Page 1

ФЕВРУАРИ 2016 БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

2


ФЕВРуари 2016

5

30

Съдържание ТЕМА 2 Танци манци 3 Някои въпроси за съвременния танц и пърформанс

16 Ударно начало за CINEMAh 18 Nasekomix и Anka Gnoth Andy Compton 19 Wardruna & Smallman

В КАДЪР 5 Неон 8 Математика на сърцето 11 Operville

ОТБИВКИ 20 В Прага през февруари

АКЦЕНТ 13 Метаморфози на тялото 14 ARTisT Пепеляшки ООД 15 Future Shorts зима 16 Пощенска кутия за (мръсни) приказки

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ 28 Един разказ на Йорданка Белева

ARTIST CORNER 30 Marina Muun

ПРОСТРАНСТВА 22 Фабрика Дъга 24 Chucky’s

ДЕТАЙЛ 32 Скритите джамии

ЗА ДЕЦА 26 Фантанцмагории

ГРАДСКИ ХОРА 34 Галина Борисова

1


ВИЖ!

TEMA

Let’s dance! Зиги Стардъст вече се прибра при звездите, но ние продължаваме да си танцуваме на това парче. В последно време все по-често го чуваме из клубовете и въобще местата, на които ходим да разпускаме. Ако и с вас е така, значи ходите на по-добрите локации за тази цел. Докато се въртим и кълчим кълки, се замислихме за хората, които правят това много по-осъзнато от нас. С мисъл, с чувство и въобще като изкуство… Постиженията сред танцуващите са прекрасни и тъй като езикът, обемът и средствата на изразяване там са по-сложни са събиране в текст, изглежда по-рядко се радват на медийно внимание. Трудно се пише за полета на духа, когато крилете му са движещи се ръце и крака; когато не устата, а тялото е органът, който ни говори. Ние си избрахме да се фокусираме върху съвременния танц и пърформанс, защото нещо ни убягват в по-масовото медийно говорене и ни се прииска да поправим това. Без претенция за изчерпателност. В България има процеси, събития и хора в този свят, които заслужават прожекторите да са насочени към тях. Защото създават емоция, защото се борят за тази емоция, за своя свят, създават следа, създават последователи и публика. Вярно - не широка, но пък качествена. Този танц няма определения, няма правила, няма школи. Той подлежи на собствен поглед и интерпретация. Позволява всякаква намеса технологична, артистична, дигитална, аналогова, философска. В него сякаш се диша по-лесно, затова и много от волните птици на сцената на съвременния танц и пърформанс не го заменят за нищо. И ние така. Мая Стефанова

2


Къде свършва танцовото представление и къде започва пърформансът? По какъв начин двете форми се преплитат и допълват? Решихме да се изстреляме на сцената на съвременния танц и да видим какво се случва там. Само че избор от няколко представителни спектакъла се прави трудно. Затова избрахме да се доверим на преценката на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства. За ориентир използвахме техните номинации за тазгодишните награди "Икар", които вече четири години се опитват и то сравнително добре да отсяват най-доброто в този сектор. За този шеметен и шарен полет взехме с нас Ангелина Георгиева. Като неразделна част от платформата „Нови Драматургии” и от фестивала „Антистатик” тя се ориентира отлично из тези пространства и е чуден компас за по-непросветените.

Нкои въпроси за съвременни танц и пърформанс от Ангелина Георгиева

Какво се случва в съвременния танц и пърформанс: Наскоро във Фейсбук един от активните танцови артисти сподели ентусиазирано, но и провокативно, радостта си, че „с настояване и упорство използването на „съвременен танц и пърформанс“ днес изглежда вече утвърдено. И действително, догодина Фестивалът за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ в София има 10-годишен юбилей. НДК определи за фокус на новооткритото в него пространство ДНК именно съвременния танц и пърформанс. Фестивалът One Dance Week в Пловдив вече също носи това определение. Нов фестивал – Vertigo, се създаде и във Варна. Центърът за съвременен танц „Дерида“ в София с образователните си програми създава нови изпълнители и дава възможност все повече хора да се

3


въведат в него. Предстои за четвърта година да се раздадат наградите „Икар“ в тази категория. В академиите и университетските специализирани програми вече може да се открие и такава дисциплина. Голямата новина от последните десет години е, че усилията на няколко поколения в танца и театъра наистина доведоха до разпознаваемост и развитие на съвременния танц и на пърформанса като гранична форма. Какво е съвременен танц и пърформанс: Откровеният отговор е, че няма предзададено определение. Всеки артист има свободата сам да го формулира, като създава подходи и методи за артистична работа въз основа на собственото си разбиране за тялото като изразно средство, материал, обект, както и за хореографията като изграждане на отношения във времето и пространството. Но все пак днес значението им се търси отвъд представата, че тялото и движението дават видим израз на вътрешния свят и на емоциите. По-скоро разглеждат тялото и неговите образи като процес на формиране – социален, политически, индивидуален,

концептуален, физически, плътски, енергетичен, естетически… Кои са артистите: По сложни причини българският съвременен танц и пърформанс се отличават с малко, но силни артисти, всеки от които има собствени отговори на горния въпрос. Номинираните за „Икар“ 2016 са сред тях, но има и още. Галина Борисова удържа в причудливи и вълнуващи форми линията на танцовия театър (вж. „Антигона – това съм аз“). Когато работят заедно, Ива Свещарова и Вили Прагер от „Брейн Стор Проджект“ винаги тръгват от силен концептуален въпрос, често свързан със самия процес на правене и представяне на изкуство. Вижте „Нашето последно па де дьо“ например, където взимат като изходен материал представления на Галина Борисова и ги цитират, копират и реформулират, изпитвайки границите на авторството. Живко Желязков от Танцова компания „Дерида“ развива силов, атрактивен, насечен и динамичен танцов език (вж. „Дзен плей“). Станислав Генадиев и Виолета Витанова от „Creative Box“ са изключително професионално тренирани изпълнители и оригинални

танцови хореографи – следете ги. Мирослав Йорданов търси свой хореографски подход в представления, силно концентрирани върху тялото като заредено с ексцес и желание (вж. „Саломе“). Мила Искренова и Росен Михайлов също са имена, които не бива да се пропускат. Това е т.нар. „естаблишмънт“. Къде да гледате съвременен танц и пърформанс в София: Сложен въпрос. Възможните отговори са: Центърът за съвременен танц „Дерида“, където едно от работните студиа се преобразува в сценично пространство; понякога - Център за култура и дебат „Червената къща“, театър „Сфумато“, сцената на балет „Арабеск“ и в ДНК, което програмира вече повечето съществуващи танцови продукции. А те никак не са много. На повърхността изглежда, че „в днешно време всеки се занимава, организира, продуцира съвременен танц“, както продължава цитираният в началото пост. А той едва затвърдил се, отново е на изчезване. Поради обичайните причини: липса на регулярно и достатъчно финансиране и условия за продуциране и представяне. Затова: опознайте го… докато го има.

