Ти си Варна / Октомври 2020 by TisiVarna

БРОЙ 55

ОКТОМВРИ 2020

Аксесоари

СЪДЪРЖАНИЕ-БРОЙ 55

КЪДЕ

04 КЪДЕ

07 АКЦЕНТИ

АКЦЕНТИ

16 НА ГОСТИ

23 НА СРЕЩА

АЗ НЕ СЪМ БАЛОН

BRKOVI В RUBIK

ПОРАЗЕНИТЕ

ВАРНЕНСКИ ЦВЕТЯ ОТ КРАЯ НА 90-ТЕ

27 ЗА ДЕЦАТА

30 СГРАДИТЕ НА ВАРНА

АГРЕСИВНОТО ДЕТСКО ПОВЕДЕНИЕ

ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА

МАРИУС НА 50

КЕРАНА

33 НА ПЪТ

ВИНЕН ТУР ИЗ СЕВЕРОИЗТОКА

БЕЛЕЖКИ

На детската писателка Луси Монтгомъри принадлежи репликата „Толкова съм щастлива, че живея в свят, в който има октомври!“ и всяка година по това време си я спомняме. На прима виста можем да изброим любимите ни маркери на ранната есен: жилетките, кестените, супата от тиква, хладните сутрини, топлите вечери. Вярваме, че нашата подборка от октомврийски събития ще ви даде допълнителни поводи за есенни удоволствия. Ще ви заведем на винен тур из околностите на Варна, ще ви срещнем с бликащата енергия на младата певица Керана, ще разкажем историята на сградата на Двореца на културата и спорта (този емблематичен хиперболичен параболоид), ще ви върнем за малко на варненската клубна сцена от 90-те. Предвиждаме интересен, мек и топъл октомври (но за всеки случай ще си носим и чадър).

Пламена Александрова Екип: Издател: Николай Тодоров office@vijvarna.com Редактор: Пламена Александрова contact@vijvarna.com Автори в броя: Дора Солакова Никол Патрашкова Пламена Александрова Цветелина Неделчева Корица: Ryan Christodoulou Предпечат: Илиан Димитров Печат: Хеликс прес ЕООД За реклама в списанието: Мариан Станков agent@vijvarna.com тел: 0877 885 249

Издава се от: Виж! Варна ЕООД Ти си Варна Всички права запазени С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. Тираж: 4000 бр. Разпространява се безплатно в над 100 подбрани обекта и събития в града и региона. Електронно списание свалете от issuu.com

КЪДЕ

ГОРСКИТЕ ПЕВЦИ

Новият спектакъл за деца „Горските певци“ на Варненския куклен театър ще гледаме на 17 октомври от 11:00 часа. Смях, забавление и музикално приключение ще поднесат на децата Песнопей – цар на птичите трели, Песнопой – цар на горския покой и любимите на всички Коко Лисел, Вълчано Павароти, Маркос Поло, Козан Кукузел, Лейди Гарга, Катеричка Велка Рунтавелкова, Етиен Кълви, Меца Сопрана – гласът на Балкана. Гората оживява на сцената с песните на горските обитатели - участници в конкурса „Горският певец“.

АЗ НЕ СЪМ БАЛОН

КАРМИНА БУРАНА

КОМИКС АТЕЛИЕ ЗА ДЕЦА

„Аз не съм балон...“ е изложбата провокация на Цветан Стоянов, която можем да видим до 17 октомври в Зала ателие “Георги Велчев“ на Градска художествена галерия. Преподавателят в Художествената академия представя за пръв път своя най-нов проект. Серията образи, представени в изложбата, са артистична реакция на постоянните информационни манипулации, с които сме засипвани. Представената серия портрети с авторска намеса в тях са доведени до семиотичен знак - балонът символизира подмяната.

Едно от най-популярните симфонични произведения на ХХ век ще звучи в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството на маестро Емил Табаков, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и Варненска детско-юношеска опера. „Кармина Бурана” е сценична кантата за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър. Написана е през 1937 г. от немския композитор Карл Орф. Ще я слушаме на 7 октомври от 19:00 часа в зала 1 на ФКЦ.

Ателиета по репортажен комикс за деца ще се провеждат от септември 2020 до юни 2021 г. в Детски и средношколски комплекс на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Инициативата е в рамките на учредения тази година Клуб на комикса и е насочена към деца на възраст от 7 до 14 години. Участието е безплатно, с предварително записване и формиране на група до максимум 10 души. Ателиетата ще се провеждат всеки последен вторник на месеца от 17:00 ч. при спазване на всички санитарни изисквания, както и дистанционно. 3

КЪДЕ

BRKOVI В RUBIK

След участията си в София и Пловдив хърватскaтa турбофолк-пънк-рок група BRKOVI пристига и във Варна за един дългоочакван концерт. Коренно различните на пръв поглед стилове са духовито свързани в мелодична цялост, а емоционалните стихове на турбофолка са преплетени с жестокостта на пънк рока и тежестта на хеви метъла. Вечерта на 2 октомври в Rubik ще започне с ученическата група от Добрич – Creep, веднага след тях ще продължи с Контрол и накрая ще излязат и хърватите от BRKOVI. Началният час е 20:30 ч.

Предварително закупените билети са на стойност 25лв., а билетите в деня на събитието – 30лв.

ЧЕРВЕНОКРЪСТКИ И ЗДРАВНИ ФИЛМИ

НОЩ НА ЛИТЕРАТУРАТА

Международният фестивал на червенокръстките и здравни филми е биенале, но в годините между два фестивала се организира Есенна академия. В aкадемиите показването на филми няма конкурсен характер, но представената програма включва заглавия измежду най-ярките, посветени на темата в световен мащаб. Тазгодишната Есенна академия е с надслов „Пандемия – общество – медии“ и ще се проведе между 8 и 11 октомври на входа на Морската градина. Информация за програмата, можете да намерите на сайта http:// redcrossfilmfest.org/.

На 7 октомври нощта във Варна ще е посветена на литературата. Редица градски пространства се включват в събитието, което ще обедини четения на откъси от произведения от цяла Европа. Входът навсякъде е свободен, а за здравето на посетителите ще бъдат взети всички необходими мерки. Четци в Нощта ще бъдат известни визуални артисти, музиканти, дизайнери, университетски преподаватели. За пълната програма и локациите вижте Фейсбук страницата на Нощта на литературата.

JP3 ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

JP3 - емблематичното за съвременната българска джаз сцена трио, ще представи премиерно за Варна своя четвърти студиен албум „Change the Way”. Албумът включва 12 авторски композиции, сред които Berlin, Sigh, Spinning wheels, One more, The Cool guy и други. Новият проект идва след успешните соло пиано албуми на Живко Петров „After 4” през 2015 г. и „TEN“ през 2019 г. Можем да се насладим на изпълнителите от триото JP3 - Живко Петров- пиано, Димитър Карамфилов- контрабас и Димитър Семов- ударни, на 18 октомври от 19:00 часа в Държавна опера Варна. Цените на билетите са 15, 20, 25, 30, 35 лв. 4

ТЕАТЪР

АНТИХРИСТ

На 22 октомври във ФКЦ от 19:00 часа ще се играе драматизацията на „Антихрист” по едноименния роман на Емилиян Станев. Във времето на глобализация „Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му”, както нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно. Емилиян Станев смята тази книга до голяма степен за автобиографична, защото отразява черти на неговата собствена личност и много особености на съвременния човек – с „непрестанно движение, издигане и падане, светлина и мрак”. Този спектакъл сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. Режисурата е на Бойко Илиев, а сценографията – на Тина Арканджели. Участват актьорите Елена Петрова, Любомир Ковачев, Ники Сотиров, Веселин Калановски.

