Списание Искам бебе 12

Page 1

Безплатно издание Брой 12 списание за репродуктивно здраве

НАШИТЕ ДОКТОРИ Д-Р МЕФТУНЕ ШЕФКЕТОВА ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ПО АРТ Д-Р САШО РАЙКОВ БОГАТСТВОТО НА ИДЕИТЕ ДЕСИСЛАВ ДИОНИСИЕВ „БРЕМЕННОСТТА – ЩАСТИЕ И ОТГОВОРНОСТ“ Д-Р БОРИС СТОИЛОВ

РОДЕНА НА БЛАГОВЕЩЕНИЕ МАРИЕТА ЗАХАРИЕВА

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО НЕЛИ ХАДЖИЙСКА



СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ

Издател: Фондация „Искам бебе”

„ИСКАМ БЕБЕ” БРОЙ 12

Главен редактор: Радина Велчева

2 От редактора 6 Хронология на един триумф 10 Нели Хаджийска: „Най-важна е вя-

62

рата“

Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

18 Връзката между психосоматиката и безплодието

22 Всеки негативен опит е още една

Снимки: Shutterstock.com

крачка към родителството

26 Една загубена битка за бебе не означава край на борбата

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев

Корица: Александра Владимирова - Best Moments Photography и Емил Андонов

18

34 Богат е този, който има идеи Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

38 Изследване на двойка с репродуктивна дисфункция

44 Надеждата и любовта винаги побеждават

48 Ендометриоза и връзката със

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

48

съня

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч.

56 Бременността – щастие и отговорност

64 „Мисис България“ Мариета Захариева подкрепя фондация „Искам бебе“

10

66 Важният витамин E 70 За палачинките...

Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

78 Пет начина, с които да подпомогнем забременяването

38

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

БРОЙ 12 І

1


ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти: Нели Хаджийска за важността на вярата

Снимка: Калина Арсова

Нашите доктори: Д-р Мефтуне Шефкетова, ръководител на Центъра за асистирана репродукция към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда

Пътят на една чешма от Рождество до Великден

Д-р Сашо Райков и практическото ръководство по АРТ

Беше неделя. В края на пролетта. Прибрах се да „заредя батериите“ по моите си, добруджанските полета. Често ми се случва в пристъп на безизходица. И се получава. Всеки път. Безотказно. Телефонът ми звънна, докато се разхождахме из слънчогледите с дъщеря ми – някъде в района между Шабла и Дуранкулак. Не вдигнах веднага, защото бяхме жадни и една стара чешма ни „мина път“. Наведох се да пия вода. Пих дълго, на бавни глътки и тайничко се радвах на блаженството от усещането на тази странна смесица – гъделичкането на глухарчетата по босите ми крака, призивът на очакващото ни море и достигането на жадуваната глътка вода до всяка клетка на тялото ми. Сигурно всеки има такъв момент на очакване, че-нещо-ще-се-случи… Докато едната ми ръка минаваше по плитките на дъщеря ми, с другата вече държах телефона и върнах обаждането. Беше мъжки глас. „Радина, една моя близка ти е казала вече за нас. Борим се за детенце от няколко години и не се получава. Трудно е в нашия край – малко селце, различни религии, странно е разбирането на хората за бездетните семейства, знаете! Молим те за помощ. Откъде да тръгнем, какво да направим, за да се сдобием с рожбичка?“ Такива обаждания помня дълго, защото обикновено разговарям с жените. Мъжете рядко звънят и молят за помощ – сякаш изпитват някакъв срам да говорят по тези трудни теми. С Джамал говорихме така, все едно се познаваме от години. Не го познавах, но във времето след това, че и до ден днешен, нямаме нужда от много думи, за да се разберем. Тръгнахме заедно по Пътя към тяхното дете. Рядко се виждахме, но всяка среща ни носеше огромна радост – дори и след неуспешните инвитро процедури, които Айшенце (така наричам съпругата на Джамал) трябваше да изтърпи. Тези срещи

Собственикът на „Биопрограма“ Десислав Дионисиев и богатството на идеите

Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

2

І БРОЙ 12

Д-р Борис Стоилов за бременността като щастие и отговорност „Мисис България“ 2020 Мариета Захариева: Родена на Благовещение Ендометриоза и връзката със съня Хистаминова непоносимост: Лаборатория „Геника“

Ваша Радина


ОТ РЕДАКТОРА

с Джамал и Айше винаги, ама абсолютно винаги, ме връщат и до ден днешен, към онази стара дуранкулашка чешма, която преди няколко години ми напълни стомните и утоли жаждата ми. И след всеки неуспешен опит инвитро на Айше и Джамал, аз продължавах да вярвам, че нещо хубаво ще се случи. Просто трябва да му дойде времето. И това време наближаваше. Усещах го в молитвите! Аз – в моите си, към моя Бог Исус Христос. Заставах на колене пред Него и виждах Джамал и Айшенце с дете в ръка. Благодарността ми към Бог и Богородица беше толкова силна, че сълзите се търкаляха по лицето ми и аз не усещах никакъв страх и тъга. Плачех от щастие, че нещо ново ще се случи. Те пък – на свой ред – се молеха на техния Бог с тяхната вяра. Не знам и до ден днешен как се молят, но знам, че го правят всеки ден от цялото си сърце, защото, както ми казва често Джамал: „Аз с моите ръце искам да помогна на всеки, който има нужда от добър майстор, и се моля Всевишният да види сърцето ми, да прости греховете ми и да ми прати детенце.“

Особено близки си станахме по време на първата пандемия. През февруари миналата година сбъднах една огромна моя мечта, провокирана от сина ми Симо, който е от онези, специалните деца, общуващи първо с Вселената, а после – с нас, хората. Не можеше да каже и дума на 4 години, когато осъзнах, че най-голямата му радост е да тича гол и бос по пръстта, в калта, да се залива с вода и да има най-красивата усмивка, когато гони слънчевите зайчета във водата в локвите. Мечтата ми беше да си имаме къща на село. Първият човек, на когото се обадих, разбира се, беше Джамал. Знам как работи и по всяко нещо, което „пипне“, сякаш първо рисува сърце. „Моля те, Джамал, имам нужда от помощ“. Това беше съобщението ми към него в месинджър. „Кога и къде да дойдем?“ – това беше отговорът му. Лятото ни събра отново. Джамал дойде да помогне за ремонта на селската ни къщичка с Учителя Рахим. За Учителя Рахим ще ви разкажа отделно, защото той е космически човек, с аура на възрожденски вдъхновител – ама от онези, истинските, за които не се пише

БРОЙ 12 І

3


ОТ РЕДАКТОРА

по вестниците и не ги дават по телевизията всеки ден. Приятелството ми с Рахим е истински цивилизационен скок в разбирането ми за „другостта“, за „различните“, за „малките населени места“ и за големите избори, които всъщност променят съдбата към добро на огромни общности от хора. Днес, като влизам в къщичката ни, усещам радостта, с която са правили нещата у дома – някак топло и цветно е, а ръцете им сякаш са писали истории, докато са подреждали пъзела на идващото ново в нашето малко зелено кътче земя. Децата лудуваха цяло лято. Аз започнах да събирам семена за джоджен, риган и мащерка, опознавах различните видове луковици и храсти, с които да общувам през следващото ми селско лято. Всичките тези нови аромати и занимания отключиха в мен някакви странни таланти и неподозирана женска сила. Свързването със земята и тихото наблюдение на вечните архитекти на природата – например майсторското проектиране на лястовичите гнезда или усещането на силата, която дава измоленият дъжд върху по-

4

І БРОЙ 12

никващата тревица – е най-мощният ключ за завръщането към началото. И най-сигурният начин да си отговориш на въпроса: „Какво е щастието?!“ Започнах да си мечтая да си имам една красива чешма на двора. С камъни и топли цветове. Потърсих идеи в интернет и погледът ми се спря при едни чешми, които така озаряват пространството около тях, че веднага ти се приисква да стигнеш там и да измиеш очите си. Пратих снимката на Джамал и се оказа, че точно тези чешми се правят по техния край. „Ето, има за какво да си говорим следващия път като се видим“ – казахме си набързо! Наближаваше Рождество. Пандемията сякаш ни накара да оценяваме все по-дълбоко всичко онова, което имаме – свободата, малките радости и срещите на живо с любимите хора. С Айшенце и Джамал продължавахме смело да търсим причините за неуспехите на инвитро опитите. Позволявахме си дълги прегръдки пред болницата като се видим, с Айшенце взаимно си бършехме сълзите от болка и радост! През това време Джамал слагаше в багажника на колата ми

зимнина от тяхната градина за нашата трапеза. Тази размяна на енергиите завърташе кръговрата на нашето приятелство и сливаше вярата ни в една. Знаех, че е така. Докато един ден, около Рождество Христово, се случи едно ЧУДО, което ме накара да коленича и да благодаря за Бог за съдбовните знаци. Сигурно си мислите, че е дошла новината, че Айшенце е бременна. Но не. Не е това Чудото. Друго е. Това ДРУГОТО беше моят знак,

че сме на прав път. Често се убеждавам, че децата, които идват трудно на този свят, имат някаква предходна мисия. Трябва нещо друго да се случи, за да разчупи оковите на бездетството – това „друго“ може да е дълго таена прошка към родителите или прадедите ни, може да даде нов поглед към партньора до нас или да разкрие неподозирани таланти в нас самите. Но винаги има нещо ДРУГО, просто идва време, в което нещо ти просветва и


ОТ РЕДАКТОРА

си казваш – не може повече така. Трябва да се открия. Да се рестартирам. Ей така се появяват НОВИТЕ деца. Когато им дадеш от пътя си, но ги пуснеш да си намерят своята си пътечка. И те се завръщат у дома. При теб, при ВАС! „Ради, решихме с Айше и Рахим да ти направим подарък за вашето Рождество. Ти сама каза, че си мечтаеш да имаш една хубава чешма в двора. Е, ще я имаш. В нашия край ще ти я направим, за наше-

то приятелство да ти напомня! Каквото и да се случва оттук нататък – тази чешма ще ни свързва! И нас, и децата ни!“ В този момент осъзнах, че моето Рождество се е превърнало и в техен празник. А аз пък им изпращам благословиите си за Рамазан байрам. Защото за вярата ни в доброто няма „друговерци“. Вярата в живота и любовта няма човешко измерение. Тя е като водата, която утолява жаждата и ти дава сила да продължиш.

В началото на март тази година Айшенце видя за пръв път в живота си положителен тест за бременност. Засега всичко е наред. Бременността й върви по план. Нали не се съмнявате, че ще роди най-прекрасното синеоко и слънчево бебе на света? Аз съм убедена. Щастието блика в кръвта ми от Великото Очакване. По Великден чешмата от Джамал, Рахим и Айше си намери мястото в нашето слънчево дворче. Точно срещу старата круша

и под новостроящото се лястовиче гнездо. Водата блика от нея и танцува със слънчевите майски лъчи. Върнах се в онази слънчогледова нива, в момента, в който Джамал ми звънна за първи път, докато пиех вода от старата дуранккулашка чешма. И знаех, че нещо красиво ще се случи. Аз утолих жаждата си. Те очакват дете. И кръгът на вярата и водата се завъртя. Дойде Великден! Богът на любовта е Жив! 

БРОЙ 12 І

5


РОТАРАКТ „С ЦВЕТЕ В РЪКА“

Хронология на един триумф Ротаракт е хуманитарна организация за младежи над 18-годишна възраст, официален партньор на „Ротари“. Rotaract е съкратена форма на английската фраза „Rotary in action“ – „Ротари в действие“.

Важни факти за Ротаракт ▶ От 01.07.2020 г. горната граница от 30 години отпада. ▶ В САЩ Ротаракт е основана през 1968 г., а в България – през 1995 г.. В световен мащаб клубовете на организацията са 11 000 в 184 държави с повече от 250 000 членове. У нас съществуват 28 активни клуба с над 350 членове. Мотото на организацията е: „Себеизграждане – приятелство чрез служба”. ▶ Всеки Ротаракт клуб провежда периодични срещи (обикновено веднъж седмично), които протичат при разнообразна програма – членовете дискутират актуални социални проблеми и идеи за проекти, обсъждат организацията на междуклубни мероприятия, изнасят се лекции от спе-

6

І БРОЙ 12

циалисти в различни области на социалния и професионалния живот. ▶ В рамките на отделния клуб активните членове избират помежду си свои ръководители (офицери) за срок от една година. Управляващото тяло на клуба е бордът, който се състои от президент, вицепрезидент, секретар на клуба, ковчежник и PR. ▶ Непосредственият паст-президент (последният президент от предходната година) също е член на борда. ▶ Президентът на клуба определя председатели на комисиите по четирите основни дейности в клуба – клубна дейност, професионална дейност, обществена дейност и международна дейност.


ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДИН ТРИУМФ

Тъй като част от целите на Ротаракт са да запознава и създава разбиране за нуждите, проблемите и възможностите както в местен, така и в световен мащаб, а също така и да осигурява възможности за индивидуални и съвместни дейности, за да служи на обществото и да подпомага международното разбирателство и добронамереността към всички хора, ние непрекъснато надграждаме своите познания в различни социални области. Каузата на фондация „Искам бебе“ Така се и запознахме в дълбочина с проблема на над 145 000 двойки с репродуктивни проблеми в България и с каузата на фондация „Искам бебе”, която вече 14 години подкрепя психологически, логистично и финансово нуждаещите се от подобна подкрепа и благодарение на която у нас родените с нейна помощ бебета са повече от 3000. Съпричастност Идеята да помогнем и ние като организация се зароди във Велико Търново. Решихме, че няма по-подходящ повод да изразим нашата съпричаст-

ност в дните на жената и майката – особено към онези, които жадуват да чуят дълго измолените безценни думи „мамо” и „тате”. Отне ни немалко време, за да се запознаем в детайли какво е нивото на демографската криза у нас, кой, по какъв начин и доколко помага на двойките, как държавата и общините ги подкрепят. Стимул Бяхме единодушни, че фондацията, към която ще се обърнем, е именно „Искам бебе”! За нас това са доказани професионалисти – основно на доброволчески начала – които не жалят сили да продължат това, което вече имат – своите деца, заченати също чрез метода инвитро. За нас това беше водещ мотив, защото тези хора знаят какво са нямали, какво са успели да постигнат и, следвайки мотото на фондацията „Сбъдни мечтата си и предай нататък!”, не спират да помагат на други двойки като тях. За нас това беше стимул, който ни вдъхна вяра, че и ние ще сме част от щастието на някой непознат.

Началото Станислава Пенчева и Мартина Маринова поставиха началото. Началото на трудна, но и много приятна работа между двете организации. Назовахме труда си, който вече дава своите резултати, „С цвете в ръка срещу репродуктивните проблеми”. Ние ясно си представихме как градът се изпълва с държащи в ръцете си хора с цветя, които като че ли крещят: „В България ще се раждат деца! Имаме нужда от тях, за да има и нас!” Определихме два дни – 7 и 8 март – за дни на цветята в лицето на жената, майката, сестрата, съпругата, приятелката. За дни с надежда за бебета. Но преди това... Две поредни години заедно с доброволци от фондация „Искам бебе” във Велико Търново предлагахме на минувачите красиви цветя на символична цена, а събраната сума чрез жребий предоставихме на двойка от общината. Щастието от добре свършената ни съвместна работа не закъсня – роди се Калоян! Ентусиазъм Във второто издание на кампанията през 2020 г. с много ентусиазъм се присъедини и Ротаракт клубът от Стара Загора. Признаваме си, че неочакваната гостенка с корона леко наруши плановете на двата ни клуба, но в същото време даде възможност да обмислим предложенията за Обща инициатива през 2020/2021. От четирите постъпили предложения, внесеното от Ротаракт Велико Търново „С цвете в ръка срещу репродуктивните про-

БРОЙ 12 І

7


РОТАРАКТ „С ЦВЕТЕ В РЪКА“

блеми” получи най-много „ЗА” и спечелилият проект беше представен от клуба, който го е предложил, като всеки от останалите клубове имаше възможност да го изпълни. Събития По традиция през ротарианската година, която започва на 01.07. и приключва на 30.06., има три Дистриктни събития, събиращи на едно място

8

І БРОЙ 12

приятели от страната – Асамблея през октомври, Тренировъчен семинар през март-април и Конференция през юни. Именно на конференцията през юни 2020 г. бе избрана Национална инициатива за ротарианска 2020-2021 г. проектът на Ротаракт-Велико Търново и фондация „Искам бебе”: „С цвете с ръка срещу репродуктивните проблеми”! По време на Асамблеята през месец октомври в град Стара Загора, където се проведе и Семинар на Комитета по Служба на общността, председателят на Комитета – Станислава Пенчева от Ротаракт-Велико Търново, запозна останалите членове на организацията с подготовката на проек-

та, за да могат всички, които желаят, да организират този уникален проект и помогнат на повече двойки в България да станат родители! От 28 клуба в страната 20 потвърдиха участие. Детайли След като се запознахме с политиките и практиките на фондация „Искам бебе”, в продължение на няколко месеца провеждахме редица съвместни срещи в интернет пространството за уточняване на всички детайли по организацията и провеждането на една толкова обемна и мащабна кампания, касаеща огромния проблем, който съществува в България и на който ние, като млади хора, загрижено об-


ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДИН ТРИУМФ

ръщаме специално внимание. През цялото време ни правеше впечатление, че с представителите на „Искам бебе” се работи точно и ясно – правилата и критериите бяха уточнени предварително, ние се доверихме на тях като на организация, от години подпомагаща двойки с репродуктивни проблеми, а те, от своя страна, се довериха на нас като на утвърдил се принципен и лоялен партньор. Успех Така на 7 и 8 март тази година в 12 общини в България представители на двете организации изпълнихме това, което бяхме планирали. Да, общо събрахме почти 30 000 лв., които на 15.04. чрез жребий бяха предоставени на двойки от съответните общини, но за нас резултатът не е само цифра. За нас очакването да чуем новината, че се е родило още едно българско дете, има много по-голямо измерение! Както се случи с втората подпомогната от миналогодишната кампания във Велико Търново двойка – точно на Благовещение тя ни зарадва със син! Емоции Когато си млад и участ-

ваш в толкова мащабно събитие, неминуемо през теб минава ток от силни положителни емоции и ти имаш нужда да споделиш, да ги изкрещиш. Защото си част от най-доброто, което може да те зареди и да продължиш напред! Прочетете какво успяхме да споделим един с друг минути след края на кампанията: ▶ „Емоцията беше неописуема!” ▶ „Много хора ни търсеха. След като са разбрали от интернет за събитието, директно търсеха щанда ни. Споделяха възхищението си, че сме поели такава смела задача.” ▶ „Много хора усетиха каузата и даряваха, без да вземат цветя.” ▶ „Повечето минувачи идваха специално при нас. Това означава, че правим нещо значимо, нещо, което е оценено високо!” ▶ „Две момиченца на видима възраст 10-11 години дариха и получиха роза. След около 15 минути се върнаха и ни казаха, че са продали розата на непознат, като са му обяснили идеята. Пуснаха сумата в кутията.” ▶ „Много трогателни срещи имахме. Посещаваха ни семейства, които знаеха за това, което правим – вероятно от телевизия,

радио, социални мрежи – изслушваха ни с внимание и се включваха със загриженост.” ▶ „При нас идваха семейства, които са участвали в програмата и вече са родители. Пред нас споделиха, че искат да помогнат и на други като тях, които имат нужда от подкрепа.” ▶ „Пред нас една жена се разплака и се наложи да я успокояваме, да я окуражим, да я успокоим, че не е сама, че може да се свърже с фондация „Искам бебе”, че вярваме в нейния успех.”

Това ни дава вяра и надежда, че заедно можем и заедно ще продължим да предаваме доброто нататък! Това ни дава криле, защото разбрахме колко съпричастни са всички към проблема на двойките с репродуктивни проблеми! Това ни помага да осъзнаем отново, че приятелите ни, които ще ни подкрепят и занапред, са се увеличили! Благодарим ви, ХОРА! Оставаме заедно! 

БРОЙ 12 І

9


МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

Най-важна е вярата

Интервю на: Радина Велчева

Коя е Нели? Казвам се Нели Хаджийска, или както в последните 20 години се представям: Аз съм Нели от „Търси се“. Тази година ставам на 43, а още се чувствам твърде млада. Завърших „Социология“, само защото не ме приеха „Психология“... Но пък животът ми даде шанс да работя в сфера, в която ежедневно съм близо до най-съкровените емоции на хората. И да, истина е, че когато работиш

10

І БРОЙ 12

хобито си, работата е истинско щастие. Имам няколко житейски роли, в които се чувствам еднакво уютно – на дете, защото аз още съм на мама момичето; на съпруга – защото моят мъж ми позволява съпруга да е равно на любима, а не на домакиня; и на Майка – на моите две малки големи божества – Тодор и Борил. Моите най-големи учители по Живот!


