работа та му. Възпитаваха ме да съм съвестен гражданин, да спазвам законите, да уважавам по-възрастните и не на последно място – да обичам родината си. Пътувала съм много по света, обиколила съм десетки държави, имах и възможността да емигрирам, както и да започна работа в чужбина. Не мисля, че мога да живея далеч от България, и вярвам, че това е възпитано в мен от родителите. Едно от най-ценните качества, които смятам, че те възпитаха в мен, е непримиримостта към неправдата. Борбата ми с нея е безумно жестока. Отстоявам докрай нещата и каузите, които считам за правилни. Боря се за тях с всички възможни средства и независимо от последствията.

Студентство Годините на моето студентство са едни от най-прекрасните в живота ми. Това бяха години на изключителен труд, но и на създаване на доживотни приятелства. Това беше време на много учение, но и на срещи с новото и непознатото, години

І БРОЙ 13

Работя от дете. Няма ваканция, в която да не съм отделяла поне месец за работа. Всяко ученическо и студентско лято работих – дали ще помагам с братовчедите ми на покойните баба и дядо в работата на полето, дали ще съм дежурна от сутринта в хлебозавода, където се произвеждаха шоколадови вафли, дали ще съм нощна смяна в цех за сушене на гъби, дали ще съм библиотекар на летен лагер, дали ще съм

в производствен цех за капачки или пък на студентска бригада за бране на домати – е нямало никакво значение. Аз съм формирала допълнителен приход към общия семеен бюджет и това ми е давало самочувствие за пълноправен и пълноценен член на семейството, който е полезен за другите.

Любов Първата среща с моя бъдещ съпруг беше в приятелска компания с общи познати. Искрата на любовта не пламна веднага между нас, не ни порази мълнията на внезапното влюбване, а стрелите на Купидон извървяха дълъг път, преди да ни уцелят. Първо ние двамата изградихме една изключително стабилна приятелска връзка и с всеки изминал ден установявахме, че си липсваме всяка една минута, в която не сме заедно. Така, съвсем естествено, дойде обяснението в любов. Дори не пом-

МАРИЯ ДЖУРКОВА: „БЪЛГАРИНЪТ Е ЕДИН ОТ НАЙ-МИЛОСТИВИТЕ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА“

ня кой пръв го направи, но мисля, че стана почти едновременно. После дойде и предложението за брак от страна на Костадин, който изпълни предсмъртната заръка на дядо си да направи любимото си момиче своя законна съпруга. Пленяването на душите ни една с друга беше бавен процес, но, струва ми се, в нашия случай – вечен.

Брак Отнасям се изключително отговорно към институцията брак. Споделям традиционните ценности, че когато двама души се обичат и са готови да пристъпят към една от най-отговорните стъпки в живота си за съвместно съжителство, то те трябва да сключат официален граждански брак. Ето защо призовавам всички млади и обичащи се хора, решени да създават общо бъдеще, да легитимират отношенията си в обществото чрез сключване на граждански брак, пък било то и в изключително тесен семеен или приятелски кръг. Семейството За мен семейството е върховната единица, която крепи устоите на обществото и е най-важната в него. Всяко разбиване на една такава единица е удар по устоите на същото това общество.

Деца Появяването на децата в нашето семейство е чудото на живота ни. Първородната ни дъщеря Ана-Мария е на 16 години, а синът ни Йоан е на

7. Тяхното раждане осмисли нашето съществуване. Даде още повече радост, любов, надежда, разбирателство и сплотеност на семейството ни.

Игра-загадка Създаването на първата игра-загадка в България, която кръстих „Възрожденско приключение”, започна като на шега. Това бе една идея за обединение на знанията, които придобих във времето, отделялно за хобито ми – проучване на местната история и консолидирането на същите тези знания в увлекателни ви-

деоклипове, публикувани в социалната мрежа. С цел популяризирането на именно тази наша история, исторически обекти и личности. Познавам в детайли материята за реклама в интернет пространството и съм наясно със сумите, които се заплащат по отношение на същата. Ето защо се обърнах към своите партньори, с които работя, и им предложих да участват като вид реклама в моето начинание. В публикацията на всеки един видеоклип имплементирахме и връзка към рекламиращата компания, която условно нарекох „спонсор” на този клип.

БРОЙ 13 І

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

Регламент Отговорът на тези, които отговаряха в коментар на загадката в клипа, добиваше конкретна минимална стойност, а събраната сума имаше определен бенефициент, който в нашия случай избрах да бъде фондация „Искам бебе”. Предполагаше се, че по този начин се повишава и посещаемостта в сайта, приложен във връзката на този партньор, който наричахме „спонсор”, а това си е вид реклама в нета. Цените за откупуване на отговор от компаниите бяха символични, а желаещите да се включат в инициативата компании

бяха много. Получи се ефект, в който всички останаха доволни. Компаниите, срещу минимални суми, имаха своята реклама при нас, а хората, които отговаряха на въпросите в клипа, бяха наясно, че с отговора си носят приход за конкретна благотворителна активност в рамките на от 0,50 до 1,00 лв. (за всеки свой верен отговор на въпрос, поставен в клипа). Получи се едно лавинообразно участие на хора, добавящи към играта свои близки, познати и приятели, а от друга страна, аз и екипът ми бяхме доволни, че така популяризираме даден обект, личност или събитие в родния ни край.

Успех Тази игра вече има десетки издания, които достигнаха до повече от 20 държави на 4 континента. Благодарение на нея се появиха няколко музикални хита, издания на нови книги на млади пещерски творци, литературни флаери, които прелетяха граници, за да зарадват и чуждоезични почитатели на българското слово. Популяризират се дигитално чрез QR кодове българска литература и поезия. И най-важното – появи се едно дълго чакано бебе Иван в Пещера.

Колаборация Изборът на фондация „Искам бебе” за бенефициент на дарените суми в играта, която създадох, съвсем не е случаен. Смея да твърдя, че колаборацията тук е предмет на вълшебство. През 2018 г. в Пещера се проведе Първият благотворителен летен бал, чийто съорганизатор бях аз. Познавам лично координатора на фондацията за Пещера г-жа Цветелина Терзиева и съм съпричастна към проблемите им тук. Предложих на Цвети Терзиева фондацията да е един от трите бенефициента на сумите, събрани на този бал, и тя се съгласи. Нещо повече – дори се включи в организацията за провеждането на бала. В Пещера през лятото на 2018 г. се случи истинска магия. Кувертите, които се продаваха на почти символична цена за бала, се изчерпаха за минимален срок, участници се включваха безвъзмездно да пеят, танцуват и свирят на музикални инструменти за каузите на бала. Деца и възрастни творяха картини, предмети, бижута, за да се продават

І БРОЙ 13

МАРИЯ ДЖУРКОВА: „БЪЛГАРИНЪТ Е ЕДИН ОТ НАЙ-МИЛОСТИВИТЕ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА“

там на търг. Всички воюващи под една или друга форма – политически, юридически или личностно, заровиха томахавките и бяха като един. Обединението Във вечерта на бала се събра бомбастичната сума от 8211 лв., която беше разделена поравно между трима бенефициенти. Но големият успех беше обединението на гражданите за благородната кауза. Каузата да помагаш. Съвсем случайно впоследствие се запознах, отново като на магия, със семейството, в чиято помощ бе предоставена събраната сума. Оказа се недостатъчна и логично бе да продължа със събирането на средства по тази кауза, но този път онлайн с „Възрожденско приключение”. След като видях радостта в очите на майката и бащата на нашето „Искам бебе” Иван, реших, че това е едно от най-смислените неща, които съм правила в живота си. Твърдо заставам зад позицията, че българинът е един от най-милостивите граждани на света. И вярвам, че дарителството, помощта към ближния, който е в нужда, е генетично заложена в нас. Разбира се, върху степента и размера на дарителството е логично да оказват влияние външни фактори, като икономическа, политическа, социална среда. Форсмажорните обстоятел-

ства, като Ковид, като престъпния опит за обогатяване на една платформа със средства за дарения – също. Но силно вярвам, че в момент на нужда може да се разчита на хората в България и те го доказват ежесекундно.

Бъдеще Оптимист съм по отношение на бъдещето на страната ни. Искрено вярвам и се надявам, че нашите деца ще изграждат една по-стабилна и социална България, един нов, по-добросъвестен свят. Но резултатът за това ще е в пряка зависимост на първо място от нас като родители, от политическата конюнктура, от качеството на законите в държавата, от обществото като цяло, и не на последно място – от броя на прочетените книги.

Страхове Единствените ми страхове са по отношение на здравето. Убедена съм,

че само здравите духом и физически са в състояние да летят на крилете на надеждата и ентусиазма, да променят света към добро и да вършат чудесата, за които много бленуват. Всичко друго е в ръцете на Бог.

Лечители Когато аз боледувам, най-силните ми лечители са любовта и вярата. Любовта на обичания човек, на деца, родители и близки. И вярата, че когато носиш чистотата в сърцето и делата си, всичко ще бъде наред. Природните ми лечители са планината, морето и домът ми, където винаги се зареждам позитивно и се чувствам добре. Рецепта за щастие Моята кратка формула за щастието е: „Да получаваш това, което искаш, и да желаеш от сърце това, което получаваш.”

БРОЙ 13 І

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

МАРИЯ АСЕНОВА ЛЕТИ ОТ ЩАСТИЕ, КОГАТО ИЗРАБОТВА КУКЛИ, И ВЯРВА, ЧЕ НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА Интервю на: Мирела Костадинова Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2006 г. защититава докторат по теория на познанието. Работила е за различни издания. Първата й книга е в областта на философията и документалистиката. През 2010 г. излиза от печат “Спомен за камбани”, с която печели Априловска награда за литература. Следват и други “Справедливостта на невестулката”, детската книга с приказки „Червените мишки“. Заедно с литературния историк Румяна Пенчева са съставители на книгите “Гозбите на старите българи”(2016) и “Приказник” (2017). Интересите й са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката. В нашето списание тя води новата рубрика „ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ“, която ще ни разказва за вижданията на известни творци по въпросите на репродуктивното здраве и създаването на човешки живот. С Мария Асенова се срещнахме случайно във фейсбук в една предколедна нощ. Видях нейните кукли, които не бяха правени от човешки ръце – изглеждаха изящни до последния най-малък детайл. Сякаш самият Бог им беше вдъхнал дихание. Започнахме да кореспондираме с най-топли чувства. Магията на нейните кукли и сега е зашеметяваща за мен. Разбрах, че твори професионално кукли от четиринадесет години, но с това се занимава от дете. Тя е родена на 11 февруари 1983 г. в Лом. Завършила е психология във Вар-

І БРОЙ 13

ненския свободен университет. Работила е в дом за деца и юноши, а после като психолог в Дневен център за възрастни хора. Но изкуството за нея е по-силно от всичко и обръща гръб на науката. В името на любимите кукли. Обича да ги изработва, да шие, плете и да рисува. Тя е непораснало дете, което често посяга към детските книжки. Едни от любимите й са: „Пипи дългото чорапче“ и „Емил от Льонеберя“ на Астрид Линдгрен. Сред безбройните обичани книги за възрастни пък е „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри. Радост

МАРИЯ АСЕНОВА

ù носи докосването с природата и цветята – люляк, зюмбюли, лалета и най-много диви цветя, които я правят щастлива.

Разкажете ни откъде и как се научихте да майсторите кукли? Правенето на кукли е било винаги територия, в която съм искала да пътешествам. Както всички малки момиченца, така и аз, обичах да играя с кукли и да им правя къщи. Шиех им дрешки. Първата си кукла направих, когато бях на шест години. Веднъж, ровейки се в кутията със спомени на моята майка, намерих куклата си от детството. Беше прибрана грижливо в торбичка от плат. Голяма е колкото кутрето ми и все още я пазя. Когато забременях с дъщеря ми, желанието ми да й направя кукла ме върна отново към моята страст и така до днес. Дъщеря ми ме върна назад, за да започна отново и да се върна в детския свят. Бях вдъхновена също от Кете Крузе, започнала да прави кукли от плат, а

не от порцелан, каквито се майсторели до този момент. Тя ги създава с цел да даде нещо по-топло като материя на децата си, в което те може да се гушкат и да да изпитват майчиното чувство. Живяла е преди повече от сто години. Прави манифактура, изнася за САЩ и в момента фирмата продължава да съществува. Тя е онази светла личност, която ме завърна към магията.