ИЗЛОЖБА

„ПОГЛЕДНИ НАГОРЕ“ -

ПОЛЕТ НАД ЕВРОПЕЙСКОТО АРХИТЕКТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ВАРНА

„Погледни нагоре“ е авторската изложба на Боян Любенов, която ще се състои между 8 и 22 октомври в арт-галерията на Морско казино. Изложбата предлага нова гледна точка към ярките образци в архитектурата на гр. Варна от Освобождението до 1944 г. Дебютната фотографска изложба на варненеца включва 20 сгради паметници на културата, представени както от птичи поглед с дрон, така и с акценти в близък план върху отделни любопитни детайли от фасадите, които често остават незабелязани. Целта на автора е жителите и гостите на Варна да бъдат провокирани, обхождайки града, по-често да насочват погледите си нагоре, вместо да ги забиват в земята или в мобилните си устройства. А и да опознаят и оценят архитектурното ни наследство. Снимките върху всяко от изложбените пана са придружени от кратък информативен текст за съответната сграда. Историческите данни за показаните обекти са синтезирани от историка Християн Облаков. Боян Любенов е на 31 г., родом от Варна. Занимава се активно с фотография и видеография. Работил е като монтажист в Nu Boyana Film Studios и е участвал в реализацията на визуални проекти за световноизвестни марки. Боян е автор на два уникални за Варна проекта - „Кратък варненски разговорник“ и Varna Mapia (в екип с графичния дизайнер Георги Митев). Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна и медийното партньорство на „Ти си Варна“. 6

СПЕКТАКЪЛ

СБОРЕН МОНОСПЕКТАКЪЛ – МАРИУС НА 50 Неподражаемият Мариус Куркински ще представи сборния моноспектакъл по всички свои досегашни представления, който е направен по повод 50-годишнината на актьора. Продукция от всички 11 солови акции в кариерата на Мариус до момента – от „Дон Жуан", "Песен на песните" и „Дамата с кученцето" през „Ти-ри-рам", „Сътресение" и „Черното пиле", ще гледаме на 13 октомври от 19:00 часа във ФКЦ. „Тази идея за сборен моноспектакъл отдавна я имам като план. Аз съм започнал да играя моноспектакли от 1993 г. и чисто професионално исках да проверя как ще звучат причините за които съм ги правил. Защото причина трябва да имаш за да излезеш за едно представление и то конкретна. Интересно ми е да събера причините една до друга и да видя какво същество ще създадат. Няма да се щадя, ще покажа какви дивотии съм извършвал през годините защото те не са малко ...", споделя Мариус.

ТЕАТЪР

ПОРАЗЕНИТЕ Варненският драматичен театър ще бъде първият, който ще постави заслужилия високи оценки роман на Теодора Димова „Поразените“. Книгата на утвърдената писателка спечели Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България” 2020. Драматизацията на литературната творба е направена от водещия актьор и режисьор Стоян Радев Ге. К. Премиерата ще се състои на 2 октомври, а на 16-ти е втората дата за месеца, на която представлението ще се играе. Варненският театър е първият, който поставя това нашумяло заглавие, което ще бъде една от премиерите в 100-тния юбилеен сезон на театъра. Калин Николов създава музикалната среда на спектакъла, а в ролите влизат Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова и Полина Недкова. „Поразените“ ни връща в миналия век, след събитията от 9 септември 1944 г., и разказва за съдбите на три жени и едно дете по време на тоталитарния режим. Според режисьора темите на романа са катарзисни и в него има много любов, нежност и надежда. Представлението ще се играе в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ с начален час 19:00 часа.

ФЕСТИВАЛ

RADAR RADAR FESTIVAL BEYOND MUSIC се завръща за седма година, този път от 23 до 25 октомври. Това издание е много лично и интимно както за организаторите, така и за артистите. Голяма част от творбите са създадени и репетирани именно във времената на социална изолация. Организаторите решават и намират за най-логично да съберат основно български артисти, и то такива, които през годините вече са участвали. Така RADAR ще има своето „семейно“ издание – без августовските тълпи, без пристигащи от другия край на света артисти и мащабни проекти, а нещо различно – фина селекция, на това което авангардните артисти в България създадоха през последните месеци, лакмус на настроенията на несигурността, страха, объркването, но и любовта и надеждата. Едно истински лабораторно издание, на което се очакват истинските ценители на това, което RADAR показва през годините. Сред заглавията в тазгодишната програма попадат поетичен пърформанс на Ирмена Чичикова, пиано импровизации на Димитър Горчаков, представяне на първия съвместен албум „COALESCENCE“ на артистичния директор на фестивала Димитър Бодуров с електронния артист Иван Шопов, представяне на аудиосборника „Нищо няма да ти се случи‘‘ с експериментална поезия и електроника и традиционните електронни сесии и аудиовизуални пърформанси. Локациите ще бъдат залата на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ и Социалната чайна (съпътстваща програма). Пълната програма можете да видите на radar-festival.eu, както и в социалните мрежи. Билети на стойност 10 и 5 лв. в мрежата на EasyPay и по време на фестивала, непосредствено преди началото на всяко събитие. 9

ФЕСТИВАЛ

СИНЕЛИБРИ Шестото издание на Международния кино-литературен фестивал„Синелибри“ и тази година ще омагьоса публиката с литературни сюжети, претворени на екрана. Фестивалът ще се състои между 18 октомври и 8 ноември под мотото „Възпитание на чувствата“. Домакини на събитията ще бъдат София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Габрово, Стара Загора и Благоевград. Поради усложнената обстановка фестивалът адаптира значителна част от програмата си за паралелно излъчване онлайн чрез платформата Neterra TV+(www.neterra.tv/plus). С мотото „Възпитание на чувствата“ „Синелибри“ отдава почит на един от най-влиятелните френски писатели на XIX век - Гюстав Флобер. Стогодишнината от рождението на непрежалимия виртуоз на словото Валери Петров ще бъде чудесен повод да се съберат негови почитатели от всички възрасти. Програмата предвижда честване на 250 години от рождението на гениалния немски композитор Лудвиг ван Бетовен и 40 години от трагичната смърт на Джон Ленън. Кинозаглавията тази година ще бъдат разпределени в няколко модула, обединени от слогана „Възпитание на чувствата“. Секцията с филми, които се състезават за голямата награда за литературна адаптация, носи заглавие „Ако всички мислеха еднакво, нямаше да има състезания“. Останалите модули са титулувани с оглед на жанровата специфика на филмите. Секцията с документални филми е озаглавена „Когато фактите говорят…“, както и българските екранизации, събрани условно под знаковата фраза „Само ти, сърце…“. Фестивалът ще предложи и няколко избрани късометражни филми, които също се базират на литературни произведения. 10

АФИШ

ГАЛЕРИИ

Арт Галерия Ларго

Варна, ул. Хан Крум 8 до 13.10 Извървени пътища Изложба-живопис на Владимир Пенев

Галерия Арт Маркони

Варна, ул. Охрид 22 до 27.10 Камен бряг Изложба- живопис на Огнян Георгиев

Арт галерия Тереза Зиковска Варна, ул. Воден 25 до 09.10 Изложба-живопис на Атанас Атанасов

Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, ул. Любен Каравелов 1 до 11.10 Пътят Юбилейна изложба графика и живопис на Георги Лечев

Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ Изложбена зала „Ателие Георги Велчев“ Варна, ул. Радко Димитриев до 17.10 Аз не съм балон... изложбата провокация на Цветан Стоянов

ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ – ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ –

100 – ТЕН ЮБИЛЕЕН ТВОРЧЕСКИ СЕЗОН (2020-2021)

ГРАДСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

02.10 и 16.10 от 19:00 до 21:00 часа Поразените от Теодора Димова Вариант за сцена и постановка: Стоян Радев Ге. К. Композитор: Калин Николов Участват: Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова, Полина Недкова Спектакълът не е подходящ за лица под 12 год.!

Основна сцена

03.10 от 19:00 до 21:00 часа Двубой Комедия от Иван Вазов Режисьор: Стоян Радев Ге. К. Участват: Станислав Кондов, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Полина Недкова, Гергана Арнаудова, Валери Вълчев, Ивайло Иванов, Константин Соколов, Милена Кънева, Биляна Стоева, Веселина Михалкова

Основна сцена

05.10 от 19:00 до 21:00 часа Ретро Комедия от Александър Галин Превод и постановка: проф. Пламен Марков Участват: Михаил Мутафов, Милена Кънева, Валентин Митев, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева, Петя Ангелова, Денка Радева

Основна сцена

07.10 и 29.10 от 19:00 до 21:00 часа Влàдимир Черна комедия от Матяж Зупанчич Режисьор: Николай Кенаров С участието на Александра Майдавска, Симеон Лютаков, Константин Соколов, Ивайло Иванов Спектакълът не е подходящ за лица под 16 год.

Основна сцена

10.10 и 22.10 от 19:00 до 21:00 часа Любовникът от Zanziбар Комедия от Ели Саги Превод: Кръстю Кръстев Режисьор - проф. Атанас Атанасов Участват: Веселина Михалкова, Стоян Радев, Милена Кънева, Симеон Лютаков, Цветина Петрова, Станислав Кондов, Константин Соколов, Христина Джурова

Основна сцена

20.10 от 19:00 до 21:00 часа Криворазбраната цивилизация смешна позорищна игра от Добри Войников Режисьор и музикална среда: Стоян Радев Ге.К. Сценография и костюми: Даниела Николчова Асистент режисьор: Ели Пенчева В главните роли: Гергана Арнаудова, Николай Божков, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Валери Вълчев, Константин Соколов, Славяна Иванова, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов и др..

