Надя Иванова / Nadia Ivanova
Банята през годините The Baths through the times ткакто съществува градът, наричан днес София, минералната вода си тече и животът се върти около нея. За изворите са знаели още римляните и не случайно избират точно тук място за издигането на своя град Сердика. Трудно можем да си представим римски град без терми. В Сердика ги е имало на много места, но останки от сграда, изпълнявала тази функция, сега се намират под църквата „Св. Неделя“ и площада пред хотел „Шератон“. По времето на османското иго до местата на минералните извори се изграждали бани – хамами. Един от най-известните за времето, описан от много пътешественици, преминали през нашите земи, е бил построен около XVI в., долепен до Баня баши джамия. Той е бил с два отделни входа и мъжко и женско отделение. Старият турски хамам не успявал да поеме нуждите на нарастващото столично население и през 1881 общинският съвет обсъдил проект за преустройството и разширението му. Новата част, наречена Малката баня, имала вход откъм ул. „Екзарх Йосиф“ и разполагала с 50 отделения в два реда, руска баня, вани за болни и перачница. Обзаведени били помещения за различни класи – от първа до трета. За пръв път по това време се въвежда такса за ползването на банята. Пристрояването на стария хамам не решило проблемите и през 1906 започнало изграждането на новата минерална баня по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и на българския му колега Петко Момчилов. Строежът продължил шест години и сегашната сграда на Централна баня отворила врати за посетители с тържествена церемония на 13.05.1913. За времето си тя е една значима обществена сграда с характерен облик. Функционалните проблеми на този голям и сложен обект са решени с много умение. В симетричната и напълно съобразена по мащаб с Баня баши джамия композиция съзнателно е търсено единство между функция, конструкция и форма. Артистично и с познание е използуван новият за тогава материал – железобетон. Фасадите са моделирани с декорация от каменна пластика и керамична майолика, дело на художниците Хараламби Тачев и Стефан Димитров, професори в Рисувалното училище. Новаторски е подходът на редуване на цветни ивици и декоративни мотиви с образа на Света София. Рисуваната керамика продължава традицията на Търновската и Несебърската архитектурни школи от XII–XIV век.
O
Банята през 1926 / The Baths in 1926
78
002
ineral water has been flowing and life has gravitated around the springs ever since the settlement, known nowadays as Sofia, came into existence. Romans knew about the springs and most intentionally selected the location of their town Serdika. One can hardly imagine a Roman city without its thermal baths and there have been many of them in Serdika. The remains of such a construction have been found lying under what’s nowadays Sveta Nedelya church and the square in front of the Sheraton Hotel. At the times of the Ottoman occupation hamams (oriental baths) were built at the sites with thermal water. One of the most famous hamams was built in the 14 century adjacent to the Banya Bashi Mosque. Many travelers, passing through our lands, have described it. The building had two entrances and sections for men and for women. At some point the old hamam could no longer meet the needs of the growing population of the capital city. In 1881 the City Council decided on its reconstruction and expansion. The new section, known as the Little Baths was accessible from Ekzarh Josef Street. It accommodated 50 bathing compartments, arranged in 2 rows, a Russian bath, baths for medical treatment and a washing room. The expansion of the old Baths could not quite solve the problem, so in 1906 the construction of a new Thermal Bath was started. The Austrian architect Friedrich Gruenanger and his Bulgarian counterpart Arch. Petko Momchilov designed the new building. The construction took six years and the present building of the Central Baths was officially opened on May 13, 1913 with a formal ceremony. At the time it was considered as a significant public building with specific character. The functional challenges of this massive and complex construction were very skillfully overcome. The building was symmetrical and complemented proportionally the Banya Bashi Mosque complex. Functionality, construction and shape features of the building were well synchronized. Concrete, the new construction material was used both artistically and professionally. The artists Haralampy Tachev and Stefan Dimitrov, both professors at the Arts School, created the carved stone cladding and ceramic majolica decoration, which shaped the facades. Layering colorful stripes and art motives, featuring St Sofia, was quite an innovative approach at the time. The painted ceramics followed the Tarnovo and Nessebar architectural traditions from the XII and the XIV centuries. It’s these features that give a reason to the historians to relate the style of the building of the Central Baths to the newly emerging trend in
М
002
79
Надя Иванова (1969, София). Дипломира се в УАСГ, София, в катедра История и теория на архитектурата. 1997–2006 живее в Токио и работи като архитект по проекти на жилищни сгради, дизайн на мебели и множество конкурси в архитектурно студио Yamazaki+Ivanova architects. През 2006 открива офис на Yamazaki+Ivanova architects в София. Nadia Ivanova (Sofia, 1969) She graduated the University of Architecture, department of History and Theory of Architecture, in Sofia. From 1997 till 2006 lived and worked in Tokyo. As a partner in Yamazaki+Ivanova architects worked on projects of residential buildings, furniture design and participated in many competitions. In 2006 opened an office of Yamazaki+Ivanova architects in Sofia.
