Ти си Варна - септември 2020 by TisiVarna

БРОЙ 54

СЕПТЕМВРИ 2020

СЪДЪРЖАНИЕ-БРОЙ 54

КЪДЕ

05 КЪДЕ

05 АКЦЕНТИ

ДЖАЗ И КЛАСИКА

ЛЮБОВНИКЪТ ОТ ZANZIБАР

АКЦЕНТИ

17 НА ГОСТИ

23 НА СРЕЩА

30 СГРАДИТЕ НА ВАРНА

33 НА ПЪТ

БАЛ С МАСКИ

АНИМЕ ФЕСТ

26 ЗА ДЕЦАТА

НЕНАСИЛСТВЕНА КОМУНИКАЦИЯ

КАМЕННИ ЛИЦА

СКРИТА ИСТОРИЯ

ОРЛИН ПАВЛОВ

ИЗ СЕВЕРОЗАПАДА

БЕЛЕЖКИ

Ето го септември, който тази година дойде особено бързо, безкомпромисно смени леките летни коктейли с тежко изобилие по сергиите на пазара и докато се чудим направихме ли достатъчно тен, ни върна в графика на следваканционното ежедневие. Ако е вярно, че не остаряваме на рождените си дни, а в края на всяко лято, през септември вече сме с един житейски цикъл по-мъдри. Отбелязваме смяната на сезоните с богата фестивална програма, разговор с Орлин Павлов, разходка из града с вдигната глава, за да разгледаме пазителите на варненските архитектурни шедьоври, пътешествие из Северозапада и няколко нови книжни заглавия. И започваме да отброяваме дните до юни.

Пламена Александрова Екип: Издател: Николай Тодоров office@vijvarna.com Редактор: Пламена Александрова contact@vijvarna.com Автори в броя: Дора Солакова Никол Патрашкова Пламена Александрова Цветелина Неделчева Корица: Ивайло Вълков Предпечат: Илиан Димитров Печат: Хеликс прес ЕООД За реклама в списанието: Мариан Станков agent@vijvarna.com тел: 0877 885 249

Издава се от: Виж! Варна ЕООД Ти си Варна Всички права запазени С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали. Тираж: 4000 бр. Разпространява се безплатно в над 100 подбрани обекта и събития в града и региона. Електронно списание свалете от issuu.com

КЪДЕ

БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ

Фондация „Гален Темелков“ организира втори благотворителен концерт на 25 септември в Летен театър Варна. Мисията на фондацията е да възроди идеала за един по-справедлив, хуманен и благороден свят, като укрепва духа и здравето на младите хора. Началото на концерта е в 19:00 часа. Специални гости са Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени, Мариана Попова, Орлин Павлов, откритията на „Гласът на България” – Керана и Илин Папазян. Входът е свободен.

ПОЕТИТЕ LIVE

КОНЦЕРТ НА ХРИСТО ЙОЦОВ

БАЛ С МАСКИ

След успеха на юлското събитие форматът „Поетите Live“ отново гостува във Варна през септември, за да представи най-добрите български стихотворения в изпълнение на някои от най-обичаните български актьори. Мястото пак е Ментол, датата е 16-ти, а началният час е 20:30 часа. Билетът не гарантира седящо място и е добра идея да си носите нещо за сядане.

На 3 септември във ФКЦ от 19:00 часа ще слушаме авторския концерт на Христо Йоцов All Star Big Band в рамките на ММФ „Варненско лято“. Христо Йоцов е един от най-креативните музиканти на българската джаз сцена - инструменталист, педагог, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг бенд, на симфонична и театрална музика. Свири предимно в собствени проекти с участието на български и чужди музиканти.

Премиера на операта на Джузепе Верди „Бал с маски“ ще гледаме на 10 септември на сцената на Летен театър. Диригент е Кръстин Настев, а режисьор – Игнаси Кристиа. В ролите са Валерий Георгиев, Габриела Георгиева, Свилен Николов. Участват оркестър, хор и балет на Варненската опера. Началният час е 20:00 часа.

КЪДЕ

ДЖАЗ И КЛАСИКА

БИТАК В ХАЛЕ 3

ЗЛАТНА РОЗА

Джазът ще срещне класиката и тангото на 5 септември в модула „На границата с класиката” на ММФ „Варненско лято”. Мястото на тази специална среща е Зала 1 на ФКЦ, началото е в 19:00 часа. Легендата Теодосий Спасов, виртуозният маестро на цигулката проф. Марио Хосен, най-популярният европейски бандеонист Клаудиуш Баран и младият пианист Галин Ганчев ще излязат на сцената в тази изключителна вечер, за да ни убедят заедно, че музиката не познава стилистични граници. Цената на билетите е от 5 до 20 лева.

За всички, които обичат не просто да пазаруват, а да откриват съкровища, този месец Хале 3 подготвя третото издание на своя Flea Market. Козметика, нестандартни бижута, уникални винтидж дрехи и обувки, книги, плочи, екипировка за спорт и туризъм, сувенири и амулети, посуда и техника са сред нещата, които можем да си намерим там на 12 септември от 10:00 до 19:00 часа. Освен като купувачи, можем да участваме в базара и като продавачи (с предварително записване).

38-ият фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ ще се проведе от 24 септември до 1 октомври 2020 г. във Фестивален и конгресен център. Фестивалът има състезателен характер за филми в категориите пълнометражни, късометражни и среднометражни, както и международни копродукции, в които има българско творческо участие. Пълната програма скоро ще бъде обявена на сайта на фестивала http://www.zlatnaroza.bg

ИЗЛОЖБА МОРЕ

Изложбена зала „Ателие“ на художествения музей „Георги Велчев“ представя сборната изложба „Море“. За събитието уредникът Боян Боев е поканил 16 изявени варненски художници, които с готовност са работили по вечната тема за морето. Това са Албена Коева, Александър Кръстев, Боян Боев, Васил Василев, Веселин Начев, Георги Йорданов, Георги Кръстев, Деан Даракчиев, Иван Минчев, Мария Зафиркова, Милко Божков, Сашо Анастасов, Светла Косева, Стефан Кулев, Христо Христов, Цветан Кръстев. Изложба „Море“ ще бъде експонирана до 12 септември.

ТЕАТЪР

ЛЮБОВНИКЪТ ОТ ZANZIБАР

С голямо вълнение на 25 септември от 19:00 часа ще се открие тържествено 100-ния сезон на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ с премиерата на постановката „Любовникът от ZANZIбар“. Автор е Ели Саги, а режисьор е проф. Атанас Атанасов, който за пръв път поставя на варнеска сцена и то толкова непозната за зрителите пиеса. Преводът е на Кръстю Кръстев, а култовите актьори Веселина Михалкова , Стоян Радев, Милена Кънева и Симеон Лютаков, заедно с по-младите си колеги Цветина Петрова, Станислав Кондов и Константин Соколов, както и певицата Христина Джурова, ще направят вечерта истински празнична. Сценографията и костюмите са дело на Петя Стойкова, а музиката на спектакъла е поверена на Петя Диманова. За всички нетърпеливи варненци актьорите са подготвили и предпремиера на постановката, която е ден по рано в същия час.

ОПЕРЕТА

ХУБАВАТА ЕЛЕНА „Хубавата Елена“ е едно от най-известните произведения на френския композитор Жак Офенбах. Музиката е мелодична и изящна, а героите в действието пренасят булевардния френския хумор и парижки жаргон във времето на Троянската война. В него се съчетават насмешката към човешките и обществени нрави от края на 19-ти век. Оперетата в две действия ще гледаме в изпълнение на хора, оркестъра и балета на Варненската опера на 12 септември от 20:00 часа на сцената на Летен театър. Режисурата е на Светозар Донев, а в главните роли са Лилия Илиева, Христо Ганевски, Пламен Георгиев. Премиерата на „Хубавата Елена” е през 1864 г. в Парижкия вариететен театър и е считана за най-големия успех в живота на Офенбах - спектакълът е игран последователно 700 пъти.

КИНО

ФЕСТИВАЛ НА АНИМАЦИОННИЯ ФИЛМ Фестивалът на анимационния филм е чакано есенно събитие в града и ще се проведе между 9 и 13 септември, традиционно във ФКЦ. Филмите, участници на фестивала, се състезават в категориите късометражни, детски, телевизионни, студентски, еротични. Детската работилница за анимационни филми съпътства фестивала всяка година. На 16-ото издание ще се прожектират филми от САЩ, Великобритания, Швейцария, ЮАР, Русия, Португалия, Япония, Индия, Унгария, Германия, Франция, Естония, Дания, Чехия, Канада, Белгия, Австралия, Хърватска, Тайван, Норвегия и Полша. Сред заглавията са едноименната анимация на Тео Ушев по романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“, която беше включена в номинациите за „Оскар“; особено актуалното заглавие „Карантина“ на Димитър Димитров; „Над нещата“ на Ина Николова; „Плитка вена“ на Йоана Александрова по стихове на Марин Бодаков. В категорията на детските филми с нетърпение чакаме „бродираната“ анимация на Радостина Нейкова. Пълната програма на фестивала е на https://varnafest.org.