НАЙ-ВАЖНА Е ВЯРАТА

К

акво дете беше, Нели? Какви са ярките спомени от детството ти и какво наследство от ценности ти завещаха родителите ти? Била съм диво, непокорно Овне, но в същото време много любвеобвилна. От малка имах умението да създавам кръгове от приятелства. Събирахме се у нас, в най-детските години дори си спомням, че правих рождени дни и на куклите, за да има повод за събиране с прияте-

ли. На сестра ми пък носех в джоба от детската градина я банан, я локум... Вечно ми бяха пълни джобовете с дарове за мама и сестра ми. Баща ми и майка ми са се развели, когато съм била на годинка, и майка е основната фигура в моя живот! Тя беше много обичащ, подкрепящ и либерален родител и насърчаваше всичките ми малки детски идеи. По-късно, като тийнейджър, всички приятелки я обожаваха, идваха да спят у нас, защото правехме купони, нямала съм ограничения, вечерен час, забрани. И като че тази свобода, която имах, ме научи да съм отговорна към изборите си, още от дете. Аз не съм създавала големи проблеми никога – учила съм добре, не съм бягала от къщи, не съм лъгала с кого съм, къде съм... Имам много специална връзка с моята майка, която ни е отгледала сама със сестра ми, с помощта на моите вълшебни мама Ленче и тати Танчо – баба и дядо. Имах приказно детство с всички важни образи в него – майката, бабата, дядото, който играеше по неповторим начин липсващата роля на бащата.

Спомени Най-ярките ми спомени са в моята приказна Елисейна, където всяка ваканция стартираше нашият щур живот сред природата. Аз, сестра ми Адриана и моите двама братовчеди Ясен и Милен. Една великолепна четворка, която беляза моето детство. През деня работехме много, помагахме в градината, хранехме зайци, кокошки. Привечер седяхме на голямата тераса на къщата ни и нижехме чушки и „чушкахме“ боб, докато моята мама Ленче пееше песни. Имаше страхотен глас... Песни, които, когато се родиха децата ми, ги пеех с най-силни чувства... и те с тях се успокояваха и заспиваха. Вечер пък излизахме с компанията ни от 1015 деца, свирехме на китари, седнали на одеяла, там, „зад тунела“, събирахме светулки в буркани, там бяха първите ми влюбвания... С част от тези хора съм близка и до днес. И точно тези години са запечатани в душата ми като най-съкровена част от мен!

БРОЙ 12 І

11


МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

К

ак протича един твой ден днес – между „Търси се“, семейството и приятелите? Как съвместяваш работата и грижата за двете ти момчета? При мен, за щастие всеки ден е различен! От понеделник до петък започва в 6,30 ч. с алармата за децата. До 7,20 ч. е лудница, бързане, да се приготвят навреме – да се измият, да им помогна да се облекат, да приготвя закуска – за вкъщи, за училище... И в 7,20 ч. съпругът ми ги качва на колата и тръгват кой на детска градина, кой на училище, кой на работа... Аз имам много натоварени снимачни дни, в които ме няма от сутрин до вечер. Имам дни, в които работя от вкъщи – звъня телефони, уговарям гости, прия-

телите им, роднините им... Пиша сценарии, описвам видеа. Цялата подготовка по „Търси се...“ и новата ни рубрика „Търси се... още“ е изцяло в нашите ръце с Меги. Ние нямаме екип, само в чисто техническата част си имаме режисьор и оператор, но всичко останало с Меги организираме сами. Два свята Но за щастие имам и дни, които са ми напълно свободни и тогава или се събирам с приятелки на женски обяди, или почивам с книга в ръка, или често можете да ме видите и чисто сама из центъра на София – обичам сама да ходя до Руската църква, дори ми е нещо като ритуал, поне веднъж в месеца. Оттам се отправям към малката църквичка „Свети Николай Чудотворец“, където е моят любим отец Николай... След това хващам през „Витошка“ и така, докато не ме заболят краката и не ми се проветри главата. Аз обичам София и шляенето по софийските улици за мен е терапия. С децата пък обичаме да правим преходи в планината или из уличките на „Драгалевци“, където живеем. Научила съм ги и берем коприва за супа, боровинки, шипки за чай... Имам двор, в който се грижим за билки, цветя и тази близост с природата също ме зарежда по неповторим начин. За мен и работата, и децата са щастие и не ми е трудно да ги съвместявам, по-скоро съм благодарна, че имам два свята, които взаимно се допълват.

Р 12

І БРОЙ 12

азкажи ни за пътя ти към децата? Колко време пътува към


НАЙ-ВАЖНА Е ВЯРАТА

тях и на какво те научи този път? От дистанцията на времето осъзнавам, че моят път нито е бил толкова дълъг, нито чак толкова труден, но когато си потопен в нещо, то те изгаря изцяло! Пътуването ми към децата продължи около 4 години, в които загубих три бременности и минах през почти всички изследвания, процедури – лабиринта на страха! Но в по-голамата част от времето играех, „жонглирах“ с този проблем... Говорих си с Вселената, водих диалози с всички видими и невидими сили... Търсех трескаво отговор защо ми се дава това изпитание и на какво трябва да ме научи! Мисля, че най-сериозният урок, който овладях, е, че човек трябва да се фокусира върху всичко онова, което има, и да живее в осъзната благодарност. Истинска, не привидна. Преди да зачена успешната бременност с първия си син, вече бях усвоила таланта да си щастлив, дори когато имаш липси в живота си! И така, в щастието, въпреки болката, се появи той! Другото важно, което осъзнах по този път, е, че децата са истинско ЧУДО и трябва да ги отглеж-

даме с ясното съзнание, че те не са наши! Те са ни пратени, за да се погрижим за тях, да ги възпитаваме, да им даряваме любов и нежност, а не да се мъчим да ги направим наш образ и подобие. Не бива да искаме да сбъдват нашите копнежи за тях, а да им помогнем да открият мисията си и смисъла на това да са тук.

Г

убеше ли надежда и как се справяше със страховете си? Имала съм кратки периоди, след втората и третата неуспешна бременност, в които с моя съпруг сме се затваряли изцяло. Пускахме щорите на апартамента, в който живеехме, не вдигахме телефони и дори не си говорихме... Понякога споделеното мълчание е по-лековито и от най-силната дума! Давахме време на болката да си свърши работата в нас и да излезе... Но като цяло аз не съм депресивен човек и тези трудни, най-трудни периоди, при мен не продължават повече от ден, два... Другото, което ме спасяваше, бяха моите приятели! Винаги съм била обградена с много хора, с много типове приятелства и те ме подхващаха и животът пак потичаше с пъл-

на сила!

С

какво се различаваха двете ти бременности – тази с Тоди и другата с Борил? С Тодор самата аз бях по-предпазлива, а и имаше малко повече страхове, след неуспехите... Също така имах и повече изпитания, вдигах кръвно към края на бременността, лежах в болница, даже

БРОЙ 12 І

13


МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

голямото земетресение през 2021 г. ние с него го посрещнахме двамата в болница... И цяла нощ с големия корем и системите нагоре-надолу по стълбите на „Тина Киркова“... С Борил нямах никакви страхове и самата бременност протече много леко и безпроблемно. И с двамата работех до 8-ми месец, записвах предавания, стараех се бремен-

14

І БРОЙ 12

ностите да бъдат красив период от живота ми, щастлив, за да могат и те още пренатално да усетят трепета от това, че ги имам!

Р

азкажи ни за срещата си с каузата на ИСКАМ БЕБЕ – кога и как се случи? С теб се запознахме, Радинко, в края на 2009 г., когато подготвяхме

първото „Търси се...“ за д-р Стаменов. Оттогава близостта ни, съкровеното споделяне на емоции ме направи част от каузите на „Искам бебе“. Ти много добре знаеш, че никога не съм се притеснявала да говоря за проблемите си със забременяването, дори напротив. Изповядвам теорията, че само на един човек да вдъхнеш сила и


НАЙ-ВАЖНА Е ВЯРАТА

кураж, си струва твоето лично разголване... В онези години много момичета с репродуктивни проблеми се свързваха с мен, пишеха ми и мисля, че съм успяла да предам от своята светлина на тях!

Т

и си от хората, които много трудно сбъднаха мечтата си за деца, и никога не си се притеснявала да

говориш за това. Обръщат ли се хора с подобни проблеми към теб за съвет и подкрепа? Какво им казваш? Да, в онези години много диалози и писма съм изписала с жени в тази ситуация. Винаги съм казвала, че най-важна е Вярата! Когато човек се осланя на нея, разбира, че не собствените му желания са най-важни, а мисията, която ни

е отредено да извървим.

И

ма ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата? Не, не тая обиди и болки! Прощавам лесно. И на себе си, и на другите... А хората, които не се вписват в моя свят, просто излизат от него. Научих се, че има хора, които играят различни роли в нашия живот и не всички е необходимо да остават в него За-

БРОЙ 12 І

15


МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

винаги! Има хора, с които съдбата ни е раздалечила и след време разбирам, че те освобождат място за нови, които на новия етап са по-ценни и необходими...

К

ой е твоят личен лечител?

К

ъм какво си непримирима?

Вярата ми... Тя е най-голямата ми сила! Аз често говоря с небесата, имам интензивни духовни търсения, въпроси и когато ми е най-най трудно, просто се моля... В останалите дни Благодаря е моята молитва!

Аз съм искрен човек и дори когато може да засегна някого, казвам истината. Винаги! Каквото и да ми коства това... И най непримирима съм към лъжата. Във всичките й форми и измерения. Да си прикрит и потаен спрямо близките си също е лъжа! Вярвам, че изговарянето и диалогът са единствените пътища за чисти отношения във времето.

П

овече мечтател или повече реалист си в живота? Аз, ще ти призная нещо – никога не живея в реалността! Имам си мой свят, красив, изпълнен със

16

І БРОЙ 12

смисъл, в който изкарвам 90% от времето си... Мислите ми, мечтите ми, лудостите ми, всички те се случват извън реалността! Тук „слизам“ за малко, само когато е крайно необходимо...

К

ак презареждаш батериите?

Рядко се усещам „изхабена“. Наистина... Такава съм родена, по-енергична, по- дейна, по-жадна за

живот... И затова рядко имам нужда от истинско зареждане. Може би защото всеки ден по малко си давам по нещо на душичката – дали ще е разходка, дали ще е разговор с приятелка, дали ще са само едни 20 минутки на двора, рееща се в нищото... Или пък ще се запаля по нова идея, която ще ме окрили и вдъхнови... Грижа се за себе си, и то истински, качествено и редовно. Ос-

ъзнала съм, че не можеш да бъдеш полезен за никого, ако ти самият не си в хармония и баланс.

У

роците, на които искаш да научиш децата си? Единственото, на което искам да ги науча, е, че каквото и да се случва в живота им, да съумяват да опазват душите си чисти и добри! Останалото те сами ще изберат... 



ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

Днес ви срещаме с Галина Кабаджова – доктор по психология и сертифициран психотерапевт, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е основател на Analysing Minds – платформа за личностно профилиране и обучения. Нейната частна практика се фокусира върху индивидуална, фамилна терапия и работа с деца. Води обучения по Психосоматика и Език на тялото. Тя специализира в работа с хора, преминаващи през проблеми във връзката и семейни такива, тревожност, депресия, стрес, промяна в начина на живот, траур и загуба, зависимости. За контакти с нея: w w w.analysingminds . com e-mail: g.kabadzhova@ analysingminds.com

18

І БРОЙ 12

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПСИХОСОМАТИКАТА И БЕЗПЛОДИЕТО

ИЛИ КАК ПЪРВОТО ОБЯСНЯВА ВТОРОТО С всяка следваща година процентът на двойки с репродуктивни проблеми, които идват в кабинета ми, расте. Това, което наблюдавам, е, че все по-рядко причините са медицински. Повечето двойки, с които работя, не разбират как, след като са здрави и всичко в организма им функционира нормално, с години не успяват да забременеят. Истината е, че когато говорим за безплодие и репродуктивни нагласи, психологическите фактори и психосоматиката, която стои зад тях, са точно толкова ва-

жни, колкото и физиологичната компонента. Безплодието е неспособността по естествен начин да се зачене, износи и роди здраво дете. Днес то или трудното забременяване често се наричат „кризата на модерния свят“. Статистиката показва, че около 15-20% от двойките във фертилна възраст имат затруднения при забременяване, без да са налични здравословни проблеми при мъжа или жената . В интервю за IN VITRO д-р Мая


ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПСИХОСОМАТИКАТА И БЕЗПЛОДИЕТО

Василева споделя, че към началото на 2020 г. в България има 250 хил. стерилни двойки. Въпреки че безплодието не е болест, то и неговото лечение могат да повлияят на всички аспекти на живота на хората и да станат причина за различни психоемоционални разстройства или последици, включително смут, разочарование, депресия, безпокойство, безнадеждност, вина и чувство за безполезност в живота и др.

Пс и холог и чески ф актор и пр и з абремен я ване и пс и хосоматика

Репродуктивният процес, точно както бременността и родителството, са

емоционални процеси. Това са така наречените големи житейски събития, след които животът и личността вече не са същите. Съвременната медицина все повече приема принципа на психосоматиката, или че умът и тялото са много тясно взаимносвързани: постоянният вътрешен стрес и големите очаквания причиняват стрес, който може да има и физическо въздействие върху всички органи, включително и репродуктивните. Съвременният човек става все по-нетърпелив – ако не мине веднага, има хапче; ако не стане веднага, има клиники. Проблемът е, че напредналата медицина прави третирането на физическите симптоми все по-лесно и достъпно, за сметка обаче на емоционалните. А истината е, че те вървят ръка за ръка, с тази разлика, че емоционалните аспекти често са по-трудни за лечение, отколкото физическият проблем с плодовитостта. Родителството е една от най-променящите живота ни стъпки и за двата пола. Поколения наред човекът е отглеждан с убеждението, че трябва да се размножи и има деца. И очакването това да се случи и

в нашия живот е толкова силно, че стресът от неизпълнението му е свързан с емоционални преживявания, като гняв, депресия, безпокойство, брачни проблеми, чувство за безполезност и др. Неслучайно брачните раздори често се развиват при безплодни двойки, особено когато са под натиск да вземат медицински решения. Изследвания показват, че мъжете и жените реагират различно на репродуктивните проблеми – жените показват по-високи нива на дистрес от своите партньори. И при двата пола се изпитва чувство на загуба на идентичност . Има няколко психологически аспекта, които имат отношение към трудното забременяване при здрави партньори:

Стрес ът и хор мони те – не колко стрес, а как го пре живяваме

Ефектът от стреса върху организма много често се подценява, въпреки че впоследните години психологията не спира да публикува изследвания в тази област. Той оказва значително влияние върху производството на хормони. Това може да повлияе

БРОЙ 12 І

19


ПСИХОЛОГЪТ ГОВОРИ

и да намали както мъжката, така и женската плодовитост. Всъщност от психосоматична гледна точка не е толкова важен стресът или конфликтите сами по себе си, а начинът, по който ги преживяваме и интерпретираме. И като пиша това, в главата ми изниква споменът за една жена, с която работихме заедно в кабинета преди време. Тя беше на 35 години и 3 години не можеше да забременее, въпреки отличното си здраве. И нейният партньор и майка й бяха много нетърпеливи да се появи първото бебе в живота им. Тъй

20

І БРОЙ 12

като отдаваше трудното зачеване на стреса в работата, тя беше напуснала позиция, за която много време се е трудила и искала. В една консултация, докато разсъждавахме върху това какви биха могли да бъдат вътрешните, НЕмедицински причини за невъзможността й да забременее, тя съвсем спонтанно сподели: „Сякаш колкото повече майка ми ми повтаря колко много иска внуче вече, толкова по-невъзможно започва да ми се струва да забременея“. Въпросът, който и двете си зададохме тогава, беше: „… Откъде всъщност идва

този стрес – от работата, която толкова е обичала, или от външния натиск да стане родител, без всъщност това да е настоящата й цел?

Комфор тната зона и стр а хът от промя на Комфортната зона е психологическо състояние, в което човек се чувства познат, сигурен, спокоен и защитен. Всеизвестен факт е, че всяка по-голяма промяна в живота е съпроводена от повишаване на тревожността, която би затруднила евентуал-

но забременяване и често ни вкарва в един омагьосан кръг, в който хем искаме, хем не се получава. Колкото повече са годините, толкова по-трудно става излизането от комфорта. Много често след 30 години ние вече сме сравнително уседнали, имаме добра работа, желание за развитие, приятелски кръг, свободно време, желание и възможности за пътуване и доста лимитирани ограничения за реализиране на нашите желания. В тези случаи евентуалното забременяване започва да изглежда като нещо непосилно или като ангажимент, който не мога да приема. И в тези случаи безплодието се разглежда като защитен механизъм, който много „удобно“ предпазва от тази голяма промяна в статуквото. Механизмът е следният – мозъкът казва „не искам“ и подава този сигнал на тялото, което веднага блокира репродуктивната система. Така се обяснява нашата „вторична“, често неосъзната, изгода от едно привидно тежко и нежелано състояние.

Пар тньор ството – ис кам ли дете от точно тоз и пар тньор?


ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ПСИХОСОМАТИКАТА И БЕЗПЛОДИЕТО

В моята практика това е може би най-честата причина за задействане на гореспоменатия механизъм – несъзнателното нежелание точно този партньор да е родител на детето ми. Съвременният човек отдава все повече значение на личното си време, работа и развитие и все по-малко на качественото партньорство. Все по-често виждам двойки, които са заедно не толкова, защото мислят за себе си като един за друг, а защото имат някаква изгода от партньора си. Изгодата може да са финанси, сигурност, комфортна зона, нежелание за промяна. Първата мисъл, която съпровожда идеята за общо дете, е свързването за цял живот. Това е моментът, в който инстинктивно можем да се отдръпнем, или „да саботираме“ раждането. Затова и безплодието много често води до разпадане на връзки.

Стр а ховете

Грегъри Дейвид Робъртс беше казал някъде, че когато желанието и страхът са едно и също, наричаме този сън кошмар. В кошмар се превръщат и безуспешните опити за дете, тогава, когато не съм сигурен, че го искам, не съм сигурен, че това е

моят партньор, не съм сигурен в себе си, не съм сигурен, че… Често идеята за родителство връща стари травми, преживявания, картини, от които сме бягали цял живот. И за да ни „предпази“, нашето вътрешно Аз може да издигне защити, които да затруднят процеса, който ще ни направи родител. Най-честите източници на страх, които наблюдавам при жените, са идеята за болезненото раждане и промяната в тялото, а при мъжете – загубата на свобода и децата като ограничение.

Какво да пр авя?

Ако се откривате някъде в тези редове, най-важното е да не спирате да вярвате в себе си, вие сте най-силното си оръжие. Ето няколко насоки: • Защо точно сега искате дете? – Сега повече от всякога е време да се срещнете със себе си, да задавате въпроси и да търсите тези защитни механизми, които са най-силни при вас. • Помислете за психичното си здраве и за мястото, на което се намирате в момента – кое ви пречи, кое ви плаши, как искате да видите живота си напред?

• Поне за момент се „отдръпнете“ от идеята за забременяване и починете. Намерете смисъл в живота извън бъдещето дете. Много често това успокоява и прави зачеването много по-спонтанно и лесно. • Потърсете специалист – тук психотерапията е безценен съюзник. Тя показва ситуацията отстрани, помага да се види голямата картина и търси отговор на онези въпроси, от които често бягаме. 

БРОЙ 12 І

21


НАШИТЕ ДОКТОРИ

В рубриката ни „Нашите доктори“ ви срещаме с д-р Мефтуне Шефкетова – акушер-гинеколог с фокус върху репродуктивната медицина и асистираните технологии. Към момента ръководи Центъра за асистирана репродукция към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Д-р Шефкетова има дългогодишен опит в процедурите, спомагащи диагностицирането на инфертилитета при двойката – ултразвукова диагностика, хистеросалпингография, както и в хирургични дейности, като хистероскопия, лапароскопия. В работата си през годините успешно прилага методи за лечение на репродуктивните проблеми: индукция на овулацията, интаутеринна инсеминация, стимулация за инвитро и ICSI оплождане. Членува в Българското дружество по акушерство и гинекология, ESHRE (Европейското общество по човешка репродукция и ембриология), като активно участва в ежегодните му срещи. Присъства на симпозиуми на Internationals IVI congresses и репродуктивна хирургия, както и семинари на „Ovarian club”. Притежава сертификат за диагностични лапароскопии, медицинска педагогика, интерактивен GCP за опитни изследвания. Съавтор е на на първото по рода си „Практическо ръководство по асистирана репродукция в България“.

