Ти си Варна / брой 23 by TisiVarna

СЪДЪРЖАНИЕ-БРОЙ 23

05 ПРЕЗ МЕСЕЦА

06 АКЦЕНТИ

09 АКЦЕНТИ

23 НА СРЕЩА Добромир Мързов

26 НА ПЪТ Духът на Камбоджа

32 КОЙ СИ ТИ? Виолина Николова

36 РАБОТИЛНИЦА Златна Варна

38 ОТКЪДЕ СИ? Fly от Бразилия

40 P.S. Сара 1

Екип: Издава се от: Виж! Варна ЕООД Ти си Варна Всички права запазени

С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали.

Тираж: 5000 бр. Разпространява се безплатно в над 100 подбрани обекта и събития в града и региона.

Издател: Николай Тодоров office@vijvarna.com Редактор: Пламена Александрова contact@vijvarna.com Автори в броя: Пламена Александрова Никол Патрашкова Цветелина Неделчева Полина Милчева Божана Сотирова Корица: Денислава Георгиева - Dex Предпечат: Йордан Станков Печат: Хеликс прес ЕООД

Електронно списание свалете от issuu.com

Малко ми е трудно да намеря хубави думи за ноември. Месецът, изтеглил късата клечка с неприятното си време, дъжд, мрак, стрелките на часовника назад и триумфалното завръщане на пронизващия варненски вятър. За да понесем вкуса на ноември, се налага да му добавим подправки. Много и със силен вкус. В този брой се заехме с предпоследния месец от годината и му направихме сериозен пиар. Поляхме го обилно с бира (нищо че е есен, към зима). Овкусихме го с френски сирена, за да го преглътнем по-лесно. Сложихме му камбоджанско люто и бразилско топло. Класическите добавки като добро кино, щипка изискана опера, рок концерт, концептуална изложба и нощен театър направиха от ноември нещо съвсем приятно. Остава да извадим чадърите, да наметнем шаловете и да прецапаме бодро през ноемврийските локви.

П Александрова

KOTTARASHKY ВЪВ VINTAGE 33 Като част от Fusion Tour 2017 неподражаемите Kottarashky & The Rain Dogs ще ни въвлекат в пътуване между вселени. Оставяйки закачливи следи като песни от последния си албум, обещават и този път чакането на варненската публика да си е заслужавало. На 3 ноември в 21 ч. Vintage33 ще бъде летателната им площадка – всички с високо съдържание на свобода в душата са поканени.

ФРЕНСКИ СИРЕНА В ЧАЙНАТА Част от франкофонската общност във Варна кани граждани и гости на града да (пре)открият сирената на Франция. Менюто за вечерта включва чаша вино, салата и, разбира се, чиния френски сирена. Ако не сте сигурни кое френско сирене подхожда на вкуса и стила ви в кухнята, ако се чудите с какво да го съчетаете или искате да се насладите на класически деликатеси в добра компания и приятна обстановка, не пропускайте тази вечер. На 4 ноември от 19 ч. Социалната чайна ще бъде домакин на събитието. Възможност за резервиране и предплащане на куверта от 15 лв. : до 3 ноември.

СТЕНДЪП КОМЕДИЯ „Нека си останем просто приятели” е темата на поредното събитие на участниците от „Българската стендъп комедия“, което ще се проведе на 4 ноември от 20:30ч. в клуб Хоризонт. Шоуто обещава да даде отговори на различни въпроси. Какво е да си във връзка и какво е да си сингъл? Как протича първата и последната среща на една двойка? Какви са гледните точки на мъжете и жените относно любовта и приятелството? Не сме сигурни в отговорите, но смехът е гарантиран. Цената на билетите е 10 лв.

ПРОГРЕСИВНО УЧИЛИЩЕ ВЪВ ВАРНА Второ Прогресивно училище ще отвори врати във Варна през септември 2018 и ще бъде първото училище в града, което ще прилага началната образователна програма на International Baccalaureate. Всички родители на деца между 4 и 9 години, които търсят в образованието ключовите умения на XXI век, могат да се запознаят с идеите и методиката на Прогресивното училище на 11 ноември от 10 часа в Социалната Чайна на „Преслав“ 53. В събитието ще участват Явор Джонев и Милена Ленева. За децата са предвидени занимание по JUMP Math и кулинарна работилница.

НОВА ГОРА ВЪВ ВАРНА Havana Social Club организира масово събитие, на което всеки с отношение към природата ще може да засади дърво. Две хиляди фиданки ще бъдат залесени на 12 ноември от 10 часа. Мястото на залесяване ще бъде уточнено на Фейсбук страницата на събитието. Всеки участник може да обозначи дървото с табелка с името си или името на този, когото обича. Нека заедно да инвестираме в чистия въздух и да станем създатели на една нова гора.

БЯЛА ИЗЛОЖБА В CONTEMPORARY SPACE До 18 ноември в Contemporary Space можем да видим „Бяла изложба“ на Искра Благоева. Художничката е завършила Университета за приложни изкуства във Виена. Живее и работи в София. В голяма част от своите работи – живопис, обекти, фотографии, инсталации, тя изследва променящия се образ на жената. Искра Благоева изследва неговите параметри през митологията и фолклора, до езика на лайф стайл фотографията и рекламата.

ТЕАТЪР

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ С наситена програма от събития на 4 и 5 ноември Варненският драматичен театър ще се включи в Нощта на театрите. На 4 ноември от 16 часа на сцена Ротонда големият варненски актьор Михаил Мутафов ще отпразнува още веднъж 70-годишнината си със среща с публиката, видео и филми с негово участие и изложба на плакати. От 18 часа на сцена Филиал ще се играе „Месец на село“ по И.С. Тургенев в сценична версия на режисьора Стилиян Петров. От 21 ч. във фоайето на Основна сцена възпитаниците на театрална школа М.А.Х. с ръководител Валентин Митев ще отпразнуват Нощта с флашмоб. От 22 часа на Основна сцена ще се играе шедьовърът на варненската трупа - „Криворазбрана цивилизация“ под режисурата на Стоян Радев Ге.К.

Събитията ще продължат на 5 ноември с флашмоб във фоайето на театъра от 11 ч. и с концерт на творби от оперети и мюзикъли на артистите на Държавна опера Варна, озаглавен „Сънувах сън – една мечта“. Концертът ще започне на сцена Ротонда в 16 ч. Срещата с Михаил Мутафов и флашмобът са с вход свободен, а пакетната цена за всички останали събития е 18 лв.

КИНО

ВЪЗВИШЕНИЕ Предпремиерно, на 8 и 9 ноември, във ФКЦ ще бъде излъчен новият български филм по романа на Милен Русков „Възвишение“. Филмът е българо – македонска копродукция и националната му премиера ще бъде на 10 ноември. Сюжетът на филма преплита исторически факти с художествена измислица. През 1872 година Димитър Общи и сподвижниците му осъществяват Арабаконашкия обир. Сред тях са Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев) – полуреволюционери, полуразбойници, които получават задача от Димитър Общи (Филип Аврамов) да издирят и лично да предадат писмо на Левски.

Търсенето на Апостола се превръща в трагикомично приключение, изпълнено с интриги, подлост и предателства. Постепенно революционният ентусиазъм на Гичо и Асенчо отстъпва място на разочарованието и огорчението. „Възвишение“ е режисьорски дебют в игралното кино на Виктор Божинов („Под прикритие“). Заедно с Нели Димитрова („Love.net”), Божинов е автор и на сценария. Самият писател, Милен Русков, създава диалозите за филма. Началният час на прожекциите е 20:15, а цената на билетите е 8 лв.

