Page 1

Йоши Ямазаки / Yoshi Yamazaki

София – пластове на времето Sofia – layers of time Потъналата на четири метра под земята Сердика продължава да изпраща своите послания и архитектите и урбанистите са тези, които трябва да ги чуят

2 1

Sunk in the ground, at a depth of four meters, Serdica still sends out its messages and architects and urban planners are the ones who need to hear them

3

5

4

6 7 9 8

чертежи и снимки Йоши Ямазаки / drawings and photos by Yoshi Yamazaki

11

10

Архивни снимки „Изгубената България”, „Стара София” /

Archive photos by Lost Bulgaria, Stara Sofia www.lostbulgaria.com, www.stara-sofia.com

12 18 13

17

14

16

15

20 19

24 21

23

Концептуален модел / Conceptual model 25

84

018

22


1. Изчистените следи от пожара по прозорците на Партийния дом / The cleared traces of the fire on the windows of the Party House

2. Парадните платформи пред

3. Празното пространство

4. Еврейската зона: синагогата /

5. Площадът на банята: бившият

Националната галерия като дълги пейки / Parade floats in front of the National Gallery as long benches

на мястото, където беше мавзолеят / The empty space where the mausoleum once stood

Jewish zone: The Synagogue

площад „Бански” / Bath Square: The former Banski Square

6. Изчезналата улица „Търговска”:

7. Стълбите на главния вход на

8. Европейска градска атмосфера:

9. Сблъсъкът между трите ери:

10. Портата към квадратния

дострояването на палатата „Феникс” / The street that disappeared – Trade Street: completing the construction of the Phoenix Building

БНБ сочат площада „Александър I” / The staircase to the main entrance of the National Bank facing the Alexander I Square

необарокова сграда на ул. „Леге” / European urban atmosphere: a neobaroque building on Le Gay Street

мястото пред археологическия музей / Clash between the three eras: the space in front of the Archaeological museum

площад „Св. Неделя”: входът на Богословския факултет / The gate to the 4-sided Sveta Nedelya Square: entrance of the Theological School

11. Променящият се „квадрат”:

12. Джамията, пречеща на

13. Потъналата църква: „Св.

14. Храмът в мазето: „Св. Петка”

15. Настъпената църква: „Св.

пл. „Света Неделя” / The changing “square”: Sveta Nedelya Square

пешеходците: Баня Баши / The mosque obstructing pedestrians: Banya Bashi

Петка Самарджийска” / Sunken church: St. Petka Samardzhiyska

/ Temple in the basement: St. Petka

Спас” / Trodden-on church: St. Spas

16. Фугата в социализма: „Св.

17. Археологическият музей

Николай” / Gap in the socialism: St. Nikolay

(бивша Бююк джамия) / The Archaeological Museum (former Byuyuk mosque)

18. Улицата и неуспоредният на нея дворец: Националната галерия / The street and the non-parallel palace next to it: the National Gallery

19. Главното шосе на Сердика: ул. „Московска” / The main road of Serdica: Moskovska Street

20. Ъгълът на крепостната стена: североизточната кула / The corner of the fortress wall: Northeast tower

21. Появилата се порта: зад Католическата катедрала / The emerging gate: behind the Catholic cathedral

22. Отрязаният път: зад ротондата „Св. Георги” / Cut-off road: behind the St. George rotunda

23. Дворът на сталинистката сграда: ротондата „Св. Георги” / The yard of the Stalinist building: St. George rotunda

24. Подлезът към Сердика: източната порта / Underground passage to Serdica: the East gate

25. Въжето, свързващо пластовете на времето: минералните води / The rope connecting the layers of time: mineral waters