„ВСЕКИ НЕГАТИВЕН ОПИТ Е ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА КЪМ РОДИТЕЛСТВОТО“ Д-р Шефкетова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте? За мен медицината не е професия, а начин на живот. Въпреки че в семейството ми няма потомствени лекари, за миг не съм се колебала какво искам да е моето призвание. Сама взех решението да се посветя на медицината с цялата отговорност и желание да бъда полезна и да помагам там, където се налага. Какви са предизвикателствата на асистираната репродукция пред един акушер-гинеколог? Сферата на асистираната репродук-

22

І БРОЙ 12

ция е изключително динамична и променяща се. Всеки акушер-гинеколог, който практикува в областта на асистираните технологии, трябва да е готов да учи непрекъснато, да следи новостите и да ги прилага на практика в работата си. Същевременно, асистираната репродукция изисква мултидисциплинарен подход. Затова специалистите в областта трябва да имат познания в различни дялове на медицината, сред които ендокринология, имунология, оперативна гинекология и дори генетика. Най-честите причини за безпло-

дието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически? Факторите, които се свързват със стерилитет, са комплексни и често са комбинация от медицински, психологически и социални причини. От практиката си съм се убедила, че здравословният статус и на двамата партньори е изключително важен за изхода на едно репродуктивно лечение. Все още битува схващането, че стерилитетът засяга основно жените. Може би е така, защото те най-често инициират желание за преглед, ако бебето се бави. Оказва се обаче, че безплодието при мъже-


„ВСЕКИ НЕГАТИВЕН ОПИТ Е ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА КЪМ РОДИТЕЛСТВОТО“

те е също толкова застъпено, колкото и при дамите. Все повече се наблюдават мъже с ниска концентрация или лоша морфология на сперматозоидите. От друга страна, най-честите причини за стерилитет при жените са изчерпан яйчников резерв, лошо качество на яйцеклетките, поликистозни яйчници, ендометриоза и безплодие, вследствие на претърпяна оперативна интервенция. Емоции Психологическият аспект също не е за подценяване. Честите негативни тестове за бременност и усещането, че времето притиска дадена двойка, може да я въвлече в спиралата на депресии и негативни емоционални състояния. Не бива да забравяме, че доброто ментално здраве е ключово за една успешна и здрава бременност. Не са малко и случаите, поради които безплодието се корени в определени житейски избори. Човек може да отложи плановете за бебе, защото не е

намерил правилната половинка, фокусирал се е върху кариерата, или се чувства финансово нестабилен. Отлагането на родителството обаче крие сериозни рискове, особено за жените, чиито яйчников резерв и качество на яйцеклетките драстично намаляват след 35 години, а при някои – и по-рано. Нека да насочим вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст? По правило зачеването е най-препоръчително да се случи между 20 и 25 години. Тогава жената е потенциално в най-добрата си здравословна форма, с висок яйчников резерв и възможност да износи по-лесно и безпроблемно една бременност. Разбира се, огромен процент от съвременните жени избират да направят тази крачка доста по-късно в живота си. Причините, както вече споменах, са различни, но всички те могат да доведат до по-сложно забременяване и износване на бременността на по-късен етап. Майчинството е избор, но моят съвет е дамите да направят този избор информирано, особено ако решат да го отложат във времето. Благодарение на възможностите на асистираните репродуктивни техники, не само дамите над 40 години, но и момичетата, които са прехвърлили 25, могат да съхранят фертилитета си, като замразят яйцеклетки. По този начин могат да избегнат усложненията и трудното сбъдване на мечтата да бъдат майки в бъдещ момент.

Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това? От раждането на първото инвитро бебе през 1978 г. до днес, репродуктивната медицина се развива изключително прогресивно, а иновациите в подходите и методите са непрекъснати. Например вече се прави всичко възможно да се избегнат многоплодните бременности, които крият риск както за здравето на майките, така и за самите бебета. Ембриотрансферите станаха много по-съвършени с навлизането на изкуствения интелект в областта на асистираните технологии. От друга страна, все повече се налага холистичният подход в репродуктивното лечение, където се обръща внимание на различни фактори, които биха повлияли забременяването – имунологични, генетични, ендокринологични и др. Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво включва Вашият план за действие? Всяка двойка, която прави опити за бебе, трябва да знае кога да потърси съдействие, ако то се бави. Личното ми мнение е, че превенцията е най-сигурната гаранция да се избегне стерилитетът. Това означава, че и жената, и мъжът е добре поне веднъж в живота си да посетят репродуктивен специалист, за да проверят какъв е статусът на репродуктивното им здраве и да вземат мерки отрано, ако се налага. Тревожно е, че все по-млади пациенти посещават нашия репродуктивен център, което значи, че стерилитетът не подбира по отношение на възраст и пол.

БРОЙ 12 І

23


НАШИТЕ ДОКТОРИ

Индивидуален подход Все пак, правилото е, че посещение при репродуктивен специалист трябва да се планира, ако сте под 35 години и 1 година правите активни опити за бебе, но без успех. При двойки над 35 години този срок пада на 6 месеца. Моят подход към всеки пациент е строго индивидуален. В репродуктивното лечение не бива да има генерализации, защото всеки случай е строго специфичен. Да, има сходни диагнози, причиняващи стерилитет, но при всеки те се проявяват по различен начин. Ето защо, подготовката, изследванията, методът, медикаментите и точният план за действие са избират спрямо отделния медицински казус. Първи и много важен момент е подготовката, в която се отчитат всички фактори, за да се сглоби пъзелът на репродуктивния проблем. Към това спадат различни изследвания и/ или

диагностични методи за жената и нейния партньор. При немалко от случаите говорим за неизяснен стерилитет, което означава, че трябва да сме още по-гъвкави в избрания подход. Съществен е и подборът на генетичния материал, който да даде началото на качествен ембрион. След като яйцеклетките биват аспирирани при процеса, наречен пункция на яйцеклетки, те се обработват с различни техники, за да се активират и подобрят. По същия начин важен е и подборът на сперматозоидите, както и това каква технология ще се използва за оплождане на яйцеклетката – класическо инвитро, ИКСИ, ИМСИ и т.н. Кои са различните неща, които правите в Центъра за асистирана репродукция към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, за да търсите причините за неуспехите при инвитро? Щастлива съм да споделя, че нашият Център за асистирана репродукция е първият в България, който въведе специализиран софтуер, базиран на изкуствен интелект, за още по-прецизна оценка на качеството и потенциала за имплантация на ембриони.

С ембриолозите: Светла Джунева и Владимир Стайков

24

І БРОЙ 12

Благодарение на алгоритъма, ембриолозите ни могат да сверяват и оценяват ембриони преди ембриотрансфер въз основа на вече съществуваща огромна база от клинични данни. Тя съдържа хиляди ембрионални изображения от реални инвитро цикли – както успешни, така и неуспешни, за да насочи нашите специалисти кой е идеалният ембрион. При прилагане на този метод успеваемостта на инвитро процедурите нараства с 20%, а броят на неуспешните трансфери намалява. Друг отличаващ нас подход е, че центърът ни за асистирана репродукция работи в тясно сътрудничество с Acıbadem в Турция. Много често експерти от там ни посещават, за да осъществят независим одит на нашето оборудване и начин на работа, а това гарантира високи стандарти за качество и безопасна среда за боравене с репродуктивни клетки. Колко е важна според Вас екипната работа в асистираната репродукция? Вече споменах, че асистираната репродукция изисква мултидисциплинарни умения и екипен подход. Освен ролята на репродуктивния лекар, важна е задачата на ембриолога, както и останалите специалисти по веригата, които се заемат с конкретен репродуктивен случай – имунолози, ендокринолози, хирурзи и др. Нашият екип се състои от висококвалифицирани професионалисти с дългогодишен опит в борбата с инфертилитета – лекари, ембриолози и акушерки, отлично запознати с последните нововъведения при асис-


„ВСЕКИ НЕГАТИВЕН ОПИТ Е ОЩЕ ЕДНА КРАЧКА КЪМ РОДИТЕЛСТВОТО“

тираните технологии и доказали се в ежедневната практика. Нещо повече, може да се каже, че екипът ни е облагодетелстван, тъй като сме част от голяма и модерна болница. Това ни дава възможност в работата си да бъдем подкрепени от други колеги в почти всички направления в медицината. Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието? Индивидуалният подход е единственият правилен начин да се разнищи и действа спрямо конкретен случай. Както вече отбелязах, всяка двойка идва със своя проблем и няма готов шаблон, по който да се реши той. Понякога нещата се случват много бързо, а в други случаи минава известно време в репродуктивно лечение преди желаните две чертички. Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете? Тук също не бих генерализирала. Определено в повечето случаи жените са инициатори за първия преглед при репродуктивен специалист, но в хода на лечението и двете страни показват смелост. Жените изтърпяват повече физически манипулации – поставяне на инжекции, диагностични методи, изследвания, пункции под кратка венозна упойка. Мъжете в много случаи поемат психологическата тежест на процеса. Всъщност, колкото и опустошаващо за една двойка да е безплодието, то в повечето случаи действа спояващо и прави мъжа и жената още по-силни заедно. А това в крайна сметка ги превръща в по-стабилни и отго-

ворни родители след време. Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза? На първо място семействата с репродуктивни проблеми трябва да знаят, че не са сами. 1 от 8 двойки по света страда от безплодие. За България няма актуална статистика, но по последни данни стерилитетът засяга повече от 270 000 двойки, а при около 10% от тях се установява стерилитет с неизяснена причина. Опитвам се да накарам пациентите си да повярват, че всеки негативен опит е още една крачка към успешния финал да станат родители. По един или друг начин. Защото само тези, които не са се отказали, успяват. Разбира се, винаги се старая да бъдат реалист и да съм откровена с пациентите си. На много от тях успяваме да помогнем да имат свое биологично бебе. Има обаче случаи, които не позволяват това. За съжаление, инвитрото не е панацея. Ако жената е с изчерпан яйчников резерв, когато има сериозен генетичен проблем, или яйцеклетките са с променен генетичен материал – трудно бихме могли да помогнем, освен ако двойката не избере да използва донорска яйцеклетка и/или сперматозоид. Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми? Пациентите са моето вдъхновение. Няма нещо по-удовлетворяващо от това да видиш радостта в очите на хора, дълго борили се за своето щастие, и да знаеш, че ти си помогнал да

се сбъдне тяхната мечта. Родените бебета също ме карат да бъда благодарна за работата, която съм избрала. Преди пандемията често родителите идваха да ми покажат децата си. Усещането от това да видиш как чудото на живота се е претворило от миниатюрен бластоцист със стотина клетки в голямо пухкаво бебе, е неописуемо. Сега също благодарните родители се свързват с мен 9 месеца след появата на бебчето им, но онлайн, за да споделят своята радост. Всичко това ме мотивира да продължавам да се развивам, да уча и прилагам нови подходи в работата си. В такъв случай, кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота? В живота и медицината, които за мен са едно, няма място за страхове. Страхът те дърпа назад и там, където се е настанил, прогрес липсва. Предизвикателствата в професията не са малко – особено в днешния динамичен свят, разтърсван от глобална пандемия. Но тези предизвикателства трябва да се посрещат с усмивка и опит да ги променим към по-добро. А кой е Вашият личен лечител? Моят лечител е природата и семейството ми. Няма по-зареждащ момент от този, прекаран с любимите хора сред тишината и спокойствието на някое красиво кътче. А в България има много такива специални места – важно е да ги знаем и ценим силата им. Снимки: Деница Кирилова, Artisipho; архив Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда 

БРОЙ 12 І

25


ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

ХУДОЖНИЧКАТА ПЕТЯ КОНСТАНТИНОВА: „ЕДНА ЗАГУБЕНА БИТКА ЗА БЕБЕ НЕ ОЗНАЧАВА КРАЙ НА БОРБАТА“ Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2006 г. защититава докторат по теория на познанието. Работила е за различни издания. Първата й книга е в областта на философията и документалистиката. През 2010 г. излиза от печат “Спомен за камбани”, с която печели Априловска награда за литература. Следват и други “Справедливостта на невестулката”, детската книга с приказки „Червените мишки“. Заедно с литературния историк Румяна Пенчева са съставители на книгите “Гозбите на старите българи”(2016) и “Приказник” (2017). Интересите й са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката. В нашето списание тя води новата рубрика „ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ“, която ще ни разказва за вижданията на известни творци по въпросите на репродуктивното здраве и създаването на човешки живот. Интервю на: Мирела Костадинова

Петя Константинова е известна българска художничка, която днес живее в Чехия. Родена е на 15 септември 1979 г. в Стара Загора. Освен като автор на картини, тя илюстрира и книги. Една от тях е „Нарисувах ти вечеря“, която през изминалата година спечели своите многобройни почитатели. Прави кориците на „Военна фотография“, „Щатлив като датчаните“, „Cats on the roof“, както и няколко списания. Има над 10 самостоятелни изложби в България, Чехия, Германия, Люксембург и Белгия. Мисълта, която цитира с удоволствие, е от филма „Най-добрият човек, когото познавам“: „Един и същи човек веднъж може да бъде най-добър, друг път лош. Зависи какво са поискали от него и на каква страница са отворили душата му“.

26

І БРОЙ 12


ХУДОЖНИЧКАТА ПЕТЯ КОНСТАНТИНОВА

Казват, че всяко дете е художник. Но най-трудно е това дете да остане художник, излизайки от детската възраст. Вие като че ли си стоите в нея и не Ви се излиза оттам. Така ли е? Децата възприемат всичко чрез въображението си. То им помага да си обяснят света и да го откриват малко по малко. И не се страхуват да опитват! А с порастването сякаш логиката започва да измества въображението и това май е естественият ход на нещата. На мен рисуването ми помага не толкова да си обясня света, колкото да го подредя по мой тертип – такъв, какъвто ми харесва, какъвто искам да го виждам и какъвто си го представям. И същевременно рисуването е моят начин да се изключа от реалния свят с неговите тежести, задачи и проблеми. Също както при децата, когато играят. Те умеят чудесно да живеят във въображаеми светове. Аз също, рисувайки.

Вярно ли е твърдението, че всяка картина на художник е автопортрет? Всяка създадена рисунка е като запечатана емоция за мен. Зная какви мисли стоят зад нея, какво ме е провокирало да я създам и как съм

се чувствала тогава. По тази линия – да, рисуването е вид автопортретиране.

В творчеството Ви има един омайващ наивизъм, който прави картините Ви незабравими и автентични. Откъде идва той? Не съм се замисляла. Просто това е моят начин да рисувам. Може би е свързано както с детството и с любимите приказни истории, така и с всичко, което ни се случва, когато сме вече възрастни… Дори когато сме големи, онова приказното, магичното, необяснимото – то продължава да ни следва – било то в някоя мелодия или по страниците на книга, в пътешествия и непознати места, в някоя витрина на любимо магазинче или в неочаквана и незабравима вечер, в която сме се чувствали специални… Понякога има вкус на кафе с приятелки в слънчев следобед, а понякога е случайна среща, телефонно обаждане или писмо на хартия… Все такива приказности обичам да рисувам, защото ме карат да се чувствам уютно в тях…

Картините Ви имат и чудесни имена – „Три ягоди паднаха от небето“, „Чорапената крадла“, „Госпожа Червена люта чушка“, „Чаеното

село“, „Динена неделя“ и т. н. Първо мислите имената на картините или първо ги рисувате? Обикновено първа е рисунката, а името се появява след това. Понякога името изскача съвсем естествено, а друг път ми отнема време да го намеря и някои рисунки си стоят неозаглавени с дни и месеци… А понякога се лутат из клишета дълго, преди да се намерят с името си…

Как ще опишете момента, в който сте пред статива и държите четката и боите? Изключване от света навън, удоволствие и презареждане. Така и не се научих да рисувам на статив. Бюрото или обикновената кухненска маса са моето работно място.

Как съхранявате детското във Вас? Като не му давам много да „потъва“ в посланията от телевизора и да тича с някой от отборите на злободневните масови истерии. Опитвам се да се науча да разграничавам това, което наистина ми харесва, от това, което би трябвало да ми харесва според другите. Това, което ме прави щастлива, от това, което всички смятат за щастие… И да бъда искрена със себе си. Децата сякаш го уме-

БРОЙ 12 І

27


ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

ят по-добре това. Аз имам много какво още да уча в тази посока, но се опитвам...

Мечтаете ли до полуда? Много мечти виждам в картините ви… Мечтая. Не зная дали е чак до полуда, но обичам да мечтая. И все си мисля, че за да се случи нещо, първо трябва да си го помечтаеш… Оттам се започва… Мечтата полага всяко начало.

Дяволът не идва с червен нос и остри рога. Той идва като всичко, за което някога сме мечтали? Съглас-

28

І БРОЙ 12

на ли сте? Не бих казала, че е така. Сбъднатите мечти носят много хубави емоции и преживявания и съм убедена, че дяволът не се крие във всяка мечта. Както съм убедена, че и не всяко лошо нещо, което ни се случва (ако го наречем „дявол“), е даденост, невъзможност или проблем. Понякога то е причина да обърнем посока, да потърсим друго решение и да променим нещо около себе си… И най-често тези промени са за по-добро…

Какво Ви радва в делниците? Кои са Вашите малки-големи неща? О, толкова са много, че ще ми е трудно да ги изброя всички… И всеки ден е различно. Напоследък си давам сметка, че това са все най-обикновени неща, които сякаш загубваме, когато ритъмът ни на живот започне да се върти на прекалено бързи обороти… Тогава все нямаме време и това ни прави някак нещастливи и уморени… А малките радости са в съвсем простичките неща: понякога това е мързеливо събуждане с кафе и котка в леглото (което точно в момента при мен е почти невъзможен лукс, но сега приоритетите и радостите са други) или песента на синигера в парка, гръмотевици и дъжд навън, когато сме под одеяло с книга вътре… Следобедна дрямка в дъждовен ден... Или пък бавна разходка с чаша кафе навън (което си е почти мираж, ако ходиш на работа в офис от 9 до 6 примерно)… Малките удоволствия, които губим, когато времето ни е впримчено в график и все бърза ли, бърза… Те ми усмихват деня и се оп-


ХУДОЖНИЧКАТА ПЕТЯ КОНСТАНТИНОВА

итвам да не се лишавам от тях и да ги опитомявам покрай себе си…

Зима е. Бихте ли отишли навън, за да направите снежен човек и да се повозите с шейна? Какви асоциации буди във Вас този сезон? Есента е любимият ми сезон. Сякаш се настройвам на други честоти тогава и това е моето време. Има някакъв неустоим за мен чар в есенната меланхолия, в късичкия ден, в мъглата и аромата ѝ сутрин, в жълтите корони на дърветата, в есенното слънце и начина, по който пада светлината му привечер, в аромата от сергиите с печени тикви или кестени… Обичам и коледната еуфория – приготвянето на подаръците, писането на писма и картички… А ако зимата е снежна – с радост ще се впусна да правя снежен човек, или да се пързалям с шейна, особено ако имам съмишленици… Зимата е уютен сезон, някак мъркащ на топличко… А най-много ме радват онези зимни сутрини, в които зад прозорчето всичко е побеляло от сняг…Точно както трябва!

Живеете в Прага. Кое Ви вдъхновява там? Прага е един от най-красивите градове, в които съм била. Дълго време мечтаех да го посетя и идея си нямах, че един ден ще живея тук. Лесно е да намериш вдъхновение в Прага с нейните керемидени покриви и в светлинките на уличните й фенери. Все си мисля, че познавам града, но той винаги ме изненадва с най-неочаквани открития на уж познати

места. Новото и непознатото ме карат да се чувствам откривател и в това също има голяма доза вдъхновение и чар. Прага е голям град и същевременно ритъмът му е някак спокоен и лек… Няма излишна припряност, така типична за други столици. А понякога Прага е носталгия – усещането да съм тук често ме кара да копнея по онова там, което остана в родината. И тази неизразима липса се опитва да намери себе си чрез нарисувани мисли… Това също е вдъхновение, макар и понякога да е тъжно и самотно…

Наскоро Ви се родиха близнаци. Разкажете за тях? Какво е усещането да имаш едновременно не едно, а цели две бебета? Усещането да си мама е много хубаво. Щастие! А две е повече от едно. И всеки ден с бебетата е различен. Те тепърва се учат на всичко – как да се хранят, как да се изправят и пълзят. А аз тепърва се уча да съм мама

– да се грижа за тези малки създания, да ги пазя и разбирам… Не мога да сравня гледането на близнаци с отглеждането на едно дете, защото не зная какво е да имаш само едно дете. Дали ще са две или едно – винаги е предизвикателство, но съм сигурна, че всяка майка се справя…Никой не се е родил научен да бъде родител и всички се учим на това всеки ден. Няма много време за драми и тюхкания. Покрай децата времето придобива различно измерение.. Ако преди съм планирала програмата си дни и седмици напред, то сега планирам само за близките часове... Ако изобщо остане време. Сега времето е за дечицата. Пък всяка свободна минута е подарък за мама. Но признавам, че понякога имам желание да се клонирам… Или да имам поне четири ръце и две гърбини, за да мога да се справя с всички задачи. Майка ми е при мен и много ми помага с бебчетата. Дори не искам да си представя какво би било без нейната помощ. За две бебчета, особено когато са малки, всяка помощ е безценна, а как-

БРОЙ 12 І

29


ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

во по-хубаво от една баба наоколо!

Вече нарисувахте ли близнаците? Разкажете ни за тях. Нарисувах ги точно преди да се родят. Рисунка – очакване. Някой ден, когато пораснат достатъчно, за да разбират, ще им я покажа и ще им я разкажа. А те са прекрасни! След броени дни ще навършат половин година… А когато се родиха, това ми се струваше толкова далечен момент, че не мога да повярвам колко бързо се завъртяха месеците и колко бързо растат дечицата. Та близнаци, зодия Близнаци са моите наследници. Лора и Димитър. Братче и сестриче. И макар Лора да е по-голяма с цели две минути от брат си, застанала до него изглежда като мъниче. Много са различни двамата и не само като външност, а и като характери, настроения, поведение. Човечета мънички…

Каква истина разбрахте по време на бременността си? Всъщност при мен бременностите бяха две. С първата бременност разбрах, че не си застрахован да влезеш в статистиката „една от четири

30

І БРОЙ 12

жени губи плода по време на бременност без регистрирана причина“. За тази статистика не знаех, преди да се случи и на мен. Не беше лесно. Особено ако си чакал и си се борил за дете с години. Тогава мислех, че бременността ми е победа в тази борба. Дори не ми минаваше през ума, че нещо може да се случи и всичко да свърши внезапно. Щедро споделях радостта си с близките и това ми изигра лоша шега. Имаше момент, в който получавах честитки от познати, разбрали от семейството ми благата вест, и трябваше да им обясня, че няма повод за честитене вече… Беше и тъжно, и неловко и за двете страни… Но отмина.. Сега е само смътен спомен, към който избягвам да се връщам. Но това ме накара при втората бременност да се страхувам до последно, макар че страхът не е желан спътник в това пътуване към детето. За себе си научих, че радостта се споделя по-лесно, отколкото другото. Че тишината ми е по-скъпа от глъчката, пък макар и сред близки и приятели. И че работата помага много да се изправиш. Просто трябва да намериш начин да държиш мислите си ангажирани ня-


ХУДОЖНИЧКАТА ПЕТЯ КОНСТАНТИНОВА

къде, за да не се въртят в омагьосания кръг „Защо се случи така“… Разбрах, че нищо не е последно и винаги има утре… И че бременността е преживяване, в което виждаш себе си по друг начин и трябва да се грижиш за бременното си „аз“ като за скъп приятел. Да се вслушваш в него, да го разбираш, да му помагаш и да го обичаш!