ДАМАСЦЕНА На 3 ноември новата българска филмова суперпродукция „Дамасцена“ официално ще тръгне по кината в цялата страна, а във Варна ще бъде прожектирана за първи път във Фестивалния и конгресен център, зала 1 от 20 часа. Филмът "Дамасцена" е една от най-мащабните кинотворби, произвеждани в България след 1989 година. Създаден в духа на качественото българско кино от златните му години през 70-те и 80-те, с пълноценни снимачни техники, адекватен бюджет, достатъчно отделено време за прецизно изпълнение и заснемане на всяка сцена и детайл, филмът има огромен за днешните условия състав от 56 актьори и над 1300 статисти в масови

сцени, снимани през четирите сезона на десетки локации както в Долината на розите, така и на други места в страната. Заедно с премиерата на филма, във ФКЦ ще бъде експонирана фотографската изложба на легендарния варненски фотограф-художник Гаро Кешишян, наречена „Дамасцена: Филмът зад кадър“. В над 70 кадъра известният майстор зад фотообектива е запечатал най-вълнуващите моменти от снимачния процес. Освен с кадри от работата по филма, Кешишян ще се представи на публиката и с малка роля в една от найключовите сцени от кинолентата. 7

МУЗИКА

ВЕЧЕР НА МЮЗИКЪЛА С ЛЮСИ ДЯКОВСКА След успешното лятно турне Люси Дяковска идва отново във Варна с оркестъра на Левон Манукян, Георги Милтиядов и със специалното участие на А.В.А. под съпровода на Плевенската филхармония. Под диригентството на Левон Манукян певицата ще изпълни откъси от "Коса", "Кабаре", "Котки", "Цар Лъв", "Мулен Руж", „Мамма Мия“, "Клетниците“, "Исус Христос Суперстар", "Уестсайдска история" и много други, в специален аранжимент на пианиста Георги Милтиядов. В шоуто са включени и компилация от песни на рок групата "Queen" и популярни пиеси от Джордж

Гершуин. Люси, заедно с нейните приятели и колеги, обещават да отведат публиката в магическия свят на световния мюзикъл с едно невероятно шоу на вълнуващи емоции. Концертът ще бъде на 9 ноември от 19 часа в зала 1 на Фестивален и конгресен център. Цените на билетите са 30 и 35 лв.

НОЩ НА АНСАМБЛИТЕ

Трите най - големи български фолклорни състава - емблеми в музикалното и танцовото ни изкуство - ансамбъл “Филип Кутев”, “Тракия” и “Пирин” ще стъпят на една сцена, за да премерят сили в Нощта на ансамблите. За трети пореден път трите ансамбъла се сливат в един спектакъл, за да покажат красотата на българския фолклор. Събитието е единствено по рода си и събира най-добрите танцьори, певци и инструменталисти в ритъма на българската фолклорна музика. В спектакъла в Дворец на културата и спорта на 15 ноември ще се включат над 150 души - танцьори, певци и музиканти, които ще се надиграват в зашеметяващо шоу.

Участниците ще сменят различни костюми от всички фолклорни области на България и ще излизат на сцената в няколко поредни надигравания, за да се съберат накрая заедно за общо изпълнение. Началният час е 19:30, а цената на билетите е между 15 и 40 лв.

ОПЕРА

ТРУБАДУР Любителите на операта през ноември ще могат да гледат и слушат класиката на Джузепе Верди „Трубадур“ на Основна сцена на Държавна опера Варна. В драмата на Гутиерес историческите събития (първите въстания на испанските градове в началото на ХV век ), представляват общия фон, върху който се развива измислената, заплетена интрига. Основните участници в нея са циганката Азучена, откраднала детето на граф ди Луна, за да отмъсти за смърттта на своята майка; синовете на графа – Манрико, възпитан от Азучена и младият граф ди Луна – врагове, които не знаят за кръвната връзка помежду си; Леонора, любимата на Манрико, към чиято ръка се домогва неговият брат. Дуелът, отвличането от манастира, битките и накрая смъртта на всички положителни герои

– тези трагични образи, невероятни ситуации, както и целият мрачно-протестен тон в пиесата я доближават до романтичните драми на Виктор Юго. Диригент е Дарио Мачелари, режисьор – Кузман Попов, а художник на костюмите е Мария Трендафилова. „Трубадур“ ще се играе на 8 ноември от 19 часа.

ИЗЛОЖБА

Как да рециклираш себе си? Как да се отървеш от зациклянето? Как да изхвърлиш ненужния вече баласт, за да балансираш правилно? Да преработиш отпадъчното, за да създадеш сърцевина отново.

Откриването на изложбата е в 18 часа на 16 ноември. Галерията се намира на ул.”Братя Шкорпил” 13. Експозицията ще остане в галерията до 9 декември.

Игра на думи, игра на смисли. Въпроси, които художничката Лиана Димитрова задава в новата изложба на варненската галерия A&G Art Meeting. Тук няма готови отговори. Има философскохудожествено търсене в силно експресивни творби. Точни са думите на А.Халамян за картините: „Богата цветова палитра, динамичен изказ с бушуващ подтекст.”

ГАЛЕРИИ Градска художествена галерия "Борис Георгиев" Варна, ул.Любен Каравелов 1 до 06.11 изложба на рисунки на Румен Рашев до 08.11 „30 от 70” представителна част от колекция на Иван Ненков от живопис, скулптура, фотография и графика на около 50 известни български художници до 11.11 Преображения Посетителите ще могат да видят над 100 живописни творби, фотографии от личен архив, писма и дневници на основателя на варненската художествена галерия Янко Маринов до 15.11 Ежегодна представителна изложба на варненските автори, посветена на светеца – покровител на художниците свети Лука до 15.11 Пламен Аврамов - скулптурни работи от камък, дърво, керамика, бронз, както и цикъл рисунки до 18.11 Галерия Contemporary space Варна, ул. Марко Балабанов 1 Бяла изложба Искра Благоева до 11.11 Галерия A & G Art Meeting Варна, ул. Братя Шкорпил 13 Различни сезони изложба живопис от Веселин Начев

ТЕАТЪР

Драматичен Театър “Стоян Бъчваров”

01.11 от 18:00 часа Основна сцена Влюбеният Шекспир романтична драма от Ли Хол по сценария на Марк Норман и Том Стопард С участието на: Адриан Филипов, Цветина Петрова, Стоян Радев и др. 02.11 от 19:00 до 20:50 часа Сцена Филиал Едноокият цар Комедия на наблюдението от Марк Креует С участието на: Симеон Лютаков, Милена Кънева, Биляна Стоева, Пламен Димитров, Николай Божков 04.11 от 18:00 до 20:00 часа Сцена Филиал Месец на село от И. С. Тургенев С участието на: Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Юлияна Чернева, Цветина Петрова и др. 04.11 от 22:00 часа Основна сцена Криворазбраната цивилизация смешна позорищна игра от Добри Войников Режисьор Стоян Радев Ге. К. С участието на: Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова и др. 05.11 от 11:00 часа Ротонда – Първи балков Вълшебнице сцена Музикален пърформанс на Свилен Стоянов 05.11 от 16:00 часа Ротонда – Първи балкон Квартет „Маджика”

08.11 от 19:00 до 20:45 часа Сцена Филиал Прелестите на изневярата комедия от Валентин Красногоров С участието на: Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, и др. 10.11 от 19:00 часа Сцена Филиал Бащи, лъжи и още нещо от Рей Куни Постановка: Костадин Бандутов 11.11 от 18:00 до 20:00 часа 21.11 от 19:00 до 21:00 часа Сцена Филиал Комичната илюзия Театрална комедия от Пиер Корней С участието на: Ненчо Костов, Ивайло Иванов, Цветина Петрова, Сабина Коен и др. 11.11 от 11:00 до 12:10 часа Сцена Филиал Сън пиеса за юноши от Магда Борисова С участието на: Георги Няголов/Недялко Стефанов, Валери Вълчев, Цветина Петрова, Николай Кенаров и др. 14.11 от 19:00 до 20:00 часа Сцена Филиал Последен час - Яворов авторски спектакъл на Димитър Мартинов 20.11 от 19:00 до 21:00 часа Основна сцена Кавказкият тебеширен кръг притча от Бертолт Брехт С участието на: Гергана Плетньова, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева и др.

