__MAIN_TEXT__

Page 1

Йоши Ямазаки / Yoshi Yamazaki

Космически кораб от плет A spaceship made of wattling апоследък се отегчих от думата „еко“. Тя вече е ключова и в архитектурния дизайн. Не ми е омръзнала темата, която се занимава с отношенията между архитектура и природа, но това „еко“ се превърна в оръжие за агитация от PR-ите на глобалната икономика. Достатъчно е на една сграда да се сложи етикет „еко строителство“, сякаш това гарантира нейните качества. Тази игра с архитектурата и с доверието на потребителите, лицемерно служейки си с термини клишета, не ми харесва. Темата е изключително важна и заслужава специално внимание. Един ден, размишлявайки върху модерното „еко“, получих предложение от редакцията на Abitare да напиша мнението си за последния построен обект по проект на архитектите Георги Кътов и Вяра Желязкова. Изпратиха ми няколко снимки на вилата, от които се виждаше, че се намира на село и около нея има достатъчно зеленина. Да се пише архитектурен анализ без собствени впечатления е несериозно и има риск от грешки, затова се зарадвах на поканата на архитектите да посетим заедно обекта. Вилата се намира на двадесетина минути с кола от София в подножието на Витоша. До нея се достига по стръмен път през гората, а теренът е разположен под нивото на пътя. Това, което видях, беше обект, приличащ на голяма квадратна кошница, леко повдигната над земята. Първото ми усещане беше сякаш съм застанал пред мистериозните житни кръгове в полята на Англия и изобщо не се замислих за хармоничното отношение между природа и архитектура. Стоях пред едно НЛО, изработено от плет. От дъното на „кошницата“ се спуска стълба, която изглежда сякаш всеки момент ще се вдигне и прибере в космическия кораб. По проект, както разбрах по-късно от Вяра, наистина е предвидено стълбата да е подвижна. Изкачвайки се по нея, стигам до тераса, граничеща с остъклената фасада на къщата. Тук също има изненада, защото стъклената стена се завърта и се отваря, там е входът. Вилата е квадрат 8х8 м с отвор 2х2 м в средата (като квадратна поничка). Около отвора са разположени всички функции. Под къщата, между четирите пилота, има павирана тренировъчна площадка за практикуване на китайското бойно изкуство уин чун. Силата на това пространство според мен се дължи на централизацията, подсилена от геометрията на квадратната форма и кръговото движение в къщата. Отраженията на стъклената стена изолират вътрешното пространство от заобикалящата среда и остава усещането, че

H

78

005

have grown bored with the word “eco”. It is already a key one in world-wide architectural design, too. I am not fed up with the topic which deals with the relations between architecture and nature, but this “eco” has turned into a campaign tool for the PR managers of globalization. If a building is simply given the label “eco building”, that seems to be a guarantee for its qualities. This game with architecture and the trust of customers which so hypocritically uses clichés is not to my liking. The issue is extremely important and deserves special attention. One day, while I was musing on the modern “eco”, the editorial office of Abitare suggested that I write my opinion about the latest completed project of the architects Georgi Katov and Vyara Zhelyazkova. I received several pictures of a villa which showed that it is located in a village and there is ample vegetation around it. It does not sound serious to set upon writing an architectural analysis without having your own impressions and a risk of mistakes exists; that is why I was only happy when the architects invited me to visit the site with them. The villa is located at about twenty minutes drive from Sofia, at the foothill of Vitosha Mountain. A steep road through the forest leads to the house, and the site is below the road level. What I saw was a site resembling a huge square “basket”, slightly elevated above the ground. My first feeling was that I was standing before the mysterious crop circles in the fields of England and I hardly thought of the harmonious relation of nature and architecture. I was standing before a UFO made of wattling. A ladder came down from the bottom of the “basket”, as if it would retract upwards into the “spaceship” any second. Later on, Vyara told me that the project really provided for a moveable ladder. After ascending it, I reached a terrace which borders the glazed facade of the house. There was yet another surprise here, because the glass wall turned and opened – that was the entrance. The villa is actually a square 8х8 sq m, with a clearing of 2х2 m in the middle (like a square doughnut). All the functions are distributed around that opening. Between the four slender posts under the house, there is a paved training ground for practicing the Chinese martial art Wing Chun. I think that the forte of that space is its central plan, reinforced by the geometry of the square shape and the circular direction of movement within the house. The reflections of the glass wall isolate the interior space from the outside environment and you get the feeling that you observe the world from a spaceship. This feeling brought me back to my initial impressions. I did not share them with Georgi and Vyara and I did not even ask them if they had sought such an allusion during the design process. Probably, if they did, something totally uninteresting would have evolved. Georgi is an architect who loves designing and making a thorough job of things. That is important for his projects. All the elements have some original design. Lots of attention has been paid to details and the way