Каква е ролята на необикновената Ви баба, която Ви е научила на това? Каква жена беше тя? Моята баба покриваше точно казаното от Фредерик Бакман: „Да имаш баба е като да имаш супергерой!“. Тя беше прекрасен човек, който ми показа света. Някога е пътувала много в Европа и историите й за онзи, другия свят, ме зареждаха с желание да пътувам и зная повече. Тя ме научи да шия и плета, да правя бисквити и да разказвам приказки. Предполагам, че всяка баба е много скъпа и обична за внуците си, но моя-

та ме научи на толкова много неща... Майка ми имаше модерна електрическа шевна машина, но се страхуваше да не се нараня и не ми даваше да я ползвам. Тогава баба тайно започна всеки следобед, когато си науча уроците, да ми показва на нейната и така се научих на това женско умение. Имаше стара нейна пола и понеже нямаше платове, ми я даде, за да я срежа и да си ушия блуза. В дома й стоеше печка на дърва. Аз често преспивах в дома на баба и правехме разни вкуснотии. Показваше ми как да сервирам правилно масата, разказваше ми за нейното детство и стари приказки. Благодарна съм й, че е била част от живота ми!

Струва ми се, че Вие, като самия Бог, вдъхвате дихание на куклите. Каква е тази магия да ги правите като живи? Магия има, но каква е никой не знае. Може би това е онази малка щипка вълшебство, наречена любов. Когато говоря за работата си, ме обзема силно усещане. Толкова е силно, че ме кара да летя от щастие. Раждането на дете от вълна е едно малко чудо, създадено от човешки ръце. Всеки път куклите се правят по един и същ начин, но винаги стават напълно различни.

Можете ли да ни опишете стъпка по стъпка как се прави кукла и коя е най-трудната част? Преди да се роди кукла, са само вълна, плат и конци. Използва се техниката на сухо плъстене. Правя скулптура от вълна и се покрива с

БРОЙ 13 І

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

памучен плат. Очите се бродират на ръка. Всеки един детайл е ръчна изработка и отнема време. Няма трудна част. Всяко нещо изисква внимание и отдаденост. Някои части отнемат повече, а други – по-малко време. Когато работя, не мисля за трудности. Творчеството е щастие. Аз не работя, а играя. Когато бях дете, все гледах бързащите сутрин хора, които отиваха на работа. Не исках да пораствам и ставам като тях. Всичко изглеждаше прекалено сиво и скучно. И явно го постигнах. Намерих онова хапче „Смалидон“ против порастване, което Пипи Дългото Чорапче имаше…

І БРОЙ 13

ваш чудеса. След това е нужен уют и щипка носталгия към детското в нас. Събирам всичко, което ме кара да се усмихвам. Детски книги, картини, кукли, пъстроцветни платове… Когато отворя вратата на ателието, се потапям в моя си свят и забравям за сивотата отвън. Влизам в едно топло, светло и пъстро място.

Помните ли Вашата детска кукла? А пазите ли я?

В ателието Ви е особено уютно. Как подреждате този Ваш микросвят, за да се случват в него чудеса?

Винаги съм пазила вещите си. Не съм чупила и късала… Имам много запазени книги и играчки от детството си. Първата ми кукла е с мен – в моето ежедневие чак до днес. Тя има пухкави крачета и ръчички, усмихнато лице с трапчинки, руса къдрава коса. Носи името Топси. Подарена ми е, когато съм била на една година, от мама. Имам и много други, с които съм приключенствала като дете. Маймунки, мечета и зайчета – цяла ракла със спомени.

Преди всичко са нужни инструменти и материали, за да сътворя-

Правите курсове в цяла Европа за направата на

МАРИЯ АСЕНОВА

кукли. Разкажете ни как протичат часовете, в които учите европейците на това? Харесва ли им се тази изящна дейност? Така ми липсват тези пътувания и срещи с хора! Прекрасно е да общуваш с човеци, с които имате сходни интереси. Всеки един от участниците става за мен близък приятел и е част от моето голямо семейство. Прекарваме два дни по 7-8 часа на ден. Работим, учим и се забавляваме. Много често някои от тях посещават курсовете ми по няколко пъти. Повечето участници са баби и майки, които искат да направят кукли за децата и внучетата си. Ръчната изработка е високо ценена и всеки мечтае да получи такъв подарък. Много е лесно да купиш играчка от детския магазин, съвсем различно е да дадеш от времето си, за да сътвориш такава. Правейки нещо с ръцете си, даваме частичка от себе си – мечти, идеи, сърце. Цената на курса

е много висока и българите трудно могат да си я позволят.

Когато една кукла вече е готова, интересува ли Ви това, в кои ръце отива? Все пак тя е Ваше дете, правено с обич и искреност? Когато някой се свърже с мен и поиска да изработя кукла, например по специален повод, по снимка, която клиентът ми дава, за да запечата спомен, това означава, че ми се доверява и ме допуска до интимното си пространство. Това означава много за мен и се чувстваме взаимно спокойни. Щом той ме е избрал, значи, че попада в правилните ръце. Когато получат куклата и се докоснат до нея, ми изпращат снимки. Докато правя кукла за тях, слушам музика, която те обичат. Взаимно се откриваме...

Разкажете ни за Вашето

дете Александра? Какво бебе беше тя? За всеки родител детето му е най-прекрасното и съвършено творение, което някога е правил. Децата са нашата радост и гордост. Такава е и за мен моята Александра. Тя е почти на 16 години и не е вече онова малко русокосо момиченце, но е всичко за мен. Беше много спокойно и усмихнато бебе. Тя е моята муза. Връщайки се назад, се изпълвам с мили спомени, които искам да задържа завинаги. Обича музика, да рисува и танцува. Прилича повече на баща си, обича екстремност. Учи в гимназията, която съм завършила и аз. Щастлива съм, че избра мен за своя майка!

Какво си мислехте, докато я очаквахте девет месеца? Бременността е най-вълнуващият период от живота на всяка жена. Чувството да усещаш друг живот в себе си е неповторимо. Имаш толкова много мечти и желания за нероденото си бебе. Не знаеш как изглежда, но знаеш, че е съвършено. Никога не съм изпитвала някакви страхове да стана майка и не съм се чудела дали ще съм добра. Желаех с цялото си същество да докосна за първи път детето си и да му кажа: „Обичам те!“.

Какво е да си майка днес? Има ли рецепта? Всяка монета има две страни. Няма идеални животи и идеални хора. Да бъдеш родител е може би най-сложното нещо по пътя на човек. Стараем се да поправяме грешките на нашите родители и сътворяваме

БРОЙ 13 І

ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА "ИСКАМ БЕБЕ"

ството. Обичам да рисувам илюстрации, щастливи, цветни герои.

Бихте ли направили илюстрации на детска книга? Винаги съм искала да го направя, но някак не успявам да намеря време. Надявам се да се случи. Бих била много щастлива и ще сбъдна една от мечтите си.

наши собствени. Няма точна рецепта за успешно родителство. Важното е да се обичаме и да се постараем да дадем крила и корени на децата си. Да ги направим добри хора. Имах прекрасна майка, която въпреки малкото си свободно време даваше всичко за мен и брат ми, за да сме добре. И от малките неща сътворяваше чудеса. Баща ми винаги е бил и все още е любящ баща. Била съм щастливо и обичано дете и все още съм и се надявам това да предам и на собствената си дъщеря.

Вие рисувате също толкова невероятно. Кое Ви вдъхновява в нашия толкова тъжен свят, за да правите тези рисунки мили, нежни, цветни, носещи живота в себе си? Всеки творец носи магията в себе си. Ние виждаме света по един различен начин. Изкуството ни спасява от грозотата, която ни заобикаля. Чета детска литература. Тя е вратичката, която ме връща към дет-

І БРОЙ 13

Кои са онези странични малки, а всъщност големи неща, които Ви поддържат, за да правите изкуство? Не е ли безкрайно трудно в България, при тези условия, да се създава вълшебство? Живот без изкуство не е истински живот. Времето, в което се намира светът в момента, е много трудно за всички. За мен спасението е в четенето на книги и творчеството. Това е моят начин да се измъкна от целия хаос. Не гледам и не чета новини. Когато се чувствам уплашена и объркана, не мога да се отдавам на изкуство и затова предпочитам да си спестявам колкото мога. Вдъхновяват ме дърветата, птиците, цветята. Намирам радост във всичко около себе си. Обичам да ходя в дъжда, да гледам зелените листа, изглеждат наситено зелени, променят се, стават магични. Важно е да забелязваме малките неща около нас.

А вярвате ли във вълшебства? Коя е любимата Ви приказка от детството? Вярвам в доброто и във вълшебствата. Този, който не вярва, няма

МАРИЯ АСЕНОВА

как да му се случат. Това, че не виждаме сигнала на интернета, не означава, че той не съществува, нали? Същото е и с вълшебството...

Как преминава един Ваш делничен ден? Обичам да ставам много рано. Тишината сутрин е като лекарство за душата. Утрините ги прекарвам с чаша кафе и хубава книга. Когато всички са будни, правим закуска и всеки се заема със задачите за деня. Извеждам кучето и към 9:30 часа

започва работният ми ден. Прекарвам по около 7 часа в работа, а понякога работя и по 12-14 часа. Почивам, приготвям обяд, излизам на разходка.

Когато искате да си починете от всичко? Тогава с какво се занимавате? Обичам да пътувам и да се разхождам сред природата. Това ме зарежда с много енергия и нови идеи. Четенето на книги също е едно от любимите ми занимания. Много чес-

то купувам антикварни книги. Това е като машина на времето...

Знаете, че нашето списание ИСКАМ БЕБЕ е за семейства с репродуктивни проблеми. Какво ще кажете на тези, които неистово искат да имат свое дете? Всичко е възможно и постижимо по един или друг начин, няма невъзможни неща, просто има такива, които отнемат малко повече време от останалите. Трябва да сме настроени позитивно и хубавите неща ще се случат. Дълбоко вярвам в това.

В България се раждат все по-малко бебета. Назовете причините! Не съм специалист в тази област, но времето, в което живеем, допринася за по-малката раждаемост. Стресът може би е най-големият виновник за всичко. Има изследвания, доказващи, че 80% от всички значими заболявания са причинени от него. Ако се опитаме да го намалим, животът ни би бил много по-щастлив и пълноценен. За мен това са разходките сред природата и изкуството. Опитайте и вие!

Каква е Вашата максима или сентенция за живота? Ще цитирам Нарине Абгарян „Нека смятаме, че животът е безкраен. Тогава детството ни – безгрижно, радостно, прекрасно – ще остане завинаги в нас“. Или както Пипи е казала: „Правя света си такъв, какъвто ми харесва!“

БРОЙ 13 І

ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

"СПОКОЙНАТА МАЙКА ОТГЛЕЖДА ЩАСТЛИВИ ДЕЦА“

Здравейте! Аз съм Юлия Живкова, координатор на фондация „Искам бебе“ за кампанията „От бебе за бебе“, и ще продължавам да ви разказвам за нашата кауза, дарители и съмишленици. Ще споделям с вас за инициативите и базарите ни; за това как ние – майки, вече сбъднали мечтата си за рожба, помагаме на двойки с репродуктивни проблеми и пациенти на д-р Персенска в борбата за дете! В този брой ще ви запозная с едно силно и вечно усмихнато момиче, което не спира да помага и да вярва в доброто – Жени Лазарова! Щастието е пълно, когато е споделено! За повече информация за нас, посетете страницата ни във фейсбук ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ и споделете идеи – за да дадем шанс и усмихнем още едно семейство!