018

85


а пръв път посетих София преди двадесет и две години. И до сега си спомням ясно една точка от града – подлеза пред тогавашния Партиен дом. Червената петолъчка вече беше демонтирана от бастиона на социализма, около прозорците имаше пресни следи от пожар, но комплексът, макар и малко зловещ след опитите да бъде опустошен, стоеше цял. Когато се спусках по стълбите, очаквах поредния типичен мрачен и мръсен подлез и не бях далече от истината. Лампите бяха изпочупени и миришеше силно на урина, но в отблясъците на оскъдното неоново осветление се виждаха зидове от камък и тухли. Наоколо липсваше информация и аз, не познавайки града, предположих, че това са археологични останки от римско време. Забързаните минувачи стъпваха по плочите, по които са минавали и римляните преди две хиляди години! Дали това е най-доброто решение за съхраняване на архитектурните паметници, питах се аз, но усещането беше наистина невероятно и съвсем различно от това в Атина или Рим, където руините са оградени и експонирани като музеи. Личеше си, че стените от подлеза в центъра на София не се опазват добре, но чувството, че съм се докоснал до една скрита и тайнствена част на града, се запечата в мен. Разбира се, това беше една интуитивна реакция, но, мисля си, първото ми впечатление не е било погрешно. Преди време в една статия за Abitare писах, че „градът е като човешко тяло” (А, брой 2, 2009) и че съвременна София е като човек, страдащ от тромбоза. Ако отново погледнем града през призмата на този мой анализ, навярно би могло да се каже, че тогава, преди двадесет и две години, онова загадъчно усещане, докато стоях пред част от римската крепостна стена, е било породено от срещата ми с ДНК-то на града. Това, че под София се намират останките от древния римски град Сердика, е добре известно на столичани, но за повечето граждани този факт няма отношение към съвременния живот на града. В него виждат само възможност за развитие на туризма. Според мен обаче Сердика е изключително важна и е изиграла основна роля за формирането на конструкцията на сегашния град. Центърът на следосвобо-

З

Макет на Сердика / Model of Serdica План на София 1887–1912 / Plan of Sofia, 1887–1912

86

018

жденска София е стъпил върху центъра на Сердика и правоъгълната мрежа на древния римски град се е трансформирала в перпендикулярната структура на днешната столица. Когато през XIX век се е решавала тази градоустройствена система, римският град е бил невидим, отдавна погребан под пластовете на новата история, но наследствеността на Сердика е останала и в нея е ДНК кодът на съвременна София. Навсякъде по света има примери за това как върху полуразрушени стари градове са построени нови. Римски останки лежат под много градове в Европа и две хиляди години след Римската империя те продължават да се развиват, растат и се променят непрекъснато. Градът е като учебник по история. Елементите, формирали предишния град, се четат в неговия съвременен персонален облик. София е прекрасен пример за това как времето е оставило своите отпечатъци в пластове, елементи от които можем да видим навсякъде из града. Тук обаче има един феномен, който се изразява в това, че всяка нова епоха старателно и целенасочено унищожава следите от предишната. Навярно причината се крие в динамичната история на България и желанието да бъде изтрита и забравена една трагична част от миналото като Османското владичество например. Но историята е материя, от която времето не може да бъде изтрито, и макар отпечатъците му като цяло да могат да бъдат приглушени, отделни елементи остават


I visited Sofia for the first time twenty-two years ago. I still clearly

I remember a particular place in the city – the pedestrian underpass at the former Party House. The red five-pointed star had already been removed from the top of the bastion of socialism, there were fresh traces of fire around the windows, but, despite the attempts at its destruction, the complex stood there in its entirety. Descending the stairs, I expected another murky and grimy underpass and that was almost the case. Most of the lamps were broken and there was a strong stench of urine, but in the gleam of the poor neon light one could see walls made of stone and bricks. There was no information to be seen around and, not knowing the city, I assumed these were archaeological remains from Roman times. Hurrying pedestrians were treading on the very flagstones that the Romans had stepped on two thousand years ago! I was wondering whether that was the best solution for the preservation of architectural monuments, but my experience was truly exceptional and very different from that in Athens or Rome where the ruins are fenced and exhibited as museums. It was obvious that the walls in the underpass in central Sofia were not looked after properly, but the special feeling of brushing against a secret and mysterious part of the city has stayed with me. This, of course, was an intuitive reaction, but, my feeling is that my first impression was the right one. In an article I wrote for Abitare a while ago I suggested that “the city is like a human body” (A, issue 2, 2009), and that present-day Sofia is like a person suffering from thrombosis. If we look at the city again, through the prism of this analysis of mine, we could probably say, that then, twenty-two years ago, the mysterious feeling caused by the remains of the Roman fortification wall, was caused by my encounter with the DNA of the city. The fact that the remains of the ancient Roman settlement of Serdica are to be found under Sofia, is well-known to the inhabitants of the capital city, but for most citizens this does not relate to the present life of the city. They interpret it only as an opportunity for the growth of tourism. I believe, however, that Serdica is of exceptional importance

and has played a major role in the formation of the construction of the present city. The central part of Sofia after the liberation from the Ottoman rule (1878) was positioned on top of the central parts of Serdica and the rectangular network of the Roman settlement has been transformed into the perpendicular structure of the present-day capital. When this urban system was being set in the 19th century, the Roman settlement was invisible, buried long ago beneath layers of more recent history; Serdica’s heredity, however, has held against time and is still present in the DNA code of today’s Sofia. All over the world there are examples of new towns being built on top of old half-demolished ones. There are Roman remains underneath many European cities, and, two thousand years after the fall of the Roman Empire, they are continually developing, growing and changing. A city is like a history book. The elements forming the previous settlement can be traced in its contemporary personal appearance. Sofia is a wonderful example of how time leaves its traces in layers, elements of which can be found everywhere in the city. Here, however, there is