4


ВИЖ!

В КАДЪР

НЕОН Шарен, светещ, наелектризиран и много секси. Такъв е “Неон” на “Гараж колектив”, който само с едно излизане на сцената на Театрална работилница “Сфумато” през ноември успя да си спечели симпатиите на публиката и почитателите на този вид изкуство, както и номинация за “Икар”. Основният фокус на неговите създатели и изпълнители - тандема Ирена Цветанова, македонеца Александър Георгиев - Аце и Жана Пенчева, е как тялото протестира под формата на празник, използвайки изразните средства на бурлеска. С малка доза ирония, малко помпозност, еротика, дихание и флирт.

5


Какво провокира създаването на "Неон"? Жана: Провокацията дойде от инициатива за наблюдаване на тялото чрез бурлеск танца, чрез неговата естетиката и философия, както и скритите посланията, които той носи. От друга страна дойде от желанието да работим върху тялото, което предизвиква, провокира, протестира, флиртува и празнува. И, разбира се, творческата и лична среща между нас тримата. Какво искате да дадете на публиката с този спектакъл? Ирена: Различна гледна точка към универсалното, живо, оставено извън рамките и ограниченията тяло. Тяло, което е в протест и в бурлекса и обратното. Разбира се,

искаме да предложим и една много красива и приятна за очите естетика. Какво е неговото послание в едно изречение? Жана: “Неон” предлага гледна точка към тялото и вакуумирането му в полето на празнуване. Александър: “Неон” не носи послания, а предлага едно преживяване - да наблюдаваме едно протестиращо или празнуващо тяло. Какво бихте отговорили на критиците, които казват, че съвременният танц и пърформанс прекалено често имат нужда от допълнителни обяснения? Ирена: Бих казала, че не са достатъчно ерудирани

критици. Необходимостта от допълнителни обяснения произлиза само и единствено от самия артист. Все пак говорим за изкуство, не за математическа теорема. По-правилният подход би бил отваряне на дискусия с авторите и артистите, зрителите, критиците и изобщо всички замесени. Жана: Опитът, практиката, критиката и публиката са различни в различните страни. Публиката за съвременен танц тук се разраства, което значи, че все повече хора се провокират от това изкуство. Когато идеята е чиста, допълнителните обяснения са по-скоро диалог и артикулиране на работата ни на едно по-дълбоко ниво. Съвременният танц и хореография работят с

6


дълбочина и обем, а това не винаги може да бъде така ясно доловимо. Александър: Аз си обяснявам този феномен с това, че става дума за формати, които в голяма степен ползват абстрактността като поле на работа. Освен това ползват доста различни естетики като различни езици, за чието превеждане е необходима практика. Кога езикът на тялото е по-силен от думите? Ирена: Езикът на тялото винаги е бил по-силен от думите, защото той действа на едно по-дълбоко емоционално и инстинктивно ниво. Той е универсален и не подлежи на превод и редакция. Естествените реакции на тялото не могат да бъдат

Наблюдавам себе си. В фалшифицирани и винаги ни издават пред наблюдателните. миналото се вдъхновявах от отношения, преживявания, от концепции и абстрактности, Александър: Според мен такова бойно поле е абсурдно, които ме движат в някаква посока, но в основата винаги е защото, като си представим сексът и прекрасната доколко тялото е думи и възможност за него. думите са тяло, няма да има край. Според мен са един За какъв проект мечтаете в взаимносвързан комплексен момента? организъм. Жана: Още силно ме влече работата върху “Неон” и мечтая Жана: И тялото, и думите си за възможности с и около него. имат своите специални моменти, когато трябва да Александър: Ако трябва да съм бъдат проявени под някаква откровен,… за дете. форма, за да доведат до състоянието, което артистът На каква музика никога, ама иска да комуникира. никога не танцувате? Александър: Не знам дали има Кои са танцьорите и такава. Имам чувството, че хореографите, които ви вдъхновяват в последно танцувам дори на музика, която не съм чул. време? Александър: Тази система на вдъхновение ми е непозната.

7


МТЕМТИК Н СЪРЦЕТО За никой не е тайна, че основната движеща сила зад Сдружение за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай” са Ирина и Огнян Голеви. Сдружението е с впечатляваща история и вече има цели три награди “Икар”. Работи се с метода на дивайзинг театъра, който съчетава драматургия, съвременни танцови техники, работа с музика на живо и импровизация. Разговаряме с невероятната Ирина Голева за последния им проект „Математика на сърцето”, в който те отговарят на въпроса: „Как постигаме по-добра взаимовръзка през сърцето си и защо?”

8


Какво провокира създаването на "Математика на сърцето"? „Математика на сърцето“ е провокация и изследване на това как и кога влизаме в качествена взаимовръзка помежду си. Каква е ролята на сърцето? Нови научни изследвания доказват, че сърцето притежава свой разум и съзнание, но доколко осъзнаваме това? В представлението проверяваме дали поемаме отговорност да променяме себе си и съответно средата, в която сме. Какво искате да дадете на публиката с този спектакъл? Искаме да споделим и да отворим поле за гледни точки. Наблюдавайки, хората да съпреживяват случващото се, да си задават въпроси и в крайна сметка да си тръгнат заредени с позитивен поглед. Да си отворят съзнанието, да се освободят от критическите си умове. Какво е неговото послание в едно изречение? Ако положим усилия да надмогнем собствените си

неудовлетворения, модели на жертвеност или пристрастяване, то начинът, по който взаимодействаме със средата и хората, би бил различен. Сърцето може да бъде верен индикатор за това.

Кога езикът на тялото е по-силен от думите? В нашия „По действителен случай“ използваме и двата езика. Надявам се те да достигат до хората с еднаква вълна на вълнение.

Какви бихте отговорили на критиците, които казват, че съвременният танц и пърформанс прекалено често имат нужда от допълнителни обяснения? По-скоро бих искала да споделя радостта си от огромното постижение да се прави и говори за съвременни форми в изпълнителското изкуство у нас. Създаването на награда „Икар“ за съвременен танц и пърформанс е начало на огромна промяна в гледната точка от страна на вече наложения традиционен театър. Има много и големи артисти тук, които заслужават по-скоро реклама и приемане, отколкото да обсъждаме дали нещата, които правим, се разбират. Ако вие усещате, че нещо искрено ви вълнува, имате ли нужда то да ви бъде дообяснено? Изисква се повече работа, усилие и любов от страна на гледащия.