І БРОЙ 13

"СПОКОЙНАТА МАЙКА ОТГЛЕЖДА ЩАСТЛИВИ ДЕЦА“

Коя е Евгения? Казвам се Евгения Лазарова, на 32 години, горда и безкрайно щастлива майка на прекрасен 4-годишен син, заченат чрез метода инвитро. Диагностицираха ме с поликистоза, когато бях на 16, и винаги съм знаела, че някой ден ще имам нужда от добър лекар, който да определи правилна терапия за състоянието ми. Но въпреки психическата ми подготовка и предположения за очаквани трудности, изобщо не предполагах през какво ще се наложи да преминем, за да гушнем своето дете. През какви трудности премина вашето семей-

ство до заветните две чертички? Пациент съм на д-р Персенска още от 2013 г. Когато за първи път прекрачих прага на болница „Надежда“, бях само на 24 години и отидох просто за консултация… Отне ни 4 години, за да гушнем в ръцете си нашата най-голяма мечта. Това бяха 4 години, изпълнени с: множество прегледи, изследвания, стимулации, лекарства, инжекции, операции, 2 инсеминации, 3 инвитро процедури, 3 спонтанни аборта и не на последно място – ужасяващ страх и срам от всичко, което се случва. Преминах през период, в който не желаех да споделям дори с най-близките

си хора какво се случва, защото самата аз не можех да го приема и за себе си да се примиря, че се е стигнало до инвитро. Беше едно от най-трудните неща, които трябваше да преодолея и психологически, и физически. Какво ти даваше сили да продължиш да се бориш? За мен поставената цел – да стана майка, беше най-голямата двигателна сила. След всяко следващо препятствие си мислех какво още трябва да направя, за да се получат нещата. След всичко преживяно съм благодарна за няколко неща… Разбрах за себе си, че всъщност съм много по-силна, упорита и

борбена, отколкото съм предполагала. Научих се да говоря за проблемите си и да ги споделям, защото това е начинът да откриеш път, по който да ги разрешиш. И не на последно място – преодолях неистовия си страх от болници, операции, упойки и всякакви интервенции. Какво усети, когато за първи път прегърна своето най-голямо щастие? За повечето жени да видят двете чертички на теста за бременност носи огромно успокоение, но за мен всеки положителен тест беше началото на най-големите страхове. Защото няколко пъти ра-

БРОЙ 13 І

ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

достта ми беше помрачена от кървене и загуба на ембрионите. След 3-тия спонтанен аборт беше останал един-единствен ембрион, 2 пъти замразяван и според ембриолозите – с най-ниско качество спрямо останалите. Дилемата беше дали да направим един последен опит с него или да започнем нова сти-

І БРОЙ 13

мулация. Няма да забравя думите на д-р Персенска, когато я попитах има ли смисъл да използваме този ембрион, щом той е с недостатъчно добри характеристики на развитие… Тя ме погледна и каза: „Разбира се,че има смисъл! Изобщо не обмисляй варианта да се отказваш от него!”

Послушах я и така започна моята четвърта бременност, също съпроводена с много стресови ситуации и моменти, но този път имах усещането,че въпреки всички проблеми това ще е нашето бебе! Моето последно останало ембрионче, което се появи на бял свят на 1 март 2017 г. и вече е едно здраво, умно,

"СПОКОЙНАТА МАЙКА ОТГЛЕЖДА ЩАСТЛИВИ ДЕЦА“

добро и прекрасно пораснало момче! Когато го видях и прегърнах за първи път, осъзнах какво означава наистина да сбъднеш мечтата си! Какво е любовта според теб? За мен любовта е вдъхновение! Нещото, което те кара да постигаш пове-

че, да се развиваш, да се усъвършенстваш и да бъдеш по-добра версия на себе си! Какво за теб е дарителството? Когато разбрах, че нещата при мен и съпруга ми няма да се развият както сме си представяли, бях фокусирана единствено върху психологическия аспект на нещата. Докато не се започна с изследванията и стимулациите – моментът, в който двойките с репродуктивни проблеми са принудени да се сблъскат с още една трудност, а именно – финансите. За съжаление цената да имаш дете, когато имаш здравословен проблем, може да бъде ужасно висока, а за доста хора – дори непосилна. Лично за мен дарителството за подобна кауза носи удовлетворение, защото резултатът е безценен! Едва ли някой е успял да пресметне с точност сумата, която е вложил в постигането на мечтата си да има дете, но когато чудото най-накрая се е случило, парите губят своята стойност. Разкажи ни за срещите на групата „Бебетата на д-р Персенска” и какво ви дават те. Срещите на групата, ос-

вен да засвидетелстват безкрайната благодарност на всички ни към нашия лекар, създадоха и много нови приятелства. Запознах се с много момичета,с които споделяме сходни проблеми, имаме възможността да почерпим опит или да дадем съвет. Защото едно нещо ни обединява – всички сме минали през невъзможното, за да постигнем целта си! Какво ще кажеш на хората, които сега тръгват по твоя път? На всички, на които им предстои да се сблъскат с всичко това, бих казала – да не се страхуват да споделят проблемите си, защото помощта може да се появи откъдето най-малко я очакват! Не сте сами, това не се случва само на вас, двойките с репродуктивни проблеми за съжаление стават все повече, но не всеки иска да говори за това. И най-важното – не се отказвайте, защото мечтите се сбъдват и са по-хубави, отколкото си ги представяме! Пожелай си нещо. Пожелавам си най-вече много здраве, късмет и спокойствие, защото спокойната майка отглежда щастливи деца!

БРОЙ 13 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА СЪС СТРЕСА Автор: Ваня Стойчева

Какво бихте отговорили, ако ви задам въпроса: „Стресирани ли сте?“? Може би отговорът ще е вариация на „Да, но кой ли не е?“. Съвременното ни общество е изправено пред епидемия от стрес, която придоби огромни размери, особено в последната година и половина с „коронованите“ особи, които навлязоха в ежедневието ни. Дотук добре (или не чак толкова). Приемаме, че всички са стресирани и това е нещо нормално. А имате ли представа какво причинява това състояние на хормоните в тялото ни? А състоянията, до които може да ни доведе? Отново ще си поговорим за ендометриозата, но този път през призмата на стресираното ни ежедневие. Ще ви разкажа и за някои ме-

ДВА ОСНОВНИ ТИПА ХОРМОНИ За да разберем каква е връзката на стреса със здравето ни, и по-конкретно – със здравето на репро-

І БРОЙ 13

тоди, с помощта на които можем да намалим негативното влияние на стреса в живота ни. Но първо, нека погледнем по-отблизо какво се случва, когато в тялото ни се активира стресовият отговор. Много ми допада определението за хормоните, което дава д-р Клаудия Уелч в книгата си „Баланс на хормоните, баланс в живота“: „Хормоните са вечните слуги на психичния и физическия баланс. Всеки от тях се секретира в определена част от тялото, пътува до друга част и й оказва необходимото влияние, за да постигне (или възстанови) равновесието й към момента.“

дуктивната ни система, ще разгледаме два основни типа хормони – стресовите (кортизол и DHEA) и половите (естроген и прогестерон). Тези два вида хормони са в непрестанен противовес едни спрямо други, като целта на тя-

лото ни е да поддържа баланса. Стресовите хормони ни дават енергията и мотивацията за действие, карат сърцето да бие учестено, повишават кръвното налягане, насочват кръвта към главата и крайниците. Половите

хормони, от своя страна, ни карат да успокоим ума, да забавим темпото, да подхраним и възстановим всички вътрешни системи на тялото. Не е учудващо, че динамичното действие на стресовите хормони е издигнато

ЕНДО МАРТ 2021

БРОЙ 13 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

на пиедестал в днешното ни забързано общество. Пием кафе и всякакви разновидности на „енергийни“ напитки, консумираме захар под каква ли не форма и в изумителни количества, за да принудим тялото си да поддържа задъхания ритъм, който се е превърнал в синоним за успех. А вечер…, когато евентуално дойде моментът да дадем на тялото си заслужена почивка, не можем да се успокоим. И посягаме към алкохола, захарта или успокоителни, без да осъзнаваме, че само затваряме кръгчето. На всички ни обаче е ясно, независимо дали искаме да си го признаем или не, че няма как да черпим ресурси до безкрайност, без да направим нужното, за да може източникът (в случая собственото ни тяло) да се възстанови. А възстановяването идва с помощта на половите ни хормони, които трябва да се грижим да поддържаме в баланс.

ХОРМОНИТЕ НА СТРЕСА И така, да започнем с хормоните, свързани със стреса – кортизол и DHEA. Кортизолът, както казахме, е стресов хормон. Той се произвежда в надбъб-

І БРОЙ 13

речните ни жлези в отговор на всеки реален или въображаем, физически или емоционален стрес. Той контролира метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините, има важна роля в борбата с инфекциите, имунния отговор, баланса на кръвната захар. Когато пожарната аларма в офиса звънне, това е хормонът, който активира системите в тялото ни, необходими, за да ни изведат вън от сградата по възможно най-бързия начин. Тази реакция на организма се нарича още режим „бий се или бягай“. Както споменахме, когато се активира този режим, кръвта се насочва от централната част на тялото към ръцете, краката и главата, за да ни даде възможност да се бием или да бягаме и да мислим трезво в същото време. В съвременното ни общество обаче, състоянието, до което ни довежда тази инжекция на кортизол, е изключително високо ценено и много търсено. Съответно ние правим всичко възможно, за да поддържаме това състояние през целия ден, без да се замисляме, че надбъбречните ни жлези може да достигнат състояние на пълно изчерпване. Всъщност природата е направила всичко

възможно, за да не усетим това изчерпване. Когато надбъбречните жлези не могат да произведат повече кортизол, има друг източник, към който тялото ни да се обърне, за да осигури „оцеляване-

то“ ни. Нали си спомняте, това е механизъм, който да ни спаси от нараняване или смъртна опасност? Този източник са половите ни хормони, и по-конкретно прогестеронът. Но за това малко по-късно.

Кортизолът Да се върнем на кортизола. Хронично завишените нива на кортизол в кръвта могат да ни доведат до инсулинова резистентност, повишено складиране на мастна тъкан, забавен метаболизъм и повишен апетит. Мастната тъкан в тялото секретира допълнително количество естроген, което неизменно подхранва всички естроген-зависими състояния, каквото е ендометриозата. Забавеният метаболизъм от своя страна позволява реабсорбцията и повторната активация на свързания в жлъчката естроген.

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА СЪС СТРЕСА

вишено кръвосъсирване, свръхрастеж на клетките в гърдите, кисти на яйчниците, ендометриоза.

DHEA

тялото ни с пълна сила.

Другият хормон, който се отделя от надбъбречните ни жлези в отговор на стрес, е DHEA. Има изследвания, които определят този хормон като антагонист на кортизола Той ни помага да се справим със стреса. DHEA има противовъзпалителни и антиоксидантни качества, защитава нервната ни система и противодейства на хормоните от групата на кортикостероидите. Този хормон е естественият балансьор, който тялото ни използва, за да противодейства на негативните ефекти на кортизола. Когато обаче нивата му са понижени, ефектите от кортизола се развихрят в

ПОЛОВИТЕ ХОРМОНИ Другата основна група хормони са половите хормони. В случая ще си поговорим по-подробно за естрогена и прогестерона. Естрогенът е про-растежен, подхранващ хормон Той се секретира от яйчниците, от надбъбречните жлези и от плацентата, по време на бременност, от мастната тъкан в тялото, а знаем, че можем да си го набавим и чрез храната. Той се повишава в първата част от цикъла до овулация и отговаря за удебеляването на маточната лигавица

– във и извън матката (в случая на ендометриоза). Той е и хормон с много други функции – влияе на състоянието на косата и кожата, на водния баланс в тялото и на състоянието на костите (като ни предпазва от загуба на калций). В тялото ни има основно три вида естроген – естрон, естрадиол и естриол, като естриолът е вече преработената от черния дроб неактивна форма на другите два. Високото ниво на естриол спрямо естрон и естрадиол говори за добре функциониращ черен дроб. Твърде голямото количество естроген в тялото води до увеличаване на мастните тъкани, задържане на течности, по-

Втората половина от цикъла се доминира от прогестерона. Той балансира про-растежния ефект на естрогена и отговаря за задържането на маточната лигавица на място. Прогестеронът способства за изгарянето на мазнините, действа като естествен диуретик, нормализира кръвосъсирването и предпазва тъканите на гърдите, на матката и на яйчниците от ефектите на естрогена.

УЛОВКАТА И тук идва уловката – както вече споменахме, от прогестерон може да се произведе стресовият хормон кортизол. Нали си спомняте – природата се е погрижила да ни осигури достатъчно кортизол, за да се спасим от зъбите на тигъра, който ни преследва. Проблемът обаче е, че не е предвидила количеството „тигри“, които ще ни дебнат зад всеки ъгъл в наши дни. Живеейки под постоянен стрес, ние не само изтощаваме до крайност надбъбречните си жлези, но и изчерпваме количествата прогесте-

БРОЙ 13 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

рон, които би трябвало да служат само като „failsafe” механизъм. Това поведение сигурно ни води към относителна естрогенова доминантност. А когато съотношението на прогестерон към естроген излезе от равновесие, прогестеронът не може да върши основната си функция в тялото, а именно – да противодейства на естрогена. И тогава идва часът на всички състояния, които науката определя като естроген-зависими. Едно от тях е ендометриозата.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ? Много често чувам от жени, с които говоря: „Опитвам се да не се ядосвам за дреболии, но не се спра-

І БРОЙ 13

вям особено добре.“. Или: „Много съм натоварена в работата. Като приключа този проект, ще си почина.“. А много често и: „Не се издържа. Трябва да се махна за няколко дни някъде.“. Временните решения обаче, като това да отидете на почивка за няколко дни или да стискате зъби, за да не избухнете за „дреболия“, не вършат работа. Те са само бомба със закъснител. Знам, защото съм била там.