23.11.2017 от 19:00 часа Сцена Филиал Приятели от Здрава Каменова и Калин Ангелов С участието на: Константин Соколов и Валери Вълчев 27.11 от 19:00 до 21:00 часа Сцена Филиал Ретро комедия от Александър Галин С участието на: Михаил Мутафов, Милена Кънева, Валентин Митев, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева и др. ОПЕРА 02.11 от 19:00 до 21:30 часа Основна сцена Граф Монте Кристо Мюзикъл от Ив Деска Режисьор Петко Бонев С участието на: Милен Иванов, Христо Ганевски, Димитър Марков, Закар Гостанян и др. 03.11 от 19:00 часа Основна сцена Севилският бръснар от Джакомо Пучини Режисьор Антонио Петрис С участието на: Михаил Михайлов, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Свилен Николов и др. 05.11 от 16:00 часа Фоайе I балкон Концерт оперета и мюзикъл С участието на певци от Държавна опера Варна 06.11 от 19:00 часа Основна сцена Пук-Лили на морското дъно С участието на Варненска детско-юношеска опера при Общински детски комплекс

08.11 от 19:00 часа Основна сцена Трубадур Опера от Джузепе Верди Режисьор Кузман Попов С участието на: Пламен Димитров, Линка Стоянова, Михаела Берова и др.

15.10 от 19:00 часа Основна сцена Набуко Опера от Джузепе Верди Режисьор Кузман Попов С участието на: Пламен Димитров, Арсений Арсов, Пламен Бейков, и др.

10.11 от 19:00 часа Основна сцена симфоничен концерт В програмата: Алберто Кара - „На ясният хоризонт“, Л.В.Бетховен – Концерт за пиано и оркестър N4, Ян Сибелиус – Симфония N5

16.11 от 19:00 часа Основна сцена Зле опазено момиче Балет в две действия по музика на Петер Хертел С участието на: Николай Димитров, Даниел Христов, Румен Стефанов, Илияна Трифонова и др.

11.11 от 16:00 часа Основна сцена Влюбеният Моцарт или Дон Жуан Кукловодът оперно-куклен спектакъл по музика на В.А.Моцарт Режисьор Боян Иванов С участието на: Линка Стоянова, Мария Павлова, Лиляна Кондова, Силвия Ангелова и др. 11.11 от 19:00 часа Основна сцена Турандот Опера от Джакомо Пучини Режисьор Кузман Попов С участието на: Цветелина Василева, Христо Ганевски, Гео Чобанов и др. Варненската детскоюношеска опера 13.11 от 19:00 до 21:00 часа ФКЦ, Зала 1 22.11 от 16:00 до 18:00 часа Основна сцена Котки Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър Режисьор Светозар Донев С участието на: Гео Чобанов, Велин Михайлов, Нейчо Петров- Реджи, Сребрина Соколова и др.

18.11 от 16:00 до 18:00 часа Основна сцена Тримата мускетари Мюзикъл от Максим Дунаевски Рижисьор Николай Априлов С участието на: Ованес Торосян, Калоян Лулчев, Стефан Рядков и др. 19.11 от 16:00 часа Фоайе I балкон Концерт на квартет „Маджика” 24.11 от 19:00 часа Основна сцена Андре Шение Опера от Умберто Джордано Режисьор Кузман Попов С участието на: Валерий Георгиев, Венцислав Анастасов, Димитринка Райчева и др.

КУКЛЕН ТЕАТЪР

РУБИК АРТ ЦЕНТЪР

Държавен куклен театър

гр. Варна, бул. „Приморски” №5 FB/RubikArtCenter, тел: 0888/040242 0897/882135

01.11 от 19:00 часа Орфей Спектакъл за възрастни

01.11 Workshop за малки и големи - разделители за книга Две години "Свободна библиотека" благотворителна иницатива 02.11 Концерт на студентите от Медицински университет Варна

Варна, ул. Драгоман 4

04.11 от 11:00 часа Мечо Пух 05.11 от 11:00 часа Пепеляшка 11.11 от 11:00 часа Дядовата ръкавичка

03.11 Славчев Славин и проектът му „JULIAN'S LAUGHTER” представят видеото към дебютния си сингъл „LOST”

11.11 от 16:00 часа Влюбеният Моцарт Копродукция с Държавна опера – Варна Спектакълът се играе на 04.11 Вантасмагории - албум Основна сцена на ТМПЦ – промо Варна 07.11 B-boying - break dance 12.11 от 11:00 часа freestyle show Кучето, което не знаеше да лае 08.11 Rubik jam - музикални импровизации 18.11 от 11:00 часа Рапунцел 09.11 Quiz night 19.11 от 11:00 часа Златната рибка

10.11 DJ Emotion & Fengi hip hop

25.11 от 11:00 часа Мечо Пух

11.11 Tom Baker – techno

26.11 от 11:00 часа Малки вълшебници

18.11 Soulmate #2 21.11 B-boying - break dance freestyle show 22.11 Rubik jam - музикални импровизации 23.11 КинеДок - "Негодно за консумация" Норвегия гостува режисьорът на филма: Киеран Колле 24.11 Subsonic birthday Techno / Hard 25.11 Sushi night с Мирослав Тодоров 28.11 Beer pong турнир 29.11 Rubik Jam - музикални импровизации

14.11 Джага турнир 15.11 Rubik jam - музикални импровизации 16.11 Workshop за малки и големи - плетене на кошници 17.11 Dennis Smile, Momo Dobrev & Christian Craken – techno

ФЕСТИВАЛЕН И КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР ВАРНА

КИНО 01.11,03.11,05.11,07.11 от 20:00 часа 06.11 от 18:00 часа ФКЦ, зала Европа 03.11 от 18:00 часа 04.11 от 20:00 часа ФКЦ, Зала 1 Треска за лалета Великобритания, САЩ, 2017 год., 107 мин. режисьор: Джъстин Чадуик в ролите: Алисия Викандер, Кара Делавин, Джак О'Конъл, Кристоф Валц, Дейн ДеХаан и др. 03.11 и 04.11 от 14:00 и 16:00 часа 05.11 от 13:00 часа ФКЦ, зала Европа Малкият вампир премиера на анимация от Германия, Холандия, Великобритания, Дания, 2017 год., 83 мин., прожекции на 2D 03.11 от 20:00 часа 04.11 и 11.11 от 18:00 часа ФКЦ, зала 1 05.11,07.11,08.11,09.11,13.11,1 5.11 от 18:00 часа 06.11,10.11,12.11,14.11,16.11 от 20:00 часа ФКЦ, зала Европа Дамасцена премиерен филм на България 2017 г., 100 мин. Режисьор: Тодор Анастасов В ролите: Веселин Плачков, Димитър Баненкин, Любен Чаталов, Симона Халачева, Неда Спасова,Тезджан Ферад, Любомир Фърков и др.

05.11 от 18:00 часа ФКЦ, зала Европа Лудетини премиерен филм на Италия и Франция 2016 г., 118 мин. Режисьор: Паоло Вирдзи В ролите: Валерия Бруни Тедески, Микаела Рамацоти, Валентина Карнелути, Серджо Албели, Томазо Рано, Боб Месини и др. 08.11 и 09.11 от 20:00 часа ФКЦ, зала Европа Възвишение България, Македония, 2017 год., 142 мин. режисьор: Виктор Божинов в ролите: Александър Алексиев, Стоян Дойчев, Филип Аврамов, Христо Петков, Кирил Ефремов, Благовест Благоев, Станислав Ганчев и др. 10.11 от 15:00 часа ФКЦ, зала Европа Клуб тъга Франция 2013 г., 90 мин. Режисьор: Винсен Мариет 12.11 от 14:00 часа ФКЦ, зала Европа Ангелският дял филм на Великобритания, Франция, Белгия и Италия 2012, 106 мин. Режисьор: Кен Лоуч В ролите: Пол Браниган, Джон Хеншоу, Уилям Руейн, Роджър Алан

ТЕАТЪР 10.11 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1 Шумки от вяра по диви пътеки пътуващ Театър "ПРОтегни ръка" представя благотворителната постановка Адаптация по разкази на Николай Хайтов Режисьор: Христо Чешмеджиев 12.11 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1 Коледа е боклук комедия от Жозиан Баласко Постановка: Емил Марков Участват: Албена Михова, Албена Павлова, Александър Дойнов, Веселин Плачков, Иван Радоев, Ненчо Илчев МУЗИКА 09.11 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1 Вечер на мюзикъла Люси Дяковска заедно с Плевенска Филхармония, пианиста и аранжор Георги Милтиядов, диригента Левон Манукян

24.11 от 15:00 часа ФКЦ, зала Европа Цвете на злото Франция 2002 г., 104 мин. Режисьор: Клод Каброл