Много жени в България чакат бебе чрез метода инвитро. Какво е важно да знаят? Няма нищо лошо в това медицината да помогне на природата. А инвитро процедурата е точно такава помощ. Помогнала е на много двойки да стигнат до децата си и да сбъднат мечтите си. Човек тръгва към тази процедура с голяма надежда и очакване… Дори и когато си казва – какво толкова, просто ще опитам, пък каквото стане… Дори когато сме наясно, че гаранция няма, ние сме устроени така, че все се надяваме… И е важно човек да се подготви с търпение и да знае, че една загубена битка не означава край на борбата… А емоциите в битката за бебче са много, много силни.

Надеждата и отчаянието са изострени до краен предел… И макар че медицинската интервенция касае повече жената, в тази борба участниците са двама и мъжката подкрепа е много важна. Много!

Какво мислите за донорството на яйцеклетки? Трябва ли да се даряват, за да се раждат деца? Или сте догматик? Мисля, че това е шанс за живот. Като всяко донорство. Но сякаш е по-малко познато и хората се плашат от непознатото и започват да градят митове около страховете си. Мисля си, че ако повече хора са запознати с възможностите, които донорството на яйцеклетки дава, както и със самото донорство като процедура, ще има повече желаещи дами да дарят яйцеклетките си.

Мястото на семейството в живота Ви? Споделете ни един незабравим щастлив миг. Семейството е като уютен дом. Щастливо е всяко завръщане, след разстояние и време между мен и него. Щастлива съм,

БРОЙ 12 І

31


ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ

когато заедно градим планове… Един такъв щастлив спомен е първата Нова година, в която решихме да останем със съпруга ми у дома и да я посрещнем само двамата, без да превръщаме вечерта в традиционната обилна вечеря… Какво толкова – една Нова година ще дойде без руска салата и сарми! Та така – наляхме по чаша вино, отворихме картата на Европа, размечтахме се за непознати посоки и земи и започнахме да планираме едно от най-вълнуващите пътувания, което ни се е случвало след това – Прибалтика на четири колела и палатки – острови и крайбрежия, бели нощи сред безкрайни борови гори, непознати градове с нови аромати и вкусове…

Разкажете ни за книгата „Нарисувах ти вечеря“? Коя е Вашата любима вечеря? Как ще я опишете? Първата рецепта (кюфтенца от

32

І БРОЙ 12

леща) нарисувах преди повече от десет години, когато все още работех в офис и част от отговорностите ми там беше съдържанието на фирмения бюлетин. Та рецептите започнаха да се появяват първо на страниците на бюлетина, а идеите за тях идваха от колегите по време на споделените ни обеди в столовата на фирмата. След това рецептите прескочиха във фейсбук страницата ми, където се множиха година след година и накрая се оказа, че разполагам с обем, достатъчен за една книга. Издателство „Потайниче“ пък реши да ги събере на хартия и така миналата година се появи книгата „Нарисувах ти вечеря“. А любимата ми вечеря е по-скоро атмосферата около масата, отколкото това, което е в чиниите. Любими са вечерите с любимите хора, особено ако са в различни точки на света…

Отпечатан е вече чудесен календар за 2021 г. с ваши картини. Какво пожелавате на всички, които четат ИСКАМ БЕБЕ? Пожелавам им една по-добра година, която да сбъдва мечти и да носи радостни емоции за всички!

Ако можехте да нарисувате бебе на всяка жена, която иска да има дете, и да му вдъхнете дихание, как бихте го орисали? Ех, де да можех… На дечицата най-вече здраве и здрави и спокойни родители (защото те са най-важните хора за всяко детенце)! И да растат добри хора! 



ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ

Към настоящия момент „Биопрограма“ е водещ производител на чай и е сред основните производители на пакетирани билки за аптечната мрежа в България. Фирмата предлага на пазара и серия от хранителни добавки „Биопрограма live“. Освен това, фирмата е един от най-големите български износители на билки, сушени плодове, подправки и лечебни растения за фармацевтичната, козметичната и хранително-вкусовата промишленост в Западна Европа и САЩ. Неин създател и собственик е Десислав Дионисиев. Стъпвайки във фирмата, нямаш чувството, че влизаш в обикновена корпорация. Посрещат те топло, а уникалният вкус на собственика към изкуството се вижда навсякъде по стените. По времето на социализма в рамките на пет години той става директор и управлява билките за цяла България в рамките на няколко години. Отказва се след настъпването на демокрацията, защото смята „че всякаква организация, която не е направена чрез рационалността на частния производител, не може да бъде успешна“. Предстои ви да се запознаете с един наистина интелигентен човек, който държи на честността, както и повече на действията, а не на говоренето.

34

І БРОЙ 12

„Богат е този, който има идеи“ С какво се заминавате и Цел или късмет беше бизкакво Ви вдъхновява да го несът с билки? правите? Не, не е било цел, а решение на някой Занимавам с неща, с които съм се занимавал като малък – с билки. Като малък събирах билки, продавах ги и си купувах кифла. Занимавам се с нещо, което е относително различно от образованието ми, защото съм завършил „Международни икономически отношения“.

горе. Няколко пъти съм си мислел да спра да се занимавам с билки, но така или иначе те останаха основната част от работата ми.

Каква е стойността на доброто име? Много висока, особено когато


„БОГАТ Е ТОЗИ, КОЙТО ИМА ИДЕИ“

трябва да го поддържаш. То е в две посоки. Едната посока е към доставчик. Трябва максимално да се стремиш да се напаснете и да намираш компромиси с доставчика, да можеш да отговаряш на неговите проблеми. А втората – клиентът, което е не по-малко важно. Клиентът трябва да бъде удовлетворен. Тогава, когато има рекламации, трябва да му се откликва, което изисква постоянство, доверие и много качество.

Корпоративна социална отговорност (КСО) може да означава различни неща за различните хора. Какво означава за Вас? Какво е Вашето разбиране за нея и как оценявате важността й за компаниите и обществото? Ние разглеждаме КСО като една част социален ангажимент, а от друга страна – като начин да се покаже, че всъщност фирмата не стои безучастна. Няма случаи, когато към нас

са се обърнали с някакъв призив, ние да не сме отговорили. Като започнем със спорта: „Биопрограма“ имаше футболен отбор; съдействали сме на организации, които помагат на хора със зависимости; исторически паметници и основно, когато някои наши колеги имат проблем, защото в България здравеопазването е „относително“ безплатно, се стремим да ги подпомогнем всячески. Посоките се най-различни. Непрекъснато отделяме средства за деца, които се учат в училища, свързани с нашата работа. Помагаме със средства и продукти.

Вие, предполагам, имате поглед по въпросната тема – как стоят нещата в САЩ и Европа? Как се възприема там Корпоративната социална отговорност? Социалната отговорност въпрос на мода ли е или въпрос на ценност? Не, не е мода. Това е постоянно по-

ложение в Европа. Например фирмата ни в Полша също е ангажирана със спорта. Там традиция за подпомагане е заложена от години, като, разбира се, за това има заслуги тяхната църква. Тя е тази, която организира процеса. Това по отношение на Европа. В Америка нещата са много социални. Въпреки че тя е, както обичайно се казва – „трудов лагер“, защото хората там много се трудят. Колективното начало в нея е много силно. В Америка социалната политика е много силна и навсякъде става дума за подпомагане. Обществото мисли и се развива чрез благотворителни мероприятия във всяка една област. Често при закупуването на продукт ти предлагат възможност да направиш дарение. В България този принцип също започна леко да се прокарва.

Как се изгражда такава култура? Смятате ли, че корпоративната социална отговорност все още „прохожда” в България? В тази връзка как големи корпорации/ фирми като Вашата избира да направи дарение след ситуацията с „Хелп карма“? Доверието към определена кампания се гради предимно на изключителната честност. Отчетността също част от проблема. Често наблюдаваме как пускаме смс, но не получаваме отчетност какво се е случило по-натам със събраните средства. Следващото нещо, за да се стимулира дарителството, е съдействието на държавата.

БРОЙ 12 І

35


ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ

В Америка, когато направя дарение, ми дават възможност с него да редуцирам личните си данъци. Нашата осигурителна система работи не като такава, а като данъчна система. Начинът на разпределението на данъците, които всички плащаме, е част от начина да се изгради добра социална политика в България. Ако трябва да обобщим, необходимо е да се работи още в посока честността, прозрачността и възможности за данъчно облекчение при даренията. Защото, давайки пари по дадени въпроси, ние помагаме на държавата, а е нейна отговорност да се справя с проблемите на народа си.

Какво е Вашето мнение за демографската криза в България? С какво може ние като общество да допринесем за нейното намаляване? Истината е, че това е много сериозен фактор за страната ни. Гледането на дете, когато жената има същите права и задължения като мъжа, е много сложна задача. Когато една жена иска да прави кариера, а й е вменено, че трябва да стои две години вкъщи, за да гледа децата, тогава нещата са много сложни. Условията за гледане на деца в България са значително добри по отношение на детски, майчинство. В много европейски страни, както и в Америка, майчинството е по-кратко. По отношение на гледане, политиката в България не е лоша. Не се работи обаче достатъчно по въпроса как семействата виждат бъдещето на държавата.

36

І БРОЙ 12

Дар Трябва да се работи по процеса на уверение на бъдещите родители да вярват, че, раждайки дете в България, то ще получи необходимото образование, ще има необходимите възможности и ще бъде щастливо в тази държава. Тази държава заслужава да им дадеш детето си, защото децата в края на краищата в даден момент се дават на държавата. Те започват тук да се трудят, да плащат данъци, да правят пари. Стават самата държава в един момент. Често несигурността е пречка пред създаването на деца, а хората трябва да бъдат убедени, че децата са дар, който държавата заслужава.

Вие сте баща на три деца. В какво се стараете да ги възпитате? И трите ги възпитавам по един и същ начин, но те се самовъзпитават различно. Възпитанието е сложна смесица от семейство, обществена среда, бит и култура. Децата наблюдават случващото се около тях, какво е отношението ни към различни неща в живота, слушат как се говори и те си изграждат свой мироглед. Този мироглед може да бъде повлиян от семейството в сериозна част, но може и да не може да бъде повлиян, защото простите и глупавите неща се учат много бързо. Разбира се, говорим за човешките ценности. Те и добродетелите са най- важното нещо, но тези човешки ценности не са само задължение на семей-

ството. Виждайки лъжата, детето ще се приучи на нея. В приучването към човешките ценности трябва да помагат семейството, обществото, религиите, защото няма религии, които да учат нещо лошо.

Една част от бизнеса Ви е в Америка и Западна Европа. Сигурно сте имали възможност да напуснете страната, но сте избрали да останете тук. Определяте ли себе си като родолюбец? Естествено, че се определям като родолюбец. Дори сега мога да отида да работя в чужбина, но камъкът си тежи на мястото. Налагало се е да стоя в чужбина по няколко месеца, но не съм за там. Не си прекарал детството си с тези хора и за тях ние сме различни, както и те за нас. Но не това сме спира. Просто вярвам, че когато не си тук, нямаш право на критикуване. Ако искаш нещо да промениш, трябва да си в страната си.


„БОГАТ Е ТОЗИ, КОЙТО ИМА ИДЕИ“

Лидери Има една книга „Води като Исус“. Хората, които изучават лидерството, смятат, че такива лидери като Христос, които са били религиозни лидери, са най-успешните, защото успяват чрез своето държание и поведение качествено да останат в света години наред. По същия начин е Мохамед или Мартин Лутър Кинг. Те са хората, които не са имали пари, не са имали други средства освен самите средства на убеждаването.

Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един бизнес лидер? А основните предизвикателства пред лидерството днес? Най-важните лидерски качества са първо свързани с това как се прави икономика, но това качество се придобива. Има качества, които не могат да се придобиват, и това е да имаш хъс, да имаш желание да направиш нещо, да се бориш за него, да имаш визия и да посмееш тази визия да се опиташ да я сложиш в действителността, а после да си кажеш: „Ето, аз го направих“. Можеш да направиш един продукт, но да го произвеждаш години наред е много различно. Едното е да си го измислиш, а другото – да имаш амбицията да го направиш.

Има ли лидери, от които Вие бихте взели примери или следвате техния мироглед? Думата лидерство е много често използвана в днешно време. Познавам хора, които учиха за лидери, но доколкото знам – не са станали. Един лидер, който трябва да бъде посочен в учебниците за научаване? Вероятно ще се учудите, че няма да кажа някой милиардер. Лидер за мен е Уолт Дисни. Той е имал идея, която показва, позволява си да мисли за нея, да я претвори и да я направи съвършена. Идея, свързана с децата и тяхното възпитание. Той не прави самолети или ракети, прави просто анимации и паркове за деца, което, погледнато отстрани, не е нищо сериозно. Тази идея работи страхотно години наред. Малка идея, която е направена, завършена, сътворена и работи.

Какво ще пожелаете на хората, които ще прочетат интервюто? Пожелавам никога да не се задоволяват с нещата около тях, защото само това ще изкара страната ни към по-добро, ще вдигне нивото. Ще им пожелая да осъзнаят, че колкото и много пари да направиш, ако не ги вложиш правилно, те нямат никаква себестойност. И ще им пожелая да разглеждат парите като средства, а не като цел. Не да се трупат и да си мислиш, че си много богат. Не, не си много богат. Богат е този, който има идеи, който е направил нещо. Независимо дали имаш идеи или нямаш, богатството идва с това, че ти можеш да възпиташ поколение, което да наследи твоите разбирания, разбиранията на твоите предци за това какво е България, какви хора са живели тук. За да не загубим идентичността си, защото тя трябва да бъде запазена със своите обичаи, хора, чудатости, природа – такава, каквато е. 

БРОЙ 12 І

37


ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДВОЙКА С РЕПРОДУКТИВНА ДИСФУНКЦИЯ Д-р Сашо Райков е акушер-гинеколог с голям опит в асистираната репродукция от 2008 г., придобит основно в едни от най-реномираните клиники в Испания (страната с най-голям принос в развитието на инвитро процедурите – в научно и клинично отношение). Оттогава е посветен на изучаването и развитието на различни техники на асистирана репродукция, без да изостава от другите области на специалността. Освен това, има завършена магистратура по Човешка асистирана репродукция в Uneversidad Complutense de Madrid, организиран от Sociedad española de fertilidad (SEF) с продължителност 2 учебни семес-

38

І БРОЙ 12

търа и 687 часа теория и практика. Автор на монографията „Практическо ръководство по асистирана репродукция“ и на различни публикации в Испания. Участвал е в различни научни доклади и постери на симпозиуми в Испания. Има завършени многобройни курсове, свързани с асистираната репродукция и акушерството и гинекологията – основно в Испания и други европейски страни. Д-р Сашо Райков е роден през 1969 г в гр. Трявна. Завършва „Медицина“ в МУ София и взима специалност „Акушерство и гинекология“ в МУ Плевен. От 2019 г. е член на екипа по асистирана репродукция в „Токуда“.


Да помо г не м з аедно Най-големият корпоративен дарител на фондация „Искам бебе” е „Билла България”. Кампанията „Да помогнем заедно” стартира през 2016 г. и продължава до днес. Само през 2019 г. заедно събрахме почти 58 хил. лева и подпомогнахме 14 двойки с репродуктивни проблеми! Очаквайте скоро да ви представим хората, с които осъществяваме кампанията. Защото заедно можем!


ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Опит Предвид богатия ми стаж и специализации както в чужбина, така и в България, имах възможността да видя опита с инвитро процедурите в различни европейски държави, сред които и в България. След като анализирах начина на работа в различните клиники, стигнах до извода, че навсякъде се прави едно и също, а именно инвитро процедури, но по различен начин, специфичен за всяка клиника, всяка държава. И бих искал да изтъкна, че всеки прави най-доброто, което може, за да имат успех нашите пациентки. Но най-доброто зависи както от нивото на знания и на опит, така и от конкретните условия във всяка страна, в смисъл на медицински стандарти, протоколи, правила на репродуктивни асоциации и ред други условия. В това отношение клиниките за асистирана репродукция приличаме на притчата за джунглата, която се подпалила и всички животни дружно започнали да гасят пожара. В този момент слонът, който носел огромни ведра с вода, видял колибрито, което носело в човчицата си две капки вода. Слонът се присмял и го попитал какво смята да прави с това количество вода. И колибрито отговорило, че прави най-доброто, на което е способно. Синхрон След като започнах работа в България и в частност в „Токуда“, видях нуждата от синхронизиране на действията ни с останалата част от екипа. Така започнахме да пишем протоколи, основани на медицинските доказателства, като ревизи-

40

І БРОЙ 12

рахме световните ръководства и публикации. Освен това, идват пациенти с назначавани огромни и като обем, и като стойност изследвания, които нямат реално приложение в репродукцията и дори са отхвърлени от съвременната медицина като неприложими или без реална стойност. За голяма част от отклоненията няма ефективни терапии, които да ги коригират и да повишат общите репродуктивни резултати. Също така, виждам как голяма част от пациентите практикуват репродуктивен туризъм, мислейки, че там се практикуват чудодейни техники и медицина, които ще разрешат всички техни проблеми. И не на последно място трябва да кажа, че в България обучението на акушер-гинеколозите по асистирана репродукция е много слабо застъпено, в резултат на което заради неправилно и много продължително третиране на пациентите извън репродуктивните центрове, при нас идват пациенти с много напреднала репродуктивна възраст, когато резултатите в световен план са меко казано, песимистични. За това има значение също и ниската информираност на част от пациентите, както и неудобството да се търси помощ по тези въпроси. След всичко това, както и факта, че в България няма съвременно ръководство, предлагащо и протоколи за третиране на заболяванията, влияещи на фертилитета, и третирането на пациенти с репродуктивна дисфункция, идеята да направим унифицирани протоколи за работа в клиниката прерасна в по-голям про-

ект. А именно – създаването на настоящето ръководство по асистирана репродукция, което да бъде от полза на акушер-гинеколозите, специализантите по акушерство и гинекология и студентите по медицина. Да бъде от полза и на самите пациенти, когато са раздвоени в решенията си, в резултат на противоречиви експертни мнения или погрешни съвети в пациентските форуми. Стандарти Ръководството е израз на моята мечта да бъдем страна с европейски и световни стандарти на работа в асистираната репродукция и по този начин да постигнем най-добрите световни резултати. Като в същото време успеем да повишим доверието и задоволеността на нашите пациентки към репродуктивните клиники в България. Инвитро процедурите трябва да бъдат максимално адаптирани към професионалния и личен живот, лесни за изпълнение от пациентките с минимално количество лекарствени средства. Бих ги сравнил като малко планинско поточе, където водата тече между камъните с минимално съпротивление (усилия), достигайки до голямата река (резултати). Нека започнем с представянето на ръководството. В този брой ще ви запозная накратко със съдържанието на ГЛАВА I. Изследване на двойка с репродуктивна дисфункция.


ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДВОЙКА С РЕПРОДУКТИВНА ДИСФУНКЦИЯ

Тук искам да обърна специално внимание на дефинициите, които ще помогнат за правилно разбиране на проблемите.

√ РЕПРОДУКТИВНА ДИСФУНКЦИЯ: термин, който обединява всички по-горе и при това не включва ограничаващия характер, който те имат.

Първична консултация и изследване на двойки с репродуктивна дисфункция Сашо Райков Кога да се потъпси лекарска помощ? След една година от регулярни непротектирани сексуални контакти, без да се постигне бременност, независимо дали имат предишно дете или не. Изследването на стерилитета трябва да започне едновременно при двамата партньори.

1. Анамнеза на двойката с репродуктивна дисфункция – нуждаем се от следната информация: √ Обща анамнеза √ Гинекологична анамнеза √ История на стерилитета

ДЕФИНИЦИИ: √ ПЪРВИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ: невъзможност на една двойка в репродуктивна възраст за постигане на спонтанна бременност, при поне една година на регулярни непротектирани сексуални контакти. (Да се обърне внимание, че става въпрос за двойката, т.е. всеки от партньорите може да има дете от друг партньор, ако нямат общо дете, пак говорим за първичен стерилитет). √ ВТОРИЧЕН СТЕРИЛИТЕТ: невъзможност на двойката за постигане на спонтанна бременност след предишна бременност. √ ИНФЕРТИЛИТЕТ: невъзможност за постигане на здраво живо родено дете. √ СУБФЕРТИЛИТЕТ: невъзможност за постигане на спонтанна бременност за период от време, по-голям от средния за популацията.

Какво да се направи в кабинета по асистирана репродукция?

2.ОБЩО И ГИНЕКОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ 3. НЕОБХОДИМИ КРЪВНИ И МИКРОБИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ • ПАЦИЕНТКА: - Серология, която включва: хепатит В и С, HIV тип 1 и 2, сифилис и рубеола IgG. - Хормонално проучване на 1-ва фаза от цикъла (2-ри до 5-и ден): FSH, LH, Естрадиол. - Пролактин, TSH. - Хормонално проучване на 2-ра фаза от цикъла (21-ви ден): Прогестерон (не е задължително). - Антимюлеров хормон (не варира в зависимост от деня на цикъла). - Inhibin B – няма практическа стойност и затова ние не препоръчваме неговото изследване.