ЕМОЦИИТЕ Аз съм много емоционален човек поначало и винаги съм реагирала на стреса с фойерверки или по-лошо – с потискане на емоцията. Започнах обаче да усещам как в ситуациите, когато се ядосвам, напрежението и стягането в корема се увеличаваше многократно. Казвам, че се увеличаваше, защото аз нямах момент през деня, когато да съм отпусната и спокойна. Коремът ми беше непрекъснато на топка. Много често усещах и колко стегната е челюстта ми. С времето се появи и друг симптом. В моментите, когато преживявах наистина силен стрес, започнах да получавам зацапване извън дните на месечния ми цикъл. Здравей, естро-

генова доминантност! Да, животът ми е бил много наситен откъм стресови събития – и големи, и малки, и сблъсъкът ми с ендометриозата е едно от тях. Проблемът е, че винаги те са били водещите, те са определяли решенията и поведението ми. Никога не се бях замисляла, че емоциите, свързани с тези събития, се пораждат от мен и в мен. А щом е така, значи аз имам контрол върху тях. Както казва Джим Куик: „Бъдете термостат, а не термометър.“. 1. Хранене За мен първата стъпка от това да съм термометър и да реагирам първосигнално на обстоятелствата около себе си, към това да съм термостат и да съм проактивна към ситуациите в живота ми, беше храненето. Първото нещо, което можете да направите и което би довело до осезаема разлика, е да ограничите количеството на приемания алкохол, кофеин и други стимуланти, каквато е захарта, най-вече добавената захар. Въпреки че много хора са свикнали да посягат към чаша вино или друг алкохол, за да успокоят нервите си в края на напрегнат ден, истината е, че крайният резултат е съвсем

ЕНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА СЪС СТРЕСА

накара да беснея вътрешно с дни, не ми влияе. Доведе само до повърхностно кипване, но вътрешно всичко беше спокойно. Това беше денят, когато мъжът ми за първи път отбеляза: „Ти си станала друг човек.“.

друг. Алкохолът е диуретик и води до дехидратация. А тялото ни възприема тази дехидратация като стресиращ фактор, което води със себе си дежурните завишени нива на кортизол. Кофеинът, както и захарта, действат като възбудители на нервната система и стимулират производството на допълнително количество кортизол в организма. Същевременно увеличете приема си на сезонни, готвени и пресни зеленчуци и плодове. Яжте цветно. Избирайте качествени мазнини под формата на студено пресовани растителни масла, сурови ядки, авокадо, гхи (пречистено краве масло). Набавете си качествен протеин, като подбирате произво-

дителите на месо, яйца и млечни продукти, от които пазарувате. Включете в диетата си растителен протеин под формата на бадеми, киноа, бобови растения. Такъв начин на хранене ще ви даде необходимите хранителни вещества и енергия, за да посрещнете предизвикателствата на деня без стрес. Хранителните вещества, които са необходими на тялото ни, за да се справи ефективно със стресовите ситуации, са витамини от В групата, витамин С, магнезий, калций. При нужда те могат да се взимат и под формата на хранителна добавка. Обърнете внимание на качеството на добавките, които избирате, и уведомете лекуващия си лекар за тях.

2. Движение Следващата стъпка към вътрешно спокойствие е ежедневното целенасочено движение. Спортът стимулира производството на допамин и серотонин в мозъка – невротрансмитери, които имат успокояващ и антидепресантен ефект и ненапразно се наричат още „чувствам-се-добре“. Те са отговорни за еуфорично настроените типично след тренировка и подпомагат да се регулира стресовия отговор. Това, което сработи при мен, беше комбинирането на движение с целенасочено дишане и медитация в практиките на йога. Един ден, след няколко месеца ежедневна половинчасова практика, усетих как ситуация, която преди щеше да ме

3. Сън Когато си говорим за стрес, няма как да пропуснем връзката с качествения сън. Липсата на достатъчно сън води до проблеми с кръвната захар, повишен апетит, влошава стресовия ни отговор и поддържа нивата на кортизол в тялото ни повишени. Проблемът е, че заспиването след забързан, стресиран ден може да се окаже предизвикателство само по себе си. Съветите на експертите в тази връзка звучат така: - Установете регулярни часове, в които да лягате и да ставате. Придържайте се към тях и в събота и неделя. - Отдайте се на успокояващи занимания поне един час, преди да си легнете – четете хубава книга (в това число не влизат криминални романи или текстове в стил Стивън Кинг), изпийте чаша топъл чай, вземете си топъл душ.

БРОЙ 13 І

ЕНДОМЕТРИОЗА И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

- Избягвайте да правите упражнения около три часа преди сън. - Избягвайте екрани поне един час преди лягане. Синята светлина от екраните доказано понижава нивата на мелатонин в тялото ни и повишава нивата на кортизол. Точно противоположното на ефекта, който търсим, за да се възползваме от благотворните ефекти на съня. 4. Етерични масла Ароматерапията е наука, която има приложения в много сфери на здравето. Етеричните масла имат способността да влияят на стресовия отговор, като понижават кръвното, балансират дишането, пулса, храносмилането. Най-популярното и широко използвано масло за облекчаване

І БРОЙ 13

на симптомите на стрес е лавандулата. Друг много ефективен вариант е сандаловото дърво. Успокояващи масла са и дъхаво мушкато (гераниум), нероли, иланг-иланг. 5. Студ В общество, в което сме свикнали да обитаваме основно зоната си на комфорт, последният метод, който ще ви споделя, може да прозвучи налудничаво. Дори да ви звучи така, факт е, че вече има доказателства, че работи. Говоря за целенасочено, осъзнато излагане на студ под формата на студен душ сутрин. Студът доказано активира ендоканабиноидната система в тялото. Тя е отговорна за производството на хормони, свързани с репродуктивната система и стресовия отговор,

както и много други функции, и има ключова роля за усещането ни за болка. Редовното взимане на студен душ регулира стресовия отговор и ни помага да не се чувстваме така, сякаш стресът ще ни помете. Естествено, тази практика трябва да бъде съобразена с личното ви здравословно състояние. Погледнете в секцията с ресурси за повече информация за метода и безопасното му прилагане.

ДИНАМИКА И ДВИЖЕНИЕ Стресът е част от живота. Той е динамика и движение. И опитите ни да го

ограничим в ежедневието си са по-скоро безплодна битка. А решението се оказва много просто. Не е нужно да бягаме от стреса, за да предпазим здравето си. Нужно е единствено да се научим да даваме на тялото си баланса, от който се нуждае, под формата на почивка и грижа за себе си, да спрем да бъдем „термометър“ и да се превърнем в „термостат“. А ендометриозата? Тя вирее добре единствено там, където балансът е нарушен. Грижете се за себе си, слушайте тялото си и не оставяйте обществото да диктува какво е добро за вас. Вие знаете найдобре. Бъдете здрави!

Ресурси: „The Cortisol Connection” – Shawn Talbott, PH.D., FACSM „Баланс на хормоните, баланс в живота“ – д-р Клаудия Уелч „Лечебната сила на етеричните масла“ – Ерик Зелински „The Wim Hof Method” – Wim Hof Caffeine Stimulation of Cortisol Secretion Across the Waking Hours in Relation to Caffeine Intake Levels – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/ Levels Of Certain Hormones May Be Increased By Stress – https://www.sciencedaily.com/ The association between serum dehydroepiandrosterone sulfate (DHEAS) levels and job-related stress among female nurses – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/ Exercising to relax – https://www.health.harvard.edu/

ПАРТНЬОРСТВО

ЖИВОТ СЪС СЪРЦЕТО Здравей! Аз съм Деница и съм тук, за да си сигурна и спокойна, че не си сама по пътя към твоята мечта. Нека накратко ти разкажа моята история: Живея в град Велико Търново. Преди повече от 15 години бях неуверена, притеснителна и затворена. Мечтаех за семейство, пълно с любов, дете/деца, и имах безброй очаквания. Вярвах наивно, че Животът се случва отвън навътре и че външни обстоятелства, събития, емоции и хора определят моето състояние! И

І БРОЙ 13

ЖИВОТ СЪС СЪРЦЕТО

все се чудех защо не ми се получаваха нещата... До един момент, в който срещнах човек, който ми каза: „Деница, Животът е огледало, в което виждаш онова, което е в теб (хубаво или лошо) и посоката е винаги отвътре навън!“. Това преобърна живота ми... Започнах да се вглеждам в себе си, да се опитвам да разбирам емоциите си, да спирам дори и за миг всеки ден и да се питам: „Как се чувствам точно сега?“. Защото това, повярвай, Прекрасна, е определящо, за да се случи онова, което искаш. Към днешна дата имам мъж, с когото се обичаме вече 11 години; дъщеря, която е на 9 години и е нашата гор-

дост; и живот, в който всеки ден ми се случва по някое чудо... И възможност да видя, че съм помогнала на някого да сбъдне мечтата си. Нещата са свързани и ако не погледнеш, не опознаеш и не приемеш онова, което е вътре, няма как да се случат нещата отвън! За да мога да помагам, преди 3 години закупих немския уред „Биопулсар“, който на базата на 43 точки на ръката показва къде са блокажите ни, които ни пречат да имаме това, което искаме. Тези блокажи са породени от емоции, които сме „преглътнали“, натрупали в себе си и на които не сме дали външен израз, смятайки, че щом нещо не се вижда, то не съществува.

АКО И ТИ: - Искаш да си спокойна - Балансирана - Без блокажи - Наясно с емоциите си, за да се сбъдне най-съкровената ти мечта Ще се радвам да се запознаем и да приемеш протегнатата ми ръка: • На живо • Viber • Messenger • На тел.: 0888/88-36-11 • Имейл: den_ius@abv.bg ЗАЩОТО ЗАПОМНИ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е, ЗА ДА СЕ ЖИВЕЕ... НЕ ЗА ДА СЕ ОБЯСНЯВА! Живей го този Живот... Тук и сега... Със сърцето!!!

БРОЙ 13 І

ЗДРАВЕ ОТ ПРИРОДАТА

ОБНОВЕН ЧЕРЕН ДРОБ = ОБНОВЕНО И ДЕТОКСИКИРАНО ТЯЛО

Качествените и натурални храни в полза на здравето ни, произведени в България, се търсят все повече Автор: Екатерина Желязкова, www.novationpr.com Снимки: Стела Кадиева Топло е. Слънчево и приятно. Пролетното бавно се заменя от лятно! Лятно настроение, усмивки, слънце, топлина. Дори денят се увеличи. Пясъкът на плажа загрява и ни чака. Чакат ни и прекрасните раззеленили

І БРОЙ 13

се дървета, поляни, гори и планини. Природата се ОБНОВЯВА. Обновяваме се и ние! Природата е съвършен механизъм. Също и ние. Но често пъти, пора-

ди болестите на модерното и технологично съвремие, ние така сме затлачили телата и органите си, че те повече не могат да изпълняват работата си. Бавно и постепенно намалява първо енергията. Процеси-

ОБНОВЕН ЧЕРЕН ДРОБ = ОБНОВЕНО И ДЕТОКСИКИРАНО ТЯЛО

те вътре са продължителни и обикновено нямат симптоми.

Най-вълшебният орган Основният ни „чистач“ е черният дроб, който често пъти бива наричан и най-вълшебният орган в тялото ни. Могат да бъдат изброени повече от 400 жизненоважни функции на черния дроб. Основните са обменна, храносмилателна, екскреторна, терморегулаторна, резервоарна, хемолитична функция, детоксична и стотици други. Органът участва в междинната обмяна на основните органични хранителни вещества, обмяната на витамините и минералните елементи. Сега нека се върнем на обновяването на природата и тялото ни... Какво обновяване, ако

черният ни дроб не работи добре или се е задръстил от вредни за него токсини?! Неслучайно в източната медицина му се отдавна достойно внимание, съпоставимо с вниманието към корема и червата.