Ресторанти

GODZ I L A

4 Варна, бул. Княз

Борис I-ви 66, раб. време: денонощно

Ф р а т е ли

раб. време: 9:00-23:00

Сахаров 2, ет.2 раб. време: 9:00-23:00 Телефон за достaвки: 0700 160 10 www.godzila.bg FB/GODZILA 2

Кафе-сладкарница

Дил а й т

En do r fi n o

1 Варна, кв.Чайка, бл.34, партер 3 Варна, бул. Сливница 39,

5 Варна, бул. Мария Луиза 37а, 6 Варна, Grand Mall, ул. Андрей

Кафе-сладкарница

раб. време: 7:30-23:00 раб. време: 08:00-23:00 FB/Кафе-сладкарница Тел.: 0897 40 50 60- резервации 0899 250 940, 052 78 31 88 ENDORFINO доставка "Fratelli & Fish" кв. Чайка, бл.34 вх. А. Работно време: 8:00-23:00; тел. за резервации 0877 33 19 18 / 052 300 069 Варна,кв.Виница, ул."Цар Борис III" 59, раб. време: 08:00-23:00 Тел.: 0897 027 703 , 052 34 33 2

Би стро Бо н жу р

френски гурме бургери

34 Варна, ул. Стефан Стамболов 5

11 10

Варна, бул. Съборни 48, раб. време: 8:00-22:00 тел: 0888 407 771

раб. пон.-съб. 11-22:30 тел: 052 600 631 FB/bistrobonjour www.bistro-bonjour.com доставки с lakom.bg

Варна,

Ул.”Стефан Стамболов” 2

So Fre s h

Healthy food & juices

G o Nu t s

Ядки, белгийски горещ шоколад, био чай

26 Варна, ул. Иван Аксаков 30 24 Варна, Бул. Сливница 16,

срещу х-л Черно море, раб. време: 8:00-22:00 Тел.: 0879 277 266 FB/sofreshbg, www.sofresh.bg

Бакалия Ор га н иКА

био храни и био козметика

22 Варна, ул. Архимандрит

раб. време: пн-пт 9:00-19:00, сб.900-17:00 FB/Go Nuts Tел: 0896 897 997

Ресторант

Санторини

Филарет № 10 27 бул. Цар Освободител 76 Г, (зад училище Климент Охридски) 10 раб. време: пн- пт 10:00раб. време: 10:00-00:00 18:30, сб 11:00- 15:00 тел: 0876/ 900 111 FB/ БакалияОрганиКА 0898/728 807 FB/Santorini Fish Restaurant

Биомагазин и пекарна Х ато ри

28 Варна, ул. Драгоман 9,

раб. време: 10:00-19.00 тел: 052 636 131 facebook.com/TheHatoriPlace

Кулинарно Ателие

Х р ан а за Л юб о в

31 Варна, ул. Шипка 25,

раб. време: пн-пт 10:00-19:00 сб 10:00-20:00 Тел.: 0883 44 26 13 FB/hranazalubov

Драматичен театър Варна

ул . Иул ва. И ул н ва ул . Цул Дрн .П .Ц а асДр р а руо Аср лф овас . Пе енАс ов рсо Пъен рф П М . Ма рв ъ и рв рари и нин ДДр рини онв о

Варна

Драматичен театър Куклен театър театър музей РегионаленКуклен исторически

Регионален Исторически музей Градска галерия

Дворец на културата и спорта Градска галерия Община Варна Дворец на културата и спорта ФКЦ

Община Варна

Римски терми ФКЦ ни ор ъб . С рни л у б ъбо .С бул

Скейт парк Морска гара

Биомагазин и пекарна Хатори

ин Бд дин ул. ул. Б

Сладкарница Дилайт

ул. Иван Вазов ул. Иван Вазов

иза Лу М. . бул

пка ул. Ши . Шипка ул

Икономически университет Летен Театър Туристически информационен център Икономически университет Природонаучен музей Окръжна болница

Регионален б Исторически Музейул. Регионален Сл ив Исторически Музей ни ца

ца ни ив Сл л. бу

Летен Театър Сцена Раковина

н н ма ма аго аго Др Др ул. ул.

Сцена Раковина Скейт Парк

ул. В уо лд . еВно ден

Морска гара Римски терми

Магазин На Тъмно Клуб Ментол Вино Арт Магазин Косе Бар Индиан Арт-център Творисимо Elite Turkish Grill Bubba Shrimp

34 7

Първи з Борис бул. Кня Първи з Борис бул. Кня

ул. Михаил Колон ул Михаил Колони

22 26

х Аспару т ул. ХХаанн Аспарух ен ул нмт леи м К и Ктил вие еСт . в уСл ул

в сла ав Пре л ул. Прес ул. ул. Охрид ул. Охрид

ул .П ре сл ав

во но ей Ш ул.

Бирария Щайгата

во но ей Ш ул.

Драматичен Театър Куклен Театър “Стоян Бъчваров” Драматичен Театър Куклен Театър Ресторант Жасмин “Стоян Бъчваров” Бистро Европа

Римски Терми Римски Терми

по лк

Ка ра ве ло в

ел ит од об св О

ул .Л ю бе н

ов

р Ца л. бу ул .М ак ед он ия

омов Икон дор о Т . ул

ви Пър орис яз Б н К . бул

дкс

1 2

Икономически Университет

24 хотел Черно Море

ни

ФКЦ ул .С те ф ан

Ка ра дж а

Летен Театър

ул .С те ф ан

ул .П ет ко

Ка ра ве ло в

Градска галерия

Ст а пл. Екзарх Йосиф мбо ло в

бу л. ул Пр .С им ла ор вя ск нс и ка

бу л. Ос ми

Пр им ор си

Сцена Раковина

Скейт Парк

A r t is h o k

На Тъ м н о

vintage shop

De c o r ra Han dMade Магазин за подаръци

17 Варна, ул Фредерик Шопен 12

14Варна, ул. Стефан Стамболов 2,

раб. време: 10:30-19:00 пн-сб 11:00-18:00 нд тел: 0876 440 596 natamno.com Суровият рай

раб. време: пн-пт 10:0019:00, сб.1200-18:00 FB/vintage shop Artishok Tел: 0888866044

Sunny Dance studio

Работилница За Сурова ХРАНА

15 Варна, бул.Сливница 79,

раб. време: 10:00-19:00 ч пн-сб тел: 089 339 7561 FB/ rabotilnicazasurovahrana

PANDA SHOP suspect x 100

16 Варна бул. Сливница 10

раб. време: пн-сб10:00-22:00 нд 11:00-20:00 ч тел: 0879 167 467 Instagram /FB/ pandashopvarna

20 Варна бул. "8 - ми Приморски

полк" 122 - А раб. време: 09 - 18:00 тел: 0887 193 608 www.decorra.eu sales@decorra.eu FB /decorra.eu Art House

Тво ри с и мо Школа по Салса, Зумба, Бачата, Кизомба. Класове за възрастни и деца! Шоупрограми за фирмени и лични празници. 18Варна, ул. "Братя Бъкстон" 19 21 Варна, ул. 27- ми юли 25, раб. време: 17:30ч - 21:30ч раб. време: 10:00-19:00 пн-пт Тел: 0884626033 11:30-21:00 сб-нд e-mail: sunnydance@abv.bg Тел. 0988362889 www.sunnysalsa.com FB/ART HOUSE Творисимо FB/ Sunny Salsa, Sunny Dance studio Ш ан таво Е

По З д р а в и био магазин

19 Варна, ул.Фредерик Шопен 16

/зад Окръжен съд/ раб. време: пн-пт 8:3019:30,сб.10:00-14:00/14:3018:30 Тел. 0883 329 756 FB//ПоЗдрави

Магазин за шантави и нестандартни стоки и идеи за подаръци.

