Ти си Варна / брой 13 by TisiVarna

СЪДЪРЖАНИЕ-БРОЙ 13

05 ПРЕЗ МЕСЕЦА

06 АКЦЕНТИ

14 НАСРЕЩА Валентин Плетньов

26 КВАРТАЛНО Гръцката махала

28 КОЙ СИ ТИ? Изабела Шопова

30 ОТКЪДЕ СИ? „В Бразилия не е нормално да си тъжен.“

32 МЕСТА Хале 3

34 НА ПЪТ Тибет - покривът на света

39 P.S Ангелина Александрова 1

Екип:

Виж! Варна ЕООД

Издател: Николай Тодоров office@vijvarna.com

Ти си Варна Всички права запазени

Редактор: Пламена Александрова contact@vijvarna.com

Издава се от:

С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за информацията в подадените програми и рекламни материали.

Тираж: 5000 бр. Разпространява се безплатно в над 100 подбрани обекта и събития в града и региона.

Реклама: Полина Милчева polina@vijvarna.com тел: 0877 885 242 Автори в броя: Пламена Александрова Никол Младенова Цветелина Неделчева Полина Милчева Божана Сотирова Лора Димитрова Ангелина Александрова Коректор: Цветелина Тенева Корица Елица Карабашлиева Предпечат: Йордан Станков

Електронно списание свалете от issuu.com

Печат: Хеликс прес ЕООД

В началото на 2017! Живеем в свят, доминиран от технологиите. Всяко нещо, за да е „cool”, трябва да е виртуално. Реалност, в която групи хора седят заедно, а всеки е загледан в телефона си. Реалност, в която „emoji” изразяват емоциите ни. Понякога технологиите ни сближават, когато се намираме далеч, а друг път ни отдалечават, когато сме близо един до друг. Ние продължаваме да се занимаваме с малки и прости неща. Ще правим „Ти си Варна” и през 2017. Защото Ти имаш нужда от него. Това ни показваше през цялата година, когато още на десетия ден след излизането на джобното издание за култура и градски живот, тиражът му се изчерпваше. Ще слушаме хубава музика, ще ходим на концерти, ще посещаваме фестивали. Ще те срещаме с хората от града, ще ти разказваме интересни истории. Ще вървим напред заедно с теб, защото Ти си Варна! Това са нещата, за които си мислим и ни сближават. Те ни карат да се чувсваме живи. Да направим заедно 2017 по-добра! Да направим Варна по-добра!

Н. Тодоров

АРХЕОЛОГИЧЕСКА ИЗЛОЖБА По случай петнайстата годишнина от побратимяването на Варна и град Дордрехт (Холандия) музеите на двата града разменят част от своите колекции. Нашето злато (найстарото обработено злато в света) ще бъде изложено пред холандците, а ние ще разгледаме средновековни паметници от Дордрехт. Изложбата представя историята и културата на града през периода на неговия „златен век“ - от 1350 до 1450 г. Археологически находки, автентични документи и компютърни възстановки от холандския град ще могат да разглеждат варненци и гости на града в Археологическия музей до края на септември 2017г.

НА ЛЕДЕНА ПЪРЗАЛКА Ако сте пропуснали възможността да се попързаляте на безплатната ледена пързалка по празниците, ще можете да го направите до 15 януари на входа на Морската градина. Работното време на пързалката е от 10:30 до 19:30 ч. със санитарен час от 14:00 до 15:00 ч. Кънките се получават срещу предоставяне на депозит в размер на 5 лв., който се възстановява след връщането им. Приятно пързаляне!

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ За любителите на симфоничната и класическа музика през януари предстои симфоничен концерт с диригент Стефан Бояджиев, а програмата ще включва произведения на Вагнер, Лист, Дебюси, Рахманинов и други известни композитори и пианисти. Музиката на тези велики имена, пресъздадена от Оркестър и хор на Държавна опера - Варна и с участието на Мартин Даскалов (пиано) и Пламен Димитров (баритон), ще звучи на 20 януари от 19 часа в Зала 1 на ФК. Цена на билетите - от 10 до 20 лв.

БОГ РОК На 23 януари в театър „Българан“ Филип Аврамов, Калин Ввельов и компания ще участват в музикалното представление „Бог Рок“. Свежият хумористичен текст е на Даниел Рашев, режисурата на Петър Калчев, а главно действащо лице е музиката на 60-те и 70-те, изпята, изсвирена и изиграна от Филип Аврамов.

„ИЗНЕВЕРИ В ПОВЕЧЕ“ В края на януари продължаваме с изневерите и лъжите, въпреки че в края на миналата година сме си обещали друго. В безброй комични ситуации, заради любов и извънбрачни връзки, се поставят и героите от комедията на Артур Нюфийлд. В ролята на любовници и лъжци от две съседски семейства ще влязат Христо Гърбов, Албена Михова, Ернестина Шинова, Евгени Будинов и Александър Димов. Гледайте „Изневери в повече“ на 29 януари от 19 часа в Зала 1 на ФКЦ. Цена на билетите - 15 и 25 лв.

ГЕОМЕТРИЯ В КУКЛЕНИЯ ТЕАТЪР Пътешествията на едно рисувано човече в чудната страна Геометрия карат децата неусетно да запомнят плоските геометрични фигури и превръщат този образователен спетакъл в приключение за малки и големи зрители. По пътя си то среща Кръгчо, Квадратко, Триъгълчо и Правоъгълчо, които тръгват с него, нетърпеливи да опознаят света. Пиесата е носител на две награди за куклена драматургия. Можете да се запознаете с рисуваното човече на 29 януари от 11ч. във Варненския куклен театър. Пиесата е препоръчителна за деца над 4 години. 5

ТЕАТЪР

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР“

„Влюбеният Шекспир” е първата премиера на Варненския драматичен театър за 2017 г., дело на проф. Пламен Марков, един от най-изтъкнатите представители на съвременния авторски режисьорски театър в България. С неговото име са свързани „Ричард III” с 3 награди ИКАР, “Вуйчо Ваньо”, „Ревизор”, „Ретро” и „Брак по принуда”. И сега стилът Пламен Марков започва от превода и адаптацията, за да обхване след това и всички режисьорски компоненти на театралната постановка. Ползвани са преводни текстове от Валери Петров, Владимир Свинтила и стихове от Кристофър Марлоу. Става дума за онзи романтичен сюжет, залегнал в основата на прочутия британско-американски филм с Гуинет Полтроу, Джоузеф Файнс и Джуди Денч.

В своя постановъчен екип Пламен Марков отново ангажира художничката Мира Каланова и композитора Калин Николов - същото звездно трио, което изведе на върха и „Ричард III”. Хореографията и сценичния бой разработва Камен Иванов, а младата и талантлива варненка Василена Ялъмов, сега студентка по сценография в НАТФИЗ, асистира на доц. Мира Каланова. Адриан Филипов и Цветина Петрова изпълняват централните роли на Ромео и Жулиета, но в тази комедия за недоразуменията около написването на прочутата пиеса „Ромео и Жулиета” и забраната жени да играят в театъра, значение имат, естествено, всички останали персонажи. Премиерата можем да гледаме на 21 и 24 януари на Основна сцена от 19 ч.

ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

„СМЪРТТА НА КОТКАТА“

„Смъртта на котката” е постановка, сътворена от група приятели и съмишленици - популярни актьори от ТВ сериала „Под прикритие” и артисти от Драматичен театър "Сава Огнянов" Русе, режисирани от Асен Блатечки в спектакъл, който трагикомично навлиза в болезнени проблемни ситуации на съвременния човек. Автор на пиесата е ирландецът Мартин Макдона, добре познат като драматургичен талант в съвременния световен театър. „Смъртта на котката“ е категоризирана като черна комедия, но с похватите на черния хумор представя доста сериозни теми: престъпления, тероризъм, убийство, насилие, гарнирани с изразните средства на комедията и сатирата. Сюжетът на пиесата е изтъкан от неочаквани развръзки, динамични конфликти, ярки взаимоотношения и тънък хумор.

Злополука, която довежда до смъртта на котка, разплита цяло кълбо от истории и страсти, наситени с много екшън, ужас, кръв, престъпления, но и любов, доброта и искреност между героите. Варненската премиера ще гледаме на 23 януари в зала 1 на ФКЦ. Началото на спектакъла е в 19 ч.