Регенерация Черният дроб не само пречиства цялото тяло и отговаря за жизненоважни функции, а и е устроен бързо да се регенерира сам. Дори при загуба на 75% от клетките му (в случай на хирургическа интервенция например), черният дроб може да се възстанови напълно до 4 месеца. А между 30- и 40-годишна възраст, той възстановява обема си на над 110 %. Разбира се, с възрастта този процент намалява до около 90%. За пълно обновяване на чернодробните клетки са необходими около 180 дни, но според изследвания – ако се откажете от токсични продукти и стоки във всекидневието си (различни химии, химикали, лекарства, пържени храни, захар и алкохол), черният дроб се изчиства съвсем сам от токсините напълно за 6 до 8 седмици. Може да се напише още много, но с едно изречение горното може да се обобщи така: до голяма степен, здравето ни зависи от степента на здравето на черния ни дроб. Той е най-силно засегнатият огран в тялото ни при прекомерен стрес и негативни преживявания. В съчетание с химиите в бита ни всекидневно, употребата на различни лекарствени препарати (най-вече хормонални, които изцяло преминават през него), намалява не само неговата ра-

ботоспособност, но и имунният отговор на цялото тяло. Затова често пъти не можем да се справим лесно с най-обикновена настинка, какво остава за нещо по-сериозно?! Какво да направим?!

Силимарин Повечето хора вероятно са чували лечебната съставка „силимарин“. Тя се добива 100% от семената на растението Бял трън и е единственото официално признато лекарство за черен дроб от фармацията. Лекарството не е скъпо и е достъпно, но трябва да бъде изписано от лекар и употребявано при констатирани заболявания на черния дроб. Специалните качества на Белия трън се изследват от медицината отдавна. Освен пряко подпомагане дейността на черния дроб, растението има още много ползи за здравето на човек. Например, подпомага по-ефективно лечението на рак, като намалява страничните ефекти от стандартните терапии. Според специалистите, антиоксидантните свойства на силимарина са тези, кои-

БРОЙ 13 І

ЗДРАВЕ ОТ ПРИРОДАТА

то допълват основното лечение и редуцират страничните ефекти от медицинската терапия.

Шампион Редовната употреба на продукти от Бял трън води до лек ефект на отслабване (вероятно заради подобряването на дейността на черния дроб и жлъчката), сваля бързо кръвната захар, подпомага различни тежки състояния. Маслото е абсолютен шампион в борбата с лошия холестерол и диабет тип 2. Белият трън е едната от двете билки в България (другата е сминдух), които стимулират кърмата по естествен начин! Това също е доказано! Традиционният метод за прием на бял трън е 1-3 г брашно (кюспе) 3 пъти на ден, или общо 10 г за деня. Според клинично изпитване с 420 мг силимарин, производството на кърма се увеличава с над 60% на 30-ия ден и с над 85% на 60-ия ден от приема. Предполага се, че ефектът се дължи на по-високи серумни нива на хормона пролактин, които са регистрирани след прием на силимарин. Разбира се, не е нужно да кърмите, за да се радвате на полезните и оздравителни свойства на продуктите от Бял трън.

Още един инструмент в борбата с АКНЕ Ако черният дроб е скрит в тялото

І БРОЙ 13

ни и не му обръщаме внимание, докато не открием здравословни проблеми, то АКНЕто е първото нещо, което се забелязва на лицето. Хората, които имат сериозен проблем с това кожно заболяване (пряко свързано с хормонални промени в тялото), знаят, че нито гримът, нито козметичните процедури помагат. Освен да прикрият проблема за кратко, рядко имат устойчив или лечебен ефект. По принцип, акнето е типично за младежката възраст и отминава с порастването, но често пъти проблемът е много сериозен и се повлиява трудно дори медицински. Това хронично кожно състояние се характеризира със свръхпроизводство на себум, запушване на порите и хронични възпаления на фоликулите. В

последно време се обръща все повече внимание на външни антиоксиданти като потенциален начин за справяне с проблема. Такъв антиоксидант, с изразен противовъзпалителен ефект, е... Белият трън. Действието му е потвърдено от клинично проучване. Участниците са приемали по 210 мг силимарин дневно в продължение на 8 седмици и резултатът е 53% по-малко акнеични лезии.

ИСТИНСКИЯТ ДЕТОКС на тялото С обновяването на природата се обновяват и нашите органи. Затова е добре да обърнем специално внимание на черния си дроб именно по това време на годината.

ОБНОВЕН ЧЕРЕН ДРОБ = ОБНОВЕНО И ДЕТОКСИКИРАНО ТЯЛО

Доказано е, че черният дроб може да регенерира всичките си увредени клетки при правилен подход. Ако се питате какъв да е този подход и кой детокс наистина работи, споделяме опит: редовна консумация на натурално, чисто масло и брашно от Бял трън. В България има едва няколко фирми, които го произвеждат. Най-голямата сред тях с премиум качествени продукти (заради фармацевтичните режими, при които работи) е „Силтона“ в с. Ведраре, Карловско. Фирмата не произвежда лекарства, а качествени хранителни добавки от Бял трън. Но съдържанието на активната съставка силимарин в брашното и високото количество на полезни Омега киселини, витамин Е и други витамини и минерали в маслото, правят приемането в комби-

нация на двете ИЗКЛЮЧИТЕЛНА.

Масло и брашно от БЯЛ ТРЪН на Силтона Когато Стойчо Хубчев започва да се занимава с производство на билки през 1998 г., не знае, че ще стигне дотук днес! Сега „Силтона“ е най-голямата семейна фирма за продукти от Бял трън (Silibum Marianum) в България. Произвеждат около и над 400 тона семе годишно. Затворили са целия процес – от посяването на семената, през отглеждането, ожънването им, производството на експелер за фармацията и производството на съпътстващи продукти от Бял трън – два вида студенопресовано, висококачествено масло, брашно, тахан.

Качество и контрол Качествените български билки, отгледани при естествени условия, се оказват много търсени. Но фирмата е потърсена от чешките им партньори – част от фармацевтичния гигант „ТЕВА“, за да отглеждат Бял трън и да произвеждат експелер от семената му (основният продукт, съдържащ силимарин) за нуждите на фармацевтичната индустрия. Поставят им твърде много условия и стандарти, но успяват да отговорят на всички стриктни изисквания за качество и контрол по стандартите на Европейската фармакопея и международния GMP стандарт във фармацията.

Начало Така през 2016 г. е създадена фирма „Силтона“ (www.siltona.bg), която се занимава само с отглеждането, производството на семена и експелер от Бял трън за фармацията. Маслото се получава при механичното студено пресоване на семената, тъй като силимаринът не е мастноразтворима съставка. Тоест първо се отделя маслото (пресоват се семената), а след това във фармацевтичния завод в Чехия от този експелер се извлича активната съставка силимарин и се произвеждат лекарства. Маслото от Бял трън и другите

БРОЙ 13 І

ЗДРАВЕ ОТ ПРИРОДАТА

продукти на „Силтона“ съдържат редица витамини, минерали и други полезни вещества, подпомагащи човешкото здраве. Редовната употреба на тези продукти вкъщи гарантира профилактика и подкрепа по време на лечение при различни нездравословни състояния. Това е полезна, натурална храна за всеки ден. Освен това, подпомага пълен детокс на черния дроб и цялостно подобряване на физическото състояние.

І БРОЙ 13

НАБЪРЗО В КУХНЯТА* Полейте салатата с масло и яжте мюсли с брашно от Бял трън За да се възползвате от здравословните качества на студенопресованото масло и брашното от Бял трън, трябва да ги консумирате без топлинна обработка. Повечето хора си мислят, че няма друг начин, освен да глътнат една лъжица или да

го сложат в салатата си вместо зехтин, но не е така. Можете да го добавите във всяко ястие, след като свалите от котлона и изчакате да изстине до около 40 градуса. Употребяващите го споделят, че го харесват добавено към крем супа – след като е изстинала. В крем супите може да се използва и кюспето/брашното. Така получавате двоен ефект и освен витамините, омега киселините и минералите

ОБНОВЕН ЧЕРЕН ДРОБ = ОБНОВЕНО И ДЕТОКСИКИРАНО ТЯЛО

от маслото, приемате чисти дози силимарин с брашното. Ако закусвате сутрин, но сте ограничени с времето, едно бързо мюсли или смути, в което е сложено порядъчно количество брашно, е доста добра опция. За Белия трън Историята на Белия трън може да бъде проследена назад до древен Рим и древна Гърция. Още тогава растението било прочуто като билката за черния дроб. Използвало се е за лечение на редица чернодробни състояния, като хепатит, цироза, жълтеница, и за предпазване на черния дроб от токсини (в това число ухапвания от змии, ужилвания от насекоми, отравяния от гъби и алкохол). По-късно, славата му се разпростира от Средиземноморието и Европа до Китай и Индия. Множество източници свидетелстват, че Белият трън все още заема важно място в китайската традиционна медицина и Аюрведа. Те го препоръчват не само като „чернодробен тоник“, а и за стимулиране на кърмата, при депресия и най-вече при отравяне със зелена мухоморка – причинителят на повечето смъртни случаи след консумация на гъби. Белият трън (силимарин) е цъфтяща билка, която е в родствена близост с други лечебни растения, като бял равнец, ехинацея, гринделия и невен. Той произлиза от Средиземноморието и е познат сред ботаниците като Silybum Marianum от семейство Asteraceae. Хората го наричат с различни имена – средиземноморски

бодил, кардус марианус, млечен бодил, благословен млечен бодил, Мариански бодил, бодил на Мария, бодил на Света Мария и други. Голяма част от наименованията са вдъхновени от древната легенда, че белите жилки по листата на растението са се появили след покапала върху тях кърма от Дева Мария. *От сайта на www.siltona.bg. Какво съдържа и как се употребява Маслото от Бял трън Филтрираното масло от бял трън съдържа витамини и минерали, Омега-3,6,7,9, и е чудесен заместител на всички нерафинирани олиа във всекидневието ни. Можете да изпиете 1-2 супени лъжици, ако ви допада вкусът, да овкусите с него салата или студени ястия. Нефилтрираното масло е съчетание от кюспе/брашно и масло от Бял трън. Идеален продукт за профилактика и повишаване на имунните сили

на организма. В него се съдържа активната съставка силимарин. Приема се по 1-2 лъжици директно или чрез храна – за овкусяване на салати и студени ястия. Кюспето (брашно) от Бял трън на „Силтона“ съдържа активната съставка СИЛИМАРИН (около 4%) и може да се консумира директно. За профилактика на черния дроб и повишаване на имунитета се употребява по 1 супена лъжица на ден, а при проблеми или след оперативни състояния – по 2 лъжици на ден за продължителен период от време. Студено пресованото Масло от Бял трън на „Силтона“ е вложено и в няколко продукта на Лаборатория „Лидкор“ (www.lidkor.com) – за производство на натурална органична козметика. Можете да се радвате на ползите му в хидратиращия и регенериращия крем с безсмъртниче, успокояващия крем с лайка и бял равнец, както и в най-добрия крем на лабораторията – „Златен Блясък“.

БРОЙ 13 І

ПАНДЕМИЯТА COVID-19: РЕШЕНИЯ

Д-р Силвия Стоянова: „И това ще мине!“ Д-р Стоянова е инфекционист. Работи в интензивно отделение и е един от лекарите-герои, които от самото начало на пандемията от COVID-19 са на първа линия. Тя е от онези доктори, които веднага се превръщат в любимци на пациентите. Хора, които са се лекували при д-р Стоянова, разказват, че невероятно човешкото и топло отношение, което е проявила към всеки от тях, е било поне половината от лечението им. Категорична е, че въпреки натрупаната умора, не желае да се откаже, а трудностите я мотивират да работи още повече. Заради човешкото отношение и помощта, която оказва на пациентите, председателят на УС на фондация „Искам бебе“ Мария Янева удостои д-р Силвия Стоянова с „Ангел на благодарността“ – наградата, която връчваме на хората с особен принос за каузата ни.

Какъв извод, според Вас, можем да направим за България във връзка с пандемията? Справяме ли се? Доста научихме през последната година. Има хиляди публикации, свързани с коронавируса, но все още ос-

І БРОЙ 13

тават неясноти. Вече опрелелено много по-добре съумяваме да диагностицираме, лекуваме и предвиждаме в каква посока ще протече заболяването. Но все още, дори в световен мащаб, има критични случаи, пред които сме безсилни, въпреки всички

Д-Р СИЛВИЯ СТОЯНОВА: „И ТОВА ЩЕ МИНЕ!“

цифично лечение. Все още не е ясно защо някои хора не могат да се преборят с вируса. Има млади пациенти без придружаващи заболявания, при които от самото начало е приложено всичко и въпреки това загиват. Специално тези случаи ги преживявам страшно тежко. Скоро ме попитаха защо толкова много преживявам загубата на пациент. Не знам как да го обясня. Аз много си говоря с пациентите. Привързвам се към тези хора. Те са като мои деца, за които трябва да се грижа. Поверили са живота си на мен и трябва да се грижа за тях. Правя всичко възможно. Но вирусът е такъв, че има случаи, в които не можеш да направиш нищо. Много е тежко! Смъртните случаи преживявам много мъчително. Затова се вкопчвам все повече и повече в работата си, за да не допусна да умира никой. Но, за съжаление, не всичко е в нашите ръце.