СПЕКТАКЪЛ

ЗАБРАНЕНОТО ШОУ НА РАЧКОВ Димитър Рачков тръгва на турне из цялата страна, за да разсмива публиката с комедийния си моноспектакъл„Забраненото шоу на Рачков“. С него въвежда зрителя в кухнята на телевизията и разкрива отговорите на въпросите: как се правят новините, лъжат ли ни рекламите, какво работи продуцентът, свършват ли някога сапунените сериали? Цялата телевизионна машина е разобличена в едно шоу - от сутрешните блокове до холивудските екшъни, от Бай Брадър до прогнозата за времето, от готварските предавания до спортните емисии. Това е и първото телевизионно шоу извън телевизията. „Забраненото шоу на Рачков” е спектакъл-антидепресант, който гарантира забавление за цялото семейство. Датата за Варна е 26 септември, мястото – Дворецът на културата и спорта, а началният час е 20:00 часа.

ФЕСТИВАЛ

MASTER OF ART Филмовият фестивал Master of art е единственият в Източна Европа международен филмов фестивал за документални филми за изкуство. Провежда се в България (София, Пловдив и Варна) и програмата му е посветена на документалното кино, което разглежда творческите виждания, историята на изкуството и разнообразните форми на съвременно изкуство. Фестивалът показва филми, посветени на архитектура, мода и дизайн, изобразително изкуство, кулинария, литература, музика и танц, театър, кино, фотография. Издание 2020 на фестивала ще се проведе във ФКЦ от 1 до 8 септември. Откриването ще бъде с филма „Жан-Пол Готие: шантав шик“ на 1 септември от 20:00 часа в зала Европа. Сред останалите заглавия интригуващи са „В търсене на Казандзакис“, „Салвадор Дали. Ранни дневници“, „Творбите на Леонардо“. Ще гледаме и филми, посветени на изкуството на Морис Бежар, Роми Шнайдер, Жоао Жилберто, Ара Маликян. Билетите са на цени от 8 и 6 лв и са в продажба на касите на ФКЦ.

КИНО

ФЕСТИВАЛ НА КЪСОМЕТРАЖНИЯ ФИЛМ In the Palace е най-големият фестивал за късометражно кино в България и ще се проведе между 15 и 22 септември във Фестивален и конгресен център. В 17тото издание ще участват 128 филма на режисьори с награди като„Оскар“, БАФТА и други. Целта на формата е да презентира и подкрепя съвременното филмово изкуство и младите и утвърдени професионалисти в жанра на късометражния филм. Сред участниците тази година са режисьорът Кристоф Деак от Унгария, който през 2017 г. печели „Оскар“ с късометражния си филм „Sing”. На фестивала той идва с „Best Game Ever“ („Най-яката игра“). В рамките на фестивала ще бъде показан и спечелилият Берлинале късометражен филм „Filipiñana“ („Филипинка“) на режисьора Рафаел Мануел, както и игралният филм „Anna“ на Декел Баренсон, който беше селектиран в Кан и получи номинация за БАФТА. Зрителите ще могат да видят и филма „The Last Image of Father“ („Последната снимка на татко“) на сръбския режисьор Стефан Джорджевич. Филмът спечели наградата за късометражен филм в Локарно. С по един лев от всеки продаден билет на фестивала се генерира фонд за финансирането на нови късометражени филми. 10

АФИШ

ГАЛЕРИИ

Галерия Le Papillоn Варна, ул. Драгоман 12 от 03.09 до 30.09

Картини с биографии Изложба живопис на Иван Стратиев

Арт Галерия Ларго Варна, ул. Хан Крум 8 от 02.09 до 22.09 Линии на съдбите

Съвместна изложба графика на Анна Тихонова-Йорданова и графика и живопис на Юлиан Йорданов

Галерия Арт Маркони Варна, ул. Охрид 22 от 03.09 до 16.09

Адажио изложба живопис на Стефан Хаджи-Николов

Арт галерия Тереза Зиковска Варна, ул. Воден 25 до 16.09

Изложба живопис на Свилен Стефанов

Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, ул. Любен Каравело 1 до 30.09

Пътят Юбилейна изложба графика и живопис на Георги Лечев

ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

11.09 от 19:00 до 21:00 часа Двубой Само за жени по пиеси на Дарио Фо и Франка Раме Режисьор: Костадин Бандутов Участват: Веселина Михалкова, Милена Кънева, Петя Ангелова, Даниела Викторова, – 100 – ТЕН ЮБИЛЕЕН ТВОРЧЕСКИ СЕЗОН (2020-2021) Биляна Стоева, Ивайло Иванов, Станислав Кондов, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Константин Соколов ЛЯТНА СЦЕНА „ЗАД ТЕАТЪРА” 12.09 от 20:00 до 21:00 часа 02.09 от 20:00 до 22:00 часа Театърът чете – Изборът на Марта 100 години ДТ „Стоян Бъчваров” Криминална комедия от Жорди Галсеран Театърът чете творби от варненските актьори Участват актьорите от Варненската трупа. Режисьор: Георги Михалков С участието на: Яна Маринова, Симеон 14.09 от 20:00 до 22:00 часа Лютаков, Николай Кенаров, Валентин Двубой Митев, Розалия Абгарян Комедия от Иван Вазов

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“

03.09 от 20:00 до 22:00 ч Любовни писма

Режисьор: Стоян Радев Ге. К. Участват: Станислав Кондов, Ненчо Костов, Романтична драма по едноименната пиеса Цветина Петрова, Полина Недкова, Гергана Арнаудова, Валери Вълчев, Ивайло Иванов, на Албърт Р. Гърни Превод, адаптация и режисура: Георги Ми- Константин Соколов, Милена Кънева, Биляна Стоева, Веселина Михалкова, Даниела Виктохалков рова, Николай Божков Сценография и костюми: Петър Митев 16.09 от 20:00 до 22:00 часа Авторска музика: Иван Драголов В ролите: Яна Маринова и Свежен Младенов Влàдимир Черна комедия от Матяж Зупанчич 04.09 от 20:00 до 21:30 часа Режисьор: Николай Кенаров Приятели? С участието на: Александра Майдавска, Сиот Здрава Каменова меон Лютаков, Константин Соколов, Ивайло Режисьор: Николай Кенаров Иванов Участват: Константин Соколов, Валери Спектакълът не е подходящ за лица Вълчев до 16 год.! 09.09 от 20:00 до 22:00 часа 17.09 от 20:00 до 22:00 часа Бащи, лъжи и още нещо Монтажът на моя филм Комедия от Рей Куни Романтична драма по Матю Куик Режисьор: Костадин Бандутов Режисьор: Десислава Шпатова Участват: Свилен Стоянов, Валери Вълчев, Участват: Станислав Кондов, Цветина ПетроМилена Кънева, Димитър Мартинов, ва, Веселина Михалкова, Стоян Радев, Ненчо Веселина Михалкова, Валентин Митев, Костов, Полина Недкова, Симеон Лютаков Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова

АФИШ 24.09.20 от 19:00 до 20:30 часа Основна сцена – Предпремиера 25.09 от 19:00 до 20:30 часа Основна сцена – Премиера Любовникът от Zanziбар Комедия от Ели Саги Превод: Кръстю Кръстев Режисьор: проф. Атанас Атанасов Сценография и костюми: Петя Стойкова Музика: Петя Диманова Участват: Веселина Михалкова, Стоян Радев, Милена Кънева, Симеон Лютаков, Цветина Петрова, Станислав Кондов, Константин Соколов, Христина Джурова

ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА Театрално-музикален продуцентски център Варна 73-ти творчески сезон (2019-2020) 01.09 от 20:00 часа Лятна сцена зад театъра КРАСИВА ЛЮБОВ Бароков концерт Участват: Лиляна Кондова, Станислава Марчева, Ива Тонева, Галина Ледлова, Димитър Фурнаджиев В програмата са включени произведения от Рамо, Монтеверди, Вивалди, Хендел, Бах, Иржи Бенда 03.09 от 20:00 часа Летен театър Дон Карлос Опера от Джузепе Верди Режисьор: Кузман Попов Диригент: Кръстин Настев В ролите: Деян Вачков, Иван Момиров, Димитринка Райчева, Михаела Берова, Жана Костова, Иво Йорданов, Гео Чобанов

04.09 от 20:00 часа Летен театър Парижката Света Богородица Мюзикъл по музика на Рикардо Кочанте Режисьор: Петко Бонев Диригент: Страцимир Павлов В ролите: Калина Жекова, Драгомир Шопов, Велин Михайлов, Александър Баранов, Жана Костова, Виктор Ибришимов, Николай Колев 10.09 от 20:00 часа Летен театър Бал с маски Опера от Джузепе Верди Режисьор: Игнаси Кристия Диригент: Кръстин Настев В ролите: Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов, Габриела Георгиева, Ирина Жекова, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Даниела Дякова, Свилен Николов, Христо Ганевски, Николай Димитров 12.09 от 20: 00 часа Летен театър Хубавата Елена Оперета от Жак Офенбах Режисьор: Светозар Донев Диригент: Стефан Бояджиев С участието на: Пламен Георгиев, Христо Ганевски, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Анатоли Романов, Лиляна Кондова, Калина Жекова, Анна Андреева, Гуя Страда, Калоян Лулчев и др. 15.09 от 20: 00 часа Лятна сцена зад театъра Белкантовите гласове Участват: Андриана Йорданова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров Акомпанимент: Жанета Бенун