Хормони

Референтни стойности

FSH

< 10 mU/m

LH

< 10 mU/ml

Estradiol

< 70 pg/ml

AMH

1,2-3 ng/ml

Progesteron (2-ра фаза на МЦ)

2-25 ng/ml счита се, че има овулация при < 5 ng/ml)

TSH

0,4-3,7 mU/m

Prolactin

< 25 ng/ml

• ПАЦИЕНТ: - Група и Rh, ако не се знае или е съмнителна. - Серология, която включва: хепатит В и С, HIV тип 1 и 2 и сифилис. (актуализира се на 24 месеца според Наредба 28). Ние препоръчваме да се изследва и

БРОЙ 12 І

41


ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ПО АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ

Рубеола. 4. ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - СПЕРМОГРАМА • Включва външен вид, втечняване, вискозитет, рН, обем, концентрация на сперматозоиди, подвижност, морфология, виталност и наличие на клетъчни елементи. • Предоставяне на инструкцията за спермограма (дни на въздържание от 2 до 5). • Спермограма – нормални стойности. Параметър

Референтни граници

Обем (мл)

≥ 1.5

Концентрация на сперматозоидите (106/мл)

≥ 39

Общ брой сперматозоиди (106/еякулат)

≥ 15

Процент подвижни сперматозоиди (%)

≥ 40

Процент прогресивно подвижни (%)

≥ 32

Виталност (живи сперматозоиди, %)

≥ 58

Морфология (нормални форми, %)

≥4

pH

≥ 7.2

Пероксидаза позитивни левкоцити (106/мл)

< 1.0

MAR тест (подвижни сперматозоиди, свързани с частици, %)

< 50

Имунобиид (IB) тест (подвижни сперматозоиди, свързани с частици)

< 50

Zn в семиналната плазма (µmol/еякулат)

≥ 2.4

Фруктоза в семиналната плазма (µmol/еякулат)

>13

Неутрална глюкозидаза (mU/еякулат)

≥ 20

Ръководство на СЗО за изследване и обработка на човешки еякулат – пето издание. - ХИСТЕРОСАЛПИНГОГРАФИЯ: Извършва се в първата фаза на менструалния цикъл. - ХИСТЕРОСКОПИЯ: При подозрение за цервикална, маточна или ендометриална патология. - КАРИОТИП В ПЕРИФЕРНА КРЪВ: • Ако се подозира генетично заболяване при някой от членовете на двойката. • При силно намален овариален резерв. • При тежък мъжки фактор. В следващия брой ще ви представим анализите на Тодор Чаушев и д-р Мефтуне Шефкетова. 

42

І БРОЙ 12



ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

„НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА ВИНАГИ ПОБЕЖДАВАТ“ Здравейте! Аз съм Юлия Живкова, координатор на фондация „Искам бебе“ за кампанията „От бебе за бебе“ и ще продължавам да ви разказвам за нашата кауза, дарители и съмишленици. Ще споделям с вас за нашите инициативи и базари, за това как ние, майките, вече сбъднали мечтата си за рожба, помагаме на двойки с репродуктивни проблеми и пациенти на д-р Персенска в борбата за дете! Първа ще бъде споделена историята на Боряна Стаменова и Тихомир, тяхната голяма и безгранична любов като родители на две прекрасни дечица. Боряна и Тишо са създатели на кампанията и нейни големи дарители! Щастието е пълно, когато е споделено! За повече информация за нас, посетете страницата ни във фейсбук – ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ, и споделете идеи, за да дадем шанс и усмихнем още едно семейство!

44

І БРОЙ 12

Борянка, разкажи ни през какви трудности премина вашето семейство до заветните две чертички? Запознахме се края на 2009 г. и вече след седмица заживяхме заедно и знаехме, че сме един за друг и искаме да сме семейство. Година по-късно решихме, че вече искаме детенце, но до края на годината нищо не се случи. Посетихме репродуктивна клиника, за да се прегледаме и да си пуснем някакви изследвания. Там започнаха и мъките ни. За три години в тази известна столична клиника така и не видяхме двете чертички. Падахме духом, отчайвахме се, но не се предавахме! И така ръка за ръка с моята


„НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА ВИНАГИ ПОБЕЖДАВАТ“

любов Тихомир продължихме напред! Какво ви даваше сили да продължите да се борите? Не спирахме да се борим и подкрепяме. В името на нашата любов се молихме да си имаме рожбичка, плод на нашата обич и щастие. Обикаляхме манастири и църкви, правихме молитви и вярвахме, че и нашето чудо ще се случи. Вдигнахме сватба, за да узаконим връзката си. През 2012 г., навръх Нова година, приятелката ми, с която празнувахме заедно, тихичко ме попита опитваме ли за детенце. И като споделих, че много искаме, но нищо не се случва, тя ми се похвали, че е бременна в 5-и месец. Много се зарадвах за нея и още повече се размечтах, а тя ми обеща да ни помогне за час при нейната Докторка.

Нашият ангел Бяхме много щастливи, усещахме, че това е нашето място и така в началото на 2013 г. се запознахме с нашия Ангел с голямо сърце д-р Персенска. Тя видя отчаянието ми и каза, че от там без бебе няма да ме пусне. От трети опит инвитро и първи в МБАЛ „Надежда“ точно на 11 април с трансфер на два свежи ембриона за първи път с Тишо видяхме силно положителен тест. Ревем в клиниката, целуваме се и не можем да повярваме! Казвам му: „Тишо, ще ставаме родители!“. А то се оказа, че не на едно, а на две бебета близначета! Изкарах една много тежка бременност с лежане в болница и страх за моите мишлета, но с благодарност към моята Фея и прекрасния екип на МБАЛ „Надежда“. На 21.12.2015 г. се родиха близначетата ни Детелин и Светлозара, които безкрайно много обичаме с баща им. Цялата ни борба и мечта да сме родители ни сплоти още повече и заедно с близнаците си бяхме готови да продължим живота си с много любов и разбирателство.

Какво за вас е дарителството и как се роди идеята за „ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ“? Знаем колко е важно да сме добри и честни хора. С моя съпруг сме възпитани в добродетели, в обич, любов и състрадание. Отворени сме за дарителството и добрите каузи. Знаем колко труден е животът и колко много двойки като нас жадуват за своя рожба. Колко е тежко, че освен с личната болка на всеки един финансовата страна на нещата също е голям проблем в тази борба. Когато разказах на съпруга ми, че има група във фейсбук „Бебетата на д-р Персенска“, в която се подготвя голяма среща-изненада за нашата любима докторка, той веднага предложи вместо всеки да даде по 10-20 лв. за цветя, паричките да влязат в кутия, която да подарим на д-р Персенска за добра кауза и да подпомагаме двойки в нужда от финансиране. Юлето даде име на кутията „ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ“ и така на 15 август 2017 г. ние я подарихме на д-р Персенска. Като я помолихме тя да избира двойките, които каузата да финансира, защото е най-близо да паци-

БРОЙ 12 І

45


ОТ БЕБЕ ЗА БЕБЕ

че, а защо не и две?

ентите си и знае кой е в нужда. Вече имаме едно момиченце и две близначета момченца от кампанията. Разкажи ни за срещата-изненада на групата с д-р Персенска и какво ви даде тя? Срещата с нашата Перси беше вълнение и обич за децата да прегърнат нашата Добра Фея. А за нас, родителите, беше едно голямо преживяване да се видим, поплачем и посмеем заедно от радост и щастие. Изненадата беше страхотна! Юлка е един прекрасен човек и приятел. Тя е едно усмихнато момиче, което чувствам като моя сестра. Обичам я както аз, така и моето семейство. Благодарни сме й, че създаде тази свята група „Бебетата на д-р Персенска“, за да сме заедно и да подкрепяме семействата, срещнали феята, сбъднала нашите мечти. Да си помагаме в създаването на нов живот, за да може и други като нас да гушнат своето вързоп-

46

І БРОЙ 12

Какво ще кажеш на хората, които сега тръгват по твоя път? Всички, които създават семейства млади или леко позакъснели, не се отказвайте, не спирайте да се борите, вървете ръка за ръка и се подкрепяйте! Пътят е труден, но нито една причина не е достатъчно основателна, за да се откажете! Вървете напред и не спирайте да вярвате, защото надеждата и любовта между двама души винаги побеждават. Мен точно това ме накара да продължа да се боря. Вярата, надеждата и любовта сбъднаха нашата мечта да станем родители. Но не това е всичко. Имахме шанса да срещнем правилния човек и лекар, който се бори заедно с нас за нашето щастие. Д-р Персенска никога не се отказа от нас и ние от нея и сега сме щастливи родители на две прекрасни близначета. И въпреки че останах млада вдовица, аз ще отгледам и съхраня нашите деца в името на любовта към моя всеотдаен и добър съпруг. Пожелай си нещо? Пожелавам си да съм силна! Да съм жива и здрава, за да отгледам децата ни. А ти, моя Любов, да бдиш над тях и помагаш, защото това, което ми се случи, никой, който не го е преживял, не може да разбере! Това е моята мисия, моето поредно изпитание! Но аз ще се справя, защото съм силна, заради нашите деца, плод на нашата Любов! Пожелавам си да си нашия вечен Ангел, който ще ни пази и закриля! Обичам те, Любов! 



ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

EНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА СЪС СЪНЯ Чували ли сте израза „От сън спомени няма.“? Или „Ще спя, когато умра.“? А, може би дори ви се случва да ги използвате. Твърдението, че в забързания ни свят нямаме уважение към съня, е меко казано. Лошото е, че пълният работен график, работата до късно вечер или изместването на социалния ни живот в малките часове се е превърнало в норма за успешен човек. Освен че си мислим, че „от сън спомени няма“, погледнато от гледна точка на предците ни, които не са има-

48

І БРОЙ 12

ли закрилата на стабилен дом, сънят е бил много уязвим момент. При това такъв, който се повтаря на всеки 24 часа. Човек би си помислил, че ако беше толкова вреден за оцеляването ни, досега щяхме да сме еволюирали към много оскъдно или никакво количество сън. Но за толкова години еволюция това не се е случило. Защо? И какво общо има това с ендометриозата?

Ендометриозата е състояние с неизвестна причина и от контактите ми с други жени с тази диагноза, причината най-вероятно за всеки е различна. Ендометриозата обаче е състояние, за което е известно, че се влияе много силно от нивата на естроген, както и от цялостния баланс на половите хормони в тялото ни. За баланса на хормоните ни отговаря системата, която регулира циркадните ритми на сън и будуване и е директно свързана с хипоталамуса. Това е малка жлеза в


EНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА СЪС СЪНЯ

центъра на мозъка, която е връзката между ендокринната и нервната системи и отговаря за поддържането на тялото в балансирано състояние. Тя регулира много телесни функции, като: • температурата на тялото; • жаждата и апетита; • циклите на сън и будуване; • баланса на течностите в организма; • сърдечната функция; • половата функция.

МЕЛАТОНИН И КОРТИЗОЛ Тази жлеза неслучайно е разположена на нивото на очите и получава информация от ретината, за да поддържа циркадните ни ритми на сън и будуване, чрез регулация на два основни хормона, свързани с излагането ни на дневна светлина. Това

са хормонът на съня – мелатонин, и хормонът на действието или на стреса – кортизол. Мелатонинът е хормон, който започва да се повишава, когато навън се стъмни и е сигнал за тялото, че е време за почивка и възстановяващ сън. Кортизолът от своя страна е „нашата вградена кана кафе“, както го нарича д-р Алън Крисчансън, автор на книгата „Протокол за възстановяване на надбъбречните жлези“. При нормални циркадни ритми, тя се инжектира директно в системата ни след съмване и ни помага да посрещнем успешно предизвикателствата на деня. Нивата на мелатонин и кортизол в тялото са директно свързани. Когато мелатонинът е висок, кортизолът е нисък. Ако кортизолът се повиши, нивата на мелатонин в тялото пропорционално се понижават. Освен че се противопоставя на кортизола, мелатонинът естествено се противопоставя и на естрогена. При липса на достатъчно сън, респективно и ниски нива на мелатонин, нивата на естроген в тялото остават завишени.

НЕДОСПИВАНЕ Сънят регулира много процеси в тялото. И когато умишлено игнорираме сигналите му, че е време за сън, се завърта порочен кръг, който неизбежно рано или късно води до неразположения и болести. Системното недоспиване и съответно ниските нива на мелатонин сигурно ни водят по различни пътечки до един и същи краен резул-

БРОЙ 12 І

49


ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

тат, а именно – завишени нива на естроген в тялото. И не само, но когато говорим за ендометриоза, това е от съществено значение.

ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ Както вече споменахме, ниските нива на мелатонин автоматично водят до повишени нива на кортизол. Това е пряко свързано и с влошена чувствителност на клетките към инсулина, или с други думи – инсулинова резистентност. Завишеният кортизол и инсулиновата резистентност, както и недоспиването, са сигурен начин да накараме тялото си да складира допълнително мастна тъкън. Мастната тъкън представлява и активна ендокринна тъкън, която секретира

50

І БРОЙ 12

естроген. От друга страна, за да се посрещне повишената нужда от кортизол на организма, се жертва прогестеронът в тялото. Това ни води до дисбаланс в съотношението естроген-прогестерон в организма и съответно до относителна естрогенова доминантност. Тя активира състояния, които се влияят от нивата на естроген в тялото, като ендометриоза, кисти на яйчниците, миоми на матката и дори рак на гърдата.

БАЛАНС Започва да ви се изяснява защо съм отворила темата за съня и за връзката му с ендометриозата, нали? Вече споменахме, че ендометриозата е състояние, което се влияе от


EНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА СЪС СЪНЯ

нивата на естроген и от цялостния баланс на половите хормони в тялото ни. Трябва да си призная, че книгата на Шон Стивънсън „Спи умно“ беше ключът към едни позабравени спомени на безсънните ми нощи в седми клас, когато се готвех за кандидатстване в гимназия. Известно е от десетилетия, че производството на полови хормони и на хормона на растежа директно зависят от съня по време на бурното развитие, типично за годините на пубертета. Точно в годините, когато хормоните са се регулирали, аз съм подлагала тялото си на системно недоспиване и макар че тогава не съм го усетила, сега знам, че съм си платила цената. Тогава бях на 14 години. 3 години след първата ми менструация и 3 години преди диагностицирането на първата ми киста. Киста, която доведе след себе си и първия ми курс противозачатъчни, в опит да се избегне операция. Не казвам, че това е единствената причина да се озова с трета степен ендометриоза, разпространена из целия малък таз на операционната маса 17 години по-късно, но смятам, че и това е изиграло своята съществена роля в процеса.

ПРИОРИТЕТИ Сънят е жизненоважен за всички процеси в телата ни и първото и най-важно нещо, което можем да направим, за да си помогнем, е да го приоритизираме. Знам, че за млади хора, които искат да се забавляват, да градят кариера, както и за млади родители, това може да звучи като

фантастична приказка. Но, повярвайте ми, ако не го направите, изразът „Ще спя, когато умра.“ може да се превърне в реалност по-скоро, отколкото би ви се искало.

СТЪПКИ ЗА КАЧЕСТВЕН СЪН Всички разполагаме с едни и същи 24 часа в денонощието. Всичко, което искате да направите за тези 24 часа, с добро планиране и приоритизиране, може да бъде направено, така че да не жертвате от ценното време, в което тялото ви се грижи да запазите добрата си кондиция и през следващия ден. Както казва Бенджамин Франклин: „Проваляйки се да се подготвим, ние се подготвяме да се провалим.“. Ще ви дам няколко стъпки, които да ви помогнат да си осигурите качествен сън и евентуално да се справите с някои проблеми със съня:

1.

Жлезата, която отговаря за нивата на мелатонин в тялото ни – хипоталамусът, директно се влияе от слънчевата светлина. С други думи, слънчевата светлина сверява вътрешния ни часовник. Излагането на слънчева светлина е от ключово значение за производството на серотонин. Той от своя страна е от основно значение за работата на вътрешния ни часовник. При това, ако сме получили достатъчно количество директна слънчева светлина през деня, ще сме си осигурили и здравословни нива на мелатонин вечерта и на кортизол през деня. Затова, първи-

ят съвет, който мога да ви дам, е да си осигурите поне половин час време навън в светлата част от денонощието. Най-добре в часовете между 6 и 8:30 сутринта.

2.

Избягвайте излагането на светлина от електронни устройства, като компютри, телефони, телевизори вечер. Синята светлина, която тези устройства излъчват, обърква производството на мелатонин в тялото и повишава нивата на кортизол. Вече споменахме как влияят тези два хормона върху качеството на съня, както и върху способността ни да заспим. В случай че няма как да го избегнете, имате две опции, за да се предпазите от последиците върху съня и здравето ви: - да си вземете очила, които блокират синята светлина (на пазара вече се предлагат много опции); - или да свалите на устройствата си приложение като f.lux, което включва нещо като нощен режим на екрана и изключва синия спектър на светлината.

3.

Намалете кофеина и си

БРОЙ 12 І

51


ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

сложете „вечерен час“ за приема му. Кофеинът има време на полуразпад в тялото около 8 часа. Това означава, че ако изпиете една чаша кафе сутринта, 8 часа по-късно половината от кофеина, който сте поели с нея, все още циркулира в системата ви.

4.

Легнете си, когато усетите, че ви се приспива. Ако изберете да игнорирате сигналите на тялото си, то решава, че има някаква извънредна ситуация, с която трябва да се справите. И надбъбречните ви жлези подготвят още една „спасителна“ кана кафе под формата на нова доза кортизол. Когато тя се налее в системата, изведнъж започвате да се чувствате свежи и готови за действие. Това обаче не означава, че тялото

52

І БРОЙ 12

ви няма нужда от почивката, за която ви е сигнализирало малко преди това.

5.

Движете се. Редовно. Най-доброто време, в което можете да го направите, е сутрин или в първата половина на деня. Това ви осигурява по-добър сън вечерта. Движението стимулира производството на кортизол сутрин и сверява вътрешния ви часовник. Освен това, движението повишава нивата на триптофан, който е важен за производството на серотонин и на мелатонин в тялото.

6.

Осигурете си тъмнина, подходяща температура и влажност на въздуха в стаята, в

която спите. Тези три показателя са от особена важност за качеството на съня, който ще получите. Ние имаме фоторецептори не само в ретината на очите, а и върху кожата си. Обърнете внимание какви светлинни източници има в спалнята ви и ги сведете до минимум. Инвестирайте в добри щори или затъмняващи пердета. Дори малко количество светлина е достатъчно, за да повлияе отрицателно върху регулацията на телесната ви температура и производството на мелатонин. Температурата на тялото естествено се понижава, когато е време да заспим, и се повишава сутрин, когато е време да се събудим. Това е още една функция, която изпълнява вграденият часовник в тялото ни, в лицето на хипоталамуса. Съответно, за да не объркаме този ритъм, е важно да си осигурим добра околна температура по време на сън. Най-подходящата температура е между 18 и 20 градуса.

7.

Обърнете внимание на храната. 95% от серотонина в тялото се произвежда в храносмилателната система. Серотонинът, както казахме, е строителен материал за производството на мелатонин. Тези факти, естествено, водят до заключението, че здравето на червата и храносмилателната ни система има огромно влияние върху съня ни. Липсата на сън води със себе си лош избор на храни – склонност към по-калорични и концентри-



ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

рано сладки храни, поради влошеното доставяне на глюкоза към мозъка, както и склонност към преяждане. Тези храни и начин на хранене благоприятстват развитието на нездравословна чревна флора и на свой ред влошават съня ни. Какви храни да избягваме и кои да предпочитаме, за да подпомогнем оптимално производството на серотонин и мелатонин, както и цялостния баланс на хормоните в тялото ни? Избягвайте: - храни, третирани с химикали, като пестициди и хербициди (от латински –cide означава убивам); - обработени храни – концентрираните захари, които можете да получите не само от десерти, бисквити и шоколад, но и от силно нишестени храни, като хляб и паста от бяло брашно – вече споменахме как влияят те на чревната флора; - употреба на антибиотици – те не убиват селективно само лошите бактерии в червата ви, а действат наред; - добавки в храната, като оцветители, овкусители и консерванти; - хлорирана вода – хлорът е вид антибиотик, това е и причината да се слага в обществените водоизточници, за да се осигури отсъствието на болестотворни бактерии. Но дори и в малки количества, може да увреди полезните бактерии в червата ви; - внимавайте, когато избирате

54

І БРОЙ 12

така наречените „диетични“ храни – те могат да са дори по-лош избор от конвенционалните такива. Четете етикета с дребен шрифт Преди да ви изброя храните, на които е хубаво да наблегнете, ще ви дам един съвет – избирайте първо храната, добавките са по-скоро патерица (с уговорката да подбирате производителите, от които пазарувате). Храната е това, което тялото ни естествено разпознава като източник на хранителни вещества. То е еволюирало съвършено да извлича необходимото, когато му се предлагат цели храни, в естествения им вид. Хранителните вещества, които

ще подпомогнат добрия сън, а и цялостното ни добро здраве, са:

- Селен – може да играе роля при влошен сън, освен това е от критично значение за имунната система и за функциите на щитовидната жлеза – бразилски орех, слънчогледови семена, риба, яйца.

- Витамин С –дефицит на този витамин води до проблеми със съня и чести събуждания през нощта – червени чушки, зеленолистни зеленчуци, киви, цитруси, ягоди, папая.