СПЕКТАКЪЛ

КИТАЙСКИ НОВОГОДИШЕН СПЕКТАКЪЛ

Зрелищните и цветни спектакли на танцовата трупа от китайската провинция Съчуан отново ще пренесат във Варна китайската Нова година. Организирани с подкрепата на Посолството на Китайската народна република, танцовите спектакли ще се състоят на 15 и 16 януари в зала 1 на Фестивалния комплекс . Началният им час е 19 ч. Танцовата трупа се представя на международната сцена от името на провинция Съчуан и на Китай в 40 страни и райони, като САЩ, Великобритания, Германия, Русия, Швеция, Румъния, Бразилия, Япония. Трупата е и основа за индивидуално обучение в професионалния колеж на изкуствата на Съчуан.

Като важна тренировъчна база и база на националното нематериалното културно наследство, младежкият арт ансамбъл на Съчуан носи на раменете си решаващата мисия на "защита, наследяване, реформиране и обновяване" на Съчуанската опера. Съчуанският младежки арт ансамбъл насърчава промотирането на традиционната китайска култура, както и на културата Башу, за да се превърне Съчуан в провинция с една по-добра културна заобикаляща среда. В годината на петела ще ни въведат красиви мелодии в изпълнение на местни инструменти, традиционни костюми, танци и акробатични умения. 8

МЮЗИКЪЛ

„ЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА“

На 17 януари на сцена Филиал на Драматичния театър ще се играе мюзикълът „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ от Андрю Лойд Уебър и Тим Райтс. Режисурата е на Светозар Донев, а в ролята на Йосиф е Борис Луков. Мюзикълът е една от най-ранните творби на Уебър. Режисьорът проф. Донев акцентира върху посланието младите хора да се борят за своите мечти и великодушно да прощават грешките на ближните, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив.

Според хореографа Светлин Ивелинов историята на Йосиф кореспондира с всички епохи. Затова, също като днешните хора, артистите танцуват рок, танго, кънтри, street dance. В танците има и стилизирани елементи, съотнасящи се към древен Египет и библейската епоха. В това непрекъснато търсене на паралела между библейското и съвременното светоусещане чрез едни и същи герои се състои непреходното очарование на творбата. Началото на мюзикъла е в 19 часа.

СПЕКТАКЪЛ

МЕЧО ПУХ Мечо Пух вече е на 90. Новата постановка на Държавния куклен театър "Мечо Пух", е направена по едноимената детска книга на Алън Милн и е посветена на 90-годишнината от раждането на любимия образ на поколения деца по цял свят. Спектакълът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд „Култура" към Община Варна и е част от събитията от инициативата „Варна – Европейска младежка столица 2017". „Мечо Пух" събира на сцената едни от най-уважаваните имена в българското кукленотеатрално изкуство. Режисьор е адмирираната на много европейски сцени Бисерка Колевска, сценограф е един от най-награждаваните български майстори на сценичните решения и костюма Свила Величкова, а музиката е работа на популярния варненски композитор Нелко Коларов, признат автор на театрална музика. В ролята на Мечо Пух са Вера Стойкова и още двама души.

В ролите на другите герои от обичаната история за приятелството са Боян Стоянов - Кристофър Робин, Галин Гинев - Тигъра, Диана Цолевска Прасчо, Емилия Петкова - Ру, Красимир Добрев - Бухала, Стоян Стоянов – Йори. В спектакъла „Мечо Пух” порастналият Кристофър Робин се завръща отново, за да се срещне с любимата си играчка Пух мечето. Но се случва нещо необикновено – играчката оживява и го повежда в спомените от детството. Там той среща своите приятели – Прасчо, Заека, Тигъра, Ру, Бухала и тъжния Йори, които му припомнят колко хубаво е да се прави нищо в омагьосаната гора, където всички са естествени, добронамерени, обичливи. Заведете децата в Кукления театър на 14 януари от 11 ч.

ИЗЛОЖБА

ИЗЛОЖБА В CONTEMPORARY SPACE

Центърът за съвременно изкуство Contemporary Space отбелязва четвъртия си рожден ден с традиционната изложба, която се откри през декември, но ще може да бъде разгледана до 18 януари. Изложбата е ежегоден проект на фондация Крео Култура и в нея вземат участие всички художници и колективи, осъществили самостоятелни изложби в галерийното пространство на центъра през изминалата година. „Четвърта годишна изложба“ ще представи на публиката инсталации, фотография, обекти и живопис. В нея участват с творби Калин Серапионов, Красимир Терзиев, Реактив Студио, Станимир Генов и Ясена Попова.

ГАЛЕРИИ

ТЕАТЪР

до 25.01 Галерия Le Papillon Варна, ул.Драгоман 12 Съзерцания-Отвъд видимото годишна сборна изложба

Театър Българан

до 31.01 Археологически музей Варна, бул.Мария Луиза 41 Златния век на Додрехт

8.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Лъжци по неволя от Антъни Нийлсън Постановка: Здравко Митков С участието на: Николай Урумов, Михаил Сървански, Мартина Вачкова, Мария Статулова и др.

до 31.01 Галерия Арт Маркони Варна, ул. Охрид 22 Усещане за празник сборна изложба живопис и пластика

14.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Черното пиле от Николай Хайтов Моноспектакъл на Мариус Куркински

до 30.01 Галерия Ларго Варна, ул.Хан Крум 8 Код: Безкрайност сборна изложба живопис и скулптура

18.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Когато котката я няма от Мортимър и Кук Режисьор: Асен Блатечки С участието на: Асен Блатечки, Калин Врачански, Елена Петрова, Силвия Лулчева и др.

до 10.01 Градска художествена галерия "Борис Георгиев" Варна, ул. Любен Каравелов 1 Образ и подобие в изложбата са включени 77 автопортрета на съвременни творци до18.01 Галерия Contemporary space Четвърта годишна изложба изложба с инсталации, фотография, обекти и живопис с участието на Калин Серапионов, Красимир Терзиев, Реактив Студио, Станимир Генов и Ясена Попова до 21.01 Юнашки салон Варна, бул.Христо Ботев 1910 Тол Шипс 2016 изложбата включва 51 снимки от международната ветроходна регата „Тол шипс 2016“

22.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Малко комедия Режисьор: Борислав Чакринов С участието на: Койна Русева, Асен Блатечки, Калин Врачански 23.01 от 19:00 часа Основна сцена Бог рок Режисьор: Петър Калчев С участието на: Филип Аврамов, Калин Вельов и приятели 25.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Черното пиле от Николай Хайтов моноспектакъл на Мариус Куркински

26.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Стая 1313 от Рей Куни Режисьор: Богдан Петканин С участието на: Руслан Мъйнов, Тони Минасян, Асен Лозанов, Аглика Бояджиева и др. 27.01 от 19:00 часа Основна сцена Случайна среща от Ерик Чапъл Режисьор: Бойко Илиев С участието на: Албена Павлова, Рада Кайрякова, Кирил Ефремов, Кирил Бояджиев 28.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Етажна гроздова от Иван Ангелов Режисьор: Тодор Николов С участието на: Антон Радичев, Явор Гигов, Милена Маркова, Невена Бозукова и др. Драматичен театър „Стоян Бъчваров”

21.01 и 24.01 от 19:00 часа Основна сцена Влюбеният Шекспир адаптация по сценария на Марк Норман и Том Стопард Режисьор: Пламен Марков С участието на: Адриан Филипов, Антонио Угрински, Биляна Стоева, Валери Вълчев и др. 27.01 от 19:00 часа Сцена Филиал Едноокият цар От Марк Креует Режисьор: Петър Денчев С участието на: Симеон Лютаков, Милена Кънева, Биляна Стоева, Пламен Димитров, Николай Божков 12

30.01 от 19:00 часа Сцена Филиал Прелестите на изневярата Режисьор: Костадин Бандутов С участието на: Валери Вълчев, Константин Соколов, Валентин Митев, Свилен Стоянов и др. ОПЕРА Държавна опера Варна

17.01 от 19:00 часа Сцена Филиал Йосиф и фантастичната му пъстра дреха Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс Режисьор: Светозар Донев С участието на: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Свилен Николов, Димитър Илиев, Илияна Трифонова, Людмила Петрова, Борислав Донев и др. 19.01 от 18:00 часа Сцена Филиал Мечо Пух Детски мюзикъл от Александър Йосифов Диригент: Ганчо Ганчо С участието на: Варненска детско-юношеска опера при Общински детски комплекс 20.01 от 19:00 часа ФКЦ, Зала 1 Диригент: Стефан Бояджиев В програмата: Р.Вагнер, Ф.Лист, К.Дебюси, С.Рахманинов 23.01 от 19:00 часа Основна сцена Гала концерт Диригент: Стефан Бояджиев С участието на: Мила Михова, Димитринка Райчева, Лиляна Кондова и др. С участието на хор и оркестър на Държавна опера Варна