усилия, които полагаме.

Много се спори дали тази болест е изкуствено създадена или идва от природата. Според мен, няма никакво значение. Вирусът е факт и няма как да променим това. Трябва да се научим как да се преборим с него и да се изчистим.

Защо толкова трудно се справяме точно с този вирус? Повечето вируси са по-бързо преходни. За много от тях има специфично лечение. Не всички водят до пандемии, докато този доведе до

такава. Много са разнообразни симптомите и все още има неща, които не са ни толкова ясни. Коронавирусът продължава да ни изненадва постоянно. И най-вече проблемът е, че довежда до фатален изход, което рядко се среща при другите вируси.

По-висок ли е процентът на смъртност при коронавируса? Много по-висок. В началото говореха, че при грипа също има смъртност, но не е така. Освен това, ако се хване навреме, при грипа има и специфично лечение. А тук сме изпробвали почти всичко, което знаем от световната практика. Но реално досега няма спе-

Родилките изложени ли са на повече риск от останалите пациенти? Не. Всички публикации, които излизат досега в световен мащаб, показват, че те не карат заболяването по-тежко в нито една фаза на бременността. И по никакъв начин не се отразява на съзряването на плода. Има данни за бебета, които са се родили с положителни PCR-тестове, но те са с много добри жизнени показатели. Възможно е да се дължи на това, че родилките са по-млади и са жени. Данните сочат, че жените карат вируса по-леко. Ако има случаи на по-тежки форми, те са основно при жени в по-напреднала възраст и с придружаващи заболявания.

БРОЙ 13 І

ПАНДЕМИЯТА COVID-19: РЕШЕНИЯ

Преди инвитро процедура жената се подлага на активна хормонална стимулация. Ако се окаже, че преди трансфера има наличие на коронавирус, трябва ли да се изчака? Ако предстои инвитро процедура и пациентът се окаже заразен с COVID-19, е добре се изчака поне две седици до месец. Тъй като при всеки пациент заболяването протича индивидуално, ние не знаем как ще се развие инфекцията в конкретния случай. Този вирус може да порази всички органни системи. Да, при младите жени в повечето случаи протича леко, но е по-добре да се изчака. За да сме сигурни в положителния изход от инвитро процедурата, е подобре да се започне на чисто. Т.е. пациентът да е здрав. А това отнема поне месец. Така е по-безопасно.

Много се говори за негативните ефекти върху организма след прекарана коронавирусна инфекция. Какви изследвания е добре да се направят? Има случаи, включително и при млади хора, в които пациентът има нормална сатурация, но има индивидуалното усещане за задух, както и сърцебиене. Този период може да продължи и 2-3 месеца. Ако се вижда подобрение на белите дробове, но има сърцебиене, е добре да се направи ЕКГ и консултация с кардиолог.

Вие сте в COVID отделение от самото начало на пандемията. Не се ли уморихте? Не мислите ли да

І БРОЙ 13

се преместите? Напротив! Амбицирам се още повече! Трябва да оправим хората. Трябва да оздравеят. И никой не трябва да умира повече! Наистина! Много е важно да се говори с пациентите. Почти всички са уплашени. Единици са тези, които приемат нещата спокойно и оптимистично. Страхът идва най-вече от неизвестността. Никой не знае как ще протече заболяването при него. Затова пациентите трябва да бъдат лекувани и психологически. Т.е. поне да се говори с тях, да им се обяснява повече, да се казва какво следва, да бъдат успокоявани. Лекарят трябва да е до тях. Да им вдъхва търпение и кураж. Това е много важно.

Вие сте завършили и психология. Може би това

се отразява на работата Ви? Всъщност, записах тази специалност, защото много си говорех с пациентите. И си казах: „Така и така си говоря с тях, защо да не се дипломирам, за да го правя професионално?“.

Как се съчетава работата на лекаря на първа линия с майката? Отгледах сина си сама. Той е на 20 години и може би затова вече не му липсвам толкова много. А и той осъзнава какво правя. Той е голям мъжкар и поне външно не дава вид да ми се сърди, че го пренебрегвам в тази тежка ситуация.

Всеки ден виждате смъртни или тежки случаи. Умората и напрежението

Д-Р СИЛВИЯ СТОЯНОВА: „И ТОВА ЩЕ МИНЕ!“

също са огромни. Какво Ви мотивира да станете сутрин и да тръгнете на работа с желание? Това, че има много хора, които ме чакат да ида и да им помогна. Имам пациенти, които ме питат с надежда в очите кога ще бъда на работа. Но да не се хваля! Просто искам да им помогна. И знам, че мога да го направя. Поне на повечето. Или на колкото успея.

Все се говори, че пандемията ни е заварила неподготвени. Имаме ли у нас достатъчно специалисти, за да успеем да се справим? Почти във всяка болница беше създадено COVID отделение и би трябвало да са се научили, да са натрупали опит, да четат. Забелязвам, че

колегите доста четат. В различните болници се прилагат различни терапии, но общо взето вървим в една посока и би трябвало вече повечето да могат да се справят.

Вероятно се интересувате от работата на колегите Ви по света. Къде е България? Ние се справяме много добре.

Все пак има упреци, че у нас има много висока смъртност и неуредици, недостиг на подготвени кадри... Да, кадрите наистина са проблем. Особено през октомври-ноември миналата година, когато премина най-голямата вълна, беше много трудно. Случваше се да командироват и лекари с различни специалности да помагат за лечението на COVID-19, защото нямаше хора. Що се отнася до смъртните случаи, проблемът е, че много пациенти идват твърде късно. Изненадвала съм се как стоят вкъщи по 10 дни или две седмици и чакат просто да им мине. И когато дойдат при нас след това, вече много по-трудно можем да направим нещо.

Има ли данни дали коронавирусът се отразява върху репродуктивната система при мъжете и жените? Няма такива данни. За някои от ваксините се препоръчва да не се правят, ако ваксинираният има намерение да зачева дете. Може би защото въздействието им още не е доста-

тъчно изследвано.

Надежда ли са ваксините за справяне с вируса? Това е, може би, единствената ни надежда! Няма как да чакаме всички да преболедуват, затова именно ваксините са начинът да достигнем по-бързо до колективен имунитет. Да не забравяме, че благорадение на ваксините са изкоренени редица смъртоносни болести, като едрата шарка, полиомиелитите и др. Да, за да успеем да се преборим, ще се наложи да си променим за известно време начина на живот, налага се социална изолация. Но това е за добро. За да може всичко да свърши по-бързо.

Някои казват, че занапред социалната изолация ще бъде „новото нормално“. Чували сте различните конспиративни теории. Вярвате ли, че ще успеем да си върнем стария начин на живот? Да, защо не!? Нека да помислим логично. И друг път е имало големи епидемии и пандемии, по време на които са умирали милиони хора. Но това е отминало и животът си продължава по нормалния начин. Да, ще се справим с вируса и всичко ще бъде както преди. Хората трябва да са по-търпеливи. Ние можем да си помогнем заедно. Ако всички, като народ, сме по-задружни, ще се преборим по-бързо. Ще го изкореним и ще се върнем към нормалния начин на живот. Има една мисъл, която е много простичка, но същевременно много вярна и вдъхва много надежда: И ТОВА ЩЕ МИНЕ!

БРОЙ 13 І

В КАДЪР: ЕМБРИОЛОГЪТ

"ВЯРВАЙТЕ!" Разговор с д-р Десислава Тачева.

Д-р Тачева, какво се крие зад тази професия – ембриолог? С какво точно се занимавате вие, ембриолозите? Какво се случва в онзи момент, в който яйцеклетката е извън тялото на жената и тепърва започва да се разкриват тайните й? Имам най-хуманната професия на света. Ролята на ембриолога е от изключителна важност за успеха на процедурата и зависи до голяма степен от неговия опит и уменията му. Нашата работа се състои в експертизата, обработката, селектирането на

І БРОЙ 13

гаметите; ние избираме най-подходящия метод за осъществяване на оплождането в лабораторни условия, отговорни сме за отглеждането на ембрионите, тяхната селекция за ембриотрансфер, както и процедурите за криопрезервация на гамети и ембриони. Всичко това се случва в момента, когато сперматозоидите и яйцеклетките станат наши пациенти. Работата в лабораторията е изключително прецизна и отговорна, всички микроманипулации се осъществяват под микроскопско наблюдение, а нашият екип ембриолози влага в работата си професионалния си опит, знанията и уменията си, как-

то и цялата си грижовност, любов и сърце. Всичко това е нашата гаранция за успех, заедно с прилагането на на най-новите и модерни достижения на репродуктивната медицина.

Ако се върнете години назад, бихте ли заменили професията на ембриолог с друга? Как се „запалихте“ за тази работа? Спомням си как през далечната 1988 г. в предаването „Всяка неделя“ съобщиха, че се е родило първото бебе инвитро в България. Бях изключително впечатлена, замислих се колко прекрасно нещо е създаването на жи-

"ВЯРВАЙТЕ!"

вот. Записах да следвам биология в Софийския университет. Имах уникалния шанс веднага след завършването на Университета да започна работа като ембриолог и така продължавам до днес. Никога не бих заменила професията си, защото тя ми носи удовлетвореност. Това не е просто работа, на която отиваш за определени часове. Аз живея изцяло с това, което работя, с радостта на хората и с положителните емоции, които те ми дават. И както е казал Конфуций: „Избери си работа, която обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито един ден.“

Към днешна дата – какво е за Вас безплодието? И къде можем да търсим отговора на въпроса: Кои са причините за безплодието?

при лечението си.

Какво се промени в разбирането и лечението на безплодието през годините от гледна точка на ембриологията? На този въпрос отговорите са два. Според мен, през последните години по-скоро се промени разбирането на обществото за безплодието. Когато бебето закъснява, хората по-бързо се обръщат към специалист, по-лесно споделят, че имат проблем, което е в основата и на по-бързото му разрешаване. Надявам се, че тази тема вече не е табу за българското

общество и хората, засегнати от безплодие, не се приемат за различни. От друга страна, съм горда да се похваля, че аз и д-р Явор Владимиров сме създатели нa „Teopия зa кpиoлeчeниe нa eмбpиoнитe”, кoятo e пъpвaтa в cвeтa тeopия, дaвaщa нayчнo обяснение нa пpичинитe и механизма зa пoвиcoкaтa ycпeвaeмocт нa инвитpo тexнoлoгиитe пpи ембрио тpaнcфep нa зaмpaзeни ембриони.

Къде един ембриолог търси причината в поредицата от неуспешни опити инвитро? Кои са различните неща, които правите

Безплодието е бич на модерното общество, криза на съвремието. Стерилитетът е болка, разочарование и гняв срещу природата и Бог, че ти е отнето изконното право да създадеш поколение. Колкото по-урбанизирано, модернизирано и забързано е обществото, колкото по-късно двойката реши да има бебе – толкова е по-трудно забременяването. Причините могат най-общо да се разделят на физиологични, психогенни, имунни, генетични, социални. Най-важното обаче е, че бързият напредък в областта на репродуктивната медицина и биология сега ни позволява да откриваме и лекуваме една голяма част от репродуктивните проблеми, както и пациентите да получат бърза и точна диагноза и качествена медицинска услуга, дискретност и индивидуален подход

БРОЙ 13 І

В КАДЪР: ЕМБРИОЛОГЪТ

във Вашата клиника? Нашата професия е колективен труд – лекари и ембриолози работим в екип, за да се случи чудото, наречено живот. Заедно търсим причините за неуспех, а споделянето на различни мнения винаги спомага за вземането на правилни решения и иновативност в работата ни. Нашият екип с успех прилага иновации в областта на репродуктивните технологии. Ние сме въвели за пръв път в България методите за: • оценка на яйчников резерв; • инвитро матурация на яйцеклетки; • измерване на ендометриалната възприемчивост чрез теста „ERA”. Ние сме сред първите, които предлагат: • интрацитоплазмено инжектиране на морфологично селектирани сперматозоиди (IMSI); • лазерно-асистиран хетчинг; • преимплантационен генетичен скрининг на ембрионите чрез следващо поколение секвенциране „NGS“ и тест за увеличаване на вероятността за забременяване MitoScore; • прилагане на иновативни тестове при мъжки инфертилитет – SAT, HBA и др; • регенерация на яйчници и ендометриум.