Основна сцена

26.10 от 19:00 до 21:00 часа Драконът Политическа сатира от Евгений Шварц Превод: Лилия Илиева Сценична версия и постановка: Явор Гърдев Участват: Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес Торосян, Ненчо Костов, Александра Златева, Константин Соколов, Станислав Кондов, Валентин Митев, Пламен Димитров, Адриан Филипов, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Ивайло Иванов, Милена Кънева, Здравко Кънчев, Теодора Михайлова, Юлияна Чернева, Нели Вълканова

Градска художествена галерия

27.10 от 19:00 до 20:30 часа Приятели? Комедия от Здрава Каменова Режисьор: Николай Кенаров Участват: Константин Соколов, Валери Вълчев

Основна сцена

15.10 от 19:00 до 21:00 часа Лятна сцена зад театъра Само за жени Комедия по пиеси на Дарио Фо и Франка Раме Режисьор: Костадин Бандутов Участват: Веселина Михалкова, Милена Кънева, Петя Ангелова, Даниела Викторова, Биляна Стоева, Ивайло Иванов, Станислав Кондов, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Константин Соколов

АФИШ

ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Основна сцена

09.10 от 19:00 часа Чаплин - Мюзикълът! Мюзикъл от Крис Къртис Основна сцена Режисьор: Борис Панкин Диригент: Страцимир Павлов 01.10 от 19:00 часа С участието на: Мариан Бачев, Борислав Мюзикъл гала Веженов, Десислава Николова, Боян СтояОткъси от мюзикъли на Андрю Лойд Уебър нов, Пламен Георгиев, Антоанела Петрова, Режисьор: Сребрина Соколова Мария Павлова, Тихомир Трифонов, Георги Диригент: Страцимир Павлов Георгиев, Нейчо Петров, Лъчезара ГеоргиУчастват солистите: Илина Михайлова, Ма- ева, Евгения Явашева и др. рия Павлова, Лиляна Кондова, Калина Жеко- Основна сцена ва, Вяра Железова, Белла Петрова, Момчил Караиванов, Борислав Веженов, 12.10 от 19: часа Свилен Николов, Нейчо Петров, Людмил Пе- Царицата на чардаша тров, Пламен Георгиев, Николай Димитров Хор, Балет и Оркестър на Държавна опера Оперета от Имре Калман Режисьор: Александър Мутафчийски Варна Диригент: Цветан Крумов Художествена галерия С участието на: Владислав Владимиров, 05.10 от 19:00 часа Бойка Василева, Пламен Долапчиев, Мария Павлова, Велин Михайлов, Лилия Илиева, Я помню чудное мгновенье Закар Гостанян и др. Музикално-поетичен концерт Основна сцена Режисьор: Кузман Попов Участват: Гео Чобанов, Жанета Бенун, Ивай- 14.10 от 19: часа ло Иванов Магьосникът от Оз В програмата са включени романси от П.И. Мюзикъл от Харолд Арлън Чайковски, М.Глинка, Режисьор: Костадин Бандутов Абаза, Харито и др. По стихове на Лермонтов, Тютчев, Пушкин Диригент: Ганчо Ганчев Спектакъл с участието на ВДЮО Театрално-музикален продуцентски център Варна 73-ти творчески сезон (2019-2020)

ФКЦ, зала 1

07.10 от 19:00 часа Кармина Бурана Диригент: Емил Табаков Солисти: Ирина Жекова, Димитър Арнаудов, Иво Йорданов С участието на хор и оркестър на Държавна опера Варна и ВДЮО

Основна сцена

08.10 от 19:00 часа Балетна гала Хореография: Светлана Тоншева Главен балетмайстор: Сергей Бобров Солисти: Арианна Бокки, Галина Велчева, Евгения Минкова, Илияна Славова, Марко Ди Салво, Матиа Тортора, Меган Рейд, Павел Кирчев, Джейн Ланкастър, Полин Фаже, Стефани Николова, Сузана Елвирети С участието на балет на Държавна опера Варна В програмата: Валс от “Спящата Красавица”, “Адажио” от “Баядерка”, “Фанданго и Па - Дьо - Дьо” от “Дон Кихот”, “Кармен”, “Нимфи” от “Фауст”, “Половецки танци” от “Княз Игор” и др.

Основна сцена

21.10 от 19: часа Симфоничен концерт Диригент: Станислав Ушев Солист: Роман Федчук Програма: Н. Паганини – Концерт N 4 за цигулка и оркестър, Дж. Гершуин – сюита „Порги и Бес“ Дж. Гершуин - 2 прелюда за цигулка и оркестър А. Дворжак – Мазурка оп.49 Джери Бок – 2 фрагмента из музиката към филма „Цигулар на покрива“

Художествена галерия

22.10 от 19:00 часа Музика в картини Една разходка с Модест Мусоргски Концерт с участието на: Стефан Бояджиев, Зорница Стефанова, Здравка Атанасова, Милена Кънева Основна сцена 23.10 от 19:00 часа Турандот Опера от Джакомо Пучини Постановка: Кузман Попов Режисьор: Еди Ловалио Диригент: Найден Тодоров С участието на: Цветелина Василева, Христо Ганевски, Деян Вачков, Иван Момиров, Илина Михайлова, Пламен Димитров, Момчил Караиванов, Пламен Долапчиев, Основна сцена С участието на ВДЮО 16.10 от 19:00 часа Основна сцена 27.10 от 19: часа Опера, оперета, мюзикъл Севилският бръснар Диригент: Ганчо Ганчев Опера от Джоакино Росини С участието на солисти и оркестър на Дър- Режисьор: Антонио Петрис жавна опера Варна Диригент: Кръстин Настев Основна сцена С участието на: Хрисимир Дамянов, Гео Чобанов, Моника Лука, Свилен Николов, Евге17.10 от 19:00 часа ний Станимиров, Илко Захариев, Елеонора Камерен концерт Христова, Петър Петров Минчо Минчев и Людмил Ангелов Основна сцена 28.10 от 19:00 часа Основна сцена Жизел 19.10 от 19:00 часа Балет по музика на Адолф Адам Травиата Хореография: Сергей Бобров Опера от Джузепе Верди Основна сцена Режисьор: Кузман Попов 30.10 от 19:00 часа Диригент: Кръстин Настев С участието на: Илина Михайлова, Марина Симфоничен концерт Иванова, Галина Великова, Валерий Георги- Диригент: Пламен Джуров ев, Пламен Димитров, Христо Ганевски, Гео Солист: Стоимен Пеев Чобанов и др. Програма: Й.Брамс - Концерт за цигулка и оркестър оп.78 Ц.Франк - Симфония С участието на оркестър на Държавна опера Варна

АФИШ

КУКЛЕН ТЕАТЪР

ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР - ВАРНА ВАРНА, УЛ. ДРАГОМАН 4 ЛЯТНА СЦЕНА

03.10 от 11:00 часа Рапунцел 04.10 от 11:00 часа Под гъбката 10.10 от 11:00 часа Палечка 11.10 от 11:00 часа Лакома мецана 17.10 от 11:00 часа Горските певци 18.10 от 11:00 часа Сиводрешко и Бързобежко 24.10 от 11:00 часа

Дядовото дворче 25.10 от 11:00 часа Градинката на Пухчо

31.10 от 11:00 часа

Мечо Пух

ФЕСТИВАЛЕН И КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР

КОНЦЕРТИ

02.10 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1

26.10 от 19:00 часа ФКЦ, зала 1

Кризисен център от Михаил Казаков Режисьор: Съби Събев Сценичен дизайн: Димитър Димитров Музика: Тодор Василев С участието на: Янислава Линкова, Николай Станоев, Иво Йончев, Юлиян Рачков, ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2020 LIGHT ИЗДАНИЕ:

04.10 от 11:00 часа Градска художествена галерия

Музикална лаборатория Неделно Матине Камерен ансамбъл "Симфониета" Диригент: Милко Коларов Детски хор "Добри Христов" Варна Диригент на хора: Галина Станишева В програмата: Бритън, Марин Големинов,

06.10 от 19:00 часа Радио Варна

Представяне на новата книга "Записки" на проф. Милко Коларов С участието на проф. Светлозар Игов, проф. Антония Велкова- Гайдарджиева и видеозаписи с музика от Милко Коларов в изпълнение на ансамбъл “Симфониета”, Пламен Джуров, Йовчо Крушев и Софийски камерен хор с диригент Теодора Павлович