КУКЛЕН ТЕАТЪР

ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР - ВАРНА ВАРНА, УЛ. ДРАГОМАН 4 ЛЯТНА СЦЕНА ПРЕДСТАВЛЕНИЯТА ДО 13.09 ВКЛЮЧИТЕЛНО ЩЕ СЕ ИГРАЯТ НА ЛЯТНАТА СЦЕНА /АКО ВРЕМЕТО Е ПОДХОДЯЩО/, А СЛЕДВАЩИТЕ ДАТИ СА В ЗАКРИТАТА ЗАЛА НА ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР - ВАРНА

02.09 от 18:00 часа Чудото, наречено фантазия работилничка за кукли 05.09 от 18:00 часа Рапунцел 06.09 от 18:00 часа Зеленчуци, който не яде 09.09 от 18:00 часа Чудото, наречено фантазия работилничка за кукли 12.09 от 18:00 часа Горските певци премиера 13.09 от 18:00 часа Хайде на училище 19.09 от 11:00 часа Сиводрешко и Бързобежко 20.09 от 11:00 часа Червената шапчица 26.09 от 11:00 часа Дядовото дворче 27.09 от 11:00 часа Златната рибка

АФИШ

ФЕСТИВАЛЕН И КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР

Кино 01.09 и 03.09 от 11:00 часа 02.09 от 15:30 часа ФКЦ, зала Европа Великото пътешествие Русия, 2019 г., 83 мин. анимация , комедия , приключенски , семеен Режисьор: Наталия Лопато Сценарист: Били Фролик Озвучен на български от: Константин Каракостов, Петър Върбанов, Мария Силвестър, Денислав Борисов, Антон Хекимян, Кирил Бояджиев, Светломир Радев, Емил Емилов, Цветослава Симеонова, Росен Русев, Росен Белов, Веселин Калановски 01.09 и 03.09 от 15:30 часа 02.09 от 11:00 часа ФКЦ, зала Европа Клара Украйна, 2019г , 85 мин. анимация , детски , комедия , приключенски , семеен Режисьор: Олександр Клименко 17.08 от 19:30 часа ФКЦ, зала 1 Лъжата комедия от Флориан Зелер Превод: Снежина Русинова-Здравкова Постановка: Борислав Чакринов Участват: Асен Блатечки‚ Койна Русева, Стефан Иванов, Милена Маркова

ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ “MASTER OF ART” 2020 ФКЦ, ЗАЛА ЕВРОПА 02.09 от 18:30 часа

Разговор с Роми Шнайдер Франция, 2018 год., 61 мин. Режисьор: Патрик Жьоди

02.09 от 20:00 часа

Йорн Утсон: Операта в Сидни Дания, 2018 год., 90 мин. Режисьори: Лене Борх Хансен и Анна фон Ловцов

03.09 от 20:00 часа

Къде си, Жоао Жилберто? Швейцария, Германия и Франция 2018, 107 мин. Режисьор: Жорж Гашо

04.09 от 18:00 часа

Салвадор дали. Ранни дневници 1904-1929 Испания, 2019 год., 58 мин. Режисьор: Давид Пужо

07.09 от 20:00 часа

Паладио: Първият архитект-звезда Италия, 2019г., 90 мин. Режисьор: Джакомо Гати

08.09 от 18:30 часа

Subito – моментна фотография Швейцария, 2018 г., 77 мин. Режисьор: Петер Фолкарт

08.09 от 20:00 часа

Мунк в ада Норвегия, Нидерландия, 2018г., 72 мин. Режисьор: Стиг Андерсен

Комедия

04.09 от 20:00 часа

18.09 от 19:00 часа Летен театър

05.09 от 16:00 часа

29.09 от 19:30 часа ФКЦ, Retro club

Ара Маликян: Живот сред струни Испания, 2019 г., 89 мин. Режисьор: Ната Морено Стихията Медея България, 2020 г., 90 мин. Режисьор: Найо Тицин

05.09 от 18:00 часа

Форман срещу Форман Чехия, Франция, 2019 г.,78 мин. Режисьори: Хелена Тржещикова и Якуб Хейна

Майсторите на комедията В ролите: Георги Мамалев, Тончо Токмакчиев, Камен Воденичаров КРЪСТЮ ЛАФАЗАНОВ в стандъп комедийното шоу КОМИКадзе на Кръстюпът по сценарий Елена Начева

05.09 от 20:00 часа

Загадkaтa на Веласкес Испания, 2019 г., 107 мин. Режисьор: Андрес Санс Висенте

06.09 от 18:30 часа

Морис Бежар, душата на танца Белгия, 2018 г., 52 мин. Режисьори: Анри дьо Жерлаш, Жан дьо Гариг

06.09 от 20:00 часа

Творбите на Леонардо Великобритания, 2019г., 90 мин. Режисьор: Фил Грабски

07.09 от 18:30 часа

Тулуз-Лотрек, препускащият през живота Франция, 2019 г.,52 мин. Режисьор: Грегори Монро

Градски бар от ново поколение, оазисът на Варна! Хубава музика, отлично кафе, рождени дни, уютна обстановка, фирмени партита и презентации, удобен паркинг. Работно време 08:00ч. – 02:00 ч. Варна, бул. „Осми Приморски полк” 115 – ВАРНА 115 (голямата сграда) За резервация и информация: 0893 660 122

Афиш за месец август Всяка сряда от 18:00 часа Градиско АfterWork testing drings, на питие с приятели и DJ sound Петък и събота от 21:00 часа Local DJ friends § DJ residend@STUDIO21 culture club Varna

ТИ ЧЕТЕШ

В рубриката за книги, която реализираме в партньорство с издателство , ще представяме по три заглавия месечно. Ако не сте сигурни какво ви се чете, какво да подарите и какво е най-актуалното на книжния пазар, но знаете, че обичате книгите, тази рубрика е за вас.

Трогателната история на сестрите Марч оживява отново в ново издание на „Малки жени” от Луиза Мей Олкът „Никаква Коледа няма да е без подаръци.” С тези думи започва една от книгите, без които детството на милиони деца по света не би било същото и която и до днес остава една от знаковите книги на XIX век. Шедьовърът „Малки жени” от американската писателка Луиза Мей Олкът се появява отново в изцяло нов превод на Евелина Пенева, за да зарадва няколко поколения читатели. Мег, Джо, Бет и Ейми Марч, или просто сестрите Марч, са коренно различни. Джо е най-опърничавата от тях и мечтае да бъде писател. Ейми е перфекционистката, която иска да стане велик художник. Бет е тиха и свита, но владее пианото до съвършенство, а Мег е красавицата в семейството, която мечтае да срещне истинската любов и да има бляскав живот. Останали без баща си, който е на фронта по време на Гражданската война в САЩ, тези смели момичета трябва да се изправят пред всички изпитания, които размирните времена им поднасят, както и пред неизбежните трудности на порастването. И само благодарение на вярата им една в друга четирите могат да преминат през всички несправедливости и трудности – до момента, в който се превръщат в истински „Малки жени”. Защото какво място би било бъдещето без близките на сърцето ти? С чувство за хумор и много любов Луиза Мей Олкът създава наглед обикновена, но истински трогателна история за копнежите и грешките на съзряването, подходяща за момичета и момчета. И макар и отдалечена от нашето съвремие, съдбата на сестрите Марч предава своето универсално послание за повече доброта, смирение и любов. „Малки жени”се превръща в истински феномен след появата си през 1868 г. Редица американски критици определят Луиза Мей Олкът като първата писателка, която изгражда цялостен образ на „американското момиче”. С редица телевизионни и цели седем филмови адаптации (последната с участието на Мерил Стрийп, Ема Уотсън, Сърша Ронан и Лора Дърн), нейната творба се превръща една от вечните детски класики, които печелят сърцата на редица читатели. А сега в красивата корица на Фиделия Косева ще намери място в библиотеката на всяко дете.