25.01 от 19:00 часа Основна сцена Българи от старо време Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов Режисьор: Николай Априлов С участието на: Стефан Рядков, Пламен Георгиев, Петя Петкова, Ина Петрова , Лилия Илиева и др. Със специалното участие на Фолклорен ансамбъл „Одесос” при МВР-Варна 27.01 от 19:00 часа Синфоничен концерт Дирегент: Милен Апостолов В програмата: В.А.Моцарт, Й.Хумел, Ф.Менделсон Солист: Светослав Славчев 30.01 от 19:00 часа Основна сцена Царицата на чардаша Оперета от Имре Калман Диригент: Стефан Бояджиев С участието на: Николай Априлов, Бойка Василева, Пламен Долапчиев, Сребрина Соколова и др. КУКЛЕН ТЕАТЪР Държавен куклен театър Варна, ул. Драгоман 4

14.01 от 11:00 часа Мечо Пух 15.01 от 11:00 часа Кучето, което не знаеше да лае 21.01 от 11:00 часа Малката русалка 22.01 от 11:00 часа Малки вълшебници

ФЕСТИВАЛЕН И КОНГРЕСЕН ЦЕНТЪР ВАРНА КИНО 5.01 от 14:00 часа ФКЦ, Зала Европа Ела, изпей! анимационен филм на САЩ 2016 г.,108 мин. прожекция на 2D Режисьор: Гарт Дженингс от 1.01 до 5.01 от 16:00 и 20:15 часа от 6.01 до 12.01 от 18:00 часа ФКЦ,Зала Европа LA LA LAND премиерен филм на САЩ 2016 г., 128 мин. Режисьор: Деймиън Шазел В ролите: Райън Гослинг, Ема Стоун, Джей Кей Симънс, Соноя Мидзуно, Сандра Роско, Фин Уитрок, Роузмари ДеУит, Кали Хернандес, Джейсън Фюкс, Джон Лиджънд от 01.01 до 05.01 от 18:00 и 20:00 часа ФКЦ, Зала 6 Коледна нощ в Барселона премиерен филм на Испания 2015 г., 95 мин. Режисьор: Дани де ла Орден В ролите: Алекс Маруни, Александра Хименес, Абел Фолк 05.01 от 16:00 часа ФКЦ, Зала 6 Хлапето игрален филм на САЩ 1921 г., 68 мин. Режисьор: Чарли Чаплин В ролите: Чарли Чаплин, Джеки Куган, Една Първайнс

28.01 от 11:00 часа Рапунцел 29.01 от 11:00 часа Пътешествие с рисувано човече 13

НА

С РЕЩА

Валентин Плетньов от

Н и к о л а й То д о р о в

В началото на 2017-та разговаряме с проф. Валентин Плетньов, директор на Регионален исторически музей – Варна, за историческото наследство, древните култури и за това как се развива Варна на археологическата карта на света.

Как Варна изпраща археологическата 2016 година? 2016 - та беше много силна за Варненския исторически музей по отношение на археологията. Почти всички колеги археолози са работили на някои от обектите в града и наоколо. Трябва да обърна внимание, че с излизането от кризата строителството във Варна се възстановява, особено в старата част на града. Само в резерват Одесос през тази година проучвахме около 15 обекта. Попаднахме на няколко некропола, части от сгради, особено в Гръцката махала. Дори допреди няколко седмици работехме около обекти на ул. „Д-р Заменхоф“. Като гледам предстоящите строежи, очакваме през 2017 поне още четири интересни находки. Радостно е, че през последните години инвеститорите се обаждат навреме, следвайки предписанията на главните архитекти за проучване на строежите и последващите дейности. Аз лично тази година се включих в проучванията на обекти в местността Евксиноград – там работихме два месеца на крепостта Кастрици. Там за около 40 дни разкрихме една голяма сграда, страноприемница на средновековен град. Бях също и на друг важен обект за региона – крепостта Петрич кале, над гара Разделна. Там се разкрива една голяма крепост, превзета от Владислав Варненчик при похода му към Варна. Проучванията продължават

трета година. Някои от другите обекти са Царския манастир над Варна, крепостта на нос Св.Атанас край Бяла, манастирът в местността Джанавара, базиликата в местността Боровец край кв.Аспарухово, халколитното селище край Суворово. Важно е да отбележим, че за почти всички разкопки получихме средства от Министерството на културата, използвахме и част от бюджета на музея. Какво се случва с разкопките край Провадия, където е бил разположен най-древния град в Европа - информация, потвърдена дори от BBC? Това не са разкопки на Варненския музей. Там ръководител е академик чл.кор. Васил Николов с колегите от провадийския музей. Това е един много престижен обект. Там се разкрива огромно селище, което се е занимавало явно със солодобив. То е от същия период като варненския некропол. Наскоро там бяха открити и златни предмети. В този ред на мисли, продължаваме ли да се гордеем с най-старото съкровище в света или „титлата” ни е отнета след находките край Пазарджик това лято? Въпросът с най-старото злато в Европа или света е сложен. Всички находки, които се откриват в България, са от приблизително едно и също време. Откритото селище край Пазарджик е подобно на това край Провадия – 15

НАС РЕЩА

изключително добре укрепено, добре устроено. Там е открито едно малко златно нещо, което представлява много малка част от това, което е намерено във Варненския некропол. Трябва да имаме предвид, че подобни предмети са намирани и в Гърция, и на други места в Европа. Всички тези златни неща са от една и съща епоха. Тъй като варненското съкровище вече е обявено като най-старо в света, обемът и количествата му са недостижими. Да не забравяме, че проучването на некропола все още не е завършило и аз съм оптимист, че тепърва предстоят още разкрития. Но като цяло идеята ”да си мерим златото” е малко сложна и надали е толкова важна за културата във Варна. По-важно е, че на територията на целия Балкански полуостров, на нашата страна и в частност Варна са се развивали толкова различни култури през годините, доказателство за което са самите златни съкровища.

показва, че когато търсиш нещо много упорито, трудно го откриваш. За съжаление ние не сме като Индиана Джоунс - да търсим кивота, знаейки къде се намира. Голямата археология е свързана с изненади.

Има ли нещо, което липсва на Варна, за да се превърне в топ археологическа и историческа дестинация за туризъм? В класацията на Министерството на туризма през тази година Варненският археологически музей до последно беше в топ три на найпосещаваните обекти в страната. Неслучайно Варна спечели и приза за най-посещаван черноморски град. Ние разполагаме с изключително богато историческо наследство и много добри природни дадености. Надявам се през следващата година да успеем да подготвим един по-мащабен проект, свързан с християнския и поклоннически туризъм. Той ще включва всички манастири от Античността Има ли Варна и други тайни, които все още до Средновековието, включително Аладжа не са известни и разкрити? манастир. Ако успеем, това ще бъде голям Аз се занимавам със средновековна археология успех за града. и продължавам да се надявам, че някой ден ще се открие част от средновековната крепост Какво е състоянието на варненските музеи на Варна. Досега сме открили една много в момента? малка част, която се намира на ул. „Хан Крум“. Като директор на РИМ – Варна мога да кажа, Тя е едва около 10 метра и датира от ХI век. че варненският музеен комлекс е един от найГолямата крепост от този период за съжаление добрите в страната, с най-голяма посещаемост. е взривена през 1908 г. и съборена по-късно Разбира се, не можем да се сравняваме с от руснаците. Тя се е намирала в района на обекти от типа на Царевец във Велико Търново, ул.“Сан Стефано“, ул.“Генуа“, бул.“Приморски“, Перперикон, Цари Мали град, но това са ул.“Преслав“. Все още тя ни е съвсем открити комплекси от съвсем друг характер. непозната. Колкото и да сме търсили, не сме Във Варна се посещават музеите. Според успели да открием повече. Но обикновено приходите, които отчитаме, очакванията ни добрите открития стават случайно. Опитът ми през тази година са през варненските музеи да 16