25 Варна, ул. Братя Шкорпил 29

(на 20 метра от театър Българан) раб. време: 09:30 - 19:00 пн-пт ; Сб 09:30 - 13:00 Тел. 0876 88 6670 www.Shantavo.bg FB: /ShantavoE/ 22

Добо Мързов от

Полина Милчева

Повече от десет години Добромир Мързов е един от гласовете на вълните на Радио Варна, най-вече когато става въпрос за музика. В предаванията му са гостували музиканти от най-различни държави, а самият той има дългогодишен опит като диджей. От април 2009, всяка събота между 15 и 17ч Добо води предаването „45 оборота в минута“. Какво те доведе в Радио Варна? Влюбен съм в музиката от дете. Преди време работех в един супермаркет с мой колега, който в последствие започна работа в радиото-Петър Венков. Тогава започнах да го тормозя, почти всеки месец му звънях да го питам дали няма място в радиото, защото наистина ми беше мечта. Един слънчев ден през 2003 година той ми се обади и ми каза, че водещата на петъчното музикално предаване е напуснала и има прослушване. Явих се и ме одобриха. След това три месеца посещавах логопеда на Радио Варна и през септември 2003 година започнах да водя въпросното петъчно радиопредаване. Кое е това предаване? Първото ми предаване се казваше „Последните пет“, защото пусках музика от последните пет години. Три месеца след като започнах да водя предаването, подписах пълен трудов договор и станах и 23 звукорежисьор.

В каква степен водещите са автори на предаванията си? Сами ли ги измислят? По принцип да, но при първото ми предаване по-голямата част беше измислена от ръководството и от музикалния редактор на радиото, тъй като аз бях съвсем зелен в тази област. Едно музикално предаване е дело на самия водещ, от идеята до селекцията на музиката и воденето. Кои са твоите предавания през годините? След „Последните пет“, водех една седмична класация, „Топ 40“ на най-излъчваните песни в ефира на Радио Варна, и едно обедно предаване, „Музикална сиеста“. След това се насочих конкретно към любимите ми стилове, които са фънк, соул и джаз, и кандидатствах с една концепция, която беше одобрена. Така се появи предаването „Фънки“, а през 2009 година стартира и „45 оборота в минута“, което водя и до днес. От 2017 имаме изцяло нова програмна схема в радиото, която включва и обедно музикално предаване „Джем сешън“, то се води на ротационен принцип и аз съм един от водещите. Какво ново в Радио Варна? Имаше един момент, в който сякаш се бяхме отдалечили от слушателите, което е пагубно за една медия. Ние сме част от голямата тромава машина на БНР и има едни инерционни процеси, които те повличат. Но от 2017 с новия директор Наталия Чешмеджиева обръщаме процеса, като се завръщаме към слушателите и се опитваме да се приближим колкото можем повече до тях. Промени се цялата програма с много нови предавания. Имаме много по-силна обратна връзка със слушателите. Променяме и музикалното си звучене. Това е трудна задача, защото сме обществена медия и трябва да обхванем цялото общество - от тинейджъри до възрастни хора. Какъв е начинът да станеш радиоводещ, например в Радио Варна? Всеки може да предложи концепция за предаване пред ръководството на радиото.Тя ще бъде разгледана от главния редактор и евентуално може да последва среща и разговор за възможностите. А кои качества те правят добър радиоводещ? На първо място е най-важно да бъдеш себе си. Както ние си говорим с теб, така трябва да говори и водещият на слушателите, те да го усещат като приятел. На второ място - трябва да е добре организиран, защото когато светне червената лампа.... (смее се). Важно е човек да е добър импровизатор и да е спокоен. С годините натрупаният опит също помага във всяка критична ситуация. 24

Как се промени позицията на радиото в обществото с развитието на технологиите през последните 10 години? За мен този въпрос е много интересен, както и за всеки занимаващ се с радио, защото наистина радиото в класическия си формат е изправено пред предизвикателството на новите технологииинтернет, автоматично генерираните плейлисти. На пръв поглед радиото е избутано по- назад,но радиото би трябвало да намира в новите технологии и в интернет своя нов дом. Макар да изглежда, че радиото остава на заден план, то всъщност е по-близо от всякога до слушателите, защото е в джоба им всеки ден. Човек може да слуша радио от телефона си, уеб сайтовете на всяко радио предоставят много нови възможности като текстова информация, слушане онлайн или слушане на минали предавания. Честно казано, не знам дали се слуша повече или по-малко от преди, но мога да кажа, че промените са в посока на повече възможности за радиото. Ако говорим за едно музикално предаване, музиката и информацията е филтрирана и представена от водещия, докато при генерираните плейлисти този човешкият, меломанският елемент просто липсва. Вечна ли е връзката на радиото и музиката? Те вървят ръка за ръка и всички нови канали за разпространение на музиката са просто допълнения. Какво обичаш да правиш извън радиото? Бях се заел активно с диджейска работа през последните 7-8 години и преди година я изоставих. Започнах да пускам музика пред хора преди всичко от меломански интерес и за да споделям музика. Бях увлечен в това, но в един момент го усетих като рутина и реших да си дам почивка. Обичам и да колекционирам плочи. Другата ми голяма любов са книгите. Как усещаш града? Варна е един вълшебен град. Тук съм роден и два - три пъти съм планирал да се местя в София, но в крайна сметка съм си оставал тук. Културният живот не е като този в София, но това не е проблем, защото тук имаме спокойствие. Според мен нещата тук са точно такива, каквито трябва да бъдат, а който има нужда от нещо различно, просто се мести. Какво да очакваме в „45 оборота в минута“ през ноември? Мога да издам гвоздея в ноемврийските предавания - това са музикантите от варненския ню джаз проект Джазпрофилактика. На 30 октомври излезе дългоочакваният им дебютен албум за един реномиран европейски лейбъл и ще му направим официално представяне в българския ефир. Дайте шанс на Радио Варна - мисля, че в нашата програма всеки ще открие нещо за себе си. 25

НА ПЪТ

ДУХЪТ НА КАМБОДЖА от

Никол ай Тодоров

Пътуването ми към Камбоджа започна с близо два часа закъснение. По неясни причини AirAsia отложи полета от летище Дон Муанг в Бангкок. Това не трябваше да е проблем, тъй като не бързах заникъде. Докато чаках на опашката за чекиране, от разговорите между други пътници разбрах, че в полунощ пътят до центъра на Пном Пен няма да отнеме повече от десет минути. Така и се оказа. Още с излизането си на паркинга от летището бях буквално атакуван от няколко шофьори на таксита и „тук-тук” (триколесно средство за придвижване, комбинация между мотор и седалка за пътници за поне 4-5 души). След кратък пазарлък и уговаряне на цена от 7 долара, вече се носех сред нощните светлини и аромати на камбоджанската столица. Не знаех какво да очаквам, въпреки че бях прочел малко за тази страна и по-специално за Пном Пен. Първите ми впечатления бяха от купчините боклуци край булевардите и улиците, които бяха ровени от хора и различни животни като кучета и крави. Пристигнах бързо до хостела, мястото се оказа приятно, почти като на страницата за резервации. Наличието на работещ магазин на първия етаж оцених като плюс, а след като открих и интересна напитка, внос от Южна Корея, доволно охладена, вече всичко беше наред. 26

Обиколката ми на града на следващия ден започна в дъжд. Все пак влажният сезон още не беше приключил, но затова пък валя кратко. След това напече и продължи да пече през следващите два дни. Първите ми контакти отново бяха с шофьори на „тук- тук”, признавам - твърде нахални са. Един от тях ме пресрещна няколко пъти , за да ме уговаря, а друг се движи след мен в продължение на 200 метра, като ме убеждаваше, че ще ме следва, докато реша къде искам да отида. Цените са символични - за обиколка на града за час-два тарифата е около 4-5 долара, а за къси разстояния в центъра мизата е около 2-3 долара. Като се има предвид, че друг транспорт почти липсва, а тези триколки са навсякъде, не са лош вариант за придвижване. Обикновено когато съм на нови места, обичам да вървя пеш, без оглед на разстоянията. Но в Пном Пен това се оказа проблем. Тротоари почти липсват, а където ги има, са окупирани от автомобили, мотопеди или всякакви други вехтории и строителни материали. За боклуците вече споменах, но ще им отделя и по- специално място. Неселението на Камбоджа е около 14 милиона души и 1,5 – 2 от тях живеят в Пном Пен. Количеството отпадъци, които 27