1. Поглед от улица „Търговска“ към двореца, 1914. / View from Targovska Str. towards the Palace, 1914 2. Поглед от ъгъла на „Дондуков“ и „Търговска“ към банята, 1906. / View from the corner of Targovska and Dondukov Str. towards the Baths. 1906 3. Същият ъгъл на „Дондуков“ и „Търговска“ през 1914. Къщите са надстроени с по един етаж, фонтанът е изчезнал, но се е появило улично осветление. / The same corner in 1914. The houses are one floor taller, the fountain had disappeared, but there is street lighting.
1
80
Именно това кара историците да свързват сградата на минералната баня със зараждането на едно ново течение в българската архитектура, наречено национален романтизъм. Забелязва се влиянието и на виенския сецесион, който се проявява най-вече при проектирането на интериора. Преди Втората световна война сградата се превръща в средище на градския живот, а ходенето на баня става любим ритуал за столичани. Бомбардировките над София засягат и банята – разрушено е северното й крило, но после бързо е възстановено. През социалистическия период банята не е между приоритетите на софийските власти, не се поддържа и постепенно запада. През 1986 е взето решение за затварянето й и сградата започва да се руши. След демократичните промени съдбата й остава неясна. Пръв от кметовете на града Александър Янчулев заговаря за концесия на банята. По-късно, през 1998, по време на мандата на Стефан Софиянски медиите публикуват проект за превръщане на банята в кметство, на което обществото реагира отрицателно. Следва обявяването на национален конкурс за адаптация на сградата за музей на София с активно присъствие на минералната вода. Печели го проектът на арх. Станислав Константинов, по който сега се извършват ремонтните работи. Той предлага централното крило да стане музей, а северното – балнеоложки център. Същата година НИПК включва Централната минерална баня в категорията „Паметници на културата с национално значение“. В края на 2004 по проект „Красива София“ започва пълна реконструкция на банята, но ремонтът така и не се осъществява докрай заради лоша организация. През юни 2008 процедурата за откриване на концесия беше одобрена от сегашния общински съвет. Обект на договора са северното и източното крило и два от вътрешните дворове с обща площ 5603 кв.м. Идеята е там да се помещава спа център с ресторанти и кафенета. В момента сградата съхранява част от експонатите на музея „Стара София“ и се използува инцидентно като изложбена площ, за провеждане на партита, презентации, снимки на музикални клипове и филмови продукции.
2
002
Bulgarian architecture, known as national romanticism. The influence of the Viennese Secession can be noticed primarily in the interior design. Prior to the World War II the building became a center of social life and visiting the public baths was a favorite pastime for the citizens of Sofia. The building of the Baths was affected by the air raids over the city. The northern wing was destroyed, but soon after that rebuilt. During the period of socialist rule the building was not on the priority list of Sofia city authorities. It was not maintained and gradually dilapidated. In 1986 a decision was taken to close the baths and the building started falling apart. After the fall of communism the future of the Baths was still unclear. Alexander Yanchulev was first among the Mayors of the capital city to open the talks about letting the premises on concession. Later on in 1998, during the mandate of Stefan Sofiansky, a project about turning the building into a City Hall has widely publicized by the media. The public reaction was negative. A following national competition for the reconstruction of the building aiming to accommodate a Museum of Sofia and a mineral water section was opened. The project of architect Stanislav Constantinov was selected and the current repair works followed that same document. Arch. Constantinov suggested the central section of the building to be adapted for a museum and the northern wing to be turned into a spa center. During the same year the building of the Central Mineral Baths was declared a Cultural Monument of National Significance by the authorized agency – the National Institute for Cultural Monuments. At the end of 2004, under the Beautiful Sofia program, a complete reconstruction of the building was started, but not completed due to logistical mismanagement. In June 2008 the current City Council opened a public bidding procedure for letting the northern and the eastern wings as well as two of the courtyards under concession. The total area to be contracted for a spa center with restaurants and cafeterias is 5,603 sq.m. At present the building accommodates a part of the Old Sofia exhibits and is sporadically used for exhibitions, parties, presentations and for shooting music videos and film productions.
3