Улица „Търговска” към Баня Баши, 20-те години на XX век / Trade Street to Banya Bashi, the 1920s

Улица „Търговска” към Баня Баши с безистена, края на XIX век / Trade Street to Banya Bashi, with the bezistan, end of 19th century

018

87


и са част от тъканта на града. Сега в София тези елементи на миналото съществуват несистематично, но съжителстват помежду си. Дори и така потъналата на четири метра под земята Сердика продължава да изпраща своите послания и архитектите и урбанистите са тези, които трябва да ги чуят. Макар и познавайки като цяло българската история, повечето софиянци остават невежи за историята на града си и често се оплитат в неясни отговори на най-елементарни въпроси. Малцина биха посочили например къде е точното място на стоялия до неотдавна паметник на Ленин, а още по-малко са вече тези, които си спомнят най-оживената преди войната улица „Търговска”. За гората от минарета от османския период или структурата на Сердика знаят само специалистите. Може би това , че в училище децата не изучават историята на града си, е причина за непознаването и незаинтересуваността. А за съжаление всичко това се отразява на облика му. Градът и историята са неразривно свързани и когато не я познаваме, ние обричаме града си на гибел. Площад „Ленин”, 1978 / Lenin Square, 1978

Йоши Ямазаки (Токио, 1966) Архитект. Живее в София от 2007. След като получава магистърска степен от университета Уаседа в Токио, Ямазаки изучава в Москва руския авангард и постсоциалистическата архитектура след края на ерата СССР. По метода, създаден благодарение на това проучване, той пише статии, изнася лекции и представя създаването на архитектура. Публикува в a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Наскоро премества основното си ателие в София и започва работа по проекти в България. Yoshi Yamazaki (Tokyo, 1966) architect. Lives in Sofia, Bulgaria, since 2007. After receiving master’s degree at Waseda University. In Tokyo, he has researched Russian avant-garde and post-socialist architecture in Moscow after the end of the USSR Era. In a method created by this research and analysis he has written articles, lectured and presented the creation of architectures. Published in a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Recently he moved his main studio to Sofia and started work on Bulgarian projects.

88

018

Разсъждавайки за София и анализирайки нейната история, останах доста разочарован от инфантилните архитектурни решения в центъра напоследък. Изглежда архитектите, които изработват тези решения, не си дават сметка за значението на града. Дали тези решения ще станат част от пласта на постсоциализма? Най-вероятно да, за голямо съжаление. Преди да се публикува тази статия, може би ще бъдат оповестени резултатите от конкурса за ново градоустройствено решение на площад „Света Неделя”. Надявам се да има много и добри идеи. Важен критерий при оценяването на проектите би трябвало да бъде отношението към археологичните паметници – да не стават гробници, а да участват в живота на съвременния град. Градският пейзаж е огледало на културата на жителите на града и ако само се оплакваме, когато се оглеждаме в него, никога няма да живеем, наслаждавайки се на един красив град.


a phenomenon at play that is expressed in the tendency for every new epoch to carefully and deliberately obliterate the traces of the previous one. Maybe the reason for this can be found in the dynamic history of Bulgaria and the desire to erase and forget a tragic part of the past such as the Ottoman rule, for example. History, however, is a matter that will always retain time, and although its traces can be dimmed in general, certain elements remain and become part of the texture of the city. At the moment, these elements of Sofia’s past exist unsystematically; they simply co-habit. Still, despite it is four meters beneath the current city, Serdica continues to send its messages and architects and urban planners are the ones who need to hear them. Although they are familiar with Bulgaria’s history in general, most citizens of Sofia are unaware of the history of their city and often get confused by the simplest questions. A few would be able to locate the place where the monument of Lenin used to stand until recently, and even fewer are those who remember Ulitsa Targovska (“Trade Street”) – the busiest street in pre-war years. Only specialists know of the forest of minarets that existed here in Ottoman times or of the structure of Serdica. Children at school do not study the history of