Кои са танцьорите и хореографите, които ви вдъхновяват в последно време? Оглеждам се за тези, които се занимават с музика и импровизация. Julien Hamilton е един от тях и тази година бих искала да се срещна и да работя с него. За какъв проект мечтаете в момента? Не мечтая, а направо съм започнала да го правя. Търся, чета, събирам екип. Ще има художници, музиканти, актьори и един драматург. Ще говорим за уловените моменти или “кога се намирам в настоящия момент и кога - не“. На каква музика никога, ама никога не танцувате? Нямам никаква, ама никаква представа.

9


OPERVILLE Каквото и да кажем за Иво Димчев, то няма да е достатъчно и няма да създаде точна представа за него. Сякаш всеки си представя Иво Димчев по различен начин: съвременен артист, провокатор, хореограф, „машина за изяви” и така нататък. Ние обаче няма да му лепим поредните определения. Вместо това си поговорихме с него за номинирания за "Икар" Operville. Щяхме да ви изредим и част от наградите, които е получавал през годините, но те са толкова много, че се загубихме. Всъщност най-голямата награда е, че той реши да се завърне активно на родна почва, за което му благодарим.

Какво провокира създаването на "Operville"? Винаги съм си мечтал да напиша опера. Знаех, че някой ден ще се случи в каквато и да е форма. Просто миналата зима си казах: “Eто, време е!” и направих кастинг за певци. Намерих двама достатъчно качествени и луди и започнах репетиции. Какво искате да дадете на публиката с този спектакъл? Искам да им покажа нещо непознато, нещо, което не са виждали, искам да имат естетическо преживяване,

10


каквото не са имали досега. В “Опервил” се преплитат моят особен афинитет към театралността, доста откаченото ми разбиране за музика и хореография, както и респектът ми към класическата музикална форма и вокална техника. През целия спектакъл тече на субтитри и една моя поема. Обичам поезията и винаги намирам начин да ухажвам този жанр в спектаклите си. Какво е неговото послание в едно изречение и има ли такова изобщо?

Разбира се, че “Опервил” няма послание. Той е артефакт, събитие, една съвкупност от множество форми, желания, копнежи. Един поетичен жест, доста трагичен и смешен едновременно, но и доста личен. Какви бихте отговорили на критиците, които казват, че съвременният танц и пърформанс прекалено често имат нужда от допълнителни обяснения? Произведения, които експериментират с формата и

търсят нови езици, няма как да не изискват малко повече артикулиране и анализ. Именно в това допълнително усилие в осъзнаването и осмислянето им понякога се състои и утвърждаването на тези нови форми. Изкуството няма да се развива, ако не се експериментира и ако установените норми не се изпитват, но разбиране и осъзнаване са крайно необходими. Не могат нещата да се оставят на случайността. Експериментирането би трябвало да ни носи

11


разнообразие, но и познание и опитност. Кога езикът на тялото е по-силен от думите? По-силен е този език, който е по-искрен. Който не крие нищо, независимо дали е облечен в думи или в движения. А най-силен е езикът, който, освен че е искрен, е и овладян. Кои са танцьорите и хореографите, които ви вдъхновяват в последно време? Вдъхновяват ме танцьори и хореографи, които търсят собствен език и не имитират други, не ходят по отъпкани пътеки. Инспирират ме хора, които рискуват всичко, но и са и добри играчи. Такъв артист няма как да загуби. Такива хора от нищо могат да създадат свят. За какъв проект мечтаете в момента? От много, много години не съм правил спектакъл, в който не се ползва гласът. Това ми е мечта. Прекалено много разчитам на гласа и това започва да ме притеснява. Искам да съм сигурен във всички изразни средства без изключение. Бих искал да направя чисто движенчески спектакъл, дори без музика. На каква музика никога, ама никога не танцувате? Не танцувам на поп фолк, на танго и на моя.


ВИЖ!

АКЦЕНТ

Метаморфози на тлото В средата на февруари в рамките на три дни (от 12 до 14 февруари) един специален танцов уъркшоп ще ни обърне на изток в разгара на зимата. Холандският режисьор и танцов актьор Маартен Вонк ще ни запознае с една от съвременните форми на японския танцов театър – буто. Занятията са отворени както за професионални актьори и танцьори, така и за любопитни аматьори. Липсват и възрастови ограничения. В края на това приключение се дава и сертификат, както и евентуална възможност за бъдеща работа с Маартен Вонк. Ако искате да участвате, изпратете свое кратко представяне на и-мейл: the13thchair@gmail.com. НЦИОНЛЕН СТУДЕНТСКИ ДОМ 12, 13 и 14 февруари 17 до 21 ч.

13


ВИЖ!

АКЦЕНТ

Пепелшки ООД Българо-немската театрална копродукция „Пепеляшки ООД – театрален наръчник за (разочаровани) принцеси на три езика” се завръща в България специално за месеца на влюбените. Представлението се занимава с проблемите на съвременната жена днес: откъде е тръгнала, накъде отива и как се чувства. Неумолимо стои и въпросът: Изчезнал вид ли са принцовете? Интересен е подходът при създаването на текста. Здрава Каменова, Гергана Димитрова и Анете Даубнер пишат специално за артистите Нейтън Купър, Джероламо Фанчелу и Петър Мелтев. А в пиесата са включени и факти от личния им живот. Режисурата е на Гергана Димитрова, а проектът е дело на „36 Маймуни” (София) и ТАРТ Продъкшън (Щутгарт). Поради спецификата на подобни продукции не е ясно кога актьорите ще имат възможност да се съберат отново. Затова ви препоръчваме да гледате представлението сега. ДНК, 4, 5, 6, 9 и 10 февруари, 20 ч.

ARTisT Добре дошли в света на най-младите хора на изкуството. “ARTisT” ви показва какво е да си току-що завършил, какви проблеми те вълнуват, какво се случва преди да излезеш на сцената. Представлението задава редица въпроси, но в същото време вдъхва надежда, че има ново поколение, което не се страхува да търси и да прави изкуство в ситуацията, в която живеем. Репетициите на този проект продължават почти година, а артистите дори за момент не крият трудностите, които са срещнали. Напротив. Те ги претворяват в изкуство: танцуват ги и по този начин ги превръщат в победа над бита и деня. Представлението е дело на току-що завършили актьори от специалностите „Танцов театър” и „Пантомима”, а част от екипа още дори още следват. Крайният резултат обаче показва, че младостта не е пречка. Младостта е сила. Театрална работилница „Сфумато” 19 февруари, 19:00 ч.

14


ВИЖ!