НА ПЪТ

произвежда всеки жител, е такова, че дори през следващите пет години да спрат да изхвърлят, пак няма да успеят да изчистят страната. Друг проблем са хигиенните навици. Такива на практика липсват – изхвърля се всичко направо на улицата, в реките, в каналите, а количеството пластмасови и найлонови опаковки е огромно. Всичко това, примесено с отпадъци от храна, която е навсякъде, създава общия градски пейзаж. В провинцията е още по-зле. За това положение има обяснение. Ще се върна малко по-назад в исторически план, за да изясня как се е стигнало дотук. В края на 19-ти и до средата на 20-ти век Камбоджа е все още колониална страна под влияние на Франция. И днес могат да се видят сгради с типична френска архитектура и макар че част от тях са били унищожени, почеркът и следите от европейско присъствие личат. След оттеглянето на французите на власт идва кралят на Камбоджа. След Втората ветовна война той е прогонен от страната, след това реабилитиран. Бил е пак на власт до 1975 г., когато Червените кхмери начело с Пол Пот, наричан азиатският Хитлер, вземат властта чрез преврат и отново го гонят от страната. За по-малко от 4 години на тоталитарен режим и военно управление в страната са избити и загинали почти 2 милиона души. Основната част от тях – интелигенти, учени и образовани хора, такива с малки и средни бизнеси. Ако използвам клишето, „цветът на нацията” е бил унищожен. Това се е случило с едничката цел Камбоджа да бъде превърната в аграрна комунистическа страна, а народът и да бъде подчинен и заточен в провинциите, където да произвежда толкова, колкото има нужда. В момента част от туристическите обекти в Пном Пен отразяват точно този мрачен период от режима на Червените кхмери. След подобен геноцид, извършен над собствения си народ, който на практика лишава страната от няколко поколения нормално развитието, не е учудващо това, което случва в момента.

Днес Камбожда е една от най-бедните азиатски страни. Като към всяка развиваща се държава, интересът на големите „акули” към нея постепенно нараства. Строят се хотели, големи жилищни комплекси, тепърва ще се изгражда инфраструктура. В сраната няма магистрали, ЖП транспорт се осъществява между няколко големи града, като влакове се движат в определени дни от седмицата, но без определено разписание. Средната им скорост е около 35 км/ч. Местните разказват, че ако имаш пари, можеш да имаш всичко в страната – от евтини момичета до власт и влияние. Звучи ли ви познато? Основните отрасли, които в момента се развиват, са туризъм, текстилно производство и хранителна промишленост, макар че голяма част от хранителните продукти се внасят от съседни страни. Затова, ако човек иска да опита местни продукти, трябва да чете внимателно етикетите. Храната е навсякъде и във всякакво състояние – сурови плодове и зеленчуци, сушена риба и месо, пресни морски продукти, варени, печени, пържени специалитети. Импровизирани барбекюта и скари димят на всеки ъгъл, а уличната храна е една от най-вкусните в региона. Цените започват от 1-2 долара за порция, като не липсват и скъпи ресторанти, които предлагат местна кхмерска кухня, интернационални ястия, както и типична храна от съседни азиатски страни. В Камбоджа можеш да плащаш както в местна валута – риел, така и с американски долари. Законно и легално е. За камбоджанците казват, че ядат всичко. Ако за китайците важи правилото, че всичко, което е на четири крака се яде, с изключение на масите и столовете, тук броят на краката няма значение. Ако в съседен Тайланд пържените скакалци, буболечки и гъсеници са по-скоро екзотика, то в Камбоджа са част от ежедневното меню. Жаби, охлюви и всякакви вътрешности не би трябвало да са изненада.Интересен е поскоро начинът им на приговяне. Лютото също е в изобилие, а естествената добавка към всичко е оризът.

НА ПЪТ

От гледна точка на туризма Пном Пен не е голям град. В рамките на няколко дни могат да се обходят всички по-значими обекти. Сред тях са Grand Palace – комплекс от сгради, където се извършват различни ритуали, свързани с краля и неговото семейство, национални празници и други местни обичаи; няколко будистки храма, които изглеждат доста непретенциозно, сравнени с тези в Тайланд; Националният музей на Камбоджа; музеят S21; още една зона в покрайнините на града, където са били разкрити масови гробове след описания по-горе период (Killing fields), както и няколко градски пазара, които са включени във всички брошури. Това са местата, които не трябва да се пропускат. През Пном Пен преминават три реки – Меконг,Саб и Басак. През деня и вечер се организират круизи, като единият от тях стига дори до съседния град Siem Reap. Не липсват барове и нощни клубове. Едно от местата за забавление е комплекс, изграден от контейнери, пригодени за заведения. На територията му работи и така нареченият Нощен пазар - популярен формат в региона за вечерна и нощна търговия. Само там преброих над 50 заведения, някои с жива музика, други с DJ, а трети просто като място за срещи на местните младежи. Цените на алкохола са ниски в сравнение с тези в съседните страни и за радост на туриста се предлага всичко. Бирата е на цена от 0,5 долара до 3-4 за вносните марки в по-скъпи ресторанти. Култовите местни марки са Angkor и Cambodia, като неслучайно логото на втората е недвусмисленото „Нашата страна, нашата бира”. Трябва да уточня, че камбоджанците не са обичани нито от съседите си от запад – Тайланд, нито от източните – Виетнам. И с двете страни имат исторически спорове, някои от които продължават и до днес. След кратко проучване на туристическите брошури открих друг интересен район в Пном Пен. Малък квартал, изпъстрен с множество творби на уличното изкуство. Преди около 15 години мястото е било притегателно за много алтернативни младежи от Европа и Америка. Барове, хостели, галерии и други клубове по интереси са превзели тази част на столицата. За съжаление, инвестиционни намерения на местната управа са наложили тази част на града да бъде почти евакуирана заради строителство на нови сгради, до което така и не се е стигнало. Днес са останали само графититите по стените и спомените за безкрайните дни и нощи на тогавашните маргинали. За природата на Камбоджа и покрайнините на Пном Пен мога да напиша отделен текст. Изключителна красота, редуваща планински релефи с безкрайни оризища, трудно достъпни джунгли с дълги полета, граничещи с екзотични плажове на юг. Темата за общо 32-та острова е още по-обширна. Препоръчвам горещо тази дестинация на по-авантюристично настроените, защото изненадите и неочакваните срещи по пътя са гарантирани.

The Black Sheep Beer House:

The Black Sheep Brewhouse:

Автентичният британски пъб във Варна • Огромна селекция от бира от цял свят • Богато разнообразие от бургери и ястия, които се съчетават с всички питиета • Обедно меню•TV екрани, на които да гледате любимите си спортове

Уникално място със собствена пивоварна, произвеждаща бирата "Златна Варна"• Богато меню с английска, американска, традиционна и средиземноморска кухня • Обедно меню • TV екрани за любимите спортове • Музика на живо • DJ Party • Караоке

Бул. "Княз Борис I" 62 Телефон: 0878 623 426

Ул. "Цар Симеон I" 27 Телефон 0877 600 900

КОЙ СИ ТИ?