their city and this could be the reason for the lack of knowledge and interest. Unfortunately this affects the city’s appearance. The city and its history go hand in hand and when we are not aware of it, we lead our city to ruin. Thinking about Sofia and analyzing its history, I was quite disappointed by the recent infantile architectural solutions in its centre. It seems that the authors of these solutions are not taking into account the significance of the city. Would these solutions become part of the layer of postsocialism? Most probably that would be the case, much to my regret. Before this article goes to print, we would most probably have heard the results of the competition for the new urban planning solution for Sveta Nedelia Square. I hope that there are many good quality ideas. An important criterion when evaluating the projects should be their attitude towards urban artefacts – they should not become tombs, but be part of the present city’s life. The urban landscape is a mirror of its citizens’ culture and if we only keep complaining when we look at our image, we will never be able to live in a city whose beauty we can enjoy.

Археологически разкопки пред ЦУМ, 2012 / Archaeological excavations in front of TSUM, 2012

Площад „Трапезица” и църквата „Св. Спас”, 30-те години на XX век / Trapezitsa Square and the St. Spas Church, 1930s

Останките на църквата „Св. Спас” и площад „Ленин”, 70-те години на XX век / Remains of the St. Spas Church and Lenin Square, 1970s

018

89


Пласт от римско време / Layer from the Roman times

4 7

13

2 5

9 8

6 1

12

11

10

3

1. Ротонда „Св. Георги” / Rotunda St. George 2. Западна порта / West gate 3. Южна порта / South gate 4. Северна порта / North gate 5. Декуманус / Decumanus 6. Кардо / Cardo 7. Североизточна кула / Northeast tower 8. Градски съвет (булевтерион) / 9. 10. 11. 12. 13. 14.

90

City Council (bouleuterion) Източна порта / East gate Сграда с двор / Building with a yard Сграда с ротонда / Building with a rotunda Сграда с октагон / Bulding with an octagon Инсула / Insula Амфитеатър / Amphitheatre

018

14


Реконструкция на Улпия Сердика, Йозеф Обербауер, 1877 / Reconstruction of Ulpia Serdica, Joseph Oberbauer, 1877 Планове на развитието на Сердика от II до IV в. / Plans for the development of Serdica between the 2nd and 4th century

II в. пр.н.е до 161 без стена и кули / 2nd century B.C. to 161 A.D. without walls or towers

Аксонометрия на Сердика – реконструкция / Axonometric projection of Serdica – reconstruction

161–275 години / years

290–350; 450 години / years

От Зенон до Юстиниан / From Zeno to Justinian

Сердика, църквата „Св. Георги”, реконструкция и план / Serdica, St. George Church, reconstruction and plan

018

91


Пласт от османския период / Layer from the Ottoman period

9 3

12

11 10 8 13

7 6 4

1

14 15

5

2 18

16 17

1. Ротонда „Св. Георги”

2. 3. 4.

5.

92

(Гюл джамия) / Rotunda St. George (Gyul Mosque) Бююк джамия / Byuyuk Mosque Баня баши джамия / Banya Basi Mosque Църква „ Св. Петка Самарджийска” / St. Petka Samardzhiyska Church Църква „Св. Неделя” / Sveta Nedelya Church

018

6. Църква „Св. Спас” / 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15.

St. Spas Church Конски пазар / Horses Market Солни пазар / Salt Market Житни пазар / Wheat Market Чохаджийски хан / Chohadzhiyski Inn Бююк хан / Byuyuk Inn Ески хан / Eski Inn Безистен / Bezistan Часовникова кула / Clock tower Челеби джамия / Celebi Mosque

Конак / Konak Църква „Св. Николай” / St. Nikolay Church 18. Църква „Св. Петка” / St. Petka Church 16. 17.


Бююк джамия (1451–1494), план / Byuyuk Mosque (1451–1494), plan

Баня Баши джамия (1567), план / Banya Bashi Mosque (1567), plan

Безистен / Bezistan

Разрушаването на безистена / Destruction of the bezistan

София с часовниковата кула, Обербауер, 80-те год. на XIX век / Sofia with the clock-tower, Oberbauer, 1880s

На пресечката на ул. „Леге” и „Алабин” се е намирало магазинчето „Трите еврейчета” / At the intersection of Le Gay and Alabin Street there was a shop called “The Three Little Jews”

Челеби джамия и конакът (после Дворецът) / Celebi Mosque and the konak building and (later the Palace)

Житни пазар / Wheat Market

Улица „Витоша” преди пресечката с ул. „Алабин” / Vitosha Street before the crossroads with Alabin Street.