са преминали между 160 и 180 000 души. В това отношение голяма част от музеите в страната, дори да се обединят, не могат да постигнат този резултат. Всички музеи в града се намират в много добро състояние, ремонтирани са. Имаме някои проблеми, но те по-скоро са свързани с инфраструктурата и разположението на сградите. Трудно се паркира до Етнографския музей, например. Музеят на Възраждането е все още слабо посещаван, но причините са поскоро субективни. Комплексът „Побити камъни“ се нуждане от някои подобрения, свързани с естетическата му среда, но това не зависи от нас. Аладжа манастир се намира в много добро състояние в момента, но там имаме проблеми със сградата на музея. Да не забравяме, че това е едно мистично място със своята природна даденост, което привлича най-много туристи в региона. Музеят за нова история на Варна също подобри посещаемостта си след направените ремонти в района. И друго, на което искам да обърна внимание, са съвместните усилия с Община Варна. След като създадохме посетителския център на Римските терми, само за това лято посещаемостта се е увеличила три пъти. Там организирахме различни концерти, представления, кино на открито и други събития, които привличат разнообразна публика, а това е пътят за развитие на музеите във Варна. След изключително успешната „Нощ на Музеите и Галериите” през 2016, да очакват ли варненци следващото издание? „Нощта на Музеите” е интересна инициатива, но тя трябва да бъде добре обмислена. Аз самият не съм привърженик на толкова масово безплатно

посещение. Тези от вас, които са посещавали европейските музеи и инициативи от този характер, може би знаят, че там тази нощ не се свързва толкова с безплатното посещение, колкото с провеждането на различни програми, допълнителни мероприятия и спектакли. Ние също имаме традиции и опит в тази насока и не е проблем да го правим. Освен археологията, имате ли друго хоби, за което Ви остава време? Повечето археолози сме изключително щастливи хора, защото имаме възможност да се занимаваме с това, което ни харесва, а в същото време да ни плащат. Много добре се чувствам, когато се занимавам със своето хоби, а то в същото време ми е професия. Така съм прекарал по-голямата част от живота си. Преди време ходех за риба, но напоследък не ми остава толкова време. Със сигурност археологията е това, на което съм се отдал. Кое е любимото Ви място във Варна? Определено това е вътрешния двор на Археологическия музей. С каква музика посрещате Новата година? Музиката, която харесвам и слушам, е рок и музиката от 70 – те години насам. Какво ще пожелаете на читателите на „Ти си Варна”? Обръщайте внимание на културата на града си! Обичайте Варна и обръщайте внимание на древната култура, която ни заобикаля.

Бистр о Е в р оп а

1 Варна, бул Сливница 11 ,

раб. време: 11:00-00:00 Тел.: 0887 55 49 38, 052 603 950 FB/bistroeuropevarna/

Ресторанти

Фратели

Кафе-сладкарница

En d o r f in o

4 Варна, бул. Сливница 39,

раб. време: 7:30-23:00 FB/Кафе-сладкарница ENDORFINO

Ресторанти

G O DZ I LA

T h e Blac k Sh eep beer house

8 Варна, бул. "Княз Борис

Iви" №62 раб. време : 9:00-01:00 тел: 052 600 063 / 0875 11 65 76 FB/The Black Sheep Beer House

Н ЕМО

Рибни ресторанти

9 Fish Garden Варна, ул. "Братя Шкорпил" №3 Борис I-ви 66, раб. време: 08:00-23:00 раб. време: 11:00-24:00 Тел.: 0897 40 50 60- резервации раб. време: денонощно Тел.: 052 616 877 0899 250 940, 052 78 31 88 6 Варна, бул. Мария Луиза 37а, доставка раб. време: 9:00-23:00 10 Варна, ул. "Брегалница" №3 раб. време: 9:30-22:00 3 Варна,кв.Виница, ул."Цар 7 Варна, Grand Mall, ул. Андрей Тел.: 052 603 20 Борис III" 59, Сахаров 2, ет.2 www.nemo.bg раб. време: 08:00-23:00 раб. време: 9:00-23:00 Тел.: 0897 027 703 , Телефон за достaвки: FB/restaurantnemo/ 052 34 33 24 0700 160 10 www.fratelli.bg www.godzila.bg FB/GODZILA 2 Варна, кв.Чайка, бл.34, партер 5 Варна, бул. Княз

Кафе-сладкарница

Д ила й т

11 Варна, бул. Съборни 48, 10

раб. време: 8:00-22:00 тел: 0888 407 771

Билярд клуб Ша р к

12 Варна ул. Р. Димитриев 19

тел: (052) 607 324 раб. време: 09 - 21:00 www.sharkvarna.com

Er n ie Hemi n g way rastaurant & sea bar

13 Варна, Кап. Георги Георгиев ,

Крайбрежна Алея , раб. време: 11:00-23:00 Тел.: 0888 408 445 FB/erniehemingwayvarna/ www.erniehemingway.com/

/cafeolebulgaria тел.: 0888 82 00 23, 052 578 127, 052 578 113 раб. време: 7:00 - 22:00 ч СЛИВНИЦА -бул. "Сливница" 18 , ЧАТАЛДЖА - "Пазар Чаталджа" КОРНЕР - ул. "Г. С. Раковски" 39, ЕДЕЛВАЙС - бул. "Сливница " 69 ГЛАДСТОН - ул. "Гладстон" 8, МОРСКО ПРИСТАНИЩЕ - ул. "Преслав" 2 19 STREET - ул. Емине 4

Варна

ул . Иул ва. И ул н ва ул . Цул Дрн .П .Ц а асДр р а руо Аср лф овас . Пе енАс ов рсо Пъен рф П М . Ма рв ъ и рв рари и нин ДДр рини онв о

Драматичен Варнатеатър Драматичен театър Куклен театър

Куклен театър музей Регионален исторически Регионален Исторически музей Градска галерия

Дворец наГрадска културата и спорта галерия Община Варна Дворец на културата и спорта Община Варна

Римски терми ФКЦ

13 12

Морска гара Римски терми

Икономически университет Летен Театър Туристически информационен център Икономически университет Природонаучен музей Окръжна болница

ца ни ив Сл л. бу

Летен Театър Сцена Раковина

Регионален б Исторически Музейул. Регионален Сл ив Исторически Музей ни ца

иза Лу М. . бул

ин Бд дин ул. ул. Б

Сладкарница Дилайт

Драматичен Театър Куклен Театър “Стоян Бъчваров” Драматичен Театър Куклен Театър Ресторант Жасмин “Стоян Бъчваров” Бистро Европа

Магазин На Тъмно Клуб Ментол

Вино Арт Магазин Косе Бар Индиан

Elite Turkish Grill Bubba Shrimp

Първи з Борис бул. Кня Първи з Борис бул. Кня

ул. Михаил Колон ул Михаил Колони

27 33

30 20

х Аспару т ул. ХХаанн Аспарух ен ул нмт леи м К и Ктил вие еСт . в уСл ул

в сла ав Пре л ул. Прес ул. ул. Охрид ул. Охрид

Арт-център Творисимо

ул .П ре сл ав

во но ей Ш ул.

Бирария Щайгата

во но ей Ш ул.

пка ул. Ши . Шипка ул

Биомагазин и пекарна Хатори

ул. Иван Вазов ул. Иван Вазов

н н ма ма аго аго Др Др ул. ул.

Сцена Раковина Скейт Парк

ни ор ъб . С рни л у б ъбо .С бул

Скейт парк Морска гара

ул. В уо лд . еВно ден

ФКЦ

Римски Терми Римски Терми

ел ит од об св О

ул .Л ю бе н

ов

р Ца л. бу

Ка ра ве ло в

бу л. Ос ми

Пр им ор си

по лк

10 18 33

ул .М ак ед он ия

омов Икон дор о Т . ул

ви Пър орис яз Б н К . бул

дкс

2 3

Икономически Университет

хотел Черно Море

ни

16 ФКЦ

ул .С те ф ан

Ст а пл. Екзарх Йосиф мбо ло в

Ка ра дж а

бу л. ул Пр .С им ла ор вя ск нс и ка

Летен Театър

ул .С те ф ан

ул .П ет ко

Ка ра ве ло в

Градска галерия

Сцена Раковина

Скейт Парк

So Fre s h

Healthy food & juices

Бакалия О р г а н и К А

био храни и био козметика

Би стро " Ман го "

Варна, идеален център, ул. Д-р Людвиг Заменхоф 10, 27 Варна, ул. Архимандрит 31 раб. време: 9:30-22:00 24 Варна, Бул. Сливница 16, Тел.: 0888 044 456 Филарет № 10 срещу х-л Черно море, (зад училище Климент Охридски) Всяка неделя от 12:00 раб. време: 8:00-22:00 часа. кулинарни класове раб. време: пн- пт 10:00Тел.: 0879 277 266 за деца "Усмихната пица" и 18:30, сб 11:00- 15:00 FB/sofreshbg, www.sofresh.bg "Фабриката на десерти" FB/ БакалияОрганиКА

Ферме р ски П а з а р

Ресторант Тилилей

Варна Чиста храна директно от производители от района

Кулинарно Ателие

Х р ан а за Л юб о в

28 Варна, бул. Генерал Колев 74, 25 "Всяка неделя от 11ч. до 18ч.