ВИОЛИНА НИКОЛОВА от

Пл амена Александрова

Виолина Николова е от хората, приемащи Варна не просто като роден град, а като мисия. Израснала в карето между Морската градина, Музикалното училище и “Княз Борис”, тя е наше момиче с морска сол по кожата. Животът я отвежда в Париж и София, но мисълта да работи във Варна остава натрапчива и завръщането е неизбежно. Познаваме повече работата и', отколкото нея. Започва като консултант по публични комуникации едва на 20 години и оттогава е записала своя принос като организатор и ПР на събития в бизнес сектора и на културата. В портфолиото на ПР агенция HYPE Communication, в която Виолина е съдружник, присъстват събития като София Филм Фест във Варна, RADAR Festival, Moving Body, Фестивал „Усмихни се. Карин дом“, Регата „Varna Channel Cup” и много корпоративни промоции, юбилеи, тийм билдинги и специални събития. HYPE Communication e единствената регионална агенция член на Българско дружество за връзки с обществеността, чиито етичен кодекс и професионални стандарти се опива да прилага ежедневно. Има доста противоречиво отношение към професията ти. ПР понякога е мръсна дума в общественото пространство, как се работи в един такъв сектор във Варна? Варна се отличава с това, че по-голяма част от бизнесите са семейни, изградени от хора, които са ги развили лично, и трудно узряват за идеята, че могат да пуснат „руля“ и да поверят техния глас на външен човек. За щастие, това все повече се променя и организаторите на събития и хората на бизнеса разбират, че за да преминат през едно ниво на растеж, трябва да се научат да делегират отговорности. Варна има да извърви дълъг път в това отношение, но искрено вярвам, че тук работят хора с идеи и управленски талант и този развой на събитията е неминуем. Какви клиенти си търсят ПР във Варна? Хора на мечтите и идеите, които се интересуват от това как техният бизнес, който разглеждат като свое дете, може да порасне. Новите технологии направиха средата много по-динамична и вече е ясно, че просто да сложим един билборд не работи, или поне не без целия останал пакет от инструменти. Обичам да казвам на нашите клиенти, че ние не сме ядрени физици и нямаме претенция за умения, които те не биха могли да придобият – разковничето е в управлението на времето. И чичото, който има пекарна на ъгъла, и Ричард Брансън разполагат с 24 часа в денонощието – въпросът е как ги управляват. Единственият начин е да изградиш екип и всеки да носи своята свобода и отговорност. С публичната комуникацията не е по-различно. ПР е бизнес на доверието и за да работим успешно по конкретен проект е важно то да е взаимно. 32

Имат ли пристрастия пиарите, имаш ли любим проект? С опита се научих да не поемам всеки клиент и да си тръгвам от тези, с които въпросното доверие се е пропукало. Нашата работа е много специфична, защото борави както със „сухи“ инструменти като статистика, маркетингови изследвания и актуални трендове, така и с много креативност, емпатия и интуиция. Настройката между всички тези неща е изключително фина и ако се появи дори сянка на съмнение, всичко е изгубено. Любим ми е всеки проект, който променя местния пейзаж – това може да е фестивал като RADAR, който драматично раздвижи пластовете на културния живот във Варна, а може да е и откриване на нов бизнес, който създава работни места, или събитие с кауза като фестивал „Усмихни се. Карин дом“. Все пак, върху културни или бизнес проекти предпочиташ да работиш? Не правя разлика. Аз съм прагматичен човек и преди всичко се интересувам какви са целите на даден клиент. За да е стигнал до нас, няма как те да не са първо финансови – нито клутурата, нито бизнесът могат да оцелеят без средства. Опитвам се да гледам на всеки проект като на бизнес начинание. И най-благородното начинание е обречено на провал, ако не достигне професионално ниво – тоест да се самоиздържа. Едва после мислим за отпечатък върху средата, хората и промяна на статуквото в дадената сфера. Ако постигнем и двете неща, значи сме си свършили работата. Какви са актуалните тенденции в ПР професията на местно, а и на глобално ниво? Въвличането и вдъхновението. Вече не можеш да заинтригуваш хората с дребна награда или да ги поканиш на събитие, в което да са само зрители. Кампаниите, които работят, са тези, в които клиентите стават част от целия процес. Да кажеш на един човек „изпрати капачка и спечели стек бира“ е в миналото. Кажи му „нека заедно направим промяната“. Това е, което кара хората да се вълнуват. Това е, което световните брандове вече правят, макар на местно ниво още да звучи наивно. Аз съм хуманист и вярвам, че хората винаги са били любопитни и търсещи. Сега просто имат много повече инструменти, с които да се изразяват, и марките могат да използват това. Благодарение на социалните мрежи всеки има медия в джоба. Ако един бизнес се позицинира добре в нея - чудесно, ако не – значи е безвъзвратно остарял. Какво ви предстои в близките месеци? От скоро съм дала път и на една друга страст, а именно либертарианството. Това е философско, икономическо и донякъде политическо течение, което защитава идеите за индивидуална свобода, правото на живот и собственост и принципа за неагресивност. Във Варна досега не са се провеждали събития с тази насоченост и заедно с малък екип ентусиасти организираме серия лекции, които се провеждат в Икономически университет. Ще говорим за велики предприемачи, за значими философи и за вярата в това, че единствено човек е господар на собствения си живот. Който се интересува от темата, може да ме намери във Фейсбук. 33

КОЙ СИ ТИ?

Много млади хора са привлечени от работа в областта на рекламата и ПР. Имаш ли готов съвет за тях? Бъдете готови да отдадете цялото си същество на тази професия. Един ПР няма работно време, личен живот и място за оправдания – или носиш този „бацил“ и постоянно гориш в това да разкажеш на повече хора за даден проект и идея, или не ставаш. За сметка на това, няма да имате два идентични работни дни в живота си – ако сте готови на това, ще работите най-хубавата работа на света. Да излезем от професионалното, за да те попитаме: как гледаш на града, съвсем лично? Варна за мен е мисия – нещо, за което всички ние си струва да работим. Варна притежава свой собствен аромат и влажност, който се лепи по дробовете. Свой собствен саундтрак, създаден от гларусите, и свои собствени хора, надарени с широк мироглед благодарение на това, че този град свършва с хоризонт. Много ще е хубаво, каквото и да правим, да се стараем нашето място да стане по-добро за живеене и да култивираме у себе си доза здравословна критика и изисквания към тези, от които това пряко зависи.

РАБОТИЛНИЦА

Златна Варна от

Н и к о л П ат ра ш к о в а

Има ли бирата сезон? Трудно ли се прави най-старата и най-консумирана алкохолна напитка, трета по популярност след водата и чая? На тези въпроси ни отговаря Валентин Лазаров, технологът-пивовар на „Златна Варна“ – единствената бира, която се приготвя пред очите на варненци.

Може би малцина знаят, че една от малкото варненски бири, „Златна Варна“, се произвежда в местно заведение пред очите на клиентите. Името и' произлиза от чешката дума „варна“, която означава казан за варене на бира и е игра на думи с името на любимия ни град и Златна Прага, откъдето идва рецептата. Точно такива две златни варни можете да видите в заведението, в което бирата се вари – „The Black Sheep Brewhouse“. Варенето на пивото е предшествано от няколко етапа. Първото нещо, което Вальо прави, е да избере съставките. Основните и единствени съставки в рецептата на една бира трябва да бъдат хмел, малц, мая и вода. В зависимост от стила бира, която вари, Вальо използва различни малцове. За момента „златното пиво“ на Варна се произвежда по чешка рецепта в два стила – Светло и Амбър. За направата на светлото пиво се използват чешки, тип Пилзен, светли, ароматни, леко препечени малцове, а за амбъра се добавя съвсем малко от силно препечения малц, който придава загадъчния леко червеникав цвят на бирата. Хмеловете, които се използват за производството и на двата вида бира, са френски. Мястото, където започва магията на варене на бира, е вторият етаж на заведението. Там, в една малка стаичка, се пресява и мели малцът. Вальо ми дава да опитам от всяко чувалче с различен малц, за да се уверя във вкусовите му качества. И да, наистина има вкус на бира! След като малцът е готов, той се изсипва в златната варна пред погледна на клиентите на заведението. Цялата инсталация е компютъризирана, но човешкият фактор е необходим на всички етапи, защото за добрата бира трябва добър майстор. 36

Вальо управлява цялата инсталация чрез екран, разположен между двете варни. След като малцовете се изсипят във варната, се добавя пречистена гореща вода. От смесването на малц и вода се получава така наречената малцова каша. Малцовата каша започва да се загрява на определени температури за определено време – това са нужните температурни паузи. Процесът отнема време, за да могат да се извлекат най-ценните съставки, аромати и вкусове от комбинацията от малцове на златното пиво. Целият процес се нарича майшуване.Това е един от най-сложните процеси при производството на пиво. След приключване на майшуването малцовата каша се прехвърля във втората варна чрез сложна инсталация от тръби, помпи, кранове и клапани, управлявани от същия екран. Втората варна

в действителност е филтрационен апарат, който филтрира малцовата каша. Целта на този процес е отделянето на течността от малцовите трици. Течността представлява комбинация от вода и екстрактни вещества, получени при майшуването, и се нарича пивна мъст. Отново през инсталацията от тръби, пивната мъст се прехвърля обратно в първата варна, която е кристално изчистена от процеса на майшуване. Там започва същинското варене. След завиране на пивната мъст се добавя комбинация от хмелове, които придават приятна горчивина и невероятни аромати. Всички процеси по майшуване и варене стават с помощта на водна пара, загрята до висока температура, която пък е осигурена от голям парогенератор. След приключване на варенето пивната мъст се охлажда изключително бързо от 100° C до 2°-3° C с помощта на специален охладителен апарат. Цялата течност се прехвърля във ферментатори, където се добавят и пивните дрожди, за да се стартира ферментацията. След 20-30 дни престой на пивната мъст във ферментаторите се получава истинската бира – „Златна Варна“. На финала си наливаме една чаша от „дегустатора“ на инсталацията, отпиваме голяма глътка (защото така се пие бира) и се наслаждаваме на пивото в чудесния есенен ден. Понеже бирата е за всички сезони. В момента „Златна Варна“ може да бъде намерена само в заведения „The Black Sheep“. Създателите и' обещават догодина да можем да я пием по различни фестивали и събития в града, а и извън него.