018

93


Пласт от следосвобожденския период до 1944 / Layer from the post-liberation times up to 1944

19

20 25 26

3 7 24

9

23

13 4

36 8

6

14 1 12 31

5

30 18

2

16 28

17

34

32 21 10

11 22 35

15

29

33

27

1. Ротонда „Св. Георги” / 2. 3. 4.

5. 6. 7.

94

Rotunda St. George Народен музей / National Museum Баня баши джамия / Banya Basi Mosque Църква „ Св. Петка Самарджийска” / St. Petka Samardzhiyska Church Църква „Св. Неделя” / Sveta Nedelya Church Църква „Св. Спас” / St. Spas Church Минерална баня / Mineral Baths

018

8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15.

Булевард „Княз Дондуков” / Knyaz Dondukov Boulevard Улица „Търговска” / Trade Street Улица „Леге” / Le Gay Street Градска градина / City Garden Площад „Александър I” / Alexander I Square Площад „Трапезица” / Trapezitsa Square Улица „Княгиня Клементина”/ Knyaginya Klementina Street Улица „Витоша” / Vitosha Street

16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23.

Царски дворец / Royal palace Църква „Св. Николай” / St. Nikolay Church Църква „Св. Петка” / St. Petka Church Улица „Княгиня Мария Луиза” / Knyaginya Maria Luiza Street Синагога / Synagogue Съдебна палата / Court of Law Улица „Алабинска” / Alabinska Street Пасаж „Св. Никола” / Passage St. Nikola

24. 25. 26.

27. 28. 29. 30.

Хан на хаджи Моно / Hadzhi Mono’s inn Хали / Market Hall Румънска църква „Св.Троица” / Romanian Church Holy Trinity Площад „Гарибалди” / Garibaldi Square Народната банка / The National Bank Казино / Casino Хотел „Империал” / Imperial Hotel

31. 32. 33. 34. 35. 36.

Хотел „Юнион палас” / Union Palace Hotel Хотел „България” / Bulgaria Hotel Народен театър / National Theatre Духовна академия / Theological School Улица „Княз Александър I” / Knyaz Alexander I Street Палата „Феникс” / Phoenix Building


Улица „Леге”, 30-те год. на XX век. В края на улицата се вижда Кръстовището на бул. „Дондуков” и ул. „Търговска”, вляво палатата „Феникс” / Le Gay Street – 1930s. At the end of the палатата „Феникс” в началото на XX век / street you can see Phoenix Building Crossroads at Dondoukov Boulevard and Trade Street, to the left – the Phoenix Building in the beginning of the 20th century

Ъгълът на бул. „Дондуков” и бул. „Мария Луиза”. 30-те год. на ХХ век / The crossroads at Dondukov Boulevard and Maria Luiza Boulevard – the 1930s.

Площад „Св. Неделя” 1915–1920. Църквата е в средата на квадратния площад / Sveta Nedelya Square 1915–1920. The church is in the middle of the four-sided square

Кръстовището на ул. „Търговска” и бул. „Дондуков”. В дъното вдясно се вижда палатата „Феникс” / The crossroads at Trade Street and Dondukov Boulevard. To the right at the far side of the street you can see Phoenix Building

Площад „Св.Неделя” и Богословският факултет / Sveta Nedelya Sq. and the Theological School

Разпределение на трамвайните линии и спирки на площад „Св. Неделя” / Distribution of tram lines and stops at Sveta Nedelya Square

018

95


Пласт от периода на социализма / Layer from Socialist times

19

20 26

25

27

3

12

10

9 6 8

4

7 14 11 1 13

5

18

16

2 24

17 28 23

21

22

15

29

1. Ротонда „Св. Георги” / 2. 3. 4.

5. 6. 7.

96

Rotunda St. George Археологически музей / Archaeological Museum Баня баши джамия / Banya Basi Mosque Църква „Св. Петка Самарджийска” / St. Petka Samardzhiyska Church Църква „Св. Неделя” / Sveta Nedelya Church Църква „Св. Спас” / St. Spas Church Партиен дом / Party House

018

8. 9. 10. 11. 12.

13.

14.

Булевард „Княз Дондуков” / Knyaz Dondukov Boulevard Площад „Ленин” / Lenin square ЦУМ / TSUM Хотел „Балкан” / Balkan Hotel Министерство на тежката промишленост / Ministry of Heavy Industry Министерството на електрификацията / Ministry of Electrification Булевард „Ал. Стамболийски” / Al. Stamboliyski Boulevard

15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22.