„Моята олимпиада” от Илия Троянов – един писател, четири години и 80 дисциплини Животът се състои от два абсолютно противоположни дейности – тази на ума и тази на тялото. Двете често биват противопоставяни една на друга, но немският писател с български произход Илия Троянов обръща гръб на типичното пренебрежение към физическата активност, царящо сред об¬разованите среди, посвещавайки 4 години от своя живот в опит да обясни света през спорта. „Моята олимпиада” е невероятната изповед на един аматьор, включил се в 80 олимпийски дисциплини в надпревара не само с истински спортни богове, но и със самия себе си. Пътят на автора на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и „Власт и съпротива” започва от триатлон в западна провинция в Германия, за да премине през Бруклин, Виена, Техеран, Цюрих, Рио де Жанейро, Атина и Токио. От плуването през джудото, спортната борба, плажният волейбол, гимнастиката и маратона – Троянов смело се гмурва в особената субкултура на всеки спорт, доверявайки се без предразсъдъци на треньори от различни националности. А един от тях е и българският гимнастик Йордан Йовчев. С чувство за хумор и самоирония писателят надскача собствените си физически граници за да с с непроменимите закони на човешката природа и да открие, че нито едно друго същество в царството на животните не притежава толко¬ва дарби, колкото притежава човекът. „Моята олимпиада” е не само дневникът на едно пътуване към себе си, но и забележителен труд по антропология, кодова книга за дешифриране на човешкото поведение в целия му богат спектър. Пътешествие, в края на което отвъд медалите и рекордите се крие хармонията между тялото и духа. Перфектната дипломатическа катастрофа в „Мисия Лондон” от Алек Попов С рекордните 400 хиляди зрители в киносалоните и над 3 милиона телевизионни зрители едноименната екранизация на „Мисия Лондон“ от Алек Попов се превърна в най-гледания български филм за последните 30 години, а самата книга беше преведена в над 16 издания в чужбина. Сега определяният често като най-забавния български роман на XXI век се появява в ново преработено издание, за да възроди историята на една абсурдна дипломатическа мисия с ярък балкански привкус и елегантно чувство за хумор. В центъра на събитията се оказва точно българското посолство в Лондон – емблематичен кръстопът на власт, пари, снобизъм, амбиции и... комплекси! Пристигането на новия посланик Варадин Димитров ще промени изцяло живота на дипломатите, потънали в блажено безхаберие и дребни далавери. Новият посланик е изправен пред невъзможна задача: да овладее битовия хаос и да задоволи капризите на българската политическа класа. Решен да изпълни мисията си на всяка цена, той се оставя в ръцете на сенчеста пиар агенция, която му обещава достъп до най-високите етажи на британското общество. А когато в играта се намесят кралица Елизабет II, лейди Даяна и ято злощастни патици… резултатът е „перфектната катастрофа“. Творбата на Алек Попов хвърля светлина върху най-тъмните ъгълчета от покоите на политическия ни елит и се превръща в плашещо вярна карикатура на реалността. „Мисия Лондон” е образец за високия комичен роман в добрите традиции на творбите Илф и Петров и преплита в себе си мотиви и сюжети в духа на Джером К. Джером и Ярослав Хашек. Сладко литературно отмъщение, в което смехът на читателя се превръща в най-безмилостния бич за самозабравилата се политическа класа. 15

НА ГОСТИ

Каменните лица, които крепят сградите от

В е с е л и н З л ат ко в

Веселин Златков е роден във Варна през 1973 година. От края на 90-те работи в различни медии в града – Дарик радио, Радио Варна, БНТ, в. „Народно дело” и др. В момента е репортер и редактор в Petel.bg.

Хората, които гледат нагоре, докато ходят по улицата, са оптимисти, тези които са насочили очи надолу – песимисти. Чувал съм го това клише и никак не съм съгласен с него. Понякога си толкова щастлив, че крачиш вперил поглед в обувките си, защото не искаш да срещаш погледите на другите. Толкова ти е хубаво, толкова си изпълнен с топло и меко усещане отвътре, че избягваш сблъсъка с празните или враждебни погледи на околните, не искаш да виждат благото ти светнало лице, случайни минувачи да се чудят луд ли си, пиян ли си, че си се ухилил толкова безотговорно. Искаш цялото ти 16

щастие да си е само за теб, поне още малко, преди да се разсее във всекидневното общуване, което убива всеки възторг. Друг път си толкова отчаян, че не ти остава друго, освен да гледаш нагоре с надеждата, че гравитацията някак ще спре сълзите ти, ще ги върне обратно в уморените ти очи. Опитваш се да видиш светъл знак, че всичко ще мине, чудо в небесата, послание свише... Целта на тези редове е да ви накара да погледнете нагоре. Не от щастие или от мъка, а от любопитство. И ако пребродите старите улици на града ни с тази гледна точка и настройка, ще срещните едни други лица. Те гледат втренчено от столетните фасади, безучастно, хладно. Каменни лица. Маскарони - така се наричат тези орнаменти, които срещаме по фасадите на много от старите варненски къщи. Защо са там? Най-простият отговор е: защото модният стил на архитектурата от края на ХIX и началото на ХХ век е бил такъв. Но какъв е смисълът им, само за украса? И ако са за украса, защо повечето от тях са по-скоро страшни, някак си демонично мрачни, някак си не съвсем човешки лица? Тук вече стремежът на строителите на тогавашната нова и свободна Варна да я направят възможно найевропейска (маскароните са част от архитектурната традиция на Европа) не може да е единственото обяснение. Смисълът на изобразените на фасадите лица е ясен – те присъстват там, за да плашат злите сили, които се опитват да преминат прага на дома или да се промушат през открехнатите му прозорци. Срещу природни елементи или мрачни човешки помисли, тези домашни духове трябва да служат поне като предупреждение: Не закачайте този дом и хората в него! За съвременния човек подобна форма на застраховане срещу бедите вероятно изглежда доста примитивна и даже малко налудничава. Все пак, мрачните лица са защитавали домовете на богаташите, героите на новите времена, натрупали

капитал и власт с помощта на фабриките, машините, международната търговия, науката, прогреса...Не е ли малко неуместно подобно суеверие за авангарда на обществото? Там е работата, че колкото повече хората от онази епоха са успявали да впрегнат природата около себе си в своя полза, толкова повече тяхната вътрешна, човешка природа е ставала по-необуздана. А науката, която е подчинявала земята, моретата и дори небето, е започнала постепенно да се взира по-дълбоко в самия човек и да открива там дивите бездни на неговата психика. Европейската цивилизация е проникнала у нас не само със своите икономически теории и практики, не само с модерните обществени порядки и морални ценности, но и с културните понятия за блян и сплин, с окултизма и езотериката, със стремежа да се надникне в истината някъде там, отвъд забулената в заблуда реалност. Затова и маскароните по фасадите не са просто присвоен от Европа похват. Те са архитектурния израз на същото състояние на духа, родило българския символизъм, който и до ден днешен си остава най-значимата литературна революция у нас, наймалко защото задава модела за развитие на всички останали движения и творчески течения, които го следват.

И днес демоничните лица по фасадите продължават да са пазители. Пазители на домовете, които отдавна са се разпаднали отвътре. За съжаление (или не?) българското общество от края на ХIХ и началото на ХХ век е само далечен спомен. Прослойката на буржоазната аристокрация, вдигнала къщите с маскароните, отдавна е смляна – първо от половинвековната епоха на социализма, а после и от новото време, това, в което живеем сега. Странно, но днес, при съвременната ни демокрация, старите къщи с орнаментите им сякаш изчезват или се осакатяват по-бързо, отколкото по времето на тоталитаризма. Изглежда нищо не може да върне и частица от същността – в прекия и преносния смисъл – на тези домове. Фамилиите, които са ги строили, отдавна са пръснати насам-натам по света и това в крайна сметка се оказва най-големият проблем пред оцеляването им. Макар и със статут на архитектурни паметници, което означава, че съществуването им е важно за града и държавата, те се рушат. А тези, които оцеляват, се крепят буквално на орнаментите си. Маскароните се оказват на практика единствената защита на тези парчета история срещу пословичните „инвестиционни интереси” и напредващите след тях безпощадни багери. И в крайна сметка тази примитивна защита се оказва ефективна срещу не по-малко примитивната съвременна алчност. 17

3 2 9 13 16 21 23

14 44

31 26

30 36

10 38

27 47

40 49

7 20 36 18

6 24 35

52 10

15 18

8 17 48

1 32

6 12 13

1. Драматичен театър 2. Куклен театър 3. Регионален исторически музей 4. Градска галерия 5. Дворец на културата и спорта 6. ФКЦ 7. Римски терми 8. Музей на историята на Варна 9. Летен театър 10. Туристически информационен център 11. Юнашки салон 12. Морско казино 13. Аквариум

ЗАВЕДЕНИЯ

Кафе-с ладкарница Endor fino

Рес торанти GODZILA

Рес торанти Фратели

кв.Чайка, бл.34, партер раб. време: 08:00-23:00 Тел. за резервации: 0897 40 50 60 гр. Варна, Фратели Фиш, кв. Чайка, бл.34, вх. А партер раб.време: 08:00-23:00; Тел. за резервации: 0877 33 19 18 8 гр. Варна, Фратели кв. Виница, ул. "Цар Борис III", №59 раб.време: 08:00-23:00 Тел.: 0877 11 62 10 Телефона за доставки: 0700 33 903 или на www.fratelli.bg всеки ден от 10:00 до 23:00часа 9 гр. Варна, Фратели бул. Сливница, ул.Константин Величков 55 раб.време: 08:00-23:00 Тел.: 0876 61 51 51 7

1 гр. Варна, бул. Княз Борис I-ви 66, раб. време: 10:00-06:00 за резервации: 052 60 44 69 2 гр. Варна, Delta Planet Mall -ниво 2, бул. Сливница 185, раб. време: 11:00-23:00 за резервации: 0888 08 08 85 3 гр. Варна, Grand Mall -ниво 2 ,ул. Андрей Сахаров 2 раб. време: 9:00-23:00 за резервации: 0888 50 59 97

За поръчки: 0700 160 10 www.godzila.bg GODZILARestaurants godzilarestaurants

Варна, бул. Сливница 39, раб. време: 7:30-23:00 ENDORFINOCAFE ENDORFINO7978 Клубна сцена за музика на живо и частни събития

10 Ул. Никола Михайловски 20

Раб.време: 19:00 - 00:00 Тел:+359 884 193 741

Автентична Прясна Италианска Паста !