Не остарявай, любов! Концерт на Михаил Белчев, със специалното 18.10 от 11:00 часа участие на: Недялко Йорданов, Хайгашод ФКЦ, зала 1 Агасян, Кристина Белчева, Д. Драганов Младежки симфоничен оркестър и Европейски музикален солисти от Национално училище по изкуствата фестивал 2020 „Добри Христов“ Варна 11.10 от 19:00 часа Диригент: Страцимир Павлов ФКЦ, зала 1 Водещ: Руми Петрова "госпожа Виола" Puntal 24.10 от 19:00 часа Авторски фламенко спектакъл на Давид Перес ФКЦ, зала 1 С участието на: Мигел Перес, китара Симфонична и камерна музика Хавиер Ривера, вокал Симфоничен оркестър на 21.10 от 19:00 часа Българското национално радио ФКЦ, зала 1 Заключителен концерт Посветен на 180 години от The King Of Smile рождението на Чайковски 50 години на професионална сцена концерт-спектакъл на Георги Пейчев - Жоро Степа Диригент: Страцимир Павлов Водещ: Руми Петрова "госпожа Виола" ТЕАТЪР Диригент: Марк Кадин Солист: Игор Малиновски - цигулка 22.10 от 19:00 часа П.И.Чайковски-Концерт за цигулка и оркестър ФКЦ, зала 2 П.И.Чайковски - Симфония №4 Антихрист по едноименния роман на Емилиян Станев С участието на: Елена Петрова, Любомир Ковачев, Ники Сотиров, Веселин Калановски Драматизация и режисура: Бойко Илиев

РУБИК АРТ ЦЕНТЪР Гр. Варна, Бул. "Приморски " 5 FB: RubikArtCenter тел.: 0888/040242, 0897/882135 02.10 Brkovi, Контрол, Creep - концерт 03.10 Jagermeister night 09.10 Ума и Дума - концерт 10.10 Surmata HARRY - концерт 16.10 Urban Sessions - Hip Hop Selection 17.10 Рок вечер с Лидия 23.10 BeerPong with Glarus - състезание 24.10 ATILA x WORST Няма пълно щастие - Аlbum promo 30.10 Суши вечер с Мирослав Тодоров 31.10 Helloween party

Градски бар от ново поколение, оазисът на Варна! Хубава музика, отлично кафе, рождени дни, уютна обстановка, фирмени партита и презентации, удобен паркинг. Работно време 08:00ч. – 02:00 ч. Варна, бул. „Осми Приморски полк” 115 – ВАРНА 115 (голямата сграда) За резервация и информация: 0893 660 122

БОГАТ KУЛТУРЕН АФИШ месец Октомври 02.10 от 21:00 часа JIJO plexible Deep Love Music 16.10 от 21:00 часа LIVE Elite JAZZ Music: Sofia (Vocal); Gody (Sax); Bager (Contrabass); Parsek (Guitar) 17.10 от 21:00 часа BORG in the house 23.10 от 21:00 часа Vibe With Me by POLINA 30.10 от 21:00 часа Тее Kay the master of music 31.10 от 21:00 часа HALOWEEN party night GrandMaster TREXX in the Mix

ТИ ЧЕТЕШ

В рубриката за книги, която реализираме в партньорство с издателство , ще представяме по три заглавия месечно. Ако не сте сигурни какво ви се чете, какво да подарите и какво е най-актуалното на книжния пазар, но знаете, че обичате книгите, тази рубрика е за вас.

Историкът Дейвид Маруел тръгва по стъпките на „Менгеле. Ангелът на смъртта” В своето впечатляващо изследване „Менгеле. Ангелът на смъртта” американският историк Дейвид Маруел тръгва по стъпките на мъжа, който в края на войната успява успешно да избегне наказание и заедно с много други нацистки престъпници да избяга в Южна Америка. Но за разлика от мнозина от тях, като например Айхман, Менгеле успява да се укрие до края на живота си. През 1985 г. Маруел става ръководител на екип в Службата за специални разследвания към Министерството на правосъдието на САЩ, натоварени със случая „Менгеле”. За пръв път професионални историци участват като щатни членове в правен екип, използвайки своите знания и умения, за да подпомогнат съдебните производства, а разкритията, до които стигат, проследяват в смайващи детайли живота на немския учен, подчинил работата си на нацистката идеология. В изданието историкът се спира на изненадващи обстоятелства и детайли за образованието и научните му интереси преди войната, участието във военни действия като част от отговорната за масови кланета SS дивизия „Викинг“, назначаването на ръководен пост в Аушвиц и последвалото успешно бягство в хаоса след капитулацията на Германия. Донякъде карикатурният образ на Менгеле, създаден от книги и филми, като типизиран символ на злото, е до¬бре известен. Много по-малко се знае за неговата личност и още помалко за тайния живот на Менгеле в Южна Америка, отношенията с близките му и особено с неговия син, контактите с Айхман и други нацистки престъпници, избегнали правосъдието поне за известно време. Цена: 17,90 лв. Страници: 416 14

Опознайте „Планините в България” с Иван Панкев Планините на България могат да бъдат гостоприемни и вдъхновяващи, жестоки и непристъпни. Могат да носят живот, но могат и да го отнемат. Те са едно от най-големите ни богатства със своите необятни гори, бистри води, спиращи дъха гледки и древна история. Иван Панкев е фотограф и пътешественик, обиколил всички 42 планини в страната ни. В това луксозно издание той разказва в 54 пътеписа приключенията си при изкачванията на техните първенци, както и на някои други емблематични върхове. Неговите истории и снимки обхващат и четирите годишни времена, включително и най-свирепите зими. По пътя си той среща диви кози, сърни и стада коне, снима ендемични за България биологични видове, пълноводни водопади и мистични пещери, мегалитни светилища и антични крепости. Минава по места, където отдавна не е стъпвал човешки крак, далеч от утъпканите пътеки, сред пущинаците и трънаците, за да види призрачни сгради и забравени красоти. В този албум с фотописи са събрани пет разказа за Стара планина, четири за Родопите, по три за Рили и Пирин, два за Средна гора и по един за останалите планини в страната ни. Авторът е пътешествал както из цяла България, така и до някои от най-далечните места на Земята – изкачвал вулкан в Южна Америка, пътувал на автостоп из Близкия Изток и с лодка по река Амазонка. Неговите странствания по свята само го правят още по-страстен любител на българската природа и ценител на нейното многообразие. Цена: 38,00 лв. Страници: 224 „Тайната на Диор” от Наташа Лестър – да създаваш красота по време на война Париж 1947 г. Кристиан Диор представя своята зашеметяваща първа колекция пред свят, изтощен от война и жаден за ново начало. Една жена, преминала през ада на концентрационните лагери, преоткрива собствената си красота на модния подиум. Но зад бляскавата външност се крият дълбоко пазени тайни, изгубени мечти и неизмерима скръб. Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще ѝ помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война. „Тайната на Диор“ е роман, в който красотата и вдъхновяващата сила на модата контрастира на бруталната разрушителна мощ на войната. Главни героини в тази история са жените пилоти и тайни агенти, помагали на Съпротивата срещу нацистка Германия и рискували, и загубили, живота си в борбата за свобода. Техните съдби, които писателката Наташа Лестер базира на съдбите на реални участници във Втората световна война, се разкриват постепенно, нареждат се като парченца от пъзел в една епична картина на епохата, променила веднъж завинаги целия свят. Цена: 18,00 лв. Страници: 536 15

НА ГОСТИ

Варненски

цветя от края на

от

Камен Петров

Камен Петров е роден в Русе и е възпитаник на Софийския университет, но от 1996 година живее и работи във Варна като журналист. Писал е за повечето редакции на варненски и за много национални вестници и списания, водил е радио и телевизионни предавания, носител е на три приза за журналист на годината и на редица литературни награди за своите разкази и стихове. В момента работи като редактор и копирайтър на свободна практика във Варна. Има двама сина – Давид на 18 години и Камен Младши – на 8.