Булевард „Витоша” / Vitosha Boulevard Национална художествена галерия / National Art Gallery Църква „Св. Николай” / St. Nikolay Church Църква „Св. Петка” / Sveta Petka Church Булевард „Георги Димитров” / Georgi Dimitrov Boulevard Синагога / Synagogue Съдебна палата / Court of Law Улица „Алабин” / Alabin Street

23. 24. 25. 26. 27. 28. 29.

Хотел „Рила” / Rila Hotel Площад „9 септември” / 9th of September Square Хали / Market Hall Румънска църква / Romanian church Улица „Жданов“ / Zhdanov Street Мавзолей / Mausoleum Народен театър / National Theatre


Манифестация по случай 24 май на площад „9 септември”, 70-те години на XX век / Manifestation parade for the May 24th celebrations on the September 9th Square, 1970s

Подлезът при църквата „Св. Петка”, 1971 / Underground passage next to the St. Petka Church, 1971

Проект за центъра на София, 1951, макет / Project for the centre of Sofia, 1951, model

Проект за центъра на София, 1951, перспектива на Дома на съветите / Project for the centre of Sofia, 1951, perspective of the House of Soviet

1. Мавзолей / Mausoleum 2. Българска народна банка / 3. 4.

9

5. 6.

8

4

7. 8.

3

10

6

5

7 2

9. 10.

Bulgarian National Bank Партиен дом / Party House Държавен съвет / State Council Опера / Opera Министерство на електрификацията / Ministry of Electrification Хотел „Балкан” / Balkan Hotel Министерство на тежката промишленост / Ministry of Heavy Industries ЦУМ / TSUM department store Дом на съветите / House of Soviet

1

Проект за центъра на София, 1951, план / Project for the centre of Sofia, 1951, plan

018

97


В днешно време / Modern day

19

20

26

25

27

3

24

10 12 9 4

6

8

31 7

14 11 13

1 5

18

2

16

17

23 21

22

15

28

29 30

1. Ротонда „Св. Георги“ / 2. 3. 4.

5. 6. 7.

98

Rotunda St. George Археологически музей / Archaeological museum Баня баши джамия / Banya Basi Mosque Църква „Св. Петка Самарджийска” / St. Petka Samardzhiyska Church Църква „Св. Неделя” / “Sveta Nedelya” Church Църква „Св. Спас” / “St. Spas” Church Партиен дом / Party House

018

8. Булевард „Княз Дондуков” / 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15.

Knyaz Dondukov Boulevard Булевард „Тодор Александров” / Todor Aleksandrov Boulevard ЦУМ / TSUM Хотел „Шератон” / Sheraton Hotel Министерски съвет / Council of Ministers Президентство / Presidency Булевард „Ал. Стамболийски” / Al. Stamboliyski Boulevard Булевард „Витоша” / Vitosha Boulevard

16. Национална художествена 17. 18. 19.

20. 21. 22.

галерия / National Art Gallery Църква „Св. Николай” / St. Nikolay Church Църква „Св. Петка” / Sveta Petka Church Булевард „Княгиня Мария Луиза” / Knyaginya Maria Luiza Boulevard Синагога / Synagogue Съдебна палата / Court of Law Улица „Алабин” / Alabin Street

23. Хотел „Рила” / 24. 25. 26.

27. 28. 29.

Rila Hotel Катедрала „Св. Йосиф” / St. Joseph Cathedral Хали / Market Hall Румънска църква „Св. Троица” / Romanian Church Holy Trinity Улица „Пиротска” / Pirotska Street Градска художествена галерия / City Art Gallery Народен театър / National Theatre

30. Гранд хотел „София” /

Grand Hotel Sofia 31. Хотел „Арена ди Сердика” /

Arena di Serdica Hotel


Зеленият пояс около „Св. Неделя” определя характера на околното пространство / The green ring around Sveta Nedelya Church defines the character of the surrounding area

Ларгото: чист площад без хора / The Largo: a clear space with no people

Поглед към Ларгото от бул. „Мария Луиза” / A view of the Largo seen from Maria Luiza Boulevard

Важната градска ос от църквата „Св. Неделя” към Витоша / The important urban axis from Sveta Nedelya Church toward Vitosha Mountain

Входът на метростанция „Сердика” / The entrance to the “Serdika” underground station

Разкопките пред ЦУМ / The excavations in front of TSUM

018

99

Abitare issue 18  

LAYERS OF TIME - SOFIA Urban research of Sofia

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you