Супа Market

50 гр.Варна 52 Варна, бул.8-ми прим полк 97

Работно време: 10:00 - 19:00 Почивен ден: неделя Телефон 0882 923940 supamarketvarna

39 гр. Варна, ул. Юрий Венелин 4 раб. време: 11:00 до 23:00 неделя - почивен ден За резервации 0877569163 @restorant59

ул."Драгоман" 28 раб.време 11:30 - 20:30 Неделя - почивен ден тел.: 0899 946 832 PastaStationGigli pastastgigli

So Fresh Healthy food & juices

Vege-Joy

25 гр. Варна,

ул.„д-р Людвик Заменхоф“ 10 раб. време: 12:00-22:30 тел: 0876 327 223 vegejoy / www.vege-joy.com

15 So Fresh Sevastopol

Варна, бул. Сливница №16 пред хотел Черно море, Понеделник - неделя: 08:00 - 22:30 16 So Fresh Grand Mall ул. Аднрей Сахаров 2 - Гранд Мол Варна - ет. 2 - до детския кът, Работно време: Понеделник - неделя: 10:00 - 21:00 17 So Fresh ParkMart - Приморски парк 482 (бившето Пикадили Парк) Работно време: Понеделник - неделя :08:00 - 20:00 sofreshbg, www.sofresh.bg

Кафе-бар "Muffin"

гр. Варна, Muffin bar & coffee, бул. Чаталджа № 14 раб.време: 07:00-00:00 Тел.: 0892 30 23 04

МАГАЗИН ЗА ВИНО И КАФЕ

Мястото за култура и развлечение във Варна

44 ВАРНА

40 гр. Варна

Rock And Wine Café Shop

ул. Професор Николай Державин 29 Тел. : 0885 979 149 rock and wine cafe shop https://rock-and-wine-cafeshop.business.site

ул. Хан Аспарух 2 Работно време: Понеделник-Неделя 08:00ч. - 02:00ч. Тел. 0885753075 HashtagSTUDIOVarna

Бира бар Ключето

38 гр. Варна, ул. Русе 27 А

раб. време: 10:00 - 23:00 тел.: 0877 / 55 55 35 Бира Бар Ключето

Бира магазин и бирария

34 гр. Варна,

ул. Любен Каравелов 28 раб. време: 08:00-23:00 тел: 0887 478 925

Switch Co-Working space

51 Бул. Сливница 60

Работно време: Всеки ден от 9:00 до 19:00 Телефон 0888419211 https://switchvarna.com/ 21

МАГАЗИНИ

ШантавоЕ

магазин за нес тандартни подаръци

31 Варна, ул. Братя Шкорпил 29

(на 20 метра от театър Българан) раб. време: понеделник - събота: 10:00 - 19:00 часа Тел. 0876 88 6670 www.Shantavo.bg ShantavoE

Caffetteria DIO Пекарна за кафе

Родопа милк

21 гр. Варна,

ул. Никола Михайловски 17 Тел. 0898 938 371 22 гр. Варна, ул. Прага 2 Тел. 0895 181 688 23 гр. Варна, ул. Сан Стефано 16 Тел. 0878 597 878 Магазин Родопа милк раб. време: 08:00-21:00

Галерия за авторска сребърна бижутерия, живопис, портрети

11 ул. "Стефан Стамболов" 15

(срещу старата баня) тел. 0897 984370 Работно време: Понеделник - петък :11:00 - 18:00 Събота: 11:00 - 16:00 Camie Gallery - K. Sirakova

Omni's Cool Училище за музикално продуциране

Vinyl Home Varna 49 ВАРНА

ул.Охрид 11 Тел. : 0884193741 omniscool www. omniscool.com

48 ВАРНА

кв. Чайка, бл.193 Тел. : 089 545 1552 Пекарна за кафе www. cafedio.bg

Варна, Ул.”Стефан Стамболов” 2 22

47 ВАРНА

бул. "Княз Борис I" 28 Тел. : 088 474 9556 Vinyl Home Varna

Работно време: Понеделник – Неделя: 11.00 – 18.00 ч. За повече информация: 0877 885 232

НАСРЕЩА

Орлин Павлов от

Н и к и та Т о д о р о в

Пл амена Александрова

Орлин Павлов, който съчетава разностранни таланти и е сред любимите ни лица и гласове на екрана и на сцената, споделя, че не може да реши дали повече обича да пее или да снима. Не носи маска в живота и смята, че трябва да се харесваш, за да успяваш във всичко. Съгласни сме, защото при него е точно така. 23

НАСРЕЩА

Как прекара лятото, предвид извънредната обстановка и особено ефектът и върху културата и шоубизнеса? Лятото, макар че се очакваше да не е толкова динамично, се оказа всъщност динамично. Естествено, не със същата динамика от миналите години. Ситуацията със сигурност повлия доста на културата и изкуството, всеки артист от този жанр има нужда от публика, а в този случай публиката на много места е съкратена с 30-50 %, така че не е особено полезна година както за артисти и музиканти, така и за публиката. Надяваме се всички, които имат общо с изкуството и културата, да са били полезни на хората, които имат нужда. С родители оперни артисти беше ли ти предопределено да пееш или беше осъзнат избор? Те никога не са ми казвали, че трябва да се занимавам с пеене и да бъда певец, получи се някакси по естествен път, не са ми казвали ти трябва да пееш, трябва да завършиш консерваторията. Имах такива планове да кандидатствам, но отидох в 24

театралното училище, което беше свързано с много музика, с пеене и с актьорско майсторство, така че първо дойде актьорското ми образование, а след това започнах да пея. Кое ти носи повече удоволствие – пеенето или актьорството, и как двете си влияят взаимно? Удоволствие изпитвам и от пеенето, и от актьорските изяви, не мога да ги степенувам и да кажа кое е по-хубаво, може би музиката е по-директна, имам много по-бърза връзка с публиката. Ако бях още действащ актьор в театъра, това също щеше да е много директно и отблизо, но много отдавна не съм бил на театрална сцена. Участваш в доста филми и сериали, които се радват на голям зрителски интерес. Тръгна ли според теб българското кино в правилната посока, с повече гледаеми и масови, но добри филми? Българското кино има много измерения и много комерсиални и не толкова комерсиални филми, документални също. Мисля, че върви в правилната

посока, има много филми, които се снимат. За съжаление тази година е много по-трудно за всички, които снимат кино, включително и за нашия план, всъщност плана на Ники Илиев, да заснемем втората част на„Завръщане“, така че ще я снимаме, живот и здраве, догодина. Разчитал ли си на външен вид, за да получиш роля и доколко помага външния вид? Не съм прекалено суетен. За да получиш роля, се явяващ на кастинги. Аз често не съм одобряван на кастинги, може би съм спечелил 20% от ролите, за които съм се явявал на кастинги. Ролята на актьора е да учи текстове и да ходи на кастинги, т.е. малко е особено, но артистът трябва да се харесва, за да го харесват и за да се справи с поставената му задача. В тази връзка – има ли маска (не в контекста на пандемията, а преносно), която слагаш навън и сваляш вкъщи? Всички имаме маска. Някои, разбира се, имат много по-плътни маски, които много рядко свалят. Други със сигурност са такива, каквито са в живота – естествени, нормални. Аз мисля, че нямам чак такава маска, която нон стоп свалям и слагам.