АКЦЕНТ

Grace Under Water реж.: Anthony Lawrence

FUTURE SHORTS ЗИМ Зимата може да има и своя късометражен вариант, ако я погледнете от нейната Future Shorts страна. Мрежата за късометражно кино представя седем филма от САЩ, Великобритания, Румъния, Швеция, Австралия и Франция, обединени в програма със заглавие “Зима 2016”. Можем да я гледаме на 4 февруари в Дома на киното в София, както и в Държавен куклен театър във Варна, ако имате път натам. Всички заглавия са създадени през 2014 или 2015 г. и вече имат международни награди, както и присъствие в програмите на големите филмови фестивали по света. Сред акцентите от програмата, която вече обиколи места като Панама, Токио, Варшава, Залцбург, Амстердам и Севиля, са най-новата стоп моушън анимация „Грейс под водата“ на Антъни Лоурънс, който използва за снимането на филма реалистично направени силиконови кукли и технология за 3D прожекция. Филмът е с голямата награда от фестивала за анимация „Хирошима“ и награда AACTA Award - Австралия 2015 г. Ще можем да видим и най-новото музикално видео на електро-поп дуото Hurts.

#Софи 4 февруари, 19:30 ч., Дом на киното #Варна 4 февруари, 19:30 ч. Дкт Варна

15


ВИЖ!

АКЦЕНТ Като запалени киномани нечовешки се вълнуваме при всеки нов проект в областта на киното. Затова и няма как да не приветстваме появяването на CINEMAh. Идеята им е свързана с прожекции на ретро, винтидж, култови, а понякога и просто напълно забравени филми. И тъй като едни от най-култовите филми са жанровите, началото на този проект започва именно в тази посока.

Ударно начало за CINEMAh Дом на киното и Barfly 5 февруари, 19:00 часа

На 5 февруари в Дома на киното ще можем да гледаме краудсърфинг феномена “Kung Fury”, създаден от Дейвид Сандберг в чест на екшън филмите от 80-те години. Този проект набира чрез дарителска кампания цели 630 хиляди долара! Ще видим и класиката „The Street Fighter” (1974), в която участва култовият Сони Чиба. Актьорът прави кариера благодарение на познанията си по бойни изкуства, а работата му е оценена и от Куентин Тарантино. След прожекциите ще дойде ред за кунг фу афтър парти в Barfly (ул. “Алабин” 50А).

Организаторите на популярното четене „Пощенска кутия за приказки” не спират да кроят подривни планове, като предлагат на вниманието ни мръсен уикенд. В рамките на два дни ще се състоят две поредни издания едно традиционно и едно „мръснишко”. Очертава се и двете вечери четенията да продължат със запомнящи се партита.

Пощенска кути за (мръсни) приказки Carrusel Club 5 и 6 февруари, 21:00 ч.

В петък известни личности ще прочетат разказите на десетте финалиста, а след това ще се забавляваме със специалния берлински гост DJ Stereo Express. По-изненадващо обаче ще е в събота, когато ще се четат истории само за пълнолетни. Какво точно ни очаква знаят само организаторите, но със сигурност ще е запомнящо се. А след като се насладим на пълнолетието си със специално подбрани разкази, няма да имаме и минута, за да си отдъхнем, защото в духа на вечерта ще последва парти със заглавие Shame Songs.

16


ВИЖ!

АКЦЕНТ

NASEKOMIX и ANKA GNOTH Ако сте пропуснали камерната премиера на последния албум на “Насекомикс” - “Великани и джуджета”, запазете си датата 11 февруари и се насочете към Младежкия театър. Групата, обединяваща няколко млади и популярни имена от българската сцена: Михаил Владимиров Йосифов (китара), Александър Даниелов (барабани), Георги Дончев (контрабас) и Андрония Попова – Рони (вокал и акордеон), ще ни срещне отново с част от 15-те композиции, събрани в това вълшебно и приказно заглавие, което издателство “Колибри” преиздава в нов формат. Интересна подробност от концерта na 11 февруари е гостуването на берлинската изпълнителка Анка Гнот. Стилът, който изпълнява на живо, е описван като поетичен и цветен, вдъхновен от джаз, фолк, филмова музика и природата. Младежки театър “Николай Бинев” 11 февруари, 19:00 ч., билети: 10 лв.

ANDY COMPTON Изключително продуктивният хаус продуцент от Бристъл Анди Комптън, известен и като главно действащо лице зад проекта The Rurals, ще ни зарадва със своя селекция от музика на 13 февруари в бар Tell Me. Партито е част от поредицата вечери Soul Fiction, които през последните шест месеца ни срещнаха с имена като Cin City, Zepherin Saint и Eva Gardner. Известните със своето характерно за 90-те години даунтемпо, джези хаус и лаундж звучене The Rurals издават 16 дългосвирещи албума за период от близо 20 години. Последната им плоча Retrospect се появи на пазара през 2015 година, а иначе техните парчета са задължителни в множество известни компилации в този стил. Tell Me бар 13 февруари, 22:00 ч., билети: 10 лв.

18


WARDRUNA & SMALLMAN Едва ли често ви попада музика от Норвегия, затова концертът на явлението Wardruna в зала 3 на НДК на 25 февруари не е за пропускане. Още повече, ако ви допада и идеята за музикална интерпретация на скандинавската Древност и Средновековие, на норвежката и исландската народна музика, северния шаманизъм и автентичната староскандинавска писменост – руните. С други думи става въпрос за смесица от автентична фолк музика от Норвегия, изпълнена с автентични местни инструменти и в същото време транс звучене. Aко не можете да си го представите, преслушайте в нета музиката към популярния сериал “Викинги”, която е създадена и се изпълнява на живо от норвежците. НДК, зала 3 25 февруари, 20:00 ч. билети: 70 лв.


ВИЖ!

ОТБИВКИ

в прага през февруари “Отбивки” е рубриката, в която някой местен ни упътва какво да не подминем в даден град. Този месец се разхождаме из Прага, където наш гид е художникът Любен Петров - Lyube. Негова изложба може да видите до края на февруари в Coworking Prague. Ай Вей Вей за 220 години от създаването на Националната галерия в Прага Световноизвестният артист и китайски дисидент Ай Вей Вей гостува за първи път в чешката столица по повод отбелязването на 220-годишнината от създаването на Националната галерия със своята изложба Zodiac Heads. Пред самата сграда ще бъдат експонирани 20 бронзови глави на животни от китайския зодиак. Представянето на Zodiac Heads на обществени места цели да припомня на хората за сложната връзка между изкуството, историята и политиката и как произведенията отразяват мисията и идентичността на изложбените институции. Национална галерия (Dukelských hrdinů 47), 06.02.2016 - 31.08.2016, всеки ден от 10 до 18 ч. Проектът LEO, който променя възприятието на гравитацията Какво би се случило, ако законът на гравитацията изведнъж се промени? Проектът LEO е замисляща, трогваща, забавна, сюрреалистична и изненадващо докосваща творба, която предизвиква сетивата и изпробва възприятията на реалността чрез хитра заигравка между пърформанс и видео прожекция. Режисьор е актьорът и режисьор от Монреал Даниел Бриер, а концепцията е базирана върху оригиналната идея на Робиас Вегнер. Проектът е отличен и с няколко големи награди на международния фестивал Edinburgh Fringe. la Fabrica, Studio 1 + bar (Komunardu 30), 17 и 18 февруари, 19:30 ч. Helen Sung представя шестия си солов албум Aмериканската пианистка и композитор Helen Sung идва в Прага за първи път и ще представи шестия си солов албум Anthem For A New Day (2014), който излезе в каталога на Concord Records. Родената в Хюстън, Тексас, изпълнителка има множество участия във фестивали като тези в Нюпорт, Монтрьо, Детройт, а освен солово се изявява и в съвместни проекти като албума Mosaic Project, донесъл “Грами” на Тери Лин Карингтън. Музиката на Helen Sung пасва точно на определението за модерен джаз, черепещ от най-добрите традиции в този стил, но в същото време и с принос като композиране и импровизиране. Jazz Dock (Janáčkovo nábřeží 2), 18 февруари, 22 ч.