Днес вече сме доста годинки след 90-те и „Ревю“ рядко свирят „Директор на водопад“ и „Шарената сянка“ по малки клубчета тук-там из Варна, а Милена отдавна вече не прилича на манекенка. Все пак донякъде Варна май си е същата. Отдавна остана далеч назад вълната незаконни капанчета по плажа, която беше надлежно срутена 16

90-те

и заменена от нова вълна незаконни капанчета по плажа. Премина и една друга вълна – тази на модните на времето бирарии, после бързо отстъпи място на вълна от текила барове, те от своя страна – на вълна плейбой дупки и Спартакус-барове, те на вълна от пиано барове, те на вълна от пицарии, те на вълна от италиански ресторанти, и те на вълна от китайски ресторанти. Някои от тях оцеляха, повечето потънаха. Най-зле беше с рок клубовете за свирене на живо, които почти изчезнаха от картата на морската ни столица, а повечето музиканти и рок групи заминаха да търсят късмета си, хонорари и публика в София и в странство. Варна иначе си е същата. Все така се свличат свлачищата. Все така застрояват Морската градина. Все така псуваме шофьорите с регистрационни табелки, започващи с „ТХ“. Все така изоставаме от Бургас. Варна, морето, сините вълни. „Варненско лято“ и „Любовта е лудост“. Дупката в центъра. Застроеният плаж. Представителният оркестър на ВМС. Централният булевард „Княз Борис“ с магазините си за „дубльонки“ и ултраскъпите стоки, които дори летуващите тук руснаци отдавна вече не купуват. Все така туристите продължават да подминават града, засилили се транзит към Златни пясъци на север или някъде надолу на юг – към Бургас, Приморско, Синеморец или Слънчев бряг. Днес в рок клубовете във Варна рядко можеш да чуеш нещо друго, освен поредния трибют на тази или онази световно известна банда, ако разбира се Бон Джоуви, Металика и Раймщайн още се броят за известни. От време на време P.I.F. се завръщат за някое и друго участие. Динозаврите от „Сигнал“ също се появяват чат-пат, защото иначе къде другаде ще имат възможност да се появят.

Варненските цветя от края на 90-те обаче отдавна са изсъхнали и няма почва за виреене за тях край брега на морето, където доскоро гастролираха нон стоп групи като „Ревю“, „Хиподил“, Милена, „Уикеда“, Д2, „Сленг“ или „Мастило“. В края на 90-те във Варна си беше купон. Имаше го легендарното „Студио 33“, в което репетираха и записваха куп банди. Имаше и клуб „Зона 51“, средище на местната хардкор общност, както и читалище „Христо Ботев“ с най-яките концерти, Mладежки дом „Орбита“ с пънк, ска и хардкор фестивала си Freemind, „Комикс клуб“, „Подиум“, „Талисман“, „Бонкърс“, „Калифорния“... Хардкорът избухна по онова време във Варна, а банди като BFH, Indignity, Outrage, A-Moral, Meanstream, Incase, Maniacal Pictures , Ignore, Silencebreak, Not Broken In Spirit буквално смачкаха конкуренцията от останалата част на страната и не говорим за измислената ийст коуст-уест коуст битка между варненските „Гумени глави“ и Спенс, да речем.

Пак по същото време морската столица буквално вреше от музика, повечето от която новаторска, и на местната ъндърграунд сцена се подвизаваха десетки качествени групи като „Resemblance“, „Джанго Зе“, „Хъни Би“, „Каду“, „Пица“, „Crowfish“, P.I.F, “Ние Не Можем да Свирим”, култовите „Аборт“, „Луцифер“, „Дисидент“, „Д-р Дулитъл“, „Джекил Хайд“, „Симулант“, „Хадес“, „Фитил“, „Конфронт“, „Релси и грес“ или групата с най-дългото име – „Никога преди смъртта не гледам миражи за успокоение“. Днес Варна може и да няма ярки рок групи (не говорим за „Дийп Зоун“, Зара или Лбиг Ша – американския шофьор на камион), но пък си има чалгатеки и клубчета, където късат и хвърлят салфетки, а силиконови златотърсачки с устни и фалшиви цици друсат гюбеци, и в които никой нормален човек не би влязъл, най-малкото аз. Аз обичам култовите дупки и култовите хора, които отдавна вече ги няма в този град. 17

3 2 9 13 16 21 23

14 44

31 26

30 36

10 38

27 47

40 49

7 20 36 18

6 24 35

52 10

15 18

8 17 48

1 32

6 12 13

1. Драматичен театър 2. Куклен театър 3. Регионален исторически музей 4. Градска галерия 5. Дворец на културата и спорта 6. ФКЦ 7. Римски терми 8. Музей на историята на Варна 9. Летен театър 10. Туристически информационен център 11. Юнашки салон 12. Морско казино 13. Аквариум

ЗАВЕДЕНИЯ

Кафе-с ладкарница Endor fino

Рес торанти GODZILA

Рес торанти Фратели

кв.Чайка, бл.34, партер раб. време: 08:00-23:00 Тел. за резервации: 0897 40 50 60 гр. Варна, Фратели Фиш, кв. Чайка, бл.34, вх. А партер раб.време: 08:00-23:00; Тел. за резервации: 0877 33 19 18 8 гр. Варна, Фратели кв. Виница, ул. "Цар Борис III", №59 раб.време: 08:00-23:00 Тел.: 0877 11 62 10 Телефона за доставки: 0700 33 903 или на www.fratelli.bg всеки ден от 10:00 до 23:00часа 9 гр. Варна, Фратели бул. Сливница, ул.Константин Величков 55 раб.време: 08:00-23:00 Тел.: 0876 61 51 51 7

1 гр. Варна, бул. Княз Борис I-ви 66, раб. време: 10:00-06:00 за резервации: 052 60 44 69 2 гр. Варна, Delta Planet Mall -ниво 2, бул. Сливница 185, раб. време: 11:00-23:00 за резервации: 0888 08 08 85 3 гр. Варна, Grand Mall -ниво 2 ,ул. Андрей Сахаров 2 раб. време: 9:00-23:00 за резервации: 0888 50 59 97

За поръчки: 0700 160 10 www.godzila.bg GODZILARestaurants godzilarestaurants

Варна, бул. Сливница 39, раб. време: 7:30-23:00 ENDORFINOCAFE ENDORFINO7978 Клубна сцена за музика на живо и частни събития

10 Ул. Никола Михайловски 20

Раб.време: 19:00 - 00:00 Тел:+359 884 193 741

Автентична Прясна Италианска Паста !

Супа Market

50 гр.Варна 52 Варна, бул.8-ми прим полк 97

Работно време: 10:00 - 19:00 Почивен ден: неделя Телефон 0882 923940 supamarketvarna

39 гр. Варна, ул. Юрий Венелин 4 раб. време: 11:00 до 23:00 неделя - почивен ден За резервации 0877569163 @restorant59

ул."Драгоман" 28 раб.време 11:30 - 20:30 Неделя - почивен ден тел.: 0899 946 832 PastaStationGigli pastastgigli

So Fresh Healthy food & juices

Vege-Joy

25 гр. Варна,

ул.„д-р Людвик Заменхоф“ 10 раб. време: 12:00-22:30 тел: 0876 327 223 vegejoy / www.vege-joy.com

15 So Fresh Sevastopol

Варна, бул. Сливница №16 пред хотел Черно море, Понеделник - неделя: 08:00 - 22:30 16 So Fresh Grand Mall ул. Аднрей Сахаров 2 - Гранд Мол Варна - ет. 2 - до детския кът, Работно време: Понеделник - неделя: 10:00 - 21:00 17 So Fresh ParkMart - Приморски парк 482 (бившето Пикадили Парк) Работно време: Понеделник - неделя :08:00 - 20:00 sofreshbg, www.sofresh.bg

Кафе-бар "Muffin"

гр. Варна, Muffin bar & coffee, бул. Чаталджа № 14 раб.време: 07:00-00:00 Тел.: 0892 30 23 04

МАГАЗИН ЗА ВИНО И КАФЕ

Мястото за култура и развлечение във Варна

44 ВАРНА

40 гр. Варна

Rock And Wine Café Shop

ул. Професор Николай Державин 29 Тел. : 0885 979 149 rock and wine cafe shop https://rock-and-wine-cafeshop.business.site

ул. Хан Аспарух 2 Работно време: Понеделник-Неделя 08:00ч. - 02:00ч. Тел. 0885753075 HashtagSTUDIOVarna

Бира бар Ключето

38 гр. Варна, ул. Русе 27 А

раб. време: 10:00 - 23:00 тел.: 0877 / 55 55 35 Бира Бар Ключето

Бира магазин и бирария

34 гр. Варна,

ул. Любен Каравелов 28 раб. време: 08:00-23:00 тел: 0887 478 925

Switch Co-Working space

51 Бул. Сливница 60

Работно време: Всеки ден от 9:00 до 19:00 Телефон 0888419211 https://switchvarna.com/ 21

МАГАЗИНИ

ШантавоЕ

магазин за нес тандартни подаръци

31 Варна, ул. Братя Шкорпил 29

(на 20 метра от театър Българан) раб. време: понеделник - събота: 10:00 - 19:00 часа Тел. 0876 88 6670 www.Shantavo.bg ShantavoE