Разбира се, има ситуации, в които всички слагаме маски, за да сме адекватни и да се вписваме някъде и да си вършим по-бързо работата, т.е. комуникирайки с много различни хора, това е съвсем нормално. Как те промени родителството? Родителството е нещо много хубаво, със сигурност не е лесно, но пък е нещо специално, то те учи на нещо абсолютно всеки ден. Откриваш нови неща, ставаш по-отговорен, родителството дава смисъл на живота. Какво обичаш да правиш, когато не пееш и снимаш? Как си почиваш? Може би си почиваш наистина, когато отиваш и си лягаш, четеш книги, ходиш на кино (много ми липсва да ходя на кино), основната част от времето прекарваш със семейството си. Какво ти предстои в творчески план и какво си пожелаваш? Творчески планове всякакви, на много нива, надявам се да ми се случат поне 80 % от тях – малко нескромно, но да, интересни времена предстоят, така че трябва да сме гъвкави и да не правим всичко на всяка цена. 25

ЗА ДЕЦАТА

НЕНАСИЛСТВЕНА КОМУНИКАЦИЯ С ДЕЦА

Ненасилствената комуникация (ННК) е метод за общуване, създаден от американския психолог д-р Маршал Розенберг, който съчетава позитивната психология на Каръл Роджърс и философията за ненасилие на Махатма Ганди. Самият метод включва използването на 4 стъпки при изразяването и изслушването (наблюдения, чувства, нужди, молба), които имат за цел отправянето на ясни послания и намаляване на фините форми на насилие в думите, което като резултат води до намаляване на конфликтите и неразбирателствата. Съществено значение в тази комуникация се отделя на осъзнаването и включването в общуването на човешките емоции и на човешките потребности, като за последните се смята, че са корените на емоциите, които изпитваме. Централно място в ненасилствената комуникация е отделено на емпатията. Като под емпатия в ННК се разбира умението зад думите и действията, да разпонаваме емоции и потребности. Процесът на емпатия може да бъде насочен навън, към другите или навътре към самите нас. 26

Все по-често родители и учители използват ненасилствената комуникация в общуването с децата, за да ги подкрепят в разпознаването на емоциите които преживяват, свързването им с потребностите и ясното им изразяване. Това от своя страна улеснява преминаването през различните фази на детството. Да отглеждаш децата си с емпатия съвсем не е защото емпатичните хора са добри, миролюбиви и съпричастни. Не че не са, но не това е важното. Да си отгледан с емпатия означава много най-вече заради начина, по който си научен да гледаш на себе си, вътрешния си свят от емоции и потребности и на света навън, действията и думите на другите хора. Емпатията дава прагматичен отговор на въпроси като „Какво означава да си свързан със себе си?“, „Как да се справям с емоциите си?”, „Как да се справям с емоциите на другите?”, „Как да преценявам кое действие би ме подкрепило и кое не?” Всеки родител би искал децата му да знаят отговорите на тези въпроси, нали?

ЗА ДЕЦАТА

Когато даваме емпатия на децата, много често ние влияем върху емоционалното им състояние – те се успокояват например или утихват, или са склонни да ни съдействат и това само по себе си е ценно. Отвъд това обаче с емпатията ние ги учим да успокояват сами себе си, в един не чак толкова далечен момент да могат, когато са разстроени, да зачетат сами за себе си емоциите си и да назоват това, което са искали, или това, което все още искат, вместо да страдат безутешно, с обвинение към себе си или към някой друг. Емпатията учи децата да са свързани със значимото за тях и стремежът ни като родители и учители би трябвало да е този. Да даваме емпатия, за да подкрепим детето да открие по-дълбоката причина за реакцията си, а не просто, за да успокоим детето или да ни е по-лесно то да направи това, което ние искаме от него. Емпатията има за цел да ни свърже с детето, да установим връзка с него и през свързаността си да му помогнем. С емпатията учим децата да уважават чувствата си и да ги приемат такива каквито са. Да можем да предадем на децата емоционалната свобода – да са свободни от собствените си емоции не като ги потискат, а като знаят как да ги използват, за да подкрепят себе си - е един от важните уроци на родителството. Защото така желаното щастие обикновено не е илюзията, че можем да сме постоянно щастливи, а практиката на спокойно отношение към емоциите в пълната им гама, което носи сияен мир и позволява щастливите мигове да са повече. Емпатията подкрепя децата да са свързани с потребностите си и да предприемат действия, съзвучни с тези потребности. Например когато детето иска приказка за лека нощ, а сме изморени, можем да го попитаме: „Иска ти се някой да ти прочете приказка, така ли?” То казва „Да”, само отива да попита баща си (а когато сме на гости, пита баба си или дядо си) и получава това, което иска, без да спорим дали да четем или да не четем. Естествено, ако всичко описано по-горе се

случва, децата са по-чувствителни за емоциите и потребностите на околните. Например, в детската градина едно дете плаче, когато му носят храната, а другото го пита „Искаше ти се сам да си вземеш закуската ли?” – това е форма на емпатия. Методът на ненасилствена комуникация е широко застъпен и успешно се прилага в много училища по света. През последните години все повече български учители в училища и детски градини включват принципите, заложени в метода, в своята работа с децата. Те споделят, че, използвайки езика на емоциите и потребностите в ежедневното преподаване, не само намаляват конфликтите и трудните ситуации, но и учат децата на емоционална грамотност. Изслушвайки и зачитайки своите възпитаници ги подкрепят да са по-концентрирани и фокусирани върху учебния процес. Това от своя страна води до по-висока степен на удовлетвореност за самите учители. Обикновено родителите искат учителите на децата им да са съизмерима на родителската подкрепа за тях, да подхождат към тях със същата емпатия. Една трудна и дори невъзможна задача, когато си отговорен за цяла група деца. В новата среда (ясла, градина, училище) децата постепенно започват да се доверяват на други възрастни и изграждат (или не) с тях отношения на доверие, постепенно се научават сами да успокояват и забавляват себе си, създават първите си приятелства, сбиват се за първи път, влизат в конфликти, научават се да заявяват себе си, да се извиняват, когато бъркат, експериментират с това да уважават и нарушават границите на другите… Въобще, преживяват пълната палитра от емоции и ситуации, свързани с процеса на социализация и до голяма степен от начина, по който учителите и другите възрастни се справят с тези ситуации, се определя начина, по който децата се научават да се справят в подобни ситуации занапред. Така че да можеш да си емпатичен родител или учител надскача взаимовръзката между теб и детето и определя взаимовръзките на детето 27

с околния свят. С това влияем на качеството на взаимоотношения в света в едно съвсем не толкова далечно бъдеще. Ето няколко практически стъпки за отглеждането на емоционално интелигентно дете: 1. Приемете гледната точка на детето си и бъдете емпатични Дори и да не можете да направите нищо, когато детето ви е разстроено, присъствайте емпатично за него. Самото разбиране помага на хората да се отърсят от натоварващите емоции. Да присъстваш емпатично не означава да се съгласяваш, а просто да виждаш и другата гледна точка. Всички знаем, че се чувстваме далеч по-добре, ако позицията ни се зачита, и приемаме всичко по-лесно дори и да не стане по нашия начин. Какво да кажем? „Трудно ти е да спреш да играеш и да дойдеш да вечеряш?”;„Иска ти се да съм непрекъснато на твое разположение, нали? ”; „Толкова си разочарован/а, че вали…”, „Иска ти се да останеш буден/на до късно като големите, знам. ”; „Ядосан/а си, защото кулата ти падна?” Тези въпроси помагат на детето на оцени ситуацията и водят до развитие на емоционалната му интелигентност. Да се чувстваш 28

разбран предизвиква отделянето на успокояващи биохимични вещества; всеки път, когато детето ви се чувства успокоено, се утвърждава специфичен, невронен път и пораствайки детето ви ще може да го използва, за да може да се успокоява само. Децата развиват емпатията си като я изпитват от другите. Вие помагате на детето си да помисли над опита си и над всичко, което предизвиква емоции у него. За малките деца дори и само това да знаят името на чувството е първа стъпка към научаването да се справят с емоциите, които ги заливат. 2. Позволете на детето да изрази чувствата си Малките деца не правят разлика между чувствата и самите себе си. Приемете емоциите на детето си, вместо да се опитвате да ги омаловажите или отречете. Последното изпраща послание към детето ви, че някои чувства са срамни и неприемливи. Неодобрението на страха или яда няма да спре детето ви да ги изпитва, но може да го принуди да потисне тези чувства, а потиснатите чувства не изчезват, както чувствата, които си позволяваме да изживеем. Те са заключени и търсят начин да бъдат освободени. Понеже не

ЗА ДЕЦАТА

подлежат на съзнателен контрол, те намират начин да бъдат изразени неконтролируемо, когато детето удари сестра си, има кошмари или получава невротичен тик. Вместо това научете детето си, че цялата гама от чувства е приемлива и е част от това да бъдеш човек. Какво да кажем? „Толкова си ядосан, че брат ти счупи играчката ти, но ние не удряме. Ела и ще ти помогна да му кажеш как се чувстваш.“, „Толкова си ядосан! Май нищо не върви както трябва тази сутрин… чудя се дали не е добре да си поплачеш? Всеки има нужда да поплаче понякога. Ела да те прегърна и можеш да плачеш колкото желаеш.“ Вашето приемане помага на детето ви също да приеме чувствата си, а това му помага да се справи с тях и да продължи напред, така че да е в състояние да ги контролира по-добре. Вашето приемане учи детето ви, че емоциите му не са опасни или срамни, а са универсални и контролируеми. То научава, че не е само, че дори не толкова приятните му страни са приемливи, което означава, че е напълно наред точно такова, каквото е. 3. Вслушвайте се в чувствата на детето си Често детето ви просто има нужда да бъде чуто, докато изразява емоциите си. Независимо дали е на 6 месеца или на 16 години. В момента, в който ги изживее и изрази, то ще се отърси от тях и ще продължи напред. Всъщност ще се изненадате колко любвеобилно и съдействащо ще е детето ви след като е имало шанса да ви покаже как се чувства. Но за да се чувства сигурно да изрази чувствата си напълно, детето има нужда да знае, че вие присъствате на 100% и го слушате. Детето ви инстинктивно знае как да си помогне.