20


ВИЖ!

ПРОСТРАНСТВА

в сърцето Виното е класика. Клише, ама от хубавите. Ако през февруари не искаш да си подвластен на празника на виното, отдай се на празника на любовта. А една от класиките в любовта е да обгърнеш с ръце любимата... чаша кафе. Затова потърсихме по-специалните чаши кафе в София и открихме два идеални примера за това колко много може да значи капчицата любов, събрана в специално подбрано, изпечено и приготвено кофеиново изкушение.

21


Фабрика Дъга София, ул. Веслец 10 | 02 444 0556 | FB/fabrikadaga


ВИЖ!

ПРОСТРАНСТВА

КИРИЛ КИРИЛОВ ФБРИК ДЪГ

Да минеш под дъгата вече има съвсем друго значение, откакто София си има “Фабрика Дъга”. Тук денят започва и приключва с една идея повече позитивна енергия и усмивки. И тъй като през февруари се фокусираме все повече върху добрите топли местенца, където можем да се сгушим за една добра чаша кафе, нямаше как да пропуснем фабриката, където отношението към този вид напитка е специално. Кофеинът съвсем не е единствената му отличителна съставка. С бариста на “Фабрика Дъга” Кирил Кирилов разговаряме и за другите му важни белези като произход, изпичане, вкус, обем и добавки. Кога и къде започнахте да се занимавате по-задълбочено с кафе? Преди 6 години, попадайки на бариста курс в пекарната "Dabov Specialty Coffee" (тогава "My Gourmet Coffee”). Тогава осъзнах, че кафето е специално само по себе си. Това мигновено го направи част от моя живот. Много скоро след този курс, някак съвсем естествено се присъединих към екипа на "Dabov Specialty Coffee". Само след месец вече бях главен бариста, навлизайки все по-дълбоко в света на специалните кафета, където от значение е отглеждането, внимателният подбор, изпичането и най-вече приготвянето на омагьосваща и запомняща се напитка. Умеете ли да преценяте характера на хората според кафето, което предпочитат? Добрият бариста умее да прецени характера на различните клиенти според кафето. За мен по-важното е бариста да предложи подходящо кафе според характера, стила и настроението на човека срещу него. Разбира се, психологията е неразделна част от тази професия. Да речем, ако във “Фабрика Дъга” дойде клиент, който видимо бърза, ще

предложим еспресо или напитка производна на еспресо. Когато имаме клиент с повече свободно време, можем с помощта на няколко въпроса да разберем какво търси в кафето и да му приготвим напитката, от която има нужда. Какво е кафето, което предпочиташ за отделните части на деня? Сутрин обичам да комбинирам еспресо и различен метод за филтрация. Защото сутрин можем да си позволим повече кофеин. За по-късните часове - определено късо еспресо, капучино или макиато. За мен най-важното е кафето, което пия, да бъде приготвено с много любов и отношение. Помните ли първото си кафе в живота? Първото различно и много вкусно кафе, което опитах, беше еспресо бленд. През 2010 година в една пекарна в София ми приготвиха еспресо, което помня и до днес като вкус. Вкусът беше кремообразен, сочен и продължителен, с нотки на ядки, млечен шоколад и сушени плодове. Така кафето започна да тече във вените ми. Коя е основната грешка, която хората масово правят у нас в избора на кафе? Важно е да има повече пекарни, които да се конкурират в доставянето, изпичането и предлагането на много добри и специални кафета. Само така хората ще имат възможност да се докоснат до истинския свят на кафето, такъв какъвто трябва да бъде. С аромат и вкус на прясно изпечено кафе. Неправилно е хората масово да се доверяват на рекламите и това, в което някой друг се опитва да ги убеди. Кафето е наслада, която човек сам трябва да реши как, къде и кой да му приготви.

23


ВИЖ!

ПРОСТРАНСТВА

ИВН ЧВДРОВ Chucky’s

Ако и кафето си имаше своя церемония, подобно на чаят, то едни от нейните познавачи в София ще откриете в Chucky's. Малкото заведение на ул. "Христо Белчев”, което вече си има близнак в "Манастирски ливади” (за него ще разкажем в друг брой), е магнит за все повече последователи на тази сравнително нова за България "религия", в която кафето е не просто топла напитка, а цял ритуал и начин на мислене. Тук ще откриете аромати и зърна, които са специално подбрани и идват от различни точки на света, а освен това се изпичат на място. А как след това кафето ще попадне близо до вкуса и обонянието ви зависи от екстракцията. Може да избирате от еспресо до различни начини на филтрация като френска преса, Хемекс, V60 и вакуум кана. За това истинско кофеиново приключение си поговорихме повече с един от основателите на Chucky's Иван Чавдаров.

София, ул. Христо Белчев 29 | FB/chuckyscoffeehouse

24


Кога и как започна вашето кофеиново приключение? С какво се занимавахте преди това? Да бъда честен - беше в момента, в който отворихме Chucky’s. Работил съм като бариста, но не на това ниво, на което съм в момента. Работил съм какво ли не - от бояджия до творчески директор в рекламна агенция… В чужбина всичко се работи. Какво прави кафето в Chucky's по-специално от това в обикновените кафенета? Всичко. Като започнем от избора на повече от един вид кафе, начина на печене, професионалното му приготвяне и свършим с атмосферата, в която да го изпиете. Вие с какво кафе започвате деня и как бихте подредили видовете кафе според частта от денонощието, в която се пият? Колкото и да е странно аз сутрин кафе не пия или поне го нямам като нещо задължително. Но, ако трябва да ги подредя, ще бъде така: Започване на деня с еспресо, след това на обяд голяма чаша филтър кафе и завършване с капучино. Кафето е продукт, който трябва да се консумира с граници. Много е неприятно да предозираш с кафе. Какво според вас промени отношението на хората в София към пиенето на кафе? Същото, което промени отношението на хората в посока здравословно хранене. Изживяваме ерата на био-органик-гурме продуктите, а в това число влиза и кафето. В Chucky’s по-голямата част от кафета са със сертификат за био продукт, макар това да не е критерий за добро кафе. Какво кафе взимате със себе си, когато сте на път и къде кафето ви се е услаждало най-много? Кафе със себе си не взимам с идеята, че там, където отивам, ще намеря хубаво кафе. Във всеки голям европейски град има места с невероятни кафета, но засега мястото с най-добро кафе, което съм пил, е Атина. В момента там има ренесанс на кафето.