- Триптофан – прекурсор за производството на мелатонин – сладки картофи, чия, конопени семена, банани, бадеми, тиквени семки, кисело мляко, пуешко месо, зеленолистни


EНДОМЕТРИОЗА И ВРЪЗКАТА СЪС СЪНЯ

зеленчуци.

- Калий – от помощ е, когато се будим често през нощта – банани, зеленолистни, картофи, броколи, гъби, авокадо.

ни семки, орехи, ленено семе, сьомга, камбала. Тези мазнини са чувствителни на топлинна обработка.

- Мелатонин – череши, орехи,

на дълбок сън – кейл, сусам, зеленолистни зеленчуци.

джинджифил, аспержи – съдържат малки количества мелатонин, ананас, домати, банани, портокали – подпомагат производството на мелатонин.

- Витамин D – при сънливост през

- В6 – отпуска нервната система и

деня – риба, като сьомга, скумрия, риба тон, както и гъби. Но най-добрият начин да получим витамин D си остава излагането на слънчева светлина.

модулира реакцията на стреса – банани, кисело мляко, бадеми, авокадо, домати, риба, сладки картофи, яйца.

- Калций – при проблеми с фазите

- Омега-3 мастни киселини – помагат за по-дълбок и освежаващ сън – чия, тиквени семки, конопе-

- Пробиотици – говорихме за влиянието на чревната флора върху съня – кисело зеле, кимчи, естествено ферментирали зеленчуци, мисо, кисело мляко и кефир (както от млечни, така и от ядкови продукти), комбуча.

- Пребиотици – подпомагат растежа и здравето на пробиотичните бактерии в червата – лук, чесън, листа от глухарче, аспержи и много други.

- Магнезий – антистрес минерал, който балансира кръвната захар, подпомага сърдечно-съдовата система, отпуска мускулите, намалява болката и успокоява нервната система, оптимизира съня. Един от основните признаци на липса на магнезий е хроничното безсъние. Голяма част от магнезия се губи в процеса на храносмилане. Добър вариант за прием на магнезий е директно през кожата, под формата на магнезиево олио или магнезиеви соли за вана. Храни, които са добри източници на магнезий, са зеленолистните зеленчуци, сусамовото семе, тиквени-

те семки, бразилският орех.

Меню при ендометриоза Много от тези хранителни вещества са силно препоръчителни и конкретно при диагноза ендометриоза, като пробиотици, омега-3 мастни киселини и рибено масло, магнезий, витамин В6. Както и увеличен прием на растителни храни, които действат противовъзпалително и алкализират организма. Изкарваме в сън голям процент от живота си и за това има добра причина. Количеството и качеството на съня влияе на цялостното ни здравословно състояние. Особено при хронични състояния, каквото за мен е и ендометриозата, е от първостепенно значение да приоритизираме нещата, които подпомагат възстановителните процеси в тялото ни. Защото, когато човек има такова състояние в живота си, знае, че всяка крачка и всеки избор, във всеки един ден е от значение. И тези малки стъпки оформят цялостната картина на болест или здраве, в която прекарваме живота си. Бъдете здрави! Ресурси: „Спи умно“, Шон Стивънсън „Протокол за възстановяване на надбъбречните жлези“, д-р Алън Крисчансън „Хранителна патология“, д-р Бренда Лесард-Рийд 

БРОЙ 12 І

55


БРЕМЕННОСТ И АРТ

Бременността

ЩАСТИЕ И ОТГОВОРНОСТ Д-р Борис Стоилов е акушер-гинеколог, специалист по фетална медицина и преподавател в Медицински Университет – Пловдив. Управител е на Център по Майчино-Фетална Медицина в гр. Пловдив. Специализирал е фетална медицина в Лондон (Великобритания) под ръководството на доайена на тази специалност в света – проф. Кипрос Николаидис. Можете да си запишете час за преглед на тел.: 0876/ 222-711. Прочетете повече на: http://pregnancy.bg/.

56

І БРОЙ 12


„БРЕМЕННОСТТА – ЩАСТИЕ И ОТГОВОРНОСТ“

Д-р Стоилов, защо избрахте акушер-гинекологията за своя път в медицината? Дилемата на всеки един млад лекар какъв път да поеме съществува при голяма част от новозавършилите. И при мен беше така. Но в момента, в който стъпих в родилния дом и започнах работа, разбрах, че това е професията, която искам да практикувам. Огромно влияние оказаха и моите учители – д-р Дренски и д-р Кръстева (леля ми). Те бяха хората, които ми държаха ръцете и ми дадоха най-много по отношение на кариерното ми развитие. Благодарен съм на съдбата за всичките си учители. Истината е, че пътят ми като лекар е бил доста трънлив, но мисля, че упоритостта ми ме доведе дотук. А страстта към това, което правя, беше горивото, зареждащо ме да продължа. Все още не мога да повярвам, че дори в 12-а гестационна седмица можем да огледаме така детайлно плода. Това за мен е чудо, което ме вдъхновява да работя със страст и желание.

хора, които просто правят ехографии. Но феталната медицина, всъщност, е съвременното акушерство. Не трябва да забравяме, че тя е може би най-младият клон на медицината, който последните 30-40 години се е развил изключително много и това е благодарение на многобройните и задълбочени клинични проучвания. Доскоро феталната медицина се равняваше на ехографии, с откриване на Даун синдром, но тази специалност, освен че изисква специфични знания, тя е и с интердисциплинарна насоченост, с обхвати от страна на генетиката, акушерството, кардиологията, хирургията и превенцията и профилактиката на здравето. В основата й стои осигуряването на възможно най-добрия изход от бременността. Затова е нужно най-ранното откриване на аномалиите и предвиждане на усложненията, както и създаване на план, който да подобри прогнозата за бъдещата май-

ка и нейното дете.

Отдаденост Феталната медицина изисква изключителна отдаденост и когато някой казва, че е специалист по фетална медицина, трябва да носи отговорност за своите пациенти. А не просто защото е много модерно да се правят ехографии. Феталната медицина е нищо повече от това да помогне на неродения живот да поеме глътка въздух. При Вас идват много жени, при които най-после се случва желаното забременяване. А сега накъде? Разкажете ни за най-важните стъпки, които всяка жена трябва да направи след установява-

Вие ставате един от първите свидетели на Чудото на живота? След толкова години практика, как мислите – кога и как се появява животът? По всяко време, след правене на любов.

Какво всъщност е феталната медицина? Фетaлната медицина е нещо, което на много места все още се смята за един придатък на акушерството, а практикуващите я специалисти – за

БРОЙ 12 І

57


БРЕМЕННОСТ И АРТ

нето на бременност? За всяка една жена желаната бременност е може би едно от най-красивите усещания, без значение дали е била дългоочаквана или не. Това е голямо щастие за цялото семейство, но в същото време е и голяма отговорност. И така, още преди появата на двете чертички, трябва да се направят няколко стъпки. Започваме с профилактичен акушер-гинекологичен преглед, а при нужда правим и консултация с други специалисти, ако бременната има придружаващи заболявания или фамилна обремененост. Това, разбира се, е по препоръка на наблюдаващия акушер-гинеколог. Другото важно нещо е, че трябва да се започне прием на фолиева киселина 3 месеца преди забременяването, а дозата е по 800 микрограма на ден. Продължаваме с прегледа за установяване на бременност, който правим две до четири седмици след закъснението на цикъла. Целта е, освен да се вземе влагалищен секрет и цитонамазка, но и да се направи ехография, чрез която да

се определи има ли наличие на бременност и къде е разположена тя, да се установи наличието на жълтъчно мехурче, ембрионален диск или ембрион и евентуално – наличието на сърдечна дейност. Разбира се, има и някои други рутинни изследвания, които се правят, а в края на тази консултация се изгражда план за най-важния преглед по време на бременността, а именно – за скрининга в първи триместър.

Какво представлява биохимичният скрининг? Кога и как се прави? Какво „търсите“ вие, лекарите, при този скрининг? Искам да уточня, че биохимичен скрининг е доста неточен термин, за който съм писал нееднократно в сайта на Центъра по Майчино-Фетална Медицина. Затова ще говоря за комбиниран скрининг, или най-общо за скрининг в първи триместър. Скринингът в първи триместър се извършва в периода 11-13 г.с. Това е най-важен преглед за бремен-

ната, защото чрез него установяваме голяма част от структурните (анатомични) аномалии на плода; преценяваме риска за най-честите генетични аномалии, включително Синдром на Даун; определяме изключително точно вероятния термин на раждане, а не чрез масово използваното изчисление по последна редовна менструация, което дава големи отклонения; правим оценка на риска от развитие на гестационен диабет и оценяваме риска за едно от най-тежките и чести усложнения по време на бременността – прееклампсията (високо кръвно налягане при бременни).

Преломен момент Искам да подчертая, че това е преломен момент, защото специалистите по фетална медицина не сме само наблюдатели, а чрез предприети активни действия можем да подобрим прогнозата на бременността! Най-честите проблеми, които наблюдавате при жените в първите 12 седмици от бременността, когато и страхът е най-голям? Възможни решения? Ако трябва да сме откровени, в първите три месеца няма как да се намесим и да променим хода на нещата, що се отнася до абортиране. В много малка степен можем да повлияем нещо и то пак не е сигурно. Голяма част от несполуките, които завършват с аборт през този период,

58

І БРОЙ 12


„БРЕМЕННОСТТА – ЩАСТИЕ И ОТГОВОРНОСТ“

се дължат на генетични аномалии, които са станали случайно и не могат да бъдат предотвратени. Съветът ми към тези жени е да не обвиняват себе си или някой друг и да не се забулват в тъгата си. Ако имат нужда да поговорят с някого, да се опитат да преодолеят трудния период и след няколко месеца да пробват пак. Освен генетичната предразположеност, до аборт могат да доведат и различни хронични заболявания при жената, затова е добре, както споменах, още преди забременяване да се направят консултации със съответния специалист.

Различна ли е бременността след асистирана репродукция и има ли нещо по-различно, което се налага да правят бъдещите майки? На всяка бременна трябва да се обръща достатъчно внимание и не бива да се дискриминира никой. Асистираната репродукция понякога може да повиши риска за определени състояния, но това не означава, че ще се случи задължително нещо лошо. Ние трябва да наблюдаваме

бременната и да оценяваме състоянието й по време на рутинните прегледи, и ако се налага да се направи нещо допълнително, това да е пряко свързано с нейното здраве, а не с това, че е забременяла чрез асистирана медицина.

Често след асистирана репродукция се радваме на бременност с близнаци. Какво е особеното при проследяването й? Близнаците се срещат по-често след асистираната репродукция и именно това е причината за увеличаване на броя им в последно време. Те трябва да бъдат проследявани на по-кратки интервали от време, а колко точно, се обуславя от това дали са с обща плацента или с две отделни. Например близнаци, които споделят една плацента, трябва да се наблюдават на всеки 2 седмици до края на бременността, а понякога и по-често. Проследяването на една такава бременност винаги заостря вниманието на лекарите от самото начало, но благодарение на развитието на съвременната фетална хирургия има възможности за лечение на част от

усложненията (ако възникнат такива), а също така имаме вече изградени ясни правила за определяне на поведението при многоплодна бременност.

За навиците и ежедневието на бременната – да пие ли кафе, колко са вредни цигарите, чаша вино позволена ли е, да взима ли витамини? Аз не бих използвал в едно изречение бременност и ползи от алкохола, а напротив. Цигарите за мен са табу по време на бременност и мисля, че и за двете субстанции се е изговорило много и не смятам допълнително „да разтягам“ темата. Ще обърна внимание обаче на нещо друго, което е много важно. След наличието на толкова много информация, всичко е въпрос на самосъзнание и ако трябва да говорим за изграждане на навици, аз не смятам, че бременността е най-подходящият момент за това. Навиците ни се изграждат доста преди забременяването. В тази връзка мога да спомена, че в моя екип имаме клиничен психолог и хранителен терапевт, както и треньор за

БРОЙ 12 І

59


БРЕМЕННОСТ И АРТ

Как може да се опише една Ваша среща с детето, чийто живот сте проследили от точицата до първия плач? Какво Ви носи тази емоция?

бременни и родилки, на които разчитам много. И все пак, аз съм реалист и знам, че много малко от хората с проблеми ще се обърнат към тях, а по-скоро това ще са хора с утвърдени навици, които знаят, че храненето и спортът могат да им помогнат в този важен период.

Полезни навици Изграждането на полезни навици е един дълъг процес, резултатите от който се виждат в дългосрочен план. Затова смятам, че темата за ежедневието е повече в обхвата на нашия клиничен психолог Нели Павлова, която може да ви каже как да създадете полезни навици, още преди бременността, за да ги спазвате и след това. С каква апаратура работите във Вашия център? Мислите ли, че добрият лекар не е толкова зависим от апарата, а по-скоро от умението, знанието и практиката да „вижда“

60

І БРОЙ 12

и „предсказва“ какво и как се случва в утробата? За да отговоря на въпроса Ви, ще да дам пример с космонавтите на НАСА, които неслучайно работят с най-съвременната апаратура. Дори и най-добрият пилот на Формула 1 не може да участва с трабант на състезание. Какво имам предвид – в медицината се казва, че веригата е толкова силна, колкото е най-слабото й звено. Ние сме взаимносвързани и зависими, след като използваме определена апаратура. Качеството й е от много голямо значение и това не подлежи на обсъждане. Но, разбира се, и „задкормилното“ устройство е останалата част, която трябва да задвижи машината и да изкара най-доброто от нея. Няма как да кажем, че едното е по-важно от другото: знанията и уменията или апаратурата. Това са абсолютните условия за добрите резултати, така че верни на този принцип, в нашия център разполагаме с най-съвременната и висококачествена апаратура. За нас здравето е най-важно, така че не правим компромис с всичко останало.

Това е нещо, което не може да се опише с думи. Но все пак ще спомена, че в тези моменти изпитвам много силна емоция, радост и вълнение и всяка една такава среща ме вдъхновява да продължавам напред и да давам най-доброто от себе си в работата.

Вашите страхове – в медицината и в живота? Човек трябва да знае, че както в медицината, така и в живота, всеки следващ момент може да крие голяма изненада. Трябва да анализира много добре историята, грешките и успехите си, за да бъде подготвен. Но ако живеем в страх, то по-добре е да не живеем. Животът в страх е свързан с липса на въображение, желание за работа и правене на нови неща, а това означава да стоим на едно място.

С какви думи изпращате от кабинета си бременната жена, която само преди 30 минути е влязла при Вас със своите страхове и сълзи? С истината. Истината често носи голямо щастие, а понякога тъга, но аз не мога да я спестя. Трябва да съм обективен и предпочитам да съм откровен и понякога „лошият вестоносец“, отколкото да съм лицемерният добряк и да казвам това, което пациентките искат да чуят. 



ВРАГЪТ В НАС: ХИСТАМИНОВА НЕПОНОСИМОСТ Храните, които ни разболяват Какво е хистамин? Хистаминът се среща естествено в човешкия организъм и има важна роля за редица процеси. Той изпраща различни сигнали до мозъка, задейства отделянето на стомашна киселина за подпомагане на храносмилането. Освобождава се след нараняване или алергична реакция като част от имунния отговор на организма. Когато нивата на хистамин станат прекалено високи, или той не се разгражда правилно, това започва да се отразява на нормалните жизнени функции. В едни случаи симптоми се проявяват при недостиг или липса на диаминооксидаза (ДАО). В други – след прекаляване с храни, които съдържат или провокират синтеза на хистамин, въпреки че активността на ДАО ензима е нормална. Главоболие или мигрена, хрема или запушен нос, необяснима умора, стомашно-чревни оплаквания, нередовен месечен цикъл, световъртеж, повръщане, обриви... Това са само част от симптомите, които е възможно да сигнализират за хистаминова непоносимост на организма. При по-тежките случаи на непоносимост може да се наблюдават отоци, високо кръвно налягане, аритмия, чувство за тревожност, трудно регулиране на телесната температура, световъртеж. Какво означава хистаминова непоносимост? Хистаминът е вещество от групата на така наречените биогенни амини,

62

І БРОЙ 12

което се съдържа в много храни. Хистаминът притежава важни биологични функции: стимулира функцията на стомашната лигавица, регулира гладкомускулното съкращение, участва в процесите на възпаление, вазодилатацията и производството на цитокини. Приетият с храната хистамин е необходимо да бъде разграден


от синтезиращия се в червата ензим диаминоксидаза (ДАО). При дефицит на ДАО неразграденият хистамин ненужно се усвоява, причинявайки съответните симптоми. Симптомите от гастроинтестиналния тракт могат да са диария, синдром на раздразненото черво (IBS), хроничен запек, газове, стомашни болки, повръщане. Симптомите, които засягат главата, са главоболие, подобно на мигрена, и оток на Квинке. Дихателни проблеми, които могат да се проявят, са астма, запушен нос и сълзене от очите. Кожните оплаквания включват зачервяване на лицето и/ или гърдите (много често срещан симптом), обриви, екземи, уртикария, акне. При жените е възможно да се наблюдава болезнена менструация. Симптомите изчезват по време на бременност и се завръщат след раждането. Други симптоми могат да са хрипове, разстройства на съня, аритмия, промени в настроенията – от отпадналост до раздразнителност и агресия. От хистаминова непоносимост са засегнати около 1-3% от населението в Европа. Доказва се при близо 80% от хората, страдащи от изброените симптоми. Изненадващо голям брой храни са естествено богати на хистамин или натрупват високи нива на хистамин по време на зреене или съхранение. Други играят ролята на така наречените „хистамин либератори“ – те не само съдържат хистамин, но и повишават отделянето му в черва-

та или потискат чревната ДАО активност. Кои храни и напитки трябва да се ограничат? Храните, с които трябва да се внимава, са замразените меса, месните консерви, сушените, маринованите, пушените или други предварително приготвени меса, като колбаси, шунка, бекон, кайма, животински вътрешности (особено черен дроб). Важно е да се знае, че съдържанието на хистамин нараства със степента на раздробяване на месата. Рибните консерви, осолените, сушени, пушени или мариновани риби и морски дарове също съдържат хистамин, като количеството е по-високо при някои видове – риба тон, скумрия, херинга, сардини, аншоа, скариди, миди В групата на храните с богато съдържание на хистамин са още яйцата, зрелите сирена, като твърдо или полутвърдо бяло сирене, топено сирене, синьо сирене, фондю, Гауда и др. Там се нареждат също зърнените и бобовите култури, орехите, кашуто и други ядки, шоколадовите бонбони и други продукти на основата на какао. Към групата принадлежат още цитрусовите плодове, изкуствени оцветители и консерванти, киселото зеле, спанакът, доматите (включително кетчуп и доматен сок), патладжанът, авокадото, бананите, маслините, маринованите зеленчуци и гъбите. Важно е да се ограничи алкохолната консумация, особено приемът на червено вино. Комбинираната употреба на храни с високо съдържание на хистамин може да доведе до особено изразени или тежки симптоми. Приме-

ри за това са сирена и червено вино, пица (мая, сирене, домати, салам, спанак), рибни плата и вино и други. Форми на хистаминова непоносимост При ниски нива на ДАО и високи нива на хистамин най-често става въпрос за първична хистаминова непоносимост. Състоянието се дължи на генетични варианти в гена, кодиращ ДАО ензима, които значително намаляват ензимната активност. Тези генетични варианти се идентифицират с ДНК тест. Хистаминовата непоносимост може да е също така вторична или придобита. Нерядко причина за нея стават възпалителни или дегенеративни заболявания на червата, тъй като над 90% от ДАО се образува в епитела на червата. Има и определени медикаменти, които блокират ДАО – това са някои антибиотици, антидепресанти, муколитици и др. Алкохолът също понякога води до намалена активност на ензима.  Как се диагностицира? Лаборатория „Геника“ предлага пълния набор от изследвания за диагностика на първичните или вторични форми на хистаминов интолеранс, а именно: - измерване на нивата на хистамин в кръв или фецес, ДАО активност в кръв, ДНК тест за варианти в гена за ДАО, както и в гена HNMT, отговорен за разграждането на вътреклетъчния хистамин.

БРОЙ 12 І

63


ПАРТНЬОРСТВО

„Мисис България“ Мариета Захариева подкрепя фондация „Искам бебе“ „Мисис България 2020“ Мариета Захариева ще подпомогне финансово дейността на фондация „Искам

бебе“. Бизнесдамата ще отделя по 0,10 лв. от продажбата на всеки продукт „Bactojoy“. Захариева прегръща идеята на фондация „Искам бебе“, известна с каузата си „За повече деца на България“ и свързана с проблемите за репродуктивното здраве на семействата у нас. „Родена съм на Благовещение – 25 март. Ден, в който православната църква почита майката. Приемам каузата на „Искам бебе“ като своя – с цялото си сърце и любов. Ще съм най-щастливият човек, ако съм малка част от щастието на хората, които искат да имат свои рожби. Нима има нещо по-прекрасно от децата в човешкия живот?“, споделя развълнувана Мариета Захариева.

64

І БРОЙ 12


„МИСИС БЪЛГАРИЯ“ МАРИЕТА ЗАХАРИЕВА ПОДКРЕПЯ ФОНДАЦИЯ „ИСКАМ БЕБЕ“

пълнителен директор на Асоциацията на българските износители, оглавява Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Предава своите знания на студенти в Нов български университет и в Международното висше бизнес училище в Ботевград.