I


005

79


наблюдаваш света от космически кораб. Това чувство пак ме върна към първите ми впечатления. Не го споделих с Георги и Вяра и дори не ги попитах дали са търсили такава алюзия в процеса на проектирането. Може би, ако това е била конкретната цел, щеше да се получи съвсем безинтересно нещо. Георги е архитект, който обича да конструира и изпипва нещата. Това е важно за неговите проекти. Всички елементи са с оригинален дизайн. Много внимание е отделено на детайлите и тяхното закрепване, нещо, което в България се прави рядко. В Япония този тип майсторска изработка на нещата има своя история и тя се предава на младите архитекти от техните по-възрастни колеги. Георги започва проектирането на тази вила през 2002-2003 като пръв самостоятелен проект, по-късно е на специализация в Япония и предполагам, че и това е оказало влияние върху решението му. Архитектурният метод на 80

005

Георги и Вяра ги доближава до този, по който работят много японски архитекти. Освен че се прави сериозен анализ на условията на заданието: ситуационен, социален, икономически, функционален и т.н., особеното е, че негативните елементи и дадености на задачата се използват като ключове за решаването на дизайна и се превръщат в позитивни. Ще дам няколко примера от други проекти на Георги и Вяра, където използват този метод: сграда близо до морето, но без панорама е проектирана така, че да осигурява за пешеходците поглед към него. От прозаична соц почивна станция двамата правят модерен хотел. На места, където новите строителни технологии не са добре усвоени, те използуват традиционни строителни методи, характерни за региона, както е във вилата от каменна зидария до Тетевен и новата вила на Витоша. Георги и Вяра превръщат кошницата в космически кораб. Това за мен е low tech high concept.


they are connected, something which very few people in Bulgaria do. In Japan, that type of skilful completion of things has its traditions and it is passed on to the young architects by their more senior colleagues. Georgi started the design stage of that villa in 2002-2003, as his first independent project, later he did a specialization in Japan and I guess that also influenced his solution. The architectural method of Georgi and Vyara brings them close to the one used by many Japanese architects. In addition to conducting serious analysis of the conditions related to the brief: those suggested by the location, the social, economic, functional ones, the peculiar point is that the negative conditions of the project are used as keys for design solutions and are thus turned into positive ones. I will provide a few examples from some other projects of Georgi and Vyara’s where they have used the same method. A building near the seaside, which, however, lacks a panorama, has been designed in such way so that it provides passers-by with a view of the sea. The two architects turned a prosaic recreation facility from socialist times into a

modern hotel. At places, where the new construction technologies have not been well utilized, they use traditional primitive construction methods that are typical of the region, which is the case with the stone masonry villa near the town of Teteven and this new project of the villa in Bistritza. Georgi and Vyara turn the “basket” into a “spaceship”. To my mind, that is Low Tech, High Concept. Йоши Ямазаки (1966, Токио), архитект. Живее в София от 2007. След като получава магистърска степен от Университета Уаседа в Токио, Ямазаки изучава в Москва руския авангард и постсоциалистическата архитектура след края на ерата СССР. По метода, създаден благодарение на това проучване, той пише статии, изнася лекции и представя създаването на архитектура. Публикува в a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Наскоро премества основното си ателие в София и започва работа по проекти в България. Yoshi Yamazaki (Tokyo, 1966) architect. Lives in Sofia, Bulgaria, since 2007. After receiving master’s degree at Waseda University in Tokyo, he has researched Russian avant-garde and post-socialist architecture in Moscow after the end of the USSR era. In a method created by this research and analysis he has written articles, lectured and presented the creation of architectures. Published in a+u, World Architecture, kenchiku bunka. Recently he moved his main studio to Sofia and started work on Bulgarian projects.