25


ВИЖ!

ЗА ДЕЦА

ФАНТАНЦМАГОРИИ Танците си стоят заложени дълбоко в децата още преди да проходят. Моят син се поклащаше ухилен на избрани от него парчета много преди да започне да прави опити да ходи самостоятелно. Това е начинът да изкаже емоцията си от хармониите, които са предизвикали импулси в мозъка му. Танцът обаче е не само начин малките шушончета да възприемат музиката многостранно - той е начин да управяляват тялото си, да възприемат звуците не само слухово, но и като посредник на движение, удоволствие и най-вече игра. А играта, както знаем, е най-добрият начин да учиш нови неща за света и за себе си. Винаги. Затова танцът може да е полезен и интересен не само за упражняване, но и за съзерцаване. Играта на движения, звуци и картини са си нещо като анимация на живо, но в доста по-здравословен вариант. За разлика от кукления тратър например, в танците е оставено малко повече място за въображението на малките зрители. Затова събрахме и няколко добри примера, които да послужат като доказателство, че не говорим врели-некипели. Едно от първите имена, които ни хрумват, когато стане дума за съвременен танц и деца, е Далия Ачин от Сърбия. Освен като хореограф и танцьор с множество самостоятелни проекти в областта на съвременния танц и пърформанс, тя има много силна развита програма, насочена към най-младата публика. Baby Space, разработено за деца от 3 до 18 месеца, е специално създадено приятно и артистично пространство, в което се стимулират всички сетива на бебетата, комбинирайки визуални изкуства, танц, музика и поезия. Като видите за какво иде реч, ви се приисква рязко да се върнете в първите месеци от живота си и да му се насладите чисто и по детски. Мястото е едновременно инсталация, достъпна за няколко часа на ден, както и танцов пърформанс, който се изпълнява в определено време през деня. “Сънят на един жълт чорап” пък е за деца от 2 до 4 години и разказва историята за невероятния сън на жълт чорап, изпълнен с необикновени същества и пейзажи. Сън, в който мечтите се сбъдват, защото чорапът и неговите приятели могат да ходят където си поискат, вместо да са зависими от онзи, който ги носи. Друг интересен проект с участието на Ачин е Upside Down, в който танцьорите се опитват да представят на деца над 4 години един интерактивен подход към танца и театъра, който ги приканва да участват и да се включат в приключение, което те могат не

26


снимки: Secret Garden / Campagnia TPO (от ляво) Baby Space / Dalia Acin Thelander текст: Мая Стефанова само да наблюдават, но и да активират. Онова, което се случва на “сцената” пред тях се заснема отгоре и се прожектира на екран, така че се получават много интересни ситуации и форми. Ако сте посещавали детската програма на One Dance Week, вероятно помните и представлението "Японска градина" на италианската танцова трупа TPO. То разказва на най-малките приказката за Широ. Той е любопитно и смело японско момче, което решава да види какво има отвъд родното му планинско селце. Тръгва на дълго пътешествие и става първият японец, достигнал океана. Приказката неусетно прелива в танц на фона на постоянно променящи се пейзажи с поразителни форми и красота. Когато се завръща у дома, Широ е толкова впечатлен от видяното, че не успява да го опише с думи. Хрумва му да го пресъздаде в приказна градина. Децата имат възможност да режисират сами приказката с всяко едно свое движение върху специален сензорен килим. С него могат да се озоват в ледена пещера, да свирят с крака на гигантска маримба, да разцъфнат като цвете или да се сгушат в някое огромно листо на дърво. След такова преживяване ще отнеме време, докато отново ги привлече която и да било видео игра, гаранция. Сред българските добри примери в тази поредица са продукциите на арт център “Про Родопи”, които правят разнообразни представления за много малки деца. Техният “Жълто” е невербален спектакъл, насочен към публиката от 0 до 4 години, който стимулира чувствителността и емоционалността им, създавайки основи за тяхното естетическо образоване. Петър Илиев и неговата фондация “Танцово изкуство - Илиев” пък прави чудеса в извънкласните занимания, създавайки спектакли от деца за деца. Той осъществява школи, танцови работилници за по-напреднали млади танцьори и ученици, както и много шарени и весели представления, в които съчетава уменията и таланта на деца от училища с различен статут. Идеята е да ги мотивира да изследват телата си, упоритостта и търпението си, както и да им предостави нови възможности за общуване, защото в спектаклите му често на сцената се събират деца, които въпреки различията в социалния или финансов статус създават с общи усилия нещо голямо заедно.

27


ВИЖ!

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Йорданка Белева Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Носител е на първи награди за поезия и проза. Нейни текстове са публикувани на английски, немски, хърватски, чешки и арабски езици. Автор е на две стихосбирки "Пеньоари и ладии" (2001) и "Ѝ" (2012). Първата ѝ книга с разкази "Надморската височина на любовта" (2011) ни взе ума и дума, а през 2015 реши да ни зарадва с още една порция проза в "Ключове". *** По време на Панаира на книгата една жена обикаля и граби от различните щандове - флаерите с новите заглавия, безплатните вестници, не купува книги. Натъпква всичко в торбичките си, прибира се вкъщи, разтоварва плячката и отново тръгва към панаира. Това се повтаря през всичките дни. Един следобед, на представянето на много известен писател, тя сяда през два стола от мен. Оставя някаква дистанция. Може би си дава сметка за неприятните сигнали, които изпраща нехигиеничния й външен вид. Може да не иска да се доближава достатъчно до центъра на събитието.Тя си знае. Предстои ми да разбера след няколко минути и перифериите са минирани с условия за разговор. В такива случаи предпочитам да дам мълчаливо пари или да