Бизнесдамата разкрива, че е участвала в конкурса „Мисис България“ не толкова от суета. „Хареса ми идеята, че мога да представя себе си като личност, която може да бъде пример. Прегърнах предизвикателството, че в голямото семейство на конкурса ще бъда полезна. Харесват ми каузите, зад които всяка година застават участничките. Гордея се с тази моя победа, както и с бизнеса си, и съм сигурна, че има какво да дам на хората“, разказва чаровната Мариета. Тя е позната като успешна бизнесдама с четири висши образования. Заемала е важни длъжности в корпоративната сфера, била е директор продажби в Първа инвестиционна банка, ръководила е голям екип и в Банка ДСК като директор на дирекция „Финансови консултанти“. Работила е като из-

Впечатляващата си професионална биография красивата дама допълва с основаване на собствената си фирма „Булгар Биотик“ ЕООД, която е специализирана в производството на пробиотиците и имуностимулаторите „Bactojoy“, които се правят на основата на коластра и полезната бактерия за киселото мляко Lactobacillus Bulgaricus. „Създадох „Булгар Биотик“ с идеята да предложа на пазара пробиотици от ново поколение Bactojoy! Нашето производство се основава на стари български традиции и най-нови съвременни технологии. Екипът ни се състои от водещи учени и технолози. С производството се стремим да помогнем на всички, които искат да се грижат ежедневно за здравето си. Добрата физическа активност и здравословното хранене са важни за доброто здраве, но поддържането на здравето на храносмилателния тракт е в основата на превенцията на множество неразположения и заболявания. Пробиотичните продукти Bactojoy на Bulgar Biotic ще ви помогнат в ежедневната грижа за вашето здраве“, разкрива Захариева. 

БРОЙ 12 І

65


ХРАНЕНЕ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

ВАЖНИЯТ

ВИТАМИН Е Витамин Е е един от най-важните витамини, който е свързан със зачатието и запазването на бременността. Наричан е още токоферол и витамин на фертилността. Думата има гръцки произход от „токос“ – потомство и „феро“ – нося. Открит е от анатома-емриолог Хърбърт Еванс и Катрин Бишъп. Евънс е доцент по анатомия в университета „Джон Хобкинс, а после се мести в Калифорния и работи в университета „Бъркли“.

66

І БРОЙ 12

Той прави интересени опити с животни, главно плъхове и мишки, които подлага на различни диети. Констатира, че при режим, в който липсват определени хранителни вещества, размножаването на тези животни намалява. При липсата на тези вещества мъжките гризачи губят оплодителните си способности, женските не могат да доизносят докрай плода, а също спира млякото у кър-

мещите животни. Така прави своето откритие – витамин Е. При по-нисшите животни той играе важна роля при оплодителните способности. Царицата на пчелите, чиято плодовитост е известна, снася по 150 000 яйца, и се захранва от пчелите работнички основно с храна, извънредно богата на витамин Е. По-късно Еванс разбира, че този витамин е от изключително значение и при човека. Той е разтворим в мазнини, има го в храни от растителен и животински произход. В най-голямо количесто съществува в житото, овеса и люцерната. В по-ограничено количество в жлезистите органи на бозайниците, а в минимално количество – в млякото и маслото. Може да се набави с храни като бадеми, лешници, пекани, фастъци, слънчогледови семки, сушени кайсии, спанак, тиква, авокадо, киви, червени чушки, зелен фасул, камби, домати, аспержи, грах, марули, сладък лют червен пипер, сух босилек, риган, мариновани зелени маслини, масло от пшеничен


ЕДНАКВИ ДРЕХИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

089 327 4332 terracaeli.brand@gmail.com

https://www.facebook.com/terracaeli.brand/


ХРАНЕНЕ И РЕПРОДУКТИВНО ЗДРАВЕ

зародиш, ленено и соево масло, зехтин. Известно е, че голямо количество от него има в морковите. Благодарение на богатото му съдържание в оранжевия зеленчук, подобрява производството на тестостерон и лекува простатата жлеза при мъжете. Дори може да завърне сексуалното желание при мъжете и да удължи половия акт. Желателно е морковите да се похапват сурови, варени с малко зехтин или под формата на пресен сок, който е за предпочитане. Към него може да се прибави целина, червено цвекло, ябълки и мед. Мъжете, които пият сок от моркови за закуска, нямат проблеми с репродукцията. Пол з и Ви т а м и н Е п о до б р я ва к р ъ во о б р а щ е н и е т о и з а е дн о с т о ва е р е к т и л ната функция, насърч а ва п р о и з во дс т во т о н а т е с т о с т е р о н , п о ви ш а ва с е к с у а л н о т о ж е л а н и е и п о до б р я ва с е кс у а л н а т а а к т и вн о с т . Вл и я е бл а г о т во р н о въ р ху имунната система. Сп е ц и а л и с т и т е п р е п о р ъ ч ва т , к а к т о ж е н и т е , т а к а и м ъ ж е т е да г и ко н с у м и р а т с ва р е н и в к р а ве м л я ко. Ня кол ко м о р ко ва с е ва р я т в ч а ш а п р я с н о м л я ко о ко л о де с е т м и н у т и . Според Еванс, витамин Е помага при стерилитета както на же-

68

І БРОЙ 12

ната, така и на мъжа. Предлагаме ви няколко кулинарни рецепти от старите книги, с които можете да си набавите този толкова важен за зачатието витамин. САЛАТА ОТ МОРКОВИ Изчистваме морковите, измиваме и стържем на едро ренде. По желание може да се прибави настъргано червено цвекло и глава целина. Посолява се и се залива със сок от лимони и зехтин. Поръсва се със ситен магданоз. Наоколо украсяваме с венец от настърган хрян. Може над салатата да подредите и крутони или да поръсите сурови белени слънчогледови семки. ГАРНИТУРА С МОРКОВИ Изчистваме половин килограм моркови, нарязваме ги на колелца и варим в солена вода с една лъжица масло и малко захар. От допълнително масло и брашно правим запръжка, която разреждаме с водата, в която сме вари-

ли морковите и прибавяме прясно мляко. В разредената гладка каша слагаме сварените моркови и варим още 10-15 минути. Поръсваме гарнитурата със ситен магданоз и поднасяме с пържени яйца, пържоли, котлети, кюфтета и др. ГРАХ ПО ФРАНЦУЗКИ Изчистваме един килограм грах от шушулките (или два буркана готов от консерва), измиваме и пържим в горещо масло. Омекналият грах наръсваме с една лъжица брашно. Заливаме с вода или мляко и варим около 20 минути със сол. Застройваме ястието с парче масло, два жълтъка и лимонов сок. Поднасяме с пържени яйца и пържен хляб. ЗЕЛЕН ФАСУЛ ПО ХОЛАНДСКИ Изчистваме и нарязваме един килограм фасул и го варим в подсолена вода, в която са сложени обелени главички лук и парче лимонова кора.


ВАЖНИЯТ ВИТАМИН Е

Приготвяме сос, като разбиваме три жълтъка с една чаша вода и оцет (половин чаша вода и половин чаша оцет). Сместа се вари на огъня, докато се сгъсти. В сгъстения сос прибавяме две лъжици масло и фасула. Добре е преди да сложите фасула в соса да махнете от него лука и лимоновата кора. Подправяме ястието със сол, черен пипер и лимонов сок. Приготвеният фасул можете да поднесете с пържени котлети, пържено пиле или нещо подобно. АСПЕРЖИ СЪС СОС Обелваме аспержите, връзваме по няколко на снопчета и ги варим в подсолена вода. След като ги сварим, ги изваждаме от водата, развръзваме ги и оставяме да се отцедят. На един килограм аспержи са нужни 1/2 кисело мляко и четири жъл-

тъка, настърганата кора и сока на един лимон, 50 г олио, една лъжица брашно, една чаша от водата, в която са врели аспержите. Сосът се вари на слаб огън, докато се сгъсти. Подправяме соса със сол и черен пипер и заливаме с него аспержите, които предварително сме подредили в чиния. ЗИМНА ПЕЧЕНА ТИКВА Вземаме една кръгла тиква, отрязваме калпачето й откъм дръжката и изчистваме с лъжица кухината от семките и влакната. Слагаме в нея сушени круши, ябълки, кайсии и други плодове. Нарязваме на малки парченца една кутия обикновен локум. Ако обичаме повече сладко, добавяме захар. Наливаме вода и малко коняк или ром. Връщаме капачето и печем тиквата във фурната, докато получи златист цвят и омекне. 

БРОЙ 12 І

69


ЗА ПАЛАЧИНКИТЕ… Вие правите ли палачинки у дома? Кога ги правите – в събота, в неделя или всеки ден? Как ги правите? На мен невинаги ми се получават. Веднъж сместа ми става гъста и те изглеждат като недопечени катми, друг път – рядка и те стават сухи и дори загарят бързо… Ща с т и е Ка з ва м с е Да н и е л а Ма л а ко ва . От бл и з о 20 г о ди н и р а б о т я к а т о п с и хол о г – з а п о ч н а х к а т о п е да г о г ич е с к и с ъ ве т н и к в ТЕ „А. По п о в“ – Ве л и ко Тъ р н о во, п р е м и н а х п р е з и з к л ю ч и т е л н а т а ш кол а н а SOS Де т с ко т о с е л и щ е в г р а д Тр я вн а , б я х н а с а м о с т о я т е л н а п р а к т и к а , а п о с л е дн и т е г о ди н и р а б о т я к а т о п с и хол о г в две т ъ р н о вс к и де т с к и г р а ди н и – ДГ „Здр а ве ц“ и ДГ „Сл ъ н ц е“. Оп и т ва х да с е р а з ви ва м в р а з л ич н и п о с о к и н а п р о ф е с и о н а л н о т о п о п р и щ е , н о ви н а г и ж и во т ъ т и п р о ф е с и о н а л н и т е м и с р е щ и с хо р а т а м е з а вр ъ щ а ха к ъ м т е м а т а – де ц а и р о ди т е л и . Ща с т л и -

70

І БРОЙ 12

ва с ъ м . Но н а й -ва ж н о т о е , ч е с ъ м м а й к а н а две п р е к р а с н и дъ щ е р и . Об ич а м да п ъ т у ва м , да ч е т а , да п р и г о т вя м вк у с н и к у л и н а р н и и з н е н а ди , к а т о п а л ач и н к и в н е де л я с у т р и н . Ща с т л и ва с ъ м , ч е ве ч е , с л е д 16 и 9 г о ди н и , з а п о ч ва м да ви ж да м и да б е р а п л о до ве т е н а с во я т а л ю б о в к ъ м де цата си. И още нещо – мислех с и , ч е п р а ве н е т о н а п а л ач и н ки е лесна работа, но се оказ а , ч е н е е с ъ вс е м т а к а . А з а р о ди т е л с т во т о и м а х с хва щ а н е т о, ч е е н а й -т р у дн о т о и о т г о во р н о н е щ о н а с ве т а , н о и т о ва н е с е о к а з а вя р н о – т о м о ж е да б ъ де въл н у ва щ о, п р и я т н о, да ж е з а б а вн о!


Моята баба ги правеше през лятната ваканция. Това беше ритуал. Запалваше огън. Забъркваше един казан, по детските ми спомени около 10-15 литра, слагаше керамичния сач на огнището, сядаше на сянката под ореха в задната част на двора и започваше. Цялата улица ухаеше на катми – дим от огъня, свинска мас и тесто… До 11-12 часа на обяд не успяваше да събере повече от една катма в тавата. Децата от улицата по въздуха усещаха угощението. Всеки идваше, баба сгъваше катмата, донамазваше я с мас и я подаваше в нечии детски ръце. Никога не знаех тя успяваше ли да похапне! А вие как правите палачинките? Колко яйца слагате? С мляко или само с вода? С масло или с мас? Специален тиган за палачинки ли използвате или какъвто имате? Неделя е! Децата още спят, а аз ще правя палачинки, за да ги изненадам, когато се събудят. Вземам този път 2 яйца. Измивам ги старателно (от магазина са, не зная кой ги е пипал!). Чупя ги… те падат в купата. Жълтък и белтък

се смесват. „Напъни! Напъни още малко! Всеки момент ще излезе!“ – казва докторката, на която бях поверила раждането на първото си дете и себе си. Но тя не искаше да излиза! „Напъни още малко!“ – Но тя не излиза. Стои в прохода между мен и света навън. Усещам силен натиск върху корема си и... чувам плач! Ето я моята малка принцеса! Подават ми я. Не мога да си спомня как изглеждаше точно в този момент преди повече от 16 години в онзи августовски предиобед. Преди този момент си мислех, че знам всичко за отглеждането на бебе, също като с палачинките. В онзи ден не си давах сметка колко наивна съм била. Всъщност нищо не знаех, защото все още не познавах детето си. Тепърва щях да се уча. И до днес пробвам с пръсти тестото за палачинки. Така проверявам дали е достатъчно гъсто. Общоприето схващане е, че всички деца обичат палачинки, но извън него, малката ми дъщеря отказва да ги яде. Опитва по хапка и ги оставя.

По същия начин се чувствах и аз преди 16 години. Всички казваха, че в момента, в който хвана бебето в ръцете си, ще го обикна от първия миг, ще усетя силен майчински инстинкт и всичко ще бъде ОК. Но не се получи така. Държах бебето и се чувствах абсолютно несигурна във всичко, което правех. Не знаех как да го накърмя, не знаех как да му сменя памперса и да го повия, не знаех как да го изкъпя. Но знаех как да го гушна и да го почувствам. Милвах пръстчетата му, докосвах кожата му – опознавахме се! „Здравей, аз съм твоята майка!“ Пъпната връв беше прекъсната, сега вече Тя – дъщеря ми, започваше своя живот с мен и без мен! Тя щеше да ме води по пътя напред в следващите години. Но, за съжаление, доста често забравях този факт, това силно усещане между майка и дъщеря. Продължавах да чета, да се консултирам, да трупам „знания“, да търся обяснения защо бебето плаче, защо акото му е зелено, защо спи или не спи... А не наблюдавах! Пл ач ъ т Да, тя плачеше. Плачеше много през деня. Не знаех защо. Не намирах отговори и в прочетеното. От-

крих обаче, че когато я люшкам в коша и й пея, се успокоява и заспива. Открих, въпреки огромната си съпротива и лекарските съвети, че детето ми не обича адаптирани млека и е гладно. С огромно лично усилие приех да опитам с кисело мляко. Получи се. Баба ми, същата с катмите, я слагаше в количката. Извеждаше я на двора. Обръщаше количката срещу слънчевите лъчи. Те грееха право в очите на бебето. То мигаше, мигаше и ги затваряше… и заспиваше. Тогава баба обръщаше количката. Махаше всички ненужни дрешки и покривала и оставаше с часове до моята дъщеря, така както стоеше с часове пред огнището, правейки катми за децата от цялата махала. А аз продължавах да се суетя – какви млека, какви пюрета, каква вода, кое от кое да е по-здравословно и правилно. Може би, когато баба ми е била млада майка, не е чела Бенджамин Спок или се е консултирала с BG MAMA. Тя е имала своите стари майки, които са й давали съвети. Сигурна съм, че и тя е имала своите притеснения. И тя е постигала своите успехи, правила е и грешки като майка. Но когато се грижеше за своята правнуч-

БРОЙ 12 І

71


ка, тя правеше само едно – СЛУШАШЕ детето, УСЕЩАШЕ неговите нужди и спокойно, без бързане и без излишни думи отговаряше на всичко това. А аз продължавах да чета, да се консултирам и да не се доверявам на детето и себе си. Трябваха ми години да се науча на това умение, въпреки образованието и теоретичните знания, които имах и имам. Все още се уча! Сложих яйцата. Днес са две, защото искам сместа да стане двойно повече. Надявам се след закуската да останат достатъчно палачинки и за солена торта. Добавям брашно. Сега няма да използвам пасатора за лесно разбъркване. Бъркам на ръка с бъркалката. Първоначално всич-

72

І БРОЙ 12

ки продукти в купата образуват лепкава нехомогенна смес. Балончетата, пълни с неразтворено брашно, излизат на повърхността. Продължавам да бъркам. Иг р ач к и т е Тя вече пълзи. Обича да опознава света и като малко охлювче се придвижва от стая в стая. Има много и всякакви играчки – образователни, светещи, движещи се..., но винаги избира да е до мен. Обича да пипа точно там, където може би ще й бъде забранено. С нейните 2030 см височина при пълзене може сама да се надигне и да отвори най-долния шкаф в кухнята, където вече, благодарение на мен и страха ми, че детето може да се нарани, има само тенджери и тигани. Всичко останало е качено

на недостъпна височина. Тя отваря. Сяда на пода и започва да ги вади. Удря капаците един в друг. Изпуска тенджерите на пода. Звукът е изключително силен. Може би, дори дразнещ за мен, но устоявам, защото тя учи в момента. И тя прави това, което правя и аз – може би готви. Заедно сме. В стаята си ще е с играчките си, но ще е сама. Ще се рови в купищата с играчки и скоро ще й омръзне. За истинската игра са нужни истински неща! Те са много по-интересни, а още по-вълнуващо е, ако играта е споделена с някого. Ако тогава си бях дала сметка за тези детски игрови предпочитания, щях да спестя доста средства, да търся простите неща, например да внеса торбичка с орехи, или есента да събера кестени, да подбера дървени лъжици, купички и играта е готова. Ако се бях сетила само, бих могла от обикновена кърпа да вържа и да направя кукла и да я дам в ръцете на детето си. И без това децата обичат да се заграждат с всякакви кърпи, одеяла, да се крият под тях, за да се скрият за малко от външния свят и да изживеят своя собствен. Лю б о п и т с т во т о За децата дребните ес-


тествени предмети са най-интересни. Купувайки най-новите модели играчки, само заливаме децата с нови предизвикателства, с които натоварваме сетивата им за 10-15 минути. При играта водещо е любопитството и когато то бъде задоволено, децата преминават нататък. Така скачат от занимание в занимание. По този начин успешно тренираме у тях ненаситност, която по-късно прераства в: „Искам!“, „Искам!“, „Искам!“. След години се питаме защо им е трудно да се концентрират по време на игра, в ситуациите в детската градина или в часовете в училище. Отговорът е прост – техните сетива са научени и тренирани да искат ОЩЕ. Забелязали ли сте каква е продължителността на филмчетата в YouTube? Едно филмче от серията за „Маша и мечока“ е с продължителност около 8-10 минути. Цветовете, движенията, музика и танците действат хипнотично. Те са нереални. Но детският мозък свиква с тях и по-късно ще ги търси в различни свои дейности. В реалния живот цветовете не са толкова ярки, думите не са толкова звънки, героите не са толкова динамични.

Бъркам тестото, бъркам. Слагам още брашно. Сместа рязко се сгъстява. Също като в живота, когато добавяш нещо в повече, то прелива или се спихва. Любовта към децата е като брашното в купа с тесто за палачинки. Можеш да ги обичаш, все едно сипваш брашно, без да гледаш, и отново да сипваш, без да добавяш вода, за да разредиш, докато ги бетонираш с и от любов. Лю б о вт а Като всяка билка в прекомерна доза, любовта може де е лек или отрова. Да, за децата е важно да усещат и да знаят, че са обичани, че пред тях, до тях, зад тях стоят техните

родители. Но, както и в момента на прекъсването на пъпната връв, децата имат нуждата да дишат самостоятелно. Любовта се гради. Тя не се получава даром. Тя се възпитава всеки ден – и у родителите, и у децата. Сигурна съм, че ако преди 16 години можех да измеря любовта към детето си със скала от 0 до 10, тя би била на около 1, защото до онзи момент девет месеца в тялото си усещах живота на друго същество. Но след 16 години и вече като майка на две деца знам, че любовта ми е плод на ежедневни грижи, взаимодействие, преживени радости, страхове и тревоги. Може да ви звучи егоистично, но любовта е такава. Тя се създа-

ва, изгражда и възпитава. Като цвете е. Колкото повече влагаш в един човек, толкова по-скъп ти става той, толкова повече държиш на него, толкова повече го обичаш. Но не бива да прекаляваме с любовта и егоизма, също както и с брашното, защото така можем да задушим индивидуалността, самостоятелността, решителността у децата си. А тестото може да стане клисаво и да се чудим как да го направим подходящо за питки. Но, ако се замислите, и това е идея. Може би нещата от живота са поправими, стига да сме наблюдателни, сензитивни и креативни. Бъркам и успявам да хо-

БРОЙ 12 І

73


могенизирам сместа, с доста усилия. Време е да преценя кой черпак да използвам, за да я загребвам. Трябва да преценя количеството, което ще изсипвам в тигана – хем да е малко, за да не станат дебели, хем да не е много, за да станат достатъчно тънки и пухкави. Загребвам първото количество. Ра з ви т и е т о Тя тръгва на градина. Първата ни голяма раздяла. Не е ходила на детска ясла. Как ще я пусна? Готова ли е? Какво ще се случва с нея там? Ще се грижат ли добре за нея, докато аз не съм наблизо? Подавам я в ръцете на учителката. Тя я гушва, така както бих направила и аз. Време е да проумея, че съм ЗАМЕНИМА, че моето малко дете поема по своя път, правейки поредната крачка напред. Тя плаче. Аз плача. Но тя спира, когато влиза в занималнята, а аз продължавам. Защо плача? За какво плача? Това е поредният етап от развитието – нейното и моето. Всяко дете е Вселена. То се развива по своя собствен уникален начин. За нас като родители е важно да знаем и да си даваме сметка, че всичко се случва поетапно, стъпка по стъпка.