пред/във Фестивален Комплекс в центъра" 15ч. до 19ч. Събота: 11ч. 15ч. в Мол Варна, ет. -2 Тел. 0898/513064, 0897/538843 FB: Фермерски Пазар Варна

По Здр а в и био магазин

26 Варна, ул.Фредерик Шопен 16

/зад Окръжен съд/ раб. време: пн-пт 8:0019:30,сб.10:00-14:00/14:3018:30 FB//ПоЗдрави

32 Варна, ул. Шипка 25, раб. време: 10:00-23:00 тел: 052 600 686 раб. време: пн-пт 10:00-19:00 tililei.comFB:/Ресторант Тилилей сб 10:00-20:00 Тел.: 0883 44 26 13 FB/hranazalubov Биомагазин и пекарна Х а т о р и G o Nu ts Ядки, белгийски горещ шоколад, био чай

Варна, ул. Драгоман 9, 33 Варна, ул. Иван Аксаков 30 раб. време: 10:00-19.00 раб. време: пн-пт 9:00-19:00, тел: 052 636 131 сб.900-17:00 facebook.com/TheHatoriPlace FB/Go Nuts Tел: 0896 897 997

Ба р SA LO O N

30 Варна, ул. Хан Аспарух 22,

раб. време: 9:00-00:00 Тел.: 0898 319 538

На Тъ м н о

Творческа къща

Cre a t iv e

Магазин за хоби материали и приложни работилници

Д з ев С ту ди о

Магазин тъкачница ръчно тъкани чанти, черги, пана

14Варна, ул. Стефан Стамболов 2,

раб. време: 10:30-19:00 пн-сб 11:00-18:00 нд тел: 0876 440 596 18 Варна, бул. 8-ми Приморски natamno.com Полк 91 раб. време 10-19 всеки ден Varna Games www.gretasart.com info@gretasart.com тел. 088 533 9096

21 Варна, ул. "Княз Ал.

Батенберг" 8 тел 0893 602560, 0888205057 www.dzev.eu

De c o r ra Han dMade Магазин за подаръци

A r t is h o k vintage shop

15 Варна, ул. Котел 10,

раб. време: 13:30-22.30 ср-нд тел: 0897 811 277 varnagames@gmail.com varnagames.com

19 Варна, ул Фредерик Шопен 12 22 Варна бул. "8 - ми Приморски

раб. време: пн-пт 10:00-

PANDA SHOP suspect x 100 19:00, сб.1200-18:00

FB/vintage shop Artishok Tел: 0888866044

16 Варна бул. Сливница 10

раб. време: пн-сб10:00-22:00 нд 11:00-20:00 ч тел: 0879 167 467 Instagram /FB/ pandashopvarna

3XS

полк" 122 - А раб. време: 09 - 18:00 тел: 0887 193 608 www.decorra.eu sales@decorra.eu FB /decorra.eu Art House

Тво ри с и мо

Работ ил н ич ка 13 с Ели Магазин за хоби материали 20Варна, ул. Св. Климент 10 23 Варна, ул. 27- ми юли 25, 17Варна ул. Проф. Державин 27 раб. време: 10:00 -19:00 пн-сб раб. време: 10:00-19:00 пн-пт 12:00 -18:00 нд 11:30-21:00 сб-нд FB/ rabotilnichka13 Тел: 0888150699 Тел. 0988362889 тел: 0885 32 12 36 FB/ 3XS Varna FB/ART HOUSE Творисимо rabotilnichka13@abv.bg

CLUB VINAGE 33

13. 01 START: 23:00/ ENTRANCE: 8LV

КВАРТАЛН

Г Р Ъ Ц К АТА МАХАЛА от

Пл амена Александрова

През 2017 ще излезем от центъра и няма да оставим необходен градски район. В новата ни рубрика КварталНО смятаме да издирим онова, което си струва да се види, изяде и преживее във всеки от варненските квартали. От кое непременно да опитате, кое по-скоро да пропуснете и какво съветват местните следете ежемесечно в нашия квартален гид.

Започваме с нея, защото е в сърцето на града и носи особената атмосфера на местата с история, заедно с щипка аристократизъм. Как да стигнем до там (за туристи). Лесно. Всичко, което се намира между Фестивалния комплекс, Морската градина, ЖП гарата и бул. „Княз Борис I“, е Гръцка махала. Уличките, в които е много трудно да паркираме и много лесно да се изгубим. Историята Всъщност дешната Гръцка махала обединява някогашните гръцка, арменска и гагаузка част, които „се срещали“ на Шишковата градинка, и е най-старата част на Варна. Преди Освобождението там живеят предимно гърци. В квартала се появяват и първите дипломатически представителства не само в града, но и в цяла България. Мястото за срещи Шишковата градинка, която е най-честото място за срещи в рамките на квартала, всъщност се казва площад „Екзарх Йосиф“, а в миналото е носела и други имена - „Кенар край“ (край на града) и „Ченгене пазар“ заради наредените наоколо цигански ковашки дюкяни и любимите кръчми на варненските гагаузи. От чешмите на Шишковата градинка тече минерална вода. Какво да видим В Гръцката махала са Римските терми с новия посетителски център, подобрено информационно обслужване и разнообразни събития на открито през топлите сезони. В района са концентрирани някои от най-интересните градски музеи: музеят за история на Варна, къща-музей „Стара Варна“, Музеят на здравето, Военноморският музей. Гръцката махала изобилства от архитектурни паметници и сгради с културна и историческа стойност. Интересни за посещение са Арменската църква, храмът „Успение на Пресвета Богородица“ и храмът „Свети Атанасий“, прочут с необикновената си акустика. Живи легенди „Морският вълк“ на улица „Одрин“. Кръчма в неопределен жанр, който се люшка между рок бар и механа. Малко са варненците, които не са си тръгвали в ранните часове на нощта от Морския 26

вълк, пълни с бирени промили и спомени. Излишно е да уточняваме, че мястото е по-скоро за пиене. Бар „Saloon“ – култов бар от 90 -те, който продължава да съществува и да събира порасналите алтернативни хора в града. За ядене виж по-долу. Къде да ядем ( и пием) Ако трябва да консумирате на крак - баничарниците на ул. „Сан Стефано“. Топли, вкусни и разнообразни печива, приготвени на място. „При монахините“ на булевард „Приморски“ - ресторант с преобладаваща традиционна кухня, но приготвена с нужните умения и търпение, без полуфабрикати и твърде бързи ястия. Бар „Щайгата“ – място за вкусна крафт бира и срещи с приятели. „Трите лъва“ – емблематичен бар за варненци, за феновете на английския футбол и не само. Новият дом на лъвовете е в стара сграда в сърцето на гръцката махала, собственост на Дарик радио. Какво да купим Обликът на квартала е обогатен от тематични магазини. В района на „Батенберг“ и „Св. Климент“ може да намерите необходимото за всеки скейтър, да влезете в добър антиквариат, да си набавите еротични аксесоари и да подготвите парти с цялата украса. На „Шишман“ е скрита много симпатична пекарна за жив хляб. Ъндърграунд „Студио 33“ на улица „Колони“ 33 - едно от музикалните студиа, в което са проходили множество талантливи и успешни български музиканти - PIF, Джанго Зе, Гумени Глави. Плюс доста други не толкова известни на широката публука варненски ъндърграунд групи като Confront- първата българска анархо пънк банда от началото на 90-те. На същата улица е другото ключово място в Гръцката, на което хора се чакат – „Пицата“. Името идва от някога съществувала пицария на мястото на настоящата площадка.

КОЙ СИ ТИ?