28


подмина - и хората, и разговора. Може би защото винаги след това остава някакво чувство на безсилие, на вина и отрицание - че аз не съм, че те не са, че светът не е. Точно този път обаче нещо в мен се пречупва. Гледам я настоятелно. Толкова е истинска насред рекламите, промоциите, микрофоните и аплодисментите. Сплъстената ѝ коса, старото ѝ палто, летните дрехи под него, комбинацията от различни обувки, целият ѝ вид: всичко у нея напомня за българската литература. Хем ти иде да отвърнеш поглед, хем си казваш,че трябва не с очи да я гледаш, а вероятно със сърцето си. - Този трябва да е голяма работа, щом му ръкопляскаме? Не пита мен. Пита всички наоколо и никого конкретно. Отговорите са по желание. Като оставените по седалките програми на литературния фестивал - вземаш, или не вземаш. - Писател е, казвам, за първи път идва в България. - Сигурно има много книги у тях? Преструвам се, че не съм чула. Пък и вече почвам да съжалявам - не ми се говори, искам да слушам, например как този писател е работил като барман и първият му разказ всъщност е подочута история край питиетата на уморени златотърсачки. Жената става рязко и тръгва така все едно се е включила аларма. Пускам една широка вътрешна усмивка, успокоявам се: тя сега върви трескаво към дома на писателя (да открадне всичките му снимки:  Forest книги, докато него го няма), а после идва разочарованието,че щом е голям и световен, Story значи не живее в България. Пък и да живееше - в напечатаните програмки на фестивала има само снимки и биографични редове, домашни адреси няма. Прибирам се, температурите навън са паднали доста. Студът увеличава причините някои хора по цял ден да се мотаят край щандовете - в НДК е топло. Сещам се как съм виждала стари хора през зимата да прекарват деня си в читалните на Народна библиотека. Вероятно защото книгите стоплят по различен начин. Не заспивам лесно. Замръзналите сетива се отпускат по-бавно. Ако аз съм натрупала студ, който ми пречи да заспя, дали онази жена натрупа достатъчно топлина от панаира, дали е заспала вече? Може би стои в студената си къща и чете. От брошурките, от големите букви на заглавията. Чете само тях, понеже в този живот не ѝ е дадено повече: найлонови торби, пълни със заглавия. Съдържанието й е отказано. Продължавам да си мисля за нея. Как пъха ръка в торбичките като в урна и изтегля рекламна листовка от някое издателство. Прочита заглавието бавно и тържествено. Все едно обявява каква тема се е паднала на матурата по български език и литература. Начален час, краен час. Времето, в което да си представи историята, скрита в това заглавие. Когато си измисля, заспива по-лесно. Сигурно така е натрупала много ненаписани книги. Цяла невидима библиотека е натрупала така. А може би не е толкова литературен животът ѝ. Няма дърва в печката си. И печка няма. Струпала е по средата на стаята купчина брошурки. Всеки момент ще ги запали. Но така не е практично и огънят е кратък. Затова осветявам мислите си за нея като запалвам брошурките една по една, за да й свети цяла нощ. Заспивам. Преди това завивам жената с намерението ако утре я видя, да й купя книга от Панаира. Както и да я завивам, нея това едва ли я грее: нека не се заблуждаваме повече - нито аз съм Андерсен, нито тя е Малката кибритопродавачка. И този разказ няма заглавие. Заглавията горят бързо.

29


Marina Muun marinamuun.com

Marina Muun е от Варна, но я откриваме в Лондон, където е вече три години от общо седем в Англия. Завършва “Илюстрация” в Arts University Bournemouth, а след това прави магистратура в същата специалност в Camberwell College of arts в Лондон. Сега работи като илюстратор на свободна практика, което е сбъднатата й детска мечта. По какво работиш в момента? Както обикновено в момента работя по няколко неща едновременно: илюстрации за статия в едно френско списание, мотив за един английски бранд, както и по личния си проект - една художествена книжка за деца и за възрастни по истинска история. Подготвям се за няколко DIY панаира, в които ще участвам с приятели идните месеци. Общо взето си уплътнявам времето! А остава ли ти време за лични проекти? Зависи от момента, обикновено да. Но за съжаление, когато ми е по-натоварено, те минават на заден план, но не за дълго! Кои са любимите теми, които изследваш чрез илюстрациите си? Когато работя по проекти за списания, обикновено ми дават текста на статията и аз трябва да създам нещо въз основа на него, така че нямам изцяло контрол. Но винаги се опитвам да вкарам нещо от себе си, получава се по-добре и всички са доволни. В личните си проекти обичам да рисувам всякакви неща, зависи какво ми е грабнало вниманието в този момент. Те са доста по-странни от илюстрациите ми за списания, дори малко абстрактни или сюрреалистични, обичам да експериментирам. Какво ти носи най-голяма наслада в работата ти? Много от нещата, които правя, съществуват само в дигиталната среда и затова обичам в свободното си време да създавам принтове, най-често на ризограф или ситопечат. Хубаво е да можеш да държиш в ръцете си нещо, което си създал. Обичам и да участвам в панаири, фестивали и пазари, защото се запознавам лице в лице с хората, които харесват и си купуват нещата ми. Този личен контакт е много важен за мен. Кои са най-силните ти влияния? Прекалено са много, за да ги изброявам, човек цял живот трупа впечатления и се учи от другите. Наскоро посетих изложба на дизайнерите Чарлз и Рей Иймс в “Barbican” и бях впечатлена от философията им за живота. Tе са едни от моите идоли. Наскоро имаше изложба и на скулптора Александър Калдер в “Tate Modern”, също един от моите любимци. Харесва ми колко простички, непретенциозни и игриви са творбите му, но толкова елегантни и добре балансирани.

30


ВИЖ!

ДЕТАЙЛ

Скритите джамии Не ви ли се струва странно, че в София има само една джамия? Как така след петстотин години в Османската империя градът ни не е осеян с мюсюлмански храмове? Истината е, че са били доста повече. Със сигурност няколко десетки, а по някои оценки – над сто, макар че това едва ли е възможно, като се има предвид, че бъдещата българска столица по турско време не е била особено голям град. Къде са се дянали тогава всички тези джамии? Били са разрушени след Освобождението със самодоволния ентусиазъм на новосъздадената нация. И все пак оцелели са повече от една. Тогава кои са те и къде са? Две от оцелелите джамии продължили битието си на молитвени домове, но този път християнски – каквито са били и преди превръщането им в джамии – това са църквата „Св. София“ и ротондата „Св. Георги“. Но по-интересни са други две от избегналите разрушението джамии, защото те са си били строени за такива и следователно архитектурно носят белезите на мюсюлмански храм. Въпреки това са трудно разпознаваеми като култови сгради (може би защото минаретата им ги няма) и малко столичани знаят историята им, макар и двете да са големи представителни здания в самия център на София. Става въпрос за Археологическия музей пред Президентството и църквата „Св. Седмочисленици“ на улица „Граф Игнатиев“. Сградата на Археологическия музей е много стара – Буюк джамия, или джамията на великия Махмуд паша, е построена в края на XV век, стотина години след падането на България под османска власт и поради това е една от най-старите постройки в София. В архитектурно отношение е една от малкото многокуполни джамии на Балканския полуостров – има девет