контакт с яйцеклетката. Направено е поредното откритие, свързано със светлината – един от най-невероятните феномени, който в цялата човешка история е бил признаван за божествен, необясним. Учените са нарекли този феномен „искра на зачеването“. В момента на зачеването яйцеклетката отделя хиляди атоми от химичния елемент цинк, които създават малки цинкови искри около мястото, където се осъществява контактът на сперматозоида с яйцеклетката. Много интересен е фактът, че някои яйцеклетки излъчват по-ярка искра в момента на оплождането, в сравнение с други. Според учените е знак, че тези яйцеклетки ще дадат началото на здрав ембрион. Освен чисто визуален феномен, откриването на искрата на зачеването е и много полезна за целите на ембриологията и на инвитро процедурите. Учените считат, че чрез отчитане на мощта на искрата при зачеване ще могат да подбират най-качествените оплодени яйцеклетки, които да имплантират в жени, разчитайки на методите за асистирана репродукция. Светлината участва във всеки жизнен процес и неслучайно дори зачеването на човека става чрез „божествена искра“.

Имали ли сте случаи, при които сте направили всичКога, според Вас, възникко възможно, но не се е ва животът? Откривате получил добър ембрион ли връзка между науката и (според критериите на емчудото на живота? бриологията), но жената е Преди около 10 години за пръв път уче- забременяла? Както и обните успяват да заснемат как искра ратно – получават се доот светлина се разпалва в самия мо- бри ембриони, а не се случмент, когато сперматозоидът прави ва желаната бременност?

І БРОЙ 13

Как си обяснявате тези неща? Разбира се, че сме имали. Вселената/ Природата/Бог решават, а ние сме проводници на техните ръце. Знам, че като професионалисти даваме всичко от себе си, стремим се да бъдем усърдни в работата си, да не спираме да се учим, да се квалифицираме допълнително, да оправдаваме вложените в нас доверие и надежда, защото знаем, че всеки ден държим в ръцете си съдбата на десетки семейства.

Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да работите в сферата на асистираната репродукция?

"ВЯРВАЙТЕ!"

Моето вдъхновение са усмивките по лицата на хората, хилядите бебета, които ни идват на гости в клиниката, детските празници, които организираме всяка година за 1 юни. Животът, който сме дали, и децата, които ще ни продължат. Моята сила е моето семейство! Те ми дават опора да продължавам и в най-тежките моменти. И моята сила е и моята гордост – двамата прекрасни мъже до мен – съпругът ми, който е най-добрият репродуктивен специалист, и синът ни, който вече следва нашите стъпки в медицината.

Кои са най-големите Ви страхове – в медицината

и в живота? В медицината нямам страхове – там всичко почива на опит, знание, логика и професионализъм. Страх ме е от хората – от негативното отношение, от арогатността, аморалността, неграмотността и глупостта.

Кой е Вашият личен лечител? Любовта! Любовта е магическа. Тя отваря сърцето ни и сърцата на всички около нас и ни вдъхновява да даваме най-доброто от себе си. Даването на любов е най-високата и най-ефективна форма на лечение. Енергията на любовта ни позволява да съхраним позитивността и до-

бротата в нас.

Вашите думи към семействата, които все още са в очакване на рожба? Вярвайте! В лекарите, в медицината, в чудото на живота, в Божествена частица – и във всичко, което ще ви държи далеч от отчаянието. Децата сами ни избират и сами решават кога да се появят в живота ни. Нека това чакане не се превръща в болезненост и отдалеченост в двойката. Понякога в неистовия стремеж на двама души да имат бебе, сякаш забравят да се обичат и забравят защо са заедно. Обичайте се и бъдете хармонични, пълноценни във връзката си и не се страхувайте! Хубавото предстои!

БРОЙ 13 І

ПАРТНЬОРИ – СДРУЖЕНИЕ „ЗАЧАТИЕ“

„ДЕЦАТА СА БЛАГОСЛОВИЯ“ Интервю на: Радина Велчева

Коя е Стефка? Казвам се Стефка Сарафова, родена съм в град Стара Загора на 1 август 1978 г. Типичният Лъв съм аз – щедър, осъзнат, блестя и озарявам всичко около себе си. Разбира се, това е в кръга на шегата. Реалността е, че съм изключително упорита и своенравна, но пък съм адски толерантна, разбираща и подкрепяща. По образование съм икономист, повече от 20 години работя в държавната администрация. Каузата ми е първородната ни рожба – Сдружение „Зачатие“, и борбата за всички, които искат да имат деца, но поради една или друга причина не успяват. Нямам време за хобита, но много обичам да плета и да шия.

І БРОЙ 13

„ДЕЦАТА СА БЛАГОСЛОВИЯ“

Стефи, живеем в много интересни времена. Помниш ли нещата от детството си, които днес не биха се случили на децата ни? Кои са най-ярките ти спомени оттогава? Свободата, Ради, която ние имахме като деца. И не защото сега не искаме да я дадем на децата си, а защото не можем. Времето и обществото, в което живеем, не ни позволяват. Когато гласуваш на едно дете доверие и му дадеш свобода, то израства. Така ме възпитаваха и моите родители. Сега само мога да си представя колко страх и притеснение им е коствало, но им благодаря от цялото си сърце, че ми гласуваха това доверие и ми повярваха. Това е основното, което ме изгради като изключително отговорен човек. Бях на 4 години, сама ходех и се прибирах от детска градина. Предполагам си спомняш сините и червени балканчета. Е, аз наследих от брат ми синьо такова. И на 4 години го карах, сякаш бях родена с колело. Прибирах се баба да ми намаже филия с лютеница и отново потеглях. Това са спомените ми от детството – свобода и щастие.

оперирана по спешност. Бяхме млади, лекарите казваха да изчакаме и да пробваме пак след няколко месеца, че не са ни необходими допълнителни изследвания и процедури. На мен обаче търпението не ми е силната страна и така след 10 месеца се озовах в току-що отворения кабинет на д-р Владимиров. Емоциите, през които преминах, бяха много – самосъжаление, отчаяние, яд и цялата палитра, която можеш да си представиш. Но имах подкрепата на съпруга ми, който за щастие не се поддаде на нито една от тях, напротив, някак спокойно приемаше всичко и знаеше, че нещата ще се наредят. Допълнително имах абсолютно доверие в екипа, който се грижеше за мен. Така дойде моето спокойствие и увереност, че нещата ще се оправят. Сега, благодарение на всички тях, имаме две прекрасни момичета.

Кога срещна „Зачатие“ и

как се промени животът ти оттогава до днес? Началото бе поставено през март 2004 г., когато ние – няколко жени, познаващи се от интернет форум, учредихме сдружението. Историята на сдружение „Зачатие” е изключително рядък пример за активна гражданска позиция и осъзната воля за „правене на добро“. Вече 17 години тази малка общност доброволци влагаме безкористно енергия, време и ентусиазъм, защото, както казах, то е нашата първородна рожба. Животът ми се промени, но ако сега трябва да избирам, отново бих избрала да мина през всички проблеми, свързани със стерилитета, единствено, за да срещна тези прекрасни и всеотдайни момичета и момчета.

Какво е майчинството за теб? И как мислиш към днешна дата като майка на две прекрасни дъщери

Кога и как се сблъска с диагнозата „проблемно забременяване“ и как се трансформираха емоциите ви по пътя към вашите деца с Добри? Сблъсъкът беше челен, както се казва. През ноември месец 2003 г., няколко дни след първоначалната еуфория, че съм бременна, разбрахме, че е извънматочна бременност и бях

БРОЙ 13 І

ПАРТНЬОРИ – СДРУЖЕНИЕ „ЗАЧАТИЕ“

тролирам всичко. А другата е пълно мое копие, благодарение на което разбрах колко е било трудно на мама да се бори с някой, който „знае всичко“, „може всичко“ и е „перфектен“. Надявам се, че се усеща самоиронията в написаното. Така че, да, може би ни избират, за да се учим взаимно.

Има ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата?

– избират ли децата родителите си? Ако трябва с една дума да обобщя, майчинството е преди всичко предизвикателство, което те учи на любов и търпение, същевременно те прави безкрайно щастлива. Като всяка майка и аз искам най-доброто за децата си. С примера, който им даваме, се надявам да израстат добри и отговорни хора, да се стремят към добро образование, и в бъдеще да се занимават с това, което обичат, което определено ще ги направи щастливи. Обратно на въпроса ти. Не знам дали ни избират, но определено ни учат на много. Едната ми дъщеря е най-прекрасното същество на земята, което съм срещала: мила, лъчезарна, добра, усмихната, с прекрасно чувство за хумор, състрадателна, но същевременно е толкова разсеяна, неорганизирана и разпиляна. Трябваха ми години, за да осъзная, че ми е изпратена, за да балансира моята подреденост и стремежа ми да кон-

І БРОЙ 13

О, не, аз съм изключително широкоскроен човек и никак не съм злопаметна. Много лесно казвам „извинявай“, и също толкова лесно – „прощавам“.

Към какво си непримирима? Непримирима съм към лъжата, лицемерието и непочтеността. Възпитавана съм в честност и почтеност. Знаеш ли, не понасям мързела също. През целия си живот съм следвала една много простичка българска поговорка – „Късметът е на страната на зрящия, не на спящия“. Затова е много важно да си помогнем сами, за да ни помогне и Господ.

Повече мечтател или повече реалист си в живота? Непоправим реалист съм, въпреки че е имало моменти, в които изключително много ми се е искало да бъда мечтател. За съжаление съм толкова здраво стъпила на земята, че едва ли някога ще ми се получи.

Как презареждаш батериите? Ако трябва да съм честна, май не ги

„ДЕЦАТА СА БЛАГОСЛОВИЯ“

презареждам, което не е добре, но това явно е нормално за мен. Често се случва да мисля за десет неща наведнъж, да правя поне три, да имам план, да имам резервен план и план – резервен на резервния… Но за да отговоря на въпроса – всъщност много обичам да пътувам. Разходките в планината наистина ми дават спокойствие. Преди пандемията често ходех в командировки, пътувахме семейно също доста, но последната година преоткрихме планинските преходи. Всяка събота или неделя измислям маршрут и поемаме в гората на минимум 10-километрова разходка. Съвет Бъдете търпеливи и се насладете на всеки момент от родителството, защото тези моменти са безценни, малко са и свършват бързо. Вие можете да се справите! Децата не са някакво „бреме, което трябва да бъде прехвърлено на друг или просто изтърпяно”. А благословия, която, освен че осмисля всички ваши усилия, ви учи на безценен опит, зарежда ви със спокойствие и ви подготвя за онзи етап от живота, в който ще се наслаждавате на събраните спомени, докато животът навън тече на висока скорост. За нас това е правилният начин като родители за отглеждане на деца, затова пътуваме и почиваме навсякъде с тях, буквално, откакто са се родили. Малката ни дъщеря беше на 40 дни, когато я помъкнахме по света. Детството не е „болест“, която

прави децата непълноценни за споделяне на преживявания, и няма нужда да се чака „детството“ да отмине, за да започнете да пътувате с децата си. Веднага след като поотраснат, настъпва другата фаза, когато те не искат да споделят с родителите си семейните екскурзии. Затова всеки миг, прекаран заедно, е важен както за тях, така и за вас. Смятам, че, водейки децата на почивки и екскурзии, влияем в положителна посока за възпитанието, развиването на общата им култура, израстването и придобиването на полезен опит. В днешния свят човек трябва да бъде космополит, да не се страхува да има мечти и да ги следва. Трябва да бъде активен, любопитен, адаптивен и да умее да се справя в различни ситуации и среда. Ние обожаваме да общуваме с децата си, защото те всъщност са доста по-интересни от повечето възрастни. Май става ясно, че е много важно за нас да възпитаме в децата си любов към пътешествията.