Какво да кажем? „Изглеждаш много нещастен в момента. Всеки се разстройва понякога… Тук съм. Разкажи ми.”;„Толкова си тъжен и ядосан, че искаш само да крещиш и да плачеш. Всеки се чувства така понякога. Тук съм и те чувам и виждам чувства ти. Можеш да ми покажеш колко си ядосан и тъжен.”; „Толкова си ядосан, че ми крещиш да се махна. Ще се отдалеча малко от теб. Но тези чувства те нараняват и плашат, а аз няма да те оставя сам с тези разстройващи те емоции. Тук съм, а ти си в безопасност. Можеш да си тъжен и ядосан колкото искаш, а когато си готов аз съм насреща за прегръдка.“ Природата на здравите човешки емоции е да ни обземат, да ни погълнат и след това да преминат. Когато се борим с тях или ги потискаме, ние ги заключваме в себе си вместо да ги изразим по подходящ начин. Но децата са ужасени от силните си емоции и това ги парализира, и те се опитват да се борят с тях, докато се почувстват сигурни да ги изразят. Понеже изпитваме емоциите с тялото си, избухванията са начинът, по който природата помага на децата да изпуснат парата. Когато помогнем на детето да се почувства достатъчно сигурно и да изрази чувствата си, ние не само лекуваме психиката и телата им, но и им помагаме да се доверят на собствения си процес за преработване на емоции, за да могат да се справят сами с тях пораствайки, без избухвания или потискане. За повече информация по темата може да следите споделените ресурси във фейсбук групата на Образователна общност Варна, сайта на Communication Academy и да се включите в уебинара по темата.

Рубриката подготвяме със съдействието на Образователна общност Варна.

СГРАДИТЕ НА ВАРНА

СКРИТАТА ИСТОРИЯ НА ВАРНА -

СЪЖИТЕЛСТВАНЕ НА ГРАДСКИ ФУНКЦИИ В СГРАДИ НКЦ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ ОТ АНТИЧНОСТТА от арх. Невена Вълчева

фотограф Миряна Бучкова

Сградите недвижими културни ценности от началото на XX век и археологическите обекти от античността определят културната идентичност на Варна като европейски град с богато историческо минало. За да осъзнае свързаността с духа на времето всеки местен жител или гост на града, е достатъчно да създаде лично преживяване при директен контакт с културно-исторически обекти, които често обаче остават скрити и незабележими в ежедневието ни. Жилищните сгради, които се намират на ул. „Иван Вазов“ № 8, ул. „Мусала“ № 7 и ул. „Воден“ № 13 са пример за съвместно съществуване на близкото минало и античността, което е достъпно за посетителите им и предоставя възможност всеки да се докосне до материалните следи от многопластовата история на град Варна. 30

Интересно съвпадение е, че и трите сгради се свързват с името на архитект Стоян Доков, който проектира пристройки към тях през 1925 - 1927 г. Изпълнени с активен живот, днес сградите културни ценности предлагат на посетителите си уникално ценно преживяване. За любителите на нощния живот и на съвременните музикалните стилове посещението на бара, намиращ се на ул. „Мусала“ № 7 е задължителна необходимост. В сутерена посетителите ще имат възможност да се докоснат до материалните следи от късноантична стена от IV в пр.Хр. Заведението се помещава в тревнозелена сграда културна ценност, популярна още като Еврейски дом, която е била преустроена и ремонтирана от

фотограф Миряна Бучкова

чешко-австрийската строителна фирма „Пител Браузеветер“ по искане на собственика на стъкларската фабрика в Белослав Исак Мешулам. Барелефна плоча с портрета на диригент проф. Марин Чонев информира, че той е ръководил варненския хор „Морски звуци“ от 1956 до 2012 г. Гласовете на изпълнителите в хора и днес озвучават площад „Мусала“ и придават уникална атмосфера на мястото. Фасадата на сградата предстои да бъде реставрирана, за да може да бъде съхранена градската памет и споменът за следосвобожденската история на Варна. Жилищната сграда на ул. „Иван Вазов“ № 8 е пример за успешна социализация на руини

от древноримски водопровод от V век, като благодарение на решението на инвеститора да последва съвета на реставратора, част от археологическите разкопки са експонирани в дворното пространство и не са останали скрити в подземията на сградата културна ценност. Оригиналните фасади са пресъздадени по архивна документация след самосрутване на сградата, която е допълнително надстроена, без тази съвременна намеса да е ясно разграничима от оригиналния обем, проектиран от архитект Атанас Тодоров в началото на XX век. Обитателите на сградата ежедневно се сблъскват с историческата свързаност на 31

СГРАДИТЕ НА ВАРНА

фотограф Миряна Бучкова

Снимка: unbelievable.digital

сградата културна ценност с античното минало, преминавайки през общите части, в които са изложени информационни пана за термите и късноантичния период на Варна. Друга възможност да се потопим в античността се крие зад фасадните стени на жилищно-търговската сграда културна ценност, собственост на търговеца Атанасия Фурнаджиян на ул. „Княз Борис I“ № 23 и ул. „Воден“ № 13. Проектирана като къща близнак, днес партерът и е зает от популярна верига кафенета и предоставя възможност на клиентите на заведението, стъпвайки неуверено върху стъклен под, да 32

видят под краката си останки от U-образна кула и добре запазени до днес крепостни стени на античния Одесос. Посещенията на тези три локации и извършването на ежедневни дейности като пиене на кафе или среща с приятели след работа във вечерно заведение предоставят възможността на техните посетители да влязат в пряк контакт с многообразието на историята на града ни и да изградят личен спомен, свързан с „genius loci“ (духа на мястото).

НА ПЪТ

В ДУХА НА СЕВЕРОЗАПАДА от

Д о ра С о л а ко в а

Врачанският Балкан е едно от най-живописните кътчета на страната. В това се убедих съвсем наскоро. Потеглих на път с група верни приятели. Достатъчно малка, за да се шири всеки сам на двойна седалка в наетия автобус, и достатъчно голяма, за да напълним един семеен хотел в Берковица. Да, Берковица беше базата ни. Градът не е голям и се намира в област Монтана. Пътят от Варна е дълъг и затова през първия ден се насладихме само на кратка разходка из центъра и питателна вечеря в „Кръстевата къща“. Предстоеше ни богата програма. Започнахме с Чипровци. Това е градче, известно преди всичко с пъстрия занаят на килимарството. От времето на траките тук е имало рудодобив, като залежите били от мед, олово, злато, сребро и желязо. През римската епоха пък този район бил сред най-значимите за златодобива на Балканите. През 13-14 век в Чипровци се заселили сакси, които внесли нова техника за добив и обработка на злато и сребро. В Чипровци е роден един бележит българин – Петър Богдан Бакшев (Бакшич). Години след като Божидар Димитров откри част от „Историята на България“ на Петър Богдан, професор Лилия

Илиева от Югозападния университет в Благоевград намери целият ръкопис, запазен в частна колекция в Модена. Тази история е написана 97 години преди Паисиевата и е едно от най-ценните свидетелства за миналото на страната ни. Пред музея в Чипровци виждаме интересна скулптура, която изобразява Петър Богдан. С личността и времето му свързваме и едно от жестоко потушените въстания – Чипровското, през 1688 г. След неуспешния му край от Чипровци тръгва огромна бежанска вълна, която отвежда българи зад граница на компактни групи. Такова малцинство са банатските българи. В Чипровци са минавали стъпките на Иван Вазов, които упорито следвахме до края на пътуването си. След Чипровци посетихме три манастира – Чипровски, Лопушански и Клисурски. Чипровският манастир е основан още през 10 век от местните католици, като сведения за това черпим от Петър Богдан. За своето съществуване той е бил разрушаван и възстановяван многократно. Второто разрушение било след Чипровското въстание и е останало в историята на светата обител като найтежкото. Българското католическо население било принудено да се изсели и манастирът запустял. 33

НА ПЪТ

В началото на 18 век в Чипровският манастир се заселват православни монаси и го преустройват. Името на манастира и манастирския храм днес е „Свети Иван Рилски“. Намира се в подножието на Язова планина (част от Западна Стара планина) в долината на Чипровската река. Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е разположен в долината на река Дългоделска Огоста. Манастирският комплекс е доста осъвременен, разполага със стаи за престой. Вътре е красиво и спокойно. Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. В този манастир Вазов е написал някои части от „Под игото“. Последният манастир за този ден е Клисурският. Той носи името на светите братя Кирил и Методии. Изключително поддържан и красив комплекс. Това е действащ женски манастир, който се намира край река Врещица, под връх Тодорини кукли в северното подножие на планина Козница от Западна Стара планина. В храма ще ви посрещне много учтива сестра, родом от Вардарска Македония. Горещо препоръчвам да чуете историята на манастира от нея. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. „жива вода“, която идва от връх Тодорини кукли. Водата е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита. Манастирът предлага настаняване и разполага със сравнително голяма леглова база. Подходящо място е както за почивка, така и за уединение и молитва, а също и чудесно кътче, където да се насладите на природата. Ние пък завършихме деня с кратко и мокро посещение в един от първите балнеокурорти – Вършец. Той е в южната част на голямата Вършецка котловина по поречието на река Ботуня. Минерални води, китни къщи за гости, старовремски домове, широка пешеходна улица и най-важното за нас - плувни басейни. 34