Caffetteria DIO Пекарна за кафе

Родопа милк

21 гр. Варна,

ул. Никола Михайловски 17 Тел. 0898 938 371 22 гр. Варна, ул. Прага 2 Тел. 0895 181 688 23 гр. Варна, ул. Сан Стефано 16 Тел. 0878 597 878 Магазин Родопа милк раб. време: 08:00-21:00

Галерия за авторска сребърна бижутерия, живопис, портрети

11 ул. "Стефан Стамболов" 15

(срещу старата баня) тел. 0897 984370 Работно време: Понеделник - петък :11:00 - 18:00 Събота: 11:00 - 16:00 Camie Gallery - K. Sirakova

Omni's Cool Училище за музикално продуциране

Vinyl Home Varna 49 ВАРНА

ул.Охрид 11 Тел. : 0884193741 omniscool www. omniscool.com

48 ВАРНА

кв. Чайка, бл.193 Тел. : 089 545 1552 Пекарна за кафе www. cafedio.bg

Варна, Ул.”Стефан Стамболов” 2 22

47 ВАРНА

бул. "Княз Борис I" 28 Тел. : 088 474 9556 Vinyl Home Varna

Работно време: Понеделник – Неделя: 11.00 – 18.00 ч. За повече информация: 0877 885 232

НАСРЕЩА

Керана от

от космоса

Пл амена Александрова

Керана (Юлия Йорданова) е вокалистка на бандата „Керана и космонавите“, с които смело излизат от ъндърграунд сцената и се настаняват в класацията на любимите ни български групи. Глас, хъс и много любов към музиката са успешната комбинация, която ги изстрелва в космоса. 23

НАСРЕЩА

За Космоса знаем, но защо точно Керана? Чух го преди години и страшно много ми хареса, звучеше ми като едно много силно име, с това доминантно Р в него, беше ми като име на жена войн, която бих последвала навсякъде. Споделих с майка ми и се оказа, че пра-прабаба ми се е казвала така, тя е от Странджа. Много дълго време си мислих, че евентуално бих кръстила така детето си, но в един момент реших, че аз се припознавам в това име, то идва от„господар“ и оттам„господарката на космоса“. Много пъти съм мислила за други имена, но това се появи в главата ми и остана. Какви са особеностите на съвременната българска музикална сцена и с лекота ли се вписахте вие или имаше и трудности? Проблемът на нашата сцена е, че е малка. Аз самата, като бях по млада, много трудно намирах банди, групи, а всъщност има. Има много музиканти, които правят не само много разнообразни неща, а просто са много добри. Но е много трудно за една такава банда да оцелее, особено ако това е основното нещо, което правят, 24

защото в България пазарът е много малък. Много от тези банди са субкултури, по-ъндърграунд са и в България процентно хората, които биха си ги купили, са още по-малко и това ужасно много маргинализира техния пазар. За такава банда е много трудно да се издържа и да прави концерти. Дядо ми много ме убеждаваше „айде, направете нещо с етно“, аз му казах, че си няма представа колко групи в България правят такива етно проекти, комбинират електронна музика, джаз с етно елементи, до хард рок. Вашият стил също миксира доста жанрове, явно това е добра рецепта. Да, така е. Във всяка една държава поп културата е популярна култура. Малка държава сме и нямаме много канали, където да излиза тази музика. Нямаме нито една телевизия, която да показва подобен тип музика. И в радиата е много трудно да се пробие. Казвам го от личен опит, тъй като ние сме банда, която няма никой зад гърба си, но имаме много големи мечти и постоянно се борим за това.

Фотограф: Eli Deli

На фона на тези трудности обаче славата ви връхлетя доста бързо. Как се спогаждате, не само музикално, а всякак? Трябва ли да сте приятели, за да ви се получава? Ние се събрахме като абсолютно непознати. Първо се чухме как свирим. Повечето банди, които се събират, са банди от приятели, а другият тип банди са от много добри музиканти, които решават, че ще направят проект заедно. А ние сме някакъв страшен мелез, реално хора, които нито бяха добри музиканти, нито бяха приятели. Събрахме се напълно случайно и наистина не знам това какво е – късмет ли е, съдба ли е, космос ли е, какво е, не знам. Имаме чудесна симбиоза и от напълно непознати станахме приятели и банда музиканти, които работят заедно. Каква е преобладаващата ви публика и имате ли си„групита“? Имаме много приятели, които ни следват и които ни поддържат, като част от семейството са. Ние не се вземаме много на сериозно и мисля, че това ни е чарът. Винаги оставаме след концерт, независимо колко време ще ни отнеме, да си говорим с хора, които са дошли да ни чуят, да ги чуем тях, какво им харесва, какви хора са. Има страшно разнообразни хора, но всичките са много отворени

към различното, широко скроени са, търсят нещо истинско и искрено, някой, с когото да се свържат, да намерят приятел, човек, съмишленик. Бих казала, че това са хората, които ни слушат. Не мога да ги категоризирам по никакъв начин, както и при Стефан (Вълдобрев), защото там има пет поколения, от старци до деца, които му пеят всичките песни. Публиката му е много разнообразна, но всички хора, които са отишли, са готови да се забавляват. Там са, за да танцуват, за да пеят, не за да си правят снимки, а за да го изживеят това напълно. Ти пееш с Пловдивската, с Варненската опера. Какво ти дава този тип изява в сравнение с клубната сцена, как го усещаш? Много е специално, доста е различно и като ми кажат „трябва да избереш“, отговарям, че не мога да избера. Когато сме ние с бандата, се опитвам да извадя себе си, аз съм искрена, гола и неподправена, а в операта трябва да изкараш този образ, който представляваш в дадената постановка, да се опиташ да се свържеш с него, да го разбереш. Тотално различно е, но и двете неща са много магични. Когато си на клубна сцена, си много спокоен, защото нещо и да объркаш, винаги можеш да импровизираш, там имам свободата да правя буквално каквото си искам. Понякога 25

НАСРЕЩА

се притеснявам дали публиката ще ни приеме добре, дали ще се свържа с тях, дали ще ги усетя, но това зависи изцяло от мен. А в операта трябва да разкажеш на хората една история и нямаш право на никаква импровизация, много хора са навързани с теб и трябва да вървите точно както е репетирано. Ако объркаш нещо, не може да направиш смешка или да го изведеш в друга посока, трябва всичко да е перфектно, под конец. Но абсолютно всичко си струва, наистина е магическо усещане. Учила си в Германия, лесно ли реши да се върнеш и да правиш музика тук? Много ми е лесно да отида където и да е след Германия. То си е спасение направо. Да ходя да ловя риба в Аляска би било по-приятно, отколкото да остана там. Германия наистина не беше моето място. Живях в Тайланд впоследствие, там много ми хареса, оттам по-трудно се върнах, но изобщо не съжалявам. Едно изречение с преобладаваща буква К: Керана, космонавтите и корона вирусът – как се справяте и как се отразява на групата ситуацията? Отразява се на групата, защото се отразява на мен ментално. Много беше тежко, особено в началото, когато мерките бяха много сериозни. Първо беше нещо далечно, като филм, но когато започна да се случва реално, аз тотално останах с пръст в уста (дезинфекциран пръст в уста). Бяхме много активни тогава, имахме много участия и изведнъж нямаше какво да правя. Много хора казаха, че са свикнали, че са преоткрили себе си, чели са книги, постигнали са вътрешен мир и други глупости, които аз въобще не можах да разбера. Аз бях в летаргия и в един момент бях на принципа„колкото повече спя, толкова по-малко ям“. Но това лято имахме много участия, концерти и фестивали. Хората, които идваха да ни 26

слушат бяха много смели, може би безразсъдни биха ги нарекли някои, но просто бяха жадни за живот. На всички ни беше писнало от оцеляване и искахме да живеем, защото оцеляването не е живот. Какво слушаш, когато не пееш? Аз не се ограничавам. Слушам всичко, което ми хареса, затова плейлиста ми не могат да го слушат нормалните хора, никога не знаеш какво ще те изненада. Те са едни покъртителни комбинации. В последно време се засилих да слушам повече българска музика, банди, дори по-неизвестни от нас, което не знам как е възможно, защото ние сме абсолютният ъндърграунд. И съм изненадана от качеството на тия хора, записите им, идеите, които имат. Например една страхотна група „Балканджи“, те комбинират хард рок елементи с народна музика. Моите музиканти ме тормозят с Таралежков. Не е тайна за никого, че ние сме големи фенове и на Стефан Вълдобрев. За нас е голямо удоволствие да го подгряваме. Нина Николина също прави много интересни проекти, предстои им един проект на теснолинейката. Но това е много трудно да го намерите, няма го в мейнстрийма, трябва да се поровите, да погледате някой скучен сутрешен блок, за да достигнете до тези хора. Както казват на интервютата за работа, къде се виждаш след пет години? Виждам се с тези хора, с които съм в момента. Много съм щастлива и след пет години искам да продължавам да правя това, което правя в момента. Искам да създавам и да мога да си позволя това, което създавам, да го представя на сцена, да изграждам нови образи, да съм с хората, които обичам, да правя музика и да се чувствам удовлетворена. Това е нещо, което искам за себе си и виждам за себе си след пет години. Не само го искам, аз знам, че ще е така.