Разкажи ни кога и как се появи интересът ти към кулинарията? Важно е да се създадат правилните навици за хранене още от ранна детска възраст. Децата и подрастващите се нуждаят от разнообразно и здравословно хранене, което е необходимо за техния растеж и развитие. Никога не съм имала дилема по въпроса как да се храним, защото аз съм отгледана с домашно приготвена храна, със съпруга ми имаме еднакви хранителни навици и някак естествено се случиха нещата и след появата на децата ни. Готвенето ми действа раз-

товарващо, а и когато го правиш за любимите хора, чувството на удовлетвореност е още по-голямо.

Помагат ли ти децата в кухнята? В началото най-много помагаше баща им, но напоследък все по-често забелязвам нескрит интерес и на децата към случващото се в кухнята. Напоследък десертите са техният регион, в който възрастните само наблюдаваме и малко по-късно им се наслаждаваме.

Как отговаряш на въпроса: „Какво ще ядем днес?“ Това е „любимият“ ми въпрос. Както и отговорът на моя въпрос „Какво искате да ви сготвя?“ – те винаги отговарят „Каквото решиш“. Вкъщи храна никога не се изхвърля, за 20 години семеен живот знаем как и какво да пазаруваме, какви количества да готвя и т.н. Всички знаят, че докато не се изяде сготвената храна, друга не се приготвя и всъщност нямат никакъв проблем 2 или 3 пъти да ядат едно и също ястие.

Кои са важните неща за теб, когато правиш менюто – времето на приготвяне, продуктите, пропорциите или…? Времето и продуктите, с които разполагам в момента. Много обичам да импровизирам и всъщност никога не готвя по рецепта. Разбира се, понякога се налага. Пример са малкото сладкиши, които приготвям по рецепта, защото десертите не са ми сила – не обичам сладки неща и не умея да ги приготвям.

БРОЙ 13 І

ПАРТНЬОРИ – СДРУЖЕНИЕ „ЗАЧАТИЕ“

Любими и лесни рецепти? Имам късмета или пък съм успяла да науча децата си да харесват абсолютно всички хранителни групи. Хапват с удоволствие дори най-ненавижданите от децата броколи, карфиол, бамя, спанак, лапад, коприва и т.н. Най-любимата им паста е със сос от броколи или тиквички и сирена. Избрала съм няколко лесни и бързи рецепти, които мисля, че ще се харесат на всеки.

Гуакамоле: Авокадо – 2-3 броя добре узряло. Намачкват се с вилица, добавя се на ситно нарязан един домат, лук (може червен, пресен, бял – какъвто имате), сол, лимон, зехтин. И това е – бързо, лесно вкусно.

І БРОЙ 13

Пилешко с „корнфлейкс“ ядки: Може да се използва филе или месо от бутчета, но аз основно го правя с филе. Месото се нарязва на жулиени/ивички и се маринова с майонеза. Майонеза, разбира се, можете да използвате готова, но домашната е много лесна – яйце и олио/зехтин. Аз основно използвам водата от консерва нахут – 45 мл се равняват на едно яйце, и 150 мл зехтин. В майонезата слагам чесън, малко горчица, сок от лимон и разбърквам добре с месото. Оставя се в хладилника за една вечер. Овалват се в смес от овесени ядки и галета, след това се подреждат в тавата върху хартия за печене. Пекат се на 200 градуса, докато ви харесат на цвят. Сервирам с чеснов сос – кисело мляко, чесън, сол и малко зехтин.

Овесени бисквити: 200 г фини овесени ядки 200 г кафява захар (така е по рецепта, но аз винаги слагам половината количество) 180 г разтопено масло 1 яйце 1 равна ч.л. бакпулвер 1 ванилия 2-3 щипки сол Всичко се смесва, разбърква се с вилица и се оставя в хладилника за около 2-3 часа. Бисквитите се пекат на загрята на 170 градуса фурна, за около 15 минути.

ЕДНАКВИ ДРЕХИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

089 327 4332 terracaeli.brand@gmail.com

https://www.facebook.com/terracaeli.brand/

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

ЗА ХЛЯБА… Автор: Даниела Малакова Снимки: Калина Малакова

Мога да напиша списък с необходимите продукти, да опиша стъпките на рецептата и може би ще имате вкусен хляб на масата. Но няма да е същото, ако не знаете защо и точно как се прави хлябът. Какъв е смисълът от това да е домашен , а не купен от магазина, от това да допуснеш някой друг да го направи или сам

І БРОЙ 13

ти да си бдял на него… Така няма да узнаете за магията и как да я направите! Ще оцелеем! На 13 март 2020 г. бе обявено извънредно положение, което много наподобяваше на инструкция: „Война!

ЗА ХЛЯБА…

Скрийте се в скривалището за неизвестно време!“. Всички тръгнаха да пазаруват и да се запасяват. Един умен човек ми каза: „Изчакай, магазините ще работят и утре!“. Така и направих. Премислих ситуацията. Изготвих списък с най-необходимите продукти. Той започваше с – 15 кг брашно! Знаех, че ако имам брашно у дома, каквото и да се случи, без значение на продължителността – ние ще оцелеем. Едва когато складирах пакетите в дома си, се почувствах спокойна, сигурна, защитена. Ще оцелеем! Винаги съм усещала хляба като НАСЪЩЕН! Но когато моя приятелка – историк, ми даде книгата на Райна Гаврилова „Колелото на живота – всекидневието на българския възрожденски град“, си дадох сметка защо е така! В езика Замисляли ли сте се колко важни преходно житейски изрази в нашия език са свързани с хляба, които са доказателство за неговата изключителна важност? Като например „ям хляб“, който е станал синоним на храня се (ако имах хляб, няма да съм гладен!), „дай да ям хляб“, „ той ми изяде хляба“, „у него са хлябът и ножът“. Бих допълнила Р. Гаврилова с „хвани хляба си в ръце“ – т.е. намери професия, реализирай се и няма да си гладен. Интересно е, че много малко в ОТНОШЕНИЕТО към хляба се е променило! Гаврилова описва, че „в по-обща историческа перспектива отноше-

нието на българите към хляба е доста променливо – от традиционното общество, когато хлябът е бог, постепенно с „поевропейчването“ започва да се смята за просто и бедно да се яде само хляб или много хляб. Черният хляб от нерафинирано брашно се смята за по-долен (а днес за полезен! ДМ), белият и особено квасеният – за по-ценен.“ Ако се замислите, и днес е така! С тази разлика, че начинът на производство е много по-различен. Имате избор – да влезете в магазина и да купите хляб, може и нарязан в найлон, да отидете до щанд с изпечен замразен хляб, да намерите пекарна, където не сте сигурни какъв е произходът на хляба (въпреки цената), или САМИ да си приготвите домашен хляб.

ля и имам време – време за месене и писане. Хлябът е магия и за да се получи, са нужни желание, време и любов. Днес всичко е налично! Започваме! Експеримент Правя домашен хляб от години. И аз минах през модата на хлебопекарните, през удобството на купения хляб елитна пекарна, но не е същото! Реших да експериментирам. Обичам да меся и точа. Майка ми ме научи на това (е, не мога да плета и шия…). Всяка седмица изпичах по 1-2 хляба от по 1 кг. Бяха вкусни, но нещо ми липсваше. Втасваха, бухваха, имаха хрупкавата коричка, за която мечтаех, но когато ги разрязвах, нещо липсваше. Липсваше време, пространство, ВЪЗДУХ!

Спомен Сетивата ми и до ден днешен усещат уханието на хляба от фурната на улицата в Карнобат (там минаваха ваканциите ми)! Изваждаха го в огромни черни тави със загоряла мазнина по тях. Беше правоъгълен, но сякаш без форма, с хрупкава препечена коричка. Купувахме по три и до дома оставаха два. Баба чупеше комат, слагаше бучка сирене – и мечката е готова. Мечка с домат и играта продължава.

Загадка Едва този март, 2021 г., разбрах отговора на загадката. Майка ми беше болна и се наложи да бъде с мен и аз до нея. 250 км бяха прекалено голямо разстояние. В годините тя се беше впечатлила от моите хлябове, но като майка ги надгради със знания и опит и днес ние правим най-добрия домашен хляб. Тя ми показа, че ми липсват две основни съставки:

Магия Не съм експерт кулинар, но обичам да готвя. Обичам семейството си и знам, че няма нищо по-хубаво от това в един дом да замирише на прясно изпечен хляб. Днес ще направя точно това! Отново е неде-

Търпение

Олио (мазнина)! Само те могат да напълнят хляба с въздушни балончета и да го накарат да полети към детството ми!

БРОЙ 13 І

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Рецептата, която ще споделя с вас, е изключително важна, затова я изпълнете, САМО ако имате достатъчно време и търпение и не сте на диета! НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ: • Около 300 мл вода • 7 г суха мая • 1ч.л. сол • 1 с.л. захар • 5 -6 с.л. олио • Около 700 г брашно По желание за повече настроение и вкус: • 1/2 средно голям морков блиндиран • 1 1/2 ч.л. маслинова паста

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Стъпките са заснети от дъщеря ми Калина, която е голям експериментатор в кухнята! Та, не забравяйте… ТЪРПЕНИЕ!

с.л. брашно. Оставяме за около 15-20 минути да шупнат – да се приемат и насладят един на друг. Ако не го направят, хлябът няма как да се получи.

1. Смесваме в хладка вода

2. Някои домакини изсип-

(може да държите пръста си в нея, без да вие е горещо) – олиото, солта, захарта и маята в НЕМЕТАЛЕН съд. Може да добавите и 1

І БРОЙ 13

ват брашното в тава и правят кладенче в него. Аз към вече добре смесените основни продукти започвам да добавям брашното. То е

ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

гост. Другите трябва да го усетят и приемат. Добавям и помагам, като разбърквам с дървена лъжица. Никакъв метал! Само топлина! Когато сместа стане достатъчно плътна за месене, я изваждам върху масата и започвам вълшебството. Меся, добавям брашно... Тестото само̀ си казва колко му трябва. Почувствайте го! Месенето е важна част от магията на хляба. Изключете телевизора, радиото. Концентрирайте се върху себе си, върху това, което правите, и мислите си. Месенето може да е терапия за вас, но може да вмеси вашите мисли в хляба и те да бъдат лек за хората, които ще си хапнат от него. Сега е моментът да отворите любовта и силните позитивни наричания.

3. Оставете тестото,

покрито с кърпа, да си почива. Да усети себе си, да се събере и избухне! Ще са му нужни 40-60 минути! Ако му доставите това удоволствие, то ще започне да прелива!

4. Премесете тестото

отново. Сега е време да решите как да оформите хляба, за да доставите удоволствие на очите. Точно в този момент можете да добавите допълнителни-

І БРОЙ 13

те вкусове – моркови, маслини, сушени домати, риган, мащерка…, с които вашият хляб ще изпълни и вкусовите ви рецептори. Разделете тестото на порции за по-малки хлябове. Добавете допълнителните подправки. Сложете в съдовете за печене, които трябва предварително да са намазани със зехтин или олио. Можете да направите малки питки за сандвичи, които да използвате през седмицата за децата си.

5. Отново втасване – 4060 минути.

Ако искате коричката от пекарната, намажете втасалия хляб с 1 с.л. брашно, размесено със зехтин или олио.

6. Печете в предвари-

телно загрята на 180 градуса фурна с долен и горен реотан. Следете изпичането! Малките хлебчета ще са готови за по-кратко време от целите хлябове. Проверявайте с клечка за зъби. Ами, това е! Може би ви се струва лесно или не, но е изключително приятно, ароматно и вкусно! Да ви е сладко!

Донорството на яйцеклетки или как майки помагат на бъдещи майки

„Станах майка благодарение на дарена яйцеклетка. В тази яйцеклетка е имало толкова много любов, че днес аз съм готова да раздавам щастие...”

Защото ти си ЖИВОТЪТ!

Милена Златкова радиоводещ Радио „Витоша“

„Аз станах донор. И после още много майки в цяла България чуха и... направиха същата крачка.“ 0700 700 17 Национална телефонна линия 0892 475 790 Валентина Иванова donorstvoto@gmail.com info@iskambebe.bg

І БРОЙ 13

Донорството с

Ако имате въпроси или искате да помогнете с информация на близките си, може да се свържете с нас: Главен координатор на донорската програма и координатор за Североизточна България Валентина иванова, тел. 0892 475 790 Координатор за Северозападна България Здравка Гергова, 0898 866 874. Координатор за Южна и Централна България ема Христозова, 0882 430 788. Отговорници за Централна и Северна България Вероника Михайлова, 0886 801 309 Венислава Гарсия, 0897 098898, 0893 008898 Всички ние от фондация „Искам бебе“ вярваме, че точно ТИ СИ ЖИВОТЪТ!