32


текст и снимки: Емил Данаилов еднакви по големина кубета. По време на руско-турската война рушащата се и изоставена джамия е превърната в болница, а след Освобождението, поради липса на достатъчно сгради за новосъздадените български институции, в нея е настанена библиотеката. Но тя не остава дълго там поради лошите хигиенни условия. След това за кратко в сградата се помещава печатницата и към края на XIX век става Археологически музей, каквато е и до ден днешен. Историята на храма „Св. Седмочисленици“ е не по-малко интересна. Сградата на Черната джамия, както е била известна сред софиянци заради минарето от черен витошки гранит, е построена от прословутия османски архитект Синан през първата половина на XVI век. От майсторската му работа е впечатлен и турският пътешественик от XVII век Евлия Челеби, описал я в своите пътеписи. Преди да бъде преустроена в църква, сградата е имала доста зловеща слава в новата българска история, тъй като след Освобождението е служила за затвор. В него често са попадали противниците на Стамболов. Сред тях е и неговият бивш съратник и неколкократен министър-председател на България Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов. При едно от „посещенията“ си там той е малтретиран физически, което предизвиква възмущение и разследване. На въпроса на чуждестранните проверяващи дали е бил бит, Петко Каравелов, макар и със синини по лицето отговаря: „В моето отечество такива работи не стават“. Негово е и предложението старата джамия и настоящ затвор да бъдат превърнати в църква. Това се случва в самото начало на XX век, в годината, в която той умира. Гробът му се намира от източната страна на храма, към който по-късно е построена и камбанария. На нея през 30-те години на ХХ век е поставен часовник, работещ и до днес.

33


ВИЖ!

ГРАДСКИ ХОРА

Галина Борисова е хореограф, педагог и продуцент на повече от 40 проекта, които са представени в Европа и САЩ. Наричали са я как ли не, включително „амазонката” и „Робин Худ” на българския танцов театър. Напоследък е програматор на галерия „Етюд”. Няма да изреждаме наградите, които е получавала, защото искаме да остане място за това, което тя самата ни каза. Със затаен дъх добавяме, че според Галина е един от най-добрите примери за това как един артист може да отстоява себе си. Също така има страхотно чувство за хумор.

34


Галина Борисова Как започна всичко? Започна, когато бях на 7 години и се надявам да приключи, когато порасна - на около 97 да речем. После може да си отдъхна. Като човек, занимаващ се цял живот с тялото си и с телата на другите, наблюдавам с голямо уважение и респект тяхното използване, усъвършенстване, изменения, лимит, специфики. За последните 30 години доказах, че може да се живее доста интересно със свободно циркулиране (като фрилансър) и да си прекарваш времето доста добре без излишни компромиси и маниакално суетене, защото се доказваш на себе си. Никой не ти казва какво да правиш, нито как да го правиш. Понякога се мразя поради придобиването на качества, полезни за моята професионална кариера, но не много практични в личния ми живот. Какво представлява танцът като средство за общуване? Танцът спомага за реално физическо общуване. Онзи, който се срамува от тялото си, има и много други комплекси и трябва да се замисли как живее. Танцът, тоест тялото е като контейнер на всичките ни сетива и това предимство е най-красивото общуване. Допирът до друго тяло, което ни възбужда, се оказва най-примитивното, но и най-желаното общуване. Какви са последните тенденции в танцовия театър? Последните тенденции в танцовия театър не ме интересуват от около двайсетина години. Танцовият театър за мен приключи с настъпването на последното хилядолетие. Например мотаенето по сцената много ме

забавлява, както и пестеливото използване на средствата, изчистването на формата, оригиналността без значение с какви средства осъществяваме идеята. Какво ще кажеш за пространствата - за танц и по принцип? Ще кажа на програматорите и директорите на пространства, че те работят за нас артистите, а не обратното! И да внимават какво предлагат, как го предлагат и защо го предлагат. Ако това пространство е направено фино и умно, с ясен профил и стратегия, може и да им се получи. То ще придобие облик и ще устои на времето. Няма да е спорадична временна инициатива. Накъде вървиш? Вървя си по пътя. Понякога кривя, захващам се с няколко неща едновременно, понеже се отекчавам лесно. Не се катеря, не се домогвам, опитвам се да си улеснявам живота, да не го усложнявам. Наслаждавам се, храня се добре, забавлявам се от време на време. Работя достатъчно, но за съжаление вече не съм съзерцател. Приключих с това упражнение. Сега просто съм участник, като гледам да съм изпълнител на главната роля. Така хонорарите са по-добри, отговорността е по-голяма, а и животът е по-осезаем. Каква би била твоята супер сила? Все още съм убедена, че супер силата е в слабостта на жената. Аз обаче в семейството си съм заела отдавна ролята на мъжа. В личния си живот се опитвам да съм блондинка, но не ми се получава много добре. За професионалната ми кариера да се изказват другите.

35


Издава се от:

Екип:

Creative Cat Design ltd. София, ул. П. Евтимий 36A Бургас, Лазур, бл. 20 office@vijsofia.bg

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsofia.bg

ВИЖ! СОФИЯ 2012-2016 ЧАСТ ОТ МРЕЖАТА НА ВИЖ! Всички права запазени. С уважение към авторското право молим никаква част от това издание да не бъде възпроизвеждана без изричното съгласие на издателя. Издателят не носи отговорност за настъпилите промени в подадените програми и рекламни материали. ТИРАЖ 8 000бр. Разпространява се безплатно в подбрани обекти и събития в града. Печата се в печатница "Хеликс прес" на рециклирана хартия.

МЕНИДЖЪР Маргрета Костадинова gret.anastasova@vijburgas.com ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg РЕДАКТОР Иван Димитров РЕКЛАМА office@vijsofia.bg 0896 804 368 АВТОРИ В БРОЯ Ангелина Георгиева Емил Данаилов Иван Димитров Йорданка Белева Мая Стефанова ФОТОГРАФИ Георги Величков / стр. 3, 34 Елена Ненкова / стр. 18 Емил Данаилов / стр. 32 Жоро Аранжоро / стр. 7 Здравко Йончев / стр. 14 Мария Съботинова / стр. 5 Петя Денева / стр. 8 Пламен Трифонов / стр. 6 Ромео Чолаков / стр. 28 КОРИЦА BORISLAVAWILLMADEIT borislavawillmadeit.tumblr.com ДИЗАЙН И ПРЕДПЕЧАТ Creative Cat Design ltd. VIJSOFIA.BG Мартин Стайков web@vijsofia.bg

Виж! София

Виж София

vijsofia


Виж! София vol. 2  

гайд за култура и градски начин на живот

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you