След горещия ден и дългия път плуването се отразява благотворно. Един от достъпните за външни лица хотелски минерални басейни е този на хотел „Ата“. А след басейна някои си похапнаха сладки палачинки в центъра. Върнахме се уморени, но доволни в Берковица. Един ден отделихме на Козлодуй и Лом. В Козлодуй посетихме единствено репликата на известния параход „Радецки“. Както е известно, на 17 май 1876 година Христо Ботев и четата му се качват на палубата на кораба и връчват писмено обръщение с ултиматум, с който настояват за акостиране на българския бряг в Козлодуй. Параходът носи името на чешкия благородник Йозеф Радецки. Използван е до 1918 г., а след няколко години е бракуван и унищожен. През 60-те години на миналия век в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“. Ползвани са стари чертежи, снимки и спомените на Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. За съжаление корабът е статичен, не се предлагат обиколки. Останахме малко разочаровани и от липсата на беседа. В музейната част има обаче възможност да се види кратко филмче за парахода и историческото преминаване на Ботевата чета. На палубата част от групата ни се вдъхнови да придружи снимките с „Тих бял Дунав“. Продължихме разходката си в Лом, където беше паузата ни за обяд. Този град има дълга и широка пешеходна зона в центъра. Много от сградите в града са паметници на културата и са построени в стила на късния сецесион. Някога Лом е бил важно пристанище на Дунав. За мен беше много интересно, че пред най-старата гимназия в града открих една загадка. Политехническата гимназия „Найден Геров“ ще навърши 150 години от основаването си след девет години. Според

надпис на паметна плоча пред училището, точно на 1 декември 2029 година тази плоча трябва да бъде отворена. Там, под нея, се намира заветът на учениците и учителския колектив, поставен вътре на 100-ия юбилей. Какво ли ще има вътре, ще разберем (може би) скоро. С традиции е и ломското пиво „Алмус“. То носи древното име на града. Пивоварната е на 120 години, а цената на наливната бира в града е като за кафе. След дългата и интересна разходка в града се отбихме на гости при майката на една от пътуващите. В сенчестия двор на китната ломска къща се убедихме в известното гостоприемство на ломчани и в достоверността на приказките за лютата ломска ракия. На следващия ден посетихме два манастира и една пещера. Първият манастир беше Осеновлашкият манастир „Седемте престола“. Казва се така, защото в манастирската черква има шест допълнителни олтара и така притежава седем престола. Това се оказа още едно от любимите места на Иван Вазов. Точно тук той е написал „Клепалото бие“. В Осеновлашкия манастир е пребивавал и служил Софроний Врачански. Манастирът е действащ и до днес и много добре поддържан от монашеско братство. Стигнахме и до Черепишкия манастир. Точно там героинята от разказа „Една българка“ търси помощ за болното си внуче. Манастирът се намира, както го е описал и Вазов, „в подножието на канаристите стени Бабини плазове“. Когато се заслушате, ще чуете и тътена на реката. Не разполагах с времето да разгледам и потърся откъде е минала Илийца, но поне постоях при портата, на която с тревога е тропала в онази нощ. През цялото време си мислех за разказа, който прочетох отново в автобуса по пътя за пещера Леденика. Това е една от най-големите пещери в България. Добре е да си приготвите по-топли дрехи. Някога овчарите са я ползвали за хладилно помещение. Обиколката е на

всеки час и отнема около 40 минути. Екскурзоводът ще ви покаже интересни скални образувания. Някои от тях са причудливи фигури, които ще видите с помощта на въображението си. Ако то работи добре, може да откриете още стотици тайнствени зверове и създания. В някои от най-тъмните кътчета живеят прилепи, които не биха издържали и минута слънчева светлина. С центъра на пещерата има своеобразна концертна зала, където веднъж годишно се правят симфонични концерти. Нашата група е изкушена от пеенето и не пропуснахме да се насладим на добрата акустика. Тръгнахме си доволни и оттук. Вечерята ни в Берковица беше ранна, защото за следващия ден ни трябваха повече сили. В четвъртъчното утро се качихме на микробус, който ни заведе до новата хижа Ком. Оттам започва пътеката към върха. Още един маршрут по стъпките на Вазов. Именно негов паметник се белее на върха, с изсечени думи от стихотворението „На Ком“. Надморската височина е 2016 метра, а преходът от хижата се получи за два часа и половина при бавно ходене с деца. Най-малкият покорител бе ценният товар в моята раница – единадесетмесечната ми дъщеря. Макар и да не може да го каже, тя със сигурност остана доволна от тази разходка на чист въздух. Ние пък бяхме възхитени от гледките, които Балканът разкри пред нас. Берковица беше като на длан, заобиколена от зеленина. Край пътеката се червенееха вкусни малини, а от пътя ни отбиваха и сладките боровинки. Така, унесени от леко похапване, тихия ветрец, който разрошваше косите и разхлаждаше слънчевия ден, достигнахме целта си. Не беше трудно, а с добри приятели е винаги приятно. В новата хижа на връщане можете да си хапнете вкусна пилешка супа и кисело мляко със или без сладко от боровинки. Щом се върнахме в Берковица, веднага се спуснахме към все още 35

НА ПЪТ отворената къща музей на Иван Вазов. Тук писателят е бил съдия около година и половина. Уредничката разказваше толкова сладкодумно, че да я слушаме беше истинско удоволствие. А самата къща е била някога турска, при това – доста богата. Състои се от две големи части – за жените и за мъжете. В харемлъка (женската част) е живял помощникът на Вазов. В другата част е бил самият той. Пиел е сладко кафе на чардака, а кафето поднасяла красивата тъмноока Зихра, която става муза на поета. За нея той пише: „в очите й гори пожар/ и свети страст дълбока“ в поема с нейното име. Образът на девойката не е запечатан. Днес той само може да бъде извикан в съзнанието от написаното. А лика на Вазов ще видите по портретите в къщата – и на младини, и в края на живота му. Успяхме да посетим и етнографския музей. Там се пазят както носии, така и множество предмети от бита и занаятите в Берковица. А този край е известен и с килимарството. Музейната сбирка не е много голяма, но си заслужава да се види. В последния ден, когато тръгнахме към дома, успяхме да посетим храма „Рождение на Пресвета Богородица“. Влязохме в момента, в който свещеникът четеше молитва на 40-дневно бебе и го въвеждаше в храма. Тук е моментът да споделя, че нашата група е скрепена освен от дългогодишно приятелство, и от общата ни вяра. Когато ритуалът приключи, ние изпяхме „Богородице Дево“ и „Многая лета“ специално за малката Мария. В очите на майката блестяха сълзи и тя сподели колко дълго е чакала детето и колко значи за нея и нашата молитва. Така се получи едно вълнуващо прощаване с Берковица, а отецът ни изпроводи с молитва и разказа каквото знаеше за черквата. Пътят ни мина през още няколко места, които оставят следа в българската душа. За мен много силно преживяване беше посещението на село Челопек и родната къща на баба Пена, известна още като Илийца (жената на Илия). Една българка, която решила твърдо да „направи едно добро клетнику“. Родословното и дърво е обновено до днешни дни. Уредничката каза, че това става все по-трудно, защото мнозина от наследниците са пръснати по България и света. Тези от смесените бракове обаче говорели чудесно български без акцент. В тази къща се провеждат занятия по родолюбие, показват се на големи и малки старите занаяти, както и приспособления 36

за бита, характерни за региона. Спряхме и на връх Околчица, известен като Вола. Там е поставен голям кръст, който припомня за паметната битка и падането на Ботевата чета. Последното място, което посетихме, беше лобното място на Христо Ботев. Зелено кътче, до което води горска пътека. Има паметна плоча със стих на Елисавета Багряна. Навред ухае на здравец, мащерка и дива мента. А какво е станало там, откъде е долетял фаталният куршум, едва ли ще ни кажат най-точно табелите или различните изследователи с теориите си. Навярно дърветата, неми свидетели на Ботевата смърт, знаят всичко това и няма да го споделят. А ние си тръгнахме – може би някои чуваха в ума си стихове на Ботев, на Вазов, може би някои още усещаха жарките лъчи на слънцето над Ком, други пък бленуваха да вкусят пак берковските малини или да поседят на сянка в манастирските дворове. Едно пътуване, което донесе наслада за духа, душата и тялото. Вярвам, че всеки получи по малко от всичко - духовното изживяване, природните красоти, исторически познания и обичта към родното. В тези кътчета на Северозапада усетих много емоции, видях много красиви места и прекарах истински приятно времето с приятелите и семейството си.