ЗА ДЕЦАТА

АГРЕСИВНОТО ДЕТСКО ПОВЕДЕНИЕ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕМПАТИЯТА

В предния брой разказахме за ненасилствената комуникация и как да ни помага да живеем свързани със себе си и с децата, които отглеждаме или обучаваме, как да ги подкрепим да разпознават емоциите, да се освобождават от тях и да осъзнават потребностите си. Сега с разрешението на Емилия Илиева-Крайнова искаме да ви потопим в едно обобщение на нейни авторски текстове, които са плод на практиката и с хора, в частност случаи на агресия при децата. Понякога само през агресията на децата, родителите и учителите научаваме, че не можем току така да отричаме агресията, че всички я носим в себе си и че тя е част от човешката природа. И ако детето е агресивно, а ние го обичаме, значи все пак има връзка между агресията и любовта?! Агресията в децата (както и всяка друга форма на поведение, което не ни харесва) има своите причини в някаква потребност, за която детето не е намерило друг начин, по който да се погрижи, освен като прояви агресия. Всъщност колкото повече не харесваме или отричаме едно поведение, толкова по-трудно става да проявим

каквото и да било разбиране, камо ли емпатия. Емпатията изисква да не осъждаме, да сме неутрални доколкото можем. А всъщност, дори и неизказано, вътре в нас стои „Как може такова нещо?” и това е една нормална реакция, но трябва да опитаме да прозрем отвъд възмущението си и отвъд действието на децата ни, до самия корен. А коренът винаги е прост - потребността вика за внимание и понякога само зачитането на тази потребност е достатъчно да доведе до промяна. Така че най-трудната част в справянето с агресията при децата е да спрем да осъждаме и отричаме агресията. По-долу ви представяме три истински истории на агресивни деца, откриването на техните потребности, разбирането им, зачитането им и справянето с агресията. Пример 1: Пепи е ведро и енергично дете на малко повече от 2г., светлокосо, синеоко, с ангелско излъчване и закачлива усмивка. Никой никога не би допуснал, че хапе, бута и блъска всички деца в детската градина, но въпреки това го прави. С Пепи никой по никакъв повод не е бил агресивен, никога не 27

се е биел по детски площадки. После тръгва на градина и изведнъж се оказва най-агресивното дете в групата. Всички опити да му се обясни, че това е неприемливо, че другите деца ги боли и че така ще остане без приятели, не дават резултат. Повтарящата се ситуация, която сякаш най-силно отключва неговата агресия, са моментите, в които учителите поделят вниманието си между него и някое друго дете. Най-вероятно емоциите, които Пепи преживява в този момент, са възмущение, гняв и силно недоволство. Използваме ги, за да се свържем с него и предполагаемите му потребности с въпросите: „Ядосваш се, защото ти се иска вниманието да е насочено изцяло към теб ли?”; „Трудно ти е да приемеш, че тук всички деца имат нужда от внимание ли?”; „Иска ти се да може и тук както вкъщи да получаваш цялото внимание само за теб ли?” ;„Искаш да вярваш, че и когато не получаваш цялото внимание, пак ще е достатъчно, за да се чувстваш добре?”. След обсъждане и с родителите се установява, че двете вероятни потребности на Пепи са нуждата от вяра, че ще е добре и сам и нуждата от споделяне т.е. ще има достатъчно и за него, когато имам нужда от внимание. Проявите на агресия на Пепи приключват на следващия ден, след като родителите му са изговорили ситуацията с него 28

през призмата на тези предполагаеми емоции и потребности. Пример 2: Иванчо е вглъбено и тихо дете до момента, в който някое друго дете не се доближи да изследва заниманието или играчките му. Тогава посяга и удря, бута и понякога хапе. Родителите му са търпеливи и грижовни хора, които спокойно обсъждат случките с Иванчо и обясняват как „не е хубаво да прави така“, „ще остане без приятели“ и „никой няма да го харесва“. Сведеният поглед на Иванчо ясно показва смесица от срам, вина и разбиране, но ситуациите се повтарят. Така установяваме липса на свързване на потребностите, които той удовлетворява с агресивното си поведение, и действията на родителите му. Разговорите между родителите и детето са еднотипни, на Иванчо му е омръзнало да слуша неща, които знае и не му помагат, а на родителите му им е омръзнало да ги обясняват. Ако си разменят ролите, родителите биха чули колко объркан е Иванчо в стремежа да защити личното си пространство и колко безпомощен се чувства да го направи така, че да е добре за всички, биха чули разочарованието му, че не успява да съдейства на родителите си, зов за помощ, идеи и подкрепа как да се защити, без да наранява. Майката на

ЗА ДЕЦАТА

Иванчо споделя, че когато го попитала за първи път „ти искаше да се защитиш ли, затова ли удари другарчето си?“ той се разплакал. След това идеите „Помоли учителката за помощ“, „Кажи му с думи „сега искам да си играя сам“, „Не ми е приятно да ми разваляш играта“, се свързват с потребността на детето и то усеща истински грижата за него и неговите потребности. В рамките на седмица след откриването на потребността на Иванчо той спира да проявява агресия и казва „Искам сега да си играя сам“, а неговите другарчета се научават да уважават границите му питайки „Може ли двамата да поиграем сега?“ Пример 3: Боби е едро, набито и силно дете. В група деца обикновено е една глава над останалите и спокойно може да си помислиш, че е на 4 години, а всъщност няма и 3. Във всяка група деца поведението му от добронамерено и приятелско прераства в агресивно. Сбива се с всеки, който не играе по неговите правила. Подходът към това му поведение от родители и учители е бил в посока „Виж сега как плаче детенцето… Не ти ли е неприятно, че ти си причината за това?“ Спокойните му реакции обаче показват доволство, граничещо с гордост. Той е лидерът в групата, какво лошо има в това? Емпатичното свързване с Боби в този случай може да стане с въпросите „Доволен си от начина, по който се случи играта ли?“, „Приятно ти да си най-силният, така ли?“, „Трудно ти е да разбереш защо се намесваме?“, а не въпроси като„Не ти ли е неприятно, че всички се страхуват от теб?“. Емоционалната чувствителност

изисква да сме чувствителни не към чувствата, които си мислим, че другият преживява, а към тези, които преживява, независимо от това какво ние си мислим. В случая на Боби само проявявайки разбиране, че за него всичко е наред, можем да обясним след това, че има и друг начин, по който както Боби, така и останалите деца да са доволни. „Разбирам, че за теб всичко е наред в тази ситуация и се чудя дали можем да измислим начин, по който всички да сте доволни и спокойни?“ Оттам насетне родители и учители могат да мислят как да подкрепят Боби да преживява силата си и да да е лидерът, който иска да е, без да наранява другите деца. Когато децата правят неща, които не приемаме или не харесваме, е невъзможно да проявим емпатия и да открием предполагаемите потребности на децата и съответно да ги подкрепим да ги посрещнат по друг начин. Затова когато трябва да подкрепим едно дете при проява на агресия от негова страна, начинът да го направим е като се водим от желанието ни да се свържем с детето и с това, което детето реално преживява. И ако нямаме емоционалния капацитет да го направим в момента, то можем първо да бъдем емпатични към себе си и да се свържем със собствените си потребности зад осъжданията и емоциите си. Така ще може да дадем първо на себе си това, от което имат нужда и децата - свързване и зачитане! Рубриката подготвяме в сътрудничество с Образователна общност – Варна. 29

СГРАДИТЕ НА ВАРНА

ДВОРЕЦ НА КУЛТУРАТА И СПОРТА от арх.