ИЗАБЕЛА ШОПОВА от

Никол Мл а денова

Представи ни се. Казвам се Изабела Шопова. Варненка съм. Възпитаничка на 2-ра Математическа Гимназия „Д-р Петър Берон“ и Варненския Технически Университет. От 15 години живея в чужбина и оттогава пиша книги за преживяванията и откритията си по екзотични части на света. Така че, освен инженер и пътешественик, вече съм и писателка. Първата ми книга „На изток – в рая“ разказва за Нова Зеландия, втората „На запад от рая“ – за Австралия, а най-новата, която излезе съвсем наскоро - през декември, е за Антарктида и се казва „На юг от разума“. Как се пише пътепис? Кое е най-трудното и кое по-лесно? Писането на пътеписи е темата на третата ми книга „Самоучител за убийство на скуката или как се пишат четивни пътеписи“, в която се опитвам да убедя неизкушения с перото читател, че пътеписи може и би трябвало да пише всеки. Дори да не ги публикува, просто за да систематизира, умножи и обогати личните си преживявания от пътуването. Писането на пътеписи е като да разкажем на приятелите си къде сме били, какви чудесии сме видели, как сме се почувствали, какви сравнения и изводи сме направили, кого сме срещнали, какво сме научили. В този смисъл не е по-различно от писането въобще. Най-трудно и страшно е да разкриеш себе си и оголиш в текста душата си, да извадиш на показ най-съкровените си мисли и вълнения. Но това е същото, което прави пътеписа личен и стойностен. Хората не искат да четат просто описания на места, а са привлечени от възможността да съпреживеят заедно с автора приключението, радостта, вълнението на пътешествието. Не знам кое е най-лесно, на мен всичко ми е трудно – и пунктуацията, и проверката на фактите, и дисциплината да пиша, и необходимостта от редактиране, корекции, съкращаване. Изобщо, лесно май няма. Но пък удовлетворението от неистовия труд над клавиатурата е огромно. Има ли много българи – пътешественици и притежаваме ли културата да пътуваме и посещаваме екзотични, различни страни ? Навсякъде, където аз съм била, съм срещала сънародници. Няма екзотично, отдалечено, труднодостъпно или слабонаселено кътче по тази планета, където да не се носи родна реч. Българите са народ любопитен, отворен, прогресивен – искат всичко да видят и пипнат, за всяко нещо да имат мнение и позиция, за нищо на света да не изостават от световните тенденции. Затова пътуват. Едва отскоро и съвсем не всички българи могат да си позволят да пътуват, но затова пък тези, които успяват, правят огромно усилие да компенсират за годините на изолация и ограничения, в които не са ни позволявали да видим с очите си света. Не знам дали може да се говори за национална култура на пътешестване, но със сигурност имаме огромен, незаситен национален глад и страст за пътуване. Аз лично много се радвам, когато читатели ми споделят, че моите книги са ги вдъхновили, подтикнали, дали са им кураж да изоставят уюта на виртуалното книжно пътешестване от дивана в хола и да се впуснат в истинско, реално пътуване до мечтана дестинация. Никой никога не ми е казвал, че съжалява задето е пътувал. Много хора обаче споделят, че най-голямото им съжаление в живота е, че не са пътували, не са могли да видят някое бленувано място, да осъществят мечтата си. Затова аз не се уморявам да повтарям и призовавам: пътувайте! Само ако сме се губили в непознат град, сблъсквали сме се с различни култури, изпадали сме в непредвидени ситуации, можем да открием себе си, да научим на какво сме способни и да повярваме в собствените си сили. 28

Разкажи ни за проекта „Марс Арктик 365“ и как се озова в Антарктида. „Марсианско Общество“ е международна организация, която обяви, че набира кандидатури на доброволци от цял свят за уникален експеримент, който ще симулира живот и работа на Марс. За целта бяха оборудвали специална, подобна на космически кораб база в далечния канадски север, чиито условия максимално се доближават до тези на червената планета. Проектът се нарича „Марс Арктик 365“ и предвиждаше шест души да живеят на базата в продължение на една цяла година. Кандидатстваха хиляди хора от десетки страни. Аз се класирах на полуфиналите, но отпаднах на финала. Успешните кандидати реализираха експеримента в сътрудничество с НАСА в друга база, отново специално построена за такъв тип симулации в пустинята Юта. Мисията тече в момента и ще продължи и през 2017-та година. Какво беше първото ти впечатление от Антарктида? Сподели ни интересни моменти от преживяването. Антарктида е толкова различна от всичко, с което сме свикнали, че поразява въображението на хората и ограбва речника на новодошлите. Първата среща с нея е винаги безмълвна. От възторг. И от изумление. Спомням си, че през първите дни непрекъснато имах чувството, че съм загубила цветното си зрение – толкова е натрапчива липсата на цветове. Всичко там е чернобяло. Повече бяло. И сега като показвам снимки на приятели понякога ме питат „Нямаш ли цветни?“. Покъртителна е и тишината. Когато вятърът стихне, се настанява всемирен покой и застиналост, сякаш ненарушавани с хилядолетия. Човек се чувства нищожно дребен и жалък пред тази величествена тишина. Кое е най-абсурдното нещо, което си срещала по света? Много ме смаяха навремето новозеландците с маниера си да ходят боси. Без обувки, без чорапи, независимо от сезона, възрастта и социалното си положение. Деца и възрастни, мъже и жени си шляпат босоноги целогодишно по улиците, в магазините, парковете, офисите и площадите. Влизат в банката по чорапи, а децата редовно си губят обувките, защото нямат навик да ходят с тях и просто ги забравят някъде. Не са малко абсурдите и в Австралия. Например, спомням си при едно пътуване през огромната пустиня във вътрешността на страната, където пътят е равен, прав като конец, без никакви ограничения, единствените пътни знаци са предупредителни – указват участъците, в които се случват наводнения. В безводната, изгорена от слънцето, керемиденочервена пустиня, където с години не пада капка дъжд! Е, затова пък когато вали, наводненията явно са сериозни и заливат пътищата. Едно от най-неочакваните и абсурдни неща обаче ми се случи в Антарктида. Никога не си бях представяла, че ще ми се наложи да скоча от лодката в Южния океан, да разбутам плаващия лед и да газя в антарктическите води с подминусова температура. А кое е най-красивото? О, красотите на нашата планета са безброй! Земята е едно невероятно красиво място. Обожавам нощното небе. И северното, и южното. Поразителните мащаби и водопади на Милфорд саунд в Нова Зеландия. Сидни, гледан отвисоко, от излитащия самолет и ослепително белите плажове на Уайтхейвън бийч в Австралия. Някои от най-поразителните ми преживявания са: съзвездията от светещи червеи в пещерите на Уайтомо; невероятните, неописуеми цветове и организмово разнообразие на Големия бариерен риф; изумителното величие, тишина и белота на Антарктида; яростта на тропическите циклони. Красотата не може да се категоризира и няма „най“. 29

ОТКЪДЕ СИ?

„В БРАЗИЛИЯ НЕ Е НОРМАЛНО ДА СИ ТЪЖЕН.“ от

Полина Милчева

Как се казваш и откъде си? Казвам се Цезар Пиментел и съм от Бразилия. Какво те доведе във Варна? Любов.Жена ми е варненка. Тя ли те научи на български? Бирата ме научи. Беше ми много трудно през първите три месеца. И после продължих да уча на по бира с приятели българи, като се опитвах да забравя за английски, испански и португалски. Така стана. Откога си във Варна? Тук съм за трети път. Първият път беше през 2007-ма, бяхме за шест месеца тук, а после пак се върнахме в Бразилия. Сега вече от три години сме във Варна. Как намираш България, какво те впечатлява? Студеното. В Бразилия няма сняг. Както и тази култура да си правите всичко сами. В Бразилия много малко хора правят така. Тук хората сами си чистят къщата, сами си ремонтират. Тук се научих да не чакам някой да ми свърши работата и това много ми харесва. България има прекрасна природа. Темпераментът на варненци през лятото ми напомня на моя град в Бразилия. Но двете държави са много различни по отношение към живота. Бразилия е много различна от България. Ние приемаме по друг