74

І БРОЙ 12

Да преодоляваме личните си родителски амбиции и да нямаме напразни очаквания, като например на 3 години детето ни да смята дроби. Много често чувам родителски хвалби: „Тя познава буквите още от 2 годинки!“, „Той може да смята до 100, а е само на 3!“ И какво от това? А може ли да играе в пясъчника? Може ли до говори с други деца? Може ли да се облича и съблича сам? Гребе ли с лъжицата или чака да го хранят? С нейните очи Всяко развитие, всеки напредък има свое място и ход. Да, има деца, които следват развитието за възрастта си, също като по учебник. Има такива, които изпреварват написаното в книгите. Има и такива, които се бавят. Но ако погледнете през погледа на моята баба, с нейните очи, без да сравнявате, без да бързате, без да се съобразявате с възрастовите норми, тогава ще видите детето си като дете с характер, със собствени интереси и умения, със своите силни и слаби стани. Тогава ще седнете спокойно до него в пясъчника и ако то брои песъчинките, няма да го убеждавате, че това е глупаво занимание,

а ще ги броите заедно с него. А ако се уморите, можете просто да си измислите история, като тази, че песъчинките са толкова, колкото са звездите в небето, а те не могат да се изброят. Поне не днес. Ще го попитате дали чува шума на морските вълни и заедно с него ще се превърнете във вълна. Ще потърсите и откриете заедно раковина, ще я прилепите до ухото му и ще го попитате дали чува морето. А то най-вероятно ще ви отговори с въпрос: „Какво да чувам?“… Ще продължите с отговорите и въпросите. Така ще му пре-

дадете знания за света, ще му създадете спомени, ще градите любов. Оч а к ва н и я т а Има много научни теории за развитието на детето. Едни от тях се фокусират върху познавателното развитие, други върху физическото, трети акцентират на емоционалното, социалното или поведенческото. Добре е да знаем за тях, защото те са ориентир в съответната възраст. Понякога тези знания действат на нас, родителите, като спирачки, защото си даваме сметка, че очаквания-


та ни към детето надскачат неговите възрастови възможности. Просто ще трябва да почакаме. Може би и аз съм искала детето ми да композира класика на 5 като Моцарт, но е важно да приемем фактите и да не прекаляваме с родителските си амбиции. Английски, пиано, рисуване, плуване, балет, училище… Колко може да понесе едно дете? Това е в повече! Децата опитват едно, друго, трето… Опитват да се впишат в групата и да приемат учителя с любов, която само те могат да изпитват и да обяснят. Ако тези фактори са на-

лице, не е нужно детето да е гений, за да ходи с удоволствие на училище, школа, спорт и да се развива. Продължавам да бъркам. Сместа ми се струва гъста. Добавям малко вода. Бръквам отново в купата и за пореден път пробвам, разтривайки я между пръстите си. О, не – прекалила съм с водата. Трябва й отново малко брашно. В практиката си на психолог в детска градина най-трудни са ми разговорите с родители, с които трябва да споделя наблю-

денията и заключенията си, засягащи познавателното развитие или поведението на децата им. Какви думи да използвам, за да кажа на родител, че детето му е различно, или че неговото родителско поведение води до неприемливи отражения в държанието на детето му в групата? В повечето случаи реакцията е на първично противопоставяне, защита, отбрана. Никой родител не очаква подобно заключение за детето си или индиректно да му се каже, че може би е важно да се промени, за да се промени и детето му. Трудно е да приемеш различното, да се бориш за него, да го отстояваш. Този страх идва от любовта, но и се преодолява с нейна помощ. Тези деца от моята практика са невероятни! Всеки миг с тях е предизвикателство. Всеки техен напредък е радост. Те ме вдъхновяват. Предизвикват ме към търсене на нови идеи и знания. С тях заедно се учим, експериментирайки със света около нас. Слагам малко масло в тигана. Време е за първата палачинка. Изсипвам един непълен черпак от сместа. Замирисва на сгорещено масло и тес-

то. Прекрасно е! Имам време да си направя и чаша ароматно кафе. Търпеливо чакам крайчетата на палачинката да загорят, за да мога да повдигна леко и да погледна какво се случва от другата страна. Любопитство и леко нетърпение! По тези си качества приличам на децата. И те нямат търпение да чакат. За тях никога вечерята не е готова навреме. Никога тоалетната не е толкова близо, колкото е необходимо за тяхната нужда. Никога техните играчки (а по-късно дрехи, телефони, гримове…) не са толкова хубави, колкото на другите деца. Во й н а т а Това може да се превърне във война! Аз я водя ежедневно, битка след битка, и не мисля, че съм я спечелила. Макар че понякога, когато чувам разсъжденията на голямата си дъщеря в обръщение към по-малката, си давам сметка, че в повечето случаи си е заслужавало да обяснявам. Влизам в хипермаркет. Детето ми е на 4-5 години. Преминаваме между рафтовете. Аз пазарувам по

БРОЙ 12 І

75


списък (аз съм от онези, „подредените“, които имат бележник и отбелязват всичките ангажименти вътре, планирам всяка дейност. Нямам време за губене! Всичко трябва да е организирано!). Та, пазаруваме си. Тя е до мен. Обяснявам какво слагам в количката и за какво ще ни послужи. Всичко е прекалено спокойно и приятно до момента, в който не стигаме до пространството пред касите. За специалистите по продажби това място е свещено – винаги, ако си забравил да вземеш нещо, виждаш го точно там и го слагаш в количката, даже не мислиш за цената. Но за майка с дете това място е поле за открити бойни действия. „Искам близалка!“ – „Не, вредна е!“; „Искам бонбони!“ – „Не, казах!“; „Искам шоколадово яйце!“ – „НЕЕЕЕЕЕЕЕ!“ Но един ден – този същият, със спокойното пазаруване: - Искам това! Поглеждам. Цял кош, пълен с малки прозрачни найлонови пакетчета под формата на животни, пълни с някаква разноцветна течност. Вземам едно. Опитвам се да от-

76

І БРОЙ 12

крия етикет върху стоката, който да ми подскаже какво е това и за какво служи. Няма такъв! Зачитам етикета върху коша – „Детски шампоан“. Имам избор – да купя този… и да съм спокойна, или да вляза в поредната война. Преди това обаче водя мирни преговори – обяснявам. Не помага! Тя държи една фигурка и повтаря: „Искам!“. Хващам количката, пълна с аргументирано подбрани продукти, и заставам на касата. Тя стои до коша с животните – шампоани. Идва моят ред. Плащам и излизам. Тя стои, но знае, че аз тръгвам. Продължава да иска шампоана, иска да бъде и с мен. В един момент тръгва, но държи и шампоана. Стига до касата и алармата се задейства… При второто си дете взех радикално решение – пазаруване без деца. Но тук смисълът е друг. Като родители много често сме принудени да възпитаваме морал, ценности, които не се виждат или не са на „ниво“ според времето, в което живеем. Сега това не ме обезсърчава. Дори почти не говоря. Споделям и показвам със своите постъпки. Разчитам на това, че децата могат да мислят и да вземат добри решения. Никога не се знае колко точно

са попили. Същото е и с палачинките. Колко масло ще поемат? Може би зависи от количеството мазнина, от топлината, от гъстотата на тестото? Да направиш вкусни палачинки си е истинско творчество. Някои ги обичат солени – затова добавят към основните продукти щипка сол. Други ги предпочитат сладки – те овкусяват със захар и капка ванилия. Но винаги стават вкусни. А поднасянето им, аранжирането им в чинията е истинско изкуство. Ек с п е р и м е н т и т е Няма дете, което да не обича да експериментира. Спомнете си колко от вашите кукли останаха без очи, защото се опитвахте да видите какво има зад тях? Колко камиончета останаха без гуми или бяха разменени с други? Децата около 3-годишна възраст започват да стават леко „досадни“ със своето „ЗАЩО?“. Вие готови ли сте за множеството отговори? Аз и до ден днешен не съм подготвена за всичко. Но не се страхувам да кажа, че не зная, че ще попитам, ще прочета. А когато и това не пома-

га, заявявам директно: „Не зная, пиши на министъра на образованието и го попитай защо трябва в 7,40 ч. да си в училище!“. Аз съм родител, но съм човек. Не зная и не мога всичко! Децата разбират това и е много по-справедливо към тях самите да им го заявим открито. „И аз се уча всеки ден! Искаш ли заедно да проучим?“ Тази позиция ми е помагала много пъти. Не бих искала децата ми да ме възприемат като супер майка. Искам да им дам идея, че могат да изследват и по този начин да се учат и усъвършенстват. Но с палачинките не е така! Там съм номер 1! Само така си мисля, защото тази сутрин не ги правят децата, а аз!


О, палачинките! Вадя първата! Ухае прекрасно! Може би се получи по-тъничка, отколкото трябваше. Но какво от това? В следващия черпак ще сложа повече течност, ще експериментирам и ще видя резултата. Все едно дете си играе с пластилин. Мачка го между ръцете си и се радва на всяка негова трансформация. Опитва, докато получи форма, и веднага идва да покаже! Ами ако оцветим палачинките с боя за сладки? См е л о с т т а Детето бърка с четката във всеки цвят от боите. Наслагва. Навлажнява.

Отново взема от боичките… Усеща, вижда, че оставя следа след себе си. Или търси мозайката. Опитва се да забоде елемента в мрежата. Не се получава от първия път, но то не се отказва. Ядосва се, но опитва пак и накрая успява. И така до момента, в който ще усвои толкова знания, ще тренира умения, ще изгради интереси и ще построи Лего, което ще заеме цялата къща. В утрешния ден тази невероятна палитра от натрупани познания и опитности ще му помогне да реши задачата си по математика по различен начин от другите, ще потърси и намери нестандартен подход към човека, когото обича, ще има смелост-

та и самостоятелността сам да реши как да продължи живота си. Ще дойде момент, в който ще разпери крилата си и ще отлети от дома, но ще знае, че винаги може да се връща и да прави от любимите си палачинки, без значение дали е събота или неделя. Чинията вече е пълна. Ще има за закуска. Ще останат и за торта. О, така няма да готвя за обяд! Ще има време за разходка! ПП: Може това да ви се стори, че е история за палачинки и ако е така, правилно сте разбрали посланията ми. С родител-

ството е горе-долу същото. Има много рецепти за това как да сме добри родители, но за да откриете вашата, е важно да се замислите за кого я правите, кога я правите и колко любов ще вложите. Да помислите какви средства ще използвате и какъв ефект искате да постигнете. Децата се променят и ние заедно с тях! Рецепта за палачинки: • 1 яйце • Вода • Мляко • Брашно • Сол/ захар/ванилия • Бъркалка и много любов!  Снимки: Калина Малакова и Shutterstock.com

БРОЙ 12 І

77


ХРАНЕНЕ И ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ

5 НАЧИНА, С КОИТО ДА ПОДПОМОГНЕМ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО Нели Павлова е клиничен хранителен терапевт, нутриционален психолог и лектор по психология в King’s College и London South Bank University. Богатият й клиничен опит позволява да работи със състояния, като гестационен диабет, предотвратяване на прееклампсия, хипотиреоидизъм и др. Тя е част от екипа на Центъра по Майчино-Фетална Медицина, гр. Пловдив. Тел. за контакти: 0876/222-711. https://pregnancy.bg

Новите научни изследвания все повече наблягат на твърдението, че здравето на бебето е пряко свързано с това на майката, не само по време на бременност, но и по време на зачеване. Какъв по-подходящ мотив да се фокусираме върху осигуряването на едно здраво тяло чрез правилно хранене, достатъчно движение и пълноценен сън и намаляване на вредните навици, като тютюнопушене и прекомерен прием на алкохол. Важно е да уточним, че връзката между здравословния начин на живот и забременяването не е причинно-следствена и не трябва да се възприема като достатъчно условие за 100% забременяване. По-скоро заместването на нездравословните навици със здравословни ще осигури по-добро здраве за майката, което се асоциира с нейните по-високи шансове да забременее. И ако има някой, който да обещава насоки за забременяване чрез хранене, то тази информация не бива да се възприема като точна. Нека сега се фокусираме върху изграждането на здравословни хранителни навици, които ще помогнат тяло-

78

І БРОЙ 12


5 НАЧИНА, С КОИТО ДА ПОДПОМОГНЕМ ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО

то ни да увеличи шансовете за забременяване. 1. Избор на хранене и нутриционалният ни статус Определени хранителни вещества, като желязо, цинк, селен и антиоксиданти, са ключови за здравето на жената по време на зачеване и съответно трябва да присъстват в диетата на бъдещата майка в изобилие чрез храната. Замяната на по-голямата част от приемания животински протеин с растителен протеин също се смята за нужно условие при подобряване на хранителните навици по време на този период. Обратно – хранителните навици, които включват големи количества преработени въглехидрати с висок гликемичен индекс, и честата консумация на трансмазнини, могат да повлияят негативно на шансовете за забременяване. 2. Композиция на тялото Жени с наднормено тегло имат по-малки шансове да забременеят, отколкото тези с нормална телесна маса. Дамите с нездравословно тегло също имат по-големи шансове от усложнения по време на бременността, в сравнение с тези със здравословно тегло. Важно е да отбележим, че жени с прекалено ниско тегло също са по-склонни да развият проблеми при забременяване поради хормонални дисбаланси, които могат да се наблюдават и при жените със затлъстяване. Като цяло рискът от проблеми при забременяване е най-вероятен при жени с индекс на телесната маса, по-малък от 20.0 кг/м2 и над 24.0 кг/м2 .Имен-

но поради тази причина достигане на здравословно тегло е ключово за подпомагане на успешното забременяване. 3. Начин на живот и ментално здраве Промяната на начина ни на живот далеч не е толкова просто нещо. Поведението на хората е изградено от множество навици, които понякога се явяват като пречка за постигане и осъществяване на добър здравен статус. Менталното здраве също е от изключително значение за успешното осъществяване на здравословните ни цели и не бива да бъде подценявано. Именно поради тази причина прекомерни нива на стрес, тревожност или състояния, които сигнализират депресивни ситуации, трябва да бъдат възприемани като аларми, които сочат, че нуждата от специализирана помощ трябва да бъде приоритет. В контекста на забременяването психологическият стрес е допълнителен рисков фактор за намаляване шансовете за бъдещо бебе както при жените, така и при мъжете. Депресията при мъжете е свързана с намалена концентрация на спермата, което афектира шансовете за зачатие. Важно е да се каже, че продължителните неуспешни опити за бебе също могат да бъдат причина за депресивни ситуации, пораждащи тревожност и нестабилно емоционално състояние. Тогава психологическата намеса с фокус върху придобиването на механизми за справяне с проблема, намаляването на стреса и подобряването на начина на живот, трябва да бъде приоритет.

Спорт По отношение на спорта, средна интензивност на режим на трениране, който не е с прекалена честота (т.е. > 5 пъти в седмицата), се свързва с увеличаване на шансовете за забременяване. Противоположно – прекалената физическа натовареност, включваща тренировки с висока интензивност, могат да доведат до хормонален дисбаланс при жените, което да намали шансовете им за забременяване. 4. Вредни навици Високият прием на кофеин, тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол също могат да повлияят отрицателно индиректно шансовете за забременяване. Такъв тип вредни навици могат да афектират фоликулната микросреда и да предизвикат промени във фоликуларната фаза. При активни пушачки забавянето в зачатието се увеличава с броя изпушени цигари. 5. Ключови хранителни вещества по време на периода на зачатие От изключително значение е режимът на хранене на жената да бъде богат на хранителни вещества, които се набавят чрез храна, а не на всяка цена чрез различни видове добавки. Изключение прави фолиевата киселина, чийто прием е препоръчителен под формата на хранителна добавка от 800 μg/ ден. Проучванията показват също, че по време на гестационния период жената е много по-вероятно да отбележи дефицит на витамин B12 и съответно неговият оптимален прием по време на зачеване също трябва да е прио-

БРОЙ 12 І

79


ХРАНЕНЕ И ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ

ритет под формата на меса с нисък процент мазнина, риба и млечни продукти. Скорошни проучвания наблегнаха на ключовото значение на витамин D при репродуктивните процеси и при двата пола. При мъжете ниски нива на витамин D се асоциират с намалена подвижност на спермата, докато при жените – с поликистоз-

ни яйчници. Освен това, при ниски нива на витамин D може да се наблюдава по-голям риск от инсулинова резистентност и метаболитен синдром. Приемът на всякакъв вид мастноразтворими витамини, какъвто е витамин D, трябва да бъде предшестван от направен кръвен тест, който показва дефицитност.

Затова ви съветвам преди да приемете каквито и да е хранителни добавки, да се консултирате с лекар. А ако желаете да започнете подобряването на хранителните си навици от днес, тези две предложения за закуска и обяд или вечеря могат да бъдат добро начало. 

СМУТИ С КЛЮЧОВИ ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА ЗА ОПТИМАЛЕН ХОРМОНАЛЕН БАЛАНС + РЕЦЕПТА ЗА БРАЗИЛСКО ЯДКОВО МЛЯКО

ПРОДУКТИ: • 1 чаша сурови бразилски орехи • 1 ч. л. спирулина на прах • 1-1 1/2 чаша бразилско орехово мляко (вижте ре• 1/4 авокадо, обезкостено, обелено и накълцано цептата по-долу, а при липса можете да го замените • 1/2 замразен банан с бадемово или кокосово мляко) • 1 голяма шепа замразен спанак Бразилско ядково мляко: • 1 голяма шепа замразено зеле • 1 чаша сурови бразилски ядки • 1 лъжичка (около 20 г) грахов протеин • 3 чаши филтрирана вода • 1 супена лъжица кашу, бадем или кокосово масло • 2-4 фурми, нарязани на костилки и нарязани • 1 супена лъжица семена от чиа • 1 ч.л. ванилия или 1 шушулка зърна • 1-2 фурми, без костилки и нарязани ванилия, нарязани

80

І БРОЙ 12


РЕЦЕПТИ

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Ако правите бразилското орехово мляко (вкусно и съдържа ключови хранителни вещества, които поддържат оптимална функция на щитовидната жлеза), накиснете всички съставки в купа за една нощ или поне за 8 часа. Когато накиснете, разбъркайте добре в бърз пасатор, след това изсипете през фина мрежеста цедка или торбичка с ядково мляко (ще искате да направите това, за да премахнете малките частици, в противен случай текстурата на млякото няма да бъде толкова гладка). Към готовото орехово мляко добавете всички останали съставки към високоскоростен пасатор и разбъркайте до гладкост. Тази рецепта прави наистина плътно, кремообразно смути, но ако харесвате смутита от по-течната страна, опитайте да добавите още мляко. Отгоре може да сложите тахан или цели ядки.

БРОЙ 12 І

81


ХРАНЕНЕ И ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ

••

ГРИЛОВАНА МИСО СЬОМГА И САЛАТА ОТ АВОКАДО ВРЕМЕ ЗА ГОТВЕНЕ: 15 МИНУТИ

ПРОДУКТИ: За сьомгата: • 200 г унции филе от дива уловена сьомга • 2 супени лъжици масло и гхи • поръсете с чесън на прах, чили на прах, червен пипер на прах, морска сол + черен пипер За салатата: • 4 чаши спанак или други сезонни зеленчуци • 1 авокадо, обезкостено, обелено и нарязано • 1 домат, нарязан • 1 връзка аспержи, изплакнати и нарязани на краища • 1 супена лъжица зехтин • морска сол + черен пипер • 1 чаша пресен кантарион, нарязан За дресинга: • 1/2 чаша зехтин • 1/4 чаша пресен сок от лайм • 1/4 чаша оцет от кафяв ориз или ябълков • 1/4 чаша бяла мисо паста • 1/4 чаша кокосов нектар, мед или кленов сироп • 1 с.л. пресен обелен джинджифил • 1 ч.л. смлян чесън • 1 ч. л. морска сол • черен пипер на вкус

82

І БРОЙ 12

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ: Предварително загрейте грила си до средно ниво. Хвърлете аспержи в зехтина, поръсете със сол и черен пипер и гответе на скара за около 5-10 минути от всяка страна. Намажете с масло или гхи филетата от сьомга и ги поставете на скарата за около 6 минути от всяка страна. Докато вашите сьомга и аспержи се готвят, поставете всички съставки за дресинг в кухненски робот или блендер и пюрирайте до гладка смес. Отделете ги. Добавете останалите съставки за салата заедно в голяма купа и добавете нарязаните аспержи след готвене. Намажете сьомгата с мисо дресинга. Забележка: При тази рецепта се получава голямо количество дресинг, така че остатъка от него можете да използвате за овкусяване на салати, риба или месо на скара.


Донорството на яйцеклетки или как майки помагат на бъдещи майки

„Станах майка благодарение на дарена яйцеклетка. В тази яйцеклетка е имало толкова много любов, че днес аз съм готова да раздавам щастие...”


Защото ти си ЖИВОТЪТ!

Милена Златкова радиоводещ Радио „Витоша“

„Аз станах донор. И после още много майки в цяла България чуха и... направиха същата крачка.“ 0700 700 17 Национална телефонна линия 0892 475 790 Валентина Иванова donorstvoto@gmail.com info@iskambebe.bg


Донорството с

Ако имате въпроси или искате да помогнете с информация на близките си, може да се свържете с нас: Главен координатор на донорската програма и координатор за Североизточна България Валентина иванова, тел. 0892 475 790 Координатор за Северозападна България Здравка Гергова, 0898 866 874. Координатор за Южна и Централна България ема Христозова, 0882 430 788. Отговорници за Централна и Северна България Вероника Михайлова, 0886 801 309 Венислава Гарсия, 0897 098898, 0893 008898 Всички ние от фондация „Искам бебе“ вярваме, че точно ТИ СИ ЖИВОТЪТ!



Issuu converts static files into: digital portfolios, online yearbooks, online catalogs, digital photo albums and more. Sign up and create your flipbook.