005

81


Ранни решения В случая с къщата в Бистрица клиентът се обръща към архитекта на много ранна фаза с молба да огледа терена още преди закупуването му. Това не е обикновено парче земя, а по-скоро малък триъгълник с една успоредна на улицата страна и със силен наклон надолу спрямо нивото й. За архитекта се оказва късмет на начинаещия да попадне на клиент без предразсъдъци, който е готов да му се довери, и те решават да приемат предизвикателството и да изградят къща на този терен.

Плаващ обем Разположена в малко планинско селце, сега квартал на София, къщата е прост обем, плаващ над стръмния триъгълен терен и поддържан от четири пилота. Под и между пилотите е постигнато открито, но добре обособено пространство, чието предназначение е зона за тренировки по бойни изкуства, скрито в склона. В подпорните стени са побрани малко сервизно помещение и баня за трениращите. Първоначално собственикът дори не е планирал да пътува с кола, така че не е било нужно и паркомясто.

Комбинация от съвременни и традиционни методи Планът е организиран между две масивни стени, верандата, междинното пространство на стълбата и малкия вътрешен двор/открито пространство в средата. Къщата се разширява визуално благодарение на добавянето на тази празнина в средата, а различните пространства са естествено разграничени, като има съвсем малка или никаква нужда от допълнителни преградни стени. Окачен ръчно изработен дървен плет обединява вътрешното и външното пространство, като едновременно служи за фасадна облицовка и осигурява сянка пред остъклението. В бъдеще този плет лесно би могъл да бъде заменен с нов, създавайки усещането за постоянно обновяване.

7

Ситуация / Site layout 82

005

План ниво -1 / Plan level -1

8


Early decisions The client approached the architects and asked them to look at the intended plot even before it was purchased. That was no ordinary piece of land, but a rather small triangle, one side parallel to the street, and heavily sloped downwards from street level. For the architects it had been the beginner’s luck to have an open-minded and trusting client. They decided to take the challenge and build a house on that plot.

A floating volume Located in a small mountain village, now a quarter of Sofia, the house is a simple volume floating over the steep triangular plot, carried on four pilotis. Beneath and between the pilotis an open, but well-defined space has been gained, intended as a martial arts training hall hidden in the slope. A tiny service room and a bathroom for the trainees are tucked in the walls supporting the sloping earth. Initially the owner did not even plan to commute by car, so no parking space was required.

A blend of contemporary and traditional methods The plan is organized between the two solid walls, the veranda, the intermediate space of the stair and the small courtyard in the centre. By adding the void in the centre of the plan, the house is visually enlarged, and the different spaces are naturally articulated, with small or no need of additional partition walls. A suspended hand-woven wooden sticks wattle unifies the external and the internal spaces, serving both as cladding on the blind walls and shading in front of the glazing. In the future this wattle can be easily replaced with fresh mats, providing a feeling of constant renewal.

3

6 1

2

5

1. Kухня / Kitchen, Dinig room 2. Тераса / Terrace 3. Баня, WC / Bathroom, WC 4. Дневна / Living room 5. Кабинет / Study 6. Спалня / Bedroom 7. Склад, техническо помещение / Storage / technical room 8. Баня, WC / Bathroom, WC

6 5

4

План ниво 0 / Plan level 0

Разрез / Section 005

83

Profile for YAMAZAKI+IVANOVA architects

Abitare issue 05  

A SPACE SHIP MADE OF WATTLING About the house by Vjara & Georgie

Abitare issue 05  

A SPACE SHIP MADE OF WATTLING About the house by Vjara & Georgie

Advertisement