начин нещата, не се оплакваме, не чакаме да ни падне от небето, учим се да правим нещата и когато има проблем не казваме "не,не става", а казваме "ще стане". Липсва ми начинът на живот, при който нищо не е проблем, всичко трябва просто да се направи и нещата ще се получат. Тук винаги има проблем, хората твърде често чакат нещата сами да станат. Не сме перфектна държава, имаме много бедни, но хората в Бразилия са щастливи. Живеят си, работят, правят си барбекю и са доволни. Не мислят, че един ден трябва да забогатеят, а приемат живота си. Тук ми е много тежко, когато хората се оплакват от живота, много хора са стресирани и ядосани. Това ми пречи, защото не съм живял така. Разбира се, има и много щастливи и културни хора, заради които се радвам, че съм тук. С какво се занимаваш? Занимавам се със занаятчийска бира. Преди седем години започнах да я правя като хоби. Бразилия е третата държава в света по консумация на бира. В началото дегустирах с един приятел шеф - готвач по специализирани ресторанти с крафт бира. Там има нещо, което го няма тук в България - сомелиер, който ти обяснява коя бира с каква храна, защо, какво се усеща и какво има във всяка бира. Увлякох се по производството на бира и реших да 30

сравнение с Бразилия хората във Варна ходят много по-често на театър и на опера. Харесваш ли българската кухня? О, да. Българската кухня е прекрасна. Много обичам лютеница и обожавам хубава ракия. Нашата ракия кашаса, която правим от захарна тръстика, дори да е отлежала сто години,никога няма да е толкова ароматна и вкусна като вашата ракия. И млечните продукти, киселото мляко е уникално. В Бразилия нямаме такова. Правил съм лютеница четири пъти и много ми харесва процесът на приготвяне.

направя моя марка. Тук в България започнах да варя бира EVOE с още двама колеги българи - Красимира и Георги. Ние произвеждаме белгийска бира стил "Сезон". Нa нея и' трябва много дълга ферментация - три месеца преди да се бутилира. Не е пастьоризирана, защото това не е красиво."Сезон" бирата не трябва А какво ти липсва от бразилската кухня и от да се пастьоризира, защото ферментацията Бразилия като цяло? Липсват ми морската храна и плодовете. Тук продължава и в бутилката. се яде много хляб, а при нас много плодове. Какво характеризира белгийската бира Хлябът при нас е по-скъп от плодовете. Имаме "Сезон"? и израз за нещо, което е евтино - че е на цената Това е белгийският стил, който се прави в на бананите. А като цяло най-много ми липсва начало на есента и ферментира до края на това да срещам щастливи хора. Когато при пролетта, за да се пие в началото на лятото. нас някой е тъжен, това веднага се разбира Трябва и' много дълга ферментация преди да и всички се питат какво му има, защото в стигне до пазара. Има интересни аромати и Бразилия не е нормално да си тъжен. плодови нотки, леко пикантна е. Какво би пожелал на варненци за новата Как намираш културния живот в града? 2017 година? Варна има много интересен културен живот Аз живея тук и се усещам българин. Тук е и хора, които искат да го развиват. Има си трудно, но навсякъде е трудно. Никъде не е публика и прекрасен театър. Има култура да лесно. Животът е кратък и ако си тъжен, ще се консумира култура. Може би леко липсва загубиш най-хубавото от него. Пожелавам на жажда за съвременно изкуство. Има прекрасни варненци повече усмивки и щастие. Гледайте графити, много добри художници и много добра човека пред себе си на улицата, подарете музикална школа. Знам, че много български му усмивка, поздравете се в асансьора и музиканти са тръгнали оттук. Аз съм завършил си пожелайте щастие. Вие сте прекрасни, графика и виждам, че тук имате много добри пожелавам ви да бъдете по-щастливи. графични художници и традиции в графиката. В 31

МЕСТА

ХАЛЕ 3 от

Полина Милчева

Хале 3 е от местата във Варна, които се отличават и това е една от причините да започнем годината с него. Там можеш да попаднеш сам или с приятели, за разпускане, за среща, дори за спорт или културно събитие: концерт, базар, изложба, сценично произведение, ролери, скейт урок или състезание, прожекция, лекция, работилница, парти игра на тенис, джаги и какво ли още не. В Хале 3 се случва всичко. Адресът е бул. „Христо Ботев“ 3, а сградата, помещавала варненската печатница през миналия век, е традиционно наричана от варненци "Полиграфията". От две години насам няколко внушително големи зали бавно вървят към днешния си пъстър облик, наситен с творчество и спортен дух. Корените на проекта са свързани с нестихващото желание за изграждане на перфектната рампа за каране на скейт. Преди осем години се създава първото хале, което носи наименованието си без цифра и е просто Халето. Тогава по инициатива на група ентусиасти от "Скейт клуб Варна" се наема помещение в промишлената зона на града и се започва с изграждане на уреди за каране. Цифрите в името се появяват едва когато се налага преместване. След първото такова идва двойката за Хале2. Второто хале остава отдалечено от централната част на града, но все пак се развива като място за социални контакти, музика и, разбира се, каране на скейт. С Хале3 нещата значително се променят. Нова концепция, нов формат, нови приятели и ново място - много по-достъпно и благоприятно за развитието на един съвременен младежки център по европейски модел. За изминалата 2016 година Хале3 получи награда за създаването на ново арт пространство и грижа за младите от независимите награди за култура Media AwARTs, които се определят от варненските журналисти. Заслужено признание за съвместната работа на няколко сдружения обединени в едно - "Алтернативно пространство", подкрепата на варненци, доброволци, доброжелатели и артисти. И вашите идеи и проекти биха могли да се осъществят в Хале3, а е твърде вероятно пространството да се превърне във ваше лично вдъхновение. Проверете на място всеки ден от 15 до 22ч. 32

Ако си зодия козирог, имаш истински шанс да се почувстваш като холивудска звезда! Бъди VIP! Слез от уникалната лимузина, събери погледите на всички и празнувай в OPIUM! Покани своите приятели, за да споделиш емоцията! До края на януари - за всеки рожденик, празнуващ в OPIUM CLUB - VIP ескорт до заведението с брандираната лимузина, плюс изненади!

*За 1+3 VIP персони.

НА ПЪТ

ТИБЕТ

- ПОК РИВЪТ НА СВЕТА от Лора Димитрова

Пътуването ми до Хималаите не само осъществи една дългогодишна моя мечта, но разкри пред мен Тибет - едно невероятно място, което ме докосна дълбоко и ме накара да си обещая да се върна отново там. Винаги съм свързвала най-високите планини в света с Непал, а за Тибет (северния и по-труден път да достигнеш Еверест) знаех много малко. Когато разбрах, че ще мога да комбинирам работно пътуване до Китай с посещение до Тибет, прочетох и изгледах всичко, което можах да намеря по темата. Колкото повече научавах за тези скрити за останалия свят места и култура, толкова повече се събуждаше любопитството ми и желанието да съм вече там. Понеже китайското правителство контролира кой влиза в Тибет (журналисти и политици нямат шанс да получат разрешение), за да пътуваш там, имаш нужда не само от китайска виза, но и от брой разрешения в зависимост от това кои места в Тибет искаш да посетиш. Освен това е наложително да се включиш към организирана от агенция туристическа група, защото да пътуваш сам не е разрешено. След дълго търсене в интернет и многобройни писма до 34

различни агенции си избрах една тибетска агенция измежду многото китайски, които са по-малко надеждни. Включиха ме в малка група от още трима души. По-късно разбрах, че съм имала късмет не само с агенцията, защото водачът и шофьорът,които прекарваха почти 24 часа на ден с нас, бяха невероятно гостоприемни и компетентни, а останалите членове от групата се оказаха найдобрите спътници в това незабравимо пътуване. Пакетът, който избрах, включваше пътуване до най-свещеното място за всички будисти и хиндуисти - връх Кайлаш в най-западната част на Тибет (номер 1 от нещата, които можеш да правиш в Тибет, според Lonely Planet). Вместо да летя до тибетската столица Ласа, аз избрах да пътувам с влак по най-високата в света ЖП линия със средна височина над 4000 метра. Изборът направих не само заради невероятно красивите гледки, а и за да мога да се аклиматизирам към високото надморско ниво. То ме притесняваше най-много в това пътуване, защото е нормално да се почувстваш зле от недостига на кислород (около 70% от нормалното количество) и в редки случаи дори да умреш. По тази причина изборът на правилна застраховка, която включва вдигане 35