ОТКЪДЕ СИ?

FLY ОТ БРАЗИЛИЯ о т Н и ко л П ат ра ш ко в а Здрасти! Представи ни се. Името ми е Флавио Лима, а псевдонимът ми в капоейра - Fly. Аз съм от Салвадор, Баия – Бразилия.

Кога дойде във Варна и защо реши да останеш? Член съм на Esse'ncia Capoeira school. Един от нашите учители живее във Варна и реши да отвори клон на училището тук. Аз дойдох, за да го подкрепя и да му помогна да развива тази дейност в града. Обсясни ни какво точно е капоейра. Капоейра е бойно изкуство, създадено по време на робството от африканските роби в Бразилия. То съчетава самозащита, акробатика и музика. На каква възраст започна да тренираш? Защо стана учител и каква е крайната ти цел в капоейра? Практикувам Капоейра откакто бях дете, 8 или 9-годишен. Преподавам от 1998 година и дори станах професор през 2004г. Реших да стана преподавател, защото обичам работата с хора, обичам капоейрата и смятам, че най-добре за мен е да правя това, което обичам. Крайната ми цел е да създам повече училища и социални проекти по целия свят, да се запознаят хората с нашата невероятна култура и изкуство. Имаш ли впечатления от града и хората тук? Целият град има своя собствена красота и е безопасно място за живеене. В началото хората изглеждат малко студени, но стават много приятни, когато ги опознаеш. Знаеш ли нещо на български? За съжаление знам само основни фрази за комуникация като „Как си“, „Как се казваш“ и т.н. Все още не мога да пиша, но мога да се похваля, че вече се записах на частни уроци по български език. Къде можем да те намерим и да се запознаем с капоейрата във Варна? Най-лесният път да стигнете до капоейрата е като намерите мен. Можете да ме откриете чрез Фейсбук профила ми. В момента нашите тренировки се провеждат в Народно читалище „Христо Ботев“ на улица "Черни връх", но скоро ще съобщим на Фейсбук страницата ни кои са новите места, където ще преподаваме.

P. S . Йорданка Белева завършва българска филология, а по-късно защитава докторат за библиотечните системи и информационните възможности на парламентите от Европейския съюз. Носител е на първи награди от национални конкурси за поезия и проза. Нейни текстове са превеждани и публикувани в антологии на английски, френски, немски, хърватски и арабски езици. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии”, „ ” и „Пропуснатият момент“, както и на сборниците с кратки разкази „Надморската височина на любовта” и „Ключове”. Разказът „Сара“ ще бъде включен в следващия и' сборник.

САРА Всъщност се казва Косара, но подигравките в детската градина прегърбиха името и' и го смалиха до Сара. Прегърбеното име така и не се изправи. Двете заедно, тя и името и' , образуваха двугърбо камилче, но не беше необходимо другите да знаят колко вода се събира в едно име и в един човек. Затова когато се запознаваше с някого, се представяше само като Сара, а наум си казваше Сара с ко отпред. При майка и' беше обратното – адвокатска кантора Кръстева и Ко. Там всяка подигравка към името се наричаше обида и клевета, и носеше много пари. Сара не разбираше как майка и' веднъж е адвокат на жертвата, друг път защитава лошите и кое кара сърцето и' да тупти еднакво към ранените и към раняващите. Спря да я пита когато разбра, че всичките и' отговори си приличат. Ако искаше да разговоря с майка си, Сара трябваше да се нагоди към този сложен език. В него нямаше умалителни думи, защото умалителните думи не бяха законодопустими и законосъобразни. Книжките, от които понякога и' четеше за принцове и принцеси, постепенно получиха доживотни присъди без право на помилване. Сара знаеше какво е да се живее без право на помилване. Последната си милувка беше получила преди много години, в деня когато баща и' си тръгна. Майка и' я уверяваше, че това не е погалване – просто отдалечаващата се бащина ръка е преминала през лицето, докосвайки го. Но Сара вярваше, че е било ласка, а не маршрут на бащинство от едно семейство към друго. Вярваше още, че баща и' е омагьосан от другата жена и ако майка и' го целуне както трябва, ще развали магията. Може би точно тогава и' забраниха да чете детски книжки. Тези приказки никога не се случват в живота, Сара, огледай се и ако не виждаш, ще поработим върху това. Тези приказки са фактологически неиздържани. Искаш ли да ти докажа? Сара не искаше. Тя живееше във фактологически издържана приказка. 39

P. S .

Всеки ден в детската градина идваше лисицата и я тормозеше: Косе Босе, къде са ти яйчицата, Косе Босе, дай едно яйчице. Лисицата се казваше Гошко и не я оставяше на мира докато не му даде яйчице, шоколадово, с играчка вътре. Сара опита няколко пъти да спази реда на приказката, да се обърне за помощ към кучето – ама той просто си играе с теб, казваха учителките и не съм ти медиатор, оправяй се сама, това са лесни казуси, бяха думите на майка и' . Лесните казуси продължиха достатъчно дълго, толкова че да намрази името си. Косара, според баба и' , беше име, което означава наричане освен да има красива коса, винаги да е близо до ума си, защото косата е най-близко до ума. Според майката на Косара комбинацията от буквите „к“ и „р“ са символ на успех и пари, можеше да си някаква Кристина или Кристияна, все едно беше какво ще си, стига да е спазена успешната комбинация. От тези обяснения на майка си се чувстваше като предварително попълнен тото фиш, онези, които висят на връвчица в лотарийните пунктове. Пъпната и' връв навярно е била така, подаваща се от изчислителен център за успешни комбинации в живота. Не комбинира нищо от очакванията на майка си – не стана блестящ юрист, дори специалността, която завърши беше една така никаква: приложна лингвистика, но Сара си я обичаше. Харесваше и' да съпоставя езици. Тя това го умееше от малка, а в университета просто се потвърди контрастивната лингвистика между нея и майка и' , между майка и' и баща и' , между Сара и Косара. Разширен съпоставителен модел, ако трябваше да го каже по-сложно, но от години се стараеше да говори така, че двугърбото камилче вътре в нея да я разбира. То се хранеше с житейските рани на Сара и успя да порастне доста. През лятото козината му падаше и някак се дишаше по-леко, само през този сезон Сара забравяше болката. Случи се в лятна сутрин, докато си пиеше кафето в малък град, където беше наела къща, за да работи по превода на една книга. Някой извика Косара, после приближено повтори името и' като Косенце Босенце. Първоначално не го позна – онзи груб и нахален Гошко от детството беше се превърнал в нещастен човек, Сара знаеше как изглежда нещастието: обикновено то си имаше екип от пари, имоти и успехи, но нищо друго си нямаше. И наистина, Георги сподели, че от години чакат да им се роди дете, че са опитали всички възможни процедури и сега им останала последната надежда – с донорска яйцеклетка. Парите изобщо не били проблем, само дето им се искало да познават жената, която ще дари яйцеклетките. Това познанство било забранено от закона, но си имало начини как да стане. Намигна и' . Когато се разделяха, си пожелаха приятен ден, размениха си телефоните. Сара се усмихна и докосна камилчето, помаха му за сбогом. Доживотните присъди над детските книжки бяха отменени. Беше готова да носи с обич името си, и може би с малко гордост: Косето Босето щеше да дари яйцеклетки.