Интервюта
Поезия
ппппДруги
Мислиш ли?
Живот-една песен
Ради Василева-limurana
Ради Василева-limurana
Мислиш ли ,че аз съм по различна, или,че съм доста неприлична? Мислиш ли,че мога аз да мразя и от омраза-хорска пак да се предпазя? Мислиш ли,че мога ази да обичам и,че мога в любовта си отново да се вричам? Мислиш ли,че ти не си за мен? Питам се аз…всяка нощ и всеки ден? Мислиш ли,че всички въпроси от деня, не ме измъчват…късно вечерта? Мислиш ли,че мога аз да си замина далеч от теб и от Родина? Мисля и със мисли аз се боря. На въпросите си…не…не мога да си отговоря. Моля ти се… и ти помогни на въпросите ми точка постави.
Живота е песен:…красива,една песен за всеки,родил се на таз земя, песен детска в ранни детски дни, безгрижен животдетски веселби! Минава врене… става тя-игрива в нея пее се за любов-красива любов пареща и много гореща, любов, що болка нивга не усеща. Минават години…песента си пеем за живота труден…що още живеем с несгоди с неволи се борим …уви как живота труден да продължи? Песента тъжна …трудно се пее, живота минава,косите белеят, Но всеки си казва:…На тази земя песен пях и живота си достойно аз изживях! Всеки накрая поуката знае: Живота е само :…Песен една! Весела,детска,любовна и тъжна все някога свършва…тя песента. 05.03.2014г
Жена Ради Василева-limurana Жена съм аз от плът и кръв и мене майка ме родила! Жена…която може силно да обича! Защо ли?...Защото ”ЖЕНА” се аз наричам! Жена създадена с любов, жена,що в огън може да гори! Жена… борбена и властна! Жена… нежна и много страстна! Жена…която нов живот дарява, от любов сърцето И не обеднява. Жена…която може и да мрази живота си от беди за да предпази! Жена съм аз… от плът и кръв и мене майка ме родила! На таз земя съм… за да обичам!... Защото… „ЖЕНА”се аз наричам!
Благодаря ти Майко Васил Йотов 8.03.2014г. Благодаря ти Майко! Все добра бъди, Носила през годините си мъка и неволя. Любов в сърцата и душите. Ти ни изгради, Не спря за миг. Не каза ми дали те заболя. Благодаря! Не искаш ти за нищо днес отплата, неспирно трудиш се дори да те боли. Поседнеш уморена често под асмата, и пак в сърцето ти любов гори. Благодаря! В живота казваш друго ти не трябва, да страдаш а в душата никак не личи. От майчино сърце човече нищо не убягва, дори в душата и, дълбоко да горчи