Емануела Маринска

Дворецът на културата и спорта, известен още като Спортна зала, е един от символите на град Варна. Банално, но вярно. Дори хора, които никога не са се замисляли особено над нейната архитектура, използват сградата като ориентир, защото тя не може да бъде сбъркана с друга. Построена е през 60-те години на XX в., а архитектурните реализации от този период все още силно поляризират обществото ни. Но каквито и да са чувствата ни днес, залата притежава несъмнено естетическо въздействие. Любителите на спорта свързват Спортната зала най-вече с мачовете на националния ни отбор по волейбол, които събират посетители от цялата страна. Зала Конгресна до ден днешен е една от малкото зали в България, които имат капацитета да приемат международни волейболни срещи. 30

Всъщност Дворецът може да приюти всякакъв вид събития: от спортни срещи, през рок концерти, до изложения на яхти. Но нека видим как започва всичко. Макар че е познат основно като спортно съоръжение, Дворецът всъщност е построен като мултифункционален конгресен и спортен център във връзка с 56-тия международен конгрес на Световната стоматологична федерация. Организацията избира именно Варна за провеждането на своя конгрес, защото по това време градът е в топ 3 на туристическите морски дестинации в Европа. Оказва се обаче, че във Варна няма зала, която да побере подобен форум. Решението да се построи нова такава е взето бързо, обявен е архитектурен конкурс, на който са присъдени две втори места, но впоследствие

строежът е възложен на друг варненски екип с ръководител арх. Стефан Колчев. Сградата е построена за две години и открита на 6 септември 1968 г. За строежа неслучайно е избрано мястото на някогашния колодрум. Основният булевард „ Княз Борис I“, свързващ Варна с курортите, е бил - и все още е - обичайният маршрут на официалните гости на града. Изчистеният, пластичен обем на залата е много повече от спортно съоръжение – силуетът ѝ е истинска визитна картичка на Варна и служи за реклама на града. Ширината на булеварда помага сградата да бъде възприета в своята цялост. Военноморското училище предоставя заден план, а близостта на Морската градина - простор и благоприятен контекст. От главния вход на зала Конгресна се разкрива красива морска панорама.

Колкото и спорна да е днес архитектурата от т.нар. соц период, сградата на Двореца на културата и спорта следва световните архитектурни тенденции на своето време. Тя е също така пример и за новаторство, тъй като за строежа ѝ за първи път в България е изпълнена предварително напрегната висяща кабелна конструкция с диаметър около 80 м. Целта на такова голямо подпорно разстояние е вътрешността на залата да бъде свободно от колони и така да бъде постигнато възможно найдобро зрително поле. Първоначалният проект се състои от зала Конгресна и обслужващите и площи, а през 1987 г., по повод Световното първенство по художествена гимнастика, комплексът е разширен . Добавени са още 5 зали, разположени в по-нисък и полувкопан обем, който се стреми да не нарушава въздействието на основното тяло. 31

СГРАДИТЕ НА ВАРНА

Самият факт, че след построяването си зала Конгресна е ремонтирана за първи път чак през 2015 г., при положение че никога не е преставала да функционира, говори за сполучливо архитектурно решение и добро изпълнение. Неслучайно скоро след завършването на строежа целият проектантски екип е поканен да реализира в град Лагос (Нигерия) почти същия проект... само че 4 пъти по-голям. И все пак, всеки архитектурен обект въздейства най-добре, когато е адекватно вписан в своята среда. Макар сградата да е запазила безспорните 32

си естетически качества, нейната непосредствена среда е претърпяла промени. Днес е нужно въображение, за да се абстрахира човек от дискотеките, автомивката и заведенията, които, съвсем в духа на нашето време, завземат всяко възможно пространство в и около сградата. Въпреки многобройните предложения от архитектурната общност сградата да бъде обявена за културна ценност, това решение все още се бави, а такъв статут несъмнено би помогнал за съхраняването на това архитектурно бижу.

НА ПЪТ

ВИНЕН ТУР ИЗ СЕВЕРОИЗТОКА от

К ра с и м и ра К од у ко в а

Варненският регион е притегателен за туристите не само заради прекрасните плажове и нощния живот, но и заради условията за целогодишен туризъм, а опциите за винен туризъм в областта го нареждат сред най-добре развитите в това отношение региони. Новата карта за винени маршрути „Винотур на Североизтока”, която обединява винарски изби и винени барове между Дунав, Черно море и старите български столици, е най-новата перла в бързоразвиващия се винен туризъм в България. Направена в колаборация именно с винените обекти, посочени в нея, тя е своеобразен пътеводител на винения любител и е компилация от вино, история, бит и култура. Пътуването из винарските изби е не просто дегустация на вина, то е запознаване с тероара на даден регион, среща с хората, които се грижат за лозето, запознаване с вино творците, които претворяват гроздето във вино, опознаване на процесите на професионалното винопроизводство, обогатяване на познанията

за ароматите и вкусовете на вината, какво да търсим в тях и как да комбинираме вино и храна. Прекрасно и достъпно средство да повишите винената си култура. Виното е богатство, с което всеки българин трябва да се гордее, и е непростимо да живееш във винарски регион и да не познаваш избите, чиито вина прославят региона ти в България и по света. Да попътуваме с чаша вино в ръка и карта за вино тур на Североизтока, регион с разнообразни, но в същото време уникални по своя характер вина и различни микро тероари. Следвайки най-малкото съпротивление и най-кратките дистанции, стартираме с винен бар в самия град Варна, който предоставя прекрасна възможност да се запознаете с български вина, не само от региона, но и от цяла България. Такъв бар е единственият споменат в картата –Wineground Bottles & Beans, чиито собственик е сомелиер и истински радетел и посланик на българското вино по света. 33

НА ПЪТ

Отпътуваме за първата изба, която е само на 30 минути от града - винарска изба „Варна” в с. Генерал Кантарджиево. Известна предимно с белите си свежи и минерални вина, избата се гордее и с добрите си представители на червените сортове. След обиколката на избата, водена по професионален начин от технолога на избата, е време да насладим на дегустацията в дегустационната зала, която се намира на втория етаж и предоставя прекрасна гледка. Няма как да си в региона и да не опиташ Варненски мискет, в случая умело съчетан в бленд с Ризлинг. Чарът на дегустацията във винарска изба е, че именно създателите разказват за пътя от гроздето до виното във вашата чаша. Време е да опознаем и други микро тероари. Знаете ли, че енолог (технолог на вино) именно от този регион бе отличен с приза „Енолог на годината 2019”? Нима това не е причина да се срещнете именно с нея, да посетите избата, чието име прославя, и да се убедите в правотата на присъдения и приз след дегустация на вината. 34

Това е винарска изба „Салла Естейт”, а главният технолог и „енолог на годината 2019” е Анелия Христакиева. Именно тази чаровна дама води голяма част от посещенията и дегустациите на винени любители. Всички вина на избата заслужават да бъдат опитани, но едва ли има ценител, който да не свързва Салла естейт със свежия и ароматен Совиньон блан, характерния Каберне фран и един от най-добрите Пино ноари в страната. Една от малкото изби, които са облагородили лозята си с туристическа цел и организират дегустации, обяди и вечери сред лозовите масиви. Величествена гледка. Оставаме да отпочинем в хотела им, а следващия ден сме отредили за вино и култура, отправяйки се към региона на Шумен. В непосредствена близост до Мадарския конник и Плиска се намира винарска изба „Царев брод“, която също отваря врати за винени ценители. Избата, чиято цел е да възроди позабравени български сортове, е единственият производител на ароматното бяло вино от сорта Гергана и една от 3-те изби в България, които

НА ПЪТ

произвеждат нашумелия в последните години Pét-Nat (естествено пенливо вино). Заслужава си обаче да посочим и различните вина от Евмолпия и Ризлинг, сред които всеки любител би открил своето вино. Не забравяме да посетим и културно-историческите обекти в близост, преди да се отправим към Велико Търново и сгушения в Самоводската чаршия „Дегустационен център”, който представлява лицето на няколко винарски изби в региона. Уютно местенце, с много винена атмосфера, лъчезарни винени специалисти ни представят вината на избите, разказват ни за тероара и специфичните местни сортове, поднесени с подходящи хапки. Това място беше трамплинът, който ни изпрати до най-близката изба, винарска изба „Ялово”. Сравнително млада, но съхранила историята 36

на региона, помещавайки се в масивната каменна постройка на старото училище в Ялово, построено в началото на ХХ век. Тук отново срещаме амбицията за съхранение на местни сортове като Кокорко. Силно приветстваме това и си казваме наздраве с чаша от пенливото им вино, но и с бленда от Мискет и Ркацители и други български представители - чисти или в купажи Памид и Рубин. Това са само част от избите, включени в картата, което ни дава повод да се върнем отново в този прекрасен регион. Вина, в които всеки винен ценител ще намери своето любимо. Вина и преживявания за всеки почитател на пътешествията. Пътувайте, учете за виното и бъдете посланик на българското вино по света!