НА ПЪТ

с хеликоптер при необходимост, беше друг важен елемент от организацията на моето пътуване. За щастие не се стигна до там, въпреки че на едното момиче от групата му беше зле на няколко пъти. Цялото пътуване успя да надмине всичките ми очаквания, а те не бяха малки. Седмица преди да тръгна получих писмо от агенцията, че китайското правителство затваря Тибет за всички чужденци по време на втората половина от нашето пътуване и ние или трябваше да се откажем, или да скъсим пътуването. Избрахме второто и за съжаление връх Кайлаш отпадна от плана. Но посещението му става още една бъдеща причина да се върна отново в Тибет. Пътувах два дни с влак от Ченгду и бях атракцията във влака, като единствената неазиатка. Хората се чудеха какво правя сама в този изолиран край на света. Влакът беше доста удобен и чист (за разлика от повечето тоалетни в Тибет). Въпреки че имах билет за спален вагон, за част от пътуването се оказах във втора класа с тибетците, понеже изтървах връзката си в Шининг, а всички спални билети бяха разпродадени. Никога няма да забравя трите часа, прекарани в компанията на тези любопитни семпли хора, с които, въпреки езиковата граница, успяхме да разговаряме и да им разкажа за моята страна - също толкова непозната и далечна за тях. Събудих се в 7 часа сутринта. Влакът беше спрял, намирахме се на повече от 5000 метра надморска височина и когато погледнах през прозореца, във всички посоки се виждаха само покрити със сняг върхове. Обзе ме чувството, че сме на покрива на света. Прекарах останалото време във влака с фотоапарат в ръка, гледайки прекрасната панорама на Тибетското плато. Със слизането ми от влака в Ласа краката ми се разтрепериха и се почувствах замаяна и без дъх. Усетих липсата на допълнителния кислород, който ни пускаха във влака. След паспортната проверка , на която подлежахме по няколко пъти на ден докато бяхме в Тибет, бях посрещната от нашия водач Сонам 36

с типичното за Тибет връзване на бяло шалче около врата. Когато навлязох в свещената Ласа и за първи път видях Потала - палатът на Далай Лама , изпитах усещането за спряло време. Хората бяха облечени в традиционни костюми, във въздуха се носеше миризмата на изгоряла хвойна (тибетския тамян), примесена с тази на масло от як, а облаците бяха на една ръка разстояние. През следващите три дни посетихме забележителностите на Ласа. Започнахме с най-свещения манастир в Тибет, Джокханг. Гледахме с голямо любопитство колко религиозни са тибетците и как изпълняват всяка една молитва чрез поклон с цялото тяло до земята и това може да продължи с часове и дни. Наблюдавахме дебата на монасите в Сера манастир и въпреки че не разбирахме езика им, тяхната всеотдайност беше заразителна. В разходката из Баркхор, старата част на Ласа, се смесихме с тълпата от тибетци, които правеха ежедневната си кора - молитвена пешеходна обиколка. Гледката ни потопи напълно в този мистичен свят и ме накара да се почувствам като една от тях. Навсякъде хората и особено децата ни гледаха с огромно любопитство, защото рядко имат шанс да видят чуждоземци. Повечето туристи в Тибет са китайци. Потала видяхме на третия ден, защото посещението на този огромен палат с над хиляда стаи и множество стъпала изисква огромни усилия от туристите, които се задъхват след няколко стъпки заради малкото кислород във въздуха. За съжаление, както в повечето манастири в Тибет, преди китайската окупация в Потала са живеели над три хиляди монаси, а сега броят им е само около сто. Въпреки че нашият водач не се притесняваше да ни разказва какво наистина тибетците мислят за китайското присъствие, някои наши въпроси останаха без отговор. Явно бяха твърде неудобни, като се има предвид, че на всеки ъгъл има камери и тежковъоръжени военни (последните големи въстания в Тибет са били през 2008 г.). Посетихме и Норбулингка, летния палат на Далай Лама, с огромни паркове и красиви 37

НА ПЪТ

градини, където сега тибетците се събират през почивните дни за пикник. Потеглихме на юг по единствения междуградски път към най-забележителната точка от нашето пътуване - базовия лагер на Еверест, където трябваше да пренощуваме в полите на най-високия връх в света. По пътя преминахме през забележителни проходи, украсени с типичните за Хималаите шарени молитвени знаменца. Видяхме глетчери и много манастири, всеки различен с нещо от предишните, но винаги пълни с молещи се тибетци. Съзряхме Еверест ден преди да пристигнем в лагера. Стърчеше над облаците високо над всички останали върхове. На следващия ден времето беше още по-хубаво. Лагерът беше облян в слънце. В огромната ни палатка за нощуване се стоплихме на печката, където горяха изпражнения от як. Направихме си поход до последната възможна точка, където военните ни спряха. Изпратихме по няколко картички от най-високата поща в света и дори успяхме да се обадим на семействата си. Хванахме обхвата на Непал, защото от Тибет опитите ни бяха неуспешни. През всичкото това време Еверест ни гледаше от високо, красив и могъщ. Изведнъж заваля, а после пак така внезапно спря и над лагера се появи огромна дъга. Дори водачът ни направи няколко снимки и каза, че никога не е виждал такава красота и че сме големи късметлии. Аз лично се почувствах точно такава. През нощта стана доста студено, но под спалния чувал и трите завивки в палатката спах като бебе на 5200 метра надморска височина. На следващия ден времето беше съвсем различно сиво, мрачно, мъгливо и от гледката на Еверест нямаше следа, за най-голямо съжаление на новопристигащите туристи. Нашата последна спирка беше на север от Ласа, на най-високото солено езеро в света - Немцо. След цял ден път пристигнахме по залез слънце и се насладихме на невероятен залез, сякаш прерисуван от ренесансова картина в жълто, розово, червено, синьо и лилаво. След една доста студена нощ в “най-луксозната” барака в лагера реших да напусна топлото си легло в 5 часа сутринта, за да видя изгрева на слънцето, който беше толкова красив, колкото и залезът. Всичко, което Тибет ни показа, ме впечатли дълбоко. Някои неща ми напомниха много за България по времето на комунизма. Хората нямат никаква свобода да пътуват и в много отношения животът им е постоянно контролиран от партията. Въпреки това тибетците ми изглеждаха щастливи от живота и благодарни и на малкото, което притежават. Трудно ми е да обясня защо Тибет ме докосна толкова силно, но много хора които са били там, са почувствали силата на това магическо място по същия начин като мен. Затова, както повечето видяли Тибет, и аз искам отново да се върна там.

P. S .

Ангелина Александрова

Ангелина Александрова е преводач, който със страст превежда както носители на Нобелова награда, така и книги за самопомощ, любими на популярни футболисти. Мечтае винаги да намира точните думи и търсенето им се превръща в дългогодишно приключение, довело до предстоящата и` стихосбирка „Петнайсет ангела на върха на пръста ми”.

Срещу еврейския квартал Едно кафе време стига да надпише пет картички, да изцапа дланта си с мастило, да надраска стихотворение и да го задраска; да се опита да разбере тъжната двойка на съседната маса и да установи, че не я разбира. (защо са тъжни, става ясно след края на тези редове.) Едно кафе време позволява на мъглата да се вдигне и кривите улички да добият посока. Момчето срещу нея да намести очилата си и да се включи онлайн. Мъглата сутрин е като мъглата вечер единствено в очи, невъоръжени с обич.

P. S .

късна любов

Територия на теорията

…И цялата история на прилива, и всичките истории за щастие, прегърнатите в утринта момичета, написаните редове за другите, и цялата полемика за стихове, примамлива илюзия за близост, утехата, че няма все на тебе… заблудата да мислиш за единственост… Сивеят силуетите пред прилива. Мъглата – до колене. Пясък в ставите на скелетите, скрити в гардероба. Потъват градовете ти във синьото, съкровища обрасват с водорасли, написаното в пясъка оставататуировка в тялото на спомена. За нас е късно. Няма общи изгреви, не искаш да забравяш общи залези. Усмивката ми – сух рапан – повтаря ненужната история на прилива.

Годината като махало чертае резки върху пясъка на непотърсените сметки и на сълзливите признания. Пресича Изтока на чувствата миг преди към Запада на разума да се засили. Махалото проблясва с намек за неизпълнени възможности, топи в окото си искрящото съмнение за нови пътища. Махалото като години. Годините като махало. А по средата е сърцето ми тревожен център на абсидата и ключов камък в моста, който ще ми помогне да премина и да смиря немира в себе си, и да повярвам,че пътеките не се заключват между Изтока и Запада в безкрайно люшкане. Годината - като махало. Махалото - като посока. Посоката - през много мостове. Мостовете- като завръщане. Навсякъде.